|
|
[1] Cum in Italiam proficisceretur Caesar, Ser. Galbam cum legione XII et parte equitatus in Nantuates, Veragros Sedunosque misit, qui a finibus Allobrogum et lacu Lemanno et flumine Rhodano ad summas Alpes pertinent. Causa mittendi fuit quod iter per Alpes, quo magno cum periculo magnisque cum portoriis mercatores ire consuerant, patefieri volebat. Huic permisit, si opus esse arbitraretur, uti in his locis legionem hiemandi causa conlocaret. Galba secundis aliquot proeliis factis castellisque compluribus eorum expugnatis, missis ad eum undique legatis obsidibusque datis et pace facta, constituit cohortes duas in Nantuatibus conlocare et ipse cum reliquis eius legionis cohortibus in vico Veragrorum, qui appellatur Octodurus hiemare; qui vicus positus in valle non magna adiecta planitie altissimis montibus undique continetur. Cum hic in duas partes flumine divideretur, alteram partem eius vici Gallis [ad hiemandum] concessit, alteram vacuam ab his relictam cohortibus attribuit. Eum locum vallo fossaque munivit. |
|
1.Когато Цезар да замине за Италия, изпрати Сервий Галба с дванайсетия легион и част от конницата у нантуатите, верагрите и седуните, които области се простират от пределите на алоброгите, Леманското езеро и река Родан към най-високите АЛпи. Причина за пращането бе това, че искаше да освободи пътя през Алпите, по който търговците обикновено минаваха с голяма опасност и с големи мита. Поръча на Галба, ако намери за нужно, да настани легиона да зимува в тия места. Галба направил няколко сполучливи битки и превзел множество неприятелски укрепления, а те изпратили отвред при него посланици и му дали заложници. След като сключил мир, решил да настани две кохорти у нантуатите, а сам той с останалите кохорти от легиона да зимува в едно село на верагрите, което се казва Октодур (Мартинах). Това село, разположено в долина край една малка равнина, е обиколено отвред от високи планини. Понеже реката го делеше на две части, галба оставил едната част от селото на галите, а другата опразнена от тях, я дал на кохортите да зимуват, а мястото укрепил с ров и насип.
|
|
[2] Cum dies hibernorum complures transissent frumentumque eo comportari iussisset, subito per exploratores certior factus est ex ea parte vici, quam Gallis concesserat, omnes noctu discessisse montesque qui impenderent a maxima multitudine Sedunorum et Veragrorum teneri. Id aliquot de causis acciderat, ut subito Galli belli renovandi legionisque opprimendae consilium caperent: primum, quod legionem neque eam plenissimam detractis cohortibus duabus et compluribus singillatim, qui commeatus petendi causa missi erant, absentibus propter paucitatem despiciebant; tum etiam, quod propter iniquitatem loci, cum ipsi ex montibus in vallem decurrerent et tela coicerent, ne primum quidem impetum suum posse sustineri existimabant. Accedebat quod suos ab se liberos abstraetos obsidum nomine dolebant, et Romanos non solum itinerum causa sed etiam perpetuae possessionis culmina Alpium occupare conari et ea loca finitimae provinciae adiungere sibi persuasum habebant. |
|
2. Когато бяха прекарали доста дни в зимния стан и Галба бе заповядал да надонесат там храна, внезапно узнал от разузнавачите, че всички гали от другата част на селото, която им беше отстъпил, са се разотишли през нощта, а високите надвиснали планини ги държат множество седунии верагри. Това се било случило по няколко причини, та галите внезапно решили да възобновят войната и да нападнат легиона. - Първо, понеже гледали с пренебрежение на легиона поради неговата малочисленост, при това той не беше съвсем пълен след отделянето на две кохорти, а отсъствуваха и мнозина отделни войници, изпратени да търсят припаси. Освен това мислели, че когато те се спуснат от планините в долината и почнат да обстрелват, нашите поради неудобното място не ще могат да издържат и първото им нападение. Прибавяше се и това, че оплакваха като заложници своите свободни, но откъснати от тях сънародници, и бяха убедени, че римляните се опитват да вземат височините на АЛпите не само заради пътищата, но също за постоянно владение и да присъединят тия места към съседната провинция.
|
|
[3] His nuntiis acceptis Galba, cum neque opus hibernorum munitionesque plene essent perfectae neque de frumento reliquoque commeatu satis esset provisum quod deditione facta obsidibusque acceptis nihil de bello timendum existimaverat, consilio celeriter convocato sententias exquirere coepit. Quo in consilio, cum tantum repentini periculi praeter opinionem accidisset ac iam omnia fere superiora loca multitudine armatorum completa conspicerentur neque subsidio veniri neque commeatus supportari interclusis itineribus possent, prope iam desperata salute non nullae eius modi sententiae dicebantur, ut impedimentis relictis eruptione facta isdem itineribus quibus eo pervenissent ad salutem contenderent. Maiori tamen parti placuit, hoc reservato ad extremum casum consilio interim rei eventum experiri et castra defendere. |
|
3. Когато Галба получи тия вести, свика бързо военен съвет, да чуе и тяхното мнение. Окопите и укреплението на зимния стан никак не бяха готови, нито имаше доставено потребното количество жито и други припаси. Той мислел, че като се покорили и му дали заложници, няма никаква опасност за война. Понеже внезапно и неочаквано беше възникнала толкова голяма опасност, и почти всички по-високи места личеха, че вече са изпълнени с въоръжено множество, а поради затворените пътища не можеше да се дойде на помощ, нито да се доставят припаси, бяха се вече отчаяли за спасение, и в съвета се изказаха някои мнения да оставят обоза, да направят пробив и да потърсят спасение по същия път, по който бяха дошли тук. Ала по-голяма част от съвета настояваха да имат предвид тоя план за краен случай, а в това време да очакват изхода на положението и да бранят лагера.
|
|
[4] Brevi spatio interiecto, vix ut iis rebus quas constituissent conlocandis atque administrandis tempus daretur, hostes ex omnibus partibus signo dato decurrere, lapides gaesaque in vallum coicere. Nostri primo integris viribus fortiter propugnare neque ullum flustra telum ex loco superiore mittere, et quaecumque pars castrorum nudata defensoribus premi videbatur, eo occurrere et auxilium ferre, sed hoc superari quod diuturnitate pugnae hostes defessi proelio excedebant, alii integris viribus succedebant; quarum rerum a nostris propter paucitatem fieri nihil poterat, ac non modo defesso ex pugna excedendi, sed ne saucio quidem eius loci ubi constiterat relinquendi ac sui recipiendi facultas dabatur. |
|
4. Като измина кратко време, та едвам имаше кога да разпоредят и изпълнят, каквото бяха решили, враговете по даден знак се спуснаха от всички страни и хвърляха камъни и копия към окопа. Отначало, докато бяха с пресни сили, нашите храбро се отбраняваха, и никоя тяхна стрела от по-високото място не падаше напразно, а като видяха, че някоя страна на укреплението е оголена от защитници и я нападат, притичваха се там на помощ. Ала ги надмогваше това, че изморените от продължителен бой врагове отстъпваха от битката, но ги заместваха други с пресни сили; нашите поради малочислеността си никак не можеха да правят това, и не само изтощените, но дори ранените нямаха възможност да отстъпят от боя да напуснат мястото, дето са застанали, и да се оттеглят.
|
|
[5] Cum iam amplius horis sex continenter pugnaretur, ac non solum vires sed etiam tela nostros deficerent, atque hostes acrius instarent languidioribusque nostris vallum scindere et fossas complere coepissent, resque esset iam ad extremum perducta casum, P. Sextius Baculus, primi pili centurio, quem Nervico proelio compluribus confectum vulneribus diximus, et item C. Volusenus, tribunus militum, vir et consilii magni et virtutis, ad Galbam accurrunt atque unam esse spem salutis docent, si eruptione facta extremum auxilium experirentur. Itaque convocatis centurionibus celeriter milites certiores facit, paulisper intermitterent proelium ac tantum modo tela missa exciperent seque ex labore reficerent, post dato signo ex castris erumperent, atque omnem spem salutis in virtute ponerent. |
|
5. Когато се биха непрекъснато повече от шест часа, и у нашите не останаха не само сили, но дори и оръжие, а враговете все по-упорито напираха и поради изтощението на нашите почнаха да прокъсват насипа и да изпълват рова, работата вече стигна до крайна опасност. Тогава старши стотникът Публий Секстий Бакул, за когото казахме, че през нервийската битка е получил много рано, също и военният трибун1 Гай Волузен, юнак с голяма съобразителност и мъжество, дотичват при Галба и казват, че има едничка надежда за спасение, ако направят пробив и опитат крайно средство. Той свика стотниците и скоро издава наредба до войниците постепенно да изоставят битката и само да посрещат хвърлените стрели, та да се съвземат от умора. А после по даден знак да се втурнат навън от лагера ида очакват спасение само в храбростта си.
|
|
[6] Quod iussi sunt faciunt, ac subito omnibus portis eruptione facta neque cognoscendi quid fieret neque sui colligendi hostibus facultatem relinquunt. Ita commutata fortuna eos qui in spem potiundorum castrorum venerant undique circumventos intercipiunt, et ex hominum milibus amplius XXX, quem numerum barbarorum ad castra venisse constabat, plus tertia parte interfecta reliquos perterritos in fugam coiciunt ac ne in locis quidem superioribus consistere patiuntur. Sic omnibus hostium copiis fusis armisque exutis se intra munitiones suas recipiunt. Quo proelio facto, quod saepius fortunam temptare Galba nolebat atque alio se in hiberna consilio venisse meminerat, aliis occurrisse rebus videbat, maxime frumenti [commeatusque] inopia permotus postero die omnibus eius vici aedificiis incensis in provinciam reverti contendit, ac nullo hoste prohibente aut iter demorante incolumem legionem in Nantuates, inde in Allobroges perduxit ibique hiemavit. |
|
6. Те изпълняват, каквото им бе заповядано, и като се впуснаха внезапно навън през всички врати, не дадоха на враговете възможност нито да разберат, какво става, нито да се съберат. Така положението се промени, и нашите заградиха отвред и плениха тези, които бяха дошли с надежда да завладеят лагера. Узна се, че при лагера са били дошли над 30 000 души. Нашите избиват повече от една трета, останалите изплашени обръщат в бягство и не им позволяват да се спрат дори на по-високите места. Така разпръсват всички неприятелски пълчища, отнемат им оръжието и се оттеглят вътре в своите укрепления. Въпреки изхода на тая битка, понеже Галба не искаше тъй често да се излага на опасност и си спомни, че е дошъл в стана с друга задача, виждаше, че му предстоят други работи, и обезпокоен главно от липса на храна и припаси, на другия ден опожари всички сгради на това село и потегли да се върне в провинцията. Без да го възпира никой враг или да му забавя пътя, преведе легиона невредим у нантуатите, където и презимува.
|
|
[7] His rebus gestis cum omnibus de causis Caesar pacatam Galliam existimaret, [superatis Belgis, expulsis Germanis, victis in Alpibus Sedunis,] atque ita inita hieme in Illyricum profectus esset, quod eas quoque nationes adire et regiones cognoseere volebat, subitum bellum in Gallia coortum est. Eius belli haec fuit causa. P. Crassus adulescens eum legione VII. proximus mare Oceanum in Andibus hiemabat. Is, quod in his locis inopia frumenti erat, praefectos tribunosque militum complures in finitimas civitates frumenti causa dimisit; quo in numero est T. Terrasidius missus in Esuvios, M. Trebius Gallus in Coriosolites, Q. Velanius eum T. Silio in Venetos. |
|
7. След привършване на тези работи Цезар по всички признаци смяташе, че Галия е усмирена: белгите бяха надвити, германците изгонени, седуните победени в Алпите. И през зимата беше тръгнал за Илирия, защото искаше да навести също и тези племена и да опознае областите, когато в Галия избухна внезапна война. Причината за тая война бе следната: младият Публий Крас зимуваше със седмия легион близо до Океан у андите. Понеже в тези места нямаше достатъчно храни, той разпратил множество коннишки началници и военни трибуни по съседните държавици да търсят жито и припаси. В това число изпратил Тит, Теразидий у есувиит, Марк Требий Гал у кориозолитите, Квинт Веланий с Тит Силий у венетите.
|
|
[8] Huius est civitatis longe amplissima auctoritas omnis orae maritimae regionum earum, quod et naves habent Veneti plurimas, quibus in Britanniam navigare consuerunt, et scientia atque usu rerum nauticarum ceteros antecedunt et in magno impetu maris atque aperto paucis portibus interiectis, quos tenent ipsi, omnes fere qui eo mari uti consuerunt habent vectigales. Ab his fit initium retinendi Silii atque Velanii, quod per eos suos se obsides, quos Crasso dedissent, recuperaturos existimabant. Horum auctoritate finitimi adducti, ut sunt Gallorum subita et repentina consilia, eadem de causa Trebium Terrasidiumque retinent et celeriter missis legatis per suos principes inter se coniurant nihil nisi communi consilio acturos eundemque omnes fortunae exitum esse laturos, reliquasque civitates sollicitant, ut in ea libertate quam a maioribus acceperint permanere quam Romanorum servitutem perferre malint. Omni ora maritima celeriter ad suam sententiam perducta communem legationem ad P. Crassum mittunt, si velit suos recuperare, obsides sibi remittat. |
|
8. Тая държава е най-влиятелна по цялата крайморска област на ония страни, защото венетите имат твърде много кораби, с които редовно пътуват за Британия, и надминават останалите по вещина и опитност в мореплаването. Малкото пристанища, разхвърлени покрай откритото и бурно море, са в техни ръце, и те вземат данък почти от всички, които се занимават с мореплаване. Те именно предизвикаха войната, като задържали Силий и Веланий и които други могли да пленят, понеже мислели чрез тях да възвърнат своите заложници, които били дали на Крас. Съседните племена, подбудени от тяхното влияние - защото галите вземат внезапни и неочаквани решения - по същата причина задържат Требий и Теразидий, разпращат бързо посланици и чрез своите първенци правят спогодба помежду си, да не предприемат нищо без общо решение и всички да понесат еднакъв изход на съдбата. Подстрекават останалите държави, че е по-добре да затвърдят свободата, която са наследили от прадедите си, отколкото да понасят римско робство. Бързо спечелват към своето мнение цялата крайморска област и пращат при Публий Крас общо посланичество да им възвърне заложниците, ако иска да освободи своите.
|
|
[9] Quibus de rebus Caesar a Crasso certior factus, quod ipse aberat longius, naves interim longas aedificari in flumine Ligeri, quod influit in Oceanum, remiges ex provincia institui, nautas gubernatoresque comparari iubet. His rebus celeriter administratis ipse, cum primum per anni tempus potuit, ad exercitum contendit. Veneti reliquaeque item civitates cognito Caesaris adventu [certiores facti], simul quod quantum in se facinus admisissent intellegebant, [legatos, quod nomen ad omnes nationes sanctum inviolatumque semper fuisset, retentos ab se et in vincula coniectos,] pro magnitudine periculi bellum parare et maxime ea quae ad usum navium pertinent providere instituunt, hoc maiore spe quod multum natura loci confidebant. Pedestria esse itinera concisa aestuariis, navigationem impeditam propter inscientiam locorum paucitatemque portuum sciebant, neque nostros exercitus propter inopiam frumenti diutius apud se morari posse confidebant; ac iam ut omnia contra opinionem acciderent, tamen se plurimum navibus posse, [quam] Romanos neque ullam facultatem habere navium, neque eorum locorum ubi bellum gesturi essent vada, portus, insulas novisse; ac longe aliam esse navigationem in concluso mari atque in vastissimo atque apertissimo Oceano perspiciebant. His initis consiliis oppida muniunt, frumenta ex agris in oppida comportant, naves in Venetiam, ubi Caesarem primum bellum gesturum constabat, quam plurimas possunt cogunt. Socios sibi ad id bellum Osismos, Lexovios, Namnetes, Ambiliatos, Morinos, Diablintes, Menapios adsciscunt; auxilia ex Britannia, quae contra eas regiones posita est, arcessunt. |
|
9. Цезар осведомен от Крас за всичко това, понеже сам той беше доста далеко, заповядва на първо време да построят военни кораби на реката Лигер (Луара), която се влива в Океана, да подберат гребци от провинцията, да подготвят моряци и кормчии. Тези работи скоро бяха свършени, а щом годишното време позволи, сам той се запъти към войската. Венетите, също и останалите държави, като узнаха за идването на Цезар, същевременно понеже съзнаваха, колко голямо престъпление са извършили към него, задето са задържали и хвърлили във вериги посланиците, чието име винаги е било свещено и неприкосновено у всички народи, - пред голяма опасност решават да подготвят война и да се погрижат най-вече за обзавеждане на корабите. Те имаха голяма надежда главно затова, че много се осланяха на природата на мястото. Знаеха, че сухоземните пътища са прекъснати от блатни наноси, а мореплаването затруднено за нас поради непознатите места и малкото пристанища. При това бяха уверени, че по липса на храна нашите войски не могат дълго да се бавят у тях, и дори всичко да станеше против очакването им, все пак предвиждаха, че те ще са много по-силни с кораби, а римляните нито разполагаха с достатъчно кораби, нито познаваха плитките места, пристанищата и островите на тези области, дето щяха да воюват. А съвсем друго е мореплаването в затворено море, отколкото в открития Океан. Като взели тези решения, укрепяват градовете, надонасят храни от селата в градовете, събират колкото се може повече кораби във Венетия, където се знаеше, че Цезар най-напред ще води война. Привличат като съюзници за тая война няколко племена: озисми, лексовии, намнети, амбилиати, морини, диаблинти и менапии. Поканват помощни войски от Британия, която е разположена срещу тези области.
|
|
[10] Erant hae difficultates belli gerendi quas supra ostendimus, sed tamen multa Caesarem ad id bellum incitabant: iniuria retentorum equitum Romanorum, rebellio facta post deditionem, defectio datis obsidibus, tot civitatum coniuratio, in primis ne hac parte neglecta reliquae nationes sibi idem licere arbitrarentur. Itaque cum intellegeret omnes fere Gallos novis rebus studere et ad bellum mobiliter celeriterque excitari, omnes autem homines natura libertati studere et condicionem servitutis odisse, prius quam plures civitates conspirarent, partiendum sibi ac latius distribuendum exercitum putavit. |
|
10. Мъчнотиите за воюване, които споменахме по-рано, настина съществуваха, но все пак много неща подбуждаха Цезар към тая война: обидата за задържаните римски конници, направеният бунт, след като се бяха покорили, изневярата въпреки дадени заложници, съюзът на толкова много държави, а преди всичко, да не би като погледне леко на тези, останалите племена да помислят, че и на тях е позволено същото. Затова, понеже знаеше, че почти всички гали са склонни към държавни промени и лесно и бързо се подбуждат към война, а всички хора по природа жадуват за свобода и мразят робството, - реши да раздели войската и да я разпръсне по-нашироко, преди да се възбунтуват повече държави.
|
|
[11] Itaque T. Labienum legatum in Treveros, qui proximi flumini Rheno sunt, cum equitatu mittit. Huic mandat, Remos reliquosque Belgas adeat atque in officio contineat Germanosque, qui auxilio a Belgis arcessiti dicebantur, si per vim navibus flumen transire conentur, prohibeat. P. Crassum cum cohortibus legionariis XII et magno numero equitatus in Aquitaniam proficisci iubet, ne ex his nationibus auxilia in Galliam mittantur ac tantae nationes coniungantur. Q. Titurium Sabinum legatum cum legionibus tribus in Venellos, Coriosolites Lexoviosque mittit, qui eam manum distinendam curet. D. Brutum adulescentem classi Gallicisque navibus, quas ex Pictonibus et Santonis reliquisque pacatis regionibus convenire iusserat, praeficit et, cum primum possit, in Venetos proficisci iubet. Ipse eo pedestribus copiis contendit. |
|
11. Затова праща легата Тит Лабиен с конница у треверите, които са най-близо до реката Рен. Поръчва му да отиде при ремите и останалите белги и да ги задържи в покорство, а германците, които се казваше, че са поканени от галите в помощ, да ги възпре, ако се опитат да преминат насила реката с кораби. Заповядва на Публий Крас да замине с дванайсет легионски кохорти и голям брой конница към Аквитания, да не би от тези племена да изпатят големи народи. Изпраща легата Квинт Титурий Сабин с три легиона в страната на венелит, коризолитите и лексовиите, за да се погрижи да бъде разпръсната тая войска. Поставя юношата Децим Брут начело на флотата и галските кораби, които бе заповядал да се съберат от пиктоните и сантоните и останалите покорени области, и му заповяда час по-скоро да замине към венетите. Сам той се запътва натам с пехотните пълчища.
|
|
[12] Erant eius modi fere situs oppidorum ut posita in extremis lingulis promunturiisque neque pedibus aditum haberent, cum ex alto se aestus incitavisset, quod [bis] accidit semper horarum XII spatio, neque navibus, quod rursus minuente aestu naves in vadis adflictarentur. Ita utraque re oppidorum oppugnatio impediebatur. Ac si quando magnitudine operis forte superati, extruso mari aggere ac molibus atque his oppidi moenibus adaequatis, suis fortunis desperare coeperant, magno numero navium adpulso, cuius rei summam facultatem habebant, omnia sua deportabant seque in proxima oppida recipiebant: ibi se rursus isdem oportunitatibus loci defendebant. Haec eo facilius magnam partem aestatis faciebant quod nostrae naves tempestatibus detinebantur summaque erat vasto atque aperto mari, magnis aestibus, raris ac prope nullis portibus difficultas navigandi. |
|
12. Разположението на градовете беше почти все такова: поставени в краищата на полуостровчета и носове, не бяха достъпни нито откъм сушата, когато морският прилив се засили, а това става по два пъти на ден, винаги с промеждутък от 12 часа, нито с кораби, понеже при отлив корабите засядаха на плитко. Така и едната и другата работа затрудняваше обсадата на градовете. И ако понякога случайно превъзмогнехме с огромен труд тези мъчнотии, като задържим морето с каменни прегради, а насипът биваше издигнат наравно до градските стени, та неприятелите почваха да се отчайват, тогава прикарваха множество кораби, каквито имаха голям запас, отнасяха всичко свое и се прибираха в съседните градове. Там отново се защищаваха със същите удобства на мястото. Това правеха доста лесно през по-голяма част от лятото, защото бурите задържаха нашите кораби, и имаше голяма мъчнотия за мореплаването в обширно и открито море, с големи приливи и отливи, с редки и почти никакви пристанища.
|
|
[13] Namque ipsorum naves ad hunc modum factae armataeque erant: carinae aliquanto planiores quam nostrarum navium, quo facilius vada ac decessum aestus excipere possent; prorae admodum erectae atque item puppes, ad magnitudinem fluctuum tempestatumque accommodatae; naves totae factae ex robore ad quamvis vim et contumeliam perferendam; transtra ex pedalibus in altitudinem trabibus, confixa clavis ferreis digiti pollicis crassitudine; ancorae pro funibus ferreis catenis revinctae; pelles pro velis alutaeque tenuiter confectae, [hae] sive propter inopiam lini atque eius usus inscientiam, sive eo, quod est magis veri simile, quod tantas tempestates Oceani tantosque impetus ventorum sustineri ac tanta onera navium regi velis non satis commode posse arbitrabantur. Cum his navibus nostrae classi eius modi congressus erat ut una celeritate et pulsu remorum praestaret, reliqua pro loci natura, pro vi tempestatum illis essent aptiora et accommodatiora. Neque enim iis nostrae rostro nocere poterant (tanta in iis erat firmitudo), neque propter altitudinem facile telum adigebatur, et eadem de causa minus commode copulis continebantur. Accedebat ut, cum [saevire ventus coepisset et] se vento dedissent, et tempestatem ferrent facilius et in vadis consisterent tutius et ab aestu relictae nihil saxa et cautes timerent; quarum rerum omnium nostris navibus casus erat extimescendus. |
|
13. А пък техните кораби бяха направени и натъкмени по следния начин: долната част доста по-плоска, отколкото на нашите кораби, за да могат по-лесно да понасят плитките места и отливите; носът доста висок, също и кърмата нагодена за големи вълни и бури; целите кораби направени от дъб, за да понасят всякакъв напор и налягане. Напречните дървета от една стъпка дебели греди, наковани с дебели като палец железни пирони. Котвите вместо с въжета завързани с железни вериги. Вместо платна - сурови или тънки щавени кожи. С тях си служат, може би, защото нямат коноп и не знаят да го употребяват, а по-вероятно е, че затова, защото в Океана се явяват толкова големи бури и такъв напор на ветровете, та навярно с платна не може достатъчно удобно да се управлява голямото бреме на корабите. При срещата на тези кораби с нашата флота, нашите ги превъзхождаха само по бързина и веслуване, останалото у онези беше по-нагодено за мястото и по-удобно за силните бури. Защото нашите не можеха да им нанесат повреда с носа - те бяха толкова здрави - нито да ги обстрелват лесно поради височината, а по същата причина трудно ги задържаха с куки. Случваше се, та когато почне да бушува вятър, те се понасяха по него и по-лесно издържаха бурята, а в плитките места заставаха напълно спокойно и там при отлив не се бояха от подводни скали - което нещо беше голяма опасност за нашите кораби.
|
|
[14] Compluribus expugnatis oppidis Caesar, ubi intellexit frustra tantum laborem sumi neque hostium fugam captis oppidis reprimi neque iis noceri posse, statuit expectandam classem. Quae ubi convenit ac primum ab hostibus visa est, circiter CCXX naves eorum paratissimae atque omni genere armorum ornatissimae profectae ex portu nostris adversae constiterunt; neque satis Bruto, qui classi praeerat, vel tribunis militum centurionibusque, quibus singulae naves erant attributae, constabat quid agerent aut quam rationem pugnae insisterent. Rostro enim noceri non posse cognoverant; turribus autem excitatis tamen has altitudo puppium ex barbaris navibus superabat, ut neque ex inferiore loco satis commode tela adigi possent et missa a Gallis gravius acciderent. Una erat magno usui res praeparata a nostris, falces praeacutae insertae adfixaeque longuriis, non absimili forma muralium falcium. His cum funes qui antemnas ad malos destinabant comprehensi adductique erant, navigio remis incitato praerumpebantur. Quibus abscisis antemnae necessario concidebant, ut, cum omnis Gallicis navibus spes in velis armamentisque consisteret, his ereptis omnis usus navium uno tempore eriperetur. Reliquum erat certamen positum in virtute, qua nostri milites facile superabant, atque eo magis quod in conspectu Caesaris atque omnis exercitus res gerebatur, ut nullum paulo fortius factum latere posset; omnes enim colles ac loca superiora, unde erat propinquus despectus in mare, ab exercitu tenebantur. |
|
14. Цезар превзе множество градове, но разбра, че напразно полага толкова труд и с превземането на градове не може да ограничи бягството на неприятелите, нито да им напакости, затова реши, че трябва да дочака флотата. Когато тя се събра, и неприятелите я видяха за пръв път, около 220 техни кораби, напълно готови и снабдени с всякакъв вид оръжия, потеглиха от пристанището изостанаха срещу нашите. Но нито Брут, който предвождаше флотата, нито военните трибуни и стотници, на които бяха поверени отделните кораби, не знаеха достатъчно добре, какво да правят или какъв вид битка да прилагат. Защото бяха разбрали, че с носа на корабите не може да им се навреди. А и като издигнаха дървени кули, все пак високите кърми на варварските кораби ги надминаваха, та не можеха удобно да се обстрелват от по-ниско място, докато галската стрелба нанасяше доста тежки поражения. Нашите бяха приготвили едно нещо много полезно за целта - остри железни сърпове, вкарани и закрепени на дълги прътове, подобни по вид на косери за стени. С тях като заловяха и дърпаха въжетата, които прикрепват напречните дървета и платната към мачтите, засилваха кораба с гребла и прекъсваха въжетата. Като ги отрежеха, напречните дървета от самосебе си падаха, та докато цялата надежда на галските кораби се състоеше в платната и приборите, отнемахме ли тях, отнемахме същевременно цялата полза от корабите. Останалата борба се състоеше в проява на храброст, с която нашите войници лесно надвиваха, толкова повече дето всичко ставаше пред погледа на Цезар и на цялата войска, та никоя малко по-храбра постъпка не можеше да се укрие. Защото нашата войска заемаше всички хълмове и възвишения, откъдето се виждаше отблизо всичко в морето.
|
|
[15] Deiectis, ut diximus, antemnis, cum singulas binae ac ternae naves circumsteterant, milites summa vi transcendere in hostium naves contendebant. Quod postquam barbari fieri animadverterunt, expugnatis compluribus navibus, cum ei rei nullum reperiretur auxilium, fuga salutem petere contenderunt. Ac iam conversis in eam partem navibus quo ventus ferebat, tanta subito malacia ac tranquillitas exstitit ut se ex loco movere non possent. Quae quidem res ad negotium conficiendum maximae fuit oportunitati: nam singulas nostri consectati expugnaverunt, ut perpaucae ex omni numero noctis interventu ad terram pervenirent, cum ab hora fere IIII usque ad solis occasum pugnaretur. |
|
15. Щом смъкнаха напречните дървета, както казахме, когато по два и по три кораба заобикаляха единичните неприятелски кораби, нашите войници с голям устрем нахълтаха в тях. След като бяха превзети доста кораби, а варварите забелязаха, как става това, и с нищо не можеха да си помогнат, впуснаха се да търсят спасение в бягство. И вече бяха насочили корабите по посока на вятъра, когато внезапно настана такова безветрие и затишие, та не можеха да се мръднат от място. А тъкмо това нещо даде най-голяма възможност да довършим задачата си. Защото нашите проследиха и превзеха отделните кораби, та с настъпването на нощта от целия брой твърде малко успяха да се спасят на сушата, след като се биха откъм четвъртия час чак до залез слънце.
|
|
[16] Quo proelio bellum Venetorum totiusque orae maritimae confectum est. Nam cum omnis iuventus, omnes etiam gravioris aetatis in quibus aliquid consilii aut dignitatis fuit eo convenerant, tum navium quod ubique fuerat in unum locum coegerant; quibus amissis reliqui neque quo se reciperent neque quem ad modum oppida defenderent habebant. Itaque se suaque omnia Caesari dediderunt. In quos eo gravius Caesar vindicandum statuit quo diligentius in reliquum tempus a barbaris ius legatorum conservaretur. Itaque omni senatu necato reliquos sub corona vendidit. |
|
16. С тая битка се приключи войната с венетите и цялата крайморска област. Защото тук бе надошла цялата младеж и всички дори доста възрастни, които имаха някакво съзнание или достойнство, а така също бяха събрали на едно място всички кораби отвред. Като ги изгубиха, останалите нито имаха къде да се оттеглят, нито как да бранят градовете. Затова се предадоха на Цезар с всичкия си имот. Цезар реши, че трябва да бъдат наказани много тежко, та занапред варварите по-грижливо да спазват правата на посланиците. Затова погуби всички старейшини, а останалите продаде в робство.
|
|
[17] Dum haec in Venetis geruntur, Q. Titurius Sabinus cum iis copiis quas a Caesare acceperat in fines Venellorum pervenit. His praeerat Viridovix ac summam imperii tenebat earum omnium civitatum quae defecerant, ex quibus exercitum [magnasque copias] coegerat; atque his paucis diebus Aulerci Eburovices Lexoviique, senatu suo interfecto quod auctores belli esse nolebant, portas clauserunt seque cum Viridovice coniunxerunt; magnaque praeterea multitudo undique ex Gallia perditorum hominum latronumque convenerat, quos spes praedandi studiumque bellandi ab agri cultura et cotidiano labore revocabat. Sabinus idoneo omnibus rebus loco castris sese tenebat, cum Viridovix contra eum duorum milium spatio consedisset cotidieque productis copiis pugnandi potestatem faceret, ut iam non solum hostibus in contemptionem Sabinus veniret, sed etiam nostrorum militum vocibus non nihil carperetur; tantamque opinionem timoris praebuit ut iam ad vallum castrorum hostes accedere auderent. Id ea de causa faciebat quod cum tanta multitudine hostium, praesertim eo absente qui summam imperii teneret, nisi aequo loco aut oportunitate aliqua data legato dimicandum non existimabat. |
|
17. Докато това става у венетите, Квинт Титурий Сабин пристигнал в земите на венелите с тия войски, които бе получил от Цезар. Начело на венелите стоеше Виридовик и държеше върховната военна власт на всички околни племена, които се бяха разбунтували. От тях натъкмил войска и събрал големи пълчища. И в тези няколко дена племената авлерци, ебуровци и лексовии избили своите старейшини, които не искали да бъдат виновници за война, затворили вратите и се съединили с Виридовик. Освен това се събрало отвред из Галия голямо множество от загубени хора и разбойници, които надеждата за плячка и влечението към война отзовавали от земеделието и всекидневната работа. Сабин се задържаше в лагер на удобно във всяко отношение място, въпреки че Виридовик бе отседнал на 2 хиляди крачки срещу него и всекидневно извеждаше пълчищата да го предизвиква за бой, та вече не само враговете гледаха с пренебрежение на Сабин, но се долавяха някои подигравки даже и от нашите войници. И направил впечатление на толкова страхлив, та враговете вече се осмелявали да пристъпват до лагерния окоп. Това правел по тая причина, защото мислел, че един легат не бива да влиза в бой с толкова многоброен враг, особено в отсъствие на върховния вожд - освен на удобно място или като се представи някой изгоден случай.
|
|
[18] Hac confirmata opinione timoris idoneum quendam hominem et callidum deligit, Gallum, ex iis quos auxilii causa secum habebat. Huic magnis praemiis pollicitationibusque persuadet uti ad hostes transeat, et quid fieri velit edocet. Qui ubi pro perfuga ad eos venit, timorem Romanorum proponit, quibus angustiis ipse Caesar a Venetis prematur docet, eque longius abesse quin proxima nocte Sabinus clam ex castris exercitum educat et ad Caesarem auxilii ferendi causa proficiscatur. Quod ubi auditum est, conclamant omnes occasionem negotii bene gerendi amittendam non esse: ad castra iri oportere. Multae res ad hoc consilium Gallos hortabantur: superiorum dierum Sabini cunctatio, perfugae confirmatio, inopia cibariorum, cui rei parum diligenter ab iis erat provisum, spes Venetici belli, et quod fere libenter homines id quod volunt credunt. His rebus adducti non prius Viridovicem reliquosque duces ex concilio dimittunt quam ab iis sit concessum arma uti capiant et ad castra contendant. Qua re concessa laeti, ut explorata victoria, sarmentis virgultisque collectis, quibus fossas Romanorum compleant, ad castra pergunt. |
|
18. След като затвърди у враговете убеждението за страх, избра един способен и хитър човек измежду галите, които имаше със себе си за помощ. Придумва го с големи награди и обещания да премине при враговете и го подучва подробно, какво трябва да прави. Той отива при тях като беглец и разправя за страха на римляните; съобщава, в какво затруднение венетите държат самия Цезар, и че не е чудно още тая нощ Сабин да изведе тайно войската от лагера и да се упъти в помощ на Цезар. Като чули това, всички извикали, че не бива да изпускат удобния случай за успех и трябва да отидат към римския лагер. Много неща подбуждаха галите към това решение: нерешителността на Сабин през предишните дни, твърдението на беглеца, недостатъчната им храна, за която малко се били погрижили, надеждата от войната с венетите и най-сетне понеже хората обикновено с готовност вярват това, което желаят. Подбудени от тия работи, не пускат Виридовик и останалите вождове от събранието, докато не им позволили да грабнат оръжие и да се втурнат към лагера. Като получили разрешение, зарадвани, сякаш вече са спечелили победата, насъбират съчки и храсти, та с тях да запълнят окопа на римляните, и се впускат към лагера.
|
|
[19] Locus erat castrorum editus et paulatim ab imo acclivis circiter passus mille. Huc magno cursu contenderunt, ut quam minimum spatii ad se colligendos armandosque Romanis daretur, exanimatique pervenerunt. Sabinus suos hortatus cupientibus signum dat. Impeditis hostibus propter ea quae ferebant onera subito duabus portis eruptionem fieri iubet. Factum est oportunitate loci, hostium inscientia ac defatigatione, virtute militum et superiorum pugnarum exercitatione, ut ne unum quidem nostrorum impetum ferrent ac statim terga verterent. Quos impeditos integris viribus milites nostri consecuti magnum numerum eorum occiderunt; reliquos equites consectati paucos, qui ex fuga evaserant, reliquerunt. Sic uno tempore et de navali pugna Sabinus et de Sabini victoria Caesar est certior factus, civitatesque omnes se statim Titurio dediderunt. Nam ut ad bella suscipienda Gallorum alacer ac promptus est animus, sic mollis ac minime resistens ad calamitates ferendas mens eorum est. |
|
19. Мястото на лагера беше издигнато и от долната страна постепенно наклонено наоколо 1000 крачки. Враговете се завтекоха насам с усилена бяг, за да не дадат на римляните време да се съберат и въоръжат, и пристигнаха запъхтени. Сабин насърчи своите и, както жадуваха за битка, им даде знак. Заповядва внезапно да направят нападение из двете порти към затруднените от носения товар врагове. Поради удобното място, неумението и умората на враговете, храбростта на нашите войници и ловкостта им от по-предишни битки стана тъй, та неприятелите не можаха да издържат дори първия напор на нашите и веднага обърнаха гръб. Нашите с пресни сили подгониха изморените и съсякоха мнозина от тях. Останалите подгони конницата и остави само малцина, които се бяха спасили от бягство. Така в едно и също време Сабин узна за морската битка, а Цезар - за победата на Сабин, и всички племена веднага се предадоха на Титурий. Защото духът на галите както е жаден и склонен да предприема войни, така е мекошав и неиздръжлив да понася поражения.
|
|
[20] Eodem fere tempore P. Crassus, cum in Aquitaniam pervenisset, quae [pars], ut ante dictum est, [et regionum latitudine et multitudine hominum] tertia pars Galliae est [aestimanda], cum intellegeret in iis locis sibi bellum gerendum ubi paucis ante annis L. Valerius Praeconinus legatus exercitu pulso interfectus esset atque unde L. Manlius proconsul impedimentis amissis profugisset, non mediocrem sibi diligentiam adhibendam intellegebat. Itaque re frumentaria provisa, auxiliis equitatuque comparato, multis praeterea viris fortibus Tolosa et Carcasone et Narbone, quae sunt civitates Galliae provinciae finitimae, ex his regionibus nominatim evocatis, in Sotiatium fines exercitum introduxit. Cuius adventu cognito Sotiates magnis copiis coactis, equitatuque, quo plurimum valebant, in itinere agmen nostrum adorti primum equestre proelium commiserunt, deinde equitatu suo pulso atque insequentibus nostris subito pedestres copias, quas in convalle in insidiis conlocaverant, ostenderunt. Hi nostros disiectos adorti proelium renovarunt. |
|
20. Почти в същото време Публий Крас пристигнал в Аквитания. Тая страна, както се казва по-преди, и по обширните области и по многолюдното население трябва да се смята за една трета от Галия. Като разбрал, че му предстои да воюва в същите места, дето преди немного години войската на легата Луций Валерий Преконин била разгромена, а сам той убит, и където бившият консул Луций Манлий изгубил обоза си и избягал, Крас виждаше, че трябва да положи необикновена грижливост. Затова достави прехрана и приготви помощна войска и конница, освен това повика поименно множество храбри мъже от Толозе (Тулуза) и Каркасон и Нарбон - това са градове в провинцията Галия, съседни на тези области- и въведе войската в пределите на сотиатите. Като узна за неговото идване, сотиатите събрали големи пълчища и изпратили напред конницата, която беше главната им сила, та нападнаха нашата войска през време на похода. Първом започнаха конна битка, а сетне, когато нашите отбиха и почнаха да преследват тяхната конница, внезапно показаха пехотинските пълчища, които били настанили на засада в една долина. Те нападнаха разпръснатите наши и подновиха битката.
|
|
[21] Pugnatum est diu atque acriter, cum Sotiates superioribus victoriis freti in sua virtute totius Aquitaniae salutem positam putarent, nostri autem quid sine imperatore et sine reliquis legionibus adulescentulo duce efficere possent perspici cuperent; tandem confecti vulneribus hostes terga verterunt. Quorum magno numero interfecto Crassus ex itinere oppidum Sotiatium oppugnare coepit. Quibus fortiter resistentibus vineas turresque egit. Illi alias eruptione temptata, alias cuniculis ad aggerem vineasque actis (cuius rei sunt longe peritissimi Aquitani, propterea quod multis locis apud eos aerariae secturaeque sunt), ubi diligentia nostrorum nihil his rebus profici posse intellexerunt, legatos ad Crassum mittunt seque in deditionem ut recipiat petunt. |
|
21. Биха се дълго и ожесточено, понеже сотиатите, облегнати на по-предишните победи, мислеха, че свободата на цяла АКвитания зависи от тяхната храброст, а нашите искаха да проличи, какво са способни да постигнат с твърде млад началник, без върховния пълководец и без останалите легиони. Най-сетне изтощени от рани враговете обърнаха гръб. Като избиха голям брой от тях, Крас веднага след пристигането започна да обсъжда града на сотиатите. Понеже те храбро се отбраняваха, докара обсадни покриви и подвижни кули. Онези ту опитваха да направят пробив, ту прокарваха подземни прокопи към нашия насип и кули - в това нещо аквитанците са най-опитни, защото на много места у тях има медни рудници и каменоломни- но като разбраха, че при бдителността на нашите нищо не може да се постигне по такъв начин, пращат посланици при Крас и искат да ги смята като предали се. Той се съгласи на това и заповяда да предадат оръжието, а те изпълниха.
|
|
[22] Qua re impetrata arma tradere iussi faciunt. Atque in eam rem omnium nostrorum intentis animis alia ex parte oppidi Adiatunnus, qui summam imperii tenebat, cum DC devotis, quos illi soldurios appellant, quorum haec est condicio, ut omnibus in vita commodis una cum iis fruantur quorum se amicitiae dediderint, si quid his per vim accidat, aut eundem casum una ferant aut sibi mortem consciscant; neque adhuc hominum memoria repertus est quisquam qui, eo interfecto cuius se amicitiae devovisset, mortem recusaret---cum his Adiatunnus eruptionem facere conatus clamore ab ea parte munitionis sublato cum ad arma milites concurrissent vehementerque ibi pugnatum esset, repulsus in oppidum tamen uti eadem deditionis condicione uteretur a Crasso impetravit. |
|
22. И докато вниманието на всички наши бе погълнато в тая работа, от другата страна на града върховният вожд Адиатуан се опитал да направи пробив с 600 предани хора, наречени "клетвосвързани". Тяхното положение е такова: - да се ползуват от всички житейски блага заедно с този, комуто са се обрекли в преданост. Но ако го сполети насилствена смърт, то или заедно да понесат същата участ, или да се самоубият. И досега хората не помнят да е имало някой да се е отказал да умре след убийството на онзи, с когото се е побратимил. - С тях Адиатуан опитал да си пробие път навън, но като надали вик от тази част на укреплението, войниците се впуснали на оръжие и подхванали силна битка. Отблъснат обратно в града, Адиатуан все пак измолил от Крас да го смята също за предал се.
|
|
[23] Armis obsidibusque acceptis, Crassus in fines Vocatium et Tarusatium profectus est. Tum vero barbari commoti, quod oppidum et natura loci et manu munitum paucis diebus quibus eo ventum erat expugnatum cognoverant, legatos quoque versum dimittere, coniurare, obsides inter se dare, copias parare coeperunt. Mittuntur etiam ad eas civitates legati quae sunt citerioris Hispaniae finitimae Aquitaniae: inde auxilia ducesque arcessuntur. Quorum adventu magna cum auctoritate et magna [cum] hominum multitudine bellum gerere conantur. Duces vero ii deliguntur qui una cum Q. Sertorio omnes annos fuerant summamque scientiam rei militaris habere existimabantur. Hi consuetudine populi Romani loca capere, castra munire, commeatibus nostros intercludere instituunt. Quod ubi Crassus animadvertit, suas copias propter exiguitatem non facile diduci, hostem et vagari et vias obsidere et castris satis praesidii relinquere, ob eam causam minus commode frumentum commeatumque sibi supportari, in dies hostium numerum augeri, non cunctandum existimavit quin pugna decertaret. Hac re ad consilium delata, ubi omnes idem sentire intellexit, posterum diem pugnae constituit. |
|
23. Като прие оръжието и заложници, Крас потегли към пределите на вокатите и тарузатите. ЕДвам тогава варварите смутени, понеже узнали, че за малко дни след пристигането си там е превзел укрепения и от естеството на мястото и от човешка ръка град, почнали да разпращат хора навред, да сключват съюзи, да дават заложници помежду си, да трупат пълчища. Изпращат посланици дори при тези племена в близка Испания, които са съседни с Аквитания. Оттам поканват помощна войска и водачи. След тяхното идване се опитват да водят война с голяма готовност и голямо множество хора. За вождове избират тези, които през всичкото време са били с Квинт Серторий и минавали за най-вещи по военното дело. Те решават по навика на римляните да завземат местата, да укрепят стана си, да преградят нашите от продоволство. Когато Крас забеляза, че войската му поради малочислеността си не е удобно да се разпръсва, че врагът обикаля и обсажда пътищата и оставя достатъчно охрана на становете, та по тая причина мъчно може да се доставя прехрана и припаси, че от ден на ден броят на враговете се увеличава, - реши незабавно да се впусне в смела битка. Това нещо докладва във военния съвет и, като разбра, че всички са на същото мнение, определи следния ден за бой.
|
|
[24] Prima luce productis omnibus copiis duplici acie instituta, auxiliis in mediam aciem coniectis, quid hostes consilii caperent expectabat. Illi, etsi propter multitudinem et veterem belli gloriam paucitatemque nostrorum se tuto dimicaturos existimabant, tamen tutius esse arbitrabantur obsessis viis commeatu intercluso sine vulnere victoria potiri, et si propter inopiam rei frumentariae Romani se recipere coepissent, impeditos in agmine et sub sarcinis infirmiore animo adoriri cogitabant. Hoc consilio probato ab ducibus, productis Romanorum copiis, sese castris tenebant. Hac re perspecta Crassus, cum sua cunctatione atque opinione timoris hostes nostros milites alacriores ad pugnandum effecissent atque omnium voces audirentur expectari diutius non oportere quin ad castra iretur, cohortatus suos omnibus cupientibus ad hostium castra contendit. |
|
24. Призори изкара всичките пълчища, нареди двойна бойна редица и чакаше, какво решение ще вземат враговете. Онези, ако и да мислеха, че ще се бият без никаква опасност поради своето множество и предишна военна слава и поради малочислеността на нашите, все пак намериха, че ще е по-безопасно, като преградят пътищата и прекъснат продоволството, да спечелят победата без капка кръв. И ако римляните биха почнали да се оттеглят поради недостиг на храна, те мислеха да ги нападнат неготови за бой в шествие, с товар на гърба и понижен дух. Вождовете им одобриха тоя план и, въпреки че римските войски бяха излезли на открито, те си стояха в лагера. Крас забеляза това нещо, и понеже враговете със своето бавене и със своя вид на страх възбудиха у нашите войници повече жажда за бой, та всички викаха, че не бива да се чака повече, а да отидат към лагера, насърчи своите и с разпалени пълчища се спусна към неприятелския стан.
|
|
[25] Ibi cum alii fossas complerent, alii multis telis coniectis defensores vallo munitionibusque depellerent, auxiliaresque, quibus ad pugnam non multum Crassus confidebat, lapidibus telisque subministrandis et ad aggerem caespitibus comportandis speciem atque opinionem pugnantium praeberent, cum item ab hostibus constanter ac non timide pugnaretur telaque ex loco superiore missa non frustra acciderent, equites circumitis hostium castris Crasso renuntiaverunt non eadem esse diligentia ab decumana porta castra munita facilemque aditum habere. |
|
25. Там едни изпълваха рововете, други с усилена стрелба отгонваха защитниците от насипа и укрепленията. Помощните войници, на които Крас много не се осланяше в боя, като подаваха камъни и оръжия и донасяха блани да изплъват изкопа, даваха вид и представа, че също се бият. Но и враговете се биеха държеливо и без страх, и хвърлените от по-високо място стрели не падаха напразно. Тогава конниците заобиколиха неприятелски стан и съобщиха на Крас, че откъм задната врата станът не е така грижливо укрепен и ма лесен достъп.
|
|
[26] Crassus equitum praefectos cohortatus, ut magnis praemiis pollicitationibusque suos excitarent, quid fieri vellet ostendit. Illi, ut erat imperatum, eductis iis cohortibus quae praesidio castris relictae intritae ab labore erant, et longiore itinere circumductis, ne ex hostium castris conspici possent, omnium oculis mentibusque ad pugnam intentis celeriter ad eas quas diximus munitiones pervenerunt atque his prorutis prius in hostium castris constiterunt quam plane ab his videri aut quid rei gereretur cognosci posset. Tum vero clamore ab ea parte audito nostri redintegratis viribus, quod plerumque in spe victoriae accidere consuevit, acrius impugnare coeperunt. Hostes undique circumventi desperatis omnibus rebus se per munitiones deicere et fuga salutem petere contenderunt. Quos equitatus apertissimis campis consectatus ex milium L numero, quae ex Aquitania Cantabrisque convenisse constabat, vix quarta parte relicta, multa nocte se in castra recepit. |
|
26. Крас подкани началниците на конниците да подбудят своите хора с големи награди и обещания и даде по-нататъшно разпореждане. Онези, както им бе заповядано, изведоха оставените за охрана на обоза и неуморни кохорти, поведоха ги по околен път, за да не могат да ги съгледат от неприятелски стан, и понеже погледът и вниманието на всички бе устремен към боя, бърже пристигнаха до укрепленията, които споменахме. Прокъснаха ги и ги застанаха в неприятелски стан, пред онези да могат да видят добре или да разберат, какво става. Тогава пък, като чуха крясък откъм гърба на враговете, нашите с възобновени сили, което обикновено става при надежда за победа, почнаха по-буйно да нападат. Неприятелите заградени отвред, като изгубиха надежда за всичко, се спуснаха да прескачат през окопите и да търсят спасение в бягство. Конницата ги подгони в откритите поля и от 50 000, които се знаеше, че са надошли от Актитания и Кантабрия, остави едвам една четвърт и късно през нощта се прибра в лагера.
|
|
[27] Hac audita pugna maxima pars Aquitaniae sese Crasso dedidit obsidesque ultro misit; quo in numero fuerunt Tarbelli, Bigerriones, Ptianii, Vocates, Tarusates, Elusates, Gates, Ausci, Garumni, Sibusates, Cocosates: paucae ultimae nationes anni tempore confisae, quod hiems suberat, id facere neglexerunt. |
|
27. Като се разчу за тая битка, по-голяма част от Аквитания се предаде на Крас и доброволно изпрати заложници. В това число влизаха племената тарбели, бигериони, птиании, вокати, тарузати, елузати, гати, аусци, гарумни, сибулати и кокозати; само някои най-отдалечени държавици, доверени на годишното време, понеже наближаваше зима, не сториха това.
|
|
[28] Eodem fere tempore Caesar, etsi prope exacta iam aestas erat, tamen, quod omni Gallia pacata Morini Menapiique supererant, qui in armis essent neque ad eum umquam legatos de pace misissent, arbitratus id bellum celeriter confici posse eo exercitum duxit; qui longe alia ratione ac reliqui Galli bellum gerere coeperunt. Nam quod intellegebant maximas nationes, quae proelio contendissent, pulsas superatasque esse, continentesque silvas ac paludes habebant, eo se suaque omnia contulerunt. Ad quarum initium silvarum cum Caesar pervenisset castraque munire instituisset neque hostis interim visus esset, dispersis in opere nostris subito ex omnibus partibus silvae evolaverunt et in nostros impetum fecerunt. Nostri celeriter arma ceperunt eosque in silvas repulerunt et compluribus interfectis longius impeditioribus locis secuti paucos ex suis deperdiderunt. |
|
28. Почти в същото време Цезар заведе войската срещу морините и менапиите. След покоряване на цяла Галия само те оставаха на оръжие и никога не бяха пращали посланици за мир. Въпреки че беше към края на лятото, Цезар мислеше, че тая война ще може бързо да се привърши. А те решили да воюват по съвсем друг начин, отколкото останалите гали. Като виждаха, че и най-големи племена, които са се впускали в открит бой, са били отбити и победени, а отвред имаха непрекъснати гори и блата, те се скрили там с всичкия си имот. Когато Цезар пристигна до началото на тия гори и разпореди да укрепят лагера, в това време никъде не се виждаше враг. Но докато войниците бяха разпръснати по окопаване, враговете изскочиха внезапно от всички части на гората и нападнаха нашите. Нашите бързо грабнаха оръжие и ги отгониха обратно в горите. Избиха мнозина, но като преследваха из по-непроходимите места, и те изгубиха някои от своите.
|
|
[29] Reliquis deinceps diebus Caesar silvas caedere instituit, et ne quis inermibus imprudentibusque militibus ab latere impetus fieri posset, omnem eam materiam quae erat caesa conversam ad hostem conlocabat et pro vallo ad utrumque latus extruebat. Incredibili celeritate magno spatio paucis diebus confecto, cum iam pecus atque extrema impedimenta a nostris tenerentur, ipsi densiores silvas peterent, eius modi sunt tempestates consecutae uti opus necessario intermitteretur et continuatione imbrium diutius sub pellibus milites contineri non possent. Itaque vastatis omnibus eorum agris, vicis aedificiisque incensis, Caesar exercitum reduxit et in Aulercis Lexoviisque, reliquis item civitatibus quae proxime bellum fecerant, in hibernis conlocavit. |
|
29. През следващите дни Цезар разпореди да секат гората, а за да не стане някакво нападение отстрани, докато войниците са разоръжени и заети с друго, слагаше всички осечени дървета с върха навън към неприятелите и ги подреждаше като насип от едната и другата страна. За малко дни се очисти с невероятна бързина голямо пространство, и нашите вече държаха стадата и повече от обоза им, а неприятелите избягаха към по-гъстите гори. Но настанаха такива бури, та по неволя прекратихме работата, а поради непрестанните дъждове войниците не можеха да се държат по-дълго време в палатките. Затова Цезар опустоши всички ниви, опожари села и стопанства и оттегли войската, та я настани на зимен стан у авлерците и лексовиите, също и в останалите държавици, които бяха воювали напоследък.
|
|
|