ROMULUS

Epistulae * Писма
Превод: Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21

C. PLINIUS MAXIMO SUO S. (1) Saepe te monui, ut libros quos vel pro te vel in Plantam, immo et pro te et in illum - ita enim materia cogebat -, composuisti quam maturissime emitteres; quod nunc praecipue morte eius audita et hortor et moneo. (2) Quamvis enim legeris multis legendosque dederis, nolo tamen quemquam opinari defuncto demum incohatos, quos incolumi eo peregisti. Salva sit tibi constantiae fama. Erit autem, si notum aequis iniquisque fuerit non post inimici mortem scribendi tibi natam esse fiduciam, sed iam paratam editionem morte praeventam. (3) Et simul vitabis illud 'ouch hosie^ phthimenoisi'. Nam quod de vivente scriptum de vivente recitatum est, in defunctum quoque tamquam viventem adhuc editur, si editur statim. Igitur si quid aliud in manibus, interim differ; hoc perfice, quod nobis qui legimus olim absolutum videtur. Sed iam videatur et tibi, cuius cunctationem nec res ipsa desiderat, et temporis ratio praecidit. Vale.		Гай Плиний 1 до своя Максим - привет! Неиздадените книги Често съм те съветвал да публикуваш колкото се може по-скоро книгите, които ти написа било в твоя защита, било срещу Планта 2 , впрочем и в твоя защита, и против него (така го изискваше случаят). И сега, особено след като вече е известно за неговата смърт, аз още повече ще те подбуждам и подканям. Защото, макар и да си ги чел пред мнозина и на мнозина да си ги давал за четене, не желая все пак който и да било да допусне, че едва след неговата смърт си започнал тези книги, които си завършил още докато той е бил жив. Но нека славата на твоето постоянство остане ненакърнена! И ще бъде, ако стане известно и на благосклонните, и на неблагосклонните, че смелостта ти да пишеш се е породила не след смъртта на неприятеля, а че смъртта му е изпреварила подготвеното вече издаване. И същевременно ще избегнеш укора, че да говориш срещу покойниците, е нечестиво. Защото, ако незабавно след смъртта на един човек излезе това, което е написано и казано за него още докато е бил жив, то все едно, че той е още жив. И ако си се хванал с друго нещо, отложи го за известно време. Завърши това си дело, което на нас, които сме го чели отдавна, ни изглежда завършено. Но и ти го приеми така, понеже и самото произведение не търпи отлагане, и моментът изисква бързи действия. Бъди здрав!
C. PLINIUS SABINO SUO S. (1) Facis iucunde quod non solum plurimas epistulas meas verum etiam longissimas flagitas; in quibus parcior fui partim quia tuas occupationes verebar, partim quia ipse multum distringebar plerumque frigidis negotiis quae simul et avocant animum et comminuunt. Praeterea nec materia plura scribendi dabatur. (2) Neque enim eadem nostra condicio quae M. Tulli, ad cuius exemplum nos vocas. Illi enim et copiosissimum ingenium, et par ingenio qua varietas rerum qua magnitudo largissime suppetebat; (3) nos quam angustis terminis claudamur etiam tacente me perspicis, nisi forte volumus scholasticas tibi atque, ut ita dicam, umbraticas litteras mittere. (4) Sed nihil minus aptum arbitramur, cum arma vestra cum castra, eum denique cornua tubas sudorem pulverem soles cogitamus. (5) Habes, ut puto, iustam excusationem, quam tamen dubito an tibi probari velim. Est enim summi amoris negare veniam brevibus epistulis amicorum, quamvis scias illis constare rationem. Vale.		Гай Плиний до своя Сабин - привет! Писмо до приятел във войската Много мило е от твоя страна, че искаш от мен не само много, но и много дълги писма. Аз досега ти пишех по-пестеливо, отчасти защото уважавам твоите задължения, отчасти защото самият аз бях разкъсван от многочислените си досадни занимания, които едновременно разсейват и обезсилват духа. Освен това нямах и благодарна тема за писане. Не съм в положението на Марк Тулий, когото ми даваш за пример, понеже той имаше великолепен талант, а и събитията на времето му бяха равни нему по разнообразие и величие. Дори дума да не отварям за това, разбираш в какви тесни граници съм затворен - освен ако реша да ти пращам само школски упражнения, написани, така да се каже, на сянка в училището. А нищо не ми се струва по-неудачно от това, когато помисля за вашите оръжия, военния ви лагер и бойните рогове и тръби, потта, живота ви под слънчевия жар на открито. Получи се, струва ми се, уважително извинение, но се съмнявам дали ще го приемеш. Присъщо е на голямата обич да се отнася немилостиво към кратките писма на приятелите. Но все пак знаеш основателната причина. Бъди здрав!
C. PLINIUS PAULINO SUO S. (1) Alius aliud: ego beatissimum existimo, qui bonae mansuraeque famae praesumptione perfruitur, certusque posteritatis cum futura gloria vivit. Ac mihi nisi praemium aeternitatis ante oculos, pingue illud altumque otium placeat. (2) Etenim omnes homines arbitror oportere aut immortalitatem suam aut mortalitatem cogitare, et illos quidem contendere eniti, hos quiescere remitti, nec brevem vitam caducis laboribus fatigare, ut video multos misera simul et ingrata imagine industriae ad vilitatem sui pervenire. (3) Haec ego tecum quae cotidie mecum, ut desinam mecum, si dissenties tu; quamquam non dissenties, ut qui semper clarum aliquid et immortale meditere. Vale.		Гай Плиний до своя Павлин - привет! Мнение за щастието Всеки си има различно мнение за щастието, но според мен блажен е онзи, който още приживе се радва на доброто име, което ще му остане, и без страх в потомците живее с бъдната си слава. И на мен би ми харесало дълбокото, ленивото бездействие, ако вечността не стоеше пред очите ми като награда. Смятам, че всички хора трябва да мислят или че могат да стигнат до безсмъртието, или че са смъртни: едните да напрягат сили, устремени напред, а другите да живеят отпуснати и да не тревожат краткия си живот с безплодни усилия, както виждам, че става с мнозина, които, впущайки се в някакво жалко и същевременно неприятно подобие на дейност, достигат до мисълта за своето нищожество. Споделям с теб това, върху което ежедневно мисля сам, за да престана да го мисля, ако ти си съгласен с мен. Но ти ще си съгласен с мен, понеже винаги си замислял някакво славно и безсмъртно дело. Бъди здрав!
C. PLINIUS MACRINO SUO S. (1) Vererer ne immodicam orationem putares, quam cum hac epistula accipies, nisi esset generis eius ut saepe incipere saepe desinere videatur. am singulis criminibus singulae velut causae continentur. (2) Poteris ergo, undecumque coeperis ubicumque desieris, quae deinceps sequentur et quasi incipientia legere et quasi cohaerentia, meque in universitate longissimum, brevissimum in partibus iudicare. Vale.		Гай Плиний до своя Макрин - привет! Приятелска записка Щях да се страхувам да не сметнеш за неумерено голяма речта, която ще получиш с това писмо, ако тя не спадаше към този вид речи, които сякаш начесто свършват, за да започнат отново, понеже във всяко обвинение като че се съдържа по едно отделно дело. Така че, където и да започваш и където и да спреш, ще можеш да четеш нататък като че от ново начало и като че продължение на старото; а мен ще намериш прекалено дълъг в цялото и твърде кратък в частите. Бъди здрав!
C. PLINIUS TIRONI SUO S. (1) Egregie facis - inquiro enim - et persevera, quod iustitiam tuam provincialibus multa humanitate commendas; cuius praecipua pars est honestissimum quemque complecti, atque ita a minoribus amari, ut simul a principibus diligare. (2) Plerique autem dum verentur, ne gratiae potentium nimium impertire videantur, sinisteritatis atque etiam malignitatis famam consequuntur. (3) A quo vitio tu longe recessisti, scio, sed temperare mihi non possum quominus laudem similis monenti, quod eum modum tenes ut discrimina ordinum dignitatumque custodias; quae si confusa turbata permixta sunt, nihil est ipsa aequalitate inaequalius. Vale.		Гай Плиний до своя Тирон - привет! Насърчение Много добре правиш (понеже съм осведомен за това) и продължавай все така да предразполагаш към своята справедливост жителите на провинцията благодарение на голямата си човечност: най-важното в това качество е да привлечеш всички честни хора и по-обикновените да те обичат така, че да те уважават и първенците. А мнозина в твоето положение от страх да не създадат впечатление, че прекалено се домогват до благоразположението на силните, си спечелват име на мрачни и дори зли хора. Ти си далеч от такава грешка, зная това. Но не мога да не те похваля (сякаш ти напомням за това), че ти успяваш да се придържаш към такава мярка, при която се спазват разликите и в съсловие и положение; ако те се размият, объркат и размесят, няма нищо по-несправедливо от самата справедливост. Бъди здрав!
C. PLINIUS CALVISIO SUO S. (1) Omne hoc tempus inter pugillares ac libellos iucundissima quiete transmisi. 'Quemadmodum' inquis 'in urbe potuisti?' Circenses erant, quo genere spectaculi ne levissime quidem teneor. Nihil novum nihil varium, nihil quod non semel spectasse sufficiat. (2) Quo magis miror tot milia virorum tam pueriliter identidem cupere currentes equos, insistentes curribus homines videre. Si tamen aut velocitate equorum aut hominum arte traherentur, esset ratio non nulla; nunc favent panno, pannum amant, et si in ipso cursu medioque certamine hic color illuc ille huc transferatur, studium favorque transibit, et repente agitatores illos equos illos, quos procul noscitant, quorum clamitant nomina relinquent. (3) Tanta gratia tanta auctoritas in una vilissima tunica, mitto apud vulgus, quod vilius tunica, sed apud quosdam graves homines; quos ego cum recordor, in re inani frigida assidua, tam insatiabiliter desidere, capio aliquam voluptatem, quod hac voluptate non capior. (4) Ac per hos dies libentissime otium meum in litteris colloco, quos alii otiosissimis occupationibus perdunt. Vale.		Гай Плиний до своя Калвизий - привет! Антипатия към цирковите игри Цялото време, което прекарах между бележника и книгите, беше за мен една твърде приятна почивка. "А как можа да постигнеш това в Рим?" - ще кажеш. Имаше циркови игри, зрелища, към които нямам ни най-малко слабост, В тях няма нищо ново, нищо разнообразно, нищо, което да има смисъл да се види повторно. Затова се учудвам, че толкова хиляди възрастни мъже така детински желаят многократно да гледат надбягващи се коне и хора, изправени в колесници. И все пак, ако бяха привличани било от бързината на конете, било от изкуството на хората, би имало някакъв смисъл. А то сега ръкопляскат на едно парче плат, то ги привлича 3 , ако би могло по време на надбягването или посред борбата да се разменят цветовете, ще премине увлечението и одобрението и те ще изоставят онези кочияши, онези коне, които отдалеч разпознават, чиито имена често назовават. Толкова голямо е вниманието, толкова голямо е уважението към една най-евтина туника - нека да оставя настрана тълпата, защото тя е по-евтина и от туниката - дори от страна на някои авторитетни мъже. Щом само си помисля, че те ненаситно губят времето си в неща така безполезни, безсмислени и еднообразни, обзема ме някакво удоволствие, че това удоволствие не ме привлича. И през тези дни с радост посвещавам свободното си време на литературата, докато другите ги губят в най-бездейни занимания. Бъди здрав!
C. PLINIUS ROMANO SUO S. (1) Aedificare te scribis. Bene est, inveni patrocinium; aedifico enim iam ratione quia tecum. Nam hoc quoque non dissimile quod ad mare tu, ego ad Larium lacum. (2) Huius in litore plures meae villae, sed duae maxime ut delectant ita exercent. (3) Altera imposita saxis more Baiano lacum prospicit, altera aeque more Baiano lacum tangit. Itaque illam tragoediam, hanc appellare comoediam soleo, illam quod quasi cothurnis, hanc quod quasi socculis sustinetur. Sua utrique amoenitas, et utraque possidenti ipsa diversitate iucundior. (4) Haec lacu propius, illa latius utitur; haec unum sinum molli curvamine amplectitur, illa editissimo dorso duos dirimit; illic recta gestatio longo limite super litus extenditur, hic spatiosissimo xysto leviter inflectitur; illa fluctus non sentit haec frangit; ex illa possis despicere piscantes, ex hac ipse piscari, hamumque de cubiculo ac paene etiam de lectulo ut e naucula iacere. Hae mihi causae utrique quae desunt astruendi ob ea quae supersunt. (5) Etsi quid ego rationem tibi? apud quem pro ratione erit idem facere. Vale.		Гай Плиний до своя Роман - привет! Строители Пишеш ми, че строиш. Това е добре. Ето, намерих си защитник. Защото и аз строя, и вече с основание, защото строя с теб. Има и още една прилика - ти строиш на морето, а аз - на езерото Ларий. Много са моите вили край неговите брегове, но две най-много и ме радват, и ме занимават. Едната е разположена на скала, както вилите в Баи 4 , и има изглед към езерото, а другата, от същия тип, стига до самото езеро. И тъй, обикновено наричам първата Трагедия, а втората - Комедия. Защото първата като че ли е поставена на котурни 5 , а втората - на сандали 6 . Всяка си има своя прелест и са една от друга по-приятни за собственика поради самото им различие. Едната е почти до езерото, другата гледа към него от по-високо. Едната следва леката извивка на един залив, другата, разположена на много висок хребет, разделя два залива. Там правата алея за разходка с носилка се простира надалеч над брега, тук пък леко извива по твърде просторна тераса. В горната вила не се долавя вълнението, другата е до самия прибой. От горната човек би могъл да наблюдава рибарите, от долната сам да лови и дори да хвърля въдицата от спалнята и едва ли не от леглото като от лодка. Това са причините да създавам и в двете допълнителни удобства към тези, които те предлагат в изобилие. Но защо ли се оправдавам пред теб? Оправданието ми пред теб е, че правя същото, което и ти. Бъди здрав!
C. PLINIUS AUGURINO SUO S. (1) Si laudatus a te laudare te coepero, vereor ne non tam proferre iudicium meum quam referre gratiam videar. Sed licet videar, omnia scripta tua pulcherrima existimo, maxime tamen illa de nobis. (2) Accidit hoc una eademque de causa. Nam et tu, quae de amicis, optime scribis, et ego, quae de me, ut optima lego. Vale.		Гай Плиний до своя Авгурин - привет! Благодарност Боя се, че ако, след като си ме похвалил, започна и аз да те хваля, ще изглежда не че ти изказвам преценката си, а че ти благодаря. Но не е така, смятам, че всичките ти съчинения са много хубави, но най-вече тези за мен. Това се дължи на една-единствена причина. Защото и ти пишеш най-добре за приятелите си, и аз най-добре чета написаното за мен. Бъди здрав!
C. PLINIUS COLONO SUO S. (1) Unice probo quod Pompei Quintiani morte tam dolenter afficeris, ut amissi caritatem desiderio extendas, non ut plerique qui tantum viventes amant seu potius amare se simulant, ac ne simulant quidem nisi quos florentes vident; nam miserorum non secus ac defunctorum obliviscuntur. Sed tibi perennis fides tantaque in amore constantia, ut finiri nisi tua morte non possit. (2) Et hercule is fuit Quintianus, quem diligi deceat ipsius exemplo. Felices amabat, miseros tuebatur, desiderabat amissos. Iam illa quanta probitas in ore, quanta in sermone cunctatio, quam pari libra gravitas comitasque! quod studium litterarum, quod iudicium! qua pietate cum dissimillimo patre vivebat! quam non obstabat illi, quo minus vir optimus videretur, quod erat optimus filius! (3) Sed quid dolorem tuum exulcero? Quamquam sic amasti iuvenem ut hoc potius quam de illo sileri velis, a me praesertim cuius praedicatione putas vitam eius ornari, memoriam prorogari, ipsamque illam qua est raptus aetatem posse restitui. Vale.		Гай Плиний до своя Колон - привет! Съболезнования по повод смъртта на Помпей Квинциан Изключително високо в очите ми те издига твоята скръб за смъртта на Помпей Квинциан, толкова дълбока, че копнеейки по загубения близък, ти продължаваш да го обичаш, за разлика от повечето хора, които обичат само живите или се преструват, че ги обичат; а и се преструват дори само ако ги виждат в благополучие. Защото нещастните са забравени, сякаш са мъртви. Но твоята вярност е дълговечна и постоянството ти в обичта такова, че може да свърши само с твоята смърт. А, кълна се в Херкулес, Квинциан беше човек, когото би трябвало да обичаме в съответствие с дадения от него самия пример. Обичаше щастливите, защищаваше нещастните, тъгуваше по починалите. Какво честно лице имаше, колко спокойна бе речта му, колко отмерено еднакви бяха сериозността и шеговитостта му! Каква ревност в науката, колко вярна преценка! С каква синовна обич живееше с толкова различния си баща! Как това, че беше чудесен син, не му пречеше да се проявява като превъзходен човек! Но защо да подлютявам болката ти, макар че ти така го обичаше приживе, че би предпочел по-скоро това пред мълчанието за него, особено от мен, чиито хвалебствени слова според теб могат да възславят живота му, да продължат спомена за него н да му върнат дните, които му бяха отнети. Бъди здрав!
C. PLINIUS TACITO SUO S. (1) Cupio praeceptis tuis parere; sed aprorum tanta penuria est, ut Minervae et Dianae, quas ais pariter colendas, convenire non possit. (2) Itaque Minervae tantum serviendum est, delicate tamen ut in secessu et aestate. In via plane non nulla leviora statimque delenda ea garrulitate qua sermones in vehiculo seruntur extendi. His quaedam addidi in villa, cum aliud non liberet. Itaque poemata quiescunt, quae tu inter nemora et lucos commodissime perfici putas. (3) Oratiunculam unam alteram retractavi; quamquam id genus operis inamabile inamoenum, magisque laboribus ruris quam voluptatibus simile. Vale.		Гай Плиний до своя Тацит - привет! Минерва или Диана Твърде много желая да се подчинявам на твоите наставления, но тук има толкова малко глигани, че не може да се угоди и на Минерва, и на Диана, за които казват, че трябва да се почитат еднакво. Тъй че остава да служа само на Минерва, и то по-умерено, както подхожда, когато човек е на лятна почивка вън от Рим. Докато пътувах, развих по-нашироко някои леки мисли, които заслужаваха да бъдат унищожени веднага, понеже са написани с тази бъбривост, с която се водят разговорите в кола. Във вилата добавих към тях някои неща, тъй като за друго нямах охота. Почиват поемите, които ти смяташ, че се завършват най-лесно сред лесовете и горите. Попрегледах една-две малки речи. Но и този вид работа не е нито привлекателен, нито приятен и прилича повече на полски труд, отколкото на удоволствията от полята. Бъди здрав!
C. PLINIUS GEMINO SUO S. (1) Epistulam tuam iucundissimam accepi, eo maxime quod aliquid ad te scribi volebas, quod libris inseri posset. Obveniet materia vel haec ipsa quam monstras, vel potior alia. Sunt enim in hac offendicula non nulla: circumfer oculos et occurrent. (2) Bibliopolas Lugduni esse non putabam ac tanto libentius ex litteris tuis cognovi venditari libellos meos, quibus peregre manere gratiam quam in urbe collegerint delector. Incipio enim satis absolutum existimare, de quo tanta diversitate regionum discreta hominum iudicia consentiunt. Vale.		Гай Плиний до своя Гемин - привет! И провинцията цени моите произведения Получих твоето писмо, което ми достави голямо удоволствие, още повече с това, че желаеш да ти напиша нещо, което да може да се вмъкне в твоите книги. Подходяща тема ще се представи - било тази, която ти посочваш, било друга, по-подходяща. Защото в твоята има няколко дразнещи места. Поогледай я, и ще ги доловиш. Не знаех, че в Лугдун 7 има книжари, и затова с още по-голямо удоволствие разбрах от писмото ти, че произведенията ми се купуват. Много ме радва, че в провинцията получават същото признание, което им е дадено и в града. И започвам да смятам, че са достатъчно завършени тези произведения, за които преценките на различни хора от толкова отдалечени области съвпадат. Бъди здрав!
C. PLINIUS IUNIORI SUO S. (1) Castigabat quidam filium suum quod paulo sumptuosius equos et canes emeret. Huic ego iuvene digresso: 'Heus tu, numquamne fecisti, quod a patre corripi posset? "Fecisti" dico. Non interdum facis quod filius tuus, si repente pater ille tu filius, pari gravitate reprehendat? Non omnes homines aliquo errore ducuntur? Non hic in illo sibi, in hoc alius indulget?' (2) Haec tibi admonitus immodicae severitatis exemplo, pro amore mutuo scripsi, ne quando tu quoque filium tuum acerbius duriusque tractares. Cogita et illum puerum esse et te fuisse, atque ita hoc quod es pater utere, ut memineris et hominem esse te et hominis patrem. Vale.		Гай Плиний до своя Юниор - привет! Съвети за снизходителност при възпитанието на синовете Един познат хокаше сина си, че бил похарчил доста за коне и кучета. Когато младежът се отдалечи, аз му казах: "А ти никога ли не си правил нещо, което баща ти не е одобрявал? Правил си, нали? А и сага не вършиш ли неща, за които твоят син, ако внезапно той стане твой баща, а ти негов син, би могъл да те смъмри със същата строгост!" Не се ли увличат всички хора по някаква заблуда? Един не си ли позволява едни волности, а друг - други? Неумерената строгост ме подсети за взаимната обич и ме накара да ти пиша тези неща, да не би някога и ти да се отнесеш към твоя син жестоко и сурово. Помисли, че той е дете, каквото си бил и ти, и упражнявай бащината си власт, помнейки, че си човек и баща на човек. Бъди здрав!
C. PLINIUS QUADRATO SUO S. (1) Quanto studiosius intentiusque legisti libros quos de Helvidi ultione composui, tanto impensius postulas, ut perscribam tibi quaeque extra libros quaeque circa libros, totum denique ordinem rei cui per aetatem non interfuisti. (2) Occiso Domitiano statui mecum ac deliberavi, esse magnam pulchramque materiam insectandi nocentes, miseros vindicandi, se proferendi. Porro inter multa scelera multorum nullum atrocius videbatur, quam quod in senatu senator senatori, praetorius consulari, reo iudex manus intulisset. (3) Fuerat alioqui mihi cum Helvidio amicitia, quanta potuerat esse cum eo, qui metu temporum nomen ingens paresque virtutes secessu tegebat; fuerat cum Arria et Fannia, quarum altera Helvidi noverca, altera mater novercae. Sed non ita me iura privata, ut publicum fas et indignitas facti et exempli ratio incitabat. (4) Ac primis quidem diebus redditae libertatis pro se quisque inimicos suos, dumtaxat minores, incondito turbidoque clamore postulaverat simul et oppresserat. Ego et modestius et constantius arbitratus immanissimum reum non communi temporum invidia, sed proprio crimine urgere, cum iam satis primus ille impetus defremuisset et languidior in dies ira ad iustitiam redisset, quamquam tum maxime tristis amissa nuper uxore, mitto ad Anteiam - nupta haec Helvidio fuerat -; rogo ut veniat, quia me recens adhuc luctus limine contineret. (5) Ut venit, 'Destinatum est' inquam 'mihi maritum tuum non inultum pati. Nuntia Arriae et Fanniae' - ab exsilio redierant -, 'consule te, consule illas, an velitis ascribi facto, in quo ego comite non egeo; sed non ita gloriae meae faverim, ut vobis societate eius invideam.' Perfert Anteia mandata, nec illae morantur. (6) Opportune senatus intra diem tertium. Omnia ego semper ad Corellium rettuli, quem providentissimum aetatis nostrae sapientissimumque cognovi: in hoc tamen contentus consilio meo fui veritus ne vetaret; erat enim cunctantior cautiorque. Sed non sustinui inducere in animum, quominus illi eodem die facturum me indicarem, quod an facerem non deliberabam, expertus usu de eo quod destinaveris non esse consulendos quibus consultis obsequi debeas. (7) Venio in senatum, ius dicendi peto, dico paulisper maximo assensu. Ubi coepi crimen attingere, reum destinare, adhuc tamen sine nomine, undique mihi reclamari. Alius: 'Sciamus, quis sit de quo extra ordinem referas', alius: 'Quis est ante relationem reus?', alius: 'Salvi simus, qui supersumus.' (8) Audio imperturbatus interritus: tantum susceptae rei honestas valet, tantumque ad fiduciam vel metum differt, nolint homines quod facias an non probent. Longum est omnia quae tunc hinc inde iacta sunt recensere. (9) Novissime consul: 'Secunde, sententiae loco dices, si quid volueris.' 'Permiseras' inquam 'quod usque adhuc omnibus permisisti.' (10) Resido; aguntur alia. Interim me quidam ex consularibus amicis, secreto curatoque sermone, quasi nimis fortiter incauteque progressum corripit revocat, monet ut desistam, adicit etiam: 'Notabilem te futuris principibus fecisti.' 'Esto' inquam 'dum malis.' (11) Vix ille discesserat, rursus alter: 'Quid audes? Quo ruis? Quibus te periculis obicis? Quid praesentibus confidis incertus futurorum? Lacessis hominem iam praefectum aerarii et brevi consulem, praeterea qua gratia quibus amicitiis fultum!' Nominat quendam, qui tunc ad orientem amplissimum exercitum non sine magnis dubiisque rumoribus obtinebat. (12) Ad haec ego: "e"Omnia praecepi atque animo mecum ante peregi" nec recuso, si ita casus attulerit, luere poenas ob honestissimum factum, dum flagitiosissimum ulciscor.' (13) Iam censendi tempus. Dicit Domitius Apollinaris consul designatus, dicit Fabricius Veiento, Fabius Postuminus, Bittius Proculus collega Publici Certi, de quo agebatur, uxoris autem meae quam amiseram vitricus, post hos Ammius Flaccus. Omnes Certum nondum a me nominatum ut nominatum defendunt crimenque quasi in medio relictum defensione suscipiunt. (14) Quae praeterea dixerint, non est necesse narrare: in libris habes; sum enim cuncta ipsorum verbis persecutus. (15) Dicunt contra Avidius Quietus, Cornutus Tertullus: Quietus, iniquissimum esse querelas dolentium excludi, ideoque Arriae et Fanniae ius querendi non auferendum, nec interesse cuius ordinis quis sit, sed quam causam habeat; (16) Cornutus, datum se a consulibus tutorem Helvidi filiae petentibus matre eius et vitrico; nunc quoque non sustinere deserere officii sui partes, in quo tamen et suo dolori modum imponere et optimarum feminarum perferre modestissimum affectum; quas contentas esse admonere senatum Publici Certi cruentae adulationis et petere, si poena flagitii manifestissimi remittatur, nota certe quasi censoria inuratur. (17) Tum Satrius Rufus medio ambiguoque sermone 'Puto' inquit 'iniuriam factam Publicio Certo, si non absolvitur; nominatus est ab amicis Arriae et Fanniae, nominatus ab amicis suis. Nec debemus solliciti esse; idem enim nos, qui bene sentimus de homine, et iudicaturi sumus. Si innocens est, sicut et spero et malo et, donec aliquid probetur, credo, poteritis absolvere.' (18) Haec illi quo quisque ordine citabantur. Venitur ad me. Consurgo, utor initio quod in libro est, respondeo singulis. Mirum qua intentione, quibus clamoribus omnia exceperint, qui modo reclamabant: tanta conversio vel negotii dignitatem vel proventum orationis vel actoris Constantiam subsecuta est. (19) Finio. Incipit respondere Veiento; nemo patitur; obturbatur obstrepitur, adeo quidem ut diceret: 'Rogo, patres conscripti, ne me cogatis implorare auxilium tribunorum.' Et statim Murena tribunus: 'Permitto tibi, vir clarissime Veiento, dicere.' Tunc quoque reclamatur. (20) Inter moras consul citatis nominibus et peracta discessione mittit senatum, ac paene adhuc stantem temptantemque dicere Veientonem reliquit. Multum ille de hac - ita vocabat - contumelia questus est Homerico versu: 'o^ geron, e^ mala de^ se neoi teirousi mache^tai'. (21) Non fere quisquam in senatu fuit, qui non me complecteretur exoscularetur certatimque laude cumularet, quod intermissum iam diu morem in publicum consulendi susceptis propriis simultatibus reduxissem; quod denique senatum invidia liberassem, qua flagrabat apud ordines alios, quod severus in ceteros senatoribus solis dissimulatione quasi mutua parceret. (22) Haec acta sunt absente Certo; fuit enim seu tale aliquid suspicatus sive, ut excusabatur, infirmus. Et relationem quidem de eo Caesar ad senatum non remisit; obtinui tamen quod intenderam: (23) nam collega Certi consulatum, successorem Certus accepit, planeque factum est quod dixeram in fine: 'Reddat praemium sub optimo principe, quod a pessimo accepit.' Postea actionem meam utcumque potui recollegi, addidi multa. (24) Accidit fortuitum, sed non tamquam fortuitum, quod editis libris Certus intra paucissimos dies implicitus morbo decessit. (25) Audivi referentes hanc imaginem menti eius hanc oculis oberrasse, tamquam videret me sibi cum ferro imminere. Verane haec, affirmare non ausim; interest tamen exempli, ut vera videantur. (26) Habes epistulam, si modum epistulae cogites, libris quos legisti non minorem; sed imputabis tibi qui contentus libris non fuisti. Vale.		Гай Плиний до своя Квадрат - привет! Отмъщението за Хелвидий Най-старателно и внимателно си прочел книгите, които съставих, за да отмъстя за Хелвидий 8 , и също толкова настоятелно искаш да ти опиша това, което е останало извън книгите, което има отношение към тях, изобщо целия ред на събитията, на които не си бил очевидец поради възрастта си. След убийството на Домициан размислих и реших, че налице е прекрасна тема, чрез която сам да се проявиш и виновниците да бъдат преследвани нещастниците - отмъстени. Между множеството престъпления на мнозина най-жестоко ми се стори това, дето в сената сенатор е вдигнал ръка срещу сенатора, претор срещу консула, съдия срещу подсъдимия.9 Освен това бях приятел с Хелвидий, доколкото имаше възможност за приятелство с човек, който от страх пред времето си крие в уединение голямото си име и също такива добродетели. Бях приятел и на Ария н Фания, мащехата на Хелвидий н нейната майка. Подтикна ме обаче не толкова частното право на приятеля, колкото дългът на обществения деец, възмущението от стореното, нуждата от поука. В първите дни на възвърнатата свобода 10 всеки сам за себе си безразборно с гневни викове обвиняваше и наказваше враговете си - по-малките, разбира се. Аз разсъдих, че е по-благоразумно и правилно да притисна виновника - чудовище 11 не с общата за времето злоба, а със собственото му престъпление. Когато отшумя първият пристъп и гневът, отслабвайки от ден на ден, преминаваше в желание за справедливост 12 , въпреки дълбоката си скръб по наскоро починалата моя съпруга, пратих да помолят Антея, вдовицата на Хелвидий, да дойде, понеже траурът ме задържаше все още в дома ми. Когато тя дойде, аз рекох: "Решил съм твърдо да не оставям съпруга ти неотмъстен. Кажи на Ария и Фания 13 (те се бяха завърнали от изгнанието), посъветвай се с тях дали искате да се присъедините към делото, за което не се нуждая от съдружник; но не съм и чак дотам ревнив към славата си, че да ми е неприятно и вашето съучастие в нея." Антея предаде заръката ми и те не се поколебаха да ме подкрепят. За щастие след два дни имаше заседание на сената. Аз винаги съм разказвал всичко на Корелий, когото знам като най-благоразумния и мъдър човек от нашето поколение.14 Но в този случай реших всичко на своя глава от страх да не би той да ми забрани, понеже беше твърде внимателен и предпазлив. Но не можах да се удържа да не му кажа в деня, в който смятах да изпълня намерението си, което въобще не обсъдих с него, понеже знаех от опит, че щом си взел твърдо решение, не бива да го обсъждаш с човек, на чиито думи трябва да се подчиняваш. Идвам в сената, искам разрешение да говоря, говоря известно време при най-голямо одобрение. Тогава започнах да описвам престъплението, да насочвам към виновника, но без да споменавам все още името му. Викове от всички страни: "Искаме да знаем кой е този, за когото говориш извънредно?", "Кой става подсъдим, преди да се докладва срещу него?", "Нека останем живи и цели, щом сме оцелели!" Слушам ги с невъзмутимо безстрашие: така силно е правото дело, толкова малко влияе на самочувствието или страха ти дали хората не желаят, или не одобряват това, което вършиш. Би било прекалено дълго да изброявам всичко, което ми подмятаха оттук и там. Накрая консулът каза: Секунде, ако искаш да кажеш нещо, кажи го, както и другите казаха мнението си." 14 - "Разрешаваш ми - казах, - което вече разреши на всички." Седнах на мястото си. Продължиха с други дела. В това време един от приятелите ми, бивш консул, ме дръпна настрана и загрижено ме смъмри, че съм постъпил прекалено дръзко и непредпазливо, уговаря ме да се откажа, съветва ме да престана, дори добави: "Забелязаха те бъдещите принцепси." - "Тъй да бъде - казах, - но надявам се, лошите от тях." Едва се отдалечи, дойде друг. "Какво правиш? Къде се пъхаш? На какви опасности се излагаш? Защо се доверяваш на настоящето, когато си несигурен за бъдещето? Предизвикваш префекта на съкровищницата 16 , който скоро ще стане и консул, освен това е заобиколен с такова доверие и такива приятели!" Назова едного, около чието назначаване за главнокомандуващ на огромна, прославена войска на изток се носеха много съмнителни слухове. На това отговорих: "Всичко по-рано премислих и всичко в душата предвидих 17 - и ако така се развият събитията, не се отказвам да понеса наказание за честна постъпка, докато отмъщавам за позорната." Стана време за изказване на мненията. Изказа се Домиций Аполинар, консул за следващата година, изказа се Фабриций Вейентон, Фабий Постумин, Битий Прокул, втори баща на починалата ми съпруга и колега на Публик Церт, за когото ставаше дума, след тях - Амий Флак. Всички защищават Церт, когото все още не съм назовал, като назован и поемат защитата на престъплението, сякаш е изнесено наяве. Какво казаха, е излишно да повтарям, имаш го в книгите. Там съм предал всичко с техните думи. Против се изказаха Авидий Квиет и Корнут Тертул. Квиет заяви, че е несправедливо да се забрани на скърбящите да се оплачат и затова не бива да се отказва на Ария и Фания правото да се жалват; и че не е важно кой от кое съсловие е, а какво е извършил. Корнут каза, че е определен от консулите за опекун на дъщерята на Хелвидий 18 по искане на майка й и на втория й баща и сега не би могъл да изостави ролята, която му налага задължението; а тя изисква и да налага мярка на скръбта си, и да се отнесе благосклонно към твърде скромното желание на тези прекрасни жени, които се задоволяват да напомнят на сената за кървавото раболепие на Публик Церт и молят ако не го постигне наказание за едно такова очебийно престъпление, то поне да бъде опозорен с нещо подобно на цензорската забележка 19 . Тогава Сатрий Руф каза двусмислено и уклончиво: "Смятах, че ще бъдем несправедливи към Публик Церт, ако не го оправдаем. Бе назован и от приятелите на Ария и Фания, и от своите приятели. Но защо да се тревожим, нали ние, които с най-добри чувства към него, ще решаваме. Ако е невинен, както се надявам и искам, и докато не се докаже обратното, можете според мен да го освободите." Това казаха те в реда, по който ги посочих. Дойде и моят ред. Ставам и започвам както в моята книга, отговарям им поотделно. Удивително е с какво внимание, с какви възгласи приеха всичко ония, които току-що ми възразяваха. Такъв обрат предизвика достойнството на делото или успехът на речта, или пък упоритостта на обвинителя. Свършвам. Започна да отговаря Вейентон. Никой не иска да го слуша. Прекъсват го, възразяват му така, че най-накрая той казва: "Моля ви, сенатори, не ме принуждавайте да търся помощта на трибуните."20 Веднага се намеси трибунът Мурена: "Позволявам ти да говориш, почтени Вейентон." Но и тогава му възразяваха. В това време консулът, като извика сенаторите поименно, проведе гласуването и разпусна сената, оставяйки Вейентон, както си беше все още прав и се опитваше да говори. Той дълго после се оплаква от тази обида с Омировия стих: "Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници!"21 Почти не остана човек в сената да не ме прегърне, да не ме разцелува и обсипе с похвали, че съм възвърнал отдавна забравения обичай интересите на държавата да се разглеждат с риск от навличане на лична омраза, че съм освободил сената от злобата, която гореше у другите съсловия за това, че той е строг спрямо всички останали, а закриля единствено сенаторите, които сякаш се прикриват взаимно. Тези неща бяха разглеждани в отсъствие на Церт. Той или нещо подозираше, или, както се извиняваше, беше болен.22 Цезар не върна доклада за него в сената. Все пак постигнах, каквото желаех. Консулство получи колегата на Церт 23 , а Церт беше сменен от поста си главен ковчежник. Стана точно така, както казах накрая: "Нека той върне при най-добрия принцепс наградата, която е получил от най-лошия." След делото събрах, каквото можах, а и много прибавих. Случайно след издаването на книгите, но сякаш не беше случайно, Церт се помина за няколко дни, повален от болест. Чух, че в ума му се въртяла все една и съща картина, все тя се реела пред очите му: мен уж виждал с меч над главата му. Истина ли е, не смея да твърдя, но заради поучителния пример е важно да бъде вярно. Имаш писмо, което е не по-кратко от книгите, които си прочел, ако съдиш по размерите му. Но ще си го пишеш на своя сметка, понеже не беше доволен от книгите. Бъди здрав!
C. PLINIUS TACITO SUO S. Nec ipse tibi plaudis, et ego nihil magis ex fide quam de te scribo. Posteris an aliqua cura nostri, nescio; nos certe meremur, ut sit aliqua, non dico ingenio - id enim superbum -, sed studio et labore et reverentia posterorum. Pergamus modo itinere instituto, quod ut paucos in lucem famamque provexit, ita multos e tenebris et silentio protulit. Vale.		Гай Плиний до своя Тацит - привет! Дълг към бъдещето И ти винаги не си доволен сам от се си, а аз пиша най-откровено, когато пиша за теб. Не зная дали у поколенията ще има някакъв интерес към нас. Но без съмнение заслужаваме да има - не казвам заради гениалността ни (това би било високомерно), но заради старанието, трудолюбието и уважението към потомците. Нека само да продължаваме по пътя, който сме избрали, път, който е извел малцина до блясък, но мнозина е спасил от мрака и мълчанието на неизвестността. Бъди здрав!
C. PLINIUS FALCONI SUO S. (1) Refugeram in Tuscos, ut omnia ad arbitrium meum facerem. At hoc ne in Tuscis quidem: tam multis undique rusticorum libellis et tam querulis inquietor, quos aliquanto magis invitus quam meos lego; nam et meos invitus. (2) Retracto enim actiunculas quasdam, quod post intercapedinem temporis et frigidum et acerbum est. Rationes quasi absente me negleguntur. (3) Interdum tamen equum conscendo et patrem familiae hactenus ago, quod aliquam partem praediorum, sed pro gestatione percurro. Tu consuetudinem serva, nobisque sic rusticis urbana acta perscribe. Vale.		Гай Плиний до своя Фалкон - привет! Писмо от Етрурия Приютих се в Етрурия, за да живей както искам. Но това е невъзможно дори и тук. От всички страни ме безпокоят многото изложения на селяните, пълни с оплаквания, които понякога чета с по-голяма неохота и от моите, защото и моите чета неохотно. Преработвам някои незначителни речи, а това след известен период от време е скучна и неприятна работа. Сметките съм изоставил, сякаш ме няма. Понякога все пак яздя и се проявявам като глава на семейство - обикалям част от имението, но за да се поразходя. Ти не забравяй обичая ни и пиши на селяка за градските дела. Бъди здрав!
C. PLINIUS MAMILIANO SUO S. (1) Summam te voluptatem percepisse ex isto copiosissimo genere venandi non miror, cum historicorum more scribas numerum iniri non potuisse. Nobis venari nec vacat nec libet: non vacat quia vindemiae in manibus, non libet quia exiguae. (2) Devehimus tamen pro novo musto novos versiculos tibique iucundissime exigenti ut primum videbuntur defervisse mittemus. Vale.		Гай Плиний до своя Мамилиан - привет! Ежедневни грижи Не се учудвам, че богатият улов ти е доставил най-голямо удоволствие, щом ми пишеш в стила на историците, че плячката ти чет нямала. Аз нямах нито време, нито желание да ловувам. Нямам време, защото на ръцете ми е гроздоберът, нямам желание, защото е слаб. Но ще изкарам все пак вместо ново вино нови стихове, за които ти така любезно ме молиш. Щом прекипят, ще ги изпратя. Бъди здрав!
C. PLINIUS GENITORI SUO S. (1) Recepi litteras tuas quibus quereris taedio tibi fuisse quamvis lautissimam cenam, quia scurrae cinaedi moriones mensis inerrabant. (2) Vis tu remittere aliquid ex rugis? Equidem nihil tale habeo, habentes tamen fero. Cur ergo non habeo? Quia nequaquam me ut inexspectatum festivumve delectat, si quid molle a cinaedo, petulans a scurra, stultum a morione profertur. (3) Non rationem sed stomachum tibi narro. Atque adeo quam multos putas esse, quos ea quibus ego et tu capimur et ducimur, partim ut inepta partim ut molestissima offendant! Quam multi, cum lector aut lyristes aut comoedus inductus est, calceos poscunt aut non minore cum taedio recubant, quam tu ista - sic enim appellas - prodigia perpessus es! (4) Demus igitur alienis oblectationibus veniam, ut nostris impetremus. Vale.		Гай Плиний до своя Генитор - привет! Мъдър съвет за търпимост Получих писмото ти, в което се оплакваш от неприятната, макар и великолепна вечеря, понеже между масите обикаляли смешници, развратници, танцьори и малоумни. Хайде, няма ли да престанеш да се мръщиш! Аз действително нямам такива хора около себе си, но търпя тези, които ги имат. Защо тогава нямам? Защото не намирам никакво необикновено или забавно развлечение в женственото кълчене на един развратник, в разпуснатостта на смешника, в глупостите на един малоумен. Говоря ти не за разумната преценка, а за вкуса. Мислиш ли, че са малко ония, които се дразнят от всички развлечения, които пленяват и увличат нас двамата, а за тях те са отчасти безсмислени, отчасти ужасно тягостни. Когато се представя четец, свирач на лира или комически актьор, мнозина понечват да си тръгнат или остават по ложетата с досада, не по-малка от тази, с която ти си изтърпял онези ужасии (така ги наричаш). Нека проявим снизходителност към развлеченията на другите, за да бъдат и те снизходителни към нашите. Бъди здрав!
C. PLINIUS SABINO SUO S. (1) Qua intentione, quo studio, qua denique memoria legeris libellos meos, epistula tua ostendit. Ipse igitur exhibes negotium tibi qui elicis et invitas, ut quam plurima communicare tecum velim. (2) Faciam, per partes tamen et quasi digesta, ne istam ipsam memoriam, cui gratias ago, assiduitate et copia turbem oneratamque et quasi oppressam cogam pluribus singula posterioribus priora dimittere. Vale.		Гай Плиний до своя Сабин - привет! Благодарност С какво внимание, с какво старание и най-после с каква паметливост си чел моите книжки се вижда по твоето писмо. Така че сам си създаваш работа, като ме мамиш и подканяш да те запознавам с тях колкото се може повече. Ще го сторя, но на части, и, все едно, на порции, за да не объркам с постоянно изобилие същата тази памет, на която съм толкова благодарен, и за да не я накарам под натиска на товара си да изостави единичните части заради цялото, по-късните пасажи заради по-ранните. Бъди здрав!
C. PLINIUS RUSONI SUO S. (1) Significas legisse te in quadam epistula mea iussisse Verginium Rufum inscribi sepulcro suo: Hic situs est Rufus, pulso qui Vindice quondam imperium asseruit non sibi sed patriae. Reprehendis quod iusserit, addis etiam melius rectiusque Frontinum, quod vetuerit omnino monumentum sibi fieri, meque ad extremum quid de utroque sentiam consulis. (2) Utrumque dilexi, miratus sum magis quem tu reprehendis, atque ita miratus ut non putarem satis umquam posse laudari, cuius nunc mihi subeunda defensio est. (3) Omnes ego qui magnum aliquid memorandumque fecerunt, non modo venia verum etiam laude dignissimos iudico, si immortalitatem quam meruere sectantur, victurique nominis famam supremis etiam titulis prorogare nituntur. (4) Nec facile quemquam nisi Verginium invenio, cuius tanta in praedicando verecundia quanta gloria ex facto. (5) Ipse sum testis, familiariter ab eo dilectus probatusque, semel omnino me audiente provectum, ut de rebus suis hoc unum referret, ita secum aliquando Cluvium locutum: 'Scis, Vergini, quae historiae fides debeatur; proinde si quid in historiis meis legis aliter ac velis rogo ignoscas.' Ad hoc ille: 'Tune ignoras, Cluvi, ideo me fecisse quod feci, ut esset liberum vobis scribere quae libuisset?' (6) Age dum, hunc ipsum Frontinum in hoc ipso, in quo tibi parcior videtur et pressior, comparemus. Vetuit exstrui monumentum, sed quibus verbis? 'Impensa monumenti supervacua est; memoria nostri durabit, si vita meruimus.' An restrictius arbitraris per orbem terrarum legendum dare duraturam memoriam suam quam uno in loco duobus versiculis signare quod feceris? (7) Quamquam non habeo propositum illum reprehendendi, sed hunc tuendi; cuius quae potest apud te iustior esse defensio, quam ex collatione eius quem praetulisti? (8) Meo quidem iudicio neuter culpandus, quorum uterque ad gloriam pari cupiditate, diverso itinere contendit, alter dum expetit debitos titulos, alter dum mavult videri contempsisse. Vale.		Гай Плиний до своя Рузон - привет! Сравнение между Вергиний Руф и Фронтин Съобщаваш ми, че в едно мое писмо 24 си прочел за надписа, който Вергиний Руф наредил да поставят на гроба му: "Тука погребан е Руф, който, след като Виндекс прогони себе си с власт не дари, ала родината си." Укоряваш го за това, което е наредил, прибавяш, че по-добре и по-правилно е постъпил Фронтин 25 , като е забранил да му правят изобщо паметник, и накрая ме питаш какво мисля за двамата. Обичах и двамата, възхищавах се повече от онзи, когото упрекваш; и възхищението ми беше тъй голямо, че според мен никога няма да бъдат достатъчни похвалите за този човек чиято защита сега трябва да поема. Смятам, че всички, които са извършили някакво велико и достопаметно дело, заслужават не снизхождение, а най-голяма похвала, ако преследват и безсмъртието, което са заслужили, и се стремят да продължат славното си име дори с надгробен надпис. С изключение на Вергиний, трудно ще открия някой друг, чиято въздържаност от самохвалство да е равна на славата на делата му. Като негов близък обичан и уважаван приятел, аз самият съм присъствувал на един-единствен случай, когато той се увлече да разкаже следното. Веднъж Клувий му казал така: "Знаеш, Вергиний, че историята изисква достоверност; затова, ако прочетеш в моето историческо съчинение нещо, което да не отговаря на твоите истински намерения, моля да ми простиш." На това той казал: "Не знаеш ли, Клувий, че това, което направих, го направих, за да можете свободно да пишете каквото искате?" Хайде сега да сравним този същия Фронтин въз основа именно на това дело, в което според тебе личи неговата по-голяма скромност и въздържаност. Забранил да му правят паметник, но с какви думи! "Разноските за паметник са излишни. Споменът за нас ще остане траен, ако сме го заслужили с живота си." По-голяма скромност ли е според тебе да оставиш цял свят да чете, че споменът за теб ще бъде траен, от това на едно-единствено място да означиш с два стиха какво си направил? Но задачата ми не е да упреквам Фронтин, а да защитя Вергиний. А какво може да го защити пред тебе по-добре, отколкото съпоставянето с този, когото предпочиташ? По мое мнение не бива да упрекваме нито единия, нито другия, защото и двамата се стремят към слава с еднаква страст, но по различни пътища: единият, като изисква дължимите почести, другият, като предпочита да се прави, че ги презира. Бъди здрав!
C. PLINIUS VENATORI SUO S. (1) Tua vero epistula tanto mihi iucundior fuit quanto longior erat, praesertim cum de libellis meis tota loqueretur; quos tibi voluptati esse non miror, cum omnia nostra perinde ac nos ames. (2) Ipse cum maxime vindemias graciles quidem, uberiores tamen quam exspectaveram colligo, si colligere est non numquam decerpere uvam, torculum invisere, gustare de lacu mustum, obrepere urbanis, qui nunc rusticis praesunt meque notariis et lectoribus reliquerunt. Vale.		Гай Плиний до своя Венатор - привет! На гроздобер Твоето писмо ми беше толкова по-приятно, колкото бе по-дълго, особено след като от начало до край в него се говореше за моите книжки; не се учудвам, че са ти доставили удоволствие, понеже обичаш всичко мое. Аз съм зает предимно с прибирането на гроздето (реколтата е слабовата наистина, но все пак по-обилна, отколкото предполагах), ако прибиране е да откъсваш от време на време по някой грозд да надникваш край пресата и да опитваш шира от делвата, да правиш внезапни посещения при градските роби, които сега управляват селските и са ме оставили на писарите и четците. Бъди здрав!
C. PLINIUS SABINIANO SUO S. (1) Libertus tuus, cui suscensere te dixeras, venit ad me advolutusque pedibus meis tamquam tuis haesit. Flevit multum, multum rogavit, multum etiam tacuit, in summa fecit mihi fidem paenitentiae verae: credo emendatum quia deliquisse se sentit. (2) Irasceris, scio, et irasceris merito, id quoque scio; sed tunc praecipua mansuetudinis laus, cum irae causa iustissima est. (3) Amasti hominem et, spero, amabis: interim sufficit ut exorari te sinas. Licebit rursus irasci, si meruerit, quod exoratus excusatius facies. Remitte aliquid adulescentiae ipsius, remitte lacrimis, remitte indulgentiae tuae. Ne torseris illum, ne torseris etiam te; torqueris enim cum tam lenis irasceris. (4) Vereor ne videar non rogare sed cogere, si precibus eius meas iunxero; iungam tamen tanto plenius et effusius, quanto ipsum acrius severiusque corripui, destricte minatus numquam me postea rogaturum. Hoc illi, quem terreri oportebat, tibi non idem; nam fortasse iterum rogabo, impetrabo iterum: sit modo tale, ut rogare me, ut praestare te deceat. Vale.		Гай Плиний до своя Сабиниан - привет! Молба в защита на освободения роб на приятеля Твоят освободен роб, на когото казваше, че си сърдит, дойде при мен, падна на колене и се вкопчи в моите крака така, като че ли бяха твоите. Плака много, много ме моли за помощ, а и доста мълча. С една дума, накара ме твърдо да повярвам, че се разкайва. Уверих се, че се е поправил, понеже съзнава грешката си. Зная, ядосан си; и с право се ядосваш - и това също зная. Но похвалата за проявена снизходителност е особено ценна тогава, когато причината за гнева е най-справедлива. Ти си обичал този човек и надявам се, ще го обикнеш отново. И нека това да послужи за основание да измоли от теб прошка. Може пак да се разгневиш, ако заслужи - нещо, за което ще имаш по-голямо извинение, след като веднъж си му простил. Направи известни отстъпки на младостта му и на сълзите му, и на своята собствена благосклонност. Недей го измъчва, не измъчвай и себе си. А ти действително се измъчваш всеки път, когато се гневиш, понеже си по природа човек кротък. Страхувам се да не би да ти се стори, че те принуждавам, вместо да те моля, ако прибавя към неговите молби и моите. Ще ги прибавя все пак, и то толкова по-настойчиво и упорито, колкото по-строго и по-остро съм го нахокал, като го заплаших решително, че никога вече няма да те моля за него. Това се отнася за този, когото трябваше да сплаша. За теб същото не се отнася. Защото може би отново и друг път ще се застъпвам и отново ти ще изпълниш молбата ми. Дано само да бъде такава, че и на мен да подобава да я поднеса, и на теб - да я удовлетвориш. Бъди здрав!