|
|
[0]Coactus assiduis tuis vocibus, Balbe, cum cotidiana mea recusatio non difficultatis excusationem, sed inertiae videretur deprecationem habere, rem difficillimam suscepi. Caesaris nostri commentarios rerum gestarum Galliae, non comparantibus superioribus atque insequentibus eius scriptis, contexui novissimumque imperfectum ab rebus gestis Alexandriae confeci usque ad exitum non quidem civilis dissensionis, cuius finem nullum videmus, sed vitae Caesaris. Quos utinam qui legent scire possint quam invitus susceperim scribendos, qua facilius caream stultitiae atque arrogantiae crimine, qui me mediis interposuerim Caesaris scriptis. Constat enim inter omnes nihil tam operose ab aliis esse perfectum, quod non horum elegantia commentariorum superetur: qui sunt editi, ne scientia tantarum rerum scriptoribus deesset, adeoque probantur omnium iudicio ut praerepta, non praebita, facultas scriptoribus videatur. Cuius tamen rei maior nostra quam reliquorum est admiratio: ceteri enim, quam bene atque emendate, nos etiam, quam facile atque celeriter eos perfecerit scimus. Erat autem in Caesare cum facultas atque elegantia summa scribendi, tum verissima scientia suorum consiliorum explicandorum. Mihi ne illud quidem accidit, ut Alexandrino atque Africano bello interessem; quae bella quamquam ex parte nobis Caesaris sermone sunt nota, tamen aliter audimus ea, quae rerum novitate aut admiratione nos capiunt, aliter, quae pro testimonio sumus dicturi. Sed ego nimirum, dum omnes excusationis causas colligo ne cum Caesare conferar, hoc ipsum crimen arrogantiae subeo, quod me iudicio cuiusquam existimem posse cum Caesare comparari. Vale. |
|
0. Подбуден от твоите неспирни подкани, Балбе, и понеже дойдох до убеждение, че всекидневният ми отказ се оправдава не с мъчнотиите на работата, но с моята леност, най-после се заех с твърде трудната задача. Допълних бележките на нашия Цезар за извършените дела в Галия, които бяха пропуснати в по-предишните и по-сетнешни негови книги1 (Галската война и Гражданската война), и продължих недовършеното от събитията в Александрия, но не до самия край на гражданската междуособица, чийто изход не виждахме до цезаревата смърт. Дано читателите да знаеха, колко нежелателно започнах да пиша това, та по-лесно да се оправдая от обвинение в дръзка надменност, като се подреждам в средата на цезаревите писания. Защото всекиму е известно, че никой друг не е направил нещо така грижливо, та да съперничи с изискаността на тези книги.Цезар ги издаде, за да имат материал историците на величавите му подвизи, но всички ги одобряват дотолкова, та изглежда, не е е дал, а е отнел на историците възможност да ги обработват-по нататък. А ние се възхищаваме от тях дори повече, отколкото другите; защото другите виждат, колко добре и безпогрешно са написани, а ние знаем още колко лесно и бързо. Цезар имаше както голяма писателска драма и изисканост, така и най-верен усет да излага своите мисли. А аз дори нямах случай да участвувам в александрийската и африканска война. Макар че тия войни са ни познати донейде от разговори с Цезар все пак другояче възприемаме това, което ни увлича с новост и възхищение, другояче - което имаме намерение да разкажем като очевидци. Но аз, разбира се, докато търся всички доводи за оправдание, че не се меря с Цезар, тъкмо тогава всеки би ме обвинил, че искам да се сравнявам с него. Здравей!
|
|
[1] Omni Gallia devicta Caesar cum a superiore aestate nullum bellandi tempus intermisisset militesque hibernorum quiete reficere a tantis laboribus vellet, complures eodem tempore civitates renovare belli consilia nuntiabantur coniurationesque facere. Cuius rei verisimilis causa adferebatur, quod Gallis omnibus cognitum esset neque ulla multitudine in unum locum coacta resisti posse Romanis, nec, si diversa bella complures eodem tempore intulissent civitates, satis auxili aut spati aut copiarum habiturum exercitum populi Romani ad omnia persequenda; non esse autem alicui civitati sortem incommodi recusandam, si tali mora reliquae possent se vindicare in libertatem. |
|
1. След като покори цяла Галия, понеже от по-миналото лято бе воювал непрекъснато, Цезар искаше войниците да отпочинат в зимни станове след толкова големите мъки, но в същото време се съобщаваше, че множество племена подновяват военните планове и правят завери. Като вероятна причина за това нещо се изтъкваше, дето всички гали бяха разбрали, че никое струпано на едно място множество не може да противостои на римляните, но ако повече племена обявят едновременно война на различни места, римската войска не ще има достатъчно подкрепа, нито време, нито средства да преследва всички. Обаче никоя държава не трябва да отбягва неизбежните загуби, щом при такова положение другите могат спечели свобода.
|
|
[2] Quae ne opinio Gallorum confirmaretur, Caesar Marcum Antonium quaestorem suis praefecit hibernis; ipse equitum praesidio pridie Kal. Ianuarias ab oppido Bibracte proficiscitur ad legionem XIII, quam non longe a finibus Aeduorum collocaverat in finibus Biturigum, eique adiungit legionem XI, quae proxima fuerat. Binis cohortibus ad impedimenta tuenda relictis reliquum exercitum in copiosissimos agros Biturigum inducit, qui, cum latos fines et complura oppida haberent, unius legionis hibernis non potuerint contineri quin bellum pararent coniurationesque facerent. |
|
2. За да не се затвърди това убеждение у галите, Цезар остави за управител на своя зимен стан квестора Марк Антоний, а сам той, охраняван от конницата, на 31 декември потегли от град Бибракте към тринайсетия легион, който беше настанил недалеко от пределите на хедуйците в земите на битуригите, и прибави към него най-близкия единайсети легион. Остави по две кохорти да пазят обоза, а останалата войска заведе в най-богатите земи на битуригит. Понеже те имаха обширни земи и множество градове, само един настанен у тях легион не можеше да ги обуздае да не се готвят за война и да не правят завери.
|
|
[3] Repentino adventu Caesaris accidit, quod imparatis disiectisque accidere fuit necesse, ut sine timore ullo rura colentes prius ab equitatu opprimerentur quam confugere in oppida possent. Namque etiam illud vulgare incursionis hostium signum, quod incendiis aedificiorum intellegi consuevit, Caesaris erat interdicto sublatum, ne aut copia pabuli frumentique, si longius progredi vellet, deficeretur, aut hostes incendiis terrerentur. Multis hominum milibus captis perterriti Bituriges; qui primum adventum potuerant effugere Romanorum, in finitimas civitates aut privatis hospitiis confisi aut societate consiliorum confugerant. Frustra: nam Caesar magnis itineribus omnibus locis occurrit nec dat ulli civitati spatium de aliena potius quam de domestica salute cogitandi; qua celeritate et fideles amicos retinebat et dubitantes terrore ad condiciones pacis adducebat. Tali condicione proposita Bituriges, cum sibi viderent clementia Caesaris reditum patere in eius amicitiam finitimasque civitates sine ulla poena dedisse obsides atque in fidem receptas esse, idem fecerunt. |
|
3. При внезапното идване на Цезар стана това, което бе неизбежно да стане с неподготвените и разпръснати, та конницата нападна заселените без никакъв страх из селата, преди да могат да се струпат в градовете. Защото Цезар беше забранил най-строго дори онзи обикновен признак на вражеско нашествие, който се състои в опожаряване на стопанствата, да не би ако поиска да напредне по-далеко, да се яви недостиг от храна за добитък и хора, или да изплаши неприятелите с пожари. Като плениха множество хиляди души, стерснатите битуриги, които успели да избегнат внезапното римско нашествие, се разбягаха из съседните държави и се довериха било на лични приятели, било на съмишленици. Напразно: защото Цезар с усилен поход се изпречва по всички места и не дава възможност на никоя държава да мисли повече за чуждо спасение, отколкото за своето. С тази бързина задържаше верните приятели, а със заплахата принуждаваше колебаещите се към условия за мир. Такова условие предложиха битуригите и, като видяха, че цезаревата снизходителност им отваря път отново да сключат приятелство, а съседните държави без никакви насилствени мерки са дали заложници и са получили покровителство, и те направиха същото.
|
|
[4] Caesar militibus pro tanto labore ac patientia, qui brumalibus diebus itineribus difficillimis, frigoribus intolerandis studiosissime permanserant in labore, ducenos sestertios, centurionibus tot milia nummum praedae nomine condonanda pollicetur legionibusque in hiberna remissis ipse se recipit die XXXX Bibracte. Ibi cum ius diceret, Bituriges ad eum legatos mittunt auxilium petitum contra Carnutes, quos intulisse bellum sibi querebantur. Qua re cognita, cum dies non amplius decem et octo in hibernis esset moratus, legiones XIIII et VI ex hibernis ab Arare educit, quas ibi collocatas explicandae rei frumentariae causa superiore commentario demonstratum est: ita cum duabus legionibus ad persequendos Carnutes proficiscitur. |
|
4. За толкова големия труд и издръжливост на войниците, които в зимни дни, при особено трудни походи и непоносим студ най-предано бяха устояли на дълга си, Цезар обещава, че ще подари като плячка на редниците по 200 сестерции* (Сестерций - основна римска монета = 2 1/2 аса или около 5-6 днешни наши лева), на стотниците по 2000. Тогава изпрати обратно легионите в зимните станове, а сам се прибра в Бибракте след 40-дневно отсъствие. Когато раздаваше там правосъдие, битуригите пращат при него посланици да молят помощ срещу карнутите, от които се оплакваха, че им обявили война. При това известие, въпреки че беше престоял в зимния си стан едвам 18 дена, Цезар извежда от стана при река Арар четиринайсетия и шестия легион, за които се каза в предишната книга, че ги е настанил там, за да се грижат за продоволството. Така потегля с два легиона да преследва карнутите.
|
|
[5] Cum fama exercitus ad hostes esset perlata, calamitate ceterorum ducti Carnutes desertis vicis oppidisque, quae tolerandae hiemis causa constitutis repente exiguis ad necessitatem aedificiis incolebant (nuper enim devicti complura oppida dimiserant), dispersi profugiunt. Caesar erumpentes eo maxime tempore acerrimas tempestates cum subire milites nollet, in oppido Carnutum Cenabo castra ponit atque in tecta partim Gallorum, partim quae coniectis celeriter stramentis tentoriorum integendorum gratia erant inaedificata, milites compegit. Equites tamen et auxiliarios pedites in omnes partes mittit quascumque petisse dicebantur hostes; nec frustra: nam plerumque magna praeda potiti nostri revertuntur. Oppressi Carnutes hiemis difficultate, terrore periculi, cum tectis expulsi nullo loco diutius consistere auderent nec silvarum praesidio tempestatibus durissimis tegi possent, dispersi magna parte amissa suorum dissipantur in finitimas civitates. |
|
5. Когато известието за нашата войска достигна до неприятелите, карнутите, взели поука от нещастието на другите, напуснаха селата и градовете, които бяха построили набързо и с по необходимост малко постройки, колкото да прекарат зимата - защото неотдавна покорени бяха изгубили множество градове - и избягват разпръснати. Понеже Цезар не искаше да излага войниците на върлуващите главно по това време вихрени бури, разположи стан в карнутския град Ценаб и настани войниците отчасти в галските къщи, отчасти в колиби, които построиха набързо от покриви на палатки и извътре със слама. А конниците и помощната пехота разпраща по всички страни, навред, където казваха, че са се спуснали враговете. И не напразно: защото нашите обикновено се връщаха завладели голяма плячка. Карнутите, притиснати от лютата зима и от страха пред опасността, понеже изгонени от къщите не смееха никъде да застанат по-дълго, а при толкова суровото време не можеха да се подслонят под охраната на горите, се разпръсват из съседните държави, като изгубиха голяма част от своите.
|
|
[6] Caesar tempore anni difficillimo, cum satis haberet convenientes manus dissipare, ne quod initium belli nasceretur, quantumque in ratione esset, exploratum haberet sub tempus aestivorum nullum summum bellum posse conflari, Gaium Trebonium cum duabus legionibus, quas secum habebat, in hibernis Cenabi collocavit; ipse, cum crebris legationibus Remorum certior fieret Bellovacos, qui belli gloria Gallos omnes Belgasque praestabant, finitimasque his civitates duce Correo Bellovaco et Commio Atrebate exercitus comparare atque in unum locum cogere, ut omni multitudine in fines Suessionum, qui Remis erant attributi, facerent impressionem, pertinere autem non tantum ad dignitatem sed etiam ad salutem suam iudicaret nullam calamitatem socios optime de re publica meritos accipere, legionem ex hibernis evocat rursus undecimam; litteras autem ad Gaium Fabium mittit, ut in fines Suessionum legiones duas quas habebat adduceret, alteramque ex duabus ab Labieno arcessit. Ita, quantum hibernorum opportunitas bellique ratio postulabat, perpetuo suo labore in vicem legionibus expeditionum onus iniungebat. |
|
6. Цезар беше доволен да разпръсне през най-суровото годишно време прииждащите тълпи, за да не възникне някоя война, и понеже доколкото можеше да се предвиди, знаеше добре, че до лятото не ще може да избухне никаква значителна война, настани Гай Требоний с двата легиона, които имаше при себе си, на зимен стан в град Ценаб. Понеже ремите го осведомяваха с чести посланичества, че беловаците, най-прочути с военна слава между всички гали и белги, и съседните им племена, под водителството на беловака Корей и атребатеца Комий, готвят войски и ги струпват на едно място, за да нападнат с целокупни пълчища земите на свесионите, които бяха под покровителството на ремите, - Цезар реши, че това засяга не само неговото достойнство, но дори безопасността му - да не допуска да получат никакво поражение така добре заслужилите съюзници. затова отново извиква от зимния стан единайсетия легион и праща писмо на Гай Фабий да доведе в земите на свесионите двата легиона, които имаше, и поканва също единия от двата легиона, които бяха с Тит Лабиен. Така, доколкото налагаше удобството за зимуващите и нуждата на войната, разпределяше бремето на походите последователно между легионите, с непрекъснат труд за себе си.
|
|
[7] His copiis coactis ad Bellovacos proficiscitur castrisque in eorum finibus positis equitum turmas dimittit in omnes partes ad aliquos excipiendos ex quibus hostium consilia cognosceret. Equites officio functi renuntiant paucos in aedificiis esse inventos, atque hos, non qui agrorum colendorum causa remansissent (namque esse undique diligenter demigratum), sed qui speculandi causa essent remissi. A quibus cum quaereret Caesar quo loco multitudo esset Bellovacorum quodve esset consilium eorum, inveniebat Bellovacos omnes qui arma ferre possent in unum locum convenisse, itemque Ambianos, Aulercos, Caletos, Veliocasses, Atrebates; locum castris excelsum in silva circumdata palude delegisse, impedimenta omnia in ulteriores silvas contulisse. Complures esse principes belli auctores, sed multitudinem maxime Correo obtemperare, quod ei summo esse odio nomen populi Romani intellexissent. Paucis ante diebus ex his castris Atrebatem Commium discessisse ad auxilia Germanorum adducenda; quorum et vicinitas propinqua et multitudo esset infinita. Constituisse autem Bellovacos omnium principum consensu, summa plebis cupiditate, si, ut diceretur, Caesar cum tribus legionibus veniret, offerre se ad dimicandum, ne miseriore ac duriore postea condicione cum toto exercitu decertare cogerentur; si maiores copias adduceret, in eo loco permanere quem delegissent, pabulatione autem, quae propter anni tempus cum exigua tum disiecta esset, et frumentatione et reliquo commeatu ex insidiis prohibere Romanos. |
|
7. Като събра тези войски, потегля към беловаците, разполага стан в техните предели и разпраща по всички страни конни отряди да пленят някои, от които да узнае неприятелските планове. Конниците изпълниха задължението и съобщават, че из стопанствата са намерили малцина и то не останали да обработват земята - защото отвред грижливо се бяха изселили, а изпратени надире да разузнават. Когато Цезар ги разпитваше, къде са главните сили на беловаците, и какъв е техният план, установяваше, че всички способни да носят оръжие беловаци, също амбиани, авлерци, калети, велиокаси и атребати са се събрали на едно място. За стан си избрали високо място всред гора, заградено с блато, а всичкия обоз са струпали в по-далечните гори. Виновници за войната са множество първенци, но тълпата се подчинява най-вече на Корей, понеже беше познат като смъртен враг на римския народ. Преди немного дни от стана е заминал атребатецът Комий да доведе помощни войски от германците, чието съседство беше близко, а множеството им беше безкрайно. Беловаците пък били решили, със съгласието на всички първенци и голямото желание на простолюдието, ако Цезар, както се казваше, дойде само с три легиона, те да се впуснат в бой, за да не бъдат принудени сетне да се бият при по-лошо или по-тежко условие с цялата войска; ако ли доведе по-големи войски, да останат на избраното си място, а да възпират из засада римляните от доставка на кърма, която поради годишното време беше оскъдна и разпръсната, също от снабдяване с житни храни и други припаси.
|
|
[8] Quae Caesar consentientibus pluribus cum cognosset atque ea quae proponerentur consilia plena prudentiae longeque a temeritate barbarorum remota esse iudicaret, omnibus rebus inserviendum statuit, quo celerius hostis contempta sua paucitate prodiret in aciem. Singularis enim virtutis veterrimas legiones VII, VIII, VIIII habebat, summae spei delectaeque iuventutis XI, quae octavo iam stipendio tamen in collatione reliquarum nondum eandem vetustatis ac virtutis ceperat opinionem. Itaque consilio advocato, rebus eis quae ad se essent delatae omnibus expositis animos multitudinis confirmat. Si forte hostes trium legionum numero posset elicere ad dimicandum, agminis ordinem ita constituit, ut legio septima, octava, nona ante omnia irent impedimenta, deinde omnium impedimentorum agmen, quod tamen erat mediocre, ut in expeditionibus esse consuevit, cogeret undecima, ne maioris multitudinis species accidere hostibus posset quam ipsi depoposcissent. Hac ratione paene quadrato agmine instructo in conspectum hostium celerius opinione eorum exercitum adducit. |
|
8. Понеже повечето пленници даваха еднакви показания, Цезар се убеди, че това е така, и намираше, че изложените планове са напълно благораузмни и съвсем различни от варварската безразсъдност. Тогава реши да си послужи с всички средства, та неприятелите да се подмамят от малочислеността на римляните и да излязат в открит бой. защото имаше твърде старите и с бележита храброст седми, осми и девети легион, също тъй надеждния и с отбрана младеж единайсети, който правеше вече осми поход, обаче в сравнение с останалите още не бе спечелил същото име за опитност и храброст. Затова свика съвет, изложи всичко, което му бяха донесли, и ободри духа на множеството. За да може случайно с три легиона да подмами враговете към бой, определи реда на шествието така, та седмият, осмият и деветият легион да вървят пред целия обоз, после единайсетият да затваря върволицата от всички обозни коли, която при това беше не голяма, както бива при обикновен поход, а с оглед да не се изпречи пред враговете видът на по0голямо множество, отколкото те самите искат. За тази цел построи войската в четириъгълник с обоза насред и я довежда пред погледа на враговете по-рано, отколкото те предполагаха.
|
|
[9] Cum repente instructas velut in acie certo gradu legiones accedere Galli viderent, quorum erant ad Caesarem plena fiduciae consilia perlata, sive certaminis periculo sive subito adventu sive exspectatione nostri consili copias instruunt pro castris nec loco superiore decedunt. Caesar, etsi dimicare optaverat, tamen admiratus tantam multitudinem hostium valle intermissa magis in altitudinem depressa quam late patente castra castris hostium confert. Haec imperat vallo pedum XII muniri, loriculam pro [haec] ratione eius altitudinis inaedificari; fossam duplicem pedum denum quinum lateribus deprimi directis; turres excitari crebras in altitudinem trium tabulatorum, pontibus traiectis constratisque coniungi, quorum frontes viminea loricula munirentur; ut ab hostibus duplici fossa, duplici propugnatorum ordine defenderentur, quorum alter ex pontibus, quo tutior altitudine esset, hoc audacius longiusque permitteret tela, alter, qui propior hostem in ipso vallo collocatus esset, ponte ab incidentibus telis tegeretur. Portis fores altioresque turres imposuit. |
|
9. Когато внезапно видяха легионите да пристъпват със сигурна крачка, наредени като в боен ред, галите, чиито пълни със самоувереност планове бяха донесени на Цезар, нареждат пълчищата пред стана ала не се спускат от издигнатото място - било поради опасността от бой, било поради внезапното идване или за да разберат нашето намерение. Цезар беше дошъл с желание да се бие, обаче озадачен от голямото неприятелско множество, разположи стан наблизо пред техния стан, дето имаше помежду една долина, повече стръмна и дълбока, отколкото широка. Заповяда да укрепят лагера с дванайсет стъпки висок насип, да прибавят отгоре ограда съобразно неговата височина, да изкопаят двоен ров със стръмни страни и 15 стъпки широк, да издигнат нагъсто кули, високи по три етажа, да ги съединят с покрити мостове, чиято лицева страна укрепяваха с изплетена от пръти огради, за да се отбраняват срещу враговете не само с двоен окоп, но и с двойна редица защитници. Едната от тях, разположена на мостовете, колкото беше по-запазена поради височината, толкова по-смело и по-надалеко обстрелваше, другата редица, която беше поставена по-близо до врага, на самия насип, я закриваше мостът срещу хлърляните от високо стрели. Портите снабди с крила и още по-високи кули.
|
|
[10] Huius munitionis duplex erat consilium. Namque et operum magnitudinem et timorem suum sperabat fiduciam barbaris allaturum, et cum pabulatum frumentatumque longius esset proficiscendum, parvis copiis castra munitione ipsa videbat posse defendi. Interim crebro paucis utrimque procurrentibus inter bina castra palude interiecta contendebatur; quam tamen paludem nonnumquam aut nostra auxilia Gallorum Germanorumque transibant acriusque hostes insequebantur, aut vicissim hostes eadem transgressi nostros longius summovebant. Accidebat autem cotidianis pabulationibus (id quod accidere erat necesse, cum raris disiectisque ex aedificius pabulum conquireretur), ut impeditis locis dispersi pabulatores circumvenirentur; quae res, etsi mediocre detrimentum iumentorum ac servorum nostris adferebat, tamen stultas cogitationes incitabat barbarorum, atque eo magis, quod Commius, quem profectum ad auxilia Germanorum arcessenda docui, cum equitibus venerat; qui, tametsi numero non amplius erant quingenti, tamen Germanorum adventu barbari nitebantur. |
|
10. Това укрепление имаше двояка цел. Защото се надяваше с много предпазителни мерки, също и със своя страх да засили самоувереността на варварите, а понеже трябваше да се ходи доста далеко за кърма и житни храни, искаше лагерът поради самото укрепление да може да се отбранява и с малка войска. В това време често излизаха и от двете страни неголеми сили и се втурваха между двата разделени с блато станове. Понякога, обаче, било нашите помощни войски от гали и германци преминаваха това блато и буйно преследваха враговете, било на свой ред враговете го прегазваха и отблъскваха нашите доста надалеко. Случваше се също и това, което при всекидневното отиване за кърма беше неизбежно, та когато нашите събираха храна от редките и разхвърляни стопанства, враговете, пръснати по недостъпни места, да заобиколят събирачите. Това нещо причиняваше на нашите незначителни загуби на коне и роби, ала възбуждаше у варварите глупави заключения; и то главно затова, защото беше дошъл с конници Комий, за който казах, че е заминал да повика помощна войска от германците. Макар че те бяха не повече от 500 души, обаче, идването на германци въодушевяваше варварите.
|
|
[11] Caesar, cum animadverteret hostem complures dies castris palude et loci natura munitis se tenere neque oppugnari castra eorum sine dimicatione perniciosa nec locum munitionibus claudi nisi a maiore exercitu posse, litteras ad Trebonium mittit, ut quam celerrime posset legionem XIlI, quae cum T. Sextio legato in Biturigibus hiemabat, arcesseret atque ita cum tribus legionibus magnis itineribus ad se veniret; ipse equites in vicem Remorum ac Lingonum reliquarumque civitatum, quorum magnum numerum evocaverat, praesidio pabulationibus mittit, qui subitas hostium incursiones sustinerent. |
|
11. Като забеляза, че врагът доста дни се крепи в защитен от блато и от естеството на мястото стан, и че техният стан не ще може да се превземе без гибелна битка, а и мястото не може да се огради с окопи без по-голяма войска, Цезар праща писмо на Требоний да извика час по-скоро тринайсетия легион, който зимуваше с легата Тит Секстий у битуригите, и така с трите да дойде при него с усилен поход. Сам той изпаща за охрана на храносъбирачите конници ту от ремите и лингоните, ту от други племена, каквито беше наел голям брой, за да отблъскват внезапните вражески нападения.
|
|
[12] Quod cum cotidie fieret ac iam consuetudine diligentia minueretur, quod plerumque accidit diuturnitate, Bellovaci delecta manu peditum cognitis stationibus cotidianis equitum nostrorum silvestribus locis insidias disponunt eodemque equites postero die mittunt, qui primum elicerent nostros, deinde circumventos aggrederentur. Cuius mali sors incidit Remis, quibus ille dies fungendi muneris obvenerat. Namque hi, cum repente hostium equites animadvertissent ac numero superiores paucitatem contempsissent, cupidius insecuti peditibus undique sunt circumdati. Quo facto perturbati celerius quam consuetudo fert equestris proeli se receperunt amisso Vertisco, principe civitatis, praefecto equitum; qui cum vix equo propter aetatem posset uti, tamen consuetudine Gallorum neque aetatis excusatione in suscipienda praefectura usus erat neque dimicari sine se voluerat. Inflantur atque incitantur hostium animi secundo proelio, principe et praefecto Remorum interfecto, nostrique detrimento admonentur diligentius exploratis locis stationes disponere ac moderatius cedentem insequi hostem. |
|
12. Това се повтаряше всекидневно, и предпазливостта постепенно намаляваше, което обикновено става при продължителен навик. Тогава беловаците, като узнали всекидневните разположения на нашите конници, разполагат отбор пехотинска войска на засада в гористи места и на другия ден пращат на същото място конници, които първом да подмамят нашите, сетне да ги заобиколят и нападнат. Нещастният жребий сполетя ремите, на които се беше паднало този ден да изпълняват службата на пазачи. Защото те щом забелязали внезапно неприятелските конници и, като по-силни по число презрели тяхната малочисленост, та ги преследвали доста разпалено, били заградени отвред от пехотинците. При това положение ремите се смутили и отстъпили по-бързо, отколкото обикновено става при конна битка, но изгубили княза на племето и началникът на конниците Вертикс. Той беше престарял, та едвам можеше да язди кон, но като истински гал нито се беше примирил със старостта си да не води конниците, нито искаше да се бият без него. Благоприятната битка и смъртта на ремския княз и началник възпламенява и подбужда духа на враговете, а нашите вземат поука от загубата по-грижливо да проучват местата и да разполагат постове, а отстъпващия неприятел да преследват по-въздържано.
|
|
[13] Non intermittunt interim cotidiana proelia in conspectu utrorumque castrorum, quae ad vada transitusque fiebant paludis. Qua contentione Germani, quos propterea Caesar traduxerat Rhenum ut equitibus interpositi proeliarentur, cum constantius universi paludem transissent paucisque resistentibus interfectis pertinacius reliquam multitudinem essent insecuti, perterriti non solum ei qui aut comminus opprimebantur aut eminus vulnerabantur, sed etiam qui longius subsidiari consuerant, turpiter refugerunt, nec prius finem fugae fecerunt saepe amissis superioribus locis quam se aut in castra suorum reciperent, aut nonnulli pudore coacti longius profugerent. Quorum periculo sic omnes copiae sunt perturbatae ut vix iudicari posset, utrum secundis minimisque rebus insolentiores an adverso mediocri casu timidiores essent. |
|
13. Между това не престават всекидневните битки пред погледа на двата лагера и около плитчините и бродовете на блатото. При една такава борба германците, които Цезар беше докарал отвъд Рен, за да се бият разположени между конниците, като преминаха всички вкупом доста решително блатото и избиха малцината отбранители, упорито подгониха останалото множество. Така всяха страх не само у нападнатите отблизо или наранявани отдалеко, но дори и у по-далечните подкрепи. Враговете срамно отстъпиха и, дори без да използват височините, продължиха да бягат, докато се прибраха в своя стан, а някои силно засрамени избягаха и по-далеко. Тяхното поражение така смути останалите пълчища, та едвам можеше да се отсъди, дали при малки успехи биваха по-високомерни или при незначителни несполуки - по-страхливи.
|
|
[14] Compluribus diebus isdem in castris consumptis, cum propius accessisse legiones et Gaium Trebonium legatum cognossent, duces Bellovacorum veriti similem obsessionem Alesiae noctu dimittunt eos quos aut aetate aut viribus inferiores aut inermes habebant, unaque reliqua impedimenta. Quorum perturbatum et confusum dum explicant agmen (magna enim multitudo carrorum etiam expeditos sequi Gallos consuevit), oppressi luce copias armatorum pro suis instruunt castris, ne prius Romani persequi se inciperent quam longius agmen impedimentorum suorum processisset. At Caesar neque resistentes adgrediendos tanto collis ascensu iudicabat, neque non usque eo legiones admovendas ut discedere ex eo loco sine periculo barbari militibus instantibus non possent. Ita, cum palude impedita a castris castra dividi videret, quae transeundi difficultas celeritatem insequendi tardare posset, atque id iugum quod trans paludem paene ad hostium castra pertineret mediocri valle a castris eorum intercisum animum adverteret, pontibus palude constrata legiones traducit celeriterque in summam planitiem iugi pervenit, quae declivi fastigio duobus ab lateribus muniebatur. Ibi legionibus instructis ad ultimum iugum pervenit aciemque eo loco constituit unde tormento missa tela in hostium cuneos conici possent. |
|
14. Изминаха множество дни в същите станове, когато вождовете на баловаците узнаха, че са наближили легионите с Гай Требоний, и като се побояха от обсада подобна на алезийската, през нощта разпращат по-неспособните за бой поради старост или слабост и невоърожените, а заедно с тях и целия си обоз. Докато подреждат смутената и разпръсната редица - защото голямо множество коли следва галите, дори когато са готови за бой - изпреварени от развиделяването, построяват въоръжените войски пред стана си, да не би римляните да почнат да ги преследват, преди да е отминала върволицата от обоза им. Ала при толкова големия наклон на хълма Цезар и не мислеше да напада застаналите насреща, а от друга страна намираше, че трябва да придвижи напред легионите дотолкова, та като ги заплашват нашите войници, варварите да не могат да отстъпват от мястото без опасност. И тъй, като виждаше, че непрекъснатото блато разделя стан от стан, и мъчното преминаване би ни забавило да преследваме, но забеляза, че проточеният отвъд блатото хълм почти до неприятелски стан е отрязан с неголяма долина от стана им, постла блатото с дъски, преведе легионите и бързо пристигна на равното било на хълма, което от двете страни бе укрепено със стръмен наклон. Там построи легионите, отиде към самия край на хълма и подреди бойна верига на такова място, от където пуснато с хвъргачна машина копие можеше да достигне до неприятелската редица.
|
|
[15] Barbari confisi loci natura, cum dimicare non recusarent, si forte Romani subire collem conarentur, paulatim copias distributas dimittere non possent, ne dispersi perturbarentur, in acie permanserunt. Quorum pertinacia cognita Caesar XX cohortibus instructis castrisque eo loco mutatis muniri iubet castra. Absolutis operibus pro vallo legiones instructas collocat, equites frenatis equis in statione disponit. Bellovaci, cum Romanos ad insequendum paratos viderent neque pernoctare aut diutius permanere sine periculo eodem loco possent, tale consilium sui recipiendi ceperunt. Fasces, ut consueverant (namque in acie sedere Gallos consuesse superioribus commentariis Caesaris declaratum est), per manus stramentorum ac virgultorum, quorum summa erat in castris copia, inter se traditos ante aciem collocarunt extremoque tempore diei signo pronuntiato uno tempore incenderunt. Ita continens flamma copias omnes repente a conspectu texit Romanorum. Quod ubi accidit, barbari vehementissimo cursu refugerunt. |
|
15. Осланяни на естеството на мястото, варварите не биха отказали да се бият, ако случайно римляните се опитат да пристъпят от хълма, но не смееха да разпратят войските си на малки дружини, та останаха в бойна редица, за да не ги смутим, ако са разпръснати. Цезар разбра тяхното упорство, подреди двайсет кохорти, определи там място за лагер и заповяда на менапиите да го окопаят. След привършването на окопите настанява построените в боен ред легиони пред окопа, разполага конниците на стража с оседлани коне. Като видяха, че римляните са готови да преследват, и не можеха нито да пренощуват, нито да останат по-дълго време на същото място без опасност, беловаците решиха да се оттеглят така- - както бяха разположени в бойна редица - защото в по-раншните бележки обяснихме, че галите са се приучили да застават в бойна редица - подаваха от ръка на ръка снопчета слама и вършини, каквито имаше предостатъчно в стана им, и ги насложиха пред бойната редица. На мръкване по даден знак ги запалиха едновременно. Така непрекъснатият пламък внезапно закри всички пълчища от погледа на римляните. като стана това, варварите се разбягаха със светкавична бързина.
|
|
[16] Caesar, etsi discessum hostium animadvertere non poterat incendiis oppositis, tamen id consilium cum fugae causa initum suspicaretur, legiones promovet, turmas mittit ad insequendum; ipse veritus insidias, ne forte in eodem loco subsistere hostis atque elicere nostros in locum conaretur iniquum, tardius procedit. Equites cum intrare fumum et flammam densissimam timerent ac, si qui cupidius intraverant, vix suorum ipsi priores partes animadverterent equorum, insidias veriti liberam facultatem sui recipiendi Bellovacis dederunt. Ita fuga timoris simul calliditatisque plena sine ullo detrimento milia non amplius decem progressi hostes loco munitissimo castra posuerunt. Inde cum saepe in insidiis equites peditesque disponerent, magna detrimenta Romanis in pabulationibus inferebant. |
|
16. Цазар ако и да не можеше да забележи отстъпването на враговете поради изпречените буйни огньове, обаче подозираше, че са направили това, за да прикрият бягството си, та изкарва напред легионите, изпраща конни отделения да преследват. Сам той напредва по-бавно поради опасност от засада, да не би случайно неприятелят да застане наоколо и да се опита да подмами нашите в неудобно място. Понеже конниците се бояха да навлязат в гъстия пламък и пушек и, ако някои по-ревностни навлязоха, едвам те сами виждаха главите на собствените си коне, със своя страх от засада дадоха на беловаците възможност свободно да се оттеглят. Така чрез бягство, пълно със страх, същевременно и с хитрост, враговете напреднаха без никаква загуба на около 10 хиляди крачки и поставиха стан на твърде запазено място. Оттам често разполагаха в засада конници и пехотинци, та причиняваха на римляните големи загуби при събиране храна за добитъка.
|
|
[17] Quod cum crebrius accideret, ex captivo quodam comperit Caesar Correum, Bellovacorum ducem, fortissimorum milia sex peditum delegisse equitesque ex omni numero mille, quos in insidiis eo loco collocaret, quem in locum propter copiam frumenti ac pabuli Romanos missuros suspicaretur. Quo cognito consilio legiones plures quam solebat educit equitatumque, qua consuetudine pabulatoribus mittere praesidio consuerat, praemittit: huic interponit auxilia levis armaturae; ipse cum legionibus quam potest maxime appropinquat. |
|
17. Понеже това се случваше доста често, Цезар проучи от един пленник, че вождът на беловаците Корей е избрал 6000 най-храбри пехотинци и от цялата конница хиляда души, за да ги поставя в засада на такова място, дето имаше запаси от кърма и житни храни, та подозираше, че римляните ще пратят събирачи. Като узна този план, Цезар извежда повече легиони, отколкото обикновено, и изпраща напред конницата, както беше свикнал да я праща за охрана на събирачите. Между конниците разполага лековъоръжени помощни войници; сам той следва с легионите, колкото се може по-наблизо.
|
|
[18] Hostes in insidiis dispositi, cum sibi delegissent campum ad rem gerendam non amplius patentem in omnes partes passibus mille, silvis undique aut impeditissimo flumine munitum, velut indagine hunc insidiis circumdederunt. Explorato hostium consilio nostri ad proeliandum animo atque armis parati, cum subsequentibus legionibus nullam dimicationem recusarent, turmatim in eum locum devenerunt. Quorum adventu cum sibi Correus oblatam occasionem rei gerendae existimaret, primum cum paucis se ostendit atque in proximas turmas impetum fecit. Nostri constanter incursum sustinent insidiatorum neque plures in unum locum conveniunt; quod plerumque equestribus proeliis cum propter aliquem timorem accidit, tum multitudine ipsorum detrimentum accipitur. |
|
18. Разположените в засада врагове си бяха избрали за действие една поляна, на всички страни не по-широка от хиляда крачки, запазена отвред с най-непроходими гори и твърде дълбока река, и бяха я заградили със скрити като при ловна хайка войници. Осведомени за тоя неприятелски план, нашите конници, готови за бой и духом и с оръжие в ръце, понеже ги следваха легионите, та не биха се поколебали пред никаква битка, навлязоха на отделения в това място. При тяхното идване Корей помисли, че му е паднал удобен случай да действува, показа се отначало с малцина и нападна най-близките отряди. Нашите решително издържат втурването на подмамващите, но не се струпват мнозина на едно място, което често се случва при конни битки, та понасят загуби, както поради известна уплаха, така от собственото си сгъстено множество.
|
|
[19] Cum dispositis turmis in vicem rari proeliarentur neque ab lateribus circumveniri suos paterentur, erumpunt ceteri Correo proeliante ex silvis. Fit magna contentione diversum proelium. Quod cum diutius pari Marte iniretur, paulatim ex silvis instructa multitudo procedit peditum, quae nostros coegit cedere equites. Quibus celeriter subveniunt levis armaturae pedites, quos ante legiones missos docui, turmisque nostrorum interpositi constanter proeliantur. Pugnatur aliquamdiu pari contentione; deinde, ut ratio postulabat proeli, qui sustinuerant primos impetus insidiarum hoc ipso fiunt superiores, quod nullum ab insidiantibus imprudentes acceperant detrimentum. Accedunt propius interim legiones, crebrique eodem tempore et nostris et hostibus nuntii adferuntur, imperatorem instructis copiis adesse. Qua re cognita praesidio cohortium confisi nostri acerrime proeliantur, ne, si tardius rem gessissent, victoriae gloriam communicasse cum legionibus viderentur; hostes concidunt animis atque itineribus diversis fugam quaerunt. Nequiquam: nam quibus difficultatibus locorum Romanos claudere voluerant, eis ipsi tenebantur. Victi tamen perculsique maiore parte amissa consternati profugiunt partim silvis petitis, partim flumine (qui tamen in fuga a nostris acriter insequentibus conficiuntur), eum interim nulla calamitate victus Correus excedere proelio silvasque petere aut invitantibus nostris ad deditionem potuit adduci, quin fortissime proeliando compluresque vulnerando cogeret elatos iracundia victores in se tela conicere. |
|
19. Когато се биеха разпръснати в разположени последователно конни отделения и не позволяваха да ги заградят отстрани, останалите неприятелски конници нахълтат от горите начело с Корей. Започва битка на различни места с голямо напрежение. Когато това продължаваше доста дълго, без явен успех за някого, постепенно из горите излиза напред подредената пехотна войска и принуждава нашите конници да отстъпят. В помощ на нашите бързо идват лековъоръжените пехотинци, които казах, че бяха изпратени пред легионите и, разположени между конните отделения, решително се бият. Известно време боят продължава с еднаква упоритост и от двете страни. Най-сетне, както можеше да се очаква, вземат надмощие нашите, които бяха издържали първия напор на нападателите - и тъкмо затова, защото не бяха изненадани да понесат някоя загуба от устрояващите засада. Между това легионите пристъпват по-близо, и същевременно се разнасят известия и до нашите и до враговете, че военачалникът наближава с построени войски. Като узнаха това, нашите конници, осмелени от подкрепата на кохортите, се бият най-разпалено, да не би при по-бавно действие да останем с впечатление, че и легионите имат дял в победната слава. Неприятелите падат духом и се спускат да бягат по различни пътища. Напразно: защото същите спънки на местността, с които бяха искала да заградят римляните, възпират самите тях. Но победени, сразени, с големи загуби, дето ги бяхме нападнали, избягват съсипани едни към горите, други към реката. Обаче нашите упорито ги преследват и избиват през бягството, а в това време несломеният от всичкото това поражение Корей отказва на поканата от нашите да се предаде, но като се биеше най-храбро и нарани мнозина, принуди обхванатите от ярост победители да го застрелят.
|
|
[20] Tali modo re gesta recentibus proeli vestigiis ingressus Caesar, cum victos tanta calamitate existimaret hostes nuntio accepto locum castrorum relicturos, quae non longius ab ea caede abesse plus minus octo milibus dicebantur, tametsi flumine impeditum transitum videbat, tamen exercitu traducto progreditur. At Bellovaci reliquaeque civitates repente ex fuga paucis atque his vulneratis receptis, qui silvarum beneficio casum evitaverant, omnibus adversis, cognita calamitate, interfecto Correo, amisso equitatu et fortissimis pcditibus, cum adventare Romanos existimarent, concilio repente cantu tubarum convocato conclamant, legati obsidesque ad Caesarem mittantur. |
|
20. След този успех Цезар настъпи по пресните следи на битката, като вярваше, че след известието за страшното поражение враговете ще напуснат избраното място за стан, който се казваше, че е отдалечен от тая сеч на горе-долу 8 хиляди крачки. Макар и да виждаше, че е реката е мъчно проходима, все пак превежда войската и отива напред. А от бягството на беловаците и другите племена се бяха спасили малцина и то наранени, които избягаха гибелта благодарение на горите. Понеже всички им вървеше назад, след вестта за поражението, гибелта на Корей и загубата на конницата и най-храбрите пехотинци, те помислиха, че римляните наближават, та свикват внезапно събрание с тръбен зов и настояват да пратят при Цезар посланици и заложници.
|
|
[21] Hoc omnibus probato consilio Commius Atrebas ad eos confugit Germanos, a quibus ad id bellum auxilia mutuatus erat. Ceteri e vestigio mittunt ad Caesarem legatos petuntque, ut ea poena sit contentus hostium, quam si sine dimicatione inferre integris posset, pro sua clementia atque humanitate numquam profecto esset illaturus. Adflictas opes equestri proelio Bellovacorum esse; delectorum peditum multa milia interisse, vix refugisse nuntios caedis. Tamen magnum ut in tanta calamitate Bellovacos eo proelio commodum esse consecutos, quod Correus, auctor belli, concitator multitudinis, esset interfectus. Numquam enim senatum tantum in civitate illo vivo quantum imperitam plebem potuisse. |
|
21. Когато всички одобриха това решение, а атребатецът Комий избяга при онези германци, от които беше искал да вземе помощни войски за войната. Останалите веднага пращат при Цезар посланици и го молят да се задоволи с това наказание на враговете, каквото при своята снизходителност и човечност навярно никой път не би им наложил преди битката, ако можеше да налага на непонелите поражение- Та всички сили на беловаците са унищожени в конния бой; много хиляди отбор пехотинци са загинали, дори вестителите едвам избягнали смъртта. Все пак въпреки толкова голямата загуба беловаците имат и значителна печалба от тая битка, понеже е паднал убит Корей, виновникът за войната, подстрекател на народа. Защото докато той беше жив, никога старейшините не са имали такова влияние в управлението, колкото неопитното простолюдие.
|
|
[22] Haec orantibus legatis commemorat Caesar: Eodem tempore superiore anno Bellovacos ceterasque Galliae civitates suscepisse bellum: pertinacissime hos ex omnibus in sententia permansisse neque ad sanitatem reliquorum deditione esse perductos. Scire atque intellegere se causam peccati facillime mortuis delegari. Neminem vero tantum pollere, ut invitis principibus, resistente senatu, omnibus bonis repugnantibus infirma manu plebis bellum concitare et gerere posset. Sed tamen se contentum fore ea poena quam sibi ipsi contraxissent. |
|
22. На молещите това пратеници Цезар припомня, че миналата година по същото време беловаците и другите галски племена са подели война; но най-упорито от всички са останали на решението си те и, въпреки предаването на останалите, не са се вразумили. Той знае и разбира, че вината за едно прегрешение най-лесно се приписва на умрелите. Обаче никой не е толкова влиятелен, та да може със слаба тълпа от простолюдието да възбуди и да води война против волята на първенците, когато старейшините държат на своето, а всички добри граждани се съпротивляват. Ала все пак той ще бъде доволен от това наказание, което сами са си навлекли.
|
|
[23] Nocte insequenti legati responsa ad suos referunt, obsides conficiunt. Concurrunt reliquarum civitatium legati, quae Bellovacorum speculabantur eventum; obsides dant, imperata faciunt excepto Commio, quem timor prohibebat cuiusquam fidei suam committere salutem. Nam superiore anno Titus Labienus, Caesare in Gallia citeriore ius dicente, cum Commium comperisset sollicitare civitates et coniurationem contra Caesarem facere, infidelitatem eius sine ulla perfidia iudicavit comprimi posse. Quem quia non arbitrabatur vocatum in castra venturum, ne temptando cautiorem faceret, Gaium Volusenum Quadratum misit, qui eum per simulationem colloqui curaret interficiendum. Ad eam rem delectos idoneos ei tradit centuriones. Cum in colloquium ventum esset, et, ut convenerat, manum Commi Volusenus arripuisset, centurio vel insueta re permotus vel celeriter a familiaribus prohibitus Commi conficere hominem non potuit; graviter tamen primo ictu gladio caput percussit. Cum utrimque gladii destricti essent, non tam pugnandi quam diffugiendi fuit utrorumque consilium: nostrorum, quod mortifero vulnere Commium credebant adfectum; Gallorum, quod insidiis cognitis plura quam videbant extimescebant. Quo facto statuisse Commius dicebatur numquam in conspectum cuiusquam Romani venire. |
|
23. На следната нощ пратениците докладват на своите отговора, избират заложници. Стичат се пратеници от другите племена, които следяха, какво ще стане с беловаците. Дават заложници, изпълняват заповяданото с изключение на Комий, когото страхът възпираше да довери живота си комуто и да било. Защото миналата година, когато Цезар водеше съдебни заседания в отсамна Галия, Тит Лабиен узнал, че Комий подстрекава племената и прави заговор против Цезар, та решил, че не ще бъде вероломно, ако се опълчи срещу неговата невярност. Понеже знаел, че ако повикат Комий в лагера, не ще дойде и ще стане още по-предпазлив, Лабиен изпратил Гай Валузен Квадрат, който под предлог на разговор да гледа да го убие. Избрал му подходящи за тая цел стотници. Когато се срещнали на разговор, и както било уговорено, Волузен хванал ръката на Комий, стотникът, било смутен от необичайната задача, било възпънат от хората на Комий, не можел бързо да го премахне. Все пак с първия удар на меча го наранил тежко по главата. И едните и другите извадили мечове, но мислели не толкова да се бият, колкото да се разбягат: нашите - понеже вярвали, че Комий е смъртоносно ранен, галите - понеже учудени от засадата допускали нещо по-страшно, отколкото виждали. Казаха, че след това посегателство Комий се бил зарекъл никога да не се показва пред очите на който и де е римлянин.
|
|
[24] Bellicosissimis gentibus devictis Caesar, cum videret nullam iam esse civitatem quae bellum pararet quo sibi resisteret, sed nonnullos ex oppidis demigrare, ex agris diffugere ad praesens imperium evitandum, plures in partes exercitum dimittere constituit. M. Antonium quaestorem cum legione duodecima sibi coniungit. C. Fabium legatum cum cohortibus XXV mittit in diversissimam partem Galliae, quod ibi quasdam civitates in armis esse audiebat neque C. Caninium Rebilum legatum, qui in illis regionibus erat, satis firmas duas legiones habere existimabat. Titum Labienum ad se evocat; legionem autem XV, quae cum eo fuerat in hibernis, in togatam Galliam mittit ad colonias civium Romanorum tuendas, ne quod simile incommodum accideret decursione barbarorum ac superiore aestate Tergestinis acciderat, qui repentino latrocinio atque impetu illorum erant oppressi. Ipse ad vastandos depopulandosque fines Ambiorigis proficiscitur; quem perterritum ac fugientem cum redigi posse in suam potestatem desperasset, proximum suae dignitatis esse ducebat, adeo fines eius vastare civibus, aedificiis, pecore, ut odio suorum Ambiorix, si quos fortuna reliquos fecisset, nullum reditum propter tantas calamitates haberet in civitatem. |
|
24. Като покори най-войнствените племена, Цезар виждаше, че няма вече никоя държава да готви война, за да му се противопоставя, но единични лица се изселват от градовете и се разбягват от селата, за да избягат римското господство, та реши да разпрати войската на повече страни. Квестора Марк Антоний задържа при себе си с дванайсетия легион. Легата Гай Фабий с 25 кохорти праща в най-противоположната част на Галия, понеже чуваше, че там няколко племена са на оръжие, и смяташе, че легатът Гай Каниний Ребил, който беше в ония области със само два легиона, няма достатъчна сила. Извиква при себе си Тит Лабиен; петнайсетия легион, който беше с него на зимен стан, изпраща в цивилна Галия да пази заселищата от римски граждани, да не би варварите да ги нападнат и причинят някое подобно нещастие, каквото се беше случило миналото лято на тергестинците (жители на гр. Тергесте (Триест)), които бяха изненадани от внезапен разбойнически набег на илирийците. Сам той потегля, за да опустоши окончателно земите на Амбиориг. Понеже бе изгубил надежда да докопа в ръце оня изплашен и бягащ, смяташе, че достойнството изисква поне дотолкова да оголи земите му от население, стопанства, добитък, та ако съдбата пощади някои негови хора, Амбиориг да няма никакъв достъп в страната си поради омразата за толкова големи нещастия.
|
|
[25] Cum in omnes partes finium Ambiorigis aut legiones aut auxilia dimisisset atque omnia caedibus, incendiis, rapinis vastasset, magno numero hominum interfecto aut capto Labienum cum duabus legionibus in Treveros mittit, quorum civitas propter Germaniae vicinitatem cotidianis exercitata bellis cultu et feritate non multum a Germanis differebat neque imperata umquam nisi exercitu coacta faciebat. |
|
25. След като разпрати легиони или допълнителни войски по всички части на амбиориговите предели и със сеч, пожари, грабежи опустоши всичко, изби или плени множество хора, изпраща Лабиен с два легиона у треверите, което племе поради съседството с Германия беше упражнено във всекидневни битки, малко се различаваше от германците по начина на живот и довост и никога не се подчиняваше на заповедите ни, докато не го принудят с войска.
|
|
[26] Interim Gaius Caninius legatus, cum magnam multitudinem convenisse hostium in fines Pictonum litteris nuntiisque Durati cognosceret, qui perpetuo in amicitia manserat Romanorum, cum pars quaedam civitatis eius defecisset, ad oppidum Lemonum contendit. Quo cum adventaret atque ex captivis certius cognosceret multis hominum milibus a Dumnaco, duce Andium, Duratium clausum Lemoni oppugnari neque infirmas legiones hostibus committere auderet, castra posuit loco munito. Dumnacus, cum appropinquare Caninium cognosset, copiis omnibus ad legiones conversis castra Romanorum oppugnare instituit. Cum complures dies in oppugnatione consumpsisset et magno suorum detrimento nullam partem munitionum convellere potuisset, rursus ad obsidendum Lemonum redit. |
|
26. В това време легатът Гай Каниний узна от вестителите и писмото на Дуратий, че в земите на пиктоните се събрало голямо множество врагове, и потегли за град Лемон (Пуатие). Този Дуратий беше останал до край приятел на римляните, макар че една част от страната му бе изневерила. Когато Каниний наближаваше там и от пленниците узна положението, че вождът на андите Думанак напада с многохилядна войска заградения в Лемон Дуратий, не посмя да сблъска слабите легиони с враговете, а разположи лагер на защитено място. Думанак узна, че Каниний наближава, насочи всички пълчища срещу легионите и реши да нападне римския лагер. Като употреби множество дни в нападението и въпреки голямата загуба от свои не успя да пробие никоя част от окопите, върна се отново да обсажда Лемон.
|
|
[27] Eodem tempore C. Fabius legatus complures civitates in fidem recipit, obsidibus firmat litterisque Gai Canini Rebili fit certior quae in Pictonibus gerantur. Quibus rebus cognitis proficiscitur ad auxilium Duratio ferendum. At Dumnacus adventu Fabi cognito desperata salute, si tempore eodem coactus esset et Romanum externum sustinere hostem et respicere ac timere oppidanos, repente ex eo loco cum copiis recedit nec se satis tutum fore arbitratur, nisi flumine Ligeri, quod erat ponte propter magnitudinem transeundum, copias traduxisset. Fabius, etsi nondum in conspectum venerat hostibus neque se Caninio coniunxerat, tamen doctus ab eis qui locorum noverant naturam potissimum credidit hostes perterritos eum locum, quem petebant, petituros. Itaque cum copiis ad eundem pontem contendit equitatumque tantum procedere ante agmen imperat legionum, quantum cum processisset, sine defatigatione equorum in eadem se reciperet castra. Consecuntur equites nostri, ut erat praeceptum, invaduntque Dumnaci agmen et fugientes perterritosque sub sarcinis in itinere adgressi magna praeda multis interfectis potiuntur. Ita re bene gesta se recipiunt in castra. |
|
27. В същото време легатът Гай Фабий подчинява множество племена, осигурява верността им с заложници, а Гай Каниний Ребий му съобщава с писмо, какво става у поктоните. При тия вести Фабий потегля в помощ на Дуратий. А Думнак като узна, че идва Фабий, изгуби надежда за успех, ако бъде принуден едновременно да се бие срещу външния враг римляните и да държи в страх и покорство обсадените граждани. та отстъпи внезапно от това място с пълчищата и реши, че ще бъде в пълна безопасност, ако прекара войската си през река Лигер, която поради големината си трябваше да се премине по мост. Фабий още не беше дошъл пред погледа на враговете и не беше влязъл във връзка с Каниний, обаче от думите на запознати с местността хора повярва, че изплашените врагове непременно ще се устремят към това място, където те действително пътуваха. Затова се запътва с войската към същия мост и заповядва на конницата да изпревари шествието на легионите, така че да може да се прибере обратно в лагера без преумора за конете. Нашите конници, както беше заповядано, преследват и нагазват войската на Думнак, нападат внезапно в похода бягащите и изплашени с товар на гърба, избиват мнозина и завладяват голяма плячка. Така с добър успех се оттеглят в стана.
|
|
[28] Insequenti nocte Fabius equites praemittit sic paratos ut confligerent atque omne agmen morarentur, dum consequeretur ipse. Cuius praeceptis ut res gereretur, Quintus Atius Varus, praefectus equitum, singularis et animi et prudentiae vir, suos hortatur agmenque hostium consecutus turmas partim idoneis locis disponit, parte equitum proelium committit. Confligit audacius equitatus hostium succedentibus sibi peditibus, qui toto agmine subsistentes equitibus suis contra nostros ferunt auxilium. Fit proelium acri certamine. Namque nostri contemptis pridie superatis hostibus, cum subsequi legiones meminissent, et pudore cedendi et cupiditate per se conficiendi proeli fortissime contra pedites proeliantur, hostesque nihil amplius copiarum accessurum credentes, ut pridie cognoverant, delendi equitatus nostri nacti occasionem videbantur. |
|
28. През следната нощ Фабий изпраща напред конници, с оглед да с сблъскат и да задържат неприятелското шествие, докато пристигне сам той. Когато действуваха съгласно неговите заповеди, коннишкият началник Квинт Атий Вар, воин с висок дух и благоразумие, насърчава своите, и преследвайки неприятелското шествие, едни отделения от конници разполага на удобно място, с други започва конна битка. Неприятелската конница се бие доста смело, понеже пехотинците идеха след тях. Които бяха застанали отпред на шествието, помагат на своите конници срещу нашите. Настава ожесточена битка. Защото предишния ден нашите гледаха високомерно на враговете и ги победиха, а сега помнеха, че легионите ги следват, та се биеха най-храбро срещу пехотинците и от срам да отстъпят и от увлечение сами да приключат битката. А враговете вярваха, че не ще дойдат никакви войски повече, според както бяха узнали от предишния ден, и си въобразяваха, че са намерили удобен случай да унищожат нашата конница.
|
|
[29] Cum aliquamdiu summa contentione dimicaretur, Dumnacus instruit aciem quae suis esset equitibus in vicem praesidio, cum repente confertae legiones in conspectum hostium veniunt. Quibus visis perculsae barbarorum turmae ac perterritae acies hostium, perturbato impedimentorum agmine, magno clamore discursuque passim fugae se mandant. At nostri equites, qui paulo ante cum resistentibus fortissime conflixerant, laetitia victoriae elati magno undique clamore sublato cedentibus circumfusi, quantum equorum vires ad persequendum dextraeque ad caedendum valent, tantum eo proelio interficiunt. Itaque amplius milibus XII aut armatorum aut eorum qui eo timore arma proiecerant interfectis omnis multitudo capitur impedimentorum. |
|
29. Така се биеха доста време с най-голямо напрежение, а Думнак подреди бойна редица, която от своя страна да служи за поддръжка на неговите, когато внезапно пред погледа на враговете се показват идващите сгъстени легиони. Щом ги видяха, поразените варварски конници и изплашената бойна редица на враговете разбъркаха шествието на обоза и с голям крясък и безредно тичане се отдават на бягство. А нашите конници, които преди малко най-храбро се бяха сбили с отстояващите, въодушевени от радостта на победата вдигнаха голям крясък от всички страни, заобиколиха отстъпващите и колкото имаха сили конете да преследват, а десниците да секат, толкова избиват в тази битка. И тъй, като избиха повече от 12 000 души, било въоръжени, било захвърлили от страх оръжие, пленяват целия обоз.
|
|
[30] Qua ex fuga cum constaret Drappetem Senonem, qui, ut primum defecerat Gallia, collectis undique perditis hominibus, servis ad libertatem vocatis, exulibus omnium civitatum adscitis, receptis latronibus impedimenta et commeatus Romanorum interceperat, non amplius hominum duobus milibus ex fuga collectis provinciam petere unaque consilium cum eo Lucterium Cadurcum cepisse, quem superiore commentario prima defectione Galliae facere in provinciam voluisse impetum cognitum est, Caninius legatus cum legionibus duabus ad eos persequendos contendit, ne detrimento aut timore provinciae magna infamia perditorum hominum latrociniis caperetur. |
|
30. Сенонецът Драпет, който в началото на галското въстание беше събрал отвред нехранимайковци, повикал роби с обещание за свобода, поканил изгнаници от всички държави и прибрал при себе си разбойници, та беше пленил обоза и припасите на римляните, след това бягство събрал не повече от 2000 души измежду бягащите се впуснал към провинцията, а заедно с него взел същото решение кадурецът Луктерий, за когото се знае от предишната книга, че в началото на галското въстание също искал да нападне провинцията. Като узна това, легатът Каниний се спусна с два легиона да ги преследва, за да се избегне срамът, че провинцията е претърпяла загуба и страх от разбойничеството на загубени хора.
|
|
[31] Gaius Fabius cum reliquo exercitu in Carnutes ceterasque proficiscitur civitates, quarum eo proelio, quod cum Dumnaco fecerat, copias esse accisas sciebat. Non enim dubitabat quin recenti calamitate summissiores essent futurae, dato vero spatio ac tempore eodem instigante Dumnaco possent concitari. Qua in re summa felicitas celeritasque in recipiendis civitatibus Fabium consequitur. Nam Carnutes, qui saepe vexati numquam pacis fecerant mentionem, datis obsidibus veniunt in deditionem, ceteraeque civitates positae in ultimis Galliae finibus Oceano coniunctae, quae Aremoricae appellantur, auctoritate adductae Carnutum adventu Fabi legionumque imperata sine mora faciunt. Dumnacus suis finibus expulsus errans latitansque solus extremas Galliae regiones petere est coactus. |
|
31. Гай Фабий с останалата войска потегля към карнутите и другите племена, чиито пълчища знаеше че са съсипани в битката с Думнак. Защото не се съмняваше, че поради скорошното поражение ще бъдат по-покорни, но ако им се даде време и възможност, при това ги подстрекава същият Думнак, могат се възбунтува. Задачата да подчини племената Фабий постига много щастливо и бързо. Защото карнутите, които въпреки строгото държане и съсипани никой път не бяха помислили за мир, сега дават заложници и се покоряват, а останалите племена, разположени в най-далечните предели на Галия и при Океана, които се наричат ареморицки, повлияни от карнутите незабавно изпълняват заповедите на дошлия с легионите Фабий. Изгонен от своите предели, като скиташе и се прикриваше, Думнак бе принуден сам да забегне към най-външните области на Галия.
|
|
[32] At Drappes unaque Lucterius, cum legiones Caniniumque adesse cognoscerent nec se sine certa pernicie persequente exercitu putarent provinciae fines intrare posse nec iam libere vagandi latrociniorumque faciendorum facultatem haberent, in finibus consistunt Cadurcorum. Ibi cum Lucterius apud suos cives quondam integris rebus multum potuisset, semperque auctor novorum consiliorum magnam apud barbaros auctoritatem haberet, oppidum Uxellodunum, quod in clientela fuerat eius, egregie natura loci munitum, occupat suis et Drappetis copiis oppidanosque sibi coniungit. |
|
32. А Драпет и заедно е него Луктерий, като узнаха, че наближават легионите и Каниний, и мислеха, че преследвани от войската, не ще могат да навлязат в пределите на провинцията без сигурна гибел, нито вече имаха възможност свободно да скитат и разбойничествуват, застават в земите на кадурците. Понеже някого, при спокойните времена, Луктерий бе имал там между своите хора голямо влияние като буйна глава винаги е правел особено впечатление на варварите, завзема със своите и драпетови пълчища отлично защитения от природата град Укселодун, който е бил под негова власт, и привлича към себе си жителите му.
|
|
[33] Quo cum confestim Gaius Caninius venisset animadverteretque omnes oppidi partes praeruptissimis saxis esse munitas, quo defendente nullo tamen armatis ascendere esset difficile, magna autem impedimenta oppidanorum videret, quae si clandestina fuga subtrahere conarentur, effugere non modo equitatum, sed ne legiones quidem possent, tripertito cohortibus divisis trina excelsissimo loco castra fecit; a quibus paulatim, quantum copiae patiebantur, vallum in oppidi circuitum ducere instituit. |
|
33. Когато Гай Каниний дойде незабавно там, забеляза, че всички страни на града са укрепени със съвсем стръмни скали, та дори и без никакъв защитник беше трудно за въоръжен войник да се възкачи. Обаче съгледа големия обоз на гражданите, който ако се опитаха да измъкнат при тайно бягство, не би могъл да избегне не само от конниците, но дори и от легионите. Тогава раздели кохортите на три и разположи три лагера на твърде издигнато място, откъдето разпореди постепенно, доколкото беше изпълнимо, да прокарат окоп около града.
|
|
[34] Quod cum animadverterent oppidani miserrimaque Alesiae memoria solliciti similem casum obsessionis vererentur, maximeque ex omnibus Lucterius, qui fortunae illius periculum fecerat, moneret frumenti rationem esse habendam, constituunt omnium consensu parte ibi relicta copiarum ipsi cum expeditis ad importandum frumentum proficisci. Eo consilio probato proxima nocte duobus milibus armatorum relictis reliquos ex oppido Drappes et Lucterius educunt. Hi paucos dies morati ex finibus Cadurcorum, qui partim re frumentaria sublevare eos cupiebant, partim prohibere quo minus sumerent non poterant, magnum numerum frumenti comparant, nonnumquam autem expeditionibus nocturnis castella nostrorum adoriuntur. Quam ob causam Gaius Caninius toto oppido munitiones circumdare moratur, ne aut opus effectum tueri non possit aut plurimis in locis infirma disponat praesidia. |
|
34. Като забелязаха това, разтревожени от тежкия спомен за Алезия, гражданите се побояха, че може и тях да сполети подобна обсада. А най-много от всички се тревожеше Луктерий, който им беше навлякъл тази опасност, и напомняше, че трябва да държат сметка за прехраната. Тогава по общо съгласие решават да оставят там част от войските, а те самите с готови за бой войници да се отправят за доставка на храна. Като възприели този план, на следната нощ Дрепет и Луктерий оставят 2000 въоръжени, а другите войски извеждат из града. Те се забавиха няколко дена и събраха множество житни храни от земите на кадурците, едни от които с готовност ги снабдяваха с храна, а други - понеже не можеха да им попречат да я изземат. А понякога нападаха нашите укрепления в нощни походи. По тази причина Гай Каниний се видя принуден да не разпростира окопите около целия град, защото не би могъл да покрие цялата линия и трябваше да разполага слаби охрани на много места.
|
|
[35] Magna copia frumenti comparata considunt Drappes et Lucterius non longius ab oppido X milibus, unde paulatim frumentum in oppidum supportarent. Ipsi inter se provincias partiuntur: Drappes castris praesidio cum parte copiarum restitit; Lucterius agmen iumentorum ad oppidum ducit. Dispositis ibi praesidiis hora noctis circiter decima silvestribus angustisque itineribus frumentum importare in oppidum instituit. Quorum strepitum vigiles castrorum cum sensissent, exploratoresque missi quae gererentur renuntiassent, Caninius celeriter cum cohortibus armatis ex proximis castellis in frumentarios sub ipsam lucem impetum fecit. Ei repentino malo perterriti diffugiunt ad sua praesidia; quae nostri ut viderunt, acrius contra armatos incitati neminem ex eo numero vivum capi patiuntur. Profugit inde cum paucis Lucterius nec se recipit in castra. |
|
35. Като събраха голям запас от житни храни, Дрепет и Луктерий се разполагат на 10 хиляди крачки извън града, откъдето малко по-малко да внасят храните в града. Те самите разпределят помежду си работата. Драпет застава с част от войските да охранява стана, Луктерий води в града натоварения добитък. Като разположи там охрани, решава да внесе в града житото късно подир полунощ, по гористи и тесни пътища. Когато нощните пазачи на лагера усетиха техния шум, а изпратените разузнавачи съобщиха, какво се върши, Каниний бързо нападна преносвачите, тъкмо преди изгрев, с въоръжени кохорти от съседните укрепления. Онези, изплашени от внезапното зло, се разбягват при своите охрани. Щом видяха това, нашите ожесточено се впускат срещу въоръжените пазачи и не оставят жив никого от тях. Луктерий избягва оттам с малцина и не се прибира в стана.
|
|
[36] Re bene gesta Caninius ex captivis comperit partem copiarum cum Drappete esse in castris a milibus longe non amplius XII. Qua re ex compluribus cognita, cum intellegeret fugato duce altero perterritos reliquos facile opprimi posse, magnae felicitatis esse arbitrabatur neminem ex caede refugisse in castra qui de accepta calamitate nuntium Drappeti perferret. Sed in experiendo cum periculum nullum videret, equitatum omnem Germanosque pedites, summae velocitatis homines, ad castra hostium praemittit; ipse legionem unam in trina castra distribuit, alteram secum expeditam ducit. Cum propius hostes accessisset, ab exploratoribus quos praemiserat cognoscit castra eorum, ut barbarorum fere consuetudo est, relictis locis superioribus ad ripas fluminis esse demissa; at Germanos equitesque imprudentibus omnibus de improviso advolasse proeliumque commisisse. Qua re cognita legionem armatam instructamque adducit. Ita repente omnibus ex partibus signo dato loca superiora capiuntur. Quod ubi accidit, Germani equitesque signis legionis visis vehementissime proeliantur. Confestim cohortes undique impetum faciunt omnibusque aut interfectis aut captis magna praeda potiuntur. Capitur ipse eo proelio Drappes. |
|
36. След сполучливата схватка Каниний узнава от пленените, че част от войските е с Драпет в стана на не повече от 12 хиляди крачки. Като провери това нещо от мнозина и допускаше, че след прогонването на единия вожд лесно би могъл да стресне и надвие останалите, мислеше, че е голямо щастие, дето някой от сечта не е избягал в стана да съобщи на Драпет за понесеното поражение. А понеже не виждаше никаква опасност ако опита, изпраща напред към неприятелския стан цялата конница и германските пехотинци - хора извънредно бързоходни. Сам той разпределя единия легион в трите лагера, другия готов за бой повежда със себе си. Като настъпи близо до неприятелите, узнава от изпратените напред разузнавачи, че варварите, както обикновено правят, зарязали по-високите места и спуснали стана си при реката, а нашите конници и германците долетели ненадейно до неподготвените врагове и започнали битка. Като узна това, довежда въоръжения и подреден легион. Така по даден знак внезапно завземат възвишенията от всички страни. Като стана това, германците и конниците видяха знамената на легиона и най-бурно се бият. Незабавно кохортите нападат отвред, избиват или пленяват всички и завладяват голяма плячка. Самият Драпер бива пленен в боя.
|
|
[37] Caninius felicissime re gesta sine ullo paene militis vulnere ad obsidendos oppidanos revertitur externoque hoste deleto, cuius timore antea dividere praesidia et munitione oppidanos circumdare prohibitus erat, opera undique imperat administrari. Venit eodem cum suis copiis postero die Gaius Fabius partemque oppidi sumit ad obsidendum. |
|
37. След тая извънредно щастлива битка, токуречи без никаква рана за наш войник, Каниний се връща да обсажда гражданите, и понеже беше унищожен външният враг, от страх пред който по-рано беше затруднен да раздели войската и да заобиколи града с укрепления, заповядва отвред да почнат окопи. Там идва на другия ден Гай Фабий със своите войски и поема обсадата на част от града.
|
|
[38] Caesar interim M. Antonium quaestorem cum cohortibus XV in Bellovacis relinquit, ne qua rursus novorum consiliorum capiendorum Belgis facultas daretur. Ipse reliquas civitates adit, obsides plures imperat, timentes omnium animos consolatione sanat. Cum in Carnutes venisset, quorum in civitate superiore commentario Caesar exposuit initium belli esse ortum, quod praecipue eos propter conscientiam facti timere animadvertebat, quo celerius civitatem timore liberaret, principem sceleris illius et concitatorem belli, Gutruatum, ad supplicium depoposcit. Qui etsi ne civibus quidem suis se committebat, tamen celeriter omnium cura quaesitus in castra perducitur. Cogitur in eius supplicium Caesar contra suam naturam concursu maximo militum, qui ei omnia pericula et detrimenta belli accepta referebant, adeo ut verberibus exanimatum corpus securi feriretur. |
|
38. В това време Цезар остави квестора Марк Антоний с 15 кохорти у беловаците, за да не се дава на белгите някаква възможност пак да подновят плановете за война. Сам той навестява другите страни, изисква множество заложници, насърчава с утеха плахите духове на всички. Когато дойде у карнутите, в чийто предели Цезар изтъкна в по-предишната книга, че е възникнала войната, забеляза, че те поради съзнанието за вината си особено много се боят. За да освободи по-скоро държавата от тоя страх, изиска да му предадат за наказание подбудителя на онова престъпление и подстрекател на войната Гутуатър. Макар че той не се доверяваше дори и на своите сънародници, обаче всички грижливо взеха да го търсят и скоро го довеждат в лагера. Въпреки своята природа, поради буйното струпване на войниците, които приписваха поражение и опасности, Цезар се вижда принуден да го обезглави. Те го биха до смърт и го съсякоха със секира.
|
|
[39] Ibi crebris litteris Canini fit certior quae de Drappete et Lucterio gesta essent, quoque in consilio permanerent oppidani. Quorum etsi paucitatem contemnebat, tamen pertinaciam magna poena esse adficiendam iudicabat, ne universa Gallia non sibi vires defuisse ad resistendum Romanis, sed constantiam putaret, neve hoc exemplo ceterae civitates locorum opportunitate fretae se vindicarent in libertatem, cum omnibus Gallis notum esse sciret reliquam esse unam aestatem suae provinciae, quam si sustinere potuissent, nullum ultra periculum vererentur. Itaque Q. Calenum legatum cum legionibus reliquit qui iustis itineribus subsequeretur; ipse cum omni equitatu quam potest celerrime ad Caninium contendit. |
|
39. Тук Каниний му съобщава с няколко писма, какво са правили Драпет и Луктерий, и как упорствуват гражданите. Цезар не обръщаше особено внимание на тяхната малочисленост, обаче смяташе, че упорството им трябва строго да се накаже, да не би цяла Галия да си въобрази, че има достатъчно сили за съпротива срещу римляните, но й трябва постоянство, и да не би по техен пример и другите племена, осланяйки се на природната защита, да се обявят за свободни, понеже на всички гали беше известно, че това му е последното лято като управител на провинцията, което ако биха могли да издържат, струваше им се, че по-сетне няма от какво да се боят. Затова остави легата Квинт Кален с два легиона да го следва, без да бърза; сам той се впуска с конницата към Каниний колкото се може по-бързо.
|
|
[40] Cum contra exspectationem omnium Caesar Uxellodunum venisset oppidumque operibus clausum animadverteret neque ab oppugnatione recedi videret ulla condicione posse, magna autem copia frumenti abundare oppidanos ex perfugis cognosset, aqua prohibere hostem temptare coepit. Flumen infimam vallem dividebat, quae totum paene montem cingebat, in quo positum erat praeruptum undique oppidum Uxellodunum. Hoc avertere loci natura prohibebat: in infimis enim sic radicibus montis ferebatur, ut nullam in partem depressis fossis derivari posset. Erat autem oppidanis difficilis et praeruptus eo descensus, ut prohibentibus nostris sine vulneribus ac periculo vitae neque adire flumen neque arduo se recipere possent ascensu. Qua difficultate eorum cognita Caesar sagittariis funditoribusque dispositis, tormentis etiam quibusdam locis contra facillimos descensus collocatis aqua fluminis prohibebat oppidanos. |
|
40. Когато Цезар неочаквано за всички дойде при Укселодун и забеляза, че градът е заобиколен с големи окопи, та му се струваше, че под никакъв предлог не може да се отстъпи от обсадата, а пък узна от бегълци, че гражданите разполагат с голям запас житни храни, почва да се опитва да лиши неприятелите от вода. Една река делеше долната част на долината, която обграждаше почти цялата планина, дето беше разположен недостъпния отвред град Укселодун. Да отклони реката пречеше самото място; защото тя така течеше в най-ниските поли на планината, та не можеше да се отбие с изкопи към някоя страна. Обаче слизането до там беше стръмно и трудно за гражданите, та като се изпречеха нашите, онези не можеха нито да достигнат до реката, нито да се оттеглят по стръмното без рани и опасност за живота си. Цезар вия това неудобство за тях и разположи стрелци и пращкари, постави също хвъргачни машини на няколко места, дето се слизаше по-лесно, и лиши гражданите от речна вода.
|
|
[41] Quorum omnis postea multitudo aquatorum unum in locum conveniebat sub ipsius oppidi murum, ubi magnus fons aquae prorumpebat ab ea parte, quae fere pedum CCC intervallo fluminis circuitu vacabat. Hoc fonte prohiberi posse oppidanos cum optarent reliqui, Caesar unus videret, e regione eius vineas agere adversus montem et aggerem instruere coepit magno cum labore et continua dimicatione. Oppidani enim loco superiore decurrunt et eminus sine periculo proeliantur multosque pertinaciter succedentes vulnerant; non deterrentur tamen milites nostri vineas proferre et labore atque operibus locorum vincere difficultates. Eodem tempore cuniculos tectos ab vineis agunt ad caput fontis; quod genus operis sine ullo periculo, sine suspicione hostium facere licebat. Exstruitur agger in altitudinem pedum sexaginta, collocatur in eo turris decem tabulatorum, non quidem quae moenibus aequaret (id enim nullis operibus effici poterat), sed quae superare fontis fastigium posset. Ex ea cum tela tormentis iacerentur ad fontis aditum, nec sine periculo possent aquari oppidani, non tantum pecora atque iumenta, sed etiam magna hostium multitudo siti consumebatur. |
|
41. След това цялото тяхно множество се събираше да налива вода на едно единствено място. Защото под самата градска стена бликаше голям извор откъм тази страна, която беше отдалечена от завоя на реката на около 300 крачки. Всички искаха да можем да лишим гражданите от този извор, но само Цезар се досети, как да стане това: започна да прикарва защитни покриви срещу стръмнината пред извора и да натрупва насип. Това ставаше с голям труд и непрекъсната борба, защото гражданите се спускаха от по-високо място, без де се излагат на опасност, обстрелваха отдалеко и нараняваха мнозина, които упорито настъпваха. Обаче нашите войници не се отчайват да изкарат напред защитни покриви и да победят с труд и прибори мъчнотиите на мястото. Същевременно прекарват скрити подземни прокопи към главата на извора, което нещо можеше да става без никаква опасност и без да подозират враговете. Издигат насип висок 60 стъпала и там поставят кула на 10 етажа. Тя не достигаше височината на стените - та това не можеше да се постигне с никакви приспособления - на надминаваше равнището на извора. Като стреляха от нея с хвъргачни машини към достъпа за извора, и гражданите не можеха спокойно да наливат вода, не само стадата и конете, но също и мнозина хора се съсипваха от жажда.
|
|
[42] Quo malo perterriti oppidani cupas sebo, pice, scandulis complent; eas ardentes in opera provolvunt eodemque tempore acerrime proeliantur, ut ab incendio restinguendo dimicationis periculo deterreant Romanos. Magna repente in ipsis operibus flamma exstitit. Quaecumque enim per locum praecipitem missa erant, ea vineis et aggere suppressa comprehendebant id ipsum quod morabatur. Milites contra nostri, quamquam periculoso genere proeli locoque iniquo premebantur, tamen omnia fortissimo sustinebant animo. Res enim gerebatur et excelso loco et in conspectu exercitus nostri, magnusque utrimque clamor oriebatur. Ita quam quisque poterat maxime insignis, quo notior testatiorque virtus esset eius, telis hostium flammaeque se offerebat. |
|
42. Стреснати от това нещастие, гражданите изпълват бъчви с лой, смола и трески; подпалват ги и ги търкулват към нашите обсадни прибори, а в същото време най-ожесточено се бият, та с опасността на битката да попречат на римляните да гасят пожара. Внезапно избухна голям пламък в самите укрепления. Защото всяка търкулната по стръмното бъчва попадаше на защитните покривки и насипа и ги подпалваше. Нашите войници, ако и да се намираха на тясно поради опасния вид битка и неудобно място, все пак издържаха всичко с най-храбър дух. Защото битката ставаше на възвишение, пред погледа на нашата войска, а от двете страни се вдигаше голям вик. Така всеки един, колкото беше с по-бележита, по-известна и по-доказана храброст, толкова повече се излагаше пред неприятелските стрели и пламъка.
|
|
[43] Caesar cum complures suos vulnerari videret, ex omnibus oppidi partibus cohortes montem ascendere et simulatione moenium occupandorum clamorem undique iubet tollere. Quo facto perterriti oppidani, cum quid ageretur in locis reliquis essent suspensi, revocant ab impugnandis operibus armatos murisque disponunt. Ita nostri fine proeli facto celeriter opera flamma comprehensa partim restinguunt, partim interscindunt. Cum pertinaciter resisterent oppidani, magna etiam parte amissa siti suorum in sententia permanerent, ad postremum cuniculis venae fontis intercisae sunt atque aversae. Quo facto repente perennis exaruit fons tantamque attulit oppidanis salutis desperationem, ut id non hominum consilio, sed deorum voluntate factum putarent. Itaque se necessitate coacti tradiderunt. |
|
43. Като виждаше, че мнозина негови получават рани, Цезар заповядва на кохортите да се покатерят по планината от всички страни на града и отвред да вдигат крясък, уж завземат стените. При това нещо гражданите се изплашиха, понеже бяха в неизвестност, какво става другаде, та отзовават войниците от нападението при извора и ги разполагат по стените. Така нашите, без да приключат битката, отчасти изгасяват обхванатите от пламък укрепления, отчасти ограничават пожара. Понеже гражданите упорито се противиха, дори след като голяма част от тях бе изгинала от жажда, останалите държаха на своето, най-сетне струите на извора бяха прекъснати с подземни прокопи и отведени. Тогава внезапно пресъхна вечният извор и дотолкова отчая гражданите, та мислеха, че това е сторено не от човешка ръка, а по волята на боговете. Така принудени от необходимостта се предадоха.
|
|
[44] Caesar, cum suam lenitatem cognitam omnibus sciret neque vereretur ne quid crudelitate naturae videretur asperius fecisse, neque exitum consiliorum suorum animadverteret, si tali ratione diversis in locis plures consilia inissent, exemplo supplici deterrendos reliquos existimavit. Itaque omnibus qui arma tulerant manus praecidit vitamque concessit, quo testatior esset poena improborum. Drappes, quem captum esse a Caninio docui, sive indignitate et dolore vinculorum sive timore gravioris supplici paucis diebus cibo se abstinuit atque ita interiit. Eodem tempore Lacterius, quem profugisse ex proelio scripsi, cum in potestatem venisset Epasnacti Arverni (crebro enim mutandis locis multorum fidei se committebat, quod nusquam diutius sine periculo commoraturus videbatur, cum sibi conscius esset, quam inimicum deberet Caesarem habere), hunc Epasnactus Arvernus, amicissimus populi Romani, sine dubitatione ulla vinctum ad Caesarem deduxit. |
|
44. Цезар знаеше, че неговата снизходителност е известна на всички, и не се боеше, че някое по-строго наказание ще изглежда извършено поради лична жестокост, нито виждаше, докъде ще отиде работата, ако на различни места мнозина въстанат по същия начин, та реше, че трябва жестоко да накаже тия, за де сплаши останалите. Затова на всички, които бяха вдигнали оръжие, отсича ръцете и ги оставя живи, за да бъде по-явно наказанието на безчестните. Драпет, който казах, че бе пленен от Каниний, било поради позора и срама от веригите, било от страх пред по-тежка смърт се отказа за няколко дена от храна и така умря. А Луктерий, който писах, че е избягал от битката, попаднал в ръцете на арвернеца Епазнакт, защото се движел от място на място и търсел покровителството на мнозина, тъй като виждал, че никъде не може да се застои по-дълго време без опасност, и съзнавал, за какъв враг го има Цезар. Арвернецът Епезнакт, голям приятел на римския народ, без никакво колебание го доведе вързан при Цезар.
|
|
[45] Labienus interim in Treveris equestre proelium facit secundum compluribusque Treveris interfectis et Germanis, qui nullis adversus Romanos auxilia denegabant, principes eorum vivos redigit in suam potestatem atque in his Surum Aeduum, qui et virtutis et generis summam nobilitatem habebat solusque ex Aeduis ad id tempus permanserat in armis. |
|
45. В това време Лабиен води сполучлива конна битка у треверите, и като изби мнозина тревери и германци, които никому не отказваха своята военна помощ против римляните, хваща живи първенците им, в тяхното число и хедуеца Сур, който беше твърде знатен и по храброст и по род и единствен от хедуйците още не беше сложил оръжие.
|
|
[46] Ea re cognita Caesar, cum in omnibus partibus Galliae bene res geri videret iudicaretque superioribus aestivis Galliam devictam subactamque esse, Aquitaniam numquam adisset, per Publium Crassum quadam ex parte devicisset, cum duabus legionibus in eam partem Galliae est profectus, ut ibi extremum tempus consumeret aestivorum. Quam rem sicuti cetera celeriter feliciterque confecit. Namque omnes Aquitaniae civitates legatos ad Caesarem miserunt obsidesque ei dederunt. Quibus rebus gestis ipse equitum praesidio Narbonem profecto est, exercitum per legatos in hiberna deduxit: quattuor legiones in Belgio collocavit cum M. Antonio et C. Trebonio et P. Vatinio legatis, duas legiones in Aeduos deduxit, quorum in omni Gallia summam esse auctoritatem sciebat, duas in Turonis ad fines Carnutum posuit, quae omnem illam regionem coniunctam Oceano continerent, duas reliquas in Lemovicum finibus non longe ab Arvernis, ne qua pars Galliae vacua ab exercitu esset. Paucos dies ipse in provincia moratus, cum celeriter omnes conventus percucurrisset, publicas controversias cognosset, bene meritis praemia tribuisset (cognoscendi enim maximam facultatem habebat, quali quisque fuisset animo in totius Galliae defectione, quam sustinuerat fidelitate atque auxiliis provinciae illius), his confectis rebus ad legiones in Belgium se recipit hibernatque Nemetocennae. |
|
46. Като узна това, Цезар виждаше, че работата върви добре по всички части на Галия, и смяташе, че тя е окончателно покорена и подчинена след последните походи. Понеже сам той никога не беше ходил в Акнитания, но беше я покорил донейде чрез Публий Крас, замина с два легиона към тази част на Галия, за да прекара там останалото време от лятото. И тая работа, както останалите, извършва бързо и благополучно. Защото всички аквитански племена изпратиха при него посланици и му дадоха заложници. Като извърши това, сам той с охрана от конницата замина за Нарбон, войската отведе чрез легати в зимни станове. Четири легиона настани в Белгия с легатите Марк Антоний, Гай Требоний и Публий Ватиний. Изпрати два легиона у хедуйците, чието влияние знаеше че е най-голямо в цяла Галия. Два постави у туроните до границите на карнутите, за да държат в покорство цялата онази съседна на Океана област, останалите два - в пределите на лемовците, недалеко от арверните, та никоя част от Галия де не бъде без войска. Сам той се забави няколко дена в провинцията. Там бързо привърши всички съдебни заседания, проучи обществените разпри, определи награди на заслужилите. А имаше най-голяма възможност да узнае, кой с какво разположение е бил към римския народ поради въстанието на цяла Галия, което бе потушил благодарение верността и подкрепата на тази провинция. Като привърши това, оттегли се при легионите в Белгия и прекара зимата в Неметоцена (Арас).
|
|
[47] Ibi cognoscit Commium Atrebatem proelio cum equitatu suo contendisse. Nam cum Antonius in hiberna venisset, civitasque Atrebatum in officio esset, Commius, qui post illam vulnerationem, quam supra commemoravi, semper ad omnes motus paratus suis civibus esse consuesset, ne consilia belli quaerentibus auctor armorum duxque deesset, parente Romanis civitate cum suis equitibus latrociniis se suosque alebat infestisque itineribus commeatus complures, qui comportabantur in hiberna Romanorum, intercipiebat. |
|
47. Там узнава, че атребатецът Комий е влязъл в бой с неговата конница. Защото след споменатото по-преди нараняване той винаги е бил готов за всякакви размирици, а когато Антоний дошъл в зимния стан, и атребатското племе оставаше покорно, Комий обикновено се навърташе при своите сънародници, та ако някои пожелаят война, да не им липсва подбудител и вожд. Когато държавата му се подчини на римляните, той със своите конници се прехранваше с разбойничество и заграбваше из забутаните пътища много припаси, които караха в римските зимни станове.
|
|
[48] Erat attributus Antonio praefectus equitum C. Volusenus Quadratus qui cum eo hibernaret. Hunc Antonius ad persequendum equitatum hostium mittit. Volusenus ad eam virtutem, quae singularis erat in eo, magnum odium Commi adiungebat, quo libentius id faceret quod imperabatur. Itaque dispositis insidiis saepius equites eius adgressus secunda proelia faciebat. Novissime, cum vehementius contenderetur, ac Volusenus ipsius intercipiendi Commi cupiditate pertinacius eum cum paucis insecutus esset, ille autem fuga vehementi Volusenum produxisset longius, inimicus homini suorum invocat fidem atque auxilium, ne sua vulnera per fidem imposita paterentur impunita, conversoque equo se a ceteris incautius permittit in praefectum. Faciunt hoc idem omnes eius equites paucosque nostros convertunt atque insequuntur. Commius incensum calcaribus equum coniungit equo Quadrati lanceaque infesta magnis viribus medium femur traicit Voluseni. Praefecto vulnerato non dubitant nostri resistere et conversis equis hostem pellere. Quod ubi accidit, complures hostium magno nostrorum impetu perculsi vulnerantur ac partim in fuga proteruntur, partim intercipiuntur; quod ubi malum dux equi velocitate evitavit, +ac si+ proelio secundo graviter ab eo vulneratus praefectus, ut vitae periculum aditurus videretur, refertur in castra. Commius autem sive expiato suo dolore sive magna parte amissa suorum legatos ad Antonium mittit seque et ibi futurum, ubi praescripserit, et ea facturum, quae imperarit, obsidibus firmat; unum illud orat, ut timori suo concedatur, ne in conspectum veniat cuiusquam Romani. Cuius postulationem Antonius cum iudicaret ab iusto nasci timore, veniam petenti dedit, obsides accepit. Scio Caesarem singulorum annorum singulos commentarios confecisse; quod ego non existimavi mihi esse faciendum, propterea quod insequens annus, L. Paulo C. Marcello consulibus, nullas habet magnopere Galliae res gestas. Ne quis tamen ignoraret, quibus in locis Caesar exercitusque eo tempore fuissent, pauca esse scribenda coniungendaque huic commentario statui. |
|
48. На Антоний беше придаден като началник на конници Гай Волузен Квадрат, който зимуваше с него. Антоний го изпраща да преследва неприятелската конница. Волузен не само че беше с рядка храброст, но страшно мразеше Комий, та с още по-голяма готовност изпълняваше това, което му заповядваха. Затова разполагаше засади, доста често нападаше комиевите конници и правеше сполучливи битки. Напоследък веднъж, като се сбили по-упорито, Волузен от ревност да плени самия Комий го подгонил унесено с малцина, конници. Онзи пък бягал силно, та отвел Валузен надалеко и като негов личен враг внезапно призовава съзнанието за дълг и вярност на всички свои да не изоставят неотмъстена вероломно получената рана, обръща коня, отделя се от другите, и без да се предпазва, налита към Волузен. Същото правят всички негови конници, обръщат и преследват малцината наши. Комий засилва коня си с шпорите, блъска го в коня на Квадрат и с насоченото копие го пробожда с голяма сила всред бедрото. След нараняването на началника нашите не се поколебават да застанат на среща, обръщат конете и прогонват врага. Като стана това, нашите се спускат с голям устрем, нараняват мнозина врагове и едни погубват при бягството, други пленяват. Вождът им избягва това нещастие благодарение на бързия си кон. След инак сполучливата битка началникът се връща в лагера дотолкова тежко ранен, та изглеждаше, че има опасност за живота му. А Комий, било че си е отмъстил за раната, било защото изгуби голяма част от своите, праща посланици при Антоний, дава заложници и заявява, че той ще отиде там, където му предпишат, и ще прави каквото му заповядат; иска само едно - да се уважи неговият страх да не се среща с никой римлянин. Понеже Антоний смяташе, че това искане се поражда от основателен страх, уважи молбата му, прие заложниците. Знам, че Цезар е писал за всяка година отделна книга; но аз не мисля, че трябва да правя същото понеже през следната година, когато бяха консули Луций Паул и Гай Марцел, в Галия не е станало нищо особено. А за да се знае, по кои места е бил в това време Цезар и войската, реших да опиша накратко и да го добавя към тази книга.
|
|
[49] Caesar in Belgio cum hiemaret, unum illud propositum habebat, continere in amicitia civitates, nulli spem aut causam dare armorum. Nihil enim minus volebat quam sub decessu suo necessitatem sibi aliquam imponi belli gerendi, ne, cum exercitum deducturus esset, bellum aliquod relinqueretur quod omnis Gallia libenter sine praesenti periculo susciperet. Itaque honorifice civitates appellando, principes maximis praemiis adficiendo, nulla onera iniungendo defessam tot adversis proeliis Galliam condicione parendi meliore facile in pace continuit. |
|
49. Когато Цезар зимуваше в Белгия, имаше онази единствена цел да задържи племената в приятелски отношения, никому да не дава надежда или повод за бунт. Защото никак не искаше да му се наложи по необходимост отново да воюва тъкмо преди заминаването си, да не би като оттегли войските, да остане някакъв повод за война, каквато цяла Галия с готовност би подела, стига да се види по-свободна. Затова, като преговаряше отстъпчиво с държавите, отрупваше князете с най-големи награди и не прибави никакво ново бреме, лесно задържа в покорство при по-добро условие изтощената от толкова неблагоприятни битки Галия.
|
|
[50] Ipse hibernis peractis contra consuetudinem in Italiam quam maximis itineribus est profectus, ut municipia et colonias appellaret, quibus M. Antoni quaestoris sui, commendaverat sacerdoti petitionem. Contendebat enim gratia cum libenter pro homine sibi coniunctissimo, quem paulo ante praemiserat ad petitionem, tum acriter contra factionem et potentiam paucorum, qui M. Antoni repulsa Caesaris decedentis gratiam convellere cupiebant. Hunc etsi augurem prius factum quam Italiam attingeret in itinere audierat, tamen non minus iustam sibi causam municipia et colonias adeundi existimavit, ut eis gratias ageret, quod frequentiam atque officium suum Antonio praestitissent, simulque se et honorem suum sequentis anni commendaret, propterea quod insolenter adversarii sui gloriarentur L. Lentulum et C. Marcellum consules creatos qui omnem honorem et dignitatem Caesaris spoliarent, ereptum Ser. Galbae consulatum, cum is multo plus gratia suffragiisque valuisset, quod sibi coniunctus et familiaritate et consuetudine legationis esset. |
|
50. Като измина зимата, сам той против обичая си потегли с най-усилен поход в Италия, за да навести малките градове и заселища, на които беше препоръчал да подкрепят неговия квестор Марк Антоний в избора за жречески сан. Защото се бореше както заради един най-близък свой човек, когото неотдавна бе изпратил напред да агитира, така също против партията и влиянието на онези малцина, които искаха с пропадането на Марк Антоний да изкоренят влиянието на оттеглящия се от Галия Цезар. Ако и да беше чул из пътя, че още преди да пристигне в Италия Антоний е избран за авгур (висш римски духовник - птицегадател), все пак Цезар намери, че има не по-малко основателна причина да навести градовете и заселищата, за да благодари, че се услужили на Антоний със своята многобройна и вярна подкрепа, същевременно да им се представи като кандидат за следната година, защото неговите противници дръзко се хвалеха, че са избрани за консули на Луций Лентул и Гай Марцел, които бяха отнели цялата почит и достойнство на Цезар, че е изтръгнато консулството на Сервий Галба, въпреки че той имал много по-голямо влияние при избора, но бил близък на Цезар и като приятел и като негов легат.
|
|
[51] Exceptus est Caesaris adventus ab omnibus municipiis et coloniis incredibili honore atque amore. Tum primum enim veniebat ab illo universae Galliae bello. Nihil relinquebatur quod ad ornatum portarum, itinerum, locorum omnium qua Caesar iturus erat excogitari poterat. Cum liberis omnis multitudo obviam procedebat, hostiae omnibus locis immolabantur, tricliniis stratis fora templaque occupabantur, ut vel exspectatissimi triumphi laetitia praecipi posset. Tanta erat magnificentia apud opulentiores, cupiditas apud humiliores. |
|
51. Всички градове и заселища посрещнаха цезаревото идване с небивала почест и любов. Защото тогава идваше за пръв път след войната на целокупна Галия. Не бяха пропуснали нищо, което можеше да се измисли за украса на порти, улици и всички места, където можеше да мине Цезар. Целият народ с децата си излизаше насреща, навред правеха жертвоприношения, по сградите и храмовете имаше сложени трапези, та можеше да се добие наслада като при най-тържествен триумф. Такава беше щедростта на заможните, участието на бедните.
|
|
[52] Cum omnes regiones Galliae togatae Caesar percucurrisset, summa celeritate ad exercitum Nemetocennam rediit legionibusque ex omnibus hibernis ad fines Treverorum evocatis eo profectus est ibique exercitum lustravit. T. Labienum Galliae togatae praefecit, quo maiore commendatione conciliaretur ad consulatus petitionem. Ipse tantum itinerum faciebat, quantum satis esse ad mutationem locorum propter salubritatem existimabat. Ibi quamquam crebro audiebat Labienum ab inimicis suis sollicitari certiorque fiebat id agi paucorum consiliis, ut interposita senatus auctoritate aliqua parte exercitus spoliaretur, tamen neque de Labieno credidit quicquam neque contra senatus auctoritatem ut aliquid faceret potuit adduci. Iudicabat enim liberis sententiis patrum conscriptorum causam suam facile obtineri. Nam C. Curio, tribunus plebis, cum Caesaris causam dignitatemque defendendam suscepisset, saepe erat senatui pollicitus, si quem timor armorum Caesaris laederet, et quoniam Pompei dominatio atque arma non minimum terrorem foro inferrent, discederet uterque ab armis exercitusque dimitteret: fore eo facto liberam et sui iuris civitatem. Neque hoc tantum pollicitus est, sed etiam se per discessionem facere coepit; quod ne fieret consules amicique Pompei +iusserunt+ atque ita rem morando discusserunt. |
|
52. Цезар преброди всички области на римска Галия, върна се бързешком при войската в Неметоцена, и като призова легионите от всички зимни станове към пределите на треверите, потегли натам и направи общ преглед на войската. Остави Тит Лабиен начело на римска Галия, за да поддържа неговата препоръка при кандидатурата на консула. Сам той пътуваше тук-там, колкото намираше за здравословно да променя местата2. Там ако и да чуваше често, че противниците му подстрекават Лабиен, и узнаваше, че това става по плана на неколцина, та като намесят авторитета на сената, да отнемат на Цезар известна част от войската, все пак не допускаше нищичко за Лабиен3, нито можа да се реши да вземе мерки срещу авторитета на сената. Защото беше уверен, че свободната отсъда на сенаторите лесно ще уреди неговата кауза. Защото народният трибун Гай Курион, като се беше заел да защищава цезаревите интереси и достойнство, неведнъж е заявявал пред сената, че щом страхът от военната сила на Цезар безпокои някого, понеже пак властта и войската на Помпей причинява в Рим не по-малко заплаха, нека и двамата се оттеглят от военната власт и да разпуснат войските; стане ли това, държавата ще бъде свободна и пълноправна. И не само заявявал, но също искал сенатско решение чрез гласуване. Консулите и приятелите на Помпей надделели да не стане това и така осуетили работата с разтакане.
|
|
[53] Magnum hoc testimonium senatus erat universi conveniensque superiori facto. Nam Marcellus proximo anno, cum impugnaret Caesaris dignitatem, contra legem Pompei et Crassi rettulerat ante tempus ad senatum de Caesaris provinciis, sententiisque dictis discessionem faciente Marcello, qui sibi omnem dignitatem ex Caesaris invidia quaerebat, senatus frequens in alia omnia transiit. Quibus non frangebantur animi inimicorum Caesaris, sed admonebantur quo maiores pararent necessitates, quibus cogi posset senatus id probare, quod ipsi constituissent. |
|
53. С това целият сенат явно си изказа мнението, съгласно с по-предишната постъпка. Защото миналата година, когато Марк Марцел нападаше пред сената достойнството на Цезар, въпреки закона на Помпей и Крас повдигнал преди срока въпрос за цезаревите провинции, а при разискванията по въпроса Марцел, който от ненавист към Цезар искаше за себе си всичкото достойнство, предложил гласуване, ала голяма част от сената се обявила против него. Духът на цезаревите неприятели не се сломяваше от това, но си вземаха бележка да създадат колкото се може повече връзки, с които да принудят сената да одобри това, което те са определили.
|
|
[54] Fit deinde senatus consultum, ut ad bellum Parthicum legio una a Cn. Pompeio, altera a C. Caesare mitteretur; neque obscure duae legiones uni detrahuntur. Nam Cn. Pompeius legionem primam, quam ad Caesarem miserat, confectam ex delectu provinciae Caesaris, eam tamquam ex suo numero dedit. Caesar tamen, cum de voluntate minime dubium esset adversariorum suorum, Pompeio legionem remisit et suo nomine quintam decimam, quam in Gallia citeriore habuerat, ex senatus consulto iubet tradi. In eius locum tertiam decimam legionem in Italiam mittit quae praesidia tueretur, ex quibus praesidiis quinta decima deducebatur. Ipse exercitui distribuit hiberna: C. Trebonium cum legionibus quattuor in Belgio collocat, C. Fabium cum totidem in Aeduos deducit. Sic enim existimabat tutissimam fore Galliam, si Belgae, quorum maxima virtus, Aedui, quorum auctoritas summa esset, exercitibus continerentur. Ipse in Italiam profectus est. |
|
54. Сетне сенатът решава, щото Гней Помпей и Цезар да изпратят по един легион за войната с партите. Явно се отнемаха на едного два легиона. Защото Помпей даде като свой първия легион, който бе събрал от цезаревата провинция и му бе изпратил. Цезар пък, понеже нямаше никакво подозрение за плановете на своите противници, изпрати легиона обратно на Помпей и заповядва съгласно решението на сената да предадат от негово име петнайсетия легион, който имаше в отсамна Галия. На неговото място изпраща в Италия тринайсетия, да пази постовете, от които оттегляше петнайсетия легион. Сам той разпредели войската на зимен стан: настанява Гай Требоний с четири легиона в Белгия. Гай Фабий със също толкова отвежда у хедуйците. Така мислеше, че цяла Галия ще бъде напълно спокойна, ако държи с войска белгите, които бяха най-войнствени, и хедуйците, които имаха най-голямо влияние. Сам той потегли за Италия.
|
|
[55] Quo cum venisset, cognoscit per C. Marcellum consulem legiones duas ab se remissas, quae ex senatus consulto deberent ad Parthicum bellum duci, Cn. Pompeio traditas atque in Italia retentas esse. Hoc facto quamquam nulli erat dubium, quidnam contra Caesarem pararetur, tamen Caesar omnia patienda esse statuit, quoad sibi spes aliqua relinqueretur iure potius disceptandi quam belli gerendi. Contendit… |
|
55. Когато дойде там, узнава, че по вината на консула Гай Марцел двата изпратени от него легиона, които съгласно сенатското решение трябваше да се водят на война с партите, са предадени на Гней Помпей и задържани в Италия. Макар че след тая постъпка за никого не беше тайна, какво се крои срещу Цезар, все пак той реше да понася всички, докато имаше някаква надежда по-скоро за законно разбирателство, отколкото за воюване. Отправи се...
|
|
|