ROMULUS

De legibus * За законите
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59

60 61 62 63 64 65 66 67 68 69

[1]Atticus Sed visne, quoniam et satis iam ambulatum est, et tibi aliud dicendi initium sumendum est, locum mutemus et in insula quae est in Fibreno — nam opinor <id> illi alteri flumini nomen est — sermoni reliquo demus operam sedentes? Marcus Sane quidem. Nam illo loco libentissime soleo uti, sive quid mecum ipse cogito, sive aliquid scribo aut lego.		I, 1. АТИК: Понеже вече достатъчно се разходихме и ти трябва да пристъпиш към разглеждането на друг въпрос, искаш ли да сменим мястото и да отидем на острова, който е по средата на Фибрена (ако не се лъжа, така се нарича другата река), и сядайки, да продължим разговора си по-нататък. МАРК: Разбира се. Посещавам с охота това място, било когато размишлявам, пиша нещо или чета.
[2]Atticus Equidem, qui nunc potissimum huc venerim, satiari non queo, magnificasque villas et pavimenta marmorea et laqueata tecta contemno. Ductus vero aquarum, quos isti Nilos et Euripos vocant, quis non cum haec videat inriserit? Itaque ut tu paulo ante de lege et de iure disserens ad naturam referebas omnia, sic in his ipsis rebus, quae ad requietem animi delectationemque quaeruntur, natura dominatur. Quare antea mirabar — nihil enim his in locis nisi saxa et montis cogitabam, itaque ut facerem et narrationibus inducebar tuis et versibus —, sed mirabar ut dixi, te tam valde hoc loco delectari. Nunc contra miror te cum Roma absis usquam potius esse.		2. АТИК: Наистина аз, понеже сега съм дошъл тук, не мога да се наситя на това място; презирам великолепните вили, мраморните настилки и таваните с дърворезба. Що се отнася до прокараните канали, които някои наричат Нил и Eврип 46, кой не би им се присмял, когато види това наоколо? И тъй, както ти преди малко, разказвайки за законите и правото, свързваше всичко с природата, така и в това, което се търси като спокойствие за душата и развлечение, господства природата. Преди аз се удивлявах - смятах, че в тези места няма нищо освен скали и върхове; мислех така, понеже ми го внушаваха твоите речи и стихове - аз се удивлявах, както казах, че това място ти доставя толкова голямо удоволствие. Сега, напротив, аз се удивлявам, че когато трябва да отсъстваш от Рим, ти можеш да се чувстваш някъде по-добре.
[3]Marcus Ego veto, cum licet pluris dies abesse, praesertim hoc tempore anni, et amoenitatem et salubritatem hanc sequor; raro autem licet. Sed nimirum me alia quoque causa delectat, quae te non attingit Tite. Atticus Quae tandem ista causa est? Marcus Quia si verum dicimus, haec est mea et huius fratris mei germana patria. Hic enim orti stirpe antiquissima sumus, hic sacra, hic genus, hic maiorum multa vestigia. Quid plura? Hanc vides villam, ut nunc quidem est, lautius aedificatam patris nostri studio, qui cum esset infirma valetudine, hic fere aetatem egit in litteris. Sed hoc ipso in loco, cum avos viveret et antiquo more parva esset villa, ut illa Curiana in Sabinis, me scito esse natum. Qua re inest nescio quid et latet in animo ac sensu meo, quo me plus hic locus fortasse delectet, si quidem etiam ille sapientissimus vir Ithacam ut videret inmortalitatem scribitur repudiasse.		3. МАРК: Да, щом мога да напусна Рим за няколко дни, особено по това време на годината, ме привлича тази тук красота и здравословност; но рядко ми се удава. Мен ме радва и друго обстоятелство, което ти, Тите, не отбеляза. АТИК: Кое впрочем е това обстоятелство? МАРК: Ако трябва да кажа истината, това е мястото, което на мен и моя брат всъщност е отечество; тук сме родени от най-древен корен; тук са нашите светини, нашият род, много следи на нашите предци. Какво повече да кажа? Виждаш тази вила в днешното й състояние, достроена старателно от нашия баща, който поради крехкото си здраве прекара почти целия си живот в литературни занимания. Тук именно знай, че аз съм се родил, когато още бил жив моят дядо и вилата била по стария обичай малка (като онази на Курий в Саблинската област). Затова може би има и се крие нещо в моята душа и чувства, поради което това място ме радва повече, отколкото би трябвало и не без основание, ако наистина и онзи премъдър мъж 47, щом видял Итака, както се пише, се е отказал от безсмъртието.
[4] Atticus Ego vero tibi istam iustam causam puto, cur huc libentius venias atque hunc locum diligas. Quin ipse, vere dicam, sum illi villae amicior modo factus atque huic omni solo, in quo tu ortus et procreatus es. Movemur enim nescio quo pacto locis ipsis, in quibus eorum quos diligimus aut admiramur adsunt vestigia. Me quidem ipsae illae nostrae Athenae non tam operibus magnificis exquisitisque antiquorum artibus delectant, quam recordatione summorum virorum, ubi quisque habitare, ubi sedere, ubi disputare sit solitus, studioseque eorum etiam sepulcra contemplor. Quare istum ubi tu es natus plus amabo posthac locum. Marcus Gaudeo igitur me incunabula paene mea tibi ostendisse.		II, 4. АТИК: Да, смятам, че имаш справедливо основание за това да идваш тук с охота и да обичаш това място. Аз самият, казвам самата истина, току-що изпитах по-приятно чувство към тази вила и цялата тази местност, където ти си се родил и израснал; ние някакси се вълнуваме от местата, в които са оставили следи хората, обичани от нас и предизвикали нашето възхищение. Всъщност онази моя Атина лично мен не ме радва толкова с великолепните си творения и с превъзходните примери на древното изкуство, колкото със спомена за великите мъже - къде всеки е живял, къде е седял, къде е имал обичай да беседва, дори гробниците им гледам с благоговение. Затова мястото, в което ти си се родил, ще обичам отсега нататък повече. МАРК: Радвам се, че ти показах моята, тъй да се каже, люлка.
[5]Atticus Equidem me cognosse admodum gaudeo. Sed illud tamen quale est quod paulo ante dixisti, hunc locum — id enim ego te accipio dicere Arpinum — germanam patriam esse vestram? Numquid duas habetis patrias, an est una illa patria communis? Nisi forte sapienti illi Catoni fuit patria non Roma sed Tusculum. Marcus Ego mehercule et illi et omnibus municipibus duas esse censeo patrias, unam naturae, alteram civitatis: ut ille Cato, quom esset Tusculi natus, in populi Romani civitatem susceptus est, ita<que> quom ortu Tusculanus esset, civitate Romanus, habuit alteram loci patriam, alteram iuris; ut vestri Attici, priusquam Theseus eos demigrare ex agris et in astu quod appellatur omnis conferre se iussit, et sui erant idem et Attici, sic nos et eam patriam dicimus ubi nati, et illam <a> qua excepti sumus. Sed necesse est caritate eam praestare <e> qua rei publicae nomen universae civitati est, pro qua mori et cui nos totos dedere et in qua nostra omnia ponere et quasi consecrare debemus. Dulcis autem non multo secus est ea quae genuit quam illa quae excepit. Itaque ego hanc meam esse patriam prorsus numquam negabo, dum illa sit maior, haec in ea contineatur. * duas habet civitatis, sed unam illas civitatem putat.		5. АТИК: Разбира се, и аз съм много радостен, че я видях. Но какво означава това, което каза преди малко, че местността Арпин (доколкото аз те разбирам) е вашето истинско отечество? Две отечества ли имате или имате едно общо? Освен ако за учения Катон отечество е бил не Рим, а Тускул? МАРК: И той, кълна се в Херкулес, и всички граждани на муниципии имат според мен две отечества - едното е на рождението, а другото - на гражданството, както Катон, макар че е роден в Тускул, е приел гражданството на римския народ и макар че по произход е тускуланец, по гражданство той е бил римлянин; едното място е било родното му място, а другото - мястото на правния му статус; както вашите жители на Атика, преди Тезей да им заповяда да напуснат полетата и всички да се отправят към така наречения „град"48, са били жители и на своя дем, и на Атика, така и ние наричаме отечество и там, където сме се родили, и там, където са ни приели за граждани. Но поради чувството на преклонение трябва на първо място да се постави това отечество, благодарение на което името на държавата е име на цялото гражданство; в негова защита ние сме длъжни да умрем, да му се отдадем напълно и да вложим в него, сякаш посвещавайки му, цялото си достояние. Обаче мястото, в което сме се родили, не е по-малко мило от това, което ни е приело за граждани. Така че аз никога не бих се отказал от това, че първото е именно моето родно място, макар второто да е по-голямо от него и да го включва в очертанията си... има право на гражданство и единствено него счита за държава.
[6]Atticus Recte igitur Magnus ille noster me audiente posuit in iudicio, quom pro Ampio tecum simul diceret, rem publicam nostram iustissimas huic municipio gratias agere posse, quod ex eo duo sui conservatores exstitissent, ut iam videar adduci, hanc quoque quae te procrearit esse patriam tuam. Sed ventum in insulam est. Hac vero nihil est amoenius. Etenim hoc quasi rostro finditur Fibrenus, et divisus aequaliter in duas partes latera haec adluit, rapideque dilapsus cito in unum confluit, et tantum conplectitur quod satis sit modicae palaestrae loci. Quo effecto, tamquam id habuerit operis ac muneris, ut hanc nobis efficeret sedem ad disputandum, statim praecipitat in Lirem, et quasi in familiam patriciam venerit, amittit nomen obscurius, Liremque multo gelidiorem facit. Nec enim ullum hoc frigidius flumen attigi, cum ad multa accesserim, ut vix pede temptare id possim, quod in Phaedro Platonis facit Socrates.		III, 6. АТИК: Следователно знаменитият наш Велик човек 49 в мое присъствие и встъпвайки заедно с тебе в защита на Ампий 50, правилно заяви в съда, че нашата държава би могла да изкаже най-справедлива благодарност на този муниципий, тъй като в него са родени двама спасители на Рим 51; ясно е вече, че се присъединявам към мнението, според което мястото, където си се родил, е също твое отечество. Но ние дойдохме на острова. Няма по-приятно място от това. Наистина тук Фибрен се разделя като от железен корабен нос и разделяйки се на две равни части, мие от двете страни острова; после, бързо протичайки, скоро се слива в едно и обгражда толкова суша, колкото за неголяма палестра. След като е направил това, Фибрен - сякаш нейна работа и задължение е било да ни осигури това място за беседване - веднага се влива в Лирис и дошла като че ли в патрицианско семейство загубва по-неизвестното си име и прави водите на Лирис по-студени. Наистина не съм опитвал друга по-студена река, макар че съм бил по бреговете на много реки, така че едва бих могъл да стъпя в нея, както прави Сократ във „Федър" на Платон.
[7]Marcus Est vero ita. Sed tamen huic amoenitate, quem ex Quinto saepe audio, Thyamis Epirotes tuus ille nihil opinor concesserit. Quintus Est ita ut dicis. Cave enim putes Attici nostri Amalthio platanisque illis quicquam esse praeclarius. Sed si videtur considamus hic in umbra, atque ad eam partem sermonis ex qua egressi sumus revertamur. Marcus Praeclare exigis Quinte — at ego effugisse arbitrabar —, et tibi horum nihil deberi potest. Quintus Ordire igitur, nam hunc tibi totum dicamus diem. Marcus 'A Iove Musarum primordia', sicut in Aratio carmine orsi sumus. Quintus Quorsum istuc? Marcus Quia nunc item ab eodem et a ceteris diis immortalibus sunt nobis agendi capienda primordia.		7. МАРК: Така е. Обаче, както често чувам от Квинт, онази, твоята Тиам в Епир не отстъпва по красота, струва ми се, на тази тук река. КВИНТ: Вярно казваш. Наистина недей да мислиш, ме има нещо по-прекрасно от Амалтеума 52 с известните чинари на нашия Атик. Но, ако искате, да седнем тук на сянка и да се върнем на това място от беседването ни, където се отклонихме. МАРК: Превъзходно, Квинте (а аз мислех да се спася от това), но не е възможно да ти остана в дълг. КВИНТ: Започвай тогава, защото целият този ден е на твое разположение. МАРК: „Музите започват от Юпитер". Така започнах превода си в стихове на „Арат". КВИНТ: Какво значи това? МАРК: И сега трябва да започнем разговора от Юпитер и другите безсмъртни богове. КВИНТ: Твърде добре, братко, така и подобава да стане.
[8]Quintus Optime vero frater, et fieri sic decet. Marcus Videamus igitur rursus, priusquam adgrediamur ad leges singulas, vim naturamque legis, ne quom referenda sint ad eam nobis omnia, labamur interdum errore sermonis, ignoremusque vim rationis eius qua iura nobis definienda sint. Quintus Sane quidem hercle, et est ista recta docendi via. Marcus Hanc igitur video sapientissimorum fuisse sententiam, legem neque hominum ingeniis excogitatam, nec scitum aliquod esse populorum, sed aeternum quiddam, quod universum mundum regeret imperandi prohibendique sapientia. Ita principem legem illam et ultimam mentem esse dicebant omnia ratione aut cogentis aut vetantis dei. Ex quo illa lex, quam di humano generi dederunt, recte est laudata: est enim ratio mensque sapientis ad iubendum et ad deterrendum idonea.		IV, 8. МАРК: И тъй, преди да пристъпим към отделните закони, нека разгледаме отново смисъла и същността на закона, та след като трябва да отнасяме всичко до него, да не изпаднем в някакъв момент в езикова грешка и за да не се окаже, че не знаем смисъла на тази дума, с която трябва да определяме правата. КВИНТ: Разбира се, кълна се в Херкулес, и това е правилният път на изложение. МАРК: И тъй виждам, че най-мъдрите хора са смятали закона за нещо, което не е създадено от ума на хората и не е някакво постановление на народите, а нещо вечно управляващо целия свят благодарение мъдростта на своите заповеди и забрани. Те твърдели, че този първи и последен закон е божествената мисъл, която с разума си нарежда или забранява над всичко. Затова законът, даден на човешкия род, е справедливо прославян; защото той е разумът и мисълта на мъдрия човек, способни да заповядват и да възпират.
[9] Quintus Aliquotiens iam iste iocus a te tactus est. Sed antequam ad populares leges venias, vim istius caelestis legis explana si placet, ne aestus nos consuetudinis absorbeat et ad sermonis morem usitati trahat. Marcus A parvis enim Quinte didicimus, 'si in ius vocat' atque alia eius modi leges <alias> nominare. Sed vero intellegi sic oportet, et hoc et alia iussa ac vetita populorum vim habere ad recte facta vocandi et a peccatis avocandi, quae vis non modo senior est quam aetas populorum et civitatium, sed aequalis illius caelum atque terras tuentis et regentis dei.		9. КВИНТ: Ти вече няколко пъти се позова на това положение. Но преди да минеш към законите на народите, обясни ни, ако обичаш, смисъла на този небесен закон, за да не ни поеме течението на навика и да ни отнесе към общоупотребимия език. МАРК: Всъщност, Квинте, ние от малки сме се научили да наричаме закони формулите: Ако се призовава на съд 53 и други подобни. Но трябва да се разбере, че и тази, и други заповеди и забрани на народите нямат силата да призовават към честни постъпки и да възпират от нарушения; тази сила, която е не само по-стара от възрастта на народите и държавите, но е връстница на божеството, поддържащо и управляващо небето и земята.
[10] Neque enim esse mens divina sine ratione potest, nec ratio divina non hanc vim in rectis pravisque sanciendis habere, nec quia nusquam erat scriptum, ut contra omnis hostium copias in ponte unus adsisteret, a tergoque pontem interscindi iuberet, idcirco minus Coclitem illum rem gessisse tantam fortitudinis lege atque imperio putabimus, nec si regnante <L.> Tarquinio nulla erat Romae scripta lex de stupris, idcirco non contra illam legem sempiternam Sex. Tarquinius vim Lucretiae Tricipitini filiae attulit. Erat enim ratio, profecta a rerum natura, et ad recte faciendum inpellens et a delicto avocans, quae non tum denique incipit lex esse quom scripta est, sed tum quom orta est. Orta autem est simul cum mente divina. Quam ob rem lex vera atque princeps, apta ad iubendum et ad vetandum, ratio est recta summi Iovis.		10. Божествената мисъл не може да бъде без разум, а божественият разум не може да е лишен от силата, която определя честното и доброто; и тъй като никъде не е било написано, че един човек трябва да застане на моста срещу цялата войска и да нареди да разрушат моста зад него, ние сме длъжни да признаем, че известният Коклес е извършил великия си подвиг по закона и повелята на храбростта; и ако при царуването на Л. Тарквиний в Рим не е имало закон относно блудството, това не означава, че Секст Тарквиний не е престъпил онзи извечен закон, упражнявайки насилие спрямо Лукреция, дъщерята на Триципитин 54. Защото това е бил разумът, произтичащ от природата, който подбужда към честни дела и възпира от престъпления, разумът, който става закон не от момента на записването му, но още при своето възникване. А той е възникнал едновременно с божествената мисъл. Затова истинският и пръв закон, способен да заповядва и забранява, е правият разум на всевишния Юпитер 55 .
[11]Quintus Adsentior frater, ut quod est rectum verumque, <aeternum quoque ratio, est> sit, neque cum litteris quibus scita scribuntur aut oriatur aut occidat. Marcus: Ergo ut illa divina mens summa lex est, item quom in homine est perfecta in mente sapientis. Quae sunt autem varie et ad tempus descriptae populis, favore magis quam re legum nomen tenent. Omnem enim legem, quae quidem recte lex appellari possit, esse laudabilem qui<bus>dam talibus argumentis docent. Constare profecto ad salutem civium civitatumque incolumitatem vitamque hominum quietam et beatam inventas esse leges, eosque qui primum eiusmodi scita sanxerint, populis ostendisse ea se scripturos atque laturos, quibus illi adscitis susceptisque honeste beateque viverent, quaeque ita conposita sanctaque essent, eas leges videlicet nominarent. Ex quo intellegi par est, eos qui perniciosa et iniusta populis iussa descripserint, quom contra fecerint quam polliciti professique sint, quidvis potius tulisse quam leges, ut perspicuum esse possit, in ipso nomine legis interpretando inesse vim et sententiam iusti et veri legendi.		V, 11. КВИНТ: Съгласен съм с тебе, братко, че честното и истинското е и вечно, тъй като не се ражда, нито умира с писмеността, чрез която се записват постановленията. МАРК: Следователно ако божествената мисъл е най-висшият закон, то когато човекът обладава съвършен разум, той се установява в ума на мъдреца. А различните закони, записани от народите за конкретни случаи, се наричат закони по-скоро поради одобряване, а не че отговарят на действителността. За това, че всеки закон, който би могъл да се нарече справедливо закон, заслужава похвала, някои привеждат следните аргументи: прието е без съмнение, че законите са създадени за благото на гражданите, целостта на държавата и спокойния и щастлив живот на хората, че тези, които за първи път са приели такива постановления, са обявили намерението си да напишат и внесат постановления, след чието одобрение и приемане хората ще живеят честно и щастливо; и така съставени и утвърдени, те явно са ги нарекли закони. Оттук следва да се разбира, че хората, записали пагубни и несправедливи за народите постановления, понеже са постъпили противно на това, което били обещали и заявили, са внесли по-скоро всичко друго, но не и закони; така че би могло съвсем ясно да се види, щото в тълкуването на името закон се съдържат смисълът и значението на избор на справедливото и истинското 56 .
[12]Quaero igitur a te Quinte, sicut illi solent: quo si civitas careat ob eam ipsam causam quod eo careat pro nihilo habenda sit, id estne numerandum in bonis? Quintus Ac maxumis quidem. Marcus Lege autem carens civitas estne ob ipsum habenda nullo loco? Quintus Dici aliter non potest. Marcus Necesse est igitur legem haberi in rebus optimis. Quintus Prorsus adsentior.		12. И по навика на онези философи 57 аз те питам, Квинте, ако една държава се отказва от нещо, поради този именно факт тя престава ли да има значение, или това състояние трябва да се определи като някакво благо. КВИНТ: Да, в числото на най-големите блага. МАРК: А държавата, която се отказва от закони, трябва ли поради тази причина да загуби всякакво значение? КВИНТ: Не може другояче. МАРК: Значи нужно е законът да се смята за едно от най-големите блага. КВИНТ: Напълно съм съгласен.
[13] Marcus Quid quod multa perniciose, multa pestifere sciscuntur in populis, quae non magis legis nomen adtingunt, quam si latrones aliqua consensu suo sanxerint? Nam neque medicorum praecepta dici vere possunt, si quae inscii inperitique pro salutaribus mortifera conscripserint, neque in populo lex, cuicuimodi fuerit illa, etiam si perniciosum aliquid populus acceperit. Ergo est lex iustorum iniustorumque distinctio, ad illam antiquissimam et rerum omnium principem expressa naturam, ad quam leges hominum diriguntur, quae supplicio inprobos adficiunt, defendunt ac tuentur bonos. Quintus Praeclare intellego, nec vero iam aliam esse ullam legem puto non modo habendam sed ne appellandam quidem.		13. МАРК: И какво? Много страшни и пагубни постановления се приемат от народите, като получават името закон с не повече основание, отколкото ако разбойници единодушно биха ги приели. Не могат справедливо да се наричат „лекарски предписания" предписанията, които са дадени на незнаещия и неопитния за оздравяването му, а те са смъртоносни, нито народът трябва да употребява думата закон за всеки закон, даже и да е приел нещо гибелно. И така законът представлява постановление, което разграничава справедливото от несправедливото, съставено според най-древното начало на всички неща - природата, с която се съобразяват човешките закони, която наказва безчестните, защитава и пази честните хора. IV. КВИНТ: Прекрасно разбирам и наистина вече смятам, че нищо друго не само не трябва да се счита, но дори и да се нарича закон.
[14]Marcus Igitur tu Titias et Apuleias leges nullas putas? Quintus Ego vero ne Livias quidem. Marcus Et recte, quae praesertim uno versiculo senatus puncto temporis sublatae sint. Lex autem illa, cuius vim explicavi, neque tolli neque abrogari potest. Quintus Eas tu igitur leges rogabis videlicet quae numquam abrogentur. Marcus Certe, si modo acceptae a duobus vobis erunt. Sed ut vir doctissimus fecit Plato atque idem gravissimus philosophorum omnium, qui princeps de re publica conscripsit idemque separatim de legibus <eius>, id<em> mihi credo esse faciundum, ut priusquam ipsam legem recitem, de eius legis laude dicam. Quod idem et Zaleucum et Charondam fecisse video, quom quidem illi non studii et delectationis sed rei publicae causa leges civitatibus suis scripserint. Quos imitatus Plato videlicet hoc quoque legis putavit esse, persuadere aliquid, non omnia vi ac minis cogere.		14. МАРК: Значи ти не считаш за закони нито Тициевите, нито Апулеевите закони 58? КВИНТ: Не, даже и Ливиевите 59. МАРК: И правилно, особено понеже те бяха отхвърлени от сената с един ред за един миг. А законът, чийто смисъл ви разясних, не би могъл нито да се отхвърли, нито да се отменя. КВИНТ: И тъй ти явно ще предложиш закони, които никога не ще бъдат отменени? МАРК: Разбира се, ако те бъдат приети само от вас двамата. Но и аз, струва ми се, трябва да направя така, както Платон, най-ученият мъж и в същото време най-сериозният от всички философи, който пръв написал съчинение за държавата и отделно друго - за законите на тази държава; та именно преди да прочета самия закон, да се изкажа в негова полза 60. Виждам, че така са постъпили Залевк и Харонд, когато те не от усърдие или за развлечение, а заради интереса на държавата съставили закони за гражданските общности. Следвайки техния пример, Платон ясно признал, че на закона е присъщо и да убеждава, не само да принуждава към всяко нещо с насилие и заплахи.
[15] Quintus Quid quod Zaleucum istum negat ullum fuisse Timaeus? Marcus At <ait> Theophrastus, auctor haud deterior mea quidem sententia — meliorem multi nominant —, commemorant vero ipsius cives, nostri clientes, Locri. Sed sive fuit sive non fuit, nihil ad rem: loquimur quod traditum est. Sit igitur hoc iam a principio persuasum civibus, dominos esse omnium rerum ac moderatores deos, eaque quae gerantur eorum geri iudicio ac numine, eosdemque optime de genere hominum mereri, et qualis quisque sit, quid agat, quid in se admittat, qua mente, qua pietate colat religiones, intueri, piorumque et impiorum habere rationem . . . <conprehendantur, ratione nulla>.		15. КВИНТ: А как ще обясниш това, че Тимей 61 отрича съществуването на някакъв Залевк? МАРК: Твърдял го е Теофраст, автор, не по-лош по мое мнение (а според мнозина по-добър); но Залевк помнят неговите съграждани и мои клиенти локрите 62. Но това, дали е съществувал или не, няма отношение към темата; ние говорим за нещо, което е запазило преданието. VII. Нека гражданите бъдат още отначало убедени, че боговете са господари и направляват всичко, че всичко се извършва по тяхно решение и воля, че те оказват на хората най-големи благодеяния и виждат всеки какъв е, какво върши, какво си позволява, какво мисли, с какво благоговение почита обредите и че те водят на отчет тези, които изпълняват дълга си, и тези, които не го изпълняват.
[16] His enim rebus inbutae mentes haud sane abhorrebunt ab utili aut a vera sententia. Quid est enim verius quam neminem esse oportere tam stulte adrogantem, ut in se rationem et mentem putet inesse, in caelo mundoque non putet? Aut ut ea quae vix summa ingenii ratione moveri putet? Quem vero astrorum ordines, quem dierum noctiumque vicissitudines, quem mensum temperatio, quemque ea quae gignuntur nobis ad fruendum, non gratum esse cogunt, hunc hominem omnino numerari qui decet? Quomque omnia quae rationem habent praestent iis quae sint rationis expertia, nefasque sit dicere ullam rem praestare naturae omnium rerum, rationem inesse in ea confitendum est. Utilis esse autem has opiniones quis neget, quom intellegat quam multa firmentur iure iurando, quantae saluti sint foederum religiones, quam multos divini supplicii metus a scelere revocarit, quamque sancta sit societas civium inter ipsos, diis inmortalibus interpositis tum iudicibus <tum> testibus? Habes legis prooemium; sic enim haec appellat Plato.		16. Умовете, проникнати от такива мисли, разбира се, не ще бъдат далеч от полезни и правилни заключения. Нима има нещо по-правилно от това, че никой не трябва да бъде толкова глупаво дързък да смята разума и мисълта присъщи само нему, а не и на небето, и на света? Или да смята, че това, което висшата сила на ума едва обхваща, се движи без намесата на разум. Как въобще може да се нарича човек този, у когото не предизвикват чувство на благодарност порядъкът на звездите, смяната на дните и нощите, организацията на месеците, всичко, което е родено за нашата прехрана? И тъй като всичко това, което обладава разум, стои над лишеното от такъв и тъй като е противно на божествения закон да се казва, че нещо стои над природата, то следва да се признае, че природата има разум. Кой би отрекъл тези полезни мисли, когато разбира колко много неща се скрепяват с клетва, колко благотворен е религиозният характер на съюзните договори, как страхът от божие наказание е отклонил мнозина от извършване на престъпление, колко свещено е обединението между гражданите, когато безсмъртните богове участват в хорските дела като съдии или свидетели? Ето ти въведението в закона; така го нарича Платон 63.
[17]Quintus Habeo vero frater, et in hoc admodum delector quod in aliis rebus aliisque sententiis versaris atque ille. Nihil enim tam dissimile quam vel ea quae ante dixisti, vel hoc ipsum de deis exordium. Unum illud mihi videris imitari, orationis genus. Marcus Velle fortasse: quis enim id potest aut umquam poterit imitari? Nam sententias interpretari perfacile est, quod quidem ego facerem, nisi plane esse vellem meus. Quid enim negotii est eadem prope verbis isdem conversa dicere? Quintus Prorsus adsentior. Verum ut modo tute dixisti, te esse malo tuum. Sed iam exprome si placet istas leges de religione.		17. КВИНТ: Да, братко, и аз съм много доволен затова, че ти използваш различни от неговите примери и различни заключения. Нищо не се отличава толкова от Платоновите разсъждения, както казаното от тебе по-горе и това въведение относно боговете. В едно нещо, струва ми се, му подражаваш - в неговия стил. МАРК: Може би само желая, тъй като кой може или някога би могъл да му подражава? Впрочем да се предават чужди мисли е нещо твърде просто, което всъщност аз щях да направя, ако не желаех да бъда напълно аз. Нима е трудно да кажеш същите неща, предадени почти със същите думи? КВИНТ: Напълно съм съгласен с теб. Но, както току-що сам каза, предпочитам ти да бъдеш ти самият. И открий ни вече, ако обичаш, законите относно религията.
[18]Marcus Expromam equidem ut potero, et quoniam et locus et sermo <haudquaquam> familiaris est, legum leges voce proponam. Quintus Quidnam id est? Marcus Sunt certa legum verba Quinte, neque ita prisca ut in veteribus XII sacratisque legibus, et tamen, quo plus auctoritatis habeant, paulo antiquiora quam hic sermo <noster> est. Eum morem igitur cum brevitate si potuero consequar. Leges autem a me edentur non perfectae — nam esset infinitum —, sed ipsae summae rerum atque sententiae. Quintus Ita vero necesse est. Quare audiamus.		18. МАРК: Ще ви ги открия, доколкото мога, и понеже мястото позволява и разговорът ни е приятелски, ще ви прочета на глас закона на законите. КВИНТ: Тоест как? МАРК: Законите, Квинте, имат определен език, не така древен, както този на Дванадесетте таблици и свещените закони 64, но все пак, за да имат по-голям авторитет, езикът им е малко по-стар от нашия сега. Така че ще възприема, ако мога, техния лаконичен начин на изложение. Ще ви предам законите не изцяло - понеже това би било много дълго, - а тяхната същност и основна мисъл. КВИНТ: Така наистина и трябва. Затова да чуем.
[19]Marcus 'Ad divos adeunto caste, pietatem adhibento, opes amovento. Qui secus faxit, deus ipse vindex erit.' 'Separatim nemo habessit deos neve novos neve advenas nisi publice adscitos; privatim colunto quos rite a patribus <cultos acceperint>.' '<in urbibus> delubra habento. Lucos in agris habento et Larum sedes.' 'Ritus familiae patrumque servanto.' 'Divos et eos qui caelestes semper habiti sunt colunto et ollos quos endo caelo merita locaverint, Herculem, Liberum, Aesculapium, Castorem, Pollucem, Quirinum, ast olla propter quae datur homini ascensus in caelum, Mentem, Virtutem, Pietatem, Fidem, earumque laudum delubra sunto, nec ulla vitiorum sacra sollemnia obeunto.' 'Feriis iurgia <a>movento, easque in famulis operibus patratis habento, idque ut ita cadat in annuis anfractibus descriptum esto.' 'Certasque fruges certasque bacas sacerdotes publice libanto <hoc> certis sacrificiis ac diebus,		VIII, 19. МАРК: „Към боговете хората трябва да пристъпват с чиста душа, да проявяват благочестие, да отдалечават богатствата. Който направи иначе, сам бог ще бъде отмъстителят. Никой да няма отделно богове, нито нови, нито чуждоземни, освен приетите от държавата; в частния си живот да почитат боговете, които са приели според обичая от предците. В градовете да имат храмове. В равнините да има свещени гори и обиталища на Ларите 65. Да пазят обичаите на семейството и предците. Трябва да почитат и боговете, които винаги са живели на небето, и тези, които поради заслуги са се преселили там - Херкулес, Либер, Ескулап, Кастор, Полукс, Квирин; а нещата, заради които на хората се дава достъп до небето - Умът, Доблестта, Благочестието, Верността, да има храмове в тяхна чест и да не извършват никакви свещенодействия в чест на пороците. Да не се карат по време на празници, а робите да ги празнуват след завършване на работата. И така да бъде определено празниците да се падат периодически всяка година. Жреците да принасят в жертва от името на държавата определени плодове, и то при определени жертвоприношения и определени дни.
[20]itemque alios ad dies ubertatem lactis feturaeque servanto, idque ne omitti possit, ad eam rem rationem cursus annuos sacerdotes finiunto, quaeque quoique divo decorae grataeque sint hostiae, providento.' 'Divisque aliis <alii> sacerdotes, omnibus pontifices, singulis flamines sunto. Virginesque Vestales in urbe custodiunto ignem foci publici sempitemum.' 'Quoque haec privatim et publice modo rituque fiant, discunto ignari a publicis sacerdotibus. Eorum autem genera sunto tria: unum quod praesit caerimoniis et sacris, alterum quod interpretetur fatidicorum et vatium ecfata incognita, quae eorum senatus populusque asciverit. Interpretes autem Iovis optumi maxumi, publici augures, signis et auspiciis operam danto, disciplinam tenento,		20. Също така да съхраняват за други дни изобилие от мляко и приплод и за да не може това да се загуби, да водят сметка за тези неща; жреците да определят хода на годините и да знаят предварително каква жертва на всеки бог е подходяща и угодна. За различните божества да има различни жреци; за всички богове - понтифици, за отделните богове - фламини. Девойките весталки в Рим да пазят вечен огъня на общественото огнище. И за да се прави всичко това и в частния, и в обществения живот, незнаещите да се обучават от държавни жреци. А те да бъдат три вида: едни да водят обредите и жертвоприношенията, други да тълкуват неясните думи на предсказателите и ясновидците, приети от сената и народа. А тълкувателите на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ и държавните авгури да виждат бъдещето според знаменията и ауспициите;
[21] sacerdotesque vineta virgetaque et salutem populi auguranto, quique agent rem duelli quique popularem, auspicium praemonento ollique obtemperanto. Divorumque iras providento sisque apparento, caelique fulgura regionibus ratis temperanto, urbemque et agros et templa liberata et effata habento. Quaeque augur iniusta nefasta vitiosa dira deixerit, inrita infectaque sunto, quique non paruerit, capital esto.' 'Foederum pacis belli indotiarum ratorum fetiales iudices non<tii> sunto, bella disceptanto.' 'Prodigia portenta ad Etruscos <et> haruspices si senatus iussit deferunto, Etruriaque principes disciplinam doceto. Quibus divis creverint, procuranto, idemque fulgura atque obstita pianto.' 'Nocturna mulierum sacrificia ne sunto praeter olla quae pro populo rite fient. Neve quem initianto nisi ut adsolet Cereri Graeco sacro.'		21. да пазят учението, жреците да освещават лозята и насажденията за благото на народа; тези, които ще водят война, и тези, които ще се занимават с държавна работа, да имат предвид предсказанията и да им се подчиняват. Жреците да предвиждат гнева на боговете и да бъдат готови да служат при знамения, да укротяват мълниите в определени места на небето, да държат града, полята и храмовете свободни от друго влияние и власт. И всичко, което авгурът е обявил за несправедливо, забранено, порочно, носещо проклятие, да бъде недействително и да не се извършва; който не се е подчинил, да бъде отговорен с главата си. IX. Преговорите за сключване на договори, за мир, за война, за примирие да се водят от фециалите; да не бъдат отмъстители, а да решават войните. Знаменията и чудесата да се отнасят до етруските харуспици, ако сенатът нареди. Етрурия да обучава изтъкнати хора в тази наука. Да принасят очистителни жертви на боговете, за които са взели решение, също така да очистват мълниите и предметите, поразени от тях. Жените да извършват жертвоприношения през нощта освен тези, които се правят според обичая в полза на народа. И да не посвещават никого в никое свещенодействие освен в гръцкия култ, както обикновено, към Церера.
[22]'Sacrum commissum quod neque expiari poterit impie commissum esto; quod expiari poterit publici sacerdotes expianto.' 'Loedis publicis quod sive curriculo et <sine> certatione corporum <sive> cantu et fidibus et tibiis fiat, popularem laetitiam moderanto eamque cum divum honore iungunto.' 'Ex patriis ritibus optuma colunto.л 'Praeter Idaeae Matris famulos eosque iustis diebus ne quis stipem cogito.' 'Sacrum sacrove commendatum qui clepsit rapsitve, parricida esto.' 'Periurii poena divina exitium, humana dedecus.' 'Incestum pontifices supremo supplicio sanciunto.' 'Impius ne audeto placare donis iram deorum.' ',Caute vota reddunto.' 'Poena violati iuris esto.' '<quocirca> Nequis agrum consecrato.' 'Auri, argenti, eboris sacrandi modus esto.' 'Sacra privata perpetua manento.' 'Deorum Manium iura sancta sunto. <Bo>nos leto datos divos habento. Sumptum in ollos luctumque minuunto.'		22. Свещенодействие, изпълнено в нарушение, което не би могло да се изкупи, да остане неизкупено; което би могло да се изкупи, да го изкупят държавните жреци. По време на обществените игри..., когато няма колесници и гимнастически състезания, да поддържат умерено народното ликуване с песни, с изпълнения на лира и флейта и да го свързват с почитта към боговете. Да спазват най-добрите от обичаите на предците. Никой да не събира такса освен слугите на Идейската Майка 66, и то в установените дни. Който е откраднал или грабнал свещен предмет или предмет, поставен под свещена охрана, да се смята за убиец. За клетвопрестъпление божието наказание да бъде смърт, а човешкото - позор. Кръвосмешението да се наказва от понтифиците с най-тежкото наказание. Нечестивият да не се осмелява да умилостивява гнева на боговете с дарове. Обетите да се изпълняват добросъвестно. Да има наказание при нарушаване на правото. Никой да не извършва консекрация на полята 67. Да има мярка при консекрацията на злато, сребро, слонова кост. Частните свещенодействия да останат постоянни. Да бъдат свещени правата на боговете Мани 68. Умрелите да се причисляват към боговете. Да се ограничават разходите по тях и тяхното оплакване."
[23]Atticus Conclusa quidem est a te magna lex sane quam brevi! Sed ut mihi quidem videtur, non multum discrepat ista constitutio religionum a legibus Numae nostrisque moribus. Marcus An censes, quom in illis de re publica libris persuadere videatur Africanus, omnium rerum publicarum nostram veterem illam fuisse optumam, non necesse esse optumae rei publicae leges dare consentaneas? Atticus Immo prorsus ita censeo. Marcus Ergo adeo expectate leges, quae genus illud optumum rei publicae contineant, et si quae forte a me hodie rogabuntur, quae non sint in nostra re publica nec fuerint, tamen <fu>erunt fere in more maiorum, qui tum ut lex valebat.		Х, 23. АТИК: Наистина подходящо изложи великия закон и колко сбито! Но, както ми се струва, тези религиозни положения не се различават много от законите на Нума и нашите обичаи. МАРК: Тъй като в книгите за държавата Африкански ни убеждава, че от всички държави най-добра е била в древността нашата държава, не смяташ ли, че е необходимо да се дадат закони, съответстващи на най-добрата държава. АТИК: Да, аз мисля именно така. МАРК: Следователно очаквайте да чуете законите, които могат да запазят най-добрия вид на държавата, и ако аз днес случайно ви предложа някакви закони, които ги няма в нашата държава и не са били никога, то все пак те ще съответстват на обичая на предците ни, който някога е имал силата на закон.
[24]Atticus Suade igitur si placet istam ipsam legem, ut ego 'ut ei tu rogas' possim dicere. Marcus Ain tandem Attice? Non es dicturus aliter? Atticus Prorsus maiorem quidem rem nullam sciscam aliter, in minoribus si voles remittam hoc tibi. Quintus Atque mea quidem <eadem> sententia est. Marcus At ne longum fiat videte. Atticus Utinam quidem! Quid enim agere malimus? Marcus Caste iubet lex adire ad deos, animo videlicet in quo sunt omnia; nec tollit castimoniam corporis, sed hoc oportet intellegi, quom multum animus corpori praestet, observeturque ut casto corpore adeatur, multo esse in animis id servandum magis. Nam illud vel aspersione aquae vel dierum numero tollitur, animi labes nec diuturnitate evanescere nec amnibus ullis elui potest.		24. АТИК: И тъй представи, ако обичаш, този закон, за да мога да кажа „както ти предлагаш"69. МАРК: И ти казваш това, Атик? И нямаш намерение да кажеш иначе? АТИК: Не ще приема иначе нищо, което е по-важно, а в дреболиите, ако искаш, ще ти отстъпя. КВИНТ: И моето мнение е същото. МАРК: Но внимавайте да не стане много дълго моето изложение. АТИК: Дано не стане! Какво друго бихме предпочели да правим? МАРК: Законът заповядва хората да се обръщат към боговете чисти, явно по душа, в която се съдържа всичко; законът не отхвърля и чистотата на тялото, но трябва да се знае това, че след като душата стои много повече над тялото и хората се грижат телата им да са чисти, то много по-важно е да се пази чистотата на душата. Нечистоплътието се премахва било чрез поръсване с вода, било след изтичането на определен брой дни 70; но омърсената душа не може да се очисти нито с течение на времето, нито да се умие с няколко реки.
[25] Quod autem pietatem adhiberi, opes amoveri iubet, significat probitatem gratam esse deo, sumptum esse removendum. Quom enim paupertatem cum divitiis etiam inter homines esse aequalem velimus, cur eam sumptu ad sacra addito deorum aditu arceamus? Praesertim cum ipsi deo nihil minus gratum futurum sit, quam non omnibus patere ad se placandum et colendum viam. Quod autem non iudex sed deus ipse vindex constituitur, praesentis poenae metu religio confirmari videtur. Suosque deos aut novos aut alienigenas coli confusionem habet religionum et ignotas caerimonias nos<tris> sacerdotibus.		25. А относно нареждането „да се проявява благочестие, да се отдалечават богатствата" това означава, че на божеството е приятна почтеността, а разходите трябва да се избягват. Какво означава пък това? Желаейки дори между хората бедността да е сравнима с богатството, защо да й пречим на достъпа до боговете, ако за свещенодействията се правят разходи? Особено понеже за самото божество нищо не ще бъде по-малко приятно от това да не бъде открит за всички пътят към неговото умилостивяване и почитане. Но тъй като не земен съдия, а самият бог заема мястото на отмъстител, става ясно, че религиозното чувство се основава на страха от незабавно наказание. Да има някой „отделно богове" или да почита „нови" или „чуждоземни" означава объркване на религиозните вярвания и непознати обреди.
[26]Nam <a> patribus acceptos deos ita placet coli, si huic legi paruerint ipsi patres. Delubra esse in urbibus censeo, nec sequor magos Persarum quibus auctoribus Xerses inflammasse templa Graeciae dicitur, quod parietibus includerent deos, quibus omnia deberent esse patentia ac libera, quorumque hic mundus omnis templum esset et domus. XI Melius Graii atque nostri, qui ut augerent pietatem in deos, easdem illos urbis quas nos incolere voluerunt. Adfert enim haec opinio religionem utilem civitatibus, si quidem et illud bene dictum est a Pythagora doctissimo viro, tum maxume et pietatem et religionem versari in animis, cum rebus divinis operam daremus, et quod Thales qui sapientissimus in septem fuit, homines existimare oportere, omnia <quae> cernerent deorum esse plena; fore enim omnis castioris, veluti quom in fanis essent maxime religiosis. Est enim quaedam opinione species deorum in oculis, non solum in mentibus.		26. Приетите от предците ни богове може да се почитат така, ако самите ни предци са се подчинявали на този закон. Предлагам в градовете да има светилища и не съм съгласен с персийските магове, по чието настояване, както се говори, Ксеркс изгорил храмовете в Гърция, тъй като гърците затворили в стени боговете, за които всичко трябвало да е открито и свободно и на които целият този свят е храм и дом. XI. Гърците и нашите предци са постъпили по-добре. За да увеличат благоговението към боговете, те пожелали същите да обитават градовете, в които ние живеем. Понеже такава представа носи полезно религиозно чувство за гражданите, ако казаното от най-учения мъж, Питагор, е справедливо: „И благочестието, и религиозното чувство обзема най-много духовете тогава, когато ние проявяваме грижа за божествените неща", както и казаното от Талес, най-мъдрия от седемте мъдреци: „Хората трябва да смятат, че всичко, което е пред очите им, е изпълнено с богове", понеже всички стават по-чисти и силно религиозни, както когато се намират в един храм. Благодарение на някаква представа и пред очите ни, а не само в умовете, се явяват образи на богове.
[27]Eandemque rationem luci habent in agris, neque ea quae a maioribus prodita est cum dominis tum famulis, posita in fundi villaeque conspectu, religio Larum repudianda est. Iam ritus familiae patrumque servare, id est, quoniam antiquitas proxume accedit ad deos, a dis quasi traditam religionem tueri. Quod autem ex hominum genere consecratos, sicut Herculem et ceteros, coli lex iubet, indicat omnium quidem animos inmortalis esse, sed fortium bonorumque divinos.		27. Такъв смисъл имат свещените горички в равнината. И не трябва да се отхвърля култът към Ларите, завещан ни от предците както на господарите, така и на робите и изложен пред погледа на имения и вили. Още „да се пазят обичаите на семейството и предците" означава (тъй като древността стои по-близо до боговете) религията да се пази, сякаш е предадена от боговете. А това, че законът нарежда да се почитат божествени хора като Херкулес и други, показва, че всъщност душите на всички са безсмъртни, а на смелите и честните - божествени.
[28]Bene vero quod Mens, Pietas, Virtus, Fides consecrantur humanae, quarum ommum Romae dedicata publice templa sunt, ut illas qui habeant — habent autem omnes boni — deos ipsos in animis suis conlocatos putent. Nam illud vitiosum Athenis quod Cylonio scelere expiato, Epimenide Crete suadente, fecerunt Contumeliae fanum et Inpudentiae, <magnumque consecravit gymnasiis in simulacra Amorum et Cupidinum quod Graeciasuscepit consilium audax>. Virtutes enim, non vitia consecrari decet. Araque vetusta in Palatio Febris et altera Esquiliis Malae Fortunae detest<anda>, atque omnia eius modi repudianda sunt. Quodsi fingenda nomina, Vicaepotae potius vincendi atque potiundi, Statae standi, cognominaque Statoris et Invicti Iovis, rerumque expetendarum nomina, Salutis, Honoris, Opis, Victoriae, quoniamque exspectatione rerum bonarum erigitur animus, recte etiam Spes a Calatino consecrata est. Fortunaque sit vel Huiusce diei — nam valet in omnis dies —, vel Respiciens ad opem ferendam, vel Fors in quo incerti casus significantur magis, vel Primigenia a gignendo comes.		28. Добре е, че човешките качества Ум, Благочестие, Доблест, Вярност са обожествени и на всяко от тях в Рим са посветени храмове от името на държавата, така че хората, които притежават тези качества (а това са всички честни хора), смятат, че в техните души живеят самите богове. Глупаво е това, дето в Атина, след като престъплението спрямо Килон 71 било изкупено по внушение на критянина Епименид, атиняните направили храм на Оскърблението и Безсрамието. Не пороците, а добродетелите трябва да се обожествяват. И древният олтар на Палатинския хълм, посветен на Треската, и другият на Есквилин, посветен на Злата Съдба, и всичко ненавистно от този вид трябва да се отхвърли. Ако трябва да бъдат измисляни имена, то по-добре да се избират такива като Вика Пота (Удържана Победа) от „побеждавам" и „владея", Стата от „стоя непоколебимо", като прозвищата на Юпитер Статор и Инвикт (Непобедимият) и наименованията на желани неща - Здраве, Чест, Могъщество, Победа, тъй като очакването на добри неща издига човешкия дух; и Калатин 72 съвсем правилно обожествил Надеждата. А Фортуна (Съдбата) нека бъде или Съдбата на днешния ден (понеже важи за всички дни), или Съдбата, грижеща се да окаже помощ, дори Случайната Съдба, която означава повече случайността, или Съдбата на Първорождението, понеже ни съпътства от раждането...
[29] Tum feriarum festorumque dierum ratio in liberis requietem habet litium et iurgiorum, in servis operum et laborum; quas conpositio anni conferre debet ad perfectionem operum rusticorum. Quod <ad> tempus ut sacrificiorum libamenta serventur fetusque pecorum quae dicta in lege sunt, diligenter habenda ratio intercalandi est, quod institutum perite a Numa posteriorum pontificum neglegentia dissolutum est. Iam illud ex institutis pontificum et haruspicum non mutandum est, quibus hostiis immolandum quoique deo, cui maioribus, cui lactentibus, cui maribus, cui feminis. Plures autem deorum omnium, singuli singulorum sacerdotes et respondendi iuris et conficiendarum religionum facultatem adferunt. Quomque Vesta quasi focum urbis, ut Graeco nomine est appellata — quod nos prope idem <ac> Graecum, <non> interpretatum nomen tenemus —, conplexa sit, ei colendae <VI> virgines praesint, ut advigiletur facilius ad custodiam ignis, et sentiant mulieres <in> naturam feminarum omnem castitatem pati.		XIII, 29. Когато има отчитане на празничните и тържествени дни, за свободните хора това означава прекъсване на съдебните процеси и спорове, а за робите - на изнурителния им труд; при съставянето на годишния календар тези дни трябва да се съгласуват с приключването на земеделските работи. Относно времето за принасяне в жертва на първите плодове и млади животни, както е определено в закона, трябва грижливо да се пресметне прибавянето на месеци 73, което уместно е било въведено от Нума, но следващите понтифици поради небрежност го объркали. От постановеното от понтифиците и харуспиците не трябва да се променя това, с какви жертвени животни да се умилостивява всеки бог, на кой по-възрастни, на кой дойни, на кой мъжки, на кой женски животни. Много от жреците на всички богове и тези на отделни богове допринасят за даването на съвети по правни въпроси и за изпълнението на религиозните обреди. И понеже Веста е взела под своя закрила, тъй да се каже, огъня на града, като е наречена с гръцкото си име - него ние пазим почти както е на гръцки и не сме го превели 74, - нека да й служат шест девойки, за да бодърстват по-лесно при пазенето на огъня, та покрай тях жените да чувстват, че женската природа може да издържи пълно целомъдрие.
[30] Quod sequitur vero, non solum ad religionem pertinet sed etiam ad civitatis statum, ut sine iis, qui sacris publice praesint, religioni privatae satis facere non possint. Continet enim rem publicam, consilio et auctoritate optimatium semper populum indigere, discriptioque sacerdotum nullum iustae religionis genus praetermittit. Nam sunt ad placandos deos alii constituti, qui sacris praesint sollemnibus, ad interpretanda alii praedicta vatium, neque multorum ne esset infinitum, neque ut ea ipsa quae suscepta publice essent quisquam extra conlegium nosset.		30. Следващото се отнася не само до религията, но и до устройството на държавата в такъв смисъл, че без жреците, които ръководят свещенодействията от името на държавата, да не могат да се изпълняват частните обреди. Впрочем държавата се държи на това, дето народът непрекъснато има нужда от съвета и авторитета на оптиматите. Списъкът на жреците не пропуска нито един от обичайните видове свещенодействия. Всъщност едни жреци са назначени за умилостивяване на боговете и те ръководят тържествените ритуали, други са назначени за тълкуване на казаното от прорицателите, които не трябва да са много, за да има някаква граница и за да не може никой друг извън техния колегиум да знае предприетото от държавата.
[31]Maximum autem et praestantissimum in re publica ius est augurum cum auctoritate coniunctum, neque vero hoc quia sum ipse augur ita sentio, sed quia sic existimari nos est necesse. Quid enim maius est, si de iure quaerimus, quam posse a summis imperiis et summis potestatibus comitiatus et concilia vel instituta dimittere vel habita rescindere? Quid gravius quam rem susceptam dirimi, si unus augur 'alio <die>' dixerit? Quid magnificentius quam posse decernere, ut magistratu se abdicent consules? Quid religiosius quam cum populo, cum plebe agendi ius aut dare aut non dare? Quid, legem si non iure rogata est tollere, ut Titiam decreto conlegi, ut Livias consilio Philippi consulis et auguris? Nihil domi, nihil militiae per magistratus gestum sine eorum auctoritate posse cuiquam probari?		31. Но най-значителното и най-важното право в държавата е свързано с авторитета на авгурите 75. Обаче не мисля, че е така, понеже самият аз съм авгур, а защото е необходимо да мислят по този начин за нас. Тъй като има ли по-голямо право (ако ние разглеждаме въпроса за правото) от възможността да се отменят сенатски или народни събрания, назначени от най-висшето ръководство и власт, или пък да бъдат обезсилвани, след като вече са се състояли? Има ли нещо по-строго от прекратяването на подетия въпрос, ако един авгур е казал „на другия ден"76? Има ли нещо по-величествено от възможността за взимане на решение за абдикация на консулите? Има ли нещо по-знаменателно от това да бъде дадено право за обръщане с реч към народа или плебса, или да бъде отказано? А възможността за отхвърляне на закон, ако не е бил предложен според правото, както стана с Тициевия закон по решение на колегиума или с Ливиевите закони по решение на консула и авгура Филип? А това, дето нищо предприето от магистратите било в града, било на война не може да получи одобрение без съгласието на авгурите?
XIII [32] Atticus Age iam ista video fateorque esse magna. Sed est in conlegio vestro inter Marcellum et Appium optimos augures magna dissensio — nam eorum ego in libros incidi —, cum alteri placeat auspicia ista ad utilitatem esse rei publicae composita, alteri disciplina vestra quasi divinari videatur posse. Hac tu de re quaero quid sentias. Marcus Egone? Divinationem, quam Graeci mavtikev appellant, esse sentio, et huius hanc ipsam partem quae est in avibus ceterisque signis <quod> disciplinae nostrae. Si enim deos esse concedimus, eorumque mente mundum regi, et eosdem hominum consulere generi, et posse nobis signa rerum futurarum ostendere, non video cur esse divinationem negem.		ХIII, 32. АТИК: Продължавай, аз виждам вече и признавам, че тези неща са грандиозни. Но във вашия колегиум има значително разногласие между най-изтъкнатите авгури Марцел и Апий, защото попаднах на техните книги; единият намира, че ауспициите са установени в интерес на държавата, а другият смята, че чрез вашето учение е възможно, тъй да се каже, пророкуване на бъдещето. Ти какво мислиш по този въпрос? МАРК: Аз ли? Пророкуването, което гърците наричат „мантика", според мен съществува и тази част от него, която се отнася до птиците и другите поличби, се включва в нашето учение. Ако ние наистина приемем, че боговете съществуват и целият свят се управлява от техния ум, че те се грижат за човешкия род и могат да ни дават знаци за бъдни събития, то аз не виждам причината за отричане на пророкуването.
[33]Sunt autem ea quae posui, ex quibus id quod volumus efficitur et cogitur. Iam vero permultorum exemplorum et nostra est plena res publica et omnia regna omnesque populi cunctaeque gentes, <ex> augurum praedictis multa incredibiliter vera cecidisse. Neque enim Polyidi neque Melampodis neque Mopsi neque Amphiarai neque Calchantis neque Heleni tantum nomen fuisset, neque tot nationes id ad hoc tempus retinuissent, ut Phrygum, Lycaonum, Cilicum maximeque Pisidarum, nisi vetustas ea certa esse docuisset. Nec vero Romulus noster auspicato urbem condidisset, neque Atti Navi nomen memoria floreret tam diu, nisi omnes hi multa ad veritatem admirabilia dixissent. Sed dubium non est quin haec disciplina et ars augurum evanuerit iam et vetustate et neglegentia. Ita neque illi adsentior qui hanc scientiam negat umquam in nostro collegio fuisse, neque illi qui esse etiam nunc putat. Quae mihi videtur apud maiores fuisse duplex, ut ad rei publicae tempus non numquam, ad agendi consilium saepissime pertineret.		33. Нещата, които изложих, съществуват, а въз основа на тях се доказва и следва това, което желаем. Всъщност и нашата държава, и всички царства, и всички народи, и всички племена знаят от множество примери, че голям брой събития по един невероятен начин са станали точно така, както са ги предсказали авгурите. Нито Полиид, нито Меламп, нито Мопс, нито Амфиарай, нито Калхант, нито Хелен щяха да се прославят до такава степен, нито толкова народи като фригийците, ликаонците, киликийците и особено пизидийците щяха да запазят чак до наше време това изкуство, ако древността не беше доказала, че тези неща са сигурни. И нашият Ромул нямаше да основе град, ако не са били извършени ауспиции, и името на Атий Навий нямаше да се радва на такава дълга слава, ако те не бяха изрекли много изумителни истини. Но без съмнение тази наука и изкуство на авгурите е изчезнала вече както поради своята древност, така и поради пренебрежението към нея. Затова аз не съм съгласен с онези, които твърдят, че тази наука никога не се е включвала в нашия колегиум, нито пък с онези, които смятат, че тя съществува и днес. Струва ми се, че по времето на нашите предци това учение имало двояк характер, т. е. понякога да служи при определени политически събития, а по-често при вземането на решения.
[34]Atticus Credo hercle ita esse, istique rationi potissimum adsentior. Sed redde cetera. XIV Marcus Reddam vero, et id si potero brevi. Sequitur enim de iure belli, in quo et suscipiendo et gerendo et deponendo ius ut plurimum valeret et fides, eorumque ut publici interpretes essent, lege sanximus. Iam de haruspicum religione, de expiationibus et procurationibus satis esse plane in ipsa lege dictum puto. Atticus Adsentior, quoniam omnis haec in religione versatur oratio. Marcus At vero quod sequitur quo modo aut tu adsentiare ego reprehendam sane quaero Tite. Atticus Quid tandem id est?		34. АТИК: Мисля, кълна се в Херкулес, че е така, и съм напълно съгласен с обяснението ти. Но продължавай по-нататък. XIV. МАРК: Ще продължа и ако мога, ще бъда кратък. Следва въпросът за правото на война. Ние сме определили със закон, че при започване, водене и прекратяване на войната най-голямо значение трябва да имат правото и доверието и че за тяхното съблюдаване са необходими посредници, упълномощени от държавата. Що се отнася до религиозната практика на харуспиците, до изкупителните и очистителните обреди и жертвоприношения за отклоняване на нещастия, мисля, че за това е казано достатъчно ясно в самия закон. АТИК: Съгласен съм, понеже цялото ти разсъждение се отнася до религията. МАРК: Да, но със следващото се питам, Тите, как би се съгласил ти или как аз ще го опровергая? АТИК: Кое е то?
[35]Marcus De nocturnis sacrificiis mulierum. Atticus Ego vero adsentior, excepto praesertim in ipsa lege sollemni sacrificio ac publico. Marcus Quid ergo aget Iacchus Eumolpidaeque vostri et augusta illa mysteria, si quidem sacra nocturna tollimus? Non enim populo Romano sed omnibus bonis firmisque populis leges damus.		35. МАРК: Нощните свещенодействия на жените. АТИК: Но аз съм съгласен с тебе, особено поради уговорката, предвидена в самия закон за тържествените жертвоприношения от името на държавата 77. МАРК: Какво ще стане в такъв случай с вашите Иакх и Евмолпиди и със свещените мистерии, ако ние премахнем нощните свещенодействия? Понеже ние не издаваме закони само за римския народ, но за всички честни и силни народи.
[36] Atticus Excipis credo illa quibus ipsi initiati sumus. Marcus Ego vero excipiam. Nam mihi cum multa eximia divinaque videntur Athenae tuae peperisse atque in vitam hominum attulisse, tum nihil meilus illis mysteriis, quibus ex agresti immanique vita exculti ad humanitatem et mitigati sumus, initiaque ut appellantur ita re vera principia vitae cognovimus, neque solum cum laetitia vivendi rationem accepimus, sed etiam cum spe meliore moriendi. Quid autem mihi displiceat in nocturnis, poetae indicant comici. Qua licentia Romae data quidnam egisset ille qui in saerificium cogitatam libidinem intulit, quo ne inprudentiam quidem oculorum adici fas fuit? Atticus Tu vero istam Romae legem rogato, nobis nostras ne ademeris.		36. АТИК: Ти правиш уговорка, смятам, за мистериите, в които ние самите сме посветени. МАРК: Да, ще направя уговорка. Ако твоята Атина е създала, по мое мнение, много изключителни и божествени неща и ги е внесла в живота на хората, то най-доброто са онези мистерии 78, благодарение на които ние сме се превърнали от груби и жестоки в човечни и с благ характер хора, опознахме тайнства, както ги наричат, и така на дело изучихме истинските принципи на живота, започнахме не само с радост да живеем, но и с по-добра надежда да умираме. Но товa, което не им харесва в нощните свещенодействия, е посочено от комическите поети 79. Ако такава волност беше допусната в Рим, какво щеше да извърши онзи, който е проявил замислена предварително разпуснатост при свещенодействията там, където не е позволено дори да се хвърли нескромен поглед? АТИК: Но ти предлагай твоя закон в Рим, а не ни отнемай нашите закони.
XV [37] Marcus Ad nostras igitur revertor. Quibus profecto diligentissime sanciendum est, ut mulierum famam multorum oculis lux clara custodiat, initienturque eo ritu Cereri quo Romae initiantur. Quo in genere severitatem maiorum senatus vetus auctoritas de Bacchanalibus et consulum exercitu adhibito quaestio animadversioque declarat. Atque omnia nocturna — ne nos duriores forte videamur — in media Graecia Pagondas Thebanus lege perpetua sustulit. Novos vero deos et in his colendis nocturnas pervigilationes sic Aristophanes facetissumus poeta veteris comoediae vexat, ut apud eum Sabatius et quidam alii dei peregrini iudicati e civitate eiciantur. Publicus autem sacerdos inprudentiam consilio expiatam metu liberet, audaciam <libid>ines inmittendi religionibus foedas damnet atque inpiam iudicet.		XV, 37. МАРК: И тъй връщам се към нашите закони. В тях, разбира се, много внимателно е определено, щото светлият блясък в очите на мнозина да пази доброто име на жените и посвещаването в тайнствата на Церера да става според обреда, чрез който се извършва това посвещаване в Рим. За строгостта на нашите предци в това отношение свидетелства старо сенатско постановление относно вакханалиите и извършеното разследване с прилагане на наказания от страна на консулите чрез помощта на войската 80. И за да не изглеждаме случайно ние по-сурови, Диагонд от Тива, в центъра на Гърция, премахнал всички нощни свещенодействия със закон с безсрочно действие. Що се отнася до новите богове и нощните бдения, свързани с тяхното почитане, Аристофан, най-остроумният поет на древната комедия, така ги е осмял, че Сабазий и някои други богове в негови комедии са осъдени и прогонени от държавата. Държавният жрец трябва да освободи от страха пред наказание онзи, който е проявил неблагоразумие и съзнателно го е изкупил, но трябва да обвини и осъди като нечестива дързостта на проявилия долни страсти в религиозните обреди.
[38] Iam ludi publici quoniam sunt cavea circoque divisi, sint corporum certationes cursu et pugillatu et luctatione curriculisque equorum usque ad certam victoriam <in> circo constitutae, cavea cantui vacet ac fidibus et tibiis, dummodo ea moderata sint ut lege praescribitur. Adsentior enim Platoni nihil tam facile in animos teneros atque mollis influere quam varios canendi sonos, quorum dici vix potest quanta sit vis in utramque partem. Namque et incitat languentis, et languefacit excitatos, et tum remittit animos tum contrahit, civitatumque hoc multarum in Graecia interfuit, antiquom vocum conservari modum; quarum mores lapsi ad mollitias pariter sunt inmutati cum cantibus, aut hac dulcedine corruptelaque depravati ut quidam putant, aut cum severitas morum ob alia vitia cecidisset, tum fuit in auribus animisque mutatis etiam huic mutationi locus.		38. Относно обществените игри, тъй като те са разделени на театрални и циркови, състезанията с надбягвания, юмручният бой и борбата, както и състезанията с колесници, теглени от коне, трябва да се устройват в цирка до пълна победа; а театърът да е свободен за песни, за изпълнения на лира и флейта, стига всички те да са умерени, т. е. според изискванията на закона. Впрочем аз съм съгласен с Платон, че нищо така лесно не въздейства на нежните и чувствителните души както разнообразните звуци на песента, чиято сила мъчно може да се каже колко е голяма и в добрия, и в лошия смисъл. Защото музиката и подбужда отпуснатия човек, и успокоява възбудения, ту отпуска душите, ту ги предизвиква; за много градове на Гърция е било важно да се запази древният ритъм на напевите; техните нрави, които били насочени към изнеженост, се променили в едно и също време с песните им, както някои смятат, било че се развалили от сладостта и извратеността на песните, било че когато строгостта на нравите отпаднала поради други пороци, тогава в ушите и променените духове на хората се намерило място и за тази промяна 81.
[39]Quam ob rem ille quidem sapientissimus Graeciae vir longeque doctissimus valde hanc labem veretur. Negat enim mutari posse musicas leges sine mutatione legum publicarum. Ego autem nec tam valde id timendum nec plane contemnendum puto. Illud quidem <videmus>, quae solebat quondam conpleri severitate iucunda Livianis et Naevianis modis, nunc ut eadem exultet <cavea> * cervices oculosque pariter cum modorum flexionibus torqueant. Graviter olim ista vindicabat vetus illa Graecia, longe providens quam sensim pernicies inlapsa civium [in] animos, malis studiis malisque doctrinis repente totas civitates everteret, si quidem illa severa Lacedaemo nervos iussit quos plures quam septem haberet in Timothei fidibus in<ci>di.		39. Ето защо най-мъдрият и най-ученият мъж на Гърция има такъв страх от това пропадане. Той твърди, че не може да се променят законите на музиката без промяна на законите на държавата 82. Но аз мисля, че не трябва да има толкова голям страх от това, нито пък че трябва съвсем да се пренебрегва. Ясно е едно, че някога песните, които обикновено се изпълвали с приятна строгост благодарение ритмите на Ливий и Невий, сега става така, че същите песни се извиват, като шиите и очите на изпълнителите се извъртат едновременно с измененията на ритъма. Древна Гърция някога е наказвала това, проявявайки далновидността, че тази зараза, проникнала постепенно в душите на гражданите, носеща лоши стремления и лоши напътствия, ще разруши изведнъж цели държави, ако, разбира се, е вярно, че суровият Лакедемон е издал нареждане да се прережат струните върху лирата на Тимотей, които били повече от традиционните седем струни.
XVI [40] Deinceps in lege est ut de ritibus patriis colantur optuma. De quocum<que> consulerent Athenienses Apollinem Pythium, quas potissimum religiones tenerent, oraclum editum est 'eas quae essent in more maiorum'. Quo cum iterum venissent maiorumque morem dixissent saepe esse mutatum, quaesissentque quem morem potissimum sequerentur e variis, respondit 'optumum'. Et profecto ita est ut id habendum sit antiquissimum et deo proximum, quod sit optumum. Stipem sustulimus nisi eam quam ad paucos dies propriam Idaeae Matris excepimus. Implet enim superstitione animos et exhaurit domus. Sacrilego poena est, neque ei soli qui sacrum abstulerit, sed etiam ei qui sacro commendatum.		ХVI, 40. След това законът предписва да се съблюдават най-добрите от обредите на предците. Когато атиняните поискали съвет от Аполон Питийски към какви обреди най-вече да се придържат, оракулът обявил: „Към тези, които са включени в обичая на предците." Когато атиняните отново дошли при него и казали, че обичаят на предците често е бил изменян, и попитали кой обичай от разнообразните най-вече да следват, оракулът отговорил: „Най-добрия." И това естествено е така: най-древно и най-близко до божеството трябва да се счита онова, което е най-добро. Ние сме премахнали таксите освен определените за Идейската Майка, събирани в течение на няколко дни. Понеже такива такси изпълват душите на хората със суеверен страх и опразват домовете им. Светотатството е наказуемо и не само за този, който е откраднал свещен предмет, но и за този, който е грабнал нещо, поверено на свещено пазене.
[41]Quod et nunc multis fit in fanis, <et olim> Alexander in Cilicia deposuisse apud Solensis in delubro pecuniam dicitur, et Atheniensis Clisthenes civis egregius, quom rebus timeret suis, Iunoni Samiae filiarum dotis credidisse. Iam de periuriis, de incesto nihil sane hoc quidem loco disputandum est. Donis impii ne placare audeant deos, Platonem audiant, qui vetat dubitare qua sit mente futurus deus, quom vir nemo bonus ab inprobo se donari velit. Diligentiam votorum satis in lege dictum est * ac votis sponsio qua obligamur deo. Poena vero violatae religionis iustam recusationem non habet. Quid ego hic sceleratorum utar exemplis, quorum plenae tragoediae? Quae ante oculos sunt, ea potius adtingam. Etsi haec commemoratio vereor ne supra hominis fortunam esse videatur, tamen quoniam sermo mihi est apud vos, nihil reticebo volamque hoc quod loquar diis inmortalibus gratum potius videri quam grave.		41. Такъв обичай има и днес в много храмове. Някога Александър, разказват, оставил пари в храма край град Соли в Киликия, а атинянинът Клистен, изтъкнат гражданин, боейки се за своето положение, поверил на Юнона Самоска зестрите на дъщерите си. А относно клетвопрестъпленията и кръвосмешенията не следва да ги обсъждаме тук. Да не дръзват безчестните да умилостивяват боговете с дарове; нека те да изслушат Платон, който не допуска никакво съмнение за това, какво ще бъде решението на божеството, след като няма честен човек, който да пожелае да получи дар от безчестен човек. За старанието при изпълнение на обетите е казано достатъчно в закона, а обетът включва в себе си спонзия 83, чрез която ние се обвързваме спрямо бога. Срещу наказанието за оскърбление на религията няма законно възражение. Защо да се ползвам тук от примери на такива престъпници, когато трагедиите са пълни с тях? По-добре е да се обърна към тези, които са пред очите ни. Макар че се боя такова споменаване да не изглежда извън човешката съдба, все пак, понеже аз говоря сега пред вас, не ще премълча нищо и бих искал казаното от мен да стане по-скоро приятно на безсмъртните богове, отколкото оскърбително за хората.
XVII [42] Omnia tum perditorum civium scelere discessu meo religionum iura polluta sunt, vexati nostri Lares familiares, in eorum sedibus exaedificatum templum Licentiae, pulsus a delubris is qui illa servarat: circumspicite celeriter animo — nihil enim attinet quemquam nominari —, qui sint rerum exitus consecuti: nos, qui illam custodem urbis omnibus ereptis nostris rebus ac perditis violari ab impiis passi non sumus eamque ex nostra domo in ipsius patris domum detulimus, iudicia senatus, Italiac, gentium denique omnium conservatae patriae consecuti sumus. Quo quid accidere potuit homini praeclarius? Quorum scelere religiones tum prostratae adflictaeque sunt, partim ex illis distracti ac dissipati iacent; qui vero ex iis et horum scelerum principes fuerant et praeter ceteros in omni religione inpii, non solum <nullo in> vita cruciatu atque dedecore, verum etiam sepultura et iustis exsequiarum carent.		ХVII, 42. Когато поради престъплението на пропаднали граждани след моето оттегляне и изгнание бяха поругани правата на религията, осквернени моите домашни Лари, на тяхното жилище бе изграден храм на Своеволието и от светилището им бе прогонен този, който ги бе спасил 84, спомнете си за малко (понеже няма защо да назовавам имена) какви събития последваха. Аз, който след разграбване на цялото ми имущество не допуснах поругаване над Пазителката на града 85 от пропаднали и безчестни хора и я пренесох от моя дом в този на нейния Родител, тогава аз получих оценката на сената, на Италия, най-сетне на всички народи, че съм спасил отечеството. Какво по-славно би могло да се случи на един човек? Тези, чрез чието престъпление тогава бяха унищожени и разбити светините, една част от тях са разпръснати и лежат разкъсани; а тези, които бяха подстрекателите на това престъпление и по-безчестни и от останалите във всяко свято задължение, те не само че не бяха лишени от нито едно мъчение и позор, докато бяха живи, но бяха лишени дори и от погребение и подобаващ погребален обред 86.
[43]Quintus Equidem ista agnosco frater, et meritas dis gratias ago. Sed nimis saepe secus aliquanto videmus evadere. Marcus Non enim Quinte recte existimamus quae poena divina sit, sed opinionibus vulgi rapimur in errorem, nec vera cernimus. Morte aut dolore corporis aut luctu animi aut offensione iudicii hominum miserias ponderamus, quae fateor humana esse et multis bonis viris accidisse. Sceleri <ipsi in>est poena tristis et praeter eos eventus qui secuntur per se ipsa maxima est: vidimus eos, qui nisi odissent patriam numquam inimici nobis fuissent, ardentis tum cupiditate, tum metu, tum conscientia quid<quid> agerent, modo timentis, vicissim contemnentis religiones, iudicia corrupta ab isdem <corrupta> — hominum, non deorum.		43. КВИНТ: Аз зная добре това, братко, и изпитвам дължимото чувство на благодарност към боговете. МАРК: Защото, Квинте, ние нямаме правилна оценка за това, какво е божието наказание, а се заблуждаваме поради мненията на тълпата и не виждаме истината. Ние измерваме човешкото нещастие със смъртта или с телесната болка, или с душевното страдание, или със съдебното поражение; това, признавам, са човешки неща и те са се случили на мнозина честни мъже. Наказанието за извършено престъпление е сурово и независимо от последствията от него, то само по себе си е най-голямото. Ние видяхме хора, които, ако не бяха мразили отечеството си, никога нямаше да ни станат неприятели; те горяха ту от страст, ту от страх, ту от угризения на съвестта при всяко нещо, което правеха, отначало страхувайки се, после отново пренебрегвайки свещените задължения. Те успяха да избегнат съда чрез подкупи на хората, но не и на боговете...
[44] Reprimam iam me, non insequar longius, eoque minus quo plus poenarum habeo quam petivi. Tantum ponam brevi, duplicem poenam esse divinam, quod constat et ex vexandis vivorum animis et ea fama mortuorum, ut eorum exitium et iudicio vivorum et gaudio conprobetur.		44. Ще спра дотук и няма да продължавам по-нататък, понеже аз зная, че те получиха повече наказания, отколкото бях поискал. Само ще кажа, че божието наказание за престъпление е в две посоки; то се състои и в мъчението на душите приживе, и в позора след смъртта, когато тяхната гибел се одобрява от справедливата радост на живите.
XVIII [45] Agri autem ne consecrentur, Platoni prorsus adsentior, qui si modo interpretari potuero, his fere verbis utitur: 'Terra igitur ut focus domiciliorum sacra deorum omnium est. Quocirca ne quis iterum idem consecrato. Aurum autem et argentum in urbibus et privatim et in fanis invidiosa res est. Tum ebur ex inani<mi> corpore extractum haud satis castum donum deo. Iam aes atque ferrum duelli instrumenta, non fani. Ligneum autem quod <quis>que voluerit uno e ligno <di>cato, itemque lapideum, in delubris communibus, textile ne operosius quam mulieris opus menstruum. Color autem albus praecipue decorus deo est, cum in cetero tum maxime in textili; tincta vero absint nisi a bellicis insignibus. Divinissima autem dona aves et formae ab uno pictore uno absolutae die, itemque cetera huius exempli dona sunto.' Haec illi placent. Sed ego cetera non tam restricte praefinio, vel hominum <di>vitiis vel subsidiis temporum inductus: terrae cultum segniorem suspicor fore, si ad eam utendam ferroque subigendam superstitionis aliquid accesscrit. Atticus Habeo ista. Nunc de sacris perpetuis et de Manium iure restat. Marcus O miram memoriam Pomponi tuam! At mihi ista exciderant.		ХVIII, 45. А за това да не се извършва консекрация на полята, то аз съм напълно съгласен с Платон, който (ако само мога да предам) говори приблизително така: „Земята подобно на огнището е свещеното жилище на всички богове. Затова никой не трябва да я посвещава втори път. В градовете златото и среброто и у отделните хора, и в храмовете поражда завист. Слоновата кост, изтръгната от бездиханното тяло, не е достатъчно чист дар за боговете. Още медта и желязото са средства на войната, не на храмовете. Но дървеният предмет, от един къс дърво, може да се посвещава от всеки, който би пожелал; също и каменният - в общодостъпните светилища, и тъканият, ако не изисква женски труд, по-продължителен от месец. Белият цвят е особено приятен на бога изобщо и най-вече в тъканите предмети; да няма нищо украсено освен знамената при война. Но най-божествените дарове са птиците и изображенията, изпълнени от един майстор за един ден, така че останалите дарове трябва да бъдат от този вид 87." Такова е мнението на Платон. Но аз не мога да поставя толкова строги ограничения за останалите неща, съобразявайки се с богатствата на хората или резервите на времето; подозирам, че обработването на земята ще стане по-небрежно, ако към нейното използване и разораване се прибави някакво суеверие 88. АТИК: Това ми е ясно. Остава въпросът за постоянните свещенодействия и за правото на Маните. МАРК: О, ти имаш удивителна памет, Помпоний. А аз забравих за това.
[46]Atticus Ita credo. Sed tamen hoc magis eas res et memini et specto, quod et ad pontificium ius et ad civile pertinent. Marcus Vero, et a peritissimis sunt istis de rebus et responsa et scripta multa, et ego in hoc omni sermone nostro, quod ad cumque legis genus me disputatio nostra deduxerit, tractabo quoad potero eius ipsius generis ius civile nostrum, sed ita locus ut ipse notus sit, ex quo ducatur quaeque pars iuris, ut non difficile sit, qui modo ingenio possit moveri, quaecumque nova causa consultatiove acciderit, eius tenere ius, quom scias a quo sit capite repetendum.		46. АТИК: Вярвам ти. Но все пак аз помня и очаквам разглеждането на тези въпроси, още повече че те се отнасят до понтификалното право и до гражданското право. МАРК: Да, и по тези въпроси най-учени хора са дали отговор и са написали много неща, и аз по време на целия този наш разговор, до какъвто и вид закони да ме насочва моето разсъждение, ще разгледам, доколкото мога, вида на нашето гражданско право; но така, че да се разбере положението, от което тръгва всяка една част на правото, за да не бъде трудно на човека, който (стига да е в състояние да се ръководи от своя ум) при появата на ново основание или въпрос да знае неговото правно решение, след като той знае откъде трябва да го започне.
XIX [47] Sed iuris consulti, sive erroris obiciundi causa, quo plura et difficiliora scire videantur, sive, quod similius veri est, ignoratione docendi — nam non solum scire aliquid artis est, sed quaedam ars [est] etiam docendi — saepe quod positum est in una cognitione, id in infinita dispertiuntur. Velut in hoc ipso genere, quam magnum illud Scaevolae faciunt, pontifices ambo et eidem iuris peritissimi! 'Sae<pe>' inquit Publi filius 'ex patre audivi, pontificem bonum neminem esse, nisi qui ius civile cognosset.' Totumne? Quid ita? Quid enim ad pontificem de iure parietum aut aquarum aut luminum <ni>si eo quod cum religione coniunctum est? Id autem quantulum est! De sacris credo, de votis, de feriis et de sepulcris, et si quid eius modi est. Cur igitur haec tanta facimus, cum cetera perparva sint, de sacris autem, qui locus patet latius, haec sit una sententia, ut conserventur semper et deinceps familiis prodantur, et ut in lege posui perpetua sint sacra?		ХIХ, 47. Юрисконсултите обаче, било заблуждавайки хората, за да изглежда, че те знаят повече и по-трудни неща, било (което е по-вярно) че не умеят да обучават (защото изкуство е не само да знаеш нещо, но даже и да го предадеш на другите), често пъти разделят съдържанието на един въпрос на определен брой части. Например двамата Сцевола 89, колко много правят в разглежданата от нас област, а като понтифици те са най-опитните в правото. „Често съм слушал от баща ми, казваше синът на Публий, че не е добър понтифик, който не познава гражданското право." Цялото ли? Но защо? За какво му е на понтифика правото „на обща стена" или правото „за ползване на вода", или някакво друго изобщо, щом не е свързано с религията? А такива колко малко са? Те са, мисля, относно свещенодействията, обетите, празничните дни и гробниците и ако има още нещо подобно. И тъй защо ние отдаваме такова значение за тези неща, когато останалите имат съвсем малко значение? Относно свещените задължения, който въпрос се простира по-широко, нека важи това единствено мнение - да се спазват винаги и да се предават от семейство на семейство и, както изложих в закона, „свещените задължения да бъдат постоянни".
[48]Hoc posito haec iura pontificum auctoritate consecuta sunt, ut, ne morte patris familias sacrorum memoria occideret, iis essent ea adiuncta ad quos eiusdem morte pecunia venerit. Hoc uno posito, quod est ad cognitionem disciplinae satis, innumerabilia nascuntur quibus implentur iuris consultorum libri. Quaeruntur enim qui adstringantur sacris. Heredum , causa iustissima est; nulla est enim persona quae ad vicem eius qui e vita emigrarit propius accedat. Deinde qui morte testamentove eius tantundem capiat quantum omnes heredes: id quoque ordine, est enim ad id quod propositum est adcommodatum. Tertio loco, si nemo sit heres, is qui de bonis quae eius fuerint quom moritur usu ceperit plurimum possidendo. Quarto qui, si nemo sit qui ullam rem ceperit, de creditoribus eius plurimum servet.		48. Но по-късно, по решение на понтифиците, последвали такива правни положения, според които, за да не се прекъсне паметта след смъртта на бащата на семейството, свещените задължения трябвало да преминат към придобилите имуществото след смъртта на бащата 90. Само от това положение, което е достатъчно за запознаване с теорията, възникват безброй други положения, с които са изпълнени книгите на юрисконсултите. Поставя се въпросът, кому се пада изпълнението на свещените задължения. Най-законно основание за това имат наследниците; тъй като няма по-близко лице, което да може да замести този, който си е отишъл от живота. После са лицата, които поради смъртта или чрез завещанието на починалия получават толкова, колкото всички наследници; това е в реда на нещата, понеже е съобразено с постановеното в закона. На трето място, ако няма наследник, се явява този, който е владял и придобил по давност по-голямата част от имуществото на починалия в момента на неговата смърт. На четвърто място (ако няма кой да приеме наследството) е този измежду кредиторите на умрелия, който пази най-голяма част от имуществото му.
[49] Extrema illa persona est, ut, si is, qui ei qui mortuus sit pecuniam debuerit, nemini <qui> eam solverit, proinde habeatur quasi eam pecuniam ceperit. XX Haec nos a Scaevola didicimus, non ita descripta ab antiquis. Nam illi quidem his verbis docebant: tribus modis sacris adstringitur: hereditate, aut si maiorem partem pecuniae capiat, aut si maior pars pecuniae legata est, si inde quippiam ceperit.		49. Последно е това лице, което, бидейки длъжник на починалия, не е изплатило никому парите и поради тази причина се смята, че сякаш е наследило тези пари. XX. Всичко това научихме от Сцевола, а у древните не е било определено така. Защото те учели следното; обвързването към свещените задължения ставало по три начина: или по наследство, или поради получаване на по-голяма част от имуществото, или поради получаване на някаква част от имуществото, след като по-голямата е била завещана под формата на завет. Но да проследим определенията на понтифика.
[50] Sed pontificem sequamur. Videtis igitur omnia pendere ex uno illo, quod pontifi<ces> cum pecunia sacra coniungi volunt, isdemque ferias et caerimonias adscribendas putant. Atque etiam hoc docent Scaevolae, quom est partitio, ut si in testamento deducta scripta non sit, ipsique minus ceperint quam omnibus heredibus relinquatur, sacris ne alligentur. In donatione hoc idem secus interpretantur: <et> quod pater familias in eius donatione qui in ipsius potestate est adprobavit, ratum est; quod eo insciente factum est, si id is non adprobat, ratum non est.		50. Виждате, че всичко произтича единствено от това, че понтифиците искат да свържат свещените задължения с имуществото и смятат, че на същите лица трябва да бъдат възложени празничните и обредни ритуали. Двамата Сцевола учат даже и на това, че когато има делене на имуществото и в завещанието не е указана запазената част, лицата, взели по-малко, отколкото е оставено на всички наследници, да бъдат освобождавани от свещените задължения. По отношение на дарението двамата юристи имат друго тълкуване: това, което бащата на семейството е одобрил относно надаряването на лице, подвластно нему, е действително; но което е направено без негово знание и ако той не го одобрява, това е недействително.
[51] His propositis quaestiunculae multae nascuntur, quas qui non intellegat, si ad caput referat, per se ipse facile perspiciat. Veluti si minus quis cepisset ne sacris alligaretur, at post de eius heredibus aliquis exegisset pro sua parte id quod ab eo quoi ipse heres esset praetermissum fuisset, eaque pecunia non minor esset facta cum superiore exactione quam heredibus omnibus esset relicta, qui eam pecuniam exegisset, solum sine coheredibus sacris alligari. Quin etiam cavent ut, cui plus legatum sit quam sine religione capere liceat, is per aes et libram heredes testamenti solvat, propterea quod eo loco res est ita soluta hereditate, quasi ea pecunia legata non esset.		51. От тези предпоставки възникват много дребни въпроси; който не ги разбира, ако се обърне към източника им, лесно сам ще ги разбере. Например, ако някой е взел по-малко от имуществото с цел да не се обвързва със свещените задължения, а по-късно един от неговите наследници е изискал за себе си това, което първият, чийто наследник се явява той, е изоставил, и тази сума, прибавена към горното вземане, се окаже не по-малка от оставената на всички наследници, този именно, който е изискал тази сума, единствен без сънаследници се обвързва със свещените задължения. Двамата Сцевола предвиждат даже и това, че лицето, на което под формата на завет 91 е завещано повече, отколкото е позволено да вземе без религиозни задължения, трябва чрез „бронз и везни"92 да освободи наследниците по завещание от тези задължения, понеже в този случай определеното за заветника 93 имущество от наследството е такова, сякаш не е било определено чрез завет.
XXI [52] Hoc ego loco multisque aliis quaero a vobis Scaevolae, pontifices maximi et homines meo quidem iudicio acutissimi, quid sit quod ad ius pontificium civile adpetatis; civilis enim iuris scientia pontificium quodam modo tollitis. Nam sacra cum pecunia pontificum auctoritate, nulla lege coniuncta sunt. Itaquc si vos tantummodo pontifices essetis, pontificalis maneret auctoritas; sed quod idem iuris civilis estis peritissimi, hac scientia illam eludistis. Placuit P. Scaevolae et Ti. Coruncanio pontificibus maximis itemque ceteris, eos qui tantundem caperent quantum omnes heredes sacris alligari. Habeo ius pontificium.		ХХI, 52. Във връзка с този и много други примери, вие, двамата Сцевола, които сте върховни понтифици и по моя преценка най-умните хора, питам ви, защо свързвате понтификалното с гражданското право? Всъщност чрез познанието си на гражданското право вие в известна степен премахвате понтификалното; свещените задължения, свързани с имуществото, са обект на решението на понтифиците, а не на закона. Затова, ако вие бяхте само понтифици, щеше да се запази авторитетът на понтифиците; но тъй като вие сте и най-опитни юристи в гражданското право, с тази си опитност извъртате понтификалното право. Върховните понтифици П. Сцевола и Тиб. Корунканий, както и други определили, че лицата, получили толкова, колкото всички наследници, се обвързват с религиозни задължения.
[53] Quid huc accessit ex iure civili? Partitionis caput scriptum caute, ut centum nummi deducerentur: inventa est ratio cur pecunia sacrorum molestia liberaretur. Quodsi hoc qui testamentum faciebat cavere noluisset, admonet iuris consultus hic quidem ipse Mucius, pontifex idem, ut minus capiat quam omnibus heredibus relinquatur. Super<iores> dicebant, quicquid cepisset adstringi: rursus sacris liberatur. Hoc vero nihil ad pontificium ius, sed e medio est iure civili, ut per aes et libram heredem testamenti solvant et eodem loco res sit, quasi ea pecunia legata non esset, <et> si is cui legatum est stipulatus est id ipsum quod legatum est, ut ea pecunia ex stipulatione debeatur, sitque ea non <adligata sacris.> [*Plutarch. quaest. Rom. 34]: . . .		53. Това е понтификалното право. Какво е добавено от гражданското право? Добавката към разпределението, предвиждаща запазена част от 100 сестерции: измислен е начин за освобождаване на имуществото от тежестта на религиозните задължения. Ами ако завещателят не е искал да направи такава добавка, какво? Тогава юрисконсултът, самият Муций, също понтифик, съветва съответното лице да приеме по-малко, отколкото е оставено на всички наследници. Старите юристи са казвали, че каквото и да приеме лицето, то се обвързва с религиозните задължения; обратно, сега се освобождава от тях. Но ето какво няма никаква връзка с понтификалното право, а произтича пряко от гражданското; това е, че наследникът трябва да се освобождава от задълженията по завещание чрез „бронз и везни" и имуществото да се разглежда така, като че ли не е било завещано чрез завет, в случай, че заветникът е сключил договор относно завета и на това основание му се дължи определена сума, а не въз основа на завещанието...
[54]<Venio ad Manium iura, quae maiores nostri et sapientissime instituerunt et religiosissime coluerent. Februario autem mense, qui tum extremus anni mensis erat, mortuis parentari voluerunt; quod tamen D. Brutus, ut scriptum a Sisenna est, Decembri facere solebat. Cuius ego rei causam cum mecum quaererem, Brutum reperiebam in hac re idcirco a more maiorum discessisse, nam Sisennam video causam, cur ille vetus institutum non servaret, ignorare, Brutum antem maiorum nostrorum institutum temere neglexisse non fit mihi veri simile> , doctum hominem sane, cuius fuit Accius perfamiliaris; sed mensem credo extremum anni ut veteres Februarium sic hic Decembrem sequebatur. Hostia autem maxima parentare pietatis esse adiunctum putabat.		54. ... учен човек 94 без съмнение, чийто близък приятел е бил Акций 95; но мисля, че ако древните са смятали за последен месец на годината февруари, то той е смятал за такъв декември. Принасянето на най-големи жертви за умрелите близки според него е било свързано с изпълнението на религиозния дълг.
XXII [55] Iam tanta religio est sepulcrorum, ut extra sacra et gentem inferri fas negent esse, idque apud maiores nostros A. Torquatus in gente Popillia iudicavit. Nec vero tam denicales, quae a nece appellatae sunt quia residentur mortuis, quam ceterorum caelestium quieti dies feriae nominarentur, nisi maiores eos qui ex hac vita migrassent in deorum numero esse voluissent. Eas in eos dies conferre ius, ut nec ipsius neque publicae feriae sint. Totaque huius iuris conpositio pontificalis magnam religionem caerimoniamque declarat, neque necesse est edisseri a nobis, quae finis funestae familiae, quod genus sacrificii Lari vervecibus fiat, quem ad modum os resectum terra obtegatur, quaeque in porca contracta iura sint, quo tempore incipiat sepulcrum esse et religione teneatur.		ХХII, 55. Местата на погребенията са на такава голяма почит, че да се погребва извън свещеното място на рода, казват, не е позволено от бога, и по времето на нашите предци А. Торкват 96 осъдил на такова основание Попилиевия род. И ако нашите предци не бяха пожелали да включат в числото на боговете отишлите си от живота, то „дните на мъртвите" (наречени са така от думата „смърт", понеже са посветени на мъртвите) нямаше да се наричат „празнични", както са дните за отдих, посветени на останалите богове; нашите предци са настояли тези дни да се съобразят с другите, за да не съвпадат нито с частни, нито с обществени празници. Цялото съдържание на нашето понтификално право изразява голямо религиозно чувство и уважение към обредите. И не е необходимо ние да изясняваме подробно кога е краят на семейния траур, какъв вид жертвоприношение се прави, ако се колят овни за домашния бог Лар, как отрязаната кост 97 се покрива с пръст, какви са правилата при заколването на свиня, откога мястото на погребението започва да се счита за гроб и да има свещено право.
[56] At mihi quidem antiquissimum sepulturae genus illud fuisse videtur quo apud Xenophontem Cyrus utitur: redditur enim terrae corpus, et ita locatum ac situm quasi operimento matris obducitur. Eodemque ritu in eo sepulcro quod <haud> procul a Fontis ara est, regem nostrum Numam conditum accepimus, gentemque Corneliam usque ad memoriam nostram hac sepultura scimus esse usam. C. Mari sitas reliquias apud Anienem dissipari iussit Sylla victor, acerbiore odio incitatus, quam si tam sapiens fuisset quam fuit vehemens.		56. Струва ми се, че най-древният вид на погребение е онзи, който е използвал Кир у Ксенофонт: тялото се връща на земята и се полага по такъв начин, както ако се покрива от майката с покривало. Знаем, че със същия обред е погребан нашият цар Нума в гроба недалеч от олтара на Изворната вода 98, както знаем и че Корнелиевият род извършва такива погребения чак до днес. Победителят Сула наредил да разпръснат останките на Г. Марий, погребани до река Аниен, понеже бил подбуждан от омраза, по-силна, отколкото тази, която щеше да изпитва, ако беше толкова мъдър, колкото жесток.
[57] Quod haud scio an timens <ne> suo corpori posset accidere, primus e patriciis Corneliis igni voluit cremari. Dedarat enim Ennius de Africano: 'Hic est ille situs', vere, nam siti dicuntur ii qui conditi sunt. Nec tamen eorum ante sepulcrum est quam iusta facta et porcus caesus est. Et quod nunc communiter in omnibus sepultis venit usu <ut> humati dicantur, id erat proprium tum in iis quos humus iniecta contexerat, eumque morem ius pontificale confirmat. Nam prius quam in os iniecta gleba est, locus ille ubi crematum est corpus nihil habet religionis; iniecta gleba tum et ille humatus est et sepulcrum vocatur, ac tum denique multa religiosa iura conplectitur. Itaque in eo qui in nave necatus, deinde in mare proiectus esset, decrevit P. Mucius familiam puram, quod os supra terram non extaret; porcam heredi esse contrac<tam>, et habendas triduum ferias et porco femina piaculum faci<undum>. Si in mari mortuus esset, eadem praeter piaculum et ferias.		57. И може би от страх да не сполети същото и неговото тяло, той пръв от патрицианския Корнелиев род пожелал да бъде изгорен след смъртта си. Защото Ений пише за Африкански: „Тук лежи той." Да, понеже „да лежат" се казва за тези, които са погребани. Обаче за тях няма гроб, преда да са извършени определените обреди и преди да е заклан шопар. И това, което сега се прави всеобщо при всички погребения, за да се каже, че тялото е погребано, тогава се отнасяло за тези, чиито тела се покривали с пръст, а понтификалното право утвърждава този обичай. Защото, докато върху костите не се хвърли пръст, мястото, където е изгорено тялото, не получава свещено право; когато се хвърли пръст, тогава останките се считат за погребани и мястото за гроб и едва тогава то придобива много религиозни права. Затова по отношение на този, който е бил убит на кораба и после хвърлен в морето, П. Муций е определил, че неговото семейство е „очистено", тъй като костите на умрелия не са върху земята, но наследникът трябвало да заколи свиня, да носи тридневен траур и да принесе свиня като очистителна жертва. Ако лицето е починало на път по море, нещата са същите без очистителната жертва и дните за траур.
XXIII [58] Atticus Video quae sint in pontificio iure, sed quaero ecquidnam sit in legibus. Marcus Pauca sane Tite, et ut arbitror non ignota vobis. Sed ea non tam ad religionem spectant quam ad ius sepulcrorum. 'Hominem mortuum' inquit lex in XII ' in urbe ne sepelito neve urito.' Credo vel propter ignis periculum. Quod autem addit 'neve urito', indicat non qui uratur sepelin, sed qui humetur. Atticus Quid quod post XII in urbe sepulti sunt clari viri? Marcus Credo Tite fuisse aut eos quibus hoc ante hanc legem virtutis causa tributum est, ut Poplicolae, ut Tuberto, quod eorum posteri iure tenuerunt, aut eos si qui hoc ut C. Fabricius virtutis causa soluti legibus consecuti sunt. Sed <ut> in urbe sepeliri lex vetat, sic decretum a pontificum collegio, non esse ius in loco publico fieri sepulcrum. Nostis extra portam Collinam aedem Honoris. Aram in eo loco fuisse memoriae proditum est. Ad eam cum lamina esset inventa, et in ea scriptum <lamina> 'Honoris', ea causa fuit <ut> aedis haec dedicare<tur>. Sed quom multa in eo loco sepulcra fuissent, exarata sunt. Statuit enim collegium locum publicum non potuisse privata religione obligari.		XXIII, 58. АТИК: Виждам как е в понтификалното право, но искам да зная как е в законите. МАРК: Твърде малко е, Тите, и мисля, че ви е добре известно. Но то не се отнася толкова до религията, колкото до правото относно гробовете. „Умрелият - казват законите на Дванадесетте таблици - не трябва да се погребва, нито да се изгаря в очертанията на града." Може би поради опасност от пожар. Но това, което се добавя „нито да се изгаря", означава, че лицето, което се изгаря, не се погребва, а се погребва това, което се поставя в гроб. АТИК: Защо тогава след издаването на законите на Дванадесетте таблици прославени мъже са били погребвани в града? МАРК: Мисля, Тите, че са били или хора, за които преди издаването на законите е била създадена тази възможност заради тяхната доблест, като например Попликола 99, Туберт 100, която техните потомци запазили по право, или пък са били хора като Г. Фабриций 101, които заради доблестта си били освободени от законите и така получили същата възможност. Но въпреки че законът забранява да се погребва в очертанията на града, колегиумът на понтифиците постановил, че не е позволено да се извършва погребение върху държавна земя. Знаете храма на Почестта, който се намира извън порта Колина. Според преданието там стоял олтар; когато около него намерили плочка с надпис „Почест", това станало повод за посвещаването на храма. Но тъй като на същото място имало гробове, те били изорани. Защото колегиумът постановил, че държавно място не може да бъде подчинено на частни свещенодействиe.
[59]Iam cetera in XII minuendi sumptus sunt lamentationisque funebris, translata de Solonis fere legibus. 'Hoc plus' inquit 'ne facito. Rogum ascea ne polito.' Nostis quae sequuntur. Discebamus enim pueri XII ut carmen necessarium, quas iam nemo discit. Extenuato igitur sumptu tribus reciniis et tunicula purpurea et decem tibicinibus, tollit etiam <nimiam> lamentationem: 'Mulieres genas ne radunto neve lessum funeris ergo habento.' Hoc veteres interpretes Sex. Aelius L. Acilius non satis se intellegere dixerunt, sed suspicari vestimenti aliquod genus funebris, L. Aelius lessum quasi lugubrem eiulationem, ut vox ipsa significat. Quod eo magis iudico verum esse quia lex Solonis id ipsum vetat. Haec laudabilia et locupletibus fere cum plebe communia. Quod quidem maxime e natura est, tolli fortunae discrimen in morte.		59. Другите предписания в законите на Дванадесетте таблици - за намаляване разходите и оплакванията при погребение, са почти пренесени от законите на Солон. „Повече от това", се казва, „да не се прави". „Дървата за кладата да не се одялват с брадва 102." Знаете продължението; като деца учехме Дванадесетте таблици като задължително стихотворение; сега вече никой не ги учи. И така с намаляване на разходите до три шала, пурпурна туника и десет флейтисти законът премахва прекаленото оплакване: „По време на погребението жените да не драскат бузите си и да не издават вопли." Древните тълкуватели Секст Елий, Л. Ацилий са казали, че това не им е много ясно, но предполагат, че не се говори за „вопли", а за някакъв вид траурна дреха; според Л. Елий са „вопли", т. е. траурно ридание, което означава и самата дума. Мисля, че последното е по-вярно, тъй като законът на Солон забранява точно това. Тези предписания са похвални и са били общи както за богатите, така и за плебса. Всъщност нещо напълно естествено е след смъртта да няма разлика в имущественото състояние.
XXIV [60] Cetera item funebria quibus luctus augetur XII sustulerulit. 'Homini' inquit 'mortuo ne ossa legito quoi pos funus faciat.' Excipit bellicam peregrinamque mortem. Haec praeterea sunt in legibus: <De uncturaque> 'servilis unctura tollitor omnisque circumpotatio.' Quae et recte tolluntur, neque tollerentur nisi <in usu> fuissent. 'Ne sumptuosa respersio, ne longae coronae nec acerrae praeferantur.' Illa iam significatio est laudis ornamenta ad mortuos pertinere, quod coronam virtute partam et ei qui peperisset et eius parenti sine fraude esse lex impositam iubet. Credoque quod erat factitatum ut uni plura funera fierent lectique plures sternerentur, id quoque ne fieret lege sanctum est. Qua in lege quom esset 'neve aurum addito', <videtote> quam humane excipiat altera lex <praecipit altera lege>: 'At cui auro dentes iuncti escunt, ast im cum ub sepeliet uretve, se fraude esto.' Et simul illud videtote, aliud habitum esse sepelire et urere.		ХХIV, 60. Законите на Дванадесетте таблици премахнали и другите траурни обичаи, които увеличавали скръбта. „Да не се събират костите на умрелия, за да се прави след това погребение." Изключение се допуска за умрелия на война или в чужбина. Освен тези неща в законите се говори за намазването на тялото на починалия, ако е на роб, то се премахва, както и всяко пиене в кръг. Това е направено правилно и нямаше да бъде премахнато, ако не е съществувало преди. Нека отминем без коментар предписанието „да няма богато напръскване с вино и благовония, дълги венци и кадилници". Тези неща показват, че похвални отличия се дават и на мъртвите, понеже законът заповядва венецът, спечелен за храброст, без измама, да се поставя както на този, който го е спечелил, така и на неговия родител. И мисля, че това е било, понеже е съществувал обичай да се извършват много пъти погребални обреди за един умрял и много пъти да му се постила ложе, нещо, което законът също определил да не се прави. И тъй като в този закон се казва „да не се слага злато", сравнете с каква доброта се изключва същото нещо в другия закон: „Ако зъбите на някого са съединени със злато, ако бъде погребан или изгорен с него, да не се смята за осъдително." Същевременно обърнете внимание и на това, че едно е да се погребе и друго - да се изгори.
[61]Duae sunt praeterea leges de sepulcris, quarum altera privatorum aedificiis, altera ipsis sepulcris cavet. Nam quod 'rogum bustumve novum' vetat 'propius sexaginta pedes adigi aedes alienas invito domino', incendium videtur arcere <vetat>. Quod autem 'forum', id est vestibulum sepulcri, 'bustumve usu capi' vetat, tuetur ius sepulcrorum. Haec habemus in XII, sane secundum naturam, quae norma legis est. Reliqua sunt in more: funus ut indicatur si quid ludorum, dominusque funeris utatur accenso atque lictoribus,		61. Освен това има две разпоредби за гробниците, едната от които засяга частните жилища, а другата самите гробници. Забраната „да не се устройва клада или нова надгробна могила на разстояние, по-малко от 60 стъпки до чуждо жилище без съгласието на собственика", изглежда, е поради опасения от неочакван пожар; също така се забраняват кадилниците. А като забранява „да се придобива собственост по давност върху площадката", т. е. встъплението към гробницата, „или надгробната могила", законът охранява правото върху гробниците. Това намираме в Дванадесетте таблици, без съмнение съобразено с природата, която се явява образец на закона. Останалото се отнася до обичая: погребението да се обявява, ако ще има игри; устройващият погребението да има слуга и ликтори;
[62] honoratorum virorum laudes in contione memorentur, easque etiam <et> cantus ad tibicinem prosequatur, cui nomen neniae, quo vocabulo etiam <apud> Graecos cantus lugubres nominantur. XXV Atticus : Gaudeo nostra iura ad naturam accommodari, maiorumque sapientia admodum delector. Sed requiro ut ceteri sumptus sic etiam sepulcrorum modum. Marcus Recte requiris. Quos enim ad sumptus progressa iam ista res sit, in C. Figuli sepulcro vidisse [te] credo. Minimam olim istius rei fuisse cupiditatem multa extant exempla maiorum. Nostrae quidem legis interpretes, quo capite iubentur sumptum et luctum removere a deorum Manium iure, hoc intellegant in primis, sepulcrorum magnificentiam esse minuendam.		62. заслугите на високопоставени лица да бъдат отбелязвани в народното събрание и да има съпровод от песни под звуците на флейта, което се нарича нения; с тази дума и гърците наричат траурните песни. АТИК: Радва ме това, че нашите закони се съгласуват с природата, а мъдростта на предците ме удовлетворява напълно. Но аз питам каква е мярката не само за другите разходи, но и за разходите по гробниците. МАРК: Правилно питаш. До какви разходи в това отношение вече се е стигнало, мисля, че ти разбра във връзка с погребението на Г. Фигул 103. Някога желанието за такива неща е било много малко и това показват с много примери предците ни. Тълкувателите на нашия закон в главата, където се забраняват „разходи и оплаквания" в правото към боговете Мани, разбират на първо място намаляване великолепието относно погребенията.
[63] Nec haec a sapientissimis legum scriptoribus neglecta sunt. Nam et Atheniensium in more a Cecrope ut aiunt permansit hoc ius terra humandi, quod quom proxumi fecerant obductaque terra erat, frugibus obserebatur, ut sinus et gremium quasi matris mortuo tribueretur, solum autem frugibus expiatum ut vivis redderetur. Sequebantur epulae quas inibant propinqui coronati, apud quos de mortui laude quom siquid veri erat praedicatum — nam mentiri nefas habebatur —, iusta confecta erant.		63. Мъдрите законодатели не са оставили това без внимание. Впрочем и в Атина, както разказват, още от времето на Кекроп 104 до наши дни се е запазил обичаят да се погребва в земята, та след като близките извършат обредите, нахвърлят пръстта и засеят семена, на мъртвия да му бъде осигурена нещо като пазва и скут на майка, а почвата, очистена чрез порасналите семена, да се върне на живите. Следвали пиршествата, устройвани от близките, които носели венци на главите си; в присъствието им не се казвали похвални думи за мъртвия, ако те не са били истина (понеже лъжата смятали за кощунство). Така изпълнявали последния си дълг.
[64] Postea quom, ut scribit Phalereus <Demetrius>, sumptuosa fieri funera et lamentabilia coepissent, Solonis lege sublata sunt, quam legem eisdem prope verbis nostri Xviri in decimam tabulam coniecerunt. Nam de tribus reciniis et pleraque illa Solonis sunt. De lamentis vero expressa verbis sunt: 'mulieres genas ne radunto neve lessum funeris ergo habento.' XXVI De sepulcris autem nihil est apud Solonem amplius quam 'ne quis ea deleat neve alienum inferat', poenaque est, 'si quis bustum' — nam id puto appellari t . . . mbon— 'aut monimentum' inquit 'aut columnam violarit deiecerit fregerit'. Sed post aliquanto propter has amplitudines sepulcrorum, quas in Ceramico videmus, lege sanctum est, 'ne quis sepulcrum faceret operosius quam quod decem homines effecerint triduo';		64. По-късно, когато започнали да се правят скъпи погребения и оплаквания, както пише Деметрий Фалерейски, Солон ги забранил със закон, който нашите децемвири са включили почти със същите думи в десетата таблица. Предписанията за трите траурни шала и повечето подробности принадлежат на Солон. Всъщност относно оплакванията текстът е преведен буквално: „Жените да не драскат бузите си и да не издават вопли по време на погребението." XXVI. За гробниците Солон не казва нищо друго, освен че „никой не трябва да ги разваля, нито да погребва в тях чужди лица"; за което има наказания: „ако някой - се казва - оскверни, разрови, развали надгробна могила (понеже мисля, че това означава гръцката дума) или надгробен паметник, или надгробна колона". Но малко по-късно поради пищно устройваните гробници, каквито можем да видим в Керамик 105, било определено със закон „никой да не прави гробница,
[65] neque id opere tectorio exornari nec hermas hos quos vocant licebat inponi, nec de mortui laude nisi in publieis sepulturis, nec ab alio nisi qui publice ad eam rem constitutus esset dici licebat. Sublata etiam erat celebritas virorum ac mulierum, quo lamentatio minueretur; auget enim luctum concursus hominum.		65. за която са необходими повече от 10 души работници в продължение на 3 дни"; нито да й слага покрив, нито „херми"106, както ги наричат; произнасянето на похвални речи за умрелия се разрешавало само при официални погребения и само от човек, който е натоварен с тази задача от държавните власти. Освен това били забранени големите събирания от мъже и жени с цел да се намали оплакването, понеже скръбта се увеличава при струпването на много хора.
[66] Quocirca Pittacus omnino accedere quemquam vetat in funus aliorum. Sed ait rursus idem Demetrius increbruisse eam funerum sepulcrorumque magnificentiam quae nunc fere Romae est. Quam consuetudinem lege minuit ipse. Fuit enim hic vir ut scitis non solum eruditissimus, sed etiam civis in re publica maximus tuendaeque civitatis peritissimus. Is igitur sumptum minuit non solum poena sed etiam tempore: ante lucem enim iussit efferri. Sepulcris autem novis finivit modum; nam super terrae tumulum noluit quid<quam> statui nisi columellam tribus cubitis ne altiorem aut mensam aut labellum, et huic procurationi certum magistratum praefecerat.		66. Затова Питак 107 въобще забранява присъствието на чужди хора при погребението. Но пак, според свидетелството на същия Деметрий, великолепието на погребенията и гробниците нараснало почти дотолкова, колкото е сега в Рим. Деметрий ограничил този обичай със закон. Всъщност той бил, както знаете, не само високо образован човек, но и гражданин с големи заслуги за държавата и с огромен опит в грижата за съгражданите си. И тъй Деметрий освен разходите намалил и времето за погребенията, като наредил починалият да се изнася преди изгрев. Определил и размерите на новите гробници, разрешил върху могилния насип да се поставя само малка колона с височина до три лакти или маса, или съд за възлияние и назначил специален магистрат да следи за изпълнението на тези предписания.
XXVII [67] Haec igitur Athenienses tui. Sed videamus Platonem, qui iusta funerum reicit ad interpretes religionum; quem nos morem tenemus. De sepulcris autem dicit haec: vetat ex agro culto, eove qui coli possit, ullam partem sumi sepulcro; sed quae natura agri tantum modo efficere possit, ut mortuorum corpora sine detrimento vivorum recipiat, ea potissimum ut conpleatur; quae autem terra fruges ferre et ut mater cibos suppeditare possit, eam ne quis nobis minuat neve vivos neve mortuos.		ХХVII, 67. Това са направили твоите атиняни. Но да се обърнем към Платон, който отнася погребалните ритуали до тълкувателите на религията; това правило спазваме и ние. За гробовете Платон казва следното: забранява взимането на участък за гроб от обработваема земя или от такава, която би могла да се обработва; но да се използва най-вече тази земя, която може по своята природа да служи само за погребване на мъртъвци без вреда на живите; а земята, носеща плодове и като майка, даваща прехрана, нея никой - нито жив, нито мъртъв - не трябва да ни я отнема.
[68] Extrui autem vetat sepulcrum altius, quam quod <quinque homines> quinque diebus absolverint, nec e lapide excitari plus nec inponi, quam quod capiat laudem mortui incisam ne plus quattuor herois versibus, quos longos appellat Ennius. Habemus igitur huius quoque auctoritatem de sepulcris summi viri, a quo item funerum sumptus praefinitur ex censibus a minis quinque usque ad minam. Deinceps dicit eadem illa de inmortalitate animorum et reliqua post mortem tranquillitate bonorum, poenis impiorum.		68. Платон забранява издигането на гробница, по-висока от тази, която биха построили пет души за пет дни, нито да се издига или поставя камък, по-голям от този, който би побрал похвален надпис с не повече от четири героически стиха, наричани от Ений „дълги стихове"108. Така ние имаме мнението относно гробниците и на този велик мъж, който определя също така и погребалните разходи на сума от пет до една мина 109.
[69] Habetis igitur explicatum omnem ut arbitror religionum locum. Quintus Nos vero frater, et copiose quidem; sed perge cetera. Marcus Pergam equidem, et quoniam libitum est vobis me ad haec inpellere, hodierno sermone conficiam, spero, hoc praesertim die; video enim Platonem idem fecisse, omnemque orationem eius de legibus peroratam esse uno aestivo die. Sic igitur faciam, et dicam de magistratibus. Id enim est profecto quod constituta religione rem publieam contineat maxime. Atticus Tu vero dic et istam rationem quam coepisti tene.		69. Струва ми се, че ви разясних всичко, което се отнася до религията. КВИНТ: Да, братко, и подробно наистина, но продължавай нататък. МАРК: Ще продължа и понеже ви се иска да ме насърчите за следващото, то аз ще го сторя, надявам се, в настоящия ни разговор още днес; зная, че Платон е направил същото и че цялата му реч за законите е била произнесена в един летен ден. И аз ще постъпя така и ще говоря за магистратите. Именно те след установяването на религията най-вече укрепват държавата. АТИК: Говори и поддържай посоката, която си начертал.