ROMULUS

De bello Hispaniensi * Испанската война
Превод: в: Исторически съчинения, Кост. Костакев, Наука и изкуство, 1991

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

[1] Pharnace superato, Africa recepta, qui ex his proeliis cum adulescente Cn. Pompeio profugissent, cum вЂ¦ et ulterioris Hispaniae potitus esset, dum Caesar muneribus dandis in Italia detinetur, вЂ¦ quo facilius praesidia contra compararet, Pompeius in fidem uniuscuiusque civitatis confugere coepit. Ita partim precibus partim vi bene magna comparata manu provinciam vastare. Quibus in rebus non nullae civitates sua sponte auxilia mittebant, item non nullae portas contra cludebant. Ex quibus si qua oppida vi ceperat, cum aliquis ex ea civitate optime de Cn. Pompeio meritus civis esset, propter pecuniae magnitudinem alia qua ei inferebatur causa, ut eo de medio sublato ex eius pecunia latronum largitio fieret. Ita pacis commoda hoste +hortato+ maiores augebantur copiae. +Hoc crebris nuntiis in Italiam missis civitates contrariae Pompeio+ auxilia sibi depostulabant.		1. След като Фарнак 1 беше победен и след като Африка бе завладяна отново, остатъците от неприятелската войска се насочиха към Балеарските острови 2 под командуването на младия Гней Помпей, а след това завладяха Далечна Испания 3. През това време, докато Цезар беше зает с подготовката на празничните зрелища, съпроводени с гладиаторски игри, за да може да събере по-лесно сили за отбрана срещу противника, Помпей положи грижи да призове към вярност населението на отделните общини, за да се сдобие по-лесно с подкрепа срещу Цезар. И тъй, след като се сдоби с молби и със сила с една много силна армия, той опустоши провинцията. Някои общини му изпращаха доброволно помощни войски за тези военни действия, обаче някои му затваряха вратите на своите крепостни стени. Когато Гней Помпей превземеше някой град със сила, въпреки че жителите на това селище бяха оказали големи заслуги на баща му Гней Помпей, той намираше повод да наклевети местните по-богати хора, за да ги лиши от живот и да раздаде щедро богатствата им на своите наемни разбойници. Малцина обаче се съблазняваха от даваните им от неприятеля богатства. Но колкото по-силен натиск упражняваше той върху провинцията, толкова повече се увеличаваха неговите войски. Общините, които бяха противници на Помпей, изпращаха често пратеници в Италия и молеха за помощ.
[2] C. Caesar dictator tertio, designatus dictator quarto multis +iterante diebus coniectis+ cum celeri festinatione ad bellum conficiendum in Hispaniam cum venisset, legatique Cordubenses, qui a Cn. Pompelo discessissent, Caesari obviam venissent, a quibus nuntiabatur nocturno tempore oppidum Cordubam capi posse, quod nec opinantibus adversariis eius provinciae potitus esset, simulque quod tabellariis, qui a Cn. Pompeio dispositi omnibus locis essent, qui certiorem Cn. Pompeium de Caesaris adventu facerentвЂ¦ multa praeterea veri similia proponebant. Quibus rebus adductus quos legatos ante exercitui praefecerat Q. Pedium et Q. Fabium Maximum de suo adventu facit certiores, utque sibi equitatus qui ex provincia fuisset praesidio esset. Ad quos celerius quam ipsi opinati sunt appropinquavit neque, ut ipse voluit, equitatum sibi praesidio habuit.		2. Гай Цезар, който вече три пъти беше избиран за диктатор, бе десигниран и за четвърти път и преди да завърши много от работите, той потегли за Испания, за да сложи колкото е възможно по-скоро край на войната. Щом пристигна там, пи него дойдоха пратеници на жителите на град Кордуба, които бяха отпаднали вече от своя съюз с Гней Помпей. Те се срещнаха с Цезар и му съобщиха, че градът може да се превземе през нощта, тъй като беше завладял провинцията, без противниците му да усетят. Освен това те му съобщиха, че куриерите, които Гней Помпей беше разпратил във всички посоки, които да съобщят за пристигането на Цезар, са заловени. И те изложиха още много други неща, които бяха правдоподобни. А той, подбуден от всичко това, уведоми за своето пристигане легатите Квинт Педий и Квинт Фабий Максим, които беше поставил преди това начело на войската, и им нареди да му изпратят в подкрепа цялата конница, която бяха набрали от провинцията. След това обаче той пристигна при тях много по-бързо, отколкото те очакваха, и то без подкрепата на конницата, както желаеше.
[3] Erat idem temporis Sex. Pompeius frater qui cum praesidio Cordubam tenebat, quod eius provinciae caput esse existimabatur; ipse autem Cn. Pompeius adulescens Uliam oppidum oppugnabat et fere iam aliquot mensibus ibi detinebatur. Quo ex oppido cognito Caesaris adventu legati clam praesidia Cn. Pompei Caesarem cum adissent, petere coeperunt uti sibi primo quoque tempore subsidium mitteret. Caesar вЂ“ eam civitatem omni tempore optime de populo Romano meritam esse вЂ“ celeriter sex cohortis secunda vigilia iubet proficisci, pari equites numero. Quibus praefecit hominem eius provinciae notum et non parum scientem, L. Vibiurn Paciaecum. Qui cum ad Cn. P praesidia venisset, incidit idem temporis ut tempestate adversa vehementique vento adflictaretur; aditusque vis tempestatis ita obscurabat ut vix proximum agnoscere possent. Cuius incommodum summam utilitatem ipsis praebebat. Ita cum ad eum locum venerunt, iubet binos equites conscendere, et recta per adversariorum praesidia ad oppidum contendunt. Mediisque eorum praesidiis cum essent, cum quaereretur qui essent unus ex nostris respondit, ut sileat verbum facere: nam id temporis conari ad murum accedere, ut oppidum capiant; et partim tempestate impediti vigiles non poterant diligentiam praestare, partim illo responso deterrebantur. Cum ad portam appropinquassent, signo dato ab oppidanis sunt reccepti, et pedites dispositi partim ibi remanserunt, equites clamore facto eruptionem in adversariorum castra fecerunt. Sic in illo facto, cum inscientibus accidisset, existimabant prope magna pars hominum qui in his castris fuissent se prope captos esse.		3. По това време в Кордуба се намираше Секст Помпей, братът на Гней Помпей Млади, който охраняваше града със силен гарнизон, понеже той се смяташе за главен град на цялата провинция. Самият Гней Помпей Млади обаче обсаждаше града Улия 4 и се бавеше там вече няколко месеца. Когато от този град се узна за пристигането на Цезар, жителите му изпроводиха при него пратеници, които се промъкнаха тайно през поставените постове и като пристигнаха при него, го замолиха да им изпрати подкрепления колкото е възможно по-скоро. Тъй като Цезар помнеше добре, е жителите на този град са оказвали през цялото време най-големи услуги на римския народ, затова заповяда веднага още по време на втората нощна стража шест кохорти заедно със същия брой конници да потеглят в тяхна подкрепа. Наело на този отряд Цезар постави Луций Вибий Пациек, мъж с голям опит в тази провинция и с големи познания по всички въпроси. Когато той се приближи до предните постове на Гней Помпей Млади, се разрази страшна буря, задуха силен вятър и силата на бурята затъмни пътищата така, че и намиращият се най-близо човек не би могъл да бъде разпознат. Тези неприятности, свързани с времето, се оказаха обаче от най-голяма полза за нашите войници. Когато стигнаха до неприятелските позиции, Луций Вибий Пациек заповяда на двама конници да възседнат конете си и да се устремят направо през неприятелските редици към града. Когато те се озовали сред неприятелските редици, някой ги запитал (къде отиват), а един от нашите отговорил да мълчат и да не говорят, защото по това време неприятелите се опитвали да стигнат до крепостната стена и да превземат града. По тази причина неприятелските стражи, отчасти може би възпрепятствувани от бурята, не можаха да проявят нужната бдителност, а отчасти може би повярваха и се изплашиха от техния отговор. Когато се приближиха до вратата на крепостта, след като дадоха знак, те бяха приети от жителите на селището. А пехотинците и конниците, освен двамата в града, нададоха гръмки бойни викове и се втурнаха в атака срещу неприятелския лагер. И тъй като неприятелите съвсем не очакваха такова нападение, помислиха, че голяма част от хората, които се намираха в лагера, са вече почти заловени в плен.
[4] Hoc misso ad Uliam praesidio Caesar, ut Pompeium ab ea oppugnatione deducercet, ad Cordubam contendit, ex quo itinere loricatos viros fortis cum equitatu ante praemisit. Qui simul in conspectum oppidi se dederunt, cum equis recipiuntur. Hoc a Cordubensibus nequaquam poterat animadverti. Appropinquantibus ex oppido bene magna multitudo ad equitatum concidendum cum exissent, loricati, ut supra scripsimus, ex equis descenderunt et magnum proelium fecerunt, sic uti ex infinita hominum multitudine pauci in oppidum se reciperent. Hoc timore adductus Sex. Pompeius litteras fratri misit ut celeriter sibi subsidio veniret, ne prius Caesar Cordubam caperet quam ipse illo venisset. Itaque Cn. Pompeius Ulia prope capta litteris fratris excitus cum coplis ad Cordubam iter facere coepit.		4. След като изпрати тази военна помощ на Улия, Цезар, за да принуди Гней Помпей Млади да снеме обсадата от този град, се отправи към Кордуба. Още през това време на своя марш той изпрати един отряд, съставен от пехотинци с шлемове и брони и от конници. Когато тези бойци се появиха пред града, нашите пехотинци и конници възседнаха конете на конниците и застанаха зад гърбовете им. Това обаче не можеше да се забележи от жителите на Кордуба и когато нашата конница дойда съвсем близо до града, срещу нея неприятелите изпратиха многобройни конници, които да избият нашата конница, когато тя излезе от града. Тежковъоръжените пехотинци с шлемове и брони, за които вече споменахме, наскачаха от конете и започнаха голяма битка, тъй че от това безбройно човешко множество само малка част успя да се оттегли в града. Изплашен от настъпилата паника, Секст Помпей изпрати писмо до брат си незабавно да му се притече на помощ, за да не би Цезар да превземе Кордуба, преди той да дойде при него. Разтревожен от това писмо на брат си, Гней Помпей сне обсадата от Улия, която беше вече почти превзета, и се отправи с войските си към Кордуба.
[5] Caesar, cum ad flumen Bacetim venisset neque propter altitudincem fluminis transire posset, lapidibus corbis plenos demisit: insuper ponit trabes; ita ponte facto copias ad castra tripertito traduxit. Tendebat adversum oppidum e regione pontis, ut supra scripsimus, tripertito. Huc cum Pompeius cum suis copiis venisset, ex adverso pari ratione castra ponit. Caesar, ut eum ab oppido comineatuque excluderet, bracchium ad pontem ducere coepit: pari idem condicione Pompeius facit. Hic inter duces duos fit contentio uter prius pontem occuparet; ex qua contentione cotidiana minuta proelia fiebant, ut modo hi, non numquam illi superiores discederent. Quae res cum ad maiorem contentionem venisset, ab utrisque comminus pugna inita, dum cupidius locum student tenere, propter pontem coagulabantur, fluminis ripas appropinquantes coangustati praecipitabantur. Hic alternis non solum morti mortem exaggerabant, sed tumulos tumulis exaequabant. Ita diebus compluribus [consumptis] cupiebat Caesar, si qua condicione posset, adversarios in aequum locum deducere et primo quoque tempore de bello decernere.		5. Когато Цезар дойде на реката Бетис 5 и не можа да я премине поради нейната дълбочина, той нареди да се нахвърлят във водата кошове, напълнени с камъни. Над тях постави талпи и така построи мост, по който превзе войската си, разделена на три колони, и се разположи на лагер. Както споменахме вече, срещу моста се намираше градът, който имаше три квартала. Щом пристигна тук с войската си, Помпей разположи своя лагер по подобен план срещу нашия лагер. За да му попречи на достъпа до града и на връзките му с неговите хора и на снабдяването му с продоволствие, Цезар започна да прокарва един страничен окоп по посока на моста. Така направи и Помпей, следвайки същата посока. Тогава между двамата военачалници последва надпревара кой пръв от тях да завземе моста. Вследствие на това ставаха непрекъснато малки схватки, при които само едните, а понякога само другите вземаха връх. Тези действия обаче докараха работата дотам, щото да пламне по-голяма битка, като между двете страни последва ожесточен сблъсък гърди срещу гърди и докато и едните, и другите се стремяха да задържат на всяка цена тази позиция, се натрупаха близо до моста натясно, приближаваха се до бреговете на реката и наблъскани така един до друг нагъсто, се сгромолясваха стремглаво в реката. Така и двете сражаващи се страни натрупваха не само мъртви върху мъртви, но се изравняваха и по броя на погребалните клади. И тъй в продължение на много дни Цезар имаше силното желание, ако би могъл по някакъв начин да изведе противника на равно място и колкото може по-рано да реши изхода от войната. Когато забеляза обаче, че противникът съвсем не желае да стори това. . .
[6] Id cum animadverteret adversarios minime velle, quos +quoniam a avia+ retraxerat, ut in aequum deduceret, copiis flumine traductis noctu iubet ignis fieri magnos: ita firmissimum eius praesidium Ateguam proficiscitur. Id cum Pompeius ex perfugis rescisset, qua die facultatemвЂ¦ et angustias, carra complura +multosque lanistas+ retraxit et ad Cordubam se recepit. Caesar munitionibus Ateguam oppugnace et bracchia circumducere coepit. Cui de Pompeio cum nuntius esset allatus eo die proficisci, cuius in adventum praesidi causa Caesar complura castella occupasset, partim ubi equitatus, partim ubi pedestres copiae in statione et in excubitu castris praesidio esse possent, hic in adventu Pompei incidit ut matutino tempore nebula esset crassissima. Ita illa obscuratione cum aliquot cohortibus et equitum turmis circumcludunt Caesaris equites et concidunt, sic ut vix in ea caede pauci effugerent.		6. След като установи, че противникът не е склонен за това, т. е. да се остави да бъде изкаран на открито, както го беше изкарал в Улия, Цезар, след като прехвърли през нощта войските си през реката, заповяда да се запалят големи огньове, където се намираше най-силният гарнизон на Помпей. Щом узна за това от някои дезертьори, Помпей, тъй като му се предоставяше добра възможност да преследва Цезар през деня в планинските теснини, нареди многобройните коли с четири колела и товарни мулета да се върнат назад, а самият той се оттегли по посока на Кордуба. Междувременно Цезар започна да обсажда Атегуа 6, като прокара много траншеи и като заобиколи селището отвсякъде с окопи и бастиони. Когато това беше съобщено на Помпей, той още на същия ден потегли на поход. Ала Цезар завзе през това време множество укрепени пунктове с цел да постави там свои гарнизони, като искаше да разстави там част от конницата и част от пехотата си на стражеви постове и като караули, за да могат те да бъдат отбрана за лагера. На сутринта, когато Помпей пристигна тук, се случи тъй, че тук бе паднала извънредно гъста мъгла. Затова в тази тъмнина те можаха да обкръжат с няколко кохорти и кавалерийски ескадрона конниците на Цезар и да ги изпонасекат така, че само малцина едва успяха да избягат от кървавата баня.
[7] Insequenti nocte castra sua incendit Pompeius et trans flumen Salsum per convallis castra inter duo oppida Ateguam et Ucubim in monte constituit. Caesar +in munitionibus ceterisque+ quae ad oppidum opus fuerunt aggerem vineasque agere instituit. Haec loca sunt montuosa et natura impedita ad rem militarem; quae planitie dividuntur, Salso flumine, proxime tamen Ateguam ut flumen sit circiter passus duo milia. Ex ea regione oppidi in montibus castra habuit posita Pompeius in conspectu utrorumque oppidorum, neque suis ausus est subsidio venire. Aquilas et signa habuit XIII legionum; sed ex quibus aliquid firmamenti se existimabat habere duae fuerunt vernaculae, quae a Trebonio transfugerant; una facta ex coloniis quae fuerunt in his regionibus; quarta fuit Afraniana ex Africa quam secum adduxerat; +reliquae ex fugitivis auxiliares consistebant+: nam de levi armatura et equitatu longe et virtute et numero nostri erant superiores.		7. През следната нощ Помпей Млади опожари своя лагер, прекоси реката Салзумпрез котловината и устрои нов лагер в планината между двата града Атегуа и Укубис. А Цезар нареди да се довършат укрепленията и другите нужни за обсадата на града съоръжения. Той нареди и да насипят вал и да построят подвижни дървени навеси. Тези места са планински и естествено затрудняват военните действия: равнинната местност се разделя от реката Салзум, но така, че все пак тя е много близо до Атегуа. На около две мили срещу града в планината беше разположен лагерът на Помпей. Оттам той добре виждаше и двата града, но не се осмеляваше да се притече на помощ на своите войски. Той имаше тринадесет легиона заедно с техните орли и знамена, но мислеше, че от тях може да разчита само на два: единия от местни жители и втория, който по-рано беше под командуването на Цезаровия легат Требоний 7 и премина на негова страна. Друг един - третият - бе съставен от местни колони; четвъртият беше легионът на Афраний, който той бе довел от Африка със себе си. Останалите легиони се състояха от бегълци и от помощните му войски. А що се отнася до лековъорcжената му пехота и конницата му, то ние далеч превъзхождахме и едната, и другата и по хубост, и по численост.
[8] Accedebat hoc ut longius duceret bellum Pompeius, quod loca sunt edita et ad castrorum munitiones non parum idonea. nam fere totius ulterioris Hispaniae regio propter terrae fecundidatem inopem difficilemque habet oppugnationem et non nimis copiosam aquationem. Hic etiam propter barbarorum crebras excursiones omnia loca quae sunt ab oppidis remota, turribus et munitionibus retinentur, sicut in Africa; rudere, non tegulis teguntur. simulque in his habent speculas et propter altitudinem late longeque prospiciunt. Item oppidorum magna pars eius provinciae montibus fere munita et natura excellentibus locis est constituta, ut simul aditus ascensusque habeat difficiles. Ita ab oppugnationibus natura loci distinentur ut civitates Hispaniae non facile ab hoste capiantur. Id quod in hoc contigit bello. Nam cum inter Ateguam et Ucubim, quae oppida supra sunt scripta, Pompeius ut habuit castra constituta in conspectu duorum oppidorum, ab suis castris circiter milia passuum IIII grumus est excellens natura qui appellatur Castra Postumiana. Ibi praesidii causa castellum Caesar habuit constitutum.		8. Към това се прибави и обстоятелството, че теренът тук беше планински и много удобен за отбраната на неговия лагер, което беше благоприятно за плана на Помпей да проточи военните действия. Поради слабото плодородие на почвата, и недостатъчно водоснабдяване беше трудно в цяла Далечна Испания. Освен това поради честите набези на варварите всички неприятелски позиции са отдалечени от градовете, здраво защитени с бойни кули и отбранителни съоръжения, както в Африка. Те са покрити не с керемиди, а с каменни плочи. Имат наблюдателници и поради тяхната височина от тях може да се наблюдава надлъж и нашир. Също така голяма част от укрепените селища на тази провинция са естествено укрепени от планинския терен и разположени на високи места, така че до тях трудно може да се стигне с изкачване. По такъв начин, защитени от нападение вследствие на своето благоприятно естествено местоположение, не беше лесно селищата на Испания да бъдат завладени от неприятели. Така, както мече по-горе споменахме, Помпей се разположи на лагер между Атегуа и Укубис, от където наблюдаваше и двата града. на разстояние от около четири мили от неговия лагер се намираше издигната възвишеност, наречена Постумиев лагер. Там Цезар бе разположил своето укрепление с гарнизон.
[9] Quod Pompeius quod eodem iugo tegebatur loci natura et remotum erat a castris Caesaris, animadvertebat loci difficultatem et quia flumine Salso intercludebatur, non esse commissurum Caesarem ut in tanta loci difficultate ad subsidium [com]mittendum se [de]mitteret. Ita fretus opinione tertia vigilia profectus castellum oppugnare coepit [ut laborantibus succurreret nostri]. Cum adpropinquassent, clamore repentino telorumque multitudine iactus facere coeperunt, uti magnam partem hominum vulneribus adficerent. Quo facto cum ex castello repugnare coepissent maioribusque castris Caesaris nuntius esset adlatus, cum III legionibus est profectus, [ut laborantibus succurreret nostris]. Et cum ad eos adpropinquasset, fuga perterriti multi sunt interfecti, complures capti, in quibus duo [centuriones]. Multi praeterea armis exuti fugerunt, quorum scuta sunt relata LXXX.		9. Понеже позицията на Помпей на хребета на планината бе естествено защитена от характера на местността и се намираше надалеч от лагер на Цезар, Помпей обърна внимание на трудната достъпност на това място и понеже то се заобикаляше отвред от реката Салзум, той направи заключението, че Цезар не би се решил да рискува при този толкова труден терен да се притече на помощ. И тъй, твърдо убеден в тази своя мисъл, Помпей потегли по време на третата нощна стража от своя лагер, за да превземе укреплението, за да окаже помощ на своите другари, които бяха обсадени от нашите. . . Когато неприятелите се приближиха, нашите бойци ги посрещнаха внезапно с боен вик, започнаха да ги обсипват с копия и стрели и нараниха голяма част от тях. Когато нашите бойци започнаха да отбиват атаката на неприятеля и изпратиха от защитното укрепление известие до главния лагер на Цезар за това, което се беше случило, той потегли незабавно с три легиона, за да окаже помощ на намиращите се в тежко положение наши войници. И когато Цезар се приближи към враговете те удариха на бягство, обзети от панически страх, но мнозина от тях бяха избити, а още повече бяха заловени в плен, между които имаше и двама центуриони. Освен това мнозина побягнаха, като захвърлиха оръжието си. На Цезар бяха донесени щитове - осемдесет на брой.
[10] Insequenti luce Arguetius ex Italia cum equitatu venit. is signa Saguntinorum rettulit quinque quae ab oppidanis cepit. Suo loco praeteritumst quod equites ex Italia cum Asprenate ad Caesarem venissent. ea nocte Pompeius castra sua incendit et ad Cordubam versus iter facere coepit. Rex nomine Indo qui cum equitatu suas copias adduxerat, dum cupidius agmen adversariorum insequitur, a vernaculis legionariis exceptus est et interfectus.		10. На следния ден рано сутринта Аргвеций пристигна от Италия с конницата си. Той донесе пет сагунтски 8 знамена, които бе взел в плен от жителите на този град. Пропуснахме да отбележим, където трябваше, че при Цезар пристигна конницата от Италия начело с Аспренат 9. През същата нощ Помпей опожари своя лагер и започна да се движи по посока на Кордуба. Цар Индон 10, който бе дошъл с конницата си на помощ на Цезар, като се бе увлякъл да преследва с особено голяма жар главното ядро на противниковите сили, бе заловен в плен от войниците от местните легиони и убит.
[11] Postero die equites nostri longius ad Cordubam versus prosecuti sunt eos qui commeatus ad castra Pompei ex oppido portabant. Ex his capti l cum iumentis ad nostra adducti sunt castra. eo die Q. Marcius, tribunus militum qui fuisset Pompei, ad nos transfugit, et noctis tertia vigilia in oppido acerrime pugnatum est, ignemque multum miserunt, sic ut omne genus [telorum consumeretur] quibus ignis per iactus solitus est mitti. Hoc praeterito tempore C. Fundanius eques Romanus ex castris adversariorum ad nos transfugit.		11. На другия ден нашата конница се отдалечи много от лагера, движейки се по посока на Кордуба, за да обкръжи онези неприятелски части, които пренасяха продоволствие от града в лагера на Помпей. От тях нашата конница залови в плен петдесет души заедно с впрегатния добитък и те бяха докарани в нашия лагер. В същия ден военния трибун Квинт Марций, който беше привърженик на Помпей, дезертира в нашия лагер. По време на третата нощна стража в града пламна люта битка и противникът хвърляше големи количества огън, като за целта използуваше всякакви метателни машини, с които чрез хвърляне огънят обикновено се запращаше надалеч. Не след много като дезертьор от неприятелския лагер дойде при нас римският конник Гай Фунданий.
[12] Postero die ex legione vernacula milites sunt capti ab equitibus nostris duo qui dixerunt se servos esse. Cum venirent, cogniti sunt a militibus qui antea cum Fabio et Pedio fuerantвЂ¦ et [a] Trebonio transfugerant. Eis ad ignoscendum nulla facultas est data et a militibus nostris interfecti sunt. Idem temporis capti tabellarii qui a Corduba ad Pompeium missi erant perperamque ad nostra castra pervenerant, praecisis manibus missi sunt facti. Pari consuetudine vigilia secunda ex oppido ignem multum telorumque multitudinem iactando bene magnum tempus consumpserunt compluresque vulneribus adfecerunt. Praeterito noctis tempore eruptionem ad legionem vi fecerunt, cum in opere nostri distenti essent, acriterque pugnare coeperunt. Quorum vis repressa a nostris, etsi oppidani superiore loco defendebantur. Hi cum eruptionem facere coepissent, tamen virtute militum nostrorum qui etsi inferiore loco premebantur, tamen repulsi adversarii bene multis vulneribus adfecti in oppidum se contulerunt.		12. На следния ден нашите конници плениха двама войници от съставения от местни жители легион. Те казаха, че са роби. Когато обаче дойдоха, те бяха разпознати веднага от онези войници, които някога бяха служили при Фабий и Педий и бяха избягали от Требоний. Тъй като нямаше възможност да им се прости, те бяха убити от нашите войници. Междувременно бяха заловени куриери, които бяха изпратени от Кордуба при Помпей, но по недоглеждане бяха попаднали в нашия лагер. След като им бяха отрязани ръцете те бяха изпратени обратно. По време на смяната на втората нощна смяна съобразно със своя навик те започнаха да изхвърлят големи количества огън и продължително ни обстрелваха със стрели и копия, като при това твърде много наши войници бяха ранени. Късно през нощта те извършиха излаз в сектора срещу нашия шести легион и се втурнаха в ожесточена атака против него. По това време този легион беше разпръснат и зает с различни строителни работи и те започнаха люта битка. Нашите бойци отблъснаха тяхната силна атака, въпреки че жителите на селището се отбраняваха от по-високо разположени позиции. Когато неприятелите започнаха да излизат от града, нашите бойци, въпреки че бяха възпрепятствувани от своята по-ниско разположена позиция, все пак отблъснаха противниците и след като твърде много от тях бяха наранени, се отдръпнаха в селището.
[13] Postero die Pompeius ex castris suis brachium coepit ad flumen Salsum; et cum nostri equites pauci in statione fuissent a pluribus reperti, de statione sunt deiecti et occisi tres. Eo die A. Valgius senatoris filius, cuius frater in castris Pompei fuisset, omnibus suis rebus relictis equum conscendit et fugit. Speculator de legione II Pompeiana captus a militibus et interfectus. Idemque temporis glans missa est inscripta: quo die ad oppidum capiundum accederent, se scutum esse positurum. Qua spe nonnulli dum sine periculo murum ascendere et oppido potiri posse se sperant, postero die ad murum opus facere coeperunt, et bene magna prioris muri parte deiecta [in oppidum intraverunt]. Quo facto ab oppidanis ac si suarum partium essent, conservatiвЂ¦ missos facere loricatos qui praesidii causa praepositi oppido a Pompeio essent orabant. Quibus respondit Caesar se condiciones dare, non accipere consuevisse. Qui cum in oppidum revertissent, relato responso clamore sublato, omni genere telorum misso pugnare pro muro toto coeperunt. Propter quod fere magna pars hominum qui in castris nostris essent, non dubitarunt quia eruptionem eo die essent facturi. Ita corona circumdata pugnatum est aliquamdiu vehementissime, simulque balista missa a nostris turrem deiecit, qua adversariorum qui in ea turre fuerant, quinque deiecti sunt et puer qui balistam solitus erat observare.		13. На другия ден Помпей започна да строи страничен крепостен ръкав от своя лагер до реката Салзум. И когато наши малцина конници, които бяха на пост, бяха нападнати от значително по-малоброен неприятелски конен отряд, те бяха отблъснати от своя пост и трима от тях бяха убити. На този ден Авл Валгий, син на сенатор, чиито брат се намираше в лагера на Помпей, като изостави всички свои вещи се метна на коня си и премина на наша страна. Наши войници заловиха в плен и един разузнавач от втория Помпеев легион и го убиха. По същото време до нас беше изхвърлена едно желязна топка с формата на жълъд, на която се четеше следният надпис: Денят, в който ще пристъпите да превземете града, на крепостната му стена ще се постави щит. Затова и някои наши войници, които се надяваха, че ще могат да се изкачат на крепостните стени, без да се излагат на опасност, и да завладеят града, започнаха още на следния ден да издигат обсадно съоръжение до стената, и като разрушиха голяма част от първата стена, нахлуха в града. след като това бе извършено, те бяха спасени от онези, които се намираха вътре, без да претърпят каквато и да е било неприятност, като че ли бяха от една и съща партия с тях. Междувременно те молеха да се позволи на тежко въоръжените войници да напуснат града, а също тъй и на офицерите от гарнизона, оставени тук от Помпей. На това предложение Цезар даде следния отговор: че е свикнал той да поставя условия на другите, а не да ги получава. По тази причина те, като се завърнаха, обсадените нададоха гръмки викове, грабнаха оръжие и като хвърляха срещу нас всевъзможни снаряди, започнаха сражение по цялата крепостна стена. По тази причина по-голямата част от хората, струпани от наша страна не се съмняваха, че неприятелите ще направят опит на този ден да извършат излаз. И тъй като нашите бойци ги обкръжиха като венец, те се сражаваха продължително и твърде ожесточено. И заедно с това пуснаха в действие балистата, която разруши кулата и уби петима от намиращите се там войници, както и едно момче, което трябваше да наблюдава стрелбата на балистата. . .
[14] Eius praeteriti temporis Pompeius trans flumen Salsum castellum constituit neque a nostris prohibitus falsaque illa opinione gloriatus est quod prope in nostris partibus locum tenuisset. Item insequenti die eadem consuetudine dum longius prosequitur, quo loco equites nostri stationem habuerant, aliquot turmae cum levi armatura impetu facto loco sunt deiecti et propter paucitatem nostrorum equitum simul cum levi armatura inter turmas adversariorum protriti. Hoc in conspectu utrorumque castrorum gerebatur, et maiore Pompeiani exultabant gloria [quodвЂ¦ ] longiusque cedentibus nostris prosequi coepissent. Qui cum aequo loco a nostris recepti essent, ut consuessent, ex simili virtute clamore facto, aversati sunt proelium facere.		14. Немного след това Помпей нареди да се построи едно укрепление на отсрещната страна на реката Салзум, като при това той не беше възпрепятствуван от нашите. Поради тази причина, като надценяваше напразно собствените си сили, той започна да се хвали суетно, като че ли е стъпил на територията на нашия ограден и укрепен участък. На другия ден следвайки своя привичен начин на самонадеяни действия, Помпей, докато ги преследваше все по-надалеч се натъкна на отряд от наши конници и с няколко свои лековъоръжени ескадрона и с лековъоръжената си пехота ги атакува, прогони ги от тяхната позиция и поради малобройността на нашите конници почти ги разби със своите ескадрони и с прибавените към тях лековъоръжени пехотинци. Тази военна операция се извърши пред очите на бойците от двата лагера и привържениците на Помпей скачаха толкова повече от радост и се възгордяваха, колкото по-надалеч те започваха да напредват, докато нашите отстъпваха. Когато обаче нашите войници се озоваваха на удобна позиция те ги посрещаха с обичайната си храброст, наддавайки гръмък боен вик, а противниковите войници се отказваха да влязат в бой.
[15] Fere apud exercitus haec est equestris proelii consuetudo: cum eques ad dimicandum dimisso equo cum pedite congreditur, nequaquam par habetur. Id quod accidit in hoc proelio. Cum pedites levi armatura electi ad pugnam equitibus nostris necopinantibus venissent, idque in proelio animadversum esset, complures ex equis descenderunt. Ita exiguo tempore eques pedestre, pedes equestre proelium facere coepit, usque eo ut caedem proxime a vallo fecerint. In quo proelio adversariorum ceciderunt CXXIII, compluresque armis exuti, multi vulneribus adfecti in castra sunt redacti. Nostri ceciderunt III, saucii XII pedites et equites V. Eius diei insequenti tempore pristina consuetudine pro muro pugnari coeptum est. Cum bene magnam multitudinem telorum ignemque nostris defendentibus iniecissent, nefandum crudelissimumque facinus sunt adgressi in conspectuque nostro hospites qui in oppido erant, iugulare et de muro praecipites mittere coeperunt, sicuti apud barbaros, quod post hominum memoriam numquam est factum.		15. Във войската съществува обикновено следния начин на водене на конно сражение: когато конник трябва да се сражава с пехотинец, конникът се спешава и влиза в бой с пехотинеца; конникът обаче не може да се мери с пехотинеца. Точно така стана и в това сражение. Когато лековъоръжените елитни неприятелски пехотинци влязоха в бой с нашите неочакващи това конници, голяма част от последните, и това се виждаше и в настоящото сражение, се спешиха. Така за много кратко време конниците започнаха да се сражават по пехотински, а пехотинците - по кавалерийски, и това продължи, докато се стигна до същинска сеч съвсем близо до неприятелския вал. В това сражение от противника паднаха убити сто двадесет и трима души, мнозина захвърлиха оръжието си и мнозина ранени едва бяха прибрани в лагера. А нашите бойци дадоха трима убити, двадесет ранени пехотинци и петима конници. В останалото време от този ден боят продължаваше както и по преди. Той се водеше по протежение на крепостната стена. След като изхвърлиха голямо количество стрели, копия и огън срещу нашите, които се отбраняваха силно, неприятелите извършиха едно безбожно и най-жестоко престъпление: пред очите на нашите бойци те започнаха да колят и да хвърлят от крепостната стена стопаните, които ги бяха приели в своите домове. Деяние, което е присъщо на варварите и което, доколкото човешката памет стига, не е извършвано никога.
[16] Huius diei extremo tempore a Pompeianis clam nostros ad [oppidum] tabellarius est missus, ut ea nocte turres aggeremque incenderent et tertia vigilia eruptionem facerent. Ita igne telorumque multitudine iacta cum bene magnam partem operum consumpsissent, portam quae e regione et in conspectu Pompei castrorum fuerat aperuerunt, copiaeque totae eruptionem fecerunt secumque extulerunt virgulta crates ad fossas complendas et harpagones ad casas quae stramenticiae ab nostris hibernorum causa aedificatae erant, diruendas et incendendas, praeterea argentum vestimenta, ut dum nostri in praeda detinentur, illi caede facta ad praesidia Pompei se reciperent. Nam quod existimabat eos posse conata efficere, nocta tota ultra stabat flumen Salsum in acie. Quod factum licet necopinantibus nostris esset gestum, tamen virtute freti repulsos multisque vulneribus adfectos oppido represserunt, praedam armaque eorum sunt potiti vivosque aliquos ceperunt; qui postero die sunt interfecti. Eodemque tempore transfuga nuntiavit ex oppido Iunium qui in cuniculo fuisset, iugulatione oppidanorum facta clamasse facinus se nefandum et scelus fecisse; nam eos nihil meruisse quare tali poena adficerentur, qui eos ad aras et focos suos recepissent, eosque hospitium scelere contaminasse; multa praeterea dixisse; qua oratione deterritos amplius iugulationem non fecisse.		16. На този ден привечер от помпеанците бе изпратен тайно от нас куриер от Помпей до града, който нареждаше на обсадените как в тази нощ да бъдат подпалени обсадните кули и дървените навеси и по време на третата нощна стража да предприемат излаз. И действително неприятелите започнаха да хвърлят огън и да ни обсипват с град от копия и стрели. Те разрушиха голяма част от нашите съоръжения, отвориха онази врата, която беше разположена точно насреща и се виждаше от лагера на Помпей, и всичките им сили си втурнаха да излязат вън от крепостта, като изнасяха със себе си снопове храсталаци за запълване на рововете и големи вили, за да събарят и подпалват сламените колиби, които нашите войници си бяха построили, за да зимуват в тях. Те носеха освен това със себе си още и пари и украшения, за да могат, докато нашите се увличат в плячкосване, те да ги избият и след това да се оттеглят в укрепленията на Помпей. Тъй като Помпей предполагайки, че въпросното начинание може да доведе до успех, ги очакваше през цялата нощ в пълна бойна готовност отвъд реката Салзум. При все че неочакваха излаза на неприятеля от крепостта и незнаеха нито за намеренията на Помпей, все пак нашите войници, осланяйки се на своето мъжество, влязоха в бой с неприятеля, отблъснаха неговото нападение, нараниха мнозина, като ги принудиха да се завърнат обратно в града, обсебиха тяхната плячка и оръжия, и заловиха неколцина от тях живи, а не другия ден ги убиха. При тези обстоятелства един дезертьор съобщи, че Юний, който беше там в качеството си на ръководител на прокопаването на подземните ходове, като видя как се избиват множество мирни жители на града, заяви, че това, което те вършат, е безбожно деяние и престъпление, понеже те с нищо не били заслужили да бъдат подлагани на такова наказание. Наистина те бяха приели своите сънародници в домовете си, допускали ги бяха до олтарите на домашните си богове и до своите домашни огнища. Но нима това тяхно гостоприемство трябваше да се наказва с подобно престъпление? И много други неща им каза той. Неговите думи стреснаха привържениците на Помпей и те оттогава насетне не бяха извършвали подобна сеч.
[17] Ita postero die Tullius legatus cum Catone Lusitano venit et apud Caesarem verba fecit: 'Utinam quidem di inmortales fecissent ut tuus potius miles quam Cn. Pompei factus essem et hanc virtutis constantiam in tua victoria, non in illius calamitate praestarem! Cuius funestae laudes quoniam ad hanc fortunam reciderunt ut cives Romani indigentes praesidii, et propter patriae luctuosam perniciem ducimur hostium numero qui neque in illius prospera acie primam fortunam neque in adversa secundam obtinuimus, vix tuarum legionum tot impetus sustentantes, nocturnis diurnisque operibus gladiorum ictus telorumque missus exceptantes, relicti et deserti a Pompeio, tua virtute superati salutem a tua clementia deposcimus petimusque ut [vitam nobis concedas'. Quibus Caesar respondit:] 'qualem gentibus me praestiti, similem in civium deditione praestabo.'		17. И така на другия ден дойде Тулий като пратеник от града заедно с лузитанеца Катон и се обърнаха към Цезар със следните думи: О, ако без-смъртните богове биха направили така, че аз да бъда по-скоро твой войник, вместо войник на Помпей и ако бих могъл да приложа моята твърдост и моята храброст за твоята победа, а не за неговото поражение и гибел! И неговите гибелни хвалби ни доведоха до тази участ, щото ние, римски граж-дани, сме лишени от всякаква подкрепа и поради тази гибелна разруха на родината ни сме гледали като врагове. И то ние, които нямахме нито щастието да бъдем главните автори на неговите успехи, нито пък участта на второстепенни актьори в случаите, когато той търпеше поражения, като едва издържахме на такива атаки на твоите легиони и посрещахме по време на денонощния си труд ударите на мачовете и обстрела на стрелите, изоставени от Помпей, сломени от твоята доблест, ние сега прибягваме до твоето милосърдие и те умоляваме да ни пощадиш живота. . . Както съм бил снизходителен към чужди народи, такъв ще бъда и към римски граждани, които капитолират.
[18] Remissis legatis, cum ad portam venissent, [constitit] Ti. Tullius, et cum introeuntem Catonem insecutus non esset, revertit ad portam et hominem adprehendit. Quod Tiberius cum fieri animadvertit, simul pugionem eduxit et manum eius incidit. Ita refugerunt ad Caesarem. Eodemque tempore signifer de legione prima transfugit, et innotuit quo die equestre proelium factum esset, suo signo perisse homines XXXV, neque licere castris Cn. Pompei nuntiare neque dicere perisse quemquam. Servos cuius dominus in Caesaris castris fuisset вЂ“ uxorem et filios in oppido reliquerat вЂ“ dominum iugulavit et ita clam a Caesaris praesidiis in Pompei castra discessitвЂ¦ Et indicium glande scriptum misit, per quod certior fieret Caesar, quae in oppido ad defendendum compararentur. Ita litteris acceptis cum in oppidum revertisset, qui mittere glandem inscriptam solebatвЂ¦ Insequenti tempore duo Lusitani fratres transfugenuntiaruntque Pompeium contionem habuisse: quoniam oppido subsidio non posset venire, noctu ex adversariorum conspectu se deducerent ad mare versum; unum respondisse, ut potius ad dimicandum descenderet quam signum fugae ostenderet; eum qui ita locutus esset iugulatum. Eodem tempori tabellarii eius deprehensi qui ad oppidum veniebant. Quorum litteras Caesar oppidanis obiecit et qui vitam sibi peteret, iussit turrem ligneam oppidanorum incendere; id si fecisset, ei se promisit omnia concessurum. Quod difficile erat factu ut eam turrem sine periculo quis incenderet. Ita fine [diei] turrem ligneam cum propius accessisset, ab oppidanis est occisus. Eadem nocte transfuga nuntiavit Pompeium et Labienum de iugulatione oppidanorum indignatos esse.		18. Когато пратениците бяха върнати обратно и стигнаха да вратите на крепостта, Тиберий Тулий отказа да последва Катон. . . Тогава Катон се върна обратно, улови го за ръката и го поведе, като го теглеше със себе си. Като се видя така притиснат, Тулий изтегли кинжала си и нарани Катон в ръката. И тъй пратениците, бягайки, се завърнаха при Цезар. В същото време един знаменосец от първия легион дезертира и съобщи, че в деня, когато се водеше конната битка, от неговата част са загинали тридесет и пет души, а също така и че в лагера на Помпей било забранено това да се разгласява, нито пък да се казва, че някой е умрял. Имаше един роб, чийто господар беше в лагера на Цезар; той беше оставил жена си и синовете си в Атегуа и тъй той уби своя господар и след това се завърна незабелязано от охраната на Цезар в лагера на Помпей. . . Оттам той хвърли с прашка на цезариянците една оловна топка, подобна на жълъд, с надпис в който им съобщаваше точно за онова, което ставаше при помпеанците. По този начин Цезар се осведомяваше какви приготовления се извършват за отбраната на града. и тъй като получи писма, когато се завърна в града, той, който имаше обичая да изпраща метателен, подобен на жълъд снаряд. . . Не много след това при нас дезертираха двама братя, които бяха по произход лузитани, ни донесоха известието, че Помпей свикал събрание, на което казал: Понеже от никъде не може да дойде помощ на града, те трябвало да се изтеглят от града през нощта незабелязано от противниците по посока на морето. Един войник обаче възрази, че би било по-добре де се решат да започнат сражение, отколкото да покажат, че искат да бягат. Този, който се беше изказал така, беше убит. По същото това време бяха заловени куриери на Помпей, които идваха в Атегуа. Цезар нареди писмата да се покажат на жителите на града, а на онези от куриерите, които се молеха да им бъде пощаден животът, той заповяда да подпалят дървената кула. На онзи, който извършел това, Цезар обещаваше да му даде всичко, каквото пожелаеше. Да се извърши това обаче беше трудно, тъй като подпалването на кулата не беше безопасно. Тъй, когато един войник се приближи привечер при дървената кула, той беше убит от жителите на града. през същата нощ един дезертьор донесе съобщението, че Помпей и Лабиен били възмутени от избиването на жителите на града.
[19] Vigilia secunda propter multitudinem telorum turris lignea quae nostra fuisset, ab imo vitium fecit usque ad tabulatum secundum et tertium. Eodem tempore pro muro pugnarunt acerrime et turrim nostram ut superiorem incenderunt, idcirco quod ventum oppidani secundum habuerunt. Insequenti luce materfamilias de muro se deiecit et ad nos transsiliit dixitque se cum familia constitutum habuisse ut una transfugerent ad Caesarem, illam oppressam et iugulatam. Hoc praeterito tempore tabellae de muro sunt deiectae in quibus scriptum est inventum: 'L. Munatius Caesari. Si mihi vitam tribues, quoniam ab Cn. Pompeio sum desertus, qualem me illi praestiti, tali virtute et constantia futurum me in te esse praestabo'. Eodem tempore oppidani legati qui antea exierant, Caesarem adierunt: si sibi vitam concederet, sese insequenti luce oppidum esse dedituros. Quibus respondit se Caesarem esse fidemque praestaturum. Ita ante diem XI Kalendas Martias oppido potitus imperator est appellatus.		19. По време на втората нощна стража една наша дървена кула, която поради многото удари от копия и стрели, с които бе улучена, рухна от основи чак до втория и третия си етаж. По същото време се водеше най-ожесточена битка за крепостната стена. И понеже посоката, в която духаше вятърът, беше благоприятна за обсадените, те подпалиха нашата кула както и предишната. На другия ден рано сутринта една знатна съпруга се спусна надолу по крепостната стена и премина на наша страна, като заяви, че тя била вече решила да потърси убежище при Цезар с цялото си семейство, но че то било избито. Не мина много време и от крепостната стена бяха хвърлени дървени дъсчици, на които пишеше: Луций Монаций изпраща това писмо на Цезар: Помпей ме изостави и ако ти ми обещаеш, че ще ми запазиш живота, аз ще ти служа тъй храбро и вярно, както служех и на него. В това време като пратеници при Цезар дойдоха същите онези жители от града, които бяха извали и по-рано, и му заявиха, че ако той им пощади живота, още на другия ден рано сутринта градът ще капитулира пред него. Цезар им отговори, че той е Цезар и че ще удържи своята дума. И така на единадесетия ден преди мартенските календи Цезар овладя града Атегуа и беше акламиран като победоносен пълководец.
[20] Quod Pompeius ex perfugis cum deditionem oppidi factam esse scisset, castra movit Ucubim versus et circum ea loca castella disposuit et munitionibus se continere coepit. Caesar movit et propius castra castris contulit. Eodem tempore mane loricatus unus ex legione vernacula ad nos transfugit et nuntiavit Pompeium oppidanos Ucubenses convocasse eisque ita imperavisse ut diligentia adhibita perquirerent qui essent suarum partium itemque adversariorum victoriae fautores. Hoc praeterito tempore in oppido quod fuit captum, servus est prensus in cuniculo quem supra demonstravimus dominum iugulasse; is vivus est conbustus. Idemque temporis centuriones loricati VIII ad Caesarem transfugerunt ex legione vernacula, et equites nostri cum adversariorum equitibus congressi sunt, et saucii aliquot occiderunt levi armatura. Ea nocte speculatores prensi servi III et unus ex legione vernacula. Servi sunt in crucem sublati, militi cervices abscisae.		20. Когато Помпей узна от дезертьори, че градът е капитулирал, той придвижи своя лагер по посока на Укубис, заповяда да се издигнат бастиони в околностите му и започна да го обкръжава с отбранителни съоръжения. Цезар се придвижи също напред, разположи по тези места стражеви постове и започна да се заобикаля с укрепителни съоръжения точно срещу противниковия лагер. По същото време рано сутринта един тежко въоръжен войник от местния гарнизон премина на наша страна и съобщи, че Помпей свикал жителите на Укубис и им заповядал да положат големи усилия и да разузнаят кои са на негова страна и кои симпатизират на победата на неговите противници. След известно време, когато превзехме града, заловихме в един покрит ход роба, за когото по-горе казахме, че беше убил своя господар. И той беше изгорен жив. По същото време осем тежко въоръжени центуриони от местния гарнизон дезертираха при Цезар и нашите конници влязоха в ръкопашна схватка с конниците на противниците, като убиха няколко ранени неприятелски лековъоръжени войници. През същата нощ бяха заловени четирима неприятелски разузнавачи: трима роби и един войник от местния легион. Робите бяха разпънати на кръст, а войникът - обезглавен.
[21] Postero die equites cum levi armatura ex adversariorum castris ad nos transfugerunt. Et eo tempore circiter XL equites ad aquatores nostros excucurrerunt, nonnullos interfecerunt, item alios vivos abduxerunt; e quibus capti sunt equites VIII. Insequenti die Pompeius securi percussit homines LXXIIII qui dicebantur esse fautores Caesaris victoriae, reliquos versum oppidum iussit deduci. Ex quibus effugerunt CXX et ad Caesarem venerunt.		21. На следния ден от неприятелския лагер на наша страна преминаха неколцина конници и лековъоръжени пехотинци. А в същото време около четиридесет конници нападнаха нашите войници, които отиваха за вода, няколко от тях убиха, а други плениха живи и ги отведоха със себе си. Същите тези четиридесет неприятелски конници плениха и осем наши конници. На следния ден по заповед на Помпей с брадва бяха съсечени седемдесет и четири души, за които се говореше, че са желаели победата на Цезар, а останалите по негово нареждане трябваше да бъдат отведени обратно в града. Но от тях сто и двадесет избягаха и преминаха на страната на Цезар.
[22] Hoc praeterito tempore qui in oppido Ategua Bursavonenses capti sunt, legati profecti sunt cum nostris, uti rem gestam Bursavonensibus referrent; quid sperarent de Cn. Pompeio, cum viderent hospites iugulari; praeterea multa scelera ab iis fieri qui praesidii causa ab iis reciperentur. Qui ad oppidum [cum] venissent, nostri qui fuissent equites Romani et senatores, non sunt ausi introire in oppidum, praeterquam qui eius civitatis fuissent. Quorum responsis ultro citroque acceptis et redditis cum ad nostros se reciperent qui extra oppidum fuissent illi praesidio insecuti ex Bursavone legatos iugularunt. Duo reliqui [ex] eis fugerunt et Caesari rem gestam detuleruntвЂ¦ Et speculatores ad oppidum Ateguam miserunt. Qui cum certum conperissent, legatorum responsa ita esse gesta quemadmodum illi rettulissent, ab oppidanis concursu facto, eum qui legatos iugulasset, lapidare et ei manus intentare coeperunt: illius opera se perisse. Ita vix periculo liberatus petiit ab oppidanis ut ei liceret legatum ad Caesarem proficisci: illi se satis facturum. Potestate data cum inde esset profectus, praesidio comparato, cum bene magnam manum fecisset et nocturno tempore per fallaciam in oppidum esset receptus, iugulationem magnam facit principibusque qui sibi contrarii fuissent interfectis oppidum in suam potestatem recepit. Hoc praeterito tempore servi transfugae nuntiaverunt oppidanorum bona vendere [edictumque] ne cui extra vallum liceret exire nisi discinctum, idcirco quod ex quo die oppidum Ategua esset captum, metu conterritos conplures profugere Baeturiam; neque sibi ullam spem victoriae propositam habere, et siqui ex nostris transfugerent, in levem armaturam conici eumque non amplius XVII accipere.		22. След известно време тези жители на Бурсавон, които бяха намерени и пленени в Атегуа, охранявани от нашите, бяха изпроводени като пратеници, за да разкажат на своите съграждани как са протекли събитията в Атегуа и да ги убедят колко биха могли да се компрометират с Гней Помпей, като сами са видели със собствените си очи как по негова заповед се избиваха тези, които им бяха оказали гостоприемство. И тъй те извършиха много други злодеяния спрямо самите онези граждани, които ги бяха приели и допуснали в своята родина, за да ги защитават. Когато нашите пратеници пристигнаха в града, а всички бяха знатни римски конници и сенатори, те не се осмеляваха да влязат в него, а това сториха само споменатите жители на тази община, които бяха с нас. Когато двете страни си задаваха взаимно въпроси и получаваха на тях отговори, тогава междувременно решиха да се завърнат при нашите, които ги очакваха вън от града, но разположените там на гарнизон помпеанци, като ги нападнаха в тил, ги избиха. Само двама се отскубнаха от ръцете им и докладваха на Цезар за цялото произшествие. . . Жителите на Бурсавон изпратиха свои разузнавачи в Атегуа. От тях те разбраха, че това, което им бяха разказвали пратениците, е истина, и че то било извършено точно тъй, както се им го предали те. И тъй като се надигнаха незабавно, всички жители започнаха да се готвят да пребият с камъни онзи, който беше виновник за гибелта на другите пратеници. Тогава въпросният субект успя с големи усилия да избегне смъртната опасност и измоли от своите съграждани да му позволят да отиде при Цезар като пратеник, тъй като той желаел лично да се извини пред него. След като ме позволиха да стори това и да потегли оттам, той се въоръжи добре и набра многоброен отряд и като беше пуснат в града през нощта с измама, извърши голяма сеч, изби първенците, които бяха негови противници, и постави града под своя власт. След известно време роби бегълци съобщиха, че той започнал да разпродава имуществата на жителите и че бил издал едикт, по силата на който на никого не се разрешавало да излиза вън от града, освен ако е без оръжие. За това от онзи ден, в който градът Атегуа беше превзет, обзети от ужас, мнозина избягаха в областта Бетурия. И тъй като те нямаха никаква надежда за победа, започнаха да приемат на служба в своята лековъоръжена пехота дори и ако някой от нашите беше дезертирал, и да му плащат не повече от седемнадесет аса на ден.
[23] Insequenti tempore Caesar castris castra contulit et brachium ad flumen Salsum ducere coepit. Hic dum in opere nostri distenti essent, complures ex superiori loco adversariorum decucurrerunt nec detinentibus nostros multis telis iniectis conplures vulneribus adfecere. Hic tum, ut ait Ennius, nostri 'cessere parumper'. Itaque praeter consuetudinem cum a nostris animadversum esset cedere, centuriones ex legione v flumen transgressi duo restituerunt aciem, acriterque eximia virtute plures cum agerent, ex superiore loco multitudine telorum alter eorum concidit. Ita cum eius compar proelium facere coepisset, cum undique se circumveniri animum advertisset, in[teger re]gressus pedem offendit. Huius concidentis temporis aquari fortis insignia cum conplures adversariorum concursum facerent, equites nostri transgressi inferiori loco adversarios ad vallum agere coeperunt. Ita cupidius dum intra praesidia illorum student caedem facere, a turmis et levi armatura sunt interclusi. Quorum nisi summa virtus fuisset, vivi capti essent. Nam et munitione praesidii ita coangustabantur, ut eques spatio intercluso vix se defendere posset. Ex utroque genere pugnae conplures sunt vulneribus adfecti, in quis etiam Clodius Arquitius. Inter quos ita comminus est pugnatum ut ex nostris praeter duos centuriones sit nemo desideratus gloria se efferentes.		23. Известно време след това Цезар премести своя лагер точно срещу лагера на Помпей и започна да прокарва страничен окоп до реката Салзум и докато нашите войници бяха всецяло погълнати на разни страни при тези фортификационни работи, голям брой неприятелски войници се впуснаха ненадейно бегом от своята по-висока позиция и въпреки че цезариянците не удържаха техния бесен напор, ги обсипаха с град от стрели и копия и нараниха мнозина. Тогава нашите трябваше по думите на Ений 11 да отстъпят за малко, но двама центуриони от петия легион на Цезар, които на бяха свикнали да гледат как наши войници отстъпват, преминаха реката и подновиха битката; и сражавайки се с изключителна ожесточеност и храброст, те отблъснаха множество неприятели. Със своя пример те увлякоха в упорития бой и мнозина от нашите бойци. Единият от тях обаче, обсипан отвред от град от копия и стрели от по-високата позиция на неприятеля, бе пронизан и падна убит. Тъй като другият негов другар започна да се сражава, но като забеляза, че бива обкръжаван отвсякъде, понапредна малко, спъна се и падна на земята. Но когато след него се втурнаха многобройни неприятели, за да му отнемат знаците на неговите отличия, нашите конници минаха през реката и от своята по-ниско разположена позиция започнаха да изтласкват противника към неговия лагерен вал. И така, докато желаеха извънредно много да извършат сред тях сеч, и то в техните укрепени пунктове, те бяха обкръжени от ескадроните на неприятеля и от неговата лековъоръжена пехота. И ако не беше налице тяхното изключително мъжество, те биха били заловени в плен живи. Понеже неприятелските окопи бяха разположени толкова натясно, че един конник едва би могъл да се защитава. И тъй нашите конници дадоха от двете сражения твърде много ранени, между които и Клодий Арквиций. И така, въпреки че се води ръкопашен бой, нашите войници дадоха убити само двама центуриони, а всички останали се увенчаха с бойна слава.
[24] Postero die ad Soricariam utrorumque convenere copiae. Nostri brachia ducere coeperunt. Pompeius cum animadverteret castello se excludi Aspavia, quod est ab Ucubi milia passuum V, haec res necessario devocabat ut ad dimicandum descenderet. Neque tamen aequo loco sui potestatem faciebat, sed ex grumoвЂ¦ Excelsum tumulum capiebant, usque eo ut necessario cogeretur iniquum locum subire. Quo de facto cum utrorumque copiae tumulum excellentem petissent, prohibiti a nostris sunt deiecti planitie. Quae res secundum nostris efficiebat proelium. undique cedentibus adversariis non parum magna in caede versabantur. Quibus mons, non virtus saluti fuit. Quo sub sidio [paulum modo restiterunt, sic] ut nisi advesperasset, a paucioribus nostris omni auxilio privati essent. Nam ceciderunt ex levi armatura CCCXXIIII, ex legionariis CXXXVIII, praeterquam quorum arma et spolia sunt ablata. Ita pridie duorum centurionum interitio hac adversariorum poena est litata.		24. На другия ден войските и на двете страни се съсредоточиха около Сорикария 12. Нашите започнаха да строят странични окопи. Помпей забеляза, че искат да го откъснат от редута Аспавия, който се намира на пет мили от Ускубис, и това го принуди да се реши да започне сражение. При все това той не намираше възможност да се придвижи и да завърже бой на равно място, а от височината. . . нашите се опитаха да овладеят една височина, той вече от нямане накъде беше заставен да се спусне на по неблагоприятна за него позиция. След това и двете войски се спуснаха да завладеят тази командна височина, но нашите войници попречиха на противника и го отблъснаха в равнината. Там сражението завърши с пълен успех за нас. Неприятелите бяха разбити навсякъде и голяма част от тях бяха посечени и убити. Оцелелите спаси не храбростта им, а планината. Дори и под нейна закрила те се съпротивляваха твърде слабо, така че, ако не се беше свечерило, нашите войници, при все и по-малобройни, щяха да ги лишат от всякаква възможност за отбрана. Неприятелите дадоха убити триста двадесет и четири лековъоръжени пехотинци и сто тридесет и осем тежковъоръжени легионски войници. Освен това много от войниците на Помпей захвърлиха оръжията и доспехите си. Така отмъстихме за убиването на двамата наши центуриони, което враговете извършиха един ден преди това.
[25] Insequenti die pari consuetudine cum ad eundem locum eius praesidium venisset, pristino illo suo utebantur instituto; nam praeter equites nullo loco aequo se committere audebant. Cum nostri in opere essent, equitum copiae concursus facere coeperunt, simulque vociferantibus legionariis, cum locum efflagitarent ex consuetudine insequendi, existimare posses paratissimos esse ad dimicandum. Nostri ex humili convalle bene longe sunt egressi et planitie in aequiori loco constiterunt. Illi tamen procul dubio ad congrediendum in aequum locum non sunt ausi descendere praeter unum Antistium Turpionem. Qui fidens viribus ex adversariis sibi parem esse neminem agitare coepit. Hic, ut fertur Achillis Memnonisque congressus, Q. Pompeius Niger eques Romanus Italicensis ex acie nostra ad congrediendum progressus. Quoniam ferocitas Antistii omnium mentes converterat ab opere ad spectandum, acies sunt dispositae. Nam inter bellatores principesque dubia erat posita victoria, ut prope videretur finem bellandi duorum dirimere pugna. Ita avidi cupidique suarum quisque ex partium virorum fautorumque voluntate habebatur. Quorum virtute alacri, cum ad dimicandum in planitiem se contulissent, laudis insignia scutorumque praefulgens opus caelatumвЂ¦ quorum [certamine] pugna esset [prope] profecto dirempta, nisi propter equitum concessum, ut supra demonstravimusвЂ¦ levem armaturam praesidii causa non longe ab opere [castra] constituit. Ut, nostri equites in receptu dum ad castra redeunt, adversarii cupidius sunt insecuti, universi clamore facto impetum dederunt. Ita metu peterriti, cum in fuga essent multis amissis in castra se recipiunt.		25. На следния ден, след като неговият гарнизон беше пристигнал както обикновено, на същото място на помощ, последва същата вече позната тактика, понеже в действителност, като се изключат конниците, никой не е имал смелостта да се сражава на равно място. Докато нашите войници бяха заети с постройката на страничния окоп, противниковата конница започна да ги атакува. Едновременно с това легионските войници нададоха гръмки бойни викове, като изявяваха настойчивото си желание да им се даде възможност да действуват поради това, че бяха свикнали да преследват, за да може да се помисли, че са извънредно готови за битка. И тъй нашите бойци се изтеглиха надалеч от разположената вътре ниско котловина и се установиха в равнината на едно място, което беше по-малко удобно от онова, на което се бяха разположили противниците. Въпреки това те без съмнение не се осмеляваха да се спуснат на равно място и да започнат сражение. Само Антистий Турпион, осланяйки се на силите си, започна да се хвали, че между противниците няма такъв, който би могъл да се мери с него. Тогава Квинт Помпей Нигер, жител на града Италика 13, римски конник и наш боец, излезе насреща му. И когато се разказва, този двубой беше подобен на двубоя между Ахил 14 и Мемнон 15. И понеже Антистий беше известен със своята нападателна дързост, всички напуснаха работата си, за да наблюдават двубоя. Бойните редици обаче си останаха по местата; всъщност победата в двубоя между тези двама бойци беше несигурна, и то до такава степен, щото изглеждаше, че от двубоя на двамата трябваше да зависи изходът на цялата война. Тъй, напрегнати и засъхващи се, всички хора от двете партии бяха изтласкани от ентусиазма на своите хора и на своите привърженици. Чрез своята ожесточена храброст, като се впуснаха устремно чак до равнината, за да се сражават, цизелираната бляскава украса на техните щитове и почетните отличия на техните заслуги. . . техният двубой би дошъл почти сигурно до своя край, ако намесата на конницата, както казахме по-горе. . . не би накарала лековъоръжените войски да заемат защитна позиция недалеч от укрепителните съоръжения. Докато нашите конници, като се оттегляха, се завърнаха в лагера, противниците ги атакуваха с голямо настървение. Тогава, като нададоха дружно боен вик, нашите бойци се обърнаха и ги контраатакуваха. Изплашените противници обърнаха гръб и удариха на бягство, като се завърнаха с големи загуби от убити в своя лагер.
[26] Caesar ob virtutem turmae Cassianae donavit milia XIII et praefecto torques aureos V et levi armaturae milia XII. Hoc die A. Baebius et C. Flavius et A. Trebellius equites Romani Hastenses argento prope tecti [equites] ad Caesarem transfugerunt. Qui nuntiaverunt equites Romanos coniurasse omnis qui in castris Pompei essent, ut transitionem facerent; servi indicio omnes in custodiam esse coniectos; e quibus occasione capta se transfugisse. Item hoc die litterae sunt deprensae quas mittebat Ursaonem Cn. Pompeius: 'S. V. G. E. V. Etsi prout nostra felicitas, ex sententia adversarios propulsosвЂ¦ Qui si aequo loco sui potestatem facerent, celerius quam vostra opinio fert. bellum confecissem. Sed exercitum tironem non audent in campum deducere nostrisque adhuc freti praesidiis bellum ducunt. Nam singulas civitates circumsederunt ut inde sibi commeatus capiant. Quare et civi tates nostrarum partium conservabo et bellum primo quoque tempore conficiam. Cohortes [вЂ¦ in] animo habeo ad vos mittere. Profecto nostro commeatu privati necessario ad dimicandum descendent.'		26. Като награда за храброст Цезар даде на Касиевия ескадрон тринадесет хиляди сестерции, на неговия командир - пет златни огърлици, а на лековъоръжените пехотинци дванадесет хиляди (в други текстове: 2000 сестерции) сестерции. През този ден при Цезар избягаха Авъл Бабий, Гай Флавий и Авъл Требелий - римски конници от град Хаста 16, облечени почти изцяло в сребро. Те му съобщиха, че всички римски конници, които се намират в лагер на Помпей, подготвили заговор да дезертират, но един роб ги издал и те всички били заловени и хвърлени в затвора. Само те обаче, възползвайки се от една благоприятна случайност, успели да избягат. На този ден бе заловено и писмо, което Гней Помпей изпращаше до жителите на град Урсаон 17, в което се казваше: Ако сте живи и здрави, аз много се радвам. Що се отнася до мен, аз съм извънредно добре. Въпреки че благодарение на щастливата съдба досега съм избивал неприятелите когато съм пожелавал. . . ако те биха приели да се сражават на удобно място, аз бих завършил войната много по-бързо, отколкото вие мислите; те обаче не смеят да изкарат на бойното поле една войска, сформирана от новобранци, и протакат военните действия, като разчитат на нашите укрепителни съоръжения. Действително те са обсаждали отделните градове един подир друг, за да си набавят от тях продоволствия. За това аз ще се погрижа да закрилям съюзените с нас градове и да завърша войната колкото е възможно по-скоро. Имам намерение да ви изпратя. . . кохорти. Щом неприятелите бъдат лишени от нашите продоволствени запаси те ще бъдат принудени да започнат битка.
[27] Insequenti tempore cum nostri in opere distenti essent, equites in oliveto dum lignantur, interfecti sunt aliquot. Servi transfugerunt qui nuntiaverunt a. d. III Non. Mart. proelium ad Soricariam quod factum est, ex eo tempore metum esse magnum et Attium Varum circum castella praeesse. Eo die Pompeius castra movit et contra Spalim in oliveto constituit. Caesar priusquam eodem est profectus, luna hora circiter sexta visa est. Ita castris motis Ucubim Pompeius praesidium quod reliquit, iussit incendere, ut deusto oppido in castra maiora se reciperent. Insequenti tempore Ventiponem oppidum cum oppugnare coepisset, deditione facta iter fecit in Carrucam, contra Pompeium castra posuit. Pompeius oppidum quod contra sua praesidia portas clausisset incendit; milesque qui fratrem suum in castris iugulasset, interceptus est a nostris et fusti percussus. Hinc itinere facto in campum Mundensem cum esset ventum, castra contra Pompeium constituit.		27. Известно време след това, докато нашите войници бяха заети със строителни работи, няколко наши конници бяха убити в една маслинена градина, където бяха отишли за дърва. На нашата страна дезертираха роби, които съобщиха, че от третия ден преди мартенските иди на сетне, деня, на който бе станало сражението при Сорикария, в лагера на Помпей царувал голям страх и че Атий Вар бил назначен за началник на вътрешните укрепления. На същия този ден Помпей премести своя лагер и се установи в маслинената градина точно срещу Хиспалис. Преди Цезар да тръгне в онази посока, към шест часа (т. е. към пладне) се показа луната. Тогава Помпей премести своя лагер, след като беше заповядал на гарнизона, който беше оставил в Укубис, да опожари града, за да се оттегли в големия лагер, след като градът беше опожарен. Не много след това Цезар започна да обсажда града Ветипон и след като го принуди да капитулира, потегли по посока на Карука и разположи своя лагер точно срещу лагера на Помпей. Последният (Помпей) заповяда да опожарят Карука 18, понеже този град беше затворил пред неговите войски вратите на своята крепост. Един войник, който беше убил брат си, беше заловен от нашите войници и пребит с бичове. Оттук Цезар потегли към полето Мунда 19 и като пристигна там, разположи своя лагер точно срещу лагера на Помпей.
[28] Sequentique die cum iter facere Caesar cum copiis vellet, renuntiatum est a speculatoribus Pompeium de tertia vigilia in acie stetisse. Hoc nuntio adlato vexillum proposuit. Idcirco enim copias eduxerat quod Ursaonensium civitati [qui sui] fuissent fautores, antea litteras miserat Caesarem nolle in convallem descendere, quod maiorem partem exercitus tironem haberet. Hae litterae vehementer confirmabant mentes oppidanorum. Ita hac opinione fretus tuto se facere posse existimabat. Etenim et natura loci defendebantur et ipsius oppido munitione ubi castra habuit constituta. Namque ut superius demonstravimus, loca excellentia tumulis contineri, interim nulla planitie edividit; id quod eo incidit tempore.		28. На другия ден, след като Цезар беше решил да потегли на поход, някои разузнавачи му съобщиха, че по време на третата нощна стража Помпей бил строил своята войска готова за бой. Щом като получи това съобщение, Цезар заповяда да се издигне знамето. Действително Помпей беше извел своите войски поради това, че беше изпратил още преди това едно писмо до гражданите на Урсаон, които бяха негови привърженици, в което им казваше, че Цезар не желаел да са спусне в равнината, понеже по-голяма част от неговата войска се състояла от новобранци. Това писмо ободри значително духовете на жителите на селището и им вдъхна смелост. Окуражен от тази мисъл, Цезар вярваше, че може да действува със сигурност, тъй като беше защитен от самия естествен характер на местността, както и от фортификационните съоръжения на самия град, където беше разположил своя лагер. Действително, както беше казано, тези местности са високи и са затворени от множество хълмове дотолкова, че помежду им няма никаква равнина, която да ги разделя. . . Но тъкмо тогава се случи следното.
[29] Planities inter utraque castra intercedebat circiter milia passuum V, ut auxilia Pompei duabus defenderentur rebus, oppido et excelsi loci natura. Hinc derigens proxima planities aequabatur. Cuius decursum antecedebat rivus qui ad eorum accessum summam efficiebat loci iniquitatem. Nam palustri et voraginoso solo currens erat ad dextrum. Id quod Caesar cum aciem derectam vidisset, non habuit dubium quin mediae planitie in aequum ad dimicandum adversarii procederent. Hoc erat in omnium conspectu. Hoc accedebat ut locus illa planitie aequitate ornaretur, et diei solisque serenitate ut mirificum, ut optandum tempus prope ab diis inmortalibus illud tributum esset ad proelium committendum. Nostri laetari, nonnulli etiam timere, quod in eum locum res fortunaeque omnium deducerentur ut quicquid post horam casus tribuisset, in dubio poneretur. Itaque nostri ad dimicandum procedunt, id quod adversarios existimabamus esse facturos. Qui tamen a munitione oppidi longius non audebant procedere, in quo sibi prope murum adversarii constituebant. Itaque nostri procedunt. Interdum aequitas loci adversarios efflagitabat ut tali contenderent condicione ad victoriam. Neque tamen illi a sua consuetudine discedebant, ut aut ab excelso loco aut oppido discederent. Nostri pede presso propius rivum cum adpropinquassent, adversarii patrocinari loco iniquo non desinunt.		29. Между двата лагера се разстилаше равнина на дължина около пет мили, тъй че войските на Помпей бяха защитени от два фактора: от самия град и от характера на местонстта. Оттук се простираше наблизо и в права линия равнината, чиито наклон надолу се пресичаше от един голям поток, който затрудняваше твърде много преминаването на десния бряг. Понеже този поток течеше в дясно, и то в една почва, която беше блатиста и изобилствуваше с дълбочини, затова, когато Цезар вида бойното построение на неприятеля, нямаше вече съмнение, че противника ще влезе в бой на открито поле посред равнината. И това беше очевидно за всички. Прибави се и обстоятелството, че това място се оказа привлекателно със своя равнинен простор, а при това денят беше толкова ясен и слънчев, че този момент изглеждаше, че е най-красивия, който ни бе даден от безсмъртните богове, за да започнем сражение. Нашите войници бяха изобщо бодри и весели. Някои от тях обаче също се бояха, понеже на това място трябваше да се реши съдбата на всички, тъй че беше несигурно какво можеше да донесе случайността само след един час. Затова нашите тръгнаха на бой и смятаха, че също така ще постъпят и нашите противници. Те обаче не се осмеляваха да се отдалечат особено много от градските укрепления, в които знаеха, че имат нещо като защитна стена срещу противника. Междувременно нашите бойци напредваха. Понякога равнинната местност просто подканваше неприятелите да използуват тази благоприятна ситуация, за да спечелят победа. Въпреки това обаче те не се отказаха от своята привичка да не се отдалечават от височините или пък от града. и дори когато нашите се приближаваха с твърди крачки към потока, противниците не преставаха да се прикриват зад своята високо разположена позиция.
[30] Erat acies XIII aquilis constituta, quae lateribus equitatu tegebatur, cum levi armatura milibus sex; praeterea auxiliares accedebant prope alterum tantum. Nostra praesidia LXXX cohortibus, octo milibus equitum. Ita cum in extrema planitie iniquum in locum nostri adpropinquassent, paratus hostis erat superior, ut transeundum superius iter vehementer esset periculosum. Quod cum a Caesare esset animadversum, nequid temere culpa secus admitteretur, eum locum definire coepit. Quod cum hominum auribus esset obiectum, moleste et acerbe accipiebant se inpediri quominus proelium conficere possent. Haec mora adversarios alacriores efficiebat: Caesaris copias timore inpediri ad committendum proelium. Ita se efferen tes iniquo loco sui potestatem faciebant, ut magno tamen periculo accessus eorum haberetur. Hic decumani suum locum, cornum dextrum, tenebant, sinistrum III et V, itemque et cetera [auxilia equitatus]. Proelium clamore facto committitur.		30. Бойният фронт на Помпей се състоеше от тринадесет легиона, а на фланговете фронтът беше прикриван от конница и от шест хиляди лековъоръжени пехотинци, като към това се прибавяха почти същият брой помощни войски. Нашата войска се състоеше от осемдесет кохорти и осем хиляди конници. И докато нашите напредваха към окрайнината на равнината към една позиция, която беше по-неблагоприятна, неприятелят беше построен за бой на своята висока позиция, тъй че пътят, който трябваше да се измине нагоре беше твърде опасен. Когато Цезар забеляза това и за да не извърши било поради грешка, или поради непредпазливост някаква безразсъдна постъпка, той определи мястото по нататък от което войската му не трябваше да напредва. Когато тази заповед на Цезар стегна до ушите на нашите войници, те я посрещнаха неохотно и с огорчение, тъй като това им пречеше да завършат битката. А забавянето правеше неприятелите по-дръзки, понеже те можеха да си помислят, че войските на Цезар се въздържат да дадат сражение от страх. И тъй, изпълнени с дързост те туриха ръка на едно неблагоприятно място, за да може все пак приближаването да тях да бъде свързано с голяма опасност. Десетият легион заемаше своето обичайно място на дясното крило, а на лявото крило, бяха разположени третият и петият легион, както и останалите помощни войски и конницата.
[31] Hic etsi virtute nostri antecedebant, adversarii loco superiore se defendebant acerrime, et vehemens fiebat ab utrisque clamor telorumque missu concursus, sic ut nostri prope diffiderent victoriae. Congressus enim et clamor, quibus rebus maxime hostis conterretur, in conlatu pari erat condicione. Ita ex utroque genere cum parem virtutem ad bellandum contulissent, pilorum missu fixa cumulatur et concidit adversariorum multitudo. Dextrum ut demonstravimus decumanos cornum tenuisse. Qui etsi erant pauci, tamen propter virtutem magno adversarios timore eorum opera adficiebant, quod a suo loco hostes vehementer premere coeperunt, ut ad subsidium, ne ab latere nostri occuparent, legio adversariorum traduci coepta sit ad dextrum. Quae simul est mota, equitatus Caesaris sinistrum cornum premere coepit, ita uti eximia virtute proelium facere possent ut locus in aciem ad subsidium veniundi non daretur. Ita cum clamor esset intermixtus gemitu gladiorumque crepitus auribus oblatus, inperitorum mentes timore praepediebat. Hic, ut ait Ennius, pes pede premitur, armis teruntur arma, adversariosque vehementissime pugnantes nostri agere coeperunt. Quibus oppidum fuit subsidio. Ita ipsis Liberalibus fusi fugatique non superfuissent, nisi in eum locum confugissent, ex quo erant egressi. In quo proelio ceciderunt milia hominum circiter XXX et siquid amplius, praeterea Labienus, Attius Varus, quibus occisis utrisque funus est factum, itemque equites Romani partim ex urbe, partim ex provincia ad milia III. Nostri desiderati ad hominum mille partim peditum, partim equitum, saucii ad D adversariorum aquilae sunt ablatae XIII et signa . . et fascesвЂ¦ praeterea hos habuitвЂ¦		31. След като се надигна боен вик, сражението започна. Въпреки че нашите войски превъзхождаха па храброст, неприятелите се отбраняваха най-ожесточено от своята по-висока позиция. И все повече се засилваха както бойните викове, тъй и обстрелът с копия и стрели, и то да такава степен че нашите бойци почти се бяха отчаяли за своята победа. Атаките и бойните викове, чрез които се предизвиква най-много страх у противника, бяха еднакво силни и по време на ръкопашната битка. И след като проявиха и при двата начина на сражение, противниците падаха убити масово, пронизвани от сипещата се върху тях градушка от копия. Както казахме вече войниците от десетия легион заемаха нашия десен фланг. И въпреки че бяха малко на брой, те със своята храброст сееха такъв панически страх всред противника със своите действия, понеже притискаха от своята позиция силно неприятеля, и то до такава степен, че той започна да премества в подкрепа на дясното крило един легион, понеже нашите не заплашваха противника откъм фланга. Този легион обаче едва се беше преместил, когато конницата на Цезар започна да упражнява яростно натиск върху лявото крило, принуждавайки противника да се сражава мъжествено и упорито, тъй че да не му даде възможност да се притече на помощ на друг сектор на фронта. Така, пронизвайки ушите бойният вик, смесен със стенанията на ранените и грохота на мечовете, сковаваше с панически страх душите на нашите войници, които бяха неопитни. Там - както казва Ений - нога стъпва върху нога и оръжия се удрят о оръжия. И накрая нашите бойци започнаха да отблъскват противниците, въпреки че те се сражаваха стремително. Градът им послужи за спасение и убежище. Така в деня на празника на бога Бакхус неприятелите разгромени и обърнати в бягство, не биха оцелели между живите, ако не бяха намерили убежище на онова място от което бяха потеглили. В тази битка загинаха около тридесет хиляди, а може би и повече противници. Между тях бяха Лабиен и Атий Вар, на които беше устроено след смъртта им тържествено погребение, а също така около три хиляди римски конници, които бяха отчасти от Рим и отчасти от провинцията. От нашите бойци паднах убити около хиляда души - отчасти конници и отчасти пехотинци, а също тъй около петстотин бяха ранени. От неприятеля бяха отнети тринадесет орли, много военни отличия и. . . ликторски фасции. . . а освен това. . . Към тях Цезар се отнесе като към неприятели. . .
[32]вЂ¦ ex fuga hac qui oppidum Mundam sibi constituissent praesidium, nostrique cogebantur necessario eos circumvallare. Ex hostium armis pro caespite cadavera conlocabantur, scuta et pila pro vallo. Insuper occisorum in gladiorum mucronibus capita hominum ordinata ad oppidum conversa. Universa hostium timoremвЂ¦ virtutisque insignia proposita viderent, et vallo circumcluderentur adversarii. Ita Galli tragulis iaculisque oppidum [quod vallo facto] ex hostium cadaveribus sunt circumplexi, oppugnare coeperunt. Ex hoc proelio Valerius adulescens Cordubam cum paucis equitibus fugit, Sex. Pompeio qui Cordubae fuisset, rem gestam refert. Cognito hoc negotio, quos equites secum habuit, quod pecuniae secum habuit eis distribuit et oppidanis dixit se de pace ad Caesarem proficisci et secunda vigilia ab oppido discessit. Cn. Pompeius cum equitibus paucis nonnullisque peditibus ad navale praesidium Carteiam contendit, quod oppidum abest ab Corduba milia passuum CLXX. Quo cum ad octavum miliarium venisset, P. Caucilius qui castris antea Pompei praepositus esset, eius verbis nuntium mittit, eum minus belle habere, ut mitterent lecticam qua in oppidum deferri posset. litteris missis Pompeius Carteiam defertur. Qui illarum partium fautores essent, conveniunt in domum quo erat delatus, qui arbitrati sunt clanculum venisse, ut ab eo quae vellent de bello requirerent. Cum frequentia convenisset, de lectica Pompeius in eorum fidem confugit.		32. . . . Онези, които се бяха отскубнали от това паническо бягство, си избраха за убежище града Мунда и затова нашите бяха принудени да го обсаждат. От оръжията, отнети от неприятеля. . . те струпваха телата на убитите като земен насип, я щитовете и копията - като ограда от колове. Освен това поставяха на мечовете си главите на убитите неприятели, забити на остриетата обърнати към града. . . Всички. . . тези неща. . . ужаса на неприятелите и неприятелите, виждайки пред себе си доказателство за храбростта на нашите бойци и това, че са обкръжени отвред с вал. И тъй галите започнаха да обстрелват града с копия и метателните си оръжия. . . и бяха заобиколени от труповете на неприятелите. Отскубнал се от това сражение, младият Валепий избяга с няколко конници в Кордуба и съобщи за това, което се беше случило, на Секст Помпей, който се намираше в този град. Като узна за тези произшествия, Секст Помпей предаде на всички присъствуващи конници всички парични суми, които имаше у себе си и каза на жителите, че тръгва, за да отиде при Цезар и преговаря с него за мир. И тъй малко преди полунощ Секст Помпей напусна града. Гней Помпей с малцина конници и с няколко пехотинци се отправи към Каптея 20, където се намираше неговата морска база. Този град е на разстояние сто и седемдесет мили от Кордуба. Когато Гней Помпей стигна на осем мили от този град, Публий Каулцилий, който преди това бе поставен за комендант на Помпеевия лагер, по негово поръчение изпрати писмо да жителите на града, в което им съобщи, че Гней Помпей не се чувства добре и ги моли да му изпратят носилка, с която да може да бъде пренесен в града. След като писмото беше изпратено, Помпей беше пренесен в града и онези, които бяха негови привърженици, отидоха в къщата, в която беше пренесен, понеже мислеха, че е дошъл там съвсем тайно, за да узнаят от него сведения за войната. Когато множеството се събра, Помпей, без да стане от носилката, се предостави на тяхната вярност.
[33] Caesar ex proelio [Munda] munitione circumdata Cordubam venit. Qui ex caede eo refugerunt, pontem occuparunt. Cum eo ventum esset, conviciare coeperunt, nos ex proelio paucos superesse; quo fugeremus? Ita pugnare coeperunt de ponte. Caesar flumen traiecit et castra posuit. Scapula totius seditionis [familiae ac libertinorum] caput ex proelio Cordubam cum venisset, familiam et libertos convocavit, pyram sibi extruxit, cenam adferri quam optimam imperavit, item optimis insternendum vestimentis; pecuniam et argentum in praesentia familiae donavit. Ipse de tempore cenare, resinam et nardum identidem sibi infundit. Ita novissimo tempore servum iussit et libertum qui fuisset eius concubinus, alterum se iugulare, alterum pyram incendere.		33. След това сражение Цезар заповяда да се построят укрепления около Мунда и се отправи към Кордуба, където тези Помпееви привърженици, които бяха избягали там, след своето поражение, успяха да завземат тамошния мост. Когато нашите войски стигнаха дотук, неприятелите започнаха да се гаврят с нас и да казват, че след това сражение сме останали малко на брой и къде сме щели да бягаме. И затова те започнаха да се сражават за този мост. Цезар премина обаче реката и се разположи на лагер. Тогава Квинт Квинкций Скапула, главатарят на цялата сбирщина от роби и освобожденци, като се завърна от сражението в Кордуба, свика тази цялата тази пасмина от роби и от освобожденци и заповяда да му издигнат клада, както и да му устроят най-пищно угощение, и също да го облекат в най-хубавите му дрехи. Всичките си пари и сребро той раздаде на своите роби и освобожденци. След това обядва навреме и нареди да го облеят много пъти с благовония и балсами, най-после заповяда на роба и на освобожденеца, който беше неговият фаворит за наслади, единият да го посече, а другият да подпали кладата под него.
[34] Oppidani autem, simul Caesar castra contra ad oppidum posuit, discordare coeperunt, usque eo ut clamor in castra nostra perveniret, [rixa orta] fere inter Caesarianos et inter Pompeianos. Erant hic legiones, quae ex perfugis conscriptae, partim oppidanorum servi qui erant a Pompeio Sexto manumissi. Qui in Caesaris adventum descendere coeperunt. legio XIII oppidum defendere coepit, nostri cum iam depugnarent, turres ex parte et murum occuparunt. Denuo legatos ad Caesarem mittunt ut sibi legiones subsidio intromitteret. Hoc cum animadverterent homines fugitivi, oppidum incendere coeperunt. Qui superati a nostris sunt interfecti hominum milia XXII, praeterquam extra murum qui perierunt. Ita Caesar oppido potitus. Dum hic detinetur, ex proelio quos circummunitos superius demonstravimus, eruptionem fecerunt et bene multi interfecti; in oppidum sunt redacti.		34. Жителите на града Кордуба обаче, щом като Цезар се разположи на лагер срещу града, започнаха да се карат тъй гръмогласно, че техните крясъци стигаха дори до нашия лагер. Едва не се стигна до бой между цезарианците и помпеанците! Тук бяха легионите, които бяха сформирани от дезертьори, а от части и от роби на жителите на този град, които бяха освободени от Секст Помпей. Те започнаха да се спускат да посрещнат Цезар при неговото пристигане. Тринадесетия легион се зае да отбранява града, въпреки че нашите се противяха упорито срещу намеренията на легиона и успяха да овладеят донякъде крепостните кули и стената. Те отново изпроводиха пратеници при Цезар с молба той да им изпрати на помощ легиони в града. щом забелязаха това, дезертьорите започнаха да опожаряват град. Те обаче бяха разбити от нашите и при това бяха избити двадесет и две хиляди души освен онези, които бяха убити извън града. така Цезар превзе града Кордуба. Но докато той беше зает с тези действия, обсадените неприятелски войски в Мунда, за което говорихме по-горе, извършиха излаз, дадоха много убити и бяха отблъснати и върнати обратно в града.
[35] Caesar Hispali[m] cum contendisset, legati de precatum venerunt. Ita cum ad oppidum esset ventum, Caninium cum praesidio legatum intromittit, ipse castra ad oppidum ponit. Erat bene magna manus intra Pompeianarum partium quae praesidium receptum indignaretur clam quendam Philonem, illum qui Pompeianarum partium fuisset defensor acerrimus. Is tota Lusitania notissimus erat. Hic clam praesidia Lusitaniam proficiscitur et Caecilium Nigrum hominem barbarum ad Lennium convenit, qui bene magnam manum Lusitanorum haberet. rursus Hispalim oppidum denuo noctu per murum recipitur. Praesidium, vigiles iugulant, portas praecludunt, de integro pugnare coeperunt.		35. Цезар се беше устремил с голяма бързина към Хиспалис, когато при него дойдоха пратеници да го молят за пощада. И тъй, когато стигна до града, Цезар изпрати в него легата Каниний с гарнизон, а самият той разположи своя лагер пред града. В града имаше твърде многоброен гарнизон, съставен от привърженици на фракцията на Помпей. Сега тези охраняващи войски негодуваха силно, като виждаха, че Цезаров гарнизон е проникнал тайно в града. най-много се възмущаваше обаче някой си Филон, който беше известен като най-върл привърженик на Помпеевата фракция в цяла Лузитания. Тайно от цезаровия гарнизон Филон се отправи в Лузитания и в Лений се срещна с Цецилий Нигер, прост човек от местен произход, когото прякоросваха варварин. Той имаше голям отряд лузитани. С него той се завърна в Хидпалис и през нощта бе приет тайно през крепостната стена в града. Там тези хора избиха гарнизона и нощните стражи, затвориха вратите на крепостта и подновиха битката.
[36] Dum haec geruntur, legati Carteienses renuntiaverunt quod Pompeium in potestatem haberent. Quod ante Caesari portas praeclusissent, illo beneficio suum maleficium existimabant se lucrificare. Lusitani Hispali pugnare nullo tempore desistebant. Quod Caesar cum animum adverteret, si oppidum capere contenderet, timuit ne homines perditi incenderent et moenia delerent. Ita consilio habito noctu patitur Lusitanos eruptionem facere; id quod consulto non existimabant fieri. Ita erumpendo navis quae ad Baetim flumen fuissent, incendunt. Nostri dum incendio detinentur, illi profugiunt et ab equitibus conciduntur. Quo facto oppido recuperato Hastam iter facere coepit. Ex qua civitate legati ad deditionem venerunt. Mundenses qui ex proelio in oppidum confugerant, cum diutius circumsederentur, bene multi deditionem faciunt, et cum essent in legionem distributi, coniurant inter sese ut noctu signo dato qui in oppido fuissent eruptionem facerent, illi caedem in castris administrarent. Hac re cognita insequenti nocte vigilia tertia tessera data extra vallum omnes sunt concisi.		36. Докато тези събития ставаха в Хиспалис по този начин, при Цезар дойдоха пратеници от град Картея и му съобщиха, че Помпей е в техни ръце. Те се надяваха, че ще могат с настоящата си добра постъпка да изкупят вината от своята лоша постъпка, тъй като преди това бяха затворили вратите на своите крепостни стени за Цезар. Лузитаните непреставаха обаче никога да се сражават за отбраната на Хиспалис. Цезар разбираше добре, че ако се напрегне да превземе града, боеше се да не би лузитаните, тези престъпни злодеи, да опожарят града и да изравнят неговите стени със земята. Затова Цезар свика през нощта, събрание на което се взе решение да оставят лузитаните през нощта пробив в блокадата. Те и не подозираха за това, че тази възможност представлява военна хитрост от страна на Цезар. И тъй, като извършиха пробив, те подпалиха и опожариха всички кораби, които се намираха на реката Бетис. Докато нашите войници бяха заети с погасяването на пожара, лузитаните можаха да избягат, но нашата конница ги настигна, подложи ги на сеч и ги изби. След това Цезар отново превзе Хиспалис и се отправи към Хаста. От този град дойдоха пратеници, за да уведомят Цезар, че желаят да капитулират пред него. А жителите на Мунда, които след сражението избягаха в този град и бяха подложени на по-продължителна обсада, не бяха в състояние да издържат повече на обсадата и мнозина от тях капитулираха. И когато бяха разпределени в същия легион те организираха съзаклятие, щото по даден знак през нощта онези, които се намираха в града, да предприемат излаз и да извършат поголовна сеч в лагера. След като се узна за техните намерения, през следната нощ по време на третата нощна стража и според уговорената парола те бяха изведени вън от крепостния вал и там бяха посечени.
[37] Carteienses, dum Caesar in itinere reliqua oppida oppugnat, propter Pompeium dissentire coeperunt. Pars erat quae legatos ad Caesarem miserat, pars erat quae Pompeianarum partium fautores essent. Seditione concitata portas occupant. Caedes fit magna; saucius Pompeius naves viginti occupat longas et profugit. Didius qui [ad] Gadis classi praefuissetвЂ¦ ad quem simul nuntius adlatus est, confestim sequi coepit. Partim pedibus et equitatu ad persequendum celeriter iter faciebant, item confestim consequentes. Quarto die navigationis quod imparati a Carteia profecti sine aqua fuissent, ad terram adplicant. Dum aquantur, Didius classe accurrit, navis incendit, nonnullas capit.		37. Жителите на Картея, докато Цезар по време на своя марш превземаше и останалите градове в Далечна Испания, започнаха да спорят помежду си как да постъпят с Помпей. Една част от тях предлагаше да се изпроводят пратеници при Цезар, друга част от тях обаче симпатизираше на фракцията на помпеанците и като избухна бунт, крепостните стени бяха завзети. Настъпи голяма сеч. Въпреки че Помпей беше ранен, той завзе двадесет наши военни кораби и побягна. Дидий, който командуваше флотата в Гадес 21, като узна от вестител за бягството на Помпей, се впусна бързо да го преследва. . . Те потеглиха бързо да ги преследват - от части с пехота и конница, и ги следваха също тъй бързо, като разставиха също и по брега пехотинци и конници. Е след като плаваха в продължение на четири дни, ги настигнаха. Но тъй като помпеанците се бяха качили в Картея на корабите си, без да се запасят с вода, те бяха принудени да дебаркират на сушата. И докато се снабдяваха с вода, там се появи бързо флотата на Дидий, който подпали корабите, а няколко залови в плен.
[38] Pompeius cum paucis profugit et locum quendam munitum natura occupat. Equites et cohortes quae ad persequendum missi essent, speculatoribus ante missis certiores fiunt, diem et noctem iter faciunt. Pompeius umero et sinistro crure vehementer erat saucius. Hoc accedebat ut etiam talum intorsisset; quae res maxime inpediebat. Ita lectica ad turrem quen[dam cum] esset ablatus, in ea ferebatur Lusitanis more militari. Cum Caesaris praesidio fuisset conspectus, celeriter equitatu cohortibusque circumcluditur. Erat accessus loci difficultas. Nam idcirco [propter suo praesidio fuisset conspectus celeriter ad] munitum locum natura ceperat sibi Pompeius, quamvis magna multitudine adduct[a ut pauc]i homines ex superiore loco defendere possent. Subeunt in adventu nostri depellunturque telis. Quibus cedentibus cupidius insequebantur adversarii et confestim tardabant ab accessu. Hoc saepius facto animum advertebatur nostro magno id fieri periculo. opere circummunire instituit. Pari autem [cupiditate] ex celeri festinatione circumm[un]itiones iugo derigunt, ut aequo pede cum adversariis congredi possent. a quibus cum animadversum esset, fuga sibi praesidium capiunt.		38. Помпей успя да избяга с малък брой свои войници и намери убежище на едно естествено място. Изпратените за неговото преследване наши конници и кохорти се осведомиха от предварително изпратените напред разузнавачи и денем, и нощем се отправяха нататък. Помпей беше тежко ранен в рамото и в левия крак. Освен това той беше навехнал и глезена си и това много му пречеше да се движи. Затова той беше пренесен на носилка в една кула и от нея, както се разказваше, ръководеше военните действия по лузитански маниер. Когато цезаровите войски забелязаха това, той бързо обкръжен в кулата. Достъпът до това място беше обаче много труден. Помпей беше завзел наистина една естествено укрепена позиция и въпреки струпаното голямо множество от по-високата позиция той можеше да се отбранява с малко на брой хора. Въпреки това нашите успяха да се доближат, но бяха отблъснати с град от стрели и копия. А противниците преследваха още по- ожесточено и се забавяха тоз час при тяхното предвижване. Това се повтаряше все по-често и нашите войници забелязваха, че така се излагат на голяма опасност. Затова Цезар нареди да обградят противника с укор отвред. С еднакъв боен плам следствие на бързото обкръжаване на противника с обсаден окоп нашите бойци се насочиха към височината на която се намираше противника, за да може да се противопоставят при равни условия с него. Като забелязаха,че и това тяхно предимство им е отнето, неприятелите решиха, че могат да се спасят само с бягство.
[39] Pompeius, ut supra demonstravimus, saucius et intorto talo idcirco tardabatur ad fugiendum, itemque propter loci difficultatem neque equo neque vehiculo saluti suae praesidium parare poterat. Caedes a nostris undique administrabatur. Exclusus a munitione amissisque auxiliis ad convallem exesumque locum in speluncam Pompeius se occultare coepit, ut a nostris non facile inveniretur nisi captivorum indicio. Ita ibi interficitur. Cum Caesar Gadibus fuisset, Hispalim pridie Idus Apriles caput adlatum et populo datum est in conspectum.		39. Казахме вече по-горе, че Помпей беше ранен и понеже и глезенът му беше изкълчен, той беше силно възпрепятствуван да бяга. А също така поради трудността на терена не можеше нито на кон, нито с кола да си осигури убежище и да се спаси. Навред се извършваше сеч от нашите войски. Лишен от защитата на укрепленията оставен без помощ, Помпей се спусна в една долинка и изтощен от глад и съсипан, там намери място да се скрие в една пещера. И може би нашите нещяха да могат да го открият лесно, ако някои негови роби не им го бяха показали. И тъй, заловен там, той бе веднага убит. Цезар се намираше в Гадес, когато на деня преди априлските иди главата на Гней Помпей беше донесена в Хиспалис и бе изложена на показ пред народа.
[40] Interfecto Cn. Pompeio adulescente Didius quem supra demonstravimus, illa adfectus laetitia proximo se recepit castello nonnullasque naves ad reficiendum subduxit et quodvis essentвЂ¦ brachium ex utrisque partibusвЂ¦ Lusitani qui ex pugna superfuerunt, ad signum se receperunt et bene magna manu comparata ad Didium se reportant. Huic etsi non aberat diligentia ad naves tuendas, tamen nonnumquam ex castello propter eorum crebras excursiones eliciebatur et prope cotidianis pugnis [cum Lusitanis confligebat. tum illi] insidias ponunt et tripertito signa distribuunt. Erant parati qui naves incenderent, incensisque qui subsidium repellerent; hi sic dispositi erant ut a nullo [conspici possent. reliqui in] conspectu omnium ad pugnam contendunt. Ita cum ex castello Didius ad propellendum processisset cum copiis, signum a Lusitanis tollitur, naves incenduntur, simulque qui in castello ad pugnam processerant, eodem signo fugientes latrones dum persequuntur, a tergo insidiae clamore sublato circumveniunt. Didius magna cum virtute cum compluribus interficitur. Nonnullique ea pugna scaphas quae ad litus fuerant occupant, item complures nando ad naves quae in salo fuerunt, se recipiunt, ancoris sublatis pelagus remis petere coeperunt. Quae res eorum vitae fuit subsidio. Lusitani praeda potiuntur. Caesar Gadibus rursus ad Hispalim recurrit.		40. И тъй, след като Помпей беше убит, този Дидий, за когото говорихме по-рано, ликувайки неудържимо от радост, се оттегли в най-близкия кастел и нареди някои кораби да бъдат изтеглени на брега, за да бъдат поправени. . . странични укрепления и от двете страни. . . Лузитаните обаче, които оцеляха от битката, се прегрупираха отново и като събраха голяма войска, потеглиха срещу Дидий. Въпреки че Дидий проявяваше грижливост при охраняването на корабите, поради техните чести нападения той се изкушаваше да излиза от укрепеното селище и почти всеки ден влизаше в бой с лузитаните. И понеже почти всеки ден следваха такива схватки, лузитаните устроиха засада и разделиха войската си на три части. Една част трябваше да опожари нашите поправени и снарежени кораби. Другата част трябваше да отблъсне Дидиевата войска, в случай че тя им се притече на помощ. Тези две войскови части бяха разположени така, че никой не можеше да ги види. Третата част от тяхната войска трябваше да потегли в бой пред очите на всички. И тъй като Дидий потегли от укрепения пункт с войските си, за да отблъсне лузитаните по даден сигнал от тяхна страна те се спуснаха да подпалват нашите кораби. В същото време войниците от другия неприятелски отряд, който трябваше да потегли срещу укрепения ни пункт, при уговорения сигнал нададоха гръмък боен вик и коварно в засада се явиха в тила на нашите войски, които в това време преследваха бягащите наемни разбойници. По време на този бой падна убит с мнозина други Дидий, който прояви необикновено мъжество. И някой от нашите войници, които участвуваха в тази битка, завзеха лодките, които бяха на брега, а мнозина също с плаване се добраха да корабите, които се намираха в открито море. След това, като вдигнаха котви, те с извънредно бърз курс със силата на греблата се устремиха навътре в морето. И така си спасиха живота. Лузитаните завладяха цялата плячка, а през това време Цезар, като потегли от Гадес, се завърна в Хиспалис.
[41] Fabius Maximus quem ad Mundam praesidium oppugnandum reliquerat, operibus adsiduis [diurnis et noc]turnis circumsedit. Interclusi inter se decernere; facta bene magnaвЂ¦ faciunt. Nostri ad oppidum recuperandum occasionem non praetermittunt et reliquos vivos capiunt, XIIII milia. Ursaonem proficiscuntur. Quod oppidum magna munitione continebatur, sic ut ipse locus non solum opere, sed etiam natura adiutus ad oppugnandum hostem impediret. Hoc accedebat ut aqua praeterquam in ipso oppido unam circumcirca nusquam reperiretur propius milia passuum VIII. Quae res magno erat adiumento oppidanis. tum praeterea accedebat ut aggeremвЂ¦ materiesque unde soliti sunt turris agi, propius milia passuum vi non reperiebatur. Hoc Pompeius ut oppidi oppugnationem tutiorem efficeret, omnem materiem circum oppidum succisam intro congessit. Ita necessario deducebantur nostri, ut a Munda quod proxime ceperant, materiem illo deportarent.		41. Фабий Максим, когото Цезар бе оставил да ръководи обсадата на Мунда, като прогони нейния гарнизон, с усърдна работа през дена и през нощта следеше как се извършва строежът. . . Тогава неприятелите, като виждаха че са обкръжени, решиха да предприемат една рисковано действие. . . и извършиха забележителни дела. Нашите бойци обаче не пропуснаха случая да завземат отново града и можаха да заловят останалите живи в плен, на брой четиринадесет хиляди души. След това Фабий потегли за града Урсаон. Това селище беше много добре укрепено с яки крепостни съоръжения, тъй че и самото място и неговите природни условия, пречеха на достъпа на противника да стигне до него и да започне да го обсажда. Освен това докато в самия град имаше вода, никъде около него на разстояние, по-близо от осем мили, не можеше да се намери вода за пиене. А това обстоятелство беше голямо предимство за жителите. На всичко отгоре и материал за насип, и . . . дървен материал, с който би могло да бъдат построени, както е обичайно, дървени обсадни кули, можеше да се намери на разстояние на по-малко от шест мили. Затова, за да направи това място по-устойчиво срещу обсадното нападение, Секст Помпей заповяда всички дървета около града да се изсекат и да се пренесат в селището. Тъй и нашите по необходимост се убедиха, че за да превземат по-скоро този град, ще трябва да отиват чак в Мунда, град който те бяха дори завладели дори неотдавна, и да докарват всички строителни материали до тук.
[42] Dum haec ad Mundam geruntur et Ursaonem, Caesar ad Hispalim cum Gadibus se recepisset, insequenti die contione advocata: Initio quaesturae suae eam provinciam ex omnibus provinciis peculiarem sibi constituisse et quae potuisset eo tempore beneficia largitum esse. Insequente praetura ampliato honore vectigalia quae Metellus inposuisset, a senatu petisse et eius pecuniae provinciam liberasse simulque patrocinio suscepto multis legationibus ab se in senatum inductis simul publicis privatisque causis multorum inimicitiis susceptis defendisse. Suo item consulatu absentem quae potuisset commoda provinciae tribuisse. Eorum omnium commodorum et immemores et ingratos in se et in populum Romanum hoc bello et praeterito tempore cognosse. 'Vos iure gentium et civiumque Romanorum institutis cognitis more barbarorum populi Romani magistratibus sacrosanctis manus [semel] et saepius attulistis et luce clara Cassium in medio foro nefarie interficere voluistis. Vos ita pacem semper odistis ut nullo tempore legiones desitae populi Romani in hac provincia haberi. Apud vos beneficia pro maleficiis et maleficia pro beneficiis habentur. Ita neque in otio concordiam neque in bello virtutem ullo tempore retinere potuistis. Privatus ex fuga Cn. Pompeius adulescens a vobis receptus fasces imperium[que] sibi arripuit, multis interfectis civibus auxilia contra populum Romanum conparavit, agros provinciamque vestro impulsu depopulavit. In quo vos victores extabatis? An me deleto non animum advertebatis decem habere legiones populum Romanum quae non solum vobis obsistere, sed etiam caelum diruere possent? Quarum laudibus est virtuteвЂ¦		42. Докато тези събития ставаха в Мунда и в Урсаон, Цезар се оттегли от Гадес в Хиспалис, на другия ден свика народа на събрание и започна да му отправя упреци: с встъпването си в длъжност на квестор той, Цезар си бил поставил за цел да обърне преди всичко други провинции особено внимание на тази провинция и да я дари щедро с всички благодеяния, каквито той бил в състояние тогава да извърши. Като се издигнал след това последователно до достойнството на претор, Цезар интервенирал в сената, щото тази провинция да бъде освободена от данъците коти и беше наложил Мтел, и беше успял да я избави от плащането на тези суми. Заедно с това той вземал под свое покровителство пратеничества, нагърбвал се да защитава пред сената както обществени, така и частни дела и по тази причина си спечелил толкова много неприятели. Също тъй и по време на своето консулство, въпреки че отсъствувал, той, доколкото е могъл, дарявал с всички възможни привилегии провинция Испания. Тя обаче се била проявила, напротив, като непризнателна и не благодарна както спрямо него, тъй и към римския народ, и както през време на тази война, тъй и в миналото. Вие - продължи той, - въпреки че познавате международното право и гражданските закони на Рим, неведнъж, а многократно сте вдигали като същински варвари ръка срещу неприкосновените магистрати на римския народ. Посред бял ден вие искахте да убиете злодейски, и то на самия форум, Касий. Мирът винаги ви е бил толкова омразен, че по всяко време трябваше да държим непрекъснато наши легиони в тази провинция. Благодеянията, които извършваме за вас вие считате за злодеяния, а злодеянията приемате като благодеяния. Вие не спазвате вярност спрямо сключените с ваше съгласие договори, нито пък във време на война можахте поне за кратко време да проявите мъжество. Вие приехте като частно лице и беглец след сражение Гней Помпей и му позволихте да се провъзгласи за консул и за върховен главнокомандващ, а той изби ваши граждани, сформира помощни войски и ги опълчи срещу римския народ. По ваше внушение той опустоши вашите поля и обезлюди вашата провинция. Но в кое сражение вие излязохте победители? Или пък си мислите, че след като аз бъда унищожен, римският народ няма поне още десет такива легиони, които да успеят не само да ви се противопоставят, но дори небесата да щурмуват? Тяхната военна доблест и тяхната слава. . .