C. Plinius Minor Epistulae * Писма Превод: Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII IX X   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  C. PLINIUS ANNIO SEVERO SUO S. (1) Legatum mihi obvenit modicum sed amplissimo gratius. Cur amplissimo gratius? Pomponia Galla exheredato filio Asudio Curiano heredem reliquerat me, dederat coheredes Sertorium Severum praetorium virum aliosque splendidos equites Romanos. (2) Curianus orabat, ut sibi donarem portionem meam seque praeiudicio iuvarem; eandem tacita conventione salvam mihi pollicebatur. (3) Respondebam non convenire moribus meis aliud palam aliud agere secreto; praeterea non esse satis honestum donare et locupleti et orbo; in summa non profuturum ei si donassem, profuturum si cessissem, esse autem me paratum cedere si inique exheredatum mihi liqueret. (4) Ad hoc ille: 'Rogo cognoscas.' Cunctatus paulum 'Faciam' inquam; 'neque enim video cur ipse me minorem putem, quam tibi videor. Sed iam nunc memento non defuturam mihi constantiam, si ita fides duxerit, secundum matrem tuam pronuntiandi.' (5) 'Ut voles' ait; 'voles enim quod aequissimum.' Adhibui in consilium duos quos tunc civitas nostra spectatissimos habuit, Corellium et Frontinum. (6) His circumdatus in cubiculo meo sedi. Dixit Curianus quae pro se putabat. Respondi paucis ego - neque enim aderat alius, qui defunctae pudorem tueretur -, deinde secessi, et ex consilii sententia 'Videtur' inquam, 'Curiane, mater tua iustas habuisse causas irascendi tibi.' Post hoc ille cum ceteris subscripsit centumvirale iudicium, non subscripsit mecum. (7) Appetebat iudicii dies; coheredes mei componere et transigere cupiebant non diffidentia causae, sed metu temporum. Verebantur quod videbant multis accidisse, ne ex centumvirali iudicio capitis rei exirent. (8) Et erant quidam in illis, quibus obici et Gratillae amicitia et Rustici posset. (9) Rogant me ut cum Curiano loquar. Convenimus in aedem Concordiae. Ibi ego 'Si mater' inquam 'te ex parte quarta scripsisset heredem, num queri posses? Quid si heredem quidem instituisset ex asse, sed legatis ita exhausisset ut non amplius apud te quam quarta remaneret? Igitur sufficere tibi debet, si exheredatus a matre quartam partem ab heredibus eius accipias, quam tamen ego augebo. (10) Scis te non subscripsisse mecum, et iam biennium transisse omniaque me usu cepisse. Sed ut te coheredes mei tractabiliorem experiantur, utque tibi nihil abstulerit reverentia mei, offero pro mea parte tantundem.' Tuli fructum non conscientiae modo verum etiam famae. (11) Ille ergo Curianus legatum mihi reliquit et factum meum, nisi forte blandior mihi antiquum, notabili honore signavit. (12) Haec tibi scripsi, quia de omnibus quae me vel delectant vel angunt, non aliter tecum quam mecum loqui soleo; deinde quod durum existimabam, te amantissimum mei fraudare voluptate quam ipse capiebam. (13) Neque enim sum tam sapiens ut nihil mea intersit, an iis quae honeste fecisse me credo, testificatio quaedam et quasi praemium accedat. Vale.   V, 1. Гай Плиний 1 до своя Аний Север - привет! Спор за наследство Получих дарение - скромно, но по-приятно и от най-богатото. Защо по-приятно и от най-богатото? Помпония Гала лиши от наследство сина си Азидий Куриан и остави мен за наследник; за сънаследници ми даде бившия претор Серторий Север и няколко знатни мъже от коннишкото съсловие. Куриан ме помоли да му подаря своя дял и с този прецедент да му помогна в съда2 ; обещаваше да ми го запази непокътнат по силата на едно мълчаливо споразумение. Отговорих му, първо, че не ми е в характера открито да върша едно, а тайно - друго, че освен това не е твърде почтено да се прави дарение на един богат и бездетен човек3 и че в края на крайщата от едно дарение той полза няма да има; полза ще има, ако аз се откажа4 - и за това съм готов, ако разбера, че той несправедливо е лишен от наследство. На това Куриан отговори: "Моля те да ми бъдеш арбитър5 ". Позамислих се малко и :"Ще го сторя - казах. - Няма причина сам да имам за себе си лошо мнение, отколкото е твоето мнение за мене. Но помни, че ако съвестта ми продиктува, не ще ми липсва твърдост да потвърдя решението на майка ти". - "Както искаш - каза, - понеже ти ще настояваш за най-справедливото". Повиках на съвет Корелий и Фронтин, двама най-уважавани по това време граждани6 . Седнах между тях в стаята си. Куриан каза какво мисли той. Аз отговорих с малко думи (нямаше кой друг да защити честта на мъртвата) и се оттеглих7 ; след като съветниците изказаха мнението си, рекох:"Майка ти, Куриане, изглежда, е имала основателна причина да бъде недоволна от тебе". Тогава той се жалва от другите в съда на центумвирите8 , а от мене - не. Денят на съда наближаваше. Моите сънаследници искаха да преговарят и се споразумеят не защото бяха загубили вяра в правотата си, а защото времената ги плашеха. Страхуваха се да не излязат от съда на центумвирите обвинени в углавно престъпление, както бяха видели да се случва на мнозина. А между тях имаше такива, които можеха да бъдат нападнати за приятелството си с Гратила и Рустик9 . Помолиха ме да поговоря с Куриан. Срещнахме се в храма на съгласието10 . Там аз му казах:"Ако майка ти те беше направила наследник на една четвърт, щеше ли да се оплакваш? Ами ако те беше оставила универсален наследник, но беше раздала всичко така, че за теб да няма повече от четвъртина? Би трябвало да бъдеш доволен, ако, макар че си лишен от наследство, получиш от нейните наследници една четвърт, която и аз ще увелича. Ясно ти е, че щом не си се жалвал срещу мен, след като вече са минали двете години по обичая, аз мога да взема всичко. Но за да се покажеш по-склонен към споразумение с моите сънаследници и за да не би от уважение към мен да загубиш нещо, предлагам да ти дам същата сума." Награди ме не само собствената ми съвест, но и мълвата. Същият Куриан ми остави дарение, а постъпката ми (дано не се самозалъгвам!) нарече с благородна почит "достойна за древните". Пиша ти тези неща, защото свикнах да разговарям с тебе сякаш с друго "аз" за всичко, което ме радва или тревожи. Освен това ми се струва жестоко да лишавам своя най-добър приятел от удоволствието, което съм изпитал самият аз. Не съм чак такъв философ11 , че никак да не ме засяга дали моите постъпки, които самият аз смятам за почтени, няма да получат за награда някакво признание. Бъди здрав! C. PLINIUS CALPURNIO FLACCO SUO S. (1) Accepi pulcherrimos turdos, cum quibus parem calculum ponere nec urbis copiis ex Laurentino nec maris tam turbidis tempestatibus possum. (2) Recipies ergo epistulas steriles et simpliciter ingratas, ac ne illam quidem sollertiam Diomedis in permutando munere imitantes. Sed, quae facilitas tua, hoc magis dabis veniam, quod se non mereri fatentur. Vale.   Гай Плиний до своя Калпурний Флак - привет! Приятелска благодарност Получих от тебе чудните дроздове12 , за които не мога да се реванширам нито с градски деликатеси, понеже съм в Лаврент13 , нито с морски, понеже времето е бурно. Така че ще получиш само едно писмо - голо и откровено неблагодарно писмо, в което не се опитвам дори да повторя хитростта на Диомед при размяната на даровете14 . Но ти си достатъчно снизходителен, за да ми простиш, още повече, признавам, че не заслужавам прошка. Бъди здрав! C. PLINIUS TITIO ARISTONI SUO S. (1) Cum plurima officia tua mihi grata et iucunda sunt, tum vel maxime quod me celandum non putasti, fuisse apud te de versiculis meis multum copiosumque sermonem, eumque diversitate iudiciorum longius processisse, exstitisse etiam quosdam, qui scripta quidem ipsa non improbarent, me tamen amice simpliciterque reprehenderent, quod haec scriberem recitaremque. (2) Quibus ego, ut augeam meam culpam, ita respondeo: facio non numquam versiculos severos parum, facio; nam et comoedias audio et specto mimos et lyricos lego et Sotadicos intellego; aliquando praeterea rideo iocor ludo, utque omnia innoxiae remissionis genera breviter amplectar, homo sum. (3) Nec vero moleste fero hanc esse de moribus meis existimationem, ut qui nesciunt talia doctissimos gravissimos sanctissimos homines scriptitasse, me scribere mirentur. (4) Ab illis autem quibus notum est, quos quantosque auctores sequar, facile impetrari posse confido, ut errare me sed cum illis sinant, quorum non seria modo verum etiam lusus exprimere laudabile est. (5) An ego verear - neminem viventium, ne quam in speciem adulationis incidam, nominabo -, sed ego verear ne me non satis deceat, quod decuit M. Tullium, C. Calvum, Asinium Pollionem, M. Messalam, Q. Hortensium, M. Brutum, L. Sullam, Q. Catulum, Q. Scaevolam, Servium Sulpicium, Varronem, Torquatum, immo Torquatos, C. Memmium, Lentulum Gaetulicum, Annaeum Senecam et proxime Verginium Rufum et, si non sufficiunt exempla privata, Divum Iulium, Divum Augustum, Divum Nervam, Tiberium Caesarem? (6) Neronem enim transeo, quamvis sciam non corrumpi in deterius quae aliquando etiam a malis, sed honesta manere quae saepius a bonis fiunt. Inter quos vel praecipue numerandus est P. Vergilius, Cornelius Nepos et prius Accius Enniusque. Non quidem hi senatores, sed sanctitas morum non distat ordinibus. (7) Recito tamen, quod illi an fecerint nescio. Etiam: sed illi iudicio suo poterant esse contenti, mihi modestior constantia est quam ut satis absolutum putem, quod a me probetur. (8) Itaque has recitandi causas sequor, primum quod ipse qui recitat aliquanto acrius scriptis suis auditorum reverentia intendit; deinde quod de quibus dubitat, quasi ex consilii sententia statuit. (9) Multa etiam multis admonetur, et si non admoneatur, quid quisque sentiat perspicit ex vultu oculis nutu manu murmure silentio; quae satis apertis notis iudicium ab humanitate discernunt. (10) Atque adeo si cui forte eorum qui interfuerunt curae fuerit eadem illa legere, intelleget me quaedam aut commutasse aut praeterisse, fortasse etiam ex suo iudicio, quamvis ipse nihil dixerit mihi. (11) Atque haec ita disputo quasi populum in auditorium, non in cubiculum amicos advocarim, quos plures habere multis gloriosum, reprehensioni nemini fuit. Vale.   Гай Плиний до своя Титий Аристон - привет! Спор Скъпи и приятни са ми многобройните ти заслуги, но особено ценя това, че не сметна за нужно да скриеш от мен колко дълъг и богат разговор за моите стихове е имало в твое присъствие и че той е продължил много поради различните преценки за тях. Даже са се намерили някои, които не критикуват самите произведения, а приятелски и откровено ме мъмрят, че пиша и рецитирам такива неща. На тях, увеличавайки вината си, отговарям така:"Понякога пиша несериозни стихове, действително пиша такива: правя го, защото и слушам комедии, и гледам мимове15 , и чета лирика, и дори разбирам от сотадови стихове16 . Освен това понякога се смея, шегувам се, забавлявам се и нека обхвана накратко всички видове невинни развлечения - човек съм". А аз съвсем не тежко понасям подобна преценка за моите нрави от страна на тези, които се чудят на стиховете ми, без да знаят, че най-учените, най-авторитетните и най-издигнатите хора са писали подобни работи. Надявам се обаче, че онези, на които е известно на кои и на колко големи автори подражавам, лесно ще измоля да ми позволят да греша, но заедно с големите имена, на които е похвално да подражаваме не само в сериозните дела, но и в развлеченията. Нима трябва да се страхувам, че на мен недостатъчно подобава това, което е подобавало на (никого от живите не ще назова по име, за да не изпадна в положението на ласкател) М. Тулий, К. Калв, Азиний Полион, М. Месала, Кв. Хортензий, М. Брут, Л. Сула, Кв. Катул, Кв. Сцевола, Сервий Сулпиций, Варон, Торкват - по точно Торкватите, Гай Мемий, Лентул Гетолик, Аней Сенека, Лукан и напоследък Вергиний Руф и ако не са достатъчни примерите с частни лица - на божествения Юлий, божествения Август, божествения Нерва, на Тиберий Цезар? Отминавам Нерон, макар и да зная, че една дейност, извършена понякога от порочен човек, не става поради това по-покварена; но винаги остават достойни дейностите, с които по-често се занимават почтените хора. Към тези хора особено трябва да бъдат причислени П. Вергилий17 , Корнелий Непот и по-старите Акций и Ений. Те действително не са сенатори, но нравствената чистота не познава съсловни граници. Все пак рецитирам - нещо, което не зная дали те са правили. Да, но тяхното лично мнение е можело да ги удовлетвори. Аз обаче съм по-скромен и не смятам, че нещо е съвършено само защото аз го одобрявам. И тъй, за мен тези са подбудите за рецитиране: първо, защото самият рецитатор от уважение към слушателите доста по-строго се отнася към своите произведения и, второ, защото за съмнителните места взима решение, като че съобразявайки се с мнението на цял съвет. Той получава много указания от различни лица; но дори и без тях от лицето, от очите, от кимването с глава, от движенията на ръката, от шушукането, от мълчанието долавя какво мисли всеки слушател. Тези реакции достатъчно ясно разграничават вежливостта от действителната преценка. Тъй че, Ако случайно някой присъствал на рецитацията реши да прочете същите тези неща, които е чул, ще разбере, че или съм изменил, или пропуснал някои неща, а може бе дори по негова преценка, макар и той сам дума да не ми е казал. Ето че водя спор по тези въпроси, като че ли съм поканил народа в аудитория, а не приятелите си в стаята; а това да има повече приятели, носи чест за всеки, на никого укор. Бъди здрав! C. PLINIUS IULIO VALERIANO SUO S. (1) Res parva, sed initium non parvae. Vir praetorius Sollers a senatu periit, ut sibi instituere nundinas in agris suis permitteretur. Contra dixerunt legati Vicetinorum; adfuit Tuscilius Nominatus. (2) Dilata causa est. Alio senatu Vicetini sine advocato intraverunt, dixerunt se deceptos, lapsine verbo, an quia ita sentiebant. Interrogati a Nepote praetore, quem docuissent, responderunt quem prius. Interrogati an tunc gratis adfuisset, responderunt sex milibus nummum; an rursus aliquid dedissent, dixerunt mille denarios. Nepos postulavit ut Nominatus induceretur. (3) Hactenus illo die. Sed quantum auguror longius res procedet. Nam pleraque tacta tantum et omnino commota latissime serpunt. Erexi aures tuas. (4) Quam diu nunc oportet, quam blande roges, ut reliqua cognoscas! si tamen non ante ob haec ipsa veneris Romam, spectatorque malueris esse quam lector. Vale.   Гай Плиний до своя Юлий Валериан - привет! Начало на съдебно разследване Случаят е незначителен, но слага началото на значителен. Бившият претор Солерт поиска от сената да му разреши да устройва пазар в своите владения. Против се изказаха пратениците на град Вицетия18 , защитаваше ги Тусцилий Номинат. Делото бе отложено. На следващото заседание на сената вицетинците влязоха без адвокат. Казаха, че са измамени. Не зная дали се изказаха неправилно, или действително мислеха така. Запитани от претора Непот кому са възложили делото си, отговориха: на предишния си адвокат. На въпроса безплатно ли ги е защищавал, отговориха, че са дали 6000 сестерции. А запитани дали са плащали още, казаха: 1000 денария. Непот нареди Номинат да се яви пред съда. Толкова за този ден - но както ми се струва, нещата ще продължат, понеже много често стига само едно докосване, за да се разпространи трусът на вси страни. Накарах те да наостриш уши. Сега дълго и много мило трябва да ме молиш, за да узнаеш продължението, ако, разбира се, не решиш да дойдеш за това в Рим, предпочитайки да бъдеш зрител, а не читател. Бъди здрав! C. PLINIUS NOVIO MAXIMO SUO S. (1) Nuntiatum mihi C. Fannium decessisse; qui nuntius me gravi dolore confudit, primum quod amavi hominem elegantem disertum, deinde quod iudicio eius uti solebam. Erat enim acutus natura, usu exercitatus, veritate promptissimus. (2) Angit me super ista casus ipsius: decessit veteri testamento, omisit quos maxime diligebat, prosecutus est quibus offensior erat. Sed hoc utcumque tolerabile; gravius illud, quod pulcherrimum opus imperfectum reliquit. (3) Quamvis enim agendis causis distringeretur, scribebat tamen exitus occisorum aut relegatorum a Nerone et iam tres libros absolverat subtiles et diligentes et Latinos atque inter sermonem historiamque medios, ac tanto magis reliquos perficere cupiebat, quanto frequentius hi lectitabantur. (4) Mihi autem videtur acerba semper et immatura mors eorum, qui immortale aliquid parant. Nam qui voluptatibus dediti quasi in diem vivunt, vivendi causas cotidie finiunt; qui vero posteros cogitant, et memoriam sui operibus extendunt, his nulla mors non repentina est, ut quae semper incohatum aliquid abrumpat. (5) Gaius quidem Fannius, quod accidit, multo ante praesensit. Visus est sibi per nocturnam quietem iacere in lectulo suo compositus in habitum studentis, habere ante se scrinium - ita solebat -; mox imaginatus est venisse Neronem, in toro resedisse, prompsisse primum librum quem de sceleribus eius ediderat, cumque ad extremum revolvisse; idem in secundo ac tertio fecisse, tunc abisse. (6) Expavit et sic interpretatus est, tamquam idem sibi futurus esset scribendi finis, qui fuisset illi legendi: et fuit idem. (7) Quod me recordantem miseratio subit, quantum vigiliarum quantum laboris exhauserit frustra. Occursant animo mea mortalitas mea scripta. Nec dubito te quoque eadem cogitatione terreri, pro istis quae inter manus habes. (8) Proinde, dum suppetit vita, enitamur ut mors quam paucissima quae abolere possit inveniat. Vale.   Гай Плиний до своя Новий Максим - привет! Смъртта на Гай Фоний Съобщиха ми , че починал Гай Фаний19 . Това известие ме потопи в дълбока скръб, първо, защото обичах този изтънтчен, сладкодумен човек, а, второ, и за това, че разчитах постоянно на неговите преценки. Защото по характер той беше остроумен, опитен в практиката и изключително придържащ се към истината. Мъчи ме освен това и неговата участ. Отиде си със старото завещание, остави без наследство тези, които най-много обичаше, а оказа внимание на тези, на които беше ненавистен. Но това както и да е, все някак ще се претърпи. Пи-тежко е друго - че остави незавършено най-хубавото си произведение... Защото, макар и да се преуморяваше от всекидневната си работа, все пак пишеше за съдбата на избитите или заточаваните от Нерон и вече беше завършил три книги, изискани и подбрани, на чист латински, по жанр между реч и историческо съчинение. Колкото повече тези три книги бяха четени, толкова повече той желаеше да завърши останалите. На мен обаче ми се струва, че винаги е горчива и ненавременна смъртта на тези, които подготвят нещо безсмъртно. Защото онези, които са се отдали на страстите, живеят от ден за ден и ежедневно изчерпват докрай мотивите за живота си. А тези, които мислят за поколенията и продължават спомените за себе си чрез произведенията си, когато и да дойде смъртта, за тях тя е внезапна, защото прекъсва винаги нещо започнато. Гай Фаний наистина много отрано предчувстваше това, което му се случи. Присънило му се, че лежи по време на нощната почивка на леглото си, облечен в работната си дреха. Пред него била кутията за книги, както обикновено. Сторило му се, че дошъл Нерон, седнал на леглото, взел първата книга, в която се описвали неговите престъпления, прочел я докрай, направил същото и с втората, и с третата, а след това изчезнал. Изплашил се Гай Фаний и изтълкувал съня така: ще престане да пише оттам, където Нерон престнал да чете. И станало точно така. Толкова голяма жалост ме обхваща, като си спомня колко нощен труд, колко усилия той положи напразно. В душата ми се борят мисли за моята смъртност и за собствените ми съчинения. И не се и съмнявам, че и теб те плашат същите размишления за съчиненията, които са още в ръцете ти. Затова, докато още живеем, нека се стремим смъртта да получи колкото се може по-малко неща, които да може да унищожи. Бъди здрав! C. PLINIUS DOMITIO APOLLINARI SUO S. (1) Amavi curam et sollicitudinem tuam, quod cum audisses me aestate Tuscos meos petiturum, ne facerem suasisti, dum putas insalubres. (2) Est sane gravis et pestilens ora Tuscorum, quae per litus extenditur; sed hi procul a mari recesserunt, quin etiam Appennino saluberrimo montium subiacent. (3) Atque adeo ut omnem pro me metum ponas, accipe temperiem caeli regionis situm villae amoenitatem, quae et tibi auditu et mihi relatu iucunda erunt. (4) Caelum est hieme frigidum et gelidum; myrtos oleas quaeque alia assiduo tepore laetantur, aspernatur ac respuit; laurum tamen patitur atque etiam nitidissimam profert, interdum sed non saepius quam sub urbe nostra necat. (5) Aestatis mira clementia: semper aer spiritu aliquo movetur, frequentius tamen auras quam ventos habet. (6) Hinc senes multi: videas avos proavosque iam iuvenum, audias fabulas veteres sermonesque maiorum, cumque veneris illo putes alio te saeculo natum. (7) Regionis forma pulcherrima. Imaginare amphitheatrum aliquod immensum, et quale sola rerum natura possit effingere. Lata et diffusa planities montibus cingitur, montes summa sui parte procera nemora et antiqua habent. (8) Frequens ibi et varia venatio. Inde caeduae silvae cum ipso monte descendunt. Has inter pingues terrenique colles - neque enim facile usquam saxum etiam si quaeratur occurrit - planissimis campis fertilitate non cedunt, opimamque messem serius tantum, sed non minus percoquunt. (9) Sub his per latus omne vineae porriguntur, unamque faciem longe lateque contexunt; quarum a fine imoque quasi margine arbusta nascuntur. (10) Prata inde campique, campi quos non nisi, ingentes boves et fortissima aratra perfringunt: tantis glaebis tenacissimum solum cum primum prosecatur assurgit, ut nono demum sulco perdometur. (11) Prata florida et gemmea trifolium aliasque herbas teneras semper et molles et quasi novas alunt. Cuncta enim perennibus rivis nutriuntur; sed ubi aquae plurimum, palus nulla, quia devexa terra, quidquid liquoris accepit nec absorbuit, effundit in Tiberim. (12) Medios ille agros secat navium patiens omnesque fruges devehit in urbem, hieme dumtaxat et vere; aestate summittitur immensique fluminis nomen arenti alveo deserit, autumno resumit. (13) Magnam capies voluptatem, si hunc regionis situm ex monte prospexeris. Neque enim terras tibi sed formam aliquam ad eximiam pulchritudinem pictam videberis cernere: ea varietate, ea descriptione, quocumque inciderint oculi, reficientur. (14) Villa in colle imo sita prospicit quasi ex summo: ita leviter et sensim clivo fallente consurgit, ut cum ascendere te non putes, sentias ascendisse. A tergo Appenninum, sed longius habet; accipit ab hoc auras quamlibet sereno et placido die, non tamen acres et immodicas, sed spatio ipso lassas et infractas. (15) Magna sui parte meridiem spectat aestivumque solem ab hora sexta, hibernum aliquanto maturius quasi invitat, in porticum latam et pro modo longam. Multa in hae membra, atrium etiam ex more veterum. (16) Ante porticum xystus in plurimas species distinctus concisusque buxo; demissus inde pronusque pulvinus, cui bestiarum effigies invicem adversas buxus inscripsit; acanthus in plano, mollis et paene dixerim liquidus. (17) Ambit hunc ambulatio pressis varieque tonsis viridibus inclusa; ab his gestatio in modum circi, quae buxum multiformem humilesque et retentas manu arbusculas circumit. Omnia maceria muniuntur: hanc gradata buxus operit et subtrahit. (18) Pratum inde non minus natura quam superiora illa arte visendum; campi deinde porro multaque alia prata et arbusta. (19) A capite porticus triclinium excurrit; valvis xystum desinentem et protinus pratum multumque ruris videt, fenestris hac latus xysti et quod prosilit villae, hac adiacentis hippodromi nemus comasque prospectat. (20) Contra mediam fere porticum diaeta paulum recedit, cingit areolam, quae quattuor platanis inumbratur. Inter has marmoreo labro aqua exundat circumiectasque platanos et subiecta platanis leni aspergine fovet. (21) Est in hac diaeta dormitorium cubiculum quod diem clamorem sonum excludit, iunctaque ei cotidiana amicorumque cenatio: areolam illam, porticus alam eademque omnia quae porticus adspicit. (22) Est et aliud cubiculum a proxima platano viride et umbrosum, marmore excultum podio tenus, nec cedit gratiae marmoris ramos insidentesque ramis aves imitata pictura. (23) Fonticulus in hoc, in fonte crater; circa sipunculi plures miscent iucundissimum murmur. In cornu porticus amplissimum cubiculum triclinio occurrit; aliis fenestris xystum, aliis despicit pratum, sed ante piscinam, quae fenestris servit ac subiacet, strepitu visuque iucunda; (24) nam ex edito desiliens aqua suscepta marmore albescit. Idem cubiculum hieme tepidissimum, quia plurimo sole perfunditur. (25) Cohaeret hypocauston et, si dies nubilus, immisso vapore solis vicem supplet. Inde apodyterium balinei laxum et hilare excipit cella frigidaria, in qua baptisterium amplum atque opacum. Si natare latius aut tepidius velis, in area piscina est, in proximo puteus, ex quo possis rursus astringi, si paeniteat teporis. (26) Frigidariae cellae conectitur media, cui sol benignissime praesto est; caldariae magis, prominet enim. In hac tres descensiones, duae in sole, tertia a sole longius, a luce non longius. (27) Apodyterio superpositum est sphaeristerium, quod plura genera exercitationis pluresque circulos capit. Non procul a balineo scalae, quae in cryptoporticum ferunt prius ad diaetas tres. Harum alia arcolae illi, in qua platani quattuor, alia prato, alia vineis imminet diversasque caeli partes ut prospectus habet. (28) In summa cryptoporticu cubiculum ex ipsa cryptoporticu excisum, quod hippodromum vineas montes intuetur. Iungitur cubiculum obvium soli, maxime hiberno. Hinc oritur diaeta, quae villae hippodromum adnectit. Haec facies, hic usus a fronte. (29) A latere aestiva cryptoporticus in edito posita, quae non adspicere vineas sed tangere videtur. In media triclinium saluberrimum afflatum ex Appenninis vallibus recipit; post latissimis fenestris vineas, valvis aeque vineas sed per cryptoporticum quasi admittit. (30) A latere triclinii quod fenestris caret, scalae convivio utilia secretiore ambitu suggerunt. In fine cubiculum, cui non minus iucundum prospectum cryptoporticus ipsa quam vineae praebent. Subest cryptoporticus subterraneae similis; aestate incluso frigore riget contentaque acre suo nec desiderat auras nec admittit. (31) Post utramque cryptoporticum, unde triclinium desinit, incipit porticus ante medium diem hiberna, inclinato die aestiva. Hac adeuntur diaetae duae, quarum in altera cubicula quattuor, altera tria ut circumit sol aut sole utuntur aut umbra. (32) Hanc dispositionem amoenitatemque tectorum longe longeque praecedit hippodromus. Medius patescit statimque intrantium oculis totus offertur, platanis circumitur; illae hedera vestiuntur utque summae suis ita imae alienis frondibus virent. Hedera truncum et ramos pererrat vicinasque platanos transitu suo copulat. Has buxus interiacet; exteriores buxos circumvenit laurus, umbraeque platanorum suam confert. (33) Rectus hic hippodromi limes in extrema parte hemicyclio frangitur mutatque faciem: cupressis ambitur et tegitur, densiore umbra opacior nigriorque; interioribus circulis - sunt enim plures - purissimum diem recipit. (34) Inde etiam rosas effert, umbrarumque frigus non ingrato sole distinguit. Finito vario illo multiplicique curvamine recto limiti redditur nec huic uni, nam viae plures intercedentibus buxis dividuntur. (35) Alibi pratulum, alibi ipsa buxus intervenit in formas mille descripta, litteras interdum, quae modo nomen domini dicunt modo artificis: alternis metulae surgunt, alternis inserta sunt poma, et in opere urbanissimo subita velut illati ruris imitatio. Medium spatium brevioribus utrimque platanis adornatur. (36) Post has acanthus hinc inde lubricus et flexuosus, deinde plures figurae pluraque nomina. In capite stibadium candido marmore vite protegitur; vitem quattuor columellae Carystiae subeunt. Ex stibadio aqua velut expressa cubantium pondere sipunculis effluit, cavato lapide suscipitur, gracili marmore continetur atque ita occulte temperatur, ut impleat nec redundet. (37) Gustatorium graviorque cena margini imponitur, levior naucularum et avium figuris innatans circumit. Contra fons egerit aquam et recipit; nam expulsa in altum in se cadit iunctisque hiatibus et absorbetur et tollitur. E regione stibadii adversum cubiculum tantum stibadio reddit ornatus, quantum accipit ab illo. (38) Marmore splendet, valvis in viridia prominet et exit, alia viridia superioribus inferioribusque fenestris suspicit despicitque. Mox zothecula refugit quasi in cubiculum idem atque aliud. Lectus hic et undique fenestrae, et tamen lumen obscurum umbra premente. (39) Nam laetissima vitis per omne tectum in culmen nititur et ascendit. Non secus ibi quam in nemore iaceas, imbrem tantum tamquam in nemore non sentias. (40) Hic quoque fons nascitur simulque subducitur. Sunt locis pluribus disposita sedilia e marmore, quae ambulatione fessos ut cubiculum ipsum iuvant. Fonticuli sedilibus adiacent; per totum hippodromum inducti strepunt rivi, et qua manus duxit sequuntur: his nunc illa viridia, nunc haec, interdum simul omnia lavantur. (41) Vitassem iam dudum ne viderer argutior, nisi proposuissem omnes angulos tecum epistula circumire. Neque enim verebar ne laboriosum esset legenti tibi, quod visenti non fuisset, praesertim cum interquiescere, si liberet, depositaque epistula quasi residere saepius posses. Praeterea indulsi amori meo; amo enim, quae maxima ex parte ipse incohavi aut incohata percolui. (42) In summa - cur enim non aperiam tibi vel iudicium meum vel errorem? - primum ego officium scriptoris existimo, titulum suum legat atque identidem interroget se quid coeperit scribere, sciatque si materiae immoratur non esse longum, longissimum si aliquid accersit atque attrahit. (43) Vides quot versibus Homerus, quot Vergilius arma hic Aeneae Achillis ille describat; brevis tamen uterque est quia facit quod instituit. Vides ut Aratus minutissima etiam sidera consectetur et colligat; modum tamen servat. Non enim excursus hic eius, sed opus ipsum est. (44) Similiter nos ut 'parva magnis', cum totam villam oculis tuis subicere conamur, si nihil inductum et quasi devium loquimur, non epistula quae describit sed villa quae describitur magna est. Verum illuc unde coepi, ne secundum legem meam iure reprendar, si longior fuero in hoc in quod excessi. (45) Habes causas cur ego Tuscos meos Tusculanis Tiburtinis Praenestinisque praeponam. Nam super illa quae rettuli, altius ibi otium et pinguius eoque securius: nulla necessitas togae, nemo accersitor ex proximo, placida omnia et quiescentia, quod ipsum salubritati regionis ut purius caelum, ut aer liquidior accedit. (46) Ibi animo, ibi corpore maxime valeo. Nam studiis animum, venatu corpus exerceo. Mei quoque nusquam salubrius degunt; usque adhuc certe neminem ex iis quos eduxeram mecum, - venia sit dicto - ibi amisi. Di modo in posterum hoc mihi gaudium, hanc gloriam loco servent! Vale.   Гай Плиний до своя Домиций Аполинар - привет! Вилата в Етрурия Мила ми е твоята грижовност и безпокойство; след като си чул, че се готвя да отпътувам през лятото за Етрурия, ме убеждаваш да не правя това, понеже смяташ мястото за нездравословно. Наистина нездравословни са местата, които се намират по крайбрежието; но моето имение е далеч от морето и лежи чак в подножието на Апенините, най-здравословната планина. И за да се отърсиш от какъвто и да е страх за мен, ето чуй какви са климатът, разположението на областта, прелестите на вилата. За теб това ще бъде приятно да го чуеш, а за мен ще бъде приятно да ти го опиша. Зиме климатът тук е студен и мразовит, не благоприятства и не е подходящ за миртата, маслината и други растения, които обичат топлината. Лавърът обаче издържа и става дори много лъскав. Понякога той загива, но не по-често, отколкото в околностите на Рим. Чудна е прохладата на лятото. Въздухът винаги е раздвижен като че от някакъв полъх. Повече са тихите повеи, по-малко ветровете. Затова тук има много стари хора. Ще видиш дядовците и прадядовците на вече израснали младежи, ще чуеш старите приказки и разговорите на нашите предци и когато дойдеш тук, ще се почувстваш като че ли през друг век. Прекрасно е разположението на тази област. Представи си един огромен амфитеатър, какъвто единствено природата може да сътвори. Широката и разлята равнина се огражда от планини, най-високите части на които са обрасли с високи стари гори. Изобилен и разнообразен е дивечът тук. А надолу по склоновете пак гори, определени за сечене. Между тях тучни землисти хълмове (защото твърде рядко можеш да се натъкнеш на скала дори ако я търсиш) не отстъпват по плодородие и на най-равните поля и осигуряват по-късна, но не и по-лоша жътва. Под тях навред се простират лозя, чиито редове се преплитат в еднообразна покривка надлъж и шир; на края, като че ли на ръба на покривката, растат храсти. И нататък пак ливади, пак ниви, които могат да бъдат преобърнати само то силни волове и най-яки рала. При оранта от плътната почва изскачат много големи буци, които се разбиват едва на деветото преминаване. На цветущите бляскави поля се отглеждат детелина и други нежни треви, винаги свежи и като че ли току-що поникнали. Защото всички се напояват от непресъхващи през цялата година извори. Въпреки че водата е изобилна, няма блата, защото изпъкналата земна повърхност излива в Тибър онази част от водата, която тя е поела, но не е попила. Тибър пресича нивята, достъпен е за кораби и вози всякакви храни в Рим, но само зиме и напролет. През лятото спада и в сухото си корито загубва името "голяма река", но през есента отново си го връща. Ще изпиташ голямо удоволствие, ако погледнеш разположението на тази област от планината. Ще ти се стори, че гледаш не земя, а някакви картини, нарисувани с изключителна красота. Накъдето и да обърнеш очи, те намират отмора в това разнообразие, в тази подреденост. Вилата ми, макар и разположена в подножието на хълма, гледа като че ли от върха му. Леко и едва забележимо се издига този хълм, без да се усеща наклонът; разбираш, че си на върха, без да си забелязал изкачването. Зад гърба на вилата са Апенините, доста далеч. От тях повяват ветрове дори и през ясни и спокойни дни, но не силни и неумерени, а позатихнали и усмирени от самото разстояние. Изложението й е предимно на юг и през лятото в 6 часа като че ли кани слънцето в широкия и съразмерно дълъг портик20 , а през зимата и по-рано. Тя разполага с много помещения, между които и атрий в старинен стил. Пред портика е терасата, изпъстрена от подстриган в най-разнообразни форми чимшир. Надолу се спуска морава, по която чимшировия храст рисува разнообразни фигури на диви животни едно срещу друго. А мечата стъпка в равнината е мека и бих казал, на вълни. Около нея пътека за разходка, обградено с гъста и най-разнообразно подкастрена зеленина. Оттук започва пътека за разходка с носилка в кръг, обикалящ чимширови храсти в най-различни форми и ниски плодни дръвчета, чийто растеж изкуствено е спрян. Всичко е обградено със стена. Закрива я чимшир, подстриган на стъпала. Нататък ливада, забележителна с естествената си красота не по-малко, отколкото горните места с хубостта си, създадено от човешка ръка. Още по-нататък поля и много други ливади и овощни градини. В началото на портика е разположена столовата. През отворените врати се виждат краят на терасата, после ливадата и голяма част от полето, а през прозорците се съзират от едната страна част от терасата и разположените напред постройки от вилата, а от другата - горичката и хиподрумът21 . Почти срещу портика малко навътре е разположена жилището. То обгражда малка площадка, която се засенчва от четири чинара. Между тях в мраморен басейн блика вода и оросява с леки пръски платаните и всичко, което се намира под тях. В това жилище е спалнята, в която не проникват дневна светлина, шум и викове, а в съседство с нея са всекидневната и трапезарията за приятели; едната е обърната към площадката, другата - към портика и към всичко онова, към което гледа и той. Има и друга спалня, зелена и засенчена от най-близкия до нея чинар, богато облицована с мрамор до средата на стената, с неотстъпващ на красотата на мрамора стенопис: изобразява клонки и кацнали по клоните птици. В нея има малко фонтанче, във фонтанчето е поставена чаша; много малки струйки наоколо създават най-приятен шум. В едното крило на портика една твърде просторна стая се допира до триклиния. През едните прозорци се вижда терасата, през другите - полето, но преди всичко басейнът, който е под самите прозорци, приятен за очите и слуха. Отвисоко върху мраморния под пада и се пени водата. Същата зала зиме е най-топла, понеже се облива от силно слънце. Тя е долепена да хипокауста и ако денят е облачен, изпратената отдолу топлина заменя слънчевата. По-нататък е съблекалнята - просторно и приятно помещение, после отделението със студена вода за банята, в която има обширен засенчен басейн. Ако желаеш да плуваш на по-широко или на по-топло, на площадката има басейн и много близо до него кладенец, от който можеш отново да се охладиш, щом ти стане твърде топло. С отделението със студена вода е свързано средно помещение, щедро осветено от слънцето. Още по-слънчево е отделението за топла вода, което е издадено напред. В него има вдълбани в пода три вани - две изложени на слънцето, третата по-далеч от слънцето, но не от светлината. Над съблекалнята е залата за игра с топка, в която има място за много видове упражнения и много групи играчи. Недалеч от банята има стълби, които водят към покритата галерия, а преди това към три помещения всекидневни. Едното от тях гледа към онази площадка, на която са четирите чинара, другото към полето, а третото се издига над лозята и гледа към противоположни части от небето. В най-високата част на покритата галерия има друга стая, вдълбана в нея: тя е обърната към хиподрума и хълмовете с лозята. Тази стая се огрява щедро от слънцето най-много зиме. Оттук започва друго жилище, което свързва хиподрума с вилата. Така изглежда вилата, такова е и разпределението й откъм предната част. Отстрана е лятната покрита галерия, разположена по-високо, която сякаш не гледа към лозята, но ги докосва. А обедната стая получава откъм Апенинските долини изключително здравословен въздух. През доста широките прозорци на задната стена тя като че ли остава да влязат лозята, също и през двукрилите врати - но тук те се виждат през покритата галерия. От тази нейна страна, която няма прозорци, една скрита странична стълба осигурява сервирането на всичко необходимо при пир. Накрая пак стая, на която предлагат приятна гледка както покритата галерия, така и лозята. Отдолу се намира още една галерия, която прилича на подземие. А през лятото тя е ледено студена. Намиращият се тук въздух й е достатъчен, няма нужда от въздушно течение, пък и то няма достъп. След двете покрити галерии, оттам, където завършва обедната, започва колонада, предобед прохладна, следобед - топла. До нея две жилища, от едната страна на които има четири стаи, от другата - три, които са ту осветени, ту сенчести - според движението на слънцето. Тези така приятно разположено сгради обаче далеч отстъпват на хиподрума. Той се шири в средата на имението и веднага се разкрива цял пред погледа на влизащите. Обграден е от чинари, а те, обвити в бръшлян, зеленеят до върховете си както от своите, така и от чуждите листа. Бръшлянът се вие по стволовете и по клоните и се прехвърля по съседните чинари. Между тях расте пак чимшир. А лавровите дървета обкръжават най-крайните чимшири и прибавят своята сянка към сянката на чинарите. Дясната страна на хиподрума се извива накрая в полукръг и променя вида си. Заобиколена с кипариси и покрита от плътната им сянка, тя е по-хладна и по-тъмна, а във вътрешните кръгове (защото са няколко) получава най-обилна светлина. Тук растат дори розови храсти, а хладината на сянката се редува с благодатна слънчева топлина. Този разнообразен път с много извивки минава накрая в права алея, но не една-единствена, защото измежду чимширите се отделят много пътища; тук ливадка, там се промъква самият чимшир, оформен в хиляди фигури, между които и букви, които образуват било името на господаря, било на художника-градинар. Между тях се издигат колонки, засадени са плодни дръвчета, и полски пейзаж се вмъква в имението, изградено в твърде изящен стил. Средното пространство е украсено и от двете страни от по-ниски чинари. Зад тях меча стъпка - гладка и пружинираща, а по-нататък пак много фигури, много имена. На върха полукръгла пейка от бял мрамор, засенчена от лозница. Четири колонки от каристийски мрамор22 крепят лозницата. От пейката - вода, като че ли изстискана от тежестта на седналите на нея, се изтича във водосточните тръби, поема я издълбана каменна плоча, събира я басейн с изящни стени. Нивото й чрез невидимо устройство е така уравновесено, че тя изпълва басейна, без да прелива. Предястието и по-тежките блюда се поставят на края на басейна, а по леките го обикалят, като плуват върху фигури на корабчета и птички. Насреща един извор изхвърля вода и я приема обратно. Защото, изхвърлена високо, тя пада обратно и през свързани помежду си отвори се всмуква, за да избликне отново. Спалнята срещу каменната пейка й придава толкова красота, колкото получава от нея. Тя блести от мрамор, двукрилите й врати се издават напред и водят към моравата. Горните й прозорци гледат към едни, а долните - към други зелени площи. В нея се вдлъбва малък алков. Той е като че ли част от спалнята и едновременно е отделно помещение. Тук има легло и отвсякъде прозорци. И при все това светлината не е ярка, понеже сянката я затъмнява. Защото прекрасна лоза се катери по покрива, изкачва се на върха. Лежиш все едно сред гора, но единствено не усещаш само дъжд както в гората. Тук избликва изворче и веднага се скрива под земята. На много места има пейки от мрамор, които, както и самата стая до тях, идват на помощ на уморените от разходка. До тях текат изворчета. По целия хиподрум клокочат потоци и текат натам, накъдето ги е отвела човешката ръка. От тях се освежава ту една, ту друга част от зеленината, о понякога всичко едновременно. Отдавна вече щях да престана да ти се представям като толкова бъбрив, ако не ти бях предложил чрез писмото си да обходим всичките ъгълчета на вилата. Не се и страхувах, че може да ти стане досадно да четеш за нещо, което не би ти било неприятно да видиш. Особено при положение, че можеш да правиш почивка между четенето, ако искаш, и тъй да се каже, да посядаш, като оставиш писмото ми настрана. И те моля да бъдеш снизходителен към моето увлечение. Защото най-много обичам нещата, които сам съм започнал, или веднъж започнати, съм докарал докрай. С една дума (защо пък да не ти разкрия моето разбиране или заблуждение), твърдо смятам, че първото задължение на писателя е да си прочете заглавието, постоянно сам да си задава въпроса какво е започнал да пише и да знае, че ако се задържа в рамките на темата, не става излишно дълъг, но че става предълъг, ако търси и привлича странични неща. Виждаш в колко много стихове Омир описва оръжието на Ахил, а Вергилий - на Еней. И все пак и единият, и другият е кратък, понеже извършва нещо, което влиза в плана му. Виждаш как Арат23 забелязва дори и най-малките звезди и ги събира на едно място. И все пак е запазил мярката. Защото това не е екскурс вън от произведението, а самото произведение. По същия начин действам и аз (ето едно сравнение на малкото с голямото). Когато се опитвам да представя пред очите ти цялата вила, аз не говоря нищо излишно и странично, та не е голямо писмото, което описва , а описваната вила. Но се връщам там, откъдето започнах, за да не бъда укорен на основание на моето собствено правило, ако се забавя в отклонението си. Сега знаеш причините, поради които предпочитам моето имение в Етрурия пред именията в Тибур и Пренесте. Защото освен това, което си разказах, там почивката е по-дълбока, по-приятна и също по-безгрижна. Няма нужда да обличаш тогата, няма кой да те смущава. Тишина и спокойствие навсякъде. А това прави още по-здравословна областта - като че небето е по-чисто и въздухът по-свеж. Там укрепвам и духом, а най-много телом. Защото духа си укрепвам чрез писане, а тялото - чрез ловуване. А и моите хора никъде на прекарват по-добре. И затова досега не съм загубил нито един от тези, които съм довеждал тук (дано тези думи не ми донесат нещастие) със себе си. Нека само боговете и за в бъдеще запазят за мен тази радост, а за местността - тази слава. Бъди здрав! C. PLINIUS CALVISIO RUFO SUO S. (1) Nec heredem institui nec praecipere posse rem publicam constat; Saturninus autem, qui nos reliquit heredes, quadrantem rei publicae nostrae, deinde pro quadrante praeceptionem quadringentorum milium dedit. Hoc si ius aspicias irritum, si defuncti voluntatem ratum et firmum est. (2) Mihi autem defuncti voluntas - vereor quam in partem iuris consulti quod sum dicturus accipiant - antiquior iure est, utique in eo quod ad communem patriam voluit pervenire. (3) An cui de meo sestertium sedecies contuli, huic quadringentorum milium paulo amplius tertiam partem ex adventicio denegem? Scio te quoque a iudicio meo non abhorrere, cum eandem rem publicam ut civis optimus diligas. (4) Velim ergo, cum proxime decuriones contrahentur, quid sit iuris indices, parce tamen et modeste; deinde subiungas nos quadringenta milia offerre, sicut praeceperit Saturninus. Illius hoc munus, illius liberalitas; nostrum tantum obsequium vocetur. (5) Haec ego scribere publice supersedi, primum quod memineram pro necessitudine amicitiae nostrae, pro facultate prudentiae tuae et debere te et posse perinde meis ac tuis partibus fungi; deinde quia verebar ne modum, quem tibi in sermone custodire facile est, tenuisse in epistula non viderer. (6) Nam sermonem vultus gestus vox ipsa moderatur, epistula omnibus commendationibus destituta malignitati interpretantium exponitur. Vale.   Гай Плиний до своя Калвизий Руф - привет! Известно е, че една община и град не могат да бъдат нито наследници, нито може да получат предварително някакъв дял от наследство24 . Сатурнин обаче, който ме направи свой наследник, е оставил нашия град Комум за наследник на една четвърт от имота си, а после вместо четвъртината е дал 400 000 сестерции. Това завещание е невалидно от гледна точка на закона, а от гледна точка на волята на завещателя е законно и основателно. За мен волята на покойника(страхувам се как юристите ще изтълкуват това) е по-важна от закона, особено що се отнася до дела за общия ни роден град. Нима ще откажа тези 400 000 сестерции (малко повече от една трета от случайно падналия ми се дар), след като съм внесъл 1 600 000 сестерции мои лични пори. Зная, че и ти мислиш като мен, понеже обичаш същия град като добър гражданин. Бих искал, щом се съберат декурионите, да им посочиш какъв е законът, но скромно и смирено. След това да добавиш, че аз предлагам 400 000, както се е разпоредил Сатурнин. Този дар е негов, негова е щедростта, аз съм само изпълнител. Въздържах се да ти пиша за това в официално писмо, защото зная добре, че приятелският дълг и присъщото ти благоразумие ще те накарат и ще ти дадат възможност да се грижиш и за моите, и за твоите интереси; освен това се страхувах да не би писмото да създаде впечатление, че не съм спазил мярката, докато в една реч ти лесно ще я спазиш. Защото речта се влияе от израза, жестикулациите и гласа, а едно писмо, което е лишено от благоприятни външни фактори, е изложено на зложелателно тълкуване. Бъди здрав! C. PLINIUS TITINIO CAPITONI SUO S. (1) Suades ut historiam scribam, et suades non solus: multi hoc me saepe monuerunt et ego volo, non quia commode facturum esse confidam - id enim temere credas nisi expertus -, sed quia mihi pulchrum in primis videtur non pati occidere, quibus aeternitas debeatur, aliorumque famam cum sua extendere. (2) Me autem nihil aeque ac diuturnitatis amor et cupido sollicitat, res homine dignissima, eo praesertim qui nullius sibi conscius culpae posteritatis memoriam non reformidet. (3) Itaque diebus ac noctibus cogito, si 'qua me quoque possim tollere humo'; id enim voto meo sufficit, illud supra votum 'victorque virum volitare per ora'; 'quamquam o-': sed hoc satis est, quod prope sola historia polliceri videtur. (4) Orationi enim et carmini parva gratia, nisi eloquentia est summa: historia quoquo modo scripta delectat. Sunt enim homines natura curiosi, et quamlibet nuda rerum cognitione capiuntur, ut qui sermunculis etiam fabellisque ducantur. Me vero ad hoc studium impellit domesticum quoque exemplum. (5) Avunculus meus idemque per adoptionem pater historias et quidem religiosissime scripsit. Invenio autem apud sapientes honestissimum esse maiorum vestigia sequi, si modo recto itinere praecesserint. Cur ergo cunctor? (6) Egi magnas et graves causas. Has, etiamsi mihi tenuis ex iis spes, destino retractare, ne tantus ille labor meus, nisi hoc quod reliquum est studii addidero, mecum pariter intercidat. (7) Nam si rationem posteritatis habeas, quidquid non est peractum, pro non incohato est. Dices: 'Potes simul et rescribere actiones et componere historiam.' Utinam! sed utrumque tam magnum est, ut abunde sit alterum efficere. (8) Unodevicensimo aetatis anno dicere in foro coepi, et nunc demum quid praestare debeat orator, adhuc tamen per caliginem video. (9) Quid si huic oneri novum accesserit? Habet quidem oratio et historia multa communia, sed plura diversa in his ipsis, quae communia videntur. Narrat illa narrat haec, sed aliter: huic pleraque humilia et sordida et ex medio petita, illi omnia recondita splendida excelsa conveniunt; (10) hanc saepius ossa musculi nervi, illam tori quidam et quasi iubae decent; haec vel maxime vi amaritudine instantia, illa tractu et suavitate atque etiam dulcedine placet; postremo alia verba alius sonus alia constructio. (11) Nam plurimum refert, ut Thucydides ait, 'kte^ma' sit an 'ago^nisma'; quorum alterum oratio, alterum historia est. His ex causis non adducor ut duo dissimilia et hoc ipso diversa, quo maxima, confundam misceamque, ne tanta quasi colluvione turbatus ibi faciam quod hic debeo; ideoque interim veniam, ut ne a meis verbis recedam, advocandi peto. (12) Tu tamen iam nunc cogita quae potissimum tempora aggrediar. Vetera et scripta aliis? Parata inquisitio, sed onerosa collatio. Intacta et nova? Graves offensae levis gratia. (13) Nam praeter id, quod in tantis vitiis hominum plura culpanda sunt quam laudanda, tum si laudaveris parcus, si culpaveris nimius fuisse dicaris, quamvis illud plenissime, hoc restrictissime feceris. (14) Sed haec me non retardant; est enim mihi pro fide satis animi: illud peto praesternas ad quod hortaris, eligasque materiam, ne mihi iam scribere parato alia rursus cunctationis et morae iusta ratio nascatur. Vale.   Гай Плиний до своя Титиний Капитон - привет! История или реторика Убеждаваш ме да пиша история, и не само ти ме убеждаваш. Мнозина често ме подканят, а аз желая не защото съм уверен, че добре ще се справя ( защото е безразсъдно да си твърдо уверен в нещо, без да си го опитал), а защото ми се струва, че е достойно за човека да не позволява да загиват дела, които заслужават вечен живот, и заедно със своята слава да увеличава и славата на другите. Нищо друго не ме привлича така, както любовта и силното желание името ми да се помни, нещо твърде достойно за човека, особено за този, който, съзнавайки, че няма никаква вина, не се страхува, че потомците ще запазят спомен за него. Тъй че и денем, и нощем мисля за "пътя, по който да мога да се въззема"25 - това задоволява желанията ми. "...и хорски уста победил, да облитам. О, ако..."26 - то ги надминава. Макар че, о, богове, достатъчно е и това, което самата история обещава. Защото една реч или една поема не намира добър прием сама по себе си, ако не е написана най-красноречива. А историята, по какъвто и начин де е написана, прави удоволствие, възхищава. Защото хората са по природа любознателни, лесно ги привлича всяко неукрасено изложение на фактите, така че ги подвеждат какви ли не празни разговори и слухове. Към този вид занимания всъщност ме подтиква и един пример в семейството. Вуйчо ми, като осиновител - и мой баща, написа най-добросъвестно едно историческо съчинение. А пък в съчиненията на мъдреците намирам, че е най-достойно да вървим по следите на прадедите, разбира се, ако те са вървели по правия път. Следователно защо се колебая? Говорил съм при големи и важни съдебни дела. Макар и да не им възлагам особена надежда, имам намерение да ги преработя, за да не би значителният ми труд да загине заедно с мен, ако не прибавя и това усилие. Ще речеш:"Можеш едновременно и речите да преработиш, и да пишеш история". Дано да мога! Защото и едното, и другото занимание са толкова значителни, че е достатъчно и предостатъчно да свършиш само едното докрай. На деветнадесетата си година започнах да говоря на форума, но едва сега виждам - и то все още не съвсем ясно - на какви изисквания трябва да отговаря ораторът. А какво, ако към това се прибави и ново бреме? Наистина една реч и историята имат много общи неща, но повечето елементи в тях изглеждат общи, а са всъщност различни. И едната разказва, и другата разказва, но по различен начин. Едната търси обикновеното, невъзвишеното, всекидневното, другата - необикновеното, блестящото, възвишеното. На едната подхожда по-често форма с очертани кости, мускули, жили, на другата - с масивни мишци и, тъй да се каже, грива. Едната привлича преди всичко със сила, рязкост, устрем, другата - с плавност, спокойствие и дори сладост. И накрая - други са думите , друго е звученето, друга постройката. Защото най-много тук важи онова, което Тукидид е казал: "Има голяма разлика между едно съчинение, което е непреходно богатство, и друго, написано за състезание"27 . Първото е историята, второто е речта. По тези причини не съм склонен да слея и смеся две колкото различни, толкова и противоположни дейности, за да не би, объркан в тази безразборна смес, да направя в едната това, което е трябвало да направя в другата. И затова нека не отстъпваме сега от юридическия си стил. Ти все пак помисли с кои времена именно да се заема. Със старите и описани от други? Издирването е лесно, но събирането е трудно. С новите и неразглеждани от други писатели? Тежки са обидите, малка е признателността. При толкова човешки пороци има повече за обвиняване, отколкото за оправдаване. От друга страна, ако хвалиш, ще смятат, че не хвалиш достатъчно, а ако обвиняваш - че пресилваш, колкото и изчерпателен да си бил в похвалите, а умерен в упреците. Но тези неща не ме забавят (защото имам достатъчно смелост да бъда добросъвестен). Но те моля друго - да ми предложиш нещо, към което да ме подтикнеш, да ми подбереш сюжет, за да не би у мен, след като вече съм се приготвил за писане, да се породи отново друго оправдано основание за бавене и колебание. Бъди здрав! C. PLINIUS SEMPRONIO RUFO SUO S. (1) Descenderam in basilicam Iuliam, auditurus quibus proxima comperendinatione respondere debebam. (2) Sedebant iudices, decemviri venerant, obversabantur advocati, silentium longum; tandem a praetore nuntius. Dimittuntur centumviri, eximitur dies me gaudente, qui umquam ita paratus sum ut non mora laeter. (3) Causa dilationis Nepos praetor, qui legibus quaerit. Proposuerat breve edictum, admonebat accusatores, admonebat reos exsecuturum se quae senatus consulto continerentur. (4) Suberat edicto senatus consultum: hoc omnes qui quid negotii haberent iurare prius quam agerent iubebantur, nihil sc ob advocationem cuiquam dedisse promisisse cavisse. His enim verbis ac mille praeterea et venire advocationes et emi vetabantur; peractis tamen negotiis permittebatur pecuniam dumtaxat decem milium dare. (5) Hoc facto Nepotis commotus praetor qui centumviralibus praesidet, deliberaturus an sequeretur exemplum, inopinatum nobis otium dedit. (6) Interim tota civitate Nepotis edictum carpitur laudatur. Multi: 'Invenimus, qui curva corrigeret! Quid? ante hunc praetores non fuerunt? quis autem hic est, qui emendet publicos mores?' Alii contra: 'Rectissime fecit; initurus magistratum iura cognovit, senatus consulta legit, reprimit foedissimas pactiones, rem pulcherrimam turpissime venire non patitur.' (7) Tales ubique sermones, qui tamen alterutram in partem ex eventu praevalebunt. Est omnino iniquum, sed usu receptum, quod honesta consilia vel turpia, prout male aut prospere cedunt, ita vel probantur vel reprehenduntur. Inde plerumque eadem facta modo diligentiae modo vanitatis, modo libertatis modo furoris nomen accipiunt. Vale.   Гай Плиний до своя Семпроний Руф - привет! Строгостта на претора Непот Отидох в Юлиевата базилика28 да чуя тези, на които трябваше да отговарям на следващото заседание. Съдиите вече седяха, бяха пристигнали и децемвирите29 , суетяха се адвокатите. Продължителна тишина, най-после вестител от претора: съдът на центумвирите се разпуска за моя голяма радост, заседанието се отлага. Никога не съм готов дотолкова, че да не се зарадвам на отсрочката. Причина за отлагането бе станал преторът Непот, който вози следствието. Беше издал един кратък едикт: уведомява обвинителите, уведомява обвиняемите, че ще се придържа към сенатското постановление, което беше приложено към едикта. С него се нареждаше всички тъжители, преди да започне делото, да положат клетва, че за адвокатски услуги не са дали, обещали или гарантирали никому нищо30 . С тези думи и още надълго и нашироко се забраняваше продажбата и покупката на адвокатските услуги, а след свършването на делото се разрешаваше възнаграждение не повече от 10 000 сестерции. Смутен от тази постъпка на Непот, преторът, който ръководеше съда на центумвирите, неочаквано ни даде отдих, за да обсъди дали трябва да следва разпоредбата. А в това време целият град хули - или хвали - едикта на Непот. "Намери се кой да направи гърбицата на гърбавия. Какво, да не би ад не е имало претори и преди него? Че кой е той, за да оправя нравите на обществото?" - казаха мнозина. Други възразяваха:"Правилно постъпи. Преди да встъпи в длъжност, той се запозна със законите, прочете сенатските постановления; сега премахва отвратителните сделки, не позволява едно високоблагородно дело да се предлага на най-позорен търг."31 Навсякъде все такива разговори, но кой ще надделее, зависи от изхода на делото. По принцип е несправедливо, но на практика и честните, и нечестните намерения се оценяват благоприятно или неблагоприятно според успеха или неуспеха си. Затова много често едни и същи прояви могат да се нарекат усърдие или суета, смелост или безумие. Бъди здрав! C. PLINIUS SUETONIO TRANQUILLO SUO S. (1) Libera tandem hendecasyllaborum meorum fidem, qui scripta tua communibus amicis spoponderunt. Appellantur cotidie, efflagitantur, ac iam periculum est ne cogantur ad exhibendum formulam accipere. (2) Sum et ipse in edendo haesitator, tu tamen meam quoque cunctationem tarditatemque vicisti. Proinde aut rumpe iam moras aut cave ne eosdem istos libellos, quos tibi hendecasyllabi nostri blanditiis elicere non possunt, convicio scazontes extorqueant. (3) Perfectum opus absolutumque est, nec iam splendescit lima sed atteritur. Patere me videre titulum tuum, patere audire describi legi venire volumina Tranquilli mei. Aequum est nos in amore tam mutuo eandem percipere ex te voluptatem, qua tu perfrueris ex nobis. Vale.   Гай Плиний до своя Светоний Транквил - привет! Подкана за публикуване Освободи най-после моите хендекасилаби от обещанието за твоите съчинения, което те поеха към общите ни приятели. Ежедневно все за тях ми напомнят, искат ги и вече има опасност да ги призовават по съдебен ред32 . Аз самият много се колебая, преди да издам нещо, ти обаче ма надмина и по нерешителност, и по мудност. Затова или прекъсни почивката си, или внимавай: че същите книжки, които не можаха да бъдат подмамени от моите ласкави хендекасилаби, могат да ти бъдат изтръгнати насила и с ругатни от някои и друг холиямб33 . Произведението ти е съвършено и завършено и от критичността ти вече няма да блесне повече, а ще се похаби. Позволи да видя едно твое заглавие, позволи да чуя, че книгите на моя приятел Транквил се преписват, четат, продават. Справедливо е при взаимната ни обич да получа същата радост от тебе, каквато ти вкусваш чрез мен. Бъди здрав! C. PLINIUS CALPURNIO FABATO PROSOCERO SUO S. (1) Recepi litteras tuas ex quibus cognovi speciosissimam te porticum sub tuo filiique tui nomine dedicasse, sequenti die in portarum ornatum pecuniam promisisse, ut initium novae liberalitatis esset consummatio prioris. (2) Gaudeo primum tua gloria, cuius ad me pars aliqua pro necessitudine nostra redundat; deinde quod memoriam soceri mei pulcherrimis operibus video proferri; postremo quod patria nostra florescit, quam mihi a quocumque excoli iucundum, a te vero laetissimum est. (3) Quod superest, deos precor ut animum istum tibi, animo isti tempus quam longissimum tribuant. Nam liquet mihi futurum ut peracto quod proxime promisisti, incohes aliud. Nescit enim semel incitata liberalitas stare, cuius pulchritudinem usus ipse commendat. Vale.   Гай Плиний до своя Калпурний Фабат - дядо на съпругата му - привет! Проявената щедрост доставя радост Получих писмото ти, от което разбрах, че си построил твърде красива колонада от твое име и от името на сина ти и че на следващия ден си обещал средства за украса на вратите, тъй че тази нова проява на щедрост ще бъде допълнение на първата. Радвам се, първо, на твоята слава, някаква част от която поради нашата близост стига и до мен, а след това, понеже виждам, че споменът за моя тъст ще бъде увековечен чрез прекрасни постройки. И още, защото нашето отечество процъфтява и ми е приятно, когато то става по-красиво благодарение на когото и да било, но съм изключително щастлив, когато това става благодарение на теб. Остава да моля боговете на теб да вдъхват същите благородни помисли, а на помислите да осигурят най голяма продължителност. Защото ми е ясно (а така и ще стане), че след като завършиш това, което току-що си обещал, ще започнеш друго. Защото проявената веднъж щедрост не може да спре на едно място. Самата й проява изтъква красотата й. Бъди здрав! C. PLINIUS TERENTIO SCAURO SUO S. (1) Recitaturus oratiunculam quam publicare cogito, advocavi aliquos ut vererer, paucos ut verum audirem. Nam mihi duplex ratio recitandi, una ut sollicitudine intendar, altera ut admonear, si quid forte me ut meum fallit. (2) Tuli quod petebam: inveni qui mihi copiam consilii sui facerent, ipse praeterea quaedam emendanda adnotavi. Emendavi librum, quem misi tibi. (3) Materiam ex titulo cognosces, cetera liber explicabit, quem iam nunc oportet ita consuescere, ut sine praefatione intellegatur. (4) Tu velim quid de universo, quid de partibus sentias, scribas mihi. Ero enim vel cautior in continendo vel constantior in edendo, si huc vel illuc auctoritas tua accesserit. Vale.   Гай Плиний до своя Теренций Скавър - привет! Приятелска молба Имам намерение да издам една малка реч и на четенето й поканих неколцина слушатели, за да си осигуря напрежението, но малко на брой, за да чуя истината. Две причини ме накараха да чета - от една страна, напрежението да изостри вниманието ми, от друга, слушателите ми да ме подсетят за случайни грешки, които като автор не съм забелязал. Получих, каквото исках, намерих хора, чиито съвети ми помогнаха. А ред неща, които трябва да се поправят, забелязах сам. Поправих книгата и ти я пращам. Темата ще узнаеш от заглавието, останалото ще ти обясни самата книга, с която сега трябва вече така да свикнеш, че да я разбираш без предговор. Моля те, пиши ми какво мислиш за нея и като цяло, и част по част. Понеже в зависимост от насоката на твоята авторитетно преценка или ще я пазя по-грижливо да не излезе от ръцете ми, или ще настоявам по-усърдно да бъде издадено. Бъди здрав! C. PLINIUS VALERIANO SUO S. (1) Et tu rogas et ego promisi si rogasses, scripturum me tibi quem habuisset eventum postulatio Nepotis circa Tuscilium Nominatum. Inductus est Nominatus; egit ipse pro se nullo accusante. Nam legati Vicetinorum non modo non presserunt eum verum etiam sublevaverunt. (2) Summa defensionis, non fidem sibi in advocatione sed constantiam defuisse; descendisse ut acturum, atque etiam in curia visum, deinde sermonibus amicorum perterritum recessisse; monitum enim ne desiderio senatoris, non iam quasi de nundinis sed quasi de gratia fama dignitate certantis, tam pertinaciter praesertim in senatu repugnaret, alioqui maiorem invidiam quam proxime passurus. (3) Erat sane prius, a paucis tamen, acclamatum exeunti. Subiunxit preces multumque lacrimarum; quin etiam tota actione homo in dicendo exercitatus operam dedit, ut deprecari magis - id enim et favorabilius et tutius - quam defendi videretur. (4) Absolutus est sententia designati consulis Afrani Dextri, cuius haec summa: melius quidem Nominatum fuisse facturum, si causam Vicetinorum eodem animo quo susceperat pertulisset; quia tamen in hoc genus culpae non fraude incidisset, nihilque dignum animadversione admisisse convinceretur, liberandum, ita ut Vicetinis quod acceperat redderet. (5) Assenserunt omnes praeter Fabium Aprum. Is interdicendum ei advocationibus in quinquennium censuit, et quamvis neminem auctoritate traxisset, constanter in sententia mansit; quin etiam Dextrum, qui primus diversum censuerat, prolata lege de senatu habendo iurare coegit e re publica esse quod censuisset. (6) Cui quamquam legitimae postulationi a quibusdam reclamatum est; exprobrare enim censenti ambitionem videbatur. Sed prius quam sententiae dicerentur, Nigrinus tribunus plebis recitavit libellum disertum et gravem, quo questus est venire advocationes, venire etiam praevaricationes, in lites coiri, et gloriae loco poni ex spoliis civium magnos et statos reditus. (7) Recitavit capita legum, admonuit senatus consultorum, in fine dixit petendum ab optimo principe, ut quia leges, quia senatus consulta contemnerentur, ipse tantis vitiis mederetur. (8) Pauci dies, et liber principis severus et tamen moderatus: leges ipsum; est in publicis actis. Quam me iuvat, quod in causis agendis non modo pactione dono munere verum etiam xeniis semper abstinui! (9) Oportet quidem, quae sunt inhonesta, non quasi illicita sed quasi pudenda vitare; iucundum tamen si prohiberi publice videas, quod numquam tibi ipse permiseris. (10) Erit fortasse, immo non dubie, huius propositi mei et minor laus et obscurior fama, cum omnes ex necessitate facient quod ego sponte faciebam. Interim fruor voluptate, cum alii divinum me, alii meis rapinis meae avaritiae occursum per ludum ac iocum dictitant. Vale.   Гай Плиний до своя Валериан - привет! Мерки срещу съдебната корупция Ти ме мелиш, а аз ти обещах, в случай че ме помолиш, да ти пиша как завърши делото, заведено срещу Тусцилий Номинат по искане на Непот. Номинат се яви и се защити сам без обвинител, защото пратениците на Вицетия не само не го наказаха, ами даже му помагаха. Същността на защитата му беше, че като адвокат се е показал не непочтен, а нерешителен. Дошъл за защитата и дори са го видели в курията, после, уплашен от приказките на приятелите си, си отишъл. Те го посъветвали да не се противи тъкмо в сената на желанието на един сенатор, който вече се бори, като че на става дума за пазар, а за влияние, репутация и достойнство; в противен случай щял да си навлече още по-силно зложелателство, отколкото преди. Когато свършваше, бе акламиран, но от малцина. Съпроводи молбите си с много сълзи. Нещо повече: в цялата си реч този опитен оратор си даде труд да създаде впечатлението, че моли (което е и по-изгодно, и по- полезно), а не че се защитава. Бе оправдан по предложение на консула за следващата година Афраний Декстер, който по същество каза следното: Номинат без съмнение е щял да постъпи по-добре, ако беше довършил делото на жителите на Вицетия със същата доблест, с която го беше поел. Но тъй като настоящето ме провинение е неумишлено и е доказано, че не е допуснал нищо, заслужаващо наказание, той да бъде освободен при условие, че върне на жителите на Вицетия полученото възнаграждение. Всички се съгласиха с него освен Флавий Апер. Той предложи да му се отнемат адвокатските права за пет години и въпреки че не спечели никого с влиянието си, остана на своето мнение; и дори, позовавайки се на закона за процедирането в сеното, той принуди Декстер, който пръв бе дал друго предложение, да се закълне, че то не е във вреда на държавата. Това искане, макар и законно, бе оспорено от неколцина. Сметнаха, че упреква Декстер в незаконни действия. Но преди да преброят гласовете, Нигрин, плебейският трибун, прочете кратко, но красноречиво и силно прошение, в което се оплакваше, че стока за продан са станали не само адвокатските услуги, но дори тайните споразумения с противника, че се започват процеси по нарочна уговорка, а да имаш големи постоянни печалби от грабежи на граждани, се смята за истинска слава. Цитира главите на закона, припомни сенатските решения, накрая каза, че ще трябва да се отправи молба към добрия ни принцепс той лично да излекува тези пороци, понеже законите и сенатските постановления не се зачитат. След няколко дни - императорски указ, строг, но с мяра. Сам ще го прочетеш, има го в държавните протоколи. Толкова се радвам, че при воденето на дела съм се въздържал не само от споразумения, дарения, заплащане, но дори и от дребни подаръци. Непочтеното трябва да избягваме не защото е непозволено, а защото е срамно. Все пак приятно е да видиш, че официално се забранява това, което никога не си си разрешил сам. Възможно е - какво ти! - няма съмнение, че в бъдеще този мой принцип ще загуби от славата си и от блясъка си, защото всички ще вършат по необходимост това, което аз правех по своя воля. А в момента ми прави удоволствие едни да ме наричат ясновидец, а други да казват на шега, че тези мерки са срещу моите грабежи и моето скъперничество. Бъди здрав! C. PLINIUS PONTIO ALLIFANO SUO S. (1) Secesseram in municipium, cum mihi nuntiatum est Cornutum Tertullum accepisse Aemiliae viae curam. (2) Exprimere non possum, quanto sim gaudio affectus, et ipsius et meo nomine: ipsius quod, sit licet - sicut est - ab omni ambitione longe remotus, debet tamen ei iucundus honor esse ultro datus, meo quod aliquanto magis me delectat mandatum mihi officium, postquam par Cornuto datum video. (3) Neque enim augeri dignitate quam aequari bonis gratius. Cornuto autem quid melius, quid sanctius, quid in omni genere laudis ad exemplar antiquitatis expressius? quod mihi cognitum est non fama, qua alioqui optima et meritissima fruitur, sed longis magnisque experimentis. (4) Una diligimus, una dileximus omnes fere quos aetas nostra in utroque sexu aemulandos tulit; quae societas amicitiarum artissima nos familiaritate coniunxit. (5) Accessit vinculum necessitudinis publicae; idem enim mihi, ut scis, collega quasi voto petitus in praefectura aerarii fuit, fuit et in consulatu. Tum ego qui vir et quantus esset altissime inspexi, cum sequerer ut magistrum, ut parentem vererer, quod non tam aetatis maturitate quam vitae merebatur. (6) His ex causis ut illi sic mihi gratulor, nec privatim magis quam publice, quod tandem homines non ad pericula ut prius verum ad honores virtute perveniunt. (7) In infinitum epistulam extendam, si gaudio meo indulgeam. Praevertor ad ea, quae me agentem hic nuntius deprehendit. (8) Eram cum prosocero meo, eram cum amita uxoris, eram cum amicis diu desideratis, circumibam agellos, audiebam multum rusticarum querellarum, rationes legebam invitus et cursim - aliis enim chartis, aliis sum litteris initiatus -, coeperam etiam itineri me praeparare. (8) Nam includor angustiis commeatus, eoque ipso, quod delegatum Cornuto audio officium, mei admoneor. Cupio te quoque sub idem tempus Campania tua remittat, ne quis cum in urbem rediero, contubernio nostro dies pereat. Vale.   Гай Плиний до своя Понций Алифан - привет! Награда за достойнството на гражданина Бях се усамотил в родния си град, когато ми съобщиха, че Корнут Тертул е поел надзора над Емилиевия път34 . Не мога да опиша радостта, която изпитах за него, а и за себе си: за него - защото, въпреки че е чужд на всякакво честолюбие, все пак би трябвало да му е приятна тази чест, оказана му без усилие от негова страна; за себе си - защото става още по-приятно възложеното ми задължение, след като виждам, че и на Корнут е възложено подобно35 . Обществената кариера не радва повече от това да бъдеш равен с достойните граждани. Има ли човек по-добър от Корнут, по-чист, по-явен пример за похвална във всяко отношение старинна добродетел? Това съм разбрал не от мълвата, която спрямо него е заслужено най-доброжелателна, но след продължителни и големи изпитания. И в миналото, и днес ни свързва общата ни обич към почти всички мъже и жени, родени в наше време, като образци за подражание. Тази общност на приятелите ни свързва в най-тясна близост. Прибавя се и връзката на общите задължения към държавата. Той, сякаш в отговор на молитвите ми, бе, както знаеш, избран за мой колега и като префект на съкровищницата, и като консул. Тогава го опознах до дъно какъв човек и колко струва, слушах го като учител и го почитах като баща: той бе заслужил това със зрелостта не толкова на възрастта, колкото на живота си. Поради тези причини поздравявам и него, и себе си, при това повече като гражданин, отколкото като частно лице, че най-после добродетелите водят хората вече не до опасности, както преди36 , а до почести. Писмото ми ще стане безкрайно, ако се отдам на радостта си. Предпочитам да ти разкажа сред какви занимания ме свари вестителят. Тук съм с дядото на жена ми, с леля й и приятели, за които копнеех отдавна. Обиквам навиците си, Слушам куп оплаквания от селяците, чета сметки бегло и без желание (към други книги, към друга литература съм приобщен), започнах дори да се готвя за път. Ограничен съм от краткия отпуск, а и вестта за възложеното на Корнут задължение ми припомни за моето собствено. Много бих желал твоята Кампания37 да те пусне по същото време, за да не би да се загуби и един ден от нашето приятелство, когато се върна в Рим. Бъди здрав! C. PLINIUS ARRIO ANTONINO SUO S. (1) Cum versus tuos aemulor, tum maxime quam sint boni experior. Ut enim pictores pulchram absolutamque faciem raro nisi in peius effingunt, ita ego ab hoc archetypo labor et decido. (2) Quo magis hortor, ut quam plurima proferas, quae imitari omnes concupiscant, nemo aut paucissimi possint. Vale.   Гай Плиний до своя Арий Антонин - привет! Насърчение Докато подражавам на твоите стихове, все повече разбирам техните високи качества. Както художниците успяват рядко да нарисуват едно съвършено красиво лице, без да го загрозят, така и аз не мога да се задържа на равнището на оригинала и все пропадам. Затова още по-усърдно те подканям да създадеш колкото се може повече произведения, които у всички да будят желание да ги подражават, у никого или у един-двама - надежда, че могат да ги подражават. Бъди здрав! C. PLINIUS AEFULANO MARCELLINO SUO S. (1) Tristissimus haec tibi scribo, Fundani nostri filia minore defuncta. Qua puella nihil umquam festivius amabilius, nec modo longiore vita sed prope immortalitate dignius vidi. (2) Nondum annos xiiii impleverat, et iam illi anilis prudentia, matronalis gravitas erat et tamen suavitas puellaris cum virginali verecundia. (3) Ut illa patris cervicibus inhaerebat! ut nos amicos paternos et amanter et modeste complectebatur! ut nutrices, ut paedagogos, ut praeceptores pro suo quemque officio diligebat! quam studiose, quam intellegenter lectitabat! ut parce custoditeque ludebat! Qua illa temperantia, qua patientia, qua etiam constantia novissimam valetudinem tulit! (4) Medicis obsequebatur, sororem patrem adhortabatur ipsamque se destitutam corporis viribus vigore animi sustinebat. (5) Duravit hic illi usque ad extremum, nec aut spatio valetudinis aut metu mortis infractus est, quo plures gravioresque nobis causas relinqueret et desiderii et doloris. (6) O triste plane acerbumque funus! o morte ipsa mortis tempus indignius! iam testinata erat egregio iuveni, iam electus nuptiarum dies, iam nos vocati. Quod gaudium quo maerore mutatum est! (7) Non possum exprimere verbis quantum animo vulnus acceperim, cum audivi Fundanum ipsum, ut multa luctuosa dolor invenit, praecipientem, quod in vestes margarita gemmas fuerat erogaturus, hoc in tus et unguenta et odores impenderetur. (8) Est quidem ille eruditus et sapiens, ut qui se ab ineunte aetate altioribus studiis artibusque dediderit; sed nunc omnia, quae audiit saepe quae dixit, aspernatur expulsisque virtutibus aliis pietatis est totus. (9) Ignosces, laudabis etiam, si cogitaveris quid amiserit. Amisit enim filiam, quae non minus mores eius quam os vultumque referebat, totumque patrem mira similitudine exscripserat. (10) Proinde si quas ad eum de dolore tam iusto litteras mittes, memento adhibere solacium non quasi castigatorium et nimis forte, sed molle et humanum. Quod ut facilius admittat, multum faciet medii temporis spatium. (11) Ut enim crudum adhuc vulnus medentium manus reformidat, deinde patitur atque ultro requirit, sic recens animi dolor consolationes reicit ac refugit, mox desiderat et clementer admotis acquiescit. Vale.   Гай Плиний до своя Ефулан Марцелин - привет! Мъртвата дъщеря Пиша ти с най-голяма скръб, тъй като малката дъщеря на нашия Фундан е мъртва. Никога не съм виждал по-приятно, по-обичливо момиче от нея, по-достойно не само за по-дълъг живот, но едва ли не за безсмъртие. Още не беше навършила 13 години, а у нея имаше мъдростта на старица, достолепието на матрона и въпреки това детинска прелест, съчетана с девическа срамежливост. Как увисваше тя на врата на баща си! Как прегръщаше на с, бащините й приятели, гальовно и въздържано! Как обичаше дойките, възпитателите, учителите и всекиго според длъжността му! Колко старателно, с какво разбиране четеше тя! А колко малко и въздържано играеше! С каква издръжливост, с какво търпение и даже с каква твърдост понесе последното заболявате! Подчиняваше се на лекарите, успокояваше сестра си и баща си и макар че вече нелесните й сили бяха изчерпани, сама се крепеше със силата на духа. Този дух остана у нея чак до края и не беше сломен нито от продължителността на болестта, нето от някакъв страх пред смъртта, с което тя допринесе да тъгуваме и да изпитваме още по-голяма скръб и мъка. Какъв печален и колко преждевременен край! Какъв смъртен час, по-ужасяващ от самата смърт! А вече бе сгодено с прекрасен младеж, определен беше и денят на сватбата, бяхме вече поканени и ние. И с каква скръб се замени тази радост! Не мога да изразя с думи колко голяма болка прониза душата ми, като чух, че самият Фундан - скръбта е способна да предизвика много печални неща - е наредил да се дадат за необходимите за погребение балсами и благоухания тези средства, които преди това бил определил да даде за дрехи, бисери и скъпи украшения. А той е човек образован и мъдър, защото от много млад се отдал на задълбочени занимания и на изкуство. Но сега отхвърля всичко, което често е слушал, а и това , което е казал, отблъснал е другите добродетели и целият се е предал на бащината си любов. Но ти ще бъдеш снизходителен, дори би го похвалил, като си помислиш какво е загубил. Защото е загубил дъщеря, която имаше на само неговия характер, но и чертите и израза му и бе същинско копие на баща си. И затова, ако изпратиш до него писма по повод неговата оправдана скръб, внимавай в утешението ти да няма наставническа строгост, а мекота и човечност. С течение на времето той ще се противи все по-малко на утешенията, защото кървящата рана се страхува от ръката на лекарите, а след това сама я търси. Така и прясната болка в душата отхвърля и отбягва утешенията, а скоро след това чувства нужда от тях и се успокоява, когато я докоснат с благост. Бъди здрав! C. PLINIUS VESTRICIO SPURINNAE SUO S. (1) Scio quanto opere bonis artibus faveas, quantum gaudium capias, si nobiles iuvenes dignum aliquid maioribus suis faciant. Quo festinantius nuntio tibi fuisse me hodie in auditorio Calpurni Pisonis. (2) Recitabat 'katasterismo^n' eruditam sane luculentamque materiam. Scripta elegis erat fluentibus et teneris et enodibus, sublimibus etiam, ut poposcit locus. Apte enim et varie nunc attollebatur, nunc residebat; excelsa depressis, exilia plenis, severis iucunda mutabat, omnia ingenio pari. (3) Commendabat haec voce suavissima, vocem verecundia: multum sanguinis, multum sollicitudinis in ore, magna ornamenta recitantis. Etenim nescio quo pacto magis in studiis homines timor quam fiducia decet. (4) Ne plura - quamquam libet plura, quo sunt pulchriora de iuvene, rariora de nobili -, recitatione finita multum ac diu exosculatus adulescentem, qui est acerrimus stimulus monendi, laudibus incitavi, pergeret qua coepisset, lumenque quod sibi maiores sui praetulissent, posteris ipse praeferret. (5) Gratulatus sum optimae matri, gratulatus et fratri, qui ex auditorio illo non minorem pietatis gloriam quam ille alter eloquentiae retulit: tam notabiliter pro fratre recitante primum metus eius, mox gaudium eminuit. (6) Di faciant ut talia tibi saepius nuntiem! Faveo enim saeculo ne sit sterile et effetum, mireque cupio ne nobiles nostri nihil in domibus suis pulchrum nisi imagines habeant; quae nunc mihi hos adulescentes tacitae laudare adhortari, et quod amborum gloriae satis magnum est, agnoscere videntur. Vale.   Гай Плиний до своя Вестриций Спурина - привет! Публичното четене на Калпурний Пизон Зная как закриляш науките, каква радост изпитваш, ако благородни младежи направят нещо достойно за дедите им. Затова бързам да ти съобщя, че днес бях между слушателите на Калпурний Пизон. Чете за съзвездията - тема учена и красива38 . Написана е в елегически стихове39 - плавни, нежни и гъвкави, а където се налага - и възвишени. Защото умело и разнообразно издига и принизява тона си. Редуваше възвишеност и простота, сбитост и широта със строгост и шеговитост - и всичко еднакво талантливо. На стиховете придаваше особена прелест приятният му глас, а на гласа му - скромността. Лицето му бе порозовяло и развълнувано, а това прави личността на говорещия много привлекателна. Не зная защо, но на хората, които се занимават с интелектуална дейност, приляга да са боязливи, но не и да са самоуверени. Спирам дотук, въпреки че заслужава да говоря повече за такива прояви, прекрасни за един младеж и редки за един аристократ. Когато четенето свърши, разцелувах юношата и го насърчих с най-доброто поощрение - с похвалата да продължава, както е започнал, и да понесе пред потомците светлината, която неговите деди са носили пред него. Поздравих прекрасната му майка, поздравих и брат му, който отнесе от залата не по-малка слава за братската си обич, отколкото другия за красноречието си - тъй явно личеше отначало страхът му за четящия брат, а после - радостта! Да дадат боговете често да ти съобщавам подобни неща! Радвам се, че днешния век не е безплоден и безсилен, и горещо желая нашите знатни люде да имат в домовете си и други хубави неща освен изображенията на прадедите си40 ; струва ми се сега, че те безгласно хвалят тези юноши, насърчават ги и ги признават за свои истински потомци, признание, което достатъчно прославя и двете поколения. Бъди здрав! C. PLINIUS CALPURNIO MACRO SUO S. (1) Bene est mihi quia tibi bene est. Habes uxorem tecum, habes filium; frueris mari fontibus viridibus agro villa amoenissima. Neque enim dubito esse amoenissimam, in qua se composuerat homo felicior, ante quam felicissimus fieret. (2) Ego in Tuscis et venor et studeo, quae interdum alternis, interdum simul facio; nec tamen adhuc possum pronuntiare, utrum sit difficilius capere aliquid an scribere. Vale.   Гай Плиний до своя Калпурний Макър - привет! Хубостите на лятото Чувствам се добре, след като и ти си добре. Имаш при себе си и жена си, и сина си. Наслаждаваш се на морето, на изворите, на зеленината, на нивите, на тъй приятната вила. Защото не се и съмнявам, че е най-приятна тази вила, в която се е бил заселил човек много щастлив, преди да е станал най-щастливия. В Етрурия аз ходя на лов и пиша, понякога върша двете неща едно след друго, понякога едновременно. Все пак досега все още не мога да кажа кое от двете е по-трудно - дивеч ли да хванеш или дума. Бъди здрав! C. PLINIUS VALERIO PAULINO SUO S. (1) Video quam molliter tuos habeas; quo simplicius tibi confitebor, qua indulgentia meos tractem. (2) Est mihi semper in animo et Homericum illud 'pate^r d' ho^s e^pios e^en' et hoc nostrum 'pater familiae'. Quod si essem natura asperior et durior, frangeret me tamen infirmitas liberti mei Zosimi, cui tanto maior humanitas exhibenda est, quanto nunc illa magis eget. (3) Homo probus officiosus litteratus; et ars quidem eius et quasi inscriptio comoedus, in qua plurimum facit. Nam pronuntiat acriter sapienter apte decenter etiam; utitur et cithara perite, ultra quam comoedo necesse est. Idem tam commode orationes et historias et carmina legit, ut hoc solum didicisse videatur. (4) Haec tibi sedulo exposui, quo magis scires, quam multa unus mihi et quam iucunda ministeria praestaret. Accedit longa iam caritas hominis, quam ipsa pericula auxerunt. (5) Est enim ita natura comparatum, ut nihil aeque amorem incitet et accendat quam carendi metus; quem ego pro hoc non semel patior. (6) Nam ante aliquot annos, dum intente instanterque pronuntiat, sanguinem reiecit atque ob hoc in Aegyptum missus a me post longam peregrinationem confirmatus rediit nuper; deinde dum per continuos dies nimis imperat voci, veteris infirmitatis tussicula admonitus rursus sanguinem reddidit. (7) Qua ex causa destinavi eum mittere in praedia tua, quae Foro Iulii possides. Audivi enim te saepe referentem esse ibi et aera salubrem et lac eiusmodi curationibus accommodatissimum. (8) Rogo ergo scribas tuis, ut illi villa, ut domus pateat, offerant etiam sumptibus eius, si quid opus erit. (9) Erit autem opus modico; est enim tam parcus et continens, ut non solum delicias verum etiam necessitates valetudinis frugalitate restringat. Ego proficiscenti tantum viatici dabo, quantum sufficiat eunti in tua. Vale.   Гай Плиний до своя Павлин - привет! Грижа за Зосим Виждам колко снизходително се отнасяш към своите подчинени и затова по-лесно ще ти призная с каква доброта аз третирам моите. На мен винаги ми е в ума онова Омирово "царуваше с бащина обич"41 и това наше "баща на фамилията". Но дори и да бях по-строг и по-коравосърдечен, би ме трогнала слабостта на моя Зосим, спрямо когото трябва да се проявява толкова голяма човечност, колкото повече сега той се нуждае от нея. Човек на дълга е, честен, услужлив, образован. А талантът му и, тъй да се каже, "етикетът" му е талант на комически актьор, при това на много високо нива. Дикцията му е ясна, правилна, точно както трябва, дори красива. Свири добре на цитра, дори по-добре, отколкото е необходимо за един актьор-комик. Освен това той артистично чете речи, исторически съчинения и стихове, като че ли само това е учил. Всичко това ти изложих преднамерено, за да знаеш колко много и колко приятни за мен услуги ми е правил той сам. Тук бих прибавил и дългогодишната си обич към него, усилена от самите опасности. Защото така е устроен човек от природата - нищо не подбужда и не възпламенява любовта повече, отколкото страхът да не загубиш предмета на любовта си. А такъв страх неведнъж и аз съм изпитвал за него. Преди няколко години, както декламираше напрегнато и продължително, изхрачи кръв. Изпратих го в Египет и след дълго странстване се завърна неотдавна укрепнал. И сега, след като в продължение на доста дни прекомерно пресили гласа си, раздразнен от кашлицата на старата си болест, отново изхрачи кръв. По тази причина реших да го изпратя в имението ти, намиращо се в град Форум Юлий42 . Често съм чувал да разправяш, че там въздухът е здравословен, а има и мляко, най-подходящо за лекуване на болести от този род. Следователно моля те да пишеш на твоите хора имението ти, домът ти да бъдат отворени за него, да му предложат също и известна сума, ако има нужда. Няма да е нужно много, тъй като той е толкова скромен и въздържан, че поради пестеливостта си се отказа не само от развлечения, но и от много необходими за здравето му неща. Аз ще му дам на тръгване толкова, колкото да му стигнат, докато пристигне в имението. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO URSO SUO S. (1) Iterum Bithyni: breve tempus a Iulio Basso, et Rufum Varenum proconsulem detulerunt, Varenum quem nuper adversus Bassum advocatum et postularant et acceperant. Inducti in senatum inquisitionem postulaverunt. (2) Varenus petit ut sibi quoque defensionis causa evocare testes liceret; recusantibus Bithynis cognitio suscepta est. Egi pro Vareno non sine eventu; nam bene an male liber indicabit. (3) In actionibus enim utramque in partem fortuna dominatur: multum commendationis et detrahit et affert memoria vox gestus tempus ipsum, postremo vel amor vel odium rei; liber offensis, liber gratia, liber et secundis casibus et adversis caret. (4) Respondit mihi Fonteius Magnus, unus ex Bithynis, plurimis verbis paucissimis rebus. Est plerisque Graecorum, ut illi, pro copia volubilitas: tam longas tamque frigidas perihodos uno spiritu quasi torrente contorquent. (5) Itaque Iulius Candidus non invenuste solet dicere, aliud esse eloquentiam aliud loquentiam. Nam eloquentia vix uni aut alteri, immo - si M. Antonio credimus - nemini, haec vero, quam Candidus loquentiam appellat, multis atque etiam impudentissimo cuique maxime contigit. (6) Postero die dixit pro Vareno Homullus callide acriter culte, contra Nigrinus presse graviter ornate. Censuit Acilius Rufus consul designatus inquisitionem Bithynis dandam, postulationem Vareni silentio praeteriit. (7) Haec forma negandi fuit. Cornelius Priscus consularis et accusatoribus quae petebant et reo tribuit, vicitque numero. Impetravimus rem nec lege comprehensam nec satis usitatam, iustam tamen. (8) Quare iustam, non sum epistula exsecuturus, ut desideres actionem. Nam si verum est Homericum illud: 'te^n gar aoide^n mallon epikleious' anthro^poi, ate^ amphipele^tai', providendum est mihi, ne gratiam novitatis et florem, quae oratiunculam illam vel maxime commendat, epistulae loquacitate praecerpam. Vale.   Гай Плиний до своя Корнелий Урс - привет! Процесът на витинците срещу Варен Отново витинците. Съвсем наскоро след делото срещу Юлий Бас обвиниха и проконсула Руф Варен, същия Варен, когото някога в процеса срещу Бас поискаха и получиха за адвокат. Явиха се пред сената и поискаха разследване43 . Тогава Варен поиска да му разрешат да извика свидетели за защитата си; витинците се противопоставиха и започнаха разследването. Аз защищавах Варен, и не без резултат - добре или зле, ще покаже написаната реч; защото в хода на самия процес случаят е този, който накланя към едното или другото. Интересът се увеличава или намалява в зависимост от паметта, гласа, жестикулацията, самия момент и най-после от обичта или омразата към подсъдимия. На книгата са чужди обидите, благосклонността, успехът и неуспехът. Отговори ми многословно и не по същество Фонтей Магн, един от витинците. Характерно за повечето гърци е, че при тях, както и при него, бъбривостта заменя изобилието на речта; на един дъх изливат като поток дълги и безсмислени изречения. Юлий Кандид не без остроумие често казва, че красноречие е едно, а многоречие - друго. Красноречиви са били едва един или двама, а ако вярваме на Марк Антоний - никой44 ; но многоречиви, според израза на Кандид, са хиляди, и то най-безсрамните. На следващия ден Хомул защитаваше Варен - ловко, умно, изящно. Срещу него - Нигрин - стегнато, с достойнство и блясък. Ацилий Руф, консул за следващата година, предложи да се разреши на витинците разследването. Отмина искането на Варен с мълчание, което по същество бе отказ. Корнелий Приск, бивш консул, предложи и на обвинителите, и на обвиняемия да се разреши каквото искат и се наложи с повече гласове; постигнахме нещо невключено в закона, не много практикувано, но справедлива. Защо е справедливо, няма да ти обяснявам в писмото си, за да се заинтересуваш от речта. Ако е верен Омировия стих: Ето пред всичките песни най-гръмка възхвала намира винаги песен, която звучи за слуха като нова45 - Трябва да се погрижа с писмовната си бъбривост да не откъсна преждевременно прелестния цвят на новостта, който дава най-голяма привлекателност на малката ми реч. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPEIO SATURNINO SUO S. (1) Varie me affecerunt litterae tuae; nam partim laeta partim tristia continebant: laeta quod te in urbe teneri nuntiabant - 'nollem' inquis; sed ego volo -, praeterea quod recitaturum statim ut venissem pollicebantur; ago gratias quod exspector. (2) Triste illud, quod Iulius Valens graviter iacet; quamquam ne hoc quidem triste, si illius utilitatibus aestimetur, cuius interest quam maturissime inexplicabili morbo liberari. (3) Illud plane non triste solum verum etiam luctuosum, quod Iulius Avitus decessit dum ex quaestura redit, decessit in nave, procul a fratre amantissimo, procul a matre a sororibus (4) - nihil ista ad mortuum pertinent, sed pertinuerunt cum moreretur, pertinent ad hos qui supersunt -; iam quod in flore primo tantae indolis iuvenis exstinctus est summa consecuturus, si virtutes eius maturuissent. (5) Quo ille studiorum amore flagrabat! quantum legit, quantum etiam scripsit! quae nunc omnia cum ipso sine fructu posteritatis abierunt. (6) Sed quid ego indulgeo dolori? Cui si frenos remittas, nulla materia non maxima est. Finem epistulae faciam, ut facere possim etiam lacrimis quas epistula expressit. Vale.   Гай Плиний до своя Помпей Сатурнин - привет! Тъжна вест за Авит Твоето писма ми вдъхна различни чувства. В него има и радостни, и тъжни вести. Радостно е, че все още си в Рим (не съм го искал, казваш, но аз искам), освен това обещаваш да устроиш четене, щом пристигна. Благодаря ти, че ме чакаш. Тъжно е, че Юлий Валент е сериозно болен, но и това все пак не е тъжно при мисълта колко добре е за него да се освободи колкото се може по-бързо от тази необяснима болест. Действително тъжно и не само тъжно, а дори печално е, че Юлий Авит се помина на кораба, с който се връщаше от квесторство, далече от обичния си брат, далече от майка и сестри. Сега това е без значение за мъртвия, но е било важно, когато е умирал; сега за живите е загуба, че в разцвета на младостта си е издъхнал този младеж за пример и подражание, който щеше да постигне най-висши почести, ако добродетелите му имаха възможност да достигнат до зрелост. Каква любов към науките гореше у него! Колко бе прочел, колко написал! Сега всичко това си отива заедно с него без полза за потомството. Но защо ли се отдавам на скръбта? Ако й отпуснеш юздите, всеки повод става значителен за нея. Сега всичко това си отива заедно с него без полза за потомството. Но защо ли се отдавам на скръбта? Ако й отпуснеш юздите, всеки повод става значителен за нея. е прекъсна писмото, за да прекъсна също и сълзите, които то предизвика. Бъди здрав!