|
|
Epistulae * Писма
Превод:
Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984
|
|
| двуезичен | оригинал | превод |
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Tua quidem pietas, imperator
sanctissime, optaverat, ut quam tardissime succederes patri; sed di
immortales festinaverunt virtutes tuas ad gubernacula rei publicae quam
susceperas admovere. (2) Precor ergo ut tibi et per te generi humano
prospera omnia, id est digna saeculo tuo contingant. Fortem te et
hilarem, imperator optime, et privatim et publice opto.
|
|
X, 1. Гай Плиний1 до император Траян
Поздравление
Твоята синовна обич, преблагочестиви императоре, изискваше да наследиш баща си2 колкото се може по-късно. Но безсмъртните богове побързаха да насочат твоите добродетели към кормилото на държавната власт, която ти си поел. И аз се моля теб и чрез теб човешкия род да съпътства всичко най-хубаво, с други думи, достойно за твоя век. И ти желая, предобри императоре, и като частно лице, и като държавник, да бъдеш храбър и винаги бодър.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Exprimere, domine, verbis non possum,
quantum mihi gaudium attuleris, quod me dignum putasti iure trium
liberorum. Quamvis enim Iuli Serviani, optimi viri tuique amantissimi,
precibus indulseris, tamen etiam ex rescripto intellego libentius hoc
ei te praestitisse, quia pro me rogabat. (2) Videor ergo summam voti
mei consecutus, cum inter initia felicissimi principatus tui probaveris
me ad peculiarem indulgentiam tuam pertinere; eoque magis liberos
concupisco, quos habere etiam illo tristissimo saeculo volui, sicut
potes duobus matrimoniis meis credere. (3) Sed di melius, qui omnia
integra bonitati tuae reservarunt; malui hoc potius tempore me patrem
fieri, quo futurus essem et securus et felix.
|
|
X, 2. Гай Плиний до император Траян
Благодарност за удостояване с правата на многодетните
Не мога да изразя с думи, господарю, колко голяма радост ми достави, като си ме сметнал за достоен за правата на многодетните. 3 Защото, макар че си се отнесъл благосклонно към молбите на Юлий Сервиан, отличен и дълбоко предан ти човек, все пак дори от указа ти разбирам, че си му дал съгласието си по-охотно, защото те е молил за мен.
Тъй че, струва ми се, съм достигнал върха на своите желания, след като още в началото на толкова щастливия ти принципат си потвърдил особеното си благоразположение към мен. Затова още повече желая да имам деца, които желаех да имам и през онова твърде печално време. Доказателство за това са двата ми предишни брака. Но по-добре са решили боговете, които са оставили всичко напълно на добрината ти, Предпочели са да стана баща в това време, когато ще бъда и безгрижен, и щастлив.
X, 3 - А. Гай Плиний до император Траян
Уважение към сената
Щом твоята милост, господарю, ме назначи за префект на държавната хазна 4 , аз се отказах от всичките си дела като юрист - с които никога въобще не съм се нагърбвал безразборно, - за да се посветя с цялата си душа на поверената ми длъжност. По тази причина, след като и жителите на провинцията ме пожелаха за защитник срещу Марий Приск, аз самият поисках да бъда освободен от тази длъжност и измолих това. Но по-късно избраникът за консул през следващата година даде предложение със сенаторите, отводът на които е бил приет, да бъде уговорено да останат на разположение на сената и да се съгласят да бъдат включени в избори за защитници, извършвани по жребий. Затова сметнах, че най-подходящо за спокойствието на твоето управление е да не се противопоставям на толкова умерено проявената воля на това високопоставено съсловие. Моля те да приемеш отстъпката ми като основателна, тъй като желая всичките мои дела и думи да получат одобрението на твоята безукорна нравственост.
X, 3 - Б. Император Траян до Плиний
Изпълнил си задълженията си на гражданин и на добър сенатор, като си засвидетелствувал на най-високопоставеното съсловие подчинението, което то е изискало съвсем справедливо от теб. Тези задачи, вярвам, ти ще изпълниш, както подобава на оказаното ти доверие.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Ut primum me, domine, indulgentia
vestra promovit ad praefecturam aerarii Saturni, omnibus
advocationibus, quibus alioqui numquam eram promiscue functus,
renuntiavi, ut toto animo delegato mihi officio vacarem. (2) Qua ex
causa, cum patronum me provinciales optassent contra Marium Priscum, et
petii veniam huius muneris et impetravi. Sed cum postea consul
designatus censuisset agendum nobiscum, quorum erat excusatio recepta,
ut essemus in senatus potestate pateremurque nomina nostra in urnam
conici, convenientissimum esse tranquillitati saeculi tui putavi
praesertim tam moderatae voluntati amplissimi ordinis non repugnare.
(3) Cui obsequio meo opto, ut existimes constare rationem, cum omnia
facta dictaque mea probare sanctissimis moribus tuis cupiam.
|
|
X, 4. Гай Плиний до император Траян
Молба за приемане на Воконий Роман в сенаторското съсловие
Твоята милост, предобри императоре, която изпитах в най-голямата й пълнота, ме насърчава да се осмеля да поема чрез теб грижа за приятелите си, между които като че ли особено място заслужава Воконий Роман, мой приятел още от ученическите години и от военната служба. Поради това бях помолил и твоя божествен баща да го приеме в най-благородното съсловие. Тази моя грижа обаче беше запазена за твоята добрина, понеже майката на Роман още не беше оформила правомерно подаръка от четири милиона сестерции, които в записка до баща ти беше обещала да прехвърли на сина си. По-късно, посъветвана от мен тя направи това, прехвърли на сина си земи и изпълни всички обичайни изисквания в този случай. И понеже е извършено това, което забавяше нашите надежди, с пълна увереност гарантирам пред теб за нравите на моя Роман, когото красят и благородните му занимания, и изключителната му синовна обич. С нея заслужи щедростта от страна на майка си и непосредствено след това наследство от баща си и осиновяване от втория баща. Бляскавият му произход и положението на баща му подсилват тези качества. Заради тези многобройни лични препоръки вярвам, че ще заслужи твоята благосклонност и чрез моите молби. Моля те следователно, господарю, да ми дадеш възможност да поднеса на Роман тъй желаното от мен поздравление и почит и да удовлетвориш моите почтени, както се надявам, амбиции - да мога да се гордея с преценката ти не само по отношение на мен, но и по отношение на моя приятел.
|
TRAIANUS PLINIO
Et civis et senatoris boni partibus
functus es obsequium amplissimi ordinis quod iustissime exigebat,
praestando. Quas partes impleturum te secundum susceptam fidem confido.
|
|
X, 5. Гай Плиний до император Траян
Молба за удостояване с римско гражданство на освободени роби
Изтеклата година, господарю, прекарах с най-разклатено здраве, дори с опасност за живота си, и взех лекар, за грижите и старанията на когото не бих могъл да отдам равностойна благодарност без посредничеството на твоята милост. Затова те моля да му дадеш римско гражданство. 5 Той има правно положение на чужденец, освободен от чужденка. Нарича се Харпократ, имаше за покровителка Термутина, дъщеря на Теон, вече покойница. Моля те също да дадеш гражданско право и на Хедия и Антония Хармерида освободени робини на високопоставената Антония Максимила. Моля те за това по настояване на тяхната патронка.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Indulgentia tua, imperator optime,
quam plenissimam experior, hortatur me, ut audeam tibi etiam pro amicis
obligari; inter quos sibi vel praecipuum locum vindicat Voconius
Romanus, ab ineunte aetate condiscipulus et contubernalis. (2) Quibus
ex causis et a divo patre tuo petieram, ut illum in amplissimum ordinem
promoveret. Sed hoc votum meum bonitati tuae reservatum est, quia mater
Romani liberalitatem sestertii quadragies, quod conferre se filio
codicillis ad patrem tuum scriptis professa fuerat, nondum satis
legitime peregerat; quod postea fecit admonita a nobis. (3) Nam fundos
emancipavit, et cetera quae in emancipatione implenda solent exigi
consummavit. (4) Cum sit ergo finitum, quod spes nostras morabatur, non
sine magna fiducia subsigno apud te fidem pro moribus Romani mei, quos
et liberalia studia exornant et eximia pietas, quae hanc ipsam matris
liberalitatem et statim patris hereditatem et adoptionem a vitrico
meruit. (5) Auget haec et natalium et paternarum facultatium splendor;
quibus singulis multum commendationis accessurum etiam ex meis precibus
indulgentiae tuae credo. (6) Rogo ergo, domine, ut me exoptatissimae
mihi gratulationis compotem facias et honestis, ut spero, affectibus
meis praestes, ut non in me tantum verum et in amico gloriari iudiciis
tuis possim.
|
|
X, 6. Гай Плиний до император Траян
Формалностите по удостояване с римско гражданско право
Благодаря ти, господарю, че без да се забавиш, ти умилостиви с граждански права освободените робини на моята близка и с римско гражданско право лекаря ми Харпократ, Обаче когато поисках да те осведомя за неговите години и за имотното състояние според твоето изискване, по-опитните от мен ми напомниха, че е трябвало първо да искам за него александрийско гражданско право, а след това римско, понеже бил египтянин. Аз обаче смятах, че между египтяните и другите чужденци няма разлика, и се задоволих да ти пиша само това, че той е роб, освободен от чужденка, и че неговата покровителка е починала по-рано. От това мое незнание обаче аз не се оплаквам, понеже благодарение на него се обвързвам с нееднократен дълг към тебе в полза на един и същ човек. За да мога да се радвам на твоята благосклонност в съгласие със закона, моля те също да му дадеш и александрийско, и римско гражданско право. А годините и имотното му състояние изпратих на тези твои освободени роби, на които беше заповядал, за да не би отново нещо да забави твоята милост.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Proximo anno, domine, gravissima
valetudine usque ad periculum vitae vexatus iatralipten assumpsi; cuius
sollicitudini et studio tuae tantum indulgentiae beneficio referre
gratiam parem possum. (2) Quare rogo des ei civitatem Romanam. Est enim
peregrinae condicionis manumissus a peregrina. Vocatur ipse Arpocras,
patronam habuit Thermuthin Theonis, quae iam pridem defuncta est. Item
rogo des ius Quiritium libertis Antoniae Maximillae, ornatissimae
feminae, Hediae et Antoniae Harmeridi; quod a te petente patrona peto.
|
|
X, 7. Император Траян до Плиний
Според установения ред на принцепсите аз съм взел решение да не давам александрийско гражданско право необмислено. Но тъй като за твоя лекар Харпократ вече си измолил римско гражданско право, не бих могъл да откажа и на това твое искане. Ще трябва да ме осведомиш от коя област е, за да изпратя писмо на Помпей Планта, префект на Египет.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Ago gratias, domine, quod et ius
Quiritium libertis necessariae mihi feminae et civitatem Romanam
Arpocrati, iatraliptae meo, sine mora indulsisti. Sed cum annos eius et
censum sicut praeceperas ederem, admonitus sum a peritioribus debuisse
me ante ei Alexandrinam civitatem impetrare, deinde Romanam, quoniam
esset Aegyptius. (2) Ego autem, quia inter Aegyptios ceterosque
peregrinos nihil interesse credebam, contentus fueram hoc solum
scribere tibi, esse eum a peregrina manumissum patronamque eius iam
pridem decessisse. De qua ignorantia mea non queror, per quam stetit ut
tibi pro eodem homine saepius obligarer. Rogo itaque, ut beneficio tuo
legitime frui possim, tribuas ei et Alexandrinam civitatem [et
Romanam]. Annos eius et censum, ne quid rursus indulgentiam tuam
moraretur, libertis tuis quibus iusseras misi.
|
|
X, 8. Гай Плиний до император Траян
Искане на отпуск за построяване на храм
След като твоя божествен баща, господарю, и чрез прекрасната си реч, и чрез най-достоен пример подбуди всички граждани към щедрост, измолих от него да позволи да пренеса в муниципията си статуите на принцепсите, които съм получил като семейно наследство и съм запазил в отдалечените си земи. Освен това го помолих да прибавя и неговата статуя. Това той ми предостави с най-голямо одобрение. Аз незабавно писах на декурионите да определят земята, на която да построя храм със собствени средства. И те, от уважение към същото това начинание, предоставиха на мен избора на мястото. Забави ме отначало собственото ми лошо здраве, след това болестта на твоя баща, а после грижите по възложената ми от вас длъжност. Струва ми се, че сега е най подходящото време да се заема със замисленото от мен дело. Защото на септемврийските календи 6 завършва и едномесечната ми служба, а следващият месец има много празници. Моля те преди всичко да ми позволиш да украся постройката, която имам намерение да започна, и с твоята статуя, а освен това да ми разрешиш и отпуск, за да мога да извърша това най-бързо. Моята искреност не ми позволява да скривам от твоята доброта, че ти заедно с това ще допринесеш много и за устройването на моя живот. Даването под наем на нивите, които притежавам в същата област и чийто наем надвишава 400 хиляди сестерции, е дотолкова неотложно, че следващото подкастряне на храстите и лозята ще трябва да направи новият наемател. А и непрекъснатото неплодородие ме кара да се замисля за опрощаване на част от заемите, сметките за което не бих могъл да направя, ако не присъствувам там. Следователно ще дължа, господарю, на твоята милост и на искрената си почит към теб бързото уреждане на въпроса, ако ми дадеш по тези две причини отпуск от тридесет дни. Не бих могъл да определя по-кратък срок, защото и муниципията, и земите, за които говоря, са отдалечени на около 150 мили от Рим.
|
TRAIANUS PLINIO
Civitatem Alexandrinam secundum
institutionem principum non temere dare proposui. Sed cum Arpocrati,
iatraliptae tuo, iam civitatem Romanam impetraveris, huic quoque
petitioni tuae negare non sustineo. Tu, ex quo nomo sit, notum mihi
facere debebis, ut epistulam tibi ad Pompeium Plantam praefectum
Aegypti amicum meum mittam.
|
|
X, 9. Император Траян до Плиний
В писмото си ти си изложил много лични и всички без изключение обществени причини за искане на отпуск. На мен обаче ми беше достатъчно единствено твоето желание. Защото не се съмнявам, че при първа възможност ще се върнеш към многото си обществени задължения. Позволявам, макар че съм много сдържан към изрази на почит от този род, да ми се постави статуята на исканото от теб място, за да не би да ти изглежда, че съм попречил да проявиш обичта и почитта си към мен.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cum divus pater tuus, domine, et
oratione pulcherrima et honestissimo exemplo omnes cives ad
munificentiam esset cohortatus, petii ab eo, ut statuas principum, quas
in longinquis agris per plures successiones traditas mihi quales
acceperam custodiebam, permitteret in municipium transferre adiecta sua
statua. (2) Quod quidem ille mihi cum plenissimo testimonio indulserat;
ego statim decurionibus scripseram, ut assignarent solum in quo templum
pecunia mea exstruerem; illi in honorem operis ipsius electionem loci
mihi obtulerant. (3) Sed primum mea, deinde patris tui valetudine,
postea curis delegati a vobis officii retentus, nunc videor
commodissime posse in rem praesentem excurrere. Nam et menstruum meum
Kalendis Septembribus finitur, et sequens mensis complures dies
feriatos habet. (4) Rogo ergo ante omnia permittas mihi opus quod
incohaturus sum exornare et tua statua; deinde, ut hoc facere quam
maturissime possim, indulgeas commeatum. (5) Non est autem
simplicitatis meae dissimulare apud bonitatem tuam obiter te plurimum
collaturum utilitatibus rei familiaris meae. Agrorum enim, quos in
eadem regione possideo, locatio, cum alioqui CCCC excedat, adeo non
potest differri, ut proximam putationem novus colonus facere debeat.
Praeterea continuae sterilitates cogunt me de remissionibus cogitare;
quarum rationem nisi praesens inire non possum. (6) Debebo ergo,
domine, indulgentiae tuae et pietatis meae celeritatem et status
ordinationem, si mihi ob utraque haec dederis commeatum XXX dierum.
Neque enim angustius tempus praefinire possum, cum et municipium et
agri de quibus loquor sint ultra centesimum et quinquagesimum lapidem.
|
|
X, 10. Гай Плиний до император Траян
Благодарност за даване на римско гражданско право
Не мога да изразя с думи каква радост бяха за мен, господарю, твоите писма, от които узнах, че ти си дал на моя лекар-масажист Харпократ и александрийско гражданство, въпреки че беше решил според наредбите на предишните принцепси да не го даваш без основание. Съобщавам ти, че Харпократ е от Мемфиския ном. И те моля, милостиви императоре, да ми изпратиш, както беше обещал, писмото до Помпей Планта, префект на Египет и твой приятел. Имам желание да тръгна насреща ти, господарю, за да мога по-рано да вкуся радостта от твоето така желано пристигане, и моля те, позволи ми да те посрещна колкото е възможно по-отдалеч.
|
TRAIANUS PLINIO
Et multas et omnes publicas causas petendi
commeatus reddidisti; mihi autem vel sola voluntas tua suffecisset.
Neque enim dubito te, ut primum potueris, ad tam districtum officium
reversurum. Statuam poni mihi a te eo quo desideras loco, quamquam eius
modi honorum parcissimus tamen patior, ne impedisse cursum erga me
pietatis tuae videar.
|
|
X, 11. Гай Плиний до император Траян
Молба за даване на римско гражданско право
Последното ми неразположение, господарю, ме направи длъжник на лекаря Постумий Марин, комуто на свой ред мога да се отблагодаря чрез твоята благосклонност, ако с обичайната си доброта се отнесеш милостиво към молбата ми. Моля те да дадеш гражданство на неговите близки Хризип Митридат и съпругата му Стратоника, дъщеря на Епигон, както в на Епигон и Митридат, синове на този същия Хризип, така че да останат под бащина власт и да си запазят правото си да бъдат патрони на освобожденците. Моля те също да дадеш римско гражданско право на Луций Сатрий Абаскант, П. Цезий Фосфор и Панхария, дъщеря на Сотерид, по настояване на техните патрони.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Exprimere, domine, verbis non possum,
quanto me gaudio affecerint epistulae tuae, ex quibus cognovi te
Arpocrati, iatraliptae meo, et Alexandrinam civitatem tribuisse,
quamvis secundum institutionem principum non temere eam dare
proposuisses. Esse autem Arpocran 'nomou Memphitou' indico tibi. (2)
Rogo ergo, indulgentissime imperator, ut mihi ad Pompeium Plantam
praefectum Aegypti amicum tuum, sicut promisisti, epistulam mittas.
Obviam iturus, quo maturius, domine, exoptatissimi adventus tui gaudio
frui possim, rogo permittas mihi quam longissime occurrere tibi.
|
|
X, 12. Гай Плиний до император Траян
Застъпничество за кандидата за претор Сура
Зная, господарю, че моите молби са врязани дълбоко в паметта ти, която не забравя да прави добрини. И понеже винаги си бил милостив към мене, ти напомням и много те моля да удостоиш с преторство Акций Сура, понеже мястото е свободно. За този иначе стоящ далеко от държавните дела мъж дават надежда бляскавото му потекло а висшата му честност в бедността - и преди всичко щастливото време, което зове и въздига твоите добросъвестни граждани в служба на милосърдието ти.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Proxima infirmitas mea, domine,
obligavit me Postumio Marino medico; cui parem gratiam referre
beneficio tuo possum, si precibus meis ex consuetudine bonitatis tuae
indulseris. (2) Rogo ergo, ut propinquis eius des civitatem, Chrysippo
Mithridatis uxorique Chrysippi, Stratonicae Epigoni, item liberis
eiusdem Chrysippi, Epigono et Mithridati, ita ut sint in patris
potestate utque iis in libertos servetur ius patronorum. Item rogo
indulgeas ius Quiritium L. Satrio Abascanto et P. Caesio Phosphoro et
Panchariae Soteridi; quod a te volentibus patronis peto.
|
|
X, 13. Гай Плиний до император Траян
Молба за удостояване с жреческа длъжност
Понеже зная, господарю, че званията, получени по решение на толкова добър принцепс, ще допринесат за утвърждаването и възхвалата на моите качества, моля да благоволиш да прибавиш към титлите, с които ме издигна твоята благосклонност, сана на авгур 7 или на септемвир, тъй като и двете места са свободни, та да мога да моля за тебе като жрец боговете, които сега моля като благочестив частен гражданин.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Scio, domine, memoriae tuae, quae est
bene faciendi tenacissima, preces nostras inhaerere. Quia tamen in hoc
quoque indulsisti, admoneo simul et impense rogo, ut Attium Suram
praetura exornare digneris, cum locus vacet. (2) Ad quam spem alioqui
quietissimum hortatur et natalium splendor et summa integritas in
paupertate et ante omnia felicitas temporum, quae bonam conscientiam
civium tuorum ad usum indulgentiae tuae provocat et attollit.
|
|
X, 14. Гай Плиний до император Траян
Поздравление по случай победата над даките
И теб, и държавата поздравявам за победата ти, предобри императоре, огромна, прекрасна напълно в духа на традициите, и моля безсмъртните богове също такъв радостен завършек да имат всичките ти замисли, та благодарение на твоите толкова големи добродетели да се подновява и расте славата на държавата.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Cum sciam, domine, ad testimonium
laudemque morum meorum pertinere tam boni principis iudicio exornari,
rogo dignitati, ad quam me provexit indulgentia tua, vel auguratum vel
septemviratum, quia vacant adicere digneris, ut iure sacerdotii precari
deos pro te publice possim, quos nunc precor pietate privata.
|
|
X, 15. Гай Плиний до император Траян
Известие за благополучно пътуване
Понеже съм сигурен, че се безпокоиш, съобщавам ти, господарю, че отплавах за Ефес 8 , заобикаляйки нос Малея, въпреки че ме задържаха противни ветрове; сега смятам да се отправя към провинцията си отчасти с крайбрежни кораби, отчасти със сухопътен превоз 9 , защото големите горещини правят пътя тежък, а непрекъснатите пасати затрудняват плаването.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Victoriae tuae, optime imperator, maximae,
pulcherrimae, antiquissimae et tuo nomine et rei publicae gratulor,
deosque immortales precor, ut omnes cogitationes tuas tam laetus
sequatur eventus, cum virtutibus tantis gloria imperii et novetur et
augeatur.
|
|
X, 16. Император Траян до Плиний
Добре направи, че ми писа, скъпи Секунде. Разбира се, че се интересувам как ще стигнеш до провинцията си. Благоразумно си решил, съобразявайки се с местностите, да ползваш ту кораби, ту превоз.
X, 17 - А. Гай Плиний до император Траян
Пристигането във Витиния и първите административни задачи
Имах удоволствието, господарю, да преживея изключително полезно за здравето пътуване с кораб чак до Ефес, но след като поех нататък с кола, се спрях в Пергам 10 , изтощен от силните горещини и дори от треска. Освен това, когато продължих пътуването с крайбрежните корабчета, бях забавен от насрещните ветрове и затова навлязох във Витиния малко по-късно, отколкото предполагах. Това стана 15 дни преди септемврийските календи 11 . Не бих могъл все пак да се оплача от забавянето, след като ми се случи нещо най-благоприятно - да чествувам твоя рожден ден в провинцията. А сега разследвам разходите, доходите и длъжниците към общината на град Пруса 12 . В процеса на работата все повече разбирам, че това трябва да се извърши, тъй като много пари по различни причини се задържат от частни лица. Освен това някои от парите се изразходват по най-незаконен начин. Това ти пиша, господарю, при самото си пристигане.
X, 17 - Б. Гай Плиний до император Траян
Първи мерки
Петнадесет дни преди октомврийските календи, господарю, навлязох в провинцията, която заварих в такова послушание, в такава вярност към теб, каквато заслужаваш да ти се оказва от целия човешки род. Обсъди внимателно, господарю, дали не би сметнал за необходимо да изпратиш тук строител, защото им се струва, че немалко пари могат да изискат обратно от предприемачите по строежите, ако се направят точни изчисления. Така поне подозирам от сметките на град Пруса, с които се занимавам най-грижливо.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Quia confido, domine, ad curam tuam
pertinere, nuntio tibi me Ephesum cum omnibus meis 'hyper Malean'
navigasse quamvis contrariis ventis retentum. Nunc destino partim
orariis navibus, partim vehiculis provinciam petere. Nam sicut itineri
graues aestus, ita continuae navigationi etesiae reluctantur.
|
|
X, 18. Император Траян до Плиний
Колко бих желал да пристигнеш във Витиния напълно здрав както ти, така и хората ти, и пътуването ти от Ефес нататьк да бъде, както е било плаването ти дотам. А в кой ден, мой скъпи Секунде, си пристигнал във Витиния, разбрах от писмото ти. Вярвам, че жителите на тази провинция ще разберат, че имам грижата за тях. А и ти ще се потрудиш да им стане ясно, че ти специално си избран за мой наместник при тях. Но на първо място трябва да бъдат проверени сметките на градските имоти, тъй като добре известно е, че те не са в добро състояние. Достатъчно строители нямам дори за строежите в Рим, камо ли околностите му. Но из цялата провинция ще се намерят такива, на които да можеш да се довериш, и няма да ти липсват, стига да пожелаеш старателно да ги издириш.
|
TRAIANUS PLINIO
Recte renuntiasti, mi Secunde carissime.
Pertinet enim ad animum meum, quali itinere provinciam pervenias.
Prudenter autem constituis interim navibus, interim vehiculis uti,
prout loca suaserint.
|
|
X, 19. Гай Плиний до император Траян
Допитване
Моля те, господарю, със съвет да ме напътиш, тъй като се двоумя: дали трябва затворниците да се пазят от държавните роби на градовете 13 , както е правено тук досега, или от войници. Защото, от една страна, се опасявам, че държавните роби ги пазят недостатъчно надеждно, а от друга страна, това задължение откъсва немалък брой войници от службата им. Междувременно придадох малко войници към робите. Обаче виждам, че има опасност това нещо да стане причина за поява на небрежност и от двете страни, след като ще смятат, че могат да прехвърлят общата грешка едни на други.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Sicut saluberrimam navigationem,
domine, usque Ephesum expertus ita inde, postquam vehiculis iter facere
coepi, gravissimis aestibus atque etiam febriculis vexatus Pergami
substiti. (2) Rursus, cum transissem in orarias nauculas, contrariis
ventis retentus aliquanto tardius quam speraveram, id est XV Kal.
Octobres, Bithyniam intravi. Non possum tamen de mora queri, cum mihi
contigerit, quod erat auspicatissimum, natalem tuum in provincia
celebrare. (3) Nunc rei publicae Prusensium impendia, reditus,
debitores excutio; quod ex ipso tractatu magis ac magis necessarium
intellego. Multae enim pecuniae variis ex causis a privatis detinentur;
praeterea quaedam minime legitimis sumptibus erogantur. (4) Haec tibi,
domine, in ipso ingressu meo scripsi.
|
|
X, 20. Император Траян до Плиний
Не е нужно, скъпи ми Секунде, за пазене на затворниците да използуваш за в бъдеще войници. Нека да продължим привичката, която съществува в тази провинция - да ги пазят държавните роби. А дали ще вършат това надеждно, зависи от твоята строгост и старание. Защото преди всичко, както пишеш, има опасност, ако се смесят с държавните роби, войниците да станат по-небрежни поради прехвърляне на отговорността едни на други. Нека да помним и друго - че трябва да отделяме колкото се може по-малко хора от войската.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Quinto decimo Kal. Octob., domine,
provinciam intravi, quam in eo obsequio, in ea erga te fide, quam de
genere humano mereris, inveni. (2) Dispice, domine, an necessarium
putes mittere huc mensorem. Videntur enim non mediocres pecuniae posse
revocari a curatoribus operum, si mensurae fideliter agantur. Ita certe
prospicio ex ratione Prusensium, quam cum maxime tracto.
|
|
X, 21. Гай Плиний до император Траян
Молба за Гавий Бас
Гавий Бас, префект на Понтийското крайбрежие 14 , господарю, дойде най-учтиво при мен, съобразно задълженията си, и прекара с мен доста дни. Доколкото можах да го опозная, чудесен мъж и достоен за твоята добрина. Съобщих му, че ти си наредил да му се дадат на разположение десет бенефициарии 15 , двама конници и един центурион от кохортите, на които аз съм начело по твоя воля. Той отговори, че тази бройка не му е достатъчна и че ще ти пише за това. Поради тази причина сметнах, че не трябва да отзова обратно веднага тези, които той има над бройката.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Cuperem sine querela corpusculi tui et
tuorum pervenire in Bithyniam potuisses, ac simile tibi iter ab Epheso
ei navigationi fuisset, quam expertus usque illo eras. (2) Quo autem
die pervenisses in Bithyniam, cognovi, Secunde carissime, litteris
tuis. Provinciales, credo, prospectum sibi a me intellegent. Nam et tu
dabis operam, ut manifestum sit illis electum te esse, qui ad eosdem
mei loco mittereris. (3) Rationes autem in primis tibi rerum publicarum
excutiendae sunt; nam et esse eas vexatas satis constat. Mensores vix
etiam iis operibus, quae aut Romae aut in proximo fiunt, sufficientes
habeo; sed in omni provincia inveniuntur, quibus credi possit, et ideo
non deerunt tibi, modo velis diligenter excutere.
|
|
X, 22. Император Траян до Плиний
Гавий Бас писа и на мен, че не му е достатъчна тази бройка, която чрез писмото си бях съобщил да му се даде. Но за да знаеш какво съм отговорил, заповядах повторно да ти се съобщи и с това писмо. Голяма е разликата между това, което положението изисква, и желанието на хората да се ползват от властта си по-нашироко. Ние обаче трябва преди всичко да се водим от ползата и да се грижим да колкото може, на войската да не липсват войници.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Rogo, domine, consilio me regas
haesitantem, utrum per publicos civitatium servos, quod usque adhuc
factum, an per milites asservare custodias debeam. Vereor enim, ne et
per publicos parum fideliter custodiantur, et non exiguum militum
numerum haec cura distringat. (2) Interim publicis servis paucos
milites addidi. Video tamen periculum esse, ne id ipsum utrisque
neglegentiae causa sit, dum communem culpam hi in illos, illi in hos
regerere posse confidunt.
|
|
X, 23. Гай Плиний до император Траян
Проект за баня в Пруса
Жителите на Пруса, господарю, имат стара порутена баня и смятат да направят нова. Струва ми се, че можеш да се отнесеш благосклонно към тяхното желание. Има средства за построяването й: на първо място тези, които започнах да изземам и изисквам от частните граждани, на второ - тези, които те обикновено изразходват за дървено масло 16 , а сега са готови да ги внесат за постройката. Това изискват достойнството на града и блясъкът на твоя век.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Nihil opus sit, mi Secunde carissime,
ad continendas custodias plures commilitones converti. Perseveremus in
ea consuetudine quae isti provinciae est, ut per publicos servos
custodiantur. (2) Etenim, ut fideliter hoc faciant, in tua severitate
ac diligentia positum est. In primis enim, sicut scribis, verendum est,
ne, si permisceantur servis publicis milites, mutua inter se fiducia
neglegentiores sint; sed et illud haereat nobis, quam paucissimos a
signis avocandos esse.
|
|
X, 24. Император Траян до Плиний
Ако построяването на нова баня не затруднява жителите на Преса, можем да бъдем снизходителни към тяхното желание, стига само това да не им коства нови налози или да нямат достатъчно пари за необходимите бъдещи разходи.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Gavius Bassus praefectus orae Ponticae
et reverentissime et officiosissime, domine, venit ad me et compluribus
diebus fuit mecum, quantum perspicere potui, vir egregius et
indulgentia tua dignus. Cui ego notum feci praecepisse te ut ex
cohortibus, quibus me praeesse voluisti, contentus esset beneficiariis
decem, equitibus duobus, centurione uno. (2) Respondit non sufficere
sibi hunc numerum, idque se scripturum tibi. Hoc in causa fuit,
quominus statim revocandos putarem, quos habet supra numerum.
|
|
Х, 25. Гай Плиний до император Траян
Кратко сведение
Господарю, на осмия ден преди декемврийските календи 17 в Никомедия дойде пратеникът Сервилий Пудент и ме освободи от безпокойството на дългото очакване.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Et mihi scripsit Gavius Bassus non
sufficere sibi eum militum numerum, qui ut daretur illi, mandatis meis
complexus sum. Cui quae rescripsissem, ut notum haberes, his litteris
subici iussi. Multum interest, res poscat an hoc nomine eis uti latius
velit. (2) Nobis autem utilitas demum spectanda est, et, quantum fieri
potest, curandum ne milites a signis absint.
|
|
Х, 26. Гай Плиний до император Траян
Препоръка за Розиан Гемин
Твоите благодеяния към мен, господарю, ме свързаха най-тясно с Розиан Гемин. По време на моето консулство той ми беше квестор 18 . Зная от опит, че е изпълнен с уважение към мен - такава почит ми засвидетелства след консулството, като увеличи служебната ни близост с частни услуги. Моля те, бъди благосклонен към молбите ми да му дадеш служба. А ако ми вярваш, ще го дариш с благосклонността си, а повереното му задължение той ще се постарае да заслужи още повече. Пестеливостта ми в похвалите се дължи на надеждата, че ти познаваш неговата честност, добросъвестност и усърдие не само от магистратурите, които той е заемал в Рим пред очите ти, но и от военната му служба при тебе. Онова единствено, което поради обичта ми към него ме се струва, че не съм направил достатъчно, правя пак и отново и теб, господарю, моля, благоволи да ме зарадваш, като издигнеш моя квестор, а чрез него и мен.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Prusenses, domine, balineum habent;
est sordidum et vetus. Itaque magni aestimant novum fieri; quod videris
mihi desiderio eorum indulgere posse. (2) Erit enim pecunia, ex qua
fiat, primum ea quam revocare a privatis et exigere iam coepi; deinde
quam ipsi erogare in oleum soliti parati sunt in opus balinei conferre;
quod alioqui et dignitas civitatis et saeculi tui nitor postulat.
|
|
Х, 27. Гай Плиний до император Траян
В провинцията е нужна здрава защита
Максим, твой освободен роб и прокуратор 19 на област, господарю, твърди, че и на него му са необходими поне още шестима войници освен десетте бенефициарии, които ти беше заповядал да отпусна на отличния Гемелин. Междувременно и аз сам счетох, трябва да му оставя трима да му служат, особено заради това, че отива в Пафлагония 20 за събиране на храни. И понеже имаше нужда и от защита, по негова молба прибавих и двама конници. За в бъдеще моля да пишеш какво ще желаеш да се съблюдава.
|
TRAIANUS PLINIO
Si instructio novi balinei oneratura vires
Prusensium non est, possumus desiderio eorum indulgere, modo ne quid
ideo aut intribuatur aut minus illis in posterum fiat ad necessarias
erogationes.
|
|
Х, 28. Император Траян до Плиний
В случая с право си дал войници на моя освободен роб Максим, който е тръгнал за събиране на храни. Защото самият той е натоварен с извънредно задължение. Когато се завърне на предишната си работа, ще му бъдат достатъчни двамата войници, дадени му от теб, а и също толкова от Вирдий Гемелин, мой прокуратор, на когото Максим е помощник.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Servilius Pudens legatus, domine, VIII Kal. Decembres Nicomediam venit meque longae exspectationis sollicitudine liberavit.
|
|
Х, 29. Гай Плиний до император Траян
Относно наказанията на робите
Семпроний Целиан, чудесен младеж, изпрати при мен двама открити между новобранците роби, чието наказание отложих, за да се посъветвам за начина на наказанието с теб, създателя и крепителя на военната дисциплина. Колебая се най-вече защото са дали вече клетва, макар и все още да не са разпределени по отреди. Моля, господарю, пиши ми как трябва да постъпя, особено след като се касае за назидание.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Rosianum Geminum, domine, artissimo
vinculo mecum tua in me beneficia iunxerunt; habui enim illum
quaestorem in consulatu. Mei sum observantissimum expertus; tantam mihi
post consulatum reverentiam praestat, et publicae necessitudinis
pignera privatis cumulat officiis. (2) Rogo ergo, ut ipse apud te pro
dignitate eius precibus meis faveas. Cui et, si quid mihi credis,
indulgentiam tuam dabis; dabit ipse operam ut in iis, quae ei
mandaveris, maiora mereatur. Parciorem me in laudando facit, quod spero
tibi et integritatem eius et probitatem et industriam non solum ex eius
honoribus, quos in urbe sub oculis tuis gessit, verum etiam ex
commilitio esse notissimam. (3) Illud unum, quod propter caritatem eius
nondum mihi videor satis plene fecisse, etiam atque etiam facio teque,
domine, rogo, gaudere me exornata quaestoris mei dignitate, id est per
illum mea, quam maturissime velis.
|
|
Х, 30.Император Траян до Плиний
Семпроний Целиан е действувал съобразно моите заповеди, като е изпратил при теб тези хора, за които ще трябва да се направи разследване дали заслужават смъртно наказание. Обаче има значение в случая дали са се представили като доброволци, дали са били записани редовно в набора, или са дадени като заместници. Ако са били записани, грешката е при набирането им. Ако са дадени като заместници, вината е у тези, които са ги дали. Ако са дошли сами, след като добре са съзнавали своето положение, те трябва да бъдат наказани. И няма значение, че още не са разпределени по отреди. Защото в деня, в който са били приети, е трябвало да се знае истината за произхода им.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Maximus libertus et procurator tuus,
domine, praeter decem beneficiarios, quos assignari a me Gemellino
optimo viro iussisti, sibi quoque confirmat necessarios esse milites
sex. Hos interim, sicut inveneram, in ministerio eius relinquendos
existimavi, praesertim cum ad frumentum comparandum iret in
Paphlagoniam. Quin etiam tutelae causa, quia ita desiderabat, addidi
duos equites. In futurum, quid servari velis, rogo rescribas.
|
|
Х, 31. Гай Плиний до император Траян
Допитване за наказание на държавни роби
Без да нарушиш своето величие, господарю, ще трябва да слезеш при моите грижи, след като си ми дал правото да се отнасям до теб тогава, когато се съмнявам за нещо. В много градски общини, най-много в Никомедия 21 и Никея 22 , някои хора, осъдени на работа в мините, на участие в различни зрелища или на други подобни наказания, изпълняват службите и задълженията на държавни роби и в качеството си на такива дори приемат годишно възнаграждение. Аз, след като чух това, дълго и много мислих какво да правя. Защото сметнах, че е твърде строго, след толкова дълго време да възстановя наказанията на повече от тях, които са вече старци и както се твърди, живеят скромно и порядъчно. Освен това мисля, че е непристойно да задържам осъдени хора на обществена служба. От друга страна, по моя преценка, безполезно е държавата да ги издържа, без да вършат никаква работа, а пък е и опасно да не ги издържа. Затова по необходимост оставих неразрешена цялата работа, докато се посъветвам с теб. Ще попиташ може би как е станало така, че са били освободени от присъдите им. И аз търсех да разбера, но не открих нищо сигурно. Действително бяха показани решенията, с които тези хора са били осъдени, но нямаше никакви документи, в които да се потвърждава освобождаването им от наказание. Някои казваха, че след като са се обърнали с молби към проконсулите или легатите, били освободени по тяхна заповед. Достоверността на тези думи се увеличава и от това, че би било невероятно някой да се осмелил на такова нещо, без да е разчитал на законно упълномощено лице.
|
TRAIANUS PLINIO
Nunc quidem proficiscentem ad
comparationem frumentorum Maximum libertum meum recte militibus
instruxisti. Fungebatur enim et ipse extraordinario munere. Cum ad
pristinum actum reversus fuerit, sufficient illi duo a te dati milites
et totidem a Virdio Gemellino procuratore meo, quem adiuvat.
|
|
Х, 32.Император Траян до Плиний
Ще ти припомня, че си изпратен в тази провинция тъкмо защото много работи в нея явно трябва да се оправят. А преди всичко ще трябва да се уреди въпросът за тези, които са осъдени на наказания, но както пишеш, са освободени без намесата на законно упълномощено лице и дори са били върнати към положението на честни служители. И тъй: онези от осъдените, които през последните десет години са били освободени без намесата на упълномощено лице, трябва да се върнат към излежаване на наказанието; които са по-възрастни и стари, осъдени преди тези десет години, нека ги разпределим по такива служби, които не се различават много от наказание. Обикновено те се изпращат в баните, за чистачи на каналите, а също тъй за поддържане на пътища и улици.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Sempronius Caelianus, egregius
iuvenis, repertos inter tirones duos servos misit ad me; quorum ego
supplicium distuli, ut te conditorem disciplinae militaris
firmatoremque consulerem de modo poenae. (2) Ipse enim dubito ob hoc
maxime quod, ut iam dixerant sacramento, ita nondum distributi in
numeros erant. Quid ergo debeam sequi rogo, domine, scribas, praesertim
cum pertineat ad exemplum.
|
|
Х, 33. Гай Плиний до император Траян
Запитване по повод избухването на един пожар
Докато обхождах отдалечените краища на провинцията, голям пожар унищожи много частни сгради в Никомедия и две обществени - герузията 23 и Изеона 24 , макар че те са от другата страна на улицата. Разнесъл се е първо от силата на вятъра, а след това поради леността на хората, които, както се разбира, останали спокойни и неподвижни наблюдатели на едно толкова голямо зло. От друга страна, не е имало нито една помпа за обществено ползване, нито едно ведро, нито каквото и да е съоръжение за гасене на пожар. Всичко това, разбира се, ще се приготви, както вече наредих. Господарю, не смяташ ли, че трябва да се сформира една група от около 150 души пожарникари, а аз ще следя да влязат в нея само пожарникари и поради предоставените им права да не бъдат използвани за нещо друго. Не ще ми бъде трудно да ги наблюдавам, след като са толкова малко.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Secundum mandata mea fecit Sempronius
Caelianus mittendo ad te eos, de quibus cognosci oportebit, an capitale
supplicium meruisse videantur. Refert autem, voluntarii se obtulerint
an lecti sint vel etiam vicarii dati. (2) Lecti <si> sunt,
inquisitio peccavit; si vicarii dati, penes eos culpa est qui dederunt;
si ipsi, cum haberent condicionis suae conscientiam, venerunt,
animadvertendum in illos erit. Neque enim multum interest, quod nondum
per numeros distributi sunt. Ille enim dies, quo primum probati sunt,
veritatem ab iis originis suae exegit.
|
|
Х, 34. Император Траян до Плиний
Наистина както и на мнозина, така и на тебе ти е минало през ум, че би могло да се състави група от пожарникари в Никомедия. Нека обаче си припомним, че тази провинция и особено тези градове са били обезпокоявани от сдружения от този вид. И каквото име да им дадем, по какъвто и да е повод да бъдат събрани за обща цел, в кратко време те ще се превърнат в политически групировки. Следователно достатъчно е да се приготвят помощни средства за потушаване на пожар и да се предупредят собствениците на имоти те самите да потушават пожарите и ако се наложи, да се използува и стеклият се народ.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Salva magnitudine tua, domine,
descendas oportet ad meas curas, cum ius mihi dederis referendi ad te,
de quibus dubito. (2) In plerisque civitatibus, maxime Nicomediae et
Nicaeae, quidam vel in opus damnati vel in ludum similiaque his genera
poenarum publicorum servorum officio ministerioque funguntur, atque
etiam ut publici servi annua accipiunt. Quod ego cum audissem, diu
multumque haesitavi, quid facere deberem. (3) Nam et reddere poenae
post longum tempus plerosque iam senes et, quantum affirmatur,
frugaliter modesteque viventes nimis severum arbitrabar, et in publicis
officiis retinere damnatos non satis honestum putabam; eosdem rursus a
re publica pasci otiosos inutile, non pasci etiam periculosum
existimabam. (4) Necessario ergo rem totam, dum te consulerem, in
suspenso reliqui. Quaeres fortasse, quem ad modum evenerit, ut poenis
in quas damnati erant exsolverentur: et ego quaesii, sed nihil comperi,
quod affirmare tibi possim. Ut decreta quibus damnati erant
proferebantur, ita nulla monumenta quibus liberati probarentur. (5)
Erant tamen, qui dicerent deprecantes iussu proconsulum legatorumve
dimissos. Addebat fidem, quod credibile erat neminem hoc ausum sine
auctore.
|
|
Х, 35. Гай Плиний до император Траян
За благото на императора
За твоето благополучие, на което почива и общественото благо, господарю, дадохме и изпълнихме тържествени обети, като помолихме боговете да дадат тези обети винаги да се изпълняват и винаги да се ознаменуват с добър край.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Meminerimus idcirco te in istam
provinciam missum, quoniam multa in ea emendanda apparuerint. Erit
autem vel hoc maxime corrigendum, quod qui damnati ad poenam erant, non
modo ea sine auctore, ut scribis, liberati sunt, sed etiam in
condicionem proborum ministrorum retrahuntur. (2) Qui igitur intra hos
proximos decem annos damnati nec ullo idoneo auctore liberati sunt, hos
oportebit poenae suae reddi; si qui vetustiores invenientur et senes
ante annos decem damnati, distribuamus illos in ea ministeria, quae non
longe a poena sint. Solent et ad balineum, ad purgationes cloacarum,
item munitiones viarum et vicorum dari.
|
|
Х, 36. Император Траян до Плиний
От писмото ти, скъпи ми Секунде, с удоволствие узнах, че с жителите на провинцията сте дали и сте изпълнили тържествени обети пред безсмъртните богове за моето здраве и благополучие.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cum diversam partem provinciae
circumirem, Nicomediae vastissimum incendium multas privatorum domos et
duo publica opera, quamquam via interiacente, Gerusian et Iseon
absumpsit. (2) Est autem latius sparsum, primum violentia venti, deinde
inertia hominum quos satis constat otiosos et immobiles tanti mali
spectatores perstitisse; et alioqui nullus usquam in publico sipo,
nulla hama, nullum denique instrumentum ad incendia compescenda. Et
haec quidem, ut iam praecepi, parabuntur; (3) tu, domine, dispice an
instituendum putes collegium fabrorum dumtaxat hominum CL. Ego
attendam, ne quis nisi faber recipiatur neve iure concesso in aliud
utantur; nec erit difficile custodire tam paucos.
|
|
Х, 37. Гай Плиний до император Траян
Запитване по повод построяване на водопровод
Жителите на Никомедия, господарю, са изразходвали за един водопровод три милиона триста и осемнадесет хиляди сестерции. А той и досега е незавършен, запустял и дори срутен. Отново за друг водопровод са изразходвали 200 000, но и той е изоставен. Необходими са нови разходи, за да имат вода тези, които така зле са изразходвали толкова голяма сума. Сам аз отидох при един съвсем чист извор, от който, изглежда, ще трябва да се доведе водата по акведукт и така (както е било опитано в началото), че да достига не само до равните и ниски места на града. Досега са останали много малко сводове. Могат да се издигнат някои от квадратните блокове, взети от по-стария строеж, а една част, както ми се струва, може да се направи и от тухли. Това ще бъде и по-лесно, и по-евтино. Но преди всичко е необходимо да изпратиш или специалист по водопроводите, или архитект, за да не стане отново това, което се е случвало вече два пъти. Аз твърдя само едно: че ползата от строежа и красотата му ще бъдат най-достойни за твоето управление.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Tibi quidem secundum exempla
complurium in mentem venit posse collegium fabrorum apud Nicomedenses
constitui. Sed meminerimus provinciam istam et praecipue eas civitates
eius modi factionibus esse vexatas. Quodcumque nomen ex quacumque causa
dederimus iis, qui in idem contracti fuerint, hetaeriae eaeque brevi
fient. (2) Satius itaque est comparari ea, quae ad coercendos ignes
auxilio esse possint, admonerique dominos praediorum, ut et ipsi
inhibeant ac, si res poposcerit, accursu populi ad hoc uti.
|
|
Х, 38. Император Траян до Плиний
Трябва да се погрижим да се докара вода в град Никомедия. Твърдо вярвам, че ти ще пристъпиш към тази работа с такова прилежание, с каквото си длъжен. Но кълна се, в същото прилежание се включва и това: да издириш онези, по чиято вина жителите на Никомедия са изразходвали толкова голяма сума, да не би поради машинации, с които взаимно се облагодетелствуват, те са започвали водопроводи и са ги изоставяли. Следователно, каквото разкриеш, довеждай го до моето знание.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Sollemnia vota pro incolumitate tua, qua
publica salus continetur, et suscepimus, domine, pariter et solvimus
precati deos, ut velint ea semper solvi semperque signari.
|
|
Х, 39. Гай Плиний до император Траян
За благоустрояването на провинцията
Театърът в Никея, господарю, построен вече в по-голямата си част, но все още недовършен, струва вече над десет милиона сестерции, както чувам (защото сметката не е приведена докрай). Страхувам се, че парите са дадени напразно. Защото е хлътнал и зее от огромните пукнатини било поради влажната и рохкава пръст, било от това, че камъкът е тънък и чуплив. Положително си струва да се обсъди дали трябва да се дострои, или да се изостави, или дори да се разруши. Защото подпорите и основите, на които непосредствено лежи, са, както ми се струва, толкова нездрави, колкото и скъпи. Към този театър частни лица са обещали и много други постройки, като например базилики и колонада над местата за зрителите. Всичко сега се отлага, тъй като се забавя строежът на театъра, който вече отдавна трябваше да е завършен.
Също тъй пак жителите на Никея са започнали да възстановяват гимназиона, унищожен от пожар преди моето идване, наистина с много повече помещения и по-просторен, отколкото е бил. Вече доста голяма част от средствата са изразходвани, но безполезно, както за съжаление изглежда. Защото гимназионът е лошо планиран и частите му са несвързан и една с друга. Освен това сегашният архитект, изглежда, съперник на този, който го е започнал, твърди, че стените, макар и цели 22 крачки, не могат да издържат тежестта, защото по средата са натъпкани с чакъл и не са облицовани с тухли. Жителите на Клавдиопол 25 пък, на ниско място, съвсем в подножието на планината, по-скоро копаят, отколкото строят огромна баня от средствата, които са дали при встъпването си в длъжност градските съветници, добавени по твое благоволение към съвета, или които ще бъдат внесени по наше искане. Но тьй като се страхувам да не би да се вложат зле, на първо място, обществените пари, а на второ място - и твоят дар, който е по-скъп от парите, принуждавам се да искам от теб архитект не само за театъра, но и за банята. Нека той да прегледа дали е полезно след направените разходи постройките да се завършат така, както са започнати, или трябва да се отстранят недостатъците и да се направят някои промени, за да не би, докато искаме да запазим заплатеното, скъпо да заплатим онова, което трябва да се прибави.
|
TRAIANUS PLINIO
Et solvisse vos cum provincialibus dis
immortalibus vota pro mea salute et incolumitate et nuncupasse
libenter, mi Secunde carissime, cognovi ex litteris tuis.
|
|
Х, 40. Император Траян до Плиний
Ти ще обсъдиш какво трябва да се направи по въпроса за театъра, започнат от жителите на Никея, и ще решиш най-добре в зависимост от това как стоят нещата в момента. За мен ще бъде достатъчно да ми съобщиш какво решение си взел. Трябва да се погрижиш и частните лица да построят това, което са обещали, но след като театърът бъде завършен. Гърците имат слабостта да строят гимназиони. Затова може би никейците са пристъпили към изграждането му с такова голямо въодушевление. Но те трябва да бъдат задоволени с гимназион, който да отговаря на нуждите им. Ти ще обмислиш какво трябва да се реши за банята на жителите на Клавдиопол, която, както пишеш, е започната на не много удобно място. Архитекти не ще ти липсват. Защото няма провинция, в която да не живеят опитни и способни хора. Затова не мисли, че по-бързо ще ти бъдат изпратени от Рим, след като обикновено при нас идват архитекти от Гърция.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) In aquae ductum, domine, Nicomedenses
impenderunt HS XXX CCCXVIII, qui imperfectus adhuc omissus, destructus
etiam est; rursus in alium ductum erogata sunt CC. Hoc quoque relicto
novo impendio est opus, ut aquam habeant, qui tantam pecuniam male
perdiderunt. (2) Ipse perveni ad fontem purissimum, ex quo videtur aqua
debere perduci, sicut initio temptatum erat, arcuato opere, ne tantum
ad plana civitatis et humilia perveniat. Manent adhuc paucissimi arcus:
possunt et erigi quidam lapide quadrato, qui ex superiore opere
detractus est; aliqua pars, ut mihi videtur, testaceo opere agenda
erit, id enim et facilius et vilius. (3) Sed in primis necessarium est
mitti a te vel aquilegem vel architectum, ne rursus eveniat quod
accidit. Ego illud unum affirmo, et utilitatem operis et pulchritudinem
saeculo tuo esse dignissimam.
|
|
Х, 41. Гай Плиний до император Траян
Грижи за благоустрояването на провинцията
Когато мисля за твоята съдба и за величието на твоя дух, господарю, струва ми се, че най-подходящо е да ти изложа плановете си за едно дело, достойно за твоето безсмъртие и слава, достойно както с красотата си, така и с ползата от него. В землището на Никомедия има твърде обширно езеро. През него извозват на кораби до пътя мрамор, земеделски продукти, дървен материал и греди при много малко разходи и труд, а оттам с много труд и разходи ги докарват с коли до морето. Искат да свържат езерото с морето. Тази работа изисква много работни ръце, а такива и занапред не ще липсват. По нивята има много хора, в града още повече и няма съмнение, че всички с голямо желание ще се захванат за полезна и доходна работа. Остава ти да изпратиш строител или специалист по нивелиране, който, ако трябва, старателно да прегледа дали езерото е по-дълбоко от морето. Специалистите в тази област твърдят, че е по-дълбоко с 40 лакти. Аз открих по същите тези места канал, изкопан от един от тукашните царе, но тъй като не е довършен, не е ясно дали е за дренаж на околните ниви, или за да свърже езерото с реката. Не е ясно и дали каналът не е завършен, понеже царят е починал, или понеже са загубили надежда в успеха на делото. Но именно този факт - ще ми простиш амбицията ми ти да постигнеш слава - подбужда и разпалва желанието ми да довършиш това, което царете само са започнали.
|
TRAIANUS PLINIO
Curandum est, ut aqua in Nicomedensem
civitatem perducatur. Vere credo te ea, qua debebis, diligentia hoc
opus aggressurum. Sed medius fidius ad eandem diligentiam tuam pertinet
inquirere, quorum vitio ad hoc tempus tantam pecuniam Nicomedenses
perdiderint, ne, dum inter se gratificantur, et incohaverint aquae
ductus et reliquerint. Quid itaque compereris, perfer in notitiam meam.
|
|
Х, 42. Император Траян до Плиний
Това езеро може да ме склони да пожелая да го свържа с морето. Обаче без съмнение трябва старателно да се изследва, за да не би, ако бъде снижено към морето, да се излее цялото, тоест да се изследва още колко вода има и откъде я приема. Можеш да поискаш строител от Калпурний Макър, а и аз ще ти изпратя някой опитен в такива дела човек.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Theatrum, domine, Nicaeae maxima iam
parte constructum, imperfectum tamen, sestertium - ut audio; neque enim
ratio operis excussa est - amplius centies hausit: vereor ne frustra.
(2) Ingentibus enim rimis desedit et hiat, sive in causa solum umidum
et molle, silc lapis ipsc gracilis et putris: dignum est certe
deliberatione, sitne faciendum an sit relinquendum an etiam
destruendum. Nam fulturae ac substructiones, quibus subinde suscipitur,
non tam firmae mihi quam sumptuosae uidentur. (3) Huic theatro ex
priuatorum pollicitationibus multa debentur, ut basilicae circa, ut
porticus supra caucam. Quae nunc omnia differuntur cessante eo, quod
ante peragendum est. (4) Iidem Nicaeenses gymnasium inccndio amissum
ante aduentum meum restituere coeperunt, longe numerosius laxiusque
quam fuerat, et iam aliquantum erogauerunt; periculum est, ne parum
utiliter; incompositum enim et sparsum est. Praeterea architectus, sane
aemulus eius a quo opus incohatum est, adfirmat parietes quamquam
uiginti et duos pedes latos imposita onera sustinere non posse, quia
snt caemcnto medii farti nec testaceo opere praecincti.
(5) Claudiopolitani quoque in deprcsso
loco, imminente etiam monte ingens balineum defodiunt magis quam
aedificant, et quidem ex ea pecunia, quam buleutae additi beneficio tuo
aut iam obtulerunt ob introitum aut nobis exigentibus conferent. (6)
Ergo cum timeam ne illic publica pecunia, hic, quod est omni pecunia
pretiosius, munus tuum male collocetur, cogor petere a te non solum ob
theatrum, uerum etiam ob haec balinea mittas architectum, dispecturum
utrum sit utilius post sumptum qui hctus cst quoquo modo consummare
opera? ut incohata sunt, an quae uidentur emendanda corrigere, quac
transferenda transferre, ne dum seruarc uolumus quod impensum est, male
impendamus quod addendum cst.
|
|
Х, 43. Гай Плиний до император Траян
Грижи за ограничаване разноските на византионците
Когато оглеждах твърде големите разходи, които е направила общината на Византион 26 , ми бе посочено, че всяка година тя изпраща при тебе пратеник да те поздрави с декрет 27 и му дава 12 хиляди сестерции. Помнейки предложеното от теб, аз сметнах, че трябва да задържа пратеника, а декрета да изпратя, та хем разходите да се облекчат, хем общественият дълг да се изпълни. Същият град ежегодно отделя 3 хиляди сестерции за пътни разноски на пратеника, който отива при управителя на Мизия 28 , за да го поздрави. Прецених, че в бъдеще ще трябва да огранича тази сума. Моля те, господарю, да ми пишеш мнението си, като благоволиш или да потвърдиш моето решение, или да поправиш грешката ми.
|
TRAIANVS PLINIO
(1) Quid oporteat fieri circa theatrum,
quod incohatum apud Nicaeenses est, in rc praesenti optimc deliberabis
et constitues. Mihi sufficiet indicari, cui sentcntiae accesseris: Tunc
autem a priuatis exige opera, cum theatrum, propter quod illa promissa
sunt, factum erit. (2) Gymnasiis indulgent Graeculi; ideo forsitan
Nicaeenses maiore animo constructionem eius aggressi sunt: sed oportet
illos eo contentos esse, quod possit illis sufficere. (3) Quid
Claudiopolitanis circa balineum quod parum, ut scribis, idoneo loco
incohauerunt suadendum sit, tu constitues. Architecti tibi deesse non
possunt. Nulla prouincia non et peritos et ingeniosos homines habet;
modo ne existimes breuius esse ab urbe mitti, cum ex Graecia etiam ad
nos uenire soliti sint.
|
|
Х, 44. Император Траян до Плиний
Много добре си постъпил, скъпи Секунде, като си върнал тези 12 хиляди сестерции на византионците, които са плащали на пратеника, за да ме
поздрави. Те са направили необходимото, щом декретът е изпратен чрез теб. Ще ни прости и управителят на Мизия, ако го почетат по-малко разкошно.
|
C. PLINIVS TRAIANO IMPERATORI
(1) Intuenti mihi et fortunae tuae et
animi magnitudinem conuenientissimum uidetur demonstrari opera non
minus aeternitate tua quam gloria digna, quantumque pulchritudinis
tantum utilitatis habitura. (2) Est in Nicomedensium finibus
amplissimus lacus. Per hunc marmora fructus ligna materiae et sumptu
modico et labore usque ad uiam nauibus, inde magno labore maiore
impendio uehiculis ad mare deuehuntur ... hoc opus multas manus poscit.
At eae porro non desunt. Nam et in agris magna copia est hominum et
maxima in civitate, certaque spes omnes libentissime aggressuros opus
omnibus fructuosum. (3) Superest ut tu libratorem vel architectum si
tibi videbitur mittas, qui diligenter exploret, sitne lacus altior
mari, quem artifices regionis huius quadraginta cubitis altiorem esse
contendunt. (4) Ego per eadem loca invenio fossam a rege percussam, sed
incertum utrum ad colligendum umorem circumiacentium agrorum an ad
committendum flumini lacum; est enim imperfecta. Hoc quoque dubium,
intercepto rege mortalitate an desperato operis effectu. (5) Sed hoc
ipso - feres enim me ambitiosum pro tua gloria - incitor et accendor,
ut cupiam peragi a te quae tantum coeperant reges.
|
|
Х, 45. Гай Плиний до император Траян
Допитване за препоръчителните писма
Господарю, за да ме избавиш от колебанията ми, моля да ми пишеш дали желаеш да бъдат смятани за валидни и докога препоръчителните писма, срокът на които вече е изтекъл. Защото се страхувам да не би поради незнанието си да допусна грешка в едно или друго отношение, като приема за валидни документи без законна сила или да не дам ход на тези, които са необходими.
|
TRAIANUS PLINIO
Potest nos sollicitare lacus iste, ut
committere illum mari velimus; sed plane explorandum est diligenter, ne
si emissus in mare fuerit totus effluat certe, quantum aquarum et unde
accipiat. Poteris a Calpurnio Macro petere libratorem, et ego hinc
aliquem tibi peritum eius modi operum mittam.
|
|
Х, 46. Император Траян до Плиний
Писмата, срокът на които вече е изтекъл, не трябва да се използуват. Затова аз поемам задължението да изпратя до всички провинции нови писма, преди да се е почувствувала нуждата от тях.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Requirenti mihi Byzantiorum rei
publicae impendia, quae maxima fecit, indicatum est, domine, legatum ad
te salutandum annis omnibus cum psephismate mitti, eique dari nummorum
duodena milia. (2) Memor ergo propositi tui legatum quidem retinendum,
psephisma autem mittendum putavi, ut simul et sumptus levaretur et
impleretur publicum officium. (3) Eidem civitati imputata sunt terna
milia, quae viatici nomine annua dabantur legato eunti ad eum qui
Moesiae praeest publice salutandum. Haec ego in posterum circumcidenda
existimavi. (4) Te, domine, rogo ut quid sentias rescribendo aut
consilium meum confirmare aut errorem emendare digneris.
|
|
Х, 47. Гай Плиний до император Траян
За самоуправлението на провинция Апамея
Когато пожелах, господарю, да издиря държавните длъжници, да проверя доходите и разходите на Апамея 29 , отговориха ми, че всички имат желание сметките на колонията да се прегледат от мен, но че те никога не са били преглеждани от когото и било от проконсулите; че апамейците имали привилегия и по стар обичай управлявали държавата си по свой начин. Поисках в прошение да изложат това, което казаха и привеждаха като свидетелство. Изпращам ти го така, както го приех, макар и да разбирам, че много работи в него не се отнасят до разглеждания въпрос.
Моля те да ме удостоиш с напътствие как да постъпя. Защото се страхувам да не би да ти се стори, че или съм превишил правата си, или че не съм изпълнил задълженията си.
|
TRAIANUS PLINIO
Optime fecisti, Secunde carissime, duodena
ista Byzantiis quae ad salutandum me in legatum impendebantur
remittendo. Fungentur his partibus, etsi solum psephisma per te missum
fuerit. Ignoscet illis et Moesiae praeses, si minus illum sumptuose
coluerint.
|
|
Х, 48. Император Траян до Плиний
Прошението на апамейците, което бе прикачил към писмото си, ме освобождава от необходимостта да преценявам отново причините, поради което проконсулите са се въздържали от проверка на техните сметки. Причината за това е, че те не са отказали и на теб да ги провериш, след като си поискал. Следователно тяхната честност трябва да бъде възнаградена. Тъй че нека вече знаят, че ти ще направиш проверка по мое желание и че ще извършиш това, без да се накърнят предишните им привилегии.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Diplomata, domine, quorum dies praeterit,
an omnino observari et quam diu velis, rogo scribas meque haesitatione
liberes. Vereor enim, ne in alterutram partem ignorantia lapsus aut
illicita confirmem aut necessaria impediam.
|
|
Х, 49. Гай Плиний до император Траян
Прастарият храм
Преди моето идване, господарю, никомедийците започнали да пристрояват към стария форум нов, на чийто ъгъл се намира прастар храм на Великата Майка 30 , който трябва или да се поправи, или да се пренесе най-вече затова, че е много по-нисък от постройката, която сега стърчи високо над него. Като търсех дали има някакво разпореждане за този храм, узнах, че обичаят на освещаване 31 тук е един, а у нас - друг. Размисли, господарю, дали според тебе храмът, за който няма разпореждане, може да се пренесе, без да се оскверни религията. Това е най-доброто разрешение, стига само да позволява религията.
"50">
Х, 50. Император Траян до Плиний
Можеш, скъпи ми Секунде, без страх от религиозни скрупули да пренесеш храма на Майката на боговете там, където е по-удобно, ако разположението на терена явно налага това. Не се безпокой, че няма никакво разпореждане за освещаване, понеже земята на чуждата община не приема освещаване, което е направено по нашите норми.
"51">
Х, 51. Гай Плиний до император Траян
Благодарност от името на семейството
Трудно ми е да изразя с думи, господарю, каква радост изпитах, че заради мен и моята тъща 32 благоволяваш да преместиш нейния сродник Целий Клемент в тази провинция. Големината на твоята благосклонност към мен разбирам най-добре от това, че с цялото си семейство изпитвам такова голямо благоволение, на което дори не се осмелявам да отвърна с равностойна благодарност, дори ако бих имал най-голяма възможност. Затова прибягвам към молитвите и моля боговете да не изглеждам недостоен за добрините, с които постоянно ме обсипваш.
"52">
Х, 52. Гай Плиний до император Траян
Тържества в чест на принцепса
С радост, каквато ти, господарю, заслужаваш, почетохме деня, в който спаси империята и я пое в ръцете си, като помолихме боговете да те запазят здрав и невредим за човешкия род, чиято защита и сигурност зависят от твоето благополучие. Приехме и тържествената клетва на войниците, също и на жителите на провинцията, които се състезаваха с тях по преданост към тебе.
"53">
Х, 53. Император Траян до Плиний
Узнах, мой скъпи Секунде, от твоето писмо с какво благочестие и радост войници и провинциали са чествували под твое ръководство деня на моето встъпване във власт.
"54">
Х, 54. Гай Плиний до император Траян
Финансови проблеми на провинцията
Господарю, благодарение на твоята предвидливост и на моята служба обществените пари са или вече налице, или в момента още се събират. Страхувам се, че те стоят неизползувани. Защото няма никакъв или пък много рядко се явява случай за купуване на чифлици, а няма и хора, които биха желали да вземат заем от държавата, особено пък с лихва 12 процента, колкото е лихвата при заем от частни лица. Следователно отсъди внимателно, господарю, дали не трябва да се намали лихвата и чрез това да се привлекат хора, които да вземат заем. И ако и така не се намерят, парите ще трябва да се разпределят между градските съветници, за да допринесат за интересите на държавата. Те няма да имат охота за това и ще се възпротивят, но няма да им тежи толкова, ако лихвата бъде по-малка.
"55">
Х, 55. Император Траян до Плиний
И аз самият не виждам друго средство, скъпи ми Секунде, освен да се намали размерът на лихвата, за да може по-лесно да се вложат обществените пари. С колко ще се намали, ти ще определиш според броя на тези, които ще вземат заеми. А да караме хората насила да вземат заеми, от които нямат изгода, не е присъщо на справедливостта на моето управление.
"56">
Х, 56. Гай Плиний до император Траян
Запитване по въпроса за заточените в провинцията
Изказвам ти, господарю, най-дълбоката си благодарност, че въпреки големите си задължения благоволи да отговориш със съвет на всички мои въпроси; моля те и сега да направиш това. Дойде при мен един човек и заяви, че неговите врагове, заточени за три години от уважаемия Сервилий Калв, пребивават в провинцията. Те твърдяха обратното - че Калв ги е реабилитирал, и прочетоха негово разпореждане. Поради тази причина счетох за необходимо да доведа до твоето знание целия случай. Твоите наредби предупреждават да не реабилитирам било от мен заточените, било от някой друг, но за тези, които друг е заточил и върнал, не е казано нищо. Затова трябваше да се посъветвам с теб, господарю, какво би желал да направя в случая, както, кълна се в Херкулес, и за хората, които са били изпратени на доживотно заточение и не са били реабилитирани. Имах един такъв случай. Доведоха при мен човек, изпратен на доживотно заточение тук от проконсула Юлий Бас. Понеже знаех, че нарежданията на Бас са отменени и сенатът даде право на. всички, за които той беше издал някакви решения, да искат, в срок от две години, преразглеждане на делата си, попитах заточения дали се е обърнал към проконсула и го е уведомил за своя случай; каза, че не е. Това ме накара да се посъветвам с теб дали според тебе в неговия случай и в евентуалните случаи с хора в подобно положение присъдата трябва да бъде подновена, или пък трябва да му се наложи по-тежко наказание и какво по-точно. Декрета и едикта на Калв, както и декрета на Бас, прибавям към писмото си.
"57">
Х, 57. Император Траян до Плиний
Какво да решиш спрямо хората, заточени преди три години от проконсула Публий Сервилий Калв и реабилитирани с негов едикт, но останали в провинцията, ще ти пиша в следващото си писмо, когато разбера причините за тази постъпка на Калв. Понеже доживотно заточеният от Юлий Бас е имал право в продължение на две години да иска преразглеждане на делото, ако счита, че е заточен несправедливо, но той не е сторил това, а продължава да живее в провинцията, той да бъде изпратен в окови при моите преториански префекти 33 . Защото не е достатъчно да се поднови присъдата му, от която се е изплъзнал непокорно.
"58">
Х, 58. Гай Плиний до император Траян
Съдебен процес
Когато свиках съдии, за да открия съдебното заседание, господарю, Флавий Архип 34 поиска да бъде освободен, понеже бил философ. Някои казаха, че трябва не само да бъде освободен от задълженията на съдия, но и да бъде напълно отстранен от съдийския състав, и да понесе наказанието, от което се измъкнал, избягвайки от затвора. Прочетено бе решението на проконсула Велий Павел, с което се потвърди, че за фалшификация Архип е осъден на работа в рудниците. Той не изнесе нищо, с което да докаже, че правата му са възстановени; а вместо това се позоваваше на молбата, която подал до Домициан, на негово писмо, с което е бил почетен, и на декрет на жителите на Пруса. Към тях прибави и твои писма до него, едикт на баща ти и писмо, с което се потвърждава оказаната му милост. И тъй, въпреки че му приписват такива престъпления, сметнах за уместно да не решавам нищо, докато не се посъветвам с тебе за това, което ми се струва, че е достойно ти да решиш. Документите, прочетени от двете страни, прибавям към писмото.
Писмо на Домициан до Теренций Максим
По молба на философа Флавий Архип наредих да му се закупи земя на стойност 100 000 сестерции около неговия роден град Пруса, с която земя да изхранва семейството си. Аз искам да му я дам. Изразходваната сума да бъде вписана към сметката на моите дарения.
Писмо на Домициан до Л. Апий Максим
Бих желал, Максиме, да приемеш препоръката ми за философа Архип, човек благонадежден, с нрави, които отговарят на професията му, и да му предоставиш с цялата си любезност това, което той скромно би поискал от теб.
Едикт на божествения Нерва 35
Някои неща, квирити, се налагат от щастливото време със силата на наредба; а и добрината на един принцепс трябва да личи не само в това, което дава възможност той да бъде достатъчно разбран: защото моите граждани могат да бъдат напълно сигурни в непредубеденото си мнение, че съм предпочел общото благополучие пред собственото си спокойствие, за да окажа нови благодеяния и запазя оказаните от мен.
За да не би недоверието на тези, които са ги получили, или споменът за този, който ги е дал, да внесат някакво съмнение в общата радост, сметнах за еднакво необходимо и приятно да заявя на съмняващите се моята готовност и благосклонност. Не искам никой да смята, че каквото е получил от друг принцепс като обществено или частно лице, ще бъде отменено от мен единствено за да го накарам да се чувствува по-задължен към мен. Нека даровете останат сигурни и законни и нека радостта на всеки, погледнат благосклонно от съдбата на държавата, не се нуждае от нови молби. Нека ми позволят да се посветя на нови благодеяния и нека най-накрая знаят, че трябва да искат това, което нямат.
Писмо на Нерва до Тулий Юст
Понеже разпореждането относно всички неща, започнати и привършени преди нашето време, трябва да се спази, то и писмото на Домициан трябва да остане в сила.
"59">
Х, 59. Гай Плиний до император Траян
Молбата на Архип
Флавий Архип ме моли в името на твоето благополучие и вечност да ти изпратя молбата, която ми даде. Сметнах, че тази възможност трябва да се даде на предявилия такава молба, но при условие, че съобщя на неговата обвинителка за изпращането на молбата му; полученото от нея оплакване прибавих към писмото си, за да вземеш по-лесно решение, все едно, че си изслушал и двете страни.
"60">
Х, 60. Император Траян до Плиний
Възможно е Домициан да не е знаел за положението на Архип 36 , когато е писал оказващите му такава чест писма. За мен е по-просто да повярвам, че неговото положение е укрепнало благодарение намесата на този принцепс, особено след като няколко пъти е бил почитан със статуи по решение на хора, които няма как да не са знаели за нареждането на проконсула Павел срещу него. Това, скъпи ми Секунде, все пак не значи, че ако е обвинен в ново престъпление, не трябва да бъде подведен под съдебна отговорност. Прочетох молбите и на обвинителката Фурия Прима, и на самия Архип, които си прибавил към писмото.
"61">
Х, 61. Гай Плиний до император Траян
Честолюбив проект
Наистина, господарю, ти най-предвидливо се опасяваш да не би езерото, свързано с реката и чрез нея с морето, да се излее в него. Аз обаче, струва ми се, открих в този случай по какъв начин да се предотврати тази опасност. Езерото може чрез канал да се отведе чак до реката, като се остави обаче нещо като малка граница, която да го отделя от нея. Така ще постигнем хем езерото да не е съединено с реката, хем да е като че съединено. През тази съвсем тясна ивица земя, която ще се намира помежду им, лесно ще се пренасят товарите от канала към реката. Така ще стане, ако няма друг изход, но надявам се, че дотам няма да се стигне. Защото и самото езеро е достатъчно дълбоко, и от противоположната му страна изтича река; ако преградим тази река и я насочим накъдето искаме, без каквато и вреда за него, тя ще излива от езерото толкова вода, колкото носи и сега. Освен това през пространството, през което трябва да се прокара каналът, текат потоци, които, ако се съберат старателно, ще увеличат количеството на водата, която езерото дава. А ако се реши да бъде прокопан по-дълъг и по-тесен канал с ниво, еднакво с морето, то обратният удар на морето ще запази и върне изляната от езерото вода. Ако характерът на мястото все пак не ни позволява да осъществим тези проекти, течението на водата би могло да се регулира с шлюзове. И така, много по-старателно и с разбиране ще изследва тези възможности специалистът, когото ти, господарю, трябва да изпратиш, както си обещал. Защото работата е достойна и за твоето величие, и за твоята грижа. Междувременно аз писах по твоя препоръка на превъзходния Калпурний Макър да изпрати колкото се може по-подходящ специалист.
"62">
Х, 62. Император Траян до Плиний
Твърде ясно ми е, скъпи ми Секунде, че не ти липсва нито предвидливост, нито грижливост по въпроса за езерото, след като си предвидил толкова много неща, чрез които и да няма опасност да се изчерпи, и да ни бъде в полза. И така, избери това, което е най- подходящо за случая. Вярвам, че Капурний Макър ще те снабди със специалист, а в тези провинции не липсват такива.
"63">
Х, 63. Гай Плиний до император Траян
Дипломатическа кореспонденция
Твоят либертин Ликормас, господарю ми писа, ако дойде пратеничество от Боспор 37 на път за Рим, да го задържа до неговото идване. Засега поне в града, в който се намирам аз самият, все още не е идвало никакво пратеничество. Дойде обаче куриер на цар Савромат 38 ; и като използувах удобния случай, който ми се представи, изпратих го заедно с куриера, който предшествува Ликормас по пътя, за да можеш
едновременно да узнаеш от писмата на Ликормас и на царя нещата, които може би трябва да знаеш едновременно.
"64">
Х, 64. Гай Плиний до император Траян
Бързо писмо
Цар Савромат ми пише, че са се случили някои неща, които ти трябва да узнаеш колкото е възможно по-бързо. Поради тази причина подпомогнах с препоръчително писмо 39 бързината на куриера, когото изпратих с писмо до тебе.
"65">
Х, 65. Гай Плиний до император Траян
Относно положението и изхранването на подхвърлените деца
Положението и изхранването на тъй наречените "подхвърлени деца"е голям въпрос, който засяга цялата провинция. Прочетоха ми разпорежданията на предишните принцепси за това, но понеже не намерих никакво специално или общо разпореждане, което да се отнася до витинците, реших да се посъветвам с тебе към какво ще поискаш да се придържам. Защото не мисля, че прецедентите могат да ми свършат работа в този случай, който изисква намеса на твоя авторитет. Прочетоха ми едикт за Андания, който, както казват, бил на божествения Август; прочетоха и писма на божествения Веспасиан до спартанците, на божествения Тит пак до тях и до ахейците и на Домициан до проконсулите Авидий Нигрин и Армений Брокх, а също и до спартанците. Тях не ти изпратих, защото са пълни с грешки, а някои ми се сториха фалшифицирани. Смятам, че истинските и правилни документи са в твоите архиви.
"66">
Х, 66. Император Траян до Плиний
Въпросът, отнасящ се до свободно родените, които са били подхвърлени, а след това са били взети от някои хора и отгледани като роби, е разглеждан често. Но преди мен не се открива никакво решение в отчетите на принцепсите, засягащо всички провинции. Съществуват действително писма на Домициан до Авидий Нигрин и до Армений Брокх, към които може би трябва да се придържаме, но Витиния не е между провинциите, за които той им е писал. И затова смятам, че не трябва да отказваме съгласието си на тези, които искат да се освободят на това основание, и че не трябва да откупуват свободата си срещу стойността на издръжката си.
"67">
Х, 67. Гай Плиний до император Траян
Пратеникът на цар Савромат на път за Рим
Не сметнах за нужно, господарю, да задържа повече пратеника на цар Савромат, който по своя воля остана два дни в Никея, където ме намери; първо, защото и досега не се знае кога ще дойде твоят либертин Ликормас, второ, понеже аз самият трябваше да замина в друга част на провинцията, както изискваха служебните ми задължения. Сметнах за необходимо да доведа това до твое знание, понеже съвсем наскоро ти бях писал, че Ликормас искаше, ако дойде пратеничество от Боспор, да го задържа до неговото идване. Нямах никаква основателна причнна да го карам да чака по-дълго, още повече при положение, че писмото на Ликормас, което, както казах преди, не пожелах да задържа, ще изпревари, струва ми се, пратеника с няколко дни.
"68">
Х, 68. Гай Плиний до император Траян
За пренасяне останките на близките покойници
Някои лица ме бяха помолили по примера на проконсулите да им разреша да пренесат останките на техни близки покойници поради повреди на гробните места с течение на времето или поради нахлуване на реката, или друга причина. И понеже знаех, че в Рим при такива случаи обикновено се прави допитване до колегиума на понтифиците, сметнах, господарю, че трябва да се посъветвам с теб, като върховен жрец, какво би желал да съблюдавам.
"69">
Х, 69. Император Траян до Плиний
Жестоко е жителите на провинцията да бъдат задължавани да се допитват до жреците, ако поради някакви справедливи причини желаят да пренесат останките на свои близки от едно място на друго. Ти по-скоро би трябвало да следваш примера на тези, които са управлявали тази провинция преди теб: според случая - на едни може да се разреши, на други - не.
|
TRAIANUS PLINIO
Diplomata, quorum praeteritus est dies,
non debent esse in usu. Ideo inter prima iniungo mihi, ut per omnes
provincias ante mittam nova diplomata, quam desiderari possint.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Парцел за построяване на баня в Пруса
Като търсех, господарю, къде в Пруса може да се построи банята, която ти благоволи да разрешиш, хареса ми място, където някога, както чувам, е имало хубава къща, сега грозни развалини. Защото ще успеем да разкрасим грозното лице на града, така че самият град ще се уголеми, няма да бъде разрушено нито едно здание, а порутените от старост ще бъдат възстановени в по-добър вид. Нещата с тази къща стоят така. Клавдий Полиен я бил завещал на Клавдий Цезар и наредил в перистила 40 й да направят храм, а останалата част да се даде под наем. Известно време градът получавал дохода от нея, после постепенно отчасти я разграбили, отчасти я изоставили; цялата къща с перистила се срутила и от нея вече почти нищо не е останало освен парцела; ако ти, господарю, го подариш на града или заповядаш да бъде изнесен на търг, Пруса ще го приеме като най-голям подарък поради удобното местоположение. Мисля, ако позволиш, на свободната площ да разположа банята, а мястото, където са били постройките, да обградя с екседра 41 и портици и да го посветя на тебе, с чисто благоволение ще бъде издигната една изящна постройка. Копие от завещанието, в което има много грешки, ти изпратих; от него ще узнаеш, че Полиен е оставил много неща в този красив дом, които са изчезнали, както и самият дом, но доколкото е възможно, ще бъдат издирени от мен.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cum vellem, domine, Apameae cognoscere
publicos debitores et reditum et impendia, responsum est mihi cupere
quidem universos, ut a me rationes coloniae legerentur, numquam tamen
esse lectas ab ullo proconsulum; habuisse privilegium et vetustissimum
morem arbitrio suo rem publicam administrare. (2) Exegi ut quae
dicebant quaeque recitabant libello complecterentur; quem tibi qualem
acceperam misi, quamvis intellegerem pleraque ex illo ad id, de quo
quaeritur, non pertinere. (3) Te rogo ut mihi praeire digneris, quid me
putes observare debere. Vereor enim ne aut excessisse aut non implesse
officii mei partes videar.
|
|
Император Траян до Плиний
Можем да използуваме за постройка на банята в Пруса тази площадка с рухналия дом, които пишеш, че са свободни. Но не си обяснил достатъчно дали Клавдий е построил в перистила храм. Защото, ако е бил построен, дори и да е рухнал, теренът му остава все още нему посветен.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Libellus Apamenorum, quem epistulae
tuae iunxeras, remisit mihi necessitatem perpendendi qualia essent,
propter quae videri volunt eos, qui pro consulibus hanc provinciam
obtinuerunt, abstinuisse inspectatione rationum suarum, cum ipse ut eas
inspiceres non recusaverint. (2) Remuneranda est igitur probitas eorum,
ut iam nunc sciant hoc, quod inspecturus es, ex mea voluntate salvis,
quae habent, privilegiis esse facturum.
|
|
Гай Плиний до император Траян
За някои права на гражданите
Някои лица ме помолиха аз сам, и според писмото на Домициан до Миниций Руф, и според традицията на проконсулите, да разследвам въпроса за признаване на деца и за възстановяване на правото на
свободно родени. Видях отново решението на сената, отнасящо се до случаи от този род, но в него се говори само за тези провинции, начело на които стоят проконсули. И затова, господарю, отложих работата, без да я започвам, докато ти сам не ме посъветваш с какво би желал да се съобразявам.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Ante adventum meum, domine,
Nicomedenses priori foro novum adicere coeperunt, cuius in angulo est
aedes vetustissima Matris Magnae aut reficienda aut transferenda, ob
hoc praecipue quod est multo depressior opere eo quod cum maxime
surgit. (2) Ego cum quaererem, num esset aliqua lex dicta templo,
cognovi alium hic, alium apud nos esse morem dedicationis. Dispice
ergo, domine, an putes aedem, cui nulla lex dicta est, salva religione
posse transferri; alioqui commodissimum est, si religio non impedit.
|
|
Император Траян до Плиний
Ако ми изпратиш решението на сената, което е породило у теб съмнение, ще преценя дали ти си длъжен да разследваш въпросите за признаване на деца и за възстановяване на действителните права на свободно родените.
|
TRAIANUS PLINIO
Potes, mi Secunde carissime, sine
sollicitudine religionis, si loci positio videtur hoc desiderare, aedem
Matris Deum transferre in eam quae est accommodatior; nec te moveat,
quod lex dedicationis nulla reperitur, cum solum peregrinae civitatis
capax non sit dedicationis, quae fit nostro iure.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Случаят с Калидром
Войникът Апулей, господарю, който е на служба в Никомедия, ми писа, че някой си Калидром намерил убежище до твоята статуя, понеже хлебарите Максим и Дионис, при които бил надничар, силом го задържали. Когато го изправили пред магистратите, заявил, че някога е бил роб на Лаберий Максим, бил пленен от Сузаг 42 в Мизия и изпратен като дар от Децебал на Пакор, царя на Партия; дълги години бил на служба при него, после избягал и така пристигнал в Никомедия. Доведоха го при мен и той разказа същите неща. Реших да го изпратя при тебе, но закъснях малко, докато издирвах гемата с образа на Пакор и царските му знаци, която Калидром казваше, че му била открадната. Исках, ако успея да я намеря, да я изпратя заедно с топчицата метал, която, по думите му, бил си донесъл от партските рудници. Тя е подпечатана с моя пръстен, на който изображението е впряг с четири коня.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Difficile est, domine, exprimere
verbis, quantam perceperim laetitiam, quod et mihi et socrui meae
praestitisti, ut affinem eius Caelium Clementem in hanc provinciam
transferres. (2) Ex illo enim et mensuram beneficii tui penitus
intellego, cum tam plenam indulgentiam cum tota domo mea experiar, cui
referre gratiam parem ne audeo quidem, quamvis maxime possim. Itaque ad
vota confugio deosque precor, ut iis, quae in me assidue confers, non
indignus existimer.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Завещанието на Юлий Ларг
Юлий Ларг от Понта, човек, когото никога не съм виждал, нито чувал, господарю (вероятно се е доверил на твоята преценка), ми повери да бъда блюстител и изразител на неговата лоялност към тебе. В завещанието си моли да приема наследството му и след като взема за себе си 50 хиляди сестерции, да дам всичко останало на градовете Хераклия и Тиана 43 , като остава аз да реша дали там да се построят здания в твоя чест, или пък да се устройват всяка пета година състезания, които да се наричат Траянии. Сметнах, че трябва да бъде доведено това до знанието ти най-вече за да решиш какво трябва да избера.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Diem, domine, quo servasti imperium, dum
suscipis, quanta mereris laetitia celebravimus, precati deos ut te
generi humano, cuius tutela et securitas saluti tuae innisa est,
incolumem florentemque praestarent. Praeivimus et commilitonibus ius
iurandum more sollemni, eadem provincialibus certatim pietate
iurantibus.
|
|
Император Траян до Плиний
Юлий Ларг е избрал твоята добросъвестност, сякаш те е познавал добре. А какво най-добре да се направи за увековечаване на паметта му, реши сам според условията на място и каквото решиш за най-добро, направи го.
|
TRAIANUS PLINIO
Quanta religione et laetitia commilitones
cum provincialibus te praeeunte diem imperii mei celebraverint,
libenter, mi Secunde carissime, agnovi litteris tuis.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Грижите за град Юлиопол
Господарю, ти постъпи най-предвидливо, като посъветва превъзходния Калпурний Макър да изпрати във Византион един отред начело с легионен центурион. Не смяташ ли, че трябва да вземеш подобно решение и по отношение на жителите на Юлиопол 44 , град, тъй като е твърде малък, понася големи тежести, а като по-слаб - и по-тежки неправди? Каквото и да решиш по отношение на жителите на Юлиопол, то ще бъде полезно за цялата провинция. Защото градът се намира до границата на Витиния и е транзитен пункт за повечето пътуващи през нея.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Pecuniae publicae, domine, providentia
tua et ministerio nostro et iam exactae sunt et exiguntur; quae vereor
ne otiosae iaceant. Nam et praediorum comparandorum aut nulla aut
rarissima occasio est, nec inveniuntur qui velint debere rei publicae,
praesertim duodenis assibus, quanti a privatis mutuantur. (2) Dispice
ergo, domine, numquid minuendam usuram ac per hoc idoneos debitores
invitandos putes, et, si nec sic reperiuntur, distribuendam inter
decuriones pecuniam, ita ut recte rei publicae caveant; quod quamquam
invitis et recusantibus minus acerbum erit leviore usura constituta.
|
|
Император Траян до Плиний
Поради това, че към град Византион отвсякъде приижда тълпа от пътници, за в бъдеще ще трябва да имаме грижата, като следваме обичая на предходната епоха, магистратите му да бъдат защитени от отред начело с легионен центурион. Ако сметна, че по същия начин трябва да се помогне и на жителите на Юлиопол, ще се обременя с прецедент. Защото още много градове ще искат същото, и то колкото по-слаби, толкова по-настоятелно. Аз разчитам на твоето старание и вярвам, че ти по всякакъв начин ще се стремиш те да не бъдат онеправдани. Ако обаче има хора, които действуват против нашия ред, веднага да бъдат обуздавани. Или ако си позволят сериозни провинения, които не е възможно да бъдат наказвани още в същия момент, то ако са войници, ще съобщиш на техните офицери в какво си ги заловил, а ако са пътници за Рим, ще ми пишеш.
|
TRAIANUS PLINIO
Et ipse non aliud remedium dispicio, mi
Secunde carissime, quam ut quantitas usurarum minuatur, quo facilius
pecuniae publicae collocentur. Modum eius, ex copia eorum qui
mutuabuntur, tu constitues. Invitos ad accipiendum compellere, quod
fortassis ipsis otiosum futurum sit, non est ex iustitia nostrorum
temporum.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Възрастови ограничения в избора за магистрати и за сената
Помпеевият закон, който е даден на витинците 45 , предвижда, господарю, гражданин под тридесет години да не заема магистратска длъжност, нито да влиза в сената. В същия закон е казано, че който заема магистратско място, влиза в сената. Последвал го е закон на божествения Август, който разрешава и по-младите хора над двадесет и пет години да заемат магистратска длъжност. Остава въпросът дали този, който е получил магистратска длъжност преди тридесетата си година, може да бъде избиран от цензорите в сената и ако може, дали тези, които не са били магистрати, могат по силата на същото тълкуване да бъдат избирани за сенатори на същата възраст, на която им е позволено да заемат магистратска длъжност. Досега това е честа, както казват, необходима практика, защото е много по-добре в курията да бъдат допуснати децата на благородните, отколкото хора от простолюдието. Когато цензорите за следващата година ме запитаха какво мисля по въпроса, бях на мнение тези, които са били магистрати преди тридесетата си година, имат право да бъдат вписани в сената и
съгласно едикта на Август, и съгласно закона на Помпей, понеже Август е разрешил на по-младите от тридесет години да бъдат магистрати, а законът е наредил този, който е изпълнявал магистратска длъжност, да влезе в сената. За ония обаче, които не са имали магистратура, започнах да се колебая, въпреки че са на същата възраст както другите, които са били допуснати до магистратски длъжности. Затова се наложи тебе да попитам, господарю, какво ще наредиш да спазвам. Главите на закона, както и едикта на Август, прибавих към писмото.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Summas, domine, gratias ago, quod
inter maximas occupationes <in> iis, de quibus te consului, me
quoque regere dignatus es; quod nunc quoque facias rogo. (2) Adiit enim
me quidam indicavitque adversarios suos a Servilio Calvo, clarissimo
viro, in triennium relegatos in provincia morari: illi contra ab eodem
se restitutos affirmaverunt edictumque recitaverunt. Qua causa
necessarium credidi rem integram ad te referre. (3) Nam, sicut mandatis
tuis cautum est, ne restituam ab alio aut a me relegatos, ita de iis,
quos alius et relegaverit et restituerit, nihil comprehensum est. Ideo
tu, domine, consulendus fuisti, quid observare me velles, tam hercule
quam de iis qui in perpetuum relegati nec restituti in provincia
deprehenduntur. (4) Nam haec quoque species incidit in cognitionem
meam. Est enim adductus ad me in perpetuum relegatus <a> Iulio
Basso proconsule. Ego, quia sciebam acta Bassi rescissa datumque a
senatu ius omnibus, de quibus ille aliquid constituisset, ex integro
agendi, dumtaxat per biennium, interrogavi hunc, quem relegaverat, an
adisset docuissetque proconsulem. <Negavit.> (5) Per quod
effectum est, ut te consulerem, reddendum eum poenae suae an gravius
aliquid et quid potissimum constituendum putares et in hunc et in eos,
si qui forte in simili condicione invenirentur. Decretum Calvi et
edictum, item decretum Bassi his litteris subieci.
|
|
Император Траян до Плиний
Съгласен съм с твоето тълкуване, скъпи ми Секунде, че с едикта на божествения Август законът на Помпей е изменен в смисъл да могат да заемат магистратска длъжност тези граждани, които не са по-млади от двадесет и пет години, и след заемането да влизат в сената на всеки град. Но по моя преценка тези, които са по-млади от тридесет години и не са заемали длъжност, нямат право да бъдат избирани къде да е и в курията на това основание, че могат да получат магистратска длъжност.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Quid in persona eorum statuendum sit,
qui a P. Servilio Calvo proconsule in triennium relegati et mox eiusdem
edicto restituti in provincia remanserunt, proxime tibi rescribam, cum
causas eius facti a Calvo requisiero. (2) Qui a Iulio Basso in
perpetuum relegatus est, cum per biennium agendi facultatem habuerit,
si existimat se iniuria relegatum, neque id fecerit atque in provincia
morari perseverarit, vinctus mitti ad praefectos praetorii mei debet.
Neque enim sufficit eum poenae suae restitui, quam contumacia elusit.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Разследването в Пруса
Когато, господарю, се занимавах с градските дела в резиденцията си в Пруса до Олимп 46 , бързайки да отпътувам още същия ден, магистратът Асклепиад ми доложи, че Клавдий Евмолп се обръща към мен за помощ. На заседание на градския съвет Кокцейан Дион пожелал да предаде на общината зданието, за чието построяване отговарял. Тогава Евмолп, поддържан от Флавий Архип, казал, че от Дион трябва да се поискат сметките за постройката, защото тя не е направена както трябва. Дори прибави, че на едно и също място там са поставени твоята статуя и телата на двама мъртъвци - съпругата на Дион и сина му; поиска от мен съдебно следствие. 47 Понеже аз казах, че ще отложа заминаването и ще започна веднага, той ме помоли да му дам отсрочка, за да подготви делото, и да проведа следствието в друг град. Аз отговорих, че ще го изслушам в Никея. Когато се установих там с намерението да водя следствието, Евмолп започна пак да иска отлагане под предлог, че все още е недостатъчно подготвен. Дион от своя страна обратно - искаше да го изслушам. И двамата говориха дълго, засягайки и това дело. Понеже смятах, че съм длъжен да разреша отлагането и да се посъветвам с тебе за този случай, който може да послужи за назидание, казах и на двете страни да изложат своите искания писмено. Исках от техните собствени думи да узнаеш по-добре това, което бе изложено. Дион каза, че ще подаде изложение, а Евмолп отговори, че ще изложи в прошение тази част от обвинението, в която защищава интересите на града, но по въпроса за погребенията обвинител е не той, а адвокатът Флавий Архип, чието поръчение е предал. Архип, който и тук, както и в Пруса, бе поддържан от Евмолп, каза, че той ще подаде прошение. Но нито Евмолп, нито Архип са ми дали досега прошенията си, въпреки че ги чаках много дни. Това, което Дион подаде, присъединявам към писмото си. Аз самият съм очевидец: видях твоята статуя, поставена в библиотеката, а мястото, където се говори, че били погребани синът и съпругата на Дион, е на площадчето, оградено от портиците. Моля те, господарю, да благоволиш да ме насочиш, особено при това разследване. Интересът към него е голям, както е неизбежно при такова едно деяние, което е неоспорим факт и е подкрепено от прецеденти.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cum citarem iudices, domine, conventum
incohaturus, Flavius Archippus vacationem petere coepit ut philosophus.
(2) Fuerunt, qui dicerent non liberandum eum iudicandi necessitate, sed
omnino tollendum de iudicum numero reddendumque poenae, quam fractis
vinculis evasisset. (3) Recitata est sententia Veli Pauli proconsulis,
qua probabatur Archippus crimine falsi damnatus in metallum: ille nihil
proferebat, quo restitutum se doceret; allegabat tamen pro restitutione
et libellum a se Domitiano datum et epistulas eius ad honorem suum
pertinentes et decretum Prusensium. Addebat his et tuas litteras
scriptas sibi, addebat et patris tui edictum et epistulam, quibus
confirmasset beneficia a Domitiano data. (4) Itaque, quamvis eidem
talia crimina applicarentur, nihil decernendum putavi, donec te
consulerem de eo, quod mihi constitutione tua dignum videbatur. Ea quae
sunt utrimque recitata his litteris subieci.
EPISTULA DOMITIANI AD TERENTIUM MAXIMUM
(5) Flavius Archippus philosophus
impetravit a me, ut agrum ei ad c circa PrusiadamЕ, patriam suam, emi
iuberem, cuius reditu suos alere posset. Quod ei praestari volo. Summam
expensam liberalitati meae feres.
EIUSDEM AD LAPPIUM MAXIMUM
6) Archippum philosophum, bonum virum et
professioni suae etiam moribus respondentem, commendatum habeas velim,
mi Maxime, et plenam ei humanitatem tuam praestes in iis, quae
verecunde a te desideraverit.
EDICTUM DIVI NERVAE
(7) Quaedam sine dubio, Quirites, ipsa
felicitas temporum edicit, nec exspectandus est in iis bonus princeps,
quibus illum intellegi satis est, cum hoc sibi civium meorum spondere
possit vel non admonita persuasio, me securitatem omnium quieti meae
praetulisse, ut et nova beneficia conferrem et ante me concessa
servarem. (8) Ne tamen aliquam gaudiis publicis afferat haesitationem
vel eorum qui impetraverunt diffidentia vel eius memoria qui
praestitit, necessarium pariter credidi ac laetum obviam dubitantibus
indulgentiam meam mittere. (9) Nolo existimet quisquam, quod alio
principe vel privatim vel publice consecutus <sit> ideo saltem a
me rescindi, ut potius mihi debeat. Sint rata et certa, nec gratulatio
ullius instauratis egeat precibus, quem fortuna imperii vultu meliore
respexit. le novis beneficiis vacare patiantur, et ea demum sciant
roganda esse quae non habent.
EPISTULA EIUSDEM AD TULLIUM IUSTUM
(10) Cum rerum omnium ordinatio, quae
prioribus temporibus incohatae consummatae sunt, observanda sit, tum
epistulis etiam Domitiani standum est.
59
|
|
Император Траян до Плиний
Нямаше защо да се колебаеш, скъпи ми Секунде, по въпроса, за който си сметнал, че трябва да се съветваш с мен, тъй като добре познаваш моя принцип: почит към името си печеля не чрез страха и ужаса на хората или чрез обвиненията в оскърбление на императорското величие. Така че остави това разследване, което аз не бих допуснал, дори да е подкрепено с прецеденти. Нека се прегледат сметките за всички работи, извършени под ръководството на Кокцейан Дион, понеже това налагат държавните интереси и Дион не би го отказал, а и не би трябвало да отказва.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
|
|
Гай Плиний до император Траян
В изпълнение на молбата от жителите на Никея
Замолен от жителите на Никея в името на това, което ми е и трябва да ми е най-свято, тоест в името на твоето вековечно благополучие, да ти предам молбите им, сметнах, че не е възможно да им откажа и полученото прошение присъединявам към това писмо.
|
|
Flavius Archippus per salutem tuam
aeternitatemque petit a me, ut libellum quem mihi dedit mitterem tibi.
Quod ego sic roganti praestandum putavi, ita tamen ut missurum me notum
accusatrici eius facerem, a qua et ipsa acceptum libellum his epistulis
iunxi, quo facilius velut audita utraque parte dispiceres, quid
statuendum putares.
60
|
|
Император Траян до Плиний
Трябва да се заемеш с жителите на Никея, които твърдят, че божественият Август им е дал правото над имотите на всички техни съграждани, починали без завещание, като привлечеш всички лица, които имат отношение към делото, и поканиш прокураторите Вирдий Гемелин и Епимах, мой либертин. Преценете и противните мнения и вземете най-доброто според вас решение.
|
TRAIANUS PLINIO
|
|
Гай Плиний до император Траян
Препоръка за Максим
Времето, което прекарах заедно с твоя либертин, прокуратора Максим, господарю, ми доказа колко честен, енергичен, старателен и предан на делото ти е той и колко държи на реда и затова с удоволствие го изпращам при тебе с това свидетелство за верността, която ти дължа.
Гай Плиний до император Траян
Препоръка за Гавий Бас
Понеже познавам, господарю, префекта на Понтийското крайбрежие Гавий Бас като неподкупен, честен, енергичен и освен това безкрайно почтителен към мен, му давам своите препоръки и добри пожелания с цялата вярност, която ти дължа.
Гай Плиний до император Траян
Препоръка за Фабий Валент
Ценя високо, господарю, Фабий Валент, служил във войската при тебе, който на военното си обучение дължи това, че е достоен за твоята милост. И войниците, и местните жители, които са опознали отблизо неговата справедливост и човечност, се надпреварват да свидетелствуват за това и от свое име, и от името на града. Довеждам това до твое знание с цялата вярност, която ти дължа.
|
|
(1) Potuit quidem ignorasse Domitianus, in
quo statu esset Archippus, cum tam multa ad honorem eius pertinentia
scriberet; sed meae naturae accommodatius est credere etiam statui eius
subventum interventu principis, praesertim cum etiam statuarum ei honor
totiens decretus sit ab iis, qui <non> ignorabant, quid de illo
Paulus proconsul pronuntiasset. (2) Quae tamen, mi Secunde carissime,
non eo pertinent, ut si quid illi novi criminis obicitur, minus de eo
audiendum putes. Libellos Furiae Primae accusatricis, item ipsius
Archippi, quos alteri epistulae tuae iunxeras, legi.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Похвала за баща и син
С примипиларя 48 Нимфидий Луп служихме заедно, господарю, когато аз бях трибун, а той префект. Тогава се свързах с тясна дружба с него. По- късно със стареенето на взаимното ни приятелство обичта ни нарасна и затова аз не го оставих на спокойствие и го накарах да ме учи със съветите си и във Витиния. Това той направи и ще прави с най-голяма любезност, изоставяйки почивката си и доводите на старостта. Поради тези причини смятам неговите родственици между своите близки и най-вече сина му Нимфидий Луп, младеж честен, енергичен и предостоен за чудесния си баща, който ще заслужи твоето благоволение; това ще можеш да разбереш от първите му стъпки, понеже като префект на кохорта е заслужил пълното одобрение на уважаемите Ферокс и Фукс Салинатор. Ти ще увеличиш радостта ми, господарю, и моето ликуване, като почетеш сина на Луп.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Tu quidem, domine, providentissime
vereris,ne commissus flumini atque ita mari lacus effluat; sed ego in
re praesenti invenisse videor, quem ad modum huic periculo occurrerem.
(2) Potest enim lacus fossa usque ad flumen adduci nec tamen in flumen
emitti, sed relicto quasi margine contineri pariter et dirimi. Sic
consequemur, ut neque aqua viduetur flumini mixtus et sit perinde ac si
misceatur. Erit enim facile per illam brevissimam terram, quae
interiacebit, advecta fossa onera transponere in flumen. (3) Quod ita
fiet si necessitas coget, et - spero - non coget. Est enim et lacus
ipse satis altus et nunc in contrariam partem flumen emittit, quod
interclusum inde et quo volumus aversum, sine ullo detrimento lacus
tantum aquae quantum nunc portat effundet. Praeterea per id spatium,
per quod fossa fodienda est, incidunt rivi; qui si diligenter
colligantur, augebunt illud quod lacus dederit. (4) Enimvero, si
placeat fossam longius ducere et altius pressam mari aequare nec in
flumen, sed in ipsum mare emittere, repercussus maris servabit et
reprimet, quidquid e lacu veniet. Quorum si nihil nobis loci natura
praestaret, expeditum tamen erat cataractis aquae cursum temperare. (5)
Verum et haec et alia multo sagacius conquiret explorabitque librator,
quem plane, domine, debes mittere, ut polliceris. Est enim res digna et
magnitudine tua et cura. Ego interim Calpurnio Macro clarissimo viro
auctore te scripsi, ut libratorem quam maxime idoneum mitteret.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Благопожелание по случай рождения ден на императора
Желая ти, господарю, този рожден ден и още много други да прекараш колкото се може по-щастливо и жив и здрав, да увеличаваш с все повече и повече велики дела процъфтяващата слава на твоите добродетели.
|
TRAIANUS PLINIO
Manifestum, mi Secunde carissime, nec
prudentiam nec diligentiam tibi defuisse circa istum lacum, cum tam
multa provisa habeas, per quae nec periclitetur exhauriri et magis in
usu nobis futurus sit. Elige igitur id quod praecipue res ipsa
suaserit. Calpurnium Macrum credo facturum, ut te libratore instruat,
neque provinciae istae his artificibus carent.
|
|
Император Траян до Плиний
Приемам твоите пожелания, мой скъпи Секунде, с които ми желаеш много и най-щастливи рождени дни в процъфтяващата ни държава.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Scripsit mihi, domine, Lycormas libertus
tuus ut, si qua legatio a Bosporo venisset urbem petitura, usque in
adventum suum retineretur. Et legatio quidem, dumtaxat in eam
civitatem, in qua ipse sum, nulla adhuc venit, sed venit tabellarius
Sauromatae <regis>, quem ego usus opportunitate, quam mihi casus
obtulerat, cum tabellario qui Lycormam ex itinere praecessit mittendum
putavi, ut posses ex Lycormae et regis epistulis pariter cognoscere,
quae fortasse pariter scire deberes.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Здравеопазването на хората в провинцията
Жителите на град Синопа 49 , господарю, са лишен от вода. Изглежда, че вода, и добра за пиене, и изобилна, ще може да се докара от 16 мили разстояние. Но непосредствено след извора местността малко повече от една миля е с нестабилна почва, която беди у мен подозрение. Затова заповядах да я изследват с неголеми разходи дали би могла да поеме и издържи водопровод. Поради взетите от мен мерки не ще ни липсват и пари, ако ти, господарю, благоволиш да разрешиш да се направи подобна постройка и заради здравеопазването, и за увеличаване прелестта на този тъй жаден град.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Rex Sauromates scripsit mihi esse quaedam,
quae deberes quam maturissime scire. Qua ex causa festinationem
tabellarii, quem ad te cum epistulis misit, diplomate adiuvi.
|
|
Император Траян до Плиний
След като си се заел, изследвай старателно, скъпи ми Секунде, дали онова място, в което се съмняваш, ще може да издържи тежестта на водопровод. Не бива да има и съмнение, че в колонията Синопа трябва да се прокара вода, стига само със собствени сили да може да направи това. Защото то ще допринесе твърде много и за здравеопазването, и за щастието на тази колония,
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Magna, domine, et ad totam provinciam
pertinens quaestio est de condicione et alimentis eorum, quos vocant
'threptous'. (2) In qua ego auditis constitutionibus principum, quia
nihil inveniebam aut proprium aut universale, quod ad Bithynos
referretur, consulendum te existimavi, quid observari velles; neque
putavi posse me in eo, quod auctoritatem tuam posceret, exemplis esse
contentum. (3) Recitabatur autem apud me edictum, quod dicebatur divi
Augusti, ad Andaniam pertinens; recitatae et epistulae divi Vespasiani
ad Lacedaemonios et divi Titi ad eosdem et Achaeos et Domitiani ad
Avidium Tigrinum et Armenium Brocchum proconsules, item ad
Lacedaemonios; quae ideo tibi non misi, quia et parum emendata et
quaedam non certae fidei videbantur, et quia vera et emendata in
scriniis tuis esse credebam.
|
|
Гай Плиний до император Траян
За самоуправлението на град Амис
Свободният и съюзен град Амис 50 се ползува със собствени закони по твое благоволение. Предаденото ми в този град изложение, отнасящо се до дружествата за взаимопомощ, прикрепих към това писмо, за да видиш, господарю, какво и до каква степен трябва или да им бъде позволено, или да им се забрани.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Quaestio ista, quae pertinet ad eos
qui liberi nati expositi, deinde sublati a quibusdam et in servitute
educati sunt, saepe tractata est, nec quicquam invenitur in
commentariis eorum principum, qui ante me fuerunt, quod ad omnes
provincias sit constitutum. (2) Epistulae sane sunt Domitiani ad
Avidium Nigrinum et Armenium Brocchum, quae fortasse debeant observari:
sed inter eas provincias, de quibus rescripsit, non est Bithynia; et
ideo nec assertionem denegandam iis qui ex eius modi causa in
libertatem vindicabuntur puto, neque ipsam libertatem redimendam pretio
alimentorum.
|
|
Император Траян до Плиний
Ако на амисците, чието изложение беше прикрепил към писмото си, е разрешено според законите, съгласно които те се намират в съюзни отношения с нас, да имат дружества за взаимопомощ, бихме могли да не им пречим да имат такива дружества, още повече, ако средствата се използуват не за размирици и за непозволени събрания, а за подпомагане на бедните. В другите градове, които са в рамките на нашите закони, трябва да се забраняват подобни дружества.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Legato Sauromatae regis; cum sua
sponte Nicaeae, ubi me invenerat, biduo substitisset, longiorem moram
faciendam, domine, non putavi, primum quod incertum adhuc erat, quando
libertus tuus Lycormas venturus esset, deinde quod ipse proficiscebar
in diversam provinciae partem, ita officii necessitate exigente. (2)
Haec in notitiam tuam perferenda existimavi, quia proxime scripseram
petisse Lycormam, ut legationem, si qua venisset a Bosporo, usque in
adventum suum retinerem. Quod diutius faciendi nulla mihi probabilis
ratio occurrit, praesertim cum epistulae Lycormae, quas detinere, ut
ante praedixi, nolui, aliquot diebus hinc legatum antecessurae
viderentur.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Застъпничество за Светоний Транквил
Приех в своя дом, господарю, Светоний Транквил, изключително почтения, честния и учен мъж, познавайки нрава и книгите му още отпреди, но колкото по-отблизо го опознавах, толкова повече нарастваха уважението и обичта ми към него. Той се нуждае от правата на многодетен баща 51 поради две причини: приятелите му ще го ценят повече, а след като е изпитал неуспешен брак, твоята доброта ще го надари чрез нас с това, което му е отказала злата съдба. Зная, господарю, какво благодеяние искам, но го искам от тебе, чиято снизходителност към всички мои желания зная добре. Можеш да разбереш колко силно искам това, което не бих се осмелил да моля, ако желанието ми не беше тъй силно.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Petentibus quibusdam, ut sibi reliquias
suorum aut propter iniuriam vetustatis aut propter fluminis incursum
aliaque his similia quocumque secundum exemplum proconsulum transferre
permitterem, quia sciebam in urbe nostra ex eius modi causa collegium
pontificum adiri solere, te, domine, maximum pontificem consulendum
putavi, quid observare me velis.
|
|
Император Траян до Плиний
Добре знаеш, скъпи ми Секунде, как пестеливо присъждам тази привилегия: защото дори и в сената често повтарям, че не ще превиша броя, който обявих пред сенаторите. Но твоето желание изпълних и наредих в моите отчети да се внесе, че съм дал на Светоний Транквил правото на многодетност при обичайните условия.
|
TRAIANUS PLINIO
Durum est iniungere necessitatem
provincialibus pontificum adeundorum, si reliquias suorum propter
aliquas iustas causas transferre ex loco in alium locum velint.
Sequenda ergo potius tibi exempla sunt eorum, qui isti provinciae
praefuerunt, et ut causa cuique, ita aut permittendum aut negandum.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Запитване за отношението към християните
Имам правило, господарю, да се отнасям до теб за всичко, в което се съмнявам. Защото кой би могъл по-добре да ме упъти в колебанието ми или да ме научи в незнанието ми? Никога не съм вземал участие в следствия за християните. Затова не зная какво и доколко може да се наказва и да се разследва. Немалко се двоумях дали да се прави някакво разграничение според възрастта, или дори крехките деца да бъдат третирани еднакво като възрастните; дали да се дава опрощение след разкаянието, или отказването от християнството с нищо не помага на този, който е бил християнин; дали да бъдат наказвани заради самото име "християнин", макар и да нямат престъпления, или заради престьпленията, свързани с това име. Междувременно спрямо тези, за които ми се донесе, че са християни, приложих следната мярка: тях самите разпитах дали са християни; тези, които признаха, разпитах втори и трети път, като ги заплашвах с наказание; онези, които упорствуваха, заповядах да бъдат отведени на смърт, защото не се съмнявах, че каквото и да признаят, трябва да се наказват заради твърдоглавието и непреклонната им упоритост; други пък, обхванати от подобно безумие наредих да отпратят обратно в Рим, понеже бяха римски граждани. Скоро в самия ход на работата, понеже обвинението в престъпление обхващаше все повече хора се разкриха много повече и различни случаи (както обикновено става). Предложен ми бе анонимен списък, съдържащ имената на много личности. Тези, които отричаха, че са или че са били християни и повтаряха след мен молитви към боговете, извършваха свещенодействие с тамян и вино пред твоята статуя (която по този случай бях заповядал да се носи наред с тези на боговете) и хулеха Христос, реших да пусна, тъй като никой истински християнин, както се говори, не може да бъде заставен да извърши нещо подобно. Други, посочени от свидетел, признаваха, че са християни, и веднага след това отричаха. Били наистина, но се отказали, някои преди три години, някои повече, а някои и преди двадесет. Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете и хулеха Христос. Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос като бог и да се обвързват с клетва не за злодеяние, а да не извършват нито кражба, нито разбойничество, нито блудство, да държат на дадената дума, да не отказват да върнат повереното им имущество. А след като извършвали обредите, имали обичай да се разотиват и скоро след това отново да се събират за хранене - на обикновена и скромна храна; и че всичко това те престанали да вършат след моя едикт, с който забранявам да съществуват политически сдружения съгласно твоите нареждания. Сметнах, че е необходимо да узная истината, като подложа на изтезания две от прислужничките, които носеха името "служителки". Не открих нищо друго освен уродливо и безмерно суеверие. Затова прекратих издирването и се отнасям до теб за съвет. Работата заслужава да се допитам още повече поради броя на застрашаваните. Много хора от всякаква възраст, от всички съсловия и от двата пола са в опасност и ще бъдат изложени на опасност. И не само градовете, но и селата, и полските райони са засегнати от това суеверно заблуждение, което, струва ми се, все пак би могло да се прекрати и да се поправи. И наистина, съвсем сигурно е установено, че запустелите храмове отново започнаха да се оживяват, отново се правят прекъснатите дълго време свещени обреди и отново има приток на жертвени животни, за които доскоро все по-рядко се намираше купувач. От това лесно може да се заключи какъв голям брой хора може да се поправят, ако им се даде възможност.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Quaerenti mihi, domine, Prusae ubi
posset balineum quod indulsisti fieri, placuit locus in quo fuit
aliquando domus, ut audio, pulchra, nunc deformis ruinis. Per hoc enim
consequemur, ut foedissima facies civitatis ornetur, atque etiam ut
ipsa civitas amplietur nec ulla aedificia tollantur, sed quae sunt
vetustate sublapsa relaxentur in melius. (2) Est autem huius domus
condicio talis: legaverat eam Claudius Polyaenus Claudio Caesari
iussitque in peristylio templum ei fieri, reliqua ex domo locari. Ex ea
reditum aliquamdiu civitas percepit; deinde paulatim partim spoliata,
partim neglecta cum peristylio domus tota collapsa est, ac iam paene
nihil ex ea nisi solum superest; quod tu, domine, sive donaveris
civitati sive venire iusseris, propter opportunitatem loci pro summo
munere accipiet. (3) Ego, si permiseris, cogito in area vacua balineum
collocare, eum autem locum, in quo aedificia fuerunt, exedra et
porticibus amplecti atque tibi consecrare, cuius beneficio elegans opus
dignumque nomine tuo fiet. (4) Exemplar testamenti, quamquam mendosum,
misi tibi; ex quo cognosces multa Polyaenum in eiusdem domus ornatum
reliquisse, quae ut domus ipsa perierunt, a me tamen in quantum
potuerit requirentur.
|
|
Император Траян до Плиний
Правилно си постъпил, мой Секунде, в следствието по издирването на тези, за които ти е донесено, че са християни. Защото не може да се създаде нещо, което да бъде като някакво определено правило за всички. Не трябва да бъдат издирвани. Ако ги обвинят и това се докаже, тогава трябва да бъдат наказвани, и то все пак така, че онзи, който отрича да е бил християнин и на дело покаже това, тоест с молитва към нашите богове, нека бъде помилван поради разкаянието си, колкото и да е подозрителен с миналото си. А предложените анонимни списъци не трябва да бъдат повод за каквото и да е обвинение, защото са твърде лош пример, пък и не отговарят на духа на нашето време.
|
TRAIANUS PLINIO
Possumus apud Prusenses area ista cum domo
collapsa, quam vacare scribis, ad exstructionem balinei uti. Illud
tamen parum expressisti, an aedes in peristylio Claudio facta esset.
Nam, si facta est, licet collapsa sit, religio eius occupavit solum .
|
|
Гай Плиний до император Траян
Санитарни съоръжения в Амастрия
Красивият и добре уреден град Амастрия 52 , господарю, между другите си забележителности има една много красива и дълга улица, по чието протежение от едната страна се простира река, но река само по име, а в действителност отвратителен канал - и грозен наглед, и заразителен с гнусната си миризма. Затова, като се има предвид не само естетиката, но и хигиената, се налага той да бъде покрит. Това ще бъде направено, ако позволиш, под моя грижа, за да не липсват средства за този строеж, колкото голям, толкова и необходим.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Postulantibus quibusdam, ut de agnoscendis
liberis restituendisque natalibus et secundum epistulam Domitiani
scriptam Minicio Rufo et secundum exempla proconsulum ipse cognoscerem,
respexi ad senatus consultum pertinens ad eadem genera causarum, quod
de iis tantum provinciis loquitur, quibus proconsules praesunt; ideoque
rem integram distuli, dum <tu>, domine, praeceperis, quid
observare me velis.
|
|
Император Траян до Плиний
Разумно е, скъпи ми Секунде, да се покрие тази вода, която тече през град Амастрия. Сигурен съм, че според прилежанието си ти ще се погрижиш да не липсват средства за това дело.
|
TRAIANUS PLINIO
Si mihi senatus consultum miseris quod
haesitationem tibi fecit, aestimabo an debeas cognoscere de agnoscendis
liberis et natalibus veris restituendis.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Почит към боговете и принцепса
Обетите, които дадохме предната година 53 , господарю, ние изпълнихме радостни и весели и поехме нови, сред най-ревностно засвидетелствуване на привързаността към тебе от страна на войниците и жителите на провинцията; и молихме боговете да запазят цветущи и невредими тебе и държавата тъй благосклонно, както ти си заслужил не само с многото и големи свои добродетели, но и с изключителното си благочестие, подчинение и почит към боговете.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Appuleius, domine, miles qui est in
statione Nicomedensi, scripsit mihi quendam nomine Callidromum, cum
detineretur a Maximo et Dionysio pistoribus, quibus operas suas
locaverat, confugisse ad tuam statuam perductumque ad magistratus
indicasse, servisse aliquando Laberio Maximo, captumque a Susago in
Moesia et a Decibalo muneri missum Pacoro Parthiae regi, pluribusque
annis in ministerio eius fuisse, deinde fugisse, atque ita in
Nicomediam pervenisse. (2) Quem ego perductum ad me, cum eadem
narrasset, mittendum ad te putavi; quod paulo tardius feci, dum requiro
gemmam, quam sibi habentem imaginem Pacori et quibus ornatus fuisset
subtractam indicabat. (3) Volui enim hanc quoque, si inveniri
potuisset, simul mittere, sicut glebulam misi, quam se ex Parthico
metallo attulisse dicebat. Signata est anulos meo, cuius est
aposphragisma quadriga.
|
|
Император Траян до Плиний
С удоволствие, скъпи ми Секунде, узнах от твоето писмо, че войниците и жителите на провинцията с радостно единодушие са изпълнили под твое ръководство обета за моето благополучие пред великите богове и са дали нов обет за в бъдеще.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Iulius, domine, Largus ex Ponto nondum
mihi visus ac ne auditus quidem - scilicet iudicio tuo credidit -
dispensationem quandam mihi erga te pietatis suae ministeriumque
mandavit. (2) Rogavit enim testamento, ut hereditatem suam adirem
cerneremque, ac deinde praeceptis quinquaginta milibus nummum reliquum
omne Heracleotarum et Tianorum civitatibus redderem, ita ut esset
arbitrii mei utrum opera facienda, quae honori tuo consecrarentur,
putarem an instituendos quinquennales agonas, qui Traiani
appellarentur. Quod in notitiam tuam perferendum existimavi ob hoc
maxime, ut dispiceres quid eligere debeam.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Празнуване на деня на осиновяването на Траян от Нерва
Почетохме с дължимото благочестие деня, в който на теб бе възложена чрез щастливо наследство закрилата на човешкия род, като въздадохме на боговете, създатели на твоята власт, общите обети и радост.
|
TRAIANUS PLINIO
Iulius Largus fidem tuam quasi te bene
nosset elegit. Quid ergo potissimum ad perpetuitatem memoriae eius
faciat, secundum cuiusque loci condicionem ipse dispice et quod optimum
existimaveris, id sequere.
|
|
Император Траян до Плиний
Узнах с удоволствие от твоето писмо, че денят на моето встъпване във власт е бил почетен с дължимата радост и благочестие от войниците и жителите на провинцията под твое ръководство.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Providentissime, domine, fecisti, quod
praecepisti Calpurnio Macro clarissimo viro, ut legionarium centurionem
Byzantium mitteret. (2) Dispice an etiam Iuliopolitanis simili ratione
consulendum putes, quorum civitas, cum sit perexigua, onera maxima
sustinet tantoque graviores iniurias quanto est infirmior patitur. (3)
Quidquid autem Iuliopolitanis praestiteris, id etiam toti provinciae
proderit. Sunt enim in capite Bithyniae, plurimisque per eam
commeantibus transitum praebent.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Молба за даване на римско гражданско право
Валерий Павлин, господарю, остави под моя закрила всички свои хора с латинско гражданско право 54 , с изключение на сина си Павлин. Моля те да дадеш римско гражданско право на трима от тях, защото се боя, че ще е прекалено да искам за всички еднакво милостта ти, която трябва да използувам толкова по-скромно, колкото по-пълно съм я изпитал. Тези, за които моля, са Гай Валерий Астрей, Гай Валерий Дионисий, Гай Валерий Аксер.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Ea condicio est civitatis Byzantiorum
confluente undique in eam commeantium turba, ut secundum consuetudinem
praecedentium temporum honoribus eius praesidio centurionis legionarii
consulendum habuerimus. <Si> (2) Iuliopolitanis succurrendum
eodem modo putaverimus, onerabimus nos exemplo; plures enim eo quanto
infirmiores erunt idem petent. Fiduciam <eam> diligentiae
<tuae> habeo, ut credam te omni ratione id acturum, ne sint
obnoxii iniuriis. (3) Si qui autem se contra disciplinam meam
gesserint, statim coerceantur; aut, si plus admiserint quam ut in re
praesenti satis puniantur, si milites erunt, legatis eorum quod
deprehenderis notum facies aut, si in urbem versus venturi erunt, mihi
scribes.
|
|
Император Траян до Плиний
Понеже най-благородно искаш да се погрижиш за тези, които са поверени на твоята добросъвестност от Валерий Павлин, побързай да го сториш чрез мен. Вече заповядах да бъде внесено в моите отчети, че съм дал римско гражданско право на тези хора, за които ме помоли сега, ще направя същото и за останалите, за които помолиш в бъдеще.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cautum est, domine, Pompeia lege quae
Bithynis data est, ne quis capiat magistratum neve sit in senatu minor
annorum triginta. Eadem lege comprehensum est, ut qui ceperint
magistratum sint in senatu. (2) Secutum est dein edictum divi Augusti,
quo permisit minores magistratus ab annis duobus et viginti capere. (3)
Quaeritur ergo an, qui minor triginta annorum gessit magistratum,
possit a censoribus in senatum legi, et, si potest, an ii quoque, qui
non gesserint, possint per eandem interpretationem ab ea aetate
senatores legi, a qua illis magistratum gerere permissum est; quod
alioqui factitatum adhuc et esse necessarium dicitur, quia sit
aliquanto melius honestorum hominum liberos quam e plebe in curiam
admitti. (4) Ego a destinatis censoribus quid sentirem interrogatus eos
quidem, qui minores triginta annis gessissent magistratum, putabam
posse in senatum et secundum edictum Augusti et secundum legem Pompeiam
legi, quoniam Augustus gerere magistratus minoribus annis triginta
permisisset, lex senatorem esse voluisset qui gessisset magistratum.
(5) De iis autem qui non gessissent, quamvis essent aetatis eiusdem
cuius illi quibus gerere permissum est, haesitabam; per quod effectum
est ut te, domine, consulerem, quid observari velles. Capita legis, tum
edictum Augusti litteris subieci.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Молба за застъпничество
Понеже, господарю, Публий Акций Аквила, центурион на шеста конна кохорта, ме замоли да изпратя до тебе прошението му, с което моли благосклонността ти към положението на неговата дъщеря, счетох за жестоко да откажа, понеже зная с какво търпение и човечност се отнасяш към молбите на войниците.
|
TRAIANUS PLINIO
Interpretationi tuae, mi Secunde
carissime, idem existimo: hactenus edicto divi Augusti novatam esse
legem Pompeiam, ut magistratum quidem capere possent ii, qui non
minores duorum et viginti annorum essent, et qui cepissent, in senatum
cuiusque civitatis pervenirent. Ceterum non capto magistratu eos, qui
minores triginta annorum sint, quia magistratum capere possint, in
curiam etiam loci cuiusque non existimo legi posse.
|
|
Император Траян до Плиний
Прочетох прошението на Публий Акций Аквила, центурион на шеста конна кохорта, което ти ми изпрати. Трогнат от молбата му, дадох на дъщеря му римско гражданско право. Изпратих ти отговора си, за да му го предадеш.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Cum Prusae ad Olympum, domine,
publicis negotiis intra hospitium eodem die exiturus vacarem,
Asclepiades magistratus indicavit appellatum me a Claudio Eumolpo. Cum
Cocceianus Dion in bule assignari civitati opus cuius curam egerat
vellet, tum Eumolpus assistens Flavio Archippo dixit exigendam esse a
Dione rationem operis, ante quam rei publicae traderetur, quod aliter
fecisset ac debuisset. (2) Adiecit etiam esse in eodem positam tuam
statuam et corpora sepultorum, uxoris Dionis et filii, postulavitque ut
cognoscerem pro tribunali. (3) Quod cum ego me protinus facturum
dilaturumque profectionem dixissem, ut longiorem diem ad struendam
causam darem utque in alia civitate cognoscerem petiit. (4) Ego me
auditurum Nicaeae respondi. Ubi cum consedissem cogniturus, idem
Eumolpus tamquam si adhuc parum instructus dilationem petere coepit,
contra Dion ut audiretur exigere. (5) Dicta sunt utrimque multa, etiam
de causa. Ego cum dandam dilationem et <te> consulendum
existimarem in re ad exemplum pertinenti, dixi utrique parti ut
postulationum suarum libellos darent. Volebam enim te ipsorum
potissimum verbis ea quae erant proposita cognoscere. (6) Et Dion
quidem se daturum dixit. Eumolpus respondit complexurum se libello quae
rei publicae peteret, ceterum quod ad sepultos pertineret non
accusatorem se sed advocatum Flavi Archippi, cuius mandata pertulisset.
Archippus, cui Eumolpus sicut Prusiade assistebat, dixit se libellum
daturum. At nec Eumolpus nec Archippus quam<quam> plurimis diebus
exspectati adhuc mihi libellos dederunt; Dion dedit, quem huic
epistulae iunxi. (7) Ipse in re praesenti fui et vidi tuam quoque
statuam in bibliotheca positam, id autem in quo dicuntur sepulti filius
et uxor Dionis in area collocatum, quae porticibus includitur. (8) Te,
domine, rogo ut me in hoc praecipue genere cognitionis regere digneris,
cum alioqui magna sit exspectatio, ut necesse est in ea re quae et in
confessum venit et exemplis defenditur.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Авторитетът на императора гарантира правата
Господарю, моля те, отговори ми писмено какво право би желал да имат градовете на Витиния и на Понт над тези пари, които им се дължат било от отдаване земи под наем, било при продажба или други случаи. Узнах от много проконсули, че те имат преимущество пред останалите кредитори и че то има силата на закон. Смятам обаче, че в предвидливостта си ти трябва да вземеш и да санкционираш някакво решение, чрез което да се осигури завинаги тяхната привилегия. Защото решенията, взети от други, дори и да са разумни, са кратковременни и нетрайни, ако не ги потвърди твоят авторитет.
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Potuisti non haerere, mi Secunde
carissime, circa id de quo me consulendum existimasti, cum propositum
meum optime nosses, non ex metu nec terrore hominum aut criminibus
maiestatis reverentiam nomini meo acquiri. (2) Omissa ergo ea
quaestione, quam non admitterem etiam si exemplis adiuvaretur, ratio
totius operis effecti sub cura Cocceiani Dionis excutiatur, cum et
utilitas civitatis exigat nec aut recuset Dion aut debeat recusare.
|
|
Император Траян до Плиний
Какви права могат да имат витинските и понтийските градове над парите, които се дължат на общините им по какъвто и да е повод, трябва да се съобрази според законите на всеки един от тях. Защото, ако имат привилегия, с която да бъдат предпочетени пред останалите кредитори, тя трябва да се спазва; ако нямат, не ще е целесъобразно да им я дам във вреда на частните кредитори.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Rogatus, domine, a Nicaeensibus publice
per ea, quae mihi et sunt et debent esse sanctissima, id est per
aeternitatem tuam salutemque, ut preces suas ad te perferrem, fas non
putavi negare acceptumque ab iis libellum huic epistulae iunxi.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Спорът между Евдик и Пизон
Евдик, адвокат на град Амизена, поиска пред мен от Юлий Пизон около четиридесет хиляди денария, които са били дадени на Пизон от града преди двадесет години със съгласието на градския съвет и народното събрание: позова се на твоите наредби, с които се забраняват подобен род дарения. Пизон от своя страна твърди, че е внесъл много средства за града и че е изразходвал почти цялото си състояние. Добави и големия промеждутък от време и помоли да не бъде принуден да връща с риск да накърни достойнството си парите, които е получил отдавна и при това в полза на мнозина люде. Поради тези причини реших да отложа цялото разследване, за да те попитам, господарю, какво поведение трябва да следвам.
|
TRAIANUS PLINIO
Nicaeensibus, qui intestatorum civium
suorum concessam vindicationem bonorum a divo Augusto affirmant,
debebis vacare contractis omnibus personis ad idem negotium
pertinentibus, adhibitis Virdio Gemellino et Epimacho liberto meo
procuratoribus, ut aestimatis etiam iis, quae contra dicuntur, quod
optimum credideritis, statuatis.
|
|
Император Траян до Плиний
Наредбите забраняват да се раздават градските средства, но това, което е дадено в миналото, не бива да се иззема и обявява за недействително, за да не се подрови сигурността на мнозина. Затова нека отминем всичко направено преди двадесет години. Желанието ми е грижата за хората от този град да бъде не по-малка от грижата за обществените средства,
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Maximum libertum et procuratorem tuum,
domine, per omne tempus, quo fuimus una, probum et industrium et
diligentem ac sicut rei tuae amantissimum ita disciplinae tenacissimum
expertus, libenter apud te testimonio prosequor, ea fide quam tibi
debeo.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Такса за новоизбраните градски съветници
Помпеевият закон, господарю, който се отнася за Витиния и Понта, не нарежда тези, които са избрани от цензорите да влязат в градския съвет, да заплатят известна вноска. 55 Но тези, които твоето благоволение позволи да бъдат добавени извън законния брой в някои градове, внесоха по хиляда и по две хиляди денария; а по-късно, в няколко града поне, проконсулът Аниций Максим нареди тези, които са били избрани от цензорите, да внесат различни суми. Остава да решиш ти самият дали навсякъде всички, които се избрани за градски съветници, трябва да дадат за избора си точно определена сума. Защото това, което ще остане за вечни времена, подобава да решиш ти, чиито дела и думи са обречени на вечността.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Gavium Bassum, domine, praefectum orae
Ponticae integrum probum industrium atque inter ista reverentissimum
mei expertus, voto pariter et suffragio prosequor, ea fide quam tibi
debeo.
|
|
Император Траян до Плиний
Не мога да реша дали всички, които стават декуриони във всеки град във Витиния, трябва да внасят някаква сума за службата си. Смятам, че трябва да се следват законите на всеки град, а това винаги е и най-сигурно: но с оглед на тези, които стават декуриони против желанието си, смятам, че ще действуват така, за да спечелят пред останалите кандидата
|
<C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
>
... quam ea quae speret instructum
commilitio tuo, cuius disciplinae debet, quod indulgentia tua dignus
est. Apud me et milites et pagani, a quibus iustitia eius et humanitas
penitus inspecta est, certatim ei qua privatim qua publice testimonium
perhibuerunt. Quod in notitiam tuam perfero, ea fide quam tibi debeo.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Социално-правни колебания
Помпеевият закон, господарю, разрешава на витинските градове да приемат за свои граждани тези, които желаят, стига само да не са от никой витински град. Със същия закон се определят причините,за които цензорите налагат изключване от сената 56 . Затова някои цензори смятат, че са длъжни да се допитат до мен дали да изключат този, който е жител на друг град. Законът забранява да се приемат чужди граждани, но не нарежда изключване от сената поради тази причина, а освен това ме уверяваха, че във всяка община има много градски съветници от други общини и много хора и градове ще бъдат засегнати вследствие тази мярка, понеже вече отдавна единодушно не спазват тази част от закона. Затова сметнах за необходимо да те попитам с какво според тебе трябва да продължавам да се съобразявам. Към писмото прибавих главите на закона.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Nymphidium Lupum, domine, primipilarem
commilitonem habui, cum ipse tribunus essem ille praefectus: inde
familiariter diligere coepi. Crevit postea caritas ipsa mutuae
vetustate amicitiae. (2) Itaque et quieti eius inieci manum et exegi,
ut me in Bithynia consilio instrueret. Quod ille amicissime et otii et
senectutis ratione postposita et iam fecit et facturus est. (3) Quibus
ex causis necessitudines eius inter meas numero, filium in primis,
Nymphidium Lupum, iuvenem probum industrium et egregio patre
dignissimum, suffecturum indulgentiae tuae, sicut primis eius
experimentis cognoscere potes, cum praefectus cohortis plenissimum
testimonium meruerit Iuli Ferocis et Fusci Salinatoris clarissimorum
virorum. Meum gaudium, domine, meamque gratulationem filii honore
cumulabis.
|
|
Император Траян до Плиний
С право си се колебал, скъпи ми Секунде, как би трябвало да отговориш на запитването на сенаторите дали гражданите на други градове, но от същата провинция, трябва да останат в сената. Защото, от една страна, силата на закона и, от друга, станалото обичай противозаконие могат да те насочат на противоположни посоки. Аз избрах средния път: нека не се интересуваме от миналото, нека останат в сената, макар и противозаконно, гражданите на който и да е град. За в бъдеще обаче нека се спазва Помпеевият дракон. Но ако бихме желали да го спазим с обратна сила, ще трябва да объркаме много неща.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Opto, domine, et hunc natalem et plurimos
alios quam felicissimos agas aeternaque laude florentem virtutis tuae
gloriam ... quam incolumis et fortis aliis super alia operibus augebis.
|
|
Гай Плиний до император Траян
За ограничаване на разточителствата при женитби, встъпване в длъжност или освещаване на обществена сграда
Когато някой гражданин навършва пълнолетие, встъпва в брак, поема магистратска длъжност или освещава обществено здание, кани обикновено целия градски съвет и не по-малък брой хора от простолюдието, а и подарява по два или един денария. Моля да ми пишеш дали трябва подобни тържества да се чествуват така и до каква степен. Според мен трябва да се даде правото на покана, особено при тържествени случаи, но се боя да не би хората, които канят по хиляда души, а понякога дори и повече, да преминат мярката и да достигнат до един вид беззаконност.
|
TRAIANUS PLINIO
Agnosco vota tua, mi Secunde carissime,
quibus precaris, ut plurimos et felicissimos natales florente statu rei
publicae nostrae agam.
|
|
Император Траян до Плиний
Правилно се боиш да не би да премине в един вид беззаконност един такъв вид канене,което да спазва нормите и привлича на даруването цели групи хора, а не отделни познати. Но аз избрах твоето благоразумие именно за да внесеш ред в нравите на тази провинция, в които трябва да се намери средният път, а и за да установиш правила, които ще допринесат за постоянното й спокойствие.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Sinopenses, domine, aqua deficiuntur;
quae videtur et bona et copiosa ab sexto decimo miliario posse perduci.
Est tamen statim ab capite paulo amplius passus mille locus suspectus
et mollis, quem ego interim explorari modico impendio iussi, an
recipere et sustinere opus possit. (2) Pecunia curantibus nobis
contracta non deerit, si tu, domine, hoc genus operis et salubritati et
amoenitati valde sitientis coloniae indulseris.
|
|
Гай Плиний до император Траян
За привилегиите на победителите в големите игри
Атлетите 57 , господарю, смятат, че наградата, която ти определи за иселастичните състезания 58 , им се дължи от деня, в който са получили венец. Според тях не е важно кога са влезли в родния си град, а кога са победили в състезанието, което им е дало право да влязат тържествено. Аз от своя страна отбелязвам, че в случая става дума за състезание, което дава право на тържествено влизане: а съм много по-склонен да приема, че трябва да се има предвид моментът на влизане. Същите атлети си искат дажбите за това състезание, което ти направи иселастично, въпреки че са победили преди твоята наредба за него. Казват, че щом са загубили привилегиите си на победители в бившите иселастични състезания, е логично да си получат привилегиите в новоучредените. И тук изпитвам големи съмнения дали трябва с обратна дата да им се даде наградата, за която в момента на победата те не са имали право. Моля следователно да насочиш моето колебание, тоест сам да благоволиш да изтълкуваш благодеянията си.
|
TRAIANUS PLINIO
Ut coepisti, Secunde carissime, explora
diligenter, an locus ille quem suspectum habes sustinere opus aquae
ductus possit. Neque dubitandum puto, quin aqua perducenda sit in
coloniam Sinopensem, si modo et viribus suis assequi potest, cum
plurimum ea res et salubritati et voluptati eius collatura sit.
|
|
Император Траян до Плиний
Струва ми се, че изплащането на задълженията към победителя в гореспоменатите състезания трябва да става от деня, когато той влезе тържествено в своя град. Не бива да се дават с обратна дата дажби за онези състезания, които по мое решение са обявени за иселастични, ако и преди не са били такива. В подкрепа на желанието си атлетите не могат да привеждат довода, че са престанали да получават награди за победите си за състезания, които по мое решение не са иселастични: защото, въпреки че условията на състезанията са променени, получените от тях награди не се отнемат.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Amisenorum civitas libera et foederata
beneficio indulgentiae tuae legibus suis utitur. In hac datum mihi
libellum ad 'epanous' pertinentem his litteris subieci, ut tu, domine,
dispiceres quid et quatenus aut permittendum aut prohibendum putares.
|
|
Гай Плиний до император Траян
Допълнително съобщение за използуване на препоръчително писмо
До днес, господарю, не съм предоставял комуто и да било препоръчително писмо по никаква работа освен по възложена от теб. Необходимостта сега наруши моето старателно съблюдаване на това правило. Защото, след като научихме за смъртта на дядото на жена ми, счетох, че е жестоко в случая да откажа ползуването на такова писмо на съпругата си, която желаеше бързо да отпътува при леля си. А бързината е най-главното в изпълнението на подобно задължение. Знаех и това, че ти ще одобриш решението за пътуване, причина за което е обичта към близките. Написах ти това, понеже ми се стори, че ще се покажа неблагодарен, ако прикрия, че между всички други твои благодеяния дължа на твоята благосклонност също и това: че уверен в нея, не се и поколебах без мнението ти да извърша нещо, за което щеше да бъде късно, ако бях чакал.
|
TRAIANUS PLINIO
Amisenos, quorum libellum epistulae tuae
iunxeras, si legibus istorum, quibus beneficio foederis utuntur,
concessum est eranum habere, possumus quo minus habeant non impedire,
eo facilius si tali collatione non ad turbas et ad illicitos coetus,
sed ad sustinendam tenuiorum inopiam utuntur. In ceteris civitatibus,
quae nostro iure obstrictae sunt, res huius modi prohibenda est.
|
|
Император Траян до Плиний
С основание, мой скъпи Секунде, си имал вяра в моето благоразположение. И не е трябвало и да се чудиш дали да чакаш моето мнение относно улесняването на пътуването на твоята съпруга с писмото, което съм ти дал официално заради длъжността ти, още повече, че ако съпругата ти пристигне бързо, леля й ще й се зарадва много повече.
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Suetonium Tranquillum, probissimum
honestissimum eruditissimum virum, et mores eius secutus et studia iam
pridem, domine, in contubernium assumpsi, tantoque magis diligere coepi
quanto nunc propius inspexi. (2) Huic ius trium liberorum necessarium
faciunt duae causae; nam et iudicia amicorum promeretur et parum felix
matrimonium expertus est, impetrandumque a bonitate tua per nos habet
quod illi fortunae malignitas denegavit. (3) Scio, domine, quantum
beneficium petam, sed peto a te cuius in omnibus desideriis meis
indulgentiam experior. Potes enim colligere quanto opere cupiam, quod
non rogarem absens si mediocriter cuperem.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Quam parce haec beneficia tribuam, utique,
mi Secunde carissime, haeret tibi, cum etiam in senatu affirmare soleam
non excessisse me numerum, quem apud amplissimum ordinem suffecturum
mihi professus sum. Tuo tamen desiderio subscripsi et dedisse me ius
trium liberorum Suetonio Tranquillo ea condicione, qua assuevi, referri
in commentarios meos iussi.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Sollemne est mihi, domine, omnia de
quibus dubito ad te referre. Quis enim potest melius vel cunctationem
meam regere vel ignorantiam instruere? Cognitionibus de Christianis
interfui numquam: ideo nescio quid et quatenus aut puniri soleat aut
quaeri. (2) Nec mediocriter haesitavi, sitne aliquod discrimen aetatum,
an quamlibet teneri nihil a robustioribus differant; detur paenitentiae
venia, an ei, qui omnino Christianus fuit, desisse non prosit; nomen
ipsum, si flagitiis careat, an flagitia cohaerentia nomini puniantur.
Interim, <in> iis qui ad me tamquam Christiani deferebantur, hunc
sum secutus modum. (3) Interrogavi ipsos an essent Christiani.
Confitentes iterum ac tertio interrogavi supplicium minatus;
perseverantes duci iussi. Neque enim dubitabam, qualecumque esset quod
faterentur, pertinaciam certe et inflexibilem obstinationem debere
puniri. (4) Fuerunt alii similis amentiae, quos, quia cives Romani
erant, adnotavi in urbem remittendos.
Mox ipso tractatu, ut fieri solet,
diffundente se crimine plures species inciderunt. (5) Propositus est
libellus sine auctore multorum nomina continens. Qui negabant esse se
Christianos aut fuisse, cum praeeunte me deos appellarent et imagini
tuae, quam propter hoc iusseram cum simulacris numinum afferri, ture ac
vino supplicarent, praeterea male dicerent Christo, quorum nihil cogi
posse dicuntur qui sunt re vera Christiani, dimittendos putavi. (6)
Alii ab indice nominati esse se Christianos dixerunt et mox negaverunt;
fuisse quidem sed desisse, quidam ante triennium, quidam ante plures
annos, non nemo etiam ante viginti. <Hi> quoque omnes et imaginem
tuam deorumque simulacra venerati sunt et Christo male dixerunt. (7)
Affirmabant autem hanc fuisse summam vel culpae suae vel erroris, quod
essent soliti stato die ante lucem convenire, carmenque Christo quasi
deo dicere secum invicem seque sacramento non in scelus aliquod
obstringere, sed ne furta ne latrocinia ne adulteria committerent, ne
fidem fallerent, ne depositum appellati abnegarent. Quibus peractis
morem sibi discedendi fuisse rursusque coeundi ad capiendum cibum,
promiscuum tamen et innoxium; quod ipsum facere desisse post edictum
meum, quo secundum mandata tua hetaerias esse vetueram. (8) Quo magis
necessarium credidi ex duabus ancillis, quae ministrae dicebantur, quid
esset veri, et per tormenta quaerere. Nihil aliud inveni quam
superstitionem pravam et immodicam.
(9) Ideo dilata cognitione ad consulendum
te decucurri. Visa est enim mihi res digna consultatione, maxime
propter periclitantium numerum. Multi enim omnis aetatis, omnis
ordinis, utriusque sexus etiam vocantur in periculum et vocabuntur.
Neque civitates tantum, sed vicos etiam atque agros superstitionis
istius contagio pervagata est; quae videtur sisti et corrigi posse.
(10) Certe satis constat prope iam desolata templa coepisse celebrari,
et sacra sollemnia diu intermissa repeti passimque venire
<carnem> victimarum, cuius adhuc rarissimus emptor inveniebatur.
Ex quo facile est opinari, quae turba hominum emendari possit, si sit
paenitentiae locus.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
(1) Actum quem debuisti, mi Secunde, in
excutiendis causis eorum, qui Christiani ad te delati fuerant, secutus
es. Neque enim in universum aliquid, quod quasi certam formam habeat,
constitui potest. (2) Conquirendi non sunt; si deferantur et arguantur,
puniendi sunt, ita tamen ut, qui negaverit se Christianum esse idque re
ipsa manifestum fecerit, id est supplicando dis nostris, quamvis
suspectus in praeteritum, veniam ex paenitentia impetret. Sine auctore
vero propositi libelli <in> nullo crimine locum habere debent.
Nam et pessimi exempli nec nostri saeculi est.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Amastrianorum civitas, domine, et
elegans et ornata habet inter praecipua opera pulcherrimam eandemque
longissimam plateam; cuius a latere per spatium omne porrigitur nomine
quidem flumen, re vera cloaca foedissima, ac sicut turpis immundissimo
aspectu, ita pestilens odore taeterrimo. (2) Quibus ex causis non minus
salubritatis quam decoris interest eam contegi; quod fiet si permiseris
curantibus nobis, ne desit quoque pecunia operi tam magno quam
necessario.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Rationis est, mi Secunde carissime,
contegi aquam istam, quae per civitatem Amastrianorum fluit, si intecta
salubritati obest. Pecunia ne huic operi desit, curaturum te secundum
diligentiam tuam certum habeo.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Vota, domine, priore anno nuncupata
alacres laetique persolvimus novaque rursus certante commilitonum et
provincialium pietate suscepimus, precati deos ut te remque publicam
florentem et incolumem ea benignitate servarent, quam super magnas
plurimasque virtutes praecipua sanctitate obsequio deorum honore
meruisti.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Solvisse vota dis immortalibus te
praeeunte pro mea incolumitate commilitones cum provincialibus
laetissimo consensu et in futurum nuncupasse libenter, mi Secunde
carissime, cognovi litteris tuis.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Diem, quo in te tutela generis humani
felicissima successione translata est, debita religione celebravimus,
commendantes dis imperii tui auctoribus et vota publica et gaudia.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Diem imperii mei debita laetitia et
religione commilitonibus et provincialibus praeeunte te celebratum
libenter cognovi litteris tuis.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Valerius, domine, Paulinus excepto Paulino
ius Latinorum suorum mihi reliquit; ex quibus rogo tribus interim ius
Quiritium des. Vereor enim, ne sit immodicum pro omnibus pariter
invocare indulgentiam tuam, qua debeo tanto modestius uti, quanto
pleniorem experior. Sunt autem pro quibus peto: C. Valerius Astraeus,
C. Valerius Dionysius, C. Valerius Aper.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Cum honestissime iis, qui apud fidem tuam
a Valerio Paulino depositi sunt, consultum velis mature per me, iis
interim, quibus nunc petisti, dedisse me ius Quiritium referri in
commentarios meos iussi idem facturus in ceteris, pro quibus petieris.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
Rogatus, domine, a P. Accio Aquila,
centurione cohortis sextae equestris, ut mitterem tibi libellum per
quem indulgentiam pro statu filiae suae implorat, durum putavi negare,
cum scirem quantam soleres militum precibus patientiam humanitatemque
praestare.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Libellum P. Accii Aquilae, centurionis
sextae equestris, quem mihi misisti, legi; cuius precibus motus dedi
filiae eius civitatem Romanam. Libellum rescriptum, quem illi redderes,
misi tibi.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Quid habere iuris velis et Bithynas et
Ponticas civitates in exigendis pecuniis, quae illis vel ex
locationibus vel ex venditionibus aliisve causis debeantur, rogo,
domine, rescribas. Ego inveni a plerisque proconsulibus concessam iis
protopraxian eamque pro lege valuisse. (2) Existimo tamen tua
providentia constituendum aliquid et sanciendum per quod utilitatibus
eorum in perpetuum consulatur. Nam quae sunt ab illis instituta, sint
licet sapienter indulta, brevia tamen et infirma sunt, nisi illis tua
contingit auctoritas.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Quo iure uti debeant Bithynae vel Ponticae
civitates in iis pecuniis, quae ex quaque causa rei publicae
debebuntur, ex lege cuiusque animadvertendum est. Nam, sive habent
privilegium, quo ceteris creditoribus anteponantur, custodiendum est,
sive non habent, in iniuriam privatorum id dari a me non oportebit.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Ecdicus, domine, Amisenorum civitatis
petebat apud me a Iulio Pisone denariorum circiter quadraginta milia
donata ei publice ante viginti annos bule et ecclesia consentiente,
utebaturque mandatis tuis, quibus eius modi donationes vetantur. (2)
Piso contra plurima se in rem publicam contulisse ac prope totas
facultates erogasse dicebat. Addebat etiam temporis spatium
postulabatque, ne id, quod pro multis et olim accepisset, cum eversione
reliquae dignitatis reddere cogeretur. Quibus ex causis integram
cognitionem differendam existimavi, ut te, domine, consulerem, quid
sequendum putares.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Sicut largitiones ex publico fieri mandata
prohibent, ita, ne multorum securitas subruatur, factas ante aliquantum
temporis retractari atque in irritum vindicari non oportet. Quidquid
ergo ex hac causa actum ante viginti annos erit, omittamus. Non minus
enim hominibus cuiusque loci quam pecuniae publicae consultum volo.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Lex Pompeia, domine, qua Bithyni et
Pontici utuntur, eos, qui in bulen a censoribus leguntur, dare pecuniam
non iubet; sed ii, quos indulgentia tua quibusdam civitatibus super
legitimum numerum adicere permisit, et singula milia denariorum et bina
intulerunt. (2) Anicius deinde Maximus proconsul eos etiam, qui a
censoribus legerentur, dumtaxat in paucissimis civitatibus aliud aliis
iussit inferre. (3) Superest ergo, ut ipse dispicias, an in omnibus
civitatibus certum aliquid omnes, qui deinde buleutae legentur, debeant
pro introitu dare. Nam, quod in perpetuum mansurum est, a te constitui
decet, cuius factis dictisque debetur aeternitas.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Honorarium decurionatus omnes, qui in
quaque civitate Bithyniae decuriones fiunt, inferre debeant necne, in
universum a me non potest statui. Id ergo, quod semper tutissimum est,
sequendam cuiusque civitatis legem puto, sed verius eos, qui invitati
fiunt decuriones, id existimo acturos, ut praestatione ceteris
praeferantur.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Lege, domine, Pompeia permissum
Bithynicis civitatibus ascribere sibi quos vellent cives, dum ne quem
earum civitatium, quae sunt in Bithynia. Eadem lege sancitur, quibus de
causis e senatu a censoribus eiciantur. (2) Inde me quidam ex
censoribus consulendum putaverunt, an eicere deberent eum qui esset
alterius civitatis. (3) Ego quia lex sicut ascribi civem alienum
vetabat, ita eici e senatu ob hanc causam non iubebat, praeterea, quod
affirmabatur mihi in omni civitate plurimos esse buleutas ex aliis
civitatibus, futurumque ut multi homines multaeque civitates
concuterentur ea parte legis, quae iam pridem consensu quodam
exolevisset, necessarium existimavi consulere te, quid servandum
putares. Capita legis his litteris subieci.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Merito haesisti, Secunde carissime, quid a
te rescribi oporteret censoribus consulentibus, an <manere
deberent> in senatu aliarum civitatium, eiusdem tamen provinciae
cives. Nam et legis auctoritas et longa consuetudo usurpata contra
legem in diversum movere te potuit. Mihi hoc temperamentum eius
placuit, ut ex praeterito nihil novaremus, sed manerent quamvis contra
legem asciti quarumcumque civitatium cives, in futurum autem lex
Pompeia observaretur; cuius vim si retro quoque velimus custodire,
multa necesse est perturbari.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Qui virilem togam sumunt vel nuptias
faciunt vel ineunt magistratum vel opus publicum dedicant, solent totam
bulen atque etiam e plebe non exiguum numerum vocare binosque denarios
vel singulos dare. Quod an celebrandum et quatenus putes, rogo scribas.
(2) Ipse enim, sicut arbitror, praesertim ex sollemnibus causis,
concedendum ius istud invitationis, ita vereor ne ii qui mille homines,
interdum etiam plures vocant, modum excedere et in speciem 'dianomкs'
incidere videantur.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Merito vereris, ne in speciem 'dianomкs'
incidat invitatio, quae et in numero modum excedit et quasi per
corpora, non viritim singulos ex notitia ad sollemnes sportulas
contrahit. Sed ego ideo prudentiam tuam elegi, ut formandis istius
provinciae moribus ipse moderareris et ea constitueres, quae ad
perpetuam eius provinciae quietem essent profutura.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Athletae, domine, ea quae pro
iselasticis certaminibus constituisti, deberi sibi putant statim ex eo
die, quo sunt coronati; nihil enim referre, quando sint patriam
invecti, sed quando certamine vicerint, ex quo invehi possint. Ego
contra scribo 'iselastici nomine': itaque Еeorum vehementer addubitem
an sit potius id tempus, quo 'eisкlasan' intuendum. (2) Iidem obsonia
petunt pro eo agone, qui a te iselasticus factus est, quamvis vicerint
ante quam fieret. Aiunt enim congruens esse, sicut non detur sibi pro
iis certaminibus, quae esse iselastica postquam vicerunt desierunt, ita
pro iis dari quae esse coeperunt. (3) Hic quoque non mediocriter
haereo, ne cuiusquam retro habeatur ratio dandumque, quod tunc cum
vincerent non debebatur. Rogo ergo, ut dubitationem meam regere, id est
beneficia tua interpretari ipse digneris.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Iselasticum tunc primum mihi videtur
incipere deberi, cum quis in civitatem suam ipse 'eisкlasen'. Obsonia
eorum certaminum, quae iselastica esse placuit mihi, si ante iselastica
non fuerunt, retro non debentur. Nec proficere pro desiderio athletarum
potest, quod eorum, quae postea iselastica non esse constitui, quam
vicerunt, accipere desierunt. Mutata enim condicione certaminum nihilo
minus, quae ante perceperant, non revocantur.
|
|
|
C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
(1) Usque in hoc tempus, domine, neque
cuiquam diplomata commodavi neque in rem ullam nisi tuam misi. Quam
perpetuam servationem meam quaedam necessitas rupit. (2) Uxori enim
meae audita morte avi volenti ad amitam suam excurrere usum eorum
negare durum putavi, cum talis officii gratia in celeritate
consisteret, sciremque te rationem itineris probaturum, cuius causa
erat pietas. Haec tibi scripsi, quia mihi parum gratus fore videbar, si
dissimulassem inter alia beneficia hoc unum quoque me debere
indulgentiae tuae, quod fiducia eius quasi consulto te non dubitavi
facere, quem si consuluissem, sero fecissem.
|
|
|
TRAIANUS PLINIO
Merito habuisti, Secunde carissime,
fiduciam animi mei nec dubitandum fuisset, si exspectasses donec me
consuleres, an iter uxoris tuae diplomatibus, quae officio tuo dedi,
adiuvandum esset, cum apud amitam suam uxor tua deberet etiam
celeritate gratiam adventus sui augere.
|
|
|
|
|
