|
|
[1] Multis de causis Caesar maiorem Galliae motum exspectans per Marcum Silanum, Gaium Antistium Reginum, Titum Sextium legatos dilectum habere instituit; simul ab Gnaeo Pompeio proconsule petit, quoniam ipse ad urbem cum imperio rei publicae causa remaneret, quos ex Cisalpina Gallia consulis sacramento rogavisset, ad signa convenire et ad se proficisci iuberet, magni interesse etiam in reliquum tempus ad opinionem Galliae existimans tantas videri Italiae facultates ut, si quid esset in bello detrimenti acceptum, non modo id brevi tempore sarciri, sed etiam maioribus augeri copiis posset. Quod cum Pompeius et rei publicae et amicitiae tribuisset, celeriter confecto per suos dilectu tribus ante exactam hiemem et constitutis et adductis legionibus duplicatoque earum cohortium numero, quas cum Quinto Titurio amiserat, et celeritate et copiis docuit, quid populi Romani disciplina atque opes possent. |
|
1. Цезар по много причини очакваше по-голямо вълнение в Галия, та нареди чрез легатите Марк Силан, Гай Антистий Регин и Тит Секстий да произведат набор. Същевременно замоли проконсула Гнай Помпей, понеже като началник на войски стоеше недалеко от града Рим по правителствена работа1, да заповяда да се съберат под знамената и заминат при Цезар тия легиони, които Помпей като консул бе записал в отсамна Галия и обвързал с клетва към себе си. Защото от голямо значение е също и занапред да се поддържа в Галия убеждението, че средствата на Италия са толкова големи, та дори ако сме получили някакво поражение във война, то не само за кратко време можем да се възмогнем, но дори да удвоим силите си с по-големи пълчища. Когато Помпей направи това и зарад държавата и зарад лично приятелство, а Цезар с помощта на своите хора бързо привърши набора, преди края на зимата образува и доведе три легиона, удвои броя на кохортите, които бе изгубил с Квит Титурий, и доказа както с бързина, така и с войска, какво може да постигне дисциплината и средствата на римския народ.
|
|
[2] Interfecto Indutiomaro, ut docuimus, ad eius propinquos a Treveris imperium defertur. Illi finitimos Germanos sollicitare et pecuniam polliceri non desistunt. Cum ab proximis impetrare non possent, ulteriores temptant. Inventis nonnullis civitatibus iureiurando inter se confirmant obsidibusque de pecunia cavent: Ambiorigem sibi societate et foedere adiungunt. Quibus rebus cognitis Caesar, cum undique bellum parari videret, Nervios, Aduatucos ac Menapios adiunctis Cisrhenanis omnibus Germanis esse in armis, Senones ad imperatum non venire et cum Carnutibus finitimisque civitatibus consilia communicare, a Treveris Germanos crebris legationibus sollicitari, maturius sibi de bello cogitandum putavit. |
|
2. След смъртта на Индутиомар, както съобщихме, неговите близки заемат властта над треверите. Те не престават да бунтуват съседните германци и да обещават пари. Като не могат да постигнат нищо от близките държави, обръщат се към по-далечни. Намират няколко племена, обвързват се помежду си с взаимна клетва, а за парите се осигуряват със заложници. Привличат към себе си Амбриориг със съюз и договор. Цезар узна тези неща и, като виждаше, че отвред се готви война, че нервийци, атуатуци, менапии са съюзили всички отсамренски германци и са на оръжие, че сеноните не идват на неговата заповед, а споделят кроежи с карнутите и съседните държави, че треверите подстрекават германците с чести посланичества, - реши че доста рано трябва да се замисли за война.
|
|
[3] Itaque nondum hieme confecta proximis quattuor coactis legionibus de improviso in fines Nerviorum contendit et, priusquam illi aut convenire aut profugere possent, magno pecoris atque hominum numero capto atque ea praeda militibus concessa vastatisque agris in deditionem venire atque obsides sibi dare coegit. Eo celeriter confecto negotio rursus in hiberna legiones reduxit. Concilio Galliae primo vere, ut instituerat, indicto, cum reliqui praeter Senones, Carnutes Treverosque venissent, initium belli ac defectionis hoc esse arbitratus, ut omnia postponere videretur, concilium Lutetiam Parisiorum transfert. Confines erant hi Senonibus civitatemque patrum memoria coniunxerant, sed ab hoc consilio afuisse existimabantur. Hac re pro suggestu pronuntiata eodem die cum legionibus in Senones proficiscitur magnisque itineribus eo pervenit. |
|
3. Затова, преди още да свърши зимата, събра съседните четири легиона и ненадейно се втурна в земите на нервийците; и преди те да успеят да се съберат или да се разбягат, плени множество стада и хора и отстъпи на войниците тази плячка, опустоши нивята им и ги принуди да се предадат и да му дадат заложници. Като привърши тая работа, оттегли войската обратно в зимните станове. В началото на пролетта, както обикновено, свика общо събрание на Галия. Когато се явиха всички останали, освен сенони, карнути и тревери, сметна това като начало на война и отцепване, та пренася събранието в града на паризиите Лутеция (Париж), за да покаже, че всичко друго поставя на второ място. Паризиите бяха съседи на сеноните и преди едно поколение били сключили с тях държавен съюз, но изглеждаше, че сега не бяха съгласни с новия им план. По тоя въпрос Цезар говори от трибуната и същия ден потегли с легионите към сеноните, дето пристига с ускорен поход.
|
|
[4] Cognito eius adventu Acco, qui princeps eius consili fuerat, iubet in oppida multitudinem convenire. Conantibus, priusquam id effici posset, adesse Romanos nuntiatur. Necessario sententia desistunt legatosque deprecandi causa ad Caesarem mittunt: adeunt per Aeduos, quorum antiquitus erat in fide civitas. Libenter Caesar petentibus Aeduis dat veniam excusationemque accipit, quod aestivum tempus instantis belli, non quaestionis esse arbitrabatur. Obsidibus imperatis centum hos Aeduis custodiendos tradit. Eodem Carnutes legatos obsidesque mittunt usi deprecatoribus Renis, quorum erant in clientela: eadem ferunt responsa. Peragit concilium Caesar equitesque imperat civitatibus. |
|
4. Като узна за неговото идване, Акон, подбудителят на тоя заговор, заповяда на народа да се събере в укрепените градове. Когато се опитваха да сторят това, но още не бяха успели да го постигнат, съобщават им, че римляните са пристигнали. По неволя се отказват от намерението си и пращат при Цезар посланици да молят за прошка. Правят постъпки чрез хедуйците, под чието покровителство беше държавата им ототдавна. При молба на хедуйците Цезар на драго сърце им прощава и приема извинението, защото смяташе, че лятото трябва да се посвети на настъпващата война, а не на разследвания. Изисква им сто заложника и ги даде на хедуйците да ги пазят. На същото място карнутите пращат посланици и заложници, като използвали за посредници ремите, на които бяха подвластни; получават същия отговор, Цезар приключва събранието и изисква от държавите конници.
|
|
[5] Hac parte Galliae pacata totus et mente et animo in bellum Treverorum et Ambiorigis insistit. Cavarinum cum equitatu Senonum secum proficisci iubet, ne quis aut ex huius iracundia aut ex eo, quod meruerat, odio civitatis motus exsistat. His rebus constitutis, quod pro explorato habebat Ambiorigem proelio non esse concertaturum, reliqua eius consilia animo circumspiciebat. Erant Menapii propinqui Eburonum finibus, perpetuis paludibus silvisque muniti, qui uni ex Gallia de pace ad Caesarem legatos numquam miserant. Cum his esse hospitium Ambiorigi sciebat; item per Treveros venisse Germanis in amicitiam cognoverat. Haec prius illi detrahenda auxilia existimabat quam ipsum bello lacesseret, ne desperata salute aut se in Menapios abderet aut cum Transrhenanis congredi cogeretur. Hoc inito consilio totius exercitus impedimenta ad Labienum in Treveros mittit duasque legiones ad eum proficisci iubet; ipse cum legionibus expeditis quinque in Menapios proficiscitur. Illi nulla coacta manu loci praesidio freti in silvas paludesque confugiunt suaque eodem conferunt. |
|
5. След като усмири тази част на Галия, отдава се всецяло и с мисъл и с дух във войната с треверит и Амбиориг. Заповядва на Каварин да го последва с конницата на сеноните, да не би да избухне някой бунт в държавата било поради неговото озлобление, било поради омразата, която бил заслужил. Като уреди тези работи, понеже знаеше с положителност, че Амбиориг не ще се впусне в открит бой, искаше да долови другите му кроежи. Менапиите бяха близки до ебуронските предели, защитени с непрекъснати блата и гори. Те еднички от Галия никога не бяха пращали при Цезар посланици за мир. Знаеше, че Амбиориг е в приятелски отношения с тях; също беше узнал, че посредством треверите се е сприятелил с германците. Цезар мислеше, че първом трябва да го лиши от тази подкрепа, преди да предизвика самия него към война, да не би като изгуби надежда на спасение, да се скрие между менапиите или по неволя да влезе във връзка с отвъдренските германци. Като взе това решение, изпраща обоза на цялата войска при Лабиен у треверите и заповядва два легиона да се отправят към него, а сам той се запътва с пет готови за бой легиона към менапиите. Понеже те се осланяха на защитата на самото място, не събрали никаква войска, а се разбъгват в горите и блатата и там струпват имота си.
|
|
[6] Caesar partitis copiis cum Gaio Fabio legato et Marco Crasso quaestore celeriterque effectis pontibus adit tripertito, aedificia vicosque incendit, magno pecoris atque hominum numero potitur. Quibus rebus coacti Menapii legatos ad eum pacis petendae causa mittunt. Ille obsidibus acceptis hostium se habiturum numero confirmat, si aut Ambiorigem aut eius legatos finibus suis recepissent. His confirmatis rebus Commium Atrebatem cum equitatu custodis loco in Menapiis relinquit; ipse in Treveros proficiscitur. |
|
6. Цезар раздели войската с легата Гай Фабий и квестори Марк Крас, построи бърже мостове, прави поход в три посоки, опожарява стопанства и села, плячкосва множество стада и хора. Стреснати от всичко това, менапиите пращат при него посланици да молят за мир. Цезар приема доведените заложници и заявява, че ще ги смята за врагове, ако приемат в пределите си било Амбиориг, било негови пратеници. След тези разпоредби оставя атребатеца Комий с конницата като пазач у менапиите, сам той се запътва към треверите.
|
|
[7] Dum haec a Caesare geruntur, Treveri magnis coactis peditatus equitatusque copiis Labienum cum una legione, quae in eorum finibus hiemaverat, adoriri parabant, iamque ab eo non longius bidui via aberant, cum duas venisse legiones missu Caesaris cognoscunt. Positis castris a milibus passuum XV auxilia Germanorum exspectare constituunt. Labienus hostium cognito consilio sperans temeritate eorum fore aliquam dimicandi facultatem praesidio quinque cohortium impedimentis relicto cum viginti quinque cohortibus magnoque equitatu contra hostem proficiscitur et mille passuum intermisso spatio castra communit. Erat inter Labienum atque hostem difficili transitu flumen ripisque praeruptis. Hoc neque ipse transire habebat in animo neque hostes transituros existimabat. Augebatur auxiliorum cotidie spes. Loquitur in concilio palam, quoniam Germani appropinquare dicantur, sese suas exercitusque fortunas in dubium non devocaturum et postero die prima luce castra moturum. Celeriter haec ad hostes deferuntur, ut ex magno Gallorum equitum numero nonnullos Gallicis rebus favere natura cogebat. Labienus noctu tribunis militum primisque ordinibus convocatis, quid sui sit consili proponit et, quo facilius hostibus timoris det suspicionem, maiore strepitu et tumultu, quam populi Romani fert consuetudo castra moveri iubet. His rebus fugae similem profectionem effecit. Haec quoque per exploratores ante lucem in tanta propinquitate castrorum ad hostes deferuntur. |
|
7. Докато Цезар върши това, треверите събрали големи пехотински и конни пълчища и се канели да нападнат Лабиен, който зимуваше с един легион в техните предели. И вече били едвам на два дена път от него, когато научават, че са дошли два легиона по заповед на Цезар. Тогава разполагат стан на 15 хиляди крачки и решават да очакват помощни войски от германците. Лабиен узна намерението на враговете и, като се надяваше, че поради тяхната непредпазливост ще се яви някой удобен случай за бой, оставя пет кохорти за охрана на обоза, а с 25 кохорти и голяма конница потегля срещу неприятеля и укрепява лагер на хиляда крачки разстояние. Между Лабиен и врага имаше река, мъчна за преминаване и със стръмни брегове. Нея нито сам той смяташе да премине, нито мислеше, че ще я преминат враговете. А тяхната надежда за помощни войски всекидневно се увеличаваше. Лабиен умишлено говори явно, че понеже наближават германци, той не ще изложи на несигурност своята и на войската съдба, а призори на другия ден ще вдигне лагера. Това бърже се докладва на враговете, защото при него имаше мнозина галски конници, и кръвта караше някои да вземат присърце галските интереси. През нощта Лабиен свиква военните трибуни и стотниците от първите чинове, излага своя план и заповядва да вдигат лагера с по-голям тропот и безредие, отколкото допуска римският навик - за да измами по-лесно враговете, че се бои. По такъв начин прави заминаването подобна на бягство. При толкова голяма близост на становете неприятелските разузнавачи донасят също и това още преди изгрев.
|
|
[8] Vix agmen novissimum extra munitiones processerat, cum Galli cohortati inter se, ne speratam praedam ex manibus dimitterent--longum esse per territis Romanis Germanorum auxilium exspectare, neque suam pati dignitatem ut tantis copiis tam exiguam manum praesertim fugientem atque impeditam adoriri non audeant--flumen transire et iniquo loco committere proelium non dubitant. Quae fore suspicatus Labienus, ut omnes citra flumen eliceret, eadem usus simulatione itineris placide progrediebatur. Tum praemissis paulum impedimentis atque in tumulo quodam collocatis "Habetis," inquit, "milites, quam petistis facultatem: hostem impedito atque iniquo loco tenetis: praestate eandem nobis ducibus virtutem, quam saepe numero imperatori praestitistis, atque illum adesse et haec coram cernere existimate." Simul signa ad hostem converti aciemque dirigi iubet, et paucis turmis praesidio ad impedimenta dimissis reliquos equites ad latera disponit. Celeriter nostri clamore sublato pila in hostes immittunt. Illi, ubi praeter spem quos fugere credebant infestis signis ad se ire viderunt, impetum modo ferre non potuerunt ac primo concursu in fugam coniecti proximas silvas petierunt. Quos Labienus equitatu consectatus, magno numero interfecto, compluribus captis, paucis post diebus civitatem recepit. Nam Germani qui auxilio veniebant percepta Treverorum fuga sese domum receperunt. Cum his propinqui Indutiomari, qui defectionis auctores fuerant, comitati eos ex civitate excesserunt. Cingetorigi, quem ab initio permansisse in officio demonstravimus, principatus atque imperium est traditum. |
|
8. Едвам тилният отряд беше излязъл извън окопите, когато галите се насърчили помежду си и си казали, че е губи-време да очакват германската подкрепа, щом римляните са изплашени, а ще бъде срам за тях при толкова големи пълчища да се побоят да нападнат една шепа войска, особено бягаща и неговата за бой, та не се поколебаха да преминат ръката и да започнат битка на неудобно за тях място. Лабиен подозираше, че ще стане това, но за да подмами всички врагове отсам реката, си послужи със същата преструвка в похода и спокойно напредваше. Тогава изпрати малко напред обоза, намести го на един хълм и каза: "Войници, имате възможността, която търсехте; държите врага в непристъпно и неудобно за него място; проявете и под мое водителство същата храброст, която толкова често сте показвали пред пълководеца, и мислете, че той присъствува и лично гледа това!" Същевременно заповядва да насочат знамената към врага и да подредят бойна верига. Няколко конни отделения изпрати за охрана на обоза, а останалите конници разположи при двете крила. Нашите с крясък бързо хвърлят копия към неприятелите. Като видяха, че ненадейно ги нападат тези, които току-що смятаха за изплашени, не можаха да издържат напора и, обърнати в бягство от първия устрем, се спуснаха към съседните гори. Лабиен ги проследи с конницата, изби голям брой, плени мнозина и след няколко дена отново покори държавата. Защото при вестта за бягството на треверите германците, които идваха на помощ, се прибрали у дома си. Заедно с тях избягали от държавата и ги придружили близките на Индутиомар, които бяха подбудители на въстанието. Главната гражданска и военна власт се повери на Цингеториг, който посочихме, че още отначало е останал верен.
|
|
[9] Caesar, postquam ex Menapiis in Treveros venit, duabus de causis Rhenum transire constituit; quarum una erat, quod auxilia contra se Treveris miserant, altera, ne ad eos Ambiorix receptum haberet. His constitutis rebus paulum supra eum locum quo ante exercitum traduxerat facere pontem instituit. Nota atque instituta ratione magno militum studio paucis diebus opus efficitur. Firmo in Treveris ad pontem praesidio relicto, ne quis ab his subito motus oreretur, reliquas copias equitatumque traducit. Vbii, qui ante obsides dederant atque in deditionem venerant, purgandi sui causa ad eum legatos mittunt, qui doceant neque auxilia ex sua civitate in Treveros missa neque ab se fidem laesam: petunt atque orant ut sibi parcat, ne communi odio Germanorum innocentes pro nocentibus poenas pendant; si amplius obsidum vellet, dare pollicentur. Cognita Caesar causa reperit ab Suebis auxilia missa esse; Vbiorum satisfactionem accipit, aditus viasque in Suebos perquirit. |
|
9. След като Цезар дойде от менапиите у треверите, реши да премине Рен по две причини. Първо, защото германците бяха изпратили помощни войски на треверите против него, друго - да не би Амбиориг да намери прибежище при тях. Във връзка с това решение разпореди да направят мост малко под онова място, дето бе превел войската по-рано. Понеже строежът беше познат и начертан, работата се извършва за малко дни с голямото усърдие на войниците. Като остави силна охрана при моста откъм треверите, да не би те внезапно да вдигнат някой бунт, превежда останалите войски и конницата. Убиите, които по-рано бяха дали заложници и му се бяха покорили, изпращат при него посланици да се оправдаят и да кажат, че тяхното племе не е пращало помощни войски на треверите и не е нарушавало верността. Молят покорно да ги пощади, да не би поради общата омраза към германците невинните да понесат наказание заради виновните. Ако иска повече заложници, обещават да дадат. Цезар разследи работата и намери, че помощните войски са изпратили свебите. Приема удовлетворението на убиите, проуча достъпите и пътищата към свебите.
|
|
[10] Interim paucis post diebus fit ab Vbiis certior Suebos omnes in unum locum copias cogere atque eis nationibus quae sub eorum sint imperio denuntiare, ut auxilia peditatus equitatusque mittant. His cognitis rebus rem frumentariam providet, castris idoneum locum deligit; Vbiis imperat ut pecora deducant suaque omnia ex agris in oppida conferant, sperans barbaros atque imperitos homines inopia cibariorum adductos ad iniquam pugnandi condicionem posse deduci; mandat, ut crebros exploratores in Suebos mittant quaeque apud eos gerantur cognoscant. Illi imperata faciunt et paucis diebus intermissis referunt: Suebos omnes, posteaquam certiores nuntii de exercitu Romanorum venerint, cum omnibus suis sociorumque copiis, quas coegissent, penitus ad extremos fines se recepisse: silvam esse ibi infinita magnitudine, quae appellatur Bacenis; hanc longe introrsus pertinere et pro nativo muro obiectam Cheruscos ab Suebis Suebosque ab Cheruscis iniuriis incursionibusque prohibere: ad eius initium silvae Suebos adventum Romanorum exspectare constituisse. |
|
10. В това време, след няколко дена убиите го осведомяват, че свебите струпват всички войски на едно място и подканват подвластните си племена да изпратят пеши и конни пълчища. Като узна това нещо, погрижва се за прехраната, избира място удобно за лагер. На убиите заповядва да приберат стадата и да надонесат всичкия си имот от селата и стопанствата в укрепените градове, с надежда, че варварите и неопитните хора, подбудени от недостиг на храна, лесно могат се склони към неблагоприятно условие за бой. Поръчва да изпращат чести разузнавачи у свебите и да следят, какво се върши у тях. Убиите изпълняват поръчките и след няколко дена докладват, че след като пристигнали по-точни сведения за римската войска, всички свеби със събраните свои и на съюзниците си пълчища са се оттеглили дълбоко към крайните си граници. Там има гора с безкрайни предели, която се казва Бацена. Тя се простира далеко навътре и, изпречена като естествена стена, охранява херусците от нападенията и грабежите на свебите, а свебите от херусците. При началото на тази гора свебите решили да очакват идването на римляните.
|
|
[11] Quoniam ad hunc locum perventum est, non alienum esse videtur de Galliae Germaniaeque moribus et quo differant hae nationes inter sese proponere. In Gallia non solum in omnibus civitatibus atque in omnibus pagis partibusque, sed paene etiam in singulis domibus factiones sunt, earumque factionum principes sunt qui summam auctoritatem eorum iudicio habere existimantur, quorum ad arbitrium iudiciumque summa omnium rerum consiliorumque redeat. Itaque eius rei causa antiquitus institutum videtur, ne quis ex plebe contra potentio rem auxili egeret: suos enim quisque opprimi et circumveniri non patitur, neque, aliter si faciat, ullam inter suos habet auctoritatem. Haec eadem ratio est in summa totius Galliae: namque omnes civitates in partes divisae sunt duas. |
|
11. Понеже достигнахме до това място на описанието, струва ми се, че не е излишно да поговоря за нравите на галите и германците, и по какво се различават тези народи помежду си. В Галия, не само във всички държави и във всички области и селища, но дори в отделните домове има партии, и начело на партиите стоят тези, които по общо схващане минават за най-издигнати, чието мнение и воля са меродавни по всички въпроси. И изглежда, че това е заведено така от старо време по тази причина, да не би някой от простолюдието да остане без подкрепа срещу по-могъщия. Защото никой не допуска да се притесняват и онеправдават неговите привърженици, а ако постъпва другояче, няма никакво влияние между своите. Същият този ред е в цяла Галия; защото всички държави са разделени на две партии.
|
|
[12] Cum Caesar in Galliam venit, alterius factionis principes erant Aedui, alterius Sequani. Hi cum per se minus valerent, quod summa auctoritas antiquitus erat in Aeduis magnaeque eorum erant clientelae, Germanos atque Ariovistum sibi adiunxerant eosque ad se magnis iacturis pollicitationibusque perduxerant. Proeliis vero compluribus factis secundis atque omni nobilitate Aeduorum interfecta tantum potentia antecesserant, ut magnam partem clientium ab Aeduis ad se traducerent obsidesque ab eis principum filios acciperent et publice iurare cogerent nihil se contra Sequanos consili inituros et partem finitimi agri per vim occupatam possiderent Galliaeque totius principatum obtinerent. Qua necessitate adductus Diviciacus auxili petendi causa Romam ad senatum profectus infecta re redierat. Adventu Caesaris facta commutatione rerum, obsidibus Aeduis redditis, veteribus clientelis restitutis, novis per Caesarem comparatis, quod hi, qui se ad eorum amicitiam adgregaverant, meliore condicione atque aequiore imperio se uti videbant, reliquis rebus eorum gratia dignitateque amplificata Sequani principatum dimiserant. In eorum locum Remi successerant: quos quod adaequare apud Caesarem gratia intellegebatur, ei, qui propter veteres inimicitias nullo modo cum Aeduis coniungi poterant, se Remis in clientelam dicabant. Hos illi diligenter tuebantur: ita et novam et repente collectam auctoritatem tenebant. Eo tum statu res erat, ut longe principes haberentur Aedui, secundum locum dignitatis Remi obtinerent. |
|
12. Когато Цезар дойде в Галия, водачи на едната партия бяха хедуйците, на другата - секванците. Понеже вторите сами по себе си бяха по-слаби, тъй като хедуйците от старина имаха твърде голямо влияние и много привърженици, секванците се съюзили с германците и Ариовист и ги спечелили на своя страна с големи жертви и обещания. А след многобройни благоприятни битки и след като избили цялото болярство на хедуйците, толкова ги надминали по могъщество, та привлекли към себе си голяма част от привържениците на хедуйците и получили като заложници от тях синовете на първенците и ги заставили да обещаят под клетва, че не ще предприемат нищо против тях. Секванците завладели заетата със сила част от съседната земя и спечелили първенството в цяла Галия. При това тежко положение Дивициак се обърнал към сената в Рим да моли помощ, но се върнал, без да свърши нищо. С идването на Цезар стана промяна на нещата, възвърнаха се заложниците на хедуйците, възстановиха се старите привърженици, дори Цезар им припечели нови, защото присъединените към техния съюз се ползуваха от по-добри условия и по-справедлива власт. Когато и по други причини хедуйското влияние и достойнство нарасна, секванците изгубиха първенство. На тяхно място се издигнаха ремите. Понеже хората виждаха, че и те се ползуват с еднакво благоволение при Цезар, онези племена, които поради стари вражди по никой начин не можеха да се съюзят с хедуйците, се обявяваха за привърженици на ремите, а те грижливо ги пазеха. Така задържаха новото и бързо придобито влияние. Работата беше тогава в такова състояние, та хедуйците стояха най-високо по достойнство, а ремите държаха второ място.
|
|
[13] In omni Gallia eorum hominum, qui aliquo sunt numero atque honore, genera sunt duo. Nam plebes paene servorum habetur loco, quae nihil audet per se, nullo adhibetur consilio. Plerique, cum aut aere alieno aut magnitudine tributorum aut iniuria potentiorum premuntur, sese in servitutem dicant nobilibus: in hos eadem omnia sunt iura, quae dominis in servos. Sed de his duobus generibus alterum est druidum, alterum equitum. Illi rebus divinis intersunt, sacrificia publica ac privata procurant, religiones interpretantur: ad hos magnus adulescentium numerus disciplinae causa concurrit, magnoque hi sunt apud eos honore. Nam fere de omnibus controversiis publicis privatisque constituunt, et, si quod est admissum facinus, si caedes facta, si de hereditate, de finibus controversia est, idem decernunt, praemia poenasque constituunt; si qui aut privatus aut populus eorum decreto non stetit, sacrificiis interdicunt. Haec poena apud eos est gravissima. Quibus ita est interdictum, hi numero impiorum ac sceleratorum habentur, his omnes decedunt, aditum sermonemque defugiunt, ne quid ex contagione incommodi accipiant, neque his petentibus ius redditur neque honos ullus communicatur. His autem omnibus druidibus praeest unus, qui summam inter eos habet auctoritatem. Hoc mortuo aut si qui ex reliquis excellit dignitate succedit, aut, si sunt plures pares, suffragio druidum, nonnumquam etiam armis de principatu contendunt. Hi certo anni tempore in finibus Carnutum, quae regio totius Galliae media habetur, considunt in loco consecrato. Huc omnes undique, qui controversias habent, conveniunt eorumque decretis iudiciisque parent. Disciplina in Britannia reperta atque inde in Galliam translata esse existimatur, et nunc, qui diligentius eam rem cognoscere volunt, plerumque illo discendi causa proficiscuntur. |
|
13. В цяла Галия има главно две съсловия, които се ползуват с някакво значение или почит. Защото простолюдието се смята почти като роби, нищо не предприема само по себе си, не го викат на ниакви съвети. Мнозина, когато бъдат притеснени от дългове или от големи данъци или от неправдите на по-могъщите, се обявяват в робство на знатните, които имат над тях всички и същите права, както господари над роби. Та от тези две съсловия едно съставят другите (жреците, духовниците), другото - конниците. Друидите се занимават с богослужение, правят обществени и частни жертвоприношения, тълкуват религиозни въпроси. При тях се стича голям брой младежи за наука, и жреците са на голяма почит между галите. Защото отсъждат почти всички частни и обществени разпри, ако се е случило някое престъпление, ако е станало убийство, ако има препирня за наследство, за земи, пак те разрешават въпросите, определят награди и наказания. АКо някое частни лице или племе не се подчини на техните решения, отлъчват го от богослужението. Това наказание е най-тежкото у тях. Така отлъчените се смятат за нечистиви и престъпни, всички странят от тях, отбягват допир и разговор с тях, да не би от съприкосновението да ги сполети някаква беда. Когато такива търсят правото си, не им се дава и не им се оказва никаква чест. На чело на всички друиди стои един, който има най-голямо влияние между тях. Когато той умре, заема мястото му някой от останалите, ако се е издигнал по достойнство, или ако има повече равни, друидите го избират чрез гласуване; понякога дори се борят с оръжие за първенство. В определено време на годината те заседават на посветено място в пределите на карнутите, която област се смята за средна в цяла Галия. Тук надохождат отвред всички, които имат разпри, и се подчиняват на техните решения и присъди. Мисли се, че науката на друидите е възникнала в Британия, а оттам е пренесена в Галия. И досега които искат по-основно да опознаят това нещо, най-често заминават там за наука.
|
|
[14] Druides a bello abesse consuerunt neque tributa una cum reliquis pendunt; militiae vacationem omniumque rerum habent immunitatem. Tantis excitati praemiis et sua sponte multi in disciplinam conveniunt et a parentibus propinquisque mittuntur. Magnum ibi numerum versuum ediscere dicuntur. Itaque annos nonnulli vicenos in disciplina permanent. Neque fas esse existimant ea litteris mandare, cum in reliquis fere rebus, publicis privatisque rationibus Graecis litteris utantur. Id mihi duabus de causis instituisse videntur, quod neque in vulgum disciplinam efferri velint neque eos, qui discunt, litteris confisos minus memoriae studere: quod fere plerisque accidit, ut praesidio litterarum diligentiam in perdiscendo ac memoriam remittant. In primis hoc volunt persuadere, non interire animas, sed ab aliis post mortem transire ad alios, atque hoc maxime ad virtutem excitari putant metu mortis neglecto. Multa praeterea de sideribus atque eorum motu, de mundi ac terrarum magnitudine, de rerum natura, de deorum immortalium vi ac potestate disputant et iuventuti tradunt. |
|
14. Друидите обикновено не участвуват във война и не плащат данъци, както другите; свободни са от военна служба, а всичко тяхно е неприкосновено. Понеже с отличени с толкова големи облаги, мнозина било доброволно, било пратени от родителите и близките с е събират да учат при тях. Там ги карат да изучат наизуст голямо число стихове. Затова някои остават да учат по двайсет години. И смятат за грешно да записват тия стихове, въпреки че в почти всички останали работи, в обществени и частни сметки си служат с гръцко писмо. Струва ми се, че това са учредили по две причини: едно, защото не искат науката да се изнася между простолюдието; друго - да не би учениците, облегнати на писмото, да се трудят по-малко с памет. Защото при помощта на писмото почти всички занемаряват усърдието да учат наизуст и да упражняват паметта си. Преди всичко искат да внушават това, че душите не умират, но след смъртта преминават от едни в други. И мислят, че така най-много подбуждат народа към храброст, като бъде пренебрегнат страхът преди смъртта. Освен това много разправят за звездите и тяхното движение, за големината на света и земята, за естеството на нещата, за силата и могъществото на безсмъртните богове - и всичко това предават на младежта.
|
|
[15] Alterum genus est equitum. Hi, cum est usus atque aliquod bellum incidit (quod fere ante Caesaris adventum quotannis accidere solebat, uti aut ipsi iniurias inferrent aut illatas propulsarent), omnes in bello versantur, atque eorum ut quisque est genere copiisque amplissimus, ita plurimos circum se ambactos clientesque habet. Hanc unam gratiam potentiamque noverunt. |
|
15. Другото съсловие е от конници. Когато се яви нужда или се случи някоя война - което преди идването на Цезар се е случвало почти всяка година, та или сами да нападат или да отбраняват нападения - те всички отиват на война, и всеки от тях, колкото по-високо стои по род и средства, толкова повече привърженици и наемници има около себе си. Това е единственото им мерило за влияние и могъщество.
|
|
[16] Natio est omnis Gallorum admodum dedita religionibus, atque ob eam causam, qui sunt adfecti gravioribus morbis quique in proeliis periculisque versantur, aut pro victimis homines immolant aut se immolaturos vovent administrisque ad ea sacrificia druidibus utuntur, quod, pro vita hominis nisi hominis vita reddatur, non posse deorum immortalium numen placari arbitrantur, publiceque eiusdem generis habent instituta sacrificia. Alii immani magnitudine simulacra habent, quorum contexta viminibus membra vivis hominibus complent; quibus succensis circumventi flamma exanimantur homines. Supplicia eorum qui in furto aut in latrocinio aut aliqua noxia sint comprehensi gratiora dis immortalibus esse arbitrantur; sed, cum eius generis copia defecit, etiam ad innocentium supplicia descendunt. |
|
16. Целият галски народ твърде много е отдаден на религиозните обреди, и затова, които са налегнати от по-тежки болести и на които предстоят битки и опасности, или принасят в жертва хора вместо животни, или обричат, че ще принесат, като при тези богослужения използуват помощта на друидите, защото вярват, че волята на безсмъртните богове може да се умилостиви, само ако се въздаде човешки живот за човешки живот. А имат учредени и обществени жертвоприношения от този вид. Други племена имат кумири с грамадни размери, чиито изплетени от пръти членове изпълват с живи хора. Като ги запалят отдолу, заобиколените от пламък хора загиват. Вярват, че са твърде приятни за безсмъртните богове смъртни наказания на тези, които са заловени в кражба или грабеж или други престъпления. Но когато няма такива виновници, прибягват до жертвуване дори на невинни.
|
|
[17] Deum maxime Mercurium colunt. Huius sunt plurima simulacra: hunc omnium inventorem artium ferunt, hunc viarum atque itinerum ducem, hunc ad quaestus pecuniae mercaturasque habere vim maximam arbitrantur. Post hunc Apollinem et Martem et Iovem et Minervam. De his eandem fere, quam reliquae gentes, habent opinionem: Apollinem morbos depellere, Minervam operum atque artificiorum initia tradere, Iovem imperium caelestium tenere, Martem bella regere. Huic, cum proelio dimicare constituerunt, ea quae bello ceperint plerumque devovent: cum superaverunt, animalia capta immolant reliquasque res in unum locum conferunt. Multis in civitatibus harum rerum exstructos tumulos locis consecratis conspicari licet; neque saepe accidit, ut neglecta quispiam religione aut capta apud se occultare aut posita tollere auderet, gravissimumque ei rei supplicium cum cruciatu constitutum est. |
|
17. От боговете най-много почитат Меркурий. За него има най-много изображения, него смятат за изобретател на всички изкуства и вярват, че той е водач в пътищата и походите, че той носи най-голямо щастие за печелене пари и търговия. След него почитат Аполон и Марс и Юпитер и Минерва. За тях имат почти същото поверие, както останалите народи: че Аполон отпъжда болестите, че Минерва учи на ръкоделие и занаяти, че Юпитер държи властта над небожителите, ...
|
|
[18] Galli se omnes ab Dite patre prognatos praedicant idque ab druidibus proditum dicunt. Ob eam causam spatia omnis temporis non numero dierum sed noctium finiunt; dies natales et mensum et annorum initia sic observant ut noctem dies subsequatur. In reliquis vitae institutis hoc fere ab reliquis differunt, quod suos liberos, nisi cum adoleverunt, ut munus militiae sustinere possint, palam ad se adire non patiuntur filiumque puerili aetate in publico in conspectu patris adsistere turpe ducunt. |
|
18. ... че всички те са произлезли от бога на нощта, и казват, че това им е предадено от друидите. По тая причина определят сроковете на всяко време не по броя на дните, а на нощите; така означават рождените дни и началото на месеците и годините, та денят следва подир нощта. В останалите наредби на живота се различават от другите народи главно по това, че не допускат синовете си да идват явно при тях, докато не са възмъжали, та да могат да понасят военна служба. И смятат за позорно син на момчешка възраст да застане на обществено място пред погледа на баща си.
|
|
[19] Viri, quantas pecunias ab uxoribus dotis nomine acceperunt, tantas ex suis bonis aestimatione facta cum dotibus communicant. Huius omnis pecuniae coniunctim ratio habetur fructusque servantur: uter eorum vita superarit, ad eum pars utriusque cum fructibus superiorum temporum pervenit. Viri in uxores, sicuti in liberos, vitae necisque habent potestatem; et cum paterfamiliae illustriore loco natus decessit, eius propinqui conveniunt et, de morte si res in suspicionem venit, de uxoribus in servilem modum quaestionem habent et, si compertum est, igni atque omnibus tormentis excruciatas interficiunt. Funera sunt pro cultu Gallorum magnifica et sumptuosa; omniaque quae vivis cordi fuisse arbitrantur in ignem inferunt, etiam animalia, ac paulo supra hanc memoriam servi et clientes, quos ab eis dilectos esse constabat, iustis funeribus confectis una cremabantur. |
|
19. Мъжете колкото пари са получили от жените си като зестра, направят оценка и прибавят също толкова от своето богатство към зестрите. За целия този имот се държи обща сметка, а приходите се запазват; който от двамата съпрузи преживее другия, на него се пада делът и на двамата с приходите от по-раншно време. Мъжете имат право на живот и смърт над жените, както и над децата. Когато е умрял баща на семейство от по-знатен род, неговите роднини се събират, и ако видът на смъртта му буди някакво подозрение, разследват жените, като че ли са робини, а ако се установи нещо съмнително, изгарят ги на огън или ги умъртвяват с различни изтезания. Погребенията са наспроти галския начин на живот тържествени и разточителни. Всичко, което мислят, че е било присърце на живия, го хвърлят на кладата, дори домашни животни. А до неотдавна при по-големите погребения изгаряли заедно с умрелия негови роби и привърженици, които знаели, че той ги е обичал.
|
|
[20] Quae civitates commodius suam rem publicam administrare existimantur, habent legibus sanctum, si quis quid de re publica a finitimis rumore aut fama acceperit, uti ad magistratum deferat neve cum quo alio communicet, quod saepe homines temerarios atque imperitos falsis rumoribus terreri et ad facinus impelli et de summis rebus consilium capere cognitum est. Magistratus quae visa sunt occultant quaeque esse ex usu iudicaverunt multitudini produnt. De re publica nisi per concilium loqui non conceditur. |
|
20. Които държави са известни с по-грижлива уредба на своята страна, имат осветено от законите, та ако някой долови по слух и мълва от съседите нещо за държавата, да донесе на управниците и да не съобщава никому другиму, понеже е установено, че неразсъдливи и неопитни хора често се плашат от лъжливи слухове и се подтикват към престъпление и вземат решения за твърде важни работи. Управниците каквото намират за нужно скриват, а каквото смятат, че е полезно, съобщават на народа. По държавни въпроси позволяват да се говори само на обществени събрания.
|
|
[21] Germani multum ab hac consuetudine differunt. Nam neque druides habent, qui rebus divinis praesint, neque sacrificiis student. Deorum numero eos solos ducunt, quos cernunt et quorum aperte opibus iuvantur, Solem et Vulcanum et Lunam, reliquos ne fama quidem acceperunt. Vita omnis in venationibus atque in studiis rei militaris consistit: ab parvulis labori ac duritiae student. Qui diutissime impuberes permanserunt, maximam inter suos ferunt laudem: hoc ali staturam, ali vires nervosque confirmari putant. Intra annum vero vicesimum feminae notitiam habuisse in turpissimis habent rebus; cuius rei nulla est occultatio, quod et promiscue in fluminibus perluuntur et pellibus aut parvis renonum tegimentis utuntur magna corporis parte nuda. |
|
21. Германците много се различават от тоя начин на живот, защото нито имат жреци, които да се занимават с божествените работи, нито се грижат за жертвоприношения. За богове почитат само тези, които виждат и чиято сила явно изпитват: Слънце и Огън и Луна, а за другите не са и чували. Целият им живот се състои в лов и занимания по военно дело; от мънички залягат на труд и суровост. Които най-дълго са останали целомъдрени, се радват на най-голяма похвала между своите; едни мислят, че от това укрепва ръстът, други - силите и мускулите. А смятат за най-позорно нещо да е имал човек връзки с жена преди двайсетата си година. Тя работа не се крие никак, защото се къпят смесено в реките и се обличат с животински кожи и малки покривки от елени, та голяма част от тялото остава гола.
|
|
[22] Agriculturae non student, maiorque pars eorum victus in lacte, caseo, carne consistit. Neque quisquam agri modum certum aut fines habet proprios; sed magistratus ac principes in annos singulos gentibus cognationibusque hominum, qui una coierunt, quantum et quo loco visum est agri attribuunt atque anno post alio transire cogunt. Eius rei multas adferunt causas: ne adsidua consuetudine capti studium belli gerendi agricultura commutent; ne latos fines parare studeant, potentioresque humiliores possessionibus expellant; ne accuratius ad frigora atque aestus vitandos aedificent; ne qua oriatur pecuniae cupiditas, qua ex re factiones dissensionesque nascuntur; ut animi aequitate plebem contineant, cum suas quisque opes cum potentissimis aequari videat. |
|
22. Не залягат за земеделие, и главната им храна се състои от мляко, сирене, месо. И никой няма определено количество земя или частна поземлена собственост, но управниците и князете за всяка година определят на родовете и семейните задруги, които са се събрали заедно, толкова земя и на такова място, както намират за добре, а на следната година ги карат да се разменят. Привеждат много причини за тоя ред: да не би като привикнат на заседнал живот, покрай земеделието да отслабне войнствеността им; да не би да заламтят да припечелят широки земи, и по-могъщите да изтикат по-бедните от владенията им; да не се благоустрояват много грижливо срещу студ и жега; да не възникне някаква алчност за богатства, от което нещо се пораждат разединения и несъгласие; да задържат простолюдието в духовно равенство, когато всеки вижда, че има толкова имот, колкото и най-могъщите.
|
|
[23] Civitatibus maxima laus est quam latissime circum se vastatis finibus solitudines habere. Hoc proprium virtutis existimant, expulsos agris finitimos cedere, neque quemquam prope audere consistere; simul hoc se fore tutiores arbitrantur repentinae incursionis timore sublato. Cum bellum civitas aut illa tum defendit aut infert, magistratus, qui ei bello praesint, ut vitae necisque habeant potestatem, deliguntur. In pace nullus est communis magistratus, sed principes regionum atque pagorum inter suos ius dicunt controversiasque minuunt. Latrocinia nullam habent infamiam, quae extra fines cuiusque civitatis fiunt, atque ea iuventutis exercendae ac desidiae minuendae causa fieri praedicant. Atque ubi quis ex principibus in concilio dixit se ducem fore, qui sequi velint, profiteantur, consurgunt ei qui et causam et hominem probant suumque auxilium pollicentur atque ab multitudine collaudantur: qui ex his secuti non sunt, in desertorum ac proditorum numero ducuntur, omniumque his rerum postea fides derogatur. Hospitem violare fas non putant; qui quacumque de causa ad eos venerunt, ab iniuria prohibent, sanctos habent, hisque omnium domus patent victusque communicatur. |
|
23. Най-голяма хвала за отделните държави е да имат около себе си колкото може по-широко простори от опустошени земи. Смятат това за белег на особена храброст, ако изгонените от земите си съседи отстъпят, и никой не се осмели да заседне близо до тях.Същевременно намират, че така ще бъдат в по-голяма безопасност, защото са обезпечени от внезапно вражеско нападение. Когато едно племе отбранява нанесена война или то самото обявява, избират управници, които да ръководят войната и имат власт на живот и смърт. В мирно време няма никаква обществена власт,но князете на отделните области и околии раздават правосъдие между своите и углаждат разприте. Разбойничеството не е никак позорно, щом става извън пределите на която и да е тяхна държава. Дори казват, че правят това, за да се упражнява младежта и да не стои без работа. И когато някой княз провъзгласи в събрание, че той ще бъде водач на разбойническа дружина, а които искат да го последват, нека заявят, тогава се вдигат всички, които одобряват предложението и водача, и обещават своята подкрепа, а множеството ги похвалява. Които от заявилите не вземат участие в похода, смятат ги за бегълци и предатели и после не им вярват в нищо. Смятат за грешно да обиждат гостенин; които и по каквато и да е причина са дошли при тях, пазят ги от неправда и ги смятат за неприкосновени, и за тях са отворени домовете на всички, и делят с тях храната си.
|
|
[24] Ac fuit antea tempus, cum Germanos Galli virtute superarent, ultro bella inferrent, propter hominum multitudinem agrique inopiam trans Rhenum colonias mitterent. Itaque ea quae fertilissima Germaniae sunt loca circum Hercyniam silvam, quam Eratostheni et quibusdam Graecis fama notam esse video, quam illi Orcyniam appellant, Volcae Tectosages occupaverunt atque ibi consederunt; quae gens ad hoc tempus his sedibus sese continet summamque habet iustitiae et bellicae laudis opinionem. Nunc quod in eadem inopia, egestate, patientia qua Germani permanent, eodem victu et cultu corporis utuntur; Gallis autem provinciarum propinquitas et transmarinarum rerum notitia multa ad copiam atque usus largitur, paulatim adsuefacti superari multisque victi proeliis ne se quidem ipsi cum illis virtute comparant. |
|
24. А било е някога време, когато галите надминавали германците по храброст, обявявали войни отвъд Рен, а поради множеството хора и недостиг на земя, плащали там заселници. Така племето тектозаги от рода волци2 заели най-плодородните местности на Германия около Херцинската гора, която виждам, че е била известна по мълва на Ератостен3 и на някои гърци, която те наричат Орциния - и заседнали там. Това племе и досега се задържа на тези места и се слави с голяма справедливост и военна храброст. Понеже германците все още се намират в същата оскъдица, беднота и издръжливост, както преди, употребяват същата храна и облекло, а от друга страна близостта на нашите провинции и запознаването с презморски стоки приучва галите към по-охолен живот и удобства, те постепенно привикнали да ги надвиват и, победени в множество битки, дори сами не се сравняват по храброст с гербанците.
|
|
[25] Huius Hercyniae silvae, quae supra demonstrata est, latitudo novem dierum iter expedito patet: non enim aliter finiri potest, neque mensuras itinerum noverunt. Oritur ab Helvetiorum et Nemetum et Rauracorum finibus rectaque fluminis Danubi regione pertinet ad fines Dacorum et Anartium; hinc se flectit sinistrorsus diversis ab flumine regionibus multarumque gentium fines propter magnitudinem adtingit; neque quisquam est huius Germaniae, qui se aut adisse ad initium eius silvae dicat, cum dierum iter LX processerit, aut, quo ex loco oriatur, acceperit: multaque in ea genera ferarum nasci constat, quae reliquis in locis visa non sint; ex quibus quae maxime differant ab ceteris et memoriae prodenda videantur haec sunt. |
|
25. Ширината на Херцинската гора4, която споменах по-горе, се простира девет дена път за бързоходец, защото другояче не може да се определи, и не знаят размерите на пътищата. Тя започва от границите на хелветийци, немети и равраци и се простира в права посока по река Дунавий (Дунав) към пределите на даките и анаритите. От тук възвива наляво в обратна посока и поради обширността си докосва пределите на много племена. И няма никой от съседната Германия да каже, че е достигнал до края на гората, дори ако е пропътувал 60 дена път, или да е дочул, от кое място започва Знае се, че в нея се въдят различни видове диви животни, които не са познати другаде. От тези животни най-.много се различават от останалите и ми се струва, че заслужава да се споменат следните.
|
|
[26] Est bos cervi figura, cuius a media fronte inter aures unum cornu exsistit excelsius magisque directum his, quae nobis nota sunt, cornibus: ab eius summo sicut palmae ramique late diffunduntur. Eadem est feminae marisque natura, eadem forma magnitudoque cornuum. |
|
26. Има вол с външен вид на елен, отсред челото на който се издига между ушите един рог, по-висок и по-прав от познатите нам рога. От върха на този рог има широки длановидни разклонения. И мъжкото и женското са еднакви, със същата форма и големина на рогата.
|
|
[27] Sunt item, quae appellantur alces. Harum est consimilis capris figura et varietas pellium, sed magnitudine paulo antecedunt mutilaeque sunt cornibus et crura sine nodis articulisque habent neque quietis causa procumbunt neque, si quo adflictae casu conciderunt, erigere sese aut sublevare possunt. His sunt arbores pro cubilibus: ad eas se applicant atque ita paulum modo reclinatae quietem capiunt. Quarum ex vestigiis cum est animadversum a venatoribus, quo se recipere consuerint, omnes eo loco aut ab radicibus subruunt aut accidunt arbores, tantum ut summa species earum stantium relinquatur. Huc cum se consuetudine reclinaverunt, infirmas arbores pondere adfligunt atque una ipsae concidunt. |
|
27. Има също така наречените лосове. По вид и цвят на кожата са твърде подобни на кози, но ги надминават по големина, а рогата им са притъпени и имат нозе без коленни стави. Не лягат, за да си почиват, и ако случайно паднат повалени, не могат да се изправят и станат. За легла им служат дърветата. Към тях се възсланят и тъй само малко наклонени отпочиват. Когато ловците забележат по следите им, къде са свикнали да се прибират, подравят от корен или подсичат всички дървета на това място, така щото едвам да се крепят изправени. Когато животните по навик се опрат тук, катурват с тежината си неустойчивите дървета, и сами падат заедно с тях.
|
|
[28] Tertium est genus eorum, qui uri appellantur. Hi sunt magnitudine paulo infra elephantos, specie et colore et figura tauri. Magna vis eorum est et magna velocitas, neque homini neque ferae quam conspexerunt parcunt. Hos studiose foveis captos interficiunt. Hoc se labore durant adulescentes atque hoc genere venationis exercent, et qui plurimos ex his interfecerunt, relatis in publicum cornibus, quae sint testimonio, magnam ferunt laudem. Sed adsuescere ad homines et mansuefieri ne parvuli quidem excepti possunt. Amplitudo cornuum et figura et species multum a nostrorum boum cornibus differt. Haec studiose conquisita ab labris argento circumcludunt atque in amplissimis epulis pro poculis utuntur. |
|
28. Трети вид са така наречените турове. Те са малко по-дребни от слоновете, с изглед, цвят и външност на воля. Голяма е тяхната сила и бързина. Не щадят нито човек, нито звяр, който съзрат. Тях грижливо ги ловят в изкопани ями и ги избиват. С тоя вид лов се занимават юношите и от него заякват. А които са избили най-много турове, донасят в обществото за доказателство рогата и получават голяма похвала. Хванати макар и съвсем мънички, не могат да привикнат с хора и да се опитомят. Големината, формата и видът на рогата им много се различават от рогата на нашите волове. Тях ги събират грижливо, обковават ги откъм широката страна със сребро и при по-тържествените пиршества ги употребяват вместо чаши.
|
|
[29] Caesar, postquam per Vbios exploratores comperit Suebos sese in silvas recepisse, inopiam frumenti veritus, quod, ut supra demonstravimus, minime omnes Germani agriculturae student, constituit non progredi longius; sed, ne omnino metum reditus sui barbaris tolleret atque ut eorum auxilia tardaret, reducto exercitu partem ultimam pontis, quae ripas Vbiorum contingebat, in longitudinem pedum ducentorum rescindit atque in extremo ponte turrim tabulatorum quattuor constituit praesidiumque cohortium duodecim pontis tuendi causa ponit magnisque eum locum munitionibus firmat. Ei loco praesidioque Gaium Volcatium Tullum adulescentem praefecit. Ipse, cum maturescere frumenta inciperent, ad bellum Ambiorigis profectus per Arduennam silvam, quae est totius Galliae maxima atque ab ripis Rheni finibusque Treverorum ad Nervios pertinet milibusque amplius quingentis in longitudinem patet, Lucium Minucium Basilum cum omni equitatu praemittit, si quid celeritate itineris atque opportunitate temporis proficere possit; monet, ut ignes in castris fieri prohibeat, ne qua eius adventus procul significatio fiat: sese confestim subsequi dicit. |
|
29. След като Цезар узна от съгледвачите убии, че свебите са се оттеглили в горите, реши да не напредва по-далеко, ако се опасяваше от недостиг на житни храни, понеже, както споменахме по-горе, германците твърде малко се занимават със земеделие. От друга страна искаше да поддържа у варварите страха, че може да се върне, също и да забави техните подкрепления. затова, като оттегли обратно войската, разрушава на дължина 200 крачки отвъдната част на моста, която докосваше брега на убите, а накрая на останалия мост издига четириетажна дървена кула, поставя охрана от 12 кохорти да пази моста и укрепява мястото с големи окопи. Назначава юношата Гай Волкаций Тул за началник на бреговата охрана. А когато житата почнаха да узряват, сам той потегли на война срещу Амбиориг през Ардуенската гора, която е най-голяма в цяла Галия и се простира от бреговете на Рен и пределите на треверите към нервийците и надлъж обхваща повече от 500 хиляди крачки. Изпраща напред Луций Минуций Базил с цялата конница, дано успее да използува някак бързи поход и удобното време. Предупреждава го да не палят никакви огньове в становете, за да не се забележи отдалеко неговото пристигане; казва, че той незабавно ще го последва.
|
|
[30] Basilus, ut imperatum est, facit. Celeriter contraque omnium opinionem confecto itinere multos in agris inopinantes deprehendit: eorum indicio ad ipsum Ambiorigem contendit, quo in loco cum paucis equitibus esse dicebatur. Multum cum in omnibus rebus tum in re militari potest fortuna. Nam <sicut> magno accidit casu ut in ipsum incautum etiam atque imparatum incideret, priusque eius adventus ab omnibus videretur, quam fama ac nuntius adferretur: sic magnae fuit fortunae omni militari instrumento, quod circum se habebat, erepto, raedis equisque comprehensis ipsum effugere mortem. Sed hoc quoque factum est, quod aedificio circumdato silva, ut sunt fere domicilia Gallorum, qui vitandi aestus causa plerumque silvarum atque fluminum petunt propinquitates, comites familiaresque eius angusto in loco paulisper equitum nostrorum vim sustinuerunt. His pugnantibus illum in equum quidam ex suis intulit: fugientem silvae texerunt. Sic et ad subeundum periculum et ad vitandum multum fortuna valuit. |
|
30. Базил постъпи, както му заповядахме. Измина пътя бързо и неочаквано за всички, та плени из полята мнозина изненадани. По тяхно указание потегли към мястото, дето казваха, че се намира самият Амбиориг с малцина конници. Както във всички други работи, така и във войната голямо значение има щастието. Защото както беше голяма случайност, та попаднал тъкмо на него, изненадан, дори неподготвен, и преди хората му да усетят идването на Базил и да се разнесе мълва или известие, така и Амбиориг имал голямо щастие, та въпреки че му заграбили всички военни прибори, които имал около себе си, заловили му колата и конете, сам той избягал смъртта. Това стана благодарение на неговите съпътници и другари. Те задържаха за малко устрема на нашите конници в едно тясно място при заобиколената с гора къща, както с почти всички жилища на галите, които обикновено се заселват край гори и реки за защита от горещините. Докато те се биеха, някой от неговите го качил на кон, та избягал и се скрил в горите. Така съдбата стана причина и да попадне в опасност и да се отърве.
|
|
[31] Ambiorix copias suas iudicione non conduxerit, quod proelio dimicandum non existimarit, an tempore exclusus et repentino equitum adventu prohibitus, cum reliquum exercitum subsequi crederet, dubium est. Sed certe dimissis per agros nuntiis sibi quemque consulere iussit. Quorum pars in Arduennam silvam, pars in continentes paludes profugit; qui proximi Oceano fuerunt, his insulis sese occultaverunt, quas aestus efficere consuerunt: multi ex suis finibus egressi se suaque omnia alienissimis crediderunt. Catuvolcus, rex dimidiae partis Eburonum, qui una cum Ambiorige consilium inierat, aetate iam confectus, cum laborem aut belli aut fugae ferre non posset, omnibus precibus detestatus Ambiorigem, qui eius consilii auctor fuisset, taxo, cuius magna in Gallia Germaniaque copia est, se exanimavit. |
|
31. Не се знае с положителност, дали Амбиориг нарочно не е събрал своите пълчища, понеже не мислел да се впуска в бой, или нямал време и му попречило внезапното идване на конниците, още повече като предполагал, че следва и останалата войска, но знаем добре, че разпратил навред из полята вестители и заповядал, всеки да се грижи за себе си. Част от населението избягало в гората Ардуена, друга - в блатистите местности. Които бяха близко до Океана, се скриха из направените от вълните острови. Мнозина напуснали своите предели и поверили живота и имота си на съвсем чужди хора. Царят на другата половина ебурони Катуволк, който беше съучастник на Амбиориг, понеже поради преклонна възраст не можел да понася мъките на война и бягство, проклел с всички клетви виновника на тоя бунт Амбиориг и се отровил с ягоди от тис, който много се среща из Галия и Германия.
|
|
[32] Segni Condrusique, ex gente et numero Germanorum, qui sunt inter Eburones Treverosque, legatos ad Caesarem miserunt oratum, ne se in hostium numero duceret neve omnium Germanorum, qui essent citra Rhenum, unam esse causam iudicaret: nihil se de bello cogitavisse, nulla Ambiorigi auxilia misisse. Caesar explorata re quaestione captivorum, si qui ad eos Eburones ex fuga convenissent, ad se ut reducerentur, imperavit; si ita fecissent, fines eorum se violaturum negavit. Tum copiis in tres partes distributis impedimenta omnium legionum Aduatucam contulit. Id castelli nomen est. Hoc fere est in mediis Eburonum finibus, ubi Titurius atque Aurunculeius hiemandi causa consederant. Hunc cum reliquis rebus locum probabat, tum quod superioris anni munitiones integrae manebant, ut militum laborem sublevaret. Praesidio impedimentis legionem quartamdecimam reliquit, unam ex eis tribus, quas proxime conscriptas ex Italia traduxerat. Ei legioni castrisque Quintum Tullium Ciceronem praeficit ducentosque equites attribuit. |
|
32. Германските племена сегни и кондрузи, които живеят между ебуроните и треверите, изпратиха посланици при Цезар, с молба да не ги смята за врагове и да не мисли, че интересите на всички германци отсам Рен са еднакви. Та те дори не са помисляли за война, не са изпращали никаква подкрепа на Амбиориг. Цезар проучи работата чрез разпит на пленниците и заповяда, ако някои ебуронци избягат у тях, да ги доведат пи него; сторят ли това, не ще опустошава страната им. Тогава разпредели войската на три части и струпа обоза на всичките легиони в Атуатука. Това е име на една крепост. Тя е почти насред ебуронските предели, където Титурий и Аврункулей бяха заседнали да зимуват. Избра това място както по други съображения, така и да облекчи труда на войниците, понеже окопите от предишната година стояха невредими. Остави за охрана на обоза четиринайсетия легион, един от трите неотдавна записани и доведени, а за началник на този легион и на лагера назначи Квинт Тулий Цизерон и му даде 200 конника.
|
|
[33] Partito exercitu Titum Labienum cum legionibus tribus ad Oceanum versus in eas partes quae Menapios attingunt proficisci iubet; Gaium Trebonium cum pari legionum numero ad eam regionem quae ad Aduatucos adiacet depopulandam mittit; ipse cum reliquis tribus ad flumen Scaldem, quod influit in Mosam, extremasque Arduennae partis ire constituit, quo cum paucis equitibus profectum Ambiorigem audiebat. Discedens post diem septimum sese reversurum confirmat; quam ad diem ei legioni quae in praesidio relinquebatur deberi frumentum sciebat. Labienum Treboniumque hortatur, si rei publicae commodo facere possint, ad eum diem revertantur, ut rursus communicato consilio exploratisque hostium rationibus aliud initium belli capere possint. |
|
33. След като раздели войската, заповяда на Тит Лабиен да се запъти с три легиона към Океана, в тези страни, които граничат с менапиите. Изпраща Гай Требоний със същото число легиони да опустоши областта, която лежи към атуатуците. Сам той с останалите три легиона решава да отиде към реката Скалди (Еско), която се влива в Моза, и към най-далечните части на Ардуена, където чуваше, че Амбиориг е заминал с малко конници. На тръгване заявява, че ще се върне след седем дена, когато трябваше да се раздаде храна на оставения за стража легион. Напомня на Лабиен и Требоний, че е от полза за общото дело да се върнат и те в същия ден, та като разменят отново мисли и проучат неприятелските планове, да могат да подхванат войната в нова насока.
|
|
[34] Erat, ut supra demonstravimus, manus certa nulla, non oppidum, non praesidium, quod se armis defenderet, sed in omnes partes dispersa multitudo. Vbi cuique aut valles abdita aut locus silvestris aut palus impedita spem praesidi aut salutis aliquam offerebat, consederat. Haec loca vicinitatibus erant nota, magnamque res diligentiam requirebat non in summa exercitus tuenda (nullum enim poterat universis <a> perterritis ac dispersis periculum accidere), sed in singulis militibus conservandis; quae tamen ex parte res ad salutem exercitus pertinebat. Nam et praedae cupiditas multos longius evocabat, et silvae incertis occultisque itineribus confertos adire prohibebant. Si negotium confici stirpemque hominum sceleratorum interfici vellet, dimittendae plures manus diducendique erant milites; si continere ad signa manipulos vellet, ut instituta ratio et consuetudo exercitus Romani postulabat, locus ipse erat praesidio barbaris, neque ex occulto insidiandi et dispersos circumveniendi singulis deerat audacia. Vt in eiusmodi difficultatibus, quantum diligentia provideri poterat providebatur, ut potius in nocendo aliquid praetermitteretur, etsi omnium animi ad ulciscendum ardebant, quam cum aliquo militum detrimento noceretur. Dimittit ad finitimas civitates nuntios Caesar: omnes ad se vocat spe praedae ad diripiendos Eburones, ut potius in silvis Gallorum vita quam legionarius miles periclitetur, simul ut magna multitudine circumfusa pro tali facinore stirps ac nomen civitatis tollatur. Magnus undique numerus celeriter convenit. |
|
34. Както споменахме по-горе, нямаше никаква редовна сила, нито град, нито стража да се отбранява с оръжие, но по всички страни разпръснато множество. Всеки се беше скрил, където му даваше някаква надежда аз охрана и спасение било отдалечена долина, било гористо място или непристъпно блато. Тези места бяха познати на тамошните жители, и работата изискваше голяма предпазливост. Не че имаше опасност за цялата войска - изплашените и разпръснати врагове не можеха да застрашават събраните вкупом, но трябваше да се запазват отделните войници, което все пак косвено се отнасяше до благосъстоянието на войската. Защото желанието за плячка подмамваше мнозина по-далеко, а горите пречеха да се отиде в гъсти редици по несигурни и скрити пътища. Ако Цезар искаше да изпълни задачата си и да изтреби до корен престъпните хора, трябваше да разделя войската и да разпраща множество отряди; ако ли пък искаше да задържи ротите при знамената, както изисква заведеният ред и навик на римската войска, самото място охраняваше варварите, а на отделни врагове не липсваше дързост да устройват засади на скрито и да заобикалят разпръснатите. При тези мъчнотии Цезар действуваше много предпазливо и, въпреки че сърцата на всички наши горяха за мъст, той предпочиташе да пропусне някои случаи да напакости на враговете, отколкото да стори това с известна загуба на войници. Цезар разпраща вестители до съседните племена, призовава всички да плячкосват и разграбват страната на ебуроните. Така той смяташе да се излага на опасност из горите по-скоро животът на галите, от7колкото римският легионер, същевременно, като изсипе наоколо голямо множество нападатели, да изкорени и името на престъпното племе, зарад нечуваното му деяние. Наскоро се събра отвред грамадно множество.
|
|
[35] Haec in omnibus Eburonum partibus gerebantur, diesque appetebat septimus, quem ad diem Caesar ad impedimenta legionemque reverti constituerat. Hic quantum in bello fortuna possit et quantos adferat casus cognosci potuit. Dissipatis ac perterritis hostibus, ut demonstravimus, manus erat nulla quae parvam modo causam timoris adferret. Trans Rhenum ad Germanos pervenit fama, diripi Eburones atque ultro omnes ad praedam evocari. Cogunt equitum duo milia Sugambri, qui sunt proximi Rheno, a quibus receptos ex fuga Tencteros atque Vsipetes supra docuimus. Transeunt Rhenum navibus ratibusque triginta milibus passuum infra eum locum, ubi pons erat perfectus praesidiumque ab Caesare relictum: primos Eburonum fines adeunt; multos ex fuga dispersos excipiunt, magno pecoris numero, cuius sunt cupidissimi barbari, potiuntur. Invitati praeda longius procedunt. Non hos palus in bello latrociniisque natos, non silvae morantur. Quibus in locis sit Caesar ex captivis quaerunt; profectum longius reperiunt omnemque exercitum discessisse cognoscunt. Atque unus ex captivis "Quid vos," inquit, "hanc miseram ac tenuem sectamini praedam, quibus licet iam esse fortunatissimos? Tribus horis Aduatucam venire potestis: huc omnes suas fortunas exercitus Romanorum contulit: praesidi tantum est, ut ne murus quidem cingi possit, neque quisquam egredi extra munitiones audeat." Oblata spe Germani quam nacti erant praedam in occulto relinquunt; ipsi Aduatucam contendunt usi eodem duce, cuius haec indicio cognoverant. |
|
35. Това ставаше по всички краище на ебуронските предели, а наближаваше седмият ден, когато Цезар бе определил да се върне пир обоза и легиона. Тук можа да проличи, колко много влияе щастието във войната и колко големи изненади докарва. Както споменахме, между разпръснатите и изплашени неприятели нямаше никаква редовна сила, която да дава и малък повод за страх. Мълвата, че се разграбват ебуроните и дори че всички са поканени на плячка, достигна и отвъд Рен. Съседното на Рен германско племе сугамбри, за които казахме по-горе, че са приели избягалите тенктери и узипети, събират 2000 конника и преминават реката с кораби и салове на 30 хиляди крачки по-долу от мястото, дето Цезар беше направил мост и оставил стража. Най-напред нахлуват в ебуронските земи. Пленяват мнозина разпръснати в бягство, плячкосват голям брой стада, за които варварите са така лакоми. Съблазнени от плячката, напредват по-далеко. Отрасли във война и грабеж, тях не ги задържат нито блата, нито гори. Разпитват пленените, на кое място е Цезар, узнават, че е заминал доста далеко, и че цялата войска се е оттеглила. А един от пленниците казал: "Защо си губите времето с тази жалка и дребна плячка, когато имате възможност изведнъж да станете твърде богати? За три часа можете да отидете до Атуатука. Там римската войска е натрупала всичкия си имот; охраната е толкова малка, та дори не може да обиколи стената, и никой не смее да излезе извън окопите". При тази надежда германците оставят на скрито място заграбената плячка; сами се впускат към Атуатука под водителството на същия, от когото бяха узнали това.
|
|
[36] Cicero, qui omnes superiores dies praeceptis Caesaris cum summa diligentia milites in castris continuisset ac ne calonem quidem quemquam extra munitionem egredi passus esset, septimo die diffidens de numero dierum Caesarem fidem servaturum, quod longius progressum audiebat, neque ulla de reditu eius fama adferebatur, simul eorum permotus vocibus, qui illius patientiam paene obsessionem appellabant, siquidem ex castris egredi non liceret, nullum eiusmodi casum exspectans, quo novem oppositis legionibus maximoque equitatu dispersis ac paene deletis hostibus in milibus passuum tribus offendi posset, quinque cohortes frumentatum in proximas segetes mittit, quas inter et castra unus omnino collis intererat. Complures erant ex legionibus aegri relicti; ex quibus qui hoc spatio dierum convaluerant, circiter CCC, sub vexillo una mittuntur; magna praeterea multitudo calonum, magna vis iumentorum, quae in castris subsederant, facta potestate sequitur. |
|
36. Цицерон, който през всички по-предишни дни съгласно заповедта на Цезар най-строго бе задържал войниците в стана и не бе допуснал даже никой военен прислужник да излезе извън окопите, на седмия ден се усъмнил, дали Цезар ще устои на думата си за роя на дните, понеже чуваше, че той е напреднал по-далеко, а не достигаше никаква мълва за възвръщането му. Освен това му повлияли и натякванията на тези, които наричаха неговото търпеливо очакване почти обсада, щом никому не е позволено да излезе от лагера. Без да допуска подобен случай, че при девет изкарани на бой легиони и твърде голяма конница разсипаните и почти унищожени врагове биха могли да нападнат един лагер с три хиляди крачки обиколка, изпраща 5 кохорти да събират храни из съседните посеви, които делеше от лагера само един хълм. Мнозина болни от различните легиони бяха оставени в лагера, около 300 от тях, оздравели през тия няколко дни, ги изпраща под едно знаме заедно с храносъбирачите. Освен това при дадената възможност излизат голям брой военни прислужници и много товарен добитък, който беше оставен в стана.
|
|
[37] Hoc ipso tempore et casu Germani equites interveniunt protinusque eodem illo, quo venerant, cursu ab decumana porta in castra irrumpere conantur, nec prius sunt visi obiectis ab ea parte silvis, quam castris appropinquarent, usque eo ut qui sub vallo tenderent mercatores recipiendi sui facultatem non haberent. Inopinantes nostri re nova perturbantur, ac vix primum impetum cohors in statione sustinet. Circumfunduntur ex reliquis hostes partibus, si quem aditum reperire possent. Aegre portas nostri tuentur, reliquos aditus locus ipse per se munitioque defendit. Totis trepidatur castris, atque alius ex alio causam tumultus quaerit; neque quo signa ferantur neque quam in partem quisque conveniat provident. Alius iam castra capta pronuntiat, alius deleto exercitu atque imperatore victores barbaros venisse contendit; plerique novas sibi ex loco religiones fingunt Cottaeque et Tituri calamitatem, qui in eodem occiderint castello, ante oculos ponunt. Tali timore omnibus perterritis confirmatur opinio barbaris, ut ex captivo audierant, nullum esse intus praesidium. Perrumpere nituntur seque ipsi adhortantur, ne tantam fortunam ex manibus dimittant. |
|
37. Случайно в същото време пристигат германските конници и веднага със същия устрем, с който бяха дошли, се опитват да се втурнат в лагера откъм задната врата. Поради изпречените от тая страна гори нашите ги видели, едвам когато онези наближили досам лагера, а продавачите, които били разпънали сергии под насипа, нямали възможност да се приберат вътре. Изненадани от неочакваното нападение, нашите се стряскат, и застаналата на стража кохорта едвам издържа първия напор. Враговете се нахвърлят от останалите страни, дано успеят да намерят някакъв достъп. Нашите едвам отбраняват портите; останалите достъпи пази самото място и укреплението. Настъпва тревога по целия лагер, и един друг се питат за причината на смущението. Никой не знае, къде да нападнат, нито къде да се съберат. Един казва, че лагерът вече е превзет, друг твърди, че варварите са дошли като победители след разгрома на нашата войска и военачалник. Мнозина го обхваща особен суеверен страх поради злополучното място, и си представят гибелта на Кота и Титурий, които загинаха в същото укрепление. Понеже всички бяха обзети от толкова голям ужас, у варварите се затвърдява убеждението, както бяха чули от пленника, че вътре няма никаква охрана. Напрягат сили да се втурнат и сами се насърчават да не изпускат из ръце тлъстата облага.
|
|
[38] Erat aeger cum praesidio relictus Publius Sextius Baculus, qui primum pilum ad Caesarem duxerat, cuius mentionem superioribus proeliis fecimus, ac diem iam quintum cibo caruerat. Hic diffisus suae atque omnium saluti inermis ex tabernaculo prodit: videt imminere hostes atque in summo esse rem discrimine: capit arma a proximis atque in porta consistit. Consequuntur hunc centuriones eius cohortis quae in statione erat: paulisper una proelium sustinent. Relinquit animus Sextium gravibus acceptis vulneribus: aegre per manus tractus servatur. Hoc spatio interposito reliqui sese confirmant tantum, ut in munitionibus consistere audeant speciemque defensorum praebeant. |
|
38. Между болните в стана беше оставен и Публий Секстий Бакул, стотник на първи отряд при Цезар, за когото споменавахме при по-предишните битки, и вече пети ден не беше ял нищо. Той, отчаян за спасението на себе си и на другите, излиза невъоръжен от палатката; вижда, че се задават врагове, и че работата е в крайна опасност; грабва оръжие от най-близките и застава на портата. Последват го стотниците на тази кохорта, която беше на стража; за кратко време заедно поддържат битката. Секстий изгубва съзнание поради получените тежки рани; отпаднал едвам го спасяват, като го подават от ръце на ръце. През това време останалите дотолкова се съвземат от уплахата, че се осмеляват да застанат на окопите и заемат вид на защитници.
|
|
[39] Interim confecta frumentatione milites nostri clamorem exaudiunt: praecurrunt equites; quanto res sit in periculo cognoscunt. Hic vero nulla munitio est quae perterritos recipiat: modo conscripti atque usus militaris imperiti ad tribunum militum centurionesque ora convertunt; quid ab his praecipiatur exspectant. Nemo est tam fortis quin rei novitate perturbetur. Barbari signa procul conspicati oppugnatione desistunt: redisse primo legiones credunt, quas longius discessisse ex captivis cognoverant; postea despecta paucitate ex omnibus partibus impetum faciunt. |
|
39. В това време нашите войници събрали храна и дочуват крясък; конниците препускат напред; виждат, колко опасно е положението. Тук, обаче, извън лагера, няма никакво укрепление да подслони изплашените; току-що постъпили на служба и неопитни във военното дело, обръщат поглед към военните трибуни и стотниците; очакват разпоредба от тях. Никой не е дотолкова храбър, да не се смути от такава неочаквана работа. Варварите като съгледали отдалеко нашите военни знамена, отстъпват от нападението; първом допускат, че са се върнали легионите, за които били чули от пленниците, че са заминали надалеко; после виждат малочислеността на нашите и нападат от всички страни.
|
|
[40] Calones in proximum tumulum procurrunt. Hinc celeriter deiecti se in signa manipulosque coniciunt: eo magis timidos perterrent milites. Alii cuneo facto ut celeriter perrumpant censent, quoniam tam propinqua sint castra, et si pars aliqua circumventa ceciderit, at reliquos servari posse confidunt; alii, ut in iugo consistant atque eundem omnes ferant casum. Hoc veteres non probant milites, quos sub vexillo una profectos docuimus. Itaque inter se cohortati duce Gaio Trebonio, equite Romano, qui eis erat praepositus, per medios hostes perrumpunt incolumesque ad unum omnes in castra perveniunt. Hos subsecuti calones equitesque eodem impetu militum virtute servantur. At ei qui in iugo constiterant, nullo etiam nunc usu rei militaris percepto neque in eo quod probaverant consilio permanere, ut se loco superiore defenderent, neque eam quam prodesse aliis vim celeritatemque viderant imitari potuerunt, sed se in castra recipere conati iniquum in locum demiserunt. Centuriones, quorum nonnulli ex inferioribus ordinibus reliquarum legionum virtutis causa in superiores erant ordines huius legionis traducti, ne ante partam rei militaris laudem amitterent, fortissime pugnantes conciderunt. Militum pars horum virtute summotis hostibus praeter spem incolumis in castra pervenit, pars a barbaris circumventa periit. |
|
40. Военните прислужници изтичват на съседния хълм. Отблъснати бързо оттам, се спускат към знамената и ротите; с това още повече смущават плахите войници. Едни предлагат да направят клиновиден строй и бърже да пробият през неприятелите; понеже лагерът е толкова близко, вярват, че дори ако някоя заградена част загине, то останалите ще могат да се спасят; други предлагат да застанат на хълма и всички да понесат еднаква участ. Това не одобрява старите войници, които казахме, че са отишли под едно знаме заедно с тях. Затова като се насърчили взаимно под водителство на римския конник Гай Требони, който им беше поставен начело, правят пробив през сред неприятелите и пристигат в лагера всички до един невредими. Конниците и прислужниците ги последват и се спасяват със същия устрем на войниците. А застаналите на билото, понеже още не бяха усвоили никаква военна опитност, нито можеха да устоят на взетото решение да се отбраняват от по-високото място, нито да проявят същата сила и бързина, която видяха, че е помогнала на другите, но докато опитваха да се прибират в лагера, попаднаха на неудобно място. Стотниците, някои от които поради храброст бяха повишени от по-долни чинове на другите легиони в по-високи чинове на тоя легион, се биеха най-смело, за да не изгубят спечелената по-преди военна слава, и паднаха в боя. Понеже тяхното мъжество отблъсна враговете, част от войниците, без дори да се надяват, пристигнаха невредими в стана, а варварите заобиколиха другите и ги погубиха.
|
|
[41] Germani desperata expugnatione castrorum, quod nostros iam constitisse in munitionibus videbant, cum ea praeda quam in silvis deposuerant trans Rhenum sese receperunt. Ac tantus fuit etiam post discessum hostium terror ut ea nocte, cum Gaius Volusenus missus cum equitatu ad castra venisset, fidem non faceret adesse cum incolumi Caesarem exercitu. Sic omnino animos timor praeoccupaverat ut paene alienata mente deletis omnibus copiis equitatum se ex fuga recepisse dicerent neque incolumi exercitu Germanos castra oppugnaturos fuisse contenderent. Quem timorem Caesaris adventus sustulit. |
|
41. Като виждаха, че нашите вече са застанали на окопите, германците изгубиха надежда да превземат стана и се оттеглиха отвъд Рен с оставената в горите плячка. Но дори и след оттеглянето на враговете цареше такава уплаха, та когато през нощта изпратените с конницата Гай Волузен дойде в лагера, не му повярваха, че Цезар е наблизо с невредима войска. Страхът така бе обладал душите на всички, та почти като побъркани казваха, че цялата войска е разгромена, а конницата се спасила с бягство; твърдяха, че ока войската беше невредима, германците не биха нападнали стана. Идването на Цезар разсея този страх.
|
|
[42] Reversus ille eventus belli non ignorans unum, quod cohortes ex statione et praesidio essent emissae, questus ne minimo quidem casu locum relinqui debuisse, multum fortunam in repentino hostium adventu potuisse iudicavit, multo etiam amplius, quod paene ab ipso vallo portisque castrorum barbaros avertisset. Quarum omnium rerum maxime admirandum videbatur, quod Germani, qui eo consilio Rhenum transierant, ut Ambiorigis fines depopularentur, ad castra Romanorum delati optatissimum Ambiorigi beneficium obtulerunt. |
|
42. Като се завърна, понеже познаваше добре изненадите на войната, Цезар порица само едно - дето бяха пуснали кохортите от стражата и охраната; не трябвало да се допуска ни най-малка възможност за непредвидено нещастие. Намери, че внезапното вражеско нападение се дължи главно на съдбата, а още повече дето е отблъснала варварите почти от самия окоп и порти на лагера. Ала от всички тези неща най-удивителното му се виждаше това, че германците бяха преминали Рен да опустошават земите на Амбиориг, но като нападнаха римския лагер, оказаха на Амбиориг най-желана услуга.
|
|
[43] Caesar rursus ad vexandos hostes profectus magno coacto numero ex finitimis civitatibus in omnes partes dimittit. Omnes vici atque omnia aedificia quae quisque conspexerat incendebantur; praeda ex omnibus locis agebatur; frumenta non solum tanta multitudine iumentorum atque hominum consumebantur, sed etiam anni tempore atque imbribus procubuerant ut, si qui etiam in praesentia se occultassent, tamen his deducto exercitu rerum omnium inopia pereundum videretur. Ac saepe in eum locum ventum est tanto in omnes partes diviso equitatu, ut modo visum ab se Ambiorigem in fuga circumspicerent captivi nec plane etiam abisse ex conspectu contenderent, ut spe consequendi illata atque infinito labore suscepto, qui se summam ab Caesare gratiam inituros putarent, paene naturam studio vincerent, semperque paulum ad summam felicitatem defuisse videretur, atque ille latebris aut saltibus se eriperet et noctu occultatus alias regiones partesque peteret non maiore equitum praesidio quam quattuor, quibus solis vitam suam committere audebat. |
|
43. Цезар отново потегли да съсипва враговете и, като събра голяма конница от съседните държави, разпрати я по всички страни. Опожаряваха всички села и заселища, където ги зърнеха, избиваха добитъка, караха плячка от всички страни. Житата не само че ги изяждаше многобройният добитък и хора, но също бяха съсипани от късното годишно време и проливни дъждове. И дори ако някои за сега бяха се укрили, все пак след оттеглянето на войската трябваше да загинат от глад и лишения. Понеже навред беше разпръсната толкова многочислена конница, често попадаха на такова място, дето току-що пленените се оглеждаха подир видения от тях като бяха Амбириог и дори твърдяха, че още не се е отдалечил напълно от погледа. Това подхранваше надеждата да го заловят, а някои, които искаха да постигнат особено благоволение пред Цезар, полагаха невероятни усилия, просто превъзмогваха човешката природа с усърдие, и винаги им се струваше, че съвсем малко нещо не е достигало за голямото щастие. А онзи се спасяваше в скривалища или горски гъсталаци и, скрит от нощта, поемаше в друга посока и други страни, с охрана само от четирима конника, на които еднички смееше да повери живота си.
|
|
[44] Tali modo vastatis regionibus exercitum Caesar duarum cohortium damno Durocortorum Remorum reducit concilioque in eum locum Galliae indicto de coniuratione Senonum et Carnutum quaestionem habere instituit et de Accone, qui princeps eius consili fuerat, graviore sententia pronuntiata more maiorum supplicium sumpsit. Nonnulli iudicium veriti profugerunt. Quibus cum aqua atque igni interdixisset, duas legiones ad fines Treverorum, duas in Lingonibus, sex reliquas in Senonum finibus Agedinci in hibernis collocavit frumentoque exercitui proviso, ut instituerat, in Italiam ad conventus agendos profectus est. |
|
44. По такъв начин Цезар опустоши страната, загуби две кохорти и оттегли войската си в града на ремите Дурокортор (Реймс). Свика събрание на галите в това място и им възложи да разследват заговора на сеноните и карнутите. Подбудителят на заговора Акон беше тежко изобличен и наказан със смърт по обичая на прадедите. Неколцина изплашени от съда избягаха, а Цезар ги обяви за изгнаници. Настани на зимен стан два легиона при границите на тверите, два у лингоните, останалите шест в град Агединк (Санс), в пределите на сеноните. Разпореди се за прехрана на войската и, както беше навикнал, замина за Италия да ръководи съдебни заседания.
|
|
|