|
|
Metamorphoses. Cupido et Psyche * Метаморфози. Амур и Психея
Превод:
Луций. Амур и Психея, Г. Бакалов, 1918
|
|
| двуезичен | оригинал | превод |
|
[4.28] Erant in quadam civitate rex et regina. hi tres numero filias
forma conspicuas habuere, sed maiores quidem natu, quamvis gratissima
specie, idonee tamen celebrari posse laudibus humanis credebantur, at
vero puellae iunioris tam praecipua, tam praeclara pulchritudo nec
exprimi ac ne sufficienter quidem laudari sermonis humani penuria
poterat. multi denique civium et advenae copiosi, quos eximii
spectaculi rumor studiosa celebritate congregabat, inaccessae
formonsitatis admiratione stupidi et admoventes oribus suis dexteram
primore digito in erectum pollicem residente ut ipsam prorsus deam
Venerem venerabantur religiosis adorationibus. iamque proximas
civitates et attiguas regiones fama pervaserat deam, quam caerulum
profundum pelagi peperit et ros spumantium fluctuum educavit, iam
numinis sui passim tributa venia in mediis conversari populi coetibus,
vel certe rursum novo caelestium stillarum germine non maria sed terras
Venerem aliam virginali flore praeditam pullulasse.
|
|
IV.28. Имало едно време един цар и една царица. Те имали три много хубави дъщери. Омайната прелест на двете по-големи сестри все още, сякаш, можела да бъде надмината от човешките похвали, но поразителната хубост на най-малката била толкоз необикновена, че на човешки език нямало достатъчно думи за нейното възхваление.
И ето че много и много граждани и тълпи от чужденци, привличани от мълвата за непостижимата й хубост, смаени от изумление и сложили дясна ръка на уста, въздавали й божески почести, като на самата богиня Венера.
В съседните държави и даже в по-далечните земи се пръска мълва, че богинята, родена от дълбокия лазур на морето и откърмена от пръските на пенливите вълни, се отрекла от божествената си природа и се явява ту тук, ту там между хората. И казвали още, че не вече морето, а земята, оплодена от частица на небесните светила, родила друга Венера, цветуща с девствена красота.
|
|
[29] Sic immensum procedit in dies opinio, sic insulas iam proxumas
et terrae plusculum provinciasque plurimas fama porrecta pervagatur.
iam multi mortalium longis itineribus atque altissimis maris meatibus
ad saeculi specimen gloriosum confluebant. Paphon nemo, Cnidon nemo ac
ne ipsa quidem Cythera ad conspectum deae Veneris navigabant; sacra
praetereuntur, templa deformantur, pulvinaria proteruntur, caerimoniae
negleguntur; incoronata simulacra et arae viduae frigido cinere
foedatae. puellae supplicatur et in humanis vultibus deae tantae numina
placantur, et in matutino progressu virginis victimis et epulis Veneris
absentis nomen propitiatur, iamque per plateas commeantem populi
frequenter floribus sertis et solutis adprecantur.
Haec honorum caelestium ad puellae mortalis cultum inmodica
translatio verae Veneris vehementer incendit animos et inpatiens
indignationis capite quassanti fremens altius sic secum disserit:
|
|
29. Така от ден на ден неизмеримо се разраства за нея мълвата, слуховете за нея се пренасят на най-близките острови, пръскат се почти по цялото царство и проникват в много провинции. Изотдалеч, по суша и по море, се стичат отвсякъде мнозина смъртни, привличани от мълвата за необикновеното явление на века си. Никой не странствува вече по море нито за Пафос, нито за Книд, нито дори за остров Цитера - да се поклони на богиня Венера. Не й принасят вече жертви, храмовете й се рушат, свещените възглавки са захвърлени, свещенодействия не стават, изображенията й не са окичени с венци и жертвениците й са осквернени с изстинала пепел.
Молят се на девицата и в земните черти на тази богиня почитат велико божество. При утринното й излизане с жертви и жертвени пирове умилостивяват в нея името на отсъствуващата Венера; а когато минава по улиците на града, народните тълпи често пъти я приветствуват с цветя и цветни гирлянди.
Това неумерно въздаване божески почести на една смъртна девойка ядосва истинската Венера, и нетърпеливо, с негодуване клатейки глава, така си казва тя сама на себе си:
|
|
[30] 'En rerum naturae prisca parens, en elementorum origo
initialis, en orbis totius alma Venus, quae cum mortali puella
partiario maiestatis honore tractor et nomen meum caelo conditum
terrenis sordibus profanatur! nimirum communi numinis piamento vicariae
venerationis incertum sustinebo et imaginem meam circumferet puella
moritura. frustra me pastor ille, cuius iustitiam fidemque magnus
comprobavit Iuppiter, ob eximiam speciem tantis praetulit deabus. sed
non adeo gaudens ista, quaecumque est, meos honores usurpabit: iam faxo
huius etiam ipsius inlicitae formonsitatis paeniteat.'
Et vocat confestim puerum suum pinnatum illum et satis temerarium,
qui malis suis moribus contempta disciplina publica, flammis et
sagittis armatus, per alienas domos nocte discurrens et omnium
matrimonia corrumpens impune committit tanta flagitia et nihil prorsus
boni facit. hunc, quanquam genuina licentia procacem, verbis quoque
insuper stimulat et perducit ad illam civitatem et Psychen--hoc enim
nomine puella nuncupabatur--
|
|
30. "Аз съм прародителката на всички неща в природата, предвечно начало на всички стихии, всеобща владетелка на целия свят! Аз съм Венера) - а съм принудена да споделям с едно смъртно момиче почестите на моето величие, и името ми, почитано на небето, се осквернява с земната мръсота! Нима ще трябва да се задоволя с общи жертвоприношения и второстепенни почести, нима ще допусна, моя образ да го носи на земята едно смъртно момиче! Значи, напразно Парис, чийто съд и безпристрастие сам великият Юпитер ги одобри, ме е предпочел пред другите богони! Но, която и да е била тя, нека не се радва, дето ми открадва почестите, - ще я накарам аз да се разкае тя за непозволителната си хубост"!
И веднага повиква тя крилатото си момче, доста безразсъдно, което по лошавия си нрав презира цялото обществено благоустройство и, като обикаля нощно време със своя факел и стрели чуждите домове и навсякъде разкъсва брачните връзки, извършва безнаказано толкова престъпления и никога нищо хубаво не направя. И него именно, необуздан и по природа своеволен, тя още повече го възбужда с думите си и го завежда в онова царство, и тайно му показва Психея - така се казвало това момиче.
|
|
[31] coram ostendit et tota illa perlata de
formonsitatis aemulatione fabula gemens ac fremens indignatione: 'per
ego te,' inquit, 'maternae caritatis foedera deprecor, per tuae
sagittae dulcia vulnera, per flammae istius mellitas uredines,
vindictam tuae parenti, sed plenam tribue et in pulchritudinem
contumacem severiter vindica idque unum et pro omnibus unicum volens
effice: virgo ista amore fraglantissimo teneatur hominis extremi, quem
et dignitatis et patrimonii simul et incolumitatis ipsius Fortuna
damnavit, tamque infirmi ut per totum orbem non inveniat miseriae suae
comparem.'
Sic effata et osculis hiantibus filium diu ac pressule saviata
proximas oras reflui litoris petit plantisque roseis vibrantium
fluctuum summo rore calcato ecce iam profundi maris sudo resedit
vertice, et ipsum quod incipit velle en statim, quasi pridem
praeceperit, non moratur marinum obsequium: adsunt Nerei filiae chorum
canentes et Portunus caerulis barbis hispidus et gravis piscoso sinu
Salacia et auriga parvulus delfini Palaemon; iam passim maria
persultantes Tritonum catervae hic concha sonaci leniter bucinat, ille
serico tegmine flagrantiae solis obsistit inimici, alius sub oculis
dominae speculum progerit, curru biiuges alii subnatant. talis ad
Oceanum pergentem Venerem comitatur exercitus.
|
|
31. И тука, като му разправя цялата история за това състезание на хубостта, разтреперана от негодуване, така му казва тя: "Заради майчината си любов, заради сладките рани на твоите стрели, заради меденото изгаряне на твоя огън, моля те - отмъсти за родителката си, отмери с пълна мярка и накажи тази смъртна заради дръзката нейна хубост; мисли само за това, забрави всичко друго; мисли само за това, забрави всичко друго; направи това момиче да пламне с най-страстна любов към най-долния човек, лишен от Фортуната и от лични достойнства, и от обществено положение, и даже от здраве, към човек толкова незабелязан, щото по целия свят да няма равен нему по нищожество".
Като казва това и се притиска към сина си с дълга и крепка целувка, тя се дръпва към най-близката крайморска страна, бърза да иде на брега й, като се допира с розовите си крачка до пенливия гребен на светлия талаз, слиза на влажната морска повърхнина. И ето че всичко живо в морето е вече готово да й се покорява, преди тя да успяла да пожелае това. Тук са и Нереидите, които пеят в хор, и косматият Нептун със синята брада, и Салация с обременено с риба лоно, и малкият ездач на делфини Палемон. Ето тълпи от скачещи Тритони - един меко тръби с една звънлива раковина, други пази богинята с копринено покривало от жежките лъчи на враждебното слънце, тоя държи пред очите на владетелката огледало, ония летят на двойки, впрегнати в нейната колесница. Такава една свита придружава Венера, отиваща при Океана.
|
|
[32] Interea Psyche cum sua sibi perspicua pulchritudine nullum
decoris sui fructum percipit. spectatur ab omnibus, laudatur ab
omnibus, nec quisquam non rex, non regius, nec de plebe saltem cupiens
eius nuptiarum petitor accedit. mirantur quidem divinam speciem, sed ut
simulacrum fabre politum mirantur omnes. olim duae maiores sorores,
quarum temperatam formonsitatem nulli diffamarant populi, procis
regibus desponsae iam beatas nuptias adeptae, sed Psyche virgo vidua
domi residens deflet desertam suam solitudinem aegra corporis, animi
saucia, et quamvis gentibus totis complacitam odit in se suam
formonsitatem. sic infortunatissimae filiae miserrimus pater
suspectatis caelestibus odiis et irae superum metuens dei Milesii
vetustissimum percontatur oraculum et a tanto numine precibus et
victimis ingratae virgini petit nuptias et maritum. sed Apollo,
quanquam Graecus et Ionicus, propter Milesiae conditorem sic Latina
sorte respondit:
|
|
32. Между това Психея, въпреки хубостта си, очевидна даже за нея самата, не се ползва с никакви плодове на своята омайна прелест. Всички й се любуват, всички я превъзнасят, но никой - ни цар, ни царски син, ни други някои даже от просто звание не се доближава до нея с желание да се съедини с нея чрез брак. Чудят се на нейната божествена хубост, но само така, както всички се чудят на едно съвършено творение на художник. Отдавна вече по-големите й сестри, за посредствената хубост на които не се говорило нищо между народа, с омъжени за царе и се наслаждават с щастлив брак, а Психея, като мома-вдовица, си стои вкъщи и оплаква своята принудена самотност и, отслабнала телом, измъчена душевно, проклина хубостта си, която цялото човечество превъзнася.
Огорченият до ден-душа баща на най-нещастната дъщеря, като подозира враждата на небесата и се бои от гнева на боговете, обръща се към най-стария оракул на Милетския бог и от това божество с молитви и жертви измолва съпруг за забравеното момиче. Но Аполон, макар да е грък и иониец, така отговаря с латинско изречение:
|
[33] 'montis in excelsi scopulo, rex, siste puellam
ornatam mundo funerei thalami.
nec speres generum mortali stirpe creatum,
sed saevum atque ferum vipereumque malum,
quod pinnis volitans super aethera cuncta fatigat
flammaque et ferro singula debilitat,
quod tremit ipse Iovis, quo numina terrificantur
fluminaque horrescunt et Stygiae tenebrae.'
Rex olim beatus affatu sanctae vaticinationis accepto pigens
tristisque retro domum pergit suaeque coniugi praecepta sortis enodat
infaustae. maeretur, fletur, lamentatur diebus plusculis. sed dirae
sortis iam urget taeter effectus. iam feralium nuptiarum miserrimae
virgini choragium struitur, iam taedae lumen atrae fuliginis cinere
marcescit, et sonus tibiae zygiae mutatur in querulum Ludii modum
cantusque laetus hymenaei lugubri finitur ululatu et puella nuptura
deterget lacrimas ipso suo flammeo. sic adfectae domus triste fatum
cuncta etiam civitas congemebat luctuque publico confestim congruens
edicitur iustitium.
|
|
33.
Момата тури на скала, на връх на планината,
В накит съпружен на брачното ложе.
Не чакай, че зет ти ще бъде от рода на смъртен,
Но би-ще той злобен, жесток, и суров, и ужасен.
С криле по ефира той литнал, на всичко надвива
С желязо и огън той всичко сразява.
Боят се от него богове, Юпитер трепери,
И страх ги и реките в ада и мракът стигийски.
Царят, до неотдавна безметежно щастлив, като получава тази заповед в свещеното пророкуване, разстроен и опечален се връща вкъщи и съобщава на съпругата си волята на враждебната съдба. И много дни скърбят те, плачат и ридаят. Но ето че най-сетне се извършват всички тържества на скръбната сватба на най-нещастното момиче, ето че пламъкът на черната свадбена факла угасва и дими, ето вече звуковете на брачната флейта се сменят, с жаловити лидийски напеви, веселата песен на гименея се свършва с горчиви вопли, и момичето, покрито вече се брачно покривало, със същото това огненочервено покривало си отрива сълзите.
Цялото царство оплаква печалната участ на разстроеното семейство и, поради всенародната скръб, устройва се обществен траур.
|
|
[34] Sed monitis caelestibus parendi necessitas misellam Psychen ad
destinatam poenam efflagitabat. perfectis igitur feralis thalami cum
summo maerore sollemnibus toto prosequente populo vivum producitur
funus et lacrimosa Psyche comitatur non nuptias sed exequias suas. ac
dum maesti parentes et tanto malo perciti nefarium facinus perficere
cunctantur, ipsa illa filia talibus eos adhortatur vocibus: 'Quid
infelicem senectam fletu diutino cruciatis? quid spiritum vestrum, qui
magis meus est, crebris eiulatibus fatigatis? quid lacrimis
inefficacibus ora mihi veneranda foedatis? quid laceratis in vestris
oculis mea lumina? quid canitiem scinditis? quid pectora, quid ubera
sancta tunditis? haece sunt vobis egregiae formonsitatis meae praeclara
praemia. invidiae nefariae letali plaga percussi sero sentitis. cum
gentes et populi celebrarent nos divinis honoribus, cum novam me
Venerem ore consono nuncuparent, tunc dolere, tunc flere, tunc me iam
quasi peremptam lugere debuistis. iam sentio, iam video solo me nomine
Veneris perisse. ducite me et cui sors addixit scopulo sistite. festino
felices istas nuptias obire, festino generosum illum maritum meum
videre. quid differo, quid detrecto venientem, qui totius orbis exitio
natus est?'
|
|
34. Но необходимостта да се покорят на небесните заповеди принуждава да се подхвърли горкичката Психея на предназначеното й наказание. Е ето вече се е свършило тъжното тържество на тази сватба, отпразнувана с преголяма скръб; всички присъствуващи вече са се наканили да я изпратят, като жива покойница, и Психея, обляна в сълзи, заема мястото си в своето не сватбено, а погребално шествие. И когато убитите от скръб родители, извънредно разстроени от това нещастие, се забайват да извършат едно толкова престъпно деяние, самата им дъщеря ги придумва с тия думи: "Защо с дълго плакане измъчвате печалните си старини? Защо с чести ридания изморявате душата си, по-вярно - собствената ми душа? Защо с безполезни сълзи угасяте светлината на очите си? Защо скубите белите си коси? Защо се удряте в гърдите, в свещените съски? Ето ви голямата награда за необикновената ми хубост! Много късно го почувствувахте вие това, вече поразени от убийствения удар на нечестивата завист! Когато хората и цели народи ни въздаваха божески почести, когато всички в един глас ме провъзгласяваха за нова Венера, тогава трябваше вие да скърбите, да ридаете, да ме оплаквате като загинала. Чувствувам аз, виждам аз, че загивам само за името Венера! Водете ме и ме оставете сама на скалата, която самата съдба е посочила! Искам да отпразнувам по-скоро тази щастлива сватба, искам по-скоро да видя своя благороден съпруг! Но какво има да се безпокоя? Защо да избягвам оня, който е роден за гибел на целия свят?"
|
|
[35] Sic profata virgo conticuit ingressuque iam valido pompae
populi prosequentis sese miscuit. itur ad constitutum scopulum montis
ardui, cuius in summo cacumine statutam puellam cuncti deserunt,
taedasque nuptiales, quibus praeluxerant, ibidem lacrimis suis
extinctas relinquentes deiectis capitibus domuitionem parant. et miseri
quidem parentes eius tanta clade defessi, clausae domus abstrusi
tenebris, perpetuae nocti sese dedidere. Psychen autem paventem ac
trepidam et in ipso scopuli vertice deflentem mitis aura molliter
spirantis Zephyri, vibratis hinc inde laciniis et reflato sinu sensim
levatam suo tranquillo spiritu vehens paulatim per devexa rupis
excelsae, vallis subditae florentis caespitis gremio leniter delapsam
reclinat.
|
|
35. Като казва това, момичето млъква и слиза при гъстите тълпи от народ, събран на това тържество. Завеждат го на казаната канара на стръмната планина и се спират на самия връх. След това всички хвърлят на земята сватбените факли, потушени от сълзи, оставят я там и с наведени глави се пръскат по домовете си. А горките родители, убити от тази загуба, се скриват в къщата си и се предават на мрака на непрекъснатата нощ.
А Психея, трепереща от страх и оплакваща орисията си на върха на скалата, нежно я обвява мекият лъх на Зефира. И щом се разклатиха платовете на дългото й облекло, ето че тихо духване полека я издига, занася я до подножието на високата планина и я спуща внимателно в долината, върху цъфналия килим от треви.
|
|
|
