|
[I, 1] АТИК:1 Всъщност тази гора и този арпински дъб са ми познати; често съм чел за тях в „Марий"2; ако дъбът наистина се е запазил, то, разбира се, това е той, защото е твърде стар.
КВИНТ: Да, скъпи Атик, запазил се е и винаги ще бъде тук, понеже поетическият гений го е посял. Нито един земеделец не може да засее и отгледа вечно дърво, както това може да направи поетът със своите стихове.
АТИК: А как именно, Квинте? Какво е това, което поетите сеят? Струва ми се, че прославяйки твоя брат, ти се изказваш и в своя полза3.
|
[2] КВИНТ: Нека и така да е; но докато латинските книги говорят, този дъб, наречен Мариев, все тук ще стои и, както казва Сцевола в поемата на брат ми „Марий",
„той ще остарява в продължение на безброй векове".
Нима твоята Атина не запази вечно маслиновото дръвче на хълма, нима в Делос не ни показват и днес високата и вечно зелена палма, която Омировият Одисей твърди, че е видял, нима много други неща в много други места не се запазват чрез преданието по-дълго, отколкото самата природа би могла да ги съхрани? Затова нека сега това да е онзи дъб жълъдоносен, от който някога се е извила
„жълто-червената и с удивителна фигура вестителка на Юпитер4."
И макар бурите и времето да го унищожават, все пак на това място ще стои дъб и ще го наричат Мариев.
|
[3] АТИК: Не се съмнявам, разбира се. Но аз вече се обръщам не към тебе, Квинте, а към самия поет. Твоите стихове ли посяха този дъб тук, или описваш случая с Марий според преданието?
МАРК: Ще ти отговоря, но преди това искам отговор от теб. Сигурно ли е, че Ромул, разхождайки се недалеч от твоя дом след смъртта си, е казал на Прокул Юлий, че е станал бог и че е настоял да го наричат Квирин и да му се посвети храм на това място5? И истина ли е, че в Атина пак недалеч от предишния ти дом Аквилон е грабнал Орития - така гласи преданието?
|
[4] АТИК: Накъде бие въпросът ти и защо питаш това?
МАРК: Не за друго, а за да не разпитваш прекалено много за нещо, което така ни е предал споменът:
АТИК: В „Марий" има много неща, които предизвикват въпроса, измислени ли са или са действителни. А тъй като става дума за неотдавнашни времена и за хора от Арпин, някои искат да научат истината от теб.
МАРК: Кълна се в Херкулес, аз не желая да ме смятат за лъжец. Обаче тези някои, скъпи Тите, постъпват необмислено, понеже в този случай те търсят истината от мен не като поет, а като свидетел. И не се съмнявам, че това са същите хора, които вярват, че Нума е разговарял с нимфата Егерия и че орел е поставил върху главата на Тарквиний жреческата шапка6.
|
[5] КВИНТ: Разбирам, братко, че според теб в историята трябва да се съблюдават едни правила, а в поезията - други.
МАРК: Да, защото в първия случай всичко се отнася до истината, а във втория повечето неща са за удоволствие; впрочем и у Херодот, бащата на историята, и у Теопомп има множество легенди.
[II] АТИК: Имам удобен повод, такъв, какъвто желаех, и няма да го изпусна.
МАРК: Но какъв, Тите?
АТИК: Отдавна се иска от теб или по-скоро се настоява за едно историческо съчинение. Тъй като се смята, че ако ти се заемеш с такова дело, ще се получи така, че и в този вид дейност няма да отстъпваме на Гърция. И за да чуеш какво мисля аз самият, то струва ми се, че това е твой дълг не само поради желанията на тези, които обичат книгите, но и заради отечеството, та то, което бе описано от теб7, от теб също и да бъде възвеличено. Наистина в нашата литература липсва историческо съчинение, както сам зная и твърде често съм чувал от тебе. А ти можеш без съмнение да успееш в тази работа, особено понеже (както всъщност сам си свикнал да мислиш) това е труд, подходящ най-вече за оратора.
|
[6] Така че, моля те, пристъпи и си определи време за тази работа, която е била непозната и пренебрегвана досега от нашите хора. Впрочем след летописите на върховните жреци (няма нищо по-приятно от тях), ако се обърнеш към Фабий8 или към този, който вечно ти е на устата - Катон, или към Пизон, или към Фаний, или към Веноний9, макар и един от тях да притежава повече убедителност от друг, все пак има ли нещо толкова скучно, колкото са всички те? Всъщност Целий Антипатер10, съвременник на Фаний, е писал по-живо; наистина отличавал се е с груб и недодялан език, без блясък и изкуство, обаче е успял да накара останалите да пишат по-грижливо. А ето след него дошли Гелий, Клодий, Азелий11, но без да имат нещо общо с Целий, а по-скоро с вялостта и неопитността на предишните писатели.
|
[7] Защо споменавам Макър12? Неговият език има известна изразителност, но тя не идва от онова учено изобилие на гърците, а от латинските преписвачи. Приятелят му обаче Сисе-на13, въвеждайки в речите си много неща по-подходящи за латинския език, без съмнение е надминал всички наши писатели досега, с изключение на тези, които още нищо не са издали; за тях не можем да съдим. Все пак във вашия кръг Сисена никога не е бил считан за оратор, а историята му се придържа към някаква наивна идея; както изглежда, чел е единствено Клитарх14 и никой друг от гръцките автори, и само към него проявява желание за имитиране; ако и да можеше да се сравнява с него, все пак щеше още много да му липсва, за да е твърде добър. Така че това е твоята задача; от теб се очаква, освен ако Квинт не мисли нещо друго.
|
[III, 8] КВИНТ: Съвсем не, даже често сме говорили за това, но имаме едно малко разногласие.
АТИК: Какво е то?
КВИНТ: Във връзка с времето, от което да започне описанието. Аз мисля от най-далечната епоха, понеже тя е описана така, че дори не може да се прочете, а Марк настоява за съвременното нему време, за да включи в него този период, в който сам е участвал.
АТИК: Аз всъщност съм съгласен по-скоро с него. Има твърде важни събития от нашето време и нашия век; така той ще прослави заслугите на големия ни приятел Гней Помпей и ще се впусне да разказва за славната и незабравима година на своя консулат; предпочитам Марк да говори именно за нея, отколкото, както се казва, за Рем и Ромул.
МАРК: Разбирам, Атик, че отдавна от мен се иска такъв труд. Нямаше да се откажа от това, ако ми беше предоставено някакво незаето и свободно време. Не е възможно да се поеме толкова голям труд, когато човек е погълнат от работа и съзнанието му е обременено. Необходими са две неща: да бъдеш свободен и от грижи, и от дела.
|
[9] АТИК: Нима? А какво свободно време ти бе предоставено за другите неща, които ти написа в такова количество, каквото никой от нас не е постигнал?
МАРК: Понякога имам свободно време, което не си позволявам да пропадне; например ако ми се отдадат няколко дни за прекарване на село, в зависимост от техния брой нагласявам това, което имам да пиша. Но към исторически труд не може да се пристъпи без предварително определено време, нито може да се приключи за кратък период; а когато веднъж съм започнал нещо, аз обикновено изпадам в смут, ако трябва да се заема с друга работа, и съвсем не е по-лесно да свържа прекъснатата дейност, отколкото да завърша веднъж започнатата.
|
[10] АТИК: Твоите думи говорят без съмнение за нужда от някакво посланичество или друго подобно отдалечаване, осигуряващо свободно време и покой.
МАРК: Всъщност аз разчитах по-скоро на едно освобождаване поради възраст, понеже нямаше да се откажа, седейки в креслото (по бащин обичай), да давам правни съвети и да изпълнявам приятното и почетно задължение на една деятелна старост. Така именно би ми било възможно да отдам сили, колкото бих искал за този труд, който ти желаеше, както и за други дейности, много по-благодатни и значителни.
|
[IV, 11 ] АТИК: Но аз се страхувам, че твоето съображение не е известно никому и ти трябва постоянно да го изтъкваш, и толкова повече, понеже си се променил и си възприел друг начин на говорене; тъй като подобно на твоя приятел Росций15, който на старини пеел вече по-тихо стиховете и забавял флейтата, така и ти от ден на ден смекчаваш по нещо от твърде силните речи, които имаше обичай да държиш, и твоят език вече не се различава много от спокойните философски разсъждения. И понеже такъв начин на изразяване явно е възможен и в най-дълбока старост, затова виждам, че няма да те освободят от съдебните дела.
|
[12] КВИНТ: А пък аз, кълна се в Херкулес, смятах, че ако ти се беше заел с тълкуване на правото, това нашият народ би одобрил; поради тази причина ти предлагам да опиташ, когато сам прецениш.
МАРК: Да, Квинте, ако нямаше никакъв риск в такъв опит. Но аз се боя да не би вместо да намаля усилията си, да ги увелича и към грижата ми по съдебните дела, към която никога не пристъпвам без подготовка и обмисляне, да се прибави и тази по тълкуването на правото; тя би ме обременила не толкова поради усилието, колкото поради това, че тази грижа би ме отдалечила от обмислянето на изказванията ми, без което не съм се осмелявал да пристъпя никога към никое по-важно дело.
|
[13] АТИК: Добре, защо не ни обясниш за това свободно време, за което казваш, и не напишеш нещо върху гражданското право по-подробно, отколкото другите? Спомням си, че ти изучаваше правото като младеж, когато аз посещавах Сцевола16, и ми се струваше, че ти никога не се бе отдал на ораторското изкуство така, че да пренебрегнеш гражданското право.
МАРК: Ти ме подканваш към дълго обяснение, Атик, и ако Квинт не предпочита да разговаряме за нещо друго, аз все пак ще ви обясня, а и понеже сме свободни, ще ви разкажа.
КВИНТ: Наистина бих слушал с удоволствие. Та какво друго е по-добре да правя и в каква дейност е по-добре да прекарам този ден?
|
[14] МАРК: Защо в такъв случай не се отправим към нашите места за разходка и отсядане? Там, след като се разходим достатъчно, ще си починем и без съмнение с голямо удоволствие, ще търсим отговора на поставените един след друг въпроси.
АТИК: Да, и ако искате там при река Лирис, по сенчестия й бряг. Но още сега, моля те, започни да излагаш своите мисли за гражданското право.
МАРК: Аз ли? В нашата държава е имало велики мъже, на които е било обичай да тълкуват правото пред народа и да му дават правни съвети, но те обявявали важни неща, а се занимавали с дребни въпроси. Впрочем има ли нещо толкова важно, колкото е правото на държавата? А има ли нещо по-дребно от задължението на тези, от които се иска съвет? Въпреки това тяхната дейност е нужна на хората и аз всъщност не смятам, че поелите това задължение не са били вещи по общите въпроси на правото; но с гражданското право, както го наричат, те са се занимавали дотолкова, доколкото са желаели да помогнат на гражданите; а това по отношение на теоретичните знания е недостатъчно, по отношение на практиката - необходимо. Така че към какво ме призоваваш и какво ме съветваш? Да пиша книжки за „правото на капчуци" и за „правото на общи стени"17? Или да съчинявам формули за стипулации18 и съдебни решения? Те са описани грижливо от мнозина и представляват нещо по-маловажно от това, което, струва ми се, очаквате от мен.
|
[V, 15] АТИК: Но ако искаш да разбереш какво очаквам аз от тебе, то, след като написа съчинението за най-доброто държавно устройство, ще проявиш последователност, като напишеш същото и за законите; зная, че е сторил така и твоят Платон, онзи, от когото ти се възхищаваш, поставяш го над всички и много обичаш.
МАРК: Значи ти искаш подобно на Платон, който, както сам описва, в един летен ден сред кипарисите на Кносос и горските просеки, често спирайки се и от време на време отдъхвайки, разсъждавал заедно с критянина Клиний и лакедемонеца Мегил за политическите системи и най-добрите закони, така и ние, разхождайки се из тези високи тополи по зеления и сенчест бряг и често спирайки се, да разгледаме същите въпроси малко по-подробно, отколкото съдебната практика изисква?
|
[16] АТИК: Да, точно това бих желал да чуя.
МАРК: А какво ще каже Квинт?
КВИНТ: Нищо повече от това.
МАРК: И всъщност правилно; бъдете сигурни, че в нито един вид разсъждения не е възможно по-добре да се разкрие какво природата е дала на човека, колко много отлични качества съдържа човешкият дух, заради провеждането и завършването на каква задача ние сме се родили и дошли на този свят, каква е връзката между хората, какво е естественото обединение между тях. Така, след като бъдат изяснени тези неща, ще се видят източниците на законите и правото.
|
[17] АТИК: Следователно ти смяташ, че правната наука не трябва да се извлича от преторския едикт19, както мнозина правят сега, нито от Дванадесетте таблици, както са постъпвали предците ни, а от най-дълбокия извор на философията?
МАРК: В това събеседване, Помпоний, ние няма да разглеждаме въпроса как да гарантираме правата на гражданите пред съда, нито какви правни съвети да даваме по всяко отделно запитване. Нека приемем тази дейност за важна (както е и в действителност); някога тя е била изпълнявана от мнозина прославени мъже, а сега се изпълнява от един, който притежава особено висок авторитет и знания20; но в този наш разговор ние трябва да обхванем въпроса за правото и законите изобщо, като цяло, по такъв начин, че гражданското право, както го наричаме, да се окаже в някакви малки и тесни рамки. Защото ние трябва да изясним природата на правото, а тя трябва да бъде търсена в природата на човека; трябва още да разгледаме законите, от които би следвало да се ръководят държавите; после трябва да видим съставените и точно определени постановления и права на народите, като не пропуснем така наречените граждански права и на римския народ.
|
[VI, 18] КВИНТ: Наистина ти, братко, подхващаш разглежданата от нас тема издълбоко и, както трябва, от извора; тези, която ни предават гражданското право по друг начин, ни дават по-скоро техниката на процеса, а не на правосъдието.
МАРК: Не е така, Квинте, процесът е плод по-скоро на незнание на правото, отколкото на знание. Но затова по-късно; сега нека разгледаме основите на правото.
И така най-учените мъже21 са преценили, че трябва да се изхожда от закона; може би правилно, стига само, както те определят, законът да представлява най-висш разум, заключен в самата природа, който ни заповядва какво трябва да се прави и ни забранява обратното. Същият този разум, след като бъде закрепен и усъвършенстван в човешкия ум, става закон.
|
[19] И тъй, прието е да се смята, че разсъдливостта - това е законът, понеже неговата сила се изразява в нареждането да се постъпва добре и в забраната да се извършват нарушения; това нещо те смятат, че е наречено от гърците с думата „номос" поради факта, че законът е даване всекиму своето, а нашата дума „леко" според мен идва от това, че се избира (отбира)22. Гърците влагат в закона идеята за справедливо разпределяне, а ние - идеята за избирателност, обаче и едното, и другото е присъщо на закона. Ако това разсъждение е правилно (както ми се струва, че в общи линии е правилно), то произходът на правото трябва да се изведе от понятието за закон. Законът представлява силата на природата, той е умът и разумът на разсъдливия човек, той е мярката на правото и безправието. Но тъй като целият наш език се формира върху общоприети от целия народ представи, то ще се налага ние от време на време да говорим както всички и да наричаме закон (както обикновено народът прави) това, което е написано и определя някаква воля било като заповед, било като забрана. Всъщност нека вземем за начало на създаването на правото онзи най-висш закон, който, общ за всички векове, е бил установен преди писания закон или преди да е била основана въобще държавата.
|
[20] КВИНТ: Наистина това е по-правилно и по-философски с оглед темата на започнатия разговор.
МАРК: Следователно съгласен ли си да потърсим от самото начало възникването на правото? След като то бъде разкрито, не ще има съмнение в каква посока да отнесем предмета на нашето изследване.
КВИНТ: Да, така предлагам да направим.
АТИК: Присъедини и мен към това, което каза брат ти.
МАРК: И тъй, понеже ние трябва да поддържаме и внимаваме за това държавно устройство, което Сципион ни показа в онези шест книги като най-добро, понеже всички закони трябва да бъдат съобразени с този вид държава, дори трябва да се насаждат нравствени норми и без да е необходимо всичко да се озаконява в писмена форма, то аз ще потърся корена на правото в природата, под чието водачество ние трябва да обосновем цялото това наше изследване.
АТИК: Съвършено правилно; наистина, ако природата ни е водач, не е възможно по никакъв начин да се сгреши.
|
[VII, 21] МАРК: Така, а ти, Помпоний, даваш ли съгласието си, понеже зная мнението на Квинт, за това, че цялата природа се управлява от волята на безсмъртните богове, от техния разум, власт, мисъл, знак (или която и да е друга дума, изразяваща по-ясно смисъла на това, което искам да кажа)? Ако наистина си съгласен с такава постановка, то ние ще започнем преди всичко от нея разглеждането на темата.
АТИК: Разбира се, че ще дам съгласието си, щом го искаш; пеенето на птиците и шума на реката няма опасност да ме чуе някой от съмишлениците ми23.
МАРК: Но ти трябва да се пазиш, понеже те обикновено много се гневят (това е качество на храбрите мъже) и не ще понесат, ако чуят, че ти си предал основния принцип на великия мъж24, който е написал, че боговете нямат грижа нито за себе си, нито за другите.
|
[22] АТИК: Продължи, моля те, защото искам да узная къде ще бъде отнесено това, за което ти направих отстъпка.
МАРК: Ще бъда кратък. Отнася се за следното: това същество, способно да предвижда, да анализира, разностранно, наблюдателно, с памет, изпълнено с разум и мисъл, което ние наричаме човек, е създадено от висше божество при едно превъзходно условие. Единствено то от толкова видове и с различна природа същества е способно да мисли и разсъждава, когато всички останали са лишени от тази възможност. А има ли нещо, няма да кажа у човека, но по цялото небе и земя по-божествено от разума25? Когато този разум укрепне и се усъвършенства, правилно бива наричан мъдрост.
|
[23] И тъй, след като няма нищо по-добро от разума и той е и в човека, и в божеството, то първото единение на човека с божеството е разумът. Той е общ за тях и разсъдливостта също е обща; и понеже тя представлява самия закон, ние хората трябва да се смятаме свързани с боговете и чрез закона. По-нататък, между тези, между които стои връзката на закона, между тях стои и връзката на правото. А тези, у които законът и правото са общи, те трябва да се смятат като принадлежащи на една и съща държава. Ако се подчиняват на един и същ империум и власт, то вече много повече те се подчиняват на небесния ред, на божествената мисъл и на най-могъщия бог, така че целият този свят трябва да се разглежда като една обща за богове и хора държава26. Положението на родовете в държавните общности се определя по някакъв начин (за който ще говорим на съответното място), по силата на семейните връзки; а това нещо в природата е толкова по-величествено и по-прекрасно, тъй като хората и боговете са свързани помежду си чрез фамилното родство и общ родител.
|
[VIII, 24] Впрочем, когато се изследва природата на човека, обикновено се установява следното (и без съмнение е така, както се установява): вследствие на непрекъснатите движения и кръговрати на небето се е стигнало до известно развитие, подходящо за зараждането на човешкия род, който, пръснат и засят по земята, се обогатил с душа, дар на боговете; въпреки че другите елементи, от които хората били създадени, имали смъртна природа, т. е.слаби и преходни елементи, душата им била вдъхната от боговете. Откъдето ние наистина можем да говорим за родство с небесните обитатели, за общ родител или за общ корен. Така от толкова много видове същества няма друго освен човека, което да има някакво понятие за бог, а сред самите хора няма народ, толкова развит или толкова див, който, макар и да не му е известно кого следва да счита за бог, да не знае, че трябва да има такъв.
|
[25] Получава се така, че познава бога този човек, който сякаш си спомня и съзнава откъде е произлязъл. И тъй на човека и бога е свойствена една и съща доблест, от каквато останалите същества са лишени. А тази доблест не е нищо друго освен доведената до съвършенство и най-висша степен природа; така че у човека има сходство с бога. И след като е така, то може ли да има по-близко или по-сигурно родство между тях? Освен това за благото и нуждите на хората природата предоставила щедро такова изобилие от неща, че това, което се ражда, ни изглежда подарено нарочно, а не родено случайно; и не само неща, които се раждат от плодородието на земята във вид на дървесни и ягодови плодове, но и добитък, понеже е очевидно, че повечето от този добитък е за нуждите на хората, като една част от него е била създадена за производство на блага, а друга част за храна.
|
[26] Появили се още множество изкуства благодарение ръководството на природата и подражавайки я, разумът набавил изкусно всичко необходимо за живота. [IX] А самия човек същата тази природа снабдила не само с бърз ум, но му дала и чувства, нещо като спътници и предвестници, разяснила му тънките и недостатъчно ясните понятия на много неща, основни елементи на знанието, дала му физическа външност, подходяща и съответстваща на вътрешната му човешка същност. Природата привела останалите същества към пашата, а единствено човека изправила и го накарала да гледа към небето сякаш към родно място и някогашно местожителство; след това тя придала такъв вид на лицето му, че върху него да се отрази дълбоко скритият му характер.
|
[27] Впрочем нашите очи твърде ясно говорят какъв дух притежаваме и това, което се нарича израз на лицето, което не може да има никое същество освен човека, свидетелства за неговите нрави; гърците познават неговото значение, но нямат дума, с която да го обозначат. Няма да говоря за останалите възможности и способности на тялото, за гъвкавостта на гласа, за силата на речта, която е в най-голяма степен посредница в човешката общност. Всичко това не е предмет на този разговор и момент, това е достатъчно, както ми се струва, разгледано от Сципион в книгите, които вече прочетохте. Понеже богът пожелал човекът да бъде начело на останалите неща, той така го създал и снабдил, че сега става ясно едно (за да не обсъждаме всичко), че самата природа със собствени сили върви по-нататък, без нечие наставление, изхождайки от понятията, чиито видове тя е познала от първите и начални представи, че укрепва сама със свои сили разума и го усъвършенства.
|
[Х, 28] АТИК: Безсмъртни богове! Колко далече ти търсиш началата на правото! И по такъв начин, че аз не само не бързам да стигна до това, което очаквах да чуя от теб за гражданското право, но изцяло приемам да използваш дори целия този ден за така започнатия разговор. Тези въпроси, които обхващаш може би заради преминаване към следващите, са по-важни от онези, заради които ти ги подготвяш.
МАРК: Наистина това са важни неща, до които сега ние само накратко се докосваме. Но от всичко, което обсъждат учените хора, разбира се, няма нищо по-значително от това да се схване ясно, че ние сме създадени за справедливост и че правото не е установено въз основа на мнението на хората, а на природата. Това ще се види още по-добре, ако вникнеш в същността на човешката общност и връзките между самите хора.
|
[29] Няма нито едно нещо така подобно на друго, така еднакво, както всички ние сме подобни помежду си един на друг. И ако извращаването на нравите, ако разногласията не правеха слаби духовете ни и не ги обръщаха накъдето пожелаят, то никой нямаше да е толкова подобен сам на себе си, колкото всички хора един на друг. Така че каквото и да е определението за човека, то е едно и важи за всички.
|
[30] Това е достатъчно доказателство, че между хората няма разлика. Ако я имаше, нямаше да важи за всички едно единствено определение. Наистина разумът, с който стоим над животните, чрез който имаме способността за предвиждане, да представяме доказателства, да опровергаваме, да разискваме, да заключаваме, явно е общ за всички хора, различаващ се по придобитите знания, еднакъв по възможността за учение. Всъщност и чрез чувствата си всички хора възприемат едни и същи неща; това, което въздейства на чувствата, въздейства в еднаква степен на чувствата на всички, а тези начални представи (за които говорих по-горе), които се запечатват в съзнанието, се запечатват по еднакъв начин у всички хора; а речта, тълкувателката на мисълта, се различава по названията, но съвпада по смисъл. И няма никой никъде сред народите, който да не би могъл под ръководството на природата да достигне до доблестта.
|
[ХI, 31] И не само в положителните, но и в отрицателните качества хората си приличат помежду си. Понеже всички биват обземани от наслаждението, което, макар да е лишено от красотата на почтеността, все пак притежава нещо подобно на природно качество; и радвайки хората с ласкавост и приятност, наслаждението бива погрешно възприемано като нещо полезно. Поради подобно заблуждение хората бягат от смъртта сякаш е унищожаване на природата; стремим се към живота, понеже той ни запазва в състоянието, в което сме се родили, а болката се смята за най-голямо зло както поради нейната острота, така и защото изглежда, че след нея настъпва умирането на природата;
|
[32] И тъй като между почестта и славата има сходство, тези, на които е оказана почест, изглеждат щастливи, а неполучилите слава - нещастни. Досадата, радостта, страстта, страхът еднакво владеят ума на всички хора и ако вярванията на едни са различни от тези на други, не означава, че тези. които почитат кучето и котката, не са по-суеверни от останалите народи. А кой народ не цени вежливостта, благожелателността, добротата и спомена за извършеното благодеяние? Кой народ не мрази, не презира надменните, злодеите, жестоките, неблагодарните хора? И след като е ясно, че въз основа на всички тези неща хората се намират свързани помежду си, остава онова... понеже разумният живот ги прави по-добри. Ако сте съгласни с тази постановка, нека преминем по-нататък; ако искате да разберете още нещо, ще изясним първо него.
АТИК: Съвсем не, ако трябва да отговоря и за двама ни.
|
[ХII, 33] МАРК: И тъй следва да приемем, че природата ни е създала за това да отдаваме необходимото право един на друг и всички заедно да се ползваме от него. И като казвам природа, искам точно това да разбирате в цялото мое изложение: но извращението, което идва от лошите постановки, е толкова голямо, че от него гаснат дадените ни сякаш огънчета от природата и се появяват и укрепват враждебните им пороци. Затова, ако хората, водени както от природата, така и от собствената си преценка, смятаха, че „нищо човешко", по думите на поета, „не им е чуждо"27, то всички те еднакво щяха да почитат правото. На които природата е дала разум, на същите хора тя е дала и здрав разум: следователно тя им е дала и закона, който представлява здравият разум и в заповедите, и в забраните; а оттук следва, че им е дала и правото; разум природата е дала на всички. И тъй правото е дадено на всички и Сократ справедливо имал обичая да проклина този, който отделил правото от ползата; тъй като това, съжалявал той, е станало основа на всички беди. Оттук е известното изречение на Питагор [за приятелството].
|
[34] ... Става ясно, че когато мъдрият човек е предал на друг, притежаващ същата доблест, цялата доброжелателност, толкова голяма и толкова пространна, излиза (което на някои изглежда невероятно, но това е неизбежно), че той не обича себе си повече от другия: и наистина каква разлика може да има, след като всичко е равно? Ако би могло да се появи и най-малкото различие, би загинала даже думата „приятелство", чийто смисъл се състои в това, че щом един човек предпочете нещо за себе си, приятелството престава да съществува.
Ето всички неща, които са в подкрепа на по-нататъшния ни разговор и разискване, за да се разбере по-лесно, че правото е заложено в природата. Изказвайки се накратко по това, ще премина към гражданското право, което даде повод за тази беседа.
КВИНТ: Да, разбира се, наистина кажи накратко. От това, което каза (дори Атик да е на друго мнение), на мен ми се струва, че правото наистина е възникнало от природата.
|
[ХIII, 35] АТИК: Възможно ли е аз да мисля иначе, след като бе установено следното: първо, че ние сме обучени и снабдени сякаш с дарове на боговете, второ, че на хората е присъщ само един начин на живот, който е еднакъв и общ за всички; накрая, че всички са свързани помежду си чрез някаква природна снизходителност и доброжелателство, и дори чрез общността на правото. След като ние сме се съгласили, че това е така (и смятам, че е правилно), то как можем още да отделяме законите и правото от природата?
|
[36] МАРК: Вярно казваш и това е точно така. Всъщност философите, но не древните28, а тези, които създадоха нещо като работилници за мъдрост, по техен обичай въпросите, обсъждани някога най-общо и неограничено, сега се дискутират поотделно, част по част29. Те смятат, че тази тема, с която сега ние сме се заели, не може да се обсъди достатъчно добре, ако те не обсъдят поотделно именно това, че правото произтича от природата.
АТИК: Значи и ти изостави свободата при обсъждането или си такъв, който в разискването не следва собственото си мнение, а се подчинява на чужд авторитет!
|
[37] МАРК: Невинаги, Тите, но ти виждаш накъде клони нашият разговор; цялата наша беседа е насочена към въпроса за заздравяването на държавата, за укрепването на нравите и за излекуването на народа. Затова се страхувам да позволя полагането на недобре огледани и сигурно изпитани основи и се надявам, че те ще бъдат одобрени, макар и не от всички (защото това е невъзможно); ще ги одобрят тези, които са преценили, че всичко, което е правилно и честно само по себе си, трябва да бъде постигнато и че нищо не трябва да бъде включвано в числото на благата освен това, което е похвално само по себе си, или че нищо не трябва да се смята за голямо благо освен това, което може истински, спонтанно да бъде похвалено;
|
[38] Очаквам одобрение от всички, които останаха в старата Академия заедно със Спевзип, Ксенократ, Полемон, от тези, които последваха Аристотел и Теофраст, съгласни с тях, но различаващи се незначително по начина на обучение, от тези, които според възгледа на Зенон без промяна на съдържанието промениха названията, от тези, които последваха дори Аристон, неговото трудно и сурово учение, състоящо се в проявяване на пълно безразличие към всичко с изключение на добродетелите и пороците, но това учение е вече сломено и отхвърлено.
|
[39] Колкото до тези, които се отнасят снизходително към себе си и са роби на тялото си и измерват с наслаждението и болката всичко, което гонят и от което бягат в живота, то дори и да казват истината (не е необходим спор по този въпрос), нека им препоръчаме да се изказват в своите градини30 и даже нека ги помолим да се махнат за известно време от всяко участие в държавните дела, които те изобщо не познават и никога не са желали това. А Новата академия, която създадоха Аркези-лай и Карнеад и която внесе объркване по всички тези въпроси, нека помолим да мълчи. Ако тя нападне това, което е достатъчно ясно установено и определено от нас, ще причини големи поражения31. Всъщност аз желая да я умилостивя, не смея да я отстранявам...
|
[ХIV, 40] И тъй ние сме очистени и без неговия тамян32. А по отношение престъпленията спрямо хора и нарушенията на задълженията спрямо боговете не може да има никакво очистване. За тях хората получават наказание не толкова в съдилищата (такива в древността не е имало и днес няма на много места, а където съществуват, те твърде често са несправедливи); престъпниците ги тревожат и преследват фуриите и не с горящи факли, както е в трагедиите, а с угризението на съвестта и с мъчителното усещане за извършено престъпление. Ако хората трябваше да се възпират от престъпления с наказания, а не от природата, то какво безпокойство щеше да измъчва безчестните, у които няма страх от наказания? Все пак никой измежду тях никога не е бил толкова дързък, че да не отрече извършеното от него престъпление или да не измисли някакво обяснение за своето справедливо чувство на негодувание, или да не потърси защита на деянието си по силата на някакво природно право. Ако на това право се осмеляват да се позовават безчестните, как ще бъде съблюдавано то от честните хора? Но ако наказанието, страхът от мъчения, а не самият позор отклоняват човека от несправедлив и престъпен живот, то в такъв случай няма несправедливи хора, а безчестните трябва да се считат по-скоро за непредпазливи.
|
[41] Следователно ние, които за да бъдем честни мъже, биваме движени към това не поради доблест, а поради някаква полза или печалба, ние сме хитри, а не честни. Как ще постъпи този човек в тъмнината, който се страхува само от свидетели и съдия? Как ще постъпи в пустинята случайно срещнал слаб и сам човек, от когото би могъл да открадне малко злато? Нашият справедлив и честен по природа мъж дори ще го заговори, ще му помогне, ще го изведе на пътя. А този, който не прави нищо в полза на друг и всичко измерва със своята полза, мисля, че разбирате как той ще постъпи? Ако той отрече, че е убил онзи човек и е ограбил златото му, то той не ще отрича това, понеже смята, че е позорно от гледна точка на природата, а ще го отрича, понеже се страхува от разкритие, т. е. за да не си навлече беда. Какво забележително съображение, от което биха се срамували не само учените, но и невежите хора!
|
[ХV, 42] Но ето кое е най-нелепото: да се смята, че всичко, което е отразено в обичаите и законите на народите, е справедливо. И законите, внесени от тираните ли? Ако 30-те мъже в Атина бяха пожелали да внесат закони и ако тези тиранични закони бяха одобрени от всички атиняни, нима поради този факт те щяха да се считат за справедливи? Мисля, че те нямаше да бъдат по-справедливи от закона, който нашият интеррекс е внесъл и според който диктаторът е можел най-безотговорно да убие поименно или без съд и присъда когото си пожелае от гражданите33. Всъщност съществува едно право, чрез което е свързано човешкото общество и това право е установено от един закон, т. е. от разсъдливостта при издаването на заповеди и забрани. Който не познава този закон, той е несправедлив човек независимо от това, писан или неписан е законът. Ако справедливостта се изразява в подчинение на писаните закони и обичаите на народите и ако, както казват същите философи, всичко трябва да се измерва с ползата, то тези закони ще бъдат пренебрегвани и погазвани при възможност от човека, който прецени, че това ще му е изгодно. Получава се така, че справедливост не съществува, ако тя не произтича от природата, а тази справедливост, която се установява поради изгода, тя бива унищожавана от друга изгода.
|
[43] Ако правото не се утвърждава от природата, то всички добродетели биха се рушали. Та къде би могло да съществува благородството, любовта към отечеството, чувството за дълг, желанието за услуга на ближния или за проява на благодарност към него? Всичко това се поражда от факта, че ние сме склонни по природа да обичаме хората, а това е основата на правото. И не само благожелателността към хората ще изчезне, но и обредите, и вяра в боговете, неща, които смятам, че трябва да бъдат пазени не поради страх, а поради тази връзка, която съществува между човека и бога.
[XVI] Ако правото се установяваше чрез волята на народа, постановленията на първенците, решенията на съдиите, тогава щеше да има право да се върши разбойничество, право да се прелюбодейства, право да се съставят фалшиви завещания, ако всички те биваха одобря вани чрез гласуване или плебисцити.
|
[44] Но ако мненията и постановленията на глупците имат такава сила, че тяхното гласуване да преобърне природата, защо те не определят, че лошото и пагубното трябва да се счита за добро и полезно? След като законът би могъл да създаде от безправието право, то защо той не може да създаде от злото добро? Ние можем да различим добрия закон от лошия само чрез мярката на природата. И не само правото се отличава от безправието посредством природата, но и всичко почтено от позорното. Откакто общата за всички хора способност за представа ни е накарала да опознаем нещата и ги е запечатала в нашето съзнание, почтеното се поставя при доблестта, а позорното - при пороците.
|
[45] Да смята, че доблестта се основава на мнението, а не на природата, е присъщо на безумния. Тъй като нито доблестта на коня, нито тази на дървото (с което название злоупотребяваме) не може да се основава на мнението, а на природата. А ако това е така, честното и позорното също трябва да бъдат разграничавани на основание на природата. Всъщност ако цялата доблест се основаваше на мнението, то и частите й щяха да имат същото основание. И тъй кой би оценил един човек за умен и, тъй да се каже, опитен не по неговото поведение, а по някакво странично обстоятелство? Доблестта е съвършеният разум на (някакво добро), което без съмнение съществува в природата; следователно и всяка честност - по същия начин. [XVII] Както истината и лъжата, както последователното и противоположното се оценяват по тяхната същност, а не според външни съображения, така постоянният и непрекъснат разум на живота, който представлява самата доблест, и непостоянството, което представлява порокът, ще се преценяват по тяхната природа; да не оценяваме ли ние по същия начин вродените качества?
|
[46] Или тези качества ще се оценяват на основание на природата, а добродетелите и пороците, възникващи от вродените качества, ще се оценяват по друг начин? А ако не се оценяват по друг начин, то не трябва ли честното и позорното да се отнасят към природата? Ако това, което е похвално, е добро, трябва в него да се съдържа нещо, заради което то бива хвалено; защото доброто съществува само по себе си, не на основание мненията, а на основание природата. Впрочем ако не беше така, ние щяхме да бъдем щастливи и благодарение на чуждото мнение, но какво по-нелепо от това може да се измисли? След като и доброто, и злото се преценяват въз основа на природата и те са начални положения на природата, то и честното, и позорното по подобен начин трябва да се преценяват и да се свързват с природата.
|
[47] Но нас ни смущава разнообразието на мнения и разногласието между хората и тъй като същото нещо не се отнася до чувствата, смятаме, че последните са определени от природата; онова, което на един човек изглежда по един начин, а на друг - по друг начин и никога не изглежда на едни и същи хора по един и същ начин, това ние наричаме неистинско; което съвсем не е точно. Нашите чувства не могат да бъдат изкривени нито от родителя, нито от кърмачката, нито от учителя, нито от поета, нито от сцената, нито могат да бъдат отклонени от единодушието на множеството. Напротив, по отношение на нашия дух се устройват всякакви засади било от тези, които току-що изброих, които, след като ни получат крехки и неопитни, ни въздействат и насочват както си поискат; било от това, което стои дълбоко вложено в нашето усещане - страстта към удоволствия, т. е. подражателката на доброто, но майка на всички злини; развалени от нейните ласкателства, ние не различаваме достатъчно добре кои неща са добри според природата, понеже те нямат тази сладост и не предизвикват силно желание.
|
[ХVIII, 48] Оттук следва (за да приключа вече целия този разговор) това, което става съвсем очевидно от гореказаното, че правото и всяко честно нещо трябва да бъде търсено заради самото него. И наистина всички честни мъже обичат справедливостта и правото заради самите тях и не е присъщо на честния човек да се заблуждава и да обича нещо, което само по себе си не заслужава това. Така че правото само по себе си изисква да се стремим към него и да го почитаме. Ако това важи за правото, то важи и за справедливостта; важи и за останалите добродетели, които трябва да бъдат почитани заради самите тях. Какво? А благородството безплатно ли е или срещу заплащане? Ако един човек е благороден без награда, значи е безплатно; а когато е благороден срещу възнаграждение, тогава благородството е продаваемо. Няма съмнение, че този, който е благороден или доброжелателен, се ръководи от чувството за дълг, а не заради изгода. Следователно справедливостта не изисква нито награда, нито заплата; към нея има стремеж заради самата нея и такива са основата и смисълът на всички добродетели.
|
[49] Ако към доблестта има стремеж заради изгоди, а не заради самата нея, то тя ще бъде една единствена и ще носи с основание името „низост". Защото колкото повече някой, каквото и да прави, го прави за своя интерес, толкова по-малко той е честен човек; и тези, които измерват доблестта с наградата, смятат, че доблест не съществува, а само низост34. Ще се намери ли някъде добродетелен човек, ако никой не постъпва добронамерено спрямо другия? Ще се намери ли някъде благодарен човек, ако хората не са благодарни и тогава, когато поднасят благодарността си? Къде е прословутото свещено приятелство, ако самият приятел не бива обичан заради него самия от цяло сърце, както се казва? Той дори трябва да бъде изоставен и отхвърлен поради липсата на надежда да се получи от него полза и изгода; има ли нещо, което може да се нарече по-чудовищно от това? Но ако дружбата трябва да се почита заради нея самата, то и общността на хората, справедливостта и равенството трябва да се търсят заради тях самите. Ако това не е така, то справедливост въобще не съществува. Най-голямата несправедливост е това, да се търси възнаграждение за справедливостта.
|
[ХIХ, 50] Какво може да се каже за скромността, за умереността, за въздържанието, за искреността, съвестността и срама? Че хората не са нагли от страх пред опозоряване или от страх пред законите и съдилищата?. Значи хората са неподкупни и съвестни, за да чуват похвали за себе си, и за да не се носят лоши слухове за тях, те се притесняват да правят безсрамни изказвания? Но аз лично се срамувам за тези философи35, които желаят да избегнат присъдата над порока, но не смятат, че те са заклеймени със самия този порок.
|
[51] Но какво? Нима ние можем да наречем срамежливи тези, които от страх пред опозоряване се въздържат от разврат, когато самото опозоряване е резултат от позора на постъпката? Какво собствено може да бъде справедливо похвалено или справедливо порицано, ако ти не се съобразяваш с природата на това, което смяташ, че трябва да се похвали или порицае? Значи телесната уродливост, ако тя е очебийна, ще ни отблъсква, а деформацията на духа няма да ни отблъсква? Този порок се съзира най-лесно измежду всички останали. Може ли да се нарече нещо по-гадно от алчността, по-жестоко от похотта, по-противно от нерешителността, по-посредствено от тъпотата и глупостта? И какво? Ние наричаме нещастни тези, които изпъкват с отделни или множество пороци, заради това, че понасят вреди, ощетявания или някакви мъчения, а не заради това, че те носят тежестта и позора на самите пороци? По същия начин може да се говори, но в противоположен смисъл за похвала на доброто.
|
[52] Впрочем ако човек се стреми към доблестта заради други неща, значи трябва да има нещо по-добро от доблестта; парите или почестите, или красотата, или здравето. Но и когато ги има всички тези неща, те не са достатъчни, а и колко дълго ще ги има, не може по никой начин да се знае със сигурност. Или може би това е, което звучи твърде срамно - наслаждението? Но точно в презрението към наслаждението и в отказа от него най-вече се проявява доблестта.
Виждате ли какъв ред от въпроси и мнения съществува и как едни с други се преплитат? Аз щях да отида по-далече, ако не се въздържах.
[XX] КВИНТ: Колко далеч? Защото, братко, аз на драго сърце бих поел заедно с тебе натам, накъдето ти насочваш речта си.
МАРК: Към пределите на доброто, докъдето се отнасят всички неща и те трябва да бъдат извършвани с оглед достигането на тази цел; тази тема е спорна и пълна с разногласия между най-учените хора, но все едно някога трябва да бъде разрешена.
|
[53] АТИК: Как може да стане това, след като Л. Гелий не е сред живите36?
МАРК: Но какво отношение има към темата?
АТИК: Понеже си спомням, в Атина слушах от моя Федър37, че твоят приятел Гелий, когато след претурата си дошъл в Гърция като проконсул и пребивавал в Атина, свикал тамошните философи на едно място и с голямо настояване ги посъветвал да сложат най-сетне някакъв край на своите разногласия. Обяснил им, че ако не са с намерение да прекарат целия си живот в спорове, би могло да се постигне съгласие. Освен това той им обещал съдействие, ако биха могли да се споразумеят донякъде помежду си.
МАРК: Ти се шегуваш, Помпоний, и мнозина неведнъж са се присмивали на това. Но аз действително бих желал да ме направят арбитър в спора между старата Академия и Зенон.
АТИК: Защо?
МАРК: Те имат едно единствено разногласие, а във всичко останало са изумително единодушни.
АТИК: Така ли? Те не са съгласни само по един въпрос?
|
[54] МАРК: Да, който всъщност се отнася до следното обстоятелство: старата Академия била на мнение, че всяко нещо, което е съобразно природата и което ни помага в живота, е благо, а Зенон признал за благо само честното.
АТИК: И ти казваш, че този спор е незначителен, а не такъв, който разваля всичко.
МАРК: Щеше да бъдеш прав, ако разногласието се отнасяше до същността на нещата, а не до названията.
[XXI] АТИК: Значи ти си съгласен с моя приятел Антиох38 (не смея да го нарека учител), с когото живяхме заедно. Той едва не ме изтръгна от нашите градини39 и едва не ме отведе в Академията, отстояща на няколко крачки от тях.
МАРК: Беше човек с остър ум и мъдър, достигнал съвършенство в своята област. Както знаеш, той ми бе приятел, но бих ли се съгласил с него във всичко или не, скоро ще реша. Едно ще кажа - целият този спор може да се уреди.
АТИК: Как виждаш това?
|
[55] МАРК: Ако, както е казал Аристон от Хиос40, Зенон твърдеше, че честното е единственото благо, а позорното -единственото зло, че всички останали неща са напълно еднакви, като дори никак не е важно дали те съществуват или не, то той щеше да се различава твърде много от Ксенократ, Аристотел и школата на Платон и разногласието между тях щеше да касае най-важния въпрос и цялостната идея за живота. Но сега, когато Зенон говори, че достойнството, което Старата академия бе обявила за най-висше благо, то именно е единственото благо, а безчестното, обявено от Старата академия за най-висше зло, то именно е единственото зло; когато той нарича богатството, здравето, красотата „преимущества", а не блага и бедността, немощта, болката - „затруднения", а не злини, то той споделя мнението на Ксенократ и Аристотел, само че говорейки с други думи. И от това разногласие - не по същество, а по отношение на термините - възникнал спорът за границите; в този спор (тъй като законите на Дванадесетте таблици не признавали давността при ползване на площ от 5 стъпки) ние няма да разрешим на хитреца Зенон да пасе от старото владение на Академията и вместо един арбитър според Мамилиевия закон ние, трима арбитри според Дванадесетте таблици, ще прокараме границите41.
|
[56] КВИНТ: И тъй какво решение ще внесем?
МАРК: Добре е да установим граничните камъни, които Сократ е поставил и да се съобразим с тях.
КВИНТ: Ти, братко, сега вече твърде добре използваш лексиката на гражданското право и законите и аз очаквам твоето разсъждение по тази тема. Защото това наистина е важен въпрос, както често съм чувал от теб. Но без съмнение така стоят нещата, че животът съобразно с природата е най-висшето благо, т. е. да живееш умерено и да си снабден с доблест; а да следваш природата и да живееш сякаш по нейни закони, това е (доколкото зависи от самия човек) да не се пропусне нищо, което природата изисква да бъде постигнато... тя желае да живеем, тъй да се каже, по законите на доблестта. Ето защо не зная дали ще се реши някога този въпрос, но във всеки случай няма да стане в нашата беседа, ако ние имаме намерение да доведем докрай това, което започнахме.
|
[XXII, 57] АТИК: Не е противно на моето желание това, дето започнах да отклонявам този въпрос.
КВИНТ: Ще има възможност друг път. Сега нека разгледаме, което започнахме, още повече, че към него никак не се отнася разногласието за най-висшето благо и най-висшето зло.
МАРК: Ти, Квинте, говориш твърде умно. Защото това, което казах досега...
КВИНТ:... не желая да говориш за законите на Ликург, нито за тези на Солон или Харонд42, или Залевк43, нито за нашите Дванадесет таблици, нито за плебисцитите, но смятам, че в днешната беседа ти ще представиш както на народа, така и на отделните хора принципите и законите, според които следва да се живее.
|
[58] МАРК: Точно това, което ти, Квинте, очакваш, е предмет на нашата беседа. О, ако можеше то да бъде по силите ми! Но всъщност работата стои така: понеже законът трябва да бъде изправител на пороците и препоръчител на добродетелите, то от него трябва да излизат основните насоки за живота. Така майка на всички блага става мъдростта, от любовта към която идва гръцката дума „философия", най-плодоносният, най-богатият, най-превъзходният дар на безсмъртните богове за живота на хората. Тя единствена ни научи както на всички останали неща, така и на най-трудното - да опознаем самите себе си; значението и смисълът на това наставление са толкова големи, че то се е приписвало не на някакъв човек, а на делфийския бог44.
|
[59] Впрочем който опознае себе си, най-напред ще усети, че той има нещо божествено, и ще смята своя ум, който е в него, за някакво като че ли свещено изображение; и този човек винаги ще прави и ще обмисля нещо достойно за такъв велик дар на боговете и като анализира и изпита сам себе си във всичко, той ще установи как природата го е въоръжила при неговото появяване в живота и какви средства има за достигането и овладяването на мъдростта; отначало той ще получи чрез духа и ума си нещо като неясни представи за нещата и разяснявайки си ги под ръководството на мъдростта, той трябва да разбере, че е честен мъж и поради тази причина щастлив.
|
[ХХIII, 60] Когато душата, опознала и възприела добродетелите, се откаже да предоставя и отдава себе си на тялото, подтисне стремежа си към наслаждението като някакво позорно петно, избави се от всякакъв страх пред смъртта и болката, когато се приобщи към себеподобните си по пътя на взаимното уважение, погледне като на свои всички, свързани с нея чрез природата, поеме задължението да почита и най-чисто да вярва в боговете и изостри зоркостта на очите и проницателността на ума в определянето на добрите неща и отхвърлянето на лошите (тази добродетел поради свойството й да предвижда е наречена „предвидливост"), тогава би ли могло да се нарече или измисли нещо по-щастливо?
|
[61] И когато този човек познае небето, земята, моретата и цялата природа, когато види къде се е зародило всичко това, къде ще се върне, кога и как ще загине, кое е смъртно и тленно, кое е божествено и вечно; и когато той почти докосне самия бог, който подрежда и направлява всичко това, а себе си признае не за жител на някакво определено място, заобиколен от градски стени, но за гражданин на целия свят, който е сякаш един град, то сред това великолепие и в това съзерцание и познание на природата, о, безсмъртни богове, като какъв той ще възприеме самия себе си!
[Така е учел Аполон Питийски]. Как ще презира, как ще гледа отвисоко, как ще отхвърли това, което тълпата смята за най-значително45!
|
[ХХIV, 62] И всичко това той ще защити като с някаква ограда благодарение на способността си да разсъждава, умението да различава истината от лъжата и изкуството да разбира кое от какво следва и кое на какво е противоположно. И когато той почувства себе си роден за гражданска общност, то той ще прецени, че е нужно да прибегне не само до едно подробно обсъждане, но и до едно по-широко непрекъснато леещо се говорене, та с негова помощ да направлява народите, да закрепва закони, да порицава безчестните, да защитава честните, да възхвалява славните мъже, да издава за съгражданите си правила, целящи благото и похвалата, способни да убеждават, да насърчава към добродетелност, да отблъсква от позорни дела, да може да успокоява нещастните, да предаде на вечната памет делата и съветите на смелите и мъдрите и заедно с това да осъди безчестните хора. Колко много и колко значителни са качествата, заложени у човека, които ясно виждат онези, пожелали да опознаят себе си и тяхната майка и възпитателка е мъдростта.
|
[63] АТИК: Мъдростта наистина бе прославена достойно и справедливо от тебе. Но накъде клони това?
МАРК: Преди всичко към онези неща, Помпоний, за които ние вече имаме намерение да разговаряме и които ние желаем да бъдат много важни. Защото те не ще бъдат толкова важни, ако не са били важни нещата, от които са произлезли. Правя това на драго сърце и се надявам, че е правилно, понеже не мога да отмина мълчаливо мъдростта, от изучаването на която съм обзет и която ме е направила такъв, какъвто съм всъщност.
АТИК: Да, ти постъпваш правилно, заслужено и със съзнанието за дълг и, както казваш, така е трябвало да се направи в нашата беседа.
|
|
|