ROMULUS

Philippicae * Речи срещу Марк Антоний (Филипики)
Превод: в: Избрани речи, Н. Георгиева, Наука и изкуство, 1983

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38

[[I] [1] Si, ut ex litteris, quae recitatae sunt, patres conscripti, sceleratissimorum hostium exercitum caesum fusumque cognovi, sic id, quod et omnes maxime optamus et ex ea victoria, quae parta est, consecutum arbitramur, D. Brutum egressum iam Mutina esse cognovissem, propter cuius periculum ad saga issemus, propter eiusdem salutem redeundum ad pristinum vestitum sine ulla dubitatione censerem. Ante vero quam sit ea res, quam avidissime civitas exspectat, allata, laetitia frui satis est maximae praeclarissimaeque pugnae; reditum ad vestitum confectae victoriae reservate. Confectio autem huius belli est D. Bruti salus.		I.1 Ако, сенатори, бях научил от прочетеното тук писмо не само, че войската на най-престъпните врагове 1 е разбита и разпръсната, но и Децим Брут е излязъл вече от Мутина - нещо, което всички най-много желаем и считаме за естествено следствие на спечелената победа, то още сега трябваше по моя преценка да се върнем към предишните си одежди 2 след спасяването на човека, чието критично положение ни накара да се приготвим за война. Но и преди пристигането на тази вест, която държавата очаква с огромен копнеж, ни стига сладката радост от изключително славната битка; връщането към гражданско облекло запазете за окончателната победа: а завършекът на тази война е спасението на Децим Брут.
[[2] Quae autem est ista sententia, ut in hodiernum diem vestitus mutetur, deinde cras sagati prodeamus? Nos vero cum semel ad eum, quem cupimus optamusque, vestitum redierimus, id agamus, ut eum in perpetuum retineamus. Nam hoc quidem cum turpe est, tum ne dis quidem immortalibus gratum, ab eorum aris, ad quas togati adierimus, ad saga sumenda discedere.		2. Но какво е това предложение - днес да сменим дрехите си, а след това утре да се покажем с военни плащове? А щом като веднъж сме се върнали към тези желани за нас дрехи, нека спомогнем никога нда не ги сменяме. Тъй като наистина е позорно и неугодно за безсмъртните богове- в тоги да се разотидем от олтарите им, за да си сложим плащовете.
[[3] Atque animadverto , patres conscripti, quosdam huic favere sententiae; quorum ea mens idque consilium est, ut, cum videant gloriosissimum illum D. Bruto futurum diem, quo die propter eius salutem redierimus ad vestitum, hunc ei fructum eripere cupiant, ne memoriae posteritatique prodatur propter unius civis periculum populum Romanum ad saga isse, propter eiusdem salutem redisse ad togas. Tollite hanc; nullam tam pravae sententiae causam reperietis. Vos vero, patres conscripti, conservate auctoritatem vestram, manete in sententia, tenete vestra memoria, quod saepe ostendistis, huius totius belli in unius viri fortissimi et maximi vita positum esse discrimen.		3. Забелязвам обаче, сенатори, че някои поддържат това предложение 3. Те имат наум следния план: виждайки огромнна слава за Децим Брут в деня, когато ние заради неговото спасяване ние отново ще се върнем към обичайното си облекло, те страстно желаят да го лишат от тази почит, та да не се запази за потомството, че заради опасността за един гражданин римският народ е сложил военнен плащ и заради спасяването му отново е облякъл тога. Отхвърлете това съвсем неправилно предложение: няма да му намерите никакво основание. А вие, сенатори, запазете авторитета си, настоявайте на мнението си и помнете твърдо това, което често сте заявявали - решението на тази война зависи от живота на един смел и велик мъж.
[[II][4] Ad D. Brutum liberandum legati missi principes civitatis, qui illi hosti ac parricidae denuntiarent, ut a Mutina discederet; eiusdem D. Bruti conservandi gratia consul sortitu ad bellum profectus A. Hirtius, cuius inbecillitatem valetudinis animi virtus et spes victoriae confirmavit; Caesar cum exercitu per se comparato, cum prius pestibus rem publicam liberasset, ne quid postea sceleris oriretur, profectus est ad eundem Brutum liberandum vicitque dolorem aliquem domesticum patriae caritate.		II.4. Като пратеници за освобождаването на Децим Брут бяха изпратени първенците на държавата да съобщят на онзи враг и предател да отстъпи от Мутина; за спасението на същия Децим Брут замина на война определен по жребий консулът Авъл Хирций, чиято душевна храброст и надежда за победа заякчи слабото му здраве. Цезар 4 с армията, набрана с негови средства най-напред освободи държавата от засада, та и в бъдеще да не се разжда някакво престъпление, а слетна замина за освобождаването на същия този Брут и от любов към родината надви своето лично страдание.
[[5] Quid C. Pansa egit aliud dilectibus habendis, pecuniis comparandis, senatus consultis faciendis gravissimis in Antonium, nobis cohortandis, populo Romano ad causam libertatis vocando, nisi ut D. Brutus liberaretur? A quo populus Romanus frequens ita salutem D. Bruti una voce depoposcit, ut eam non solum commodis suis, sed etiam necessitati victus anteferret. Quod sperare nos quidem debemus, patres conscripti, aut inibi esse aut iam esse confectum; sed spei fructum rei convenit et evento reservari, ne aut deorum inmortalium beneficium festinatione praeripuisse aut vim fortunae stultitia contempsisse videamur.		5. Нима не прави същото Гай Панса? Като произвежда военни набори, събира пари, прокарва извънредно строги сенатски постановления срещу Антоний, насърчава ни, призовава римския народ към защита на свободата си, той има за цел да освободи Децим Брут. Римския народ, многолюдно сбран, в един глас поиска от Гай Панса да спаси Брут, и то така, че това предпочете не само пред своите изгоди, но дори и пред насъщния си хляб. Трябва да се надяваме, сенатори, че това скоро ще стане или вече е станало. Но плодът на надеждата трябва да се запази за изхода на делото, за да не изглежда, че прибързано сме се възползвали от благодеянието на безсмъртните богове или пък неразумно сме пренебрегнали силата на случайността.
[[6] Sed quoniam significatio vestra satis declarat, quid hac de re sentiatis, ad litteras veniam, quae sunt a consulibus et a propraetore missae, si pauca ante, quae ad ipsas litteras pertineant, dixero. [III] Imbuti gladii sunt, patres conscripti, legionum exercituumque nostrorum vel madefacti potius duobus duorum consulum, tertio Caesaris proelio. Si hostium fuit ille sanguis, summa militum pietas, nefarium scelus, si civium. Quousque igitur is, qui omnes hostes scelere superavit, nomine hostis carebit? nisi mucrones etiam nostrorum militum tremere vultis dubitantis, utrum in cive an in hoste figantur.		6. Но понеже вашето поведение достатъчно ясно показва мнението ви по този въпрос, ще премина към писмото, изпратено ни от консулите и пропретора, като преди това ще кажа няколко думи, относно самото писмо. III. С кръв са обагрени или по-скоро напоени мечовете на легионите и нашите войски, сенатори, двете сражения на двамата консули 5 и в трето, дадено от Цезар. Ако тази кръв е вража - верността на войниците е безпределна, ако е на граждание - това е безбожно престъпление. Затова докога още този, който по престъпност надмина всички врагове, ще бъде лишен от името "враг"? Или може би дори искате мечовете на нашите войници да трепват в съмнение дали в тяло на враг се забиват или на гражданин?
[[7] Supplicationem decernitis, hostem non appellatis. Gratae vero nostrae dis immortalibus gratulationes erunt, gratae victimae, cum interfecta sit civium multitudo! 'De improbis', inquit 'et audacibus.' Nam sic eos appellat clarissimus vir; quae sunt urbanarum maledicta litium, non inustae belli internecivi notae. Testamenta, credo, subiciunt aut eiciunt vicinos aut adulescentulos circumscribunt; his enim vitiis adfectos et talibus malos aut audaces appellare consuetudo solet.		7. Благодарствено молебствие 6 постановявате, враг не го назовавате. Приятни за безсмъртните богове, без съмнение ще бъдат нашите благодарности, приятни жертвените животни, когато са избити хиляди граждани! "За победата на безчестните и дръзките": така ги нарича този прославен мъж 7. Но това са обиди за граждански процеси, а не клеймо за междуособна война. А! Сигурно фалшифицират завещания или пропъждат съседите си или мамят млади хора: защото "лоши и нагли" обикновено се казва за хора, засегнат от такива пороци.
[[8] Bellum inexpiabile infert quattuor consulibus unus omnium latronum taeterrimus, gerit idem bellum cum senatu populoque Romano, omnibus (quamquam ruit ipse suis cladibus) pestem, vastitatem, cruciatum, tormenta denuntiat, Dolabellae ferum et inmane facinus, quod nulla barbaria posset agnoscere, id suo consilio factum esse testatur; quaeque esset facturus in hac urbe, nisi eum hic ipse Iuppiter ab hoc templo atque moenibus reppulisset, declaravit in Parmensium calamitate, quos optimos viros honestissimosque homines maxime cum auctoritate huius ordinis populique Romani dignitate coniunctos crudelissimis exemplis interemit propudium illud et portentum, L. Antonius, insigne odium omnium hominum vel, si etiam di oderunt, quos oportet, deorum.		8. Разбойник, най-гнусен от гнусните, обявява неизкупима, греховна война срещу четирима консули 8, води също така война със сената и римския народ, всички заплашва (макар пораженията му него да погубват) със гибел, разорение, мъчения, изтезания; признава, че дивашкото и чудовищно дело на Долабела, което никой дори и варварски народ не би могъл да оправдае 9, е извършено по негов замисъл; какво има намерение да извърши в Рим - ако самият този Юпитер 10 не го беше отблъснал от този храм и от градските стени, показа открито с наказанието на пармските граждани: тези отлични и почтени мъже на Парма, подкрепящи авторитета на сенатското съсловие и достойнството на римския народ, ги изби със зверска жествокост онзи мръсник и изверг Луций Антоний, ненавистен за всички хора и - ако и боговете са в състояние за мразят тези, които заслужават - и за всички богове.
[[9] Refugit animus, patres conscripti, eaque dicere reformidat, quae L. Antonius in Parmensium liberis et coniugibus effecerit. Quas enim turpitudines Antonii libenter cum dedecore subierunt, easdem per vim laetantur aliis se intulisse. Sed vis calamitosa est quam illis obtulerunt, libido flagitiosa, qua Antoniorum oblita est vita. Est igitur quisquam, qui hostis appellare non audeat, quorum scelere crudelitatem Carthaginiensium victam esse fateatur? [IV] Qua enim in urbe tam inmanis Hannibal capta quam in Parma surrepta Antonius? nisi forte huius coloniae et ceterarum, in quas eodem est animo, non est hostis putandus.		9. Губя смелост и се срамувам да кажа какво Луций Антоний стори на децата и съпругите на пармските жители. Сега двамата Антониевци се радват, че насилствено са причинили на други хора гнусотиите, които самите те са приели с охота. Но насилието, извършено от тях върху други, е нещастие, а развратът, опетнил животът на Антониевците - позор. IV. Тогава кой няма да има смелоста да назове врагове хората, чиито престъпления признава за по-жестоки и от картагенските? В кой превзет град Ханибал е бил такова чудовище, както Антоний в превзетата с хитрост Парма? А може би случайно не трябва да го смятаме за враг на тази колония и на другите, към които има същите настрени?
[[10] Si vero coloniarum et municipiorum sine ulla dubitatione hostis est, quid tandem huius censetis urbis, quam ille ad explendas egestates latrocinii sui concupivit, quam iam peritus metator et callidus decempeda sua Saxa diviserat? Recordamini, per deos immortales! patres conscripti, quid hoc biduo timuerimus a domesticis hostibus rumoribus improbissimis dissipatis. Quis liberos, quis coniugem aspicere poterat sine fletu, quis domum, quis tecta, quis larem familiarem? Aut foedissimam mortem omnes aut miserabilem fugam cogitabant. Haec a quibus timebantur, eos hostes appellare dubitamus? Gravius si quis attulerit nomen, libenter adsentiar; hoc vulgari contentus vix sum, leviore non utar.		10. Но ако ли несъмнено е враг на колониите и на муниципиите, какво най-после мислите за Рим, с който той страстно желае да напълни празните торби на своите рабойници, който опитният хитър измервач Сакса вече е разкроил със своя аршин? Припомнете си в името на безсмъртните богове, сенатори, как се страхувахме през тези два дни при гнусните слухове 11, разпространени от вътрешните ни врагове. Кой можеше да погледне без сълзи децата си, съпругата си, кой дома си, подлсона си, домашния лар? Всички мислеха или за най-позорна смърт или за жалко бягство. И се колебаем да наречем врагове тези, от които се страхуваме? Охотно ще приема някое по-сурово име, ако някой го предложи: това тъй обикновено едва едва ме задоволява; с по-безобидно не бих си послужил.
[[11] Itaque, cum supplicationes iustissimas ex iis litteris, quae recitatae sunt, decernere debeamus Serviliusque decreverit, augebo omnino numerum dierum, praesertim cum non uni, sed tribus ducibus sint decernendae; sed hoc primum faciam, ut imperatores appellem eos, quorum virtute, consilio, felicitate maximis periculis servitutis atque interitus liberati sumus. Etenim cui viginti his annis supplicatio decreta est, ut non imperator appellaretur aut minimis rebus gestis aut plerumque nullis? Quam ob rem aut supplicatio ab eo, qui ante dixit, decernenda non fuit aut usitatus honos pervulgatusque tribuendus iis, quibus etiam novi singularesque debentur.		11. И така: понеже на основание на прочетениете писма ние напълно законно трябва да постановим молебени и понеже Сервилий ги постанови, аз ще увелича броя на дните, тъкй като трябва да се назначат молебени не за един, а за трима пълководци. Но най-напред ще провъзглася за императори тези, благодарение на чиято храброст, замисъл и успех бяхме освободени от изключително големи опасности - робство и гибел. И наистина в последните 20 години за кого е постановяван молебен без да е бил наречен император поради съвсем малки военни успехи, а много често даже без никакви? Затова или говорилият преди мене не трябваше да постановява молебен или пък трябва да бъде въздадена обичайната известна почит към тези, на които ние сме длъжни да отдадем нови и изключителни почести.
[[V][12] An, si quis Hispanorum aut Gallorum aut Threcum mille aut duo milia occidisset, illum hac consuetudine, quae increbuit, imperatorem appellaret senatus; tot legionibus caesis, tanta multitudine hostium interfecta (hostium dico; ita, inquam, hostium, quamvis hoc isti hostes domestici nolint) clarissimis ducibus supplicationum honorem tribuemus, imperatorium nomen adimemus? Quanto enim honore, laetitia, gratulatione in hoc templum ingredi debent illi ipsi huius urbis liberatores, cum hesterno die propter eorum res gestas me ovantem et prope triumphantem populus Romanus in Capitolium domo tulerit, domum inde reduxerit?		V.12. Или ако някой беше избил 1000 или 2000 испанци, гали или траки, то сенатът според зачестилата практика, щеше да го провъзгласи за император. А след като са унищожени толкова много легиони, избити са хиляди врагове ("врагове" казвам; да, така казвам - врагове, въпреки нежеланието на нашите вътрешни врагове) на преславните ни вождове ще въздадем като почит молебени, а ще им отнемем званието императори? Сред колко ли голяма почит, ликуване, поздравления ще влязат в този храм славните освободители на този град, когато вчера, заради техните подвизи, с шествие за овации, едва ли не за триумф, римският народ ме отнесе от дома ми на Капитолия - и след това ме върна обратно вкъщи?
[[13] Is enim demum est mea quidem sententia iustus triumphus ac verus, cum bene de re publica meritis testimonium a consensu civitatis datur. Nam sive in communi gaudio populi Romani uni gratulabantur, magnum iudicium, sive uni gratias agebant, eo maius, sive utrumque, nihil magnificentius cogitari potest. 'Tu igitur ipse de te?' dixerit quispiam. Equidem invitus, sed iniuriae dolor facit me praeter consuetudinem gloriosum. Nonne satis est ab hominibus virtutis ignaris gratiam bene merentibus non referri? etiam in eos, qui omnes suas curas in rei publicae salute defigunt, impetus crimen invidia quaeretur?		13. Понеже това най-после по мое мнение е справедлив и истински триумф - когато се дава за отлични заслуги към държавата със засвидетелстваното съгласие на гражданите. Ако сред всеобщата радост на римския народ поздравяваха едного - това е голямо признание; ако благодаряха на едного - още по-голямо; а ако правеха и едно и другото - какво по-забележително от това? "Та ти говориш сам за себе си" - би рекъл някой. Наистина неохотно, но болката от несправедливостта ме прави необичайно славолюбив. Не стига ли, че отлично заслужилите граждани не получават благодарност от хора, които и понятие нямат от доблест, че дори тези, които насочват всички свои грижи към благото на държавата, завистта заплашва с обвинения в метежни действия?
[[14] Scitis enim per hos dies creberrimum fuisse sermonem, me Parilibus, qui dies hodie est, cum fascibus descensurum. In aliquem credo hoc gladiatorem aut latronem aut Catilinam esse conlatum, non in eum, qui, ne quid tale in re publica fieri posset, effecerit. An ut ego, qui Catilinam haec molientem sustulerim, everterim, adflixerim, ipse existerem repente Catilina? Quibus auspiciis istos fascis augur acciperem, quatenus haberem, cui traderem? Quemquamne fuisse tam sceleratum, qui hoc fingeret, tam furiosum, qui crederet? Unde igitur ista suspicio vel potius unde iste sermo?		14. Та вие знаете, че през тези дни се говореше само за това, че в деня на Парилиите, т.е. днес, аз съм щял да се спусна на форума с ликтори 12. В това е обвинен според мен някой гладиатор или разбойник или Катилина, но този, който е премахнал възможността това да се случи в държавата. Нима този, който премахна разби, унищожи Катилина заради тези му замисли сам излиза неочаквано втори Катилина. При какви птицегадания аз, като авгур, щях да приема тези ликторски снопчета, докога щях да имам, кому щя да ги предам? Кой ли е бил престъпникът, който е измислил слуха, кой е лудият, който е повярвал? И така откъде е това подозрение, или по-скоро слух?
[[VI][15] Cum, ut scitis, hoc triduo vel quadriduo tristis a Mutina fama manaret, inflati laetitia atque insolentia impii cives unum se in locum ad illam curiam furiis potius suis quam rei publicae infelicem congregabant. Ibi cum consilia inirent de caede nostra partirenturque inter se, qui Capitolium, qui rostra, qui urbis portas occuparent, ad me concursum futurum civitatis putabant. Quod ut cum invidia mea fieret et cum vitae etiam periculo, famam istam fascium dissipaverunt, fascis ipsi ad me delaturi fuerunt. Quod cum esset quasi mea voluntate factum, tum in me impetus conductorum hominum quasi in tyrannum parabatur, ex quo caedes esset vestrum omnium consecuta. Quae res patefecit, patres conscripti, sed suo tempore totius huius sceleris fons aperietur.		VI.15. Както знаете през тези 3-4 дни, когато се ширеше печалната мълва от Мутина, забравили се от радост и наглост безчестните граждани се събираха на едно място близо до тази курия, гибелна по-скоро за техните бесове, отколкото за държавата 13. Когато те крояха там планове за нашата гибел и се разпределяха кой да завземе Капитолия, кой - рострите, кой - градските порти, смятаха, че гражданството ще се обедини около мен. И за да създадат и завист срещу мен и опасност за живота ми дори, разпростарниха тази мълва за фасците, сами щяха да ми ги връчат. И понеже това щеше да стане като че с мое съгласие, подготвяха наета шайка да се нахвърли срещу мен, сякаш срещу тиран, а после да бъдете изтребении и всички вие. Това бе началото, сенатори, но в удобен момент ще се разкрие и изворът на цялото това престъпление.
[[16] Itaque P. Apuleius, tribunus pl., meorum omnium consiliorum periculorumque iam inde a consulatu meo testis, conscius, adiutor, dolorem ferre non potuit doloris mei; contionem habuit maximam populo Romano unum atque idem sentiente. In qua contione cum me pro summa nostra coniunctione et familiaritate liberare suspicione fascium vellet, una voce cuncta contio declaravit nihil esse a me umquam de re publica nisi optime cogitatum. Post hanc habitam contionem duabus tribusve horis optatissimi nuntii et litterae venerunt, ut idem dies non modo iniquissima me invidia liberarit, sed etiam celeberrima populi Romani gratulatione auxerit.		16. И така народният трибун Публий Апулей, сивдетел, съучастник и помощник във всички мои планове още от моето консулство, не можа да понесе мъката си от моята скръб; той свика многолюден народен сбор при пълното единодушие на римския народ. Когато на това събрание той поиска в името на нашето голямо приятелство и близост той поиска да премахне подозрението за фацсите, цялто събрание в един глас заяви, че винаги съм имал само най-честни намерения към държавата. Два-три часа след това събрание пристигнаха тъй очакваните вестители и писмото, така че в един и същи ден не само бях освободен от най-несправедлива завист, но и въздигнат от мнгобройните поздравления на римския народ.
[[17] Haec interposui, patres conscripti, non tam ut pro me dixerim (male enim mecum ageretur, si parum vobis essem sine defensione purgatus), quam ut quosdam nimis ieiuno animo et angusto monerem, id quod semper ipse fecissem, uti excellentium civium virtutem imitatione dignam, non invidia putarent. Magnus est in re publica campus, ut sapienter dicere Crassus solebat, multis apertus cursus ad laudem. [VII] Utinam quidem illi principes viverent, qui me post meum consulatum, cum iis ipse cederem, principem non inviti videbant! Hoc vero tempore in tanta inopia constantium et fortium consularium quo me dolore affici creditis, cum alios male sentire, alios nihil omnino curare videam, alios parum constanter in suscepta causa permanere sententiamque suam non semper utilitate rei publicae, sed tum spe, tum timore moderari?		17. Вмъкнах тези думи, сенатори, не за да говоря за себе си (лошо щеше да бъде за мен, ако без тази защита ви изглеждах виновен), но за да посъветвам ограничените и мекушавите да приемат, както и аз самият винаги съм приемал, че доблестта на отличните граждани заслужава подражание, а не завист. Огромно поле за действие има в държавата, както казваше мъдро Крас, за мнозина е открит пътят към прославата. VII. О, да бяха живи първенците на държавата, които след моето консулство охотно ме виждаха сред първите, макар и сам да им отстъпвах! А по онова време, когато едва се намираха непоколебими и храбри консулари, да знаете колко страдах аз, като виждах, че едни са злонамерени, други - напълно нехайни, трети - непостоянни в начинанията си и променливи в мнението си, не винаги в зависимост от отбществената полза, а ту от надежда, ту от страха си?
[[18] Quod si quis de contentione principatus laborat, quae nulla esse debet, stultissime facit, si vitiis cum virtute contendit; ut enim cursu cursus, sic in viris fortibus virtus virtute superatur. Tu, si ego de re publica optime sentiam, ut me vincas, ipse pessime senties aut, si ad me bonorum concursum fieri videbis, ad te improbos invitabis? Nollem primum rei publicae causa, deinde etiam dignitatis tuae. Sed si principatus ageretur, quem numquam expetivi, quid tandem mihi esset optatius? Ego enim malis sententiis vinci non possum, bonis forsitan possim et libenter.		18. И ако някой се бори за първото място - борба, която не трябва да съществува, постъпва много глупаво, ако чрез пороци се състезава с доблест. И както в бягането се побеждава с бягане, така при доблестните се побеждава с доблест. Нима ако аз мисля за благото на държавата, ти 14, за да ме победиш или ще замисляш гибелта й, или ако виждаш при мен да се събират честните граждани, ще привлечеш лошите? Не бих искал първо заради държавата, после и заради твоето достойнство. Нека борбата да е за първото място в държавата, към което никога не съм се стремял; има ли в края на краищата нещо по-желано за мен? Понеже от лоши мнения не многа да бъда победен, от добрите може би, и то на драго сърце.
[[19] Haec populum Romanum videre, animadvertere, iudicare quidam moleste ferunt. Poteratne fieri, ut non proinde homines dequoque, ut quisque mereretur, iudicarent? Ut enim de universo senatu populus Romanus verissime iudicat nullis rei publicae temporibus hunc ordinem firmiorem aut fortiorem fuisse, sic de uno quoque nostrum et maxime, qui hoc loco sententias dicimus, sciscitantur omnes, avent audire, quid quisque senserit; ita de quoque, ut quemque meritum arbitrantur, existimant. Memoria tenent me ante diem XIII Kalendas Ianuarias principem revocandae libertatis fuisse, me ex Kalendis Ianuariis ad hanc horam invigilasse rei publicae,		19. Някои страдат, че римският народ вижда тези неща, обръща им внимание, преценява ги. Би ли могло да се случи хората да не преценяват всеки човек според заслугите му? Понеже римският народ съвършено справедливо прецени както за целия сенат, че в никой друг момент за държавата това съсловие не е било по-силно или по-сплотено, така също за всеки един от нас и най-вече за тези, които изказват мнения тук; всички питат, искат да чуят какво е произнесъл всеки; съдят за всеки така, както считат, че е заслужил. Те помнят, че на 13-я ден преди януарските календи (15 декември) аз пръв подканих да си върнем свободата, че от януарските календи (първи януари) до днес аз бдях над държавата,
[[20] meam domum measque auris dies noctesque omnium praeceptis monitisque patuisse, meis litteris, meis nuntiis, meis cohortationibus omnes, qui ubique essent, ad patriae praesidium excitatos, meis sententiis a Kalendis Ianuariis numquam legatos ad Antonium, semper illum hostem, semper hoc bellum, ut ego, qui omni tempore verae pacis auctor fuissem, huic essem nomini pestiferae pacis inimicus.		20. че моят дом, моят слух, дните и нощите ми бяха готови да приемат указания и съвети от всички, че с моите писма, моите пратеници, с моите насърчения подбудих към защита на отечеството всички, където и да са били те, че моето мнение от януарските календи (първи януари) прекъсна пратеничествата до Антоний, че той винаги е бил враг, а борбата с него - война, а аз, който винаги съм бил радетел за истински мир, сега съм неприятел на самото споменаване на този гибелен мир.
[[21] Idem P. Ventidium, cum alii praetorem [Volusenum], ego semper hostem. Has in sententias meas si consules discessionem facere voluissent, omnibus istis latronibus auctoritate ipsa senatus iam pridem de manibus arma cecidissent. [VIII] Sed, quod tum non licuit, patres conscripti, id hoc tempore non solum licet, verum etiam necesse est, eos, qui re sunt hostes, verbis notari, sententiis nostris hostes iudicari.		21. Също така винаги съм считал Публий Вентидий Волузен враг, докато другите - претор. Ако консулите бяха поискали да проведат дисцесия 15 според моите предложения, отдавна вече самият авторитет на сената щеше да е изтръгнал оръжията от ръцете на всички тези разбойници. VIII. Но непозволеното тогава, сенатори, сега е не само позволено, но и необходимо: с името "враг" да бъдат заклеймени тези, които действително са врагове, с нашето гласуване да бъдат обявени за врагове.
[[22] Antea cum hostem ac bellum nominassem, semel et saepius sententiam meam de numero sententiarum sustulerunt, quod in hac causa iam fieri non potest. Ex litteris enim C. Pansae A. Hirti consulum, C. Caesaris pro praetore de honore dis immortalibus habendo sententias dicimus. Supplicationem modo qui decrevit, idem imprudens hostes iudicavit; numquam enim in civilis bello supplicatio decreta est. Decretam dico; ne victoris quidem litteris postulata est.		22. Когато по-рано употребявах думите "враг" и "война", неведнъж изключиха предложението ми от внесените за гласуване - това при сегашното положение вече не може да стане; понеже на основание на писмото на консулите Гай Панса, Авъл Хирций и пропретора Гай Цезар предлагаме да бъдат почетени безсмъртните богове. А който току-що е гласувал за молебен, той дори без да го съзнава, е мислел за врагове: та никога в гражданска война не е бил постановяван молебен. Казвам "постановяван", дори победителят не е искал такова нещо в писмата си.
[[23] Civile bellum consul Sulla gessit, legionibus in urbem adductis, quos voluit, expulit, quos potuit, occidit; supplicationis mentio nulla. Grave bellum Octavianum insecutum est; supplicatio [Cinnae} nulla victori. Cinnae victoriam imperator ultus est Sulla; nulla supplicatio decreta a senatu. Ad te ipsum, P. Servili, num misit ullas collega litteras de illa calamitosissima pugna Pharsalia, num te de supplicatione voluit referre? Profecto noluit. At misit postea de Alexandria, de Pharnace; Pharsaliae vero pugnae ne triumphum quidem egit. Eos enim cives pugna illa sustulerat, quibus non modo vivis, sed etiam victoribus incolumis et florens civitas esse posset.		23. Като консул Сула води гражданска война, с легионите си, доведени в Рим, изгони, които поиска, изби, които можа 16: ни дума за молебен. Последва тежка война с Октавий: никакъв молебен за победителя Цина: никакъв молебен по сенатско решение. Нима колегата ти 17 е пращал някакво писмо на теб самия, Публий Сервилий, за онази гибелна битка при Фарсал, нима поиска ти да направиш в сената предложение за молебен? Разбира се, не. След това обаче той ти съобщи за Александрия, за Фарнак. За Фарсалската битка той дори не направи триумф: тази битка премахна такива граждани, които, ако бяха не само оцеляли, но и победители, държавата щеше да е непокътната и процъфтяваща.
[[24] Quod idem contigerat superioribus bellis civilibus. Nam mihi consuli supplicatio nullis armis sumptis non ob caedem hostium, sed ob conservationem civium novo et inaudito genere decreta est. Quam ob rem aut supplicatio re publica pulcherrime gesta postulantibus nostris imperatoribus deneganda est, quod praeter Gabinium contigit nemini, aut supplicatione decernenda hostes eos, de quibus decernitis, iudicetis necesse est. [IX] Quod ergo ille re, id ego etiam verbo, cum imperatores eos appello; hoc ipso nomine et eos, qui iam devicti sunt, et eos, qui supersunt, hostes iudico, cum victores appello imperatores.		24. Същото това се е случвало и през миналите граждански войни. На мен като консул ми бе гласуван извънреден и необичаен молебен: без прибягване до оръжие и не за избиване на врагове, а за запазване на гражданите 18. Затова или трябва да се вдигне молебенът, въпреки че е поискан от нашите императори, отлично изпълнили задълженията си пред държавата (това се е случило само на Габиний), или постановявайки молебен, е неизбежно да не обявите за врагове хората, над които обявявате победата си. IX. И тъй това, което Сервилий извърши на дело, аз го изразявам с думи - наричам ги императори. Със самото това название обявявам за врагове и вече победените, и останалите, а техните победители наричам императори.
[[25] Quo modo enim potius Pansam appellem, etsi habet honoris nomen amplissimi, quo Hirtium? Est ille quidem consul, sed alterum nomen beneficii populi Romani est, alterum virtutis atque victoriae. Quid? Caesarem, deorum beneficio rei publicae procreatum dubitemne appellare imperatorem? qui primus Antoni inmanem et foedam crudelitatem non solum a iugulis nostris, sed etiam a membris et visceribus avertit. Unius autem diei quot et quantae virtutes, di immortales, fuerunt!		25. Та как другояче да нарека Панса, макар и той да носи най-високото звание в държавата, как да нарека Хирций? Да, консул е наистина, но едното звание е създадено от благоразположението на римския народ към него, а другото - от доблестта и от победата. Е? Цезар ли, роден по божията милост за държавата, да не нарека император 19? Пръв той отклони чудовищната и отвратителна жестокост на Антоний не само от гърлата ни, но и от телата и сърцата ни. А колко много и какви доблестни дела, безсмъртни богове, се сбраха в един ден!
[[26] Princeps enim omnium Pansa proelii faciendi et cum Antonio confligendi fuit, dignus imperator legione Martia, digna legio imperatore. Cuius si acerrimum impetum cohibere Pansa potuisset, uno proelio confecta res esset. Sed cum libertatis avida legio effrenatius in aciem hostium inrupisset ipseque in primis Pansa pugnaret, duobus periculosis vulneribus acceptis sublatus e proelio rei publicae vitam reservavit. Ego vero hunc non solum imperatorem, sed etiam clarissimum imperatorem iudico, qui cum aut morte aut victoria se satis facturum rei publicae spopondisset, alterum fecit, alterius di immortales omen avertant!		26. Пръв от всички започна битка и се сблъска с Антоний Панса, имепратор, достоен за Марсовия легион, един легион, достоен за императора. Ако Панса можеше да задържи ожесточената атака на легиона, всичко щеше да приключи с едно сражение. Но жаден за свобода, легионът нахлу неудържимо сред вражеските редици, сам Панса се сражаваше сред първите; а когато получи две опасни рани, бе изнесен от бойното поле и тъй оцеля за държавата. Такъв човек аз смятам не просто за император, а император преславен; понеже той бе обещал че изпълнявайки дълга си към държавата или ще умре, или ще победи - постигна едното, дано безсмъртните богове не позволят другото!
[[X] [27] Quid dicam de Hirtio? qui re audita e castris duas legiones eduxit incredibili studio atque virtute, quartam illam, quae relicto Antonio se olim cum Martia legione coniunxit, et septimam, quae constituta ex veteranis docuit hoc proelio militibus iis, qui Caesaris beneficia servassent, senatus populique Romani carum nomen esse. His viginti cohortibus nullo equitatu Hirtius ipse aquilam quartae legionis cum inferret, qua nullius pulchriorem speciem imperatoris accepimus, cum tribus Antoni legionibus equitatuque conflixit hostesque nefarios huic Iovis Optimi Maximi ceterisque deorum immortalium templis, urbis tectis, libertati populi Romani, nostrae vitae sanguinique imminentes prostravit, fudit, occidit, ut cum admodum paucis nocte tectus, metu perterritus princeps latronum duxque fugerit. O solem ipsum beatissimum, qui antequam se abderet, stratis cadaveribus parricidarum cum paucis fugientem vidit Antonium!		X.27. Какво да кажа за Хирций? При вестта за сражението изключително устремно и смело той извел от лагера два легиона - известния четвърти легион, който изостави Антоний и се присъедини още преди това към Марсовия легион, и седмия, от ветерани, които доказаха, че името на сената и римския народ е скъпо на войниците, които са запомнили благодеянията на Цезар. С тези 20 кохорти, без никаква конница Хирций понесъл само орела на четвъртия легион (по-прекрасен образ на пълководенц не знаем) и се сблъскал с трите легиона и с конницата на Антоний - и разпръснал, разбил, избил престъпните врагове на този тук Юпитер Всеблаг и Всемогъщ и на другите храмове на безсмъртните богове, врагове, заплашващи града, свободата на римския народ, нашия живот и кръв; тъй че главатарят и вождът на разбойниците, напълно уплашен, избягал с малка група под прикритието на нощта. О, преблажено си, слънце! Преди да залезеш, ти си съзряло сред разпръснатите трупове на изменниците бягащия с малцина Антоний!
[[28] An vero quisquam dubitabit appellare Caesarem imperatorem? Aetas eius certe ab hac sententia neminem deterrebit, quandoquidem virtute superavit aetatem. Ac mihi semper eo maiora beneficia C. Caesaris visa sunt, quo minus erant ab aetate illa postulanda; cui cum imperium dabamus, eodem tempore etiam spem eius nominis deferebamus; quod cum est consecutus, auctoritatem decreti nostri rebus gestis suis comprobavit. Hic ergo adulescens maximi animi, ut verissime scribit Hirtius, castra multarum legionum paucis cohortibus tutatus est secundumque proelium fecit. Ita trium imperatorum virtute, consilio, felicitate uno die locis pluribus res publica est conservata.		28. Та наистина кой ще се колебае да назове Цезар император? Възрастта му несъмнено никого не ще отклони от това предложение, понеже храбростта му надви годините. На мене делата на Гай Цезар ми се струват по-големи именно защото възрастта му не ни позволява да ги изискваме; когато му давахме империй, в този момент ние възлагахме и надеждата си в това звание. Щом като той го получи, със своите действия потвърди авторитета на нашето постановление. И така този младеж с величав дух, както съвсем вярно пише Хирций, с малко кохорти защити лагера ни от многобройните легиони и се сражава успешно. Така благодарение на мъжеството, военния план и успеха на тримата императори на римския народ в един ден държавата бе спасена на няколко места.
[[XI] [29] Decerno igitur eorum trium nomine quinquaginta dierum supplicationes; causas, ut honorificentissimis verbis consequi potuero, complectar ipsa sententia. Est autem fidei pietatisque nostrae declarare fortissimis militibus, quam memores simus quamque grati. Quam ob rem promissa nostra atque ea, quae legionibus bello confecto tributuros nos spopondimus, hodierno senatus consulto renovanda censeo; aequum est enim militum, talium praesertim, honorem coniungi.		XI.29. И така, аз предлагам в името на на тези трима императори да се постановят молебени в продължение на 50 дни 20. Основанията за това продължение ще изложа колкото се може по-почтително. Дълг на нашата вярност и благоговейно уважение е да покажем на храбрите си войници колко сме им благодарни и признателни. Поради това считам, че днесшното сенатско постановление трябва да потвърди нашите обещания и тези задължения към легионите, които поехме да изпълним след приключването на войната. Справедливо е войници да бъдат почетени, особено такива.
[[30] Atque utinam, patres conscripti, [civibus] omnibus solvere nobis praemia liceret! quamquam nos ea, quae promisimus, studiose cumulata reddemus. Sed id quidem restat, ut spero, victoribus, quibus senatus fides praestabitur: quam quoniam difficillimo rei publicae tempore secuti sunt, eos numquam oportebit consilii sui paenitere. Sed facile est bene agere cum iis, a quibus etiam tacentibus flagitari videmur; illud admirabilius et maius maximeque proprium senatus sapientis est, grata eorum virtutem memoria prosequi, qui pro patria vitam profuderunt.		30. О, ако можехме, сенатори, да възнаградим всички! Впрочем, обещаното дори повече от него ще дадем с желание. Но това ще остане да извършат победителите, на които сенатът възложи доверитето си; понеже те последваха сената в този най-труден за държавата момент, трябва никога да не се разкайват за това свое решение. Но лесно е да се преговаря с хора, които дори мълчейки, сякаш ни молят за дължимото им. По-важно и напълно отговарящоп на мъдростта на сената е да помни мъжеството на падналите за родината.
[[31] Quorum de honore utinam mihi plura in mentem venirent! Duo certe non praeteribo, quae maxime occurrunt, quorum alterum pertinet ad virorum fortissimorum gloriam sempiternam, alterum ad leniendum maerorem et luctum proximorum. [XII] Placet igitur mihi, patres conscripti, legionis Martiae militibus et eis, qui una pugnantes occiderint, monumentum fieri quam amplissimum. Magna atque incredibilia sunt in rem publicam huius merita legionis. Haec se prima latrocinio abrupit Antoni, haec tenuit Albam, haec se ad Caesarem contulit, hanc imitata quarta legio parem virtutis gloriam consecuta est. Quarta victrix desiderat neminem; ex Martia non nulli in ipsa victoria conciderunt. O fortunata mors, quae naturae debita pro patria est potissimum reddita!		31. О, да можех да кажа повече неща за тяхната почит! Несъмнено не ще пропусна две решения, за които мисля преди всичко - едното от тях е за вечната слава на смелите мъже, второто - за облекчаване скръбта и мъката на близките им. XII. И тъй, сенатори, предлагам да бъде издигнат най-забележителен паметник на войниците от Марсовия легион и на онези, които загинаха, сражавайки се заедно с тях 21. Велики и необикновени са заслугите на този легион към държавата. Той пръв се изтръгна от разбойниците на Антоний, той задържа Алба, той се прехвърли при Цезар; подражавайки на храбростта му, четвътрият легион достигна същата слава. Четвъртият легион, победител, не загуби нито един войник; от Марсовия легион някои загинаха в самия миг на победата. О, щастлива смърт, дължима на природата, отдадена с готовност на родината!
[[32] Vos vero patriae natos iudico, quorum etiam nomen a Marte est, ut idem deus urbem hanc gentibus, vos huic urbi genuisse videatur. In fuga foeda mors est, in victoria gloriosa. Etenim Mars ipse ex acie fortissimum quemque pignerari solet. Illi igitur impii, quos cecidistis, etiam ad inferos poenas parricidii luent, vos vero, qui extremum spiritum in victoria effudistis, piorum estis sedem et locum consecuti. Brevis a natura vita vobis data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna. Quae si non esset longior quam haec vita, quis esset tam amens, qui maximis laboribus et periculis ad summam laudem gloriamque contenderet?		32. А вие, според мен, сте истински чада на родината, вие, чието име дори е Марсови: тъй че сякаш един и същи бог е създал този град за света, а вас - за този град. Позорна е смъртта в бягство, славна - в часа на победата. И наистина, самият Марс обикновено си взима като заложници най-храбрите от бойните редици. И така безбожниците, които избихте, дори в подземния свят ще изкупват престъпното си братоубийство, а за вас, които изпуснахте последното си дихание в часа на победата, са отредени местата и обителите на благочестивите. Кратък е животът, даден ни от природата, но споменът за благородно отдадения живот е вечен. Ако този спомен не беше по-дълготраен от живота ни, щеше ли да се намери безумец, който да се стреми с цената на огромни трудности и рискове към върховна почит и слава?
[[33] Actum igitur praeclare vobiscum, fortissimi, dum vixistis, nunc vero etiam sanctissimi milites, quod vestra virtus neque oblivione eorum, qui nunc sunt, nec reticentia posterorum sepulta esse poterit, cum vobis inmortale monumentum suis paene manibus senatus populusque Romanus exstruxerit. Multi saepe exercitus Punicis, Gallicis, Italicis bellis clari et magni fuerunt, nec tamen ullis tale genus honoris tributum est. Atque utinam maiora possemus, quandoquidem a vobis maxima accepimus! Vos ab urbe furentem Antonium avertistis, vos redire molientem reppulistis. Erit igitur exstructa moles opere magnifico incisaeque litterae divinae virtutis testes sempiternae, numquam de vobis eorum, qui aut videbunt vestrum monumentum aut audient, gratissimus sermo conticescet. Ita pro mortali condicione vitae inmortalitatem estis consecuti.		33. И тъй прекрасна е била вашата участ, докато живяхте най-храбри, а сега и най-свети войни; Храбростта ви няма да бъде погребана ни от забравата на съвременниците, ни от мълчанието на потомците, понеже безсмъртен паметник ще ви издигнат едва ли не собственоръчно сенатът и римският народ. Многобройни, славни и велики войски сме имали през Пуническите, галските и италийските войни, но на нито една не е била отдадена такава почит. О, ако можехме да ви създадем и повече, понеже от вас всичко получихме! Вие отблъснахте от града бесния Антоний, вие го отхвърлихте, опитал да се върне. И така ще бъде издигнат великолепен паметник и ще бъде изсечен надпис - вечен свидетел за божественото ви мъжество и никога не ще замлъкнат изпълнените с дълбока благодарност гласове на онези, които видят или чуят за вашия паметник. Така вместо смъртен живот, вие постигнахте безсмъртие.
[[XIII][34] Sed quoniam, patres conscripti, gloriae munus optimis et fortissimis civibus monumenti honore persolvitur, consolemur eorum proximos, quibus optima est haec quidem consolatio, parentibus, quod tanta rei publicae praesidia genuerunt, liberis, quod habebunt domestica exempla virtutis, coniugibus, quod iis viris carebunt, quos laudare quam lugere praestabit, fratribus, quod in se ut corporum, sic virtutis similitudinem esse confident. Atque utinam his omnibus abstergere fletum sententiis nostris consultisque possemus vel aliqua talis iis adhiberi publice posset oratio, qua deponerent maerorem atque luctum gauderentque potius, cum multa et varia impenderent hominibus genera mortis, id genus, quod esset pulcherrimum suis obtigisse eosque nec inhumatos esse nec desertos, quod tamen ipsum pro patria non miserandum putatur, nec dispersis bustis humili sepultura crematos, sed contectos publicis operibus atque muneribus eaque extructione, quae sit ad memoriam aeternitatis ara Virtutis.		XIII.34. Но понеже, сенатори, на отличните и храбри граждани ние посвещаваме паметник като заслужена слава, нека да утешим и близките им, за които най-добро е това утешение: за бащите - че са създали толкова голяма защита за държавата, за децата - че в семействата си ще имат примери за мъжество, за съпругите - че ще са лишени от такива мъже, които подобава по-скоро да възхваляват, отколкото да оплактват, за братята - че могат да се надяват, че приличат на тях както по външност, така и по храброст. О, да можехме с нашите предложения и постановления да пресушим сълзите на всички тях или пък да можехме да им отправим такава публична реч, която да ги накара да изоставят скръбта и тъгата и да се радват, че от многото и различни видове смърт, заплашващи хората, на близките им се е паднала най-хубавата: те не са непогребани, нито изоставени, а дори и таква участ в името на родината не се счита за нещастие, не са игорени, разхвърляни на клада, а са погребани на държавни разноски, с почести и с такъв паметник, който да е за вечни времена олтар на Храбростта.
[[35] Quam ob rem maximum quidem solacium erit propinquorum eodem monumento declarari et virtutem suorum et populi Romani pietatem et senatus fidem et crudelissimi memoriam belli; in quo nisi tanta militum virtus exstitisset, parricidio M. Antoni nomen populi Romani occidisset. Atque etiam censeo, patres conscripti, quae praemia militibus promisimus nos re publica reciperata tributuros, ea vivis victoribusque cumulate, cum tempus venerit, persolvenda; qui autem ex iis, quibus illa promissa sunt, pro patria occiderunt, eorum parentibus, liberis, coniugibus, fratribus eadem tribuenda censeo.		35. Затова наистина най-голяма утеха за роднините ще бъде, че един и същи паметник ще свидетелства и за храбростта на близките им, и за благочестивата благодарност на римския народ, и за благодарността на сената, и за спомена за най-жестоката война; и ако в тази война войниците не бяха проявили храбростта си, самото име "римляни", щеше да изчезне от братоубийствената сеч на Марк Антоний. Освен това считам, сенатори, че наградите, които обещахме да раздадем на войниците след възстановяването на държавния строй, в първия удобен момента трябва щедро да издължим на живите и победоносни войни: а обещаните награди на падналите за родината според мен трябва да бъдат раздадени на техните родители, деца, съпруги и братя.
[[XIV][36] Sed ut aliquando sententiam complectar, ita censeo: 'cum C. Pansa consul, imperator, initium cum hostibus confligendi fecerit, quo proelio legio Martia admirabili incredibilique virtute libertatem populi Romani defenderit, quod idem legiones tironum fecerint, ipseque C. Pansa consul, imperator, cum inter media hostium tela versaretur, vulnera acceperit, cumque A. Hirtius consul, imperator, proelio audito, re cognita, fortissimo praestantissimoque animo exercitum castris eduxerit impetumque in M. Antonium exercitumque hostium fecerit eiusque copias occidione occiderit suo exercitu ita incolumi, ut ne unum quidem militem desiderarit,		XIV.36. И за да обобщя накрая казаното, внасям това предложение: "понеже Гай Панса, консул, император, започна битката с враговете, и в това сражение Марсовия легион с удивотелни и невероятно мъжество защити свободата на римския народ; и тъй като същото сториха и новобранските легиони 22, и сам Гай Панса, консул, император, ранен в бой сред вражите редици; и тъй като Авъл Хирций, консул, император, при вестта за сражението и преценка на положението със забележителна храброст изведе армията от лагера и атакува Марк Антоний и вражата войска, унищожи я напълно, а от своята армия не загуби дори един войник.
[[37] cumque C. Caesar pro praetore, imperator, consilio diligentiaque sua castra feliciter defenderit copiasque hostium, quae ad castra accesserant, profligarit, occiderit: ob eas res senatum existimare et iudicare eorum trium imperatorum virtute, imperio, consilio, gravitate, constantia, magnitudine animi, felicitate populum Romanum foedissima crudelissimaque servitute liberatum; cumque rem publicam, urbem, templa deorum immortalium, bona fortunasque omnium liberosque conservarint dimicatione et periculo vitae suae, uti ob eas res bene, fortiter feliciterque gestas C. Pansa A. Hirtius consules, imperatores, alter ambove, aut, si aberunt, M. Cornutus, praetor urbanus, supplicationes per dies quinquaginta ad omnia pulvinaria constituat;		37. Понеже Гай Цезар, пропретор, император, разумно и предпазливо разумно и предпазливо защити успешно своя лагер и разпръсна, разби приближилите се до лагера вражи пълчища, то предвид това сенатът смята и признава, че благодарени на мъжеството на тримата императори, тяхното ръководство, разумност, авторитет, твърдост, храброста на дууха и щастие римският народ е освободен от най-отвратително и жестоко робство; понеже те, сражавайки се с риск и опасност за своя собствен живот, спасиха държавата, града, храмовете на безсмъртните богове, богатствата и имуществата на всички граждани, както и децата им, то за тези добре храбро и успешно извършени дела, Гай Панса, Авъл Хурций, консули, императори, единият от тях или двамата, или в тяхно отсъствие, градският претор Марк Корнут да устрои молебен във всички храмове в продължение на 50 дни.
[[38] cumque virtus legionum digna clarissimis imperatoribus extiterit, senatum, quae sit antea pollicitus legionibus exercitibusque nostris, ea summo studio re publica recuperata persoluturum; cumque legio Martia princeps cum hostibus conflixerit atque ita cum maiore numero hostium contenderit, ut, cum plurimos caederent, caderent non nulli, cumque sine ulla retractatione pro patria vitam profuderint; cumque simili virtute reliquarum legionum milites pro salute et libertate populi Romani mortem oppetiverint: senatui placere, ut C. Pansa A. Hirtius consules, imperatores, alter ambove, si eis videatur, iis qui sanguinem pro vita, libertate, fortunis populi Romani, pro urbe, templis deorum immortalium profudissent, monumentum quam amplissimum locandum faciendumque curent quaestoresque urb. ad eam rem pecuniam dare, attribuere, solvere iubeant, ut exstet ad memoriam posteritatis sempiternam scelus crudelissimorum hostium militumque divina virtus, utique, quae praemia senatus militibus ante constituit, ea solvantur eorum, qui hoc bello pro patria occiderunt, parentibus, liberis, coniugibus, fratribus, iisque tribuantur, quae militibus ipsis tribui oporteret, si vivi vicissent, qui morte vicerunt.		38. Понеже легионите проявиха достойно за прославените им императори мъжество, сенатът най-старателно ще изпълни след възстановяване на държавата изцяло обещанията си пред нашите легиони и войски; и тъй като Марсовият легион пръв се сблъска с враговете и въпреки по-големият им брой мнозина изби, а понесе незначителни загуби и с голяма жертвоготовност проля кръвта си за родината; и тъй като войниците от останалите легиони със същото мъжество загинаха за спасението и свободата на римския народ; сенатът постанови: Гай Панса, Авъл Хирций, консули, императори, единият или двамата, както намерят за добре, да се погрижат за направата на величествен паметник в чест на онези, които проляха кръвта си в името на живота, свободата и благото на римския народ, в името на града и храмовете на безсмъртните богове; да наредят на градските претори да отпуснат, определят и изплатят сумите за това дело, за да пребъде за вечен спомен на потомството престъплението на жестоките врагове и божественото мъжество на воините; да наредят наградите, определени от сената за войниците, да се изплатят на родители те, децата, съпругите и братята на загиналите в тази война в името на отечеството и на тях да се отреди това, което трябваше да бъде дадено на самите войници, ако живи бяха постигнали победата, която постигнаха със смъртта си.