Цицерон
* Брут
Превод: Брут, или за прочутите оратори в: За оратора, П. Стоянова, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1992
 
двуезичен | оригинал | превод

I  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89 
90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119 
120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149 
150  151  152  153  154  155  156  157  158  159  160  161  162  163  164  165  166  167  168  169  170  171  172  173  174  175  176  177  178  179 
180  181  182  183  184  185  186  187  188  189  190  191  192  193  194  195  196  197  198  199  200  201  202  203  204  205  206  207  208  209 
210  211  212  213  214  215  216  217  218  219  220  221  222  223  224  225  226  227  228  229  230  231  232  233  234  235  236  237  238  239 
240  241  242  243  244  245  246  247  248  249  250  251  252  253  254  255  256  257  258  259  260  261  262  263  264  265  266  267  268  269 
270  271  272  273  274  275  276  277  278  279  280  281  282  283  284  285  286  287  288  289  290  291  292  293  294  295  296  297  298  299 
300  301  302  303  304  305  306  307  308  309  310  311  312  313  314  315  316  317  318  319  320  321  322  323  324  325  326  327  328  329 
330  331  332  333 

I.1. Когато, потегляйки от Киликия1, пристигнах на Родос, където узнах за смъртта на Квинт Хортензий, аз бях потопен в скръб, каквато малцина биха подозирали, че мога да изпитвам1. Виждах се лишен от един приятел, с когото ни свързваха тясна дружба и многобройни взаимни услуги; скърбях и защото нашата авгурска колегия1 бе ощетена със смъртта на един свой тъй достоен член. Тогава си припомних как той ме бе приобщил към нея, бе се заклел, че съм достоен за тази длъжност, и ме бе посветил тържествено, за което аз, според обичая на авгурите, му дължа синовна признателност.

2. Скръбта ми бе още по-голяма, защото този прекрасен човек, който напълно споделяше моите възгледи, си бе отишъл в един момент, когато нуждата от разумни и честни граждани се чувстваше особено остро2, оставяйки ни печалния копнеж по завинаги изчезналите му авторитет и мъдрост; страдах и защото бях загубил не противник и съперник както мнозина смятаха, а по-скоро съюзник и съратник в едно славно дело.

3. Щом сме чували, че в едно по-несериозно изкуство като поезията благородните творци са оплаквали смъртта на свои събратя, то колко повече трябва да жаля аз за кончината на оногова, двубоят с когото за мен бе по-славен, отколкото липсата на противник. Никога той не попречи на моята кариера, нито аз на неговата, а, напротив, винаги си помагахме и със съвет, и с напътствие, и с подкрепа.

4. Но той бе човек щастлив приживе, а и смъртта го застигна в щастлив - за него, а не за съгражданите му - момент; защото, ако бе останал жив, той щеше да оплаква републиката, а не да й се радва. И тъй като живя толкова, колкото бе възможно да се живее добре и почтено в нашата държава, то ако трябва да скърбим (защото не можем да не скърбим), нека приемем смъртта му по-скоро като добро за него, отколкото като бедствие за нас, за да личи, колчем се сетим за този прекрасен и преблажен човек, че обичаме повече него, отколкото себе си.

5. Защото, ако тъжим, задето вече го няма сред нас, то това е наше нещастие, което трябва да понасяме сдържано, за да не изглежда, че скръбта ни е продиктувана от личен интерес, а не от приятелски чувства. Ако ли пък ни мъчи болка, че е бил връхлетян от зла участ, това значи, че не можем правилно да изтълкуваме сполетялото го върховно щастие.

II. 6. Ако бе жив Квинт Хортензий, той би имал същите въжделения като останалите честни и смели граждани, но една болка щеше да изпитва по-силно от другите или най-много с още неколцина други - тази, че римският форум, който бе един вид сцена за неговия талант, сега е сякаш ограбен и осиротял, лишен от мъдрия му глас, достоен за ушите и на римляни, и на гърци.

7. Душата ме боли и мен, задето държавата няма вече нужда от оръжията на разума, на таланта, на авторитета, с които съм научен да си служа и които са достойни не само за отличния гражданин в държавата, а и за самата държава, в която властвуват добронравието и законността. И ако имаше такова време, когато влиянието на честния гражданин и на неговото слово можеше да изтръгне оръжието от ръцете на разбунените тълпи, то безспорно бе преди хората поради заблуждение или страх да отблъснат защитниците на мира3.

8. А с мен се случи така, че макар другите нещастия да бяха много по-големи, оплаквах и собствената си участ: немлад вече и извършил ред достойни дела, аз търсех спокойно убежище, за да се отдам не на безделие и леност, а на смислена и достойна почивка; и тъкмо тогава, когато моето слово побеляваше заедно с мен, достигаше своята зрелост и тъй да се каже старееше, чух да звъни оръжие в ръцете на хора, които се бяха научили да го използват като средство да си спечелят слава4, но не знаеха как да го използват като средство за спасение.

9. И тъй според мен щастливи и блажени са онези, които - в чужбина и най-вече у нас - успяха да се насладят приживе на авторитет, признание за достойните си дела и слава заради своята мъдрост. Мислите и спомените за тях ми бяха особено приятни неотдавна, когато сред огромните и тежки грижи си ги припомнихме в една беседа.

III. 10. Веднъж, когато в свободното си време се разхождах из градината, при мен дойдоха Брут, мой чест гост, и Тит Помпоний - самите те близки приятели, а и на мен тъй мили и приятни, че в мига, в който ги съзрях, грижите ми за съдбата на държавата веднага се разсеяха. Поздравих ги и запитах:
- Какво ви носи насам, Брут и Атик? Няма ли най-после някакви новини5?
- Няма нищо, което и ти би желал да чуеш, и аз бих могъл да ти кажа със сигурност - отвърна Брут.

11. А Атик се обади:
- Дошли сме при теб с намерение да не говорим за политика6 и предпочитаме да ни разкажеш нещо, отколкото да ти причиняваме мъка.
- Вие, Атик - казах му аз, - умеете да разпръсквате мрачните ми мисли, когато сте до мен, а и когато бяхте далеч ми носехте голяма утеха. Та именно благодарение на вашите писма аз успях да се съвзема и да се отдам на старите си занимания.
- С удоволствие прочетох писмото, което Брут ти изпрати от Азия6, - отвърна Атик, - стори ми се, че там той и мъдро те съветва, и те утешава приятелски.

12. - Правилно си забелязал - казах му. - Знай, че това писмо сякаш ме изправи на крака след дълго боледуване и ме върна към живота. Както след злощастното сражение при Кана победата на Марцел при Нола7 повдигнала духа на римския народ и повела след себе си още много успехи, така сред сполетелите ме лични7 и всеобщи7 големи нещастия писмото на Брут бе първото нещо, което ми бе по сърце и което до известна степен разсея мрачното ми настроение.

13. - Точно това и целях - каза Брут - и ще съм много доволен, ако съм постигнал успех в едно тъй трудно мое начинание. Но искам да знам за кое писмо на Атик казваш, че те е зарадвало?
- Онова, Бруте, което ми донесе не само радост, но, надявам се, и спасение.
- Спасение? - учуди се той. - Та що за чудодейно писмо е било това?
- Ами че какъв по-приятен и по-навременен поздрав бих могъл да получа от тази посветена ми книга8, чийто глас сякаш ме върна към живота?

14. - Ти вероятно говориш за книгата, в която той е сбрал цялата наша история, предавайки я сбито, накратко и според мен много точно?
- Да, Бруте, именно тази книга се оказа спасителна за мен.
IV. Тогава се намеси Атик:
- Думите ти ме ласкаят твърде много. Но кажи все пак какво толкова ново или толкова полезно си открил в книгата ми?

15. - Открих в нея нещо и много ново, и много полезно, което отдавна търсех - възможността да обхвана с един поглед всички събития, изложени в своята последователност. Заех се усърдно да чета книгата и само това четене бе за мен спасение - то ме насочи, Помпоний, към идеята и аз на свой ред да почерпя от теб някаква тема за съчинение, което ще ми помогне и да се възстановя, и да ти се отблагодаря - с дар ако не равностоен, то поне поднесен от сърце; нищо, че познавачите хвалят казаното от Хезиод: трябва да върнеш колкото си взел, че и отгоре, ако можеш9.

16. В момента аз обаче мога да ти поднеса само най-добрите си намерения, а нищо реално, струва ми се, не мога и те моля да ми простиш. Невъзможно ми е да ти върна дълга си от последната реколта, както правят стопаните10 - у мен не можа да избуи нито един жив кълн и предишната ми плодовитост бе изгорена в разцвета си от унищожителна суша; не мога да ти се издължа и с реколта от предишни години10, защото тя лежи в тъмен кът, недостъпна и за мен самия, почти единствения, който преди имаше право да я доближи. И тъй сега трябва да хвърлям семе върху една подивяла и запустяла почва, но ще се заема да я обработвам усърдно, за да ти върна с лихвите твоя щедър дар. Стига само духът ми да може като нива, оставена много години в покой, да даде по-обилни плодове.

17. - Ще чакам обещаното - отвърна Атик, - но искам да ми върнеш дълга само тогава, когато на теб ти е удобно, и ще съм много радостен, когато това стане.
- Аз също - рече Брут - ще очаквам да видя онова, което обеща на Атик. Дори като доброволен надзорник може би ще съм още по-настоятелен в искането си, отколкото твоят кредитор, който заявява, че не желае да действа в твой ущърб.

V. 18. - Аз пък, Бруте - отвърнах, - ще се издължа само ако предварително ми гарантираш, че никой друг няма да отправя към мен иск за същата вещ.
- Честна дума, не мога да ти го обещая, защото виждам вече, че най-упорито ще те преследва този, който сега твърди, че няма да прави това - каза той, - но, убеден съм, ще е един ако не досаден, то поне постоянен и неуморен просител.
- Да, Брут е прав - обади се Атик. - Чувствам, че ще започна да те подканям, защото за пръв път от дълго време насам те виждам малко по-весел.

19. И тъй, понеже Брут изисква от тебе онова, което дължиш на мен, аз изисквам от теб онова, което дължиш на него.
- Че какво е то? - попитах аз.
- Да напишеш нещо, - отвърна ми той, - защото отдавна вече мълчи перото ти. След като издаде книгите си за държавата, не се е появявало нищо твое, а именно тези книги събудиха у мене пламенното желание да се заема с древните летописи. Но с това се захвани, когато можеш - моля те да намериш време.

20. А сега, ако размислите ти не са насочени към нещо друго, нека чуем от теб нещо, което ни интересува.
- А какво е то? - попитах аз.
- Онзи разказ за ораторите, който подхвана неотдавна в тускуланското си имение - кога са се появили, кои са, какви са били. Знаеш ли, когато споменах това на моя, всъщност нашия приятел Брут, той изяви голямо желание да го чуе. Затова и избрахме днешния ден - знаехме, че си свободен. Ето защо, ако нямаш нищо против, довърши пред мен и Брут онова, което поде тогава.

21. - Ще изпълня молбата ви, стига да мога - отговорих аз.
- Можеш, можеш, само поотпусни душата си, даже, ако успееш, съвсем я освободи.
- И тъй нали, Помпоний, разговорът тръгна от това, че споменах делото на Дейотар, този най-верен и най-добър цар11, когото Брут защити с една прекрасна и богата реч?
VI. - Да, оттук започна разговорът ни - жалейки участта на Брут, ти оплакваше опустелите съдилища и празния форум.
- Истина е, казах това тогава, казвам го често и сега.

22. Защото, като те гледам, Бруте, започвам да се боя - питам се какво ли ще стане с твоите възхитителни дарби, с ненадминатата ти ученост, с рядкото ти усърдие? Понеже точно когато беше добил опит в най-сериозните дела, когато нашето поколение вече ти правеше път, свеждайки пред теб фасците си12 в знак на уважение, изведнъж и положението в държавата се промени, и красноречието, за което сега се гласим да говорим, замлъкна.

23. - За останалото и аз скърбя - рече тогава Брут - и смятам, че има защо. Но към красноречието ме влече не толкова ползата от него и жаждата за слава, колкото самите занимания и упражнения. И мисля, че това никой не може да ми отнеме, особено ако до мен е такъв верен приятел като теб. Защото да говори добре може само онзи, който правилно схваща нещата. Така че, който се стреми към красноречието, се стреми към мъдростта, от която никой не може да се лиши равнодушно и в най-страшните войни.

24. - Прекрасни слова, Бруте! - рекох му. - Твоята похвала за красноречието ми е още по-приятна, тъй като, що се отнася до обществените длъжности, смятани някога у нас за престижни, то всеки, колкото и некадърен да е13, вярва, че може да се добере или че вече се е добрал до тях; а в същото време не виждам никого станал красноречив благодарение на една победа. А сега, ако искате, да седнем, за да се чувстваме по-удобно.
Те приеха и приседнахме на тревата край статуята на Платон13. Тогава аз подех:

25. - И тъй да възхвалявам красноречието и да ви говоря за неговата сила, както и за достойнството, което придава на онези, които го притежават, не е моя цел, нито пък намирам за уместно да го правя тук. Без колебание бих заявил едно: независимо дали е рожба на някаква теория, на опита или на самата природа, то е най-трудното нещо на света. Знаем, че се състои от пет части, всяка една от които представлява сама по себе си голямо изкуство. Така че сами можете да прецените каква сила се крие в това единение на пет огромни изкуства и колко тежко е овладяването му.

26. Свидетелка е Гърция, в която, въпреки че е пристрастена към красноречието, че открай време изпъква в него и надминава останалите държави, все пак всички други изкуства са по-стари, не само открити, но и усъвършенствани много преди да бъде развито умението да се говори красиво. Когато се взра натам, пред погледа ми изпъква и засиява, Атик, твоята любима Атина14: градът, който пръв е отдал почит на оратора, в който за пръв път словото е било запечатано с букви и увековечено.

27. Но от епохата преди Перикъл, който, казват, оставил няколко творби, и преди Тукидид - и двамата свидетели не на зараждането, а на зрелостта на града - не съществуват никакви текстове, които да имат някаква украса и да изглеждат дело на оратор. Говори се, че Пизистрат, живял много преди тях, дори малко по-древен от Солон, а после и Клистен били много изтъкнати за времето си оратори.

28. Няколко години след това, както може да се види от атическите паметници, е живял Темистокъл - за него се знае, че бил пръв не само по ум, но и по красноречие, после Перикъл, който при всички други свои блестящи добродетели бил известен и с ораторската си дарба. По онова време живял и Клеон, метежен гражданин, но добър оратор.

29. Почти съвременници на тази епоха били Алкивиад, Клитий и Терамен. Какъв е бил господстващият тогава стил, можем да разберем от съчинението на Тукидид, живял по същото време: словото е величествено, богато на мисли, кратко поради плътността на фактите и тъкмо за това понякога малко неясно.

30. Но щом се разбрало каква сила крие грижливо обработената реч, веднага се появили множество учители по красноречие - Горгий от Леонтина, Тразимах от Халкедон, Протагор от Абдера, Продик от Кеос, Хипий от Елида били на голяма почит. По същото време мнозина други най-безсрамно заявявали публично, че учат (така се изразявали те) как една слаба кауза може да стане силна с помощта на красноречието.

31. Против тях застанал Сократ, който с тънкото си умение да води диспут успявал да обори теориите им. Неговите най-мъдри беседи създали множество твърде учени люде: тогава, казват, се родила и философията, не онази, която се занимава с природата - тя е по-древна, - а тази, която разсъждава за доброто и злото, за човешкия живот и човешките нрави. Но понеже това няма връзка с избраната от нас тема, ще оставим философите за друг път, а сега нека се върнем към ораторите, от които се отклонихме.

32. И тъй, когато споменатите преди малко оратори били вече старци, се появил Изократ, чийто дом, отворен за цяла Гърция, бил един вид школа и ковачница за оратори; този велик оратор и отличен педагог, макар че не се подвизавал в съда, а между стените на своята школа, успял да си създаде една слава, на която според мен, никой друг не се е радвал - славата на човек, който и написал много, и обучавал другите. И не само превъзхождал във всяко отношение предшествениците си, но и пръв открил, че и в немерената реч трябва да се спазват ритъм и размер, като се внимава да не се получи стих.

33. Защото преди него не съществували градежът, тъй да се каже, и ритмичният завършек на периодите или ако ги е имало, то е било случайно - макар достойно за похвала, всичко това се получавало тогава по-скоро естествено или от само себе си, а никога не се правело съзнателно, в резултат на наблюдение.

34. Самата природа затваря и сякаш заключва в рамка от думи мисълта; и когато тези думи са подходящи, получава се ритмичен завършек. А и ухото може да отсъди кой завършек е пълен и кой - непълен и краят на периода сякаш по силата на някаква естествена закономерност задължително се отбелязва с поемането на дъх - когато той не ни достига или го поемаме мъчително, създава се неприятно впечатление.

IX. 35. Тогава е живял и Лизий, сам той не участвал в съдебни дела, но забележително естествен и изящен автор на съдебни речи, когато се изкушавам да нарека съвършен оратор. Затова пък безспорно съвършен, комуто нищо не е липсвало, веднага бих нарекъл Демостен. По останалите от него съдебни речи личи, че не му е убягвало ни едно прозорливо хрумване, ни една, тъй да се каже, хитрина, ни един ловък похват. Няма нищо по-изящно от естествеността, стегнатостта, яснотата на словото му, а в същото време няма нищо по-възвишено от неговата величавост, патетичност, от украсата му с достолепни думи и мисли.

36. Най-близко до него били Хиперид, Есхин, Ликург, Динарх, Демад, от когото нищо не е останало, и още мнозина други. Онази епоха създала това обилие от таланти и според мен нейните жизнени сокове и силната й кръв са се запазили непокътнати чак до днес у онези оратори, в чиято реч има естествен, а не фалшив блясък.

37. Те вече доизживявали дните си, когато се появил младият Деметрий от Фалерон, най-образован от всички тях, но обучен повече в схватките игри на палестрата, отколкото в истински сражения. И затова той повече очаровал атиняните, отколкото ги възпламенявал, тъй като идвал сред изтощителния пек и праха на битките не от войнишката палатка, а от сенчестата обител на многоучения Теофраст.

38. Той пръв очупил речта и й придал финес и мекота, предпочитал да изглежда приятен, какъвто бил всъщност, а не суров. Тази приятност се разливала в душите, но не ги разтърсвала и оставяла в тях единствено спомена за звучността на словото му, докато Перикъл по думите на Евполид заедно с удоволствието оставял забити и стрели в съзнанието на онези, които го слушали.

Х. 39. И тъй, виждате колко късно се появило на бял свят красноречието дори в града, където било родено и откърмено. Защото не сме чували да се говори за някой красноречив човек преди Солон и Пизистрат. Те самите могат да ни изглеждат древни, сравнени с възрастта на нашия народ, но ще ни се сторят младежи, ако вземем предвид многовековността на атиняните. Вярно, по времето на Сервий Тулий те са били в своя разцвет, но тогава Атина е била много по-стара, отколкото е Рим днес.
Аз не се съмнявам, че красноречието винаги е притежавало велика сила.

40. Омир не би възхвалил толкова речта на Одисей и Нестор15 още по време на Троянската война, приписвайки на единия сила, а на другия - сладост, ако и тогава красноречието не е било на почит; а и самият поет нямаше да бъде такъв майстор на красивото слово и едва ли не и самият той оратор. Ние не знаем кога точно е живял, но все пак това е било много преди Ромул и не след първия Ликург, регламентирал със закони спартанската държавна уредба.

41. Следи от подобен интерес към словото и една по-голяма сила се долавят у Пизистрат. А в следващото столетие го последвал Темистокъл - за нас прастар, за атиняните не чак толкова древен. По негово време Гърция била стигнала върха на своята мощ, а Рим едва-що се бил освободил от властта на царете. Войната с волските, в която участвал изгнаникът Кориолан, била по времето, когато гърците воювали с персите, сходна била и участта на двамата прочути мъже16:

42. И единият, и другият били видни граждани, но прогонени от неблагодарния народ, преминали на страната на врага, а после със смъртта си уталожили размириците, предизвикани от тях в пристъп на гняв. Знам, Атик, че ти разказваш историята на Кориолан другояче, но позволи на мен да приема тази легенда за смъртта му.
XI. А той се позасмя:
- Както искаш. На реторите е позволено, като разказват, да послъгват, та да могат да кажат нещо по-ефектно. Така, както ти сега измисляш историята за Кориолан, са си съчинявали Клитарх и Стратокъл за Темистокъл.

43. Тукидид, който е бил и атинянин, и от благородно потекло, и изключителен човек, освен това живял малко след него, писал, че Темистокъл си умрял просто от болест и бил тайно погребан в Атина, като добавил: съществува подозрение, че се е самоубил с отрова. А пък онези горните разправят, че като принасял в жертва бик, събрал в една патера кръвта му, изпил я и паднал мъртъв. Такава смърт повече изкушава ораторите, защото може да се представи трагически приповдигнато, докато обикновената смърт не предлага никакъв материал за разкрасяване. Но щом на теб ти харесва всичко при Темистокъл и Кориолан да съвпада, то ето, давам ти патерата, ще ти дам и жертва, та Кориолан да стане наистина един втори Темистокъл.

44. - Добре, за това нека бъде твоето. А аз отсега нататък ще разглеждам по-внимателно историята, имайки предвид, че говоря пред най-усърдния изследовател на римската древност.
Та почти по същото време Перикъл, син на Ксантип, за когото вече стана дума, за пръв път приложил към красноречието наука - не специална, защото тогава още нямало такава; но обучен от философа натуралист Анаксагор да упражнява ума си, той лесно пренесъл уменията си от тайнствените и отвлечени научни занимания към съдебните и политически дела на площада. Сладостта на неговата реч радвала атиняните, нейното пълнокръвие и обилие ги възхищавали, а нейната сила и страховитост ги карали да тръпнат от ужас.

ХII. 45. Тази първа епоха на красноречието дала на Атина един почти съвършен оратор. Защото любовта към словото обикновено не се проявява тогава, когато обществото още се устройва или води войни, или пък е ограничено и сковано от нечия царска власт. Красноречието е спътник на мира, съюзник на свободното време и, тъй да се каже, питомец на уредените вече държави.

46. Аристотел казва, че когато в Сицилия след събарянето на тиранията17 били подновени след дълго прекъсване частните процеси, то именно тогава, понеже сицилийците са хора с остър ум и с естествена склонност да спорят, Коракс и Тизий описали теорията и правилата за красноречието. Защото преди това никой не бил свикнал да говори според някаква система и метод, а повечето хора се стремели единствено да говорят точно и отчетливо. Протагор бил написал и подготвил разсъждения на важни теми, които днес се наричат "общи места".

47. Същото бил сторил и Горгий, пишейки по различни поводи хвалебствия и порицания, като смятал, че за оратора най-важно е чрез похвалите си да възвеличава и, обратно, с порицанието си да поразява. Антифонт от Рамнунт също бил написал нещо подобно - един такъв достоверен автор като Тукидид пише за него, че се проявил като ненадминат оратор, говорейки в собствена защита на един углавен процес.

48. А Лизий отначало обявявал, че преподава изкуство на красноречието, но после, понеже Теодор от Византион бил по-добър познавач на теорията от него, той изоставил теоретическите занимания и започнал да пише речи за другите. Изократ пък първоначално отричал теорията и писал съдебни речи за клиенти, но тъй като често самият той бил съден за прилагане на непозволени средства в съдопроизводството, спрял да се занимава с това и се посветил на писане на теоретически съчинения.

ХIII. 49. Така се родили ораторите в Гърция, такива били изворите на ораторското изкуство - по отношение на нашата история древни, но по отношение на гръцката даже нови, защото още преди градът на атиняните да почне да се наслаждава на красотата на словото, той бил извършил вече множество достопаметни дела и в мир, и във война. Тази страст обаче не била обща за цяла Гърция, а присъща единствено на атиняните18.

50. Имало ли е в ония времена оратор от Аргос, от Коринт или Тива? Единствено за мъдрия Епаминонд може да допуснем нещо подобно. От лакедемонците пък досега не съм чувал да е имало оратор. За самия Менелай Омир казва, че говорел сладко, но малко. А краткостта се счита за достойнство на една реч или на някои нейни части, но не и на цялото красноречие.

51. Извън Гърция красноречието също било изучавано задълбочено и почестите, с които започнало да се покрива, прославили името оратор. Веднъж отплавало от Пирея, то обходило всички острови, пребродило цяла Азия, и то тъй, че се просмукало с чуждоземни нрави, губейки цялата чистота и здрава сила на атинското слово, и сякаш се отучило да говори. Оттук идват ораторите азианци, които заслужават известно внимание, но словото им е недостатъчно стегнато и прекомерно претрупано. Родосците притежават по-чиста реч и повече приличат на атиняните.

52. Но за гърците дотук. Дори може би и това, което казах, не бе толкова необходимо.
- Трудно бих преценил дали бе необходимо, или не - обади се Брут, - но те слушах с увлечение и ми се стори, че говори не прекалено дълго, а даже твърде кратко.
- Чудесно - рекох, - но нека сега дойдем до нашите сънародници, за които можем само да правим догадки въз основа на историческите паметници.

ХIV. 53. Та кой би се усъмнил, че Луций Брут, родоначалникът на вашата прочута фамилия19, е притежавал изключително бърз ум? Той проницателно и бързо осмислил пророчеството на Аполон за това, че трябва да бъде целуната майката19; той успял да прикрие рядката си прозорливост под маската на глупостта; той прогонил от държавата един тъй могъщ цар19, син на най-славния владетел, и освободена от едноличното господство, я укрепил с годишни магистратури, закони и съдилища; той лишил от власт своя колега консул19, за да изтрие от паметта на народа всеки спомен от царските времена! Всичко това не би могло да се постигне, ако не бе успял да убеди със слово римляните.

54. А няколко години след това изгонване на царете виждаме как със словото си диктаторът Марк Валерий успял да успокои плебеите, напуснали Рим и оттеглили се три мили нагоре по течението на река Анио, на така наречената Свещена планина20 - затова му били отдадени най-високи почести и пръв бил удостоен с прозвището "Максим", тоест Превелик. Не мисля, че е бил лишен от дар слово и Луций Валерий Потит, който със своите закони и речи успял да успокои настръхналия против сената след омразното управление на децемвирите народ.

55. Можем да предполагаме, че красноречив е бил и Апий Клавдий, тъй като успял да удържи сената от сключването на вече почти приетия мирен договор с Пир; също и Гай Фабриций, когато изпратили при Пир да преговаря за връщането на пленниците; и Тиберий Корунканий, който, съдейки по жреческите записки, бил ненадминат по своите дарби; и народният трибун Маний Курий, който успял да се наложи над красноречивия Апий Цек: в качеството си на интеррекс21 Цек незаконно се обявявал в народното събрание против избирането на консул плебей, а Курий успял да застави сенаторите да одобрят предварително избора, което, преди да е влязъл в сила Мениевият закон21, било огромно постижение.

56. Можем да допуснем наличието на ораторска дарба и у Марк Попилий: веднъж по време на своето консулство, облечен с жречески одежди, той извършвал като жрец на Кармента22 публично жертвоприношение, когато му съобщили, че плебеите са вдигнали бунт срещу сената; и тогава той, както бил наметнат с жреческата дреха, дошъл пред събрания народ и успял да го успокои благодарение на своя авторитет и убедителното си слово. Но че всички тези хора са се считали за оратори и че красноречието е имало тогава някаква стойност - за това не съм чел, струва ми се, абсолютно нищо и мога да правя предположенията си само въз основа на догадки.

57. Казват, че и Гай Фламиний, този, който като народен трибун внесъл закона за разделянето на галските и пиценските земи между гражданите23 и който като консул загинал при Тразименското езеро23, имал успех пред народа с речите си. В онези времена били считани за оратори и Квинт Фабий Максим Верукоз, и Квинт Метел, който по време на Втората пуническа война бил консул заедно с Луций Ветурий Филон.
XV. Но първият, за когото със сигурност се знае и се пази спомен, че е бил красноречив и че е бил ценен като такъв, е Марк Корнелий Цетег, чието красноречие е възхвалено от Ений, на когото според мен може да се вярва, тъй като той е имал възможност да го слуша, а и е писал за него след смъртта му, следователно не можем да го подозираме в лъжа от приятелски чувства.

58. И тъй в деветата, мисля, книга на своите "Анали" той казва така:
"Марк Корнелий Цетег, син на Марк, сладкодумен оратор, красноречив, избран бе тогава да стане колега на Тудитан..."
Виждаш, той го нарича "оратор" и му дава прозвището "сладкодумен" - качество, което днес се среща у малцина, защото някои оратори в наше време не говорят, а лаят. Но най-голяма възхвала за красноречието му представляват следните думи:
"Бил той нявга наречен от сънародници свои
хората, дето живели тогава, по същото време -
цвят отбран на народа..."

59. И имал основание за това, защото тъй както украса на човека е неговият ум, така светлината на този ум е красноречието - заради него древните са дали на своя забележителен сънародник името "цвят на народа" и "сърцевина на Свада"24 - Пейто, гръцката богиня на убеждаването, чийто глашатай е ораторът, Ений е нарекъл със съответстващото латинско име Свада; и както Евполид пише, че тя живее върху устните на Перикъл, така Ений казва, че нашият сънародник Цетег е нейна сърцевина.

60. А Цетег, за когото стана дума, е бил консул заедно с Публий Тудитан по време на Втората пуническа война; по същото време квестор е бил Марк Катон - само около сто и четиридесет години преди моето консулство. И ако не беше това единствено свидетелство на Ений, времето щеше да покрие със забрава спомена за него, както може би се е случило с мнозина други. Как се е говорело в онази епоха, можем да разберем от творбите на Невий: той според старите хроники е умрял по време на консулството на Цетег и Тудитан; но Варон, най-ревностният изследовател на старината, смята това за грешка и удължава живота на Невий. А Плавт е умрял при консулите Публий Клодий и Луций Порций, когато цензор бил Катон, двадесет години след споменатите вече Цетег и Тудитан25.

61. След Цетег по време се нарежда Катон, който бил консул девет години след него. За нас той е прастар, умрял е по времето на консулите Луций Марций и Маний Манилий, точно осемдесет и шест години преди моето консулство.
XVI. Не знам никой от по-старите, чийто творби заслужават да бъдат споменати, освен ако не намирате някакви достойнства в известната реч за Пир на Апий Цек и в няколко похвални слова.

62. А, кълна се, такива има. Семействата ги пазят като красиви спомени, като паметници, използват ги и при смъртен случай в рода, и като свидетелства за неговата слава и благородство. Но именно тези хвалебствия са изопачили нашата история, защото в тях се описват много неща, които никога не са ставали, измислени триумфи, преувеличен брой консулства, фалшиви роднинства, умишлени преминавания в плебейското съсловие в случаите, когато хора с нисък произход са се смесвали с едноименен благороднически род - все едно аз да кажа, че съм потомък на Маний Тулий, който е бил патриций и консул заедно със Сервий Сулпиций в десетата година след изгонването на царете.

63. А речите на Катон не са по-малобройни от тези на атинянина Лизий, които са изключително много - наричам го атинянин, защото със сигурност се знае, че се родил, умрял и изпълнявал гражданските си задължения в Атина, макар че Тимей иска да го изкара сиракузанец - все едно, че прилага спрямо него закона на Лициний и Муций26. Съществува известна прилика между Катон и Лизий - те и двамата са умни, елегантни, духовити, кратки. Но гъркът се е радвал на по-голяма слава.

64. Той си има свои почитатели, които предпочитат тънката пред пищната снага - на тях им се нрави слабостта, стига само тя да не вреди на здравето. Но понякога у Лизий личат и мишци, по-яки от които едва ли има. Като цяло стилът му е мършав, ала си има своите ценители, които харесват именно тази негова простота.

XVII. 65. Но кой от днешните оратори чете Катон? Кой изобщо го познава? А какъв човек е това, добри ми богове! Оставям настрана гражданина, сенатора, военачалника - тук ни интересува ораторът. Та кой хвали по-авторитетно? Кой порицава по-сурово? Кой по-умно разсъждава? Кой по-непринудено разказва и се аргументира? Неговите повече от сто и петдесет речи, които досега съм открил и прочел, са пълни с блестящи думи и идеи. Нека извадим от тях онова, което заслужава отбелязване и похвала - там ще се намерят всички достойнства на красноречието.

66. А неговите "Начала"27 - не съдържат ли те всички красиви и ярки, всички блестящи похвати на красноречието? Липсват му почитатели, както преди години са липсвали на Филист от Сиракуза и на самия Тукидид. Те двамата с техния накъсан на отделни, понякога неясни поради прекалената си дълбочина и краткост сентенции, стил били засенчени от Теопомп с приповдигнатия му и величествен слог, тъй както Лизий бил засенчен от Демостен. Така и достойнствата на Катоновата реч били затулени от, тъй да се каже, градената нависоко реч на дошлите след него оратори.

67. Но у нас се шири такова невежество, че същите тези хора, които се възторгват от гръцката древност, не могат да разпознаят у Катон онзи финес, който те наричат "атически"! Искат да бъдат като Хиперид и Лизий - чудесно, но защо не искат да са като Катон?

68. Казват, че им се нрави атическият начин на изразяване - прекрасен вкус! Но дано имитират не само скелета, а и кръвта му! Похвални са намеренията им, но как могат да се захласват по Лизий и Хиперид, когато нямат никаква представа от Катон? Вярно, словото му е малко старинно, тук-там непричесано, но така се е говорело тогава. Ти промени онова, което той тогава не е можел да промени, придай на речта ритъм, за да звучи по-добре, подреди думите и, тъй да се каже, ги спой помежду им - нещо, което дори старите гърци не са имали навика да правят - и тогава вече не би предпочел никого пред него!

69. Гърците смятат, че украсяват словото си, като използват замени на думи, които наричат "тропи", и конфигурации на мисълта и на речта, които наричат "фигури". Невероятно е колко често и колко блестящо си е служил Катон и с едните, и с другите!
XVIII. Аз знам, стилът на този оратор не е съвсем изгладен, ние трябва да се стремим към по-голямо съвършенство. Той е за нас тъй древен, че нищо писано преди него не заслужава внимание. Но на старината в другите изкуства се гледа с по-голямо уважение, отколкото в красноречието.

70. Кой човек, разглеждайки по-незначителните произведения на изкуството, не е забелязал, че статуите на Канах28 предават действителните форми твърде грубо? Груби са и тези на Каламид28, но не чак толкова; не са съвсем точни и статуите на Мирон28, макар че човек без колебание би ги нарекъл красиви. А Поликлетовите28 са още по-красиви, според мен вече съвършени. Така е и в живописта: там хвалим формите и рисунъка у Зевксис28, Полигнот28 и Тимант28 и у тези, които си служат само с четири цвята28, докато у Етион, Никомах, Протоген и Апелес28 вече всичко е съвършено.

71. Не знам дали и в останалите изкуства не е същото - нищо не е било открито в съвършения си вид; и не бива да се съмняваме че поети е имало и преди Омир - затова можем да съдим от песните, които, както ни разказва самият той, се пеели и при феаките, и при гощавката на женихите29. Ами къде са нашите древни стихове, които
"Нявга от фавни и от прорицатели бяха те пети,
а върховете на Музите никой не беше изкачвал,
никой не беше ревнител на дивното слово...
преди тогова..."
Така казва Ений за самия себе си и не преувеличава своята слава - нещата действително са такива. Защото и латинската "Одисея" на Ливий Андроник29, подобна на Дедалова29 творба, и драмите му не са достойни за повторен прочит.

72. А същия този Ливий пръв е поставил римска драма, когато консули били Гай Клавдий, синът на Апий Клавдий Цек, и Марк Тудитан, година преди да се роди Ений, т. е. в 514 година от основаването на Рим, както казва авторът, към когото се придържам. По този въпрос между писателите съществува спор. Акций пише, че Ливий бил пленен в Тарент от Квинт Максим, когато последният бил консул за пети път, тоест тридесет години след времето, когато според Атик и според това, което аз съм открил в разни древни документи, поставил пиеса за пръв път.

73. Акций смята, че Ливий поставил пиесата си единадесет години по-късно, когато консули са били Гай Корнелий и Квинт Минуций, на игрите, посветени от Ливий Салинатор на Ювента по време на битката при Сена. Грешката му е голяма, защото при тези консули Ений е бил вече четиридесетгодишен; ако Ливий му е бил връстник, то ще излезе, че първият автор на драма у нас е бил много по-млад от Плавт и Невий, които преди тази година вече били поставили множество свои творби30.

XIX. 74. Ако тези неща, Бруте, ти се струват без връзка с нашата тема, то сърди се на Атик, който ме запали да се занимавам с изучаване на поколенията велики личности и времето, в което са живели.
- Аз с удоволствие следя този преглед на епохите - отвърна Брут - и смятам, че твоята прецизност напълно отговаря на целта, която си си поставил - да разграничиш по време ораторските стилове.

75. - Правилно си ме разбрал, Бруте. Де да бяха се запазили до днес онези песни в чест на велики люде, за които Катон в своите "Начала" пише, че много векове преди него по време на пиршествата всеки сътрапезник изпълнявал солово! Защото една творба като "Пуническата война", чийто автор Ений нарежда сред фавните и прорицателите, ни възхищава като статуя на Мирон!

76. Може Ений да е по-съвършен - това е безспорно. Но ако той, както се преструва, презираше този поет, то нямаше, описвайки всички войни, да пропусне първата, тъй жестока. Сам казва "други са описали в стих тези деяния"31 - да, и то чудесно, макар и не тъй изящно като теб! И трябва да се съгласиш с това - нали от Невий много неща си заел, ако го признаваш, или ако не го признаваш - си откраднал!

77. От времето на Катон и по-възрастни от него са Гай Фламиний, Гай Барон, Квинт Максим, Квинт Метел, Публий Лентул, Публий Крас, който бил консул заедно със Сципион Африкански Стари. Самият Сципион, както разбираме, не е бил лишен от дар-слово: неговият син, този, който осинови от Емилий Павел Сципион Млади, би бил един от първите по красноречие люде, ако беше физически здрав - за това говорят и кратките му речи, и една гръцка история, превъзходно написана.

ХХ. 78. Сред тях се нарежда и Секст Елий, най-вещ от всички в гражданското право, а и да говори умеещ. По-млад бил Гай Сулпиций Гал, най-добър познавач на гръцката наука сред всички знатни, признат оратор, даровит и изискан във всяко отношение. По това време вече се говорело по-елегантно и по-изтънчено. През преторството на Гал на уредените от него игри в чест на Аполон32 Ений поставил драмата си "Тиест" и починал при консулите Квинт Марций и Гней Сервилий.

79. По същото време живял Тиберий Гракх, син на Публий, двукратно избиран за консул и цензор, от когото има реч на гръцки, изнесена пред родосците. За него се знае, че бил сериозен и красноречив човек. За красноречив бил считан и Публий Сципион Назика, наречен Коркул, също двукратно консул и цензор, чийто баща приел култа на Великата майка; същото разправят и за Луций Лентул, който бил консул заедно с Гай Фигул. Не бил лишен от дар слово и Квинт Фулвий Нобилиор, син на Марк, който по примера на баща си бил отдаден на литературни занимания и който, основавайки колония като триумвир, дарил римско гражданство на воювалия заедно с баща му в Етолия Квинт Ений. Същото се твърди и за колегата му Тит Аний Луск.

80. Луций Павел, бащата на Сципион Африкански Млади, без усилие поддържал авторитета си на пръв гражданин със силата на своето слово. А докато Катон бил жив (той починал на осемдесет и пет годишна възраст и дори в последната година от живота си произнесъл яростна реч против Галба, която даже оставил записана), та, казвам, докато той бил жив, били в разцвета си множество млади оратори.

81. Авъл Албин, същият, който написал история на гръцки, консул заедно с Луций Лукул, бил начетен и красноречив човек; споделяли донякъде място с него Сервий Фулвий и Сервий Фабий Пиктор - познавач на правото, на науките и на древността. На същата слава се радвал и Квинт Лабеон.
XXI. А Квинт Метел, този, на когото и четиримата сина били консули, се считал за един от най-добрите оратори и той защитавал Луций Кота, обвиняван от Сципион Африкански. Известни са и други негови речи, а тази против Тиберий Гракх е изложена в "Аналите" на Фаний.

82. Тогава самият Луций Кота бил считан за много опитен в публичното слово, а Гай Лелий и Публий Сципион Африкански - за едни от първите по красноречие хора. Запазени са техни речи, по които може да се съди за ораторския им талант. Но между тях безспорно изпъкнал по красноречие малко по-възрастният Сервий Галба. И несъмнено той пръв сред римляните в своите творби обърнал внимание на онези присъщи и сякаш законно принадлежащи на оратора неща като това да се отклоняваш от темата, за да я разкрасиш, да доставяш удоволствие на слушателите, да ги вълнуваш, да преувеличаваш значимостта на онова, за което говориш, да предизвикваш състрадание, да си служиш с общи места. Но не знам защо именно неговите речи - на човека, който се славел като пръв оратор - са някак си постни и повече намирисват на старина, отколкото тези на Лелий, Сципион и дори на самия Катон и са толкова избледнели, че едва личат.

83. Що се отнася до таланта на Лелий и на Сципион, макар че двамата се смятат за изключително даровити, все пак като оратор Лелий е по-прославен. Но речта му за колегиите33 не е много по-добра от множеството речи на Сципион, която и от тях да вземем. Наистина той говори приятно като никой друг, разглежда въпросите на религията по невероятно възвишен начин, но все пак стилът му е много по-старинен и неогладен от този на Сципион. Ала понеже всеки оратор има свой вкус, според мен на Лелий му се нрави именно този старинен начин на изразяване и той с удоволствие си служи с малко поостарели думи.

84. Но хората не обичат един да бъде пръв в много неща. И тъй както никой не може да оспорва пълководческия талант на Сципион (с какъвто, както проличава от войната срещу Вириат34, се е отличавал и Лелий), така по талант, образованост, красноречие и мъдрост, макар и двамата да са първи, все пак охотно малко по-напред се поставя Лелий. Според мен това разпределение не е било само по мнението на странични хора, а и по собственото им желание.

85. Изобщо както във всичко останало, така и тук тогавашните нрави са били по-добри, по-човечни: хората справедливо са отдавали всекиму дължимото.
XXII. Спомням си, в Смирна чух Публий Рутилий да разказва, че когато той бил съвсем млад, консулите - мисля, че бяха Публий Сципион и Децим Брут - били натоварени от сената да разследват едно жестоко престъпление. В гората Сила35 било извършено убийство, чиито жертви били известни хора. Обвинени в него били робите и част от свободните от дружеството публикани, наело смолниците от цензорите Публий Корнелий и Луций Мумий. Затова сенатът решил консулите да проучат делото и да се произнесат по него35.

86. За публиканите пледирал, грижливо и изискано, както винаги, Лелий. Но консулите, изслушвайки го, изразили мнението на съвета с формулата "по-подробно" и след няколко дни Лелий отново се явил пред тях; говорил още по-усърдно и по-добре, ала и този път сенатът се произнесъл по същия начин. Тогава Лелий, след като публиканите го изпратили до дома му, благодарили му и го помолили да не се преуморява, им казал така: това, което бил направил, сторил го бил с най-голямо уважение към тях, грижливо и усърдно; но смятал, че по-авторитетно и по-убедително ще ги защити Сервий Галба, у когото имало повече сила и нападателност. И тъй по съвета на Лелий публиканите поверили делото си на Галба.

87. А той, понеже трябвало да наследи прочута личност като Лелий, го приел с известна боязън и колебание. Получило се нещо като еднодневно отлагане на заключителното заседание и целия този ден Галба прекарал в размишление и подготовка. Когато дошъл денят, в който трябвало да бъде произнесена присъдата, и самият Рутилий по молба на публиканите сутринта отишъл у тях да му напомни това и да го заведе в съда в уреченото време, заварил го затворен в една беседка заедно с робите секретари. Чак до момента,когато му съобщили, че консулите са вече на форума, той останал там и подготвял речта си, диктувайки, както обикновено, едновременно на двама души - на единия едно, на другия - друго. А когато излязъл оттам, лицето му и очите му били такива, сякаш през цялото това време не се бил готвил за речта си, а я бил произнасял.

88. Рутилий добавяше като нещо много важно, че секретарите, които излезли заедно с него, също имали вид на бити и пребити - това показва, че Галба влагал енергия и плам не само в произнасянето, а и в самото съставяне на речта. А после? При огромен интерес, пред безброй слушатели, в присъствието на самия Лелий Галба произнесъл една тъй силна и убедителна реч, че ни една нейна част не останала неаплодирана. И тъй, благодарение на множеството негови призиви за милост и съжаление в същия този ден сред одобрителните възгласи на всички публиканите били оправдани.

XXIII. 89. От този разказ на Рутилий можем да направим извода, че у оратора най-ценни са две неща: първо, да може да обсъжда задълбочено нещата, за да информира слушателите си, и, второ - да умее да изпълни речта си по достолепен начин, за да ги развълнува; и че онзи, който вълнува съдията, печели повече от този, който му разяснява. Пак от него разбираме, че Лелий се е отличавал с елегантност, а Галба - със сила. Тази сила проличава най-добре тогава, когато той като претор наказал лузитанците със смърт, задето според него били нарушили клетвата си за вярност. Тогава народният трибун Тит Либон запалил в народа омраза и внесъл законопроект, насочен всъщност лично против него36, а Катон, вече престарял, защитил този законопроект и съвсем скоро - няколко дни или няколко месеца, преди да умре - произнесъл една дълга реч против Галба, която вмъкнал в своите "Начала".

90. Галба не отрекъл вината си, а помолил за закрила римския народ и през сълзи му поверил своите деца заедно със сина на Гай Сулпиций. Видът на това сираче и жалният му плач имали чудотворно въздействие върху народа, у когото бил още жив споменът за славния му баща. И тъй Галба успял да се измъкне от пожара, като чрез децата предизвикал състрадание у публиката - така ни описва това събитие и Катон. Но мисля, че и Либон, доколкото може да се съди по речите му, не е бил съвсем лишен от дар слово.

91. Казах това и поспрях да си отдъхна. А Брут ме запита:
- Но защо, ако Галба като оратор е бил такава сила, това не личи в никоя негова реч? Подобно удивление не мога да изпитам спрямо тези, от които нищо не е останало.
XXIV. - Не, Бруте - отвърнах му, - една е причината хората изобщо да не пишат и друга - да не пишат така добре, както говорят. Виждаме, че някои оратори не са написали нищо просто от леност, защото не са искали да прибавят към работата на форума и работа у дома (тъй като повечето речи се записват, след като бъдат произнесени, а не за да бъдат произнесени).

92. Други пък не се стремят да усъвършенстват стила си, а никое упражнение не е тъй полезно за речта, както писането. Те не се стараят да оставят спомен за своя талант, понеже смятат, че са постигнали достатъчно голяма ораторска слава и че тя ще изглежда още по-голяма, ако нищо писано от тях не бъде подложено на оценка. Трети пък мислят, че се изразяват по-добре устно, отколкото писмено и това са най-вече онези, които са щедро надарени с талант, но са недостатъчно обучени като самия Галба.

93. Вероятно, когато е произнасял речите си, енергия му е вдъхвал не само могъщият талант, но и могъщият дух, и някакъв естествен скръбен патос, които са правели речта му устремна, сериозна и енергична; а после, когато на спокойствие е посягал към перото, мощният повей на душевното вълнение вече е бил отминал и речта му е клюмвала вяло. Това не може да се случи на онези, които повече обмислят словото си, защото разумът не напуска никога оратора и благодарение на него той може по еднакъв начин и да говори, и да пише; докато душевната разгорещеност е нетрайна и когато тя стихне, гаснат цялата сила и, тъй да се каже пламъкът на оратора.

94. И тъй ето откъде е впечатлението, че духът на Лелий диша и в написаното от него, докато силата на Галба е мъртва.
XXV. Сред посредствените оратори били и братята Луций и Спурий Мумий, от които имаме запазени речи. Стилът на Луций е обикновен и старинен, този на Спурий - по-украсен, но и по-стегнат - той бил последовател на стоическото учение. Множество речи имаме запазени от Спурий Албин, а и от Луций и Гай Аврелий Орест, които се радвали на известна слава.

95. Публий Попилий бил отличен гражданин, не лош оратор, а синът му Гай - добър. Гай Тудитан, чийто начин на живот и чието поведение се отличавали с изящество и изисканост, се славел и с елегантния си ораторски стил. Подобен нему бил и Марк Октавий, непоколебим защитник на най-добрата обществена позиция който изтърпял оскърблението, нанесено му от Тиберий Гракх, и успял да го победи с търпението си. А Марк Емилий Лепид, наречен Порцина, живял по времето на Галба, но малко по-млад от него, се смятал за превъзходен оратор и както личи от речите му, пишел действително добре.

96. Това е според мен първият римски оратор, у когото се долавя онази присъща на гърците гладкост, умението да се съчетават думите и се чувства един така да се каже майсторски стил. Негови ревностни слушатели били двама невероятно талантливи младежи, почти връстници - Гай Карбон и Тиберий Гракх; но на тях ще се спра, след като кажа няколко думи за по-старите.
Един уважаван навремето оратор бил Квинт Помпей, който благодарение единствено на собствените си качества, без да разчита на произхода си, успял да достигне най-високите постове в управлението на държавата.

97. Много способен негов съвременник бил и Луций Касий, притежаващ ако не красноречие, то поне дар слово, спечелил народа не с любезност, както правели другите, а със своята суровост и строгост. На неговия законопроект, който целял да регулира начина на гласуване37, дълго се съпротивлявал народният трибун Марк Анций Бризон, подкрепян от консула Марк Лепид. По повод на това бил критикуван Сципион Африкански, понеже се смятало, че той със своя авторитет успял да убеди Бризон да се откаже от мнението си. По същото време двамата Цепионовци били много полезни на своите клиенти със съвет и слово, но повече със своя авторитет и с влиянието си. А написаното от Помпей, макар че е белязано от старинност, е съхранило своята живост и е изпълнено с мъдрост.

XXVI. 98. Знаем, че по онова време прочут оратор бил Публий Крас, който изпъквал както с талант, така и с интелектуалните си занимания и бил получил известни познания в дома си. Понеже, от една страна, сватовство го свързвало с известния голям оратор Сервий Галба, за чиято син Гай бил омъжил дъщеря си, а, от друга, като син на Публий Муций и брат на Публий Сцевола, той бил изучил вкъщи гражданското право. Знае се, че бил изключително трудолюбив и много влиятелен, защото и давал юридически съвети, и пледирал в съда.

99. От същото поколение били и двамата Гай Фаниевци, синовете на Гай и Марк. Единият, синът на Гай, бил консул заедно с Домиций и е оставил една реч за съюзниците и за латинското гражданство, която действително е добра и е доста известна.
- Как, нима тя принадлежи на Фаний? - обади се Атик. - В детството ми се говореха различни неща - едни смятаха, че е написана от образования Гай Персий, за чиято ученост свидетелства Луцилий, а други - че са я съставили мнозина знатни люде, като всеки от тях написал онази част, която му била по силите.

100. - Чувал съм това от по-възрастните - отвърнах аз - но никога не съм го вярвал и мисля, че това мнение е съществувало, защото Фаний се е считал за посредствен оратор, докато речта е далеч по-добра от всички други по онова време. Но нищо не говори, че тя е писана от много хора, напротив, цялата е издържана в един тон и в един стил; пък и Гракх не би премълчал, ако речта бе написана от Персий, така както Фаний не пропуска да го обвини, че ползва произведения на Менелай от Марат или нечии други. Още повече, че Фаний никога не е бил смятан за съвсем бездарен - той често се явявал като защитник в съда, а и трибунството му, подкрепяно от съветите и авторитета на Сципион Африкански, не минало съвсем безславно.
А другият Фаний, синът на Марк и зетят на Лелий, бил по-груб и по нрав, и по начина си на изразяване.

101. По обичая на тъста си - той не го обичал твърде много, понеже Лелий не му помогнал да влезе в колегията на авгурите, а помогнал на другия си зет, по-младия Квинт Сцевола (за което Лелий се оправдавал, като казвал, че предпочел не по-младия си зет, а по-старата си дъщеря) - та значи той по негов обичай слушал беседите на Панеций. Можем да добием цялостна представа за ораторското му умение от неговата написана с доста вкус "История", която не изобилства с красноречие, но не е и съвсем лишена от него.

102. А авгурът Муций Сцевола сам се защитавал в съда, когато това било необходимо, например против нападките на Тит Албуций, който го обвинявал във вземане на подкупи. Той не се числял към ораторите, но се отличавал с проникновеното познаване на гражданското право и с всеобхватната си прозорливост. Луций Целий Антипатер пък, както знаете, бил в онези времена значителен писател, много добър познавач на правото и учител на мнозина, между които и Луций Крас.

XXVII. 103. Ах, защо желанието на Тиберий Гракх и на Гай Карбон да управляват разумно не бе толкова голямо, колкото голяма бе ораторската им дарба! Нямаше да има по-славни от тях! Но единият, Тиберий, поради метежа, който вдигнал като народен трибун, разгневен на добрите граждани, задето отхвърлили договора му с нумантинците38, бил убит, тъй да се каже, от самата държава. Другият, Карбон, непостоянен в политиката си спрямо народа, чрез самоубийство се спасил от строгостта на съдиите.

104. Ала и двамата били ненадминати оратори. Твърдя това по свидетелството на нашите бащи, понеже дошлите до нас речи и на Карбон, и на Гракх не блестят със словото си, но са умни и прозорливи. Под грижите на майка си Корнелия Гракх се занимавал с науки още от малък и добре опознал гръцкия език и гръцката литература. Винаги имал отбрани гръцки учители; юноша вече, обучавал го Диофан от Митилена, най-добрият оратор в Гърция по онова време. Но той нямал време да развие и изяви своя талант.

105. А Карбон, който живял достатъчно дълго, е познат от много процеси и дела. Познавачите, които са го слушали (сред тях и моят приятел Луций Гелий, който разказваше, че бил придружител на Карбон по време на консулството му39), казват, че словото му било звънко, плавно и много умно, освен това устремно, твърде приятно и духовито. Луций Гелий добавяше и това, че бил трудолюбив, усърден и полагал много усилия за упражнения и подготовка преди всяка своя реч.

106. По онова време той се смятал за най-добрия защитник и докато се изявявал на форума, процесите зачестили. Причината за това била, от една страна, че още в младежките му години се създали постоянните съдилища, които преди това не съществували40, защото народният трибун Луций Пизон пръв внесъл закона, насочен против подкупничеството по времето на консулите Цензорин и Манилий (а същият този Пизон бил и адвокат, освен това поддържал или оспорвал множество законопроекти; оставил е и свои речи, вече съвсем забравени, и едни доста суховати "Анали"). От друга страна, и при делата, гледани пред народа, по времето на Карбон нараснала нуждата от защитници, след като по предложение на Луций Касий при консулите Лепид и Манцин било въведено тайното гласуване.

XXVIII. 107. И вашият родственик Деций Брут, син на Марк, бил, както съм чувал много пъти от приятеля му, поета Луций Акций, за времето си добър познавач не само на латинския, но и на гръцкия език и литература. Според Акций това се отнася и за Квинт Максим, внука на Луций Павел; а преди Максим трябва да споменем и известния Сципион, който като частно лице оглавил убийството на Тиберий Гракх. Той бил толкова енергичен във всяко дело, колкото и умен в словото си.

108. Говори се, че по същото време твърде красноречив бил и Публий Лентул, прочутият първенец на сената - поне дотолкова, доколкото това било необходимо за политическата му дейност. Смятало се, че и съвременникът му Луций Фурий Фил говори на превъзходен латински и е по-образован от другите; че словото на Публий Сцевола е много задълбочено и интелигентно, а това на Маний Манилий - малко по-пищно, но също така задълбочено. Апий Клавдий пък говорел плавно, но доста по-разгорещено. За оратори, макар и посредствени, се считали и Марк Фулвий Флак, и Гай Катон, сестрин син на Сципион Африкански. Вярно е, че имаме запазени речи на Флак, но те говорят по-скоро за вкуса му към литературни занимания. Негов съперник бил Публий Деций, нелишен от дар слово, но неспокоен както в живота, така и в речите си.

109. Марк Друз, синът на Гай, който съкрушил колегата си, повторно избрания за народен трибун Гай Гракх, бил мъж с тежко и авторитетно слово; почти наравно с него се поставял и брат му Гай Друз. А твоят родственик, Бруте, малко по-възрастният Марк Пен, като трибун много остроумно нападал Гай Гракх. Защото при консулите Марк Лепид и Луций Орест Гракх бил квестор, а Пен - народен трибун (той бил син на онзи Марк, който бил консул заедно с Квинт Елий). Вдъхвал големи надежди, но починал още след едилството си. А що се отнася до Тит Фламинин, когото съм виждал, знам за него само това, че говорел на изряден латински език.

XXIX. 110. След тях идват Гай Курион, Марк Скавър, Публий Рутилий, Гай Гракх. За Скавър и Рутилий накратко може да се каже, че нито единият, нито другият се славел като много голям оратор, но и двамата имали голяма съдебна практика. У някои достойни мъже, на които липсва голям талант, е похвално самото трудолюбие. А пък на тези двама липсвал не талант въобще, а именно ораторски талант: защото умението да прецениш какво ще кажеш е нищо без умението да го изразиш свободно и приятно, но и това не е достатъчно, ако не го поднесеш красиво - с подходящ глас, израз и жестове.

111. Нужно ли е да казвам, че човек трябва да се учи на това? Без необходимата подготовка дори онова, което казваме добре благодарение на природна нагласа, невинаги ще се получи, понеже е оставено на волята на случайността. В речта на Скавър, умен и прям човек, имало една изключителна строгост и вродено достолепие - дори когато говорел в защита на обвиняемия, той сякаш давал свидетелски показания.

112. Този стил на говорене не изглеждал много подходящ за защита в съда, но бил твърде добър за сената, чийто първенец бил той, защото не само издавал мъдрост, но и внушавал доверие - най-важното в случая. Това умение му било природен дар - той трудно може да се добие с учене, макар че, както знаеш, и за него съществуват предписания. От Скавър имаме и речи, и автобиография в три книги, посветени на Луций Фуфидий, която заслужава да бъде прочетена, но никой не я чете; а в същото време всички четат за живота и възпитанието на Кир41 - една чудесна, но чужда на нашите нрави книга, която не бива да бъде предпочитана пред достойните дела на Скавър.

XXX. 113. Самият Фуфидий се числял до известна степен към съдебните защитници. Що се отнася до Рутилий, той притежавал суров и строг стил. И двамата, Скавър и Рутилий, били по природа темпераментни и избухливи. Те заедно били кандидати за консулска длъжност; и не само че неуспелият обвинил определения за консул свой съперник в даване на подкупи, ами и Скавър след оправдаването си дал Рутилий под съд42. Рутилий работел много и усърдно и това му спечелило голямо влияние сред народа, още повече, че се бил нагърбил и с нелеките задължения на юрисконсулт.

114. Речите му са постни. В тях има казани много прекрасни мисли за правото; той е учен човек, познава гръцкия език, гръцката литература, слушал е Панеций и е един почти съвършен стоик. Но ти знаеш, че стоическият стил на изразяване, макар проникновен и изкусен, е все пак суховат и не е достатъчно пригоден за обикновения слушател. Специфичните черти на стоиците - твърдост и непоколебимост - явно личат у този човек.

115. Въпреки че бил абсолютно невинен, срещу него бил започнат процес, който, както знаем, потресъл из основи държавата. И макар че тогава имало двама блестящи оратори - бившите консули Луций Крас и Марк Антоний, той се отказал от услугите им. Сам се защитавал, като някои неща в негова полза казали племенникът му Гай Кота - един въпреки младостта си добър оратор - и Квинт Муций, който, както обикновено, изложил своето мнение ясно и красиво, но без необходимите за един такъв процес сила и обилие на словото.

116. И тъй за нас Рутилий принадлежи към ораторите стоици, а Скавър е представител на старинния начин на изразяване, нека похвалим и двамата, защото благодарение на тях тези два стила са се проявили и у нас. Аз смятам, че на форума, така както и на сцената ласкава дума заслужават не само изпълнителите на буйни и енергични роли, но и онези, които наричат "спокойни", чиято игра пресъздава действителността без преувеличения.

XXXI. 117. И тъй като споменахме стоиците, по онова време е живял и Квинт Елий Туберон, внук на Луций Павел, който не се числял към ораторите и водел строг, дори прекалено суров живот, съобразен с изискванията на стоическото учение: така като триумвир43 той, пренебрегвайки показанията на своя вуйчо, Сципион Африкански, се произнесъл против освобождаването на авгурите от съдийските им задължения. Както животът, така и словото му били груби, неодялани, неогладени, затова не могъл да достигне ораторската слава на предците си. Но бил гражданин с твърди убеждения, храбър и преди всичко упорит противник на Гай Гракх, което личи от речите на последния против него. Останали са и речи на Туберон против Гракх. Той бил посредствен в словото, но много вещ в споровете.

118. - Виждам - обади се Брут тогава, - че и у нашите хора личи това, което е присъщо на гърците - при спор почти всички стоици проявяват изключителна интелигентност и проницателност и строят словото си като същински архитекти; но когато трябва да преминат от спорене към говорене, са съвсем безсилни. Изключвам Катон44, който е съвършен стоик и в същото време красноречието му е такова, че по-добро не може да се желае, но в същото време виждам, че Фаний е посредствен оратор, Рутилий не особено добър, а Туберон пък - никакъв.

119. - Това не е случайно, Бруте - отвърнах му аз. - Те хвърлят всичките си сили в умението да се води спор, затова не си служат с пространна, подробна и разнообразна реч. Твоят вуйчо, както знаеш, е взел най-доброто от стоиците, но на ораторско изкуство се е учил от реторите и се е упражнявал според техните изисквания. И ако трябваше да се учим на всичко от философите, то перипатетическите принципи биха ни свършили по-добра работа при съставянето на речта.

120. Аз, Бруте, високо ценя твоя избор: защото си последовател на онази философска школа, чиято теория съчетава умението да се разсъждава с приятното и обилно слово45. Но системата на ораторското обучение при перипатетиците и академиците е такава, че нито сама по себе може да създаде съвършен оратор, нито пък ораторът без нея може да бъде съвършен. Защото както речта на стоиците е по-сбита и малко по-стегната, отколкото го изисква вкусът на обикновения слушател, така и речта на перипатетиците и академиците е по-свободна и по-обширна, отколкото изисква това практиката в съдилищата и на форума.

121. Има ли по-словообилен оратор от Платон? Юпитер, казват философите, би говорил така, ако говореше на гръцки. Кой е с повече нерв от Аристотел, по-приятен от Теофраст? Говорят, че Демостен бил чел усърдно Платон, дори че бил негов ученик - но това личи от подбора на думите, от тяхното величествено, достолепно звучене; пък и самият той го твърди в едно свое писмо. Ала и неговата реч, пренесена в областта на философията, би изглеждала прекалено бойка, и речта на философите, пренесена в съда - прекалено смирена.

XXXII. 122. Сега, ако искате, нека проследим останалите оратори, като имаме предвид последователността на поколенията и степента на заслугите им.
- Разбира се, че искаме - нека ти отговоря и вместо Брут - рече Атик.
- Курион безспорно бил прочут по онова време оратор - за неговия талант можем да съдим по речите му, понеже той е оставил много, най-известна от които е прочутата "За кръвосмешението", в защита на Сервий Фулвий. Когато бях дете, тя се считаше за най-добра от всички, но днес вече е почти незабележима сред купищата нови произведения.

123. - О, аз знам много добре кой е авторът на тези купища произведения! - възкликна Брут.
- Разбирам кого имаш предвид, Бруте - отвърнах му. - Наистина аз съм сторил известно добро на младежта, като съм създал творби в стил, по-възвишен и по-красив от предишния. Но може би и съм й навредил, защото след появата на моите речи повечето хора престанаха да четат старите - не и аз, защото ги предпочитам пред собствените си.
- Брой и мен към повечето хора - каза Брут. - Макар че сега, когато ми отвори очите, виждам, че трябва да прочета още много неща, които досега съм пренебрегвал.

124. - И тъй - подех аз - онази прехвалена реч на Курион "За кръвосмешението" е в много отношения незряла. За любовта, за мъченията, за клюките - това са все празни приказки, но са могли да имат успех пред една публика, която още нямала изграден вкус, и пред необразованото тогавашно общество. Той е писал още доста неща, произнесъл е много речи, и то забележителни, числял се е и сред прочутите защитници, така че се чудя - защо не е бил консул, след като е живял толкова дълго и не му е липсвал обществен престиж?

XXXIII. 125. Но ето, пред нас е един изключително даровит човек, страстно отдаден на заниманията си и още от малък получил отлично образование - Гай Гракх. Не търси по-пълнокръвен и по-славообилен оратор от него, Бруте!
- Аз съм на същото мнение - рече Брут - и от всички, които изброи дотук, чета само него.
- И добре правиш - казах аз. - Неговата ненавременна гибел бе голям удар за римската държава и за латинската словесност.

126. Де да беше обичал повече родината, отколкото брат си! С такава дарба, ако бе живял по-дълго, той лесно би постигнал славата на своя баща и на своя дядо. Не знам дали в красноречието е имало друг равен нему. Величествени са неговите слова, мъдри - мислите му, целият му слог излъчва достойнство. На творбите му липсва последният щрих - много от тях са започнати великолепно, но не са съвсем завършени. Да, Бруте, ако младежта трябва да чете някого, то това е именно този оратор - той не само може да изтънчи таланта, но и да го подхрани.

127. След него по време идва Гай Галба, син на онзи ненадминат оратор Сервий Галба и зет на красноречивия и вещ в правото Публий Крас. Бащите ни го хвалели и били благосклонни към него заради спомена за баща му, ала той не успял да направи кариера. Подведен под отговорност по закона на Мамилий46, обкръжен от ненавистта към съратниците на Югурта, той бил осъден и макар че се опитал сам да се защити, претърпял поражение. Запазена е заключителната част на речта му, наречена епилог. В детството ми тя толкова се ценеше, че дори я учехме наизуст. Гай Галба бил първият член на жреческа колегия от основаването на Рим насам, осъден в публичен процес.

XXIV. 128. Публий Сципион, който починал като консул говорел малко и рядко, но по чистия си латински език не отстъпвал никому, а по остроумие и духовитост превъзхождал всички. Неговият колега Луций Бестия, положил добро начало на кариерата си със своето трибунство (защото по негово искане бил върнат в родината Публий Попилий, човек умен и нелишен от дар слово, прогонен от Гай Гракх), но я приключил с едно безславно консулство. Понеже, опрени на омразния Мамилиев закон, дал воля на народната омраза, Гракховите съдии прогонили от държавата освен жреца Гай Галба и четирима бивши консули - Луций Бестия, Гай Катон, Спурий Албин и забележителния гражданин Луций Опимий, убиеца на Гракх, който, макар и противник на демократичните настроения, бил оправдан от народа.

129. Съвсем различен от Галба и като трибун, и в живота си бил Гай Лициний Нерва - недостоен като гражданин, но нелишен от ораторска дарба. Гай Фимбрия, роден почти едновременно с него, но живял по-дълго, бил смятан, ако мога така да се изразя, за човек със слово размътено, грубо, заядливо; той бил твърде пламенен и буен, но поради своето усърдие, душевни добродетели и достоен живот се ползва с добро име в сената. Проявявал се като нелош защитник и твърде сведущ в гражданското право, а в речите му личала присъщата на неговия характер липса на задръжки. Като деца ги четяхме, но днес те вече много трудно се откриват.

130. Друг оратор, вече с изискан талант и изискано слово, но с лошо здраве, бил Гай Секст Калвин, който идвал в съда винаги когато не го болели краката, но това се случвало рядко. Затова хората го търсели за консултация, когато желаели, а за защитник - тогава, когато било възможно.
По същото време живял и Марк Брут - големият позор за вашия род, Бруте. Носител на едно тъй славно име, син на прекрасен гражданин и отличен познавач на правото, той се занимавал с обвинения като Ликург в Атина. Не се стремял към кариера, но бил тъй яростен и напорист обвинител, че лесно можело да се види как у него добрите кълнове се били изродили под натиска на злата воля.

131. По същото време обвинител бил и плебеят Луций Цезулен - аз съм го слушал веднъж, когато бе на преклонна възраст и искаше от Луций Сауфей да плати глоба, позовавайки се на Аквилиевия закон. Не бих споменал този безкрайно низък човек, ако не го смятах за оратора, който в най-голяма степен умееше да представя нещата като подозрителни и престъпни - друг като него не съм слушал.
XXXV. Познавач на гръцката наука, същински грък - това бил Тит Албуций. Което мисля, това и казвам, а и по речите му може да се прецени. Като младеж живял в Атина и я напуснал съвършен епикуреец - последовател на едно най-малко пригодно за ораторска изява учение.

132. Квинт Катул бил образован, но не вече по онзи старинен начин, а по присъщия на нашето време, че дори и още по-добре. Бил много начетен, изключително приятни били не само начинът на живот и нравът му, а и неговото слово на абсолютно чист латински език. Това личи от речите му и от онази книга, в която описва своето консулство и делата си в един спокоен, Ксенофонтов стил - тя е посветена на приятеля му, поета Анций Фурий. Но не е по-известна от трите книги на Скавър, които преди малко споменах.

133. - Аз наистина не познавам нито едното, нито другото произведение - рече Брут. - Но сам съм виновен за това, защото те никога не са попадали в ръцете ми. Ала сега ще ги взема от теб, а и въобще вече ще ги търся с по-голям интерес.
- И тъй у Катул латинското слово било чисто, а това немалко достойнство на речта е пренебрегвано от мнозина оратори. Що се отнася до тембъра и приятното произношение, няма да ти казвам нищо, понеже познаваш сина му. Макар че последният не се числеше сред ораторите, все пак, когато изказваше мнението си, не му липсваше разумност и едно умение да се изразява елегантно и ерудирано.

134. Самият му баща също не бил считан за най-добрия защитник. Особеното при него било, че ако човек слушал първите по красноречие негови съвременници, оставал с впечатление, че той стои по-долу от тях, но ако слушал само него, без да го сравнява с другите, бил не само доволен, но и убеден, че по-добър оратор не може да съществува.

135. Квинт Метел Нумидийски и колегата му Марк Силан се проявили в политическото красноречие достатъчно добре, за да бъдат на висотата на своя ранг и да имат авторитет като консули. Марк Аврелий Скавър говорел рядко, но изтънчено, а латинският му бил изключително изискан. Това качество на словото притежавал и Авъл Албин; а и фламинът47 Албин бил в числото на красноречивите. След тях бил и Квинт Цепион47, човек силен и смел, чийто неуспех на бойното поле му донесе обвинение, а омразата на народа47 - наказание.

XXXVI. 136. По същото време живели Гай и Луций Мемий, посредствени оратори, ала яростни и сурови обвинители. Те са обвинили мнозина в углавни престъпления, но рядко са защитили някого. Спурий Торий бил оратор, който се радвал на успех сред народа - именно той освободил обществените земи от данъка, наложен чрез един порочен и ненужен закон. Марк Марцел, бащата на Езернин, не бил сред известните защитници, но имал дар слово и известна ораторска подготовка, както и синът му Публий Лентул.

137. Дори Луций Кота, бившият претор, може да бъде причислен към посредствените оратори - той не напреднал много в красноречието, но нарочно придавал на думите и на гласа си едно грубовато звучене и така подражавал на старинното произношение.
Говорейки за Кота, а и за много други, аз разбирам, че причислих (а и ще причислявам) към ораторите хора, които не са чак дотам красноречиви. Но съм си поставил за цел да разкажа за всички в нашата държава, които някога са се нагърбвали със задължението да говорят публично. Как е напредвало красноречието, колко трудно е постигането на пълното и всестранно съвършенство - за това можете да съдите сами, след като чуете казаното от мен.

138. Колцина споменах, колко време говоря! И ето че чак сега, с мъка пробивайки си път, успях да достигна до Антоний и Крас, както преди малко - до Демостен и Хиперид. Защото за мен Антоний и Крас са най-големите ни оратори и при тях латинското слово е достигнало славата на гръцкото.

XXXVII. 139. Нищо не пропускаше Антоний - при него всяко нещо заставаше там, където би било най-полезно и най-ценно: както един военачалник подрежда конница, пехота, лековъоръжена войска, така и той поставяше в речта си всяко нещо на най-подходящото място. Паметта му бе изключителна, ни следа от предварително обмисляне - ще речеш, че се надига да говори без всякаква подготовка. Но беше така подготвен, че понякога самите съдии изглеждаха не съвсем готови да устоят на красноречието му.

140. Думите му не бяха твърде изискани, той не се ползваше със славата на човек, който много държи на доброто изразяване - ако и да говореше доста правилно, липсваше му присъщата на оратора изтънченост на словото (а аз още преди малко казах, че умението да се говори на чист латински език е едно голямо достойнство, но не само по себе си, а поради факта, че мнозина го пренебрегват - доброто знаене на латински не е толкова прекрасно, колкото е позорно незнанието му: и познаването на латинския език, според мен трябва да е характерен белег не само на добрия оратор, а и на римския гражданин изобщо). Ала и подборът на думите - той ги подбираше не толкова по красота, колкото по тежест, - и разполагането, и свързването им - всичко у Антоний бе разумно и изкусно; това най-вече може да се твърди за фигурите, на мисълта,с които той си служеше.

141. В това отношение пред всички изпъква Демостен именно затова наречен от познавачите пръв сред ораторите. Защото употребата на онова, което гърците наричат schemata, т. е. фигури, най-много краси речта - те допринасят не толкова за ефектното оцветяване на отделни думи, колкото за яркото осветяване на цели мисли.
XXXVIII. Но макар че всичко това бе забележително, все пак най-невероятното у него беше изпълнението. Ако трябва да разгледаме поотделно жест и глас, то при него жестът не изразяваше думите, а бе в хармония, с мислите; ръцете, раменете, гърдите, потропването с крак48, стойката, походката - всяко негово движение бе съгласувано с изречените думи и мисли. Гласът му бе издръжлив, но малко дрезгав; ала този недостатък единствено при него се беше обърнал в достойнство.

142. Защото така в жалбите му се вплиташе някаква плачевност, която им придаваше искреност и извикваше съчувствие. Той доказваше колко вярно е казаното от Демостен, че в красноречието най-важно е, на първо място, изпълнението, на второ, изпълнението и, на трето - пак изпълнението. Защото чрез него речта ни най-лесно прониква в душите на слушателите, вае ги, формира ги, огъва ги и помага на ораторите да изглеждат такива, каквито те искат да изглеждат.

143. Някои сравняват с него, а други поставят по-високо Луций Крас. Всички били единодушни, че ако защитник е някой от двамата, няма нужда от когото и да било друг. Впрочем, макар че преди малко така възхвалих Антоний, аз все пак смятам, че не може да съществува по-добър оратор от Крас. Той излъчваше неописуемо достолепие, примесено с омагьосваща духовитост и остроумие - ала ораторско, а не шутовско; латинският му бе грижлив и елегантен, но без да е прекомерно изтънчен; разсъждавайки, умееше да изложи мислите си по учудващо ясен начин; когато се обсъждаше правото или естествената справедливост, разполагаше с безброй доказателства и примери.

XXXIX. 144. И както Антоний притежаваше невероятното умение да насочва към догадки, за да премахва или внушава подозрения, така в тълкуването, в определянето, в разясняването на справедливото никой не можеше да се мери с Крас. Това пролича освен в множеството други случаи и на делото на Маний Курий, гледано от центумвирите.

145. Там той говори толкова много против сляпото спазване на буквата на закона и в защита на естествената справедливост, че затрупа с порой от аргументи и примери един толкова умен човек, блестящ познавач на правото, из чиято област бе въпросното дело, като Квинт Сцевола. Тогава и двамата, връстници, бивши консули, изнесоха от противоположни юридически позиции такива защитни речи, че Крас бе оценен като най-добър юрист сред ораторите, а Сцевола - като най-добър оратор сред юристите. Сцевола бе много находчив при откриването на вярно и невярно и в гражданското, и в естественото право, а и умееше да се изразява невероятно кратко и точно.

146. Но макар превъзходен, нямащ равен на себе си в тълкуването, обясняването и излагането, то, що се отнася до преувеличението, до украсяването на речта и до умението да се обори противникът, той по-скоро всява страх като съдник, отколкото предизвиква възхищение като оратор.

XL. 147. Ала да се върнем на Крас.
- Смятах, че познавам Сцевола от разказите на Гай Рутилий49, с когото се запознах чрез нашия общ приятел Сцевола49 - обади се Брут, - но не знаех, че славата му като оратор е била толкова голяма. С удоволствие научих, че у нас е живял такъв забележителен човек, такъв блестящ талант.

148. - Знай, Бруте - отвърнах му, - че никога у нас не е имало по-славни граждани от тези двамата, понеже, както ти казах преди малко, единият бе най-добър оратор сред юристите, а другият - най-добър юрист сред ораторите; но иначе бяха така различни помежду си, че човек се затрудняваше да прецени кому би желал да прилича. Крас бе най-умерен сред изисканите оратори, Сцевола - най-изискан сред умерените; дори когато се показваше с цялото си обаяние, Крас беше строг, дори когато беше най-строг, Сцевола бе обаятелен.

149. Мога да продължа в този дух, но се боя да не би казаното от мен да ви заприлича на измислено нарочно заради ефектната игра на думи, макар че то е чистата истина. Както казва вашата Стара академия, Бруте, всяка добродетел е в умереността - така че всеки от тях се стараеше да се придържа към някакво средно положение; но тук се бе случило всеки от тях освен своите собствени достойнства да притежава и част от достойнствата на другия.

150. - След като те изслушах, смятам, че вече добре познавам Крас и Сцевола - рече Брут. - И когато мисля за теб и Сервий Сулпиций, откривам известна прилика между вас двамата и тях двамата.
- Как така? - попитах го аз.
- Ето как: струва ми се, че и ти си опознал правото толкова, колкото е необходимо на един добър оратор, и Сервий е взел от красноречието толкова, колкото му е трябвало, за да защитава умело гражданското право; пък и по възраст сте близки като тях двамата.

XLI. 151. - За мен - рекох му - няма какво да говориш. А що се отнася до Сервий, говориш истината. И аз ще ви кажа мнението си за него. Трудно бих посочил друг човек, който се е отдавал с повече жар на изкуството на словото и на другите достойни за свободния човек изкуства. Знам това, защото в ранна възраст се упражнявахме заедно, след това той замина заедно с мен за Родос, за да усъвършенствува дарбата и знанията си. А когато се върна оттам, струва ми се, предпочете да бъде пръв във второто изкуство, отколкото втори в първото. Не знам дали изобщо е можел да се изравни с първите в красноречието, затова може би предпочете това, което и постигна - далеч да изпревари в гражданското право не само съвременниците си, но и своите предшественици.

152. - Не може да бъде! - възкликна Брут. - Нима ти поставяш нашия приятел Сервий по-горе и от Сцевола?
- Да, Бруте. Защото смятам, че Сцевола, пък и много други са били богати с опит, но само у Сервий опитът е съчетан с познаване на теорията. Ала само с помощта на гражданското право никога не би постигнал това - ако предварително не бе овладял онова изкуство, което ни учи как да разделяме цялото на части, да излагаме непознатото чрез дефиниции, да обясняваме неясното чрез тълкуване, двусмислиците първо да забелязваме, после да разграничаваме смисъла им в двата случая и, най-после, да имаме критерий, по който да отличаваме вярно от невярно, правилни изводи от неправилни.

153. Именно това изкуство - най-голямото от всички - той поднесе като лампада към нещата, из които като в мъгла се лутаха другите, давайки консултации или водейки дела.
XLII. - Ти, струва ми се, говориш за диалектиката - рече Брут.
- Да - потвърдих аз, - но Сервий прибави към нея и литературни познания, и изисканост на словото, което чудесно личи от неговите несравними творби.

154. Той изучаваше право при двама много добри специалисти - Луций Луцилий Балб и Гай Аквилий Гал. Но със своята прецизност и вниманието си надмина умния и опитен Гал, който умееше бързо да действа и да отговаря, а учения и образован Балб, мудно обмислящ и едното, и другото, победи с умението си бързо да взема решение и да довежда нещата до благополучен завършек. Така че той притежаваше не само качествата, които имаха те, но и онези, които им липсваха.

155. И тъй както Крас според мен постъпваше по-умно от Сцевола - последният охотно приемаше да бъде защитник, а тук Крас го превъзхождаше, докато Крас не желаеше да бъде юрисконсулт, за да не се окаже, че някъде е по-слаб от Сцевола, - така и Сервий прояви голяма мъдрост, като овладя и двете изкуства на форума, които носят и най-голяма слава, и най-голямо влияние, но в едното надмина всички, а от другото взе само толкова, колкото му бе необходимо, за да защитава гражданското право и да си извоюва авторитет като консул.

156. - Така си мислех и преди - каза Брут. - Неотдавна на остров Самос имах възможност да беседвам често и внимателно с него50 - исках с негова помощ да разбера каква е връзката между нашето жреческо право и гражданското. А сега, след като изслушах думите ти и чух твоята преценка, мнението ми се потвърди съвсем. В същото време ми е драго да видя, че вие, връстници и с еднакво положение в обществото, работещи в две толкова близки области, сте тъй далеч от ревнивото недоброжелателство и от завистта, която разяжда мнозина, и явно приятелството ви не само не линее, а дори укрепва. Защото забелязах у Сервий същото отношение към теб, което и ти имаш към него.

157. И ми е болно, задето толкова време вече римският народ е лишен и от неговите съвети, и от твоя глас. Това е печално за всеки, а още повече наскърбява онзи, който вижда в какви ръце вашето дело бе не предадено, а попадна, и то кой знае как!
- Още в началото се разбрахме, че няма да говорим за политика - нека спазваме тази уговорка! - намеси се Атик. - Защото, ако почнем да се вайкаме, не само жалбите, но и плачът ни няма да има край.

XLIII. 158. - Следователно - рекох аз - нека минем нататък и да продължим по установения ред. И тъй Крас излизаше на трибуната винаги подготвен, публиката го очакваше, беше цялата слух, докато той говореше. Още в самото начало, което при него беше винаги грижливо изпипано, той оправдаваше големите надежди. Слаба жестикулация, никакво спадане и издигане на гласа, никакво разхождане насам-натам, рядко потропване с крак; речта му - темпераментна, на моменти гневна, изпълнена с искрен патос, с множество духовитости при цялото й достолепие; и още нещо, което особено трудно се постига - и много кратка, и много красива.

159. А в размяната на реплики с противника нямаше равен на себе си. Занимавал се бе почти с всякакъв вид дела, рано се издигна до пръв сред ораторите. Още съвсем млад, обвини прочутия с красноречието си Гай Карбон и предизвика с таланта си не само похвали, а и възхита.

160. След това бе защитник на весталката Лициния51 - тогава беше на двадесет и седем години. В това дело надмина себе си по красноречие и остави записани някои части от речта си. Като младеж веднъж защитил каузата на популарите - говорил за създаването на колонията Нарбон и поискал сам да я основе, което и сторил. Запазена е речта му по повод закона за тази колония - реч, която, ако мога така да се изразя, е по-зряла от самия него на онези години. Следват много дела, но пък трибунството му е тъй безславно, че ако по него време не бе обядвал у глашатая Граний, за което Луцилий ни разказва на две места, нямаше изобщо да знаем, че е бил трибун.

161. - Напълно си прав - рече Брут. - Но, струва ми се, не съм чувал нищо и за трибунството на Сцевола, а той, мисля, е бил колега на Крас.
- Във всички други служби - да, - отвърнах аз - но трибун стана една година след него и председателстваше народното събрание, когато Крас говори в полза на Сервилиевия закон. А нали Сцевола не бе негов колега и като цензор - никой от техния род не се е кандидатирал за тази длъжност. Та когато Крас публикувал тази своя реч, която, сигурен съм, често си чел, е бил на тридесет и четири години - точно толкова, колкото е разликата в годините между мен и него. Защото това се е случило при същите консули, които са управлявали в годината на моето рождение; а той самият е роден по времето на консулите Квинт Цепион и Гай Лелий и е точно три години по-млад от Антоний52. Уточних тези неща, за да стане ясно кога римското красноречие е достигнало за пръв път своята зрелост и за да се разбере, че днес то вече почти е отбелязало върха си, тъй че към славата му не може да се прибави почти нищо, освен ако не се появи оратор, който да е още по-добре запознат с философията, гражданското право и историята.

XLIV. 162. - И ще се появи ли този, когото очакваш - попита Брут, - или вече се е появил?
- Не знам - отговорих аз. - Но да продължим. Речта на Луций Крас в защита на Квинт Цепион, произнесена по време на консулството му, е достатъчна за хвалебствено слово, но за реч е твърде кратка. Последна е речта му като цензор, произнесена от него на четиридесет и осем годишна възраст. Във всичките му речи личи една естествена, неподправена свежест на багрите, дори групирането на думите, или словесният обръч, ако можем да наречем така периода, при него е стегнат и кратък. Той обича в речта му да се чувстват отделните членове, наречени от гърците cola.

163. - Макар че толкова хвалиш тези оратори - обади се Брут, - все пак нямаше да е зле, ако Антоний бе написал още нещо освен онази наистина съвсем постна книжка за принципите на красноречието, а и Крас бе писал повече - така те щяха и да увековечат паметта си, и да ни оставят образци за подражание. Ето, ние добре познаваме изисканото красноречие на Сцевола от речите, които е записал.

164. - За мен - отвърнах му - още от детството ми модел е била онази реч на Крас в защита на Цепион. Тя възхвалява авторитета на сената, в чиято полза се говори, и вдъхва омраза към партията, към която принадлежали съдиите и обвинителите, но така, че да не пострада популярността на оратора. Тази реч е едновременно много сериозна, много блага, много строга и много духовита. Но казаното в нея е повече от написаното, което личи от няколкото глави, които са само нахвърляни, без да бъдат развити. А и самото цензорско слово на Крас против колегата му Гней Домиций не е в пълния смисъл на думата реч, а нещо като по-подробен план на речта, съдържащ бележки за отделните глави. Никое прение не било посрещано по-възторжено!

165. Крас бе недостижим в умението си да говори пред народа, докато Антониевият стил бе по-подходящ за в съда, отколкото за народни сборища.
XLV. Споменах Домиций. Макар да не се числеше към ораторите, аз твърдя, че той притежаваше достатъчно талант, за да защити служебното си положение и авторитета си като консул. Същото бих казал и за Гай Целий - той бе твърде трудолюбив и твърде добродетелен, а красноречив бе толкова, колкото му бе необходимо - като частно лице, за да помага на приятелите си, а в обществения живот, за да си спечели добро име сред своите съграждани.

166. По същото време към посредствените, но с грижлив слог оратори се числеше и Марк Херений. Той успя да се наложи над Луций Филип - човек от най-добро потекло, с големи родови връзки, с много приятели и колеги, при това надарен с отлично красноречие - и бе избран за консул. По същото време живя и Гай Клавдий, който, макар и изпъкващ със знатния си произход и с изключителното си влияние, в красноречието прояви един доста посредствен талант.

167. Негов съвременник бе и римският конник Гай Ти-ций, който според мен постигна това, което може да постигне един латински оратор, без да познава гръцки език и литература и без да има голям опит. Неговите речи са пълни с такава находчивост, с толкова примери, с такава култура, че сякаш са излезли изпод перото на някой атинянин. Същата находчивост е пренесъл и в своите трагедии, затова те са много изящни, но не достатъчно възвишени. Нему се стремеше да подражава поетът Луций Афраний, човек твърде находчив и, както знаете, красноречив дори в своите комедии.

168. Тогава живя и Квинт Рубрий Варон, който заедно с Гай Марий бе обявен от сената за враг - ожесточен и темпераментен обвинител. От същия тип, действително добър оратор, при това познавач на гръцката литература, бе и моят роднина, създаденият за красноречие Марк Гратидий, много добър приятел на Марк Антоний (като негов помощник в Киликия бе и убит). Той беше обвинител на Гай Фимбрия и баща на Марк Марий Гратидиан.

XLVI. 169. За оратори сред съюзниците и сред латините се считаха Квинт Ветий Ветиан от племето марси, когото лично познавах - умен и немногословен мъж; Квинт и Деций Валерий от Сора53, мои земляци и приятели, не толкова блестящи в красноречието, колкото вещи в гръцката и латинската словесност; Гай Рустицелий от Бонония, оратор, който бе изкусен, опитен и притежаваше вродена плавност на словото. А най-красноречив от всички, живеещи извън Рим, бе Тит Бетуций Бар от Аскул. От него има речи, произнесени в родния му град, а в Рим чухме прекрасната му реч против Цепион. Чрез устата на Цепион му отвърна Елий, който бе автор на множество речи, но никога не бе говорил публично.

170. Струва ми се, че по времето на предците ни най-красноречив в целия Лаций е бил Луций Папирий от Фрегеле, почти връстник на Тиберий Гракх, сина на Публий. Той дори произнесъл в сената своята реч в защита на съгражданите си и на латинските колонии.
- И тъй - каза Брут - какви достойнства откриваш ти у тези, така да се каже, неримски оратори?
- А какви, според теб, ако не същите, които и у римските? С изключение може би само на едно - че речта им не е оцветена с характерната градска окраска.

171. - Що за окраска е това? - попита Брут.
- Не знам - отвърнах му, - знам само, че я има. Ти, Бруте, ще разбереш това, когато пристигнеш в Галия54 - там ще чуеш думи, които не се употребяват в Рим. Но думите могат да се променят, да се забравят - по-важно е това, че гласът на нашите оратори звучи някак си звънливо, по един по-градски начин. И това се чувства не само у ораторите, а и у всички жители на Рим.

172. Спомням си как Тит Тинка от Плаценция човек безкрайно духовит, се надпреварваше по остроумие с моя приятел Граний.
- С този, когато често споменава Луцилий ли? - попита Брут.
- Със същия. Та макар Тинка да казваше не по-малко остроумни неща, те се губеха пред словото на Граний, излъчващо един особен, чисто римски аромат. И вече не се учудвам на случката с Теофраст: когато веднъж се пазарял с една старица и тя му рекла: "Не мога да ти го дам по-евтино, чужденецо", той се почувствал много наскърбен, задето, макар цял живот да бил прекарал в Атина и да говорел прекрасно, все още му личало, че е чужденец55. Та аз мисля, че както в гласа на атиняните, така и в гласа на нашите съграждани се чувства нещо характерно. Но нека се върнем у дома, сиреч да се обърнем отново към ораторите.

XLVII. 173. И тъй след двамата най-големи, Крас и Антоний, идва Луций Филип, но все пак от тях го дели едно доста голямо разстояние. Не бих го нарекъл нито втори, нито трети, макар че преди него няма никой. Както в надбягването с колесници не мога да назова втори или трети онзи, който тръгва едва тогава, когато първият вече е получил наградата си, така и при ораторите не може да бъде втори или трети някой, който е толкова далеч от първия, че дори не е ясно дали участва в същото състезание. Но у Филип имаше качества, които, ако не го сравняваме с другите, изглеждат доста похвални - голяма свобода в речта, много духовитости, находчиви хрумвания, ясно изложени мисли. Той дори бе сред първите за времето си познавачи на гръцката словесност; ловък в размяната на остроумни реплики, даже малко злъчен и злоречив.

174. Почти към същото поколение спадаше и Луций Гелий, един немного търсен оратор, макар че се чудя какво му липсваше. Не бе нито необразован, нито с муден ум, нито невеж в римската история, а и речта му бе доста свободна. Но просто се случи така, че по негово време имаше мнозина големи оратори. Ала той все пак помагаше на своите приятели и им бе много полезен, а и живя толкова дълго, че попадна сред ораторите от ред поколения и бе защитник на много процеси.

175. Почти по същото време се изявяваше като оратор и Деций Брут, който бе консул заедно с Мамерк - познавач на гръцката и римската словесност; умело говореше също и Луций Сципион, а и Гней Помпей, синът на Секст, се ползваше с известна слава. Докато брат му Секст бе посветил своя блестящ ум на овладяването на гражданското право, на дълбокото опознаване на геометрията и на стоическата философия. Преди него прочут юрист бе Марк Брут, а малко след него - Гай Билиен, издигнал се благодарение на собствените си качества, постигнал високо положение почти по същия начин. Той щеше да стане и консул, ако не бе срещнал трудностите, създадени от поредицата консулства на Марий.

176. А красноречието на Гай Октавий, непознато, преди да го изберат за консул, след това срещна бурно одобрение на множество събрания. Но нека оставим онези, които имат дар слово, но не са в пълния смисъл на думата оратори, и да се върнем на същинските.
- Съгласен съм с теб - рече Атик, - защото ти май наистина издирваш не просто усърдните, а добрите оратори.

XLVIII. 177. - И тъй със своята изключителна духовитост Гай Юлий, синът на Луций, надмина и предшествениците си, и съвременниците си. На словото му липсваше енергичност, но никой друг не умееше да се изразява по по-изтънчен, чаровен и приятен начин. Имаме няколко негови речи, в които, както и в трагедиите му, личи същото спокойствие и липса на нерв.

178. Негов връстник е Публий Цетег, чието слово стори много добрини на държавата - той бе овладял издъно умението да я управлява. Затова в сената си беше спечелил авторитет, равен на консулския; в криминалните дела нищо не струваше, но в частните изглеждаше доста опитен. И Квинт Лукреций Виспилон бе проницателен в частните дела и вещ в правото; що се отнася до Офела, той бе по-годен за пред народа, отколкото за пред съда. Познавач на правото бе Тит Аний Велина, един сносен оратор в частни дела. В такива дела богат опит имаше и Тит Ювенций, със слово прекалено бавно и хладно, но пък хитър, умеещ ловко да притисне противника си, доста образован, отличен познавач на правото.

179. Неговият ученик Публий Орбий, почти мой връстник, не бе кой знае колко подготвен като оратор, но в правото не отстъпваше на своя учител. Та нали и Тит Ауфидий, доживял до дълбока старост, искаше да бъде подобен на тях двамата и стана. Той бе добър и честен гражданин, но рядко се изявяваше като оратор. Не по-често от него излизаше да говори и брат му, Марк Вергилий, който като народен трибун призова пред съда диктатора Луций Сула. Малко по-словообилен от него бе колегата му Публий Магий.

180. Но от всички оратори или по-точно бъбривци, които съм срещал - направо невежи, некултурни или дори простаци, - най-свободно и най-умно говореше от сенатското съсловие Квинт Серторий, а от конническото - Гай Гаргоний. Много леко и свободно се изразяваше Тит Юний, синът на Луций, бивш народен трибун, който бе с блестящо положение и добри дарби. По негово обвинение за даване на подкупи по време на избори бе осъден избраният за претор Публий Сестий. Той щеше още да се издига, ако не беше толкова болнав.

XLCX. 181. Аз отлично разбирам, че изброявам хора, които нито са смятани за оратори, нито са били такива, а пропускам някои от старите, които заслужават отбелязване или похвала. Но го правя, защото не познавам добре предишните поколения. Какво може да се пише за онези, за които не са останали никакви свидетелства - техни или чужди? Но не пропускам почти никого от тези, които съм видял или чул.

182. Искам все пак да се знае: държавата ни е тъй голяма и тъй древна, в нея красноречието е отрупвано с какви ли не награди, затова всички са желаели да го овладеят, малцина са се осмелили да изпробват силите си, а още по-малко са успелите да постигнат нещо. Аз ще говоря за всекиго така, че да стане ясно кой според мен е бил истински оратор и кой - просто декламатор.
Почти по същото време, малко преди Юлий, бяха прочути Гай Кота, Публий Сулпиций, Квинт Варий, Гней Помпоний, Гай Курион, Луций Фуфий, Марк Друз, Публий Антистий, все връстници помежду си - никоя друга епоха не бе по-плодовита на оратори.

183. Сред тях първи бяха Кота и Сулпиций - не само по мое мнение, а по мнението на всички.
- Защо казваш "не само по мое мнение, но и по мнението на всички"? - намеси се Атик. - Нима винаги когато се дава оценка за някой оратор, мнението на простолюдието съвпада с мнението на познавачите или едни се нравят на множеството, а други - на тези, които разбират от красноречие?
- Уместен въпрос, Атик - отвърнах му. - И може би ще ти се случи да чуеш от мен нещо, с което не всички са съгласни.

184. - Но нали се стремиш да заслужиш единствено одобрението на Брут?
- Естествено, Атик, предпочитам тези мои критически размисли за оратора да се понравят на вас с Брут; но що се отнася до красноречието ми, предпочитам то да се нрави на народа. Защото онзи, чието слово се харесва на множеството, задължително печели одобрението и на познавачите. Понеже кое в красноречието е добро и кое - лошо аз ще преценя само ако имам необходимите знания и умения; но какъв е ораторът, това може да се разбере от впечатлението, което прави с речта си.

185. Три са според мен нещата, които трябва да се постигнат - да информираме слушателя, да му доставим удоволствие и да го развълнуваме силно. С какви ораторски качества се постига всяко едно от трите и кои недостатъци или ни пречат да го постигнем, или ни объркват и спъват при постигането - това нека прецени вещият в теорията човек. Но дали ораторът е успял да въздейства на слушателите си, или не - за това се съди по одобрението на тълпата и по аплодисментите на народа. И тъй между познавачите и народа никога не е съществувало разногласие за това, дали един оратор е добър, или не.

186. Или може би смяташ, че когато са били в разцвета си споменатите от мен оратори, тълпата и познавачите са ги поставяли на различни стъпала?
L. Ако попиташ някого от народа "Кой у нас е най-красноречив?", той или ще се поколебае между Антоний и Крас, или веднага ще ти назове някого от двамата. И нима никой няма да постави по-високо Филип, един тъй приятен, тъй сериозен, тъй духовит оратор, за когото самият аз в ролята си на критик, опрян на теорията, казах, че се нарежда веднага след тях? - Разбира се, че никой. Защото велик оратор е онзи, който изглежда велик в очите на народа.

187. Затова флейтистът Антигенид казал на ученика си, очевидно посрещнат хладно от публиката: "Пей на мен и на Музите", а аз ще река на Брут, когато, както често му се случва, застане пред някое многолюдно събрание: "Пей на мен и на народа, мой Бруте", за да може до слушателите ти да достигне ефектът от речта ти, а аз да разбера как успяваш да го предизвикаш. Вярва на чутото онзи, който слуша оратора, смята казаното за истина, съгласява се с него, одобрява го, доверява се на речта - какво повече искаш, познавачо?

188. Многолюдната слушателска тълпа е доволна, тя се оставя на словото, преизпълва се сякаш с наслада - има ли тук място за спор? Радва се и скърби, смее се и плаче, люби и мрази, презира и завижда; състрадава, срамува се и се отвращава, гневи се и се смирява, надява се и се бои - и всичко това се постига, като върху слушателите се въздейства с думи, с мисли и с майсторско изпълнение. И защо в такъв случай да чакаме мнението на познавача? Това, което тълпата одобрява, заслужава и неговото одобрение. Ето едно доказателство за това, че по този въпрос народът никога не е имал разногласия с учените ценители на красноречието.

189. Макар че ораторите са толкова много, с толкова различни стилове, има ли някой от тях, който да е бил оценен високо от народа, а от специалистите - не? Кога нашите бащи са се двоумили на кой защитник да поверят интересите си? Те избираха или Антоний, или Крас. На тяхно разположение бяха и много други, но ако съществуваше колебание, то бе между тях двамата, а не между тях и останалите. Нима в младежките ни години, когато прочути бяха Кота и Хортензий, някой ако трябваше да избира, би предпочел другиго пред тях?

LI. 190. - Защо даваш за пример другите? - обади се Брут. - Нали знаем, кого търсят за защитник подсъдимите и какво бе мнението за теб на самия Хортензий. Аз често съм присъствал, когато вие с него сте си поделяли защитата на някое дело, и знам, че той винаги ти предоставяше заключението - решаващото място в една реч.
- Да, така правеше - съгласих се аз. - И навярно воден от приятелски чувства, ми приписваше всички възможни качества. Но аз не знам какво е мнението на народа за мен. Що се отнася до останалите, твърдя, че онези, които народът смята за красноречиви, са били най-високо оценявани и от познавачите.

191. Нима Демостен би могъл да каже онова, което казал според преданието известният Антимах?56 Веднъж, когато четял публично познатия ви свой огромен свитък, всички присъстващи си разотишли и останал само Платон; тогава Антимах рекъл: "Нищо, аз продължавам - за мен Платон е равен на сто хиляди слушатели." И бил прав - по-недостъпният свят на една поетическа творба трябва да спечели положителната оценка на малцина, а речта трябва да предизвика одобрението на тълпите. И ако Демостен беше останал с един-единствен слушател, пък бил този слушател и самият Платон, той нямаше да може и дума да промълви.

192. А нима ти, Бруте, би могъл, ако събранието се разотиде, както се случило едно време на Курион?
- Откровено ти казвам - отвърна Брут, - дори тогава, когато трябва да говоря само пред съдиите, а не пред народа, не бих могъл да изрека и дума, ако кръгът слушатели се разотиде.
- Така е - рекох аз. - Ако една флейта не издава звук, когато я надуят, флейтистът ще реши, че трябва да я захвърли. А за оратора флейта са ушите на слушателите. Щом те не откликват, когато ги надуваш, щом слушателят не потегля като жребец, когато го пришпориш, трябва да се откажем от пришпорването.

LII. 193. Важно е да се знае, че понякога народът харесва някои слаби оратори. Но когато му се нрави посредственият, дори слабият оратор, това значи, че той го харесва сам за себе си, без да го сравнява с други - не усеща, че има и нещо по-добро, затова одобрява онова, което му се предлага, каквото и да е то. Защото и посредственият оратор умее да прикове вниманието, ако притежава някакво качество, а нищо не въздейства по-силно на хората от подредбата и красивия стил на една реч.

194. Така че кой обикновен човек, чул веднъж речта на Сцевола в защита на Марк Колоний (по-напред стана дума за това дело), можеше да очаква или да си представи, че съществува слово по-красиво, по-изискано и изобщо по-добро?

195. Сцевола се стремеше да докаже, че Маний Курий, определен за наследник, при условие че роденият след смъртта на наследодателя син умре, преди да е навършил пълнолетие, не може да остане такъв, ако син въобще не се роди. Какво ли само не цитира той от наследственото право, от древните юридически формули - как трябва да се напише, ако Курий бил определен за наследник дори в случай, че не се роди син.

196. Колко опасности за народа криело непознаването на буквата на закона, произволното тълкуване волята на наследодателя, изопачаването на написаното от простите хора от страна на красноречивците!

197. Колко много говори за авторитета на своя баща, този убеден защитник на буквата на закона; колко неща каза за спазването на гражданското право изобщо! И всичко това бе подбрано умно и вещо, изречено кратко, стегнато, красиво и бе невероятно изискано. Та кой обикновен човек би могъл да очаква и изобщо да допуска съществуването на нещо по-добро?
LIII. Но ето, срещу него излезе Крас и започна да разказа как един млад безделник се разхождал край морския бряг, намерил един ключ за весло и това го запалило да почне да си строи кораб: по същия начин, каза той, и Сцевола с неговите "опасности" от едно-едничко средство, от един ключ построил цял процес за пред центумвирите. С този пример в началото и с много духовити забележки по-нататък той успя да развесели съдиите и накара строгостта им да отстъпи място на ведростта, а това е първото от трите изисквания, които споменах. После доказа, че авторът на завещанието е имал наум следното: ако той няма пълнолетен син независимо защо - дали защото синът е починал преди навършване на пълнолетие, или защото въобще не се е родил такъв - негов наследник да бъде Маний Курий; така са писани повечето завещания, които са и винаги са били в сила. С тези си и много други думи той успя да внуши доверие у публиката, което е второто от трите изисквания към оратора.

198. А след това се спря на въпроса за естествената справедливост и доброто, защити мнението и волята на наследодателите. Посочи какви уловки крие незачитането на волята на авторите и при завещанията, и при другите документи. И друго, каза той, каква неограничена власт си приписва Сцевола, ако смята, че никой не бива да се осмелява да пише завещание, без предварително да се посъветва с него! Всичко това, изречено с достойнство, подкрепено с множество примери, разнообразно, с духовит и весел тон, предизвика такава възхита и такива аплодисменти, че речта на противника му сякаш не бе произнасяна - така той успя да осъществи третото, най-важно изискване към оратора. Един обикновен слушател, който би се възхитил, ако чуеше само Сцевола, щеше да се отрече от предишното си мнение, ако чуеше след това и Крас. Докато един познавач, изслушвайки Сцевола, щеше да знае, че може да се говори и по-точно, и по-красиво. Обаче след като и двамата кажеха заключителните си думи, мнението на познавача и мнението на тълпата за това, кой от двамата оратори е по-добър, щяха да съвпаднат напълно.

LIV. 199. И тъй, с какво познавачът превъзхожда невежата? С нещо много важно и трудно постижимо: защото твърде важно е да се знае как ораторът постига или губи нещо и какво е онова, което ораторът трябва да постигне или не трябва да изгуби. Слушателят-познавач има пред неукия това предимство, че когато двама или повече оратори се ползуват еднакво с одобрението на народа, той разбира кой е по-добрият. Но това, което не харесва на народа, не може да харесва и на познавача. Както по звука на струните можем да разберем дали те са докоснати от опитна и веща ръка, така по вълнението на душите можем да съдим за умението на оратора да въздейства върху тях.

200. Затова един ценител на красноречието често може да си състави мнение за оратора, без да се заседява да го слуша внимателно, а мимоходом, от един поглед. Вижда, че съдията се прозява, говори със съседа си, понякога става, праща да питат колко е часът, иска председателят да прекрати гледането на делото - значи ясно е, че на това дело няма оратор, който може със словото си да докосне душите на съдиите така, сякаш подръпва с пръсти струните на лира. Но ако пътьом той съзре, че съдиите са надигнали глава и са нащрек, ако прочете по лицата им, че се оставят на оратора да ги води, че са изцяло в плен на словото му, омаяни като птица, на която подсвиркват някаква мелодия; или пък което е най-важно, ако усети, че са силно развълнувани от състрадание, омраза или някакво друго бурно чувство - ако види, както казах, всичко това мимоходом, дори нищо да не е чул, той ще разбере, че на процеса присъства един истински оратор и че се върши - или вече се е извършило - едно ораторско дело.

LV. 201. Когато приключих с разсъжденията си, и двамата ми събеседници бяха съгласни с мен.
- И тъй - продължих аз, - понеже това отклонение тръгна от Кота и Сулпиций, за които ви казах, че единодушно са получили най-голямо за времето си признание, то нека се върнем към тях, а после да продължим с останалите, както правехме досега.
Следователно добрите оратори - а ни интересуват именно те - са два вида: едните говорят пестеливо и сбито, а другите - приповдигнато и пищно; макар че за предпочитане е да се говори по-ярко и величествено, все пак при всяко добро нещо съвършенството заслужава похвала.

202. Но ораторът със стегнат изказ трябва да внимава речта му да не стане немощна и мършава, а другият, който се изразява по-пищно - да не стане надута и предвзета.
И тъй Кота бе много находчив при откриването на темата, говореше чисто и леко. Поради слабите си дробове той твърде разумно се бе отказал от всякакво усилие и бе нагодил словото си към своите сили. Всичко в неговата реч бе неподправено, всичко бе трезво и здраво; а най-голямото й достойнство е, че тъй като почти не бе способен да вдъхва напрежение и по този начин да скланя на своя страна съдиите, той напълно се бе отказал от този стил, а успяваше с леки тласъци да ги развълнува и да постигне същия успех, който постигаше и увличащият ги със своя устрем Сулпиций.

203. Защото Сулпиций бе най-величественият и, тъй да се каже, най-трагическият оратор от всички, които съм слушал. Гласът му бе мощен, но приятен и ясен, жестовете и позите - изящни, но явно пригодени за форума, а не за сцената, речта - устремна и плавна, но без да прелива и да се разлива. Той искаше да прилича на Крас, а Кота предпочиташе да подражава на Антоний. Но бе далеч от Антониевата сила, като и Сулпиций - от изтънчения чар на Крас.

204. - О, какво велико изкуство е красноречието - възкликна Брут, - щом на всеки един от тези, макар и съвършени оратори е липсвало по едно от тези две тъй важни качества!
LVI. - Освен това - продължих аз - при ораторите забележително е това, че могат да бъдат най-добри, а в същото време напълно различни помежду си. Та какво по-различно от Кота и Сулпиций? А и единият, и другият бяха далеч изпреварили своите връстници. Ето защо умният учител трябва да види накъде влече всеки ученик природата му и да съобрази с нея обучението си, както според онова, което се говори, постъпвал Изократ: той казвал, че буйния Теопомп обуздава, а вялия Ефор пришпорва.

205. Съществуват речи, приписвани на Сулпиций, но за тях се смята, че са написани след смъртта му от моя връстник Публий Кануций - според мен най-добрия оратор извън нашето съсловие. А от самия Сулпиций нямаме нищо - аз често съм го чувал да казва, че не -притежава нито навик, нито умение да пише. Що се отнася до онази самозащитна реч на Кота, произнесена от него, когато бил обвинен по Вариевия закон57, то тя по негова молба е написана от Луций Елий. А последният беше изобщо забележителен човек, един от най-честните хора в конническото съсловие, голям познавач на гръцката и римската словесност, запознат до най-малки подробности с всички древни институции и деяния, с произведенията на старите писатели. Тези занимания наследи от него и обогати нашият Варон, един изключително даровит и всестранно образован човек, който изложи знанията си в по-обширни и по-блестящи творби.

206. А Елий, когото споменах58, се интересуваше от стоическа философия; да бъде оратор никога не бе желал и не беше такъв. Но пишеше речи, които произнасяха други - Квинт Метел, синът на Луций, Квинт Цепион, Квинт Помпей Руф (той, макар сам да бе написал речите в своя защита, се бе ползвал от помощта на Елий.

207. Аз самият съм присъствал при писането им, понеже като младеж бях негов много усърден ученик.). Но чудя се защо Кота, един такъв голям оратор, който в никакъв случай не бе лишен от вкус, бе пожелал слабоватите Елиеви писания да минат за негови.
LVII. Нямаше сред ораторите трети, който можеше да се нареди до Кота и Сулпиций по онова време; но независимо от това струва ми се, че най-добър или по-точно най-малко лош сред всички останали бе Помпоний. На големите процеси нямаше място за никой друг освен за споменатите вече знаменитости, защото най-търсеният, Антоний, охотно приемаше да участва в тях, а и Крас се съгласяваше, макар и малко по-трудно. Който не разполагаше нито с единия, нито с другия, се обръщаше за защита обикновено към Филип или Цезар; после търсеха Кота и Сулпиций. Така че това бяха шестимата защитници, които се занимаваха с най-забележителните дела. Но тогава и дела се гледаха по-рядко, отколкото в наше време и не бе прието това, което се прави днес - по едно дело да има много защитници - една крайно порочна практика.

208. Как можем да отговаряме на тези оратори, които не сме чули? Първо, често се случва да е казано едно, а на нас да са ни съобщили друго; после много важно е аз с очите си да съм видял как противникът ми доказва всяко от своите твърдения, а най-важно е да разбера как се изслушват доказателствата му. Но най-уродливо е след като предходният оратор е завършил делото, следващият отново да го подхване, защото защитата трябва да бъде сякаш едно тяло59.

209. Та нали всички дела имат едно-единствено естествено начало и едно-единствено заключение? Останалите части са като телесните членове - когато са разположени всеки на мястото си, тогава проявяват своята сила и достойнства. Трудно е в една дълга реч да не кажеш нещо, противоречащо на казаното от самия теб в друг момент. А колко по-трудно е да не кажеш нещо, което да не противоречи на казаното от другия, говорил преди теб! Но тъй като за произнасянето на цялата защитна реч са нужни повече усилия, отколкото за произнасянето на една нейна част и тъй като, защитавайки неколцина, ти печелиш неколкократно по-голямо влияние, то тази практика бе възприета охотно.

LVIII. 210. Все пак някои смятаха за трети по величина оратор по онова време Курион, понеже той си служеше с блестящи думи и латинският му съвсем не беше лош - вероятно вследствие на навик от дома, защото иначе понятие си нямаше от наука; но твърде важно е какво чува човек всеки ден вкъщи, как говорят бащата, възпитателите, майката. Четем писмата на Корнелия, майката на Гракхите, и ни става ясно, че нейните синове са откърмени не толкова с млякото, колкото със словото й.

211. Често съм чувал как говори Лелия60, дъщерята на Гай Лелий, и виждам как с изискаността на баща й е оцветена и нейната реч, и речта на дъщерите й, двете Муции60, с които съм разговарял, а и на внучките й, двете Лицинии60 - тях също съм чувал; впрочем сигурно и ти, Бруте, си чувал как говори съпругата на Сулпиций.
- Наистина - отвърна той, - и то с най-голямо удоволствие, още повече, че тя беше дъщеря на Луций Крас.

212. - А какво ще кажеш за Крас, нейния син, който бе осиновен по завещание от оратора Луций Крас?
- Говори се, че той бил изключително даровит. А и другият Сципион, моят колега, според мен има и добро произношение, и добър словесен изказ.
- Прав си, Бруте. Този род води началото си от самия корен на мъдростта. Споменахме вече двамата дядовци - Сципион и Крас, и тримата прадеди - Квинт Метел, който имал четирима сина, Публий Сципион, който като частно лице освободил държавата от господството на Тиберий Гракх, и авгура Квинт Сцевола, считан и за много вещ в правото, и за изключително любезен човек.

213. Колко прочути са имената само на двама от предците им - Публий Сципион, наречен Коркул, който бил два пъти консул, и на премъдрия Гай Лелий!
- Какъв родовит корен! - възкликна Брут. - Както на едно дърво могат да се присадят клонки от различни други видове дървета, така и в този едничък род е била присадена, а после е избуяла мъдростта на толкова родове!
LIX. Подозирам - нека сравним сега малкото с голямото, - че при такъв баща и Курион, макар и рано осиротял, е бил привикнал да слуша у дома си една чиста реч. Още повече ме кара да мисля така фактът, че никой от известните ми що-годе сносни оратори не е бил тъй неук и невежа в което и да било от достойните за свободния човек изкуства.

214. Никакъв поет не познаваше, никакъв оратор не бе чел, от история нямаше понятие, нито от публичното, нито от частното, нито от гражданското право знаеше нещо. Е, вярно, имало е и други, при това големи оратори, за които знаем, че слабо са владеели тези изкуства, като Сулпиций, като Антоний. Но те си бяха изработили поне ораторско умение и тъй като то се състои във владеенето на онези известни ви пет части, то сред тях нямаше никой, който да е напълно безпомощен в някоя от тях - та нали ако нещо някъде явно му куцаше, той не би могъл да бъде оратор!

215. Един бе по-добър в едно, друг в друго: Антоний откриваше какво трябва да се каже, как да се подготви и къде да се разположи то, след това го запомняше; а бе много силен и в произнасянето - дотук в някои отношения бе равен с Крас, като някъде даже го и превъзхождаше. Но при Крас речта бе по-бляскава. Нито за Кота, нито за Сулпиций, нито за който и да било друг добър оратор можем да кажем, че е бил подчертано неспособен да се справи с някоя от петте части.

216. А Курион е най-убедителният пример за това, че нищо не помага на оратора да се понрави на публиката така, както изобилието и блясъкът на думите. Защото колкото бе бавен при откриването на материала, толкова разпилян бе при построяването на речта.
LX. Останалите две неща са изпълнението и запомнянето - и с едното, и с другото той предизвикваше гръмък смях у своите слушатели. Движенията му бяха веднъж завинаги характеризирани от Гай Юлий: като го видял как се клати насам-натам с цялото си тяло, попитал: "Кой е тоя, дето говори като гребец?" Гней Сициний, един много долен, но твърде находчив човек, стоящ твърде далеч от представата ми за оратора, също се изказал остроумно за него.

217. Като народен трибун той представял пред народа консулите Курион и Октавий; и докато Курион се бил впуснал в словоизлияния, той рекъл на колегата му Гней Октавий, който седял настрана, омотан с бинтове и намазан с всякакви церове, защото много го болели ставите: "Никога няма да можеш да се отблагодариш на своя колега, Октавий - ако днес не се беше тръшкал, както обикновено, мухите щяха да те изядат." Беше късопаметен, и то толкова, че понякога, ако си набележеше три неща, или прибавяше четвърто, или се чудеше какво е било третото.Дори в едно много важно частно дело, когато аз защитавах от името на Кота Тициния, а Курион бе мой противник и защитаваше Сервий Невий, той изведнъж забрави в какво се състои делото и започна да твърди, че бил омагьосан от магиите и заклинанията на Тициния.

218. Това издава една много слаба памет. Но най-лошото е, че той забравя какво е казал преди малко дори в книгите си - например там, където разказва как излизал от сенатско заседание, ръководено от Цезар, разговаряйки с моя приятел Панса и със сина си Курион. Разговорът почва с въпрос на сина му какво се е случило този ден в сената. Следват множество нападки от страна на Курион срещу Цезар, после между събеседниците се подема спор, както във всеки диалог, и той, макар че разговорът се провежда след сенатското заседание, чийто председател е бил Цезар, упреква същия този Цезар за това, което той ще стори в Галия цяла година по-късно и по-нататък по време на управлението си.

LXI. 219. Брут бе много учуден:
- Та толкова ли е бил разсеян, и то при писане, че да не забележи някой път, препрочитайки написаното, каква позорна грешка е допуснал?
- А може ли да има нещо по-глупаво - рекох аз - от това, след като е искал да порицае нещо и го е порицал, да не постави диалога, който описва, във време, когато въпросното деяние е било вече извършено? А той в същия диалог съвсем се оплита: казва за себе си, че докато Цезар бил консул, не стъпвал в сената, а говори това, излизайки от сената точно във времето, когато консул е Цезар. Щом у него онази част от духа, която е страж на всички негови способности, бе тъй слаба, че и при писане не си спомняше какво е споменал преди малко, то нищо чудно няма, дето и при говорене без подготовка здравият му разум се изпаряваше.

220. Затова, макар че не отказваше помощта си и гореше от желание да се изявява като оратор, все пак твърде малко хора му поверяваха делата си. Но съвременниците му го смятаха за оратор, стоящ недалеч от първите, заради добрия му говор, което вече казах, и заради неговата уверена и някак плавно течаща реч. Затова мисля, че речите му заслужават да се видят. Те са някак безжизнени, но могат да укрепят и подхранят у нас онова достойнство на речта, което, както единодушно приехме, той донякъде е притежавал, а то е тъй важно, че едничко е придавало на Курион до известна степен облика на оратора. Но нека се върнем отново на думата си.

LXII. 221. И тъй, по същото време сред красноречивите бе и Гай Карбон, синът на прочутия оратор. Той не бе много добър в ораторското изкуство, но все пак се смяташе за оратор. Думите му излъчваха достолепие, говореше с лекота и словото му притежаваше някакво вродено достойнство. По-проницателен в откриването на материала за речта си и изразяващ се с не по-малка словесна лекота бе Квинт Варий. Силен и темпераментен изпълнител, със слог ни беден, ни лишен от елегантност, не бе за подценяване и Гней Помпоний - човек не би се поколебал да го нарече истински оратор. Той се сражаваше с цялата сила на дробовете си, вихрено увличаше душите, бе остър, лют, клеймящ.

222. Много различен бе Луций Фуфий, който си спечели добро име заради усърдието си при обвинението срещу Маний Аквилий. А що се отнася до Марк Друз, твоя правуйчо, авторитетен оратор преди всичко в държавните дела; Луций Лукул, човек освен това и прозорлив; баща ти, Бруте, безспорно вещ в публичното и в частното право; Марк Лукул; Марк Октавий, сина на Гней, който се ползуваше с такъв авторитет и с такава слава като оратор, че успя да накара народа да гласува против Семпрониевия закон за раздаването на жито; Гней Октавий, сина на Марк; Марк Катон бащата, а и Квинт Катул сина - всички тях нека оттеглим от бойното поле, сиреч от съдилищата, и да ги поставим на стража пред държавата - нещо, с което те добре ще се справят.

223. Към тях бих прибавил и Квинт Цепион, ако поради голямата си привързаност към конническото съсловие той не бе изменил на сената. Гней Карбон, Марк Марий и мнозина още подобни на тях нямаха успех сред изтънченото общество, но словото им отлично подхождаше за бурни народни събрания. Подобен на тях неотдавна - нека наруша малко хронологичната последователност на изложението си - бе Луций Квинкций, а Паликан още повече се нравеше на невежите слушатели.

224. И понеже стана дума за този вид оратори61, то след Гракхите от всички размирни граждани според мен най-красноречив бе Луций Апулей Сатурнин: той привличаше хората повече с външността си, с начина, по който диплеше своята тога, отколкото със словообилие или със знания. А най-големият негодник, откак свят светува, бе Гай Сервилий Главция, но той притежаваше остър ум, бе хитър и невероятно находчив. Човек с най-долен произход и начин на живот, той би станал консул още по време на преторството си61, ако кандидатурата му беше потвърдена, защото държеше народа в ръцете си, а благодарение на един закон, прокаран от него в полза на конниците, бе обвързал и това съсловие61. Той беше убит публично като претор в един и същи ден с народния трибун Сатурнин, при консулите Марий и Флак. Приличаше твърде много на атинянина Хипербол, за чиято поквареност свидетелстват старите атически комедии.

225. Техен последовател бе и Секст Тиций, човек безспорно притежаващ дар слово и находчивост, но с толкова отпуснати и небрежни жестове, че даже бил измислен някакъв танц, наречен "Тиций". Затова човек трябва да внимава и да не допуска жест или дума, чието подражание би будило смях.
LXIII. Но аз избързах и дойдох до едно по-близко време, затова сега нека се върна към онова, за което говорех преди.

226. И тъй свързан с епохата на Сулпиций бе и Публий Антистий, един приличен школски педант, който, след като бе мълчал много години и бе свикнал не само с презрението, но и с насмешките, за пръв път спечели одобрение, когато като народен трибун защити справедливата кауза, оспорвайки правото на Гай Юлий незаконно да се добере до консулството62; и въпреки че същата кауза бе защитавал и известният Сулпиций, неговият колега, Антистий изложи и повече, и по-грижливо подбрани аргументи. Затова след изтичането на трибунството му почнаха да му поверяват първо много, а после - всички дела, при това най-важните.

227. Той умееше прозорливо да открие същината на делото, внимателно строеше речта си, помнеше добре. Думите му не бяха кой знае колко красиви, но не бяха и съвсем за изхвърляне, речта му бе свободна и течеше съвсем гладко. Опитваше се да се държи изискано, но изпълнението му малко куцаше поради лошия му глас и неуместните жестове. Той достигна разцвет във времето между заминаването и връщането на Луций Сула63, когато държавата бе лишена и от закони, и от магистрати. Доказателство за това бе празният форум: Сулпиций бе убит, нямаше ги Кота и Курион, от останалите тогавашни адвокати живи бяха само Карбон и Помпоний, над които Антистий се налагаше с лекота.

LXIV. 228. От по-младото поколение близък до тях бе Луций Сисена, учен и отдаден на най-прекрасни занимания човек, с хубав латински език, вещ в политиката, нелишен от духовитост; но той не бе много работлив и не се занимаваше много с дела. Озовал се между две поколения, това на Хортензий и това на Сулпиций, той не можа да достигне по-възрастния, а трябваше да отстъпи и пред по-младия. За способностите му може да се съди от неговата "История", която, макар безспорно по-добра от всички предишни, все пак показва колко далеч е той от съвършенството и е доказателство, че този литературен жанр, историографията, все още не познава значително произведение на латински език.
А талантът на съвсем младия Квинт Хортензий бе оценен като Фидиева творба, от пръв поглед.

229. Той за пръв път излезе на форума, когато консули бяха Луций Крас и Квинт Сцевола, и то в тяхно присъствие, и напусна делото, спечелил одобрението и на слушателите, и на самите консули, които по усет надминаваха всички. Тогава той бе на деветнадесет години, а почина при консулите Луций Павел и Гай Марцел, което значи, че е бил сред съдебните защитници цели четиридесет и четири години. След малко ще кажа повече за този оратор, а тук исках само да вместя неговия живот между отделните поколения оратори. Впрочем на всички, живели по-дълго, се е случвало по необходимост да бъдат сравнявани и с доста по-възрастни, и с малко по-млади от тях хора. Така например Акций казва, че и той, и Пакувий поставили драми при едни и същи едили, тогава, когато Пакувий бил на осемдесет, а самият той - само на тридесет години64.

230. По същия начин и Хортензий се свързва не само със своето поколение, но и с моето, и с твоето, Бруте, а, от друга страна, и с малко по-старото - нали по времето на Крас той вече се изявяваше като оратор, че дори достигна своя разцвет, когато Антоний бе още жив. Нали заедно с Филип, който бе вече старец, говори в защита на имотите на Гней Помпей; и макар младеж, се прояви като главно действащо лице в делото, и с лекота си извоюва място сред ораторите, които споменах като съвременници на Сулпиций. Ненадминат бе и сред връстниците си - Марк Пизон, Марк Крас, Гней Лентул, Публий Лентул Сура; и мен, по-младия с осем години от него, той в течение на много години увличаше в стремеж към същата слава. А заедно с теб произнесе малко преди смъртта си защитната реч на Апий Клавдий65, така както и аз бях защитавал мнозина заедно с него.

LXV. 231. И тъй, Бруте (понеже стигнахме до теб), ти виждаш колко много оратори има между началото на моята ораторска кариера и началото на твоята. Реших да не споменавам онези от тях, които са още живи, за да не полюбопитствате какво е мнението ми за всеки, а да назова само мъртвите.
- Не е това причината да не искаш да говориш за живите оратори! - обади се Брут.
- А каква е тя според теб? - попитах го.
- Смятам, че се боиш да не би да разгласим думите ти и онези, които си пренебрегнал, да се обидят.
- Защо? Вие да не би да не можете да мълчите?
- Можем, но ми се струва, че предпочиташ сам да премълчиш, отколкото да подложиш на изпитание нашата мълчаливост.

232. - Ето каква е истината, Бруте, - отвърнах аз. - Нямах намерение да довеждам беседата си до нашето време. Но последователното изброяване на различните епохи така повлече словото ми, че ето, вече стигнах и до по-младите.
- Затова спомени тези, които желаеш - рече Брут, - и се върни после на вас с Хортензий.
- Не, само на Хортензий. За мен, ако искат, нека говорят други.
- В никакъв случай! - възпротиви се той. - Макар че лесно задържа вниманието ми с твоя разказ, той все пак ми се стори твърде дълъг, защото бързам да чуя за теб. Не толкова за ораторските ти способности, които всички, в това число и аз, отлично познават; по-скоро горя от желание да науча какви са били стъпалата и, тъй да се каже, ходът на твоето красноречие.

233. - Добре - казах аз, - ще изпълня желанието ти, понеже искаш да хваля не таланта си, а труда си. Но ако нямаш нищо против, преди това ще спомена неколцина други и ще започна с връстника на Хортензий Марк Крас.
LXVI. И тъй, той не бе много подготвен теоретично, а и му липсваше естествено предразположение към науките, но с труда и усърдието си, със старанието си да спечели делото, за което залагаше целия свой авторитет, няколко години подред се задържа сред първите съдебни защитници. Речите му бяха написани на добър латински, със сносни думи, бяха внимателно построени, но в тях нямаше ни един цвят, ни един ярък тон, произнасяше ги с много вълнение в душата, но с малко в гласа, така че в резултат всичко казано излизаше почти еднакво и монотонно. А неговият връстник и противник Гай Фимбрия не можа да блести дълго време. Той винаги говореше със силен глас, с някак забързан поток от безспорно подходящи думи, но понякога така беснееше, че човек се чудеше - какво е гледал римският народ, та е пуснал тоя луд сред ораторите?

234. А Гней Лентул с изпълнението на речите си правеше впечатление на много по-добър, отколкото бе всъщност. Той не беше твърде умен, макар че лицето му и изразът му създаваха такова впечатление, не притежаваше и богат речник, въпреки че и тук заблуждаваше - тъй добре умееше да поднесе речта си, украсена с паузи и възклицания, с приятен и звънък глас, така че онова, което му липсва, да остане незабелязано.

235. Както Курион, така и Лентул си бе създал име на оратор благодарение на що-годе добрия си речник и на никакво друго качество, като прикриваше посредствеността си в останалото чрез изпълнението, в което бе наистина превъзходен. Немного по-различен бе и Публий Лентул, чиято мудност при откриването и излагането на материала бе прикрита от една изпълнена с достойнство осанка, от жестовете му, в които се чувстваше и тренираност, и естествен чар, от приятния и силен глас. И неговото единствено качество бе умението да изпълнява добре речите си, а в останалото бе по-слаб и от Гней Лентул.

LXVII. 236. А Марк Пизон дължеше всичките си достойнства на своята ученост - той бе най-добре запознат с гръцката словесност от всички свои предшественици. Притежаваше естествено остроумие, което бе доогладил с помощта на изкуството, бе опитен и умел във възраженията, но често гневлив, друг път - хладен, понякога духовит. Ала не можа да понесе дълго усилията на форума, прилични на непрекъсната надпревара, понеже бе физически слаб, пък и не можеше да изтърпи глупавите людски брътвежи, които се налага да понасяме, и троснато ги отхвърляше - някои отдаваха това на особения му нрав, а други - на високомерието му на човек от знатно потекло. Като младеж бе в разцвет, но по-късно известността му намаля. Голяма слава му донесе процесът срещу весталките и оттогава, сякаш завърнал се на арената, той се включи отново в надбягването и го напусна едва когато силите му изневериха. По-нататък с колкото съкрати усилията си, с толкова намаля и славата му.

237. Публий Мурена бе с посредствени способности, но много се интересуваше от древността, интересуваше се и от словесността и я познаваше добре, беше много усърден и трудолюбив. Гай Цензорин бе добър познавач на гръцката словесност, умееше с лекота да аргументира твърденията си, доста приятно изпълняваше своите речи, но бе ленив и мразеше форума. Луций Турий имаше твърде скромни заложби, но се трудеше много и често произнасяше речи - такива, каквито му позволяваха възможностите му. Гласовете само на няколко центурии не му достигнаха, за да бъде избран за консул.

238. Гай Мацер никога не се бе ползвал с авторитет, но бе едва ли не най-старателният защитник. Ако животът, нравът, че и лицето му не бяха тъй неприсъщи на един талантлив човек, той щеше да има още по-добро име като адвокат. Не бе прекалено словоохотлив, но не бе и съвсем сух, словото му не бе блестящо, но не бе и много грубо. Глас, жестове, изпълнение на речта - всичко това при него бе лишено от привлекателност; но пък бе невероятно грижлив при откриването и разполагането на материала - не познавам друг по-старателен в това отношение. Ала у Мацер това издаваше по-скоро опитност и ловкост, отколкото ораторски талант. Макар че печелеше одобрение и в криминални дела, той все пак бе по-вещ в частните.

LXVIII. 239. След него идва Гай Пизон - оратор статичен, с богато слово, много досетлив, но не толкова умен, колкото се стараеше да изглежда, придавайки съответното изражение на лицето си. А неговият връстник Маний Глабрион, добре образован благодарение на старанието на дядо си Сцевола, бе спъван от своята вродена леност и небрежност. И Луций Торкват се изразяваше елегантно, бе един проницателен в оценките си и изобщо твърде изискан оратор. Моят връстник Гней Помпей, човек, роден под щастлива звезда, щеше да постигне по-големи успехи в красноречието, ако жаждата му за слава не го бе подтикнала към воински подвизи. Той говореше с богато слово, ясно съзираше същината на делото, а изпълнението му се отличаваше с бляскавия тембър на гласа му и с изключителното достолепие на жестовете му.

240. Друг наш връстник, твоят втори баща Деций Силан, не бе кой знае колко учен, но притежаваше достатъчно остроумие и дар слово. Квинт Помпей, синът на Авъл, наречен Витински, с около две години по-възрастен от мен, бе страстно отдаден на занимания с красноречие, много образован, невероятно трудолюбив и енергичен. Знам това, защото с него и с Марк Пизон ни свързваха както приятелство, така и общите ни занимания и упражнения. Неговото изпълнение не умееше да представи речта му в истинската й светлина - тя беше достатъчно богата, а изпълнението й - недостатъчно привлекателно.

241. Връстници му бяха Публий Аутроний, чието единствено достойнство бе резкият му и силен глас, и Луций Октавий Реатински, който, макар и проявил се вече в много дела, твърде млад почина - той се впускаше да говори не толкова уверен в подготовката си, колкото тласкан от дързостта си; и Гай Стайен, който сам се бе осиновил66 и от Стайен бе останал Елий - в словото му имаше някакво кипене, буйство и бяс. Понеже подобен стил се нрави и среща одобрение, той щеше да направи кариера, ако не бе уличен в явно престъпление и наказан по закон с присъда.

LXIX. 242. По същото време живяха и братята Гай и Луций Цепазий, които не бяха от знатен род, а от ниско потекло - неочаквано явили се, те бързо станаха квестори благодарение на голямата си енергичност. Тяхното красноречие бе някак си провинциално и необработено. Нека споменем тук, за да не пропуснем някой от гласовитите, и Гай Косконий Калидиан, който бе лишен напълно от острота на ума, но цялото си дар слово - доколкото го имаше - предлагаше на народа, който на тълпи и с невъобразима гълчава се стичаше да го чуе. Същото правеше и Квинт Арий, който бе сякаш сянка на Марк Крас. Той е пример за това, колко печели у нас този, който умее да се нагоди към настроенията на тълпата и да помага на множество хора, впуснали се в правене на кариера или озовали се в критично положение.

243. С помощта на тези свои качества, макар да бе от ниско потекло, той успя да си спечели положение, богатство и влияние; и въпреки липсата на образование и талант дори бе признат за адвокат. Но както нетренираните боксьори, жадни за олимпийска слава, могат да изтърпят юмручния бой и раните, но често не могат да понесат слънцето на арената, така и той, след като съдбата го бе дарила с успех и му бяха възложени големи и трудни дела, не можа да издържи на строгите мерки, въведени в съдилищата през онази известна вам година - мерки, които бяха за него като жежко слънце67.

244. - Ти вече се ровиш из калта, и то отдавна - обади се тук Атик, - но аз си мълчах - не очаквах, че ще стигнеш до Стайеновци и Аутрониевци!
- Не смяташ, вярвам - рекох му, - че съм воден от стремеж да се харесам някому, тъй като говоря за хора вече покойници. Просто, следвайки естествения ред, по необходимост достигам до познатите ни наши съвременници. Но искам да е ясно едно: от всички издирени от мен хора, осмелявали се някога да говорят публично, ораторите, достойни за внимание, са твърде малко; ала не са толкова много и тези, които въобще не са били смятани за оратори. А сега да се върнем към темата си.

LXX. 245. Тит Торкват, синът на Тит, ученик на родосеца Молон, бе по природа надарен с умението да се изразява свободно и леко и ако бе живял малко по-дълго, щеше да стане консул след премахването на подкупите при избори; той притежаваше повече умение да говори, отколкото желание да го прави, затова не се занимаваше достатъчно с красноречие. Но го практикуваше винаги, когато го изискваше дългът му - при дела на негови близки или при даване на мнение в сената.

246. Моят земляк Марк Понтидий също бе водил много частни дела. Той бързо редеше думите и се справяше с работата си прилично, бих казал, даже повече от прилично, но говорейки, често кипваше от силен гняв и тогава ругаеше не само противника, но дори, колкото и невероятно да звучи, самия съдия, когото ораторът трябва да се стреми да разнежи. Речта на Марк Месала, който бе по-млад от мен, в никакъв случай не бе суха, но й липсваше необходимият ораторски блясък. Той бе умен, изобретателен, твърде внимателен защитник, старателно се запознаваше с материала за речта си и грижливо го подреждаше, бе много трудолюбив, много енергичен и много често пледираше.

247. Двамата Метели, Целер и Непот, донейде опитни в дела, нелишени от талант и образование, си бяха избрали споменатия простонароден ораторски стил. А Гней Лентул Марцелин никога не бе правил впечатление на бездарен оратор, по време на консулството си даже се прояви като твърде красноречив - умът му бе бърз, не му липсваха думи, имаше звънък глас, бе доста духовит. Гай Мемий68, синът на Луций, познаваше до съвършенство словесността, но гръцката - на латинската той гледаше отвисоко. Беше находчив и приятен оратор, ала не обичаше да си прави труда не само да говори, но и да мисли, затова колкото усърдието му намаляваше, толкова и уменията му се губеха.

248. - Колко бих искал - намеси се Брут - да бъдеш така любезен и да ни разкажеш и за днешните оратори! Ако не за други, то поне за двамата, които често съм те чувал да хвалиш, Цезар и Марцел, бих слушал с не по-малко удоволствие, отколкото за тези от миналите епохи.
- Но защо? - учудих се аз. - Или те интересува моето мнение за тези хора, които познаваш не по-зле от мен?
- Честна дума - рече той, - Марцел ми е доста добре познат, но Цезар познавам малко - първия съм слушал често, докато другият отсъстваше тогава, когато можех да си съставя мнение за него.

249. - И какво мислиш за този, когото често си слушал? - попитах аз.
- Какво друго - отвърна той - освен това, че в негово лице ще имаме един оратор, който страшно прилича на теб?
- Добре - казах, - ако това е истина, бих желал той да ти се нрави колкото може повече.
- Но то си е така, той много ми харесва и не случайно. Защото и е получил съответното образование, и оставяйки настрана всичко друго, се е посветил единствено на занимания с красноречие, като се е упражнявал най-старателно.

250. Затова в речта му има отбрани думи, много мисли, а звучният глас и изпълнените с достойнство жестове правят онова, което изрича, красиво и блестящо; и той така разполага с всичко, че според мен не му липсва никое ораторско качество. А най-голяма похвала заслужава, задето и в този момент, в това наше общо съдбовно нещастие прави това, което времето позволява: утешава се със съзнанието, че е служил на справедлива кауза и с практикуването и обновяването на своята наука. Наскоро видях в Митилена този мъж - повтарям ви, истински мъж69. И преди той ми се е струвал подобен по красноречие на теб, а сега, преминал през школата на учения Кратип69 - твой, както разбрах, много добър приятел - и овладял цялото му богатство от знания, още повече ми се стори, че ти прилича.

251. - Макар че с удоволствие слушам ласкавите ти думи за тези прекрасни хора, мои близки приятели, все пак това ми навява мисълта за общите ни нещастия, а нали именно тях исках да забравя, удължавайки нашия разговор! - казах аз. - Що се отнася до Цезар, желая да чуя преценката на Атик за него.
LXXII. - Възхитителна е упоритостта, с която отказваш да говориш каквото и да било за днешните оратори! - рече Брут. - Честна дума, ако и тук, както при вече мъртвите, бе решил да не пропускаш никого, щеше да налетиш на мнозина Аутрониевци и Стайеновци. Добре, ти, от една страна, искаш да избегнеш изброяването на тази тълпа оратори, а, от друга, се боиш да не се окаже, че си пропуснал някой или че не си му отдал заслуженото; но за Цезар можеш да говориш, защото твоето мнение за таланта му е добре известно, както и неговото - за твоя.

252. - Както и да е, Бруте - каза Атик, - но аз самият считам, пък и съм го чувал от този тук най-проникновен ценител на красноречието, че Цезар говори латински едва ли не най-добре от всички оратори. И това не се дължи само на семейната му среда70, както е при Лелиевци и Муциевци, макар да не изключвам нейното влияние; все пак, за да постигне това качество на говора, той е трябвало да изучи много писано по този въпрос - при това много специализирани и на високо равнище съчинения, а и да вложи огромно усърдие и прилежност.

253. Въпреки че бе зает с изключително важни дела, той все пак най-грижливо написа и ти посвети - обърна се Атик към мен - своята творба за умението да се говори добре латински71, като в първата книга писа: "Първоизточник на красноречието е подборът на думите." И знаеш ли, Бруте, даде най-възторжена оценка на този наш приятел, който сега предпочете вместо него аз да говоря за Цезар. Обръщайки се към него по име, той казва така: "Действително, мнозина са успявали да изразят по прекрасен начин своите мисли благодарение на усърдието и опита си - сред тях ти, едва ли не първооткривател на богатството на красноречието, заслужаваш голяма похвала, задето прослави и украси с достойнство римското име. Но значи ли това, че трябва да изоставим обикновеното слово?"

LXXIII. 254. - Чудесни, твърде ласкави думи! - възкликна Брут. - Той не само те е нарекъл "първооткривател на богатството на красноречието", което е голяма похвала, но е посочил и заслугите ти за прославата и издигането на римското име. Защото едничкото нещо, в което ни побеждаваше победена Гърция, й бе отнето, или поне вече споделяме с нея първенството72.

255. И аз - каза той - поставям тази твоя слава, засвидетелствана от Цезар, по-горе не само от благодарствения молебен в твоя чест73, но дори от триумфите на мнозина!
- Прав си, Бруте - отвърнах му, - стига само тази оценка да изразява истинското мнение на Цезар, а не само неговите добри чувства към мен. Защото съм убеден, че повече краси римското име онзи - който и да е той, стига само да го има, - който не само е разкрил богатствата на нашия език, а и сам ги е създавал, отколкото ония, които са превземали лигурските73 крепости - крепости, донесли ни толкова триумфи.

256. Но ако искате да знаете, като оставим настрана онези боговдъхновени идеи, благодарение на които пълководческата мъдрост често е спасявала гражданите във война или в мир, големият оратор стои много по-високо от дребните военачалници. Ама полезен бил военачалникът - че кой казва обратното? Но все пак - не се боя, че ще ме освиркате, защото тук всеки може да каже свободно мнението си - аз бих предпочел едничката реч на Крас в защита на Маний Курий пред два триумфа заради превзети крепости.

257. Ама по-полезно за държавата било да се превземе лигурска крепост, отколкото да се защитят интересите на Маний Курий - вярно, така е. Но и за атиняните е било по-полезно да имат солиден покрив над главата си, откол
кото възхитителната Минерва от слонова кост, ала все пак аз бих предпочел да съм Фидий, отколкото и най-добрият майстор дърводелец. Защото човек трябва да се оценява не по това, колко е полезен, а по това, колко струва, особено като се вземе предвид, че малцина умеят да рисуват и да ваят добре, докато черноработници и хамали има колкото искаш.

LXXIV. 258. Но ти, Помпоний, продължавай да ни говориш за Цезар - доизплати ни дължимия остатък.
- Действително - поде той, - за теб почвата и, тъй да се каже основата на красноречието е правилното и чисто латинско слово. Онези, които до днес са го притежавали, са го били овладели не с помощта на някаква наука - то по-скоро им е било един добър навик. Не говоря за Гай Лелий и Публий Сципион - в тяхно време високо ценени са били както чистотата на нравите, така и правилният латински говор. Разбира се, изключения има - виждаме, че съвременниците им Цецилий и Пакувий, са говорели зле. Но все пак почти всички, които не били живели извън Рим и чиято реч не била опетнена от някакво варварско наречие, говорели правилно. Ала с течение на времето езикът и в Рим, и в Гърция ставал по-лош, понеже и в Атина, и у нас нахлули от много места тълпи пришълци, говорещи нечисто. Ето защо е много необходимо речта да се пречисти и спрямо нея да се прилага твърд, изпитан сякаш на огън критерий, който да е неизменен, а не да се доверяваме на навика - нещо твърде порочно.

259. Виждали сме като деца Тит Фламинин, консул заедно с Метел - за него се смяташе, че говори добре латински, но той бе невеж в словесността. Споменатият вече Катул не бе в никакъв случай неук, което ти сам изтъкна, но славата си на добър оратор дължеше на своя звучен глас и на мекото произношение на звуковете. Кота, който с неговите много отворени гласни бе в явно противоречие с гръцките образци и чиято реч, обратно на Катуловата, звучеше много грубо и направо простовато, можа да се добере до същата слава, само че стигайки до нея сякаш през гори и пущинаци.

260. А пък Сисена искаше, тъй да се каже, да поправи обикновената реч и дори обвинителят Гай Рузий не можа да го отучи от навика му да си служи с необичайни думи.
- Какво имаш предвид? - попита Брут. - И кой е този Гай Рузий?
- Един опитен стар обвинител - отвърна Атик, - който обвиняваше Гай Хирцилий и когото защитникът на Хирцилий, Сисена, упрекна, че някои негови обвинения били "sputatilicа"74.
LXXV. Тогава Рузий възкликна: "Помощ, съдии, опитват се да ме измамят! Не разбирам какво казва Сисена, боя се, че тук има някакво коварство - знам що е "sputa" (плюнки), но не знам що е "tilica"! "Това предизвика гръмък смях. Но моят приятел Сисена смяташе, че да говориш правилно значи да говориш необичайно.

261. А Цезар, прилагайки своя разумен принцип, заменя погрешните и порочни речеви навици с други, чисти и правилни. Затова, когато към тази изисканост на латинското слово - а тя е необходима не само на оратора, а и на свободния римски гражданин - прибавя блестящите ораторски похвати за украса на речта, той сякаш излага добре нарисувани картини на добро осветление. И понеже освен общите за всички оратори достойнства той притежава и това присъщо само нему качество, то аз не виждам как би могъл да отстъпи на някого. Речта му е блестяща, в нея няма следа от баналност, гласът, жестовете, държанието му излъчват някакво величие и благородство.

262. - Аз страшно харесвам неговите речи и съм чел много от тях - обади се Брут. - А той е автор и на записки за своите дела.
- Да, и то чудесни - казах аз, - защото са чисти, естествени и приятни, всяка словесна украса е свлечена от тях като ненужна дреха. Но желаейки да предостави източник на материал на други историци, той може би е зарадвал глупците, които искат да фризират историята; докато на умните хора е отнел всякакво желание да пишат, тъй като те знаят, че в историографията няма нищо по-приятно от чистия и блестящо кратък стил. Но ако нямате нищо против, нека се върнем към онези, които вече не са между живите.

LXXVI. 263. И тъй Гай Сулпиций, син на дъщерята на известния Квинт Помпей - цензора, почина след своето квесторство. Той бе достоен за одобрение оратор, дори вече одобрен, бе последовател на Хермагоровото75 учение, което не държи на украсата, но ни помага при откриването на материала. То дава точни принципи и правила за красноречието - макар че не допринасят много за външния блясък, защото са твърде сухи, те все пак внасят порядък и методи, които не позволяват да се заблудим. Въоръжен с тези средства, добре подготвен за делата си, словоохотлив, той благодарение на подготовката си и на своята ученост бе заел полагащото му се място сред съдебните защитници.

264. Един от първите по ученост хора бе моят братовчед Гай Визелий Варон, връстник на Сулпиций. Той почина след курулното си едилство като председател на съда по углавни дела. Признавам, мнението на народа за него се отличаваше от моето. Народът не го одобряваше много: речта му бе стремглава, твърде находчива и затова неясна, замъглена от прекаленото бързане. Но едва ли бих могъл да посоча друг оратор с такъв усет за уместна употреба на думи и с такова изобилие от идеи. Освен това той бе съвършен познавач на словесността и владееше гражданското право, което бе изучил с помощта на баща си Гай Акулеон.

265. Друг от вече покойните оратори бе Луций Торкват, когото човек не би могъл да нарече в пълния смисъл на думата оратор, макар че не му липсваше красноречие; но то бе от онзи тип, който гърците наричат "политическо". Той беше запознат с множество науки, и то по-недостъпни и по-отвлечени, притежаваше свръхчовешка памет, твърде авторитетно и изискано слово. На всички тези качества додаваше красота достойният му и непокварен живот. На мен много ми допадаше и речта на Триарий, изпълнена въпреки младостта му със зряла мъдрост. Колко бе строго лицето му! Как тежки - думите му! Колко обмислено бе всичко, излязло от неговата уста.

266. Тук Брут, развълнуван от спомена за Торкват и Триарий, защото много обичаше и двамата, каза:
- Старая се да не мисля за безбройните други неща, които ни навяват скръб, но сетя ли се за тези двама мъже, не мога да не скърбя, задето твоите непрестанни грижи за опазването на мира не се увенчаха с успех! Тогава държавата не би загубила нито тези двама отлични граждани, нито още много други!
- Замълчи, да не разбуждаме болката в душите си, Бруте - рекох аз. - Тягостни са спомените за минали нещастия, още по-тягостно е очакването на бъдещи. Затова нека не се отдаваме на скръб и кажем само кой какъв оратор е бил, защото именно това ни интересува.

LXXVII. 267. Сред онези, които загинаха в същата война, са и Марк Бибул, който пишеше много и грижливо, при все че не бе оратор, и проявяваше постоянство в много свои постъпки; Апий Клавдий, тъстът ти, мой колега и приятел - той бе и много любознателен, и много учен, опитен оратор, добър познавач както на авгурското и на цялото публично право, така и на нашата древна история. Луций Домиций не се опираше на никаква ораторска теория, но говореше чист латински език и се изразяваше много свободно.

268. Освен това към тях спадат и двамата бивши консули Публий Лентул и Луций Лентул. Единият, Публий, моят отмъстител и спасител76, всички до едно свои достойнства дължеше изцяло на обучението си: липсваха му всякакви природни заложби; но по дух бе толкова прекрасен и велик, че без колебание изяви претенции за всички длъжности, подобаващи на славните люде, и ги изпълни с цялото им достойнство. А Луций Лентул бе един смел оратор (ако изобщо заслужаваше това име), но не можеше да си наложи да обмисля предварително речите си. Гласът му бе звучен, думите му се лееха доста плавно, тъй че речта му бе пълна със страст и заплаха. В съда може би би ни се сторила недостатъчно добра, но при политическите прения бихме я одобрили напълно.

269. И Тит Постумий не бе за пренебрегване - впрочем той бе не по-малко темпераментен като оратор в политиката, отколкото като воин на бойното поле; прекалено разюздан и буен, но добър познавач на законите и на принципите в публичното право.
Тук се намеси Атик:
- Щях да сметна, че преследваш някакви користни цели, ако всички тези, които отдавна вече ни изброяваш, бяха живи. Ти споменаваш всеки, който някога се е осмелил да се изправи и да заговори публично, така че според мен сгреши, дето подмина и Марк Сервилий.

LXXVIII. 270. - Не! - казах му. - Аз отлично знам, Помпоний, че е имало мнозина, които никога не са си отворили устата на публично място, макар че са можели да говорят много по-добре от изброените от мен. Но с тяхното споменаване аз целя следното: да видите, първо, че от всички хора съвсем малко са тези, които са се осмелили да говорят публично, и, второ, че от тях пък само една шепа са говорили добре.

271. Затова не бива да пропускам и починалите неотдавна римски конници, приятелите ми Публий Коминий от Сполеций, който бе обвинител на защитавания от мен Гай Корнелий77 и чийто стил се отличаваше със стройност, живост и лекота; а също и Тит Акций от Пизаурум, на чието обвинение срещу Клуенций отговорих със защитна реч - той притежаваше грижливо подбрано и достатъчно обилно слово, а освен това бе запознат с наставленията на Хермагор, които не предлагат пищна украса за словото, но са като копията в ръцете на леко въоръжените войници - дават веднага подръка уместни готови аргументи за всяко едно дело.

272. И все пак аз не знам кого от познатите ми оратори бих нарекъл по-усърден, по-трудолюбив, а и по-талантлив от моя зет Гай Пизон78! Той нямаше минута свободно време - бе изцяло зает или да произнася речи на форума, или да ги подготвя вкъщи, или с писане, или с размисъл. Затова кариерата му бе така стремителна, че приличаше не на бяг, а на полет78. Думите му бяха изискано подбрани и подредени хармонично, с една, тъй да се каже, закръгленост на построението78. Откриваше множество неопровержими аргументи, красиви и умни мисли. Жестовете му се отличаваха с такава вродена изтънченост, че човек би ги сметнал за придобити вследствие на продължителни упражнения, каквито той не е правил, и би казал, че някои негови движения са заучени. Боя се да не сметнете, че обичта ми към него ме кара да му приписвам повече от онова, което е имал, защото това не е вярно - Пизон заслужава и по-големи похвали. Мисля че никой от връстниците му не може да се мери с него по сдържаност, моралност или каквато и да било друга добродетел.

LXXIX. 273. Не бива да подминаваме според мен и Марк Целий79 независимо от съдбата му и неговите настроения в края на живота му. Докато се вслушваше в моите съвети, трудно би се намерил народен трибун, който с по-голямо постоянство да дава отпор на метежната лудост на пропадналите люде, бранейки сената и честните граждани. Тази негова дейност бе улеснена от блестящото му и величествено слово, изпълнено с духовитост и особено изтънчено. Сериозни бяха няколко негови речи пред народа, сурови бяха три от обвиненията му79, всички защитаващи интересите на държавата; защитните му речи79, макар и по-слаби от обвинителните, все пак никак не бяха за пренебрегване и бяха направо приемливи. Целий стана курулен едил по единодушното желание на честните граждани, но кой знае защо, когато аз напуснах държавата, него сякаш го напусна здравият разум и той загина, след като започна да подражава на тези, които дотогава бе громил.

274. Но нека кажем няколко думи и за Марк Калидий, който като оратор не бе един от многото, а по-скоро бе единствен сред множеството, така добре умееше да облече със своята приятна и ясна реч дълбоките си и оригинални мисли. Нямаше нищо по-фино от неговата ритмична фраза, нищо по-гъвкаво, нищо по-покорно на волята му - никой оратор не бе имал на разположение по-послушен инструмент. Речта му бе тъй чиста, чак прозирна, течеше тъй леко, че нищо не можеше да я спре. Всичко у него си бе на мястото, думите му изглеждаха, както казва Луцилий, "сякаш в мозаичен под, със спирали изкусно изпъстрен"; сред тях нямаше груби, необичайни, просташки претенциозни, повече бяха употребените в преносно значение, отколкото в собствен смисъл, но те не изглеждаха нашественици в чуждата територия, а преселници. Словото му не бе свободно и хаотично, а бе стегнато в определени ритми, не явни и не еднакви, а разнообразни и скрити.

275. В него присъстваха и онези бляскави фигури на речта и мисълта, наречени от гърците schemata, които като бисерите в един накит украсяват цялата реч. Той умееше да види къде е отговорът на въпроса "За какво става дума", споменаван много често от юрисконсулите.

LXXX. 276. Към това се прибавяше и изкусно построеното изложение, изящното изпълнение на речта, целият му спокоен и здрав стил на изразяване. И ако съвършенството се състоеше само в това да се говори приятно, то по-съвършен оратор от него няма що да търсиш. Но нали, както казах преди малко, три са нещата, които ораторът трябва да постигне: да информира, да достави удоволствие и да развълнува. Калидий бе ненадминат в първите две - да обясни същината на делото, разсъждавайки върху него, и да плени слушателите с удоволствието от речта си; но третото умение - да развълнува и възбуди духа им - му липсваше, а именно в него, както казахме, е най-голямата сила на оратора. Неговото слово не излъчваше никаква сила, никакво напрежение - или умишлено, защото смяташе, че онези, чиято реч е малко по-приповдигната, а произнасянето й - по-пламенно, се държат като буйни луди, или защото не бе свикнал, пък и не умееше. Това бе единственото умение, за което, ако приемем, че е ненужно, можем да кажем "не го притежаваше", ако приемем, че е необходимо - "не му достигаше".

277. Спомням си как в обвинителната си реч срещу Квинт Галий Калидий твърдеше, че последният му бил приготвил отрова, която обаче той можал да залови, и обясняваше пред съдиите, че собственоръчно написаните от Галий документи, свидетелските показания, писмените доказателства, съдебните протоколи доказват явната му вина, като същото това престъпление обсъждаше стриктно и изискано. А аз, когато дойде моят ред да говоря, след като се аргументирах, както го изискваше делото, изтъкнах като аргумент против Калидий и самият факт, че той, макар, както ми казва, да е съзрял и уловил със собствените си ръце надвисналата над главата му гибел, може да говори за това тъй мудно, тъй бавно, тъй сънливо, и се обърнах към него със следните думи:

278. "Така ли щеше да ни съобщиш всичко това, Марк Калидий, ако то не бе твоя измислица? Ти, който бурно развихряш своето красноречие винаги когато браниш от опасност другите, да пренебрегваш собствената си сигурност? Къде е твоят патос? Къде е душевният плам, който изтръгва плач и вопли дори от онези, които съвсем не умеят да се изразяват словесно? Никакъв признак на вълнение било на душата, било на тялото - ни по челото се биеш, ни по бедрата, че дори и най-малкото - потропването с крак - липсва. Да възпламениш душите ни?! Само това липсваше! Едва не заспахме..." Така това достойнство - или недостатък - на големия оратор стана мой аргумент против обвинението в престъпление.

279. - И ние се чудим - рече тогава Брут - достойнство ли е това или недостатък? Защото кой няма да признае, че след като от всички качества на оратора най-важно е умението му да вдъхва плам в душите на слушателите и да ги скланя натам, накъдето го изискват интересите на защитаваната кауза, то значи онзи, който не го притежава, е лишен от най-важното достойнство на оратора?
LXXXI. - Тъй да бъде - отвърнах аз - Но нека сега се върнем отново към този, който вече остана единствен - Хортензий, а след това да кажа няколко думи и за себе си, за да изпълня твоето желание, Бруте. Все пак според мен трябва преди това да спомена двама младежи, които, ако бяха живели по-дълго, щяха да се издигнат до големи висоти в красноречието.

280. - Вероятно имаш предвид Гай Курион и Гай Лициний Калв80 - каза Брут.
- Да, тях - отвърнах му. - Курион изливаше с леки и свободни думи своята богата и находчива мисъл и бе несравним по красота и плавност на речта. Школуван малко, той имаше великолепни природни данни за оратор. Не се наемам да твърдя, че бе трудолюбив, но съм убеден, че бе усърден. Ако ме бе послушал, щеше да предпочете сана пред властта.
- А какво имаш предвид? - попита той. - как отличаваш едното от другото?

281. - Ето как - отвърнах му. - Санът е награда за добродетели, дадена по преценката и поради благосклонността на гражданите на човек, който я е получил благодарение на тяхното мнение и на гласуването им в негова полза; и такъв човек за мен е и почетен, и почетен. Който обаче въпреки волята на съгражданите си по силата на някакви случайни обстоятелства се е добрал до върховната власт81, той според мен е спечелил почетната титла, но не и самата почит. И ако Курион се беше вслушал в тези мои съвети, той щеше, прославен и обичан от народа, да се издигне високо в управлението на държавата, изкачвайки се по стълбицата на магистратурите, както бе постъпил неговият баща, както бяха сторили и другите достойни мъже. Доколкото си спомням, същите тези неща често обсъждах и с Публий Крас81, сина на Марк, който на младини бе много привързан към мен, като от все сърце исках да му внуша, че най-правият път към славата е пътят отъпкан от неговите предци.

282. Защото той бе както чудесно възпитан, така и просто безупречно образован, притежаваше много находчив ум, елегантен и богат изказ, освен това изглеждаше сериозен, но без високомерие, почтителен, но без мудност. Но и Крас бе овладян от някаква несъобразена с младостта му жажда за слава - понеже като войник усърдно бе служил на своя военачалник, изведнъж закопня сам да стане такъв, а при тази длъжност, както се знае още от времето на дедите ни, точно известна е само възрастта, на която можеш да я получиш, но не и изходът от тегленето на жребий за нея. И тъй със своя жесток провал той, желаейки да се покаже равен на изминалите устремно своя път Кир и Александър, доказа, че е недостоен да се мери с Луций Крас и с мнозина още Красовци.

LXXXII. 283. Но нека се върнем на Калв, когато споменах, преди да се отклоня. Той бе по-образован от Курион, а и стилът на словото му бе някак си по-грижлив и изтънчен. И макар че говореше вещо и елегантно, поради прекалената си самокритичност и прекаленото вторачване в себе си, от страх да не влее в словото си нечиста кръв, губеше истинската. Затова то, обезкървено от прекомерна придирчивост, бе на почит сред просветената и внимателна публика, докато народът, за когото всъщност е създадено красноречието, го гълташе, без да може да го смели.

284. - Нашият Калв - рече Брут - искаше да го смятат за оратор атицист, оттам и умишлено внасяната в речите му сухота.
- Той наистина казваше така - отговорих аз, - но грешеше, а и другите заблуждаваше. Защото, ако някой смята, че да се говори по атически маниер означава да се говори стройно, приятно и естествено, то на него този стил му се нрави напълно основателно: това значи, че безвкусицата и липсата на мярка той ненавижда като някаква болест на красноречието, а здравето и чистотата му одобрява като израз на високия морал и благопристойността на оратора.

285. Ако пък под атически стил разбира мършавост на словото, сухота и недоимък, но съчетани с шлифовка, духовитост и елегантност, той пак не е далеч от истината. Ала тъй като сред атиняните има и по-добри, и по-слаби, то нека винаги има предвид съществуващите при тях степени и различия, както и разнообразието на тяхното красноречие. "Искам да подражавам на атическите оратори" - казва някой. Но на кои? Те не са еднакви помежду си. Каква огромна разлика между Демостен и Лизий; между Есхин и всички останали! Кому тогава ще подражаваш? Ако си избереш един от тях за образец, излиза, че другите не са атицисти; ако вземеш всички, то как ще успееш при огромната разлика помежду им? Ще попитам и друго: прочутият Деметрий Фалерски в атически стил ли е говорил? Струва ми се, че неговите речи имат чисто атическо ухание. Макар че той е, ако мога така да се изразя, по-цветист от Хиперид и от Лизий, воден може би от природата си или от съзнателно желание.

LXXXIII. 286. По едно и също време са живели двама твърде различни помежду си оратори, и двамата атицисти. Единият от тях, Харизий, бил автор на множество речи, които пишел за други хора, желаейки да подражава на Лизий. А Демохар, сестрин син на Демостен, написал няколко речи и една история на събитията в Атина по негово време - не толкова в исторически, колкото в реторически стил. Хегезий пък желаел да прилича на Харизий и бил така преизпълнен със самочувствието на атически оратор, че смятал истинските атиняни, негови предшественици, едва ли не за селяци;

287. А в същото време стилът му, на който не може да се отрече въпреки всичко известна елегантност, е тъй накъсан, тъй раздробен, тъй детински! "Искаме да приличаме на атическите оратори." - Много добре! Но не са ли и тези оратори атически? - "Безспорно, атически са. Ние на тях подражаваме." - А как, след като те са хем различни помежду си, хем се различават от останалите? - "Ние, казват, подражаваме на Тукидид". - Чудесно, ако възнамерявате да пишете история, но не и ако смятате да говорите в съда. Защото Тукидид бе правдив, дори велик глашатай на подвизи, но не се бе занимавал с красноречието, което ни интересува - публичното, войнственото, онова, което ни е нужно в съда. Речите, които е вмъкнал в произведението си (а те не са малко), аз винаги хваля, но да им подражавам не бих могъл, а може би и да можех, нямаше да искам. Любителите на фалернско вино не го обичат твърде младо, едва от лани, нито пък, обратно, още от консулството на Опимий82 или на Аниций. - "Но това вино е най-доброто!" - Да, но от старост е загубило приятния вкус, който ни се нрави, и е станало вече непоносимо.

288. "Но нима един познавач ще си налее вино от бъчвата, в която то още кипи?" - В никакъв случай - той ще си избере вино на подходяща възраст83. Така че според мен трябва да се избягва съвсем младото, кипящо още слово, налято сякаш от ведрото с шира, но да не се гони и онзи прекрасен, ала твърде старинен стил на Тукидид, белязан сякаш с етикет от времето на Анициевото консулство. Защото и самият Тукидид, ако бе живял по-дълго, в следващите времена щеше да е много по-зрял и по-мек.

LXXXIV. 289. "Тогава да подражаваме на Демостен!" Но, о, добри ми богове, та какво друго, моля ви се, правим всички ние и какво друго желаем? Но не го постигаме. Докато очевидно нашите атицисти каквото поискат, постигат го веднага84. Не разбират обаче едно, в което дори да не ни го разказваше преданието, пак щяхме да бъдем убедени: когато щял да говори Демостен, хора от цяла Гърция се стичали да го чуят; а пък когато говорят тези наши атицисти, разбягват се не само любопитните, но и самите им помощници! Затова, ако да се говори по атически маниер означава да се говори оскъдно и сухо, то нека те си бъдат атицисти, но да посещават народните събрания, да говорят пред съдията, който се произнася по делото прав. А когато застанеш пред скамейките в съда, гласът ти трябва да е по-силен и по-богат.

290. Желая на оратора следното: когато се чуе, че ще говори той, да се заемат всички скамейки, съдът да се изпълни докрай, писарите услужливо да посочват свободните места и да отстъпват своите, наоколо да има кръг от любопитни, съдията да е вдигнал очаквателно глава. Когато се надигне да говори нашият оратор, най-близките до него да направят знак - тишина! След това - чести възгласи на одобрение, силни възторжени викове; смях по негово желание, по негово желание - плач; даже нищо да не знаеш, по един поглед отдалеч да разбереш, че публиката е възхитена и че на сцената е един Росций85. Ако това се случва някому, знайте, че той наистина говори по атически маниер, както, според преданието, са говорили Перикъл, Хиперид, Есхин и преди всичко Демостен.

291. А ако някой предпочита находчивия, разумен, и освен това чист, сбит и сух стил, ако не приема тежките словесни украси и смята, че именно това е присъщо на атическите оратори, той има право. Защото в едно толкова велико и тъй разнообразно изкуство има място и за подобна свръхизтънченост на стила. В такъв случай не бива да се смята, че всеки атицист говори добре, а че всеки, който говори добре, е атицист. Но нека сега се върнем на Хортензий.

LXXXV. 292. - Да, нека - каза Брут, - макар че това отклонение от темата ми бе много приятно.
Тук се обади Атик:
- Няколко пъти исках да се намеся, ала не посмях да те прекъсна. Но сега, понеже виждам, че наближава краят на беседата ти, и аз желая да кажа мнението си.
- Разбира се, Тите, слушаме те - рекох аз и той започна:
- Аз намирам за духовита и изискана иронията на Сократ86, така както са я описали Платон, Ксенофонт и Есхин. Понеже само един много умен и находчив човек може, когато става дума за мъдростта, да заяви, че тя му е чужда, и присмехулно да я припише на онези, които се кичат с нея. Така у Платон Сократ възхвалява до небето Протагор, Хипий, Продик, Горгий и други, а самият той се представя за кръгъл невежа. Не знам защо, но това много му отива и не съм съгласен с Епикур, който не го одобрява. Но внимавай - може би в едно изложение като твоята беседа, описваща ни в хронологическа последователност всички оратори, иронията е тъй неуместна, както и при даването на свидетелски показания!
- Какво значи това? - учудих се аз, - Не те разбирам.

293. - Първо - каза той, - ти така възхвали някои оратори, че можеш да заблудиш невежите. Дори понякога едва сдържах смеха си - например, когато сравняваше атинянина Лизий с нашия Катон - един, кълна се, наистина велик и необикновен човек, това никой не би отрекъл - но що за оратор? А ти отгоре на това го изкара подобен на Лизий, този изящен художник! Иронията е приятна тогава, когато се шегуваме, но когато говорим сериозно, внимавай, проявявай същата добросъвестност, както при даване на свидетелски показания.

294. За твоя любим Катон като гражданин, като сенатор, като пълководец, като човек, за неговото благоразумие, усърдие и за всичките му добродетели мога само добро да кажа. А и речите му са чудесни, но за времето си - те издават очертанията на един талант, донякъде развит, но все още твърде недодялан и грубоват. Ала когато твърдиш, че неговите "Начала" са претъпкани с всякакви ораторски достойнства, а и го сравняваш с Филист и Тукидид, кой, мислиш, ще се съгласи с теб? Брут или аз? С тези, на които дори грък не дръзва да подражава, ти сравняваш един жител на Тускул87, който няма представа какво значи да се говори богато и красиво!

LXXXVI. 295. Хвалиш Галба. Ако го сочиш само като пръв за времето си - съгласен съм с теб, това съм го чувал и аз. Но ако ни го изтъкваш като оратор, дай тогава, моля ти се, речите му - защото има запазени - и заяви, че искаш Брут, когото обичаш повече от себе си, да говори по същия начин! Одобряваш речите на Лепид. Тук донякъде съм съгласен с теб, стига да ги одобряваш като образци на старинното красноречие. Същото важи и за Сципион Африкански, и за Лелий, от чието слово, казваш, нямало нищо по-приятно, прибавяш към това и още по-големи похвали и ни вземаш ума с името на този велик човек и със справедливата възхвала на неговия невероятно изтънчен начин на живот. Махни всичко това - и, кълна се, тази "приятна реч" става толкова безцветна, че никой не би я погледнал.

296. Знам, че Карбон се смята за един от големите оратори. Но както навсякъде другаде, така и в красноречието винаги онова, от което по-добро няма, е предмет на възхвала, каквото и да е то. Същото се отнася и за Гракхите, макар че съм съгласен с онова, което каза за тях. Оставям настрана другите и стигам до тези, чието красноречие намираш вече за съвършено и които съм слушал и аз - безспорно големите оратори Крас и Антоний. Приемам изцяло хвалебствените ти думи за тях, но не и твърдението ти, че си се учил от речта на Крас в подкрепа на Сервилиевия закон, тъй както Лизип88 от "Копиеносеца" на Поликлет - това си е чиста ирония. Няма да кажа защо мисля така, за да не решиш, че съм винаги готов да ти угодя.

297. И тъй, оставям настрана всичко, което каза за тях двамата, за Кота, за Сулпиций и преди малко за Целий. Те бяха истински оратори - колко големи и какви, това ще кажеш ти. А дето сбра тук всички труженици в полето на красноречието, хич не ме е еня - само си мисля, че мнозина с удоволствие биха умрели само и само да ги споменеш сред ораторите.
LXXXVII. Когато той свърши, казах му:
- Ти сложи началото на друг дълъг разговор, Атик, и ни предложи една нова, достойна за обсъждане тема, която обаче ще отложим за друг път.

298. Защото ще трябва да поразлистиш книгите на всички споменати автори, най-вече на Катон. Тогава ще разбереш, че при него просто контурът не е изпълнен с цветовете и блясъка на онези изобразителни средства, които навремето са били още непознати. Що се отнася до речите на Крас, мисля, че той наистина е можел да пише малко по-добре, но не смятай за иронично моето изявление, че съм се учил от въпросната негова реч. Ти, струва ми се, надценяваш моите скромни днешни възможности, но все пак на младини аз нямах по-добри латински образци за подражание.

299. А това, дето назовах мнозина, го сторих, както казах преди малко, защото исках да се види колко малко са в тъй желаното от всички поприще достойните да носят името "оратор". Затова не искам да бъда смятан за ироничен, макар такъв да е бил самият Сципион Африкански, както твърди Фаний в своята "История".
- Както желаеш - отговорна Атик. - Аз си мислех, че нямаш нищо против тази черта, присъща на Сципион и на Сократ.

300. - За това ще говорим после - намеси се Брут. - А ще ни изтълкуваш ли - обърна се той към мен - старите речи?
- Да, Бруте - отвърнах, - ала някой друг път, в Куме или в Тускул - нали и на двете места сме съседи, - стига само обстоятелствата да позволят. Но нека вече се върна там, откъдето се отклоних.

LXXXVIII. 301. И тъй, Хортензий излезе на форума още съвсем млад, но скоро започнаха да му поверяват най-важните дела. Макар че спадаше към поколението на Кота и Сулпиций, десет години по-възрастни от него, и макар че тогава най-прочути бяха Крас и Антоний, после Филип, след него Юлий, той мереше сили с тях. Първо, паметта му беше такава, каквато, струва ми се, не съм виждал у никого; без да записва, той предаваше онова, което бе обмислил, със същите думи, с които го бе мислил. И това качество му бе изключително полезно - той помнеше всичките си мисли и бележки, както и всички думи на противника, без някой да му ги подсказва.

302. Бе тъй страстно влюбен в красноречието, че по-пламенна привързаност към него не съм виждал у никого. Нямаше ден, в който той или да не говори на форума, или да не обмисля речите си извън него. А най-често се случваше в един ден да прави и едното, и другото. Резултатът от това бе един стил, в който нямаше нищо банално. Две неща практикуваше само той: разпределението, тоест излагането на отделните пунктове, по които ще говори, и обобщаването на всичко, казано от противника и от него самия.

303. Думите му бяха изискани и блестящи, постройката на речта - подходяща, речникът - изобилен. Всичко това бе плод на невероятен талант и на най-усърдни упражнения. Той трайно и многостранно запаметяваше целия материал за речта си, разделяше го находчиво, не пропускаше почти нищо, което би могло да му послужи за утвърждаване на собствената му кауза и за отхвърляне на противниковата. Гласът му бе звучен и приятен, движенията и жестовете му - даже по-шлифовани, отколкото бе необходимо за един оратор89. И тъй той бе в разцвета на славата си, Крас бе мъртъв, Кота - прогонен, процесите - прекратени поради войната, когато на форума пристъпих аз.

LXXXIX. 304. В първата година на войната Хортензий бе войник, а във втората - народен трибун. Сулпиций бе легат, далеч бе и Марк Антоний. Единствените дела в съда бяха по Вариевия закон90, всички други бяха прекратени поради войната. Аз постоянно присъствах на процесите - там речи в своя защита произнасяха Луций Мемий, Квинт Помпей - оратори ако не блестящи, все пак добри; свидетел на обвинението бе Филип, човек красноречив, чиито показания притежаваха присъщите на един обвинител страст, сила и словесно обилие.

305. Останалите оратори, смятани тогава за първи, заемаха магистратурите и аз всеки ден ги слушах да говорят пред народа. Народен трибун бе Гай Курион, но той никога не говореше и дои веднъж цялото събрание си разотиде и го изостави. Квинт Метел Целер също не бе кой знае какъв оратор, но не бе и напълно лишен от дар слово, обаче Квинт Варий, Гай Карбон и Гней Помпоний бяха и красноречиви, и не слизаха от трибуните. Дори Гай Юлий, курулен едил, почти всеки ден произнасяше пред народа подготвени речи. Обзет от пламенно желание да слушам, аз изживях първия голям удар, когато Кота бе прогонен. Непрекъснато слушах останалите, стремежът към красноречие все по-силно се разгаряше у мен, ежедневно пишех, четях, размишлявах, но не се задоволявах само с ораторски упражнения. На следващата година напусна града и Квинт Варий, осъден по собствения си закон.

306. Аз пък усърдно залягах над гражданското право, което учех при Сцевола, сина на Квинт, който, макар че не искаше ученици, все пак, докато даваше консултации, обучаваше своите любознателни слушатели. Следващата година консули бяха Сула и Помпей; тогава успях отлично да опозная ораторския стил на Публий Сулпиций, който в качеството си на народен трибун всеки ден говореше пред народа. А когато Филон, главата на Академията, заедно с атинските първенци напусна родината си и дойде в Рим (това беше по време на войната с Митридат)91, аз му посветих цялото си време, тласкан от невероятен порив към овладяване на философията. И тя все повече ме поглъщаше, защото, от една страна, разнообразието и величието на тази материя ми доставяха огромно удоволствие, а от друга ми се струваше, че нормалното съдопроизводство е премахнато завинаги.

307. През онази година загина Сулпиций, а през следващата други трима оратори от три различни поколения бяха погубени по най-жесток начин - Квинт Катул, Марк Антоний, Гай Юлий. Същата тази година в Рим аз станах слушател на Молон от Родос, един превъзходен съдебен оратор и учител.
XC. Тези неща може би изглеждат без връзка с темата, но ги споменавам, за да можеш ти, Бруте, както пожела, да хвърлиш поглед към пътя ми (що се отнася до Атик, на него той му е известен) и да разбереш как съм следвал по петите Квинт Хортензий.

308. Почти три години градът живя в мир, но всички други оратори бяха или загинали, или избягали, или изпратени в изгнание, нямаше ги дори по-младите, Марк Крас и двамата Лентуловци. Хортензий се занимаваше с най-важните дела, от ден на ден все повече се налагаше Антистий, често говореше Пизон, по-рядко - Помпоний, рядко - Карбон, един - два пъти Филип. А аз през цялото време, денем и нощем, залягах над науките. Мой гост бе стоикът Диодот - той живееше при мен, у дома, и почина наскоро.

309. Диодот92 ме занимаваше освен с други неща и с диалектика, и то най-усърдно, защото диалектиката е нещо като сгъстено и сбито красноречие. Дори и ти, Бруте, си преценил, че без нейна помощ не ще можеш да овладееш истинското красноречие, което е всъщност една разширена диалектика. И така се бях посветил на този учен човек и на неговите изкуства, тъй много и тъй разнообразни, че всеки мой ден бе изпълнен с ораторски упражнения.

310. Готвех се, декламирайки, както казват сега93, понякога с Марк Пизон или с Квинт Помпей, или с някой друг, и това ежедневно. Правех го често на латински, но по-често на гръцки - било защото гръцката реч предлага по-голямо богатство от словесни украси и създава навика по същия начин да се говори и на латински, или защото големите гръцки учители нямаше да могат да ме поправят и да ме учат, ако не говорех езика им.

311. Междувременно започнаха смутовете около възстановяването на държавното устройство94, последва жестоката гибел на трима оратори - Сцевола, Карбон, Антистий; завърнаха се Кота, Курион, Крас, Лентуловците, Помпей; установени бяха закони и съдилища, възстановена бе държавната уредба94; но трима от ораторите бяха унищожени - Помпоний, Цензорин, Мурена. Тогава аз започнах да участвам в частни дела, но не излязох на форума за да се уча, както правеха мнозина, а дойдох там обучен, доколкото бях могъл да го постигна.

312. По същото време слушах Молон, който, докато Сула бе диктатор, бе дошъл като пратеник от името на родосци, искащи награда за верността си към Рим95. И тъй първото криминално дело, в което се явих като защитник, това на Квинт Росций, ми спечели такова одобрение, че по общо впечатление вече нямаше защита, която да не може да ми бъде поверена. Последваха много други речи, подготвени не по-малко грижливо, заплатени, тъй да се каже, с цената на безсънни нощи.

XCI. 313. А сега, понеже ти очевидно искаш да ме разпознаеш не само по бенка или по някакви дрънкулки96, а по цялото ми тяло, ще кажа още някои неща, които може би не изглеждат твърде важни. По онова време аз бях съвсем хилав и слаб, с дълга и тънка шия. Животът на човек с такава физика, както се смята, е изложен на голям риск, особено ако към всичко това се притурят големи усилия и пренапрягане на дробовете. Страховете на моите обичащи ме близки се увеличаваха от това, че аз говорех без паузи, монотонно, с цялата сила на гласа си, с напрежение на цялото тяло.

314. И макар че и приятели, и лекари ме съветваха да се откажа от делата, аз все пак реших, че по-скоро всичко ще рискувам, отколкото да се отрека от лелеяната ораторска слава. Но реших, че мога да избегна опасността за здравето си, като снижа и укротя гласа си и си избера друг маниер на говорене. И това, именно това бе причината да замина за Мала Азия. И тъй, след като две години се занимавах с дела и вече се бях прочул на форума, напуснах Рим.

315. Пристигайки в Атина, останах три месеца при Антиох - най-именития и най-умен философ от Старата академия, като под грижите на този велик учен поднових заниманията си с философия, които бях започнал още като юноша, за да не ги прекъсна никога и постоянно да ги разширявам. Пак по времето, когато бях в Атина, аз непрекъснато се упражнявах при сириеца Деметрий, възрастен и доста известен учител по красноречие. След това пребродих цяла Мала Азия, бях при най-големите оратори, които с удоволствие ме приемаха за свой ученик. Пръв сред тях бе Менип от Стратоникея, по мое мнение най-красноречивият човек в Азия по онова време; и ако характерна за атицистите е естествеността и липсата на предвзетост и странности, то той смело може да бъде посочен за един от тях.

316. Тези, с които най-старателно се занимавах, бяха Дионисий от Магнезия, Есхил от Книд, Ксенокъл от Адрамитей, които тогава се числяха сред първите ретори на Азия. Ала недоволен от тях, аз отидох на Родос и започнах да посещавам същия този Молон, когото бях слушал в Рим - един оратор, който великолепно произнасяше речи в съда и чудесно ги пишеше, а в същото време умееше веднага да забележи и поправи недостатъците и бе отличен учител и възпитател. Той направи всичко възможно, доколкото бе по силите му, да укроти моето обилно, преливащо от младежка необузданост и волност красноречие и да го вкара в определено русло. Така след две години аз се видях не по-опитен - направо друг! Беше спаднало напрежението в гласа ми, речта ми беше прекипяла, дробовете ми бяха укрепнали, а тялото ми бе влязло в естествените норми.

ХСII. 317. По онова време в Рим прочути бяха двама оратори, на които страстно желаех да приличам, Кота и Хортензий. Първият от тях говореше спокойно и кротко, свободно, без усилие закръгляше мислите си в периоди от обикновени думи; другият бе пищен, темпераментен, но не такъв, какъвто го знаеш ти, Бруте, когато той вече процъфтяваше, а много по-пламенен и при съставянето, и при произнасянето на речите си. Реших да си избера за образец Хортензий, защото ми бе по-близка неговата разгорещеност, а и бяхме почти връстници. Освен това бях забелязал, че когато с Кота се явяваха в едни и същи дела като в това на Марк Канулей и на бившия консул Гней Долабела, макар че Кота бе първият защитник, все пак главна роля играеше Хортензий - защото хорската тълпа и грохотът на форума искат темпераментен, пламенен, изразителен и звънкогласен оратор.

318. И тъй в течение на една година, след като се завърнах от Азия, водих няколко важни дела; тогава кандидатствах за квесторство, Кота за консулство, а Хортензий - за едилство. След това сицилийското ми квесторство за една година ме откъсна от държавата, Кота след изтичането на консулството му замина за Галия и пръв оратор в Рим, който действително се ползваше с тази слава, остана Хортензий. А когато след година се завърнах от Сицилия, явно личеше, че моят талант, колкото и скромен да е той, вече бе достигнал завършения си вид. Струва ми се че говоря прекалено много сам за себе си, но целта на моя разказ е не да ти изтъкна своя талант и своето красноречие - далеч съм от това намерение, - а труда и усърдието си.

319. И тъй, след като почти пет години се занимавах с множество дела и бях един от първите защитници, встъпих в най-големия си двубой, бранейки интересите на сицилийците97 - аз, бъдещият едил, с бъдещия консул Хортензий.
XCIII. Но тъй като с тази моя беседа имам за цел не само да изброя ораторите, но и да дам някои съвети, то нека кажа накратко кое у Хортензий може да бъде критикувано и укорявано.

320. След изтичането на консулството си вероятно защото смяташе, че никой от бившите консули не може да се сравнява с него, но забравяше онези, които още не бяха ставали консули - той изостави напрегнатите занимания с красноречие, на които се бе посветил още от дете, и пожела да се отдаде на един според него по-щастлив живот - във всеки случай по-спокоен. Първата, втората и третата година донесоха избледняване на неговата колоритност като в една остаряваща картина - но само толкова, колкото можеше да бъде забелязано от окото на просветения и изтънчен професионалист, а не на един случаен човек. Ала по-нататък започна все повече да запъва както във всички части на речта, така особено очебийно в бързината на словото си и в ритмичния му строеж. От ден на ден той сякаш все по-малко приличаше на себе си.

321. А аз не преставах да развивам своите дарби, колкото и скромни да бяха те, с помощта на всякакви упражнения и най-вече чрез писане. Ще пропусна подробностите за живота си в годините след едилството, но на изборите за претор аз получих най-много гласове поради невероятното благоразположение на народа към мен и бях избран98. Защото бях успял да спечеля душите на хората както поради неотстъпността и усърдието си при воденето на дела, така и с новия за тях стил на моето красноречие - изискан и оригинален.

322. Но за себе си няма да говоря, ще говоря за другите: никой от тях не се бе занимавал със словесността повече, отколкото бе прието, а именно тя е източникът на съвършеното красноречие; никой не бе овладял философията, майката на правилните дела и правилните слова; никой не бе изучил гражданското право, тъй необходимо за частните дела и за ораторската вещина; никой не познаваше римската история, с чиято помощ, ако е необходимо, могат да се призоват от царството на мъртвите най-надеждните свидетели, никой не умееше, изигравайки бързо и остроумно противника, да разведри челата на съдиите и постепенно да замени тяхната строгост с добро настроение и усмивка; никой не можеше да разшири погледа върху нещата и да прехвърли конкретния факт, свързан с определено лице и определени обстоятелства, към един общ философски проблем; никой не дръзваше да направи малко отклонение от темата, за да достави удоволствие на публиката; никой не знаеше как да накара съдията силно да се разгневи или как да го трогне до сълзи; никой не владееше най-ценното изкуство - да насочи душата му натам, накъдето го изисква делото.

ХСIV. 323. И тъй, когато Хортензий бе вече почти на залез, а аз точно както го изискваше законът99 - шест години след неговото консулство, - бях избран за консул, той отново се зае усърдно с работа, за да не би сега, когато бяхме вече равни по ранг, да го засенча с нещо. Така в продължение на дванадесет години след моето консулство ние бяхме заедно в най-големите процеси, като аз него поставях над мен, а той мен - над себе си, а и същото това мое консулство, което в началото леко го засегна, ни сближи, когато той се отзова с похвала за сторените от мен дела, на които се възхищаваше.

324. Но най-добре показахме какво можем малко преди нашето красноречие да замлъкне внезапно и да онемее, ужасено от звъна на оръжие - тогава, когато според Помпеевия закон100 ни се полагаха по три часа на реч, а делата бяха съвсем сходни помежду си, направо еднакви, ние бяхме всеки ден различни. Самият ти, Бруте, присъстваше винаги в пълна готовност на тези дела, в много от тях участва или заедно с мен, или сам. Така, макар че Хортензий си отиде рано, неговият път бе ето какъв; започнал бе като съдебен защитник десет години преди ти да се родиш100, а на шестдесет и четири години, няколко дни преди смъртта си, защитаваше заедно с теб тъста ти Апий. Какво е било майсторството на единия и какво - на другия, за това потомците ще съдят по речите ни.

ХСV. 325. Но ако искаме да разберем защо Хортензий бе много по-процъфтяващ оратор на младини, отколкото в по-късна възраст, ще открием две най-сигурни причини за това: първо, неговият предпочитан стил бе азианският, а той е по-приемлив за един младеж, отколкото за един старец. Този стил има две разновидности - първият вид е сентенциозен и находчив, но сентенциите му не са дълбоки и сериозни, а по-скоро благозвучни и привлекателни - в този стил Тимей е написал своята история, така говореха в детството ни Хиерокъл от Алабанда и особено брат му Менекъл - речите и на двамата са най-добрите образци на азианския стил. Другият се отличава не толкова със сентенциозност, колкото с бързина и стремителност на словесния поток - той царува днес в цяла Азия, при него думите не само се леят плавно, а са и красиви, и духовити. Негови представители са Есхил от Книд и моят връстник Есхин от Милет. Тяхното слово течеше с една дивна бързина, но фразите в него не бяха красиво и хармонично подредени.

326. Както вече казах, тези стилове подобават повече на младите, те са твърде несериозни за по-възрастните оратори. И тъй Хортензий бе много добър и в двата, и на младини жънеше овации. У него имаше същата тенденция към струпване на ефектни сентенции, която имаше и у Менекъл, някои от които, както и у споменатия грък, бяха по-красиви и благозвучни, отколкото е необходимо или полезно за речта. Словото му притежаваше мощен замах, а в същото време бе грижливо обработено. То не се нравеше на старите - често съм виждал Филип да му се надсмива, а и да се дразни, и да се сърди; но младежите бяха във възторг, тълпата бе потресена.

327. На младини Хортензий бе ненадминат, по мнението на народа, и с лекота се задържаше на първото място - макар в този стил да няма голяма авторитетност, той все пак подобаваше на възрастта му и предизвикваше безрезервното възхищение на хората, понеже в него блестеше красотата на неговия талант, личеше отличната му подготовка и словото му бе обхванато в ритмичната структура на периодите. Но в по-късната му възраст неговият висок ранг и изграденият му вече авторитет изискваха нещо по-сериозно - при все това той пак оставаше същият, а не му приличаше да бъде същият. И понеже бе изоставил упражненията и заниманията с красноречие - нещо, в което бе тъй усърден преди, - речта му беше запазила старото обилие от стройно подредени сентенции, но те не бяха вече облечени в предишната красива одежда. Може би такъв той ти се е нравил по-малко, Бруте, отколкото ако можеше да го чуеш в кипежа на ораторската му активност и в разцвета на таланта му.

ХСVI. 328. - Напълно ти вярвам - каза Брут. - А винаги съм смятал Хортензий за голям оратор. Особено ме впечатли той, когато защитаваше Месала101 - тогава ти отсъстваше.
- Така казват всички - отвърнах аз, - а го доказва и дословно записаната негова реч на този процес. И тъй разцветът му започна при консулите Крас и Сцевола и продължи до времето на Павел и Марцел; а аз бях на същата арена от диктатурата на Сула почти до същите консули. Така че гласът на Хортензий замлъкна, защото такава бе неговата зла участ, а моят - защото такава беше злата участ на държавата.

329. - Моля те, не пророкувай така мрачно! - каза Брут.
- Дано да бъде, както ти искаш - рекох аз, - и то не толкова заради мен, а заради теб. О, щастлива бе смъртта на човека, който не видя как се сбъдват предвидените от него нещастия! Защото често заедно жалехме и скърбяхме заради надвисналите над главите ни беди, виждайки, че причините за гражданската война са вътре в користолюбието на отделни хора, а надеждата за мир остава вън от общественото мнение. Сякаш това, че Хортензий успя чрез смъртта си да избегне последвалите нещастия, бе проява на онзи добър шанс, който винаги го бе съпътствал.

330. И понеже след смъртта на този изключителен оратор ние, Бруте, останахме сякаш попечители на осиротялото красноречие, нека си го държим у дома под достоен за неговото благородство надзор, да прогонваме наглите и от ниско потекло женихи102 и да го пазим като девица от напористите й кандидати. И макар че скърбя, задето се родих малко по-късно, сякаш закъснях да тръгна и преди да измина пътя си, ме застигна спусналата се над държавата нощ, утеха са ми онези думи, Бруте, с които ти се обръщаш към мен в едно от твоите тъй мили писма: твърдиш, че трябва да бъда силен духом, защото съм извършил дела, които ще говорят дори ако аз мълча, и ще живеят и след смъртта ми. Ако държавата оцелее, те ще свидетелстват за моята преданост към нея пред спасението й, ако ли пък загине - пред гибелта й.

XCVII. 331. Но гледайки те, Бруте, скърбя за теб - тъй млад, ти вече шестваше сред овациите на тълпата, качен сякаш върху триумфална колесница, и ето че изведнъж върху ти налетяха нещастията на държавата и те повалиха. Това е болката, която ме мъчи, грижата, която не ми дава покой - на мен и на този мой приятел, Атик, който споделя моята любов към теб и високото ми мнение за способностите ти. За твоето добро мислим, твоите добродетели искаме да разцъфтят, на теб желаем да живееш при една държавна уредба, която ще ти даде възможност да възродиш и възвисиш спомена за два велики рода103. Защото твой бе форумът, твое бе ораторското поприще, ти бе единственият в него, който не само изтънчваше словото си чрез реторически упражнения, но и го обогатяваше с арсенала на по-сериозните изкуства, а към същите тези изкуства прибавяше и прекрасни добродетели, и изключителни ораторски качества.

332. Двояка грижа ни мъчи: от една страна, ти си лишен от държавата, а от друга - тя от теб. Но все пак, макар че нейната печална съдба възпира полета на твоя талант, ти се дръж за своите занимания и стори това, което почти - не, съвсем! - си сторил: измъкни се от този куп съдебни защитници, който струпах пред теб в моята беседа. Защото хич не ти подхожда да бъдеш броен сред тях - ти, който имаш тъй богато снаряжение от всякакви изкуства, почерпани при липса на възможности в родината ни от града, смятан винаги за обител на науките104. Защо тогава те е упражнявал Памен, най-красноречивият човек в Гърция? Защо те е обучавала прочутата Стара академия и нейният наследник Арист, моят гост и приятел, щом ще си подобен на мнозинството?

333. Нима не виждаме, че във всяка една епоха е трудно да се открият дори двама големи оратори? Галба единствен изпъкваше сред толкова равни помежду си - нему, както сме чували, отстъпвал и по-възрастният Катон, а и оратори от по-младото поколение - като Лепид, като Карбон. Гракхите наистина са говорили пред народа и по-леко, и по-свободно, но по тяхно време красноречието не било достигнало още висините на съвършенството; Антоний, Крас, после Кота, Сулпиций... Няма да говоря повече, ще кажа само следното: ако ми се бе случило да ме броят за един от многото, то е тъй трудно да се сберат по-способни105...
(КРАЯТ ЛИПСВА)