ROMULUS

Metamorphoses. Cupido et Psyche * Метаморфози. Амур и Психея
Превод: Луций. Амур и Психея, Б. Пенева, Издателство "Цвят", 1918 (прев. от немски)

двуезичен | оригинал | превод

1 2 3 4 5 6 7 8

[4.28] Erant in quadam civitate rex et regina. hi tres numero filias forma conspicuas habuere, sed maiores quidem natu, quamvis gratissima specie, idonee tamen celebrari posse laudibus humanis credebantur, at vero puellae iunioris tam praecipua, tam praeclara pulchritudo nec exprimi ac ne sufficienter quidem laudari sermonis humani penuria poterat. multi denique civium et advenae copiosi, quos eximii spectaculi rumor studiosa celebritate congregabat, inaccessae formonsitatis admiratione stupidi et admoventes oribus suis dexteram primore digito in erectum pollicem residente ut ipsam prorsus deam Venerem venerabantur religiosis adorationibus. iamque proximas civitates et attiguas regiones fama pervaserat deam, quam caerulum profundum pelagi peperit et ros spumantium fluctuum educavit, iam numinis sui passim tributa venia in mediis conversari populi coetibus, vel certe rursum novo caelestium stillarum germine non maria sed terras Venerem aliam virginali flore praeditam pullulasse.		IV.28. Имало едно време един цар и една царица, които имали три прекрасни дъщери. Прелестите на двете по-големи едва могли да се опишат, но красотата на най-младата била толкова извънредна, че беден е човешкия език, за да може достойно да я прослави. Множество богаташи от града и безчет чужденци, привличани от прословутата красота отивали да я видят; те заставали опиянени в захлас с издигнати ръце нагоре, смирени и тъй благоговейно, като да са били пред самата богиня Венера. А вече се ширел слух от съседните области, че богинята, родена в морското дъно и от хранене с тежкия дъжд от пенливите вълни се е отказала от божествената си природа и сега пребивава между самите смъртни; че от прегръдките на небесното светило не вече морето, а земята бе родила друга Венера - неземен цвят, в вид на млада девица.
[29] Sic immensum procedit in dies opinio, sic insulas iam proxumas et terrae plusculum provinciasque plurimas fama porrecta pervagatur. iam multi mortalium longis itineribus atque altissimis maris meatibus ad saeculi specimen gloriosum confluebant. Paphon nemo, Cnidon nemo ac ne ipsa quidem Cythera ad conspectum deae Veneris navigabant; sacra praetereuntur, templa deformantur, pulvinaria proteruntur, caerimoniae negleguntur; incoronata simulacra et arae viduae frigido cinere foedatae. puellae supplicatur et in humanis vultibus deae tantae numina placantur, et in matutino progressu virginis victimis et epulis Veneris absentis nomen propitiatur, iamque per plateas commeantem populi frequenter floribus sertis et solutis adprecantur. Haec honorum caelestium ad puellae mortalis cultum inmodica translatio verae Veneris vehementer incendit animos et inpatiens indignationis capite quassanti fremens altius sic secum disserit:		29. Това вярване расте от ден на ден; бърже се разпространява слуха и в съседните острови, и в по-голямата част от страната. Вече идат хора от далечни места,идат по вода и суша, за да видят чудното създание. Не отива никой вече в Пафос 1 не спират в Книдус 2, нито дори в Цитера 3, за да се поклонят пред богинята Венера. Забравени са свещените й владения; празни са храмовете, запустели прибежищата й, и в занимава със свещените обичаи. Венците са изсъхнали по статуите и студена пепел покрива осиротелите олтари. Молитвата се отправя към оня девица с човешка външност, в която съзират могъщата богиня и я превъзнасят с жертви и празнични пиршества. С настилка от венци и цветя я величае народа, когато тя минава по улиците. Това безмерно въздаване небесни почести на едно смъртно момиче, подбудило гнева на истинската Венера и пълна с негодувание си казала богинята:
[30] 'En rerum naturae prisca parens, en elementorum origo initialis, en orbis totius alma Venus, quae cum mortali puella partiario maiestatis honore tractor et nomen meum caelo conditum terrenis sordibus profanatur! nimirum communi numinis piamento vicariae venerationis incertum sustinebo et imaginem meam circumferet puella moritura. frustra me pastor ille, cuius iustitiam fidemque magnus comprobavit Iuppiter, ob eximiam speciem tantis praetulit deabus. sed non adeo gaudens ista, quaecumque est, meos honores usurpabit: iam faxo huius etiam ipsius inlicitae formonsitatis paeniteat.' Et vocat confestim puerum suum pinnatum illum et satis temerarium, qui malis suis moribus contempta disciplina publica, flammis et sagittis armatus, per alienas domos nocte discurrens et omnium matrimonia corrumpens impune committit tanta flagitia et nihil prorsus boni facit. hunc, quanquam genuina licentia procacem, verbis quoque insuper stimulat et perducit ad illam civitatem et Psychen--hoc enim nomine puella nuncupabatur--		30. - Тъй значи, майката на вселената, светата богиня на любовта, с владичество над цялата земя дели висшите си права с едно смъртно момиче! Така със земна кал да бъде опозорено почитаното ми име всред небесата! Разбира се, за в бъдеще да се задоволя с бедни подаяния; и божествения ми образ да виждат в умирающе момиче! Напусто аз съм предпочетена пред всички богини, поради красотата на моето тяло от оня пастир, чието несъмнено безпристрастие и справедливост са признати от великия Юпитер! Но не, аз съм единствената и никой безнаказано не може да се сравни с мене; и тази, що би посмяла, която, и да е тя, горко й, ако щастието от своята хубост би съградила върху моята чест. И тутакси тя повикала своя син, онова безгрижно летящо с меките си крила момче, което със злия си нрав не малко злини е породило; въоръжено с огън и стрели, навлиза то ноще в чуждите къщи със странното удоволствие да руши спокойствието и брачните връзки. И то, което по природа е не малко дръзко, тя го прави още по-дръзко с подстрекателските си думи. Тя го отправила към оня град и му показала Психея - тъй е било името на девойката.
[31] coram ostendit et tota illa perlata de formonsitatis aemulatione fabula gemens ac fremens indignatione: 'per ego te,' inquit, 'maternae caritatis foedera deprecor, per tuae sagittae dulcia vulnera, per flammae istius mellitas uredines, vindictam tuae parenti, sed plenam tribue et in pulchritudinem contumacem severiter vindica idque unum et pro omnibus unicum volens effice: virgo ista amore fraglantissimo teneatur hominis extremi, quem et dignitatis et patrimonii simul et incolumitatis ipsius Fortuna damnavit, tamque infirmi ut per totum orbem non inveniat miseriae suae comparem.' Sic effata et osculis hiantibus filium diu ac pressule saviata proximas oras reflui litoris petit plantisque roseis vibrantium fluctuum summo rore calcato ecce iam profundi maris sudo resedit vertice, et ipsum quod incipit velle en statim, quasi pridem praeceperit, non moratur marinum obsequium: adsunt Nerei filiae chorum canentes et Portunus caerulis barbis hispidus et gravis piscoso sinu Salacia et auriga parvulus delfini Palaemon; iam passim maria persultantes Tritonum catervae hic concha sonaci leniter bucinat, ille serico tegmine flagrantiae solis obsistit inimici, alius sub oculis dominae speculum progerit, curru biiuges alii subnatant. talis ad Oceanum pergentem Venerem comitatur exercitus.		31. Тя му говорила за иронията от подобно съперничество и му казала най-сетне с въздишка и трепереща от негодувание: "Заклевам те в майчината ти любов, и в сладката рана от стрелата ти, и в нежния обжег от любовния пламък, отмъсти за мене, отмъсти достойно за своята майка и накажи вероломната красота; нека тази бъде твоята единствена цел. Нека оная девойка се превие под горещата любов към най-недостойния човек, осъден от съдбата на бедност и недъзи, от когото всички с отвращение извръщат лице. След като изрекла това и дълго ласкала сина и с горещи целувки, тя побързала към близкия бряг и с розовите си нозе докоснала пяната на разплетени вълни. Скоро тя се оставила на влажните къдрици на Океан 4. И потреперела морската обител в сладка прибързаност да изпълни желанията на богинята,преди още тя да ги е изказала. С хвалебни песни изплували из бездните дъщерите на Нереус 5 и грубият Портунус 6 с синкава брада и Салация 7, покрита с люспи нимфа, почитана от рибарите а и Павемон 8, малкия пастир на делфини и цяла тълпа тритони. Един тръбел със звуко-звънна мида, други издигал копринен воал срещу лъчите от пламтящото слънце, трети поднасял огледало пред властелинката горда, много други плували поддържайки прекрасната колесница. Такава свита придружавала Венера, кога тя се спускала към дворците на Океана.
[32] Interea Psyche cum sua sibi perspicua pulchritudine nullum decoris sui fructum percipit. spectatur ab omnibus, laudatur ab omnibus, nec quisquam non rex, non regius, nec de plebe saltem cupiens eius nuptiarum petitor accedit. mirantur quidem divinam speciem, sed ut simulacrum fabre politum mirantur omnes. olim duae maiores sorores, quarum temperatam formonsitatem nulli diffamarant populi, procis regibus desponsae iam beatas nuptias adeptae, sed Psyche virgo vidua domi residens deflet desertam suam solitudinem aegra corporis, animi saucia, et quamvis gentibus totis complacitam odit in se suam formonsitatem. sic infortunatissimae filiae miserrimus pater suspectatis caelestibus odiis et irae superum metuens dei Milesii vetustissimum percontatur oraculum et a tanto numine precibus et victimis ingratae virgini petit nuptias et maritum. sed Apollo, quanquam Graecus et Ionicus, propter Milesiae conditorem sic Latina sorte respondit:		32. Между това Психея не се радвала на плодовете от своята бляскава хубост. Тя е била обожавана от всички, но никой: нито цар, нито царски син, никой дори от народа не я докосвал със скрития си похот. Учудвали се на божественото й тяло, но се удивлявали, като пред картина, създадена от ръката на вдъхновен от боговете художник. Отдавна двете по-големи сестри, обикновената красота на които не привличала хорската мълва, били се сгодили и после омъжили за царски синове. Но Психея като девствена вдовица, стояла вкъщи болна телом и с отпаднал дух оплаквала горчивата си участ; тя мразела възхваляваната от всички своя красота. Горкият баща на нещастната дъщеря, боейки се от небесно наказание, и подозирайки гнева на боговете, запитал престария оракул на Милезния бог за предопределението на съдбата. И с молитви и жертви той измолил предсказанието за съпруг на незадомената си дъщеря. А Аполон му отговорил със следните думи:
[33] 'montis in excelsi scopulo, rex, siste puellam ornatam mundo funerei thalami. nec speres generum mortali stirpe creatum, sed saevum atque ferum vipereumque malum, quod pinnis volitans super aethera cuncta fatigat flammaque et ferro singula debilitat, quod tremit ipse Iovis, quo numina terrificantur fluminaque horrescunt et Stygiae tenebrae.' Rex olim beatus affatu sanctae vaticinationis accepto pigens tristisque retro domum pergit suaeque coniugi praecepta sortis enodat infaustae. maeretur, fletur, lamentatur diebus plusculis. sed dirae sortis iam urget taeter effectus. iam feralium nuptiarum miserrimae virgini choragium struitur, iam taedae lumen atrae fuliginis cinere marcescit, et sonus tibiae zygiae mutatur in querulum Ludii modum cantusque laetus hymenaei lugubri finitur ululatu et puella nuptura deterget lacrimas ipso suo flammeo. sic adfectae domus triste fatum cuncta etiam civitas congemebat luctuque publico confestim congruens edicitur iustitium.		33. "Високо до скалистий връх девойката заведи, като й приготвиш украса за тъжна сватба. Не от смъртните е тоя, що съдбата й отрежда; А от драконовски род. Защото с крилете си прекосява той, като хищник, света. И преследва всички, и всява гибел, чрез огън и стрели. Сам Юпитер плах е пред него и в страх с боговете. Стихва застинало в ужас морето, дори стигийската нощ сивее". Царят, някога щастлив, сега след светото предсказание печален се завърнал вкъщи и съобщил на своята съпруга повелението не непобедимата съдба. Те много тъгували и ронели горчиви сълзи. Ето вече приготвят нещастната девица за печалната сватба; бледнее светлика на факела и гасне; звукът от сватбената флейта се обръща на вопъл: веселата песен на Хименеус 9 се свършва с глухи ридания. Младоженката суши сълзите си с брачния воал; и целият град оплаква горката участ на тежко засегналата къща и по цялата страна е все същата печал. Но неотменимата Божия воля зове към изпълнение заповедта за наказанието на Психея. Свършвайки се, печалната сватба прилича повече на погребение.
[34] Sed monitis caelestibus parendi necessitas misellam Psychen ad destinatam poenam efflagitabat. perfectis igitur feralis thalami cum summo maerore sollemnibus toto prosequente populo vivum producitur funus et lacrimosa Psyche comitatur non nuptias sed exequias suas. ac dum maesti parentes et tanto malo perciti nefarium facinus perficere cunctantur, ipsa illa filia talibus eos adhortatur vocibus: 'Quid infelicem senectam fletu diutino cruciatis? quid spiritum vestrum, qui magis meus est, crebris eiulatibus fatigatis? quid lacrimis inefficacibus ora mihi veneranda foedatis? quid laceratis in vestris oculis mea lumina? quid canitiem scinditis? quid pectora, quid ubera sancta tunditis? haece sunt vobis egregiae formonsitatis meae praeclara praemia. invidiae nefariae letali plaga percussi sero sentitis. cum gentes et populi celebrarent nos divinis honoribus, cum novam me Venerem ore consono nuncuparent, tunc dolere, tunc flere, tunc me iam quasi peremptam lugere debuistis. iam sentio, iam video solo me nomine Veneris perisse. ducite me et cui sors addixit scopulo sistite. festino felices istas nuptias obire, festino generosum illum maritum meum videre. quid differo, quid detrecto venientem, qui totius orbis exitio natus est?'		34. И Психея плачеща не участва на своята сватба, а на своето погребение. Но когато опечалените и превити от тежкото нещастие родители се бавели да извършат нечуваното дело, сама дъщеря им напомнила с тези думи: "Какво терзае нещастната старост ежечасно? Що мори вашата душа, като при моята, с непрестанните ви страдания? За да погрозявате лицата си, тъй скъпи мен с безполезни сълзи? Защо втренчвате очи в моите очи? Защо скубите посивелите си коси? Защо съсипвате плътта като се удряте в гърдите? Наистина, получавате прекрасна награда за моята красота. Сега чак се опомнихте и разбрахте. Това, когато хората и целия народ ме почитаха като божество, когато едногласно ме провъзгласяваше като нова Венера,тогава би трябвало да тъгувате и знаете; тогава - да ридаехте над мене, като над обречена на погибел; защото сега чувствам и разбирам, че само поради отмъщението на Венера е. Заведете ме и ме оставете на скалите; както е заръчано отгоре. Искам да се нарадвам на щастие на неговата сватба и да видя благородния си съпруг. Защо се бавите? Защо да бавим пристигането на този, който виси като проклятие над цялата земя?"
[35] Sic profata virgo conticuit ingressuque iam valido pompae populi prosequentis sese miscuit. itur ad constitutum scopulum montis ardui, cuius in summo cacumine statutam puellam cuncti deserunt, taedasque nuptiales, quibus praeluxerant, ibidem lacrimis suis extinctas relinquentes deiectis capitibus domuitionem parant. et miseri quidem parentes eius tanta clade defessi, clausae domus abstrusi tenebris, perpetuae nocti sese dedidere. Psychen autem paventem ac trepidam et in ipso scopuli vertice deflentem mitis aura molliter spirantis Zephyri, vibratis hinc inde laciniis et reflato sinu sensim levatam suo tranquillo spiritu vehens paulatim per devexa rupis excelsae, vallis subditae florentis caespitis gremio leniter delapsam reclinat.		35. И като рекла това, девойката млъкнала и смело застанала пред празничната процесия. Всички слезли на обозначения връх във високата планина. Те оставили девойката и с наведени глави тръгнали по същия път към къщи. А сватбените факли изгаснали една след друга, мокрени от сълзите им и са се пропилели по пътя. Най-тежък бил удара за родителите на девойката. С разбито сърце те се затворили в своята къща, за да се предадат на дългата и нескончаема за тях нощ. Изпълнена със страх трепереща Психея и плачеща на върха на скалата била подета от лекото дихание на нежно веющия Зефир, който я спуснал леко над наклоните и нежно я поставил в долината всред самия скут на цъфтящата морава.