L. Annaeus Seneca De brevitate vitae * За краткостта на живота Превод: До Павлин за краткостта на живота в: Избрани диалози, А. Николова, Наука и изкуство, "Философско наследство", 1987   двуезичен | оригинал | превод 1   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  I. 1 Maior pars mortalium, Pauline, de naturae malignitate conqueritur, quod in exiguum aeui gignimur, quod haec tam uelociter, tam rapide dati nobis temporis spatia decurrant, adeo ut exceptis admodum paucis ceteros in ipso uitae apparatu uita destituat. Nec huic publico, ut opinantur, malo turba tantum et imprudens uulgus ingemuit; clarorum quoque uirorum hic affectus querellas euocauit. 2 Inde illa maximi medicorum exclamatio est: "uitam breuem esse, longam artem". Inde Aristotelis cum rerum natura exigentis minime conueniens sapienti uiro lis: "aetatis illam animalibus tantum indulsisse, ut quina aut dena saecula educerent, homini in tam multa ac magna genito tanto citeriorem terminum stare." 3 Non exiguum temporis habemus, sed multum perdidimus. Satis longa uita et in maximarum rerum consummationem large data est, si tota bene collocaretur; sed ubi per luxum ac neglegentiam diffluit, ubi nulli bonae rei impenditur, ultima demum necessitate cogente, quam ire non intelleximus transisse sentimus. 4 Ita est: non accipimus breuem uitam sed fecimus, nec inopes eius sed prodigi sumus. Sicut amplae et regiae opes, ubi ad malum dominum peruenerunt, momento dissipantur, at quamuis modicae, si bono custodi traditae sunt, usu crescunt: ita aetas nostra bene disponenti multum patet.   І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че е изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно"1. 2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко2. 3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал. 4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели. II. 1 Quid de rerum natura querimur? Illa se benigne gessit: uita, si uti scias, longa est. [At] alium insatiabilis tenet auaritia; alium in superuacuis laboribus operosa sedulitas; alius uino madet, alius inertia torpet; alium defetigat ex alienis iudiciis suspensa semper ambitio, alium mercandi praeceps cupiditas circa omnis terras, omnia maria spe lucri ducit; quosdam torquet cupido militiae numquam non aut alienis periculis intentos aut suis anxios; sunt quos ingratus superiorum cultus uoluntaria seruitute consumat; 2 multos aut affectatio alienae formae aut suae querella detinuit; plerosque nihil certum sequentis uaga et inconstans et sibi displicens leuitas per noua consilia iactauit; quibusdam nihil quo cursum derigant placet, sed marcentis oscitantisque fata deprendunt, adeo ut quod apud maximum poetarum more oraculi dictum est uerum esse non dubitem: "Exigua pars est uitae qua uiuimus. Ceterum quidem omne spatium non uita sed tempus est. 3 Urgent et circumstant uitia undique nec resurgere aut in dispectum ueri attollere oculos sinunt. Et immersos et in cupiditatem infixos premunt, numquam illis recurrere ad se licet. Si quando aliqua fortuito quies contigit, uelut profundo mari, in quo post uentum quoque uolutatio est, fluctuantur nec umquam illis a cupiditatibus suis otium stat. 4 De istis me putas dicere, quorum in confesso mala sunt? Aspice illos ad quorum felicitatem concurritur:bonis suis effocantur. Quam multis diuitiae graues sunt! Quam multorum eloquentia et cotidiana ostentandi ingenii sollicitatio sanguinem educit! Quam multi continuis uoluptatibus pallent! Quam multis nihil liberi relinquit circumfusus clientium populus! Omnis denique istos ab infimis usque ad summos pererra: hic aduocat, hic adest, ille periclitatur, ille defendit, ille iudicat, nemo se sibi uindicat, alius in alium consumitur. Interroga de istis quorum nomina ediscuntur, his illos dinosci uidebis notis: ille illius ius cultor est, hic illius; suus nemo est. 5 Deinde dementissima quorundam indignatio est: queruntur de superiorum fastidio, quod ipsis adire uolentibus non uacauerint! Audet quisquam de alterius superbia queri, qui sibi ipse numquam uacat? Ille tamen te, quisquis es, insolenti quidem uultu sed aliquando respexit, ille aures suas ad tua uerba demisit, ille te ad latus suum recepit: tu non inspicere te umquam, non audire dignatus es. Non est itaque quod ista officia cuiquam imputes, quoniam quidem, cum illa faceres, non esse cum alio uolebas, sed tecum esse non poteras.   II.1. Защо се оплакваме от природата? Благосклонна е била тя, дълъг е животът, ако знаеш как да го използуваш. Но един е пленник на ненаситна алчност, друг - на усилно вдълбочаване в излишни работи, трети е подгизнал от вино, четвърти се е схванал от леност; един го тормози амбицията, която винаги зависи от чуждата преценка, а другиго главоломната му страст да търгува го гони по всички земи и всички морета с надежда за печалба; трети го мъчи желанието за военна кариера, живее във вечно напрежение, заплашвайки другите или боейки се за себе си. Някои се хабят в доброволно робство, ухажвайки неблагодарни големци. 2. Мнозина са заети с това да въздишат по чужди имоти или да недоволствуват от своите3. А повечето хора не преследват някаква определена задача, но тяхната блуждаеща, неустановена и недоволна от себе си лекомисленост ги кара да се прехвърлят от едно решение към друго. Други пък не намират достойна цел, към която да се насочат, но заживяват в дрямка и прозевки и затова ни най-малко не се съмнявам, че са верни думите на най-великия поет, изречени сякаш от оракул: "Малка е частта от живота, през която живеем"4. 3. И действително целият останал период е не живот, а чисто и просто време. Пороците напират и заобикалят от вси страни хората и не им позволяват да се изправят и да вдигнат очи, за да открият истината, притискат ги все по-навътре и все по-здраво в блатото на сладострастието. Ни за миг не могат те да се върнат към същността си. А ако случайно се поуспокоят, то както откритото море се вълнува и след утихване на вятъра, тъй и те се люшкат и никога не намират покой от своите страсти. 4. Да не смяташ. че говоря само за ония, чиито беди са известни на всички? Виж другите, чието щастие кара мало и голямо да се стича около тях: благата им ги задушават. Малко ли са ония, за които богатството е бреме? Малко ли са ония, които със своята кръв подхранват красноречието си и ежедневните проявления на своите дарби? Малко ли са ония, мъртвобледите от непрестанни удоволствия? Малко ли са тия, на които мир свободен не оставят обкръжилите ги тълпи от клиенти? И накрая огледай ги всичките от горе до долу: този търси подкрепа в съда, оня му я предлага, трети е обвинен, четвърти го защитава, пети го съди; никой не държи да си е свой господар, всеки заради друг се разхищава. Позаинтересувай се за онзи, чиито имена хората знаят наизуст; ще видиш, че характерните им белези са следните: Х уважава У, У уважава Х, себе си - никой. 5. И затова пълно безумие е възмущението на някои хора: те се оплакват от надменността на някой си големец, когото искали да посетят, а той не намерил Бреме за тях. Човек, който никога не намира време за себе си, дръзва да се оплаква от горделивостта на друг! Но въпреки всичко този големец, ако ще и с надменно лице, все пак поне веднъж те е погледнал, който и да си ти, дал е ухо към твоите думи, приел те е до себе си; а ти сам не си си оказал ни веднъж честта било да се погледнеш, било да се чуеш. Затова престани да търсиш сметка на другите за подобни жестове на внимание, понеже когато си им ги натрапвал, ти не си имал желанието да бъдеш с някого, а не си могъл да останеш насаме със себе си. III. 1 Omnia licet quae umquam ingenia fulserunt in hoc unum consentiant, numquam satis hanc humanarum mentium caliginem mirabuntur: praedia sua occupari a nullo patiuntur et, si exigua contentio est de modo finium, ad lapides et arma discurrunt; in uitam suam incedere alios sinunt, immo uero ipsi etiam possessores eius futuros inducunt; nemo inuenitur qui pecuniam suam diuidere uelit, uitam unusquisque quam multis distribuit! Adstricti sunt in continendo patrimonio, simul ad iacturam temporis uentum est, profusissimi in eo cuius unius honesta auaritia est. 2 Libet itaque ex seniorum turba comprendere aliquem: "Peruenisse te ad ultimum aetatis humanae uidemus, centesimus tibi uel supra premitur annus: agedum, ad computationem aetatem tuam reuoca. Duc quantum ex isto tempore creditor, quantum amica, quantum rex, quantum cliens abstulerit, quantum lis uxoria, quantum seruorum coercitio, quantum officiosa per urbem discursatio; adice morbos quos manu fecimus, adice quod et sine usu iacuit: uidebis te pauciores annos habere quam numeras. 3 Repete memoria tecum quando certus consilii fueris, quotus quisque dies ut destinaueras recesserit, quando tibi usus tui fuerit, quando in statu suo uultus, quando animus intrepidus, quid tibi in tam longo aeuo facti operis sit, quam multi uitam tuam diripuerint te non sentiente quid perderes, quantum uanus dolor, stulta laetitia, auida cupiditas, blanda conuersatio abstulerit, quam exiguum tibi de tuo relictum sit: intelleges te immaturum mori." 4 Quid ergo est in causa? Tamquam semper uicturi uiuitis, numquam uobis fragilitas uestra succurrit, non obseruatis quantum iam temporis transierit; uelut ex pleno et abundanti perditis, cum interim fortasse ille ipse qui alicui uel homini uel rei donatur dies ultimus sit. Omnia tamquam mortales timetis, omnia tamquam immortales concupiscitis. 5 Audies plerosque dicentes: "A quinquagesimo anno in otium secedam, sexagesimus me annus ab officiis dimittet." Et quem tandem longioris uitae praedem accipis? Quis ista sicut disponis ire patietur? Non pudet te reliquias uitae tibi reseruare et id solum tempus bonae menti destinare quod in nullam rem conferri possit? Quam serum est tunc uiuere incipere cum desinendum est? Quae tam stulta mortalitatis obliuio in quinquagesimum et sexagesimum annum differre sana consilia et inde uelle uitam inchoare quo pauci perduxerunt?   III.1. Може би всички блестящи умове в човешката история ще постигнат съгласие по този въпрос, но никога няма да могат да се начудят на това човешко умопомрачение. Хората не позволяват никой да припари до техните имения, при най-незначителен спор за синори грабват камъни и оръжие, а позволяват другите да се месят в живота им - какво та! - дори сами въвеждат в него бъдещия му собственик. Няма да се намери човек, готов да раздаде парите си, но между колко много люде е разпределил всеки своя живот. Вкопчили са се в имота си, но стигне ли се до жертвуване на време, започват да прахосват най-разсипнически единственото нещо, за което не е срамно да се скъпим. 2. Иска ми се да спра някой възрастен човек и да му река: "Виждам, че си достигнал до крайните предели на човешкия живот, зад тебе са останали сто и повече години. Хайде сега, върни се назад и си направи житейската равносметка. Кажи колко време са ти отнели кредиторите, колко - любовниците, колко - управниците, колко - клиентите, колко - съпружеските скандали, колко - наказанията на робите, колко - посещенията на вежливост из града. Прибави и болестите, които сме си причинили собственоръчно, прибави и времето, което е останало неизползувано! Ще видиш, че разполагаш о по-малко години, отколкото смяташ. 3. Припомни си кога си бил убеден в своите решения, колко малко дни са протичали тъй, както си си бил определил, кога си разполагал със себе си, кога лицето ти е било спокойно, а духът нетрепващ, какво си извършил докрай през този тъй продължителен период от време, колко много люде са разграбвали живота ти, без да усетиш какво губиш, колко часове са ти отнели безсмислената мъка, глупавата радост, страстните желания, любезните светски разговори и колко малко е останало за тебе самия: ще разбереш, че смъртта ти е преждевременна." И тъй каква е причината за всичко това? Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни. 5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали! IV. 1 Potentissimis et in altum sublatis hominibus excidere uoces uidebis quibus otium optent, laudent, omnibus bonis suis praeferant. Cupiunt interim ex illo fastigio suo, si tuto liceat, descendere; nam ut nihil extra lacessat aut quatiat, in se ipsa fortuna ruit. 2 Diuus Augustus, cui dii plura quam ulli praestiterunt, non desiit quietem sibi precari et uacationem a re publica petere; omnis eius sermo ad hoc semper reuolutus est, ut speraret otium: hoc labores suos, etiam si falso, dulci tamen oblectabat solacio, aliquando se uicturum sibi. 3 In quadam ad senatum missa epistula, cum requiem suam non uacuam fore dignitatis nec a priore gloria discrepantem pollicitus esset, haec nerba inueni: "Sed ista fieri speciosius quam promitti possunt. Me tamen cupido temporis optatissimi mihi prouexit, ut quoniam rerum laetitia moratur adhuc, praeciperem aliquid uoluptatis ex uerborum dulcedine." 4 Tanta uisa est res otium, ut illam, quia usu non poterat, cogitatione praesumeret. Qui omnia uidebat ex se uno pendentia, qui hominibus gentibusque fortunam dabat, illum diem laetissimus cogitabat quo magnitudinem suam exueret. 5 Expertus erat quantum illa bona per omnis terras fulgentia sudoris exprimerent, quantum occultarum sollicitudinum tegerent: cum ciuibus primum, deinde cum collegis, nouissime cum affinibus coactus armis decernere mari terraque sanguinem fudit. Per Macedoniam, Siciliam, Aegyptum, Syriam Asiamque et omnis prope oras bello circumactus Romana caede lassos exercitus ad externa bella conuertit. Dum Alpes pacat immixtosque mediae paci et imperio hostes perdomat, dum [ut] ultra Rhenum et Euphraten et Danuuium terminos mouet, in ipsa urbe Murenae, Caepionis Lepidi, Egnati, aliorum in eum mucrones acuebantur. 6 Nondum horum effugerat insidias: filia et tot nobiles iuuenes adulterio uelut sacramento adacti iam infractam aetatem territabant Paulusque et iterum timenda cum Antonio mulier. Haec ulcera cum ipsis membris absciderat: alia subnascebantur; uelut graue multo sanguine corpus parte semper aliqua rumpebatur. Itaque otium optabat, in huius spe et cogitatione labores eius residebant, hoc uotum erat eius qui uoti compotes facere poterat.   IV.1. Отбележи, че от устата на най-могъщи и високопоставени хора се изплъзват думи, с които те показват, че копнеят за почивката, че я възхваляват, че я поставят над всички свои блага. А понякога имат силното желание да слязат от своите върхове: нали дори да не бъде нападната или разтърсена отвън, съдбата сама върху себе си се сгромолясва? 2. На божествения Август боговете са били дали повече, отколкото на кой да е смъртен, но той непрестанно молел да бъде освободен от управлението и оставен да си почива. При всеки повод той се връщал все към една и съща тема - надеждата за почивка; облекчавал е тежките си задължения с измамната, но приятна утеха, че един ден ще заживее и за себе си. 3. В едно негово писмо до сената, в което обещава, че на неговата почивка не ще липсва достойнство и че тя ще бъде в хармония с предишните му славни дела, откривам следните думи: "Но всичко това делата могат да покажат по-ярко от обещанията. А понеже радостта от сбъдването на надеждата ми все още се бави, блянът ми по това най-желано за мен време ме кара все пак в сладостта на думите да предвкусвам донякъде удоволствието от него." 4. По негово мнение почивката е била нещо тъй драгоценно, че поради невъзможността да разполага в действителност с нея я е постигал мислено. Този човек, който е виждал, че целият свят зависи единствено от него, който е определял съдбините на хора и народи, именно той е смятал за свой най-щастлив ден оня, в който е щял да свали знаците на властта. Изпитал е колко пот струва блясъкът на всички тези всемирни привилегии, колко много скрити тревоги се таят в него. 5. Принуден е бил да води борба най-напред със съгражданите си, после с колегите си, накрая със съседите си, по море и по суша кръв е проливал. Войната го превежда през Македония, Сицилия, Египет, Сирия и Азия, едва ли не през всеки земен кът, са да насочи накрая неговите войски, изтощени от погроми над римляни, към битки с външни врагове. Той усмирява Алпите и обуздава враждебните племена насред успокоената държава, измества римските предели отвъд Рейн, Ефрат и Дунава и в същия миг в самия Рим точат срещу него своите мечове Мурена Цепион, Лепид, Егнаций5. 6. И още преди да се спаси от техните покушения, ето на склона на годините започва да го заплашва дъщеря му и десетки благородни младежи, нейното вярно войнство в прелюбодеянията, заплашва го Павел и за втори път една жена в зловещ съюз с един нов Антоний6. Отрязвал е той тези язви заедно с части от тялото си; други са избивали; непрекъснато, като по едно налято с изобилна кръв тяло, тук и там са се явявали нови пукнатини. И затова тон е мечтаел за почивка, надеждата и мисълта за нея са го крепели в трудните моменти, тя е била най-съкровеното желание на оня, който е можел да изпълни съкровените желания на всички хора. V. 1 M. Cicero inter Catilinas, Clodios iactatus Pompeiosque et Crassos, partim manifestos inimicos, partim dubios amicos, dum fluctuatur cum re publica et illam pessum euntem tenet, nouissime abductus, nec secundis rebus quietus nec aduersarum patiens, quotiens illum ipsum consulatum suum non sine causa sed sine fine laudatum detestatur! 2 Quam flebiles uoces exprimit in quadam ad Atticum epistula iam uicto patre Pompeio, adhuc filio in Hispania fracta arma refouente! "Quid agam", inquit, "hic, quaeris? Moror in Tusculano meo semiliber." Alia deinceps adicit, quibus et priorem aetatem complorat et de praesenti queritur et de futura desperat. 3 Semiliberum se dixit Cicero: at me hercules numquam sapiens in tam humile nomen procedet, numquam semiliber erit, integrae semper libertatis et solidae, solutus et sui iuris et altior ceteris. Quid enim supra eum potest esse qui supra fortunam est?   V.1. Марк Цицерон, подхвърлян между хора от рода на Катилина, Клодий, Помпей и Крас, едни от конто - негови явни неприятели, а други- съмнителни приятели, люшкан заедно с републиката, докато я поддържал да не потъне до момента, когато тя го е повлякла със себе си, неспокоен при успехи, неиздръжлив при неуспехи, хиляди пъти е проклинал своето прочуто консулство, което сам е прославял не безпричинно, но безкрайно. 2. Как се оплаква в едно свое писмо до Атик от времето, когато старият Помпей е вече победен, а синът му все още крепи оръжието на победената кауза в Испания7! "Питаш ме - казва той - какво правя. Мая се полусвободен в моето тускуланско имение." А след това прибавя още думи, с които жали за миналото, вайка се за настоящето и изказва отчаяние в бъдещето. Цицерон се е нарекъл полусвободен. 3. Честна дума! Никога мъдрият човек няма да стигне до такова унизително определение, никога няма да бъде полусвободен, той винаги ще запази свободата си непокътната и устойчива, ще се запази необвързан, свой собствен поданик, извисил се над другите. Че може ли нещо да надмогне Оня, който е надмогнал и самата Фортуна? VI. 1 Liuius Drusus, uir acer et uehemens, cum leges nouas et mala Gracchana mouisset stipatus ingenti totius Italiae coetu, exitum rerum non peruidens, quas nec agere licebat nec iam liberum erat semel incohatas relinquere, exsecratus inquietam a primordiis uitam dicitur dixisse: uni sibi ne puero quidem umquam ferias contigisse. Ausus est enim et pupillus adhuc et praetextatus iudicibus reos commendare et gratiam suam foro interponere tam efficaciter quidem, ut quaedam iudicia constet ab illo rapta. 2 Quo non erumperet tam immatura ambitio? Scires in malum ingens et priuatum et publicum euasuram tam praecoquem audaciam. Sero itaque querebatur nullas sibi ferias contigisse a puero seditiosus et foro grauis. Disputatur an ipse sibi manus attulerit; subito enim uulnere per inguen accepto collapsus est, aliquo dubitante an mors eius uoluntaria esset, nullo an tempestiua. 3 Superuacuum est commemorare plures qui, cum aliis felicissimi uiderentur, ipsi in se uerum testimonium dixerunt perosi omnem actum annorum suorum; sed his querellis nec alios mutauerunt nec se ipsos: nam cum uerba eruperunt, affectus ad consuetudinem relabuntur. 4 Vestra me hercules uita, licet supra mille annos exeat, in artissimum contrahetur: ista uitia nullum non saeculum deuorabunt; hoc uero spatium, quod quamuis natura currit ratio dilatat, cito uos effugiat necesse est; non enim apprenditis nec retinetis uel ocissimae omnium rei moram facitis, sed abire ut rem superuacuam ac reparabilem sinitis.   VI.1. А енергичният и агресивен Ливий Друз? Когато при поддръжката на безброй привърженици, стекли се от цяла Италия, провеждал новите си законопроекти и несправедливите реформи на Гракхите8, той едва ли е могъл да предвиди как ще завършат нещата, които, от една страна, не е трябвало да захваща, а, от друга, веднъж захванати, не е имал свободата да остави; и тогава той проклел своя неспокоен от люлката живот и, както казват, рекъл, че е единственият човек, който дори като момче не е имал ваканция: понеже още като малолетен, под настойническа власт, се осмелявал да излиза като защитник по обвинения, съумял е да се постави на форума толкова добре, че, както се знае съвсем сигурно, в някои процеси е принуждавал съдиите да издадат оправдателна присъда. 2. Че докъде ли не би могла да стигне една тъй ранозрейна амбиция? Ясно е било, че неговата преждевременна дързост ще се превърне в голямо зло и за обществото, и за частните граждани. И затова късно е започнал да се оплаква, че няма ваканция: нали от малък е бил бреме за форума и инициатор на размирици! Дали се е самоубил - за това се спори; повалила го е ненадейна рана в хълбока: и може би е имало известни съмнения, дали смъртта му е била доброволна, но не и дали е била навременна. 3. Излишно е да споменавам още много люде, които отвън са изглеждали извънредно честити, но с омразата си към всяко свое житейско дело са издали истината за своето аз. Ала с тези вопли те нито другите са променили, нито себе си, понеже след словесното избухване чувствата им ще влязат в обичайното си русло. 4. А вашият живот - честна дума! - дори ако продължи хиляда и повече години, той пак ще се свие в съвсем тесни граници; пороци като вашите могат да опропастят и най-дългия период от време. А няма как да не ви се изплъзне този отрязък, при който обаче разумът може да наложи забавяне в противовес на естествената скорост: та вие не улавяте и не забавяте най-бързото на този свят, времето, а му позволявате да отмине като нещо излишно и възстановимо. VII. 1 In primis autem et illos numero qui nulli rei nisi uino ac libidini uacant; nulli enim turpius occupati sunt. Ceteri, etiam si uana gloriae imagine teneantur, speciose tamen errant; licet auaros mihi, licet iracundos enumeres uel odia exercentes iniusta uel bella, omnes isti uirilius peccant: in uentrem ac libidinem proiectorum inhonesta tabes est. 2 Omnia istorum tempora excute, aspice quam diu computent, quam diu insidientur, quam diu timeant, quam diu colant, quam diu colantur, quantum uadimonia sua atque aliena occupent, quantum conuiuia, quae iam ipsa officia sunt: uidebis quemadmodum illos respirare non sinant uel mala sua uci bona. 3 Denique inter omnes conuenit nullam rem bene exerceri posse ab homine occupato, non eloquentiam, non liberales disciplinas, quando districtus animus nihil altius recipit sed omnia uelut inculcata respuit. Nihil minus est hominis occupati quam uiuere: nullius rei difficilior scientia est. Professores aliarum artium uulgo multique sunt, quasdam uero ex his pueri admodum ita percepisse uisi sunt, ut etiam praecipere possent: uiuere tota uita discendum est et, quod magis fortasse miraberis, tota uita discendum est mori. 4 Tot maximi uiri, relictis omnibus impedimentis, cum diuitiis, officiis, uoluptatibus renuntiassent, hoc unum in extremam usque aetatem egerunt ut uiuere scirent; plures tamen ex his nondum se scire confessi uita abierunt, nedum ut isti sciant. 5 Magni, mihi crede, et supra humanos errores eminentis uiri est nihil ex suo tempore delibari sinere, et ideo eius uita longissima est, quia, quantumcumque patuit, totum ipsi uacauit. Nihil inde incultum otiosumque iacuit, nihil sub alio fuit, neque enim quicquam repperit dignum quod cum tempore suo permutaret custos eius parcissimus. Itaque satis illi fuit: iis uero necesse est defuisse ex quorum uita multum populus tulit. 6 Nec est quod putes hinc illos aliquando non intellegere damnum suum: plerosque certe audies ex iis quos magna felicitas grauat inter clientium greges aut causarum actiones aut ceteras honestas miserias exclamare interdum: "Viuere mihi non licet." 7 Quidni non liceat? Omnes illi qui te sibi aduocant tibi abducunt. Ille reus quot dies abstulit? Quot ille candidatus? Quot illa anus efferendis heredibus lassa? Quot ille ad irritandam auaritiam captantium simulatus aeger? Quot ille potentior amicus, qui uos non in amicitiam sed in apparatu habet? Dispunge, inquam, et recense uitae tuae dies: uidebis paucos admodum et reiculos apud te resedisse. 8 Assecutus ille quos optauerat fasces cupit ponere et subinde dicit: "Quando hic annus praeteribit?" Facit ille ludos, quorum sortem sibi obtingere magno aestimauit: "Quando", inquit, "istos effugiam?" Diripitur ille toto foro patronus et magno concursu omnia ultra quam audiri potest complet: "Quando", inquit, "res proferentur?" Praecipitat quisque uitam suam et futuri desiderio laborat, praesentium taedio. 9 At ille qui nullum non tempus in usus suos confert, qui omnes dies tamquam ultimum ordinat, nec optat crastinum nec timet. Quid enim est quod iam ulla hora nouae uoluptatis possit afferre? Omnia nota, omnia ad satietatem percepta sunt. De cetero fors fortuna ut uolet ordinet: uita iam in tuto est. Huic adici potest, detrahi nihil, et adici sic quemadmodum saturo iam ac pleno aliquid cibi: quod nec desiderat [et] capit. 10 Non est itaque quod quemquam propter canos aut rugas putes diu uixisse: non ille diu uixit, sed diu fuit. Quid enim, si illum multum putes nauigasse quem saeua tempestas a portu exceptum huc et illuc tulit ac uicibus uentorum ex diuerso furentium per eadem spatia in orbem egit? Non ille multum nauigauit, sed multum iactatus est.   VII.1. На първо място сред прахосниците поставям ония, чиито единствени занимания са виното и сексът, понеже няма хора с по-грозни ангажименти. Вярно, останалите са пленници на някаква призрачна слава, но все пак в заблудата им има някаква приемлива външна форма. Ако искаш, посочи ми скъперниците, гневливците или пък хората, които несправедливо мразят и воюват: всички те страдат от по-мъжествени недостатъци. Но ония, които са се посветили на стомаха и на половите си органи, са белязани с клеймото на позора. 2. Проследи всеки техен миг, виж колко дълго си правят те сметките, колко дълго дебнат в засада, колко време изпитват страхове, колко време са или ухажьори, или пък ухажвани, колко време отнемат срещите по тяхно или по чуждо желание, колко - гощавките, които са се превърнали в необходимо задължение: ще видиш как това тяхно щастие - или нещастие - не им оставя миг да си отдъхнат. 3. Освен това всички са съгласни, че един зает човек не може да се занимава пълноценно нито с красноречие, нито с науки, понеже духът е разкъсан на много страни, нищо не поема надълбоко, а всичко отхвърля като натрапен му товар. Няма изкуство, което да е тъй чуждо на заетия човек, както изкуството да се живее, нищо не се учи по-трудно. За другите науки има много учители под път и над път, а в някои от тях децата са се изучили тъй, че могат и другите да обучават. А как да живеем, се учим цял живот и още нещо, което може би повече ще те учуди: цял живот трябва да се учим как да умрем. 4. Десетки велики мъже, след като са се освобождавали от своите тегоби, са се отказвали от богатствата, задължения, удоволствия и са прекарвали до края на дните си, учейки се как да живеят; въпреки това много от тях са напущали живота с признанието, че все още не знаят как. Камо ли пък да знаят това ей тези обикновени хора! 5. Вярвай ми, великият мъж, извисил се над всички човешки грижи, се познава по това, че не позволява да бъде прахосан и миг от времето му. Животът му ще продължи изключително дълго, защото е бил изцяло на разположение на своя стопанин. Ни час не е минал в безделие и отпуснатост, ни час не е бил под чужда власт, понеже безкрайната пестеливост на пазача му не е откривала нищо, което си е струвало да размени срещу цената на времето. И затова животът му е стигнал; а той неизбежно няма да стигне на ония, които са оставили тълпата да грабне по-голямата част от него. 6. Не мисли, че те не разбират понякога какво са изгубили. Няма начин да не чуеш как някоя от жертвите на щастието току извиква след тълпите клиенти или по време на съдебен процес, или сред някое друго бедствие на високото положение: "Нямам възможност да живея!" 7. Че защо да нямаш? Всички, които те викат при себе си, от теб самия те отвличат. Колко дни ти открадна ей оня подсъдим? Ами ей този кандидат за висок пост? Колко дни ти е откраднала оная старица, която вече сили няма да погребва все нови свои наследници? Колко дни ти отне мнимият болен, който иска тъй да раздразни алчността на търсачите на наследства? Колко дни ти отне ей този твой приятел големец, който ви държи при себе си не за да другарува, а за да се кичи с вас? Провери и преброй отново дните на своя живот, ще видиш, че за тебе остават само няколко, и то прекарани без полза. 8. Един е стигнал до бленуваните магистратски фасции9: а сега замечтава да ги остави и току си казва: "Кога ще мине тази година?" Друг устройва игри10: мило и драго е давал нему да се падне този късмет, а сега си казва: "Кога ще свърша с тях?" Трети е най-търсеният адвокат на форума, тълпите слушатели изпълват такива пространства, че гласът му не може да ги обхване, а той си казва: "Няма ли най-сетне да дойде ваканцията?"11. Всеки ускорява хода на живота си и се терзае от мечти по бъдещето, от досада към настоящето. 9. Но оня, който използува всеки миг за себе си, който подрежда всеки ден, сякаш е последният в неговия живот, той нито мечтае за утрешния, нито се страхува от него. Че какво ново удоволствие може да му достави новият час? Всичко знае той, всичко е изпитал до насита. Оттук нататък нека богиня Фортуна да се разпорежда, както си иска: животът му е на сигурно място. На такъв човек може все още нещо да се даде, но нищо не може да му се отнеме; а и ще му се даде така, както на сит до гуша човек - допълнителна порция храна: той не я иска, но е в състояние да я изяде. 10. Недей съди по бръчките и по белите коси на някой старец, че той е живял дълго. Дълъг е бил не животът му, дълго е било неговото съществуване. Да не би според тебе дълго да е продължило пътуването на човек, когото още от пристана е подхванала свирепа буря, подхвърляла го е насам-натам, а бушуващите от различни страни ветрове са го въртели ред по ред на едно и същ място? Той не е плавал дълго време, а дълго време се е люшкал. VIII. 1 Mirari soleo cum uideo aliquos tempus petentes et eos qui rogantur facillimos; illud uterque spectat propter quod tempus petitum est, ipsum quidem neuter: quasi nihil petitur, quasi nihil datur. Re omnium pretiosissima luditur; fallit autem illos, quia res incorporalis est, quia sub oculos non uenit ideoque uilissima aestimatur, immo paene nullum eius pretium est. 2 Annua, congiaria homines carissime accipiunt et illis aut laborem aut operam aut diligentiam suam locant: nemo aestimat tempus; utuntur illo laxius quasi gratuito. At eosdem aegros uide, si mortis periculum propius admotum est, medicorum genua tangentes, si metuunt capitale supplicium, omnia sua, ut uiuant, paratos impendere! Tanta in illis discordia affectuum est! 3 Quodsi posset quem-admodum praeteritorum annorum cuiusque numerus proponi, sic futurorum, quomodo illi qui paucos uiderent superesse trepidarent, quomodo illis parcerent! Atqui facile est quamuis exiguum dispensare quod certum est; id debet seruari diligentius quod nescias quando deficiat. 4 Nec est tamen quod putes illos ignorare quam cara res sit: dicere solent eis quos ualdissime diligunt paratos se partem annorum suorum dare: dant nec intellegunt: dant autem ita ut sine illorum incremento sibi detrahant. Sed hoc ipsum an detrahant nesciunt; ideo tolerabilis est illis iactura detrimenti latentis. 5 Nemo restituet annos, nemo iterum te tibi reddet. Ibit qua coepit aetas nec cursum suum aut reuocabit aut supprimet; nihil tumultuabitur, nihil admonebit uelocitatis suae: tacita labetur. Non illa se regis imperio, non fauore populi longius proferet: sicut missa est a primo die, curret, nusquam deuertetur, nusquam remorabitur. Quid fiet? Tu occupatus es, uita festinat; mors interim aderit, cui uelis nolis uacandum est.   VIII.1. Винаги ми се струва чудно, когато видя как някой моли другиго да му отдели известно време, а оня най-охотно се съгласява. И двамата обръщат внимание на целта, на която е посветено това време, но никой не гледа него самото: сякаш за нищо не се моли и нищо не се дава. Това е лекомислена игра с най-драгоценното нещо в света: а то мами със своята безтелесност и незримост и затова го смятат за най-евтината стока, цената му е равна едва ли не на нула. 2. Хората ценят извънредно много годишните помощи и дарения, влагат в тях усилия, труд и прилежание. Никой не цени времето, а го използува нашироко, сякаш то нищо не струва. Но когато същите хора заболеят, ако над тях надвисне смъртна опасност, я ги виж: започват да прегръщат коленете на лекарите; ако ги заплашва смъртно наказание, те са готови всичко да дадат само и само да живеят. 3. Тъй противоречиви са техните чувства. Ако всеки можеше да има пред очите си броя на останалите му години, тъй както има броя на изминалите, о, как щеше да трепере при вида на малкото, което му остава, как щеше да го пести! Лесно е да стопанисваш едно малко, но сигурно имане, по-грижливо си длъжен да пазиш това, което не знаеш кога ще ти се изплъзне. 4. И все пак не мисли, че хората не познават цената на времето: те често казват на своите възлюбени, че са готови да им подарят част от своите години. И действително те им дават, но не разбират това; дават им, обаче лишавайки себе си, не обогатяват другия. Но понеже не са наясно дали от нещо се лишават, тази невидима загуба е за тях напълно поносима. 5. Никой не ще ти възстанови годините, никой не ще те върне на тебе самия. Времето ще продължава да върви натам, накъдето е тръгнало, нито ще обърне течението си, нито ще го спре, няма да зашуми, няма да ти напомни за своята бързотечност, тихомълком ще си минава; няма да го удължат ни царска повеля, ни народни симпатии; както си е тръгнало от първия ден, тъй ще си върви; никъде няма да се отклони, никъде няма да се забави. И в края на краищата какво ще стане? Ти си зает, животът бърза: а междувременно ще пристигне смъртта, за която, щеш не щеш, трябва да намериш време. IX. 1 Potestne quicquam stultius esse quam quorundam sensus, hominum eorum dico qui prudentiam iactant? Operosius occupati sunt. Vt melius possint uiuere, impendio uitae uitam instruunt. Cogitationes suas in longum ordinant; maxima porro uitae iactura dilatio est: illa primum quemque extrahit diem, illa eripit praesentia dum ulteriora promittit. Maximum uiuendi impedimentum est exspectatio, quae pendet ex crastino, perdit hodiernum. Quod in manu fortunae positum est disponis, quod in tua, dimittis. Quo spectas? Quo te extendis? Omnia quae uentura sunt in incerto iacent: protinus uiue. 2 Clamat ecce maximus uates et uelut diuino horrore instinctus salutare carmen canit:           Optima quaeque dies miseris mortalibus aeui           Prima fugit. "Quid cunctaris?", inquit, "Quid cessas? Nisi occupas, fugit." Et cum occupaueris, tamen fugiet: itaque cum celeritate temporis utendi uelocitate certandum est et uelut ex torrenti rapido nec semper ituro cito hauriendum. 3 Hoc quoque pulcherrime ad exprobrandam infinitam cogitationem quod non optimam quamque aetatem sed diem dicit. Quid securus et in tanta temporum fuga lentus menses tibi et annos in longam seriem, utcumque auiditati tuae uisum est, exporrigis? De die tecum loquitur et de hoc ipso fugiente. 4 Num dubium est ergo quin prima quaeque optima dies fugiat mortalibus miseris, id est occupatis? Quorum puerilis adhuc animos senectus opprimit, ad quam imparati inermesque perueniunt; nihil enim prouisum est: subito in illam necopinantes inciderunt, accedere eam cotidie non sentiebant. 5 Quemadmodum aut sermo aut lectio aut aliqua intentior cogitatio iter facientis decipit et peruenisse ante sciunt quam appropinquasse, sic hoc iter uitae assiduum et citatissimum quod uigilantes dormientesque eodem gradu facimus occupatis non apparet nisi in fine.   IX.1. Може ли да се намери по-голяма глупост от представите на някои хора - имам предвид ония, които се хвалят със своята предвидливост! Те се нагърбват с трудни задачи, за да могат да живеят по-добре. С цената на живота си подреждат живуркането. Строят нови далечни планове: а най-голямата загуба в живота е отлагането, то отнема всеки нов ден, то грабва настоящето с обещания за бъдещето. На живота най-много пречи очакването, което зависи от утрешния ден, а погубва настоящия. Правиш си сметки за дивото в ръката на Фортуна, питомното в твоите ръце изпущаш. Накъде гледаш? Накъде си хукнал? Несигурно е всичко, което ще дойде. Незабавно живей! 2. Ето извисява глас най-великият сред поетите и сякаш боговдъхновен, проглася спасителни стихове: Благополучните дни за нещастните смъртни се нижат най-бързо12. "Какво се бавиш?" - пита той - "Какво се мотаеш? Не хванеш ли времето, то бяга." А дори и да го хванеш, пак ще ти избяга. Затова сме длъжни да се борим със скоростта на времето, като все по-чевръсто го използуваме, трябва често да черпим от него сякаш от стремителен поток, който няма вечно да тече. 3. Най-хубавото в тези укорителни стихове срещу безкрайната колебливост е, че поетът говори не за най-добра възраст, а за най-добри дни. Как така стоиш безгрижен и отпуснат сред безумния бяг на времето и си редиш занапред дълга върволица месеци и години, както те съветва твоята алчност? За един ден ти говорят, и то за ден бързотечен. 4. Има ли съмнение, че благополучните дни се движат най-бързо за нещастните хора, т.е. за вечно заетите? Те са все още деца по душа в момента, когато ги притисне старостта, до която те стигат неподготвени и невъоръжени, понеже не са я предвидили; изневиделица налитат в нея. не са усетили ежедневното й приближаване. 5. Както разговорът, четенето или някои по-напрегнати размисли отвличат пътника и той разбира, че е стигнал крайната спирка, без да е усетил, че я наближава, тъй и заетите хора осъзнават едва в края безспирното, безкрайно дълго пътуване, което ние, хората, извършваме с еднаква скорост и когато спим, и когато сме будни, X. 1 Quod proposui si in partes uelim et argumenta diducere, multa mihi occurrent per quae probem breuissimam esse occupatorum uitam. Solebat dicere Fabianus, non ex his cathedrariis philosophis, sed ex ueris et antiquis, "contra affectus impetu, non subtilitate pugnandum, nec minutis uulneribus sed incursu auertendam aciem". Non probabat cauillationes: "enim contundi debere, non uellicari." Tamen, ut illis error exprobretur suus, docendi non tantum deplorandi sunt. 2 In tria tempora uita diuiditur: quod fuit, quod est, quod futurum est. Ex his quod agimus breue est, quod acturi sumus dubium, quod egimus certum. Hoc est enim in quod fortuna ius perdidit, quod in nullius arbitrium reduci potest. 3 Hoc amittunt occupati; nec enim illis uacat praeterita respicere, et si uacet iniucunda est paenitendae rei recordatio. Inuiti itaque ad tempora male exacta animum reuocant nec audent ea retemptare quorum uitia, etiam quae aliquo praesentis uoluptatis lenocinio surripiebantur, retractando patescunt. Nemo, nisi quoi omnia acta sunt sub censura sua, quae numquam fallitur, libenter se in praeteritum retorquet: 4 ille qui multa ambitiose concupiit superbe contempsit, impotenter uicit insidiose decepit, auare rapuit prodige effudit, necesse est memoriam suam timeat. Atqui haec est pars temporis nostri sacra ac dedicata, omnis humanos casus supergressa, extra regnum fortunae subducta, quam non inopia, non metus, non morborum incursus exagitet; haec nec turbari nec eripi potest; perpetua eius et intrepida possessio est. Singuli tantum dies, et hi per momenta, praesentes sunt; at praeteriti temporis omnes, cum jusseritis, aderunt, ad arbitrium tuum inspici se ac detineri patientur, quod facere occupatis non uacat. 5 Securae et quietae mentis est in omnes uitae suae partes discurrere; occupatorum animi, uelut sub iugo sint, flectere se ac respicere non possunt. Abit igitur uita eorum in profundum; et ut nihil prodest, licet quantumlibet ingeras, si non subest quod excipiat ac seruet, sic nihil refert quantum temporis detur, si non est ubi subsidat: per quassos foratosque animos transmittitur. 6 Praesens tempus breuissimum est, adeo quidem ut quibusdam nullum uideatur; in cursu enim semper est, fluit et praecipitatur; ante desinit esse quam uenit, nec magis moram patitur quam mundus aut sidera, quorum irrequieta semper agitatio numquam in eodem uestigio manet. Solum igitur ad occupatos praesens pertinet tempus, quod tam breue est ut arripi non possit, et id ipsum illis districtis in multa subducitur.   Х.1. Ако река да разделя разглеждания проблем на отделни части и да приведа съответните доказателства, ще намеря много примери, с които ще докажа, че най-кратък е животът на заетия човек. Фабиан13", един философ от типа на истинските древни мислители, не като днешните школски теоретици, обичаше да казва, че срещу страстите трябва да воюваме в открит бой. а не с изтънчена тактика, че трябва да ги обърнем в бягство, като ги атакуваме, а не като им нанасяме дребни рани, че осмиването е неподходяща мярка, понеже трябва да сразим афектите, а не да ги гъделичкаме. Но за да може всеки да получи заслужен урок за своята грешка, хората трябва да бъдат не само окайвани, но м поучавани. 2. Животът се дели на три части: минало, настояще и бъдеще. Частта, която минаваме в момента, е кратка; тази, която ще преминем - неясна; която сме преминали - сигурна: това е времето, над което Фортуна е загубила властта си, на което не може да тегне чужда воля. Именно нея губят заетите хора: те нямат време да погледнат към миналото, пък дори r да имат, неприятно им e да. си припомнят за неща, за които трябва да се разкайват. 3. И затова неохотно се връщат към лошо прекараните години, не смеят да се докоснат до тях, понеже дори тези пороци, които са оставали прикрити под чара на непосредственото удоволствие, сега, при повторно обглеждане, ярко изпъкват. С радост извръща, поглед към миналото само оня, който при всяко свое деяние е имал за Съдник съвестта си: а тя нивга не се мами. 4. А оня, който често се е проявявал като честолюбив кариерист, надменен горделивец, необуздан победител, коварен измамник, алчен грабител или неудържим прахосник, неизбежно ще се страхува от спомените си. А те са святата и неприкосновена част от живота на човека, която е излязла извън обсега на неговите нещастия, която се е извисила над царството на Фортуна, която не могат да обезпокоят ни бедността, ни страхът, ни набезите на болестите; владеем я безкрайно и без страх. Настоящето се състои от отделни дни, дори не от дни, а от техните единични моменти. А миналите ще се съберат всички до един по твоя повеля, ще позволят да ги огледаш в да ги подредиш, както си искаш. Но именно това нямат време да правят заетите хора. 5. Безгрижието и спокойствието на една душа се проявява и в това, че тя може да обикаля мислено през всички периоди от живота си. А душите на заетите хора са като под ярем: не могат да се извърнат и да погледнат назад. Следователно техният живот пропада" в бездънна пропаст. Можеш да наливаш. Колкото са искаш течност в един съд, но ако му липсва дъно, което да я поеме и задържи, всичко отива на вятъра; по същия начин няма никакво значение колко време се отделя за нещо: ако няма какво да го задържи, то изтича през пробойните на поразените души. 6. Настоящето е толкова кратко, че според някои то изобщо не съществува: нали върви, тече и бърза напред, престава да съществува още преди да е дошло, не търпи забавяне, също както вселената и небесните светила, чието неуморно вечно движение никога не се заковава в една точка. Следователно заетите хора са свързани само с настоящето, което е толкова кратко, че те не могат да го уловят, и както са разкъсани от многобройни задължения, то им се изплъзва. XI. 1 Denique uis scire quam non diu uiuant? Vide quam cupiant diu uiuere. Decrepiti senes paucorum annorum accessionem uotis mendicant: minores natu se ipsos esse fingunt; mendacio sibi blandiuntur et tam libenter se fallunt quam si una fata decipiant. Iam uero cum illos aliqua imbecillitas mortalitatis admonuit, quemadmodum pauentes moriuntur, non tamquam exeant de uita sed tamquam extrahantur. Stultos se fuisse ut non uixerint clamitant et, si modo euaserint ex illa ualetudine, in otio uicturos; tunc quam frustra parauerint quibus non fruerentur, quam in cassum omnis ceciderit labor cogitant. 2 At quibus uita procul ab omni negotio agitur, quidni spatiosa sit? Nihil ex illa delegatur, nihil alio atque alio spargitur, nihil inde fortunae traditur, nihil neglegentia interit, nihil largitione detrahitur, nihil superuacuum est: tota, ut ita dicam, in reditu est. Quantulacumque itaque abunde sufficit, et ideo, quandoque ultimus dies uenerit, non cunctabitur sapiens ire ad mortem certo gradu.   XI.1. И накрая искаш ли напълно да се убедиш, че животът им не продължава дълго? Виж как страстно желаят дълго да живеят! Спаружени старци просят в молитвите си за няколко години повече, правят се на по-млади, самооблъщават се с измислици, мамят се о такова удоволствие, сякаш лъжат не само себе си, но м предопределението. Но щом някакво физическо страдание ги подсети, че са смъртни, ох с какъв страх умират, сякаш не те сами излизат от живота, а някой насила ги измъква от него! Викат, че са били глупави, дето не са живели, че ако сега оздравеят, ще започнат спокойно съществуване; едва тогава им идва наум, че е било безсмислено да печелят неща, от които няма да могат да се възползуват, че целият им труд нахалост е отишъл. 2. Но защо да не продължава дълго един живот, който минава далеч от делови ангажименти? Ни час от него не се предлага другиму, не се пръска тук и там, не минава в ръцете на Фортуна, не пропада от мързел, ни час не се прахосва, не остава неизползуван. Целият живот, тъй да се каже, влиза в оборот. Дори да е бил съвсем кратък, той стига и остава; и затова, когато настъпи последният миг, мъдрият няма да се поколебае и с твърда крачка ще тръгне към смъртта. XII. 1 Quaeris fortasse quos occupatos uocem? Non est quod me solos putes dicere quos a basilica immissi demum canes eiciunt, quos aut in sua uides turba speciosius elidi aut in aliena contemptius, quos officia domibus suis euocant ut alienis foribus illidant, [aut] hasta praetoris infami lucro et quandoque suppuraturo exercet. 2 Quorundam otium occupatum est: in uilla aut in lecto suo, in media solitudine, quamuis ab omnibus recesserint, sibi ipsi molesti sunt: quorum non otiosa uita dicenda est sed desidiosa occupatio. Illum tu otiosum uocas qui Corinthia, paucorum furore pretiosa, anxia subtilitate concinnat et maiorem dierum partem in aeruginosis lamellis consumit? qui in ceromate (nam, pro facinus! ne Romanis quidem uitiis laboramus) spectator puerorum rixantium sedet? qui iumentorum suorum greges in aetatum et colorum paria diducit ? qui athletas nouissimos pascit? 3 Quid? Illos otiosos uocas quibus apud tonsorem multae horae transmittuntur, dum decerpitur si quid proxima nocte succreuit, dum de singulis capillis in consilium itur, dum aut disiecta coma restituitur aut deficiens hinc atque illinc in frontem compellitur? Quomodo irascuntur, si tonsor paulo neglegentior fuit, tamquam uirum tonderet! Quomodo excandescunt si quid ex iuba sua decisum est, si quid extra ordinem iacuit, nisi omnia in anulos suos reciderunt! Quis est istorum qui non malit rem publicam turbari quam comam suam? qui non sollicitior sit de capitis sui decore quam de salute? qui non comptior esse malit quam honestior? Hos tu otiosos uocas inter pectinem speculumque occupatos? 4 Quid illi qui in componendis, audiendis, discendis canticis operati sunt, dum uocem, cuius rectum cursum natura et optimum et simplicissimum fecit, in flexus modulationis inertissimae torquent, quorum digiti aliquod intra se carmen metientes semper sonant, quorum, cum ad res serias, etiam saepe tristes adhibiti sunt, exauditur tacita modulatio? Non habent isti otium, sed iners negotium. 5 Conuiuia me hercules horum non posuerim inter uacantia tempora, cum uideam quam solliciti argentum ordinent, quam diligenter exoletorum suorum tunicas succingant, quam suspensi sint quomodo aper a coco exeat, qua celeritate signo dato glabri ad ministeria discurrant, quanta arte scindantur aues in frusta non enormia, quam curiose infelices pueruli ebriorum sputa detergeant: ex his elegantiae lautitiaeque fama captatur et usque eo in omnes uitae secessus mala sua illos sequuntur, ut nec bibant sine ambitione nec edant. 6 Ne illos quidem inter otiosos numeraueris qui sella se et lectica huc et illuc ferunt et ad gestationum suarum, quasi deserere illas non liceat, horas occurrunt, quos quando lauari debeant, quando natare, quando cenare alius admonet: [et] usque eo nimio delicati animi languore soluuntur, ut per se scire non possint an esuriant. 7 Audio quendam ex delicatis (si modo deliciae uocandae sunt uitam et consuetudinem humanam dediscere), cum ex balneo inter manus elatus et in sella positus esset, dixisse interrogando: "Iam sedeo?" Hunc tu ignorantem an sedeat putas scire an uiuat, an uideat, an otiosus sit? Non facile dixerim utrum magis miserear, si hoc ignorauit an si ignorare se finxit. 8 Multarum quidem rerum obliuionem sentiunt, sed multarum et imitantur; quaedam uitia illos quasi felicitatis argumenta delectant; nimis humilis et contempti hominis uidetur scire quid facias: i nunc et mimos multa mentiri ad exprobrandam luxuriam puta. Plura me hercules praetereunt quam fingunt et tanta incredibilium uitiorum copia ingenioso in hoc unum saeculo processit, ut iam mimorum arguere possimus neglegentiam. Esse aliquem qui usque eo deliciis interierit ut an sedeat alteri credat! 9 Non est ergo hic otiosus, aliud illi nomen imponas; aeger est, immo mortuus est; ille otiosus est cui otii sui et sensus est. Hic uero semiuiuus, cui ad intellegendos corporis sui habitus indice opus est, quomodo potest hic ullius temporis dominus esse?   XII.1. Възможно е да попиташ кои хора наричам заети. Нямам предвид, както може би си мислиш, само ония, които о кучета трябва да бъдат прогонвани от съдебните зали14, които виждаш да се задушават било сред по-голям външен блясък, т.е. сред собствената си свита, било сред по-голямо презрение, т.е. сред чуждата, нямам предвид само ония, които излизат от домовете си, за да чукат по чужди порти в изпълнение на обществените си задължения, които се занимават с нечестни, а понякога и гнили сделки на публичните търгове пред претора. 2. Някои са заети и през свободното си време; може да са се отделили от всички, да са в своето имение или в леглото си, да са в пълно усамотение, но те себе си не могат да търпят. За тях трябва да се говори не като за хора, живеещи в почивка, а като заети с безделничене. Можеш ли да кажеш, че си почива оня, който с трепетно внимание колекционира коринтски бронз, станал ценност благодарение на неколцина маниаци, и прекарва по-голяма част от деня си сред някакви ръждясали парчета метал? А оня, който виси по атлетическите школи (какъв срам! вече страдаме от неримски пороци!), за да гледа борбите между юношите15? А оня, който разпределя своите говеда по чифтове според цвета и възрастта им? 3. А който храни новоизлюпените атлети? Да не би според теб да е свободен от ангажименти оня, който а часове виси при бръснаря, докато му подстрижат някой и друг косъм, покарал предната нощ, докато стигне до съгласие къде да стои всеки кичур, докато или пооправят поразрошената му прическа, или пък прехвърлят рядката му косица отсам и оттам на челото.; А как се ядосват, ако бръснарят не е достатъчно внимателен, ще речеш, че ги е кастрирал16! Как се разгорещяват, ако някой косъм от гривата им бъде отрязан или пък лежи накриво, ако къдриците им не падат на равномерни букли! Няма ли всеки от тях да предпочете държавата да се обърка, но не и косата му? Няма ли всеки от тях да се разтревожи повече как изглежда главата му, отколкото дали е на място? Няма ли всеки да предпочете да е добре фризиран, вместо да е добропочтен? Тези ли казваш, че си почиват, дето се разкъсват между гребена и огледалото? 4. Ами ония, които са заети о това да композират, да слушат и заучават разни песнички, като кършат в най-похотливи извивки гласа си, на който природата е дала най-хубавата и най-простата интонация - равната? Те вечно потропват с пръсти, отмервайки наум някаква мелодия и дори когато ги извикат по някакъв сериозен, та дори и печален повод, се чува как тихичко си подпяват. Тези хора не са в почивка, а са заети от безделието си. 5. А пиршествата им! О, богове! Тях не бих поставил между свободните им от ангажименти часове, като виждам с какъв трепет подреждат сребърните сервизи, как грижливо препасват туниките на своите гиздави роби, с какво напрежение чакат как готвачът ще улучи глиганското печено, как бързо по даден знак голобрадите роби се разтичват да прислужват, как изкусно разрязват птиците на равни хапки, как грижливо нещастните малки слуги бършат повърнатите от пияните гости храни. С такива пирове те търсят славата на изящни и разточителни люде, но лошите им навици ги преследват и в кръга на интимния им живот, тъй че те ни ядат, ни пият, без да парадират. 6. Не бих поставил между хората, които си почиват, и ония, които се разкарват насам и натам на носилки или преносимо кресло и спазват с дивна точност часовете на тези свои пътешествия върху чужди ръце, сякаш законът ги задължава да не ги пропускат; тях все някой трябва да подсети кога е часът за къпане, кога за плуване, кога за обядване. И тези разглезени души са се разплули от мързел до такава степен, че не са в състояние да познаят дали са гладни. 7. Чух аз един от глезльовците - ако само може да се определи като глезотия цялото това отчуждаване от човешкия живот и привички: изнасят го на ръце от банята, слагат го в преносимото кресло, а той пита: "Седя ли вече?" Ей го този: не знае дали седи! А как смяташ, знае ли той, че живее, че вижда, че е в почивка? Трудно ми е да кажа за какво повече го съжалявам: дали за това, че той действително не знае, или че се преструва, че не знае. 8. Тези хора наистина забравят за много неща, но и за много се преструват. Някоя пороци им правят удоволствие като един вид доказателство за тяхното щастие. Струва им се признак на най-долна простащина да знаят какво правят. Върви сега и разправяй, че нападките на мимовете срещу лукса били измислици17. Честна дума! Те по-малко измислят, отколкото премълчават. А толкова пороци са се народили в нашия изобретателен само в това отношение век, че можем да укоряваме мимовете в небрежност! Да съществува човек, който е опропастен от разпуснатост до такава степен, че няма собствено мнение по въпроса седи ли, или не! 9. И тъй един такъв човек не е в почивка, избери друго име: болен е той; нещо повече: мъртъв е! Почива си човекът, който усеща своята почивка. А току-що споменатият полужив труп, който има нужда някой да го ориентира за положението на тялото му, нима той може да бъде господар дори на миг от живота си? XIII 1 Persequi singulos longum est quorum aut latrunculi aut pila aut excoquendi in sole corporis cura consumpsere uitam. Non sunt otiosi quorum uoluptates multum negotii habent. Nam de illis nemo dubitabit quin operose nihil agant, qui litterarum inutilium studiis detinentur, quae iam apud Romanos quoque magna manus est. 2 Graecorum iste morbus fuit quaerere quem numerum Ulixes remigum habuisset, prior scripta esset Ilias an Odyssia, praeterea an eiusdem esset auctoris, alia deinceps huius notae, quae siue contineas nihil tacitam conscientiam iuuant, suie proferas non doctior uidearis sed molestior. 3 Ecce Romanos quoque inuasit inane studium superuacua discendi; his diebus audiui quendam referentem quae primus quisque ex Romanis ducibus fecisset: primus nauali proelio Duilius uicit, primus Curius Dentatus in triumpho duxit elephantos. Etiamnunc ista, etsi ad ueram gloriam non tendunt, circa ciuilium tamen operum exempla uersantur; non est profutura talis scientia, est tamen quae nos speciosa rerum uanitate detineat. 4 Hoc quoque quaerentibus remittamus quis Romanis primus persuaserit nauem conscendere (Claudius is fuit, Caudex ob hoc ipsum appellatus quia plurium tabularum contextus caudex apud antiquos uocatur, unde publicae tabulae codices dicuntur et naues nunc quoque ex antiqua consuetudine quae commeatus per Tiberim subuehunt codicariae uocantur) ; 5 sane et hoc ad rem pertineat, quod Valerius Coruinus primus Messanam uicit et primus ex familia Valeriorum, urbis captae in se translato nomine, Messana appellatus est paulatimque uulgo permutante litteras Messala dictus: 6 num et hoc cuiquam curare permittes quod primus L. Sulla in circo leones solutos dedit, cum alioquin alligati darentur, ad conficiendos eos missis a rege Boccho iaculatoribus? Et hoc sane remittatur: num et Pompeium primum in circo elephantorum duodeuiginti pugnam edidisse commissis more proelii noxiis hominibus, ad ullam rem bonam pertinet? Princeps ciuitatis et inter antiquos principes (ut fama tradidit) bonitatis eximiae memorabile putauit spectaculi genus nouo more perdere homines. Depugnant? Parum est. Lancinantur? Parum est: ingenti mole animalium exterantur! 7 Satius erat ista in obliuionem ire, ne quis postea potens disceret inuideretque rei minime humanae. O quantum caliginis mentibus nostris obicit magna felicitas! Ille se supra rerum naturam esse tunc credidit, cum tot miserorum hominum cateruas sub alio caelo natis beluis obiceret, cum bellum inter tam disparia animalia committeret, cum in conspectum populi Romani multum sanguinis funderet mox plus ipsum fundere coacturus; at idem postea Alexandrina perfidia deceptus ultimo mancipio transfodiendum se praebuit, tum demum intellecta inani iactatione cognominis sui. 8 Sed, ut illo reuertar unde decessi et in eadem materia ostendam superuacuam quorundam diligentiam, idem narrabat Metellum, uictis in Sicilia Poenis triumphantem, unum omnium Romanorum ante currum centum et uiginti captiuos elephantos duxisse; Sullam ultimum Romanorum protulisse pomerium, quod numquam prouinciali sed Italico agro adquisito proferre moris apud antiquos fuit. Hoc scire magis prodest quam Auentinum montem extra pomerium esse, ut ille affirmabat, propter alteram ex duabus causis, aut quod plebs eo secessisset aut quod Remo auspicante illo loco aues non addixissent, alia deinceps innumerabilia quae aut farta sunt mendaciis aut similia? 9 Nam ut concedas omnia eos fide bona dicere, ut ad praestationem scribant, tamen cuius ista errores minuent? cuius cupiditates prement? quem fortiorem, quem iustiorem, quem liberaliorem facient? Dubitare se interim Fabianus noster aiebat an satius esset nullis studiis admoueri quam his implicari.   XIII.1. Много време ще отнеме да изброя един по един всички, които са си прахосали живота в игра на шах или топка, или пък в слънчеви бани. Не си почива спокойно оня, чиито удоволствия струват много безпокойства. Д всички без колебание ще се съгласят, че нахалост отива трудът на хората, които се занимават с безполезни научни дирения: а и сред римляните те станаха цели тълпи. 2. По-рано гърците бяха обхванати от манията да изследват колко са били гребците на Одисей, Илиадата ли е написана първа, или Одисеята, от един и същ автор ли са и двете и ред подобни проблеми: оставяш ли ги за себе си, те с нищо не подпомагат мълчаливата съвест, изваждаш ли ги на показ, можеш да изглеждаш голям досадник, но не и голям учен. 3. Но ето че и римляните са обхванати от безсмисления стремеж да учат празни работи. Съвсем наскоро чух един от тях да разправя кой римски пълководец какво направил за първи път. Пръв победил в морска битка Дуилий; пръв Курий Дентат водил слонове в триумфалното си шествие18. Всички тези факти може и да не насочват към истинската слава, но те все пак имат нещо общо с образците за гражданско поведение. Такова знание няма с нищо да помогне, но все пак е способно да впечатли с външната суетна страна на нещата. 4. От нас да мине, нека разследват и въпроса, кой е бил първият, който е убедил римляните да се качат на кораби. Това е бил Клавдий, наречен по този случай Каудекс, понеже на старолатински "каудекс" е означавало корпус, съставен от много дъски, оттук и наименованието кодекс, дадено на държавните закони19; а по стар обичай корабите, които подвозват храни по Тибър, и до ден днешен се наричат кодикарии. 5. Хайде, нека приемем за важно и това, че Валерий Корвин20 бил първият победител на град Месана и пръв от рода на Валериевци бил наречен по името на победения град, което се прехвърлило върху него, а постепенно разговорната реч го променила на Месала. 6. Нима ще одобриш нечий интерес към факта, че пръв Луций Сула пуснал свободно лъвове на цирковата арена, докато преди това те били показвани във вериги и че за тяхното избиване цар Бокх бил изпратил специални стрелци? Хайде, и това от нас да мине! Но че пръв Помпей пуснал в цирка 18 слона, които влезли в истинско бойно сражение с хвърлени срещу тях престъпници21? В това пък чудо къде е полезното? Помпей, първенецът на държавата, който според традицията се отличавал сред древните първенци именно по необикновената си доброта, решил да даде едно забележително зрелище: нов начин за погубване на хора! "Да се сражават до смърт ли!? Малко е! Да бъдат удушавани ли? Малко е! Нека бъдат размазвани от тонове животинска плът!" 7. По-добре щеше да бъде случаят да се забрави, та да не би някой бъдещ владетел да научи за това нечовешко деяние и да бъде обхванат от страстта да му съперничи! О, в какво дълбоко заслепение води умовете ни голямото щастие! Помпей е смятал, че е надвил самата природа, като е хвърлил десетки отряди нещастници срещу родените под друго небе зверове, като е накарал да воюват две тъй различни породи живи същества, като е проливал реки от кръв пред очите на римския народ, когото в най-скоро време е щял да принуди в морета от кръв да се залее! Л същият този Помпей Велики бил измамен от египетското коварство и едва когато се е оставил да го прониже един най-долен роб, чак тогава е разбрал празното тщеславие на своя прякор. 8. Но да се върна на приказката си: ще покажа излишното прилежание на някои любознателни хора в същата тази област. Гореспоменатият техен представител разправяше, че Метел бил единственият, който по време на триумфа си след победата над Картаген в Сицилия водел пред колесницата си 120 слона22; че Сула бил последният римски пълководец, който изместил чертата на Рим23 а такова изместване древните са позволявали само в случай на териториални придобивки в Италия, но не и в провинциите. Това ли е по-полезно да знаеш, или защо Авентинският хълм е извън померия? Причините, както твърдеше този човек, били или че там се били оттеглили плебеите по време на сецесията24, или пък че когато Рем правел птицегадание на това място, поличбите излезли неблагоприятни. А безкрайният поток други приказки, които или бъкат от лъжи, или пък по нищо не се отличават от лъжата? 9. Нека приемем, че тези хора говорят всичко това от чисто сърце, че гарантират за достоверността на писанията си: но чии заблуди ще намалят подобни разкази, чии страсти ще овладеят, кого ще направят по-храбър, по-справедлив и по-щедър? Нашият Фабиан казваше между другото, че не знае дали не е по-добре вместо човек за затъне в науките, въобще да не се занимава с тях. XIV. 1 Soli omnium otiosi sunt qui sapientiae uacant, soli uiuunt; nec enim suam tantum aetatem bene tuentur: omne aeuum suo adiciunt; quicquid annorum ante illos actum est, illis adquisitum est. Nisi ingratissimi sumus, illi clarissimi sacrarum opinionum conditores nobis nati sunt, nobis uitam praeparauerunt. Ad res pulcherrimas ex tenebris ad lucem erutas alieno labore deducimur; nullo nobis saeculo interdictum est, in omnia admittimur et, si magnitudine animi egredi humanae imbecillitatis angustias libet, multum per quod spatiemur temporis est. 2 Disputare cum Socrate licet, dubitare cum Carneade, cum Epicuro quiescere, hominis naturam cum Stoicis uincere, cum Cynicis excedere. Cum rerum natura in consortium omnis aeui patiatur incedere, quidni ab hoc exiguo et caduco temporis transitu in illa toto nos demus animo quae immensa, quae aeterna sunt, quae cum melioribus communia? 3 Isti qui per officia discursant, qui se aliosque inquietant, cum bene insanierint, cum omnium limina cotidie perambulauerint nec ullas apertas fores praeterierint, cum per diuersissimas domos meritoriam salutationem circumtulerint, quotum quemque ex tam immensa et uariis cupiditatibus districta urbe poterunt uidere? 4 Quam multi erunt quorum illos aut somnus aut luxuria aut inhumanitas summoueat! Quam multi qui illos, cum diu torserint, simulata festinatione transcurrant! Quam multi per refertum clientibus atrium prodire uitabunt et per obscuros aedium aditus profugient, quasi non inhumanius sit decipere quam excludere! Quam multi hesterna crapula semisomnes et graues illis miseris suum somnum rumpentibus ut alienum exspectent, uix alleuatis labris insusurratum miliens nomen oscitatione superbissima reddent! 5 Hos in ueris officiis morari putamus, licet dicant, qui Zenonem, qui Pythagoran cotidie et Democritum ceterosque antistites bonarum artium, qui Aristotelen et Theophrastum uolent habere quam familiarissimos. Nemo horum non uacabit, nemo non uenientem ad se beatiorem, amantiorem sui dimittet, nemo quemquam uacuis a se manibus abire patietur; nocte conueniri, interdiu ab omnibus mortalibus possunt.   XIV.1. Единствени сред всички са в спокойна почивка ония, които са свободни за философски занимания, единствено те живеят, понеже не само добре охраняват собствения си живот, но прибавят към него и всички времена; всички отминали години се превръщат в печалби за тях. Черни неблагодарници сме, ако не оценим, че за нас са били родени преславните създатели на свети философски възгледи, че нашия живот са подготвили те. Проправеният с усилията на чужди ръце път ни извежда към най-прекрасни цели, изтръгнати на бял свят из мрачините. Няма за нас забранено столетие, всяко ни приема; и ако пожелаем с величието на духа да преодолеем тесните граници на човешката преходност, бихме могли да бродим надлъж и нашир във времето. 2. Можем да спорим със Сократ, да се съмняваме с Карнеад25, да почиваме с Епикур, да побеждаваме човешката природа със стоиците, да я надхвърляме с киниците. След като природата позволява да получим достъп до всички векове, защо не се прехвърлим с цялата си душа от този малък и бързо преминаващ миг време към онези безбрежни вечности, които споделяме с по-добрите по същност духове? 3. Тези, дето все тичат по обществени задачи, дето тревожат и другите, н себе си, може добре да са се налудели; може, както всеки ден, да са обиколили всички прагове, може да са спирали пред всяка отворена порта, да са поднесли продажните си поздравления в домове по четирите края на града, но колцина от обитателите на огромния, разкъсван от различни страсти Рим са могли да видят те? Колко много няма да ги приемат заради съня си, от капризна екстравагантност или от простащина 4. Колко много ще ги отминат уж забързани, след като са ги измъчили с дълго чакане! Колко много ще избягнат минаването през натъпкания с клиенти атрий и ще се измъкнат от задния вход, сякаш лъжата е по-голяма любезност от изхвърлянето! Колко много полупияни и размързеливени от снощния запой ще удостоят с презрителна прозявка тези нещастници, кои то не са си доспали, за да почакат другите да се наспят, и ще измучат, едва помръдвайки устни, техните имена, едва след като за хиляден път са им ги подсказали! Б. Имаме право да кажем, че истинските си задължения изпълняват ония, които искат да са в ежедневна близост със Зенон, Питагор, Демокрит, Аристотел, Теофраст и останалите жреци на свободните науки. Всеки от философите ще бъде на тяхно разположение, всеки ще отпрати посетителите си по-щастливи и по-привързани към него, всеки ще ги пусне да си идат с пълни ръце. Всички хора могат да ги посещават и денем, и нощем. XV. 1 Horum te mori nemo coget, omnes docebunt; horum nemo annos tuos conterit, suos tibi contribuit; nullius ex his sermo periculosus erit, nullius amicitia capitalis, nullius sumptuosa obseruatio. Feres ex illis quicquid uoles; per illos non stabit quominus quantum plurimum cupieris haurias. 2 Quae illum felicitas, quam pulchra senectus manet, qui se in horum clientelam contulit! Habebit cum quibus de minimis maximisque rebus deliberet, quos de se cotidie consulat, a quibus audiat uerum sine contumelia, laudetur sine adulatione, ad quorum se similitudinem effingat. 3 Solemus dicere non fuisse in nostra potestate quos sortiremur parentes, forte nobis datos: bonis uero ad suum arbitrium nasci licet. Nobilissimorum ingeniorum familiae sunt: elige in quam adscisci uelis; non in nomen tantum adoptaberis, sed in ipsa bona, quae non erunt sordide nec maligne custodienda: maiora fient quo illa pluribus diuiseris. 4 Hi tibi dabunt ad aeternitatem iter et te in illum locum ex quo nemo deicitur subleuabunt. Haec una ratio est extendendae mortalitatis, immo in immortalitatem uertendae. Honores, monumenta, quicquid aut decretis ambitio iussit aut operibus exstruxit cito subruitur, nihil non longa demolitur uetustas et mouet; at iis quae consecrauit sapientia nocere non potest; nulla abolebit aetas, nulla deminuet; sequens ac deinde semper ulterior aliquid ad uenerationem conferet, quoniam quidem in uicino uersatur inuidia, simplicius longe posita miramur. 5 Sapientis ergo multum patet uita; non idem illum qui ceteros terminus cludit; solus generis humani legibus soluitur; omnia illi saecula ut deo seruiunt. Transiit tempus aliquod? hoc recordatione comprendit; instat? hoc utitur; uenturum est? hoc praecipit. Longam illi uitam facit omnium temporum in unum collatio.   XV.1. Никой от тях няма да те кара да умреш, но всички ще те учат на това. Никой няма да прахоса годините ти, но ще ти даде и своите. С когото и да беседваш, няма да те сполети опасност, с когото и да се сприятелиш, няма смърт да те заплаши, когото и да почиташ, няма да заплатиш скъпо и прескъпо. Ще вземеш от тях каквото си искаш, само от теб зависи да почерпиш толкова много, колкото сърцето ти желае. 2. Какво щастие, каква прекрасна старост очаква оня, който е станал техен почитател! Ще има той авторитети, с които да обсъжда своите най-големи и най-малки проблеми, от които ежедневно ще иска съвети за себе си, които ще му казват истината, без да го обиждат, ще го хвалят, без да го ласкаят, които ще следва като образци. 3. Често казваме, че не сме разполагали с възможността да си изберем родителите, а че сме ги получили по силата на случайността. Но човек може да избере по своя воля рода си. Съществуват семействата на най-благородните духове. Избери си кое от тях искаш да те осинови: ще станеш наследник не само на неговото име, но и на благата му, които не си задължен да пазиш като дребен скъперник; с колкото повече люде ги споделиш, толкова повече ще нарастват те 4. Благородните души ще ти посочат пътя към вечността и ще те вдигнат до такива висоти, от които падение няма. Това е единственият начин да удължим смъртния си живот, по-точно да го превърнем в безсмъртие. Бързо рухва обществената кариера, паметниците, всичко, което амбицията нарежда чрез декрети или строи със силата на човешките ръце; вековечното време всичко руши и размества, но на светините на мъдростта то не може да навреди. Никоя епоха няма да ги унищожи, никоя епоха няма да ги обезцени. Следващият и всеки по-нататъшен век ще прибави своята дан в почитта към тях, понеже завистта пада върху всичко близко, а далечното буди нашето по-искрено възхищение. 5. Животът на мъдрия обхваща широки простори, него не го обграждат житейските предели на останалите. Само той е свободен от ограниченията на човешкия род, нему като на бог служат всички епохи. Минало е известно време: него той го задържа в паметта си. Настояще е: него използува. Ще дойде в бъдеще: върху него предварително слага ръка. Сливането на всички моменти в една цялост прави живота му дълъг. XVI. 1 Illorum breuissima ac sollicitissima aetas est qui praeteritorum obliuiscuntur, praesentia neglegunt, de futuro timent: cum ad extrema uenerunt, sero intellegunt miseri tam diu se dum nihil agunt occupatos fuisse. 2 Nec est quod hoc argumento probari putes longam illos agere uitam, quia interdum mortem inuocant: uexat illos imprudentia incertis affectibus et incurrentibus in ipsa quae metuunt; mortem saepe ideo optant quia timent. 3 Illud quoque argumentum non est quod putes diu uiuentium, quod saepe illis longus uidetur dies, quod, dum ueniat condictum tempus cenae, tarde ire horas queruntur; nam si quando illos deseruerunt occupationes, in otio relicti aestuant nec quomodo id disponant ut extrahant sciunt. Itaque ad occupationem aliquam tendunt et quod interiacet omne tempus graue est, tam me hercules quam cum dies muneris gladiatorii edictus est, aut cum alicuius alterius uel spectaculi uel uoluptatis exspectatur constitutum, transilire medios dies uolunt. 4 Omnis illis speratae rei longa dilatio est; at illud tempus quod amant breue est et praeceps breuiusque multo, suo uitio; aliunde enim alio transfugiunt et consistere in una cupiditate non possunt. Non sunt illis longi dies, sed inuisi; at contra quam exiguae noctes uidentur, quas in complexu scortorum aut umo exigunt! 5 Inde etiam poetarum furor fabulis humanos errores alentium, quibus uisus est Iuppiter uoluptate concubitus delenitus duplicasse noctem; quid aliud est uitia nostra incendere quam auctores illis inscribere deos et dare morbo exemplo diuinitatis excusatam licentiam? Possunt istis non breuissimae uideri noctes quas tam care mercantur? Diem noctis exspectatione perdunt, noctem lucis metu.   XVI.1. Най-кратък и най-тревожен е животът на хората, които забравят за миналото, нехаят за настоящето, страхуват се от бъдещето. И когато тия нещастници дойдат до последния си час, разбират твърде късно, че през цялото време, когато нищо не са вършели, са били заети. 2. Не мисли, че призивите, които те отправят от време на време към смъртта, доказват, че са живели дълго. Мъчат ги капризните вълнения на тяхната неразумност, които се хвърлят точно там, където се страхуват. Често желаят смъртта, понеже ги е страх от нея. 3. Не смятай като доказателство за дълъг живот и впечатлението на тези хора, че денят е дълъг, или пък оплакванията им, че докато дойде време за обяд, часовете бавно вървели. Та нали ако някой ден са свободни от тези ангажименти и са останали в почивка, смут ги обхваща: не знаят нито как да я подредят, нито как да я удължат. И затова непрекъснато търсят някакви задължения и паузите им тежат. Но когато има насрочени гладиаторски игри или пък очакват датата, определена за някакво друго зрелище или удоволствия, тогава, о богове! Те имат желанието просто да прескочат промеждутъка! Всяко отлагане на очакванията им се струва дълго. 4. А времето, което им харесва, е кратко, бързотечно и се скъсява още повече по тяхна собствена вина. Бягат те от едно на друго и не могат да се застоят в никоя от страстите си. За тях дните са не продължителни, а ненавистни. И обратно: колко кратки им се струват нощите, прекарани в пиянство или в нечии развратни прегръдки! 5. Оттук произтича и безумието на поетите, които подхранват хорските прегрешения със своите фантазии: според тях Юпитер изпитал такива наслади на ложето на любовта, че направил нощта двойно по-дълга. Могат ли те да постигнат нещо друго, освен да разпалят още повече пороците, след като привличат боговете за техни поръчители и предлагат разпуснатостта на едно божество като извинителен прецедент за човешките лудости? Че как няма на хората да изглеждат кратки тия нощи, които купуват на толкова висока цена? Деня си губят в очакване на нощта, нощта си - в страх от зората. XVII I Ipsae uoluptates eorum trepidae et uariis terroribus inquietae sunt subitque cum maxime exsultantis sollicita cogitatio: "Haec quam diu?" Ab hoc affectu reges suam fleuere potentiam, nec illos magnitudo fortunae suae delectauit, sed uenturus aliquando finis exterruit. 2 Cum per magna camporum spatia porrigeret exercitum nec numerum eius sed mensuram comprenderet Persarum rex insolentissimus, lacrimas profudit, quod intra centum annos nemo ex tanta iuuentute superfuturus esset; at illis admoturus erat fatum ipse qui flebat perditurusque alios in mari alios in terra, alios proelio alios fuga, et intra exiguum tempus consumpturus illos quibus centesimum annum timebat. 3 Quid quod gaudia quoque eorum trepida sunt? Non enim solidis causis innituntur, sed eadem qua oriuntur uanitate turbantur. Qualia autem putas esse tempora etiam ipsorum confessione misera, cum haec quoque quibus se attollunt et super hominem efferunt parum sincera sint? 4 Maxima quaeque bona sollicita sunt nec ulli fortunae minus bene quam optimae creditur; alia felicitate ad tuendam felicitatem opus est et pro ipsis quae successere uotis uota facienda sunt. Omne enim quod fortuito obuenit instabile est: quod altius surrexerit, opportunius est in occasum. Neminem porro casura delectant; miserrimam ergo necesse est, non tantum breuissimam uitam esse eorum qui magno parant labore quod maiore possideant. 5 Operose assequuntur quae uolunt, anxii tenent quae assecuti sunt; nulla interim numquam amplius redituri temporis ratio est: nouae occupationes ueteribus substituuntur, spes spem excitat, ambitionem ambitio. Miseriarum non finis quaeritur, sed materia mutatur. Nostri nos honores torserunt? plus temporis alieni auferunt; candidati laborare desiimus? suffragatores incipimus; accusandi deposuimus molestiam? iudicandi nanciscimur; iudex desiit esse? quaesitor est; alienorum bonorum mercennaria procuratione consenuit? suis opibus distinetur. 6 Marium caliga dimisit? consulatus exercet; Quintius dictaturam properat peruadere? ab aratro reuocabitur. Ibit in Poenos nondum tantae maturus rei Scipio; uictor Hannibalis uictor Antiochi, sui consulatus decus fraterni sponsor, ni per ipsum mora esset, cum loue reponeretur: ciuiles seruatorem agitabunt seditiones et post fastiditos a iuuene diis aequos honores iam senem contumacis exilii delectabit ambitio. Numquam derunt uel felices uel miserae sollicitudinis causae; per occupationes uita trudetur; otium numquam agetur, semper optabitur.   XVII.1. А самите им удоволствия са неспокойни, смущават ги различни страхове и в момента на най-голямо опиянение изплува тревожната мисъл: "И всичко това докога?" Тази тревога е карала царе да оплакват мощта си: те са изпитвали не радост от великите си съдбини, а страх пред задаващия се в неопределено бъдеще край. 2. Най-свирепият персийски цар строил по протежение на десетки равни полета своята войска. която той измервал не по брой, а по площ, и започнал сълзи да рони за строените млади хора, понеже след сто години никой от тях нямало да бъде сред живите28. А самият оплаквач щял да ги приближи към фаталния край, погубвайки едни в морето, други на суша, трети в битка, четвърти в бягство и за съвсем кратък срок щял да унищожи войниците, за чието векуване се тревожел. 3. А не са ли безпокойни и радостите на такива хора? Те не произтичат от сериозни причини, а лекомислие ги поражда, то ги и размътва. Какъв според тебе може да бъде всеки миг от живота им, който по тяхно признание е нещастен, след като дори ония техни постижения, които ги карат да се гордеят и да се чувствуват свръхчовеци, не са достатъчно устойчиви? 4. Най-големите блага носят тревоги, към най-големия късмет трябва да изпитваме най-голямо недоверие. За да закрепиш щастието, ти е нужно пак щастие, заради един изпълнен оброк нов оброк трябва да сториш. Всяко случайно попаднало благо е несигурно и всяко по-високо положение е застрашено от бързо рухване. А никой не се радва на щастие, което заплашва да рухне. Следователно животът на хората, които с голям труд печелят удоволствие, за да ги опазват о още по-усилен труд, е неизбежно не само извънредно кратък, но и извънредно нещастен. С труд постигат те желанията си, със страх владеят постигнатото. 5. А междувременно никога не си правят сметка за времето, което никога няма да се върне обратно. Старите ангажименти повличат нови, надеждата надежда разпалва, амбицията - друга амбиция. Не търсят край за нещастието, а само променят източника му. По-рано сме се трудили за собствената си кариера: сега още повече време ни отнема чуждата. Престанали са мъките ни като кандидати за високи постове: започват мъките ни като гласоподаватели. Току-що сме се отървали от тежката роля на обвинител: натоварваме се със съдийство. Съдийството свършва: започва следователска служба. Остарял си като платен надзирател на чужди имоти: сега те обвързват собствените ти. 6. Марий сваля военните дрехи: хвърля силите си в консулство. Квинций бърза да свърши о Диктаторството: от нивата ще го призоват за втори път27. Ще потегли към Картаген още недозрелият за такова сериозно изпитание Сципион, победителят на Антиох, гордост за годината на своето консулство, поръчител на братовото си: с Юпитер наравно са щели да го поставят, ако сам не е попречил на това; но граждански размирици ще обезпокоят на стари години спасителя на държавата и амбицията на човека, който на младини е презрял богоравни почести, ще получи тогава удовлетворение в едно изгнаничество, дело на собствената му непреклонност28. Винаги ще има причини за тревоги било от щастие, било от нещастие. Целият живот ще мине в задължения. Почивката никога няма да дойде, винаги ще бъде желана. XVIII. 1 Excerpe itaque te uulgo, Pauline carissime, et in tranquilliorem portum non pro aetatis spatio iactatus tandem recede. Cogita quot fluctus subieris, quot tempestates partim priuatas sustinueris, partim publicas in te conuerteris; satis iam per laboriosa et inquieta documenta exhibita uirtus est; experire quid in otio faciat. Maior pars aetatis, certe melior rei publicae datast: aliquid temporis tui sume etiam tibi. 2 Nec te ad segnem aut inertem quietem uoco, non ut somno et caris turbae uoluptatibus quicquid est in te indolis uiuidae mergas; non est istud adquiescere: inuenies maiora omnibus adhuc strenue tractatis operibus, quae repositus et securus agites. 3 Tu quidem orbis terrarum rationes administras tam abstinenter quam alienas, tam diligenter quam tuas, tam religiose quam publicas. In officio amorem consequeris, in quo odium uitare difficile est; sed tamen, mihi crede, satius est uitae suae rationem quam frumenti publici nosse. 4 Istum animi uigorem rerum maximarum capacissimum a ministerio honorifico quidem sed parum ad beatam uitam apto reuoca, et cogita non id egisse te ab aetate prima omni cultu studiorum liberalium ut tibi multa milia frumenti bene committerentur; maius quiddam et altius de te promiseras. Non derunt et frugalitatis exactae homines et laboriosae operae; tanto aptiora [ex]portandis oneribus tarda iumenta sunt quam nobiles equi, quorum generosam pernicitatem quis umquam graui sarcina pressit? Cogita praeterea quantum sollicitudinis sit ad tantam te molem obicere: cum uentre tibi humano negotium est; nec rationem patitur nec aequitate mitigatur nec ulla prece flectitur populus esuriens. Modo modo intra paucos illos dies quibus C. Caesar periit (si quis inferis sensus est) hoc grauissime ferens quod decedebat populo Romano superstite, septem aut octo certe dierum cibaria superesse! Dum ille pontes nauibus iungit et uiribus imperi ludit, aderat ultimum malorum obsessis quoque, alimentorum egestas; exitio paene ac fame constitit et, quae famem sequitur, rerum omnium ruina furiosi et externi et infeliciter superbi regis imitatio. 6 Quem tunc animum habuerunt illi quibus erat mandata frumenti publici cura, saxa, ferrum, ignes, Gaium excepturi? Summa dissimulatione tantum inter uiscera latentis mali tegebant, cum ratione scilicet: quaedam enim ignorantibus aegris curanda sunt, causa multis moriendi fuit morbum suum nosse.   XVIII.1. И затова, скъпи ми Павлине, отдели се от тълпата, приюти се най-накрая в един по-спокоен пристан: изпитал си повече бури, отколкото съответствува на житейския ти път. Помисли си на какви вълнения си се подхвърлял, на какви урагани си издържал в частния си живот, а в обществения си ги откланял към себе си. Високата ти нравственост е достатъчно убедително засвидетелствувана в труда и тревогите ти. Изпитай как ще действува тя през свободното от ангажименти време! По-голямата или поне по-добрата част от живота си ти отдаде на хората, отдели малко време и за себе си! 2. Не те приканвам да почиваш в леност и безделие, нито пък да удавяш цялата живост на духа си в сън и любимите на тълпата удоволствия: това не е почивка. Ще откриеш дела, далеч по-велики от всички, в които си влагал енергията си досега, и спокойно и безгрижно ще се занимаваш с тях. 3. Ти например водиш сметките на целия свят с честността на един попечител, с вниманието на един собственик, с чувството за дълг на един гражданин. Спечелил си всеобща любов, изпълнявайки задължения, при които е трудно да се избегне омразата. Но много по-добре е, вярвай ми, да познаваш не баланса на държавното зърно, а баланса на живота си. 4. Отклони цялата своя душевна енергия, способна за най-велики дела, от това занимание, което е действително почетно, но не осигурява напълно щастлив живот; помисли си, че заниманията ти със свободни науки още от ранно детство не са имали за единствена цел десетки тонове зърно да бъдат поверени на твоята добросъвестност. Надеждите, които ти си обещавал, са били много повече и много по-големи. Ще се намерят хора и образцово пестеливи, и безкрайно трудолюбиви. Бавно крачещите волове са много по-подходящи за превоз на тежести, отколкото расовите коне: че кога някой е спъвал с товар техния благороден галоп? 5. Помисли си освен това колко скъпо ти струва бремето, с което си се нагърбил: имаш работа с човешкия стомах. А гладуващият народ ни от разум се води, ни пред справедливостта отстъпва, ни от молби се трогва. Беше неотдавна, в няколкото дни около гибелта на Гай Цезар (ако сенките в ада имат някакви усещания, него най-много го е засегнало това, че римският народ го е надживял28 и че му останала храна поне за седем или осем дена); и докато той си строеше мостове от редици кораби30 и си играеше със силите на държавата над Рим надвисна зло, фатално и за град в обсада: недостиг на припаси. Това подражание на лудия варварски цар и неговата зловеща надменност заплатихме едва ли не с гладна смърт и нейното неминуемо следствие - всеобща разруха. 6. А как са се чувствували в този момент хората, натоварени с грижата за обществената прехрана, върху които щяха да връхлетят камъни, мечове, огньове - и самият Гай? Те най-грижливо са прикривали загнездената в сърцевината на държавата опасност, както се вижда, напълно съзнателно: нали някои случаи трябва да се лекуват без знанието на пациента? Мнозина са умирали, понеже са знаели за болестта си. XIX. 1 Recipe te ad haec tranquilliora, tutiora, maiora! Simile tu putas esse, utrum cures ut incorruptum et a fraude aduehentium et a neglegentia frumentum transfundatur in horrea, ne concepto umore uitietur et concalescat, ut ad mensuram pondusque respondeat, an ad haec sacra et sublimia accedas sciturus quae materia sit dei, quae uoluptas, quae condicio, quae forma; quis animum tuum casus exspectet; ubi nos a corporibus dimissos natura componat; quid sit quod huius mundi grauissima quaeque in medio sustineat, supra leuia suspendat, in summum ignem ferat, sidera uicibus suis excitet; cetera deinceps ingentibus plena miraculis? 2 Vis tu relicto solo mente ad ista respicere! Nunc, dum calet sanguis, uigentibus ad meliora eundum est. Exspectat te in hoc genere uitae multum bonarum artium, amor uirtutum atque usus, cupiditatum obliuio, uiuendi ac moriendi scientia, alta rerum quies.   XIX. 1. Оттегли се към занимания по-спокойни, по-безопасни, по-велики! Как мислиш? Сравними величини ли са задължението ти да следиш насипаното в хамбарите зърно да не е пострадало от недобросъвестни или немарливи доставчици, да не се затопли и изгние от проникнала влага и да отговаря на нормите за големина и тегло - и приобщаването ти към свещените висши науки, от които ще разбереш какво е естеството на бога, какви са неговите радости, неговото положение, видът му, какво ще се случи на душата, когато природата я освободи от телесната обвивка, каква сила държи най-тежките тела в средата на вселената, над тях поставя леките, а най-отгоре - огнената стихия, върти небесните тела по техния път и ред други знания, преизпълнени с велики чудеса. 2. Нека духът ти изостави земната твърд и насочи поглед към тях! Още сега, докато кръвта ти кипи, докато си в разцвета на силите си, трябва да потеглиш към по-доброто! В един такъв живот те очакват много и много благородни умения: да обичаш добродетелите и да ги прилагаш на дело, да познаваш живота и смъртта, да се отдадеш на дълбок всеобхватен покой. 3. Всички делови хора са в лошо положение, но най-зле са ония, които са заети не със своите собствени ангажименти, а сънят им се наглася според чуждата дрямка, стъпките им - според чуждата крачка, двете най-непринудени чувства, любовта и омразата, следват чужда повеля. Ако тези хора искат да знаят колко кратък е животът им, нека се замислят доколко той им принадлежи въобще. XX. 1 Omnium quidem occupatorum condicio misera est, eorum tamen miserrima, qui ne suis quidem laborant occupationibus, ad alienum dormiunt somnum, ad alienum ambulant gradum, amare et odisse, res omnium liberrimas, iubentur. Hi si uolent scire quam breuis ipsorum uita sit, cogitent ex quota parte sua sit. 2 Cum uideris itaque praetextam saepe iam sumptam, cum celebre in foro nomen, ne inuideris: ista uitae damno parantur. Vt unus ab illis numeretur annus, omnis annos suos conterent. Quosdam antequam in summum ambitionis eniterentur, inter prima luctantis aetas reliquit; quosdam, cum in consummationem dignitatis per mille indignitates erepsissent, misera subiit cogitatio laborasse ipsos in titulum sepulcri; quorundam ultima senectus, dum in nouas spes ut iuuenta disponitur, inter conatus magnos et improbos inualida defecit. 3 Foedus ille quem in iudicio pro ignotissimis litigatoribus grandem natu et imperitae coronae assensiones captantem spiritus liquit; turpis ille qui uiuendo lassus citius quam laborando inter ipsa officia collapsus est; turpis quem accipiendis immorientem rationibus diu tractus risit heres. 4 Praeterire quod mihi occurrit exemplum non possum: Turannius fuit exactae diligentiae senex, qui post annum nonagesimum, cum uacationem procurationis ab C. Caesare ultro accepisset, componi se in lecto et uelut exanimem a circumstante familia plangi iussit. Lugebat domus otium domini senis nec finiuit ante tristitiam quam labor illi suus restitutus est. Adeone iuuat occupatum mon? 5 Idem plerisque animus est; diutius cupiditas illis laboris quam facultas est; cum imbecillitate corporis pugnant, senectutem ipsam nullo alio nomine grauem iudicant quam quod illos seponit. Lex a quinquagesimo anno militem non legit, a sexagesimo senatorem non citat: difficilius homines a se otium impetrant quam a lege. 6 Interim dum rapiuntur et rapiunt, dum alter alterius quietem rumpit, dum mutuo miseri sunt, uita est sine fructu, sine uoluptate, sine ullo profectu animi; nemo in conspicuo mortem habet, nemo non procul spes intendit, quidam uero disponunt etiam illa quae ultra uitam sunt, magnas moles sepulcrorum et operum publicorum dedicationes et ad rogum munera et ambitiosas exsequias. At me hercules istorum funera, tamquam minimum uixerint, ad faces et cereos ducenda sunt.   ХХ.1. Видиш ли, че някой често облича магистратска тога, че нечие име е много известно на форума, не завиждай: тези привилегии се печелят с цената на живота. Хората прахосват всички свои години с цел една-единствена да се брои на тяхно име. Животът на някои е прекъсвал още в началния етап на борбата, преди да са стигнали до върха на кариерата; други пък са изпълзявали след хиляди унижения до върха й, за да ги обхване тъжната мисъл, че целият им труд е отишъл за една епитафия; трети насочват преклонната си старост към младежки въжделения - и в това време немощта ги поваля сред големите им неразумни планове. 2. Грозно е един натежал от годините човек да изпусне сетен дъх в съдилището, където е търсел аплодисментите на необразованата тълпа като адвокат на някакъв най-долнопробен ищец; позор е да паднеш при изпълнение на задълженията си, уморен по-скоро от живеене, но не и от работене; позор е да умреш над сметките си за смях на дълго разигравания наследник. 3. Просто не мога да отмина един хрумнал ми пример. Старият Гай Тураний бе пример за усърдност. След като той навърши деветдесет години, Гай Цезар го освободи от службата прокуратор31; и тогава Тураний нареди да го сложат на погребалното ложе и целият му дом да го оплаква като починал. Жалеха всички за освобождаването на стария стопанин и прекъснаха траура едва когато той бе върнат на работа. Толкова сладка ли е смъртта на служебния пост? 4. Подобни настроения владеят много хора: тяхното желание да работят надминава възможностите им. Борят се със слабостта на тялото, единственото, заради което старостта им тежи, е, че тя ги отделя от задълженията им. След петдесетата година законът освобождава от военна повинност, след шестдесетата си година сенаторите не са длъжни да посещават курията. В сравнение със закона хората по-трудно си разрешават да почиват. 5. А докато те грабят и са жертви на грабежи, докато се тормозят един друг, докато се правят взаимно нещастни, животът е безполезен, неприятен, без напредък за духа. Няма човек, който да не губи смъртта от погледа си, който да не гони далечни надежди. А редят планове и за бъдещето след смъртта - за огромни гробници, за посвещения на обществени сгради, за игри край кладата, за помпозно погребално тържество. Но честна дума! Тъкмо техните кортежи трябва да минат с факли и вощеници32, понеже все едно, че те са живели съвсем малко.