|
|
[[1] Germania omnis a Gallis Raetisque et Pannoniis Rheno et Danuvio fluminibus, a Sarmatis Dacisque mutuo metu aut montibus separatur: cetera Oceanus ambit, latos sinus et insularum inmensa spatia complectens, nuper cognitis quibusdam gentibus ac regibus, quos bellum aperuit. Rhenus, Raeticarum Alpium inaccesso ac praecipiti vertice ortus, modico flexu in occidentem versus septentrionali Oceano miscetur. Danuvius molli et clementer edito montis Abnobae iugo effusus pluris populos adit, donec in Ponticum mare sex meatibus erumpat: septimum os paludibus hauritur.
| |
I. ОБЩА ЧАСТ.
1. Германия, взета изцяло, се отделя от галите, ретите и панонците чрез реките Рейн и Дунав, а от сарматите и даките1 — чрез взаимен страх или планини2. Останалите й страни обикаля Океанът3, който обхваща широки завои от материка4 и огромни острови5, та неотдавна тамо узнахме някои племена и царе, които ни откри войната6. Рейн7 извира от недостъпния и шеметен връх на Ретийските Алпи, възвива малко на запад и се влива в Северния Океан. Дунав пък протича от полегатото, слабо издигнато било на планината Абноба8 и спохожда повече народи, докато най-сетне избива с шест ръкава в Понтийското море; седмото му устие се поглъща от блата.
|
|
[[2] Ipsos Germanos indigenas crediderim minimeque aliarum gentium adventibus et hospitiis mixtos, quia nec terra olim, sed classibus advehebantur qui mutare sedes quaerebant, et inmensus ultra utque sic dixerim adversus Oceanus raris ab orbe nostro navibus aditur. Quis porro, praeter periculum horridi et ignoti maris, Asia aut Africa aut Italia relicta Germaniam peteret, informem terris, asperam caelo, tristem cultu adspectuque, nisi si patria sit?
Celebrant carminibus antiquis, quod unum apud illos memoriae et annalium genus est, Tuistonem deum terra editum. Ei filium Mannum, originem gentis conditoremque, Manno tris filios adsignant, e quorum nominibus proximi Oceano Ingaevones, medii Herminones, ceteri Istaevones vocentur. Quidam, ut in licentia vetustatis, pluris deo ortos plurisque gentis appellationes, Marsos Gambrivios Suebos Vandilios adfirmant, eaque vera et antiqua nomina. Ceterum Germaniae vocabulum recens et nuper additum, quoniam qui primi Rhenum transgressi Gallos expulerint ac nunc Tungri, tunc Germani vocati sint: ita nationis nomen, non gentis evaluisse paulatim, ut omnes primum a victore ob metum, mox etiam a se ipsis, invento nomine Germani vocarentur.
| |
2. Самите германци считам за коренни жители на страната, съвсем малко смесени от прииждания и гостувания на други племена, тъй като тия, които са. искали да променят селищата си, са се отправяли някога не по суша, ами по море9, а безпределният, извън нашия кръгозор разположен, и тъй да се изразя, другосветски Океан рядко се спохожда от кораби из нашите земи. Пък и кой ли, независимо от опасността, която задава едно страшно и неизвестно море, би напуснал Азия, или Африка, или Италия, за да отиде в Германия, страна без природни хубости, със суров климат, мъчно обитаема и неприветлива наглед, ако не му е отечество?
В своите старинни песни, които са у тях единственият вид предание и летописи, те възпяват произлезлия от земята бог Туистон. Нему приписват един син, Ман10, когото считат за свой родоначалник и създател, а на Мана — трима синове, по чиито имена11 най-близките до Океана се наричат ингевони, разположените в средата на страната — херминони, а останалите — истевони12. Някои, както древността допуща, твърдят, че от Туистона били произлезли повече синове, та оттам — и повече племенни названия13, а именно марси, гамбривии14, свеби15 и вандилии16, и че тия имена били истински и старинни17. Напротив, думата „Германия“ е нова и неотдавна прибавена към другите названия, понеже тия, които първи прогонили галите, след като минали Рейн, и сега се наричат тунгри18, тогава именно били назовани германди; така името на един отделен народ, а не на цялото племе се възмогнало постепенно, та отначало поради страх всички били наричани по името на победителя, а после и сами себе си почнали да назовават с даденото тям име "германци"19.
|
|
[[3] Fuisse apud eos et Herculem memorant, primumque omnium virorum fortium ituri in proelia canunt. Sunt illis haec quoque carmina, quorum relatu, quem barditum vocant, accendunt animos futuraeque pugnae fortunam ipso cantu augurantur. Terrent enim trepidantve, prout sonuit acies, nec tam vocis ille quam virtutis concentus videtur. Adfectatur praecipue asperitas soni et fractum murmur, obiectis ad os scutis, quo plenior et gravior vox repercussu intumescat.
Ceterum et Ulixen quidam opinantur longo illo et fabuloso errore in hunc Oceanum delatum adisse Germaniae terras, Asciburgiumque, quod in ripa Rheni situm hodieque incolitur, ab illo constitutum nominatumque; aram quin etiam Ulixi consecratam, adiecto Laertae patris nomine, eodem loco olim repertam, monumentaque et tumulos quosdam Graecis litteris inscriptos in confinio Germaniae Raetiaeque adhuc exstare. Quae neque confirmare argumentis neque refellere in animo est: ex ingenio suo quisque demat vel addat fidem.
| |
3. У тях пребивавал, както се разказва, и Херакъл20, и те го възпяват, когато отиват в сражение, като най-личен измежду всички юнаци. Те имат и такива песни, чрез чието изпълнение, наричано от тях „бардит“21, възпламеняват своя дух, и предугаждат изхода на предстоящото сражение, като сами задават страх или се уплашват, в зависимост от звука, който е издавал боевият им строй, и пеенето им представя не толкова съзвучие на гласа, колкото на храбростта. Те се стараят главно да постигнат резливост на звука и глух ропот, като изпречват пред устата си щитовете, та гласът им поради отражението става по-плътен и по-внушителен.
Впрочем някои предполагат, че и Уликс22 е бил отнесен в тоя Океан през време на своето продължително и пълно с приключения странстване, та споходил германските земи, и от него бил учреден и наименуван градът Аскибургий23, който е разположен на Рейнския бряг, па съществува и досега; че на същото това място била намерена даже паметна плоча, поставена от Уликса, върху която било прибавено и бащиното му име, Лаерт24, и че в пограничната област между Германия и Ретия и досега се срещат някакви паметници и гробници, надписани с гръцки букви25. Аз не желая да подкрепя тия твърдения с доказателства или да ги оборя, нека всеки според своето лично схващане им повярва или ги отхвърли.
|
|
[[4] Ipse eorum opinionibus accedo, qui Germaniae populos nullis aliis aliarum nationum conubiis infectos propriam et sinceram et tantum sui similem gentem exstitisse arbitrantur. Unde habitus quoque corporum, tamquam in tanto hominum numero, idem omnibus: truces et caerulei oculi, rutilae comae, magna corpora et tantum ad impetum valida: laboris atque operum non eadem patientia, minimeque sitim aestumque tolerare, frigora atque inediam caelo solove adsueverunt.
| |
4. Сам аз се присъединявам към мнението на тия, които мислят, че германските народи, незасегнати от никакви брачни връзки с други народи, представят едно особено, чистокръвно и само на себе си подобно племе. Затова и телесният им вид, въпреки многочислеността им, е у всички еднакъв: очи яростни и синкави, коса червеникава, тяло едро, но само за нападение годно. За трудна и усилена работа им липсва издръжливост; те не понасят ни най-малко жажда и горещина; към студове обаче и глад са свикнали поради климата и почвата на земята.
|
|
[[5] Terra etsi aliquanto specie differt, in universum tamen aut silvis horrida aut paludibus foeda, umidior qua Gallias, ventosior qua Noricum ac Pannoniam adspicit; satis ferax, frugiferarum arborum inpatiens, pecorum fecunda, sed plerumque improcera. Ne armentis quidem suus honor aut gloria frontis: numero gaudent, eaeque solae et gratissimae opes sunt. Argentum et aurum propitiine an irati di negaverint dubito. Nec tamen adfirmaverim nullam Germaniae venam argentum aurumve gignere: quis enim scrutatus est? Possessione et usu haud perinde adficiuntur. Est videre apud illos argentea vasa, legatis et principibus eorum muneri data, non in alia vilitate quam quae humo finguntur; quamquam proximi ob usum commerciorum aurum et argentum in pretio habent formasque quasdam nostrae pecuniae adgnoscunt atque eligunt. Interiores simplicius et antiquius permutatione mercium utuntur. Pecuniam probant veterem et diu notam, serratos bigatosque. Argentum quoque magis quam aurum sequuntur, nulla adfectione animi, sed quia numerus argenteorum facilior usui est promiscua ac vilia mercantibus.
| |
5. Земята, макар и да е различна наглед що-годе, все пак изцяло навява ужас със своите гори и отблъсква със своите блата; откъм Галия е по-влажна, а откъм Норик и Панония — по-изложена на ветрове26. Тя е годна за посеви на храни, но непригодна за плодовити дървета27; богата е с добитък, но той бива обикновено недорасъл. Даже на едрия рогат добитък липсва присъщата нему стройност или пък напетост на челното украшение; те се радват на броя му, и това е единственото им и многожелано богатство. Сребро и злато боговете им са отказали, не зная дали от благосклонност към тях или от гняв. И все пак аз не бих твърдял, че в Германия няма никакви сребърни или златни жили: кой ли, впрочем, е претърсил почвата й? Те не изпитват особено желание да притежават тия метали и да ги използват, и както може да се види, те си служат със сребърните съсъди, подарени на пратениците и първенците им, така пренебрежително както със съдовете, изработени от глина. Все пак най-близките до нас ценят златото и среброто поради употребата му в търговията, познават добре известен вид наши пари и ги подбират, а ония, които живеят по-навътре, си служат с един по-прост и по-първобитен начин на търгуване, а именно с обмяна на стоки. От нашите монети предпочитат старите и отдавна известни, каквито са тия с назъбен край и с изображение на двуконна колесница28; те се придържат повече о среброто, отколкото о златото, не от някакво пристрастяване, ами защото по-големият брой сребърни монети е по-удобен за търгуване на дребно.
|
|
[[6] Ne ferrum quidem superest, sicut ex genere telorum colligitur. Rari gladiis aut maioribus lanceis utuntur: hastas vel ipsorum vocabulo frameas gerunt angusto et brevi ferro, sed ita acri et ad usum habili, ut eodem telo, prout ratio poscit, vel comminus vel eminus pugnent. Et eques quidem scuto frameaque contentus est; pedites et missilia spargunt, pluraque singuli, atque in inmensum vibrant, nudi aut sagulo leves. Nulla cultus iactatio; scuta tantum lectissimis coloribus distinguunt. Paucis loricae, vix uni alterive cassis aut galea. Equi non forma, non velocitate conspicui. Sed nec variare gyros in morem nostrum docentur: in rectum aut uno flexu dextros agunt, ita coniuncto orbe, ut nemo posterior sit. In universum aestimanti plus penes peditem roboris; eoque mixti proeliantur, apta et congruente ad equestrem pugnam velocitate peditum, quos ex omni iuventute delectos ante aciem locant. Definitur et numerus; centeni ex singulis pagis sunt, idque ipsum inter suos vocantur, et quod primo numerus fuit, iam nomen et honor est.
Acies per cuneos componitur. Cedere loco, dummodo rursus instes, consilii quam formidinis arbitrantur. Corpora suorum etiam in dubiis proeliis referunt. Scutum reliquisse praecipuum flagitium, nec aut sacris adesse aut concilium inire ignominioso fas; multique superstites bellorum infamiam laqueo finierunt.
| |
6. Даже и желязо нямат в изобилие, както може да се заключи от вида на оръжието им. Само малцина имат мечове или по-големи пики: те носят обикновено копия или, както сами ги наричат, фрамеи, с тесен и къс железен краищник, който обаче е тъй остър и удобен, та с това същото оръжие се сражават, според случая, било отблизо, било отдалеч. И конникът даже се задоволява само с щит и фрамея, а пeхотинцитe хвърлят и стрeли29, всеки един от тях – по няколко, и бидейки голи или пък незатруднени от леката си наметка30, запращат ги извънредно надалеч. Те не обичат да блещят с премяната си; само щитовете си украсяват с подбрани бои31. Малцина имат ризница, едва някой друг – шлем от желязо или кожа. Конете им не се отличават нито с хубостта си, нито с пъргавината си; па и не ги обучават да правят по наш обичай разни криволичения, ами ги подкарват направо или, като ги възвият само веднъж надясно, движат ги по такъв начин един до друг в кръг, щото никой не остава назад32. Изобщо взето, пехотата им е по-силна, и затова конницата се сражава смесена с нея, тъй като пъргавината на пехотинците, които биват избирани измежду цялата младеж и поставяни пред самия боев строй, се напълно пригажда към коннишкото сражение. И тяхното число е ограничено: по стотина от всяка околия. Поради самото число те се наричат между своите стотници, и това, което означавало отначало число, се е превърнало вече в почетно име.
Боевият им ред се образува от клинове33. Да отстъпиш пред неприятеля, само за да го нападнеш след това отново, се счита по-скоро за признак на хитрост, нежели на страхливост. Труповете на своите отнасят със себе си даже в опасни сражения. Да изоставиш щита си, се смята за върховен позор, и на тогова, който се е опетнил така, не е позволено да присъства на жертвоприношения или да участва в събрание; мнозина такива, които са преживели войната, са туряли край на безчестието си, като са се обесвали.
|
|
[[7] Reges ex nobilitate, duces ex virtute sumunt. Nec regibus infinita aut libera potestas, et duces exemplo potius quam imperio, si prompti, si conspicui, si ante aciem agant, admiratione praesunt. Ceterum neque animadvertere neque vincire, ne verberare quidem nisi sacerdotibus permissum, non quasi in poenam nec ducis iussu, sed velut deo imperante, quem adesse bellantibus credunt. Effigiesque et signa quaedam detracta lucis in proelium ferunt; quodque praecipuum fortitudinis incitamentum est, non casus, nec fortuita conglobatio turmam aut cuneum facit, sed familiae et propinquitates; et in proximo pignora, unde feminarum ululatus audiri, unde vagitus infantium. Hi cuique sanctissimi testes, hi maximi laudatores. Ad matres, ad coniuges vulnera ferunt; nec illae numerare aut exigere plagas pavent, cibosque et hortamina pugnantibus gestant.
| |
7. Царе си избират по знатност, а предводители – по храброст. И царете им нямат неограничена или произволна власт, а също и предводителите им са началници по-скоро със своя пример, отколкото със своята власт, и то поради удивлението, което предизвикват, ако са решителни, ако изпъкват пред другите, и ако се сражават на първо място. Впрочем на никого, освен на жреците, не е позволено нито да наказва със смърт, нито да туря в окови, нито даже да си служи с бой; и самите жреци извършват това не като наказание и не по заповед на предводителя, но като че ли по повелението на бога, който, както сами вярват, присъства между тях34, когато воюват. И някакви изображения35 и символи36, взети от свещените дъбрави, се носят в сражението. Но това, което най-много ги насърчава да бъдат храбри, е обстоятелството, че ескадронът или клинът не се образува от случайно или пък безразборно съчетание, ами от челяди и родове, и в непосредствена близост се намират залозите им, отдето се дочува воят на жените и писъкът на децата. Те са за всякого едного най-светите свидетели, те са върховните им възхвалители: на своите майки и съпруги предоставят раните си, и те не се боят да ги преброят и прегледат грижливо37, а когато се сражават, поднасят им храна и ободрение.
|
|
[[8] Memoriae proditur quasdam acies inclinatas iam et labantes a feminis restitutas constantia precum et obiectu pectorum et monstrata comminus captivitate, quam longe inpatientius feminarum suarum nomine timent, adeo ut efficacius obligentur animi civitatum, quibus inter obsides puellae quoque nobiles imperantur. Inesse quin etiam sanctum aliquid et providum putant, nec aut consilia earum aspernantur aut responsa neglegunt. Vidimus sub divo Vespasiano Veledam diu apud plerosque numinis loco habitam; sed et olim Albrunam et compluris alias venerati sunt, non adulatione nec tamquam facerent deas.
| |
8. И както се разправя, огънатите вече и разколебани боеви редици в някои сражения били възстановявани наново от жените, които прибягвали до настойчиви молби, сочели гърдите си и изтъквали предстоящия плен; от него германците се боят много повече поради жените си, отколкото поради себе си, и то до такава степен, щото по-яко биват обвързвани държавиците, които са заставени да дадат между заложниците и знатни момичета. Те даже си мислят, че у жените има нещо свещено и пророческо, и затова не отхвърлят съветите им и не пренебрегват отговорите им. Ние видяхме, че във века на божествения Веспасиан дълго време Веледа38 е била считана за божество у повечето германци; но и по-рано те са отдавали на Албруна39 и на много други жени божески почести, не от ласкателство и не от желание да създават богини40.
|
|
[[9] Deorum maxime Mercurium colunt, cui certis diebus humanis quoque hostiis litare fas habent. Herculem et Martem concessis animalibus placant. Pars Sueborum et Isidi sacrificat: unde causa et origo peregrino sacro, parum comperi, nisi quod signum ipsum in modum liburnae figuratum docet advectam religionem. Ceterum nec cohibere parietibus deos neque in ullam humani oris speciem adsimulare ex magnitudine caelestium arbitrantur: lucos ac nemora consecrant deorumque nominibus appellant secretum illud, quod sola reverentia vident.
| |
9. От боговете тачат най-много Меркурия41, комуто, както се чувстват задължени, поднасят в строго определени дни даже и човешки жертви. Херакла и Марса42 умилостивяват с обикновени жертвени животни. Част от свебите пък принася жертва на Изида. За повода и произхода на тоя чужд култ не съм напълно осведомен; обаче самият символ на богинята във вид на либурнска ладия показва, че нейният култ е пренесен по море43. Впрочем, те считат за несъобразно с величието на боговете да ги включват между стени и да ги наподобяват в какъв и да е човешки образ; те им посвещават гори и дъбрави и с божески имена назовават онова тайнствено нещо, което се съзерцава само от тяхното благоговение.
|
|
[[10] Auspicia sortesque ut qui maxime observant: sortium consuetudo simplex. Virgam frugiferae arbori decisam in surculos amputant eosque notis quibusdam discretos super candidam vestem temere ac fortuito spargunt. Mox, si publice consultetur, sacerdos civitatis, sin privatim, ipse pater familiae, precatus deos caelumque suspiciens ter singulos tollit, sublatos secundum impressam ante notam interpretatur. Si prohibuerunt, nulla de eadem re in eundem diem consultatio; sin permissum, auspiciorum adhuc fides exigitur. Et illud quidem etiam hic notum, avium voces volatusque interrogare; proprium gentis equorum quoque praesagia ac monitus experiri. Publice aluntur isdem nemoribus ac lucis, candidi et nullo mortali opere contacti; quos pressos sacro curru sacerdos ac rex vel princeps civitatis comitantur hinnitusque ac fremitus observant. Nec ulli auspicio maior fides, non solum apud plebem, sed apud proceres, apud sacerdotes; se enim ministros deorum, illos conscios putant. Est et alia observatio auspiciorum, qua gravium bellorum eventus explorant. Eius gentis, cum qua bellum est, captivum quoquo modo interceptum cum electo popularium suorum, patriis quemque armis, committunt: victoria huius vel illius pro praeiudicio accipitur.
| |
10. О предзнаменования и жребия се придържат извънредно много. Обичаят, по който хвърлят жребие, е прост: нарязват отсечения от плодовито дърво44 клон на пръчици и като ги отбелязват с известни знаци45, пръсват ги напосоки върху една бяла дреха. След това жрецът на общината, ако допитването се отнася до обществена работа, или самият глава на семейството, ако то се отнася до частна работа, се помолва на боговете, взема с насочен към небето поглед три пръчици и тълкува значението им според отбелязания по-рано върху тях знак. Ако отговорът е отрицателен, то никакво друго допитване по същата работа не се допуща през същия тоя ден; но ако е положителен, изисква се да се потвърди още и с предзнаменования. Да се допитват в подобни случаи до гласовете и летежа на птиците е известно и тамо, но само на това племе е присъщо да разузнава предчувствията и предупрежденията на конете46. На държавни разноски се отглеждат в споменатите свещени гори и дъбрави бели и неосквернени от никаква мирска работа коне; след като ги впрегнат в свещената колесница, жрецът и царят или първенецът на държавата47 ги съпровождат и внимателно следят цвиленето и пръхтенето им. И на никое друго предзнаменование не се вярва повече, не само всред простия народ, но и между знатните; те считат, впрочем, жреците за служители на боговете, а конете нещо повече – за посветени в замислите на боговете. У тях има още един вид наблюдение на предзнаменования, чрез което се стараят да узнаят изхода на тежки войни. Те залавят по какъв и да е начин пленник от това племе, с което воюват, и го заставят да се бие с тоя, когото са избрали измежду своите сънародници; всеки при това се бие с отечественото си оръжие: победата на единия или на другия се счита, че предрешава изхода на войната.
|
|
[[11] De minoribus rebus principes consultant; de maioribus omnes, ita tamen, ut ea quoque, quorum penes plebem arbitrium est, apud principes pertractentur. Coeunt, nisi quid fortuitum et subitum incidit, certis diebus, cum aut incohatur luna aut impletur; nam agendis rebus hoc auspicatissimum initium credunt. Nec dierum numerum, ut nos, sed noctium computant. Sic constituunt, sic condicunt: nox ducere diem videtur. Illud ex libertate vitium, quod non simul nec ut iussi conveniunt, sed et alter et tertius dies cunctatione coeuntium absumitur. Ut turbae placuit, considunt armati. Silentium per sacerdotes, quibus tum et coercendi ius est, imperatur. Mox rex vel princeps, prout aetas cuique, prout nobilitas, prout decus bellorum, prout facundia est, audiuntur, auctoritate suadendi magis quam iubendi potestate. Si displicuit sententia, fremitu aspernantur; sin placuit, frameas concutiunt. Honoratissimum adsensus genus est armis laudare.
| |
11. За не толкова важни работи се съвещават първенците, а за по-важни – всички вкупом, но все пак по такъв начин, щото даже и тия въпроси, чието разрешение зависи от волята на народа, се обсъждат предварително от първенците. Те се събират, ако не се яви някаква неочаквана и внезапна пречка, в определени дни, и то във време на новолуние или пълнолуние48, защото са убедени, че тогава е най-щастлив починът на всяка работа. И те не смятат като нас времето по броя на дните, а по броя на нощите49. Така определят и уговарят срокове: тям се чини, че нощта предхожда деня. Една лоша страна на тяхната свобода е, дето не се събират едновременно и както им е заповядано, ами се изминава в бавене и втори и трети ден, докато най-сетне се съберат. Щом тълпата реши да се открие събранието50, те насядват въоръжени. Жреците, които тогава имат право и да наказват, заповядват да се въдвори тишина. След това царят или първенецът наспротив възрастта, знатността, военната слава, красноречието, което всеки един от тях притежава, бива изслушван по-скоро поради своята убедителност, отколкото поради своята власт. Ако предложението му не им се хареса, отхвърлят го с роптание; ако им се хареса, удрят фрамеите си една о друга: най-почетният израз на съгласие е одобрителният тракот на оръжието51.
|
|
[[12] Licet apud concilium accusare quoque et discrimen capitis intendere. Distinctio poenarum ex delicto. Proditores et transfugas arboribus suspendunt, ignavos et imbelles et corpore infames caeno ac palude, iniecta insuper crate, mergunt. Diversitas supplicii illuc respicit, tamquam scelera ostendi oporteat, dum puniuntur, flagitia abscondi. Sed et levioribus delictis pro modo poena: equorum pecorumque numero convicti multantur. Pars multae regi vel civitati, pars ipsi, qui vindicatur, vel propinquis eius exsolvitur. Eliguntur in isdem conciliis et principes, qui iura per pagos vicosque reddunt; centeni singulis ex plebe comites consilium simul et auctoritas adsunt.
| |
12. Пред народното събрание може даже да се обвинява и да се настоява за смъртта на виновния. Определението на наказанието зависи от престъплението. Предателите и бегълците обесват на дървета; страхливците, малодушните и уличените в противоестествени страсти удавят в блатна кал, като хвърлят отгоре им плет. Различието в смъртното наказание подчертава, според тяхното схващане, мисълта, че престъпленията трябва да се изтъкнат, когато се наказват, а позорните деяния – да се спотаят. Но и за по-леките престъпления има наказание според вида им: изобличените се глобяват с известен брой коне и добитък. Част от глобата се плаща на царя или на общината, а част – на пострадалия или на роднините му. В тия същи народни събрания се избират и първенците, които раздават правосъдие в околиите и селата: към всякого едного от тях са придадени за съвет и същевременно за съдействие по стотина души, взети измежду народа.
|
|
[[13] Nihil autem neque publicae neque privatae rei nisi armati agunt. Sed arma sumere non ante cuiquam moris, quam civitas suffecturum probaverit. Tum in ipso concilio vel principum aliquis vel pater vel propinqui scuto frameaque iuvenem ornant: haec apud illos toga, hic primus iuventae honos; ante hoc domus pars videntur, mox rei publicae. Insignis nobilitas aut magna patrum merita principis dignationem etiam adulescentulis adsignant: ceteris robustioribus ac iam pridem probatis adgregantur, nec rubor inter comites adspici. Gradus quin etiam ipse comitatus habet, iudicio eius quem sectantur; magnaque et comitum aemulatio, quibus primus apud principem suum locus, et principum, cui plurimi et acerrimi comites. Haec dignitas, hae vires, magno semper et electorum iuvenum globo circumdari, in pace decus, in bello praesidium. Nec solum in sua gente cuique, sed apud finitimas quoque civitates id nomen, ea gloria est, si numero ac virtute comitatus emineat; expetuntur enim legationibus et muneribus ornantur et ipsa plerumque fama bella profligant.
| |
13. Обаче никаква работа, било държавна, било частна, не предприемат другояче, освен въоръжени52. Но никой не може да носи оръжие, преди общината да го признае годен за това. Тогава именно в самото събрание някой от първенците, или бащата, или роднините удостояват юношата с щит и фрамея: това е у тях тогата53, това е първата чест за юношите; преди това изглеждат като част от семейството, а след това – като част от държавата. Особената знатност или големите заслуги на бащите придават даже и на твърде млади хора предводителско достойнство; въпреки това, те се присъединяват към останалите54 по-възрастни и отдавна вече изпитани предводители и не се срамуват да бъдат съзирани в дружината им. Степени пък има и самата дружина по мнението на своя предводител; и има голямо съревнование както между членовете на дружината, кои от тях да заемат първо място при своя предводител, така и между предводителите, кой от тях да има най-многобройна и най-храбра дружина. В това се състои важността на предводителя, в това се състои неговото могъщество, а именно да бъде обкръжен от голяма тълпа – все отбор юнаци; те му доставят в мирно време почет, а във война – закрила55. И не само всред своето племе, но и в съседните държави се ползва с известност и слава тоя, на когото дружината изпъква със своя брой и храброст: такива предводители се извикват с посолства, удостояват се с почетни дарове и често със самото си име довършват окончателно войната.
|
|
[[14] Cum ventum in aciem, turpe principi virtute vinci, turpe comitatui virtutem principis non adaequare. Iam vero infame in omnem vitam ac probrosum superstitem principi suo ex acie recessisse. Illum defendere, tueri, sua quoque fortia facta gloriae eius adsignare praecipuum sacramentum est. Principes pro victoria pugnant, comites pro principe.
Si civitas, in qua orti sunt, longa pace et otio torpeat, plerique nobilium adulescentium petunt ultro eas nationes, quae tum bellum aliquod gerunt, quia et ingrata genti quies et facilius inter ancipitia clarescunt magnumque comitatum non nisi vi belloque tueare; exigunt enim principis sui liberalitate illum bellatorem equum, illam cruentam victricemque frameam. Nam epulae et quamquam incompti, largi tamen apparatus pro stipendio cedunt. Materia munificentiae per bella et raptus. Nec arare terram aut exspectare annum tam facile persuaseris quam vocare hostem et vulnera mereri. Pigrum quin immo et iners videtur sudore adquirere quod possis sanguine parare.
| |
14. Когато се влезе в сражение, срамно е за предводителя да бъде надминат по храброст, срамно е и за дружината да не се приравни по храброст със своя предводител. Даже безчестие и позор си навлича за цял живот тоя, който се връща от боя жив, след като загине предводителят му. Да го брани, да го пази, даже да приписва на славата му своите собствени подвизи е най-свещеното задължение на дружината. Предводителите се сражават за победа, а дружините – за своя предводител.
Ако държавата, в която са се родили, се е вцепенила от продължителен мир и спокойствие, твърде много измежду знатните юноши отиват по свой почин у ония народи, които в това време водят някаква война, тъй като от една страна спокойствието е нещо неприятно за това племе, а от друга – по-лесно се прославят всред опасностите на войната, па и голяма дружина не може да се издържа другояче, освен чрез насилие и война. Те получават от щедрата ръка на своя предводител оня боен кон и оная кървава и победна фрамея, за която са мечтали, а храната и пиршествата, макар и несръчно устроявани, но все пак обилни, заемат мястото на заплата. Средства пък за такава щедрост се добиват само чрез войни и грабежи. И те не могат да се придумат толкова лесно да орат земя и да дочакат годишния добив от нея, колкото да предизвикат неприятеля към сражение и да си навлекат рани. У тях се счита даже за леност и непохватност да се спечели с пот това, което може да се добие с кръв.
|
|
[[15] Quotiens bella non ineunt, non multum venatibus, plus per otium transigunt, dediti somno ciboque, fortissimus quisque ac bellicosissimus nihil agens, delegata domus et penatium et agrorum cura feminis senibusque et infirmissimo cuique ex familia; ipsi hebent, mira diversitate naturae, cum idem homines sic ament inertiam et oderint quietem. Mos est civitatibus ultro ac viritim conferre principibus vel armentorum vel frugum, quod pro honore acceptum etiam necessitatibus subvenit. Gaudent praecipue finitimarum gentium donis, quae non modo a singulis, sed et publice mittuntur, electi equi, magna arma, phalerae torquesque; iam et pecuniam accipere docuimus.
| |
15. Колчем не воюват56, прекарват една малка част от времето си в лов, а по-голямата част – в бездействие, като се отдават на сън и пируване. Най-храбрите и най-войнствените не се занимават и в това време с обикновена работа и предоставят грижата за своя дом, домакинство и полски работи на жените, старците и най-слабите измежду челядта, а те сами прекарват вцепенен живот по едно чудно противоречие на природата, тъй като едни и същи хора еднакво обичат бездействието и еднакво мразят спокойствието, което поднася мирът. Общините имат обичай да събират за своите първенци доброволно и от всякого известно количество добитък или жито, което, възприемано от тях на драго сърце като почетен дар, задоволява същевременно насъщните им нужди. Особено се радват на дарове от съседни племена, които им се изпращат не само от отделни лица, а от името на цяла държава; те се състоят от отбор коне, оръжие с големи размери, нагръдни украшения, гривни и огърлици; ние вече ги научихме да приемат и пари.
|
|
[[16] Nullas Germanorum populis urbes habitari satis notum est, ne pati quidem inter se iunctas sedes. Colunt discreti ac diversi, ut fons, ut campus, ut nemus placuit. Vicos locant non in nostrum morem conexis et cohaerentibus aedificiis: suam quisque domum spatio circumdat, sive adversus casus ignis remedium sive inscitia aedificandi. Ne caementorum quidem apud illos aut tegularum usus: materia ad omnia utuntur informi et citra speciem aut delectationem. Quaedam loca diligentius inlinunt terra ita pura ac splendente, ut picturam ac lineamenta colorum imitetur. Solent et subterraneos specus aperire eosque multo insuper fimo onerant, suffugium hiemis et receptaculum frugibus, quia rigorem frigorum eius modi loci molliunt, et si quando hostis advenit, aperta populatur, abdita autem et defossa aut ignorantur aut eo ipso fallunt, quod quaerenda sunt.
| |
16. Че германските народи не обитават никакви градове, е достатъчно известно. Те не търпят даже свързани помежду си жилища. Те се поселяват поотделно и на разни места, според това, дали някому от тях се е понравил извор, поле или дъбрава. Селата им не се състоят от съединени и скачени по наш обичай къщи, а напротив, всеки обкръжава своя дом с двор, било като средство против случайностите на пожара, било от непохватност в граденето57. Те дори не употребяват камъни или тухли: за всичко прибягват до необработен дървен материал, без да държат сметка за изглед и хубост; само някои места измазват отвън много грижливо с толкова чиста и блестяща пръст, щото заприличват на живопис и рисунка с боя. Те имат тъй също обичай да изкопават подземия и да ги покриват отгоре с много тор, като убежище за през зимата и като скривалище за житни храни58, тъй като такъв вид места смекчават суровостта на студа, и ако някога дойде в страната неприятел, той опустошава това, което се намира отвън, а това, което е скрито и закопано, или остава незабелязано от него, или му се изплъзва, защото трябва да го дири.
|
|
[[17] Tegumen omnibus sagum fibula aut, si desit, spina consertum: cetera intecti totos dies iuxta focum atque ignem agunt. Locupletissimi veste distinguuntur, non fluitante, sicut Sarmatae ac Parthi, sed stricta et singulos artus exprimente. Gerunt et ferarum pelles, proximi ripae neglegenter, ulteriores exquisitius, ut quibus nullus per commercia cultus. Eligunt feras et detracta velamina spargunt maculis pellibusque beluarum, quas exterior Oceanus atque ignotum mare gignit. Nec alius feminis quam viris habitus, nisi quod feminae saepius lineis amictibus velantur eosque purpura variant, partemque vestitus superioris in manicas non extendunt, nudae brachia ac lacertos; sed et proxima pars pectoris patet.
| |
17. Всички се покриват с наметка59, пристегната с фибула60, или, ако такава липсва, с трън. Така, като остава част от тялото гола, те прекарват по цели дни край огнището и огъня61. Най-заможните носят в отличие от другите и дреха62, която не е така широка и надиплена, както у сарматите и партите63, ами стегната и прилепнала към тялото. Те носят също и кожи от животни, и то най-близките до брега на Рейн с известна небрежност, а разположените по-навътре – с по-голяма придирчивост64, тъй като никаква друга премяна не достига до тях по търговски път. Те65 подбират известни животни и одраните им кожи изпъстрят с рухото на зверове, които отвъжда по-далечният Океан и неизвестното нам море66. И жените се обличат като мъжете; само че жените се покриват по-често с ленено наметало67 и го шарят с червена боя; при това, горната част на дрехата им не се извива в ръкави, та мишците и раменете им биват голи, пък и най-близката до тях част от гърдите остава непокрита68.
|
|
[[18] Quamquam severa illic matrimonia, nec ullam morum partem magis laudaveris. Nam prope soli barbarorum singulis uxoribus contenti sunt, exceptis admodum paucis, qui non libidine, sed ob nobilitatem plurimis nuptiis ambiuntur. Dotem non uxor marito, sed uxori maritus offert. Intersunt parentes et propinqui ac munera probant, munera non ad delicias muliebres quaesita nec quibus nova nupta comatur, sed boves et frenatum equum et scutum cum framea gladioque. In haec munera uxor accipitur, atque in vicem ipsa armorum aliquid viro adfert: hoc maximum vinculum, haec arcana sacra, hos coniugales deos arbitrantur. Ne se mulier extra virtutum cogitationes extraque bellorum casus putet, ipsis incipientis matrimonii auspiciis admonetur venire se laborum periculorumque sociam, idem in pace, idem in proelio passuram ausuramque. Hoc iuncti boves, hoc paratus equus, hoc data arma denuntiant. Sic vivendum, sic pereundum: accipere se, quae liberis inviolata ac digna reddat, quae nurus accipiant, rursusque ad nepotes referantur.
| |
18. Въпреки това, браковете тамо са строги и никоя друга страна на нравите им не заслужава по-голяма хвала. Защото почти само те измежду варварите се задоволяват да имат по една жена, с изключение на твърде малцина, които сключват повече от един брак не от сластолюбие, ами поради своята знатност. Зестра поднася не жената на мъжа, а мъжът на жената69. Родителите и роднините присъстват при това и одобряват даровете. И дарове се подбират не за женско удоволствие или такива, които да служат за украшение на новобрачната, а – волове, оседлан кон, щит заедно с фрамея и меч70. Срещу тия дарове се получава жената, и тя сама от своя страна поднася на мъжа някое оръжие71: в това се олицетворява според тяхното схващане най-яката връзка, в това – най-светата тайна72, в това – брачните богове73. За да не си въобразява жената, че е свободна от мисълта за херойски подем и от случайностите на войната, напомня й се със самото тържествено встъпване в брака, че тя става вече другарка на мъжа в трудове и опасности, та в мир и война ще пренася и рискува една и съща участ заедно с него. Това й възвещават впрегнатите волове, оседланият кон и поднесеното оръжие. Така трябва да живее, така трябва да загине: нали тя приема заедно с даровете и завет, който трябва да предаде на синовете си неосквернен и тачен, та да го получат такъв снахите и от своя страна да го поднесат на внуците!
|
|
[[19] Ergo saepta pudicitia agunt, nullis spectaculorum inlecebris, nullis conviviorum inritationibus corruptae. Litterarum secreta viri pariter ac feminae ignorant. Paucissima in tam numerosa gente adulteria, quorum poena praesens et maritis permissa: abscisis crinibus nudatam coram propinquis expellit domo maritus ac per omnem vicum verbere agit; publicatae enim pudicitiae nulla venia: non forma, non aetate, non opibus maritum invenerit. Nemo enim illic vitia ridet, nec corrumpere et corrumpi saeculum vocatur. Melius quidem adhuc eae civitates, in quibus tantum virgines nubunt et eum spe votoque uxoris semel transigitur. Sic unum accipiunt maritum quo modo unum corpus unamque vitam, ne ulla cogitatio ultra, ne longior cupiditas, ne tamquam maritum, sed tamquam matrimonium ament. Numerum liberorum finire aut quemquam ex adgnatis necare flagitium habetur, plusque ibi boni mores valent quam alibi bonae leges.
| |
19. Затова пазят строго своето целомъдрие и не се съблазняват от никакви прелъстителни зрелища, от никакви възбудителни пиршества; тайната размяна на писма е неизвестна на мъжете, както и на жените74. Твърде редки са в такъв многоброен народ прелюбодеянията, чието наказание незабавно следва и се предоставя на съпрузите: като й отрязва косата и я съблича гола, в присъствието на роднини, съпругът я изпъжда от дома си и я гони с прът низ цялото село; па и никаква прошка няма за тая, която е загубила своя срам: нито с хубостта си, нито с младостта си, нито с богатството си такава би намерила отново съпруг. Защото там никой не се смее на пороците и не се счита за модно да съблазняваш и да бъдеш съблазняван. Несъмнено още по-добре стоят тия държави, в които се омъжват само девици, и веднъж завинаги се приключва надеждата и обетът за съпружески живот75. Така девиците получават само един съпруг, както имат само едно тяло и една душа, та да нямат никаква помисъл извън него, да не го преживее страстта им и да обичат не толкова съпруга, колкото брака. Да се ограничи числото на децата или да се умъртви някое от природените се счита за позор, и тамо имат по-голяма сила добрите нрави, отколкото другаде добрите закони76.
|
|
[[20] In omni domo nudi ac sordidi in hos artus, in haec corpora, quae miramur, excrescunt. Sua quemque mater uberibus alit, nec ancillis ac nutricibus delegantur. Dominum ac servum nullis educationis deliciis dignoscas: inter eadem pecora, in eadem humo degunt, donec aetas separet ingenuos, virtus adgnoscat. Sera iuvenum venus, eoque inexhausta pubertas. Nec virgines festinantur; eadem iuventa, similis proceritas: pares validaeque miscentur, ac robora parentum liberi referunt. Sororum filiis idem apud avunculum qui ad patrem honor. Quidam sanctiorem artioremque hunc nexum sanguinis arbitrantur et in accipiendis obsidibus magis exigunt, tamquam et animum firmius et domum latius teneant. Heredes tamen successoresque sui cuique liberi, et nullum testamentum. Si liberi non sunt, proximus gradus in possessione fratres, patrui, avunculi. Quanto plus propinquorum, quanto maior adfinium numerus, tanto gratiosior senectus; nec ulla orbitatis pretia.
| |
20. Голи77 и неподредени във всеки дом, децата израстват до тоя ръст и телосложение, на което се удивляваме. Собствената майка откърмва всякого със съсците си, и децата не се предоставят на слугини и дойки. Господар от роб не се разпознава по някакво грижливо отглеждане: всред един и същи добитък и на едно и също място прекарват своя живот, докато по-зрялата възраст отдели свободнородените, и наследената мъжественост ги отличи78. Късно се явява любовта у юношите, и затова мъжката им сила е неизчерпаема. И девиците преждевременно не се задомяват: същата възраст се дочаква, както у юношите, а също и подобен ръст; те се съчетават еднакви по възраст и сила, и техните деца отразяват якото телосложение на родителите. Сестрините синове биват също така тачени от вуйка си, както от собствения си баща. Някои считат тая кръвна връзка даже за по-свещена и по-яка, и затова, когато вземат заложници, настояват повече за сестрини синове, като че ли последните обвързват съвестта по-яко и родството по-нашироко. Все пак наследници и приемници на всякого едного са собствените деца, и никакви завещания не се правят. Ако нямат деца, то най-близката родствена степен в поемане на наследството са братята, чичовците и вуйчовците79. Колкото повече роднини има някой, колкото по-голям е броят на засватените с него, толкова с по-голямо внимание е заобиколена старостта му; и бездетността тук не намира никаква награда80.
|
|
[[21] Suscipere tam inimicitias seu patris seu propinqui quam amicitias necesse est; nec implacabiles durant: luitur enim etiam homicidium certo armentorum ac pecorum numero recipitque satisfactionem universa domus, utiliter in publicum, quia periculosiores sunt inimicitiae iuxta libertatem.
Convictibus et hospitiis non alia gens effusius indulget. Quemcumque mortalium arcere tecto nefas habetur; pro fortuna quisque apparatis epulis excipit. Cum defecere, qui modo hospes fuerat, monstrator hospitii et comes; proximam domum non invitati adeunt. Nec interest: pari humanitate accipiuntur. Notum ignotumque quantum ad ius hospitis nemo discernit. Abeunti, si quid poposcerit, concedere moris; et poscendi in vicem eadem facilitas. Gaudent muneribus, sed nec data imputant nec acceptis obligantur: vinclum inter hospites comitas.
| |
21. Те са длъжни да поемат както враждите на баща си или на близкия си, така и неговите приятелски връзки; и при все това първите не остават до край непримирими; даже убийството се изкупва с известен брой едър или дребен добитък, и целият род приема удовлетворение по един полезен начин за обществото, тъй като личните вражди лесно могат да се превърнат при неограничена свобода в доста голяма опасност.
Никой друг народ не обича по-силно общуването и гостоприемството. За грях смятат да отблъснат от своя праг кого и да е измежду смъртните; според състоянието си, всеки го гощава най-грижливо. А когато се привършат хранителните запаси, тоя, който току-що му е бил домовладика, го отвежда другаде на гости и го съпровожда; те отиват без покана в най-близката къща. И въпреки това, тамо ги приемат със същата любезност, като да са канени. Относно гостоприемството никой не прави разлика между познат и непознат. Ако гостът поиска нещо, когато си отива, то по обичая му се отстъпва; със също такава безцеремонност и домовладиката може да поиска от своя страна нещо. Германците изобщо се радват на подаръците, но нито вменяват в дълг даването им, нито се обвързват от получаването им. Връзката между гостенина и домовладиката почива на взаимна любезност81.
|
|
[[22] Statim e somno, quem plerumque in diem extrahunt, lavantur, saepius calida, ut apud quos plurimum hiems occupat. Lauti cibum capiunt: separatae singulis sedes et sua cuique mensa. Tum ad negotia nec minus saepe ad convivia procedunt armati. Diem noctemque continuare potando nulli probrum. Crebrae, ut inter vinolentos, rixae raro conviciis, saepius caede et vulneribus transiguntur. Sed et de reconciliandis in vicem inimicis et iungendis adfinitatibus et adsciscendis principibus, de pace denique ac bello plerumque in conviviis consultant, tamquam nullo magis tempore aut ad simplices cogitationes pateat animus aut ad magnas incalescat. Gens non astuta nec callida aperit adhuc secreta pectoris licentia ioci; ergo detecta et nuda omnium mens postera die retractatur; et salva utriusque temporis ratio est: deliberant, dum fingere nesciunt, constituunt, dum errare non possunt.
| |
22. Щом станат от сън, който у тях се продължава обикновено и след настъпване на деня, те се окъпват, по-често с топла вода, тъй като зимата, както се знае, трае у тях по-дълго време. А щом се окъпят, пристъпват към ядене: всеки има отделно място за сядане82 и особена маса. След това въоръжени отиват на работа и не по-рядко – на пиршества. Да се прекара непрекъснато ден и нощ в пиене – не се вменява никому в позор. Честите свади – нещо естествено между пияни – рядко се привършват с ругания, а по-често – с убийство и нараняване. Но и за взаимно примиряване на неприятели, за сродявания, за избиране на предводители, най-сетне за мир и война се съвещават обикновено във време на пиршества, като че ли в никое друго време не са по-годни за откровени мисли и по-въодушевени за велики замисли. Тоя народ, който не е нито мнителен, нито хитър, разкрива и досега тайните на сърцето си в часове на непринудена веселост; така разкрито и проявено, общото мнение се подхвърля на другия ден отново на обсъждане83; и в двата случая те постъпват вярно: те разсъждават, когато не са в състояние да се преструват, и решават, когато не могат да се заблуждават.
|
|
[[23] Potui umor ex hordeo aut frumento, in quandam similitudinem vini corruptus: proximi ripae et vinum mercantur. Cibi simplices, agrestia poma, recens fera aut lac concretum: sine apparatu, sine blandimentis expellunt famem. Adversus sitim non eadem temperantia. Si indulseris ebrietati suggerendo quantum concupiscunt, haud minus facile vitiis quam armis vincentur.
| |
23. За пиене им служи сок от ечемик или пшеница, превърнат в някакво подобие на вино84; най-близките до брега на Рейн си доставят и вино. Ястията им са прости: диви плодове, пресен дивеч85, съсирено мляко86; без особена обстановка, без възбудителни средства уталожват глада си. Но спрямо жаждата нямат същата въздържаност; ако се отнесеш благосклонно към пиянството им и им доставиш толкова питие, колкото искат, по-лесно ще бъдат победени от своите пороци, отколкото със силата на оръжието.
|
|
[[24] Genus spectaculorum unum atque in omni coetu idem. Nudi iuvenes, quibus id ludicrum est, inter gladios se atque infestas frameas saltu iaciunt. Exercitatio artem paravit, ars decorem, non in quaestum tamen aut mercedem: quamvis audacis lasciviae pretium est voluptas spectantium. Aleam, quod mirere, sobrii inter seria exercent, tanta lucrandi perdendive temeritate, ut, cum omnia defecerunt, extremo ac novissimo iactu de libertate ac de corpore contendant. Victus voluntariam servitutem adit: quamvis iuvenior, quamvis robustior adligari se ac venire patitur. Ea est in re prava pervicacia; ipsi fidem vocant. Servos condicionis huius per commercia tradunt, ut se quoque pudore victoriae exsolvant.
| |
24. Видът на зрелищата е един и същи във всяко празнично събрание. Млади хора, за които това съставя забава, подскачат голи между мечове и насочени за нападане копия87. Упражнението създава ловкост, а ловкостта – слава, но все пак те се отдават на тая игра не заради печалба или плата: наградата на най-дръзката им палавост се състои в удоволствието на зрителите. Със зарове се занимават за голямо удивление в трезвено състояние88, като че ли със сериозна работа, и при това с такава заслепеност спрямо печелене и губене, щото, като са проиграли всичкото си състояние, при последното решително хвърляне на заровете залагат своята свобода и живот. Надвитият се отдава на доброволно робство: колкото и да е по-млад и по-як от своя победител, той се оставя да бъде вързан и продаден. Толкова голяма е упоритостта им в тая превратна работа; те сами я наричат вярност. Роби от тоя вид продават в чужбина, за да се отърват от всеки срам за своята победа.
|
|
[[25] Ceteris servis non in nostrum morem, descriptis per familiam ministeriis, utuntur: suam quisque sedem, suos penates regit. Frumenti modum dominus aut pecoris aut vestis ut colono iniungit, et servus hactenus paret: cetera domus officia uxor ac liberi exsequuntur. Verberare servum ac vinculis et opere coercere rarum: occidere solent, non disciplina et severitate, sed impetu et ira, ut inimicum, nisi quod impune est.
Liberti non multum supra servos sunt, raro aliquod momentum in domo, numquam in civitate, exceptis dumtaxat iis gentibus quae regnantur. Ibi enim et super ingenuos et super nobiles ascendunt: apud ceteros impares libertini libertatis argumentum sunt.
| |
25. Впрочем, с робите не си служат както у нас, дето отделните работи биват грижливо разпределяни помежду им: всеки роб има собствен дом и собствено домакинство89. Господарят задължава роба, като изполичар, да доставя известно количество храна, или добитък, или дрехи90, и робът му се подчинява само дотолкова; останалите домашни работи се извършват от съпругата и децата. Рядко се случва да бичуват роба, да го турят в окови, или да го наказват с усилена работа91: обикновено убиват роба не вследствие на строгия ред, а в припадък на гняв, както убиват и неприятеля си, само че безнаказано92.
Волноотпущениците не стоят много по-високо от робите, рядко имат влияние в дома93, никога обаче – в държавата, с изключение, разбира се, на тия народи, които се управляват от царе. Там те се издигат и над свободнородените и над знатните; у останалите народи подчиненото положение на волноотпущениците служи като доказателство за свободата на другите94.
|
|
[[26] Faenus agitare et in usuras extendere ignotum; ideoque magis servatur quam si vetitum esset. Agri pro numero cultorum ab universis in vices occupantur, quos mox inter se secundum dignationem partiuntur; facilitatem partiendi camporum spatia praestant, Arva per annos mutant, et superest ager. Nec enim cum ubertate et amplitudine soli labore contendunt, ut pomaria conserant et prata separent et hortos rigent: sola terrae seges imperatur. Unde annum quoque ipsum non in totidem digerunt species: hiems et ver et aestas intellectum ac vocabula habent, autumni perinde nomen ac bona ignorantur.
| |
26. Лихварство и взимане лихва на лихвата им са неизвестни; и затова ти избягват тия неща в много по-голяма степен, отколкото ако биха били със закон забранени. Работната земя се завзема от всички земеделци според броя им, и те веднага я разпределят помежду си по лично достойнство; просторността на полетата улеснява дележа й. Те променят всяка година нивите, и винаги остава достатъчно необработена земя, защото те не се надпреварват в своя труд с плодовитостта и обширността на почвата, та да садят плодовити дървета, да отделят от нея ливади и да наводняват градини: от земята изискват само една житна жетва. Затова и самата година не делят на толкова части, както я делим ние; те разпознават зима, пролет и лято и имат названия за тях, а името на есента, както и нейните дарове, не им са известни.
|
|
[[27] Funerum nulla ambitio: id solum observatur, ut corpora clarorum virorum certis lignis crementur. Struem rogi nec vestibus nec odoribus cumulant: sua cuique arma, quorundam igni et equus adicitur. Sepulcrum caespes erigit: monumentorum arduum et operosum honorem ut gravem defunctis aspernantur. Lamenta ac lacrimas cito, dolorem et tristitiam tarde ponunt. Feminis lugere honestum est, viris meminisse.
Haec in commune de omnium Germanorum origine ac moribus accepimus: nunc singularum gentium instituta ritusque, quatenus differant, quae nationes e Germania in Gallias commigraverint, expediam.
| |
27. Погребенията им са лишени от всякакъв суетен блясък95: съблюдават само това, телата на знатните мъже да се изгорят на определен вид дърва. Издигнатата клада не се отрупва с килими и благовония: всеки бива изгарян ведно с оръжието си, а някои – и с коня си. Над гроба им се издига чимов хълм: те отхвърлят най-настойчиво почестите, каквито представят грамадните и свързани с голям труд паметници96, тъй като били непоносимо тежки за починалите. Риданията и сълзите им скоро престават, а скръбта и тъгата им бавно се улягва. Оплакването е на чест у жените, а възпоминанието – у мъжете.
Ето какво изобщо сме узнали за произхода и нравите на всички германци. Сега пък ще изложа наредбите и обичаите на отделните племена, доколкото се различават помежду си, и ще спомена народите, които са се преселили от Германия в галските земи.
|
|
[[28] Validiores olim Gallorum res fuisse summus auctorum divus Iulius tradit; eoque credibile est etiam Gallos in Germaniam transgressos: quantulum enim amnis obstabat quo minus, ut quaeque gens evaluerat, occuparet permutaretque sedes promiscuas adhuc et nulla regnorum potentia divisas? Igitur inter Hercyniam silvam Rhenumque et Moenum amnes Helvetii, ulteriora Boii, Gallica utraque gens, tenuere. Manet adhuc Boihaemi nomen significatque loci veterem memoriam quamvis mutatis cultoribus.
Sed utrum Aravisci in Pannoniam ab Osis, Germanorum natione, an Osi ab Araviscis in Germaniam commigraverint, cum eodem adhuc sermone institutis moribus utantur, incertum est, quia pari olim inopia ac libertate eadem utriusque ripae bona malaque erant. Treveri et Nervii circa adfectationem Germanicae originis ultro ambitiosi sunt, tamquam per hanc gloriam sanguinis a similitudine et inertia Gallorum separentur. Ipsam Rheni ripam haud dubie Germanorum populi colunt, Vangiones, Triboci, Nemetes. Ne Ubii quidem, quamquam Romana colonia esse meruerint ac libentius Agrippinenses conditoris sui nomine vocentur, origine erubescunt, transgressi olim et experimento fidei super ipsam Rheni ripam conlocati, ut arcerent, non ut custodirentur.
| |
II. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ.
28. Че някога галите са били по-могъщи, ни предава най-достоверният от историческите свидетели, божественият Юлий97; и затова вероятно е, че и галите са преминавали в Германия98. И наистина, каква ли пречка е представяла реката Рейн за всяко племе, щом веднаж е било закрепнало, та да не завзема и сменява земите, които дотогава са били общо достояние и не са били поделени между силни царства? Вследствие на това хелветийците са заели земята между Херцинската гора99 и реките Рейн и Майн100, а земята отвъд тях101 – боите, и двата народа галски. И до сега живее името „Бойхем“ и сведочи за предишната история на страната, макар че нейните жители са се сменили102.
Но дали арависките са се преселили в Панония от земите на озите, или озите – от земите на арависките в Германия, два народа с един и същи език, наредби и обичаи103, не е сигурно, тъй като някога и двата бряга на Дунав, еднакви по нищета и свобода, са доставяли едни и същи сгоди и несгоди. Треверите и нервиите104 се гордеят прекомерно със своя мним германски произход, като че ли, хвалейки се с тая кръв, щат се отлъчи от сродството на галите и тяхната негодност. На самия бряг на Рейн живеят няколко несъмнено германски народи: вангиони, трибоки, немети105. Даже убиите, макар и заслужено да образуват римска колония и да предпочитат да бъдат назовавани по името на основателката й агрипинци, не се червят от своя германски произход. Те са минали отдавна отсам и заради изпитаната им вярност са били поселени на самия бряг на Рейн, по-скоро за да ни бранят, нежели да ги пазим106.
|
|
[[29] Omnium harum gentium virtute praecipui Batavi non multum ex ripa, sed insulam Rheni amnis colunt, Chattorum quondam populus et seditione domestica in eas sedes transgressus, in quibus pars Romani imperii fierent. Manet honos et antiquae societatis insigne; nam nec tributis contemnuntur nec publicanus atterit; exempti oneribus et conlationibus et tantum in usum proeliorum sepositi, velut tela atque arma, bellis reservantur. Est in eodem obsequio et Mattiacorum gens; protulit enim magnitudo populi Romani ultra Rhenum ultraque veteres terminos imperii reverentiam. Ita sede finibusque in sua ripa, mente animoque nobiscum agunt, cetera similes Batavis, nisi quod ipso adhuc terrae suae solo et caelo acrius animantur.
Non numeraverim inter Germaniae populos, quamquam trans Rhenum Danuviumque consederint, eos qui decumates agros exercent. Levissimus quisque Gallorum et inopia audax dubiae possessionis solum occupavere; mox limite acto promotisque praesidiis sinus imperii et pars provinciae habentur.
| |
29. Обаче от всички народи, които са дошли от Германия в Галия, батавите се отличават с най-голяма храброст. Те населяват една малка част от брега на Рейн и изцяло острова, образуван от тая река107; бидейки някога дял от племето хати, поради вътрешни раздори са се преселили в тия места и тамо са станали част от римската държава. Те са си запазили почетното положение и предимство на стари съюзници108: те не биват унижавани с налози, и бирници не ги угнетяват; освободени от берии и приноси и предназначени само за боева служба, те се пазят като някакъв арсенал само за военни цели. В такава също послушност се намира и племето матиаци109; защото величието на римския народ е породило уважение към нашата държава даже отвъд Рейн и отвъд старите й граници. Така, макар по почва и по предели да живеят на своя собствен бряг110, те са свързани по душа и сърце с нас; те са изобщо подобни на батавите, освен дето са по-войнствени от тях поради самата почва и самия климат на собствената им земя, в която и досега се намират.
Аз не бих броил между германските народи тия, които обработват десетъчните полета, макар да са поселени отвъд Рейн и Дунав111: най-лекомислените измежду галите, на които бедността е придала дързост, са заели тая земя, чието владение е било от съмнителна трайност112; неотдавна, след като бе прокарана пограничната укрепена линия113 и охраната биде преместена напред, десетъчните полета се превърнаха в завой на империята и част от провинцията114.
|
|
[[30] Ultra hos Chatti initium sedis ab Hercynio saltu incohant, non ita effusis ac palustribus locis, ut ceterae civitates, in quas Germania patescit; durant siquidem colles, paulatim rarescunt, et Chattos suos saltus Hercynius prosequitur simul atque deponit. Duriora genti corpora, stricti artus, minax vultus et maior animi vigor. Multum, ut inter Germanos, rationis ac sollertiae: praeponere electos, audire praepositos, nosse ordines, intellegere occasiones, differre impetus, disponere diem, vallare noctem, fortunam inter dubia, virtutem inter certa numerare, quodque rarissimum nec nisi ratione disciplinae concessum, plus reponere in duce quam in exercitu. Omne robur in pedite, quem super arma ferramentis quoque et copiis onerant: alios ad proelium ire videas, Chattos ad bellum. Rari excursus et fortuita pugna. Equestrium sane virium id proprium, cito parare victoriam, cito cedere: velocitas iuxta formidinem, cunctatio propior constantiae est.
| |
30. Отвъд тях115 почва заедно с Херцинската гора116 и областта на хатите117, без да бъде така разлата и блатиста, както останалите земи, в които се разкройва Германия, тъй като там се нижат хълмове един след друг и постепенно оредяват, та Херцинската гора, съпровождайки до край своите хати, се привършва заедно с тях. Тоя народ има по-набито тяло, стройна снага, страшен поглед и по-голяма подвижност на ума. У тях има много разсъдливост и досетливост, доколкото изобщо може да се говори за тия две качества у германците: те умеят да си поставят за началници отбрани мъже и да им се подчиняват, знаят да си служат с боев строй, схващат удобния случай, и дочаквайки го, отлагат нападенията си, използват деня за поход, а през нощта се окопават, смятат съдбата за несигурно нещо, а храбростта – за сигурно благо; освен това – нещо, което се среща твърде рядко и изобщо е присъщо само на римското военно възпитание – те се уповават повече на вожда, отколкото на войската. Всичката им сила е в пехотата, която обременяват не само с оръжие, но и с железни уреди за окопаване и хранителни припаси: другите би видял да отиват в сражение, а хатите – на война. Редки са у тях частичните втурвания и случайните сражения. Това е по-скоро работа на конницата, която скоро побеждава и също скоро се отдръпва: бързината лесно се превръща от своя страна в страхливост, а предпазливата бавност се доближава повече до устойчивостта.
|
|
[[31] Et aliis Germanorum populis usurpatum raro et privata cuiusque audentia apud Chattos in consensum vertit, ut primum adoleverint, crinem barbamque submittere, nec nisi hoste caeso exuere votivum obligatumque virtuti oris habitum. Super sanguinem et spolia revelant frontem, seque tum demum pretia nascendi rettulisse dignosque patria ac parentibus ferunt: ignavis et imbellibus manet squalor.
Fortissimus quisque ferreum insuper anulum (ignominiosum id genti) velut vinculum gestat, donec se caede hostis absolvat. Plurimis Chattorum hic placet habitus, iamque canent insignes et hostibus simul suisque monstrati. Omnium penes hos initia pugnarum; haec prima semper acies, visu nova; nam ne in pace quidem vultu mitiore mansuescunt. Nulli domus aut ager aut aliqua cura: prout ad quemque venere, aluntur, prodigi alieni, contemptores sui, donec exsanguis senectus tam durae virtuti impares faciat.
| |
31. Това, което се среща и у другите германски народи, само че рядко и като особена дързост на отделни лица, се е превърнало у хатите в общ обичай, а именно, щом пораснат, да си спуснат коса и брада, и само след като убият неприятел, да се лишат от тоя изглед, който им служи за обет и залог на храбростта. Над кръвта и плячката си откриват челото118 и само тогава вярват, че са оправдали своето раждане и че са достойни за отечеството и родителите си; у страхливците и малодушните остава докрай тоя отвратителен изглед.
Най-храбрите измежду тях носят и119 по един железен пръстен (знак на безчестие у тоя народ) – един вид окови, от които се освобождават само след като убият неприятел. На твърде мнозина хати се харесва тая външност, и те остаряват с нейните знаци120, прославени и тачени наравно между неприятели и свои. Тия хора почват всички битки; те винаги образуват предния строй и представят поразителна гледка. Но и в мирно време лицето им не добива по-благ изглед. Никой от тях няма нито дом, нито земя, нито някаква особена грижа; дето отидат, там биват гощавани, разпилявайки чуждото, презирайки своето, докато най-сетне малокръвната старост ги направи негодни за толкова сурова добродетел.
|
|
[[32] Proximi Chattis certum iam alveo Rhenum, quique terminus esse sufficiat, Usipi ac Tencteri colunt. Tencteri super solitum bellorum decus equestris disciplinae arte praecellunt; nec maior apud Chattos peditum laus quam Tencteris equitum. Sic instituere maiores; posteri imitantur. Hi lusus infantium, haec iuvenum aemulatio: perseverant senes. Inter familiam et penates et iura successionum equi traduntur: excipit filius, non ut cetera, maximus natu, sed prout ferox bello et melior.
| |
32. Най-близо до хатите се падат узипите и тенктерите, които обитават земите край Рейн121, дето той има вече установено корито и сам може да служи за граница122. Освен с обикновена военна слава тенктерите се отличават и със своята добре обучена конница; и пехотата на хатите не е по-прочута от техните ескадрони. Така са наредили предците, а потомците напълно ги подражават. В това се състои забавата на децата, в това – съревнованието на юношите, в това постоянстват и старците. Заедно с робите, къщата и правата на приемничество123 се предават в наследство и конете; но тях получава, не както останалите неща, най-старият син, ами най-войнственият и най-храбрият.
|
|
[[33] Iuxta Tencteros Bructeri olim occurrebant: nunc Chamavos et Angrivarios inmigrasse narratur, pulsis Bructeris ac penitus excisis vicinarum consensu nationum, seu superbiae odio seu praedae dulcedine seu favore quodam erga nos deorum; nam ne spectaculo quidem proelii invidere. Super sexaginta milia non armis telisque Romanis, sed, quod magnificentius est, oblectationi oculisque ceciderunt. Maneat, quaeso, duretque gentibus, si non amor nostri, at certe odium sui, quando urgentibus imperii fatis nihil iam praestare fortuna maius potest quam hostium discordiam.
| |
33. До самите тенктери са се навъртали по-рано бруктерите124; сега, както се разправя, са се преселили там хамавите и ангривариите, след като били разбити бруктерите и почти съвършено изтребени от съюза на съседните народи125, било от омраза към високомерието им, било от страст към плячка, било по някакво благоволение на боговете, които не ни оспориха даже гледката на самото сражение. В него загинаха повече от шейсет хиляди души, макар не от римски меч, но все пак – нещо, което е още по-великолепно – за наше удоволствие и пред собствените ни очи126. Нека, впрочем, се запази – това е моето желание – и трае у всички народи, ако не любов към нас, то поне ненавист помежду им, щом, в случай на нещастие за държавата, съдбата не може да ни поднесе нещо повече от несъгласието на нашите врагове!
|
|
[[34] Angrivarios et Chamavos a tergo Dulgubnii et Chasuarii cludunt, aliaeque gentes haud perinde memoratae, a fronte Frisii excipiunt. Maioribus minoribusque Frisiis vocabulum est ex modo virium. Utraeque nationes usque ad Oceanum Rheno praetexuntur, ambiuntque inmensos insuper lacus et Romanis classibus navigatos. Ipsum quin etiam Oceanum illa temptavimus: et superesse adhuc Herculis columnas fama vulgavit, sive adiit Hercules, seu quidquid ubique magnificum est, in claritatem eius referre consensimus. Nec defuit audentia Druso Germanico, sed obstitit Oceanus in se simul atque in Herculem inquiri. Mox nemo temptavit, sanctiusque ac reverentius visum de actis deorum credere quam scire.
| |
34. Ангривариите и хамавите се затварят изотзад от дулгубниите, хазуариите127 и други народи, не толкова известни, а отпред се съединяват с фризите128. По своя брой последните се делят на великофризи и малофризи. И двата народа се простират покрай река Рейн чак до Океана; освен това тяхната област обхваща и огромни езера129, в които са плували и римски флоти. Даже от тука сме се впущали и в Океана. Както мълвата твърди, и там се издигате Хераклови стълпове130, било защото Херакъл е споходил това море, било защото сме склонни да свързваме със славното му име всяко величествено нещо, дето и да се намира. И у Друза Германика не липсвала дързост да ги подири131, но Океанът не допуснал да изследват нито самия него, нито това, което се отнасяло до Херакла. После никой вече не се заемал с това, и на всякого се струвало, че много по-благочестиво и по-благоговейно е да вярваме в божиите дела, отколкото да ги проумяваме.
|
|
[[35] Hactenus in occidentem Germaniam novimus; in septentrionem ingenti flexu redit. Ac primo statim Chaucorum gens, quamquam incipiat a Frisiis ac partem litoris occupet, omnium quas exposui gentium lateribus obtenditur, donec in Chattos usque sinuetur. Tam inmensum terrarum spatium non tenent tantum Chauci, sed et implent, populus inter Germanos nobilissimus, quique magnitudinem suam malit iustitia tueri. Sine cupididate, sine impotentia, quieti secretique nulla provocant bella, nullis raptibus aut latrociniis populantur. Id praecipuum virtutis ac virium argumentum est, quod, ut superiores agant, non per iniurias adsequuntur; prompta tamen omnibus arma ac, si res poscat exercitum, plurimum virorum equorumque; et quiescentibus eadem fama.
| |
35. До тука ние сме се запознали със западната част на Германия; към север тя се отдръпва назад с една огромна извивка132. И тук най-напред попадаме на племето хавки, което, макар да почва от областта на фризите и да заема част от морския бряг, се простира отстрана на всички споменати народи, докато най-сетне се вдава в земята на хатите133. Такова огромно пространство хавките не само завземат, но го и изпълват. Те са най-благородният германски народ, който предпочита да опази своето величие чрез справедливост. Не поддавайки се на алчност и необузданост, те прекарват живота си в мир и спокойствие, не предизвикват никакви войни и не обезпокояват своите съседи с опустошителни грабителски походи. Тъкмо това е едно бляскаво доказателство за тяхната добродетел и сила, а именно, че не се стремят да съхранят своето надмощие по несправедлив начин. Все пак те са готови във всяко време да се заловят за оръжието си, и ако обстоятелствата изискват да се събере войска134, те разполагат с извънредно много хора и коне. Обаче те се ползват със същото уважение, и когато не воюват.
|
|
[[36] In latere Chaucorum Chattorumque Cherusci nimiam ac marcentem diu pacem inlacessiti nutrierunt: idque iucundius quam tutius fuit, quia inter impotentes et validos falso quiescas: ubi manu agitur, modestia ac probitas nomina superioris sunt. Ita qui olim boni aequique Cherusci, nunc inertes ac stulti vocantur: Chattis victoribus fortuna in sapientiam cessit. Tracti ruina Cheruscorum et Fosi, contermina gens. Adversarum rerum ex aequo socii sunt, cum in secundis minores fuissent.
| |
36. Отстрана на хавките и хатите живеят херуските135. Необезпокоявани от никого, те дълго време се наслаждавали от прекомерен и разслабителен мир. Но това им създало повече охолност, отколкото безопасност, тъй като всред необуздани и насилнишки съседи е неблагоразумие да се пази спокойствие: там, дето юмрукът решава всичко, умереност и честност подобават само на по-силния. Така херуските, които някога са минавали за добри и справедливи, сега се наричат слабаци и глупци; военното щастие на хатите, техните победители, се зачита за мъдрост на последните. В падението на херуските били въвлечени и фозите, съседен народ; те споделят еднакво с тях нещастието, докато в по-предишното им щастие са имали по-малък дял.
|
|
[[37] Eundem Germaniae sinum proximi Oceano Cimbri tenent, parva nunc civitas, sed gloria ingens. Veterisque famae lata vestigia manent, utraque ripa castra ac spatia, quorum ambitu nunc quoque metiaris molem manusque gentis et tam magni exitus fidem.
Sescentesimum et quadragesimum annum urbs nostra agebat, cum primum Cimbrorum audita sunt arma, Caecilio Metello et Papirio Carbone consulibus. Ex quo si ad alterum imperatoris Traiani consulatum computemus, ducenti ferme et decem anni colliguntur: tam diu Germania vincitur. Medio tam longi aevi spatio multa in vicem damna. Non Samnis, non Poeni, non Hispaniae Galliaeve, ne Parthi quidem saepius admonuere: quippe regno Arsacis acrior est Germanorum libertas. Quid enim aliud nobis quam caedem Crassi, amisso et ipse Pacoro, infra Ventidium deiectus Oriens obiecerit? At Germani Carbone et Cassio et Scauro Aurelio et Servilio Caepione Gnaeoque Mallio fusis vel captis quinque simul consularis exercitus populo Romano, Varum trisque cum eo legiones etiam Caesari abstulerunt; nec impune C. Marius in Italia, divus Iulius in Gallia, Drusus ac Nero et Germanicus in suis eos sedibus perculerunt. Mox ingentes Gai Caesaris minae in ludibrium versae. Inde otium, donec occasione discordiae nostrae et civilium armorum expugnatis legionum hibernis etiam Gallias adfectavere; ac rursus inde pulsi proximis temporibus triumphati magis quam victi sunt.
| |
37. В същия тоя завой на Германия живеят непосредствено до Океана и кимврите136, сега малък народ, обаче велик със славата си. От някогашното му величие остават и досега широки следи, а именно укрепления и лагерни пространства по двата бряга на Рейн, по чиято обиколка още и сега може да се съди за многочислеността и военната сила на тоя народ и за достоверността на едно такова голямо изселване.
Шестотин и четиридесета година137 броял нашият град, когато в консулстването на Цецилия Метела и Папирия Карбона за пръв път се заговорило за военната мощ на кимврите. От това вревме, ако преброим годините до второто консулстване на Траяна, ще се наберат почти двеста и десет години138. Толкова дълго време се побеждава Германия! През тоя толкова продължителен период са понесени много загуби и от двете страни. Нито самнитянинът, нито картагенците, нито Испания или Галия, нито даже партите не са ни поставяли толкова често на изпитание; действително свободата на германците е нещо по-устойчиво от царската власт на един Арсак139. С какво ли друго, освен с убийството на Краса140, отплатено със загубата на Пакора, би могъл да ни се похвали Изток, който сам е бил хвърлен в нозете на Вентидия141? А германците, като са разбили или пленили Карбона, Касия142, Скавра Аврелия143 и Сервилия Цепона заедно с Гнея Малия144, отнели са същевременно от римския народ пет консулски войски и тъй също от Цезаря – Вара с три легиона145; и не безнаказано са ги поразили Гай Марий в Италия146, божественият Юлий в Галия147, Друз148, Нерон149 и Германик в собствените им предели150; по-късно страшните заканвания на Гая Цезаря предизвикаха само смях151. След това настъпи затишие152, докато, възползвани от раздорите и междуособните ни войни153, завладяха зимните лагери и се опитаха да завземат даже галските земи. Оттам те бидоха отново отблъснати, обаче напоследък се празнуваха заради тях повече триумфи, отколкото е имало победи154.
|
|
[[38] Nunc de Suebis dicendum est, quorum non una, ut Chattorum Tencterorumve, gens; maiorem enim Germaniae partem obtinent, propriis adhuc nationibus nominibusque discreti, quamquam in commune Suebi vocentur. Insigne gentis obliquare crinem nodoque substringere: sic Suebi a ceteris Germanis, sic Sueborum ingenui a servis separantur. In aliis gentibus seu cognatione aliqua Sueborum seu, quod saepe accidit, imitatione, rarum et intra iuventae spatium; apud Suebos usque ad canitiem horrentem capillum retro sequuntur. Ac saepe in ipso vertice religatur; principes et ornatiorem habent. Ea cura formae, sed innoxia; neque enim ut ament amenturve, in altitudinem quandam et terrorem adituri bella compti, ut hostium oculis, ornantur.
| |
38. Сега трябва да говоря за свебите155, които не образуват, например както хатите и тенктерите, един отделен народ. Те заемат по-голямата част от Германия и се делят на самостоятелни народи, с особени имена, макар изобщо всички да се наричат свеби. Един отличителен белег на това племе е да си вчесва косата напреки и да я връзва на възел. Така се отличават свебите от останалите германци, така също и свободнородените свеби – от своите роби. И у други народи, било поради сродство със свебите, било, както обикновено става, вследствие на подражание, се среща тоя обичай, обаче рядко, и при това ограничен върху юношеската възраст. У свебите напротив щръкналата коса се вчесва назад чак до старост и често се завързва на самото теме; първенците я подреждат по-грижливо156. В това се съдържа известна суетност, обаче от невинно естество; и действително те се вчесват, не за да изпитват или предизвикват обич, ами за да изглеждат по-високи и по-страшни, когато влизат в сражение, и така се украсяват като че ли за очите на своите неприятели157.
|
|
[[39] Vetustissimos se nobilissimosque Sueborum Semnones memorant; fides antiquitatis religione firmatur. Stato tempore in silvam auguriis patrum et prisca formidine sacram omnes eiusdem sanguinis populi legationibus coeunt caesoque publice homine celebrant barbari ritus horrenda primordia. Est et alia luco reverentia: nemo nisi vinculo ligatus ingreditur, ut minor et potestatem numinis prae se ferens. Si forte prolapsus est, attolli et insurgere haud licitum: per humum evolvuntur. Eoque omnis superstitio respicit, tamquam inde initia gentis, ibi regnator omnium deus, cetera subiecta atque parentia. Adicit auctoritatem fortuna Semnonum: centum pagi iis habitantur magnoque corpore efficitur ut se Sueborum caput credant.
| |
39. За най-древни и най-благородни измежду свебите се считат семноните158. Древността им се потвърждава от тяхната вяра. В определено време пратеници от всички еднокръвни с тях народи се събират в един лес, осветен от заветите на предците им и от отдавна изпитваното благоговение, и като принасят човешка жертва от името на всички, възвеличават ужасния произход на тоя варварски обред. И по друг начин се изказва страхопочитание към тоя лес: никой не влиза в него другояче, освен окован, за да изтъкне своето смирение пред всесилието на божеството. Ако при това случайно падне, то не му се позволява да се дигне и да стане: той се влачи по земята, докато излезе от леса. И цялото суеверие се свежда в основата си към мисълта, че на това място е произлязло племето, че там пребивава всевластният бог159 и че всичко останало е нему подвластно и послушно. Външните условия увеличават още повече значението на семноните: те населяват сто окръга и голямото им народно тяло ги кара да се считат сами за глава на свебите.
|
|
[[40] Contra Langobardos paucitas nobilitat: plurimis ac valentissimis nationibus cincti non per obsequium, sed proeliis ac periclitando tuti sunt. Reudigni deinde et Aviones et Anglii et Varini et Eudoses et Suardones et Nuithones fluminibus aut silvis muniuntur. Nec quicquam notabile in singulis, nisi quod in commune Nerthum, id est Terram matrem, colunt eamque intervenire rebus hominum, invehi populis arbitrantur. Est in insula Oceani castum nemus, dicatumque in eo vehiculum, veste contectum; attingere uni sacerdoti concessum. Is adesse penetrali deam intellegit vectamque bubus feminis multa cum veneratione prosequitur. Laeti tunc dies, festa loca, quaecumque adventu hospitioque dignatur. Non bella ineunt, non arma sumunt; clausum omne ferrum; pax et quies tunc tantum nota, tunc tantum amata, donec idem sacerdos satiatam conversatione mortalium deam templo reddat. Mox vehiculum et vestes et, si credere velis, numen ipsum secreto lacu abluitur. Servi ministrant, quos statim idem lacus haurit. Arcanus hinc terror sanctaque ignorantia, quid sit illud, quod tantum perituri vident.
| |
40. Противоположен е случаят с лангобардите, които облагородява тяхната малочисленост160. Обкръжени от твърде много и при това мощни народи, те си осигуряват съществуването, не като се подчиняват, но като се сражават и излагат на опасности. Зад тях живеят защитени от реки или лесове реудигните, авионите, англиите, варините, еудосиите, свардоните и нуитоните161. У тия народи поотделно няма нищо забележително, освен дето изобщо почитат Нерта, т. е. майката земя162 и вярват, че тя лично се намесва в човешките работи и навестява народите. На един остров в Океана163 има една свещена дъбрава и в нея една посветена на богинята колесница, покрита с плат. Само на жреца е позволено да се допира до нея; той разбира също, кога се намира вътре богинята, и я съпровожда, возена от крави, с голямо благоговение. Тогава настъпват радостни дни, и всяко място, което тя удостои със своето посещение и гостуване, добива празничен изглед164. Никой не воюва, никой не се залавя за оръжие, всяко желязо е под ключ; само тогава знаят мир и спокойствие, само тогава ги ценят, докато същият жрец отведе обратно в светилището богинята, наситена вече от общуване със смъртните. След това колесницата, платът и – ако може да се вярва165 – самото божество се очистват в едно тайнствено езеро166. Това изпълняват роби, които същото това езеро веднага поглъща. Оттук произлиза тайнственият ужас и свещеното неведение за същността на това, което само обречените на смърт виждат.
|
|
[[41] Et haec quidem pars Sueborum in secretiora Germaniae porrigitur. Propior, ut, quo modo paulo ante Rhenum, sic nunc Danuvium sequar, Hermundurorum civitas, fida Romanis; eoque solis Germanorum non in ripa commercium, sed penitus atque in splendidissima Raetiae provinciae colonia. Passim et sine custode transeunt; et cum ceteris gentibus arma modo castraque nostra ostendamus, his domos villasque patefecimus non concupiscentibus. In Hermunduris Albis oritur, flumen inclutum et notum olim; nunc tantum auditur.
| |
41. Току-що споменатият дял от свебите се простира изобщо в по-отдалечените части на Германия, а по-близо до нас – следвайки сега Дунава, както по-рано следвахме Рейн167 – се намират хермендурите168. Тяхната държава е приятелски настроена към римляните, и затова те, единствени от германците, търгуват не само по брега на Дунава, но и по-навътре, а също и в твърде цветущата колония на провинцията Ретия169. Те навред минават отсам, и то без надзор, и докато на другите народи ние показваме и сега само оръжието и лагерите си, тям открихме вече доброволно и домовете си и вилите си. У хермендурите извира Албис170, река някога прочута и добре позната, а сега само по слух известна171.
|
|
[[42] Iuxta Hermunduros Naristi ac deinde Marcomani et Quadi agunt. Praecipua Marcomanorum gloria viresque, atque ipsa etiam sedes pulsis olim Boiis virtute parta. Nec Naristi Quadive degenerant. Eaque Germaniae velut frons est, quatenus Danuvio peragitur. Marcomanis Quadisque usque ad nostram memoriam reges mansere ex gente ipsorum, nobile Marobodui et Tudri genus: iam et externos patiuntur, sed vis et potentia regibus ex auctoritate Romana. Raro armis nostris, saepius pecunia iuvantur, nec minus valent.
| |
42. Покрай хермендурите живеятъ наристите, а зад тях – маркоманите и квадите172. Между тях изпъкват със своята слава и мощ маркоманите, които са спечелили собствената си земя с храброст, като са изпъдили оттам боите173; но и наристите и квадите не са по-малко храбри. Те образуват, тъй да се каже, фронта на Германия откъм тая страна, дето тя се опасва от Дунава. Маркоманите и квадите са запазили чак до наше време царе от собственото си племе, а именно от знаменития род на Марободуя и на Тудра; напоследък обаче търпят и чужденци за свои господари. Но силата и могъществото на царете им зависи вече от волята на Рим; те рядко добиват оттам военна помощ, а по-често – парична, от която все пак черпят не по-малко мощ.
|
|
[[43] Retro Marsigni, Cotini, Osi, Buri terga Marcomanorum Quadorumque claudunt. E quibus Marsigni et Buri sermone cultuque Suebos referunt: Cotinos Gallica, Osos Pannonica lingua coarguit non esse Germanos, et quod tributa patiuntur. Partem tributorum Sarmatae, partem Quadi ut alienigenis imponunt: Cotini, quo magis pudeat, et ferrum effodiunt. Omnesque hi populi pauca campestrium, ceterum saltus et vertices montium iugumque insederunt. Dirimit enim scinditque Suebiam continuum montium iugum, ultra quod plurimae gentes agunt, ex quibus latissime patet Lygiorum nomen in plures civitates diffusum. Valentissimas nominasse sufficiet, Harios, Helveconas, Manimos, Helisios, Nahanarvalos. Apud Nahanarvalos antiquae religionis lucus ostenditur. Praesidet sacerdos muliebri ornatu, sed deos interpretatione Romana Castorem Pollucemque memorant. Ea vis numini, nomen Alcis. Nulla simulacra, nullum peregrinae superstitionis vestigium; ut fratres tamen, ut iuvenes venerantur.
Ceterum Harii super vires, quibus enumeratos paulo ante populos antecedunt, truces insitae feritati arte ac tempore lenocinantur: nigra scuta, tincta corpora; atras ad proelia noctes legunt ipsaque formidine atque umbra feralis exercitus terrorem inferunt, nullo hostium sustinente novum ac velut infernum adspectum; nam primi in omnibus proeliis oculi vincuntur.
| |
43. Зад гърба на маркоманите и квадите дохождат непосредствено марсигните174, котините175, озите176 и бурите177. От тях марсигните и бурите по език и начин на живеене напомнят напълно свебите; галският език на котините и панонският на озите показва, че те не са германци, а същото се вижда и от обстоятелството, че плащат данъци178. Част от данъците им възлагат сарматите, а част – квадите, като на инородци; котините за свой още по-голям позор изкопават в добавък и желязо179. И всички тия народи поселяват съвсем малко равнини, а повечето живеят в гористи височини и склонове на планини; Свебската земя, впрочем, се разделя и разсича от една непрекъсната планинска верига180. Отвъд нея живеят твърде много племена, всред които се ползва с най-широка известност лугийското име181. То обхваща много народи, от които ще бъде достатъчно да назова най-могъщите, а именно хариите, хелвеоните, манимите, хелизиите и наханарвалите. У последните се намира една дъбрава, която има от старо време религиозно значение. Тя се пази от жрец в женско облекло, а боговете, които я обитават, напомнят по римско тълкуване Кастора и Полукса. Такава е същността на тия божества, а името им е Халки182. Те нямат никакви изображения и никаква следа от чуждестранен обред; при все това се почитат като братя, като юноши.
Хариите, въпреки своето могъщество, с което надминават изброените преди малко народи, и въпреки своя страшен изглед се стараят да увеличат вродената си дивост по изкуствен начин, като се ползват за това и от самото време: те си почернят щитовете и си боядисват телата183, при това избират за сражение тъмни нощи. Самият ужасен и мрачен вид на тая войска от призраци внася вече трепет всред редовете на неприятелите, та никой от тях не изтрайва поразителния и като че ли адски изглед; впрочем, във всички сражения се побеждават най-напред очите.
|
|
[[44] Trans Lygios Gotones regnantur, paulo iam adductius quam ceterae Germanorum gentes, nondum tamen supra libertatem. Protinus deinde ab Oceano Rugii et Lemovii; omniumque harum gentium insigne rotunda scuta, breves gladii et erga reges obsequium.
Suionum hinc civitates ipso in Oceano praeter viros armaque classibus valent. Forma navium eo differt, quod utrimque prora paratam semper adpulsui frontem agit. Nec velis ministrantur nec remos in ordinem lateribus adiungunt: solutum, ut in quibusdam fluminum, et mutabile, ut res poscit, hinc vel illinc remigium.
Est apud illos et opibus honos, eoque unus imperitat, nullis iam exceptionibus, non precario iure parendi. Nec arma, ut apud ceteros Germanos, in promiscuo, sed clausa sub custode, et quidem servo, quia subitos hostium incursus prohibet Oceanus, otiosae porro armatorum manus facile lasciviunt. Enimvero neque nobilem neque ingenuum, ne libertinum quidem armis praeponere regia utilitas est.
| |
44. Отвъд лугийците живеят управляваните от царе готони184, обуздани вече по един малко по-стегнат начин, отколкото останалите германски племена, но все пак още не лишени от свобода. Непосредствено до тях откъм Океана живеят ругиите и лемовиите185. Отличителният белег на всички тия народи са кръглите щитове, късите мечове и подчиняването под властта на царе.
Оттук нататък следват държавиците на свионите186, разположени в самия Океан187, които освен със своята войска и оръжие са силни и със своята флота. Видът на корабите им се различава от оня на нашите по това, че и двата им края се завършват с нос, който им позволява във всяко положение да пристават на брега. Освен това, те не се управляват с платна и нямат прикрепени към страните си редица гребла, ами последните са свободни както в някои реки, и подвижни, та според нуждата може да се гребе с тях ту от една страна, ту от друга.
У тях е на чест и богатството, затова един заповядва там, и без всякакви ограничения и условности му се подчиняват всички останали188. И оръжието не е общодостъпно, както у останалите германци, но се държи заключено под надзора на един роб, тъй като Океанът не допуща внезапни неприятелски нападения, а оръжието в ръцете на хора без работа лесно докарва беда. И наистина, в интереса на царя е – надзираването на оръжието да не се възлага нито на благороден, нито на свободен, нито даже на волноотпущеник189.
|
|
[[45] Trans Suionas aliud mare, pigrum ac prope inmotum, quo cingi cludique terrarum orbem hinc fides, quod extremus cadentis iam solis fulgor in ortus edurat adeo clarus, ut sidera hebetet; sonum insuper emergentis audiri formasque equorum et radios capitis adspici persuasio adicit. Illuc usque (et fama vera) tantum natura.
Ergo iam dextro Suebici maris litore Aestiorum gentes adluuntur, quibus ritus habitusque Sueborum, lingua Britannicae propior. Matrem deum venerantur. Insigne superstitionis formas aprorum gestant: id pro armis omniumque tutela securum deae cultorem etiam inter hostis praestat. Rarus ferri, frequens fustium usus. Frumenta ceterosque fructus patientius quam pro solita Germanorum inertia laborant. Sed et mare scrutantur, ac soli omnium sucinum, quod ipsi glesum vocant, inter vada atque in ipso litore legunt. Nec quae natura, quaeve ratio gignat, ut barbaris, quaesitum compertumve; diu quin etiam inter cetera eiectamenta maris iacebat, donec luxuria nostra dedit nomen. Ipsis in nullo usu; rude legitur, informe profertur, pretiumque mirantes accipiunt. Sucum tamen arborum esse intellegas, quia terrena quaedam atque etiam volucria animalia plerumque interlucent, quae implicata umore mox durescente materia cluduntur. Fecundiora igitur nemora lucosque sicut Orientis secretis, ubi tura balsamaque sudantur, ita Occidentis insulis terrisque inesse crediderim, qua vicini solis radiis expressa atque liquentia in proximum mare labuntur ac vi tempestatum in adversa litora exundant. Si naturam sucini admoto igni temptes, in modum taedae accenditur alitque flammam pinguem et olentem; mox ut in picem resinamve lentescit.
Suionibus Sitonum gentes continuantur. Cetera similes uno differunt, quod femina dominatur; in tantum non modo a libertate sed etiam a servitute degenerant. Hic Suebiae finis.
| |
45. Отвъд земята на свионите се простира друго едно море, обхванато от лен и почти неподвижно190, за което може да се вярва, че опасва и затваря земния кръг, тъй като вечерното сияние трае тук чак до съзоряване и е толкова светло, та звездите не се забелязват191. Освен това уверяват, че се долавял шум, когато слънцето се показвало над повърхнината на водата, и че се съзирали очертания на коне и лъчи около глава192. И според правдоподобната мълва193 светът се простира само до тука.
До десния бряг на Свебското море194 пък се допират естийските племена, чиито начин на живеене и външност ни напомнят свебите, докато езикът им стои по-близо до британски195. Те почитат майката на боговеге и като външен белег на своето суеверие носят изображения на глигани196; последните доставят на служителя на богинята по-голяма безопасност даже всред неприятелите, отколкото самото оръжие и всяка друга защита. Те рядко си служат с оръжие от желязо, а по-често – с криваци. В отглеждането на жито и други храни проявяват по-голяма издръжливост, отколкото подобава на обичайната германска леност. Но и морето претърсват и единствени от всички събират низ плитките му места и на самия бряг кехлибара, който те сами наричат глезум197. Въпреки това, те, като варвари, никога не са се опитвали да узнаят, какво е естеството му и как се е образувал; дълго време той се валял незабелязан всред другите изхвърлени от морето неща, докато нашата страст към разкош не му придала известност198. Те сами не го употребяват: той се събира в груб вид и необработен се продава, и те остават учудени, когато получат стойността му. Все пак лесно може да се разбере, че е дървесен сок, тъй като твърде често в него прозират някои сухоземни, а също и крилати животни, които, омотани в течността, остават в нея, след като веществото наскоро се втвърди. Затова аз бих предположил, че, както в отдалечените места на Изтока, дето от дърветата избива на капки тамян и балсам, така и по островите и в земите на Запада има особени плодовити дъбрави и гори, отдето199 масата, изсмукана от лъчите на близкото слънце, още в течно състояние, се стича в най-близкото море, и от силата на бурята се изхвърля на насрещния бряг. Ако доближим кехлибара до огън, за да изпитаме свойствата му, ще забележим, че той се възпламенява като борина и поддържа плътен и благовонен пламък, а след това става лепкав като катран или смола.
Като продължение на свионите се явяват племената на ситоните200. Те във всичко им са подобни и се различават само по това, че се намират под властта на жена: до такава степен е изродена не само свободата им, но и робството им. Тук се привършва Свебската земя201.
|
|
[[46] Peucinorum Venedorumque et Fennorum nationes Germanis an Sarmatis adscribam dubito, quamquam Peucini, quos quidam Bastarnas vocant, sermone, cultu, sede ac domiciliis ut Germani agunt. Sordes omnium ac torpor procerum; conubiis mixtis nonnihil in Sarmatarum habitum foedantur. Venedi multum ex moribus traxerunt; nam quidquid inter Peucinos Fennosque silvarum ac montium erigitur latrociniis pererrant. Hi tamen inter Germanos potius referuntur, quia et domos figunt et scuta gestant et pedum usu ac pernicitate gaudent: quae omnia diversa Sarmatis sunt in plaustro equoque viventibus.
Fennis mira feritas, foeda paupertas: non arma, non equi, non penates; victui herba, vestitui pelles, cubile humus: solae in sagittis spes, quas inopia ferri ossibus asperant. Idemque venatus viros pariter ac feminas alit; passim enim comitantur partemque praedae petunt. Nec aliud infantibus ferarum imbriumque suffugium quam ut in aliquo ramorum nexu contegantur: huc redeunt iuvenes, hoc senum receptaculum. Sed beatius arbitrantur quam ingemere agris, inlaborare domibus, suas alienasque fortunas spe metuque versare: securi adversus homines, securi adversus deos rem difficillimam adsecuti sunt, ut illis ne voto quidem opus esset. Cetera iam fabulosa: Hellusios et Oxionas ora hominum voltusque, corpora atque artus ferarum gerere: quod ego ut incompertum in medio relinquam.
| |
46. Относно певкините, венедите и фините аз се колебая, дали да ги причисля към германците или към сарматите. Наистина, певкините, които някои наричат и бастарни202, ни напомнят по език, обичаи, начин на живеене и строеж германците, обаче у тях се забелязва изобщо липса на чистота, и първенците им се отличават със своето тъпоумие203; освен това кръвосмешението ги прави донякъде подобни на отвратителните сармати. И венедите204 са заели много от нравите на последните, като преброждат в своите разбойнически походи всички лесове и планини, които се издигат между певкините и фините. Все пак трябва по-скоро да се причислят към германците, тъй като градят къщи, носят щитове, сражават се пешком и в бягане са пъргави, а всичко това не е свойствено на сарматите, които живеят в кола и на коне205.
Фините206 се отличават с чудна дивост и с непоносима нищета: те нямат нито оръжие, нито коне, нито същински жилища; хранят се с трева, обличат се с кожи, спят на земята. Едничкото им упование е в стрелите, на които, поради липса на желязо, придават острие от кост. Един и същи лов храни мъже и жени; навред бродят заедно, и всеки изисква пай от плячката. Децата нямат никаква друга защита против хищни зверове и проливни дъждове, освен да се затулят в преплетени дървесни клони: тук се възвръщат и по-възрастните, тук също е и подслонът на старците. Но това им се струва да е по-щастлив живот, отколкото с пот на чело да обработват полето, да издигат къщи и постоянно да бъдат в страх и надежда за свое и чуждо благосъстояние. Безгрижни спрямо хора, безгрижни спрямо богове, те са постигнали най-трудното нещо: да им бъде излишно всяко желание207.
Останалото носи баснословен характер, а именно, че хелузиите и етионите208 имали човешко лице и присъщия нему израз, а туловище и крайници – зверски209; но като нещо неизследвано, аз го оставям неразрешено.
|
|
|