ROMULUS

Res gestae divi Augusti * Делата на император Август
Превод: Делата на императора Августа (Monumentum Ancyranum), Г. Кацаров, Годишник на Софийския Университет, т. 2, 1906

двуезичен | оригинал | превод

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33 34 35 36 37 38 39

[Rerum gestarum divi Augusti, quibus orbem terrarum imperio populi Romani subiecit, et impensarum quas in rem publicam populumque Romanum fecit, incisarum in duabus aheneis pilis, quae sunt Romae positae, exemplar subiectum. [1] Annos undeviginti natus exercitum privato consilio et privata impensa comparavi, per quem rem publicam a dominatione factionis oppressam in libertatem vindicavi. [Ob quae] senatus decretis honorificis in ordinem suum me adlegit, C. Pansa et A. Hirtio consulibus, consularem locum sententiae dicendae tribuens, et imperium mihi dedit. Res publica ne quid detrimenti caperet, me propraetore simul cum consulibus providere iussit. Populus autem eodem anno me consulem, cum cos. uterque bello cecidisset, et triumvirum rei publicae constituendae creavit.		От делата на божествения Август, чрез които покори земния кръг под властта на римския народ, и от разноските, които направи за държавата и римския народ и които са вдълбани на два медни стълба, находящи се в Рим, следва по-долу препис.1 1. На 19-годишна възраст 2 събрах войска по свой почин и с частни разноски; с нея освободих държавата, която бе попаднала под властта на една партия. Поради това сенатът чрез почетни решения ме прие в своята среда във времето на консулите Гая Панса и Авла Хирция 3, като същевременно ми даде консуларско място за гласуване 4 и ме облече с власт (imperium)5. След това той заповяда аз, като пропретор, заедно с консулите да се грижа да не сполети държавата някое нещастие. Народът пък в същата година, когато и двамата консули паднаха на война, ме избра консул 6 и член на триумвирата за уреждане държавата.
[[2] Qui parentem meum trucidaverunt, eos in exilium expuli iudiciis legitimis ultus eorum facinus, et postea bellum inferentis rei publicae vici bis acie.		2. Убийците на моя баща пратих в изгнание, като отмъстих за тяхното престъпление чрез законен приговор 7, и после, когато отвориха война на държавата, победих ги два пъти в сражение.8
[[3] Bella terra et mari civilia externaque toto in orbe terrarum saepe gessi, victorque omnibus veniam petentibus civibus peperci. Externas gentes, quibus tuto ignosci potuit, conservare quam excidere malui. Millia civium Romanorum sub sacramento meo fuerunt circiter quingenta. Ex quibus deduxi in colonias aut remisi in municipia sua stipendis emeritis millia aliquanto plura quam trecenta, et iis omnibus agros adsignavi aut pecuniam pro praemiis militiae dedi. Naves cepi sescentas praeter eas, si quae minores quam triremes fuerunt.		3. Сухопътни и морски войни против граждани и против чужди народи водих по цял свят и, като победител, пощадих всички останали живи граждани 9. Чуждите народи, на които не бе опасно да се прости, предпочетох да ги запазя, отколкото да ги изкореня. Около 500 000 римски граждани ми се заклеха в знамето. Повече от 300 000 от тях, след изслужено време, поселих в колонии или изпратих обратно в общините им. На всички тях дадох купени от мене 10 имения или вместо това пари от частния си имот 11. Плених 600 кораби, без да се смятат тия, които бяха по-малки от триреми.
[[4] Bis ovans triumphavi, tris egi curulis triumphos et appellatus sum viciens et semel imperator. Cum autem pluris triumphos mihi senatus decrevisset, iis supersedi. Laurum de fascibus deposui in Capitolio, votis quae quoque bello nuncupaveram solutis. Ob res a me aut per legatos meos auspicis meis terra marique prospere gestas quinquagiens et quinquiens decrevit senatus supplicandum esse dis immortalibus. Dies autem, per quos ex senatus consulto supplicatum est, fuere DCCCLXXXX. In triumphis meis ducti sunt ante currum meum reges aut regum liberi novem. Consul fueram terdeciens, cum scribebam haec, et agebam septimum et tricensimum tribuniciae potestatis.		4. Два пъти триумфирах на кон 12, три пъти на колесница 13. Двадесет и един път бях поздравен като император 14. Когато след това сенатът ми разреши още триумфи, отказах се от тях 15. И често положих лаврите, като изпълнявах в Капитола оброците, с които се задължавах в начало на всяка война 16. Заради делата, извършени благополучно по суша и по море било от мене лично, било от моите легати под мои ауспиции, сенатът реши 55 пъти да се направят благодарствени празници на безсмъртните богове. Дните пък, през които траяха тия празници, по решението на сената бяха 890. В триумфите ми пред колесницата ми бидоха водени девет царе или царски деца 17. Бил съм консул 13 пъти, когато пишех това, и карах 37-та година на трибунската си власт.
[[5] Dictaturam et apsenti et praesenti mihi delatam et a populo et a senatu, M. Marcello et L. Arruntio consulibus non acccepi. Non recusavi in summa frumenti penuria curationem annonae, quam ita administravi, ut intra paucos dies metu et periclo praesenti populum universam liberarem impensa et cura mea. Consulatum quoque tum annuum et perpetuum mihi delatum non recepi.		5. Диктатурата ми се поднесе от народа и сената и в мое отсъствие, и в мое присъствие във време на консулите Марка Марцела и Луция Арунция; аз не я приех.18 Когато владееше най-голяма липса на жито, не отказах да поема грижата за снабдяване града с жито; тая задача изпълних така, щото в малко дни с мои средства отървах целия народ от настоящия страх и опасност 19. Не приех дадения ми тогава и годишен, и пожизнен консулат 20.
[[6] Consulibus M. Vinicio et Q. Lucretio et postea P. Lentulo et Cn. Lentulo et tertium Paullo Fabio Maximo et Q. Tuberone senatu populoque Romano consentientibus ut curator legum et morum summa potestate solus crearer, nullum magistratum contra morem maiorum delatum recepi. Quae tum per me geri senatus voluit, per tribuniciam potestatem perfeci, cuius potestatis conlegam et ipse ultro quinquiens a senatu depoposci et accepi.		6. Във време на консулите Марка Виниция и Квинта Лукреция, и после във време на консулите Публия Лентула и Гнея Лентула, и после във време на консулите Павла Фабия Максима и Квинта Туберона 21 сенатът и римският народ се съгласиха да бъда избран сам с висша власт за надзорник на законите и нравите; но аз не приех никаква длъжност, давана извън старите обичаи; това, що искаше сенатът да се уреди от мене, свърших го в сила на трибунската си власт 22. За тая длъжност 23 получих от сената по мое искане пет пъти колега 24.
[[7] Triumvirum rei publicae constituendae fui per continuos annos decem. Princeps senatus fui usque ad eum diem quo scripseram haec per annos quadraginta. Pontifex maximus, augur, XV virum sacris faciundis, VII virum epulonum, frater arvalis, sodalis Titius, fetialis fui.		7. Член на триумвирата за уреждане на държавните работи бях 10 години непрекъснато 25. "Пръв" (princeps) на сената бях 40 години до деня, когато написах това 26. Бях пръв понтифекс 27, авгур, член на колегиите на quindecimviri sacris faciundis, на septemviri epulonum, на братята арвали, на sodales Titii и на фециалите 28.
[[8] Patriciorum numerum auxi consul quintum iussu populi et senatus. Senatum ter legi, et in consulatu sexto censum populi conlega M. Agrippa egi. Lustrum post annum alterum et quadragensimum feci, quo lustro civium Romanorum censa sunt capita quadragiens centum millia et sexaginta tria millia. Tum iterum consulari cum imperio lustrum solus feci C. Censonno et C. Asinio cos., quo lustro censa sunt civium Romanorum capita quadragiens centum millia et ducenta triginta tria millia. Et tertium consulari cum imperio lustrum conlega Tib. Caesare filio meo feci Sex. Pompeio et Sex. Appuleio cos., quo lustro censa sunt civium Romanorum capitum quadragiens centum millia et nongenta triginta et septem millia. Legibus novis me auctore latis multa exempla maiorum exolescentia iam ex nostro saeculo reduxi et ipse multarum rerum exempla imitanda posteris tradidi.		8. Когато бях консул пети път, увеличих числото на патрициите по заповед на народа и сената 29. Сената новообразувах три пъти 30. В шестия си консулат 31 предприех заедно с Марк Агрипа ценз (преброяване) на народа. Ценза завърших след 42-та година 32; в тоя ценз се преброиха 4 063 000 римски граждани. Повторно извърших ценз самичък с консулска власт 33 във време на консулите Гая Цензорина и Гая Азиния 34; при тоя ценз се преброиха 4 233 000 души римски граждани. Трети път извърших ценз пак с консулска власт заедно с моя син Тиберия Цезара, във време на консулите Секста Помпея и Секста Апулея 35. В него се преброиха 4 937 000 души римски граждани. Като издадох нови закони, поправих много обичаи на прадедите, които вече излизаха из употреба, и сам аз предадох на потомците достойни за подражание примери в много отношения 36.
[[9] Vota pro valetudine mea suscipi per consules et sacerdotes quinto quoque anno senatus decrevit. Ex iis votis saepe fecerunt vivo me ludos aliquotiens sacerdotum quattuor amplissima collegia, aliquotiens consules. Privatim etiam et municipatim universi cives unanimiter continenter apud omnia pulvinaria pro valetudine mea supplicaverunt.		9. Сенатът реши да се правят всеки пет години оброци от консулите и жреците за мое здраве. За изпълнение на тия оброци приживе ми 37 често устройваха игри: няколко пъти четирите висши жречески колегии, няколко пъти консулите 38. Също и всички граждани частно и по общини често принасяха жертви във всички храмове за мое здраве 39.
[[10] Nomen meum senatus consulto inclusum est in saliare carmen, et sacrosanctus in perpetum ut essem et, quoad viverem, tribunicia potestas mihi esset, per legem sanctum est. Pontifex maximus ne fierem in vivi conlegae mei locum, populo id sacerdotium deferente mihi quod pater meus habuerat, recusavi. Quod sacerdotium aliquod post annos, eo mortuo qui civilis motus occasione occupaverat, cuncta ex Italia ad comitia mea confluente multitudine, quanta Romae nunquam fertur ante id tempus fuisse, recepi, P. Sulpicio C. Valgio consulibus.		10. Името ми по решение на сената се вписа в химна на Салиите 40. Определи се със закон да бъда свещен и неприкосновен..... и, догде съм жив, да имам трибунска власт 41. Аз отказах да стана главен понтифекс на мястото на живия колега, ако и народът да ми даваше това жречесто място, което заима баща ми. Поех това жречество след няколко години, след като умря тоя, който бе го заел в гражданските смутове; за моя избор се събра из цяла Италия толкова голямо множество, колкото, както казват, по-рано никога не е бивало в Рим; това стана във време на консулите Публия Сулпиция и Гая Валгия 42.
[[11] Aram Fortunae Reducis ante aedes Honoris et Virtutis ad portam Capenam pro reditu meo senatus consacravit, in qua pontifices et virgines Vestales anniversarium sacrificium facere iussit eo die quo, consulibus Q. Lucretio et M. Vinicio, in urbem ex Syria redieram, et diem Augustalia ex cognomine nostro appellavit.		11. Заради моето завръщане сенатът посвети един алтар на Fortuna Redux 43 при храма на "Честта и Храбростта"44 до Капенската порта. На тоя алтар понтифиците и весталките трябва ежегодно да принасят жертва в деня, когато се върнах в града от Сирия в консулството на Квинта Лукреция и Марка Винуция 45; тоя ден сенатът нарече "Августалия"46 по наше презиме.
[[12] Ex senatus auctoritate pars praetorum et tribunorum plebi cum consule Q. Lucretio et principibus viris obviam mihi missa est in Campaniam, qui honos ad hoc tempus nemimi praeter me est decretus. Cum ex Hispania Galliaque, rebus in iis provincis prospere gestis, Romam redi, Ti. Nerone P. Qintilio consulibus, aram Pacis Augustae senatus pro reditu meo consacrandam censuit ad campum Martium, in qua magistratus et sacerdotes virginesque Vestales anniversarium sacrificium facere iussit.		12. В същото време по решение на сената се изпрати част от преторите и народните трибуни заедно с консула Квинта Лукреция и други първенци да ме посрещне в Кампания: тая чест не е оказвана досега никому освен мене 47. Когато се върнах в Рим от Испания и Галия, дето щастливо уредих делата, във време на консулите Тиберия Нерона и Публия Квинтилия, сенатът реши да посвети при Марсово поле алтар на "Августовия мир" зарад завръщането ми 48 и определи, щото магистратите, жреците и весталките да принасят там ежегодно жертва.
[[13] Ianum Quinnum, quem claussum esse maiores nostri voluerunt cum per totum imperium populi Romani terra marique esset parta victoriis pax, cum priusquam nascerer, a condita urbe bis omnino clausum fuisse prodatur memoriae, ter me principe senatus claudendum esse censuit.		13. Храмът на Янус, който според наредбите на прадедите трябва да бъде затворен, когато по цялата държава на римския народ и по сухо и по море владее спечелен с победи мир, и който според преданието преди моето раждане е бил затварян всичко два пъти от основанието на града, във време на моя принципат сенатът реши да се затвори три пъти 49.
[[14] Filios meos, quos iuvenes mihi eripuit fortuna, Gaium et Lucium Caesares honoris mei caussa senatus populusque Romanus annum quintum et decimum agentis consules designavit, ut eum magistratum inirent post quinquennium, et ex eo die quo deducti sunt in forum ut interessent consiliis publicis decrevit senatus. Equites autem Romani universi principem iuventutis utrumque eorum parmis et hastis argenteis donatum appellaverunt.		14. Моите синове Гая и Луция Цезар, които съдбата ми отне още като младежи, сенатът и римският народ зарад моя чест ги назначи консули на 15-годишна възраст, за да встъпят в тая длъжност след пет години. По-нататък сенатът реши, щото от деня, когато бъдат заведени на форума 50, да участват в публичните му съвещания 51. А пък всички римски конници обдариха и двамата със сребърни щитове и копия и ги поздравиха като "първенци на младежта"52.
[[15] Plebei Romanae viritim HS trecenos numeravi ex testamento patris mei et nomine meo HS quadringenos ex bellorum manibiis consul quintum dedi, iterum autem in consulatu decimo ex patrimonio meo HS quadringenos congiari viritim pernumeravi, et consul undecimum duodecim frumentationes frumento privatim coempto emensus sum, et tribunicia potestate duodecimum quadringenos nummos tertium viritim dedi. Quae mea congiaria pervenerunt ad hominum millia numquam minus quinquaginta et ducenta. Tribuniciae potestatis duodevicensimum, consul XII, trecentis et viginti millibus plebis urbanae sexagenos denarios viritim dedi. Et colonis militum meorum consul quintum ex manibiis viritim millia nummum singula dedi; acceperunt id triumphale congiarium in colonis hominum circiter centum et viginti millia. Consul tertium decimum sexagenos denarios plebei quae tum frumentum publicum accipiebat dedi; ea millia hominum paullo plura quam ducenta fuerunt.		15. На римския народ броих по триста сестерции на човек според завещанието на баща ми; в петия си консулат от мое име дадох по 400 сестерции от военната плячка, а пък в десетия си консулат пак броих от собствения си имот по 400 сестерции на човек като подарък (congiarium); в единадесетия си консулат дадох 12 пъти жито (frumentatio), което купих с частни средства; в 12-та година на трибунската си власт за трети път дадох по 400 сестерции на човек. При всички тия мои подаръци числото на получателите не бе по-малко от 250 000 души. В 18-та година на трибунската си власт, в 12-тия си консулат, дадох на 320 000 души от градския плебс по 60 денари на човек. В петия си консулат дадох в колониите на моите войници по 1000 сестерции на човек от плячката; тоя триумфален подарък получиха в колониите около 120 000 души. В 13-тия си консулат дадох по 60 денара на плебса, който получаваше тогава жито; той броеше малко повече от 200 000 души 53.
[[16] Pecuniam pro agris quos in consulatu meo quarto et postea consulibus M. Crasso et Cn. Lentulo Augure adsignavi militibus solvi municipis; ea summa sestertium circiter sexsiens milliens fuit quam pro Italicis praedis numeravi, et circiter bis milliens et sescentiens quod pro agris provincialibus solvi. Id primus et solus omnium qui deduxerunt colonias militum in Italia aut in provincis ad memoriam aetatis meae feci. Et postea, Ti. Nerone et Cn. Pisone consulibus itemque C. Antistio et D. Laelio cos. et C. Calvisio et L. Pasieno consulibus et L. Lentulo et M. Messalla consulibus et L. Camnio et Q. Fabricio cos., militibus quos emeriteis stipendis in sua municipia deduxi praemia numerato persolvi, quam in rem sestertium quater milliens circiter impendi.		16. Именията, които разпределих на войниците в четвъртия си консулат 54 и после, във време на консулите Марка Краса и Гнея Лентула авгура 55, аз откупих от общините. Сумата, що заплатих за италийските имения, беше около 600 000 000 сестерции и около 260 000 000 – които заплатих за провинциалните имения. Това направих за пръв път и само аз от всички, които до мое време основаха военни колонии в Италия или в провинциите. И по-сетне, във време на консулите Тиберия Нерона и Гнея Пизона, също във време на консулите Гая Антистия и Децима Лелия и във време на Гая Калвизия и Луция Пасиена, и във време на Луция Каниния и Квинта Фабриция, на войниците, които след изслужено време изпратих в общините им, изплатих възнагражденията в пари: за тая цел изразходвах на драга воля 400 000 000 сестерции 56.
[[17] Quater pecunia mea iuvi aerarium, ita ut sestertium milliens et quingentiens ad eos qui praerant aerario detulerim. Et M. Lepido et L. Arruntio cos. in aerarium militare, quod ex consilio meo constitutum est ex quo praemia darentur militibus qui vicena aut plura stipendia emeruissent, HS milliens et septingentiens ex patrimonio meo detuli.		17. Четири пъти 57 подпомогнах на държавната каса със собствени средства: на управителите на държавната каса 58 предадох 150 000 000 сестерции. Във време на консулите Марка Лепида и Луция Арунция предадох 170 000 000 сестерции от собствения си имот на военната каса, която бе уредена по моя подбуда, за да се дават от нея възнаграждения на войниците, изслужили двадесет или повече години 59.
[[18] Ab eo anno quo Cn. et P. Lentulli consules fuerunt, cum deficerent vectigalia, tum centum milibus hominum tum pluribus multo frumentarios et nummarios tributus ex horreo et patrimonio meo edidi.		18. Когато от годината, в която бяха консули Гней и Публий Лентул 60, доходът от данъците почна да се намалява, помогнах ту на 100 000, ту на повече души, като дадох жито от моите имения или платих част от данъка им от частния си имот 61.
[[19] Curiam et continens ei Chalcidicum templumque Apollinis in Palatio cum porticibus, aedem divi Iuli, Lupercal, porticum ad circum Flaminium, quam sum appellari passus ex nomine eius qui priorem eodem in solo fecerat, Octaviam, pulvinar ad circum maximum, aedes in Capitolio Iovis Feretri Iovis Tonantis, aedem Quirini, aedes Minervae et Iunonis Reginae et Iovis Libertatis in Aventino, aedem Larum in summa sacra via, aedem deum Penatium in Velia, aedem Iuventatis, aedem Matris Magnae in Palatio feci.		19. Аз съградих курията и съседното ней светилище на Минерва (Chalcidicum), Аполоновия храм на Палатина с колонади, храма на бога Юлия (divi Iulii), Луперкала; колонадата при Фламиниевия цирк, която позволих да се нарича Октавиева (Porticus Octavia) по името на тоя, който по-рано бе съградил на същото място една колонада; ложата (pulvinar) при големия цирк, храмовете на Юпитера Feretrius и на Юпитера Гръмовник в Капитола, храма на Квирина, храмовете на Минерва и на Юнона-Царица и на Юпитера на Свободата в Авентина, храма на Ларите на най-високото място на "свещената улица" (summa sacra via), храма на Пенатите във Велия, храма на богинята на Младостта, храма на Великата Майка (mater Magna) в Палатина 62.
[[20] Capitolium et Pompeium theatrum utrumque opus impensa grandi refeci sine ulla inscriptione nominis mei. Rivos aquarum compluribus locis vetustate labentes refeci, et aquam quae Marcia appellatur duplicavi fonte novo in rivum eius inmisso. Forum Iulium et basilicam quae fuit inter aedem Castoris et aedem Saturni, coepta profligataque opera a patre meo, perfeci et eandem basilicam consumptam incendio, ampliato eius solo, sub titulo nominis filiorum meorum incohavi, et, si vivus non perfecissem, perfici ab heredibus meis iussi. Duo et octoginta templa deum in urbe consul sextum ex auctoritate senatus refeci nullo praetermisso quod eo tempore refici debebat. Consul septimum viam Flaminiam ab urbe Ariminum refeci pontesque omnes praeter Mulvium et Minucium.		20. Капитола 63 и Помпейовия театър реставрирах с големи разноски, без да надпиша името си. Водопроводите 64, които от старост на няколко места бяха на падане, поправих и удвоих тъй наречената aqua Marcia 65, като доведох нов извор във водопровода й. Юлиевия форум 66 и базиликата 67, която се намерваше между храма на Кастора и храма на Сатурна, здания почнати и без малко свършени от моя баща, аз ги довърших; същата базилика, когато изгоря, почнах да я градя отново с увеличена основа и наречена по името на моите синове, и заповядах, в случай не я свърша, доде съм жив, да се довърши от наследниците ми. В шестия си консулат 68 по решение на сената поправих 82 храма в града, като не пропуснах ни един, който в това време се нуждаеше от поправка. В седмия си консулат 69 направих Фламиниевия път (шосе) от града до Ариминум заедно с всички негови мостове, освен Мулвиевия и Минуциевия 70.
[[21] In privato solo Martis Ultoris templum forumque Augustum ex manibiis feci. Theatrum ad aedem Apollinis in solo magna ex parte a privatis empto feci, quod sub nomine M. Marcelli generi mei esset. Dona ex manibiis in Capitolio et in aede divi Iuli et in aede Apollinis et in aede Vestae et in templo Martis Ultoris consacravi, quae mihi constiterunt HS circiter milliens. Auri coronari pondo triginta et quinque millia municipiis et colonis Italiae conferentibus ad triumphos meos quintum consul remisi, et postea, quotienscumque imperator appellatus sum, aurum coronarium non accepi decernentibus municipiis et colonis aeque benigne adque antea decreverant.		21. От военната плячка съградих на собствено място храма на "Марса Мъстителя" и Августовия форум 71. Съградих един театър до храма на Аполона на място, купено в по-голямата си част от частни лица, и го нарекох по името на зетя си Марка Марцела 72. Подаръци от военната плячка посветих в Капитола и в храмовете на бога Юлия (divus Iulius), на Аполона, на Веста и на Марса Мъстителя; тези подаръци ми струваха около 100 000 000 сестерции. Във време на петия си консулат повърнах назад 35 000 фунта злато 73, което събраха италийските муниципии и колонии за триумфите ми и после, колчем бидох поздравен като император, не приех златото, което ми определиха муниципиите и колониите също тъй благосклонно, както и по-рано.
[[22] Ter munus gladiatorium dedi meo nomine et quinquiens filiorum meorum aut nepotum nomine, quibus muneribus depugnaverunt hominum circiter decem millia. Bis athletarum undique accitorum spectaculum populo praebui meo nomine et tertium nepotis mei nomine. Ludos feci meo nomine quater, aliorum autem magistratuum vicem ter et viciens. Pro conlegio XV virorum magister conlegii collega M. Agrippa ludos saeclares C. Furnio C. Silano cos. feci. Consul XIII ludos Martiales primus feci quos post id tempus deinceps insequentibus annis s.c. et lege fecerunt consules. Venationes bestiarum Africanarum meo nomine aut filiorum meorum et nepotum in circo aut in foro aut in amphitheatris populo dedi sexiens et viciens, quibus confecta sunt bestiarum circiter tria millia et quingentae.		22. Три пъти дадох гладиаторски игри на мое име и пет пъти – на име на синовете или внуците си 74; в тия игри се бориха до край около 10 000 души. Два пъти на мое име и трети път на име на внука си дадох на народа представление от атлети, които събрах от всякъде. Игри 75 уредих четири пъти на мое име, а вместо други магистрати - 23 пъти. За колегията на ХV-те мъже, като неин председател 76, уредих с колегата си Марк Агрипа секуларни игри във време на консулите Гая Фурния и Гая Силана 77. В ХІІІ-тия си консулат уредих за пръв път Марсови игри 78, които подир това време в следните години по ред ........ уреждаха консулите. Дадох на народа 26 пъти хайки на африкански зверове на мое име, или на име на синовете и внуците си в цирка или във форума, или в амфитеатъра: в тия хайки бидоха убити около 3500 звяра.
[[23] Navalis proeli spectaclum populo dedi trans Tiberim in quo loco nunc nemus est Caesarum, cavato solo in longitudinem mille et octingentos pedes, in latitudinem mille et ducenti, in quo triginta rostratae naves triremes aut biremes, plures autem minores inter se conflixerunt; quibus in classibus pugnaverunt praeter remiges millia hominum tria circiter.		23. Дадох на народа представление на морско сражение отвъд Тибър на мястото, дето сега е "Царската горица"; за тая цел се изкопа езеро, дълго 1800 стъпки и широко 1200. В него се сблъскаха помежду си 30 снабдени с носове (rostratae) кораби, триреми или биреми, и още повече по-малки кораби. В тия флоти се сражаваха, освен гребците, около 3000 души 79.
[[24] In templis omnium civitatium provinciae Asiae victor ornamenta reposui quae spoliatis templis is cum quo bellum gesseram privatim possederat. Statuae meae pedestres et equestres et in quadrigeis argenteae steterunt in urbe XXC circiter, quas ipse sustuli, exque ea pecunia dona aurea in aede Apollinis meo nomine et illorum qui mihi statuarum honorem habuerunt posui.		24. След победата 80 поставих отново в храмовете на всички общини в провинция Азия украшенията, които бе ограбил от храмовете и задържал за себе си тоя, с когото бях водил война 81. В града стояха около 80 мои сребърни статуи на крака, на кон и на колесница-четворка; тях дигнах самичък 82 и от тия пари поставих златни подаръци в Аполоновия храм на мое име и на име на ония, които бяха ме почели със статуите.
[[25] Mare pacavi a praedonibus. Eo bello servorum qui fugerant a dominis suis et arma contra rem publicam ceperant triginta fere millia capta dominis ad supplicium sumendum tradidi. Iuravit in mea verba tota Italia sponte sua, et me belli quo vici ad Actium ducem depoposcit; iuraverunt in eadem verba provinciae Galliae, Hispaniae, Africa, Sicilia, Sardinia. Qui sub signis meis tum militaverint fuerunt senatores plures quam DCC, in iis qui vel antea vel postea consules facti sunt ad eum diem quo scripta sunt haec LXXXIII, sacerdotes circiter CLXX.		25. Морето очистих от разбойници 83. В тая война улових около 30 000 роби, които бяха избягали от господарите си и дигнали оръжие против републиката, и ги предадох на господарите им за наказание. Цяла Италия се закле доброволно в моите думи 84 и ме поиска за водител във войната, в която победих при Акциум 85. Заклеха се в същите думи провинциите Галия, Испания, Африка, Сицилия и Сардиния 86. Под мои знамена служиха тогава повече от 700 сенатора; между тях ия, които или са били по-преди консули, или станаха после до деня, когато се написа това, бяха на брой 83 души, а пък жреци - около 170 87.
[[26] Omnium provinciarum populi Romani quibus finitimae fuerunt gentes quae non parerent imperio nostro fines auxi. Gallias et Hispanias provincias, item Germaniam, qua includit Oceanus a Gadibus ad ostium Albis fluminis pacavi. Alpes a regione ea quae proxima est Hadriano mari ad Tuscum pacificavi nulli genti bello per iniuriam inlato. Classis mea per Oceanum ab ostio Rheni ad solis orientis regionem usque ad fines Cimbrorum navigavit, quo neque terra neque mari quisquam Romanus ante id tempus adit. Cimbrique et Charydes et Semnones et eiusdem tractus alii Germanorum populi per legatos amicitiam meam et populi Romani petierunt. Meo iussu et auspicio ducti sunt duo exercitus eodem fere tempore in Aethiopiam et in Arabiam quae appellatur Eudaemon, magnaeque hostium gentis utriusque copiae caesae sunt in acie et complura oppida capta. In Aethiopiam usque ad oppidum Nabata perventum est, cui proxima est Meroe; in Arabiam usque in fines Sabaeorum processit exercitus ad oppidum Mariba.		26. Разширих границите на всички провинции на римския народ, които граничеха до народи, що не се покоряваха на нашата власт 88. Усмирих провинциите Галия и Испания, също и Германия, дето се обхваща от океани - цялата страна от Гадес до устието на река Елба 89. Усмирих Алпите от областта, що е близо до Адриатическото море, чак до Тиренското море, без да отворя на някой народ несправедливо война 90. Моято флота плува по океана от устието на Рейн към Изток до границите на цимбрите, дето преди това време не е ходил никой римлянин ни по суша, ни по море 91; цимбрите и харидите и семноните 92 и други германски народи от същата местност поискаха чрез пратеници моето и на римския народ приятелство. По моя заповед и под мои ауспиции бидоха заведени две войски приблизително в същото време в Етиопия и в тъй наречената "щастлива" Арабия; огромни неприятелски войски и на двата народа бяха унищожени в открита битка, и не малко градове бяха превзети. В Етиопия достигнаха до града Набата, който лежи близо до Мерое. В Арабия войската проникна в областта на сабеите до града Мариба 93.
[[27] Aegyptum imperio populi Romani adieci. Armeniam maiorem interfecto rege eius Artaxe cum possem facere provinciam malui maiorum nostrorum exemplo regnum id Tigrani regis Artavasdis filio, nepoti autem Tigranis regis, per Ti. Neronem tradere, qui tum mihi privignus erat. Et eandem gentem postea desciscentem et rebellantem domitam per Gaium filium meum regi Ariobarzani regis Medorum Artabazi filio regendam tradidi, et post eius mortem filio eius Artavasdi; quo interfecto Tigranem qui erat ex regio genere Armeniorum oriundus in id regnum misi. Provincias omnis quae trans Hadrianum mare vergunt ad orientem Cyrenasque, iam ex parte magna regibus ea possidentibus, et antea Siciliam et Sardiniam occupatas bello servili reciperavi.		27. Към царството на римския народ прибавих Египет 94. Голяма Армения, след като беше убит царят й Артаксес 95, можех да направя провинция; но аз предпочетох по примера на предците ни да предам чрез Тиберия Нерона, тогавашния ми доведен син, това царство на Тиграна, сина на царя Артавазда и внука на царя Тиграна. И когато същият този народ по-после отпадна и въстана, покорих го чрез сина си Гая 96 и го предадох на царя Ариобарзана, сина на мидийския цар Артабаза, да го управлява, и след неговата смърт (го предадох) на сина му Артавазда. След убиването на последния изпратих в това царство Тиграна, който произхождаше от арменския царски род 97. Спечелих отново Кирена и всички провинции на изток от от Адриатическото море 98, по-голямата част от които се намерваше в ръцете на царе; и по-рано (спечелих отново) заетите от въстанали роби Сицилия и Сардиния 99.
[[28] Colonias in Africa, Sicilia, Macedonia, utraque Hispania, Achaia, Asia, Syria, Gallia Narbonensi, Pisidia militum deduxi. Italia autem XXVIII colonias quae vivo me celeberrimae et frequentissimae fuerunt mea auctoritate deductas habet.		28. Военни колонии основах в Африка, Сицилия, Македония, двете Испании 100, Ахея, Азия, Сирия, Нарбонска Галия, Пизидия 101. А пък Италия притежава 28 колонии, основани под мои ауспиции, които през моя живот бяха много цветущи и многолюдни 102.
[[29] Signa militaria complura per alios duces amissa devictis hostibus recepi ex Hispania et Gallia et a Dalmateis. Parthos trium exercitum Romanorum spolia et signa reddere mihi supplicesque amicitiam populi Romani petere coegi. Ea autem signa in penetrali quod est in templo Martis Ultoris reposui.		29. Няколко военни знамена, изгубени от други военачалници, взех назад, след като победих неприятелите, и то от Испания, Галия и от далматийците 103. Партите принудих да ми повърнат плячката и знамената на три римски войски и да просят коленопреклонно приятелството на римския народ 104. Тия знамена поставих в светилището, що се намерва в храма на Марса Мъстителя.
[[30] Pannoniorum gentes, quas ante me principem populi Romani exercitus nunquam adit, devictas per Ti. Neronem, qui tum erat privignus et legatus meus, imperio populi Romani subieci, protulique fines Illyrici ad ripam fluminis Danui. Citra quod Dacorum transgressus exercitus meis auspicis victus profilgatusque est, et postea trans Danuvium ductus exercitus meus Dacorum gentes imperia populi Romani perferre coegit.		30. Панонските племена, при които преди моя принципат никога не беше ходила войска на римския народ, победени окончателно от Тиберия Нерона, моя тогавашен доведен син и легат, поставих под властта на римския народ и преместих границите на Илирия до брега не река Дунав 105. Една дакийска войска, преминала отсам тая река, бе победена и разпръсната под мои ауспиции 106; после моята войска биде заведена отвъд Дунава и принуди племената на даките да търпят заповедите на римския народ 107.
[[31] Ad me ex India regum legationes saepe missae sunt non visae ante id tempus apud quemquam Romanorum ducem. Nostram amicitiam appetiverunt per legatos Bastarnae Scythaeque et Sarmatarum qui sunt citra flumen Tanaim et ultra reges, Albanorumque rex et Hiberorum et Medorum.		31. Често бидоха пращани при мене посолства на царе от Индия; подобно нещо никога по-рано не е виждано при някой римски пълководец 108. Нашето приятелство просиха чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, живущи отсам и оттатък река Танаис, и царете на албанците, иберите и мидите 109.
[[32] Ad me supplices confugerunt reges Parthorum Tiridates et postea Phrates regis Phratis filius, Medorum Artavasdes, Adiabenorum Artaxares, Britannorum Dumnobellaunus et Tincommius, Sugambrorum Maelo, Marcomanorum Sueborum . . . rus. Ad me rex Parthorum Phrates Orodis filius filios suos nepotesque omnes misit in Italiam non bello superatus, sed amicitiam nostram per liberorum suorum pignora petens. Plurimaeque aliae gentes expertae sunt p. R. fidem me principe quibus antea cum populo Romano nullum extiterat legationum et amicitiae commercium.		32. При мене избягаха просещи помощ царете на партите: Тириуат и после Фраат, син на царя Фраата; Артавазд, цар на мидите; Артаксар, цар на адиабенците; Думнобелаун и Тим......., царе на британците; Мело, цар на сугамбрите; и .......рус, цар на свебските маркомани 110. Царят на партите Фраат, син на Орода, прати при мене в Италия всичките си синове и внуци, не защото бе надвит във война, ами защото чрез залагане децата си просеше приятелството ни 111. И много други народи, които по-рано не са имали с римския народ никакво сношение с посланици и приятелство, в моето управление изпитаха верността на римския народ.
[[33] A me gentes Parthorum et Medorum per legatos principes earum gentium reges petitos acceperunt: Parthi Vononem, regis Phratis filium, regis Orodis nepotem, Medi Ariobarzanem, regis Artavazdis filium, regis Ariobarzanis nepotem.		33. Партите и мидите получиха от мене царе, като ги изпросиха чрез пратеници - първенци у тия народи: партите - Вонона, сина на царя Фраата, внука на царя Орода; мидите - Ариобарзана, сина на царя Артавазда, внука на царя Ариобарзана 112.
[[34] In consulatu sexto et septimo, postquam bella civilia exstinxeram, per consensum universorum potitus rerum omnium, rem publicam ex mea potestate in senatus populique Romani arbitrium transtuli. Quo pro merito meo senatus consulto Augustus appellatus sum et laureis postes aedium mearum vestiti publice coronaque civica super ianuam meam fixa est et clupeus aureus in curia Iulia positus, quem mihi senatum populumque Romanum dare virtutis clementiaeque et iustitiae et pietatis caussa testatum est per eius clupei inscriptionem. Post id tempus auctoritate omnibus praestiti, potestatis autem nihilo amplius habui quam ceteri qui mihi quoque in magistratu conlegae fuerunt.		34. В шестия и седмия си консулат 113, след като, добил върховната власт по всеобщо съгласие, бях потушил гражданските войни, повърнах държавното управление от мое господство във властта на сената и народа римски. Заради тая моя заслуга по решение на сената бях наречен "Август"114; вратата на къщата ми биде украсена публично с лаври и над вратата биде поставена гражданска корона 115; освен това в Юлиевата курия биде поставен златен щит, чийто надпис свидетелстваше, че ми се дава от римския сенат и народ зарад моята храброст, снизходителност, справедливост и благочестие. От тогава надминавах всички по достойнство, но власт нямах повече от тия, които бяха и на мене колеги в магистратурата 116.
[[35] Tertium decimum consulatum cum gerebam, senatus et equester ordo populusque Romanus universus appellavit me patrem patriae, idque in vestibulo aedium mearum inscribendum et in curia Iulia et in foro Aug. sub quadrigis quae mihi ex s.c. positae sunt censuit. Cum scripsi haec annum agebam septuagensumum sextum.		35. Когато бях консул 13-ти път, сенатът и коннишкото съсловие и целият римски народ ме поздравиха като "баща на отечеството" и решиха да се надпише това във вестибюла на къщата ми и в курията и в Августовия форум под колесницата (quadriga), която ми е поставена там по сенатско решение 117. Когато написах това, карах седемдесет и шестата си година.
[[add. 1] Summa pecuniae quam dedit vel in aerarium vel Plebei Romanae vel dimissis militibus: denarium sexiens milliens.		Прибавка118. 1. Сумата на парите, които даде на държавната каса или на римския народ, или на уволнените войници: 600 000 000 денари 119.
[[add. 2] Opera fecit nova aedem Martis, Iovis Tonantis et Feretri, Apollinis, divi Iuli, Quirini, Minervae, Iunonis Reginae, Iovis Libertatis, Larum, deum Penatium, Iuventatis, Matris Magnae, Lupercal, pulvinar ad circum, curiam cum Chalcidico, forum Augustum, basilicam Iuliam, theatrum Marcelli, porticum Octaviam, nemus trans Tiberim Caesarum.		2. Здания направени нови: храма на Марса, на Юпитера Гръмовника и Феретрия, на Аполона, на бога Юлия, на Квирина, на Минерва, на Юнона-Царица, на Юпитера на Свободата, на Ларите, на Пенатите, на Младостта, на Майката на боговете, Луперкала, пулвинара при цирка, курията и светилището на Минерва, Августовия форум, Юлиевата базилика, Марцеловия театър, колонадите в Палация, колонадата във Фламиниевия цирк, царската горичка отвъд Тибър.
[[add. 3] Refecit Capitolium sacrasque aedes numero octoginta duas, theatrum Pompei, aquarum rivos, viam Flaminiam.		3. Поправи Капитола и храмове – на брой 82, театъра на Помпея, водопроводите, Фламиниевия път.
[[add. 4] Impensa praestita in spectacula scaenica et munera gladiatorum atque athletas et venationes et naumachiam et donata pecunia colonis, municipiis, oppidis terrae motu incendioque consumptis aut viritim amicis senatoribusque quorum census explevit innumerabilis.		4. Разноски за сценически представления, гладиаторски игри, атлети, хайки на зверове, морско сражение (навмахия); подаръци на колониите в Италия, на градовете в провинциите, които пострадаха от земетръс и пожари, или поотделно на приятели и сенатори, на които допълни ценза: безбройно множество 120.