Цицерон
* За оратора
Превод: За оратора, П. Стоянова, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1992
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89 
90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119 
120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149 
150  151  152  153  154  155  156  157  158  159  160  161  162  163  164  165  166  167  168  169  170  171  172  173  174  175  176  177  178  179 
180  181  182  183  184  185  186  187  188  189  190  191  192  193  194  195  196  197  198  199  200  201  202  203  204  205  206  207  208  209 
210  211  212  213  214  215  216  217  218  219  220  221  222  223  224  225  226  227  228  229  230  231  232  233  234  235  236  237  238  239 
240  241  242  243  244  245  246  247  248  249  250  251  252  253  254  255  256  257  258  259  260  261  262  263  264  265 
I.1. Когато размишлявам и си припомням миналото, все ми се струва, братко Квинт, че преблажени са били онези, които в най-добрите за държавата времена, обкичени с почести и слава, са успели да преминат жизнения си път така, че са могли и да действат, без да рискуват, и да се отдадат на почивка1 с достойнство. Имаше време, когато и аз бях решил, че е редно - и мислех, че всички ще са съгласни с мен - да си дам отдих и да насоча духа си към прекрасните наши занимания, щом безконечният труд на форума и ангажиментите в обществените борби секнат със завършването на кариерата ми и с приближаването на старостта.
2. Но надеждата, че ще имам време за размисли и планове, бе осуетена както от общите нещастия2, така и от различни събития в личния ми живот. Защото именно там, където ми се струваше, че най-пълно ще се насладя на мир и покой, ме притиснаха от тежки по-тежки тревоги и ме връхлетяха най-бурните вихри. И уви, въпреки страстното ми желание ми бе отказано удоволствието от една почивка, отдадена на връщане към съвместни ревностни занимания с изкуствата, които от деца толкова много обичаме.
3. Още момче, попаднах в самия разгар на обществените промени3, като консул3 се оказах в центъра на всеки сблъсък и криза, а през цялото последвало консулството ми време давах отпор на пороищата, които бяха отблъснати в името на общото благо, за да се стоварят накрая върху собствената ми глава. Но въпреки трудните обстоятелства, въпреки недостатъчното време аз все пак ще се предам на любимите си занимания и всеки час, в който не съм зает с козни на врагове, с грижи за приятели или с обществени дела, ще посветя на писане.
4. А от тебе, братко мой, съм винаги готов да приема съвет или молба - няма нищо по-важно за мен от твоя авторитет и твоята воля. II. Сега трябва да припомня едно старо събитие. Времето е поизтрило спомена за него, но мисля, че най-добрият начин да задоволя твоята любознателност е да ти предам мнението на най-блестящите оратори за принципите на красноречието.
5. Ти често ми казваш, че понеже моите юношески наброски4 са незавършени и сурови, очакваш именно сега, обогатен с опита от толкова много и тъй забележителни процеси, да предложа нещо по-зряло и по-съвършено. И в споровете ни все не си съгласен с моето виждане за красноречието - аз твърдя, че то се нарежда сред изкуствата, достъпни единствено за най-образовани люде, докато според теб е само някаква вродена дарба, развита чрез обучение, и няма нищо общо с учеността.
6. Често се вглеждам в най-прославени и даровити хора и се питам защо мнозина от тях са печелили възхищение във всички други изкуства, но не и в красноречието. За каквото и да се замисли човек, ще открие множество таланти, при това не другаде, а в най-труднодостъпните области.
7. Кой, ако рече да измерва знанието на великите хора по значимостта и полезността на делата им, не би поставил военачалника пред оратора? Но има ли съмнение, че докато в нашата държава способните пълководци са безброй, то добрите оратори са двама-трима?
8. И още: нашето време познава мнозина вещи и мъдри управници и политици, още по-многобройни са били те по време на бащите ни, а и на нашите деди; а години наред не е имало талантливи оратори, че дори и посредствените са се брояли на пръсти. Ако според някой красноречието трябва да се сравнява по-скоро с трудните за овладяване изкуства, които изискват всестранна начетеност, а не с таланта на пълководеца или с мъдростта на сенатора, то нека той се вгледа и в тях, където ще открие не един или двама, спечелили си слава, и напълно ще се убеди, че ораторите открай време, а и днес са малцина.
III.9. Известно ти е също, че най-просветените умове смятат науката, наречена от гърците философия, за майка и основоположница на всички благородни изкуства. Трудно е да се изброи колко учени са й се посветили, с какви разнообразни интереси, с какви знания; те не са се ограничавали със занимания в една отделна област, а са обхванали всичко, което са могли, било чрез изследвания, било чрез разсъждения.
10. Кой не знае с колко сложни неща се занимават математиците5, колко недостъпно, колко необятно и тънко е тяхното изкуство? И все пак и там мнозина са постигнали съвършенство, което показва, че всеки, пристъпил към него с желанието да го овладее, е успял. Кой отдал се на занимания с музика, на изучаване на словесността, дело на така наречените граматици5, не е опознал тези почти бездънни и необозрими изкуства?
11. Мисля, че ще съм прав, ако кажа, че сред всички, които са се занимавали с тези най-благородни изкуства и науки, е имало малцина големи поети. При тях рядко някой изпъква пред останалите, ако човек внимателно сравни помежду им и нашите, и гръцките, и все пак добрите оратори са много по-малко.
12. Това трябва да ни учудва, защото обикновено другите изкуства черпят материал от скрити и недостъпни извори, докато принципите на красноречието са явни и свързани с ежедневната практика, с нравите и езика на обикновения човек; така че ако при останалите изкуства за върхово постижение се смята онова, което най-трудно се схваща и осмисля от непосветените, при красноречието е обратно - най-голям порок е откъсването от обичайната реч и от общоприетия начин на мислене.
IV.13. Не ще е вярно, ако кажем, че към другите изкуства се обръщат повече хора, че те са по-приятни, че вдъхват повече надежди или че носят повече облаги. Няма да се спирам на Гърция, която винаги се е стремила към първенство в красноречието, нито на Атина, люлката на всички науки, където то бе открито и изведено до съвършенство. Та и в нашата държава заниманията с красноречие са процъфтявали.
14. След като били покорени всички народи6 и настъпил продължителен мир, който дал възможност за отдих, едва ли не всеки амбициозен юноша решавал, че трябва на всяка цена да блесне като оратор. Но в началото на младежите липсвала теоретична подготовка и понеже те не знаели за съществуването било на методи, било на правила за упражнения, постигали толкова, колкото са им позволявали дарбата и умът. По-късно обаче, когато чули гръцките оратори, опознали написаното от тях и ги взели за учители, нашите хора пламнали от един невероятен стремеж към знания.
15. Подбуждали ги значимостта и разнообразието на многобройните дела7, така че те се стремели към теорията, която всеки от тях усърдно бил изучил, да прибавят и богат опит, който струва повече от всички школски предписания. От друга страна, мамели ги и облагите, които до днес съществуват за оратора: влияние, богатство, кариера. А нашите хора са по-даровити от всички други, за което имаме ред примери.
16. Затова кой не би се учудил, че във всички епохи, времена, държави ораторите са тъй малобройни?
Но всъщност ораторското изкуство е нещо по-голямо от това, което хората си представят, и е сбор от множество изкуства и науки. V. При толкова много ученици, при това обилие от учители, отлични дарования, безброй дела от всякакъв вид, огромни облаги, всеки ще разбере, че причината е единствено невероятният обхват и трудността на ораторската професия.
17. Необходими са много знания, без които словесният поток е безсмислен и смехотворен; речта трябва да се оформи не само чрез подбора, но и чрез подредбата на думите; трябва изтънко да се познават страстите, които природата е вложила у човека, защото за силата на красноречието се съди по способността му да успокои или да възбуди слушателите. Към това трябва да се добавят изящество, хумор, достойна за свободния човек образованост, умение да се отвръща и да се напада бързо и кратко, съчетани с изискан чар и финес.
18. Освен това трябва да се познава древността, да се разполага със силната подкрепа на примери, да не се подценява владеенето на законите и гражданското право. А какво повече да кажа за самото произнасяне? То се осъществява с движението на тялото, с жеста, с израза на лицето, с гласа със съответстващ тон и модулация. За неговата важност само по себе си говори несериозното изкуство на актьорите в театъра - всички те работят над мимика, глас и движения и все пак, както знаем, малцина са онези - било в миналото, било днес, - които могат да бъдат слушани без досада. Какво да кажа за съкровищницата на всички познания - паметта? Ясно е, че ако тя не съхрани откритите и обмислени предварително от нас факти и думи, те са обречени на гибел, колкото и ценни да са били.
19. Затова нека престанем да се чудим защо красноречивите хора са така малко, щом като ораторското изкуство представлява сбор от безброй знания, чието овладяване дори поотделно е вече дело огромно. И нека по-добре да насърчаваме децата си, както и всички онези, които желаем да видим прославени и издигнати, да осъзнаят големия обхват на красноречието и да разберат, че не чрез общоприетите предписания, учители и упражнения, а с други средства могат да достигнат желаната цел.
VI.20. По моему никой, който не познава най-важните неща и науки, не може да заслужи името "оратор" - речта трябва да кълни и да черпи сокове от познанието за нещата. Ако ораторът не е схванал и опознал предмета й, тя се превръща в празно детинско бръщолевене.
21. Но аз не смея да наложа такива обременителни изисквания, особено на нашите оратори при тяхната огромна заетост с обществени и житейски дела, и да ги задължавам всичко да знаят, макар че самото понятие "оратор" и заниманията с красноречие предполагат и обещават умение да се говори на всякакви теми красиво и словообилно.
22. Знам, че на повечето хора това ще се стори непосилно, а и виждам, че гърците, богати не само с таланти и знания, но и със свободно за научни занимания време, са направили в рамките на всяко изкуство вътрешно разделение; че отделните представители на красноречието не са се занимавали с него като цяло, а са отделили от другите видове речи съдебните и увещателните и именно тях са оставили на оратора. Затова тук аз ще се огранича с материята, определена ни единодушно от най-авторитетни учени след дълги изследвания и многобройни обсъждания.
23. Но няма да повтарям старите школски правила, започващи от "а, б...", а ще изложа мнението на нашите най-блестящи и високопоставени оратори за принципите на красноречието, така както съм го чул от свидетел на един техен разговор. Не че не зачитам наследството на гърците, които са наши учители в красноречието, но то е открито и достъпно за всички и моето тълкуване не ще придаде на излагането му нито по-голяма красота, нито по-голяма яснота. Затова, братко, мисля, че ще ми простиш, ако предпочета пред техния авторитет авторитета на онези, които единодушно са признати за най-добри оратори сред нашите сънародници.
VII.24. И тъй било по времето, когато консулът Филип яростно нападал първите хора в държавата и трибунската власт на Друз8, поела защитата на сената, явно се огъвала и отслабвала. Та, спомням си, разказваха ми, че именно тогава, по време на Римските игри8, Луций Крас заминал за тускуланското си имение8 под предлог, че иска да събере мислите си. Говореше се, че го последвали тъстът му, Квинт Муций Сцевола, и Марк Антоний, негов политически съмишленик и най-близък приятел.
25. Освен тях Крас бил довел със себе си двама младежи, много близки на Друз, на които възрастните възлагали големи надежди да съхранят достойнството на тяхното съсловие - Гай Кота, който по онова време се стремеше към поста народен трибун, и Публий Сулпиций, когото виждаха като бъдещ претендент за същата длъжност.
26. През първия ден те до късно вечерта обсъждали надълго въпросите, които не им давали покой - нали затова се били и сбрали тук, - за новонастъпилите времена и за положението в държавата. Кота разказваше, че по време на този разговор тримата бивши консули се отдали на горчиви възпоминания и осенени сякаш от пророческо вдъхновение, предвидили много отдалеч всички нещастия, които по-късно действително сполетели държавата.
27. И когато, приключили беседата си, тези достойни мъже възлегнали около трапезата, Крас проявил забележителен такт и успял да разсее помраченото от разговора настроение - той бил толкова приятен събеседник и умеел да говори тъй увлекателно, че на гостите се сторило, сякаш след един изнурителен ден, прекаран в народното събрание, вечерта са се събрали на пиршество тук, в тускуланското имение.
28. А на следващия ден, когато по-възрастните си отпочинали добре и всички излезли на разходка, след две-три обиколки Сцевола казал: - А защо, Красе, да не постъпим като Сократ от Платоновия "Федър"9? Сетих се за това, като видях твоя платан, който, разпрострял клони, хвърля не по-лоша сянка от онзи, към който се устремил Сократ и който, струва ми се, е тъй прекрасен не защото го поели водите на споменатото там поточе, а защото е умело изваян от Платоновото слово. И щом този мъдрец въпреки удивително здравите си нозе все пак побързал да се отпусне на тревата и така редял онези според философите боговдъхновени свои мисли, то съвсем в реда на нещата е да се даде същата възможност за почивка и на моите крака.
29. - Дори ще се постарая да ти е още по-удобно - отвърнал Крас, заповядал да донесат възглавници и всички се разположили под платана. VIII. И Кота разказваше, че за да се разтоварят от предишния разговор, там Крас подел друг - за заниманията с красноречие.
30. Започнал с думите, че Сулпиций и Кота заслужават не само поощрение, но и похвала, понеже са вече толкова напреднали в красноречието, че не само превъзхождат връстниците си, но могат да се сравняват и с някои по-възрастни от тях. - За мен, продължи той, няма нищо по-важно от това да умееш чрез словото си да владееш съзнанието на хората, да привличаш сърцата им, да насочваш волята им накъдето желаеш, но и да я отклоняваш откъдето желаеш. Красноречието винаги е процъфтявало и винаги е властвало при всеки свободен народ, най-вече в мирните и спокойни държави.
31. Наистина какво по-възхитително от това сред хилядите хора един-единствен или малцина да умеят да осъществят онова, което природата е заложила у всекиго? Какво по-приятно за слуха и ума от една изящно изваяна, украсена с мъдри слова и мисли реч? Каква по-величествена гледка от това пред очите ти словото на едного да насочва поривите на народа, съмненията на съдиите, властта на сената?
32. После какво по-царствено, по-благородно и великодушно от това да помагаш на молещите, да подкрепяш оскърбените, да даряваш спасение, да изтръгваш от опасност, от изгнание? И какво по-голямо предимство от това да имаш винаги подръка оръжие, с което да се защитиш да нападнеш подлеците или да отмъстиш за нанесена обида? Но хайде, нека не си представяме постоянно съдийските скамейки и трибуните - нима през свободното време има по-приятно и по-достойно за културния човек развлечение от една остроумна и просветена беседа? Защото именно по това се отличаваме най-вече от зверовете - че разговаряме помежду си и че можем да изразим почувствуваното в слово.
33. И затова как човек да не се изпълни с възхищение пред това качество и как да не реши да положи върховни усилия, за да надмине останалите люде точно в това, което издига нас, хората, над зверовете! Но нека ви кажа и най-важното: коя друга сила е могла да сбере на едно място разпръснатите хора и да превърне полудивото им селско съществуване в сегашния ни цивилизован начин на живот? Или в създадените вече държави да установи закони, съдилища, право?
34. Но да не изтъквам други примери, защото те са почти безброй, а да кажа накратко мнението си: смятам, че от мъдростта на оратора и от неговия такт зависи не само собственото му достойнство, но и спасението на множество граждани, дори съдбата на цялата държава. Затова продължавайте все така, млади хора, залягайте в избраното от вас поприще, за да постигнете за себе си успех, за приятелите си полза и за държавата - благополучие.
IX.35. Тогава Сцевола с присъщата му любезност казал:
- За много от казаното съм съгласен с Крас и няма да омаловажавам нито изкуството, нито славата на тъста ми, Гай Лелий, и на моя зет. Но боя се, че по два въпроса не бих могъл да съм единодушен с него: първо, с твърдението, че държавите дължат своето създаване и оцеляване на ораторите, и второ, с възгледа му, че като оставим настрана форума, сборищата, съдебните дела и сенатските заседания, ораторът е връх на речевитостта и на цивилизоваността въобще.
36. Та кой ще се съгласи с теб, Красе, че човешкият род, пръснат в началото из планини и гори, се е сбрал в укрепени места и се е приютил зад яки стени не подтикнат от решението на благоразумните, а увещан от речите на сладкодумните? Или че другите полезни за създаването и съхраняването на държавите начинания са дело не на мъдри и силни люде, а на сладкодумците с красивите им речи?
37. Да не би да смяташ, че със силата на красноречието, а не воден от своите изключителни разум и мъдрост, Ромул е сбрал пастирите и пришълците, свързал ги е с бракове със сабините, отблъснал е съседните племена? Какво още? А Нума Помпилий? А Сервий Тулий? А другите царе, сторили славни дела за установяване на нашата държава - нима у тях има и следа от красноречие? Ами после? Не са ли събитията след изгонването на царете (а ние знаем, че то бе дело не на езика, а на разума на Луций Брут) богати на мъдри решения, но бедни откъм думи?
38. Аз мога, ако искам, да ви докажа с много примери от нашата държава, а и от другаде, че най-големите красноречивци са донесли на обществото повече зло, отколкото полза. Да оставим другите - мисля, че (като изключим вас двамата с Антоний, Красе) най-добрите оратори, които съм слушал, са братята Гракхи, Тиберий и Гай Семпроний, чийто баща, човек благоразумен и сериозен, но далеч не красноречив, бе често много полезен за държавата, особено като цензор. Тогава именно той без обилни словоизлияния, а само с едно кимване на главата и с няколко думи прехвърли либертините в градските триби10 - ако това не бе станало, този обществен ред, който и сега едва крепим, отдавна вече нямаше да съществува. Докато синовете му, блестящи оратори и по природа, и по образование, макар че благодарение на бащината си мъдрост и на воинската доблест на дедите си получиха държавата в цветущо състояние, с помощта на този твой прехвален държавен кормчия, красноречието, успяха да я съсипят10.
Х. 39. Какво още да кажа? За старите закони, за едновремешните обичаи ли? Или за гаданията, спасителни за държавата, на които ние с теб, Красе, присъстваме11? За религиозните обреди и церемонии ли? Или за гражданското право, на което нашият род, който не е голям поклонник на красноречието, се е посветил отколе?
40. Нима всичко това е открито, опознато и изобщо разглеждано от ораторското племе? Впрочем аз помня и Сервий Галба, който умееше да говори като бог, и Марк Емилий Порцина, и самия Гай Карбон, когото ти, още млад-зелен, удари в земята12 - те не познаваха законите, знаеха оттук-оттам обичайното, но нямаха понятие от гражданското право. И днес никой у нас, като изключим теб, Красе, не познава гражданското право и това е срамно. А и ти го изучи с моя помощ благодарение на своето усърдие, а не на ораторската си дарба.
41. А това, което ти, съвсем уверен в правотата си, заяви накрая - че ораторът трябва да бъде неизчерпаемо словообилен независимо от темата, - ако не бяхме на твоя територия, аз нямаше да понеса, а смело щях да оглавя мнозина твои противници, които ще издигнат против теб преторски интердикт13 или ще те призоват чрез законния акт на ръкополагане13 да защитиш правата си, задето дръзко си навлязъл в чужда земя.
42. С пълно право първи ще те нападнат питагорейците и последователите на Демокрит, след тях ще изложат основателните си претенции изследователите на природата14 - хора, умеещи да се изразяват красиво и сериозно, с които не би могъл да се бориш на равна нога. После ще те притиснат тълпи философи начело с онзи прочут Сократ, техен родоначалник и глава - че не знаеш нищо за доброто, нищо за злото, нищо за страстите, нищо за човешките нрави, нищо за житейските принципи, и щяха да те убедят, че въобще с нищо не си се занимавал и че си пълен невежа.
43. А след първото, групово нападение с теб ще заспори всяка философска школа поотделно. Ще те връхлети Академията15 и ще те накара да се отречеш от всичко, което си казал. Нашите стоици15 ще те впримчат в мрежите на своите разсъждения и въпроси. Перипатетиците15 пък ще ти докажат, че всички средства за подпомагане и украсяване на речта, с които, както ти мислиш, се занимават само ораторите, трябва да черпиш от тях и че Аристотел и Теофраст са писали по тези въпроси не само по-добре, но и много повече от всички учители по красноречие.
44. Оставам настрана математици, граматици, музиканти, с чиито изкуства вашето красноречие няма нищо общо. Така че, Красе, според мен не бива да го провъзгласяваш за нещо толкова велико и необятно. Никак не е малко дори само това, което наистина е по силите ти: да съумееш да представиш в съда своята кауза за най-добра и най-справедлива, да говориш най-убедително пред народа и в сената, накрая словото ти да изглежда красиво на умните и истинно на глупците. Ако можеш повече от това, то според мен е не защото си оратор, а защото си Крас - благодарение на твоите лични качества, а не на някакъв присъщ на всеки оратор талант.
XI.45. Тогава Крас казал:
- Знам, Сцевола, че за това се говори и спори сред гърците, защото съм слушал най-известните им философи, когато като квестор16 пристигнах от Македония в Атина. Тогава се смяташе, че там Академията, оглавявана от Хармад, Клитомах и Есхин, е в разцвет. Това бе времето и на Метродор, който заедно с тях бил прилежен слушател на прочутия Карнеад, прославил се по всеобщо мнение като човек с изключително енергично и богато слово; в зенита си бе и ученикът на твоя любим Панеций, Мнезарх, и Диодор, ученик на перипатетика Критолай.
46. Освен тях имаше още мнозина славни и знаменити философи, които, както забелязах, почти единодушно изтласкваха оратора далеч от управлението на държавата, преграждаха му пътя към всяка наука и към познанието за най-важните неща и го прогонваха към съдилищата и събранийцата, оставяйки за него най-черната работа.
47. Но аз не бях съгласен с тях, нито с основоположника на диспутите като нашия, ненадминатия по красота и достойнство на словото си Платон, чийто диалог "Горгий" прочетох по-задълбочено тогава в Атина заедно с Хармад. Тази творба ме изпълни с възхита, понеже, осмивайки ораторите, самият Платон се разкри пред мен като велик оратор. Бъбривите гърци открай време спорят яростно по въпросите на словесността, тласкани по-скоро от естествената си склонност към препирни, отколкото от стремеж да познаят истината.
48. Но дори да сведем функциите на оратора само до познаване на правото и на съдебния процес или до изнасяне на пищни речи пред народа и сената, все пак трябва да се съгласим, че на него са му необходими много неща. Защото, без да се е занимавал с много и много обществени дела, без да са му известни законите, обичаите, правото, без да познава човешката природа и нрави, той не би могъл да се справи с работата си, проявявайки нужното умение и опитност. А ако някой вече е овладял тези неща, безусловно необходими и за най-дребните подробности в съдебния процес, то какво би му попречило да достигне до познанието за най-важното? Питам ви: ако силата на оратора е в красотата и обилието на речта, как може да бъде постигнато дори само това без знанието, отказано му от вас? Изкуството да се говори добре може да съществува само ако този, който говори, познава добре онова, за което говори.
49. Затова, ако прочутият природоизпитател Демокрит е говорил красиво (така разказват, а и аз съм на същото мнение), трябва да смятаме, че красотата на съдържанието е заслуга на таланта му на изследовател на природата, а блестящата външна форма - на ораторската му дарба. И ако Платон е говорил боговдъхновено за неща, твърде далечни от гражданските ежби, с което съм съгласен, ако Теофраст, ако Карнеад са били красноречиви и сладкодумни в диспутите независимо от темата им, все пак тяхната реч се гради върху същите тези ораторски принципи, които са обект и на нашите разговори и дирения.
50. Защото виждаме, че някои са разисквали същите неща с постни и оскъдни слова, например Хризип, спечелил си славата на изключително умен човек; но постиженията му в областта на философията не са омаловажени заради това, че не познавал теорията на ораторското изкуство. XII. Следователно каква е разликата? Или какво отличава сочността и обилието на словото у авторите, които споменах, от словесната оскъдица у тези, чийто изказ е лишен от разнообразие и елегантност? Едно нещо е характерно за владеещите изкуството на словото: реч добре композирана и стъкмена, обработена с майсторство и вещина. Но ако на тази реч липсва съдържание, схванато и опознато от оратора, тя или няма да съществува въобще, или ще заслужи всеобщ присмех.
51. Какво по-безумно от празния шум на лишени от смисъл и познания думи, пък били те и най-добри, и най-красиви? И тъй какъвто и да е предметът на речта, от която и област да е, ако ораторът го е опознал подробно като дело на свой клиент, той ще говори за него много по-добре, отколкото неговият създател и специалистът.
52. Ако някой твърди, че съществуват строго определени, присъщи само на ораторите идеи и теми, и че науката им не надхвърля тесните рамки на форума, аз ще се съглася, че на него най-често се разгръща словото ни; но дори и тук премного са нещата, които учителите по реторика нито преподават, нито разбират.
53. Та кой не знае, че най-голямата сила на оратора е в умението му да тласка човешките души към гняв или към омраза, или към страдание, или от тези вълнения към кротост и жалост? Само онзи, който е опознал до дъно човешката природа, присъщото на човека и силите, които тревожат или успокояват нашия дух, само той едничък може да постигне чрез словото си онова, което цели.
54. Всичко дотук, ще кажете, се отнася за философията - но по мое мнение и ораторът никога няма да му обърне гръб. Та дори да отстъпи на философите онова, което те ревниво пазят единствено за себе си - познанието за нещата, - той ще се нагърби с теорията на ораторската реч, а това е невъзможно без знанията, за които стана дума. Защото присъщо на оратора, както вече казах, е слово достойно, красиво, съобразено с човешките чувства и мислене.
XIII.55. Признавам, че по този въпрос са писали Аристотел и Теофраст. Но обърни внимание, Сцевола, че тук всичко ще е мое мнение. Аз не заимствам от тях нещата, които се отнасят за ораторското изкуство - самите автори признават, че това е област на оратора. Затова произведенията им, посветени на други теми, имат съответните заглавия, а тези те са озаглавили и наричат именно "реторически"
56. Ако ораторът - а това се случва често - засегне в словото си някои общи места: за безсмъртните богове, за благочестието, за съгласието, за приятелството, за всеобщото право, за човешките права, за международното право, за равенството, за умереността, за великодушието, за различните добродетели, вярвам, че всички училища, всички философски школи ще викнат: това са си наши работи, те изобщо не засягат оратора!
57. На тях аз ще отстъпя правото да си разчоплят в някое ъгълче тези теми, щом нямат друга работа, а на оратора ще отредя да разгърне с достойнство и красота онова, което те разискват с някак вяла и немощна реч. Аз още тогава, в Атина, спорих по тези въпроси със самите философи. Насърчаваше ме приятелят ми Марк Марцел, който сега е курулен едил17 и се занимава с уреждането на игрите, иначе със сигурност би присъствал на този наш разговор; а тогава бе още съвсем млад и изцяло погълнат от занимания с красноречие.
58. А що се отнася до законите, войната, мира, съюзниците, данъците, до гражданските права на всяко съсловие и възраст, то нека гърците, щом искат, да твърдят, че Ликург и Солон (макар че според мен те също се нареждат сред красноречивите) били по-вещи по тези въпроси, отколкото Хиперид и Демостен, безукорни и бляскави оратори. Нашите пък нека поставят децемвирите18, автори на законите от XII таблици - безусловно мъдри люде, - над Сервий Галба и твоя тъст Гай Лелий, прочути с красноречието си.
59. Аз няма никога да отрека, че има изкуства, които са собствена област на хора, вложили в тях всичко от себе си, но твърдя и следното: истински и съвършен оратор е този, който умее да говори по всички въпроси богато и разнообразно. XIV. Често дори в делата, които според общоприетото схващане са изцяло в ръцете на оратора, изниква по нещо, чуждо на съдебното красноречие, в чиито рамки го ограничавате вие, и за което трябва да се набавят и почерпят знания от по-непозната област.
60. Та питам ви може ли да се говори против военачалника или в негова защита, без да се познава военното дело, а често дори и географията на сушата и морето? Може ли да се пледира пред народа за приемане или отхвърляне на закони, може ли в сената да се разсъждава за държавните дела без пълно познаване на политиката, съчетано с висше благоразумие? Може ли речта да проникне в сърцето, да възпламени или потуши пожара на чувствата - а в това е силата на оратора, - без предварително да са изучени мненията на философите за човешката природа и човешките нрави?
61. Не знам дали ще се съгласите с мен, но аз без колебание ще ви кажа: естествената наука, математиката, както и другите науки, които споменах, принадлежат като знание на професионалистите. Но ако някой иска да ги осветли със слово, той трябва да прибегне до ораторското умение.
62. Както се знае, архитектът Филон, след като построил арсенала в Атина, красноречиво дал отчет пред гражданите за работата си, но това е заслуга не на таланта му на архитект, а на неговата ораторска дарба. Също така, ако Марк Антоний, който е тук сред нас, трябваше при защитата на Хермодор да говори за строежа на корабостроителници, то, получавайки от него необходимите сведения, сам би говорил красиво и богато за един чужд нему занаят. А и Асклепиад, който ми бе лекар и приятел и който по онова време превъзхождаше по дар-слово всички останали лекари, дължеше това не на медицинските си познания, а на красноречието си.
63. Приемлива, но не и абсолютно вярна е една често споменавана от Сократ поговорка, че всеки говори добре за това, което познава. По-вярно би било, че никой не може да говори добре за нещо, което не познава, и че колкото и добре да знае нещо, той не би могъл да го изрази както трябва, ако не умее да построи и оглади словото си.
XV. 64. Затова, ако искаме да обхванем с една пълна и специфична дефиниция същността на оратора, трябва да кажем: достоен за това авторитетно име, според мен, е този, който може да говори за каквото и да се наложи разумно, стройно, красиво, паметливо, влагайки в произнасянето на речта необходимото достойнство.
65. Ако някому това "за каквото се наложи" се стори твърде широко, то нека той го ограничи и ореже колкото желае, но аз поддържам следното мнение: дори ораторът да е силен само в съдебните спорове и на форума и невеж в другите науки, а му се наложи да говори по тема из областта на някоя от тях, той, получавайки необходимите сведения от специалисти, би говорил по тези въпроси много по-добре от самите тях.
66. Така например, ако нашият събеседник Сулпиций трябва да говори за военно дело, той ще се консултира с Гай Марий, моя сродник19, и когато научи от него необходимото, ще говори така, че и на Гай Марий ще се стори по-запознат с въпроса от него самия. Ако пък се касае за въпрос от гражданското право, той ще се съветва с теб, Сцевола; и макар че си изключително вещ и опитен юрист, ще се изкаже по-добре от теб за нещата, които ти си му обяснил.
67. Ако ли пък му се наложи да говори за природата, за човешките пороци, за въжделенията, за мярата, за въздържанието, за страданието, за смъртта, то, въпреки че ораторът трябва да познава всичко това, той може би ще реши да се обърне към Секст Помпей, този отличен познавач на философията. И ще стане така, че след като се е осведомил по даден въпрос от някой друг, той ще го развие много по-красиво от онзи, чиито сведения е ползвал.
68. Моят съвет е следният: тъй като философията е насочена в три посоки - към тайните на природата, към тънкостите на разсъждаването и към живота и нравите, ние можем да отстъпим пред леността си и да оставим настрана първите две. Но пропуснем ли и третата, която винаги е била необходима на оратора, лишаваме го от всяка възможност да покаже значимостта си.
69. Затова ораторът трябва да изучи всичко, свързано с живота и нравите, а що се отнася до останалите неща, той би могъл да говори и за тях с необходимата елегантност, макар да не ги познава, стига някой му ги изложи и предаде. XVI. Щом един, както разправят, невеж в астрологията човек като Арат е говорил за небето и звездите с прекрасни и премъдри стихове; щом Никандър от Колофон, без да има нищо общо със земеделието, е възпял селския труд с поетическа елегантност, а не със селяшка непохватност, то защо тогава ораторът да не говори твърде красноречиво за неща, с които се е запознал във връзка с определено дело и момент?
70. Най-близък на оратора е поетът, малко по-ограничен от стихотворната форма, но по разнообразието на словесната украса - негов съмишленик и едва ли не равен нему. А това, което най-вече ги сближава е, че те не поставят граници и предели на своите права, а им дават свобода и възможност да се разпростират докъдето искат.
71. Ти, Сцевола, каза, че ако не бе на чужда територия, щеше да се противопоставиш на мнението ми, че ораторът трябва да е вещ във всеки разговор, по всяка тема. Но, кълна се, аз никога нямаше да говоря така, ако имах предвид себе си!
72. Само се съгласявам с твърдението на Гай Луцилий - той ти бе малко сърдит, затова странеше и от мен, въпреки че би искал да ми е по-близък, но във всички случаи беше и образован, и твърде културен човек, - че оратор може да бъде само онзи, който владее до съвършенство всички видове изкуства, достойни за свободния гражданин. Дори да не са ни необходими за всяка реч, все пак винаги излиза наяве дали ги владеем, или не.
73. Така е при играчите на топка: в играта те не си служат с гимнастически упражнения, но по самите им движения личи, че са се занимавали с гимнастика; така е при скулпторите: докато ваят творбите си, те не си служат с рисуване, но става ясно умеят ли да рисуват, или не; така е и при оратора: дори в речите си на съдебните процеси, на събранията, в сената той да не прибягва до помощта на други изкуства, все пак веднага проличава дали е обикновен декламатор, или е излязъл на трибуната, снаряжен с всички достойни науки.
XVII.74. Тогава Сцевола се засмял и рекъл:
- Няма да се боря повече с теб, Красе. Защото дори и тези ти думи, които отправи против казаното от мен, бяха така изкусно нагласени, че хем се съгласяваш с моето мнение, че някои неща са несвойствени на оратора, хем по невероятен начин го отхвърляш и пак му ги предоставяш.
75. Когато бях на Родос20 и беседвах върху онова, което бях научил от Панеций, с прочутия Аполоний, той по обичая си осмя и моите познания, философията изобщо с много не толкова сериозни, колкото духовити слова. А ти искаше да ни убедиш, че не обръщаш гръб на никоя наука и никое изкуство и че всички тях смяташ за спътници и помощници на оратора.
76. Ако съществува човек, който е съумял да ги обхване и освен това е прибавил към тях умението да говори прекрасно, то съгласен съм, той би бил предмет на удивление и възхита. Този човек (ако го има, ако го е имало някога и ако въобще е възможно да го има) би могъл да бъдеш само ти, понеже и според мен, и според всички останали не си оставил почти никаква слава за своите колеги - оратори - надявам се, че те не ми се сърдят за тези думи.
77. Но ако и ти при съвършените си познания по всички съдебни и политически въпроси не си постигнал вещината, която приписваш на оратора, то нека помислим: не искаш ли от него повече от онова, което е необходимо и възможно?
78. Тук Крас отвърнал:
- Припомням ти, че говорих не за себе си, а за съвършения оратор. Та какво съм научил аз и какво знам? При мен практиката изпревари теорията. Зает ту на форума, ту в правене на кариера, ту с държавни дела или с дела на приятели, аз бях изчерпан от работата, преди да съм имал време да осмисля важността й.
79. Ето, в твоите очи имам изключителни постижения; но на мен дори и да не ми е липсвал преди всичко талант (с което и ти си съгласен), винаги са ми липсвали и познания, и свободно време, и, честна дума, дори несекваща страст към учение. А какво ще кажеш, ако към подобен или дори по-голям от моя талант някой прибави всичко, до което аз не съм се докоснал: какъв оратор би бил той, от каква величина?
XVIII.80. Тогава се обадил Антоний:
- Ти, Красе, говориш обосновано и не се съмнявам, че ако някой изучи принципите и природата на всички неща и изкуства, той ще е един много по-богато снаряжен оратор.
81. Но, първо, това е трудно осъществимо при този наш живот и многобройните ни ангажименти. После съществува опасност да се откъснем от практиката и навика да говорим разбираемо за широката публика. На мен ми се струва, че когато онези хора, които ти спомена преди малко, говорят за природата на нещата или за човешките проблеми, те си служат с един друг вид красноречие. Той е някак си бляскав и тучен, но ми намирисва повече на училищен прах, отколкото на потта на форума.
82. Аз се запознах с гръцката литература късно и повърхностно, но на път за Киликия, където бях назначен за проконсул21, останах дълго време в Атина поради затруднения с плаването21. Всеки ден прекарвах в обкръжението на най-учени люде, почти същите, които ти преди малко спомена. И понеже сред тях, не знам как, се бе разпространил слухът, че аз, както и ти, се занимавам с по-значителни съдебни дела, всеки от тях според възможностите си защити своето мнение за задълженията на оратора и за ораторските принципи.
83. Едни, сред които и самият Мнезарх, казваха, че тези, които ние наричаме оратори, не са нищо друго освен занаятчии с бърз и обигран език и че оратор можел да бъде само мъдрецът: самото красноречие, резултат от умението да се говори добре, било добродетел, а който притежавал една добродетел, притежавал и всички останали - те били равни помежду си и еднакви. Следователно красноречивият бил притежател на всички добродетели, а значи и мъдрец. Но това бе казано с някак измъчена и постна реч, която не можа ни най-малко да ме трогне.
84. Докато Хармад говореше на същата тема много по-богато, но не за да ни открие какво мисли - нали в Академията по традиция с всички се води спор. Все пак от думите му стана ясно едно: че така наречените ретори, занимаващи се с преподаване на ораторското изкуство, не знаят почти нищо и че в красноречието не може да се стигне доникъде, ако не се усвои философията.
XIX.85. С него спореха най-красноречивите атиняни, опитни в политически и съдебни дела, сред които Менедем, който наскоро ми бе на гости в Рим. Та когато той казваше, че съществува наука, която се занимава с устройството и управлението на държавата, скочи срещу него Хармад с цялата си бойкост, изобилна ученост и разнообразни познания. Той каза, че и по тези въпроси знания трябва да се черпят от философията, че в книгите на реторите не може да се открие нищо постановено от обществото за безсмъртните богове, за възпитанието на младежта, за справедливостта, за търпимостта, за въздържанието, за мярата във всяко нещо и т. н., без което държавите или не могат да съществуват, или не могат да бъдат добре устроени.
86. Ако пък, питаше той, ако тези ретори са толкова вещи по тъй важни въпроси и така умело се справят с тях, то защо тогава книгите им са претъпкани с правила за предговори, епилози и разни празни приказки от този род - това бяха точните му думи, - а не съдържат ни думица за държавната уредба, за законодателството, за равенството, за справедливостта, за верността, за обуздаването на страстите, за нравственото възпитание на хората?
87. А самите им предписания осмиваше, доказвайки, че авторите им не само са лишени от мъдростта, с която се кичат, но не познават дори принципите на самото красноречие, пътя за постигането му. Казваше така: главната цел на оратора е да се стори на слушателите си такъв, какъвто би желал да бъде, а това се постига с достоен начин на живот, за което в предписанията си въпросните учени ретори не споменават нищичко. Освен това той трябва да въздейства върху душите на своите слушатели така, както желае, а това е непостижимо, ако не се знае колко и какви са начините да се предизвика вълнение, а също как въздейства всеки вид реч. Всичко това е скрито в най-дълбоката същност на философията и нашите ретори не са го и сънували.
88. Тези неща Менедем започна да опровергава повече с помощта на примери, отколкото с аргументи. Той цитираше наизуст много прекрасни места от речите на Демостен и твърдеше, че този велик оратор е умеел чрез словото си да въздейства както желае на съдиите и на народа, макар според Хармад това да се постигало единствено благодарение на познанието, почерпано от философията.
XX.89. А Хармад му отвърна, че не отрича изключителната разумност и изключителната сила на Демостеновото слово, но че последният ги бил постигнал или благодарение на своята дарба, или поради безспорния факт, че бил ревностен слушател на Платон. Но че тук ставало въпрос не за Демостен, а за образованието, което човек получава при реторите.
90. Често стигаше даже дотам, че изцяло отричаше красноречието като изкуство; от една страна, аргументираше се с това, че на нас ни е естествено присъщо да се умилкваме покорно около онези, от които искаме нещо, да заплашваме противника, да разказваме какво се е случило, да утвърждаваме онова, което искаме да постигнем, да опровергаваме противното, накрая дори да прибягваме до молби и жалби - а това било всичко, до което се свеждало ораторското изкуство; говореше също, че навикът и упражненията развиват интелекта и насърчават бързината на словото. От друга страна, всичко това подкрепяше с безброй примери.
91. Първо, нарочно сякаш казваше, че никой от теоретиците не е бил дори и посредствен оратор - започваше от някои си Коракс и Тизий, за които се знаело, че са основоположниците на реторическото изкуство. А в същото време назоваваше мнозина прочути с красноречието си хора, които нито са се учили да говорят добре, нито въобще са си правили труда да се подготвят за това; сред тях (дали на шега или го бе чул отнякъде и мислеше така), сочеше и мен като пример за човек, който не се е обучавал в ораторско изкуство и все пак според него е постигнал нещо в това отношение. Аз лесно се съгласих с първото - че въобще не съм се учил, но що се отнасяше до второто, казах му, че или се подиграва с мен, или греши.
92. За него изкуство беше само онова, което се заключава в опознати, схванати в дълбочина, насочени към една цел и винаги истинни правила. А това, с което се занимавали ораторите, било съмнително и несигурно, защото се говорело от хора, не съвсем вещи по разглежданите от тях въпроси, и се слушало от други, на които се внушавало не знание, а някакво временно мнение22, ако не невярно, то поне със сигурност неясно.
93. Защо да продължавам? Той тогава почти успя да ме убеди, че не съществува изкуство на красноречието и че да говори умело и обилно може само онзи, който е опознал създаденото от най-великите умове във философията. В числото на тези талантливи оратори Хармад поставяше и теб и често изразяваше своето възхищение - казваше, че в мое лице вижда един твърде кротък слушател, а в твое - един твърде войнствен противник.
XXI.94. И тъй, повлиян от неговото мнение, аз писах в една книжка23, която видя бял свят и попадна в хорските ръце мимо волята ми, следното: "Видял съм мнозина даровити оратори, но нито един истински красноречив." Под "даровит оратор" разбирах онзи, който може да говори достатъчно умно и ясно пред обикновените слушатели, изразявайки мнението на тълпата, а под "истински красноречив" - който умее по удивителен и великолепен начин да придаде на всичко, до което се докосне, величие и красота и чиито дух и памет съхраняват всички извори на знанията, необходими за речевитостта. Ако за нас е трудно да станем такива - понеже още преди да се захванем с учене, се виждаме в плен на стремежа към правене на кариера и задълженията на форума, - то нека все пак приемем, че именно това е истинското съдържание на понятието "красноречив оратор" и че такова е неговото естество.
95. А аз, доколкото мога да надзърна в бъдещето, виждайки редките дарби на моите сънародници, не губя надежда, че някога ще се появи някой24, който ще се стреми по-ревностно към знания, отколкото ние сега и преди, ще има повече време за занимания, по-богат и зрял ораторски талант, ще е по-трудолюбив и по-усърден и, отдавайки се на слушане, четене и писане, ще стане ораторът на нашите мечти, с основание наречен не само даровит, но и истински красноречив. Според мен такъв би могъл да бъде нашият домакин Крас или някой друг, равен нему по талант,но който ще е слушал, чел и писал повече от него и по този начин ще може да прибави още мъничко към това, което Крас притежава.
96. Тук се намесил Сулпиций:
- Ние с Кота горещо желаехме да подхванете този разговор, но не смеехме и да се надяваме, че това ще стане. Идвайки насам, струваше ни се, че ще е достатъчно щастие за нас, ако от вашите беседи, макар и на други теми, съумеем да извлечем ценни поуки. Но да стигнете до такива дълбочини в спора върху това, което тъй силно ни вълнува - не знам дали ще го определите като наука, като изкуство или като някакво природно дарование, - едва ли сме могли да очакваме.
97. Аз от малък изпитвах към двама ви възхищение, а към Крас - и обич и не го оставях на мира с въпросите си, но никога не съм изкопчил от него и думица за съдържанието и принципите на красноречието, въпреки че съм се опитвал да го сторя и сам, и чрез Друз. Докато ти, Антоний, трябва да призная, винаги се отзоваваше, когато любопитствах и те разпитвах за нещо, и много често ми обясняваше какви правила съблюдаваш в красноречието.
98. А сега, след като и двамата заговорихте по темата, която живо ни интересува, и даже Крас пръв поде този разговор, то молим ви, бъдете така добри и изложете подробно мнението си за видовете красноречие. Ако успея да измоля това от вас, Красе, аз ще съм много благодарен на нашия гимназий - твоя Тускул, и ще поставя тази извънградска школа по-високо от прочутата Академия и Ликея25.
XXII.99. Тогава Крас казал:
- Разбира се, Сулпиций, но да попитаме Антоний, който може да стори това, за което молиш, а и, както казваш, е свикнал да го прави. Защото аз, признавам, винаги съм отбягвал подобен вид разговори и, както вярно спомена преди малко, много често не откликвах на твоите настойчиви въпроси. Правех го не от горделивост или поради лошо възпитание, нито пък за да пресека твоя похвален и прекрасен стремеж, още повече, че за мен днес няма друг като теб - роден оратор, притежаващ естествена склонност към тези занимания. Причината, кълна се, бе моята непохватност в подобни спорове и неподготвеността ми по тъй наречените теоретични положения.
100. Тук се обадил Кота:
- Понеже, Красе, вече постигнахме онова, което ни изглеждаше най-трудно - да те накараме да заговориш за тези неща, - то оттук нататък наша ще е вината, ако те изпуснем, преди да си отговорил подробно на всичките ни въпроси.
101. - По тези въпроси - рекъл Крас - ще говоря, според израза в наследственото право ,"за които знам и мога"26. А Кота казал:
- Та ако ти не можеш и не знаеш, то кой от нас ще има наглостта да твърди, че знае или може?
- При условие че ще ми е позволено да каже какво не мога и какво не знам, съгласен съм - отвърнал Крас - и съм готов да отговоря на въпросите ви.
102. - Тогава - казал Сулпиций - нека първо те попита ме за това, на което преди малко се бе спрял Антоний - как, мислиш, съществува ли някакво изкуство на красноречието?
- И какво стана? - рекъл Крас. - Сега вие очаквате от мен да ви обясня своето мнение по поставения ми въпрос, сякаш съм някой от онези бездейни и лениви, пък макар и образовани гърци, които нямат никаква друга работа? Та кога според вас съм се занимавал аз с тези неща, кога съм мислил върху тях? Не съм ли осмивал винаги безочието на онези, които царуват в своите школи, обградени от тълпи посетители, и предлагат да отвърнат на всеки зададен им въпрос?
103. Разправят, че пръв леонтинецът Горгий се нагърбил с такава изключително тежка задача: той обявил, че е готов да говори всекиму по всеки въпрос, който го интересува. След него това станало мода, мода е и днес, защото все още има хора, които твърдят, че няма тема, независимо каква е и колко е важна, по която да не могат да кажат всичко.
104. Ако знаех, Кота и Сулпиций, че ви се слушат подобни разсъждения, щях да доведа тук някой грък, който да ви достави това удоволствие. Но и сега не е късно да го направя - у младия Марк Пизон, многообещаващ оратор и ревностен поклонник на ораторското изкуство, силно привързан към мен, е отседнал перипатетикът Стазеа. Той ми е близък, а по мнението на познавачите е и най-добър сред събратята си.
XXIII.105. - Какъв Стазеа, какви перипатетици намесваш тук? - възкликнал Сцевола. - Послушай тези младежи, Красе - те не търсят празното катадневно дрънкане на някой гръцки ретор, нито пък им се слушат разни изтъркани школски фрази, а жадуват да чуят мнението на най-мъдрия, на най-красноречивия, който е доказал качествата си не чрез някакви писания, а в най-големите процеси и тук, в това средище на мощ и слава, си е извоювал първото място по ум и слово; на човека, чийто път искат да следват.
106. Макар че винаги съм те смятал за бог на словото, все пак наравно с красноречието ти съм ценял и твоята култура. Бъди любезен и сега, не отклонявай темата, към която жадуват да пристъпиш двама толкова даровити младежи.
107. - Добре - казал Крас, - аз искам да им бъда полезен и няма да откажа да изложа накратко по обичая си своето мнение по всеки техен въпрос. И първо, понеже смятам, че нямам право да пренебрегна искането на един уважаван човек като теб, Сцевола, ще отговоря следното: според мен изкуство на красноречието не съществува или ако го има, то е съвсем нищожно, а целият спор се свежда до несъгласие между учените относно значението на една дума.
108. Защото, ако изкуството се дефинира така, както каза преди малко Антоний, т.е. ако то има строго определени и добре опознати принципи, които не се влияят от случайно мнение и са обхванати в една наука, то изкуство на красноречието няма. Защото всички разновидности на съдебното красноречие са приспособени към вкуса на простия народ.
109. Ако ли пък нещата, на които са се натъкнали в практиката си хора умни и опитни, са били съзрени и отбелязани от тях, били са обозначени с термини, пояснени чрез деление на видове и групиране в различни части - нещо, което според мен може да се осъществи, тогава аз не разбирам защо то да не е изкуство - ако не според горното тънко определение, то поне в обикновения смисъл на думата. Но било изкуство или някакво негово подобие, то не е за пренебрегване; само че трябва да разберем едно - при овладяването на красноречието има и други, по-важни неща.
XXIV.110. Тогава Антоний казал, че горещо поддържа Крас и че не схваща красноречието като вид изкуство, както онези, които смятат, че именно в това е причината за неговата сила, но и не отхвърля изцяло това становище, както правят мнозина философи.
- Смятам, Красе - рекъл той, - че ще е любезно от твоя страна, ако изложиш нещата, които, както каза, са от по-голяма полза за красноречието, отколкото самото изкуство.
111. - Ще кажа мнението си - отвърнал Крас, - понеже вече заговорих за това, но ще ви моля да не разгласявате моите глупости; а аз ще се старая да ви говоря не като някакъв опитен наставник и майстор, а като обикновен римски гражданин и човек със скромен съдебен опит, който в никакъв случай не носи отговорността за избирането на темата, а случайно се е включил във вашия разговор.
112. Знаете ли, когато желаех да получа някаква длъжност и я измолвах, аз винаги отпращах Сцевола, като му казвах, че искам да поговоря глупости, тоест да моля лъстиво, което се постига най-добре чрез празнословие, и че той е човекът, пред когото най-малко бих искал да го правя. А ето че сега той е свидетел на моите безсмислени брътвежи. Защото какво по-безсмислено от това да се говори за говоренето, след като самото говорене има смисъл само тогава, когато е необходимо?
- Продължавай, Красе - рекъл Сцевола, - аз поемам върху себе си вината, от която се боиш.
XXV.113. - И тъй - казал Крас - мисля, че на първо място за красноречието допринасят естественото предразположение и дарбата. На тези ретори, за които преди малко говори Антоний, им е липсвала не теоретическа и практическа подготовка, а именно естествено предразположение. Че нали трябва да съществува някаква особена енергия на душата и на дарбата, която поражда и находчивостта при измислянето на речта, и богатството при нейното разгръщане и украсяване, и трайността на запомнянето й?
114. Може би някой смята, че тези неща могат да бъдат научени? Уви, това е невъзможно. Чудесно би било, ако изкуството можеше да ги възпламени и раздвижи, но то не може да ги посее у нас и да ни ги поднесе, за щото те до едно са природен дар. А какво да кажа за вродените качества - гъвкав език, звучен глас, мощни дробове, сила, добро телосложение и приятно лице?
115. Аз не отричам, че изкуството може да шлифова някого, защото знам, че добрите данни чрез учене могат да станат още по-добри и посредствените могат да се доогладят и поправят. Но има хора, които са така вързани в езика, имат толкова немощен глас, тъй недодялани и груби са в лице и в тяло, че макар не лишени от талант и теоретическа подготовка, не могат все пак да бъдат причислени към добрите оратори. А има и други, така умели, толкова природно надарени, че сякаш не са родени, а са създадени от някой бог.
116. Човек се нагърбва с голямо бреме и голяма отговорност, когато сред многолюдно събрание заяви, че единствен той, обграден от всеобщо мълчание, е достоен да говори по изключително важни въпроси. Всички забелязват по-охотно грешките на говорещия, отколкото достойнствата на неговото слово и така слабостите, които могат да се доловят, затъмняват доброто в него.
117. Но говорейки така, аз не се стремя да внуша на младите хора, че ако нещо не им достига по природа, те трябва да се откажат от ораторското поприще. Та кой не вижда колко високо независимо от посредствеността си бе тачено красноречието, което можа да постигне моят връстник Гай Целий, един политик от първо поколение? Кой не знае, че вашият връстник Квинт Варий, човек груб и грозен, си спечели голямо влияние сред гражданите именно благодарение на умението си, колкото и скромно да е то?
XXVI.118. Но понеже говорим за оратора, трябва с речта си да го представим като човек безупречен и похвален във всяко отношение. Защото, въпреки че множеството спорове, разнообразието от процеси, простащината и варварството на форума дават възможност за изява и на най-некадърния, ние не трябва да губим от погледа си онова, което дирим. Вижте колко внимателно и едва ли не придирчиво съдим за изкуствата, които са насочени не толкова към някаква разумна цел, колкото да доставят удоволствие. Никакви кавги и спорове не могат да заставят хората да търпят лошите актьори в театъра, както и слабите оратори на форума.
119. Следователно нека ораторът се стреми да се хареса не само на тези, които го одобряват под натиска на необходимостта, но и на онези, които могат да го преценят обективно. Нека ви кажа като на най-близки хора какво мисля - нещо, което досега винаги съм премълчавал и съм смятал, че трябва да премълчавам. Може един човек да говори прекрасно, да се изразява изключително леко и красиво, но ако той не започне с боязън, ако не се смущава в началото, на мен ми изглежда едва ли не безочлив.
120. Но това не може да бъде - най-добрият оратор най-много се безпокои от трудността на изказването, от непредвидените случайности, които могат да изникнат, и от очакванията на хората. А онзи, който не е в състояние да създаде и произнесе нещо, достойно за предмета, достойно за името оратор, достойно за ушите на публиката, може да трепери от вълнение, ала за мен е безсрамник. Защото безсрамието трябва да избягваме не като се свеним от неподобаващите неща, а като изобщо не ги вършим.
121. Лишеният от чувство за срам (а такива не са малко) заслужава според мен не само порицание, а и наказание. Впрочем забелязвам често у вас, а и аз самият почти винаги го чувствам, следното: когато започвам да говоря, бледнея и се разтрепервам и телом, и духом. Веднъж на млади години в началото на една обвинителна реч загубих ума и дума и съм безкрайно признателен на Квинт Максим27, понеже, като ме видя така онемял и оглупял от страх, той веднага разпусна събранието.
122. Тук всички се разшумели одобрително и заговорили помежду си. Наистина Крас притежаваше рядко чувство за свян, което обаче не само не сковаваше словото му, а, напротив, придаваше му обаянието на скромността. XXVII. Тогава се обадил Антоний:
- Често, Красе, съм се убеждавал, че това, което казваш е истина - и ти, и други големи оратори (макар че по мое мнение нямаш равен на себе си) се вълнувате, започвайки увода си.
123. И търсейки отговор на въпроса, защото колкото по-добър е ораторът, толкова повече той тръпне от боязън, открих следните две причини: първо, благодарение на практиката си и на своя усет хората знаят, че понякога и при най-големите оратори речта се получава не такава, каквато са си я представяли, затова с право се боят, че възможният провал може да настъпи точно този път.
124. Второто е нещо, от което често се оплаквам: ако някога хора от друг бранш, известни и обичани от народа, направят нещо по-зле от обикновено, смята се, че те или не са пожелали, или по здравословни причини не са могли да се покажат на висота. "Днес, казват, Росций не бе в настроение или пък "Мъчеше го стомахът". Докато щом забележат някоя грешка на оратора, приписват я на глупостта му.
125. А за глупостта извинение няма, тъй като никой не е глупав, защото го боли стомахът или защото така му се е прищяло. Ние, ораторите, сме подложени на много по-сурова оценка. Защото колкото пъти говорим, толкова пъти ни преценяват; и ако някой актьор обърка жест, за него не се създава мнение, че не го владее, докато ораторът, допуснал грешка в речта си, си спечелва, ако не завинаги, то поне за дълго славата на некадърник.
XXVIII.126. Що се отнася до казаното от теб, че съществуват много неща, които при липса на природна дарба не могат да се наваксат чрез обучение, съгласен съм. И затова горещо одобрявах практиката на големия ретор Аполоний от Алабанда: вярно, че той обучаваше срещу заплащане, но все пак не позволяваше да си губят времето при него онези, от които по негова преценка нямаше да излязат оратори, и ги отпращаше, насочвайки ги към изкуства, които смяташе, че ще са им по сърце.
127. При изучаването на другите изкуства се изисква само човек да е нормален и да може да схване и запази в паметта си онова, което се преподава, а то може и да се натъпче в главата на някой с по-муден ум. Не са нужни нито подвижност на езика, нито бързина на словото, нито най-после онова, което не можем да сменим по наша воля - лице, изражение, тембър на гласа.
128. Докато от оратора се изисква да притежава находчивостта на диалектик, мисълта на философ, словото кажи-речи на поет, паметта на юрист, гласа на трагик, жеста на велик актьор. Именно затова най-трудното нещо на света е да откриеш съвършен оратор. Ако другите са усвоили тези отделни елементи, пък макар и посредствено, казват им "браво", но ако ораторът не ги е овладял всичките до съвършенство, за него "браво" няма.
129. Тогава Крас казал:
- Но забележи колко по-сериозно се гледа на едно повърхностно и лековато (в сравнение с нашето, признато за най-значимо) изкуство, каквото е актьорското! Аз често чувам Росций да казва, че досега не е могъл да си намери добър ученик - не защото добри ученици няма, а защото, ако ученикът притежава дори един-единствен недостатък, той не може да го изтърпи. Нищо не изпъква толкова и не се запомня така, както недостатъците.
130. Затова нека се отнасяме към ораторските достойнства с придирчивостта на този актьор: виждате ли как всичко у него е изпълнено със съвършенство, с чудна прелест, направено е както подобава, за да развълнува зрителя и да му достави удоволствие? Затова отдавна вече наричат "Росций" всекиго, който е виртуоз в своята област. А в желанието си да видя у оратора тази пълнота и това съвършенство, от които сам съм далеч, аз постъпвам нечестно - прося за себе си снизхождение, а на другите не прощавам. Защото смятам, че онзи, който не се справя със задълженията си, допуска грешки, с една дума, неподходящ е за тази работа, трябва, както нареждаше Аполоний, да бъде препратен към онова, за което се чувства призван.
XXIX.131. - Следователно, казал Сулпиций, ти съветваш мен и Кота да изучаваме гражданско право или военно дело. Защото кой може да постигне онова, което изискваш от оратора?
А Крас отвърнал:
- Казах ви всичко това, защото съзрях у вас едно изключително и прекрасно ораторско дарование. С речта си целях не толкова да отблъсна некадърните, колкото да поощря вас, талантливите. Макар че виждам и у двама ви голяма дарба и рвение, все пак ти, Сулпиций, си надарен с божествени физически качества (по този въпрос аз може би говорих повече, отколкото гърците).
132. Не съм слушал друг оратор с по-подходящи жестикулации, външен вид и осанка, нито пък с по-богат и звучен глас. Но дори онези, към които природата е била по-малко щедра, биха могли да постигнат едно умерено, умно и прилично ползване на онова, което им е дадено. Последното е най-важно и за него ми е най-трудно да давам съвети - не само на мен, който ви говоря за това като обикновен гражданин, а и на прочутия Росций. Аз често съм го чувал да казва, че главното в изкуството е да се спазва приличието и че това е единственото, на което човек не може да бъде научен.
133. Но хайде, ако обичате, да сменим темата и да си говорим вече не като ретори, а както обикновено.
- В никакъв случай - рекъл Кота. - Сега си длъжен да отстъпиш пред молбите ни, след като ни допускаш до своето ораторско изкуство и не ни отпращаш другаде, и да ни разкриеш всичко, на което си способен като оратор - ние не сме толкова амбициозни, стига ни и твоето "посредствено" красноречие; молим те и за още нещо, за да постигнем това "малко" - не повече! - което ти си постигнал като оратор - тъй като според теб не ни липсват необходимите заложби, то как смяташ, какво още трябва да направим?
XXX.134. Тогава Крас казал с усмивка:
- Според теб какво друго, Кота, освен да пламнеш от страстта и огъня на любовта, без която е невъзможно човек да постигне в живота си нещо забележително? А това, към което ти се стремиш, никой никога няма да постигне без любов. Но не смятам, че тъкмо вие се нуждаете от насърчения, понеже, щом и на мен досаждате с вашите молби, разбирам, че горите именно от тази прекомерна страст.
135. Ала тя, разбира се, не е достатъчна, ако не познаваш пътя, който да те насочи и води към желаната цел. И тъй като вие облекчавате задачата ми, заявявайки, че не искате от мен да ви говоря за ораторското изкуство въобще, а само за моето скромно умение, аз ще ви изложа онези мои съвсем не дълбоки тайнствени, величествени или сложни принципи, на които съм се облягал в младежките си години - тогава, когато имах време за занимания с красноречие.
136. - Ето, Кота, дойде жадуваният ден! - възкликнал Сулпиций. - Това, до което никога не съм успявал да се добера нито с молби, нито с дебнене, нито с шпиониране - не да видя как Крас обмисля и подготвя речта си, а дори и да изкопча нещичко от неговия секретар и четец Дифил! - това, надявам се, е постигнато: днес ние ще узнаем лично от него онова, за което отдавна копнеем.
XXXI.137. - Смятам, Сулпиций - рекъл Крас, - че когато чуеш казаното от мен, ще си по-скоро разочарован, отколкото възхитен. Защото аз няма да ви кажа нищо тайно, нищо, отговарящо на големите ви очаквания, нищо нечувано от вас или ново за някого. Не ще отрека, че отначало, както подобава на всеки свободно роден и свободно образован човек, и аз трябваше да усвоя всички тези традиционни реторически правила:
138. че първото задължение на оратора е да говори убедително, че всяка реч е неопределена, ако в нея не се указват лица и време, или е определена, ако се отнася за конкретни лица и конкретно време.
139. И в двата случая, ако се касае за нещо спорно, първо се пита дали то е извършено, после, ако е извършено, как трябва да бъде осъществено или дори назовано или според някои дали е справедливо.
140. После, че повод за спор може да даде и интерпретацията на някакъв текст, когато в него се съдържа двусмислица, противоречие или разминаване между смисъл и буква; а за всеки един от тези случаи съществуват известни специфични аргументи.
141. Че речите, които не се отнасят към общите въпроси, са или съдебни, или съвещателни. Че има и трети вид реч, предназначена за похвала или порицание. Че съществуват определени места, с които си служим при съдебните речи, когато трябва да се установи на чия страна е правото; други са те при съвещателните, чиято цел е да помогнем на тези, които съветваме; трети са при похвалните слова, в които всячески се изтъкват достойнствата на възхваляваните личности.
142. Научих, че цялото ораторско умение се дели на пет части: първо, трябва да открием за какво ще говорим, второ, да го разпределим и съчетаем не само по ред, а и в зависимост от неговата емоционална и логическа важност; после всичко това трябва да се облече в красива словесна форма, след това да се заключи в паметта и накрая да се произнесе по достоен и приятен начин.
143. Узнах и разбрах и това, че преди да заговорим по същество, трябва да предразположим душевно слушателите, после да посочим предмета на речта, след това да поставим спорния въпрос, да подкрепим своето твърдение, да отхвърлим евентуалните противоречия; накрая да подчертаем и издигнем онова, което е в наша полза, а което е в полза на противника да омаловажим и сломим.
XXXII.144. Бяха ми преподадени и изискванията относно украсата на речта: да се говори на чист латински език, ясно и понятно, красиво, със слова, достойни за предмета на речта и, така да се каже, подобаващи му; бях се запознал и с конкретните правила за всяко от тези изисквания.
145. Нещо повече, видях, че изкуството се прилага и към неща, които зависят най-вече от природата. Приложих на практика няколко правила за произнасянето и запаметяването, по-кратки, но много полезни. Защото до това се свежда кажи-речи цялата наука на прочутите ретори и ако кажа, че от нея няма никаква полза, ще излъжа. Тя някак си напомня на оратора кое къде да постави и накъде да насочи вниманието си, за да се отклонява колкото може по-малко от набелязаната цел.
146. Признавам, силата на правилата не е в това, че като ги следва, човек става велик оратор, а в това, че те са създадени от хора, наблюдавали и издигнали в норма поведението на по природа красноречиви люде; така не красноречието се ражда от изкуството, а изкуството - от красноречието. Но аз, както казах, не отричам реторическото изкуство - макар и не задължително за оратора, то все пак представлява едно полезно знание.
147. И вие, макар и не съвсем начинаещи, трябва да се заемете с някои упражнения; особено тези, които сега започват да се учат - те като на игра могат да се обучат и да се подготвят отнапред за големите битки на форума.
148. - Точно това ни интересува - казал Сулпиций. -
Искаме обаче да чуем и разсъжденията ти за ораторското изкуство, което бегло ни описа, макар че подобни разсъждения чуваме не за пръв път; но за това после. Сега кажи ни в какво се състоят тези упражнения?
XXXIII.149. - Аз одобрявам - започнал Крас - това, което вие правите - че поставяте някаква тема, подобна на тези, които се обсъждат на форума, и говорите по нея, както бихте го правили в действителност. Но повечето упражняват по този начин (при това неправилно) гласа и силите си, насърчават бързината на езика си и се любуват на собственото си многословие. Тук те грешат, понеже са чули, че говорейки много, хората се учат да говорят добре.
150. Но вярно е и това, че хората най-лесно се учат да говорят зле, когато говорят зле. Ето затова, макар тези упражнения в импровизирано говорене да са полезни, още по-полезно е да се говори след известно обмисляне тогава словото е по-подготвено и по-прецизно. А най-главното (казвам ви го откровено), което ние въобще не правим, защото изисква много труд, а от него бягаме, е да се пише колкото може повече. Перото28 е най-добрият и най-главен творец и учител на оратора и твърдя това не без основание: защото, ако подготвената и обмислена реч лесно надвива необмислената и случайната, то постоянните и усърдни занимания с писане ще надвият и нея самата.
151. Когато пишем, всичко, заключено в нашата тема, което се открива с помощта на изкуство, на някаква дарба или знания, излиза наяве и се разкрива пред дирещия ни, напрегнат до крайност ум; и тогава няма как да не се навървят от само себе си под перото ни всички мисли и всички слова, които са най-подходящи за случая, и самото разположение и групиране на думите при писането съвършено се вместват в рамките на определен ритъм и хармония - не поетически, а, така да се каже, ораторски.
152. Ето, така добрите оратори печелят аплодисменти и всеобщо възхищение. Но човек не може да постигне това, ако не се е занимавал достатъчно дълго с упражнения в писане, колкото и добър импровизатор да е. Докато този, който пристъпи към ораторското изкуство школуван в писмени упражнения, има това предимство, че дори да говори импровизирано, словото му е сякаш написано. Дори да е взел със себе си бележки само върху малка част от речта си, когато се отклони от тях, той сякаш продължава да следва писаното.
153. Както вихрено понеслият се кораб дори след като гребците са прекратили работата си запазва своя курс без движението и тласъка на веслата, така и речта като цяло, когато вече не се опираме на написаното, запазва вярната посока.
XXXIV.154. В ежедневната си подготовка, когато бях млад, аз си поставях за задача да практикувам упражненията, с които знаех, че си служи моят противник, известният ви Гай Карбон. Вземах колкото може по-възвишени стихове или някаква прочетена реч и дотам, докъдето можех да запомня, ги произнасях с колкото може по-различни от авторовите думи. Но по-късно забелязах, че тази система крие известен недостатък: думите, най-подходящи за изобразяването на даден обект, най-красиви и най-добри, се оказваха използвани от Ений, ако се упражнявах с негови стихове, или от Гракх, ако си бях избрал негова реч. Така че ако си послужех със същите думи, полза нямаше, ако пък използвах други, имаше дори вреда, защото свиквах с по-неподходящите.
155. След това реших друго и го практикувах на млади години - коментирах речите на големите гръцки оратори. Четейки ги, се стремях, когато превеждам от гръцки на латински, да си служа не само с най-добрите и освен това употребявани думи, но и да използвам по подобие на оригинала някои новоизковани, стига само да бяха на място.
156. Що се отнася до раздвижването и упражненията за гласа, дишането, цялото тяло и самия език, то тук е нужно не толкова изкуство, колкото труд. Във всичко това трябва да знаем на кого искаме да приличаме, трябва внимателно да преценяваме не само ораторите, а и актьорите, за да не би някой наш лош навик да се изроди в некрасив и порочен маниер на говорене.
157. Трябва да упражняваме и паметта чрез дословно заучаване на колкото може повече наши и чужди произведения. И при тези упражнения намирам за допустимо, ако така сме свикнали, да използваме дори традиционната школска мнемонична техника с пасажи - знаци. След това словото трябва да се изведе от тези уютни домашни занимания навън, сред тълпата, в прахоляка, сред глъчката, за да влезе в съдебния стан и бой: трябва да застанем пред очите на всички, да поставим на изпитание силата на своя талант и така грижливо подготвеният в уединение труд да бъде изложен на светлината.
158. Трябва освен това да се четат поетите, да се познава историята, да се разгръщат отново и препрочитат всички учени и писатели, творили в областта на благородните изкуства, да се упражняваме да ги хвалим, тълкуваме, поправяме, порицаваме, отхвърляме; трябва да се обсъжда всяка една кауза от противоположните гледни точки и от всяка гледна точка да се извличат и изказват най-благоприятните доводи:
159. Трябва да се изучи гражданското право, да се знаят законите, да се познават отлично древността, сенатската практика, държавното устройство, правото на съюзниците, договорите, съглашенията, същността на държавната власт. Освен това трябва да се възползваме от доброто си образование, за да почерпим от всеки възможен източник духовитост, която като зрънце сол да придава вкус на цялата ни реч.
Ето, споделих с вас мислите си - който и обикновен гражданин да бяхте попитали, където и да било, той би ви отговорил по същия начин.
XXXV.160. Когато Крас свършил, настъпила тишина. Но макар казаното от него да удовлетворило очакванията на събеседниците му, все пак то оставило у тях чувството, че свършило много по-бързо, отколкото биха желали. Тогава се обадил Сцевола:
- Е, Кота? Защо мълчите? Не се ли сещате за други въпроси към Крас?
161. - Честна дума отвърнал Кота, - за това мисля в момента. Така се стрелнаха покрай нас думите му, така бързо отлетя неговата реч, че аз успях да почувствам нейната сила и устрем, но не можах да видя добре началото и хода й. Сякаш влязох в някакъв богат и пребогат дом, където обаче редките тъкани, среброто, картината и статуите, всички тези многобройни скъпи вещи бяха скупчени в един ъгъл и ревниво укрити от погледа на посетителя. Така преди малко успях да съзра богатството и красотата на Красовия талант като изпод плътно покривало, но когато поисках да ги разгледам, можах само да ги зърна. С една дума, не мога да кажа, че съвсем не познавам неговите възможности, нито пък да заявя, че съм ги опознал докрай.
162. - Че защо не постъпиш така, както ако влезеше в този разкошен дом или вила? - рекъл Сцевола. - Ако нещата, които страстно желаеш да видиш, са, както казваш, скрити, ти без колебание би помолил стопанина да нареди да ти ги покажат, особено ако ти е близък. Така и сега поискай от Крас да изнесе на бял свят и да подреди по местата им онези свои богатства, които ние зърнахме мимоходом отрупани и скрити сякаш зад решетка.
163. - Но аз моля теб, Сцевола - казал Кота - защото нас със Сулпиций ни възпира известен свян и не смеем да досаждаме с любопитството си на този тъй сериозен човек, особено като знаем неговото презрително отношение към подобен вид диспути, а при това нашите въпроси може би му се струват прости като А и Б и детински. Но ти бъди добър и измоли от Крас да разгърне и представи нашироко пред нас онова, което така плътно сби и натъпка в словото си.
164. - Честна дума - отвърнал Сцевола, - преди желаех Крас да говори повече заради вас, отколкото заради мен самия, а желанието ми да го чуя в този спор не беше толкова голямо, колкото удоволствието да го слушам на форума. Но сега, Красе, те моля и аз: понеже разполагаме с достатъчно свободно време - нещо, което отдавна не ни се е случвало, - да доиздигнеш пред нас сградата, чиито основи постави. Предвиждам, че делото в завършения си вид и по величие, и по красота ще надхвърли очакванията ни, и напълно го подкрепям.
XXXVI.165. - Наистина - рекъл Крас - не мога да се начудя, че и ти, Сцевола, желаеш да чуеш от мен неща, в които не съм вещ, както професионалните ретори, а дори и да ги познавах отлично, не са от такова естество, че да заслужават вниманието ти при твоята мъдрост и тънкия ти усет към словото.
- Така ли мислиш? - отвърнал Сцевола. - Ако според теб общоизвестните и популярни неща представляват съвсем слаб интерес за един човек на моята възраст, то можем ли все пак да пренебрегнем другото, което според теб ораторът трябва да познава - човешките типове, нравите, начините, по които се разпалват и обуздават страстите, историята, древността, държавната уредба, най-после моето гражданско право29? Аз знаех, че учеността ти обхваща цялото това обилие от знания, но не подозирах, че един оратор може да разполага с такова богато снаряжение.
166. - И тъй - казал Крас - да пропуснем останалите неизброими и неизчерпаеми неща и да минем направо към твоето гражданско право. Можеш ли да смяташ за оратори онези дърдорковци, които Сцевола30 с насмешка и досада изчакваше цели часове да свършат, макар че бързаше за Марсово поле? Тогава Хипсей, крещейки с все сила пред претора Марк Крас и обсипвайки го с пороища от думи, правеше всичко възможно неговият клиент да загуби делото, а Гней Октавий, един бивш консул, със същата многословност се бореше противникът му да не загуби делото и довереникът му да не бъде освободен благодарение на Хипсеевата глупост от един позорен и обременителен процес.
167. - Тези същите - отвърнал Сцевола, - за които, както си спомням, ми е разказвал Муций, аз смятам недостойни не само да се наричат оратори, но дори и да се мяркат на форума.
- А на тях не им липсваше нито красноречие, нито теоретическа подготовка или словообилие, а знания по гражданско право. Единият предявяваше иск за повече от това, което разрешават ХII-те таблици, и постигайки желаното, би загубил делото. Другият пък смяташе, че е несправедливо да искат от него повече от разрешеното, като не разбираше, че ако искът на противника му бъде приет, последният щеше да загуби.
XXXVII.168. Да ви давам ли още примери? Тези дни, докато заседавах като помощник на градския претор31, моя приятел Квинт Помпей, не поиска ли един от тези сладкодумци, защитавайки интересите на своя клиент - ответник, в иска да бъде включена старинната ексцепция31 "за сумата, чийто платежен срок е изтекъл"? Той не разбираше, че тя е в полза на ищеца, защото, ако ответникът докажеше на съдията, че дългът се иска от него преди уговорения срок, то ищецът би имал право да предяви втори иск, който не би могъл да бъде отхвърлен чрез ексцепцията "по този въпрос съдът вече се е произнесъл".
169. И наистина какво позорно дело и каква позорна слава - този, който се перчи, че уж защитава интересите на своите приятели при спорове и дела, помага на изпадналите в нужда, лекува болните, повдига духа на пострадалите, тъкмо той заради едни толкова дребни и незначителни неща да извиква у едни съжаление, а у други - присмех?
170. Знаете моя роднина Публий Крас Дивит - той е един много изискан, забележителен човек, но според мен най-голяма похвала заслужава заради съветите си към своя брат Публий Сцевола32. Често му казваше, че не може да стане добър юрист, ако не владее изкуството на красноречието - това напътствие следваше и синът му, който бе мой колега консул, - и че той самият никога не се е заемал с дела на свои приятели, преди да изучи гражданското право.
171. Ами прочутият Марк Катон? Не беше ли той не само най-големият оратор за времето и епохата си, когото бе създала нашата държава, но и най-добрият специалист по гражданско право? Оттук нататък аз вече чувствам известна боязън, защото има един изключително красноречив човек, един оратор, от когото дълбоко се възхищавам, който обаче винаги е презирал юриспруденцията.
172. Но тъй като поискахте да чуете моите собствени чувства и мисли, ще бъда откровен и доколкото мога, ще ви изложа мнението си по всеки въпрос. XXXVIII. Изглежда, невероятният, едва ли не единствен, божествен талант на Антоний, дори лишен от защитата на юридически познания, може лесно да се брани и напада, въоръжен със знанията си в други области. Затова нека го приемем за изключение. Но всички други, които пренебрегват познаването на юридическата наука, аз без колебание ще осъдя първо като мързеливци, а после и като безсрамници.
173. Защото да се мотаеш из форума, да висиш в съда и на преторските заседания, да се нагърбваш със съдебни разследвания, засягащи важни неща, които често се свеждат не до конкретния факт, а до общи въпроси на правото, да се перчиш в дела, решавани от центумвирите33, където става дума за придобиване по давност, попечителство, родова принадлежност, фамилно родство, права над добавените към имота наносни земи, над образували се наоколо наносни острови, за формални договори за заем, прехвърляне правото на собственост, общи стени, строежи, възпиращи светлината, за капчуци33, за действителни и недействителни завещания и безброй други неща, когато не ти е съвсем ясно кое е твое и кое - чуждо, по какви признаци хората се делят на римски граждани и чужденци, на роби и свободни - това показва, че си долен безсрамник.
174. Смешна е наглостта на тези, които твърдят, че могат да управляват кораб с пет реда гребци, че и по-голям, а в същото време признават, че не могат да се оправят с една малка лодка. Ти, обкръжен от толкова малко хора, ми се оставяш да те заблуди една нищо и никаква уговорка на противната страна и подпечатваш документ, който ощетява клиента ти, и аз ще ти се доверя за някакво сериозно дело? По-скоро, честна дума, един некадърен лодкар, който и в пристанището преобръща коритото си, ще управлява кораба на аргонавтите34 в Евксинския понт!
175. Какво още? Щом делата по гражданско право не само че не са дребни, но често са и твърде важни, то що за безочие тогава от страна на защитника, който се заема с тях без необходимите юридически познания? Какво по-важно дело може да има от онова на войника, когото по погрешка обявили за загинал? Изпратили известие у тях, баща му повярвал и променил завещанието си, като посочил за наследник някого по свое усмотрение, после самият той починал. Делото било отнесено до центумвирите, понеже войникът се върнал вкъщи и в съгласие със закона изявил претенции за бащиното си наследство като обезнаследен по завещание син. Действително това е едно гражданско-правно дело - може ли синът да бъде лишен от бащиния си имот, ако баща му не го е упоменал в завещанието си нито като наследник, нито като обезнаследен?
XXXIX.176. Ами спорът между Марцеловци и патрициите Клавдиевци35, с който се занимаваха центумвирите? Те имаха претенции за наследството на един и същи човек, сина на един освободен роб: Марцеловци твърдяха, че с него ги свързвало семейно, а Клавдиевци - родово родство. Нима тук не трябваше да се разгледа цялото семейно и родово право?
177. Какво още? Това, за което, както разбрах, се е спорило и на заседание на центумвирите: някой си идва в Рим в изгнание, където се ползва от изгнаническо право36 - да си избере покровител, а после умира, без да е оставил завещание. Та нали тогава защитникът разясни и изтълкува в съда правото на патрона да наследява своя клиент, нещо смътно и недобре познато?
178. Друг пример: наскоро защитавах Гай Сергий Ората в едно частно дело, а мой противник беше гостът ми тук Антоний. Не беше ли цялата моя защита основана на правото? Марк Марий Гратидиан продал на Ората сграда, без да му съобщи според правилата на покупката, че запазва право на ползване върху една част от нея. Моята защита твърдеше, че продавачът е отговорен за всички неизгодни страни на сделката, които е знаел, но не е декларирал.
179. При подобна сделка сбърка наскоро и моят приятел Марк Букулей, човек според мен не глупав, който си знае интересите и познава горе-долу гражданското право. Продавайки сграда на Луций Фуфий, той му гарантирал, че осветлението от прозорците няма да се промени. Но бил започнат строеж на място, което едва се забелязвало от тази сграда, и Фуфий веднага се заял с Букулей, защото според него закриването и на най-малката, и на най-далечната частица от небето вече променяло осветлението.
180. Да ви говоря ли още? С какъв интерес се очакваше онова знаменито дело на Маний Курий и Марк Копоний37, разглеждано наскоро от центумвирите! Моят връстник и колега Квинт Сцевола37, най-вещ от всички в гражданското право, с изключително подвижен темперамент и ум, с изискано и точно слово и, както често казвам, най-добър оратор сред юристите и най-опитен юрист сред ораторите, опирайки се на буквата на закона, защитаваше завещанието, защото определеният за наследник след сина, който се роди след смъртта и бащата и умре, преди да е навършил пълнолетие, има права над наследството само тогава, когато такъв син действително се роди и умре преди пълнолетието си; а аз поддържах, че съставяйки завещанието си, наследодателят е имал предвид следното: ако няма пълнолетен син, негов наследник да бъде Маний Курий. Нима в този процес не прибягвахме и двамата непрекъснато до авторитети, до прецеденти, до завещателните формули - все основни неща в правото?
ХL.181. Не споменавам тук ред примери за най-големи процеси - те са безброй. Често може да се случи в съда да се разглеждат гражданските ни права. Ето например Гай Манцин, благороден и достоен мъж, бивш консул, сключил с нумантинците неизгоден за държавата договор38, и сенатът, разгневен, решил той да им бъде предаден от главния жрец - фециал38, но онези не го приели. Манцин се върнал в Рим и най-спокойно влязъл в сената, но тогава Публий Рутилий, син на Марк, народен трибун, заповядал да го изгонят оттам, понеже по древен обичай онзи, когото баща му или римският народ бил продал или пък главният жрец - фециал бил предал на врага, губел право да се върне в родината заедно с всичките си граждански права38.
182. Какъв по-важен въпрос, какъв по-голям спор от този за съсловието, за гражданството, за свободата, за гражданските права, особено на един бивш консул, още повече, че тук се касае не за някакво престъпление, което той би могъл да отрече, а за проблем от гражданското право? Друг проблем, но за хора от по-низше съсловие: ако някой от съюзническа държава е бил роб у нас, а после се е освободил и се е върнал в родината си, то нашите предци са се питали дали губи тукашното си гражданство, а се възстановяват гражданските му права там?
183. Ето, нима въпросите за най-важното нещо - свободата - могат да бъдат решени без помощта на гражданското право? Още един проблем: ако някой роб е преминал по волята на своя господар през определяне на ценз, то дали той е свободен веднага или едва след извършването на очистителното жертвоприношение39? Ами какво ще кажете за този стар казус, който сега ми дойде наум: един баща на семейство дошъл от Испания в Рим, оставяйки в провинцията бременната си съпруга. Тук се оженил за друга и не съобщил на първата, а после умрял, без да остави завещание, като имал и от двете си жени синове. Малко ли е това? Тук става въпрос за правата на двама граждани - на момчето, родено от втората жена, и на майка му. Последната, ако не се отсъди с определена формула, че новият брак отменя стария, ще се счита за конкубина.
184. И тъй невежият в тези и други подобни закони на своята държава, който обаче е вирнал надменно глава и, бързорек и хлевоуст, шари из целия форум, въртейки насам-натам очи, обкръжен от цяла тълпа, като предлага на клиентите си защита, на приятелите си - помощ и едва ли не на всички граждани - "светлината" на своя ум и своите знания, - съгласете се, не е ли той един отявлен негодник?
ХLI.185. И понеже стана дума за безсрамието, нека сега порицаем човешката леност и бездействието. Защото дори изучаването на правото да беше голямо и трудно дело, все пак огромната полза от него би трябвало да подтикне хората към овладяването му. Но според Сцевола - кълна се в безсмъртните богове, не бих го казал в негово присъствие, ако той самият не повтаряше това често - по-лесна наука няма!
186. Повечето хора обаче са на друго мнение и за това има причини: първо, древните юристи, които държали в свои ръце знанията в тази област, не искали да ги популяризират, за да запазят и увеличат своето собствено влияние. После, когато тези знания вече видели бял свят и Гней Флавий40 изложил исковите формули, не се намерил никой, който да подреди тези неща и да ги систематизира по род. Не може да се създава наука, ако познавачът на предмета, който иска да превърне в наука, не знае как от нещата, които още не са наука, да направи наука.
187. Виждам, че в старанието си да бъда кратък се изразих малко неясно, но ще опитам, ако мога, да ви го обясня. ХLII. Почти всички неща, сбрани днес в науки, са били разпръснати и разпилени. Така в музиката са влизали размерите, звуците и мелодиите; в геометрията - линиите, формите, разстоянията, величините; в астрологията - въртенето на небето, изгревът, залезът и движението на звездите; в граматиката - тълкуването на поетите, познаването на историята, обясняването на думите, донякъде звуковата страна на речта, а в теорията на красноречието - обмислянето, украсяването, разполагането, запомнянето и произнасянето на речта, които някога изглеждали на всички отделни и твърде широки понятия.
188. Тогава е било приложено едно външно, взето от другаде изкуство, което философите считат за изцяло тяхно, за да обедини то разпръснатите и откъснати една от друга части и да ги свърже в някаква система. И тъй целта на гражданското право е следната: спазване на законите и обичаите в живота на гражданите и при съдебните дела.
189. Сега трябва да кажем що е род, да уточним броя на родовете и да ги направим колкото може по-малко. Род е това, което обединява две или повече различни по вид, подобни помежду си части. А частите са подчинени на родовете, от които произтичат. Свойствата на всеки род и всяка част трябва да се изрази чрез дефиниция. А дефиницията е едно кратко и изчерпателно обяснение на свойствата, характерни за дефинирания обект.
190. Бих дал и примери, ако не познавах аудиторията си. Сега ще обобщя накратко това, което казах. Не знам дали сам ще успея да осъществя своето отдавнашно намерение, или ще го стори някой друг, ако аз не намеря време или пък смъртта осуети плановете ми, но ако цялото гражданско право се раздели на родове, при това съвсем малко, после всеки род - на видове, като на части, и се дадат съответните точни дефиниции на всеки род и вид, то вие ще получите една съвършена гражданско правна теория, по-скоро обширна и подробна, отколкото трудна и неясна.
191. Но и сега, преди разпръснатите знания да са обединени, човек може да се преизпълни с юридически познания мимоходом, късайки и сбирайки оттук-оттам. ХLIII. Не виждате ли как римският конник Гай Акулеон, с когото живея открай време, човек, надарен с най-тънък ум, но необразован в другите изкуства, владее гражданското право? Като изключим Сцевола, той превъзхожда всички опитни юристи.
192. Защото в правото всичко е пред очите ни, свързано е с всекидневието ни, с човешките отношения, с форума, а не е скрито в многословни писания и дълги свитъци. Най-напред едни и същи неща са били писани от мнозина, а после много често същите автори са повтаряли собствените си писания, променяйки тук-там някои думи.
193. Има и друго, заради което правото лесно може да се схване и научи, и то на мнозина изглежда невероятно - заниманията с него доставят огромна наслада и удоволствие. Този, който се интересува от Елиевата наука41, ще намери в гражданското право, в книгите на понтифиците41, в ХП-те таблици една пълна картина на древността, тъй като чрез тях се опознава старинната реч, а някои искове ни разкриват обичаите и живота на предците. Запаленият по науката за държавата, която според Сцевола не е свързана с красноречието, а съществува отделно от него, ще я открие цялата в ХII-те таблици заедно със сведенията за всичко, което е от полза за държавата и за нейната структура. Този пък, когото влече всемогъщата и славна философия (тук ще си позволя известна дързост), ще види, че първоначалата на всичките му разсъждения се съдържат в гражданското право и в законите.
194. От тях можем да научим, че трябва да се стремим към достоен живот, тъй като добродетелта и честният труд се възнаграждават с почести, награди и слава, а пороците и измамата се наказват с глоби, позор, окови, тояги, изгнание, смърт. И се учим не чрез безкрайни и разгорещени обсъждания, а чрез властната непреклонност на закона, да укротяваме страстите, да обуздаваме желанията си, да пазим своето, да държим мислите, очите, ръцете си далеч от чуждото.
ХLIV.195. Ако ще всички да викнат срещу мен, аз ще кажа какво мисля: кълна се, според мен книжката с ХII-те таблици- първоизвор и основа на нашите закони - със своя авторитет и полезността си е по-ценна от библиотеките на всички философи.
196. И ако ние, както ни повелява дългът, обичаме отечеството си, а естествената сила на тази любов е тъй голяма, че заради нея най-мъдрият сред хората предпочел своята И така, кацнала като птиче гнездо върху недостъпни чукари, пред безсмъртието, то колко по-силно трябва да гори тя у нас, чадата на една родина, която едничка на земята е твърдина на доблестта, държавността, достойнството? Затова първо трябва да познаваме нейния дух, обичаите и порядките в нея - било защото отечеството е наша обща майка, било защото можем да смятаме, че в учредяването на неговите закони е вложена същата мъдрост, каквато и в създаването на една тъй могъща държава.
197. Опознавайки правото, вие ще изпитате и друга наслада: ще разберете колко предците ни са били надминали по мъдрост другите народи, ако сравните нашите закони с техните; създадени от Ликург, Дракон и Солон. Цялото гражданско право, като изключим нашето, е невероятно недодялано и едва ли не смешно и аз често отварям дума за това в нашата беседа, като поставям мъдростта на сънародниците ни по-горе от тази на всички останали и най-вече на гърците. Ето затова, Сцевола, казах, че желаещите да станат съвършени оратори трябва задължително да познават гражданското право.
ХLV.198. Та кой не знае колко почести, влияние, достойнство носи на изтъкнатите юрисконсулти това познание? При гърците най-долните люде, наречени "прагматици", стават, примамени от мизерно възнаграждение, помощници на ораторите по време на съдебни процеси. А у нас, обратно, всеки прочут и славен гражданин като онзи, за когото великият поет42 заради познанията му по гражданско право каза: "най-разсъдливият мъж е той, Елий Секст остроумен", пък и мнозина други, макар и създали си име на добри оратори, са успели да си спечелят още по-голям авторитет благодарение на юридическите си познания.
199. А какво по-достойно, славно и красиво убежище за старостта от тълкуването на законите? Аз съм си приготвил тази утеха още от млади години не само заради ползата, която бих допринесъл за съдебната практика, но и за да посрещна достойно старините: когато почна да губя сили, а този момент не е далеч, ще защитя дома си от самотата. Какво по-прекрасно от това един старец, изпълнил задълженията и службата си към обществото, да може с пълно право да каже за себе си това, което изрича у Ений Аполон Питийски: че той е този, от когото"очакват съвет" ако не "народи и царе", то поне неговите съграждани, които "не знаят що да сторят, колебаят се"43,
и продължава: "несигурните смъртни правя сигурни,
съвет им давам, осветлявам пътя им"43.
200. Без съмнение домът на юрисконсулта е прорицалище за цялата държава. Вратите и преддверието на нашия събеседник Квинт Муций могат да свидетелстват, че независимо от твърде слабото му здраве и преклонната му вече възраст44 всеки ден го посещават тълпи обикновени граждани, а и мнозина блестящи високопоставени люде.
ХLVI.201. Не се нуждае от подробни обяснения и възгледът ми, че ораторът трябва да познава и специфичното за държавата и властта право, и историята, и примерите от древността. Защото както при делата и процесите от частен характер често за опора на речта служи гражданското право и затова трябва то да се познава, така в публичните дела, пред съдилищата, народните сборове, пред сената ораторът, зает в обществения живот, трябва да разполага с познания за древността, с авторитета на публичното право, със знания за същността и принципите на държавното управление.
202. Защото идеалният оратор, чийто портрет ви рисувам, не е някакъв професионален адвокат, нито някой кресльо и бърборко, а на първо място жрец на едно изкуство, за което освен естествено предразположение е нужна и божия намеса, та онова, което той твори, да изглежда не създадено от него, а низпослано му от божеството. После той трябва да умее да се движи невредим сред вражеските стрели не защото е въоръжен с чудотворен жезъл, а благодарение на името си оратор; той ще може още със словото си да накара престъпника и измамника да склонят глава пред омразата на гражданите и да ги окове в справедливо възмездие, ще може с помощта на своя талант да освободи невинния от наказание, да тласне към подвиг униващата и объркана тълпа или да я възпре от грешна стъпка, да я възпламени от омраза към безчестните граждани и да разсее ненавистта й към честните. Накрая той ще може в зависимост от случая да насърчи или уталожи със словото си поривите в човешките души.
203. Ако някой смята, че тази сила на дарованието е описана от теоретиците на красноречието или че аз бих могъл да я изложа така накратко, той греши, като не си дава сметка не само за моето невежество, но и за важността на темата. Но понеже вие така пожелахте, реших, че трябва да ви покажа извора, от който да черпите, и пътищата към него, ала не като водач - това е едно непосилно задължение, а и не е необходимо да бъдете водени. Исках само да ви помогна да съзрете пътя и, както се прави, отдалеч да ви посоча с пръст извора.
ХLVII.204. - Аз мисля - казал Сцевола, - че ти направи достатъчно и предостатъчно, за да задоволиш стремежа към знания на тези младежи - дано те постоянстват в него. Говорят, че прочутият Сократ смятал работата си за свършена, ако успеел с думите си да тласне някого към опознаване и възприемане на добродетелта; и казвал, че онези, които са проумели, че повече от всичко на света трябва да желаят да станат добри хора, лесно ще усвоят и останалото. Така че аз мисля следното: ако искате да навлезете в нещата, които Крас със словото си разкри пред вас, ще ви бъде лесно, защото той ви посочи подстъпите и открехна вратата към тях.
205. - На нас - отвърнал Сулпиций - това ни е безкрайно приятно и драго. Но се интересуваме от още няколко неща и на първо място от въпроса за самото ораторско изкуство, на който ти, Красе, отдели твърде малко внимание, макар да призна, че не ти е безразличен и че си се занимавал с него. Ако се разпростреш малко повече върху тази тема, ще задоволиш напълно нашите очаквания и отдавнашния ни копнеж. Засега научихме каква трябва да бъде нашата цел, което, разбира се, е много, но желаем да узнаем и пътищата, и начините за постигането й.
206. - Аз - рекъл Крас, - за да ви задържа, се подчиних повече на вашата воля, отколкото на собствените си навици и характер. Но какво ще кажете, ако поискаме от Антоний да ни изложи знанията, които таи у себе си и които досега не са видели бял свят с изключение на съдържащите се в малката книжка, която, както разправяше преди малко, горчиво съжалява, че издал? Нека помолим него да ни разкрие и прогласи тайните на словото.
- Както желаеш - отвърнал Сулпиций, - но нека, след като изслушаме Антоний, да разберем какво мислиш и ти.
207. - И тъй моля те, Антоний - рекъл Крас, - понеже стремежът на тези младежи към знание ни натовари нас, възрастните, с това задължение, да кажеш своето мнение за нещата, които те искат да узнаят от тебе. ХLVIII. - Виждам се и се чувствам хванат натясно - казал Антоний - не само защото ме питат за нещо, в което съм невеж и неопитен, но и понеже тези момчета не ми позволяват да избягна това, което винаги досега съм избягвал на съдебните процеси: да говоря непосредствено след теб, Красе.
208. Но ще пристъпя към изпълнение на вашето желание по-смело, понеже се надявам, че и в тази беседа, както обикновено, няма да очаквате от мен някаква изключителна реч. Защото аз няма да ви говоря за едно изкуство, което никога не съм изучавал, а за своята практика. Дори онова, което изложих в книгата си, е такова - не някаква специална теория, а обобщение на моя опит в съдебните дела. Ако това не е достатъчно за вашата изключителна ученост, то сърдете се на себе си, задето искате да чуете от мен нещо, което не знам; а мен похвалете за моята благосклонност, защото ви отговарям охотно против волята си, трогнат от вашия стремеж към знания.
209. - Продължавай, Антоний - обадил се тогава Крас, - и не се бой, няма да кажеш нищо неразумно, така че никой не ще съжалява, че сме ти дали думата.
- Добре - рекъл Антоний, - и ще постъпя така, както според мен е редно да се прави в началото на всяко прение, а именно ще уточня темата, за да не се скита и да не блуждае словото ни, ако спорещите страни не са наясно, че се спори за едно и също.
210. Когато например се пита що е пълководческо изкуство, аз мисля, че първо трябва да се каже кого наричаме пълководец. След като стане ясно, че той е човек, ръководещ военни действия, тогава вече можем да говорим за войската, за лагерите, за походния строй, за сраженията, за обсадата на крепости, за продоволствията, за устройването и избягването на засади и за всичко останало, свързано с ръководенето на военните действия. В заключение ще кажем, че пълководци са хората, които имат необходимата душевна нагласа и теоретическа подготовка за всичко това, и ще дадем за пример Сципионовците, Фабиите, Епаминонд, Ханибал и други подобни.
211. Ако ли пък искаме да определим какъв е човекът, който е насочил опит, знания и енергия към управлението на обществото, аз бих казал следното: това е онзи, който добре знае какви неща пораждат и какви неща увеличават ползата за държавата и ги прилага на дело. Именно той трябва да се смята за неин кормчия и пръв по значение и влияние в нея. Като пример бих посочил прочутия първенец на сената Публий Лентул, Тиберий Гракх - баща, Квинт Метел, Сципион Африкански, Гай Лелий и безчет други както наши сънародници, така и чужденци.
212. Ако пък въпросът беше кого можем да наречем истински специалист по правото, аз бих казал: този, който познава законите и обичаите, засягащи частните лица в държавата, и умее да даде съвет, да води съдебен процес и да защитава интересите на клиентите си, и бих назовал като такива Секст Елий, Маний Манилий, Публий Муций Сцевола. ХLIX. Но сега нека обърнем поглед и към по-несериозните изкуства. Ако се питаше кой е музикант, кой е граматик, кой е поет, аз бих могъл по същия начин да обясня професията на всеки един от тях и да кажа докъде трябва да се простират изискванията ни към него. Съществува дефиниция дори за философа, включващ почти всичко в кръга на своята компетенция и мъдрост: това е човекът, който се стреми да познае силата, природата и причините на всички неща, божествени и човешки, и в същото време познава и следва правилния начин на живот.
213. Що се отнася до оратора, тъй като сега той е обект на нашето внимание, аз не съм съгласен с Крас, който, стори ми се, сбира в това име и в тази професия знания за всички неща и изкуства. Смятам, че той е човек, който може да изказва с приятни за слуха слова достойни за одобрение мисли по общи и частни дела. Него наричам аз оратор, като изисквам освен това той да има глас, жест, да умее по прелестен начин да произнесе словото си.
214. А нашият Крас май вмести ораторското умение не в неговите реални граници, а в необозримите предели на собствения си талант. Защото той повери на оратора и кормилото на държавното управление; и на мен ми е твърде чудно, че ти, Сцевола, се съгласи с него, когато много често сенатът е бивал повлиян да вземе изключително важни решения от твои кратки изказвания, поднесени в далеч не блестяща форма. Ако пък Марк Скавър, този много опитен политик, който, както разбрах, е в имението си недалеч оттук, чуеше, че ти, Красе, приписваш авторитета, който при него произтича от строгостта и разумността му, на оратора, отдавна според мен щеше да е довтасал тук и смразил със своя вид и поглед нашата бъбривост. Макар и не лош оратор, в политиката той се опира повече на мъдрост, отколкото на дар-слово.
215. Случва се някой да умее в еднаква степен и двете неща. Но нито единият е добър оратор само защото е изразител на общественото мнение и добър сенатор, нито пък другият, словообилен и красноречив, ако в същото време е и отличен държавник, е постигнал последното благодарение само на ораторския си талант. Твърде далечни са помежду си тези две умения, чужди са и са разделени; Марк Катон, Сципион Африкански, Квинт Метел, Гай Лелий все люде красноречиви, по различен начин се грижеха за своето слово и за достойнството на държавата. Не че съществува някаква природна, законна или обичайна забрана, ограничаваща достъпа на един човек до повече от едно изкуство.
216. Перикъл, най-големият атински оратор, бил дълго време и държавен глава, но това не ни дава основание да заключим, че тези два таланта съществуват неразривно свързани в един човек; Публий Крас бе едновременно красноречив и вещ в правото, но това не е причина да свързваме красноречието с юридически знания.
217. Защото, ако някой успешно се е занимавал с едно изкуство, а после овладее и друго, той ще направи така, че допълнителното знание да изглежда като част от онова, в което е най-добър - макар че по тази логика ще наречем присъщи на гражданското право игрите на топка и на дванадесет черти45, тъй като в тях Сцевола е отличен майстор, или ще кажем, че онези, които гърците наричат "физици", са и поети, тъй като философът Емпедокъл е автор и на една чудесна поема. А дори и самите философи, които гледат на всичко като на своя собственост, не се осмеляват да заявят, че геометрията и музиката са свързани с философията, задето по всеобщо мнение Платон бил ненадминат в тези изкуства.
218. Ако трябва да приписваме на оратора универсални познания, то по-приемливо би било да кажем така: понеже красноречието не бива да е постно и голо, а трябва да бъде изпъстрено и украсено с приятно разнообразие от безброй неща, тогава нека ораторът много да е чул, много да е видял, много да е пребродил с дух и мисъл, а още повече да е прочел, но да не смята всички тези знания за своя област, а за заимствани от другаде. Признавам, той трябва да бъде ловък, а не да изглежда недодялан новак, пришълец и гост на форума.
LI.219. Не ме трогват, Красе, и патетичните ти изявления, така присъщи на философите, че никой не може със словото си да възпламени умовете на своите слушатели или да потуши огъня в тях - а това е най-добрият критерий за силата и славата на един оратор, - ако не е опознал издъно природата на всички неща, човешките нрави и начин на мислене, а за това ораторът трябва да познава философията. Виждаме, че люде най-надарени и най-свободни от обществени ангажименти са посветили целия си живот на нейното овладяване. Аз не само не презирам техните възможности, както и големите им познания и вещина, дори горещо им се възхищавам. Но за нас, които се движим сред ей този народ, на ей този форум, е достатъчно да знаем и говорим за човешките нрави онова, което е в съгласие с тези нрави.
220. Защото кой голям и сериозен оратор, желаейки да насочи гнева на съдията към своя противник, се е поколебал да го стори, защото не е знаел що е гняв - дали душевен плам или жажда за мъст? Кой в стремежа си да развълнува слушателите - било съдиите, било народа, си е послужил с речника на философите? Нали една част46 от тях са на мнение, че духът изобщо не трябва да се вълнува, и тези, които предизвикват такова вълнение у съдиите, вършат нечестиво престъпление? Друга част46, които искат да бъдат по-толерантни и по-близки до житейската истина, казват, че вълненията трябва да са съвсем умерени, по-скоро леки.
221. Докато целта на оратора е да стори със словото си злото, тягостното, недопустимото, още по-голямо и по-крещящо и обратно, да възвеличи и прослави онова, което народът очаква и жадува. Той предпочита да не се прави на голям умник сред невежи, така че слушателите му да го сметнат за някакъв екстравагантен чудак или много учен грък, или пък дори да харесат много таланта му на оратор и да останат смаяни от знанията му, болезнено да почувстват собствената си глупост.
222. Но той трябва да броди из душите и така да увлича човешките сърца и умове, че да няма нужда от разни философски екскурси; да не се впуска в словоизлияния за това, дали върховното благо се намира в душата или в тялото и дали се дефинира като добродетел или като удоволствие, както и дали тези неща могат да съществуват свързано; нито пък да ни поучава, че, както смятат някои, нищо не се знае със сигурност, нищо не може да се познае и схване докрай. Аз признавам, философията е велика и необятна наука, богата с най-различни теории. Но ние, Красе, се стремим към друго, съвсем друго нещо.
223. На нас ни е нужен човек с остър ум, отличаващ се с природна и придобита в практиката ловкост, който с тънък нюх умее да проследи какво мислят, чувстват, разбират, очакват съгражданите му и изобщо хората, на които иска да повлияе чрез словото си. Той трябва да се докосва до пулса на всеки род, възраст, съсловие и да чувства умовете и сърцата на хората, пред които говори или ще говори.
224. А книгите на философите да си пази за моменти на отдих и почивка като тези, на които се наслаждаваме сега тук, в Тускул, за да не би, ако някога му се наложи да говори за справедливост и вярност, да се повлияе от Платон, който, решавайки да облече идеите си в думи, е описал в книгите си някаква несъществуваща държава - до такава степен неговото разбиране за справедливостта е било чуждо на житейската истина и действителните нрави.
225. И ако подобни възгледи можеха да бъдат възприети в човешките общества, то как щяха да те посрещнат, Красе, теб - човек славен и знатен, първенец на държавата, тогава, когато изрече пред своите съграждани: "Спасете ме от нещастията, изтръгнете ме от пастта на онези, чиято жестокост не може да се засити с моята кръв, не позволявайте да робувам другиму освен на вас, което е мой дълг47". Да не говорим за "нещастията", които според философите не могат да сполетят силния човек. Да не говорим и за "жестоката паст", от която искаш да те изтръгнат, за да не бъде пролята несправедливо кръвта ти, което според тях не може да се случи на мъдреца. Но ти се осмели да кажеш "робувам", и то не само за себе си, а и за самия сенат, чиито интереси защитаваше тогава!
226. Та може ли, Красе, според онези, чиито възгледи си възприел като неразривна част от ораторското изкуство, добродетелта да робува? Тя, която единствена е винаги свободна, тя, която, дори тялото да е завладяно с оръжие и оковано във вериги, трябва винаги да съхранява своето право и безнаказаната си свобода във всяко отношение! А това, което прибави, че сенатът не само може, но и трябва да робува на народа - кой ще го приеме? Та има ли философ, толкова мекушав, толкова отпуснат, толкова безсилен, толкова свеждащ всичко до телесното удоволствие и страдание, че да одобри сенатът да робува на народа - сенатът, на който самият народ е предал, така да се каже, юздите, за да бъде управляван и насочван?.
LIII.227. И тъй, докато аз се захласвах пред твоето сякаш боговдъхновено слово, Публий Руф, ревностен поклонник на философията, намираше подобни думи не само неуместни, но и срамни, и позорни. Той отправяше тежки упреци към Сервий Галба, задето си спомнял добре как, обвинен от Луций Скрибоний, Галба се постарал с цената на всичко да спечели състраданието на народа, докато неговият строг и неумолим противник, Марк Катон, говорил сурово и яростно (тази си реч Катон е предал в своите "Начала").
228. Та Рутилий винеше Галба, задето едва ли не изнесъл на раменете си Квинт, осиротелия син на своя приятел Гай Сулпиций Гал, за да трогне народа, припомняйки му този славен сенатор, а също и задето предал собствените си двама невръстни сина под опеката на римския народ, като казал, изготвяйки завещанието си сякаш пред сражение48, без да съблюдава установените формалности, че назначава римския народ за попечител на тези две бъдещи сирачета. И така благодарение на сцените, които разигравал, той бил освободен въпреки надвисналите над него ненавист и омраза. Същото четем и у Катон: "Ако не бяха момчетата и сълзите му, щеше да си получи заслуженото." Рутилий строго упрекваше подобни похвати и казваше, че изгнанието и дори смъртта са за предпочитане пред такова унижение.
229. И не само твърдеше, но и мислеше, постъпваше така. Защото, макар че този човек, както знаете, се славеше с неопетненото си име и макар в държавата да нямаше друг по-морален и по-добродетелен, на процеса срещу него той отказа както да се моли на съдиите, така и да бъде защитаван с реч разкрасена и отклоняваща се от простия принцип на истинността. Разреши на своя племенник Кота, талантливия младеж, който е тук сред нас, да произнесе само някои части от защитната реч. На това дело пледира и Квинт Муций - така както той си знае, без труфила, чисто и ясно.
230. Ако тогава ти, Красе, бе поел защитата на Рутилий, ти, който доскоро ни убеждаваше, че ораторът трябва да търси помощ във философските спорове, за да обогатява своето дар-слово, ако ти бе говорил в негова защита не като философ, а просто както си свикнал, то колкото и престъпни да са били онези съдии - а те наистина бяха зловредни, заслужаващи най-сурово наказание люде, - все пак твоята ораторска мощ би изтръгнала от бездните на душите им загнездилата се там безчовечност. Уви, ето че сега загубихме такъв велик човек само защото защитата бе пригодена сякаш за въображаемата държава на Платон! Никой не охна, никой от защитниците не се провикна, никой с нищо не бе засегнат, никой не се оплака, никой не отправи молба към държавата, никой не помоли коленопреклонно. Какво още? Никой дори с крак не тропна, сигурно от страх да не изневери на стоиците.
LIV.231. Този римлянин и бивш консул постъпи като прочутия древен Сократ, който, макар да бил най-мъдър от всички и да живял най-добродетелно, на заведения срещу него углавен процес говорил в своя защита не като молител или подсъдим, а сякаш бил учител и господар на съдиите. Нещо повече, когато най-добрият оратор Лизий му донесъл готова реч, която можел, ако желаел, да научи наизуст и да се защити с нея в съда, той охотно я прочел и я одобрил, но му рекъл: "Ако ми бе донесъл обувки от Сикион49, то, макар удобни и леки, аз не бих ги обул, защото са неподходящи за мъж." Така и тази реч му се видяла красива и написана според изискванията, но не силна и мъжествена. И той бил осъден, при това не само с първото гласуване, с което съдиите определяли дали обвиняемият е виновен или невинен, а и с второто, което законите предвиждали.
232. Защото в Атина след осъждането, ако не се касаело за углавно престъпление, се правело нещо като оценка на наказанието: след като минело гласуването, питали обвиняемия какво наказание според него най-много е заслужил50. Когато задали на Сократ този въпрос, той отвърнал, че заслужава да бъде отрупан с най-големи почести и награди и да му се осигурява всеки ден храна на държавни разноски в Притания50, което при гърците било знак на най-високо уважение.
233. И съдиите били така вбесени от този отговор, че осъдили на смърт един съвсем невинен човек. Ако той бе освободен - това няма никакво отношение към нашата тема, но, кълна се, бих го желал от преклонение пред неговия ум! - то как ли щяхме да изтърпим философите, които дори сега, когато причина за гибелта му е единствено неговото непознаване на красноречието, продължават да твърдят, че принципите на ораторското изкуство трябва да се черпят от философията! Аз не споря с тях кое е по-добро и по-вярно, само казвам, че това са две различни неща, всяко от които може да се овладее до съвършенство без помощта на другото.
LV.234. А причината да държиш толкова на гражданското право, Красе, я виждам - видях я още докато говореше. Първо, ти искаше да направиш комплимент на Сцевола, когото всички обичаме поради благия му нрав. Намирайки неговото изкуство неугледно и невчесано, ти с помощта на красиви думи го обогати и разхубави. После, нали си имаш у дома учител и съветник, ти си положил много усилия да овладееш гражданското право и се боиш, да не би ако не го похвалиш, да излезе, че трудът ти е отишъл напразно.
235. Но аз не съм противник на тази наука - нека тя е тъй велика, както желаеш да ни я представиш. Няма спор - голяма е, многообхватна, засяга интересите на мнозина, винаги е била на почит и до днес най-добрите граждани се стараят да я овладеят. Но внимавай, Красе, да не би в желанието си да ни представиш правото нагиздено с нова и необичайна премяна да го лишиш от досегашните му одежди и да го разголиш!
236. Защото, твърдейки, че юристът е оратор и че ораторът е юрист, ти би провъзгласил и двете науки за прекрасни, равни помежду си и еднакво достойни. Признаваш, че човек може да бъде познавач на правото и без да познава красноречието, каквито е имало мнозина, но не даваш право на оратора да бъде невежа в юридическата наука. И тъй за теб юристът не е нищо друго освен някакъв хитър и отракан буквоед, глашатай на искове, певец на формули, ловец на срички. А понеже в пледоариите си ораторът често се опира на правото, ти си придал юриспруденцията към красноречието, сторил си я негова компаньонка и слугиня.
LVI.237. Чудиш се на безсрамието на тези адвокати, които не знаят малкото, а учат на голямото или се осмеляват в делата си да се занимават с най-важни неща в правото, макар че не го знаят и никога не са ги учили. Но и за двата случая имам готов отговор. Какво чудно има, че този, който не знае формулата за коемпция51, може да бъде защитник на жената, встъпила в брак по този начин? Щом еднакъв е принципът на, управление и при малкия, и при големия кораб, то нима този, който не знае с каква формула се дели наследството, няма да може при делба да бъде адвокат на една от страните?
238. А що се отнася до твърдението ти, че най-големите дела на центумвирите са свързани с правото, то защо те да не могат да се водят по най-блестящ начин от красноречив, но невеж в правото човек? Нали при всички тях - и това на Маний Курий, чийто защитник ти бе наскоро, и на Гай Хостилий Манцин, и на момчето, родено от втората жена, без бащата да е дал развод на първата, съществуваше голямо разногласие между най-опитните юристи?
239. И тъй аз питам: колко щеше да помогне на оратора в тези дела познаването на правото, когато крайната победа бе спечелена от юрист, възползвал се от подкрепата не на своето, а на чуждо изкуство, т. е. подпомогнат не от юридическата наука, а от красноречието? Често съм слушал следната история: по времето, когато Публий Крас52 се стремял към едилската длъжност, а Сервий Галба, по-възрастен от него, бивш консул, го подкрепял в това, понеже бил сватосал сина си Гай за дъщеря му, при Крас дошъл за съвет някакъв селянин. Извикал го настрана и му разказал случая, но получил от него съвет, който бил по-съобразен с истината, отколкото с неговите интереси. Когато видял селянина натъжен, Галба го повикал по име и го попитал за какво му е трябвал Крас.
240. След като го изслушал и видял колко е развълнуван, той му рекъл: "Виждам, че когато Крас ти е отговарял, умът му е бил зает с нещо друго." После хванал за ръка самия Крас и му казал: "Хей ти, как ти дойде наум да кажеш такова нещо на човека?" При което Крас, вещ познавач на правото, потвърдил съвсем уверено, че нещата стоят точно така и че тук няма място за съмнение. Тогава Галба, забавлявайки се, изложил подробно множество аналогични случаи и надълго говорил в защита на справедливостта, против сляпото спазване на буквата на закона. Крас, който бил красноречив, но не можел да се мери с него, видял, че губи спора, и прибягнал до авторитетите, подкрепяйки се с цитати от своя брат Публий Муций и от "Коментариите" на Елий Секст, но в крайна сметка признал, че разсъжденията на Галба му се струват приемливи и дори верни.
LVII.241. При това случаите, в които няма спор по правните положение, въобще не стигат до съд. Та кой търси наследство въз основа на завещание, направено от бащата, преди да му се роди син? Никой. Защото се знае, че с раждането на син завещанието става недействително, следователно в такива случаи не се образува дело. И тъй ораторът спокойно може да си позволи да не познава цялата онази част на правото, по която не се спори - а всички ще се съгласят, че тя е много по-голяма.
242. Там пък, където има спор и между най-добрите юристи, за него няма да е трудно да открие авторитета, подкрепящ неговото становище. И получил от него стъкмено бойното копие, той ще го запокити с цялата сила и енергия на своето ораторско дарование. Нека ми прости уважаемият Сцевола, че го споменавам така непочтително, но да не би при защитата на Маний Курий ти да се позова на неговия авторитет или да се опря на неговите съвети?
243. Не, ти наблягаше на справедливостта, на уважението към завещанията, на зачитането волята на мъртвите - нали така? Според мен (а аз непрекъснато те слушах и бях там през цялото време) ти спечели повечето гласове на своя страна благодарение на остроумието си, на своето обаяние и изтънчените си шеги. Говореше за изключителната прозорливост на Сцевола и се възхищаваше от "гениалността" му, задето стигнал до извода, че първо трябва да се родиш, а после да умреш. След това, обсипвайки ни с цитати от законите, от сенатските решения, с примери от ежедневието, ти не само по мъдър, но и по забавен и весел начин доказа, че ако се придържаме о буквата на закона, без да го тълкуваме, доникъде няма да стигнем. Твоята реч вдъхна на процеса живот, създаде ведро настроение. Не виждам какво ти помогна тук гражданското право. Помогнаха ти твоят ненадминат ораторски талант в съюз с личния ти чар и артистичността ти.
244. Самият Муций, този прочут ревнител на древното право, който го брани така, сякаш му е бащино наследство - нима и той се опря някъде на гражданското право на процеса, в който бе твой противник? Закон ли цитира, нещо неясно ли обясни на невежите в тази област? Та цялата му реч се въртеше само около необходимостта да се придържаме стриктно към закона. Но такива упражнения правят и децата в училище - учат, че при подобни дела в един случай трябва да защитават справедливостта от човешка гледна точка, а в друг - да държат за буквата на закона.
245. Вярвам, че ако ти защитаваше в онова дело наследника или войника, щеше да разчиташ на Хостилиевите искове53, а не на своето ораторско умение. Но ако трябваше да защитиш завещанието, ти щеше така да заговориш, сякаш на този процес се решава съдбата на всички завещания, ако ли пък бранеше каузата на войника, щеше да си послужиш с един твой любим похват - да възкресиш чрез словото си баща му от мъртвите и да го изправиш пред очите ни. Той щеше да прегърне сина си и през сълзи да го повери на центумвирите и, честна дума, щеше да разплачеш и камъните, онова "както го е обявил на глас"53 щеше да прозвучи не като цитат от XII таблици, поставени от теб по-високо от всички библиотеки, а като стих на велик поет.
LVIII.246. Обвиняваш младежите в леност, задето не се занимавали с една според теб съвсем лесна наука. Нека над този въпрос се замислят онези, които пристъпват надменно, подкрепяни от горделивата представа, че тяхното изкуство било от мъчно по-мъчно. Помисли си и ти - казваш, че е лесно изкуство, и в същото време признаваш, че не е съвсем изкуство, а съществува възможност да стане изкуство един ден, когато някой се научи да го систематизира с помощта на друго изкуство! Заниманията с него били огромно удоволствие? Всички ти го отстъпват и спокойно минават и без него. Кой ли, ако трябва да учи нещо наизуст, няма да предпочете "Тевкър"54 на Пакувий пред законите на Манилий54 за покупко-продажбата?
247. Ти смяташ, че от любов към отечеството трябва да познаваме създаденото от нашите предци, но нима не виждаш, че древните закони са или вече остарели, или отменени от нови? Мислиш, че с помощта на правото се възпитават добри граждани, защото законът възнаграждава добродетелта и възмездява порока? Но според мен добродетелта (ако изобщо се възприема чрез разума) може да се насади у хората чрез обучение и убеждение, а не чрез заплахи и насилие. Та ние нямаме нужда от правото, за да знаем, че е хубаво да се пазим от злото.
248. Що се отнася до мен самия, който единствен според теб се справям с делата без никаква юридическа подготовка, ще ти кажа, Красе, следното: никога не съм изучавал гражданското право, но и в делата, където бих могъл да се опра на него, не съм съжалявал за липсата на тези знания. Защото едно е да си майстор в дадена област или изкуство, друго е да умееш добре да се ориентираш във всекидневния живот и в навиците на обикновените хора.
249. Кой от нас обхожда земите си и надзирава селските работи заради изгодата от това или просто за удоволствие? Но никой не е толкова сляп и толкова тъп, че да не знае що е сеитба и що е жътва, що е подрязване на дръвчета и лозя, по кое време на годината и как се вършат тези работи. Та нима, ако някой иска да нагледа именията си, да заръча на своя управител нещо във връзка със земеделските работи или да даде някакво нареждане на надзирателя в чифлика; трябва да изучи книгите на Магон от Картаген? Не, ние просто се задоволяваме с общите си практически познания по тези въпроси. Следователно защо да не приемем, че след като се хабим в делата и на форума, притежаваме необходимата юридическа подготовка - поне дотолкова, че да не изглеждаме чужденци и пришълци в собственото си отечество?
250. А ако си имаме вече работа с някое по-сложно дело, то нима ще е трудно да се консултираме с нашия събеседник Сцевола, макар че и самите клиенти ни съобщават всички необходими постановления и сведения? Ако ли пък се спори за самия факт на делото, за граници, без да се намираме на самото място, за счетоводни и други документи, то ние по неволя се запознаваме с усукани и често пъти трудни неща. Нима когато работим със законите или търсим мнението на специалистите, се боим, че няма да се оправим, щом едно време не сме залягали достатъчно над правото? LIX. И тъй никак ли не помага на оратора познаването на гражданското право? Не мога да отрека, че то е от полза, особено за тези, чието красноречие трябва да бъде богато украсено със знания. Но достатъчно много и трудни са задачите, които стоят пред оратора, така че не бих искал да отвличам в различни посоки неговото усърдие.
251. Кой ще отрече, че в жестове и осанка ораторът трябва да притежава сценичността и чара на Росций? Но никой не би седнал да убеждава бъдещите оратори да работят върху всяко свое движение като актьорите. Какво по-необходимо на оратора от хубавия глас? И все пак аз никого не бих посъветвал да слугува на гласа си като гръцките трагически актьори, които в течение на много години декламират седнали, освен това ежедневно, преди да излязат пред публика, лягат и разгряват гласа си, а като свършат, сядат и минавайки от най-високите към най-ниските тонове, сякаш си го прибират обратно. Ако възприемем тази практика, нашите клиенти ще могат предварително да са уверени, че са загубили делото, докато ние повторим един пеан или химн толкова пъти, колкото го изискват предписанията.
252. И щом не отделяме чак толкова внимание на двигателната постановка, която много помага на оратора, и на гласа, чрез който най-вече проличава и на който се крепи красноречието; щом можем да постигнем и в едното, и в другото толкова, колкото ни позволяват промеждутъците в ежедневните ни схватки на форума, то колко по-малко време трябва да посвещаваме на заниманията с право! То може и без специално обучение да се усвои в общи линии, а и се различава от постановката на жестовете и гласа по това, че тези неща не могат за момента да се грабнат от другаде, докато при всяко дело можем веднага да се обърнем за справка към специалистите или към книгите.
253. Затова най-големите оратори, самите те съвсем невежи, имат вещи в правото помощници - така наречените прагматици, които ти спомена преди малко. По този въпрос нашите сънародници много по-разумно са преценили, че законите и правата трябва да бъдат защитени с авторитета на най-славните люде. Но ако гърците бяха счели това за необходимо, те щяха да оставят оратора сам да се занимава с правото, а нямаше да му измислят за помощник прагматика.
LX.254. Казваш, че познаването на гражданското право огражда старините от самотата. Аз бих добавил - богатството също. Но ние дирим не какво е изгодно за нас, а какво е необходимо за оратора. Все пак, понеже често прибягваме до сравнения между него и един прочут актьор, същият този Росций често казва, че смята с напредването на възрастта да забавя ритъма в партиите на флейтиста55 и да прави по-спокойни песните. И ако той, подчинен на определен ритъм и хармония, все пак замисля как да си облекчи работата на стари години, то колко по-лесно е за нас да забавим темпото, а и съвсем да го променим!
255. Защото ти, Красе, отлично знаеш колко много и колко различни са видовете красноречие. Впрочем не знам дали именно ти не ни демонстрира пръв това - отдавна забелязвам, че пред публика говориш по-спокойно и по-бавно, отколкото преди. Но това твое тежко и достолепно слово се нрави не по-малко от предишното, кипящо от сила и патос.Мнозина оратори, както например прочутият Сципион и Лелий, са говорили малко по-енергично, но никога не са си драли гърлата като Сервий Галба.
И когато вече не искаш или не можеш да се занимаваш с това, смяташ, че домът ти - домът на един такъв прекрасен човек и най-достоен гражданин - ще опустее? Боиш се, че когато те напуснат свадливите кресльовци, ще те изоставят и всички други? Не, не съм съгласен с теб, че потокът от търсещи съвет хора може да бъде утеха в старостта: дори копнея за самотата, от която ти се плашиш, като за тих пристан, защото смятам, че най-добрият източник на сили за старостта е покоят.
256. А що се отнася до историята, публичното право, древността, примерите, ако те помагат и ако някога имам нужда от тях, ще се обърна за помощ към моя приятел Конг, един много мил и много образован човек. Няма да отхвърля твоите току-що дадени съвети към младежите - всичко да четат, всичко да слушат, да не пренебрегват никое добро и присъщо на културния човек занимание. Но, честна дума, мисля, че дори да искат да спазват твоите напътствия, те няма да имат толкова много време: струва ми се, че налагаш на още крехката им възраст прекалено тежки, макар и необходими условия за постигането на целта, към която се стремят.
257. И импровизираните речи по зададена тема, и задълбочената предварителна подготовка, и заниманията с перото, което ти с право наричаш единствен учител и двигател в красноречието - всичко това струва много усилия. А да сравниш своята реч с писаното от другите, да можеш импровизирано да говориш за нечие произведение, за да го похвалиш или критикуваш, да го подкрепиш или отречеш - това изисква немалко напрежение както за запаметяване, така и за възпроизвеждане.
LXI.258. Ала едно нещо бе ужасяващо и аз се страхувам да не би то по-скоро да е отблъснало, отколкото насърчило младежите. Ти искаше всеки от нас в своята област да бъде един Росций, твърдеше не толкова, че доброто получава признание, колкото, че лошото предизвиква неодобрение, но аз смятам, че то дразни не толкова, когато го съзрат у нас, колкото когато го забележат у актьорите.
259. Защото често ми е правило впечатление, че нас ни слушат дори когато сме прегракнали - самото съдържание на нашата реч кара публиката да внимава, докато Езоп бива освиркан, ако гласът му е малко дрезгав. От актьорите се иска само да доставят наслада за ухото и затова предизвикват неодобрение, щом тази наслада е непълноценна, докато в красноречието много неща ангажират вниманието, и дори не всичко, а повечето да е на високо равнище, то пак е достатъчно, за да изглежда речта достойна за възхищение.
260. Но да се върна към началото - нека се съгласим с Крас, че оратор е онзи, който умее да убеждава. Според мен той трябва да се ограничи в обичайната практика на форума и отказвайки се от други занимания, колкото важни и прекрасни да са те, да заляга едва ли не денонощно над тази своя работа. Негов образец нека бъде оня, която по всеобщо мнение притежавал върховна ораторска дарба - атинянинът Демостен. Той горял от такъв стремеж към съвършенство и бил толкова трудолюбив, че първо с постоянство и усърдие надмогнал един свой физически недостатък: въпреки че пелтечел до такава степен, че не можел да изрече и първата буква на любимото си изкуство56, чрез упражнения се усъвършенствал и заговорил гладко като никой друг.
261. После, макар че дишането му било учестено, се научил, докато говори, да задържа дъха си толкова, че, както свидетелстват творбите му, в един негов период, произнесен на един дъх, се съдържали по две издигания и спадания на гласа57. И дори според преданието с камъче в уста той гръмогласно декламирал множество стихове на един дъх, и то не застанал на едно място, а катерейки се по стръмен склон.
262. Аз, Красе, съм уверен, че именно насърчения ще тласнат младите към усърдие и труд. А другото, което си сбрал от толкова различни изкуства, макар и овладяно от теб, смятам за чуждо на специфичните задължения на оратора и на неговата дейност. LXII. Когато Антоний свършил, Сулпиций и Кота били явно затруднени да преценят кое от двете мнения е по-близо до истината. Тогава се обадил Крас:
263. - Ти, Антоний, ни рисуваш оратора като черноработник, но не знам дали наистина мислиш така, или просто демонстрираш дивното си умение да оборваш противника, в което си ненадминат. Това умение спада към областта на ораторското изкуство, но вече го използват и философите, особено онези, които имат обичай да произнасят обширни речи "за" и "против" по всякаква тема58.
264. Мислех си, че когато пред мен са такива слушатели, аз не само трябва да ги уведомя за работата на онзи, който прекарва целия си живот из съдилищата и се ограничава само с преките си задължения: исках да им внуша една по-висока представа за оратора, понеже съм на мнение, че особено в държава като нашата той трябва да обединява в себе си всички достойнства. Ала след като ти огради задълженията му в съвсем тесни рамки, по-лесно ще ти бъде да изложиш изискванията и препоръките си към него. Но това утре - днес достатъчно говорихме.
265. Нека и Сцевола си почине малко, докато се поразхлади, преди да тръгне за тускуланското си имение; пък и за нас това ще е здравословно.
Всички се съгласили с него, а Сцевола казал:
- Наистина съжалявам, задето обещах на Лелий да бъда днес в Тускул, защото с удоволствие бих изслушал Антоний.
И като се надигал, подсмивайки се, продължил:
- Не ми бе толкова обидно, когато охули моето гражданско право, колкото ми бе приятно, когато призна, че не го знае.