C. Plinius Minor Epistulae * Писма Превод: Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII IX X   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  C. PLINIUS FABATO PROSOCERO SUO S. (1) Cupis post longum tempus neptem tuam meque una videre. Gratum est utrique nostrum quod cupis, mutuo mehercule. (2) Nam invicem nos incredibili quodam desiderio vestri tenemur, quod non ultra differemus. Atque adeo iam sarcinulas alligamus, festinaturi quantum itineris ratio permiserit. (3) Erit una sed brevis mora: deflectemus in Tuscos, non ut agros remque familiarem oculis subiciamus - id enim postponi potest -, sed ut fungamur necessario officio. (4) Oppidum est praediis nostris vicinum - nomen Tiferni Tiberini -, quod me paene adhuc puerum patronum cooptavit, tanto maiore studio quanto minore iudicio. Adventus meos celebrat, profectionibus angitur, honoribus gaudet. (5) In hoc ego, ut referrem gratiam - nam vinci in amore turpissimum est -, templum pecunia mea exstruxi, cuius dedicationem, cum sit paratum, differre longius irreligiosum est. (6) Erimus ergo ibi dedicationis die, quem epulo celebrare constitui. Subsistemus fortasse et sequenti, sed tanto magis viam ipsam corripiemus. (7) Contingat modo te filiamque tuam fortes invenire! nam continget hilares, si nos incolumes receperitis. Vale.   Гай Плиний 1 до своя Фабат‚ дядо на съпругата му - привет! Обещание за посещение Желаеш‚ след толкова дълго време‚ да видиш внучката си и мен заедно с нея. И на нас двамата ни е приятно‚ че имаш такова желание‚ което и ние споделяме. Тъй като на свой ред сме обхванати от някакъв невероятен копнеж да те видим‚ не ще отлагаме много осъществяването му. Ето вече стягаме багажа и ще бързаме‚ доколкото ни позволява състоянието на пътя. Ще се забавим на едно място‚ но за кратко. Ще се отбием във вилата ни в Етрурия не за да огледаме земята и имота (това може и да се отложи)‚ но да изпълним едно необходимо задължение. Има едно градче‚ съседно на моето имение. Нарича се Тиферний на Тибър. Още когато бях почти дете‚ то ме избра за патрон с много голямо желание‚ но не и с разсъдливост. Жителите му чествуват моето пристигане‚ тъжат‚ когато си заминавам‚ радват се на обществените ми успехи. И за да покажа от своя страна добрите си чувства (защото е най-срамно да бъдем надминати по обич)‚ построих храм със свои средства‚ който вече е готов и е безбожно да се отлага освещаването му. Тъй че ще бъдем там в деня на освещаването‚ който ден съм наредил да се чествува с пиршество. Може да останем и за следващия ден. И затова именно ще поемем още по-бързо пътя си! Дано само да заварим тебе и дъщеря ти в добро здраве! А че вие ще се зарадвате‚ ако ни посрещнете здрави и читави - това е сигурно. Бъди здрав! C. PLINIUS ATTIO CLEMENTI SUO S. (1) Regulus filium amisit, hoc uno malo indignus, quod nescio an malum putet. Erat puer acris ingenii sed ambigui, qui tamen posset recta sectari, si patrem non referret. (2) Hunc Regulus emancipavit, ut heres matris exsisteret; mancipatum - ita vulgo ex moribus hominis loquebantur - foeda et insolita parentibus indulgentiae simulatione captabat. Incredibile, sed Regulum cogita. (3) Amissum tamen luget insane. Habebat puer mannulos multos et iunctos et solutos, habebat canes maiores minoresque, habebat luscinias psittacos merulas: omnes Regulus circa rogum trucidavit. (4) Nec dolor erat ille, sed ostentatio doloris. Convenitur ad eum mira celebritate. Cuncti detestantur oderunt, et quasi probent quasi diligant, cursant frequentant, utque breviter quod sentio enuntiem, in Regulo demerendo Regulum imitantur. (5) Tenet se trans Tiberim in hortis, in quibus latissimum solum porticibus immensis, ripam statuis suis occupavit, ut est in summa avaritia sumptuosus, in summa infamia gloriosus. (6) Vexat ergo civitatem insaluberrimo tempore et, quod vexat, solacium putat. Dicit se velle ducere uxorem, hoc quoque sicut alia perverse. (7) Audies brevi nuptias lugentis nuptias senis; quorum alterum immaturum alterum serum est. Unde hoc augurer quaeris? (8) Non quia affirmat ipse, quo mendacius nihil est, sed quia certum est Regulum esse facturum, quidquid fieri non oportet. Vale.   Гай Плиний до своя Атий Клемент - привет! Смъртта на сина на Регул Регул загуби сина си. Единствено за тази беда не бе достоен‚ защото не зная дали я смята за беда. Момчето беше събудено‚ но капризно по природа и би могло да се насочи по правия път‚ ако не повтаряше във всичко баща си. Регул го освободи от бащина власт‚ за да получи наследството на майка си. 2 Търсеше предразположението на "продадения" (така хората нарекоха сина заради нрава на баща му) с някакво странно и отвратително за родителя подобие на нежност. Струва ти се невероятно? Не забравяй‚ че това е Регул. По мъртвия все пак той скърби безумно. Момчето имаше много понита от Галия - и за езда‚ и за впряг‚ имаше малки и големи кучета‚ славеи‚ папагали‚ косове. Регул ги уби всичките около кладата 3 . Това не бе скръб‚ а демонстрация на скръб. Около него се трупа удивителна тълпа‚ всички го мразят и ненавиждат‚ но се стичат и тълпят в дома му‚ все едно‚ че го ценят и обичат. Ще кажа кратко‚ което мисля: ухажват Регул по Регулов начин. Живее отвъд Тибър в градини 4 ‚ в които е заел обширно пространство с огромните си портици‚ а брега със статуите си‚ тъй като върховното му скъперничество не пречи да е разточителен‚ а крайното му безчестие - да е честолюбив. В това тревожно за държавата време създава смутове и намира в това утеха. Казва‚ че искал да се жени. Това също е ненормално като всичко останало. Скоро ще чуеш за сватбата на дълбоко скърбящия‚ сватбата на стареца. Едното е преждевременно‚ а другото - късно. Откъде тези предсказания‚ питаш. Сигурен съм не защото го твърди сам той‚ по-лъжливо нещо от когото не съществува‚ а защото е сигурно‚ че Регул ще направи това‚ което не трябва. Бъди здрав! C. PLINIUS ARRIO ANTONINO SUO S. (1) Quod semel atque iterum consul fuisti similis antiquis, quod proconsul Asiae qualis ante te qualis post te vix unus aut alter - non sinit enim me verecundia tua dicere nemo -, quod sanctitate quod auctoritate, aetate quoque princeps civitatis, est quidem venerabile et pulchrum; ego tamen te vel magis in remissionibus miror. (2) Nam severitatem istam pari iucunditate condire, summaeque gravitati tantum comitatis adiungere, non minus difficile quam magnum est. Id tu cum incredibili quadam suavitate sermonum, tum vel praecipue stilo assequeris. (3) Nam et loquenti tibi illa Homerici senis mella profluere et, quae scribis, complere apes floribus et innectere videntur. Ita certe sum affectus ipse, cum Graeca epigrammata tua, cum mimiambos proxime legerem. (4) Quantum ibi humanitatis venustatis, quam dulcia illa quam amantia quam arguta quam recta! Callimachum me vel Heroden, vel si quid his melius, tenere credebam; quorum tamen neuter utrumque aut absolvit aut attigit. (5) Hominemne Romanum tam Graece loqui? Non medius fidius ipsas Athenas tam Atticas dixerim. Quid multa? Invideo Graecis quod illorum lingua scribere maluisti. Neque enim coniectura eget, quid sermone patrio exprimere possis, Cum hoc insiticio et inducto tam praeclara opera perfeceris. Vale.   Гай Плиний до своя Арий Антонин - привет! Похвала за таланта на Арий Антонин Действително заслужава почит и възхищение това‚ че като предците ни бе два пъти консул‚ че беше такъв проконсул на Азия‚ какъвто преди и след тебе едва ли са били един-двама (твоята скромност не ми разрешава да кажа "няма")‚ че по добродетелност‚ влияние и възраст са пръв в държавата‚ е похвално и хубаво: но аз повече ти се възхищавам в моментите ти на отдих. Да смекчиш прочутата си строгост с равна на нея приятност‚ да прибавиш към висшето си достойнство толкова любезност‚ е и трудно‚ и велико. Ти постигаш всичко това благодарение на невероятно приятния си начин на беседване и особено на писане. В беседите ти тече медът на Омировия старец‚ а в писанията ти сякаш в медени пити пчелите 5 трупат цветен сок. Такова чувство имах аз самият‚ когато наскоро четох твоите гръцки епиграми и мимиямби. Каква изиската прелест има в тях! Колко са хубави и приятни‚ старинни по колорит‚ духовити и точни! Имах чувството‚ че държа в ръцете си Калимах или Херод 6 ‚ или нещо по-добро‚ ако има такова. Но никой от тях не е постигнал съвършенство и в двата жанра‚ нито пък се е залавял с тях едновременно. Възможно ли е един римлянин да говори така добре гръцки? Кълна се в боговете! И атиняните не говорят толкова атически! Какво повече? Завиждам на гърците‚ че си предпочел да пишеш на тухния език. Не е трудно да си представя какно би могъл да изразиш на бащиния си‚ щом на този чужд и зает език си създал такива великолепни творби. Бъди здрав! C. PLINIUS SOSIO SENECIONI SUO S. (1) Varisidium Nepotem valdissime diligo, virum industrium rectum disertum, quod apud me vel potentissimum est. Idem C. Calvisium, contubernalem meum amicum tuum, arta propinquitate complectitur; est enim filius sororis. (2) Hunc rogo semestri tribunatu splendidiorem et sibi et avunculo suo facias. Obligabis me, obligabis Calvisium nostrum, obligabis ipsum, non minus idoneum debitorem quam nos putas. (3) Multa beneficia in multos contulisti: ausim contendere nullum te melius, aeque bene unum aut alterum collocasse. Vale.   Гай Плиний до своя Созий Сенецион - привет! Препоръка за Варизидий Непот Уважавам и обичам Варизидий Непот‚ мъж енергичен‚ справедлив‚ сладкодумен‚ което за мен е най-важно. Той е сестрин син на Гай Калвизий‚ мой близък и твой приятел. Моля те‚ накарай го да се почувствува по-значителен и пред самия себе си‚ и пред вуйчо си с трибунство за шест месеца. Ще ти бъда задължен‚ Калвизий също‚ а и самият Непот‚ който е не по-малко честен длъжник‚ отколкото съм аз самият според тебе. Сторил си много добрини на мнозина; смея да твърдя‚ че никога никой не е заслужавал повече от него‚ а също като него - само един или двама. Бъди здрав! C. PLINIUS IULIO SPARSO SUO S. (1) Aeschinen aiunt petentibus Rhodiis legisse orationem suam, deinde Demosthenis, summis utramque clamoribus. (2) Quod tantorum virorum scriptis contigisse non miror, cum orationem meam proxime doctissimi homines hoc studio, hoc assensu, hoc etiam labore per biduum audierint, quamvis intentionem eorum nulla hinc et inde collatio, nullum quasi certamen accenderet. (3) Nam Rhodii cum ipsis orationum virtutibus tum etiam comparationis aculeis excitabantur, nostra oratio sine aemulationis gratia probabatur. An merito, scies cum legeris librum, cuius amplitudo non sinit me longiore epistula praeloqui. (4) Oportet enim nos in hac certe in qua possumus breves esse, quo sit excusatius quod librum ipsum, non tamen ultra causae amplitudinem, extendimus. Vale.   Гай Плиний до своя Юлий Спарс - привет! Едно публично четене Казват‚ че когато Есхин по искане на родосците прочел една своя реч‚ а след това и една реч на Демостен‚ и двете били посрещнати с шумно одобрение. Не се учудвам‚ че това се е случило с произведенията на такива мъже‚ щом като наскоро най-образованите мъже изслушаха моята реч 7 с такова внимание‚ одобрение и дори напрежение в продължение на два дни‚ въпреки че никакво сравнение‚ никакво съревнование не подклаждаше техния интерес. Родосците са били увлечени както от самите достойнства на речите‚ така и от сравнението. Моята реч бе одобрена без помощта на съперничеството. Дали заслужена‚ ще узнаеш‚ когато прочетеш книгата‚ чиято големина не ми позволява да я представям с по-дълго писмо. Там‚ където имам възможност‚ трябва да бъда кратък‚ за да ми простят по-лесно‚ че съм разтегнал самата книга‚ без да прехвърля все пак границите на темата. Бъди здрав! C. PLINIUS IULIO NASONI SUO S. (1) Tusci grandine excussi, in regione Transpadana summa abundantia, sed par vilitas nuntiatur: solum mihi Laurentinum meum in reditu. (2) Nihil quidem ibi possideo praeter tectum et hortum statimque harenas, solum tamen mihi in reditu. Ibi enim plurimum scribo, nec agrum quem non habeo sed ipsum me studiis excolo; ac iam possum tibi ut aliis in locis horreum plenum, sic ibi scrinium ostendere. (3) Igitur tu quoque, si certa et fructuosa praedia concupiscis, aliquid in hoc litore para. Vale.   Гай Плиний до своя Юлий Назон - привет! Кратко писъмце В Етрурия падна градушка‚ от Транспаданската област ми съобщават за богато плодородие‚ но и за съответно поевтиняване; само Лаврент ми носи доходи. Там притежавам само покрив над главата си‚ градина и пясъци зад нея; но само Лаврент ми носи приходи. Защото там пиша най-много и обработвам не земята‚ която не притежавам‚ а самия себе си чрез литературните си занимания. Другаде мога да ти покажа пълен хамбар‚ а тука - вече пълен сандък книги. Затова и ти‚ ако желаеш сигурно и плодородно имение‚ купи си местенце на този бряг. Бъди здрав! C. PLINIUS CATIO LEPIDO SUO S. (1) Saepe tibi dico inesse vim Regulo. Mirum est quam efficiat in quod incubuit. Placuit ei lugere filium: luget ut nemo. Placuit statuas eius et imagines quam plurimas facere: hoc omnibus officinis agit, illum coloribus illum cera illum aere illum argento illum auro ebore marmore effingit. (2) Ipse vero nuper adhibito ingenti auditorio librum de vita eius recitavit; de vita pueri, recitavit tamen. Eundem in exemplaria mille transcriptum per totam Italiam provinciasque dimisit. Scripsit publice, ut a decurionibus eligeretur vocalissimus aliquis ex ipsis, qui legeret eum populo: factum est. (3) Hanc ille vim, seu quo alio nomine vocanda est intentio quidquid velis optinendi, si ad potiora vertisset, quantum boni efficere potuisset! Quamquam minor vis bonis quam malis inest, ac sicut 'amathia men thrasos, logismos de oknon pherei', ita recta ingenia debilitat verecundia, perversa confirmat audacia. (4) Exemplo est Regulus. Imbecillum latus, os confusum, haesitans lingua, tardissima inventio, memoria nulla, nihil denique praeter ingenium insanum, et tamen eo impudentia ipsoque illo furore pervenit, ut orator habeatur. (5) Itaque Herennius Senecio mirifice Catonis illud de oratore in hunc e contrario vertit: 'Orator est vir malus dicendi imperitus.' Non mehercule Cato ipse tam bene verum oratorem quam hic Regulum expressit. (6) Habesne quo tali epistulae parem gratiam referas? Habes, si scripseris num aliquis in municipio vestro ex sodalibus meis, num etiam ipse tu hunc luctuosum Reguli librum ut circulator in foro legeris, 'eparas' scilicet, ut ait Demosthenes, 'te^n pho^ne^n kai gege^tho^s kai laryngizo^n'. (7) Est enim tam ineptus ut risum magis possit exprimere quam gemitum: credas non de puero scriptum sed a puero. Vale.   Гай Плиний до своя Каций Лепид - привет! Поведението на Регул след смъртта на сина му Често ти повтарям: има сила у Регул. Учудващо е как постига всичко‚ което си е намислил. Реши да оплаква сина си: оплака го както никой до ден-днешен. Реши да му направи колкото се може повече статуи и портрети: заангажира с това всички работилници‚ напарвиха ги с бои‚ от восък‚ от бронз‚ от сребро‚ от злато‚ от слонова кост‚ от мрамор. Сам той пред огромна публика чете наскоро спомени за неговия живот - живота на едно дете; и все пак ги чете! Нареди да ги препишат в хиляда екземпляра и ги разпрати из цяла Италия и провинциите. Писа официално писмо до общините да бъде избран най-гласовитият декурион‚ който да ги прочете на народа. Тъй и стана. Ако той беше насочил по правилен път тази сила или ако трябва да я наречем с друга дума‚ този ламтеж да има всичко‚ което пожелае‚ много добрини можеше да направи! Но добрите хора не са тъй силни‚ както лошите; и както "храбростта се дължи на незнание‚ а обмислянето поражда нерешителност" 8 ‚ така стеснителността отслабва честните натури‚ а безогледността укрепва лошите. Регул е пример. Гласът му е слаб‚ изговорът - неясен‚ езикът - заплетен‚ умът - ужасно бавен‚ памет - ни капка; и нищо друго - само налудничавост: но благодарение именно на този си бяс и безсрамие успява да мине за оратор пред мнозина. За него Херений Сенецион измисли чудесна парафраза на прочутото Катоново определение 9 за оратора в обратен смисъл: "Ораторът е лош човек‚ неопитен в говоренето." Бога ми‚ Катон не е успял да даде толкова добро определение за истинския оратор‚ както Херений - за Регул. Можеш ли да ми се отплатиш равностойно за такова писмо? Можеш‚ ако ми пишеш дали някой от моите приятели във вашия град или дори самият ти‚ постоянен посетител на форума‚ си чел тази прескръбна Регулова книга с глас на амбулантен търговец‚ разбира се‚ или както казва Демостен‚ "издигайки гръмко звънък глас" 10 . Толкова е нелепа‚ че предизвиква по-скоро смях‚ отколкото скръб. Струва ми се‚ че е писана не за дете‚ а от дете. Бъди здрав! C. PLINIUS MATURO ARRIANO SUO S. (1) Gratularis mihi quod acceperim auguratum: iure, gratularis, primum quod gravissimi principis iudicium in minoribus etiam rebus consequi pulchrum est, deinde quod sacerdotium ipsum cum priscum et religiosum tum hoc quoque sacrum plane et insigne est, quod non adimitur viventi. (2) Nam alia quamquam dignitate propemodum paria ut tribuuntur sic auferuntur; in hoc fortunae hactenus licet ut dari possit. (3) Mihi vero illud etiam gratulatione dignum videtur, quod successi Iulio Frontino principi viro, qui me nominationis die per hos continuos annos inter sacerdotes nominabat, tamquam in locum suum cooptaret; quod nunc eventus ita comprobavit, ut non fortuitum videretur. (4) Te quidem, ut scribis, ob hoc maxime delectat auguratus meus, quod M. Tullius augur fuit. Laetaris enim quod honoribus eius insistam, quem aemulari in studiis cupio. (5) Sed utinam ut sacerdotium idem, ut consulatum multo etiam iuvenior quam ille sum consecutus, ita senex saltem ingenium eius aliqua ex parte assequi possim! (6) Sed nimirum quae sunt in manu hominum et mihi et multis contigerunt; illud vero ut adipisci arduum sic etiam sperare nimium est, quod dari non nisi a dis potest. Vale.   Гай Плиний до своя Ариан Матур - привет! Благодарност за поздравления по случай избора на Плиний за авгур Поздравяваш ме с авгурството 11 ми‚ и с пълно право‚ първо‚ защото е хубаво дори и в дребните неща да получиш одобрението на най-достойния принцепс‚ второ - това старо и задължаващо жречество е и свято‚ и почетно за това‚ че не може да се отнема до края на живота. Други почти равностойни нему почести както се дават‚ така се и отнемат‚ но авгурството е във властта на съдбата само когато тя го дава. Струва ми се достойно за поздравление и това‚ че наследявам видния Юлий Фронтин‚ мъж‚ който в деня на посочване на кандидатите за жреци 12 назоваваше през последните няколко години мене‚ сякаш ми определяше своето място. Събитията потвърдиха това така‚ че то не може да изглежда случайно съвпадение. Ти ми пишеш‚ че моето авгурство те радва най-вече защото и М. Тулий е бил авгур. 13 Радваш се‚ че в почтените длъжности следвам този‚ комуто бих искал да съпернича в литературата. Както жречеството‚ така и консулството получих много по-млад от него 14 ‚ дано и в литературата поне на стари години постигна отчасти неговата дарба. Но без съмнение това‚ което е в човешките ръце‚ сме постигнали и аз‚ и мнозина други‚ онова обаче‚ което само боговете могат да дадат‚ би било прекалено да се опитваме да постигнем и дори да очакваме. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO URSO SUO S. (1) Causam per hos dies dixit Iulius Bassus, homo laboriosus et adversis suis clarus. Accusatus est sub Vespasiano a privatis duobus; ad senatum remissus diu pependit, tandem absolutus vindicatusque. (2) Titum timuit ut Domitiani amicus, a Domitiano relegatus est; revocatus a Nerva sortitusque Bithyniam rediit reus, accusatus non minus acriter quam fideliter defensus. Varias sententias habuit, plures tamen quasi mitiores. (3) Egit contra eum Pomponius Rufus, vir paratus et vehemens; Rufo successit Theophanes, unus ex legatis, fax accusationis et origo. (4) Respondi ego. Nam mihi Bassus iniunxerat, totius defensionis fundamenta iacerem, dicerem de ornamentis suis quae illi et ex generis claritate et ex periculis ipsis magna erant, (5) dicerem de conspiratione delatorum quam in quaestu habebant, dicerem causas quibus factiosissimum quemque ut illum ipsum Theophanen offendisset. Eundem me volverat occurrere crimini quo maxime premebatur. In aliis enim quamvis auditu gravioribus non absolutionem modo verum etiam laudem merebatur; (6) hoc illum onerabat quod homo simplex et incautus quaedam a provincialibus ut amicus acceperat - nam fuerat in eadem provincia quaestor -. Haec accusatores furta ac rapinas, ipse munera vocabat. Sed lex munera quoque accipi vetat. (7) Hic ego quid agerem, quod iter defensionis ingrederer? Negarem? Verebar ne plane furtum videretur, quod confiteri timerem. Praeterea rem manifestam infitiari augentis erat crimen non diluentis, praesertim cum reus ipse nihil integrum advocatis reliquisset. Multis enim atque etiam principi dixerat, sola se munuscula dumtaxat natali suo aut Saturnalibus accepisse et plerisque misisse. (8) Veniam ergo peterem? Iugulassem reum, quem ita deliquisse concederem, ut servari nisi venia non posset. Tamquam recte factum tuerer? Non illi profuissem, sed ipse impudens exstitissem. (9) In hac difficultate placuit medium quiddam tenere: videor tenuisse. Actionem meam, ut proelia solet, nox diremit. Egeram horis tribus et dimidia, supererat sesquihora. Nam cum e lege accusator sex horas, novem reus accepisset, ita diviserat tempora reus inter me et eum qui dicturus post erat, ut ego quinque horis ille reliquis uteretur. (10) Mihi successus actionis silentium finemque suadebat; temerarium est enim secundis non esse contentum. Ad hoc verebar ne me corporis vires iterato labore desererent, quem difficilius est repetere quam iungere. (11) Erat etiam periculum ne reliqua actio mea et frigus ut deposita et taedium ut resumpta pateretur. UT enim faces ignem assidua concussione custodiunt, dimissum aegerrime reparant, sic et dicentis calor et audientis intentio continuatione servatur, intercapedine et quasi remissione languescit. (12) Sed Bassus multis precibus, paene etiam lacrimis obsecrabat, implerem meum tempus. Parui utilitatemque eius praetuli meae. Bene cessit: inveni ita erectos animos senatus, ita recentes, ut priore actione incitati magis quam satiati viderentur. (13) Successit mihi Lucceius Albinus, tam apte ut orationes nostrae varietatem duarum, contextum unius habuisse credantur. (14) Respondit Herennius Pollio instanter et graviter, deinde Theophanes rursus. Fecit enim hoc quoque ut cetera impudentissime, quod post duos et consulares et disertos tempus sibi et quidem laxius vindicavit. Dixit in noctem atque etiam nocte illatis lucernis. (15) Postero die egerunt pro Basso Homullus et Fronto mirifice; quartum diem probationes occuparunt. (16) Censuit Baebius Macer consul designatus lege repetundarum Bassum teneri, Caepio Hispo salva dignitate iudices dandos; uterque recte. (17) 'Qui fieri potest' inquis, 'cum tam diversa censuerint?' Quia scilicet et Macro legem intuenti consentaneum fuit damnare eum qui contra legem munera acceperat, et Caepio cum putaret licere senatui - sicut licet - et mitigare leges et intendere, non sine ratione veniam dedit facto vetito quidem, non tamen inusitato. (18) Praevaluit sententia Caepionis, quin immo consurgenti ei ad censendum acclamatum est, quod solet residentibus. Ex quo potes aestimare, quanto consensu sit exceptum, cum diceret, quod tam favorabile fuit cum dicturus videretur. (19) Sunt tamen ut in senatu ita in civitate in duas partes hominum iudicia divisa. Nam quibus sententia Caepionis placuit, sententiam Macri ut rigidam duramque reprehendunt; quibus Macri, illam alteram dissolutam atque etiam incongruentem vocant; negant enim congruens esse retinere in senatu, cui iudices dederis. (20) Fuit et tertia sententia: Valerius Paulinus assensus Caepioni hoc amplius censuit, referendum de Theophane cum legationem renuntiasset. Arguebatur enim multa in accusatione fecisse, quae illa ipsa lege qua Bassum accusaverat tenerentur. (21) Sed hanc sententiam consules, quamquam maximae parti senatus mire probabatur, non sunt persecuti. (22) Paulinus tamen et iustitiae famam et constantiae tulit. Misso senatu Bassus magna hominum frequentia, magno clamore, magno gaudio exceptus est. Fecerat eum favorabilem renovata discriminum vetus fama, notumque periculis nomen, et in procero corpore maesta et squalida senectus. (23) Habebis hanc interim epistulam ut 'prodromon', exspectabis orationem plenam onustamque. Exspectabis diu; neque enim leviter et cursim, ut de re tanta retractanda est. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Урс - привет! Делото срещу Юлий Бас Тези дни се зашищава пред сената Юлий Бас‚ човек много патил и станал известен със злочестините си. При Веспасиан бе обвинен от две частни лица; изпратиха делото в сената и дълго стоя нерешено; най-после го оправдаха и освободиха. Като Домицианов приятел се боеше от Тит‚ а от самия Домициан бе заточен. Върна се при Нерва и получи управлението на Витиния 15 ; оттам си дойде като обвиняем: нападаха го така ожесточено‚ както предано го защищаваха. Бяха изказани различни мнения за него‚ но може да се каже‚ че повечето бяха снизходителни. Против него говори решителният енергичен Помпоний Руф‚ последва го Теофан‚ един от легатите‚ глава и движеща сила на обвинението. Отговорих аз‚ понеже на мене Бас бе възложил да положа основите на цялата защита‚ да говоря за славата му‚ която не беше малка и поради известността на потеклото му‚ и поради преживените опасности‚ да разкажа за заговора на доносниците‚ които от подобни дела си вадят хляба‚ да кажа причините‚ поради които е засегнал всички размирници‚ като например Теофан. Искаше да оборя най-тежкото обвинение; а за останалите‚ макар да бяха на пръв поглед доста сериозни‚ заслужаваше не само оправдание‚ но дори и похвала. Обвиняваха го най-вече в това‚ че този безхитростен и непредпазлив човек‚ който бил квестор по-рано в същата провинция‚ бил приемал като приятел някои дарове от тамошните жители. Обвинителите наричаха това кражба и грабеж‚ а той - подаръци. Законът обаче забранява да се приемат дори и подаръци. Какво да направя тогава? Какъв път на защита да поема? Да отричам? Боях се‚ че страхът ми от признание ще накара всички да помислят‚ че всъщност има кражба. Да отричам явен факт‚ значи да увеличавам престъплението‚ а не да го намаля; а и обвиняемият не бе оставил никаква възможност на адвокатите си‚ понеже казал на мнозина и дори на самия принцепс‚ че приемал дребни подаръчета само на рождения си ден и на Сатурналиите 16 и че от своя страна изпращал на мнозина. Да моля за милост? Все едно да заколя обвиняемия‚ щом се съгласявам‚ че провинението му е толкова голямо‚ та само по милост може да се спаси. Да твърдя‚ че е постъпвал правилно? На него няма да помогна‚ а сам ще изляза безсрамник. Реших‚ че в такова трудно положение трябва да се държи някакъв среден път. И струва ми се‚ го удържах. Моята защитна реч‚ както и сраженията‚ бе прекъсната по обичая на залез слънце. 17 Говорих три часа и половина‚ оставаше ми още час и половина‚ понеже по закон обвинителят има шест часа‚ а обвиняемият - девет: Бас беше така разделил времето между мен и следващия втори адвокат‚ който трябваше да говори после‚ че аз разполагах с пет часа‚ а другият с останалите. Резултатът от речта ме съветваше да не говоря повече и да приключа. Неразумно е успехите ти да не те задоволяват. При това се боях‚ че ще ме напуснат телесните сили при повторното напрежение‚ което е по-трудно да се подеме отново‚ отколкото да бъде продължено. Имаше опасност‚ че останалата част от речта ми ще бъде посрещната или хладно вследствие прекъсването‚ или с досада вследствие връщане към познатото. Факлите запазват пламъка си при непрекъснато размахване‚ започнат ли да тлеят‚ много трудно пламват отново. Така и жарта на говорещия‚ и вниманието на слушащия се запазват‚ ако няма прекъсване‚ но паузата и - тъй да се каже‚ почивката ги отслабват. Но Бас ме заклинаше едва ли не със сълзи на очи да продължа речта до края на определеното време. Подчиних се и предпочетох на него да съм полезен вместо на себе си. Получи се добре. Вниманието на сенаторите бе‚ по моя преценка‚ така изострено‚ така свежо‚ че изглеждаха по-скоро заинтригувани от предишната реч‚ отколкото преситени. Лукцей Албин говори след мен с толкова умение‚ че нашите речи по разнообразие бяха равни на две‚ но по взаимната си връзка - на една. Отговори Херений Полион - твърдо и с достойнство‚ след това отново Теофан и това‚ както и всичко останало‚ направи най-безрамно: след двама други‚ бивши консули и красноречиви оратори‚ си описка време‚ и то твърде разточително. Говори до вечерта и дори през нощта на лампи. На следния ден Хомул и Фронтон говориха чудесно в защита на Бас. Четвъртият ден бе за излагане на доказателствата. Бебий Мацер‚ консул за следващата година‚ предложи Бс да бъде подведен по закона за изнудванията‚ Цепион Хиспон - да запази званието сенатор и бъде предаден на съдиите. И двамата бяха прави. "Как е възможно - казваш‚ - когато са на съвсем различно мнение?" Мацер се обляга на закона‚ според който подлежи на наказани всеки‚ който противозаконно е приемал подаръци. А Цепион‚ понеже смята‚ че сенатът разполага (и той действително разполага) с компетенциите да прилага по-мека или по-строга форма на законите‚ не без основание прояви снизхождение към деяние забранено‚ но не необичайно. Наложи се мнението на Цепион‚ нещо повече‚ бе акламиран още като ставаше да говори‚ което обикновено се прави‚ когато говорещият сяда. 18 По благосклонния прием‚ който му бе оказан още когато той се канеше да говори‚ можеш да прецениш с какво единодушие е било прието неговото предложение. Но както в сената‚ така и в държавата‚ мненията на хората са разделени на две. Тези‚ които поддържаха предложението на Цепион‚ порицават предложението на Мацер като сурово и жестоко. Които бяха за Мцер‚ наричат другото малодушно и нелогично‚ защото не било логично един предаден на съдиите човек да остава в сената 19 . Имаше и трето предложение. ВАЛерий Павлин се присъдини към Цепион‚ но предложи допълнително‚ когато мандатът на Теофан приключи‚ сенатът да започне следствие срещу него. Изобличи го‚ че при обвинението е извършил много неща‚ за които може да бъде подведен по същия закон‚ по който обвинява Бас. Консулите не се съгласиха с това предложение въпреки горещото одобрение на по-голямата част от сената. А Павлин спечели име на справедлив и праволинеен човек. Като разпуснаха сената‚ многолюдни тълпи посрещнаха Бас със силни радосттни викове. Благосклонност към него извикваше подновената мълва за старите му беди‚ името‚ станало известно поради преживените опасности‚ и високата му старческа фигура‚ тъжна и занемарена. Това писмо е предвестник‚ а пълния текст на речта ми можеш да очакваш; а дълго ще чакаш‚ понеже реч на подобна тема не може да се голежда леко и отгоре-отгоре. Бъди здрав! C. PLINIUS STATIO SABINO SUO S. (1) Scribis mihi Sabinam, quae nos reliquit heredes, Modestum servum suum nusquam liberum esse iussisse, eidem tamen sic ascripsisse legatum: 'Modesto quem liberum esse iussi'. (2) Quaeris quid sentiam. Contuli cum peritis iuris. Convenit inter omnes nec libertatem deberi quia non sit data, nec legatum quia servo suo dederit. Sed mihi manifestus error videtur, ideoque puto nobis quasi scripserit Sabina faciendum, quod ipsa scripsisse se credidit. (3) Confido accessurum te sententiae meae, cum religiosissime soleas custodire defunctorum voluntatem, quam bonis heredibus intellexisse pro iure est. Neque enim minus apud nos honestas quam apud alios necessitas valet. (4) Moretur ergo in libertate sinentibus nobis, fruatur legato quasi omnia diligentissime caverit. Cavit enim, quae heredes bene elegit. Vale.   Гай Плиний до своя Стаций Сабин - привет! Завещанието на Сабина Пишеш ми‚ че Сабина‚ която ни направи свои наследници‚ не се е разпоредила да бъде освободен нейният роб Модест‚ но му завещала дарение със следните думи: "На Модест‚ който наредих да бъде освободен." 20 Питаш какво мисля. Говорих със специалисти‚ всички бяха на мнение‚ че не трябва да му се дава нито свобода‚ щом не е дадена‚ нито дарението‚ щом то е дадено на роб. Струва ми се обаче‚ че това е явно недоразумение и затова смятам‚ че сме длъжни да постъпим така‚ сякаш Сабина действително е написала това‚ което на нея й се е струвало‚ че е написала черно на бяло. Смятам‚ ще се присъединиш към моето мнение‚ понеже винаги си спазвал най-свято волята на покойниците: за добрите наследници е неписан закон да я разберат правилно. Почтеността е за нас толкова силен стимул‚ колкото неизбежната необходимост за някои други. Нека с наше съгласие Модест бъде освободен‚ нека се радва на дарението‚ все едно‚ че Сабина най-прилежно се е погрижила за всичко. И действително се е погрижила‚ щом е избрала добре наследниците си. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO MINICIANO SUO S. (1) Audistine Valerium Licinianum in Sicilia profiteri? nondum te puto audisse: est enim recens nuntius. Praetorius hic modo inter eloquentissimos causarum actores habebatur; nunc eo decidit, ut exsul de senatore, rhetor de oratore fieret. (2) Itaque ipse in praefatione dixit dolenter et graviter: 'Quos tibi, Fortuna, ludos facis? facis enim ex senatoribus professores, ex professoribus senatores.' Cui sententiae tantum bilis, tantum amaritudinis inest, ut mihi videatur ideo professus ut hoc diceret. (3) Idem cum Graeco pallio amictus intrasset - carent enim togae iure, quibus aqua et igni interdictum est -, postquam se composuit circumspexitque habitum suum, 'Latine' inquit 'declamaturus sum.' (4) Dices tristia et miseranda, dignum tamen illum qui haec ipsa studia incesti scelere macularit. (5) Confessus est quidem incestum, sed incertum utrum quia verum erat, an quia graviora metuebat si negasset. Fremebat enim Domitianus aestuabatque in ingenti invidia destitutus. (6) Nam cum Corneliam Vestalium maximam defodere vivam concupisset, ut qui illustrari saeculum suum eiusmodi exemplis arbitraretur, pontificis maximi iure, seu potius immanitate tyranni licentia domini, reliquos pontifices non in Regiam sed in Albanam villam convocavit. Nec minore scelere quam quod ulcisci videbatur, absentem inauditamque damnavit incesti, cum ipse fratris filiam incesto non polluisset solum verum etiam occidisset; nam vidua abortu periit. (7) Missi statim pontifices qui defodiendam necandamque curarent. Illa nunc ad Vestam, nunc ad ceteros deos manus tendens, multa sed hoc frequentissime clamitabat: 'Me Caesar incestam putat, qua sacra faciente vicit triumphavit!' (8) Blandiens haec an irridens, ex fiducia sui an ex contemptu principis dixerit, dubium est. Dixit donec ad supplicium, nescio an innocens, certe tamquam innocens ducta est. (9) Quin etiam cum in illud subterraneum demitteretur, haesissetque descendenti stola, vertit se ac recollegit, cumque ei manum carnifex daret, aversata est et resiluit foedumque contactum quasi plane a casto puroque corpore novissima sanctitate reiecit omnibusque numeris pudoris 'polle^n pronoian eschen eusche^mo^n pesein?. (10) Praeterea Celer eques Romanus, cui Cornelia obiciebatur, cum in comitio virgis caederetur, in hac voce perstiterat: 'Quid feci? nihil feci.' (11) Ardebat ergo Domitianus et crudelitatis et iniquitatis infamia. Arripit Licinianum, quod in agris suis occultasset Corneliae libertam. Ille ab iis quibus erat curae praemonetur, si comitium et virgas pati nollet, ad confessionem confugeret quasi ad veniam. Fecit. (12) Locutus est pro absente Herennius Senecio tale quiddam, quale est illud: 'keitai Patroklos'. Ait enim: 'Ex advocato nuntius factus sum; Licinianus recessit.' (13) Gratum hoc Domitiano adeo quidem ut gaudio proderetur, diceretque: 'Absolvit nos Licinianus.' Adiecit etiam non esse verecundiae eius instandum; ipsi vero permisit, si qua posset, ex rebus suis raperet, antequam bona publicarentur, exsiliumque molle velut praemium dedit. (14) Ex quo tamen postea clementia divi Nervae translatus est in Siciliam, ubi nunc profitetur seque de fortuna praefationibus vindicat. (15) Vides quam obsequenter paream tibi, qui non solum res urbanas verum etiam peregrinas tam sedulo scribo, ut altius repetam. Et sane putabam te, quia tunc afuisti, nihil aliud de Liciniano audisse quam relegatum ob incestum. Summam enim rerum nuntiat fama non ordinem. (16) Mereor ut vicissim, quid in oppido tuo, quid in finitimis agatur - solent enim quaedam notabilia incidere - perscribas, denique quidquid voles dum modo non minus longa epistula nuntia. Ego non paginas tantum sed versus etiam syllabasque numerabo. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Минициан - привет! Процесът срещу весталката Корнелия Чу ли‚ че Валерий Лициниан е станал учител по красноречие в Сицилия? Мисля‚ че не си. Новината е съвсем прясна. Този бивш претор имаше репутацията на един от най-красноречивите оратори. Сега е стигнал дотам‚ че от сенатор е станал учител и от оратор - ретор. Във всъпителната си реч той сам каза с тъжно достойнство: "Какви шеги си правиш‚ Фортуно? От сенаторите правиш учители‚ от учителите сенатори." В тези думи толкова жлъч и горчивина‚ че ми се струва‚ че е започнал да преподава‚ само и само за да ги каже. Пак той влязъл наметнат с гръцки палий (изгнаниците нямат право да носят тога 21 )‚ оправил се‚ огледал си облеклото и: "Ще гоноря - рекъл - на латински." Ще кажеш‚ че всичко това е тъжно и достойно за съжаление‚ но все пак е заслужено наказание за човека‚ чието блудство опетни самото занимание с ораторско изкуство. Той наистина го е признал‚ но не се знае дали защото действително е извършил блудство‚ или защото се е страхувал от нещо по-лошо‚ ако отрича. Домициан‚ заобиколен отвред от всеобща ненавист‚ гърмеше и трещеше‚ искаше жива да зарови Корнелия‚ главната весталка 22 ‚ та да прослави времето си с подобен пример. И с правото си на велик понтифекс - или по-скоро в жестокостта си на тиранин - с господарско своеволие свика другите понтифици не в Регията‚ а в албанската си вила 23 . Осъди Корнелия за блудство в нейно отсъствие‚ без да я изслуша; престъпността му бе не по-малка от тази‚ която наказваше привидно‚ тъй като самият той не само оскврени братовата си дъщеря с блудство‚ но и я погуби: тя‚ останала вдовица‚ почина при аборт. Веднага изпратиха понтифиците да се разпоредят за заравянето и умъртвяването й. Корнелия протягаше ръце ту към Веста‚ ту към другите богове и нареждаше какви ли не думи‚ но най-често: "Цезар ме смята за нечиста‚ а победи и триумфира 24 ‚ когато свещенодействувах аз." Ласкаеше ли го‚ или му се присмиваше‚ с надежда за себе си ли говореше или от презрение към господаря‚ не е известно. Все говореше - докато я поведоха към смъртта‚ невинна или виновна - не зная‚ но по всичко на вид като невинна. Когато се спущаше в подземието и си закачи дрехата на слизане‚ се обърна и я прибра‚ а когато палачът й подаде ръка‚ тя се извърна и отдръпн‚ сякаш отхвърляше гнусния допир до чистото си и непорочно тяло‚ следвайки всички правила на свенливостта и падайки‚ достойнството запази тя. 25 Обвиненият заедно с нея Целер‚ римски конник‚ когато го биеха с пръчки на комиция 26 ‚ повтаряше упорито: "Какво съм направил? Нищо не съм направил." Ето как Домициан с жестокостта и несправедливостта си бе разпалил пожара на злословията. Обвинил Лициниан‚ че скрил в имението си една освободена робиня на Корнелия. Доброжелатели го посъветвали‚ ако иска да избегне публичното бичуване с пръчки‚ да признае‚ та да го помилват: той така и направи. В отсъствието му от негово име говори Херений Сенецион‚ нещо в духа на известното "Падна Патрокъл" 27 . Каза: "От адвокат станах вестител. Лициниан оттегли защитата си." Тези думи бяха толкова приятни за Домициан‚ че от радост той се издаде и каза: "Лициниан ни оправда." Добави също‚ че не бива да бъде преследван за това‚ че се е уплашил от позора. Позволи му все пак да вземе каквото може от нещата си‚ преди да бъдат обявени на търг. Определи му като награда изгнание на по-приятно място. По-късно с милостта на божествения Нерва бе преместен оттам в Сицилия‚ където сега преподава и отмъщава на съдбата с встъпленията си. Виждаш как покорно се подчинявам и прилежно описвам не само градските новини‚ но и чуждоземните‚ та стигам до корена им. Сметнах‚ че когато си бил тук‚ си чул без съмнение само това‚ че Лициниан е заточен за блудство: защото мълвата разгласява събитията само в общи линии‚ но не и в развитието им. Заслужавам и ти на свой ред да ми пишеш какво става в твоя град и какво у съседите (случват се и интересни неща)‚ в края на краищата пиши‚ каквото желаеш‚ само писмото ти да не е по-кратко от моето. Аз ще преброя не само страниците‚ но и сричките. Бъди здрав! C. PLINIUS MATURO ARRIANO SUO S. (1) Amas Egnatium Marcellinum atque etiam mihi saepe commendas; amabis magis commendabisque, si cognoveris eius recens factum. (2) Cum in provinciam quaestor exisset, scribamque qui sorte obtigerat ante legitimum salarii tempus amisisset, quod acceperat scribae daturus, intellexit et statuit subsidere apud se non oportere. (3) Itaque reversus Caesarem, deinde Caesare auctore senatum consuluit, quid fieri de salario vellet. Parva quaestio sed tamen quaestio. Heredes scribae sibi, praefecti aerari populo vindicabant. (4) Acta causa est; dixit heredum advocatus, deinde populi, uterque percommode. Caecilius Strabo aerario censuit inferendum, Baebius Macer heredibus dandum: obtinuit Strabo. (5) Tu lauda Marcellinum, ut ego statim feci. Quamvis enim abunde sufficiat illi quod est et a principe et a senatu probatus, gaudebit tamen testimonio tuo. (6) Omnes enim, qui gloria famaque ducuntur, mirum in modum assensio et laus a minoribus etiam profecta delectat. Te vero Marcellinus ita veretur ut iudicio tuo plurimum tribuat. (7) Accedit his quod, si cognoverit factum suum isto usque penetrasse, necesse est laudis suae spatio et cursu et peregrinatione laetetur. Etenim nescio quo pacto vel magis homines iuvat gloria lata quam magna. Vale.   Гай Плиний до своя Матур Ариан -привет! Чествата постъпка на Марцелин Обичаш Егнаций Марцелин и често ми го препоръчваш. Но ще го обичаш и препоръчваш още повече‚ ако узнаеш последната му постъпка. Когато беше квестор в провинцията‚ писарят‚ който му се бил паднал по жребие ‚ починал преди определеното за заплащане време. Марцелин разсъдил и решил‚ че не трябва да задържа у себе си сумата‚ определена за заплата на писаря. Обърна се към Цезаря‚ а по негово предложение се допита и до сената какво ще му бъде нардено да прави със заплатата. Дребно запитване‚ но все пак запитване. Населдниците на писаря искаха парите за себе си‚ префектите на скъровищницата - за народа. Започна дело‚ говори адвокатът на наследниците‚ после - адвокатът на народа‚ и двамата - много добре. Цецилий Страбон предложи да се внесат в скъровщницата‚ Беий Мацер - да се дадат на наследниците. Наложи се Страбон. Ти похвали Марцелин‚ както сторих и аз незабавно. За него е предостатъчно това‚ че получи одобрението на принцепса и сената‚ но ще се зарадва‚ ако и ти му засвидетелстваш същото. Всички‚ които се стремят към слава и известност‚ се радват много на одобрението и похвалите‚ дори и когато са изказани от по-нискостоящи от тях. А Марцелин така те почита‚ че цени твоето мнение много високо. Прибави и това‚ че ако разбере докъде е проникнала славата на постъпката му‚ няма как да несе зарадва‚ че тя е проникнала тъй бързо и тъй далече от Рим. Не зная защо по-голяма радост на хората създава широтата на славата‚ а не висотата й. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO TACITO SUO S. (1) Salvum in urbem venisse gaudeo; venisti autem, si quando alias, nunc maxime mihi desideratus. Ipse pauculis adhuc diebus in Tusculano commorabor, ut opusculum quod est in manibus absolvam. (2) Vereor enim ne, si hanc intentionem iam in fine laxavero, aegre resumam. Interim ne quid festinationi meae pereat, quod sum praesens petiturus, hac quasi praecursoria epistula rogo. Sed prius accipe causas rogandi, deinde ipsum quod peto. (3) Proxime cum in patria mea fui, venit ad me salutandum municipis mei filius praetextatus. Huic ego 'Studes?' inquam. Respondit: 'Etiam.' 'Ubi?' 'Mediolani.' 'Cur non hic?' Et pater eius - erat enim una atque etiam ipse adduxerat puerum -: 'Quia nullos hic praeceptores habemus.' (4) 'Quare nullos? Nam vehementer intererat vestra, qui patres estis' - et opportune complures patres audiebant - 'liberos vestros hic potissimum discere. Ubi enim aut iucundius morarentur quam in patria aut pudicius continerentur quam sub oculis parentum aut minore sumptu quam domi? (5) Quantulum est ergo collata pecunia conducere praeceptores, quodque nunc in habitationes, in viatica, in ea quae peregre emuntur - omnia autem peregre emuntur - impenditis, adicere mercedibus? Atque adeo ego, qui nondum liberos habeo, paratus sum pro re publica nostra, quasi pro filia vel parente, tertiam partem eius quod conferre vobis placebit dare. (6) Totum etiam pollicerer, nisi timerem ne hoc munus meum quandoque ambitu corrumperetur, ut accidere multis in locis video, in quibus praeceptores publice conducuntur. (7) Huic vitio occurri uno remedio potest, si parentibus solis ius conducendi relinquatur, isdemque religio recte iudicandi necessitate collationis addatur. (8) Nam qui fortasse de alieno neglegentes, certe de suo diligentes erunt dabuntque operam, ne a me pecuniam non nisi dignus accipiat, si accepturus et ab ipsis erit. (9) Proinde consentite conspirate maioremque animum ex meo sumite, qui cupio esse quam plurimum, quod debeam conferre. Nihil honestius praestare liberis vestris, nihil gratius patriae potestis. Educentur hic qui hic nascuntur, statimque ab infantia natale solum amare frequentare consuescant. Atque utinam tam claros praeceptores inducatis, ut in finitimis oppidis studia hinc petantur, utque nunc liberi vestri aliena in loca ita mox alieni in hunc locum confluant!' (10) Haec putavi altius et quasi a fonte repetenda, quo magis scires, quam gratum mihi foret si susciperes quod iniungo. Iniungo autem et pro rei magnitudine rogo, ut ex copia studiosorum, quae ad te ex admiratione ingenii tui convenit, circumspicias praeceptores, quos sollicitare possimus, sub ea tamen condicione ne cui fidem meam obstringam. Omnia enim libera parentibus servo: illi iudicent illi eligant, ego mihi curam tantum et impendium vindico. (11) Proinde si quis fuerit repertus, qui ingenio suo fidat, eat illuc ea lege ut hinc nihil aliud certum quam fiduciam suam ferat. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Тацит - привет! Проект за устройване на училище в Комум Радвам се‚ че си пристигнал в Рим жив и здрав. Винаги съм чакал пристигането ти с нетърпение‚ но този път повече от всякога. Аз ще се позабавя още няколко дни в тускуланското си имение‚ за да довърша съчинението‚ над което работя. Боя се‚ че трудно бих се заел отново с него‚ ако си дам отдих малко преди края. Но понеже нетърпението не ми позволява и минута да загубя‚ с това писмо като мой предвестник ще те помоля за това‚ което възнамерявам да моля и лично. Ето и причините за молбата ми. Когато наскоро бях в родния си град‚ дойде да ме поздрави синът на един мой съгражданин‚ още непълнолетно момче. - Учиш ли? - го попитах. - Разбира се. - ми отговори то. - Къде? - В Медиолан 28 . - Защо не тук? А баща му‚ който беше дошъл с него‚ за да го доведе‚ рече: - Защото тук нямаме никакви учители. - Защо никакви? За вас бащите - за щастие чуха го и много други бащи - е много важно децата ви да учат точно тук. Къде биха живели по-щастливо‚ ако не в родния си град‚ къде биха получили благопристойно възпитание‚ ако не под погледа на родителите си‚ къде биха имали по-малко разноски‚ ако не вкъщи? Колко му е да съберете средства и да наемете учители‚ а парите‚ коти плащате сега за жилище‚ за път‚ за покупки на чуждо място (а там всичко се купува)‚ да прибавите към заплатата на учителите. И аз дори‚ въпреки че все още нямам деца‚ съм готов за родния ни град - като за дъщеря или роднина - да дам една трета от сумата‚ която решиет да съберете.И цялата сума бих обещал‚ ако не се страхувах да не стане злоупотреба с моето дарение‚ както виждам‚ че се случва на много места‚ където учителите са на обществена издръжка. Това може да се избегне по един-единствен начин: правото да наемат учители да се предостави на родителите‚ като задължителната вноска ги накара да бъдат добросъвестни и в преценката си. Може някой да е небрежен към чуждото‚ но няма съмнение‚ че за своето ще е грижлив и ще си даде труд само достойните да получат моите пари‚ ако ще трябва да получават и от него самия. Затова покажете единомислие‚ покажете единогласие и великодушие като мен - искам моят дял да бъде колкото се може по-голям. Не можете да предложите нищо по-почтено на вашите деца и нищо по-приятно на родината. Тук са се родили те и тука ще се учат‚ ще свикнат от ранно детство да обичат родната земя и да не се делят от нея. Дано привлечете толкова известни учители‚ че и съседните градове да пращат ученици тук и както сега вашите деца отиват по други места‚ така скоро другите да се стичат в този град. Реших‚ че трябва отдалече‚ тъй да се каже‚ от игла до конец да ти разкажа всичко‚ за да разбереш по-добре колко ще се радвам‚ ако приемеш поръчението ми. А поръчението‚ и молбата ми‚ предвид сериозността на случая‚ е: измежду широкия кръг образовани мъже около тебе‚ които са почитатели на таланта ти‚ да подбереш учители‚ които бихме могли да поканим тук‚ но при условие‚ че не поемам никакво задължение към никого. Оставям родителите да решат всичко - те да преценят‚ те да изберат. За себе си запазвам само грижите и разходите. Затова‚ ако се намери някой‚ който вярва в способностите си‚ нека дойде при уговорка‚ че единствената гаранция е увереността му в собствените сили. Бъди здрав! C. PLINIUS [DECIMO] PATERNO SUO S. (1) Tu fortasse orationem, ut soles, et flagitas et exspectas; at ego quasi ex aliqua peregrina delicataque merce lusus meos tibi prodo. (2) Accipies cum hac epistula hendecasyllabos nostros, quibus nos in vehiculo in balineo inter cenam oblectamus otium temporis. (3) His iocamur ludimus amamus dolemus querimur irascimur, describimus aliquid modo pressius modo elatius, atque ipsa varietate temptamus efficere, ut alia aliis quaedam fortasse omnibus placeant. (4) Ex quibus tamen si non nulla tibi petulantiora paulo videbuntur, erit eruditionis tuae cogitare summos illos et gravissimos viros qui talia scripserunt non modo lascivia rerum, sed ne verbis quidem nudis abstinuisse; quae nos refugimus, non quia severiores - unde enim? -, sed quia timidiores sumus. (5) Scimus alioqui huius opusculi illam esse verissimam legem, quam Catullus expressit: Nam castum esse decet pium poetam ipsum, versiculos nihil necesse est, qui tunc denique habent salem et leporem si sunt molliculi et parum pudici. (6) Ego quanti faciam iudicium tuum, vel ex hoc potes aestimare, quod malui omnia a te pensitari quam electa laudari. Et sane quae sunt commodissima desinunt videri, cum paria esse coeperunt. (7) Praeterea sapiens subtilisque lector debet non diversis conferre diversa, sed singula expendere, nec deterius alio putare quod est in suo genere perfectum. (8) Sed quid ego plura? Nam longa praefatione vel excusare vel commendare ineptias ineptissimum est. Unum illud praedicendum videtur, cogitare me has meas nugas ita inscribere 'hendecasyllabi', qui titulus sola metri lege constringitur. (9) Proinde, sive epigrammata sive idyllia sive eclogas sive, ut multi, poematia seu quod aliud vocare malueris, licebit voces; ego tantum hendecasyllabos praesto. (10) A simplicitate tua peto, quod de libello meo dicturus es alii, mihi dicas; neque est difficile quod postulo. Nam si hoc opusculum nostrum aut potissimum esset aut solum, fortasse posset durum videri dicere: 'Quaere quod agas'; molle et humanum est: 'Habes quod agas.' Vale.   Гай Плиний до своя Патерн - привет! Стиховете на Плиний Ти вероятно‚ както обикновено‚ искаш и очакваш реч‚ а аз ти предлагам като изящна чуждоземна стока своите поетични увлечения. В това писмо ще получиш моите хендекасилаби 29 ‚ с които съм запълвал приятно времето си на път‚ в банята‚ по време на угощение. В тях аз се шегувам‚ забавлявам‚ обичам‚ страдам‚ тъгувам‚ гневя се‚ разказвам ту по-сдържано‚ ту по-възвишено и с това разонообразие се старая за всеки вкус да има по нещо‚ а по вкуса на всички - може би отделни места. Ако някои пасажи ти се сторят малко лекомислени‚ твоята начетеност трябвад аси припомни онези презнатни и предостойни мъже‚ които са писали подобни неща и не са се въздържали не само от волност в темите‚ но и от непристойни думи‚ които аз избягвам - не защото съм по-строг (че откъде накъде?)‚ но защото съм по-плах. Впрочем известно е‚ че за такива произведения важат най-точно думите на Катул: Нравите на поета трябва да са чисти‚ благопристойни‚ не стихът му: той е и пиперлив‚ и мами‚ ако е разпуснат и не съвсем приличен. 30 Можеш да разбереш колко много ценя мнението ти и по това‚ че предпочетох да прецениш изцяло‚ а не да хвалиш отбрани места. И най-хубавите стихове престават да изглеждат хубави‚ ако започнат да се повтарят. Начетеният и тънък ценител е длъжен да не сравнява разнородни произведения‚ а да ги премерва поотделно: и когато някое излезе най-съвършено в своята категория‚ той няма право да го смята за второкачествено в сравнение с другопървостепенно. Какво повече бих могъл да кажа? Няма нищо по-безсмислено от това с едно дълго въведение човек да търси оправдание или внимание за своите безсмислици. Необходимо е само да предупредя‚ че мисля да озаглавя тези мои поетични увлечения "Хендекасилаби". Това наименование произтича единствено от размера им. А ти можеш да ги наричаш епиграми‚ идилии‚ еклоги или като мнозина - поеми или нещо друго‚ ако предпочиташ; аз имам претенции само върху името "Хендекасилаби". Искам с присъщата ти откровеност да ми кажеш това‚ което би казал на другите за книжката ми. Молбата ми е лесно изпълнима‚ понеже‚ ако това беше най-добрата ми или единствената ми книга‚ би било може би жестоко да ми се каже: "Потърси си друго занимание!"‚ но отговорът: "Имаш си друго занимание!" е благ и човечен. Бъди здрав! C. PLINIUS MINICIO FUNDANO SUO S. (1) Si quid omnino, hoc certe iudicio facio, quod Asinium Rufum singulariter amo. Est homo eximius et bonorum amantissimus. Cur enim non me quoque inter bonos numerem? Idem Cornelium Tacitum - scis quem virum - arta familiaritate complexus est. (2) Proinde si utrumque nostrum probas, de Rufo quoque necesse est idem sentias, cum sit ad conectendas amicitias vel tenacissimum vinculum morum similitudo. (3) Sunt ei liberi plures. Nam in hoc quoque functus est optimi civis officio, quod fecunditate uxoris large frui voluit, eo saeculo quo plerisque etiam singulos filios orbitatis praemia graves faciunt. Quibus ille despectis, avi quoque nomen assumpsit. Est enim avus, et quidem ex Saturio Firmo, quem diliges ut ego si ut ego propius inspexeris. (4) Haec eo pertinent, ut scias quam copiosam, quam numerosam domum uno beneficio sis obligaturus; ad quod petendum voto primum, deinde bono quodam omine adducimur. (5) Optamus enim tibi ominamurque in proximum annum consulatum: ita nos virtutes tuae, ita iudicia principis augurari volunt. (6) Concurrit autem ut sit eodem anno quaestor maximus ex liberis Rufi, Asinius Bassus, iuvenis - nescio an dicam, quod me pater et sentire et dicere cupit, adulescentis verecundia vetat - ipso patre melior. (7) Difficile est ut mihi de absente credas - quamquam credere soles omnia -, tantum in illo industriae probitatis eruditionis ingenii studii memoriae denique esse, quantum expertus invenies. (8) Vellem tam ferax saeculum bonis artibus haberemus, ut aliquos Basso praeferre deberes: tum ego te primus hortarer moneremque, circumferres oculos ac diu pensitares, quem potissimum eligeres. (9) Nunc vero - sed nihil volo de amico meo arrogantius dicere; hoc solum dico, dignum esse iuvenem quem more maiorum in filii locum assumas. Debent autem sapientes viri, ut tu, tales quasi liberos a re publica accipere, quales a natura solemus optare. (10) Decorus erit tibi consuli quaestor patre praetorio, propinquis consularibus, quibus iudicio ipsorum, quamquam asulescentulus adhuc, iam tamen invicem ornamento est. (11) Proinde indulge precibus meis, obsequere consilio, et ante omnia si festinare videor ignosce, primum quia votis suis amor plerumque praecurrit; deinde quod in ea civitate, in qua omnia quasi ab occupantibus aguntur, quae legitimum tempus exspectant, non matura sed sera sunt; in summa quod rerum, quas assequi cupias, praesumptio ipsa iucunda est. (12) Revereatur iam te Bassus ut consulem, tu dilige illum ut quaestorem, nos denique utriusque vestrum amantissimi laetitia duplici perfruamur. (13) Etenim cum sic te, sic Bassum diligamus, ut et illum cuiuscumque et tuum quemcumque quaestorem in petendis honoribus omni ope labore gratia simus iuvaturi, perquam iucundum nobis erit, si in eundem iuvenem studium nostrum et amicitiae meae et consulatus tui ratio contulerit, si denique precibus meis tu potissimum adiutor accesseris, cuius et suffragio senatus libentissime indulgeat et testimonio plurimum credat. Vale.   Гай Плиний до своя Миниций Фундан - привет! Препоръка за Азиний Бас Ако има въобще доказателство за моята способност да преценявам‚ това е безспорно необикновената ми обич съм Азиний Руф. Той е изключителен човек‚ много уважаван от всички почтени хора. Защо тогава да не се причисля и аз към почтените? Тясна дружба го свързва с Корнелий Тацит (знаеш що за човек е). Затова‚ ако ни цениш и двамата‚ трябва да имаш същото мнение и за Руф‚ тъй като подобието в нравите е най-здравата връзка‚ свързваща приятелите. Той има много деца. И е изпълнил дълга си на добър гражданин и с това‚ че е пожелал да се наслаждава щедро на плодовитостта на съпругата си в един век‚ когато повечето хора чувствуват раждането на един-единствен син като тежест в сравнение с изгодите‚ които дава липсата на деца. 31 Той презря тези изгоди и стана и дядо. Дядо го нпарави при това Сатурий Фирм‚ към когото ти би имал същото уважение‚ както и аз‚ ако‚ като мен‚ го опознаеш отблизо. Съобщавам ти тези неща‚ за да знаеш какво заможно и многобройно семейство ще ти бъде задължено за една-едничка твоя добрина. Към тази молба ме подтиква първо желанието ми и освен това едно добро предзнаменование. Аз ти пожелавам и предсказвам консулство за следващата година. За тези пророчески думи са причина както твоите добродетели‚ така и решението нап ринцепса. През същата година се пада да е квестор най-големият син на Руф‚ Азиний Бас‚ един млад човек (не знач трябва ли да казвам това‚ което бащата иска от мен и да чувствувам‚ и да говоря‚ а скромността на сина не ми позволява)‚ който надминава баща си. Трудно е да повярваш в похвалите ми за непознат (въпреки че обикновено ми вярваш за всичко)‚ но колко той е енергичен‚ честен‚ начетен‚ талантлив‚ упорит и най-после паметлив‚ сам ще откриеш. Добре щеше да бъде‚ ако в нашето време имаше такова изобилие на добродетели: тогава ти щеше да имаш и други кандидати преди Бас‚ а аз първ щях да те уговарями съветвам да се огледаш хубаво и добре да помислиш кого именно да избереш. Сега обаче не искам да настоявам с нищо повече за моя приятел‚ казвам само това - достоен младеж е‚ приеми го като син по обичая на дедите ни. Мъдрите мъже като тебе трябва да приемат от държавата като свои деца тези младежи‚ които биха желали да имат от природата. За тебе като консул ще бъде чест да имаш за квестор един син на претор и роднина на бивши консули‚ които сами преценяват‚ че той‚ въпреки младостта си‚ вече нас вой ред им прави чест. 32 Затова бъди снизходителен към молбата ми‚ вслушай се в съвета ми и най-вече извини ме‚ ако ти се струва‚ че съм припрян. То става‚ първо‚ защото обичта най-често изпреварва желанията си‚ а освен това защото в нашата държава‚ където във всичко успяват само стоящите‚ тъй да се каже‚ вечно нащрек‚ чакаш ли законния срок‚ закъсняваш; и най-после‚ приятно е и самото предвкусване на това‚ което желаеш да се случи. Нека Бас вече те тачи като консул‚ ти го уважавай като квестор‚ а аз‚ ваш общ най-добър приятел‚ ще се радвам с двойна радост за двама ви. Така обичам и тебе‚ и Бас‚ че независимо от това кой е неговият консул или кой ти е квестор‚ и на двама ви ще помагам във вашия стремеж към високи длъжности с цялото си богатство‚ сили‚ влияние; защото ще ми бъде много драго‚ ако мисълта за приятелството ми с двама ви - от една страна‚ и за твоето консулство - от друга‚ насочи усилията ми към един и същ млад човек и ако накрая на моите молби помогнеш именно ти‚ към чието мнение сенатът се отнася най-благосклонно и на чието поръчителство най-дълбоко вярва. Бъди здрав! C. PLINIUS VALERIO PAULINO SUO S. (1) Gaude meo, gaude tuo, gaude etiam publico nomine: adhuc honor studiis durat. Proxime cum dicturus apud centumviros essem, adeundi mihi locus nisi a tribunali, nisi per ipsos iudices non fuit; tanta stipatione cetera tenebantur. (2) Ad hoc quidam ornatus adulescens scissis tunicis, ut in frequentia solet fieri, sola velatus toga perstitit et quidem horis septem. (3) Nam tam diu dixi magno cum labore, maiore cum fructu. Studeamus ergo nec desidiae nostrae praetendamus alienam. Sunt qui audiant, sunt qui legant, nos modo dignum aliquid auribus dignum chartis elaboremus. Vale.   Гай Плиний до своя Валерий Павлин - привет! Успех в реториката Радвай се за мен‚ за теб‚ за цялото общество! Жива е още почитта към ораторското изкуство. Когато неотдавна щях да говоря пред центумвирите‚ нямаше откъде да мина освен през трибуната и между самите съдии. Толкова много хора бяха заели цялата зала. А и нещо друго - един изскан млад човек‚ чиято туника се бе скъсала - както обикновено става при навалица‚ - стоя завит само с тогата си цели седем часа. Защото говорих толкова дълго‚ с голямо напрежение и още по-голям успех. И така‚ нека продължаваме заниманията си и не прехвърляме вината за нашето бездействие на чужд гръб. Защото има хора‚ които слушат и които четат‚ стига само ние да създаваме неща‚ които заслужават за бъдат слушани и записвани. Бъди здрав! C. PLINIUS CLUSINIO GALLO SUO S. (1) Et admones et rogas, ut suscipiam causam Corelliae absentis contra C. Caecilium consulem designatum. Quod admones, gratias ago; quod rogas, queror. Admoneri enim debeo ut sciam, rogari non debeo ut faciam, quod mihi non facere turpissimum est. (2) An ego tueri Corelli filiam dubitem? Est quidem mihi cum isto, contra quem me advocas, non plane familiaris sed tamen amicitia. (3) Accedit huc dignitas hominis atque hic ipse cui destinatus est honor, cuius nobis hoc maior agenda reverentia est, quod iam illo functi sumus. Naturale est enim ut ea, quae quis adeptus est ipse, quam amplissima existimari velit. (4) Sed mihi cogitanti adfuturum me Corelli filiae omnia ista frigida et inania videntur. Obversatur oculis ille vir quo neminem aetas nostra graviorem sanctiorem subtiliorem tulit, quem ego cum ex admiratione diligere coepissem, quod evenire contra solet, magis admiratus sum postquam penitus inspexi. (5) Inspexi enim penitus: nihil a me ille secretum, non ioculare non serium, non triste non laetum. (6) Adulescentulus eram, et iam mihi ab illo honor atque etiam - audebo dicere - reverentia ut aequali habebatur. Ille meus in petendis honoribus suffragator et testis, ille in incohandis deductor et comes, ille in gerendis consiliator et rector, ille denique in omnibus officiis nostris, quamquam et imbecillus et senior, quasi iuvenis et validus conspiciebatur. (7) Quantum ille famae meae domi in publico, quantum etiam apud principem astruxit! (8) Nam cum forte de bonis iuvenibus apud Nervam imperatorem sermo incidisset, et plerique me laudibus ferrent, paulisper se intra silentium tenuit, quod illi plurimum auctoritatis addebat; deinde gravitate quam noras: 'Necesse est' inquit 'parcius laudem Secundum, quia nihil nisi ex consilio meo facit.' (9) Qua voce tribuit mihi quantum petere voto immodicum erat, nihil me facere non sapientissime, cum omnia ex consilio sapientissimi viri facerem. Quin etiam moriens filiae suae - ipsa solet praedicare -: 'Multos quidem amicos tibi ut longiore vita paravi, praecipuos tamen Secundum et Cornutum. (10) Quod cum recordor, intellego mihi laborandum, ne qua parte videar hanc de me fiduciam providentissimi viri destituisse. (11) Quare ego vero Corelliae adero promptissime nec subire offensas recusabo; quamquam non solum veniam me verum etiam laudem apud istum ipsum, a quo - ut ais - nova lis fortasse ut feminae intenditur, arbitror consecuturum, si haec eadem in actione, latius scilicet et uberius quam epistularum angustiae sinunt, vel in excusationem vel etiam commendationem meam dixero. Vale.   Гай Плиний до своя Клузиний Гал - привет! Спомен за Корелий Припомняш ми и ме молиш да поема делото на отсъствуващата Корелия срещу Гай Цецилий‚ консул за следващата година. Че ми припомняш - благодаря‚ че ме молиш - се сърдя. Припомнянето наистина е необходимо‚ за да съм подготвен‚ но няма нужда да ме молиш да направя нещо‚ за което заслужавам най-голям позор‚ ако не го сторя. Нима бих се поколебал да защитя дъщерята на Корелий? Аз наистина съм приятел‚ макар и не много близък‚ с този‚ срещу когото ще я защищавам. Трябва да прибавим и неговото положение‚ и бъдещата му длъжност‚ за която е определен‚ която съм длъжен да зачитам още повече‚ защото съм я изпълнявал: понеже е естествено човек да цени най-вече това‚ с което сам той е бил почетен. Но помисля ли‚ че ще защищавам дъщерята на Корелий‚ тези съображения ми изглеждат празни и незначителни. Пред очите ми е този най-авторитетен‚ най-благонравен и най-прозорлив мъж сред всички‚ които е родило нашето време. Аз го обикнах от възхищение‚ но още повече започнах да се възхищавам от него‚ когато го опознах отблизо‚ макар обикновено да става обратното. Защото действително го познавах и отблизо. Той не криеше нищо от мен - и смешното‚ и сериозното‚ и тъжното‚ и веселото. Бях малко момче‚ но вече се радвах на неговото уважение и дори‚ смея да кажа‚ почит като равен. Когато се кандидатирах за магистратска длъжност‚ той беше мой помощник и поръчител‚ при започването й той направляваше и бдеше над първите мис тъпки‚ при изпълнението й ми бе съветник и ръководител. С една дума: макар и слаб и на преклонна възраст‚ той проявяваше младежка бодрост във връзка с всички мои задължения. Колко много допринесе той за моето добро име в семейството‚ обществото и дори пред принцепса! Когато пред император Нерва станало дума за многообещаващи младежи и мнозина ме отрупали с похвали‚ Корелий отначало мълчал‚ което винаги му е придавало повече тежест; а после с достойнството‚ което познаваш‚ казал: "Аз трябва да хваля Секунд по-пестеливо‚ защото за всичко се съветва с мен." С тези думи ми е дал преценка‚ която далече надминава и най-дръзките ми желания: че всичките ми дела са извънредно мъдри‚ понеже действувам винаги съгласно съветите на най-мъдрия мъж. А на смъртно легло казал на дъщеря си (тя самата често го повтаря): "През дългия си живот си създадох много приятели‚ но като Секунд и Корнут няма други." Когато си припомня това‚ разбирам‚ че трябва много да се старая‚ за да не изглежда‚ че съм измамил с нещо доверието на този изключително прозорлив човек. С най-голяма готовност ще бъда адвокат на Корелия и не ще откажа да понеса неприятностите. Смятам‚ че самият Цецилий‚ който според тебе замисля процес срещу нея само защото тя е жена‚ не само ми прости‚ но ще ме похвали‚ као успея да изразя същото в речта си‚ но вече по-нашироко и по-красноречиво‚ отколкото в тесните рамки на писмото. Бъди здрав! C. PLINIUS ARRIO ANTONINO SUO S. (1) Quemadmodum magis approbare tibi possum, quanto opere mirer epigrammata tua Graeca, quam quod quaedam Latine aemulari et exprimere temptavi? in deterius tamen. Accidit hoc primum imbecillitate ingenii mei, deinde inopia ac potius, ut Lucretius ait, egestate patrii sermonis. (2) Quodsi haec, quae sunt et Latina et mea, habere tibi aliquid venustatis videbuntur, quantum putas inesse iis gratiae, quae et a te et Graece proferuntur! Vale.   Гай Плиний до своя Арий Антонин - привет! Похвала към приятел Бих ли могъл да ти докажа по-убедително голямото си възхищение от твоите гръцки епиграми‚ освен чрез опита си да се съревновавам с тебе и да преведа някои от тях на латински. Но станаха лоши и поради слабостта на таланта ми‚ и поради липсата или по-скоро‚ както казва Лукреций‚ бедността на родния ни език. 33 И ако в този мой превод на латински намериш някаква привлекателност‚ помисли колко прелест има за мен в твоя оригинал на гръцки. Бъди здрав! C. PLINIUS CALPURNIAE HISPULLAE SUAE S. (1) Cum sis pietatis exemplum, fratremque optimum et amantissimum tui pari caritate dilexeris, filiamque eius ut tuam diligas, nec tantum amitae ei affectum verum etiam patris amissi repraesentes, non dubito maximo tibi gaudio fore cum cognoveris dignam patre dignam te dignam avo evadere. (2) Summum est acumen summa frugalitas; amat me, quod castitatis indicium est. Accedit his studium litterarum, quod ex mei caritate concepit. Meos libellos habet lectitat ediscit etiam. (3) Qua illa sollicitudine cum videor acturus, quanto cum egi gaudio afficitur! Disponit qui nuntient sibi quem assensum quos clamores excitarim, quem eventum iudicii tulerim. Eadem, si quando recito, in proximo discreta velo sedet, laudesque nostras avidissimis auribus excipit. (4) Versus quidem meos cantat etiam formatque cithara non artifice aliquo docente, sed amore qui magister est optimus. (5) His ex causis in spem certissimam adducor, perpetuam nobis maioremque in dies futuram esse concordiam. Non enim aetatem meam aut corpus, quae paulatim occidunt ac senescunt, sed gloriam diligit. (6) Nec aliud decet tuis manibus educatam, tuis praeceptis institutam, quae nihil in contubernio tuo viderit, nisi sanctum honestumque, quae denique amare me ex tua praedicatione consueverit. (7) Nam cum matrem meam parentis loco vererere, me a pueritia statim formare laudare, talemque qualis nunc uxori meae videor, ominari solebas. (8) Certatim ergo tibi gratias agimus, ego quod illam mihi, illa quod me sibi dederis, quasi invicem elegeris. Vale.   Гай Плиний до своята Калпурния Хиспула‚ леля на съпругата му - привет! Калпурния Ти и сама си пример на привързаност към семейството и отвръщане на дълбоката обич на твоя прекрасен брат към теб със същото чувство‚ а и обичаш и неговата дъщеря като своя и в любовта ти на леля живее и любовта на починалия й баща към нея. Затова не се и съмнявам‚ че ще изпиташ най-голяма радост‚ като узнаеш‚ че тя е достойна за баща си‚ достойна за теб‚ за дядо си. Тя е твърде интелигентна‚ твърде скромна. Обича ме - нещо‚ което показва нравствената й издигнатост. Към тези качества се прибавя и увлечението й към литературата‚ което възприе от любов към мен. Държи при себе си моите книги‚ чете ги често‚ даже ги заучава наизуст. А в каква тревога изпада‚ когато ми предстои излизане в съда‚ каква радостя изпълва‚ след като съм го завършил! Възлага на някои хора да й съобщят какви одобрения‚ какви възгласи съм предизвикал‚ какъв успех съм имал в съда. Ако някога рецитирам‚ тя седи наблизо зад завеса и лови с жаден слух похвалите за мен. Даже пее моите стихове и си приглася с цитра‚ научена не от музикант‚ но от най-добрия учител - любовта. По тези причини аз имам най-голяма надежда‚ че между нас и за в бъдеещ ще има съгласие и че то от ден на ден ще става все по-голямо. Защото тя обича не моята младост или тялото‚ които постепенно увяхват и остаряват‚ а моята слава. Само това подобава на тази‚ която твоите ръце са отгледали‚ твоите съвети са възпитали‚ която в живота с теб е видяла само нравственост и почтеност‚ най-сетне‚ която се е научила да ме обича благодарение на твоите предварителни похвали. Защото ти почиташе моята майка като своя и затова имаше обичай да ме напътствуваш още като момче‚ да ме хвалиш и да ми предсказваш‚ че ще стана такъв‚ какъвто сега изглеждам пред моята съпруга. И затова ние двамата ти отправяме благодарност - аз‚ защото на мен си дала нея‚ а тя‚ защото на нея си дала мен‚ сякаш си ни избрала един за друг. Бъди здрава! C. PLINIUS NOVIO MAXIMO SUO S. (1) Quid senserim de singulis tuis libris, notum tibi ut quemque perlegeram feci; accipe nunc quid de universis generaliter iudicem. (2) Est opus pulchrum validum acre sublime, varium elegans purum figuratum, spatiosum etiam et cum magna tua laude diffusum, in quo tu ingenii simul dolorisque velis latissime vectus es; et horum utrumque invicem adiumento fuit. (3) Nam dolori sublimitatem et magnificentiam ingenium, ingenio vim et amaritudinem dolor addidit. Vale.   Гай Плиний до своя Новий Максим - привет! Похвала Какво мисля за всяка отделна книга‚ ти съобщавах‚ когато ги четох една по една. Сега приеми това‚ което мисля общо за всички. Съчинението ти е хубаво‚ силно‚ ппроникновено‚ възвишено‚ разнообразно‚ изискано‚ чисто‚ образно‚ обемисто и - за голяма твоя похвала - с широта; и в него са те носили с пълна сила поривите на таланта и болката ти‚ които взаимно са си помагали. Талантът е дал на болката величие и възвишеност‚ а болката - сила и горчивина на таланта. Бъди здрав! C. PLINIUS VELIO CERIALI SUO S. (1) Tristem et acerbum casum Helvidiarum sororum! Utraque a partu, utraque filiam enixa decessit. (2) Afficior dolore, nec tamen supra modum doleo: ita mihi luctuosum videtur, quod puellas honestissimas in flore primo fecunditas abstulit. Angor infantium sorte, quae sunt parentibus statim et dum nascuntur orbatae, angor optimorum maritorum, angor etiam meo nomine. (3) Nam patrem illarum defunctum quoque perseverantissime diligo, ut actione mea librisque testatum est; cui nunc unus ex tribus liberis superest, domumque pluribus adminiculis paulo ante fundatam desolatus fulcit ac sustinet. (4) Magno tamen fomento dolor meus acquiescit, si hunc saltem fortem et incolumem, paremque illi patri illi avo fortuna servaverit. Cuius ego pro salute pro moribus, hoc sum magis anxius quod unicus factus est. (5) Nosti in amore mollitiam animi mei, nosti metus; quo minus te mirari oportebit, quod plurimum timeam, de quo plurimum spero. Vale.   Гай Плиний до своя Велий Цериал - привет! Скръбната участ на семейството на Хелвидий Каква тъжна и жестока съдба! И двете дъщери на Хелвидий починаха при раждане‚ и двете родиха дъщери. Съкрушен съм - и не е прекомерна скръбта ми: така печално ми се струва‚ че тези прекрасни млади жени‚ току-що разцъфтели‚ бяха погубени от майчинството им. Скърбя за участта на децата‚ лишени от майка още при раждането си‚ скърбя за съдбата на благородните им съпрузи‚ скърбя и за самия себе си: защото аз все така обичам техния покоен баща‚ за което свидетелствуват речта ми и книгите ми. От трите му деца остана единствен синът‚ сам да крепи и поддържа дома‚ който доскоро имаше толкова опори. За моята скръб ще бъде голямо облекчение‚ ако поне него запази съдбата здрав и невредим‚ равен по качества на баща си и дядо си. За неговото здрвае и характер съм много загрижен‚ защото остана единствен от рода. Знаеш каква мека душа съм в обичта си‚ колко се страхувам. Затова не бива да се учудваш‚ че най-много се безпокоя за това‚ от което очаквам най-много. Бъди здрав! C. PLINIUS SEMPRONIO RUFO SUO S. (1) Interfui principis optimi cognitioni in consilium assumptus. Gymnicus agon apud Viennenses ex cuiusdam testamento celebratur. Hunc Trebonius Rufinus, vir egregius nobisque amicus, in duumviratu tollendum abolendumque curavit. (2) Negabatur ex auctoritate publica fecisse. Egit ipse causam non minus feliciter quam diserte. Commendabat actionem, quod tamquam homo Romanus et bonus civis in negotio suo mature et graviter loquebatur. (3) Cum sententiae perrogarentur, dixit Iunius Mauricus, quo viro nihil firmius nihil verius, non esse restituendum Viennensibus agona; adiecit 'Vellem etiam Romae tolli posset.' (4) Constanter, inquis, et fortiter; quidni? sed hoc a Maurico novum non est. Idem apud imperatorem Nervam non minus fortiter. Cenabat Nerva cum paucis; Veiento proximus atque etiam in sinu recumbebat: dixi omnia cum hominem nominavi. (5) Incidit sermo de Catullo Messalino, qui luminibus orbatus ingenio saevo mala caecitatis addiderat: non verebatur, non erubescebat, non miserebatur; quo saepius a Domitiano non secus ac tela, quae et ipsa caeca et improvida feruntur, in optimum quemque contorquebatur. (6) De huius nequitia sanguinariisque sententiis in commune omnes super cenam loquebantur, cum ipse imperator: 'Quid putamus passurum fuisse si viveret?' Et Mauricus: 'Nobiscum cenaret.' (7) Longius abii, libens tamen. Placuit agona tolli, qui mores Viennensium infecerat, ut noster hic omnium. Nam Viennensium vitia intra ipsos residunt, nostra late vagantur, utque in corporibus sic in imperio gravissimus est morbus, qui a capite diffunditur. Vale.   Гай Плиний до своя Семпроний Руф - привет! Смелостта на Маврик Присъствувах на едно разследване като член на съвета на най-добрия принцепс. 34 Жителите на галския град Виена устройвали атлетически състезания по нечие завещание. Требоний Руф‚ прекрасен човек и мой приятел‚ в качеството си на дуумвир 35 се погрижил да ги отмени и премахне. Твърдеше се‚ че не е имал законно основание за това. Той сам се защити‚ колкото успешно‚ толкова и красноречиво. Речта му спечели много от това‚ че говореше със зряло достойнство за своето дело‚ както подобава на римлянин и добър гражданин. Когато запитаха за мненията ни‚ Юний Маврик‚ от когото няма по-сигурен и правдив човек‚ каза‚ че игрите във Виена не трябва да бъдат възстановени‚ и добави: "Бих искал те да бъдат отменени и в Рим." "Смели и решителни думи!" - казваш ти. Тъй е! Но това не е ново за Маврик. Той се държа не по-малко смело и при миператор Нерва. Нерва вечеряше в тесен кръг 36 ; до него бе Вейентон 37 (името му ти казва всичко)‚ който дори се бе облегнал на гърдите му. Стана дума за Катул Месалин‚ у когото загубата на зрение бе прибавила към природната му свирепост и недостатъците‚ породени от слепотата: нямаше ни страх‚ ни срам‚ ни жал. Затова Домициан често го насочваше към най-добрите граждани като стрела‚ която лети сляпо и без разум. За неговото безсрамие и за смъртоносните му изказвания говореха всички заедно след вечерята‚ когато сам императорът каза: "Как мислите‚ какво щеше да му се случи‚ ако беше жив?" А Маврик отговори: "Щеше да вечеря с нас." Отклоних се много‚ но го направих с удоволствие. Реши се атлетическите игри 38 във Виена да бъдат отменени‚ защото били развратили нравите на жителите му. А игрите в Рим са развратили целия свят‚ понеже пороците на жителите на Виена си остават между тях‚ а нашите се разпространяват нашир и длъж; и както в тялото‚ така и в държавата‚ най-тежка е болестта‚ която започва от главата. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPONIO BASSO SUO S. (1) Magnam cepi voluptatem, cum ex communibus amicis cognovi te, ut sapientia tua dignum est, et disponere otium et ferre, habitare amoenissime, et nunc terra nunc mari corpus agitare, multum disputare, multum audire multum lectitare, cumque plurimum scias, cotidie tamen aliquid addiscere. (2) Ita senescere oportet virum, qui magistratus amplissimos gesserit, exercitus rexerit, totumque se rei publicae quam diu decebat obtulerit. (3) Nam et prima vitae tempora et media patriae, extrema nobis impertire debemus, ut ipsae leges monent, quae maiorem annis otio reddunt. (4) Quando mihi licebit, quando per aetatem honestum erit imitari istud pulcherrimae quietis exemplum? quando secessus mei non desidiae nomen sc tranquillitatis accipient? Vale.   Гай Плиний до своя Помпоний Бас - привет! Красотата на свободното време Изпитах голямо удоволствие‚ научавайки от приятелите си‚ че ти‚ както подобава на мъдростта ти‚ разпределяш и прекарваш добре свободното от обществени задължения време; че живееш твърде приятно и закаляваш тялото си ту на суша‚ ту на море; че често водиш спорове‚ често четец ти чете‚ много четеш ти сам и макар че много знаеш‚ всеки ден научаваш още по нещо. Така трябва да преминава към старостта един мъж‚ който е заемал най-висши държавни длъжности‚ предвождал е войска и всецяло се е отдавал на отечеството си‚ докато е било подходящо. Защото и ранните‚ и средните години на живота си сме длъжни да посветим на отечеството‚ а последните на себе си. За това подсказват и самите закони‚ които връщат стареца към живот‚ незает с държавни дела. Кога ли това ще бъде възможно и за мен? Кога ли възрастта ми ще ми позволи да подражавам на този пример за прекрасен отдих‚ без това да накърни достойнството ми? Кога ли моето уединение ще започне да се нарича не бездействие‚ а почивка! Бъди здрав! C. PLINIUS FABIO VALENTI SUO S. (1) Proxime cum apud centumviros in quadruplici iudicio dixissem, subiit recordatio egisse me iuvenem aeque in quadruplici. (2) Processit animus ut solet longius: coepi reputare quos in hoc iudicio, quos in illo socios laboris habuissem. Solus eram qui in utroque dixissem: tantas conversiones aut fragilitas mortalitatis aut fortunae mobilitas facit. (3) Quidam ex iis qui tunc egerant decesserunt, exsulant alii; huic aetas et valetudo silentium suasit, hic sponte beatissimo otio fruitur; alius exercitum regit, illum civilibus officiis principis amicitia exemit. (4) Circa nos ipsos quam multa mutata sunt! Studiis processimus, studiis periclitati sumus, rursusque processimus: (5) profuerunt nobis bonorum amicitiae, bonorum obfuerunt iterumque prosunt. Si computes annos, exiguum tempus, si vices rerum, aevum putes; (6) quod potest esse documento nihil desperare, nulli rei fidere, cum videamus tot varietates tam volubili orbe circumagi. (7) Mihi autem familiare est omnes cogitationes meas tecum communicare, isdemque te vel praeceptis vel exemplis monere, quibus ipse me moneo; quae ratio huius epistulae fuit. Vale.   Гай Плиний до своя Фабий Валент - привет! Превратностите на съдбата Наскоро‚ когато говорих пред съда на центумвирите в пълния му състав‚ си спомних‚ че като младеж също съм говорил пред пълния състав; и както обикновено‚ мисълта ми се върна назад. Започнах да пресмятам заедно с кого съм говорил пред този съд‚ с кого пред онзи. Оказа се‚ че и тогава‚ и сега съм говорил само аз: до такива превратности довеждат тленността на човешкия род или променчивостта на съдбата. Някои от предишните защитници са покойници‚ други са в изгнание; един предпочита да не говори пред съда проади възраст и здравословно състояние; друг доброволно се е предал на блажен отдих; този ръководи войска‚ оня от приятелство с принцепса не може да се отдаде на собствените си задължения. Колко много промени станаха около самия мен! Издигнах се благодарение на нуките си‚ пак те ми навлякоха беди - и отново ме издигнаха. Помогна ми приятелството на добри хора‚ пак то ми навреди - и отново помогна. Ако пресметнеш годините - нищожно време‚ ако преброиш събитията - ще ти се стори век. И това ни доказва‚ че нищо не бива да ни отчайва - и че на нищо не бива да се доверяваме‚ като виждаме колко превратности кръжат непрестанно наоколо. Стана ми навик да споделям с тебе всички свои размисли и да съветвам с едни и същи наставления или примери и себе си‚ и тебе. Това беше и причината за това писмо. Бъди здрав! C. PLINIUS MAESIO MAXIMO SUO S. (1) Scripseram tibi verendum esse, ne ex tacitis suffragiis vitium aliquod exsisteret. Factum est. Proximis comitiis in quibusdam tabellis multa iocularia atque etiam foeda dictu, in una vero pro candidatorum nominibus suffragatorum nomina inventa sunt. (2) Excanduit senatus magnoque clamore ei qui scripsisset iratum principem est comprecatus. Ille tamen fefellit et latuit, fortasse etiam inter indignantes fuit. (3) Quid hunc putamus domi facere, qui in tanta re tam serio tempore tam scurriliter ludat, qui denique omnino in senatu dicax et urbanus et bellus est? (4) Tantum licentiae pravis ingeniis adicit illa fiducia: 'quis enim sciet?' Poposcit tabellas, stilum accepit, demisit caput, neminem veretur, se contemnit. (5) Inde ista ludibria scaena et pulpito digna. Quo te vertas? quae remedia conquiras? Ubique vitia remediis fortiora. 'Alla tauta to^ hyper he^mas mele^sei', cui multum cotidie vigiliarum, multum laboris adicit haec nostra iners et tamen effrenata petulantia. Vale.   Гай Плиний до своя Мезий Максим - привет! Злоупотреби при тайното гласуване Бях ти писал‚ че има опасност да не би при тайното гласуване да стане някакво нарушение. А това е вече факт. При последните избори на някои дъсчици са открити много шеговити и дори срамни за изричане думи‚ а на една - вместо имената на кандидатие имената на поддръжниците им. Сенатът се разпали и със силни викове започна да моли принцепса на насочи гнева си към виновника. А онзи се изплъзна‚ укри се‚ може да беше и между негодуващите. А можем ли да си представим какво прави у дома си този‚ който в такава важна ситуация‚ в такъв сериозен момент си позволява такива палячощини‚ който накрая в сената се показва дързък и духовит‚ и остроумен? Покварените души стават все по-разпуснати‚ понеже разчитат на това: " Кой ли пък ще узнае?..." Иска дъсчица‚ взема стилото‚ навежда глава‚ не се плаши от никого‚ а себе си не уважава. Оттук са и тези палячовщини‚ достойни само за улично представление. Към кого да се обърнеш? Какви лекарства да дириш? Навсякъде пороците са по-силни от лекарствата. Но за това ще се погрижи този‚ който стои над нас‚ комуто това наше малодушно‚ но необуздано нахалство донася ежедневно много нощни бдения‚ много грижи. Бъди здрав! C. PLINIUS MAECILIO NEPOTI SUO S. (1) Petis ut libellos meos, quos studiosissime comparasti, recognoscendos emendandosque curem. Faciam. Quid enim suscipere libentius debeo, te praesertim exigente? (2) Nam cum vir gravissimus doctissimus disertissimus, super haec occupatissimus, maximae provinciae praefuturus, tanti putes scripta nostra circumferre tecum, quanto opere mihi providendum est, ne te haec pars sarcinarum tamquam supervacua offendat! (3) Adnitar ergo, primum ut comites istos quam commodissimos habeas, deinde ut reversus invenias, quos istis addere velis. Neque enim mediocriter me ad nova opera tu lector hortaris. Vale.   Гай Плиний до своя Мецилий Непот - привет! Приятелско обещание Искаш да се погрижа да прегледам и поправя моите книжки‚ които ревностно си набавил. 39 Ще направя това. Та какво ли бих могъл да предприема по-охотно‚ особено по твое настояване? Щом като един толкова достоен‚ учен‚ красноречив и отгоре на всичко много зает мъж‚ бъдещ управител на цяла провинция‚ така цени моите писания‚ че ги носи навсякъде със себе си‚ аз трябва да положа всички усилия тази част от багажа да не възбужда твоето недоволство като излишна. Така че ще се постарая тези спътници да бъдат колкото се може по-приятни‚ а като се завърнеш‚ да намериш други‚ които да пожелаеш да прибавиш към тях. Читател като тебе насърчава за нови творби. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPEIO FALCONI SUO S. (1) Tertius dies est quod audivi recitantem Sentium Augurinum cum summa mea voluptate, immo etiam admiratione. Poematia appellat. Multa tenuiter multa sublimiter, multa venuste multa tenere, multa dulciter multa cum bile. (2) Aliquot annis puto nihil generis eiusdem absolutius scriptum, nisi forte me fallit aut amor eius aut quod ipsum me laudibus vexit. (3) Nam lemma sibi sumpsit, quod ego interdum versibus ludo. Atque adeo iudicii mei te iudicem faciam, si mihi ex hoc ipso lemmate secundus versus occurrerit; nam ceteros teneo et iam explicui. (4) Canto carmina versibus minutis, his olim quibus et meus Catullus et Calvus veteresque. Sed quid ad me? Unus Plinius est mihi priores: mavult versiculos foro relicto et quaerit quod amet, putatque amari. Ille o Plinius, ille quot Catones! I nunc, quisquis amas, amare noli. (5) Vides quam acuta omnia quam apta quam expressa. Ad hunc gustum totum librum repromitto, quem tibi ut primum publicaverit exhibebo. Interim ama iuvenem et temporibus nostris gratulare pro ingenio tali, quod ille moribus adornat. Vivit cum Spurinna, vivit cum Antonino, quorum alteri affinis, utrique contubernalis est. (6) Possis ex hoc facere coniecturam, quam sit emendatus adulescens, qui a gravissimis senibus sic amatur. Est enim illud verissimum: 'gigno^sko^n hoti toioutos estin, hoisper he^detai syno^n' Vale.   Гай Плиний до своя Помпей Фалкон - привет! Похвала към поетическия талант на Сенций Авгурин Преди три дни слушах с голяма наслада‚ нещо повече - с възхита‚ четенето на Сенций Авгурин. В тези "малки поеми"‚ както ги е нарекъл‚ има много изящество и възвишеност‚ много прелест и нежност‚ много сладост и много жлъч. Намирам‚ че от няколко години не е имало по-съвършено произведение от този жанр - дано само не ме лъже обичта ми към него или похвалите‚ с които той ме отрупва. Избрал за тема моите поетични увлечения. Затова ще те напарвя съдник на моята преценка‚ ако си припомня втория стих на това същото стихотворение (останалите ги помня). А ето го и него: В кратък стих лея свойте песни‚ както нявга моят Катул и Калв‚ и други древни. Но за тях пет пари не давам! Плиний ми е наместо всички древни! Пише стихове - форума сотави‚ дири обич да дава и да има. Този Плиний! На сто Катона равен! Всеки влюбен как да не го обича? 40 Виждаш колко остроумие‚ точност и изразителност. Честна дума - цялата книга е в тоя стил; щом излезе‚ ще ти я изпратя. А дотогава обичай този младеж и поздрави нашия век за такъв талант‚ украсен и с добродетели. Той не се отделяше от Спурина‚ не се отделяше от от Антонин‚ на единия беше роднина‚ а на двамата - близък. От това‚ че такива достойни старци са го обичали‚ можеш да заключиш‚ че е безупречен младеж. Много точно е казано: а знае се: с какъвто ти общуваш с удоволствие‚ такъв си сам. 41 Бъди здрав! C. PLINIUS VIBIO SEVERO SUO S. (1) Herennius Severus vir doctissimus magni aestimat in bibliotheca sua ponere imagines municipum tuorum Corneli Nepotis et Titi Cati petitque, si sunt istic, ut esse credibile est, exscribendas pingendasque delegem. (2) Quam curam tibi potissimum iniungo, primum quia desideriis meis amicissime obsequeris, deinde quia tibi studiorum summa reverentia, summus amor studiosorum, postremo quod patriam tuam omnesque, qui nomen eius auxerunt, ut patriam ipsam veneraris et diligis. (3) Peto autem, ut pictorem quam diligentissimum assumas. Nam cum est arduum similitudinem effingere ex vero, tum longe difficillima est imitationis imitatio; a qua rogo ut artificem quem elegeris ne in melius quidem sinas aberrare. Vale.   Гай Плиний до своя Вибий Север - привет! Приятелска молба Херений Север‚ изключително образован мъж‚ много държи да има в библиотеката си образите на твоите съграждани Корнелий Непот и Тит Каций 42 и моли‚ ако в града ви ги има (което е много вероятно)‚ да поръчам да му направят цветно копие. Тази грижа възлагам на тебе‚ първо‚ защото най-любезно изпълняваш желанията ми‚ второ‚ защото храниш голяма почит към науката и голяма любов към учените и най-после‚ защото почиташ и обичаш и своето родно място‚ и всеки‚ който е прославил името му. Все пак ще те помоля да намериш колкото се може по-добросъвестен художник. Не е лесно да наподобиш действителността‚ но още по-трудно е да прерисуваш един портрет. Ще те моля да не позволяваш на художника да се отдалечава от образеца дори и за добро. Бъди здрав! C. PLINIUS ROMATIO FIRMO SUO S. (1) Heia tu! cum proxime res agentur, quoquo modo ad iudicandum veni: nihil est quod in dextram aurem fiducia mei dormias. Non impune cessatur. (2) Ecce Licinius Nepos praetor! Acer et fortis et praetor, multam dixit etiam senatori. Egit ille in senatu causam suam, egit autem sic ut deprecaretur. Remissa est multa, sed timuit, sed rogavit, sed opus venia fuit. (3) Dices: 'Non omnes praetores tam severi. Falleris; nam vel instituere vel reducere eiusmodi exemplum non nisi severi, institutum reductumve exercere etiam lenissimi possunt. Vale.   Гай Плиний до своя Ромаций Фирм - привет! Строгият претор Непот Виж какво! На следващото заседание на съда ела непременно! 43 Стига си спал спокойно зимен сън‚ разчитайки на мен. Няма да ти се размине! Ето ти: Лициний Непот - строг и енергичен претор‚ нарожи глоба дори на един сенатор. Сенаторът излезе да се защищава пред сената‚ но защитата му се състоеше от молби. Глобата бе отменена‚ но му останаха страхът‚ молбите‚ необходимостта да иска прошка. Ще кажеш: "Не всички претори са така строги." Лъжеш се: вярно‚ че само един строг претор може да въведе или възобнови подобен обичай‚ но щом веднъж е въведен или възобновен‚ дори и най-благият е в състояние да го спазва. Бъди здрав! C. PLINIUS LICINIO SURAE SUO S. (1) Attuli tibi ex patria mea pro munusculo quaestionem altissima ista eruditione dignissimam. (2) Fons oritur in monte, per saxa decurrit, excipitur cenatiuncula manu facta; ibi paulum retentus in Larium lacum decidit. Huius mira natura: ter in die statis auctibus ac diminutionibus crescit decrescitque. (3) Cernitur id palam et cum summa voluptate deprenditur. Iuxta recumbis et vesceris, atque etiam ex ipso fonte - nam est frigidissimus - potas; interim ille certis dimensisque momentis vel subtrahitur vel assurgit. (4) Anulum seu quid; aliud ponis in sicco, alluitur sensim ac novissime operitur, detegitur rursus paulatimque deseritur. Si diutius observes, utrumque iterum ac tertio videas. (5) Spiritusne aliquis occultior os fontis et fauces modo laxat modo includit, prout illatus occurrit aut decessit expulsus? (6) Quod in ampullis ceterisque generis eiusdem videmus accidere, quibus non hians nec statim patens exitus. Nam illa quoque, quamquam prona atque vergentia, per quasdam obluctantis animae moras crebris quasi singultibus sistunt quod effundunt. (7) An, quae oceano natura, fonti quoque, quaque ille ratione aut impellitur aut resorbetur, hac modicus hic umor vicibus alternis supprimitur egeritur? (8) An ut flumina, quae in mare deferuntur, adversantibus ventis obvioque aestu retorquentur, ita est aliquid quod huius fontis excursum repercutiat? (9) An latentibus venis certa mensura, quae dum colligit quod exhauserat, minor rivus et pigrior; cum collegit, agilior maiorque profertur? (10) An nescio quod libramentum abditum et caecum, quod cum exinanitum est, suscitat et elicit fontem; cum repletum, moratur et strangulat? (11) Scrutare tu causas - potes enim -, quae tantum miraculum efficiunt: mihi abunde est, si satis expressi quod efficitur. Vale.   Гай Плиний до своя Лициний Сура - привет! Необикновеният извор край Комум Вместо подарък ти донесох от родното си място един въпрос‚ достоен за високата ти образованост. В планината извира ручей‚ тече през скалите и се събира в малко помещение‚ направено то човешка ръка като трапезария. Там се задържа малко‚ после се влива в езерото Ларий. Качествата му са необикновени. Три пъти дневно нивото му се надига и спада на постоянни интервали. Това се забелязва явно и най-голямо удоволствие прави да улучиш точно момента. Възлягаш до него‚ храниш се и от самия извор (а е много студен!) пиеш. А той в това време на определени‚ точно отмерени интервали спада или се покачва. Поставиш ли пръстен или друг предмет на брега‚ малко по малко го залива‚ докато го покрие‚ после го токрива отново и постепенно се отдръпва. Ако наблюдаваш по-дълго‚ ще видиш двете неща втори и терти път. Дали някаква скрита въздушна струя не отваря и затваря устието и гърлото на извора‚ като‚ нахлувайки навътре‚ препречва пътя му‚ или излиза‚ изтласкана навън? Същото става при шишета и други подобни съдове‚ чийто товор не е изцяло открит. Когато ги наклоним или обърнем с отвора надолу‚ те на чести пресекулки‚ като че хълцукайки‚ престават да изпускат течност поради съпротивлението на въздушната струя. Дали едно и също природно свойство не предизвиква и приливите‚ и отливите в океана‚ и повдигането‚ и поредното спадане в този неголям поток? Дали пък не съществува нещо‚ което кара този извор на изтичане да се върне назад - както става с реките при вливането им в морето‚ когато насрещните ветрове и течения ги насочват обратно? Дали пък подземните води не се подчиняват на определен ритъм: докато се набере отново същото количество‚ колкото е избликнало‚ потокът е слаб и бавен‚ а след този момент той започва да тече бърз и пълноводен? Дали пък някакъв скрит и невидим регулатор не кара изпразнения извор да се пълни и да блика‚ а когато е пълен‚ го забавя и запушва? Издири ти причините‚ които създават това чудо (това е по силите ти). За мен е достатъчно‚ ако съм успял да опиша добре какво става. Бъди здрав!