C. Iulius Caesar De bello Gallico * Галската война Превод: в: Исторически съчинения, Кост. Костакев, Наука и изкуство, 1991   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  [1] Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur. Hi omnes lingua, institutis, legibus inter se differunt. Gallos ab Aquitanis Garumna flumen, a Belgis Matrona et Sequana dividit. Horum omnium fortissimi sunt Belgae, propterea quod a cultu atque humanitate provinciae longissime absunt, minimeque ad eos mercatores saepe commeant atque ea quae ad effeminandos animos pertinent important, proximique sunt Germanis, qui trans Rhenum incolunt, quibuscum continenter bellum gerunt. Qua de causa Helvetii quoque reliquos Gallos virtute praecedunt, quod fere cotidianis proeliis cum Germanis contendunt, cum aut suis finibus eos prohibent aut ipsi in eorum finibus bellum gerunt. Eorum una, pars, quam Gallos obtinere dictum est, initium capit a flumine Rhodano, continetur Garumna flumine, Oceano, finibus Belgarum, attingit etiam ab Sequanis et Helvetiis flumen Rhenum, vergit ad septentriones. Belgae ab extremis Galliae finibus oriuntur, pertinent ad inferiorem partem fluminis Rheni, spectant in septentrionem et orientem solem. Aquitania a Garumna flumine ad Pyrenaeos montes et eam partem Oceani quae est ad Hispaniam pertinet; spectat inter occasum solis et septentriones.   1. В своята цялост Галия се разделя на три части. Едната от тях населяват белгите1, другата - аквитаните2, а третата - онези племена, които на собствения си език се наричат келти, а на нашия - гали. Всички те се различават помежду си по език, по обществен строй и по закони. Река Гарона отделя галите от аквитаните, а реките Матрона и Секвана ги отделят от белгите. От всички тези племена най-храбри са белгите, понеже отстоят най-далеч от културата и цивилизацията на нашата Провинция и до тях съвсем рядко отиват търговци3 и внасят стоки, които допринасят за обогатяването на духовната култура. Освен това те са най-близко до германците, които живеят отвъд Рейн и с които воюват непрекъснато. Поради тази причина и хелветите4 превъзхождат останалите гали по храброст, понеже те почти ежедневно се сражават с германците, като или полагат усилия да ги отблъскват от своите земи, или пък самите те воюват на тяхна територия. Онази отделна част от земите, които - както казахме вече - заемат галите, започва от реката Родан и граничи с река Гарона, с Океана и със земите на белгите. Освен това откъм страната на секваните5 и хелветите тя стига дори до реката Рейн и е насочена главно на север. Земите, населени от белгите, започват от периферните области на Галия, простират се до най-долното течение на реката Рейн, като са ориентирани към север и изток. Аквитания6, започвайки от Гарона, стига до Пиренейските планини и до онази част от Океана, която е при Испания. Аквитания е ориентирана на запад и север. [2] Apud Helvetios longe nobilissimus fuit et ditissimus Orgetorix. Is M. Messala, [et P.] M. Pisone consulibus regni cupiditate inductus coniurationem nobilitatis fecit et civitati persuasit ut de finibus suis cum omnibus copiis exirent: perfacile esse, cum virtute omnibus praestarent, totius Galliae imperio potiri. Id hoc facilius iis persuasit, quod undique loci natura Helvetii continentur: una ex parte flumine Rheno latissimo atque altissimo, qui agrum Helvetium a Germanis dividit; altera ex parte monte Iura altissimo, qui est inter Sequanos et Helvetios; tertia lacu Lemanno et flumine Rhodano, qui provinciam nostram ab Helvetiis dividit. His rebus fiebat ut et minus late vagarentur et minus facile finitimis bellum inferre possent; qua ex parte homines bellandi cupidi magno dolore adficiebantur. Pro multitudine autem hominum et pro gloria belli atque fortitudinis angustos se fines habere arbitrabantur, qui in longitudinem milia passuum CCXL, in latitudinem CLXXX patebant.   2. Най-знатен и богат всред хелветите бе Оргеторикс. Неговото желание да стане цар го накара през консулството на М. Месала и на М. Пизон да организира заговор на знатните и да убеди едноплеменниците си да напуснат своите земи с цялата си войска. Тъй като превъзхождали всички по храброст, най-лесно било - им казваше той - да се сдобият с върховната власт над цяла Галия. В това той успя много лесно да ги убеди, понеже земите на хелветите са ограничени от природата отвсякъде: от едната страна от извънредно широката и дълбока река Рейн, която отделя страната им от германците; от другата страна пък - от твърде високата планина Юра, която се издига между секваните и хелветите, а от третата страна - от Леманското езеро и реката Родан, която отделя хелветите от нашата Провинция. При тези обстоятелства техният простор за движение бе по-ограничен и възможностите им да воюват със своите съседи - по-затруднени. Това ги огорчаваше много, защото те бяха хора, които жадуваха за война. Нещо повече: при тяхната многочисленост, бойна слава и сила земите, които притежаваха, бяха твърде тесни - само 240 мили на дължина и 180 мили на ширина. [3] His rebus adducti et auctoritate Orgetorigis permoti constituerunt ea quae ad proficiscendum pertinerent comparare, iumentorum et carrorum quam maximum numerum coemere, sementes quam maximas facere, ut in itinere copia frumenti suppeteret, cum proximis civitatibus pacem et amicitiam confirmare. Ad eas res conficiendas biennium sibi satis esse duxerunt; in tertium annum profectionem lege confirmant. Ad eas res conficiendas Orgetorix deligitur. Is sibi legationem ad civitates suscipit. In eo itinere persuadet Castico, Catamantaloedis filio, Sequano, cuius pater regnum in Sequanis multos annos obtinuerat et a senatu populi Romani amicus appellatus erat, ut regnum in civitate sua occuparet, quod pater ante habuerit; itemque Dumnorigi Haeduo, fratri Diviciaci, qui eo tempore principatum in civitate obtinebat ac maxime plebi acceptus erat, ut idem conaretur persuadet eique filiam suam in matrimonium dat. Perfacile factu esse illis probat conata perficere, propterea quod ipse suae civitatis imperium obtenturus esset: non esse dubium quin totius Galliae plurimum Helvetii possent; se suis copiis suoque exercitu illis regna conciliaturum confirmat. Hac oratione adducti inter se fidem et ius iurandum dant et regno occupato per tres potentissimos ac firmissimos populos totius Galliae sese potiri posse sperant.   3. Вълнувани от тези размисли и намиращи се под влиянието на Оргеторикс, хелветите решиха да подготвят всичко необходимо за своето преселване: да закупят колкото е възможно по-голям брой впрегатен добитък и коли, да засеят колкото могат повече земя, за да разполагат с достатъчно количество храни през време на своя поход, и да заякчат мира и приятелството си със своите съседи. За изпълнението на тези задачи те пресметнаха, че са им нужни две години, а за заминаването си през третата година се задължиха със закон. За постигането на тези цели бе избран за ръководител Оргеторикс. Той се зае да възглави пратеничество до другите държави. През време на обиколката си Оргеторикс успя да убеди секвана Кастик, син на Катаманталоед, който много години беше цар на секваните и беше удостоен от Сената с титлата "приятел на римския народ", да заеме царския престол в своята държава, престол, който по-преди принадлежеше на баща му. По същия начин Оргеторикс убеди хедуеца Думнорикс, брат на Дивициак, който по това време беше начело на своята държава и беше особено тачен от народа, да се опита да стори същото. На него Думнорикс даде дъщеря си за съпруга. На всички тях Оргеторикс доказа, че е твърде лесно тези стремежи да се осъществяват с успех, понеже и той самият имал намерение да стане цар в своята държава. Няма съмнение - казваше той че хелветите са най-силни в цяла Галия и че той със своите материални средства и с войската си щял да им съдействува да придобият царската власт. Под силното въздействие на тези негови думи те си дадоха взаимно клетва за вярност и се надяваха, че след като станат царе, опирайки се на тези три най-силни и най-непоколебими племена, ще властвуват над цяла Галия. [4] Ea res est Helvetiis per indicium enuntiata. Moribus suis Orgetoricem ex vinculis causam dicere coegerunt; damnatum poenam sequi oportebat, ut igni cremaretur. Die constituta causae dictionis Orgetorix ad iudicium omnem suam familiam, ad hominum milia decem, undique coegit, et omnes clientes obaeratosque suos, quorum magnum numerum habebat, eodem conduxit; per eos ne causam diceret se eripuit. Cum civitas ob eam rem incitata armis ius suum exequi conaretur multitudinemque hominum ex agris magistratus cogerent, Orgetorix mortuus est; neque abest suspicio, ut Helvetii arbitrantur, quin ipse sibi mortem consciverit.   4. Но доносници издадоха този план на хелветите. Съобразно със своите обичаи те оковаха Оргеторикс във вериги и го предадоха на съд. Ако го осъдеха, той трябваше да бъде изгорен на клада. Но на определения за разглеждане на делото му ден Оргеторикс събра отвред в съда всички васално зависими от него и подчинени нему хора, около 10 000 души на брой, и доведе там всички свои клиенти и длъжници, каквито той имаше многобройни. Благодарение на тях той се изскубна от явяване пред съда. Когато обаче съплеменниците му, възмутени от това, се опитаха да отстоят своето право с оръжие и властите започнаха да набират множество хора от селата, Оргеторикс умря. Няма съмнение, както мислят и хелветите, че той сам сложи край на своя живот. [5] Post eius mortem nihilo minus Helvetii id quod constituerant facere conantur, ut e finibus suis exeant. Ubi iam se ad eam rem paratos esse arbitrati sunt, oppida sua omnia, numero ad duodecim, vicos ad quadringentos, reliqua privata aedificia incendunt; frumentum omne, praeter quod secum portaturi erant, comburunt, ut domum reditionis spe sublata paratiores ad omnia pericula subeunda essent; trium mensum molita cibaria sibi quemque domo efferre iubent. Persuadent Rauracis et Tulingis et Latobrigis finitimis, uti eodem usi consilio oppidis suis vicisque exustis una cum iis proficiscantur, Boiosque, qui trans Rhenum incoluerant et in agrum Noricum transierant Noreiamque oppugnabant, receptos ad se socios sibi adsciscunt.   5. Но и след неговата смърт хелветите не се отказаха ни най-малко от намерението си да осъществят своето решение, а именно да се изселят от своите земи. Щом сметнаха, че вече са готови за това, те опожариха всички свои укрепени селища - на брой около дванадесет, села - около 400, и всички останали свои постройки. Изгориха и всичкото жито освен онова, което щяха да вземат със себе си, за да нямат никаква надежда, че ще се завърнат отново по домовете си, и по този начин с по-голяма готовност да понасят всякакви опасности. Заповядано бе всеки да си осигури брашно за три месеца. Успяха да убедят и съседите си раураките7, тулингите8 и латобригите9 да вземат същото решение: да изгорят своите укрепени селища и селата си и да потеглят заедно с тях; а боите10, които живееха отвъд Рейн, но бяха вече нахлули в Норик и обсаждаха Норея, те привлякоха на своя страна и ги направиха свои съюзници. [6] Erant omnino itinera duo, quibus itineribus domo exire possent: unum per Sequanos, angustum et difficile, inter montem Iuram et flumen Rhodanum, vix qua singuli carri ducerentur, mons autem altissimus impendebat, ut facile perpauci prohibere possent; alterum per provinciam nostram, multo facilius atque expeditius, propterea quod inter fines Helvetiorum et Allobrogum, qui nuper pacati erant, Rhodanus fluit isque non nullis locis vado transitur. Extremum oppidum Allobrogum est proximumque Helvetiorum finibus Genava. Ex eo oppido pons ad Helvetios pertinet. Allobrogibus sese vel persuasuros, quod nondum bono animo in populum Romanum viderentur, existimabant vel vi coacturos ut per suos fines eos ire paterentur. Omnibus rebus ad profectionem comparatis diem dicunt, qua die ad ripam Rhodani omnes conveniant. Is dies erat a. d. V. Kal. Apr. L. Pisone, A. Gabinio consulibus.   6. Имаше обаче само два пътя, по които хелветите можеха да напуснат родната си земя: единият - през земите на секваните, тесен и труден, между планината Юра и реката Родан; по него едва биха могли да минат коли в една редица. Освен това над него надвисваше извънредно високата планина, така че само дори един съвсем малоброен отряд би могъл лесно да ги възпре. Другият път минаваше през нашата Провинция, много по-лесен и по-удобен, защото между земите на хелветите и на неотдавна усмирените алоброги11 тече реката Родан, която на няколко места може да се мине с брод. Последното укрепено селище на алоброгите, но разположено най-близо до земите на хелветите, е Генага. От това селище закъм земите на хелветите има мост. Те бяха уверени, че или ще успеят да убедят алоброгите да ги пуснат да минат през земите им, тъй като те не им изглеждаха да се благоразположени към римския народ, или пък щели да ги принудят със сила. И тъй, след като всичко необходимо за тръгване на поход беше готово, хелветите определили и деня, на който трябваше всички да се съберат на брега на Родан. Този ден беше петият ден преди априлските календи в консулството на Л. Пизон и А. Габиний. [7] Caesari cum id nuntiatum esset, eos per provinciam nostram iter facere conari, maturat ab urbe proficisci et quam maximis potest itineribus in Galliam ulteriorem contendit et ad Genavam pervenit. Provinciae toti quam maximum potest militum numerum imperat (erat omnino in Gallia ulteriore legio una), pontem, qui erat ad Genavam, iubet rescindi. Ubi de eius adventu Helvetii certiores facti sunt, legatos ad eum mittunt nobilissimos civitatis, cuius legationis Nammeius et Verucloetius principem locum obtinebant, qui dicerent sibi esse in animo sine ullo maleficio iter per provinciam facere, propterea quod aliud iter haberent nullum: rogare ut eius voluntate id sibi facere liceat. Caesar, quod memoria tenebat L. Cassium consulem occisum exercitumque eius ab Helvetiis pulsum et sub iugum missum, concedendum non putabat; neque homines inimico animo, data facultate per provinciam itineris faciundi, temperaturos ab iniuria et maleficio existimabat. Tamen, ut spatium intercedere posset dum milites quos imperaverat convenirent, legatis respondit diem se ad deliberandum sumpturum: si quid vellent, ad Id. April. reverterentur.   7. Когато на Цезар бе съобщено, че хелветите вече напират да минат през нашата Провинция, той побърза да потегли от Рим и с най-усилени преходи се отправи към Трансалпийска Галия и пристигна в Генава. Заповяда по цялата Провинция да се наберат колкото е възможно най-голям брой войници - в Трансалпийска Галия имаше само един легион, а мостът при Генава да бъде разрушен. Узнали за неговото пристигане, хелветите изпратиха при него като пратеници най-знатните си хора. Начело на това пратеничество стояха Намей и Веруклоеций. Те бяха натоварени да заявят, че хелветите възнамеряват да преминат през Провинцията, без да извършват никакво злодеяние, защото не разполагат с някакъв друг път и молят Цезар да им позволи да сторят това. Цезар обаче добре помнеше, че те бяха убили консула Л. Касий и че бяха разбили и прекарали под ярем армията му, и затова не смяташе, че трябва да им отстъпва. Считаше, че ако им даде възможност да минат през Провинцията, тези враждебно настроени хора не ще се въздържат от насилия и злодеяния. Въпреки това обаче с цел да печели време, докато се съберат войниците, за което вече се беше разпоредил, отговори на пратениците, че му е нужно време да обмисли; ако ли пък те желаят още нещо, то нека да дойдат отново към 13 април. [8] Interea ea legione quam secum habebat militibusque, qui ex provincia convenerant, a lacu Lemanno, qui in flumen Rhodanum influit, ad montem Iuram, qui fines Sequanorum ab Helvetiis dividit, milia passuum XVIIII murum in altitudinem pedum sedecim fossamque perducit. Eo opere perfecto praesidia disponit, castella communit, quo facilius, si se invito transire conentur, prohibere possit. Ubi ea dies quam constituerat cum legatis venit et legati ad eum reverterunt, negat se more et exemplo populi Romani posse iter ulli per provinciam dare et, si vim facere conentur, prohibiturum ostendit. Helvetii ea spe deiecti navibus iunctis ratibusque compluribus factis, alii vadis Rhodani, qua minima altitudo fluminis erat, non numquam interdiu, saepius noctu si perrumpere possent conati, operis munitione et militum concursu et telis repulsi, hoc conatu destiterunt.   8. А през това време с помощта на легиона, който имаше със себе си и с войниците, които вече се бяха събрали от Провинцията, Цезар прокара вал, дълъг 19 мили и висок 16 стъпки, и ров от Леманското езеро, в което се влива реката Родан, до планината Юра, която отделя земите на секваните от хелветите. След привършването на тази работа той разположи охраняващи отряди и подсили кастелите, за да може по-лесно да ги отблъсне, в случай че те без негово разрешение се опитат да си пробият път. Когато дойде денят, определен заедно с пратениците, и те отново се явиха при него, Цезар им отговори, че съобразно нравите, обичаите и традицията на римския народ той не може да позволи на никого да преминава през Провинцията; ако се опитат да извършат това със сила, Цезар им заяви, че ще съумее да им се противопостави. Измамени в тази си надежда, хелветите все пак се опитваха, понякога дене, а по-често нощем, да си пробият път, като привързваха едни към други множество лодки и салове. Други пък се мъчиха да се прехвърлят по бродовете на Родан, където реката беше най-плитка; отблъснати обаче от силно укрепената защитна линия, тъй като нашите войници се съсредоточаваха бързо, и от техния обстрел, те бяха принудени да се откажат от тези си опити. [9] Relinquebatur una per Sequanos via, qua Sequanis invitis propter angustias ire non poterant. His cum sua sponte persuadere non possent, legatos ad Dumnorigem Haeduum mittunt, ut eo deprecatore a Sequanis impetrarent. Dumnorix gratia et largitione apud Sequanos plurimum poterat et Helvetiis erat amicus, quod ex ea civitate Orgetorigis filiam in matrimonium duxerat, et cupiditate regni adductus novis rebus studebat et quam plurimas civitates suo beneficio habere obstrictas volebat. Itaque rem suscipit et a Sequanis impetrat ut per fines suos Helvetios ire patiantur, obsidesque uti inter sese dent perficit: Sequani, ne itinere Helvetios prohibeant, Helvetii, ut sine maleficio et iniuria transeant.   9. Сега оставаше единствено пътят през племенната територия на секваните. Но този път обаче хелветите не можеха да се движат поради теснините по него без съгласието на секваните. Понеже не успяха да ги убедят да се съгласят доброволно, хелветите изпратиха пратеници при хедуеца Думнорикс, та чрез неговата намеса да издействуват такова разрешение от секваните. Със своите връзки и щедро раздавани подкупи Думнорикс се ползуваше с голямо влияние всред секваните и беше приятел и с хелветите, тъй като имаше за съпруга дъщерята на Оргеторикс, която беше родом оттам. Освен това, подтикван от страстното желание да стане цар, той се стремеше към политически преврати и авантюри и искаше чрез своите услуги да спечели на своя страна колкото се може повече държави. Ето защо той се зае с тази задача и успя да издействува от секваните да разрешат на хелветите да минат през техните земи, като успя да постигне и размяна на заложниците помежду им. Секваните се задължаваха да не възпрепятствуват хелветите по време на похода им, а хелветите - да преминат, без да извършват злодеяния и насилия. [10] Caesari renuntiatur Helvetiis esse in animo per agrum Sequanorum et Haeduorum iter in Santonum fines facere, qui non longe a Tolosatium finibus absunt, quae civitas est in provincia. Id si fieret, intellegebat magno cum periculo provinciae futurum ut homines bellicosos, populi Romani inimicos, locis patentibus maximeque frumentariis finitimos haberet. Ob eas causas ei munitioni quam fecerat T. Labienum legatum praeficit; ipse in Italiam magnis itineribus contendit duasque ibi legiones conscribit et tres, quae circum Aquileiam hiemabant, ex hibernis educit et, qua proximum iter in ulteriorem Galliam per Alpes erat, cum his quinque legionibus ire contendit. Ibi Ceutrones et Graioceli et Caturiges locis superioribus occupatis itinere exercitum prohibere conantur. Compluribus his proeliis pulsis ab Ocelo, quod est oppidum citerioris provinciae extremum, in fines Vocontiorum ulterioris provinciae die septimo pervenit; inde in Allobrogum fines, ab Allobrogibus in Segusiavos exercitum ducit. Hi sunt extra provinciam trans Rhodanum primi.   10. На Цезар бе съобщено, че хелветите възнамеряват да минат през земите на секваните и на хедуите и да се насочат към пределите на сантоните12, които не са далеч от земята на толозатите, чиято държава се намира в нашата Провинция. Цезар разбираше много добре, че ако това стане, над Провинцията ще надвисне голяма опасност: нейни съседи ще станат хора, войнствени и враждебно настроени към римския народ, и то в открити и хлебородни области. Ето защо за комендант на построените от него укрепителни съоръжения Цезар постави своя наместник Тит Лабиен, а самият той с ускорени преходи се отправи за Италия. Там набра два легиона, изведе три легиона от зимните им лагери при Аквилея13 и с тези пет легиона се отправи по най-прекия път през Алпите към Трансалпийска Галия. Там цеутроните14, грайоцелите15 и катуригите16, като бяха завзели предварително позиции по височините, се опитваха да препречат придвижването на Цезаровата армия. Но след като ги разби в няколко сражения, от Оцелум17, най-отдалечения град на Цизалпийска Галия, Цезар се озова на седмия ден в земите на воконтиите в Трансалпийската Провинция. Оттам той поведе войските си в земите на алоброгите, а от алоброгите - в земите на сегусиавите18. Това е първото племе отвъд реката Родан, вън от нашата Провинция. [11] Helvetii iam per angustias et fines Sequanorum suas copias traduxerant et in Haeduorum fines pervenerant eorumque agros populabantur. Haedui, cum se suaque ab iis defendere non possent, legatos ad Caesarem mittunt rogatum auxilium: ita se omni tempore de populo Romano meritos esse ut paene in conspectu exercitus nostri agri vastari, liberi [eorum] in servitutem abduci, oppida expugnari non debuerint. Eodem tempore quo Haedui Ambarri, necessarii et consanguinei Haeduorum, Caesarem certiorem faciunt sese depopulatis agris non facile ab oppidis vim hostium prohibere. Item Allobroges, qui trans Rhodanum vicos possessionesque habebant, fuga se ad Caesarem recipiunt et demonstrant sibi praeter agri solum nihil esse reliqui. Quibus rebus adductus Caesar non expectandum sibi statuit dum, omnibus, fortunis sociorum consumptis, in Santonos Helvetii pervenirent.   11. Хелветите вече бяха успели да преведат своята войска през теснините и през земите на секваните, стигнали бяха до пределите на хедуите19 и бяха започнали да опустошават техните земи. Понеже не бяха в състояние да се защитят и да опазят имотите си от тях, хедуите изпратиха пратеници при Цезар да го молят за помощ. Хедуите - твърдяха те - имали толкова много заслуги към римския народ, че не би трябвало почти пред очите на римската войска да се опустошават техните земи, да се отвеждат в робство техните деца и да се превземат с щурм техните укрепени селища. Едновременно с това и амбарите19, приятели и сродни на хедуите, съобщиха на Цезар, че и техните поля са подложени на опустошения, че и на тях е много трудно да устояват срещу насилията на неприятеля. Също така и алоброгите, които имаха села и владения отвъд Родан, се спасиха с бягство, дойдоха при Цезар, и му заявиха, че не им е останало вече нищо друго освен само една гола земя. Всички тези неща накараха Цезар да реши, че не трябва да чака, докато хелветите разграбят всички имущества на неговите съюзници и нахлуят в земите на сантоните20. [12] Flumen est Arar, quod per fines Haeduorum et Sequanorum in Rhodanum influit, incredibili lenitate, ita ut oculis in utram partem fluat iudicari non possit. Id Helvetii ratibus ac lintribus iunctis transibant. Ubi per exploratores Caesar certior factus est tres iam partes copiarum Helvetios id flumen traduxisse, quartam vero partem citra flumen Ararim reliquam esse, de tertia vigilia cum legionibus tribus e castris profectus ad eam partem pervenit quae nondum flumen transierat. Eos impeditos et inopinantes adgressus magnam partem eorum concidit; reliqui sese fugae mandarunt atque in proximas silvas abdiderunt. Is pagus appellabatur Tigurinus; nam omnis civitas Helvetia in quattuor pagos divisa est. Hic pagus unus, cum domo exisset, patrum nostrorum memoria L. Cassium consulem interfecerat et eius exercitum sub iugum miserat. Ita sive casu sive consilio deorum immortalium quae pars civitatis Helvetiae insignem calamitatem populo Romano intulerat, ea princeps poenam persolvit. Qua in re Caesar non solum publicas, sed etiam privatas iniurias ultus est, quod eius soceri L. Pisonis avum, L. Pisonem legatum, Tigurini eodem proelio quo Cassium interfecerant.   12. През земите на хедуите и на секваните протича реката Арар която се влива в Родан, но с толкова необикновено бавно течение, че с очи не е възможно да се определи в коя посока тече. През нея хелветите преминаваха с навързани едни с други салове и лодки. Когато обаче разузнавачи съобщиха на Цезар, че хелветите вече са прехвърлили вече три четвърти от своята войска през тази река, а последната четвърт е оставена отсам Арар, той по време на третата стража потегли от лагера си с три легиона и пристигна при тази последна част, която още не беше преминала реката. Цезар ги атакува неочаквано и изби голяма част от тях, неподготвени за бой. Останалите се разбягаха и изпокриха в близките гори. Този кантон се наричаше Тигурински. Като цяло Хелветия се дели на четири кантона. Именно населението от този кантон е единственото, което, както си спомнят нашите бащи и деди, напуснало своите родни места, убило консула Л. Касий и прекарало под ярем войската му. Така, случайно или пък по волята на безсмъртните богове, точно тази част от населението на Хелветия, което беше нанесло голямото поражение на римския народ, сега първо то понесе възмездие за това. По този начин Цезар отмъсти не само за уронването на престижа на римската държава, но и лично за своята чест, защото в споменатото вече някогашно сражение Тигурините21 убили не само Л. Касий, но и неговия легат Л. Пизон, дядо на Цезаровия тъст Л. Пизон. [13] Hoc proelio facto, reliquas copias Helvetiorum ut consequi posset, pontem in Arari faciendum curat atque ita exercitum traducit. Helvetii repentino eius adventu commoti cum id quod ipsi diebus XX aegerrime confecerant, ut flumen transirent, illum uno die fecisse intellegerent, legatos ad eum mittunt; cuius legationis Divico princeps fuit, qui bello Cassiano dux Helvetiorum fuerat. Is ita cum Caesare egit: si pacem populus Romanus cum Helvetiis faceret, in eam partem ituros atque ibi futuros Helvetios ubi eos Caesar constituisset atque esse voluisset; sin bello persequi perseveraret, reminisceretur et veteris incommodi populi Romani et pristinae virtutis Helvetiorum. Quod improviso unum pagum adortus esset, cum ii qui flumen transissent suis auxilium ferre non possent, ne ob eam rem aut suae magnopere virtuti tribueret aut ipsos despiceret. Se ita a patribus maioribusque suis didicisse, ut magis virtute contenderent quam dolo aut insidiis niterentur. Quare ne committeret ut is locus ubi constitissent ex calamitate populi Romani et internecione exercitus nomen caperet aut memoriam proderet.   13. След тази битка, за да може да преследва останалите хелветски войски, Цезар нареди да се построи мост на река Арар и преведе по него своята войска. Внезапното появяване на Цезар хвърли в паника хелветите и когато узнаха, че само за един ден той е успял да извърши преминаването на реката, за което те с най-големи усилия бяха употребили двадесет дни, изпратиха при него пратеници. Водач на пратеничеството беше Дивикон, който във време на войната срещу Касий предвождаше хелветите. Той се обърна към Цезар със следните думи: "Ако римският народ иска да има мир и добри отношения с хелветите, те ще отидат и ще се заселят там където Цезар им определи и пожелае да останат. Ако обаче той продължи да ги преследва и да воюва с тях, нека той си припомни предишното поражение на римския народ и някогашната военна доблест на хелветите. Фактът, че ненадейно е нападнал един-единствен кантон, когато другите са били вече преминали реката и не са могли да се притекат на помощ на своите едноплеменници, не би трябвало да му дава основание да надценява своята собствена военно доблест, своите собствени военни качества, а тях самите да презира. От своите бащи и деди те се били научили да се сражават повече с храброст, отколкото да прибягват към коварство и военни хитрости. Ето защо той не би трябвало да допуща, щото това място, където сега са се спрели, да се прочуе и увековечи със спомена за поражението на римския народ и с разгрома на неговата войска. " [14] His Caesar ita respondit: eo sibi minus dubitationis dari, quod eas res quas legati Helvetii commemorassent memoria teneret, atque eo gravius ferre quo minus merito populi Romani accidissent; qui si alicuius iniuriae sibi conscius fuisset, non fuisse difficile cavere; sed eo deceptum, quod neque commissum a se intellegeret quare timeret neque sine causa timendum putaret. Quod si veteris contumeliae oblivisci vellet, num etiam recentium iniuriarum, quod eo invito iter per provinciam per vim temptassent, quod Haeduos, quod Ambarros, quod Allobrogas vexassent, memoriam deponere posse? Quod sua victoria tam insolenter gloriarentur quodque tam diu se impune iniurias tulisse admirarentur, eodem pertinere. Consuesse enim deos immortales, quo gravius homines ex commutatione rerum doleant, quos pro scelere eorum ulcisci velint, his secundiores interdum res et diuturniorem impunitatem concedere. Cum ea ita sint, tamen, si obsides ab iis sibi dentur, uti ea quae polliceantur facturos intellegat, et si Haeduis de iniuriis quas ipsis sociisque eorum intulerint, item si Allobrogibus satis faciunt, sese cum iis pacem esse facturum. Divico respondit: ita Helvetios a maioribus suis institutos esse uti obsides accipere, non dare, consuerint; eius rem populum Romanum esse testem. Hoc responso dato discessit.   14. На тези техни думи Цезар отговорил така: Тъй като добре помнел събитията, които хелветските пратеници споменавани, той не изпитвал ни най-малко нужда да се колебае; и той изживявал толкова по-тежко тези събития, колкото по-незаслужено въпросните беди били сполетели римския народ. Ако римският народ е имал съзнанието, че се е провинил, извършвайки неправда спрямо някого, то за него не би било трудно да вземе предпазни мерки. Но той се излъгал поради това, че не е разбрал, че е извършил нещо, което да го кара да се страхува, нито пък намирал, че трябва да се бои без причина. И дори ако той би желал да забрави някогашната обида, нима би могъл да заличи от паметта си неотдавнашното оскърбление - опита им да преминат със сила против волята ме през Провинцията и тяхното малтретиране на хедуите, амбарите и алоброгите? Това, че те се хвалят тъй безочливо със своята победа и се чудят за това, че техните злочинства остават ненаказани, го навежда на същата мисъл. Понеже безсмъртните богове понякога имат навика да изпращат временно благополучен и да оставят дълго време без наказание онези, които те искат да накажат заради тяхното престъпление, та те да страдат толкова по-мъчително, когато настъпи обрат в тяхното щастие. Но въпреки всичко това той би бил готов да сключи мир с хелветите, ако те биха му предложили заложници, за да му покажат, че ще изпълнят своите обещания, и ако дадат обезщетение на хедуите за щетите, нанесени на тях и на техните съюзници, а също тъй и на алоброгите. Дивикон отговори: "Хелветите са наследили от своите предци обичая да вземат, а не да дават заложници. Самият римски народ е свидетел за това!" След като отговори така, Дивикон си отиде. [15] Postero die castra ex eo loco movent. Idem facit Caesar equitatumque omnem, ad numerum quattuor milium, quem ex omni provincia et Haeduis atque eorum sociis coactum habebat, praemittit, qui videant quas in partes hostes iter faciant. Qui cupidius novissimum agmen insecuti alieno loco cum equitatu Helvetiorum proelium committunt; et pauci de nostris cadunt. Quo proelio sublati Helvetii, quod quingentis equitibus tantam multitudinem equitum propulerant, audacius subsistere non numquam et novissimo agmine proelio nostros lacessere coeperunt. Caesar suos a proelio continebat, ac satis habebat in praesentia hostem rapinis, pabulationibus populationibusque prohibere. Ita dies circiter XV iter fecerunt uti inter novissimum hostium agmen et nostrum primum non amplius quinis aut senis milibus passuum interesset.   15. На следния ден хелветите вдигнаха лагера си от това място. Същото стори и Цезар; и за да наблюдава накъде се придвижва противникът, изпрати напред цялата си конница на брой около четири хиляди души, която бе вдигнал на крак от цялата Провинция, от хедуите и от техните съюзници. Конниците му обаче, преследвайки твърде ревностно противниковия ариергард, започнаха битка с конницата на хелветите и малцина от нашите паднаха убити. Възгордени от това сражение, в което с петстотин конника отбиха една толкова многобройна конница, хелветите започнаха още по-смело да се съпротивляват на нашата конница, а понякога и да я контраатакуват със своя ариергард. Цезар възпираше своите войници от сражение, като смяташе, че в момента е достатъчно да не позволява на противника да извършва грабежи, да се доставя фураж и да опустошава. Така двете войски се придвижваха в продължение на около петнадесет дни, като разстоянието между неприятелския ариергард и нашия авангард беше на повече от пет или шест мили. [16] Interim cotidie Caesar Haeduos frumentum, quod essent publice polliciti, flagitare. Nam propter frigora [quod Gallia sub septentrionibus, ut ante dictum est, posita est,] non modo frumenta in agris matura non erant, sed ne pabuli quidem satis magna copia suppetebat; eo autem frumento quod flumine Arari navibus subvexerat propterea uti minus poterat quod iter ab Arari Helvetii averterant, a quibus discedere nolebat. Diem ex die ducere Haedui: conferri, comportari, adesse dicere. Ubi se diutius duci intellexit et diem instare quo die frumentum militibus metiri oporteret, convocatis eorum principibus, quorum magnam copiam in castris habebat, in his Diviciaco et Lisco, qui summo magistratui praeerat, quem vergobretum appellant Haedui, qui creatur annuus et vitae necisque in suos habet potestatem, graviter eos accusat, quod, cum neque emi neque ex agris sumi possit, tam necessario tempore, tam propinquis hostibus ab iis non sublevetur, praesertim cum magna ex parte eorum precibus adductus bellum susceperit; multo etiam gravius quod sit destitutus queritur.   16. През това време Цезар всекидневно изискваше настоятелно от хедуите житото, което те му бяха обещали официално; понеже поради студовете - тъй като Галия, както вече казахме, е разположена на север - не само че житата в нивите не бяха още узрели, но дори нямаше и достатъчно фураж. В същото време той беше по-малко в състояние да използува подвоза на жито по реката Арар с лодки, понеже хелветите се бяха отклонили от своя път на придвижване по течението й, а той не желаеше да губи контакт с тях. Хедуите протакаха и отлагаха от ден на ден и уверяваха Цезар, е житото се събира, че се превозва, че вече пристига. Като разбра, че те само го заблуждават толкова дълго време, а пък денят, на който трябваше да раздава месената дажба на войниците, наближаваше, той свикна техните първенци, които бяха твърде многобройни в неговия лагер. Между тях бяха и Дивициак, и Лиск. Последният упражняваше върховната власт и него хедуите титулуваха вергобрет (върховен съдия - б. пр. ). Той се избира за една година и разполага с власт на д живота и смъртта на своите едноплеменници. Срещу тях Цезар отправи сериозни обвинения, че не му оказаха помощ при толкова тежки обстоятелства, когато противникът беше толкова наблизо и когато не беше възможно нито да купи жито, нито да вземе от полето, че беше започнал военни действия най-вече по тяхна молба, и още повече се оплака за това, че беше изоставен от тях. [17] Tum demum Liscus oratione Caesaris adductus quod antea tacuerat proponit: esse non nullos, quorum auctoritas apud plebem plurimum valeat, qui privatim plus possint quam ipsi magistratus. Hos seditiosa atque improba oratione multitudinem deterrere, ne frumentum conferant quod debeant: praestare, si iam principatum Galliae obtinere non possint, Gallorum quam Romanorum imperia perferre, neque dubitare [debeant] quin, si Helvetios superaverint Romani, una cum reliqua Gallia Haeduis libertatem sint erepturi. Ab isdem nostra consilia quaeque in castris gerantur hostibus enuntiari; hos a se coerceri non posse. Quin etiam, quod necessariam rem coactus Caesari enuntiarit, intellegere sese quanto id cum periculo fecerit, et ob eam causam quam diu potuerit tacuisse.   17. Предизвикан от речта на Цезар, едва тогава Лиск разкри това, което беше премълчал преди това: имало хора, каза той, чийто авторитет и влияние всред простолюдието били толкова големи,щото макар и частни лица, те притежавали по-голяма власт, отколкото истинските магистрати. Именно тези хора с бунтовни и безсрамно злостни речи заплашвали мнозинството то хедуите да не събират житото, което дължат. И ако те не могли да имат хегемонията в Галия, то било по-добре да се подчинят на властта на галите, отколкото на римляните. Ако римляните победели хелветите, нямало съмнение, че както на останалата Галия, римляните щели да отнемат свободата и на хедуите. Същите тези хора издавали плановете на римляните на противника и съобщавали за всичко, което се вършело в техния лагер. Тях именно Лиск не бил в състояние да обуздае. Нищо повече: той разбирал много добре на каква опасност се излагал, като информирал Цезар за това, което бил принуден да съобщи под явния натиск на необходимостта. И именно поради това той бил мълчал толкова дълго досега. [18] Caesar hac oratione Lisci Dumnorigem, Diviciaci fratrem, designari sentiebat, sed, quod pluribus praesentibus eas res iactari nolebat, celeriter concilium dimittit, Liscum retinet. Quaerit ex solo ea quae in conventu dixerat. Dicit liberius atque audacius. Eadem secreto ab aliis quaerit; reperit esse vera: ipsum esse Dumnorigem, summa audacia, magna apud plebem propter liberalitatem gratia, cupidum rerum novarum. Complures annos portoria reliquaque omnia Haeduorum vectigalia parvo pretio redempta habere, propterea quod illo licente contra liceri audeat nemo. His rebus et suam rem familiarem auxisse et facultates ad largiendum magnas comparasse; magnum numerum equitatus suo sumptu semper alere et circum se habere, neque solum domi, sed etiam apud finitimas civitates largiter posse, atque huius potentiae causa matrem in Biturigibus homini illic nobilissimo ac potentissimo conlocasse; ipsum ex Helvetiis uxorem habere, sororum ex matre et propinquas suas nuptum in alias civitates conlocasse. Favere et cupere Helvetiis propter eam adfinitatem, odisse etiam suo nomine Caesarem et Romanos, quod eorum adventu potentia eius deminuta et Diviciacus frater in antiquum locum gratiae atque honoris sit restitutus. Si quid accidat Romanis, summam in spem per Helvetios regni obtinendi venire; imperio populi Romani non modo de regno, sed etiam de ea quam habeat gratia desperare. Reperiebat etiam in quaerendo Caesar, quod proelium equestre adversum paucis ante diebus esset factum, initium eius fugae factum a Dumnorige atque eius equitibus (nam equitatui, quem auxilio Caesari Haedui miserant, Dumnorix praeerat): eorum fuga reliquum esse equitatum perterritum.   18. Цезар разбираше, че с тази си реч Лиск има предвид Думнориск, брата на Дивициак, но понеже не желаеше този въпрос да се разисква в присъствието на много хора, разпусна веднага събранието и задържа при себе си Лиск. Насаме Цезар започна да го разпитва по повод изказването му пред събранието. Той заговори по-откровено и по-смело. По същите въпроси Цезар тайно разпита и други и установи, че това беше истина; т. е. че самият Думнорикс бил човек много смел, с голямо влияние всред простия народ поради щедростта си и стремящ се към политически преврати. В продължение на много години той откупвал събирането на митата и на всички други данъци на хедуите срещу нищожно заплащане, тъй като, когато той се явявал на търг, никой не смеел да наддава. По същия начин Думнорикс увеличил както своето лично богатство, тъй и събрал много средства за подкупи. На свои лични разноски той винаги поддържал и имал на свое разположение голям брой конници. Затова имал огромно влияние не само в родината си, но и в съседните държави. За да укрепи своята власт, той омъжил майка си за един много знатен и влиятелен у битуригите човек, сам се оженил за хелветка, а сестра си по майка и други свои близки роднини оженил в други държави. Поради тези свои роднински връзки той покровителствувал ревностно и хелветите, а в същото време бил изпълнен с омраза лично към самия Цезар и към римляните, защото тяхното идване отслабило неговата власт и възстановило предишното влияние и почести на брат му Дивициак. Ако на римляните се случеше нещо лошо, то той хранеше най-големи надежди, че ще осигури за себе си царската власт с помощта на хелветите. При наличието на Римската империя обаче той трябваше да се прости не само с надеждата за царска власт, но дори и с онова влияние с което разполагаше. Цезар узна също тъй по време на разпитите, че що се касае до неуспешната конна битка отпреди няколко дни, че Думнорикс и неговите конници - той именно командуваше един конен отряд, изпратен от хедуите на помощ на Цезар - първи удари на бягство и поради това и останалата конница била обзета от паника. [19] Quibus rebus cognitis, cum ad has suspiciones certissimae res accederent, quod per fines Sequanorum Helvetios traduxisset, quod obsides inter eos dandos curasset, quod ea omnia non modo iniussu suo et civitatis sed etiam inscientibus ipsis fecisset, quod a magistratu Haeduorum accusaretur, satis esse causae arbitrabatur quare in eum aut ipse animadverteret aut civitatem animadvertere iuberet. His omnibus rebus unum repugnabat, quod Diviciaci fratris summum in populum Romanum studium, summum in se voluntatem, egregiam fidem, iustitiam, temperantiam cognoverat; nam ne eius supplicio Diviciaci animum offenderet verebatur. Itaque prius quam quicquam conaretur, Diviciacum ad se vocari iubet et, cotidianis interpretibus remotis, per C. Valerium Troucillum, principem Galliae provinciae, familiarem suum, cui summam omnium rerum fidem habebat, cum eo conloquitur; simul commonefacit quae ipso praesente in concilio [Gallorum] de Dumnorige sint dicta, et ostendit quae separatim quisque de eo apud se dixerit. Petit atque hortatur ut sine eius offensione animi vel ipse de eo causa cognita statuat vel civitatem statuere iubeat.   19. Цезар беше узнал всичко това и имаше и неоспорими факти, които да потвърдят тези подозрения. Думнорикс именно беше превел хелветите през земите на секваните. Пак той се беше погрижил да се разменят заложници между тях. Всичко това той извършил не само без да получи разпореждания от Цезар или от своята държава, но изобщо без знанието на самите хедуи. Сега именно той беше обвинен от най-висшия магистрат на хедуите. Поради всичко това Цезар смяташе, че има достатъчно основание или сам да го накаже, или да нареди сънародниците му да сторят това. На това обаче пречеше едно обстоятелство. Цезар бе убеден в най-искреното благоразположение към римския народ на брат му Дивициак, в най-добрите му намерения лично към самия него, в отличната му вярност, справедливост и умереност. Ето защо Цезар се опасяваше да не би наказанието на Думнорикс да наскърби Дивициак. Затова, преди да предприеме каквото и да било в случая, Цезар заповяда да повикат при него Дивициак, отстрани обикновените преводачи, поведе с него разговор чрез Г. Валерий Процил, един от най-влиятелните първенци в провинция Галия и близък приятел на Цезар, а когато той - Цезар - имаше безгранично доверие във всяко отношение. Цезар заедно с това предаде точно какво е казано в негово присъствие в събранието на галите, след което посочи какво е говорел всеки поотделно насаме с него за Думнорикс. При това той го замоли настоятелно да не се обижда, ако сам той - Цезар - след разследването на случая наложи наказание на Думнорикс или пък ако нареди да стори това неговата държава. [20] Diviciacus multis cum lacrimis Caesarem complexus obsecrare coepit ne quid gravius in fratrem statueret: scire se illa esse vera, nec quemquam ex eo plus quam se doloris capere, propterea quod, cum ipse gratia plurimum domi atque in reliqua Gallia, ille minimum propter adulescentiam posset, per se crevisset; quibus opibus ac nervis non solum ad minuendam gratiam, sed paene ad perniciem suam uteretur. Sese tamen et amore fraterno et existimatione vulgi commoveri. Quod si quid ei a Caesare gravius accidisset, cum ipse eum locum amicitiae apud eum teneret, neminem existimaturum non sua voluntate factum; qua ex re futurum uti totius Galliae animi a se averterentur. Haec cum pluribus verbis flens a Caesare peteret, Caesar eius dextram prendit; consolatus rogat finem orandi faciat; tanti eius apud se gratiam esse ostendit uti et rei publicae iniuriam et suum dolorem eius voluntati ac precibus condonet. Dumnorigem ad se vocat, fratrem adhibet; quae in eo reprehendat ostendit; quae ipse intellegat, quae civitas queratur proponit; monet ut in reliquum tempus omnes suspiciones vitet; praeterita se Diviciaco fratri condonare dicit. Dumnorigi custodes ponit, ut quae agat, quibuscum loquatur scire possit.   20. Дивициак, облян цял в сълзи, прегърна Цезар и започна да го моли най-настоятелно да не наказва много сурово брат му. Той знаел, че всички тези неща са верни, и никой друг като него не се измъчвал толкова много, защото, докато той - Дивициак - се ползувал с толкова голям авторитет и влияние в родината си и в цяла Гали, Думнорикс поради своята младост се ползувал със съвсем незначителен авторитет и влияние, а сега благодарение именно на него се бил издигнал толкова много. Всички свои богатства и сили Думнорикс бил използувал не само за да намали неговия авторитет и влияние, а може да се каже направо и за да причини собствената му гибел. Въпреки всичко това обаче той се ръководел не само от братската си обич, но имал предвид и общественото мнение. Ако Цезар накажел особено сурово Думнорикс, то никой нямало да повярва, че това е станало само по волята на Цезар, когато той - брат му Дивициак - е толкова близък с Цезар. В резултат на това състояние на духовете цяла Галия щяла да се отвърне от него - Дивициак. Докато Дивициак се молеше на Цезар с много думи и обилни сълзи, Цезар улови десницата му и го утеши, като го замоли да тури край на своите молби. Цезар го увери, че влиянието на Дивициак над него е толкова силно, че той извинявал обидата, причинена на римската държава, както и лично на него. След това Цезар повика при себе си Думнорикс, повика и брат му Дивициак и посочи на Думнорикс в какво го обвинява, изложи му своето лично мнение и оплакванията на сънародниците му; предупреди, че опрощава миналите му прегрешения заради брат му Дивициак. Но въпреки това, за да може да знае какво върши, с кого се среща и разговаря Думнорикс, Цезар постави стражи. [21] Eodem die ab exploratoribus certior factus hostes sub monte consedisse milia passuum ab ipsius castris octo, qualis esset natura montis et qualis in circuitu ascensus qui cognoscerent misit. Renuntiatum est facilem esse. De tertia vigilia T. Labienum, legatum pro praetore, cum duabus legionibus et iis ducibus qui iter cognoverant summum iugum montis ascendere iubet; quid sui consilii sit ostendit. Ipse de quarta vigilia eodem itinere quo hostes ierant ad eos contendit equitatumque omnem ante se mittit. P. Considius, qui rei militaris peritissimus habebatur et in exercitu L. Sullae et postea in M. Crassi fuerat, cum exploratoribus praemittitur.   21. На същия ден, осведомен от своите разузнавачи, че неприятелите са се установили в подножието на една планина на осем мили от римския лагер, Цезар изпрати свои войници, които да разузнаят каква е тази височина и как може да се овладее. Те му донесоха, че това лесно може да се извърши. Цезар заповяда на своя пропреторски легат Тит Лабиен през третата стража да потегли с два легиона и воден от същите разузнавачи, да овладее най-високите върхове на тази планинска възвишеност. На Тит Лабиен Цезар довери и какво е замислил, а сам той през четвъртата стража се отправи по същия път, по който противникът се бе движил срещу него, като изпрати напред цялата си конница. Заедно с разузнавачите Цезар изпрати напред и Публий Консидий, който се считаше за най-опитен във военното изкуство, беше служил във войската на Луций Сула, а след това - и във войската на Марк Крас. [22] Prima luce, cum summus mons a [Lucio] Labieno teneretur, ipse ab hostium castris non longius mille et quingentis passibus abesset neque, ut postea ex captivis comperit, aut ipsius adventus aut Labieni cognitus esset, Considius equo admisso ad eum accurrit, dicit montem, quem a Labieno occupari voluerit, ab hostibus teneri: id se a Gallicis armis atque insignibus cognovisse. Caesar suas copias in proximum collem subducit, aciem instruit. Labienus, ut erat ei praeceptum a Caesare ne proelium committeret, nisi ipsius copiae prope hostium castra visae essent, ut undique uno tempore in hostes impetus fieret, monte occupato nostros expectabat proelioque abstinebat. Multo denique die per exploratores Caesar cognovit et montem a suis teneri et Helvetios castra, movisse et Considium timore perterritum quod non vidisset pro viso sibi renuntiavisse. Eo die quo consuerat intervallo hostes sequitur et milia passuum tria ab eorum castris castra ponit.   22. На разсъмване, когато върхът на планинските височини бе овладян от Т. Лабиен, Цезар се намираше на не повече от миля и половина от неприятелския лагер, и то, както по-късно узна от пленници, без неприятелите да узнаят за неговото приближаване, както и за приближаването на Лабиен. Препускайки в галоп, при Цезар се завърна Консидий и му съобщи, че планината, която по негова заповед е трябвало да завземе Лабиен, се намира в ръцете на неприятеля. Това той бил разпознал по галските оръжия, отличителни украшения и знаци. Цезар незабавно поведе своите войски към най-близкия хълм и ги построи в боен ред. А Лабиен съобразно с това, което му бе наредено от Цезар - да не започва сражение, докато не види Цезаровите войски близо до неприятелския лагер, та едновременно от всички страни да нападнат противника, макар че бе вече завзел планината, изчакваше нашите войски и не започваше сражение. Едва към обед разузнавачи съобщиха на Цезар не само че планината се намира в ръцете на неговите войски, но и че хелветите са вдигнали лагера си, а пък Консидий от страх и уплаха съобщил за достоверно това, което не бил видял. Още на същия ден Цезар потегли по петите на противника на обичайното разстояние и се разположи на лагер на три мили от неприятелския лагер. [23] Postridie eius diei, quod omnino biduum supererat, cum exercitui frumentum metiri oporteret, et quod a Bibracte, oppido Haeduorum longe maximo et copiosissimo, non amplius milibus passuum XVIII aberat, rei frumentariae prospiciendum existimavit; itaque iter ab Helvetiis avertit ac Bibracte ire contendit. Ea res per fugitivos L. Aemilii, decurionis equitum Gallorum, hostibus nuntiatur. Helvetii, seu quod timore perterritos Romanos discedere a se existimarent, eo magis quod pridie superioribus locis occupatis proelium non commisissent, sive eo quod re frumentaria intercludi posse confiderent, commutato consilio atque itinere converso nostros a novissimo agmine insequi ac lacessere coeperunt.   23. На другия ден, понеже оставаха само два дни до раздаването на храна на войниците и понеже все още се намираха на не повече от 18 мили от Бибракте22, най-големия и най-богатия град на хедуите, Цезар прецени, че трябва да се погрижи за снабдяването с продоволствие. Той се отклони от пътя си, по който преследваше хелветите, и се отправи към Бибракте. Всичко това обаче роби бегълци съобщиха на декуриона от галската конница Л. Емилий на неприятеля. Тогава хелветите, може би защото помислиха, че римляните се страхуват от тях и бягат, още повече, че на предишния ден, макар да бяха завзели планинските височини, не посмяха да започнат сражение, а може би и защото у тях се появи надеждата, че могат да ни лишат от снабдяване с продоволствие, промениха решението си, отклониха се от пътя и започнаха да преследват нашите войски и да нападат нашия ариергард. [24] Postquam id animum advertit, copias suas Caesar in proximum collem subduxit equitatumque, qui sustineret hostium impetum, misit. Ipse interim in colle medio triplicem aciem instruxit legionum quattuor veteranarum; in summo iugo duas legiones quas in Gallia citeriore proxime conscripserat et omnia auxilia conlocavit, ita ut supra se totum montem hominibus compleret; impedimenta sarcinasque in unum locum conferri et eum ab iis qui in superiore acie constiterant muniri iussit. Helvetii cum omnibus suis carris secuti impedimenta in unum locum contulerunt; ipsi confertissima acie, reiecto nostro equitatu, phalange facta sub primam nostram aciem successerunt.   24. Щом като забеляза това, Цезар оттегли своята войска на най-близкия хълм и изпрати конницата си да отбие това нападение на противника, а сам през това време по средата на хълма построи в троен боен ред четирите свои легиона, съставени от ветерани, а на върха на хълма заповяда да се разположат двата легиона, които бе набрал неотдавна от Цизалпийска Галия, както и всички помощни войски, тъй щото цялата планина се изпълни с хора. Междувременно той заповяда обозът да се събере на едно място и да се окопае с военнополеви съоръжения от войниците, които бяха заели позиция по височините. Хелветите следваха с всички свои коли и събраха своя обозен багаж; а бойците, сражаващи се в сгъстен строй, отблъснаха нашите конници, а след това образуваха фаланга и се насочиха срещу нашата първа редица. [25] Caesar primum suo, deinde omnium ex conspectu remotis equis, ut aequato omnium periculo spem fugae tolleret, cohortatus suos proelium commisit. Milites loco superiore pilis missis facile hostium phalangem perfregerunt. Ea disiecta gladiis destrictis in eos impetum fecerunt. Gallis magno ad pugnam erat impedimento quod pluribus eorum scutis uno ictu pilorum transfixis et conligatis, cum ferrum se inflexisset, neque evellere neque sinistra impedita satis commode pugnare poterant, multi ut diu iactato bracchio praeoptarent scutum manu emittere et nudo corpore pugnare. Tandem vulneribus defessi et pedem referre et, quod mons suberit circiter mille passuum spatio, eo se recipere coeperunt. Capto monte et succedentibus nostris, Boi et Tulingi, qui hominum milibus circiter XV agmen hostium claudebant et novissimis praesidio erant, ex itinere nostros ab latere aperto adgressi circumvenire, et id conspicati Helvetii, qui in montem sese receperant, rursus instare et proelium redintegrare coeperunt. Romani conversa signa bipertito intulerunt: prima et secunda acies, ut victis ac submotis resisteret, tertia, ut venientes sustineret.   25. Цезар най-напред заповяда да отстранят надалеч неговия собствен кон, а след това и конете на останалите, та по този начин да изравни опасността за всички и да им отнеме надеждата за бягство и като се обърна с насърчителни думи към своите войници, започна битката. Тъй като нашите мятаха копията си от по-високо, те лесно извършиха пробив в неприятелската фаланга, разбиха я и се втурнаха в атака с изтеглени мечове. Галите бяха затруднени твърде много във време на боя, понеже няколко техни щитове биваха пробивани и приковавани един към друг от мятането на едно наше копие, а когато техните железни остриета се огънаха, неприятелите не можеха да ги изтеглят. Лявата им ръка бе затруднена да се движи и това им пречеше да се сражават достатъчно сръчно. Затова мнозина от тях, след като мятаха дълго време своите копия безполезно, предпочитаха да захвърлят щитовете си и да се сражават с незащитени голи тела. Накрая обаче, изтощени от своите рани, те започнаха да отстъпват и да се оттеглят към едно възвишение, което бе отдалечено на около една миля зад тях. Те успяха да го завземат, но нашите войски ги последваха нагоре и ето че боите и тулингите, които бяха на брой около 15 000 души - съставляваха ариергарда на неприятелите и бяха тяхна тилна охрана, преустановиха своето походно движение и се хвърлиха в атака срещу десния фланг на нашата войска и го обкръжиха. Като видяха това, хелветите, които се бяха оттеглили в планината, атакуваха енергично нашите войски и подновиха сражението. Тогава римляните извършиха кръгообразно движение и започнаха бой на два фронта. Нашата първа и втора редица се противопоставяха на току-що победените и прогонени хелвети, а третата ни бойна редица пое удара и се опълчи срещу настъпващите тулинги и бои. [26] Ita ancipiti proelio diu atque acriter pugnatum est. Diutius cum sustinere nostrorum impetus non possent, alteri se, ut coeperant, in montem receperunt, alteri ad impedimenta et carros suos se contulerunt. Nam hoc toto proelio, cum ab hora septima ad vesperum pugnatum sit, aversum hostem videre nemo potuit. Ad multam noctem etiam ad impedimenta pugnatum est, propterea quod pro vallo carros obiecerunt et e loco superiore in nostros venientes tela coiciebant et non nulli inter carros rotasque mataras ac tragulas subiciebant nostrosque vulnerabant. Diu cum esset pugnatum, impedimentis castrisque nostri potiti sunt. Ibi Orgetorigis filia atque unus e filiis captus est. Ex eo proelio circiter hominum milia CXXX superfuerunt eaque tota nocte continenter ierunt [nullam partem noctis itinere intermisso]; in fines Lingonum die quarto pervenerunt, cum et propter vulnera militum et propter sepulturam occisorum nostri [triduum morati] eos sequi non potuissent. Caesar ad Lingonas litteras nuntiosque misit, ne eos frumento neve alia re iuvarent: qui si iuvissent, se eodem loco quo Helvetios habiturum. Ipse triduo intermisso cum omnibus copiis eos sequi coepit.   26. Така нашите войски се сражаваха дълго и упорито на два фронта. Но когато накрая се оказа, че противникът не е в състояние да устоява повече на напора на нашите, то едните - хелветите - се оттеглиха в планината, откъдето бяха дошли, а другите потеглиха назад към своя военен обоз и колите си. По време на това сражение, въпреки че то се води от седмия час до здрачаване, никой не можа да види неприятел, който да е обърнал гръб в бягство. До късна нощ се води бой дори и при обоза: галите бяха натрупали колите си като укрепление и от по-издигнатия терен обстрелваха нашите атакуващи войници; някои от неприятелите, залегнали между колелата на колите, мятаха отдолу своите къси галски копия срещу нашите бойци и ги нараняваха. Боят продължи много дълго, но накрая нашите войски успяха да завладеят неприятелския обоз и лагер. Там бяха заловени в плен дъщерята и един от синовете на Оргеторикс. От това сражение от неприятелите оцеляха около сто и тридесет хиляди души и през цялата нощ те непрекъснато отстъпваха. Без да прекъсват своя марш нито дене, нито ноще, на четвъртия ден те пристигнаха в земите на лингоните. Нашите не можеха да ги преследват, защото цели три дни бяха нужни да превързват ранените и да погребват убитите. Цезар изпрати вестители с писмо до лингоните да не подпомагат хелветите - врагове на римския народ, нито с жито, нито с каквото и да е друго продоволствие; тези, които им окажат помощ, той щял да третира по същия начин като хелветите. [27] Helvetii omnium rerum inopia adducti legatos de deditione ad eum miserunt. Qui cum eum in itinere convenissent seque ad pedes proiecissent suppliciterque locuti flentes pacem petissent, atque eos in eo loco quo tum essent suum adventum expectare iussisset, paruerunt. Eo postquam Caesar pervenit, obsides, arma, servos qui ad eos perfugissent, poposcit. Dum ea conquiruntur et conferuntur, [nocte intermissa] circiter hominum milia VI eius pagi qui Verbigenus appellatur, sive timore perterriti, ne armis traditis supplicio adficerentur, sive spe salutis inducti, quod in tanta multitudine dediticiorum suam fugam aut occultari aut omnino ignorari posse existimarent, prima nocte e castris Helvetiorum egressi ad Rhenum finesque Germanorum contenderunt.   27. Хелветите бяха принудени поради липса от всякакви провизии да изпроводят пратеници при Цезар, които да водят преговори за капитулация. Тези пратеници пресрещнаха Цезар по пътя, паднаха в нозете му и със сълзи на очи коленичили, започнаха да го молят за мир. Той им заповяда да го чакат на същото това място, където се намират сега, докато отново се върне при тях. Те се подчиниха и изпълниха заповедта му. След като се завърна, Цезар поиска да му дадат заложници, а също и да му предадат оръжията си и избягалите при тях роби. Докато обаче тези преговори се водеха и се събираше всичко, настъпи нощта. Тогава около шест хиляди души от тъй наречения Вербигенски кантон още в самото начало на настъпилата нощ избягаха от лагера на хелветите и се отправиха към Рейн, към земите на германците, може би от страх да не би римляните да ги избият, като предадат оръжието си, или пък може би защото се надяваха да се спасят, тъй като сред толкова много предали се - смятаха те - може да не се види или въобще да не се забележи тяхното бягство. [28] Quod ubi Caesar resciit, quorum per fines ierant his uti conquirerent et reducerent, si sibi purgati esse vellent, imperavit; reductos in hostium numero habuit; reliquos omnes obsidibus, armis, perfugis traditis in deditionem accepit. Helvetios, Tulingos, Latobrigos in fines suos, unde erant profecti, reverti iussit, et, quod omnibus frugibus amissis domi nihil erat quo famem tolerarent, Allobrogibus imperavit ut iis frumenti copiam facerent; ipsos oppida vicosque, quos incenderant, restituere iussit. Id ea maxime ratione fecit, quod noluit eum locum unde Helvetii discesserant vacare, ne propter bonitatem agrorum Germani, qui trans Rhenum incolunt, ex suis finibus in Helvetiorum fines transirent et finitimi Galliae provinciae Allobrogibusque essent. Boios petentibus Haeduis, quod egregia virtute erant cogniti, ut in finibus suis conlocarent, concessit; quibus illi agros dederunt quosque postea in parem iuris libertatisque condicionem atque ipsi erant receperunt.   28. Щом като узна това, Цезар заповяда веднага на онези гали, през чиито земи бегълците минаваха, да ги настигнат и върнат обратно, ако искат да се оправдаят и да се освободят от обвинението в съучастничество. Когато тези бегълци бяха върнати, Цезар се отнесе към тях като към неприятели, а всички останали, щом предадоха оръжието си, и избягалите роби прие като капитулирали доброволно. На хелветите, тулингите и латобригите Цезар заповяда да се върнат в своите земи, откъдето бяха тръгнали. Но тъй като те бяха унищожили цялата си реколта и в родината им нямаше нищо, с което да утоляват своя глад, Цезар нареди на алоброгите да им доставят продоволствие, а на тях заповяда сами да възстановят своите укрепени селища и селата си, които бяха опожарили. Главното му съображение при неговите действия беше, че той не желаеше земите, които хелветите бяха напуснали, да останат пусти, за да не би поради плодородието на техните ниви германците, които живееха отвъд Рейн, да изоставят своите земи и да преминат в земите на хелветите, като по този начин станат непосредствени съседи на провинция Галия и на алоброгите. Цезар даде съгласието си, щото боите, които се славеха с необикновената си храброст, по молба на хедуите да се настанят в техните земи; и впоследствие ги приеха при еднакви условия по привилегии и свободи. [29] In castris Helvetiorum tabulae repertae sunt litteris Graecis confectae et ad Caesarem relatae, quibus in tabulis nominatim ratio confecta erat, qui numerus domo exisset eorum qui arma ferre possent, et item separatim, quot pueri, senes mulieresque. [Quarum omnium rerum] summa erat capitum Helvetiorum milium CCLXIII, Tulingorum milium XXXVI, Latobrigorum XIIII, Rauracorum XXIII, Boiorum XXXII; ex his qui arma ferre possent ad milia nonaginta duo. Summa omnium fuerunt ad milia CCCLXVIII. Eorum qui domum redierunt censu habito, ut Caesar imperaverat, repertus est numerus milium C et X.   29. В лагера на хелветите бяха намерени плочи, изписани с гръцки букви и предадени на Цезар. В тях бяха изброени поименно всички, които са напуснали родината си, броят на годните да носят оръжие, а също така и поотделно децата, старците и жените. Всички те били 263 хиляди раураки, 32 хиляди бои. От тях годни да носят оръжие били 92 хиляди. Така че общият им брой бил 368 хиляди. А броят на тези, които се завърнали в родината си - според пресмятането, направено по заповед на Цезар, - бил 110 хиляди души. [30] Bello Helvetiorum confecto totius fere Galliae legati, principes civitatum, ad Caesarem gratulatum convenerunt: intellegere sese, tametsi pro veteribus Helvetiorum iniuriis populi Romani ab his poenas bello repetisset, tamen eam rem non minus ex usu [terrae] Galliae quam populi Romani accidisse, propterea quod eo consilio florentissimis rebus domos suas Helvetii reliquissent uti toti Galliae bellum inferrent imperioque potirentur, locumque domicilio ex magna copia deligerent quem ex omni Gallia oportunissimum ac fructuosissimum iudicassent, reliquasque civitates stipendiarias haberent. Petierunt uti sibi concilium totius Galliae in diem certam indicere idque Caesaris facere voluntate liceret: sese habere quasdam res quas ex communi consensu ab eo petere vellent. Ea re permissa diem concilio constituerunt et iure iurando ne quis enuntiaret, nisi quibus communi consilio mandatum esset, inter se sanxerunt.   30. След завършването на военните действия срещу хелветите при Цезар дойдоха почти от цяла Галия племенните първенци на различните държави, за да го поздравят. "Те разбирали - казваха пратениците, че въпреки че е наказал с война хелветите заради някогашните оскърбления, нанесени на римския народ, за тях било напълно ясно, че резултатът от това е бил от полза както за галската земя, тъй не по-малко и за римския народ. Понеже хелветите били напуснали родните си места по време на необикновен разцвет с изричното намерение да воюват срещу цяла Галия, за да постигнат върховната власт, а след това от многото предложени им области за заселване те да си изберат за местоживеене тези земи, които според тяхна преценка са най-удобни и най-плодородни и всички останали галски държави да превърнат в свои данъкоплатци. " Те помолиха Цезар да се определи един ден, на който с негово разрешение да се свика събрание с представители от цяла Галия: те желаели съгласно общото им решение да отправят молба към него по някои въпроси. Цезар им разреши да сторят това, а те определиха деня за събранието и се задължиха с клетва никой да не съобщава на други освен на тези, на които общото събрание възложи това. [31] Eo concilio dimisso, idem princeps civitatum qui ante fuerant ad Caesarem reverterunt petieruntque uti sibi secreto in occulto de sua omniumque salute cum eo agere liceret. Ea re impetrata sese omnes flentes Caesari ad pedes proiecerunt: non minus se id contendere et laborare ne ea quae dixissent enuntiarentur quam uti ea quae vellent impetrarent, propterea quod, si enuntiatum esset, summum in cruciatum se venturos viderent. Locutus est pro his Diviciacus Haeduus: Galliae totius factiones esse duas; harum alterius principatum tenere Haeduos, alterius Arvernos. Hi cum tantopere de potentatu inter se multos annos contenderent, factum esse uti ab Arvernis Sequanisque Germani mercede arcesserentur. Horum primo circiter milia XV Rhenum transisse; postea quam agros et cultum et copias Gallorum homines feri ac barbari adamassent, traductos plures; nunc esse in Gallia ad C et XX milium numerum. Cum his Haeduos eorumque clientes semel atque iterum armis contendisse; magnam calamitatem pulsos accepisse, omnem nobilitatem, omnem senatum, omnem equitatum amisisse. Quibus proeliis calamitatibusque fractos, qui et sua virtute et populi Romani hospitio atque amicitia plurimum ante in Gallia potuissent, coactos esse Sequanis obsides dare nobilissimos civitatis et iure iurando civitatem obstringere sese neque obsides repetituros neque auxilium a populo Romano imploraturos neque recusaturos quo minus perpetuo sub illorum dicione atque imperio essent. Unum se esse ex omni civitate Haeduorum qui adduci non potuerit ut iuraret aut liberos suos obsides daret. Ob eam rem se ex civitate profugisse et Romam ad senatum venisse auxilium postulatum, quod solus neque iure iurando neque obsidibus teneretur. Sed peius victoribus Sequanis quam Haeduis victis accidisse, propterea quod Ariovistus, rex Germanorum, in eorum finibus consedisset tertiamque partem agri Sequani, qui esset optimus totius Galliae, occupavisset et nunc de altera parte tertia Sequanos decedere iuberet, propterea quod paucis mensibus ante Harudum milia hominum XXIIII ad eum venissent, quibus locus ac sedes pararentur. Futurum esse paucis annis uti omnes ex Galliae finibus pellerentur atque omnes Germani Rhenum transirent; neque enim conferendum esse Gallicum cum Germanorum agro neque hanc consuetudinem victus cum illa comparandam. Ariovistum autem, ut semel Gallorum copias proelio vicerit, quod proelium factum sit ad Magetobrigam, superbe et crudeliter imperare, obsides nobilissimi cuiusque liberos poscere et in eos omnia exempla cruciatusque edere, si qua res non ad nutum aut ad voluntatem eius facta sit. Hominem esse barbarum, iracundum, temerarium: non posse eius imperia, diutius sustineri. Nisi quid in Caesare populoque Romano sit auxilii, omnibus Gallis idem esse faciendum quod Helvetii fecerint, ut domo emigrent, aliud domicilium, alias sedes, remotas a Germanis, petant fortunamque, quaecumque accidat, experiantur. Haec si enuntiata Ariovisto sint, non dubitare quin de omnibus obsidibus qui apud eum sint gravissimum supplicium sumat. Caesarem vel auctoritate sua atque exercitus vel recenti victoria vel nomine populi Romani deterrere posse ne maior multitudo Germanorum Rhenum traducatur, Galliamque omnem ab Ariovisti iniuria posse defendere.   31. След като събранието беше разпуснато, същите тези първенци на галските държави, които преди това бяха при Цезар, се завърнаха отново при него и го замолиха да им позволи да преговарят с него тайно не само за своето лично благо, но и за благото на всички. Цезар им разреши това и тогава те всички със сълзи на очи се хвърлиха в нозете, като заявиха, че те се стремят да постигнат осъществяването на своите желания, но още по-ревностно се стараят да не се обнародват техните сегашни изказвания, защото били напълно сигурни, че ако техните изказвания станат общодостъпни, неминуемо ще ги сполети страшна смърт. Тогава от тяхно име се изказа Дивициак: "Цяла Галия - каза той - е разделена на два лагера. Начело на единия своят хедуите, а на другия - арверните. Вече много години тези два лагера водели помежду си ожесточена борба за надмощие, но сега работите били стигнали дотам, че арверните и секваните повикали като наемници германците. Най-напред през Рейн се прехвърлили около 15 хиляди германци. Но когато на тези свирепи варвари се понравили нивята, културата и богатствата на галите, преминали още по-голям брой от тях. Сега в Галия те били около 120 хиляди души на брой. Хедуите и техните клиенти неведнъж вече били се сражавали с тях, но разбити, те изпаднали в голямо бедствие: загубили цялото си знатно съсловие, целия състав на своя сенат и цялата си конница. Съсипани от тези битки и бедствия, те, макар че по-рано както поради своята храброст, така и поради приятелските си връзки с римския народ били най-силните в Галия, били принудени да дадат на секваните като заложници най-знатните си граждани и да се задължат с клетва, че нито ще искат обратно заложниците си, нито ще просят помощ от римския народ, нито ще се опитват да отхвърлят вечното си подчинение от секваните и тяхното господство. Дивициак каза, че той е единственият от цялата държава на хедуите, когото не са успели да заставят да им даде клетва за вярност и да им предаде децата си като заложници. Именно заради това той е избягал от родината си и се е явил в Рим пред сената, за да моли помощ, тъй като единствен той не е обвързан с клетва за вярност и със заложници. Много по-зла съдба сполетяла обаче победоносните секвани, отколкото победените хедуи. Германският цар Ариовист се установил в страната на секваните и заел една трета от тяхната земя, която е най-плодородната в цяла Галия, а сега им заповядал да се оттеглят и от другата третина, тъй като преди няколко месеца към него се прибавили 24 хиляди души от германските харуди, за които той трябвало да осигури място за заселване. Само след няколко години щяло да се стигне дотам, че всички гали щели да бъдат изтласкани от пределите на Галия, а всички германци щели да преминат Рейн, защото не могло и сравнение да става между галската и германската земя, нито пък между бита на галите и на германците. След като веднъж бил победил войските на галите при Магетобрига, Ариовист властвувал надменно и жестоко, искал да му се предават като заложници децата на най-знатните граждани и тях той подлагал на най-жестоки изтезания в случай, че нищо не се извършвало по негово желание или прищявка. Ариовист бил човек варварин, избухлив и безразсъден. Неговото властвуване било вече непоносимо. Ето защо, ако Цезар и римският народ не им окажели помощ, то всички гали щели да бъдат принудени да последват примера на хелветите: и те ще трябвало да напуснат родината си, да потърсят други места за живеене далеч от германците и там да потърсят щастието си, каквото и да бъдело то. Ако всичко това станело известно на Ариовист, нямало съмнение че той щял да наложи най-тежкото наказание на намиращите се при него заложници. А с личния си авторитет, със силата на войската си, с неотдавнашната си победа и най-после с могъществото и славата на римския народ Цезар можел да сплаши германците, та те да не прекосяват Рейн на по-големи отряди, и освен това той бил в състояние да защити цяла Галия от оскърбителните насилия на Ариовист". [32] Hac oratione ab Diviciaco habita omnes qui aderant magno fletu auxilium a Caesare petere coeperunt. Animadvertit Caesar unos ex omnibus Sequanos nihil earum rerum facere quas ceteri facerent sed tristes capite demisso terram intueri. Eius rei quae causa esset miratus ex ipsis quaesiit. Nihil Sequani respondere, sed in eadem tristitia taciti permanere. Cum ab his saepius quaereret neque ullam omnino vocem exprimere posset, idem Diviacus Haeduus respondit: hoc esse miseriorem et graviorem fortunam Sequanorum quam reliquorum, quod soli ne in occulto quidem queri neque auxilium implorare auderent absentisque Ariovisti crudelitatem, velut si cora adesset, horrerent, propterea quod reliquis tamen fugae facultas daretur, Sequanis vero, qui intra fines suos Ariovistum recepissent, quorum oppida omnia in potestate eius essent, omnes cruciatus essent perferendi.   32. След като Дивициак произнесе тази реч, всички присъствуващи там с нестихващ плач започнаха да молят помощ от Цезар. Той обаче забеляза, че единствени от всички секваните не правят това, което правят другите, а тъжни, с наведени глави, гледат към земята. Учуден, Цезар ги запита коя е причината за това. Секваните не отговориха нищо, а продължаваха да мълчат все тъй тъжни. Цезар още по-настоятелно продължи да ги разпитва, но не успя да изтръгне нито дума от тях. Тогава същият този хедуец Дивициак отговори: "Съдбата на секваните е още по-окаяна и по-тежка, отколкото съдбата на другите племена: те дори тайно не смеят да се оплакват, нито да молят за помощ; боят се от жестокостта на Ариовист дори в негово отсъствие така, като че ли той лично е между тях, понеже другите поне имат възможност да бягат, а те - секваните - вече са приели Ариовист в своите земи, всички техни укрепени селища са под негова власт и вследствие на това трябва да понасят всички и всевъзможни изтезания. " [33] His rebus cognitis Caesar Gallorum animos verbis confirmavit pollicitusque est sibi eam rem curae futuram; magnam se habere spem et beneficio suo et auctoritate adductum Ariovistum finem iniuriis facturum. Hac oratione habita, concilium dimisit. Et secundum ea multae res eum hortabantur quare sibi eam rem cogitandam et suscipiendam putaret, in primis quod Haeduos, fratres consanguineosque saepe numero a senatu appellatos, in servitute atque [in] dicione videbat Germanorum teneri eorumque obsides esse apud Ariovistum ac Sequanos intellegebat; quod in tanto imperio populi Romani turpissimum sibi et rei publicae esse arbitrabatur. Paulatim autem Germanos consuescere Rhenum transire et in Galliam magnam eorum multitudinem venire populo Romano periculosum videbat, neque sibi homines feros ac barbaros temperaturos existimabat quin, cum omnem Galliam occupavissent, ut ante Cimbri Teutonique fecissent, in provinciam exirent atque inde in Italiam contenderent [, praesertim cum Sequanos a provincia nostra Rhodanus divideret]; quibus rebus quam maturrime occurrendum putabat. Ipse autem Ariovistus tantos sibi spiritus, tantam arrogantiam sumpserat, ut ferendus non videretur.   33. Като узна тези неща, Цезар успокои галите с думи и им обеща, че ще се погрижи да им помогне; той каза, че се надява много, че с личното си обаяние и авторитет ще застави Ариовист да тури край на своите насилия. Но освен оплакванията на галите още много други съображения го караха да мисли, че той трябва да помисли и да се заеме с този въпрос; и на първо място бе обстоятелството, че хедуите, които сенатът толкова често е чествувал, като ги е наричал еднокръвни братя, сега пред очите му попадат в робство и подчинение на германците и че не само те, но и секваните, както вече му ставаше ясно, са дали заложници на Ариовист. А това при величието на римската империя той считаше, че е срам и позор както за самия него, така и за римската държава. Цезар съзнаваше ясно и това, че германците бяха свикнали малко по малко да прекосяват Рейн и че тяхното прииждане в Галия на многобройни рояци представлява опасност за римския народ. Опасяваше се, че тези толкова диви варвари не ще се спрат, след като завземат цяла Галия, а по-скоро, подобно на кимврите и тевтоните23 преди тях, ще навлязат в Провинцията, а оттам ще потеглят и към Италия, особено като се има предвид, че само реката Родан отделя секваните от нашата Провинция. Той смяташе, че всички тези опасности трябва да се посрещнат час по-скоро. Пък и самият Ариовист беше станал толкова арогантен и дързък, че явно беше вече непоносим. [34] Quam ob rem placuit ei ut ad Ariovistum legatos mitteret, qui ab eo postularent uti aliquem locum medium utrisque conloquio deligeret: velle sese de re publica et summis utriusque rebus cum eo agere. Ei legationi Ariovistus respondit: si quid ipsi a Caesare opus esset, sese ad eum venturum fuisse; si quid ille se velit, illum ad se venire oportere. Praeterea se neque sine exercitu in eas partes Galliae venire audere quas Caesar possideret, neque exercitum sine magno commeatu atque molimento in unum locum contrahere posse. Sibi autem mirum videri quid in sua Gallia, quam bello vicisset, aut Caesari aut omnino populo Romano negotii esset.   34. Ето защо Цезар реши да изпрати пратеници при Ариовист, които да поискат от него да избере място насред пътя между тях, където да поведат разговори. Цезар желае - казали пратениците - да обсъди с него най-важни държавни и засягащи лично тях двамата въпроси. На пратениците Ариовист отговорил, че "ако той - Ариовист - имал нужда от Цезар, то сам щял да отиде при него; ако ли пък Цезар иска нещо от него, то той самият би трябвало да дойде пи него. Освен това Ариовист не се осмелявал да се отправи без войска към тези части на Галия, които Цезар владее, нито пък може да струпа войска на едно място без големи запаси и без затруднения. А и чудно му се вижда каква работа въобще имат Цезар и римският народ в неговата Галия, която той е победил с война". [35] His responsis ad Caesarem relatis, iterum ad eum Caesar legatos cum his mandatis mittit: quoniam tanto suo populique Romani beneficio adtectus, cum in consulatu suo rex atque amicus a senatu appellatus esset, hanc sibi populoque Romano gratiam referret ut in conloquium venire invitatus gravaretur neque de communi re dicendum sibi et cognoscendum putaret, haec esse quae ab eo postularet: primum ne quam multitudinem hominum amplius trans Rhenum in Galliam traduceret; deinde obsides quos haberet ab Haeduis redderet Sequanisque permitteret ut quos illi haberent voluntate eius reddere illis liceret; neve Haeduos iniuria lacesseret neve his sociisque eorum bellum inferret. Si [id] ita fecisset, sibi populoque Romano perpetuam gratiam atque amicitiam cum eo futuram; si non impetraret, sese, quoniam M. Messala, M. Pisone consulibus senatus censuisset uti quicumque Galliam provinciam obtineret, quod commodo rei publicae lacere posset, Haeduos ceterosque amicos populi Romani defenderet, se Haeduorum iniurias non neglecturum.   35. След като този отговор бе докладван на Цезар, той отново изпрати пратеници при Ариовист със следното послание: "Понеже на Ариовист била оказана толкава голяма любезност лично от самия Цезар и от римския народ - и то когато Цезар беше консул, а сенатът го е провъзгласил за цар и за приятел, вместо да благодари на него и на римския народ, когато го канят, той отказвал да дойде да преговаря и не считал за нужно да разговаря и да се запознае с един въпрос, който бил от общ интерес, то Цезар иска от него следното: първо, да не прехвърля повече многобройни рояци хора през Рейн в Галия; освен това да върне на хедуите заложниците, които и сега държеше; да разреши на секваните - с негово съгласие - да върнат на хедуите заложниците, които те все още задържали; да не потиска с насилия хедуите и да не обявява война както на тях, тъй и на съюзниците им. Ако сторел това, Цезар и римският народ щели да му бъдат вечно признателни и щели да живеят в приятелство с него. В противен случай Цезар нямало да остане равнодушен към обидите и насилията, които Ариовист извършвал спрямо хедуите, тъй като все още по време на консулството на М. Месала и М. Пизон сенатът бил постановил щото всеки, който управлявал провинция Галия, трябвало да действува така, както е изгодно за римската република - т. е. да защитава хедуите и другите приятели на римския народ. " [36] Ad haec Ariovistus respondit: ius esse belli ut qui vicissent iis quos vicissent quem ad modum vellent imperarent. Item populum Romanum victis non ad alterius praescriptum, sed ad suum arbitrium imperare consuesse. Si ipse populo Romano non praescriberet quem ad modum suo iure uteretur, non oportere se a populo Romano in suo iure impediri. Haeduos sibi, quoniam belli fortunam temptassent et armis congressi ac superati essent, stipendiarios esse factos. Magnam Caesarem iniuriam facere, qui suo adventu vectigalia sibi deteriora faceret. Haeduis se obsides redditurum non esse neque his neque eorum sociis iniuria bellum inlaturum, si in eo manerent quod convenisset stipendiumque quotannis penderent; si id non fecissent, longe iis fraternum nomen populi Romani afuturum. Quod sibi Caesar denuntiaret se Haeduorum iniurias non neglecturum, neminem secum sine sua pernicie contendisse. Cum vellet, congrederetur: intellecturum quid invicti Germani, exercitatissimi in armis, qui inter annos XIIII tectum non subissent, virtute possent.   36. На това Ариовист отговори в следния смисъл: "Право на войната било победителите да властвуват над победените така, както си искат. По същия начин и римският народ бил свикнал да властвува над победените не по предписание от другиго, а по свое собствено усмотрение. Щом сам Ариовист не предписвал на римския народ как той да прилага своето право, то и римският народ не би трябвало да ограничава неговото право. А Ариовист е превърнал хедуите в свои данъкоплатци, защото те опитали щастието си във война, но били победени във въоръжения конфликт. А Цезар извършвал голяма несправедливост спрямо него, тъй като със своето напредване намалявал доходите му, които той получавал от данъците. Той - Ариовист, нямало да върне заложниците на хедиути, нито щял да воюва срещу тях или срещу техните съюзници без причина, ако те останели в пределите, в които са се споразумели, и ако плащали ежегодно данъка. Но ако те не спазвали тези условия, съвсем нямало да им помогне почетното прозвище "братя на римския народ". А що се отнася до изявлението, което Цезар отправил до него, че той нямало да остане равнодушен към обидите и насилията спрямо хедуите, то никой не бил влизал в бой с него, без да го е сполетяла собствената му гибел. Ако желаел, той можел да встъпи в бой и тогава щял да разбере на какво са способни непобедимите германци със своята храброст, те, които били най-опитни във военното изкуство и които четиринадесет години не знаели що е покрив. " [37] Haec eodem tempore Caesari mandata referebantur et legati ab Haeduis et a Treveris veniebant: Haedui questum quod Harudes, qui nuper in Galliam transportati essent, fines eorum popularentur: sese ne obsidibus quidem datis pacem Ariovisti redimere potuisse; Treveri autem, pagos centum Sueborum ad ripas Rheni consedisse, qui Rhemum transire conarentur; his praeesse Nasuam et Cimberium fratres. Quibus rebus Caesar vehementer commotus maturandum sibi existimavit, ne, si nova manus Sueborum cum veteribus copiis Ariovisti sese coniunxisset, minus facile resisti posset. Itaque re frumentaria quam celerrime potuit comparata magnis itineribus ad Ariovistum contendit.   37. В същото време, когато докладваха на Цезар този отговор, пристигнаха пратеници от хедуите и от треверите24; хедуите - за да се оплачат, че харудите, които неотдавна са се били прехвърлили в Галия, опустошавали техните земи и че въпреки че били дали заложници, не били успели да откупят мира от Ариовист; а треверите - за да уведомят Цезар, че сто кантона от свебите се били настанили по бреговете на Рейн и напирали да преминат през реката; техни предводители били братята Назуа и Цимберий. Тези съобщения разтревожиха извънредно много Цезар и той сметна, че трябва да избърза, за да успее по-лесно да им се противопостави, докато новите сили на свебите не се съединят с предишните войски на Ариовист. Ето защо по най-бързия възможен начин Цезар се снабди с продоволствие и с усилени преходи се насочи срещу Ариовист. [38] Cum tridui viam processisset, nuntiatum est ei Ariovistum cum suis omnibus copiis ad occupandum Vesontionem, quod est oppidum maximum Sequanorum, contendere [triduique viam a suis finibus processisse]. Id ne accideret, magnopere sibi praecavendum Caesar existimabat. Namque omnium rerum quae ad bellum usui erant summa erat in eo oppido facultas, idque natura loci sic muniebatur ut magnam ad ducendum bellum daret facultatem, propterea quod flumen [alduas] Dubis ut circino circumductum paene totum oppidum cingit, reliquum spatium, quod est non amplius pedum MDC, qua flumen intermittit, mons continet magna altitudine, ita ut radices eius montis ex utraque parte ripae fluminis contingant, hunc murus circumdatus arcem efficit et cum oppido coniungit. Huc Caesar magnis nocturnis diurnisque itineribus contendit occupatoque oppido ibi praesidium conlocat.   38. При своя марш той бе напредвал в продължение на три дни, когато му бе съобщено, че Ариовист се отправил с всичките си войски да превземе Везонцион - голямото укрепено селище на секваните - и че вече се бил отдалечил на три дни път от своите земи. Цезар мислеше, че от негова страна ще са нужни големи усилия, за да предотврати това да не стане, понеже в това селище имаше извънредно големи запаси от всичко, което беше нужно за война, и той беше укрепен тъй силно от самия характер на местността, че предоставяше големи възможности за една продължителна и упорита отбрана. Понеже реката Дубис като окръжност, очертана с пергел, опасва почти целия град; останалото пространство - не повече от 600 крачки, - където реката се затваря от един много висок хълм, така че неговите поли стигат от двете страни до бреговете на реката. Освен това една крепостна стена обкръжава този хълм и образува цитадела, като я свързва с града. Именно за тук се бе насочил Цезар с усилени дневни и нощни преходи; след като превзе това селище, той разположи там свой гарнизон. [39] Dum paucos dies ad Vesontionem rei frumentariae commeatusque causa moratur, ex percontatione nostrorum vocibusque Gallorum ac mercatorum, qui ingenti magnitudine corporum Germanos, incredibili virtute atque exercitatione in armis esse praedicabant (saepe numero sese cum his congressos ne vultum quidem atque aciem oculorum dicebant ferre potuisse), tantus subito timor omnem exercitum occupavit ut non mediocriter omnium mentes animosque perturbaret. Hic primum ortus est a tribunis militum, praefectis, reliquisque qui ex urbe amicitiae causa Caesarem secuti non magnum in re militari usum habebant: quorum alius alia causa inlata, quam sibi ad proficiscendum necessariam esse diceret, petebat ut eius voluntate discedere liceret; non nulli pudore adducti, ut timoris suspicionem vitarent, remanebant. Hi neque vultum fingere neque interdum lacrimas tenere poterant: abditi in tabernaculis aut suum fatum querebantur aut cum familiaribus suis commune periculum miserabantur. Vulgo totis castris testamenta obsignabantur. Horum vocibus ac timore paulatim etiam ii qui magnum in castris usum habebant, milites centurionesque quique equitatui praeerant, perturbabantur. Qui se ex his minus timidos existimari volebant, non se hostem vereri, sed angustias itineris et magnitudinem silvarum quae intercederent inter ipsos atque Ariovistum, aut rem frumentariam, ut satis commode supportari posset, timere dicebant. Non nulli etiam Caesari nuntiabant, cum castra moveri ac signa ferri iussisset, non fore dicto audientes milites neque propter timorem signa laturos.   39. За да уреди снабдяването си с жито и други припаси, Цезар престоя няколко дни при Везонцион. А в това време нашите бойци разпитваха галите и търговците. Последните с възторг им разказваха, че германците са огромни и едри хора и че са невероятно храбри и опитни във военното изкуство. Казваха им още, че често пъти когато ги срещнели, не могли да понасят техните лица и свирепия блясък на техния поглед. Вследствие на тези разкази толкова голяма уплаха обзе изведнъж цялата войска, че съвсем обърка мислите и настроените на всички. Тази уплаха започна най-напред от военните трибуни и другите военни чинове, които поради приятелските си връзки с Цезар бяха потеглили от Рим с него, но нямаха още голям боен опит. Едни от тях изтъкваха една, други изтъкваха друга причина, че крайно необходимо да отпътуват, и молеха Цезар да им разреши да си тръгнат. Някои поради това, че се срамуваха, оставаха, за да избегнат подозрението, че са страхливци, но и те не можеха да се преструват външно и понякога не успяваха да задържат сълзите си. Скрити в палатките си, те оплакваха съдбата си или пък с приятелите си се окайваха пред общата опасност. Навред из лагера се подписваха и подпечатваха завещания. От вайканията и уплахата на тези хора започнаха да се тревожат и разстройват дори войниците, центурионите и командирите на конницата, които имаха голям опит на бойното поле. Тези от тях, които искаха да минат за по-малко страхливи, казваха, че те не се боят от врага, а от трудностите на похода и от огромните гори, които се простират между тях и Ариовист, или пък, че се опасяват, че твърде трудно могат да се снабдяват с продоволствие. Някои дори заявяваха на Цезар, че ако той заповяда да вдигнат лагера и тръгнат на поход, войниците нямало да изпълнят заповедта му и от страх не биха потеглили напред. [40] Haec cum animadvertisset, convocato consilio omniumque ordinum ad id consilium adhibitis centurionibus, vehementer eos incusavit: primum, quod aut quam in partem aut quo consilio ducerentur sibi quaerendum aut cogitandum putarent. Ariovistum se consule cupidissime populi Romani amicitiam adpetisse; cur hunc tam temere quisquam ab officio discessurum iudicaret? Sibi quidem persuaderi cognitis suis poslulatis atque aequitate condicionum perspecta eum neque suam neque populi Romani gratiam repudiaturum. Quod si furore atque amentia impulsum bellum intulisset, quid tandem vererentur? Aut cur de sua virtute aut de ipsius diligentia desperarent? Factum eius hostis periculum patrum nostrorum memoria Cimbris et Teutonis a C. Mario pulsis [cum non minorem laudem exercitus quam ipse imperator meritus videbatur]; factum etiam nuper in Italia servili tumultu, quos tamen aliquid usus ac disciplina, quam a nobis accepissent, sublevarint. Ex quo iudicari posse quantum haberet in se boni constantia, propterea quod quos aliquam diu inermes sine causa timuissent hos postea armatos ac victores superassent. Denique hos esse eosdem Germanos quibuscum saepe numero Helvetii congressi non solum in suis sed etiam in illorum finibus plerumque superarint, qui tamen pares esse nostro exercitui non potuerint. Si quos adversum proelium et fuga Gallorum commoveret, hos, si quaererent, reperire posse diuturnitate belli defatigatis Gallis Ariovistum, cum multos menses castris se ac paludibus tenuisset neque sui potestatem fecisset, desperantes iam de pugna et dispersos subito adortum magis ratione et consilio quam virtute vicisse. Cui rationi contra homines barbaros atque imperitos locus fuisset, hac ne ipsum quidem sperare nostros exercitus capi posse. Qui suum timorem in rei frumentariae simulationem angustiasque itineris conferrent, facere arroganter, cum aut de officio imperatoris desperare aut praescribere viderentur. Haec sibi esse curae; frumentum Sequanos, Leucos, Lingones subministrare, iamque esse in agris frumenta matura; de itinere ipsos brevi tempore iudicaturos. Quod non fore dicto audientes neque signa laturi dicantur, nihil se ea re commoveri: scire enim, quibuscumque exercitus dicto audiens non fuerit, aut male re gesta fortunam defuisse aut aliquo facinore comperto avaritiam esse convictam. Suam innocentiam perpetua vita, felicitatem Helvetiorum bello esse perspectam. Itaque se quod in longiorem diem conlaturus fuisset repraesentaturum et proxima nocte de quarta, vigilia castra moturum, ut quam primum intellegere posset utrum apud eos pudor atque officium an timor plus valeret. Quod si praeterea nemo sequatur, tamen se cum sola decima legione iturum, de qua non dubitet, sibique eam praetoriam cohortem futuram. Huic legioni Caesar et indulserat praecipue et propter virtutem confidebat maxime.   40. Забелязвайки всичко това, Цезар свика военния съвет. На него той повика и центурионите от всички чинове. Тогава той отправи сурови укори към тях, че преди всичко и главно за това, гдето са си помислили, че е тяхна работа да питат и да обсъждат в каква посока и по какъв военен план ги водят напред. "По време на моето консулство - каза Цезар - Ариовист се домогваше най-ревностно към приятелството на римския народ. Защо сега някои мислят, че той така безразсъдно ще изневери на своето задължение за признателност? Нещо повече, аз съм убеден - каза Цезар, - че Ариовист, след като се запознае с неговите искания и проумее справедливостта на условията за мир, не ще пренебрегне нито неговото лично приятелство, нито добрата воля на римския народ. Ако ли пък е обявил тази война, подтикнат от ярост и безочие, какво толкова има да се страхува? Защо да губят надежда в своята храброст и упование в неговата - на Цезар - компетентност като пълководец? Ние познаваме тези неприятели от времето на нашите бащи, когато Гай Марий разгроми кимврите и тефтоните и войската му справедлива заслужи не по-малка слава, отколкото самият и пълководец. Ние ги познаваме и от неотдавнашния бунт на робите в Италия 25, когато те бяха подпомогнати от усвоените от нас боен опит и войнска дисциплина. От това може да се прецени какви достойнства крият в себе си куражът и твърдостта. За известно време нашите бойци съвсем неоснователно се бояха от тях, невъоръжените, но след това ги разгромиха, макар че робите вече бяха успели да се въоръжат и дори бяха победили. Най-после, това са същите противници, с които хелветите така често се бяха сражавали, и то не само в своите земи, но дори са навлизали в техните предели, и много пъти са ги побеждавали. Така че въпреки всичко те не биха могли да се мерят с нашата войска. Ако някои се тревожат вследствие на злополучното сражение на галите и на тяхното бягство, то ако се биха замислили, биха могли да открият причината. Галите бяха изтощени от продължителната война, а Ариовист в продължение на много месеци не беше напускал своя лагер, стоял бе в блатата и не им бе давал възможност да започнат с него сражение и когато те вече бяха загубили надеждата за сражение и се бяха разпръснали, тогава той ги бе нападнал внезапно и ги би разбил не с храброст, а с хитро замислен военен план. Така може би е било уместно да се воюва срещу варвари и хора, неопитни във военното изкуство, но дори и самият Ариовист не би могъл да се надява, че чрез тази военна хитрост ще постави нашите бойци натясно. А тези, които прикривали своя страх с престорена загриженост във връзка със снабдяването с продоволствие и с мъчнотиите вследствие на теснините по пътя, постъпват безсрамно. Изглежда, че те не са така уверени в добросъвестността, с която главнокомандуващият изпълнява своите задължения, или пък че желаят да ме диктуват. Тези неща са обаче негова собствена грижа; жито се доставя от секваните, левките и лингоните, а житните класове на нивите са вече зрели. Относно това, дали походът щял да бъде труден, те самите щели да могат скоро да съдят. А що се отнасяло пък до твърдението, че Цезаревите войници нямало да изпълняват заповедите му и че нямало да потеглят срещу противника, това съвсем не го тревожело; той във всеки случай знаел добре, че там, където една войска не се подчинявала на своя командир, или военното щастие му е изневерило поради лошо командуване, или пък командирът е уличен в някакво престъпление, или пък е бил обвинен в алчност и върнат безславно обратно. Но Цезаревата безупречност през целият му живот, както и щастието му във войната срещу хелветите били безспорни. Ето защо той щял да пристъпи към изпълнението на това, което възнамерявал да извърши с някой друг ден по-късно, и още тази нощ през четвъртата стража щял да вдигне своя лагер, за да видел колкото е възможна по-скоро дали у неговите войници чувството за чест и дълг е по-силно, или пък че у тях преобладава страхът. Дори и никой да не го последвал той щял да потегли на поход само с десетия си легион, в чиято вярност не се съмнявал, и този легион щял да стане негова преторианска кохорта." Към този легион Цезар беше особено благоразположен и поради храбростта му имаше най-голямо доверие в него. [41] Hac oratione habita mirum in modum conversae sunt omnium mentes summaque alacritas et cupiditas belli gerendi innata est, princepsque X. legio per tribunos militum ei gratias egit quod de se optimum iudicium fecisset, seque esse ad bellum gerendum paratissimam confirmavit. Deinde reliquae legiones cum tribunis militum et primorum ordinum centurionibus egerunt uti Caesari satis facerent: se neque umquam dubitasse neque timuisse neque de summa belli suum iudicium sed imperatoris esse existimavisse. Eorum satisfactione accepta et itinere exquisito per Diviciacum, quod ex Gallis ei maximam fidem habebat, ut milium amplius quinquaginta circuitu locis apertis exercitum duceret, de quarta vigilia, ut dixerat, profectus est. Septimo die, cum iter non intermitteret, ab exploratoribus certior factus est Ariovisti copias a nostris milia passuum IIII et XX abesse.   41. След тази реч състоянието на духа на всички бойци се промени по един забележителен начин. Те бяха обзети от най-голям ентусиазъм и готовност да се сражават, а десетият легион пръв изпрати военните трибуни да изрази своята благодарност на Цезар, загдето той си бил съставил едно толкова отлично мнение и да му потвърди своята пълна готовност да влиза в бой. След това останалите легиони изпратиха своите трибуни и старшите си центуриони да поднесат на Цезар задоволително обяснение, че те не са изпитвали нито съмнение, нито паника, а че са смятали, че главнокомандващият, а не те трябва да решава най-важните военнооперативни въпроси. Цезар прие тяхното обяснение, а след това с помощта на Дивициак, в когото имаше най-голямо доверие измежду всички гали, забеляза пътя, по който да поведе войската си, но така, че с обход от повече от 50 мили да премине пред открита местност и се отправи на поход през четвъртата стража, както бе вече казал. След седем дни непрекъснат марш разузнавачите съобщиха на Цезар, че въоръжените сили на Ариовист се намират на разстояние от 24 мили от нашите войски. [42] Cognito Caesaris adventu Ariovistus legatos ad eum mittit: quod antea de conloquio postulasset, id per se fieri licere, quoniam propius accessisset seque id sine periculo facere posse existimaret. Non respuit condicionem Caesar iamque eum ad sanitatem reverti arbitrabatur, cum id quod antea petenti denegasset ultro polliceretur, magnamque in spem veniebat pro suis tantis populique Romani in eum beneficiis cognitis suis postulatis fore uti pertinacia desisteret. Dies conloquio dictus est ex eo die quintus. Interim saepe cum legati ultro citroque inter eos mitterentur, Ariovistus postulavit ne quem peditem ad conloquium Caesar adduceret: vereri se ne per insidias ab eo circumveniretur; uterque cum equitatu veniret: alia ratione sese non esse venturum. Caesar, quod neque conloquium interposita causa tolli volebat neque salutem suam Gallorum equitatui committere audebat, commodissimum esse statuit omnibus equis Gallis equitibus detractis eo legionarios milites legionis X., cui quam maxime confidebat, imponere, ut praesidium quam amicissimum, si quid opus facto esset, haberet. Quod cum fieret, non inridicule quidam ex militibus X. legionis dixit: plus quam pollicitus esset Caesarem facere; pollicitum se in cohortis praetoriae loco X. legionem habiturum ad equum rescribere.   42. Като узна, че Цезар се приближава към него и вече е съвсем близо, Ариовист изпрати пратеници при него да ме съобщят: "Понеже Цезар се намирал тъй близо, Ариовист нямал нищо против да започнат преговори, както Цезар по-рано е желаел. Той счита, че може да се съгласи с това без риск. " Цезар не отхвърли предложението и дори вече започна да мисли, че Ариовист се вразумява, щом като доброволно предлага това, което по-рано сам Цезар ме беше предлагал, а той е отказвал въпреки че Цезар така настоятелно го е молел; дори твърде много се надявал, че предвид толкова големите благодеяния, които лично той - Цезар - и римският народ са ме оказали, Ариовист, след като узнае неговите искания, ще престане да упорствува. Бе решено преговорите да започнат след пет дни. През това време, когато и едната, и другата страна често обменяха помежду си пратеници, Ариовист предяви искането по време на преговорите Цезар да не води със себе си нито един пехотинец. Ариовист се страхуваше да не попадне в засада и да бъде коварно обкръжен. Затова и двете страни трябвало да дойдат, ескортирани от конници. В противен случай Ариовист нямало да дойде. Цезар не желаеше под такъв претекст преговорите да се осуетят, но и не смееше да повери живота си на галската конница. Ето защо той реши, че най-благоразумно би било, ако спеши галските конници, а на тяхно място постави войници пехотинци от десетия си легион, в който имаше най-голямо доверие, та ако стане нужда, да разполага с най-предана охрана. Докато това се извършваше един войник от десетия легион каза духовито, че Цезар направил повече отколкото обещал: той бил обещал да направи десетия легион своя преторианска кохорта, а сега превръщал десетия легион в конници. [43] Planities erat magna et in ea tumulus terrenus satis grandis. Hic locus aequum fere spatium a castris Ariovisti et Caesaris aberat. Eo, ut erat dictum, ad conloquium venerunt. Legionem Caesar, quam equis devexerat, passibus CC ab eo tumulo constituit. Item equites Ariovisti pari intervallo constiterunt. Ariovistus ex equis ut conloquerentur et praeter se denos ad conloquium adducerent postulavit. Ubi eo ventum est, Caesar initio orationis sua senatusque in eum beneficia commemoravit, quod rex appellatus esset a senatu, quod amicus, quod munera amplissime missa; quam rem et paucis contigisse et pro magnis hominum officiis consuesse tribui docebat; illum, cum neque aditum neque causam postulandi iustam haberet, beneficio ac liberalitate sua ac senatus ea praemia consecutum. Docebat etiam quam veteres quamque iustae causae necessitudinis ipsis cum Haeduis intercederent, quae senatus consulta quotiens quamque honorifica in eos facta essent, ut omni tempore totius Galliae principatum Haedui tenuissent, prius etiam quam nostram amicitiam adpetissent. Populi Romani hanc esse consuetudinem, ut socios atque amicos non modo sui nihil deperdere, sed gratia, dignitate, honore auctiores velit esse; quod vero ad amicitiam populi Romani attulissent, id iis eripi quis pati posset? Postulavit deinde eadem quae legatis in mandatis dederat: ne aut Haeduis aut eorum sociis bellum inferret, obsides redderet, si nullam partem Germanorum domum remittere posset, at ne quos amplius Rhenum transire pateretur.   43. Там имаше една голяма равнина и в нея се издигаше една твърде импозантна могила от пръст. Тя се намираше почти на еднакво разстояние от лагерите на Ариовист и на Цезар. Там, както бе уговорено, дойдоха да преговарят. Цезар остави на 200 крачки от тази могила своя легион, който би довел на коне. Също на такова разстояние се спряха и конниците на Ариовист. Ариовист поиска да преговарят от конете си и освен това всеки да вземе със себе си по десет души за да присъствуват на преговорите. Когато стигнаха до мястото на срещата Цезар започна своята реч, припомняйки добрините, направени на Ариовист от него самия и от сената. Сенатът го провъзгласи за цар, удостоил го е с титлата "приятел на римския народ", изпратил му най-щедри дарове. Цезар подчерта, че такива почести се оказват на малцина, и то обикновено заради големи лични заслуги. А тези почетни титли и звания Ариовист е получил, макар че е нямал право на аудиенция в сената, нито пък законно основание за подобни привилегии. Всичко това той дължи на добротата и на щедростта на Цезар и на римския сенат. Цезар изтъкна също така и че твърде стари и справедливи са основанията за толкова близкото приятелство между римляните и хедуите; колкото пъти и колкото почтени решения е вземал римския сенат в тяхна полза и как те - хедуите - още преди да пожелаят да станат наши приятели, са имали винаги върховната власт над цяла Галия. Римският народ имал традицията да се грижи за своите съюзници и приятели, щото те не само да не изгубят нищо от своите владения, но и да желае, щото те да увеличават все повече своето влияние, достойнство и отличия. "Кой - запита той - би могъл да търпи това, щото те да бъдат лишени от онова, което те бяха донесли със себе си още преди приятелството си с римския народ?" Накрай Цезар предяви същите искания, които бе предал по-рано като поръчение на своите пратеници: Ариовист да не влиза във война нито срещу хедуите, нито срещу техните съюзници и да им върне обратно заложниците. Ако не може да отправи обратно в родината им някаква част от германците, то нека поне да не допуска повече са да преминават през Рейн. [44] Ariovistus ad postulata Caesaris pauca respondit, de suis virtutibus multa praedicavit: transisse Rhenum sese non sua sponte, sed rogatum et arcessitum a Gallis; non sine magna spe magnisque praemiis domum propinquosque reliquisse; sedes habere in Gallia ab ipsis concessas, obsides ipsorum voluntate datos; stipendium capere iure belli, quod victores victis imponere consuerint. Non sese Gallis sed Gallos sibi bellum intulisse: omnes Galliae civitates ad se oppugnandum venisse ac contra se castra habuisse; eas omnes copias a se uno proelio pulsas ac superatas esse. Si iterum experiri velint, se iterum paratum esse decertare; si pace uti velint, iniquum esse de stipendio recusare, quod sua voluntate ad id tempus pependerint. Amicitiam populi Romani sibi ornamento et praesidio, non detrimento esse oportere, atque se hac spe petisse. Si per populum Romanum stipendium remittatur et dediticii subtrahantur, non minus libenter sese recusaturum populi Romani amicitiam quam adpetierit. Quod multitudinem Germanorum in Galliam traducat, id se sui muniendi, non Galliae oppugnandae causa facere; eius rei testimonium esse quod nisi rogatus non venerit et quod bellum non intulerit sed defenderit. Se prius in Galliam venisse quam populum Romanum. Numquam ante hoc tempus exercitum populi Romani Galliae provinciae finibus egressum. Quid sibi vellet? Cur in suas possessiones veniret? Provinciam suam hanc esse Galliam, sicut illam nostram. Ut ipsi concedi non oporteret, si in nostros fines impetum faceret, sic item nos esse iniquos, quod in suo iure se interpellaremus. Quod fratres a senatu Haeduos appellatos diceret, non se tam barbarum neque tam imperitum esse rerum ut non sciret neque bello Allobrogum proximo Haeduos Romanis auxilium tulisse neque ipsos in iis contentionibus quas Haedui secum et cum Sequanis habuissent auxilio populi Romani usos esse. Debere se suspicari simulata Caesarem amicitia, quod exercitum in Gallia habeat, sui opprimendi causa habere. Qui nisi decedat atque exercitum deducat ex his regionibus, sese illum non pro amico sed pro hoste habiturum. Quod si eum interfecerit, multis sese nobilibus principibusque populi Romani gratum esse facturum (id se ab ipsis per eorum nuntios compertum habere), quorum omnium gratiam atque amicitiam eius morte redimere posset. Quod si decessisset et liberam possessionem Galliae sibi tradidisset, magno se illum praemio remuneraturum et quaecumque bella geri vellet sine ullo eius labore et periculo confecturum.   44. На исканията на Цезар Ариовист отговори кратко, а се впусна да възхвалява твърде надълго своите редки подвизи: "Той бил преминал Рейн, но не по свое желание, а по молба и настойчивото искане на галите. Оставил бил дом и близки с голяма надежда за големи придобивки. Местата за живеене, които притежавал сега в Галия, сами галите му ги били отстъпили и заложниците му били дадени по тяхна собствена воля. Данъци събирал въз основа на правото, което му даваха войната и които било редно победителите да налагат на победените. Не той бил започнал война срещу галите, а галите били започнали война срещу него. Всички галски племена се били вдигнали на бой и се били разположили на лагер срещу него, а той само в едно сражение победил и разгромил всички техни въоръжени сили. И ако те имали желание отново да си премерят силите, той пак бил готов да влезе в бой. Ако ли пък искали да живеят в мир, то било несправедливо да отказват данъка, който доброволно те му изплащали досега. Приятелството на римския народ би трябвало да бъде за него украса и сигурност, а не да му причинява вреда, и с тази именно надежда той се е стремял към това. Ако по искане на римския народ бъдел намален данъкът, а също и ако бъдели освободени подвластниците му, то той с много по-голяма охота щял да отхвърли приятелството си с римския народ, отколкото се бил стремил към него. Що се отнася до многобройните германци, които превел в Галия той бил сторил това за защита, а не за да завладява Галия. Доказателство за това бил фактът, че той е дошъл по покана и че не е водел нападателна а отбранителна война. Той бил дошъл в Галия по-рано от римския народ. Никога до тогава войската на римския народ не била напускала пределите на Провинция Галия. И какво собствено иска от него Цезар. Защо бил навлязъл в неговите владения? Тази Галия била негова провинция, както другата била римска. Както самият той - Ариовист - не трябвало да извършва нападение в нашите земи, така също и ние така сме постъпвали несправедливо като сме се препречвали в сферата на неговата собствена юрисдикция. А пък що се касае до това, че Цезар твърдял, че хедуите били наричани "братя", то той Ариовист не бил толкова варварин и толкова невежа в събитията, за да не знае, че в неотдавнашната война срещу алоброгите хедуите не оказали помощ на римляните, а също така и че самите те ни били получили подкрепа от римския народ в споровете си с него и със секваните. Той имал пълното право да подозира, че дружбата на Цезар била привидна и че Цезар държал войската си в Галия с цел да го нападне и унищожи. И ако Цезар не се оттеглил и не напуснел с войската си тези райони, то Ариовист нямало да го смята за приятел, а за неприятел; и ако го убиел, щял да причини голяма радост на много знатни и видни римляни. Това той знаел със сигурност от пратеници на тези лица, чието приятелско благоразположение би могъл да спечели с убийството на Цезар. Ако обаче Цезар се оттеглел от Галия и го оставел да я владее безпрепятствено, Ариовист щял да му се отблагодари с големи дарове и услуги, щял да води всякакви войни каквито Цезар пожелаел, и да ги завършва успешно, без да му причинява някакви затруднения и без да го излага на опасност. " [45] Multa a Caesare in eam sententiam dicta sunt quare negotio desistere non posset: neque suam neque populi Romani consuetudinem pati ut optime meritos socios desereret, neque se iudicare Galliam potius esse Ariovisti quam populi Romani. Bello superatos esse Arvernos et Rutenos a Q. Fabio Maximo, quibus populus Romanus ignovisset neque in provinciam redegisset neque stipendium posuisset. Quod si antiquissimum quodque tempus spectari oporteret, populi Romani iustissimum esse in Gallia imperium; si iudicium senatus observari oporteret, liberam debere esse Galliam, quam bello victam suis legibus uti voluisset.   45. Цезар говори на дълго в този смисъл с цел да покаже защо не може да изостави започната сериозна работа. Не е свойствено - каза Цезар - нито за самия него, нито за римския народ да изоставя съюзниците си, които имат най-големи заслуги и съвсем не можел да приеме, че Галия принадлежи на Ариовист, а не на римския народ. Квит Фабий Максим26 бил победил арверните и рутените, но римският народ им простил, не превърнал страната им в римска провинция, нито пък ги обложил с данъци. Ако трябва да имаме предвид най-дълбоката древност, то властта на римския народ над Галия е напълно оправдана. Ако ли пък трябва да се съблюдава решението на римския сенат, то Галия трябва да бъде свободна, защото макар и победена във война, той - римският сенат - е пожелал, тя да съблюдава своите собствени закони. [46] Dum haec in conloquio geruntur, Caesari nuntiatum est equites Ariovisti propius tumulum accedere et ad nostros adequitare, lapides telaque in nostros coicere. Caesar loquendi finem fecit seque ad suos recepit suisque imperavit ne quod omnino telum in hostes reicerent. Nam etsi sine ullo periculo legionis delectae cum equitatu proelium fore videbat, tamen committendum non putabat ut, pulsis hostibus, dici posset eos ab se per fidem in conloquio circumventos. Postea quam in vulgus militum elatum est qua arrogantia in conloquio Ariovistus usus omni Gallia Romanis interdixisset, impetumque in nostros eius equites fecissent, eaque res conloquium ut diremisset, multo maior alacritas studiumque pugnandi maius exercitui iniectum est.   46. Тъкмо в този момент от преговорите на Цезар съобщиха, че конниците на Ариовист се приближават към могилата, започват да се спускат в галоп срещу нашите войници и да ги обсипват с камъни и копия. Цезар прекрати преговорите, втурна се при своите бойци и им заповяда да не отвръщат в никакъв случай дори и с една стрела на неприятелското нападение. Той постъпи тъй, понеже прецени, че едно сражение с неприятелската конница не крие никаква опасност за елитния му легион, но и съобрази, че ако разбие неприятеля, би могло да се говори, че той бил коварно обкръжен по време на преговорите. Но на римските войници твърде скоро стана известно колко нагло се е държал Ариовист по време на преговорите, как е заявил, че римляните нямат никакви права над която и да е част от Галия, как неговите конници са нападнали нашите войници и как с тези си враждебни действия Ариовист е единственият виновник за прекратяването на преговорите. Всичко това предизвика много по-голяма радостна бодрост и запали по-голям ентусиазъм за битка в нашата войска. [47] Biduo post Ariovistus ad Caesarem legatos misit: velle se de iis rebus quae inter eos egi coeptae neque perfectae essent agere cum eo: uti aut iterum conloquio diem constitueret aut, si id minus vellet, ex suis legatis aliquem ad se mitteret. Conloquendi Caesari causa visa non est, et eo magis quod pridie eius diei Germani retineri non potuerant quin tela in nostros coicerent. Legatum ex suis sese magno cum periculo ad eum missurum et hominibus feris obiecturum existimabat. Commodissimum visum est C. Valerium Procillum, C. Valerii Caburi filium, summa virtute et humanitate adulescentem, cuius pater a C. Valerio Flacco civitate donatus erat, et propter fidem et propter linguae Gallicae scientiam, qua multa iam Ariovistus longinqua consuetudine utebatur, et quod in eo peccandi Germanis causa non esset, ad eum mittere, et una M. Metium, qui hospitio Ariovisti utebatur. His mandavit quae diceret Ariovistus cognoscerent et ad se referrent. Quos cum apud se in castris Ariovistus conspexisset, exercitu suo praesente conclamavit: quid ad se venirent? an speculandi causa? Conantes dicere prohibuit et in catenas coniecit.   47. Два дни след това Ариовист изпрати пратеници при Цезар, които заявиха, че Ариовист желаел да продължи започнатите, но незавършени преговори с Цезар. Цезар да определи отново деня или пък, ако не желае така, да изпрати при Ариовист някого от своите хора. Цезар мислеше, че нямаше причина преговорите да се подновяват, още повече, че и ден преди това германците не можеха да се въздържат да не обсипват нашите войници с копия. Той смяташе освен това, че да изпрати при Ариовист някого от своите легати би било много опасно и означавало да го предаде в ръцете на свирепите германци. Ето защо Цезар сметна, че е най-целесъобразно да изпрати при Ариовист Гай Валерий Процил, син на Гай Валерий Кабур, млад, много смел и високо образован човек, чийто баща бе удостоен с правото на римски гражданин от Гай Валерий Флак. Той се ползуваше с доверието на Цезар и знаеше галски език, на който вече и самият Ариовист можеше да говори следствие на продължителното му практикуване. Освен това германците нямаха никакво основание да му се гневят. Заедно с него той изпрати М. Метий, който се радваше на близкото приятелство на Ариовист, почиващо на гостоприемство. На тях двамата Цезар нареди да изслушат какво ще им каже Ариовист и да му го докладват. Когато обаче Ариовист ги видя при себе си в своя лагер, гой пред цялата си войска се развика: "Защо идват при него? Да шпионират ли?" Те се опитаха да му обяснят, но той не им позволи да му говорят и заповяда да ги оковат във вериги. [48] Eodem die castra promovit et milibus passuum VI a Caesaris castris sub monte consedit. Postridie eius diei praeter castra Caesaris suas copias traduxit et milibus passuum duobus ultra eum castra fecit eo consilio uti frumento commeatuque qui ex Sequanis et Haeduis supportaretur Caesarem intercluderet. Ex eo die dies continuos V Caesar pro castris suas copias produxit et aciem instructam habuit, ut, si vellet Ariovistus proelio contendere, ei potestas non deesset. Ariovistus his omnibus diebus exercitum castris continuit, equestri proelio cotidie contendit. Genus hoc erat pugnae, quo se Germani exercuerant: equitum milia erant VI, totidem numero pedites velocissimi ac fortissimi, quos ex omni copia singuli singulos suae salutis causa delegerant: cum his in proeliis versabantur, ad eos se equites recipiebant; hi, si quid erat durius, concurrebant, si qui graviore vulnere accepto equo deciderat, circumsistebant; si quo erat longius prodeundum aut celerius recipiendum, tanta erat horum exercitatione celeritas ut iubis sublevati equorum cursum adaequarent.   48. Още същия ден Ариовист придвижи войската си напред и се установи в подножието на едно планинско възвишение на шест мили от лагера на Цезар. Но на следващия ден преведе войската си встрани от лагера на Цезар и разположи своя лагер зад него със замисъл да му пресече подвоза на продоволствие, който трябваше да пристигне от земите на секваните и хедуите. В продължение на следващите пет дни Цезар придвижи напред пред лагера си своите войски и ги разположи в боен ред, за да бъде готов да влезе в бой в случай че Ариовист пожелае. Но Ариовист през цялото това време задържаше своята войска в лагера и ежедневно предизвикваше конни схватки. Особен беше този начин на воюване и в него германците бяха обучени и тренирани. Те разполагаха с шест хиляди конника и със също толкова на брой пехотни бойци, изключително бързи и храбри; всеки конник сам си избираше по един пехотинец от цялата войска за своя лична охрана и заедно - конници и пехотинци - влизаха в бой. Конниците стояха до пехотинците; ако положението станеше опасно, пехотинците влизаха в бой; ако някой конник получеше по-тежка рана и паднеше от коня си, пехотинците го заобикаляха. Ако трябваше да се напредва по-надалеч или пък се налагаше да се отстъпва по-бързо, тези пехотни бойци бяха така обучени в бързина, че като се залавяха за гривите на конете, тичаха наравно с тях. [49] Ubi eum castris se tenere Caesar intellexit, ne diutius commeatu prohiberetur, ultra eum locum, quo in loco Germani consederant, circiter passus DC ab his, castris idoneum locum delegit acieque triplici instructa ad eum locum venit. Primam et secundam aciem in armis esse, tertiam castra munire iussit. [Hic locus ab hoste circiter passus DC, uti dictum est, aberat.] Eo circiter hominum XVI milia expedita cum omni equitatu Ariovistus misit, quae copiae nostros terrerent et munitione prohiberent. Nihilo setius Caesar, ut ante constituerat, duas acies hostem propulsare, tertiam opus perficere iussit. Munitis castris duas ibi legiones reliquit et partem auxiliorum, quattuor reliquas legiones in castra maiora reduxit.   49. Когато Цезар разбра, че Ариовист се задържа в своя лагер за да възпрепятствува по-нататъшното снабдяване с продоволствие, Цезар избра удобно място за лагер встрани от позицията, която бяха заели германците на около шестотин крачки от тях, построи войската си в троен боен ред и се озова на това място. Първата и втората бойна редица да бъдат с оръжие в ръце, а третата да се заеме с укрепяването на лагера. Това място, както вече казахме отстоеше на около шестотин крачки от неприятеля. Там Ариовист изпрати 16 хиляди лековъоръжени пехотинци с цялата си конница, за да може с тази многобройна войска да изплаши нашите войници и да попречи на укрепителните работи. Въпреки това обаче Цезар, както бе решил по-рано, заповяда на първите две бойни редици да отбиват врага, а третата да довърши работата си. След като укрепяването на лагера бе завършено, Цезар остави там два легиона и част от помощните си войски, а останалите четири легиона отведе назад в по-големия лагер. [50] Proximo die instituto suo Caesar ex castris utrisque copias suas eduxit paulumque a maioribus castris progressus aciem instruxit hostibusque pugnandi potestatem fecit. Ubi ne tum quidem eos prodire intellexit, circiter meridiem exercitum in castra reduxit. Tum demum Ariovistus partem suarum copiarum, quae castra minora oppugnaret, misit. Acriter utrimque usque ad vesperum pugnatum est. Solis occasu suas copias Ariovistus multis et inlatis et acceptis vulneribus in castra reduxit. Cum ex captivis quaereret Caesar quam ob rem Ariovistus proelio non decertaret, hanc reperiebat causam, quod apud Germanos ea consuetudo esset ut matres familiae eorum sortibus et vaticinationibus declararent utrum proelium committi ex usu esset necne; eas ita dicere: non esse fas Germanos superare, si ante novam lunam proelio contendissent.   50. На следния ден съответно със своята досегашна практика Цезар изведе войските си от двата лагера, придвижи се не много далеч от по-големия си лагер, построи войската си в боен ред и даде възможност на противника да започне сражение. Като видя обаче, че ти и тогава не напущат своя лагер, към обед върна отново войската си в своя лагер. Едва тогава Ариовист изпрати една част от своите войски да нападнат малкия лагер. И двете войски ожесточено се сражаваха чак до вечерта. На залез слънце при голям брой ранени и от двете страни Ариовист върна обратно в лагера си своята войска. Цезар разпита пленниците защо Ариовист отбягва решително сражение и узна, че причината била следната: германците имали обичай техните майки да заявяват въз основа на хвърляне на жребий и на гадания дали, ако се започне сражение то ще бъде от полза или не. И сега ти заявили "че не е дадено на германците да спечелят победата, ако биха се впуснали в решителен брой преди новолуние". [51] Postridie eius diei Caesar praesidio utrisque castris quod satis esse visum est reliquit, alarios omnes in conspectu hostium pro castris minoribus constituit, quod minus multitudine militum legionariorum pro hostium numero valebat, ut ad speciem alariis uteretur; ipse triplici instructa acie usque ad castra hostium accessit. Tum demum necessario Germani suas copias castris eduxerunt generatimque constituerunt paribus intervallis, Harudes, Marcomanos, Tribocos, Vangiones, Nemetes, Sedusios, Suebos, omnemque aciem suam raedis et carris circumdederunt, ne qua spes in fuga relinqueretur. Eo mulieres imposuerunt, quae ad proelium proficiscentes milites passis manibus flentes implorabant ne se in servitutem Romanis traderent.   51. На другия ден Цезар остави на гарнизон толкова войска, колкото сметна за достатъчно за всеки лагер, и пред малкия лагер под носа на неприятеля разположи всичките си помощни съюзнически войски. Понеже пехотинците от легионите му бяха числено по-малко от войските на Ариовист, Цезар искаше да го заблуди, като използува помощните си войски, а сам построи своята пехота в троен боен ред и се приближи чак до самия лагер на неприятелите. Едва тогава, и то по необходимост, германците изведоха своите въоръжени сили от лагера и ги разположиха на еднакви разстояния една от друга по племена: харуди, марокомани, трибоки, вангиони, немети27, седузии, свеби. Цялата тази своя войска те обградиха с коли и каруци, за да я лишат от каквато и да била надежда за бягство. На возилата качиха жените и съпругите си, които със сълзи на очи протягаха ръце към отиващите на бой и ги молеха да не ги предават в робство на римляните. [52] Caesar singulis legionibus singulos legatos et quaestorem praefecit, uti eos testes suae quisque virtutis haberet; ipse a dextro cornu, quod eam partem minime firmam hostium esse animadverterat, proelium commisit. Ita nostri acriter in hostes signo dato impetum fecerunt itaque hostes repente celeriterque procurrerunt, ut spatium pila in hostes coiciendi non daretur. Relictis pilis comminus gladiis pugnatum est. At Germani celeriter ex consuetudine sua phalange facta impetus gladiorum exceperunt. Reperti sunt complures nostri qui in phalanga insilirent et scuta manibus revellerent et desuper vulnerarent. Cum hostium acies a sinistro cornu pulsa atque in fugam coniecta esset, a dextro cornu vehementer multitudine suorum nostram aciem premebant. Id cum animadvertisset P. Crassus adulescens, qui equitatui praeerat, quod expeditior erat quam ii qui inter aciem versabantur, tertiam aciem laborantibus nostris subsidio misit.   52. Цезар повери командуването на отделните легиони на своите легати и квестори, за да могат те да бъдат свидетели за храбростта на всеки, а сам той започна сражение от своето дясно крило, тъй като забеляза, че именно там неприятелите са най-слаби. По даден боен сигнал нашите бойци се нахвърлиха тъй стремително в атака срещу неприятелите и тъй внезапно се втурнаха напред срещу тях, че просто нямаше време и място да бъдат обстрелвани с копия. Ето защо те захвърлиха копията си и започнаха бой с мечове. Германците обаче, опитни в своя начин на бой, бързо образуваха фаланга и отбиха нападението с мечове. Мнозина наши храбри бойци със скок навлизаха във фалангата, изтръгваха щитовете от ръцете им и им нанасяха рани с удари отгоре. Докато на левия фланг нашите разгромиха и обърнаха в бягство неприятеля, на десния фланг със своето числено превъзходство той притискаше силно нашите бойци. Като забеляза това, младият Публий Крас, командир на нашата конница, който бе по-свободен, отколкото намиращите се на бойната линия офицери, изпрати в помощ на изпадналите в трудно положение наши войници третата бойна редица. [53] Ita proelium restitutum est, atque omnes hostes terga verterunt nec prius fugere destiterunt quam ad flumen Rhenum milia passuum ex eo loco circiter L pervenerunt. Ibi perpauci aut viribus confisi tranare contenderunt aut lintribus inventis sibi salutem reppererunt. In his fuit Ariovistus, qui naviculam deligatam ad ripam nactus ea profugit; reliquos omnes consecuti equites nostri interfecerunt. Duae fuerunt Ariovisti uxores, una Sueba natione, quam domo secum eduxerat, altera Norica, regis Voccionis soror, quam in Gallia duxerat a fratre missam: utraque in ea fuga periit; duae filiae: harum altera occisa, altera capta est. C. Valerius Procillus, cum a custodibus in fuga trinis catenis vinctus traheretur, in ipsum Caesarem hostes equitatu insequentem incidit. Quae quidem res Caesari non minorem quam ipsa victoria voluptatem attulit, quod hominem honestissimum provinciae Galliae, suum familiarem et hospitem, ereptum ex manibus hostium sibi restitutum videbat neque eius calamitate de tanta voluptate et gratulatione quicquam fortuna deminuerat. Is se praesente de se ter sortibus consultum dicebat, utrum igni statim necaretur an in aliud tempus reservaretur: sortium beneficio se esse incolumem. Item M. Metius repertus et ad eum reductus est.   53. По този начин сражението отново се разпали, всички неприятели обърнаха гръб и не престанаха да бягат, докато не стигнаха до реката Рейн на около пет мили от полесражението. Там само малцина, осланяйки се на своите сили, се впуснаха да преплуват реката или пък намериха лодки и с тях се спасиха. В това число беше и Ариовист, той намери една привързана към брега ладийка и с нея успя да избяга. Нашата конница настигна всички останали неприятелски войски и ги изби. Ариовист имаше две жени: едната от племето свеби, която водеше със себе си от своята родина, а другата - норийка, сестра на Вокцион, която била изпратена от брат и в Галия и там Ариовист се бил оженил за нея. През време на това бягство и двете жени загинаха. Ариовист имаше и две дъщери: едната от тях бе убита, а другата - взета в плен. Гай Валерий Процил, който бе влачен от охраняващата го стража, окован в тройни вериги, през време на това бягство попадна случайно на самия Цезар, когато той с конницата си преследваше противника. Това причини на Цезар много по-голяма радост, отколкото самата победа. Той виждаше този най-високо тачен човек от цяла Галия, негов близък приятел и гостоприемец, изтръгнат от ръцете на неприятеля и отново върнат при него; и Съдбата, която бе пожелала да го избави от гибел, съвсем не намаляваше неговата радост и ликуване. Процил разказваше как в неговото дори присъствие германците три пъти хвърляли жребий дали веднага да го хвърлят в огън, или пък да отложат това за известно време. Благодарение на щастливия жребий той бил оцелял. Също тъй и М. Метий бе намерен и доведен при Цезар. [54] Hoc proelio trans Rhenum nuntiato, Suebi, qui ad ripas Rheni venerant, domum reverti coeperunt; quos ubi qui proximi Rhenum incolunt perterritos senserunt, insecuti magnum ex iis numerum occiderunt. Caesar una aestate duobus maximis bellis confectis maturius paulo quam tempus anni postulabat in hiberna in Sequanos exercitum deduxit; hibernis Labienum praeposuit; ipse in citeriorem Galliam ad conventus agendos profectus est.   54. Когато вестта за това сражение се разнесе и отвъд Рейн, свебите, които вече бяха дошли до брега на реката, започнаха да се връщат обратно по своите домове. Но племената, които живеят в непосредствена близост с Рейн, като забелязаха тяхната паническа уплаха, нападнаха ги и избиха голям брой от тях. А Цезар, след като само за една лято завърши успешно две големи военни операции, отведе своята войска на зимни лагери в земите на секваните много по-рано, отколкото изискваше зимният сезон. За командир на тези зимни лагери той назначи Лабиен, а сам се отправи към Отсамна Галия, за да участвува в съдебните дела по области и да вземе решения по тях.