C. Plinius Minor Epistulae * Писма Превод: Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII IX X   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  C. PLINIUS CALVISIO RUFO SUO S. (1) Nescio an ullum iucundius tempus exegerim, quam quo nuper apud Spurinnam fui, adeo quidem ut neminem magis in senectute, si modo senescere datum est, aemulari velim; nihil est enim illo vitae genere distinctius. (2) Me autem ut certus siderum cursus ita vita hominum disposita delectat. Senum praesertim: nam iuvenes confusa adhuc quaedam et quasi turbata non indecent, senibus placida omnia et ordinata conveniunt, quibus industria sera turpis ambitio est. (3) Hanc regulam Spurinna constantissime servat; quin etiam parva haec - parva si non cotidie fiant - ordine quodam et velut orbe circumagit. (4) Mane lectulo continetur, hora secunda calceos poscit, ambulat milia passuum tria nec minus animum quam corpus exercet. Si adsunt amici, honestissimi sermones explicantur; si non, liber legitur, interdum etiam praesentibus amicis, si tamen illi non gravantur. (5) Deinde considit, et liber rursus aut sermo libro potior; mox vehiculum ascendit, assumit uxorem singularis exempli vel aliquem amicorum, ut me proxime. (6) Quam pulchrum illud, quam dulce secretum! quantum ibi antiquitatis! quae facta, quos viros audias! quibus praeceptis imbuare! quamvis ille hoc temperamentum modestiae suae indixerit, ne praecipere videatur. (7) Peractis septem milibus passuum iterum ambulat mille, iterum residit vel se cubiculo ac stilo reddit. Scribit enim et quidem utraque lingua lyrica doctissima; mira illis dulcedo, mira suavitas, mira hilaritas, cuius gratiam cumulat sanctitas scribentis. (8) Ubi hora balinei nuntiata est - est autem hieme nona, aestate octava -, in sole, si caret vento, ambulat nudus. Deinde movetur pila vehementer et diu; nam hoc quoque exercitationis genere pugnat cum senectute. Lotus accubat et paulisper cibum differt; interim audit legentem remissius aliquid et dulcius. Per hoc omne tempus liberum est amicis vel eadem facere vel alia si malint. (9) Apponitur cena non minus nitida quam frugi, in argento puro et antiquo; sunt in usu et Corinthia, quibus delectatur nec afficitur. Frequenter comoedis cena distinguitur, ut voluptates quoque studiis condiantur. Sumit aliquid de nocte et aestate; nemini hoc longum est; tanta comitate convivium trahitur. (10) Inde illi post septimum et septuagensimum annum aurium oculorum vigor integer, inde agile et vividum corpus solaque ex senectute prudentia. (11) Hanc ego vitam voto et cogitatione praesumo, ingressurus avidissime, ut primum ratio aetatis receptui canere permiserit. Interim mille laboribus conteror, quorum mihi et solacium et exemplum est idem Spurinna; (12) nam ille quoque, quoad honestum fuit, obiit officia, gessit magistratus, provincias rexit, multoque labore hoc otium meruit. Igitur eundem mihi cursum, eundem terminum statuo, idque iam nunc apud te subsigno ut, si me longius evehi videris, in ius voces ad hanc epistulam meam et quiescere iubeas, cum inertiae crimen effugero. Vale.   Гай Плиний 1 до своя Калвиний Руф - привет! Старостта на Спурина Не зная дали съм прекарвал по друг начин по-приятно времето си‚ отколкото когато неотдавна бях у Спурина. Дотолкова‚ че единствено на него бих желал да приличам на стари години‚ ако‚ разбира се‚ ми е съдено от съдбата да остарея. Защото няма начин на живот‚ по-добре подреден от неговия. Уреденият живот на хората‚ особено на старите‚ ме възхищава така‚ както точно определеното движение на звездите. Защото при младите хора не дразни‚ че някои неща в живота им са все още неясни‚ дори в безпорядък. На старците подхожда всичко да е съгласувано‚ спокойно и подредено. За тях е късно за активна деятелност‚ грозно - да гонят кариера. Такъв ред Спурина най-старателно поддържа. И дори и дребните неща - дребни наистина‚ ако не стават всеки ден‚ и тях извършва по определен ред и като че ли в някакъв цикъл. В ранните утринни часове остава в леглото‚ в два часа иска сандалите си‚ извървява след това три мили и така укрепва не само духа‚ но и тялото си. Ако му гостуват приятели‚ водят се най-възвишени разговори. Ако няма‚ четат му книга‚ а понякога това става в присъствието и на приятелите‚ ако не им е досадно. След това отпочива‚ пак с книга или в рзаговор‚ по-интересен от книгата. Качва се след това на колесница‚ взима и жена си - една жена действително за пример‚ или някого от приятелите‚ както неотдавна мен. Колко хубав‚ колко приятен е този интимен разговор! Колко е в духа на древността! За какви дела‚ за какви хора можеш да чуеш‚ от какви съвети да се обогатиш - макар че този скромен човек си е наложил ограничението да не дава вид на човек‚ който поучава. След като пътува 7 мили‚ отоново се разхожда още 1 миля‚ отново почива‚ а след това се връща или в стаята си‚ или се отдава на писане. Защото пише лирически стихове с изключителна ученост‚ и то и на гръцки‚ и на латински. Чудна сладост има в тези редове‚ чудна привлекателност‚ чудна веселост‚ прелестта на които се увеличава от нравствената издигнатост на автора. Когато се известява часът за баня (през зимата в 9‚ а през лятото в 8)‚ той се разхожда съблечен на слънце‚ ако няма вятър. След това се раздвижва с топка‚ енергично и продължително - защото и чрез този род упражнения се бори със старостта. Окъпан си ляга веднага и малко отлага храненето. Отново слуша някакво по-леко и приятно четиво. През цялото това време той е дал свобода на приятелите си или да правят същото‚ което и той‚ или друго‚ което предпочитат. Предлага се обед колкото изискан‚ толкова и скромен‚ в съдове от чисто старо сребро. За всекидневна употреба има бронзови коринтски‚ които той харесва‚ но без да е встрастен към тях. Обедът се освежава много често с рецитации на комически актьори - така интелектуалните удоволствия служат като подправка на гастрономическите. През лятото обедът продължава и известно време през нощта‚ но на никого не се струва дълъг - така приятно е пиршеството. Затова у него и след 77-ата му година силата на слуха и на зрението е запазена‚ тялото му е живо и подвижно и единственият признак на старостта е мъдростта. Такъв живот си представям аз мислено‚ за такъв живот се моля и с най-голямо желание ще встъпя в него веднага щом възрастта ми позволи да бия отбой. Междувременно се изхабявам в хиляди работи‚ утешение и пример при които ми е същият Спурина. Защото и той‚ докато достйнството го е изисквало‚ е заемал обществени длъжности‚ бил е на държавни служби‚ управлявал е провинции и с много труд е заслужил тази почивка. И тъй‚ предначертавам си същата кариера‚ същата граница. И ти давам за това писменото си уверение с цел‚ ако видиш‚ че се увличам‚ да ме призовеш пред съд на основание на това мое писмо и да ми заповядаш да се оттегля на почивка във време‚ когато мога да си позволя това‚ без да бъда обвинен в безделие. Бъди здрав! C. PLINIUS VIBIO MAXIMO SUO S. (1) Quod ipse amicis tuis obtulissem, si mihi eadem materia suppeteret, id nunc iure videor a te meis petiturus. (2) Arrianus Maturus Altinatium est princeps; cum dico princeps, non de facultatibus loquor, quae illi large supersunt, sed de castitate iustitia, gravitate prudentia. (3) Huius ego consilio in negotiis, iudicio in studiis utor; nam plurimum fide, plurimum veritate, plurimum intellegentia praestat. (4) Amat me - nihil possum ardentius dicere - ut tu. Caret ambitu; ideo se in equestri gradu tenuit, cum facile possit ascendere altissimum. Mihi tamen ornandus excolendusque est. (5) Itaque magni aestimo dignitati eius aliquid astruere inopinantis nescientis, immo etiam fortasse nolentis; astruere autem quod sit splendidum nec molestum. (6) Cuius generis quae prima occasio tibi, conferas in eum rogo; habebis me, habebis ipsum gratissimum debitorem. Quamvis enim ista non appetat, tam grate tamen excipit, quam si concupiscat. Vale.   Гай Плиний до своя Вибий Максим - привет! Препоръка за приятел Струва ми се справедливо да ти поискам за моите приятели това‚ което сам бих предложил на твоите при подобен случай. Ариан Матур е пръв между алтинците 2 . Като казвам пръв‚ не говоря за имота му‚ който е много голям‚ а за душевната му чистота‚ справедливост‚ достойнство и мъдрост. Разчитам на съветите му по делови въпроси‚ на мнението му - в литературната си дейност‚ понеже той проявява изключителна честност‚ справедливост и разумност. Обича ме толкова‚ колкото и ти - само с тези думи бих могъл да изразя горещата му обич. Неспособен е да прави кариера по нечестен път и досега е все още в конническото съсловие‚ въпреки че лесно може да се издигне до най-високо положение 3 . Чувствувам се задължен да подпомогна неговото издигане и изявяване. Затова държа с някакво отличие‚ което да го обкръжи с блясък‚ но да не му тежи‚ да допринеса за кариерата му‚ дори може би против волята му. Моля те да запазиш за него първия удобен случай. И аз‚ и самият Матур ще ти бъдем най-благодарни длъжници; понеже‚ въпреки че той не се стреми към почетни длъжности‚ ще ги приеме с такава благодарност‚ сякаш ги е желал най-горещо. Бъди здрав! C. PLINIUS CORELLIAE HISPULLAE SUAE S. (1) Cum patrem tuum gravissimum et sanctissimum virum suspexerim magis an amaverim dubitem, teque et in memoriam eius et in honorem tuum unice diligam, cupiam necesse est atque etiam quantum in me fuerit enitar, ut filius tuus avo similis exsistat; equidem malo materno, quamquam illi paternus etiam clarus spectatusque contigerit, pater quoque et patruus illustri laude conspicui. (2) Quibus omnibus ita demum similis adolescet, si imbutus honestis artibus fuerit, quas plurimum refert a quo potissimum accipiat. (3) Adhuc illum pueritiae ratio intra contubernium tuum tenuit, praeceptores domi habuit, ubi est erroribus modica vel etiam nulla materia. Iam studia eius extra limen proferenda sunt, iam circumspiciendus rhetor Latinus, cuius scholae severitas pudor in primis castitas constet. (4) Adest enim adulescenti nostro cum ceteris naturae fortunaeque dotibus eximia corporis pulchritudo, cui in hoc lubrico aetatis non praeceptor modo sed custos etiam rectorque quaerendus est. (5) Videor ergo demonstrare tibi posse Iulium Genitorem. Amatur a me; iudicio tamen meo non obstat caritas hominis, quae ex iudicio nata est. Vir est emendatus et gravis, paulo etiam horridior et durior, ut in hac licentia temporum. (6) Quantum eloquentia valeat, pluribus credere potes, nam dicendi facultas aperta et exposita statim cernitur; vita hominum altos recessus magnasque latebras habet, cuius pro Genitore me sponsorem accipe. Nihil ex hoc viro filius tuus audiet nisi profuturum, nihil discet quod nescisse rectius fuerit, nec minus saepe ab illo quam a te meque admonebitur, quibus imaginibus oneretur, quae nomina et quanta sustineat. (7) Proinde faventibus dis trade eum praeceptori, a quo mores primum mox eloquentiam discat, quae male sine moribus discitur. Vale.   Гай Плиний до своята Корелия Хиспула- привет! Грижи за възпитанието на младежта Не бих могъл да кажа дали повече съм уважавал‚ или пък съм обичал твоя баща‚ един толкова авторитетен и достоен мъж‚ а и теб обичам в негова памет и от почит към самата теб. Затова се чувствувам задължен да желая и да се погрижа - доколкото ще ми е по силите - и твоят син да израсне подобен на дядо си‚ преди всичко на дядото по майка; макар че и дядо му по баща бе славен и личен мъж‚ а и баща му и чичо му - блестящи и известни. Той ще израсне подобен на всички тях само ако получи високо образование‚ а най-важното е преди всичко кой ще му го даде. Досега детската възраст го е държала в най-голяма близост до теб‚ имал е преподаватели у дома си‚ където и възможносттта за неправилни постъпки е била ограничена или почти никаква. Неговите занимания обаче вече трябва да излязан извън прага на дома‚ трябва да сеъпотърси учител по римско красноречие‚ в школата на когото са издигнати до най-голяма висота строгостта‚ скромността и преди всичко нравствената чистота. Защото нашият младеж наред с всички дарове на природата и съдбата е надарен и с изключителна телесна красота‚ поради което за тази опасна възраст трябва да се потърси не само преподавател‚ но едновременно и пазител‚ и водач. И така‚ струва ми се‚ че мога да ти посоча Юлий Генитор. Обичам го‚ но въпреки това обичта ми не пречи да го преценя ясно‚ обратното - самата тя е рожба на ясната ми преценка за него. Той е мъж авторитетен и без пороци‚ дори малко строг и твърд по характер в сравнение с разпуснатостта на нашата съвременност. А за това доколко е силен в красноречието‚ можеш да вярваш на мнозина. Защото способността за красноречие‚ открита и достъпна‚ се забелязва веднага‚ а животът на човека е с дълбоки тайни и недостъпни места. И затова приеми ме като поръчител за Генитор. Синът ти ще чуе от него само онова‚ което ще му бъде полезно‚ не ще научи нещо‚ което е по-добре да не знае. Той ще му напомня така често‚ както ти или аз‚ към какви прадеди има задължение‚ кои и колко големи имена тежат върху него. Ето защо с помощта на боговете повери го на наставник‚ от когото ще добие най-напред добри нрави‚ а след това и красноречие‚ което без добри нрави се усвоява неправилно. Бъди здрава! C. PLINIUS CAECILIO MACRINO SUO S. (1) Quamvis et amici quos praesentes habebam, et sermones hominum factum meum comprobasse videantur, magni tamen aestimo scire quid sentias tu. (2) Nam cuius integra re consilium exquirere optassem, huius etiam peracta iudicium nosse mire concupisco. Cum publicum opus mea pecunia incohaturus in Tuscos excucurrissem, accepto ut praefectus aerari commeatu, legati provinciae Baeticae, questuri de proconsulatu Caecili Classici, advocatum me a senatu petiverunt. (3) Collegae optimi meique amantissimi, de communis officii necessitatibus praelocuti, excusare me et eximere temptarunt. Factum est senatus consultum perquam honorificum, ut darer provincialibus patronus si ab ipso me impetrassent. (4) Legati rursus inducti iterum me iam praesentem advocatum postulaverunt, implorantes fidem meam quam essent contra Massam Baebium experti, allegantes patrocini foedus. Secuta est senatus clarissima assensio, quae solet decreta praecurrere. Tum ego 'Desino' inquam, 'patres conscripti, putare me iustas excusationis causas attulisse.' Placuit et modestia sermonis et ratio. (5) Compulit autem me ad hoc consilium non solum consensus senatus, quamquam hic maxime, verum et alii quidam minores, sed tamen numeri. Veniebat in mentem priores nostros etiam singulorum hospitum iniurias voluntariis accusationibus exsecutos, quo deformius arbitrabar publici hospitii iura neglegere. (6) Praeterea cum recordarer, quanta pro isdem Baeticis superiore advocatione etiam pericula subissem, conservandum veteris officii meritum novo videbatur. Est enim ita comparatum ut antiquiora beneficia subvertas, nisi illa posterioribus cumules. Nam quamlibet saepe obligati, si quid unum neges, hoc solum meminerunt quod negatum est. (7) Ducebar etiam quod decesserat Classicus, amotumque erat quod in eiusmodi causis solet esse tristissimum, periculum senatoris. Videbam ergo advocationi meae non minorem gratiam quam si viveret ille propositam, invidiam nullam. (8) In summa computabam, si munere hoc iam tertio fungerer, faciliorem mihi excusationem fore, si quis incidisset, quem non deberem accusare. Nam cum est omnium officiorum finis aliquis, tum optime libertati venia obsequio praeparatur. (9) Audisti consilii mei motus: superest alterutra ex parte iudicium tuum, in quo mihi aeque iucunda erit simplicitas dissentientis quam comprobantis auctoritas. Vale.   Гай Плиний до своя Цецилий Макрин - привет! Делото на провинция Бетика Въпреки че и приятелите ми‚ и хората в разговорите си одобриха‚ струва ми се‚ стореното от мене‚ все пак много държа да узная какво мислиш и ти. Защото и след приключването на случая с цялата си душа желая да узная преценката на този човек‚ чийто съвет исках да получа още в самото начало. Бях получил отпуск като главен ковчежник на държавната хазна 4 и бях прескочил до Етрурия‚ където имах намерение да построя обществена сграда на свои разноски‚ и тъкмо тогава пратениците на провинция Бетика поискали от сената да бъда определен за техенадвокат в делото им срещу проконсула Цецилий Класик 5 . Колегите ми‚ най-добрите мои приятели‚ се опитали да ме извинят с връзките‚ които създава общата служба‚ и да ме освободят. Сенатът издаде едно постановление‚ изразяващо най-голямо уважение към мен‚ в което нареди аз да бъда определен за защитник на жителите на провинцията‚ ако те сами успеят да ме склонят. Пратениците бяха приети отново в сената и този път в мое присъствие поискаха пак мен за адвокат‚ позоваваха се на моята честност‚ която им беше вече позната от процеса срещу Маса Бебий 6 ‚ позоваваха се и на задълженията ми на бивш техен защитник. От страна на сената последва всеобщо одобрение‚ което обикновено предхожда вземането на решение. Тогава рекох: "Оттеглям предишното си мнение: нямам основателни причини за отказ." И скромността на думите ми‚ и съдържанието им бяха посрещнати одобрително. Към това решение ме подтикна не само единомислието на сената‚ въпреки че то бе най-главното ми съображение‚ а и някои дребни‚ но не и несъществени съображения. Сетих се‚ че нашите деди са участвували като доброволни обвинители в процеси за беззакония спрямо честни лица‚ приятели на провинциите. Затова ми се стори още по-грозно да пренебрегна дълга си на покровител на цяло едно общество. А като си припомних какви опасности преживях за същите тези жители на Бетика в предишното си дело‚ реших‚ че за да запазя старите си заслуги‚ трябва да поема новото задължение‚ защото човек подкопава старите си добрини‚ ако към тях не прибавя все нови и нови. Може често да си поматгал на този или онзи - но откажеш ли им един-единствен път‚ само отказа ти помнят. Към това решение ме подтикна и смъртта на Класик: вече не съществува най-голямата неприятност при подобни дела - опасността‚ надвиснала над един сенатор. Виждах‚ че защитата ми ще бъде приета така благосклонно‚ както ако той беше жив‚ но без капка неприязън. Реших накрая‚ че възложат ли ми това задължение и трети път‚ ще ми бъде по-лесно да откажа‚ ако случайно бъде подведен под отговорност човек‚ когото нямам право да обвинявам. Всички задължения си имат някаквип редели и човек си подготвя най-добре свободата да откаже‚ ако се е показвал дотогава отстъпчив. Ти чу подбудите на моето решение. Остава сам да си дадеш мнението‚ в което еднакво приятни ще ми бъдат и откровеното несъгласие‚ и авторитетното одобрение. Бъди здрав! C. PLINIUS BAEBIO MACRO SUO S. (1) Pergratum est mihi quod tam diligenter libros avunculi mei lectitas, ut habere omnes velis quaerasque qui sint omnes. (2) Fungar indicis partibus, atque etiam quo sint ordine scripti notum tibi faciam; est enim haec quoque studiosis non iniucunda cognitio. (3) 'De iaculatione equestri unus'; hunc cum praefectus alae militaret, pari ingenio curaque composuit. 'De vita Pomponi Secundi duo'; a quo singulariter amatus hoc memoriae amici quasi debitum munus exsolvit. (4) 'Bellorum Germaniae viginti'; quibus omnia quae cum Germanis gessimus bella collegit. Incohavit cum in Germania militaret, somnio monitus: astitit ei quiescenti Drusi Neronis effigies, qui Germaniae latissime victor ibi periit, commendabat memoriam suam orabatque ut se ab iniuria oblivionis assereret. (5) 'Studiosi tres', in sex volumina propter amplitudinem divisi, quibus oratorem ab incunabulis instituit et perficit. 'Dubii sermonis octo': scripsit sub Nerone novissimis annis, cum omne studiorum genus paulo liberius et erectius periculosum servitus fecisset. (6) 'A fine Aufidi Bassi triginta unus.' 'Naturae historiarum triginta septem', opus diffusum eruditum, nec minus varium quam ipsa natura. (7) Miraris quod tot volumina multaque in his tam scrupulosa homo occupatus absolverit? Magis miraberis si scieris illum aliquamdiu causas actitasse, decessisse anno sexto et quinquagensimo, medium tempus distentum impeditumque qua officiis maximis qua amicitia principum egisse. (8) Sed erat acre ingenium, incredibile studium, summa vigilantia. Lucubrare Vulcanalibus incipiebat non auspicandi causa sed studendi statim a nocte multa, hieme vero ab hora septima vel cum tardissime octava, saepe sexta. Erat sane somni paratissimi, non numquam etiam inter ipsa studia instantis et deserentis. (9) Ante lucem ibat ad Vespasianum imperatorem - nam ille quoque noctibus utebatur -, inde ad delegatum sibi officium. Reversus domum quod reliquum temporis studiis reddebat. (10) Post cibum saepe - quem interdiu levem et facilem veterum more sumebat - aestate si quid otii iacebat in sole, liber legebatur, adnotabat excerpebatque. Nihil enim legit quod non excerperet; dicere etiam solebat nullum esse librum tam malum ut non aliqua parte prodesset. (11) Post solem plerumque frigida lavabatur, deinde gustabat dormiebatque minimum; mox quasi alio die studebat in cenae tempus. Super hanc liber legebatur adnotabatur, et quidem cursim. (12) Memini quendam ex amicis, cum lector quaedam perperam pronuntiasset, revocasse et repeti coegisse; huic avunculum meum dixisse: 'Intellexeras nempe?' Cum ille adnuisset, 'Cur ergo revocabas? decem amplius versus hac tua interpellatione perdidimus.' (13) Tanta erat parsimonia temporis. Surgebat aestate a cena luce, hieme intra primam noctis et tamquam aliqua lege cogente. (14) Haec inter medios labores urbisque fremitum. In secessu solum balinei tempus studiis eximebatur - cum dico balinei, de interioribus loquor; nam dum destringitur tergiturque, audiebat aliquid aut dictabat -. (15) In itinere quasi solutus ceteris curis, huic uni vacabat: ad latus notarius cum libro et pugillaribus, cuius manus hieme manicis muniebantur, ut ne caeli quidem asperitas ullum studii tempus eriperet; qua ex causa Romae quoque sella vehebatur. (16) Repeto me correptum ab eo, cur ambularem: 'poteras' inquit 'has horas non perdere'; nam perire omne tempus arbitrabatur, quod studiis non impenderetur. (17) Hac intentione tot ista volumina peregit electorumque commentarios centum sexaginta mihi reliquit, opisthographos quidem et minutissimis scriptos; qua ratione multiplicatur hic numerus. Referebat ipse potuisse se, cum procuraret in Hispania, vendere hos commentarios Larcio Licino quadringentis milibus nummum; et tunc aliquanto pauciores erant. (18) Nonne videtur tibi recordanti, quantum legerit quantum scripserit, nec in officiis ullis nec in amicitia principis fuisse; rursus cum audis quid studiis laboris impenderit, nec scripsisse satis nec legisse? Quid est enim quod non aut illae occupationes impedire aut haec instantia non possit efficere? (19) Itaque soleo ridere cum me quidam studiosum vocant, qui si comparer illi sum desidiosissimus. Ego autem tantum, quem partim publica partim amicorum officia distringunt? quis ex istis, qui tota vita litteris assident, collatus illi non quasi somno et inertiae deditus erubescat? (20) Extendi epistulam cum hoc solum quod requirebas scribere destinassem, quos libros reliquisset; confido tamen haec quoque tibi non minus grata quam ipsos libros futura, quae te non tantum ad legendos eos verum etiam ad simile aliquid elaborandum possunt aemulationis stimulis excitare. Vale.   Гай Плиний до своя Макър - привет! Произведенията и начинът на живот на Плиний Стари Твърде приятно ми е‚ че така задълбочено четеш и препрочиташ книгите на вуйчо‚ че желаеш да имаш всичките и питаш кои са те. Ще посоча заглавията и дори ще те запозная в каква последователност са написани. Защото и тази информация не би била неприятна за любознателните. "За хвърляне на копие от кон" - в една книга. Написал я е колкото талантливо‚ толкова и грижливо‚ когато е воювал като командир на кавалерийски отряд. "За живота на Помпоний Секунд" - в две книги. Вуйчо ми е бил твърде обичан от Секунд 7 и с тази книга е отдал дължимата почит на паметта на приятеля си. "За войните в Германия" - в двадесет книги. Тук е събрал всички войни‚ които сме водили срещу германците. Започнал я е‚ когато е воювал в Германия‚ подбуден от един сън: явил му се Друз Нерон‚ който е побеждавал навред в Германия и там загинал. Сянката на Друз му поверила паметта си и го молела да не допусне да бъде предаден на забрава 8 . "Любознателните" - три книги‚ разделени в шест свитъка поради обширността им. В тях се излага възпитанието и образованието на оратора от люлката до върха на изкуството. "Осем книги за проблеми в речта" - написал ги е в последните години от царуването на Нерон‚ когато всеобщото робство е правело опасно всяко по-свободно и по-възвишено занимание. "Продължение на историята на Ауфидий Бас" - в 31 книги. "Естествена история в 37 книги" - обширен труд‚ издържан научно и не по-малко разнообразен от самата природа 9 . Учудваш се‚ че човек‚ зает като него‚ е написал толкова трудове‚ много от които са извънредно подробни‚ но още повече ще се учудиш‚ ако ти кажа‚ че известно време е защищавал и дела‚ че умря на 56 години‚ че между тези два момента е бил натоварен и зает с най-високи обществени задължения и с приятелството на принцепсите. Но той беше човек с остър ум‚ невероятна любознателност‚ най-висока способност за нощен труд. Започваше работа нощем по време на Вулканалиите 10 - не за да му върви‚ а да има време за занимания‚ - при това веднага щом настъпеше нощта - зимно време от седем или най-късно от осем‚ но най-често от шест часа 11 . Беше твърде лесен на сън‚ който понякога по време на работа го налягаше и пак го оставяше. Преди разсъмване отиваше при император Веспасиан - защото и той използуваше нощите за работа‚ а след това се отправяше към възложеното му задължение. Щом се завърнеше вкъщи‚ отдаваше отново на литература останалото си време. Закуската му се състоеше от лека и лесносмилаема храна по обичая на прадедите. След това през лятото‚ ако беше освободен от обществени задължения‚ лежеше на слънце‚ четяха му книга‚ той правеше бележки и извадки. Дори обичаше да казва‚ че никоя книга не е толкова лоша‚ че да не бъде полезна в известно отношение. След слънчевата баня най-често идваше банята със студена вода‚ след туй той хапваше и дремваше. А сетне‚ като че ли е настъпил нов ден‚ работеше до времето за обед. И тогава пак му четяха книга‚ правеха се бележки съвсем набързо. Спомням си‚ когато един от приятелите му веднъж прекъсна четеца‚ който беше произнесъл нещо грешно‚ и гонакара да повтори мястото‚ вуйчо запита: "Но ти разбра‚ нали?" И когато приятелят му потвърди‚ той каза: "Защо тогава прекъсна четеца? Повече от десет реда загубихме с това твое прекъсване!" До такава степен пестеше времето си! През лятото ставаше от обеда още по светло‚ през зимата - при настъпването на нощта‚ като че ли подчинен на някакъв закон. И всичко това той вършеше сред ежедневния труд и шума на града. Времето във вилата си използуваше за работа‚ дори и банята (като казвам баня‚ говоря за времето‚ когато беше във водата). Защото дори когато го масажираха и изтриваха‚ той или или слушаше нещо‚ или диктуваше. По време на пътуване‚ като че ли освободен от всякакви други грижи‚ се отдаваше единствено на това занимание. Отстрани до него с книга и бележник - секретарят‚ чиито ръце зиме бяха защитени от дълги ръкави‚ за да не би да се загуби и минута за работа поради студеното време. По същата причина той и из Рим се разхождаше на носилка. Спомням си как веднъж ме смъмра заради това‚ че се разхождам пеш: "Можеше да не губиш тези часове!" Той смяташе‚ че е загубено всяко време‚ неизползувано за занимания. Благодарение на този напрегнат труд той завърши всички свитъци и ми остави 160 от тях с бележки - написани и от двете страни на листовете‚ и то с най-дребен шрифт. По този начин числото им се удвоява. Сам казваше‚ че докато бил прокуратор 12 в Испания‚ е можел да ги продаде на Ларций Лициний за 400 хиляди сестерции‚ при това тогава са били много по-малко. Не ти ли се струва‚ като премислиш колко е прочел и колко е написал‚ че сякаш не е бил заангажиран в никакви държавни длъжности и в никакво приятелство с принцепсите‚ и обратно - след като чуеш колко труд е вложил в литературните си занимания‚ не ти ли изглежда‚ че нито е писал‚ нито е чел достатъчно? Защото съществува ли нещо‚ на което неговите ангажименти не биха попречили‚ или пък нещо‚ което упоритостта му не би преодоляла? Обикновено се смея‚ когато ме наричат любознателен човек‚ мен‚ който‚ ако се сравня с него‚ бих изглеждал направо ленивец. И само аз ли‚ когото обвързват‚ от една страна‚ обществени задължени‚ а от друга - задължения към приятели? Кой от тези‚ които през целия си живот стоят над книгите‚ в сравнение с вуйчо ми не би се изчервил‚ сякаш се е бил отдал само на сън и леност? Удължих писмото си‚ въпреки че бях решил да ти пиша единствено за това‚ за което ме питаше - кои книги е оставил. Все пак смятам‚ че и това ще ти бъде не по-малко приятно‚ отколкото самите книги‚ които биха могли да събудят у теб амбицията не само да ги четеш‚ но дори и сам да създадеш нещо подобно. Бъди здрав! C. PLINIUS ANNIO SEVERO SUO S. (1) Ex hereditate quae mihi obvenit, emi proxime Corinthium signum, modicum quidem sed festivum et expressum, quantum ego sapio, qui fortasse in omni re, in hac certe perquam exiguum sapio: hoc tamen signum ego quoque intellego. (2) Est enim nudum, nec aut vitia si qua sunt celat, aut laudes parum ostentat. Effingit senem stantem; ossa musculi nervi, venae rugae etiam ut spirantis apparent; rari et cedentes capilli, lata frons, contracta facies, exile collum; pendent lacerti, papillae iacent, venter recessit; (3) a tergo quoque eadem aetas ut a tergo. Aes ipsum, quantum verus color indicat, vetus et antiquum; talia denique omnia, ut possint artificum oculos tenere, delectare imperitorum. (4) Quod me quamquam tirunculum sollicitavit ad emendum. Emi autem non ut haberem domi - neque enim ullum adhuc Corinthium domi habeo -, verum ut in patria nostra celebri loco ponerem, ac potissimum in Iovis templo; (5) videtur enim dignum templo dignum deo donum. Tu ergo, ut soles omnia quae a me tibi iniunguntur, suscipe hanc curam, et iam nunc iube basim fieri, ex quo voles marmore, quae nomen meum honoresque capiat, si hos quoque putabis addendos. (6) Ego signum ipsum, ut primum invenero aliquem qui non gravetur, mittam tibi vel ipse - quod mavis - afferam mecum. Destino enim, si tamen officii ratio permiserit, excurrere isto. (7) Gaudes quod me venturum esse polliceor, sed contrahes frontem, cum adiecero 'ad paucos dies': neque enim diutius abesse me eadem haec quae nondum exire patiuntur. Vale.   Гай Плиний до своя Аний Север - привет! Коринтската статуя От полученото наследство купих наскоро една малка коринтска статуя 13 ‚ приятна и изразителна‚ доколкото разбирам: познанията ми може би във всички области не са големи‚ но специално в скулптурата са съвсем малки. И все пак тази статуя въздействува дори и на мене. Защото тя представлява гола фигура и не крие недостатъците си - ако ги има‚ - а достойнствата й са явни 14 . Изобразява изправен старец: ясно очертаните кости‚ мускули‚ сухожилия‚ вени‚ дори бръчки сякаш дишат живот; редки коси отзад на тила‚ високо чело‚ смръщено лице‚ мършав врат‚ увиснали ръце‚ гърдите - отпуснати‚ коремът - хлътнал. Откъм гърба - същата възраст‚ доколкото един гръб може да я изрази. Самият бронз‚ доколкото може да се съди по цвета му‚ е стар и прастар. И всичко в тази статуя приковава погледа на артиста‚ радва окото на любителя. Това ме подтикна да я купя - макар да съм новак в изкуството. Купих я обаче не за да я държа в дома си (а вкъщи никога не съм имал коринтска статуя)‚ а за да я поставя на някое оживено място в родния си град 15 - и по-точно в храма на Юпитер. Струва ми се‚ че тя е дар‚ достоен за храма‚ достоен и за божеството. Затова с обичайната си отзивчивост към всички мои поръчки поеми и тази нова грижа. Поръчай да направят постамент от мрамор по твой избор‚ на който да е написано името ми и моите почетни длъжности‚ ако според тебе трябва да се добавят и те. По първия човек‚ който охотно ще се нагърби с такъв товар‚ ще ти изпратя статуята. А ако предпочиташ‚ ще я донеса сам‚ понеже възнамерявам да прескоча до вас‚ ако ми позволят служебните задължения. Радваш се‚ че обещавам да дойда‚ но ще смръщиш чело‚ когато чуеш след това "за няколко дни". Но същите причини‚ които все още не ми позволяват да отпътувам от Рим‚ няма да ми позволят и да остана по-дълго. Бъди здрав! C. PLINIUS CANINIO RUFO SUO S. (1) Modo nuntiatus est Silius Italicus in Neapolitano suo inedia finisse vitam. (2) Causa mortis valetudo. Erat illi natus insanabilis clavus, cuius taedio ad mortem irrevocabili constantia decucurrit usque ad supremum diem beatus et felix, nisi quod minorem ex liberis duobus amisit, sed maiorem melioremque florentem atque etiam consularem reliquit. (3) Laeserat famam suam sub Nerone - credebatur sponte accusasse -, sed in Vitelli amicitia sapienter se et comiter gesserat, ex proconsulatu Asiae gloriam reportaverat, maculam veteris industriae laudabili otio abluerat. (4) Fuit inter principes civitatis sine potentia, sine invidia: salutabatur colebatur, multumque in lectulo iacens cubiculo semper, non ex fortuna frequenti, doctissimis sermonibus dies transigebat, eum a scribendo vacaret. (5) Scribebat carmina maiore cura quam ingenio, non numquam iudicia hominum recitationibus experiebatur. (6) Novissime ita suadentibus annis ab urbe secessit, seque in Campania tenuit, ac ne adventu quidem novi principis inde commotus est: (7) magna Caesaris laus sub quo hoc liberum fuit, magna illius qui hac libertate ausus est uti. (8) Erat 'philokalos' usque ad emacitatis reprehensionem. Plures isdem in locis villas possidebat, adamatisque novis priores neglegebat. Multum ubique librorum, multum statuarum, multum imaginum, quas non habebat modo, verum etiam venerabatur, Vergili ante omnes, cuius natalem religiosius quam suum celebrabat, Neapoli maxime, ubi monimentum eius adire ut templum solebat. (9) In hac tranquillitate annum quintum et septuagensimum excessit, delicato magis corpore quam infirmo; utque novissimus a Nerone factus est consul, ita postremus ex omnibus, quos Nero consules fecerat, decessit. (10) Illud etiam notabile: ultimus ex Neronianis consularibus obiit, quo consule Nero periit. Quod me recordantem fragilitatis humanae miseratio subit. (11) Quid enim tam circumcisum tam breve quam hominis vita longissima? An non videtur tibi Nero modo modo fuisse? cum interim ex iis, qui sub illo gesserant consulatum, nemo iam superest. (12) Quamquam quid hoc miror? Nuper L. Piso, pater Pisonis illius, qui Valerio Festo per summum facinus in Africa occisus est, dicere solebat neminem se videre in senatu, quem consul ipse sententiam rogavisset. (13) Tam angustis terminis tantae multitudinis vivacitas ipsa concluditur, ut mihi non venia solum dignae, verum etiam laude videantur illae regiae lacrimae; nam ferunt Xersen, cum immensum exercitum oculis obisset, illacrimasse, quod tot milibus tam brevis immineret occasus. (14) Sed tanto magis hoc, quidquid est temporis futilis et caduci, si non datur factis - nam horum materia in aliena manu -, certe studiis proferamus, et quatenus nobis denegatur diu vivere, relinquamus aliquid, quo nos vixisse testemur. (15) Scio te stimulis non egere: me tamen tui caritas evocat, ut currentem quoque instigem, sicut tu soles me. 'Agathe^ d' eris' cum invicem se mutuis exhortationibus amici ad amorem immortalitatis exacuunt. Vale.   Гай Плиний до своя Каниний Руф - привет! Да оставим нещо‚ с което да докажем‚ че сме живели Току-що стана известно‚ че с гладуване е сложил край на живота си в своето имение край Неапол Силий Италик. Причина за смъртта е болестта му - появи му се неизлечим оток. Отвратен от това‚ Италик с невероятна настойчивост търсеше смъртта‚ след като до последния си час беше богат и щастлив‚ с изключение само на това‚ че загуби по-малкия от двамата си синове. Но остави по-големия‚ по-добрия‚ в пълно благоденствие и дори консулар. Силий беше накърнил доброто си име при Нерон (смятаха‚ че бил доброволен обвинител), но като приятел на Вителий се държеше разумно и внимателно‚ завърна се със слава от проконсулството си в Азия и с достойния си за похвала живот вън от обществените дела изми петното‚ нанесено от старата му дейност. Беше измежду първенците на Рим‚ без да има политическо влияние‚ без да буди завист. Беше посещаван‚ почитан и много често‚ легнал на легло‚ в стая‚ пълна винаги с хора‚ дошли не само поради положението му‚ прекарваше деня в най-учени разговори‚ ако‚ разбира се‚ не се занимаваше с писане. Пишеше стихове с по-голямо усърдие‚ отколкото с талант. А понякога ги рецитираше‚ за да разбере мнението за тях. Накрая - така налагала вече годините му - се оттегли от Рим и прекарваше в Кампания. Оттам не го помръдна дори и идването на новия принцепс. Голяма слава заслужава Цезар Траян‚ при когото има такава свобода‚ но голяма похвала заслужава и Силий‚ който се осмели да се ползува от тази свобода. Обичаше хубавото дотолкова‚ че го обвиняваха в мания да купува непрекъснато. Притежаваше много вили на едни и същи места и когато обикваше новите‚ изоставяше старите. Той имаше там много книги‚ статуи и портрети и не само ги притежаваше‚ но и благовееше пред тях‚ преди всичко пред тези на Вергилий‚ чийто рожден ден празнуваше с по-голямо благочестие‚ отколкото своя‚ най-често в Неапол‚ където имаше обичай да посещава гроба му като светилище. В такова спокойствие той достигна до 75-ата си година‚ като физически бе по-скоро изнежен‚ отколкото болен. И както той последен беше назначен за консул от Нерон‚ така и почина след всички назначени от Нерон консули. Има и друго интересно: последен от консуларите от времето на Нерон почина този‚ по време на чието консулство Нерон бе убит. Какво съжаление ме обхваща‚ като размишлявам за крехкостта на човешкия род! Защото има ли нещо по-ограничено‚ по-кратко от доре най-дългия човешки живот? Не ти ли се струва‚ като че ли вчера Нерон е бил между живите? А същевременно вече никой не е останал и от тези‚ които са били консули при него. Но защо ли се учудвам на това? Неотдавна Луций Пизон‚ баща на онзи Пизон‚ който престъпно беше убит в Африка от Валерий Фест‚ казваше‚ че той не вижда в сената никого от онези‚ чието мнение беше искал като консул. В такива тесни граници е затворена продължителността на живота дори на огромен брой хора‚ че заслужават не само прошка‚ но и похвала сълзите на персийския цар Ксеркс. Защото казват‚ че той‚ когато обхождал с очи огромната си войска‚ заплакал‚ че над толкова много хора е надвиснала тъй близка гибел. И затова нека удължим още повече това нетрайно и преходно време за живот ако не чрез дела - възможността за извършването им е в чужди ръце‚ то чрез нашите занимания. И тъй като ни е отказано да живеем дълго‚ да оставим нещо‚ с което да засвидетелствуваме‚ че сме живели. Зная‚ че ти не се нуждаеш от подкани‚ но обичта ми към теб ме кара да подтиквам бега ти‚ а и ти правиш същото за мен. А хубава е надпреварата‚ когато приятелите‚ подканяйки се един друг‚ се подтикват взаимно към желанието за безсмъртие. Бъди здрав! C. PLINIUS SUETONIO TRANQUILLO SUO S. (1) Facis pro cetera reverentia quam mihi praestas, quod tam sollicite petis ut tribunatum, quem a Neratio Marcello clarissimo viro impetravi tibi, in Caesennium Silvanum propinquum tuum transferam. (2) Mihi autem sicut iucundissimum ipsum te tribunum, ita non minus gratum alium per te videre. Neque enim esse congruens arbitror, quem augere honoribus cupias, huic pietatis titulis invidere, qui sunt omnibus honoribus pulchriores. (3) Video etiam, cum sit egregium et mereri beneficia et dare, utramque te laudem simul assecuturum, si quod ipse meruisti alii tribuas. Praeterea intellego mihi quoque gloriae fore, si ex hoc tuo facto non fuerit ignotum amicos meos non gerere tantum tribunatus posse verum etiam dare. (4) Quare ego vero honestissimae voluntati tuae pareo. Neque enim adhuc nomen in numeros relatum est, ideoque liberum est nobis Silvanum in locum tuum subdere; cui cupio tam gratum esse munus tuum, quam tibi meum est. Vale.   Гай Плиний до своя Светоний Транквил - привет! Трибунство за Цецилий Силван Ти се отнасяш към мене с обичайната си почтителност‚ като ме молиш с цялата си загриженост да прехвърля на твоя близък Цецилий Силван трибунството‚ което издействувах за тебе от пресветлия Нераций Марцел. За мене е изключителна радост да те видя трибун‚ но също така е не по-малка радост да видя и друг‚ станал трибун благодарение на тебе. Смятам за нелогично да искаш някой да се издигне на общественото поприще - и в същото време да ограничаваш неговото чувство за дълг пред близките‚ което е по-прекрасно жт кой да е държавен пост. И още нещо: понеже е прекрасно и да заслужиш награда‚ и да я дадеш‚ ти според мен ще постигнеш двойна слава‚ ако отстъпиш другиму това‚ което сам си заслужил. Разбирам освен това‚ че и аз ще се прочуя‚ когато благодарение на твоята постъпка стане известно‚ че моите приятели могат не само да сатват трибуни‚ но могат да дават трибунство и на другите. Затова се подчинявам на твоето достойно за уважение желание. Името ти все още не е нанесено в списъците и имам възможност на твое място да поставя Силван‚ комуто‚ надявам се‚ твоят дар ще бъде също тъй драг‚ както и моят на тебе. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO MINICIANO SUO S. (1) Possum iam perscribere tibi quantum in publica provinciae Baeticae causa laboris exhauserim. (2) Nam fuit multiplex, actaque est saepius cum magna varietate. Unde varietas, unde plures actiones? Caecilius Classicus, homo foedus et aperte malus, proconsulatum in ea non minus violenter quam sordide gesserat, eodem anno quo in Africa Marius Priscus. (3) Erat autem Priscus ex Baetica, ex Africa Classicus. Inde dictum Baeticorum, ut plerumque dolor etiam venustos facit, non illepidum ferebatur: 'Dedi malum et accepi.' (4) Sed Marium una civitas publice multique privati reum peregerunt, in Classicum tota provincia incubuit. Ille accusationem vel fortuita vel voluntaria morte praevertit. Nam fuit mors eius infamis, ambigua tamen: ut enim credibile videbatur voluisse exire de vita, Cum defendi non posset, ita mirum pudorem damnationis morte fugisse, quem non puduisset damnanda committere. (6) Nihilo minus Baetica etiam in defuncti accusatione perstabat. Provisum hoc legibus, intermissum tamen et post longam intercapedinem tunc reductum. Addiderunt Baetici, quod simul socios ministrosque Classici detulerunt, nominatimque in eos inquisitionem postulaverunt. (7) Aderam Bacticis mecumque Lucceius Albinus, vir in dicendo copiosus ornatus; quem ego cum olim mutuo diligerem, ex hac officii societate amare ardentius coepi. (8) Habet quidem gloria, in studiis praesertim, quiddam 'akoino^ne^ton' nobis tamen nullum certamen nulla contentio, cum uterque pari iugo non pro se sed pro causa niteretur, cuius et magnitudo et utilitas visa est postulare, ne tantum oneris singulis actionibus subiremus. (9) Verebamur ne nos dies ne vox ne latera deficerent, si tot crimina tot reos uno velut fasce complecteremur; deinde ne iudicum intentio multis nominibus multisque causis non lassaretur modo verum etiam confunderetur; mox ne gratia singulorum collata atque permixta pro singulis quoque vires omnium acciperet; postremo ne potentissimi vilissimo quoque quasi piaculari dato alienis poenis elaberentur. (10) Etenim tum maxime favor et ambitio dominatur, cum sub aliqua specie severitatis delitescere potest. (11) Erat in consilio Sertorianum illud exemplum, qui robustissimum et infirmissimum militem iussit caudam equi - reliqua nosti. Nam nos quoque tam numerosum agmen reorum ita demum videbamus posse superari, si per singulos carperetur. (12) Placuit in primis ipsum Classicum ostendere nocentem: hic aptissimus ad socios eius et ministros transitus erat, quia socii ministrique probari nisi illo nocente non poterant. Ex quibus duos statim Classico iunximus, Baebium Probum et Fabium Hispanum, utrumque gratia, Hispanum etiam facundia validum. Et circa Classicum quidem brevis et expeditus labor. (13) Sua manu reliquerat scriptum, quid ex quaque re, quid ex quaque causa accepisset; miserat etiam epistulas Romam ad amiculam quandam, iactantes et gloriosas, his quidem verbis: 'Io io, liber ad te venio; iam sestertium quadragiens redegi parte vendita Baeticorum.' (14) Circa Hispanum et Probum multum sudoris. Horum ante quam crimina ingrederer, necessarium credidi elaborare, ut constaret ministerium crimen esse: quod nisi fecissem, frustra ministros probassem. (15) Neque enim ita defendebantur, ut negarent, sed ut necessitati veniam precarentur; esse enim se provinciales et ad omne proconsulum imperium metu cogi. (16) Solet dicere Claudius Restitutus, qui mihi respondit, vir exercitatus et vigilans et quamlibet subitis paratus, numquam sibi tantum caliginis tantum perturbationis offusum, quam cum praerepta et extorta defensioni suae cerneret, in quibus omnem fiduciam reponebat. (17) Consilii nostri exitus fuit: bona Classici, quae habuisset ante provinciam, placuit senatui a reliquis separari, illa filiae haec spoliatis relinqui. Additum est, ut pecuniae quas creditoribus solverat revocarentur. Hispanus et Probus in quinquennium relegati; adeo grave visum est, quod initio dubitabatur an omnino crimen esset. (18) Post paucos dies Claudium Fuscum, Classici generum, et Stilonium Priscum, qui tribunus cohortis sub Classico fuerat, accusavimus dispari eventu: Prisco in biennium Italia interdictum, absolutus est Fuscus. (19) Actione tertia commodissimum putavimus plures congregare, ne si longius esset extracta cognitio, satietate et taedio quodam iustitia cognoscentium severitasque languesceret; et alioqui supererant minores rei data opera hunc in locum reservati, excepta tamen Classici uxore, quae sicut implicita suspicionibus ita non satis convinci probationibus visa est; (20) nam Classici filia, quae et ipsa inter reos erat, ne suspicionibus quidem haerebat. Itaque, cum ad nomen eius in extrema actione venissem - neque enim ut initio sic etiam in fine verendum erat, ne per hoc totius accusationis auctoritas minueretur -, honestissimum credidi non premere immerentem, idque ipsum dixi et libere et varie. (21) Nam modo legatos interrogabam, docuissentne me aliquid quod re probari posse confiderent; modo consilium a senatu petebam, putaretne debere me, si quam haberem in dicendo facultatem, in iugulum innocentis quasi telum aliquod intendere; postremo totum locum hoc fine conclusi: 'Dicet aliquis: Iudicas ergo? Ego vero non iudico, memini tamen me advocatum ex iudicibus datum.' (22) Hic numerosissimae causae terminus fuit quibusdam absolutis, pluribus damnatis atque etiam relegatis, aliis in tempus aliis in perpetuum. (23) Eodem senatus consulto industria fides constantia nostra plenissimo testimonio comprobata est, dignum solumque par pretium tanti laboris. (24) Concipere animo potes quam simus fatigati, quibus totiens agendum totiens altercandum, tam multi testes interrogandi sublevandi refutandi. (25) Iam illa quam ardua quam molesta, tot reorum amicis secreto rogantibus negare, adversantibus palam obsistere! Referam unum aliquid ex iis quae dixi. Cum mihi quidam e iudicibus ipsis pro reo gratiosissimo reclamarent, 'Non minus' inquam 'hic innocens erit, si ego omnia dixero.' (26) Coniectabis ex hoc quantas contentiones, quantas etiam offensas subierimus dumtaxat ad breve tempus; nam fides in praesentia eos quibus resistit offendit, deinde ab illis ipsis suspicitur laudaturque. Non potui magis te in rem praesentem perducere. (27) Dices: 'Non fuit tanti; quid enim mihi cum tam longa epistula?' Nolito ergo identidem quaerere, quid Romae geratur. Et tamen memento non esse epistulam longam, quae tot dies tot cognitiones tot denique reos causasque complexa sit. (28) Quae omnia videor mihi non minus breviter quam diligenter persecutus. Temere dixi 'diligenter': succurrit quod praeterieram et quidem sero, sed quamquam praepostere reddetur. Facit hoc Homerus multique illius exemplo; est alioqui perdecorum, a me tamen non ideo fiet. (29) E testibus quidam, sive iratus quod evocatus esset invitus, sive subornatus ab aliquo reorum, ut accusationem exarmaret, Norbanum Licinianum, legatum et inquisitorem, reum postulavit, tamquam in causa Castae - uxor haec Classici - praevaricaretur. (30) Est lege cautum ut reus ante peragatur, tunc de praevaricatore quaeratur, videlicet quia optime ex accusatione ipsa accusatoris fides aestimatur. (31) Norbano tamen non ordo legis, non legati nomen, non inquisitionis officium praesidio fuit; tanta conflagravit invidia homo alioqui flagitiosus et Domitiani temporibus usus ut multi, electusque tunc a provincia ad inquirendum non tamquam bonus et fidelis, sed tamquam Classici inimicus - erat ab illo relegatus -. (32) Dari sibi diem, edi crimina postulabat; neutrum impetravit, coactus est statim respondere. Respondit, malum pravumque ingenium hominis facit ut dubitem, confidenter an constanter, certe paratissime. (33) Obiecta sunt multa, quae magis quam praevaricatio nocuerunt; quin etiam duo consulares, Pomponius Rufus et Libo Frugi, laeserunt eum testimonio, tamquam apud iudicem sub Domitiano Salvi Liberalis accusatoribus adfuisset. (34) Damnatus et in insulam relegatus est. Itaque cum Castam accusarem nihil magis pressi, quam quod accusator eius praevaricationis crimine corruisset; pressi tamen frustra; accidit enim res contraria et nova, ut accusatore praevaricationis damnato rea absolveretur. (35) Quaeris, quid nos, dum haec aguntur? Indicavimus senatui ex Norbano didicisse nos publicam causam, rursusque debere ex integro discere, si ille praevaricator probaretur, atque ita, dum ille peragitur reus, sedimus. Postea Norbanus omnibus diebus cognitionis interfuit eandemque usque ad extremum vel constantiam vel audaciam pertulit. (36) Interrogo ipse me, an aliquid omiserim rursus, et rursus paene omisi. Summo die Salvius Liberalis reliquos legatos graviter increpuit, tamquam non omnes quos mandasset provincia reos peregissent, atque, ut est vehemens et disertus, in discrimen adduxit. Protexi viros optimos eosdemque gratissimos: mihi certe debere se praedicant, quod illum turbinem evaserint. (37) Hic erit epistulae finis, re vera finis; litteram non addam, etiamsi adhuc aliquid praeterisse me sensero. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Минициан - привет! Проконсулството на Цецилий Класик Мога вече да ти разкажа подробно колко много усилие ми коства държавният процес за провинция Бетика. Защото беше разнообразен и проведен на много и различни етапи. Откъде разнообразие? Откъде толкова много дела? Цецилий Класик‚ човек отвратителен и неприкрито зъл‚ е управлявал като проконсул тази провинция жестоко и грабиетлски през същата година‚ през която Марий Приск е бил в Африка. Приск е от Бетика‚ а пък Цецилий - от Африка. И както казват жителите на Бетика (защото в много случаи дори скръбта прави хората духовити): "Зло дадохме‚ зло ни пратиха..." Но Марий е обвинен само от един град и известен брой частни лица‚ а срещу Класик се бе изправила цяла провинция. Смъртта му - случайна или доброволна - предотврати съдебното следствие срещу него. Но и тя беше съпроводена с лоша мълва и остава съмнителна. От една страна‚ изглежда вероятно сам да е пожелал да сложи край на живота си‚ понеже не е могъл да се защити‚ но‚ от друга страна‚ е чудно‚ че човек‚ който не се е срамувал да извърши неща‚ достойни за осъждане‚ е умрял‚ за да избегне срама от присъда. И затова Бетика продължава да настоява в обвинението си‚ макар и след смъртта му - това положение е предвидено от закона‚ макар че отдавна не е било използувано. Но за този случай бе подновено след дълго прекъсване. Освен това жителите на Бетика подадоха жалба същевременно и срещу приближените и помощниците на Класик и поименно поискаха разследване за тях. Отидохме в Бетика аз и Лукцей Албин‚ оратор с изобилна и изящна реч. Отдавна бяхме силно привързани един към друг‚ а след общуването ни в тази възложена ни задача започнах да го обичам още по-силно. В известността‚ особено в литературните занимания‚ има някаква ревност към успеха на другия‚ но между нас въпреки всичко нямаше никаква борба‚ никакво съперничество‚ понеже и двамата бяхме впрегнати в един и същ ярем и действувахме не за себе си‚ а за общото дело. Стори ни се‚ че значението и интересът на процеса изискват в този тежък случай да не изнасяме всеки по една-единствена реч. Страхувахме се‚ че няма да ни стигнат нито време‚ нито глас‚ нито сили‚ ако съберем‚ тъй да се каже‚ в един сноп толкова много престъпления и толкова много виновници. А още и това - да не би при толкова много имена и случаи вниманието на съдиите не само да спадне‚ но и да се обръка; освен това да не би благосклонните чувства към отделните подсъдими да се съберат и смесят и да действуват общо за всеки един от тях‚ и най-после да не би най-влиятелните да дадат като изкупителна жертва най-обикновените хора и за тяхна сметка да се изплъзнат от наказание. Защото пристрастността и честолюбието взимат връх преди всичко тогава‚ когато могат да се прикрият под формата на някаква строгост. Имахме наум и знаменития пример на Серторий: той заповядал някога първо на най-слабия войник‚ а след това на най-силния да отскубнат опашката на коня... 16 Останалото знаеш. Та така и ние тогава сметнахме‚ че може да бъде надвита една толкова многобройна тълпа от виновни само ако бъде изтръгван от нея къс по къс. Решихме най-напред да докажем вината на самия Класик. Това беше най-удобният начин да се мине към неговите съюзници и помощници‚ понеже вината им можеше да се докаже само ако и той се окажеше виновен. Веднага прибавихме към Класик двама от тях - Бебий Проб и Фабий Хиспан‚ и двамата осланяще се на влиянието си‚ а Хиспан и на красноречието си. Делото за Класик бе наистина кратко‚ но резултатно. Той бе оставил собственоръчно писмено показание какви суми е взимал‚ в какъв случай и по каква причина. Даже бил изпратил в Рим до някаква приятелка хвалебствено и горделиво писмо със следното съдържание: "Ура‚ ура! Свободен идвам при теб. Вече върнах 4 милиона сестерции‚ след като продадох жителите на Бетика." Много усилия имаше около Хиспан и Проб. Преди да пристъпя към престъпленията им‚ сметнах за необходимо да докажа тезата‚ че оказването на помощ в някое деяние е престъпление. Ако не бях направил това‚ щеше да бъде безсмислено да доказвам‚ че са били негови помощници. Защото защитата им се сътоеше не в отричане на вината‚ а в молба за прошка поради неизбежността на обстоятелствата. Те казваха‚ че са жители на провинцията и страхът ги е принудил да се подчиняват на всяка заповед на проконсула. А противникът ми Клавдий Реститут‚ един образован‚ бдителен и готов за изненадващи положения оратор‚ сега казва често‚ че никога не се е чувствувал толкова смутен и объркан‚ както когато разбрал‚ че предварително са му отнети и изтръгнати тези места от защитата‚ в които е бил вложил цялата си увереност. В резултат на нашия замисъл сенатът реши: богатствата‚ които Класик е притежавал преди управлението на провинцията‚ да се отделят от останалите и да се дадат на дъщеря му‚ а другите - да се върнат на ограбените. Добавено беше да се вземат обратно парите‚ които е връщал на своите кредитори. Хиспан и Проб бяха изпратени в изгнание за пет години. Толкова тежко се оказа деянието им‚ за което в началото имаше дори съмнение дали е престъпление. След няколко дни подведохмепод отговорност Клавдий Фуск‚ зет на Класик‚ и Стилоний Приск‚ който е бил при Класик трибун на кохорта. Те получиха различни присъди. На Приск беше забранено пребиваването в Италия за две години‚ а Фуск бе освободен. На третото дело решихме‚ че е най-удобно да съберем повечето обвиняеми‚ за да не би‚ ако разследването се проточи‚ справедливостта и строгостта на съдиите да се намалят поради пресищане и досада. Всъщност бяха останали по-малко виновните‚ специално запазени за този момент‚ с изключение на съпругата на Класик‚ която ни изглеждашезаплетена в подозрения‚ но същевременно и недостатъчно обвинена от уликите. Относно дъщерята на Класик‚ която също беше между обвиняемите‚ нямаше никакви подозрения. Така че‚ когато стигнах в последното дело до нейното име (накрая нямаше защо да се страхувам както в началото‚ че подобен ход ще намали силата на цялоот обвинение)‚ реших‚ че най-достойно е да не я притесняваме‚ тъй като не заслужава това‚ и го казах и свободно‚ и по различни начини. Ту питах пратениците на провинцията дали са ми докладвали нещо‚ което според мен може да се потвърди фактически‚ ту исках съвет от сената смята ли‚ че аз‚ ако имам дар слово‚ трябва да го насоча като оръжие към гърлото на тази невинна жена. Накрая приключих това място с думите: "Някой ще каже: "Ти действуваш като съдия." Съвсем не я съдя и все пак помня‚ че съм посочен за адвокат измежду съдиите." Такъв беше краят на този тъй дълъг процес. Едни бяха освободени‚ повечето осъдени и дори изпратени на заточение - едни за определен срок‚ други завинаги. И със същото постановление на сената получи най-пълно потвърждение и свидетелство нашето усърдие‚ честност‚ постоянство - единственото достойно възнаграждение за толкова големия ни труд. Можеш да си представиш колко много съм изморен‚ след като толкоз пъти трябваше да произнасям речи‚ да споря‚ да разпитвам‚ подпомагам‚ опровергавам тъй много свидетели. А и колко е трудно и неприятно да отказваш на приятелите на много подсъдими‚ когато на четири очи те молят за тях‚ да им устояваш‚ когато открито се противопоставят. Ще ти изложа един случай от тези‚ за които ти разказах: когато един от съдиите протестираше в полза на един много влиятелен от подсъдимите‚ аз казах: "Невинносттта му не ще се намали‚ ако аз кажа всичко." Оттук ще заключиш на колко голямо напрежение‚ дори на колко големи обиди съм бил подложен‚ поне на моменти. Защото честността засяга в момента тези‚ на които се противопоставя‚ а след това те самите я уважават и хвалят. Не бих могъл по-подробно да те посветя непосредствено в тази работа. Ще кажеш: "Не си е струвало труда! Защо ми е толкова дълго писмо?" Недей тогава ме пита непрекъснато какво сатва в Рим. Все пак запомни‚ че не е дълго писмото‚ което е обхванало толкова дни‚ толкова разследвания и най-после толкова виновници и присъди. Струва ми се‚ че съм проследил всичко колкото накратко‚ толкова и подробно. Необмислено казах "подробно". Макар и късно‚ дойде ми наум и това‚ което съм пропуснал. И макар на неподходящо място‚ ще ти го кажа (така правят и Омир‚ и мнозина други по негов пример. Откровено казано‚ този похват е нещо много хубаво‚ но не затова ще го използувам тук). Един от свидетелите‚ или разсърден‚ че е повикан против желанието му‚ или подкупен от някого от обвиняемите‚ за да обезсили обвинението‚ обвини Норбан Лициниан - представител на Бетика‚ който участвуваше в следствието‚ - че бил таен съучастник на противната страна в делото на Каста - жената на Класик. Според закона предвидено е първо да се разпитва виновникът‚ а след това тайният съучастник‚ защото честността на обвинителя се преценява най-добре от самото обвинение. Нито законният ред‚ нито ролята на представител‚ нито службата в предварителното разследване помогнаха на Норбан. Такава силна омраза пламна срещу този човек - и без това омразен и издигнал се както много други от времето на Домициан. Бил избран от провинцията за разследването не поради честността и верността си‚ а като неприятел на Класик‚ който го пратил в изгнание. Норбан поиска да му се даде един ден отсрочка и да му се съобщят обвиненията. Не постигна нито едното‚ нито другото‚ а беше длъжен да отговаря веднага. Отговори - но понеже е лош и порочен човек‚ не мога да кажа със сигурност дали отговори дръзко или пък уверено‚ но във всеки случай прояви много голямо хладнокръвие. Срещу него бяха изнесени много неща‚ които му навредиха повече‚ отколкото обвиненията в тайно съучастие. Дори двамата консулари‚ Помпоний Руф и Либон Фруги‚ го засегнаха много‚ като свидетелствуваха‚ че при Домициан е бил на страната на обвинителите на Салвий Либералис. Беше осъден и заточен на един остров. И когато обвинявах Каста‚ най-много изтъкнах‚ че нейният обвинител се е провалил поради уличаване в недобросъвестност. Напразно все пак наблегнах на това‚ защото работата взе нов‚ противоположен обрат‚ като обвинителят беше осъден за недобросъвестност‚ а обвиняемата беше освободена. Ще питаш какво сме правили ние по време на разследването. Съобщихме на сената‚ че сведенията за процеса сме получили от Норбан и ако той бъде подведен под отговорност‚ отново трябва да правим разследване. И тъй‚ докато се разследваше вината му‚ аз седях настрана известно време. След това Норбан взе участие във всичките заседания на разследването‚ като запази докрай същата твърдост или пък дързост. Сам се питам дали не съм пропуснал отново нещо и ето че насмалко не порпуснах. Последния ден Салвий Либералис сурово обвини останалите представители‚ че не били подвели под отговорност всички подсъдими‚ за които били упълномощени. И какъвто е бун и красноречив‚ ги постави в критично положение. Защитих тези прекрасни и твърде влиятелни мъже. А те заявявали‚ че на мен именно дължат спасението си от бурята. Това ще бъде краят на писмото‚ действително краят. И буква не ще прибавя‚ дори и да разбера‚ че съм пропуснал нещо. Бъди здрав! C. PLINIUS VESTRICIO SPURINNAE SUO ET COTTIAE S. (1) Composuisse me quaedam de filio vestro non dixi vobis, eum proxime apud vos fui, primum quia non ideo scripseram ut dicerem, sed ut meo amori meo dolori satisfacerem; deinde quia te, Spurinna, cum audisses recitasse me, ut mihi ipse dixisti, quid recitassem simul audisse credebam. (2) Praeterea veritus sum ne vos festis diebus confunderem, si in memoriam gravissimi luctus reduxissem. Nunc quoque paulisper haesitavi, id solum, quod recitavi, mitterem exigentibus vobis, an adicerem quae in aliud volumen cogito reservare. (3) Neque enim affectibus meis uno libello carissimam mihi et sanctissimam memoriam prosequi satis est, cuius famae latius consuletur, si dispensata et digesta fuerit. (4) Verum haesitanti mihi, omnia quae iam composui vobis exhiberem, an adhuc aliqua differrem, simplicius et amicius visum est omnia, praecipue cum affirmetis intra vos futura, donec placeat emittere. (5) Quod superest, rogo ut pari simplicitate, si qua existimabitis addenda commutanda omittenda, indicetis mihi. (6) Difficile est huc usque intendere animum in dolore; difficile, sed tamen, ut scalptorem, ut pictorem, qui filii vestri imaginem faceret, admoneretis, quid exprimere quid emendare deberet, ita me quoque formate regite, qui non fragilem et caducam, sed immortalem, ut vos putatis, effigiem conor efficere: quae hoc diuturnior erit, quo verior melior absolutior fuerit. Valete.   Гай Плиний до своите Вестриций Спурина и Котия - привет! Посмърнто похвално слово за Котий Когато наскоро бях у вас‚ по две причини не ви казах‚ че съм написал нещичко за вашия син: първо‚ защото съм го писал не с намерение да го кажа‚ а за да дам израз на обичта и болката си‚ а второ‚ понеже ти сам‚ Спурина‚ каза‚ че си чул за моето публично четене и си помислих‚ че си чул и какво съм чел тогава. Боях се да не ви разваля празниците‚ ако събудя отново непоносимата ви скръб. Сега отново се подвумих дали‚ както пожелахте‚ да изпратя само това‚ което четох‚ или да прибавя и това‚ което смятам да запазя за следващия свитък. Моето чувство не би могло да разкаже само в една книжка своя скъп и свят спомен‚ чиято слава ще бъде по-добре съхранена‚ ако се изложи обстойно и изчерпателно. И както се колебаех дали да ви изпратя всичко‚ което вече съм написал‚ или да оставя една част за друг път‚ стори ми се‚ че най-честното и най-приятелсското решение е да ви изпратя всичко‚ а освен това и вие ме уверявате‚ че то няма да излезе от дома ви‚ докато се реша да го публикувам. Какво друго? Моля да проявите същата откровеност и да ми посочите има ли според вас нужда от добавки‚ размествания или зачерквания. Трудно е за един дълбоко скърбящ човек да насочи вниманието си към това‚ трудно е. И все пак‚ ако един скулптор или един художник биха опитали да пресъздадат лика на сина ви‚ вие щяхте да им посочите кои черти да изобразят‚ кои да поправят. Също тъй‚ моля ви‚ насочвайте ме‚ водете ме‚ та да възсъздавам един образ не крехък и преходен‚ а по ваше мнение безсмъртен. Този образ ще бъде толкова по-дълговечен‚ колкото е по-истински‚ по-добър и по съвършен. Бъдете здрави! C. PLINIUS IULIO GENITORI SUO S. (1) Est omnino Artemidori nostri tam benigna natura, ut officia amicorum in maius extollat. Inde etiam meum meritum ut vera ita supra meritum praedicatione circumfert. (2) Equidem, cum essent philosophi ab urbe summoti, fui apud illum in suburbano, et quo notabilius - hoc est, periculosius - esset fui praetor. Pecuniam etiam, qua tunc illi ampliore opus erat, ut aes alienum exsolveret contractum ex pulcherrimis causis, mussantibus magnis quibusdam et locupletibus amicis mutuatus ipse gratuitam dedi. (3) Atque haec feci, cum septem amicis meis aut occisis aut relegatis, occisis Senecione Rustico Helvidio, relegatis Maurico Gratilla Arria Fannia, tot circa me iactis fulminibus quasi ambustus mihi quoque impendere idem exitium certis quibusdam notis augurarer. (4) Non ideo tamen eximiam gloriam meruisse me, ut ille praedicat, credo, sed tantum effugisse flagitium. (5) Nam et C. Musonium socerum eius, quantum licitum est per aetatem, cum admiratione dilexi et Artemidorum ipsum iam tum, cum in Syria tribunus militarem, arta familiaritate complexus sum, idque primum non nullius indolis dedi specimen, quod virum aut sapientem aut proximum simillimumque sapienti intellegere sum visus. (6) Nam ex omnibus, qui nunc se philosophos vocant, vix unum aut alterum invenies tanta sinceritate, tanta veritate. Mitto, qua patientia corporis hiemes iuxta et aestates ferat, ut nullis laboribus cedat, ut nihil in cibo in potu voluptatibus tribuat, ut oculos animumque contineat. (7) Sunt haec magna, sed in alio; in hoc vero minima, si ceteris virtutibus comparentur, quibus meruit, ut a C. Musonio ex omnibus omnium ordinum assectatoribus gener assumeretur. (8) Quae mihi recordanti est quidem iucundum, quod me cum apud alios tum apud te tantis laudibus cumulat; vereor tamen ne modum excedat, quem benignitas eius - illuc enim unde coepi revertor - solet non tenere. (9) Nam in hoc uno interdum vir alioqui prudentissimus honesto quidem sed tamen errore versatur, quod pluris amicos suos quam sunt arbitratur. Vale.   Гай Плиний до своя Юлий Генитор - привет! Прослава на философа Артемидор Нашият Артемидор е толкова добър по душа‚ че преувеличава помощта‚ която са му оказали приятелите. Така и за една моя услуга ме хвали и прехвалва не без основание‚ но без мяра. Вярно е‚ че когато философите бяха прогонени от Рим 17 ‚ аз го посетих във вилата му извън града; по това време бях претор и затова посещението ми още повече биеше на очи - т. е. на опасност. Сам задлъжнях‚ но му дадох парите‚ от които той много се нуждаеше‚ за да върне сключения по най-благородни подбуди заем; а в същото време някои наши влиятелни и заможни приятели си направиха оглушки. Сторих това в момент‚ когато седем мои приятели бяха убити или заточени: Сенецион‚ Рустик‚ Хелвидий бяпха убити‚ а Маврик‚ Гратила‚ Ария и Фания - заточени. Бях сякаш разтърсен от лавината паднали наоколо ми мълнии и по някои сигурни признаци отгатвах‚ че те надвисват и над мен. И все пак - не заслужавам изключителната слава‚ с която Артемидор ме въздига‚ смятам само‚ че избягнах безчестието. Доколкото ми е позволявала възрастта 18 ‚ аз се възхищавах и почитах тъста му Гай Музоний‚ а със самия Артемидор ме свърза тясна дружба още когато воювах като трибун 19 в Сирия. Първото доказателство за известни мои душивни заложби бе именно това‚ че съм явно успял да схвана‚ че този човек е мъдрец или че почти не се различава от мъдреца. От всички‚ които сега се кичат с името "философи"‚ едва ли ще намериш двама-трима толкова чистосърдечни и правдиви като Артемидор. Не споменавам каква физическа издръжливост на студ и пек показва той‚ как не отстъпва пред никаква трудност‚ как изобщо не се интересува от удоволствия като ядене и пиене‚ как владее очите и душите си. Това са забележителни качества у някой друг‚ ау него са най-малкото в сравнение с останалите му добродетели‚ с които заслужи Гай Музоний да го предпочете за зет пред много други женихи от всички съсловия. При тези спомени започва да ми става приятно‚ че той сипе такива похвали както пред другите‚ така и пред тебе. Но се боя да не прескочи мярката‚ която в добротата си (връщам се пак там‚ откъдето започнах) той обикновено не може да спази. Този иначе много умен човек допуща една-единствена грешка (благородна наистина‚ но все пак грешка): цени приятелите си повече‚ отколкото те засллужават. Бъди здрав! C. PLINIUS CATILIO SEVERO SUO S. (1) Veniam ad cenam, sed iam nunc paciscor, sit expedita sit parca, Socraticis tantum sermonibus abundet, in his quoque teneat modum. (2) Erunt officia antelucana, in quae incidere impune ne Catoni quidem licuit, quem tamen C. Caesar ita reprehendit ut laudet. (3) Describit enim eos, quibus obvius fuerit, cum caput ebrii retexissent, erubuisse; deinde adicit: 'Putares non ab illis Catonem, sed illos a Catone deprehensos.' Potuitne plus auctoritatis tribui Catoni, quam si ebrius quoque tam venerabilis erat? (4) Nostrae tamen cenae, ut apparatus et impendii, sic temporis modus constet. Neque enim ii sumus quos vituperare ne inimici quidem possint, nisi ut simul laudent. Vale.   Гай Плиний до своя Катилий Север - привет! Уговорка за вечеря Ще дойда у тебе на вечерята‚ но още отсега да се уговорим‚ че ще бъде кратка‚ скромна‚ богата само на разговори по сократовски 20 ‚ но и те да са с мяра. Още преди изгрев слънце ще ме посетят клиенти 21 ‚ а такива срещи не са минавали безнаказано дори и за Катон 22 ‚ когото Гай Цезар на думи упреква‚ но всъщност хвали. Защото описва как пияният Катон бил пресрещнат на улицата и когато разпознали лицето му‚ изчервили се от срам. После Цезар добавя: "Ще си помислиш‚ че той ги е изненадал в неудобно положение‚ а не те него." Би ли могло да се окаже по-голямо уважение към Катон от това‚ че дори и пиян е будел такава почит? На нашата вечеря обаче нека има мярка в приготовленията‚ разноските и времето: защото не принадлежим към тази категория хора‚ за които звучат като похвала дори хулите на враговете им. Бъди здрав! C. PLINIUS VOCONIO ROMANO SUO S. (1) Librum, quo nuper optimo principi consul gratias egi, misi exigenti tibi, missurus etsi non exegisses. (2) In hoc consideres velim ut pulchritudinem materiae ita difficultatem. In ceteris enim lectorem novitas ipsa intentum habet, in hac nota vulgata dicta sunt omnia; quo fit ut quasi otiosus securusque lector tantum elocutioni vacet, in qua satisfacere difficilius est cum sola aestimatur. (3) Atque utinam ordo saltem et transitus et figurae simul spectarentur! Nam invenire praeclare, enuntiare magnifice interdum etiam barbari solent, disponere apte, figurare varie nisi eruditis negatum est. (4) Nec vero affectanda sunt semper elata et excelsa. Nam ut in pictura lumen non alia res magis quam umbra commendat, ita orationem tam summittere quam attollere decet. (5) Sed quid ego haec doctissimo viro? Quin potius illud: adnota, quae putaveris corrigenda. Ita enim magis credam cetera tibi placere, si quaedam displicuisse cognovero. Vale.   Гай Плиний до своя Воконий Роман - привет! Необходимост от рецензия Изпратих ти по твое искане речта‚ с която неотдавна като консул благодарих на всеблагия принцепс. А и сам имах намерение да ти я изпратя дори без да я беше поискал. Бих желал да вземеш под внимание както хубостта на темата‚ така и трудността й. При други речи самата необичайност на съдържанието държи читателя в напрежение‚ а тук всичко е известно‚ всепознато‚ казано вече. По тазип ричина читателят‚ ненапрегнат и незаангажиран с друго‚ насочва вниманието си изцяло към начина на изразяване‚ който по-трудно би могъл да го задоволи‚ когато се преценява самостоятелно. Бих бил доволен‚ ако читателите забележат поне разпределението на речта‚ преходите и стилните фигури. Защото прекрасни мисли и бляскави думи не са редки и за необразованите хора. Но единствено образованите притежават умението да композират правилно‚ да използуват реторични фигури. Не винаги трябва да се стремим към патетика и възвишеност. Защото както в една рисунка именно сянката изтъква светлината‚ така подхожда речта да бъде ту по-обикновена‚ ту по-възвишена. Защо ли приказвам тези неща на теб‚ човек толкова учен! По-важно е друго - да отбележиш онова‚ което според теб трябва да се поправи. Защото‚ ако разбера‚ че някои неща не са ти харесали‚ ще съм по-склонен да поярвам‚ че останалите си одобрил. Бъди здрав! C. PLINIUS ACILIO SUO S. (1) Rem atrocem nec tantum epistula dignam Larcius Macedo vir praetorius a servis suis passus est, superbus alioqui dominus et saevus, et qui servisse patrem suum parum, immo nimium meminisset. (2) Lavabatur in villa Formiana. Repente eum servi circumsistunt. Alius fauces invadit, alius os verberat, alius pectus et ventrem, atque etiam - foedum dictu - verenda contundit; et cum exanimem putarent, abiciunt in fervens pavimentum, ut experirentur an viveret. Ille sive quia non sentiebat, sive quia se non sentire simulabat, immobilis et extentus fidem peractae mortis implevit. (3) Tum demum quasi aestu solutus effertur; excipiunt servi fideliores, concubinae cum ululatu et clamore concurrunt. Ita et vocibus excitatus et recreatus loci frigore sublatis oculis agitatoque corpore vivere se - et iam tutum erat - confitetur. (4) Diffugiunt servi; quorum magna pars comprehensa est, ceteri requiruntur. Ipse paucis diebus aegre focilatus non sine ultionis solacio decessit ita vivus vindicatus, ut occisi solent. (5) Vides quot periculis quot contumeliis quot ludibriis simus obnoxii; nec est quod quisquam possit esse securus, quia sit remissus et mitis; non enim iudicio domini sed scelere perimuntur. (6) Verum haec hactenus. Quid praeterea novi? Quid? Nihil, alioqui subiungerem; nam et charta adhuc superest, et dies feriatus patitur plura contexi. Addam quod opportune de eodem Macedone succurrit. Cum in publico Romae lavaretur, notabilis atque etiam, ut exitus docuit, ominosa res accidit. (7) Eques Romanus a servo eius, ut transitum daret, manu leviter admonitus convertit se nec servum, a quo erat tactus, sed ipsum Macedonem tam graviter palma percussit ut paene concideret. (8) Ita balineum illi quasi per gradus quosdam primum contumeliae locus, deinde exitii fuit. Vale.   Гай Плиний до своя Ацилий - привет! Македон Ларций Жестока случка и достойна не само за едно обикновено писмо! Бил е малтретиран от своите роби Македон Ларций‚ бивш преторианец‚ надменен и жесток господар‚ който недостатъчно е помнел или по-скоро твърде добре е помнел‚ че и неговият баща е бил роб. Къпла се във вилата си във Фермин. Изведнъж робите го обкръжили‚ един го хванал за гърлото‚ друг го шибал по лицето‚ трети го удрял по гърдите и стомаха и дори (страшно е да се каже) пос рамните части. И когато сметнали‚ че вече е издъхнал‚ хвърлили го на горещия под‚ за да проверят дали е жив. А той‚ дали защото действително е бил в безсъзнание‚ или се е преструвал‚ останал неподвижен и изпънат и ги накарал да повярват‚ че смъртта е настъпила. А след това го изнесли от банята‚ като че ли бил припаднал от горещина. Поели го по-верни раби‚ с вой и крясък се втурнали любовниците му. А той‚ стреснат от гласовете и съживен от прохладата‚ отворил очи‚ направил няколко движения и показал‚ вече без риск‚ че е жив. Робите се разбягали. Голяма част от тях обаче са заловени‚ другите се търсят. Сам той с мъка бил съживен‚ но след няколко дни почина с утехата‚ че за него‚ още докато бе жив‚ бе отмъстено‚ както се отмъщава обикновено при убийство. Виждаш на колко много опасности‚ на колко много хули‚ на колко подигравки сме изложени. Никой от нас не може да бъде в безопасност поради това‚ че е бил снизходителен и отстъпчив към робите. Защото те погубват господарите си не въз основа на разумна преценка‚ а от престъпност. За това - дотук. Какво ново освен това? Какво ли? Нищо. Иначе щях да прибавя още нещо‚ защото имам още място за писане‚ а и свободният ден позволява да се разкажат много неща. Но нека добавя и това‚ което тъкмо ми идва наум за същия този Македон. Когато се къпел в обществена баня в Рим‚ станала интересна случка‚ всъщност предсказание‚ както събитията показаха. Един римски конник‚ побутнат леко с ръка от роба на Македон да даде път на господаря му‚ се обърнал и ударил не роба‚ от когото бил докоснат‚ а самия Македон‚ и то така силно‚ че едва не го съборил. Така че за Македон банята е била фатално място - като че стъпало‚ след стъпало - защото там най-напред е бил оскърбен‚ а после убит. Бъди здрав! C. PLINIUS SILIO PROCULO SUO S. (1) Petis ut libellos tuos in secessu legam examinem, an editione sint digni; adhibes preces, allegas exemplum: rogas enim, ut aliquid subsicivi temporis studiis meis subtraham, impertiam tuis, adicis M. Tullium mira benignitate poetarum ingenia fovisse. (2) Sed ego nec rogandus sum nec hortandus; nam et poeticen ipsam religiosissime veneror et te valdissime diligo. Faciam ergo quod desideras tam diligenter quam libenter. (3) Videor autem iam nunc posse rescribere esse opus pulchrum nec supprimendum, quantum aestimare licuit ex iis quae me praesente recitasti, si modo mihi non imposuit recitatio tua; legis enim suavissime et peritissime. (4) Confido tamen me non sic auribus duci, ut omnes aculei iudicii mei illarum delenimentis refringantur: hebetentur fortasse et paulum retundantur, evelli quidem extorquerique non possunt. (5) Igitur non temere iam nunc de universitate pronuntio, de partibus experiar legendo. Vale.   Гай Плиний до своя Силий Прокул - привет! Насърчения към един приятел поет Искаш‚ докато съм на вилата‚ да прочета твоята книга‚ да преценя достойна ли е да бъде издадена. Прибавяш молби‚ привеждаш примери‚ молиш да откъсна малко време от своите занимания‚ за да го посветя на твоите‚ добавяш‚ че Марк Тулий се грижел с удивителна благосклонност за поетическите дарования. Излишно е да ме молиш и уговаряш‚ защото и поезията почитам най-свято‚ и тебе уважавам извънредно много. И тъй‚ ще изпълня желанието ти със също толкова старание‚ колкото и удоволствие. Струва ми се‚ още отсега мога да ти кажа‚ че доколкото можах да преценя от частта‚ която ти ми прочете‚ произведението ти е хубаво и не бива да го криеш повече от читателите. Само дано не ми е повлияло твоето четене - понеже ти четеш много приятно и с изключително умение. Вярвам все пак‚ че тези съблазни не са подвели слуха ми дотолкова‚ че да се е пречупило жилото на критичността ми. Е‚ то може да се попритъпи и поизхаби‚ но да бъде изтръгнато и изскубнато от дъно‚ не е възмжоно. Следователно за произведението като цяло изразявам това твърдо мнение‚ а за частите ще преценя при самото четене. Бъди здрав! C. PLINIUS NEPOTI SUO S. (1) Adnotasse videor facta dictaque virorum feminarumque alia clariora esse alia maiora. Confirmata est opinio mea hesterno Fanniae sermone. Neptis haec Arriae illius, quae marito et solacium mortis et exemplum fuit. Multa referebat aviae suae non minora hoc sed obscuriora; quae tibi existimo tam mirabilia legenti fore, quam mihi audienti fuerunt. (3) Aegrotabat Caecina Paetus maritus eius, aegrotabat et filius, uterque mortifere, ut videbatur. Filius decessit eximia pulchritudine pari verecundia, et parentibus non minus ob alia carus quam quod filius erat. Huic illa ita funus paravit, ita duxit exsequias, ut ignoraret maritus; quin immo quotiens cubiculum eius intraret, vivere filium atque etiam commodiorem esse simulabat, ac persaepe interroganti, quid ageret puer, respondebat; 'Bene quievit, libenter cibum sumpsit.' Deinde, cum diu cohibitae lacrimae vincerent prorumperentque, egrediebatur; tunc se dolori dabat; satiata siccis oculis composito vultu redibat, tamquam orbitatem foris reliquisset. Praeclarum quidem illud eiusdem, ferrum stringere, perfodere pectus, extrahere pugionem, porrigere marito, addere vocem immortalem ac paene divinam: 'Paete, non dolet.' Sed tamen ista facienti, ista dicenti, gloria et aeternitas ante oculos erant; quo maius est sine praemio aeternitatis, sine praemio gloriae, abdere lacrimas operire luctum, amissoque filio matrem adhuc agere. (7) Scribonianus arma in Illyrico contra Claudium moverat; fuerat Paetus in partibus, et occiso Scriboniano Romam trahebatur. Erat ascensurus navem; Arria milites orabat, ut simul imponeretur. 'Nempe enim' inquit 'daturi estis consulari viro servolos aliquos, quorum e manu cibum capiat, a quibus vestiatur, a quibus calcietur; omnia sola praestabo.' Non impetravit: conduxit piscatoriam nauculam, ingensque navigium minimo secuta est. Eadem apud Claudium uxori Scriboniani, cum illa profiteretur indicium, 'Ego' inquit 'te audiam, cuius in gremio Scribonianus occisus est, et vivis?' Ex quo manifestum est ei consilium pulcherrimae mortis non subitum fuisse. Quin etiam, cum Thrasea gener eius deprecaretur, ne mori pergeret, interque alia dixisset: 'Vis ergo filiam tuam, si mihi pereundum fuerit, mori mecum?', respondit: 'Si tam diu tantaque concordia vixerit tecum quam ego cum Paeto, volo.' Auxerat hoc responso curam suorum; attentius custodiebatur; sensit et 'Nihil agitis' inquit; 'potestis enim efficere ut male moriar, ut non moriar non potestis.' Dum haec dicit, exsiluit cathedra adversoque parieti caput ingenti impetu impegit et corruit. Focilata 'Dixeram' inquit 'vobis inventuram me quamlibet duram ad mortem viam, si vos facilem negassetis.' Videnturne haec tibi maiora illo 'Paete, non dolet', ad quod per haec perventum est? cum interim illud quidem ingens fama, haec nulla circumfert. Unde colligitur, quod initio dixi, alia esse clariora alia maiora. Vale.   Гай Плиний до своя Непот - привет! Прослава на една забележителна римлянка Вече отбелязах‚ струва ми се‚ че не винаги най-прочутите дела и слова на герои и героини са непременно и техните най-велики дела. Това мнение бе подкрепено и от вчерашния ми разговор с Фания‚ внучка на прочутата Ария‚ която бе утеха и пример за мъжа си в смъртта му. Тя ми разказа и много други постъпки на баба си‚ не по-малко велики‚ но по-малко известни. Смятам‚ че като ги прочетеш‚ ще се удивиш тъй‚ както се удивих аз‚ когато ги чух. Съпругът й Цецина Пет бил болен‚ болен бил и синът им - и двамата‚ както изглеждало‚ на смъртно легло. Починал синът‚ младеж изключително красив и скромен‚ когото и двамата обичали заради качествата му не по-малко‚ отколкото за това‚ че им бил син. Ария така уредила погребението му‚ така съпроводила шествието до гроба‚ че мъжът й нищо не разбрал. Нещо повече: колчем влизала в стаята му‚ се преструвала‚ че синът им е жив и се чувствува по-добре. На честите му въпроси какво прави момчето тя отговаряла: "Спа добре‚ нахрани се с охота." После‚ когато руквали дълго сдържаните сълзи‚ излизала; тогава се отдавала на мъката. Изплаквала се до насита и със сухи очи‚ с успокоено лице‚ влизала отново‚ сякаш била оставила вън от стаята загубата си. Прекрасен е без съмнение прочутият й подвиг: изважда кинжал‚ пробожда се в гърдите‚ измъква го и го подава на съпруга си с почти божествени слова: "Пете‚ не боли." Но когато е говорела и вършела всичко това‚ пред очите й са били безсмъртие и слава. А не е ли по-велико‚ без да очакваш безсмъртие и слава за награда‚ да сдържаш сълзите си‚ да криеш скръбта си и след смъртта на детето си да продължаваш да играеш ролята на майка? Скрибониан бе вдигнал въстание срещу Клавдий и Илирик 23 . Пет бил на негова страна и след смъртта на Скрибониан го отвели като затворник в Рим. Вече се качвал на кораба‚ а Ария молела войниците да вземат и нея: "Нали ще дадете на този консулар няколко роби‚ които да му поднасят храната‚ да го обличат и обуват? Аз сама ще върша всичко." Не ги склонила. Тогава взела рибарска лодка и на тази черупка последвала огромния кораб. Пак тя в присъствието на Клавдий казала на съпругата на Скрибониан‚ която била готова да свидетелствува срещу мъжа си: "Аз да те слушам? Тебе? В прегръдките ти бе убит Скрибониан‚ а ти си все още жива!" От това се вижда‚ че мисълта да умре с най-прекрасна смърт не е била нейно внезапно хрумване. Когато зет й Тразеа 24 я умолявал да не се стреми тъй упорито към смъртта и между другото й казал: "Да не би да искаш‚ ако трябва да умра‚ заедно с мене да умре и дъщеря ти?"‚ тя отговорила: "ако и тя е живяла с тебе толкова години в такова съгласие‚ както аз с Пет‚ искам." Този отговор увеличил страховете на близките й‚ които започнали да я пазят още по-внимателно. Разбрала и им рекла: "излишно е. Можете да ме накарате да умра трудно‚ но да дне умра - не можете." И както говорела‚ скочила от стола‚ забила глава в насрещната стена и рухнала. Когато я свестили: "Казах ви - продумала тя‚ - че ще намеря някакъв труден път към смъртта‚ ако вие ми препречите лекия." Според тебе тези думи не са ли по-велики от знаменитото: "Пете‚ не боли"‚ което е тяхно следствие? Но тези думи са прочути‚ а за другите изобщо не се знае. Заключението‚ както казах в началото‚ е‚ че не винаги най-прочутите дела и слова са непременно и най-великите. Бъди здрав! C. PLINIUS IULIO SERVIANO SUO S. (1) Rectene omnia, quod iam pridem epistulae tuae cessant? An omnia recte, sed occupatus es tu? An tu non occupatus, sed occasio scribendi vel rara vel nulla? (2) Exime hunc mihi scrupulum, cui par esse non possum, exime autem vel data opera tabellario misso. Ego viaticum, ego etiam praemium dabo, nuntiet modo quod opto. (3) Ipse valeo, si valere est suspensum et anxium vivere, exspectantem in horas timentemque pro capite amicissimo, quidquid accidere homini potest. Vale.   Гай Плиний до своя Юний Сервиан - привет! Кратка записка Затова ли отдавна нямам писма от тебе - защото всичко е наред? Или пък всичко е наред‚ но ти си зает? А може би не си зает‚ но рядко намираш възможност да пишеш или пък въобще я нямаш? Избави ме от това безпокойство‚ на което нямам сили за издържа. Избави ме дори ако трябва да си дадеи труда да изпратиш куриер. Ще заплатя пътните разноски‚ ще му дам и награда‚ само и само да ми съобщи желаните новини. Аз самият съм добре - ако да живееш добре - означава да живееш в тревога и непрекъснати грижи и страхове‚ че върху главата на най-близкия ти човек се струпват всички страхотии‚ дебенещи човечеството. Бъди здрав! C. PLINIUS VIBIO SEVERO SUO S. (1) Officium consulatus iniunxit mihi, ut rei publicae nomine principi gratias agerem. Quod ego in senatu cum ad rationem et loci et temporis ex more fecissem, bono civi convenientissimum credidi eadem illa spatiosius et uberius volumine amplecti, (2) primum ut imperatori nostro virtutes suae veris laudibus commendarentur, deinde ut futuri principes non quasi a magistro sed tamen sub exemplo praemonerentur, qua potissimum via possent ad eandem gloriam niti. (3) Nam praecipere qualis esse debeat princeps, pulchrum quidem sed onerosum ac prope superbum est; laudare vero optimum principem ac per hoc posteris velut e specula lumen quod sequantur ostendere, idem utilitatis habet arrogantiae nihil. (4) Cepi autem non mediocrem voluptatem, quod hunc librum cum amicis recitare voluissem, non per codicillos, non per libellos, sed 'si commodum' et 'si valde vacaret' admoniti - numquam porro aut valde vacat Romae aut commodum est audire recitantem -, foedissimis insuper tempestatibus per biduum convenerunt, cumque modestia mea finem recitationi facere voluisset, ut adicerem tertium diem exegerunt. (5) Mihi hunc honorem habitum putem an studiis? studiis malo, quae prope exstincta refoventur. (6) At cui materiae hanc sedulitatem praestiterunt? nempe quam in senatu quoque, ubi perpeti necesse erat, gravari tamen vel puncto temporis solebamus, eandem nunc et qui recitare et qui audire triduo velint inveniuntur, non quia eloquentius quam prius, sed quia liberius ideoque etiam libentius scribitur. (7) Accedet ergo hoc quoque laudibus principis nostri, quod res antea tam invisa quam falsa, nunc ut vera ita amabilis facta est. (8) Sed ego cum studium audientium tum iudicium mire probavi: animadverti enim severissima quaeque vel maxime satisfacere. (9) Memini quidem me non multis recitasse quod omnibus scripsi, nihilo minus tamen, tamquam sit eadem omnium futura sententia, hac severitate aurium laetor, ac sicut olim theatra male musicos canere docuerunt, ita nunc in spem adducor posse fieri, ut eadem theatra bene canere musicos doceant. (10) Omnes enim, qui placendi causa scribunt, qualia placere viderint scribent. Ac mihi quidem confido in hoc genere materiae laetioris stili constare rationem, cum ea potius quae pressius et astrictius, quam illa quae hilarius et quasi exsultantius scripsi, possint videri accersita et inducta. Non ideo tamen segnius precor, ut quandoque veniat dies - utinamque iam venerit! -, quo austeris illis severisque dulcia haec blandaque vel iusta possessione decedant. (11) Habes acta mea tridui; quibus cognitis volui tantum te voluptatis absentem et studiorum nomine et meo capere, quantum praesens percipere potuisses. Vale.   Гай Плиний до своя Вибий Север - привет! Подготовка за публично четене на панегирика към Траян В задълженията ми на консул влиза обязаността да благодаря на принцепса от името на гражданите‚ както и направих в сената в съгласие с обичайните изисквания на мястото и времето 25 . Сметнах обаче‚ че пръв дълг на добрия гражданин е да разгърне тази тема в едно по-дълго и по-богато съчинение‚ първо‚ за да бъдат въздадени заслужени похвали към добродетелите на нашия император‚ второ‚ за да бъдат поднесени не поучения на думи‚ а истински пример към бъдещите принцепси по кой път именно да стигнат до подобан слава. Да говориш какъв трябва да бъде един принцепс‚ е наистина хубава‚ но трудна и‚ тъй да се каже‚ нахална тема; но да славиш най-добрия принцепс и сякаш от висока кула да даваш светлинен сигнал на наследниците му накъде да вървят - е тема не по-малко полезна‚ а и съвършено непреднамерена. Немалко удоволствие беше за мене и това‚ че когато пожелах да прочета на приятелите си тази реч и ги поканих не с писма и не с програми‚ а със скромните думи "ако обичате" и "ако не сте заети с нещо друго" (а кой ли в Рим не е зает с нещо или обича да ходи по четения?)‚ те дойдоха за два дни в най-отвратителното време; а когато с присъщата си скромност поисках да завърша четенето‚ настояха да продължа още един ден. На мен ли оказаха тази чест или на литературата? Предпочитам да е на литературата‚ която беше на загиване‚ но сега се съживява. А на коя тема отделиха те такова внимание? Нима на същата‚ която дори и в сената можем да изтърпим - и то от немай къде - само няколко минути? Сега се намериха и хора да я четат‚ и хора да я слушат цели три дни‚ и то защото е написана не по-красноречиво отпреди‚ а по-свободно и следователно с по-голямо желание. Към похвалите за нашия принцепс ще прибавя и тази‚ че похвалното слово‚ което преди неговото време беше колкото фалшиво‚ толкова и омразно 26 ‚ сега стана не само искрено‚ но и приятно. Оцених високо вниманието на слушателите си и мнението им. Забелязах‚ че най-вече им допадат най-ненатруфените пасажи 27 . Имам наум‚ че четох на малцина това‚ което съм писал за всички‚ но се радвам на строгостта им‚ сякаш тя представлява всеобщата оценка в бъдеще. Някога театралната публика 28 караше музикантите да пеят лошо‚ а сега се надявам същата тази публика да ги научи да пеят добре. Защото авторите‚ които пишат‚ за да се харесат‚ пишат само неща‚ които са явно харесвани. Дълбоко в себе си вярвам‚ че съм улучил стила при тази по-цветиста тема‚ като превзети и насилени могат да изглеждат стегнатите плътни пасажи‚ но не и написаните по-пъстро и‚ тъй да се каже‚ по-буйно. Въпреки това горещо се моля да дойде някога денят‚ и дано вече е дошъл‚ когато дори при напълно законни права приятната сладост на словото отстъпи на сдържаната строгост. Имаш моя отчет за трите дни. Искам да се запознаеш с него и въпреки отсъствието си да получиш същото удоволствие за мен и за литературата‚ което би изпитал‚ ако присъствуваше. Бъди здрав! C. PLINIUS CALVISIO RUFO SUO S. (1) Assumo te in consilium rei familiaris, ut soleo. Praedia agris meis vicina atque etiam inserta venalia sunt. In his me multa sollicitant, aliqua nec minora deterrent. (2) Sollicitat primum ipsa pulchritudo iungendi; deinde, quod non minus utile quam voluptuosum, posse utraque eadem opera eodem viatico invisere, sub eodem procuratore ac paene isdem actoribus habere, unam villam colere et ornare, alteram tantum tueri. (3) Inest huic computationi sumptus supellectilis, sumptus atriensium topiariorum fabrorum atque etiam venatorii instrumenti; quae plurimum refert unum in locum conferas an in diversa dispergas. (4) Contra vereor ne sit incautum, rem tam magnam isdem tempestatibus isdem casibus subdere; tutius videtur incerta fortunae possessionum varietatibus experiri. Habet etiam multum iucunditatis soli caelique mutatio, ipsaque illa peregrinatio inter sua. (5) Iam, quod deliberationis nostrae caput est, agri sunt fertiles pingues aquosi; constant campis vineis silvis, quae materiam et ex ea reditum sicut modicum ita statum praestant. (6) Sed haec felicitas terrae imbecillis cultoribus fatigatur. Nam possessor prior saepius vendidit pignora, et dum reliqua colonorum minuit ad tempus, vires in posterum exhausit, quarum defectione rursus reliqua creverunt. (7) Sunt ergo instruendi, eo pluris quod frugi, mancipiis; nam nec ipse usquam vinctos habeo nec ibi quisquam. Superest ut scias quanti videantur posse emi. Sestertio triciens, non quia non aliquando quinquagiens fuerint, verum et hac penuria colonorum et communi temporis iniquitate ut reditus agrorum sic etiam pretium retro abiit. (8) Quaeris an hoc ipsum triciens facile colligere possimus. Sum quidem prope totus in praediis, aliquid tamen fenero, nec molestum erit mutuari; accipiam a socru, cuius arca non secus ac mea utor. (9) Proinde hoc te non moveat, si cetera non refragantur, quae velim quam diligentissime examines. Nam cum in omnibus rebus tum in disponendis facultatibus plurimum tibi et usus et providentiae superest. Vale.   Гай Плиний до своя Калвизий Руф - привет! Мерки за преодоляване на кризата в чифлиците Искам ти съвет за моите имоти както обикновено. Продават се имения‚ съседни и дори вмъкнати между моите. В тях много неща ме привличат‚ но някои‚ и то немалко‚ ме плашат. Привлича ме‚ първо‚ че е хубаво именията да са свързани. Второто е удобството и удоволствието от това‚ че ще мога да посещавам и двете без двоен труд‚ с едни пътни разноски‚ да ги оставя на един и същи управител и почти на едни и същи надзиратели‚ да живея и обзавеждам само едната вила‚ а другата само да наглеждам. В тази сметка влизат разходите за покъщнината‚ за пазачите‚ за градинарите‚ за занаятчиите и дори за ловните принадлежности. От голямо значение е дали всичко това е събрано на едно място‚ или е разхвълляно на различни страни. От друга страна‚ страхувам се да не би да е непредпазливо един толкова голям имот да се излага на едни и същи природни бедствия‚ на едни и същи природни случайности. Струва ми се‚ че е по-лесно да се понасят превратностите на съдбата‚ когато имотите са на различни места. А има и много прелест в смяната на пейзажа и климата и самото онова пътуване от имение до друго. Най-важното в моите размишления е следното: земите са плодородни‚ изобилни с влага‚ състоят се от орни площи‚ лозя и гори‚ които дават дървен материал‚ доходът от който е умерен‚ но постоянен. Това плодородие на земите обаче се изтощава от недостатъчна работна сила. Защото предишният собственик доста често е продавал имущество на обработващите го 29 . Така временно техните дългове са намалявали‚ но са се изчерпвали възможностите им за в бъдеще. С намаляването на тези възможности дълговете нараствали отново. Следователно трябва тези хора да бъдат снабдени с добри роби‚ защото нито аз сам използувам роби и окови‚ нито пък който и да е друг тук. Остава да те уведомя на каква цена могат да се купят въпросните имения - за три милиона сестерции. По-рано цената е била пет милиона‚ обаче при липса на обработващи и при общата нестабилност на нашето време спадат както доходите от земите‚ така и цената им. Ще попиташ дали могада събера лесно тези три милиона. Почти цялото ми състояние е вложено в чифлиците‚ но имам известни суми‚ от които получавам и процент‚ и не ще бъде трудно да взема заем. Ще получа от тъщата‚ от чиято каса се ползувам като от своя. Нека това да не те безпокои‚ ако нямаш възражения по другото. Него бих желал да прецениш колкото се може по-задълбочено. Няма човек по-опитен и предвидлив от теб и по отношение разумното администриране на имуществото‚ и във всичко друго. Бъди здрав! C. PLINIUS MAESIO MAXIMO SUO S. (1) Meministine te saepe legisse, quantas contentiones excitarit lex tabellaria, quantumque ipsi latori vel gloriae vel reprehensionis attulerit? (2) At nunc in senatu sine ulla dissensione hoc idem ut optimum placuit: omnes comitiorum die tabellas postulaverunt. (3) Excesseramus sane manifestis illis apertisque suffragiis licentiam contionum. Non tempus loquendi, non tacendi modestia, non denique sedendi dignitas custodiebatur. (4) Magni undique dissonique clamores, procurrebant omnes cum suis candidatis, multa agmina in medio multique circuli et indecora confusio; adeo desciveramus a consuetudine parentum, apud quos omnia disposita moderata tranquilla maiestatem loci pudoremque retinebant. (5) Supersunt senes ex quibus audire soleo hunc ordinem comitiorum: citato nomine candidati silentium summum; dicebat ipse pro se; explicabat vitam suam, testes et laudatores dabat vel eum sub quo militaverat, vel eum cui quaestor fuerat, vel utrumque si poterat; addebat quosdam ex suffragatoribus; illi graviter et paucis loquebantur. Plus hoc quam preces proderat. (6) Non numquam candidatus aut natales competitoris aut annos aut etiam mores arguebat. Audiebat senatus gravitate censoria. Ita saepius digni quam gratiosi praevalebant. (7) Quae nunc immodico favore corrupta ad tacita suffragia quasi ad remedium decucurrerunt; quod interim plane remedium fuit - erat enim novum et subitum -, (8) sed vereor ne procedente tempore ex ipso remedio vitia nascantur. Est enim periculum ne tacitis suffragiis impudentia irrepat. Nam quoto cuique eadem honestatis cura secreto quae palam? (9) Multi famam, conscientiam pauci verentur. Sed nimis cito de futuris: interim beneficio tabellarum habebimus magistratus, qui maxime fieri debuerunt. Nam ut in reciperatoriis iudiciis, sic nos in his comitiis quasi repente apprehensi sinceri iudices fuimus. (10) Haec tibi scripsi, primum ut aliquid novi scriberem, deinde ut non numquam de re publica loquerer, cuius materiae nobis quanto rarior quam veteribus occasio, tanto minus omittenda est. (11) Et hercule quousque illa vulgaria? 'Quid agis? ecquid commode vales?' Habeant nostrae quoque litterae aliquid non humile nec sordidum, nec privatis rebus inclusum. (12) Sunt quidem cuncta sub unius arbitrio, qui pro utilitate communi solus omnium curas laboresque suscepit; quidam tamen salubri temperamento ad nos quoque velut rivi ex illo benignissimo fonte decurrunt, quos et haurire ipsi et absentibus amicis quasi ministrare epistulis possumus. Vale.   Гай Плиний до своя Мезий Максим - привет! Тайно гласуване за предотвратяване на повлияването по време на избори Спомняш ли си колко често си чел какви големи спорове е предизвикал законът за тайното гласуване‚ колко много слава или огорчение е донесъл той на този‚ който го е предложил? 30 А сега в сената бе решено без каквито и да е разногласия‚ че той е най-добрият закон. В деня на зиборите всеки си поиска табличка. Действително с явното и открито гласуване бяхме излезли извън рамките на безредието и събранията нан арода. Никой не съблюдаваше времето за изказване‚ никой не замълчаваше скромно‚ никой с достойнство не сотаваше на място. Отвред силни хаотични викове‚ всички се втурваха заедно със своите кандидати‚ по средата - много групи‚ много кръгове хора и неприлична бъркотия. Колко много се бяхме отдалечили от обичаите на бащите ни‚ при които редът‚ умереността и спокойствието пазеха авторитета и светостта на мястото. Живи са все още някои стари хора‚ от които често съм чувал за такъв ред при изборите; при произнасяне името на кандидата настъпвало пълно мълчание; той сам разказвал за себе си‚ излагал своя живот‚ посочвал като свидетел и поръчител или този‚ при когото е служил като легат 31 ‚ или онзи‚ при когото е бил квестор 32 ‚ или и единия‚ и другия. Ако можел‚ прибавял и някои избиратели. Всички те говорели авторитетно и песетливо. Това помагало повече‚ отколкото молбите. Понякога кандидатът критикувал или произхода на съперника‚ или възрастта му‚ или дори нравите му. Сенатът слушал с тежестта на строг съдия. Тъй по-често побеждавали достойните‚ отколкото популярните. Сега обаче‚ след като необузданото пристрастие в изборите поквари тези обичаи‚ се прибягна към тайното гласуване като към някакво лечебно средство. И то наистина за известно време беше лекарство‚ защото беше ново и току-що въведено. Страхувам се обаче да не би с течение на времето от това лекарство да се родят нарушения на реда. Защото има опасност безсрамието да пропълзи и в тайното гласуване. Колцина са тези‚ които при тайното гласуване спазват честността‚ която имат при явното? Мнозина се страхуват от мълвата‚ малцина от съвестта си. Но твърде много бързам да говоря за бъдещето. Все пак с помощта на гласуването с таблички магистрати ще ни бъдат тези‚ които са най-достойни да станат. Защото‚ както сатава при спешните имуществени дела‚ така и при тайното гласуване ниес танахме безпристрастни съдии‚ понеже‚ тъй да се каже‚ бяхме издебнати неподготвени. Написах ти това‚ първо‚ за да ти напиша нещо ново‚ а после‚ за да поприказваме малко и за държавните дела. А колкото по-рядко ни се удава подобен случай да говорим по този въпорс в сравнение със старите времена‚ толкова по-малко трябва да го изпускаме. И наистина‚ докога това банално "какво правиш?" или учтивото "добре ли си със здравето?" Нека и в моето писмо да има нещо‚ което да не е ежедневно‚ нито обикновено‚ нито ограничено само в частните ми работи. Действително всичко зависи от волята на един човек‚ който единствено е поел върху себе си грижите и усилията на всички в името на общото благо. Но все пак благодарение на една разумна умереност от този преблагосклонен извор към нас също се стичат‚ тъй да се каже‚ ручеи‚ от които и самите ние можем да черпим‚ и да раздаваме с писмата си и на приятели. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO PRISCO SUO S. (1) Audio Valerium Martialem decessisse et moleste fero. Erat homo ingeniosus acutus acer, et qui plurimum in scribendo et salis haberet et fellis nec candoris minus. (2) Prosecutus eram viatico secedentem; dederam hoc amicitiae, dederam etiam versiculis, quos de me composuit. (3) Fuit moris antiqui eos, qui vel singulorum laudes vel urbium scripserant, aut honoribus aut pecunia honorare; nostris vero temporibus ut alia speciosa et egregia ita hoc in primis exolevit. Nam postquam desiimus facere laudanda, laudari quoque ineptum putamus. (4) Quaeris, qui sint versiculi, quibus gratiam rettuli? Remitterem te ad ipsum volumen, nisi quosdam tenerem; tu, si placuerint hi, ceteros in libro requires. (5) Alloquitur Musam, mandat, ut domum meam Esquiliis quaerat, adeat reverenter: Sed ne tempore non tuo disertam pulses ebria ianuam videto; totos dat tetricae dies Minervae, dum centum studet auribus virorum hoc, quod saecula posterique possint Arpinis quoque comparare chartis. Seras tutior ibis ad lucernas; haec hora est tua, cum furit Lyaeus, cum regnat rosa, cum madent capilli. Tunc me vel rigidi legant Catones. (6) Meritone eum, qui haec de me scripsit, et tunc dimisi amicissime et nunc ut amicissimum defunctum esse doleo? Dedit enim mihi, quantum maximum potuit, daturus amplius, si potuisset. Tametsi, quid homini potest dari maius quam gloria et laus et aeternitas? At non erunt aeterna, quae scripsit; non erunt fortasse, ille tamen scripsit, tamquam essent futura. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Приск - привет! Смъртта на приятеля - поета Марциал Чувам‚ че починал Валерий Марциал 33 ‚ и съм дълбоко опечален. Той беше човек талантлив‚ остроумен и пламенен‚ в чиято поезия имаше и духовитост‚ и жлъч‚ и не по-малко искреност. Изпроводих го при завръщането му в родната Испания‚ като му дадох пари за път. Това беше дар заради приятелството‚ дар заради стиховете‚ които той написа за мен. Стар обичай е тези‚ които са написали хвалебствия за отделни хора или за цели градове‚ да бъдат удостоявани или с почести‚ или с пари. В наше време обаче както други красиви и приятни неща‚ така и този обичай изчезна преди всички други. Понеже‚ след като престанахме да вършим неща‚ достойни за похвала‚ смятаме за глупаво да бъдем хвалени. Питаш ме кои са стиховете‚ заради които му се тоблагодарих. Щях да ти зипратя самата му книга‚ ако не помнех няколко стиха - ако те ти харесат‚ ще издириш останалите в книгата. Той говори на музата‚ нарежда й да намери моя дом на Есквилина 34 и да пристъпи към него с уважение: Но внимавай пияна да не хлопаш по красноречивите порти рано! Дните цели на с трогата Минерва дава той‚ за стоте съдии готви реч‚ която да могат бъднините да сравнят със речта арпинска 35 даже. Твоят час е‚ Лией 36 когато буйства‚ властва розата‚ къдрите ухаят 37 . Даже Катон строг би ме чел тогава. 38 Нямах ли пълно основание и тогава да изпратя най-приятелски поета‚ написал стиховете за мен‚ а сега да скърбя за него като за изгубен най-скъп приятел? Той ми даде най-многото‚ което можеше‚ а щеше да ми даде и повече‚ ако би могъл. И какво може да се даде на човек повече‚ отколкото слава‚ възхвала и вечност на делата му? Но ще каже някой‚ че не ще бъдат вечни неговите произведения. Може би‚ но все пак той ги е написал с мисълта‚ че ще бъдат. Бъди здрав!