P. Ovidius Naso Metamorphoses * Метаморфози Превод: Метаморфози, Г. Батаклиев, Народна култура, "Световна класика", 1981   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII XIII XIV XV   Quae gemitus truncaeque deo Neptunius heros causa rogat frontis; cui sic Calydonius amnis coepit inornatos redimitus harundine crines: 'triste petis munus. quis enim sua proelia victus commemorare velit? referam tamen ordine, nec tam 5   Пита героят Нептунов защо божеството въздъхва, що му е скършен рогът, на което отвръща потокът на Калидон, увенчал си безредните власи с тръстика: "Тъжна е твоята просба. Та кой победен ще поиска да си припомня за боя? Но нека поредом разкажа: turpe fuit vinci, quam contendisse decorum est, magnaque dat nobis tantus solacia victor. nomine siqua suo fando pervenit ad aures Deianira tuas, quondam pulcherrima virgo multorumque fuit spes invidiosa procorum. 10   по-славна беше борбата, по-малък срамът ми, че паднах - немалко аз се теша, че съм имал такъв победител. Името на Деянира е стигнало сигурно вече твоя слух. Някога беше тя първа по хубост девойка, беше завидна надежда на многото влюбени в нея. cum quibus ut soceri domus est intrata petiti, "accipe me generum," dixi "Parthaone nate": dixit et Alcides. alii cessere duobus. ille Iovem socerum dare se, famamque laborum, et superata suae referebat iussa novercae. 15   Заедно с тях у дома на желания тъст аз отидох и му предложих: "За зет ме вземи, на Партаона сина!" Същото рече Алкид. Пред нас двама отстъпиха всички. Юпитер той им обрича за свекър, честта си от трудни подвизи, още каквото изстрадал по мащина воля. contra ego "turpe deum mortali cedere" dixi— nondum erat ille deus—"dominum me cernis aquarum cursibus obliquis inter tua regna fluentum. nec gener externis hospes tibi missus ab oris, sed popularis ero et rerum pars una tuarum. 20   Аз пък: "Позорно е бог да отстъпва на смъртен - възкликнах (още не беше той бог). - Тук стои пред теб цар на вълните, дето през твоето царство текат в лъкатушна гонитба. Зет ще ти бъде не кой да е гост от чужбински предели - аз съм тъдявашен жител, съставка от твоята област. tantum ne noceat, quod me nec regia Iuno odit, et omnis abest iussorum poena laborum. nam, quo te iactas, Alcmena nate, creatum, Iuppiter aut falsus pater est, aut crimine verus. matris adulterio patrem petis. elige, fictum 25   Но да не би да вреди, че не съм от царица Юнона ден и нощ гонен и мъки натрапни за казън не зная? Перчиш се, сине Алкеменин, че бил си на Юпитер чадо, но ако мним твой родител не е, той е прелюбодеец. Дириш баща от позора на своята майка. Избирай: esse Iovem malis, an te per dedecus ortum." talia dicentem iamdudum lumine torvo spectat, et accensae non fortiter imperat irae, verbaque tot reddit: "melior mihi dextera lingua. dummodo pugnando superem, tu vince loquendo" 30   или Юпитер мним твой баща, или в срам си заченат." Докато аз му говорех, ме гледаше, веждите смръщил, с мъка успяваше той да сдържи яростта си кипяща, но ми това възрази: "Не с езика, с юмрука си служа. Нека те в боя надвия, пък ти ме надвивай с речта си! congrediturque ferox. puduit modo magna locutum cedere: reieci viridem de corpore vestem, bracchiaque opposui, tenuique a pectore varas in statione manus et pugnae membra paravi. ille cavis hausto spargit me pulvere palmis, 35   Хвърли се освирепял. Да отстъпя след смелите думи беше ми срамно. Отхвърлих от рамо зелената дреха, плещи изнесох широко напред за защита, изпружих свити пестници пред гръд и застанах готов за борбата. С шепа загреба той пясък и с пясъка той ме посипа, inque vicem fulvae tactu flavescit harenae. et modo cervicem, modo crura, modo ilia captat, aut captare putes, omnique a parte lacessit. me mea defendit gravitas frustraque petebar; haud secus ac moles, magno quam murmure fluctus 40   но на свой ред пожълтя и самият от жълтия пясък. Ту за врата ме лови, ту лови за бедрата лъщящи или ме дебне, но гледа от всички страни да връхлита. Той без успех ме напада, аз от тежестта си удържам, както скала, о която се бият с могъществен бобот oppugnant; manet illa, suoque est pondere tuta. digredimur paulum, rursusque ad bella coimus, inque gradu stetimus, certi non cedere, eratque cum pede pes iunctus, totoque ego pectore pronus et digitos digitis et frontem fronte premebam. 45   в пристъп вълните: стои си тя, от тежестта защитена. Малко се дръпваме двама, отново се хвърляме в боя и се държим на земята, решени сме да не отстъпим. Крак о крак двама опряхме, аз цялата гръд си накланям, пръсти о пръсти притискам и чело о чело облягам. non aliter vidi fortes concurrere tauros, cum, pretium pugnae, toto nitidissima saltu expetitur coniunx: spectant armenta paventque nescia, quem maneat tanti victoria regni. ter sine profectu voluit nitentia contra 50   Гледал съм, тъй се нападат един други яките бици, всеки за себе си иска наградата - първата крава в цялата паша. Стадата ги гледат и недоумяват кой, победил, ще получи господство над тази държава. Триж се опита Алкид да отхвърли гръдта ми опряна, reicere Alcides a se mea pectora; quarto excutit amplexus, adductaque bracchia solvit, inpulsumque manu—certum est mihi vera fateri— protinus avertit, tergoque onerosus inhaesit. siqua fides,—neque enim ficta mihi gloria voce 55   но все напразно. Едва на четвъртия път той отблъсна моя напор и когато успя да си дръпне ръцете, с мощен юмрук ме халоса - самата си истина казвам - и повали ме, и просна теглото си той на гърба ми. Ако ми вярваш - не търся аз слава сега чрез лъжливи quaeritur—inposito pressus mihi monte videbar. vix tamen inserui sudore fluentia multo bracchia, vix solvi duros a corpore nexus. instat anhelanti, prohibetque resumere vires, et cervice mea potitur. tum denique tellus 60   думи, - помислили си бях, че връз мен планина се стоварва. С мъка измъкнах ръце, от които шуртеше потта ми, с мъка си освободих от гърдите коравата примка. Дишам едва, той напира, не дава ми да се съвзема и за врата ме залавя. Тогава едва колената pressa genu nostro est, et harenas ore momordi. inferior virtute, meas devertor ad artes, elaborque viro longum formatus in anguem. qui postquam flexos sinuavi corpus in orbes, cumque fero movi linguam stridore bisulcam, 65   аз о земята притиснах, в устата си пясък налапах. По-слаб от него по сила, прибягвам до моята дарба и преобърнат на дълга змия, от мъжа се изплъзвам. След като на колелета аз тяло извих по земята и като диво засъсках, разцепен език заразклатих, risit, et inludens nostras Tirynthius artes "cunarum labor est angues superare mearum," dixit "et ut vincas alios, Acheloe, dracones, pars quota Lernaeae serpens eris unus echidnae? vulneribus fecunda suis erat illa, nec ullum 70   на хитрината ми с насмех отвърна героят тиринтски: "Да укротявам змиища е моето люлчино дело, ако и други змии да си ти, Ахелой, побеждавал. Все пак каква част, един змей, си ти от Лернейската хидра? Тя се плодеше от рани. Не можеше да й отрежеш de centum numero caput est inpune recisum, quin gemino cervix herede valentior esset. hanc ego ramosam natis e caede colubris crescentemque malo domui, domitamque reclusi. quid fore te credis, falsum qui versus in anguem 75   нито една от стоте й глави - ще те казън последва, с двойния прираст веднага ще стане по-силен вратът й. Този звяр с клони-змии, подир сеч подновявани с двойни, и след шегите растящ, укротих и плених, укротил го. Що ще излезе от тебе, превърнат на дракон приведен, arma aliena moves, quem forma precaria celat?" dixerat, et summo digitorum vincula collo inicit: angebar, ceu guttura forcipe pressus, pollicibusque meas pugnabam evellere fauces. sic quoque devicto restabat tertia tauri 80   който във временен образ тук чуждо оръжие дрънкаш?" Каза и сякаш с окови ми шията най-горе стегна с пръсти. Спрях в гърлото дъх - като с клещи сподавено беше, с мъка успях да изтръгна от пръстите своята шия. И след това, като паднах, остана ми третият образ - forma trucis. tauro mutatus membra rebello. induit ille toris a laeva parte lacertos, admissumque trahens sequitur, depressaque dura cornua figit humo, meque alta sternit harena. nec satis hoc fuerat: rigidum fera dextera cornu 85   образ на див бик, и аз продължих като бик да се боря. Но той от лява страна ми притиска подбрадника с длани. Да се измъкна опитвам, а той ме сподиря, в земята вбива рогата ми твърди и цял ме на пясъка просва. Само това ли? Прекършва ми якия рог, задържал го dum tenet, infregit, truncaque a fronte revellit. naides hoc, pomis et odoro flore repletum, sacrarunt; divesque meo Bona Copia cornu est.' Dixerat: et nymphe ritu succincta Dianae, una ministrarum, fusis utrimque capillis, 90   с немилостива десница, и челото той загрозява. Но с плодове и с ухайни цветя го наядите пълнят и освещават, в Рога на обилие той се превръща." Свърши потокът и нимфа, препасана както Диана - беше от нейната свита, - с коси на вълни по плещите, incessit totumque tulit praedivite cornu autumnum et mensas, felicia poma, secundas. lux subit; et primo feriente cacumina sole discedunt iuvenes, neque enim dum flumina pacem et placidos habeant lapsus totaeque residant 95   влиза и в същия рог благодатен със себе си носи цялата есен - плода и насладата в края на пира. Ето зори и при първия лъч, озарил върховете, тръгват младежите вече, не чакат реките да стихнат и потекат по корита спокойно, напълно водите opperiuntur aquae. vultus Achelous agrestes et lacerum cornu mediis caput abdidit undis. Huic tamen ablati doluit iactura decoris, cetera sospes habet. capitis quoque fronde saligna aut superinposita celatur harundine damnum. 100   пак да улегнат. И скрива дълбоко във водовъртежа грубо лица Ахелой и главата обезобразена. Все пак една бе бедата - да бъде лишен от украса, иначе нищо му няма. Той може да крие щетата с върбови клонки над чело или със венци от тръстика. at te, Nesse ferox, eiusdem virginis ardor perdiderat volucri traiectum terga sagitta. namque nova repetens patrios cum coniuge muros venerat Eueni rapidas Iove natus ad undas. uberior solito, nimbis hiemalibus auctus, 105   Тебе, див Несе, страстта ти по същата тази девойка вече погуби. В гърба те прониза крилата стрелата. Тръгнал със своята млада невеста към бащина стряха, Херкулес беше достигнал Евен и вълните му бързи. По-пълноводен и бурен бе станал, от зимни порои verticibusque frequens erat atque inpervius amnis. intrepidum pro se, curam de coniuge agentem Nessus adit, membrisque valens scitusque vadorum, 'officio' que 'meo ripa sistetur in illa haec,' ait 'Alcide. tu viribus utere nando!' 110   с чести въртопи потокът бе всичките бродове свлякъл. Няма за себе си страх, за жена си се грижи героят. А здравенякът Нес иде, той плитковините познава и му предлага: "За тази, Алкиде, е грижата моя за през потока, а ти го преплувай със собствени сили." pallentemque metu, fluviumque ipsumque timentem tradidit Aonius pavidam Calydonida Nesso. mox, ut erat, pharetraque gravis spolioque leonis— nam clavam et curvos trans ripam miserat arcus— 'quandoquidem coepi, superentur flumina' dixit, 115   И поверява на Нес аониецът Калидонида. Тя пребледнява, трепере от страх пред реката и Неса. Скоро, кога му натегна колчанът и лъвската кожа (бе през реката прехвърлили извития лък с боздугана), рече героят: "Нагазил веднъж, ще надвия реката!" nec dubitat nec, qua sit clementissimus amnis, quaerit, et obsequio deferri spernit aquarum. iamque tenens ripam, missos cum tolleret arcus, coniugis agnovit vocem Nessoque paranti fallere depositum 'quo te fiducia' clamat 120   И се не бави, не търси къде е водата най-тиха, и се отказва, не иска да плува по кротки талази. Но щом достигна брега и подигна лъка си прехвърлен, чу той зова на жена си и викна на Нес, осмелил се собствеността му да граби: "Къде те повежда, безумни, 'vana pedum, violente, rapit? tibi, Nesse biformis, dicimus. exaudi, nec res intercipe nostras. si te nulla mei reverentia movit, at orbes concubitus vetitos poterant inhibere paterni. haud tamen effugies, quamvis ope fidis equina; 125   празната вяра в краката? На тебе говоря, ей, Несе двойнотелесен! Но чуй: не посягай на собствеността ми! Ако боязън от мен те не спира, дано те предпази от забранената страст колелото ми бащина вечно. Но ти не ще ми убегнеш, макар че те носят копита. vulnere, non pedibus te consequar.' ultima dicta re probat, et missa fugientia terga sagitta traicit. exstabat ferrum de pectore aduncum. quod simul evulsum est, sanguis per utrumque foramen emicuit mixtus Lernaei tabe veneni. 130   С удар, не с крак ще те стигна." И сетните думи последва действие: прати стрела, тя в бега му прониза гърба му и закривено, изскочи желязото откъм гърдите. Беше изтръгнато то, но от двата отвора избликват черните кърви със смеси от слуз на лернейска отрова. excipit hunc Nessus 'ne' que enim 'moriemur inulti' secum ait, et calido velamina tincta cruore dat munus raptae velut inritamen amoris. Longa fuit medii mora temporis, actaque magni Herculis inplerant terras odiumque novercae. 135   Нес я поема и: "Няма аз неотмъстен да загина" - казва и своята дреха, попила горещите кърви, на похитената дава уж дар за любовна магия. Време измина. Делата на Херкулес, на великана, стигнаха целия свят и наситиха мащина ревност. victor ab Oechalia Cenaeo sacra parabat vota Iovi, cum Fama loquax praecessit ad aures, Deianira, tuas, quae veris addere falsa gaudet, et e minimo sua per mendacia crescit, Amphitryoniaden Ioles ardore teneri. 140   На Ехалийската битка героят ще носи в Ценеум жертва, на Юпитер свята, но стига до теб, Деянира, разговорлива Мълвата, която изкарва лъжата правда, от малък зародиш чрез свои измислици расне, че залетял по Иола потомъкът Амфитрионов. credit amans, venerisque novae perterrita fama indulsit primo lacrimis, flendoque dolorem diffudit miseranda suum. mox deinde 'quid autem flemus?' ait 'paelex lacrimis laetabitur istis. quae quoniam adveniet, properandum aliquidque novandum est, 145   Клетата влюбена вярва, вестта за измяна я хвърля в ужас, на сълзите тя се отдава, но воплите скоро нейната мъка разсейват. "Защо пък да плача, - се сепва, - че да ликува онази разблудна над тези ми сълзи? Но тя ще дойде и трябва, додето е все пак възможно, dum licet, et nondum thalamos tenet altera nostros. conquerar, an sileam? repetam Calydona, morerne? excedam tectis? an, si nihil amplius, obstem? quid si me, Meleagre, tuam memor esse sororem forte paro facinus, quantumque iniuria possit 150   докато ложето още е мое, все нещо да сторя. Да се тъжа? Да мълча? В Калидон ли да ида, или пък тук да остана? Оттук да се махна или да се браня? Да, бих могла, Мелеагре, щом помня, че твоя сестра съм, подвиг да свърша, на който способна е само жената, femineusque dolor, iugulata paelice testor?' in cursus animus varios abit. omnibus illis praetulit inbutam Nesseo sanguine vestem mittere, quae vires defecto reddat amori, ignaroque Lichae, quid tradat, nescia, luctus 155   в чест обругана: в скръбта да погубя съперница нагла." Бродят й мислите в разни посоки. Накрай тя избира нему да прати с кръвта напоената дреха на Неса, за да събуди страстта охладняла, и дава на Лихас, който не знае какво тя му дава, и тя, без да знае, ipsa suos tradit blandisque miserrima verbis, dona det illa viro, mandat. capit inscius heros, induiturque umeris Lernaeae virus echidnae. Tura dabat primis et verba precantia flammis, vinaque marmoreas patera fundebat in aras: 160   клета, скръбта си предава и с ласкави думи го моли да предаде той дара на мъжа й. Незнаещ, героят слага на своите плещи яда на Лернейската хидра. Сипеше с думи молебни тамян върху пламъка лумнал, лееше той из патера над мраморен жертвеник вино. incaluit vis illa mali, resolutaque flammis Herculeos abiit late dilapsa per artus. dum potuit, solita gemitum virtute repressit. victa malis postquam est patientia, reppulit aras, inplevitque suis nemorosam vocibus Oeten. 165   Сгря се отровната сила, от пламъка освободена, и се разля по снагата на Херкулес тя нашироко. Колкото може, привично той стона си храбро потисна, но щом бедата надви над търпежа, отблъсна олтара и с виковете си почна да пълни гористата Ета. nec mora, letiferam conatur scindere vestem: qua trahitur, trahit illa cutem, foedumque relatu, aut haeret membris frustra temptata revelli, aut laceros artus et grandia detegit ossa. ipse cruor, gelido ceu quondam lammina candens 170   Този час почва да къса одеждата, криеща гибел, гдето я къса, дере му тя кожата и - гнусотия! - или виси мимо всяко усилие да се изскубне, или оголва месото раздрано с огромните кости. А и самата му кръв от отровния яд ври и съска, tincta lacu, stridit coquiturque ardente veneno. nec modus est, sorbent avidae praecordia flammae, caeruleusque fluit toto de corpore sudor, ambustique sonant nervi, caecaque medullis tabe liquefactis tollens ad sidera palmas 175   както желязото жежко, в студена вода потопено. Само това ли? Разяжда утробата алчният пламък, синкава пот му се стича от тялото, жилите пукат, нагорещени от зноя, от вътрешна гной се втечнява костният мозък. Той дига ръце към небето и вика: 'cladibus,' exclamat 'Saturnia, pascere nostris: pascere, et hanc pestem specta, crudelis, ab alto, corque ferum satia. vel si miserandus et hosti, hoc est, si tibi sum, diris cruciatibus aegram invisamque animam natamque laboribus aufer. 180   "На гибелта ми сега, Сатурнийке, се ти наслаждавай, о, наслади се, жестока, и гледай отгоре бедата, диво сърце насити! Ако враг състрадание буди - явно е - враг съм за тебе, - вземи ми веднага душата, опротивяла с теглата и само за мъки родена. mors mihi munus erit; decet haec dare dona novercam. ergo ego foedantem peregrino templa cruore Busirin domui? saevoque alimenta parentis Antaeo eripui? nec me pastoris Hiberi forma triplex, nec forma triplex tua, Cerbere, movit? 185   Дар ще ми бъде смъртта, но на мащеха по той подхожда. Аз бях наистина, който премахнах Бузирис, опръскал със чуждестранна кръв храма, ограбих от майчина сила тоз юначага Антей, не ме стресна пастирът иберски с трите тела, нито, Цербере, ти под троякото тяло! vosne, manus, validi pressistis cornua tauri? vestrum opus Elis habet, vestrum Stymphalides undae, Partheniumque nemus? vestra virtute relatus Thermodontiaco caelatus balteus auro, pomaque ab insomni concustodita dracone? 190   Вие, ръце, не превихте ли яките бичи рогове, вас споменава Елида, вълните стимфалски ви славят и Партенийският лес! Сам чрез вашата сила отвлякох пояса с чудната кован от златото на Термодон и ябълки, пазени зорко от дракона с вечните взори! nec mihi centauri potuere resistere, nec mi Arcadiae vastator aper? nec profuit hydrae crescere per damnum geminasque resumere vires? quid, cum Thracis equos humano sanguine pingues plenaque corporibus laceris praesepia vidi, 195   Не устояха ми нито кентаврите, нито глиганът - злото в аркадския край, - не помогна на хидрата никак, че подир удар нараства и мощ удвоена добива. Да, и конете на трака съм виждал - те бяха гоени с кърви човешки - над ясли, с разкъсани трупове пълни. visaque deieci, dominumque ipsosque peremi? his elisa iacet moles Nemeaea lacertis: hac caelum cervice tuli. defessa iubendo est saeva Iovis coniunx: ego sum indefessus agendo. sed nova pestis adest, cui nec virtute resisti 200   Щом ги видях, ги отхвърлих - сразих и коне, и стопанин! В тази прегръдка лежеше сподавен зверът на Немея, тук на врата си небето държах. Умори се Юнона да ми нарежда жестока, не се уморих да й служа. Но ме напада зло ново, не мога аз да го отблъсна nec telis armisque potest. pulmonibus errat ignis edax imis, perque omnes pascitur artus. at valet Eurystheus! et sunt, qui credere possint esse deos?' dixit, perque altam saucius Oeten haud aliter graditur, quam si venabula taurus 205   ни със стрели, ни със сили. Дълбоко ми в дроба блуждае стръвен пожар, той оттам пропълзява по цялото тяло. А Евристей си живее. И все още хората вярват на богове!" - възклицава той и през високата Ета тръгва жестоко ранен като битка, понесъл в гърба си corpore fixa gerat, factique refugerit auctor. saepe illum gemitus edentem, saepe frementem, saepe retemptantem totas infringere vestes sternentemque trabes irascentemque videres montibus aut patrio tendentem bracchia caelo. 210   копие, вбито дълбоко - а вече стрелецът избягал. Често ще видиш, че вопли издава, че нерядко тръпне, често отново се мъчи той цялата дреха да смъкне, стволи по пътя си тръшка, гневи се и на планините или простира ръце към небето на своя родител. Ecce Lichan trepidum latitantem rupe cavata aspicit, utque dolor rabiem conlegerat omnem, 'tune, Licha,' dixit 'feralia dona dedisti? tune meae necis auctor eris?' tremit ille, pavetque pallidus, et timide verba excusantia dicit. 215   Ето съглежда и Лихас: под скален навес той трепере сгушен. И рече героят, изпаднал от болката в ярост: "Ти ли ми, Лихас, донесе подаръка, който убива? Ти ли ще бъдеш виновник за моята смърт?" А той тръпне и побледнял от уплаха, слова извинителни шушне. dicentem genibusque manus adhibere parantem corripit Alcides, et terque quaterque rotatum mittit in Euboicas tormento fortius undas. ille per aerias pendens induruit auras: utque ferunt imbres gelidis concrescere ventis, 220   Шушне, опитва с ръце коленете му той да обвие, но го Алкидът улавя, три-четири пъти завърта и от метателен удар по-мощно в Евбейски талази го запокитва. Доде той лети, затвърдява в ефира, както, разказват, дъждът от студения вятър твърдее, inde nives fieri, nivibus quoque molle rotatis astringi et spissa glomerari grandine corpus, sic illum validis iactum per inane lacertis exsanguemque metu nec quicquam umoris habentem in rigidos versum silices prior edidit aetas. 225   става на сняг, а когато снежинките дълго се вият, снежният пух се затяга, слои се на тънки градушки, тъй и той през празнотата запратен от яките мишци и от страх обезкръвен, без каквато и влага останал, в твърда скала се превръща - разказва дълбоката древност. nunc quoque in Euboico scopulus brevis eminet alto gurgite et humanae servat vestigia formae, quem, quasi sensurum, nautae calcare verentur, appellantque Lichan. at tu, Iovis inclita proles, arboribus caesis, quas ardua gesserat Oete, 230   Още и днес от Евбейско море се надигна подмолът из дълбината и пази следи от човешкия образ. Сякаш е жив той, бои се морякът да стъпя на него, Лихас подмола зове. - А ти, рожбо на Юпитер славна, след като гътват дървета, по върлата Ета израсли, inque pyram structis arcum pharetramque capacem regnaque visuras iterum Troiana sagittas ferre iubes Poeante satum, quo flamma ministro subdita. dumque avidis comprenditur ignibus agger, congeriem silvae Nemeaeo vellere summam 235   и ги за клада кладат, на сина на Пеант поверяваш тула обхватен, лъка и стрелите, които ще видят според съдбата повторно троянското царство. Подмушва факела той и додето стръвнишкият огън припламва, ти на дървата отгоре простираш немейската кожа sternis, et inposita clavae cervice recumbis, haud alio vultu, quam si conviva iaceres inter plena meri redimitus pocula sertis. Iamque valens et in omne latus diffusa sonabat, securosque artus contemptoremque petebat 240   и се излягаш на нея, възлагаш врат на боздугана не другояче, а сякаш възлягаш на пиршество пищно с накит венци на главата пред пълните с вино стакани. Огънят буйно буеше на всички страни и пращеше и към безгрижното тяло и своя презрител пълзеше, flamma suum. timuere dei pro vindice terrae. quos ita, sensit enim, laeto Saturnius ore Iuppiter adloquitur: 'nostra est timor iste voluptas, o superi, totoque libens mihi pectore grator, quod memoris populi dicor rectorque paterque 245   но боговете изтръпват за земния освободител. Юпитер, син на Сатурн, забелязва това и доволен, реч изговаря: "За мен, богове на небето, е радост вашият страх спотаен. От сърце съм ви аз благодарен, че съм зован властелин и баща на народ не без памет et mea progenies vestro quoque tuta favore est. nam quamquam ipsius datur hoc inmanibus actis, obligor ipse tamen. sed enim nec pectora vano fida metu paveant. Oetaeas spernite flammas! omnia qui vicit, vincet, quos cernitis, ignes; 250   и че е сигурен моят потомък под вашата грижа. Ако и да се дължи на делата му необичайни, пак съм ви аз задължен. Ала верни сърца не мъчете с празна боязън. И тези огньове недейте презира - който е всичко надвил, ще възмогне и пламъка, който nec nisi materna Vulcanum parte potentem sentiet. aeternum est a me quod traxit, et expers atque inmune necis, nullaque domabile flamma. idque ego defunctum terra caelestibus oris accipiam, cunctisque meum laetabile factum 255   гледате. Само частта му от майка ще сети Вулкана, мощния. Що е от мене получил, е вечно, на смърт е неподатливо, съвсем не е то укротимо от пламък. Него, след земните мъки, в чертозите на небесата аз ще приема и вярвам, че моето дело ще бъде dis fore confido. siquis tamen Hercule, siquis forte deo doliturus erit, data praemia nolet, sed meruisse dari sciet, invitusque probabit.' adsensere dei. coniunx quoque regia visa est cetera non duro, duro tamen ultima vultu 260   радостно за боговете. А някой посрещне ли с ропот Херкулес в божия вид, недоволен от тази награда, все пак, неволно макар, за делата му той ще го слави." И боговете склониха. Жената на царя - видяха - не тъй сърдито изслуша на Юпитер другите думи, dicta tulisse Iovis, seque indoluisse notatam. interea quodcumque fuit populabile flammae, Mulciber abstulerat, nec cognoscenda remansit Herculis effigies, nec quicquam ab imagine ductum matris habet, tantumque Iovis vestigia servat. 265   но се навъси накрая, защото я намекът сегна. В този час Мулцибер грабна каквото от пламъка беше опустошимо. Не може на Херкулес старият образ да се познае и нищо в лика си от своята майка той не запазва, а само следите на Юпитер пази. utque novus serpens posita cum pelle senecta luxuriare solet, squamaque nitere recenti, sic ubi mortales Tirynthius exuit artus, parte sui meliore viget, maiorque videri coepit et augusta fieri gravitate verendus. 270   Както и нова аспида, изхлузила старата кожа, живо се вие, расте и блести с подновената броня, тъй и когато съблече тиринтецът смъртното тяло, с по-благородната част все по-бодър и снажен изглежда, почит внушава и страх с величавото свое достойнство. quem pater omnipotens inter cava nubila raptum quadriiugo curru radiantibus intulit astris. Sensit Atlas pondus. neque adhuc Stheneleius iras solverat Eurystheus, odiumque in prole paternum exercebat atrox. at longis anxia curis 275   Него отвлича оттам на четворка всемощен бащата и през кълбото на облак извежда на звездни простори. Сети товара Атлант. Евристей пък, синът на Стенела, не овладява гнева, към бащата омразата дива над синовете пренася. Тревожна от дългите грижи, Argolis Alcmene, questus ubi ponat aniles, cui referat nati testatos orbe labores, cuive suos casus, Iolen habet. Herculis illam imperiis thalamoque animoque receperat Hyllus, inpleratque uterum generoso semine; cui sic 280   има Алкмена от Аргос за старчески жалби Иола, да й разказва делата на своя син, знайни по цял свят, и да изплаква пред нея скръбта си. Иола приел бе Хилус в легло и сърце - туй по воля на Херкулес беше, - нейното лоно изпълнил със знатен зачатък. Пред нея incipit Alcmene: 'faveant tibi numina saltem, conripiantque moras tum cum matura vocabis praepositam timidis parientibus Ilithyiam, quam mihi difficilem Iunonis gratia fecit. namque laboriferi cum iam natalis adesset 285   почна Алкмена: "На теб да помогне поне божеството, срокът ти да съкрати, щом след време съзряла отправиш зов към Илития. Тя на родилките плахи помага, но по Юнонина воля от мен склонността си отвърна. Щом се задаваше вече рожденият ден на героя Herculis et decimum premeretur sidere signum, tendebat gravitas uterum mihi, quodque ferebam, tantum erat, ut posses auctorem dicere tecti ponderis esse Iovem. nec iam tolerare labores ulterius poteram. quin nunc quoque frigidus artus, 290   Херкулес - слънцето беше в десети знак на зодиака, - моето тяло натегна и бремето носено беше толкова тежко - по него личеше бащата на кълна Юпитер, - по-дълго вече не можеше да се понасят болките - още и днеска, додето говоря, ме хваща dum loquor, horror habet, parsque est meminisse doloris. septem ego per noctes, totidem cruciata diebus, fessa malis, tendensque ad caelum bracchia, magno Lucinam Nixosque pares clamore vocabam. illa quidem venit, sed praecorrupta, meumque 295   ледена треска и част е от воплите този ми спомен. Дни непрекъснати седем и толкова нощи се мъчих и най-накрай отмаляла издигнах ръце към небето и призовах с вик Луцина и с нея еднаквите Никси. Вярно, притече се тя, но подкупена, беше решила quae donare caput Iunoni vellet iniquae. utque meos audit gemitus, subsedit in illa ante fores ara, dextroque a poplite laevum pressa genu et digitis inter se pectine iunctis sustinuit partus. tacita quoque carmina voce 300   да ми главата дари на Юнона, врагуваща с мене. Стона ми чула едва, пред вратата на двора приседна и колената кръстоса - въз дясното лявото сложи, пръстите плътно преплете един в друг, така да попречи на рождеството. Магесни слова шепнешком тя промълвя dixit, et inceptos tenuerunt carmina partus. nitor, et ingrato facio convicia demens vana Iovi, cupioque mori, moturaque duros verba queror silices. matres Cadmeides adsunt, votaque suscipiunt, exhortanturque dolentem. 305   и рождеството, започнало вече, магията спира. Аз се надигам и хуля напразно, загубила разум, Юпитер неблагодарен, проклинам живота си клета - твърдия камък да трогна. Свещени оброци за мене шепнат кадмейските майки и смелост ми в болките вдъхват. una ministrarum, media de plebe, Galanthis, flava comas, aderat, faciendis strenua iussis, officiis dilecta suis. ea sensit iniqua nescio quid Iunone geri, dumque exit et intrat saepe fores, divam residentem vidit in ara 310   Близо стоеше робиня от незнатен род - Галантида, с руси коси, отзивчива и пъргава в своята служба, моя любимка. Тя вижда, че несправедлива Юнона нещо замисля; доде през вратата излиза и влиза, гледа: седи край олтара богинята, сключила пръсти, bracchiaque in genibus digitis conexa tenentem, et "quaecumque es," ait "dominae gratare. levata est Argolis Alcmene, potiturque puerpera voto." exsiluit, iunctasque manus pavefacta remisit diva potens uteri: vinclis levor ipsa remissis. 315   сложила въз коленете ръце, и веднага извиква: "Страннице, хай поздрави господарката. Бляна си вече стигна Алкмена от Аргос, родилката освободи се." Скача, отпуска ръцете богинята на рождествата слисана, падат звената и раждам аз освободена. numine decepto risisse Galanthida fama est. ridentem prensamque ipsis dea saeva capillis traxit, et e terra corpus relevare volentem arcuit, inque pedes mutavit bracchia primos. strenuitas antiqua manet; nec terga colorem 320   Че божество надхитрила - мълвят, - Галантида се смяла. Но при смеха я залавя богинята в гняв за косите и по земята повлича, рече ли снага да надигне, тя я потиска и в предни крака й ръцете превръща. Прежната чевръстина й остава. Цвета си не губи amisere suum: forma est diversa priori. quae quia mendaci parientem iuverat ore, ore parit nostrasque domos, ut et ante, frequentat.' Dixit, et admonitu veteris commota ministrae ingemuit. quam sic nurus est affata dolentem: 325   тя на гърба - Променила е само предишния образ. Щом е с устата лъжлива помогнала тя на родилка, ражда с устата и както преди посещава дома ни." Свърши тя и натъжена за старата своя робиня, охна. Но тъй се обърна и снаха й към нея в скръбта й: 'te tamen, o genetrix, alienae sanguine nostro rapta movet facies. quid si tibi mira sororis fata meae referam? quamquam lacrimaeque dolorque impediunt, prohibentque loqui. fuit unica matri— me pater ex alia genuit—notissima forma 330   "Ти се разчувствува, майко, че взела нов образ жената, чужда на вашата кръв. Но какво ли ще е да разкажа чудната сестрина участ, макар че и сълзи, и горест пречат на моите думи? Единствена беше на майка - аз съм от друга родена. В Ехалия беше Дриопа Oechalidum, Dryope. quam virginitate carentem vimque dei passam Delphos Delonque tenentis excipit Andraemon, et habetur coniuge felix. est lacus, adclivis devexo margine formam litoris efficiens, summum myrteta coronant. 335   първа по своята хубост, но беше веднъж я насилил този бог, който простира властта си над Делфи и Делос. Ала Андремон я взе, за щастлив той минаваше в брака. Езеро има наблизо, брегът му възлиза несетно - истински бряг на море, окръжават го миртови храсти. venerat huc Dryope fatorum nescia, quoque indignere magis, nymphis latura coronas, inque sinu puerum, qui nondum impleverat annum, dulce ferebat onus tepidique ope lactis alebat. haut procul a stagno Tyrios imitata colores 340   Слезе до него Дриопа, незнаеща своята орис. Повече да негодуваш, венци тя ще носи на нимфи. В скута държеше дете, ненавършило още година, беше й бремето сладко, и с топло го мляко доеше. Ненадалеч от вълните, с цвета на тирийския пурпур in spem bacarum florebat aquatica lotos. carpserat hinc Dryope, quos oblectamina nato porrigeret, flores, et idem factura videbar— namque aderam—vidi guttas e flore cruentas decidere et tremulo ramos horrore moveri. 345   водолюбивият лотос цъфтеше за плод изобилен. Почна Дриопа да къса оттам цветове за забава на младенеца. Поисках и аз да бера като нея - бях до сестра си наблизо. Но гледам, че кървави капки от цветовете се стичат и клонките в тръпки се тръскат. scilicet, ut referunt tardi nunc denique agrestes, Lotis in hanc nymphe, fugiens obscena Priapi, contulerat versos, servato nomine, vultus. 'Nescierat soror hoc. quae cum perterrita retro ire et adoratis vellet discedere nymphis, 350   Знайно било, чак сега го разказват небрежни селяци: нимфа Лотида при бяг от страстта на Приап си там скрила преобразеното тяло, запазило нейното име. Но на сестра ми то бе неизвестно. Тя в уплах се дръпна, нимфите да изостави, които бе вече почела. haeserunt radice pedes. convellere pugnat, nec quicquam, nisi summa movet. subcrescit ab imo, totaque paulatim lentus premit inguina cortex. ut vidit, conata manu laniare capillos, fronde manum implevit: frondes caput omne tenebant. 355   Пуснаха корен краката. При опита да ги измъкне тялото само отгоре помръдна, расте му отдолу мека кора, слабините тя цели полека обхваща. Щом се видя, се опита с ръка да си скубе косите - шепата шума напълни, главата й листи покриха. at puer Amphissos (namque hoc avus Eurytus illi addiderat nomen) materna rigescere sentit ubera; nec sequitur ducentem lacteus umor. spectatrix aderam fati crudelis, opemque non poteram tibi ferre, soror, quantumque valebam, 360   А младенецът Амфис (той от дядо си Еврит туй име беше получил) разбра, че гърдата на майка му вече закоравява - бозае, но млечният извор пресеква. Аз наблюдавах отблизо жестоката случка, но, сестро, да ти помогна, не бе ми по сили. Доколкото можех, crescentem truncum ramosque amplexa morabar, et, fateor, volui sub eodem cortice condi. 'Ecce vir Andraemon genitorque miserrimus adsunt, et quaerunt Dryopen: Dryopen quaerentibus illis ostendi loton. tepido dant oscula ligno, 365   гледах с прегръдка да спирам и ствола пълзящ, и клонака и - да призная - желах под кората сама да се свия. Ето Андремон, мъжа й, след него нещастен бащата, двамата търсят Дриопа. Додето те търсят Дриопа, лотоса аз им посочих. Целуват стъблото му топло, adfusique suae radicibus arboris haerent. nil nisi iam faciem, quod non foret arbor, habebat cara soror: lacrimae misero de corpore factis inrorant foliis, ac, dum licet, oraque praestant vocis iter, tales effundit in aera questus: 370   хвърлят се те пред дървото, в самия му корен се вкопчват. Само лик, скъпа ми сестро, запази, а другото всичко беше дърво. От листата, израсли из клетото тяло, сълзи росят. И доде е възможно и дава устата проход на нейния глас, тя във въздуха жалбата лее: "siqua fides miseris, hoc me per numina iuro non meruisse nefas. patior sine crimine poenam. viximus innocuae. si mentior, arida perdam quas habeo frondes, et caesa securibus urar. hunc tamen infantem maternis demite ramis, 375   "Ако на клетите вярват, заклевам се пред боговете, злото съвсем не заслужих. Невинна възмездие нося! Непровинена живях. Ако лъжа, то нека изсъхнат и ме оголят листата, отсечена с брадва да пламна. Но поемете детето от тези ми майчини клони et date nutrici, nostraque sub arbore saepe lac facitote bibat, nostraque sub arbore ludat. cumque loqui poterit, matrem facitote salutet, et tristis dicat 'latet hoc in stipite mater.' stagna tamen timeat, nec carpat ab arbore flores, 380   и на кърмачка го дайте, под моята сянка то често нека бозае и нека под моята сянка играе - Щом проговори, да дойде и майка си да поздрави то с тъжните думи: "Таи се под този ствол моята майка." Но да страни от блата, цветове от дърво да не къса, et frutices omnes corpus putet esse dearum. care vale coniunx, et tu, germana, paterque! qui, siqua est pietas, ab acutae vulnere falcis, a pecoris morsu frondes defendite nostras. et quoniam mihi fas ad vos incumbere non est, 385   нека да знае, че всеки храст крие божествено тяло. Сбогом, съпруже, прощавай, прощавайте, сестро и татко! Ако живей любовта ви, от рани на острия косер и от уста на добиче ми листите вие пазете. Щом не ме удостоява съдбата към вас да се свеждам - erigite huc artus, et ad oscula nostra venite, dum tangi possum, parvumque attollite natum! plura loqui nequeo. nam iam per candida mollis colla liber serpit, summoque cacumine condor. ex oculis removete manus. sine munere vestro 390   вие лица протегнете, до моите устни елате, още доде се досягат, подайте ми горе детето! Вече гласът ми пресеква. По бялата шия се вие гъвкаво лико, погребвам се аз под зелени върхари. Но ми от взора снемете ръце, и без вашата грижа contegat inductus morientia lumina cortex!" desierant simul ora loqui, simul esse. diuque corpore mutato rami caluere recentes.' Dumque refert Iole factum mirabile, dumque Eurytidos lacrimas admoto pollice siccat 395   вече кората пълзи и ми тули светлика замиращ." Чезнат словата, с тях чезне устата, и още за дълго клонките пазят топлика на преобразеното тяло." И доде чудната случка разказва Иола, додето сълзите на дъщерята на Еврит избърсва Алкмена Alcmene (flet et ipsa tamen) compescuit omnem res nova tristitiam. nam limine constitit alto paene puer dubiaque tegens lanugine malas, ora reformatus primos Iolaus in annos. hoc illi dederat Iunonia muneris Hebe, 400   с палец (сама тя ридае), събитие ново засенчва всяка печал. На високия праг Иолай се възправя - цяло момче с едва първия мъх, по страните покарал, с преобразено лице, към младежки години възвърнат. С този го дар сподоби дъщерята Юнонина Хеба - victa viri precibus. quae cum iurare pararet, dona tributuram post hunc se talia nulli, non est passa Themis: 'nam iam discordia Thebae bella movent,' dixit 'Capaneusque nisi ab Iove vinci haud poterit, fientque pares in vulnere fratres, 405   нейният мъж я предума. Току да положи тя клетва, че подир него на други такъв дар не ще подарява, клетвата осуетява Темида: "Започва се вече раздорна битката в Тива - мълви тя - и само от Юпитер може да се надвий Капаней. Ще са братята в раните равни, subductaque suos manes tellure videbit vivus adhuc vates; ultusque parente parentem natus erit facto pius et sceleratus eodem attonitusque malis, exul mentisque domusque, vultibus Eumenidum matrisque agitabitur umbris, 410   ще се разтвори земята и своята сянка пророкът приживе още ще види. На майка за татко синът ми ще отмъсти, наведнъж благочестен и неблагочестен, и сполетян от бедата, лишен и от дом, и от разум, ще го преследва ликът Евменидин и майчина сянка donec eum coniunx fatale poposcerit aurum, cognatumque latus Phegeius hauserit ensis. tum demum magno petet hos Acheloia supplex ab Iove Calliroe natis infantibus annos addat, neve necem sinat esse ultoris inultam. 415   чак докато му жената поиска съдбовното злато, докато мечът фегейски прониже роднинското тяло. Щерката на Ахелой Калироя ще проси горещо за челядта си невръстна от мощния Юпитер зрелост. Да не остане смъртта на мъстителя дълго безмъстна, Iuppiter his motus privignae dona nurusque praecipiet, facietque viros inpubibus annis.' Haec ubi faticano venturi praescia dixit ore Themis, vario superi sermone fremebant, et, cur non aliis eadem dare dona liceret, 420   Юпитер ще сподоби развълнуван с дара на снаха си и дъщерята несъща, в момци ще превърна децата." Щом с прорицателни устни Темида, към бъдното зряща, рече това, боговете се впуснаха да негодуват. Ропотът беше, защо се не удостояват и други murmur erat. queritur veteres Pallantias annos coniugis esse sui, queritur canescere mitis Iasiona Ceres, repetitum Mulciber aevum poscit Ericthonio, Venerem quoque cura futuri tangit, et Anchisae renovare paciscitur annos. 425   с този подарък. Оплаква се от възрастта на мъжа си Палантиада. Оплаква се блага Церера, задето вече сивеел Язион, а Мулцибер млади години за Ерихтоний поисква, Венера е също тревожна за бъдността: за Анхиз подмладени години желае. cui studeat, deus omnis habet; crescitque favore turbida seditio, donec sua Iuppiter ora solvit, et 'o! nostri siqua est reverentia,' dixit 'quo ruitis? tantumne aliquis sibi posse videtur, fata quoque ut superet? fatis Iolaus in annos, 430   Всеки бог има любимец, и шумният ропот нараства от благосклонност, додето си Юпитер устни разтваря и възклицава: "Към мен ако храните що-годе почит, от що роптаете? Вярва ли някой от вас, че е мощен да превъзмогне Съдбата? Едничка Съдбата възвърна quos egit, rediit. fatiiuvenescere debent Calliroe geniti, non ambitione nec armis. vos etiam, quoque hoc animo meliore feratis, me quoque fata regunt. quae si mutare valerem, nec nostrum seri curvarent Aeacon anni, 435   към младостта Иолай, от Съдбата едничка съзряват рожбите на Калироя, а не от принуда и милост. И над вас, и - да го вие с по-леко сърце понесете - даже над мен е Съдбата. Да можеше да я променям, нямаше моят Еак от годините да се превива, perpetuumque aevi florem Rhadamanthus haberet cum Minoe meo, qui propter amara senectae pondera despicitur, nec quo prius ordine regnat.' Dicta Iovis movere deos; nec sustinet ullus, cum videat fessos Rhadamanthon et Aeacon annis 440   щеше във вечен младежки разцвет Радамант да сияе заедно с Минос. Не е той на почит, че горката немощ тегне над него, не може да властвува както по-рано." Действуват силно словата на Юпитер. Всеки замълчава, след като вижда как грохват от старост Еак, Радамант и et Minoa, queri. qui, dum fuit integer aevi, terruerat magnas ipso quoque nomine gentes; tunc erat invalidus, Deionidenque iuventae robore Miletum Phoeboque parente superbum pertimuit, credensque suis insurgere regnis, 445   Минос. Додето той беше в разцвета на своята сила, всяваше страх и самото му име сред мощни народи, а се страхува сега от Милет, от сина на Дейона, който е горд от младежката мощ и от Феб - от баща си. Вярваше Минос, че той му властта застрашава, и все пак haut tamen est patriis arcere penatibus ausus. sponte fugis, Milete, tua, celerique carina Aegaeas metiris aquas, et in Aside terra moenia constituis positoris habentia nomen. hic tibi, dum sequitur patriae curvamina ripae, 450   нямаше сам смелостта от родината да го изгони. Но доброволно избягваш, Милете, и с бързия кораб пориш вълните егейски и върху азийската суша дигаш стени, оттогава зовани по своя строител. Докато следваше там лъкатушния бряг на баща си, filia Maeandri totiens redeuntis eodem cognita Cyanee, praestanti corpora forma, Byblida cum Cauno, prolem est enixa gemellam. Byblis in exemplo est, ut ament concessa puellae, Byblis Apollinei correpta cupidine fratris; 455   който - Меандър, насреща си често тече, Цианея, щерка му, лична по хубост, Милете, те срещна и скоро двама близнаци - Библида и Каун - роди тя от тебе. Дава Библида урок да обичат девойките чинно. Пламна Библида по брат си, потомъка на Аполона: non soror ut fratrem, nec qua debebat, amabat. illa quidem primo nullos intellegit ignes, nec peccare putat, quod saepius oscula iungat, quod sua fraterno circumdet bracchia collo; mendacique diu pietatis fallitur umbra. 460   не както брата сестрата го люби и не както трябва. Не осъзна отначало огньовете, лумнали в нея, тя не помисли за грях, че си брата обсипва с целувки или че шията тя му обвива с ръцете си често. Дълго измамвана беше от мнимото чувство на нежност. paulatim declinat amor, visuraque fratrem culta venit, nimiumque cupit formosa videri et siqua est illic formosior, invidet illi. sed nondum manifesta sibi est, nullumque sub illo igne facit votum, verumtamen aestuat intus. 465   Но любовта из ден в ден надделява. Да види тя брата, иде нагиздена, силно желай да изглежда красива и забележи ли друга красавица, тя й завижда. Но не е още наясно пред себе си. Щение още огънят не предизвиква, но вътре страстта й клокочи. iam dominum appellat, iam nomina sanguinis odit, Byblida iam mavult, quam se vocet ille sororem. Spes tamen obscenas animo demittere non est ausa suo vigilans; placida resoluta quiete saepe videt quod amat: visa est quoque iungere fratri 470   Брата зове господар, обръщение родствено мрази и предпочита да бъде зована "Библидо", не "сестро". Будна, все още не смее нечисти надежди да храни в жарко сърце, но кога се отпусне в спокойната дрямка, често любимия вижда и сякаш в прегръдка се слива corpus et erubuit, quamvis sopita iacebat. somnus abit; silet illa diu repetitque quietis ipsa suae speciem dubiaque ita mente profatur: 'me miseram! tacitae quid vult sibi noctis imago? quam nolim rata sit! cur haec ego somnia vidi? 475   с него, и поруменява, макар от съня упоена. Чезне сънят й. Тя дълго немее и пак, и пак търси сънния образ, накрай с колебливо сърце произнася: "Горко ми! Що означава сънят ми в нощта безсловесна? Щом го не чакам наяве, защо се тогава присъня? ille quidem est oculis quamvis formosus iniquis et placet, et possim, si non sit frater, amare, et me dignus erat. verum nocet esse sororem. dummodo tale nihil vigilans committere temptem, saepe licet simili redeat sub imagine somnus! 480   Но е наистина хубав дори за враждебните взори и ми се нрави, аз можех, мой брат да не бе, да го любя. Беше достоен за мен. Но за жалост рождена сестра съм. Щом пък наяве не бих се решила на нищо подобно, нека се често възвръща това ми видение сънно! testis abest somno, nec abest imitata voluptas. pro Venus et tenera volucer cum matre Cupido, gaudia quanta tuli! quam me manifesta libido contigit! ut iacui totis resoluta medullis! ut meminisse iuvat! quamvis brevis illa voluptas 485   Няма свидетел в съня, ала има мираж на блаженство. Нежна Венеро и с майка си нежна крилат Купидоне, о, каква радост изпитах, каква осезаема страст и как си в леглото лежах отмаляла до костния мозък! Как ми е споменът сладък, макар от тъй кратка наслада! noxque fuit praeceps et coeptis invida nostris. 'O ego, si liceat mutato nomine iungi, quam bene, Caune, tuo poteram nurus esse parenti! quam bene, Caune, meo poteras gener esse parenti! omnia, di facerent, essent communia nobis, 490   Беше стремглава нощта, завистлива към нашия почин. О, ако можех с промяна на името с теб да се слея, Кауне, щях да се аз назовавам снаха на баща ти, Кауне, щеше да бъдеш наричан ти зет на баща ми! Да отредяха небесни съвместно да имаме всичко, praeter avos: tu me vellem generosior esses! nescioquam facies igitur, pulcherrime, matrem; at mihi, quae male sum, quos tu, sortita parentes, nil nisi frater eris. quod obest, id habebimus unum. quid mihi significant ergo mea visa? quod autem 495   но без предците! Защо ти не беше от мене по-знатен? Аз, ненагледни, не зная коя ще направиш ти майка, но пък за мене, за жалост на същи родители рожба, нищо освен брат ще бъдеш. Дели ни, което ни свързва. Но туй видение що означава за мене? Какво пък somnia pondus habent? an habent et somnia pondus? di melius! di nempe suas habuere sorores. sic Saturnus Opem iunctam sibi sanguine duxit, Oceanus Tethyn, Iunonem rector Olympi. sunt superis sua iura! quid ad caelestia ritus 500   сънища значат? Но все пак не значат ли сънища нещо? О богове! Боговете - те могат сестри да залюбват. Ето Сатурн - за съпруга вземал Опс, сестра си рождена, Тетия взел Океан, олимпийският властник - Юнона. Имат божествен закон. Но защо по небесното право exigere humanos diversaque foedera tempto? aut nostro vetitus de corde fugabitur ardor, aut hoc si nequeo, peream, precor, ante toroque mortua componar, positaeque det oscula frater. et tamen arbitrium quaerit res ista duorum! 505   земните нрави отмервам и чужди съюзни опитвам? Или греховния огън в сърцето си аз ще сподавя, или, не мога ли, нека загина и нека да легна мъртва на одър и нека там мъртвата брат ми целува! Но се изисква да стигнем съгласие двамата - може finge placere mihi: scelus esse videbitur illi. 'At non Aeolidae thalamos timuere sororum! unde sed hos novi? cur haec exempla paravi? quo feror? obscenae procul hinc discedite flammae nec, nisi qua fas est germanae, frater ametur! 510   то да се нрави на мене, за него да бъде престъпно. А на Еол синовете от сестрино ложе не бягат! Но откъде аз ги зная, защо ги за пример аз вземам? Где ме той влачи? Далече от мене, нечисти огньове! Нека си брата сестрата обича по ред и прилика. si tamen ipse mei captus prior esset amore, forsitan illius possem indulgere furori. ergo ego, quae fueram non reiectura petentem, ipsa petam! poterisne loqui? poterisne fateri? coget amor, potero! vel, si pudor ora tenebit, 515   Но ако беше той първи възпламнал от обич по мене, може би щях към безумния аз да съм по-милостива? Бива ли, щом не съм щяла копнежа му да пренебрегна, аз да го моля? И как да говоря? И как да призная? Нуди страстта, ще успея! Скове ли свенът ми езика, littera celatos arcana fatebitur ignes.' Hoc placet, haec dubiam vicit sententia mentem. in latus erigitur cubitoque innixa sinistro 'viderit: insanos' inquit 'fateamur amores! ei mihi, quo labor? quem mens mea concipit ignem?' 520   може потайно писмо да разкрие стаения огън." Тъй тя реши и надви мисълта колебание всяко, та се привдига встрани и на левия лакът опряна: "Нека сам види - мълви, - ще призная безумната обич! Горко ми! Да се понасям? Кой огън ми жари душата?" et meditata manu componit verba trementi. dextra tenet ferrum, vacuam tenet altera ceram. incipit et dubitat, scribit damnatque tabellas, et notat et delet, mutat culpatque probatque inque vicem sumptas ponit positasque resumit. 525   И с треперяща ръка да чертае обмислени думи, в дясната хваща калема, а в лявата гладкия восък. Тъкмо започне, и спира, чертае, и восък проклина, пише и трие; променя, отхвърля, приема писмото, редом го взема и хвърля, и хвърля, и взема отново. quid velit ignorat; quicquid factura videtur, displicet. in vultu est audacia mixta pudori. scripta 'soror' fuerat; visum est delere sororem verbaque correctis incidere talia ceris: 'quam, nisi tu dederis, non est habitura salutem, 530   Що тя желае, не знае. Това, що току-що решава, не одобрява. В лице смелостта със свена й се бори. Вече написва "сестра", но решава "сестра" да изтрие и върху новия восък такива слова издълбава: "Влюбена поздрав ти праща, която, освен ведно с тебе, hanc tibi mittit amans: pudet, a, pudet edere nomen, et si quid cupiam quaeris, sine nomine vellem posset agi mea causa meo, nec cognita Byblis ante forem, quam spes votorum certa fuisset. 'Esse quidem laesi poterat tibi pectoris index 535   няма да бъде щастлива. Срамувам се да се разкрия и ако питаш що искам: безименна бих аз желала да те постигна и в мене да видиш Библида, когато мога да бъда спокойна, че моят копнеж ще се сбъдне. Че съм ранена в сърцето, ти можеше лесно да видиш et color et macies et vultus et umida saepe lumina nec causa suspiria mota patenti et crebri amplexus, et quae, si forte notasti, oscula sentiri non esse sororia possent. ipsa tamen, quamvis animo grave vulnus habebam, 540   по слабостта, по цвета, по лицето, по влажните взори и по въздишки, които изтръгвам без явна причина, и по прегръдките чести, по тези целувки, които, може би ти забелязваш, съвсем на сестра не подхождат. Но и самата, макар и в сърцето си с тежката рана, quamvis intus erat furor igneus, omnia feci (sunt mihi di testes), ut tandem sanior essem, pugnavique diu violenta Cupidinis arma effugere infelix, et plus, quam ferre puellam posse putes, ego dura tuli. superata fateri 545   ако и с жарко безумство в гърдите си, всичко опитах - знаят това боговете, - накрай да се аз излекувам, дълго се съпротивявах горка на стрелите могъщи на Купидона. По-силно аз страдах, отколкото вярваш, че би понесла девойка. Надвита съм, ето признавам, cogor, opemque tuam timidis exposcere votis. tu servare potes, tu perdere solus amantem: elige, utrum facias. non hoc inimica precatur, sed quae, cum tibi sit iunctissima, iunctior esse expetit et vinclo tecum propiore ligari. 550   и съм принудена плахо да моля за твоята помощ. Влюбена, можеш единствен ти да ме спасиш и погубиш. Ето избирай. Не враг те замолва, а тази, която близо до тебе стои и желае да бъде до тебе още по-близо и с теб да се свърже чрез по-плътна връзка. iura senes norint, et quid liceatque nefasque fasque sit, inquirant, legumque examina servent. conveniens Venus est annis temeraria nostris. quid liceat, nescimus adhuc, et cuncta licere credimus, et sequimur magnorum exempla deorum. 555   Старците нека си гледат закона - кое е престъпно, що е възможно, що не, и в порядките да се придържат. На възрастта ни Венера, богинята дръзка, прилича. Още не знаем що може и вярваме, че е възможно всичко - сами боговете велики ни служат за пример. nec nos aut durus pater aut reverentia famae aut timor impediet: tantum sit causa timendi, dulcia fraterno sub nomina furta tegemus. est mihi libertas tecum secreta loquendi, et damus amplexus, et iungimus oscula coram. 560   Нас нито бащина строгост, ни страх пред мълвата възпира, нито боязън пред друго. Тогава какво ще ни плаши? Нашата сладка измама сестрата и братът ще крием. Имам си аз свободата със теб насаме да говоря, явно разменяме двама прегръдки и явно целувки, quantum est, quod desit? miserere fatentis amorem, et non fassurae, nisi cogeret ultimus ardor, neve merere meo subscribi causa sepulchro.' Talia nequiquam perarantem plena reliquit cera manum, summusque in margine versus adhaesit. 565   що ми е повече нужно? Смили се, страстта си признавам - нямаше да я призная, но зноят сърцето ми тласка, - да те не сочи над гроба ми надписът: "Ти си виновен!" Щом й ръката запълни със знаците целия восък, сетния ред изчерта на дъската, че площ не достигна, protinus inpressa signat sua crimina gemma, quam tinxit lacrimis (linguam defecerat umor): deque suis unum famulis pudibunda vocavit, et pavidum blandita 'fer has, fidissime, nostro' dixit, et adiecit longo post tempore 'fratri.' 570   и подпечата вината със своята гема, с плача си тя я накваси, защото в езика й нямаше влага. Поруменяла, извика служител от своята свита и с нерешителна ласка: "Мой верни, предай писъмцето - тя го замоли и после, след време, прибави: - ... на брат ми." cum daret, elapsae manibus cecidere tabellae. omine turbata est, misit tamen. apta minister tempora nactus adit traditque latentia verba. attonitus subita iuvenis Maeandrius ira proicit acceptas lecta sibi parte tabellas, 575   Докато да го даде, из ръцете изпусна писмото. Тази поличба я сепна, но все пак го прати. Издебнал време удобно, слугата предаде потайните думи. Младият внук на Меандър зачете, но още несвършил, в ужас внезапен изпаднал, захвърли дъсчиците с восък. vixque manus retinens trepidantis ab ore ministri, 'dum licet, o vetitae scelerate libidinis auctor, effuge!' ait 'qui, si nostrum tua fata pudorem non traherent secum, poenas mihi morte dedisses.' ille fugit pavidus, dominaeque ferocia Cauni 580   С мъка ръката сдържа от лицето на плахия вестник и: "Доде можеш, проклет помагачо на страст незаконна, бягай - му рече - далеч! Ако твоята смърт не влечеше още и нашия срам, със живота си би ми платил ти!" Той се измъква изплашен и гневните думи на Каун dicta refert. palles audita, Bybli, repulsa, et pavet obsessum glaciali frigore corpus. mens tamen ut rediit, pariter rediere furores, linguaque vix tales icto dedit aere voces: 'et merito! quid enim temeraria vulneris huius 585   на господарката казва. Отхвърлена ти си, Библидо, ледена студенина ти обзема снагата, бледнееш. Но със свестта й се върна и прежната нейна полуда и приглушено изрече езикът й следните думи: "Тъй ми се пада! Защото му показах така безразсъдно indicium feci? quid, quae celanda fuerunt, tam cito commisi properatis verba tabellis? ante erat ambiguis animi sententia dictis praetemptanda mihi. ne non sequeretur euntem, parte aliqua veli, qualis foret aura, notare 590   своята рана? Защо запечатах словата, които трябваше да се потулват, на восъка толкова бързо? Трябвало с околни думи аз най-напред да разузная как е духът му настроен. дали е бил благоприятен вятърът, с край на платното е трябвало да го изпитам debueram, tutoque mari decurrere, quae nunc non exploratis inplevi lintea ventis. auferor in scopulos igitur, subversaque toto obruor oceano, neque habent mea vela recursus. 'Quid quod et ominibus certis prohibebar amori 595   и след това в безопасно море да се впускам. Сега пък на неизпитани ветри платната съм аз поверила. Нося се право в скали, ще потъна и цял върху мене ще връхлети океанът, платната не ще оцелеят. Да се предпазвам от обич престъпна ми още тогава indulgere meo, tum cum mihi ferre iubenti excidit et fecit spes nostras cera caducas? nonne vel illa dies fuerat, vel tota voluntas, sed potius mutanda dies? deus ipse monebat signaque certa dabat, si non male sana fuissem. 600   сигурна личба подсказа: когато дъсчиците връчвах, аз из ръце ги изпуснах и рухна ми всяка надежда. Трябвало да променя може би и деня, и кроежа, по-скоро само деня? Божество ме съветвало явно, пратило сигурна личба, но аз съм била заслепена. et tamen ipsa loqui, nec me committere cerae debueram, praesensque meos aperire furores. vidisset lacrimas, vultum vidisset amantis; plura loqui poteram, quam quae cepere tabellae. invito potui circumdare bracchia collo, 605   Лично е трябвало аз да разкрия безумната обич, да му говоря сама, не на восъка да се осланям - сълзите щеше, лицето на влюбена щеше да види, повече можех да кажа, отколкото хваща дъсчица. Можех, дори да се тегли, на шията да му се хвърля et, si reicerer, potui moritura videri amplectique pedes, adfusaque poscere vitam. omnia fecissem, quorum si singula duram flectere non poterant, potuissent omnia, mentem. forsitan et missi sit quaedam culpa ministri: 610   и ако той ме отблъсне, да види, че гина пред него, да му обгърна нозете, простряна да моля пощада! И не успее ли само едно, бих опитала всичко, заедно всичко да може да трогне сърцето му твърдо. Може би имал е част от вината и моят вестител? non adiit apte, nec legit idonea, credo, tempora, nec petiit horamque animumque vacantem. 'Haec nocuere mihi. neque enim est de tigride natus nec rigidas silices solidumve in pectore ferrum aut adamanta gerit, nec lac bibit ille leaenae. 615   В час неудобен при него отишъл е, вярвам, когато нямал свободна минута, била мисълта му заета! Ето кое ме погуби. Той ни от тигрица е раждан, нито сурова скала или твърдо желязо той носи или елмази в гръдта си, ни мляко бозал от лъвица! vincetur! repetendus erit, nec taedia coepti ulla mei capiam, dum spiritus iste manebit. nam primum, si facta mihi revocare liceret, non coepisse fuit: coepta expugnare secundum est. quippe nec ille potest, ut iam mea vota relinquam, 620   Въпреки всичко ще бъде надвит! Ще опитам отново, без тегота до последно дихание аз ще упорствам. Първо, да можех да върна постъпката, по-добре беше да не съм почвала, второ, щом вече започнах, ще свърша. Ако от бляна си аз се откажа, не мога самата non tamen ausorum semper memor esse meorum. et, quia desierim, leviter voluisse videbor, aut etiam temptasse illum insidiisque petisse, vel certe non hoc, qui plurimus urget et urit pectora nostra, deo, sed victa libidine credar; 625   да излича от ума му безумната моя постъпка. Ако престана, ще мисли, че моята воля е слаба, повече даже - че аз чрез коварство му готвя съблазън, или най-малко ще вярва, че мене ме тласка не богът, който гръдта ми гнети и гори, а влечение плътско! denique iam nequeo nil commisisse nefandum. et scripsi et petii: reserata est nostra voluntas; ut nihil adiciam, non possum innoxia dici. quod superest, multum est in vota, in crimina parvum.' dixit, et (incertae tanta est discordia mentis), 630   Най-сетне връщане няма. Ужасното вече извърших - писах, греха пожелах: опетнена е моята воля. Само това да извършех, не бих се зовала невинна. Туй, що остава, е много за блян, за вина то е малко." Казва това и (така й се лута смутено сърцето) cum pigeat temptasse, libet temptare. modumque exit et infelix committit saepe repelli. mox ubi finis abest, patriam fugit ille nefasque, inque peregrina ponit nova moenia terra. Tum vero maestam tota Miletida mente 635   за дързостта си се кае, и дръзва отново, не знае мярка и смее нещастна да бъде отхвърляна често. Щом като края не вижда, далеч от вина и родина Каун побягва и нов град на чужда земя той издига. А на Милет дъщерята - разказва мълвата - от мъка defecisse ferunt, tum vero a pectore vestem diripuit planxitque suos furibunda lacertos; iamque palam est demens, inconcessaeque fatetur spem veneris, siquidem patriam invisosque penates deserit, et profugi sequitur vestigia fratris. 640   обезумяла - раздрала одеждата тя от гръдта си и в безразсъдството длани започнала в нея да удря. Явно безумна издава стремежа си към страст греховна, тъй като тя изоставя родина и дом ненавиждан и по следите на брата, побягнал от нея, поема. utque tuo motae, proles Semeleia, thyrso Ismariae celebrant repetita triennia bacchae, Byblida non aliter latos ululasse per agros Bubasides videre nurus. quibus illa relictis Caras et armiferos Lelegas Lyciamque pererrat. 645   Както, Семелино чадо, теб славят в екстаза на тирса всяко тригодие редом исмарските волни вакханки, виеше тъй през полята просторни Библида пред взора на бубасийски невести. Остави и тях и споходи карите, лелеги бойки и после ликийската област. iam Cragon et Limyren Xanthique reliquerat undas, quoque Chimaera iugo mediis in partibus ignem, pectus et ora leae, caudam serpentis habebat. deficiunt silvae, cum tu lassata sequendo concidis, et dura positis tellure capillis, 650   Скоро остави и Крагос, Лимира, вълните на Ксантос, хребета още, от който изригваше зноя Химера - чудото с гръд и уста на лъвица, и змийска опашка. Вече накрай лесовете, от дълга гонитба сломена, падаш, Библидо, и стелеш коси въз коравата почва, Bybli, iaces, frondesque tuo premis ore caducas. saepe illam nymphae teneris Lelegeides ulnis tollere conantur, saepe, ut medeatur amori, praecipiunt, surdaeque adhibent solacia menti. muta iacet, viridesque suis tenet unguibus herbas 655   просната тамо, с лицето затискаш листака нападал. Неведнъж с нежна прегръдка лелегските нимфи опитват да я привдигнат, съветват я неведнъж как да лекува своята страст и утеха на глухата мисъл внушават. Няма Библида лежи и в зелените злакове впила Byblis, et umectat lacrimarum gramina rivo. naidas his venam, quae numquam arescere posset, subposuisse ferunt. quid enim dare maius habebant? protinus, ut secto piceae de cortice guttae, utve tenax gravida manat tellure bitumen; 660   нокти, ридае, овлъгва тревата с потоци от сълзи. Нимфи наяди тях в извор с несекващи струи събрали - както предава мълвата, - какво по-добро те да сторят? Ей като капки смола от кората със свежия нарез и като лепкаво масло, течащо из земното лоно, utve sub adventu spirantis lene favoni sole remollescit quae frigore constitit unda; sic lacrimis consumpta suis Phoebeia Byblis vertitur in fontem, qui nunc quoque vallibus illis nomen habet dominae, nigraque sub ilice manat. 665   както вълната, която, доскоро скована от зима, пак се на слънце топи подир първия дъх на Фавоний, тъй се всълзява Библида, на Феб злополучната внучка, и се превръща на струи, които и днес в долината с нейното име тъжовно под тъмния дъб си ромонят. Fama novi centum Cretaeas forsitan urbes implesset monstri, si non miracula nuper Iphide mutata Crete propiora tulisset. proxima Cnosiaco nam quondam Phaestia regno progenuit tellus ignotum nomine Ligdum, 670   Може би щеше мълвата за чудото да овладее критските сто племена, ала Крит бе наскоро свидетел на преживелица местна - превърна си образа Ифис. В окрайнината на Фестос, съседен на царството Кносос, нявга живееше Лигдус. Не беше по име известен, ingenua de plebe virum, nec census in illo nobilitate sua maior, sed vita fidesque inculpata fuit. gravidae qui coniugis aures vocibus his monuit, cum iam prope partus adesset. 'quae voveam, duo sunt: minimo ut relevere dolore, 675   бе от незнатно коляно. Богатството негово беше не по-добро от рода му, но беше в живота и нрава безукоризнен и честен. Той своята трудна съпруга с тези слова посъветва, кога предстоеше да ражда: Двойна е моята воля: по-леко да дойде детето utque marem parias. onerosior altera sors est, et vires fortuna negat. quod abominor, ergo edita forte tuo fuerit si femina partu,— invitus mando; pietas, ignosce!—necetur.' dixerat, et lacrimis vultum lavere profusis, 680   и младенец да родиш, че обратният род ще ни тегне - аз съм бедняк по съдба. Ако бъде - да пази небето - нашата рожба момиче, противно на своята воля ще заповядвам да бъде (о, бащина милост!) убита." Рече съпругът така и обляха си в сълзи лицата, tam qui mandabat, quam cui mandata dabantur. sed tamen usque suum vanis Telethusa maritum sollicitat precibus, ne spem sibi ponat in arto. certa sua est Ligdo sententia. iamque ferendo vix erat illa gravem maturo pondere ventrem, 685   който повелята дава, която повелята слуша. Все пак неспирно обсипва с безплодни молби Телетуза своя съпруг, да не й той надеждата ограничава, но е решителен Лигдус. Едва тя успяваше вече тялото да си влече, натежало от зрялото бреме, cum medio noctis spatio sub imagine somni Inachis ante torum, pompa comitata sacrorum, aut stetit aut visa est. inerant lunaria fronti cornua cum spicis nitido flaventibus auro et regale decus; cum qua latrator Anubis, 690   и посред нощ насъне на Инах дъщерята застана (или така й се стори) направо пред нейното ложе в своята свита, с рогата си луноподобни на чело и с класовете, които жълтееха с грейнало злато - нейната царска украса. Там бяха лаячът Анубис sanctaque Bubastis, variusque coloribus Apis, quique premit vocem digitoque silentia suadet; sistraque erant, numquamque satis quaesitus Osiris, plenaque somniferis serpens peregrina venenis. tum velut excussam somno et manifesta videntem 695   и разнобагрият Апис, там бяха светата Бубастис и мълчаливият бог, въдворяващ мълчание с пръста. Има и систри, присъства Озирис - бог, винаги дирен, и чуждоземният дракон, с упойна отрова набъкан. Сякаш от сън се отърсва и сякаш наяве я вижда, sic adfata dea est: 'pars o Telethusa mearum, pone graves curas, mandataque falle mariti. nec dubita, cum te partu Lucina levarit, tollere quicquid erit. dea sum auxiliaris opemque exorata fero; nec te coluisse quereris 700   тъй й богинята дума: "От моите ти, Телетузо, тежката грижа махни и нехай за речта на мъжа си. Без двоумене, когато ти бремето махне Луцина, що да е то, поеми го. Богиня съм помощна, помощ молена нося. Не ще се разкайваш, че ти си почела ingratum numen.' monuit, thalamoque recessit. laeta toro surgit, purasque ad sidera supplex Cressa manus tollens, rata sint sua visa, precatur. Ut dolor increvit, seque ipsum pondus in auras expulit, et nata est ignaro femina patre, 705   неблагодарна богиня." След този съвет си излезе. Радостна критката става от ложето и към звездите дига молебно невинни ръце, да се сбъдне сънят й. Болката скоро нарасна, на бял свят плодът се показа и се роди дъщеря, без да знае бащата. Обажда iussit ali mater puerum mentita. fidemque res habuit, neque erat ficti nisi conscia nutrix. vota pater solvit, nomenque inponit avitum: Iphis avus fuerat. gavisa est nomine mater, quod commune foret, nec quemquam falleret illo. 710   майката, че е момче, и на чужда кърма я предава. В тайната бе посветена единствена нейната дойка. Свършва оброка бащата, по дядо детето нарича - дядото казваха Ифис. Зарадва се майката силно на двоезначното име, че никога няма да лъже. inde incepta pia mendacia fraude latebant. cultus erat pueri; facies, quam sive puellae, sive dares puero, fuerat formosus uterque. Tertius interea decimo successerat annus: cum pater, Iphi, tibi flavam despondet Ianthen, 715   Благочестива, лъжата остана от всеки взор скрита. Беше с момчешка носия - с момче и с момиче детето прилика има в лицето, прекрасно то беше за двете. Вече навърши ти, Ифис, тринайста година, когато за златокосата Янта те твоят родител сгодява. inter Phaestiadas quae laudatissima formae dote fuit virgo, Dictaeo nata Teleste. par aetas, par forma fuit, primasque magistris accepere artes, elementa aetatis, ab isdem. hinc amor ambarum tetigit rude pectus, et aequum 720   Тя, дъщеря ни Телест, на диктееца, беше призната най-надарена със хубост от всички девойки на Фестос. Бе възрастта, хубостта им еднаква, те първа наука - на младостта им основа - от същи учители взеха и любовта тъй докосна сърцата невинни на двама - vulnus utrique dedit, sed erat fiducia dispar: coniugium pactaeque exspectat tempora taedae, quamque virum putat esse, virum fore credit Ianthe; Iphis amat, qua posse frui desperat, et auget hoc ipsum flammas, ardetque in virgine virgo, 725   рана еднаква отвори, но несъща мисъл пробуди. Янта очаква деня на обетния факел сватбарски, вярва, че нейн мъж ще стане, когото за мъж си представя, Ифис обича, когото не се уповава да има, тъй се разгаря страстта и гори за момиче момиче. vixque tenens lacrimas 'quis me manet exitus,' inquit 'cognita quam nulli, quam prodigiosa novaeque cura tenet Veneris? si di mihi parcere vellent, parcere debuerant; si non, et perdere vellent, naturale malum saltem et de more dedissent. 730   Сълзите съдържа едва. И си мисли: "Как всичко ще свърши - храня любовен копнеж, неизпитван от никого още, тъй причудлив! Боговете, щом искали да ме запазят, трябвало да ме щадят; ако трябвало да ме погубват, да ми дадяха поне орисия по нрав и природа! nec vaccam vaccae, nec equas amor urit equarum: urit oves aries, sequitur sua femina cervum. sic et aves coeunt, interque animalia cuncta femina femineo conrepta cupidine nulla est. vellem nulla forem! ne non tamen omnia Crete 735   Нито кобила кобила, ни кравата крава сподиря - гони овцете овенът, сърната преследва елена. Птиците тъй се сешават и тъй между всички животни никоя самка по самка от страст не била и копняла. Що съм дошла на света! Извратености всякакви ражда monstra ferat, taurum dilexit filia Solis, femina nempe marem. meus est furiosior illo, si verum profitemur, amor. tamen illa secuta est spem Veneris; tamen illa dolis et imagine vaccae passa bovem est, et erat, qui deciperetur, adulter. 740   остров Крит. Ей дъщерята на Сола по бика възпламна, но по самеца тя самка. А по-луда моята страст е, нека сама си призная! Могла на любовна наслада да се надява, и пак с хитрина и под образ на крава с бика се тя съчета, прелъстителя тъй прелъсти тя. huc licet ex toto sollertia confluat orbe, ipse licet revolet ceratis Daedalus alis, quid faciet? num me puerum de virgine doctis artibus efficiet? num te mutabit, Ianthe? 'Quin animum firmas, teque ipsa recolligis, Iphi, 745   Да се от всички предели стечеше тук всичката ловкост, да прилетеше с крилете си, с восък слепени, сам Дедал, щеше ли той да помогне? Момиче, момче да ме стори чрез чудновато изкуство? Теб би ли те, Янто, превръщал? Що не си, Ифис, сърцето калиш и не се овладееш? consiliique inopes et stultos excutis ignes? quid sis nata, vide, nisi te quoque decipis ipsam, et pete quod fas est, et ama quod femina debes! spes est, quae faciat, spes est, quae pascat amorem. hanc tibi res adimit. non te custodia caro 750   Огъня глупав безсилен махни, изтръгни от ума си! Виж се каква си родена, не можеш се самоизмами. По допустимото тичай, люби, както любят жените! Пали надежда страстта, от надежда страстта се подклажда, нея родът ни отне. От прегръдката теб не възпира arcet ab amplexu, nec cauti cura mariti, non patris asperitas, non se negat ipsa roganti, nec tamen est potiunda tibi, nec, ut omnia fiant, esse potes felix, ut dique hominesque laborent. nunc quoque votorum nulla est pars vana meorum, 755   ни зоркостта на съпруг предпазлив, нито бдителна стража, ни строг баща; на копнежа ти твоята мила откликва. Ала не ще да я имаш. Каквото да стане, щастливец няма да бъдеш дори с помощта на небесни и хора. Все още никоя моя мечта не бе осуетена dique mihi faciles, quicquid valuere, dederunt; quodque ego, vult genitor, vult ipsa, socerque futurus. at non vult natura, potentior omnibus istis, quae mihi sola nocet. venit ecce optabile tempus, luxque iugalis adest, et iam mea fiet Ianthe— 760   и боговете, каквото можаха, ми дадоха лесно, с моята воля е татко, самата тя, бъдният свекър, но против мен се опълчва природата, много по-мощна, тя ми единствена пречи. Желаният ден ето иде, близък е факелът сватбен. И вече ще имам аз Янта, nec mihi continget: mediis sitiemus in undis. pronuba quid Iuno, quid ad haec, Hymenaee, venitis sacra, quibus qui ducat abest, ubi nubimus ambae?' pressit ab his vocem. nec lenius altera virgo aestuat, utque celer venias, Hymenaee, precatur. 765   без да се слеем в едно - ще жадуваме насред вълните. Що приближаваш, о брачна Юноно, и ти, Хименее, за празненството? Тук две годеници сме, липсва женихът." И тя потиска гласа. Не по-слабо девойката друга в огън изгаря, зове тя да дойдеш по-скоро, Химене. quae petit, haec Telethusa timens modo tempora differt, nunc ficto languore moram trahit, omina saepe visaque causatur. sed iam consumpserat omnem materiam ficti, dilataque tempora taedae institerant, unusque dies restabat. at illa 770   А Телетуза се плаши от туй, що онази бленува, срокове често отлага и с болести, сънища, личби често се тя извинява. Но всички възможни измами вече изчерпа. И бракът отлаган сега предстоеше, беше единствен ден само останал. И тя от главата crinalem capiti vittam nataeque sibique detrahit, et passis aram complexa capillis 'Isi, Paraetonium Mareoticaque arva Pharonque quae colis, et septem digestum in cornua Nilum: fer, precor,' inquit 'opem, nostroque medere timori! 775   на дъщерята, от свойта повезките - скъпия накит, смъква, коси разпиляла, обхваща с ръцете олтара с повик: "Изидо, която в поля мареотски живееш и в Паретоний, във Фарос и в Нил, в седемте му рогове, о, помогни ни, те моля, от нашия страх избави ни! te, dea, te quondam tuaque haec insignia vidi cunctaque cognovi, sonitum comitantiaque aera sistrorum, memorique animo tua iussa notavi. quod videt haec lucem, quod non ego punior, ecce consilium munusque tuum est. miserere duarum, 780   Тебе, богиньо, веднъж аз съгледах и тези украси... всичко - звънтящите систри, и факли, и твоята свита, аз възприех и в сърцето повелята аз ти закътах. Че дъщеря ми е жива, че всякаква гибел избягнах, то е подарък от твоя съвет. Съжали се над двете auxilioque iuva!' lacrimae sunt verba secutae. visa dea est movisse suas (et moverat) aras, et templi tremuere fores, imitataque lunam cornua fulserunt, crepuitque sonabile sistrum. non secura quidem, fausto tamen omine laeta 785   и ни съдействувай с помощ." Последваха думите сълзи. Сякаш разтресе олтара богинята - тя го разтресе - и затрепера вратата на храма, и луноподобни грейнаха светли рогове, издрънна звънтящият систър. Не съвсем успокоена, но радостна все пак от знака, mater abit templo. sequitur comes Iphis euntem, quam solita est, maiore gradu, nec candor in ore permanet, et vires augentur, et acrior ipse est vultus, et incomptis brevior mensura capillis, plusque vigoris adest, habuit quam femina. nam quae 790   майката тръгва от храма. Последва й стъпките Ифис много по-живо от друг път. От нейния лик бледнината чезне, набира тя сили, чертите й видимо стават по-резки и на косите несресани мярката къса. Повече огън издава, отколкото дева. Защото femina nuper eras, puer es! date munera templis, nec timida gaudete fide! dant munera templis, addunt et titulum: titulus breve carmen habebat: DONA·PVER·SOLVIT·QVAE·FEMINA·VOVERAT·IPHIS postera lux radiis latum patefecerat orbem, 795   беше жена, а сега си момче! Надарете тук храма, смело ликувайте вече! Отдават храмовните дари. Надпис оставят за памет със следния стих единичен: ИФИС МОМИЧЕ ОБРЕЧЕ ДАРА, НО МОМЧЕ ГО ПРИНЕСЕ Следният ден си разтвори просторния свят за лъчите. cum Venus et Iuno sociosque Hymenaeus ad ignes conveniunt, potiturque sua puer Iphis Ianthe.   Ей Хименей и Венера за сватбата идат с Юнона и съчетава се Ифис младежът със своята Янта.