ROMULUS

De bello civili * Гражданската война
Превод: в: Исторически съчинения, Кост. Костакев, Наука и изкуство, 1991

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59

60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85

[1] Litteris C. Caesaris consulibus redditis aegre ab his impetratum est summa tribunorum plebis contentione, ut in senatu recitarentur; ut vero ex litteris ad senatum referretur, impetrari non potuit. Referunt consules de re publica [in civitate]. [Incitat] L. Lentulus consul senatu rei publicae se non defuturum pollicetur, si audacter ac fortiter sententias dicere velint; sin Caesarem respiciant atque eius gratiam sequantur, ut superioribus fecerint temporibus, se sibi consilium capturum neque senatus auctoritati obtemperaturum: habere se quoque ad Caesaris gratiam atque amicitiam receptum. In eandem sententiam loquitur Scipio: Pompeio esse in animo rei publicae non deesse, si senatus sequatur; si cunctetur atque agat lenius, nequiquam eius auxilium, si postea velit, senatum imploraturum.		1. Писмото на Цезар 1 бе връчено на консулите 2 и народните трибуни 3 успяха разбира се, с големи усилия и благодарение на своето извънредно енергично настояване да наложат прочитането му в сената. Те не успяха обаче да наложат съдържанието на това писмо да се включи в разискванията на сената 4. А консулите докладваха изобщо за положението на държавата 5. Консулът Луций Лентул обеща дейна помощ на сената, като заяви, че той не ще се отклони от задълженията си спрямо сената и държавата, ако сенаторите биха се решили да изразят своите мнения смело и енергично. Ако обаче те продължават, както досега, да се съобразяват с Цезар и да държат за доброто си разбирателство с него, той щял да вземе решение за себе си, без да се подчинява на каквото и да било сенатско решение. Той бил също в състояние да се сдобри отново с Цезар 6 и да се споразумее с него. В същия смисъл се изказа и Сципион 7, а именно че Помпей възнамерявал да подпомогне държавата, в случай че сенатът застанел зад него. Ако обаче той се колебаел и се покажел слаб, то тогава по-късно нищо няма да му помогне, ако след това би пожелал да се обърне за помощ към Помпей.
[2] Haec Scipionis oratio, quod senatus in urbe habebatur Pompeiusque aberat, ex ipsius ore Pompei mitti videbatur. Dixerat aliquis leniorem sententiam, ut primo M. Marcellus, ingressus in eam orationem, non oportere ante de ea re ad senatum referri, quam dilectus tota Italia habiti et exercitus conscripti essent, quo praesidio tuto et libere senatus, quae vellet, decernere auderet; ut M. Calidius, qui censebat, ut Pompeius in suas provincias proficisceretur, ne qua esset armorum causa: timere Caesarem ereptis ab eo duabus legionibus, ne ad eius periculum reservare et retinere eas ad urbem Pompeius videretur; ut M. Rufus, qui sententiam Calidii paucis fere mutatis rebus sequebatur. Hi omnes convicio L. Lentuli consulis correpti exagitabantur. Lentulus sententiam Calidii pronuntiaturum se omnina negavit. Marcellus perterritus conviciis a sua sententia discessit. Sic vocibus consulis, terrore praesentis exercitus, minis amicorum Pompei plerique compulsi inviti et coacti Scipionis sententiam sequuntur: uti ante certam diem Caesar exercitum dimittat; si non faciat, eum adversus rem publicam facturum videri. Intercedit M. Antonius, Q. Cassius, tribuni plebis. Refertur confestim de intercessione tribunorum. Dicuntur sententiae graves; ut quisque acerbissime crudelissimeque dixit, ita quam maxime ab inimicis Caesaris collaudatur.		2. Тъй като сенатът заседаваше в Рим и поради това Помпей не присъствуваше 8, то беше естествено това изявление на Сципион да се сметне, че излиза от устата на самия Помпей. Някои се изказаха по-умерено, както например в самото начало Марк Марцел 9, чието мнение се свеждаше до това, че съответният въпрос не би трябвало да се разглежда в сената, преди в цяла Италия да бъдат завършени военните набори, за да може сенатът под закрилата на една боеспособна войска да вземе при пълна свобода решение съобразно със своите убеждения. След това се изказа Марк Калидий 10, който внесе предложение Помпей да се оттегли в своите провинции, за да се избегне какъвто и да било повод за война. На Цезар били отнети два легиона и сега той се страхувал ,че Помпей имал намерение да ги употреби срещу него, и затова ги бил задържал близо до столицата. Най-сетне се изказа Марк Руф 11, който с незначителни изменения подкрепи предложението на Калидий. Срещу всички тях с ругатни и хули се нахвърли консулът Луций Лентул. Той заяви, че по никакъв начин не ще постави на гласуване в сената предложението на Калидий. Марцел, уплашен от нападките му, се отказа от своето предложение! Така, заставени от острите изказвания на консула, застрашени от намиращата се наблизо войска и от заканите на привържениците на Помпей, мнозина сенатори бяха принудени против волята се да се присъединят към предложението на Сципион: "Цезар трябвало в известен срок да разпусне своята армия; ако не сторел това, неговото неподчинение изцяло да се смята за предателство." Народните трибуни Марк Антоний и Квинт Касий протестираха 12. Веднага в сената бе внесено предложение да се разгледа протестът на народните трибуни. И срещу тях бяха изречени остри и груби заплахи. Колкото по-сурово , по-остро, по-оскърбително и по-безпощадно се изразяваше някой, толкова повече го хвалеха противниците на Цезар.
[3] Misso ad vesperum senatu omnes, qui sunt eius ordinis, a Pompeio evocantur. Laudat promptos Pompeius atque in posterum confirmat, segniores castigat atque incitat. Multi undique ex veteribus Pompei exercitibus spe praemiorum atque ordinum evocantur, multi ex duabus legionibus, quae sunt traditae a Caesare, arcessuntur. Completur urbs et ipsum comitium tribunis, centurionibus, evocatis. Omnes amici consulum, necessarii Pompei atque eorum, qui veteres inimicitias cum Caesare gerebant, in senatum coguntur; quorum vocibus et concursu terrentur infirmiores, dubii confirmantur, plerisque vero libere decernendi potestas eripitur. Pollicetur L. Piso censor sese iturum ad Caesarem, item L. Roscius praetor, qui de his rebus eum doceant: sex dies ad eam rem conficiendam spatii postulant. Dicuntur etiam ab nonnullis sententiae, ut legati ad Caesarem mittantur, qui voluntatem senatus ei proponant.		3. След разпускането на сената, което стана привечер, Помпей извика при себе си вън от града всички негови членове. Решителните от тях той похвали и насърчи и в бъдеще да бъдат мъжествени и смели, а малодушините порица и ободри. С обещания за награди и повишаване в длъжност от всички краища но римската държава бяха призовани на военна служба много ветерани от предишните войни на Помпей. Свикаха и мнозина от двата легиона, които Цезар трябваше да предаде на Помпей. Рим гъмжеше от войници, а онова място на Форума, където ставаха народните събрания - от военни трибуни, центуриони, свръхсрочни войници и ветерани. Всички тези хора - приятели на консулите, привърженици на Помпей и стари противници на Цезар - се събраха в сената. Със своите викове и многолюдност те сплашваха по-страхливите, насърчаваха колебливите, а на мнозинството отнемаха възможноста да вземе свободно решение. Цензорът Луций Пизон 13, а също тъй преторът Луций Росций 14 предложиха сами да отидат при Цезар и да го информират за това, което ставаше в Рим. За изпълнението на тяхното предложение те поискаха да им се даде срок от шест дни. Някои дори изказаха мнение да се изпратят при Цезар легати, които да му съобщят волята на сената.
[4] Omnibus his resistitur, omnibusque oratio consulis, Scipionis, Catonis opponitur. Catonem veteres inimicitiae Caesaris incitant et dolor repulsae. Lentulus aeris alieni magnitudine et spe exercitus ac provinciarum et regum appellandorum largitionibus movetur, seque alterum fore Sullam inter suos gloriatur, ad quem summa imperii redeat. Scipionem eadem spes provinciae atque exercituum impellit, quos se pro necessitudine partiturum cum Pompeio arbitratur, simul iudiciorum metus, adulatio atque ostentatio sui et potentium, qui in re publica iudiciisque tum plurimum pollebant. Ipse Pompeius, ab inimicis Caesaris incitatus, et quod neminem dignitate secum exaequari volebat, totum se ab eius amicitia averterat et cum communibus inimicis in gratiam redierat, quorum ipse maximam partem illo affinitatis tempore iniunxerat Caesari; simul infamia duarum legionum permotus, quas ab itinere Asiae Syriaeque ad suam potentiam dominatumque converterat, rem ad arma deduci studebat.		4. Предложенията на всички тези оратори срещнаха обаче отпор. Срещу всички се надигнаха консулът Луций Лентул, Сципион и Катон. Катон беше отдавна личен неприятел на Цезар и беше особено раздразнен от това, че не можа да стане консул. Лентул пък беше тласкан против Цезар, като имаше наум огромното бреме на своите дългове и се надяваше да получи войска, провинции и щедри подкупи, произхождащи от купуването на царски титли 15. В кръга на близки приятели той вече се хвалеше, че щял да стане втори Сула 16 и да вземе в свои ръце върховната власт 17 в държавата. Сципион хранеше същата надежда за провинция и войски, които той по необходимост мислено поделяше с Помпей. При Сципион се прибавяха освен това страхът от евентуални съдебни процеси, както и неговата лична суетност и угодничество спрямо властниците, които държаха в свои ръце законодателната и съдебната власт. Самият Помпей, подстрекаван от противниците на Цезар и понеже не желаеше да се изравни никой с него по политическо влияние, прекъсна напълно приятелските си връзки с Цезар и се сдобри отново с техните общи неприятели, по-голямата част от които той беше натрапил на Цезар, докато беше с него роднина 18. Освен това Помпей желаеше въоръжен сблъсък, за да тури край на злонамерените клюки, които бяха възникнали във връзка с двата легиона. Той трябваше да ги изпрати в Азия и Сирия, а ги беше задържал, за да укрепи своята власт и господство.
[5] His de causis aguntur omnia raptim atque turbate. Nec docendi Caesaris propinquis eius spatium datur, nec tribunis plebis sui periculi deprecandi neque etiam extremi iuris intercessione retinendi, quod L. Sulla reliquerat, facultas tribuitur, sed de sua salute septimo die cogitare coguntur, quod illi turbulentissimi superioribus temporibus tribuni plebis octavo denique mense suarum actionum respicere ac timere consuerant. Decurritur ad illud extremum atque ultimum senatus consultum, quo nisi paene in ipso urbis incendio atque in desperatione omnium salutis sceleratorum audacia numquam ante descensum est: dent operam consules, praetores, tribuni plebis, quique pro consulibus sint ad urbem, ne quid res publica detrimenti capiat. Haec senatusconsulto perscribuntur a.d. VII Id. Ian. Itaque V primis diebus, quibus haberi senatus potuit, qua ex die consulatum iniit Lentulus, biduo excepto comitiali et de imperio Caesaris et de amplissimis viris, tribunis plebis, gravissime acerbissimeque decernitur. Profugiunt statim ex urbe tribuni plebis seseque ad Caesarem conferunt. Is eo tempore erat Ravennae exspectabatque suis lenissimis postulatis responsa, si qua hominum aequitate res ad otium deduci posset.		5. Поради тази причина всичко се извършваше прибързано и хаотично. При това не дадоха нито на близките на Цезар време, за да го осведомят, нито пък на народните трибуни възможност да издействат личната си безопасност и да запазят за себе си онова последно право, което някога им беше оставил дори Луций Сула 19, а именно правото им на протест. И народните трибуни се видяха още на седмия ден принудени да се погрижат за своята сигурост, едно положение, което дори онези най-размирни народни трибуни от по-ранни времена бяха свикнали да имат предвид и да се боят от него едва на осмия месец 20 от встъпването си в длъжност. Прибягна се до онова крайно и извънредно постановление на сената, до което дързостта на сенаторите не беше стигала досега, освен когато самият столичен град е бил обхванат от пожар и когато всичко е изглеждало изгубено или пък когато е трябвало да се потушава някакъв престъпен бунт. И това постановление на сената гласяло: "Консулите, преторите, народните трибуни и онези проконсули, които се намират при столичния град, да вземат всички необходими мерки, щото държавата да не претърпи каквито и да било щети." Това сенатско постановление беше окончателно редактирано и обнародвано на 7 януари. И тъй през първите пет дни от встъпването в длъжност на Лентул, през които бе изобщо възможно да има заседание на сената 21, с изключение на два от дните, които бяха комициални, бяха взети най-сериозни решения, от една страна, срещу Цезаровото наместничество, а, от друга страна, срещу високопоставени сановници като народните трибуни. Последните избягаха от Рим и се отправиха при Цезар. По това време той се намираше в Равена 22 и очакваше отговора на своите крайно умерени искания, като разчиташе на чувството на справедливост на хората, та спорните въпроси да се уредят по мирен начин.
[6] Proximis diebus habetur extra urbem senatus. Pompeius eadem illa, quae per Scipionem ostenderat agit; senatus virtutem constantiamque collaudat; copias suas exponit; legiones habere sese paratas X; praeterea cognitum compertumque sibi alieno esse animo in Caesarem milites neque eis posse persuaderi, uti eum defendant aut sequantur. Statim de reliquis rebus ad senatum refertur: tota Italia delectus habeatur; Faustus Sulla propere in Mauretaniam mittatur; pecunia uti ex aerario Pompeio detur. Refertur etiam de rege Iuba, ut socius sit atque amicus; Marcellus vero passurum se in praesentia negat. De Fausto impedit Philippus, tribunus plebis. De reliquis rebus senatusconsulta perscribuntur. Provinciae privatis decernuntur duae consulares, reliquae praetoriae. Scipioni obvenit Syria, L. Domitio Gallia; Philippus et Cotta privato consilio praetereuntur, neque eorum sortes deiciuntur. In reliquas provincias praetores mittuntur. Neque exspectant, quod superioribus annis acciderat, ut de eorum imperio ad populum feratur paludatique votis nuncupatis exeant. Consules, quod ante id tempus accidit nunquam, ex urbe proficiscuntur, lictoresque habent in urbe et Capitolio privati contra omnia vetustatis exempla. Tota Italia delectus habentur, arma imperantur; pecuniae a municipiis exiguntur, e fanis tolluntur: omnia divina humanaque iura permiscentur.		6. През следните най-близки дни сенатът има заседание вън от града 23. На него Помпей се изказа в напълно същия смисъл, в който бяха направени неговите изявления чрез Сципион. Той похвали решителността и твърдостта на сената и изложи пред него с какви военни сили разполага: на свое разположение той имал десет готови за бой легиона. Освен това от най-достоверен източник знаел, че войниците на Цезар били враждебно настроени към него и че Цезар не бил в състояние да ги убеди да се бият за него или дори само да го следват. По време на сенатското заседание бяха внесени още следните предложения: в цяла Галия да се извърши мобилизация. Фауст Сула 24 трябвало да бъде изпратен незабавно в Мавритания като пропретор , парите от държавната хазна да се предадат на Помпей. Освен това беше внесено предложение цар Юба 25 да бъде приет като съюзник и приятел на римския народ. Марцел 26 се обяви засега най-решително против това предложение. А изпращането на Фауст бе възпрепятствано от ветото на народния трибун Филип. Останалите предложения бяха приети и бяха записани като постановления на сената. Провинциите - две консулски и две преторски- бяха поверени на частни лица 27. По силата на едно взето тайно решение Филип и Кота не бяха удостоени с провинции и дори те не бяха допуснато до участие с жребий. В останалите провинции бяха изпратени бивши претори. Всички тези хора не изчакаха потвърждение на своето наместничество от народното събрание 28, както това ставаше в предишните години, а положиха клетва, облякоха военните си наметала 29 и напуснаха Рим. Също тъй и консулите напуснаха столичния град, което дотогава никога не беше ставало 30. В града и на Капитолия се появиха частни лица, следвани от ликтори. В цяла Италия се извършваше мобилизация, издаваха се заповеди за доставки на оръжие, изземаха се принудително парични средства от муниципиите. Те се изземваха и от храмовете, всички божествени и човешки права се погазваха.
[7] Quibus rebus cognitis Caesar apud milites contionatur. Omnium temporum iniurias inimicorum in se commemorat; a quibus deductum ac depravatum Pompeium queritur invidia atque obtrectatione laudis suae, cuius ipse honori et dignitati semper faverit adiutorque fuerit. Novum in re publica introductum exemplum queritur, ut tribunicia intercessio armis notaretur atque opprimeretur, quae superioribus annis armis esset restituta. Sullam nudata omnibus rebus tribunicia potestate tamen intercessionem liberam reliquisse. Pompeium, qui amissa restituisse videatur, dona etiam, quae ante habuerint, ademisse. Quotienscumque sit decretum, darent operam magistratus, ne quid res publica detrimenti caperet (qua voce et quo senatus consulto populus Romanus ad arma sit vocatus), factum in perniciosis legibus, in vi tribunicia, in secessione populi templis locisque editioribus occupatis: atque haec superioris aetatis exempla expiata Saturnini atque Gracchorum casibus docet; quarum rerum illo tempore nihil factum, ne cogitatum quidem. nulla lex promulgata, non cum populo agi coeptum, nulla secessio facta. Hortatur, cuius imperatoris ductu VIIII annis rem publicam felicissime gesserint plurimaque proelia secunda fecerint, omnem Galliam Germaniamque pacaverint, ut eius existimationem dignitatemque ab inimicis defendant. Conclamant legionis XIII, quae aderat, militesвЂ”hanc enim initio tumultus evocaverat, reliquae nondum convenerantвЂ”sese paratos esse imperatoris sui tribunorumque plebis iniurias defendere.		7. След като узна тези неща, Цезар се обърна с реч към събранието на своите войници. Той припомни всички неправди, които беше претърпял през цялото време от своите противници спрямо него. Оплака се , че Помпей, подведен и покварен от тях, бил надъхан със завист и зложелателство към неговата слава, докато той - Цезар, винаги бил съчувствал на Помпей и му бил помагал да постигне почести и се издигне на високи постове 31. По-нататък Цезар се оплака и от нечуваното досега нарушение на конституцията да се преследва и потиска интерцесията на народните трибуни 32 с въоръжена сила. Дори Сула, който бил лишил властта на трибуните от всички нейни права, й бил запазил ненакърнено правото на интерцесия. А Помпей, който привидно бил възстановил тези права, бил отнел на трибунската власт и това право. И всеки път, когато сенатът възлагал с особено постановление на магистратите "да се погрижат, щото държавата да не понесе щети", а това била формулата на сенатското постановление, с което римският народ се свиквал "на оръжие", а това ставало в случаи, когато се внасяли предложения за пагубни закони, сетне при насилствени действия от страна на трибуните, при бунтовни надигания на плебеите 33, когато се завземали храмове и високи със стратегическо значение места. Цезар указа и на онези примери от миналото, при които Сатурнин 34 и Гракхите 35 бяха заплатили със своята гибел. Сега обаче нищо не се бе случило от онези събития, които бяха станали тогава, не беше дори замислено. Не беше оповестен никакъв закон; не бяха започвани и никакви преговори с народа и не е имало никакви вълнения всред плебса. Накрая на своята реч Цезар убеждаваше и молеше войниците си да защитят честта и доброто име на своя пълководец срещу неговите неприятели. Под негово командуване те се бяха сражавали успешно в продължения на девет години в многобройни сражения за родината и бяха усмирили цяла Галия и Германия 36. Войниците от намиращия се при Цезар тринадесети легион, който той бе извикал при себе си още в началото на смута, а останалите легиони още не бяха дошли, нададоха единодушно вик, че са готови да защищават своя пълководец и народните трибуни срещу тези неправди.
[8] Cognita militum voluntate Ariminum cum ea legione proficiscitur ibique tribunos plebis, qui ad eum profugerant, convenit; reliquas legiones ex hibernis evocat et subsequi iubet. Eo L. Caesar adulescens venit, cuius pater Caesaris erat legatus. Is reliquo sermone confecto, cuius rei causa venerat, habere se a Pompeio ad eum privati officii mandata demonstrat: velle Pompeium se Caesari purgatum, ne ea, quae rei publicae causa egerit, in suam contumeliam vertat. Semper se rei publicae commoda privatis necessitudinibus habuisse potiora. Caesarem quoque pro sua dignitate debere et studium et iracundiam suam rei publicae dimittere neque adeo graviter irasci inimicis, ut, cum illis nocere se speret, rei publicae noceat. Pauca eiusdem generis addit cum excusatione Pompei coniuncta. Eadem fere atque eisdem verbis praetor Roscius agit cum Caesare sibique Pompeium commemorasse demonstrat.		8. Като се увери в готовността на своите войници, Цезар се отправи с този легион към Аримин 37. Там се срещна с онези народни трибуни, които бяха избягали при него. Едновременно с това той изпрати заповед до останалите легиони да потеглят от зимните си лагери и да го последват. В Аримин пристигна младият Луций Цезар , чийто баща служеше като легат при Цезар. Той съобщи на Цезар най-напред целта на своята мисия, а след това му заяви, че трябвало да му предаде едно лично поръчение на Помпей до него. Помпей желаел да се оправдае пред Цезар. Ето защо Цезар не би трябвало да схваща мерките, които Помпей бил предприел заради благото на държавата, като обида, насочена спрямо него; благото на държавата стояло за Помпей винаги по-високо от личните му съображения. Затова и Цезар би трябвало да държи сметка за своето високо положение и да пожертвува своите симпатии и антипатии с оглед интересите на държавата, като не отива в своето раздразнение срещу личните си неприятели толкова далеч, че в желанието си да им навреди, да причини вреди на държавата. По същия начин той добави и още нещо друго, за да извини Помпей. Еднакво гласящи и изразени с почти същите думи бяха и съобщенията, които преторйт Росций 38 направи на Цезар, като заяви, че това били изказвания на Помпей, които той лично бил направил пред него.
[9] Quae res etsi nihil ad levandas iniurias pertinere videbantur, tamen idoneos nactus homines, per quos ea, quae vellet, ad eum perferrentur, petit ab utroque, quoniam Pompei mandata ad se detulerint, ne graventur sua quoque ad eum postulata deferre, si parvo labore magnas controversias tollere atque omnem Italiam metu liberare possint. Sibi semper primam rei publicae fuisse dignitatem vitaque potiorem. Doluisse se, quod populi Romani beneficium sibi per contumeliam ab inimicis extorqueretur, ereptoque semenstri imperio in urbem retraheretur, cuius absentis rationem haberi proximis comitiis populus iussisset. Tamen hanc iacturam honoris sui rei publicae causa aequo animo tulisse; cum litteras ad senatum miserit, ut omnes ab exercitibus discederent, ne id quidem impetravisse. Tota Italia delectus haberi, retineri legiones II, quae ab se simulatione Parthici belli sint abductae, civitatem esse in armis. Quonam haec omnia nisi ad suam perniciem pertinere? Sed tamen ad omnia se descendere paratum atque omnia pati rei publicae causa. Proficiscatur Pompeius in suas provincias, ipsi exercitus dimittant, discedant in Italia omnes ab armis, metus e civitate tollatur, libera comitia atque omnis res publica senatui populoque Romano permittatur. Haec quo facilius certisque condicionibus fiant et iureiurando sanciantur, aut ipse propius accedat aut se patiatur accedere: fore uti per colloquia omnes controversiae componantur.		9. Въпреки че поначало всички тези съобщения не бяха от естество да смекчат претърпените от Цезар обиди, все пак той счете, че е намерил хора, които са подходящи да предадат на Помпей неговите желания, и помоли двамата, тъй като му бяха донесли исканията на Помпей, да бъдат така добри да занесат на Помпей и неговите искания; чрез тази малка услега те може би биха могли да отстранят големите разногласия и да освободят от надвисналата заплаха цяла Италия. И за него достойнството на държавата стояло над всичко останало и било по-важно дори от неговия живот; неговата чест била засегната обаче много болезнено за това, че неговите неприятели го лишавали по толкова оскърбителен начин от отличието, с което той бил удостоен от римския народ, като му съкращавали с половин година срока на неговото наместничество и искали още отсега да го принудят да се завърне в столицата, тогава, когато народът бил решил, че при следващите избори за консули той да може да кандидатствува за този пост дори когато отсъствува. И все пак с оглед на държавните интереси той бил понесъл спокойно това накърняване на неговата чест и всвоето писмено обръщение към сената бил само поискал всички да разпуснат своите войски, но той дори и това не могъл да постигне. Напротив : в цяла Италия се свиквали набори под знамената; двата легиона, които му били отнети под предлог , че са нужни за войната срещу партите , се задържали в Италия; цялата държава трескаво се въоръжавала. С каква цел се извършвало всичко това, ако не за да го съборят и погубят? Помпей трябвало да отиде в своите провинции, войските трябвало да се разпуснат, цяла Италия трябвало да сложи оръжие, заплахата трябвало да се отстрани от държавата, а на сената и на римския народ трябвало да се предоставят свободни избори, както и целокупното управление на държавата. За да могат всички тези въпроси да се уредят по-лесно и при определени условия да се потвърдят чрез взаимна тържествена клетва, трябвало или Помпей да дойде при него, или пък да се съгласи Цезар да отиде при него. И щяло да стане така, че всички разногласия щели да се изгладят по пътя на лични преговори. Въпреки това обаче той бил готов да направи всякаква отстъпки и да претърпи всичко това за благото на държавата.
[10] Acceptis mandatis Roscius cum L. Caesare Capuam pervenit ibique consules Pompeiumque invenit; postulata Caesaris renuntiat. Illi deliberata re respondent scriptaque ad eum mandata per eos remittunt; quorum haec erat summa: Caesar in Galliam reverteretur, Arimino excederet, exercitus dimitteret; quae si fecisset, Pompeium in Hispanias iturum. Interea, quoad fides esset data Caesarem facturum, quae polliceretur, non intermissuros consules Pompeiumque delectus.		10. След като получи тези поръчения, Росций пристигна заедно с Луций Цезар в Капуа и там намери консулите и Помпей; той им съобщи исканията на Цезар. Те обсъдиха отговора и изпратиха обратно на Цезар своите собствени условия по същите пратеници. Тези условия се свеждаха до следното: Цезар трябвало да се завърне в Галия, да евакуира Аримин и да разпусне своите войски. Ако той сторел това, то и Помпей щял да се завърне в испанските провинции. До момента обаче, в който Цезар гарантирал сигурността, че ще изпълни своите обещания, консулите и Помпей щели да продължават да свикват без прекъсване набори.
[11] Erat iniqua condicio postulare, ut Caesar Arimino excederet atque in provinciam reverteretur, ipsum et provincias et legiones alienas tenere; exercitum Caesaris velle dimitti, delectus habere; polliceri se in provinciam iturum neque, ante quem diem iturus sit, definire, ut, si peracto consulatu Caesar profectus esset, nulla tamen mendacii religione obstrictus videretur; tempus vero colloquio non dare neque accessurum polliceri magnam pacis desperationem afferebat. Itaque ab Arimino M. Antonium cum cohortibus V Arretium mittit; ipse Arimini cum duabus subsistit ibique delectum habere instituit; Pisaurum, Fanum, Anconam singulis cohortibua occupat.		11. Беше съвсем несправедливо да се изискво Цезар да евакуирал Аримин и да се завърнел в своята провинция, а самият Помпей да задържал чужди провинции и легиони. Цезар трябвало да разпусне войската си , а те продължавали да свикват набори; освен това Помпей наистина обещавал да отиде в своята провинция, но не определял точно срока, в който ще потегли. Така че, дори и ако след изтичането на срока на Цезаровото консулство той не потеглел за провинцита, собствено нямало да може да бъде обвинен , че е нарушил тържествено дадената си дума. И най-сетне и това, че Помпей нито определял време за искания разговор, нито пък обещавал, че ще яви на него. И по този начин доказвал ясно, че не желае мир. Затова Цезар откомандирова от Аримин Марк Антоний с пет кохорти в Ареций, а сам той остана с пет легиона в Аримин и започна да свиква там набор. Заповяда да бъдат завзети с по една кохорта Пизаур 39, Фан 40 и Анкона 41.
[12] Interea certior factus Iguvium Thermum praetorem cohortibus V tenere, oppidum munire, omniumque esse Iguvinorum optimam erga se voluntatem, Curionem cum tribus cohortibus, quas Pisauri et Arimini habebat, mittit. Cuius adventu cognito diffisus municipii voluntati Thermus cohortes ex urbe reducit et profugit. Milites in itinere ab eo discedunt ac domum revertuntur. Curio summa omnium voluntate Iguvium recepit. Quibus rebus cognitis confisus municipiorum voluntatibus Caesar cohortes legionis XIII ex praesidiis deducit Auximumque proficiscitur; quod oppidum Attius cohortibus introductis tenebat delectumque toto Piceno circummissis senatoribus habebat.		12. Между това Цезар узна, че преторът Марк Терм е завзел вече с пет кохорти Игувий 42 и че вземал мерки за неговата отбрана. Общото настроение в Игувий било обаче решително в полза на Цезар. Ето защо с трите намиращи се дотогава в Пизаур и Аримин кохорти той незабавно откомандирова Курион 43 към Игувий. Като узна за неговото напредване към Игувий, нямайки доверие в настроенията на муниципия, Терм евакуира селището със своите кохорти и избяга. По пътя войниците му го изоставиха и се разотидоха по домовете си. А Курион завзе Игувий всред общото ликуване на цялото негово население. Като узна това , Цезар, доверявайки се на благоразположението на тези муниципии, изведе кохортите на тринадесетия легион от завзетите градове и се отправи към Ауксим 44. Дотогава това укрепено селище държеше в свои ръце Атий, който беше вкарал там три кохорти, а оттам изпращаше сенаторите да свикват набор в цялата област Пицен 45.
[13] Adventu Caesaris cognito decuriones Auximi ad Attium Varum frequentes conveniunt; docent sui iudicii rem non esse; neque se neque reliquos municipes pati posse C. Caesarem imperatorem, bene de re publica meritum, tantis rebus gestis oppido moenibusque prohiberi; proinde habeat rationem posteritatis et periculi sui. Quorum oratione permotus Varus praesidium, quod introduxerat, ex oppido educit ac profugit. Hunc ex primo ordine pauci Caesaris consecuti milites consistere coegerunt. Commisso proelio deseritur a suisVarus; nonnulla pars militum domum discedit; reliqui ad Caesarem perveniunt, atque una cum eis deprensus L. Pupius, primi pili centurio, adducitur, qui hunc eundem ordinem in exercitu Cn. Pompei antea duxerat. At Caesar milites Attianos collaudat, Pupium dimittit, Auximatibus agit gratias seque eorum facti memorem fore pollicetur.		13. Като узнаха за приближаването на Цезар, декурионите 46 на Ауксим се явиха в пълен състав при Атий Вар и му заявиха, че те не са компетентни да преценят на чия страна е правото; от друга страна обаче, те и останалите техни съграждани не можели да понасят равнодушно това, че един толкова високо заслужил за държавата пълководец като Гай Цезар и след толкова негови славни подвизи да бъде възпиран пред крепостните стени и да не бъде допуснат в селището. Ето защо Атий трябвало да помисли за бъдещето и да държи сетка за личната си сигурност. Разтревожен от тази реч, Вар изведе от селището гарнизона, който той беше въвел, и побягна. Няколко войници от първата центурия на първата Цезарова кохорта обаче се спуснаха стремително след него и го принудиха да спре. Завърза се сражение. Вар бе изоставен от собствените си войници. Голяма част от войниците се разотидоха по домовете си, а останалите минаха на страната на Цезар, като заедно с тях беше заловен в плен Луций Пупий, центурион, командир на първата манипула, и бе доведен при Цезар. Луций Пупий бе заемал отдавна преди това тази длъжнот във войската на Помпей. Цезар похвали войниците на Атий, освободи от плен Пупий, изрази своята благодарност към жителите на Ауксим и обеща , че няма да забрави тази тяхна постъпка.
[14] Quibus rebus Romam nuntiatis tantus repente terror invasit, ut cum Lentulus consul ad aperiendum aerarium venisset ad pecuniamque Pompeio ex senatusconsulto proferendam, protinus aperto sanctiore aerario ex urbe profugeret. Caesar enim adventare iam iamque et adesse eius equites falso nuntiabantur. Hunc Marcellus collega et plerique magistratus consecuti sunt. Cn. Pompeius pridie eius diei ex urbe profectus iter ad legiones habebat, quas a Caesare acceptas in Apulia hibernorum causa disposuerat. Delectus circa urbem intermittuntur; nihil citra Capuam tutum esse omnibus videtur. Capuae primum se confirmant et colligunt delectumque colonorum, qui lege Iulia Capuam deducti erant, habere instituunt; gladiatoresque, quos ibi Caesar in ludo habebat, ad forum productos Lentulus spe libertatis confirmat atque iis equos attribuit et se sequi iussit; quos postea monitus ab suis, quod ea res omnium iudicio reprehendebatur, circum familias conventus Campani custodiae causa distribuit.		14. Когато вестта за всички тези събития стина в Рим, там настъпи изведнъж толкова голяма паника, че консулът Лентул, който в това време бе отишъл в държавната хазна, за да изнесе пари за Помпей по силата на взетото вече сенатско решение, веднага, без дори да се докосне до тях, остави отворено тайното съкровище 47 и побягна от столицата. Разнесе се лъжливият слух, че Цезар бил съвсем близо и че неговата конница била вече пред вратите на Рим. Примерът на Лентул последва и колегата му Марцел, както и повечето магистрати. Гней Помпей бе напуснал града ден преди това и се намираше на път към легионите, които получи от Цезар, и се разположи на зимен лагер в Апулия 48. Веднага бе преустановено свикването на набор около Рим; на всички се струваше, че няма сигурно място чак до Капуа 49. И наистина едва в Капуа те започнаха да се опомнят, да се съвземат, и едва там се заеха да свикват набор от колонистите, които били заселени в Капуа въз основа на Юлиевия закон 50. А гладиаторската школа, Лентул изведе на градския площад, обеща им да ги освободи от робство, раздаде им коне и им заповяда да го следват. Впоследствие обаче, когато близките му го предупредиха, че тази негова мярка бе посрещната с всеобщо неодобрение, той ги разпредели между римските семейства, за да охраняват жилищата в общината на римските граждани в Кампания.
[15] Auximo Caesar progressus omnem agrum Picenum percurrit. Cunctae earum regionum praefecturae libentissimis animis eum recipiunt exercitumque eius omnibus rebus iuvant. Etiam Cingulo, quod oppidum Labienus constituerat suaque pecunia exaedificaverat, ad eum legati veniunt quaeque imperaverit se cupidissime facturos pollicentur. Milites imperat: mittunt. Interea legio XII Caesarem consequitur. Cum his duabus Asculum Picenum proficiscitur. Id oppidum Lentulus Spinther X cohortibus tenebat; qui Caesaris adventu cognito profugit ex oppido cohortesque secum abducere conatus magna parte militum deseritur. Relictus in itinere cum paucis incidit in Vibullium Rufum missum a Pompeio in agrum Picenum confirmandorum hominum causa. A quo factus Vibullius certior, quae res in Piceno gererentur, milites ab eo accipit, ipsum dimittit. Item ex finitimis regionibus quas potest contrahit cohortes ex delectibus Pompeianis; in his Camerino fugientem Lucilium Hirrum cum sex cohortibus, quas ibi in praesidio habuerat, excipit; quibus coactis XII efficit. Cum his ad Domitium Ahenobarbum Corfinium magnis itineribus pervenit Caesaremque adesse cum legionibus duabus nuntiat. Domitius per se circiter XX cohortes Alba, ex Marsis et Paelignis, finitimis ab regionibus coegerat.		15. Цезар потегли от Ауксим и прекоси с ускорени походи цялата Пиценска област. При него дойдоха пратеници дори от Цингул 51, едно укрепено селище, което сам Лабиен бе основал и бе доустроил със собствените си средства, и заявиха , че са готови да изпълняват най-ревностно неговите заповеди. Той им заповяда да дадат войници, които те веднага изпратиха. През това време Цезар бе застигнат от дванадесетия легион. Тогава с тези два легиона той потегли срещу Аскул в Пицен. Това укрепено селище държеше в свои ръце Лентул Спинтер 52. Щом като узна, че Цезар се е насочил срещу Аскул, той напусна незабавно селището, като искаше да вземе със себе си и кохортите. Голяма част от войниците му обаче го изоставиха. Останал с малко войници, по време на своя марш той случайно се натъкна на Вибулий Руф, който бе изпратен от Помпей в Пиценската област, за да окуражи населението. От Лентул Спинтер Вибулий 53 узна за събитията , които ставаха в Пицен. Спинтер взе войниците му под свое командуване, а самия него освободи. Също тъй, доколкото това беше възможно, Спинтер започна да привлича към себе си всички кохорти, които бяха образувано в резултат от Помпеевите набори, за да може да сформира по-голям брой кохорти. Между другите той привлече на своя страна също и Луцилий Хир 54 с шест кохорти, които последният беше държал в свои ръце като гарнизон на Камерин 55, но го бе предал без съпротива. По този начин Вибулий набра тринадесет кохорти. С тези войски той с най-усилени маршове пристигна при Домиций Ахенобарб 56 в Корфиний 57 и му съобщи, че Цезар настъпва с два легиона. Самият Домиций беше набрал приблизително двадесет кохорти от Алба 58, от варсите 59, от пелигните 60 и от съседните с тях области.
[16] Recepto Firmo expulsoque Lentulo Caesar conquiri milites, qui ab eo discesserant, delectumque institui iubet; ipse unum diem ibi rei frumentariae causa moratus Corfinium contendit. Eo cum venisset, cohortes V praemissae a Domitio ex oppido pontem fluminis interrumpebant, qui erat ab oppido milia passuum circiter III. Ibi cum antecursoribus Caesaris proelio commisso celeriter Domitiani a ponte repulsi se in oppidum receperunt. Caesar legionibus transductis ad oppidum constitit iuxtaque murum castra posuit.		16. След като завзе Фирм 61 и след като прогони Лентул от Аскул, Цезар отдаде незабавно заповед да се съберат всички избягали от него войници и да се свика набор. А самият той, като остана в Аскул само един ден, за да уреди продоволствието на войската, потели бързо към Корфиний. Когато наближи до Корфиний, пет кохорти на Домиций бяха заети тъкмо с това да разрушават моста на реката, който се намираше на разстояние от около три мили от укрепеното селище. Авангардът на Цезар атакува веднага войниците на Домиций и ги отблъсна от моста, след което те се оттеглиха в Корфиний. Цезар се прехвърли със своите легиони през реката, зае позиция пред селището и разположи своя лагер непосредствено до крепостната стена.
[17] Re cognita Domitius ad Pompeium in Apuliam peritos regionum magno proposito praemio cum litteris mittit, qui petant atque orent, ut sibi subveniat: Caesarem duobus exercitibus et locorum angustiis facile intercludi posse frumentoque prohiberi. Quod nisi fecerit, se cohortesque amplius XXX magnumque numerum senatorum atque equitum Romanorum in periculum esse venturum. Interim suos cohortatus tormenta in muris disponit certasque cuique partes ad custodiam urbis attribuit; militibus in contione agros ex suis possessionibus pollicetur, quaterna in singulos iugera, et pro rata parte centurionibus evocatisque.		17. След като схвана как стоят нещата, Домиций изпрати веднага хора, познаващи местността, с големи обещания за награда и с писмо до Помпей в Апулия, които да искат от него и го молят най-настоятелно да му окаже подкрепа. При конфигурацията на терена било възможно Цезар да бъде обкръжен от две войски и да му бъде пресечен подвозът на хранителни припаси. Ако Помпей не сторел това, то той с повече от тридесет кохорти и с голям брой сенатори и конници щял да изпадне в много опасно положение. Едновременно с това Домиций окуражи своите войници, нареди да се инсталират метателни машини по стените и посочи на всеки един мястото му в отбраната на селището. В речта си, отправена към войниците на свиканото събрание, Домиций обеща да им предостави земи от своите собствени полски имоти, като всекиму даде по четири югера земя, а на центурионите и на ветераните доброволци - съответно по-големи дялове земя.
[18] Interim Caesari nuntiatur Sulmonenses, quod oppidum a Corfinio VII milium intervallo abest, cupere ea facere, quae vellet, sed a Q. Lucretio senatore et Attio Peligno prohiberi, qui id oppidum VII cohortium praesidio tenebant. Mittit eo M. Antonium cum legionis XIII cohortibus V. Sulmonenses simul atque signa nostra viderunt, portas aperuerunt universique, et oppidani et milites, obviam gratulantes Antonio exierunt. Lucretius et Attius de muro se deiecerunt. Attius ad Antonium deductus petit ut ad Caesarem mitteretur. Antonius cum cohortibus et Attio eodem die, quo profectus erat, revertitur. Caesar eas cohortes cum exercitu suo coniunxit Attiumque incolumem dimisit. Caesar primis diebus castra magnis operibus munire et ex finitimis municipiis frumentum comportare reliquasque copias exspectare instituit. Eo triduo legio VIII ad eum venit cohortesque ex novis Galliae dilectibus XXII equitesque ab rege Norico circiter CCC. Quorum adventu altera castra ad alteram oppidi partem ponit; his castris Curionem praefecit. Reliquis diebus oppidum vallo castellisque circummunire instituit. Cuius operis maxima parte effecta eodem fere tempore missi a Pompeio revertuntur.		18. През това време Цезар получи известие, че жителите на град Сулмон 62, който отстои на седем мили от Корфиний, са склонни да му се подчинят , но че за това те били възпрепятствани от сенатора Квинт Лукреций и от пелигна Атий, които се намирали с един гарнизон от седем кохорти в града и го държали в свои ръце. Тогава той изпрати там Марк Антоний с пет кохорти от тринадесети легион. Щом като съгледаха нашите значена, сулмонците отвориха градските порти и всички вкупом , и жителите на укрепеното селище, и войниците, излязоха да посрещнат и приветствуват Антоний. Лукреций и Атий се спуснаха от крпостната стена...Когато Атий бе заведен при Антоний , той помоли за бъде изпратен при Цезар. Антоний се завърна още на същия ден, в който бе потеглил, с кохортите и с Атий. А Цезар присъедини тези кохорти към своята войска и пусна Атий невредим на свобода. Още през първите дни Цезар взе необходимите мерки да укрепи своя лагер с големи съоръжения и да се снабди с продоволствие от съседните градове, за да може да дочака тук останалите свои войски. След три дни при него пристигнаха осмият легион, двадесет и две новонаборни кохорти от Галия и около триста конници от царя на Норик 63. След пристигането на тези войски Цезар разположи втори лагер от противоположната страна на града. Начело на този лагер той постави курион. През следващите дни Цезар нареди укрепеното селище да бъде оградено с вал и редути. Голяма част от тези съоръжения беше вече построена, когато почти по същото време изпроводените при Помпей пратеници се върнаха.
[19] Litteris perlectis Domitius dissimulans in consilio pronuntiat Pompeium celeriter subsidio venturum hortaturque eos, ne animo deficiant quaeque usui ad defendendum oppidum sint parent. Ipse arcano cum paucis familiaribus suis colloquitur consiliumque fugae capere constituit. Cum vultus Domiti cum oratione non consentiret, atque omnia trepidantius timidiusque ageret, quam superioribus diebus consuesset, multumque cum suis consiliandi causa secreto praeter consuetudinem colloqueretur, concilia conventusque hominum fugeret, res diutius tegi dissimularique non potuit. Pompeius enim rescripserat: sese rem in summum periculum deducturum non esse, neque suo consilio aut voluntate Domitium se in oppidum Corfinium contulisse; proinde, si qua fuisset facultas, ad se cum omnibus copiis veniret. Id ne fieri posset, obsidione atque oppidi circummunitione fiebat.		19. След като прочете писмото, Домиций скри неговото съдържание и във военния съвет заяви, че Помпей щял незабавно да им дойде на помощ. Ето защо те не трябвало да губят кураж, а да вземат необходимите за отбраната на селището мерки. Тайно обаче самият той води разговор с малцина свои близки приятели и им разкрива, че замисля да бяга. Но изражението на неговото лице не съответстваше на неговата реч и всички негови разпореждания бяха по-сприхави и по-плахи в сравнение с по-рано; виждаха го много често , противно на неговите навици, да говори и да се съветва тайно със своите доверени приятели, а в същото време да отбягва по-големи събрания и по-многолюдни срещи, тъй че истината не можеше да се прикрива и замаскирва повече. Понеже Помпей беше отговорил в писмото си дословно, "че той няма да рикува всичко, че Домиций без негово знание и нареждане се бил втурнал в укрепеното селище Корфиний и че затова той трябвало сега, ако има някаква възможност, да се отправи с всичките си войски при Помпей". Тъкмо това обаче беше невъзможно да стане поради обсадата и блокадата на селището.
[20] Divulgato Domiti consilio milites, qui erant Corfinii, prima vesperi secessionem faciunt atque ita inter se per tribunos militum centurionesque atque honestissimos sui generis colloquuntur: obsideri se a Caesare, opera munitionesque prope esse perfectas; ducem suum Domitium, cuius spe atque fiducia permanserint, proiectis omnibus fugae consilium capere: debere se suae salutis rationem habere. Ab his primo Marsi dissentire incipiunt eamque oppidi partem, quae munitissima videretur, occupant, tantaque inter eos dissensio exsistit, ut manum conserere atque armis dimicare conentur; post paulo tamen internuntiis ultro citroque missis quae ignorabant, de L. Domiti fuga, cognoscunt. Itaque omnes uno consilio Domitium productum in publicum circumsistunt et custodiunt legatosque ex suo numero ad Caesarem mittunt: sese paratos esse portas aperire, quaeque imperaverit facere et L. Domitium vivum in eius potestati tradere.		20. След като намеренията на Домиций станаха достояние на всички, войниците се струпаха привечер в Корфиний и се договориха чрез своите военни трибуни , центуриони и най-изтъкнати хора от своята среда в следния смисъл: те били обкръжени от Цезар, тъй като обсадните съоръжения били почти завършени, а техния командир Домиций, в когото имали пълно доверие и на когото възлагали всичките се надежди, бил изоставил всичо и сега бил решил да бяга. Ето защо те трябвало сами да помислят за своето спасение. От тях най-напред започнаха да изразяват своето несъгласие марсите и те завзеха най-укрепената част от селището; разколът между тях и другите войници стигна дотам, че заплашваше да се превърне в ръкопашен бой и в истинско сражение. Въпреки това обаче посредством парламентьори, разпратени във всички посоки, те узнаха след малко това, което не знаеха, а именно - плана за бягство на Луций Домиций. Сега всички отведнъж бяха единни; те изведоха Домиций на показ, обкръжиха го и го задържаха под стража, като изпроводиха от своя състав пратеници при Цезар да му съобщят , че са готови да му отворят крепостните стени, да му се подчинят и да му предадат Луций Домицй жив.
[21] Quibus rebus cognitis Caesar, etsi magni interesse arbitrabatur quam primum oppido potiri cohortesque ad se in castra traducere, ne qua aut largitionibus aut animi confirmatione aut falsis nuntiis commutatio fieret voluntatis, quod saepe in bello parvis momentis magni casus intercederent, tamen veritus, ne militum introitu et nocturni temporis licentia oppidum diriperetur, eos, qui venerant, collaudat atque in oppidum dimittit, portas murosque adservari iubet. Ipse eis operibus, quae facere instituerat, milites disponit non certis spatiis intermissis, ut erat superiorum dierum consuetudo, sed perpetuis vigiliis stationibusque, ut contingant inter se atque omnem munitionem expleant; tribunos militum et praefectos circummittit atque hortatur, non solum ab eruptionibus caveant, sed etiam singulorum hominum occultos exitus adservent. Neque vero tam remisso ac languido animo quisquam omnium fuit, qui ea nocte conquieverit. Tanta erat summae rerum exspectatio, ut alius in aliam partem mente atque animo traheretur, quid ipsis Corfiniensibus, quid Domitio, quid Lentulo, quid reliquis accideret, qui quosque eventus exciperent. [22] Quarta vigilia circiter Lentulus Spinther de muro cum vigiliis custodibusque nostris colloquitur; velle, si sibi fiat potestas, Caesarem convenire. Facta potestate ex oppido mittitur, neque ab eo prius Domitiani milites discedunt, quam in conspectum Caesaris deducatur. Cum eo de salute sua agit, orat atque obsecrat, ut sibi parcat, veteremque amicitiam commemorat Caesarisque in se beneficia exponit; quae erant maxima: quod per eum in collegium pontificum venerat, quod provinciam Hispaniam ex praetura habuerat, quod in petitione consulatus erat sublevatus. Cuius orationem Caesar interpellat: se non maleficii causa ex provincia egressum, sed uti se a contumeliis inimicorum defenderet, ut tribunos plebis in ea re ex civitate expulsos in suam dignitatem restitueret, ut se et populum Romanum factione paucorum oppressum in libertatem vindicaret. Cuius oratione confirmatus Lentulus, ut in oppidum reverti liceat, petit: quod de sua salute impetraverit, fore etiam reliquis ad suam spem solatio; adeo esse perterritos nonnullos, ut suae vitae durius consulere cogantur. Facta potestate discedit.		21. Като узна тези неща, Цезар, въпреки че смяташе , че е много важно да завладее укрепеното селище колкото е възможно по-скоро и да преведе кохортите при себе си в своя лагер, за да не би било чрез подкупи и чрез насърчавания, или пък поради неверни сведения те да променят решението си - защото във военно време често поради незначителни въздействия се стига до големи промени; от друга страна, Цезар се опасяваше да не би войниците да се възползват от своето нахлуване в града и през нощта селището да бъде разграбено в тъмнината. Ето защо той похвали много дошлите от укрепеното селище пратеници и ги изпрати обратно, като им заповяда да охраняват вратите и крепостните стени. А самият той разположи войници по укрепленията, които беше наредил да се построят не на определено разстояние, както това се правеше обикновено в предишните дни, а във вид на непрекъсната верига от караули и постове, тъй че всичките те бяха свързани помежду си и цялата укрепена линия беше запълнена. Военните трибуни и командирите на конницата той разпрати околовръст, като им заповяда да носят патрулната служба и не само да се пазят от внезапни пробиви, но и да следят бдително за тайното изплъзване на отделни лица. Но и без неговите разпореждания абсолютно никой не прояви такава небрежност или отпадналост, че би могъл да заспи през тази нощ. Всички бяха в състояние на най-голямо напрежение и очакване. И всеки според своите собствени настроения и склонности се отдаваше в най-различни предположениея какво ще стане със самите жители на Корфиний, какво ще стане с Домиций, с Лентул и с останалите и какъв край очаква всеки един от тях.
[23] Caesar, ubi luxit, omnes senatores senatorumque liberos, tribunos militum equitesque Romanos ad se produci iubet. Erant quinquaginta; ordinis senatorii L. Domitius, P. Lentulus Spinther, L. Caecilius Rufus, Sex. Quintilius Varus quaestor, L. Rubrius; praeterea filius Domiti aliique complures adulescentes et magnus numerus equitum Romanorum et decurionum, quos ex municipiis Domitius evocaverat. Hos omnes productos a contumeliis militum conviciisque prohibet; pauca apud eos loquitur, [queritur] quod sibi a parte eorum gratia relata non sit pro suis in eos maximis beneficiis; dimittit omnes incolumes. HS \|LX\|, quod advexerat Domitius atque in publico deposuerat, allatum ad se ab IIII viris Corfiniensibus Domitio reddit, ne continentior in vita hominum quam in pecunia fuisse videatur, etsi eam pecuniam publicam esse constabat datamque a Pompeio in stipendium. Milites Domitianos sacramentum apud se dicere iubet atque eo die castra movet iustumque iter conficit VII omnino dies ad Corfinium commoratus, et per fines Marrucinorum, Frentranorum, Larinatium in Apuliam pervenit.		22. Около четвъртата нощна стража Лентул Спинтер започна разговори с нашите часови, като изрази желанието , ако му се даде възможност, да се срещне с Цезар. Цезар се съгласи стова.Тогава Лентул Спинтер излезе от укрепеното селище , но съпровождащите го войници на Домиций не се отделиха от него, докато той не бе доведен лично при Цезар. Лентул помоли Цезар за милост, а след това го закле най-настойчиво да го пощади. Припомни му, тяхното старо приятелство и му изброи всички извънредно големи добрини, които Цезар му бе сторил: че благодарение на Цезар той се бил озовал в колегията на понтифициите 64; че благодарение на него веднага след своето преторство той бил получил наместничеството в провинция Испания и че пак от него той бил подкрепен при своето кандидатстване за консул. Цезар прекъсна неговата реч със забележката, че той не е напуснал своята провинция, за да стори някому зло , а само за да се отбранява от оскърбленията на своите противници и за да възстанови на длъжността им прогонените от столицата народни трибуни, както и за да може да избави себе си и римския народ от господството на шепа олигархи. Окуражен от тези думи на Цезар, Лентул го помоли да му разреши да се завърне в укрепеното селище, като каза, че след като е добил своето лично помилване, той ще може да вдъхне и на останалите утеха и надежда; някои от тях били изпаднали в такъв ужас, че се готвели да се самоубият. Цезар му разреши това и Лентул се завърна в селището.
[24] Pompeius his rebus cognitis, quae erant ad Corfinium gestae, Luceria proficiscitur Canusium atque inde Brundisium. Copias undique omnes ex novis dilectibus ad se cogi iubet; servos, pastores armat atque eis equos attribuit; ex his circiter CCC equites conficit. L. Manlius praetor Alba cum cohortibus sex profugit, Rutilius Lupus praetor Tarracina cum tribus; quae procul equitatum Caesaris conspicatae, cui praeerat Vibius Curius, relicto praetore signa ad Curium transferunt atque ad eum transeunt. Item reliquis itineribus nonnullae cohortes in agmen Caesaris, aliae in equites incidunt. Reducitur ad eum deprensus ex itinere N. Magius Cremona, praefectus fabrum Cn. Pompei. Quem Caesar ad eum remittit cum mandatis: quoniam ad id tempus facultas colloquendi non fuerit, atque ipse Brundisium sit venturus, interesse rei publicae et communis salutis se cum Pompeio colloqui; neque vero idem profici longo itineris spatio, cum per alios condiciones ferantur, ac si coram de omnibus condicionibus disceptetur.		23. Щом се съмна, Цезар заповяда всички сенатори, техните деца, военните трибуни и римските конници да бъдат изведени от селището и доведени при него. Сенаторите бяха петима на брой: Луций Домиций, Публий Лентул Спинтер, Луций Цецилий ( Спинтер) Руф, квесторът Секст Квинтилий Вар и Луций Рубрий; освен тях в града се намираха синът на Домиций и много други младежи, както и голям брой римски конници и декуриони 65, които Домиций бе извикал от муниципиите. Когато те всички бяха доведени, Цезар се постара да ги предпази от хулите и обидите на войниците и им каза само това, че една част от тях са се отблагодарили зле за толкова големите добрини, които той - Цезар - им е сторил; но той пускал всички невредими. Сумата от шест милиона сестерции, която Домиций донесе със себе си и я бе предал на съхранение в градската съкровищница на Корфиний, Цезар заповяда на местните кватуорвири 66 да я донесат при него и я върна обратно на Домиций, за да изглежда , че той се отнася по-грижливо към живота на хората, отколкото към техните парични средства, въпреки че беше напълно сигурен , че тези пари са държавни и че Помпей ги е дал с тях да се изплатят заплатите на войниците. След това Цезар заповяда на войниците на Домиций да положат пред него клетва за вярност и още в същия ден вдигна лагера си , извърши редовен дневен преход и - след като престоя в Корфиний всичко седем дни - през земите на маруцините 67, френтаните 68 и на ларинатите 69 пристигна в Апулия.
[25] His datis mandatis Brundisium cum legionibus VI pervenit, veteranis III et reliquis, quas ex novo dilectu confecerat atque in itinere compleverat; Domitianas enim cohortes protinus a Corfinio in Siciliam miserat. Reperit consules Dyrrachium profectos cum magna parte exercitus, Pompeium remanere Brundisii cum cohortibus viginti; neque certum inveniri poterat, obtinendine Brundisii causa ibi remansisset, quo facilius omne Hadriaticum mare ex ultimis Italiae partibus regionibusque Graeciae in potestate haberet atque ex utraque parte bellum administrare posset, an inopia navium ibi restitisset, veritusque ne ille Italiam dimittendam non existimaret, exitus administrationesque Brundisini portus impedire instituit. Quorum operum haec erat ratio. Qua fauces erant angustissimae portus, moles atque aggerem ab utraque parte litoris iaciebat, quod his locis erat vadosum mare. Longius progressus, cum agger altiore aqua contineri non posset, rates duplices quoquo versus pedum XXX e regione molis collocabat. Has quaternis ancoris ex IIII angulis destinabat, ne fluctibus moverentur. His perfectis collocatisque alias deinceps pari magnitudine rates iungebat. Has terra atque aggere integebat, ne aditus atque incursus ad defendendum impediretur. A fronte atque ab utroque latere cratibus ac pluteis protegebat; in quarta quaque earum turres binorum tabulatorum excitabat, quo commodius ab impetu navium incendiisque defenderet.		24. А Помпей, като получи известия за събитията, които бяха станали в Корфиний, се отправи от Луцерия`70 към Канузий 71, а оттам - в Брундизий 72.Там издаде заповед всички новонабрани войски да дойдат при него; на роби 73 и на овчари той раздаде оръжие и коне. По такъв начин сформира конен отряд от триста души. Преторът Луций Манлий напусна Алба с шест кохорти, а преторйт Рутилий Лупус - Тарацина 74 с три кохорти. Като съгледаха отдалече конницата на Цезар, която предвождаше Вибий Курий, те изоставиха своя претор и заедно със знамената си минаха на страната на Курий. Също така и по други пътища някои неприятелски кохорти се натъкнаха на главното ядро на Цезаровите войски, а други - на неговата конница. При Цезар доведоха заловени по пътя Нумерий Магий от Кремона 75 - началник на оръжейните работилници на Гней Помпей. Него Цезар не задържа, а отправи обратно при Помпей с поръчение да предаде следното: че понеже досега не му било възможно да разговаря с Помпей, то сега Цезар сам желаел да дойде в Брундизий и лично щял да разговаря с Помпей. Това изисквали интересите на държавата и тяхното общо спасение и благо; едни резултати щели да дадат преговори, които се водят от разстояние и посредством други лица, а съвсем други щели да бъдат резултатите , ако те двамата, лице с лице, обсъдят само всичко необходимо.
[26] Contra haec Pompeius naves magnas onerarias, quas in portu Brundisino deprehenderat, adornabat. Ibi turres cum ternis tabulatis erigebat easque multis tormentis et omni genere telorum completas ad opera Caesaris adpellebat, ut rates perrumperet atque opera disturbaret. Sic cotidie utrimque eminus fundis, sagittis reliquisque telis pugnabatur. Atque haec Caesar ita administrabat, ut condiciones pacis dimittendas non existimaret; ac tametsi magnopere admirabatur Magium, quem ad Pompeium cum mandatis miserat, ad se non remitti, atque ea res saepe temptata etsi impetus eius consiliaque tardabat, tamen omnibus rebus in eo perseverandum putabat. Itaque Caninium Rebilum legatum, familiarem necessariumque Scriboni Libonis, mittit ad eum colloquii causa; mandat, ut Libonem de concilianda pace hortetur; imprimis, ut ipse cum Pompeio colloqueretur, postulat; magnopere sese confidere demonstrat, si eius rei sit potestas facta, fore, ut aequis condicionibus ab armis discedatur. Cuius rei magnam partem laudis atque existimationis ad Libonem perventuram, si illo auctore atque agente ab armis sit discessum. Libo a colloquio Canini digressus ad Pompeium proficiscitur. Paulo post renuntiat, quod consules absint, sine illis non posse agi de compositione. Ita saepius rem frustra temptatam Caesar aliquando dimittendam sibi iudicat et de bello agendum.		25. След като възложи тези поръчения на Нумерий Магий , Цезар пристигна в Брундизий с шест легиона - три, съставени от ветерани, а останалите - от новонабраните войски и от попълненията през време на неговия поход. А пък Домициевите кохорти той изпрати незабавно от Корфиний в Сицилия. Тук - в Брундизий - Цезар узна, че консулите с голяма част от войската са се отправили към Дирахий 76, а Помпей с двадесет кохорти още се намирал в Брундизий. Не можеше обаче да се разбере със сигурност дали Помпей е останал с цел да отбранява Брундизий, та по този начин да държи по-лесно от най-южните части на Италия и от срещуположните области на Гърция в свои ръце Адриатическо море и да може да ръководи военните действия от двата му бряга, или пък Помпей беше възпрепятстван поради недостиг на кораби. Опасявайки се да не би Помпей въобще да няма намерение да изостави Италия, Цезар реши да вземе веднага мерки да затвори пристанището на Брундизий, като блокира неговия вход. Необходимите за целта съоръжения бяха инсталирани по следния начин. Там, където входът в пристанището беше най-тесен, Цезар заповяда да натрупат от двете страни на брега твърд материал за насип от камъни и пръст, понеже по тези места морето било плитко. А колкото повече се отиваше навътре, понеже насипът не можеше да се държи при по-дълбоката вода, Цезар нареди да се поставят във вид на сал двойни трупи в квадрат от тридесет стъпки като продължение на насипа. За да не ги отнесат вълните, тези двойни трупи, разположени в квадрат като сал, бяха закрепени от четири котви в четирите ъгли. Към така направените и разположени в квадрат двойни трупи едно след друго бяха прибавени и други със същата големина. С цел да се улесни достъпът до тях и придвижването на войниците при отбрана те бяха покрити с пръст и други насипни материали. Отпред и от двете им страни те бяха защитени от плет от пръти и кожени покриви. А за да бъдат по-добре защитени от нападение на неприятелски кораби и от пожар, върху всеки четвърти сал бяха издигнати двуетажни кули.
[27] Prope dimidia parte operis a Caesare effecta diebusque in ea re consumptis VIIII naves a consulibus Dyrrachio remissae, quae priorem partem exercitus eo deportaverant, Brundisium revertuntur. Pompeius sive operibus Caesaris permotus sive etiam quod ab initio Italia excedere constituerat, adventu navium profectionem parare incipit et, quo facilius impetum Caesaris tardaret, ne sub ipsa profectione milites oppidum irrumperent, portas obstruit, vicos plateasque inaedificat, fossas transversas viis praeducit atque ibi sudes stipitesque praeacutos defigit. Haec levibus cratibus terraque inaequat; aditus autem atque itinera duo, quae extra murum ad portum ferebant, maximis defixis trabibus atque eis praeacutis praesepit. His paratis rebus milites silentio naves conscendere iubet, expeditos autem ex evocatis, sagittariis funditoribusque raros in muro turribusque disponit. Hos certo signo revocare constituit, cum omnes milites naves conscendissent, atque eis expedito loco actuaria navigia relinquit.		26. Срещу тези съоръжения Помпей се зае да екипира с всичко необходимо големи товарни кораби , които бе заловил в плен в пристанището на Брундизий. Той заповяда на тях да издигнат триетажни кули, да ги снабдят с много метателни машини и всевъзможни метателни съоръжения и да ги насочат срещу съоръженията на Цезар, за до пробият преградата от салове и да разрушат всички преграждащи строежи. Така всеки ден от двете страни се сражваха отдалеч с прашки, стрели и всевъзможни други далекобойни снаряди. Въпреки всички тези приготовления Цезар все пак смяташе , че е длъжен да не прекъсва преговорите за мир. И въпреки че се учудваше за това, гдето Магий, когото той бе изпратил при Помпей с поръчение, все още не се завръщаше при него с отговор, и въпреки че тези чести опити за помиряване представляваха пречка за енергичното водене на военните действия и за неговите планове, той смяташе , че е длъжен да продължи всячески опитите. Затова изпрати своя лега Каниний Ребил 77, близък приятел на Скрибоний Либон 78, при последния, за да помоли още веднъж за личен разговор с Помпей. Цезар му възложи да склони Либон да поеме ролята на посредник за сключване на мир. При това Цезар обаче особено много настоя за лична среща с Помпей, като заяви изрично, че той е твърдо убеден, че ако това се осъществи, то при справедливи условия щял да се постигне мир. И тогава Либон щял да пожъне големи похвали и почести, ако благодарение на неговот дейно посредничество се постигне мир. Веднага след ствоя разговор с Каниний Либон се отправи при Помпей. Много скоро след това обаче той се завърна и съобщи следния отговор на Помпей: "Консулите не били при него и в тяхно отсъствие той не можел да влиза в преговори за помиряване." Сега най-сетне Цезар смтна, че е в правото си да се откаже от тези напразни повторни опити за помиряване и да мисли сериозно за война.
[28] Brundisini Pompeianorum militum iniuriis atque ipsius Pompei contumeliis permoti Caesaris rebus favebant. Itaque cognita Pompei profectione concursantibus illis atque in ea re occupatis vulgo ex tectis significabant. Per quos re cognita Caesar scalas parari militesque armari iubet, ne quam rei gerendae facultatem dimittat. Pompeius sub noctem naves solvit. Qui erant in muro custodiae causa collocati, eo signo, quod convenerat, revocantur notisque itineribus ad naves decurrunt. Milites positis scalis muros ascendunt, sed moniti a Brundisinis, ut vallum caecum fossasque caveant, subsistunt et longo itinere ab his circumducti ad portum perveniunt duasque naves cum militibus, quae ad moles Caesaris adhaeserant, scaphis lintribusque reprehendunt, reprehensas excipiunt.		27. Цезаровите бойни съоръжения след непрекъсната усилена деветдневна работа бяха завършена почти наполовина, когато от Дирахий се завърнаха корабите , които бяха пренесли по-голямата част от войската там и сега бяха върнати обратно от консулите. А пък Помпей, било защото се опасяваше от обкръжаване след завършването на Цезаровите съоръжения, или пък понеже беше решил поначало да изостави Италия, още с пристигането на тези кораби започна да подготвя натоварването на своята войска. И затова, за да може да забави по-лесно едно евентуално нападение на Цезар и да не допусне войниците му да нахлуят в града в момента на неговото отплуване, Помпей нареди да се залостят добре вратите на крепостните стени, да се преградят всички жилищни блокове и площади с барикади, да се прекарат напречни ровове по уличите и да се набият по тях грамадни заострени колове и пръти. Тези препятствия по улиците след това да бъдат покрити с преплетени пръти и пръст. А входът на пристанището и двете улици , които водеха до него вън от крапостната стена, той нареди да се затворят с преградна стена от големи забити в земята и отгоре заострени греди. Като завърши тези приготовления, Помпей заповяда на войниците си да се качат на корабите безшумно, а лековъоръжените пехотинци от свиканите под знамената ветерани, въоръжени с лъкове и прашки, разположи на неголеми разстояни по крепостната стена и по бойните кули. Освен това той нареди, щом всички войници се качат в корабите, с уговорен сигнал да бъдат повикани обратно и те. Затова запази и за тях удобно място в бързоходните гребни ладии.
[29] Caesar etsi ad spem conficiendi negotii maxime probabat coactis navibus mare transire et Pompeium sequi, priusquam ille sese transmarinis auxiliis confirmaret, tamen eius rei moram temporisque longinquitatem timebat, quod omnibus coactis navibus Pompeius praesentem facultatem insequendi sui ademerat. Relinquebatur, ut ex longinquioribus regionibus Galliae Picenique et a freto naves essent exspectandae. Id propter anni tempus longum atque impeditum videbatur. Interea veterem exercitum, duas Hispanias confirmari, quarum erat altera maximis beneficiis Pompei devincta, auxilia, equitatum parari, Galliam Italiamque temptari se absente nolebat.		28. Жителите на Брундизий съчувстваха на каузата на Цезар, защото бяха възмутени от жестокото отнасяне на Помпеевите войници и от презрителното отношение към тях на самия Помпей. И затова, когато забелязаха, че Помпей се готви да отплава, те навсякъде от покривите на своите къщи даваха сигнали на Цезар, докато войниците на Помпей се събираха още тичешком и бяха всецяло заети със своето натоварване на корабите. По този начин Цезар се сдоби със сведения за положението в града и заповяда веднага да се приготвят за действие щурмовите стълби и войниците да са приведат в боева готовност, за да не пропуснат удобния момент. А Помпей още с настъпването на нощта нареди корабите да вдигнат котва, а войниците, които бяха оставени за охрана на крепостната стена, със същия сигнал, който бе уговорен, бяха уведомени и по познатите пътища се спуснаха бързо към своите кораби. Цезаровите войници поставиха щурмовите стълби и се покачиха по стената, но брундизийците ги предупредиха да се пазят от невидимия ров и от окопите. Затова те се спряха и се оставиха да бъдат водени от брундизийците по един твърде дълъг и обиколен път към пристанището, където стигнаха тъкмо навреме, за да заловят в плен два кораба заедно с войниците, които се бяха забавили при Цезаровия насип, и да ги застигнат и отведат с лодки и ладии.
[30] Itaque in praesentia Pompei sequendi rationem omittit, in Hispaniam proficisci constituit: duumviris municipiorum omnium imperat, ut naves conquirant Brundisiumque deducendas curent. Mittit in Sardiniam cum legione una Valerium legatum, in Siciliam Curionem pro praetore cum legionibus duabus; eundem, cum Siciliam recepisset, protinus in Africam traducere exercitum iubet. Sardiniam obtinebat M. Cotta, Siciliam M. Cato; Africam sorte Tubero obtinere debebat. Caralitani, simul ad se Valerium mitti audierunt, nondum profecto ex Italia sua sponte Cottam ex oppido eiciunt. Ille perterritus, quod omnem provinciam consentire intellegebat, ex Sardinia in Africam profugit. Cato in Sicilia naves longas veteres reficiebat, novas civitatibus imperabat. Haec magno studio agebat. In Lucanis Brutiisque per legatos suos civium Romanorum delectus habebat, equitum peditumque certum numerum a civitatibus Siciliae exigebat. Quibus rebus paene perfectis adventu Curionis cognito queritur in contione sese proiectum ac proditum a Cn. Pompeio, qui omnibus rebus imparatissimis non necessarium bellum suscepisset et ab se reliquisque in senatu interrogatus omnia sibi esse ad bellum apta ac parata confirmavisset. Haec in contione questus ex provincia fugit.		29. Цезар действително смяташе за най-целесъобразно, за да завърши войната, да събере флота си, да прекоси Средиземно море и да преследва Помпей, преди той да може да подсили войската си със задморски подкрепления. От друга страна обаче, Цезар се опасяваше , че това може да трае дълго и да му струва много време, понеже Помпей беше събрал всички кораби и в момента беше направил невъзможно своето преследване. Следователно не му оставаше нищо друго, освен да чака да му пристигнат кораби от по-отдалечените области на Галия, от Пицен и от Месинския проток. Вследствие на неблагоприятното годишно време обаче това изглеждаше продължително и несигурно. В отсъствието на Цезар можеха и ветеранската армия на Помпей, и двете испански провинции, едната от които беше облагодетелствана извънредно много от Цезар, да бъдат насърчени в своята преданост. Можеше освен това да се свика набор на помощни войски и на конница и да се предприеме опит за нападение срещу Галия и Италия. Цезар искаше да избегне всичко това , когато той отсъства.
[31] Nacti vacuas ab imperiis Sardiniam Valerius, Curio Siciliam, cum exercitibus eo perveniunt. Tubero cum in Africam venisset, invenit in provincia cum imperio Attium Varum; qui ad Auximum, ut supra demonstravimus, amissis cohortibus protinus ex fuga in Africam pervenerat atque eam sua sponte vacuam occupaverat delectuque habito duas legiones effecerat, hominum et locorum notitia et usu eius provinciae nactus aditus ad ea conanda, quod paucis ante annis ex praetura eam provinciam obtinuerat. Hic venientem Uticam navibus Tuberonem portu atque oppido prohibet neque adfectum valetudine filium exponere in terra patitur, sed sublatis ancoris excedere eo loco cogit.		30. Затова Цезар изостави засега своя план да преследва Помпей и реши да отиде в Испания. В Сардиния той изпрати легата Валерий с един легион, а в Сицилия - пропретора Курион с два легиона. Последият трябваше , след като завладее Сицилия, да прехвърли войските си в Африка. Сардиния държеше в свои ръце Марк Кота, а Сицилия - Марк Катон; Африка пък се бе паднала по жребие на Туберон. Каралитаните веднага щом узнаха, че при тях се изпраща Валерий, незабавно още преди той да е потеглил от Италия, по своя инициатива изгониха Кота от града. А той, изплашен и понеже беше убеден , че цялата провинция съзаклятничи против него, побягна от Сардиния в Африка. Катон пък нареди в Сицилия да се поправят старите кораби и от отделните градове да се доставят нови. Той провеждае тези мероприятия с голямо усърдие. В Лукания 79 и Брутий 80 той нареди посредством своите легати да мобилизират римски граждани, а от градовете на Сицилия изиска определен брой конници и пехотинци. Всички тези нареждания бяха почти на привършване, когато Катон узна за пристигането на Курион. След това той държа пред събрания народ реч, в която се оплака, че бил изоставен и предаден от Гней Помпей; че Помпей, без каквато и да било подготовка, бил започнал тази ненужна война и че когато самият той и други сенатори го запитали, Помпей бил заявил твърдо, че цялата подготовка за война била привършена и в пълен ред. След тази обвинителна реч Катон побягна от провинцията.
[32] His rebus confectis Caesar, ut reliquum tempus a labore intermitteretur, milites in proxima municipia deducit; ipse ad urbem proficiscitur. Coacto senatu iniurias inimicorum commemorat. Docet se nullum extraordinarium honorem appetisse, sed exspectato legitimo tempore consulatus eo fuisse contentum, quod omnibus civibus pateret. Latum ab X tribunis plebis contradicentibus inimicis, Catone vero acerrime repugnante et pristina consuetudine dicendi mora dies extrahente, ut sui ratio absentis haberetur, ipso consule Pompeio ; qui si improbasset, cur ferri passus esset? Si probasset, cur se uti populi beneficio prohibuisset? Patientiam proponit suam, cum de exercitibus dimittendis ultro postulavisset; in quo iacturam dignitatis atque honoris ipse facturus esset. Acerbitatem inimicorum docet, qui, quod ab altero postularent, in se recusarent, atque omnia permisceri mallent, quam imperium exercitusque dimittere. Iniuriam in eripiendis legionibus praedicat, crudelitatem et insolentiam in circumscribendis tribunis plebis; condiciones a se latas, expetita colloquia et denegata commemorat. Pro quibus rebus hortatur ac postulat, ut rem publicam suscipiant atque una secum administrent. Sin timore defugiant, illis se oneri non futurum et per se rem publicam administraturum. Legatos ad Pompeium de compositione mitti oportere, neque se reformidare, quod in senatu Pompeius paulo ante dixisset, ad quos legati mitterentur, his auctoritatem attribui timoremque eorum, qui mitterent significari. Tenuis atque infirmi haec animi videri. Se vero, ut operibus anteire studuerit, sic iustitia et aequitate velle superare.		31. Когато Валерий и Курион пристигнаха с войските си в Сардиния и Сицилия, те завариха провинциите вече евакуирани. Туберон обаче завари в Африка Атий Вар начело на една войска; последният, както отбелязахме по-горе , след като бе изоставен от своите кохорти при Ауксим, избяга бързо направо в Африка. Като се възползва от това, че там нямаше власт, той на своя глава тури ръка на тази провинция, разчитайки на своите добри познания на местата и на своите лични връзки; той свика набори и така образува два легиона. Понеже преди немного години като пропретор беше управлявал тази провинция, той познаваше всички необходими средства и пътища. Ето защо , когато Туберон пристигна пред града Утика 81 с флотата си, Атий Вар не го пусна нито в пристанището, нито в града и дори не му позволи да пренесе на сушата болния си син, а го принуди да дигне котва и да напусне това място.
[33] Probat rem senatus de mittendis legatis: sed, qui mitterentur, non reperiebantur, maximeque timoris causa pro se quisque id munus legationis recusabat. Pompeius enim discedens ab urbe in senatu dixerat eodem se habiturum loco, qui Romae remansissent et qui in castris Caesaris fuissent. Sic triduum disputationibus excusationibusque extrahitur. Subicitur etiam L. Metellus, tribunus plebis, ab inimicis Caesaris, qui hanc rem distrahat, reliquasque res, quascumque agere instituerit, impediat. Cuius cognito consilio Caesar frustra diebus aliquot consumptis, ne reliquum tempus amittat, infectis eis, quae agere destinaverat, ab urbe proficiscitur atque in ulteriorem Galliam pervenit.		32. След като Цезар даде своите нареждания, той настани войниците си в най-близките муниципии, за да може междувременно да им даде възможност да възстановят силите си след напрегнатите усилия. А самият той тръгна за Рим, нареди да се свика сенатът и изброи пред него колко неправди е претърпял от своите противници. Цезар заяви, че никога не се е стремил към някаква незаконна власт, а е изчаквал спокойно изтичането на законния срок за консулството и никога не бил желал да има някакво превъзходство през своите съграждани. Десетте народни трибуни били внесли предложението той да може да кандидатства за консулството задочно. Само неговите противници се били изказали против това предложение, Катон се бил противопоставил най-ожесточено и по своя стар маниер чрез дълги речи отлагал ден след ден вземането на решение. Тогава самият Помпей бил консул; защо той бе допуснал да се внесе предложението на трибуните, щом като не е бил съгласен с него? А ако е бил съгласен с него, защо е попречил Цезар да се възползва от отличието, с което народът е благоволил да го почете? След това Цезар изтъкна своето дълго търпение, че той по своя инициатива бил предявил искането войските да бъдат разпуснати, с което самият се бил лишил от власт и влияние. По-нататък Цезар изобличи злостта на своите противници, които изисквали от другиго това, което сами те очаквали, и по този начин предпочитали да доведат нещата до всеобща бъркотия, а не да се откажат от военно командване и да разпуснат войските си. Подир това Цезар наблегна специално на обстоятелството как му били отнети двата легиона и как безогледно били наложени ограниченията на народните трибуни в упражняването на служебната им власт. Той припомни най-сетне колко пъти бил правил предложения за помиряване, колко пъти бил молил за преговори и как всичко това му било отказано. И Цезар завърши речта си със следното настойчиво предупреждение, че сенатът, след като вземе в съображение всички тези обстоятелства, да поеме управлението на държавата и съвместно с него да я ръководи. Ако обаче сенатът се боял и отбягвал да се нагърби с тази отговорност, то той - Цезар - нямало да му досажда повече, а щял сам да поеме управлението в свои ръце. Трябвало освен това да са изпроводят пратеници при Помпей, които да преговарят за мир. И да не се стряскат от това, което Помпей бил казал неотдавна в сената, ч когато при някого се изпращат пратеници, то с това се изразявало признание на неговата права кауза и едновременно онзи, който изпровождал пратеници, издавал своя страх. Нему - на Цезар , обаче се струвало, че подобно схващане издавало дребнавост и страхливост. Той, напротив, както се стремял да превъзхожда своите противници с делата си , тъй и сега желаел да ги надмине със своята справедливост и със своите легални действия.
[34] Quo cum venisset, cognoscit missum a Pompeio Vibullium Rufum, quem paucis ante diebus Corfinio captum ipse dimiserat; profectum item Domitium ad occupandam Massiliam navibus actuariis septem, quas Igilii et in Cosano a privatis coactas servis, libertis, colonis suis compleverat; praemissos etiam legatos Massilienses domum, nobiles adulescentes, quos ab urbe discedens Pompeius erat adhortatus, ne nova Caesaris officia veterum suorum beneficiorum in eos memoriam expellerent. Quibus mandatis acceptis Massilienses portas Caesari clauserant; Albicos, barbaros homines, qui in eorum fide antiquitus erant montesque supra Massiliam incolebant, ad se vocaverant; frumentum ex finitimis regionibus atque ex omnibus castellis in urbem convexerant; armorum officinas in urbe instituerant; muros portas classem reficiebant.		33. Сенатът наистина прие предложението на Цезар да се изпроводят пратеници при Помпей, но никой не желаеше да бъде изпратен. Причината за това беше най-вече страхът, поради което всеки за себе си отказваше да се нагърби с тази мисия. Понеже Помпей , когато напущаше Рим, беше заявил в сената, че тези , които останали в Рим , тях той щял да третира еднакво с тези, които се намирали в лагера на Цезар. Така изминаха три дни в разисквания и извинения... Нещо повече: неприятелите на Цезар успяха да подтикнат народния трибун Луций Метел 82 да протака изпълнението на това предложение, както и да се противопоставя на всички други предложения на Цезар. След като Цезар узна за този план, а междувременно бяха пропилени няколко дни, той не желаеше да губи повече време. Затова се отказа от предложенията, които имаше намерение да направи, напусна града и се отправи към отвъдна Галия.
[35] Evocat ad se Caesar Massilia XV primos; cum his agit, ne initium inferendi belli a Massiliensibus oriatur: debere eos Italiae totius auctoritatem sequi potius quam unius hominis voluntati obtemperare. Reliqua, quae ad eorum sanandas mentes pertinere arbitrabatur, commemorat. Cuius orationem legati domum referunt atque ex auctoritate haec Caesari renuntiant: intellegere se divisum esse populum Romanum in partes duas; neque sui iudicii neque suarum esse virium discernere, utra pars iustiorem habeat causam. Principes vero esse earum partium Cn. Pompeium et C. Caesarem patronos civitatis; quorum alter agros Volcarum Arecomicorum et Helviorum publice iis concesserit, alter bello victos Sallyas attribuerit vectigaliaque auxerit. Quare paribus eorum beneficiis parem se quoque voluntatem tribuere debere et neutrum eorum contra alterum iuvare aut urbe aut portibus recipere.		34. Когато пристигна там, Цезар узна, че Помпей е изпратил в Испания Вибулий Руф, същия, когото само преди няколко дни той - Цезар - бе пленил в Корфиний и пуснал на свобода. Освен това узна, че Домиций вече се е отправил, за да завземе Масилия със седем бързоходни кораба, които бил събрал насила в Игилий и в Коза от частни лица и чийто екипаж сформирал от свои роби, освобожденци и колони; също така, че като пратеници в родината им били вече изпроводени знатни младежи от Масилия, които Помпей при заминаването си увещавал настойчиво, щото да не би новите длъжности, които Цезар щял да им даде, да заличат от паметта им някогашните услуги, които той, Помпей, им бил сторил. Изпълнявайки тези поръчения, жителите на Масилия затвориха вратите на крепостните стени за Цезар. Те повикаха при себе си местните варварски племена албики, които от най-древни времена им бяха верни и предани и живеха в планината над Масилия , докараха в града жито от съседните области и то всички фортове , инсталираха оръжейни работилници в града и започнаха да потягат крепостните стени, вратите и своята флота.
[36] Haec dum inter eos aguntur, Domitius navibus Massiliam pervenit atque ab eis receptus urbi praeficitur; summa ei belli administrandi permittitur. Eius imperio classem quoquo versus dimittunt; onerarias naves, quas ubique possunt, deprehendunt atque in portum deducunt, parum clavis aut materia atque armamentis instructis ad reliquas armandas reficiendasque utuntur; frumenti quod inventum est, in publicum conferunt; reliquas merces commeatusque ad obsidionem urbis, si accidat, reservant. Quibus iniuriis permotus Caesar legiones tres Massiliam adducit; turres vineasque ad oppugnationem urbis agere, naves longas Arelate numero XII facere instituit. Quibus effectis armatisque diebus XXX, a qua die materia caesa est, adductisque Massiliam his D. Brutum praeficit, C. Trebonium legatum ad oppugnationem Massiliae relinquit.		35. Цезар повика при себе си петнадесетте висши магистратати 83 на Масилия и поведе с тях следните преговори: жителите на Масилия да не вземат инициативата да водят война; те трябвало за последват по-скоро примера на цяла Италия, а не да се подчиняват на волята на един-единствен човек - Помпей. Цезар им приведе и други аргументи, с които смяташе, че ще може да вразуми тия хора. Пратениците докладваха у дома си упреците и възраженията на Цезар и след решение на своя сенат донесоха на Цезар следния официален отговор; че те схващали добре, че римският народ е разделен на два лагера, но не било тяхна работа, нито пък били в състояние да решат коя от двете страни има по-справелива кауза. Начело на тези два лагера обаче стояли Гней Помепй и Гай Цезар: единият от от тях им бил предоставил въз основа на междудържавен договор земите на племената волци, арекомици и хелвии, а другият бил атрибуирал към тях подчинените салии и по този начин бил увеличил приходите на тяхната държава. И затова, тъй като били облагодетелствани еднакво от двамата, те били длъжни да бъдат еднакво благоразположени към тях и да спазват спрямо двамата най-строг неутралитет и на нито един от двамата да дават достъп в своя град и в своите пристанища.
[37] Dum haec parat atque administrat, C. Fabium legatum cum legionibus III, quas Narbone circumque ea loca hiemandi causa disposuerat, in Hispaniam praemittit celeriterque saltus Pyrenaeos occupari iubet, qui eo tempore ab L. Afranio legato praesidiis tenebantur. Reliquas legiones, quae longius hiemabant, subsequi iubet. Fabius, ut erat imperatum, adhibita celeritate praesidium ex saltu deiecit magnisque itineribus ad exercitum Afrani contendit.		36. Докато се водеха тези преговори, Домиций пристигна с флотата си в присанището на Масилия. Неговите жители го приеха и го поставиха начело на града, като му повериха главното командване на военните операции. По негова заповед те разпратиха своята военна флота във всички посоки, залавяха, където можеха, търговски кораби и ги отвеждаха в своето пристанище. Онези кораби, на които имаше малко гвоздеи, бяха разглобявани, за да могат да поправят и съоръжат останалите кораби. А житото, което намираха, те складираха и в градските складове. Също тъй те запазиха в случай не евентуална обсада на града всички други стоки и провизии. Възмутен от тези обидни и враждебни действия, Цезар се придвижи с три легиона пред Масилия и взе необходимите мерки да бъдат докарани кули и дървени навеси за щурмуване на града чрез обсада, а на жителите на Аврелате 84 нареди да построят дванадесет бойни кораба. След като тези кораби бяха построени и екипирани със съоръжения за тридесет дни, като се брои от деня, в който започнаха да секат дървения материал, и след като те бяха закарани в Масилия, Цезар назначи начело на тях Децим Брут, а на легата Тай Требоний 85 възложи да ръководи обсадата на Масилия.
[38] Adventu L.Vibulli Rufi, quem a Pompeio missum in Hispaniam demonstratum est, Afranius et Petreius et Varro, legati Pompei, quorum unus Hispaniam citeriorem tribus legionibus, alter ulteriorem a saltu Castulonensi ad Anam duabus legionibus, tertius ab Ana Vettonum agrum Lusitaniamque pari numero legionum optinebat, officia inter se partiuntur, uti Petreius ex Lusitania per Vettones cum omnibus copiis ad Afranium proficiscatur, Varro cum eis, quas habebat, legionibus omnem ulteriorem Hispaniam tueatur. His rebus constitutis equites auxiliaque toti Lusitaniae a Petreio, Celtiberiae, Cantabris barbarisque omnibus, qui ad Oceanum pertinent, ab Afranio imperantur. Quibus coactis celeriter Petreius per Vettones ad Afranium pervenit, constituuntque communi consilio bellum ad Ilerdam propter ipsius opportunitatem gerere.		37. Докато тези приготовления и разпореждания се изпълняваха, Цезар изпроводи легата Тай Фабий 86 напред с трите легиона, който той бе оставил в Нарбон 87 и неговата околност, в Испания, като му заповяда да овладее бързо Пиренейские теснини, които дотогава се държаха от легата Луций Афраний 88 с помощта на отделни отряди. А на останалите легиони, които се намираха по-надалеч, разположени в зимни лагери, заповяда да се движат след Фабий. А Фабий изпълни получената заповед с необходимата бързина, изтласка назад неприятелските отряди от Пиренейските теснини и с ускорени преходи се устреми срещу войските но Афраний.
[39] Erant, ut supra demonstratum est, legiones Afranii tres, Petreii duae, praeterea scutatae citerioris provinciae et caetratae ulterioris Hispaniae cohortes circiter LXXX equitumque utriusque provinciae circiter V milia. Caesar legiones in Hispaniam praemiserat VI, auxilia peditum V milia, equitum III milia, quae omnibus superioribus bellis habuerat, et parem ex Gallia numerum, quam ipse pacaverat, nominatim ex omnibus civitatibus nobilissimo et fortissimo quoque evocato, huc optimi generis hominum ex Aquitanis montanisque, qui Galliam provinciam attingunt addiderat. Audierat Pompeium per Mauretaniam cum legionibus iter in Hispaniam facere confestimque esse venturum. Simul a tribunis militum centurionibusque mutuas pecunias sumpsit; has exercitui distribuit. Quo facto duas res consecutus est, quod pignore animos centurionum devinxit et largitione militum voluntates redemit.		38. От легатите на Помпей - Афраний, Петрей 89 и Варон 90, първият държеше в свои ръце Отсамна Испания, от Кастулонската 91 планинска теснина до реката Анас 92, третият пък със същия брой легиони държеше в свои ръце земите на ветоните 93 и Лузитания, като се започне от реката Анас. След пристигането на Луций Вибулий Руф, който, както се казва, бе изпратен от Помпей в Испания , те си разпределиха по следния начин своите задачи. Петрей трябваше да потегли начело на цялата си войска от Лузитания 94 през земите на ветоните и да се съедини с войските на Афраний, а Варон трябваше да охранява с легионите, които имаше на разположение, цялата отвъдна Испания. Съобразно с това подреждане Петрей изиска помощни пехотни и конни контингенти от цяла Лузитания , а Афраний - от келтиберите 95, кантабрите 96и от варварите, които живеят на брега на Океана. След като Петрей набра тези войски, той потегли бързо през земите на ветоните и се присъедини към Афраний, като и двамата решиха да се разположат на позиции до Илерда 97 и да превърнат това необикновено удобно разположено място в своя операционна база.
[40] Fabius finitimarum civitatum animos litteris nuntiisque temptabat. In Sicori flumine pontes effecerat duos distantes inter se milia passuum IIII. His pontibus pabulatum mittebat, quod ea quae citra flumen fuerant, superioribus diebus consumpserat. Hoc idem fere atque eadem de causa Pompeiani exercitus duces faciebant, crebroque inter se equestribus proeliis contendebant. Huc cum cotidiana consuetudine congressae pabulatoribus praesidio propiore ponte legiones Fabianae duae flumen transissent, impedimentaque et omnis equitatus sequeretur, subito vi ventorum et aquae magnitudine pons est interruptus et reliqua multitudo equitum interclusa. Quo cognito a Petreio et Afranio ex aggere atque cratibus, quae flumine ferebantur, celeriter suo ponte Afranius, quem oppido castrisque coniunctum habebat, legiones IIII equitatumque omnem traiecit duabusque Fabianis occurrit legionibus. Cuius adventu nuntiato L. Plancus, qui legionibus praeerat, necessaria re coactus locum capit superiorem diversamque aciem in duas partes constituit, ne ab equitatu circumveniri posset. Ita congressus impari numero magnos impetus legionum equitatusque sustinet. Commisso ab equitibus proelio signa legionum duarum procul ab utrisque conspiciuntur, quas C. Fabius ulteriore ponte subsidio nostris miserat suspicatus fore id, quod accidit, ut duces adversariorum occasione et beneficio fortunae ad nostros opprimendos uterentur. Quarum adventu proelium dirimitur, ac suas uterque legiones reducit in castra.		39. Както вече се каза, Афраний разполагаше с три, а Петрей - с два легиона. Към това се прибавиха приблизително осемдесет отчасти тежко-, отчасти лековъоръжени кохорти от двете провинции и около пет хиляди конници. А Цезар бе изпратил предварително шест легиона в Испания, пет хиляди души пехотни помощни войски и три хиляди конници, с които той разполагаше по време на всички предишни войни. Към това той добави еднакви по брой контингенти от Галия, които той самият "умиротвори", при което подкани поименно най-видните люде от всички кантони да постъпят отново на служба при него. Към тези контингенти се присъединиха още хиляда души извънредно бойки хора от аквитаните 98...и от останалите планински племена, които населяваха районите, граничещи с Галия. В същото време той узна, че Помпей със своите легиони се придвижва през Мавритания 99 към Испания и че скоро ще пристигне там. Едновременно с това сега Цезар сключи заем със своите военни трибуни и центуриони и разпредели тези пари между войниците си. По този начин Цезар постигна двояка цел: от една страна, със залога той привърза към себе си центурионите, а с щедростта си спечели благоразположението на своите войници.
[41] Eo biduo Caesar cum equitibus DCCCC, quos sibi praesidio reliquerat, in castra pervenit. Pons, qui fuerat tempestate interruptus, paene erat refectus; hunc noctu perfici iussit. Ipse cognita locorum natura ponti castrisque praesidio sex cohortes reliquit atque omnia impedimenta et postero die omnibus copiis triplici instructa acie ad Ilerdam proficiscitur et sub castris Afranii constitit et ibi paulisper sub armis moratus facit aequo loco pugnandi potestatem. Potestate facta Afranius copias educit et in medio colle sub castris constituit. Caesar, ubi cognovit per Afranium stare, quo minus proelio dimicaretur, ab infimis radicibus montis intermissis circiter passibus CCCC castra facere constituit et, ne in opere faciundo milites repentino hostium incursu exterrerentur atque opere prohiberentur, vallo muniri vetuit, quod eminere et procul videri necesse erat, sed a fronte contra hostem pedum XV fossam fieri iussit. Prima et secunda acies in armis, ut ab initio constituta erat, permanebat; post has opus in occulto a III acie fiebat. Sic omne prius est perfectum, quam intellegeretur ab Afranio castra muniri. Sub vesperum Caesar intra hanc fossam legiones reducit atque ibi sub armis proxima nocte conquiescit.		40. Фабий се опитваше с писма и пратеници да спечели за каузата на Цезар жителите на съседните кантони. На реката Сикорис 100 Фабий построи два моста, отдалечени на четири мили един от друг. По тези мостове той изпращаше войници да събират фураж, понеже беше изразходвал запасите отсам реката през предишните дни. Почти същото и по същата причина правеха и командирите в Помпеевата войска и често между двете страни се идваше до конни схватки. Съобразно с тази привичка веднъж два Фабиеви легиона , които се бяха прехвърлили през реката по намиращия се по-близо мост, за да охраняват фуражьорите, пък и товарните животни и конницата тъкмо се готвеха да ги последват, когато отведнъж вследствие на силните ветрове и на разлива на реката мостът се срути и по-голямата част от конницата се оказа отрязана. След като Петрей и Афраний се досетиха за това по отпадъците от постройката и по плетищата от пръти, които се носеха от реката, Афраний прехвърли бързо по своя мост, който беше непосредствено до града и до неговия лагер, четири легиона и цялата си конница и се отправи срещу двата легиона на Фабий. Луций Планк, който командваше тези два легиона, като узна за приближаването на Афраний, бе принуден по необходимост поради затрудненото си положение да се оттегли на една малка височина и да разположи войските си с фронт напред и назад, за да не може да бъде обкръжен чрез обход от неприятелската конница. На тази позиция Планк въпреки своята сравнителна слабост удържа на силните атаки на легионите и конницата. Нещата бяха стигнали вече до ръкопашна битка с конницата, когато и двете страни съгледаха в далечината знамената на двата легиона, които Гай Фабий бе изпратил по по-отдалечения мост на помощ на нашите бойци, като предполагаше, че ще стане така, както и действително стана, че командирите на неприятелските войски ще се възползват от възможността и от благоприятния случай, за да разбият нашите войски. Пристигането на тези два легиона обаче стана причина сражениета да се прекъсне и всеки един от двамата командуващи да отведе своите легиони обратно в своя лагер.
[42] Postero die omnem exercitum intra fossam continet et, quod longius erat agger petendus, in praesentia similem rationem operis instituit singulaque latera castrorum singulis attribuit legionibus munienda fossasque ad eandem magnitudinem perfici iubet; reliquas legiones in armis expeditas contra hostem constituit. Afranius Petreiusque terrendi causa atque operis impediendi copias suas ad infimas montis radices producunt et proelio lacessunt, neque idcirco Caesar opus intermittit confisus praesidio legionum trium et munitione fossae. Illi non diu commorati nec longius ab infimo colle progressi copias in castra reducunt. Tertio die Caesar vallo castra communit; reliquas cohortes, quas in superioribus castris reliquerat, impedimentaque ad se traduci iubet.		41. Два дни след това с деветстотин конника, които бе оставил за своя лична охрана, Цезар пристигна в лагера. Мостът, който бе разрушен от бурята, беше почти възстановен, но Цезар заповяда да довършат възстановяването му още през същата нощ, запозна се с характера на местността, остави за охрана на моста и на лагера шест кохорти, остави и целия военен багаж и на следващия ден с цялата си войска, построена в троен боен ред, потегли по посока на Илерда. Той стигна непостредствено пред самия лагер на Афраний и за известно време остана в пълна боева готовност. С това той даде възможност на противника да започне редовно сражение на удобно, равно място. Афраний се възползва от предоставената му възможност, изведе войските от лагера и се разположи в боен ред на позиция в средата на един хълм недалеч от него. Цезар , като се убеди, че Афраний е твърдо решил да не започне сржение, реши да устрои своя лагер на около четиристотин крачки от самото подножие на хълма. За да не би обаче неговите войници да бъдат изненадани от едно внезапно нападение на противника, тъкмо когато са заети с работа, и да се изплашат и да бъдат възпрепятствани при своята работа, Цезар забрани лагерът да се укрепява с вал, защото той непременно щеше да стърчи нагоре и по необходимост щеше да се вижда отдалеч, а се задоволи с това да заповяда фронтално срещу противника да се изкопае ров, широк петнадесет стъпки. Първата и втората бойна редица бяха построени в началото. А пък третат бойна редица, скрита зад тях, копаеше рова. Така всичко бе завършено , преди още Афраний да разбере, че лагерът на Цезар се укрепява. Привечер Цезар изтегли легионите зад този ров и там в пълно бойна готовност те прекараха настъпилата нощ.
[43] Erat inter oppidum Ilerdam et proximum collem, ubi castra Petreius atque Afranius habebant, planities circiter passuum CCC, atque in hoc fere medio spatio tumulus erat paulo editior; quem si occupavisset Caesar et communisset, ab oppido et ponte et commeatu omni, quem in oppidum contulerant, se interclusurum adversarios confidebat. Hoc sperans legiones III ex castris educit acieque in locis idoneis instructa unius legionis antesignanos procurrere atque eum tumulum occupare iubet. Qua re cognita celeriter quae in statione pro castris erant Afranii cohortes breviore itinere ad eundem occupandum locum mittuntur. Contenditur proelio, et quod prius in tumulum Afraniani venerant, nostri repelluntur atque aliis submissis subsidiis terga vertere seque ad signa legionum recipere coguntur.		42. На следния ден Цезар задържа цялата си войска зад рова и понеже дървеният материал за насипа трябваше да се търси по-далеч, нареди поне за момента да се продължи по същия начин започнатата от предишния ден работа. Затова той разпредели оставащите още три страни от лагера между също толкова легиони, като им нареди те да изкопаят еднакви по големина ровове. Останалите легиони разположи в пълна бойна готовност, но с леко въоръжение срещу противника. Афраний и Петрей се опитаха за обезпокоят нашите бойци и да пречат на работата по изкопаването на рова. Затова те доведоха своята войска чак до подножието на хълма и започнаха да безпокоят нашите със своите нападения. Цезар обаче, без да обръща внимание на това, не преустанови работата по строежа на рова, тъй като разчиташе на охраната на своите три легиона и на укреплението, каквото представляваше ровът. Неприятелите не се задържаха дълго на тази своя позиция, не можаха да напреднат и от подножието на хълма просто се оттеглиха назад обратно в лагера. На третия ден Цезар можа да укрепи своя лагер с рова и повика при себе си останалите кохорти, които беше оставил в предишния лагер, заедно с техния обозен багаж.
[44] Genus erat pugnae militum illorum, ut magno impetu primo procurrerent, audacter locum caperent, ordines suos non magnopere servarent, rari dispersique pugnarent; si premerentur, pedem referre et loco excedere non turpe existimarent cum Lusitanis reliquisque barbaris barbaro genere quodam pugnae assuefacti; quod fere fit, quibus quisque in locis miles inveteraverit, ut multum earum regionum consuetudine moveatur. Haec tum ratio nostros perturbavit insuetos huius generis pugnae: circumiri enim sese ab aperto latere procurrentibus singulis arbitrabantur; ipsi autem suos ordines servare neque ab signis discedere neque sine gravi causa eum locum, quem ceperant, dimitti censuerant oportere. Itaque perturbatis antesignanis legio, quae in eo cornu constiterat, locum non tenuit atque in proximum collem sese recepit.		43. Между укрепеното селище Илерда и най-близкия хълм, където бяха разположили своя лагер Петрей и Афраний, се простираше равнина, широка триста крачки. Почти в средата й се издигаше едно значително по-високо възвишение. Цезар беше убеден , че ако го превземе и укрепи, ще пресече достъпа на неприятелските войски до града , до моста и до всякакво продоволствие, каквото противникът имаше на склад в Илерда. С тази надежда той изведе трите легиона от лагера, разположи ги в боен ред на удобна изходна позиция и заповяда на антесигнаните от единия легион да се втурнат в атака напред и да завземат това възвишение. Противницте обаче бързо отгатнаха това и по по-краткия път веднага отправиха Афраниевите кохорти, които бяха на пост пред лагера, да завземат същото това възвишение. Завърза се сражение. Понеже кохортите на Афраний по-рано стигнаха до възвишението , нашите войски бяха отблъснати и когато на помощ на противника дойдоха други части, бяха принудени да отстъпят с бягство и да се оттеглят при разгънатите в боен строй легиони.
[45] Caesar paene omni acie perterrita, quod praeter opinionem consuetudinemque acciderat, cohortatus suos legionem nonam subsidio ducit; hostem insolenter atque acriter nostros insequentem supprimit rursusque terga vertere seque ad oppidum Ilerdam recipere et sub muro consistere cogit. Sed nonae legionis milites elati studio, dum sarcire acceptum detrimentum volunt, temere insecuti longius fugientes in locum iniquum progrediuntur et sub montem, in quo erat oppidum positum Ilerda, succedunt. Hinc se recipere cum vellent, rursus illi ex loco superiore nostros premebant. Praeruptus locus erat utraque ex parte derectus ac tantum in latitudinem patebat, ut tres instructae cohortes eum locum explerent, ut neque subsidia ab lateribus submitti neque equites laborantibus usui esse possent. Ab oppido autem declivis locus tenui fastigio vergebat in longitudinem passuum circiter CCCC. Hac nostris erat receptus, quod eo incitati studio inconsultius processerant; hoc pugnabatur loco, et propter angustias iniquo et quod sub ipsis radicibus montis constiterant, ut nullum frustra telum in eos mitteretur. Tamen virtute et patientia nitebantur atque omnia vulnera sustinebant. Augebatur illis copia, atque ex castris cohortes per oppidum crebro submittebantur, ut integri defessis succederent. Hoc idem Caesar facere cogebatur, ut submissis in eundem locum cohortibus defessos reciperet.		44. Афраниевите войски се сражаваха по един своеобразен начин. Те започнаха с това, като се втурваха в стремителна атака срещу неприятеля и заемаха позиция, без да бъдат строени в редици. Те се сражаваха по-скоро в разгънат строй и когато изпаднеха в трудно положение, не смятаха, че е срамно да се оттеглят и да изоставят позицията си. В своите сражения с лузитаните и с други варвари те самите бяха привикнали към един определен варварски начин да се сражават, както изобщо войникът съобразно със специфичните особености на земите, в които остава продължително време , усвоява привичките на тези земи. Този начин на сражаване, към който нашите войници не бяха привикнали , ги обърка: те помислиха, че отделните атакуващи неприятелски войници могат да ги обкръжат откъм открития им фланг, и сметнаха, че трябва да запазят бойния си строй, да не се отдалячават от знамената си и без наложителна причина да не изоставят позициите, които бяха заели. Ето защо , след като антесигнаните 101 бяха разстроени, то и легионът, който бе разположен на същия фланг, бе увлечен от суматохата, напусна своята позиция и отстъпи на най-близкия хълм.
[46] Hoc cum esset modo pugnatum continenter horis quinque nostrique gravius a multitudine premerentur, consumptis omnibus telis gladiis destrictis impetum adversus montem in cohortes faciunt, paucisque deiectis reliquos sese convertere cogunt. Submotis sub murum cohortibus ac nonnullam partem propter terrorem in oppidum compulsis facilis est nostris receptus datus. Equitatus autem noster ab utroque latere, etsi deiectis atque inferioribus locis constiterat, tamen summa in iugum virtute connititur atque inter duas acies perequitans commodiorem ac tutiorem nostris receptum dat. Ita vario certamine pugnatum est. Nostri in primo congressu circiter LXX ceciderunt, in his Q. Fulginius ex primo hastato legionis XIIII, qui propter eximiam virtutem ex inferioribus ordinibus in eum locum pervenerat; vulnerantur amplius DC. Ex Afranianis interficiuntur T. Caecilius, primi pili centurio, et praeter eum centuriones IIII, milites amplius CC. [47] Sed haec eius diei praefertur opinio, ut se utrique superiores discessisse existimarent: Afraniani, quod, cum esse omnium iudicio inferiores viderentur, comminus tam diu stetissent et nostrorum impetum sustinuissent et initio locum tumulumque tenuissent, quae causa pugnandi fuerat, et nostros primo congressu terga vertere coegissent; nostri autem, quod iniquo loco atque impari congressi numero quinque horis proelium sustinuissent, quod montem gladiis destrictis ascendissent, quod ex loco superiore terga vertere adversarios coegissent atque in oppidum compulissent. Illi eum tumulum, pro quo pugnatum est, magnis operibus munierunt praesidiumque ibi posuerunt.		45. Това неочаквано, както и необичайно произшествие стана причина да се разпространят почти по цялата бойна линия на Цезар страх и уплаха. Цезар ободри своите войници. Той доведе на помощ деветия легион, възпря противника, който дръзко и стремително преследваше нашите бойци, обърна го на свой ред в бягство, принуди го да се оттегли по посока на укрепеното селище Илерда и да се спре под неговите стени. Бойците от деветия легион обаче в разгара на сражението в желанието си да заличат следите от понесената загуба безразсъдно преследваха твърде надалеч бягащия противник и се оказаха при своето напредване на един неблагоприятен терен, като стигнаха до подожието на планината, на която беше разположено укрепеното селище Илерда. Когато те поискаха да се оттеглят отново оттам, противникът от по-високите си позиции започна да ги притиска. Това място беше едно плато , което от двете страни се спускаше стръмно и беше толкова тясно, че тъкмо три кохорти, разположение в боен строй, можеха да се поберат на него. Ето защо не беше възможно да се доведат подкрепления нито откъм фланговете, нито пък конницата можеше да им бъде от полза, когато изпаднеха в трудно положение. От селището обаче надолнището се спускаше с лек наклон, като достигаше на дължина около 400 крачки. По този именно пък нашите бойци трябваше да се оттеглят, тъй като те, увлечени в своя непредпазлив боен устрем, бяха напреднали чак дотук. На това неудобно място те трябваше да се сражават, а то беше не само тясно , но и разположено непосредствено в подножието на планината, тъй че всеки метателен снаряд, изпратен срещу тях, не бе изстрелян напразно. Въпреки това обаче благодарение на своята храброст и издръжливост нашите войски се държаха мъжествено и понасяха всички рани. Силите на противника обаче се увеличаваха все повече, като от лагера през селището им се изпращаха свежи подкрепления, които заместваха уморените. Същото беше принуден да прави и Цезар, като изпращаше на същото мяста резервни кохорти и оттегляше от битката обратно онези, които бяха изморени.
[48] Accidit etiam repentinum incommodum biduo, quo haec gesta sunt. Tanta enim tempestas cooritur, ut numquam illis locis maiores aquas fuisse constaret. Tum autem ex omnibus montibus nives proluit ac summas ripas fluminis superavit pontesque ambo, quos C. Fabius fecerat, uno die interrupit. Quae res magnas difficultates exercitui Caesaris attulit. Castra enim, ut supra demonstratum est, cum essent inter flumina duo, Sicorim et Cingam, spatio milium XXX, neutrum horum transiri poterat, necessarioque omnes his angustiis continebantur. Neque civitates, quae ad Caesaris amicitiam accesserant, frumentum supportare, neque ei, qui pabulatum longius progressi erant, interclusi fluminibus reverti neque maximi commeatus, qui ex Italia Galliaque veniebant, in castra pervenire poterant. Tempus erat autem difficillimum, quo neque frumenta in hibernis erant neque multum a maturitate aberant; ac civitates exinanitae, quod Afranius paene omne frumentum ante Caesaris adventum Ilerdam convexerat, reliqui si quid fuerat, Caesar superioribus diebus consumpserat; pecora, quod secundum poterat esse inopiae subsidium, propter bellum finitimae civitates longius removerant. Qui erant pabulandi aut frumentandi causa progressi, hos levis armaturae Lusitani peritique earum regionum cetrati citerioris Hispaniae consectabantur; quibus erat proclive tranare flumen, quod consuetudo eorum omnium est, ut sine utribus ad exercitum non eant.		46. Като се водеше по този начин, сражението продължи без прекъсване пет часа и противникът притискаше все по-зле нашите вследствие на своето числено превъзходство. А те, след като накрая бяха изстреляли всичките си стрели и копия, изтеглиха мечовете си и се хвърлиха в атака в планината срещу кохортите, като избиха няколко души, а останалите принудиха да обърнат гръб. Едва когато неприятелските войски бяха прогонени чак да крепостните стени и една част от тях бяха принудени да потърсят от страх спасение в селището, оттеглянето на нашите войски бе улеснено. Тогава нашата конница , въпреки че беше заела позиция отляво и отдясно на склона и въпреки че се беше разположила на ниско място в дълбоката долина, се изкачи много храбро на билото на платото, вклини се между противника и нашите, като прикри и осигури по този начин оттеглянето на последните. Така този бой се води с променлив успех. От нашите войници в първата схватка загинаха около седемдесет души, в това число Квинт Фулгиний, центурион на първата манипула от хастати на четиринадесетия легион; той от нисш чин бе стигнал до този офицерски чин благодарение на изключителната си храброст. Ранени бяха повече то петстотин войници. От войската на Афраний бяха убити центурионът на първата пила Тит Цецилий, а освен него още четири центуриона и повече от двеста войници.
[49] At exercitus Afranii omnium rerum abundabat copia. Multum erat frumentum provisum et convectum superioribus temporibus, multum ex omni provincia comportabatur; magna copia pabuli suppetebat. Harum omnium rerum facultates sine ullo periculo pons Ilerdae praebebat et loca trans flumen integra, quo omnino Caesar adire non poterat.		47. Впрочем и двете страни си приписваха победата във връзка с успешните действия през този ден: войниците на Афраний - въпреки че според мнението на всички минаваха за по-слаби, се смятаха за победители, защото в ръкопашен бой устояваха толкова дълго, издържаха на нашата атака, от самото начало заеха изгодна позиция, а именно хълма, заради който се поведе боят, и още при първия сблъсък принудиха нашите войници да обърнат гръб. Нашите войници пък се смятаха за победители, защото , като се бяха сражавали на неудобно място и с по-малобройни сили, бяха издържали битката в продължение на пет часа, защото се бяха изкачили на планинското възвишение с изтеглени мечове и най-сетне защото принудиха противника да обърне гръб на по-висока позиция и го бяха изтласкали чак до селището. Хълма , за който се води сражението, противникът укрепи с яки съоръжения и постави там гарнизон.
[50] Hae permanserunt aquae dies complures. Conatus est Caesar reficere pontes; sed nec magnitudo fluminis permittebat, neque ad ripam dispositae cohortes adversariorum perfici patiebantur. Quod illis prohibere erat facile cum ipsius fluminis natura atque aquae magnitudine, tum quod ex totis ripis in unum atque angustum locum tela iaciebantur; atque erat difficile eodem tempore rapidissimo flumine opera perficere et tela vitare.		48. Два дни след тези събития се случи внезапно и една друга беда; появи се толкова силна буря, че не е известно дали друг път някога по тези места е ставало толкова голямо наводнение. Бурята свлече снеговете от всички планини, преляха дори и най-високите брегове на реката и в един и същи ден се срутиха и двата моста, построени от Гай Фабий. Това създаде големи трудности за армията на Цезар; както бе посочено по-горе, неговият лагер се намираше между двете реки Сикорис и Цинга 102, разстоянието между които беше тридесет мили и никоя от тях не можеше да са премине. Ето защо всички Цезарови войници по необходимост трябваше да бъдат струпани на това тясно място; местните кантони, които бяха минали на страната на Цезар, не бяха в състояние да доставят продоволствие, а фуражьорите , които се бяха отдалечили доста много , не можеха да се завърнат обратно, защото пътят им беше прекъснат от реките. Големите транспорти с провизии, които бяха на път от Италия и Галия, не можеха да стигнат до лагера. Освен това и годишното време беше крайно неблагоприятно, когато в складовете нямаше никакви житни запаси, а житото от новата реколта беше вече избуяло, но още далеч не беше узряло; местните кантони бяха изтощени, защото Афраний, още преди Цезар да пристигне, беше превозил в Илерда почти всичото жито, а каквото беше останало, Цезар през това време го беше изконсумирал; добитъкът, който във всеки случай би могъл да бъде ценна помощ при тази оскъдица , беше откаран от съседните кантони при избухването на войната на отдалечени места. Освен това онези фуражьори, които се бяха отдалечили повече, биваха нападани от лековъоръжениете лузитани и от познаващите тези местности бойци от близка Испания, които бяха въоръжени с малки щитове; за тях беше лесно да преплуват река, защото според разпространения всред тях обичай те не отиват на поход без мехове.
[51] Nuntiatur Afranio magnos commeatus, qui iter habebant ad Caesarem, ad flumen constitisse. Venerant eo sagittarii ex Rutenis, equites ex Gallia cum multis carris magnisque impedimentis, ut fert Gallica consuetudo. Erant praeterea cuiusque generis hominum milia circiter VI cum servis liberisque; sed nullus ordo, nullum imperium certum, cum suo quisque consilio uteretur atque omnes sine timore iter facerent usi superiorum temporum atque itinerum licentia. Erant complures honesti adulescentes, senatorum filii et ordinis equestris; erant legationes civitatum; erant legati Caesaris. Hos omnes flumina continebant. Ad hos opprimendos cum omni equitatu tribusque legionibus Afranius de nocte proficiscitur imprudentesque ante missis equitibus aggreditur. Celeriter sese tamen Galli equites expediunt proeliumque committunt. Ei, dum pari certamine res geri potuit, magnum hostium numerum pauci sustinuere; sed ubi signa legionum appropinquare coeperunt, paucis amissis sese in proximos montes conferunt. Hoc pugnae tempus magnum attulit nostris ad salutem momentum; nacti enim spatium se in loca superiora receperunt. Desiderati sunt eo die sagittarii circiter CC, equites pauci, calonum atque impedimentorum non magnus numerus.		49. Войската на Афраний разполагаше, напротив, в изобилие от всевъзможни провизии: грамадни количества жито бяха докарани отдавна и складирани, а и много нещо се подвозваше масово от цялата провинция; в наличност имаше и излишък от фураж. Подвозът на всички тези неща беше улеснен от моста на Илерда, при това напълно безопасно, от областите товъд реката, които не бяха пострадали от войната, докато за Цезар тези места бяха напълно недостъпни.
[52] His tamen omnibus annona crevit; quae fere res non solum inopia praesentis, sed etiam futuri temporis timore ingravescere consuevit. Iamque ad denarios L in singulos modios annona pervenerat, et militum vires inopia frumenti deminuerat, atque incommoda in dies augebantur; et ita paucis diebus magna erat facta rerum commutatio ac se fortuna inclinaverat, ut nostri magna inopia necessariarum rerum conflictarentur, illi omnibus abundarent rebus superioresque haberentur. Caesar eis civitatibus, quae ad eius amicitiam accesserant, quod minor erat frumenti copia, pecus imperabat; calones ad longinquiores civitates dimittebat; ipse praesentem inopiam quibus poterat subsidiis tutabatur.		50. Голямото наводнение трая доста дълго. Цезар се опитваше напразно да възстанови мостовете, обаче нито дълбочината на реката даваше възможност за това, нито пък разположените по брега неприятелски части позволяваха това да се извърши. Неприятелите бяха улеснени, от една страна, от естествения характер на речните брегове и от разлива на реката, а , от друга страна, и затова, че противникът обсипваше със стрели и копия от цялата отсрещна крайбрежна ивица едно-единствено и при това малко място. Ето защо беше много трудно да се извършат подобни работи в една извънредно силно течаща река и едновременно с това да се избягват метателните снаряди.
[53] Haec Afranius Petreiusque et eorum amici pleniora etiam atque uberiora Romam ad suos perscribebant; multa rumor affingebat, ut paene bellum confectum videretur. Quibus litteris nuntiisque Romam perlatis magni domum concursus ad Afranium magnaeque gratulationes fiebant; multi ex Italia ad Cn. Pompeium proficiscebantur, alii, ut principes talem nuntium attulisse, alii ne eventum belli exspectasse aut ex omnibus novissimi venisse viderentur.		51. В това време Афраний получи известие, че един голям обоз с продоволствие, предназначен за Цезар, се бил спрял на реката. Това били насъбрани множество рутенски стрелци 103 и галски конници с многобройни коли и по галски обичай с извънредно голям багаж. Освен това там имало около шест хиляди души всякакви хора заедно с роби и деца, но без никакъв определен ред, без никакво определено ръководство : всеки действал както намери за добре и всички се придвижвали свободно без страх със същото безгрижие, с каквото те се придвижвали и по-рано. Между тях имало също така много младежи от добри семейства, деца на сенатори и конници, имало пратеничества от отделни общини, имало дори пратеници на Цезар. Те всички били приковани на едно място от прииждането на реките. За да ги нападне внезапно, Афраний още с настъпванто на нощта потегли с цялата конница и с три легиона. Като изпрати конницата напред, той атакува неочаквано обозната колона. Въпреки това галската конница се приготви бързо и прие сражението. И тъй, докато неприятелите можеха да се сражават с еднакви оръжия, те въпреки своята малобройност устояваха срещу по-многобройния противник и се оттеглиха едва след като се появиха знамената на легионите и след като загубиха няколко души, се придвижиха към най-близките планински възвишения. Времето, през което конниците задържаха противника, беше от решаващо значение за спасението на останалите. По този начин ние загубихме около двеста стрелци, няколко войници и неголям брой служащи в обоза и при военния багаж.
[54] Cum in his angustiis res esset, atque omnes viae ab Afranianis militibus equitibusque obsiderentur, nec pontes perfici possent, imperat militibus Caesar, ut naves faciant, cuius generis eum superioribus annis usus Britanniae docuerat. Carinae ac prima statumina ex levi materia fiebant; reliquum corpus navium viminibus contextum coriis integebatur. Has perfectas carris iunctis devehit noctu milia passuum a castris XXII militesque his navibus flumen transportat continentemque ripae collem improviso occupat. Hunc celeriter, priusquam ab adversariis sentiatur, communit. Huc legionem postea traicit atque ex utraque parte pontem instituit, biduo perficit. Ita commeatus et qui frumenti causa processerant tuto ad se recipit et rem frumentariam expedire incipit.		52. На всичко отгоре се повишиха цените на житото, както това обикновено става, когато настъпи липса не само в момента, но и загриженост за бъдещето. Цената на един модий 104 жито вече стигна до петдесет динара. Тъй само за няколко дни настъпи толкова голяма промяна на нещата и съдбата взе толкова лош обрат: нашите войници изпитваха най-голяма нужда от всичко необходимо, докато в същото време противникът тънеше в изобилие от всичко и мислеше, че ни превъзхожда. Поради това Цезар изиска от населението на присъединилите се към него кантони да доставят добитък за храна, тъй като вече едва можеше да се достави жито, и изпрати войници от обоза в по-отдалечените кантони и гледаше да превъзмогне нуждата в настоящия момент с всички възможни средства.
[55] Eodem die equitum magnam partem flumen traiecit. Qui inopinantes pabulatores et sine ullo dissipatos timore aggressi magnum numerum iumentorum atque hominum intercipiunt cohortibusque cetratis subsidio missis scienter in duas partes sese distribuunt, alii ut praedae praesidio sint, alii ut venientibus resistant atque eos propellant, unamque cohortem, quae temere ante ceteras extra aciem procurrerat, seclusam ab reliquis circumveniunt atque interficiunt incolumesque cum magna praeda eodem ponte in castra revertuntur.		53. Афраний, Петрей и техните приятели съобщаваха с писма подробно, и то с големи преувеличения, за всичко това на своите привърженици в Рим. Слуховете надуваха тези съобщения още повече, тъй че можеше да се помисли, че войната вече е почти завършена. Ето защо , когато тези писма и послания пристигнаха в Рим, хората се стичаха масово пред дома на Афраний, за да поднесат там тържествено своите честитки. Много хора се отправяха от Италия към Гней Помпей, едни, за да му занесат първи такава новина, а други, за да не изглежда, че са изчаквали края на войната или най-малкото, че са дошли при него най-късно от всички.
[56] Dum haec ad Ilerdam geruntur, Massilienses usi L. Domitii consilio naves longas expediunt numero XVII, quarum erant XI tectae. Multa huc minora navigia addunt, ut ipsa multitudine nostra classis terreatur. Magnum numerum sagittariorum, magnum Albicorum, de quibus supra demonstratum est, imponunt atque hos praemiis pollicitationibusque incitant. Certas sibi deposcit naves Domitius atque has colonis pastoribusque, quos secum adduxerat, complet. Sic omnibus rebus instructa classe magna fiducia ad nostras naves procedunt, quibus praeerat D. Brutus. Hae ad insulam, quae est contra Massiliam, stationes obtinebant.		54. Изпаднал в такова тежко положение, когато всички пътища бяха прекъснати от пехотата и конницата на Афраний, и в невъзможност да довърши възстановяването на мостовете, Цезар заповяда на войниците си да построят плавателни съдове от такъв тип, с който той се беше запознал чрез опита, придобит по време на своите походи в Британия 105 през миналите години. Килът и ребрата се правеха от леко дърво, а останалата част от корпуса на корабите се изплиташе от върбови пръчки и покриваше с кожи. Когато плавателните съдове бяха готови, Цезар нареди да ги превозят през нощта със завързани една за друга коли на разстояние от двадесет и две мили от лагера срещу течението на реката, да се прехвърлят на тях войниците и да се завземе неочаквано намиращият се непосредствено на брега хълм и той да се укрепи незабавно, още преди това да се усети от противника. След това той прехвърли на другия бряг един легион и за два дни довърши строежа на започнатия от двата бряга мост. По този начин и транспортът с продоволствието , и онези хора, които бяха тръгнали да търсят жито, можаха да стигнат безопасно в неговия лагер и подвозът на храни започна постепенно да функционира редовно. По този начин Цезар можа да приеме при себе си без никакъв риск и обоза, и онези, които бяха отишли да търсят продоволствие, и да уреди постепенно редовните подвози.
[57] Erat multo inferior numero navium Brutus; sed electos ex omnibus legionibus fortissimos viros, antesignanos, centuriones, Caesar ei classi attribuerat, qui sibi id muneris depoposcerant. Hi manus ferreas atque harpagones paraverant magnoque numero pilorum, tragularum reliquorumque telorum se instruxerant. Ita cognito hostium adventu suas naves ex portu educunt, cum Massiliensibus confligunt. Pugnatum est utrimque fortissime atque acerrime; neque multum Albici nostris virtute cedebant, homines asperi et montani, exercitati in armis; atque hi modo digressi a Massiliensibus recentem eorum pollicitationem animis continebant, pastoresque Domitii spe libertatis excitati sub oculis domini suam probare operam studebant.		55. На същия ден Цезар прехвърли през реката и голяма част от своята конница. Тя атакува неочаквано отряд неприятелски фуражьори, които се бяха разпръснали в околностите, без да се боят от каквото и да било, и залови в плен голям брой товарни животни и хора. По-късно обаче, когато на помощ им бяха изпратени няколко лековъоръжени кохорти, нашите конници се разделиха умело на два отряда: едни- за да охраняват плячката, а други - за да се съпротивляват срещу атакуващия противник и да го отблъскват. И тъй те можаха да откъснат от другите, да обкръжат и унищожат една противникова кохорта, която се бе вдала непредпазливо твърде напред. И без загуби конницата се завърна с голяма плячка по същия мост в лагера.
[58] Ipsi Massilienses et celeritate navium et scientia gubernatorum confisi nostros eludebant impetusque eorum excipiebant et, quoad licebat latiore uti spatio, producta longius acie circumvenire nostros aut pluribus navibus adoriri singulas aut remos transcurrentes detergere, si possent, contendebant; cum propius erat necessario ventum, ab scientia gubernatorum atque artificiis ad virtutem montanorum confugiebant. Nostri cum minus exercitatis remigibus minusque peritis gubernatoribus utebantur, qui repente ex onerariis navibus erant producti neque dum etiam vocabulis armamentorum cognitis, tum etiam tarditate et gravitate navium impediebantur; factae enim subito ex humida materia non eundem usum celeritatis habebant. Itaque, dum locus comminus pugnandi daretur, aequo animo singulas binis navibus obiciebant atque iniecta manu ferrea et retenta utraque nave diversi pugnabant atque in hostium naves transcendebant et magno numero Albicorum et pastorum interfecto partem navium deprimunt, nonnullas cum hominibus capiunt, reliquas in portum compellunt. Eo die naves Massiliensium cum eis, quae sunt captae, intereunt VIIII.		56. Докато това ставаше при Илерда , жителите на Масилия по съвета на Луций Домиций приготвиха седемнадесет кораба от които единадесет с палуби. Към тях те прибавиха голям брой по-малки корабчета, та със своята многобройност да всеят страх сред нашата флота. На тези кораби те качиха голям брой стрелци, мнозина от племето албики 106, за които споменахме по-рано, и с обещания за големи награди, печалби и плячка ги поощриха. За себе си Домиций изиска определен брой кораби и качи на тях екипаж от колони и пастири, които беше довел със себе си. С тази добре екипирана във всяко отношение флота неприятелите потеглиха самоуверено и се насочиха срещу нашите кораби, които под командването на Децим Брут бяха хвърлили котва недалеч от разположения срещу Масилия остров 107.
[59] Hoc primum Caesari ad Ilerdam nuntiatur; simul perfecto ponte celeriter fortuna mutatur. Illi perterriti virtute equitum minus libere, minus audacter vagabantur, alias non longo a castris progressi spatio, ut celerem receptum haberent, angustius pabulabantur, alias longiore circuitu custodias stationesque equitum vitabant, aut aliquo accepto detrimento aut procul equitatu viso ex medio itinere proiectis sarcinis fugiebant. Postremo et plures intermittere dies et praeter consuetudinem omnium noctu constituerant pabulari.		57. Брут разполагаше с много по-малък брой кораби, но за тях Цезар бе избрал най-храбри войници, антесигнани и центуриони, които сами пожелаха да служат тук. Те приготвиха железни абордажни куки и харпагони и се бяха снабдили с голям брой копия, копия за мятане с ремъци и други метателни оръжия. Ето защо, когато узнаха, че противникът се приближава, изведоха своите кораби от пристанището и влязоха в бой с жителите на Масилия. И двете страни се сражаваха извънредно храбро и ожесточено. Албиките, тези сурови планинци, които владееха изкусно оръжието, едва отстъпваха по храброст на нашите. Те току що бяха напуснали Масилия и помнеха неотдавнашните обещания на нейните жители. Също тъй и овчарите на Домиций , възпламенявани от надеждата да получат свобода, се стараеха да покажат пред очите на своя господар своето усърдие в сражението.
[60] Interim Oscenses et Calagurritani, qui erant Oscensibus contributi, mittunt ad eum legatos seseque imperata facturos pollicentur. Hos Tarraconenses et Iacetani et Ausetani et paucis post diebus Illurgavonenses, qui flumen Hiberum attingunt, insequuntur. Petit ab his omnibus, ut se frumento iuvent. Pollicentur atque omnibus undique conquisitis iumentis in castra deportant. Transit etiam cohors Illurgavonensis ad eum cognito civitatis consilio et signa ex statione transfert. Magna celeriter commutatio rerum. Perfecto ponte, magnis quinque civitatibus ad amicitiam adiunctis, expedita re frumentaria, exstinctis rumoribus de auxiliis legionum, quae cum Pompeio per Mauritaniam venire dicebantur, multae longinquiores civitates ab Afranio desciscunt et Caesaris amicitiam sequuntur.		58. Самите жители на Масилия пък благодарение на маневреността на своите кораби и уверени в опитността на кормчиите, се измъкваха от нашата флота, избягваха тласъците на нашите кораби и разгъваха, доколкото имаха пространство, своята бойна линия по възможност надалеч, като при това се стараеха да обкръжат нашите кораби, или по-многобройни техни кораби да атакуват един наш, или пък, ако можеха да откъртват греблата на нашите кораби, когато минаваха съвсем наблизо до тях. Когато обаче умението им да управляват корабите и ловките им маневри не помагаха и сражението на кораб срещу кораб в най-голяма близост ставаше неизбежно, тогава те прибягваха до храбростта на пленниците. А нашите моряци бяха далеч по-неупражнени в гребането и по-неопитни в кормуването , понеже изведнъж, без предварителна подготовка бяха прехвърлени от товарните кораби и още дори не бяха запознати с названията на новите съоръжения. Освен това на тях им пречеха бавността и тежестта на нашите кораби : те бяха построени набързо, от суров, още неизсъхнал дървен материал и поради това не можеха да развият скорост ... Ето защо при пръв удобен момент за ръкопашен бой нашите моряци най-хладнокръвно с по един кораб връхлитаха срещу два неприятелски кораба, хвърляха железни абордажни куки, задържаха нападнатите кораби, започваха да ги атакуват от две противоположни посоки и се прехвърляха на неприятелските кораби. Така те избиха голям брой албики и пастири, потопиха една част от корабите на противника, а някои плениха заедно с екипажите им. Останалите прогониха обратно в пристанището. На този ден жителите на Масилия загубиха девет кораба, като в това число влизат и пленените.
[61] Quibus rebus perterritis animis adversariorum Caesar, ne semper magno circuitu per pontem equitatus esset mittendus, nactus idoneum locum fossas pedum XXX in latitudinem complures facere instituit, quibus partem aliquam Sicoris averteret vadumque in eo flumine efficeret. His paene effectis magnum in timorem Afranius Petreiusque perveniunt, ne omnino frumento pabuloque intercluderentur, quod multum Caesar equitatu valebat. Itaque constituunt illis locis excedere et in Celtiberiam bellum transferre. Huic consilio suffragabatur etiam illa res, quod ex duobus contrariis generibus, quae superiore bello cum Sertorio steterant civitates, victae nomen atque imperium absentis Pompei timebant, quae in amicitia manserant, magnis affectae beneficiis eum diligebant; Caesaris autem erat in barbaris nomen obscurius. Hic magnos equitatus magnaque auxilia exspectabant et suis locis bellum in hiemem ducere cogitabant. Hoc inito consilio toto flumine Hibero naves conquiri et Octogesam adduci iubent. Id erat oppidum positum ad Hiberum miliaque passuum a castris aberat XXX. Ad eum locum fluminis navibus iunctis pontem imperant fieri legionesque duas flumen Sicorim traducunt, castraque muniunt vallo pedum XII.		59. За това сражение Цезар получи известие при Илерда. Едновременно с това след построяването на моста и във военното щастие на Цезар настъпи бързо промяна. Изплашени от храбростта на нашата конница, неприятелите вече не тъй свободно и смело бродеха в околностите : те ту излизаха само недалеч от лагера, за да могат бързо да се завърнат в него, и събираха фураж за добитъка на по-тясно пространство, ту с твърде дълги заобикаляния избягваха постовете и позициите на нашата конница и щом претърпяваха някакво поражение или пък забележеха конницата отдалеч, захвърляха целия си товар и посред пътя бягаха назад. Накрай решиха , че трябва да престанат да събират фураж за добитъка си в продължение на много дни и противно на своя обичай да започнат да ходят за фураж нощно време.
[62] Qua re per exploratores cognita summo labore militum Caesar continuato diem noctemque opere in flumine avertendo huc iam rem deduxerat, ut equites, etsi difficulter atque aegre fiebat, possent tamen atque auderent flumen transire, pedites vero tantummodo umeris ac summo pectore exstarent et cum altitudine aquae tum etiam rapiditate fluminis ad transeundum impedirentur. Sed tamen eodem fere tempore pons in Hibero prope effectus nuntiabatur, et in Sicori vadum reperiebatur.		60. Междувременно жителите на Оска 108 и на Калагурис 109, които бяха подвластни на оските, изпроводиха пратеници при Цезар и му дадоха обещание, че ще изпълняват всички негови заповеди. Техния пример последваха и жителите на град Таракон 110, а също тъй и яцетаните 111, и аузетаните 112, а след няколко дни и илургавоните 113, които граничат с реката Хибер 114. От всички тях Цезар поиска да го снабдят с жито. Те обещаха, събраха отвсякъде товарния добитък и на него докараха в лагера жито. Също и илургавонската кохорта, като узна за решението на своите едноплеменници, премина на страната на Цезар заедно със своите знамена. Накратко казано : настъпи пълен и изненадващ обрат във военното щастие. Построяването на моста, преминаването на страната на Цезар на пет значителни племенни кантона, доставянето на изобилно продоволствие, прекратяването на слуховете, че на помощ на противника пристигали легиони, които, както се говорело, се придвижвали през Мавритания под командването на Помпей и вече се приближавали. Естествено, че сега и по-отдалечени племенни кантони отпадаха от Афраний и преминавах на страната на Цезар.
[63] Iam vero eo magis illi maturandum iter existimabant. Itaque duabus auxiliaribus cohortibus Ilerdae praesidio relictis omnibus copiis Sicorim transeunt et cum duabus legionibus, quas superioribus diebus traduxerant, castra coniungunt. Relinquebatur Caesari nihil, nisi uti equitatu agmen adversariorum male haberet et carperet. Pons enim ipsius magnum circuitum habebat, ut multo breviore itinere illi ad Hiberum pervenire possent. Equites ab eo missi flumen transeunt et, cum de tertia vigilia Petreius atque Afranius castra movissent, repente sese ad novissimum agmen ostendunt et magna multitudine circumfusa morari atque iter impedire incipiunt.		61. Всичко това безпокоеше много противника, а Цезар, за да не бъде принуден да изпраща винаги конница по моста с голям обход, като намери удобно място , заповяда да изкопаят много ровове, широки по тридесет крачки, за да отбие една част от водата на река Сикори и по този начин да прокара брод през нея. Когато тези работи бяха почти привършени, Афраний и Петрей бяха силно обезпокоени да не би да бъдат лишени от възможността да събират жито и фураж за добитъка си, тъй като Цезар разполагаше с много силна конница. Затова те решиха да се оттеглят от тези места и да пренесат военните действия в Келтиберия. В полза на това решение говореше между другото обстоятелството, че от тамошните жители онези, които по време на миналата война бяха на страната на Серторий 115, се бояха от властта и името на Помпей дори и в негово отсъствие, тъй като бяха победени от него. От друга страна, онези, които противно на тези оставаха в приятелски отношения с Помпей, го обичаха заради големите благодеяния, които той им беше сторил. Името на Цезар обаче беше по-непознато сред варварите. А тук - в Келтиберия - те очакваха да наберат големи конни отряди и многобройни пехотни подкрепления и от изгодни позиции да могат да продължават военните действие чак до настъпването на зимата. След като взеха това решение, Афраний и Петрей заповядаха да се реквизират корабите по цялото течение на реката Хибер и да се откарат в Октогеза 116. Този град е разположен на река Хибер и отстои от лагера им на разстояние от тридесет мили. Недалеч от това място на реката те наредиха да се построи мост от свързани един за друг кораби, прекараха два легиона през реката Сикорис, разположиха лагер и го укрепиха с вал от дванадесет крачки.
[64] Prima luce ex superioribus locis, quae Caesaris castris erant coniuncta, cernebatur equitatus nostri proelio novissimos illorum premi vehementer ac nonnumquam sustineri extremum agmen atque interrumpi, alias inferri signa et universarum cohortium impetu nostros propelli, dein rursus conversos insequi. Totis vero castris milites circulari et dolere hostem ex manibus dimitti, bellum non necessario longius duci; centuriones tribunosque militum adire atque obsecrare, ut per eos Caesar certior fieret, ne labori suo neu periculo parceret; paratos esse sese, posse et audere ea transire flumen, qua traductus esset equitatus. Quorum studio et vocibus excitatus Caesar, etsi timebat tantae magnitudini fluminis exercitum obicere, conandum tamen atque experiendum iudicat. Itaque infirmiores milites ex omnibus centuriis deligi iubet, quorum aut animus aut vires videbantur sustinere non posse. Hos cum legione una praesidio castris relinquit; reliquas legiones expeditas educit magnoque numero iumentorum in flumine supra atque infra constituto traducit exercitum. Pauci ex his militibus abrepti vi fluminis ab equitatu excipiuntur ac sublevantur; interit tamen nemo. Traducto incolumi exercitu copias instruit triplicemque aciem ducere incipit. Ac tantum fuit in militibus studii, ut milium sex ad iter addito circuitu magnaque ad vadum fluminis mora interposita eos, qui de tertia vigilia exissent, ante horam diei VIIII consequerentur.		62. За всичко това Цезар узна от своите разузнавачи, а през това време благодарение на упорития труд на войниците, които работиха непрекъснато денем и нощем, работата по отбиването на реката вече беше полкова напреднала, че конниците, макар и още трудно и с големи усилия, все пак можеха и се осмеляваха да преминават реката; пехотинците обаче потъваха до рамене и до шия и както дълбочината на водата, тъй и бързото течение на реката им пречеха да я преминат. По същото време пристигна съобщението, че мостът на Хибер е почти възстановен и че бил открит брод през реката Сикорис.
[65] Quos ubi Afranius procul visos cum Petreio conspexit, nova re perterritus locis superioribus constitit aciemque instruit. Caesar in campis exercitum reficit, ne defessum proelio obiciat; rursus conantes progredi insequitur et moratur. Illi necessario maturius, quam constituerant, castra ponunt. Suberant enim montes, atque a milibus passuum V itinera difficilia atque angusta excipiebant. Hos montes intrasse cupiebant, ut equitatum effugerent Caesaris praesidiisque in angustiis collocatis exercitum itinere prohiberent, ipsi sine periculo ac timore Hiberum copias traducerent. Quod fuit illis conandum atque omni ratione efficiendum; sed totius diei pugna atque itineris labore defessi rem in posterum diem distulerunt. Caesar quoque in proximo colle castra ponit.		63. Едва сега противникът имаше едно основание повече да ускори своето отстъпление. Той остави в Илерда за гарнизон само две кохорти от помощните войски, а с всички останали сили премина реката Сикорис и се присъедини към двата легиона, които преди няколко дни бяха прекосили реката. За Цезар не оставаше нищо друго, освен да напада с конницата си противниковата колона и да я дразни. И така до неговия мост имаше да се прави голям обход, а в това време по много по-краткия път неприятелите можеха да стигнат до реката Хибер, изпратените от Цезар конници преминаха реката и когато през третата стража Петрей и Афраний потеглиха на поход, техният ариегард бе атакуван внезапно от конницата на Цезар, която връхлиташе масово върху него от всички страни, възпираше неговото придвижване и го забавяше.
[66] Media circiter nocte eis, qui aquandi causa longius a castris processerant, ab equitibus correptis fit ab his certior Caesar duces adversariorum silentio copias castris educere. Quo cognito signum dari iubet et vasa militari more conclamari. Illi exaudito clamore veriti, ne noctu impediti sub onere confligere cogerentur aut ne ab equitatu Caesaris in angustius tenerentur, iter supprimunt copiasque in castris continent. Postero die Petreius cum paucis equitibus occulte ad exploranda loca proficiscitur. Hoc idem fit ex castris Caesaris. Mittitur L. Decidius Sasa cum paucis, qui loci naturam perspiciat. Uterque idem suis renuntiat: V milia passuum proxima intercedere itineris campestris, inde excipere loca aspera et montuosa; qui prior has angustias occupaverit, ab hoc hostem prohiberi nihil esse negotii.		64. На разсъмване от височините, които бяха наблизо до лагера на Цезар, се виждаше много добре колко силно задните редици на противниковия ариегард бяха притиснати от атаките на нашата конница: впрочем понякога неговото придвижване напред биваше задържано и прекъсвано , докато след това цели противникови кохорти се насочваха срещу нашите в сгъстен строй и чрез такава контраатака ги отблъсваха назад; и как, след като се обръщаха, за да потеглят отново , нашите ги следваха по петите. А в това време по всички наши лагери войниците се събираха на групи и негодуваха, че са изпуснали врага от ръцете си, че войната се удължавала повече, отколкото е нужно, обръщаха се към своите центуриони и военни трибуни и ги заклеваха с молбите си да известят на Цезар да не щади техните , усилия и да не се грижи за техните мъки и опасности: те били готови, могли и имали смелостта да преминат реката там, където била преминала и конницата. Въпреки че Цезар се боеше да изложи своята войска на опасностите, които криеше една толкова голяма река, подбуден обаче от тяхното усърдие и от насърчителните им викове, той все пак реши да предприеме поне един опит. Затова нареди да се отделят от всички центурии по-слабите войници , на които не достигаха волята и силите. Тези войници и един цял легион Цезар остави за гарнизон в лагера, а другите легиони нареди да потеглят без багаж , като при брода срещу и по течението на реката разположи многоброен товарен добитък и преведе войската. Само малцина войници бяха отнесени и повалени от течението, но те бяха подхванати и изправени отново от конниците. Не загина никой. След като прехвърли войската си невредима през реката, той я построи в тройна колона и я поведе на поход. А бойният устрем всред войниците беше толкова голям и те проявяваха толкова голямо усърдие, че въпреки продължителния престой при преминаването на реката още преди деветия час сутринта застигнаха противника, който беше потеглил на поход към третата нощна стража.
[67] Disputatur in consilio a Petreio atque Afranio et tempus profectionis quaeritur. Plerique censebant, ut noctu iter facerent: posse prius ad angustias veniri, quam sentiretur. Alii, quod pridie noctu conclamatum esset in Caesaris castris, argumenti sumebant loco non posse clam exiri. Circumfundi noctu equitatum Caesaris atque omnia loca atque itinera obsidere; nocturnaque proelia esse vitanda, quod perterritus miles in civili dissensione timori magis quam religioni consulere consuerit. At lucem multum per se pudorem omnium oculis, multum etiam tribunorum militum et centurionum praesentiam afferre; quibus rebus coerceri milites et in officio contineri soleant. Quare omni ratione esse interdiu perrumpendum: etsi aliquo accepto detrimento, tamen summa exercitus salva locum, quem petant, capi posse. Haec vincit in consilio sententia, et prima luce postridie constituunt proficisci.		65. Когато Афраний и Петрей забелязаха отдалеч придвижването на нашата войска, те , силно изплашени от това неочаквано обстоятелство , се установиха на една височина и построиха войските си в боен ред. За да не повежда войската си изтощена в бой, Цезар я остави да си поеме дъх в равнината. Когато обаче противникът предприемаше опит да продължи своя марш напред, Цезар го атакуваше и го възпираше. Затова неприятелите се видяха принудени да се установят на лагер по-рано, отколкото имаха намерение да сторят това. Понеже наблизо започваше един планински хребет и на пет мили разстояние следваха трудни и тесни пътища, неприятелите желаеха много да стигнат до тази планинска вериа, за да избегнат нападенията на Цезаровата конница и чрез разположени в теснините засади да възпрепятстват придвижването на пехотата му, а в същото време без опасност сами да преведат войските си през Хибер. Това те трябваше да се опитат да сторят и на всяка цена да го осъществят; но умората от продължилото през целия ден сражение и трудността на похода ги заставяха да отложат придвижването си за следния ден. От своя страна Цезар също се разположи на лагер на най-близкия хълм.
[68] Caesar exploratis regionibus albente caelo omnes copias castris educit magnoque circuitu nullo certo itinere exercitum ducit. Nam quae itinera ad Hiberum atque Octogesam pertinebant castris hostium oppositis tenebantur. Ipsi erant transcendendae valles maximae ac difficillimae; saxa multis locis praerupta iter impediebant, ut arma per manus necessario traderentur, militesque inermes sublevatique alii ab aliis magnam partem itineris conficerent. Sed hunc laborem recusabat nemo, quod eum omnium laborum finem fore existimabant, si hostem Hibero intercludere et frumento prohibere potuissent.		66. Около полунощ наши конници плениха няколко неприятелски войници, които се бяха отдалечили много от лагера, за да търсят вода. От тях Цезар узна, че противниковите командири вече извеждали безшумно своите войски от лагера. Тогава Цезар заповяда да се даде веднага сигнал с тръба за потегляне и разгласи по обичайния начин на висок глас заповед за "товарене". Като чу този шум , противникът се обезпокои да не би да бъде принуден да води ръкопашен бой , при това натоварен със своя багаж, или да не бъде задържан от нашата конница в планинските теснини. Затова неприятелите преустановиха своето придвижване и задържаха своята войска в лагера. На следния ден Петрей с няколко войници се отправи тайно да разузнае местността. Същото бе направено и от страна на Цезаровия лагер: Луций Децидий Сакса 117 бе изпратен с малцина конници да огледа местността. И двамата се завърнаха с еднакви сведения за своите, а именно че в продължение на най-близките пет мили пътят водел през равнина, след което започвал неравен планински терен, и който пръв турел ръка на тесния проход, той без всякакви усилия щял да може да отблъсне противника.
[69] Ac primo Afraniani milites visendi causa laeti ex castris procurrebant contumeliosisque vocibus prosequebantur nostros: necessarii victus inopia coactos fugere atque ad Ilerdam reverti. Erat enim iter a proposito diversum, contrariamque in partem iri videbatur. Duces vero eorum consilium suum laudibus efferebant, quod se castris tenuissent; multumque eorum opinionem adiuvabat, quod sine iumentis impedimentisque ad iter profectos videbant, ut non posse inopiam diutius sustinere confiderent. Sed, ubi paulatim retorqueri agmen ad dextram conspexerunt iamque primos superare regionem castrorum animum adverterunt, nemo erat adeo tardus aut fugiens laboris, quin statim castris exeundum atque occurrendum putaret. Conclamatur ad arma, atque omnes copiae paucis praesidio relictis cohortibus exeunt rectoque ad Hiberum itinere contendunt.		67. Петрей и Афраний започнаха да спорят по време на свикания военен съвет кое е най-изгодното време за потегляне на поход. Повечето бяха на мнение, че трябва да се тръгне през нощта; така могло да се стигне до тесния проход, преди противникът да усети това. Други пък твърдяха, че предишната нощ в лагера на Цезар била подадена команда за потегляне и затова те смятаха, че не е възможно това място да се напусне, без те да бъдат забелязани. През нощта, твърдяха те, конницата на Цезар се била разпръснала и извършвала околовръст обезди, като държала в свои ръце всички важни места и пътища, пък и нощните сражения трябвало да се избягват, защото по време на граждански междуособици войникът, тъй като е изплашени, се поддава повече на внушенията на страха, отколкото да следва повелите на дълга. Затова пък при дневна светлина, когато войникът се намира пред очите на всички, срамът има голямо значение, а от голяма полза е също така и присъствието на военните трибуни и на центурионите; всички тези неща обуздават и дисциплинират войниците. Затова те трябвало на всяка цена да си пробият път през деня, въпреки че войската щяла да понесе известни загуби, все пак в по-голямата си част тя щяла да се запази невредима и да успее да заеме желаната позиция. Това мнение взе връх на военния съвет и неприятелите решиха да потеглят на поход призори на следния ден.
[70] Erat in celeritate omne positum certamen, utri prius angustias montesque occuparent; sed exercitum Caesaris viarum difficultates tardabant, Afranii copias equitatus Caesaris insequens morabatur. Res tamen ab Afranianis huc erat necessario deducta, ut, si priores montes, quos petebant, attigissent, ipsi periculum vitarent, impedimenta totius exercitus cohortesque in castris relictas servare non possent; quibus interclusis exercitu Caesaris auxilium ferri nulla ratione poterat. Confecit prior iter Caesar atque ex magnis rupibus nactus planitiem in hac contra hostem aciem instruit. Afranius, cum ab equitatu novissimum agmen premeretur, ante se hostem videret, collem quendam nactus ibi constitit. Ex eo loco IIII cetratorum cohortes in montem, qui erat in conspectu omnium excelsissimus, mittit. Hunc magno cursu concitatos iubet occupare, eo consilio, uti ipse eodem omnibus copiis contenderet et mutato itinere iugis Octogesam perveniret. Hunc cum obliquo itinere cetrati peterent, conspicatus equitatus Caesaris in cohortes impetum fecit; nec minimam partem temporis equitum vim cetrati sustinere potuerunt omnesque ab eis circumventi in conspectu utriusque exercitus interficiuntur.		68. След като извърши разузнаване на цялата околна местност, Цезар изведе цялата си войска и я поведе с далечен обход, без да се придържа към определена посока, понеже пътищата, които водеха към Хибер и Октогеза, бяха преградени от неприятелския лагер, разположен срещу неговия лагер. Затова пък на самия Цезар се налагаше да мине през много дълбоки и труднопроходими долини, на много места неговото придвижване напред беше възпрепятствано от стръмни скали, тъй че войниците бяха принудени да предават оръжието си от ръце в ръце и те изминаваха голяма част от пътя без оръжие, подкрепяйки се едни други. Никой обаче не се отказа от тези трудности, а всички бяха уверени, че краят на всички техни мъки и тегла ще настъпи само ако успеят да пресекат пътя на противнка към Хибер и да попречат на неговото снабдяване с продоволствие.
[71] Erat occasio bene gerendae rei. Neque vero id Caesarem fugiebat, tanto sub oculis accepto detrimento perterritum exercitum sustinere non posse, praesertim circumdatum undique equitatu, cum in loco aequo atque aperto confligeretur; idque ex omnibus partibus ab eo flagitabatur. Concurrebant legati, centuriones tribunique militum: ne dubitaret proelium committere; omnium esse militum paratissimos animos. Afranianos contra multis rebus sui timoris signa misisse: quod suis non subvenissent, quod de colle non decederent, quod vix equitum incursus sustinerent collatisque in unum locum signis conferti neque ordines neque signa servarent. Quod si iniquitatem loci timeret, datum iri tamen aliquo loco pugnandi facultatem, quod certe inde decedendum esset Afranio nec sine aqua permanere posset.		69. Отначало войниците на Афраний ликуваха , като наизскачаха от своя лагер, за да гледат нашето потегляне, и обсипваха нашите войници с подигравки и ругатни: липсата на необходимите храни ги била принудила , викаха те, да бягат и да се завърнат в Илерда. Понеже маршът започна в противоположна на поставената цел посока и изглеждаше, че този път ги отклоняваше от целта, противниковите командири превъзнасяха с похвали своето решение да останат и да издържат в своя лагер. И действително те бяха насърчени в това свое схващане от обстоятелството, като виждаха, че нашите потеглят на път без товарни животни и без обоз. Ето защо те бяха твърдо убедени , че Цезар не е в състояние да издържа повече на липсата на храна. Когато обаче забелязаха отведнъж , че нашата походна колона завива малко по малко надясно и че първите ни редици вече задминават мястото, където се намираше техният лагер , то и най-мудните и най-ленивите техни войници започнаха да настояват да се излезе от лагера и се атакува противникът. Раздаде се командният вик "На оръжие!" и като оставиха само няколко кохорти като гарнизон на лагера, всички излязоха от него и побързаха да потеглят по прекия път към Хибер.
[72] Caesar in eam spem venerat, se sine pugna et sine vulnere suorum rem conficere posse, quod re frumentaria adversarios interclusisset. Cur etiam secundo proelio aliquos ex suis amitteret? cur vulnerari pateretur optime de se meritos milites? cur denique fortunam periclitaretur? praesertim cum non minus esset imperatoris consilio superare quam gladio. Movebatur etiam misericordia civium, quos interficiendos videbat; quibus salvis atque incolumibus rem obtinere malebat. Hoc consilium Caesaris plerisque non probabatur: milites vero palam inter se loquebantur, quoniam talis occasio victoriae dimitteretur, etiam cum vellet Caesar, sese non esse pugnaturos. Ille in sua sententia perseverat et paulum ex eo loco digreditur, ut timorem adversariis minuat. Petreius atque Afranius oblata facultate in castra sese referunt. Caesar praesidiis montibus dispositis omni ad Hiberum intercluso itinere quam proxime potest hostium castris castra communit.		70. Сега изходът от цялата битка зависеше от бързината, т.е. от това, кой пръв ще завземе тесния проход и планините. Труднопроходимият път обаче забавяше войската на Цезар, а войската на Афраний беше задържана от преследващата я конница на Цезар. Въпреки всичко обаче войниците на Афраний изпаднаха в твърде критично положение, причинено от непреодолимата необходимост; понеже дори и да стигнеха по-рано до планината, към която се стремяха, и по този начин да избегнеха опасността, те не биха могли да спасят обоза на цялата си войска, както и оставените в лагера кохорти. Войската на Цезар ги беше вече обкръжила и нямаше никакъв начин да им се окаже помощ. Цезар пръв стигна до целта. От високите скали той се спусна в низината и се разположи в нея срещу противника в боен ред. Когато Афраний, чийто ариегард при това беше постоянно атакуван от нашата конница , видя противника пред себе си, завзе една височина и се установи там на позиция. От това място той изпрати четири кохорти лековъоръжение испански войници към планинския връх, който се издигаше най-високо пред очите на всички, със заповедта да стигнат до него бегом и го овладеят. С това той целеше да ги последва веднага с главните си сили, да промени посоката на своето придвижване и по билото на планината да стигна до Октогеза. Когато обаче конницата на Цезар забеляза как лековъоръжените войници на противника се изкачват по бързо по околен път през равнината към върха, тя незабавно ги атакува. Нито за момент лековъоръжените не бяха в състояние да устоят на силния удар на конницата. И всички те, обкръжени от конницата, бяха избити пред очите на двете войски до крак.
[73] Postero die duces adversariorum perturbati, quod omnem rei frumentariae fluminisque Hiberi spem dimiserant, de reliquis rebus consultabant. Erat unum iter, Ilerdam si reverti vellent; alterum, si Tarraconem peterent. Haec consiliantibus eis nuntiantur aquatores ab equitatu premi nostro. Qua re cognita crebras stationes disponunt equitum et cohortium alariarum legionariasque intericiunt cohortes vallumque ex castris ad aquam ducere incipiunt, ut intra munitionem et sine timore et sine stationibus aquari possent. Id opus inter se Petreius atque Afranius partiuntur ipsique perficiundi operis causa longius progrediuntur.		71. Моментът беше подходящ да се сложи край на военните действия. Но Цезар си даваше напълно ясна сметка за това, че неприятелската войска под непосредственото впечатление на едно толкова сериозно поражение не би могла да оказва действена съпротива, още повече, че беше обкръжена от конницата на Цезар и трябваше да се сражава на равно и открито място. А от всички страни от него се искаше решително сражение. Легатите, центурионите и военните трибуни - всички се спуснаха и като се тълпяха около него, го убеждаваха да не се колебае, а да започне незабавно сражение. Всички войници горяха от желание за бой, докато войниците на Афраний беха дали вече многократно доказателства, че са обзети от страх: те не бяха подкрепили своите другари, не се бяха решили да се спуснат от хълма, едва издържали напора на нашата конница и били струали накуп своите отряди на едно място, без да спазват строя и да стоят при знамената си. Обаче ако Цезар се опасявал от неудобствата на този терен, то все пак на друго място щял да се представи сигурно удобен случай за сражение, тъй като Афраний щял да бъде принуден да отстъпи, понеже без вода не би могъл да издържи там.
[74] Quorum discessu liberam nacti milites colloquiorum facultatem vulgo procedunt, et quem quisque in castris notum aut municipem habebat conquirit atque evocat. Primum agunt gratias omnibus, quod sibi perterritis pridie pepercissent: eorum se beneficio vivere. Deinde de imperatoris fide quaerunt, rectene se illi sint commissuri, et quod non ab initio fecerint armaque cum hominibus necessariis et consanguineis contulerint, queruntur. His provocati sermonibus fidem ab imperatore de Petreii atque Afranii vita petunt, ne quod in se scelus concepisse neu suos prodidisse videantur. Quibus confirmatis rebus se statim signa translaturos confirmant legatosque de pace primorum ordinum centuriones ad Caesarem mittunt. Interim alii suos in castra invitandi causa adducunt, alii ab suis abducuntur, adeo ut una castra iam facta ex binis viderentur; compluresque tribuni militum et centuriones ad Caesarem veniunt seque ei commendant. Idem hoc fit a principibus Hispaniae, quos evocaverant et secum in castris habebant obsidum loco. Hi suos notos hospitesque quaerebant, per quem quisque eorum aditum commendationis haberet ad Caesarem. Afranii etiam filius adulescens de sua ac parentis sui salute cum Caesare per Sulpicium legatum agebat. Erant plena laetitia et gratulatione omnia, eorum, qui tanta pericula vitasse, et eorum, qui sine vulnere tantas res confecisse videbantur, magnumque fructum suae pristinae lenitatis omnium iudicio Caesar ferebat, consiliumque eius a cunctis probabatur.		72. Цезар обаче бе започвал да се надява, че би могъл да постигне своята цел без бой и без всякакви загуби от страна на своите войници, след като беше успял да отреже пътя на противниковото продоволствие. Защо трябваше да се лишава , макар и в успешно сражение , от когото и да било от своите бойци? Защо да допусне да понасят рани толкова заслужилите за него бойци? Защо най-сетне той да подлага на изпитание военното щастие, особено когато за пълководеца е не по-малко славно да побеждава с ум, отколкото с меч? Освен това Цезар изпитваше състрадание към римските си съграждани, които вждаше обречени на сигурна смърт, а той предпочитеше да спечели войната , но те да останат живи и здрави. С тези съображение на Цезар обаче беше естествено несъгласно войнишкото мнозинство: войниците се разговаряха на висок глас помежду си, че след като сега се пропуска такйв благоприятен случай да извоюват една толкова голяма победа, то и те ще престанат да се сражават дори и когато Цезар пожелае това. Той обеча държеше твърдо на своето решение и затова се придвижи малко назад, за да намали уплахата на противника. Петрей и Афраний се възползваха от тази възможност и се завърнаха в своя лагер.Цезар нареди да се завземат навсякъде планинските проходи и по този начин пресече всички пътища за Хибер; след това укрепи своя лагер в най-непосредствено съседство с лагера на противника.
[75] Quibus rebus nuntiatis Afranius ab instituto opere discedit seque in castra recipit, sic paratus, ut videbatur, ut, quicumque accidisset casus, hunc quieto et aequo animo ferret. Petreius vero non deserit sese. Armat familiam; cum hac et praetoria cohorte cetratorum barbarisque equitibus paucis, beneficiariis suis, quos suae custodiae causa habere consuerat, improviso ad vallum advolat, colloquia militum interrumpit, nostros repellit a castris, quos deprendit interficit. Reliqui coeunt inter se et repentino periculo exterriti sinistras sagis involvunt gladiosque destringunt atque ita se a cetratis equitibusque defendunt castrorum propinquitate confisi seque in castra recipiunt et ab eis cohortibus, quae erant in statione ad portas, defenduntur.		73. На дугия ден противниковите командири, разтревожени от това, че трябвало да се простят с всяка надежда за продоволствие и да стигнат до реката Хибер, започнаха да се съвещават по отношение на своите действия занапред. Пред тях имаше две възможности: или да се завърнат в Илерда, или да се отправят към Таракон. Докато още траеше тяхното съвещание, пристигна съобщението, че нашата конница непрекъснато напада техните водоносци. Като узнаха това, те разставиха нагъсто постове от конници и легионски кохорти и започнаха да прокопават вал от лагера до водоизточника, та зад това соръжение да могат без страх и без разставяне на постове да се снабдяват с вода. Петрей и Афраний си поделиха извършването на работите по строежа и се отдалечиха доста от лагера, за де могат да завършат тази работа.
[76] Quibus rebus confectis flens Petreius manipulos circumit militesque appellat, neu se neu Pompeium, imperatorem suum, adversariis ad supplicium tradant, obsecrat. Fit celeriter concursus in praetorium. Postulat, ut iurent omnes se exercitum ducesque non deserturos neque prodituros neque sibi separatim a reliquis consilium capturos. Princeps in haec verba iurat ipse; idem iusiurandum adigit Afranium; subsequuntur tribuni militum centurionesque; centuriatim producti milites idem iurant. Edicunt, penes quem quisque sit Caesaris miles, ut producatur: productos palam in praetorio interficiunt. Sed plerosque ei, qui receperant, celant noctuque per vallum emittunt. Sic terror oblatus a ducibus, crudelitas in supplicio, nova religio iurisiurandi spem praesentis deditionis sustulit mentesque militum convertit et rem ad pristinam belli rationem redegit.		74. Тяхното отдалечаване даде на войниците им пълната свобода да започнат да разговарят с нашите войници; техните войници излизаха на тълпи и всеки започна да търси и извиква свой познат и земляк от лагера на Цезар. Преди всичко те благодаряха от сърце на всички наши войници за това, че ден преди това, когато били изпаднали в пълна обърканост, те ги бяха пощадили; и само благодарение на тяхната милост те дължелие своя живот. След това те разпитваха дали може да се вярва на думата на пълководеца и дали бива да капитулират пред него, като му се доверят напълно. Те изказваха съжаления, че не са сторили това още в началото, а са вдигнали оръжие срещу свои близки приятели и еднокръвни братя. Насърчени от тези разговори, те помолиха пълководеца Цезар за твърдо обещание, че той ще пощади живота на Петрей и Афраний: не бивало да се добива впечатлението, че действат , забравяйки своя дълг, и предават своите другари. В случай на положителен отговор те били готови да преминат незабавно на страната на Цезар със знамената си и изпроводиха при него като пратеници центурионите на първите центурии, които да водят преговори за мир. През това време едни доведоха в лагера близките си , за де ги гостят, а други бяха доведени от своите близки в нашия лагер, тъй че изглеждаше като че ли от двата лагера бе образуван един. Дори голям брой трибуни и центуриони се явиха при Цезар и му поднесоха своите почитания. Същото сториха и испанските племенни първенци, които Петрей и Афраний бяха повикали при себе си и бяха задържали като заложници в своя лагер , за да могат чрез тяхното застъпничество и препоръка да бъдат представени на Цезар. Също и младият Афраний помоли Цезар чрез посредничеството на неговия легат Сулпиций за спасението на своя живот и живота на баща си. Всички бяха радостни и ликуваха, като се поздравяваха взаимно: едните за това, че са избягнали една толкова голяма опасност, а другите, че без кръвопролитие са могли да постигнат толкова голям успех. И по обща преценка вчерашната снизходителност на Цезар бе донесла обилни плодове и сега неговото решение намери пълно одобрение от всички.
[77] Caesar, qui milites adversariorum in castra per tempus colloquii venerant, summa diligentia conquiri et remitti iubet. Sed ex numero tribunorum militum centurionumque nonnulli sua voluntate apud eum remanserunt. Quos ille postea magno in honore habuit; centuriones in priores ordines, equites Romanos in tribunicium restituit honorem.		75. Като узна за тези произшествия, Афраний преустанови започнатите работи и се оттегли в лагера си и , както изглеждаше, бе решил да понесе спокойно и хладнокръвно всичко, което би могло да го сполети. Петрей обаче остана верен на себе си: той въоръже всички свои слуги, взе със себе си освен тях и преторианската кохорта 118, съставена от въоръжение с леки щикове варварски конници, които бяха бенефициарии 119 и образуваха обикновено неговата лична охрана, и препускайки бързо на кон, се озова на вала. Той тури край на разговорите между войниците, прогони нашите от своя лагер, а които му паднехав ръцете заповяда да бъдат избити. При вида на тази внезапна опасност останалите, изплашени, се събраха нагъсто на едно място, увиха своите плащове около лявата си ръка, изтеглиха мечовете си и тъй се отбраняваха срещу лековъоръжените и конниците, като се надяваха да стигнат до близкия лагер. И действително те успяха да се оттеглят в лагера, като кохортите, които бяха на предните постове пред вратите , ги приеха и се заеха с тяхната защита.
[78] Premebantur Afraniani pabulatione, aquabantur aegre. Frumenti copiam legionarii nonnullam habebant, quod dierum XXII ab Ilerda frumentum iussi erant efferre, cetrati auxiliaresque nullam, quorum erant et facultates ad parandum exiguae et corpora insueta ad onera portanda. Itaque magnus eorum cotidie numerus ad Caesarem perfugiebat. In his erat angustiis res. Sed ex propositis consiliis duobus explicitius videbatur Ilerdam reverti, quod ibi paulum frumenti reliquerant. Ibi se reliquum consilium explicaturos confidebant. Tarraco aberat longius; quo spatio plures rem posse casus recipere intellegebant. Hoc probato consilio ex castris proficiscuntur. Caesar equitatu praemisso, qui novissimum agmen carperet atque impediret, ipse cum legionibus subsequitur. Nullum intercedebat tempus, quin extremi cum equitibus proeliarentur.		76. След като извърши това, Петрей тръгна със сълзи на очи да обхожда манипулите, обръщаше се към отделните бойци и най-настойчиво ги молеше, заклевайки ги, да не предават него и своя пълководец на противника на позорна смърт. Цялата войска се събра бързо около преториума 120. Петрей отправи изискване всички да положат индивидуално клетва, че няма да напуснат войската и своите началници и че няа да извършват предателство спямо тях, нито пък ще вземат решения отделно от останалите. Като командващ той самият пръв положи клетва, като я произнасяше дула по дула, а след това накара Афраний да положи същата тържествена клетва. Подир това следваха трибуните и центурионите; строени по центурии, бяха доведени и мойниците, които положиха същата клетва. След това бе разгласена заповед, по силата на която всеки, който укриваше у себе си Цезаров войник, трябваше да го доведе. Тези, които бяха доведени, яха екзекутирани публично пред преториума. Голяма част от войниците, приети като гости обаче, те укриха и през нощта изпратиха през вала навън. По такъв начин терорът, провеждан от Помпеевите командири, жестоките екзекуции и новата тържествена клетва осуетиха надеждата за капитулацията, която беше започнала, промениха настроението на войиците и върнаха нещата към предишното положение на война.
[79] Genus erat hoc pugnae. Expeditae cohortes novissirnum agmen claudebant pluresque in locis campestribus subsistebant. Si mons erat ascendendus, facile ipsa loci natura periculum repellebat, quod ex locis superioribus, qui antecesserant, suos ascendentes protegebant; cum vallis aut locus declivis suberat, neque ei, qui antecesserant, morantibus opem ferre poterant, equites vero ex loco superiore in aversos tela coniciebant, tum magno erat in periculo res. Relinquebatur, ut, cum eiusmodi locis esset appropinquatum, legionum signa consistere iuberent magnoque impetu equitatum repellerent, eo submoto repente incitati cursu sese in valles universi demitterent atque ita transgressi rursus in locis superioribus consisterent. Nam tantum ab equitum suorum auxiliis aberant, quorum numerum habebant magnum, ut eos superioribus perterritos proeliis in medium reciperent agmen ultroque eos tuerentur; quorum nulli ex itinere excedere licebat, quin ab equitatu Caesaris exciperetur.		77. Цезар нареди противниковите войници, които бяха дошли в неговия лагер по време на преговорите, да се издирят грижливо и да бъдат изпратени обратно. Някои от трибуните и от центурионите обаче останаха доброволно при него. Впоследствие той се отнасяше с голямо уважение към тях: на центурионите възстанови предишния им ранг, а на римските конници - длъжността им на военни трибуни 121.
[80] Tali dum pugnatur modo, lente atque paulatim proceditur, crebroque, ut sint auxilio suis, subsistunt; ut tum accidit. Milia enim progressi IIII vehementiusque peragitati ab equitatu montem excelsum capiunt ibique una fronte contra hostem castra muniunt neque iumentis onera deponunt. Ubi Caesaris castra posita tabernaculaque constituta et dimissos equites pabulandi causa animum adverterunt, sese subito proripiunt hora circiter sexta eiusdem diei et spem nacti morae discessu nostrorum equitum iter facere incipiunt. Qua re animum adversa Caesar refectis legionibus subsequitur, praesidio impedimentis paucas cohortes relinquit; hora x subsequi pabulatores equitesque revocari iubet. Celeriter equitatus ad cotidianum itineris officium revertitur. Pugnatur acriter ad novissimum agmen, adeo ut paene terga convertant, compluresque milites, etiam nonnulli centuriones, interficiuntur. Instabat agmen Caesaris atque universum imminebat.		78. Тогава войниците на Афраний бяха силно възпрепятствани при снабдяването си с фураж и само с голяма мъка си набавяха вода. Войниците от легионите разполагаха все още с някакъв излишък от продоволствие, защото , когато напускаха Илерда, им бе заповядано да вземат със себе си храна за седем дни. Лековъоръжените пехотинци и спомагателните войски обаче страдаха от липса на продоволствие, тъй като нямах достатъчно средства, за да си ги набавят, пък и физически не били свикнали да носят тежък багаж. Затова голям брой от тях дазартираха и преминаваха ежедневно на сраната на Цезар. Толкова бедствено беше положението на Афраниевите привърженици! Но от двата плана, които им се предлагаха, по-лесен им се виждаше този да се завърнат отново в Илерда, тъй като там те бяха оставили малко продоволствие. Там те се надяваха, че ща могат да вземат по-нататъшни мерки. А Таракон беше твърде далеч; те виждаха, че по този дълъг път можеха да се случат много неочаквани неща. И тъй те се решиха да приемат първия план и затова излязоха от своя лагер. Цезар изпрати своята конница напред, за да обезпокоява техния ариегард и да го задържа, а подир нея той самият потегли с легионите, следвайки я по петите. И тъкмо тук започнаха сблъскванията между задните редици на ариегарда и нашата конница, които не преставаха нито за момент.
[81] Tum vero neque ad explorandum idoneum locum castris neque ad progrediendum data facultate consistunt necessario et procul ab aqua et natura iniquo loco castra ponunt. Sed isdem de causis Caesar, quae supra sunt demonstratae, proelio non lacessit et eo die tabernacula statui passus non est, quo paratiores essent ad insequendum omnes, sive noctu sive interdiu erumperent. Illi animadverso vitio castrorum tota nocte munitiones proferunt castraque castris convertunt. Hoc idem postero die a prima luce faciunt totumque in ea re diem consumunt. Sed quantum opere processerant et castra protulerant, tanto aberant ab aqua longius, et praesenti malo aliis malis remedia dabantur. Prima nocte aquandi causa nemo egreditur ex castris; proximo die praesidio in castris relicto universas ad aquam copias educunt, pabulatum emittitur nemo. His eos suppliciis male haberi Caesar et necessariam subire deditionem quam proelio decertare malebat. Conatur tamen eos vallo fossaque circummunire, ut quam maxime repentinas eorum eruptiones demoretur; quo necessario descensuros existimabat. Illi et inopia pabuli adducti et, quo essent expeditiores, omnia sarcinaria iumenta interfici iubent.		79. Сражението се водеше по следния начин: неприятелският ариегард завършваше с повече кохорти в пълна бойна готовност, които го прикриваха. На равните места те се спираха и оказваха съпротива на нашата конница. Когато в планинската височина имаше изкачване нагоре, самият терен способстваше за отстраняване на опасността:онези , които бяха отишли напред, можеха без усилия да прикриват своите другари отвисоко. Когато обаче на пътя им се изпречваше долина или изобщо стръмно спускане надолу, предните части не можеха да подпомагат по никакъв начин изостаналите назад, докато нашата конница обсипваше отвисоко с копия и стрели в тил противника и тогава неговото положение ставаше много опасно. Затова, когато противникът се доближаваше до токива места, на него не оставаше нищо друго , освен да заповяда цели легиони да преустановят своето придвижване, да образуват фронт и с организирана мощна атака да отблъснат нашата конница. Успяваха ли да сторят това, тогава те всички трябваше да се спуснат с най-голяма бързина в долината, да я прекосят стремглаво и да се установят отново на най-близките планински възвишения. Неприятелската конница, въпреки че беше толкова многобройна , не беше в състояние да окаже и най-малка помощ на своите. От битките през последните дни тя беше наплашена до такава степен, че пехотата трябваше да я вземе в средата на своето ядро и самата тя да я защитава. А ако някой от неприятелските войници се осмеляваше да излезе от редиците, той неминуемо беше залавян от конницата на Цезар.
[82] In his operibus consiliisque biduum consumitur; tertio die magna iam pars operis Caesaris processerat. Illi impediendae reliquae munitionis causa hora circiter VIIII signo dato legiones educunt aciemque sub castris instruunt. Caesar ab opere legiones revocat, equitatum omnem convenire iubet, aciem instruit; contra opinionem enim militum famamque omnium videri proelium defugisse magnum detrimentum afferebat. Sed eisdem de causis, quae sunt cognitae, quo minus dimicare vellet, movebatur, atque hoc etiam magis, quod spatii brevitate etiam in fugam coniectis adversariis non multum ad summam victoria iuvare poterat. Non enim amplius pedum milibus duobus ab castris castra distabant; hinc duas partes acies occupabant duae; tertia vacabat ad incursum atque impetum militum relicta. Si proelium committeretur, propinquitas castrorum celerem superatis ex fuga receptum dabat. Hac de causa constituerat signa inferentibus resistere, prior proelio non lacessere.		80. Сражавайки се по този начин, противникът се придвижваше бавно и по малко ; той се спираше често, за да окаже помощ на своите другари. Така се случи и сега. След като бяха изминали път от четири мили, по време на който бяха обезпоксоявани непрекъснато и извънредно силно от нашата конница, те най-сетне се изкачиха на един висок планински хребет и се разположиха там на лагер, като укрепиха чрез окопаване само онази негова страна, която бе обърната срещу противника. Те обаче не снеха багажа от товарните животни и като забелязаха, че Цезар разполага своя лагер, че е опънал палатките и че е изпратил в различни посоки конници, за да събират фураж, още в шест часа на същия ден внезапно напуснаха своя лагер и продължиха своето придвижване напред, като се надяваха, че ще ни изпреварят вследствие на това, че нашата конница се беше отдалечила. Щом като забеляза това, Цезар изведе легионите си от лагера и се впусна по петите на противника. За охрана на обоза той остави само няколко кохорти и им заповяда да повикат обратно фуражьорите и конниците, които трябваше да го последват в десет часа. Така конницата и фуражьорите се завърнаха бързо обратно, при което конницата се зае отново да изпълнява своите обичайни задачи, свързани с походната служба. Започнаха ожесточени сблъсквания с ариегарда на неприятеля, тъй че той едва не удари на бягство и загуби голям брой войници, в това число и няколко центуриони. А пехотната колона на Цезар вече се придвжваше и застрашаваше противника с цялата си маса.
[83] Acies erat Afraniana duplex legionum V; tertium in subsidiis locum alariae cohortes obtinebant; Caesaris triplex; sed primam aciem quaternae cohortes ex V legionibus tenebant, has subsidiariae ternae et rursus aliae totidem suae cuiusque legionis subsequebantur; sagittarii funditoresque media continebantur acie, equitatus latera cingebat. Tali instructa acie tenere uterque propositum videbatur: Caesar, ne nisi coactus proelium committeret; ille, ut opera Caesaris impediret. Producitur tamen res, aciesque ad solis occasum continentur; inde utrique in castra discedunt. Postero die munitiones institutas Caesar parat perficere; illi vadum fluminis Sicoris temptare, si transire possent. Qua re animadversa Caesar Germanos levis armaturae equitumque partem flumen traicit crebrasque in ripis custodias disponit.		81. Сега на противника беше отнета всяка възможност да потърси удобно място и да продължи своето придвижване напред; той трябваше да се спре принудително и да се установи на лагер на неудобно място и далеч от вода. По същите причини обаче, които посочихме преди това, Цезар и сега не ги атакува, но не позволи и на своите войници да опънат на този ден палатките си , за да бъдат всеки момент напълно готови за преследване независимо от това, дали противникът ще се опита да се изплъзне през деня или през нощта. След ато бе схванал недостатъците на своя лагер, неприятелят полагаше неспирно усилия през цялата нощ да изнесе напред своите укрепителни съоръжения и да смени своя лагер с друг. Същата тази дейност неприятелят продължаваше да извършва и на следния ден, и то от ранни зори, през целия ден. Колкото повече обаче напредваше при строежа на укрепителните съоръжения и колкото повече придвижваше своя лагер напред, толкова повече неприятелят се отдалечаваше от водата, тъй че по този начин лекуваше настоящото зло с друго. Затова и през следната нощ вече никой не се реши да излезе от лагера за вода; на следния ден обаче, като оставиха охрана на лагера, неприятелите се вдигнаха с цялата си войска за вода. За фураж обаче не беше изпратен никой. Вместо да даде решително сражение, Цезар предпочете да изтощи чрез тези страдания противника и да го принуди да капитулира. И все пак Цезар се зае да насипе вал и да прокопае около неприятелския лагер ров с цел да предотврати един внезапен негов опит да пробие блокадата - всъщност последното средство, към което неприятелите трябваше вероятно да прибягнат по необходимост. Поради липса на фураж, а също и с оглед към това да си осигурят едно облекчено придвижване те наредиха да се изколят всички товари животни.
[84] Tandem omnibus rebus obsessi, quartum iam diem sine pabulo retentis iumentis, aquae, lignorum, frumenti inopia colloquium petunt et id, si fieri possit, semoto a militibus loco. Ubi id a Caesare negatum et, palam si colloqui vellent, concessum est, datur obsidis loco Caesari filius Afranii. Venitur in eum locum, quem Caesar delegit. Audiente utroque exercitu loquitur Afranius: non esse aut ipsis aut militibus succensendum, quod fidem erga imperatorem suum Cn. Pompeium conservare voluerint. Sed satis iam fecisse officio satisque supplicii tulisse perpessos omnium rerum inopiam; nunc vero paene ut feras circummunitos prohiberi aqua, prohiberi ingressu, neque corpore dolorem neque animo ignominiam ferre posse. Itaque se victos confiteri; orare atque obsecrare, si qui locus misericordiae relinquatur, ne ad ultimum supplicium progredi necesse habeat. Haec quam potest demississime et subiectissime exponit.		82. За построяването на споменатите укрепителни съоръжения и за осъществяването на Цезаровите планове изминаха два дни. На третия ден голяма част от строежите му бяха на привършване. Но за да осуетят завършването на останалата част от укрепленията, неприятелите около девет часа дадоха сигнал, изведоха легионите си и ги построиха в боен ред пред своя лагер. Тогава Цезар повика от строежа на укрепленията своите легиони, заповяда да се събере при него цялата конница и я построи също в боен ред. Защото по негова преценка досегашното му отбягване да започне сражение, противно на настроенията на войниците и на общото мнение, би могло да му навреди твърде много. Но не само добре известните вече причини го възпираха от желанието да предприеме решително сражение, а сега в много по-голяма степен се опасяваше, ча близкото разстояние между лагерите би допринесло малко за една наистина решителна победа дори ако неприятелите бъдат обърнати в бягство. Те, двата лагера, отстояха един от друг на не повече от две хиляди стъпки, а две трети от това разстояние заемаха двете строени в боен ред войски и само една трета оставаше свободна за придвижване напред и за атакуване. Освен това, дори ако се започнеше сражение, близостта на лагерите би предоставила бързо на разбитата и обърната в бягство армия място за оттегляне. Ето защо тъкмо по тази причина Цезар реши да даде отпор, ако неприятелите го атакуват, а не самият да започне сражение.
[85] Ad ea Caesar respondit: nulli omnium has partes vel querimoniae vel miserationis minus convenisse. Reliquos enim omnes officium suum praestitisse: se, qui etiam bona condicione, et loco et tempore aequo, confligere noluerit, ut quam integerrima essent ad pacem omnia; exercitum suum, qui iniuria etiam accepta suisque interfectis, quos in sua potestate habuerit, conservarit et texerit; illius denique exercitus milites, qui per se de concilianda pace egerint; qua in re omnium suorum vitae consulendum putarint. Sic omnium ordinum partes in misericordia constitisse: ipsos duces a pace abhorruisse; eos neque colloquii neque indutiarum iura servasse et homines imperitos et per colloquium deceptos crudelissime interfecisse. Accidisse igitur his, quod plerumque hominum nimia pertinacia atque arrogantia accidere soleat, uti eo recurrant et id cupidissime petant, quod paulo ante contempserint. Neque nunc se illorum humilitate neque aliqua temporis opportunitate postulare, quibus rebus opes augeantur suae; sed eos exercitus, quos contra se multos iam annos aluerint, velle dimitti. Neque enim sex legiones alia de causa missas in Hispaniam septimamque ibi conscriptam neque tot tantasque classes paratas neque submissos duces rei militaris peritos. Nihil horum ad pacandas Hispanias, nihil ad usum provinciae provisum, quae propter diuturnitatem pacis nullum auxilium desiderarit. Omnia haec iam pridem contra se parari; in se novi generis imperia constitui, ut idem ad portas urbanis praesideat rebus et duas bellicosissimas provincias absens tot annis obtineat; in se iura magistratuum commutari, ne ex praetura et consulatu, ut semper, sed per paucos probati et electi in provincias mittantur; in se etiam aetatis excusationem nihil valere, cum superioribus bellis probati ad obtinendos exercitus evocentur; in se uno non servari, quod sit omnibus datum semper imperatoribus, ut rebus feliciter gestis aut cum honore aliquo aut certe sine ignominia domum revertantur exercitumque dimittant. Quae tamen omnia et se tulisse patienter et esse laturum; neque nunc id agere, ut ab illis abductum exercitum teneat ipse, quod tamen sibi difficile non sit, sed ne illi habeant, quo contra se uti possint. Proinde, ut esset dictum, provinciis excederent exercitumque dimitterent; si id sit factum, se nociturum nemini. Hanc unam atque extremam esse pacis condicionem.		83. Войската на Афраний, състояща се от пет легиона, бе построена в две бойни линии, а третата линия като резервна заемаха спомагателните кохорти. Цезаровата войска беше също тъй построена в три бойни линии, но в първата бойна линия имаше по четири кохорти от всеки от петте легиона; подир тях - във втората редица - като резерв следваха по три кохорти, а след това- в третата редица - пак по три кохорти, всяка от своя съответен легион. Стрелците и прашкарите стояха в центъра, а конницата прикриваше фланговете. Такова построяване на бойните сили явно отговаряше на предварително поставените и от двете страни цели: Цезар можеше да влезе в сражение само ако бъдеше принуден да стори това; а Афраний - само за да попречи да се довършат обсадните съоръжения на Цедар. Въпреки това обаче се наложи продължително изчакване: чак до залез-слънце двете войски стояха построени в боен ред една срещу друга и едва след това се прибраха в лагерите си. На другия ден Цедар отново пристъпи към завършване на започнатите военни съоръжения, а неприятелите започнаха да търсят брод на река Сикорис, като се надяваха да я преминат. Като забеляза това, Цезар прехвърли през реката лековъоръжените германци и част от конницата и разстави нагъсто постове по нейните брегове.
[86] Id vero militibus fuit pergratum et iucundum, ut ex ipsa significatione cognosci potuit, ut, qui aliquid iusti incommodi exspectavissent, ultro praemium missionis ferrent. Nam cum de loco et tempore eius rei controversia inferretur, et voce et manibus universi ex vallo, ubi constiterant, significare coeperunt, ut statim dimitterentur, neque omni interposita fide firmum esse posse, si in aliud tempus differretur. Paucis cum esset in utramque partem verbis disputatum, res huc deducitur, ut ei, qui habeant domicilium aut possessionem in Hispania, statim, reliqui ad Varum flumen dimittantur; ne quid eis noceatur, neu quis invitus sacramentum dicere cogatur, a Caesare cavetur.		84. Накрая, изтощени във всяко отношение, вече четвърти ден без фураж за задържаните в лагера животни, без мода, без дърва, без жито, неприятелите се обърнаха с молба да се започат преговори, но по възможност на място, отдалечено от войниците. Цезар отказа да изпълни тази тяхна молба и заяви, че ако те действително желаят да преговарят, той е съгласен само на публични преговори. Тогава те му предадоха като заложник сина на Афраний и се явиха на определеното от него място. Пред двете войски Афраний произнесе следната реч: Цезар не трябвало да се гневи нито на самите тях, нито на войниците, че са искали да останат верни на клетвата си пред своя главнокомандващ Гней Помпей. Но те вече достатъчно били изпълнили своите задължениея и били понесли достатъчно мъки и страдания. Лишени от всичко най-необходимо, почти като пленени животни, на тях сега не се разрешавало нито да се снабдят с вода, нито пък им се позволявало да се придвижат; техните тела не можели да понасят повече мъки и страдания, а душите им - позор и безчестие. Ето защо тя се признавали за победени и коленопреклонно умолявали Цезар, ако все още у него е останала капка милост, да не смята , че е необходимо да прибягва до най-суровото наказание. Всичко това Афраний изрече най-смирено и най-покорно.
[87] Caesar ex eo tempore, dum ad flumen Varum veniatur, se frumentum daturum pollicetur. Addit etiam, ut, quod quisque eorum in bello amiserit, quae sint penes milites suos, eis, qui amiserint, restituatur; militibus aequa facta aestimatione pecuniam pro his rebus dissolvit. Quascumque postea controversias inter se milites habuerunt, sua sponte ad Caesarem in ius adierunt. Petreius atque Afranius cum stipendium ab legionibus paene seditione facta flagitarentur, cuius illi diem nondum venisse dicerent, Caesar ut cognosceret, postulatum est, eoque utrique, quod statuit, contenti fuerunt. Parte circiter tertia exercitus eo biduo dimissa duas legiones suas antecedere, reliquas subsequi iussit, ut non longo inter se spatio castra facerent, eique negotio Q. Fufium Calenum legatum praeficit. Hoc eius praescripto ex Hispania ad Varum flumen est iter factum, atque ibi reliqua pars exercitus dimissa est.		85. На това Цезар отговори: "На никой друг тъй не подобавало да се оплаква и да моли за състрадание, както на Афраний; и всички други били изпълнили своя дълг; изпълнил го бил и той - Цезар; не бил пожелал да влезе в сражение дори при изгодни за него условия - на равно място и при благоприятно време, за да може да се пристъпи към сключването на мир без каквито и да било пречки; изпълнилиа била своя дълг и неговата войска: тя била спасила и защитила тези, които били вече попаднали в ръцете й , макар че самата тя била подложена на оскърблания и обиди и претърпяла избиването на свои войници; изпълнили били своя дълг най-сетне и войниците от войската на Афраний: те сами, по свой почин били започнали преговори за мир и с това се били погрижили да запазят живота на всички свои другари. Така че всички военни чинове били проявили състрадание, а само те - военачалниците Афраний и Петрей - не желаели да чуят дори и дума за мир. Те не били зачели и правото на преговори, и правото на примирие; най-жестоко били избили хора прости, наивни, подлъгани по време на онези преговори. Впрочем тези тук - Афраний и Петрей - сега се оказали в същото положение, в което обикновено се оказват хора, прекалено твърдоглави и високомерни: търсели и от вси сърце искали това, което само до неотдавна били пренебрегвали. Сега, когато те били толкова унижение и моментът бил толкова благоприятен, той- Цезар - не желаел нищо, което би увеличило неговите сили: единственото негово желание било да бъдат разпуснати всички тези войски, които в продължение на толкова много години вача те били поддържали против него; защото не заради някаква друга цел били изпратени в Испания тези шест легиона, а седмият бил набран там и били приготвени толкова големи морски ескадри и тайно изпратени толкова опитни техни командири! Тези действия не били извършени с цел да бъдат усмирени Испаниите, нито пък за да задоволят нуждите на нашата провинция, която благодарение на толкова продължителен мир съвсем не се нуждаела от някакво военна помощ. Всички тези действия още от много отдавна били насочени единствено срещу него: също тъй против него се учредила и новата форма на военна власт: едно и също лице пред вратите на Рим да бъде пълновластен господар на положението в столицата и макар да отсъства, в продължение на толкова години да държи две извънредно войнствени провинции 122. Против него било насочено и анулирането на правата на магистратите, та като управители на провинции да се изпращат не бивши претори и консули, както се практикувало винаги досега, а любимци и избраници на шепа олигархи; против него било насочено и това - да се зачита възрастта на войниците, а за командири на армии да се издигат по-стари хора, отличили се в предишните войни; на него единствен се отнемало правото, което винаги досега се е предоставяло на всички пълководци след успешно завършена война, ако не с почести, то поне без да бъде опозорен, да се завърне у дома си в Рим и едва тогава да разпусне своята войска. Всичко това той бил понесъл търпеливо и щял да лиши своите противници от войската им и да я постави под свое командване - това за него би било много лесно да стори, а искал те да не разполагат с войска, която биха могли да отправят срещу него. Това било единственото и последно условие за сключване на мир."