M. Tullius Cicero
In Catilinam * Речи срещу Катилина
Превод: в: Избрани речи, Д. Бояджиев, Наука и изкуство, 1983
 
двуезичен | оригинал | превод

I II  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
[1. Tandem aliquando, Quirites, L. Catilinam furentem audacia, scelus anhelantem, pestem patriae nefarie molientem, vobis atque huic urbi ferro flammaque minitantem ex urbe vel eiecimus vel emisimus vel ipsum egredientem verbis prosecuti sumus. Abiit, excessit, evasit, erupit. Nulla iam pernicies a monstro illo atque prodigio moenibus ipsis intra moenia comparabitur. Atque hunc quidem unum huius belli domestici ducem sine controversia vicimus. Non enim iam inter latera nostra sica illa versabitur, non in campo, non in foro, non in curia, non denique intra domesticos parietes pertimescemus. Loco ille motus est, cum est ex urbe depulsus. Palam iam cum hoste nullo inpediente bellum iustum geremus. Sine dubio perdidimus hominem magnificeque vicimus, cum illum ex occultis insidiis in apertum latrocinium coniecimus.   1. Най-сетне, квирити, изхвърлихме от града – или пуснахме да излезе, или изпратихме на излизане с думи – побеснелия от дързост и дъхащия на престъпление Луций Катилина, който кроеше кощунствена гибел за отечеството и заплашваше вас и този град с огън и меч1. Отиде, излезе, избяга, изчезна! Този изрод и това чудовище вече няма да може да готви никаква гибел за града вътре в самите градски стени. И ето че победихме – няма спор – този единствен вожд на гражданския метеж. Защото тази кама вече няма да се хлъзга покрай ребрата ни и няма да изпитваме страх нито на Марсово поле, нито на форума, нито в курията, нито най-сетне между стените на домовете си. Щом веднъж е изпъден от града, той остава без място! Вече ще водим справедливата война с врага явно и без никаква пречка. Няма съмнение, че го унищожихме и го победихме великолепно, щом от тайните козни го тласнахме към явно разбойничество.
[2. Quod vero non cruentum mucronem, ut voluit, extulit, quod vivis nobis egressus est, quod ei ferrum e manibus extorsimus, quod incolumes cives, quod stantem urbem reliquit, quanto tandem illum maerore esse adflictum et profligatum putatis? Iacet ille nunc prostratus, Quirites, et se perculsum atque abiectum esse sentit et retorquet oculos profecto saepe ad hanc urbem, quam e suis faucibus ereptam esse luget; quae quidem mihi laetari videtur, quod tantam pestem evomuerit forasque proiecerit.   2.А от това, че не размаха окървавен меч, както му се искаше, че излезе от града, без да бъда убит, че изтръгнах оръжието от ръцете му, че гражданите останаха невредими и че градът е на мястото си – колко голяма мъка и болка смятате, че е изпитал? Сега той е смазан и съкрушен, квирити, и чувства, че е победен и изхвърлен: и сигурно често обръща очи към този град и скърби, че не е могъл да го погълне; а ми се струва, че се радва, щом е избълвал и хвърлил далеч от себе си тази чума.
[3. Ac si quis est talis, quales esse omnes oportebat, qui in hoc ipso, in quo exultat et triumphat oratio mea, me vehementer accuset, quod tam capitalem hostem non comprehenderim potius quam emiserim, non est ista mea culpa, Quirites, sed temporum. Interfectum esse L. Catilinam et gravissimo supplicio adfectum iam pridem oportebat, idque a me et mos maiorum et huius imperii severitas et res publica postulabat. Sed quam multos fuisse putatis, qui, quae ego deferrem, non crederent, [quam multos, qui propter stultitiam non putarent,] quam multos, qui etiam defenderent [,quam multos, qui propter improbitatem faverent]! Ac, si illo sublato depelli a vobis omne periculum iudicarem, iam pridem ego L. Catilinam non modo invidiae meae, verum etiam vitae periculo sustulissem.   3. И ако има някои такъв, каквито трябваше да бъдат всички, и той реши да ме обвини гневно тъкмо за онова, заради което речта ми се радва и ликува – че вместо да уловя един толкова опасен враг, съм го пуснал да излезе – тогава, квирити, вината не е моя, а на днешното време. Още отдавна Луций Катилина трябваше да бъде убит и подложен на най-тежкото смъртно наказание: това изискваха от мене и обичаят и предците ни, и строгостта на тази власт, и държавата. Но колко много смятате, че са били онези, които не вярваха на това, което аз казвах, и онези, които даже го защитаваха! И ако бях преценил, че с неговото премахване от вас щеше да се снеме всяка опасност, аз още отдавна щях да съм премахнал Луций Катилина дори с опасност не само да ме намразят, но и за живота си.
[4. Sed cum viderem, ne vobis quidem omnibus re etiam tum probata si illum, ut erat meritus, morte multassem, fore ut eius socios invidia oppressus persequi non possem, rem huc deduxi, ut tum palam pugnare possetis, cum hostem aperte videretis. Quem quidem ego hostem, Quirites, quam vehementer foris esse timendum putem, licet hinc intellegatis, quod etiam illud moleste fero, quod ex urbe parum comitatus exierit. Utinam ille omnis secum suas copias eduxisset! Tongilium mihi eduxit, quem amare in praetexta coeperat, Publicium et Minucium, quorum aes alienum contractum in popina nullum rei publicae motum adferre poterat; reliquit quos viros, quanto aere alieno, quam valentis, quam nobilis!   4. Но докато работата още не беше ясна за всички дори сред вас, разбирах, че ако го накажа със смърт, както заслужава, върху мене ще се стовари омраза и няма да мога да се справя със съучастниците му, направих така, че да можете да се сразите с врага тогава, когато го видите явно. Впрочем, квирити, ето по какво ще разберете колко смятам, че трябва да се страхуваме от този враг, както е вън от града: досадно ми е дори това, че излезе, придружен от малцина. Как не можа да изведе със себе си цялата си войска! А той да вземе да ми изведе Тонгилий, който му е любовник още от детинство, и Публиций и Минуций, които не могат да направят нищо за държавата със своите дългове, натрупани в кръчмата2; а какви мъже остави! И с колко големи дългове, колко влиятелни и колко знатни!
[5. Itaque ego illum exercitum prae Gallicanis legionibus et hoc dilectu, quem in agro Piceno et Gallico Q. Metellus habuit, et his copiis, quae a nobis cotidie comparantur, magno opere contemno collectum ex senibus desperatis, ex agresti luxuria, ex rusticis decoctoribus, ex iis, qui vadimonia deserere quam illum exercitum maluerunt; quibus ego non modo si aciem exercitus nostri, verum etiam si edictum praetoris ostendero, concident. Hos, quos video volitare in foro, quos stare ad curiam, quos etiam in senatum venire, qui nitent unguentis, qui fulgent purpura, mallem secum suos milites eduxisset; qui si hic permanent, mementote non tam exercitum illum esse nobis quam hos, qui exercitum deseruerunt, pertimescendos. Atque hoc etiam sunt timendi magis, quod, quid cogitent, me scire sentiunt neque tamen permoventur.   5. Така че пред галските легиони3 и пред набора, който Квинт Метел събра в Пиценското поле и Сенонското поле, и пред тези войски, които ние готвим всеки ден аз не давам нищо за онази войска, скърпена от отчаяни старци4, от селски гуляйджии, които са разсипали чифлиците си, и от хора, които предпочита да избягат от явяване в съда, отколкото от същата тази войска; и ако им покажа не бойния ред на нашата войска, а само преторския едикт5, те ще рухнат. По-добре да беше взел за свои воини тези, които виждам да ходят нагоре-надолу по форума, да стоят до курията, да идват даже в сената; тези, които лъхат на благовония и носят блестящ пурпур6, и щом те продължават да стоят тук, помнете, че трябва да се боим не толкова от онази войска, колкото от тези хора, които не са отишли във войската. И трябва да се боим от тях още повече за това, че усещат, че аз зная техните помисли, и пак не се трогват.
[6. Video, cui sit Apulia adtributa, quis habeat Etruriam, quis agrum Picenum, quis Gallicum, quis sibi has urbanas insidias caedis atque incendiorum depoposcerit. Omnia superioris noctis consilia ad me perlata esse sentiunt; patefeci in senatu hesterno die; Catilina ipse pertimuit, profugit; hi quid expectant? Ne illi vehementer errant, si illam meam pristinam lenitatem perpetuam sperant futuram. Quod expectavi, iam sum adsecutus, ut vos omnes factam esse aperte coniurationem contra rem publicam videretis; nisi vero si quis est, qui Catilinae similis cum Catilina sentire non putet. Non est iam lenitati locus; severitatem res ipsa flagitat. Unum etiam nunc concedam: exeant, proficiscantur, ne patiantur desiderio sui Catilinam miserum tabescere. Demonstrabo iter: Aurelia via profectus est; si accelerare volent, ad vesperam consequentur.   6. Виждам този, комуто е отредена Апулия; и този, за когото е Етрурия; и този, за когото е Пиценското поле; и този, за когото е Сенонското; и този, който е поискал да остане тук и да дебне часа за изколване и опожаряване на града. Те чувстват, че всичко, което са решили онази нощ, е стигнало да мене; вчера го разкрих в сената; самият Катилина се уплаши и побягна; те какво чакат?
Истина е, много се лъжат онези, които се надяват, че предишната и кротост ще продължи вечно. Каквото исках, постигнах го – всички вие видяхте, че против държавата явно е направено съзаклятие, - освен ако някой си мисли, че подобните на Катилина не са на страната на Катилина. Вече няма място за кротост: самото положение изисква суровост. Днес ще направя само още една отстъпка: да тръгват, да си отиват, да не допускат горкия Катилина да чезне от копнеж по тях. Ще им покажа пътя: той тръгна по Аврелиевия път7; ако искат да побързат, до довечера ще го настигнат.
[7. O fortunatam rem publicam, si quidem hanc sentinam urbis eiecerit! Uno mehercule Catilina exhausto levata mihi et recreata res publica videtur. Quid enim mali aut sceleris fingi aut cogitari potest, quod non ille conceperit? quis tota Italia veneficus, quis gladiator, quis latro, quis sicarius, quis parricida, quis testamentorum subiector, quis circumscriptor, quis ganeo, quis nepos, quis adulter, quae mulier infamis, quis corruptor iuventutis, quis corruptus, quis perditus inveniri potest, qui se cum Catilina non familiarissime vixisse fateatur? quae caedes per hosce annos sine illo facta est, quod nefarium stuprum non per illum?   7. Колко ще е щастлива държавата, ако тази помия се изплиска извън града! Кълна се в Херкулес – изхвърлен е само Катилина, а държавата ми изглежда облекчена и заздравена. Може ли човек да си представи или да измисли някакво престъпление или злодеяние, което да не е свързано с него? Има ли в цяла Италия някой отровител или някой гладиатор, или някой разбойник, или някой наемен убиец, някой отцеубиец, някой мошеник, който подправя завещания, някои пияница и прахосник, някой прелюбодеец, някоя безчестна жена, някой развратител на младежта, някой рушветчия, изобщо някой пропаднал човек, който да не признае, че е живял в най-голяма близост до Катилина? Кое убийство през последните години е станало без него и кое безпътство – без негова помощ?
[8. Iam vero quae tanta umquam in ullo homine] iuventutis inlecebra fuit, quanta in illo? qui alios ipse amabat turpissime, aliorum amori flagitiosissime serviebat, aliis fructum lubidinum, aliis mortem parentum non modo inpellendo, verum etiam adiuvando pollicebatur. Nunc vero quam subito non solum ex urbe, verum etiam ex agris ingentem numerum perditorum hominum collegerat! Nemo non modo Romae, sed [ne] ullo in angulo totius Italiae oppressus aere alieno fuit, quem non ad hoc incredibile sceleris foedus asciverit.   8. И още – бил ли е някой някога толкова силна съблазън за младежта, колкото той? Той, който обичаше едни по най-гнусен начин, а се оставяше най-позорно на любовта на други; той, който обещаваше на едни наслаждения и похот, а на други – смъртта на близките им, и не само ги съветваше, но и им помагаше! А колко бързо сега насъбра огромен брой пропаднали хора не само от града, но и от полето! Не само в Рим, но и в никое кътче на цяла Италия няма нито един закъсал длъжник, когото той да не е приел в този невероятен престъпнически съюз.
[9. Atque ut eius diversa studia in dissimili ratione perspicere possitis, nemo est in ludo gladiatorio paulo ad facinus audacior, qui se non intimum Catilinae esse fateatur, nemo in scaena levior et nequior; qui se non eiusdem prope sodalem fuisse commemoret. Atque idem tamen stuprorum et scelerum exercitatione adsuefactus frigore et fame et siti et vigiliis perferundis fortis ab istis praedicabatur, cum industriae subsidia atque instrumenta virtutis in lubidine audaciaque consumeret.   9. И за да видите добре различните му занимания с несходни неща, знайте, че из гладиаторските школи няма никой, който, ако само малко е склонен към рпестъпление, да не признае, че е много близък с Катилина; знайте, че няма нито един по-лекомислен и разпуснат актьор, който да не каже, че му е бил почти приятел. И за същия този човек, понеже е закоравял в разврат и престъпления и умее да понася студ, глад, жажда и безсъние, те разправят, че бил храбър – той, който прахосва за похот и дързост онова, което е отредено за труд и мъжество!
[10. Hunc vero si secuti erunt sui comites, si ex urbe exierint desperatorum hominum flagitiosi greges, o nos beatos, o rem publicam fortunatam, o praeclaram laudem consulatus mei! Non enim iam sunt mediocres hominum lubidines, non humanae ac tolerandae audaciae; nihil cogitant nisi caedem, nisi incendia, nisi rapinas. Patrimonia sua profuderunt, fortunas suas obligaverunt; res eos iam pridem deseruit, fides nuper deficere coepit; eadem tamen illa, quae erat in abundantia, lubido permanet. Quodsi in vino et alea comissationes solum et scorta quaererent, essent illi quidem desperandi, sed tamen essent ferendi; hoc vero quis ferre possit, inertes homines fortissimis viris insidiari, stultissimos prudentissimis, ebriosos sobriis, dormientis vigilantibus? qui mihi accubantes in conviviis conplexi mulieres inpudicas vino languidi, conferti cibo, sertis redimiti, unguentis obliti, debilitati stupris eructant sermonibus suis caedem bonorum atque urbis incendia.   10. Ако го последват и спътниците му, ако отчаяните тълпи опозорени хора напуснат града, какво блаженство! Какво щастие за държавата и каква прекрасна прослава за консулството ми! Да, необикновени станаха вече човешките страсти, а дързостта – нечовешка и непоносима. За нищо друго не мислят освен за кланета, пожари и грабежи! Опропастили са бащинията си и са заложили богатствата си; средства нямат отдавна, а сега вече губят и доброто си име; обаче страстите, които имаха в изобилие, им остават. И ако с вино и зарове търсеха само пиршества и похот, тези хора, макар и пропаднали, щяха да бъдат поносими; но кой би търпял безделници да кроят козни срещу храбри мъже, глупци – срещу мъдри, пияници – срещу трезви, задрямали – срещу будни? Както си полягат на пиршествата и прегръщат безсрамни жени, както са размекнати от вино, натъпкани с храна, окичени с венци, натрити с благовония, изнемощели от похот, така се оригват в разговорите си на клане за всички почтени хора и пожар за града.
[11. Quibus ego confido impendere fatum aliquod, et poenam iam diu improbitati, nequitiae, sceleri, libidini debitam aut instare iam plane aut certe adpropinquare. Quos si meus consulatus, quoniam sanare non potest, sustulerit, non breve nescio quod tempus, sed multa saecula propagarit rei publicae. Nulla est enim natio, quam pertimescamus, nullus rex, qui bellum populo Romano facere possit. Omnia sunt externa unius virtute terra marique pacata; domesticum bellum manet, intus insidiae sunt, intus inclusum periculum est, intus est hostis. Cum luxuria nobis, cum amentia, cum scelere certandum est. Huic ego me bello ducem profiteor, Quirites; suscipio inimicitias hominum perditorum; quae sanari poterunt, quacumque ratione sanabo, quae resecanda erunt, non patiar ad perniciem civitatis manere. Proinde aut exeant aut quiescant aut, si et in urbe et in eadem mente permanent, ea, quae merentur, expectent.   11. Но аз вярвам, че над тях вече кръжи нещо като съдба и че отдавна заслуженото наказание за безчестието, негодността, престъплението и разврата им вече е надвиснало явно над тях – или че поне е близо. Ако моето консулство ги премахне, щом като не може да ги поправи, то ще подари а държавата не някакъв кратък отдих,а много векове! Защото няма нито един народ, от който да се боим, и нито един цар, който да може да воюва с римския народ. Всичко вън от града – и по суша, и по море – е умиротворено благодарение на мъжеството на един човек8: остава ни войната у дома! Засадата е вътре в града, опасността е затворена вътре, врагът ни е вътре. Ние трябва да се преборим с разпуснатостта, с безумието и с престъплението. Аз се наемам да бъда пълководец в тази война, квирити: нагърбвам се с омразата на безчестните: каквото може да се поправи, ще го поправя по някакъв начин: за което се окаже, че трябва да се отсече, няма да го търпя неотсечено за гибел на държавата. Така че или да се махат, или да стоят мирно: а ако останат в града и останат пак на този ум, нека очакват онова, което са заслужили.
[12. At etiam sunt, qui dicant, Quirites, a me eiectum in exilium esse Catilinam. Quod ego si verbo adsequi possem, istos ipsos eicerem, qui haec locuntur. Homo enim videlicet timidus aut etiam permodestus vocem consulis ferre non potuit; simul atque ire in exilium iussus est, paruit, ivit. Hesterno die, Quirites, cum domi meae paene interfectus essem, senatum in aedem Iovis Statoris convocavi, rem omnem ad patres conscriptos detuli. Quo cum Catilina venisset, quis eum senator appellavit, quis salutavit, quis denique ita aspexit ut perditum civem ac non potius ut inportunissimum hostem? Quin etiam principes eius ordinis partem illam subselliorum, ad quam ille accesserat, nudam atque inanem reliquerunt.   12. Но има дори такива хора, квирити, които казват, че Катилина бил изхвърлен в изгнание от мене. Ако аз можех да постигна такова нещо с думи, щях да изхвърля самите тези, които го казват. Сякаш някой боязлив и много скромен човек не е могъл да устои пред думите на консула: веднага щом му е било заповядано да отиде в изгнание, подчинил се е. Вчера, квирити, когато малко остана да бъда убит в моя дом, свиках сената в храма на Юпитер закрилник и изложих всичко пред сенаторите. Когато Катилина дойде там, кой сенатор му се обади, кой го поздрави, най-сетне кой го погледна поне като пропаднал гражданин, а не като най-зъл враг? Та дори първенците на това съсловие оставиха гола и празна онази част от скамейките, към която той пристъпи.
[13. Hic ego vehemens ille consul, qui verbo civis in exilium eicio, quaesivi a Catilina, in nocturno conventu apud M. Laecam fuisset necne. Cum ille homo audacissimus conscientia convictus primo reticuisset, patefeci cetera; quid ea nocte egisset, [ubi fuisset,] quid in proximam constituisset, quem ad modum esset ei ratio totius belli descripta, edocui. Cum haesitaret, cum teneretur, quaesivi, quid dubitaret proficisci eo, quo iam pridem pararet, cum arma, cum secures, cum fasces, cum tubas, cum signa militaria, cum aquilam illam argenteam, cui ille etiam sacrarium [scelerum] domi suae fecerat, scirem esse praemissam.   13. Тогава аз, непреклонният консул, който изхвърля гражданите в изгнание с една дума, попитах Катилина дали е бил или не е бил на нощното сборище у Марк Лека. Понеже този безочливец, изобличен в собственото си съзнание, отначало мълчеше, разкрих и останалото и разказах какво е правил онази нощ, какво е решил за следващата и по какъв начин е намислил да води цялата война. И като го видях смутен и хванат натясно, попитах го защо се колебае да тръгне натам, накъдето отдавна се готви – понеже знаех, че вече е пратил напред и оръжието, и секирите, и фасциите, и бойните тръби, и знамената, и даже онзи сребърен орел, за когото беше направил светилище у дома си.
[14. In exilium eiciebam, quem iam ingressum esse in bellum videbam? Etenim, credo, Manlius iste centurio, qui in agro Faesulano castra posuit bellum populo Romano suo nomine indixit, et illa castra nunc non Catilinam ducem expectant, et ille eiectus in exilium se Massiliam, ut aiunt, non in haec castra conferet. O condicionem miseram non modo administrandae, verum etiam conservandae rei publicae! Nunc si L. Catilina consiliis, laboribus, periculis meis circumclusus ac debilitatus subito pertimuerit, sententiam mutaverit, deseruerit suos, consilium belli faciendi abiecerit et ex hoc cursu sceleris ac belli iter ad fugam atque in exilium converterit, non ille a me spoliatus armis audaciae, non obstupefactus ac perterritus mea diligentia, non de spe conatuque depulsus sed indemnatus innocens in exilium eiectus a consule vi et minis esse dicetur; et erunt, qui illum, si hoc fecerit, non improbum, sed miserum, me non diligentissimum consulem, sed crudelissimum tyrannum existimari velint!   14. Изхвърлил съм в изгнание този, за когото знаех, че вече е започнал войната? Да, да! Оня центурион Манлий, който се е разположил на лагер във Фезуланското поле, сигурно е обявил война на римския народ от свое име и сигурно този лагер сега не очаква Катилина за военачалник; а той, изхвърлен в изгнание, сигурно не отива в този лагер, а както разправят – в Масилия9. О, жалък жребий! Колко е трудно не само да се управлява държавата, но дори да се запази! Ако сега Луций Катилина, обкръжен и обезсилен от моята предвидливост и труд, при което се изложих дори на лична опасност, внезапно се уплаши, ако промени намеренията си, ако изостави своите хора, захвърли кроежите за война, ако отклони стъпките си от пътя на престъплението и войната към бягство и изгнание, тогава няма да кажат, че съм го лишил от оръжието на дързостта, че съм го стреснал и оглушил с бдителността си и че съм отблъснал попълзновенията и надеждите му: ще кажат, че един невинен и неосъден човек е бил изхвърлен насила в изгнание от заплахите на консула: и ще има хора, които, ако той направи така, биха предпочели той да минава не за престъпник, а за нещастник, а аз – не за бдителен консул, а за жесток тиранин!
[15. Est mihi tanti, Quirites, huius invidiae falsae atque iniquae tempestatem subire, dum modo a vobis huius horribilis belli ac nefarii periculum depellatur. Dicatur sane eiectus esse a me, dum modo eat in exilium. Sed, mihi credite, non est iturus. Numquam ego ab dis inmortalibus optabo, Quirites, invidiae meae levandae causa, ut L. Catilinam ducere exercitum hostium atque in armis volitare audiatis, sed triduo tamen audietis; multoque magis illud timeo, ne mihi sit invidiosum aliquando, quod illum emiserim potius quam quod eiecerim. Sed cum sint homines, qui illum, cum profectus sit, eiectum esse dicant, idem, si interfectus esset, quid dicerent?   15. Аз съм доволен, квирити, да се изложа на вихъра на тази несправедлива и незаслужена омраза, стига само опасността от ужасна и кощунствена война да бъде отклонена от вас. Добре! Нека казват, че е изхвърлен от мене – стига само да отиде в изгнание! Обаче, вярвайте ми – няма да отиде. Аз никога няма да поискам от безсмъртните богове, квирити, да чуете, че Луций Катилина е повел вражеска войска и размахва оръжието, та а се отърва от омраза – и все пак след три дни ще чуете това. И много повече ме е страх да не би някой ден да ме намразят не за това, че съм го изхвърлил, а за това, че съм го пуснал. Но понеже има хора, които казват, че е изхвърлен, след като той тръгна по своя воля, то какво ли щяха да кажат, ако беше убит?
[16. Quamquam isti, qui Catilinam Massiliam ire dictitant, non tam hoc queruntur quam verentur. Nemo est istorum tam misericors, qui illum non ad Manlium quam ad Massilienses ire malit. Ille autem, si mehercule hoc, quod agit, numquam antea cogitasset, tamen latrocinantem se interfici mallet quam exulem vivere. Nunc vero, cum ei nihil adhuc praeter ipsius voluntatem cogitationemque acciderit, nisi quod vivis nobis Roma profectus est, optemus potius, ut eat in exilium, quam queramur.   16. Макар че онези, които разправят, че Катилина бил тръгнал за Масилия, повече се страхуват да не би това да стане наистина, отколкото се оплакват, че е станало. Никой от тях не е толкова състрадателен, че да предпочете той да отиде в Масилия вместо Манлий. А пък той самият – кълна се в Херкулес! – дори да не беше помислял никога по рано за това, което върши сега, пак ще предпочете да загине като разбойник, отколкото да живее в изгнание. А сега, щом като все още не му се е случило нищо друго освен желаното и замисленото от него самия – само дето тръгна от Рим без да ме е убил, - нека си пожелаем да отиде в изгнание, вместо да го жалим.
[17. Sed cur tam diu de uno hoste loquimur, et de eo hoste, qui iam fatetur se esse hostem, et quem, quia, quod semper volui, murus interest, non timeo; de his, qui dissimulant, qui Romae remanent, qui nobiscum sunt, nihil dicimus? Quos quidem ego, si ullo modo fieri possit, non tam ulcisci studeo quam sanare sibi ipsos, placare rei publicae, neque, id quare fieri non possit, si me audire volent, intellego. Exponam enim vobis, Quirites, ex quibus generibus hominum istae copiae comparentur; deinde singulis medicinam consilii atque orationis meae, si quam potero, adferam.   17. Но защо трябва да говорим толкова дълго само за един враг, и то за враг, който вече се признава за враг и от когото не се боя, понеже между нас – винаги исках това – има стена? Нищо ли няма да кажем за онези, които се прикриват, които са още в Рим, които са между нас? Впрочем – ако би било възможно по някакъв начин – аз не толкова се стремя да ги накажа, колкото да ги излекувам заради самите тях и да ги помиря с държавата: и не разбирам защо това не може да стане, ако поискат да ме чуят. Нека сега ви изложа, квирити, от какви хора се събира тази войска, а после, ако мога, ще дам в речта си съвет и ще посоча изцелението на всички един по един.
[18. Unum genus est eorum, qui magno in aere alieno maiores etiam possessiones habent, quarum amore adducti dissolvi nullo modo possunt. Horum hominum species est honestissima (sunt enim locupletes), voluntas vero et causa inpudentissima. Tu agris, tu aedificiis, tu argento, tu familia, tu rebus omnibus ornatus et copiosus sis et dubites de possessione detrahere, adquirere ad fidem? Quid enim expectas? bellum? Quid ergo? in vastatione omnium tuas possessiones sacrosanctas futuras putas? An tabulas novas? Errant, qui istas a Catilina expectant; meo beneficio tabulae novae proferentur, verum auctionariae; neque enim isti, qui possessiones habent, alia ratione ulla Salvi esse possunt. Quod si maturius facere voluissent neque, id quod stultissimum est, certare cum usuris fructibus praediorum, et locupletioribus his et melioribus civibus uteremur. Sed hosce homines minime puto pertimescendos, quod aut deduci de sententia possunt aut, si permanebunt, magis mihi videntur vota facturi contra rem publicam quam arma laturi.   18. Единият вид са хората, които имат големи дългове10 и още по-големи имоти: и понеже много ги обичат, не могат да се разплатят по никакъв начин! Тези хора за заможни и затова изглеждат благопристойно, обаче ги води злата воля и безочието. Ти, който имаш всичко в изобилие – и земя, и къщи, и пари, и роби, и какво ли не още, нима се колебаеш да откъснеш нещо от имота си, за да закърпиш с него доброто си име? Какво чакаш? Война ли? Но защо? Да не мислиш, че сред всеобщото опустошение твоите имоти ще останат непокътнати? Да не чакаш отмяна на дълговете? Грешат тези, които се надяват на такова нещо от Катилина! С моя помощ вместо отмяна ще има разпродажби на търг, щом като онези, които притежават имоти, не могат да платят дълговете си по никакъв друг начин. А ако бяха пожелали да направят това навреме, вместо да се мъчат да насмогнат на лихите с приходите от иммотите си – което е най-голямата глупост, - сега щяха да бъдат и по-заможни, и по-добри наши съграждани. Но от тези хора смятам, че изобщо няма защо да се страхуваме, понеже те могат да се вразумят; но дори и да останат на този ум, струва ми се, че те по-скоро ще отправят молитви срещу държавата, отколкото ще грабнат оръжието.
[19. Alterum genus est eorum, qui quamquam premuntur aere alieno, dominationem tamen expectant, rerum potiri volunt, honores, quos quieta re publica desperant, perturbata se consequi posse arbitrantur. Quibus hoc praecipiendum videtur, unum Scilicet et idem quod reliquis omnibus, ut desperent se id, quod conantur, consequi posse; primum omnium me ipsum vigilare, adesse, providere rei publicae; deinde magnos animos esse in bonis viris, magnam concordiam [maxumam multitudinem], magnas praeterea militum copias; deos denique inmortalis huic invicto populo, clarissimo imperio, pulcherrimae urbi contra tantam vim sceleris praesentis auxilium esse laturos. Quodsi iam sint id, quod summo furore cupiunt, adepti, num illi in cinere urbis et in sanguine civium, quae mente conscelerata ac nefaria concupiverunt, consules se aut dictatores aut etiam reges sperant futuros? Non vident id se cupere, quod si adepti sint, fugitivo alicui aut gladiatori concedi sit necesse?   19. Вторият вид са хора, които, макар и притеснени от дългове, все пак очакват да се видят на власт, мечтаят да поемат нещата в свои ръце и смятат, че ако държавата се обърка, ще се сдобият с почестите, за които, ако всичко остане спокойно, нямат надежда. Струва ми се, че на тях трябва да им дам този съвет – впрочем същия, както и на всички останали – да не се надяват, че е възможно да постигнат това, което се опитват, понеже най-напред аз самият бдя, предвиждам всичко и се грижа за държавата; и още – понеже честните граждани са храбри и съгласието между тях е здраво, а освен това и войската е многобройна; и най-сетне, понеже безсмъртните богове ще помогнат на този непобедим народ, на тази славна власт, на този прекрасен град да се пребори с това толкова явно и престъпно насилие. А ако бяха вече постигнали това, което жадуват в своето пълно безумие, нима се надяват, че ще станат консули и диктатори или дори царе, ако градът стане на пепел и кръвта на гражданите се пролее, както са пожелали в престъпните си и кощунствени души? Не виждат ли, че ако постигнат това, което жадуват, ще трябва да го отстъпят на някой избягал роб или гладиатор?
[20. Tertium genus est aetate iam adfectum, sed tamen exercitatione robustum; quo ex genere iste est Manlius, cui nunc Catilina succedit. Hi sunt homines ex iis coloniis, quas Sulla constituit; quas ego universas civium esse optimorum et fortissimorum virorum sentio, sed tamen ii sunt coloni, qui se in insperatis ac repentinis pecuniis sumptuosius insolentiusque iactarunt. Hi dum aedificant tamquam beati, dum praediis lectis, familiis magnis, conviviis apparatis delectantur, in tantum aes alienum inciderunt, ut, si salvi esse velint, Sulla sit iis ab inferis excitandus; qui etiam non nullos agrestis homines tenues atque egentes in eandem illam spem rapinarum veterum impulerunt. Quos ego utrosque in eodem genere praedatorum direptorumque pono, sed eos hoc moneo, desinant furere ac proscriptiones et dictaturas cogitare. Tantus enim illorum temporum dolor inustus est civitati, ut iam ista non modo homines, sed ne pecudes quidem mihi passurae esse videantur.   20. Третият вид са хора, на котио годините вече са подкопали силите, но упражнени и опитни: от този вид е Манлий, когото сега Катилина отива да замени. Те идват от колониите, които основа Сула11 : и аз сега разбирам, че това са колонии от отлични граждани и храбри мъже, но те все пак са заселници, получили имоти внезапно и ненадейно и харчили щедро и с лека ръка. И както са строили нашироко, сякаш парите им нямат край, и както им е било драго да купуват разкошни мения и много роби, да си устройват богати пиршества, сега са изпаднали в такива големи дългове, че ако искат да се разплатят, трябва да повикат Сула от подземното царство! Те дори са подмамили със същата стара надежда за грабежи и доста бедни селяни – хора прости и оголели – и аз ще сложа и едните, и другите при грабителите и разбойниците, но ето какъв съвет ще им дам: нека престанат да беснеят и да бълнуват за проскрипции и диктатура! Защото споменът от онези времена така болезнено е вгорен в държавата, че не само хора, но и овце не биха претърпели те да се върнат отново.
[21. Quartum genus est sane varium et mixtum et turbulentum; qui iam pridem premuntur, qui numquam emergunt, qui partim inertia, partim male gerendo negotio, partim etiam sumptibus in vetere aere alieno vacillant, qui vadimoniis, iudiciis, proscriptione bonorum defetigati permulti et ex urbe et ex agris se in illa castra conferre dicuntur. Hosce ego non tam milites acris quam infitiatores lentos esse arbitror. Qui homines quam primum, si stare non possunt, corruant sed ita, ut non modo civitas, sed ne vicini quidem proximi sentiant. Nam illud non intellego, quam ob rem, si vivere honeste non possunt, perire turpiter velint, aut cur minore dolore perituros se cum multis quam si soli pereant, arbitrentur.   21. Четвъртият вид е доста разнообразен, смесен и объркан: някои от тях са изпаднали отдавна; други никога не са изплували; някои не могат да се отърват от старите дългове било от леност, било че не знаят как се гледа имот, било от многото харчене12; за тези хора, уморени от викане в съда, процеси и разпродажби на имотите им на търг, чуваме, че пъплят на тълпи от града и от селата към онзи лагер. Но аз не ги броя толкова за храбри войници, колкото за неизправни длъжници. Нека тези хора, щом като не могат да стоят на краката си, да рухнат колкото е възможно по-скоро: но така че не само държавата, но дори и най-близките им съседи да не усетят никакво сътресение. Не мога да разбера само едно – защо искат да загинат позорно, щом не могат да живеят честно, и защо си мислят, че ще им бъде по-леко да загинат заедно с мнозина, отколкото сами?
[22. Quintum genus est parricidarum, sicariorum, denique omnium facinerosorum. Quos ego a Catilina non revoco; nam neque ab eo divelli possunt et pereant sane in latrocinio quoniam sunt ita multi, ut eos carcer capere non possit. Postremum autem genus est non solum numero verum etiam genere ipso atque vita, quod proprium Catilinae est, de eius dilectu, immo vero de complexu eius ac sinu; quos pexo capillo nitidos aut inberbis aut bene barbatos videtis, manicatis et talaribus tunicis velis amictos, non togis; quorum omnis industria vitae et vigilandi labor in antelucanis cenis expromitur.   22. Петият вид са отцеубийците, наемните убийци и най-сетне – всички престъпници. Тях аз не карам да се отделят от Катилина: и наистина те не могат да го оставят и затова нека си загинат в разбойничество, щом са толкова многобройни, че затворът не може да ги побере13. А последният вид – това не само са хората, подбрани лично от Катилина, но и начинът им на живот е такъв, сякаш ги е топлил в пазвата си и са излезли от обятията му. Вие ги виждате как се кипрят със сресани коси14 - едни голобради, други с големи бради – и с туники с дълги ръкави и дълги чак до петите 15 ; и не са облечени с тоги, а с наметалца! Всичката им деятелност, нужна за живота, и всичката им бодрост, отредена за труд, се похабява в пиянство до зори.
[23. In his gregibus omnes aleatores, omnes adulteri, omnes inpuri inpudicique versantur. Hi pueri tam lepidi ac delicati non solum amare et amari neque saltare et cantare, sed etiam sicas vibrare et spargere venena didicerunt. Qui nisi exeunt, nisi pereunt, etiamsi Catilina perierit, scitote hoc in re publica seminarium Catilinarum futurum. Verum tamen quid sibi isti miseri volunt? num suas secum mulierculas sunt in castra ducturi? Quem ad modum autem illis carere poterunt, his praesertim iam noctibus? Quo autem pacto illi Appenninum atque illas pruinas ac nives perferent? nisi idcirco se facilius hiemem toleraturos putant, quod nudi in conviviis saltare didicerunt.   23. Сред тях се въртят всички играчи на зарове, всички прелюбодейци, всички развратници и всички безсрамници. Тези така мили и изтънчени момчета са се научили не само да обичат и да се оставят да ги обичат, не само да танцуват и да пеят, но и да хвърлят кама и да поставят отрова: и ако те не напуснат града и ако не загинат, дори и Катилина да е загинал, знайте, че те ще бъдат разсадник на нови катилиновци за държавата! Но всъщност какво искат тези нещастници? Да не би да поведат в лагера и женичките си? И как биха могли да се лишат от тях? И по какъв начин ще издържат на сланите и снега в Апенините? И да не би да си мислят, че ще им бъде леко да понесат зимата, понеже са се научили да танцуват голи на пиршествата?
[24. O bellum magno opere pertimescendum, cum hanc sit habiturus Catilina scortorum cohortem praetoriam! Instruite nunc, Quirites, contra has tam praeclaras Catilinae copias vestra praesidia vestrosque exercitus. Et primum gladiatori illi confecto et saucio consules imperatoresque vestros opponite; deinde contra illam naufragorum eiectam ac debilitatam manum florem totius Italiae ac robur educite. Iam vero urbes coloniarum ac municipiorum respondebunt Catilinae tumulis silvestribus. Neque ego ceteras copias, ornamenta, praesidia vestra cum illius latronis inopia atque egestate conferre debeo.   24. О, каква страшна война, щом Катилина ще има такава кохорта на пълководец – само от курви! Сега постойте, квирити, срещу толкова славната войска на Катилина вашите воини и вашата войска. И първо поставете срещу оня грохнал и ранен гладиатор вашите консули и пълководци: после изведете цвета и силата на цяла Италия срещу онази немощна шайка от изхвърлени корабокрушенци. А и другите градове – колониите и муниципиите – ще съумеят да се справят с хората на Катилина, пръснати по гористите хълмове. И няма нужда повече да сравнявам другите ви войски, сили и средства с бедността и безсилието на онзи разбойник.
[25. Sed si omissis his rebus, quibus nos suppeditamur, eget ille, senatu, equitibus Romanis, urbe, aerario, vectigalibus, cuncta Italia, provinciis omnibus, exteris nationibus, si his rebus omissis causas ipsas, quae inter se confligunt, contendere velimus, ex eo ipso, quam valde illi iaceant, intellegere possumus. Ex hac enim parte pudor pugnat, illinc petulantia; hinc pudicitia, illinc stuprum; hinc fides, illinc fraudatio; hinc pietas, illinc scelus; hinc constantia, illinc furor; hinc honestas, illinc turpitudo; hinc continentia, illinc lubido; denique aequitas, temperantia, fortitudo, prudentia, virtutes omnes certant cum iniquitate, luxuria, ignavia, temeritate, cum vitiis omnibus; postremo copia cum egestate, bona ratio cum perdita, mens sana cum amentia, bona denique spes cum omnium rerum desperatione confligit. In eius modi certamine ac proelio nonne, si hominum studia deficiant, di ipsi inmortales cogant ab his praeclarissimis virtutibus tot et tanta vitia superari?   25. Но ако речем да оставим всички неща, които са на наща страна, а той ги няма – сената, римските конници, града, хазната, проходите, цяла Италия, всички провинции, чуждите народи, ако оставим всичко това настрана и претеглим самите причини, заради които се бием, тъкмо от тях можем да разберем колко голяма е тяхната слабост. От едната страна е свенливостта, а от другата – необузданотта; от едната – целомъдрието, а от другата – развратът; от едната – верността, а от другата – вероломството, от едната – благочестието, а от другата – престъплението; от едната – въздържанието, а от другата – бесът; от едната почтеността, а от другата – похотта; най-сетне от едната страна справедливостта, сдържаността, храбростта, разумът и всички добродетели се сражават с несправедливостта, разпуснатостта, отпуснатостта, безумието и всички пороци: и щое – добрата надежда влиза в схватка с нещо напълно безнадеждно и отчаяно. Нима при такава битка, ако бойният дух изневери на хората, самите безсмъртни богове не биха направили така, че тези прекрасни добродетели да победят толкова многобройните и толкова чудовищни пороци?
[26. Quae cum ita sint, Quirites, vos, quem ad modum iam antea dixi, vestra tecta vigiliis custodiisque defendite; mihi, ut urbi sine vestro motu ac sine ullo tumultu satis esset praesidii, consultum atque provisum est. Coloni omnes municipesque vestri certiores a me facti de hac nocturna excursione Catilinae facile urbes suas finesque defendent; gladiatores, quam sibi ille manum certissimam fore putavit, quamquam animo meliore sunt quam pars patriciorum, potestate tamen nostra continebuntur. Q. Metellus, quem ego hoc prospiciens in agrum Gallicum Picenumque praemisi, aut opprimet hominem aut eius omnis motus conatusque prohibebit. Reliquis autem de rebus constituendis maturandis, agendis iam ad senatum referemus, quem vocari videtis.   26. Щом като положението е такова, квирити, вие, както вече ви казах по-рано, защитете домовете си със стражи и постове; а пък аз съм взел мерки и съм се погрижил градът да бъде достатъчно защитен без смут и сътресение за вас. Всички жители на вашите колонии и муниципии, понеже аз съм ги предупредил за това нощно излизане на Катилина, лесно ще защитят градовете си и земите си. Гладиаторските шайки, за които той смяташе, че ще му бъдат напълно сигурни (макар че те са по-честни, отколкото част от патрициите), все пак ще бъдет удържани от нашата власт. Квинт Метел, когото аз, гружейки се от по-рано, вече изпратих в Сенонското и Пиценското поле, или ще смаже този човек, или ще спре всичките му опити и попълзновения. А за другите неща – какво да бъде решено, с какво да се побърза, какво да се извърши – аз ще се допитам вече до сената, който виждате, че се събира.
[27. Nunc illos, qui in urbe remanserunt, atque adeo qui contra urbis salutem omniumque vestrum in urbe a Catilina relicti sunt, quamquam sunt hostes, tamen, quia [nati] sunt cives, monitos etiam atque etiam volo. Mea lenitas adhuc si cui solutior visa est, hoc expectavit, ut id, quod latebat, erumperet. Quod reliquum est, iam non possum oblivisci meam hanc esse patriam, me horum esse consulem, mihi aut cum his vivendum aut pro his esse moriendum. Nullus est portis custos, nullus insidiator viae; si qui exire volunt, conivere possum; qui vero se in urbe commoverit, cuius ego non modo factum, sed inceptum ullum conatumve contra patriam deprehendero, sentiet in hac urbe esse consules vigilantis, esse egregios magistratus, esse fortem senatum, esse arma, esse carcerem, quem vindicem nefariorum ac manifestorum scelerum maiores nostri esse voluerunt.   27. А сега, макар че са врагове, понеже все пак са се родили граждани, искам да предупредя още веднъж онези, които останаха в града и които са оставени в града от Катилина за негова гибел и за гибелта на всички нас. Ако моята досегашна кротост се е видяла някому прекалено голяма, то е, защото чаках скритото да стане явно Но отсега нататък не мога да не помня, че това е моето отечество, че аз съм консул на тези граждани и че трябва или да живея с тях, или да умра за тях. Никой не пази градските порти, никой не дебне по пътя: ако някой иска да си отиде, ще затворя очи: обаче който направи нещо в града – а аз ще узная не само за всяко дело, но дори за всеки замисъл и опит да се навреди на отечеството – той ще почувства, че в този град има бдителни консули, отлични магистрати, силен сенат, воини и затвор, който предците ни са оставили, за да ни спасява от онези хора, които са заловени в кощунствени престъпления.
[28. Atque haec omnia sic agentur, Quirites, ut maxumae. res minimo motu, pericula summa nullo tumultu, bellum intestinum ac domesticum post hominum memoriam crudelissimum et maximum me uno togato duce et imperatore sedetur. Quod ego sic administrabo, Quirites, ut, si ullo modo fieri poterit, ne inprobus quidem quisquam in hac urbe poenam sui sceleris sufferat. Sed si vis manifestae audaciae, si inpendens patriae periculum me necessario de hac animi lenitate deduxerit, illud profecto perficiam, quod in tanto et tam insidioso bello vix optandum videtur, ut neque bonus quisquam intereat paucorumque poena vos omnes salvi esse possitis.   28. И всички тези неща, квирити, ще бъдат извършени така, че колкото и да са големи, да няма никакъв смут, колкото ида са опасни – без ниаккви безредици; и най-голямата и най-жестока война вътре в нашия дом, откак светът се помни, ще бъде уталожена единствено от мене – един вожд и пълководец в тога16. Аз така ще водя тази вйна, квирити, че ако по някакъв начин би било възможно, никой негодник да не понесе възмездие за своето престъпление в този град. Но ако явното насилие и дързост и надвисналата над отечеството опасност по необходимост ме отклоняват от тази моя кротост на духа, тогава ще направя нещо, повече от което едва ли човек може да пожелае през таква голяма и коварна война – няма да загине нито един добър гражданин, а всички вие ще бъдете спасени чрез наказанието на малцина.
[29. Quae quidem ego neque mea prudentia neque humanis consiliis fretus polliceor vobis, Quirites, sed multis et non dubiis deorum inmortalium significationibus, quibus ego ducibus in hanc spem sententiamque sum ingressus; qui iam non pro cul, ut quondam Solebant, ab externo hoste atque longinquo, sed hic praesentes suo numine atque auxilio sua templa atque urbis tecta defendunt. Quos vos, Quirites, precari, venerari, implorare debetis, ut, quam urbem pulcherrimam florentissimamque esse voluerunt, hanc omnibus hostium copiis terra marique superatis a perditissimorum civium nefario scelere defendant.   29. Като ви обещавам всичко това, квирити, аз не се уповавам на моята предвидливост и на човешкия разум, а на много и несъмнени знамения и на безсмъртните богове: от тях се водех, когато имах тези надежди и вземах тези решения: и те ще защитят своите храмове и домовете на града не на чужда земя, както беше някога, и от далечен и външен враг, а вече ще ни помогнат със силата си тук. Вие, квирити, трябва да ги молите, да ги заклинате и да ги призовете да разгромят по вода и по суша всички вражи войски и да защитят от кощунствените попълзновения на на най-пропадналите граждани града, който по тяхна воля е най-прекрасен и най-щастлив от всички.