Цицерон
* Речи срещу Катилина
Превод: в: Избрани речи, Д. Бояджиев, Наука и изкуство, 1983
 
двуезичен | оригинал | превод

I II  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33 
I.1. Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Колко дълго още този твой бяс ще ни се изплъзва? До какъв предел ще се хвърли необузданата ти дързост? С нищо нощната стража на Палатинския хълм, с нищо ли градската нощна стража1, с нищо ли страхът на народа, с нищо ли това най-укрепено място за сенатски заседания2, с нищо ли не те трогнаха лицата и изразът на тези сенатори? Какво си правил снощи, какво си правил миналата нощ, къде си бил, кои си повикал, какво решение си взел – кой от нас смяташ, че не знае?
2. О, времена, о, нрави! Сенатът разбира това, консулът го вижда: този все пак живее. Живее? Не само това, дори е дошъл в сената, участвува в съвета на държавата, отбелязва с поглед и определя за клане всеки един от нас. Ние пък, храбри мъже, си мислим, че правим достатъчно за държавата, ако отбегнем неговия бяс и удари. На смърт, Катилина, още отдавна трябваше да бъдеш отведен по заповед на консула, върху тебе да се стовари гибелта, която ти вече дълго кроиш срещу всички нас.
3. Ако наистина най-знатният мъж Публий Сципион, върховен жрец, е погубил като частно лице Тиберий Гракх, който недотам уверено се е опитвал да разклати държавния ред, нима ние – консулите – ще понасяме Катилина, който жадува да опустоши земния кръг с клане и пожари? Защото подминавам този твърде древен случай – дето Гай Сервилий Ахала със собствената си ръка е убил Спурий Мелий, който готвел бунт. Имало е, имало е някога такава доблест в тази държава – храбрите мъже да възпират размирния гражданин с по-сурови наказания, отколкото най-ожесточения враг. Имаме сенатско решение против тебе3, Катилина, сурово и тежко, има го и разумът на държавата, и авторитетът на това съсловие: ние, ние – казвам открито, – ние, консулите, не сме си на мястото!
II. 4. Някога сенатът е постановил консулът Луций Опимий да се погрижи държавата да не претърпи някаква вреда: не минала и една нощ, и погубен бил заради някакви подозрения в размирици Гай Гракх, произхождащ от най-славен баща, дядо, предци: убит бил заедно със синовете си бившият консул Марк Фулвий. С подобно решение на сената държавата била поверена на консулите Гай Марий и Луций Валерий4: нима след това смъртта и възмездието на държавата са се забавили с един ден за народния трибун Луций Сатурнин и претора Гай Сервилий? А ние вече двадесети ден търпим да се притъпява острието на сенатския авторитет. Защото имаме такова решение на сената, но затворено в архивите (сякаш пъхнато в ножница), от което решение на сената, Катилина, следва ти незабавно да бъдеш убит. Живееш и живееш не за да се откажеш от дързостта, а за да я усилиш. Ще ми се, сенатори, да бъда сдържан, ще ми се в такива големи опасности за държавата да не изглеждам и отпуснат, но вече сам се осъждам за моята бездейнсот и негодност.
5. В Италия, в теснините на Етрурия, против римския народ е разположен лагер: всеки ден броят на враговете расте, а военачалника на този лагер и вожда на враговете виждате вътре в градските стени и дори в сената да задвижва всеки ден някаква вътрешна гибел за държавата. Ако вече заповядам, Катилина, да бъдеш уловен, да бъдеш погубен, вярвам, ще трябва да се боя да не би по-скоро всички порядъчни хора да кажат, че това е сторено от мене много късно, отколкото някой – че много жестоко. Аз обаче поради една опредeлена причина все още не съм склонен да извърша това, което вече отдавна трябваше да е извършено. Ти ще бъдеш погубен чак тогава, когато вече няма да може да се намери никой така безчестен, така покварен, така подобен на тебе, който да не признае, че това е било извършено законно.
6. Колкото време ще има някой, който ще се осмели да те защитава, толкова ще живееш така, както сега живееш, обграден от моите многобройни и сигурни стражи, та да не можеш да се помръднеш срещу държавата. И още – очите и ушите на мнозина, без ти да усетиш, ще те дебнат и ще те пазят, както правиха досега. III. И наистина какво има още, Катилина, което да не очакваш по-нататък, ако нито нощта може да закрие с мрак безчестните сборища, нито частният дом да удържи в стените си гласовете на твоето съзаклятие, ако всичко блясва и се разкрива? Остави вече тоя ум, на мене вярвай: забрави за клане и пожари. Отвсякъде си хванат: всички твои намерения за нас са по-ясни от светлината: вече можеш да си ги припомниш заедно с мене.
7. Помниш ли как казах в сената на двадесет и първи октомври, че в един определен ден, който ще бъде двадесет и седми октомври, Гай Манлий, спътник и слуга на твоята дързост, ще дойде въоръжен? Нали не се излъгах, Катилина, не само в това нещо, така ужасно и така невероятно, но дори в деня – което е много по-достойно за учудване? Същият аз казах в сената, че ти си определил клането на оптиматите за двадесет и осми октомври – тогава, когато мнозина първенци на града избягаха от Рим – не толкова да съхранят себе си, колкото за да провалят твоите намерения. Нима можеш да отречеш, че ти, обкръжен от моите стражи и моето усърдие, не можа да се помръднеш срещу държавата в същия онзи ден, когато казваше, че въпреки оттеглянето на другите все пак си доволен от нашето изколване – на тези, които бяхме останали?
8. Какво? Когато ти разчиташе, че с нощен пристъп на самия първи ноември ще заемеш Пренесте, не почувствува ли, че тази колония по моя заповед е укрепена с мои стражи, постове, караули? Нищо не вършиш, нищо не задвижваш, нищо не замисляш, без аз не само да го чуя, но дори да го видя и да го почувствам ясно. IV. Припомни си най-сетне заедно с мене онази минала нощ: вече ще разбереш, че аз бдя много по-зорко за спасението, отколкото ти за гибелта на държавата. Казвам, че ти предната нощ си дошъл на улицата на ковачите (няма да говоря неясно) в дома на Марк Лека: че на същото място си се срещнал с мнозина съучастници в същото безумно престъпление. Нима се осмеляваш да отречеш? Какво мълчиш? Ще те изоблича, ако отричаш. Впрочем виждам, че тук, в сената, има някои, които са били заедно с тебе.
9. О, безсмъртни богове! В коя част на света се намираме? В кой град живеем? Що за държава имаме? Тук, тук, сред нас са, сенатори, в този най-свещен и най-тежък съвет на земния кръг са онези хора, които замислят да погубят всички нас, да унищожат този град и дори целия свят! А аз, консулът, ги виждам, искам им мнение по държавните работи и все още не наранявам дори с думи онези, които трябваше да бъдат посечени с меч! И така бил си при Лека онази нощ, Катилина, разпределил си частите на Италия5, определил си кой накъде трябва да се отправи, подбрал си кои да оставиш в Рим, кои да изведеш със себе си, разпределил си частите на града за опожаряване, потвърдил си, че ти самият вече имаш намерение да тръгнеш, казал си, че дори сега трябва малко да се позабавиш, понеже аз живея. Намерили се двама римски конници6, които да те освободят от тази грижа и да обещаят, че същата тази нощ малко преди съмване ще ме умъртват в леглото.
10. Всичко това аз разкрих още докато вашето сборище едвам се разотиваше7: укрепих и защитих дома си с по-голяма стража и не пусках да влязат онези, които ти беше пратил при мене за сутрешен поздрав8. Бяха дошли онези същите, за които аз вече по-рано бях казал на мнозина най-видни мъже, че ще дойдат при мене по това време! V. Щом като това е така, Катилина, върви, накъдето си тръгнал, излез най-после от града: портите са отворени, отивай! Прекалено дълго онзи твой лагер на Манлий те чака за военачалник. Изведи със себе си и всички твои хора, а ако не всички – колкото е възможно повече: очисти града. От голям страх ще ме избавиш, стига само между мене и тебе да има стена. С нас повече не можеш да останеш: няма да понеса, няма да претърпя, няма да позволя.
11. Много трябва да бъдем благодарни на безсмъртните богове и на самия този Юпитер Закрилник, най-древния пазител на този град, за това, че толкова пъти вече избягваме тази така грозна, така ужасна и така зловеща за държавата чума. Не бива повече да оставяме един-единствен човек да подхвърля на изпитание върховната сигурност на държавата. Колко време ти ми устройваше засади, Катилина, докато бях само избран за консул, защитавах се не с държавна стража, а с частни средства. Когато на последните консулски избори поиска да погубиш на Марсово поле – мене, консула, и твоите съперници, – задуших безчестния ти опит с помощта и закрилата на приятели, без да се възбуди никакъв обществен смут. Най-сетне, колкото пъти ти посегна към мене, противопоставял съм ти се със свои сили, макар и да виждах, че моята гибел е свързана с голяма беда за държавата.
12. Сега вече открито посягаш към цялата държава, зовеш към смърт и опустошение на храмовете на безсмъртните богове, домовете на града, живота на всички граждани, цяла Италия. Затова, понеже още не се осмелявам да направя това, което е най-първо и е присъщо на тази върховна власт и на обичая на предците, ще направя нещо, което е твърде меко, за да бъде сурово, но за всеобщото спасение е полезно. Защото, ако заповядам да те погубят, в държавата ще остане още шайка съзаклятници: ако ли пък ти, за което вече отдавна те увещавам, излезеш от града, ще изтече голямата помия, която отравя държавата.
13. Какво има, Катилина? Нима се колебаеш да направиш по моя заповед това, което вече си започнал по своя воля? Консулът заповядва на врага да излезе от града. Питаш ме дали в изгнание: не заповядвам, а ако искаш, съветвам те9. VI. Наистина, Катилина, какво има, което още може да те радва в този град? В него няма никой извън това съзаклятие на пропаднали хора, който да не се страхува от тебе, никой, който да не те мрази. С коя дамга на домашен позор не е жигосан животът ти? Кой срам на частните ти дела не е заседнал в мълвата? Коя похот от очите ти, кое престъпление от ръцете ти, коя гнусота някога е била далече от цялото ти тяло? Пред кой млад човек, съблазнен и уплетен от тебе в мрежите на покварата, не си поднесъл било меч на дързост, било факел за похот10?
14. Какво наистина? Неотдавна, когато със смъртта на предишната си съпруга беше опразнил дома си за нова сватба, не прибави ли към това престъпление и друго нечувано престъпление11? Аз ще подмина това и лесно ще оставя да се премълчи, за да не излезе, че в този град е могло да бъде извършено или е останало безнаказано такова чудовищно деяние. Подминавам и разорението на имуществата ти, което на тринадесети ноември ще почувстваш, че изцяло е надвиснало над тебе12. Стигам до онова, което се отнася не до лошата слава на личните ти пороци, не до домашната ти бедност и позор, а до цялата държава и до живота и спасението на всички нас.
15. Може ли тази светлина, Катилина, или полъхът на това небе да ти бъде сладък, щом като знаеш, че сред тези няма никой, който да не знае, че ти на тридесет и първи декември13, когато консулите бяха Лепид и Тул, си стоял на събрание с меч, че си подготвил шайка за избиване на консулите и на първенците на града, че на твоя престъпен бяс е противостоял не някакъв разум или страхът ти, а щастието на римския народ? И всичко друго пропускам, защото това, което си направил по-късно, е и много, и всеизвестно: колко пъти си се опитвал да ме погубиш, когато бях само избран за консул, колко пъти, когато вече бях стъпил в длъжност! Колко твои нападения, така замислени, че изглеждаше невъзможно да не успеят, аз отбягнах с някакво малко навеждане и, както казват, с тяло! Нищо не правиш, нищо не постигаш – и все пак не преставаш да се опитваш и да желаеш.
16. Колко пъти вече е изтръгвана от ръцете ти тази кама, колко пъти по някаква случайност я изпускаш и ти се изплъзва! Аз впрочем не зная в какви свещенодействия тя е осветена и обречена от тебе, че смяташ за необходимо да я забиеш в тялото на консула. VII. А сега наистина какъв е този твой живот? Защото вече ще говоря с тебе така, сякаш изпитвам не омразата, която ти дължа, а състрадание, каквото не заслужаваш изобщо. Преди малко дойде в сената. Кой от толкова голямо множество, от толкова твои приятели и близки те поздрави14? Откак светът се помни, такова нещо не се е случвало никому; ти, макар и смазан от най-тежката присъда на мълчанието, чакаш още и гласна обида? Какво? Това, че с пристигането ти тези пейки опустяха, това, че всички бивши консули, за които ти прекалено често си решавал да бъдат изклани, веднага щом ти седна до тях, оставиха тази част от пейките гола и празна15 – как смяташ най – сетне, че трябва да го понесеш?
17. Кълна се в Херкулес, ако робите ми се страхуваха от мене така, както се страхуват от тебе всички твои съграждани, щях да смятам, че трябва да напусна дома си: а ти за града смяташ ли? И ако видех, че несправедливо съм така тежко заподозрян и омразен за моите съграждани, щях да предпочета да се лиша от това да ги виждам, отколкото всички да ме гледат с враждебни очи: ти, макар че поради съзнанието за престъпленията си разбираш, че омразата на всички е справедлива и отдавна вече заслужена, се колебаеш да отбегнеш погледа и присъствието на онези, чиито чувства и разум нараняваш? Ако родителите ти се страхуваха от тебе и те мразеха и ако по никакъв начин не можеше да ги смекчиш, ти, смятам, щеше да се оттеглиш някъде далече от очите им; сега родината, която е обща родителка на всички ни, те мрази и се бои от тебе и вече от дълго време отсъжда, че ти не мислиш за нищо друго освен за отцеубийство: нима нито ще уважиш авторитета й, нито ще се подчиниш на присъдата й, нито ще се побоиш от силата й?
18. Ето как, Катилина, тя постъпва спрямо тебе и по някакъв начин безмълвно ти говори: “Никое престъпление вече няколко години не се е извършило другояче освен чрез тебе, никое позорно дело – без тебе; за тебе единствено убийствата на мнозина граждани, за тебе измъчването и ограбването на съюзниците бяха безнаказани и свободни16: ти успя не само да пренебрегнеш законите и разследванията, но дори и да им се изплъзнеш и да ги пречупиш. Всичко това, макар и да беше непоносимо, все пак го понесох, както можах: сега обаче аз цялата да треперя единствено от тебе, пропука ли нещо, страхът да е от Катилина, да изглежда, че е невъзможно да се вземе престъпно решение против мене, на което ти да си чужд – това не може да се понесе. Затова махни се и снеми от мене този страх: ако е истински, за да не загина; ако ли е лъжлив – за да престана най-сетне някога да се страхувам.”
VIII.19. Ако родината би ти говорила това така, както казах, не би ли трябвало да те склони, макар и да не може да употреби сила? Какво? Това ли, че ти сам се предаде под стража, като каза, че искаш да живееш у Маний Лепид17, за да избегнеш подозрението? Неприет от него, осмели се да дойдеш даже при мене и поиска да те задържа в моя дом. след като и от мене получи този отговор – че аз по никакъв начин не мога да бъда в безопасност под един покрив с тебе, щом като съм в голяма опасност, дето сме вътре в стените на един и същи град, – отиде при претора Квинт Метел. Отблъснат и от него, ти се премести при твоя другар, прекрасния мъж Марк Метел: сметнал си, види се, че той ще бъде и най-усърден да те пази, и най-проницателен да те подозира, и най-храбър да те накаже. Но колко време ще изглежда, че не трябва да бъде затворен и окован този, който вече сам е отсъдил, че е достоен за стража!
20. Щом като това е така, Катилина, колебаеш ли се, ако не можеш да умреш спокойно, да се оттеглиш в някоя друга страна и да отдадеш този живот, измъкнат от многобройни и заслужени наказания, на изгнание и самота? Казваш: “Допитай се до сената.” Защото това изискваш от мене и твърдиш, че ако сенатът постанови, че намира за добре да отидеш в изгнание, ти си щял да се подчиниш. Няма да се допитам – това не е в моя нрав – и все пак ще те накарам да разбереш какви чувства изпитват към тебе тези сенатори. Излез от града, Катилина, освободи държавата от страх, тръгвай в изгнание, ако тази дума очакваш! Какво има, Катилина? Дали не чакаш нещо друго да чуеш? Забеляза ли мълчанието им? Tърпят, мълчат. Защо чакаш да заговорят, щом долавяш волята им в тишината?
21. Но ако бях казал същото това нещо на този отличен младеж Публий Сестий или на храбрия мъж Марк Марцел, сенатът вече с пълно право щеше да приложи насилие спрямо мене, консула, в самия този храм. А за тебе, Катилина, като седят спокойно, одобряват; като търпят, вземат решение; като мълчат, викат! И не само тези, чийто авторитет, види се, ти е скъп, и за чийто живот не даваш пет пари, но и онези римски конници, най-честни и порядъчни мъже, и другите най-храбри граждани, които стоят около сената и на които ти преди малко и множеството можа да видиш, и настроението да доловиш, и гласовете да чуеш. Техните ръце и мечове аз вече дълго едвам удържам от тебе: същите тях лесно ще накарам да те изпратят чак до портите, когато напускаш тези места, които вече отдавна се стараеш да опустошиш.
IX.22. Всъщност какво говоря? Тебе нещо да те пречупи, ти някога да се поправиш, ти да се приготвиш за някакво бягство, ти да помислиш за някакво изгнание? Дано безсмъртните богове да ти дадат този ум! Макар и да виждам, ако се стрешнеш от гласа ми и склониш да отидеш в изгнание, каква буря от омраза надвисва над мене – ако не толкова от настоящето поради пресния спомен за твоите престъпления, то и за бъдеще. Но струва си – стига само това да бъде моя лична беда и да се отдели от опасностите за държавата. Но ти да се трогнеш от пороците си, да се побоиш от наказанията на закона, да направиш отстъпка на заплашената държава – такова нещо не може да се изисква. Наистина, Kатилина, не си такъв човек, че някога било срамът да те възпре от позор, било страхът – от опасност, било разумът – от бяс.
23. Затова, както казах вече много пъти, тръгвай, и ако искаш да раздухаш омраза срещу мене – твоя, както разправяш неприятел – върви направо в изгнание: трудно ще понеса приказките на хората, ако го сториш, трудно ще издържа бремето на тази омраза, ако отидеш в изгнание по заповед на консула. Ако ли пък предпочиташ да услужиш на доброто ми име и да ме прославиш, излез с наглата шайка престъпници, отиди при Манлий, насъскай пропадналите граждани, отстрани се от порядъчните, обяви война на родината и ликувай в нечестиво разбойничество – така че да изглеждаш не изхвърлен от мене при чужди, а поканен при свои.
24. Всъщност какво аз да те каня, като зная вече, че си пратил напред хора, които да те чакат с оръжие при Форум Аурелиум? Като зная, че с Манлий си уговорил и определил деня? Като зная, че си пратил вече и онзи сребърен орел18, за който много се надявам, че ще донесе гибел и прокоба на тебе и на всички твои хора и чието светилище по-рано се намираше в твоя дом? Ти ли да можеш да се лишиш дълго от него, ти, който си свикнал да му се молиш, когато отиваш да извършиш клане, ти, който често си вдигал тази твоя нечестива десница от неговия олтар, за да убиваш съграждани?
X.25. Ще отидеш най-сетне там, накъдето те влечеше още отдавна тази твоя разюздана и бясна страст: защото това дело не ти причинява мъка, а някакво невероятно удоволствие. За това безумие те е създала природата, закалила те е волята, запазила те е съдбата. Ти не само никога не си пожелалвал мир, но дори не и война, ако не е безчестна. Сдобил си се с шайка, събрана от пропаднали негодници, изоставени не само от съдбата, но и от всяка надежда.
26. В какво веселие ще изпаднеш ти там, как ще се радваш и ще ликуваш, в каква наслада ще беснееш, когато сред толкова голям брой твои хора нито ще чуеш някой порядъчен човек, нито ще видиш! От стремеж към такъв живот са породени онези твои геройства, за които се разказва – проснат на земята, да дебнеш не само за разврат, но и да вършиш престъпление, да бодърствуваш в засада не само пред съня на съпрузите, но и пред имуществата на непредпазливите. Имаш къде да покажеш тази твоя прословута издържливост на глад, студ и липса на всичко необходимо: от тези неща в скоро време ти ще се почувствуваш довършен.
27. Толкова успях да постигна тогава, когато те отблъснах от консулската длъжност – да нападнеш държавата по-скоро като изгнаник, отколкото да можеш да я измъчваш като консул, а това, което по престъпен начин бъде предприето срещу тебе, да бъде наречено по-скоро разбойнически набег, отколкото война. XI. Сега, сенатори, за да отклоня от себе си един почти справедлив укор на родината и за да измоля прошка, моля, вслушайте се внимателно в това, което ще кажа, и го запечатайте дълбоко в душите и умовете си. И наистина, ако родината, която ми е много по-скъпа от живота, ако цяла Италия, ако цялата държава ми говори: “Марк Тулий, какво вършиш? Този, за когото разкри, че е враг, когото виждаш, че ще бъде вожд на войната, за когото чувствуваш, че го чакат като военачалник в лагера на враговете, виновника на престъплението, главата на заговорниците, подстрекателя на робите19 и пропадналите граждани – нима ти ще го оставиш да излезе от града, та по този начин да се окаже не пуснат от тебе навън, а въведен вътре? Няма ли да заповядаш да бъде отведен в окови на смърт, да бъде умъртвен с най-жестоките мъчения?
28. Най-сетне какво ти пречи? Обичаят на предците ли? Но твърде често в тази държава дори частни лица са наказвали със смърт метежните граждани. Дали законите за смъртното наказание на римски граждани20? Но никога онези, които са изменяли на държавата, не са имали в този град права на граждани. Или се боиш от омраза в бъдещето? Наистина с прекалена благодарност се отплащаш на римския народ, който толкова бързо те издигна през всички стъпала на почетните длъжности до върховната власт – тебе, един неизвестен човек, от чиито предци няма никакъв спомен, щом като поради страх от омраза или някаква опасност пренебрегваш спасението на съгражданите си.
29. Но ако има някакъв страх от омраза, много повече трябва да се боиш от омразата, предизвикана не от строгост и сила, а от бездейност и негодност. Или смяташ, че тогава, когато войната опустоши Италия, когато градовете бъдат раграбени и пламнат домовете, ти няма да изгориш в пожара на омразата?” XII. На тези най-свещени слова на държавата и на онези хора, които в душата си чувствуват същото, аз ще отговоря кратко. Ако аз отсъдех, сенатори, че най-доброто е да се направи това – Катилина да бъде наказан със смърт, – нямаше да дам да живее на този гладиатор и един час. И наистина, ако най-знатни мъже и най-видни граждани не само не са се опетнили от кръвта на Сатурнин и Гракхите и Флак и мнозина други бунтовници от още по-старо време, но са спечелили и почит, аз положително не е имало какво да се боя да не би някаква омраза против мене да плисне в бъдещето заради погубването на този гнусен убиец на съграждани. Но колкото и да надвиснеше тя над мене, все пак винаги съм бил с този дух – да смятам спечелената с доблест омраза за слава, не за омраза.
30. В това съсловие обаче има мнозина, които или не виждат заплахата, или крият онова, което виждат: те подхраниха надеждата на Катилина с мекушави мнения и подсилиха раждащото се съзаклятие, като не вярваха в него! Поради нехния авторитет мнозина – не само негодници, но и неопитни хора – щяха да кажат, чко бях взел мерки срещу него, че съм постъпил жестоко и по царски21. Сега виждам, че ако този човек, както възнамерява, пристигне в лагера на Манлий, никой няма да бъде толкова глупав, та да не види, че е било направено съзаклятие, нито пък достатъчно нагъл, за да го отрече. А ако бъде погубен единствено той, виждам, че за кратко време тази чума за държавата ще може да бъде подтисната, но не и смазана за вечни времена. И ако той се хвърли навън и изведе своите хора със себе си, и ако докара на същото място останалите събрани отвсякъде корабокрушенци, ще се изличи и ще се унищожи не само тази така съзряла против държавата чума, но дори коренът и семето на всички злини.
31. И наистина, сенатори, вече дълго живеем сред тези опасности и клопки на съзаклятието, но – не зная по какъв начин – узрелият плод на всички престъпления, на стария бяс и на дързостта се пръсна по време на моето консулство. Сега, ако от такава шайка се премахне единствено този разбойник, може би за някакво кратко време ще изглежда, че ни е олекнало от грижи и страх, но опасността ще остане и ще бъде дълбоко затворена вътре в жилите на тялото на държавата. Както често хора, болни от тежка болест, когато горят и ги тресе, ако пият студена вода, най-напред сякаш им олеква, а после им става много по-тежко и по-зле, така и тази болсет, която е в държавата, ще се облекчи от наказанието на този, но ако другите останат живи, ще се влоши и утежни.
32. Затова нека негодниците се отстранят, нека се съберат на едно място, нека най-сетне, повтарям го, да се отделят от нас със стена: нека престанат да устройват засади на консула в неговия дом, да стоят около трибунала на градския претор22, да обсаждат с мечове курията, да готвят запалителни стрели и факли за опожаряване на града: нека най-сетне бъде изписано на челото на всекиго какви са чувствата му към държавата. Обещавам ви това, сенатори: ние консулите, ще положим толкова голямо старание, вашият авторитет ще бъде толкова голям, толкова голяма доблест ще има в римските конници и толкова голямо ще бъде съгласието на всички порядъчни хора, че с тръгването на Катилина ще видите всичко разкрито, осветено, смазано, отмъстено.
33. След всичко това, Катилина, за върховното спасение на държавата, за твой провал и гибел и за смърт на онези, които заедно с тебе се присъединиха към всяко престъпление и отцеубийство, тръгвай на безчестна и кощунствена война. Ти, Юпитер, чието почитане е въведено от Ромул със същото птицегадание, с което е основан този град23, и когото наричаме по право Закрилник на този град и на върховната власт, ще отблъснеш този човек и неговите съучастници от твоите храмове и от храмовете на другите богове, от домовете и стените на града, от живота и имуществата на всички граждани: и хората, които са неприятели на добрите, врагове на родината, грабители на Италия, свързани помежду си в престъпен съюз и безчестна общност, ще наказваш живи и мъртви с вечни мъки.