|
|
[1] Cum esset Caesar in citeriore Gallia [in hibernis], ita uti supra demonstravimus, crebri ad eum rumores adferebantur litterisque item Labieni certior fiebat omnes Belgas, quam tertiam esse Galliae partem dixeramus, contra populum Romanum coniurare obsidesque inter se dare. Coniurandi has esse causas: primum quod vererentur ne, omni pacata Gallia, ad eos exercitus noster adduceretur; deinde quod ab non nullis Gallis sollicitarentur, partim qui, ut Germanos diutius in Gallia versari noluerant, ita populi Romani exercitum hiemare atque inveterascere in Gallia moleste ferebant, partim qui mobilitate et levitate animi novis imperiis studebant; ab non nullis etiam quod in Gallia a potentioribus atque iis qui ad conducendos homines facultates habebant vulgo regna occupabantur; qui minus facile eam rem imperio nostro consequi poterant. |
|
1. Когато Цезар беше в отсамна Галия1, а легионите бяха настанени на зимен стан, както споменахме по-рано, при него често достигаха слухове, също и Лабиен го осведомяваше с писма, че навред из Белгия, която казахме, че е трета част от Галия, правят завери против римляните и разменят помежду си заложници. Това ставало по няколко причини. Първо, понеже се опасявали, да не би след като покорим цяла останала Галия, нашата войска да се насочи към тях. Освен това ги подстрекавали някои гали, които по-рано негодували против продължителното навъртане на германците в Галия, а сега ги дразнело дето римската войска зимува и се загнездя там. Подбуждали ги отчасти и такива, които поради неспокоен и лекомислен дух се стремели към държавни промени. Най-сетне имало и други недоволни, понеже в Галия по-влиятелните и тези, които разполагаха със средства да събират наемници, често се обявяваха за царе, а при нашата власт не тъй лесно можеха да постигат това нещо.'
|
|
[2] His nuntiis litterisque commotus Caesar duas legiones in citeriore Gallia novas conscripsit et inita aestate in ulteriorem Galliam qui deduceret Q. Pedium legatum misit. Ipse, cum primum pabuli copia esse inciperet, ad exercitum venit. Dat negotium Senonibus reliquisque Gallis qui finitimi Belgis erant uti ea quae apud eos gerantur cognoscant seque de his rebus certiorem faciant. Hi constanter omnes nuntiaverunt manus cogi, exercitum in unum locum conduci. Tum vero dubitandum non existimavit quin ad eos proficisceretur. Re frumentaria provisa castra movet diebusque circiter XV ad fines Belgarum pervenit. |
|
2. Обезпокоен от тия вести и писма, Цезар записа два нови легиона в отсамна Галия и изпати легата Квинт Педий в началото на лятото, за да ги отведе в отвъдна Галия. А щом взе да има достатъчно кърма за добитъка, сам той отиде при войската. Възлага на сеноните и останалите гали, които бяха съседи на белгите, да разузнават, какво става у тях и да го осведомяват за тия работи Всички те съобщаваха единодушно, че се насъбират тълпи, че войската се надовежда на едно място. Тогава реши, че не трябва да чака повече, а да се запъти към тях. като уреди прехраната, вдига лагера и за около 15 дена пристига до белгийската граница.'
|
|
[3] Eo cum de improviso celeriusque omnium opinione venisset, Remi, qui proximi Galliae ex Belgis sunt, ad eum legatos Iccium et Andebrogium, primos civitatis, miserunt, qui dicerent se suaque omnia in fidem atque potestatem populi Romani permittere, neque se cum reliquis Belgis consensisse neque contra populum Romanum coniurasse, paratosque esse et obsides dare et imperata facere et oppidis recipere et frumento ceterisque rebus iuvare; reliquos omnes Belgas in armis esse, Germanosque qui cis Rhenum incolant sese cum his coniunxisse, tantumque esse eorum omnium furorem ut ne Suessiones quidem, fratres consanguineosque suos, qui eodem iure et isdem legibus utantur, unum imperium unumque magistratum cum ipsis habeant, deterrere potuerint quin cum iis consentirent. |
|
3. Когато дойде там ненадейно и по-бързо, отколкото предполагаха всички, белгийското племе реми, което е най-близко до Галия, изпратиха при него като посланици първенците на държавата Икций и Андекомбогий и заявяват, че те предоставят живота и имота си под покровителството и във властта на римляните и нито са се съгласявали с останалите белги, нито са правили завери против римляните, а са готови да дадат заложници и да изпълнят заповедите и да ги приемат в градовете и да ги подпомогнат с храна и други неща. Всички останали белги са на оръжие, и с тях са се съюзили германците, които живеят отсам Рен. И толкова голяма е всеобщата заблуда, та ремите не могли да въздържат от това увлечение дори еднокръвните си братя свесионите, които си служат със същото право и същите закони, имат една обща власт и обща управа с тях.'
|
|
[4] Cum ab iis quaereret quae civitates quantaeque in armis essent et quid in bello possent, sic reperiebat: plerosque Belgos esse ortos a Germanis Rhenumque antiquitus traductos propter loci fertilitatem ibi consedisse Gallosque qui ea loca incolerent expulisse, solosque esse qui, patrum nostrorum memoria omni Gallia vexata, Teutonos Cimbrosque intra suos fines ingredi prohibuerint; qua ex re fieri uti earum rerum memoria magnam sibi auctoritatem magnosque spiritus in re militari sumerent. De numero eorum omnia se habere explorata Remi dicebant, propterea quod propinquitatibus adfinitatibus quo coniuncti quantam quisque multitudinem in communi Belgarum concilio ad id bellum pollicitus sit cognoverint. Plurimum inter eos Bellovacos et virtute et auctoritate et hominum numero valere: hos posse conficere armata milia centum, pollicitos ex eo numero electa milia LX totiusque belli imperium sibi postulare. Suessiones suos esse finitimos; fines latissimos feracissimosque agros possidere. Apud eos fuisse regem nostra etiam memoria Diviciacum, totius Galliae potentissimum, qui cum magnae partis harum regionum, tum etiam Britanniae imperium obtinuerit; nunc esse regem Galbam: ad hunc propter iustitiam prudentiamque summam totius belli omnium voluntate deferri; oppida habere numero XII, polliceri milia armata L; totidem Nervios, qui maxime feri inter ipsos habeantur longissimeque absint; XV milia Atrebates, Ambianos X milia, Morinos XXV milia, Menapios VII milia, Caletos X milia, Veliocasses et Viromanduos totidem, Atuatucos XVIIII milia; Condrusos, Eburones, Caerosos, Paemanos, qui uno nomine Germani appellantur, arbitrari ad XL milia. |
|
4. Когато Цезар ги разпитваше, кои и колко големи племена са на оръжие и колко са силни във война, установяваше следното. - Повечето белги произхождат от Германия; преминали от отдавна Рен, заседнали тук поради плодородната земя и изгонили галите, които по-рано населявали тия места. По време на нашите бащи, когато кимврите и тевтоните опустошавали цяла Галия, единствени те ги възприели да нахлуят в земите им. Затова поради спомена за ония подвизи се гордеят с високо мнение и голямо име за военните си качества. Ремите казваха, че са проучили напълно техния брой, защото като съседи и сънародници са узнали, каква войска за тая война е обещало всяко племе в общото събрание на белгите. Между тях са най-силни и по храброст и по значение и по брой на хората беловаците: те могат да съберат до 100 000 въоръжени войници, а са обещали 60 000 отбрани от общото число и искат те да ръководят цялата война. Техни съседи са свесионите. Земите им са твърде обширни и плодородни. До неотдавна там е царувал Дивициак, най-могъщ в цяла Галия, и е владеел не само голяма част от тези области, но също и Британия. Сега цар е Балба. Поради неговата справедливост и разум, по общо желание на всички му поверяват върховното ръководене на цялата война. Имат 12 градове, обещават 50 000 въоръжени; също толкова обещават нервийците, които минават за най-диви между тях и са най-отдалечени. Атребатите - 15 000 войника, амбианите - 10 000, морините - 25 000, менапиите - 7000, калетите - 10 000, великокасите и виромандуите - също толкова, атуатуците - 19 000. Кондрузите, ебуроните, церозите, пеманите, които се наричат с общо име гарманци, навярно към 40 000 души.'
|
|
[5] Caesar Remos cohortatus liberaliterque oratione prosecutus omnem senatum ad se convenire principumque liberos obsides ad se adduci iussit. Quae omnia ab his diligenter ad diem facta sunt. Ipse Diviciacum Haeduum magnopere cohortatus docet quanto opere rei publicae communisque salutis intersit manus hostium distineri, ne cum tanta multitudine uno tempore confligendum sit. Id fieri posse, si suas copias Haedui in fines Bellovacorum introduxerint et eorum agros populari coeperint. His datis mandatis eum a se dimittit. Postquam omnes Belgarum copias in unum locum coactas ad se venire vidit neque iam longe abesse ab iis quos miserat exploratoribus et ab Remis cognovit, flumen Axonam, quod est in extremis Remorum finibus, exercitum traducere maturavit atque ibi castra posuit. Quae res et latus unum castrorum ripis fluminis muniebat et post eum quae erant tuta ab hostibus reddebat et commeatus ab Remis reliquisque civitatibus ut sine periculo ad eum portari possent efficiebat. In eo flumine pons erat. Ibi praesidium ponit et in altera parte fluminis Q. Titurium Sabinum legatum cum sex cohortibus relinquit; castra in altitudinem pedum XII vallo fossaque duodeviginti pedum muniri iubet. |
|
5. Цезар насърчи ремите, изпрати ги с любезни думи и заповяда да се съберат при него старейшините и да доведат като заложници синовете на първенците. Те грижливо изпълниха всички в определения ден. Сам Цезар подбужда твърде много хелуеца Дивициак и му изтъква, от колко голямо значение е за общото дело и общото благо да бъдат разпръснати неприятелските сили, за да не трябва в едно и също време да се сблъскват с толкова голямо множество. Това може да стане, ако хедуите въведат войските си в пределите на беловаците и се впуснат да опустошават техните земи. След тая поръчка го отпраща от себе си. След като видя, че всички събрани на едно място пълчища на белгите идват към него, а от изпратените свои разузнавачи и от ремите узна, че вече не са далеко, побърза да прекара войската през река Аксона (Ена), която е в крайните предели на ремите, и там разположи лагер. Това положение укрепяваше с бреговите на реката една страна на лагера и запазваше от врагове останалото назад и спомагаше да могат да се донасят при него без опасност припаси от ремите и от останалите държави. На тая река имаше мост. Там разполага охрана, а от другата страна на реката оставя легата Квинт Титурий Сабин с шест кохорти. Заповядва да укрепят лагера с насип висок 12 стъпки и изкоп 18 стъпки.'
|
|
[6] Ab his castris oppidum Remorum nomine Bibrax aberat milia passuum VIII. Id ex itinere magno impetu Belgae oppugnare coeperunt. Aegre eo die sustentatum est. Gallorum eadem atque Belgarum oppugnatio est haec: ubi circumiecta multitudine hominum totis moenibus undique in murum lapides iaci coepti sunt murusque defensoribus nudatus est, testudine facta portas succedunt murumque subruunt. Quod tum facile fiebat. Nam cum tanta multitudo lapides ac tela coicerent, in muro consistendi potestas erat nulli. Cum finem oppugnandi nox fecisset, Iccius Remus, summa nobilitate et gratia inter suos, qui tum oppido praeerat, unus ex iis qui legati de pace ad Caesarem venerant, nuntium ad eum mittit, nisi subsidium sibi submittatur, sese diutius sustinere non posse. |
|
6. На 8 хиляди крачки от тоя лагер се намираше градът на ремите на име Бибрак. През време на похода белгите се впуснали с голям устрем да го превземат. Гражданите едвам го задържали през тоя ден. Галите, както и белгите нападат по един и същи начин: разпръсват множество хора около градските стени и почват отвред да хвърлят камъни, докато прогонят защитниците от зида. Сетне пристъпват по-близо под наредени като покрив щитове и подравят зида. Тогава това ставаше лесно. Защото когато толкова голямо множество хвърляше камъни и стрели, никой не можеше да застане на стената. Когато нощта прекрати нападението, ремецът Икций, твърде знатен и влиятелен между своите, който тогава началствуваше на града, един от идвалите при Цезар като посланици за мир, праща при него известие, че ако не му се прати подкрепа, той не ще може да издържи по-дълго.'
|
|
[7] Eo de media nocte Caesar isdem ducibus usus qui nuntii ab Iccio venerant, Numidas et Cretas sagittarios et funditores Baleares subsidio oppidanis mittit; quorum adventu et Remis cum spe defensionis studium propugnandi accessit et hostibus eadem de causa spes potiundi oppidi discessit. Itaque paulisper apud oppidum morati agrosque Remorum depopulati, omnibus vicis aedificiisque quo adire potuerant incensis, ad castra Caesaris omnibus copiis contenderunt et a milibus passuum minus duobus castra posuerunt; quae castra, ut fumo atque ignibus significabatur, amplius milibus passuum VIII latitudinem patebant. |
|
7. Цезар използва за водачи същите хора, които бяха дошли като вестители от Икций, и към полунощ праща там в подкрепа на гражданите нумидийски и критски стрелци и балеарски прашкари2. Тяхното идване вдъхна у ремите надежда за отбрана и усърдие за бой, а също така отне у враговете надеждата да завладеят града. Затова, като се забавиха малко при града, опустошиха нивите на ремите и опожариха всички села и стопанства, където можеха да достигнат, спуснаха се с всички пълчища към цезаревия лагер и разположиха стан на по-малко от две хиляди крачки. Както личеше от дима и огньовете, тоя техен стан се простираше нашир повече от 8 хиляди крачки.'
|
|
[8] Caesar primo et propter multitudinem hostium et propter eximiam opinionem virtutis proelio supersedere statuit; cotidie tamen equestribus proeliis quid hostis virtute posset et quid nostri auderent periclitabatur. Ubi nostros non esse inferiores intellexit, loco pro castris ad aciem instruendam natura oportuno atque idoneo, quod is collis ubi castra posita erant paululum ex planitie editus tantum adversus in latitudinem patebat quantum loci acies instructa occupare poterat, atque ex utraque parte lateris deiectus habebat et in fronte leniter fastigatus paulatim ad planitiem redibat, ab utroque latere eius collis transversam fossam obduxit circiter passuum CCCC et ad extremas fossas castella constituit ibique tormenta conlocavit, ne, cum aciem instruxisset, hostes, quod tantum multitudine poterant, ab lateribus pugnantes suos circumvenire possent. Hoc facto, duabus legionibus quas proxime conscripserat in castris relictis ut, si quo opus esset, subsidio duci possent, reliquas VI legiones pro castris in acie constituit. Hostes item suas copias ex castris eductas instruxerunt. |
|
8. Отначало Цезар реши да се въздържа от битка - и поради многочисления неприятел и поради особената слава за храбростта им. Обаче всекидневно проверяваше в конни битки, на какво е способен врагът с храбростта си, и колко са смели нашите, та разбра, че те не стоят по-долу. Понеже възвишението, дето беше разположен лагерът, се издигаше малко над равнината и беше толкова широко, колкото място можеше да обхване подредена бойна редица, а от двете страни беше стръмно и отпред се спускаше под слаб наклон и се сливаше с равнината, - прокара напречни окопи около 400 крачки от двете страни на възвишението, в удобно за разгъване бойна верига място пред лагера и защитено по природа. В краищата на окопите построи кули и там постави хвъргачни машини, да не би като подреди бойна верига, неприятелите, понеже бяха толкова многочислени, да могат да заобиколят отстрани биещите се наши. Като направи това, остави в лагера двата най-нови легиона, аз да могат да ги доведат в подкрепа, ако някъде станеше нужда, а останалите легиона построи в бойна редица пред лагера. Враговете също подредиха своите изведени от стана пълчища.'
|
|
[9] Palus erat non magna inter nostrum atque hostium exercitum. Hanc si nostri transirent hostes expectabant; nostri autem, si ab illis initium transeundi fieret, ut impeditos adgrederentur, parati in armis erant. Interim proelio equestri inter duas acies contendebatur. Ubi neutri transeundi initium faciunt, secundiore equitum proelio nostris Caesar suos in castra reduxit. Hostes protinus ex eo loco ad flumen Axonam contenderunt, quod esse post nostra castra demonstratum est. Ibi vadis repertis partem suarum copiarum traducere conati sunt eo consilio ut, si possent, castellum, cui praeerat Q. Titurius legatus, expugnarent pontemque interscinderent; si minus potuissent, agros Remorum popularentur, qui magno nobis usui ad bellum gerendum erant, commeatuque nostros prohiberent. |
|
9. Имаше неголямо блато между нашата и неприятелската войска. Враговете очакваха, дано го преминат нашите; но и нашите бяха готови на оръжие да нападнат неготовите за бой врагове, ако те първи се опитаха да преминат. В това време се впускаха в конна битка между двете войски. Тъй като нито едните, нито другите не започват да преминават, Цезар след по-благоприятна за нас конна битка, оттегли своите в лагер. Враговете веднага се спуснаха от това място към река Аксона, която посочихме, че е зад нашия лагер. Там намериха бродове и опитаха да прехвърлят част от пълчищата си с намерение, ако миха могли, да превземат укреплението, на което началствуваше легатът Квинт Титурий, и да разрушат моста. Ако пък не биха успели, да опустошат нивята на ремите, които ни бяха много полезни при воюване, и да затруднят нашите откъм припаси.'
|
|
[10] [Caesar] certior factus ab Titurio omnem equitatum et levis armaturae Numidas, funditores sagittariosque pontem traducit atque ad eos contendit. Acriter in eo loco pugnatum est. Hostes impeditos nostri in flumine adgressi magnum eorum numerum occiderunt; per eorum corpora reliquos audacissime transire conantes multitudine telorum reppulerunt primosque, qui transierant, equitatu circumventos interfecerunt. Hostes, ubi et de expugnando oppido et de flumine transeundo spem se fefellisse intellexerunt neque nostros in locum iniquiorum progredi pugnandi causa viderunt atque ipsos res frumentaria deficere coepit, concilio convocato constituerunt optimum esse domum suam quemque reverti, et quorum in fines primum Romani exercitum introduxissent, ad eos defendendos undique convenirent, ut potius in suis quam in alienis finibus decertarent et domesticis copiis rei frumentariae uterentur. Ad eam sententiam cum reliquis causis haec quoque ratio eos deduxit, quod Diviciacum atque Haeduos finibus Bellovacorum adpropinquare cognoverant. His persuaderi ut diutius morarentur neque suis auxilium ferrent non poterat. |
|
10. Осведомен от Титурий, Цезар превежда през моста цялата конница и лековъоръжените нумидийци, пращкари, стрелци, и се втрува към враговете. Ожесточено се биха на това място. Нашите нападнаха внезапно затруднените в реката неприятели и избиха голям брой от тях; с Множество стрели отблъснаха останалите, които най-смело се опитваха да преминат през техните тела, а конницата загради и изби първите, които бяха преминали. Враговете като разбраха, че ги е измамила надеждата да превземат града и да преминат реката и видяха, че нашите не напредват да се бият в по-неудобно място, а на самите тях почна да не достига прехрана, - свикаха събрание и решиха, че ще е най-добре, всеки да се завърне у дома си. И в чийто предели римляните най-напред заведат войска, да се съберат отвред да ги бранят, та да се бият по-скоро в свои предели, отколкото в чужди, и да си служат с домашни запаси от прехрана. До това решение ги доведе покрай друго и обстоятелство, че Дивициак и хейдуците наближаваха до земите на беловаците. Те именно не можаха да склонят да се бавят повече и да не се притекат в помощ на своите.'
|
|
[11] Ea re constituta, secunda vigilia magno cum, strepitu ac tumultu castris egressi nullo certo ordine neque imperio, cum sibi quisque primum itineris locum peteret et domum pervenire properaret, fecerunt ut consimilis fugae profectio videretur. Hac re statim Caesar per speculatores cognita insidias veritus, quod qua de causa discederent nondum perspexerat, exercitum equitatumque castris continuit. Prima luce, confirmata re ab exploratoribus, omnem equitatum, qui novissimum agmen moraretur, praemisit. His Q. Pedium et L. Aurunculeium Cottam legatos praefecit; T. Labienum legatum cum legionibus tribus subsequi iussit. Hi novissimos adorti et multa milia passuum prosecuti magnam multitudinem eorum fugientium conciderunt, cum ab extremo agmine, ad quos ventum erat, consisterent fortiterque impetum nostrorum militum sustinerent, priores, quod abesse a periculo viderentur neque ulla necessitate neque imperio continerentur, exaudito clamore perturbatis ordinibus omnes in fuga sibi praesidium ponerent. Ita sine ullo periculo tantam eorum multitudinem nostri interfecerunt quantum fuit diei spatium; sub occasum solis sequi destiterunt seque in castra, ut erat imperatum, receperunt. |
|
11. Като решиха това нещо, късно през нощта излязоха от стана с голям шум и бъркотия, без никакъв определен ред нито команда, понеже всеки се стремеше напред в пътя и бързаше да пристигне у дома си, та направиха походът да изглежда подобен на бягство. Цезар веднага узна това нещо чрез разузнавачи, но се боеше от засада, понеже още не беше разбрал, по каква причина се разотиват, та задържа войската и конницата в лагера. Призори, след като наблюдателите потвърдиха работата, изпрати цялата конница под водителство на легатите Квинт Педий и Луций Аврункулей Кота, за да забави тилния отряд. Заповяда да легата Тит Лабиен да последва с три легиона. Те нападнаха последните тълпи и като ги преследваха много хиляди крачки, съсякоха голямо множество от бягащите врагове. От крайните редици, при които бяха дошли, неприятелите заставаха и храбро издържаха нападенията на нашите войници. Но по-предните, понеже им се струваше, че са далеко от опасността, и не ги задържаше никаква необходимост, нито власт, като дочуваха крясъка и се разбъркаха редиците, всички гледаха да спасят с бягство. Така без някаква опасност нашите избиха толкова голямо множество от тях, колкото позволи денят, а към залез слънце престанаха да ги преследват и се прибраха в лагера, както беше заповядано.'
|
|
[12] Postridie eius diei Caesar, prius quam se hostes ex terrore ac fuga reciperent, in fines Suessionum, qui proximi Remis erant, exercitum duxit et magno itinere [confecto] ad oppidum Noviodunum contendit. Id ex itinere oppugnare conatus, quod vacuum ab defensoribus esse audiebat, propter latitudinem fossae murique altitudinem paucis defendentibus expugnare non potuit. Castris munitis vineas agere quaeque ad oppugnandum usui erant comparare coepit. Interim omnis ex fuga Suessionum multitudo in oppidum proxima nocte convenit. Celeriter vineis ad oppidum actis, aggere iacto turribusque constitutis, magnitudine operum, quae neque viderant ante Galli neque audierant, et celeritate Romanorum permoti legatos ad Caesarem de deditione mittunt et petentibus Remis ut conservarentur impetrant. |
|
12. На другия ден, преди неприятелите да се съвземат от ужас и бягство, Цезар заведе войската в пределите на свесионите, които бяха съседи на ремите, и с усилен поход се спусна към град Новиодун (Соасон). Опита се да го нападне веднага, понеже чуваше, че е без отбрана, ала поради широкия изкоп и високия зид не можа да го превземе въпреки малкото защитници. Тогава укрепи лагер и почна да прикарва обсадни покриви3 и да приготовлява всичко, което трябваше за обсадата. В това време цялото множество на свесионите, както бягало, се събра през нощта в града. Като прикарахме бързо при града обсадните покриви, нахвърляхме насип и издигнахме подвижни кули4, галите стреснати от бързината на римляните и от големите бойни прибори, каквито нито бяха виждали по-рано, нито бяха чули, изпращат при Цезар посланици за предаване и със застъпничество на ремите да ги пощади, постигат молбата си.'
|
|
[13] Caesar, obsidibus acceptis primis civitatis atque ipsius Galbae regis duobus filiis armisque omnibus ex oppido traditis, in deditionem Suessiones accipit exercitumque in Bellovacos ducit. Qui cum se suaque omnia in oppidum Bratuspantium contulissent atque ab eo oppido Caesar cum exercitu circiter milia passuum V abesset, omnes maiores natu ex oppido egressi manus ad Caesarem tendere et voce significare coeperunt sese in eius fidem ac potestatem venire neque contra populum Romanum armis contendere. Item, cum ad oppidum accessisset castraque ibi poneret, pueri mulieresque ex muro passis manibus suo more pacem ab Romanis petierunt. |
|
13. Цезар получи като заложници първенците на държавата и двамата синове на самия цар Галба, изнесоха му всичкото оръжие от града, та прие предаването на свесионите и поведе войската към беловаците. Когато те се бяха натрупали с всичкия си имот в град Братуспанти, и Цезар с войската беше на около пет хиляди крачки от тоя град, всички по-стари излязоха из града и почнаха да простират ръце към Цезар и да дават знак с глас, че те се отдават в неговата закрила и власт и не ще вдигат оръжие против римляните. Също когато пристъпи до града и разполагаше там лагер, момчетата и жените са протегнати по своя обичай ръце от градската стена молеха мир от римляните.'
|
|
[14] Pro his Diviciacus (nam post discessum Belgarum dimissis Haeduorum copiis ad eum reverterat) facit verba: Bellovacos omni tempore in fide atque amicitia civitatis Haeduae fuisse; impulsos ab suis principibus, qui dicerent Haeduos a Caesare in servitutem redacto. Omnes indignitates contumeliasque perferre, et ab Haeduis defecisse et populo Romano bellum intulisse. Qui eius consilii principes fuissent, quod intellegerent quantam calamitatem civitati intulissent, in Britanniam profugisse. Petere non solum Bellovacos, sed etiam pro his Haeduos, ut sua clementia ac mansuetudine in eos utatur. Quod si fecerit, Haeduorum auctoritatem apud omnes Belgas amplificaturum, quorum auxiliis atque opibus, si qua bella inciderint, sustentare consuerint. |
|
14. За тях говори Дивициак, който след разотиването на белгите разпуснал хедуйските пълчища и се беше върнал при Цезар. Та той заяви, че беловаците във всяко време са били верни и приятели на хедуйската държава. А са се отцепили от тях и обявили война на римляните, защото ги подбуждали първенците, които казвали, че хедуйците са заробени от Цезар и понасят всякакви недостоинства и обиди. Виновниците за тая постъпка, понеже съзнавали, колко голямо нещастие са причинили на държавата, били избягали в Британия. Не само беловаците, но също и хедуйците молят Цезар да се отнесе към тях със своята снизходителност и кротост. Ако направи това, влиянието на хедуйците ще се увеличи пред всички белги, с чиято помощ и средства са навикнали да се подкрепят, ако се случат някои войни.'
|
|
[15] Caesar honoris Diviciaci atque Haeduorum causa sese eos in fidem recepturum et conservaturum dixit, et quod erat civitas magna inter Belgas auctoritate atque hominum multitudine praestabat, DC obsides poposcit. His traditis omnibusque armis ex oppido conlatis, ab eo loco in fines Ambianorum pervenit; qui se suaque omnia sine mora dediderunt. Eorum fines Nervii attingebant. Quorum de natura moribusque Caesar cum quaereret, sic reperiebat: nullum esse aditum ad eos mercatoribus; nihil pati vini reliquarumque rerum ad luxuriam pertinentium inferri, quod his rebus relanguescere animos eorum et remitti virtutem existimarent; esse homines feros magnaeque virtutis; increpitare atque incusare reliquos Belgas, qui se populo Romano dedidissent patriamque virtutem proiecissent; confirmare sese neque legatos missuros neque ullam condicionem pacis accepturos. |
|
15. Цезар каза, че за угода на Дивициак и хедуйците ще ги приеме под своя закрила и ще ги пощади, а понеже държавата беше с голямо влияние между белгите и се отличаваше с множество народ, поиска 600 заложника. След като ги доведоха и събраха всички оръжия из града, пристигна от това място в пределите на амбианите, които незабавно се предадоха с всичко свое. До техните предели се допираха нервийците. Като разпитваше за тяхната природа и нрави, Цезар установява това. - Търговците нямат никакъв достъп при тях; не допускат да се внася нито вино, нито други неща, които докарват разкош, понеже мислят, че от такива неща духът се отпуска и храбростта отслабва. Те са хора диви и много мъжествени; натякват и обвиняват останалите белги, които са се предали на римляните и са занемарили бащината храброст; заявяват, че те нито ще пратят посланици, нито ще приемат някакво условие за мир.'
|
|
[16] Cum per eorum fines triduum iter fecisset, inveniebat ex captivis Sabim flumen a castris suis non amplius milibus passuum X abesse; trans id flumen omnes Nervios consedisse adventumque ibi Romanorum expectare una cum Atrebatibus et Viromanduis, finitimis suis (nam his utrisque persuaserant uti eandem belli fortunam experirentur); expectari etiam ab iis Atuatucorum copias atque esse in itinere; mulieres quique per aetatem ad pugnam inutiles viderentur in eum locum coniecisse quo propter paludes exercitui aditus non esset. |
|
16. Като пропътува три дена през техните предели, дочуваше от пленените, че реката Саби (Самбра) е на не повече от 10 хиляди крачки от неговия лагер. Отвъд реката са се разположили всички нервийци и там очакват идването на римляните, заедно със съседните си племена атребати и виромандуи - защото бяха убедили и едните и другите да изпитат същото военно щастие. Очакват също пълчищата на атуатуците, които са на пътя. А жените и тези, които поради възрастта си им се виждаха неудобни за битка, са ги натрупали на едно място, където нашата войска нямаше достъп поради блатата.'
|
|
[17] His rebus cognitis, exploratores centurionesque praemittit qui locum castris idoneum deligant. Cum ex dediticiis Belgis reliquisque Gallis complures Caesarem secuti una iter facerent, quidam ex his, ut postea ex captivis cognitum est, eorum dierum consuetudine itineris nostri exercitus perspecta, nocte ad Nervios pervenerunt atque his demonstrarunt inter singulas legiones impedimentorum magnum numerum intercedere, neque esse quicquam negotii, cum prima legio in castra venisset reliquaeque legiones magnum spatium abessent, hanc sub sarcinis adoriri; qua pulsa impedimentisque direptis, futurum ut reliquae contra consistere non auderent. Adiuvabat etiam eorum consilium qui rem deferebant quod Nervii antiquitus, cum equitatu nihil possent (neque enim ad hoc tempus ei rei student, sed quicquid possunt, pedestribus valent copiis), quo facilius finitimorum equitatum, si praedandi causa ad eos venissent, impedirent, teneris arboribus incisis atque inflexis crebrisque in latitudinem ramis enatis [et] rubis sentibusque interiectis effecerant ut instar muri hae saepes munimentum praeberent, quo non modo non intrari sed ne perspici quidem posset. His rebus cum iter agminis nostri impediretur, non omittendum sibi consilium Nervii existimaverunt. |
|
17. След като узна тези работи, изпраща разузнавачи и стотици да изберат място удобно за лагер. Понеже от пределите се белги и другите гали мнозина следваха Цезар и пътуваха заедно, някои от тях, както после се узна от пленените, като забелязали, как пътуваше войската ни през тия дни, отишли през нощта при нервийците и ги уведомили, че между отделните легиони има голямо количество обоз и не е никак трудно, когато първият легион е влязъл в лагера, а останалите легиони са доста надалеко, да нападнат изведнъж предния неготов за бой легион. Като разпръснат легиона и разграбят обоза, ще стане такава бърканица, та другите не ще се осмелят да застанат насреща. Съвета на тези, които докладваха работата, го подкрепяше и това, че нервиите от старо време имаха слаба конница - па и сега не се грижат много за нея, но колкото имат сила, то е в пехотата - а за да отблъскват по-лесно конницата на съседните, ако ги нападнат за плячкосване, насичат млади дървета, слагат помежду нашироко клони, тръни и храсти и правят тези огради да приличат на стена, през която не само не може да се премине, но дори и да се провижда. Нервиите помислили, че понеже по такъв начин ще затруднят пътя на нашата войска, не бива да изоставят дадения съвет.'
|
|
[18] Loci natura erat haec, quem locum nostri castris delegerant. Collis ab summo aequaliter declivis ad flumen Sabim, quod supra nominavimus, vergebat. Ab eo flumine pari acclivitate collis nascebatur adversus huic et contrarius, passus circiter CC infimus apertus, ab superiore parte silvestris, ut non facile introrsus perspici posset. Intra eas silvas hostes in occulto sese continebant; in aperto loco secundum flumen paucae stationes equitum videbantur. Fluminis erat altitudo pedum circiter trium. |
|
18. Естествено на мястото, което нашите избраха за лагер, беше такова: равномерно наклонен от върха хълм гледаше към река Саби, която споменахме по-горе. Отвъд тая река се издигаше друг хълм срещу тоя, еднакво наклонен и напречен, на около 200 крачки отдолу гол, от по-горната страна горист, та мъчно можеше да се проникне с поглед навътре. Неприятелите се задържаха на скрито вътре в тая гора. На откритото място по течението на реката се виждаха няколко конни постове. Реката беше дълбока около три стъпала.'
|
|
[19] Caesar equitatu praemisso subsequebatur omnibus copiis; sed ratio ordoque agminis aliter se habebat ac Belgae ad Nervios detulerant. Nam quod hostibus adpropinquabat, consuetudine sua Caesar VI legiones expeditas ducebat; post eas totius exercitus impedimenta conlocarat; inde duae legiones quae proxime conscriptae erant totum agmen claudebant praesidioque impedimentis erant. Equites nostri cum funditoribus sagittariisque flumen transgressi cum hostium equitatu proelium commiserunt. Cum se illi identidem in silvis ad suos reciperent ac rursus ex silva in nostros impetum facerent, neque nostri longius quam quem ad finem porrecta [ac] loca aperta pertinebant cedentes insequi auderent, interim legiones VI quae primae venerant, opere dimenso, castra munire coeperunt. Ubi prima impedimenta nostri exercitus ab iis qui in silvis abditi latebant visa sunt, quod tempus inter eos committendi proelii convenerat, ut intra silvas aciem ordinesque constituerant atque ipsi sese confirmaverant, subito omnibus copiis provolaverunt impetumque in nostros equites fecerunt. His facile pulsis ac proturbatis, incredibili celeritate ad flumen decucurrerunt, ut paene uno tempore et ad silvas et in flumine [et iam in manibus nostris] hostes viderentur. Eadem autem celeritate adverso colle ad nostra castra atque eos qui in opere occupati erant contenderunt. |
|
19. Цезар изпрати напред конницата и следваше с всички пълчища. Но разпределението и редът на войската не се спазваше тъй, както белгите бяха донесли на нервиите. Защото поради близостта на неприятели Цезар по свой навик водеше шест легиона готови за бой; най-после двата новобрански легиона затваряха цялата върволица и бяха охрана на обоза. нашите конници с пращкарите и стрелците преминаха реката и започнаха битка с неприятелската конница. Когато онези неведнъж се оттегляха в гората при своите и отново правеха нападение откъм нашите, и се осмеляваха да преследват отстъпващите само додето достигаше погледът и откритите места. В това време шестте легиона, които бяха дошли първи, измериха мястото за лагер и почнаха да го окопават. Когато скритите в гората видяха началото на нашия обоз, което време беше уговорено между тях да започне битка, както бяха подредили бойна верига и редове вътре в горите и сами се насърчаваха взаимно, внезапно излетяха с всички пълчища и нападнаха нашите конници. Тях лесно прогониха и разбъркаха и с невероятна бързина дотичаха до реката, та почти едновременно виждахме враговете и при горите и в реката и вече съвсем близо до нас. Сетне със същата бързина се спуснаха срещу хълма към нашия лагер и към заетите с окопаване войници.'
|
|
[20] Caesari omnia uno tempore erant agenda: vexillum proponendum, quod erat insigne, cum ad arma concurri oporteret; signum tuba dandum; ab opere revocandi milites; qui paulo longius aggeris petendi causa processerant arcessendi; acies instruenda; milites cohortandi; signum dandum. Quarum rerum magnam partem temporis brevitas et incursus hostium impediebat. His difficultatibus duae res erant subsidio, scientia atque usus militum, quod superioribus proeliis exercitati quid fieri oporteret non minus commode ipsi sibi praescribere quam ab aliis doceri poterant, et quod ab opere singulisque legionibus singulos legatos Caesar discedere nisi munitis castris vetuerat. Hi propter propinquitatem et celeritatem hostium nihil iam Caesaris imperium expectabant, sed per se quae videbantur administrabant. |
|
20. Цезар трябваше едновременно да прави всичко: да издигне знамето, което беше знак, когато трябваше да грабнат оръжие, да даде друг знак с тръба, да отзове войниците от работа, да повика онези, които бяха отишли малко по-далеко от лагера да търсят дърва за ограда, да построи бойна редица, да насърчи войниците, да даде с тръба знак за бой. Но краткото време и втурването на неприятелите затрудняваше много от тия работи. При такива мъчнотии две неща помагаха: знанието и опитността на войниците, защото, упражнени в по-предишните битки, можеха сами не по-зле да си дадат сметка, какво трябваше да стане, отколкото да ги учат други; и понеже Цезар беше забранил на отделните легати да се отдалечават от мястото на укрепяването и от отделните легиони, преди да е готов лагерният окоп. Поради близостта и бързината на враговете, легатите вече не очакваха никаква заповед от Цезар, но сами разпореждаха каквото трябваше.'
|
|
[21] Caesar, necessariis rebus imperatis, ad cohortandos milites, quam [in] partem fors obtulit, decucurrit et ad legionem decimam devenit. Milites non longiore oratione cohortatus quam uti suae pristinae virtutis memoriam retinerent neu perturbarentur animo hostiumque impetum fortiter sustinerent, quod non longius hostes aberant quam quo telum adigi posset, proelii committendi signum dedit. Atque in alteram item cohortandi causa profectus pugnantibus occurrit. Temporis tanta fuit exiguitas hostiumque tam paratus ad dimicandum animus ut non modo ad insignia accommodanda sed etiam ad galeas induendas scutisque tegimenta detrahenda tempus defuerit. Quam quisque ab opere in partem casu devenit quaeque prima signa conspexit, ad haec constitit, ne in quaerendis suis pugnandi tempus dimitteret. |
|
21. Цезар направи необходимите разпореди и затича да насърчава войниците, накъдето му се случи, и достигна при десетия легион. Подбуди войниците с недълга реч, колкото да си спомнят своето предишно мъжество, да не се смущават духом и храбро да издържат напора на неприятелите. Понеже враговете бяха наближили, та можеха да се обстрелват, даде знак забитка. Запъти се и към другата част, също да насърчава, и изтича срещу влезлите в бой. Времето беше толкова кратко, духът на враговете така готов за битка, та нямаше кога не само да си натъкмят военните знаци, но дори да сложат шлемовете и да махнат покривките от щитовете. Всеки от работниците при укрепяването застана, в която част случайно попадна, и под първото знаме, което видя, за да не губи време, докато търси своите.'
|
|
[22] Instructo exercitu magis ut loci natura [deiectusque collis] et necessitas temporis quam ut rei militaris ratio atque ordo postulabat, cum diversae legiones aliae alia in parte hostibus resisterent saepibusque densissimis, ut ante demonstravimus, interiectis prospectus impediretur, neque certa subsidia conlocari neque quid in quaque parte opus esset provideri neque ab uno omnia imperia administrari poterant. Itaque in tanta rerum iniquitate fortunae quoque eventus varii sequebantur. |
|
22. Войската бе подредена повече, както изискваше естествено на мястото, наклонът на хълма и нуждата на времето, отколкото според правилата и реда на военното дело. Понеже легионите се изпречваха срещу неприятеля обърнати едни насам, други нататък, а гъстите нахвърляни клони, както посочихме преди, затрудняваха погледа надалеко, то не можеха нито да се поставят подкрепи на определени места, нито да се предвиди, къде какво беше потребно, нито само един да издава всички заповеди. Затова при толкова големите външни неудобства и щастието в борбата биваше променливо.'
|
|
[23] Legionis VIIII. et X. milites, ut in sinistra parte aciei constiterant, pilis emissis cursu ac lassitudine exanimatos vulneribusque confectos Atrebates (nam his ea pars obvenerat) celeriter ex loco superiore in flumen compulerunt et transire conantes insecuti gladiis magnam partem eorum impeditam interfecerunt. Ipsi transire flumen non dubitaverunt et in locum iniquum progressi rursus resistentes hostes redintegrato proelio in fugam coniecerunt. Item alia in parte diversae duae legiones, XI. et VIII., profligatis Viromanduis, quibuscum erant congressae, ex loco superiore in ipsis fluminis ripis proeliabantur. At totis fere castris a fronte et a sinistra parte nudatis, cum in dextro cornu legio XII. et non magno ab ea intervallo VII. constitisset, omnes Nervii confertissimo agmine duce Boduognato, qui summam imperii tenebat, ad eum locum contenderunt; quorum pars ab aperto latere legiones circumvenire, pars summum castrorum locum petere coepit. |
|
23. Войниците от девети и десети легион, както бяха застанали в бойна редица от лява страна, хвърлиха копия и бързо подгониха от по-високото място към реката изтощените от тичане и умора и отпаднали от рани атребати - защото тая част им бе попаднала насреща. Докато враговете се опитваха да преминат, нашите ги нападнаха с мечове и избиха голяма част от тях. Те самите не се поколебаха да преминат реката и, като достигнаха на неравно място, обърнаха в бягство неприятелите, които заставаха насреща им и възобновяваха битката. Също на друга страна два различни легиона, единайсети и осми, разбиха виромандуите, с които се бяха сблъскали, и се биеха от по-високото място при самите брегове на реката. Но понеже почти целият лагер беше оголен отпред и от лява страна, тъй като дванайсетият легион и недалеко от него седмият бяха застанали на дясното крило, всички нервийци под водителството на Бодуогнат, който държеше върховната власт, се спуснаха натам в най-сбита редица. Едни от тях почнаха да обграждат легионите откъм откритата страна, други да настъпват към най-високото място, дето беше лагерът.'
|
|
[24] Eodem tempore equites nostri levisque armaturae pedites, qui cum iis una fuerant, quos primo hostium impetu pulsos dixeram, cum se in castra reciperent, adversis hostibus occurrebant ac rursus aliam in partem fugam petebant; et calones, qui ab decumana porta ac summo iugo collis nostros victores flumen transire conspexerant, praedandi causa egressi, cum respexissent et hostes in nostris castris versari vidissent, praecipites fugae sese mandabant. Simul eorum qui cum impedimentis veniebant clamor fremitusque oriebatur, aliique aliam in partem perterriti ferebantur. Quibus omnibus rebus permoti equites Treveri, quorum inter Gallos virtutis opinio est singularis, qui auxilii causa a civitate missi ad Caesarem venerant, cum multitudine hostium castra [nostra] compleri, legiones premi et paene circumventas teneri, calones, equites, funditores, Numidas diversos dissipatosque in omnes partes fugere vidissent, desperatis nostris rebus domum contenderunt: Romanos pulsos superatosque, castris impedimentisque eorum hostes potitos civitati renuntiaverunt. |
|
24. В същото време нашите конници и заедно с тях лековъоръжените пехотинци, за които казахме, че неприятелите ги прогониха при първо нападение, докато се оттегляха в лагера, попаднаха на изпречилите се врагове и отново се втурнаха да бягат на друга страна. А нестроеваците, които видели от задната порта на лагера и от билото на хълма, че нашите победно преминаха реката, излезли да плячкосват, но като погледнаха надире и видяха, че враговете са навлезли в нашия лагер, впуснаха се презглава да бягат. Същевременно се разнасяше крясък и шум на обозните пазачи, и едни тичаха стреснати насам, други нататък. Всичко това смутило конниците тревери, които минават за най-храбри между галите и бяха дошли в помощ на Цезар, изпратени от правителството си. Като видели, че неприятелската тълпа изпълва нашия лагер, че легионите са притиснати и ги държат почти заградени, че нестроеваците, конниците, пращкарите и нумидите разбъркани и разпръснати бягат по всички страни, отчаяли се от нашето положение и потеглили за дома си; на правителството съобщили, че римляните са прогонени и надвити, а неприятелите завладели лагера и обоза им.'
|
|
[25] Caesar ab X. legionis cohortatione ad dextrum cornu profectus, ubi suos urgeri signisque in unum locum conlatis XII. legionis confertos milites sibi ipsos ad pugnam esse impedimento vidit, quartae cohortis omnibus centurionibus occisis signiferoque interfecto, signo amisso, reliquarum cohortium omnibus fere centurionibus aut vulneratis aut occisis, in his primipilo P. Sextio Baculo, fortissimo viro, multis gravibusque vulneribus confecto, ut iam se sustinere non posset, reliquos esse tardiores et non nullos ab novissimis deserto loco proelio excedere ac tela vitare, hostes neque a fronte ex inferiore loco subeuntes intermittere et ab utroque latere instare et rem esse in angusto vidit, neque ullum esse subsidium quod submitti posset, scuto ab novissimis [uni] militi detracto, quod ipse eo sine scuto venerat, in primam aciem processit centurionibusque nominatim appellatis reliquos cohortatus milites signa inferre et manipulos laxare iussit, quo facilius gladiis uti possent. Cuius adventu spe inlata militibus ac redintegrato animo, cum pro se quisque in conspectu imperatoris etiam in extremis suis rebus operam navare cuperet, paulum hostium impetus tardatus est. |
|
25. Цезар вдъхна смелост на десетия легион и потегли към дясното крило, където видя, че нашите са притиснати, знамената на дванайсетия легион събрани на едно място, а струпаните войници сами си пречат в боя, че всички стотници на четвъртата кохорта са избити, знаменосецът убит, знамето изгубено, че и на другите кохорти почти всички стотници са или ранени или убити, между тях най-страшни стотникът, храбрият воин Публий Секстий Бакул е изтощен от множество рани, та вече не можеше да стои на крака, че останалите са твърде бавни, а някои от последните редици отстъпват от битката и отбягват стрелите, че неприятелите неспирно настъпват отсреща от по-ниското място, а също напират и отстрани, и видя, че работата е на тясно и няма никаква свободна подкрепа, която би могъл да изпрати на помощ, - Цезар грабна щита на един войник от задните редици, понеже сам беше дошъл без щит, пристъпи към първата редица и, като призова по име стотниците и подбуди останалите войници, заповяда да понесат знамената напред и да разредят ротите, за да могат по-лесно да действуват с мечовете. Неговото идване вдъхна надежда у войниците и поднови духа, тъй като всеки за себе си искаше да се отличи пред погледа на ноеваначника, дори при крайна опасност за живота си. Така нападението на враговете бе малко възпряно.'
|
|
[26] Caesar, cum VII. legionem, quae iuxta constiterat, item urgeri ab hoste vidisset, tribunos militum monuit ut paulatim sese legiones coniungerent et conversa signa in hostes inferrent. Quo facto cum aliis alii subsidium ferrent neque timerent ne aversi ab hoste circumvenirentur, audacius resistere ac fortius pugnare coeperunt. Interim milites legionum duarum quae in novissimo agmine praesidio impedimentis fuerant, proelio nuntiato, cursu incitato in summo colle ab hostibus conspiciebantur, et T.Labienus castris hostium potitus et ex loco superiore quae res in nostris castris gererentur conspicatus X.legionem subsidio nostris misit. Qui cum ex equitum et calonum fuga quo in loco res esset quantoque in periculo et castra et legiones et imperator versaretur cognovissent, nihil ad celeritatem sibi reliqui fecerunt. |
|
26. Като видя, че неприятелят напада също и седмия легион, който беше застанал наблизо, Цезар подкани военните трибуни да сближат постепенно легионите, да се обърнат и нападнат неприятелите. Това стана, понеже един подкрепяше другия и не се бояха, че ако се обърнат, неприятелят ще ги заобиколи, та почнаха по-смело да настъпват и по-храбро да се бият. В това време войниците от двата легиона, които бяха за охрана на обоза в тилния отряд, като им съобщиха за битката, ускориха хода, и неприятелите ги съгледаха навръх хълма. А Лабиен завладя неприятелския лагер и, като съгледа от по-високо място, какво ставаше в нашия лагер, изпрати десетия легион в подкрепа на нашите. Когато те узнаха от бягството на конниците и нестроеваците, къде ставаше главната битка и в колко голяма опасност се намираше и лагерът и легионите и военачалникът, се спуснаха с най-голяма бързина.'
|
|
[27] Horum adventu tanta rerum commutatio est facta ut nostri, etiam qui vulneribus confecti procubuissent, scutis innixi proelium redintegrarent, calones perterritos hostes conspicati etiam inermes armatis occurrerent, equites vero, ut turpitudinem fugae virtute delerent, omnibus in locis pugnae se legionariis militibus praeferrent. At hostes, etiam in extrema spe salutis, tantam virtutem praestiterunt ut, cum primi eorum cecidissent, proximi iacentibus insisterent atque ex eorum corporibus pugnarent, his deiectis et coacervatis cadaveribus qui superessent ut ex tumulo tela in nostros conicerent et pila intercepta remitterent: ut non nequiquam tantae virtutis homines iudicari deberet ausos esse transire latissimum flumen, ascendere altissimas ripas, subire iniquissimum locum; quae facilia ex difficillimis animi magnitudo redegerat. |
|
27. При тяхното идване стана толкова голяма промяна на работата, щото нашите, дори които бяха тежко ранени, се облягаха на щитовете и подновяваха битката, а нестроеваците като съгледаха изплашените врагове, макар и невъоръжени, се втурнаха срещу въоръжените. Конниците пък, за да измият с храброст срама за бягството, се впускаха пред легионерите навред в битката. А враговете, макар и с последна надежда за спасение, проявиха такова мъжество, та когато първите от тях бяха убити, най-близките заставаха върху падналите и се биеха от техните тела. Като паднаха убити и те, а телата им се струпваха едно връз друго, останалите живи стреляха като от могила към нашите и хвърляха обратно хванатите от нас копия. Действително трябваше да се признае, че ненапразно тия храбреци са се осмелили да преминат твърде широката река, да се възкачат по стръмни брегове, да се изпречат на съвсем неудобно място. Смелият дух беше направил тия най-мъчни неща лесно.'
|
|
[28] Hoc proelio facto et prope ad internecionem gente ac nomine Nerviorum redacto, maiores natu, quos una cum pueris mulieribusque in aestuaria ac paludes coniectos dixeramus, hac pugna nuntiata, cum victoribus nihil impeditum, victis nihil tutum arbitrarentur, omnium qui supererant consensu legatos ad Caesarem miserunt seque ei dediderunt; et in commemoranda civitatis calamitate ex DC ad tres senatores, ex hominum milibus LX vix ad D, qui arma ferre possent, sese redactos esse dixerunt. Quos Caesar, ut in miseros ac supplices usus misericordia videretur, diligentissime conservavit suisque finibus atque oppidis uti iussit et finitimis imperavit ut ab iniuria et maleficio se suosque prohiberent. |
|
28. След тая битка възникна опасност да бъде изтребен родът, дори и името на нервийците. Тогава техните старци, които казахме, че заедно с децата и жените са скрити в мочурища и блата, като им известели за битката, понеже мислеха, че за победителите нищо не е трудно, а за победените нищо - безопасно, със съгласието на всички оцелели изпратиха посланици при Цезар и му се предадоха. като направиха сметка за полученото поражение, казаха, че от 600 старейшини са им останали трима, а от 60 000 войника - едвам 500, които можеха да носят оръжие. Цезар ги пощади най-грижливо, за да се види, че има състрадание към нещастните и покорните, и им предостави да се ползват от своите земи и области, а на съседните племена заповяда да пазят живота и имота им от неправда и злодеяние.'
|
|
[29] Atuatuci, de quibus supra diximus, cum omnibus copiis auxilio Nerviis venirent, hac pugna nuntiata ex itinere domum reverterunt; cunctis oppidis castellisque desertis sua omnia in unum oppidum egregie natura munitum contulerunt. Quod cum ex omnibus in circuitu partibus altissimas rupes deiectusque haberet, una ex parte leniter acclivis aditus in latitudinem non amplius pedum CC relinquebatur; quem locum duplici altissimo muro munierant; tum magni ponderis saxa et praeacutas trabes in muro conlocabant. Ipsi erant ex Cimbris Teutonisque prognati, qui, cum iter in provinciam nostram atque Italiam facerent, iis impedimentis quae secum agere ac portare non poterant citra flumen Rhenum depositis custodiam [ex suis] ac praesidium VI milia hominum una reliquerant. Hi post eorum obitum multos annos a finitimis exagitati, cum alias bellum inferrent, alias inlatum defenderent, consensu eorum omnium pace facta hunc sibi domicilio locum delegerant. |
|
29. Атуатуците, за които споменахме преди, идвали с всички пълчища в помощ на нервийците, но като им съобщили за тая битка, се върнали веднага у дома си. като напуснали всички градове и укрепления, те натрупали всичко свое в един град, отлично укрепен по природа. Отвред го заобикаляха високи скали и стръмнини, само от една страна оставаше леко наклонен достъп, широк не повече от 200 стъпки. Но това място бяха укрепили с двоен доста висок зид. Сетне слагаха на зида много тежки камъни и заострени греди. Те самите бяха потомци на кимврите и тевтоните, които при похода си към нашата провинция и Италия оставили отсам река Рен тоя обоз, който не могли да карат и носят със себе си, под охраната на 6000 души от совите. След разгрома на кимврите и тевтоните, оставените били разкарвани от съседите в продължение на много години, като веднъж те обявявали войни, друг път отбранявали, най-сетне по общо съгласие сключили мир и си избрали това място за жилище.'
|
|
[30] Ac primo adventu exercitus nostri crebras ex oppido excursiones faciebant parvulisque proeliis cum nostris contendebant; postea vallo pedum XII in circuitu quindecim milium crebrisque castellis circummuniti oppido sese continebant. Ubi vineis actis aggere extructo turrim procul constitui viderunt, primum inridere ex muro atque increpitare vocibus, quod tanta machinatio a tanto spatio institueretur: quibusnam manibus aut quibus viribus praesertim homines tantulae staturae (nam plerumque omnibus Gallis prae magnitudine corporum quorum brevitas nostra contemptui est) tanti oneris turrim in muro sese posse conlocare confiderent? |
|
30. Веднага след идването на нашата войска правеха чести излази из града и се впускаха в дребни битки с нашите. После, като ги оградихме с окоп, висок 12 стъпки, дълъг 15 хиляди крачки в обиколка и снабден с много кули, те се задържаха в града. Когато видяха, че ние прекарваме обсадни покриви, трупове насип за нападение и издигаме на далеко подвижна кула, изпървом се присмиваха от зида и обиждаха с думи, задето толкова голям уред се построява на така далечно разстояние. - Та с какви ли ръце и с какви сили, особено такива дребни хора (защото обикновено всички гали гледат с презрение нашия дребен ръст наспроти тяхната големина) се надяват, че ще наместят толкова тежката кула при зида?'
|
|
[31] Ubi vero moveri et adpropinquare muris viderunt, nova atque inusitata specie commoti legatos ad Caesarem de pace miserunt, qui ad hunc modum locuti; non se existimare Romanos sine ope divina bellum gerere, qui tantae altitudinis machinationes tanta celeritate promovere possent; se suaque omnia eorum potestati permittere dixerunt. Unum petere ac deprecari: si forte pro sua clementia ac mansuetudine, quam ipsi ab aliis audirent, statuisset Atuatucos esse conservandos, ne se armis despoliaret. Sibi omnes fere finitimos esse inimicos ac suae virtuti invidere; a quibus se defendere traditis armis non possent. Sibi praestare, si in eum casum deducerentur, quamvis fortunam a populo Romano pati quam ab his per cruciatum interfici inter quos dominari consuessent. |
|
31. Но като видяха, че движим кулата и я приближаваме към стените, стреснати от новата и необикновена гледка, изпратиха при Цезар посланици за мир. Те казаха така: убедени са, че римляните, които така бързо могат да движат толкова високи кули, воюват подпомогнати от боговете, и заявиха че поверяват живота и всичкия си имот в наша власт. Искат и молят едно: ако би Цезар със своята снизходителност и кроткост, за която са чували от другите, реши да пощади атуатуците, нека не ги лишава от оръжие. Почти всички съседи са им неприятели и завиждат на тяхната храброст, та ако предадат оръжието си, не биха могли да се отбраняват от тях. Ако ще ги докара до това положение, предпочитат да понесат каквато и да е съдба от римляните, отколкото да ги изтезават и избиват досегашните им подчинени.'
|
|
[32]Ad haec Caesar respondit: se magis consuetudine sua quam merito eorum civitatem conservaturum, si prius quam murum aries attigisset se dedidissent; sed deditionis nullam esse condicionem nisi armis traditis. Se id quod in Nerviis fecisset facturum finitimisque imperaturum ne quam dediticiis populi Romani iniuriam inferrent. Re renuntiata ad suos illi se quae imperarentur facere dixerunt. Armorum magna multitudine de muro in fossam, quae erat ante oppidum, iacta, sic ut prope summam muri aggerisque altitudinem acervi armorum adaequarent, et tamen circiter parte tertia, ut postea perspectum est, celata atque in oppido retenta, portis patefactis eo die pace sunt usi. |
|
32. На това Цезар отговори, че той ще ги пощади повече от навика, отколкото по тяхна заслуга, ако се предадат, преди стеноломът да е докоснал зида; но условието за предаване е само едно - да си дадат оръжието. А той ще направи това, което бе направил у нервийците, и ще заповяда на съседите с нищо да не безпокоят предалите се на римляните. Онези съобщиха условията на своите и казаха, че ще изпълнят, каквото заповяда. Хвърлиха от зида в изкопа, който беше пред града, голямо множество оръжия, така че височината на купчината почти достигаше върха на стената и насипа. И все пак, както после се установи, скрили и задържали в града около една трета от оръжието. Отвориха портите и тоя ден се ползуваха с мир.'
|
|
[33] Sub vesperum Caesar portas claudi militesque ex oppido exire iussit, ne quam noctu oppidani a militibus iniuriam acciperent. Illi ante inito, ut intellectum est, consilio, quod deditione facta nostros praesidia deducturos aut denique indiligentius servaturos crediderant, partim cum iis quae retinuerant et celaverant armis, partim scutis ex cortice factis aut viminibus intextis, quae subito, ut temporis exiguitas postulabat, pellibus induxerant, tertia vigilia, qua minime arduus ad nostras munitiones accensus videbatur, omnibus copiis repente ex oppido eruptionem fecerunt. Celeriter, ut ante Caesar imperaverat, ignibus significatione facta, ex proximis castellis eo concursum est, pugnatumque ab hostibus ita acriter est ut a viris fortibus in extrema spe salutis iniquo loco contra eos qui ex vallo turribusque tela iacerent pugnari debuit, cum in una virtute omnis spes consisteret. Occisis ad hominum milibus IIII reliqui in oppidum reiecti sunt. Postridie eius diei refractis portis, cum iam defenderet nemo, atque intromissis militibus nostris, sectionem eius oppidi universam Caesar vendidit. Ab iis qui emerant capitum numerus ad eum relatus est milium LIII. |
|
33. Привечер Цезар заповяда да залостят портите, а войниците да излязат из града, да не би през нощта да причинят някоя злина на гражданите. Онези по предварителна уговорка, както се разбра, като вярваха, че след предаването нашите ще оттеглят охраните или поне ще пазят по-немарливо, след полунощ внезапно нападнаха из града с всички войски, по посока, дето нашите укрепления изглеждаха с най-достъпен наклон. Бяха се въоръжили отчасти със задържаното и скрито оръжие, отчасти с щитове, направени набърже от кора или изплетени от пръти, които бяха покрили с кожа набързо, както налагаше краткото време. Нашите веднага дадоха боен знак с огньове, както по-рано беше заповядал Цезар, и се завтекоха натам от близките укрепления. Враговете се биха така ожесточено, както подобряваше на истински храбреци при последна надежда за спасение, и то в неудобно място, срещу тези, които ги обстрелваха от окопа и кулите. Нашите избиха около 4000 души и отблъснаха останалите в града. На другия ден разбиха портите, без някой да отбранява, и нашите войници влязоха вътре, а Цезар ги пусна да продадат всички жители и техния имот. Според купувачите броят на продадените е бил 53 000 души.'
|
|
[34] Eodem tempore a P. Crasso, quem cum legione una miserat ad Venetos, Venellos, Osismos, Coriosolitas, Esuvios, Aulercos, Redones, quae sunt maritimae civitates Oceanumque attingunt, certior factus est omnes eas civitates in dicionem potestatemque populi Romani esse redactas. |
|
34. В същото време Публий Крас, когото беше изпратил с един легион в разположените покрай Океана крайморски племена венети, венели, озисми, кориозолити, есувии, авлерци и редони, осведоми Цезар, че всички тия държави са признали римската власт и господство.'
|
|
[35] His rebus gestis omni Gallia pacata, tanta huius belli ad barbaros opinio perlata est uti ab iis nationibus quae trans Rhenum incolerent legationes ad Caesarem mitterentur, quae se obsides daturas, imperata facturas pollicerentur. Quas legationes Caesar, quod in Italiam Illyricumque properabat, inita proxima aestate ad se reverti iussit. Ipse in Carnutes, Andes, Turonos quaeque civitates propinquae iis locis erant ubi bellum gesserat, legionibus in hiberna deductis, in Italiam profectus est. Ob easque res ex litteris Caesaris dierum XV supplicatio decreta est, quod ante id tempus accidit nulli. |
|
35. Като извърши тия работи и покори цяла Галия, отзвукът на тая война създаде такова мнение у варварите, та и племената, които живееха отвъд Рен, изпращаха при Цезар посланици да обещаят, че ще дадат заложници, ще изпълнят заповяданото. Понеже Цезар бързаше за Италия и Илирия* (Днешна Далмация и Албания; тя също е спадала към поверената на Цезар провинция), поръча тия пратеници да се върнат при него в началото на идното лято. Сам той отведе легионите на зимен стан у карнутите, андите, туроните и държавите близки на тези места, дето беше воювал, па потегли за Италия. При цезаровия доклад за всичко това сенатът определи 15-дневно празненство, каквото до това време не е правено никому.'
|
|
|