ROMULUS

Vitae Caesarum * Дванадесетте цезари
Превод: Дванадесетте цезари, Ив. Попова и А. Николова, Народна култура, "Хермес", 1981

двуезичен | оригинал | превод

Божественият Юлий Божественият Август Тиберий Калигула Божественият Клавдий Нерон Галба Отон Вителий Божественият Веспасиан Божественият Тит Домициан

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59

60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89

[* * * [1] Annum agens sextum decimum patrem amisit; sequentibusque consulibus flamen Dialis destinatus dimissa Cossutia, quae familia equestri sed admodum dives praetextato desponsata fuerat, Corneliam Cinnae quater consulis filiam duxit uxorem, ex qua illi mox Iulia nata est; neque ut repudiaret compelli a dictatore Sulla ullo modo potuit. quare et sacerdotio et uxoris dote et gentilicis hereditatibus multatus diversarum partium habebatur, ut etiam discedere e medio et quamquam morbo quartanae adgravante prope per singulas noctes commutare latebras cogeretur seque ab inquisitoribus pecunia redimeret, donec per virgines Vestales perque Mamercum Aemilium et Aurelium Cottam propinquos et adfines suos veniam impetravit. satis constat Sullam, cum deprecantibus amicissimis et ornatissimis viris aliquamdiu denegasset atque illi pertinaciter contenderent, expugnatum tandem proclamasse sive divinitus sive aliqua coniectura: vincerent ac sibi haberent, dum modo scirent eum, quem incolumem tanto opere cuperent, quandoque optimatium partibus, quas secum simul defendissent, exitio futurum; nam Caesari multos Marios inesse.		1. ...Ненавършил шестнадесет години, загубил баща си 1; година след избирането му за жрец на Юпитер оставил Косуция, момиче от коннишки 2, но твърде богат род, за което бил сгоден още като момче, и взел за жена Корнелия, дъщерята на Цина 3, четирикратния консул 4. Скоро тя му родила дъщеря Юлия; а диктаторът Сула 5 по никакъв начин не успял да го принуди да се разведе с нея. Затова го лишил от жречеството, от зестрата на жена му и от родовото му наследство и го обявил за свой противник; Цезар дори бил принуден да се крие, въпреки тежките пристъпи на треска да променя почти всяка нощ скривалището си и да се откупва с пари от шпионите, докато накрая бил помилван благодарение застъпничеството на весталките и своите близки роднини по сватовство Мамерк Емилий и Аврелий Кота. Както е известно, Сула дълго отхвърлял молбите на своите най-близки и видни привърженици, но те упорствували. Накрая отстъпил и по божие вдъхновение или по собствено прозрение извикал: "Вие победихте, вземете си го. Но знайте, че този, когото с толкова усилия искахте да спасите, някога ще донесе гибел за оптиматите, които вие защищавахте заедно с мен: защото много Мариевци 6 живеят в Цезар."
[[2] Stipendia prima in Asia fecit Marci Thermi praetoris contubernio; a quo ad accersendam classem in Bithyniam missus desedit apud Nicomeden, non sine rumore prostratae regi pudicitiae; quem rumorem auxit intra paucos rursus dies repetita Bithynia per causam exigendae pecuniae, quae deberetur cuidam libertino clienti suo. reliqua militia secundiore fama fuit et a Thermo in expugnatione Mytilenarum corona civica donatus est.		2. Военна служба започнал в Азия 7, в свитата на претора 8 Марк Терм. Изпратен от него да отведе флотата във Витиния 9, останал дълго при цар Никомед и плъзнал слух, че царят го извратил. Сам засилил този слух, като няколко дни след завръщането си отново тръгнал за Витиния, под предлог да изиска парите, които бил дал назаем там един негов клиент либертин 10. Впоследствие военната служба му донесла по-голяма слава и при превземането на Митилена 11 Терм го наградил с граждански венец 12.
[[3] Meruit et sub Servilio Isaurico in Cilicia, sed brevi tempore. nam Sullae morte comperta, simul spe novae dissensionis, quae per Marcum Lepidum movebatur, Romam propere redit. et Lepidi quidem societate, quamquam magnis condicionibus invitaretur, abstinuit, cum ingenio eius diffisus tum occasione, quam minorem opinione offenderat.		3. Служил и при Сервилий Исаврик в Киликия 13, но за кратко време. Като научил за смъртта на Сула, бързо се върнал в Рим, в очакване на новите размирици, подготвяни от Марк Лепид 14 . Отказал се обаче от връзките си с него, макар че бил поканен с много големи предложения - нямал вяра нито в неговите качества, нито в политическата обстановка, която заварил по-неблагоприятна, отколкото предполагал.
[[4] Ceterum composita seditione civili Cornelium Dolabellam consularem et triumphalem repetundarum postulavit; absolutoque Rhodum secedere statuit, et ad declinandam invidiam et ut per otium ac requiem Apollonio Moloni clarissimo tunc dicendi magistro operam daret. huc dum hibernis iam mensibus traicit, circa Pharmacussam insulam a praedonibus captus est mansitque apud eos non sine summa indignatione prope quadraginta dies cum uno medico et cubicularis duobus. nam comites servosque ceteros initio statim ad expediendas pecunias, quibus redimeretur, dimiserat. numeratis deinde quinquaginta talentis expositus in litore non distulit quin e vestigio classe deducta persequeretur abeuntis ac redactos in potestatem supplicio, quod saepe illis minatus inter iocum fuerat, adficeret. vastante regiones proximas Mithridate, ne desidere in discrimine sociorum videretur, ab Rhodo, quo pertenderat, transiit in Asiam auxiliisque contractis et praefecto regis provincia expulso nutantis ac dubias civitates retinuit in fide.		4. След усмиряването на размириците дал под съд за изнудване Корнелий Долабела, консулар 15 и триумфатор; но след оправдаването му решил да се оттегли на Родос, за да избегне неприязънта, пък и да има свободно време и спокойствие за занимания с Аполоний Молон, най-известния учител по красноречие по това време. По време на пътуването, вече през зимните месеци, близо до остров Фармакуса 16 бил пленен от пирати и въпреки силното си негодувание останал при тях около четиридесет дни, придружен само от един лекар и двама прислужници: защото още веднага изпратил другите си спътници и роби да намерят пари за откуп. След като им наброил петдесет таланта 17, пиратите го оставили на брега; а той, без да се бави, събрал флота и ги преследвал по петите, докато не ги хванал и наказал със смърт, както често ги заплашвал на шега. По това време Митридат 18 опустошавал съседните области; за да не бъде обвинен в бездействие в такъв критичен за съюзниците момент, от Родос, накъдето се бил отправил , Цезар тръгнал към Азия. Събрал помощни войски, изгонил от провинцията пълководеца на Митридат и успял да накара колебливите и неустойчиви общини да запазят верността си към Рим.
[[5] Tribunatu militum, qui primus Romam reverso per suffragia populi honor optigit, actores restituendae tribuniciae potestatis, cuius vim Sulla deminuerat, enixissime iuvit. L. etiam Cinnae uxoris fratri, et qui cum eo civili discordia Lepidum secuti post necem consulis ad Sertorium confugerant, reditum in civitatem rogatione Plotia confecit habuitque et ipse super ea re contionem.		5. Като военен трибун 19 - първата длъжност, която получил чрез народно гласуване след завръщането си в Рим, най - усърдно подкрепял възстановяването на властта на народните трибуни, ограничена от Сула. Плоций предложил да бъдат върнати в Рим Луций Цина, брат на Цезаровата жена, и привържениците на Лепид от последните размирици - след неговата смърт те избягали при Серторий; Цезар и произнесъл реч в негова подкрепа, и постигнал приемането на този законопроект.
[[6] quaestor Iuliam amitam uxoremque Corneliam defunctas laudavit e more pro rostris. et in amitae quidem laudatione de eius ac patris sui utraque origine sic refert: 'Amitae meae Iuliae maternum genus ab regibus ortum, paternum cum diis inmortalibus coniunctum est. nam ab Anco Marcio sunt Marcii Reges, quo nomine fuit mater; a Venere Iulii, cuius gentis familia est nostra. est ergo in genere et sanctitas regum, qui plurimum inter homines pollent, et caerimonia deorum, quorum ipsi in potestate sunt reges.' In Corneliae autem locum Pompeiam duxit quinti Pompei filiam, L. Sullae neptem; cum qua deinde divortium fecit adulteratam opinatus a Publio Clodio, quem inter publicas caerimonias penetrasse ad eam muliebri veste tam constans fama erat, ut senatus quaestionem de pollutis sacris decreverit.		6. Като квестор 20 произнесъл обичайните надгробни слова от трибуната на форума 21 в памет на починалата си леля Юлия и на жена си Корнелия. Именно в похвалната реч за леля си казал следното за нейните и бащините си прадеди: "Майчиният род на леля ми Юлия води потеклото си от царете, а бащиният е свързан с безсмъртните богове: понеже от Анк Марций 22, чието име носела майка u, произлизат Регес Марции, а от Венера - Юлиите 23, род, от който е и нашата фамилия. Затова родът има и неприкосновеността на царете, най-силните измежду хората, и светостта на боговете, в чиято власт са и самите царе." След смъртта на Корнелия взел за жена Помпея, дъщеря на Квинт Помпей и внучка на Луций Сула. По-късно се развел, понеже я подозирал в изневяра с Публий Клодий. Мълвата, че Клодий се вмъкнал при нея преоблечен в женски дрехи по време на обществен религиозен обред 24, била толкова упорита, че сенатът назначил съдебно разследване за оскверняване на светините.
[[7] quaestori ulterior Hispania obvenit; ubi cum mandatu pr(aetoris) iure dicundo conventus circumiret Gadisque venisset, animadversa apud Herculis templum Magni Alexandri imagine ingemuit et quasi pertaesus ignaviam suam, quod nihil dum a se memorabile actum esset in aetate, qua iam Alexander orbem terrarum subegisset, missionem continuo efflagitavit ad captandas quam primum maiorum rerum occasiones in urbe. etiam confusum eum somnio proximae noctis + nam visus erat per quietem stuprum matri intulisse + coiectores ad amplissimam spem incitaverunt arbitrium terrarum orbis portendi interpretantes, quando mater, quam subiectam sibi vidisset, non alia esset quam terra, quae omnium parens haberetur.		7. Като квестор получил Отвъдна Испания 25. Там по нареждане на претора, обикаляйки за правораздаване събранията на общините, пристигнал в Гадес 26; като видял статуята на Александър Велики в храма на Херкулес, простенал - отвратен, види се, от своето безделие, защото във възрастта, когато Александър вече бил покорил света, сам не бил направил още нищо достопаметно. Веднага поискал да го освободят от длъжност, за да може при първия удобен случай в Рим да извърши велики дела. Следващата нощ бил смутен от сън: привидяло му се, че изнасилва майка си; но тълкувателите го окуражили извънредно много, като разкрили, че сънят му предвещава власт на целия свят, защото майката, която видял под себе си, е земята, всеобщата прародителка.
[[8] Decedens ergo ante tempus colonias Latinas de petenda civitate agitantes adiit, et ad audendum aliquid concitasset, nisi consules conscriptas in Ciliciam legiones paulisper ob id ipsum retinuissent.		8. И тъй, оттеглил се от длъжност преди изтичането на срока и посетил латинските колонии, които действували за получаване на римско гражданство; щял да ги подбуди към някаква дързост, ако консулите, предвиждайки това, не задържали известно време събраните за Киликия легиони.
[[9] Nec eo setius maiora mox in urbe molitus est: siquidem ante paucos dies quam aedilitatem iniret, venit in suspicionem conspirasse cum Marco Crasso consulari, item Publio Sulla et L. Autronio post designationem consulatus ambitus condemnatis, ut principio anni senatum adorirentur, et trucidatis quos placitum esset, dictaturam Crassus invaderet, ipse ab eo magister equitum diceretur constitutaque ad arbitrium re publica Sullae et Autronio consulatus restitveretur. meminerunt huius coniurationis Tanusius Geminus in historia, Marcus Bibulus in edictis, C. Curio pater in orationibus. de hac significare videtur et Cicero in quadam ad Axium epistula referens Caesarem in consulatu confirmasse regnum, de quo aedilis cogitarat. Tanusius adicit Crassum paenitentia vel metu diem caedi destinatum non obisse et idcirco ne Caesarem quidem signum, quod ab eo dari convenerat, dedisse; convenisse autem Curio ait, ut togam de umero deiceret. idem Curio sed et M. Actorius Naso auctores sunt conspirasse eum etiam cum Gnaeo Pisone adulescente, cui ob suspicionem urbanae coniurationis provincia Hispania ultro extra ordinem data sit; pactumque ut simul foris ille, ipse Romae ad res novas consurgerent, per Ambranos et Transpadanos; destitutum utriusque consilium morte Pisonis.		9. И въпреки това съвсем скоро предприел в Рим още по-смели дела. Няколко дни преди да започне едилството 27 си, бил заподозрян в заговор заедно с консулара Марк Крас и с Публий Сула и Луций Автроний, които били посочени за консули, но после ги обвинили, че подкупвали избирателите; предполагало се, че в началото на годината ще нападнат сената, ще убият набелязаните сенатори, Крас ще стане диктатор 28 и ще назначи Цезар за началник на конницата, а като устроят държавата по свое разбиране, ще върнат консулството на Сула и Автроний. За този заговор споменава Танузий Гемин в историята си, Марк Бибул в едиктите си, Гай Курион Стари в речите си. Изглежда, това е имал пред вид и Цицерон, когато в едно писмо до Аксий пише, че Цезар като консул утвърдил царската власт, за която кроял планове още като едил. Танузий добавя, че от разкаяние или от страх Крас не се явил в определения за избиването ден и затова Цезар не дал уговорения знак: а уговорката според Курион била да смъкне тогата от рамото си. Същият курион и Марк Акторий Назон съобщават, че Цезар съзаклятничел и с младия Гней Пизон, на когото дали провинция Испания не по лична молба и извън реда поради подозрението, че участвува в заговор в Рим; Решили да се вдигнат за преврата едновременно - Цезар в Рим, а Пизон в провинцията - с подкрепата на амбрионите и транспаданците 29. Плановете им се провалили поради смъртта на Пизон.
[[10] Aedilis praeter comitium ac forum basilicasque etiam Capitolium ornavit porticibus ad tempus extructis, in quibus abundante rerum copia pars apparatus exponeretur. venationes autem ludosque et cum collega et separatim edidit, quo factum est, ut communium quoque inpensarum solus gratiam caperet nec dissimularet collega eius Marcus Bibulus, evenisse sibi quod Polluci: ut enim geminis fratribus aedes in foro constituta tantum Castoris vocaretur, ita suam Caesarisque munificentiam unius Caesaris dici. adiecit insuper Caesar etiam gladiatorium munus, sed aliquanto paucioribus quam destinaverat paribus; nam cum multiplici undique familia conparata inimicos exterruisset, cautum est de numero gladiatorum, quo ne maiorem cuiquam habere Romae liceret.		10. Като едил украсил комициите 30, форума и базиликите 31, а също и Капитолия 32 с временни портици 33, в които изложил част от изобилното и разкошно снаряжение за игрите си. Ловни зрелища и игри устройвал и с колегата си, и самостоятелно, така че при общи разходи само той печелел славата; колегата му Марк Бибул открито заявявал, че го е постигнала съдбата на Полукс 34: както храмът, построен на форума за двамата братя близнаци, се наричал само Касторов, така и неговата, и Цезаровата щедрост се приписвали само на Цезар. Освен това Цезар дал гладиаторски игри, но със значително по-малко двойки, отколкото възнамерявал, защото събраното отвсякъде множество бойци така изплашило противниците му, че със специално нареждане било забранено на когото и да е да държи в Рим повече от определен брой гладиатори.
[[11] Conciliato populi favore temptavit per partem tribunorum, ut sibi Aegyptus provincia plebi scito daretur, nanctus extraordinarii imperii occasionem, quod Alexandrini regem suum socium atque amicum a senatu appellatum expulerant resque vulgo inprobabatur. nec obtinuit adversante optimatium factione: quorum auctoritatem ut quibus posset modis in vicem deminueret, tropaea Gai Mari de Iugurtha deque Cimbris atque Teutonis olim a Sulla disiecta restituit atque in exercenda de sicaris quaestione eos quoque sicariorum numero habuit, qui proscriptione ob relata civium Romanorum capita pecunias ex aerario acceperant, quamquam exceptos Cornelis legibus.		11. След като спечелил разположението на народа, опитал се със съдействието на някои народни трибуни да получи командуването в Египет чрез народно гласуване; удобен повод да иска извънредно назначение му дала вестта, че александрийците изгонили царя си, признат от сената за приятел и съюзник на Рим, а това предизвикало негодувание сред народа 35. Но не бил назначен, защото оптиматите се противопоставили. На свой ред намалявал тяхното влияние по всякакъв начин: възстановил разрушените някога от Сула паметници за победите на Гай Марий над Югурта, кимврите и тевтоните 36: а когато водел в съда разследвания за убийства, обявявал за убийци и тези, които по време на проскрипциите получавали от държавната хазна пари за глави на римски граждани, макар те да били оправдани от Корнелиевите закони.
[[12] Subornavit etiam qui Gaio Rabirio perduellionis diem diceret, quo praecipuo adiutore aliquot ante annos Luci Saturnini seditiosum tribunatum senatus coercuerat, ac sorte iudex in reum ductus tam cupide condemnavit, ut ad populum provocanti nihil aeque ac iudicis acerbitas profuerit.		12. Дори подкупил човек да поведе дело за държавна измяна срещу Гай Рабирий, който няколко години преди това помогнал на сената да усмири въстанието на трибуна Луций Сатурнин. А след като по жребий бил избран за съдия, така страстно обвинил подсъдимия, че когато той се обърнал към народа, най-много му помогнало пристрастието на съдещия.
[[13] Deposita provinciae spe pontificatum maximum petit non sine profusissima largitione; in qua reputans magnitudinem aeris alieni, cum mane ad comitia descenderet, praedixisse matri osculanti fertur domum se nisi pontificem non reversurum. atque ita potentissimos duos competitores multumque et aetate et dignitate antecedentes superavit, ut plura ipse in eorum tribubus suffragia quam uterque in omnibus tulerit.		13. Изгубил надежда да получи Египет и започнал да се домогва до длъжността велик понтифекс 37 с прекалено разточителна щедрост. Казват, че когато пресметнал огромните си дългове сутринта на тръгване към комициите, казал на майка си, докато го целувала, че "или ще се върне като понтифекс, или изобщо няма да се върне". И така успял да надмине двамата си изключително влиятелни съперници, далеч по-възрастни и по-знатни от него, че дори в техните собствени триби събрал повече гласове, отколкото те двамата във всичките.
[[14] Praetor creatus, detecta coniuratione Catilinae senatuque universo in socios facinoris ultimam statuente poenam, solus municipatim dividendos custodiendosque publicatis bonis censuit. quin et tantum metum iniecit asperiora suadentibus, identidem ostentans quanta eos in posterum a plebe Romana maneret invidia, ut Decimum Silanum consulem designatum non piguerit sententiam suam, quia mutare turpe erat, interpretatione lenire, velut gravius atque ipse sensisset exceptam. obtinuisset adeo transductis iam ad se pluribus et in his Cicerone consulis fratre, nisi labantem ordinem confirmasset M. Catonis oratio. ac ne sic quidem impedire rem destitit, quoad manus equitum Romanorum, quae armata praesidii causa circumstabat, inmoderatius perseveranti necem comminata est, etiam strictos gladios usque eo intentans, ut sedentem una proximi deseruerint, vix pauci complexu togaque obiecta protexerint. tunc plane deterritus non modo cessit, sed et in reliquum anni tempus curia abstinuit.		14. Бил избран за претор при разкриването на заговора на Катилина и когато целият сенат осъдил на смърт участниците в това престъпление, единствен той предложил да се конфискуват имуществата им, а тях да разпратят по муниципиите 38 и там да ги държат под стража; като посочил каква народна ненавист очаква привържениците на по-строги мерки, им внушил такъв страх, че Децим Силан, избран за консул, се пресрамил да смекчи своето предложение - да го промени съвсем, би било позор - и заявил, че са го изтълкували по-строго, отколкото сам имал пред вид. Цезар щял да постигне своето - толкова много сенатори, между които и братът на консула Цицерон 39, били вече на негова страна, но речта на Марк Катон 40 върнала решимостта на колебаещия се сенат. Ала дори тогава продължавал да се противопоставя, докато накрая тълпата римски конници, които с оръжие охранявали сената, ги заплашили със смърт за невъздържаното му упорство; с извадени мечове настъпили толкова близо, че седящите до него сенатори го изоставили и неколцина, за да хо защитят, го прегърнали и покрили с тогите си. Тогава, явно уплашен, не само се оттеглил, но и до края на годината не идвал в курията 41.
[[15] Primo praeturae die quintum Catulum de refectione Capitoli ad disquisitionem populi vocavit rogatione promulgata, qua curationem eam in alium transferebat; verum impar optimatium conspirationi, quos relicto statim novorum consulum officio frequentes obstinatosque ad resistendum concucurrisse cernebat, hanc quidem actionem deposuit.		15. В първия ден от своето преторство наредил на Квинт Катул 42 да даде пред народа отчет за възстановяването на Капитолия и дори направил предложение това дело да бъде поверено на друг. Но бил безсилен да се справи с единодушието на оптиматите и като видял как те изоставили веднага новоизбраните консули и се стекли на тълпи с твърдото решение да се съпротивляват, отказал се от това начинание.
[[16] Ceterum Caecilio Metello tribuno plebis turbulentissimas leges adversus collegarum intercessionem ferenti auctorem propugnatoremque se pertinacissime praestitit, donec ambo administratione rei publicae decreto patrum submoverentur. ac nihilo minus permanere in magistratu et ius dicere ausus, ut comperit paratos, qui vi ac per arma prohiberent, dimissis lictoribus abiectaque praetexta domum clam refugit pro condicione temporum quieturus. multitudinem quoque biduo post sponte et ultro confluentem operamque sibi in adserenda dignitate tumultuosius pollicentem conpescuit. quod cum praeter opinionem evenisset, senatus ob eundem coetum festinato coactus gratias ei per primores viros egit accitumque in curiam et amplissimis verbis conlaudatum in integrum restituit inducto priore decreto.		16. И все пак, когато народният трибун Цецилий Метел въпреки ветото на своите колеги внесъл изключително бунтовни законопроекти 43, Цезар твърдо го поддържал и защитавал, докато сенатът с декрет не отстранил и двамата от държавното управление. При все това имал дързостта да остане на длъжност и да продължи съдебните дела; но като научил, че се готвят да го отстранят с насилие и оръжие, разпуснал ликторите, съблякъл преторската тога и тайно се прибрал в къщи, с намерение, пред вид момента, да се оттегли на спокойствие. Усмирил тълпата, която на другия ден се стекла сама, без принуждение, и бурно предлагала помощта си, за да бъде върнат на длъжност. Тъй като това било съвсем неочаквано, сенатът, свикан набързо във връзка с това събиране, му изказал благодарност чрез първенците си, поканил го в курията, похвалил го най-велеречиво, отменил последния декрет и го възстановил на предишната му длъжност.
[[17] Recidit rursus in discrimen aliud inter socios Catilinae nominatus et apud Novium Nigrum quaestorem a Lucio Vettio indice et in senatu a quinto Curio, cui, quod primus consilia coniuratorum detexerat, constituta erant publice praemia. Curius e Catilina se cognovisse dicebat, Vettius etiam chirographum eius Catilinae datum pollicebatur. id vero Caesar nullo modo tolerandum existimans, cum inplorato Ciceronis testimonio quaedam se de coniuratione ultro ad eum detulisse docuisset, ne Curio praemia darentur effecit; Vettium pignoribus captis et direpta supellectile male mulcatum ac pro rostris in contione paene discerptum coiecit in carcerem; eodem Novium quaestorem, quod compellari apud se maiorem potestatem passus esset.		17. Но се натъкнал на нова опасност: бил обявен за привърженик на Катилина - и пред квестора Новий Нигер от доносника Луций Ветий, и пред сената - от Квинт Курий, на когото била определена държавна награда, защото пръв разкрил плановете на съзаклятниците. Курий твърдял, че научил това от Катилина, а Ветий дори обещал да представи собственоръчно писмо на Цезар до Катилина. Това според Цезар било съвсем нетърпимо; успял да склони Цицерон да му свидетелствува, че доброволно е приел от него някои сведения за заговор; с това лишил Курий от награда. Ветий наказал жестоко: залогът, внесен от него при доноса, бил задържан, имуществото му - конфискувано; и едва ли не разкъсан от тълпата пред трибуната, бил хвърлен в затвора. Там пратил и квестора Новий, задето допуснал обвинение срещу лице с по-висок ранг.
[[18] Ex praetura ulteriorem sortitus Hispaniam retinentes creditores interventu sponsorum removit ac neque more neque iure, ante quam provinciae or[di]narentur, profectus est: incertum metune iudicii, quod privato parabatur, an quo maturius sociis inplorantibus subveniret; pacataque provincia pari festinatione, non expectato successore ad triumphum simul consulatumque decessit. sed cum edictis iam comitis ratio eius haberi non posset nisi privatus introisset urbem, et ambienti ut legibus solveretur multi contra dicerent, coactus est triumphum, ne consulatu excluderetur, dimittere.		18. След преторството получил по жребий Отвъдна Испания; кредиторите, които го задържали, успял да отстрани благодарение на поръчители 44 и противно на обичая и закона заминал за провинцията, преди да получи официално назначение и средства. Не е ясно дали се е страхувал от съдебното дело, което го заплашвало като частно лице, или е бързал да се отзове на молбите на съюзниците за помощ. Щом възстановил реда в провинцията, също тъй бързо, без да дочака заместника си, се върнал в Рим с искания за триумф и консулска длъжност 45. Но денят на изборите бил вече обявен и можел да участвува само ако влезе в града като частно лице; опитал се да заобиколи законите, но поради силната съпротива бил принуден да се откаже от триумфа, за да го допуснат до изборите за консул.
[[19] E duobus consulatus competitoribus, Lucio Lucceio Marcoque Bibulo, Lucceium sibi adiunxit, pactus ut is, quoniam inferior gratia esset pecuniaque polleret, nummos de suo communi nomine per centurias pronuntiaret. qua cognita re optimates, quos metus ceperat nihil non ausurum eum in summo magistratu concordi et consentiente collega, auctores Bibulo fuerunt tantundem pollicendi, ac plerique pecunias contulerunt, ne Catone quidem abnuente eam largitionem e re publica fieri. Igitur cum Bibulo consul creatur. eandem ob causam opera ab optimatibus data est, ut provinciae futuris consulibus minimi negotii, id est silvae callesque, decernerentur. qua maxime iniuria instinctus omnibus officiis Gnaeum Pompeium adsectatus est offensum patribus, quod Mithridate rege victo cunctantius confirmarentur acta sua; Pompeioque Marcum Crassum reconciliavit veterem inimicum ex consulatu, quem summa discordia simul gesserant; ac societatem cum utroque iniit, ne quid ageretur in re publica, quod displicuisset ulli e tribus.		19. От двамата си съперници, Луций Лукцей и Марк Бибул, привлякъл Лукцей; споразумял се с него, понеже бил богат, но не тъй влиятелен, той да обещае пари на центуриите от името на двамата. Като разбрали за този съюз, оптиматите се уплашили, че Цезар няма да се спре пред нищо, ако на такава длъжност има за колега съюзник и единомишленик; подтикнали Бибул към същите щедри обещания и мнозина дори му дали пари, та и Катон не отричал, че тази щедрост е в интерес на държавата. И тъй,бил избран за консул заедно с Бибул. По същата причина оптиматите се погрижили на бъдещите консули да бъдат дадени съвсем незначителни провинции - само гори и пасища. Тази несправедливост го засегнала много дълбоко и той насочил всичките си действия в полза на Гней Помпей, който бил обиден на сената, загдето се бавел да одобри неговите разпореждания след победата над цар Митридат; помирил Помпей с Марк Крас - двамата неприятели враждували заради големите разногласия от времето на съвместното им консулство; сключил съюз с тях и се споразумели в държавата да не се върши нищо, което един от тримата не одобрява.
[[20] Inito honore primus omnium instituit, ut tam senatus quam populi diurna acta confierent et publicarentur. antiquum etiam re[t]tulit morem, ut quo mense fasces non haberet, accensus ante eum iret, lictores pone sequerentur. lege autem agraria promulgata obnuntiantem collegam armis foro expulit ac postero die in senatu conquestum nec quoquam reperto, qui super tali consternatione referre aut censere aliquid auderet, qualia multa saepe in levioribus turbis decreta erant, in eam coegit desperationem, ut, quoad potestate abiret, domo abditus nihil aliud quam per edicta obnuntiaret. Unus ex eo tempore omnia in re publica et ad arbitrium administravit, ut nonnulli urbanorum, cum quid per iocum testandi gratia signarent, non Caesare et Bibulo, sed Iulio et Caesare consulibus actum scriberent bis eundem praeponentes nomine atque cognomine, utque vulgo mox ferrentur hi versus: non Bibulo quiddam nuper sed Caesare factum est: nam Bibulo fieri consule nil memini. campum Stellatem maioribus consecratum agrumque Campanum ad subsidia rei publicae vectigalem relictum divisit extra sortem ad viginti milibus civium, quibus terni pluresve liberi essent. publicanos remissionem petentis tertia mercedum parte relevavit ac, ne in locatione novorum vectigalium inmoderatius licerentur, propalam monuit. cetera item, quae cuique libuissent, dilargitus est contra dicente nullo ac, si conaretur quis, absterrito. Marcum Catonem interpellantem extrahi curia per lictorem ducique in carcerem iussit. Lucio Lucullo liberius resistenti tantum calumniarum metum iniecit, ut ad genua ultro sibi accideret. Cicerone in iudicio quodam deplorante temporum statum Publium Clodium inimicum eius, frustra iam pridem a patribus ad plebem transire nitentem, eodem die horaque nona transduxit. postremo in universos diversae factionis [indicem . . . . . . ] inductum praemiis, ut se de inferenda Pompeio nece sollicitatum a quibusdam profiteretur productusque pro rostris auctores ex conpacto nominaret; sed uno atque altero frustra nec sine suspicione fraudis nominatis desperans tam praecipitis consilii eventum intercepisse veneno indicem creditur.		20. След като встъпил в длъжност, пръв наредил да се правят и обнародват ежедневно съобщения за събранията на сената и на народа. Възстановил също и древния обичай през месеца, когато фасциите не били в негово разпореждане, пред него да върви слуга, а ликторите да го следват 46. Когато внесъл законопроект за земята, а неговият колега се противопоставил, позовавайки се на лоши предзнаменования, Цезар го изгонил с оръжие от форума; на следващия ден Бибул подал оплакване в сената, но никой нямал смелост да внесе доклад срещу това ужасно дело или да предложи някакви мерки, каквито често били гласувани и по-малки безредици. Бибул бил така отчаян, че се оттеглил в дома си и до края на своята длъжност само чрез разпоредби се противопоставял на колегата си. От този момент Цезар сам ръководел всичко в държавата, и то по своя воля. Някои граждани шегобийци при подписване на документи дори сочели годината не като време на консулите Цезар и Бибул, а на консулите Юлий и Цезар, като споменавали един и същи човек с родовото име и прякора му. Скоро сред народа се разпространили тези стихове: Нявга се случило туй - бил консул не Бибул, а Цезар, Бибул че консул е бил, хич не си спомням дори. Областта Стелат, обявена от прадедите за неприкосновена, и Кампанското поле 47, оставено за даване под наем в полза на държавата, разделил без жребий между дванадесет хиляди граждани с три и повече деца. Публиканите 48 искали намаление на откупната цена: намалил я с една трета и ги предупредил открито да не предлагат неумерени суми при откупването на новите данъци. Щедро раздавал и всичко, каквото му поискали, без да среща ничия съпротива, а ако някой се опитвал да му пречи, заплашвал го. Марк Катон му се противопоставял при разискванията: заповядал на ликтора да го извлече от курията и да го прати в затвора. Луций Лукул, който му възразявал дръзко, така наплашил с клевети, че той сам паднал на колене пред него. Цицерон при едно съдебно дело окайвал положението на държавата: същия ден в край на заседанията Цезар удовлетворил един отдавнашен стремеж на неговия неприятел патриция Публий Клодий, като го направил плебей 49. Накрая срещу цялата опозиционна групировка подкупил човек, който да направи признание, че го подстрекавали да убие Помпей, и пред трибуната да назове като инициатори предварително уговорени лица. Но едно-две имена били споменати съвсем неоснователно и предизвикали подозрение за измама; тогава загубил надежда за успех от прибързаното си начинание и както се смята, отровил доносника 50.
[[21] Sub idem tempus Calpurniam L. Pisonis filiam successuri sibi in consulatu duxit uxorem suamque, Iuliam, Gnaeo Pompeio conlocavit repudiato priore sponso Servilio Caepione, cuius vel praecipua opera paulo ante Bibulum inpugnaverat. ac post novam adfinitatem Pompeium primum rogare sententiam coepit, cum Crassum soleret essetque consuetudo, ut quem ordinem interrogandi sententias consul Kal. Ianuariis instituisset, eum toto anno conservaret.		21. По това време взел за жена Калпурния, дъщерята на Луций Пизон, негов приемник на консулската длъжност, а дъщеря си Юлия омъжил за Гней Помпей, като развалил годежа и със Сервилий Цепион, главен свой помощник в борбата срещу Бибул. След като се сродил с Помпей, него започнал да пита пръв за мнението му, въпреки че дотогава се обръщал най-напред към Крас: а според обичая през цялата година се запазвал този ред за изказвания, който консулът установявал на януарските календи (1 януари).
[[22] Socero igitur generoque suffragantibus ex omni provinciarum copia Gallias potissimum elegit, + cuius emolumento et oportunitate idonea sit materia triumphorum +. et initio quidem Galliam Cisalpinam Illyrico adiecto legeatinia accepit; mox per senatum Comatam quoque, veritis patribus ne, si ipsi negassent, populus et hanc daret. quo gaudio elatus non temperavit, quin paucos post dies frequenti curia iactaret, invitis et gementibus adversaris adeptum se quae concupisset, proinde ex eo insultaturum omnium capitibus; ac negante quodam per contumeliam facile hoc ulli feminae fore, responderit quasi adludens: in Suria quoque regnasse Sameramin magnamque Asiae partem Amazonas tenuisse quondam.		22. И тъй, с поддръжката на тъста и зетя си при гласуването от всички провинции си избрал Галия, чиито богати възможности и удобна обстановка подхранвали надеждата му за триумф. Отначало получил само Цизалпинска Галия с Илирик 51 по Витиниевия закон 52; веднага след това сенатът му поверил и Транзалпинска Галия 53, от страх да не би, ако му я откаже, народът да му я даде. Преизпълнен от радост, не се сдържал след няколко дена да се похвали пред цялата курия, че въпреки нежеланието и жалбите на враговете си е постигнал своите цели и сега на всички ще стъпи на главите. А когато някой, за да го засегне, подхвърлил, че за една жена това няма да е лесно, отговорил полушеговито, че и Семирамида е царувала в Сирия, и амазонките са владеели някога голяма част от Азия.
[[23] Functus consulatu Gaio Memmio Lucioque Domitio praetoribus de superioris anni actis referentibus cognitionem senatui detulit; nec illo suscipiente triduoque per inritas altercationes absumpto in provinciam abiit. et statim quaestor eius in praeiudicium aliquot criminibus arreptus est. mox et ipse a Lucio Antistio tr. pl. postulatus appellato demum collegio optinuit, cum rei publicae causa abesset reus ne fieret. ad securitatem ergo posteri temporis in magno negotio habuit obligare semper annuos magistratus et e petitoribus non alios adiuvare aut ad honorem pati pervenire, quam qui sibi recepissent propugnaturos absentiam suam; cuius pacti non dubitavit a quibusdam ius iurandum atque etiam syngrapham exigere.		23. В края на неговото консулство преторите Гай Мемий и Луций Домиций пожелали да разгледат делата през изтеклата година: Цезар възложил разследването на сената, но понеже никой не се нагърбил с това, след три дни, пропилени в безплодни спорове, заминал за провинцията. Веднага неговият квестор бил даден под съд по няколко обвинения- предупреждение за самия него. А скоро след това го обвинил народният трибун Луций Антистий; и единствено след като се обърнал към цялата колегия на трибуните, Цезар успял да отложи привличането под съд, докато отсъствува по държавни дела. За да си осигури спокойствие за в бъдеще, непрестанно полагал усилия да обвърже с някакво задължение висшите магистрати всяка година; а подпомагал и позволявал да бъдат избрани само тия кандидати, които се съгласявали да го защитават през отсъствието му; без колебание искал от някои клетва и дори писмено обещание за това.
[[24] Sed cum Lucius Domitius consulatus candidatus palam minaretur consulem se effecturum quod praetor nequisset adempturumque ei exercitus, Crassum Pompeiumque in urbem provinciae suae Lucam extractos conpulit, ut detrudendi Domitii causa consulatum alterum peterent, perfecitque [per] utrumque, ut in quinquennium sibi imperium prorogaretur. qua fiducia ad legiones, quas a re publica acceperat, alias privato sumptu addidit, unam etiam ex Transalpinis conscriptam, vocabulo quoque Gallico + Alauda enim appellabatur + , quam disciplina cultuque Romano institutam et ornatam postea universam civitate donavit. nec deinde ulla belli occasione, [ne] iniusti quidem ac periculosi abstinuit, tam foederatis quam infestis ac feris gentibus ultro lacessitis, adeo ut senatus quondam legatos ad explorandum statum Galliarum mittendos decreverit ac nonnulli dedendum eum hostibus censuerint. sed prospere [de]cedentibus rebus et saepius et plurium quam quisquam umquam dierum supplicationes impetravit.		24. Но когато кандидатът за консулство Луций Домиций открито го заплашил, че като консул ще стори онова, което не успял като претор, и ще му отнеме войската, Цезар извикал Крас и Помпей в Лука, град в неговата провинция, и ги подтикнал да искат второ консулство, за да провалят Домиций. С тяхна помощ успял да продължи мандата си с още пет години. Окуражен от това, към легионите, получени от държавата, прибавил други, на които сам заплащал; дори един от тях, наречен с галското наименование "Алауда" (Чучулига), набрал от транзалпински племена. Обучил ги и ги въоръжил по римски образец, а по-късно на всички дал римско гражданство. След това не пропущал ни един случай за война, дори несправедлива и опасна, и без да бъде предизвикан, нападал и съюзните, и вражески племена; стигнало се до там, че по едно време сенатът решил да изпрати комисия за проучване на положението в Галия, а някои предлагали Цезар да бъде предаден на неприятелите. Но тъй като работите му вървели успешно, в негова чест били уреждани по-чести и по-продължителни молебени, отколкото за който и да е друг пълководец в миналото.
[[25] Gessit autem novem annis, quibus in imperio fuit, haec fere. Omnem Galliam, quae saltu Pyrenaeo Alpibusque et monte Cebenna, fluminibus Rheno ac Rhodano continetur patetque circuitu ad bis et tricies centum milia passuum, praeter socias ac bene meritas civitates in provinciae formam redegit, eique [CCCC] in singulos annos stipendii nomine inposuit. Germanos, qui trans Rhenum incolunt, primus Romanorum ponte fabricato adgressus maximis adfecit cladibus; adgressus est et Britannos ignotos antea superatisque pecunias et obsides imperavit; per tot successus ter nec amplius adversum casum expertus: in Britannia classe vi tempestatis prope absumpta et in Gallia ad Gergoviam legione fusa et in Germanorum finibus Titurio et Aurunculeio legatis per insidias caesis.		25. През деветте години на свето управление извършил, общо взето, следното: Цяла Галия с граници Пиренеите, Алпите, Цебена 54 и реките Рейн и Родан,чиято обща дължина е три хиляди и двеста мили 55, превърнал в провинция, с изключение на съюзните племена и тези, които имали заслуги към Рим; наложил годишен данък четиридесет милиона сестерции. Пръв от римляните направил мост през Рейн, нападнал германците, които живеели отвъд реката, и им нанесъл огромни поражения. Нападнал и британците, дотогава непознати, победил ги и изискал от тях пари и заложници. При толкова много успехи имал само три несполуки: в Британия, когато флотата му била почти унищожена от морска буря; в Галия, където при Герговия 56 един негов легион бил напълно разбит; в пределите на германците били убити от засада неговите легати Титурий и Аврункулей.
[[26] Eodem temporis spatio matrem primo, deinde filiam, nec multo post nepotem amisit. inter quae, consternata Publi Clodi caede re publica, cum senatus unum consulem nominatimque Gnaeum Pompeium fieri censuisset, egit cum tribunis plebis collegam se Pompeio destinantibus, id potius ad populum ferrent, ut absenti sibi, quandoque imperii tempus expleri coepisset, petitio secundi consulatus daretur, ne ea causa maturius et inperfecto adhuc bello decederet. quod ut adeptus est, altiora iam meditans et spei plenus nullum largitionis aut officiorum in quemquam genus publice privatimque omisit. forum de manubiis incohavit, cuius area super sestertium milies constitit. munus populo epulumque pronuntiavit in filiae memoriam, quod ante eum nemo. quorum ut quam maxima expectatio esset, ea quae ad epulum pertinerent, quamvis macellaris ablocata, etiam domesticatim apparabat. gladiatores notos, sicubi infestis spectatoribus dimicarent, vi rapiendos reservandosque mandabat. tirones neque in ludo neque per lanistas, sed in domibus per equites Romanos atque etiam per senatores armorum peritos erudiebat, precibus enitens, quod epistulis eius ostenditur, ut disciplinam singulorum susciperent ipsique dictata exercentibus darent. legionibus stipendium in perpetuum duplicavit. frumentum, quotiens copia esset, etiam sine modo mensuraque praebuit ac singula interdum mancipia e praeda viritim dedit.		26. По същото време загубил първо майка си, после дъщеря си и скоро след това внука си. Междувременно убийството на Публий Клодий хвърлило в смут държавата и сенатът решил да бъде избран само един консул - Гней Помпей. Народните трибуни искали да го назначат колега на Помпей; но понеже краят на управлението му в Галия наближавал, Цезар уговорил с тях да се обърнат по-добре към народа с предложение да му бъде позволено да кандидатствува за второ консулство задочно,та да не напуща провинцията преждевременно, преди завършването на войната. Постигнал това и изпълнен с надежди, си поставил още по-високи цели, като не пропущал случай и в частни, и обществени дела да проявява щедрост или да услужи на когото и да било. Започнал да строи форум от военната плячка, като само площта му струвала над сто милиона сестерции. Обещал на народа гладиаторски игри и пиршество в памет на дъщеря си - нещо, което преди това никой не бил прави. За да ги очакват с по-голямо нетърпение, доставил всичко необходимо за пира не само от условените месари, но и от своето домакинство. Навсякъде, където знаменити гладиатори се биели пред враждебни към тях зрители, нареждал да ги извличат бързо със сила и да запазят живота им. Новите гладиатори давал на обучение не на професионални учители в школа, а в частни домове на римски конници и дори на сенатори, които владеели оръжието; от писмата му се вижда, че настойчиво ги молел да се заемат с обучението на всеки един поотделно и лично да ръководят упражненията. На войниците от легионите удвоил заплатата за вечни времена. Имало ли жито в изобилие, раздавал го без мярка и без сметка, а понякога давал на всеки войник по един роб от плячката.
[[27] Ad retinendam autem Pompei necessitudinem ac voluntatem Octaviam sororis suae neptem, quae Gaio Marcello nupta erat, condicionem ei detulit sibique filiam eius in matrimonium petit Fausto Sullae destinatam. omnibus vero circa eum atque etiam parte magna senatus gratuito aut levi faenore obstrictis, ex reliquo quoque ordinum genere vel invitatos vel sponte ad se commeantis uberrimo congiario prosequebatur, libertos insuper servulosque cuiusque, prout domino patronove gratus qui esset. tum reorum aut obaeratorum aut prodigae iuventutis subsidium unicum ac promptissimum erat, nisi quos gravior criminum vel inopiae luxuriaeve vis urgeret, quam ut subveniri posset a se; his plane palam bello civili opus esse dicebat.		27. За да запази роднинството и приятелството с Помпей, предложил му за жена Октавия, внучка на сестра си, макар че била омъжена за Гай Марцел, а сам поискал да сключи брак с дъщеря му, годеница на Фауст Сула. Всички приятели на Помпей и голяма част от сената обвързал със заеми, безлихвени или с малка лихва; хората от другите съсловия го спохождали по негова покана или по свое желание, отпращал с най-богати дарове, също и либертините и робите, любимци на своите господари и патрони. Бил единствена и най-сигурна защита за подсъдими, длъжници и прахосници, с изключение на ония, които дотолкова били затънали в престъпления, бедност или разврат, че и той не можел да им помогне. Казвал им ясно и открито, че за тях е нужна гражданска война.
[[28] Nec minore studio reges atque provincias per terrarum orbem adliciebat, aliis captivorum milia dono offerens, aliis citra senatus populique auctoritatem, quo vellent et quotiens vellent, auxilia submittens, superque Italiae Galliarumque et Hispaniarum, Asiae quoque et Graeciae potentissimas urbes praecipuis operibus exornans; donec, attonitis iam omnibus et quorsum illa tenderent reputantibus, Marcus Claudius Marcellus consul edicto praefatus, de summa se re publica acturum, rettulit ad senatum, ut ei succederetur ante tempus, quoniam bello confecto pax esset ac dimitti deberet victor exercitus; et ne absentis ratio comitiis haberetur, quando nec plebi scito Pompeius postea abrogasset. acciderat autem, ut is legem de iure magistratuum ferens eo capite, quo petitione honorum absentis submovebat, ne Caesarem quidem exciperet per oblivionem, ac mox lege iam in aes incisa et in aerarium condita corrigeret errorem. nec contentus Marcellus provincias Caesari et privilegium eripere, re[t]tulit etiam, ut colonis, quos rogatione Vatinia Novum Comum deduxisset, civitas adimeretur, quod per ambitionem et ultra praescriptum data esset.		28. С не по-малко усърдие привличал към себе си царе и провинции по целия свят: на едни дарявал хиляди пленници, на други, без одобрението на сената и народа, изпращал на помощ войски, където и когато пожелаели; украсил със своите забележителни сгради и най-мощните градове не само в Италия, Галия и Испания, но и в Азия и в Гърция. Всички били поразени и се питали накъде води всичко това, докато накрая консулът Марк Клавдий Марцел, обявявайки с едикт, че ще действа в полза на върховните държавни интереси, предложил на сената да бъде изпратен заместник на Цезар преди изтичането на законния срок, защото войната е завършена, мирът - възстановен и победителят трябва да разпусне войските си; също да не се приема в комициите кандидатурата му задочно, понеже Помпей не бил направил уговорка за него в приетото народно постановление. Случило се така: когато Помпей внасял закона за правата на длъжностните лица, в главата, в която се забранявало задочното кандидатствуване за длъжности, от разсеяност не направил изключение за Цезар; поправил грешката едва след като законът бил гравиран на медна плочка и прибран в държавната хазна. Но Марцел не се задоволил да отнеме на Цезар провинциите и привилегията: предложил и на преселниците, изведени в Нови Ком 57 от цезар според Ватиниевия закон, да се отнеме гражданското право, защото било дадено противозаконно и с нечестни намерения.
[[29] Commotus his Caesar ac iudicans, quod saepe ex eo auditum ferunt, difficilius se principem civitatis a primo ordine in secundum quam ex secundo in novissimum detrudi, summa ope restitit, partim per intercessores tribunos, partim per Servium Sulpicium alterum consulem. insequenti quoque anno Gaio Marcello, qui fratri patrueli suo Marco in consulatu successerat, eadem temptante collegam eius Aemilium Paulum Gaiumque Curionem violentissimum tribunorum ingenti mercede defensores paravit. sed cum obstinatius omnia agi videret et designatos etiam consules e parte diversa, senatum litteris deprecatus est, ne sibi beneficium populi adimeretur, aut ut ceteri quoque imperatores ab exercitibus discederent; confisus, ut putant, facilius se, simul atque libuisset, veteranos convocaturum quam Pompeium novos milites. cum adversariis autem pepigit, ut dimissis octo legionibus Transalpinaque Gallia duae sibi legiones et Cisalpina provincia vel etiam una legio cum Illyrico concederetur, quoad consul fieret.		29. Това разтревожило Цезар; и понеже смятал, както често го чували да казва, че докато е първенец на държавата, е по-трудно да го изтикат от първото място на второ, отколкото после от второто на последно, съпротивлявал се с всички сили, отчасти чрез ветото на народните трибуни , отчасти с помощта на другия консул - Сервий Сулпиций. Когато на следващата година Гай Марцел, който станал консул след братовчед си Марк, си поставил същите цели, Цезар успял срещу големи суми да си осигури като защитници неговия колега Емилий Павел и най-нападателният трибун Гай Курион. Но когато видял, че всички все по-упорито действат срещу него и че вече са определени консули от противната групировка, помолил с писмо сената да не му отнемат привилегията, дадена му от народа, или и останалите пълководци 58 да напуснат войските си; надявал се, както смятат, че щом пожелае, ще свика ветераните си по-лесно, отколкото Помпей нови войници. Предложил на противниците си да разпусне осем легиона и да напусне Транзалпинска Галия при условие, докато стане консул, да си запази два легиона и Цизалпинската провинция или поне един легион с Илирик.
[[30] verum neque senatu interveniente et adversariis negantibus ullam se de re publica facturos pactionem, transiit in citeriorem Galliam, conventibusque peractis Ravennae substitit, bello vindicaturus si quid de tribunis plebis intercedentibus pro se gravius a senatu constitutum esset. Et praetextum quidem illi civilium armorum hoc fuit; causas autem alias fuisse opinantur. Gnaeus Pompeius ita dictitabat, quod neque opera consummare, quae instituerat, neque populi expectationem, quam de adventu suo fecerat, privatis opibus explere posset, turbare omnia ac permiscere voluisse. alii timuisse dicunt, ne eorum, quae primo consulatu adversus auspicia legesque et intercessiones gessisset, rationem reddere cogeretur; cum M. Cato identidem nec sine iure iurando denuntiaret delaturum se nomen eius, simul ac primum exercitum dimisisset; cumque vulgo fore praedicarent, ut si privatus redisset, Milonis exemplo circumpositis armatis causam apud iudices diceret. quod probabilius facit Asinius Pollio, Pharsalica acie caesos profligatosque adversarios prospicientem haec eum ad verbum dixisse referens: 'hoc voluerunt; tantis rebus gestis Gaius Caesar condemnatus essem, nisi ab exercitu auxilium petissem.' quidam putant captum imperii consuetudine pensitatisque suis et inimicorum viribus usum occasione rapiendae dominationis, quam aetate prima concupisset. quod existimasse videbatur et Cicero scribens de Officiis tertio libro semper Caesarem in ore habuisse Euripidis versus, quos sic ipse convertit: nam si violandum est ius, [regnandi] gratia violandum est: aliis rebus pietatem colas.		30. Сенатът обаче не се намесвал, а противниците не се съгласявали на каквото и да е споразумение за държавата; тогава преминал в Отсамна Галия, завършил съдебните заседания и се установил в Равена, с намерение да отмъсти с война, ако сенатът вземе по-сурови мерки срещу народните трибуни 59, които се застъпвали за него. Това било само претекст за гражданска война, причините, както смятат, били други. Гней Помпей твърдял, че понеже с частните си средства Цезар не можел нито да завърши частните си строежи, нито да задоволи очакванията на народа след завръщането си, решил да създаде смут и размирици. Други пък казват, че се страхувал да не го принудят да даде сметка за всичко, което сторил през първото си консулство, без да зачита поличбите, законите и възраженията на магистратите: наистина Марк Катон нееднократно заявявал и се кълнял, че щом Цезар разпусне войската, веднага ще го даде под съд; и сред народа се говорело, че ако се върне като частно лице, ще трябва като Милон да се защитава пред съдиите, заобиколен от въоръжена охрана 60. Това звучи толкова по-правдоподобно, защото и Азиний Полион разказва, че в битката при Фарсал 61 цезар, гледайки победените и разбити неприятелски редици, казал следното: "Сами си го търсеха. Въпреки всичките си подвизи аз, Юлий Цезар, щях да бъда осъден, ако не бях поискал помощ от войската." А някои мислят, че бил свикнал вече да разполага с власт и затова, като претеглил внимателно своите сили и силите на неприятелите, използувал случая да стане върховен господар - негова младежка мечта. Както изглежда, и Цицерон е мислил същото, защото в третата книга на "За задълженията" пише, че в устата на Цезар винаги са били следните стихове на Еврипид, които той превежда така: За царска власт закона можеш да скверниш - в останалото спазвай благочестие.62
[[31] Cum ergo sublatam tribunorum intercessionem ipsosque urbe cessisse nuntiatum esset, praemissis confestim clam cohortibus, ne qua suspicio moveretur, et spectaculo publico per dissimulationem interfuit et formam, qua ludum gladiatorium erat aedificaturus, consideravit et ex consuetudine convivio se frequenti dedit. dein post solis occasum mulis e proximo pistrino ad vehiculum iunctis occultissimum iter modico comitatu ingressus est; et cum luminibus extinctis decessisset via, diu errabundus tandem ad lucem duce reperto per angustissimos tramites pedibus evasit. consecutusque cohortis ad Rubiconem flumen, qui provinciae eius finis erat, paulum constitit, ac reputans quantum moliretur, conversus ad proximos: 'etiam nunc,' inquit, 'regredi possumus; quod si ponticulum transierimus, omnia armis agenda erunt.'		31. Когато му съобщили, че ветото на трибуните било отхвърлено, а те самите напуснали града, веднага изпратил тайно напред кохорти 63 и за да не възбуди подозрение, нарочно присъствувал на обществено зрелище, обсъждал плана за строеж на гладиаторска школа, участвувал както обикновено в многолюдно пиршество. А после, след залез слънце, на кола, запрегната с мулета от близката мелница, с малка свита тръгнал тайно на път; но факлите угаснали, отклонил се от пътя, дълго се лутал и едва на разсъмване намерил водач и пеша, по съвсем тесни пътечки се измъкнал на главния път. Настигнал кохортите при река Рубикон, границата на неговата провинция, спрял се за малко и премисляйки какво голямо дело предприема, се обърнал към свитата си с думите: "Дори сега все още можем да се върнем. Преминем ли този мост, всичко ще се решава с оръжие."
[[32] Cunctanti ostentum tale factum est. quidam eximia magnitudine et forma in proximo sedens repente apparuit harundine canens; ad quem audiendum cum praeter pastores plurimi etiam ex stationibus milites concurrissent interque eos et aeneatores, rapta ab uno tuba prosilivit ad flumen et ingenti spiritu classicum exorsus pertendit ad alteram ripam. tunc Caesar: 'eatur,' inquit, 'quo deorum ostenta et inimicorum iniquitas vocat.		32. Докато се колебаел, явило му се следното знамение: изведнъж му се привидял човек с удивителен ръст и красота, който седял наблизо и свирел на тръстикова свирка. Когато освен пастирите се стекли да го слушат и много войници от постовете, а между тях и тръбачите, той грабнал тръбата на един от тях, скочил в реката, гръмко изсвирил бойния сигнал и преминал на другия бряг. Тогава Цезар се провикнал: "Да вървим, където ни зоват знаменията на боговете и несправедливостта на противниците! Жребият е хвърлен."
[[33] Iacta alea est,' inquit. atque ita traiecto exercitu, adhibitis tribunis plebis, qui pulsi supervenerant, pro contione fidem militum flens ac veste a pectore discissa invocavit. existimatur etiam equestres census pollicitus singulis; quod accidit opinione falsa. nam cum in adloquendo adhortandoque saepius digitum laevae manus ostentans adfirmaret se ad satis faciendum omnibus, per quos dignitatem suam defensurus esset, anulum quoque aequo animo detracturum sibi, extrema contio, cui facilius erat videre contionantem quam audire, pro dicto accepit, quod visu suspicabatur; promissumque ius anulorum cum milibus quadringenis fama distulit.		33. Така превел войската; и заобиколен от военните трибуни, пристигнали при него след изгонването си, разкъсал пред събранието дрехата на гърдите си и със сълзи на очи молел войниците да му бъдат верни. Казват, че дори обещавал на всички коннишко състояние 64; но това се дължи на погрешно предположение: докато им говорел и ги увещавал, често вдигал палеца на лявата си ръка, за да ги увери, че на драго сърце ще даде и пръстена си на тези, които му помогнат да защити своята чест; а войниците от крайните редици го виждали по-добре, отколкото го чували, и вместо думите възприели това, което предположили от жеста; така плъзнала мълва, че им обещал коннишки пръстени и по четиристотин хиляди сестерции.
[[34] Ordo et summa rerum, quas deinceps gessit, sic se habent. Picenum Umbriam Etruriam occupavit et Lucio Domitio, qui per tumultum successor ei nominatus Corfinium praesidio tenebat, in dicionem redacto atque dimisso secundum Superum mare Brundisium tetendit, quo consules Pompeiusque confugerant quam primum transfretaturi. hos frustra per omnis moras exitu prohibere conatus Romam iter convertit appellatisque de re publica patribus validissimas Pompei copias, quae sub tribus legatis M. Petreio et L. Afranio et M. Varrone in Hispania erant, invasit, professus ante inter suos, ire se ad exercitum sine duce et inde reversurum ad ducem sine exercitu. et quanquam obsidione Massiliae, quae sibi in itinere portas clauserat, summaque frumentariae rei penuria retardante brevi tamen omnia subegit.		34. Най-важните дела, които извършил оттук нататък, са следните: завладял Пицен, Умбрия, Етрурия 65; Луций Домиций, който бил незаконно назначен за негов заместник и държал с войска Корфиний 66, принудил да се предаде и след това го пуснал; по Адриатическо море се отправил към Брундизий 67, където били избягали консулите и Помпей, с намерение да отплуват при първа възможност. След като напразно се опитвал всячески да забави тяхното отпътуване, тръгнал за Рим. Тук се обърнал към сенаторите с реч за положението в държавата и веднага след това нападнал най-силните войски на Помпей, които се намирали в Испания под командуването на тримата легати 68 Марк Петрей, Луций Афраний и Марк Варон; преди това заявил между близки, че отива при войска без предводител, а ще се върне при предводител без войска. И въпреки че по пътя го забавила обсадата на Масилия 69, която му затворила вратите си, а също и крайно недостатъчните припаси, за кратко време подчинил всички области.
[[35] Hinc urbe repetita in Macedoniam transgressus Pompeium, per quattuor paene menses maximis obsessum operibus, ad extremum Pharsalico proelio fudit et fugientem Alexandriam persecutus, ut occisum deprehendit, cum Ptolemaeo rege, a quo sibi quoque insidias tendi videbat, bellum sane difficillimum gessit, neque loco neque tempore aequo, sed hieme anni et intra moenia copiosissimi ac sollertissimi hostis, inops ipse omnium rerum atque inparatus. regnum Aegypti victor Cleopatrae fratrique eius minori permisit, veritus provinciam facere, ne quandoque violentiorem praesidem nacta novarum rerum materia esset. ab Alexandria in Syriam et inde Pontum transiit urgentibus de Pharnace nuntiis, quem Mithridatis Magni filium ac tunc occasione temporum bellantem iamque multiplici successu praeferocem, intra quintum quam adfuerat diem, quattuor quibus in conspectum venit horis, una profligavit acie; crebro commemorans Pompei felicitatem, cui praecipua militiae laus de tam inbelli genere hostium contigisset. dehinc Scipionem ac Iubam reliquias partium in Africa refoventis devicit, Pompei liberos in Hispania.		35. От Испания се върнал в Рим, преминал в Македония, обсаждал с мощни укрепления Помпей почти четири месеца, накрая го разбил при Фарсал и го преследвал в бягството му до Александрия; но го намерил там вече убит; разбрал, че Птолемей готви клопка и срещу него, и започнал една неимоверно трудна война в неблагоприятно време и на неблагоприятно място: през зимата, в града на много богат и много изкусен враг, докато сам бил неподготвен и без всякакви военни припаси. След като победил, поверил египетското царство на Клеопатра и на нейния по-малък брат. Не рискувал да превърне Египет в провинция, да не би един ден при по-силен управител да стане източник на размирици. От Александрия се отправил в Сирия и оттам в Понт, обезпокоен от съобщенията, че Фарнак, син на Митридат Велики, използувайки благоприятните обстоятелства, започнал война и се бил възгордял от многократните си успехи. На петия ден след пристигането си, четири чaса след като бил съгледал Фарнак, Цезар го разбил в едно-единствено сражение. Често споменавал щастието на Помпей, който дължал по-голямата си част от военната си слава на такива неспособни за война противници. След това победил Сципион и Юба, които подкрепяли останалите в Африка неприятели, а също и синовете на Помпей в Испания 70.
[[36] Omnibus civilibus bellis nullam cladem nisi per legatos suos passus est, quorum C. Curio in Africa periit, C. Antonius in Illyrico in adversariorum devenit potestatem, P. Dolabella classem in eodem Illyrico, Cn. Domitius Calvinus in Ponto exercitum amiserunt. ipse prosperrime semper ac ne ancipiti quidem umquam fortuna praeterquam bis dimicavit: semel ad Dyrrachium, ubi pulsus non instante Pompeio negavit eum vincere scire, iterum in Hispania ultimo proelio, cum desperatis rebus etiam de consciscenda nece cogitavit.		36. През цялата гражданска война не претърпял нито едно поражение; губили са само неговите легати: Гай Курион загинал в Африка, Гай Антоний бил пленен от неприятелите в Илирик, Публий Долабела загубил флотата също в Илирик, а Гней Домиций Калвин - войската си в Понт. Самият Цезар винаги се сражавал изключително благополучно и винаги с несъмнен успех освен два пъти: веднъж при Дирахий 71, където Помпей го разбил, но не го преследвал, та Цезар казал, че той не знае да побеждава; втори път при последното сражение в Испания, когато в съвсем безнадеждно положение дори мислел за самоубийство.
[[37] Confectis bellis quinquiens triumphavit, post devictum Scipionem quater eodem mense, sed interiectis diebus, et rursus semel post superatos Pompei liberos. primum et excellentissimum triumphum egit Gallicum, sequentem Alexandrinum, deinde Ponticum, huic proximum Africanum, novissimum Hispaniensem, diverso quemque apparatu et instrumento. Gallici triumphi die Velabrum praetervehens paene curru excussus est axe diffracto ascenditque Capitolium ad lumina quadraginta elephantis dextra sinistraque lychnuchos gestantibus. Pontico triumpho inter pompae fercula trium verborum praetulit titulum veni : vidi : vici non acta belli significantem sicut ceteris, sed celeriter confecti notam.		37. След свършването на войната отпразнувал пет триумфа: четири в един месец, но през няколко дни - след победата над Сципион, и пети - след като надвил синовете на Помпей. Първият, най-пищният триумф бил галският, следващият - александрийският, след това - понтийският, веднага след него - африканският и накрая - испанският, всеки с различен разкош и украса. В деня на галския триумф, когато минавал през Велабър 72, насмалко щял да падне от колесницата, понеже се счупила оста. Възкачил се на Капитолия под светлината на факли, носени от двете му страни на четиридесет слона. По време на понтийския триумф в шествието поставил надпис от три думи: "Дойдох, видях, победих", който показвал не събитията във войната, както другите надписи, а бързината на спечелването u.
[[38] Veteranis legionibus praedae nomine in pedites singulos super bina sestertia, quae initio civilis tumultus numeraverat, vicena quaterna milia nummum dedit. adsignavit et agros, sed non continuos, ne quis possessorum expelleretur. populo praeter frumenti denos modios ac totidem olei libras trecenos quoque nummos, quos pollicitus olim erat, viritim divisit et hoc amplius centenos pro mora. annuam etiam habitationem Romae usque ad bina milia nummum, in Italia non ultra quingenos sestertios remisit. adiecit epulum ac viscerationem et post Hispaniensem victoriam duo prandia; nam cum prius parce neque pro liberalitate sua praebitum iudicaret, quinto post die aliud largissimum praebuit.		38. На всички пехотинци ветерани дал от военната плячка по осемдесет хиляди сестерции - освен двете хиляди, които им броил в началото на гражданските размирици. Раздал им и земи, но не в съседни парцели, за да не бъде изгонен никой от собствениците. На народа раздал по десет крини жито на глава, също толкова либри зехтин, по триста сестерции, които бил обещал, и още по сто заради забавянето. Отменил за една година до две хиляди сестерции в Рим и до петстотин в Италия. Устроил пир и раздал месо на народа, а в чест на испанската победа дал и две закуски; и понеже първата му се видяла оскъдна и несъответствуваща на неговата щедрост, пет дни по-късно устроил друга, изключително богата.
[[39] Edidit spectacula varii generis: munus gladiatorium, ludos etiam regionatim urbe tota et quidem per omnium linguarum histriones, item circenses athletas naumachiam. munere in foro depugnavit Furius Leptinus stirpe praetoria et Q. Calpenus senator quondam actorque causarum. pyrricham saltaverunt Asiae Bithyniaeque principum liberi. ludis Decimus Laberius eques Romanus mimum suum egit donatusque quingentis sestertiis et anulo aureo sessum in quattuordecim [e] scaena per orchestram transiit. circensibus spatio circi ab utraque parte producto et in gyrum euripo addito quadrigas bigasque et equos desultorios agitaverunt nobilissimi iuvenes. Troiam lusit turma duplex maiorum minorumque puerorum. venationes editae per dies quinque ac novissime pugna divisa in duas acies, quingenis peditibus, elephantis vicenis, tricenis equitibus hinc et inde commissis. nam quo laxius dimicaretur, sublatae metae inque earum locum bina castra exadversum constituta erant. athletae stadio ad tempus extructo regione Marti campi certaverunt per triduum. navali proelio in minore Codeta defosso lacu biremes ac triremes quadriremesque Tyriae et Aegyptiae classis magno pugnatorum numero conflixerunt. ad quae omnia spectacula tantum undique confluxit hominum, ut plerique advenae aut inter vicos aut inter vias tabernaculis positis manerent, ac saepe prae turba elisi exanimatique sint plurimi et in his duo senatores.		39. Показвал най-различни зрелища: гладиаторски бой, театрални представления във всички квартали на града с актьори, говорещи на всевъзможни езици, също циркови игри, атлетически състезания, морско сражение. В гладиаторския бой на форума се били до смърт Фурий Лептин, от преторски род, и Квинт Калпен, бивш сенатор и адвокат. Деца на първенци от Азия и Витиния изпълнили спартански боен танц. По време на театралните представления римският конник Децим Лаберий играл в свой мим и след като получил за награда петстотин хиляди сестерции и златен пръстен, от сцената минал през орхестрата и седнал на мястото си в четиринадесетте първи реда 73. За надбягванията циркът бил разрушен и удължен, около него изкопали канал; най-знатните младежи карали четириконни или двуконни впрягове и правели акробатически номера на коне. Две групи момчета - по-малки и по-големи - изпълнявали Троянската игра 74. Ловните зрелища продължили пет дни и накрая завършили със сражение между две бойни редици, всяка от по петстотин пехотинци, двадесет слона и триста конници. За да се води по-свободно сражението, били извадени конусите, около които се завъртат колесниците, и на тяхно място били построени един срещу друг два лагера. Атлетите 75 се състезавали в продължение на три дни на стадион, построен за случая в района на Марсово поле. За морското сражение било изкопано езеро в Кодетско поле 76; сражавали се тирийски и египетски кораби с по два, три и четири реда весла и с голям брой бойци. За всички тия зрелища отвсякъде се стекли толкова много хора, че повечето от пристигналите спели в палатки по улиците пътищата; и имало такава навалица, че не малко хора били смазани, в това число и двама сенатори.
[[40] Conversus hinc ad ordinandum rei publicae statum fastos correxit iam pridem vitio pontificum per intercalandi licentiam adeo turbatos, ut neque messium feriae aestate neque vindemiarum autumno conpeterent; annumque ad cursum solis accommodavit, ut trecentorum sexaginta quinque dierum esset et intercalario mense sublato unus dies quarto quoque anno intercalaretur. quo autem magis in posterum ex Kalendis Ianuariis novis temporum ratio congrueret, inter Novembrem ac Decembrem mensem interiecit duos alios; fuitque is annus, quo haec constituebantur, quindecim mensium cum intercalario, qui ex consuetudine in eum annum inciderat.		40. След това пристъпил към преобразования в държавната уредба. Поправил календара 77: по вина на жреците, които своеволно вмъквали дни и месеци, още от преди той бил толкова объркан, че нито празниците на жетвата се падали през лятото, нито празниците на гроздобера през есента; установил според движението на слънцето година от триста шестдесет и пет дни и вместо допълнителния месец наредил на всеки четири години да се вмъква по един ден. За по-точно изчисляване на датите от следващите януарски календи нататък вмъкнал два месеца между ноември и декември и така с прибавянето на обичайния месец, който се случил през тази година, годината на тези промени продължила петнадесет месеца.
[[41] Senatum supplevit, patricios adlegit, praetorum aedilium quaestorum, minorum etiam magistratuum numerum ampliavit; nudatos opere censorio aut sententia iudicum de ambitu condemnatos restituit. comitia cum populo partitus est, ut exceptis consulatus conpetitoribus de cetero numero candidatorum pro parte dimidia quos populus vellet pronuntiarentur, pro parte altera quos ipse dedisset. et edebat per libellos circum tribum missos scriptura brevi: 'Caesar dictator illi tribui. commendo vobis illum et illum, ut vestro suffragio suam dignitatem teneant.' admisit ad honores et proscriptorum liberos. iudicia ad duo genera iudicum redegit, equestris ordinis ac senatorii; tribunos aerarios, quod erat tertium, sustulit. Recensum populi nec more nec loco solito, sed vicatim per dominos insularum egit atque ex viginti trecentisque milibus accipientium frumentum e publico ad centum quinquaginta retraxit; ac ne qui novi coetus recensionis causa moveri quandoque possent, instituit, quotannis in demortuorum locum ex iis, qui recensi non essent, subsortitio a praetore fieret.		41. Попълнил сената, приел нови патриции, увеличил броя на преторите, едилите, квесторите, а също и на по-низшите магистрати; лишените от звание по цензорско решение и осъдените за подкупи реабилитирал; правото за избор на магистрати поделил с народа: и с изключение на кандидатите за консули половината от длъжностните лица се избирали от народа, а другата половина - по негово желание. Посочвал ги в кратки бележки до трибата 78: "Диктаторът Цезар до еди-коя си триба. Препоръчвам еди-кой си и еди-кой си да получи длъжност по ваш избор." Допускал до магистратски длъжности и синове на засегнати от проскрипциите. Съдопроизводството оставил на две колегии от съдии - коннишка и сенаторска, третата, на ерарните трибуни 79, премахнал. Проверката на населението извършил не по установения ред и на обичайното място 80, а по квартали чрез притежателите на големи къщи; броя на тия, които получавали жито от държавата, намалил от триста и двадесет хиляди на сто и петдесет хиляди души. И за да не настанат след време нови смутове заради преброяванията, наредил всяка година по жребий между невключените в списъка да се определят лицата, които преторът да вписва вместо починалите.
[[42] Octoginta autem civium milibus in transmarinas colonias distributis, ut exhaustae quoque urbis frequentia suppeteret, sanxit, ne quis civis maior annis viginti minorve + decem +, qui sacramento non teneretur, plus triennio continuo Italia abesset, neu qui senatoris filius nisi contubernalis aut comes magistratus peregre proficisceretur; neve ii, qui pecuariam facerent, minus tertia parte puberum ingenuorum inter pastores haberent. omnisque medicinam Romae professos et liberalium artium doctores, quo libentius et ipsi urbem incolerent et ceteri adpeterent, civitate donavit. de pecuniis mutuis disiecta novarum tabularum expectatione, quae crebro movebatur, decrevit tandem, ut debitores creditoribus satis facerent per aestimationem possessionum, quanti quasque ante civile bellum comparassent, deducto summae aeris alieni, si quid usurae nomine numeratum aut perscriptum fuisset; qua condicione quarta pars fere crediti deperibat. cuncta collegia praeter antiquitus constituta distraxit. poenas facinorum auxit; et cum locupletes eo facilius scelere se obligarent, quod integris patrimoniis exulabant, parricidas, ut Cicero scribit, bonis omnibus, reliquos dimidia parte multavit.		42. Осемдесет хиляди граждани били разселени по задморските колонии; но за да осигури население и за обезлюдения Рим, със закон забранил гражданите между двадесет и шестдесет години, които не били на военна служба, да отсъствуват от Италия повече от три години; сенаторските синове да пътуват в чужбина, освен във военна или гражданска свита на длъжностно лице; наредил на скотовъдците най-малко една трета от пастирите им да са свободни хора. На всички лекари и на учителите по благородни изкуства 81 в Рим дарил римско гражданство, за да направи пребиваването им тук по-желано, а и други да привлече. Дълговете не отменил и тъй разочаровал честите длъжници, но постановил да върнат заемите, като имуществата им се оценят по стойността от преди гражданската война и от дълга се извади лихвата в брой или в проценти. Така дългът спадал почти с една четвърт. Разпуснал всички колегии 82 освен създадените в най-старо време. Увеличил наказанията за престъпления; и понеже богатите се решавали по-лесно да престъпят закона, тъй като и в изгнание запазвали наследствените си имоти, то, както пише Цицерон, за убийство на гражданин отнемал цялото имущество, а за други престъпления - половината.
[[43] Ius laboriosissime ac severissime dixit. repetundarum convictos etiam ordine senatorio movit. diremit nuptias praetorii viri, qui digressam a marito post biduum statim duxerat, quamvis sine probri suspicione. peregrinarum mercium portoria instituit. lecticarum usum, item conchyliatae vestis et margaritarum nisi certis personis et aetatibus perque certos dies ademit. legem praecipue sumptuariam exercuit dispositis circa macellum custodibus, qui obsonia contra vetitum retinerent deportarentque ad se, submissis nonnumquam lictoribus atque militibus, qui, si qua custodes fefellissent, iam adposita e triclinio auferrent.		43. Съдел много съвестно и строго. Осъдените за изнудване дори изгонвал от сенаторското съсловие. Разтрогнал брака на един бивш претор, който се оженил за една жена два дни след развода и с предишния съпруг, макар че нямало подозрение за прелюбодеяние. Наложил вносно мито върху чуждестранните стоки. Забранил използуването на лектики и носенето на пурпурни дрехи и бисери освен за определени лица и възрасти и в определени дни. Следял особено строго да се спазва законът срещу разкоша 83: по пазара за месо поставил стражи, които изземвали и му донасяли забранените лакомства; а понякога изпращал ликтори и войници да вземат от трапезата поднесените вече ястия,които стражите били пропуснали.
[[44] Nam de ornanda instruendaque urbe, item de tuendo ampliandoque imperio plura ac maiora in dies destinabat: in primis Martis templum, quantum nusquam esset, extruere repleto et conplanato lacu, in quo naumachiae spectaculum ediderat, theatrumque summae magnitudinis Tarpeio monti accubans; ius civile ad certum modum redigere atque ex immensa diffusaque legum copia optima quaeque et necessaria in paucissimos conferre libros; bibliothecas Graecas Latinasque quas maximas posset publicare data Marco Varroni cura comparandarum ac digerendarum; siccare Pomptinas paludes; emittere Fucinum lacum; viam munire a mari Supero per Appennini dorsum ad Tiberim usque; perfodere Isthmum; Dacos, qui se in Pontum et Thraciam effuderant, coercere; mox Parthis inferre bellum per Armeniam minorem nec nisi ante expertos adgredi proelio. Talia agentem atque meditantem mors praevenit. de qua prius quam dicam, ea quae ad formam et habitum et cultum et mores, nec minus quae ad civilia et bellica eius studia pertineant, non alienum erit summatim exponere.		44. За украсата и застрояването на града, а и за защита и разширяване на държавата, от ден на ден замислял все повече и все по-големи планове: най-напред да издигне невиждан дотогава храм на Марс, като затрупа и изравни езерото, в което устроил зрелище с морски бой; навръх Тарпейската скала 84; да сведе гражданското право в определени рамки и най-доброто и най-необходимото от безбройните и несвързани помежду си закони да събере в колкото се може по-малко книги; да открие колкото се може по-богати обществени библиотеки с книги на гръцки и латински, грижата за събирането и подреждането на които възложил на Марк Варон 85; да пресуши Помптинските блата 86; да отводни Фуцинското езеро 87; да прокара път от Адриатическо море през Апенините чак до Тибър; да прокопае канал през Истъм 88; да усмири даките, нахлули в Понт и Тракия; веднага след това през Малка Армения 89 да тръгне на война срещу партите 90, но да не влиза в сражение, без да проучи предварително силите им. Тези планове и замисли осуетила смъртта. Но преди да разкажа за нея, ще бъде уместно да опиша накратко неговия външен вид, навици, облекло, нрав, а също и заниманията му през мирно и военно време.
[[45] fuisse traditur excelsa statura, colore candido, teretibus membris, ore paulo pleniore, nigris vegetisque oculis, valitudine prospera, nisi quod tempore extremo repente animo linqui atque etiam per somnum exterreri solebat. comitiali quoque morbo bis inter res agendas correptus est. circa corporis curam morosior, ut non solum tonderetur diligenter ac raderetur, sed velleretur etiam, ut quidam exprobraverunt, calvitii vero deformitatem iniquissime ferret saepe obtrectatorum iocis obnoxiam expertus. ideoque et deficientem capillum revocare a vertice adsueverat et ex omnibus decretis sibi a senatu populoque honoribus non aliud aut recepit aut usurpavit libentius quam ius laureae coronae perpetuo gestandae. Etiam cultu notabilem ferunt: usum enim lato clavo ad manus fimbriato nec umquam aliter quam [ut] super eum cingeretur, et quidem fluxiore cinctura; unde emanasse Sullae dictum optimates saepius admonentis, ut male praecinctum puerum caverent.		45. Казват, че бил висок на ръст, с бяла кожа, изящно тяло, възпълно лице, живи черни очи; здравето му било добро, само към края на живота си започнал често да губи съзнание и да се стряска насън. На два пъти в разгара на дейността си имал пристъпи на епилепсия. С грижите за тялото си даже прекалявал: не само старателно се стрижел и бръснел, но и както някои го упрекват, дори си скубел космите. Най-болно място му била грозната плешивост, заради която често се чувствал под прицела на подигравки. Затова обикновено сресвал напред оредялата си коса и от всички почести, гласувани му от сената и народа, с най-голямо удоволствие приел и използувал правото да носи постоянно лавров венец. Дори облеклото му, както разправят, биело на очи: носел сенаторска туника с широка пурпурна ивица и с ресни на ръкавите и винаги хлабаво препасана над пурпура 91 - оттук произлиза честото предупреждение на Сула към оптиматите да се пазят от лошо препасания хлапак.
[[46] Habitavit primo in Subura modicis aedibus, post autem pontificatum maximum in Sacra via domo publica. munditiarum lautitiarumque studiosissimum multi prodiderunt: villam in Nemorensi a fundamentis incohatam magnoque sumptu absolutam, quia non tota ad animum ei responderat, totam diruisse, quanquam tenuem adhuc et obaeratum; in expeditionibus tessellata et sectilia pavimenta circumtulisse.		46. Отначало живеел в скромно жилище на Субура 92, а след като станал вели понтифекс - в държавна къща на Свещения път. Изтънченият разкош, както разказват мнозина, го привличал неудържимо. Край езерото Неми в горичка на Диана 93 започнал от основи и построил много скъпа вила; но понеже не била напълно по вкуса му,я разрушил изцяло, въпреки че тогава бил беден и потънал в дългове. По време на походите носел със себе си подове на плочки и с мозайка.
[[47] Britanniam petisse spe margaritarum, quarum amplitudinem conferentem interdum sua manu exegisse pondus; gemmas, toreumata, signa, tabulas operis antiqui semper animosissime comparasse; servitia rectiora politioraque inmenso pretio, et cuius ipsum etiam puderet, sic ut rationibus vetaret inferri.		47. Британия нападнал, с надежда да намери перли: понякога ги сравнявал по големина, като ги теглел на длан; скъпоценни камъни, гравирани съдове, статуи, картини от стари майстори събирал с най-голямо увлечение; купувал стройни и образовани роби на такава висока цена, че сам се срамувал и забранявал да се вписва в сметките.
[[48] Convivatum assidue per provincias duobus tricliniis, uno quo sagati palliative, altero quo togati cum inlustrioribus provinciarum discumberent. domesticam disciplinam in parvis ac maioribus rebus diligenter adeo severeque rexit, ut pistorem alium quam sibi panem convivis subicientem compedibus vinxerit, libertum gratissimum ob adulteratam equitis Romani uxorem, quamvis nullo querente, capitali poena adfecerit.		48. В провинциите непрекъснато устройвал пирове в две зали:в едната възлягали гости с войнишки плащове или с гръцка дреха, а в другата - гости с тоги заедно с най-знатните от провинцията. Редът в дома му и в малките, и в големите неща се спазвал тъй грижливо и строго, че веднъж оковал пекаря, защото поднесъл на гостите хляб, различен от неговия; а свой любим либертин наказал със смърт, загдето прелъстил съпругата на един римски конник, въпреки че никой не се оплакал от това.
[[49] Pudicitiae eius famam nihil quidem praeter Nicomedis contubernium laesit, gravi tamen et perenni obprobrio et ad omnium convicia exposito. omitto Calvi Licini notissimos versus: Bithynia quicquid et pedicator Caesaris umquam habuit. praetereo actiones Dolabellae et Curionis patris, in quibus eum Dolabella 'paelicem reginae, spondam interiorem regiae lecticae,' at Curio 'stabulum Nicomedis et Bithynicum fornicem' dicunt. missa etiam facio edicta Bibuli, quibus proscripsit collegam suum Bithynicam reginam, eique antea regem fuisse cordi, nunc esse regnum. quo tempore, ut Marcus Brutus refert, Octavius etiam quidam valitudine mentis liberius dicax conventu maximo, cum Pompeium regem appellasset, ipsum reginam salutavit. sed C. Memmius etiam ad cyathum + et vi + Nicomedi stetisse obicit, cum reliquis exoletis, pleno convivio, accubantibus nonnullis urbicis negotiatoribus, quorum refert nomina. Cicero vero non contentus in quibusdam epistulis scripsisse a satellitibus eum in cubiculum regium eductum in aureo lecto veste purpurea decubuisse floremque aetatis a Venere orti in Bithynia contaminatum, quondam etiam in senatu defendenti ei Nysae causam, filiae Nicomedis, beneficiaque regis in se commemoranti: 'remove,' inquit, 'istaec, oro te, quando notum est, et quid ille tibi et quid illi tute dederis.' Gallico denique triumpho milites eius inter cetera carmina, qualia currum prosequentes ioculariter canunt, etiam illud vulgatissimum pronuntiaverunt: Gallias Caesar subegit, Nicomedes Caesarem: ecce Caesar nunc triumphat qui subegit Gallias, Nicomedes non triumphat qui subegit Caesarem.		49.Честта му била опетнена само от връзката с цар Никомед, тежък и вечен позор, който му навлякъл всеобщи подигравки.Оставям настрана известните стихове на Лициний Клав 94: Всичко Витиня дето Имаше нявга, и тоз, който със Цезар бе спал. Отминавам речите на Долабела и Курион Стари, в които Долабела го нарича "съперница на царицата" и "постеля на царската лектика", а Курион - "вертеп на Никомед" и "витински бордей". Пропущам също едиктите, в които Бибул нарича своя колега "витинска царица, влюбена преди в царя, а сега в царската власт". По това време, както разказва Марк Брут, и някой си Октавий, който поради слабоумието си говорел без никакви задръжки, пред многолюдно събрание нарекъл Помпей "цар", а Цезар поздравил с името "царица". А Гай Мемий го упреква, че на многолюден пир прислужвал на Никомед като виночерпец сред другите му любимци, и споменава имената на някои римски търговци, които присъствували там. Цицерон не само описал в някои писма как царските слуги завели Цезар в спалнята на царя, как там в пурпурна дреха се излегнал на златно ложе и как непорочността на потомъка на Венера била осквернена във Витиния; но и когато веднъж Цезар защитавал пред сената интересите на Ниса, дъщерята на Никомед, и припомнял всички услуги, оказани му от царя, Цицерон го прекъснал: "Моля те, остави това, всички знаят какво си му дал ти и какво ти е дал той." Накрая по време на галския триумф неговите войници между другите шеговити песни, с които съпровождали колесницата му, пеели и следната, станала много известна 95: Галия пред Цезар падна, Цезар - пък под Никомед. Ето Цезар триумфира, който Галия превзе - Никомед не триумфира, а пък Цезар той превзе.
[[50] Pronum et sumptuosum in libidines fuisse constans opinio est, plurimasque et illustres feminas corrupisse, in quibus Postumiam Servi Sulpici, Lolliam Auli Gabini, Tertullam Marci Crassi, etiam Cn. Pompei Muciam. nam certe Pompeio et a Curionibus patre et filio et a multis exprobratum est, quod cuius causa post tres liberos exegisset uxorem et quem gemens Aegisthum appellare consuesset, eius postea filiam potentiae cupiditate in matrimonium recepisset. sed ante alias dilexit Marci Bruti matrem Serviliam, cui et proximo suo consulatu sexagiens sestertium margaritam mercatus est et bello civili super alias donationes amplissima praedia ex auctionibus hastae minimo addixit; cum quidem plerisque vilitatem mirantibus facetissime Cicero: 'quo melius,' inquit, 'emptum sciatis, tertia deducta'; existimabatur enim Servilia etiam filiam suam Tertiam Caesari conciliare.		50. Всеобщо мнение е, че и лесно, и разточително се отдавал на страстите си; съблазнил много знатни жени, между тях Постумия, жената на Сервий Сулпиций, Лолия - на Авъл Габиний, Тертула - на Марк Крас, и дори Муция, жената на Гней Помпей. Основателно двамата Куриони, баща и син, и много други упреквали Помпей, че от властолюбие се оженил за дъщерята на човека, заради когото изгонил жена си, майка на трите му деца, и когото с въздишка наричал Егист 96. Но повече от всички обичал Сервилия, майката на Марк Брут, и още в първото си консулство и купил бисер за шест милиона сестерции, а през гражданската война освен другите подаръци при наддаване на търг и отстъпил на безценица огромни имения. Когато мнозина се чудели на тази евтиния, Цицерон забелязал твърде остроумно: "Имайте пред вид, че покупката е на още по-ниска цена: отстъпена е една трета"; понеже съществувало подозрение, че Сервилия е свързала и дъщеря си Терция с Цезар 97.
[[51] Ne provincialibus quidem matrimoniis abstinuisse vel hoc disticho apparet iactato aeque a militibus per Gallicum triumphum: urbani, servate uxores: moechum calvom adducimus. aurum in Gallia effutuisti, hic sumpsisti mutuum.		51. Та дори и жени от провинциите съблазнявал: това е ясно например от следното двустишие, припявано от войниците пак на галския триумф: Граждани, жените крийте, водим ви плешив курвар! Злато в Рим си взе назаем; в Галия го проеба.
[[52] Dilexit et reginas, inter quas Eunoen Mauram Bogudis uxorem, cui maritoque eius plurima et immensa tribuit, ut Naso scripsit; sed maxime Cleopatram, cum qua et convivia in primam lucem saepe protraxit et eadem nave thalamego paene Aethiopia tenus Aegyptum penetravit, nisi exercitus sequi recusasset, quam denique accitam in urbem non nisi maximis honoribus praemiisque auctam remisit filiumque natum appellare nomine suo passus est. quem quidem nonnulli Graecorum similem quoque Caesari et forma et incessu tradiderunt. M. Antonius adgnitum etiam ab eo senatui adfirmavit, quae scire C. Matium et C. Oppium reliquosque Caesaris amicos; quorum Gaius Oppius, quasi plane defensione ac patrocinio res egeret, librum edidit, non esse Caesaris filium, quem Cleopatra dicat. Helvius Cinna tr. pl. plerisque confessus est habuisse se scriptam paratamque legem, quam Caesar ferre iussisset cum ipse abesset, uti uxores liberorum quaerendorum causa quas et quot vellet ducere liceret. at ne cui dubium omnino sit et impudicitiae et adulteriorum flagrasse infamia, Curio pater quadam eum oratione omnium mulierum virum et omnium virorum mulierem appellat.		52. Имал за любовници и царици, между тях мавританката Евноя, жена на Богуд 98; Според Назон обсипал и нея, и мъжа и с много и големи подаръци. Но най-много от всички обичал Клеопатра: с нея пирувал до зори и заедно щели да отплават на нейния специален кораб с кабини през цял Египет чак до Етиопия, но войниците отказали да ги следват; накрая я повикал в Рим; отпратил я едва след като я отрупал с големи почести и подаръци и разрешил новороденият и син да бъде наречен на негово име. Някои гръцки писатели съобщават,че приличал досущ на Цезар и по външност, и по походка; Марк Антоний потвърдил пред сената, че Цезар го признал за син и че Гай Маций, Гай Опий и другите приятели на Цезар знаят за това; от тях Гай Опий издал книга, в която доказвал, че момчето, посочено от Клеопатра, не е син на Цезар, сякаш това се нуждаело от защита и оправдание. Народният трибун Хелвий Цина признал пред много хора, че имал написан и приготвен законопроект, който Цезар му заповядал да внесе в негово отсъствие; с него на Цезар се разрешавало да има колкото и каквито иска жени за създаване на потомство.И накрая, за да не остане у никого съмнение в позорната му слава на развратник и прелюбодеец, ще припомня, че в една своя реч Курион Стари го нарекъл "мъж на всички жени и жена на всички мъже".
[[53] Vini parcissimum ne inimici quidem negaverunt. Marci Catonis est: unum ex omnibus Caesarem ad evertendam rem publicam sobrium accessisse. nam circa victum Gaius Oppius adeo indifferentem docet, ut quondam ab hospite conditum oleum pro viridi adpositum aspernantibus ceteris solum etiam largius appetisse scribat, ne hospitem aut neglegentiae aut rusticitatis videretur arguere.		53. Че пиел извънредно малко, не отричали дори и неприятелите му. На Марк Катон принадлежат думите: "Цезар единствен от всички започна трезвен държавния преврат." А към храната бил дотолкова непридирчив, че според Гай Опий, когато веднъж домакинът поднесъл гранив зехтин вместо пресен, и другите не го хапнали, единствен той продължил да си взема с най-голяма охота, да не би да излезе, че упреква домакина в небрежност или липса на обноски.
[[54] Abstinentiam neque in imperiis neque in magistratibus praestitit. ut enim quidam monumentis suis testati sunt, in Hispania pro consule et a sociis pecunias accepit emendicatas in auxilium aeris alieni et Lusitanorum quaedam oppida, quanquam nec imperata detrectarent et advenienti portas patefacerent, diripuit hostiliter. in Gallia fana templaque deum donis referta expilavit, urbes diruit saepius ob praedam quam ob delictum; unde factum, ut auro abundaret ternisque milibus nummum in libras promercale per Italiam provinciasque divenderet. in primo consulatu tria milia pondo auri furatus e Capitolio tantundem inaurati aeris reposuit. societates ac regna pretio dedit, ut qui uni Ptolemaeo prope sex milia talentorum suo Pompeique nomine abstulerit. postea vero evidentissimis rapinis ac sacrilegis et onera bellorum civilium et triumphorum ac munerum sustinuit impendia.		54. Честност не проявявал нито като военен, нито като магистрат. Според спомените на негови съвременници, като проконсул 99 в Испания изпросил пари от съюзниците си за погасяване на личните си дългове; някои градове на лузитанците плячкосал като неприятел, макар че те приели исканията и отворили портите пред него. В Галия ограбвал пълни с оброчни дарове светилища и храмове на богове и разрушавал градове, по-често за плячка, отколкото заради някакво провинение; в резултат на това разполагал с толкова много злато, че го продавал в Италия и провинциите по три хиляди сестерции фунта 100. По време на първото си консулство откраднал от Капитолия три хиляди фунта злато и го заместил със същото количество позлатена мед. Съюзи царства продавал за пари, като само от Птолемей взел близо шест хиляди таланта за себе си и за Помпей. А след това чрез явни грабежи и светотатства поддържал разходите за гражданските войни, триумфите и зрелищата.
[[55] Eloquentia militarique re aut aequavit praestantissimorum gloriam aut excessit. post accusationem Dolabellae haud dubie principibus patronis adnumeratus est. certe Cicero ad Brutum oratores enumerans negat se videre, cui debeat Caesar cedere, aitque eum elegantem, splendidam quoque atque etiam magnificam et generosam quodam modo rationem dicendi tenere; et ad Cornelium Nepotem de eodem ita scripsit: 'quid? oratorem quem huic antepones eorum, qui nihil aliud egerunt? quis sententiis aut acutior aut crebrior? quis verbis aut ornatior aut elegantior?' genus eloquentiae dum taxat adulescens adhuc Strabonis Caesaris secutus videtur, cuius etiam ex oratione, quae inscribitur 'pro Sardis,' ad verbum nonnulla transtulit in divinationem suam. pronuntiasse autem dicitur voce acuta, ardenti motu gestuque, non sine venustate. orationes aliquas reliquit, inter quas temere quaedam feruntur. 'pro quinto Metello' non immerito Augustus existimat magis ab actuaris exceptam male subsequentibus verba dicentis, quam ab ipso editam; nam in quibusdam exemplaribus invenio ne inscriptam quidem 'pro Metello,' sed 'quam scripsit Metello,' cum ex persona Caesaris sermo sit Metellum seque adversus communium obtrectatorum criminationes purgantis. 'apud milites' quoque 'in Hispania' idem Augustus vix ipsius putat, quae tamen duplex fertur: una quasi priore habita proelio, altera posteriore, quo Asinius Pollio ne tempus quidem contionandi habuisse eum dicit subita hostium incursione.		55. Като оратор и пълководец или достигнал, или надминал славата на най-видните. След обвинението срещу Долабела единодушно бил причислен към най-добрите адвокати. Цицерон като изброява ораторите в "Брут"101, казва, че не знае оратор, превъзхождащ Цезар, и че неговата реч е изящна, блестяща, дори величествена и благородна; а на Корнелий Непот 102 пише за него следното: "Е и кого от ораторите,които се занимават само със своето изкуство, ще поставиш пред него? У кого мислите са по-богати? У кого думите са по-красиви и по-изящни?" Изглежда, на млади години образец на красноречие му е бил Цезар Страбон 103, дори някои места от Страбоновата реч "В защита на сардинците" дословно е пренесъл в своята предварителна реч по обвинението на Долабела. Казват, че говорел с ясен глас, с пламенни движения и жестове, но не без изящество. Оставил е няколко речи, но някои му се приписват неоснователно. Август съвсем правилно смятал, че речта за Квинт Метел не е издадена от него самия, а по-скоро е записана от бързописци,които не успявали да го настигнат, докато говорел: в някои екземпляри дори намирам, че заглавието е не "За Метел", а "Речта, която написа за Метел", макар че в нея Цезар говори от свое име и защитава Метел и себе си срещу обвиненията на общи зложелатели. Август не смята също за негова речта пред войниците в Испания 104; има впрочем две нейни версии: едната преди първото сражение, другата преди второто; а според Азиний Полион 105 тогава той не е имал време за речи поради внезапното нападение на неприятелите.
[[56] Reliquit et rerum suarum commentarios Gallici civilisque belli Pompeiani. nam Alexandrini Africique et Hispaniensis incertus auctor est: alii Oppium putant, alii Hirtium, qui etiam Gallici belli novissimum imperfectumque librum suppleverit. de commentariis Caesaris Cicero in eodem Bruto sic refert: 'commentarios scripsit valde quidem probandos: nudi sunt, recti et venusti, omni ornatu orationis tamquam veste detracta; sed dum voluit alios habere parata, unde sumerent qui vellent scribere historiam, ineptis gratum fortasse fecit, qui illa volent calamistris inurere, sanos quidem homines a scribendo deterruit.' de isdem commentariis Hirtius ita praedicat: 'adeo probantur omnium iudicio, ut praerepta, non praebita facultas scriptoribus videatur. [cuius tamen rei maior nostra quam reliquorum est admiratio; ceteri enim, quam bene atque emendate,] nos etiam, quam facile atque celeriter eos perscripserit, scimus.' Pollio Asinius parum diligenter parumque integra veritate compositos putat, cum Caesar pleraque et quae per alios erant gesta temere crediderit et quae per se, vel consulto vel etiam memoria lapsus perperam ediderit; existimatque rescripturum et correcturum fuisse. reliquit et 'de analogia' duos libros et 'Anticatones' totidem ac praeterea poema quod inscribitur Iter. quorum librorum primos in transitu Alpium, cum ex citeriore Gallia conventibus peractis ad exercitum rediret, sequentes sub tempus Mundensis proelii fecit; novissimum, dum ab urbe in Hispaniam ulteriorem quarto et vicensimo die pervenit. epistulae quoque eius ad senatum extant, quas primum videtur ad paginas et formam memorialis libelli convertisse, cum antea consules et duces non nisi transversa charta scriptas mitterent. extant et ad Ciceronem, item ad familiares domesticis de rebus, in quibus, si qua occultius perferenda erant, per notas scripsit, id est sic structo litterarum ordine, ut nullum verbum effici posset: quae si qui investigare et persequi velit, quartam elementorum litteram, id est D pro A et perinde reliquas commutet. feruntur [a puero et] ab adulescentulo quaedam scripta, ut 'Laudes Herculis,' tragoedia 'Oedipus,' item 'Dicta collectanea': quos omnis libellos vetuit Augustus publicari in epistula, quam brevem admodum ac simplicem ad Pompeium Macrum, cui ordinandas bibliothecas delegaverat, misit.		56. Оставил е и "Записки" за своите дела през време на галската война и на гражданската война с Помпей. Не се знае кой е точно авторът на записките за александрийската, африканската и испанската война: едни посочват Опий, други - Хирций 106, допълнил последната незавършена книга на "Галската война". Цицерон, пак в "Брут", преценява така "Записките" на Цезар: "Написал е "Записки", които заслужават най-голяма похвала: прости, точни, привлекателни, сякаш от тях е свлечена дрехата на всички ораторски украси; но като е искал само да приготви материал за тези, които желаят да пишат история, може би е доставил удоволствие на някои глупци, които ще искат да понакъдрят съчинението му; а разумните хора след него няма да смеят да вземат перото". За същите записки Хирций заявява следното: "Всички ги одобряват толкова много, че изглежда, те по-скоро отнемат, отколкото дават възможност за проява на историците. Нашето възхищение от тази творба е по-голямо, отколкото на другите, защото те схващат колко добре и точно ги е написал, а ние знаем още и колко лесно и бързо". Азиний Полион смята, че са написани недостатъчно грижливо и не съвсем достоверно, защото Цезар е приемал лекомислено доверчиво сведенията за чуждите дела, а и много свои е предал погрешно - било умишлено, било поради неточност в спомените. Полион предполага, че е имал намерение да ги преработи и поправи. Оставил две книги "За аналогията", и още две книги "Срещу Катон" и поема, озаглавена "Път". Първото от тези съчинения написал при преминаването през Алпите, когато се връщал при войската от Цизалпийска Галия след приключване на съдебните заседания; второто - по времето около битката при Мунда; последното - докато пътувал двадесет и четири дни от Рим за Отвъдна Испания. Останали са също негови писма до сената и както изглежда, той пръв им е дал вид на книга със страници, докато консулите и военачалниците преди ги пишели само на големи листове от горе до долу. Запазени са и негови писма до Цицерон и до близките му по частни въпроси; ако в тях трябвало да съобщи нещо тайно, пишел го с шифър, тоест буквите били така разбъркани, че не образували никаква дума. За да се разшифрова и прочете, трябва да се замени всяка буква от азбуката с четвъртата след нея, тоест да се постави D вместо A и т. н. Говори се и за някои съчинения, които написал като младеж - "Похвали за Херкулес", трагедия "Едип", също и "Сборник сентенции"; всички тия книги Август забранил да се правят достояние на широката публика в едно съвсем кратко и ясно писмо до Помпей Макър, на когото бил възложил да уреди библиотеките.
[[57] Armorum et equitandi peritissimus, laboris ultra fidem patiens erat. in agmine nonnumquam equo, saepius pedibus anteibat, capite detecto, seu sol seu imber esset; longissimas vias incredibili celeritate confecit, expeditus, meritoria raeda, centena passuum milia in singulos dies; si flumina morarentur, nando traiciens vel innixus inflatis utribus, ut persaepe nuntios de se praevenerit.		57. Оръжието и ездата владеел много изкусно, бил невероятно издръжлив. В поход винаги предвождал войската, понякога на кон, по-често пеша, гологлав, независимо дали греело слънце, или валяло; огромни разстояния до сто мили на ден преодолявал невероятно бързо с наемна кола без багаж; ако му се изпречвали реки, преминавал ги или с плуване, или с помощта на надути мехове, тъй че много често изпреварвал вестителите си.
[[58] In obeundis expeditionibus dubium cautior an audentior, exercitum neque per insidiosa itinera duxit umquam nisi perspeculatus locorum situs, neque in Britanniam transvexit, nisi ante per se portus et navigationem et accessum ad insulam explorasset. at idem obsessione castrorum in Germania nuntiata per stationes hostium Gallico habitu penetravit ad suos. a Brundisio Dyrrachium inter oppositas classes hieme transmisit cessantibusque copiis, quas subsequi iusserat, cum ad accersendas frustra saepe misisset, novissime ipse clam noctu parvulum navigium solus obvoluto capite conscendit, neque aut quis esset ante detexit aut gubernatorem cedere adversae tempestati passus est quam paene obrutus fluctibus.		58. Не може да се каже дали в походите си е проявявал повече предвидливост, или повече смелост; никога не превеждал войската си през удобни за засада пътища, преди да проучи внимателно местността; преминал в Британия само след като предварително се осведомил за пристанището, морския път и достъпа да острова. А когато разбрал, че лагерите в Германия са обсадени, преоблечен като гал, проникнал през постовете на неприятелите при своите. През зимата се отправил от Брундизий и Дирахий, като се измъкнал между неприятелските кораби; но понеже войските, на които заповядал да го следват, се бавели и напразно ги викал неколкократно, накрая сам тайно през нощта, завит в плащ, се качил на малък кораб; и не разкрил кой е, нито разрешил на кормчията да отстъпи пред бурята, докато вълните едва не ги потопили.
[[59] Ne religione quidem ulla a quoquam incepto absterritus umquam vel retardatus est. cum immolanti aufugisset hostia, profectionem adversus Scipionem et Iubam non distulit. prolapsus etiam in egressu navis verso ad melius omine: 'teneo te,' inquit, 'Africa.' ad eludendas autem vaticinationes, quibus felix et invictum in ea provincia fataliter Scipionum nomen ferebatur, despectissimum quendam ex Corneliorum genere, cui ad opprobrium vitae Salvitoni cognomen erat, in castris secum habuit.		59. Никога религиозни скрупули не са го карали да изостави или забави някое начинание: когато по време на жертвоприношение жертвеното животно му избягало, не отложил настъплението срещу Сципион и Юба. Дори когато се подхлъзнал на слизане от кораба, лошото знамение обърнал на добро с думите: "Държа те, Африко!". За да се подиграе на пророчествата, според които името на Сципионовци в тая провинция по повеление на съдбата носело щастие и непрестанни победи, държал при себе си в лагера един съвсем презрян човек от рода на Корнелиите, получил прякора Салцитон заради позорния си живот.
[[60] Proelia non tantum destinato, sed ex occasione sumebat ac saepe ab itinere statim, interdum spurcissimis tempestatibus, cum minime quis moturum putaret; nec nisi tempore extremo ad dimicandum cunctatior factus est, quo saepius vicisset, hoc minus experiendos casus opinans nihilque se tantum adquisiturum victoria, quantum [ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ] hostem fudit, quin castris quoque exueret: ita [ut] nullum spatium perterritis dabat. ancipiti proelio equos dimittebat et in primis suum, quo maior permanendi necessitas imponeretur auxilio fugae erepto.		60. Сраженията водел не само по предварителен план, но и според случая, често веднага след поход, понякога в много лошо време, когато най-малко очаквали да тръгне насреща. Едва към края на живота си започнал да влиза в бой по-предпазливо: смятал ,че колкото повече побеждава, толкова по-малко трябва да рискува, защото при победа няма да спечели толкова, колкото ще загуби при поражение. Разбиел ли врага, превземал също и лагера: така не давал никаква възможност на изплашените неприятели да се съвземат. При сражение със съмнителен успех нареждал да отстранят конете, най-напред неговия собствен, та като отнеме на войниците възможността за бягство, да ги принуди да отстоят.
[[61] Utebatur autem equo insigni, pedibus prope humanis et in modum digitorum ungulis fissis, quem natum apud se, cum haruspices imperium orbis terrae significare domino pronuntiassent, magna cura aluit nec patientem sessoris alterius primus ascendit; cuius etiam instar pro aede Veneris Genetricis postea dedicavit.		61. А имал забележителен кон, с почти човешки крака и с копита, разцепени като пръсти; родил се в неговото имение и когато гадателите предсказали власт над целия свят за господаря му, отгледал го много грижливо и пръв го обяздил, понеже конят не понасял друг ездач; по-късно дори поставил негова статуя пред храма на Венера Прародителка 107.
[[62] Inclinatam aciem solus saepe restituit obsistens fugientibus retinensque singulos et contortis faucibus convertens in hostem et quidem adeo plerumque trepidos, ut aquilifer[o] moranti se cuspide sit comminatus, alius in manu detinentis reliquerit signum.		62. Отстъпващата бойна редица често сам връщал назад, изпречвал се срещу бягащите, задържал отделни войници, хващал ги за гърлото и ги обръщал към неприятеля - и то сред такава всеобща паника, че един знаменосец се нахвърлил върху му с острието на военния орел 108, а друг го оставил в ръцете му.
[[63] Non minor illa constantia eius, maiora etiam indicia fuerint. post aciem Pharsalicam cum praemissis in Asiam copiis per angustias Hellesponti vectoria navicula traiceret, L. Cassium partis adversae cum decem rostratis navibus obvium sibi neque refugit et comminus tendens, ultro ad deditionem hortatus, supplicem ad se recepit.		63. Не по-малка била неговата решителност и за това съществуват много примери. След битката при Фарсал изпратил войските напред към Азия и когато преминавал с малка товарна лодка през Хелеспонта 109, се натъкнал на своя противник Луций Касий с десет военни кораба; но не избягал, а се приближил и сам го подканил да се предаде - и Касий с молби на уста се прехвърлил при него.
[[64] Alexandriae circa oppugnationem pontis eruptione hostium subita conpulsus in scapham pluribus eodem praecipitantibus, cum desilisset in mare, nando per ducentos passus evasit ad proximam navem, elata laeva, ne libelli quos tenebat madefierent, paludamentum mordicus trahens, ne spolio poteretur hostis.		64. В битката за един мост в Александрия при внезапен пробив на неприятелите бил изблъскан в една лодка; но понеже в нея се хвърлили много войници, скочил в морето, преплувал двеста стъпки до най-близкия кораб, вдигнал лявата си ръка, за не се измокрят книжата, които държал, и влачейки със зъби плаща си, за да не стане плячка за неприятеля.
[[65] Militem neque a moribus neque a fortuna probabat, sed tantum a viribus, tractabatque pari severitate atque indulgentia. non enim ubique ac semper, sed cum hostis in proximo esset, coercebat: tum maxime exactor gravissimus disciplinae, ut neque itineris neque proelii tempus denuntiaret, sed paratum et intentum momentis omnibus quo vellet subito educeret. quod etiam sine causa plerumque faciebat, praecipue pluviis et festis diebus. ac subinde observandum se admonens repente interdiu vel nocte subtrahebat, augebatque iter, ut serius subsequentis defetigaret.		65. Войниците оценявал не според нравите или имота им, а единствено според тяхната храброст и се отнасял към тях колкото строго, толкова и снизходително. Впрочем строгост проявявал не навсякъде и не винаги, а само когато врагът бил съвсем наблизо: тогава въдворявал извънредно сурова дисциплина, не съобщавал предварително кога ще предприемат поход или битка, но държал войската в непрекъсната готовност и напрежение, за да може да я поведе внезапно, когато пожелае. Дори често го правел без нужда, особено през дъждовни и празнични дни. Много пъти нареждал да не го изпущат из очи, а сам внезапно се измъквал от лагера през деня или през нощта и удължавал прехода, за да измори изоставащите войници.
[[66] Fama vero hostilium copiarum perterritos non negando minuendove, sed insuper amplificando ementiendoque confirmabat. itaque cum expectatio adventus Iubae terribilis esset, convocatis ad contionem militibus: 'scitote,' inquit, 'paucissimis his diebus regem adfuturum cum decem legionibus, equitum triginta, levis armaturae centum milibus, elephantis trecentis. proinde desinant quidam quaerere ultra aut opinari mihique, qui compertum habeo, credant; aut quidem vetustissima nave impositos quocumque vento in quascumque terras iubebo avehi.'		66. За да повдигне бойния дух на войниците, изплашени от слухове за неприятелските войски, не отричал и не намалявал опасността, а напротив, я преувеличавал с измислици. Така, когато всички очаквали със страх пристигането на Юба, свикал войниците на събрание и казал: "Знайте, че след няколко дни царят ще пристигне с десет легиона, тридесет хиляди конници, сто хиляди леко въоръжени войници и триста слона. Затова някои трябва да престанат да разпитват и да правят предположения, а да повярват на това, което знам със сигурност; иначе ще заповядам да ги натоварят на най-вехтия кораб и ще ги пусна да вървят, накъдето ги отвеят ветровете."
[[67] Delicta neque observabat omnia neque pro modo exequebatur, sed desertorum ac seditiosorum et inquisitor et punitor acerrimus conivebat in ceteris. ac nonnumquam post magnam pugnam atque victoriam remisso officiorum munere licentiam omnem passim lasciviendi permittebat, iactare solitus milites suos etiam unguentatos bene pugnare posse. nec milites eos pro contione, sed blandiore nomine commilitones appellabat habebatque tam cultos, ut argento et auro politis armis ornaret, simul et ad speciem et quo tenaciores eorum in proelio essent metu damni. diligebat quoque usque adeo, ut audita clade Tituriana barbam capillumque summiserit nec ante dempserit quam vindicasset.		67. Не на всички прегрешения на войниците обръщал внимание и не винаги налагал наказание, отговарящо на провинението; бегълците и бунтовниците преследвал и наказвал много сурово, а към останалите бил снизходителен. Понякога след голяма битка и победа ги освобождавал от всички задължения и им разрешавал напълно свободно да се отдават на удоволствия, като се хвалел, че неговите войници могат добре да се сражават и когато са намазани с благовонни масла. Пред събранието ги наричал не "войници", а по-ласкателно - "съратници"; грижел се много за снаряжението им, подарявал им оръжие, украсено със злато и сребро - и за радост на очите, и за да го държат по-здраво по време на сражение, от страх да не го загубят; обичал ги толкова силно, че като чул за поражението на Титурий 110, си пуснал брада и дълга коса и не се подстригал, преди да отмъсти на неприятеля.
[[68] quibus rebus et devotissimos sibi et fortissimos reddidit. ingresso civile bellum centuriones cuiusque legionis singulos equites e viatico suo optulerunt, universi milites gratuitam et sine frumento stipendioque operam, cum tenuiorum tutelam locupletiores in se contulissent. neque in tam diuturno spatio quisquam omnino descivit, plerique capti concessam sibi sub condicione vitam, si militare adversus eum vellent, recusarunt. famem et ceteras necessitates, non cum obsiderentur modo sed et si ipsi alios obsiderent, tanto opere tolerabant, ut Dyrrachina munitione Pompeius viso genere panis ex herba, quo sustinebantur, cum feris sibi rem esse dixerit amoverique ocius nec cuiquam ostendi iusserit, ne patientia et pertinacia hostis animi suorum frangerentur. quanta fortitudine dimicarint, testimonio est quod adverso semel apud Dyrrachium proelio poenam in se ultro depoposcerunt, ut consolandos eos magis imperator quam puniendos habuerit. ceteris proeliis innumeras adversariorum copias multis partibus ipsi pauciores facile superarunt. denique una sextae legionis cohors praeposita castello quattuor Pompei legiones per aliquot horas sustinuit paene omnis confixa multitudine hostilium sagittarum, quarum centum ac triginta milia intra vallum reperta sunt. nec mirum, si quis singulorum facta respiciat, vel Cassi Scaevae centurionis vel Gai Acili militis, ne de pluribus referam. Scaeva excusso oculo, transfixus femore et umero, centum et viginti ictibus scuto perforato, custodiam portae commissi castelli retinuit. Acilius navali ad Massiliam proelio iniecta in puppem hostium dextera et abscisa memorabile illud apud Graecos Cynegiri exemplum imitatus transiluit in navem umbone obvios agens.		68. Така успял да ги направи изключително предани и храбри. Когато започнал гражданската война, центурионите на всички легиони му предложили да въоръжат по един конник от собствените си спестявания, а всички войници му обещали безвъзмездна служба без храна и заплата, като по-богатите поели издръжката на по-бедните. През време на тази продължителна война никой не се отметнал от него; а мнозина пленени предпочитали да умрат, отколкото да се бият срещу Цезар. Глада и лишенията понасяли много твърдо не само когато били обсадени, но и когато те самите обсаждали; а Помпей, като видял в укреплението на Дирахий хляба от трева, с който залъгвали глада си, казал, че имал работа с диви животни, и заповядал по-бързо да го махнат и на никого да не го показват, да не би търпението и твърдостта на врага да сломят духа на неговите войници. Доказателство за тяхната голяма храброст е това, че след единственото неуспешно сражение, при Дирахий, сами поискали да бъдат наказани, та Цезар трябвало по-скоро да ги успокоява, отколкото да ги наказва. В други сражения, макар и с по-малочислени сили, лесно побеждавали многобройни неприятелски войски. Една-единствена кохорта от шестия легион, охраняваща укрепление, задържала четири легиона на Помпей в продължение на няколко часа 111, макар че почти всички били пронизани от град вражески стрели - във вала били намерени сто и тридесет хиляди. Всичко това няма да предизвика учудване, ако си припомним и подвизите на отделни войници, на центуриона Касий Сцева или на войника Гай Ацилий, да не говоря за другите. Сцева, с извадено око, пронизан в бедрото и рамото, с щит прободен от сто и двадесет удара, продължил да пази вратата на повереното му укрепление. Ацилий в морската битка при Масилия се хванал за кърмата на неприятелски кораб с дясната си ръка, а когато му я отсекли, скочил на кораба и се втурнал само с щит срещу врага, подражавайки на прославения сред гърците Кинегир 112.
[[69] Seditionem per decem annos Gallicis bellis nullam omnino moverunt, civilibus aliquas, sed ut celeriter ad officium redierint, nec tam indulgentia ducis quam auctoritate. non enim cessit umquam tumultuantibus atque etiam obviam semper iit; et nonam quidem legionem apud Placentiam, quanquam in armis adhuc Pompeius esset, totam cum ignominia missam fecit aegreque post multas et supplicis preces, nec nisi exacta de sontibus poena, restituit.		69. Бунтове през десетте години на галските войни не вдигнали ни веднъж, през време на гражданските - няколко пъти, но бързо се връщали към дълга си не само поради снизходителността на Цезар, но и поради неговия авторитет: защото той не само никога не отстъпвал пред бунтовниците, но дори им се противопоставял; целия девети легион разпуснал с опозоряване при Плаценция 113,макар че Помпей още не бил разбит; и едва след дълги и унизителни молби го свикал отново, като предварително наказал подстрекателите.
[[70] Decimanos autem Romae cum ingentibus minis summoque etiam urbis periculo missionem et praemia flagitantes, ardente tunc in Africa bello, neque adire cunctatus est, quanquam deterrentibus amicis, neque dimittere; sed una voce, qua 'quirites' eos pro militibus appellarat, tam facile circumegit et flexit, ut ei milites esse confestim responderint et quamvis recusantem ultro in Africam sint secuti; ac sic quoque seditiosissimum quemque et praedae et agri destinati tertia parte multavit.		70. В Рим войниците от десетия легион с големи заплахи искали уволнение и награди, макар че това застрашавало града и войната в Африка била в разгара си: въпреки че приятелите му го разубеждавали, без колебание отишъл при тях и ги разпуснал, наричайки ги "граждани" вместо "войници": но с тази единствена дума успял да ги настрои и привлече към себе си и те веднага завикали, че са негови войници, и доброволно го последвали в Африка въпреки отказа му; но все пак на най-размирните отнел една трета от обещаната земя и плячка.
[[71] Studium et fides erga clientis ne iuveni quidem de fuerunt. Masintham nobilem iuvenem, cum adversus Hiempsalem regem tam enixe defendisset, ut Iubae regis filio in altercatione barbam invaserit, stipendiarium quoque pronuntiatum et abstrahentibus statim eripuit occultavitque apud se diu et mox ex praetura proficiscens in Hispaniam inter officia prosequentium fascesque lictorum lectica sua avexit.		71. Преданост и вярност към своите клиенти проявявал още като млад. Знатния младеж Масинта защитавал срещу цар Хиемпсал 114 толкова разпалено, че по време на спора хванал за брадата царския син Юба; а когато решили, че клиентът му трябва да заплати налог, измъкнал го от ръцете на стражите, дълго го укривал в дома си, а когато тръгвал след преторството си за Испания, го извел, скрит в носилката си, сред група изпращачи и фасциите на ликторите.
[[72] Amicos tanta semper facilitate indulgentiaque tractavit, ut Gaio Oppio comitanti se per silvestre iter correptoque subita valitudine deversoriolo[co], quod unum erat, cesserit et ipse humi ac sub divo cubuerit. iam autem rerum potens quosdam etiam infimi generis ad amplissimos honores provexit, cum ob id culparetur, professus palam, si grassatorum et sicariorum ope in tuenda sua dignitate usus esset, talibus quoque se parem gratiam relaturum.		72. Към приятелите си се отнасял с голяма отстъпчивост и доброта: когато веднъж Гай Опий пътувал с него през дълбоки гори и внезапно заболял, Цезар му отстъпил единственото място в една колиба, а сам спал на земята под открито небе. Щом взел властта, някои хора от най-ниско потекло издигнал до най-почетни длъжности; а на упреците отговорил направо, че дори разбойници и главорези да му помагали да запази достойнството си, и на тях щял да се отблагодари по същия начин.
[[73] Simultates contra nullas tam graves excepit umquam, ut non occasione oblata libens deponeret. Gai Memmi, cuius asperrimis orationibus non minore acerbitate rescripserat, etiam suffragator mox in petitione consulatus fuit. Gaio Calvo post famosa epigrammata de reconciliatione per amicos agenti ultro ac prior scripsit. Valerium Catullum, a quo sibi versiculis de Mamurra perpetua stigmata imposita non dissimulaverat, satis facientem eadem die adhibuit cenae hospitioque patris eius, sicut consuerat, uti perseveravit.		73. обратно, никога не враждувал тъй ожесточено, че да не може при пръв удобен случай и на драго сърце да прекрати враждата. Гай Мемий, на чиито остри речи отговорил със същата язвителност, подкрепил скоро след това при кандидатирането му за консул. На Гай Клав, който го подиграл с епиграми, а след това се мъчел да се сдобри с него, писал пръв и по своя воля; Валерий Катул 115 го опозорил завинаги със стиховете си за Мамура 116 и Цезар признавал това; но в деня, когато Катул му се извинил, го поканил на обяд, а с баща му продължавал да поддържа обичайните приятелски връзки.
[[74] Sed et in ulciscendo natura lenissimus piratas, a quibus captus est, cum in dicionem redegisset, quoniam suffixurum se cruci ante iuraverat, iugulari prius iussit, deinde suffigi; Cornelio Phagitae, cuius quondam nocturnas insidias aeger ac latens, ne perduceretur ad Sullam, vix praemio dato evaserat, numquam nocere sustinuit; Philemonem a manu servum, qui necem suam per venenum inimicis promiserat, non gravius quam simplici morte puniit; in Publium Clodium Pompeiae uxoris suae adulterum atque eadem de causa pollutarum caerimoniarum reum testis citatus negavit se quicquam comperisse, quamvis et mater Aurelia et soror Iulia apud eosdem iudices omnia ex fide re[t]tulissent; interrogatusque, cur igitur repudiasset uxorem: 'quoniam,' inquit, 'meos tam suspicione quam crimine iudico carere oportere.'		74. И когато отмъщавал, проявявал природната си мекота: пред пиратите, които го пленили, се бил заклел, че ще ги разпъне на кръст: но когато ги хванал, заповядал първо да ги убият и тогава да го разпънат. Корнелий Фагита го издебнал една нощ,когато се криел болен 117, и само срещу откуп не го предал на Сула: Цезар въобще не му отмъстил; секретаря си Филемон, който обещал на противниците да го отрови, наказал със смърт, но без мъчения. Призован за свидетел срещу Публий Клодий, който прелъстил жена му Помпея и бил даден под съд за оскверняване на свещените обреди, казал, че не знае нищо, макар че майка му Аврелия и сестра му Юлия били разкрили най-искрено всичко пред същите съдии. Запитали го защо тогава се е развел с жена си, а той отговорил:"Защото смятам, че моите близки трябва да са чисти не само от престъпление, но от подозрение."
[[75] Moderationem vero clementiamque cum in administratione tum in victoria belli civilis admirabilem exhibuit. denuntiante Pompeio pro hostibus se habiturum qui rei publicae defuissent, ipse medios et neutrius partis suorum sibi numero futuros pronuntiavit. quibus autem ex commendatione Pompei ordines dederat, potestatem transeundi ad eum omnibus fecit. motis apud Ilerdam deditionis condicionibus, cum, assiduo inter utrasque partes usu atque commercio, Afranius et Petreius deprehensos intra castra Iulianos subita paenitentia interfecissent, admissam in se perfidiam non sustinuit imitari. acie Pharsalica proclamavit, ut civibus parceretur, deincepsque nemini non suorum quem vellet unum partis adversae servare concessit. nec ulli perisse nisi in proelio reperientur, exceptis dum taxat Afranio et Fausto et Lucio Caesare iuvene; ac ne hos quidem voluntate ipsius interemptos putant, quorum tamen et priores post impetratam veniam rebellaverant et Caesar libertis servisque eius ferro et igni crudelem in modum enectis bestias quoque ad munus populi comparatas contrucidaverat. denique tempore extremo etiam quibus nondum ignoverat, cunctis in Italiam redire permisit magistratusque et imperia capere; sed et statuas Luci Sullae atque Pompei a plebe disiectas reposuit; ac si qua posthac aut cogitarentur gravius adversus se aut dicerentur, inhibere maluit quam vindicare. itaque et detectas coniurationes conventusque nocturnos non ultra arguit, quam ut edicto ostenderet esse sibi notas, et acerbe loquentibus satis habuit pro contione denuntiare ne perseverarent, Aulique Caecinae criminosissimo libro et Pitholai carminibus maledicentissimis laceratam existimationem suam civili animo tulit.		75. Учудваща умереност и снизходителност проявявал и в гражданската война, и след победата. Помпей обявил за свои врагове тези, които не застанат на страната на републиката, а Цезар провъзгласил, че които се въздържат и не застанат на ничия страна, ще смята за свои приятели. На всички, на които раздал чинове по поръчка на Помпей, дал възможност да преминат на негова страна. Когато при Илерда 118 уговаряли условията за предаването на двете войски били в непрекъснато общуване и връзки, Афраний и Петрей внезапно променили решението си и избили всички Цезарови войници, които хванали в лагера; но Цезар не си позволил да отвърне на вероломството с вероломство. В битката при Фарсал призовал да бъдат пощадени римските граждани и след това разрешил на всеки от своите войници да спаси по един от противниците. Няма загинали извън сражение освен Афраний, Фауст и младия Луций Цезар 119; но и те,както се смята, не били убити по негова воля, макар че първите двама, след като получили опрощение, отново вдигнали оръжие срещу него, а третият с меч убил много жестоко неговите либертини и роби и съсякъл дори животните, приготвени за народно зрелище. Накрая в последните си години позволил на всички, дори на тези, на които не бил още простил, да се върнат в Италия и да заемат държавни и военни длъжности; дори статуите на Луций Сула и Помпей, свалени от народа, наредил да бъдат поставени отново; а по-сериозните кроежи против себе си или злословията предпочитал да ограничава, отколкото да наказва. При разкриване на заговори и нощни сборища се задоволявал да съобщи с едикт, че е знаел за тях; тия, които го хулели, само предупредил пред събранието да не продължават повече; клеветническата книга на Авъл Цецина и злостните стихове на Питолай, които накърнили репутацията му, приел спокойно, като обикновен гражданин.
[[76] Praegravant tamen cetera facta dictaque eius, ut et abusus dominatione et iure caesus existimetur. non enim honores modo nimios recepit: continuum consulatum, perpetuam dictaturam praefecturamque morum, insuper praenomen Imperatoris, cognomen Patris patriae, statuam inter reges, suggestum in orchestra; sed et ampliora etiam humano fastigio decerni sibi passus est: sedem auream in curia et pro tribunali, tensam et ferculum circensi pompa, templa, aras, simulacra iuxta deos, pulvinar, flaminem, lupercos, appellationem mensis e suo nomine; ac nullos non honores ad libidinem cepit et dedit. tertium et quartum consulatum titulo tenus gessit contentus dictaturae potestate decretae cum consulatibus simul atque utroque anno binos consules substituit sibi in ternos novissimos menses, ita ut medio tempore comitia nulla habuerit praeter tribunorum et aedilium plebis praefectosque pro praetoribus constituerit, qui apsente se res urbanas administrarent. pridie autem Kalendas Ianuarias repentina consulis morte cessantem honorem in paucas horas petenti dedit. eadem licentia spreto patrio more magistratus in pluris annos ordinavit, decem praetoriis viris consularia ornamenta tribuit, civitate donatos et quosdam e semibarbaris Gallorum recepit in curiam. praeterea monetae publicisque vectigalibus peculiares servos praeposuit. trium legionum, quas Alexandreae relinquebat, curam et imperium Rufioni liberti sui filio exoleto suo demandavit.		76. Натежали обаче други дела и думи, поради които се смята, че е злоупотребил с властта и заслужено е бил убит. Не само приел прекомерни почести: няколко консулства подред, пожизнена диктатура, надзор на нравите, титлите "император" и "отец на отечеството", статуя между царските статуи и подиум в орхестрата, но позволил и да му присъдят привилегии, въздигащи го над обикновените смъртни: златно кресло в сената и в съда, свещена колесница и носилка на цирковите процесии 120, храмове, олтари, статуи до тези на боговете 121, свещено ложе за жертвоприношение на боговете, жрец за неговия култ, нова колегия на жреците луперци 122, назоваване на месец по негово име; всички длъжности вземал и раздавал по собствено желание. В третото и четвъртото консулство управлявал номинално, като се задоволявал с диктаторската власт, която му била гласувана едновременно с консулствата; и през двете години поставял на свое място по двама консули за последните три месеца, така че в останалото време не се свиквали никакви народни събрания освен за избор на народни трибуни и едили; вместо преторите назначил префекти, които да ръководят работите в града в негово отсъствие. При внезапната смърт на един консул един ден преди Нова година дал на някакъв кандидат свободното място за няколко часа. Със същото своеволие и противно на традицията назначил за много години магистрати, отредил консулски знаци на десет бивши претори, приел в сената граждани, получили неотдавна гражданско право, между тях някои полудиви гали. Грижата за сеченето на монети и за държавните данъци възложил на свои роби 123. Управлението и командуването на трите легиона, оставени в Александрия, поверил на любимеца си Руфион, син на негов либертин.
[[77] Nec minoris inpotentiae voces propalam edebat, ut Titus Amp[r]ius scribit: nihil esse rem publicam, appellationem modo sine corpore ac specie. Sullam nescisse litteras, qui dictaturam deposuerit. debere homines consideratius iam loqui secum ac pro legibus habere quae dicat. eoque arrogantiae progressus est, ut haruspice tristia et sine corde exta quondam nuntiante futura diceret laetiora, cum vellet; nec pro ostento ducendum, si pecudi cor defuisset.		77. Не по-малко дръзки били публичните му изказвания, за които пише Тит Ампий: "Републиката е нищо, едно име без тяло и лик"; "Сула е бил голям невежа, щом се е отказал от диктатурата"; "Хората трябва да говорят с мен по- обмислено и всичко, което казвам, да приемат като закон". В арогантността си стигнал до там, че когато веднъж харуспексът 124 известил, че поличбата е злокобна, понеже жертвеното животно нямало сърце, заявил, че пожелаел ли, предзнаменованието щяло да бъде по-щастливо и че нямало защо да се смята за чудо липсата на сърце у едно добиче.
[[78] Verum praecipuam et exitiabilem sibi invidiam hinc maxime movit. adeuntis se cum plurimis honorificentissimisque decretis universos patres conscriptos sedens pro aede Veneris Genetricis excepit. quidam putant retentum a Cornelio Balbo, cum conaretur assurgere; alii, ne conatum quidem omnino, sed etiam admonentem Gaium Trebatium ut assurgeret minus familiari vultu respexisse. idque factum eius tanto intolerabilius est visum, quod ipse triumphanti et subsellia tribunicia praetervehenti sibi unum e collegio Pontium Aquilam non assurrexisse adeo indignatus sit, ut proclamaverit: 'repete ergo a me Aquila rem publicam tribunus!' et nec destiterit per continuos dies quicquam cuiquam nisi sub exceptione polliceri: 'si tamen per Pontium Aquilam licuerit.'		78. Но най-голяма, смъртна омраза предизвикал със следната постъпка: сенаторите, които в пълен състав се явили пред него с много и най-почетни постановления, приел седнал пред храма на Венера Прародителка. Според някои се опитал да стане, но го задържал Корнелий Балб; според други изобщо не се опитал, дори погледнал съвсем не приятелски Гай Требаций, който го поканил да стане. Това му поведение се сторило още по-обидно поради това, че когато самият той минавал триумфиращ покрай трибунските места и Понций Аквила единствен от всички не станал, му извикал разгневен: "Трибуне Аквила, може би ще ми поискаш и републиката да възстановя!" И няколко дена наред давал на всички обещания все с уговорката: "Ако Понций Аквила няма нищо против."
[[79] Adiecit ad tam insignem despecti senatus contumeliam multo arrogantius factum. nam cum in sacrificio Latinarum revertente eo inter inmodicas ac novas populi acclamationes quidam e turba statuae eius coronam lauream candida fascia praeligata inposuisset et tribuni plebis Epidius Marullus Caesetiusque Flavus coronae fasciam detrahi hominemque duci in vincula iussissent, dolens seu parum prospere motam regni mentionem sive, ut ferebat, ereptam sibi gloriam recusandi, tribunos graviter increpitos potestate privavit. neque ex eo infamiam affectati etiam regii nominis discutere valuit, quanquam et plebei regem se salutanti Caesarem se, non regem esse responderit et Lupercalibus pro rostris a consule Antonio admotum saepius capiti suo diadema reppulerit atque in Capitolium Iovi Optimo Maximo miserit. quin etiam varia fama percrebruit migraturum Alexandream vel Ilium, translatis simul opibus imperii exhaustaque Italia dilectibus et procuratione urbis amicis permissa, proximo autem senatu Lucium Cottam quindecimvirum sententiam dicturum, ut, quoniam fatalibus libris contineretur Parthos nisi a rege non posse vinci, Caesar rex appellaretur.		79. Към голямата обида, която нанесъл на сената с откритото си презрение, прибавил друга много по-дръзка постъпка. Когато след жертвоприношението за Латинските игри 125 се връщал сред необикновено бурни приветствия, някакъв човек от тълпата поставил на статуята му лавров венец, обвит с бяла лента 126; народните трибуни Епидий Марул и Цезеций Флав заповядали да свалят лентата от венеца, а човека да хвърлят в тъмница. Цезар, обиден - дали защото намекът за царска власт бил приет враждебно, или защото, както казвал, му отнели славата да откаже сам, - укорил строго трибуните и ги лишил от власт. Оттогава не успял да разсее лошото мнение, че се стреми да получи титлата цар, макар когато народът го поздравил с това име да отговорил, че е Цезар, а не цар; а на Луперкалиите, когато бил пред трибуната, консулът Антоний на няколко пъти слагал диадема на главата му, но той я отхвърлил и я изпратил в Капитолийския храм на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ 127. Освен това се носели слухове, че имал намерение да се пресели в Александрия или Троя; да пренесе там всички държавни богатства; Италия да обезсили, като набере всички годни за служба; управлението на Рим да възложи на приятели; говорело се също така, че на следващото заседание квиндецимвирът 128 Луций Кота щял да внесе предложение Цезар да бъде провъзгласен за цар, защото в сибилинските книги е написано, че само цар може да победи партите.
[[80] quae causa coniuratis maturandi fuit destinata negotia, ne assentiri necesse esset. Consilia igitur dispersim antea habita et quae saepe bini ternive ceperant, in unum omnes contulerunt, ne populo quidem iam praesenti statu laeto, sed clam palamque detrectante dominationem atque assertores flagitante. peregrinis in senatum allectis libellus propositus est: 'Bonum factum: ne quis senatori novo curiam monstrare velit!' et illa vulgo canebantur: Gallos Caesar in triumphum ducit, idem in curiam: Galli bracas deposuerunt, latum clavum sumpserunt. quinto Maximo suffecto trimenstrique consule theatrum introeunte, cum lictor animadverti ex more iussisset, ab universis conclamatum est non esse eum consulem. post remotos Caesetium et Marullum tribunos reperta sunt proximis comitiis complura suffragia consules eos declarantium. subscripsere quidam Luci Bruti statuae: 'utinam viveres!' item ipsius Caesaris: Brutus, quia reges eiecit, consul primus factus est: hic, quia consules eiecit, rex postremo factus est. conspiratum est in eum a sexaginta amplius, Gaio Cassio Marcoque et Decimo Bruto principibus conspirationis. qui primum cunctati utrumne in Campo per comitia tribus ad suffragia vocantem partibus divisis e ponte deicerent atque exceptum trucidarent, an in Sacra via vel in aditu theatri adorirentur, postquam senatus Idibus Martiis in Pompei curiam edictus est, facile tempus et locum praetulerunt.		80. По тази именно причина - за да не бъдат принудени да одобрят това предложение - съзаклятниците побързали да изпълнят плана си. Преди се сговаряли на различни места,най-често по двама-трима; сега всички обединили целите си в една, а и народът вече не се радвал на положението, тайно и явно хулел единовластието и търсел освободители. Когато чужденци били допуснати в сената, се появило анонимно обявление: "За благото на държавата 129: никой да не показва на новите сенатори пътя към курията!" А сред народа се пеела следната песен: Галите в триумф поведе Цезар, после - в курията. Снеха гащите широки, тога с пурпур сложиха 130. Квинт Максим, допълнително избран консул за три месеца, влизал в театъра и ликторът подканил да го поздравят по обичая: от всички страни се раздали викове, че не е консул. След отстраняването на трибуните Цезеций и Марул на следващите избори били открити много гласове, в които ги посочвали за консули. Под статуята на Луций Брут 131 написали: "Ех, само да беше жив!", а под статуята на Цезар: Брут царете ни изгони и затуй бе консул пръв. Тоз изгони консулите: най-накрая стана цар. Заговор срещу него организирали повече от шестдесет души, начело с Гай Касий, Марк и Децим Брут. Отначало се колебаели: дали да го нападнат в две групи на Марсово поле по време на изборите, докато призовава трибите към гласуване - едните да го бутнат от моста 132, а другите да го поемат отдолу и да го заколят; или пък да го издебнат на свещения път или на влизане в театъра; а когато сенатът обявил следващото си заседание на мартенските иди (15 март) в курията на Помпей 133, веднага решили, че това е най-подходящото време и място.
[[81] Sed Caesari futura caedes evidentibus prodigiis denuntiata est. paucos ante menses, cum in colonia Capua deducti lege Iulia coloni ad extruendas villas vetustissima sepulcra dis[s]icerent idque eo studiosius facerent, quod aliquantum vasculorum operis antiqui scrutantes reperiebant, tabula aenea in monimento, in quo dicebatur Capys conditor Capuae sepultus, inventa est conscripta litteris verbisque Graecis hac sententia: quandoque ossa Capyis detecta essent, fore ut illo prognatus manu consanguineorum necaretur magnisque mox Italiae cladibus vindicaretur. cuius rei, ne quis fabulosam aut commenticiam putet, auctor est Cornelius Balbus, familiarissimus Caesaris. proximis diebus equorum greges, quos in traiciendo Rubiconi flumini consecrarat ac vagos et sine custode dimiserat, comperit pertinacissime pabulo abstinere ubertimque flere. et immolantem haruspex Spurinna monuit, caveret periculum, quod non ultra Martias Idus proferretur. pridie autem easdem Idus avem regaliolum cum laureo ramulo Pompeianae curiae se inferentem volucres varii generis ex proximo nemore persecutae ibidem discerpserunt. ea vero nocte, cui inluxit dies caedis, et ipse sibi visus est per quietem interdum supra nubes volitare, alias cum Iove dextram iungere; et Calpurnia uxor imaginata est conlabi fastigium domus maritumque in gremio suo confodi; ac subito cubiculi fores sponte patuerunt. Ob haec simul et ob infirmam valitudinem diu cunctatus an se contineret et quae apud senatum proposuerat agere differret, tandem Decimo Bruto adhortante, ne frequentis ac iam dudum opperientis destitueret, quinta fere hora progressus est libellumque insidiarum indicem ab obvio quodam porrectum libellis ceteris, quos sinistra manu tenebat, quasi mox lecturus commiscuit. dein pluribus hostiis caesis, cum litare non posset, introiit curiam spreta religione Spurinnamque irridens et ut falsum arguens, quod sine ulla sua noxa Idus Martiae adessent: quanquam is venisse quidem eas diceret, sed non praeterisse.		81. А на Цезар предстоящото убийство предвещали недвусмислени знамения. Няколко месеца преди това ветераните, преселили се в Капуа по Юлиевия закон, разрушавали стари гробници, за да построят вили, и тъй като намерили в тях няколко съда старинна изработка,работели много усърдно; а в гробницата, където според преданието бил погребан Капис, основателят на Капуа, открили бронзова плочка, на която с гръцки букви било написано следното: "Щом бъдат изровени костите на Капис, потомък на Юл ще падне от ръката на ближни и после Италия с кръв ще плати за смъртта му". Източник за тази история е Корнелий Балб, много близък приятел на Цезар, затова нека никой не я смята за празна измислица: през следващите дни научил, че стадото коне, които при преминаването на Рубикон посветил на бога на реката и пуснал да бродят без пазач, упорито отказвали храна и проливали сълзи. Когато принасял жертва, гадателят Спурина го посъветвал да се пази от опасност, която ще излезе наяве не по-късно от мартенските иди. Един ден преди идите едно мушитрънче с лаврово клонче в човката, преследвано от рояк различни птици от близката горичка, долетяло в курията на Помпей и там било разкъсано. В нощта преди убийството видял насън, че лети над облаците, а после стиска десницата на Юпитер; а жена му Калпурния сънувала, че се срутва покривът на къщата им и че в нейния скут пробождат мъжа u; изведнъж вратите на спалнята им сами се разтворили широко. Поради всички тия предупреждения, а и понеже се чувствувал зле, дълго се колебал дали да не остане в къщи и да отложи работата в сената; но накрая Децим Брут го убедил да не лишава от присъствието си многолюдното събрание, което вече отдавна го чакало; и около десет часa излязъл; някакъв минувач му подал писмо, разкриващо заговора, но той го сложил при молбите, които държал в лявата си ръка, за да го прочете по-късно. След като принесъл в жертва няколко животни, без да получи благоприятни предзнаменования, въпреки лошия знак, влязъл в курията; а Спурина подиграл и обвинил в лъжа, защото мартенските иди вече били настъпили, а беда не му се случила; но Спурина отвърнал, че наистина били настъпили. Но не били отминали.
[[82] Assidentem conspirati specie officii circumsteterunt, ilicoque Cimber Tillius, qui primas partes susceperat, quasi aliquid rogaturus propius accessit renuentique et gestu[m] in aliud tempus differenti ab utroque umero togam adprehendit: deinde clamantem: 'ista quidem vis est!' alter e Cascis aversum vulnerat paulum infra iugulum. Caesar Cascae brachium arreptum graphio traiecit conatusque prosilire alio vulnere tardatus est; utque animadvertit undique se strictis pugionibus peti, toga caput obvoluit, simul sinistra manu sinum ad ima crura deduxit, quo honestius caderet etiam inferiore corporis parte velata. atque ita tribus et viginti plagis confossus est uno modo ad primum ictum gemitu sine voce edito, etsi tradiderunt quidam Marco Bruto irruenti dixisse: kai su teknon; exanimis diffugientibus cunctis aliquamdiu iacuit, donec lecticae impositum, dependente brachio, tres servoli domum rettulerunt. nec in tot vulneribus, ut Antistius medicus existimabat, letale ullum repertum est, nisi quod secundo loco in pectore acceperat. Fuerat animus coniuratis corpus occisi in Tiberim trahere, bona publicare, acta rescindere, sed metu Marci Antoni consulis et magistri equitum Lepidi destiterunt.		82. Щом седнал, съзаклятниците го заобиколили, уж да го поздравят. Цимбер Тилий, който се бил нагърбил да започне пръв, веднага се приближил, уж да го помоли за нещо; и когато Цезар поклатил отрицателно глава и с жест му дал знак да остави за после, той го хванал за тогата на раменете; Цезар вика: "Това вече е насилие!" - и тогава един от братята Каска го пробожда изотзад, малко по-долу от гърлото. Цезар хванал Каска за ръката, пронизал я със стилото 134 си, опитал се да скочи, но друг го задържал; и когато разбрал, че отвред към него са насочени голи ками, закрил глава с тогата, а с лявата ръка свлякъл диплите u до петите, та да умре по-пристойно, със закрито до долу тяло; и тъй го пронизали с двадесет и три удара и само при първия издал стон, но дума не продумал все пак; някои предават, че когато Марк Брут се втурнал срещу него, казал му на гръцки: "И ти ли, сине мой?" всички се разбягали и той дълго останал да лежи полумъртъв, докато накрая го поставили с увиснала на страна ръка, и трима роби го отнесли в къщи. Лекарят Антистий установил че от многото рани само една била смъртоносна - втората в гърдите. Съзаклятниците възнамерявали да хвърлят тялото на убития в Тибър, да конфискуват имуществото му и да отменят всички негови закони, но се отказали от страх пред консула Марк Антоний и началника на конницата Лепид.
[[83] Postulante ergo Lucio Pisone socero testamentum eius aperitur recitaturque in Antoni domo, quod Idibus Septembribus proximis in Lavicano suo fecerat demandaveratque virgini Vestali maximae. quintus Tubero tradit heredem ab eo scribi solitum ex consulatu ipsius primo usque ad initium civilis belli Cn. Pompeium, idque militibus pro contione recitatum. sed novissimo testamento tres instituit heredes sororum nepotes, Gaium Octavium ex dodrante, et Lucium Pinarium et quintum Pedium ex quadrante reliquo[s]; in ima cera Gaium Octavium etiam in familiam nomenque adoptavit; plerosque percussorum in tutoribus fili, si qui sibi nasceretur, nominavit, Decimum Brutum etiam in secundis heredibus. populo hortos circa Tiberim publice et viritim trecenos sestertios legavit.		83. По искане на тъста му Луций Пизон в дома на Антоний било отворено и прочетено завещанието, което направил в Лавиканската вила на септемврийските иди (13 септември) предишната година и предал за съхранение на главната весталка. Квинт Туберон съобщава, че от първото си консулство до началото на гражданската война оставял за наследник Гней Помпей и съобщавал това пред събрание на войниците; но в последното завещание посочвал за наследници трима внуци на своите сестри: Гай Октавий на три четвърти от наследството, а Луций Пинарий и Квинт Педий - на останалата една четвърт; в края на завещанието осиновявал Гай Октавий и му давал своето име; много от убийците посочвал за опекуни на сина си, ако такъв му се роди; а Децим Брут дори бил между наследниците от втора степен. На целия народ завещавал градините край Тибър, а на всеки гражданин по триста сестерции.
[[84] Funere indicto rogus extructus est in Martio campo iuxta Iuliae tumulum et pro rostris aurata aedes ad simulacrum templi Veneris Genetricis collocata; intraque lectus eburneus auro ac purpura stratus et ad caput tropaeum cum veste, in qua fuerat occisus. praeferentibus munera, quia suffecturus dies non videbatur, praeceptum, ut omisso ordine, quibus quisque vellet itineribus urbis, portaret in Campum. inter ludos cantata sunt quaedam ad miserationem et invidiam caedis eius accommodata, ex Pacuvi Armorum iudicio: men servasse, ut essent qui me perderent? et ex Electra Acili ad similem sententiam. laudationis loco consul Antonius per praeconem pronuntiavit senatus consultum, quo omnia simul ei divina atque humana decreverat, item ius iurandum, quo se cuncti pro salute unius astrinxerant; quibus perpauca a se verba addidit. lectum pro rostris in forum magistratus et honoribus functi detulerunt. quem cum pars in Capitolini Iovis cella cremare pars in curia Pompei destinaret, repente duo quidam gladiis succincti ac bina iacula gestantes ardentibus cereis succenderunt confestimque circumstantium turba virgulta arida et cum subselliis tribunalia, quicquid praeterea ad donum aderat, congessit. deinde tibicines et scaenici artifices vestem, quam ex triumphorum instrumento ad praesentem usum induerant, detractam sibi atque discissam iniecere flammae et veteranorum militum legionarii arma sua, quibus exculti funus celebrabant; matronae etiam pleraeque ornamenta sua, quae gerebant, et liberorum bullas atque praetextas. In summo publico luctu exterarum gentium multitudo circulatim suo quaeque more lamentata est praecipueque Iudaei, qui etiam noctibus continuis bustum frequentarunt.		84. В обявения за погребението ден на Марсово поле до гробницата на Юлия била издигната погребална клада, а пред трибуната - позлатено светилище, подобно на храма на Венера Прародителка; в него имало ложе от слонова кост, постлано със злато и пурпур, а до главата - стълб с дрехата, в която бил убит. И понеже процесиите на тези, които носели погребални дарове, явно нямало да могат да минат за един ден, наредено било всеки без определен ред да ги занесе на Марсово поле, по който път желае. На погребалните игри пеели стихове, които будели скръб и негодувание заради убийството му: Нима спасих ги, за да ме убият те? - от "Спора за оръжията" на Пакувий и подобни от "Електра" на Ацилий 135. Вместо похвална реч консулът Антоний наредил глашатай да прочете сенаторското решение, с което на Цезар били присъдени всички човешки и божески почести, и клетвата, с която всички се обвързвали да пазят живота на едного; към това прибавил няколко думи от себе си. Погребалното ложе занесли пред трибуната на форума настоящи и бивши магистрати. Докато едни настоявали да го изгорят в храма на Юпитер Капитолийски, а други - в курията на Помпей, внезапно двамина, препасани с мечове и с по две копия в ръце, го подпалили с горящи восъчни факли - и веднага цялата тълпа струпала наоколо сухи клони, съдийски кресла, скамейки и всички донесли дарове. След това флейтистите и актьорите смъкнали одеждите от неговите триумфи, които били облекли за случая, разкъсали ги и ги хвърлили в пламъците; ветераните от легионите хвърляли оръжието, с което се били приготвили за погребението, а много жени - украшенията си и медальоните и претекстите на децата 136. Сред такава огромна всеобща скръб многобройните чужденци го оплаквали на групи, всяка по своя обичай, най-вече юдеите, които в продължение на няколко нощи се събирали при кладата.
[[85] Plebs statim a funere ad domum Bruti et Cassi[i] cum facibus tetendit atque aegre repulsa obvium sibi Helvium Cinnam per errorem nominis, quasi Cornelius is esset, quem graviter pridie contionatum de Caesare requirebat, occidit caputque eius praefixum hastae circumtulit. postea solidam columnam prope viginti pedum lapidis Numidici in foro statuit [in]scripsitque parenti patriae. apud eam longo tempore sacrificare, vota suscipere, controversias quasdam interposito per Caesarem iure iurando distrahere perseveravit.		85. Веднага след погребението хората от простолюдието се втурнали с факли към дома на Брут и Касий и едва били отблъснати; срещнатия Хелвий Цина объркали по име с Корнелий Цина, когото търсели, защото предния ден бил произнесъл остра реч срещу Цезар; убили ги и понесли главата му, забучена на копие. След това поставили на форума масивна колона от нумидийски мрамор, висока около двадесет стъпки, с надпис:"На отеца на отечеството." До тази колона дълго време принасяли жертви, давали оброци или разрешавали спорове, като се кълнели в името на Цезар.
[[86] Suspicionem Caesar quibusdam suorum reliquit neque voluisse se diutius vivere neque curasse quod valitudine minus prospera uteretur, ideoque et quae religiones monerent et quae renuntiarent amici neglexisse. sunt qui putent, confisum eum novissimo illo senatus consulto ac iure iurando etiam custodias Hispanorum cum gladiis + adinspectantium + se removisse. alii e diverso opinantur insidias undique imminentis subire semel quam cavere [ . . . . . . ] solitum ferunt: non tam sua quam rei publicae interesse, uti salvus esset: se iam pridem potentiae gloriaeque abunde adeptum; rem publicam, si quid sibi eveniret, neque quietam fore et aliquanto deteriore condicione civilia bella subituram.		86. У някои свои близки Цезар оставил подозрението, че не желаел да живее повече, че нехаел за слабото си здраве; затова не обръщал внимание нито на божите поличби, нито на приятелските съвети. Според някои бил се доверил дотолкова на последното сенатско решение и на клетвата за вярност, че дори отстранил съпровождащата го охрана от испански мечоносци. Според други, напротив, предпочел веднъж да се изложи на дебнещите го отвред засади, отколкото да се пази непрекъснато. Както предават, често казвал, че животът му бил от по-голямо значение за държавата, отколкото за него самия; вече отдавна бил спечелил достатъчно власт и слава; ако нещо се случело с него, държавата нямало да остане спокойна, а щяла да бъде въвлечена в много по-тежки граждански войни.
[[87] Illud plane inter omnes fere constitit, talem ei mortem paene ex sententia obtigisse. nam et quondam, cum apud Xenophontem legisset Cyrum ultima valitudine mandasse quaedam de funere suo, aspernatus tam lentum mortis genus subitam sibi celeremque optaverat; et pridie quam occideretur, in sermone nato super cenam apud Marcum Lepidum, quisnam esset finis vitae commodissimus, repentinum inopinatumque praetulerat.		87. Но всички са единодушни, че тази смърт почти напълно отговаряла на желанието му: когато веднъж четял у Ксенофонт как Кир на смъртно легло давал наставления за своето погребение 137, презрял такава бавна смърт и пожелал неговата да бъде внезапна и бърза; в деня преди убийството, когато по време на обяда у Марк Лепид разговаряли коя смърт е най-добрата, казал, че предпочита внезапната и неочакваната.
[[88] Periit sexto et quinquagensimo aetatis anno atque in deorum numerum relatus est, non ore modo decernentium, sed et persvasione volgi. siquidem ludis, quos primo[s] consecrato[s] ei heres Augustus edebat, stella crinita per septem continuos dies fulsit exoriens circa undecimam horam, creditumque est animam esse Caesaris in caelum recepti; et hac de causa simulacro eius in vertice additur stella. Curiam, in qua occisus est, obstrui placuit Idusque Martias Parricidium nominari, ac ne umquam eo die senatus ageretur.		88. Загинал на петдесет и шест годишна възраст; към боговете го причислило не само официалното решение на сената, но и убеждението на народа. А на първите игри, които наследникът му Август устроил в чест на обожествяването му, в продължение на седем дни блестяла опашата звезда, изгряваща около час преди залез слънце: и вярвали, че това е душата на Цезар, приет на небето; затова го изобразяват със звезда над главата. Курията, в която бил убит, решили да зазидат, а мартенските иди да назоват "ден на отцеубийството" и на този ден никога да не се правят сенатски заседания.
[[89] Percussorum autem fere neque triennio quisquam amplius supervixit neque sua morte defunctus est. damnati omnes alius alio casu periit, pars naufragio, pars proelio; nonnulli semet eodem illo pugione, quo Caesarem violaverant, interemerunt.		89. От убийците му почти никой не живял повече от три години след това и не умрял от естествена смърт. Всички били осъдени и загинали по различен начин - едни при корабокрушение, други в сражение; а някои със същата кама, с която погубили Цезар, отнели собствения си живот.