ROMULUS

C. Petronius Arbiter

Satiricon * Сатирикон
Превод: Сатирикон, Д. Бояджиев, Народна култура, 1981/97

двуезичен | оригинал | превод

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59

60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89

90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141

[[I] "Num alio genere Furiarum declamatores inquietantur, qui clamant: 'Haec vulnera pro libertate publica excepi; hunc oculum pro vobis impendi: date mihi ducem, qui me ducat ad liberos meos, nam succisi poplites membra non sustinent'? Haec ipsa tolerabilia essent, si ad eloquentiam ituris viam facerent. Nunc et rerum tumore et sententiarum vanissimo strepitu hoc tantum proficiunt ut, cum in forum venerint, putent se in alium orbem terrarum delatos. Et ideo ego adulescentulos existimo in scholis stultissimos fieri, quia nihil ex his, quae in usu habemus, aut audiunt aut vident, sed piratas cum catenis in litore stantes, sed tyrannos edicta scribentes quibus imperent filiis ut patrum suorum capita praecidant, sed responsa in pestilentiam data, ut virgines tres aut plures immolentur, sed mellitos verborum globulos, et omnia dicta factaque quasi papavere et sesamo sparsa.		1. - Нима от други фурии се измъчват реторите, които декламират 1: „Тези рани получих за общата свобода; това око загубих заради вас; дайте ми човек да ме заведе при децата ми, понеже коленете ми са подкосени и краката не ме държат"? Всичко това щеше да бъде по-поносимо, ако проправяше пътя на онези, които искат да учат красноречие. Но с такива надути теми и с трясъка на безсмислените си изречения реторите постигат само това - когато учениците стъпят на форума, да им се струва, че са отнесени в Друг свят. Аз точно затова смятам, че в школата младежите оглупяват съвсем - защото не чуват и не виждат нищо от истинския живот, а слушат за пирати, оковани с вериги на морския бряг, за тирани, които пишат укази и заповядват на синовете да отрежат главите на бащите си, за прорицания по време на чума да се принесат в жертва три или повече девици - надути захаросани слова и всяка дума, и всяко нещо е като посипано с мак и сусам.
[[II] "Qui inter haec nutriuntur, non magis sapere possunt quam bene olere qui in culina habitant. Pace vestra liceat dixisse, primi omnium eloquentiam perdidistis. Levibus enim atque inanibus sonis ludibria quaedam excitando, effecistis ut corpus orationis enervaretur et caderet. Nondum iuvenes declamationibus continebantur, cum Sophocles aut Euripides invenerunt verba quibus deberent loqui. Nondum umbraticus doctor ingenia deleverat, cum Pindarus novemque lyrici Homericis versibus canere timuerunt. Et ne poetas quidem ad testimonium citem, certe neque Platona neque Demosthenen ad hoc genus exercitationis accessisse video. Grandis et, ut ita dicam, pudica oratio non est maculosa nec turgida, sed naturali pulchritudine exsurgit. Nuper ventosa istaec et enormis loquacitas Athenas ex Asia commigravit animosque iuvenum ad magna surgentes veluti pestilenti quodam sidere adflavit, semelque corrupta regula eloquentia stetit et obmutuit. Ad summam, quis postea Thucydidis, quis Hyperidis ad famam processit? Ac ne carmen quidem sani coloris enituit, sed omnia quasi eodem cibo pasta non potuerunt usque ad senectutem canescere. Pictura quoque non alium exitum fecit, postquam Aegyptiorum audacia tam magnae artis compendiariam invenit."		2. Който отрасне така, той не може да има повече ум, отколкото онзи, който живее в кухня - да мирише хубаво. Не се сърдете, но ще ви кажа, че вие първи погубихте красноречието, понеже с лекомислено и празно бърборене го направихте за смях и то рухна като бездушно чучело 2. Младите хора още не са се занимавали с декламиране, когато Софокъл и Еврипид 3 са открили с какви думи трябва да говорят. Школският учител още не е обърквал умовете, когато Пиндар и деветте лирици 4 са се побояли да използват Омировия стих. Но хайде да не давам за пример поетите: зная и съм сигурен, че нито Платон 5, нито Демостен 6 са се упражнявали по този начин. Величествената реч - аз ще я нарека и свенлива - не е нито натруфена, нито раздута, а се налага с естествената си красота. Чак после тази вятърничава пищност на словото е дошла в Атина от Азия 7 и понеже младите винаги търсят голямото, поразила е разсъдъка им като чумен повей, а истинското красноречие, веднъж ущърбено, спря и млъкна. С една дума, кой по-късно се е издигнал до върха на Тукидид 8? Кой е достигнал Хиперидовата 9 слава? Дори свестен стих не е просветнал и всичко написано е болнаво, сякаш яло една и съща лоша храна, и изчезва, без да дочака старост и бели коси. А и живописта - и с нея се свърши така, откак дръзките египтяни изнамериха лесното на това велико изкуство 10.
[[III] Non est passus Agamemnon me diutius declamare in porticu, quam ipse in schola sudaverat, sed: "Adulescens, inquit, quoniam sermonem habes non publici saporis et, quod rarissimum est, amas bonam mentem, non fraudabo te arte secreta. nimirum in his exercitationibus doctores peccant qui necesse habent cum insanientibus furere. Nam nisi dixerint quae adulescentuli probent, ut ait Cicero, 'soli in scolis relinquentur'. Sicut ficti adulatores cum cenas divitum captant, nihil prius meditantur quam id quod putant gratissimum auditoribus fore — nec enim aliter impetrabunt quod petunt, nisi quasdam insidias auribus fecerint — sic eloquentiae magister, nisi tanquam piscator eam imposuerit hamis escam, quam scierit appetituros esse pisciculos, sine spe praedae morabitur in scopulo.		3. Агамемнон 11 не ме изтърпя да декламирам под колоните по-дълго, отколкото той самият се беше потил в школата, и каза: - Младежо, понеже имаш вкус и не говориш като простите хора, а обичаш и здравия разум, което е много рядко нещо, аз ще ти кажа коя е тайната на занаята. Няма нищо чудно, че учителите задават такива упражнения: щом са с лудите, и те трябва да беснеят. Нали ако не говорят това, което харесва на момчетата, „ще си останат сами в школите", както казва Цицерон 12? Те се преструват също като ласкателите 13, когато се мъчат да спечелят някоя покана за вечеря у богат човек, и не мислят за нищо друго, освен как да му угодят: и наистина, ако не залъжат слуха му с приятни думи, няма да успеят. Така и учителят по красноречие: ако и той не набоде като рибар на кукичките такава стръв, каквато знае, че рибките ще лапнат, напразно ще стои на брега и ще чака улов.
[[IV] "Quid ergo est? Parentes obiurgatione digni sunt, qui nolunt liberos suos severa lege proficere. Primum enim sic ut omnia, spes quoque suas ambitioni donant. Deinde cum ad vota properant, cruda adhuc studia in forum impellunt, et eloquentiam, qua nihil esse maius confitentur, pueris induunt adhuc nascentibus. Quod si paterentur laborum gradus fieri, ut sapientiae praeceptis animos componerent, ut verba atroci stilo effoderent, ut quod vellent imitari diti audirent, sibi nihil esse magnificum quod pueris placeret: iam illa grandis oratio haberet maiestatis suae pondus. Nunc pueri in scholis ludunt, iuvenes ridentur in foro, et quod utroque turpius est, quod quisque perperam didicit, in senectute confiteri non vult. Sed ne me putes improbasse schedium Lucilianae humilitatis, quod sentio, et ipse carmine effingam:		4. Тогава какво излиза? Виновни са бащите, които не желаят синовете им да се възпитават строго и да се учат на ред. Става така: най напред, отдадени изцяло на честолюбието, му обричат и своята надежда - децата си, - а после, понеже бързат да постигнат своето, ги изкарват на форума учени-недоучени и като казват, че нямало нищо по-велико от красноречието, искат от тези съвсем зелени момчета да бъдат оратори. Но ако имаха търпение обучението да става стъпка по стъпка, за да могат учениците да четат сериозно и умът им да попива законите на мъдростта, да се упражняват над словото, без да жалят пръчицата за писане, и дълго да слушат онова, на което искат да подражават, да се убедят, че хубавото не е това, което се харесва на децата - тогава вече някогашното красноречие щеше да си върне величието и тежестта. А сега момчетата в школите си играят и когато излязат на форума, стават за смях; и което е още по-срамно, дори на стари години никой не иска да признае, че е научил нещо погрешно. Но за да не помислиш, че презирам импровизациите на скромния Луцилий 14, и аз като него ще ти кажа със стихове какво чувствам:
[[V] "Artis severae si quis ambit effectus mentemque magnis applicat, prius mores frugalitatis lege poliat exacta. Nec curet alto regiam trucem vultu cliensve cenas inpotentium captet, nec perditis addictus obruat vino mentis calorem; neve plausor in scenam sedeat redemptus histrioniae addictus. Sed sive armigerae rident Tritonidis arces, seu Lacedaemonio tellus habitata colono Sirenumque domus, det primos versibus annos Maeoniumque bibat felici pectore fontem. Mox et Socratico plenus grege mittat habenas liber, et ingentis quatiat Demosthenis arma. Hinc Romana manus circumfluat, et modo Graio exonerata sono mutet suffusa saporem. Interdum subducta foro det pagina cursum, et fortuna sonet celeri distincta meatu. Dent epulas et bella truci memorata canore, grandiaque indomiti Ciceronis verba minentur. Hi animum succinge bonis: sic flumine largo plenus Pierio defundes pectore verba."		5. На строгото изкуство за плода духом ако жадува някой, нека сам честно да си извае непреклонен нрав първо и да не гледа царския дворец с трепет, и да не се подмазва за един залък и ясния си ум да не гаси с вино по кръчмите. А и като клакьор нека да не седи пред никой жалък шут също. Да. А дали на Атина високата крепост или полето на Спарта усмихнато гледа поета, или Неапол, където сирените пеят - ако е млад, нека дълго се учи от Омир; нека да схване Сократ, за да бъде свободен и мъдър; нека чете Демостен, за да види как думите святкат- после с латинската реч нека вкуси и нещо различно, после нека се сменят и мисъл, и мирис, и ритъм, после нека звъни, нека мигом от форума литне словото, нека по бързи и тайни русла криволичи, нека и пир, и страшна воина, нека доблест и слава в него трептят, нека в него гърми Цицеронова сила- ето така: и плавно тогава от чистия извор нежните музи сами ще опръскат стиха ти 15.
[[VI] Dum hunc diligentius audio, non notavi mihi Ascylti fugam <. . .> Et dum in hoc dictorum aestu in hortis incedo, ingens scolasticorum turba in porticum venit, ut apparebat, ab extemporali declamatione nescio cuius, qui Agamemnonis suasoriam exceperat. Dum ergo iuvenes sententias rident ordinemque totius dictionis infamant, opportune subduxi me et cursim Ascylton persequi coepi. Sed nec viam diligenter tenebam quia <. . .> nec quo loco stabulum esset sciebam. Itaque quocumque ieram, eodem revertabar, donec et cursu fatigatus et sudore iam madens accedo aniculam quandam, quae agreste holus vendebat et:		6. Както го слушам доста внимателно, не забелязах, че Аскилт 16 ми е избягал <...> Задушен от този словесен порой, прекосявам градината, а през това време под колоните пристига голяма тълпа ученици - изглежда, че излизаха от декламацията на някакъв ретор, който беше за почнал да импровизира след Агамемнон. Та докато младежите се смеят на думите му и се подиграват с постройката на цялата му реч, аз успях да се измъкна и тичешком тръгнах да търся Аскилт. Но и пътя не си спомнях добре, понеже не знаех кой е нашият хан; така че на където и да отивах, връщах се все на същото място, до като най-сетне, уморен от тичане и облян в пот, срещам някаква старица, която продаваше зеленчук, и казвам:
[[VII] "Rogo, inquam, mater, numquid scis ubi ego habitem?" Delectata est illa urbanitate tam stulta et: "Quidni sciam?" inquit, consurrexitque et coepit me praecedere. Divinam ego putabam et subinde ut in locum secretiorem venimus, centonem anus urbana reiecit et: "Hic, inquit, debes habitare." Cum ego negarem me agnoscere domum, video quosdam inter titulos nudasque meretrices furtim spatiantes. Tarde, immo iam sero intellexi me in fornicem esse deductum. Execratus itaque aniculae insidias operui caput et per medium lupanar fugere coepi in alteram partem, cum ecce in ipso aditu occurrit mihi aeque lassus ac moriens Ascyltos: putares ab eadem anicula esse deductum. Itaque ut ridens eum consalutavi, quid in loco tam deformi faceret quaesivi.		7. - Майко, искам да те питам нещо. Не знаеш ли случайно къде живея? Тя се засмя на глупавата шега и отвърна: - Как да не зная! - И като стана, тръгна пред мен. Аз я помислих за магьосница и <...> Като стигнахме до едно доста уединено място, любезната старица дръпна едно парцаливо перде и каза: - Тук трябва да живееш. И докато й отговарях, че не познавам къщата, виждам как някакви голи блудници крадешком се разхождат между табелки за цената. Бавно - и всъщност твърде късно - се досетих, че са ме завели в бордей. И така, проклинайки коварството на старицата, покрих глава 17 и хукнах през бардака право към изхода отсреща; но ето че при самата врата се сблъсках с Аскилт, който изглеждаше не по-малко уморен от мен и измъчен до смърт: човек можеше да помисли, че го е довела същата старица.
[[VIII] Sudorem ille manibus detersit et: "Si scires, inquit, quae mihi acciderunt. — Quid novi?" inquam ego. At ille deficiens: "Cum errarem, inquit, per totam civitatem nec invenirem quo loco stabulum reliquissem, accessit ad me pater familiae et ducem se itineris humanissime promisit. Per anfractus deinde obscurissimos egressus in hunc locum me perduxit, prolatoque peculis coepit rogare stuprum. Iam pro cella meretrix assem exegerat, iam ille mihi iniecerat manum et nisi valentior fuissem, dedissem poenas. <. . .> adeo ubique omnes mihi videbantur satureum bibisse <. . .> iunctis viribus molestum contempsimus. <. . .>		8. Аз го поздравих с присмех и го попитах какво търси на това долнопробно място, а той изтри потта си с две ръце и каза: - Само ако знаеш какво ми се случи! - Какво толкова? - попитах аз. - Както се скитах из целия град - отговори той с отпаднал глас - и не можех да намеря хана, към мене се приближи един мъж, твърде почтен на вид, и много учтиво ми предложи да ми покаже пътя. Тръгнахме и той ме преведе през най-тъмните и криви улички, а като дойдохме тук, извади пари и поиска да ме обезчести. И вече сводницата си беше прибрала едно асче 18 за стаята, а той ми беше пуснал ръка и ако не бях излязъл по-силен, нямаше да ми се размине * Всички наоколо изглеждаха твърде замаяни от любовна билка 19, че <...> С общи усилия се отървахме от досадника *
[[IX] Quasi per caliginem vidi Gitona in crepidine semitae stantem et in eundem locum me conieci. Cum quaererem numquid nobis in prandium frater parasset, consedit puer super lectum et manantes lacrumas pollice extersit. Perturbatus ego habitu fratris, quid accidisset quaesivi. Et ille tarde quidem et invitus, sed postquam precibus etiam iracundiam miscui: "Tuus, inquit, ist frater seu comes paulo ante in conductum accucurrit, coepitque mihi velle pudorem extorquere. Cum ego proclamarem, gladium strinxit et 'Si Lucretia es, inquit, Tarquinium invenisti'". Quibus ego auditis intentavi in oculos Ascylti manus et: "Quid dicis, inquam, muliebris patientiae scortum, cuius ne spiritus purus est?" Inhorrescere se finxit Ascyltos, mox sublatis fortius manibus longe maiore nisu clamavit: "Non taces, inquit, gladiator obscene, quem de ruina harena dimisit? Non taces, nocturne percussor, qui ne tum quidem, cum fortiter faceres, cum pura muliere pugnasti, cuius eadem ratione in viridario frater fui, qua nunc in deversorio puer es. — Subduxisti te, inquam, a praeceptoris colloquio.		9. Като 20 през гъста мъгла видях Гитон 21 да стои на плочника и се хвърлих към него <...> Когато попитах дали брат ни 22 е приготвил нещо за ядене, Гитон седна на леглото и от очите му закапаха сълзи, а той ги изтриваше с палец. И като видях брат си така, аз се стреснах и го попитах какво се е случило. Най-напред момчето увърташе и не искаше да отговори, но после, понеже към молбите прибавих и заплахи, каза: - Този твой брат или спътник, не знам за какъв го смяташ, преди малко дотича тук в стаята и взе да се опитва да ме изнасили, а като започнах да викам, грабна меча и каза: „Ако ти си Лукреция, намерил си си Тарквиний 23!" Като чух това, стрелнах с ръце към очите на Аскилт и извиках: - Какво ще кажеш сега, курво? Ти, който се подлагаш като жена и на когото дори дъхът не е чист? Аскилт се престори, че настръхва, издигна ръце много по-високо от мене и закрещя още по-силно: - Няма ли да млъкнеш, безсрамнико? Ти, който си бил гладиатор в цирка и едвам се спаси! Няма ли да млъкнеш, среднощен убиецо, ти, който не си имал работа с почтена жена дори тогава, когато те биваше, и на когото аз бях брат в горичката за същото нещо, за което сега това момче е в странноприемницата! - А пък ти - отговорих аз - избяга от разговора с учителя по красноречие.
[[X] — Quid ego, homo stultissime, facere debui, cum fame morerer? An videlicet audirem sententias, id est vitrea fracta et somniorum interpretamenta? Multo me turpior es tu hercule, qui ut foris cenares, poetam laudasti". Itaque ex turpissima lite in risum diffusi pacatius ad reliqua secessimus. <. . .> Rursus in memoriam revocatus iniuriae: "Ascylte, inquam, intellego nobis convenire non posse. Itaque communes sarcinulas partiamur ac paupertatem nostram privatis questibus temptemus expellere. Et tu litteras scis et ego. Ne quaestibus tuis obstem, aliud aliquid promittam; alioqui mille causae quotidie nos collident et per totam urbem rumoribus different." Non recusavit Ascyltos et: "Hodie, inquit, quia tanquam scholastici ad cenam promisimus, non perdamus noctem. Cras autem, quia hoc libet, et habitationem mihi prospiciam et aliquem fratrem. — Tardum est, inquam, differre quod placet." Hanc tam praecipitem divisionem libido faciebat; iam dudum enim amoliri cupiebam custodem molestum, ut veterem cum Gitone meo rationem reducerem. <. . .>		10. - А какво трябваше да направя, глупак такъв, когато умирах от глад? Да не искаш да слушам приказките му - счупени стъкълца и обяснения на сънища? Кълна се в Херкулес, ти си много по-долен от мене, понеже похвали поета, за да те поканят на вечеря! Така тази грозна караница се разтвори в умиротворителен смях и ние тръгнахме да вършим останалото. * Отново си спомних обидата и казах: - Аскилте, виждам, че ние с тебе не можем да се разберем. Хайде тогава да си поделим каквото имаме и нека се опитаме да се преборим с бедността всеки за себе си: ние и двамата сме грамотни и с това припечелваме, но аз ти обещавам, че няма да ти се бъркам и няма да ти преча - иначе всеки ден ще се сблъскваме по хиляда пъти и хорските приказки ще ни разнасят из целия град. Аскилт се съгласи. - Добре - рече той, - но понеже днес обещахме да отидем на вечеря като ученици, нека да не губим нощта; а утре, щом като така искаш, ще си потърся и друго жилище, и друг брат. - Ако сме решили - казах аз, - няма смисъл да отлагаме. Причина за тази толкова прибързана раздяла беше страстта, защото отдавна жадувах да се отърва от досадния пазач и да подновя старата игра с моя Гитон. *
[[XI] Postquam lustravi oculis totam urbem, in cellulam redii, osculisque tandem bona fide exactis alligo artissimis complexibus puerum, fruorque votis usque ad invidiam felicibus. Nec adhuc quidem omnia erant facta, cum Ascyltos furtim se foribus admovit, discussisque fortissime claustris invenit me cum fratre ludentem. Risu itaque plausuque cellulam implevit, opertum me amiculo evoluit et: "Quid agebas, inquit, frater sanctissime? Quid? Vesticontubernium facis?" Nec se solum intra verba continuit, sed lorum de pera soluit et me coepit non perfunctorie verberare, adiectis etiam petulantibus dictis: "Sic dividere cum fratre nolito." <. . .>		11. След като пребродих и разгледах целия град, върнах се в стаичката и там най-сетне Гитон прие целувките ми без страх; и като го привлякох плътно до себе си, насладих се на безметежно щастие и желанията ми се изпълниха. И още не бях свършил всичко, когато изведнъж Аскилт, който се беше върнал незабелязано, блъсна с всичка сила залостената врата, отвори я и ме завари да се забавлявам с брат ми. Той се разсмя и затанцува из цялата стая, като пляскаше с ръце, а после ми издърпа одеялото и попита: - Какво правиш, непорочни братко? А? Да не би да си играеш на къщичка? И не се задоволи само с думи, а смъкна ремъка от торбата си и започна да ме удря здраво, като повтаряше със злоба: - Така не се прави делба с брат! ***
[[XII] Veniebamus in forum deficiente iam die, in quo notavimus frequentiam rerum venalium, non quidem pretiosarum sed tamen quarum fidem male ambulantem obscuritas temporis facillime tegeret. Cum ergo et ipsi raptum latrocinio pallium detulissemus, uti occasione opportunissima coepimus atque in quodam angulo laciniam extremam concutere, si quem forte emptorem splendor vestis posset adducere. Nec diu moratus rusticus quidam familiaris oculis meis cum muliercula comite propius accessit ac diligentius considerare pallium coepit. Invicem Ascyltos iniecit contemplationem super umeros rustici emptoris, ac subito exanimatus conticuit. Ac ne ipse quidem sine aliquo motu hominem conspexi, nam videbatur ille mihi esse, qui tunicam in solitudine invenerat. Plane is ipse erat. Sed cum Ascyltos timeret fidem oculorum, ne quid temere faceret, prius tanquam emptor propius accessit detraxitque umeris laciniam et diligentius temptavit.		12. Денят вече гаснеше, когато стигнахме форума: там гъмжеше от стоки, изложени за продан, и макар че не бяха нищо особено, мракът прикриваше истинската им стойност и те лесно минаваха от ръка на ръка. Тогава, понеже и ние бяхме донесли крадения плащ 24, опитахме се да използваме удобния случай и като се свряхме в един ъгъл, започнахме да размахваме долната му част, та някой купувач да се съблазни от блясъка на тъканта. Не чакахме дълго: един селянин, когото сякаш виждах не за първи път, се приближи към нас заедно с една женица и започна да разглежда плаща много внимателно. На свой ред Аскилт се загледа в плещите на селския купувач и изведнъж се сепна и замря. Аз също не можех да гледам този човек без вълнение, понеже ми се струваше, че е същият, който беше намерил туниката на онова самотно място. Да, направо беше същият! Но Аскилт не смееше да повярва на очите си и за да не направи нещо необмислено, най-напред се приближи към него, дръпна дрехата от раменете му и я заопипва, уж че иска да я купи.
[[XIII] O lusum fortunae mirabilem! Nam adhuc ne suturae quidem attulerat rusticus curiosas manus, sed tanquam mendici spolium etiam fastidiose venditabat. Ascyltos postquam depositum esse inviolatum vidit et personam vendentis contemptam, seduxit me paululum a turba et: "Scis, inquit, frater, rediisse ad nos thesaurum de quo querebar? Illa est tunicula adhuc, ut apparet, intactis aureis plena. Quid ergo facimus, aut quo iure rem nostram vindicamus?" Exhilaratus ego non tantum quia praedam videbam, sed etiam quod fortuna me a turpissima suspicione dimiserat, negavi circuitu agendum sed plane iure civili dimicandum, ut si nollet alienam rem domino reddere, ad interdictum veniret.		13. 0, удивителна игра на съдбата! Този селяк не беше полюбопитствал дори да докосне шева и се мъчеше да продаде туниката, за да се отърве от нея като от някаква ненужна дрипа. Тогава Аскилт, който видя, че зашитото е на мястото си и че имаме работа с прост човек, ме дръпна за малко настрана и ми каза: - Братко, разбра ли, че онова богатство, което толкова оплаквах, пак е дошло в ръцете ни? Тази туника е същата и изглежда, че златото не е пипнато. Какво ще правим? На какви законни основания да си поискаме вещта? Аз много се зарадвах - не само на плячката, но и защото съдбата бе снела от мене срамното подозрение - и настоявах да не протакаме, понеже правото е на наша страна, и щом като не искат да върнат чуждата вещ на собственика, да ги дадем под съд 25.
[[XIV] Contra Ascyltos leges timebat et: "Quis, aiebat, hoc loco nos novit, aut quis habebit dicentibus fidem? Mihi plane placet emere, quamvis nostrum sit, quod agnoscimus, et parvo aere recuperare potius thesaurum, quam in ambiguam litem descendere: Quid faciant leges, ubi sola pecunia regnat, aut ubi paupertas vincere nulla potest? Ipsi qui Cynica traducunt tempora pera, non numquam nummis vendere vera solent. Ergo iudicium nihil est nisi publica merces, atque eques in causa qui sedet, empta probat." Sed praeter unum dipondium, quo cicer lupinosque destinaveramus mercari, nihil ad manum erat. Itaque ne interim praeda discederet, vel minoris pallium addicere placuit ut pretium maioris compendii leviorem faceret iacturam. Cum primum ergo explicuimus mercem, mulier operto capite, quae cum rustico steterat, inspectis diligentius signis iniecit utramque laciniae manum magnaque vociferatione latrones tenere clamavit. Contra nos perturbati, ne videremur nihil agere, et ipsi scissam et sordidam tenere coepimus tunicam atque eadem invidia proclamare, nostra esse spolia quae illi possiderent. Sed nullo genere par erat causa, et cociones qui ad clamorem confluxerant, nostram scilicet de more ridebant invidiam, quod pro illa parte vindicabant pretiosissimam vestem, pro hac pannuciam ne centonibus quidem bonis dignam. Hinc Ascyltos bene risum discussit, qui silentio facto:		14. Аскилт обаче се боеше от законите и започна да ме уговаря: - Кой ни познава тук? Кой ще ни повярва? Аз предлагам направо да купим туниката, макар че е наша: по-добре да дадем още малко пари и да си върнем богатството, но да не стигаме до съд, защото е опасно: Ако царува царица Монета, какво е законът? Може ли с голи ръце да победи бедността? Даже онези с торбите на гръб 26 - уж мъдри и честни - често продават честта си само за дребна парa. Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят - ако ги купиш, не съдят, а просто седят. Но нямахме наръка никакви пари освен двата аса, с които мислехме да си купим нахут и вълчи боб; тогава решихме да продадем плаща, ако ще и на безценица, за да не изпуснем плячката - губехме малко, за да спечелим много. Но веднага щом разгърнахме стоката, жената с покритата глава, която беше застанала зад селянина, се вгледа внимателно в знаците на плаща, сграбчи го с две ръце и закрещя с всичка сила: - Дръжте крадците! Видяхме се в чудо и за да направим и ние нещо, отвърнахме им със същото - хванахме скъсаната и мръсна туника и започнахме да викаме, че са ни я откраднали 27. Но силите в никакъв случай не бяха равни и търговците, които дотичаха, привлечени от крясъците, започнаха да се смеят на глупавото ни упорство. Съвсем естествено - противниците ни искаха да им се върне скъпият плащ, а ние - една дрипа, която не ставаше даже за парцали. Но Аскилт успя да заглуши смеха и в един миг, когато беше тихо, каза:
[[XV] "Videmus, inquit, suam cuique rem esse carissimam; reddant nobis tunicam nostram et pallium suum recipiant." Etsi rustico mulierique placebat permutatio, advocati tamen iam paene nocturni, qui volebant pallium lucri facere, flagitabant uti apud se utraque deponerentur ac postero die iudex querelam inspiceret. Neque enim res tantum, quae viderentur in controversiam esse, sed longe aliud quaeri, in utraque parte scilicet latrocinii suspicio haberetur. Iam sequestri placebant, et nescio quis ex cocionibus, calvus, tuberosissimae frontis, qui solebat aliquando etiam causas agere, invaserat pallium exhibiturumque crastino die affirmabat. Ceterum apparebat nihil aliud quaeri nisi ut semel deposita vestis inter praedones strangularetur, et nos metu criminis non veniremus ad constitutum. <. . .> Idem plane et nos volebamus. Itaque utriusque partis votum casus adiuvit. Indignatus enim rusticus quod nos centonem exhibendum postularemus, misit in faciem Ascylti tunicam et liberatos querela iussit pallium deponere, quod solum litem faciebat, et recuperato, ut putabamus, thesauro in deversorium praecipites abimus, praeclusisque foribus ridere acumen non minus cocionum quam calumniantium coepimus, quod nobis ingenti calliditate pecuniam reddidissent. Nolo quod cupio statim tenere, nec victoria mi placet parata.		15. - Виждате, че всеки държи на своето: нека ни върнат туниката и да си вземат плаща. Селянинът и жената бяха съгласни да направим смяна, но разни неканени съветници, които всъщност искаха да отмъкнат плаща, настояваха и двете дрехи да останат у тях, а на другия ден със спора щял да се занимае съдия. Не ставало дума само за плаща и туниката: трябвало да се разследва нещо съвсем друго - имало подозрение, че и двете страни са извършили кражба. И вече предлагаха у кого да се оставят нещата, а един от посредниците - плешив човек с чело на бучки, който понякога се заемал със съдебни дела - беше награбил плаща и обещаваше да го донесе на другия ден. Явно се искаше само едно - веднъж плащът да изчезне в ръцете на разбойниците и ние от страх да не отидем на съд в уреченото време. Но точно това искахме и ние, а случаят помогна общото желание да се изпълни. Селянинът, който се възмути, че настояваме дрипавата туника да се изнася в съда, я хвърли в лицето на Аскилт и поиска, щом сме получили своето, да му върнем плаща, причинил целия спор. * И като си възвърнахме съкровището - поне така мислехме, - стремглаво побягнахме към странноприемницата, заключихме се и започнахме да се смеем на ума и на търговците, и на клеветниците ни, които от много хитрост ни бяха дали парите. Не, победа не искам, не, не искам, нека нищо не идва, без да страдам. *
[[XVI] Sed ut primum beneficio Gitonis praeparata nos implevimus cena, ostium satis audaci strepitu impulsum exsonuit. Cum et ipsi ergo pallidi rogaremus quis esset: "Aperi, inquit, iam scies." Dumque loquimur, sera sua sponte delapsa cecidit reclusaeque subito fores admiserunt intrantem. Mulier autem erat operto capite, et: "Me derisisse, inquit, vos putabatis? Ego sum ancilla Quartillae, cuius vos sacrum ante cryptam turbastis. Ecce ipsa venit ad stabulum petitque ut vobiscum loqui liceat. Nolite perturbari. Nec accusat errorem vestrum nec punit, immo potius miratur, quis deus iuvenes tam urbanos in suam regionem detulerit."		16. Но едва се заситихме с вечерята, която Гитон ни беше приготвил, и вратата прокънтя от нечие доста настойчиво чукане <...> Та като се уплашихме, попитахме кой чука и един глас каза: - Отвори и ще узнаеш. И докато говорим, резето самичко се хлъзна и падна, вратата внезапно се отвори и влезе същата жена с покрита глава, която преди малко стоеше до селянина. - Да не мислите, че сте ме метнали? - рече тя. - Аз съм слугинята на онази Квартила 28, на която попречихте да извърши обреда си пред подземието 29. Ето я, и тя идва в хана и иска да си поприказва с вас. Но не се плашете - нито ви се сърди, че сте сгрешили, нито иска да ви отмъсти, а само се чуди кой бог е изпратил при нея такива мили младежи.
[[XVII] Tacentibus adhuc nobis et ad neutram partem adsentationem flectentibus intravit ipsa, una comitata virgine, sedensque super torum meum diu flevit. Ac ne tunc quidem nos ullum adiecimus verbum, sed attoniti expectavimus lacrimas ad ostentationem doloris paratas. Ut ergo tam ambitiosus detonuit imber, retexit superbum pallio caput, et manibus inter se usque ad articulorum strepitum constrictis: "Quaenam est, inquit, haec audacia, aut ubi fabulas etiam antecessura latrocinia didicistis? Misereor mediusfidius vestri; neque enim impune quisquam quod non licuit, aspexit. Utique nostra regio tam praesentibus plena est numinibus, ut facilius possis deum quam hominem invenire. Ac ne me putetis ultionis causa huc venisse; aetate magis vestra commoveor quam iniuria mea. Imprudentes enim, ut adhuc puto, admisistis inexpiabile scelus. Ipsa quidem illa nocte vexata tam periculoso inhorrui frigore, ut tertianae etiam impetum timeam. Et ideo medicinam sommo petii, iussaque sum vos perquirere atque impetum morbi monstrata subtilitate lenire. Sed de remedio non tam valde laboro; maior enim in praecordiis dolor saenit, qui me usque ad necessitatem mortis deducit, ne scilicet iuvenili impulsi licentia quod in sacello Priapi vidistis vulgetis, deorumque consilia proferatis in populum. Protendo igitur ad genua vestra supinas manus, petoque et oro ne nocturnas religiones iocum risumque faciatis, neve traducere velitis tot annorum secreta, quae vix mille homines noverunt."		17. Ние продължавахме да мълчим и нито възразявахме, нито се съгласявахме; в това време влезе самата Квартила заедно с едно момиче, седна на леглото ми и дълго плака. Поразени, ние пак не казахме нищо и чакахме края на тези сълзи, с които тя сякаш искаше да покаже колко много страда. Най-сетне, когато обилният поток попресъхна, Квартила свали плаща от гордото си чело, сплете пръсти толкова силно, че ставите й изпукаха, и каза: - Каква е тази дързост? Къде сте се научили да вършите злодеяния, каквито няма и в приказките? Кълна се в Юпитер 30, жал ми е за вас, защото никой не е поглеждал към забраненото, без да бъде наказан! А пък и по нашите места е толкова пълно с богове, че е по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек. Но за да не помислите, че съм дошла тук да ви отмъстя, знайте, че повече ме трогва младостта ви, отколкото мисля за моята обида. Вярвам, че не сте извършили нарочно това неизкупимо кощунство. Аз самата така се измъчих онази нощ и така се вкочаних от студ, че се страхувам да не ме е хванала треската 31, която се повтаря през три дни. И затова насън попитах 32 за лекарство и ми се заповяда да ви намеря и с една голяма хитрост да избягна пристъпа на болестта. Но не ме е толкова грижа за лекарството: в гърдите ми бушува по-голяма мъка и тя ще ме вкара в гроба. Боя се, понеже сте млади и бъбриви, да не разкажете какво сте видели в храма на Приап 33 и да не разгласите сред простия народ замислите на боговете. Ето, протягам длани към коленете ви и ви моля и заклинам да не обръщате на смях и шега нощните обреди и да не разкривате тайните на толкова години, които знаят едва трима души!
[[XVIII] Secundum hanc deprecationem lacrimas rursus effudit gemitibusque largis concussa tota facie ac pectore torum meum pressit. Ego eodem tempore et misericordia turbatus et metu, bonum animum habere eam iussi et de utroque esse securam: nam neque sacra quemquam vulgaturum, et si quod praeterea aliud remedium ad tertianam deus illi monstrasset, adiuvaturos nos divinam providentiam vel periculo nostro. Hilarior post hanc pollicitationem facta mulier basiavit me spissius, et ex lacrimis in risum mota descendentes ab aure capillos meos lenta manu duxit et: "Facio, inquit, indutias vobiscum, et a constituta lite dimitto. Quod si non adnuissetis de hac medicina quam peto, iam parata erat in crastinum turba, quae et iniuriam meam vindicaret et dignitatem: Contemni turpe est, legem donare superbum; hoc amo, quod possum qua libet ire via. Nam sane et sapiens contemptus iurgia nectit, et qui non iugulat, victor abire solet. Complosis deinde manibus in tantum repente risum effusa est, ut timeremus. Idem ex altera parte et ancilla fecit, quae prior venerat, idem virguncula, quae una intraverat.		18. След тази молба сълзите й потекоха отново, тя се разтресе цялата от силни ридания и прилепи лицето и гърдите си към леглото. Аз едновременно изпитвах жалост и се страхувах; казах й да бъде спокойна и за едното, и за другото, защото никой от нас няма да разкаже за обредите, а ако божеството й покаже още някое лекарство против треската, ние ще помогнем на неговия промисъл дори с цената на живота си. Като чу обещанието ми, жената се развесели, разцелува ме щедро и преминавайки от сълзи направо към смях, погали ме по косата, която се спускаше чак до ушите ми, и каза: - Ще сключа примирие с вас и няма да ви искам нищо повече. Обаче ако не се бяхте съгласили за онова лекарство, за утре беше готова цяла тълпа, която щеше да отмъсти за обидата и за достойнството ми: Да те презират, е грозно: властта е прекрасна. Аз я обичам и правя каквото си ща. Щом го презират, и мъдрият грабва камата: хитрият - с чисти ръце - побеждава без кръв.
[[XIX] Omnia mimico risu exsonuerant, cum interim nos quae tam repentina esset mutatio animorum facta ignoraremus, ac modo nosmetipsos, modo mulieres intueremur. <. . .> "Ideo vetui hodie in hoc deversorio quemquam mortalium admitti, ut remedium tertianae sine ulla interpellatione a vobis acciperem." Ut haec dixit Quartilla, Ascyltos quidem paulisper obstupuit, ego autem frigidior hieme Gallica factus nullum potui verbum emittere. Sed ne quid tristius expectarem, comitatus faciebat. Tres enim erant mulierculae, si quid vellent conari, infirmissimae, scilicet contra nos, si nihil aliud, virilis sexus esset. At praecincti certe altius eramus. Immo ego sic iam paria composueram ut, si depugnandum foret, ipse cum Quartilla consisterem, Ascyltos cum ancilla, Giton cum virgine. <. . .> Tunc vero excidit omnis constantia attonitis, et mors non dubia miserorum oculos coepit obducere. <. . .>		19. После изведнъж плесна с ръце и избухна в толкова силен смях, че ни стана страшно. Слугинята направи същото; същото направи и момиченцето, което беше влязло заедно с Квартила, и всичко се затресе от палячовски смях. Ние не разбирахме тази внезапна смяна на настроението и през цялото време ту се споглеждахме, ту гледахме жените * - Заповядала съм днес да не пускат жив човек в тази странноприемница, за да мога на спокойствие да си получа от вас лекарството против треската! Като чу тези думи на Квартила, Аскилт остана втрещен, а аз изстинах, сякаш ме лъхна галската зима, и не можех да произнеса нито звук. Но все пак, като гледах кои сме вътре, не ми се струваше много страшно. Против нас бяха три слаби жени - и да се опитаха, едва ли можеха да ни направят нещо; а ние, ако не друго, поне бяхме мъже. При това и дрехите ни бяха по-удобни. Но за всеки случай аз си набелязах кой с кого ще се бие, ако стане нужда: аз - с Квартила, Аскилт - със слугинята, а Гитон - с момичето * Тогава вече загубихме всяка смелост в нещастието и затворихме очи пред сигурната смърт 34. ***
[[XX] "Rogo, inquam, domina, si quid tristius paras, celerius confice: neque enim tam magnum facinus admisimus, ut debeamus torti perire." Ancilla, quae Psyche vocabatur, lodiculam in pavimento diligenter extendit. Sollicitavit inguina mea mille iam mortibus frigida. Operuerat Ascyltos pallio caput, admonitus scilicet periculosum esse alienis intervenire secretis. Duas institas ancilla protulit de sinu alteraque pedes nostros alligavit, altera manus. <. . .> Ascyltos, iam deficiente fabularum contextu: "Quid? Ego, inquit, non sum dignus qui bibam?" Ancilla risu meo prodita complosit manus et: "Apposui: quidem adulescens, solus tantum medicamentum ebibisti? — Itane est? inquit Quartilla, quicquid saturei fuit, Encolpius ebibit?" Non indecenti risu latera commovit. Ac ne Giton quidem ultimo risum tenuit, utique postquam virguncula cervicem eius invasit et non repugnanti puero innumerabilia oscula dedit.		20. - Моля те, господарке - казах аз, - ако готвиш нещо по-лошо, прави го веднага: не сме извършили толкова голямо престъпление, че да заслужаваме смърт с мъчения. * Слугинята, която се казваше Психея 35, старателно постла на пода едно чердже. * Тя се опита да стопли срамните ми части, вледенени вече от хиляди смърти. * Аскилт покри главата си с плаща, понеже беше разбрал колко е опасно човек да се бърка в чужди тайни. * Слугинята измъкна от пазвата си две ленти и с едната завърза краката ни, а с другата - ръцете 36. * Разговорът ни вече позатихна и Аскилт каза 37: - Как? Нима не съм достоен да пия? Аз се засмях и с това издадох слугинята, която плесна с ръце: - Но аз му сипах <...>38 Младежо, как можа да изпиеш сам толкова много лекарство? - Така ли? - рече Квартила. - Енколпий ли е изпил всичката билка? * Тя се разсмя приятно и хълбоците й заиграха 39. * Накрая дори Гитон не можа да сдържи смеха си, особено след като малкото момиче се хвърли на шията му и го обсипа с безброй целувки. Той не се противеше. *
[[XXI] Volebamus miseri exclamare, sed nec in auxilio erat quisquam, et hinc Psyche acu comatoria cupienti mihi invocare Quiritum fidem malas pungebat, illinc puella penicillo, quod et ipsum satureo tinxerat, Ascylton opprimebat. <. . .> Ultimo cinaedus supervenit myrtea subornatus gausapa cinguloque succinctus . . . modo extortis nos clunibus cecidit, modo basiis olidissimis inquinavit, donec Quartilla, ballaenaceam tenens virgam alteque succincta, iussit infelicibus dari missionem. <. . .> Uterque nostrum religiosissimis iuravit verbis inter duos periturum esse tam horribile secretum. Intraverunt palaestritae quamplures et nos legitimo perfusos oleo refecerunt. Utcunque ergo lassitudine abiecta cenatoria repetimus et in proximam cellam ducti sumus, in qua tres lecti strati erant et reliquus lautitiarum apparatus splendidissime eitus. Iussi ergo discubuimus, et gustatione mirifica initiati vino etiam Falerno inundamur. Excepti etiam pluribus ferculis cum laberemur in somnum: "Itane est? inquit Quartilla, etiam dormire vobis in mente est, cum sciatis Priapi genio pervigilium deberi?" <. . .>		21. Работата отиваше на зле и ние искахме да извикаме за помощ, но нямаше никого; Психея бодеше бузите ми с игла за коса, за да не викам минувачите, а в другия ъгъл момичето държеше гъба, напоена с любовна билка, и измъчваше Аскилт. * Най-накрая пристигна един кинед 40, наметнат с кафяво мъхесто наметало и пристегнат с коланче <...> Той ту ни ръгаше със задника си, ту ни мърсеше с лигави целувки, докато най-сетне Квартила, с високо пристегната дреха и с пръчка от китова кост в ръката, се смили над нас и му даде знак, че ни прощава 41. И двамата 42 се заклехме най-тържествено, че докато сме живи, страшната тайна няма да излезе от нас. * Влязоха доста борци и хубаво ни разтриха с масло, за да дойдем на себе си. Ние се посъвзехме и се облякохме за вечеря, след което ни заведоха в съседната стая. Там бяха застлани три легла и всичко беше подредено и готово за бляскаво пиршество. Казаха ни да възлегнем; поднесоха ни превъзходни мезета и започнаха да ни наливат дори с фалернско вино. Вкусихме от много блюда и вече заклюмахме за сън, но Квартила каза: - Значи, така, на всичко отгоре искате и да спите? Не знаете ли, че сме длъжни да посветим на Приап всенощно бдение?43
[[XXII] Cum Ascyltos gravatus tot malis in somnum laberetur, illa quae iniuria depulsa fuerat ancilla totam faciem eius fuligine longa perfricuit, et non sentientis labra umerosque sopitionibus pinxit. Iam ego etiam tot malis fatigatus minimum veluti gustum hauseram somni; idem et tota intra forisque familia fecerat, atque alii circa pedes discumbentium sparsi iacebant, alii parietibus appliciti, quidam in ipso limine coniunctis manebant capitibus; lucernae quoque umore defectae tenue et extremum lumen spargebant, cum duo Syri expilaturi lagoenam triclinium intraverunt, dumque inter argentum avidius rixantur, diductam fregerunt lagoenam. Cecidit etiam mensa cum argento, et ancillae super torum marcentis excussum forte altius poculum caput fregit. Ad quem ictum exclamavit illa, pariterque et fures prodidit et partem ebriorum excitavit. Syri illi qui venerant ad praedam, postquam deprehensos se intellexerunt, pariter secundum lectum conciderunt, ut putares hoc convenisse, et stertere tanquam olim dormientes coeperunt. Iam et tricliniarches experrectus lucernis occidentibus oleum infuderat, et pueri detersis paulisper oculis redierant ad ministerium, cum intrans cymbalistria et concrepans aera omnes excitavit.		22. Аскилт беше смазан от умора и полека-лека заспа; тогава слугинята, която бе отблъснал и унизил, почерни надлъж цялото му лице със сажди и без да усети нищо, изрисува устните и раменете му. Аз също бях много уморен от толкова мъчения и дрямката ме унесе; заспаха и всички роби - и тези отвън, и тези вътре в стаята - всеки, където и както си беше: едни лежаха в безредие около леглата, други се бяха сгушили покрай стените, а няколко души спяха до самия праг и главите им се допираха. Маслото в светилниците беше на привършване и те пръскаха последни отблясъци, когато изведнъж двама роби-сирийци влязоха вътре, за да откраднат нещо, и докато тършуваха между сребърните съдове, от лакомия се сборичкаха за една бутилка, всеки започна да я дърпа към себе си и тя се счупи. Падна и масата със съдовете и една чаша случайно улучи от доста високо главата на слугинята, която се бе проснала на леглото. При удара тя изкрещя и издаде крадците, а някои от пияните се размърдаха. Сирийците, като видяха, че вместо те да хванат плячка, ще хванат тях, мигновено се смъкнаха един до друг край леглото - човек би казал, че са се наговорили - и започнаха да хъркат, уж че спят отдавна. Разпоредителят на угощението скочи и доля масло в гаснещите светилници; робите потъркаха очи и започнаха да прислужват отново; тогава влезе една цимбалистка, удари медни цимбали и събуди всички.
[[XXIII] Refectum igitur est convivium et rursus Quartilla ad bibendum revocavit. Adiuvit hilaritatem comissantis cymbalistria. Intrat cinaedus, homo omnium insulsissimus et plane illa domo dignus, qui ut infractis manibus congemuit, eiusmodi carmina effudit: Huc huc convenite nunc, spatalocinaedi, pede tendite, cursum addite, convolate planta, femore facili, clune agili et manu procaces, molles, veteres, Deliaci manu recisi. Consumptis versibus suis immundissimo me basio conspuit. Mox et super lectum venit atque omni vi detexit recusantem. Super inguina mea diu multumque frustra moluit. Profluebant per frontem sudantis acaciae rivi, et inter rugas malarum tantum erat cretae, ut putares detectum parietem nimbo laborare.		23. Угощението се съживи и Квартила ни покани да пием още: цимбалистката разпали гуляйджийството й. *** Влезе кинедът, който беше най-противен от всички и напълно подхождаше на този дом. Той закърши ръце застена и избълва една песничка - ето каква: Тук, тук, бързо тичайте, хайде, сръчни кинеди, хоп-троп, хайде, лекичко, хайде, скок-подскок, хайде, бодри мършави задници и ръце шавливи, меки, старички и скопенички делоски 44 петли. И като свърши стиховете си, заплю ме с отвратителна целувка. След това се качи на леглото ми и ме съблече насила, колкото и да се бранех, и дълго мачка срамните ми части - но напразно. По челото му се стичаха ручейчета пот и смъкнаха толкова много белило, че бръчките му се откриха и лицето му заприлича на олющен зид, когато вали дъжд.
[[XXIV] Non tenui ego diutius lacrimas, sed ad ultimam perductus tristitiam: "Quaeso, inquam, domina, certe embasicoetan iusseras dari." Complosit illa tenerius manus et: "O, inquit, hominem acutum atque urbanitatis vernaculae fontem! Quid? Tu non intellexeras cinaedum embasicoetan vocari?" Deinde ne contubernali meo melius succederet: "Per fidem, inquam, vestram, Ascyltos in hoc triclinio solus ferias agit? — Ita, inquit Quartilla, et Ascylto embasicoetas detur". Ab hac voce equum cinaedus mutavit, transituque ad comitem meum facto clunibus eum basiisque distrivit. Stabat inter haec Giton et risu dissolvebat ilia sua. Itaque conspicata eum Quartilla, cuius esset puer diligentissima sciscitatione quaesivit. Cum ego fratrem meum esse dixissem: "Quare ergo, inquit, me non basiavit?" vocatumque ad se in osculum adplicuit. Mox manum etiam demisit in sinum et pertractato vasculo tam rudi: "Haec, inquit, belle cras in promulside libidinis nostrae militabit; hodie enim post asellum diaria non sumo".		24. При това крайно унижение аз не можех повече да се сдържам, заплаках и казах: - Моля ти се, господарке, нали беше заповядала да ми донесат чашата в леглото 45? Тя изящно плесна с ръце и отговори: - Я го виж ти колко бил умен! Къде си расъл и какво си учил, щом като не знаеш, че на гръцки „чаша в леглото" значи „кинед"? Обаче аз не исках другарят ми да е по-добре и пак се обадих: - Заклинам ви, нима само Аскилт ще седи тук, без да прави нищо? - Добре - рече Квартила, - ще дадем и на него чаша в леглото. Щом чу това, кинедът изтича при Аскилт, друсна му се отгоре и го съсипа от яздене и целувки. През това време Гитон се смееше така, че чак се държеше за корема. Квартила го забеляза и много настойчиво започна да пита кой е господарят на това момче; аз й отговорих, че е мой брат, но тя каза: - Тогава защо не ме е целунал? И като го повика, целуна го и се притисна към него. След малко спусна ръката си по-надолу, напипа едно нещо в скута му и каза: - Искам утре на подноса на страстта първо това сладко хрущялче, но днес не ми трябва, понеже след змиорка не хапвам риба цаца 46.
[[XXV] Cum haec diceret, ad aurem eius Psyche ridens accessit et cum dixisset nescio quid: "Ita, ita, inquit Quartilla, bene admonuisti. Cur non, quia bellissima occasio est, devirginatur Pannychis nostra?" Continuoque producta est puella satis bella et quae non plus quam septem annos habere videbatur, ea ipsa quae primum cum Quartilla in cellam venerat nostram. Plaudentibus ergo universis et postulantibus nuptias, obstupui ego et nec Gitona, verecundissimum puerum, sufficere huic petulantiae adfirmavi, nec puellam eius aetatis esse, ut muliebris patientiae legem posset accipere." Ita, inquit Quartilla, minor est ista quam ego fui, cum primum virum passa sum? Iunonem meam iratam habeam, si unquam me meminerim virginem fuisse. Nam et infans cum paribus inquinata sum, et subinde procedentibus annis maioribus me pueris adplicui, donec ad hanc aetatem perveni. Hinc etiam puto proverbium natum illud, ut dicatur posse taurum tollere, qui vitulum sustulerit." Igitur ne maiorem iniuriam in secreto frater acciperet, consurrexi ad officium nuptiale.		25. Докато говореше така, Психея се приближи към нея и със смях й прошепна нещо на ухото. - Да, да - рече Квартила, - много добре, че ме под-сети. Защо да не обезчестим нашата Панихида 47, щом като има такъв хубав случай? Веднага доведоха момичето, което беше доста миловидно, но не изглеждаше на повече от седем години - беше същото, което влезе одеве в стаята ни заедно с Квартила. Всички заръкопляскаха и поискаха да се на-прави сватба; само аз, потресен, казах, че Гитон е много срамежливо момче и такава тежка работа не му е по силите, а и момиченцето още не е на възраст да изтърпи своята женска участ. - Така ли? - рече Квартила. - Аз да не съм била по-голяма от нея, когато за първи път си имах работа с мъж? Нека ми се разгневи моята Юнона 48, ако си спомням някога да съм била девствена! Когато бях мъничка, мърсувах с момчетата колкото мене, а после ходех с все по-големи и така доживях до тази възраст. Даже мисля, че оттук идва пословицата „Който е повдигнал теле, ще повдигне и бик"49. Тогава, понеже ме беше страх да не би без мене с Гитон да се случи нещо още по-лошо, и аз заедно с другите станах за сватбеното тържество.
[[XXVI] Iam Psyche puellae caput involverat flammeo, iam embasicoetas praeferebat facem, iam ebriae mulieres longum agmen plaudentes fecerant, thalamumque incesta exornaverant veste. Tum Quartilla quoque iocantium libidine accensa et ipsa surrexit, correptumque Gitona in cubiculum traxit. Sine dubio non repugnaverat puer, ac ne puella quidem tristis expaverat nuptiarum nomen. Itaque cum inclusi iacerent, consedimus ante limen thalami, et in primis Quartilla per rimam improbe diductam adplicuerat oculum curiosum, lusumque puerilem libidinosa speculabatur diligentia. Me quoque ad idem spectaculum lenta manu traxit, et quia considerantium haeserant vultus, quicquid a spectaculo vacabat, commovebat obiter labra et me tamquam furtivis subinde osculis verberabat. <. . .> Abiecti in lectis sine metu reliquam exegimus noctem. <. . .> Venerat iam tertius dies, id est expectatio liberae cenae, sed tot vulneribus confossis fuga magis placebat quam quies. Itaque cum maesti deliberaremus quonam genere praesentem evitaremus procellam, unus servus Agamemnonis interpellavit trepidantes et: "Quid? vos, inquit, nescitis hodie apud quem fiat? Trimalchio, lautissimus homo. Horologium in triclinio et bucinatorem habet subornatum, ut subinde sciat quantum de vita perdiderit!" Amicimur ergo diligenter obliti omnium malorum et Gitona libentissime servile officium tuentem iubemus in balneum sequi.		26. Психея уви главата на момичето с алено булчинско було, кинедът поведе шествието с един факел и цяла сюрия пияни жени се закълчи и се пръсна да постеле ложето за гнусния брак. Тяхната разпусната веселост зарази и Квартила; тя скочи, улови Гитон и го повлече към спалнята. Момчето без съмнение нямаше нищо против; дори тъжното момиче не трепна от думата „сватба". Така че те си лежаха вътре, а ние насядахме пред прага на спалнята и Квартила първа прилепи любопитно око към една вероломно пробита цепка и се загледа в детинската игра с похотливо внимание. После полека придърпа и мене и ме накара да гледам; и понеже лицата ни се допираха, колкото пъти губеше цепката, мърдаше устни и крадешком ме целуваше, сякаш ми нанасяше удари *** Хвърлихме се в леглата и през остатъка от нощта спахме спокойно 50. Дойде третият ден и прощалната вечеря 51 ни очакваше, но бяхме толкова измъчени, че повече ни се искаше да избягаме, отколкото да останем. И докато обсъждахме тъжно как да се спасим от надвисналата буря, един роб на Агамемнон ни извика и сложи край на страховете ни: - Хей, вие не знаете ли при кого ще се ходи днес? При Трималхион 52, един много голям богаташ: има си в триклиния часовник и тръбач с тръба, за да знае всеки миг колко е изгубил от живота си! Веднага забравихме всички нещастия, облякохме се старателно и накарахме Гитон, който още ни служеше доброволно за роб, да дойде с нас в банята 53.
[[XXVII] Nos interim vestiti errare coepimus, immo iocari magis et circulis accedere, cum subito videmus senem calvum, tunica vestitum russea, inter pueros capillatos ludentem pila. Nec tam pueri nos, quamquam erat operae pretium, ad spectaculum duxerant, quam ipse pater familiae, qui soleatus pila prasina exercebatur. Nec amplius eam repetebat quae terram contigerat, sed follem plenum habebat servus sufficiebatque ludentibus. Notavimus etiam res novas: nam duo spadones in diversa parte circuli stabant, quorum alter matellam tenebat argenteam, alter numerabat pilas, non quidem eas quae inter manus lusu expellente vibrabant, sed eas quae in terram decidebant. Cum has ergo miraremur lautitias, accurrit Menelaus: "Hic est, inquit, apud quem cubitum ponitis, et quidem iam principium cenae videtis. Et iam non loquebatur Menelaus cum Trimalchio digitos concrepuit, ad quod signum matellam spado ludenti subiecit. Exonerata ille vesica aquam poposcit ad manus, digitosque paululum adspersos in capite pueri tersit.		27. Но първо решихме да се поразходим малко облечени, за да се позабавляваме, и се приближихме до развеселените гости - и изведнъж виждаме един плешив старец с керемиденочервена туника, който играе на топка сред дългокоси момчета. Но не се спряхме толкова заради момчетата, макар че и по тях имаше какво да се гледа, колкото заради самия господар, който беше по сандали и играеше със светлозелена топка - когато тя докоснеше земята, той не се навеждаше да я вземе, а един роб с пълен мях сновеше и вадеше топки за всички. Забелязахме и нещо необичайно - двама евнуси стояха от двете страни на кръга и единият държеше сребърно гърне, а другият броеше топките, но не тези, които свистяха между ръцете на играчите, а падналите. Докато се чудехме на този разкош, дотича Менелай 54 и каза: - Ето, този е домакинът, а това, което виждате, е началото на самата вечеря. И Менелай млъкна, а Трималхион щракна с пръсти и при този знак евнухът му поднесе гърнето, както играеше. Той облекчи мехура си и поиска вода, да си измие ръцете: и като понамокри малко пръстите си, изтри ги в косата на едно момче.
[[XXVIII] Longum erat singula excipere. Itaque intravimus balneum, et sudore calfacti momento temporis ad frigidam eximus. Iam Trimalchio unguento perfusus tergebatur, non linteis, sed palliis ex lana mollissima factis. Tres interim iatraliptae in conspectu eius Falernum potabant, et cum plurimum rixantes effunderent, Trimalchio hoc suum propinasse dicebat. Hinc involutus coccina gausapa lecticae impositus est praecedentibus phaleratis cursoribus quattuor et chiramaxio, in quo deliciae eius vehebantur, puer vetulus, lippus, domino Trimalchione deformior. Cum ergo auferretur, ad caput eius symphoniacus cum minimis tibiis accessit et tanquam in aurem aliquid secreto diceret, toto itinere cantavit. Sequimur nos admiratione iam saturi et cum Agamemnone ad ianuam pervenimus, in cuius poste libellus erat cum hac inscriptione fixus: QVISQVIS SERVVS SINE DOMINICO IVSSV FORAS EXIERIT ACCIPIET PLAGAS CENTVM. In aditu autem ipso stabat ostiarius prasinatus, cerasino succinctus cingulo, atque in lance argentea pisum purgabat. Super limen autem cavea pendebat aurea in qua pica varia intrantes salutabat.		28. Но човек не може да се спира на всяко нещо. Така че влязохме в банята и като се изпотихме от горещината, бързо минахме при студената вода. Трималхион, натрит с мехлем, вече се бършеше, и то не с кърпи от лен, а от най-мека вълна. През това време тримата масажисти, които седяха пред него и пиеха, се скараха и разляха много фалернско вино, но Трималхион каза, че това било за негово здраве. После го повиха в алено мъхнато наметало и го положиха на носилка: отпред вървяха четирима бързоходци с металически украшения на гърдите и една ръчна количка, в която се возеше неговият любимец - повехнал юноша с гуреливи очи, по-грозен и от господаря си. И щом тръгнаха, към Трималхион се приближи един музикант със съвсем мъничка флейта и през целия път му свири на ухото, сякаш му шепнеше някаква тайна. Преситени от възхищение, ние с Агамемнон вървяхме отзад и стигнахме до вратата. На единия й дирек беше закован надпис: Всеки роб, който излезе от къщи без заповед на господаря, ще получи сто удара! На самия вход стоеше пазач със светлозелена дреха, препасан с червен колан, и чистеше грах в едно сребърно блюдо. Над прага пък висеше златна клетка с шарена сврака, която поздравяваше влизащите.
[[XXIX] Ceterum ego dum omnia stupeo, paene resupinatus crura mea fregi. Ad sinistram enim intrantibus non longe ab ostiarii cella canis ingens, catena vinctus, in pariete erat pictus superque quadrata littera scriptum CAVE CANEM. Et collegae quidem mei riserunt. Ego autem collecto spiritu non destiti totum parientem persequi. Erat autem venalicium titulis pictis, et ipse Trimalchio capillatus caduceum tenebat Minervamque ducente Romam intrabat. Hinc quemadmodum ratiocinari didicisset, deinque dispensator factus esset, omnia diligenter curiosus pictor cum inscriptione reddiderat. In deficiente vero iam porticu levatum mento in tribunal excelsum Mercurius rapiebat. Praesto erat Fortuna cornu abundanti copiosa et tres Parcae aurea pensa torquentes. Notavi etiam in porticu gregem cursorum cum magistro se exercentem. Praeterea grande armarium in angulo vidi, in cuius aedicula erant Lares argentei positi Venerisque signum marmoreum et pyxis aurea non pusilla, in qua barbam ipsius conditam esse dicebant. Interrogare ergo atriensem coepi, quas in medio picturas haberent." Iliada et Odyssian, inquit, ac Laenatis gladiatorium munus."		И докато зяпах всичко това, замалко не паднах по гръб и не си счупих краката: на стената от лявата страна на входа, близо до стаичката на пазача, беше нарисувано огромно куче, вързано с верига, и отгоре пишеше с едри букви: Пази се от кучето! Другарите ми започнаха да се смеят, но аз събрах смелост и продължих да вървя покрай стената. По-нататък беше нарисуван пазар за роби и бяха написани имената на всички: самият Трималхион, изобразен като момче с дълга коса, държеше жезъла на Меркурий и Минерва го водеше в Рим. После грижливият художник беше нарисувал и надписал всичко подробно - и как се е научил да води сметки, и как е станал управител, а вече в края на колонадата Меркурий го хващаше за брадичката и го поставяше на висок трибунал 55. До тях бяха Фортуна 56 с рога на изобилието в ръка и трите Парки 57, които предяха златни къдели. Забелязах под колоните няколко бързоходци, които се упражняваха в бягане под команда; освен това в ъгъла видях един голям шкаф с олтарче: вътре стояха сребърни лари 58 и мраморна статуйка на Венера. Имаше и една златна кутийка, не съвсем малка, в която казваха, че Трималхион бил положил първите косми на брадата си 59. Започнах да разпитвам домоуправителя какви са картините в атрия 60. - Това са Илиада и Одисея - отговори той, - а онова там е гладиаторската битка, която даде Ленат 61.
[[XXX] Non licebat considerare. Nos iam ad triclinium perveneramus, in cuius parte prima procurator rationes accipiebat. Et quod praecipue miratus sum, in postibus triclinii fasces erant cum securibus fixi, quorum imam partem quasi embolum navis aeneum finiebat, in quo erat scriptum: C. POMPEIO TRIMALCHIONI SEVIRO AVGVSTALI CINNAMVS DISPENSATOR. Sub eodem titulo et lucerna bilychnis de camera pendebat, et duae tabulae in utroque poste defixae, quarum altera, si bene memini, hoc habebat inscriptum: III ET PRIDIE KALENDAS IANVARIAS C. NOSTER FORAS CENAT, altera lunae cursum stellarumque septem imagines pictas; et qui dies boni quique incommodi essent, distinguente bulla notabantur. His repleti voluptatibus cum conaremur in triclinium intrare, exclamavit unus ex pueris, qui super hoc officium erat positus: "Dextro pede!" Sine dubio paulisper trepidavimus, ne contra praeceptum aliquis nostrum limen transiret. Ceterum ut pariter movimus dextros gressus, servus nobis despoliatus procubuit ad pedes ac rogare coepit, ut se poenae eriperemus: nec magnum esse peccatum suum, propter quod periclitaretur; subducta enim sibi vestimenta dispensatoris in balneo, quae vix fuissent decem sestertiorum. Retulimus ergo dextros pedes, dispensatoremque in atrio aureos numerantem deprecati sumus ut servo remitteret poenam. Superbus ille sustulit vultum et: "Non tam iactura me movet, inquit, quam neglegentia nequissimi servi. Vestimenta mea cubitoria perdidit, quae mihi natali meo cliens quidam donaverat, Tyria sine dubio, sed iam semel lota. Quid ergo est? dono vobis eum."		30. Нямаше време да разглеждам толкова много <...> Пристигнахме в триклиния. В началото му седеше един писар и проверяваше сметки. Но ето нещо, което ме удиви особено много - на двата стълба на вратата бяха поставени ликторски пръчки със секири, които в края си минаваха в някакво подобие на меден корабен нос с надпис: На Гай Помпей Трималхион, член на колегията на жреците на Август 62, от управителя Кинам. На тавана беше закачен и един двоен светилник със същия надпис, а на всеки от двата стълба на вратата имаше и по една дъска: ако не се лъжа, на едната беше написано: На тридесети и тридесет и първи декември нашият Гай е канен на гости! На другата дъска беше изобразено движението на луната и седемте планети, а добрите и лошите дни бяха означени с разноцветни топчета. Възхитени от тези красоти, вече искахме да влезем вътре, но изведнъж едно от момчетата - то беше оставено точно за тази работа - извика: - С десния крак!63 Разбира се, за миг изтръпнахме да не би някой да прекрачи прага не според реда в къщата. Та като влязохме всички едновременно с десния крак, пред нас се просна един разсъблечен роб и започна да ни моли да го спасим от наказанието, което го заплашвало не за някакво престъпление, а само защото му били откраднали в банята дрехите на управителя, но те не стрували и десет сестерции 64. Тогава се върнахме обратно и помолихме управителя, който броеше златни монети, да опрости наказанието на роба. Той ни изгледа високомерно и отговори: - Не ми е толкова за дрехите, колкото ме е яд на небрежността на този безделник. Той ми загуби дрехите за пир, които са ми подарък за рождения ден от един мой клиент: мисля, че платът беше тирски 65, макар че вече бяха прани веднъж. Но хайде, заради вас му прощавам.
[[XXXI] Obligati tam grandi beneficio cum intrassemus triclinium, occurrit nobis ille idem servus, pro quo rogaveramus, et stupentibus spississima basia impegit gratias agens humanitati nostrae." Ad summam, statim scietis, ait, cui dederitis beneficium. Vinum dominicum ministratoris gratia est." Tandem ergo discubuimus, pueris Alexandrinis aquam in manus nivatam infundentibus, aliisque insequentibus ad pedes ac paronychia cum ingenti subtilitate tollentibus. Ac ne in hoc quidem tam molesto tacebant officio, sed obiter cantabant. Ego experiri volui an tota familia cantaret, itaque potionem poposci. Paratissimus puer non minus me acido cantico excepit, et quisquis aliquid rogatus erat ut daret. Pantomimi chorum, non patris familiae triclinium crederes. Allata est tamen gustatio valde lauta; nam iam omnes discubuerant praeter ipsum Trimachionem, cui locus novo more primus servabatur. Ceterum in promulsidari asellus erat Corinthius cum bisaccio positus, qui habebat olivas in altera parte albas, in altera nigras. Tegebant asellum duae lances, in quarum marginibus nomen Trimalchionis inscriptum erat et argenti pondus. Ponticuli etiam ferruminati sustinebant glires melle ac papavere sparsos. Fuerunt et tomacula supra craticulam argenteam ferventia posita et infra craticulam Syriaca pruna cum granis Punici mali.		31. Когато след тази любезност на управителя влязохме в триклиния, срещу нас изтича същият роб, за когото се бяхме застъпили, и за наша почуда от благодарност за добрината ни се хвърли да ни целува. - Сега ще видите - рече той - на кого сте направили услуга. Казвам ви само едно - слугата се отплаща с господарското вино <...> И така, най-сетне възлегнахме за пир. Александрийски роби ни сипваха на ръцете вода, изстудена със сняг; други сновяха около краката ни и с необикновена сръчност ни изрязваха кожичките: и дори при тази толкова досадна работа сякаш между другото пееха, без да млъкнат. Аз реших да проверя дали всички роби пеят и поисках да пия. Едно много услужливо момче ми донесе вино и пискливо пропя: и така всеки, когото молеха да донесе нещо. Човек би помислил, че се намира не в триклиния на един почтен човек, а в хора на някоя пантомима 66. Обаче донесоха чудесни мезета и всички възлегнахме освен самия Трималхион, за когото се пазеше особено почетно място 67. Върху подноса стоеше едно магаренце от коринтски бронз с дисаги на гърба: от едната страна имаше бели маслини, а от другата - черни. Отстрани на магаренцето стояха изправени две сребърни блюда. Те се допираха над него и го покриваха, а на ръба им беше издълбано името на Трималхион и теглото им. Към подноса бяха прилепени и мостчета, върху които бяха поставени сънливки, облени с мед и посипани с маково семе. На една сребърна скара имаше горещи наденички, а под скарата - сирийски сливи със зрънца от нар.
[[XXXII] In his eramus lautitiis, cum Trimalchio ad symphoniam allatus est, positusque inter cervicalia minutissima expressit imprudentibus risum. Pallio enim coccineo adrasum excluserat caput, circaque oneratas veste cervices laticlaviam immiserat mappam fimbriis hinc atque illinc pendentibus. Habebat etiam in minimo digito sinistrae manus anulum grandem subauratum, extremo vero articulo digiti sequentis minorem, ut mihi videbatur, totum aureum, sed plane ferreis veluti stellis ferruminatum. Et ne has tantum ostenderet divitias, dextrum nudavit lacertum armilla aurea cultum et eboreo circulo lamina splendente conexo.		32. Наслаждавахме се на този разкош, когато под звуците на музиката внесоха и самия Трималхион и го положиха върху съвсем мънички възглавнички. По-непредпазливите гости се разсмяха, понеже бръснатата му глава рязко се отделяше от аления плащ, а вратът му се губеше, завит в кърпа с широка пурпурна ивица и ресни, които висяха отвсякъде. Освен това на кутрето на лявата си ръка носеше голям позлатен пръстен, а на първото кокалче на безименния - по-малък и цял от злато, както ми се стори, но обсипан с нещо като железни звездички. За да покаже още богатства, оголи дясната си ръка: тя беше украсена със златна гривна и с още една от слонова кост, върху която имаше блестяща плочка.
[[XXXIII] Ut deinde pinna argentea dentes perfodit: "Amici, inquit, nondum mihi suave erat in triclinium venire, sed ne diutius absentivos morae vobis essem, omnem voluptatem mihi negavi. Permittetis tamen finiri lusum." Sequebatur puer cum tabula terebinthina et crystallinis tesseris, notavique rem omnium delicatissimam. Pro calculis enim albis ac nigris aureos argenteosque habebat denarios. Interim dum ille omnium textorum dicta inter lusum consumit, gustantibus adhuc nobis repositorium allatum est cum corbe, in quo gallina erat lignea patentibus in orbem alis, quales esse solent quae incubant ova. Accessere continuo duo servi et symphonia strepente scrutari paleam coeperunt, erutaque subinde pavonina ova divisere convivis. Convertit ad hanc scenam Trimalchio vultum et: "Amici, ait, pavonis ova gallinae iussi supponi. Et mehercules timeo ne iam concepti sint. Temptemus tamen, si adhuc sorbilia sunt." Accipimus nos cochlearia non minus selibras pendentia, ovaque ex farina pingui figurata pertundimus. Ego quidem paene proieci partem meam, nam videbatur mihi iam in pullum coisse. Deinde ut audivi veterem convivam: "Hic nescio quid boni debet esse", persecutus putamen manu, pinguissimam ficedulam inveni piperato vitello circumdatam.		33. И като почовърка зъбите си с една сребърна клечка,каза: - Приятели, още не ми се идваше в триклиния, но понеже не исках да ме чакате, отказах се от всяко удоволствие. Обаче ще ми позволите да си довърша играта. След него вървеше едно момче и носеше игрална масичка от терпентиново дърво и кристални зарчета. Забелязах и нещо съвсем изтънчено: вместо бели и черни пулове имаше златни и сребърни денарии 68. И докато той играеше и си казваше всичко, каквото му дойде наум, а ние продължавахме с мезетата, донесоха един голям поднос с кошница, в която имаше дървена кокошка с разперени крила, сякаш мътеше. Веднага се приближиха двама роби; музиката загърмя и те започнаха да тършуват из сламата, измъкнаха паунови яйца и ги раздадоха на гостите. В този миг Трималхион се обърна и каза: - Приятели, заповядах да насадят тази кокошка на паунови яйца. Обаче кълна се в Херкулес, страх ме е да не би вече да има запъртъци. Но все пак нека видим дали още стават за ядене. Взехме лъжици, които тежаха по не по-малко от половин либра 69, и пробихме яйцата. Те бяха направени от мазно тесто. Аз замалко не хвърлих моето, понеже ми се стори, че вътре има пиленце, но чух един възрастен гост да казва: - О, тук положително има нещо вкусно! Тогава обелих черупката с ръка и намерих вътре един много тлъст бекас, увит в поръсен с пипер жълтък от яйце.
[[XXXIV] Iam Trimalchio eadem omnia lusu intermisso poposcerat feceratque potestatem clara voce, siquis nostrum iterum vellet mulsum sumere, cum subito signum symphonia datur et gustatoria pariter a choro cantante rapiuntur. Ceterum inter tumultum cum forte paropsis excidisset et puer iacentem sustulisset, animadvertit Trimalchio colaphisque obiurgari puerum ac proicere rursus paropsidem iussit. Insecutus est supellecticarius argentumque inter reliqua purgamenta scopis coepit everrere. Subinde intraverunt duo Aethiopes capillati cum pusillis utribus, quales solent esse qui harenam in amphitheatro spargunt, vinumque dederunt in manus; aquam enim nemo porrexit. Laudatus propter elegantias dominus: "Aequum, inquit, Mars amat. Itaque iussi suam cuique mensam assignari. Obiter et putidissimi servi minorem nobis aestum frequentia sua facient." Statim allatae sunt amphorae vitreae diligenter gypsatae, quarum in cervicibus pittacia erant affixa cum hoc titulo: FALERNVM OPIMIANVM ANNORVM CENTVM. Dum titulos perlegimus, complosit Trimalchio manus et: "Eheu, inquit, ergo diutius vivit vinum quam homuncio. Quare tangomenas faciamus. Vita vinum est. Verum Opimianum praesto. Heri non tam bonum posui, et multo honestiores cenabant." Potantibus ergo nobis et accuratissime lautitias mirantibus larvam argenteam attulit servus sic aptatam ut articuli eius vertebraeque laxatae in omnem partem flecterentur. Hanc cum super mensam semel iterumque abiecisset, et catenatio mobilis aliquot figuras exprimeret, Trimalchio adiecit: Eheu nos miseros, quam totus homuncio nil est! Sic erimus cuncti, postquam nos auferet Orcus. Ergo vivamus, dum licet esse bene.		34. Трималхион свърши играта си и поиска да му дадат от всичко, а после обяви с ясен глас, че който иска, може да пие още медовина: и изведнъж музиката даде знак и мигновено хорът отнесе мезетата, както си пееше. В суматохата една чинийка падна на земята и едно момче я вдигна, но Трималхион видя и заповяда да накажат момчето с плесници, а чинийката да хвърлят отново. После пристигна един от носачите и започна да премита боклука с метла - и заедно с него и сребърната чинийка. Веднага след това влязоха двама етиопци с дълги коси и мънички мехове, каквито носят тези, които пръскат пясъка в амфитеатъра, и поляха ръцете ни с вино: вода не поднесе никой. Похвалихме домакина за изискаността и той рече: - Марс обича равенството: ето защо заповядах да има отделна маса за всеки. Така и робите ще ни се пречкат по-малко и няма да ни смърдят. Веднага донесоха стъклени амфори, хубаво замазани с гипс. На гърлата им имаше етикети с надпис: Фалернско от консулството на Опимий. Стогодишно 70. Докато четем това, Трималхион плесна с ръце и каза: - Уви! Значи, виното живее по-дълго, отколкото нещастният човек? Тогава нека пием и нека гуляем! Виното е живот. А това вино наистина е от консулството на Опимий и аз вчера не изнесох от него, макар че имах много по-прилични гости от вас. И тъй, ние си пиехме и усърдно хвалехме целия този разкош. В това време един роб донесе сребърен скелет 71, така измайсторен, че ставите и прешлените му бяха подвижни и можеха да се обръщат на всички страни. Той го хвърли веднъж и още веднъж върху масата и скелетът зае различни положения според извъртането на чаркчетата; тогава Трималхион извика: Ето какво е човекът - нищожно човече. Всички ще бъдем така, щом подземното царство ни глътне: нека тогава сега да ни бъде добре!
[[XXXV] Laudationem ferculum est insecutum plane non pro expectatione magnum, novitas tamen omnium convertit oculos. Rotundum enim repositorium duodecim habebat signa in orbe disposita, super quae proprium convenientemque materiae structor imposuerat cibum: super arietem cicer arietinum, super taurum bubulae frustum, super geminos testiculos ac rienes, super cancrum coronam, super leonem ficum Africanam, super virginem steriliculam, super libram stateram in cuius altera parte scriblita erat, in altera placenta, super scorpionem pisciculum marinum, super sagittarium oclopetam, super capricornum locustam marinam, super aquarium anserem, super pisces duos mullos. In medio autem caespes cum herbis excisus favum sustinebat. Circumferebat Aegyptius puer clibano argenteo panem. <. . .> Atque ipse etiam taeterrima voce de Laserpiciario mimo canticum extorsit. Nos ut tristiores ad tam viles accessimus cibos: "Suadeo, inquit Trimalchio, cenemus; hoc est ius cenae".		35. Похвалихме го и ето че пристигна нов поднос, необикновено голям: всички обърнаха поглед към него. Имаше едно кръгло блюдо, на което бяха изобразени дванадесетте зодии 72, и върху всяка рисунка умелият майстор беше поставил по нещо за ядене, което подхождаше на знака: върху Овена имаше от онзи нахут, чиито зрънца приличат на овнешка глава; върху Телеца - парче говеждо месо; върху Близнаците - бъбреци и бели бъбречета; върху Рака - венец; върху Лъва - африканска смокиня; върху Девата - матка на нераждала свиня; върху Везните - една теглилка, в едното блюдо на която имаше сладкиш с мед, а в другото - баница; върху Скорпиона - морска рибка; върху Стрелеца - минога; върху Козирога - морски рак; върху Водолея - патица и върху Рибата 73 - две барбуни. А по средата имаше един чим, изрязан заедно с тревата, и на него - пита мед. Един египетски роб разнасяше хляб върху сребърна тава <... > Дори и сам изръмжа с отвратителен глас една песничка от мима 74 "Продавачът на лазерпиции 75". Нашето настроение се поразвали от тази толкова посредствена храна, но Трималхион каза: - Предлагам вече да ядем: всичко си има ред.
[[XXXVI] Haec ut dixit, ad symphoniam quattuor tripudiantes procurrerunt superioremque partem repositorii abstulerunt. Quo facto, videmus infra altitia et sumina leporemque in medio pinnis subornatum, ut Pegasus videretur. Notavimus etiam circa angulos repositorii Marsyas quattuor, ex quorum utriculis garum piperatum currebat super pisces, qui in euripo natabant. Damus omnes plausum a familia inceptum et res electissimas ridentes aggredimur. Non minus et Trimalchio eiusmodi methodio laetus: "Carpe!", inquit. Processit statim scissor et ad symphoniam gesticulatus ita laceravit obsonium, ut putares essedarium hydraule cantante pugnare. Ingerebat nihilo minus Trimalchio lentissima voce: "Carpe! Carpe!" Ego suspicatus ad aliquam urbanitatem totiens iteratam vocem pertinere, non erubui eum qui supra me accumbebat, hoc ipsum interrogare. At ille, qui saepius eiusmodi ludos spectaverat: "Vides illum, inquit, qui obsonium carpit: Carpus vocatur. Ita quotiescumque dicit 'Carpe', eodem verbo et vocat et imperat".		36. Щом изрече това, четирима души се втурнаха напред и танцувайки буйно под звуците на музиката, свалиха горния поднос: и отдолу, на долния поднос, виждаме угоени птици, свинско виме и по средата един заек, набучен с пера, за да прилича на Пегас 76. Освен това по ъглите на подноса стояха четири фигурки на Марсий 77 с мехове: от тях се лееше лютив сос и в нещо като вирче се плацикаха риби. Робите започнаха да ръкопляскат; ние направихме като тях и весело се заехме с лакомствата. Не по-малко доволен от тази шега, Трималхион извика: -Клъц! Веднага се появи един разрезвач на месо. Той се заклати с музиката и така насече яденето, че гледката наподобяваше гладиаторски бои с колесници под звуците на воден орган 78. През това време Трималхион унесено повтаряше: - Клъц! Клъц! Аз се досетих, че сигурно пак има някаква хитрост, щом толкова пъти повтаря една и съща дума, и без да се стеснявам, попитах един гост, който беше възлегнал до мене. Той беше гледал много пъти такива неща и отговори: - Нали виждаш онзи, който накълца месото? Името му е „Клъц"79: така че, като му каже „Клъц!", с една и съща дума го вика и му заповядва.
[[XXXVII] Non potui amplius quicquam gustare, sed conversus ad eum, ut quam plurima exciperem, longe accersere fabulas coepi sciscitarique, quae esset mulier illa quae huc atque illuc discurreret." Uxor, inquit, Trimalchionis, Fortunata appellatur, quae nummos modio metitur. Et modo, modo quid fuit? Ignoscet mihi genius tuus, noluisses de manu illius panem accipere. Nunc, nec quid nec quare, in caelum abiit et Trimalchionis topanta est. Ad summam, mero meridie si dixerit illi tenebras esse, credet. Ipse nescit quid habeat, adeo saplutus est; sed haec lupatria providet omnia, et ubi non putes. Est sicca, sobria, bonorum consiliorum: tantum auri vides. Est tamen malae linguae, pica pulvinaris. Quem amat, amat; quem non amat, non amat. Ipse Trimalchio fundos habet, quantum milvi volant, nummorum nummos. Argentum in ostiarii illius cella plus iacet, quam quisquam in fortunis habet. Familia vero — babae babae! — non mehercules puto decumam partem esse quae dominum suum noverit. Ad summam, quemvis ex istis babaecalis in rutae folium coniciet.		37. Не можех да ям вече нищо и пак се обърнах към същия гост. И за да подразбера нещо повече, завъртях разговора отдалече и първо го попитах коя е тази жена, която непрекъснато влиза и излиза. - Тя е жената на Трималхион - каза той, - Фортуната. Сега си мери парите с крина, а знаеш ли какво беше вчера? Да ми прости твоят гений 80, сигурно щеше да те е гнус да ти подаде и хляб! А хвръкна чак до небето - как и защо, не питай. Така му е влязла под кожата, че ако му каже посред бял ден: „Тъмно е", ще й повярва. Той е толкова богат, че и сам не знае какво има, но оная кучка си отваря очите на четири и гледа и там, където ти не гледаш! Стегната е, не пие и си знае сметката - откъде мислиш, че е дошло толкова злато? Обаче има лош език и кълве като сврака. Когото обича, обича; когото не обича, не го обича. А той има толкова много земя, че и ястреб не може да я прелети, а пък за пари да не приказваме: само в стаичката на онзи пазач има повече сребро, отколкото е всичкият имот на този и онзи. Ами робите? Кълна се в Херкулес, сигурно на десет души няма и един да е виждал господаря си в лицето! Така че тия бабаити той ще ги навре в миша дупка.
[[XXXVIII] " Nec est quod putes illum quicquam emere. Omnia domi nascuntur: lana, credrae, piper; lacte gallinaceum si quaesieris, invenies. Ad summam, parum illi bona lana nascebatur; arietes a Tarento emit, et eos culavit in gregem. Mel Atticum ut domi nasceretur, apes ab Athenis iussit afferri; obiter et vernaculae quae sunt, meliusculae a Graeculis fient. Ecce intra hos dies scripsit, ut illi ex India semen boletorum mitteretur. Nam mulam quidem nullam habet, quae non ex onagro nata sit. Vides tot culcitras: nulla non aut conchyliatum aut coccineum tomentum habet. Tanta est animi beatitudo! Reliquos autem collibertos eius cave contemnas. Valde sucossi sunt. Vides illum qui in imo imus recumbit: hodie sua octingenta possidet. De nihilo crevit. Modo solebat collo suo ligna portare. Sed quomodo dicunt — ego nihil scio, sed audivi — quom Incuboni pilleum rapuisset, et thesaurum invenit. Ego nemini invideo, si quid deus dedit. Est tamen sub alapa et non vult sibi male. Itaque proxime cum hoc titulo proscripsit: C. POMPEIVS DIOGENES EX KALENDIS IVLIIS CENACVLVM LOCAT; IPSE ENIM DOMVM EMIT. Quid ille qui libertini loco iacet? Quam bene se habuit! Non impropero illi. Sestertium suum vidit decies, sed male vacillavit. Non puto illum capillos liberos habere. Nec mehercules sua culpa; ipso enim homo melior non est; sed liberti scelerati, qui omnia ad se fecerunt. Scito autem: sociorum olla male fervet, et ubi semel res inclinata est, amici de medio. Et quam honestam negotiationem exercuit, quod illum sic vides! Libitinarius fuit. Solebat sic cenare, quomodo rex: apros gausapatos, opera pistoria, avis, cocos, pistores. Plus vini sub mensa effundebatur, quam aliquis in cella habet. Phantasia, non homo. Inclinatis quoque rebus suis, cum timeret ne creditores illum conturbare existimarent, hoc titulo auctionem proscripsit: C. IVLIVS PROCVLVS AVCTIONEM FACIET RERVM SVPERVACVARVM."		38. Да не мислиш, че купува нещо? Всичко му е домашно - и вълната, и лимоните, и пиперът, и ако потърсиш и от пиле мляко, има! Например вълната му не ставаше хубава: тогава купи кочове от Тарент и ги пусна в стадото. Искаше да си има атически мед у дома: заповяда да му пратят пчели от Атина. Така и тукашните пчели ще станат малко по-добри покрай гръцките. Ето, тези дни писа да му пратят от Индия семе от печурки. И няма нито едно женско муле, на което бащата да не е диво магаре 81! Виждаш ли тези възглавници? Няма нито една, на която пълнежът да не е боядисан в алено или пурпур. Така си угажда на душата. Но да знаеш, че и приятелите му не падат по-долу: и те са тлъстички. Били са заедно роби на един и същ господар. Виждаш ли онзи там, последния 82? Днес има осемстотин хиляди свои пари, а е почнал от нищо! По едно време пренасяше и дърва на гърба си. Но разправят - аз нищо не знам, само съм чувал, - че веднъж откраднал шапката на един дух и после намерил съкровище. Кому каквото бог дал - аз не завиждам на никого. Той обаче е освободен роб и му се иска да поживее - тези дни беше окачил на къщичката си ето какъв надпис: Гай Помпей Диоген дава под наем горния етаж от първи юли, понеже си купи нова къща.
[[XXXIX] Interpellavit tam dulces fabulas Trimalchio; nam iam sublatum erat ferculum, hilaresque convivae vino sermonibusque publicatis operam coeperant dare. Is ergo reclinatus in cubitum: "Hoc vinum, inquit, vos oportet suave faciatis: pisces natare oportet. Rogo, me putatis illa cena esse contentum, quam in theca repositorii videratis? Sic notus Ulixes? Quid ergo est? Oportet etiam inter cenandum philologiam nosse. Patrono meo ossa bene quiescant, qui me hominem inter homines voluit esse. Nam mihi nihil novi potest afferri, sicut ille tericulus iamel habuit praxim. Caelus hic, in quo duodecim dii habitant, in totidem se figuras convertit, et modo fit aries. Itaque quisquis nascitur illo signo, multa pecora habet, multum lanae, caput praeterea durum, frontem expudoratam, cornum acutum. Plurimi hoc signo scolastici nascuntur et arietilli." Laudamus urbanitatem mathematici; itaque adiecit: "Deinde totus caelus taurulus fit. Itaque tunc calcitrosi nascuntur et bubulci et qui se ipsi pascunt. In geminis autem nascuntur bigae et boves et colei et qui utrosque parietes linunt. In cancro ego natus sum: ideo multis pedibus sto, et in mari et in terra multa possideo; nam cancer et hoc et illoc quadrat. Et ideo iam dudum nihil super illum posui, ne genesim meam premerem. In leone cataphagae nascuntur et imperiosi. In virgine mulieres et fugitivi et compediti; in libra laniones et unguentarii et quicunque aliquid expendunt; in scorpione venenarii et percussores; in sagittario strabones, qui holera spectant, lardum tollunt; in capricorno aerumnosi, quibus prae mala sua cornua nascuntur; in aquario copones et cucurbitae; in piscibus obsonatores et rhetores. Sic orbis vertitur tanquam mola, et semper aliquid mali facit, ut homines aut nascantur aut pereant. Quod autem in medio caespitem videtis et super caespitem favum, nihil sine ratione facio. Terra mater est in medio quasi ovum corrotundata, et omnia bona in se habet tanquam favus."		39. А виждаш ли онзи, който е възлегнал на мястото за освободени роби 83? Да знаеш колко беше добре! Не го упреквам. Имаше си един милион сестерции, обаче се подхлъзна зле. Мисля, че е заложил всичко до косъм, но вината не е негова, кълна се в Херкулес! По-добър човек от него няма: обаче освободените роби са мошеници и му обраха всичко. Да знаеш, че орташкото ядене и кучетата не го ядат: стане ли напечено, приятелите ги няма никакви! И както е изпаднал сега, знаеш ли какъв хубав занаят имаше? Беше уредник на погребения и всяка вечер пируваше като цар: поднасяха му и глиган с наметало, и всякакви банички, и всякакви птици; а готвачите и слугите му? Под масата му се лееше повече вино, отколкото някои хора имат в зимника! Фантазия, не човек. Та когато работите му тръгнаха зле, от страх да не би тези, на които дължеше, да си помислят, че е закъсал, направи у дома си търг с такова обявление: Гай Юлий Прокул продава ненужните си вещи. Трималхион прекъсна сладките ни приказки. Вече бяха отнесли подноса и развеселените гости започнаха да се отпускат в пиенето и да си бъбрят, но той се облегна на лакът и каза: - Това вино трябва вие да го направите хубаво 84! Рибата трябва да плува. Питам ви: мислите ли, че ми е достатъчна тази вечеря, която преди малко стоеше на масата? Одисей ли не готви коварство 85? Чухте ли? Човек трябва да знае филологията даже когато вечеря. Нека почиват в мир костите на моя господар: той искаше да ме направи човек като хората. На мене никой не може да ми каже нищо ново - нали видяхте оня поднос? Това небе, на което живеят дванадесетте богове 86, се превръща в дванадесет образа и най-напред става Овен. Така че, който се роди под този знак, има много овце, много вълна, главата му е твърда, челото - безсрамно и има бодливи рога. Под този знак се раждат много учени глави и овнета 87. Похвалихме го, че знае така тънко астрологията, и той продължи: - После цялото небе става биче. Под него се раждат тези, които много ритат, говедарите и тези, които сами си изкарват прехраната. А под знака на Близнаците се раждат двуколките, волските впрягове, тестисите и хората, които седят на два стола. Под знака на Рака съм роден аз. Затова стоя на много крака и притежавам много стока и по суша, и по вода 88: ракът също ходи и тук, и там. И точно затова от много време не съм слагал нищо върху него - за да не притискам това, от което съм се родил. Под знака на Лъва се раждат лакоми и властни хора; под знака на Девата - жени, роби, които бягат, и прангаджии 89; под знака на Везните - касапи, търговци на благовония и всички, които мерят нещо; под знака на Скорпиона - отровители и убийци; под знака на Стрелеца - кривогледите, които гледат зеленчука, а отмъкват сланината; под знака на Козирога - тъжните, на които от мъка им поникват рога; под знака на Водолея - кръчмарите и тиквениците; под знака на Рибите - майсторите-готвачи и реторите 90. Така кръгът се върти като воденичен камък и непрекъснато прави по нещо лошо, все едно дали хората се раждат, или умират. А пък този чим, който виждате по средата, и върху него питата мед не съм ги поставил току-така: по средата е майката земя, кръгла като яйце, и в нея са всички блага, както в питата 91.
[[XL] "Sophos!" universi clamamus, et sublatis manibus ad camaram iuramus Hipparchum Aratumque comparandos illi homines non fuisse, donec advenerunt ministri ac toralia praeposuerunt toris, in quibus retia erant picta subsessoresque cum venabulis et totus venationis apparatus. Necdum sciebamus mitteremus suspiciones nostras, cum extra triclinium clamor sublatus est ingens, et ecce canes Laconici etiam circa mensam discurrere coeperunt. Secutum est hos repositorium, in quo positus erat primae magnitudinis aper, et quidem pilleatus, e cuius dentibus sportellae dependebant duae palmulis textae, altera caryatis, altera thebaicis repleta. Circa autem minores porcelli ex coptoplacentis facti, quasi uberibus imminerent, scrofam esse positam significabant. Et hi quidem apophoreti fuerunt. Ceterum ad scindendum aprum non ille Carpus accessit, qui altilia laceraverat, sed barbatus ingens, fasciis cruralibus alligatus et alicula subornatus polymita, strictoque venatorio cultro latus apri vehementer percussit, ex cuius plaga turdi evolaverunt. Parati aucupes cum harundinibus fuerunt, et eos circa triclinium volitantes momento exceperunt. Inde cum suum cuique iussisset referri, Trimalchio adiecit: "Etiam videte, quam porcus ille silvaticus lotam comederit glandem." Statim pueri ad sportellas accesserunt quae pendebant e dentibus, thebaicasque et caryatas ad numerum divisere cenantibus.		40. - Браво! - извикахме ние и с вдигнати към тавана ръце се заклехме, че Хипарх и Арат 92 не са били нищо в сравнение с него. През това време влязоха роби и постлаха пред нас покривала, на които бяха изобразени мрежи и ловци, стоящи в засада, и всякакви ловни принадлежности. И още не знаехме какво да помислим, когато изведнъж отвън се чу силен шум и няколко лаконски кучета 93 се втурнаха вътре и започнаха да обикалят около масата. След това внесоха поднос, върху който имаше един много голям глиган с кръгла шапка на главата 94. От зъбите му висяха две кошнички, изплетени от палмови листа: едната беше пълна със сушени фурми, а другата - с пресни. Наоколо бяха наредени малки прасенца, направени от твърдо тесто, които сякаш търсеха виме, за да ни покажат, че глиганът е женски. Тези прасенца бяха подарък за гостите. Да разреже глигана дойде не Клъц, който насече птиците, а един грамаден човек с брада, овързан с ленти по краката и наметнат с къс пъстър плащ. Той измъкна ловджийски нож, заби го с всичка сила в слабините на глигана и от разсеченото място изхвръкна ято дроздове, които запърхаха из триклиния. Веднага готовите птицеловци ги подгониха с мрежи и ги изловиха. Тогава Трималхион заповяда да дадат на всекиго по един и каза: - Видяхте ли с какви хубави жълъди се е наяла тази горска свиня? След това робите свалиха двете кошнички, които висяха в зъбите на глигана, и разделиха фурмите поравно на всички.
[[XLI] Interim ego, qui privatum habebam secessum, in multas cogitationes diductus sum, quare aper pilleatus intrasset. Postquam itaque omnis bacalusias consumpsi, duravi interrogare illum interpretem meum, quod me torqueret. At ille: "Plane etiam hoc servus tuus indicare potest: non enim aenigma est, sed res aperta. Hic aper, cum heri summa cena eum vindicasset, a conviviis dimissus ; itaque hodie tamquam libertus in convivium revertitur." Damnavi ego stuporem meum et nihil amplius interrogavi, ne viderer nunquam inter honestos cenasse. Dum haec loquimur, puer speciosus, vitibus hederisque redimitus, modo Bromium, interdum Lyaeum Euhiumque confessus, calathisco uvas circumtulit, et poemata domini sui acutissima voce traduxit. Ad quem sonum conversus Trimalchio: "Dionyse, inquit, liber esto." Puer detraxit pilleum apro capitique suo imposuit. Tum Trimalchio rursus adiecit: "Non negabitis me, inquit, habere Liberum patrem." Laudamus dictum Trimalchionis, et circumeuntem puerum sane perbasiamus. Ab hoc ferculo Trimalchio ad lasanum surrexit. Nos libertatem sine tyranno nacti coepimus invitare convivarum sermones. Dama itaque primus cum pataracina poposcisset: "Dies, inquit, nihil est. Dum versas te, nox fit. Itaque nihil est melius quam de cubiculo recta in triclinium ire. Et mundum frigus habuimus. Vix me balneus calfecit. Tamen calda potio vestiarius est. Staminatas duxi, et plane matus sum. Vinus mihi in cerebrum abiit."		41. През това време аз, както си седях малко по-настрани, се замислих и не можех да разбера защо глиганът беше с шапка. И понеже не измислих нищо, събрах смелост и казах какво ме мъчи на същия онзи гост, който ми обясняваше. - Това може да ти го каже и робът ти - отговори той, - няма никаква загадка. Работата е проста - вчера са донесли този глиган за края на вечерята, но гостите са го оставили и затова днес се връща с кръгла шапка като освободен роб. Проклех глупостта си и повече не попитах нищо, за да не помисли, че никога не са ме канили на вечеря у знатни хора. Докато си говорехме така, едно хубаво момче с венец от лоза и бръшлян на главата поднесе гроздове в една кошничка и с пронизителен глас изрецитира стиховете на господаря си, като представяше Дионис ту гневен, ту пиян и ликуващ 95. Трималхион го чу, обърна се и каза: - Татко Дионисе, бъди свободен 96! И момчето смъкна шапката от главата на глигана и я постави на своята глава, а Трималхион добави: - Сега можете ли да кажете, че татко ми Дионис не е свободен 97? Похвалихме го за остроумието и разцелувахме момчето, което мина покрай всички ни. Отнесоха и този поднос и Трималхион се надигна да отиде по нужда, а ние, като се видяхме избавени от тиранина, подканихме всички сътрапезници да разкажат по нещо. Дама 98 си поиска още вино и започна: - Денят е нищо: докато се обърнеш, става вечер. Затова е най-добре човек от леглото да отива направо в триклиния. Днес беше хубав студ 99: едвам се стоплих в банята, но никоя дреха не грее повече от греяното вино. Затова пих като смок и така съм се напил, че виното ми отиде в мозъка.
[[XLII] Excepit Seleucus fabulae partem et: "Ego, inquit, non cotidie lavor; baliscus enim fullo est: aqua dentes habet, et cor nostrum cotidie liquescit. Sed cum mulsi pultarium obduxi, frigori laecasin dico. Nec sane lavare potui; fui enim hodie in funus. Homo bellus, tam bonus Chrysanthus animam ebulliit. Modo, modo me appellavit. Videor mihi cum illo loqui. Heu, eheu! Utres inflati ambulamus. Minoris quam muscae sumus. tamen aliquam virtutem habent; nos non pluris sumus quam bullae. Et quid si non abstinax fuisset! Quinque dies aquam in os suum non coniecit, non micam panis. Tamen abiit ad plures. Medici illum perdiderunt, immo magis malus fatus; medicus enim nihil aliud est quam animi consolatio. Tamen bene elatus est, vitali lecto, stragulis bonis. Planctus est optime — manu misit aliquot — etiam si maligne illum ploravit uxor. Quid si non illam optime accepisset? Sed mulier quae mulier milvinum genus. Neminem nihil boni facere oportet; aeque est enim ac si in puteum conicias. Sed antiquus amor cancer est."		42. Селевк също се обади: - Аз не се къпя всеки ден: банята тепа като тепавица, а водата има зъби и всеки ден ни размеква и ни яде. Обаче, щом съм обърнал едно гърне медовина, казвам на студа да ходи да си го търси! Днес и без това не можах да се окъпя, понеже ходих на погребение. Хризант, много хубав и много добър човек, се спомина. Тия дни се срещнахме: като сега го виждам да говори с мене. Ех, ех! Ходим си нагоре-надолу като надути мехове и не струваме и колкото една муха, а мухата пак има някаква цена. Ние сме като мехури. А пък ако той не се беше въздържал от ядене, какво? Нищо: пет дни не сложи в устата си капка вода и троха хляб и пак отиде в гроба. Лекарите го погубиха, и даже не те, а лошата съдба, понеже лекарят не е за друго, а само за успокоение на душата. Поне му направиха хубаво погребение - хубава носилка, хубав саван - и много хубаво го оплакаха, понеже беше освободил няколко роби. Обаче жена му не го жали истински. Какво ли щеше да е, ако не я беше гледал толкова добре! Но жената, щом е жена, е зла като котка. Никой не трябва да прави нищо добро: все едно, че го хвърляш в кладенеца. Но старата любов е като рак.
[[XLIII] Molestus fuit, Philerosque proclamavit: "Vivorum meminerimus. Ille habet, quod sibi debebatur: honeste vixit, honeste obiit. Quid habet quod queratur? Ab asse crevit et paratus fuit quadrantem de stercore mordicus tollere. Itaque crevit, quicquid crevit, tanquam favus. Puto mehercules illum reliquisse solida centum, et omnia in nummis habuit. De re tamen ego verum dicam, qui linguam caninam comedi: durae buccae fuit, linguosus, discordia, non homo. Frater eius fortis fuit, amicus amico, manu plena, uncta mensa. Et inter initia malam parram pilavit, sed recorrexit costas illius prima vindemia: vendidit enim vinum quantum ipse voluit. Et quod illius mentum sustulit, hereditatem accepit, ex qua plus involavit quam illi relictum est. Et ille stips, dum fratri suo irascitur, nescio cui terrae filio patrimonium elegavit. Longe fugit, quisquis suos fugit. Habuit autem oracularios servos, qui illum pessum dederunt. Nunquam autem recte faciet, qui cito credit, utique homo negotians. Tamen verum quod frunitus est, quam diu vixit. cui datum est, non cui destinatum. Plane Fortunae filius. In manu illius plumbum aurum fiebat. Facile est autem, ubi omnia quadrata currunt. Et quot putas illum annos secum tulisse? Septuaginta et supra. Sed corneolus fuit, aetatem bene ferebat, niger tanquam corvus. Noveram hominem olim oliorum, et adhuc salax erat. Non mehercules illum puto domo canem reliquisse. Immo etiam puellarius erat, omnis Minervae homo. Nec improbo, hoc solum enim secum tulit."		43. Омръзна ни да го слушаме и Филерос извика: - Нека да приказваме за живите! Той си е получил своето: добре живя и добре умря. От какво има да се оплаква? Забогатя от нищо и беше готов да вдигне със зъби четвърт ас от бунището. Обаче каквото пипнеше, лепеше се за него и порасна като медена пита. Кълна се в Херкулес, мисля, че е оставил сто хиляди, и всичкото е суха пара! А сега, понеже не си поплювам 100, искам да ви кажа истината: имаше мръсна уста и остър език - не човек, а драка. Брат му беше мъж и половина: за приятеля - приятел, ръцете му - пълни, и гощаваше много хубаво. Отначало беше като урочасан от лоша птица, но още на първия гроздобер се оправи и заглади косъма: продаде си виното за толкова, за колкото поиска. После работата му порасна много, понеже получи наследство и заграби повече, отколкото му се падаше. А пък онзи дръвник, брат му, понеже го беше яд, завеща имота си на някакъв съвсем чужд човек, не знам на кого. Който бяга от своите, бяга далече 101. Той имаше едни доверени роби, които го съсипаха. Който бързо се доверява, прави много лошо, особено ако е търговец. Обаче колкото хубаво си живя, докато беше жив <...> на когото е дадено, а не на когото е наречено. Направо син на щастието - олово да пипнеше, ставаше злато. Лесно е, когато всичко върви като по вода. А колко години мислиш, че изкара? Седемдесет и повече! Беше жилав и старостта не му пречеше, а косата му беше черна като гарван. Познавам го от много отдавна и знам, че винаги е имал мераци: не вярвам да е оставил на мира дори и кучката вкъщи, кълна се в Херкулес! Налиташе и на момчета и го биваше за всички работи. Не го осъждам - само това му остана.
[[XLIV] Haec Phileros dixit, illa Ganymedes: "Narrat is quod nec ad terram pertinet, cum interim nemo curat quid annona mordet. Non mehercules hodie buccam panis invenire potui. Et quomodo siccitas perseverat! Iam annum esuritio fuit. Aediles male eveniat, qui cum pistoribus colludunt: 'Serva me, servabo te.' Itaque populus minutus laborat; nam isti maiores maxillae semper Saturnalia agunt. O si haberemus illos leones, quos ego hic inveni, cum primum ex Asia veni. Illud erat vivere. larvas sic istos percolopabant, ut illis Iuppiter iratus esset. Sed memini Safinium; tunc habitabat ad arcum veterem, me puero: piper, non homo. Is quacunque ibat, terram adurebat. Sed rectus, sed certus, amicus amico, cum quo audacter posses in tenebris micare. In curia autem quomodo singulos pilabat. Nec schemas loquebatur sed directum. Cum ageret porro in foro, sic illius vox crescebat tanquam tuba. Nec sudavit unquam nec expuit; puto enim nescio quid Asiadis habuisse. Et quam benignus resalutare, nomina omnium reddere, tanquam unus de nobis! Itaque illo tempore annona pro luto erat. Asse panem quem emisses, non potuisses cum altero devorare. Nunc oculum bublum vidi maiorem. Heu heu, quotidie peius! Haec colonia retroversus crescit tanquam coda vituli. Sed quare nos habemus aedilem trium cauniarum, qui sibi mavult assem quam vitam nostram? Itaque domi gaudet, plus in die nummorum accipit quam alter patrimonium habet. Iam scio unde acceperit denarios mille aureos. Sed si nos coleos haberemus, non tantum sibi placeret. Nunc populus est domi leones, foras vulpes. Quod ad me attinet, iam pannos meos comedi, et si perseverat haec annona, casulas meas vendam. Quid enim futurum est, si nec dii nec homines eius coloniae miserentur? Ita meos fruniscar, ut ego puto omnia illa a diibus fieri. Nemo enim caelum caelum putat, nemo ieiunium servat, nemo Iovem pili facit, sed omnes opertis oculis bona sua computant. Antea stolatae ibant nudis pedibus in clivum, passis capillis, mentibus puris, et Iovem aquam exrabant. Itaque statim urceatim plovebat: aut tunc aut nunquam, et omnes ridebant udi tanquam mures. Itaque dii pedes lanatos habent, quia nos religiosi non sumus. Agri iacent. . .		44. Филерос млъкна и започна Ганимед: - Разказвате всякакви глупости и никой не го е грижа какво става с цените. Хапят, кълна се в Херкулес: днес не можах да намеря и парче хляб. И как сушата не престава! Вече цяла година гладуваме. Дано пукнат едилите 102, дето си играят игри с хлебарите: ти на мене, аз на тебе. Дребните хорица се мъчат, а за тия с големите тумбаци всеки ден е празник 103. О, ако сега ги имаше онези лъвове, които заварих тука, когато дойдох от Азия! Това се казваше живот. Така пребиваха тези чучела, че и майка им да не може да ги познае. Спомням си Сафиний: тогава бях малко момче, а той живееше при старата арка. Не човек, а огън! Където минаваше, от земята се вдигаше пушек. Ходеше изправен като прът: сигурен човек, за приятеля - приятел, и с него можеше спокойно да си играеш на пръсти 104 в тъмното. А как ги мачкаше един по един в курията 105! И не увърташе никак, а говореше направо. А когато излизаше на форума, гласът му гърмеше като тръба. Никога не се потеше и даже не плюеше: мисля, че боговете му бяха дали нещо азиатско 106. И колко любезно отговаряше, когато го поздравяваха, и как знаеше имената на всички, все едно, че е някой от нас! Така че по онова време житото беше без пари. Като купиш хляб за един ас, и двама души не можеха да го изядат. А сега съм виждал и хляб, по-малък от биволско око! Ех, ех! От ден на ден по-зле. Този град расте наопаки, като опашка на теле. За какво ни е такъв едил, който не струва и три смокини? Той продава живота ни за грош, а после се връща вкъщи и се радва, понеже за един ден и прибрал повече, отколкото са всичките пари на такива като тебе и като мене. Знам откъде е взел хиляда златни денария! Но ако бяхме мъже на място, нямаше да му е толкова весело. Сега хората вкъщи са лъвове, а навън са лисици 107. Колкото до мене, аз вече си изядох парцалите и ако цените останат такива, ще си продам и къщичките. Какво ще стане с този град, щом нито на боговете, нито на хората им е жал за него? Да пукна, ако това не е от боговете! Никой вече не смята небето за небе, никой не спазва пости 108 и никой не дава пет пари за Юпитер: всички са си затворили очите 109 и броят пари. Някога матроните са отивали на Капитолия боси 110, с разпуснати коси и с чисто сърце, и са молили Юпитер да прати дъжд. И веднага завалявало като из ведро: ако не прател дъжд веднага, нямало да прати изобщо. И всички се връщали мокри като мишки. Така че боговете стъпват като котки и ни наказват, понеже не ги почитаме. По нивите не работи никой...
[[XLV] — Oro te, inquit Echion centonarius, melius loquere. 'Modo sic, modo sic', inquit rusticus: varium porcum perdiderat. Quod hodie non est, cras erit: sic vita truditur. Non mehercules patria melior dici potest, si homines haberet. Sed laborat hoc tempore, nec haec sola. Non debemus delicati esse; ubique medius caelus est. Tu si aliubi fueris, dices hic porcos coctos ambulare. Et ecce habituri sumus munus excellente in triduo die festa; familia non lanisticia, sed plurimi liberti. Et Titus noster magnum animum habet, et est caldicerebrius. Aut hoc aut illud erit, quid utique. Nam illi domesticus sum, non est miscix. Ferrum optimum daturus est, sine fuga, carnarium in medio, ut amphitheater videat. Et habet unde. Relictum est illi sestertium tricenties: decessit illius pater male. Ut quadringenta impendat, non sentiet patrimonium illius, et sempiterno nominabitur. Iam Manios aliquot habet et mulierem essedariam et dispensatorem Glyconis, qui deprehensus est cum dominam suam delectaretur. Videbis populi rixam inter zelot et amasiunculos. Glyco autem, sestertiarius homo, dispensatorem ad bestias dedit. Hoc est se ipsum traducere. Quid servus peccavit, qui coactus est facere? Magis illa matella digna fuit quam taurus iactaret. Sed qui asinum non potest, stratum caedit. Quid autem Glyco putabat Hermogenis filicem unquam bonum exitum facturam? Ille miluo volanti poterat ungues resecare; colubra restem non parit. Glyco, Glyco dedit suas; itaque quamdiu vixerit, habebit stigmam, nec illam nisi Orcus delebit. Sed sibi quisque peccat. Sed subolfacio quia nobis epulum daturus est Mammaea, binos denarios mihi et meis. Quod si hoc fecerit, eripiat Norbano totum favorem. Scias oportet plenis velis hunc vinciturum. Et revera, quid ille nobis boni fecit? Dedit gladiatores sestertiarios iam decrepitos, quos si sufflasses, cecidissent; iam meliores bestiarios vidi. Occidit de lucerna equites; putares eos gallos gallinaceos: alter burdubasta, alter loripes, tertiarius mortuus pro mortuo, qui haberet nervia praecisa. Unus licuius flaturae fuit Thraex, qui et ipse ad dictata pugnavit. Ad summam, omnes postea secti sunt; adeo de magna turba 'Adhibete' acceperant: plane fugae merae. 'Munus tamen, inquit, tibi dedi — et ego tibi plodo.' Computa, et tibi plus do quam accepi. Manus manum lavat.		45. - Моля ти се - прекъсна го Ехион, - говори нещо по-хубаво! Дето е казал един селянин, когато му умряла шарената свиня: „Шареното си е шарено." Което го няма днес, ще го има утре: така върви животът 111. Каквито и да са хората, родината си е родина: днес не сме добре, но не сме само ние. И няма какво да се глезим, небето отгоре навсякъде е едно и също. Ако ти беше на някое друго място, щеше да кажеш, че тука се разхождат печени прасета. Ето, след три дни на празника ще има гладиаторски игри. Няма да се бият хора на ланист 112: повечето са освободени роби. Нашият Тит 113 е щедър и кръвта му кипи, така че положително ще бъде голямо зрелище. Аз съм вътрешен човек и ви казвам: той пипа здраво. Ще даде от най-хубавите мечове и никои няма да има право да бяга: клането ще бъде по средата, за да се вижда от целия амфитеатър. Той има пари да плати: баща му умря от една лоша работа и му остави тридесет милиона сестерции. Ако ще да похарчи и четиристотин хиляди, пак няма да му стане нищо, а ще го споменават винаги. Вече държи при себе си няколко юначаги, една жена, която ще се бие от колесница, и управителя на Гликон: хванали са го, докато се мъчел да угоди на господарката си. Същинска свада на простаци - ревнив мъж и любовник! Виж го и Гликон, това жалко човече: да си даде управителя на зверовете! Все едно, че сам си е лепнал позора. Какво е виновен робът, щом като тя го е накарала? Трябваше да хвърли на биковете не него, а оная пачавра. Но който не може да набие магарето, удря самара. А и Гликон - къде е мислил? От семето на Хермоген ли да излезе нещо свястно? Баща й можеше да отреже ноктите на ястреб, както лети: крушката си пада при корена. Гликон ли? Гликон се изложи: докато е жив, ще си носи срама и само смъртта може да го изтрие. Всеки си плаща грешките! Обаче подушвам какво угощение ще ни даде Мамея - по два денария и за мене, и за моите хора. И ако направи така, всички ще го предпочетат пред Норбан 114: да знаеш, че ще победи с пълна сила. И ще бъде справедливо - какво толкова хубаво е направил за нас? Изкара грохнали гладиатори, за да бъде по-евтино: ако ги духнеш, ще паднат. Такива не ги хвърлят и на зверовете. Изкара и конници като глинени петленца 115: единия на кранта, която куцаше; на другия конят му беше като спънат; запасният - жив умрял: все едно един мъртвец да сменя друг! Само тракът 116 горе-долу го биваше и се би по правилата. Накрая всички ядоха бой: целият амфитеатър им викаше „Долу!", понеже бяха страхливци. После ми казва: „Да, но все пак съм ти дал игри." Добре! И аз ти ръкопляскам. Направи сметка и ще видиш, че ти давам повече, отколкото съм получил.
[[XLVI] "Videris mihi, Agamemnon, dicere: 'Quid iste argutat molestus?' Quia tu, qui potes loquere, non loquis. Non es nostrae fasciae, et ideo pauperorum verba derides. Scimus te prae litteras fatuum esse. Quid ergo est? Aliqua die te persuadeam, ut ad villam venias et videas casulas nostras. Inveniemus quod manducemus, pullum, ova: belle erit, etiam si omnia hoc anno tempestas dispare pallavit. Inveniemus ergo unde saturi fiamus. Et iam tibi discipulus crescit cicaro meus. Iam quattuor partis dicit; si vixerit, habebis ad latus servulum. Nam quicquid illi vacat, caput de tabula non tollit. Ingeniosus est et bono filo, etiam si in aves morbosus est. Ego illi iam tres cardeles occidi, et dixi quia mustella comedit. Invenit tamen alias nenias, et libentissime pingit. Ceterum iam Graeculis calcem impingit et Latinas coepit non male appetere, etiam si magister eius sibi placens sit. Nec uno loco consistit, sed venit dem litteras, sed non vult laborare. Est et alter non quidem doctus, sed curiosus, qui plus docet quam scit. Itaque feriatis diebus solet domum venire, et quicquid dederis, contentus est. Emi ergo nunc puero aliquot libra rubricata, quia volo illum ad domusionem aliquid de iure gustare. Habet haec res panem. Nam litteris satis inquinatus est. Quod si resilierit, destinavi illum artificii docere, aut tonstreinum aut praeconem aut certe causidicum, quod illi auferre non possit nisi Orcus. Ideo illi cotidie clamo: "Primigeni, crede mihi, quicquid discis, tibi discis. Vides Phileronem causidicum: si non didicisset, hodie famem a labris non abigeret. Modo, modo, collo suo circumferebat onera venalia; nunc etiam adversus Norbanum se extendit." Litterae thesaurum est, et artificium nunquam moritur".		46. Ръка ръка мие. Агамемнон! Понеже ти умееш да говориш, а пък си мълчиш, сега май че искаш да ми кажеш: „Какво ми дрънка този глупак?" Не си от нашата черга и затова се подиграваш с думите на бедните хора. Знаем, че от много учене малко си се побъркал. Тогава знаеш ли какво? Дали да не те накарам някой ден да дойдеш на чифлика и да ми видиш къщичките? Все ще се намери нещо за лапане - било яйца, било кокошки: ще бъде хубаво, макар че тази година бурята разсипа всичко. Така че все ще намерим с какво да се наядем. А за тебе вече расте ученик, моят любимец: вече знае да дели на четири и ако е жив и здрав, ще има кой да върви след тебе и да ти прислужва. Щом няма работа, не вдига глава от дъската за писане. Умен е и схваща, макар че е като болен за птици. Аз вече му убих три къдънки и го излъгах, че ги е изяла невестулката. Обаче той си намери други игри и сега непрекъснато рисува. Понаучи се да чете по гръцки и го заряза, а сега не е зле и по латински, макар че учителят му взе нещо да се надува. И не се спира на едно място, а идва да му задам нещо за учене, обаче не ще да се труди. А имаме и един друг учител: не е много учен, но се старае и ще те научи на повече, отколкото знае той самият! Той обикновено идва у дома в празничен ден и каквото му дадеш, доволен е. Аз съм купил на момчето и няколко съдебни книги, понеже искам да зобне нещо и от правото, та да знае как се гледа имот. В тази работа има хляб. Той и без това доста се е цапотил да пише букви. А пък ако не върви, решил съм да го изуча на занаят - или бръснар, или глашатай, или пък адвокат. Това само смъртта може да му го вземе. Затова всеки ден му викам: „Примигений 117, слушай мене: каквото учиш, за себе си го учиш. Виждаш ли адвоката Филерон? Ако не беше учил, днес щеше да гладува. Скоро, скоро беше, когато разнасяше на гръб стоки да ги продава, а сега се мери даже с Норбан и му се опъва. Учението е богатство, а занаятът не умира никога."
[[XLVII] Eiusmodi tabulae vibrabant, cum Trimalchio intravit et detersa fronte unguento manus lavit; spatioque minimo interposito: "Ignoscite mihi, inquit, amici, multis iam diebus venter mihi non respondit. Nec medici se inveniunt. Profuit mihi tamen maleicorium et taeda ex aceto. Spero tamen, iam veterem pudorem sibi imponet. Alioquin circa stomachum mihi sonat, putes taurum. Itaque si quis vestrum voluerit sua re causa facere, non est quod illum pudeatur. Nemo nostrum solide natus est. Ego nullum puto tam magnum tormentum esse quam continere. Hoc solum vetare ne Iovis potest. Rides, Fortunata, quae soles me nocte desomnem facere? Nec tamen in triclinio ullum vetuo facere quod se iuvet, et medici vetant continere. Vel si quid plus venit, omnia foras parata sunt: aqua, lasani et cetera minutalia. Credite mihi, anathymiasis si in cerebrum it, et in toto corpore fluctum facit. Multos scio periisse, dum nolunt sibi verum dicere." Gratias agimus liberalitati indulgentiaeque eius, et subinde castigamus crebris potiunculis risum. Nec adhuc sciebamus nos in medio lautitiarum, quod aiunt, clivo laborare. Nam mundatis ad symphoniam mensis tres albi sues in triclinium adducti sunt capistris et tintinnabulis culti, quorum unum bimum nomenculator esse dicebat, alterum trimum, tertium vero iam sexennem. Ego putabam petauristarios intrasse et porcos, sicut in circulis mos est, portenta aliqua facturos. Sed Trimalchio expectatione discussa: "Quem, inquit, ex eis vultis in cenam statim fieri? Gallum enim gallinaceum, Penthiacum et eiusmodi nenias rustici faciunt: mei coci etiam vitulos aeno coctos solent facere." Continuoque cocum vocari iussit, et non expectata electione nostra maximum natu iussit occidi, et clara voce: "Ex quota decuria es?" Cum ille se ex quadragesima respondisset: "Empticius an, inquit, domi natus? — Neutrum, inquit cocus, sed testamento Pansae tibi relictus sum. — Vide ergo, ait, ut diligenter ponas; si non, te iubebo in decuriam viatorum conici." Et cocum quidem potentiae admonitum in culinam obsonium duxit.		47. Така си говорихме, докато Трималхион се върна. Той си обърса челото, изми ръцете си с благовония и след малко каза: - Приятели, простете ми: вече от няколко дни стомахът ми не ме слуша. Лекарите - нищо: добре, че го оправих с кори от нар и настойка от борина в оцет. Сега мисля, че вече ще се държи прилично. Обаче как ми курка отвътре - все едно, че там има бик! Значи, ако някой от вас иска да пусне нещо и да му олекне, нека не се срамува. Никой не се е родил с тапа! Според мене най-голямото мъчение е да задържаш. Само това нещо не може да го забрани и Юпитер. Защо се смееш, Фортуната - ти, дето по цяла нощ ми пречиш да спя? Аз поне не забранявам на никого да прави това в триклиния, щом му е нужно: лекарите също забраняват да се задържа. Ако пък дойде нещо по-голямо, навън всичко е готово: вода, гърнета и разни други дребосъци. Аз ви казвам, че миризмите отиват в мозъка и после обикалят по цялото тяло. Зная много хора, които така си умряха, понеже не искаха да проумеят истината 118! Поблагодарихме му за тази любезност и доброта и веднага надигнахме чашите, за да задушим смеха си. Още не знаехме, че, както се казва, това е само половината от нанагорнището и предстои дълъг пир. И ето че под звуците на музиката почистиха масите и вкараха в триклиния три бели свини с оглавници и звънчета. Един роб-викач оповести, че първата е на две години, втората - на три, а третата - на цели шест. Аз си мислех, че с прасетата са дошли акробати и ще ни покажат разни номера, както понякога се прави там, където са се събрали хора, но Трималхион сложи край на нашето очакване с думите: - Кое от тези прасета искате да ви сготвят веднага за вечеря? Такива боклуци като петли или кълцано месо 119 си готвят селяните: моите готвачи са свикнали да варят в котлите цели телета. И веднага заповяда да повикат един готвач и без да чака ние да изберем, каза му да заколи най-старото прасе. После го попита високо: - От кое отделение си? - От четиридесетото - отговори готвачът и Трималхион продължи: - Купил ли съм те, или си роден у дома? - Нито едното, нито другото - отговори готвачът. - Панса в завещанието си ме остави на тебе. - Тогава внимавай как ще приготвиш прасето: ако не е хубаво, ще заповядам да те прехвърлят в отделението на бързоходците!
[[XLVIII] Trimalchio autem miti ad nos vultu respexit et: "Vinum, inquit, si non placet, mutabo; vos illud oportet bonum faciatis. Deorum beneficio non emo, sed nunc quicquid ad salivam facit, in suburbano nascitur eo, quod ego adhuc non novi. Dicitur confine esse Tarraciniensibus et Tarentinis. Nunc coniungere agellis Siciliam volo, ut cum Africam libuerit ire, per meos fines navigem. Sed narra tu mihi, Agamemnon, quam controversiam hodie declamasti? Ego autem si causas non ago, in domusionem tamen litteras didici. Et ne me putes studia fastiditum, tres bybliothecas habeo, unam Graecam, alteram Latinam. Dic ergo, si me amas, peristasim declamationis tuae." Cum dixisset Agamemnon: "Pauper et dives inimici erant. . .", ait Trimalchio: "Quid est pauper? — Urbane", inquit Agamemnon et nescio quam controversiam euit. Statim Trimalchio: "Hoc, inquit, si factum est, controversia non est; si factum non est, nihil est." Haec aliaque cum effusissimis prosequeremur laudationibus: "Rogo, inquit, Agamemnon mihi carissime, numquid duodecim aerumnas Herculis tenes, aut de Ulixe fabulam, quemadmodum illi Cyclops pollicem poricino extorsit? Solebam haec ego puer apud Homerum legere. Nam Sibyllam quidem Cumis ego ipse oculis meis vidi in ampulla pendere, et cum illi pueri dicerent: "Sibilla, ti thelis?", respondebat illa: "apothanin thelo".		48. И готвачът, след като господарят му напомни за властта си, отиде в кухнята да си гледа работата, а Трималхион ни погледна благо и каза: - Ако виното не ви харесва, ще изнеса друго: от вас зависи да го направите хубаво. Благодарение на боговете не купувам нищо и това, от което днес ви текат лигите, се ражда в едно мое имение, което още не съм видял. Казват, че било съседно на Тарацина и Тарент. Сега искам да купя и Сицилия, та като ми се прище да ида до Африка, да не излизам от моя имот. Но ти, Агамемнон, я ми кажи, за какво нещо си декламирал днес? Аз не съм адвокат, но все пак съм учил малко право, колкото да си гледам имота. И за да не мислиш, че не обичам учението, имам две библиотеки: едната е на гръцки, а другата - на латински. Хайде, ако ме обичаш, кажи си темата на декламацията! - Един беден и един богат се мразели - започна Агамемнон, но Трималхион го прекъсна: - Какво е това „беден"? - Много остроумно! - похвали го Агамемнон и разказа някакъв спор, не помня вече какъв. Щом завърши, Трималхион бързо каза: - Ако това нещо е станало, вече няма никакъв спор, а ако не е станало, няма нищо! Щедро похвалихме и тази, и други негови мисли. Той продължи: - Мили Агамемнон, спомняш ли си дванадесетте подвига на Херакъл или приказката за Одисей - как циклопът му откъснал палеца с едни клещи 120? Когато бях момче, често четях тези неща у Омир. Аз съм ходил и в Куме и съм виждал Сибила с очите си. Тя висеше в една стъкленица и когато дечурлигата я питаха: "Sibylla, ti theleis?", отговаряше: "Apothanein thelo.121"
[[XLIX] Nondum efflaverat omnia, cum repositorium cum sue ingenti mensam occupavit. Mirari nos celeritatem coepimus, et iurare ne gallum quidem gallinaceum tam cito percoqui potuisse, tanto quidem magis, quod longe maior nobis porcus videbatur esse, quam paulo ante aper fuerat. Deinde magis magisque Trimalchio intuens eum: "Quid? quid? inquit, porcus hic non est exinteratus? Non mehercules est. Voca, voca cocum in medio." Cum constitisset ad mensam cocus tristis et diceret se oblitum esse exinterare: "Quid, oblitus? Trimalchio exclamat, putes illum piper et cuminum non coniecisse! Despolia!" Non fit mora, despoliatur cocus atque inter duos tortores maestus consistit. Deprecari tamen omnes coeperunt et dicere: "Solet fieri. — Rogamus mittas. — Postea si fecerit, nemo nostrum pro illo rogabit." Ego crudelissimae severitatis, non potui me tenere, sed inclinatus ad aurem Agamemnonis: "Plane, inquam, hic debet servus esse nequissimus: aliquis oblivisceretur porcum exinterare? Non mehercules illi ignoscerem, si piscem praeterisset." At non Trimalchio, qui relaxato in hilaritatem vultu: "Ergo, inquit, quia tam malae memoriae es, palam nobis illum exintera." Recepta cocus tunica cultrum arripuit, porcique ventrem hinc atque illinc timida manu secuit. Nec mora, ex plagis ponderis inclinatione crescentibus tomacula cum botulis effusa sunt.		49. Още не беше избълвал всичко, когато внесоха прасето на огромен поднос, който зае цялата маса. Ние започнахме да се чудим на бързината и да се кълнем, че толкова бързо не може да се сготви и петел, още повече че прасето изглеждаше много по-голямо от глигана преди малко. През това време Трималхион разглеждаше подноса все по-внимателно и накрая извика: - Какво? Какво? Това прасе не е ли изкормено? Кълна се в Херкулес, не е! Бързо извикайте тук готвача! Доведоха готвача, който тъжно застана до масата и си призна, че е забравил да изкорми прасето. - Какво? Забравил ли? - изкрещя Трималхион. - Остава да кажеш, че си забравил да му сложиш пипер и кимион! Съблечете го! Веднага съблякоха нещастния готвач и от двете му страни се изправиха двама биячи. Всички започнаха да молят Трималхион за прошка и казваха: - Случва се: молим те да му простиш. Ако втори път направи така, никой от нас няма да се застъпи за него. Аз, много жесток и суров човек, не се сдържах и се наведох над ухото на Агамемнон: - Слушай - казах му аз, - този роб наистина е много нехаен: как може да забрави да изкорми цяло прасе? Кълна се в Херкулес, ако някой ми поднесе неизкормена и една риба, няма да му простя! Но Трималхион не беше такъв - лицето му се отпусна в усмивка и той каза: - Добре! Щом имаш толкова слаба памет, сега ще го изкормиш пред нас. Готвачът облече отново туниката си, грабна един нож и предпазливо разряза на няколко места корема на прасето. Отвътре нещо напираше с тежината си: разрезите се разшириха сами и от тях се изсипаха наденички и салами.
[[L] Plausum post hoc automatum familia dedit et "Gaio feliciter!" conclamavit. Nec non cocus potione honoratus est, etiam argentea corona poculumque in lance accepit Corinthia. Quam cum Agamemnon propius consideraret, ait Trimalchio: "Solus sum qui vera Corinthea habeam." Exspectabam ut pro reliqua insolentia diceret sibi vasa Corintho afferri. Sed ille melius: "Et forsitan, inquit, quaeris quare solus Corinthea vera possideam: quia scilicet aerarius, a quo emo, Corinthus vocatur. Quid est autem Corintheum, nisi quis Corinthum habeat? Et ne me putetis nesapium esse, valde bene scio, unde primum Corinthea nata sint. Cum Ilium captum est, Hannibal, homo vafer et magnus stelio, omnes statuas aeneas et aureas et argenteas in unum rogum congessit et eas incendit; factae sunt in unum aera miscellanea. Ita ex hac massa fabri sustulerunt et fecerunt catilla et paropsides statuncula. Sic Corinthea nata sunt, ex omnibus in unum, nec hoc nec illud. Ignoscetis mihi quod dixero: ego malo mihi vitrea, certe non olunt. Quod si non frangerentur, mallem mihi quam aurum; nunc autem vilia sunt.		50. Робите заръкопляскаха без подкана и завикаха: „Да живее Гай!" Почетоха и готвача - наляха му вино и му поставиха сребърен венец, а чашата му поднесоха върху блюдо от коринтски бронз. Агамемнон се приближи, за да разгледа блюдото по-добре, и Трималхион каза: - Само аз имам истински съдове от Коринт! Очаквах да добави с обичайното си самохвалство, че му носят съдовете направо от Коринт, но той извъртя работата още по-хубаво: - Питаш защо само аз да имам истински съдове от Коринт 122: защото майсторът, от когото купувам, се казва Коринт. Кои други съдове са коринтски, ако не тези, които са купени от Коринт? Но за да не ме смятате за прост, много добре знам как за пръв път са се получили коринтските бронзови съдове. Когато превзели Троя, Ханибал 123, който е бил много печен и хитър като гущер, заповядал да струпат на един куп всички статуи - и медни, и златни, и сребърни - и да ги стопят: и те се смесили в едно. А майсторите вземали от тази сплав и направили чинийки, блюда и статуйки. Така са се получили коринтските съдове - всичко в кюпа и нито риба, нито рак. Вие извинявайте, но аз ще ви кажа, че предпочитам стъклените, защото поне не миришат. А пък ако стъклото не се чупеше, щях да го предпочитам и пред златото, обаче така е много евтино. А веднъж имало един майстор, който направил стъклена чаша, която не се чупела 124.
[[LI] "Fuit tamen faber qui fecit phialam vitream, quae non frangebatur. Admissus ergo Caesarem est cum suo munere, deinde fecit reporrigere Caesari et illam in pavimentum proiecit. Caesar non pote valdius quam expavit. At ille sustulit phialam de terra; collisa erat tamquam vasum aeneum. Deinde martiolum de sinu protulit et phialam otio belle correxit. Hoc facto putabat se coleum Iovis tenere, utique postquam illi dixit: 'Numquid alius scit hanc condituram vitreorum?' Vide modo. Postquam negavit, iussit illum Caesar decollari: quia enim, si scitum esset, aurum pro luto haberemus.		51. И когато го пуснали при Цезар, той му подарил чашата, а после го накарал да му я подаде за малко и я хвърлил на пода, който бил от камък. Цезар се изплашил толкова, че не може повече, а пък онзи вдигнал чашата от земята; и понеже се била посмачкала, все едно, че е от бронз, извадил от пазвата си едно чукче и най-спокойно я изчукал. И вече си мислел, че е хванал Юпитер за оная работа, понеже Цезар го попитал: - Никой друг ли не знае как се прави такова стъкло? Майсторът отговорил, че никой не знае, а Цезар заповядал да му отсекат главата. И ако тогава тайната се е била разкрила, сега златото нямаше да струва нищо.
[[LII] "In argento plane studiosus sum. Habeo scyphos urnales plus minus <. . . videtur> quemadmodum Cassandra occidit filios suos, et pueri mortui iacent sic uti vivere putes. Habeo capidem quam reliquit patronorum unus, ubi Daedalus Niobam in equum Troianum includit. Nam Hermerotis pugnas et Petraitis in poculis habeo, omnia ponderosa; meum enim intelligere nulla pecunia vendo." Haec dum refert, puer calicem proiecit. Ad quem respiciens Trimalchio: "Cito, inquit, te ipsum caede, quia nugax es." Statim puer demisso labro orare. At ille: "Quid me, inquit, rogas? Tanquam ego tibi molestus sim. Suadeo, a te impetres, ne sis nugax." Tandem ergo exoratus a nobis missionem dedit puero. Ille dimissus circa mensam percucurrit. Et "Aquam foras, vinum intro " clamavit . Excipimus urbanitatem iocantis, et ante omnes Agamemnon, qui sciebat quibus meritis revocaretur ad cenam. Ceterum laudatus Trimalchio hilarius bibit et iam ebrio proximus: "Nemo, inquit, vestrum rogat Fortunatam meam, ut saltet? Credite mihi: cordacem nemo melius ducit". Atque ipse erectis super frontem manibus Syrum histrionem exhibebat concinente tota familia: "madeia perimadeia." Et prodisset in medium, nisi Fortunata ad aurem accessisset; et credo, dixerit non decere gravitatem eius tam humiles ineptias. Nihil autem tam inaequale erat; nam modo Fortunatam suam , revertebat modo ad naturam.		52. Аз много си падам по среброто. Имам стотина чаши, които побират по една урна: на тях се вижда как Касандра избива синовете си и мъртвите момчета лежат така, че ще ги помислиш за живи 125. Имам една сребърна чаша с дръжка и с Дедал, който заключва Ниоба в троянския кон: цар Минос я е подарил на моя господар 126. Имам и битките на Хермерос и Петраитес 127 върху чаши за пиене и всичките са много тежки; но не ги продавам за никакви пари, понеже съм познавач. Докато той разказваше, едно момче изпусна една купа. Трималхион го погледна и каза: - Бързо се набий сам, понеже си зяпльо! Момчето веднага се нацупи и започна да моли за прошка. - Какво ми се молиш? - отвърна Трималхион. - Да не би аз да ти правя нещо? По-добре се накажи сам, та друг път да не зяпаш. Но накрая го склонихме и той прости на момчето, което тичешком обиколи масата <...> и извика: „Вън водата, вътре виното!"128 Приехме изтънчената шега. Агамемнон беше пръв: той знаеше как да заслужи повторна покана. Развеселен от похвалите, Трималхион пиеше и вече се напиваше. - Хей - каза той, - не искате ли моята Фортуната да поскача? Вярвайте на мене - никой не играе кордакс 129 по-добре от нея! И дори сам вдигна ръце над челото си и започна да подражава на комика Сир 130, а робите му припяваха в хор: Madeia perimadeia 131 Малко оставаше да затанцува по средата на триклиния, но Фортуната се наведе над ухото му и предполагам, че му каза да не унижава достойнството си с такива глупости. Беше гледка на пълно раздвоение - ту го беше страх от Фортуната, ту природата му го повличаше.
[[LIII] Et plane interpellavit saltationis libidinem actuarius, qui tanquam Urbis acta recitavit: "VII kalendas Sextiles: in praedio Cumano, quod est Trimalchionis, nati sunt pueri XXX, puellae XL; sublata in horreum ex area tritici milia modium quingenta; boves domiti quingenti. Eodem die: Mithridates servus in crucem actus est, quia Gai nostri genio male dixerat. Eodem die: in arcam relatum est, quod collocari non potuit, sestertium centies. Eodem die: incendium factum est in hortis Pompeianis, ortum ex aedibus Nastae vilici. — Quid, inquit Trimalchio, quando mihi Pompeiani horti empti sunt? — Anno priore, inquit actuarius, et ideo in rationem nondum venerunt." Excanduit Trimalchio et: "Quicunque, inquit, mihi fundi empti fuerint, nisi intra sextum mensem sciero, in rationes meas inferri vetuo." Iam etiam edicta aedilium recitabantur et saltuariorum testamenta, quibus Trimalchio cum elogio exheredabatur; iam nomina vilicorum et repudiata a circumitore liberta in balneatoris contubernio deprehensa, et atriensis Baias relegatus; iam reus factus dispensator, et iudicium inter cubicularios actum. Petauristarii autem tandem venerunt. Baro insulsissimus cum scalis constitit puerumque iussit per gradus et in summa parte odaria saltare, circulos deinde ardentes transire et dentibus amphoram sustinere. Mirabatur haec solus Trimalchio dicebatque ingratum artificium esse: ceterum duo esse in rebus humanis, quae libentissime spectaret, petauristarios et cornicines; reliqua, animalia, acroemata, tricas meras esse." Nam et comoedos, inquit, emeram, sed malui illos Atellam facere, et choraulen meum iussi Latine cantare".		53. Влезе един счетоводител и пресече желанието на Трималхион да потанцува, като започна да чете, сякаш бяха градските вести: „Двадесет и шести юли. Тридесет момчета и четиридесет момичета, родени в имението на Трималхион при Куме. Прибрани от хармана в хамбарите петстотин хиляди крини пшеница. Впрегнати за пръв път петстотин вола. Същия ден: разпънат на кръст робът Митридат, понеже прокле гения на господаря Гай. Същия ден: прибрани в сандъка парите, които не можаха да бъдат вложени никъде: десет милиона сестерции. Същия ден: пожар в градините при Помпей. Пожарът е започнал от къщата на управителя Наста." - Така ли? - каза Трималхион. - Кога съм купувал градини при Помпей? - Миналата година - отговори счетоводителят - и затова още не са влизали в отчета. Трималхион се разгневи. - Когато купя някой имот - каза той, - ако до шест месеца не съм научил за това, забранявам да се споменава в отчета! После се прочетоха укази на едили и завещания на лесничеи, които на законни основания лишаваха Трималхион от наследство 132. Прочете се и списък на управители на имения; чу се името на една освободена робиня, която била изгонена от мъжа си, някакъв пазач, понеже я заварил с един баняджия; разбра се, че един домоуправител е преместен в Бая за наказание; че някой си управител бил даден под съд; че били съдени няколко роби от домашната прислуга. Най-сетне дойдоха и акробатите. Един отвратителен простак застана до подвижната стълба и заповяда на едно момче да пее и танцува по стъпалата и на самия връх; после - да скача през горящи обръчи и да повдига със зъби амфора. Само Трималхион се забавляваше и казваше, че този занаят е неблагодарен. На света имало само две неща, които обичал да гледа: акробати и тръбачи, а останалото били чисти глупости. - Купил бях и комически актьори - каза той, - но повече ми харесваше да играят ателани 133 и заповядах на моя флейтист да свири латински песни.
[[LIV] Cum maxime haec dicente Gaio puer Trimalchionis delapsus est. Conclamavit familia, nec minus convivae, non propter hominem tam putidum, cuius etiam cervices fractas libenter vidissent, sed propter malum exitum cenae, ne necesse haberent alienum mortuum plorare. Ipse Trimalchio cum graviter ingemuisset superque brachium tanquam laesum incubuisset, concurrere medici, et inter primos Fortunata crinibus passis cum scypho, miseramque se atque infelicem proclamavit. Nam puer quidem, qui ceciderat, circumibat iam dudum pedes nostros et missionem rogabat. Pessime mihi erat, ne his precibus per ridiculum aliquid catastropha quaeretur. Nec enim adhuc exciderat cocus ille, qui oblitus fuerat porcum exinterare. Itaque totum circumspicere triclinium coepi, ne per parietem automatum aliquod exiret, utique postquam servus verberari coepit, qui brachium domini contusum alba potius quam conchyliata involverat lana. Nec longe aberravit suspicio mea; in vicem enim poenae venit decretum Trimalchionis, quo puerum iussit liberum esse, ne quis posset dicere tantum virum esse a servo vulneratum.		54. И докато говореше така, едно момче се подхлъзна <...> ръката на Трималхион. Всички роби извикаха, а също и гостите - не че им беше жал за такъв миризливец, на когото щеше да им бъде приятно да видят счупен и врата, а заради лошия край на вечерта и понеже се страхуваха да не стане нужда да оплакват чужд мъртвец. Самият Трималхион изстена тежко и притисна лакътя си, като че ли беше счупен: дотичаха лекари. Първа беше Фортуната, която с разпуснати коси и с чаша в ръка викаше и оплакваше нещастието си. А пък онова момче, което се беше подхлъзнало, вече отдавна обикаляше между нас, хвърляше се в краката ни и молеше за прошка. Беше ми много неприятно и все си мислех, че след тези молби работата пак ще се обърне на смях: в ума ми още се въртеше готвачът, който бе забравил да изкорми прасето. Така че започнах да се оглеждам из целия триклиний дали от стената няма да изскочи някакво чудо, особено след като набиха с пръчка един друг роб, понеже превърза пострадалата ръка на господаря си не с пурпурна, а с бяла вълна. Не чакахме дълго и стана, както предполагах - вместо наказание Трималхион заповяда момчето да бъде освободено от робство, та никой да не може да каже, че един роб е наранил такъв виден мъж.
[[LV] Comprobamus nos factum et quam in praecipiti res humanae essent, vario sermone garrimus."Ita, inquit Trimalchio, non oportet hunc casum sine inscriptione transire; statimque codicillos poposcit et non diu cogitatione distorta haec recitavit: "Quod non expectes, ex transverso fit et supra nos Fortuna negotia curat: quare da nobis vina Falerna puer." Ab hoc epigrammate coepit poetarum esse mentio <. . .> diuque summa carminis penes Mopsum Thracem commorata est <. . .> donec Trimalchio: "Rogo, inquit, magister, quid putas inter Ciceronem et Publilium interesse? Ego alterum puto disertiorem fuisse, alterum honestiorem. Quid enim his melius dici potest? Luxuriae ructu Martis marcent moenia. Tuo palato clausus pavo pascitur plumato amictus aureo Babylonico, gallina tibi Numidica, tibi gallus spado. Ciconia etiam, grata peregrina hospita pietaticultrix, gracilipes, crotalistria, avis exul hiemis, titulus tepidi temporis, nequitiae nidum in caccabo fecit modo. Quo margarita cara tibi, bacam Indicam? An ut matrona ornata phaleris pelagiis tollat pedes indomita in strato extraneo? Smaragdum ad quam rem viridem, pretiosum vitrum? Quo Carchedonios optas ignes lapideos? Nisi ut scintillet probitas e carbunculis? Aequum est induere nuptam ventum textilem, palam prostare nudam in nebula linea?		55. Одобряваме постъпката на Трималхион, бъбрим си колко стремглаво се променят човешките работи и си разказваме разни случки. - Не може - рече Трималхион - такъв случай да се остави, без да се напише нещо! И веднага заповяда да му донесат дъсчиците за писане, написа нещо, без много да размишлява, и прочете: Както не чакаш, излиза наопаки всичко и през главата ни всичко съдбата заплита. Давай ни виното, робе, щом е така!134 След тези стихове започнахме да говорим за поети и първо се съгласихме, че най-хубави са песните на трака Мопс 135. После Трималхион се обърна към Агамемнон: - Учителю, кажи според тебе каква е разликата между Цицерон и Публилий 136? Аз мисля, че Цицерон е бил по-красноречив, но Публилий е по-честен. Има ли нещо по-хубаво от това: Разкошът в Рим си точи грозно зъбите. Наметнати с искрящи царски мантии, за гърлото ти се гоят паунчета, петли-скопци, кокошки от Нумидия и щъркели, на есента изгнаници, на пролетта вестители,охранени очакват не гнездо да свият в шумата, а да се свият в кипналата тенджера! Защо са тези бисери от Индия? С дрънкулки ли накичени матроните ще се търкалят стръвно по креватите? Защо смарагди, стъкълца и глупости и огнените картагенски камъни? От тях ли честна ще ти блесне къщата? Харесва ли ти по прозрачна дрешчица жена ти да събира минувачите?137
[[LVI] "Quod autem, inquit, putamus secundum litteras difficillimum esse artificium? Ego puto medicum et nummularium: medicus, qui scit quid homunciones intra praecordia sua habeant et quando febris veniat, etiam si illos odi pessime, quod mihi iubent saepe anatinam parari; nummularius, qui per argentum aes videt. Nam mutae bestiae laboriosissimae boves et oves: boves, quorum beneficio panem manducamus; oves, quod lana illae nos gloriosos faciunt. Et facinus indignum, aliquis ovillam est et tunicam habet. Apes enim ego divinas bestias puto, quae mel vomunt, etiam si dicuntur illud a Iove afferre. Ideo autem pungunt, quia ubicunque dulce est, ibi et acidum invenies." Iam etiam philosophos de negotio deiciehat, cum pittacia in scypho circumferri coeperunt, puerque super hoc positus officium apophoreta recitavit. "Argentum sceleratum": allata est perna, supra quam acetabula erant posita. "Cervical": offla collaris allata est. "Serisapia et contumelia": datae sunt et contus cum malo. "Porri et persica": flagellum et cultrum accepit. "Passeres et muscarium": uvam passam et mel Atticum. "Cenatoria et forensia": offlam et tabulas accepit. "Canale et pedale": lepus et solea est allata. "Muraena et littera": murem cum rana alligatum fascemque betae accepit. Diu risimus. Sexcenta huiusmodi fuerunt, quae iam exciderunt memoriae meae.		56. Трималхион продължи: - А кой занаят след поезията е най-мъчен? Аз мисля, че да си лекар и да си сарафин. Лекарите - понеже знаят какво има вътре в човека и кога ще го хване треската, макар че аз много ги мразя, понеже ме карат да ям патешко 138. А пък сарафинът вижда медта и през среброто. А от немите животни най-работни са воловете и овцете: воловете - понеже, ако не са те, няма да ядем хляб, а овцете - понеже ни дават вълнени дрехи. Според мене е срамота човек да им яде месото и да носи вълнена туника. А пчелите аз ги смятам за божествени животни, понеже плюят мед, макар и да разправят, че това им е от Юпитер. Знаете ли защо жилят? Защото, където има сладко, има и горчиво! Вече оборваше и философите, когато започнаха да разнасят късметчета в една купа, а едно момче, оставено за тази работа, обявяваше печалбите 139: - Свинско сребро! Донесоха парче месо от бут, върху което бяха наслагани сребърни оцетници. - Подглавница! Донесоха парче месо от врат. - Скръб и разкаяние! Донесоха солени сухари и копие с една гнила ябълка на върха. - Праз и праскови! Гостът получи камшик и ножче. - Цвъкано от врабци и плюнка от буболечки! На този гост дадоха стафиди и атически мед. - Вечеря за оратор! Печалбата беше хапка месо и дъсчица за писане. - Мечта за куче и мечта за крак! Донесоха див заек и един сандал. - Морска риба и гръцка буква! Донесоха завързани жаба и мишка и малко цвекло 140. Смяхме се дълго: имаше още безброй подобни шеги, но вече съм ги забравил.
[[LVII] Ceterum Ascyltos, intemperantis licentiae, cum omnia sublatis manibus eluderet et usque ad lacrimas rideret, unus ex conlibertis Trimalchionis excanduit, is ipse qui supra me discumbebat, et: "Quid rides, inquit, berbex? An tibi non placent lautitiae domini mei? Tu enim beatior es et convivare melius soles. Ita Tutelam huius loci habeam propitiam, ut ego si secundum illum discumberem, iam illi balatum clusissem. Bellum pomum, qui rideatur alios; larifuga nescio quis, nocturnus, qui non valet lotium suum. Ad summam, si circumminxero illum, nesciet qua fugiat. Non mehercules soleo cito fervere, sed in molle carne vermes nascuntur. Ridet! Quid habet quod rideat? Numquid pater fetum emit lamna? Eques Romanus es? Et ego regis filius. Quare ergo servivisti? Quia ipse me dedi in servitutem et malui civis Romanus esse quam tributarius. Et nunc spero me sic vivere, ut nemini iocus sim. Homo inter homines sum, capite aperto ambulo; assem aerarium nemini debeo; constitutum habui nunquam; nemo mihi in foro dixit: 'Redde quod debes'. Glebulas emi, lamellulas paravi; viginti ventres pasco et canem; contubernalem meam redemi, ne qui in illius capillis manus tergeret; mille denarios pro capite solvi; sevir gratis factus sum; spero, sic moriar, ut mortuus non erubescam. Tu autem tam laboriosus es, ut post te non respicias! In alio peduclum vides, in te ricinum non vides. Tibi soli ridiclei videmur; ecce magister tuus, homo maior natus: placemus illi. Tu lacticulosus, nec 'mu' nec 'ma' argutas, vasus fictilis, immo lorus in aqua: lentior, non melior. Tu beatior es: bis prande, bis cena. Ego fidem meam malo quam thesauros. Ad summam, quisquam me bis poposcit? Annis quadraginta servivi; nemo tamen scit utrum servus essem an liber. Et puer capillatus in hanc coloniam veni; adhuc basilica non erat facta. Dedi tamen operam ut domino satis facerem, homini maiesto et dignitosso, cuius pluris erat unguis quam tu totus es. Et habebam in domo qui mihi pedem opponerent hac illac; tamen — genio illius gratias! — enatavi. Haec sunt vera athla; nam in ingenuum nasci tam facile est quam 'Accede istoc'. Quid nunc stupes tanquam hircus in ervilia?"		57. Аскилт, който беше доста нагъл и невъздържан, при всяко нещо вдигаше ръце нагоре и се смееше до сълзи. Това вбеси съседа ми, който някога беше робувал заедно с Трималхион при същия господар. - Какво се смееш, овен такъв? - развика се той. - Не ти ли харесва как живее нашият домакин? Да не би ти да си по-богат и да си свикнал да ядеш и да пиеш по-хубаво? Кълна се в гения на това място, ако бях възлегнал до този човек, нямаше да го оставя да ми блее! Какво толкова има в него, та да се смее на другите? Никой не го познава: някакъв беглец от дома, нощен скитник, който не струва и колкото пикочта си! Ако сега се изпикая около него и направя кръг, няма да знае как да излезе! Кълна се в Херкулес, аз не се ядосвам лесно, обаче който се разплуе, завъждат му се червеи! Смееш ли се? На какво се смееш? Да не би баща ти да те е купил за кюлче злато? Ще ми кажеш, че си римски конник: аз пък ти казвам, че съм царски син! Питаш ме защо съм бил роб: нарочно, та после да стана римски гражданин и да не плащам данъци, а сега се надявам да живея така, че никой да не се подиграва с мене! И аз съм човек като другите и ходя с открито чело; никому не дължа и меден ас; никой не ме е викал на съд и никой не ми е казал на форума: „Върни ми дълга!" Купих си малко земя, спестих си парички и храня двайсет гърла и едно куче; откупих си жената от робство, та никой да не може да си грее ръцете в пазвата й; платих хиляда денария и за себе си; станах безплатно член на колегията на жреците на Август и се надявам да умра така, че и като умра, да няма от какво да се изчервявам! А ти? Знаеш само да ходиш като отнесен и да се вреш: на другите виждаш и въшката, а твоя кърлеж не си го виждаш! Само на тебе ти изглеждаме смешни. Не се ли виждаш, че имаш още жълто около устата и не можеш да вържеш и две думи? Глинено гърне 141! Ти си по-мек и от ремък във вода! Щом си толкова богат, закусвай по два пъти и обядвай по два пъти: аз предпочитам моята честност пред богатството. Досега някой казал ли ми е нещо? Робувал съм четиридесет години: никой не можа да разбере дали съм роб или свободен. Когато дойдох в този град, бях момче с дълга коса и базиликата 142 още не беше построена. Много се мъчих да угодя на господаря: той беше знатен и достоен човек, а ти не струваш и колкото един негов нокът! И не беше като да няма кой да ми слага крак тук и там в къщата: обаче изплувах и съм благодарен на неговия гений. Това се казва да направиш нещо; а да се родиш свободен, е толкова лесно, колкото да кажеш: „Ела тука!" Какво ми се блещиш като козел в леща?
[[LVIII] Post hoc dictum Giton, qui ad pedes stabat, risum iam diu compressum etiam indecenter effudit. Quod cum animadvertisset adversarius Ascylti, flexit convicium in puerum et: "Tu autem, inquit, etiam tu rides, caepa cirrata? O? Saturnalia? rogo, mensis December est? Quando vicesimam numerasti? Quid faciat crucis offla, corvorum cibaria. Curabo iam tibi Iovis iratus sit, et isti qui tibi non imperat. Ita satur pane fiam, ut ego istud conliberto meo dono, alioquin iam tibi depraesentiarum reddidissem. Bene nos habemus, at isti nugae, qui tibi non imperant. Plane qualis dominus, talis et servus. Vix me teneo, nec sum natura caldicerebrius, cum coepi, matrem meam dupundii non facio. Recte, videbo te in publicum, mus, immo terrae tuber: nec sursum nec deorsum non cresco, nisi dominum tuum in rutae folium non conieci, nec tibi parsero, licet mehercules Iovem Olympium clames. Curabo longe tibi sit comula ista besalis et dominus dupunduarius. Recte, venies sub dentem: aut ego non me novi, aut non deridebis, licet barbam auream habeas. Athana tibi irata sit curabo, et qui te primus deurode fecit. Non didici geometrias, critica et alogas naenias, sed lapidarias litteras scio, partes centum dico ad aes, ad pondus, ad nummum. Ad summam, si quid vis, ego et tu sponsiunculam: exi, defero lamnam. Iam scies patrem tuum mercedes perdidisse, quamvis et rhetoricam scis. Ecce: 'Qui de nobis? longe venio, late venio: solve me'. Dicam tibi, qui de nobis currit et de loco non movetur; qui de nobis crescit et minor fit. Curris, stupes, satagis, tanquam mus in matella. Ergo aut tace aut meliorem noli molestare, qui te natum non putat, nisi si me iudicas anulos buxeos curare, quos amicae tuae involasti. Occuponem propitium! Eamus in forum et pecunias mutuemur: iam scies hoc ferrum fidem habere. Vah, bella res est volpis uda! Ita lucrum faciam et ita bene moriar ut populus per exitum meum iuret, nisi te toga ubique perversa fuero persecutus. Bella res et iste, qui te haec docet: mufrius, non magister. didicimus. Dicebat enim magister: 'Sunt vestra salva? Recta domum. Cave circumspicias, cave maiorem maledicas'. At nunc mera mapalia: nemo dupondii evadit. Ego, quod me sic vides, propter artificium meum diis gratias ago."		58. Като чу и това, Гитон, който стоеше в краката ми, вече не можа да сдържи смеха си и се изкикоти доста неприлично. Противникът на Аскилт веднага го остави и насочи упреците си към Гитон: - И ти ли бе, лукова главо? Ти си бил много къдрав! На какво се смееш? Да не би да се радваш на Сатурналиите 143? Да не би сега да е декември? Я ми кажи, кога си си платил двадесетинката 144? Ти си само за кръста и да те ядат гарваните! Аз ще те оправя така, че и майка ти няма да те познае, и не само тебе, а и онзи, дето не знае как да ти заповядва! Нека да не ям хляб, ако не те търпя само заради моя другар! Иначе още тука щях да ти дам да се разбереш. Какво? Бяхме си много добре, обаче тези глупаци не знаят да те държат мирен. То си е така - какъвто господарят, такъв и робът. Едвам се сдържам: не съм толкова буен, но като ми падне пердето, не давам пет пари и за майка си. Спокойно! Ще те спипам на някое друго място, плъх такъв! Нека да не мръдна нито напред, нито назад, кукличко, ако не натикам господаря ти в миша дупка и заедно с него и тебе, и тогава може да се помолиш и на олимпийския Юпитер, кълна се в Херкулес! Има доста да си търсиш хубавата косичка и глупавия господар! Спокойно, ще ми паднеш в ръчичките! Или аз не знам кой съм, или тази работа ще ти излезе през носа, ако ще и брадата ти да е златна 145! Аз ще ти покажа звезди посред бял ден - и на тебе, и на онзи, които те домъкна 146! Ами ти бе, умник! Аз не съм учил разни геометрии и критики, и дивотии, и за гнева на Ахила 147, обаче знам да чета букви върху камък и знам как се броят пари и кое колко струва, и как се мери на кантар. Искаш ли сега да си направим едно облогче? Ето, аз залагам злато. Ще видиш, че баща ти си е хвърлил парите да те учи на реторика. Слушай: Кой орган съм, познай! Далеч стигам и раста.148 Аз ще ти покажа коя част от нас тича и стои на едно място и коя расте и намалява! Тичаш, чудиш се и се блъскаш като мишка в гърне: затова или си мълчи, или недей да досаждаш на някого, който струва повече от тебе и хич не те пита дали си се родил! Да не мислиш, че ти гледам боядисаните пръстени? Кълна се в крадеца Меркурий 149, сигурно си ги откраднал от някое момиче! Ела да идем на форума и да поискаме пари назаем: ще видиш, че на мене с тоя железен пръстен ще ми дадат, а ти ще се тръскаш като мокра лисица! Като хвана едно сатърче, ако не те гоня до дупка 150, нека повече не печеля пари и нека умра така, че после хората да се кълнат в смъртта ми! А пък този, който така те учи, и той си търси майстора - не учител, ами лигльо! Аз съм учил едно време и учителят ни казваше: „Взехте ли си всичко? Право вкъщи! Никакво зяпане! И да внимавате някои да не отговори на възрастен човек!" А сега е дива Африка и никой не струва пет пари. Аз, както ме гледаш, благодаря на боговете за моето учение!
[[LIX] Coeperat Ascyltos respondere convicio, sed Trimalchio delectatus colliberti eloquentia: "Agite, inquit, scordalias de medio. Suaviter sit potius, et tu, Hermeros, parce adulescentulo. Sanguen illi fervet, tu melior esto. Semper in hac re qui vincitur, vincit. Et tu cum esses capo, cocococo, atque cor non habebas. Simus ergo, quod melius est, a primitiis hilares et Homeristas spectemus." Intravit factio statim hastisque scuta concrepuit. Ipse Trimalchio in pulvino consedit, et cum Homeristae Graecis versibus colloquerentur, ut insolenter solent, ille canora voce Latine legebat librum. Mox silentio facto: "Scitis, inquit, quam fabulam agant? Diomedes et Ganymedes duo fratres fuerunt. Horum soror erat Helena. Agamemnon illam rapuit et Dianae cervam subiecit. Ita nunc Homeros dicit, quemadmodum inter se pugnent Troiani et Parentini. Vicit scilicet, et Iphigeniam, filiam suam, Achilli dedit uxorem. Ob eam rem Aiax insanit, et statim argumentum explicabit." Haec ut dixit Trimalchio, clamorem Homeristae sustulerunt, interque familiam discurrentem vitulus in lance ducenaria elixus allatus est, et quidem galeatus. Secutus est Aiax strictoque gladio, tanquam insaniret, concidit, ac modo versa modo supina gesticulatus, mucrone frusta collegit mirantibusque vitulum partitus est.		59. Аскилт тъкмо се канеше да отговори на тези упреци, но Трималхион, развеселен от красноречието на другаря си, го спря: - Хайде, няма да се карате! Нека да ни бъде приятно. Хермерос, не се закачай с младежа! На него още му кипи кръвта: ти бъди по-умен. В тая работа, който отстъпва, побеждава. Когато си бил петленце като него, и ти само си викал „Ко-ко!" и „Пи-пи!" и не си имал никакво пи-пе! По-хубаво е пак да се веселим: нека послушаме как декламират Омир. Веднага влезе цяла трупа и удари с копия по щитовете. Самият Трималхион се разположи на една възглавница и докато актьорите - досадно, както винаги - се разговаряха в гръцки стихове, той четеше напевно на латински от една книга. След малко стана тихо и каза: - Знаете ли какво играят? Диомед и Ганимед са били двама братя, а Елена им е сестра. Агамемнон я откраднал и вместо нея принесъл в жертва на Диана една кошута. Така че сега Омир разказва как троянците са се били с тарентинците. То се знае, Агамемнон побеждава и дава дъщеря си Ифигения за жена на Ахил. От тази работа Аякс полудява и ей сега ще видите какво прави после!151 Щом Трималхион млъкна, актьорите нададоха вик, а робите се разтичаха и внесоха едно жертвено блюдо, върху което имаше варено теле, и то с шлем. След него влезе обезумелият Аякс, връхлетя го с гол меч, развъртя се и го насече на много парчета; после ги набоде на острието и ги раздаде на потресените гости 152.
[[LX] Nec diu mirari licuit tam elegantes strophas; nam repente lacunaria sonare coeperunt totumque triclinium intremuit. Consternatus ego exsurrexi, et timui ne per tectum petauristarius aliquis descenderet. Nec minus reliqui convivae mirantes erexere vultus expectantes quid novi de caelo nuntiaretur. Ecce autem diductis lacunaribus subito circulus ingens, de cupa videlicet grandi excussus, demittitur, cuius per totum orbem coronae aureae cum alabastris unguenti pendebant. Dum haec apophoreta iubemur sumere, respiciens ad mensam <. . .>. Iam illic repositorium cum placentis aliquot erat positum, quod medium Priapus a pistore factus tenebat, gremioque satis amplo omnis generis poma et uvas sustinebat more vulgato. Avidius ad pompam manus porreximus, et repente nova ludorum remissio hilaritatem hic refecit. Omnes enim placentae omniaque poma etiam minima vexatione contacta coeperunt effundere crocum, et usque ad nos molestus umor accedere. Rati ergo sacrum esse fericulum tam religioso apparatu perfusum, consurreximus altius et "Augusto, patri patriae, feliciter " diximus. Quibusdam tamen etiam post hanc venerationem poma rapientibus, et ipsi mappas implevimus, ego praecipue, qui nullo satis amplo munere putabam me onerare Gitonis sinum. Inter haec tres pueri candidas succincti tunicas intraverunt, quorum duo Lares bullatos super mensam posuerunt, unus pateram vini circumferens "dii propitii " clamabat. Aiebat autem unum Cerdonem, alterum Felicionem, tertium Lucronem vocari. Nos etiam veram imaginem ipsius Trimalchionis, cum iam omnes basiarent, erubuimus praeterire.		60. Но не можахме да се чудим дълго на тази изящна пантомима: резбите на тавана внезапно запукаха и целият триклиний потрепера. Аз скочих: беше ме страх, че някой акробат може да влезе през покрива. Другите гости, също учудени, повдигнаха лица нагоре, за да видят какво ще падне от небето. И ето че изведнъж таванът се разтвори и отгоре се спусна един огромен обръч - сигурно го бяха избили от някоя исполинска бъчва, - по който висяха навързани от всички страни златни венци и алабастрови кутийки с благовония. Казаха ни, че това са подаръци за нас; и докато се пресягахме да ги вземем, аз пак погледнах към масата <...> видях, че върху нея вече стои поднос със сладкиши, а по средата му - една кукла, която изобразяваше Приап. Както винаги, широкият му скут беше отрупан с гроздове и всевъзможни плодове. Лакомо протегнахме ръце към това изобилие и изведнъж една нова шега възобнови веселието - всички сладкиши и всички плодове, колкото и леко да ги докосвахме, веднага започваха да пръскат шафран и неприятната течност влизаше чак в устата ни. Тогава помислихме, че щом е пропит с такова благочестиво ухание, подносът сигурно е за жертвоприношение, станахме прави и извикахме: „Да живее Август, бащата на отечеството!"153 Но и след тази свещена почит някои продължаваха да грабят плодовете; тогава и ние напълнихме кърпите си, а най-много аз, понеже никога не се насищах да пъхам подаръци в пазвата на Гитон. През това време влязоха три момчета в чисто бели туники. Двете поставиха върху масата лари с талисмани на шията 154, а третото разнасяше една жертвена паница с вино и викаше: „Богове, помагайте!" <...> и казваше, че името на единия е Хитрачко, на другия - Файдачко, а на третия - Печалбачко. А когато всички се изредиха да целунат златното изображение на Трималхион, досрамя ни, та и ние не го подминахме.
[[LXI] Postquam ergo omnes bonam mentem bonamque valitudinem sibi optarunt, Trimalchio ad Nicerotem respexit et: "Solebas, inquit, suavius esse in convictu; nescio quid nunc taces nec muttis. Oro te, sic felicem me videas, narra illud quod tibi usu venit." Niceros delectatus affabilitate amici: "Omne me, inquit, lucrum transeat, nisi iam dudum gaudimonio dissilio, quod te talem video. Itaque hilaria mera sint, etsi timeo istos scolasticos ne me rideant. Viderint: narrabo tamen, quid enim mihi aufert, qui ridet? satius est rideri quam derideri." Haec ubi dicta dedit talem fabulam exorsus est: "Cum adhuc servirem, habitabamus in vico angusto; nunc Gavillae domus est. Ibi, quomodo dii volunt, amare coepi uxorem Terentii coponis: noveratis Melissam Tarentinam, pulcherrimum bacciballum. Sed ego non mehercules corporaliter aut propter res venerias curavi, sed magis quod benemoria fuit. Si quid ab illa petii, nunquam mihi negatum; fecit assem, semissem habui; in illius sinum demandavi, nec unquam fefellitus sum. Huius contubernalis ad villam supremum diem obiit. Itaque per scutum per ocream egi aginavi, quemadmodum ad illam pervenirem: nam, ut aiunt, in angustiis amici apparent.		61. И така, след като всички си пожелаха да бъдат здрави и телом, и духом, Трималхион погледна към Никерос и рече: - Друг път си по-весел на пир: защо днес мълчиш и не казваш нищо?Моля те и те заклинам в щастието си, разкажи онова, което ти се случи! Никерос се зарадва на тази любезност на приятеля си и отвърна: - Да не спечеля и пукнат грош, ако цяла вечер нещо отвътре не ми скача от радост, като те гледам колко си добре! Щом искаш, нека бъде веселба, макар че ме е страх тези учени глави да не ми се смеят. Но нека се смеят, аз пак ще разкажа: който ми се смее, взема ли ми нещо? По-хубаво е ти да правиш смях, отколкото да се смеят на тебе! Млъкна: и после 155 започна да разказва: - Когато бях още роб, живеехме в тясната махала. Сега къщата там е на Гавила. И боговете направиха така, че аз и Мелиса Тарентинката, жената на кръчмаря Теренций, започнахме да се обичаме. Помните ли какво пухено топченце беше? Но кълна се в Херкулес! Аз не я обичах толкова телесно или пък заради онази работа, а понеже имаше добро сърце. Каквото съм поискал, никога не ми отказа: когато спечелеше един ас, половината беше за мене. Давах й да ми пази всичко и не ме излъга нито веднъж. Случи се, че нейният мъж умря, когато беше на чифлика, и аз веднага започнах да въртя и да суча как да ида при нея: нали приятел в нужда се познава?
[[LXII] "Forte dominus Capuae exierat ad scruta scita expedienda. Nactus ego occasionem persuadeo hospitem nostrum, ut mecum ad quintum miliarium veniat. Erat autem miles, fortis tanquam Orcus. Apoculamus nos circa gallicinia; luna lucebat tanquam meridie. Venimus inter monimenta: homo meus coepit ad stelas facere; sedeo ego cantabundus et stelas numero. Deinde ut respexi ad comitem, ille exuit se et omnia vestimenta secundum viam posuit. Mihi anima in naso esse; stabam tanquam mortuus. At ille circumminxit vestimenta sua, et subito lupus factus est. Nolite me iocari putare; ut mentiar, nullius patrimonium tanti facio. Sed, quod coeperam dicere, postquam lupus factus est, ululare coepit et in silvas fugit. Ego primitus nesciebam ubi essem; deinde accessi, ut vestimenta eius tollerem: illa autem lapidea facta sunt. Qui mori timore nisi ego? Gladium tamen strinxi et umbras cecidi, donec ad villam amicae meae pervenirem. In larvam intravi, paene animam ebullivi, sudor mihi per bifurcum volabat, oculi mortui; vix unquam refectus sum. Melissa mea mirari coepit, quod tam sero ambularem, et: 'Si ante, inquit, venisses, saltem nobis adiutasses; lupus enim villam intravit et omnia pecora tanquam lanius sanguinem illis misit. Nec tamen derisit, etiamsi fugit; senius enim noster lancea collum eius traiecit'. Haec ut audivi, operire oculos amplius non potui, sed luce clara Gai nostri domum fugi tanquam copo compilatus; et postquam veni in illum locum, in quo lapidea vestimenta erant facta, nihil inveni nisi sanguinem. Ut vero domum veni, iacebat miles meus in lecto tanquam bovis, et collum illius medicus curabat. Intellexi illum versipellem esse, nec postea cum illo panem gustare potui, non si me occidisses. Viderint quid de hoc alii exopinissent; ego si mentior, genios vestros iratos habeam."		62. И точно тогава господарят беше отишъл в Капуа да продава някакви вехтории. Аз използвах случая и накарах един наш гост да дойде с мене до петата миля. Той беше войник и беше страхотно силен. Вдигнахме се по петляно време. Луната светеше, като че беше пладне. Стигнахме гробищата: моят човек отиде да си свърши работата при едни плочи. Аз си седя, пея си и броя гробовете. После погледнах към него и го видях как се съблече и остави всичките си дрехи край пътя. На мене душата ми се качи в зъбите и стоях като мъртъв, а той се изпика в кръг около дрехите си и изведнъж се превърна във вълк. Да не мислите, че се шегувам? Каквото и богатство да ми дават, пак не бих излъгал! Но както бях почнал, щом се превърна във вълк, започна да вие и побягна в гората. Аз най-напред не знаех къде съм, а после отидох да му взема дрехите, обаче те бяха станали каменни. Кой да умре от страх, ако не аз? Обаче извадих меча и през целия път 156 муших в сенките, докато най-накрая стигнах в чифлика на моята приятелка. Влязох като призрак и едва не ми излезе душата. Потта ми шуртеше през чатала, очите - мъртви, едвам се свестих. Моята Мелиса започна да се чуди къде скитам толкова късно и каза: - Ако беше дошъл по-рано, поне щеше да ни помогнеш: един вълк беше влязъл при овцете и им пусна кръв на всичките като касапин. Обаче не му се размина, макар че избяга: нашият роб му проби врата с копие. Като чух това, не можах повече да си затворя очите и щом съмна, побягнах към дома на нашия Гай като обран кръчмар. И като дойдох на онова място, където дрехите бяха станали каменни, не намерих нищо, а само кръв. А пък като се върнах вкъщи, моят войник се беше проснал на леглото като вол и един лекар му превързваше врата. Разбрах, че е върколак, и после не можех да седна да ям с него, ако ще и да ме убиеш! Нека всеки мисли каквото си иска: а аз ако лъжа, да ми се разгневят вашите гении!
[[LXIII] Attonitis admiratione universis: "Salvo, inquit, tuo sermone, Trimalchio, si qua fides est, ut mihi pili inhorruerunt, quia scio Niceronem nihil nugarum narrare: immo certus est et minime linguosus. Nam et ipse vobis rem horribilem narrabo. Asinus in tegulis. "Cum adhuc capillatus essem, nam a puero vitam Chiam gessi, ipsimi nostri delicatus decessit, mehercules margaritum, et omnium numerum. Cum ergo illum mater misella plangeret et nos tum plures in tristimonio essemus, subito strigae coeperunt; putares canem leporem persequi. Habebamus tunc hominem Cappadocem, longum, valde audaculum et qui valebat: poterat bovem iratum tollere. Hic audacter stricto gladio extra ostium procucurrit, involuta sinistra manu curiose, et mulierem tanquam hoc loco — salvum sit, quod tango! — mediam traiecit. Audimus gemitum, et — plane non mentiar — ipsas non vidimus. Baro autem noster introversus se proiecit in lectum, et corpus totum lividum habebat quasi flagellis caesus, quia scilicet illum tetigerat mala manus. Nos cluso ostio redimus iterum ad officium, sed dum mater amplexaret corpus filii sui, tangit et videt manuciolum de stramentis factum. Non cor habebat, non intestina, non quicquam: scilicet iam puerum strigae involaverant et supposuerant stramenticium vavatonem. Rogo vos, oportet credatis, sunt mulieres plussciae, sunt Nocturnae, et quod sursum est, deorsum faciunt. Ceterum baro ille longus post hoc factum nunquam coloris sui fuit, immo post paucos dies freneticus periit."		63. Всички бяха удивени и стреснати, а Трималхион отговори: - Не казвам нищо: ако щете, вярвайте, но на мене ми настръхнаха космите, защото знам, че Никерос никога не разправя измислици: той е мъж на място и не говори току-така. Аз също ще ви разкажа нещо ужасно: все едно да видиш магаре на покрив 157! Когато бях още момче и носех дълга коса - защото аз от малък си живея като на остров Хиос 158, - умря любимецът на господаря ни, едно момче-бисер, кълна се в Херкулес: готово да легне с всеки 159 и да задоволи всичките му желания. Та когато нещастната му майка го оплакваше, а ние бяхме натъжени и повечето се бяхме събрали при нея, изведнъж започнаха да пищят вещици: ще кажеш, че куче гони заек. Тогава имахме един кападокиец, дълъг, много смел и толкова силен, че можеше да повдигне и разярен вол. Той внимателно си уви лявата ръка и понеже не го беше страх, изтича навън с гол меч и прободе една жена по средата - някъде ей тука, и нека това, което докосвам сега, да бъде здраво и читаво! Чухме писък, но няма лъжа - самите тях не ги видяхме. А пък нашият бабаит се втурна обратно и се хвърли на леглото и цялото му тяло беше посиняло като нашибано с камшик, понеже го беше докоснала лоша ръка. Ние затваряме вратата и се връщаме, но майката, както прегръщаше трупа на сина си, пипа и вижда, че е наръч слама! Нямаше нито сърце, нито черва, нито нищо: значи, вещиците бяха грабнали момчето и вместо него бяха оставили сламено чучело. Аз ви казвам, че е вярно: има жени, които умеят много работи, ходят нощем и което е горе, свалят го долу. А пък на онзи дълъг глупак цветът му не се върна повече и за няколко дни полудя и умря.
[[LXIV] Miramur nos et pariter credimus, osculatique mensam rogamus Nocturnas, ut suis se teneant, dum redimus a cena. Et sane iam lucernae mihi plures videbantur ardere totumque triclinium esse mutatum, cum Trimalchio: "Tibi dico, inquit, Plocame, nihil narras? nihil nos delectaris? Et solebas suavius esse, canturire belle deverbia, adicere melicam. Heu, heu, abistis dulces caricae. — Iam, inquit ille, quadrigae meae decucurrerunt, ex quo podagricus factus sum. Alioquin cum essem adulescentulus, cantando paene tisicus factus sum. Quid saltare? quid deverbia? quid tonstrinum? Quando parem habui nisi unum Apelletem?" Appositaque ad os manu, nescio quid taetrum exsibilavit quod postea Graecum esse affirmabat. Nec non Trimalchio ipse cum tubicines esset imitatus, ad delicias suas respexit, quem Croesum appellabat. Puer autem lippus, sordidissimis dentibus, catellam nigram atque indecenter pinguem prasina involuebat fascia, panemque semissem ponebat supra torum, ac nausia recusantem saginabat. Quo admonitus officio Trimalchio Scylacem iussit adduci "praesidium domus familiaeque". Nec mora, ingentis formae adductus est canis catena vinctus, admonitusque ostiarii calce ut cubaret, ante mensam se posuit. Tum Trimalchio iactans candidum panem: "Nemo, inquit, in domo mea me plus amat." Indignatus puer, quod Scylacem tam effuse laudaret, catellam in terram deposuit hortatusque ut ad rixam properaret. Scylax, canino scilicet usus ingenio, taeterrimo latratu triclinium implevit Margaritamque Croesi paene laceravit. Nec intra rixam tumultus constitit, sed candelabrum etiam supra mensam eversum et vasa omnia crystallina comminuit, et oleo ferventi aliquot convivas respersit. Trimalchio, ne videretur iactura motus, basiavit puerum ac iussit supra dorsum ascendere suum. Non moratus ille usus est equo, manuque plena scapulas eius subinde verberavit, interque risum proclamavit: "Bucco, bucco, quot sunt hic?" Repressus ergo aliquamdiu Trimalchio camellam grandem iussit misceri potiones dividi omnibus servis, qui ad pedes sedebant, adiecta exceptione: "Si quis, inquit, noluerit accipere, caput illi perfunde. Interdiu severa, nunc hilaria".		64. Ние се чудим, вярваме и целуваме масата, за да измолим от нощните вещици да не излизат, докато се връщаме от вечеря. След малко ми се стори, че горят повече светилници и целият триклиний е станал по друг, а Трималхион каза: - Хей, Плокаме, защо не се обаждаш? На тебе казвам! Няма ли да ни развлечеш малко? Ти по-рано обичаше да изпееш ту някой хубав диалог, ту някоя песен. А сега? Уви, уви! Няма ви вече, сладки смокини! - Откак ме хвана подаграта - отговори Плокам, - конете ми вече не тичат. Но когато бях по-млад, от пеене за малко не хванах охтика. Ами танците и диалозите? Ами бръснарските номера? Освен Апелест 160 нямаше друг като мене! И като постави ръка пред устата си, изсъска нещо ужасно и после каза, че било на гръцки! За да не остане по-назад, Трималхион показа как свири тръба; после се загледа в любимеца си, когото наричаше Крез - едно гуреливо момче с много грозни зъби. То се мъчеше да повие една черна и безобразно тлъста кучка в светлозелена кърпа, слагаше половин хляб до себе си и я тъпчеше, макар че тя беше сита до гуша и не искаше да яде. Като видя това, Трималхион се сети за нещо друго и заповяда да доведат Скилакс 161 - „защитника на дома и на домочадието". Веднага доведоха едно грамадно куче, вързано с верига; един ритник на пазача му подсказа да легне и то се разположи пред масата. Тогава Трималхион му хвърли бял хляб и каза: - Никой в моя дом не ме обича повече от него! При тази щедра похвала за Скилакс ревнивото момче сложи кучката на земята и я насъска за бой. А пък Скилакс, понеже си беше куче, изпълни триклиния с ужасен лай и малко остана да разкъса Маргарита - така се казваше кучката на Крез. Суматохата не свърши с това: един свещник се катурна върху масата, изпочупи всички кристални съдове и даже опръска няколко гости с горещо масло. Но Трималхион, за да не помислим, че тази загуба го ядосва, целуна момчето и го накара да му се качи на гърба. То веднага го яхна и го заудря с юмруци по плешките, като се смееше и викаше: - Шишко, шишко, колко сме отгоре?162 И тъй, след като го поноси известно време, Трималхион заповяда да смесят вино и вода в един голям съд<...> и да почерпят всички роби, които седяха в краката ни, и добави: - Който не ще да пие, излей му го на главата: работата денем, веселото вечер!
[[LXV] Hanc humanitatem insecutae sunt matteae, quarum etiam recordatio me, si qua est dicenti fides, offendit. Singulae enim gallinae altiles pro turdis circumlatae sunt et ova anserina pilleata, quae ut comessemus, ambitiosissime nobis Trimalchio petiit dicens exossatas esse gallinas. Inter haec triclinii valvas lictor percussit, amictusque veste alba cum ingenti frequentia comissator intravit. Ego maiestate conterritus praetorem putabam venisse. Itaque temptavi assurgere et nudos pedes in terram deferre. Risit hanc trepidationem Agamemnon et: "Contine te, inquit, homo stultissime. Habinnas sevir est idemque lapidarius, qui videtur monumenta optime facere." Recreatus hoc sermone reposui cubitum, Habinnamque intrantem cum admiratione ingenti spectabam. Ille autem iam ebrius uxoris suae umeris imposuerat manus, oneratusque aliquot coronis et unguento per frontem in oculos fluente, praetorio loco se posuit, continuoque vinum et caldam poposcit. Delectatus hac Trimalchio hilaritate et ipse capaciorem poposcit scyphum, quaesivitque quomodo acceptus esset. "Omnia, inquit, habuimus praeter te; oculi enim mei hic erant. Et mehercules bene fuit. Scissa lautum novendialem servo suo misello faciebat, quem mortuum manu miserat. Et, puto, cum vicensimariis magnam mantissam habet; quinquaginta enim millibus aestimant mortuum. Sed tamen suaviter fuit, etiam si coacti sumus dimidias potiones super ossucula eius effundere."		65. След тази любезност донесоха лакомства: ако вярвате на разказа ми, споменът за тях още ме измъчва! Вместо дроздове раздадоха на всички по една угоена кокошка и пълнени гъши яйца: Трималхион много настойчиво ни караше да ги изядем, понеже кокошките били без кости. През това време един ликтор блъсна вратата и влезе нов гостенин, наметнат с бяла дреха и заобиколен от голяма свита. Тази тържественост ме уплаши, помислих, че е дошъл самият претор; затова се опитах да спусна босите си крака на земята и да се изправя. Агамемнон се засмя на страха ми и каза: - Стой, глупако! Този е Хабинас 163, член на колегията на жреците на Август и каменоделец: казват, че правел най-хубавите паметници. Успокоен от тези думи, отново се отпуснах на лакът и с голяма почуда се загледах в Хабинас, който беше вече пиян и се подпираше на раменете на жена си. На главата му имаше няколко венеца; по челото му струеше благоуханен мехлем и влизаше чак в очите му. Той се разположи на преторското място 164 и веднага поиска вино и топла вода. Веселостта му се предаде и на Трималхион, който също поиска по-голяма чаша и го попита дали е прекарал добре. - Имаше всичко - отговори Хабинас, - само тебе те нямаше. На мене очите ми бяха тука, обаче, кълна се в Херкулес, хубаво беше! Сциса направи голям помен за деветините на онова нещастно робче, което освободи след смъртта му. Мисля, че ще си има въртели с бирниците на двадесетинката, понеже го оценяват на петдесет хиляди сестерции 165. Но все пак не беше лошо, макар че ни накараха да изливаме половината от всяка чаша върху кокалите му.
[[LXVI] — Tamen, inquit Trimalchio, quid habuistis in cena? — Dicam, inquit, si potuero; nam tam bonae memoriae sum, ut frequenter nomen meum obliviscar. Habuimus tamen in primo porcum botulo coronatum et circa sangunculum et gizeria optime facta et certe betam et panem autopyrum de suo sibi, quem ego malo quam candidum; et vires facit, et cum mea re causa facio, non ploro. Sequens ferculum fuit sciribilita frigida et supra mel caldum infusum excellente Hispanum. Itaque de sciribilita quidem non minimum edi, de melle me usque tetigi. Circa cicer et lupinum, calvae arbitratu et mala singula. Ego tamen duo sustuli et ecce in mappa alligata habeo; nam si aliquid muneris meo vernulae non tulero, habebo convicium. Bene me admonet domina mea. In prospectu habuimus ursinae frustum, de quo cum imprudens Scintilla gustasset, paene intestina sua vomuit; ego contra plus libram comedi, nam ipsum aprum sapiebat. Et si, inquam, ursus homuncionem comest, quanto magis homuncio debet ursum comesse? In summo habuimus caseum mollem et sapam et cocleas singulas et cordae frusta et hepatia in catillis et ova pilleata et rapam et senape et catillum concacatum — pax Palamedes! — Etiam in alveo circumlata sunt oxycomina, unde quidam etiam improbi ternos pugnos sustulerunt. Nam pernae missionem dedimus.		66. - Добре де - рече Трималхион, - какво имаше за ядене? - Ако си спомня - отговори Хабинас, - ще ти кажа: имам толкова добра памет, че често си забравям и името! Значи, най-напред имаше едно прасе с чаша на главата, а около него - медени питки и много хубаво при-готвени пилешки дреболии; също цвекло и черен хляб, омесен заедно с триците; аз го обичам повече от белия, понеже дава сила и като си върша после работата, не плача. После поднесоха студена баница и горещ мед, в които бяха налели отлично испанско вино: аз изобщо не ядох от баницата, обаче си смукнах хубаво от меда. Имаше и нахут и вълчи боб; лешници - кой колкото иска и за всекиго по една ябълка, обаче аз отмъкнах две и си ги вързах в кърпата - ето ги! Ако не занеса нещо за подарък на моя любимец 166, ще ми се сърди. Добре, че жена ми ме подсеща: на видно място 167 имаше едно парче мечешко месо и Сцинтила го опита, без много да му мисли, и щеше да си изповръща червата. Аз обаче изядох повече от една либра: имаше същия вкус като дива свиня. Рекох си, щом като мечката изяжда човека, защо човекът да не яде мечка? Накрая дадоха сирене, изкиснато в шира, по един охлюв, нарязани чревца и дробчета в малки чинийки, пълнени яйца, ряпа, горчица, а в една малка чинийка - стой! - курабийки, обаче наглед като същински фъшкии. Донесоха даже и маслини в саламура и някои простаци награбиха по три шепи. А пък пушеното месо не го ядохме и го оставихме.
[[LXVII] "Sed narra mihi, Gai, rogo, Fortunata quare non recumbit? — Quomodo nosti, inquit, illam, Trimalchio, nisi argentum composuerit, nisi reliquias pueris diviserit, aquam in os suum non coniciet. — Atqui, respondit Habinnas, nisi illa discumbit, ego me apoculo." Et coeperat surgere, nisi signo dato Fortunata quater amplius a tota familia esset vocata. Venit ergo galbino succincta cingillo, ita ut infra cerasina appareret tunica et periscelides tortae phaecasiaeque inauratae. Tunc sudario manus tergens, quod in collo habebat, applicat se illi toro, in quo Scintilla Habinnae discumbebat uxor, osculataque plaudentem: "Est te, inquit, videre?" Eo deinde perventum est, ut Fortunata armillas suas crassissimis detraheret lacertis Scintillaeque miranti ostenderet. Ultimo etiam periscelides resolvit et reticulum aureum, quem ex obrussa esse dicebat. Notavit haec Trimalchio iussitque afferri omnia et: "Videtis, inquit, mulieris compedes: sic nos barcalae despoliamur. Sex pondo et selibram debet habere. Et ipse nihilo minus habeo decem pondo armillam ex millesimis Mercurii factam." Ultimo etiam, ne mentiri videretur, stateram iussit afferri et circulatum approbari pondus. Nec melior Scintilla, quae de cervice sua capsellam detraxit aureolam, quam Felicionem appellabat. Inde duo crotalia protulit et Fortunatae invicem consideranda dedit et: "Domini, inquit, mei beneficio nemo habet meliora. — Quid? inquit Habinnas, excatarissasti me, ut tibi emerem fabam vitream. Plane si filiam haberem, auriculas illi praeciderem. Mulieres si non essent, omnia pro luto haberemus; nunc hoc est caldum meiere et frigidum potare." Interim mulieres sauciae inter se riserunt ebriaeque iunxerunt oscula, dum altera diligentiam matris familiae iactat, altera delicias et indiligentiam viri. Dumque sic cohaerent, Habinnas furtim consurrexit, pedesque Fortunatae correptos super lectum immisit. "Au! au!" illa proclamavit aberrante tunica super genua. Composita ergo in gremio Scintillae indecentissimam rubore faciem sudario abscondit.		67. Но моля ти се, Гай, я ми кажи, защо Фортуната не възлегне? - Не я ли познаваш? - отговори Трималхион. - Докато не прибере сребърните съдове и докато не раздаде на робите каквото е останало, и вода няма да пие! - Тогава - рече Хабинас, - ако тя не дойде, аз си отивам! И се надигна да си ходи, но по даден знак всички роби извикаха четири пъти и даже повече: „Фортуната!" Тогава тя дойде: беше се препасала с бледозелено коланче така, че отдолу се виждаше алената й туника, а на краката имаше бели обувки, везани със злато, и усукани гривни. И като изтри ръцете си с една кърпа, вързана на врата й, хвърли се на ложето, където Сцинтила, съпругата на Хабинас, я посрещна с ръкопляскане. Фортуната я разцелува и каза: - Човек не може да те види! По-нататък работата стигна дотам, че Фортуната смъкна гривните от тлъстите си ръце, за да ги покаже на възхитената Сцинтила. Накрая свали и гривните от краката си и мрежичката от косата си, за която каза, че била от чисто злато. Като забеляза това, Трималхион заповяда да донесат всичко при него и каза: - Виждате ли тия женски пранги? Ето как ни скубят, понеже сме глупаци! Това трябва да тежи шест либри и половина, обаче аз самият имам една гривна от десет либри: направиха ми я от хилядинките на Меркурий 168. И за да не помислим, че лъже, заповяда да сложат скъпоценностите на везни и да обиколят всички гости. Сцинтила не остана по-назад: тя свали от шията си една златна кутийка и каза, че и носела щастие, а после измъкна две обеци с бисери и на свой ред ги подаде на Фортуната да ги разгледа: - Благодарение на мъжа ми - каза тя - никой няма по-хубави! - Какво, какво? - рече Хабинас. - Обра ми всичките пари да ти купувам стъклени бобчета! Да имах дъщеря, направо щях да й отрежа ушите. Ако не бяха жените, нямаше да има и скъпотия: а както е сега, все едно да пикаеш топло и да пиеш студено! През това време двете жени, вече развеселени, си шушукаха, смееха се и си разменяха пиянски целувки; едната се хвалеше, че била отлична стопанка, а другата се оплакваше, че мъжът й си имал любимец и не й обръщал внимание. И докато седяха така прегърнати, Хабинас крадешком се изправи, сграбчи краката на Фортуната и ги вдигна върху ложето. - Ау, ау! - извика тя: туниката й се беше отметнала над коленете. После се оправи, сви се в прегръдките на Сцинтила и покри пламналото си от червенина лице с кърпата.
[[LXVIII] Interposito deinde spatio cum secundas mensas Trimalchio iussisset afferri, sustulerunt servi omnes mensas et alias attulerunt, scobemque croco et minio tinctam sparserunt et, quod nunquam ante videram, ex lapide speculari pulverem tritum. Statim Trimalchio: "Poteram quidem, inquit, hoc fericulo esse contentus; secundas enim mensas habetis. si quid belli habes, affer". Interim puer Alexandrinus, qui caldam ministrabat, luscinias coepit imitari clamante Trimalchione subinde: "Muta!". Ecce alius ludus. Servus qui ad pedes Habinnae sedebat, iussus, credo, a domino suo proclamavit subito canora voce: Interea medium Aeneas iam classe tenebat. . . Nullus sonus unquam acidior percussit aures meas; nam praeter errantis barbariae aut adiectum aut deminutum clamorem, miscebat Atellanicos versus, ut tunc primum me etiam Vergilius offenderit. Lassus tamen cum aliquando desisset, adiecit Habinnas et "Nunquit, didicit, sed ego ad circulatores eum mittendo erudibam. Itaque parem non habet, sive muliones volet sive circulatores imitari. Desperatum valde ingeniosus est: idem sutor est, idem cocus, idem pistor, omnis Musae mancipium. Duo tamen vitia habet, quae si non haberet, esset omnium numerum: recutitus est et stertit. Nam quod strabonus est, non curo; sicut Venus spectat. Ideo nihil tacet, vix oculo mortuo unquam. Illum emi trecentis denariis. . ."		68.Мина още малко време и Трималхион заповяда да сложат масите за десерт. Робите отнесоха всички маси, донесоха други и разпръснаха дървени стърготини, оцветени с шафран и цинобър, и още нещо, което не бях виждал никога по-рано - слюда, стрита на прах 169. Трималхион веднага каза: - Ето, масите са сложени и готово: стига ви толкова! Това нали са маси? Обаче аз не съм такъв: щом има нещо хубаво, дай го тука! В това време александрийският роб, който разнасяше топлата вода, започна да чурулика като славей, а Трималхион непрекъснато го спираше и го поправяше. След това - ново забавление: робът, който седеше в краката на Хабинас - изглежда, че по заповед на господаря си, - изведнъж извика с напевен глас: Вече Еней в открито море разпери платната 170. Никога по-неприятен звук не беше поразявал ушите ми: той не само варварски снижаваше и повишаваше гласа си, но вмъкна и няколко стиха от ателани, така че тогава за първи път се отвратих даже от Вергилий. Най-сетне робът се умори и млъкна, а Хабинас каза: - Да не мислите, че е учил нещо? Пращах го да ходи по пазара и така се учеше: няма по-добър от него, когато рече да подражава на мулетарите или на търговците от пазара. Страшно е даровит: бива го и за обущар, и за готвач, и да пече хляб. Слугува на всички музи и само две неща не са му хубави: кривоглед е и хърка. Ако ги нямаше и тях, нямаше да има друг като него! Но това, дето е кривоглед, нищо: нали и Венера гледа под око? И затова не млъква никога, освен ако е умрял. Купил съм го за триста денария.
[[LXIX] Interpellavit loquentem Scintilla et: "Plane, inquit, non omnia artificia servi nequam narras. Agaga est; at curabo stigmam habeat." Risit Trimalchio et: "Adcognosco, inquit, Cappadocem: nihil sibi defraudit, et mehercules laudo illum; hoc enim nemo parentat. Tu autem, Scintilla, noli zelotypa esse. Crede mihi, et vos novimus. Sic me salvum habeatis, ut ego sic solebam ipsumam meam debattuere, ut etiam dominus suspicaretur; et ideo me in vilicationem relegavit. Sed tace, lingua, dabo panem." Tanquam laudatus esset nequissimus servus, lucernam de sinu fictilem protulit et amplius semihora tubicines imitatus est succinente Habinna et inferius labrum manu deprimente. Ultimo etiam in medium processit et modo harundinibus quassis choraulas imitatus est, modo lacernatus cum flagello mulionum fata egit, donec vocatum ad se Habinnas basiavit, potionemque illi porrexit et: "Tanto melior, inquit, Massa, dono tibi caligas". Nec ullus tot malorum finis fuisset, nisi epidipnis esset allata, turdi siligine uvis passis nucibusque farsi. Insecuta sunt Cydonia etiam mala spinis confixa, ut echinos efficerent. Et haec quidem tolerabilia erant, si non fericulum longe monstrosius effecisset ut vel fame perire mallemus. Nam cum positus esset, ut nos putabamus, anser altilis circaque pisces et omnium genera avium: " , inquit Trimalchio, quicquid videtis hic positum, de uno corpore est factum." Ego scilicet homo prudentissimus, statim intellexi quid esset, et respiciens Agamemnon: "Mirabor, inquam, nisi omnia ista de facta sunt aut certe de luto. Vidi Romae Saturnalibus eiusmodi cenarum imaginem fieri".		69. - Чакай - прекъсна го Сцинтила, - ти не казваш за всичките занаяти на тоя мръсен роб. Той е и сводник, но аз няма да оставя да не го дамгосат! Трималхион се засмя и каза: - Познавам, че е кападокиец 171, понеже гледа да му бъде добре. Не го осъждам, кълна се в Херкулес! Тая работа не се принася в жертва на ничий гроб. А пък ти, Сцинтила, недей да бъдеш ревнива. Знам ви и жените какво сте. Честна дума, така кършех господарката, че господарят подразбра нещо и ме прати да бъда управител на чифлика. Но млъкни, език! Ще ти дам хляб. Тогава долнопробният роб, сякаш го бяха похвалили, измъкна от пазвата си една глинена лампа и повече от половин час свири с нея като с тръба, а Хабинас притискаше долната си устна с пръст и му пригласяше. Накрая робът дори пристъпи напред и първо показа как се свири на флейта с една счупена свирка, а после се наметна с плътен плащ, грабна един камшик и изобрази как живеят мулетарите. Тогава Хабинас го повика при себе си, целуна го, подаде му чаша и каза: - Браво, Маса! Подарявам ти едни ботуши. Мъчението нямаше да свърши никога, ако не бяха донесли десерта - дроздове от тесто със стафиди и орехи. След тях пристигнаха дюли, набучени с бодли, за да приличат на морски таралежи. Това все някак можеше да се изтърпи, но един още по-чудовищен поднос ни накара да предпочетем ако ще и гладната смърт: щом го донесоха - мислехме, че е угоена гъска, а наоколо са наредени риби и всевъзможни птици, - Трималхион каза: - Приятели, всичко, което виждате тук, е направено от едно тяло. И аз, понеже толкова ми беше умът, веднага разбрах каква е работата, погледнах към Агамемнон и казах: - Ще бъде чудно, ако всичко това не е направено от восък, а може и да е от глина: виждал съм такива лъжливи неща за ядене в Рим по време на Сатурналиите 172.
[[LXX] Necdum finieram sermonem, cum Trimalchio ait: "Ita crescam patrimonio, non corpore, ut ista cocus meus de porco fecit. Non potest esse pretiosior homo. Volueris, de vulva faciet piscem, de lardo palumbam, de perna turturem, de colaepio gallinam. Et ideo ingenio meo impositum est illi nomen bellissimum; nam Daedalus vocatur. Et quia bonam mentem habet, attuli illi Roma munus cultros Norico ferro." Quos statim iussit afferri, inspectosque miratus est. Etiam nobis potestatem fecit ut mucronem ad buccam probaremus. Subito intraverunt duo servi, tanquam qui rixam ad lacum fecissent; certe in collo adhuc amphoras habebant. Cum ergo Trimalchio ius inter litigantes diceret, neuter sententiam tulit decernentis, sed alterius amphoram fuste percussit. Consternati nos insolentia ebriorum intentavimus oculos in proeliantes, notavimusque ostrea pectinesque e gastris labentia, quae collecta puer lance circumtulit. Has lautitias aequavit ingeniosus cocus; in craticula enim argentea cocleas attulit et tremula taeterrimaque voce cantavit. Pudet referre quae secuntur: inaudito enim more pueri capillati attulerunt unguentum in argentea pelve pedesque recumbentium unxerunt, cum ante crura talosque corollis vinxissent. Hinc ex eodem unguento in vinarium atque lucernam aliquantum est infusum. Iam coeperat Fortunata velle saltare, iam Scintilla frequentius plaudebat quam loquebatur, cum Trimalchio: "Permitto, inquit, Philargyre et Cario, etsi prasinianus es famosus, dic et Menophilae, contubernali tuae, discumbat. "Quid multa? Paene de lectis deiecti sumus, adeo totum triclinium familia occupaverat. Certe ego notavi super me positum cocum, qui de porco anserem fecerat, muria condimentisque fetentem. Nec contentus fuit recumbere, sed continuo Ephesum tragoedum coepit imitari et subinde dominum suum sponsione provocare si prasinus proximis circensibus primam palmam".		70. И още не бях свършил, Трималхион продължи: - Ако лъжа, нека ми расте шкембето, а не имотът: това го е направил моят готвач от едно прасе! По-голям майстор от него няма. Ако поискаш, ще ти направи риба от свинска матка, гълъб от сланина, гугутка от бут и кокошка от пушено месо! Точно затова аз много умно съм му измислил най-хубавото име: казва се Дедал. И понеже го бива в занаята, подарих му железни ножове от Норик 173 - купил съм ги в Рим. И веднага заповяда да донесат ножовете и ги разгледа с възхищение, а на нас позволи да опитаме на бузите си колко са остри. Изведнъж влязоха двама роби, които изглеждаха така, сякаш току-що бяха ходили за вода и там се бяха сбили; във всеки случай и двамата крепяха на врата си по една амфора. Трималхион започна да съди спора, но вместо да го слушат, всеки грабна по една пръчка и зашиба амфората на другия. Стреснати от пиянската им дързост, вперихме очи в побойниците и видяхме как от тумбестите амфори се посипаха миди и стриди: един роб ги събра и ни ги поднесе върху блюдо. Умелият готвач също не остана по-назад: той донесе охлюви на една сребърна скара и ни попя с отвратителен треперлив глас. Срамно ми е да разкажа какво стана по-нататък: беше нещо невиждано. Няколко дългокоси момчета донесоха благовоние в един сребърен тас и намазаха ходилата ни 174, както бяхме възлегнали, а около глезените ни и по-високо навързаха венчета и след това сипаха от същото в големия съд за вино и в един светилник. На Фортуната вече й се искаше да потанцува, а Сцинтила повече пляскаше с ръце, отколкото говореше. Тогава Трималхион каза: - Филаргире! Макар че винаги си за зелените 175, позволявам ти да възлегнеш: и на жена ти Менофила кажи да дойде. Нужно ли е да говоря много? Целият триклиний така се напълни с роби, че нас едва не ни изхвърлиха. Аз забелязах, че близо до мене е готвачът, който беше направил от свинята гъска: той вонеше на саламура и подправки. И не му стигаше, че е възлегнал, а веднага започна да подражава на трагическия актьор Ефес и непрекъснато предизвикваше господаря си да се хванат на бас, че на следващото представление в цирка зеленият ще излезе пръв. Развеселен от това упорство, Трималхион каза:
[[LXXI] Diffusus hac contentione Trimalchio: "Amici, inquit, et servi homines sunt et aeque unum lactem biberunt, etiam si illos malus fatus oppresserit. Tamen me salvo cito aquam liberam gustabunt. Ad summam, omnes illos in testamento meo manu mitto. Philargyro etiam fundum lego et contubernalem suam, Carioni quoque insulam et vicesimam et lectum stratum. Nam Fortunatam meam heredem facio, et commendo illam omnibus amicis meis. Et haec ideo omnia publico, ut familia mea iam nunc sic me amet tanquam mortuum". Gratias agere omnes indulgentiae coeperant domini, cum ille oblitus nugarum exemplar testamenti iussit afferri et totum a primo ad ultimum ingemescente familia recitavit. Respiciens deinde Habinnam: "Quid dicis, inquit, amice carissime? Aedificas monumentum meum quemadmodum te iussi? Valde te rogo, ut secundum pedes statuae meae catellam pingas et coronas et unguenta et Petraitis omnes pugnas, ut mihi contingat tuo beneficio post mortem vivere; praeterea ut sint in fronte pedes centum, in agrum pedes ducenti. Omne genus enim poma volo sint circa cineres meos, et vinearum largiter. Valde enim falsum est vivo quidem domos cultas esse, non curari eas, ubi diutius nobis habitandum est. Et ideo ante omnia adici volo: HOC MONUMENTUM HEREDEM NON SEQUATUR. Ceterum erit mihi curae, ut testamento caveam ne mortuus iniuriam accipiam. Praeponam enim unum ex libertis sepulchro meo custodiae causa, ne in monumentum meum populus cacatum currat. Te rogo, ut naves etiam monumenti mei facias plenis velis euntes, et me in tribunali sedentem praetextatum cum anulis aureis quinque et nummos in publico de sacculo effundentem; scis enim, quod epulum dedi binos denarios. Faciatur, si tibi videtur, et triclinia. Facies et totum populum sibi suaviter facientem. Ad dexteram meam pones statuam Fortunatae meae columbam tenentem, et catellam cingulo alligatam ducat, et cicaronem meum, et amphoras copiosas gypsatas, ne effluant vinum. Et urnam licet fractam sculpas, et super eam puerum plorantem. Horologium in medio, ut quisquis horas inspiciet, velit nolit, nomen meum legat. Inscriptio quoque vide diligenter si haec satis idonea tibi videtur: C. POMPEIVS TRIMALCHIO MAECENATIANVS HIC REQVIESCIT HVIC SEVIRATVS ABSENTI DECRETVS EST CVM POSSET IN OMNIBVS DECVRIIS ROMAE ESSE TAMEN NOLVIT PIVS FORTIS FIDELIS EX PARVO CREVIT SESTERTIVM RELIQVIT TRECENTIES NEC VNQVAM PHILOSOPHVM AVDIVIT VALE ET TV"		71. - Приятели! И робите са хора: и те също са сукали мляко от майка си, макар че ги е сполетяла лоша съдба. И все пак - нека да съм жив и здрав! - скоро ще вкусят свободата. Това е! В завещанието си освобождавам всички. На Филаргир завещавам и един чифлик и жена му, а на Карион - една къща да я дава под наем, едно легло с постилки и завивки и двадесетинката му я плащам аз. Наследница ще ми бъде Фортуната: нека всички мои приятели се грижат за нея. А тези неща ги казвам открито, та робите ми още сега да ме обичат така, като че ли съм умрял. Всички започнаха да благодарят на господаря за милостта му, а той изведнъж забрави шегите, заповяда да му донесат един препис от завещанието и под стоновете на робите го прочете от началото до края. После се обърна към Хабинас: - Кажи, скъпи приятелю, нали ще ми построиш паметника така, както ти поръчах? Много те моля до краката на статуята ми да направиш кученцето, венци, съдове с благовония и всички битки на Петраитес, за да мога с твоя помощ да живея и след смъртта. Освен това нека бъде на ширина сто стъпки, а в дълбочина - двеста, понеже искам около праха ми да растат всякакви плодове и много лози. Много глупаво нещо е човек да има хубав дом приживе, а там, където ще обитава по-дълго, да бъде запуснато. И затова искам непременно да се напише: Този паметник не става собственост на наследника. Аз и в завещанието ще се погрижа никои да не може да ме обиди след смъртта ми и ще оставя един от моите освободени роби да пази гроба, та хората да не тичат до паметника ми по голяма нужда. От тебе искам да ми направиш и кораби, които вървят с пълни платна, и да ме изобразиш как седя на трибунала, облечен в тога с пурпурна обшивка и с пет златни пръстена, и как изсипвам от кесията пари сред тълпата: нали помниш какво угощение дадох по за два денария на човек? Ако искаш, може да направиш и триклиния и как вътре гостите пируват. От дясната ми страна ще поставиш статуя на моята Фортуната с гълъб в ръката, и нека да води кученце на каишка; също и моя любимец, и много амфори, замазани с гипс, за да не се разлее виното. Може да направиш и една счупена урна, а над нея - плачещо момче. По средата - часовник, та които погледне колко е часът, ще, не ще, да прочете името ми. Освен това си помисли хубаво дали този надпис ти се вижда добър: Тук почива Гай Помпей Трималхион Меценациан, избран в негово отсъствие за член на колегията на жреците на Август. Той можеше да заеме всякаква служба в Рим, но не поиска. Беше честен, храбър, верен. Издигна се от малко, остави тридесет милиона сестерции и никога през живота си не е слушал философ. Сбогом! Сбогом и на тебе, пътнчко 176.
[[LXXII] Haec ut dixit Trimalchio, flere coepit ubertim. Flebat et Fortunata, flebat et Habinnas, tota denique familia, tanquam in funus rogata, lamentatione triclinium implevit. Immo iam coeperam etiam ego plorare, cum Trimalchio: "Ergo, inquit, cum sciamus nos morituros esse, quare non vivamus? Sic nos felices videam, coniciamus nos in balneum, meo periculo, non paenitebit. Sic calet tanquam furnus. — Vero, vero, inquit Habinnas, de una die duas facere, nihil malo "; nudisque consurrexit pedibus et Trimalchionem gaudentem subsequi. Ego respiciens ad Ascylton: "Quid cogitas? inquam, ego enim si videro balneum, statim expirabo. — Assentemur, ait ille, et dum illi balneum petunt, nos in turba exeamus". Cum haec placuissent, ducente per porticum Gitone ad ianuam venimus, ubi canis catenarius tanto nos tumultu excepit, ut Ascyltos etiam in piscinam ceciderit. Nec non ego quoque ebrius, qui etiam pictum timueram canem, dum natanti opem fero, in eundem gurgitem tractus sum. Servavit nos tamen atriensis, qui interventu suo et canem placavit et nos trementes extraxit in siccum. At Giton quidem iam dudum servatione acutissima redemerat a cane: quicquid enim a nobis acceperat de cena, latranti sparserat, et ille avocatus cibo furorem suppresserat. Ceterum cum algentes utique petissemus ab atriense ut nos extra ianuam emitteret: "Erras, inquit, si putas te exire hac posse, qua venisti. Nemo unquam convivarum per eandem ianuam emissus est; alia intrant, alia exeunt."		72. Като каза това, Трималхион заплака с едри сълзи. Заплака и Фортуната, заплака и Хабинас, заплакаха и всички роби, като че ли щяха да тръгват на погребение, и изпълниха триклиния със стенания. Даже и аз бях започнал да хълцам, но изведнъж Трималхион каза: - Добре де! Щом като знаем, че ще умрем, защо да не живеем? Кълна се в щастието ви: хайде да се бутнем в банята и ще видите, че няма да съжалявате! Аз отговарям: гореща е като фурна. - Вярно, вярно - рече Хабинас, - нека от един ден да направим два: какво по-хубаво? И като се изправи на босите си крака, последва развеселения Трималхион, а аз се обърнах към Аскилт: - Какво ще кажеш? Аз само ако видя банята, веднага ще издъхна! - Нека да се съгласим - отговори той, - а пък докато те отиват към банята, ние в суматохата ще се измъкнем. Разбрахме се да направим така и Гитон ни поведе през колонадата. Когато стигнахме до вратата, кучето с веригата ни посрещна толкова яростно, че Аскилт даже падна в един басейн с рибки и както бях пиян, докато му помагах да изплува, аз също се намерих във водата. Спаси ни домоуправителят, който дойде, усмири кучето и ни измъкна на сухо. Ние треперехме; Гитон обаче отдавна бе успял да се спазари ловко с кучето, хвърляйки му едно по едно всичко, което му бяхме дали от вечерята: и увлечено в храната, то бе спряло бесния си лай 177. И така, мокри и зъзнещи, помолихме домоуправителя да отвори вратата и да ни пусне, но той отговори: - Лъжеш се, ако мислиш, че можеш да излезеш от същата врата, през която си влязъл: никога не оставят някой гост да излезе от същата врата. Влизат от една врата, а излизат от друга.
[[LXXIII] Quid faciamus homines miserrimi et novi generis labyrintho inclusi, quibus lavari iam coeperat votum esse? Ultro ergo rogavimus ut nos ad balneum duceret, proiectisque vestimentis, quae Giton in aditu siccare coepit, balneum intravimus, angustum scilicet et cisternae frigidariae simile, in qua Trimalchio rectus stabat. Ac ne sic quidem putidissimam eius iactationem licuit effugere; nam nihil melius esse dicebat quam sine turba lavari, et eo ipso loco aliquando pistrinum fuisse. Deinde ut lassatus consedit, invitatus balnei sono diduxit usque ad cameram os ebrium et coepit Menecratis cantica lacerare, sicut illi dicebant, qui linguam eius intellegebant. Ceteri convivae circa labrum manibus nexis currebant, et gingilipho ingenti clamore exsonabant. Alii autem aut restrictis manibus anulos de pavimento conabantur tollere, aut posito genu cervices post terga flectere, et pedum extremos pollices tangere. Nos, dum alii sibi ludos faciunt, in solium, quod Trimalchioni parabatur, descendimus. Ergo ebrietate discussa in aliud triclinium deducti sumus ubi Fortunata disposuerat lautitias ita ut supra lucernas aeneolosque piscatores notaverim et mensas totas argenteas calicesque circa fictiles inauratos et vinum in conspectu sacco defluens. Tum Trimalchio: "Amici, inquit, hodie servus meus barbatoriam fecit, homo praefiscini frugi et micarius. Itaque tangomenas faciamus et usque in lucem cenemus".		73. Какво можехме да направим в тази беда? Бяхме заключени в същински нов лабиринт 178 и дори вече започна да ни се дощява да се окъпем; и тогава сами го помолихме да ни заведе в банята. Оставихме дрехите си на входа и там Гитон започна да ги суши, а ние влязохме вътре. Банята беше тясна и приличаше на подземно водохранилище: по средата й стоеше прав Трималхион. Дори тук не можахме да се разминем със самохвалното му бърборене: той каза, че най-хубавото нещо било човек да се къпе сам и че някога на това място е била фурната. После се умори и седна. Ехото на банята го съблазни и той пусна пиянския си глас чак до тавана, обезобразявайки песните на Менекрат 179: така поне казаха онези, които разбираха езика му. Някои гости се хванаха за ръце и затичаха около басейна, като се смееха гръмогласно и вдигаха страшен шум; други се опитваха да повдигнат от пода пръстени с ръце, вързани на гърба; трети заставаха на коляно, извиваха се назад и се мъчеха да докоснат с глава крайчеца на пръстите на краката си. Ние пък, докато другите се забавляваха, слязохме във ваната, която се затопляше с пара за Трималхион. И така, след като изтрезняхме, отведоха ни в един друг триклиний, където Фортуната беше приготвила свой пир: отгоре <...> забелязахме лампите и бронзовите статуйки на рибари. Масите бяха целите от сребро, глинените чаши бяха позлатени, а виното се цедеше пред очите на всички. - Приятели - рече Трималхион, - днес един мой роб обръсна първата си брада: да не му е уроки, голям къщовник е и събира и трохичката. Тогава нека пием, нека гуляем и нека вечеряме до сутринта!
[[LXXIV] Haec dicente eo gallus gallinaceus cantavit. Qua voce confusus Trimalchio vinum sub mensa iussit effundi lucernamque etiam mero spargi. Immo anulum traiecit in dexteram manum et: "Non sine causa, inquit, hic bucinus signum dedit; nam aut incendium oportet fiat, aut aliquis in vicinia animam abiciat. Longe a nobis! Itaque quisquis hunc indicem attulerit, corollarium accipiet." Dicto citius de vicinia gallus allatus est, quem Trimalchio iussit ut aeno coctus fieret. Laceratus igitur ab illo doctissimo coco, qui paulo ante de porco aves piscesque fecerat, in caccabum est coniectus. Dumque Daedalus potionem ferventissimam haurit, Fortunata mola buxea piper trivit. Sumptis igitur matteis, respiciens ad familiam Trimalchio: "Quid vos, inquit, adhuc non cenastis? Abite, ut alii veniant ad officium." Subiit igitur alia classis, et illi quidem exclamavere: "Vale Gai ", hi autem: "Ave Gai." Hinc primum hilaritas nostra turbata est; nam cum puer non inspeciosus inter novos intrasset ministros, invasit eum Trimalchio et osculari diutius coepit. Itaque Fortunata, ut ex aequo ius firmum approbaret, male dicere Trimalchionem coepit et purgamentum dedecusque praedicare, qui non contineret libidinem suam. Ultimo etiam adiecit: "canis!". Trimalchio contra offensus convicio calicem in faciem Fortunatae immisit. Illa tanquam oculum perdidisset, exclamavit manusque trementes ad faciem suam admovit. Consternata est etiam Scintilla trepidantemque sinu suo texit. Immo puer quoque officiosus urceolum frigidum ad malam eius admovit, super quem incumbens Fortunata gemere ac flere coepit. Contra Trimalchio: "Quid enim, inquit, ambubaia non meminit se? de machina illam sustuli, hominem inter homines feci. At inflat se tanquam rana, et in sinum suum non spuit, codex, non mulier. Sed hic, qui in pergula natus est, aedes non somniatur. Ita genium meum propitium habeam, curabo domata sit Cassandra caligaria. Et ego, homo dipundiarius, sestertium centies accipere potui. Scis tu me non mentiri. Agatho unguentarius here proxime seduxit me et: 'Suadeo, inquit, non patiaris genus tuum interire.' At ego dum bonatus ago et nolo videri levis, ipse mihi asciam in crus impegi. Recte, curabo me unguibus quaeras. Et, ut depraesentiarum intelligas quid tibi feceris: Habinna, nolo statuam eius in monumento meo ponas, ne mortuus quidem lites habeam. Immo, ut sciat me posse malum dare, nolo me mortuum basiet."		74. Но докато говореше така, пропя петел 180. Трималхион се уплаши и заповяда да излеят виното под масата 181 и даже да угасят лампата с несмесено вино, а след това премести пръстена си 182 от лявата ръка на дясната и каза: - Този тръбач не свирна току-така: или трябва да стане пожар, или някой от съседите ще умре. Далеч от нас! Който ми донесе лошия пророк, ще получи награда. Още не беше млъкнал, и донесоха петела: Трималхион заповяда да го заколят и да го пратят в казана. Същият майстор, който преди малко беше направил от свинята птици и риби, го оскуба и го хвърли в едно гърне. И докато Дедал си пиеше горещо питие, Фортуната стри пипер в една мелничка от чимширово дърво. Изядохме вкусните късчета и Трималхион каза, обръщайки се към робите: - Вие защо не сте вечеряли досега? Отивайте си! Нека дойдат да прислужват други. Дойдоха други роби; първите извикаха: „Довиждане, Гай!", новодошлите: „Здравей, Гай!" И тъкмо тогава веселието ни започна да се разваля. Заедно с новата прислуга влезе и едно доста хубаво момче: Трималхион го връхлетя и започна да го целува продължително. Тогава Фортуната, за да защити потъпканите си права, започна да ругае Трималхион и да го нарича мръсник и отрепка, понеже не можел да сдържа похотта си, и накрая дори извика „Куче!" Засегнат, Трималхион хвърли в лицето й една чаша. Тя изпищя, сякаш й бяха извадили окото, и покри лицето си с треперещи ръце. Сцинтила също се уплаши и скри разтрепераната Фортуната в прегръдките си, а един услужлив роб постави до бузата й каничка със студена вода. Фортуната се приведе над нея и започна да плаче и охка, но Трималхион каза: - Какво толкова? Не се ли помни, че беше танцувачка 183 и че съм я купил от пазара? Аз я направих човек! Но не: вместо да си плюе в пазвата 184, надува се като жаба: не жена, ами пън! Който се е родил в коптор, той не сънува дворци. Кълна се в моя гений, аз ще се по-грижа тая Касандра с ботуши да си дойде на мястото! Какъв глупак съм аз! Можех да взема десет милиона сестерции! Ти знаеш, че не лъжа. Завчера Агатон, търговецът на благовония, ме извика настрана и ми каза: „Слушай, недей да оставяш рода си да загине!" А пък аз, докато се правя на много добър и не искам да излезе, че лесно се отмятам, сам си забих секирата в крака! Добре. Ти ще драскаш с нокти за мене! Ей сега ще разбереш какво си си направила. Хабинас! Не искам да поставяш нейна статуя на гроба ми, та поне като умра, да бъда спокоен! И още, за да знае, че и аз мога да правя лошо: когато умра, не искам да ме целува!
[[LXXV] Post hoc fulmen Habinnas rogare coepit ut iam desineret irasci, et: "Nemo, inquit, nostrum non peccat. Homines sumus, non dei." Idem et Scintilla flens dixit, ac per genium eius Gaium appellando rogare coepit ut se frangeret. Non tenuit ultra lacrimas Trimalchio et: "Rogo, inquit, Habinna, sic peculium tuum fruniscaris: si quid perperam feci, in faciem meam inspue. Puerum basiavi frugalissimum, non propter formam, sed quia frugi est: decem partes dicit, librum ab oculo legit, thraecium sibi de diariis fecit, arcisellium de suo paravit et duas trullas. Non est dignus quem in oculis feram? Sed Fortunata vetat. Ita tibi videtur, fulcipedia? Suadeo, bonum tuum concoquas, milva, et me non facias ringentem, amasiuncula: alioquin experieris cerebrum meum. Nosti me: quod semel destinavi, clavo tabulari fixum est. Sed vivorum meminerimus. Vos rogo, amici, ut vobis suaviter sit. Nam ego quoque tam fui quam vos estis, sed virtute mea ad hoc perveni. Corcillum est quod homines facit, cetera quisquilia omnia. Bene emo, bene vendo; alius alia vobis dicet. Felicitate dissilio. Tu autem, sterteia, etiamnum ploras? Iam curabo fatum tuum plores. Sed ut coeperam dicere, ad hanc me fortunam frugalitas mea perduxit. "Tam magnus ex Asia veni, quam hic candelabrus est. Ad summam, quotidie me solebam ad illum metiri, et ut celerius rostrum barbatum haberem, labra de lucerna ungebam. Tamen ad delicias ipsimi annos quattuordecim fui. Nec turpe est, quod dominus iubet. Ego tamen et ipsimae satis faciebam. Scitis quid dicam: taceo, quia non sum de gloriosis.		75. След това гръмовно избухване Хабинас започна да моли Трималхион да престане да се сърди: - Всички грешим - рече той. - Хора сме, не богове! Сцинтила също му се молеше през сълзи, наричаше го „Гай" и го заклинаше в гения му да се смили. Трималхион не можа повече да сдържи сълзите си и каза: - Хабинас, заклинам те в имота ти: моля ти се, ако съм направил нещо криво, заплюй ме в лицето! Целунах най-доброто момче, но не заради красотата му, а понеже е свястно: знае да дели на десет и чете книга, щом я отвори; купи си със свои пари тракийско въоръжение на гладиатор 185 и пак сам си купи стол с облегало и два черпака! Не заслужава ли да го нося на ръце? Фортуната не дава! Така ли ти харесва, кранто? Аз ти казвам да си криеш ноктите, гълъбице, и да не ме караш да скърцам със зъби, сладурано, за да не ми падне пердето! Ти ме знаеш: щом като съм казал нещо, то е заковано като гвоздей в дъска. Но стига толкова! Още сме живи. Приятели, искам да ви бъде добре: аз също съм бил като вас, но се издигнах, понеже съм способен. Акълът прави човека: другото е ала-бала. „Добре купувам, добре продавам": това е, а всеки може да ви каже каквото иска. Аз се пръскам от богатство! Ти още ли плачеш, лигло? Аз ще те наредя така, че да си оплакваш дните! Но какво бях почнал? До това щастие съм стигнал честно и почтено. Когато дойдох от Азия, не бях по-голям от този свещник и всеки ден се мерех по него колко съм пораснал, а пък за да ми поникне по-бързо брадата, мажех се около устата със сажди от лампата. И въпреки това четиринадесет години съм бил като жена на господаря: каквото заповяда господарят, не е срамно! Обаче аз си имах работа и с господарката.
[[LXXVI] "Ceterum, quemadmodum di volunt, dominus in domo factus sum, et ecce cepi ipsimi cerebellum. Quid multa? coheredem me Caesari fecit, et accepi patrimonium laticlavium. Nemini tamen nihil satis est. Concupivi negotiari. Ne multis vos morer, quinque naves aedificavi, oneravi vinum — et tunc erat contra aurum — misi Romam. Putares me hoc iussisse: omnes naves naufragarunt. Factum, non fabula. Uno die Neptunus trecenties sestertium devoravit. Putatis me defecisse? Non mehercules mi haec iactura gusti fuit, tanquam nihil facti. Alteras feci maiores et meliores et feliciores, ut nemo non me virum fortem diceret. Scis, magna navis magnam fortitudinem habet. Oneravi rursus vinum, lardum, fabam, seplasium, mancipia. Hoc loco Fortunata rem piam fecit: omne enim aurum suum, omnia vestimenta vendidit et mi centum aureos in manu posuit. Hoc fuit peculii mei fermentum. Cito fit quod di volunt. Uno cursu centies sestertium corrotundavi. Statim redemi fundos omnes, qui patroni mei fuerant. Aedifico domum, venalicia coemo, iumenta; quicquid tangebam, crescebat tanquam favus. Postquam coepi plus habere quam tota patria mea habet, manum de tabula: sustuli me de negotiatione et coepi libertos fenerare. Et sane nolente me negotium meum agere exhortavit mathematicus, qui venerat forte in coloniam nostram, Graeculio, Serapa nomine, consiliator deorum. Hic mihi dixit etiam ea, quae oblitus eram; ab acia et acu mi omnia euit; intestinas meas noverat; tantum quod mihi non dixerat, quid pridie cenaveram. Putasses illum semper mecum habitasse.		76. Нали разбирате какво ви казвам? Повече няма да говоря, понеже не обичам да се хваля. С една дума, влязох под кожата на господаря и понеже боговете пожелаха, аз станах господар на къщата. Какво да ви разправям? Направи ме сънаследник на Цезар и получих сенаторски имот 186. Но на човек никога нищо не му стига: поисках да търгувам. Да не ви бавя много, стегнах пет кораба, натоварих вино и го пратих в Рим. Тогава виното струваше колкото злато. Обаче всички кораби потънаха като по поръчка: не е измислица, а истина! За един ден Нептун глътна тридесет милиона сестерции. Да не мислите, че се уплаших? Кълна се в Херкулес, даже окото ми не мигна и все едно, че не е било. Направих други кораби, по-големи и по-хубави, и по-щастливи, та никой да не може да каже, че не съм мъж на място. Нали знаете, че големият кораб има голяма сила? Пак натоварих вино, сланина, бакла, благовония и роби. Тогава Фортуната направи нещо свято: продаде си всичкото злато и всичките дрехи и ми даде сто жълтици на ръка. Те бяха подквасата на богатството ми: каквото боговете искат, става бързо. С едно пътуване закръглих десет милиона сестерции и веднага купих всички имения на моя господар. После взех да строя къща и накупих роби и добитък: каквото пипнех, всичко растеше като медена пита. А когато започнах да имам повече, отколкото целият град - край! Зарязах търговията и започнах да давам пари под лихва на освободените роби. Аз не исках да върша тази работа, но ме накара един астролог, който случайно беше дошъл в града: един грък, казваше се Серапа, говореше с боговете! Той ми каза даже онова, което бях забравил: разнищи ми всичко от игла до конец; знаеше ми и червата и само дето не ми каза какво съм ял снощи! Все едно, че беше живял с мене цял живот.
[[LXXVII] "Rogo, Habinna — puto, interfuisti —: 'Tu dominam tuam de rebus illis fecisti. Tu parum felix in amicos es. Nemo unquam tibi parem gratiam refert. Tu latifundia possides. Tu viperam sub ala nutricas' et — quid vobis non dixerim — etiam nunc mi restare vitae annos triginta et menses quattuor et dies duos. Praeterea cito accipiam hereditatem. Hoc mihi dicit fatus meus. Quod si contigerit fundos Apuliae iungere, satis vivus pervenero. Interim dum Mercurius vigilat, aedificavi hanc domum. Ut scitis, casula erat; nunc templum est. Habet quattuor cenationes, cubicula viginti, porticus marmoratos duos, susum cellationem, cubiculum in quo ipse dormio, viperae huius sessorium, ostiarii cellam perbonam; hospitium hospites capit. Ad summam, Scaurus cnm huc venit, nusquam mavoluit hospitari, et habet ad mare paternum hospitium. Et multa alia sunt, quae statim vobis ostendam. Credite, mihi: assem habeas, assem valeas; habes, habeberis. Sic amicus vester, qui fuit rana, nunc est rex. Interim, Stiche, profer vitalia, in quibus volo me efferri. Profer et unguentum et ex illa amphora gustum, ex qua iubeo lavari ossa mea."		77. Слушай, Хабинас - ти нали беше тогава? Помниш ли какво ми каза? „Ти си взел за жена една от занаята. Ти не си щастлив с приятелите си. Никой никога не ти се отплаща поравно. Ти имаш много земя. Ти храниш змия в пазвата си!" И още нещо, но не бива да ви го казвам - че и сега ми остава да живея още тридесет години, четири месеца и два дни. Освен това скоро ще получа наследство - така ми казва съдбата. А ако мога да си докарам чифлиците и до Апулия, стига ми за този живот! Тази къща съм я изградил с помощта на Меркурий. Нали помните? Беше колиба, сега е храм! Има четири трапезарии, двадесет спални, две мраморни колонади, горе пак е трапезария и спалня, в която спя аз самият, стая за тази усойница и една много хубава малка стаичка за пазача; а гостната побира сто души гости! А когато идва Скавър 187, не иска да отседне на никое друго място, макар че има от баща си едно имение до морето. Аз имам и много други работи и веднага ще ви ги покажа. Слушайте какво ви казвам: един ас имаш, един ас струваш; каквото имаш, това ще бъде! Така и вашият приятел - беше жаба, стана цар 188. Хайде, Стихе, изнеси савана, в който искам да ме погребат. Изнеси и благовонията и капни малко от оная амфора, с която съм казал да ми измият костите 189.
[[LXXVIII] Non est moratus Stichus, sed et stragulam albam et praetextam in triclinium attulit. iussitque nos temptare, an bonis lanis essent confecta. Tum subridens: "Vide tu, inquit, Stiche, ne ista mures tangant aut tineae; alioquin te vivum conburam. Ego gloriosus volo efferri, ut totus mihi populus bene imprecetur." Statim ampullam nardi aperuit omnesque nos unxit et: "Spero, inquit, futurum ut aeque me mortuum iuvet tanquam vivum." Nam vinum quidem in vinarium iussit infundi et: "Putate vos, ait, ad parentalia mea invitatos esse". Ibat res ad summam nauseam, cum Trimalchio ebrietate turpissima gravis novum acroama, cornicines, in triclinium iussit adduci, fultusque cervicalibus multis extendit se super torum extremum et: "Fingite me, inquit, mortuum esse. Dicite aliquid belli." Consonuere cornicines funebri strepitu. Unus praecipue servus libitinarii illius, qui inter hos honestissimus erat, tam valde intonuit, ut totam concitaret viciniam. Itaque vigiles, qui custodiebant vicinam regionem, rati ardere Trimalchionis domum, effregerunt ianuam subito et cum aqua securibusque tumultuari suo iure coeperunt. Nos occasionem opportunissimam nacti Agamemnoni verba dedimus, raptimque tam plane quam ex incendio fugimus.		78. Стих не се забави и донесе в триклиния бял саван и една тога с пурпурна обшивка <...> и ни накара да пипнем, за да видим дали са направени от хубава вълна. После се усмихна и каза: - Стихе, да внимаваш и да ги пазиш от мишки и молци, иначе ще те изгоря жив! Аз искам да ме погребат толкова хубаво, че целият народ да ме благославя. И веднага след това отвори една стъкленица с нардово масло, намаза ни всички и каза: - Надявам се, както му се наслаждавам жив, така ще му се наслаждавам и мъртъв. После заповяда да налеят вино в един голям съд: - Сега си представете, че съм умрял и сте поканени на помен 190! Работата отиваше към пълно безобразие. Натежал от лошо пиянство, Трималхион заповяда ново забавление и в триклиния въведоха тръбачи, а той, подпрян на множество възглавнички, се изтегна като на смъртно ложе и каза: - Все едно, че съм умрял: изкарайте нещо хубаво! Тръбачите загърмяха погребално, а пък един от тях - той беше роб на най-почетния гост, уредника на погребения - вдигна такъв шум, че и съседните къщи се разтресоха. Тогава нощните стражи, които пазеха наблизо, помислиха, че домът на Трималхион се е запалил, бързо изкъртиха вратата, нахлуха с вода и секири и започнаха да изпълняват дълга си, като създаваха безпорядък. Ние се възползвахме от удобния случай, залъгахме Агамемнон с няколко думи и крадешком побягнахме като от съвсем истински пожар <...>191
[[LXXIX] Neque fax ulla in praesidio erat, quae iter aperiret errantibus, nec silentium noctis iam mediae promittebat occurrentium lumen. Accedebat huc ebrietas et imprudentia locorum etiam interdiu obscura. Itaque cum hora paene tota per omnes scrupos gastrarumque eminentium fragmenta traxissemus cruentos pedes, tandem expliciti acumine Gitonis sumus. Prudens enim pridie, cum luce etiam clara timeret errorem, omnes pilas columnasque notaverat creta, quae lineamenta evicerunt spississimam noctem, et notabili candore ostenderunt errantibus viam. Quamvis non minus sudoris habuimus etiam postquam ad stabulum pervenimus. Anus enim ipsa inter deversitores diutius ingurgitata ne ignem quidem admotum sensisset, et forsitan pernoctassemus in limine, ni tabellarius Trimalchionis intervenisset X vehiculis . Non diu ergo tumultuatus stabuli ianuam effregit, et nos per eandem festram admisit. <. . .> Qualis nox fuit illa, di deaeque, quam mollis torus! Haesimus calentes et transfudimus hinc et hinc labellis errantes animas. Valete curae mortales. Ego sic perire coepi. Sine causa gratulor mihi. Nam cum solutus mero remisissem ebrias manus, Ascyltos, omnis iniuriae inventor, subduxit mihi nocte puerum et in lectum transtulit suum, volutatusque liberius cum fratre non suo, sive non sentiente iniuriam sive dissimulante, indormivit alienis amplexibus oblitus iuris humani. Itaque ego ut experrectus pertrectavi gaudio despoliatum torum, si qua est amantibus fides, ego dubitavi, an utrumque traicerem gladio somnumque morti iungerem. Tutius dein secutus consilium Gitona quidem verberibus excitavi, Ascylton autem truci intuens vultu: "Quoniam, inquam, fidem scelere violasti et communem amicitiam, res tuas ocius tolle et alium locum, quem polluas, quaere". Non repugnavit ille, sed postquam optima fide partiti manubias sumus: "Age, inquit, nunc et puerum dividamus".		79. Бродехме и нито имахме факел, който да освети пътя ни, нито среднощната тишина даваше надежда, че ще срещнем някой човек със светилник. Освен това бяхме пияни, а и не познавахме тези места, така че дори да беше ден, едва ли щяхме да намерим пътя. Почти цял час влачихме разкървавени нозе през какви ли не остри камъни и парчета от счупени гърнета, докато най-сетне предвидливостта на Гитон ни избави. Още предния ден, опасявайки се, че може да се заблуди и на светло, той беше оставил знаци с креда по всички колони и стълбове: и ето че ярката им белота проби гъстия мрак и сложи край на броденето ни. Но и с това мъките ни не свършиха: бабичката от странноприемницата не ни отвори, понеже беше останала до късно при гостите и се беше напила така, че и огън да сложеха под нея, пак нямаше да усети. И сигурно щяхме да пренощуваме на прага, ако не беше дошъл бързоходецът на Трималхион <...> пристигна тържествено с десет впряга 192 и като вдигна голяма врява, бързо изкърти вратата и ние влязохме *** О, това беше нощ на бог и нимфа! Как на ложето пламнало лежахме! Как душите ни бродещи се сляха, как се сляха през устните ни! Сбогом. Сбогом, земна печал! Това е краят. Но всъщност нямаше на какво да се радвам. Веднага щом се унесох и пияните ми ръце се отпуснаха, Аскилт, който винаги знаеше как да извърши нещо лошо, ми открадна момчето и го пренесе в своето легло. И там, след като се навъргаля колкото си поиска с чуждото братче, което или не усещаше нищо, или се преструваше, че не усеща, заспа в обятията, които не му принадлежаха, и забрави какво е човешка справедливост. А пък аз се събудих и още с първото докосване до осиротялото и безрадостно легло <...> има ли вярност в любовта? Колебаех се дали да не пронижа и двамата с меча си, както спяха, и да превърна съня им в смърт, но все пак реших да бъда благоразумен и събудих Гитон с плесници. После погледнах мрачно към Аскилт и казах: - Понеже ти престъпи верността и наруши приятелството, бързо си събирай нещата и си търси друго място, което да мърсиш! Той не се възпротиви и след като честно и почтено си поделихме всичко, което бяхме награбили, рече: - Хайде сега да си поделим и момчето.
[[LXXX] Iocari putabam discedentem. At ille gladium parricidali manu strinxit et: "Non frueris, inquit, hac praeda super quam solus incumbis. Partem meam necesse est vel hoc gladio contemptus abscindam". Idem ego ex altera parte feci, et intorto circa brachium pallio, composui ad proeliandum gradum. Inter hanc miserorum dementiam infelicissimus puer tangebat utriusque genua cum fletu, petebatque suppliciter ne Thebanum par humilis taberna spectaret, neve sanguine mutuo pollueremus familiaritatis clarissimae sacra. "Quod si utique, proclamabat, facinore opus est, nudo ecce iugulum, convertite huc manus, imprimite mucrones. Ego mori debeo, qui amicitiae sacramentum delevi." Inhibuimus ferrum post has preces, et prior Ascyltos: "Ego, inquit, finem discordiae imponam. Puer ipse, quem vult, sequatur, ut sit illi saltem in eligendo fratre salva libertas." Ego qui vetustissimam consuetudinem putabam in sanguinis pignus transisse, nihil timui, immo condicionem praecipiti festinatione rapui, commisique iudici litem. Qui ne deliberavit quidem, ut videretur cunctatus, verum statim ab extrema parte verbi consurrexit fratrem Ascylton elegit. Fulminatus hac pronuntiatione, sic ut eram, sine gladio in lectulum decidi, et attulissem mihi damnatus manus, si non inimici victoriae invidissem. Egreditur superbus cum praemio Ascyltos, et paulo ante carissimum sibi commilitonem fortunaeque etiam similitudine parem in loco peregrino destituit abiectum. Nomen amicitiae, sic, quatenus expedit, haeret; calculus in tabula mobile ducit opus. Dum fortuna manet, vultum servatis, amici; cum cecidit, turpi certitis ora fuga. Grex agit in scaena mimum: pater ille vocatur, filius hic, nomen divitis ille tenet. Mox ubi ridendas inclusit pagina partes, vera redit facies, adsimulata perit.		80. Помислих, че иска да се пошегува на тръгване, но той стисна меча си с братоубийствена ръка и продължи: - Няма да се наслаждаваш на тази плячка, която искаш да остане само за тебе! Щом е така, ще си отсека моето, ако ще и с меч! Тогава и аз направих като него - навих плаща около лявата си ръка, грабнах меча и застанах, готов за бой. При това ужасно безумие бедното момче започна да прегръща коленете ни, заплака и ни закле да не правим от скромната странноприемница сцена на тиванска трагедия 193 и да не оскверняваме с братска кръв светините на светлата ни дружба. - И ако трябва на всяка цена да извършите престъпление - извика той, - ето моето гърло: насочете ударите си тук и забийте мечовете си в него! Аз, аз трябва да умра, понеже заради мене нарушихте свещените клетви на приятелството! След тази молба оставихме оръжието и Аскилт заговори пръв: - Искам да сложа край на тази разпра - каза той, - нека самото момче последва този, когото иска, та поне то да избира свободно кой да му бъде брат! Аз си мислех, че старият навик е влязъл в кръвта на Гитон и е станал залог за братството ни, и не се страхувах от нищо: веднага се съгласих с неочакваното предложение и предоставих на Гитон да разреши спора. А той не се замисли дори поне толкова, колкото да покаже някакво колебание, и мигновено, още щом чу последната дума на Аскилт, скочи и избра за брат него. Този удар ме порази като гръм: и както си бях, изпуснах меча и се сгромолясах в леглото, и единственото, което ме удържа да не сложа край на проклетия си живот, бе мъката от поражението и завистта към Аскилт. А гордият победител си тръгна с плячката и ме изостави съвсем сам на чуждото място - мене, най-скъпия си другар, с когото допреди миг бе делил една и съща участ. Камъче сякаш, с което играят и само се мести, леката дума „приятелство" бързо лети. Щом си добре - лицемерни приятели много: няма ли полза - отвръщат безсрамни лица. Ето: играе се мим. Този тук е бащата, онзи - синът, а пък онзи - голям богаташ; свърши ли драмата, свършва смехът на актьора, маската пада - и лъсва различно лице.
[[LXXXI] Nec diu tamen lacrimis indulsi, sed veritus ne Menelaus etiam antescholanus inter cetera mala solum me in deversorio inveniret, collegi sarcinulas, locumque secretum et proximum litori maestus conduxi. Ibi triduo inclusus, redeunte in animum solitudine atque contemptu, verberabam aegrum planctibus pectus et inter tot altissimos gemitus frequenter etiam proclamabam: "Ergo me non ruina terra potuit haurire? Non iratum etiam innocentibus mare? Effugi iudicium, harenae imposui, hospitem occidi, ut inter audaciae nomina mendicus, exul, in deversorio Graecae urbis iacerem desertus? Et quis hanc mihi solitudinem imposuit? Adulescens omni libidine impurus et sua quoque confessione dignus exilio, stupro liber, stupro ingenuus, cuius anni ad tesseram venierunt, quem tanquam puellam conduxit etiam qui virum putavit. Quid ille alter? qui die togae virilis stolam sumpsit, qui ne vir esset a matre persuasus est, qui opus muliebre in ergastulo fecit, qui postquam conturbavit et libidinis suae solum vertit, reliquit veteris amicitiae nomen et — pro pudor! — tanquam mulier secutuleia unius noctis tactu omnia vendidit. Iacent nunc amatores obligati noctibus totis, et forsitan mutuis libidinibus attriti derident solitudinem meam. Sed non impune. Nam aut vir ego liberque non sum, aut noxio sanguine parentabo iniuriae meae."		81. Но не се оставих дълго на сълзите и понеже ме беше страх, че на всичко отгоре и Менелай, слугата на Агамемнон, може да дойде и да ме намери сам в странноприемницата, тъжно си събрах бохчичките и наех една уединена стаичка, която беше съвсем близо до брега. Затворен в нея, цели три дни оплаквах самотата, на която ме обрече презрението на Гитон, удрях се по наранената от болка гръд и стенех от дъното на душата си. „Как не можа - крещях аз - земята под мене да се разтвори и да ме погълне? Как не ме погълна морето, което не знае пощада дори за невинните? Нима затова избягах от съда, подиграх се с гладиаторската арена и убих човека, който ме подслони 194? Нима затова извърших толкова дръзки дела 195 - за да ме захвърлят като просяк в една жалка странноприемница на някакъв гръцки град 196? И кой ме наказа така? Един юноша, осквернен от всяка мерзост, един, който сам признава, че е достоен да отиде в изгнание, и който е платил с разврат свободата и името си; един, чиято младост е била разигравана на зарове и когото са наемали за любовница дори онези, на които се е струвало, че е мъж! Ами другият? Когато е навършил шестнадесет години, вместо тогата той е облякъл женска дреха! Самата му майка го е убедила да не бъде мъж; той е служил за жена в един затвор за роби; и сега, след като обърка всичко и си намери друга развратна страст, захвърли старото приятелство, сякаш е само дума! О, срам! Той го продаде като някоя похотлива женичка за допира от една-единствена нощ! Да! Сега двамата любовници лежат прегърнати по цели нощи и докато си почиват, смазани от сладостна умора, може би се подиграват с моята самота! Но няма да оставя това така. Или аз не съм свободен и не съм мъж, или ще отмъстя с нечистата им кръв за тази обида!"
[[LXXXII] Haec locutus gladio latus cingor, et ne infirmitas militiam perderet, largioribus cibis excito vires. Mox in publicum prosilio furentisque more omnes circumeo porticus. Sed dum attonito vultu efferatoque nihil aliud quam caedem et sanguinem cogito, frequentiusque manum ad capulum, quem devoveram, refero, notavit me miles, sive ille planus fuit sive nocturnus grassator, et: "Quid tu, inquit, commilito, ex qua legione es aut cuius centuria?" Cum constantissime et centurionem et legionem essem ementitus: "Age ergo, inquit ille, in exercitu vestro phaecasiati milites ambulant?" Cum deinde vultu atque ipsa trepidatione mendacium prodidissem, ponere iussit arma et malo cavere. Despoliatus ergo, immo praecisa ultione retro ad deversorium tendo, paulatimque temeritate laxata coepi grassatoris audaciae gratias agere. <. . .> Non bibit inter aquas, poma aut pendentia carpit Tantalus infelix, quem sua vota premunt. Divitis haec magni facies erit, omnia acervans qui timet et sicco concoquit ore famem. Non multum oportet consilio credere, quia suam habet fortuna rationem. <. . .>		82. С тези думи препасах меча и за да не изгубя сражението от глад, подкрепих силите си с обилно хапване. След това бързо изскачам навън и обикалям като луд всички колонади. Но както си ходех с озверено и обезумяло лице, отдаден изцяло на мисълта за убийство и кръв, и непрекъснато опипвах дръжката на меча, над която се бях заклел, видя ме някакъв войник - а може би беше скитник или нощен разбойник - и ме повика: - Хей, приятелю, я ми кажи, от кой легион си и в чия центурия служиш? Аз най-спокойно си измислих и легиона, и центурията, но той продължи: - Така ли? Да не би при вас войниците да ходят с бели обувки? Щом чух тези думи, разтреперах се и смущението на лицето ми издаде лъжата, а той заповяда да му оставя оръжието и ме посъветва друг път да внимавам, за да не ми се случи нещо по-лошо. Така че си тръгнах обратно не само ограбен, но и лишен от надежда за отмъщение; но като мина малко време, храбростта ми се изпари и започнах да се благодаря, че дръзкият разбойник ме срещна * Там, при водата, не пие нещастният Тантал 197 и не достига висящия пурпурен плод. Точно така се измъчва скъперникът: гълта на гладно слюнки, брои си парите и чака крадци 198 * Човек не трябва да се надява много на разума, понеже съдбата си прави сметките без него ***
[[LXXXIII] In pinacothecam perveni vario genere tabularum mirabilem. Nam et Zeuxidos manus vidi nondum vetustatis iniuria victas, et Protogenis rudimenta cum ipsius naturae veritate certantia non sine quodam horrore tractavi. Jam vero Apellis quam Graeci mon(kthmon appellant, etiam adoravi. Tanta enim subtilitate extremitates imaginum erant ad similitudinem praecisae, ut crederes etiam animorum esse picturam. Hinc aquila ferebat caelo sublimis Idaeum, illinc candidus Hylas repellebat improbam Naida. Damnabat Apollo noxias manus lyramque resolutam modo nato flore honorabat. Inter quos etiam pictorum amantium vultus tanquam in solitudine exclamavi: "Ergo amor etiam deos tangit. Iuppiter in caelo suo non invenit quod diligeret, sed peccaturus in terris nemini tamen iniuriam fecit. Hylan Nympha praedata temperasset amori suo, si venturum ad interdictum Herculem credidisset. Apollo pueri umbram revocavit in florem, et omnes fabulae quoque sine aemulo habuerunt complexus. At ego in societatem recepi hospitem Lycurgo crudeliorem." Ecce autem, ego dum cum ventis litigo, intravit pinacothecam senex canus, exercitati vultus et qui videretur nescio quid magnum promittere, sed cultu non proinde speciosus, ut facile appareret eum hac nota litteratum esse, quos odisse divites solent. Is ergo ad latus constitit meum. "Ego, inquit, poeta sum et, ut spero, non humillimi spiritus, si modo coronis aliquid credendum est, quas etiam ad imperitos deferre gratia solet. 'Quare ergo, inquis, tam male vestitus es?' Propter hoc ipsum. Amor ingenii neminem unquam divitem fecit. "Qui pelago credit, magno se fenore tollit; qui pugnas et castra petit, praecingitur auro; vilis adulator picto iacet ebrius ostro, et qui sollicitat nuptas, ad praemia peccat. Sola pruinosis horret facundia pannis, atque inopi lingua desertas invocat artes.		83. Влязох в една чудна пинакотека, пълна с какви ли не картини: имаше и от ръката на Зевксис 199, все още недокоснати от безжалостния бяг на времето, и някои първи опити на Протоген 200, които сякаш искаха да бъдат по-истински от самата природа; аз ги докоснах с благоговеен ужас, а пред картината на Апелес 201, която гърците наричат monoknemon 202, се поклоних като пред светиня. Образите бяха очертани толкова изящно и точно, че човек се питаше дали художникът не е нарисувал и душата им 203. На една картина орелът отнасяше Ганимед 204 на небето; на друга чистият Хил 205 се бореше с порочната нимфа; на трета Аполон проклинаше престъпните си ръце и кичеше разстроената си лира с току-що разцъфналия хиацинт 206. Като гледах нарисуваните лица на толкова много любовници, аз се провикнах, сякаш се намирах на някое пусто място: „Значи, и боговете се покоряват на любовта 207! Юпитер не е намерил какво да обича на небето и е слязъл да търси грешна любов на земята, но все пак не я е откраднал от никого; нимфата сигурно не би похитила Хил, ако е мислела, че Херакъл ще дойде да й потърси сметка. Аполон е превърнал сянката на Хиацинт в цвете и никой от тях не е имал съперник за любовните прегръдки! Само аз си взех за другар и спътник един човек, който излезе по-жесток и от Ликург 208". И докато спорех така с ветровете, ето че в пинакотеката влезе белокос старец 209 с изразително лице, което само говореше за някакво величие, но доста зле облечен: виждаше се, че е точно от тези учени хора, които богатите най-често не могат да понасят. Той застана до мене *** - Аз съм поет - рече той - и се надявам, че не съм от най-лошите, ако за това може да се съди по венците, с които са ме награждавали: но те ги дават даже и на невежите, за да угодят на други хора. Ти ще попиташ: „Тогава защо не си облечен добре?" Тъкмо затова! Никои никога не е забогатявал от любов към изкуството. Който на кораба лек се качи, печели безмерно; който потегли на бой, донася си златни доспехи; които ласкае, пиян се изтяга на пурпурно ложе; които закача матрони, прибира монети - само изкуството зъзне под ледени дрипи и тихо с тънко гласче се мъчи да пее пред празни олтари.
[[LXXXIV] "Non dubie ita est: si quis vitiorum omnium inimicus rectum iter vitae coepit insistere, primum propter morum differentiam odium habet: quis enim potest probare diversa? Deinde qui solas exstruere divitias curant, nihil volunt inter homines melius credi, quam quod ipsi tenent. Insectantur itaque, quacunque ratione possunt, litterarum amatores, ut videantur illi quoque infra pecuniam positi. <. . .> "Nescio quo modo bonae mentis soror est paupertas. <. . .> "Vellem, tam innocens esset frugalilatis meae hostis, ut deliniri posset. Nunc veteranus est latro et ipsis lenonibus doctior". <. . .>		84. Не може да бъде иначе: ако някой е враг на пороците и твърдо е стъпил на правия път, ще го намразят първо заради нрава му. Кой ще започне да хвали обратното на това, което сам прави? А после и онези, които умеят само да трупат пари, не искат никой да смята, че на света има нещо по-хубаво от техните богатства, и затова с всички сили гледат да примамят хората на изкуството, та като им подхвърлят по нещо, да се види, че и те са подвластни на парите * Не зная защо става така, но бедността е сестра на здравия разум * Бих искал врагът на моята почтеност 210 да е толкова невинен, че да може да се смекчи; но той е един закоравял разбойник, по-опитен и от сводник
[[LXXXV] EVMOLPVS. "In Asiam cum a quaestore essem stipendio eductus, hospitium Pergami accepi. Ubi cum libenter habitarem non solum propter cultum aedicularum, sed etiam propter hospitis formosissimum filium, excogitavi rationem qua non essem patri familiae suspectus amator. Quotiescunque enim in convivio de usu formosorum mentio facta est, tam vehementer excandui, tam severa tristitia violari aures meas obsceno sermone nolui, ut me mater praecipue tanquam unum ex philosophis intueretur. Jam ego coeperam ephebum in gymnasium deducere, ego studia eius ordinare, ego docere ac praecipere, ne quis praedator corporis admitteretur in domum. Forte cum in triclinio iaceremus, quia dies sollemnis ludum artaverat pigritiamque recedendi imposuerat hilaritas longior, fere circa mediam noctem intellexi puerum vigilare. Itaque timidissimo murmure votum feci et: "Domina, inquam, Venus, si ego hunc puerum basiavero, ita ut ille non sentiat, cras illi par columbarum donabo". Audito voluptatis pretio puer stertere coepit. Itaque aggressus simulantem aliquot basiolis invasi. Contentus hoc principio bene mane surrexi electumque par columbarum attuli expectanti ac me voto exsolvi.		85. Когато бях на служба при един квестор, заминах с него за провинция Азия и заживях като гост в един пергамски дом. Там ми беше много добре - не само заради разкоша в къщата, но и защото домакинът имаше един хубав син и аз измислих начин как да стана любовник на момчето, без бащата да ме подозира. Всеки път когато бяхме на маса и станеше дума за любов с момчета, аз избухвах толкова силно и толкова строго и недоволно молех да не оскърбяват слуха ми с неприлични разговори, че особено майката започна да ме гледа като някой мъдрец. Полека-лека взех да придружавам младежа до гимназиона, да го насочвам в учението, да го съветвам и да го поучавам - и всичкото само аз, та никой, който би се полакомил за красивото му тяло, да не може да проникне в къщата *** Веднъж си бяхме легнали в триклиния, понеже заради някакъв празник училището беше свършило по-рано, а веселието ни продължи доста и накрая ни домързя да си отидем по стаите. Някъде към полунощ усетих, че момчето не спи, и с много предпазлив шепот отправих молитва към Венера: „Богиньо, ако целуна това момче така, че то да не усети, утре ще му подаря един чифт гълъби.211" После се примъкнах към него: то се преструваше, че спи, и аз го целунах няколко пъти. Доволен от това начало, на другата сутрин станах по-рано, купих му чифт много хубави гълъби и изпълних оброка.
[[LXXXVI] Proxima nocte cum idem liceret, mutavi optionem et: "Si hunc, inquam, tractavero improba manu, et ille non senserit, gallos gallinaceos pugnacissimos duos donabo patienti". Ad hoc votum ephebus ultro se admovit et, puto, vereri coepit ne ego obdormissem. Indulsi ergo sollicito, totoque corpore citra summam voluptatem me ingurgitavi. Deinde ut dies venit, attuli gaudenti quicquid promiseram. Ut tertia nox licentiam dedit, consurrexi ad aurem male dormientis: "Dii, inquam, immortales, si ego huic dormienti abstulero coitum plenum et optabilem, pro hac felicitate cras puero asturconem Macedonicum optimum donabo, cum hac tamen exceptione, si ille non senserit". Nunquam altiore somno ephebus obdormivit. Itaque primum implevi lactentibus papillis manus, mox basio inhaesi, deinde in unum omnia vota coniunxi. Mane sedere in cubiculo coepit atque expectare consuetudinem meam. Scis quanto facilius sit columbas gallosque gallinaceos emere quam asturconem, et, praeter hoc, etiam timebam ne tam grande munus suspectam faceret humanitatem meam. Ergo aliquot horis spatiatus, in hospitium reverti nihilque aliud quam puerum basiavi. At ille circumspiciens ut cervicem meam iunxit amplexu: "Rogo, inquit, domine, ubi est asturco?"		86. Вечерта можех да направя същото, но промених желанието си и казах: „Богиньо, ако го опипам с похотлива ръка и той не усети нищо и изтърпи, ще му подаря две петлета за борба." Като чу оброка, младежът сам се примъкна и даже мисля, че го беше страх да не би да заспя. Аз успокоих тревогата му и с цялото си тяло се гмурнах в наслаждението, без обаче да стигам до края. А на сутринта пак му донесох обещаното: той се зарадва много. Когато дойде третата нощ, скочих, приближих се и прошепнах на ухото на момчето, което пак се преструваше на заспало: „Безсмъртни богове! Ако получа според желанието си пълно съвкупление с това спящо момче, утре ще му подаря за това блаженство един прекрасен македонски жребец, но само при условие, че не усети нищо." Младежът сякаш никога не беше спал толкова дълбок сън: тогава аз най-напред напълних ръцете си с млечнонежните му гърди, след това се прилепих към него с целувка и накрая съединих всичките си желания в едно. Сутринта той седна в стаята си и започна да ме чака да дойда, както друг път. Ти обаче знаеш, че е много по-лесно човек да купи два гълъба или две петлета, отколкото цял жребец; освен това се страхувах, че толкова голям подарък ще направи щедростта ми подозрителна. Затова се поразходих няколко часа, върнах се в къщата и само целунах момчето. А то се огледа на всички страни, прегърна ме през врата и каза: - Господарю, къде е жребецът? ***
[[LXXXVII] Cum ob hanc offensam praeclusissem mihi aditum quem feceram, iterum ad licentiam redii. Interpositis enim paucis diebus, cum similis casus nos in eandem fortunam rettulisset, ut intellexi stertere patrem, rogare coepi ephebum ut reverteretur in gratiam mecum, id est ut pateretur satis fieri sibi, et cetera quae libido distenta dictat. At ille plane iratus nihil aliud dicebat nisi hoc: "Aut dormi, aut ego iam dicam patri". Nihil est tam arduum, quod non improbitas extorqueat. Dum dicit: "Patrem excitabo ", irrepsi tamen et male repugnanti gaudium extorsi. At ille non indelectatus nequitia mea, postquam diu questus est deceptum se et derisum traductumque inter condiscipulos, quibus iactasset censum meum: "Videris tamen, inquit, non ero tui similis. Si quid vis, fac iterum". Ego vero deposita omni offensa cum puero in gratiam redii, ususque beneficio eius in somnum delapsus sum. Sed non fuit contentus iteratione ephebus plenae maturitatis et annis ad patiendum gestientibus. Itaque excitavit me sopitum et: "Numquid vis?" inquit. Et non plane iam molestum erat munus. Utcunque igitur inter anhelitus sudoresque tritus, quod voluerat accepit, rursusque in somnum decidi gaudio lassus. Interposita minus hora pungere me manu coepit et dicere: "Quare non facimus?" Tum ego toties excitatus plane vehementer excandui et reddidi illi voces suas: "Aut dormi, aut ego iam patri dicam". <. . .>		87. И макар че заради тази обида загубих благоволението, с което се бях сдобил, пак успях да си го върна. Минаха няколко дни и отново стана така, че останахме да спим заедно: щом чух, че бащата хърка, започнах да моля момчето да се помири с мене, тоест да ми позволи да го задоволя, и прибавих всички думи, които нашепва набъбналото желание. Той беше направо разгневен и повтаряше само едно: - Спи или ще кажа на татко! Но за безсрамието няма нищо непостижимо. Така че, докато той си повтаряше: „Ще събудя татко!", аз успях да изпълзя върху него и без кой знае каква съпротива му изтръгнах удоволствието. Той не беше недоволен от подлостта ми, но дълго хленчи, че съм го излъгал и подиграл и вече бил станал за смях пред съучениците си, понеже се похвалил с моята щедрост. Накрая каза: - Но да знаеш, че аз не съм като тебе: ако искаш пак да направиш нещо, може! Така обидата се забрави напълно и момчето и аз се помирихме: и след като се възползвах от добротата му, унесох се в сън. Но повторението беше недостатъчно за това съвсем съзряло момче, чиято млада хубост жадуваше женски наслади. То ме посбута, за да ме събуди, и каза: - Искаш ли нещо? Предложението ми хареса и се заех с работа: смазан от задъхване и пот, той криво-ляво получи това, което искаше, а аз, уморен от удоволствието, заспах дълбоко. Но не мина и час, той започна отново да ме бута с ръка и да казва: - Защо не правим нищо? На мене обаче това непрекъснато будене ми омръзна, вбесих се и му отвърнах с неговите думи: - Спи или ще кажа на баща ти! ***
[[LXXXVIII] Erectus his sermonibus consulere prudentiorem coepi aetates tabularum et quaedam argumenta mihi obscura simulque causam desidiae praesentis excutere, cum pulcherrimae artes perissent, inter quas pictura ne minimum sui vestigium reliquisset. Tum ille: "Pecuniae, inquit, cupiditas haec tropica instituit. Priscis enim temporibus, cum adhuc nuda virtus placeret, vigebant artes ingenuae summumque certamen inter homines erat, ne quid profuturum saeculis diu lateret. Itaque herbarum omnium sucos Democritus expressit, et ne lapidum virgultorumque vis lateret, aetatem inter experimenta consumpsit Eudoxos quidem in cacumine excelsissimi montis consenuit ut astrorum caelique motus deprehenderet, et Chrysippus, ut ad inventionem sufficeret, ter elleboro animum detersit. Verum ut ad plastas convertar, Lysippum statuae unius lineamentis inhaerentem inopia extinxit, et Myron, qui paene animas hominum ferarumque aere comprehenderat, non invenit heredem. At nos vino scortisque demersi ne paratas quidem artes audemus cognoscere, sed accusatores antiquitatis vitia tantum docemus et discimus. Ubi est dialectica? ubi astronomia? ubi sapientiae cultissima via? Quis unquam venit in templum et votum fecit, si ad eloquentiam pervenisset? quis, si philosophiae fontem attigisset? Ac ne bonam quidem mentem aut bonam valitudinem petunt, sed statim antequam limen Capitolii tangant, alius donum promittit, si propinquum divitem extulerit, alius, si thesaurum effoderit, alius, si ad trecenties sestertium salvus pervenerit. Ipse senatus, recti bonique praeceptor, mille pondo auri Capitolio promittere solet, et ne quis dubitet pecuniam concupiscere, Iovem quoque peculio exorat. Noli ergo mirari, si pictura defecit, cum omnibus dis hominibusque formosior videatur massa auri, quam quicquid Apelles Phidiasque, Graeculi delirantes, fecerunt.		88. Развеселих се от разказа на Евмолп и започнах да го разпитвам, понеже знаеше доста повече коя картина кога е нарисувана, а за някои - и каква неизвестна за мене история изобразяват. Помолих го също да ми обясни защо най-благородните изкуства днес са мъртви и най-вече защо от живописта не е останал и помен и коя е причината за този упадък. - Причината за тази промяна - отговори Евмолп - е алчността за пари. В древни времена, когато още се е ценяла неподправената доблест, свободните изкуства са били в силата си и хората са се надпреварвали да не оставят неоткрито нищо, което ще бъде полезно за потомците им. Демокрит 212 е изстискал соковете от всички треви и е прекарал целия си живот в опити, за да разкрие свойствата на камъните и храстите. Евдокс 213 пък е остарял на върха на една висока планина, за да разгадае движението на небето и звездите, а Хризип 214, за да може да изобретява, три пъти е прочиствал разсъдъка си с кукуряк. Но да ти кажа и за ваятелите! Лизип 215 толкова се е съсредоточил да изпипа една статуя, че е умрял от глад, а Мирон 216, който почти е хванал в бронза душите на хората и животните, е умрял без наследник. А ние? Ние сме потънали във вино и разврат и само хулим древността: единственото нещо, на което учим другите и от което се учим ние самите, е порокът! Къде е диалектиката? Къде е астрономията? Къде е стремежът към висшата мъдрост? Случва ли се някой да иде в храма и да направи оброк за красноречие? Кой прави оброк да стигне до извора на философията? Хората не се молят дори за душевно и телесно здраве, а още преди да докоснат прага на Капитолия, един обещава дар и се моли да зарови някой богат роднина, друг - да изрови съкровище, а трети - да доживее до трийсет милиона сестерции! Самият Сенат, който определя кое е добро и кое правилно, много често обещава на Капитолийския храм хиляда либри злато 217 и почита с пари дори Юпитер, та никой да не се колебае да бъде алчен. Тогава не се чуди, че няма живопис, щом като и за боговете, и за хората днес едно кюлче злато е по-прекрасно от всичко, което са оставили разни смахнати гърци като Апелес и Фидий!
[[LXXXIX] Sed video te totum in illa haerere tabula, quae Troiae halosin ostendit. Itaque conabor opus versibus pandere: Iam decuma maestos inter ancipites metus Phrygas obsidebat messis, et vatis fides Calchantis atro dubia pendebat metu, cum Delio profante caesi vertices Idae trahuntur, scissaque in molem cadunt robora, minacem quae figurarent equum. Aperitur ingens antrum et obducti specus, qui castra caperent. Huc decenni proelio irata virtus abditur, stipant graves recessus Danai et in voto latent. O patria, pulsas mille credidimus rates solumque bello liberum: hoc titulus fero incisus, hoc ad fata compositus Sinon firmabat et mendacium in damnum potens. Iam turba portis libera ac bello carens in vota properat. Fletibus manant genae, mentisque pavidae gaudium lacrimas habet. Quas metus abegit. Namque Neptuno sacer crinem solutus omne Laocoon replet clamore vulgus. Mox reducta cuspide uterum notavit, fata sed tardant manus, ictusque resilit et dolis addit fidem. Iterum tamen confirmat invalidam manum altaque bipenni latera pertemptat. Fremit captiva pubes intus, et dum murmurat, roborea moles spirat alieno metu. Ibat iuventus capta, dum Troiam capit, bellumque totum fraude ducebat nova. Ecce alia monstra: celsa qua Tenedos mare dorso replevit, tumida consurgunt freta undaque resultat scissa tranquillo minor, qualis silenti nocte remorum sonus longe refertur, cum premunt classes mare pulsumque marmor abiete imposita gemit. Respicimus: angues orbibus geminis ferunt ad saxa fluctus, tumida quorum pectora rates ut altae lateribus spumas agunt. Dat cauda sonitum, liberae ponto iubae consentiunt luminibus, fulmineum iubar incendit aequor sibilisque undae tremunt. Stupuere mentes. Infulis stabant sacri Phrygioque cultu gemina nati pignora Lauconte. Quos repente tergoribus ligant angues corusci. Parvulas illi manus ad ora referunt, neuter auxilio sibi, uterque fratri; transtulit pietas vices morsque ipsa miseros mutuo perdit metu. Accumulat ecce liberum funus parens, infirmus auxiliator. Invadunt virum iam morte pasti membraque ad terram trahunt. Iacet sacerdos inter aras victima terramque plangit. Sic profanatis sacris peritura Troia perdidit primum deos. Iam plena Phoebe candidum extulerat iubar minora ducens astra radianti face, cum inter sepultos Priamidas nocte et mero Danai relaxant claustra et effundunt viros. Temptant in armis se duces, ceu ubi solet nodo remissus Thessali quadrupes iugi cervicem et altas quatere ad excursum iubas. Gladios retractant, commovent orbes manu bellumque sumunt. Hic graves alius mero obtruncat, et continuat in mortem ultimam somnos; ab aris alius accendit faces contraque Troas invocat Troiae sacra."		89. Виждам обаче, че ти не можеш да се откъснеш от тази картина, която изобразява падането на Троя, и затова ще се опитам да ти го разкажа със стихове: Печалните троянци за десети път видяха лятно слънце през обсадата. През черен ужас и зловещи сънища словата на Калхант 218 се ронят сумрачно и по заръка Аполонова 219 от Ида яки стволове се смъкват тежко и се трупат в ниското и стават кон: и в пещерните сводове на тъмен лагер се затварят гърците и в своя дар се притаяват яростно след десетте години на обсадата. Уви! А ние мислехме, отечество, че вражеските кораби са тръгнали: на коня бе написано и хитрият Синон 220 така излъга - и повярвахме - и от вратите буйно се изсипаха безгрижните троянци. Озарени са от светлинка на бледа радост сълзите и тя от страх помръква пред безумния Нептунов жрец Лаокоон 221! Лаокоон с разпуснати коси пристъпва стреснато и с крясък хвърля в коня бясно копие и то отскача. Ето я съдбата ни! Лаокоон размахва и секирата и кух отеква ударът. Въздъхна ли чудовището дървено? Не чухме ли отвътре как се блъскат звънки щитове? Така към нас пълзяха бавно гърците да ни пленят, сами на коня пленници, и ето ново чудо: откъм Тенедос, оттам, където най-висок е островът, вълните се раздират с пръски кипнали, тъй както ги раздира в нощ затихнала размереният крясък на весларите и глухо стене бездната от удара. Поглеждаме натам: и две развихрени, огромни змии като бързи кораби с извита гръд бодат вълните бръмнали и веят гриви пламнали от вятъра, и пламъци излизат от очите им, и ето ги, пълзят! И ето, тука са! Обзе ни ужас. Змиите се стрелнаха и изведнъж затегнаха и смазаха в блестящите извивки на телата си децата на Лаокоон. И сгърчени, протягаха ръчици двете братчета и никое не мислеше за себе си, а плачеше за другото. Лаокоон се втурва да помага и безпомощно напада двете страшни победителки и те го влачат мъртъв, и заситени, оставят жреца кървав при олтарите за жертва. И преди да рухне в пламъци, от Троя боговете се отвърнаха! Луната 222 беше пълна и сияеше сред бледите звезди. И тихо гърците отключиха скривалището дървено и воини отвътре се изсипаха, и както луд жребец, роден в Тесалия, юздите хапе и си мята гривата, преди да полети в полето кърваво, така политат в бой! Секат пияните Приамови чеда и смърт съня смени, и вражи факли лумват от олтарите и върху Троя, разлюляна в пламъци, светините на Троя бълват огън 223. ***
[[XC] Ex is, qui in porticibus spatiabantur, lapides in Eumolpum recitantem miserunt. At ille, qui plausum ingenii sui noverat, operuit caput extraque templum profugit. Timui ego, ne me poetam vocaret. Itaque subsecutus fugientem ad litus perveni, et ut primum extra teli coniectum licuit consistere: "Rogo, inquam, quid tibi vis cum isto morbo? Minus quam duabus horis mecum moraris, et saepius poetice quam humane locutus es. Itaque non miror, si te populus lapidibus persequitur. Ego quoque sinum meum saxis onerabo ut, quotiescunque coeperis a te exire, sanguinem tibi a capite mittam". Movit ille vultum et: "O mi, inquit, adulescens, non hodie primum auspicatus sum. lmmo quoties theatrum, ut recitarem aliquid, intravi, hac me adventicia excipere frequentia solet. Ceterum ne et tecum quoque habeam rixandum, toto die me ab hoc cibo abstinebo. — Immo, inquam ego, si eiuras hodiernam bilem, una cenabimus." Mando aedicularum custodi cenulae officium. <. . .>		90. Няколко души от онези, които се разхождаха из колонадите, започнаха да хвърлят камъни по декламиращия Евмолп. А той, понеже си знаеше как почитат дарбата му, покри глава и избяга вън от храма. Аз се уплаших да не би да нарече и мене „поет" и побягнах след него; така стигнахме брега. И щом се озовахме извън обстрела и можахме да спрем, казах: - Слушай, я ми кажи какво целиш с тая твоя лудост? Няма и два часа, откак сме заедно, а повече ми говориш като поет, отколкото като човек! Затова не се чудя никак, че хората те гонят с камъни. Аз също ще си напълня пазвата и да знаеш, че ако пак те прихване, ще ти пусна кръв от главата! - Младежо - отговори той, като клатеше глава, - днес не ми е за първи път. Напротив, колкото пъти съм влязъл в театъра, за да издекламирам нещо, тълпата винаги ме посреща така. Обаче не искам да се карам с тебе и затова ти обещавам, че днес цял ден ще се въздържам от стихове. - Добре - казах аз, - щом за днес лудостта ти е отминала, може да вечеряме заедно * Поръчах на жената, която се грижеше за стаичката ми, да приготви нещо за вечеря *
[[XCI] Video Gitona cum linteis et strigilibus parieti applicitum tristem confusumque. Scires non libenter servire. Itaque ut experimentum oculorum caperem. <. . .> Convertit ille solutum gaudio vultum et: "Miserere, inquit, frater. Ubi arma non sunt, libere loquor. Eripe me latroni cruento et qualibet saevitia paenitentiam iudicis tui puni. Satis magnum erit misero solacium tua voluntate cecidisse". Supprimere ego querelam iubeo, ne quis consilia deprehenderet, relictoque Eumolpo — nam in balneo carmen recitabat — per tenebrosum et sordidum egressum extraho Gitona raptimque in hospitium meum pervolo. Praeclusis deinde foribus invado pectus amplexibus, et perfusum os lacrumis vultu meo contero. Diu vocem neuter invenit; nam puer etiam singultibus crebris amabile pectus quassaverat. "O facinus, inquam, indignum, quod amo te quamvis relictus, et in hoc pectore, cum vulnus ingens fuerit, cicatrix non est. Quid dicis, peregrini amoris concessio? Dignus hac iniuria fui?" Postquam se amari sensit, supercilium altius sustulit. <. . .> "Nec amoris arbitrium ad alium iudicem tuli. Sed nihil iam queror, nihil iam memini, si bona fide paenitentiam emendas". Haec cum inter gemitus lacrimasque fudissem, detersit ille pallio vultum et: "Quaeso, inquit, Encolpi, fidem memoriae tuae appello: ego te reliqui, an tu me prodidisti? Equidem fateor et prae me fero: cum duos armatos viderem, ad fortiorem confugi". Exosculatus pectus sapientia plenum inieci cervicibus manus, et ut facile intellegeret redisse me in gratiam et optima fide reviviscentem amicitiam, toto pectore adstrinxi.		91. Виждам как Гитон, тъжен и объркан, стои опрян на една стена и държи чаршафи и стъргалки: ясно беше, че не му харесва да бъде роб. Но за да го разгледам по-добре, приближих се <...> той обърна към мене прояснено от радост лице и каза: - Братко, смили се! Щом няма оръжия, мога да говоря свободно. Измъкни ме от този окървавен разбойник и накажи с каквато искаш жестокост разкаянието на твоя съдник! Ако загина от твоята ръка, ще ми бъде достатъчна утеха в нещастието. Казах му да спре да хленчи, за да не се разбере какво сме намислили, и след като оставихме Евмолп - той декламираше стихове в банята, - измъквам Гитон през един тъмен и мръсен изход и крадешком долитаме в моята странноприемница. Там заключвам вратата, притискам го до гърдите си и търкам бузи в разплаканото му лице. Дълго не проговорихме нито дума, а милото момче дори не можеше да спре да хълца и гърдите му се тресяха. - О, какъв позор - извиках аз, - че още те обичам, макар и изоставен, и в тази гръд, където зееше грозна рана, сега няма и белег! Нищо ли няма да кажеш, неверни любовнико? С какво заслужих тази обида? Щом почувства, че го обичам, той вдигна глава *** - Аз не съм искал друг човек да бъде съдия на любовта ни! Но няма да говоря повече. Забравям всичко, ако ти наистина се разкайваш и искаш да поправиш миналото! След като изрекох тези думи през плач и сълзи, той си изтри лицето с плаща и каза: - Моля те, Енколпий, нека твоята памет бъде свидетел: аз ли те изоставих, или ти ме предаде? Признавам и не крия нищо: като видях двама души с оръжие, избягах при по-силния! Разцелувах тези гърди, от които сякаш говореше мъдростта, обвих шията му с ръце и за да разбере, че не му се сърдя повече и старата ни дружба и доверие са оживели, притиснах се към него с цялото си тяло.
[[XCII] Et iam plena nox erat mulierque cenae mandata curaverat, cum Eumolpus ostium pulsat. Interrogo ego: "Quot estis?" obiterque per rimam foris speculari diligentissime coepi, num Ascyltos una venisset. Deinde ut solum hospitem vidi, momento recepi. Ille ut se in grabatum reiecit viditque Gitona in conspectu ministrantem, movit caput et: "Laudo, inquit, Ganymedem. Oportet hodie bene sit". Non delectavit me tam curiosum principium, timuique ne in contubernium recepissem Ascylti parem. Instat Eumolpus, et cum puer illi potionem dedisset: "Malo te, inquit, quam balneum totum " siccatoque avide poculo negat sibi unquam acidius fuisse." Nam et dum lavor, ait, paene vapulavi, quia conatus sum circa solium sedentibus carmen recitare; et postquam de balneo tanquam de theatro eiectus sum, circuire omnes angulos coepi et clara voce Encolpion clamitare. Ex altera parte iuvenis nudus, qui vestimenta perdiderat, non minore clamoris indignatione Gitona flagitabat. Et me quidem pueri tanquam insanum imitatione petulantissima deriserunt, illum autem frequentia ingens circumvenit cum plausu et admiratione timidissima. Habebat enim inguinum pondus tam grande, ut ipsum hominem laciniam fascini crederes. O iuvenem laboriosum! puto illum pridie incipere, postero die finire. Itaque statim invenit auxilium; nescio quis enim, eques Romanus, ut aiebant, infamis, sua veste errantem circumdedit ac domum abduxit, credo, ut tam magna fortuna solus uteretur. At ego ne mea quidem vestimenta ab officioso recepissem, nisi notorem dedissem. Tanto magis expedit inguina quam ingenia fricare". Haec Eumolpo dicente mutabam ego frequentissime vultum, iniuriis scilicet inimici mei hilaris, commodis tristis. Utcunque tamen, tanquam non agnoscerem fabulam, tacui et cenae ordinem explicui. <. . .>		92. Настана дълбока нощ: жената отдавна беше донесла вечерята, която поръчах, когато изведнъж Евмолп заудря по вратата. Аз питам: - Колко сте? - и веднага започвам да гледам много внимателно през една цепка на вратата, понеже се страхувах да не би Аскилт да е дошъл с него. Но като видях, че гостът е сам, веднага му отворих. Той се отпусна на кревата, загледа се в Гитон, който прислужваше, и каза, клатейки глава: - Браво на Ганимед! Днес трябва да прекараме хубаво. Това многозначително начало никак не ми хареса и се уплаших, че съм взел за другар втори Аскилт. А Евмолп напираше и щом Гитон му даде чаша, каза: - Предпочитам те пред всички, които видях в банята! После я пресуши жадно и се оплака, че никога не му е било толкова кисело: - Докато се къпех в банята - разказваше той, - малко остана да ме набият, понеже се опитах да издекламирам едно стихотворение пред тези, които бяха насядали около басейна; а пък после, след като ме изхвърлиха оттам като от някой театър, започнах да обикалям по всички ъгли и да викам силно: „Енколпий!" Отсреща пък един гол младеж се възмущаваше не по-малко шумно, понеже си беше загубил дрехите и търсеше Гитон. Мене ме взеха за луд и разни нахални момчетии ме наобиколиха в кръг и започнаха да ми се смеят, а онзи събра грамадна тълпа, която му ръкопляскаше, чудеше се и се възхищаваше, понеже срамните му части бяха толкова едри, че самият човек изглеждаше като тяхно придатъче! О, каква ли хубава работа върши този младеж! Сигурно ако е започнал вчера, няма да спре до утре! И веднага си намери помощ: някой си, не го знам - казаха, че бил римски конник, който се опозорил - го наметна със собствената си дреха и го заведе в къщата си. Предполагам, че е искал сам да се наслаждава на свидната му дарба. А пък аз нямаше да си получа от баняджията даже и дрехите, ако не бях намерил поръчител 224: ето колко по-изгодно е да гъделичкаш задници, отколкото мозъци! Докато Евмолп разказваше, изражението ми се променяше непрекъснато и ту се развеселявах, слушайки за злополуките на моя враг, ту ми ставаше тъжно от щастието му. Но както и да е, престорих се, че не разбирам за кого става дума, замълчах и се заех с вечерята ***
[[XCIII] "Vile est, quod licet, et animus errore lentus iniurias diligit. Ales Phasiacis petita Colchis atque Afrae volucres placent palato, quod non sunt faciles: at albus anser et pictis anas renovata pennis plebeium sapit. Ultimis ab oris attractus scarus atque arata Syrtis si quid naufragio dedit, probatur: mulus iam gravis est. Amica vincit uxorem. Rosa cinnamum veretur. Quicquid quaeritur, optimum videtur." — Hoc est, inquam, quod promiseras, ne quem hodie versum faceres? Per fidem, saltem nobis parce, qui te nunquam lapidavimus. Nam si aliquis ex is, qui in eodem synoecio potant, nomen poetae olfecerit, totam concitabit viciniam et nos omnes sub eadem causa obruet. Miserere et aut pinacothecam aut balneum cogita." Sic me loquentem obiurgavit Giton, mitissimus puer, et negavit recte facere, quod seniori conviciarer simulque oblitus officii mensam, quam humanitate posuissem, contumelia tollerem, multaque alia moderationis verecundiaeque verba, quae formam eius egregie decebant. <. . .>		93. - Позволеното не ценим, а душата, склонна към заблуди, обича неправдата: Сладки, сладки фазани 225! Странни птички, чак от Африка тук елате бързо! Тъкмо вас ви обичам, щом ви няма! Прости гъски и патки аз не искам! Нека само плебеят с тях се тъпче! Искам риби от тъмен бурен залив 226! Нека корабът там дори потъне! Не съпруга! Любов далеч от къщи! Рози аз не мириша! Дай канела 227! Най-добро е това, което нямам. - Така ли държиш на обещанието си? - рекох аз. -Нали днес нямаше да съчиниш нито стих повече? Заклинам те, смили се поне над нас, които никога не сме хвърлили камък по тебе! Знаеш ли, че ако някой от тези, които сега са се събрали и се наливат с вино, само подуши, че тук има поет, ще вдигне на крак всички съседи и покрай тебе ще пребият и нас! Съжали ни! Спомни си пинакотеката и банята! Гитон ме упрекна за думите ми: той беше много добро момче и каза, че не е прилично да се говори така с по-възрастен човек и че не бива един домакин да обижда госта и да му взема онова, което сам му е поднесъл; и още много думи, изпълнени със скромност и свян, които чудно подхождаха на красотата му ***
[[XCIV] EVMOLPVS AD GITONEM. "O felicem, inquit, matrem tuam, quae te talem peperit: macte virtute esto. Raram fecit mixturam cum sapientia forma. Itaque ne putes te tot verba perdidisse, amatorem invenisti. Ego laudes tuas carminibus implebo. Ego paedagogus et custos, etiam quo non iusseris, sequar. Nec iniuriam Encolpius accipit: alium amat." Profuit etiam Eumolpo miles ille, qui mihi abstulit gladium; alioquin quem animum adversus Ascylton sumpseram, eum in Eumolpi sanguinem exercuissem. Nec fefellit hoc Gitona. Itaque extra cellam processit, tanquam aquam peteret, iramque meam prudenti absentia extinxit. Paululum ergo intepescente saevitia: "Eumolpe, inquam, iam malo vel carminibus loquaris, quam eiusmodi tibi vota proponas. Et ego iracundus sum, et tu libidinosus: vide, quam non conveniat his moribus. Puta igitur me furiosum esse, cede insaniae, id est, ocius foras exi". Confusus hac denuntiatione Eumolpus non quaesiit iracundiae causam, sed continuo limen egressus adduxit repente ostium cellae, meque nihil tale expectantem inclusit, exemitque raptim clavem et ad Gitona investigandum cucurrit. Inclusus ego suspendio vitam finire constitui. Et iam semicinctium stanti ad parietem spondae iunxeram cervicesque nodo condebam, cum reseratis foribus intrat Eumolpus cum Gitone meque a fatali iam meta revocat ad lucem. Giton praecipue ex dolore in rabiem efferatus tollit clamorem, me utraque manu impulsum praecipitat super lectum: "Erras, inquit, Encolpi, si putas contingere posse, ut ante moriaris. Prior coepi; in Ascylti hospitio gladium quaesivi. Ego si te non invenissem, periturus per praecipitia fui. Et ut scias non longe esse quaerentibus mortem, specta invicem quod me spectare voluisti". Haec locutus mercennario Eumolpi novaculam rapit, et semel iterumque cervice percussa ante pedes collabitur nostros. Exclamo ego attonitus, secutusque labentem codem ferramento ad mortem viam quaero. Sed neque Giton ulla erat suspicione vulneris laesus, neque ego ullum sentiebam dolorem. Rudis enim novacula et in hoc retusa, ut pueris discentibus audaciam tonsoris daret, instruxerat thecam. Ideoque nec mercennarius ad raptum ferramentum expaverat, nec Eumolpus interpellaverat mimicam mortem.		94. - Щастлива е майка ти - каза Евмолп, - че те е родила такъв! Браво, бъди жив и здрав! Рядко има такова съчетание от красота и мъдрост: и за да не помислиш, че думите ти са отишли на вятъра, знай, че си спечелил един любовник! Аз ще изпълня стиховете си с похвали за тебе, ще бъда твой учител и страж и ще те последвам навсякъде, където ми заповядаш. Това не е обида за Енколпий: той обича другиго! Евмолп имаше щастие, че онзи войник ми беше взел меча: иначе положително щях да пролея кръвта му със същата злоба, каквато бях насъбрал срещу Аскилт. Това не убягна на Гитон и той излезе от стаичката, уж да донесе вода, и с това благоразумно отсъствие заглуши гнева ми; свирепостта ми се поразпръсна и аз казах: - Евмолпе, вече съм съгласен да говориш в стихове колкото искаш, но само не си пожелавай друго нещо! Аз съм гневлив, а пък ти си похотлив: нали разбираш, че никак не си подхождаме? Така че смятай ме за бесен, отстъпи пред лудостта ми и веднага се махай оттук! Стреснат от ясните ми думи, Евмолп не ме попита за какво се гневя, веднага излезе навън и съвсем неочаквано - на мене и през ум не ми минаваше за такова нещо - заключи вратата, извади бързо ключа и хукна да търси Гитон! Като останах заключен, реших да се обеся и да сложа край на живота си. Изправих леглото до стената, вързах едно тясно коланче за рамката му и вече пъхах шията си в примката, когато изведнъж вратата се отключва, Евмолп влиза заедно с Гитон, възпира ме от съдбоносната крачка и ме връща отново към живота. Гитон, полудял от скръб, започва да крещи, блъска ме с две ръце, поваля ме на леглото и казва: - Грешиш, Енколпий, ако мислиш, че е възможно да умреш преди мене! Аз бях пръв! Аз пръв потърсих меча, когато още живеехме с Аскилт! И ако сега не бях те намерил, щях да се убия веднага! И за да знаеш, че който търси смъртта, лесно я намира, гледай сега и ти същото, което поиска да гледам аз! И като изрече това, грабна един бръснач от слугата на Евмолп, заби го веднъж и още веднъж в гърлото си и се строполи в краката ни. Ужасен, аз викам, падам върху него и искам да намеря смъртта си от същото оръжие. Но по Гитон нямаше дори следа от рана, а и аз не усещах никаква болка, понеже в калъфа на слугата беше пъхнат не истински, а нарочно притъпен бръснач - един от онези, с които начинаещите момчета се упражняват в бръснарското изкуство, докато ръката им придобие увереност. И затова нито слугата се стресна, когато му измъкнаха бръснача, нито пък Евмолп попречи на мнимата ни смърт.
[[XCV] Dum haec fabula inter amantes luditur, deversitor cum parte cenulae intervenit, contemplatusque foedissimam volutationem iacentium: "Rogo, inquit, ebrii estis, an fugitivi, an utrumque? Quis autem grabatum illum erexit, aut quid sibi vult tam furtiva molitio? Vos mehercules ne mercedem cellae daretis, fugere nocte in publicum voluistis. Sed non impune. Iam enim faxo sciatis non viduae hanc insulam esse sed Marci Mannicii". Exclamat Eumolpus: "Etiam minaris?"; simulque os hominis palma excussissima pulsat. Ille tot hospitum potionibus liber urceolum fictilem in Eumolpi caput iaculatus est, soluitque clamantis frontem, et de cella se proripuit, Eumolpus contumeliae impatiens rapit ligneum candelabrum, sequiturque abeuntem, et creberrimis ictibus supercilium suum vindicat. Fit concursus familiae hospitumque ebriorum frequentia. Ego autem nactus occasionem vindictae Eumolpum excludo, redditaque scordalo vice sine aemulo scilicet et cella utor et nocte. Interim coctores insulariique mulcant exclusum, et alius veru extis stridentibus plenum in oculos eius intentat, alius furca de carnario rapta statum proeliantis componit. Anus praecipue lippa, sordidissimo praecincta linteo, soleis ligneis imparibus imposita, canem ingentis magnitudinis catena trahit instigatque in Eumolpon. Sed ille candelabro se ab omni periculo vindicabat.		95. Докато се разиграва тази любовна драма, един човек от странноприемницата пристига и носи част от вечерята ни: и след като огледа грозно проснатите по земята тела, каза: - Я ми кажете: пияни ли сте, или сте избягали роби? Или пък сте и едното, и другото? Кой е изправил това легло? За какво е тази тайна суетня? Кълна се в Херкулес! Вие сте намислили да избягате през нощта, за да не платите за стаята! Но няма да стане така. Аз ще се погрижа да разберете, че този дом не е на някоя вдовица 228, а на Марк Маниций! - Какво, заплашваш ли? - извика Евмолп и мигновено залепи с всичка сила една плесница на лицето на човека; той пък запокити в главата на Евмолп една празна глинена делва, от която бяха пили безброй гости, и му разцепи веждата; Евмолп изкрещя, а онзи побягна вън от стаичката. Евмолп, който не можеше да претърпи обида, грабва един дървен свещник, тича след бягащия и отмъщава за разбитата си вежда с множество удари; робите се разтичват и пияните гости се събират в тълпа. Аз пък, като видях удобен случай да си разчистя сметките, заключвам вратата и оставям Евмолп навън; сега вече бяхме наравно. И така, наслаждавам се на стаичката и нощта без съперник. През това време готвачите и обитателите на странноприемницата се гаврят с останалия навън Евмолп; един насочва към очите му шиш, по който цвъртят нанизани късове месо; друг грабва от килера една двузъба вила и застава срещу него, готов за бой. А пък някаква гурелива баба, опасана с мръсна престилка и обута в дървени сандали, единият от които беше по-голям, а другият - по-малък, довлече огромно куче на верига и го насъска срещу Евмолп. Но той, въоръжен със свещника, храбро отбиваше атаките.
[[XCVI] Videbamus nos omnia per foramen valvae, quod paulo ante ansa ostioli rupta laxaverat, favebamque ego vapulanti. Giton autem non oblitus misericordiae suae reserandum esse ostium succurrendumque periclitanti censebat. Ego durante adhuc iracundia non continui manum, sed caput miserantis stricto acutoque articulo percussi. Et ille quidem flens consedit in lecto. Ego autem alternos opponebam foramini oculos iniuriaque Eumolpi velut quodam cibo me replebam advocationemque commendabam, cum procurator insulae Bargates a cena excitatus a duobus lecticariis mediam rixam perfertur; nam erat etiam pedibus aeger. Is ut rabiosa barbaraque voce in ebrios fugitivosque diu peroravit, respiciens ad Eumolpon: "O poetarum, inquit, disertissime, tu eras? Et non discedunt ocius nequissimi servi manusque continent a rixa?" <. . .> BARGATES PROCVRATOR AD EVMOLPVM: "Contubernalis mea mihi fastum facit. Ita, si me amas, maledic illam versibus, ut habeat pudorem".		96. Ние виждахме всичко през едно отверстие на двукрилата врата, което преди малко се бе появило на мястото на отчупената й дръжка, и аз бях доволен, че го пердашеха. А пък Гитон, чието милосърдие не познаваше граници, дори поиска да отворим вратата и да спасим Евмолп от премеждието; аз обаче, все още под властта на гнева, не можах да удържа ръката си и заради съчувствието му го ударих по главата с острото кокалче на свития си пръст. Той се разплака и седна на леглото, а аз продължих да долепям до дупката ту едното, ту другото си око и мъките на Евмолп ме изпълваха с радост, сякаш гълтах храна, и го съветвах да се оплаче в съда. В разгара на битката изведнъж пристигна управителят на странноприемницата Баргат: бяха го вдигнали от вечеря и понеже страдаше от подагра, двама роби го донесоха на носилка. Той дълго крещя с бесен и варварски глас срещу всички избягали роби и пияници, погледна към Евмолп и възкликна: - Нима това си ти, о, най-сладкодумни от поетите? И тези негодни роби смеят да вдигат ръка срещу тебе, вместо да изчезнат в миг? * - Приятелката ми много се надува и затова те моля, ако ме обичаш, да я опозориш в стихове, та дано се засрами *
[[XCVII] Dum Eumolpus cum Bargate in secreto loquitur, intrat stabulum praeco cum servo publico aliaque sane modica frequentia; facemque tumosam magis quam lucidam quassans haec proclamavit: "Puer in balneo paulo ante aberravit, annorum circa XVI, crispus, mollis, formosus, nomine Giton. Si quis eum reddere aut commonstrare voluerit, accipiet nummos mille". Nec longe a praecone Ascyltos stabat amictus discoloria veste, atque in lance argentea indicium et fidem praeferebat. Imperavi Gitoni ut raptim grabatum subiret annecteretque pedes et manus institis, quibus sponda culcitam ferebat, ac sic ut olim Ulixes pro arieti adhaesisset, extentus infra grabatum scrutantium eluderet manus. Non est moratus Giton imperium, momentoque temporis inseruit vinculo manus et Ulixem astu simillimo vicit. Ego ne suspicioni relinquerem locum, lectulum vestimentis implevi uniusque hominis vestigium ad corporis mei mensuram figuravi. Interim Ascyltos ut pererravit omnes cum viatore cellas, venit ad meam, et hoc quidem pleniorem spem concepit, quo diligentius oppessulatas invenit fores. Publicus vero servus insertans commissuris secures claustrorum firmitatem laxavit. Ego ad genua Ascylti procubui, et per memoriam amicitiae perque societatem miseriarum petii, ut saltem ostenderet fratrem. Immo ut fidem haberent fictae preces: "Scio te, inquam, Ascylte, ad occidendum me venisse. Quo enim secures attulisti? Itaque satia iracundiam tuam: praebeo ecce cervicem, funde sanguinem, quem sub praetextu quaestionis petisti". Amolitur Ascyltos invidiam et se vero nihil aliud quam fugitivum suum dicit quaerere, mortem nec hominis concupisse nec supplicis, utique eius quem post fatalem rixam habuit carissimum.		97. Докато Евмолп и Баргат си говорят насаме, в странноприемницата влизат един глашатай и един държавен роб заедно с още няколко души и глашатаят, размахвайки един факел, който повече пушеше, отколкото светеше, обяви следното: „Преди малко в банята се е загубило едно момче на около шестнадесет години, с къдрава коса, нежно, красиво, на име Гитон. Който го върне или посочи къде се намира, ще получи хиляда сестерции." Близо до глашатая стоеше Аскилт, наметнат с разноцветна дреха, и държеше едно сребърно блюдо с наградата, за да го видят всички. Заповядах на Гитон веднага да се мушне под кревата и да пъхне ръцете и краката си между ремъците, които придържаха дюшека към рамката, и вместо под овена, както някога е направил Одисей 229, да се скрие от ръцете на преследвачите си под кревата. По-хитър от самия Одисей, Гитон веднага изпълни заповедта ми, вмъкна се в примките и изчезна; аз пък, за да не оставя никакво подозрение, нахвърлях дрехи по леглото и ги смачках така, че следите да изглеждат като само от тяло на човек с моя ръст. През това време Аскилт заедно с един бързоходец обиколи всички стаи и най-сетне стигна до моята: тук надеждата му се съживи, понеже видя, че вратата е здраво залостена. Държавният роб постави секира в пантите, разклати я и отвори, а аз се хвърлих в краката на Аскилт, прегърнах коленете му и поисках, в името на спомена за нашата дружба и претърпените заедно страдания, поне да ми позволи да погледна моя брат. И за да повярва на лъжливите ми молби, добавих: - Зная, Аскилте, зная, че си дошъл да ме убиеш! Защо са тези секири? Добре тогава! Насити гнева си! Ето моето гърло! Пролей кръвта ми, за която си дошъл - аз зная, че това не е никакво разследване! Аскилт отхвърля обвинението ми и казва, че наистина не е дошъл за нищо друго, освен да търси своя беглец; че не жадува човешка смърт и още по-малко на човек, който се моли; особено пък на човека, който след съдбовната свада му е станал толкова скъп.
[[XCVIII] At non servus publicus tam languide agit, sed raptam cauponi harundinem subter lectum mittit, omniaque etiam foramina parietum scrutatur. Subducebat Giton ab ictu corpus, et reducto timidissime spiritu ipsos sciniphes ore tangebat. <. . .> Eumolpus autem, quia effractum ostium cellae neminem poterat excludere, irrumpit perturbatus et: "Mille, inquit, nummos inveni; iam enim persequar abeuntem praeconem, et in potestate tua esse Gitonem meritissima proditione monstrabo". Genua ego perseverantis amplector, ne morientes vellet occidere, et: "Merito, inquam, excandesceres si posses proditum ostendere. Nunc inter turbam puer fugit, nec quo abierit suspicari possum. Per fidem, Eumolpe, reduc puerum et vel Ascylto redde". Dum haec ego iam credenti persuadeo, Giton collectione spiritus plenus ter continuo ita sternutavit, ut grabatum concuteret. Ad quem motum Eumolpus conversus salvere Gitona iubet. Remota etiam culcita videt Ulixem, cui vel esuriens Cyclops potuisset parcere. Mox conversus ad me: "Quid est, inquit, latro? Ne deprehensus quidem ausus es mihi verum dicere. Immo ni deus quidam humanarum rerum arbiter pendenti puero excussisset indicium, elusus circa popinas errarem." Giton longe blandior quam ego, primum araneis oleo madentibus vulnus, quod in supercilio factum erat, coartavit. Mox palliolo suo laceratam mutavit vestem, amplexusque iam mitigatum, osculis tanquam fomentis aggressus est et: "In tua, inquit, pater carissime, in tua sumus custodia. Si Gitona tuum amas, incipe velle servare. Utinam me solum inimicus ignis hauriret aut hibernum invaderet mare. Ego enim omnium scelerum materia, ego causa sum. Si perirem, conveniret inimicis." <. . .>		98. Обаче държавният роб не се поддаде на никаква нежност: той грабна от кръчмаря една тръстикова пръчка и затършува с нея под леглото и дори бръкна във всички дупки на стените. Гитон се мъчеше да избегне мушкането, извърташе се и почти не дишаше от страх, а до устата му се докосваха буболечките, сврени в леглото * А пък Евмолп, след като вече всеки можеше да влезе през избитата врата, дотича в стаичката. - Хванах хиляда сестерции - извика той, сякаш вън от себе си - и ей сега ще догоня глашатая и ще му кажа, че ти криеш Гитон! Не заслужаваш ли да те издам? Той упорства; аз прегръщам коленете му и го моля да не доубива умиращи, и казвам: - Щеше да си прав да се сърдиш така, ако наистина можеше да кажеш къде е момчето: но в суматохата то избяга и не мога да си представя къде е отишло! Заклинам те, Евмолпе, само го намери, а пък после, ако искаш, върни го на Аскилт! И докато го убеждавах така и той вече беше на път да ми повярва, Гитон, който не можеше повече да сдържа дъха си, кихна три пъти с такава сила, че креватът се затресе. При този шум Евмолп се обърна и му каза: „Наздраве!", а след това повдигна дюшека и видя един Одисей, когото би пощадил дори умиращият от глад циклоп. - Какво ще кажеш, разбойнико? - попита той, - обръщайки се отново към мене. - Хванах те на местопрестъплението и пак не се осмели да кажеш истината! И ако някой от боговете, съдник на човешките дела, не беше изтръгнал уликата от това увиснало под кревата момче, сега щях да скитам по всички кръчми, измамен * Гитон, много по-голям майстор да се умилква, отколкото аз, най-напред постави върху разсечената вежда на Евмолп паяжини, натопени в олио; после смъкна скъсаните му дрехи и го наметна със собственото си наметалце. Евмолп започна да се размеква; Гитон го прегърна, обсипа го с целувки, сякаш му правеше затоплящи компреси, и каза: - Скъпи татко, в твоя власт сме и ти си нашият страж! Ако обичаш твоя Гитон, трябва да искаш да ни запазиш! О, дано враждебният огън погълне само мене, дано потъна в бурното море! Защото аз, само аз съм причината за всички нещастия и ако аз загина, враговете ще станат приятели ***
[[XCIX] EVMOLPVS: "Ego sic semper et ubique vixi, ut ultimam quamque lucem tanquam non redituram consumerem". <. . .> Profusis ego lacrimis rogo quaesoque, ut mecum quoque redeat in gratiam: neque enim in amantium esse potestate furiosam aemulationem. Daturum tamen operam ne aut dicam aut faciam amplius, quo possit offendi. Tantum omnem scabitudinem animo tanquam bonarum artium magister deleret sine cicatrice." Incultis asperisque regionibus diutius nives haerent, ast ubi aratro domefacta tellus nitet, dum loqueris, levis pruina dilabitur. Similiter in pectoribus ira considit: feras quidem mentes obsidet, eruditas praelabitur. — Ut scias, inquit Eumolpus, verum esse quod dicis, ecce etiam osculo iram finio. Itaque, quod bene eveniat, expedite sarcinulas et vel sequimini me vel, si mavultis, ducite". Adhuc loquebatur, cum crepuit ostium impulsum, stetitque in limine barbis horrentibus nauta et: "Moraris, inquit, Eumolpe, tanquam properandum ignores". Haud mora, omnes consurgimus, et Eumolpus quidem mercennarium suum iam olim dormientem exire cum sarcinis iubet. Ego cum Gitone quicquid erat in alutam compono, et adoratis sideribus intro navigium. <. . .>		99. - Аз винаги и навсякъде съм живял така, сякаш е последният ми ден, който никога няма да се върне 230. * Със сълзи на очи го моля и заклинам да се помири с мене: казвам му, че не е във властта на влюбените да усмиряват беса, породен от съперничеството; обещавам му, че ще се старая да не говоря и да не върша по-вече нищо, което би го обидило, само и само да изтръгне безследно от душата си спомена за всяка досада и болка, както подобава на един мъдрец и човек, който учи другите на добродетел: - Снегът се задържа дълго - казах аз - по дивите и непроходими места; ала щом земята блесне, укротена от ралото, стопява се за миг като лек скрежец. Така и гневът: той здраво засяда в невежите умове и само се плъзга покрай образованите! - За да разбереш - отговори Евмолп, - че това наистина е така, ето! С тази целувка слагам край на свадата и нека бъдем щастливи! Грабвайте торбите и да тръгваме - ако искате, следвайте ме, ако не - водете ме вие! И още не беше млъкнал, когато вратата изпука от силен тласък 231 и на прага изникна един моряк с щръкнала брада, който каза: - Защо се бавиш, Евмолпе? Не знаеш ли, че е време? Веднага всички скачаме, а Евмолп заповядва на слугата си, който отдавна спеше, да нарами торбите и да тръгне. Аз и Гитон слагаме всичко, което имаме, приготвяме се за път, молим се на звездите и се качваме в кораба *
[[C] "Molestum est quod puer hospiti placet. Quid autem? Non commune est, quod natura optimum fecit? Sol omnibus lucet. Luna innumerabilibus comitata sideribus etiam feras ducit ad pabulum. Quid aquis dici formosius potest? In publico tamen manant. Solus ergo amor furtum potius quam praemium erit? Immo vero nolo habere bona, nisi quibus populus inviderit. Unus, et senex, non erit gravis; etiam cum voluerit aliquid sumere, opus anhelilu prodet". Haec ut intra fiduciam posui fraudavique animum dissidentem, coepi somnum obruto tunicula capite mentiri. Sed repente quasi destruente fortuna constantiam meam eiusmodi vox supra constratum puppis congemuit: "Ergo me derisit?" Et haec quidem virilis et paene auribus meis familiaris animum palpitantem percussit. Ceterum eadem indignatione mulier lacerata ulterius excanduit et: "Si quis deus manibus meis, inquit, Gitona imponeret, quam bene exulem exciperem." Uterque nostrum tam inexpectato ictus sono amiserat sanguinem. Ego praecipue quasi somnio quodam turbulento circumactus diu vocem collegi, tremebundisque manibus Eumolpi iam in soporem labentis laciniam duxi, et: "Per fidem, inquam, pater, cuius haec navis est, aut quos vehat, dicere potes?" Inquietatus ille moleste tulit et: "Hoc erat, inquit, quod placuerat tibi, ut super constratum navis occuparemus secretissimum locum, ne nos patereris requiescere? Quid porro ad rem pertinet, si dixero Licham Tarentinum esse dominum huiusce navigii, qui Tryphaenam exulem Tarentum ferat?"		100. „Досадно е, че момчето харесва на този чужд човек! Но какво? Не е ли общо онова, което природата е направила прекрасно? Слънцето свети за всички! Луната, съпроводена от безброй звезди, показва пашата дори на дивите зверове. Нима има нещо по-прекрасно от изворната вода? И все пак тя тече пред очите на всички! Тогава само любовта ли трябва да се нарече кражба, щом не може да бъде награда? О, не! Аз не искам друго богатство освен онова, на което хората ще завидят! Един човек, при това стар, няма да ми попречи много: дори ако поиска да направи нещо, ще се задъха и това ще го издаде!" И след като сам и не повярвах на тези думи, с които се мъчех да успокоя тревожната си душа, покрих глава с туниката и започнах да се надлъгвам с безсънието. Но изведнъж - сякаш съдбата искаше да сломи смелостта ми - един стенещ глас, който идваше от палубата, произнесе: „Значи, ме е измамил!" Това беше мъжки глас; аз почти го познах и разтрепераното ми сърце замря. А пък един глас на жена, също страдащ и възмутен, продължи гневно: „Ако някой бог остави Гитон в ръцете ми, о, как добре ще го приема в моето изгнание!" Поразени от тези неочаквани думи, и двамата останахме неподвижни и кръвта в жилите ни се вледени. Аз дълго не можах да проговоря, сякаш се носех в някакъв объркан и страшен сън; най-сетне задърпах с разтреперани ръце дрехата на Евмолп, който вече спеше, и попитах: - Татко, заклинам те! Можеш ли да ми кажеш чий е този кораб и кого вози? Недоволен, че го безпокоят, той отговори: - Ти затова ли искаше да се настаним на палубата, понеже била най-прикътаното място на кораба? За да не ни даваш да спим? И какво значение има, ако ти кажа, че господар на този кораб е Лихас< a href = 232"> от Тарент и че вози в Тарент изгнаницата Трифена 233?
[[CI] Intremui post hoc fulmen attonitus, iuguloque detecto: "Aliquando, inquam, totum me, Fortuna, vicisti!". Nam Giton quidem super pectus meum positus diu animam egit. Deinde ut effusus sudor utriusque spiritum revocavit, comprehendi Eumolpi genua et: "Miserere, inquam, morientium et pro consortio studiorum commoda manum; mors venit, quae nisi per te non licet potest esse pro munere". Inundatus hac Eumolpus invidia iurat per deos deasque se neque scire quid acciderit, nec ullum dolum malum consilio adhibuisse, sed mente simplicissima et vera fide in navigium comites induxisse, quo ipse iam pridem fuerit usurus." Quae autem hic insidiae sunt, inquit, aut quis nobiscum Hannibal navigat? Lichas Tarentinus, homo verecundissimus et non tantum huius navigii dominus, quod regit, sed fundorum etiam aliquot et familiae negotiantis, onus deferendum ad mercatum conducit. Hic est Cyclops ille et archipirata, cui vecturam debemus; et praeter hunc Tryphaena, omnium feminarum formosissima, quae voluptatis causa huc atque illuc vectatur. — Hi sunt, inquit Giton, quos fugimus "; simulque raptim causas odiorum et instans periculum trepidanti Eumolpo exponit. Confusus ille et consilii egens iubet quemque suam sententiam promere, et: "Fingite, inquit, nos antrum Cyclopis intrasse. Quaerendum est aliquod effugium, nisi naufragium ponimus et omni nos periculo liberamus. — Immo, inquit Giton, persuade gubernatori ut in aliquem portum navem deducat, non sine praemio scilicet, et affirma ei impatientem maris fratrem tuum in ultimis esse. Poteris hanc simulationem et vultus confusione et lacrimis obumbrare, ut misericordia permotus gubernator indulgeat tibi". Negavit hoc Eumolpus fieri posse, "quia magna, inquit, navigia portubus se curvatis insinuant, nec tam cito fratrem defecisse veri simile erit. Accedit his, quod forsitan Lichas officii causa visere languentem desiderabit. Vides, quam valde nobis expediat ultro dominum ad fugientes accersere. Sed finge navem ab ingenti posse cursu deflecti, et Licham non utique circuiturum aegrorum cubilia: quomodo possumus egredi nave, ut non conspiciamur a cunctis? opertis capitibus, an nudis? Opertis, et quis non dare manum languentibus volet? Nudis, et quid erit aliud quam se ipsos proscribere?		101. Потреперих, сякаш ударен от гръм, и оголвайки гърлото си, извиках: - Съдба, най-сетне ти ме победи! А Гитон, чиято глава лежеше на гърдите ми, така и остана в дълъг унес. Най-сетне и двамата се изпотихме и започнахме да дишаме по-леко; тогава улових коленете на Евмолп и казах: - Смили се над тези, които умират, и в името на любовта към изкуството, която ни е обща, подай ръка: смъртта ни идва и ако ти не помогнеш, може да я по-търсим сами! Ужасеният Евмолп се кълне във всички богове и богини, че нито разбира какво става, нито пък е имал някакъв зъл умисъл и просто така, като най-добър другар, ни е взел за спътници на същия кораб, с който и без това е щял да замине. - Но каква опасност има - питаше той - и какъв е този Ханибал, който плува с нас? Нима тарентинецът Лихас, този почтен човек, който притежава не само кораба, на които е и капитан, но също няколко чифлика и мнозина роби, които търгуват за своя сметка? Той превозва стока от едно пристанище до друго: нима той е страшният циклоп и архипират? Или пък Трифена, най-красивата от всички жени, която се разхожда насам-натам за свое удоволствие? - Да - отвърна Гитон, - бягаме точно от тях! И веднага разказа набързо на разтреперания Евмолп за причините за тази омраза и за опасността, която надвисваше над главите ни. Евмолп се обърка и понеже не знаеше какво да прави, накара всички да кажат кой какво предлага. - Представете си - рече той, - че сме влезли в пещерата на циклопа. Трябва да се намери някакъв начин за бягство, освен ако не стане корабокрушение, което ще ни избави от всички беди! - Не, не - отвърна Гитон, - по-добре накарай кормчията да се отбие в някое пристанище; ще му дадеш пари и ще му кажеш, че брат ти страда от морска болест и е на края на силите си. Може да подсилиш лъжата и с покрусено лице и сълзи, та дано се трогне и не ти откаже! Евмолп смяташе, че така не може да стане. - Големите кораби - рече той - не могат лесно да влизат в плитки пристанища, пък и няма да изглежда правдоподобно, че брат ми толкова бързо се е разболял от морската болест. При това може Лихас от любезност да поиска да види болния! Разбираш ли колко е глупаво? Избягалите роби сами викат господаря си! Но представи си, че можем да отклоним кораба от далечния му път и че Лихас няма непременно да обикаля леглата на болните: как ще слезем от кораба, без да се покажем пред всички? С покрити глави или с непокрити? С покрити? Тогава кой няма да предложи на немощните ръка за подкрепа? С непокрити? Но не е ли все едно да се осъдите сами?
[[CII] — Quin potius, inquam ego, ad temeritatem confugimus, et per funem lapsi descendimus in scapham, praecisoque vinculo reliqua Fortunae committimus? Nec ego in hoc periculum Eumolpon arcesso. Quid enim attinet innocentem alieno periculo imponere? Contentus sum, si nos descendentes adiuverit casus. — Non imprudens, inquit, consilium, Eumolpos, si aditum haberet. Quis enim non euntes notabit? Utique gubernator, qui pervigil nocte siderum quoque motus custodit. Et utcumque imponi vel dormienti posset, si per aliam partem navis fuga quaereretur: nunc per puppim, per ipsa gubernacula delabendum est, a quorum regione funis descendit, qui scaphae custodiam tenet. Praeterea illud miror, Encolpi, tibi non succurrisse, unum nautam stationis perpetuae interdiu noctuque iacere in scapha, nec posse inde custodem nisi aut caede expelli aut praecipitari viribus. Quod an fieri possit, interrogate audaciam vestram. Nam quod ad meum quidem comitatum attinet, nullum recuso periculum, quod salutis spem ostendit. Nam sine causa spiritum tanquam rem vacuam impendere ne vos quidem existimo velle. Videte, numquid hoc placeat: ego vos in duas iam pelles coniciam vinctosque loris inter vestimenta pro sarcinis habebo, apertis scilicet aliquatenus labris, quibus et spiritum recipere possitis et cibum. Conclamabo deinde nocte servos poenam graviorem timentes praecipitasse se in mare. Deinde cum ventum fuerit in portum, sine ulla suspicione pro sarcinis vos efferam. — Ita vero, inquam ego, tanquam solidos alligaturus, quibus non soleat venter iniuriam facere? an tanquam eos qui sternutare non soleamus nec stertere? An quia hoc genus furti semel feliciter cessit? Sed finge una die vinctos posse durare: quid ergo, si diutius aut tranquillitas nos tenuerit aut adversa tempestas? quid facturi sumus? Vestes quoque diutius vinctas ruga consumit, et chartae alligatae mutant figuram. Iuvenes adhuc laboris expertes statuarum ritu patiemur pannos et vincla? <. . .> Adhuc aliquod iter salutis quaerendum est. Inspicite quod ego inveni. Eumolpus tanquam litterarum studiosus utique atramentum habet. Hoc ergo remedio mutemus colores a capillis usque ad ungues. Ita tanquam servi Aethiopes et praesto tibi erimus sine tormentorum iniuria hilares, et permutato colore imponemus inimicis. — Quidni? inquit Giton, etiam circumcide nos, ut Iudaei videamur, et pertunde aures, ut imitemur Arabes, et increta facies, ut suos Gallia cives putet: tanquam hic solus color figuram possit pervertere et non multa una oporteat consentiant ratione, mendacium constet. Puta infectam medicamine faciem diutius durare posse; finge nec aquae asperginem imposituram aliquam corpori maculam, nec vestem atramento adhaesuram, quod frequenter etiam non arcessito ferrumine infigitur: age, numquid et labra possumus tumore taeterrimo implere numquid et crines calamistro convertere? Numquid et frontes cicatricibus scindere? Numquid et crura in orbem pandere? Numquid et talos ad terram deducere? numquid et barbam peregrina ratione figurare? Color arte compositus inquinat corpus, non mutat. Audite, quid dementi succurrerit: praeligemus vestibus capita et nos in profundum mergamus.		102. - Тогава - казах аз, - защо да не изберем отчаяната дързост? Нека се спуснем с въже в лодката, нека после го срежем и нека после оставим всичко друго на случая! Аз не искам от Евмолп да се подхвърля на тази опасност: защо трябва да я споделя с нас, щом е невинен? Достатъчно ще бъде, ако ни помогне да се спуснем. - Това нямаше да е неразумно - отговори Евмолп, -ако беше възможно. Кой няма да ви види как се измъквате? Дали кормчията, който и без това бодърства по цяла нощ и следи движението на звездите? Хайде, макар и да не спи, може би все някак бихте му се изплъзнали, ако бягахте през някоя друга част на кораба: но вие трябва да минете тъкмо през кърмата, където е кормилото, понеже там е и въжето, по което ще се спуснете в лодката! Но има още нещо. Чудя се, Енколпий, как не ти идва наум, че в лодката винаги има един моряк, който пази денем и нощем, и този пазач не може да се премахне по друг начин, освен ако бъде убит или изхвърлен в морето! Можете ли да сторите това? Попитайте собствената си храброст! А колкото да ви придружа, не се отказвам от никоя опасност, стига да има надежда за спасение; но смятам, че и вие не искате да се разделите с живота току-така, сякаш не струва нищо! Сега вижте дали това няма да бъде най-доброто: аз ще ви увия в две кожи, ще ви овържа с ремъци и ще ви пъхна между дрехите като торби; разбира се, ще направя и дупки, за да можете да дишате и да ви давам храна. После ще разглася, че през нощта робите ми са се хвърлили в морето, понеже ги е било страх от още по-голямо наказание, а после, когато стигнем в някое пристанище, без никакво подозрение ще ви сваля като две торби. - Добре - казах аз, - но ние да не би да сме с тапи? Да не мислиш, че стомасите ни няма да се разбунтуват? Смяташ ли, че не кихаме и не хъркаме нощем? Нима наистина се надяваш, че понеже тази хитрост е успяла веднъж, ще успее още веднъж?234 Но нека си представим, че можем да изкараме вързани един ден: а ако ни хване безветрие или буря, какво ще правим? Дори платовете, ако ги свиеш на вързоп и ги държиш дълго, се мачкат и се развалят; папирусът също се обезобразява от свитъците; нима ние, чиито млади тела до днес не познават мъчения, ще търпим парцали и ремъци? Да не сме статуи? *** - И все пак трябва да се намери някакъв път към спасението! Чуйте какво измислих: понеже е поет, Евмолп положително има мастило, хайде да се боядисаме с него от косите до ноктите! И тогава, уж сме етиопски роби, ще му прислужваме с радост, понеже няма да ни заплашва позорна смърт, и само като променим цвета на кожата си, ще измамим враговете! - Защо не? - подхвана Гитон. - Може и да ни обрежеш, за да ни помислят за евреи! Ако искаш, пробий ни и ушите, за да бъдем като араби, или пък натрий лицата ни с креда, за да изглеждаме отрасли сред снеговете на Галия! Нима е достатъчно да се промени цветът на лицето? Не, нужни са още много неща и те трябва да си помагат и да поддържат измамата с всички средства! Нека предположим, че натритото с боя лице ще издържи доста време; нека приемем, че водните пръски няма да направят по кожата петна и няма да измият боята; и че дрехите ни няма да полепнат по мастилото, а то лепне дори тогава, когато не му е сложен клей; но кажи, нима можем да издуем и устните си така грозно, че да заприличат на етиопски? Или ще си къдрим косите с маши? Дали да не си изсечем и белези по челата? А може да си изкривим и краката като дъги? Да започнем да се въртим на пета? Да си направим брадите като чуждоземци? Ако всичко е само боята, тя цапа тялото, но не го променя! Чуйте, може да съм луд, но ето какво ми мина през ум: хайде да си вържем дрехите около главите и да се хвърлим в морето!
[[CIII] — Ne istud dii hominesque patiantur, Eumolpus exclamat, ut vos tam turpi exitu vitam finiatis! Immo potius facite quod iubeo. Mercennarius meus, ut ex novacula comperistis, tonsor est: hic continuo radat utriusque non solum capita, sed etiam supercilia. Sequar ego frontes notans inscriptione sollerti, ut videamini stigmate esse puniti. Ita eaedem litterae et suspicionem declinabunt quaerentium et vultus umbra supplicii tegent." Non est dilata fallacia, sed ad latus navigii furtim processimus, capitaque cum superciliis denudanda tonsori praebuimus. Implevit Eumolpus frontes utriusque ingentibus litteris, et notum fugitivorum epigramma per totam faciem liberali manu duxit. Unus forte ex vectoribus, qui acclinatus lateri navis exonerabat stomachum nausea gravem, notavit sibi ad lunam tonsorem intempestivo inhaerentem ministerio, execratusque omen, quod imitaretur naufragorum ultimum votum, in cubile reiectus est. Nos dissimulata nauseantis devotione ad ordinem tristitiae redimus, silentioque compositi reliquas noctis horas male soporati consumpsimus. <. . .>		103. - Нека нито боговете, нито хората допуснат да завършите живота си така грозно! - възкликна Евмолп. -По добре правете това, което ви казвам! Както разбрахте от онзи бръснач, моят слуга е бръснар: той веднага ще ви обръсне и главите, и веждите ви, а след това аз много лесно ще ви напиша нещо на челата, уж че сте дамгосани роби, и с този надпис ще отклоня от вас подозрението на любопитните и ще скрия липата ви под маската на позорното наказание. Веднага се съгласяваме с тази хитрост, скриваме се в един ъгъл и се подлагаме на бръснаря, който оголва главите и веждите ни. Евмолп изписва по челата и на двама ни огромни букви и с лека ръка дамгосва целите ни лица с обичайния надпис за избягали роби. Обаче един пътник, който случайно се беше надвесил над борда, за да облекчи натежалия си от морската болест стомах, забеляза как бръснарят по никое време се труди на лунна светлина, прокле с ужас поличбата, която му напомняше за последния оброк на корабокрушенците 235, и избяга в леглото си. Ние се направихме, че не сме чули проклятията на човека, но страхът ни обхвана отново и прекарахме останалите часове на нощта в мълчаливо безсъние ***
[[CIV] LICHAS: "Videbatur mihi secundum quietem Priapus dicere: Encolpion quod quaeris, scito a me in navem tuam esse perductum". Exhorruit Tryphaena et: "Putes, inquit, una nos dormisse; nam et mihi simulacrum Neptuni, quod Bais tetrastylo notaveram, videbatur dicere: 'In nave Lichae Gitona invenies'. — Hinc scies, inquit Eumolpus, Epicurum esse hominem divinum, qui eiusmodi ludibria facetissima ratione condemnat". Ceterum Lichas ut Tryphaenae somnium expiavit: "Quis, inquit, prohibet navigium scrutari, ne videamur divinae mentis opera damnare?" Is qui nocte miserorum furtum deprehenderat, Hesus nomine, subito proclamat: "Ergo illi qui sunt, qui nocte ad lunam radebantur pessimo medius fidius exemplo? Audio enim non licere cuiquam mortalium in nave neque ungues neque capillos deponere, nisi cum pelago ventus irascitur".		104. - Както си спях, присъни ми се Приап, който ми казваше: „Ако търсиш Енколпий, знай, че аз съм го довел на твоя кораб!" Трифена пребледня и възкликна: - Все едно, че сме спали заедно 236! На мене пък ми се присъни, че статуята на Нептун, която съм виждала в една колонада в Бая, ми казва: „В кораба на Лихас ще намериш Гитон!" - И точно от това - обади се Евмолп - може да разбереш, че Епикур е божествен човек. Той опровергава тези глупости по много изящен начин <...>237 Но Лихас, който се страхуваше, че сънят на Трифена е лоша поличба, се помоли на боговете и каза: - Какво ни пречи да претърсим кораба, та да не излезе, че пренебрегваме божественото знамение? А пък онзи, който беше видял през нощта нашата нещастна хитрост - името му беше Хес, - изведнъж извика: - Ами тогава кои са тези, които през нощта се бръснеха на лунна светлина? Много лош пример, кълна се в Юпитер! Аз съм чувал да казват, че никой човек не бива да оставя косми и нокти в кораб, освен когато вятърът се гневи на морето!
[[CV] Excanduit Lichas hoc sermone turbatus et: "Itane, inquit, capillos aliquis in nave praecidit, et hoc nocte intempesta? Attrahite ocius nocentes in medium, ut sciam quorum capitibus debeat navigium lustrari. — Ego, inquit Eumolpus, hoc iussi. Nec in eodem futurus navigio auspicium mihi feci, sed quia nocentes horridos longosque habebant capillos, ne viderer de nave carcerem facere, iussi squalorem damnatis auferri; simul ut notae quoque litterarum non adumbratae comarum praesidio totae ad oculos legentium acciderent. Inter cetera apud communem amicam consumpserunt pecuniam meam, a qua illos proxima nocte extraxi mero unguentisque perfusos. Ad summam, adhuc patrimonii mei reliquias olent". Itaque ut Tutela navis expiaretur, placuit quadragenas utrique plagas imponi. Nulla ergo fit mora: aggrediuntur nos furentes nautae cum funibus, temptantque vilissimo sanguine Tutelam placare. Et ego quidem tres plagas Spartana nobilitate concuxi. Ceterum Giton semel ictus tam valde exclamavit, ut Tryphaenae aures notissima voce repleret. Non solum era turbata est, sed ancillae etiam omnes familiari sono inductae ad vapulantem decurrurrit. Iam Giton mirabili forma exarmaverat nautas coeperatque etiam sine voce saevientes rogare, cum ancillae pariter proclamant: "Giton est, Giton; inhibete crudelissimas manus; Giton est, domina, succurre". Deflectit aures Tryphaena iam sua sponte credentes raptimque ad puerum devolat. Lichas, qui me optime noverat, tanquam et ipse vocem audisset, accurrit et nec manus nec faciem meam consideravit, sed continuo ad inguina mea luminibus deflexis movit officiosam manum, et: "Salve, inquit Encolpi". Miretur nunc aliquis Ulixis nutricem post vicesimum annum cicatricem invenisse originis indicem, cum homo prudentissimus, confusis omnibus corporis orisque lineamentis, ad unicum fugitivi argumentum tam docte pervenerit. Tryphaena lacrimas effudit decepta supplicio — vera enim stigmata credebat captivorum frontibus impressa — sciscitarique summissius coepit quod ergastulum intercepisset errantes, aut cuius iam crudeles manus in hoc supplicium durassent. Meruisse quidem contumeliam aliquam fugitivos, quibus in odium bona sua venissent <. . .>		105. Тези думи объркаха Лихас; той се ядоса и извика: - Така ли? Кой е този, който си стриже косата в кораба, и то през нощта? Докарайте тук виновните, за да видя кого трябва да принеса в жертва за очищение! - Аз заповядах така - каза Евмолп, - но не съм искал да навлека никакво нещастие на кораба! Нали и аз пътувам в него? Обаче тези негодници бяха с много дълги и рошави коси и понеже не ми се щеше заради тях корабът да заприлича на затвор, заповядах да им смъкнат мръсотията. Освен това исках косите им да не скриват буквите на надписа и всички да могат да ги четат ясно. Те ми направиха много поразии, а най-лошото е, че ми изхарчиха парите с една тяхна обща любовница и миналата вечер ги измъкнах оттам, целите просмукани с вино и благовония: с една дума, още лъхат на останките от имота ми *** И тъй, за да измоли милост от гения-закрилник на кораба, решават и двамата да получим по четиридесет удара. Всичко става много бързо: разярените моряци се нахвърлят върху нас с парчета от въже и се опитват да умилостивят гения на кораба си с презряната ни кръв. Аз понесох три удара като благороден спартанец, но Гитон още при първия изпищя толкова пронизително, че поразеният слух на Трифена веднага го позна. Но не само господарката се развълнува: всички робини, също познали Гитон по гласа, изтичаха към мястото, където го биеха. Удивителната красота на Гитон вече обезоръжаваше моряците с безгласна молба; и ето че всички робини извикват едновременно: - Това е Гитон! Гитон е! Спрете жестоките си ръце! Господарко, ела на помощ, това е Гитон! Трифена, която и сама беше разбрала, ги послуша и полетя към момчето. А Лихас, който ме познаваше прекрасно, веднага дотича, сякаш и той беше чул гласа ми, и без да погледне нито ръцете, нито лицето ми, само се позагледа в срамните ми части, опипа ги добре и каза: - Здравей, Енколпий! Който иска, нека се чуди на бавачката на Одисей, че след двадесет години го познала по белега. А Лихас? Този мъдър човек позна много по-изкусно избягалия си роб само по едно нещо, макар че всички останали черти на лицето и тялото ми се бяха променили!238 Трифена пък се разплака, понеже се хвана на уловката за избягалите роби - тя помисли, че дамгите по челата ни са истински, - и започна да разпитва със сподавен глас в кой затвор за роби сме попаднали и чия ръка на палач не е трепнала пред това жестоко дело. И все пак, казваше тя, роби, които бягат от омраза към собственото си щастие, заслужават да бъдат наказани с нещо <...>
[[CVI] Concitatus iracundia prosiliit Lichas, et: "O te, inquit, feminam simplicem, tanquam vulnera ferro praeparata litteras biberint. Utinam quidem hac se inscriptione frontis maculassent: haberemus nos extremum solacium. Nunc mimicis artibus petiti sumus et adumbrata inscriptione derisi". Volebat Tryphaena misereri, quia non totam voluptatem perdiderat, sed Lichas memor adhuc uxoris corruptae contumeliarumque, quas in Herculis porticu acceperat, turbato vehementius vultu proclamat: "Deos immortales rerum humanarum agere curam, puto, intellexisti, o Tryphaena. Nam imprudentes noxios in nostrum induxere navigium, et quid fecissent, admonuerunt pari somniorum consensu. Ita vide ut possit illis ignosci, quos ad poenam ipse deus deduxit. Quod ad me attinet, non sum crudelis, sed vereor ne, quod remisero, patiar." Tam superstitiosa oratione Tryphaena mutata negat se interpellare supplicium, immo accedere etiam iustissimae ultioni. Nec se minus grandi vexatam iniuria quam Licham, cuius pudoris dignitas in contione proscripta sit. <. . .>		106. Обзет от гняв, Лихас скочи и извика: - Глупава жена! Да не мислиш, че тези букви са издълбани с желязо? О, ако челата им наистина бяха дамгосани, каква по-голяма утеха за нас! Но те ни лъжат и ни се подиграват: буквите не са истински! На Трифена й се искаше да бъде милостива, понеже все още не беше изгубила всичките си желания, но Лихас помнеше добре опозорената си съпруга и гаврата, на която го бяха подложили в колонадата на Херакъл 239; лицето му се изкриви от гняв и той кресна: - Трифена, трябва вече да си разбрала, че с човешките работи се разпореждат безсмъртните богове! Те докараха тези престъпници в кораба ни така, че да не разберат нищо, и пак те ни известиха насън какво са направили; а пък ти си помисли добре може ли да се прости на онези, които самото божество е довело за наказание! Колкото до мене, не съм жесток, но се боя, че може утре да претърпя същото, което прощавам днес! Убедена от суеверните му думи, Трифена не настоява повече за милост и дори го призовава към справедливо отмъщение, понеже и тя самата била не по-малко оскърбена, отколкото той, и понеже нейната чест и свян били поругани пред хората ***
[[CVII] EVMOLPVS: "Me, ut puto, hominem non ignotum elegerunt ad hoc officium legatum, petieruntque ut se reconciliarem aliquando amicissimis. Nisi forte putatis iuvenes casu in has plagas incidisse, cum omnis vector nihil prius quaerat, quam cuius se diligentiae credat. Flectite ergo mentes satisfactione lenitas, et patimini liberos homines ire sine iniuria quo destinant. Saevi quoque implacabilesque domini crudelitatem suam impediunt, si quando paenitentia fugitivos reduxit, et dediticiis hostibus parcimus. Quid ultra petitis aut quid vultis? In conspectu vestro supplices iacent iuvenes ingenui, honesti, et quod utroque potentius est, familiaritate vobis aliquando coniuncti. Si mehercules intervertissent pecuniam vestram, si fidem proditione laesissent, satiari tamen potuissetis hac poena, quam videtis. Servitia ecce in frontibus cernitis et vultus ingenuos voluntaria poenarum lege proscriptos." Interpellavit deprecationem supplicis Lichas et: "Noli, inquit, causam confundere, sed impone singulis modum. Ac primum omnium, si ultro venerunt, cur nudavere crinibus capita? Vultum enim qui permutat, fraudem parat, non satisfactionem. Deinde, si gratiam a legato moliebantur, quid ita omnia fecisti, ut quos tuebaris absconderes? Ex quo apparet casu incidisse noxios in plagas, et te artem quaesisse qua nostrae animadversionis impetum eluderes. Nam quod invidiam facis nobis ingenuos honestosque clamando, vide ne deteriorem facias confidentia causam. Quid debent laesi facere, ubi rei ad poenam confugiunt. At enim amici fuerunt nostri: eo maiora meruerunt supplicia; nam qui ignotos laedit, latro appellatur, qui amicos, paulo minus quam parricida." Resolvit Eumolpos tam iniquam declamationem et: "Intellego, inquit, nihil magis obesse iuvenibus miseris, quam quod nocte deposuerunt capillos: hoc argumento incidisse videntur in navem, non venisse. Quod velim tam candide ad aures vestras perveniat, quam simpliciter gestum est. Voluerunt enim, antequam conscenderent, exonerare capita molesto et supervacuo pondere, sed celerior ventus distulit curationis propositum. Nec tamen putaverunt ad rem pertinere, ubi inciperent quod placuerat ut fieret, quia nec omen nec legem navigantium noverant. — Quid, inquit Lichas, attinuit supplices radere? Nisi forte miserabiliores calvi solent esse. Quamquam quid attinet veritatem per interpretem quaerere? Quid dicis tu, latro? Quae salamandra supercilia tua excussit? Cui deo crinem vovisti? Pharmace, responde."		107. - С това бреме натовариха мене - смятам, че не съм неизвестен човек и ме помолиха да ги сдобря с онези, които някога са им били най-близки. Да не би да смятате, че тези юноши са попаднали в клопката случайно? Та нали всеки пътник, който се качва на кораба, мисли първо за това - в чии ръце поверява живота си! Така че, успокоите се: вече сте получили своето и затова оставете тези свободни хора мирно да отидат там, където са решили. Дори свирепи, дори неумолими господари усмиряват жестокостта си, когато разкаянието върне избягалите им роби: и когато враговете се предават, щадим ги! Какво искате повече? Към какво се стремите? В краката ви са проснати и ви молят за милост двама свободни и знатни юноши, и което е още по-важно - те са свързани с вас със стара дружба! Кълна се в Херкулес, ако бяха откраднали парите ви, ако бяха нарушили верността и ако ви бяха предали, пак трябваше да ви стигне това възмездие, което гледате сега! Вижте робските дамги по челата им! Вижте Доброволния позор, с който са осакатили лицата си на свободни хора! Лихас прекъсна молбите на Евмолп: - Не обърквай цялата работа - рече той - и обяснявай всичко поред! Кажи ми първо: защо са си обръснали главите, ако са дошли по своя воля? Който променя лицето си, не отива да се разкае, а готви коварство! После, ако са искали от тебе да ги помириш с нас, защо направи всичко, за да укриеш тези, които са те избрали за посредник? Така се вижда ясно, че престъпниците са попаднали в мрежата случайно, а ти си търсил хитрости, за да отклониш от тях острието на нашата бдителност! И не бъди толкова дързък! Това, че ги наричаш свободни и знатни, за да раздухаш омраза срещу нас, може да направи работата още по-лоша! Какво трябва да правят оскърбените, когато видят, че престъпниците сами тичат към възмездието? Били са наши приятели? Толкова по-сурово трябва да ги накажем! Който посяга на непознати, наричаме го разбойник; а който вдига ръка срещу приятели, той е почти братоубиец! Евмолп спря злобната реч на Лихас и рече: - Разбирам, че най-голямата грешка на тези нещастни юноши е там, че са се обръснали през нощта: според вас това доказва, че са дошли на кораба случайно. Бих искал истината да достигне до ушите ви толкова невинна, колкото е и проста: те искаха да свалят от главите си досадната и ненужна тежест още преди да се качат на кораба, но попътният вятър ги изпревари и се случи така, че не им стигна времето да го извършат. И понеже не знаят нищо за поличбите и обичаите на моряците, сметнали са, че няма никакво значение къде ще стане това, което вече е било решено. - Но защо - каза Лихас - е трябвало тези, които идват да се разкаят, да си бръснат главите? Да не би плешивите да внушават по-голямо състрадание? И всъщност защо е нужно да се търси истината от посредник? Какво ще кажеш ти, разбойнико? Кой саламандър ти опърли веждите 240? На кой бог посвети косата си? Отговаряй, отровителю!
[[CVIII] Obstupueram ego supplicii metu pavidus, nec qui in re manifestissima dicerem inveniebam, turbatus <. . .> et deformis praeter spoliati capitis dedecus superciliorum etiam aequalis cum fronte calvities, ut nihil nec facere deceret nec dicere. Ut vero spongia uda facies plorantis detersa est, et liquefactum per totum os atramentum omnia scilicet lineamenta fuliginea nube confudit, in odium se ira convertit. Negat Eumolpus passurum se ut quisquam ingenuos contra fas legemque contaminet, interpellatque saevientium minas non solum voce sed etiam manibus. Aderat interpellanti mercennarius comes et unus alterque infirmissimus vector, solacia magis litis quam virium auxilia. Nec quicquam pro me deprecabar, sed intentans in oculos Tryphaenae manus usurum me viribus meis clara liberaque voce clamavi, ni abstineret a Gitone iniuriam mulier damnata et in toto navigio sola verberanda. Accenditur audacia mea iratior Lichas, indignaturque quod ego relicta mea causa tantum pro alio clamo. Nec minus Tryphaena contumelia saevit accensa, totiusque navigii turbam diducit in partes. Hinc mercennarius tonsor ferramenta sua nobis et ipse armatus distribuit, illinc Tryphaenae familia nudas expedit manus, ac ne ancillarum quidem clamor aciem destituit, uno tantum gubernatore relicturum se navis ministerium denuntiante, si non desinat rabies libidine perditorum collecta. Nihilo minus tamen perseverat dimicantium furor, illis pro ultione, nobis pro vita pugnantibus. Multi ergo utrinque sine morte labuntur, plures cruenti vulneribus referunt veluti ex proelio pedem, nec tamen cuiusquam ira laxatur. Tunc fortissimus Giton ad virilia sua admovit novaculam infestam, minatus se adbscissurum tot miseriarum causam, inhibuitque Tryphaena tam grande facinus non dissimulata missione. Saepius ego cultrum tonsorium super iugulum meum posui, non magis me occisurus quam Giton, quod minabatur, facturus. Audacius tamen ille tragoediam implebat, quia sciebat se illam habere novaculam, qua iam sibi cervicem praeciderat. Stante ergo utraque acie, cum appareret futurum non tralaticium bellum, aegre expugnavit gubernator ut caduceatoris more Tryphaena indutias faceret. Data ergo acceptaque ex more patrio fide, protendit ramum oleae a Tutela navigii raptum, atque in colloquium venire ausa: "Quis furor, exclamat, pacem convertit in arma? Quid nostrae meruere manus? Non Troius heros hac in classe vehit decepti pignus Atridae, nec Medea furens fraterno sanguine pugnat, sed contemptus amor vires habet. Ei mihi, fata hos inter fluctus quis raptis evocat armis? Cui non est mors una satis? Ne vincite pontum gurgitibusque feris alios immittite fluctus."		108. Блед и скован от страха пред смъртта, аз онемях и не намирах с какво да се защитя при толкова явни улики; и объркан <...> и грозотата на оголената ми глава се сливаше с гладката повърхност на челото, останало без вежди: в този окаян вид не вървеше нито да кажа, нито да направя нещо. А когато изтриха разплаканото ми лице с една навлажнена гъба и мастилото се разми и зацапа чертите ми със саждени петна, гневът на Лихас се превърна в бяс. Евмолп обявява, че няма да позволи някой да оскърбява свободни хора, потъпквайки закон и обичай, и се противопоставя на бесните им заплахи не само със слово, но и с ръце. До него застанаха слугата му и още един или двама от най-хилавите пътници - по-скоро за утеха, отколкото истинска помощ в сражението. Аз не молех нищо за себе си: и като стрелнах с ръце към очите на Трифена, изкрещях с горд и висок глас, че ако тя, падналата жена, която единствена на целия кораб заслужава да бъде набита позорно, направи нещо на Гитон, ще си послужа със сила. Моята дързост възпламенява още по-силно гнева на Лихас, който се възмущава, че се застъпвам за другия, вместо да се погрижа за себе си; Трифена, оскърбена и пламнала не по-малко от него, освирепява и пътниците на кораба се разделят на две войски. Слугата на Евмолп грабва един бръснач и раздава останалото оръжие на нас; отсреща робите на Трифена запретват ръкави, готови да се бият с голи ръце; дори робините крещят, за да вдъхнат смелост на своите, и само кормчията заплашва, че ще изостави кормилото и кораба, ако не секне този бяс, причинен от похотта на пропаднали негодници. Но бойният плам се разгаря: едните се сражават за отмъщение, ние пък искаме да запазим живота си; падат мнозина и от двете страни; никой не умира. Облени в кърви, някои се оттеглят, сякаш излизат от истинско сражение, но ничий гняв не се смекчава. И тогава великолепният Гитон замахва страшно с бръснача към члена си, заплашвайки, че ще отсече причината за толкова нещастия, а Трифена, която не можеше повече да крие, че му е простила, го възпира от това ужасно престъпление. Аз също долепих няколко пъти до гърлото си един бръснарски нож, без да имам намерение да свърша със себе си повече, отколкото Гитон - да изпълни заплахата си, но той играеше трагедията с по-голям замах, понеже знаеше, че държи същия бръснач, с който вече веднъж си беше прерязвал гърлото. И тъй, двете войски стояха една срещу друга и изглеждаше, че този път битката няма да бъде на шега. Но все пак кормчията успя да накара Трифена да сключи примирие и да стане мирен пратеник: тогава тя дава и получава клетвени уверения по обичая на предците ни, протяга пред себе си едно маслиново клонче 241, грабнато от изображението на гения-закрилник на кораба, и се осмелява да започне разговор: - Чий разрушителен бяс - рече тя - предизвика войната? Кръв ли проляха ръцете ни? Хитрият Парис с този ли кораб открадна Елена 242? Медея ли лудо в него насече на късове брат си 243? 0, мъка и ревност! Ти си причина за свадата! Ти разлюляваш ръцете! Ти предизвика съдбата сред тези вълни разлюлени! Смърт отредена е всекиму: ние сами ли днес ще пролеем жестоко кръвта си в жестоката бездна?
[[CIX] Haec ut turbato clamore mulier effudit, haesit paulisper acies, revocataeque ad pacem manus intermisere bellum. Utitur paenitentiae occasione dux Eumolpos, et castigato ante vehementissime Licha tabulas foederis signat, queis haec formula erat: "Ex tui animi sententia, ut tu, Tryphaena, neque iniuriam tibi factam a Gitone quereris, neque si quid ante hunc diem factum est, obicies vindicabisve aut ullo alio genere persequendum curabis; ut tu nihil imperabis puero repugnanti, non amplexum, non osculum, non coitum venere constrictum, nisi pro qua re praesentes numeraveris denarios centum. Item, Licha, ex tui animi sententia, ut tu Encolpion nec verbo contumelioso insequeris nec vultu, neque quaeres ubi nocte dormiat, aut si quaesieris, pro singulis iniuriis numerabis praesentes denarios ducenos." In haec verba foederibus compositis arma deponimus, et ne residua in animis etiam post iusiurandum ira remaneret, praeterita aboleri osculis placet. Exhortantibus universis odia detumescunt, epulaeque ad certamen prolatae conciliant hilaritate concordiam. Exsonat ergo cantibus totum navigium, et quia repentina tranquillitas intermiserat cursum, alius exultantes quaerebat fuscina pisces, alius hamis blandientibus convellebat praedam repugnantem. Ecce etiam per antemnam pelagiae consederant volucres, quas textis harundinibus peritus artifex tetigit; illae viscatis inligatae viminibus deferebantur ad manus. Tollebat plumas aura volitantes, pinnasque per maria inanis spuma torquebat. Iam Lichas redire mecum in gratiam coeperat, iam Tryphaena Gitona extrema parte potionis spargebat, cum Eumolpus et ipse vino solutus dicta voluit in calvos stigmososque iaculari, donec consumpta frigidissima urbanitate rediit ad carmina sua coepitque capillorum elegidarion dicere: Quod solum formae decus est, cecidere capilli, vernantesque comas tristis abegit hiemps. Nunc umbra nudata sua iam tempora maerent, areaque attritis ridet adusta pilis. O fallax natura deum: quae prima dedisti aetati nostrae gaudia, prima rapis. Infelix, modo crinibus nitebas Phoebo pulchrior et sorore Phoebi. At nunc levior aere vel rotundo horti tubere, quod creavit unda, ridentes fugis et times puellas. Ut mortem citius venire credas, scito iam capitis perisse partem.		109. И след като Трифена извика тези несвързани думи, бойният ред полека-лека се развали и призованите към мир ръце се отпуснаха. Евмолп, който беше нашият вожд, използва слабостта на разкайващия се противник, обсипа с буйни упреци Лихас и написа върху дъсчици следния мирен договор: Ти, Трифена, по своя воля обещаваш, че нито ще се оплакваш повече от обидата, която ти е нанесъл Гитон, нито ще го упрекваш и ще му се сърдиш за каквото и да е, ако е станало преди днешния ден, и няма да го преследваш по никакъв друг начин; и още, че няма да искаш от момчето нищо, ако то самото не иска - било прегръдка, било целувка или пък любовно съвкупление, - освен ако не му платиш сто денария в брой. Ти, Лихас, също обещаваш по своя воля, че няма да кажеш обидна дума на Енколпий, няма да го гледаш лошо и няма да питаш къде спи нощем; а ако попиташ, за всяко оскърбление ще му плащаш по двеста денария в брой. И след като договорът бе сключен при тези условия, оставяме оръжията; и за да не остане в душите ни гняв въпреки клетвата, решаваме да разсеем миналото с целувки. Всеки убеждава другия; омразата чезне; на бойното поле се поднася угощение; започва веселие и целият кораб гръмва от песни. И понеже внезапно настъпва безветрие, плаването спря; някои грабнаха харпуни и започнаха да ловят скачащите над водата риби, а други издърпваха гърчещата се плячка с въдици, на които беше закачена стръв. Но ето че по реята накацаха морски птици; един умел птицеловец ги досегна с преплетени тръстикови пръчки, намазани с клей; те полепнаха, той ги свали и започнахме да си ги подаваме от ръка на ръка. Ветрецът вдигна във въздуха пух, а няколко пера паднаха в морето и се завъртяха в леката пяна. Лихас вече започна да се сдобрява с мене, а Трифена - да пръска Гитон с последните капки от чашата си. Тогава Евмолп, който също се напиваше, реши да се посмее на дамгите ни и голите ни глави, а когато неуместните му шеги се привършиха, отново си спомни за стиховете и издекламира една елегийка за плешивите: Най-красивото нещо по тебе - косите ти няма! Пролетно млади коси злобно събра есента. Няма ги вече - и сякаш е глупава топка, мазно главата на слънце и сянка блести. О, богове! За какво е измамната хубост? Както я давате, после я вземате пак... Бедни, бедни! До вчера с чудни къдри кой ядосваше Феб? И кой Диана? Кой сега е плешив? И кой се плаши, кой се плаши от смях? И кой прилича, кой прилича на малка кръгла гъбка? Знай и вярвай: смъртта пристига лесно! Част от тази глава е вече мъртва.244
[[CX] Plura volebat proferre, credo, et ineptiora praeteritis, cum ancilla Tryphaenae Gitona in partem navis inferiorem ducit, corymbioque dominae pueri adornat caput. Immo supercilia etiam profert de pyxide, sciteque iacturae liniamenta secuta totam illi formam suam reddidit. Agnovit Tryphaena verum Gitona, lacrimisque turbata tunc primum bona fide puero basium dedit. Ego etiam si repositum in pristinum decorem puerum gaudebam, abscondebam tamen frequentius vultum, intellegebamque me non tralaticia deformitate esse insipitum, quem alloquio dignum ne Lichas quidem crederet. Sed huic tristitiae eadem illa succurrit ancilla, sevocatumque me non minus decoro exornavit capillamento; immo commendatior vultus enituit, quia flavum corymbion erat. Ceterum Eumolpos, et periclitantium advocatus et praesentis concordiae auctor, ne sileret sine fabulis hilaritas, multa in muliebrem levitatem coepit iactare: quam facile adamarent, quam cito etiam filiorum obliviscerentur, nullamque esse feminam tam pudicam, quae non peregrina libidine usque ad furorem averteretur. Nec se tragoedias veteres curare aut nomina saeculis nota, sed rem sua memoria factam, quam eiturum se esse, si vellemus audire. Conversis igitur omnium in se vultibus auribusque sic orsus est:		110. Мисля, че искаше да декламира още, и по-големи глупости, но по едно време слугинята на Трифена отведе Гитон в трюма и постави на главата му перуката на господарката си. Това й се видя малко: изважда от една кутийка изкуствени вежди, поставя ги умело на мястото на обръснатите и възвръща цялата му хубост. А Трифена, щом видя Гитон така, сякаш го позна още веднъж, разплака се и едва тогава го целуна от все сърце. Аз пък, макар че се радвах, като гледах предишния Гитон, непрекъснато криех собственото си лице и разбирах, че съм станал наистина много уродлив, щом като дори Лихас не благоволява да ми каже нито дума. Но същата слугиня помогна и на мене: тя ме повика настрани и ме утеши с една не по-лоша коса: дори лицето ми стана по-привлекателно, понеже перуката беше златиста *** И така, Евмолп - след като се бе застъпил за нас в опасността и бе успокоил страстите, - за да не стихне веселието без разговор, започна силно да ругае лекомислието на жените: колко лесно се влюбвали и колко бързо забравяли даже децата си, и че нямало нито една толкова целомъдрена жена, която да не може да побеснее от любов по някой чужденец. Но понеже не му се спомена-вали стари трагедии и столетни имена, ако искаме, щял да разкаже нещо, за което сам помнел. Тогава всички обърнахме очи и уши към него, а той започна така 245:
[[CXI] "Matrona quaedam Ephesi tam notae erat pudicitiae, ut vicinarum quoque gentium feminas ad spectaculum sui evocaret. Haec ergo cum virum extulisset, non contenta vulgari more funus passis prosequi crinibus aut nudatum pectus in conspectu frequentiae plangere, in conditorium etiam prosecuta est defunctum, positumque in hypogaeo Graeco more corpus custodire ac flere totis noctibus diebusque coepit. Sic adflictantem se ac mortem inedia persequentem non parentes potuerunt abducere, non propinqui; magistratus ultimo repulsi abierunt, complorataque singularis exempli femina ab omnibus quintum iam diem sine alimento trahebat. Adsidebat aegrae fidissima ancilla, simulque et lacrimas commodabat lugenti, et quotienscumque defecerat positum in monumento lumen renovabat. "Una igitur in tota civitate fabula erat: solum illud adfulsisse verum pudicitiae amorisque exemplum omnis ordinis homines confitebantur, cum interim imperator provinciae latrones iussit crucibus affigi secundum illam casulam, in qua recens cadaver matrona deflebat. "Proxima ergo nocte, cum miles, qui cruces asservabat, ne quis ad sepulturam corpus detraheret, notasset sibi lumen inter monumenta clarius fulgens et gemitum lugentis audisset, vitio gentis humanae concupiit scire quis aut quid faceret. Descendit igitur in conditorium, visaque pulcherrima muliere, primo quasi quodam monstro infernisque imaginibus turbatus substitit; deinde ut et corpus iacentis conspexit et lacrimas consideravit faciemque unguibus sectam, ratus (scilicet id quod erat) desiderium extincti non posse feminam pati, attulit in monumentum cenulam suam, coepitque hortari lugentem ne perseveraret in dolore supervacuo, ac nihil profuturo gemitu pectus diduceret: 'omnium eumdem esse exitum et idem domicilium' et cetera quibus exulceratae mentes ad sanitatem revocantur. "At illa ignota consolatione percussa laceravit vehementius pectus, ruptosque crines super corpus iacentis imposuit. Non recessit tamen miles, sed eadem exhortatione temptavit dare mulierculae cibum, donec ancilla, vini odore corrupta, primum ipsa porrexit ad humanitatem invitantis victam manum, deinde retecta potione et cibo expugnare dominae pertinaciam coepit et: 'Quid proderit, inquit, hoc tibi, si soluta inedia fueris, si te vivam sepelieris, si antequam fata poscant indemnatum spiritum effuderis? Id cinerem aut manes credis sentire sepultos? Vis tu reviviscere! Vis discusso muliebri errore! Quam diu licuerit, lucis commodis frui! Ipsum te iacentis corpus admonere debet ut vivas.' "Nemo invitus audit, cum cogitur aut cibum sumere aut vivere. Itaque mulier aliquot dierum abstinentia sicca passa est frangi pertinaciam suam, nec minus avide replevit se cibo quam ancilla, quae prior victa est.		111. - В Ефес имало една толкова прочута с целомъдрието си матрона 246, че идвали да я видят дори жени от съседните области. Та когато мъжът й умрял, тя не се задоволила да го изпрати като жените от простолюдието, вървейки след ковчега с разпуснати коси и удряйки разголената си гръд под погледите на тълпата, а последвала покойния даже в гроба, за да пази трупа му, който по гръцки обичай 247 положили в подземен склеп, и там започнала да плаче по цели дни и нощи. Така тя се съсипвала и искала да умре от гладна смърт, без да могат да я върнат у дома нито родители, нито близки; най-сетне и властите се опитали, но не успели и я оставили. Оплакана от всички, тази безпримерно вярна жена карала без храна вече пети ден. При нещастницата била най-вярната и робиня, която споделяла скръбта и сълзите й, а се грижела и за светилника в гробницата и когато пламъкът отслабвал, доливала масло. Така че в града се говорело само за едно нещо и хората от всички съсловия признавали, че не са виждали по-бляскав пример на истинско целомъдрие и любов. Тъкмо по това време управителят на провинцията заповядал няколко разбойници да бъдат разпънати на кръст недалече от онази къщичка, в която матроната оплаквала пресния труп. През следващата нощ войникът, който пазел да не би да смъкнат някое тяло от кръста и да го погребат, забелязал, че между гробовете нещо свети доста силно, чул стенанията на вдовицата и воден от една обща човешка слабост, пожелал да узнае кой е там и какво прави. Като слязъл в склепа и като видял прекрасната жена, първо застанал втрещен, сякаш пред него имало някакво чудовище или видение от подземния свят. После забелязал проснатото тяло, видял сълзите на жената и нейното издрано с нокти лице и съобразил - а така и било, - че тя не може да понесе скръбта по умрелия; тогава донесъл в склепа каквото имал за вечеря и започнал да я убеждава да не упорства безсмислено и да престане да къса сърцето си със стенания, от които няма никаква полза; казал, че всички ще отидат по един и същ път на едно и също място; казал и други неща, които помагат на изтерзания разсъдък да се съвземе. Но тя, стресната от това утешение, което сякаш не разбирала, раздрала още по-силно гърдите си, отскубнала си един кичур коса и го положила върху тялото на покойника. Все пак войникът не отстъпил и отново с увещания се опитал да даде на бедната жена нещо за ядене. Тогава робинята - знам го със сигурност - се съблазнила от миризмата на виното и първа протегнала победена ръка към благата, които предлагал добрият войник; после, ободрена от хапването и пийването, започнала да руши упорството на господарката си: - Каква полза за тебе - рекла тя - да умреш от глад, да се погребеш жива и да изпуснеш невинна последно дихание, преди съдбата да го е поискала? Вярваш ли сълзи и скръб да усеща праха на мъртвеца?248 Не искаш ли да живееш още? Няма ли да се отърсиш от тази глупава женска приумица и да се порадваш на светлината, колкото ти е отредено? Само погледни този труп и ще видиш, че трябва да живееш! Никому не е неприятно да слуша, когато го карат да яде или да живее: тъй че жената, изтощена от няколко дни гладуване, се оставила да пречупят упорството й и се нахранила не по-малко лакомо, отколкото робинята, която се поддала първа.
[[CXII] "Ceterum, scitis quid plerumque soleat temptare humanam satietatem. Quibus blanditiis impetraverat miles ut matrona vellet vivere, iisdem etiam pudicitiam eius aggressus est. Nec deformis aut infacundus iuvenis castae videbatur, conciliante gratiam ancilla ac subinde dicente: 'Placitone etiam pugnabis amori?' "Quid diutius moror? Jacuerunt ergo una non tantum illa nocte, qua nuptias fecerunt, sed postero etiam ac tertio die, praeclusis videlicet conditorii foribus, ut quisquis ex notis ignotisque ad monumentum venisset, putasset expirasse super corpus viri pudicissimam uxorem. "Ceterum, delectatus miles et forma mulieris et secreto, quicquid boni per facultates poterat coemebat et, prima statim nocte, in monumentum ferebat. Itaque unius cruciarii parentes ut viderunt laxatam custodiam, detraxere nocte pendentem supremoque mandaverunt officio. At miles circumscriptus dum desidet, ut postero die vidit unam sine cadavere crucem, veritus supplicium, mulieri quid accidisset exponit: 'nec se expectaturum iudicis sententiam, sed gladio ius dicturum ignaviae suae. Commodaret ergo illa perituro locum, et fatale conditorium familiari ac viro faceret.' Mulier non minus misericors quam pudica: 'Ne istud, inquit, dii sinant, ut eodem tempore duorum mihi carissimorum hominum duo funera spectem. Malo mortuum impendere quam vivum occidere.' Secundum hanc orationem iubet ex arca corpus mariti sui tolli atque illi, quae vacabat, cruci affigi. "Usus est miles ingenio prudentissimae feminae, posteroque die populus miratus est qua ratione mortuus isset in crucem."		112. Но вие знаете кое нещо най-често изкушава човешката ситост. Със същата ласкавост, с която успял да склони матроната да живее, войникът нападнал и нейното целомъдрие. Срамежливката намирала, че младежът не е нито грозен, нито некрасноречив, а робинята гледала работата да стане и непрекъснато повтаряла: И с желаната любов ли дори ще се бориш? Я си спомни на кого е земята, в която живееш?249 И какво повече да говоря? Жената пак не устояла и войникът я победил и в едното, и в другото. Така те били заедно не само през първата нощ, когато отпразнували сватбата си, но и втората, и третата: разбира се, заключили вратата на склепа, та който познат или непознат минел, да помисли, че вярната съпруга е издъхнала върху тялото на мъжа си. А войникът, който бил възхитен от хубавата жена и от тайната, купувал според средствата си от всичко най-хубаво и щом се мръкнело, носел го в склепа. Обаче близките на единия от разпънатите забелязали, че стражата е хлабава, и през нощта го свалили от кръста и го погребали, издебвайки времето, когато войникът не бил там. На другия ден той видял, че един кръст е останал без труп, изплашил се от наказанието и разказал на жената какво е станало. Казал й, че няма намерение да чака съд и присъда, а ще накаже негодността си със собствения си меч, и я помолил да го приеме в гробницата и така да я направи обща за съпруга и за приятеля. Жената, не по-малко състрадателна, отколкото целомъдрена, отговаря: - Дано боговете не допуснат да видя едновременно двата трупа на двамата най-скъпи за мене мъже! По-добре да разпъна мъртвия, отколкото да убия живия! И след това го кара да вдигне от ковчега трупа на мъжа й и да го прикове към празния кръст. Войникът се възползвал от съвета на тази изобретателна жена и на другия ден хората се чудели по какъв начин мъртвецът се е качил на кръста.
[[CXIII] Risu excepere fabulam nautae, erubescente non mediocriter Tryphaena vultumque suum super cervicem Gitonis amabiliter ponente. At non Lichas risit, sed iratum commovens caput: "Si iustus, inquit, imperator fuisset, debuit patris familiae corpus in monumentum referre, mulierem affigere cruci". Non dubie redierat in animum Hedyle expilatumque libidinosa migratione navigium. Sed nec foederis verba permittebant meminisse, nec hilaritas, quae occupaverat mentes, dabat iracundiae locum. Ceterum Tryphaena in gremio Gitonis posita modo implebat osculi pectus, interdum concinnabat spoliatum crinibus vultum. Ego maestus et impatiens foederis novi non cibum, non potionem capiebam, sed obliquis trucibusque oculis utrumque spectabam. Omnia me oscula vulnerabant, omnes blanditiae, quascunque mulier libidinosa fingebat. Nec tamen adhuc sciebam, utrum magis puero irascerer, quod amicam mihi auferret, an amicae, quod puerum corrumperet: utraque inimicissima oculis meis et captivitate praeterita tristiora. Accedebat huc, quod neque Tryphaena me alloquebatur tanquam familiarem et aliquando gratum sibi amatorem, nec Giton me aut tralaticia propinatione dignum iudicabat, aut, quod minimum est, sermone communi vocabat, credo, veritus ne inter initia coeuntis gratiae recentem cicatricem rescinderet. Inundavere pectus lacrimae dolore paratae, gemitusque suspirio tectus animam paene submovit. <. . .> In partem voluptatis temptabat admitti, nec domini supercilium induebat, sed amici quaerebat obsequium. ANCILLA TRYPHAENAE AD ENCOLPIUM: "Si quid ingenui sanguinis habes, non pluris illam facies, quam scortum. Si vir fueris, non ibis ad spintriam". <. . .> Me nihil magis pudebat, quam ne Eumolpus sensisset quidquid illud fuerat, et homo dicacissimus carminibus vindicaret. <. . .> Iurat verbis Eumolpus conceptissimis. <. . .>		113. Моряците посрещнаха разказа със смях, а Трифена силно се изчерви и гальовно зарови лице във врата на Гитон. Но Лихас не се засмя, а завъртя сърдито глава и каза: - Ако управителят е бил справедлив, трябвало е да върне тялото на мъжа в гробницата, а жената да разпъне на кръста! Той сигурно си беше спомнил за Хедила 250 и кораба си, разграбен при преселението, чиято причина беше похотта; но нито условията на договора му позволяваха да мисли за свада, нито пък веселието, което бе обхванало всички. Сгушена в скута на Гитон, Трифена ту целуваше гърдите му, ту поправяше перуката, която се кривеше по голата му глава. Бях печален; този договор ме дразнеше; не можех нито да ям, нито да пия и гледах двамата мрачно и косо. Всички техни целувки и всички ласки, които измисляше похотливата жена, ме нараняваха. И сам не можех да разбера дали повече ме беше яд на Гитон, който ми отнемаше приятелката, или пък на приятелката ми, която развращаваше момчето - и едното, и другото беше противно за очите ми и дори по-мъчително от неотдавнашния плен. При това нито Трифена ми проговаряше, като че не съм й бил близък и някога скъп любовник, нито пък Гитон вдигаше чаша за мое здраве и дори не ме оставяше да взема участие в разговора, което е най-дребното нещо: струва ми се, че го беше страх да не развали помирението в самото начало и да не отвори наново прясната рана. Скръб разтресе гърдите ми и от очите ми потекоха сълзи, а едно стенание, което приглуших като въздишка, почти разкъса сърцето ми * Искаше му се да допуснат и него до удоволствието и вече не се правеше на строг и навъсен господар, а на приятел, който гледа да угоди * - Ако 251 имаш капка благородна кръв, няма да я смяташ за нищо повече от една курва, а ако си мъж, няма да ходиш при спинтрия 252 * Най-много щеше да ме бъде срам, ако Евмолп разбере какво става и ме подиграе в заядливи стихове * Евмолп се заклева най-тържествено ***
[[CXIV] Dum haec taliaque iactamus, inhorruit mare, nubesque undique adductae obruere tenebris diem. Discurrunt nautae ad officia trepidantes, velaque tempestati subducunt. Sed nec certos fluctus ventus impulerat, nec quo destinaret cursum gubernator sciebat. Siciliam modo ventus dabat, saepissime Italici litoris aquilo possessor convertebat huc illuc obnoxiam ratem, et quod omnibus procellis periculosius erat, tam spissae repente tenebrae lucem suppresserant, ut ne proram quidem totam gubernator videret. Itaque pernicies postquam manifesta convaluit, Lichas trepidans ad me supinas porrigit manus et: "Tu, inquit, Encolpi, succurre periclitantibus, et vestem illam divinam sistrumque redde navigio. Per fidem, miserere, quemadmodum quidem soles". Et illum quidem vociferantem in mare ventus excussit, repetitumque infesto gurgite procella circumegit atque hausit. Tryphaenam autem prope iam fidelissimi rapuerunt servi, scaphaeque impositam cum maxima sarcinarum parte abduxere certissimae morti. Applicitus cum clamore flevi et: "Hoc, inquam, a diis meruimus, ut nos sola morte coniungerent? Sed non crudelis fortuna concedit. Ecce iam ratem fluctus evertet, ecce iam amplexus amantium iratum dividet mare. Igitur, si vere Encolpion dilexisti, da oscula, dum licet, ultimum hoc gaudium fatis properantibus rape". Haec ut ego dixi, Giton vestem deposuit, meaque tunica contectus exeruit ad osculum caput. Et ne sic cohaerentes malignior fluctus distraheret, utrumque zona circumvenienti praecinxit et: "Si nihil aliud, certe diutius, inquit, iunctos nos mare feret, vel si voluerit misericors ad idem litus expellere, aut praeteriens aliquis tralaticia humanitate lapidabit, aut quod ultimum est iratis tiam fluctibus, imprudens harena componet". Patior ego vinculum extremum, et veluti lecto funebri aptatus expecto mortem iam non molestam. Peragit interim tempestas mandata fatorum, omnesque reliquias navis expugnat. Non arbor erat relicta, non gubernacula, non funis aut remus, sed quasi rudis atque infecta materies ibat cum fluctibus. <. . .> Procurrere piscatores parvulis expediti navigiis ad praedam rapiendam. Deinde ut aliquos viderunt, qui suas opes defenderent, mutaverunt crudelitatem in auxilium. <. . .>		114. Докато си говорим това и други такива неща, морето започна да се вълнува, отвсякъде надвиснаха облаци и мракът скри дневната светлина. Уплашени, моряците се разтичват нагоре-надолу по целия кораб и свалят платната пред бурята. Но вихрушката блъскаше вълните в различни посоки и кормчията не знаеше накъде да води кораба; вятърът духаше ту към Сицилия, ту напираше откъм север и мощно тласкаше послушната черупка към италийския бряг: и което е най-опасно при всяка буря, изведнъж падна толкова гъста мъгла, че кормчията не можеше да види дори носа на кораба! След малко бесният гняв на морето се усили докрай; тогава Лихас, който трепереше, простря умолително ръце към мене и извика: - Енколпий, помогни ни в тази опасност! Върни на кораба омагьосаната дреха и систъра 253! Смили се, заклинам те! Зная, че си милостив! И докато крещеше така, вятърът го запокити в морето, един кипнал водовъртеж го подхвана и бурните вълни го погълнаха. Най-верните роби на Трифена я грабнаха, качиха я в лодката почти насила, нахвърляха колкото можаха от вещите й и я спасиха от сигурна смърт <...> Аз се вкопчих в Гитон и извиках през сълзи: - Нима това сме заслужили от боговете - да ни свържат единствено в смъртта? Но жестоката съдба ни отнема дори това! Ето, сега вълните ще обърнат кораба и гневното море ще разкъса любовната ни прегръдка! Но ако ти наистина си обичал Енколпий, целувай ме, докато още може, и открадни тази последна радост от нетърпеливата съдба! Щом казах това, Гитон съблече дрехите си, пъхна се под моята туника и проточи глава за целувка; и за да не може злобата на вълните да раздели прегръдката ни, завърза ни един за друг с колана си и каза: - Ако не друго, поне по-дълго ще бъдем заедно в смъртта! А ако морето поиска да бъде милостиво, може да ни изхвърли на същия бряг и тогава някой пътник ще ни покрие с камъни от проста човещина; и дори вълните, колкото и да се гневят, в безсмислената си игра може да ни засипят с пясък и така да ни погребат! Оставям Гитон да ме върже за последен път и сякаш на смъртно ложе очаквам смъртта, която вече не ми причиняваше мъка. През това време бурята изпълнява волята на съдбата и довършва кораба напълно; по него не остана нито мачта, нито кормило, нито въже, нито весло и той се понесе по вълните като къс първоздано вещество, недокоснато от човешка ръка *** Няколко рибари наизлязоха с мъничките си лодки, за да грабят плячка, но като видяха хора, готови да бранят своето, отказаха се и дойдоха да ни помогнат
[[CXV] Audimus murmur insolitum et sub diaeta magistri quasi cupientis exire beluae gemitum. Persecuti igitur sonum invenimus Eumolpum sedentem membranaeque ingenti versus ingerentem. Mirati ergo quod illi vacaret in vicinia mortis poema facere, extrahimus clamantem, iubemusque bonam habere mentem. At ille interpellatus excanduit et: "Sinite me, inquit, sententiam explere; laborat carmen in fine". Inicio ego phrenetico manum, iubeoque Gitona accedere et in terram trahere poetam mugientem. Hoc opere tandem elaborato casam piscatoriam subimus maerentes, cibisque naufragio corruptis utcumque curati tristissimam exegimus noctem. Postero die, cum poneremus consilium, cui nos regioni crederemus, repente video corpus humanum circum actum levi vortice ad litus deferri. Substiti ergo tristis coepique umentibus oculis maris fidem inspicere et: "Hunc forsitan, proclamo, in aliqua parte terrarum secura expectat uxor, forsitan ignarus tempestatis filius, aut patrem utique reliquit aliquem, cui proficiscens osculum dedit. Haec sunt consilia mortalium, haec vota magnarum cogitationum. En homo quemadmodum natat!" Adhuc tanquam ignotum deflebam, cum inviolatum os; fluctus convertit in terram, agnovique terribilem paulo ante et implacabilem Licham pedibus meis paene subiectum. Non tenui igitur diutius lacrimas, immo percussi semel iterumque manibus pectus et: "Ubi nunc est, inquam, iracundia tua, ubi impotentia tua? Nempe piscibus beluisque eitus es, et qui paulo ante iactabas vires imperii tui, de tam magna nave ne tabulam quidem naufragus habes. Ite nunc mortales, et magnis cogitationibus pectora implete. Ite cauti, et opes fraudibus captas per mille annos disponite. Nempe hic proxima luce patrimonii sui rationes inspexit, nempe diem etiam, quo venturus esset in patriam, animo suo fixit. Dii deaeque quam longe a destinatione sua iacet! Sed non sola mortalibus maria hanc fidem praestant. Illum bellantem arma decipiunt, illum diis vota reddentem penatium suorum ruina sepelit. Ille vehiculo lapsus properantem spiritum excussit, cibus avidum strangulavit, abstinentem frugalitas. Si bene calculum ponas, ubique naufragium est. At enim fluctibus obruto non contingit sepultura: tanquam intersit, periturum corpus quae ratio consumat, ignis an fluctus an mora! Quicquid feceris, omnia haec eodem ventura sunt. Ferae tamen corpus lacerabunt: tanquam melius ignis accipiat! Immo hanc poenam gravissimam credimus, ubi servis irascimur. Quae ergo dementia est, omnia facere, ne quid de nobis relinquat sepultura?" <. . .> Et Licham quidem rogus inimicis collatus manibus adolebat. Eumolpus autem dum epigramma mortuo facit, oculos ad arcessendos sensus longius mittit.		115. Дочухме необичайно врещене, което идваше някъде изпод каютата на капитана и наподобяваше стон на животно, което иска да излезе. И следвайки звука, намираме Евмолп, който седеше и изпълваше със стихове огромен пергамент. Удивени, че и пред лицето на смъртта му се ще да пише стихове, ние го измъкваме въпреки крясъците му и го уговаряме да дойде на себе си. А той, изпаднал в гняв, че са му попречили, извика: - Оставете ме да си довърша изречението! Краят на поемата ми не е в ред! Хващам здраво лудия и заповядвам на Гитон да ми помогне да свалим мучащия поет на сушата * Като свършихме с мъка тази работа, влязохме печално в една рибарска колиба, нахранихме се криво-ляво с развалените от морската вода припаси и прекарахме една мъчителна нощ. На другия ден, докато разсъждавахме в каква посока да тръгнем, изведнъж забелязвам някакво човешко тяло, което леко се полюшва по вълните и идва към брега. Сепвам се, става ми тъжно и започвам да се вглеждам с навлажнени очи към невярното море. - Сигурно - възкликвам аз - някъде на света този човек го очаква съпруга! Може би го очаква баща или син, който не знае нищо за бурята! Не може да не е оставил някого, комуто е дал целувка на раздялата! Ето, толкова струват човешките решения и така завършват нашите замисли за големи дела! Ето как плува човек! Все още го оплаквах като непознат, но изведнъж вълните обърнаха към сушата непокътнатото му лице и аз познах ужасния и неумолим допреди миг Лихас, който лежеше почти в краката ми. Не можах да сдържа повече сълзите си и дори се ударих няколко пъти с ръце по гърдите. - Къде е сега гневът ти? - извиках аз. - Къде е твоята необузданост? Да, сега ти си плячка за риби и зверове! Ти, който преди малко беше горд с властта и силата си, сега нямаш и една дъска от този голям кораб! Хайде, смъртни! Вървете, пълнете гърдите си с жажда за големи дела! Треперете над богатствата, които сте спечелили с измама, и гледайте да ви стигнат за хиляда години! Да, този човек вчера си е преглеждал сметките и е мислел за имота си; да, той е определил и деня, в който ще се върне в отечеството си! Богове и богини! Колко далеч лежи от мястото, накъдето е тръгнал! Но не само морето се подиграва така със смъртните. Един отива на война и оръжието му изневерява; друг изпълнява оброка си към боговете и родният му дом рухва и го погребва! Трети пада от колесницата и от бързане изгубва живота си! Лакомият умира от преяждане, въздържаният - от недояждане и ако направиш добре сметката, навсякъде е корабокрушение! Да, но който потъне в морето, остава непогребан: нима има някакво значение кое ще унищожи тялото, което и без това трябва да изчезне - огън, вода или тление? Каквото и да стане, краят е един и същ. Да, но зверовете може да разкъсат непогребания. А нима е по-хубаво, ако го изгори огънят? И щом изгаряме виновните роби, не смятаме ли това за най-страшното наказание? И какво е това безумие - да вършим всичко, само и само след погребението от нас да не остане нищо? * И тялото на Лихас изгаряше върху кладата, натрупана от ръцете на враговете му, а Евмолп зарея поглед в далечината, за да възбуди чувствата си и да съчини надпис за мъртвия ***
[[CXVI] Hoc peracto libenter officio destinatum carpimus iter, ac momento temporis in montem sudantes conscendimus, ex quo haud procul impositum arce sublimi oppidum cernimus. Nec quid esset sciebamus errantes, donec a vilico quodam Crotona esse cognovimus, urbem antiquissimam et aliquando Italiae primam. Cum deinde diligentius exploraremus qui homines inhabitarent nobile solum, quodve genus negotiationis praecipue probarent post attritas bellis frequentibus opes: "O mi, inquit, hospites, si negotiatores estis, mutate propositum aliudque vitae praesidium quaerite. Sin autem urbanioris notae homines sustinetis semper mentiri, recta ad lucrum curritis. In hac enim urbe non litterarum studia celebrantur, non eloquentia locum habet, non frugalitas sanctique mores laudibus ad fructum perveniunt, sed quoscunque homines in hac urbe videritis, scitote in duas partes esse divisos. Nam aut captantur aut captant. In hac urbe nemo liberos tollit, quia quisquis suos heredes habet, non ad cenas, non ad spectacula admittitur, sed omnibus prohibetur commodis, inter ignominiosos latitat. Qui vero nec uxores unquam duxerunt nec proximas necessitudines habent, ad summos honores perveniunt, id est soli militares, soli fortissimi atque etiam innocentes habentur. Adibitis, inquit, oppidum tanquam in pestilentia campos, in quibus nihil aliud est nisi cadavera quae lacerantur, aut corvi qui lacerant." <. . .>		116. И след като изпълнихме на драго сърце този дълг, тръгваме по пътя, който си бяхме избрали, и плувнали в пот, за миг изкачваме върха на планината, откъдето виждаме някакъв град с крепост, кацнал върху едно близко възвишение. Не знаехме името на града и вървяхме така, докато най-сетне ни срещна един управител на чифлик, който ни каза, че се намираме пред Кротон 254, много стар град и някога пръв в цяла Италия; тогава започнахме да го разпитваме по-подробно какви хора живеят в прочутия град и с какви работи се занимават, откак безчетните войни са сломили предишната им мощ. - Драги странници - отговори той, - ако сте търговци, откажете се от Кротон и си търсете прехраната другаде. Обаче ако сте по-изтънчени хора и издържате на непрекъснати лъжи, тичате право към печалбата! В този град никой не обръща внимание на изкуствата и красноречието е изпъдено, а честността и чистите нрави са безполезни, защото никой не ги хвали; и знайте, че всички хора, които ще срещнете там, са разделени на две: едните пишат завещания, а другите ги дебнат! В този град никой не гледа деца, понеже който има собствени наследници, не го канят нито на вечери, нито на зрелища, държат го настрана от всички забавления и живее самотен, сякаш се е опозорил! А тези, които не са се женили и нямат близки роднини, достигат до най-високите почести и се смята, че само те са храбри, знатни и дори честни! Вие ще влезете в град, който прилича на чумно поле, където няма нищо друго освен трупове и лешояди, които ги кълват ***
[[CXVII] Prudentior Eumolpus convertit ad novitatem rei mentem genusque divitationis sibi non displicere confessus est. Iocari ego senem poetica levitate credebam, cum ille: "Utinam quidem, , sufficeret largior scena, id est vestis humanior, instrumentum lautius, quod praeberet mendacio fidem: non mehercules operam istam differrem, sed continuo vos ad magnas opes ducerem". Atquin promitto, quicquid exigeret, dummodo placeret vestis, rapinae comes, et quicquid Lycurgi villa grassantibus praebuisset: "nam nummos in praesentem usum deum matrem pro fide sua reddituram. — Quid ergo, inquit Eumolpus, cessamus mimum componere? Facite ergo me dominum, si negotatio placet." Nemo ausus est artem damnare nihil auferentem. Itaque ut duraret inter omnes tutum mendacium, in verba Eumolpi sacramentum iuravimus: uri, vinciri, verberari ferroque necari, et quicquid aliud Eumolpus iussisset. Tanquam legitimi gladiatores domino corpora animasque religiosissime addicimus. Post peractum sacramentum serviliter ficti dominum consalutamus, elatumque ab Eumolpo filium pariter condiscimus, iuvenem ingentis eloquentiae et spei, ideoque de civitate sua miserrimum senem exisse, ne aut clientes sodalesque filii sui aut sepulcrum quotidie causam lacrimarum cerneret. Accessisse huic tristitiae proximum naufragium, quo amplius vicies sestertium amiserit; nec illum iactura moveri, sed destitutum ministerio non agnoscere dignitatem suam. Praeterea habere in Africa trecenties sestertium fundis nominibusque depositum; nam familiam quidem tam magnam per agros Numidiae esse sparsam, ut possit vel Carthaginem capere. Secundum hanc formulam imperamus Eumolpo, ut plurimum tussiat, ut sit modo solutioris stomachi cibosque omnes palam damnet; loquatur aurum et argentum fundosque mendaces et perpetuam terrarum sterilitatem; sedeat praeterea quotidie ad rationes tabulasque testamenti omnibus renovet. Et ne quid scaenae deesset, quotiescunque aliquem nostrum vocare temptasset, alium pro alio vocaret, ut facile appareret dominum etiam eorum meminisse, qui praesentes non essent. His ita ordinatis, "quod bene feliciterque eveniret " precati deos viam ingredimur. Sed neque Giton sub insolito fasce durabat, et mercennarius Corax, detractator ministerii, posita frequentius sarcina male dicebat properantibus, affirmabatque se aut proiecturum sarcinas aut cum onere fugiturum. "Quid vos, inquit? iumentum me putatis esse aut lapidariam navem? Hominis operas locavi, non caballi. Nec minus liber sum quam vos, etiam si pauperem pater me reliquit." Nec contentus maledictis tollebat subinde altius pedem, et strepitu obsceno simul atque odore viam implebat. Ridebat contumaciam Giton et singulos crepitus eius pari clamore prosequebatur. <. . .>		117. Предвидливият Евмолп се замисли над необичайната новост и призна, че този вид лов на богатство му харесва. Смятах, че старецът се шегува с лекомислието на поет, но той добави: - Ех, само ако имах по-богата сцена! Искам да кажа, по-прилични дрехи и повече блясък, та лъжата да може да хване място: кълна се в Херкулес, не бих отлагал представлението и бих ви завел веднага там, където са големите богатства! Аз се съгласявам и обещавам да му дам всичко, което поиска, стига да му харесат дрехите, които бяхме откраднали, и останалите неща, които отмъкнахме от вилата на Ликург 255; а колкото за налични пари, благосклонната Майка на боговете 256 все трябва да ни даде малко <...> - Тогава - рече Евмолп - защо се бавим да изиграем комедията? Ако я харесвате, направете ме ваш господар! Никому не мина и през ум да осъди тази хитрост: от нея не губехме нищо. И тъй, за да бъде лъжата сигурна и трайна, всички дадохме клетва на Евмолп да изпълним всичко, което ни заповяда, ако ще да ни изгорят живи, да ни хвърлят в тъмница, да ни бият с пръчки и да ни убият с меч, и както гладиаторите се обричат на законния си господар, тържествено му обрекохме душите и телата си 257. След клетвата поздравяваме господаря с престорено робско почтение и дружно запаметяваме лъжата: Евмолп е погребал сина си, един младеж, чието красноречие давало огромни надежди; нещастният старец е напуснал своя град, за да не среща всеки ден клиентите и приятелите на сина си и за да не плаче на гроба му; към това нещастие се е прибавило и вчерашното корабокрушение, от което е загубил повече от два милиона сестерции. Но него не го ядосва загубата, а това, че е останал без прислуга, от което страда достойнството му. Освен това притежава в Африка тридесет милиона сестерции, вложени в имоти и дадени под лихва, а робите му, пръснати по цяла Нумидия 258, са толкова много, че могат да превземат Картаген 259. За да допълним картинката, казваме на Евмолп, че трябва да кашля колкото може повече, да се оплаква от стомашно разстройство и непрекъснато да ругае всички храни; да говори за злато и сребро, за лъжливите си чифлици и да проклина непрекъснатата суша; всеки ден да сяда и да прави сметки и всеки месец да променя завещанието си. И за да не липсва нищо на измамата, колкото пъти поиска да извика някого от нас, да вика друг вместо него, за да се види ясно, че господарят си спомня за човек, който го няма. Като скалъпихме всичко това и се помолихме на боговете за „добър и щастлив край"260, поемаме по пътя. Но Гитон едвам креташе под непривичния товар, а Коракс 261, слугата на Евмолп, дори искаше да се откаже и непрекъснато спираше за почивка и оставяше торбите, проклинайки това бързане и заплашвайки, че или ще ги хвърли, или ще избяга с тях. - Какво си мислите? - мърмореше той. - Аз да не съм животно? Да не съм кораб, който пренася камъни? Цанил съм се да работя като човек, а не като кон! И аз съм свободен като вас, макар че баща ми ме остави беден! И не се задоволи само с проклятия, а започна доста често да повдига крака си, както си ходеше, и да изпуска неприличен шум, придружен със смрад. Гитон се смееше на твърдоглавието му и отговаряше на всяко изтрещяване със същото ***
[[CXVIII] EVMOLPVS. "Multos, inquit Eumolpus, o iuvenes, carmen decepit. Nam ut quisque versum pedibus instruxit sensumque teneriorem verborum ambitu intexuit, putavit se continuo in Heliconem venisse. Sic forensibus ministeriis exercitati frequenter ad carminis tranquillitatem tanquam ad portum feliciorem refugerunt, credentes facilius poema extrui posse, quam controversiam sententiolis vibrantibus pictam. Ceterum neque generosior spiritus vanitatem amat, neque concipere aut edere partum mens potest nisi intrenti flumine litterarum inundata. Refugiendum est ab omni verborum, ut ita dicam, vilitate et sumendae voces a plebe summotae, ut fiat odi profanum vulgus et arceo. Praeterea curandum est, ne sententiae emineant extra corpus orationis expressae, sed intexto vestibus colore niteant. Homerus testis et lyrici, Romanusque Vergilius et Horatii curiosa felicitas. Ceteri enim aut non viderunt viam qua iretur ad carmen, aut visam timuerunt calcare. Ecce belli civilis ingens opus quisquis attigerit nisi plenus litteris, sub onere labetur. Non enim res gestae versibus comprehendendae sunt, quod longe melius historici faciunt, sed per ambages deorumque ministeria et fabulosum sententiarum tormentum praecipitandus est liber spiritus, ut potius furentis animi vaticinatio appareat quam religiosae orationis sub testibus fides. Tanquam si placet hic impetus, etiam si nondum recepit ultimam manum:		118. - Млади хора - рече Евмолп, - поезията заблуждава мнозина! Щом някой е докарал стиха в размер и е заплел в него думи с малко по-особен смисъл, мисли си, че се е качил направо на Хеликон 262! Често хора, които са опитни на форума, бягат в поезията, сякаш е тихо пристанище, и си мислят, че е по-лесно да изпипаш едно стихотворение, отколкото някоя шарена реч, в която изреченията подрънкват като звънчета. Но благородният дух обича здравото и никой ум не може нито да зачене, нито да роди, без да е плувал дълго в огромната река на словото. Трябва да се бяга от всяка пошлост на речта, ако мога да се изразя така, и трябва да се търсят думи, които са далеч от плебса, за да стане Далеч от плебса! Храма заключих аз 263. Освен това трябва да се внимава мислите да не стърчат вън от цялото и да не бият на очи, а да проблясват в самата му тъкан като нишки в плат. Нека ми бъдат свидетели Омир и лириците, а от римляните - Вергилий и Хораций, чийто успех е грижа и само грижа! Другите или не са видели пътя, по който се върви към поезията, или са го видели, но ги е било страх да тръгнат по него! Например, който се залови да пише поема за гражданската война, ако не е побрал в себе си опита на всички поети, ще рухне под такова непосилно бреме. Не е нужно стиховете да описват събитията, понеже историците го правят много по-добре, а трябва свободното вдъхновение да литне главоломно през кривини, сцени с богове и невероятна върволица изречения, за да изглежда всичко като видение на пророчески ум, а не като съвестен разказ, скрепен със свидетелски показания: във всеки случай трябва да има някакъв устрем, подобен на моята поема. Дано ви хареса: вярно е, че още не съм й сложил последна ръка, но 264
[[CXIX] "Orbem iam totum victor Romanus habebat, qua mare, qua terrae, qua sidus currit utrumque; nec satiatus erat. Gravidis freta pulsa carinis iam peragebantur; si quis sinus abditus ultra, si qua foret tellus, quae fuluum mitteret aurum, hostis erat, fatisque in tristia bella paratis quaerebantur opes. Non vulgo nota placebant gaudia, non usu plebeio trita voluptas. Aes Ephyreiacum laudabat miles in unda; quaesitus tellure nitor certaverat ostro; Hinc Numidae accusant, illinc nova vellera Seres atque Arabum populus sua despoliaverat arva. Ecce aliae clades et laesae vulnera pacis. Quaeritur in silvis auro fera, et ultimus Hammon Afrorum excutitur, ne desit belua dente ad mortes pretiosa; fame premit advena classes, tigris et aurata gradiens vectatur in aula, ut bibat humanum populo plaudente cruorem. Heu, pudet effari perituraque prodere fata, Persarum ritu male pubescentibus annis surripuere viros, exsectaque viscera ferro in venerem fregere, atque ut fuga mobilis aevi circumscripta mora properantes differat annos, quaerit se natura nec invenit. Omnibus ergo scorta placent fractique enerui corpore gressus et laxi crines et tot nova nomina vestis, quaeque virum quaerunt. Ecce Afris eruta terris citrea mensa greges servorum ostrumque renidens, ponitur ac maculis imitatur vilius aurum quae sensum trahat. Hoc sterile ac male nobile lignum turba sepulta mero circum venit, omniaque orbis praemia correptis miles vagus esurit armis. Ingeniosa gula est. Siculo scarus aequore mersus ad mensam vivus perducitur, atque Lucrinis eruta litoribus vendunt conchylia cenas, ut renovent per damna famem. Iam Phasidos unda orbata est avibus, mutoque in litore tantum solae desertis adspirant frondibus aurae. Nec minor in Campo furor est, emptique Quirites ad praedam strepitumque lucri suffragia vertunt. Venalis populus, venalis curia patrum: est favor in pretio. Senibus quoque libera virtus exciderat, sparsisque opibus conversa potestas ipsaque maiestas auro corrupta iacebat. Pellitur a populo victus Cato; tristior ille est, qui vicit, fascesque pudet rapuisse Catoni. Namque — hoc dedecoris populo morumque ruina — non homo pulsus erat, sed in uno victa potestas Romanumque decus. Quare tam perdita Roma ipsa sui merces erat et sine vindice praeda. Praeterea gemino deprensam gurgite plebem faenoris inluvies ususque exederat aeris. Nulla est certa domus, nullum sine pignore corpus, sed veluti tabes tacitis concepta medullis intra membra furens curis latrantibus errat. Arma placent miseris, detritaque commoda luxu vulneribus reparantur. Inops audacia tuta est. Hoc mersam caeno Romam somnoque iacentem quae poterant artes sana ratione movere, ni furor et bellum ferroque excita libido?		119. Рим победи вече целия свят от запад до изток: негова беше твърдта, над която летят светилата, цялата: и ненаситно ламтеше за още! Бойните кораби бродят по всички морета: има ли злато - враждебен на Рим е новият остров: злата съдба зарад злато заробваше всички чужди народи. Народът на Рим презираше всичко лесно и просто, и свое и търсеше чуждото чудо: и по морето прекараха бронзови вази, и по земята дълбаха дълбоко за руди незнайни, и от серите, и от Африка мъкнаха лъскави кожи 265, и от арабите грабнаха всичко, което можаха: още и още! Мирът се задъхва и грозно се гърчи: още! И жадно тършуваха чак до Египет, още! И кървави зъби изплюха на древния пясък заради жълтите зъби на слона. А тигрите жълти караха право в дворците на Рим и им пускаха хора: пръска кръвта - и тълпата се пръска от радост и ръкопляска. Уви! И да кажа е срамно как като варвари-перси ловяха нещастни младежи и безпощадният нож ги лишава от пол, за да бъдат млади задълго, и в дългата младост напразно себe си търси природата, без да разбира каква е: дълги коси, разлюляна походка, особени дрехи - нищо, което напомня за мъж. И всички са луди само за новите курви! И само за новите маси - новите маси от туя 266, отсечени в Африка: лъскат, сякаш от злато, и струват по-скъпо от злато и предизвикват охота за пир у пияните гости, сито загледани в гладката туя: а гладният воин броди по всички земи и стиснал в ръката си меча, гладно поглежда към всички богатства: и всичко трябва да влезе в бездънното лакомо гърло; лакомо гърло измисля без мяра: и вкусната рибка чак от Сицилия жива на масата идва; идват от морския пясък изровени миди, за да направят вечерята вкусна и скъпа 267; и вече няма фазани край тихия Фазис 268: Рим ги изяде! Рим полудява. Квиритите 269 купени бързо гласуват само за този, когото подушат, че може да плаща: целият римски народ е продажен; сенатът - продаден! Всичко върви за пари, а римската доблест е стара, толкова стара, че вече лежи и вече е мъртва; римската сила е плячка и римската власт се продава: власт не получи Катон 270! Народът избира парите, а победителят жалък дори се срамува, че е откраднал властта от Катон, и позорът го мъчи, и победеният не е Катон! Не човек е пропаднал: паднал е Рим - и от римската слава остава руина: плебсът потъва във дългове. Двойната болест го мъчи и го разяжда: не плаща дълга си, а лихвите плаща; всеки залага по нещо и ничия къща няма покой и мъка и лудост от бедност и злоба тихо захапват душите и те като кучета лаят, и като няма пари, няма нищо. Тогава - войната! Който е беден, добре му е с меч и надежда! Нямаше друго: и трябваше сънният Рим да изтръска клепки, залепнали с кал, и снага, залиняла от мързел, в яростна сеч под звук на тръба и кървави пръски!
[[CXX] "Tres tulerat Fortuna duces, quos obruit omnes armorum strue diversa feralis Enyo. Crassum Parthus habet, Libyco iacet aequore Magnus, Iulius ingratam perfudit sanguine Romam, et quasi non posset tot tellus ferre sepulcra, divisit cineres. Hos gloria reddit honores. Est locus exciso penitus demersus hiatu Parthenopen inter magnaeque Dicarchidos arva, Cocyti perfusus aqua; nam spiritus, extra qui furit effusus, funesto spargitur aestu. Non haec autumno tellus viret aut alit herbas caespite laetus ager, non verno persona cantu mollia discordi strepitu virgulta locuntur, sed chaos et nigro squalentia pumice saxa gaudent ferali circum tumulata cupressu. Has inter sedes Ditis pater extulit ora bustorum flammis et cana sparsa favilla, ac tali volucrem Fortunam voce lacessit: 'Rerum humanarum divinarumque potestas, Fors, cui nulla placet nimium secura potestas, quae nova semper amas et mox possessa relinquis, ecquid Romano sentis te pondere victam, nec posse ulterius perituram extollere molem? Ipsa suas vires odit Romana iuventus et quas struxit opes, male sustinet. Aspice late luxuriam spoliorum et censum in damna furentem. Aedificant auro sedesque ad sidera mittunt, expelluntur aquae saxis, mare nascitur arvis, et permutata rerum statione rebellant. En etiam mea regna petunt. Perfossa dehiscit molibus insanis tellus, iam montibus haustis antra gemunt, et dum vanos lapis invenit usus, inferni manes caelum sperare fatentur. Quare age, Fors, muta pacatum in proelia vultum, Romanosque cie, ac nostris da funera regnis. Iam pridem nullo perfundimus ora cruore, nec mea Tisiphone sitientis perluit artus, ex quo Sullanus bibit ensis et horrida tellus extulit in lucem nutritas sanguine fruges.'		120. Имаше трима велики мъже - и вече ги няма 271. Тримата паднаха: в Партия - Крас; Помпей - във Египет; Цезар загина, коварно убит от засада в Рим! И понеже земята не можеше сякаш да понесе пепелта им накуп, разпиля я широко и увенча храбростта им с три пръснати гроба. Има едно безрадостно място край древен Неапол 272: гънка дълбока е секната в зъбери черни и от земята излиза зловоние: долу реката на вековечния плач се излива и ръфа скалите. Няма треви; няма весели чимове; есенно време плод не жълтее по никои клони; и пролетно време никоя птица не пее по никои цъфнали храсти: хаос и черни скали, и с тъжни чела кипариси гробно красят неприветната пустош на Плутон. Плутон издига отдолу глава, окадена от огън, цялата в пепел и сажди, и дрезгаво вика с яростен глас, и Съдбата крилата го чува: - Ти, на която подвластни са всички съдби колебливи, ти, за която до днес всяка сигурна власт е омразна, ти, пред която и бог, и човек се покланят и тръпнат, ти ли сега се уплаши от римската сила? Тежкия камък не ще ли захвърлиш във звънката бездна? Я погледни побеснялата сган: тя самата се мрази! Гледай, каквото заграбят, пилеят и хвърлят, гледай, толкова грабят, че тежката плячка ги смазва, гледай, издигат си златни дворци, до звездите високи, острови правят в морето, в скалите копаят морета, всичко обръщат наопаки лудо и вече слизат при мене! Копаят земята за мрамор: глухо кънтят пещерите и блясват лъчисти отвори; нямам покой: те ме дразнят: и в тъмното царство моите мъртви си мислят, че горе ги чака небето! Хайде, Съдба! Намръщи се и нека кръвта се пролее, нека потеглят към моето царство войските избити; знаеш ли колко отдавна не съм се напивал с кипнала кръв до насита? И колко отдавна с кипнала кръв Тисифона 273 не си е измила лицето? Сула откакто ми прати мъртвешката жътва!274
[[CXXI] "Haec ubi dicta dedit, dextrae coniungere dextram conatus, rupto tellurem soluit hiatu. Tunc Fortuna levi defudit pectore voces: 'O genitor, cui Cocyti penetralia parent, si modo vera mihi fas est impune profari, vota tibi cedent; nec enim minor ira rebellat pectore in hoc leviorque exurit flamma medullas. Omnia, quae tribui Romanis arcibus, odi muneribusque meis irascor. Destruet istas idem, qui posuit, moles deus. Et mihi cordi quippe cremare viros et sanguine pascere luxum. Cerno equidem gemina iam stratos morte Philippos Thessaliaeque rogos et funera gentis Hiberae. Iam fragor armorum trepidantes personat aures, Et Libyae cerno tua, Nile, gementia claustra, Actiacosque sinus et Apollinis arma timentes. Pande, age, terrarum sitientia regna tuarum atque animas accerse novas. Vix navita Porthmeus sufficiet simulacra virum traducere cumba; classe opus est. Tuque ingenti satiare ruina, pallida Tisiphone, concisaque vulnera mande: ad Stygios manes laceratus ducitur orbis.'		121. Млъкна: и после опита да стисне десница с десница и разлюля, и разпука земята, и бездната зина, а лекокрилата злобна Съдба изпищя и отвърна: - Татко, комуто вълните на Стикс се покланят и тръпнат, татко, нека ти кажа, макар че не бива да казвам: знай, че ще стане така! В тази гръд непосилната злоба тътне, тъй както във твоята гръд, и Рим ще се срути! Всичко, което съм дала на Рим, ще си взема обратно: мразя града им: и същата сила, която го вдигна, тя ще го срути; аз искам кръвта да се лее и да клокочи в гърлата им лакоми! Виждам 275 как при Филипи и как при Ферсалия 276 мъртвите падат, виждам Тесалия 277 в пламъци, виждам Испания в кърви 278, писъци чувам на Нилския бряг 279, виждам боя при Акций, виждам и как Аполон подарява победа на Цезар 280! Плутон, отваряй врати за печалните сенки, идват тълпи! И едва ли Портмей 281 ще насмогне с малката лодка безброй мъртъвци да прекара: флот ще му трябва за тях! А ти, Тисифона, се радвай: ти ще забиеш в мъртвешката плът разтреперани зъби: целият свят на парцали ще падне в подземното царство!
[[CXXII] "Vixdum finierat, cum fulgure rupta corusco intremuit nubes elisosque abscidit ignes. Subsedit pater umbrarum, gremioque reducto, telluris pavitans fraternos palluit ictus. Continuo clades hominum venturaque damna auspiciis patuere deum. Namque ore cruento deformis Titan vultum caligine texit: civiles acies iam tum spirare putares. Parte alia plenos extinxit Cynthia vultus et lucem sceleri subduxit. Rupta tonabant verticibus lapsis montis iuga, nec vaga passim flumina per notas ibant morientia ripas. Armorum strepitu caelum furit et tuba Martem sideribus tremefacta ciet, iamque Aetna voratur ignibus insolitis, et in aethera fulmina mittit. Ecce inter tumulos atque ossa carentia bustis umbrarum facies diro stridore minantur. Fax stellis comitata novis incendia ducit, sanguineoque recens descendit Iuppiter imbre. Haec ostenta brevi soluit deus. Exuit omnes quippe moras Caesar, vindictaeque actus amore Gallica proiecit, civilia sustulit arma. "Alpibus aeriis, ubi Graio numine pulsae descendunt rupes et se patiuntur adiri, est locus Herculeis aris sacer: hunc nive dura claudit hiemps canoque ad sidera vertice tollit. Caelum illinc cecidisse putes: non solis adulti mansuescit radiis, non verni temporis aura, sed glacie concreta rigent hiemisque pruinis: totum ferre potest umeris minitantibus orbem. Haec ubi calcavit Caesar iuga milite laeto optavitque locum, summo de vertice montis Hesperiae campos late prospexit, et ambas intentans cum voce manus ad sidera dixit: 'Iuppiter omnipotens, et tu, Saturnia tellus, armis laeta meis olimque onerata triumphis, testor ad has acies invitum arcessere Martem, invitas me ferre manus. Sed vulnere cogor, pulsus ab urbe mea, dum Rhenum sanguine tingo, dnm Gallos iterum Capitolia nostra petentes Alpibus excludo, vincendo certior exul. Sanguine Germano sexagintaque triumphis esse nocens coepi. Quamquam quos gloria terret, aut qui sunt qui bella vident? Mercedibus emptae ac viles operae, quorum est mea Roma noverca. At reor, haud impune, nec hanc sine vindice dextram vinciet ignavus. Victores ite furentes, ite mei comites, et causam dicite ferro. Iamque omnes unum crimen vocat, omnibus una impendet clades. Reddenda est gratia vobis, non solus vici. Quare, quia poena tropaeis imminet, et sordes meruit victoria nostra, iudice Fortuna cadat alea. Sumite bellum et temptate manus. Certe mea causa peracta est: inter tot fortes armatus nescio vinci.' Haec ubi personuit, de caelo Delphicus ales omina laeta dedit pepulitque meatibus auras. Nec non horrendi nemoris de parte sinistra insolitae voces flamma sonuere sequenti. Ipse nitor Phoebi vulgato laetior orbe crevit, et aurato praecinxit fulgure vultus.		122. Още немлъкнала, синият облак изпука и се разкъса, и жълтата мълния блесна: Плутон изтръпна от брат си и бързо се мушна надолу и над главата си леко затвори лазурната цепка, а боговете веднага изпращат поличби за гибелта. И слънцето в кървави блясъци страшно трепна и първо угасна зад облаци гъсти 282, сякаш отдолу редиците братски се биеха вече; после луната лицето си пълно покри и не прати бледи лъчи на престъпната сган; планините се пръскат и върховете им с гръм се търкалят: реките потичат в други русла заблудени и бързо пресъхват. Гръмва небето от бойни тръби и звездите се кланят, Етна изригва огньове и огнени пръски политат право нагоре, и сякаш земята замеря небето с мълнии. Ето, из тъмните гробища скитащи сенки скърцат и тракат в неясна заплаха изкълчени кости; нова комета долита и пламват пожари; Юпитер с дъжд като кръв от небето ги ръси - кръв от небето вали - и огньовете пушат и сред поличбите огнени Цезар захвърля войната в Галия, тръгва за Рим и войната започва! Горе - на снежните Алпи, точно там, където Херакъл някога мощно е крачил 283, сега е олтар 284 на Херакъл: там се достига по тясна пътека. Снегът е затрупал голия връх и звездите го гледат отблизо: сякаш пробива небето и сякаш небето го няма горе над него! И топлото слънце и летният вятър никога белия сняг на върха не стопяват: с твърдо чело сякаш целия свят би могъл да повдигне! Щом като стигна върха и остави войниците 285, Цезар тръгна встрани и открай пропастта се загледа в мирната шир на Италия, после повдигна бързо ръце към близкия свод и извика нагоре: - Юпитер, ти, всемогъщи, и ти, Италио! Чуйте: искахте моя триумф и аз ви затрупах с победи; чуйте ме: аз не желая война и ръка не повдигам първи! Но тази обида ме тласка към меча: аз да проливам кръвта си на Рейн и дивите гали 286, дръзко решили отново над нашия град да безчинстват, аз да смирявам за Рим - и мене от Рим да ме гонят? Аз победих и германците 287: ето вината на Цезар! Аз побеждавам: завиждат ми 288. Нека завиждат! Кой ще ме спре? Да не би миризливата измет, купена в Рим за медни пари? Нека само опитат тази победна ръка да вържат ръцете слугински: ето, хванете я, хайде! Войници! Отново на битка! Нека сега защитим победите с нова победа! Обща съдба ни преследва: за всички ни общо готви се гибел, защото с безбройни трофеи бръкнахме в нечии лоши очи; но за мен е позорно общата слава на гробница обща да стане! Аз не отстъпвам! Нима ще отстъпите вие? Зара съдбата ни хвърли 289! Не мога сред толкова храбри мои войници да хвърля щита и да бягам! Щом като млъкна, и гарван 290 проряза небето над него, даде победна поличба и мигом изчезна, а от горичката вляво припламнаха искри и непонятни слова над острия връх прозвучаха и разжареното слънце потрепна и сякаш кимна, и сякаш лицето му кръгло порасна!
[[CXXIII] "Fortior ominibus movit Mavortia signa Caesar, et insolitos gressu prior occupat ausus. Prima quidem glacies et cana vincta pruina non pugnavit humus mitique horrore quievit. Sed postquam turmae nimbos fregere ligatos et pavidus quadrupes undarum vincula rupit, incalvere nives. Mox flumina montibus altis undabant modo nata, sed haec quoque — iussa putares — stabant, et vincta fluctus stupuere ruina, et paulo ante lues iam concidenda iacebat. Tum vero male fida prius vestigia lusit decepitque pedes; pariter turmaeque virique armaque congesta strue deplorata iacebant. Ecce etiam rigido concussae flamine nubes exonerabantur, nec rupti turbine venti derant, aut tumida confractum grandine caelum. Ipsae iam nubes ruptae super arma cadebant, et concreta gelu ponti velut unda ruebat. Victa erat ingenti tellus nive victaque caeli sidera, victa suis haerentia flumina ripis: nondum Caesar erat; sed magnam nixus in hastam horrida securis frangebat gressibus arva, qualis Caucasea decurrens arduus arce Amphitryoniades, aut torvo Iuppiter ore, cum se verticibus magni demisit Olympi et periturorum deiecit tela Gigantum. "Dum Caesar tumidas iratus deprimit arces, interea volucer molis conterrita pinnis Fama volat summique petit iuga celsa Palati, atque hoc Romano tonitru ferit omnia signa: iam classes fluitare mari totasque per Alpes fervere Germano perfusas sanguine turmas. Arma, cruor, caedes, incendia totaque bella ante oculos volitant. Ergo pulsata tumultu pectora perque duas scinduntur territa causas. Huic fuga per terras, illi magis unda probatur, et patria pontus iam tutior. Est magis arma qui temptare velit fatisque iubentibus uti. Quantum quisque timet, tantum fugit. Ocior ipse hos inter motus populus, miserable visu, quo mens icta iubet, deserta ducitur urbe. Gaudet Roma fuga, debellatique Quirites rumoris sonitu maerentia tecta relinquunt. Ille manu pavida natos tenet, ille penates occultat gremio deploratumque relinquit limen, et absentem votis interficit hostem. Sunt qui coniugibus maerentia pectora iungant, grandaevosque patres onerisque ignara iuventus. Id pro quo metuit, tantum trahit. Omnia secum hic vehit imprudens praedamque in proelia ducit: ac velut ex alto cum magnus inhorruit auster et pulsas evertit aquas, non arma ministris, non regumen prodest, ligat alter pondera pinus, alter tuta sinus tranquillaque litora quaerit: hic dat vela fugae Fortunaeque omnia credit. Quid tam parva queror? Gemino cum consule Magnus ille tremor Ponti saevique repertor Hydaspis et piratarum scopulus, modo quem ter ovantem Iuppiter horruerat, quem tracto gurgite Pontus et veneratus erat submissa Bosporos unda, pro pudor! imperii deserto nomine fugit, ut Fortuna levis Magni quoque terga videret.		123. И окрилен от поличбата, Цезар повежда дръзко войската си в поход и тръгва пред всички. Първите крачки преминаха леко: земята отдолу беше скована от лед и покорно не мръдна; но под копитата димният лед се пропука и се разкъсаха тънките връзки, и бързо кипна ледът, и потекоха буйни потоци: и изведнъж - сякаш стана магия - отново спират по урвите: ето, водата течаща става стена: и стената от лед я цепеше брадва! После ледът от човешкия крак вероломно се дръпва: хората падат и падат конете: лежаха струпани в куп безразборно коне и воини жалки. После суровият вятър докара и облаци: мигом ледни зърна се изсипват от тях и вихри се вият, и от градушката едра небето пращи и се къса; после замръзнали облаци цели се стелят отгоре, както при буря вълните в морето налитат на кораб! Страшният сняг победи планината, земята, реките, стегнати в броня, и даже звездите в небето: Цезар не бе победен! Опрян върху копие, Цезар, както орач забива крака в ръбатите буци, стъпваше здраво в леда и го чупеше яростно, сякаш някой Херакъл от белия връх се спускаше леко или се спускаше Юпитер с мрачно лице, за да смаже и да издуха рода на жестоките древни гиганти 291. Докато Цезар се бори със снежното било, леко мълвата долита до Рим и стресната каца на Палатинския хълм, и страшните думи люлеят строгите статуи на боговете: морето е пълно с кораби! Целите Алпи гъмжат от коне и войници! Идват за кръв, подивели от лагерни зими! Всички се плашат: в очите на всички пожар и грабежи, смърт и война преминават. Сърцата се мятат бясно в гърдите и в ужас и кърви се пръскат: някои решава да бяга по суша; друг бяга на кораб; трети посяга към меча и щастие търси в случая, и се оставя на случая сам да го води; всеки отива натам, накъдето страхът му нашепва; простите хора се втурват навън от града и позорно Рим се опразва, уви, и е паднал, преди да е паднал: Рим предпочита да бяга. Градът опустява. Римските граждани бягат от своите къщи! Някой си носи децата на гръб; друг понася пенати в дрипава пазва и плаче на прага, и злобно убива с думи врага, от когото е тръгнал да бяга; някои дълго прегръщат жените си; други понасят бързо на гръб престарели бащи и под скъпото бреме крачат едвам; трети глупаво всичко помъкват - плячка, готова да падне в ръцете на първия срещнат; точно така е, когато над кораба вятърът духне и се надигнат вълни, и моряците нито с веслата, нито с кормилото могат да свърнат от бурната диря: някой навива платната; друг гледа за залив и пристан; трети отпуска ръце и оставя на бурята всичко. Но за какво да оплаквам нищожното? Заедно с двамата консули 292 бяга Помпей 293, що Хидасп 294 прекоси и бе ужас за Понта 295, ужас за всички пирати 296. Юпитер даже се стресна след толкова много победи! Същият, който подобно на бог над вълните премина, същият той си обърна гърба и побягна, та да се види, че всяка човешка съдба се обръща;
[[CXXIV] "Ergo tanta lues divum quoque numina vidit consensitque fugae caeli timor. Ecce per orbem mitis turba deum terras exosa furentes deserit, atque hominum damnatum avertitur agmen. Pax prima ante alias niveos pulsata lacertos abscondit galea victum caput, atque relicto orbe fugax Ditis petit implacabile regnum. Huic comes it submissa Fides, et crine soluto Iustitia, ac maerens lacera Concordia palla. At contra, sedes Erebi qua rupta dehiscit, emergit late Ditis chorus, horrida Erinys, et Bellona minax, facibusque armata Megaera, Letumque, Insidiaeque, et lurida Mortis imago. Quas inter Furor, abruptis ceu liber habenis, sanguineum late tollit caput, oraque mille vulneribus confossa cruenta casside velat; haeret detritus laevae Mavortius umbo innumerabilibus telis gravis, atque flagranti stipite dextra minax terris incendia portat. Sentit terra deos, mutataque sidera pondus quaesivere suum; namque omnis regia caeli in partes diducta ruit. Primumque Dione Caesaris acta sui ducit, comes additur illi Pallas, et ingentem quatiens Mavortius hastam. Magnum cum Phoebo soror et Cyllenia proles excipit, ac totis similis Tirynthius actis. Intremuere tubae, ac scisso Discordia crine extulit ad superos Stygium caput. Huius in ore concretus sanguis, contusaque lumina flebant, stabant aerati scabra rubigine dentes, tabo lingua fluens, obsessa draconibus ora, atque inter torto laceratam pectore vestem sanguineam tremula quatiebat lampada dextra. Haec ut Cocyti tenebras et Tartara liquit, alta petit gradiens iuga nobilis Appennini, unde omnes terras atque omnia litora posset aspicere ac toto fluitantes orbe catervas, atque has erumpit furibundo pectore voces: 'Sumite nunc gentes accensis mentibus arma, sumite et in medias immittite lampadas urbes. Vincetur, quicumque latet; non femina cesset, non puer aut aevo iam desolata senectus; ipsa tremat tellus lacerataque tecta rebellent. Tu legem, Marcelle, tene. Tu concute plebem, Curio. Tu fortem ne supprime, Lentule, Martem. Quid porro tu, dive, tuis cunctaris in armis, non frangis portas, non muris oppida solvis thesaurosque rapis? Nescis tu, Magne, tueri Romanas arces? Epidamni moenia quaere, Thessalicosque sinus humano sanguine tingue.' "Factum est in terris quicquid Discordia iussit." Cum haec Eumolpos ingenti volubilitate verborum effudisset, tandem Crotona intravimus. Ubi quidem parvo deversorio refecti, postero die amplioris fortunae domum quaerentes incidimus in turbam heredipetarum sciscitantium quod genus hominum. aut unde veniremus. Ex praescripto ergo consilii communis exaggerata verborum volubilitate, unde aut qui essemus haud dubie credentibus indicavimus. Qui statim opes suas summo cum certamine in Eumolpium congesserunt. <. . .>		124. а боговете, видели беса и позора, даже и те се уплашиха! Бягат сломени всички добри богове и проклинат човешкото племе: първи Мирът отвърна лице от злобните смъртни и белоснежни пребити ръце подви и застена, и победен от жестокост, покри си косите със шлема и се продъни навеки в бездънното царство на Плутон; литва след него и Правдата в скъсана дреха и Верността разридана, и бедната Честност; а от дълбоката дупка, която отвежда при Плутон, бавно излиза зловещата свита на царя на мрака: Смърт и Коварство, и Злоба, и бледна Боязън крачат: до тях се промъква Война и Засада; фурии с тъмни крила пищят и се стрелват нагоре и по средата Бесът, от веригата пуснат, вдига кървяща глава и хиляди рани прикрива с шлема си счупен, а вехтият щит се люшка и скърца и по щита безбройни стрели стърчат и се люшкат; факел размахва Бесът - и пламъкът лизва небето: трепва земята, усетила в миг боговете, и се поклащат звездите объркано, а боговете 297 бързат на помощ на двамата смъртни: Диона първа полита към своя потомък; след нея - Палада и след Палада детето на Марс се нарежда при Цезар, а за Помпей са сестрата на Феб и синът на Килена, също подобният нему по подвизи бог от Тиринта. Гръмват тръби и Раздорът с коси разпилени диво поглежда небесния свод: от лицето му кърви капят в очите безумни и с кървавите сълзи се смесват; страшно стърчат от устата му гнилите зъби, гной от езика тече и през зъбите мърдат змийчета; скъсана дреха покрива гърдите му слаби и в костелива ръка подхвърля главня нажежена, и от подземното царство на Плутон се качва направо чак на високото било на светналите Апенини, гледа отгоре земята, брега, градовете и всички бойни редици, по целия свят разпилени, и от върха към света се провиква хрипливо: - Хора, грабнете оръжие с дръзки десници, хора, палете пожари, горете сега градовете: който се скрие, ще бъде разбит! Да се бият и старци, да се сражават жени и невръстни за битка момчета: нека самата земя потрепери и всичко се срине! Ти, Марцеле 298, закона пази; насъсквай тълпата ти, Курионе 299! Ти, Лентуле 300, няма да спираш войната! Сине Венерин! Защо си останал на лагер? Я нападни! Разрушавай стени и заграбвай богатства! Ти не умееш ли вече, Помпей, да браниш града си? Бягай тогава и чак в Епидамн 301 затвори се и обагри тесалийските заливи с алени кърви! Всичко, което поиска Раздорът, се сбъдна!302 И когато Евмолп избълва този безкраен поток от думи, най-сетне влязохме в Кротон. Там пренощувахме в една малка странноприемница, а на другия ден, докато си търсехме някое по-хубаво жилище като за хора от по-първа ръка, заобиколи ни цяла тълпа ловци на наследства, които започнаха да ни разпитват какви хора сме и откъде идваме. Ние ги засипахме с готовите лъжи и така добре описахме всичко, че ни повярваха, без дори да се усъмнят, и веднага започнаха да се надпреварват да предлагат парите си на Евмолп <...> Всички търсачи на наследства в надпревара правят подаръци на Евмолп и се мъчат да му угодят ***
[[CXXV] Dum haec magno tempore Crotone aguntur <. . .> et Eumolpus felicitate plenus prioris fortunae esset oblitus statum, adeo ut suis iactaret neminem gratiae suae ibi posse resistere impuneque suos, si quid deliquissent in ea urbe, beneficio amicorum laturos. Ceterum ego, etsi quotidie magis magisque superfluentibus bonis saginatum corpus impleveram, putabamque a custodia mei removisse vultum Fortunam, tamen saepius tam consuetudinem meam cogitabam quam causam, et: "Quid, aiebam, si callidus captator exploratorem in Africam miserit mendaciumque deprehenderit nostrum? Quid, si etiam mercennarius praesenti felicitate lassus indicium ad amicos detulerit, totamque fallaciam invidiosa proditione detexerit? Nempe rursus fugiendum erit, et tandem expugnata paupertas nova mendicitate revocanda. Dii deaeque, quam male est extra legem viventibus! quicquid meruerunt, semper expectant". <. . .>		125. Докато това продължава дълго време в Кротон <...> и Евмолп, преситен от блаженство, напълно забрави предишната си съдба и започна надменно да се хвали, че в този град никой не може да се противопостави на влиянието му и че дори ако някой от близките му извърши престъпление, ще му се размине безнаказано, понеже неговите приятели ще го спасят. Но аз, макар че с всеки изминат ден благата течаха към мене все по-обилно и тялото ми се наливаше със сила от хубавата храна и макар и да ми се струваше, че съдбата е престанала да ме държи под око и да ме преследва, все пак доста често се замислях за старите си навици и сегашния си живот и си казвах: „Какво ще стане, ако някой по-хитър ласкател прати в Африка човек за проверка и лъжата ни се разбере? Какво ще стане, ако на слугата на Евмолп му омръзне щастието и каже нещо на приятелите си или разкрие цялата измама с подло предателство? Да, тогава ще трябва да бягаме отново и след като най-сетне сме победили бедността, пак да станем просяци! Богове и богини! Колко зле е за тези, които живеят извън закона: винаги очакват да ги сполети онова, което са заслужили" ***
[[CXXVI] CHRYSIS ANCILLA CIRCES AD POLYAENVM: "Quia nosti venerem tuam, superbiam captas vendisque amplexus, non commodas. Quo enim spectant flexae pectine comae, quo facies medicamine attrita et oculorum quoque mollis petulantia; quo incessus arte compositus et ne vestigia quidem pedum extra mensuram aberrantia, nisi quod formam prostituis ut vendas? Vides me: nec auguria novi nec mathematicorum caelum curare soleo; ex vultibus tamen hominum mores colligo, et cum spatiantem vidi, quid cogites scio. Sive ergo nobis vendis quod peto, mercator paratus est, sive, quod humanius est, commodas, effice ut beneficium debeam. Nam quod servum te et humilem fateris, accendis desiderium aestuantis. Quaedam enim feminae sordibus calent, nec libidinem concitant, nisi aut servos viderint aut statores altius cinctos. Arena aliquas accendit, aut perfusus pulvere mulio, aut histrio scaenae ostentatione traductus. Ex hac nota domina est mea; usque ab orchestra quattuordecim transilit, et in extrema plebe quaerit quod diligat." Itaque oratione blandissima plenus: "Rogo, inquam, numquid illa, quae me amat, tu es?" Multum risit ancilla post tam frigidum schema et: "Nolo, inquit, tibi tam valde placeas. Ego adhuc servo nunquam succubui, nec hoc dii sinant ut amplexus meos in crucem mittam. Viderint matronae, quae flagellorum vestigia osculantur; ego etiam si ancilla sum, nunquam tamen nisi in equestribus sedeo." Mirari equidem tam discordem libidinem coepi atque inter monstra numerare, quod ancilla haberet matronae superbiam et matrona ancillae humilitatem. Procedentibus deinde longius iocis rogavi ut in platanona produceret dominam. Placuit puellae consilium. Itaque collegit altius tunicam flexitque se in eum daphnona, qui ambulationi haerebat. Nec diu morata dominam producit e latebris, laterique meo applicat mulierem omnibus simulacris emendatiorem. Nulla vox est quae formam eius possit comprehendere, nam quicquid dixero minus erit. Crines ingenio suo flexi per totos se umeros effuderant, frons minima et quae radices capillorum retro flexerat, supercilia usque ad malarum scripturam currentia et rursus confinio luminum paene permixta, oculi clariores stellis extra lunam fulgentibus, nares paululum inflexae et osculum quale Praxiteles habere Dianam credidit. Iam mentum, iam cervix, iam manus, iam pedum candor intra auri gracile vinculum positus: Parium marmor extinxerat. Itaque tunc primum Dorida vetus amator contempsi. <. . .> Quid factum est, quod tu proiectis, Iuppiter,armis inter caelicolas fabula muta taces? Nunc erat a torva submittere cornua fronte, nunc pluma canos dissimulare tuos. Haec vera est Danae. Tempta modo tangere corpus, iam tua flammifero membra calore fluent.		126. - Понеже 303 познаваш красотата си, горд си и не подаряваш прегръдките си, а ги продаваш, за да печелиш пари. За какво друго са тези наресани коси, това лице, покрито с белило, този скоклив и сластен поглед, за какво с тази походка, в която всичко е изпипано така, че дори ходилата на краката ти да не излизат от строгата мярка, ако не да покажеш красотата, която искаш да продадеш? Чуй ме: аз нито разбирам от птицегадания, нито пък ме е грижа за небесните знаци и астрологията, но по лицата на хората познавам нравите им и щом видя как някой ходи, знам какво мисли! Така че ако ни продаваш това, което искаме, има готов купувач; а ако ни го подаряваш, което е много по-красиво, направи така, че да съм ти задължена за добрината! А пък с това, че се признаваш за презрян роб, само разпалваш желанието на господарката ми, която вече пламти: има жени, които ги привлича само долното и ако не видят роби или някой прислужник със запретната дреха, похотта им не се възбужда. Други харесват гладиатори или пък някой покрит с прах мулетар, а трети - някои шут, който се опозорява, показвайки се на сцената. Моята господарка е от тоя чешит: тя скача от орхестрата чак през четиринадесет реда 304 назад и си търси любовници сред последните плебеи. Поласкан от милите думи, аз попитах: - Кажи, да не би ти да си тази, която ме обича? Слугинята много се смя на глупостта ми и отвърна: - Недей да се харесваш чак толкова! Аз досега никога не съм лягала с роб и дано боговете не позволят да се хвърля в прегръдките на някой, който утре може да отиде на кръста! Нека матроните да си целуват когото щат по синините от бича; а пък аз, макар и да съм слугиня, сядам само при конниците! Удивих се на тази толкова разнолика похот и ми се видя истинско чудо, че слугинята е горда като матрона, а матроната е като жалка слугиня. После закачките ни продължиха и аз помолих слугинята да доведе господарката си в яворовата горичка. Това предложение се хареса на момичето, то запретна високо туниката си и се скри в лавровата горичка, която се намираше до мястото за разходка. Не мина много и тя доведе господарката си и я сложи да седне до мене: това беше една жена, по прекрасна от всички статуи. Няма думи, с които мога да обхвана красотата й: каквото и да кажа, пак ще бъде малко. Косите й се виеха сами и покриваха целите й рамене като вълни; челото й беше съвсем мъничко и открито; веждите й продължаваха чак до очертанията на скулите и почти се сключваха между очите й, които блестяха по-силно от звезди в безлунна нощ; ноздрите й бяха леко извити, а устните - същите, каквито има Диана според Праксител 305! А брадичката? А шията? А ръцете? А белотата на краката й, стегнати в изящни гривни? Пред нея бледнееше и пароският мрамор. И тогава за първи път презрях Дорида 306, старата си любов * Юпитер! Стана ли нещо 307? Къде си захвърли стрелите огнени? Виж, боговете се смеят! Защо мълчиш? Трябваше пак от челото ти страшно да щръкнат рогата или да скриеш косите си бели под лебедов пух! Ето, Даная е тук! Опитай се само да пипнеш: този път ти от огъня мек ще гориш поразен! *
[[CXXVII] Delectata illa risit tam blandum, ut videretur mihi plenum os extra nubem luna proferre. Mox digitis gubernantibus vocem: "Si non fastidis, inquit, feminam ornatam et hoc primum anno virum expertam, concilio tibi, o iuvenis, sororem. Habes tu quidem et fratrem — neque enim me piguit inquirere — sed quid prohibet et sororem adoptare? Eoden gradu venio. Tu tantum dignare et meum osculum, cum libuerit, agnoscere. — Immo, inquam, ego per formam tuam te rogo, ne fastidias hominem peregrinum inter cultores admittere. Invenies religiosum, si te adorari permiseris. Ac ne me iudices ad hoc templum Amoris gratis accedere, dono tibi fratrem meum. — Quid? tu, inquit illa, donas mihi eum, sine quo non potes vivere, ex cuius osculo pendes, quem sic tu amas, quemadmodum ego te volo?" Haec ipsa cum diceret, tanta gratia conciliabat vocem loquentis, tam dulcis sonus pertemptatum mulcebat aera, ut putares inter auras canere Sirenum concordiam. Itaque miranti, et toto mihi caelo clarius nescio quid relucente, libuit deae nomen quaerere. "Ita, inquit, non dixit tibi ancilla mea Circen me vocari? Non sum quidem Solis progenies, nec mea mater, dum placet, labentis mundi cursum detinuit. Habebo tamen quod caelo imputem, si nos fata coniunxerint. Immo iam nescio quid tacitis cogitationibus deus agit. Nec sine causa Polyaenon Circe amat: semper inter haec nomina magna fax surgit. Sume ergo amplexum, si placet. Neque est quod curiosum aliquem extimescas: longe ab hoc loco frater est." Dixit haec Circe, implicitumque me brachiis mollioribus pluma deduxit in terram vario gramine indutam. Idaeo quales fudit de vertice flores Terra parens, cum se concesso iunxit amori Iuppiter et toto concepit pectore flammas: emicuere rosae violaeque et molle cyperon, albaque de viridi riserunt lilia prato: talis humus Venerem molles clamavit in herbas candidiorque dies secreto favit amori. In hoc gramine pariter compositi mille osculis lusimus quaerentes voluptatem robustam. <. . .>		127. Възхитена, тя се засмя толкова сладко, че заприлича на пълната луна, когато се показва иззад облак; после размърда пръстите си, сякаш искаше да покаже на думите как да излизат, и заговори: - Ако не се отвращаваш от една знатна жена, която тази година за първи път е изпитала какво е мъж, тогава, младежо, предлагам ти сестра! Мене не ме беше срам да питам и разбрах, че имаш брат: но какво ти пречи да си вземеш и сестра? И брат, и сестра е едно и също: ти само не презирай целувката ми и ако искаш, опитай я! - Не, не - отвърнах аз, - аз те моля, в името на красотата ти, не се отвращавай от един странник и ме допусни да стана твой поклонник! Ако ми позволиш да ти служа като на богиня, ще намериш предан жрец! И за да не помислиш, че пристъпвам без жертва към този храм на любовта, подарявам ти моя брат! - Какво? - извика тя. - Ти ми подаряваш този, без когото не можеш да живееш, от чиято целувка зависиш, когото обичаш така, както аз обичам тебе? И докато тя говореше, гласът й се ронеше с толкова мила съблазън и така сладко звънеше, сякаш галеше въздуха, че на мене ми се стори като далечна песен, подхваната от хор на сирените. Бях удивен: пред мене светеше нещо по-светло от цялото небе и ми се прииска да узная името на тази богиня. - Така ли - рече тя, - нима слугинята ми не ти каза, че името ми е Цирцея 308? Наистина не съм дъщеря на Слънцето и майка ми не е спирала летящия свят по своя прищявка, но и аз ще има какво да припиша на небесните сили, ако съдбата ни свърже! Да, да! Божеството си мълчи, но вече е намислило нещо! Цирцея не обича Полиен 309 току-така: когато тези две имена се сблъскат, винаги пламва голям огън! Тогава, ако прегръдката ми ти харесва, ето я! Няма защо да се безпокоиш от някой любопитен: брат ти е далеч от това място. И като каза това, Цирцея ме прегърна с ръце, по-нежни от пух, и ме събори на земята, наметната с дреха от пъстри цветя - също както тогава, когато Юпитер беше прегърнал Юнона на древната Ида 310 и по земята премина любовната огнена тръпка, и от земята избликнаха мигом напъпили рози и теменуги, и нежен камъш, и лилии светли: както тогава стоцветният хор повика Венера и прояснено денят се усмихна на тайното ложе. И проснати един до друг върху меката трева, търсехме силното наслаждение с безброй шеговити целувки ***
[[CXXVIIII] CIRCE AD POLYAENVM: "Quid est? inquit; numquid te osculum meum offendit? Numquid spiritus ieiunio marcet? Numquid alarum negligens sudor? Puto, si haec non sunt, numquid Gitona times?" Perfusus ego rubore manifesto etiam si quid habueram virium, perdidi, totoque corpore velut laxato: "Quaeso, inquam, regina, noli suggillare miserias. Veneficio contactus sum". <. . .> CIRCE: "Dic, Chrysis, sed verum: numquid indecens sum? Numquid incompta? numquid ab aliquo naturali vitio formam meam excaeco? Noli decipere dominam tuam. Nescio quid peccavimus." Rapuit deinde tacenti speculum, et postquam omnes vultus temptavit, quos solet inter amantes risus fingere, excussit vexatam solo vestem raptimque aedem Veneris intravit. Ego contra damnatus et quasi quodam visu in horrorem perductus interrogare animum meum coepi, an vera voluptate fraudatus essem. Nocte soporifera veluti cum somnia ludunt errantes oculos effossaque protulit aurum in lucem tellus: versat manus improba furtum thesaurosque rapit, sudor quoque perluit ora et mentem timor altus habet, ne forte gravatum excutiat gremium secreti conscius auri: mox ubi fugerunt elusam gaudia mentem veraque forma redit, animus, quod perdidit, optat atque in praeterita se totus imagine versat. <. . .> GITON AD ENCOLPION: "Itaque hoc nomine tibi gratias ago, quod me Socratica fide diligis. Non tam intactus Alcibiades in praeceptoris sui lecto iacuit".		- Какво - рече тя 311, - да не би целувката ми да ти е неприятна? Да не би дъхът ми да мирише като на гладен човек или да не съм се погрижила за подмишниците си? Пот ли усети? А ако не - да не би да те е страх от Гитон? Аз се изчервих целият и даже да имах някакви сили, загубих и тях; стори ми се, че тялото ми изчезва и се губи,и извиках: - Царицe, моля те, не бъркай в раните на един нещастник! Аз съм отровен 312. * - Хризида, кажи ми истината! Грозна ли съм? Косата ми ли не е сресана? Да не би в мене да има нещо, което обезобразява красотата ми? Не лъжи господарката си! Какво сгреших? И грабна огледалото от слугинята, която мълчеше, направи пред него всички муцунки, на които влюбените обичат да се смеят, изтърси пръстта, полепнала по дрехата й, и бързо изтича в храма на Венера. А аз, сякаш осъден, сякаш стреснат от някой призрак, започнах да се питам дали съм загубил наслаждението наистина или всичко е било само сън: Както в среднощния унес видения лъжат очите и от земята излиза насън заровено злато, блясва в ръцете и алчно ръцете го пипат: пот на потоци тече по челото и ужас тихо пълзи по душата, че някои ще дойде и ще измъкне горещото бреме от пълната пазва: после се съмва - и празното злато се пръсва, но недоволно ръката посяга за златния спомен и пропиленият образ отново се мярка - И най-много ти благодаря за това, че ме обичаш като Сократ: Алкивиад не е лежал така непокътнат в леглото на своя наставник 313 *
[[CXXIX] ENCOLPIVS AD GITONEM: "Crede mihi, frater, non intellego me virum esse, non sentio. Funerata est illa pars corporis, qua quondam Achilles eram". <. . .> Veritus puer ne in secreto deprehensus daret sermonibus locum, proripuit se et in partem aedium interiorem fugit. <. . .> Cubiculum autem meum Chrysis intravit, codicillosque mihi dominae suae reddidit, in quibus haec erant scripta: "CIRCE POLYAENO SALVTEM. Si libidinosa essem, quererer decepta; nunc etiam languori tuo gratias ago. In umbra voluptatis diutius lusi. Quid tamen agas quaero, et an tuis pedibus perveneris domum; negant enim medici sine nervis homines ambulare posse. Narrabo tibi, adulescens, paralysin cave. Nunquam ego aegrum tam magno periculo vidi; medius iam peristi. Quod si idem frigus genua manusque temptaverit tuas, licet ad tubicines mittas. Quid ergo est? Etiam si gravem iniuriam accepi, homini tamen misero non invideo medicinam. Si vis sanus esse, Gitonem roga. Recipies, inquam, nervos tuos, si triduo sine fratre dormieris. Nam quod ad me attinet, non timeo ne quis inveniatur cui minus placeam. Nec speculum mihi nec fama mentitur. Vale, si potes." Ut intellexit Chrysis perlegisse me totum convicium: "Solent, inquit, haec fieri, et praecipue in hac civitate, in qua mulieres etiam lunam deducunt. <. . .> Itaque huius quoque rei cura agetur. Rescribe modo blandius dominae, animumque eius candida humanitate restitue. Verum enim fatendum: ex qua hora iniuriam accepit, apud se non est". Libenter quidem parui ancillae, verbaque codicillis talia imposui:		129. - Повярвай ми, братко: по нищо не разбирам и не чувствам, че съм мъж! Онази част на тялото ми, с която някога бях Ахил, е погребана * Момчето се уплаши, че ако го видят насаме с мене, хората може да започнат да говорят клюки, измъкна се и избяга навътре в къщата * А в стаята влезе Хризида и ми даде писмо от господарката си, в което пишеше: Цирцея поздравява Полиен. Ако бях похотлива, щях да се оплаквам, че си ме измамил: но аз благодаря даже на мудността ти, понеже в сянката на наслаждението се забавлявах по-дълго. Обаче питам те как си и дали си стигнал вкъщи на крака: лекарите казват, че който няма жили, не може да ходи! Слушай, младежо, пази се от паралич! Аз никога не съм виждала човек, болен от по-опасна болест: кълна се в Юпитер, вече си загинал! Ако същият студ стигне до коленете и ръцете ти, може да си викаш тръбачи за погребението. Тогава какво? Макар че съм обидена тежко, не ми се свиди да дам лекарство на един нещастник. Ако искаш да оздравееш, попитай Гитон! Искам да кажа, че ако три дни спиш без брат си, жилите ти пак ще започнат да те слушат. А колкото до мене, не ме е страх, че няма да се намери кой да ме хареса! Не ме лъже нито огледалото, нито славата ми. Бъди здрав, ако можеш! Хризида, щом разбра, че съм прочел това пълно с упреци писмо, каза: - Стават такива работи! Особено пък в този град, където жените свалят даже луната от небето <...> но и за това ще се намери цяр, само отговори на господарката по-любезно и честно се признай за виновен, за да я успокоиш. Нека ти кажа истината: откак я обиди, не е на себе си! На драго сърце се подчиних на слугинята и написах такова писмо:
[[CXXX] "POLYAENOS CIRCAE SALVTEM. Fateor me, domina, saepe peccasse; nam et homo sum et adhuc iuvenis. Numquam tamen ante hunc diem usque ad mortem deliqui. Habes confitentem reum: quicquid iusseris, merui. Proditionem feci, hominem occidi, templum violavi: in haec facinora quaere supplicium. Sive occidere placet, ferro meo venio; sive verberibus contenta es, curro nudus ad dominam. Illud unum memento, non me sed instrumenta peccasse. Paratus miles arma non habui. Quis hoc turbaverit nescio. Forsitan animus antecessit corporis moram, forsitan dum omnia concupisco, voluptatem tempore consumpsi. Non invenio quod feci. Paralysin tamen cavere iubes: tanquam iam maior fieri possit, quae abstulit mihi per quod etiam te habere potui. Summa tamen excusationis meae haec est: placebo tibi, si me culpam emendare permiseris." Dimissa cum eiusmodi pollicitatione Chryside curavi diligentius noxiosissimum corpus, balneoque praeterito modica unctione usus, mox cibis validioribus pastus, id est bulbis cochlearumque sine iure cervicibus, hausi parcius merum. Hinc ante somnum levissima ambulatione compositus sine Gitone cubiculum intravi. Tanta erat placandi cura, ut timerem ne latus meum frater convelleret.		130. Полиен поздравява Цирцея. Признавам, господарко, че често съм грешил: човек съм и още съм млад. Но никога преди този ден не бях извършвал смъртно престъпление! Пред тебе е един виновник, който не отрича: заслужил съм всяко наказание, което заповядаш. Извърших предателство; убих човек; оскверних храм: сега ме накажи за тези престъпления!. Ако искаш да ме убиеш, сам ще ти донеса меча; ако ти стига да ме набиеш с пръчка, тичам гол към господарката! Помни само едно: не аз сгреших, а само сечивото ми! Бях готов като войник за бой, но нямах оръжие! Кой забърка това? Не зная! Може би желанието е изпреварило бавното ми тяло; може би пропуснах мига на наслаждението, понеже го желаех прекалено! Какво съм направил, не зная. Казваш ми да се пазя от паралич: нима има по-страшен паралич от този, който ми отне онова, с което можех да имам самата тебе! Но ето най-голямото ми извинение: ако ми позволиш да поправя вината си, ще ти харесам *** Отпратих Хризида с това обещание и колкото можах, помъчих се да се погрижа за виновното си тяло: не отидох в банята и само се натрих малко с благовония, а след това се нахраних с храни, които дават повече сила, тоест с лук и глави от охлюви без чорбата. Пийнах и малко чисто вино. Накрая, преди да отида да спя, направих една съвсем лека разходка и се прибрах в спалнята без Гитон: толкова ми се искаше да измоля прошка, че се страхувах да не би брат ми да ми отнеме силата.
[[CXXXI] Postero die, cum sine offensa corporis animique consurrexissem, in eundem platanona descendi, etiam si locum inauspicatum timebam, coepique inter arbores ducem itineris expectare Chrysidem. Nec diu spatiatus consederam, ubi hesterno die fueram, cum illa intervenit comitem aniculam trahens. Atque ut me consalutavit: "Quid est, inquit, fastose, ecquid bonam mentem habere coepisti?" Illa de sinu licium prolulit varii coloris filis intortum, cervicemque vinxit meam. Mox turbatum sputo pulverem medio sustulit digito, frontemque repugnantis signavit. <. . .> Hoc peracto carmine ter me iussit expuere terque lapillos conicere in sinum, quos ipsa praecantatos purpura involuerat, admotisque manibus temptare coepit inguinum vires. Dicto citius nervi paruerunt imperio, manusque aniculae ingenti motu repleverunt. At illa gaudio exultans: "Vides, inquit, Chrysis mea, vides, quod aliis leporem excitavi?" Mobilis aestivas platanus diffuderat umbras et bacis redimita Daphne tremulaeque cupressus et circum tonsae trepidanti vertice pinus. Has inter ludebat aquis errantibus amnis spumeus, et querulo vexabat rore lapillos. Dignus amore locus: testis silvestris aedon atque urbana Procne, quae circum gramina fusae et molles violas cantu sua rura colebant. <. . .> Premebat illa resoluta marmoreis cervicibus aureum torum myrtoque florenti quietum verberabat. Itaque ut me vidit, paululum erubuit, hesternae scilicet iniuriae memor; deinde ut remotis omnibus secundum invitantem consedi, ramum super oculos meos posuit et quasi pariete interiecto audacior facta: "Quid est, inquit, paralytice? Ecquid hodie totus venisti? — Rogas, inquam ego, potius quam temptas?" Totoque corpore in amplexum eius immissus non praecantatis usque ad satietatem osculis fruor. <. . .>		131. На другия ден, след като се събудих здрав телом и духом, пак отидох в яворовата горичка, макар че ме беше страх от това злополучно място, и започнах да чакам под дърветата Хризида да дойде и да ме отведе. И като се поразходих малко, седнах на същото място, където бяхме вчера: тъкмо тогава тя пристигна, мъкнейки със себе си една старица, поздрави ме и каза: - Какво, горделивецо? Дойде ли ти вече умът? Старицата измъкна от пазвата си една връвчица, усукана от разноцветни нишки, и я върза на шията ми. После забърка малко прах със слюнка и го лепна със средния си пръст на челото ми; аз се противях <...> Като свърши с това баене, тя ме накара да се изплюя три пъти и да пусна три пъти в пазвата си камъчетата, над които беше изрекла заклинанията и ги беше увила в пурпурно парцалче, и след това започна да опитва силата на срамните ми части с ръце. По-бързо, отколкото го казвам, жилата се подчини на заповедта и едно мощно движение изпълни ръцете на старицата. Подскачайки от радост, тя каза: - Видя ли, Хризида, видя ли? Ето това се казва ти да вдигнеш заека, а друг да го хване * Яворът люшкаше переста сянка под лятното слънце. Дафна 314 - до явора; ред кипариси - до Дафна; и звънки тръпнещи борове плахо си казваха някакви тайни и между тях шумолеше поток; забързана пяна смешно измъчваше мъничко камъче в бисерен свредел: място за тайна любов! Нека горският славей да каже, нека и Прокна 315, чието гнездо е под градската стряха: те бяха там! И видяха, и чу песента им синчецът 316. * Просната на златно легло, тя притискаше към него бялата си като мрамор шия и шибаше неподвижния въздух с цъфнало миртово клонче. Като ме видя, тя се изчерви малко - сигурно си спомни за вчерашната обида - и заповяда на всички да излязат, а на мене - да седна до нея. Тогава тя сложи клончето пред очите ми и стана по-храбра, сякаш ни делеше стена: - Какво, паралитико? - рече тя. - Днес целият ли си дошъл? - Защо питаш - отговорих аз, - вместо да опиташ? - И цял се гмурнах в прегръдките й, наслаждавайки се до насита на целувките й, без да ми трябва никакво баене ***
[[CXXXII] [ENCOLPIVS DE ENDYMIONE PVERO: Ipsa corporis pulchritudine me ad se vocante trahebat ad venerem. Iam pluribus osculis labra crepitabant, iam implicitae manus omne genus amoris invenerant, iam alligata mutuo ambitu corpora animarum quoque mixturam fecerant.] Manifestis matrona contumeliis verberata tandem ad ultionem decurrit, vocatque cubicularios et me iubet cato rigari. Nec contenta mulier tam gravi iniuria mea, convocat omnes quasillarias familiaeque sordidissimam partem, ac me conspui iubet. Oppono ego manus oculis meis, nullisque effusis precibus, quia sciebam quid meruissem, verberibus sputisque extra ianuam eiectus sum. Eicitur et Proselenos, Chrysis vapulat, totaque familia tristis inter se mussat, quaeritque quis dominae hilaritatem confuderit. <. . .> Itaque pensatis vicibus animosior, verberum notas arte contexi, ne aut Eumolpus contumelia mea hilarior fieret aut tristior Giton. Quod solum igitur salvo pudore poterat contingere, languorem simulavi, conditusque lectulo totum ignem furoris in eam converti, quae mihi omnium malorum causa fuerat: Ter corripui terribilem manu bipennem, ter languidior coliculi repene thyrso ferrum timui, quod trepido male dabat usum. Nec iam poteram, quod modo conficere libebat; namque illa metu frigidior rigente bruma confugerat in viscera mille operta rugis. Ita non potui supplicio caput aperire, sed furciferae mortifero timore lusus ad verba, magis quae poterant nocere, fugi. Erectus igitur in cubitum hac fere oratione contumacem vexavi: "Quid dicis, inquam, omnium hominum deorumque pudor? Nam ne nominare quidem te inter res serias fas est. Hoc de te merui, ut me in caelo positum ad inferos traheres? ut traduceres annos primo florentes vigore, senectaeque ultimae mihi lassitudinem imponere? Rogo te, mihi apodixin defunctoriam redde." Haec ut iratus effudi, Illa solo fixos oculos aversa tenebat, nec magis incepto vultum sermone movetur quam lentae salices lassove papavera collo. Nec minus ego tam foeda obiurgatione finita paenitentiam agere sermonis mei coepi secretoque rubore perfundi, quod oblitus verecundiae meae cum ea parte corporis verba contulerim, quam ne ad cognitionem quidem admittere severioris notae homines solerent. Mox perfricata diutius fronte: "Quid autem ego, inquam, mali feci, si dolorem meum naturali convicio exoneravi? Aut quid est quod in corpore humano ventri male dicere solemus aut gulae capitique etiam, cum saepius dolet? Quid? Non et Ulixes cum corde litigat suo, et quidam tragici oculos suos tanquam audientes castigant? Podagrici pedibus suis male dicunt, chiragrici manibus, lippi oculis, et qui offenderunt saepe digitos, quicquid doloris habent, in pedes deferunt: Quid me constricta spectatis fronte Catone, damnatisque novae simplicitatis opus? Sermonis puri non tristis gratia ridet, quodque facit populus, candida lingua refert. Nam quis concubitus, Veneris quis gaudia nescit? Quia vetat in tepido membra calere toro? Ipse pater veri doctus Epicurus in arte iussit, et hoc vitam dixit habere telos. Nihil est hominum inepta persuasione falsius nec ficta severitate ineptius".		Красотата 317 на самото тяло сякаш ме викаше и ме привличаше за любов; устните ни, сблъскали се в безброй целувки, вече се напукваха; сплетените ни ръце откриха всички видове ласки; телата ни, прилепени от взаимното желание, вече съединяваха и душите ни * Матроната, сякаш ударена с камшик от толкова явното оскърбление, накрая решава да си отмъсти, вика прислугата и заповядва да ме вдигнат на гръб и да ме набият с пръчки. И понеже това мъчение не й се видя достатъчно тежко, жената заповяда всички предачки и най-мръсните роби да дойдат и да ме заплюят! Аз поставям ръце пред очите си и без да пророня нито една дума за прошка, понеже си знаех какво заслужавам, оставям се да ме изхвърлят навън, обсипан с удари и храчки. Изхвърлят и Проселенос 318; Хризида яде бой; всички роби тъжно си шепнат и питат кой е развалил веселостта на господарката * Но понеже набиха и тях, аз се поободрих и изкусно прикрих синините от ударите, та нито Евмолп да се зарадва на нещастието ми, нито Гитон да се натъжи, и направих единственото, което можеше да спаси честта ми - престорих се, че не ми е добре, пъхнах се в леглото и обърнах целия пламък на гнева си към онова, което бе причина за всички мои злополуки. Триж, вярно, да, триж грабнах с ръка бойната брадва: триж този хлъзгав кочан зеле от мен избяга: аз сам се боях и затова не можах нищо. Да, после нямаше как! Вече не го намерих: цял вледенен, той се скри в гънки, бръчки и дипли: край! Скри се, сякаш мъгла в бурна зима го глътна. Да, тази глава, тази глава не улових никак: той в смъртния страх успя пак да ме метне някак: аз вече реших друго: щом е така - бой с думи! И като се облегнах на лакът, произнесох приблизително следната реч против упорития враг: - Какво ще кажеш ти, срам за всички хора и богове? Не е прилично дори да те назова! С какво съм заслужил от небето да ме смъкваш право в подземното царство? Да позориш силата на цъфтящата ми младост и да ме правиш на грохнал старец? Искам да се оправдаеш веднага! Говори! Но въпреки гнева, с който изкрещях тези думи, виновният сведе надолу глава и безмълвно загледа земята, сякаш не чу, и остана докрай неподвижно, сякаш крайбрежна върба или мак на увехнала дръжка 319. А пък аз, след като свърших тези толкова срамни укори, започнах да се разкайвам за думите си и тайно да се изчервявам, че съм забравил свенливостта си и съм разговарял с онази част на тялото, която по-строгите хора направо не искат да познават. Но след малко поразтърках челото си и си казах: „Какво толкова голямо зло съм извършил, щом само излях мъката си в един упрек, който е естествен? И какво означава това, че ние всъщност често говорим и с другите части на човешкото тяло и им се сърдим - и на стомаха, и на гърлото, и дори на главата, когато ни боли? Как? Нима и Одисей не се препира със сърцето си? Нима в някои трагедии актьорите не говорят с очите си и не ги упрекват, сякаш могат да ги чуят 320? И нима болните от подагра не проклинат краката си, пипкавите - ръцете си и гуреливите - очите си? А тези, които често си удрят пръстите на краката, нима не ги обвиняват за всяка болка? Стига, Катоновци 321, стига! С какво ви подразни простата весела искреност в новия стих? Няма измама при мене: тъй както се прави, всичко си казвам, и няма при мене лъжа! Кой не обича леглото? И кой не обича Венера? Кой ще ни спре да не правим такива неща? Сам Епикур ви го казва: любовната радост в тоя живот е за мъдрия висшата цел!322 - Няма нищо по-неестествено от глупавите предубеждения на хората и нищо по-глупаво от лицемерната строгост 323. ***
[[CXXXIII] Hac declamatione finita Gitona voco et: "Narra mihi, inquam, frater, sed tua fide: ea nocte, qua te mihi Ascyltos subduxit, usque in iniuriam vigilavit, an contentus fuit vidua pudicaque nocte?" Tetigit puer oculos suos, conceptissimisque iuravit verbis sibi ab Ascylto nullam vim factam. <. . .> positoque in limine genu sic deprecatus sum numen aversum: Nympharum Bacchique comes, quem pulcra Dione divitibus silvis numen dedit, inclita paret cui Lesbos viridisque Thasos, quem Lydus adorat septifluus, templumque tuis imponit Hypaepis: huc aedes et Bacchi tutor Dryadumque voluptas, et timidas admitte preces. Non sanguine tristi perfusus venio, non templis impius hostis admovi dextram, sed inops et rebus egenis attritus facinus non toto corpore feci. Quisquis peccat inops, minor est reus. Hac prece, quaeso, exonera mentem culpaeque ignosce minori, et quandoque mihi fortunae arriserit hora, non sine honore tuum patiar decus. Ibit ad aras, Sancte, tuas hircus, pecoris pater; ibit ad aras corniger et querulae fetus suis, hostia lactens. Spumabit pateris hornus liquor, et ter ovantem circa delubrum gressum feret ebria pubes." Dum haec ago curaque sollerti deposito meo caveo, intravit delubrum anus laceratis crinibus nigraque veste deformis, extraque vestibulum me iniecta manu duxit. <. . .>		133. Като свърших тази декламация, повиках Гитон и рекох: - Братко, кажи ми, обаче честно: онази нощ, когато Аскилт те открадна от мене, направи ли ти нещо, преди да заспи, или прекарахте нощта мирно и целомъдрено? Момчето докосна очите си и най-тържествено се закле, че Аскилт не го е насилил за нищо. * И като коленичих на прага 324, започнах да се моля на жестокото божество: - Ти на Бакх и на нимфите спътнико! Бог 325 на горите теб те направи самата Венера: на тебе се кланя славният Лесбос 326 и твой е зеленият Тасос 327; покорно Лидия храм ти издигна и вечно те слави Хипепа 328; чуй ме, наставнико Бакхов и радост за всички дриади, чуй молбата ми плаха! Не съм нито подъл убиец, нито съм вдигал ръка нечестива над храм и светини: идвам при тeбe с нищожна вина и съм беден и болен: част от моето тяло я няма и там е грехът ми. Който е бeдeн, грехът му е малък: прости ми тогава, болното място спаси и сила ми дай; аз те моля и ако ти ми простиш и съдбата ми пак се усмихне, аз ти обричам, че едър козел към твойте олтари свети ще тръгне, и с него към твойте олтари свети ще тръгне и малко прасенце-сукалче; младото вино ще плиска от жертвени чаши и буйно около храма ти в кръг ще се люшнат пияни младежи * Докато върша тези неща и бдя грижливо над оставеното, в светилището влезе една безобразна старица с проскубани коси, облечена в черна дреха. Тя ме хвана с ръка и ме поведе навън през двора. ***
[[CXXXIV] PROSELENOS ANVS AD ENCOLPIVM: "Quae striges comederunt nervos tuos, aut quod purgamentum nocte calcasti trivio aut cadaver? Nec a puero quidem te vindicasti, sed mollis, debilis, lassus, tanquam caballus in clivo et operam et sudorem perdidisti. Nec contentus ipse peccare, mihi deos iratos excitasti". Ac me iterum in cellam sacerdotis nihil recusantem perduxit impulitque super lectum, et harundinem ab ostio rapuit iterumque nihil respondentem mulcavit. Ac nisi primo ictu harundo quassata impetum verberantis minuisset, forsitan etiam brachia mea caputque fregisset. Ingemui ego utique propter mascarpionem, lacrimisque ubertim manantibus obscuratum dextra caput super pulvinum inclinavi. Nec minus illa fletu confusa altera parte lectuli sedit aetatisque longae moram tremulis vocibus coepit accusare, donec intervenit sacerdos: "Quid vos, inquit, in cellam meam tanquam ante recens bustum venistis? Utique die feriarum, quo etiam lugentes rident." PROSELENOS AD OENOTHEAN SACERDOTEM PRIAPI: "O, inquit, Oenothea, hunc adulescentem quem vides, malo astro natus est; nam neque puero neque puellae bona sua vendere potest. Nunquam tu hominem tam infelicem vidisti: lorum in aqua, non inguina habet. Ad summam, qualem putas esse, qui de Circes toro sine voluptate surrexit?" His auditis Oenothea inter utrumque consedit, motoque diutius capite: "Istum, inquit, morbum sola sum quae emendare scio. Et ne putetis perplexe agere, rogo ut adulescentulus tuus mecum nocte dormiat, nisi illud tam rigidum reddidero quam cornu: Quicquid in orbe vides, paret mihi. Florida tellus, cum volo, spissatis arescit languida sucis, cum volo, fundit opes, scopulique atque horrida saxa Niliacas iaculantur aquas. Mihi pontus inertes submittit fluctus, zephyrique tacentia ponunt ante meos sua flabra pedes. Mihi flumina parent Hyrcanaeque tigres et iussi stare dracones. Quid leviora loquor? Lunae descendit imago carminibus deducta meis, trepidusque furentes flectere Phoebus equos revoluto cogitur orbe. Tantum dicta valent. Taurorum flamma quiescit virgineis extincta sacris, Phoebeia Circe carminibus magicis socios mutavit Ulixis, Proteus esse solet quicquid libet. Hic ego callens artibus Idaeos frutices in gurgite sistam, et rursus fluvios in summo vertice ponam."		134. - Кои вещици са прегризали жилите ти? Да не би през нощта да си настъпил нещо нечисто или труп на кръстопът? Ти не си вършил никаква работа даже когато си бил момче! Ти си мек, слаб и уморен като кранта на стръмно и само си губиш времето: и не ти стига само ти да грешиш, а предизвика гнева на боговете и срещу мене *** И пак ме вкара в стаичката на жрицата; аз не се противях, а тя ме събори на леглото, грабна от вратата една тръстикова пръчка и отново започна да ме удря: аз не казах нищо. И ако пръчката не се беше счупила още при първия удар и не беше спряла устрема на старицата, сигурно щеше да ми строши ръцете и главата. Във всеки случай аз застенах от тези милувки, от очите ми бликнаха обилни сълзи, прикрих главата си с ръка и я зарових във възглавницата. Тя също се разплака, седна от другата страна на леглото и с гьгнив глас започна да се оплаква от старостта и да обвинява смъртта, която още се бавела, докато най-сетне жрицата ни завари 329: - Какво правите в стаята ми, като че сте дошли на някой пресен гроб? - рече тя. - При това днес е празник и даже близките на умрелите се смеят... - Виждаш ли този младеж, Енотеа 330? - рече старицата. - Той се е родил под лоша звезда и не може да си продаде стоката нито на момче, нито на момиче! Ти никога не си виждала толкова нещастен човек: жилата му е мека като ремък във вода! С една дума, как мислиш, какъв е този, който е станал от леглото на Цирцея без нищо? Като чу това, Енотеа седна между двама ни и дълго клати глава: - Само аз мога да излекувам тази болест! - рече тя. -И за да не помислите, че го усуквам, нека младежът да преспи една нощ с мене <...> ако не направя онова нещо по-твърдо от рог: Всичко ме слуша по целия свят! Когато поискам, влагата чезне и сушата хапе земята; ако поискам, земята цъфти и се смее и връзва; ако поискам, от сухи скали водопади избликват; тръпне морето в краката ми: ходя отгоре! Пред мене вихрите спират и спират реките; и кротко тигри и дракони право в краката ми лягат! Още да кажа ли? Лунният лик се снишава, щом го повикам, и слънцето дърпа юздите и побесняла, надолу лети колесницата светла! Ето я моята сила! С магически думи 331 деви са спирали огнени бикове: с песни Цирцея Феба превърна в прасета другарите на Одисея: щом си поиска, Протей се превръща в каквото си иска: аз мога всичко! С магически думи планинските храсти мога да смъкна в морето и горе морето да вдигна!
[[CXXXV] lnhorrui ego tam fabulosa pollicitatione conterritus, anumque inspicere diligentius coepi. "Ergo, exclamat Oenothea, imperio parete!" detersisque curiose manibus inclinavit se in lectulum ac me semel iterumque basiavit. <. . .> Oenothea mensam veterem posuit in medio altari, quam vivis implevit carbonibus, et camellam etiam vetustate ruptam pice temperata refecit. Tum clavum, qui detrahentem secutus cum camella lignea fuerat, fumoso parieti reddidit. Mox incincta quadrato pallio cucumam ingentem foco apposuit, simulque pannum de carnario detulit furca, in quo faba erat ad usum reposita et sincipitis vetustissima particula mille plagis dolata. Ut soluit ergo licio pannum, partem leguminis super mensam effudit iussitque me diligenter purgare. Servio ego imperio, granaque sordidissimis putaminibus vestita curiosa manu segrego. At illa inertiam meam accusans improba tollit, dentibusque folliculos pariter spoliat, atque in terram veluti muscarum imagines despuit. Mirabar equidem paupertatis ingenium singularumque rerum quasdam artes: Non Indum fulgebat ebur, quod inhaeserat auro, nec iam calcato radiabat marmore terra muneribus delusa suis, sed crate saligna impositum Cereris vacuae nemus et nova terrae pocula, quae facili vilis rota finxerat actu. Hinc molli stillae lacus et de caudice lento vimineae lances maculataque testa Lyaeo. At paries circa palea satiatus inani fortuitoque luto clavos numerabat agrestis, et viridi iunco gracilis pendebat harundo. Praeterea quae fumoso suspensa tigillo conservabat opes humilis casa, mitia sorba inter odoratas pendebat texta coronas et thymbrae veteres et passis uva racemis: qualis in Actaea quondam fuit hospita terra, digna sacris Hecales, quam Musa loquentibus annis Baccineas veteres mirando tradidit aevo.		Това приказно обещание ме уплаши: побиха ме тръпки и започнах да разглеждам старицата много внимателно <...> - Подчинете се на властта ми! - извика Енотеа <...> И като изтри грижливо ръцете си, тя се наведе над леглото, целуна ме веднъж, още веднъж. * Енотеа постави една стара маса 332 в средата на олтара и я покри с живи въглени, взе една стара спукана чаша и я замаза със сгорещена смола. След това отново постави в опушената стена гвоздея, който се беше извадил, докато снемаше от него дървената чаша. След малко запаса една четвъртита престилка, постави на огъня огромно гърне и бързо измъкна с двузъба вила от килера някаква скътана торбичка с бакла и едно прастаро парче от свинска глава, по което бяха изсечени безброй белези. После развърза връвчицата на торбичката, изсипа върху масата малко от баклата и ми заповяда да я изчистя хубаво. Аз се подчинявам и с грижлива ръка отделям зърната с най-мръсни обвивки; тя обаче ме обвинява в мързел, взема ги и мигом обелва със зъби люспите им, които плюе по земята като изсмукани мухи * Аз се възхищавах от тази изобретателна бедност и от умението, с което се правеше всяко нещо: Нямаше слонова кост и в нея не грееше злато: нямаше мраморни плочи да лъскат под хиляди стъпки и да ги тъпчат: и подът бе дъсчен и върбов, и върху пода бе струпана слама. До нея стояха прясно изпечени грънци от груба и евтина глина, още - корито от мека липа и от гъвкави пръчки кошници; още - нашарена делва, а в делвата - вино, а по стените, измазани с плява и глина - щръкнали гвоздеи, както е в селските къщи, и се подаваха свежи стъбла от тръстика; горе таванът бе целият в сплетени клони, целият в сгърчени стари венци и от него висяха всички бедняшки богатства - скоруши и сладки стафиди, дъхава чубрица - както е дъхало в бедната къща някога, много отдавна, когато Хекала е приютила Тезей. И сам Калимах ни разказва старата случка за спомен от старото време 333. ***
[[CXXXVI] Dum illa carnis etiam paululum delibat et dum coaequale natalium suorum sinciput in carnarium furca reponit, fracta est putris sella, quae staturae altitudinem adiecerat, anumque pondere suo deiectam super foculum mittit. Frangitur ergo cervix cucumulae ignemque modo convalescentem restinguit. Vexat cubitum ipsa stipite ardenti faciemque totam excitato cinere pertundit. Consurrexi equidem turbatus anumque non sine meo risu erexi; statimque, ne res aliqua sacrificium moraretur, ad reficiendum ignem in viciniam cucurrit. Itaque ad casae ostiolum processi cum ecce tres anseres sacri qui, ut puto, medio die solebant ab anu diaria exigere, impetum in me faciunt foedoque ac veluti rabioso stridore circumsistunt trepidantem. Atque alius tunicam meam lacerat, alius vincula calcumentorum resoluit ac trahit; unus etiam, dux ac magister saevitiae, non dubitavit crus meum serrato vexare morsu. Oblitus itaque nugarum, pedem mensulae extorsi coepique pugnacissimum animal armata elidere manu. Nec satiatus defunctorio ictu, morte me anseris vindicavi: Tales Herculea Stymphalidas arte coactas ad coelum fugisse reor, peneque fluentes Harpyias, cum Phineo maduere veneno fallaces epulae. Tremuit perterritus aether planctibus insolitis, confusaque regia coeli <. . .> Iam reliqui revolutam passimque per totum effusam pavimentum collegerant fabam, orbatique, ut existimo, duce redierant in templum, cum ego praeda simul atque vindicta gaudens post lectum occisum anserem mitto, vulnusque cruris haud altum aceto diluo. Deinde convicium verens, abeundi formavi consilium, collectoque cultu meo ire extra casam coepi. Necdum liberaveram cellulae limen, cum animadverto Oenotheam cum testo ignis pleno venientem. Reduxi igitur gradum proiectaque veste, tanquam expectarem morantem, in aditu steti. Collocavit illa ignem cassis harundinibus collectum, ingestisque super pluribus lignis excusare coepit moram, quod amica se non dimisisset tribus nisi potionibus e lege siccatis." Quid porro tu, inquit, me absente fecisti, aut ubi est faba?" Ego, qui putaveram me rem laude etiam dignam fecisse, ordine illi totum proelium eui, et ne diutius tristis esset, iacturae pensionem anserem obtuli. Quem anus ut vidit, tam magnum aeque clamorem sustulit, ut putares iterum anseres limen intrasse. Confusus itaque et novitate facinoris attonitus, quaerebam quid excanduisset, aut quare anseris potius quam mei misereretur.		136. Тя отряза и мъничко от месото <...> и докато се мъчеше да върне в килера с вилата свинската глава, която сигурно й беше връстница, прогнилият стол, на който се беше качила, за да допълни онова, което не достигаше на ръста й, се счупи и старицата се сгромоляса в огнището. Счупва се и гърлото на гърнето; огънят, който тъкмо се разгаряше, угасва; старицата изгаря лакътя си с една пламтяща главня; разлитат се сажди и цялото й лице почернява. Скочих бързо и не без смях изправих старицата на крака <...> И тя веднага изтича до съседите да вземе огън, за да не се бави жертвоприношението <...> Тогава аз излязох пред вратата на къщичката <...> и ето че изведнъж три свещени гъски, които сигурно идваха всеки ден по пладне при старицата да ги храни, ме нападат със страшно съскане, сякаш бяха побеснели, и ме заобикалят. Аз треперя: едната къса туниката ми, другата развързва връзките на обувките ми и ги тегли, а третата, която предвождаше и насъскваше свирепата шайка, не се поколеба да ухапе крака ми с клюн като трион! Тогава забравих всички шеги, измъкнах един от краката на масичката и започнах да настъпвам с оръжие към войнствения звяр: и не се задоволих с никакво по-малко отмъщение, а повалих гъската мъртва. Мисля, така са избягали в миг стимфалийските птици 334, щом ги е погнал Херакъл: така са пищели мръсните харпии, пръскайки смрад и отрова върху печалния хляб на Финей - и трепна ефирът, чул този писък нечут, и в ужас дворците небесни *** Останалите гъски изкълваха баклата, която се беше изтърколила и разпръснала по целия под, и сякаш осиротели без вожда си, отново влязоха в храма; а аз, доволен от плячката и отмъщението, хвърлям убитата гъска зад леглото и промивам с оцет раната на крака си, която не беше дълбока. После започнах да се страхувам, че старицата ще се сърди, и реших да си отида: събрах нещата си и тръгнах навън. Но още не бях прекрачил прага на стаята и виждам, че Енотеа пристига с едно гърне, в което тлееха главни; тогава се върнах, хвърлих дрехата си и застанах на прага, уж че я чакам, понеже се е забавила. Тя нареди сухи тръстикови пръчки, разпали огъня, хвърли отгоре няколко цепеници и започна да се извинява за закъснението, понеже приятелката й не искала да я пусне, преди да пресушат по три чаши, както му е редът 335: - Но какво прави ти, докато ме нямаше? - попита тя. - И къде е баклата? Аз, който си мислех, че съм извършил дело, достойно дори за похвала, и разказах цялата битка с подробности и за да не се ядосва повече за разпиляната бакла, поднесох й в замяна гъската. Щом я видя, старицата се разкрещя толкова силно, че ми се стори, че гъските са дошли отново! Смутен и удивен от необикновеното си престъпление, аз я питах защо се сърди и защо съжалява гъската, а не й е жал за мене.
[[CXXXVII] At illa complosis manibus: "Scelerate, inquit, etiam loqueris? Nescis quam magnum flagitium admiseris: occidisti Priapi delicias, anserem omnibus matronis acceptissimum. Itaque ne te putes nihil egisse; si magistratus hoc scierint, ibis in crucem. Polluisti sanguine domicilium meum ante hunc diem inviolatum, fecistique ut me, quisquis voluerit inimicus, sacerdotio pellat. — Rogo, inquam, noli clamare: ego tibi pro ansere struthocamelum reddam." Dum haec me stupente in lectulo sedet anserisque fatum complorat, interim Proselenos cum impensa sacrificii venit, visoque ansere occiso sciscitata causam tristitiae, et ipsa flere vehementius coepit meique misereri, tanquam patrem meum, non publicum anserem, occidissem. Itaque taedio fatigatus: "Rogo, inquam, expiare manus pretio licet? <. . .>si vos provocassem, etiam si homicidium fecissem. Ecce duos aureos pono, unde possitis et deos et anseres emere.". Quos ut vidit Oenothea: "Ignosce, inquit, adulescens, sollicita sum tua causa. Amoris est hoc argumentum, non malignitatis. Itaque dabimus operam, ne quis sciat. Tu modo deos roga, ut illi facto tuo ignoscant." Quisquis habet nummos, secura naviget aura fortunamque suo temperet arbitrio. Uxorem ducat Danaen ipsumque licebit Acrisium iubeat credere quod Danaen. Carmina componat, declamet, concrepet omnes et peragat causas sitque Catone prior. Iurisconsultus 'parret, non parret' habeto, atque esto quicquid Servius et Labeo. Multa loquor: quod vis, nummis praesentibus opta, et veniet. Clausum possidet arca Iovem. <. . .> Infra manus meas camellam vini posuit et cum digitos pariter extensos porris apioque lustrasset, avellanas nuces cum precatione mersit in vinum. Et sive in summum redierant, sive subsderant, ex hoc coniecturam ducebat. Nec me fallebat inanes scilicet ac sine medulla ventosas nuces in summo umore consistere, graves autem et plenas integro fructu ad ima deferri. Recluso pectore extraxit fortissimum iecur et inde mihi futura praedixit. Immo, ne quod vestigium sceleris superesset, totum anserem laceratum verubus confixit, epulasque etiam lautas paulo ante, ut ipsa dicebat, perituro paravit. Volabant inter haec potiones meracae.		137. Тя плесна с ръце и извика: - Престъпнико, нима дори говориш? Ти не знаеш какво голямо кощунство си извършил: ти уби любимката на Приап, гъската, която всички матрони обичат нежно! И за да не мислиш, че това е дреболия, знай: ако властите научат, ще те разпънат на кръст! Ти проля кръв в жилището ми, което до този ден беше неосквернено, и направи така, че който враг си поиска, сега може да ме лиши от жреческа длъжност * - Моля ти се, не викай! - казах аз. - Вместо гъската ще ти дам щраус * И докато аз недоумявам, а тя седи на кревата и оплаква участта на гъската, пристига Проселенос и носи нещата, които беше купила за жертвоприношението; тя вижда убитата гъска, пита коя е причината за унинието ни и също започва да плаче и да ме съжалява, като че ли бях убил баща си, а не една проста гъска. Най-сетне това ми омръзна и казах: - Моля ви, нека да платя и така да изкупя грешката на ръката си <...> ако съм ви обидил и дори ако съм извършил убийство! Ето, оставям тук две жълтици, с които можете да купите и богове, и гъски! Щом видя жълтиците, Енотеа каза: - Извинявай, младежо! Аз съм загрижена за тебе и това е доказателство за обич, а не за омраза: тъй че сега ще се помъчим никой да не разбере нищо, а ти само моли боговете да ти простят престъплението. Който си има пари, попътният вятър му духа: сам си прави съдбата и те са му сладка съдба! Нека Даная му стане жена: под златните капки даже Акризий 336 ще бъде съгласен и той да даде! Нека стихове пише и нека досажда на всички; нека бъде оратор и нека надмине Катон; нека първи в съда да решава кое да е ясно; нека бъде и Серви 337, и нов Лабеон 338; плаща се в брой: ако имаш, избираш и казваш: Юпитер даже ще влезе в сандъка с пари * Под ръцете ми тя сложи чаша вино; след това разтри един по един протегнатите ми пръсти с праз и керевиз, помоли се и хвърли във виното няколко лешника. Тя гадаеше по това дали оставаха отгоре или потъваха, но аз разбирах, че кухите лешници без сърцевина ще плуват отгоре, а тежките и пълни с непокътната ядка ще отидат на дъното * Тя разряза гъската, измъкна тлъстия черен дроб и по него ми предсказа бъдещето. И не само това: за да не остане никаква следа от престъплението ми, старицата разкъса цялата гъска на парчета, набоде ги на шиш и приготви вкусно хапване за този, който според думите й отпреди малко трябваше да загине <...> През това време хвърчаха чаши чисто вино ***
[[CXXXVIII] Profert Oenothea scorteum fascinum, quod ut oleo et minuto pipere atque urticae trito circumdedit semine, paulatim coepit inserere ano meo. Hoc crudelissima anus spargit subinde umore femina mea. Nasturcii sucum cum habrotono miscet, perfusisque inguinibus meis, viridis urticae fascem comprehendit, omniaque infra umbilicum coepit lenta manu caedere. <. . .> Aniculae quamvis solutae mero ac libidine essent, eandem viam tentant et per aliquot vicos secutae fugientem "Prende furem!" clamant. Evasi tamen omnibus digitis inter praecipitem decursum cruentatis. <. . .> "Chrysis, quae priorem fortunam tuam oderat, hanc vel cum periculo capitis persequi destinat". <. . .> "Quid huic formae aut Ariadne habuit aut Leda simile? Quid contra hanc Helene, quid Venus posset? Ipse Paris, dearum libidinantium iudex, si hanc in comparatione vidisset tam petulantibus oculis, et Helenen huic donasset et deas. Saltem si permitteretur osculum capere, si illud caeleste ac divinum pectus amplecti, forsitan rediret hoc corpus ad vires et resipiscerent partes veneficio, credo, sopitae. Nec me contumeliae lassant: quod verberatus sum, nescio; quod eiectus sum, lusum puto. Modo redire in gratiam liceat".		138. Енотеа извади един кожен член, намаза го със зехтин, посипа го със ситно счукан пипер и семе от коприва и започна полека да го вкарва в задника ми <...> След това жестоката старица излива тази течност върху бедрата ми * Тя смесва сок от настурции 339 с пелин, пръска срамните ми части, грабва една връзка зелена коприва и започва леко да шиба всичко под пъпа ми * Макар и отпаднали от вино и похот, стариците се опитаха да тичат след мене, гониха ме през няколко улици и викаха: „Дръжте крадеца!" Все пак успях да избягам, разкървавявайки в главоломното тичане всичките си пръсти 340 * - Хризида, която презираше предишната ти съдба, сега е готова да те последва дори с цената на живота си 341 * - Ариадна и Леда 342 имали ли са нещо подобно на нейната красота? Какво представлява пред нея Елена или Венера? Самият Парис, когото богините са накарали да разреши спора им, ако е могъл да я види и да сравни блясъка на очите й с тях, щеше да даде за нея и Елена, и богините! О, ако можех да получа само една целувка, ако можех да прегърна тази небесна и божествена гръд, може би силите на тялото ми щяха да се върнат и частта, която сигурно е приспана от отрова, щеше да се събуди! Обидите не ме спират: не ща и да зная, че ме набиха! Смятам за шега, че ме изхвърлиха! Само да мога да се помиря с нея.
[[CXXXIX] Torum frequenti tractatione vexavi, amoris mei quasi quandam imaginem <. . .> Non solum me numen et implacabile fatum persequitur. Prius Inachia Tirynthius ira exagitatus onus caeli tulit, ante profanam Iunonem Pelias sensit, tulit inscius arma Laomedon, gemini satiavit numinis iram Telephus, et regnum Neptuni pavit Ulixes. Me quoque per terras, per cani Nereos aequor Hellespontiaci sequitur gravis ira Priapi. <. . .> Quaerere a Gitone meo coepi, num aliquis me quaesisset. "Nemo, inquit, hodie. Sed hesterno die mulier quaedam haud inculta ianuam intravit, cumque diu mecum esset locuta et me accersito sermone lassasset, ultimo coepit dicere, te noxam meruisse daturumque serviles poenas, si laesus in querela perseverasset." <. . .> Nondum querelam finieram, cum Chrysis intervenit amplexuque effusissimo me invasit et: "Teneo te, inquit, qualem speraveram: tu desiderium meum, tu voluptas mea, nunquam finies hunc ignem, nisi sanguine extinxeris." <. . .> Unus ex noviciis servulis subito accurrit et mihi dominum iratissimum esse affirmavit, quod biduo iam officio defuissem. Recte ergo me facturum, si excusationem aliquam idoneam praeparassem: vix enim posse fieri, ut rabies irascentis sine verbere consideret. <. . .>		139. Дълго мачках и опипвах леглото, сякаш търсех образа на любовта си. * Не само мене 343 преследва безжалостно гневната воля на непреклонния бог: изгонен от Хера, Херакъл 344 също е трябвало сам на гърба си да вдигне небето; две божества са наказали Лаомедонт 345; на Юнона Пелий 346 почувства гнева; във битка ранен е невинен Телеф 347, властта на Нептун Одисей треперещ изпита ето, и мене сега по суша и сини морета тежкият гняв на Приап Хелеспонтийски 348 ме гони 349. * Попитах Гитон дали някой не ме е търсил. - Днес никой - отговори той,- но вчера някаква доста хубава жена дойде вкъщи и след като дълго говори с мене и ме умори от много приказки, накрая започна да казва, че ти си виновен за нещо и ако оскърбеният упорства в жалбата си, ще те накажат така, както наказват робите. Още не бях свършил тази жалба и ето че пристига Хризида, напада ме с разтворени обятия и казва: - Ето те! Ти си такъв, какъвто съм си мислила: ти си моят копнеж и моето наслаждение и освен с кръвта ми никога няма да угасиш този пламък. * Внезапно дотича един роб от новаците и ми каза, че господарят ми бил много сърдит, понеже не съм идвал два дни, и затова е най-добре да си измисля някакво хубаво извинение: иначе бесният му гняв едва ли щял да се успокои, без да ме набият с пръчка. *
[[CXL] Matrona inter primas honesta, Philomela nomine, quae multas saepe hereditates officio aetatis extorserat, tum anus et floris extincti, filium filiamque ingerebat orbis senibus, et, per hanc successionem artem suam perseverabat extendere. Ea ergo ad Eumolpum venit et commendare liberos suos eius prudentiae bonitatique <. . .>credere se et vota sua. Illum esse solum in toto orbe terrarum, qui praeceptis etiam salubribus instruere iuvenes quotidie posset. Ad summam, relinquere se pueros in domo Eumolpi, ut illum loquentem audirent: quae sola posset hereditas iuvenibus dari. Nec aliter fecit ac dixerat, filiamque speciosissimam cum fratre ephebo in cubiculo reliquit, simulavitque se in templum ire ad vota nuncupanda. Eumolpus, qui tam frugi erat ut illi etiam ego puer viderer, non dislulit puellam invitare ad pygesiaca sacra. Sed et podagricum se esse lumborumque solutorum omnibus dixerat, et si non servasset integram simulationem, periclitabatur totam paene tragoediam evertere. Itaque ut constaret mendacio fides, puellam quidem exoravit ut sederet super commendatam bonitatem, Coraci autem imperavit ut lectum, in quo ipse iacebat, subiret positisque in pavimento manibus dominum lumbis suis commoveret. Ille lente parebat imperio, puellaeque artificium pari motu remunerabat. Cum ergo res ad effectum spectaret, clara Eumolpus voce exhortabatur Coraca, ut spissaret officium. Sic inter mercennarium amicamque positus senex veluti oscillatione ludebat. Hoc semel iterumque ingenti risu, etiam suo, Eumolpus fecerat. Itaque ego quoque, ne desidia consuetudinem perderem, dum frater sororis suae automata per clostellum miratur, accessi temptaturus an pateretur iniuriam. Nec se reiciebat a blanditiis doctissimus puer, sed me numen inimicum ibi quoque invenit. <. . .> "Dii maiores sunt, qui me restituerunt in integrum. Mercurius enim, qui animas ducere et reducere solet, suis beneficiis reddidit mihi quod manus irata praeciderat, ut scias me gratiosiorem esse quam Protesilaum aut quemquam alium antiquorum." Haec locutus sustuli tunicam, Eumolpoque me totum approbavi. At ille primo exhorruit, deinde ut plurimum crederet, utraque manu deorum beneficia tractat. <. . .> : "Socrates, deorum hominumque , gloriari solebat, quod nunquam neque in tabernam conspexerat nec ullius turbae frequentioris concilio oculos crediderat. Adeo nihil est commodius quam semper cum sapientia loqui. — Omnia, inquam, ista vera sunt; nec ulli enim celerius homines incidere debent in malam fortunam, quam qui alienum concupiscunt. Unde plani autem, unde levatores viverent, nisi aut locellos aut sonantes aere sacellos pro hamis in turbam mitterent? Sicut muta animalia cibo inescantur, sic homines non caperentur nisi spe aliquid morderent." <. . .>		140. Имаше една знатна матрона 350 - името й беше Филомела, - която на млади години беше изтръгнала с красотата си много наследства: и вече повехнала старица, тя натрапваше сина и дъщеря си на самотни старци и упорстваше да продължи изкуството си чрез тях. Един ден тя дойде при Евмолп, за да повери децата си на неговата мъдрост и доброта <...> че оставя в ръцете му и себе си, и всичко, което и е най-скъпо, понеже единствено той в целия свят може всеки ден да поучава младите хора със скромността си и да им бъде наставник. С една дума, искала да остави децата си в дома на Евмолп, за да го слушат как говори <...> на младите можело да се даде единствено това наследство. И както каза, така и направи: остави в спалнята дъщеря си, която беше много красива, и младия си син и се престори, че отива в храма да направи оброк. Евмолп, които беше толкова порядъчен, че дори аз му се струвах момченце, веднага покани момичето на свещенодействия със задник. Но той беше разгласил пред всички, че е болен от подагра и кръстът му е схванат: и ако разкриеше измамата, имаше опасност цялото представление да се развали. Тогава, за да запази лъжата непокътната, измоли от момичето да седне на онова хубаво нещо, което й предлагаше, и заповяда на Коракс да се вмъкне под леглото, на което лежеше самият той, за да опре ръце на пода и да го задвижи с гръб. Той бавно започна да изпълнява заповедта, като отвръщаше на изкусното момиче с равномерни тласъци; и когато работата беше на свършване, Евмолп с висок глас заповяда на Коракс да ускори движенията. Така старецът, оставайки по средата между момичето и слугата си, сякаш се люлееше в люлка: и направи това нещо веднъж и още веднъж сред буйни смехове, на които пригласяше и той. Тогава, понеже не исках да загубя навика си от бездействие, докато братът гледаше през ключалката и се чудеше на номерата на сестра си, аз се приближих до него да опитам дали ще претърпи обида. Това умно момче не отхвърли ласките ми, но враждебното божество ме намери и тук * Но по-големите богове ми възвърнаха цялата сила! Меркурий, който отвежда и довежда душите, ми върна онова, което ми отряза една гневна ръка, и с негова помощ стана така, че аз съм по-щастлив от Протезилай 351 и всички останали древни герои! * С тези думи повдигнах туниката си и оставих Евмолп да се убеди сам: той най-напред се уплаши, а после, за да може да повярва на очите си, опипа с две ръце подаръка на боговете * - Сократ, най-мъдрият измежду хората и боговете, е обичал да се хвали, че никога не е влизал в дюкян и не се е спирал да гледа и слуша пред никоя многолюдна тълпа: ето колко е хубаво човек да говори само с мъдростта * - Всичко това е истина - казах аз - и е вярно, че никой не трябва да попада в нещастие по-бързо от този, който ламти за чуждото. Но от какво щяха да живеят скитниците и крадците, ако не пускаха на тълпата кутийки за пари и дрънкащи кесийки, както се пуска въдица? Както немите животни се хващат на стръв, така и на хората им трябва малко надежда, за да клъвнат въдицата ***
[[CXLI] : "Ex Africa navis, ut promiseras, cum pecunia tua et familia non venit. Captatores iam exhausti liberalitatem imminuerunt. Itaque aut fallor, aut fortuna communis coepit redire ad paenitentiam suam." <. . .> : "Omnes, qui in testamento meo legata habent, praeter libertos meos hac condicione percipient quae dedi, si corpus meum in partes conciderint et astante populo comederint. Apud quasdam gentes scimus adhuc legem servari, ut a propinquis suis consumantur defuncti, adeo quidem ut obiurgentur aegri frequenter, quod carnem suam faciant peiorem. His admoneo amicos meos, ne recusent quae iubeo, sed quibus animis devoverint spiritum meum, eisdem etiam corpus consumant." <. . .> Excaecabat pecuniae ingens fama oculos animosque miserorum. Gorgias paratus erat exsequi. "De stomachi tui recusatione non habeo quod timeam. Sequetur imperium, si promiseris illi pro unius horae fastidio multorum bonorum pensationem. Operi modo oculos, et finge te non humana viscera, sed centies sestertium comesse. Accedit huc, quod aliqua inveniemus blandimenta, quibus saporem mutemus. Neque enim ulla caro per se placet, sed arte quadam corrumpitur, et stomacho conciliatur averso. Quod si exemplis vis quoque probari consilium, Saguntini oppressi ab Hannibale humanas edere carnes, nec hereditatem expectabant. Petelini idem fecerunt in ultima fame, nec quicquam aliud in hac epulatione captabant, nisi tantum ne esurirent. Cum esset Numantia a Scipione capta, inventae sunt matres, quae liberorum suorum tenerent semesa in sinu corpora."		141. - Корабът с парите и робите ти не идва от Африка, както си обещал. Ловците на наследства вече се умориха и спряха да ни правят подаръци. Така че или се заблуждавам, или общата ни съдба е започнала да се разкайва за 352 - Всички, за които в завещанието ми има по нещо - с изключение на освободените ми роби, - ще го получат при условие, че нарежат тялото ми на парчета и го изядат пред тълпата * - Знаем, че у някои народи и досега се пази обичаят близките на умрелите да ги изяждат: дори често упрекват болните, че развалят месото си. С това искам да убедя приятелите си да не отхвърлят моята воля и нека ядат трупа ми със същата омраза, с която са ме проклинали приживе 353 * Мълва за нечувано богатство заслепяваше очите и ума на нещастниците * Горгий беше готов да тръгне на погребение * - Няма защо да се боя от съпротивата на стомаха ти. Ще се подчини, ако в замяна на един отвратителен час му обещаеш многобройни наслаждения: само затвори очи и си представи, че си изял не човешки вътрешности, а десет милиона сестерции! При това ще намерим и някои нещица, с които да подобрим вкуса. Защото никое месо не е вкусно само по себе си, а по някакъв начин се подправя и само така се приема от стомаха. А ако искаш да подкрепя съвета си с примери, знай, че жителите на Сагунт 354, когато били обсадени от Ханибал, са яли човешко месо, без да чакат наследство. Същото са направили по време на един голям глад и жителите на Петелия 355: и като са яли, не са мислели за нищо друго, освен да се заситят. А когато Сципион превзел Нуманция 356, намерени били майки, които носели на ръце полуизядените трупове на децата си 357