M. Tullius Cicero De Republica * За държавата Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  [(1) <im>petu liberavissent, nec C. Duelius A. Atilius L. Metellus terrore Karthaginis, non duo Scipiones oriens incendium belli Punici secundi sanguine suo restinxissent, nec id excitatum maioribus copiis aut Q. Maximus enervavisset, aut M. Marcellus contudisset, aut a portis huius urbis avolsum P. Africanus compulisset intra hostium moenia. M. vero Catoni homini ignoto et novo, quo omnes qui isdem rebus studemus quasi exemplari ad industriam virtutemque ducimur, certe licuit Tusculi se in otio delectare, salubri et propinquo loco. sed homo demens ut isti putant, cum cogeret eum necessitas nulla, in his undis et tempestatibus ad summam senectutem maluit iactari, quam in illa tranquillitate atque otio iucundissime vivere. omitto innumerabilis viros, quorum singuli saluti huic civitati fuerunt, et qui sunt <haut> procul ab aetatis huius; memoria, commemorare eos desino, ne quis se aut suorum aliquem praetermissum queratur. unum hoc definio, tantam esse necessitatem virtutis generi hominum a natura tantumque amorem ad communem salutem defendendam datum, ut ea vis omnia blandimenta voluptatis otique vicerit.   [Ако нашите предци не бяха поставяли благото на държавата преди всичко...]1 I.1. ... нямаше да избавят Рим от нападение, Гай Дуелий, Авъл Атилий и Луций Метел нямаше да го спасят от ужаса, който всяваше Картаген; и двамата Сципионовци нямаше да потушат със собствената си кръв надигащия се пожар на втората пуническа война, нито Квинт Максим щеше да го отслаби, възпламенен отново от по-големи сили, нито Марк Марцел да го обуздае или вече отклонен от вратите на нашия град, Публий Африкански да го пренесе сред градските стени на врага2. А Марк Катон, човек неизвестен и нов3, който на всички нас, стремящи се към едни и същи неща, служи като образец за усърдие и доблест, безспорно е имал възможност да се наслаждава на покоя в Туксул, място здравословно и близко до Рим. Но този безразсъден, както смятат някои4, човек, макар че никаква нужда не го е заставяла, предпочел да се носи до дълбока старост по бурните вълни5, а не да живее най-приятно в онова спокойствие и литературни занимания. Не споменавам безбройните мъже, всеки един от които е служил за благото на нашата държава, и понеже има такива, които [не] са далече от спомена на нашето поколение, няма да говоря за тях, за да не би някой да се засегне, че съм пропуснал него или негов роднина. Едно нещо ще кажа определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и толкова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението и покоя. [(2) Nec vero habere virtutem satis est quasi artem aliquam nisi utare; etsi ars quidem cum ea non utare scientia tamen ipsa teneri potest, virtus in usu sui tota posita est; usus autem eius est maximus civitatis gubernatio, et earum ipsarum rerum quas isti in angulis personant, reapse non oratione perfectio. nihil enim dicitur a philosophis, quod quidem recte honesteque dicatur, quod <non> ab iis partum confirmatumque sit, a quibus civitatibus iura discripta sunt. unde enim pietas, aut a quibus religio? unde ius aut gentium aut hoc ipsum civile quod dicitur? unde iustitia fides aequitas? unde pudor continentia fuga turpi<tu>dinis adpetentia laudis et honestatis? unde in laboribus et periculis fortitudo? nempe ab iis qui haec disciplinis informata alia moribus confirmarunt, sanxerunt autem alia legibus.   II.2. Всъщност да имаш доблестта като някакво изкуство, без да го упражняваш, не е достатъчно. Изкуството впрочем, макар и да не го упражняваш, все пак може да се владее чрез самото знание; а доблестта е заложена изцяло в нейното използване. И най-важното й използване е управлението на държавата и извършването на онези неща (не на думи, а на дело), които философите гръмко обсъждат в своите ъгли. Те наистина не казват нищо (разбира се, що се отнася до това да се говори справедливо и честно), което да не е създадено и потвърдено от хората, съставящи законите на държавите. Откъде собствено е набожността или от кого е създадена религията? Откъде е правото на народите6 или това наше право, което се нарича цивилно7? Откъде идва правосъдието, добросъвестността, справедливостта? Откъде е уважението, въздържаността, избягването на позорни постъпки, стремежът към похвали и почести? Откъде идва силата в труда и опасностите? Явно от хората, които са потвърдили всичко, създадено от философията чрез обичаите или са го установили чрез законите. [(3) quin etiam Xenocraten ferunt, nobilem in primis philosophum, cum quaereretur ex eo quid adsequerentur eius discipuli, respondisse ut id sua sponte facerent quod cogerentur facere legibus. ergo ille, civis qui id cogit omnis imperio legumque poena, quod vix paucis persuadere oratione philosophi possunt, etiam iis qui illa disputant ipsis est praeferendus doctoribus. quae est enim istorum oratio tam exquisita, quae sit anteponenda bene constitutae civitati publico iure et moribus? equidem quem ad modum 'urbes magnas atque inperiosas', ut appellat Ennius, viculis et castellis praeferendas puto, sic eos qui his urbibus consilio atque auctoritate praesunt, iis qui omnis negotii publici expertes sint, longe duco sapientia ipsa esse anteponendos. et quoniam maxime rapimur ad opes augendas generis humani, studemusque nostris consiliis et laboribus tutiorem et opulentiorem vitam hominum reddere, et ad hanc voluptatem ipsius naturae stimulis incitamur, teneamus eum cursum qui semper fuit optimi cuiusque, neque ea signa audiamus quae receptui canunt, ut eos etiam revocent qui iam processerint.   3. Разказват, че даже и Ксенократ8, един от най-известните философи, когато го попитали какво постигат неговите ученици, отговорил: да правят доброволно това, което ги заставят законите. Следователно онзи гражданин, който чрез властта си и санкцията на закона заставя всички да правят онова, което философите чрез речта си могат да убедят малцина, този именно гражданин трябва да бъде предпочитан дори пред самите учени, разискващи по такива въпроси. И действително има ли от техните теми на разговор толкова отбрана, че да бъде предпочетена пред темата за добре устроената чрез публичното право9 и обичаите държава. Всъщност подобно на големите и могъщи градове, както ги нарича Ений10, които трябва да бъдат предпочитани според мен пред селцата и малките крепости, така хората, които поради своята мъдрост и влияние стоят начело на тези градове, смятам, че заради самата им мъдрост трябва безусловно да бъдат предпочитани пред онези, които не участват в никаква държавна дейност. И понеже твърде много ни увлича създаването на все по-големи богатства за човешкия род и се стараем чрез нашите мисли и усилия да направим живота на хората по-сигурен и по-съдържателен, и към тази радост ни подбужда самата природа, то нека следваме пътя, по който винаги е вървял всеки най-добър гражданин, и да не даваме ухо на призивите за отстъпление, така че да върнат назад дори онези, които са отишли вече напред. [(4) His rationibus tam certis tamque inlustribus opponuntur ab iis qui contra disputant primum labores qui sint re publica defendenda sustinendi, leve sane inpedimentum vigilanti et industrio, neque solum in tantis rebus sed etiam in mediocribus vel studiis vel officiis vel vero etiam negotiis contemnendum. adiunguntur pericula vitae, turpisque ab his formido mortis fortibus viris opponitur, quibus magis id miserum videri solet, natura se consumi et senectute, quam sibi dari tempus ut possint eam vitam, quae tamen esset reddenda naturae, pro patria potissimum reddere. illo vero se loco copiosos et disertos putant, cum calamitates clarissimorum virorum iniuriasque iis ab ingratis inpositas civibus colligunt.   III.4. Хората, несъгласни с нас11, на току-що изказаните толкова определени и толкова ясни заключения противопоставят най-напред трудностите, които трябва да се понасят при защитата на държавата; за бдителния и деятелния човек те са съвсем леко препятствие и не само в такива важни неща, но те не заслужават внимание и при второстепенните дейности или служби, или дори търговски операции. После говорят относно опасностите за живота, като предпочитат позорния страх от смъртта пред смелите мъже, на които изглежда обикновено жалко естественото остаряване и умиране вместо това да им се предостави възможност живота, който все пак трябва да върнат на природата, да отдадат най-вече за защитата на отечеството. И наистина те се смятат за особено красноречиви и убедителни по този въпрос, когато изброяват нещастията на прославени мъже и обидите, нанесени им от неблагодарни съграждани. [(5) hinc enim illa et apud Graecos exempla, Miltiadem victorem domitoremque Persarum, nondum sanatis volneribus iis quae corpore adverso in clarissima victoria accepisset, vitam ex hostium telis servatam in civium vinclis profudisse, et Themistoclem patria quam liberavisset pulsum atque proterritum, non in Graeciae portus per se servatos sed in barbariae sinus confugisse quam adflixerat, nec vero levitatis Atheniensium crudelitatisque in amplissimos civis exempla deficiunt. quae nata et frequentata apud illos etiam in gravissumam civitatem nostram dicunt redundasse;   5. Оттук и онези известни примери от историята на гърците: Милтиад, победителят и усмирителят на персите, преди още да са заздравели раните му, получени в блестяща победа, рискувайки живота си, издъхнал в оковите на съгражданите си, след като се опазил от стрелите на враговете; Темистокъл, прогонен от родината, спасена от него, побягнал не към пристанищата на Гърция, които той запазил, а към центъра на варварската страна, която бил сломил; не липсват примери и по отношение непостоянството и жестокостта на атиняните спрямо именити техни съграждани; говори се, че такива неща, произлезли и често повтаряли се у гърците, изобилствали и в нашата могъща държава; [(6) nam vel exilium Camilli vel offensio commemoratur Ahalae vel invidia Nasicae vel expulsio Laenatis vel Opimi damnatio vel fuga Metelli vel acerbissima C. Mari clades ... principum caedes, vel eorum multorum pestes quae paulo post secutae sunt. nec vero iam <meo> nomine abstinent, et credo quia nostro consilio ac periculo sese in illa vita atque otio conservatos putant, gravius etiam de nobis queruntur et amantius. sed haud facile dixerim, cur cum ipsi discendi aut visendi causa maria tramittant   6. и тъй споменава се за изгнанието на Амил, за немилостта към Ахала, за озлоблението към Назика, за прогонването на Ленат, за осъждането на Опимий, за бягството на Метел за жестокото поражение на Гай Марий [и] убийствата на първенци, както и за нещастията на мнозина от тях, последвали малко по-късно12. Не се въздържат да назовават и моето име и, струва ми се, понеже смятат, че благодарение на моята мъдрост и опасно положение са оцелели за този мирен живот, те дори още по-силно и с по-голяма любов ме състрадават13. Но трудно бих казал защо, когато те самите прекосяват морета, за да получат образование или заради разглеждане... [(7) salvam esse consulatu abiens in contione populo Romano idem iurante iurassem, facile iniuriarum omnium compensarem curam et molestiam. quamquam nostri casus plus honoris habuerunt quam laboris, neque tantum molestiae quantum gloriae, maioremque laetitiam ex desiderio bonorum percepimus, quam ex laetitia inproborum dolorem. sed si aliter ut dixi accidisset, qui possem queri? cum mihi nihil inproviso nec gravius quam expectavissem pro tantis meis factis evenisset. is enim fueram, cui cum liceret aut maiores ex otio fructus capere quam ceteris propter variam suavitatem studiorum in quibus a pueritia vixeram, aut si quid accideret acerbius universis, non praecipuam sed parem cum ceteris fortunae condicionem subire, non dubitaverim me gravissimis tempestatibus ac paene fulminibus ipsis obvium ferre conservandorum civium causa, meisque propriis periculis parere commune reliquis otium.   IV.7. ... [ако] освобождавайки консулската длъжност, се бях заклел пред народното събрание и римският народ бе положил същата клетва, че [отечеството] е спасено, тогава аз щях да изпитам голямо удовлетворение за грижите и неприятностите от всички обиди14. Впрочем моите нещастия се изпълниха с повече уважение, отколкото с мъка и не толкова с неприятност, колкото със слава, и от съчувствието на честните хора усетих по-голяма радост, отколкото болка от радостта на безчестните. А ако беше станало иначе, както казах, то как щях да се оплаквам, след като не ми се е случило нищо непредвидено, нищо по-опасно, отколкото съм очаквал в сравнение с моите толкова значителни дела. Макар че имах възможност да получавам от спокойния живот по-големи удоволствия, отколкото други хора поради разнообразни приятни занимания, в които бях потопен още от детството си, или макар че, ако нещо по-жестоко се случеше на всички, можех да понеса не някакви особени условия на съдбата, а равни на тези, които понасят останалите, аз в действителност бях такъв човек, че заради спасението на гражданите не бих се поколебал да се хвърля срещу най-силните бури и с опасност за собствения ми живот да дам всеобщ мир на останалите. [(8) neque enim hac nos patria lege genuit aut educavit, ut nulla quasi alimenta exspectaret a nobis, ac tantummodo nostris ipsa commodis serviens tutum perfugium otio nostro suppeditaret et tranquillum ad quietem locum, sed ut plurimas et maximas nostri animi ingenii consilii partis ipsa sibi ad utilitatem suam pigneraretur, tantumque nobis in nostrum privatum usum quantum ipsi superesse posset remitteret.   8. Отечеството не ни е родило или възпитало с тази уговорка - да не очаква никаква подкрепа от нас и като ни угажда единствено то да предлага само безопасно убежище за нашите занимания и спокойно място за почивка, а за това - да взима за себе си, като залог в своя полза, много и най-големите сили на нашия дух, талант, мъдрост и да ни дава за лични нужди толкова, колкото остане след задоволяване на неговите потребности15. [(9) Iam illa, perfugia quae sumunt sibi ad excusationem quo facilius otio perfruantur, certe minime sunt audienda, cum ita dicunt accedere ad rem publicam plerumque homines nulla re bona dignos, cum quibus comparari sordidum, confligere autem multitudine praesertim incitata miserum et periculosum sit. quam ob rem neque sapientis esse accipere habenas cum insanos atque indomitos impetus volgi cohibere non possit, neque liberi cum inpuris atque inmanibus adversariis decertantem vel contumeliarum verbera subire, vel expectare sapienti non ferendas iniurias: proinde quasi bonis et fortibus et magno animo praeditis ulla sit ad rem publicam adeundi causa iustior, quam ne pareant inprobis, neve ab isdem lacerari rem publicam patiantur, cum ipsi auxilium ferre si cupiant non queant.   V.9. И още, никак не трябва да се съгласяваме с онези аргументи-прикрития, които същите хора използват за свое извинение, за да се наслаждават по-сигурно на спокойствието; те заявяват, че към държавна дейност се насочват повечето недостойни за почетно дело лица, сравнението с които е унизително, а борбата с тях особено когато множеството е възбудено злощастна и рискована. Ето защо според тях на мъдрия човек не е присъщо да хваща държавните юзди, когато не може да удържи безумния и неукротим напор на тълпата, нито на свободния е присъщо, сражавайки се с подли и свирепи противници, да се подхвърля на удари от оскърбления или да очаква несправедливости, каквито един мъдър човек не трябва да понася. Сякаш за честните, смелите и великодушните хора има някакво по-нормално основание за посвещаване на управлението на държавата, от това да не се подчиняват на недостойните и да не им позволяват да разкъсат държавата в момент, когато те няма могат да й помогнат16, дори и да желаят. [(10) Illa autem exceptio cui probari tandem potest, quod negant sapientem suscepturum ullam rei publicae partem, extra quam si eum tempus et necessitas coegerit? quasi vero maior cuiquam necessitas accidere possit quam accidit nobis; in qua quid facere potuissem, nisi tum consul fuissem? consul autem esse qui potui, nisi eum vitae cursum tenuissem a pueritia, per quem equestri loco natus pervenirem ad honorem amplissimum? non igitur potestas est ex tempore aut cum velis opitulandi rei publicae, quamvis ea prematur periculis, nisi eo loco sis ut tibi id facere liceat.   IV.10. Но кой може най-сетне да одобри такова ограничаване, защото те твърдят, че мъдрият човек не трябва да взима никакво участие в държавната дейност, освен ако необходимостта в критичен момент би го заставила17? Сякаш би могло пред някого да възникне по-критично обстоятелство от това, което пред мен възникна18; и какво щях да направя, ако тогава не бях консул? А как щях да стана консул, ако не бях следвал още от детството си този житейски път, по който, макар и произхождащ от конническото съсловие, можех да достигна до най-високия пост? И тъй, въпреки че държавата е в опасност, възможността да й окажеш помощ не се явява веднага или когато би пожелал, ако не се намираш в такова положение, че да ти е позволено да го сториш. [(11) maximeque hoc in hominum doctorum oratione mihi mirum videri solet, quod qui tranquillo mari gubernare se negent posse, quod nec didicerint nec umquam scire curaverint, iidem ad gubernacula se accessuros profiteantur excitatis maximis fluctibus. isti enim palam dicere atque in eo multum etiam gloriari solent, se de rationibus rerum publicarum aut constituendarum aut tuendarum nihil nec didicisse umquam nec docere, earumque rerum scientiam non doctis hominibus ac sapientibus, sed in illo genere exercitatis concedendam putant. quare qui convenit polliceri operam suam rei publicae tum denique si necessitate cogantur? cum, quod est multo proclivius, nulla necessitate premente rem publicam regere nesciant. equidem, ut verum esset sua voluntate sapientem descendere ad rationes civitatis non solere, sin autem temporibus cogeretur, tum id munus denique non recusare, tamen arbitrarer hanc rerum civilium minime neglegendam scientiam sapienti propterea, quod omnia essent ei praeparanda, quibus nesciret an aliquando uti necesse esset.   11. В изказванията на учените хора обикновено ми изглежда твърде странно това, дето тези, които твърдят, че не могат да управляват при спокойно море, понеже не са се учили на това и никога не са се грижили да се научат, същите хора заявяват, че са готови да застанат зад кърмата при появата на силно вълнение. Всъщност те говорят обикновено открито и дори се хвалят с това, че по отношение на способите за устройване или защита на държавата те не са научили никога нищо, нито обучават някого на това, и смятат, че знанието за тези неща следва да се предостави не на учените и мъдрите хора, а на опитните в тях. При такова положение как може да обещаят на държавата своята помощ в момент, в който бъдат принудени от критично обстоятелство, след като те не знаят да я управляват, когато тя не е застрашена - нещо много по-леко. Макар и да беше вярно, че мъдрият човек няма навик доброволно да се занимава с положението на държавата, а само ако е принуден от критични обстоятелства - наистина тогава той в крайна сметка не отхвърля това задължение - според мен обаче знанието за държавните дела най-малко би трябвало да се пренебрегва от мъдрия, понеже той следва да е подготвен във всякакви неща, независимо че не знае дали някога ще е необходимо да се възползва от тях. [(12) Haec pluribus a me verbis dicta sunt ob eam causam, quod his libris erat instituta et suscepta mihi de re publica disputatio; quae ne frustra haberetur, dubitationem ad rem publicam adeundi in primis debui tollere. ac tamen si qui sunt qui philosophorum auctoritate moveantur, dent operam parumper atque audiant eos quorum summa est auctoritas apud doctissimos homines et gloria; quos ego existimo, etiamsi qui ipsi rem publicam non gesserint, tamen quoniam de re publica multa quaesierint et scripserint, functos esse aliquo rei publicae munere. eos vero septem quos Graeci sapientis nominaverunt, omnis paene video in media re publica esse versatos. neque enim est ulla res in qua propius ad deorum numen virtus accedat humana, quam civitatis aut condere novas aut conservare iam conditas.   VII.12. Аз казах с много думи всичко това, тъй като съм се наел да изложа в моите книги въпроса за държавата; за да не бъда сметнат за безполезен, трябваше най-напред да премахна съмнението относно занимаването с държавна дейност. И ако все пак съществуват такива, които се ползват с авторитета на философи, нека обърнат мъничко внимание и да послушат тези, чието влияние и слава сред най-учените хора е особено голямо; последните, ако и да не са упражнявали държавна работа, все пак по мое мнение, разследвайки и описвайки много неща за държавата, са изпълнили някакъв дълг спрямо нея. И наистина седмината, наречени от гърците мъдреци19, почти всички според мен са стояли в центъра на държавните дела. И не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или при запазването на вече основаните. [(13) Quibus de rebus, quoniam nobis contigit ut idem et in gerenda re publica aliquid essemus memoria dignum consecuti, et in explicandis rationibus rerum civilium quandam facultatem, non modo usu sed etiam studio discendi et docendi *** essemus auctores, cum superiores ali fuissent in disputationibus perpoliti, quorum res gestae nullae invenirentur, ali in gerendo probabiles, in disserendo rudes. nec vero nostra quaedam est instituenda nova et a nobis inventa ratio, sed unius aetatis clarissimorum ac sapientissimorum nostrae civitatis virorum disputatio repetenda memoria est, quae mihi tibique quondam adulescentulo est a P. Rutilio Rufo, Smyrnae cum simul essemus compluris dies, eita, in qua nihil fere quod magno opere ad rationes omnium <harum> rerum pertineret praetermissam puto.   VIII.13. Вследствие на това, че ми се удаде едновременно и в държавното управление да постигна нещо, достойно за паметта на поколенията, и в разясняването на системата на държавните уредби да постигна някаква способност не само благодарение на опита ми, но дори и от стремежа да науча себе си и другите... дано съм успял като автор, след като едни от моите предшественици са били твърде изкусни в разсъжденията, но никакви техни дела не са известни, а пък други, изрядни в дейността си, са били неспособни в излагането на своите мисли. Всъщност аз ще представя не някаква моя нова, открита от мен теория, а по памет ще възстановя разговора между най-видните и най-учените мъже в нашата държава, които са от едно поколение. Някога като юноши20, когато бяхме много дни в Смирна заедно с Публий Рутилий Руф, той ни предаде следния разговор21, като не бе пропуснато почти нищо, което имаше голямо значение за всички политически системи. [(14) Nam cum P. Africanus hic Pauli filius feriis Latinis Tuditano cons. et Aquilio constituisset in hortis esse, familiarissimique eius ad eum frequenter per eos dies ventitaturos se esse dixissent, Latinis ipsis mane ad eum primus sororis filius venit Q. Tubero. quem cum comiter Scipio adpellavisset libenterque vidisset, 'quid tu' inquit 'tam mane Tubero? dabant enim hae feriae tibi opportunam sane facultatem ad explicandas tuas litteras'. tum ille (Tubero): 'mihi vero omne tempus est ad meos libros vacuum; numquam enim sunt illi occupati; te autem permagnum est nancisci otiosum, hoc praesertim motu rei publicae'. tum Scipio: 'atqui nactus es, sed mehercule otiosiorem opera quam animo.' et ille (Tubero): 'at vero animum quoque relaxes oportet; sumus enim multi ut constituimus parati, si tuo commodo fieri potest, abuti tecum hoc otio.' (Scipio) 'libente me vero, ut aliquid aliquando de doctrinae studiis admoneamur.'   IX.14. И тъй през годината на консулите Тудитан и Аквилий22, след като нашият Публий Африкански, синът на Павъл, решил да прекара в имението си Латинските празници и неговите приятели обещали, че ще го навестяват често през тези дни, на самия празник пръв дошъл синът на сестра му Квинт Туберон; Сципион го видял и любезно и с радост го запитал: Какво, толкова рано ти, Туберон? Тези празници всъщност ти даваха отлична възможност да организираш своите литературни занимания. ТУБЕРОН: Наистина времето ми изцяло принадлежи на моите книги; те винаги са на мое разположение; ала да намеря тебе да почиваш е твърде сложно, особено при този смут в държавата23. СЦИПИОН: Все пак ме намери обаче, кълна се в Херкулес, по-скоро да си почивам от работа, отколкото от мислите си. ТУБЕРОН: Необходимо е да дадеш почивка и на мислите си; и тъй ние сме мнозина и готови, както се уговорихме, да прекараме тази почивка заедно с теб, ако ти е приятно. СЦИПИОН: Аз наистина се радвам да си припомним най-сетне нещо от философските учения. [(15) Tum ille (Tubero): 'visne igitur, quoniam et me quodam modo invitas et tui spem das, hoc primum Africane videamus, ante quam veniunt alii, quidnam sit de isto altero sole quod nuntiatum est in senatu? neque enim pauci neque leves sunt qui se duo soles vidisse dicant, ut non tam fides non habenda quam ratio quaerenda sit.' hic Scipio: 'quam vellem Panaetium nostrum nobiscum haberemus! qui cum cetera tum haec caelestia vel studiosissime solet quaerere. sed ego Tubero—nam tecum aperte quod sentio loquar—non nimis adsentior in omni isto genere nostro illi familiari, qui quae vix coniectura qualia sint possumus suspicari, sic adfirmat ut oculis ea cernere videatur aut tractare plane manu. quo etiam sapientiorem Socratem soleo iudicare, qui omnem eius modi curam deposuerit, eaque quae de natura quaererentur, aut maiora quam hominum ratio consequi possit, aut nihil omnino ad vitam hominum adtinere dixerit.'   Х.15. ТУБЕРОН: И тъй, понеже ти някак си ме подканяш и обнадеждаваш с участието си, искаш ли, Африкански, преди да са дошли другите, да помислим дали има нещо за това второ слънце24, за което бе съобщено в сената? Защото не са малко и не са лековерни хората, които са видели по техните думи двете слънца, така че трябва не толкова да не им се вярва, колкото да се потърси обяснение за това явление. СЦИПИОН: Колко бих искал сега да беше сред нас нашият Панеций25! Той е склонен да изучава, и то много усърдно, както останалите, така и тези небесни неща. Но аз, Туберон, нека ти кажа открито каквото мисля, не съм твърде съгласен по този въпрос като цяло с онзи наш приятел, който говори по такъв начин за нещата, които ние мъчно можем чрез догадки да предполагаме какви са, сякаш ги е видял с очите си или направо пипнал с ръка. Склонен съм да смятам, че Сократ в това отношение е по-мъдър, понеже той изоставил всякаква грижа по този въпрос и заявил, че природните загадки или са по-големи, отколкото човешкият разум би могъл да постигне, или съвсем не се отнасят до живота на хората. [(16) dein Tubero: 'nescio Africane cur ita memoriae proditum sit, Socratem omnem istam disputationem reiecisse, et tantum de vita et de moribus solitum esse quaerere. quem enim auctorem de illo locupletiorem Platone laudare possumus? cuius in libris multis locis ita loquitur Socrates, ut etiam cum de moribus de virtutibus denique de re publica disputet, numeros tamen et geometriam et harmoniam studeat Pythagorae more coniungere.' tum Scipio: 'sunt ista ut dicis; sed audisse te credo Tubero, Platonem Socrate mortuo primum in Aegyptum discendi causa, post in Italiam et in Siciliam contendisse, ut Pythagorae inventa perdisceret, eumque et cum Archyta Tarentino et cum Timaeo Locro multum fuisse et Philolai commentarios esse nanctum, cumque eo tempore in his locis Pythagorae nomen vigeret, illum se et hominibus Pythagoreis et studiis illis dedisse. itaque cum Socratem unice dilexisset, eique omnia tribuere voluisset, leporem Socraticum subtilitatemque sermonis cum obscuritate Pythagorae et cum illa plurimarum artium gravitate contexuit.'   16. ТУБЕРОН: Не разбирам. Африкански, защо такъв спомен е останал, че Сократ се е отказал напълно от тази тема и че обикновено е разсъждавал върху живота и нравите на хората. Можем ли относно това да се позовем на някой по-достоверен автор от Платон? В книгите си на много места Сократ така говори, че дори когато разсъждава за нравите, за добродетелите, най-сетне за държавата, все пак подобно на Питагор се старае да ги свърже с числата, геометрията и хармонията. СЦИПИОН: Да, така е; но ти си чул навярно, че след смъртта на Сократ Платон е заминал за Египет с цел да получи знания, после за Италия и Сицилия, за да се запознае подробно с откритията на Питагор, че Платон е общувал много с Архит Тарентинеца и с Тимей от Локри и че е намерил записките на Филолей26 и тъй като по това време из тия места името на Питагор е било много славно, Платон се е сближил с учениците му и се е отдал на неговите учения. И така, понеже изключително много е почитал Сократ и е желаел да му се отдаде всичко, Платон съчетал остроумието и финеса на Сократовата реч с неяснотата на Питагор и онази негова убедителност в повечето научни области. [(17) Haec Scipio cum dixisset, L. Furium repente venientem aspexit, eumque ut salutavit, amicissime adprehendit et in lecto suo conlocavit. et cum simul P. Rutilius venisset, qui est nobis huius sermonis auctor, eum quoque ut salutavit, propter Tuberonem iussit adsidere. tum Furius: 'quid vos agitis? num sermonem vestrum aliquem diremit noster interventus?' minime vero', Africanus; 'soles enim tu haec studiose investigare quae sunt in hoc genere de quo instituerat paulo ante Tubero quaerere; Rutilius quidem noster etiam, sub ipsis Numantiae moenibus solebat mecum interdum eius modi aliquid conquirere.' 'quae res tandem inciderat?' inquit Philus. tum ille (Scipio): 'de solibus istis duobus; de quo studeo, Phile, ex te audire quid sentias.'   XI.17. Като казал това, Сципион видял неочаквано идващия Луций Фурий и щом го поздравил, най-приятелски го хванал и настанил на своето ложе. След като дошъл в същото време и Публий Рутилий, който ни предаде това беседване, Сципион поздравил и него и го поканил да седне до Туберон. ФУРИЙ: За какво говорите? Да не би нашето идване да прекъсна някакъв ваш разговор? АФРИКАНСКИ: Съвсем не; впрочем ти много усърдно се занимаваш с нещата от тази област на знанието, от която Туберон преди малко бе започнал да се интересува; а нашият Рутилий дори под самите стени на Нуманция имаше навик да беседва понякога с мене за такива неща. ФИЛ: За какво най-сетне говорехте? СЦИПИОН: За двете слънца; бих искал, Фил, да чуя твоето мнение за тях. [(18) Dixerat hoc ille, cum puer nuntiavit venire ad eum Laelium domoque iam exisse. tum Scipio calceis et vestimentis sumptis e cubiculo est egressus, et cum paululum inambulavisset in porticu, Laelium advenientem salutavit et eos, qui una venerant, Spurium Mummium, quem in primis diligebat, et C. Fannium et Quintum Scaevolam, generos Laeli, doctos adulescentes, iam aetate quaestorios; quos cum omnis salutavisset, convertit se in porticu et coniecit in medium Laelium; fuit enim hoc in amicitia quasi quoddam ius inter illos, ut militiae propter eximiam belli gloriam Africanum ut deum coleret Laelius, domi vicissim Laelium, quod aetate antecedebat, observaret in parentis loco Scipio. dein cum essent perpauca inter se uno aut altero spatio conlocuti, Scipionique eorum adventus periucundus et pergratus fuisset, placitum est ut in aprico maxime pratuli loco, quod erat hibernum tempus anni, considerent; quod cum facere vellent, intervenit vir prudens omnibusque illis et iucundus et carus, M'. Manilius qui a Scipione ceterisque amicissime consalutatus adsedit proximus Laelio.   XII.18. Сципион казал това в момента, когато робът известил, че Лелий вече е излязъл от къщи и се е запътил към него. Тогава Сципион се обул, наметнал дреха и излязъл от стаята. Като се поразходил малко из портика, посрещнал приближаващия се Лелий и неговите спътници Спурий Мумий, когото той много обичал, Гай Фаний и Квинт Сцевола, образовани младежи, зетьове на Лелий, на възраст за квестори27; след като поздравил всички, Сципион се обърнал назад и тръгнал с Лелий; понеже в тяхната дружба имало нещо като закон помежду им - както Лелий по време на военната си служба почитал сякаш бог Публий Африкански заради огромната му военна слава, така Сципион на свой ред у дома го тачел като родител поради възрастта му. Разхождайки се по-нататък, те поговорили малко и Сципион показал голямата си радост и задоволство от тяхното идване. Тъй като било зимно време, решили да поседнат на най-огряното от слънце място; когато понечили да сторят това. дошъл Маний Манилий, умен мъж, приятен и драг на всички им. Приветстван най-приятелски от Сципион и останалите, седнал до Лелий. [(19) Tum Philus: 'non mihi videtur' inquit 'quod hi venerunt alius nobis sermo esse quaerendus, sed agendum accuratius et dicendum dignum aliquid horum auribus.' hic Laelius: 'quid tandem agebatis, aut cui sermoni nos intervenimus?' (Philus) 'quaesierat ex me Scipio quidnam sentirem de hoc quod duo soles visos esse constaret.' (Laelius) 'ain vero, Phile? iam explorata nobis sunt ea quae ad domos nostras quaeque ad rem publicam pertinent? siquidem quid agatur in caelo quaerimus.' et ille (Philus): 'an tu ad domos nostras non censes pertinere scire quid agatur et quid fiat domi? quae non ea est quam parietes nostri cingunt, sed mundus hic totus, quod domicilium quamque patriam di nobis communem secum dederunt, cum praesertim si haec ignoremus, multa nobis et magna ignoranda sint. ac me quidem ut hercule etiam te ipsum Laeli omnisque avidos sapientiae cognitio ipsa rerum consideratioque delectat.'   XIII.19. ФИЛ: Струва ми се, че не е необходимо поради идването на нашите приятели да търсим друг предмет на разговор, а да обсъдим по-внимателно случая и да кажем нещо достойно за тяхното внимание. ЛЕЛИЙ: Какво впрочем обсъждахте и какъв разговор прекъснахме? ФИЛ: Сципион ме попита какво мисля аз за това, дето, както е известно, бяха видени две слънца. ЛЕЛИЙ: Наистина ли? Изследвахме ли вече всичко, което се отнася до нашите домове и държавата ни, и поради това искаме да узнаем какво става на небето? ФИЛ: Не смяташ ли, че е важно за нашите домове да знаем какво се върши и какво става в дома, който не е ограден със стени, а представлява целият този свят, даден ни от боговете като жилище и като тяхно и наше общо отечество, особено понеже, ако ние не знаем тези, няма да можем да знаем много други и важни неща? А аз, както, кълна се в Херкулес, и ти самият Лелий, и всички жадни за знание с охота се занимаваме с опознаването и изследването на явленията. [(20) tum Laelius: 'non inpedio, praesertim quoniam feriati sumus; sed possumus audire aliquid an serius venimus?' (Philus) nihil est adhuc disputatum, et quoniam est integrum, libenter tibi, Laeli, ut de eo disseras equidem concessero.' (Laelius) 'immo vero te audiamus, nisi forte Manilius interdictum aliquod inter duos soles putat esse componendum, ut ita caelum possideant ut uterque possederit.' tum Manilius: 'pergisne eam, Laeli, artem inludere, in qua primum excellis ipse, deinde sine qua scire nemo potest quid sit suum quid alienum? sed ista mox; nunc audiamus Philum, quem video maioribus iam de rebus quam me aut quam P. Mucium consuli.'   20. ЛЕЛИЙ: Не се противя, при това сме настроени празнично; е, можем ли да чуем нещо, или сме дошли късно? ФИЛ: Още нищо не е обсъдено и тъй като не сме започнали, аз, разбира се, с удоволствие ще ти предоставя на тебе, Лелий, възможността да изкажеш мнението си по този въпрос. ЛЕЛИЙ: Напротив, нека чуем теб, освен ако Манилий случайно смята, че трябва да бъде съчинен някакъв интердикт за владеене на небето едновременно от двете слънца28. МАНИЛИЙ: Няма ли да спреш, Лелий, да се шегуваш с тази наука, в която, първо, ти самият си най-добър и второ, без която никой не може да знае кое е неговото и кое чуждото? Но за тези неща след малко; сега нека чуем Фил, виждам, че от него се иска мнение за още по-важни неща, отколкото тези, за които се иска мнение от мене или от Публий Муций29. [(21) Tum Philus: 'nihil novi vobis adferam, neque quod a me sit <ex>cogitatum aut inventum; nam memoria teneo C. Sulpicium Gallum, doctissimum ut scitis hominem, cum idem hoc visum diceretur et esset casu apud M. Marcellum, qui cum eo consul fuerat, sphaeram quam M. Marcelli avus captis Syracusis ex urbe locupletissima atque ornatissima sustulisset, cum aliud nihil ex tanta praeda domum suam deportavisset, iussisse proferri; cuius ego sphaerae cum persaepe propter Archimedi gloriam nomen audissem, speciem ipsam non sum tanto opere admiratus; erat enim illa venustior et nobilior in volgus, quam ab eodem Archimede factam posuerat in templo Virtutis Marcellus idem.   ХIV.21. ФИЛ: Няма да ви съобщя нищо ново, нито нещо измислено или открито от мен; и тъй спомням си как Гай Сулпиций Гал30, много образован човек, както знаете, когато се говореше за същото небесно явление и той беше случайно у Марк Марцел, негов колега в консулстването, настоя да бъде показана сферата, която при завладяването на Сиракуза дядото на Марцел взел от този най-богат и най-красив град, без да отнесе в дома си нищо друго от една толкова голяма плячка; макар да съм слушал много пъти за тази сфера поради славата на Архимед31, не бях особено възхитен от нейната форма; всъщност по-изкусна и по-известна сред народа беше друга сфера, направена от Архимед, [(22) sed posteaquam coepit rationem huius operis scientissime Gallus exponere, plus in illo Siculo ingenii quam videretur natura humana ferre potuisse iudicabam fuisse. dicebat enim Gallus sphaerae illius alterius solidae atque plenae vetus esse inventum, et eam a Thalete Milesio primum esse tornatam, post autem ab Eudoxo Cnidio, discipulo ut ferebat Platonis, eandem illam astris quae caelo inhaererent esse descriptam; cuius omnem ornatum et descriptionem sumptam ab Eudoxo multis annis post non astrologiae scientia sed poetica quadam facultate versibus Aratum extulisse. hoc autem sphaerae genus, in quo solis et lunae motus inessent et earum quinque stellarum quae errantes et quasi vagae nominarentur, in illa sphaera solida non potuisse finiri, atque in eo admirandum esse inventum Archimedi, quod excogitasset quem ad modum in dissimillimis motibus inaequabiles et varios cursus servaret una conversio. hanc sphaeram Gallus cum moveret, fiebat ut soli luna totidem conversionibus in aere illo quot diebus in ipso caelo succederet, ex quo et in [caelo] sphaera solis fieret eadem illa defectio, et incideret luna tum in eam metam quae esset umbra terrae, cum sol e regione (*****)   22. която същият Марцел положил в храма на Доблестта. Но след като Гал започна да обяснява с вещина устройството на този предмет, стигнах до извода, че прочутият сицилиец е притежавал по-голям ум, отколкото е могла човешката природа да носи в себе си. Гал разказваше, че изобретяването на онази другата, плътната и без кухина сфера е стара и че най-напред я направил Талес от Милет, а после Евдокс от Книд32, по думите на Гал ученик на Платон, нанесъл върху нея съзвездията и звездите, разположени по небето; че много години след това Арат33, без да е астроном, но като даровит поет възпял в стихове целия този уред и възприетото от Евдокс изписване на сферата. Обаче не е могло, според обясненията на Гал, да се направи в плътен вид сферата, върху която да бъдат нанесени движенията на Слънцето и Луната и на петте звезди, наречени планети и като че ли движещи се звезди34; и изобретението на Архимед е удивително с това, че той е измислил как, при несходните движения, да се запазят при едно въртене неравномерните и различни траектории. Когато Гал движеше сферата, ставаше така, че на това бронзово кълбо Луната сменяше Слънцето на толкова обороти, на колкото дни това се случваше на самото небе, при което на сферата се получаваше същото онова слънчево затъмнение и Луната попадаше в точка от сянката на Земята тогава, когато Слънцето се обръщаше... [(23) (Scipio) 'fuit, quod et ipse hominem diligebam et in primis patri meo Paulo probatum et carum fuisse cognoveram. memini me admodum adulescentulo, cum pater in Macedonia consul esset et essemus in castris perturbari exercitum nostrum religione et metu, quod serena nocte subito candens et plena luna defecisset. tum ille cum legatus noster esset anno fere ante quam consul est declaratus, haud dubitavit postridie palam in castris docere nullum esse prodigium, idque et tum factum esse et certis temporibus esse semper futurum, cum sol ita locatus fuisset ut lunam suo lumine non posset attingere.' 'ain tandem?' inquit Tubero; 'docere hoc poterat ille homines paene agrestes, et apud imperitos audebat haec dicere?' (Scipio) 'ille vero, et magna quidem cum (*****)   XV.23. СЦИПИОН: ... понеже и аз лично почитах този човек и знаех че той е бил мил и скъп преди всичко на моя баща Павъл. Когато в ранната ми младост баща ми, по време на консулстването си, беше в Македония и лагерувахме, си спомням, че нашата войска бе объркана от суеверен страх, тъй като в ясна нощ бялата и пълна Луна изведнъж се затъмни. Тогава Гал, наш легат по това време, почти една година преди избирането му за консул, без колебание беше обяснил на другия ден пред целия лагер, че няма никакво значение и че случилото се ще се случва винаги през определени периоди, т. е. когато Слънцето се окаже в такова положение, щото да не може да огрява Луната. ТУБЕРОН: Наистина ли? Беше ли възможно той да обясни такова нещо на почти диви хора и да има смелостта да говори пред невежите? [(24) (Scipio) <neque in>solens ostentatio neque oratio abhorrens a persona hominis gravissimi; rem enim magnam <erat> adsecutus, quod hominibus perturbatis inanem religionem timoremque deiecerat.   24. СЦИПИОН: Да, и наистина с голяма полза той ... и не беше нито високомерна показност, нито реч, неподходяща за лице с най-високо положение; впрочем той постигна голям успех, освобождавайки изплашените хора от напразния суеверен страх. [(25) Atque eius modi quiddam etiam bello illo maximo quod Athenienses et Lacedaemonii summa inter se contentione gesserunt, Pericles ille et auctoritate et eloquentia et consilio princeps civitatis suae, cum obscurato sole tenebrae factae essent repente, Atheniensiumque animos summus timor occupavisset, docuisse civis suos dicitur, id quod ipse ab Anaxagora cuius auditor fuerat acceperat, certo illud tempore fieri et necessario, cum tota se luna sub orbem solis subiecisset; itaque etsi non omni intermenstruo, tamen id fieri non posse nisi intermenstruo tempore. quod cum disputando rationibusque docuisset, populum liberavit metu; erat enim tum haec nova et ignota ratio, solem lunae oppositu solere deficere, quod Thaletem Milesium primum vidisse dicunt. id autem postea ne nostrum quidem Ennium fugit; qui ut scribit, anno quinquagesimo <et> CCC. fere post Romam conditam 'Nonis Iunis soli luna obstitit et nox.' atque hac in re tanta inest ratio atque sollertia, ut ex hoc die quem apud Ennium et in maximis annalibus consignatum videmus, superiores solis defectiones reputatae sint usque ad illam quae Nonis Quinctilibus fuit regnante Romulo; quibus quidem Romulum tenebris etiamsi natura ad humanum exitum abripuit, virtus tamen in caelum dicitur sustulisse.'   ХVI 25. Нещо подобно станало и в онази голяма война35, която атиняните и лакедемонците водили с най-върховно напрежение помежду си; известният Перикъл, пръв в своята държава и по авторитет, и по красноречие, и по мъдрост, когато внезапно станало тъмно след скриването на Слънцето и атиняните били обзети от много голям страх, той, както разказват, обяснил на съгражданите си това, което сам бил научил от Анаксагор36 като негов ученик, че такова нещо става в определен период и е неизбежно всеки път, когато цялата Луна закрие слънчевия диск37; така че макар това да не се случва при всяко новолуние, все пак то може да стане само при новолуние, и то определено. След като изложил всичко чрез разяснения и пресмятания, Перикъл освободил хората от страха; тогава това наистина била нова и непозната научна теория, че положението на Луната в линията между Слънцето и Земята предизвиква затъмнение, явлението пръв забелязал, според преданието, Талес от Милет. А по-късно не е убягнало и от вниманието на нашия Ений; той пише, че в 350 година от основаването на Рим "Нощта и Луната в юнските нони Слънцето закриха". И във връзка с тези случаи съществува толкова точно изчисление, че от деня, означен у Ений и във "Великите летописи"38, са пресметнати предишните слънчеви затъмнения чак до онова, което е станало в юлските нони по време на царуването на Ромул; тогава в този мрак той умрял всъщност от естествена човешка смърт, но се говори, че доблестта му го въздигнала към небето. [(26) Tum Tubero: 'videsne, Africane, quod paulo ante secus tibi videbatur, doc (*****)(Scipio) lis, quae videant ceteri. quid porro aut praeclarum putet in rebus humanis, qui haec deorum regna perspexerit, aut diuturnum, qui cognoverit quid sit aeternum, aut gloriosum, qui viderit quam parva sit terra, primum universa, deinde ea pars eius quam homines incolant, quamque nos in exigua eius parte adfixi, plurimis ignotissimi gentibus, speremus tamen nostrum nomen volitare et vagari latissime?   ХVII.26. ТУБЕРОН: Виждаш ли, Африкански, че преди малко на теб ти се струваше иначе... СЦИПИОН:... да виждаш останалите. От друга страна, какво в човешкото би сметнал за прекрасно онзи, който е разгледал тези царства на боговете39, или за дълговечно онзи, който е познал вечното, или за славно онзи, който е видял колко малка е Земята, първо цялата, после тази част от нея, обитавана от хората и по която ние, заселилите се на незначителна площ и непознатите на повечето народи, все пак храним надежда, че [(27) agros vero et aedificia et pecudes et inmensum argenti pondus atque auri qui bona nec putare nec appellare soleat, quod earum rerum videatur ei levis fructus, exiguus usus, incertus dominatus, saepe etiam taeterrimorum hominum inmensa possessio, quam est hic fortunatus putandus! cui soli vere liceat omnia non Quiritium sed sapientium iure pro suis vindicare, nec civili nexo sed communi lege naturae, quae vetat ullam rem esse cuiusquam, nisi eius qui tractare et uti sciat; qui inperia consulatusque nostros in necessariis, non in expetendis rebus, muneris fungendi gratia subeundos, non praemiorum aut gloriae causa adpetendos putet; qui denique, ut Africanum avum meum scribit Cato solitum esse dicere, possit idem de se praedicare, numquam se plus agere quam nihil cum ageret, numquam minus solum esse quam cum solus esset.   27. нашето име лети и се разнася надлъж и нашир? Всъщност който обикновено не смята и не назовава богатства нивите, постройките, добитъка, огромното количество от сребро и злато, понеже приходът от тях му изглежда малък, ползата - незначителна, собствеността - несигурна, понеже често дори най-долни хора владеят тези неща неограничено, този именно човек трябва да е много щастлив! Комуто единствен в действителност е позволено да претендира всичко това за свое не според квиритското40, а според правото на мъдрите хора и не по силата на гражданската обвързаност, а по силата на всеобщия естествен закон, забраняващ притежаването на вещи всекиму, освен на този, който знае да ги управлява и използва; още който смята, че нашите висши военни и граждански постове трябва да бъдат заемани за изпълнение на дълга в случай на трудни обстоятелства, а не за постигане на състояние, те не трябва да бъдат цел заради наградите или славата41; който най-сетне може да каже за себе си същото, което моят дядо Африкански, по свидетелството на Катон, имал обичай да казва, че той никога не върши повече, отколкото когато не върши нищо и че никога не е по-малко сам, отколкото когато е сам. [(28) quis enim putare vere potest, plus egisse Dionysium tum cum omnia moliendo eripuerit civibus suis libertatem, quam eius civem Archimedem cum istam ipsam sphaeram, nihil cum agere videretur, de qua modo dicebatur effecerit? quis autem non magis solos esse, qui in foro turbaque quicum conloqui libeat non habeant, quam qui nullo arbitro vel secum ipsi loquantur, vel quasi doctissimorum hominum in concilio adsint, cum eorum inventis scriptisque se oblectent? quis vero divitiorem quemquam putet quam eum cui nihil desit quod quidem natura desideret, aut potentiorem quam illum qui omnia quae expetat consequatur, aut beatiorem quam qui sit omni perturbatione animi liberatus, aut firmiore fortuna quam qui ea possideat quae secum ut aiunt vel e naufragio possit ecferre? quod autem imperium, qui magistratus, quod regnum potest esse praestantius, quam despicientem omnia humana et inferiora sapientia ducentem nihil umquam nisi sempiternum et divinum animo volutare? cui persuasum sit appellari ceteros homines,esse solos eos qui essent politi propriis humanitatis artibus?   28. Впрочем кой може наистина да смята, че когато с премахването на всякакви права Дионисий42 отнел свободата на гражданите си, тогава той е извършил повече, отколкото когато неговият съгражданин Архимед изработил тази сфера, за която стана дума, макар да изглеждало, че нищо не върши? А кой смята, че хората, които нямат на форума и сред тълпата никого, с когото биха желали да си поговорят, не са по-самотни, отколкото тези, които без никакъв слушател разговарят сами със себе си или сякаш се намират в събранието на най-учени хора, наслаждавайки се на техните открития и съчинения? Кой собствено смята, че има по-богат от този, който не е лишен от нищо, каквото би пожелала неговата природа, или има някой по-могъщ от онзи, който успява в исканията си, или има някой по-блажен от освободения от всяко душевно безпокойство, или има някой с по-сигурно състояние от притежаващия толкова, колкото би могъл да отнесе, както казват, дори и след корабокрушение43? И какъв империум44, какви магистратури, каква царска власт може да бъде предпочетена пред това да презираш всичко човешко и считайки го за по-малоценно от мъдростта, да не разсъждаваш никога за нищо освен за вечното и божественото? Този човек, макар да е съгласен останалите да се назовават хора, счита за такива единствено образованите в областта на науките, присъщи на изтънчения дух; [(29) ut mihi Platonis illud, seu quis dixit alius, perelegans esse videatur: quem cum ex alto ignotas ad terras tempestas et in desertum litus detulisset, timentibus ceteris propter ignorationem locorum, animadvertisse dicunt in arena geometricas formas quasdam esse descriptas; quas ut vidisset, exclamavisse ut bono essent animo; videre enim se hominum vestigia; quae videlicet ille non ex agri consitura quam cernebat, sed ex doctrinae indiciis interpretabatur. quam ob rem Tubero semper mihi et doctrina et eruditi homines et tua ista studia placuerunt.'   29. Така че известните думи на Платон (а може и някой друг да ги е казал) ми изглеждат твърде точни: след като буря в открито море го отнесла към непозната земя и пустинен бряг, разказват, че когато другите спътници се изплашили поради неизвестното място, той забелязал върху пясъка начертани някакви геометрични фигури; като ги видял, извикал на спътниците си да не се безпокоят, понеже това били следи от хора; той явно ги изтълкувал така не защото се забелязвали обработени посеви, а защото фигурите били знаци на ученост. Ето откъде, Туберон, винаги са ми доставяли удоволствие философията, учените хора и тези твои занимания. [(30) Tum Laelius: 'non audeo quidem' inquit 'ad ista Scipio dicere, neque tam te aut Philum aut Manilium (*****) (Laelius) in ipsius paterno genere fuit noster ille amicus, dignus huic ad imitandum, 'Egregie cordatus homo, catus Aelius Sextus' qui 'egregie cordatus' et 'catus' fuit et ab Ennio dictus est, non quod ea quaerebat quae numquam inveniret, sed quod ea respondebat quae eos qui quaesissent et cura et negotio solverent, cuique contra Galli studia disputanti in ore semper erat ille de Iphigenia Achilles: 'Astrologorum signa in caelo—quid sit observationis, Cum capra aut nepa aut exoritur nomen aliquod beluarum—, Quod est ante pedes nemo spectat, caeli scrutantur plagas.' atque idem—multum enim illum audiebam et libenter—Zethum illum Pacuvi nimis inimicam doctrinae esse dicebat; magis eum delectabat Neoptolemus Ennii, qui se ait 'philosophari velle, sed paucis; nam omnino haud placere'. quodsi studia Graecorum vos tanto opere delectant, sunt alia liberiora et transfusa latius, quae vel ad usum vitae vel etiam ad ipsam rem publicam conferre possumus. istae quidem artes, si modo aliquid, <id> valent, ut paulum acuant et tamquam inritent ingenia puerorum, quo facilius possint maiora discere.'   ХVIII.30. ЛЕЛИЙ: Аз всъщност не се решавам, Сципион, при тези неща да кажа, че нито ти или Фил, или Манилий толкова... към неговия род, по бащина линия, принадлежеше познатият наш приятел, достоен за негов образец, "Човек изключително разумен - талантливият Елий Секст"45, когото Ений е нарекъл "изключително разумен и талантлив човек" не защото той търсеше това, което никога не намираше, а защото неговите правни съвети, искани от хората, ги освобождаваха от грижа и затруднения и когато възразяваше против заниманията на Гал, на устата му бяха винаги известните думи на Ахил от "Ифигения": "Какво наблюдение се прави на знаците астрологически в небето, когато Козата или Скорпионът или друго някое животно се появява! Пред краката което е, никой не гледа, разследват се зоните небесни46." Същият този човек (аз наистина го слушах много и с охота) казваше, че Зет на Пакувий47 е настроен твърде враждебно към философията; Неоптолем на Ений48 му доставяше повече удоволствие с думите: "Да философствам желая, но малко, понеже това никак не ми допада." Затова, ако философските учения на гърците ви доставят твърде голямо удоволствие, то има и други по-човешки и по-разпространени, които можем да използваме било за нашия личен живот, било за нашата държава. А вашите науки, ако те имат някакво значение, то е да изострят малко и като че ли да подбуждат детските духове, за да изучават по-лесно по-важните въпроси49. [(31) Tum Tubero: 'non dissentio a te, Laeli, sed quaero quae tu esse maiora intellegas. (Laelius) dicam mehercule et contemnar a te fortasse, cum tu ista caelestia de Scipione quaesieris, ego autem haec quae videntur ante oculos esse magis putem quaerenda. quid enim mihi L. Pauli nepos, hoc avunculo, nobilissima in familia atque in hac tam clara re publica natus, quaerit quo modo duo soles visi sint, non quaerit cur in una re publica duo senatus et duo paene iam populi sint? nam ut videtis mors Tiberii Gracchi et iam ante tota illius ratio tribunatus divisit populum unum in duas partis; obtrectatores autem et invidi Scipionis, initiis factis a P. Crasso et Appio Claudio, tenent nihilo minus illis mortuis senatus alteram partem, dissidentem a vobis auctore Metello et P. Mucio, neque hunc qui unus potest, concitatis sociis et nomine Latino, foederibus violatis, triumviris seditiosissimis aliquid cotidie novi molientibus, bonis viris locupletibus perturbatis, his tam periculosis rebus subvenire patiuntur.   ХIХ.31. ТУБЕРОН: Съгласен съм с теб, Лелий, но нека попитам, кои въпроси според тебе са по-важни? ЛЕЛИЙ: Ще кажа, кълна се в Херкулес, и може би ще ме презираш, понеже ти си попитал Сципион за тези небесни явления, но аз смятам, че трябва да бъде изследвано това, което стои пред очите ни. И тъй защо внукът на Луций Павел, при този тук вуйчо50, от най-знатно семейство и роден в толкова славна държава, пита как са били видени двете слънца, а не пита защо в една държава има два сената и вече почти два народа51? Понеже, както виждате, смъртта на Тиберий Гракх и още преди това цялата негова политика като трибун раздели единния народ на две части; а хулителите и завистниците на Сципион, като се започне от Публий Крас и Апий Клавдий, дори след тяхната смърт, държат една част от сената в несъгласие с вас поради внушенията сега на Метел и Публий Муций и не допускат този тук52, единствен в състояние да окаже помощ в момент, когато са въстанали съюзниците и латините, когато съюзните договори са нарушени, когато всеки ден метежните триумвири53 замислят преврат, когато честните [надеждни] мъже са объркани от тези толкова опасни събития. [(32) quam ob rem si me audietis adulescentes, solem alterum ne metueritis; aut enim nullus esse potest, aut sit sane ut visus est, modo ne sit molestus, aut scire istarum rerum nihil, aut etiamsi maxime sciemus, nec meliores ob eam scientiam nec beatiores esse possumus; senatum vero et populum ut unum habeamus et fieri potest, et permolestum est nisi fit, et secus esse scimus, et videmus si id effectum sit et melius nos esse victuros et beatius.'   32. Поради това, ако вие, младежи, ме слушате, не се плашете от второто слънце; защото то или не може да съществува, или нека съществува, както са го видели някои, стига да не е в тежест; или ние не можем да разберем тези явления, или дори и да знаем много, не може от това знание да станем нито по-добри, нито по-щастливи; но да имаме единен сенат и единен народ - това може да стане и е твърде неприятно, ако то не става, и знаем, че не става, и виждаме, че ако това стане, ще живеем и по-добре, и по-щастливо. [(33) Tum Mucius: 'quid esse igitur censes Laeli discendum nobis, ut istud efficere possimus ipsum quod postulas?' (Laelius) 'eas artis quae efficiant ut usui civitati simus; id enim esse praeclarissimum sapientiae munus maximumque virtutis vel documentum vel officium puto. quam ob rem ut hae feriae nobis ad utilissimos rei publicae sermones potissimum conferantur, Scipionem rogemus, ut explicet quem existimet esse optimum statum civitatis; deinde alia quaeremus. quibus cognitis spero nos ad haec ipsa via perventuros, earumque rerum rationem quae nunc instant explicaturos.'   ХХ.33. МУЦИЙ: И така какво смяташ ти, Лелий, че трябва да изучаваме, та да можем да правим това, което ти изискваш? ЛЕЛИЙ: Тези науки, които ще ни правят полезни за държавата; това според мене е най-прекрасната задача на мъдростта и най-значимата проява и дълг на доблестта. За това да прекараме тези дни на празника предимно в най-полезни разговори за държавата, нека помолим Сципион да ни обясни кое държавно устройство той счита за най-добро. После ще разискваме други въпроси; след тяхното обсъждане ние, вярвам, ще дойдем постепенно до настоящето и ще разкрием смисъла на това, което сега предстои. [(34) Cum id et Philus et Manilius et Mummius admodum adproba<vissent> (*****) nullum est exemplum cui malimus adsimulare rem publicam. (Laelius) 'non solum ob eam causam fieri volui, quod erat aequum de re publica potissimum principem rei publicae dicere, sed etiam quod memineram persaepe te cum Panaetio disserere solitum coram Polybio, duobus Graecis vel peritissimis rerum civilium, multaque colligere ac docere, optimum longe statum civitatis esse eum quem maiores nostri nobis reliquissent. qua in disputatione quoniam tu paratior es, feceris—ut etiam pro his dicam—si de re publica quid sentias explicaris, nobis gratum omnibus.'   ХХI.34. Когато Фил, Манилий и Мумий напълно одобрили... ... Няма образ, на който да сме склонни да оприличим държавата. ... Затова пренеси, ако обичаш, твоята реч от небето при тези тук по-близки неща. ЛЕЛИЙ:... аз пожелах така не само защото беше справедливо да говори за държавата най-влиятелният пръв държавник, но също и защото ти имаше обичая да разговаряш по тези въпроси с Панеций пред Полибий54 (двамата може би най-опитни гърци по въпросите на държавата) и ти, вземайки предвид много неща, учеше, че най-добрият държавен строй е този, който нашите предци са ни оставили. Тъй като ти си по-подготвен за такъв разговор, би направил удоволствие на всички нас, нека кажа това и от името на останалите, ако би изложил твоето мнение за държавата. [(35) Tum ille (Scipio): 'non possum equidem dicere me ulla in cogitatione acrius aut diligentius solere versari, quam in ista ipsa quae mihi Laeli a te proponitur. etenim cum in suo quemque opere artificem, qui quidem excellat, nihil aliud cogitare meditari curare videam, nisi quo sit in illo genere melior, ego cum mihi sit unum opus hoc a parentibus maioribusque meis relictum, procuratio atque administratio rei publicae, non me inertiorem esse confitear quam opificem quemquam, si minus in maxima arte quam illi in minimis operae consumpserim?   ХХII.35. СЦИПИОН: Не мога да кажа наистина, че съм свикнал да се отдавам по-пламенно и по-загрижено на други разсъждения, отколкото на тези, за които ти, Лелий, ми говориш. Всъщност когато виждам, че всеки отличен в своя занаят майстор не мисли, не преценява, не се грижи за нищо друго освен да бъде по-добър в съответния вид дейност, и след като на мен моите родители и предците ми оставиха този единствен занаят - грижата и управлението на държавата, няма ли да призная, че аз съм по-бездеен от всеки един майстор, ако съм употребил по-малко труд в най-важното изкуство, отколкото са употребили майсторите в най-незначителните дейности? [(36) sed neque iis contentus sum quae de ista consultatione scripta nobis summi ex Graecia sapientissimique homines reliquerunt, neque ea quae mihi videntur anteferre illis audeo. quam ob rem peto a vobis ut me sic audiatis: neque ut omnino expertem Graecarum rerum, neque ut eas nostris in hoc praesertim genere anteponentem, sed ut unum e togatis patris diligentia non inliberaliter institutum, studioque discendi a pueritia incensum, usu tamen et domesticis praeceptis multo magis eruditum quam litteris.'   36. Впрочем аз не съм удовлетворен от съчиненията по този въпрос, оставени от най-видните и най-мъдрите хора на Гърция, нито пък се осмелявам да поставя своите възгледи по-високо от техните. Затова аз ви моля да ме слушате не като човек, който е съвсем чужд на гръцките теории, нито като такъв, който ги предпочита пред нашите - особено по този въпрос, но като гражданин, който, ако и да е получил широки познания благодарение на бащината грижа и още като дете да е запален с огъня на учението, все пак се е образовал много повече от опита си и от семейните уроци, отколкото от книгите. [ (37) Hic Philus: 'non hercule' inquit 'Scipio dubito, quin tibi ingenio praestiterit nemo, usuque idem in re publica rerum maximarum facile omnis viceris, quibus autem studiis semper fueris tenemus. quam ob rem si ut dicis animum quoque contulisti in istam rationem et quasi artem, habeo maximam gratiam Laelio; spero enim multo uberiora fore quae a te dicentur, quam illa quae a Graecis nobis scripta sunt omnia.' tum ille (Scipio) 'permagnam tu quidem expectationem, quod onus est ei qui magnis de rebus dicturus est gravissimum, inponis orationi meae.' Et Philus: 'quamvis sit magna, tamen eam vinces ut soles; neque enim est periculum ne te 'e re publica disserentem deficiat oratio.'   ХХIII.37. ФИЛ: Кълна се в Херкулес, Сципион, но се съмнявам, че никой не е могъл да те превъзхожда по ум, че по опит си бил пръв в най-важните държавни дела; знаем и на какви занимания винаги си се посвещавал. Затова ако ти, както казваш, си насочил също и мисълта си в тази област и почти изкуство, то аз съм много благодарен на Лелий; надявам се, че казаното от теб ще бъде много по-обстойно от всичко, което гърците са написали. СЦИПИОН: Да, ти очакваш много от моите думи, защото този, който ще говори за важни неща, носи особено тежък товар. ФИЛ: Макар да е много, ти ще го преодолееш както обикновено; няма опасност красноречието ти да те напусне, щом заговориш за държавата. [(38) Hic Scipio: 'faciam quod vultis ut potero, et ingrediar in disputationem ea lege, qua credo omnibus in rebus disserendis utendam esse si errorem velis tollere, ut eius rei de qua quaeretur si nomen quod sit conveniat, explicetur quid declaretur eo nomine; quod si convenerit, tum demum decebit ingredi in sermonem; numquam enim quale sit illud de quo disputabitur intellegi poterit, nisi quod sit fuerit intellectum prius. quare quoniam de re publica quaerimus, hoc primum videamus quid sit id ipsum quod quaerimus.' cum adprobavisset Laelius, 'nec vero' inquit Africanus 'ita disseram de re tam inlustri tamque nota, ut ad illa elementa revolvar quibus uti docti homines his in rebus solent, ut a prima congressione maris et feminae, deinde a progenie et cognatione ordiar, verbisque quid sit et quot modis quidque dicatur definiam saepius; apud prudentes enim homines et in maxima re publica summa cum gloria belli domique versatos cum loquar, non committam ut sit inlustrior illa ipsa res de qua disputem, quam oratio mea; nec enim hoc suscepi ut tamquam magister persequerer omnia, neque hoc polliceor me effecturum ut ne qua particula in hoc sermone praetermissa sit.' tum Laelius: 'ego vero istud ipsum genus orationis quod polliceris expecto.'   ХХIV.38. СЦИПИОН: Ще изпълня желанието ви според моите възможности и ще пристъпя към разсъжденията в такъв порядък, какъвто смятам, че трябва да се спазва при разискването на всякакви теми, ако искаш да избегнеш грешки; т. е. в случай че има съгласие по наименованието на разисквания предмет, да се обясни какво означава това наименование; ако и по този въпрос е постигнато разбиране, тогава вече следва да се пристъпи към беседата; защото, ако дискутираният предмет не е бил разбран предварително какво представлява, никога няма да се разбере по-нататък. Поради това, тъй като ние разискваме за държавата, нека видим най-напред какво означава самият предмет на нашите разсъждения. След като Лелий изразил одобрение, Африкански казал: Аз всъщност няма да говоря по тази толкова ясна и толкова позната тема така, че да се върна чак до онова начало, откъдето учените хора обикновено тръгват при подобни случаи, а именно от първата среща на мъжа с жената, после да мина към създаването на родовете и да определям всяко понятие и по колко начина то се изразява; тъй като ще говоря пред хора умни и участвали най-славно във военните дела и вътрешната политика на най-голямата държава, не ще допусна самият предмет на разговора ни да бъде по-малко ясен от моята беседа; разбира се, не съм се наел да проследя всичко подобно на школски учител, нито пък обещавам, че в този разговор няма да бъде пропусната и най-малка подробност ЛЕЛИЙ: Аз наистина очаквам точно такава беседа, каквато ти ни обещаваш. [(39) Est igitur, inquit Africanus, res publica res populi, populus autem non omnis hominum coetus quoquo modo congregatus, sed coetus multitudinis iuris consensu et utilitatis communione sociatus. eius autem prima causa coeundi est non tam inbecillitas quam naturalis quaedam hominum quasi congregatio; non est enim singulare nec solivagum genus hoc, sed ita generatum ut ne in omnium quidem rerum affluen<tia> (*****) idque ipsa natura non invitaret solum sed etiam cogeret.   ХХV.39. СЦИПИОН: И тъй държава ще рече "достояние на народа"55, а народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси. Първопричината за такова обединяване е не толкова слабостта, колкото някакво природно като че ли събиране на хората; понеже човекът не е уединяващо се и самотно бродещо същество, а е създаден така, че дори и при изобилие от всякакви неща да не... [(40) ***   40. Скоро разпръснатото и скитащото се множество благодарение на съгласието се превърнало в държавна общност. Търсели да узнаят произхода и различните причини за основаването на един град. Едни говорели, че хората, които били правени най-напред от пръст, когато се скитали по горите и полетата и не били свързани помежду си чрез никаква реч и закон, а за легло имали листата и тревата, за домове - пещерите и дупките, че те именно ставали плячка на зверовете и по-силните животни: че тези, които, макар и раздрани, побягвали и виждали разкъсването на близките си, разбирайки опасността, дотичвали при други хора, молели ги за помощ и отначало им обяснявали своето желание със знаци, а после започнали да се опитват с глас; и че създавайки название на всеки отделен предмет, те постепенно усъвършенствали начина на говорене; но тъй като виждали, че и многото хора не са защитени от зверовете, започнали да съграждат и укрепления, за да имат сигурна почивка през нощта и за да спират нападенията на животните чрез валове, а не в ръкопашен бой... На други пък тези обяснения, каквито и да били, изглеждали глупави и те казвали, че не разкъсванията от животните са били причина за обединяването на хората, а по-скоро самата им човешка природа; че хората са се обединили, понеже природата на човека избягва усамотението и се стреми към свързване и общност. (Лактанций, inst.div. , VI, 10, 13-15, 18) [(41) (Scipio) <quae>dam quasi semina, neque reliquarum virtutum nec ipsius rei publicae reperiatur ulla institutio. hi coetus igitur hac de qua eui causa instituti, sedem primum certo loco domiciliorum causa constituerunt; quam cum locis manuque saepsissent, eius modi coniunctionem tectorum oppidum vel urbem appellaverunt, delubris distinctam spatiisque communibus. omnis ergo populus, qui est talis coetus multitudinis qualem eui, omnis civitas, quae est constitutio populi, omnis res publica, quae ut dixi populi res est, consilio quodam regenda est, ut diuturna sit. id autem consilium primum semper ad eam causam referendum est quae causa genuit civitatem.   ХХVI.41. ...някакви като че ли семена... не би се създала почва за останалите добродетели, нито за самата държава. И така тези обединения, създадени по причината, за която ви говорих, най-напред решили въпроса за местоживеенето си в определени зони; след като укрепили местността по естествен и изкуствен начин, те нарекли така събраните жилища крепост или град, в който тук-там се намирали светилища и обществени места. Следователно всеки народ, който представлява такова обединение от много хора, каквото ви изложих, всяка държавна общност, която означава организация на народа, всяка държава, която, както казах, означава "достояние на народа", трябва да бъде управлявана от някакъв съвет, за да просъществува дълго време. А първият съвет трябва да се свърже с тази причина, която е породила и държавната общност. [(42) deinde aut uni tribuendum est, aut delectis quibusdam, aut suscipiendum est multitudini atque omnibus. quare cum penes unum est omnium summa rerum, regem illum unum vocamus, et regnum eius rei publicae statum. cum autem est penes delectos, tum illa civitas optimatium arbitrio regi dicitur. illa autem est civitas popularis—sic enim appellant -, in qua in populo sunt omnia. atque horum trium generum quodvis, si teneat illud vinculum quod primum homines inter se rei publicae societate devinxit, non perfectum illud quidem neque mea sententia optimum, sed tolerabile tamen, et aliud <ut> alio possit esse praestantius. nam vel rex aequus ac sapiens, vel delecti ac principes cives, vel ipse populus, quamquam id est minime probandum, tamen nullis interiectis iniquitatibus aut cupiditatibus posse videtur aliquo esse non incerto statu.   42. После станало необходимо този съвет да бъде или едноличен, или да е съставен от неколцина избрани, или да представлява цялото множество и всички хора. Затова, когато върховната власт е у един, него наричаме цар, а такова държавно устройство - царска власт; когато обаче властта се намира в ръцете на неколцина избрани, тогава се казва, че такава държава има аристократическо управление; а народна държава (понеже така я наричат) е онази, при която всичко е в ръцете на народа56. Който и да е от тези три вида държави - ако би запазил онази връзка, която първа е обвързала хората помежду им в държавна общност - в действителност не е съвършен и според мен няма най-добър, но все пак всеки от тези видове е поносим, въпреки че е допустимо един да превъзхожда друг. Защото изглежда възможно било справедливият и умен цар, било неколцината избрани първенци, било самият народ (макар последното да заслужава най-малко одобрение) да имат известно стабилно положение, в случай че не се намесят беззаконието и пристрастията. [(43) Sed et in regnis nimis expertes sunt ceteri communis iuris et consilii, et in optimatium dominatu vix particeps libertatis potest esse multitudo, cum omni consilio communi ac potestate careat, et cum omnia per populum geruntur quamvis iustum atque moderatum, tamen ipsa aequabilitas est iniqua, cum habet nullos gradus dignitatis. itaque si Cyrus ille Perses iustissimus fuit sapientissimusque rex, tamen mihi populi res—ea enim est ut dixi antea publica—non maxime expetenda fuisse illa videtur, cum regeretur unius nutu (Text zerstцrt) ac modo; si Massilienses nostri clientes per delectos et principes cives summa iustitia reguntur, inest tamen in ea condicione populi similitudo quaedam servitutis; si Athenienses quibusdam temporibus sublato Areopago nihil nisi populi scitis ac decretis agebant, quoniam distinctos dignitatis gradus non habebant, non tenebat ornatum suum civitas.   ХХVII.43. И при властта на царя останалите хора са напълно изключени от всеобщ правен ред и решения, и при аристократическата власт множеството мъчно може да се ползва от свободата, тъй като е лишено от съвместно участие в решенията и властта, и когато всичко се ръководи от народа, макар да е законосъобразно и умерено, все пак самото изравняване не е справедливо, след като няма никакви степени в общественото положение. И тъй, ако известният персиец Кир е бил най-справедливият и най-мъдрият цар, струва ми се, че такова "достояние на народа" (защото, както казах преди, държавата е "народно достояние") най-малко трябва да е било желано, тъй като се ръководи от жеста и волята на един човек; ако жителите на Масилия, нашите васали, се ръководят от избраните и първите граждани с най-голяма справедливост, все пак такова положение на народа граничи с известно подчинение; ако през определен период след премахването на ареопага атиняните живяха само съобразно с решенията и постановленията на народа, то понеже нямаха степенуване в общественото положение, държавата им нямаше свой блясък. [(44) Atque hoc loquor de tribus his generibus rerum publicarum non turbatis atque permixtis, sed suum statum tenentibus. quae genera primum sunt in iis singula vitiis quae ante dixi, deinde habent perniciosa alia vitia; nullum est enim genus illarum rerum publicarum, quod non habeat iter ad finitimum quoddam malum praeceps ac lubricum. nam illi regi, ut eum potissimum nominem, tolerabili aut si voltis etiam amabili Cyro subest ad inmutandi animi licentiam crudelissimus ille Phalaris, cuius in similitudinem dominatus unius proclivi cursu et facile delabitur. illi autem Massiliensium paucorum et principum administrationi civitatis finitimus est qui fuit quodam tempore apud Athenienses triginta <virorum illorum> consensus et factio. iam Atheniensium populi potestatem omnium rerum ipsi, ne alios requiramus, ad furorem multitudinis licentiamque conversam pesti (*****)   ХХVIII. 44. Това, което ви говоря за трите вида държавно устройство, важи, когато те не са разстроени и смесени, а запазват характерната си уредба. Всеки един от тези видове, първо, има пороците, за които говорих вече, второ, и трите имат твърде опасни други недостатъци; понеже няма от споменатите политически режими такъв, който да не полита и да не се хлъзга към някакъв злощастен край. Така към известния поносим или, ако щете, дори достоен за обичане цар Кир (нека назовем най-вече него) заради необузданите отклонения на духа му се доближава прочутият с жестокостта си Фаларид57, подобно на чиято власт единовластието пада леко надолу. А на познатата ни държавна власт в ръцете на неколцината масилийски първенци е близка тази, която имаше някога в Атина сговорът и групировката на тридесетте мъже. Още самите атиняни, за да не търсим други, [са показали] как властта на народа върху всички блага се превърнала в безумие и гибелен произвол на тълпата... [(45) (Scipio) 'taeterrimus, et ex hac vel optimatium vel factiosa tyrannica illa vel regia vel etiam persaepe popularis, itemque ex ea genus aliquod ecflorescere ex illis quae ante dixi solet, mirique sunt orbes et quasi circuitus in rebus publicis commutationum et vicissitudinum; quos cum cognosse sapientis est, tum vero prospicere inpendentis, in gubernanda re publica moderantem cursum atque in sua potestate retinentem, magni cuiusdam civis et divini paene est viri. itaque quartum quoddam genus rei publicae maxime probandum esse sentio, quod est ex his quae prima dixi moderatum et permixtum tribus.'   ХХIХ.45. ...най-лош и тази власт [се превръща] било във власт на оптиматите58 или на групировка от тирани, било в царска власт, било дори твърде често във власт на народа и така от установената власт обикновено възниква някой друг вид от управленията, за които ви говорих, и удивителни са кръговете и като че ли кръговратите на промените и редуването в държавните уредби. Както познаването на тези промени е задача на мъдреца, така на всеки велик гражданин и човек с почти божествен ум е задължение да предвижда надвисващите промени в управлението на държавата, осигурявайки тяхното умерено протичане и овладяване. И тъй мисля, че заслужава най-голямо одобрение един четвърти вид държава, която представлява нещо средно и смесено от тези три вида, за които ви говорих отначало. [(46) Hic Laelius: 'scio tibi ita placere Africane: saepe enim ex te audivi; sed tamen, nisi molestum est, ex tribus istis modis rerum publicarum velim scire quod optimum iudices. nam vel profuerit aliquid ad cog (*****)   ХХХ. 46. ЛЕЛИЙ: Зная, че твоето мнение, Африкански, е такова; често наистина съм го чувал от тебе; но въпреки това, ако, разбира се, не ти е досадно, аз бих искал да узная от тези трите вида държавно устройство кой според теб е най-добър. Понеже би било от някаква полза даже за... [(47) (Scipio) 'et talis est quaeque res publica, qualis eius aut natura aut voluntas qui illam regit. itaque nulla alia in civitate, nisi in qua populi potestas summa est, ullum domicilium libertas habet; qua quidem certe nihil potest esse dulcius, et quae si aequa non est ne libertas quidem est. qui autem aequa potest esse—omitto dicere in regno, ubi ne obscura quidem est aut dubia servitus, sed in istis civitatibus in quibus verbo sunt liberi omnes? ferunt enim suffragia, mandant inperia magistratus, ambiuntur, rogantur, sed ea dant [magis] quae etiamsi nolint danda sint, et quae ipsi non habent unde ali petunt;sunt enim expertes imperii, consilii publici, iudicii delectorum iudicum, quae familiarum vetustatibus aut pecuniis ponderantur. in libero autem populo, ut Rhodi, ut Athenis, nemo est civium qui (*****)   ХХХI. 47. ... и всяка държава е такава, каквато е природата или намерението на този, който я управлява. И така в никоя друга държава свободата не може да живее освен в тази, където цялата власт принадлежи на народа; и нищо не е по-сладко от свободата, а в случай, че не е еднаква за всички, то тя не съществува. Но как може тя да бъде еднаква за всички - не говоря за царската държава, в която робството е съвсем очевидно - но в тези държави, където номинално всички са свободни? Там гражданите участват в изборите, предоставят военната власт и магистратурите, биват предварително подготвяни за изборите, правят се допитвания, но те дават което би трябвало да дават, ако и да не желаят, и самите те нямат това, което кандидатите търсят от тях; понеже те са изключени от военната власт, от сената, от състава на избраните съдии59, т. е. от всичко, за което имат значение парите или произходът от древен род. А сред свободния народ, например родосците, атиняните, няма гражданин, който... [(48) (Scipio) <po>pulo aliquis unus pluresve divitiores opulentioresque extitissent, tum ex eorum fastidio et superbia nata esse commemorant, cedentibus ignavis et inbecillis et adrogantiae divitum succumbentibus. si vero ius suum populi teneant, negant quicquam esse praestantius, liberius, beatius, quippe qui domini sint legum, iudiciorum, belli, pacis, foederum, capitis unius cuiusque, pecuniae. hanc unam rite rem publicam, id est rem populi, appellari putant. itaque et a regum et a patrum dominatione solere in libertatem rem populi vindicari, non ex liberis populis reges requiri aut potestatem atque opes optimatium.   XXXII.48 ... след като са се появили от народа един или повече по-богати и по-силни казват60, че от тяхната преситеност тогава се родило и високомерието им, тъй като малодушните и слабите хора отстъпват и се подчиняват пред самонадеяността на богатите. Но ако народът би запазил правата си, казват, че това е най-доброто, самата свобода, самото благоденствие, понеже народът се разпорежда със законите, съдилищата, войната и мира, съюзните договори, правата на гражданите и тяхното имущество. Такова състояние единствено смятат, че справедливо се нарича държава, т. е. "народно достояние"; че "народното достояние" обикновено е освободено от властта на царете и на силните, че свободните народи не търсят нито царе, нито властта или силата на оптиматите. [(49) et vero negant oportere indomiti populi vitio genus hoc totum liberi populi repudiari: concordi populo et omnia referente ad incolumitatem et ad libertatem suam nihil esse inmutabilius, nihil firmius; facillimam autem in ea re publica esse posse concordiam, in qua idem conducat omnibus; ex utilitatis varietatibus, cum aliis aliud expediat, nasci discordias; itaque cum patres rerum potirentur, numquam constitisse civitatis statum; multo iam id in regnis minus, quorum, ut ait Ennius, 'nulla [regni] sancta societas nec fides est.' quare cum lex sit civilis societatis vinculum, ius autem legis aequale, quo iure societas civium teneri potest, cum par non sit condicio civium? si enim pecunias aequari non placet, si ingenia omnium paria esse non possunt, iura certe paria debent esse eorum inter se qui sunt cives in eadem re publica. quid est enim civitas nisi iuris societas civium? (*****)   49. И всъщност твърдят, че независимо от бедите, свързани с необуздаността на народа, този вид свобода на народа не трябва да се отхвърля изцяло; че няма нищо по-постоянно, нищо по-здраво от народ, който е единен и който свързва всичко със своята цялост и свобода; но че единство се постига най-лесно в тази държава, в която за всички е полезно едно и също нещо; че когато за едни е полезно едно, а за други - друго, то разнообразието в интересите поражда разединението; и затова, когато силните са заграбвали властта, никога държавният строй не е бил стабилен; още по-малко за царската власт, при която, както казва Ений, "няма святост никаква общност, никакво доверие". Затова, когато законът е свързващото звено на държавната общност, а разпоредбите на закона - еднакви за всички, с какво право може да се държи държавната общност, след като положението на гражданите не е еднакво? И така ако хората не искат имущественото състояние да бъде еднакво, ако техните умове не могат да бъдат еднакви, то правата на гражданите от една и съща държава помежду им трябва да бъдат равни. В действителност какво представлява държавната общност, ако не общност на правото?... [(50) (Scipio) ceteras vero res publicas ne appellandas quidem putant iis nominibus quibus illae sese appellari velint. cur enim regem appellem Iovis optimi nomine hominem dominandi cupidum aut imperii singularis, populo oppresso dominantem, non tyrannum potius? tam enim esse clemens tyrannus quam rex inportunus potest: ut hoc populorum intersit utrum comi domino an aspero serviant; quin serviant quidem fieri non potest. quo autem modo adsequi poterat Lacedaemo illa tum, cum praestare putabatur disciplina rei publicae, ut bonis uteretur iustisque regibus, cum esset habendus rex quicumque genere regio natus esset? nam optimatis quidem quis ferat, qui non populi concessu sed suis comitiis hoc sibi nomen adrogaverunt? qui enim iudicatur iste optimus? doctrina artibus studiis, audio: quando? (*****)   ХХХIII.50. А останалите държави смятат, че дори не трябва да бъдат наричани с тези имена, с които те биха желали да се наричат. Защо да наричам цар - с името на Юпитер Всеблаг -човека, който е жаден за господство или неограничени пълномощия, който властва над потиснат народ, а да не го наричам тиран? Всъщност тиранът може да бъде толкова милостив, колкото царят жесток; така че за народа е важно дали робува на милостив, или на жесток господар; а да не робува, това не може да стане. Но как Лакедемон, прославен в онова време, когато се считал за образец на държавно устройство, е можел да се сдобива с добри и справедливи царе, макар да е било задължително да се избира за цар само човек с царски произход? Впрочем кой би търпял оптиматите, които са си приписали това име не според съгласието на народа, а чрез своите събрания? Как оптиматът бива оценяван като най-добър61? По учеността, по способностите, по стремежите... [(51) (Scipio) Si fortuito id faciet, tam cito evertetur quam navis, si e vectoribus sorte ductus ad gubernacula accesserit. quodsi liber populus deliget quibus se committat, deligetque si modo salvus esse vult optimum quemque, certe in optimorum consiliis posita est civitatium salus, praesertim cum hoc natura tulerit, non solum ut summi virtute et animo praeesse inbecillioribus, sed ut hi etiam parere summis velint. verum hunc optimum statum pravis hominum opinionibus eversum esse dicunt, qui ignoratione virtutis, quae cum in paucis est tum a paucis iudicatur et cernitur, opulentos homines et copiosos, tum genere nobili natos esse optimos putant. hoc errore vulgi cum rem publicam opes paucorum, non virtutes tenere coeperunt, nomen illi principes optimatium mordicus tenent, re autem carent eo nomine. nam divitiae, nomen, opes vacuae consilio et vivendi atque aliis imperandi modo dedecoris plenae sunt et insolentis superbiae, nec ulla deformior species est civitatis quam illa in qua opulentissimi optimi putantur.   ХХХIV.51 ... ако случайността управлява [държавата], то тя ще се обърне толкова бързо, колкото корабът, ако за управлението му бъде избран чрез жребий един от пасажерите. Затова, ако свободният народ избере хората, на които да повери себе си - а той ще избере отлични граждани само ако желае да живее в благополучие - то благото на държавата без съмнение се залага в мъдростта на най-добрите граждани, особено понеже природата е въвела това, че не само най-доблестните и най-силните да стоят пред по-слабите, но дори и слабите да желаят да се подчиняват на висшестоящите. Но това най-добро според тях държавно устройство е било разрушено поради неправилните схващания на хората, които, не разбирайки доблестта (нея малцина притежават и малцина я оценяват и виждат), мислят, че богатите и състоятелните, също и тези със знатен произход са най-добрите. Когато поради това заблуждение на тълпата държавата започне да се управлява от богатствата на неколцина, а не от доблестта, тогава онези първенци задържат с всички сили името оптимати, но в действителност то не им принадлежи. Прочее богатството, знатността, влиянието, когато са лишени от мъдрост и способност за живот и власт над други хора, служат само за безчестност и прекомерна гордост и няма по-уродливо държавно устройство от това, при което най-богатите се считат за най-доблестните. [(52) virtute vero gubernante rem publicam, quid potest esse praeclarius? cum is qui inperat aliis servit ipse nulli cupiditati, cum quas ad res civis instituit et vocat, eas omnis conplexus est ipse, nec leges inponit populo quibus ipse non pareat, sed suam vitam ut legem praefert suis civibus. qui si unus satis omnia consequi posset, nihil opus esset pluribus; si universi videre optimum et in eo consentire possent, nemo delectos principes quaereret. difficultas ineundi consilii rem a rege ad plures, error et temeritas populorum a multitudine ad paucos transtulit. sic inter <in>firmitatem unius temeritatemque multorum medium optimates possederunt locum, quo nihil potest esse moderatius; quibus rem publicam tuentibus beatissimos esse populos necesse est, vacuos omni cura et cogitatione, aliis permisso otio suo, quibus id tuendum est neque committendum ut sua commoda populus neglegi a principibus putet.   52. А има ли нещо по-прекрасно от това държавата да се управлява от доблестта? Когато този, който властва над другите, сам не робува на никаква страст, когато цял е проникнат от това, което гражданинът постановява и призовава, и не налага на народа закони, на които сам не би се подчинил, а собствения си живот привежда като закон за съгражданите си. Ако можеше един такъв човек да постигне всичко това, то нямаше да има нужда от повече хора в управлението; ако всички можеха да виждат и да са единодушни за най-доброто, никой нямаше да търси избрани първенци. Трудността за приемане на решения станала причина за превръщането на едноличната власт на царя във власт на повече лица, заблужденията и безразсъдството на народа пък предизвикали преминаването на властта от множеството в ръцете на малцина. Така между слабостта на единия човек и безразсъдството на многото хора оптиматите заели средно положение, от която форма на управление няма по-умерена; когато те се грижат за държавата, народът естествено благоденства, свободен от всяка грижа и мисъл, след като е поверил своето спокойствие на други, които са длъжни да го пазят и да не допускат той да смята, че интересите му биват пренебрегвани от първенците. [(53) nam aequabilitas quidem iuris, quam amplexantur liberi populi, neque servari potest—ipsi enim populi, quamvis soluti ecfrenatique sint, praecipue multis multa tribuunt, et est in ipsis magnus dilectus hominum et dignitatum -, eaque quae appellatur aequabilitas iniquissima est: cum enim par habetur honos summis et infimis, qui sint in omni populo necesse est, ipsa aequitas iniquissima est; quod in iis civitatibus quae ab optimis reguntur accidere non potest. haec fere Laeli et quaedam eiusdem generis ab iis qui eam formam rei publicae maxime laudant disputari solent.'   53. Впрочем равноправието, което свободните народи прегръщат, не може да се съблюдава (понеже самите народи, макар да са свободни и необвързани, предоставят много пълномощия на твърде много лица и сред самите тях съществува-голям подбор на хората и тяхното обществено положение) и това така наречено равенство се явява несправедливо. Защото, когато се отдава еднаква почит на най-високостоящите и на най-нискостоящите - те естествено съществуват у всеки народ - самото това уеднаквяване е несправедливо, такова нещо не може да се случи в държавите, които се управляват от най-добрите. Това почти и някои други подобни неща, Лелий, обикновено се говорят от хората, които твърде много възхваляват тази форма на държавен строй. [(54) Tum Laelius: 'quid tu' inquit 'Scipio? e tribus istis quod maxime probas?' (Scipio) recte quaeris quod maxime e tribus, quoniam eorum nullum ipsum per se separatim probo, anteponoque singulis illud quod conflatum fuerit ex omnibus. sed si unum ac simplex p<ro>bandum <sit>, regium <pro>bem ... pri ... in ... f ... hoc loco appellatur, occurrit nomen quasi patrium regis, ut ex se natis ita consulentis suis civibus et eos con<s>ervantis stu<dio>sius quam ... entis ... tem ... us ... tibus ... uos sustentari unius optimi et summi viri diligentia.   XXXV.54. ЛЕЛИЙ: А ти, Сципион? Кой от тези три вида държавен строй най-много одобряваш? СЦИПИОН: С основание питаш кой от трите вида най-много одобрявам, понеже нито един от тях сам по себе си, взет отделно, аз не одобрявам и предпочитам пред всеки един от тях нещо, което би било събрано и от трите. Но ако трябва да бъде одобрен един и в чист вид, то бих одобрил царската власт62... тук се назовава, то името цар се явява сякаш името баща, който се грижи за гражданите си като за своите деца и ги пази по-старателно от... вие бивате поддържани чрез загрижеността на един най-добър и най-изтъкнат мъж. [(55) adsunt optimates, qui se melius hoc idem facere profiteantur, plusque fore dicant in pluribus consilii quam in uno, et eandem tamen aequitatem et fidem. ecce autem maxima voce clamat populus neque se uni neque paucis velle parere; libertate ne feris quidem quicquam esse dulcius; hac omnes carere, sive regi sive optimatibus serviant. ita caritate nos capiunt reges, consilio optimates, libertate populi, ut in conparando difficile ad eligendum sit quid maxime velis.' (Laelius) 'credo' inquit, 'sed expediri quae restant vix poterunt, si hoc incohatum reliqueris.'   55. Но оптиматите застават, за да заявят, че те правят същото по-добре и че повече мъдрост ще има у повече хора, отколкото у един и че все пак справедливостта и доверието са същите. А пък народът вика на най-висок глас, че той не желае да се подчинява нито на един, нито на няколко; че дори за животните няма нищо по-сладко от свободата; че от нея са лишени всички, които робуват било на царя, било на оптиматите. Ето как царете ни привличат със своето благоволение, оптиматите - със своята мъдрост, народите - със свободата, така че при сравнението трудно може да се избере какво желаеш най-много. ЛЕЛИЙ: Вярно е, но беседата ти ще върви трудно по-нататък, ако изоставиш така поставеното начало. [(56) (Scipio) 'imitemur ergo Aratum, qui magnis de rebus dicere exordiens a Iove incipiendum putat.' (Laelius) 'quo Iove? aut quid habet illius carminis simile haec oratio?' (Scipio) 'tantum' inquit 'ut rite ab eo dicendi principia capiamus, quem unum omnium deorum et hominum regem esse omnes docti indoctique [expoliri] consentiunt. 'quid?' inquit Laelius.' 'At ille (Scipio) 'quid censes nisi quod est ante oculos? sive haec ad utilitatem vitae constituta sunt a principibus rerum publicarum, ut rex putaretur unus esse in caelo, qui nutu ut ait Homerus, totum Olympum converteret, idemque et rex et pater haberetur omnium, magna auctoritas est multique testes, siquidem omnis multos appellari placet, ita consensisse gentes decretis videlicet principum, nihil esse rege melius, quoniam deos omnis censent unius regi numine; sive haec in errore inperitorum posita esse et fabularum similia dicimus, audiamus communis quasi doctores eruditorum hominum, qui tamquam oculis illa viderunt, quae nos vix audiendo cognoscimus.' 'quinam' inquit Laelius 'isti sunt?' et ille (Scipio) 'qui natura omnium rerum pervestiganda senserunt omnem hunc mundum mente'   ХХХVI.56. СЦИПИОН: Тогава да постъпим подобно на Арат, според който трябва да се започва от Юпитер, ако някой започва да говори за важни неща. ЛЕЛИЙ: Как от Юпитер? Нима нашата беседа има нещо общо със стиховете на Арат? СЦИПИОН: Дотолкова, че да започнем разговора си с основание от този, когото всички учени и неучени хора единодушно признават за цар на всички богове и хора. ЛЕЛИЙ: Защо? СЦИПИОН: Защо ли, нима това не е очевидно? Ако първенците на държавите заради житейски интереси63 са утвърдили мнението, че на небето има един цар, по чийто знак, както казва Омир, целият Олимп се преобръща, и че същият е и цар, и баща на всички, то съществува силно внушение и много свидетели (само ако под много може да се каже всички) за това, че народите са съгласни (явно въз основа решенията на първенците) да приемат царя като нещо най-добро, понеже мислят, че всички богове се управляват от волята на един; ако благодарение на нашето образование сме разбрали, че това е основано на заблужденията на невежествените хора и прилича на приказките, нека чуем общите, така да се каже, учители на образованите хора, които са видели сякаш с очите си онова, което ние с труд узнаваме, когато го слушаме. ЛЕЛИЙ: Кои са те? СЦИПИОН: Тези, които чрез задълбоченото изучаване на цялата природа са разбрали, че целият свят се управлява от разума... [(57) (*****)   57. Много време трябва, за да се разгледа всичко, което са казали за висшето божество най-напред Талес, Питагор, Анаксимен, по-късно стоиците Клеант, Хризип и Зенон, а от нашите - Сенека, последовател на стоиците, и самият Тулий; те всички са се опитвали да определят какво представлява богът: твърдели са, че той единствен управлява света и че не е подчинен на никаква природа, тъй като природата е създадена от него самия. (Лактанций, Епит. 4,3) [(58) (Scipio) 'sed si vis Laeli, dabo tibi testes nec nimis antiquos nec ullo modo barbaros.' (Laelius) 'istos' inquit volo.' (Scipio) 'videsne igitur minus quadringentorum annorum esse hanc urbem ut sine regibus sit?' (Laelius) 'vero minus.' (Scipio) 'quid ergo? haec quadringentorum annorum aetas ut urbis et civitatis num valde longa est?' (Laelius) 'ista vero' inquit 'adulta vix'. (Scipio) 'ergo his annis quadringentis Romae rex erat?' (Laelius) 'et superbus quidem. (Scipio) quid supra? (Laelius) 'iustissimus, et deinceps retro usque ad Romulum, qui ab hoc tempore anno sescentesimo rex erat.' (Scipio) 'ergo ne iste quidem pervetus?' (Laelius) 'minime, ac prope senescente iam Graecia.' 'cedo, num' Scipio 'barbarorum Romulus rex fuit?' (Laelius) 'si ut Graeci dicunt omnis aut Graios esse aut barbaros, vereor ne barbarorum rex fuerit; sin id nomen moribus dandum est, non linguis, non Graecos minus barbaros quam Romanos puto.' et Scipio: 'atqui ad hoc de quo agitur non quaerimus gentem, ingenia quaerimus. si enim et prudentes homines et non veteres reges habere voluerunt, utor neque perantiquis neque inhumanis ac feris testibus.   ХХХVII.58. СЦИПИОН: ...Но ако ти, Лелий, искаш свидетели, ще ти дам, и то нито много древни, нито варвари. ЛЕЛИЙ: Да, такива искам. СЦИПИОН: И тъй, Знаеш ли, че нашият град е на по-малко от 400 години, откакто няма царе? ЛЕЛИЙ: Да, така е. СЦИПИОН: Е, какво? Нима тези 400 години от съществуването на града и държавата ни са твърде дълъг живот? ЛЕЛИЙ: Всъщност това е юношеска възраст. СЦИПИОН: Така. Имаше ли цар в Рим преди 400 години? ЛЕЛИЙ: Да, и дори беше горд64. СЦИПИОН: А преди него? ЛЕЛИЙ: Да, най-справедливият65, и редица други назад чак до Ромул, който е царувал преди 600 години. СЦИПИОН: Значи и той не е много стар? ЛЕЛИЙ: Съвсем не. Тогава Гърция е почти в началото на своето стареене. СЦИПИОН: Кажи ми сега, Ромул на варвари ли беше цар? ЛЕЛИЙ: Ако, както казват гърците, хората биват или гърци, или варвари, то боя се да не би Ромул да е бил цар на варвари; ако ли пък името варварин трябва да се дава с оглед нравите, а не езика на хората, то мисля, че гърците не са по-малко варвари. отколкото римляните. СЦИПИОН: Но във връзка с темата на нашия разговор ние търсим не народността, ние търсим ума. Ако наистина и умни, и живели немного отдавна хора са пожелали да имат царе, значи аз разполагам със свидетели, които са нито твърде древни, нито необразовани и диви. [(59) Tum Laelius: 'video te Scipio testimoniis satis instructum, sed apud me, ut apud bonum iudicem, argumenta plus quam testes valent.' tum Scipio: 'utere igitur argumento Laeli tute ipse sensus tui.' 'cuius' inquit ille (Laelius) 'sensus?' (Scipio) 'Si quando, si forte tibi visus es irasci alicui.' (Laelius) 'ego vero saepius quam vellem.' (Scipio) 'quid? tum cum tu es iratus, permittis illi iracundiae dominatum animi tui?' (Laelius) 'non mehercule' inquit, 'sed imitor Archytam illum Tarentinum, qui cum ad villam venisset et omnia aliter offendisset ac iusserat, 'a te [in] felicem' inquit vilico, 'quem necassem iam verberibus, nisi iratus essem.'   XXXVIII.59. ЛЕЛИЙ: Виждам, че ти, Сципион, имаш достатъчно свидетелства, но за мен, като за добър съдия, по-важни са доказателствата, отколкото свидетелите. СЦИПИОН: Тогава, Лелий, възползвай се ти сам от доказателството на твоето собствено чувство. ЛЕЛИЙ: Какво чувство? СЦИПИОН: Когато някога случайно ти се е сторило, че си разгневен на друг човек. ЛЕЛИЙ: Да, наистина по-често, отколкото бих искал. СЦИПИОН: Е, когато си разгневен, позволяваш ли на гнева да владее душата ти? ЛЕЛИЙ: Не, кълна се в Херкулес, но аз подражавам на Архит от Тарент, който, когато дошъл в имението си и намерил всичко не както бил заповядал, казал на управителя: "Нещастнико, щях да те умъртвя от бой, ако не бях разгневен." [(60) 'optime' inquit Scipio. 'ergo Archytas iracundiam videlicet dissidentem a ratione seditionem quandam animi esse iure ducebat, atque eam consilio sedari volebat; adde avaritiam, adde imperii, adde gloriae cupiditatem, adde libidines, et illud vides: si in animis hominum regale imperium sit, unius fore dominatum, consilii scilicet—ea est enim animi pars optima -, consilio autem dominante nullum esse libidinibus, nullum irae, nullum temeritati locum.' (Laelius) 'sic' inquit 'est.' (Scipio) 'probas igitur animum ita adfectum?' (Laelius) 'nihil vero' inquit 'magis.' (Scipio) 'ergo non probares, si consilio pulso libidines, quae sunt innumerabiles, iracundiaeve tenerent omnia?' (Laelius) 'ego vero nihil isto animo, nihil ita animato homine miserius ducerem.' (Scipio) 'sub regno igitur tibi esse placet omnis animi partes, et eas regi consilio?' (Laelius) 'miti vero sic placet.'(Scipio) 'cor igitur dubitas quid de re publica sentias? in qua si in plures translata res sit, intellegi iam licet nullum fore quod praesit inperium, quod quidem nisi unum sit esse nullum potest.'   60. СЦИПИОН: Много добре. Значи Архит очевидно правилно е смятал гнева за някакъв душевен бунт, тъй като е в несъгласие с разума, и е искал да го потуши с мъдрост: прибави още алчността, жаждата за власт и слава, страстите; и ще видиш. че ако в душите на хората има царска власт тя ще принадлежи, разбира се, единствено на мъдростта (понеже е най-добрата част на душата), а когато властва мъдростта, няма нито страсти, нито гняв, нито безразсъдни постъпки. ЛЕЛИЙ: Да. СЦИПИОН: Значи ти си съгласен с това, че душата е така устроена. ЛЕЛИЙ: Наистина няма друго положение. СЦИПИОН: Следователно ти не би одобрил страстите, които са безброй, или гневът да владеят всичко, в случай че мъдростта бъде прогонена? ЛЕЛИЙ: Това би била най-нещастната душа, би бил най-нещастният човек с такава душа. СЦИПИОН: И тъй ти съгласен ли си, че всички части на душата се намират под царска власт и тя принадлежи на мъдростта? ЛЕЛИЙ: Наистина съгласен съм. СЦИПИОН: Тогава защо се колебаеш за това, какво мислиш за държавата. Ако управлението в нея бъде предоставено на повече хора, става ясно веднага, че не ще има главна власт, тъй като, ако тя не е една, тя не може да съществува. [(61) Tum Laelius: 'quid quaeso interest inter unum et plures, si iustitia est in pluribus?' et Scipio: 'quoniam testibus meis intellexi Laeli te non valde moveri, non desinam te uti teste, ut hoc quod dico probem.' 'me?' inquit ille (Laelius) 'quonam modo?' (Scipio) 'quia animum adverti nuper, cum essemus in Formiano, te familiae valde interdicere, ut uni dicto audiens esset.' (Laelius) 'quippe vilico.' (Scipio) 'quid? domi pluresne praesunt negotiis tuis?' (Laelius) 'immo vero unus' inquit. (Scipio) 'quid? totam domum num quis alter praeter te regit?' (Laelius) 'minime vero.' (Scipio) 'quin tu igitur concedis <it>idem in re publica singulorum dominatus, si modo iusti sint, esse optimos?' (Laelius) 'adducor,' inquit, 'et prope modum adsentior.'   ХХХIХ.61. ЛЕЛИЙ: Кажи каква е разликата между един управляващ и няколко управляващи, ако сред тях цари справедливост? СЦИПИОН: Понеже разбирам, Лелий, че моите свидетели никак не те впечатляват, то аз ще продължа да си служа с теб като свидетел, за да потвърдя достатъчно думите си. ЛЕЛИЙ: С мене, но как? СЦИПИОН: Неотдавна, когато бяхме в имението ти във Формия, забелязах, че ти се държиш твърде сурово с твоите роби, изслушвайки думите само на един човек. ЛЕЛИЙ: Разбира се - на управителя. СЦИПИОН: Защо? В градското ти жилище повече ли хора ръководят твоите работи? ЛЕЛИЙ: Напротив, само един. СЦИПИОН: Е? Нима целият ти дом се управлява от теб и още някой? ЛЕЛИЙ: Съвсем не. СЦИПИОН: Защо тогава не си съгласен със същото положение и в държавата, т. е. че властта в ръцете на един човек, стига той да е справедлив, е най-добрата? ЛЕЛИЙ: Ти ме караш почти да се съглася с теб. [(62) Et Scipio: 'tum magis adsentiare Laeli, si—ut omittam similitudines, uni gubernatori, uni medico, si digni modo sint iis artibus, rectius esse alteri navem committere, aegrum alteri quam multis—ad maiora pervenero.' (Laelius) 'quaenam ista sunt?' (Scipio) 'quid? tu non vides unius inportunitate et superbia Tarquinii nomen huic populo in odium venisse regium?' (Laelius) 'video vero' inquit. (Scipio) 'ergo etiam illud vides, de quo progrediente oratione plura me dicturum puto, Tarquinio exacto mira quadam exultasse populum insolentia libertatis; tum exacti in exilium innocentes, tum bona direpta multorum, tum annui consules, tum demissi populo fasces, tum provocationes omnium rerum, tum secessiones plebis, tum prorsus ita acta pleraque ut in populo essent omnia.' (Laelius) 'est' inquit 'ut dicis.'   ХL.62. СЦИПИОН: Още повече ще се съгласиш, Лелий, ако пропускайки сравнения като това, че да повериш кораба на един кормчия да предоставиш болния на един лекар (стига да са вещи в своето изкуство) е по-правилно, отколкото на много кормчии или на много лекари, та ако пропусна подобни случаи, ще стигна до по-важни въпроси. ЛЕЛИЙ: Какви именно? СЦИПИОН: Е, ти не разбираш ли, че поради жестокостта и високомерието на един човек - Тарквиний - името цар е станало омразно на нашия народ? ЛЕЛИЙ: Да, разбирам. СЦИПИОН: Значи ти разбираш и онова, за което имам намерение да говоря подробно в по-нататъшната си беседа: че след прогонването на Тарквиний народът се опиянил от едно необикновено чувство на свобода, което още не познавал; тогава били изпратени в изгнание невинни66, имуществото на мнозина било разграбено, тогава се появили консулите67, избирани за една година, тогава ликторският сноп68 бил отпускан пред народа, тогава се въвело правото на обжалване пред народа69 по всички дела, тогава плебсът правил сецесий70, с една дума, тогава повечето неща били извършени така, че всичко да е в ръцете на народа. ЛЕЛИЙ: Вярно е това, което казваш. [(63) 'est vero' inquit Scipio 'in pace et otio—licet enim lascivire, dum nihil metuas—ut in navi ac saepe etiam in morbo levi. sed ut ille qui navigat, cum subito so mare coepit horrescere, et ille aeger ingravescente morbo unius opem inplorat, sic noster populus in pace et domi imperat et ipsis magistratibus, minatur, recusat, appellat, provocat, in bello sic paret ut regi; valet enim salus plus quam libido. gravioribus vero bellis es etiam sine collega omne imperium nostri penes singulos esse voluerunt, quorum ipsum nomen vim suae potestatis indicat. nam dictator quidem ab eo appellatur quia dicitur, sed in nostris libris vides eum Laeli magistrum populi appellari.' (Laelius) 'video' inquit. et Scipio: 'sapienter igitur illi vete<res> (*****)   63. СЦИПИОН: Така е в мирно и спокойно време: можеш да своеволничиш, докато нямаш страх от нищо, както е например на кораба и дори често при леко заболяване. Но подобно на плаващия, когато изведнъж морето се разбунтува, и болния, когато болестта му се усложни, които молят помощта на един човек, така нашият народ по време на мир владее Рим и заплашва самите магистрати, протестира, обжалва решенията им, а по време на война им се подчинява, както ако би имал цар; защото чувството за самосъхранение е по-силно от своеволието. А при по-тежки войни нашите граждани са пожелавали цялата власт да бъде предоставена на един човек, дори без колега, самото име на когото означава характера на неговата власт. Казва се диктатор, понеже бива назначаван71, но в нашите книги72, Лелий, знаеш, че той се нарича народен вожд. ЛЕЛИЙ: Да, зная. СЦИПИОН: И тъй древните мъдро... [(64) (Scipio.) 'iusto quidem rege cum est populus orbatus, 'pectora dura tenet desiderium,' sicut ait Ennius, post optimi regis obitum; ... simul inter Sese sic memorant: 'o Romule Romule die, Qualem te patriae custodem di genuerunt! O pater, o genitor, o sanguen dis oriundum!' non eros nec dominos appellant eos quibus iuste paruerunt, denique ne reges quidem, sed patriae custodes, sed patres, sed deos; nec sine causa; quid enim adiungunt? 'Tu produxisti nos intra luminis oras.' vitam honorem decus sibi datum esse iustitia regie existimabant. mansisset eadem voluntas in eorum posteris, si regum similitudo permansisset, sed vides unius iniustitia concidisse genus illud totum rei publicae.' (Laelius) 'video vero' inquit 'et studeo cursus istos mutationum non magis in nostra quam in omni re publica noscere.'   ХLI.64. ... когато народът е загубил справедлив цар, то, както казва Ений, "сърцата дълго скърбят след загубата на най-добрия цар; помежду си те така напомнят: О, Ромуле, божествени Ромуле, какъв страх на отечеството тебе боговете родиха! О, татко, о, родители, о, кръв от богове родена!" Не господар и не владетел хората наричали тези, на които се подчинявали по закон, нито пък царе, а стражи на отечеството, бащи, богове; и не без основание; всъщност какво казват по-нататък? "Ти ни доведе сред земите на светлината." Те смятали, че справедливостта на царя им е дала живота, честта, славата. Същото убеждение е щяло да остане у техните потомци, ако бе продължило да има такива царе, но виждаш ли, поради несправедливостта на един рухнал изцяло този вид държавно устройство. ЛЕЛИЙ: Да, виждам и се старая да разбера пътищата на тези промени не само в нашата, но във всяка държава. [(65) Et Scipio: 'est omnino, cum de illo genere rei publicae quod maxime probo quae sentio dixero, accuratius mihi dicendum de commutationibus rerum publicarum, etsi minime facile eas in ea re publica futuras puto. sed huius regiae prima et certissima est illa mutatio: cum rex iniustus esse coepit, perit illud ilico genus, et est idem ille tyrannus, deterrimum genus et finitimum optimo; quem si optimates oppresserunt, quod ferme evenit, habet statum res publica de tribus secundarium; est enim quasi regium, id est patrium consilium populo bene consulentium principum. sin per se populus interfecit aut eiecit tyrannum, est moderatior, quoad sentit et sapit, et sua re gesta laetatur, tuerique vult per se constitutam rem publicam. sin quando aut regi iusto vim populus attulit regnove eum spoliavit, aut etiam, id quod evenit saepius, optimatium sanguinem gustavit ac totam rem publicam substravit libidini suae: cave putes aut[em] mare ullum aut flammam esse tantam, quam non facilius sit sedare quam effrenatam insolentia multitudinem! tum fit illud quod apud Platonem est luculente dictum, si modo id exprimere Latine potuero; difficile factu est, sed conabor tamen.   ХLII.65. СЦИПИОН: Като изразя мнението си за онзи вид държава, която най-много одобрявам, аз ще трябва да разкажа, разбира се, по-подробно за смените на държавните устройства, макар да смятам, че в такава държава те никак лесно не ще се осъществяват. Първата и неизбежна промяна в царската държава е следната: Когато царят започне да постъпва несправедливо, този вид държавен строй загива и царят се превръща в тиран, т. е. най-лошия и най-близкия до най-добрия вид държавен ред; ако оптиматите свалят тирана, което става обикновено, то държавата приема втората от споменатите три форми на управление; това е форма, подобна на царската - съвет на първенците, които бащински се грижат за благото на народа. Ако сам народът убие или изгони тирана, докато владее чувствата си и ума си, той действа сравнително умерено, доволен е от извършеното и желае да пази установения от него държавен ред. Но ако народът е употребил насилие спрямо справедлив цар или го е лишил от властта му, или дори е вкусил от кръвта на оптиматите, което по-често се случва, и е подчинил цялата държава на своя произвол (недей да смяташ, че има море или толкова голям пламък, които да бъдат уталожени по-трудно от тълпата, необуздана в своеволието си), тогава става онова, което Платон много хубаво е казал, ако мога да го изразя на латински: трудно е, но все пак ще опитам: [(66) "Cum" enim inquit "inexplebiles populi fauces exaruerunt libertatis siti, malisque usus ille ministris non modice temperatam sed nimis meracam libertatem sitiens hausit, tum magistratus et principes, nisi valde lenes et remissi sint et large sibi libertatem ministrent, insequitur insimulat arguit, praepotentes reges tyrannos vocat." puto enim tibi haec esse nota.' 'vero mihi' inquit ille (Laelius) 'notissima.'   XLIII.66. "Когато ненаситното гърло на народа пресъхне поради жажда за свобода и след като се е възползвал от лоши виночерпци, жаждащият народ е изпил не умерено смесената, а съвсем чистата свобода, тогава той преследва магистратите и първенците, ако те не са меки и отстъпчиви и не му дават щедро свобода, обвинява ги, доказва вината им, назовава ги богаташи, царе, тирани." Всъщност смятам, че ти знаеш това. ЛЕЛИЙ: Твърде добре ми е известно. [(67) (Scipio) 'ergo illa sequuntur, "eos qui pareant principibus agitari ab eo populo et servos voluntarios appellari; eos autem qui in magistratu privatorum similes esse velint, eosque privatos qui efficiant ne quid inter privatum et magistratum differat, <ef>ferunt laudibus, [et] mactant honoribus, ut necesse sit in eius modi re publica plena libertatis esse omnia, ut et privata domus omnis vacet dominatione, et hoc malum usque ad bestias perveniat, denique ut pater filium metuat, filius patrem neclegat, absit omnis pudor, ut plane liberi sint, nihil intersit civis an peregrinus, magister ut discipulos metuat et iis blandiatur, spernantque discipuli magistros, adulescentes ut senum sibi pondus adsumant, senes autem ad ludum adulescentium descendant, ne sint iis odiosi et graves; ex quo fit ut etiam servi se liberius gerant, uxores eodem iure sint quo viri, inque tanta libertate canes etiam et equi, aselli denique libere [sint] sic incurrant ut iis de via decedendam sit. ergo ex hac infinita," inquit, "licentia haec summa cogitur, ut ita fastidiosae mollesque mentes evadant civium, ut si minima vis adhibeatur imperii, irascantur et perferre nequeant; ex quo leges quoque incipiunt neclegere, ut plane sine ullo domino sint."'   67. СЦИПИОН: Значи Платон продължава: "Хората, които се подчиняват на първенците, биват преследвани от този народ и ги наричат доброволни роби; а тези, които са магистрати и желаят да се държат като частни лица, както и тези, които са частни лица и се стремят да няма разлика между частно и длъжностно лице, те биват възнасяни с похвали и славени с почести; така че без съмнение в такава държава всичко е пълно със свобода; и всеки частен дом е прогонил властта и това зло се разпростира чак на животните; най-сетне става така, че бащата се страхува от сина си, синът пренебрегва бащата, липсва всякакъв срам; всички са напълно свободни, няма разлика дали си гражданин, или чужденец; учителят се страхува от учениците си и ги ласкае, а учениците презират учителите си; юношите си придават важността на възрастните хора, а възрастните се унижават до младежки забави, за да не ги мразят младите и за да не им изглеждат строги; вследствие на това дори робите се държат по-свободни; съпругите разполагат със същите права, които имат мъжете им; и в тази толкова голяма свобода даже кучетата и конете, най-накрая и магаретата така свободно се нахвърлят, че става нужда да им се прави път. Следователно от това безкрайно своеволие - казва Платон - се получава в крайна сметка така, че умовете на гражданите стават толкова преситени до погнуса и слаби, щото ако се приложи и най-малка власт, те се разгневяват и не могат да я понасят; поради това започват да пренебрегват и законите, за да бъдат съвсем без никаква власт." [(68) Tum Laelius: 'prorsus' inquit 'expressa sunt a te quae dicta sunt ab illo.' (Scipio) 'atque ut iam ad sermonis mei auctorem revertar, ex hac nimia licentia, quam illi solam libertatem putant, ait ille ut ex stirpe quadam existere et quasi nasci tyrannum. nam ut ex nimia potentia principum oritur interitus principum, sic hunc nimis liberum populum libertas ipsa servitute adficit. sic omnia nimia, cum vel in tempestate vel in agris vel in corporibus laetiora fuerunt, in contraria fere convertuntur, maximeque <id> in rebus publicis evenit, nimiaque illa libertas et populis et privatis in nimiam servitutem cadit. itaque ex hac maxima libertate tyrannus gignitur et illa iniustissima et durissima servitus. ex hoc enim populo indomito vel potius immani deligitur aliqui plerumque dux contra illos principes adflictos iam et depulsos loco, audax, inpurus, consectans proterve bene saepe de re publica meritos, populo gratificans et aliena et sua; cui quia privato so sunt oppositi timores, dantur imperia, et ea continuantur, praesidiis etiam, ut Athenis Pisistratus, saepiuntur, postremo, a quibus producti sunt, existunt eorum ipsorum tyranni; quos si boni oppresserunt, ut saepe fit, recreatur civitas; sin audaces, fit illa factio, genus aliud tyrannorum, eademque oritur etiam ex illo saepe optimatium praeclaro statu, cum ipsos principes aliqua pravitas de via deflexit. sic tanquam pilam rapiunt inter se rei publicae statum tyranni ab regibus, ab iis autem principes aut populi, a quibus aut factiones aut tyranni, nec diutius unquam tenetur idem rei publicae modus.   ХLIV.68. ЛЕЛИЙ: Ти предаде съвсем точно казаното от Платон. СЦИПИОН: И да се върна към автора на моето изложение. Платон казва, че от това прекомерно своеволие, което онези считат за самата свобода, като от някакъв корен израства и сякаш се ражда тиранът. Понеже както прекалено голямата власт на първенците причинява собствената им гибел, така този прекалено свободен народ бива заробван от самата свобода. Впрочем всичко прекалено, по-изобилно било в сезоните, било в нивите, било в живите тела, почти се превръща в своята противоположност и това се случва най-вече в държавната уредба, т. е. онази прекомерна свобода на народа и на частните лица свършва с прекомерно робство. И тъй от такава най-голяма свобода се ражда тиранът и най-несправедливото и най-тежкото робство. Защото от необуздания или по-скоро свиреп народ в повечето случаи се избира някакъв вожд срещу онези първенци, които биват вече сваляни и прогонвани от поста им, вожд - дързък, безчестен, жестоко преследващ често много заслужили за държавата хора, вожд, който отстъпва на народа и своето, и чуждото; и понеже като частно лице него го заплашват опасности, предоставят му върховната власт и тя бива периодически възобновявана, дори му дават личен гарнизон, както на Пизистрат в Атина; по-късно такива вождове стават тирани на самите тези, от които са въздигнати; ако доблестни граждани свалят тираните, което става често, тогава държавната общност се възражда; ако ли дръзки хора свалят тираните, възниква групировка - друг вид тиранство и той се появява нерядко даже и вследствие на превъзходния строй на оптиматите, когато някаква порочност е отклонила от пътя самите първенци. Така държавната власт подобно на топка преминава от царете в тираните, а от тях пък у първенците или народа, от които отново в ръцете на групировките или тираните и никога не се задържа по-дълго един и същ вид държавно устройство. [(69) Quod ita cum sit, <ex> tritus primis generibus longe praestat mea sententia regium, regio autem ipsi praestabit id quod erit aequatum et temperatum ex tribus primis rerum publicarum modis. placet enim esse quiddam in re publica praestans et regale, esse aliud auctoritati principum inpartitum ac tributum, esse quasdam res servatas iudicio voluntatique multitudinis. haec constitutio primum habet aequabilitatem quandam [magnam], qua carere diutius vix possunt liberi, deinde firmitudinem, quod et illa prima facile in contraria vitia convertuntur, ut exsistat ex rege dominus, ex optimatibus factio, ex populo turba et confusio; quodque ipsa genera generibus saepe conmutantur novis, hoc in hac iuncta moderateque permixta constitutione rei publicae non ferme sine magnis principum vitiis evenit. non est enim causa conversionis, ubi in suo quisque est gradu firmiter collocatus, et non subest quo praecipitet ac decidat.   ХLV.69. Предвид на това от трите, споменати в началото типа държави най-предпочитан от мен е царският, а по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба. И така добре е в държавата да има едно нещо отличително и царствено, друго - да е предоставено и разпределено за решаване от първенците, а някои неща да бъдат оставени за преценката и волята на народа. Такова устройство има, първо, една голяма справедливост, от която свободните хора мъчно могат да са лишени дълго време, и, второ, има стабилност; понеже онези първите три вида устройство лесно се превръщат в отрицателните си противоположности като например от цар става тиран, от оптиматите - групировка, от народа - безредна тълпа, и понеже самите видове уредби често и отново се сменят. Такова нещо в обединената и умерено съчетана форма на държавно устройство почти не се случва, ако първенците не са с големи недостатъци. Защото няма причина за промяна там, където всеки е застанал здраво на своето стъпало и няма нищо, поради което да падне и да загине. [(70) Sed vereor, Laeli vosque homines amicissimi ac prudentissimi, ne si diutius in hoc genere verser, quasi praecipientis cuiusdam et docentis et non vobiscum simul considerantis esse videatur oratio mea. quam ob rem ingrediar in ea quae nota sunt omnibus, quaesita autem a nobis iam diu. sic enim decerno, sic sentio, sic adfirmo, nullam omnium rerum publicarum aut constitutione aut discriptione aut disciplina conferendam esse cum ea, quam patres nostri nobis acceptam iam inde a maioribus reliquerunt. quam, si placet, quoniam ea quae tenebatis ipsi etiam ex me audire voluistis, simul et qualis sit et optimam esse ostendam, eitaque ad exemplum nostra re publica, accommodabo ad eam si potero omnem illam orationem quae est mihi habenda de optimo civitatis statu. quod si tenere et consequi potuero, cumulate munus hoc, cui me Laelius praeposuit, ut opinio mea fert, effecero.'   ХLVI, 70. Но аз се боя, Лелий, и вие, добри и умни приятели, че ако аз ви занимавам по-дълго с тези въпроси, моите думи ще изглеждат сякаш беседа на някакъв наставник и учител, а не на човек, разсъждаващ заедно с вас. Поради това аз ще пристъпя към вече известни на всички неща, които обаче се изследват от нас дълго време. И тъй аз мисля и чувствам и съм убеден, че никоя друга държава било по установяване, било по разпределение на правата и задълженията, било по вътрешна уредба не може да бъде сравнявана с тази, която нашите бащи ни оставиха, а те я бяха наследили от предците. Тъй като пожелахте да чуете и от мен това, което сами знаете, то аз ще ви покажа, ако позволите, и какво представлява тя, и че е най-добрият вид държава; и представяйки ви нашата държава като пример, ще се опитам, ако успея, да нагодя към нея цялата си беседа, която трябва да изнеса, за най-добрия вид държавен строй. И ако успея да поддържам и следвам темата, ще изпълня, струва ми се, задачата, която Лелий ми постави. [(71) Tum Laelius: 'tuum vero' inquit 'Scipio, ac tuum quidem unius. quis enim te potius aut de malorum dixerit institutis, cum sis clarissimis ipse maioribus? aut de optimo statu civitatis? quem si habemus, etsi ne nunc quidem, tum vero, quis te possit esse florentior? aut de consiliis in posterum providendis? cum tu duobus huius urbis terroribus depulsis in omne tempus prospexeris?'   XLVII.71. ЛЕЛИЙ: Но задачата, Сципион, е в твоите възможности и всъщност на теб единствен се пада. Кой би говорил по-добре от теб за установеното от предците, когато ти самият произхождаш от най-прославени предци? Или за най-доброто държавно устройство? Ако такова ние имаме (макар точно сега да го няма), то кой би могъл освен теб да заема по-издигнато положение или да дава предвидливи съвети за бъдещето, когато, спасявайки два пъти73 нашия град от ужас, ти би стоял на стража през цялото време? ФРАГМЕНТИ от I книга, чието място не е установено 1. Така, понеже отечеството съдържа повече благодеяния и е по-древен родител от този, който ни е създал, то трябва да му бъде отдадена, разбира се, по-голяма почит, отколкото на родител. (Ноний, 426, 9) 2. Нито Картаген щеше да има такова могъщество в продължение на почти 600 години без мъдрост в държавното устройство. (Ноний, 526, 5) 3. В действителност имам опасението, че всяка беседа на философите, макар да представлява най-изчерпателен извор на доблест и знание, все пак, съпоставена с извършените и доведените докрай дела на държавните мъже, изглежда, е принесла на хората не толкова деятелност, колкото развлекателност. (Лактанций, Inst. Div., III, 16, 5)