|
|
Annales * Анали
Превод:
Съзаклятие против Нерона (из Летописите на Тацита), К. Величков, Българска христоматия, 1884
|
|
| двуезичен | оригинал | превод |
|
[[48] Ineunt deinde consulatum Silius Nerva et Atticus Vestinus, coepta simul et aucta coniuratione, in quam certatim nomina dederant senatores eques miles, feminae etiam, cum odio Neronis, tum favore in C. Pisonem. is Calpurnio genere ortus ac multas insignesque familias paterna nobilitate complexus, claro apud vulgum rumore erat per virtutem aut species virtutibus similes. namque facundiam tuendis civibus exercebat, largitionem adversum amicos, et ignotis quoque comi sermone et congressu; aderant etiam fortuita, corpus procerum, decora facies; sed procul gravitas morum aut vuloptatum persimonia: levitati ac magnificentiae et aliquando luxu indulgebat. idque pluribus probabatur, qui in tanta vitiorum dulcedine summum imperium non restrictum nec praeseverum volunt.
| |
XLVIII. При стъпването в консулство на Силия Нерва и на Атика Вестина, захвана се и се усили едно съзаклятие, в което влизаха сенатори, всадници, солдати, и жени дори, отчасти от ненавист към Нерона, отчасти от привязаност към Кая Пизона. Пизон произхождаше от Калпурновий род и се родееше с най-знатните римски семейства: той се славеше помежду народа за добродетелите, които имаше или които вънкашният му вид представляваше, че има. Той употребяваше красноречието си за защита на гражданите; щедър към приятелите си, той беше ласкав и любезен дори с непознатите; при това се присъединяваха случайни качества: беше строен и хубавец; но не се отличаваше ни със строгост в нравите, ни с въздържаност в удоволствията: обичаше леността и великолепието; понякога дори живееше съвсем разпуснато. Това се нравеше на мнозина, които, в слабостта си към наслажденията, не желаеха да имат строг и взискателен господар.
|
|
[[49] Initium coniurationi non a cupidine ipsius fuit; nec tamen facile memoraverim, qui primus auctor, cuius instinctu concitum sit quod tam multi sumpserunt. promptissimos Subrium Flavum tribunum praetoriae cohortis et Sulpicium Asprum centurionem extitisse constantia exitus docuit. et Lucanus Annaeus Plautiusque Lateranus [consul designatus] vivida odia intulere. Lucanum propriae causae accendebant, quod famam carminum eius premebat Nero prohibueratque ostentare, vanu adsimulatione: Lateranum consulem designatum nulla iniuria, sed amor rei publicae sociavit. at Flavius Scaevinus et Afranius Quintianus, uterque senatorii ordinis, contra famam sui principium tanti facinoris capessivere: nam Scaevino dissoluta luxu menes et proinde vita somno languida; Quintianus mollitia corporis infamis et a Nerone probroso carmine diffamatus contumeliam ultum ibat.
| |
XLIX. Но неговото властолюбие не беше първата причина на заговора, и дори не мога да кажа навярно, кой стана начинателят на това дело, в което имаше толкова участници. Най-горещо работиха Субрий Флавий, трибун на една преторианска когорта, и центурионът Сулпиций Аспер, което се и доказа от мъжествената им смърт. Лукан Аней и назначеният консул Плавтий Латеран дадоха силен подтик на заговора с непримиримата си ненавист. Лукан беше озлобен за това, че Нерон се стараеше да затми славата на стиховете му, и от завист запретяваше му да ги издава. Латеран не беше в нищо оскърбен; той влезе в заговора от любов към отечеството. Дори и сенаторите, Флавий Сцевин и Афраний Квинктиян, против всяко очакване, взеха деятелно участие в заговора. Разпуснатият живот беше отъпил Сцевина; животът му беше постоянна дрямка. Квинктиян, нисък развратник, искаше да си отмъсти на Нерона за една сатира, в която го беше осмял.
|
|
[[50] Ergo dum scelera principis, et finem adesse imperio diligendumque, qui fessis rebus succurreret, inter se aut inter amicos iaciunt, adgregavere Claudium Senecionem, Cervarium Proculum, Vulcacium Araricum, Iulium Augurinum, Munatium Gratum, Antonium Natalem, Marcium Festum, equites Romanos. ex quibus Senecio, e praecipua familiaritate Neronis, speciem amicitiae etiam tum retinens eo pluribus periculis conflictabatur; Natalis particeps ad omne secretum Pisoni erat; ceteris spes ex novis rebus petebatur. adscitae sunt super Subrium et Sulpicium, de quibus rettuli, militares manus Gavius silvanus et Statius Proxumus tribuni cohortium praetoriarum, Maximus Scaurus et Venetus Paulus centuriones. sed summum robur in Faenio Rufo praefecto videbatur, quem vita famaque laudatum per saevitiam impudicitiamque Tigellinus in animo principis anteibat, fatigabatque criminationibus ac saepe in metum adduxerat quasi adulterum Agrippinae et desiderio eius ultioni intentum. igitur ubi coniuratis praefectum quoque praetorii in partes descendisse crebro ipsius sermone facta fides, promptius iam de tempore ac loco caedis agitabant. et cepisse impetum Subrius Flavus ferebatur in scaena canentem Neronem adgrediendi, aut cum [ardente domo] per noctem huc illuc cursaret incustoditus. hic occasio solitudinis, ibi ipsa frequentia tanti decoris testis pulcherrima animum exstimulaverunt, nisi impunitatis cupido retinuisset, magnis semper conatibus adversa.
| |
L. Съзаклятниците говореха постоянно помежду си и с приятелите си, че жестокостите на Нерона нямат граница, че е време да го хвърлят от властта и да изберат човек, който да е способен да избави държавата от погибел, и увлякоха в предприятието Тулия Сенециона, Сервария Прокула, Вулкация Арарика, Юлия Тугурина, Мунация Грата, Антония Наталиса и Марция Феста; тия всичките бяха римски всадници. Сенецион, който беше едно време един от най-приближените люде до Нерона, и който се радваше още вънкашно на благоволението му, рискуваше повече от всичките; Наталис беше повереник на всичките Пизонови тайни; другите очакваха лични ползи от преврата. Освен двамата военни, които споменах, Субрия и Сулпиция, тия спечелиха още съдействието на преторианските трибуни Грация Силвана и Стация Проксима и на центурионите Максима Скавра и Венета Павла. Но тия се надеяха най-много на префекта Фения Руфа. Фений Руф, при всичката си доблест и слава, беше затмен в очите на Нерона от жестокостта и безочливостта на Тигелина, който го уморяваше с безпрестанните си обвинения и мислеше дори да го погуби, като пръскаше слухове, че е бил любовник на Агрипина и че иска да отмъсти за смъртта й. Като се убедиха, че преторианският префект е с тях, и тия не можеха да се съмняват в това подир многобройните уверения, които им беше дал той сам, съзаклятниците станаха по-смели и захванаха да мислят за часа и мястото на убийството. Казват дори, че Субрий е мислил да убие Нерона, когато пеел в театъра, или когато във време на пожара тичал през нощта без стражи. В последния случай го подстрекаваше беззащитността на Нерона, в първия случай – прелъстяваше го мисълта, че ще извърши това в присъствието на такова множество зрители; но желанието да остане безнаказан го възпря, както всякога възпира великите предприятия.
|
|
[[51] Interim cunctantibus prolatantibusque spem ac metum Epicharis quaedam, incertum quonam modo sciscitata (neque illi ante ulla rerum honestarum cura fuerat), accendere et arguere coniuratos; ac postremum lentitudinis eorum pertaesa et in Campania agens primores classiariorum Misenensium labefacere et conscientia inligare conisa est tali initio. erat [na]uarchus in ea classe Volusius Proculus, occidendae matris Neroni inter ministros, non ex magnitudine sceleris provectus, ut rebatur. is mulieri olim cognitus, seu recens orta amicitia, dum merita erga Neronem sua et quam in inritum cecidissent aperit adicitque questus et destinationem vindictae, si facultas oreretur, spem dedit posse impelli et plures conciliare: nec leve auxilium in classe, crebras occasiones, quia Nero multo apud Puteolos et Misenum maris usu laetabatur. ergo Epicharis plura; et omnia scelera principis orditur, neque sancti quid[quam] manere. sed provisum, quonam modo poenas eversae rei publicae daret: accingeretur modo navare operam et militum acerrimos ducere in partes, ac digna pretia exspectaret. nomina tamen coniuratorum reticuit. unde Proculi indicium inritum fuit, quamvis ea, quae audierat, ad Neronem detulisset. accita quippe Epicharis et cum indice composita nullis testibus innisum facile confutavit. sed ipsa in custodia retenta est, suspectante Nerone haud falsa esse etiam quae vera non probabantur.
| |
LI. Посред тия колебания, които отдалечаваха надеждите им и продължаваха страховете им, една жена, на име Епихарис, която беше в заговора, и неизвестно как (защото дотогава тя беше имала презрително поведение), не преставаше да ги подстрекава. Най-сетне тая медленост й омръзна. Като беше в Кампания, дето се намираше Мизенската флота, тя се завзе да привлече в съзаклятието по-главните началници по следующия начин. Във флотата се намираше хилиархът Волузий Прокул, който беше участвал в убийството на Нероновата майка и който мислеше, че не е награден за това както трябва. Знаел ли е от по-първо тая жена, или се беше запознал с нея наскоро, както и да е, той й разказа за своите услуги към Нерона, който ги забравил, оплака й се за тая несправедливост и съобщи й дори, че, ако му се представи случай, ще се възползва да си отмъсти. Епихарис повярва, че ще може да го привлече в заговора и заедно с него и другите. Помощта на флотата беше немаловажна и можеше да достави много удобни случаи, защото Нерон дохождаше често в Пузоли и Мизена и се разхождаше по морето. Епихарис се откри, и най-първо описа всичките престъпления на Нерона. „Сенатът не може нищо да направи, прибави тя, но наредено е вече как да се накаже виновникът за погубването на републиката; обещай само, че ще ни помогнеш и ще привлечеш в предприятието по-храбрите моряци, и ще получиш достойно възнаграждение.“ Тя не каза обаче имената на съзаклятниците, и ако и Прокул да предаде на Нерона всичко, което беше чул, доносът му не послужи за нищо. Повикаха Епихарис, но тя отказа и лесно посрами доносчика, който не можеше да изкара свидетели за потвърждение на думите му. При всичко това задържаха я в затвор, защото Нерон подозряваше, че доносът, ако и недоказан, не е лъжлив.
|
|
[[52] Coniuratis tamen metu proditionis permotis placitum maturare caedem apud Baias in villa Pisonis, cuius amoenitate captus Caesar crebro ventitabat balneasque et epulas inibat omissis excubiis et fortunae suae mole. sed abnuit Piso, invidiam praetendens, si sacra mensae diique hospitales caede qualiscumque principis cruentarentur: melius apud urbem in illa invisa et spoliis civium exstructa domo vel in publico patraturos quod pro re publica suscepissent. haec in commune, ceterum timore occulto, ne L. Silanus exilia nobilitate disciplinaque C. Cassii, apud quem educatus erat, ad omnem claritudinem sublatus imperium invaderet, prompte daturis, qui a coniuratione integri essent quique miserarentur Neronem tamquam per scelus interfectum. plerique Vestini quoque consulis acre ingenium vitavisse Pisonem crediderunt, ne ad libertatem oreretur, vel delecto imperatore alio sui muneris rem publicam faceret. etenim expers coniurationis erat, quamvis super eo crimine Nero vetus adversum insontem odium expleverit.
| |
LII. Съзаклятниците, като се бояха от издадничество, решиха да побързат и убият Нерона в Бай, в Пизоновата къща. Нерон беше очарован от хубостта на мястото и ходеше често там; и когато се къпеше и ядеше, разпущаше свитата си. Но Пизон не се съгласи на това. „Престъпно ще бъде, казваше, да оскверня светостта на трапезата си и на гостоприемните богове с убийството на един княз, който и да бил той. По-добре е в града, или в тоя омразен дом, съграден на гърба на ограбените граждани, или в публично някое място, да се извърши онова, което сме предприели за републиката.“ Така говореше той явно, но всъщност боеше се да не би да завладее престола младият Луций Силан, който, благодарение на знатното си произхождение и на възпитанието, което беше получил от Касия, беше придобил голяма слава, и комуто можеха да помогнат за това всички ония, които не бяха участвали в съзаклятието и които биха погледнали на смъртта на Нерона като на едно светотатствено убийство. Мнозина мислеха още, че Пизон се е боял и от предприемчивия дух на консула Вестина, който би работил или в полза на свободата, или за избирането на такъв княз, който да дължи нему лично императорското си достойнство. И наистина, Вестин не участва в съзаклятието, ако и Нерон да го набеди, за да насити, на главата на един невинен, закоренялата си ненавист.
|
|
[[53] Tandem statuere circensium ludorum die, qui Cereri celebratur, exsequi destinata, quia Caesar rarus egressu domoque aut hortis clausus ad ludicra circi ventitabat promptioresque aditus erant laetitia spectaculi. ordinem insidiis composuerant, ut Lateranus, quasi subsidium rei familiari oraret, deprecabundus et genibus principis accidens prosterneret incautum premeretque, animi validus et corpore ingens; tum iacentem et impeditum tribuni et centuriones et ceterorum ut quisque audentiae habuisset, adcurrerent, trucidarentque, primas sibi partes expostulante Scaevino, qui pugionem templo Salutis [in Etruria] sive, ut alii tradidere, Fortunae Ferentino in oppido detraxerat gestabatque velut magno operi sacrum. interim Piso apud aedem Cereris opperiretur, unde eum praefectus Faenius et ceteri accitum ferrent in castra, comitante Antonia, Claudii Caesaris filia, ad eliciendum vulgi favorem, quod Cl. Plinius memorat. nobis quoquo modo traditum non occultare in animo fuit, quamvis absurdum videretur aut inane[m] ad spem Antoniam nomen et periculum commodavisse, aut Pisonem notum amore uxoris alii matrimonio se obstrinxisse, nisi si cupido dominandi cunctis adfectibus flagrantior est.
| |
LIII. Най-сетне тия решиха да изпълнят предприятието си в посветения на Церера ден, във време на игрите в цирка. Нерон, който, инак, излизаше малко и стоеше в двореца си или в градините си, отиваше често на цирка, и там по-лесно можеше всеки да го приближи. Тия бяха нагласили работата така. Латеран се задължи да отиде при него под предлог, че ще му иска помощ в бедствието си, щеше да коленичи, с умолителен вид, и веднага щеше да го хване и да го свали на земята: той беше силен и храбър. Тогава трибуните, центурионите и другите съзаклятници, всеки според смелостта си, щяха да се спуснат и да го убият преди да успее да стане и да се защити. Севин искаше честта да нанесе първия удар; той имаше един нож, който беше взел в Етрурия, в храма на богинята Спасение, или, според други, във Ференте, в храма на Фортуната, и който носеше всякога на кръста си като оръжие предназначено за велики дела. В това време Пизон трябваше да стои в храма на Церера, отдето префект Фений и другите щяха да го заведат в стана, придружен от Антония, дъщерята на Клавдия, с което, както разказва Плиний, мислиха да привлекат народа на своя страна. Аз се реших да не премълча тоя факт, при всичко, че е невероятно, че Антония се е решила, из лековерност, да рискува името си и живота си, или че Пизон, който любеше страстно жена си, се е съгласил да встъпи в ново съпружество; но пък кой знае: няма страст по-силна от властолюбието.
|
|
[[54] Sed mirum quam inter diversi generis ordines, aetates sexus, dites pauperes taciturnitate omnia cohibita sint, donec proditio coepit e domo Scaevini. qui pridie insidiarum multo sermone cum Antonio Natale, dein regressus domum testamentum obsignavit, promptum vagina pugionem, de quo supra rettuli, vetustate obtusum increpans, asperari saxo et in mucronem ardescere iussit eamque curam liberto Milicho mandavit. simul adfluentius solito convivium initum, servorum carissimi libertate et alii pecunia donati; atque ipse maestus et magnae cogitationis manifestus erat, quamvis laetitiam vagis sermonibus simularet. postremo vulneribus ligamenta quibusque sistitur sanguis par[ar]i iubet [id]que eundem Milichum monet, sive gnarum coniurationis et illuc usque fidum, seu nescium et tunc primum arreptis suspicionibus, ut plerique tradidere. de consequentibus [consentitur]. nam cum secum servilis animus praemia perfidiae reptuavit simulque immensa pecunia et potentia obversabantur, cessit fas et salus patroni et acceptae libertatis memoria. etenim uxoris quoque consilium adsumpserat, muliebre ac deterius: quippe ultro metum intentabat, multosque astitisse libertos ac servos, qui eadem viderint: nihil profuturum unius silientium, at praemia penes unum fore, qui indicio praevenisset.
| |
LIV. Удивително е, как помежду толкова лица, от всякакви съсловия, от всякаква възраст, от двата пола, бедни и богати, тайна дълбока покриваше всичко. Най-сетне намери се един издадник в къщата на Севина. В навечерието на изпълнението, Севин беше говорил дълго с Антония Наталиса, и, като се завърна после дома си, подписа завещанието си; подир това извади ножа, за който споменах по-горе, и, като видя с яд, че е отъпял, даде го на един отпущеник, Милих, за да го наточи и да изостри добре върха му. Подир това даде пир, по-великолепен от всякой други път, освободи ония роби, които обичаше повече, на другите раздаде пари; но, при всичко, че в несвързаните си разговори мъчеше се да се покаже весел, познаваше се, че е мрачен и че го занимава някоя велика мисъл. Най-сетне той поръча на същия Милих да приготви щото е потребно за превързване на рани и за спиране на кръв. Не се знае, дали знаеше тайната, и я беше пазил до тогава, или, както мнозина вярват, всичките тия обстоятелства разбудиха за първи път подозренията му. Но щом на тая рабска душа се представи възможност за награда чрез издадничество, и разбра, че може да спечели пари и сила, забрави всичко: и длъжността си, и живота на господаря си, и свободата, която беше получил от него. Впрочем той се беше съветвал предварително с жена си; женският съвет излезе още по-пагубен. Тя напълни главата му със страхове, като му каза, че много роби и отпущеници са видели може би същите неща, ако един само премълчи, това няма да помогне, а при това наградите ще спечели оня, който пръв издаде всичко.
|
|
[[55] Igitur coepta luce Milichus in hortos Servilianos pergit; et cum foribus arceretur, magna et atrocia adferre dictitans deductusque ab ianitoribus ad libertum Neronis Epaphroditum, mox ab eo ad Neronem, urgens periculum, graves coniuratos et cetera, quae audiverat coniectaverat, docet; telum quoque in necem eius paratum ostendit accirique reum iussit. is raptus per milites et defensionem orsus, ferrum, cuius argueretur, olim religione patria cultum et in cubiculo habitum ac fraude liberti subreptum respondit. tabulas testamenti saepius a se et incustodia dierum observatione signatas. pecunias et libertates servis et ante dono datas, sed ideo tunc largius, quia tenui iam re familiari et instantibus creditoribus testamento diffideret. enimvero liberales semper epulas struxisse, [dum ageret] vitam amoenam et duris iudicibus parum probatam. fomenta vulneribus nulla iussu suo, sed quia cetera palam vana obiecisset, adiungere crimen, [cu]ius se pariter indicem et testem faceret. adicit dictis constantiam; incusat ultro intestabilem et consceleratum, tanta vocis ac vultus securitate, ut labaret indicium, nisi Milichum uxor admonuisset Antonium Natalem multa cum Scaevino ac secreta collocutum et esse utrosque C. Pisonis intimos.
| |
LV. Щом се съмна, Милих отиде в Сервилийската градина, Най-първо не го пуснаха, но като не преставаше да повтаря, че носи едно известие от първостепенна важност, пуснаха го да иде при Епафродита, Неронов отпущеник, който го заведе при Нерона; там разказа всичко, което беше чул и съобразил. Показва при това и ножа, който са приготвили за убиването на императора, и иска да доведат Севина. Солдати отидоха начаса да го вземат. Севин каза, в свое оправдание, че ножът, с който го набедяват, е останал от прадедите му, и се е почитал всякога в семейството му като свещен предмет, и че го е пазил в спалнята си, от дето го е откраднал лукавият му отпущеник. „Аз често подписвам завещание без съблюдение на срокове. И по-напред съм дарявал на робите си свобода и пари; сега бях по-щедър, защото състоянието ми е разстроено, кредиторите искат да им платя, и аз се боях за своето завещание. През целия си живот аз съм давал богати пиршества, и неведнъж строги съдии са ме укорявали за разноските, които правя. Аз не съм заповядал да приготовляват превръзки за рани; тоя нещастник е измислил тая клевета, за да придаде правдоподобие на другите си безсрамни измислици и се е явил сам и доносчик, и свидетел.“ Той говореше твърдо, обвиняваше Милиха в предателство и подлост с такава увереност в погледа и в думите, щото издадничеството би останало без следствие, ако Милиховата жена не беше казала, че Антоний Наталис е имал дълъг и таен разговор със Севина, и че и двамата били много ближни приятели с Кая Пизона.
|
|
[[56] Ergo accitur Natalis, et diversi interrogantur, quisnam is sermo, qua de re fuisset. tum exorta suspicio, quia non congruentia responderant, inditaque vincla. et tormentorum adspectum ac minas non tulere: prior tamen Natalis, totius conspirationis magis gnarus, simul arguendi peritior, de Pisone primum fatetur, deinde adicit Annaeum Senecam, sive internuntius inter eum Pisonemque fuit, sive ut Neronis gratiam pararet, qui infensus Senecae omnes ad eum opprimendum artes conquirebat. tum cognito Natalis indicio Scaevinus quoque pari imbecillitate, an cuncta iam patefacta credens nec ullum silentii emolumentum, edidit ceteros. ex quibus Lucanus Quintianusque et Senecio diu abnuere: post promissa impunitate corrupti, quo tarditatem excusarent, Lucanus Aciliam matrem suam, Quintianus Glitium Gallum, Senecio Annium Pollionem, amicorum praecipuos, nominavere.
| |
LVI. Повикват Наталиса, питат ги отделно, за какво са били говорили; показанията им бяха различни, роди се подозрение, и туриха и двамата в окови. Не можаха да устоят предвид на мъките. Но най-първо заговори Наталис. Той по-добре знаеше подробностите на съзаклятието и какво трябваше да се издаде. Той каза най-първо имената на Пизона и на Сенека, било защото, както казваше, беше служил като посредник между тях, било защото искаше с това да задобри Нерона, като знаеше, че ненавижда Сенека и търси случай да го погуби. Когато Севин се научи, че Наталис се е признал, по малодушие като него или като мислеше, че всичко е вече открито и мълчанието няма за нищо да послужи, той издаде другите съучастници. От тях Сенецион, Лукан, Квинктиян отказваха дълго време. Най-сетне, съблазнени от обещанието, че ще им простят, и за да изкупят дългото си мълчание, Лукан издаде Атила, майка си, Квинктиян и Сенецион издадоха Галла и Полиона, най-добрите си приятели.
|
|
[[57] Atque interim Nero recordatus Volusii Proculi indico Epicharin attineri ratusque muliebre corpus impar dolori tormentis dilacerari iubet. at illam non verbera, non ignes, non ira eo acrius torquentium, ne a femina spernerentur, pervicere, quin obiecta denegaret. sic primus quaestionis dies contemptus. postero cum ad eosdem cruciatus retraheretur gestamine sellae (nam dissolutis membris insistere nequibat), vinclo fasciae, quam pectori detraxerat, in modum laquei ad arcum sellae restricto indidit cervicem et corporis pondere conisa tenuem iam spiritum expressit, clariore exemplo libertina mulier in tanta necessitate alienos ac prope ignotos protegendo, cum ingenui et viri et equites Romani senatoresque intacti tormentis carissima suorum quisque pignorum proderent.
| |
LVII. Нерон си припомни, че по доноса на Прокула стои още затворена Епихарис, и като не мислеше, че една жена може да устои на мъките, заповяда да я мъчат. Но нито пръчките, нито огънят, нито яростта на палачите, раздразнени от твърдостта на една жена, не можеха да победят упорното й мълчание. Така надви тя на мъките първия ден. На другия ден, като я носеха да я мъчат в една носилка (защото тялото й беше пребито и не можеше да се държи на краката си), тя извади от гърдите си една връв, закачи я на горната част на носилката, направи клуп, който прикачи на шията си, отпусна се после с всичката тежест на тялото си и издъхна. Такъв блистателен пример даде тая отпущеница, която, посред най-големите мъки, остана вярна на чужди и почти непознати ней люде, когато, напротив, граждани, мъже, всадници и сенатори, преди още да претърпят мъки, издадоха най-ближните си роднини и приятели. Лукан, Сенецион и Квинктиян не преставаха да издават безразлично своите съучастници, и, при всичко че се беше заобиколил с тройна свита, Нерон все повече и повече захващаше да се плаши.
|
|
[[58] Non enim omittebant Lucanus quoque et Senecio et Quintianus passim conscios edere, magis magisque pavido Nerone, quamquam multiplicatis excubiis semet saepsisset. quin et urbem per manipulos occupatis moenibus, insesso etiam mari et amne, velut in custodiam dedit. volitabantque per fora, per domos, rura quoque et proxima municipiorum pedites equitesque, permixti Germanis, quibus fidebat princeps quasi externis. continua hinc et vincta agmina trahi ac foribus hortorum adiacere. atque ubi dicendam ad causam introissent, [non stud]ia tantum erga coniuratos, sed fortuitus sermo et subiti occursus, si convivium, si spectaculum simul inissent, pro crimine accipi, cum super Neronis ac Tigellini saevas percunctationes Faenius quoque Rufus violenter urgueret, nondum ab indicibus nominatus et quo fidem inscitiae pararet, atrox adversus socios. idem Subrio Flavo adsistenti adnuentique, an inter ipsam cognitionem destringeret gladium caedemque patraret, renuit infregitque impetum iam manum ad capulum referentis.
| |
LVIII. Той заповяда да поставят солдати по всичките стени, по реката и по морето, като че иска да пази града. Навсякъде тичаха и се кръстосваха, по площадите, по къщята, по полетата, дори и в ближните градове, пешаци и конници, между които имаше много германци, в които Нерон имаше доверие като чужденци. Постоянно влечаха цели тълпи съзаклятници, и когато ги изкарваха на изпит, достатъчно беше да се докаже, че са показали удоволствие, когато са видели някой съзаклятник, че са говорили случайно с него, или са се срещнали на някое пиршество или в театъра, и обявяваха ги за престъпници. Сам Фений Руф преследваше по-яростно от Тигелина и Нерона, още не бяха го издали, и той се отнасяше немилостиво със съучастниците, за да отклони от себе си всяко подозрение. Субрий, който присъстваше на изпитите, искаше начаса да убие Нерона и даде знак на Фений, но Фений се възпротиви и удържа трибуна, който беше вече хванал чирена на ножа си.
|
|
[[59] Fuere qui prodita coniuratione, dum auditur Milichus, dum dubitat Scaevinus, hortarentur Pisonem pergere in castra aut rostra escendere studiaque militum et populi temptare. si conatibus eius conscii adgregarentur, secuturos etiam integros; magnamque motae rei famam, quae plurimum in novis consiliis valeret. nihil adversum haec Neroni provisum. etaim fortes viros subitis terreri, nedum ille scaenicus, Tigellino scilicet cum paelicibus suis comitante, arma contra cieret. multa experiendo confieri, quae segnibus ardua videantur. frustra silentium et fidem in tot consciorum animis et corporibus sperare: cruciatui aut praemio cuncta pervia esse. venturos qui ipsum quoque vincirent, postremo indigna nece adficerent. quanto laudabilius periturum, dum amplectitur rem publicam, dum auxilia libertati invocat! miles potius deesset et plebes desereret, dum ipse maioribus, dum posteris, si vita praeriperetur, mortem adprobaret. immotus his et paululum in publico versatus, post domi secretus animum adversum suprema firmabat, donec manus militum adveniret, quos Nero tirones aut stipendiis recentes delegerat: nam vetus miles timebatur tamquam favore imbutus. obiit abruptis brachiorum venis. testamentum foedis adversus Neronem adulationibus amori uxoris dedit, quam degenerem et sola corporis forma commendatam amici matrimonio abstulerat. nomen mulieri Satria Galla, priori marito Domitius Silus: hic patientia, illa impudica Pisonis infamiam propagavere.
| |
LIX. Като се откри съзаклятието, някои Пизонови приятели го съветваха, додето изпитват Милиха, додето Севин се колебае, да отиде в лагера, или да се качи на рострите, и да се опита да подигне войската и народа. „Участниците ще те поддържат, а с тях и народът, защото в превратите важно е първото увлечение. Нерон нищо не е подозрявал и не се е приготвил. И най-храбрият човек се смущава, когато го нападнат ненадейно; как ще може да противостои един мръсен актьор, окръжен от Тигелина и от наложници. Много неща могат да се видят мъчни на един непредприемчив човек, а на дело показват се лесноизпълними. Не се надявай на душевната и телесна сила на толкова съучастници; напразно вярваш, че ще мълчат и няма да те издадат. Мъките и обещанията ще одолеят всичките. Ще дойде и твоят ред, ще те вържат и ще те поведат на позорно наказание. Не е ли по-добре да умреш в борба за републиката, за свободата? Ако солдатите не те поддържат, ако народът те остави, ти ще умреш поне със смърт, достойна за твоите прадеди, достойна за твоите потомци.“ Тия думи не трогнаха Пизона. Той постоя още малко на улицата, после отиде и се затвори у дома си и взе да се готви за последния час, додето дойде един отряд войници. Нерон беше избрал новобранци или такива, които служеха отскоро; той се боеше от ветерани, които мислеше, че може да са подкупени. Пизон умря, като си разряза вените на ръцете. От любов към жена си, той беше напълнил завещанието с нископоклонни изражения за Нерона. Тая жена унизи името си, тя се отличаваше само с хубостта си, и Пизон я беше взел от приятеля си Домиция Силия, мъж й; Силий търпеше това, Ария не се срамуваше; това доказва какви са били нравите на Пизона.
|
|
[[60] Proximam necem Plautii Laterani consulis designati Nero adiungit, adeo propere, ut non complect liberos, non illud breve mortis arbitrium permitteret. raptus in locum servilibus poenis sepositum manu Statii tribuni trucidatur, plenus constantis silentii nec tribuno obiciens eandem conscientiam. Sequitur caedes Annaei Senecae, laetissima principi, non quia coniurationis manifestum compererat, sed ut ferro grassaretur, quando venenum non processerat. solus quippe Natalis et hactenus prompsit, missum se ad aegrotum Senecam, uti viseret conquerereturque, cur Pisonem aditu arceret: melius fore, si amicitiam familiari congressu exercuissent. et respondisse Senecam sermone mutuos et crebra conloquia neutri conducere; ceterum salutem suam incolumitate Pisonis inniti. haec ferre Gavius Silvanus tribunus praetoriae cohortis, et an dicta Natalis suaque responsa nosceret percunctari Senecam iubetur. is forte an prudens ad eum diem ex Campania remeaverat quartumque apud lapidem suburbano rure substiterat. illo propinqua vespera tribunus venit et villam globis militum saepsit; tum ipsi cum Pompeia Paulina uxore et amicis duobus epulanti mandata imperatoris edidit.
| |
LX. Подир това Нерон заповяда да убият консула Платия Латерана, което се извърши така бързо, щото не му дадоха да прегърне и децата си, не му дадоха ни една минута да помисли за смъртта, както това става с всеки осъден. Заведоха го на това място, дето наказваха робите, и уби го трибунът Стаций. Латеран не каза нищо, при всичко че и трибунът беше в числото на съзаклятниците. Подир това загина Аней Сенек, за голяма радост на Нерона; неговото участие в заговора не беше доказано, но Нерон искаше да довърши с желязо онова, което не беше сполучил с отрова. Него обвиняваше само Наталис. „Мене ме пратиха при болния Сенек, каза той, да се видя с него и да го питам, защо не иска да приеме Пизона: много по-добре би било да уякчат връзките помежду си с по-чести свиждания. Сенек отговори, че от тия посещения и чести разговори няма никаква полза, но той е готов да даде живота си за Пизона.“' Заповядаха на преторианския трибун Грания Силвана да иде при Сенека, да му съобщи показанието на Наталиса и да го попита, признава ли го за вярно? Но, било случайно, било от предпазливост, Сенек, който се беше върнал тоя ден от Кампания, беше се спрял на една лятна къща вън от града, на четири мили далече от Рим. Трибунът пристигна там вечерта, окръжи вилата с един отряд солдати и съобщи на Сенека заповедта на императора. Сенек обядваше с жена си Помпея Паулина и с двама познайници.
|
|
[[61] Seneca missum ad se Natalem conquestumque nomine Pisonis, quod a visendo eo prohiberetur, seque rationem valetudinis et amorem quietis excusavisse respondit. cur salutem privati hominis incolumitati suae anteferret, causam non habuisse; nec sibi promptum in adulationes ingenium. idque nulli magis gnarum quam Neroni, qui saepius libertatem Senecae quam servitium expertus esset. ubi haec a tribuno relata sunt Poppaea et Tigellino coram, quod erat saevienti principi intimum consiliorum, interrogat an Seneca voluntariam mortem pararet. tum tribunus nulla pavoris signa, nihil triste in verbis eius aut vultu deprensum confirmavit. ergo regredi et indicere mortem iubetur. tradit Fabius Rusticus non eo quo venerat intinere redi[sse] t[ribun]um, sed flexisse ad Faenium praefectum et expositis Caesaris iussis an obtemperaret interrogavisse, monitumque ab eo ut exsequeretur, fatali omnium ignavia. nam et Silvanus inter coniuratos erat augebatque scelera, in quorum ultionem consenserat. voci tamen et adspectui pepercit intromisitque ad Senecam unum ex centurionibus, qui necessitatem ultimam denuntiaret.
| |
LXI. Наталис дохожда при мене, отговори Сенек, и се оплака задето не искам да се видя с Пизона. Аз дадох за извинение лошото си здраве и любовта си към уединението. Няма причина, която да ме накара да пожертвам живота си за един човек, който не е мой господар; аз не се кланям въобще никому; Нерон знае добре това, защото по-често е слушал от мене възражения, отколкото сляпо повиновение. „Трибунът предаде тоя отговор в присъствието на Попея и Тигелина, най-ближните съветници на Нерона, когато мислеше за някое злодеяние. Нерон попита дали Сенек се готви за смърт. Трибунът отговори, че не е забележил никакъв признак на страх; ни скръб в думите, ни безпокойство във взора. Нерон заповяда на трибуна да се върне при Сенека, и да му каже да се убие. Фабий Рустик казва, че трибунът ударил по друг път и отишъл при префекта Фения, за да го пита да изпълни ли тая заповед. Фений го съветвал да я изпълни. Отъпение беше обладало всичките: Силван беше в числото на съзаклятниците и сам прибави нови престъпления при ония, за които искаше да отмъщава. При все това, той не поиска да оскверни гласа си и очите си, и изпрати един центурион, за да обяви на Сенека, че е настанал последният му час.
|
|
[[62] Ille interritus poscit testamenti tabulas; ac denegante centurione conversus ad amicos, quando meritis eorum referre gratiam prohoberetur, quod unum iam et tamen pulcherrimum habeat, imaginem vitae suae relinquere testatur, cuius si memores essent, bonarum artium famam tam constantis amicitiae [pretium] laturos. simul lacrimas eorum modo sermone, modo intentior in modum coercentis ad firmitudinem revocat, rogitans ubi praecepta sapientiae, ubi tot per annos meditata ratio adversum imminentia? cui enim ignaram fuisse saevitiam Neronis? neque aliud superesse post matrem fratremque interfectos, quam ut educatoris praeceptorisque necem adiceret.
| |
LXII. Без да се смути, Сенек поиска завещанието си и когато центурионът не позволи, той се обърна към приятелите си и каза: „Не ми позволяват да ви наградя по заслугите ви, но оставям ви единственото, най-драгоценното съкровище: образеца на живота си; помнете го и постоянното ви приятелство ще ви прослави.“ Приятелите заплакаха. Той взе да ги утешава, ту със сладки думи, ту с ободрителни наставления. „Де са, питаше, правилата на философията? Де е разумът, който ни помогна да се борим толкова години с обстоятелствата? Кому е непозната жестокостта на Нерона? Човек, който е убил майка си и брат си, ще пожали ли учителя и възпитателя си!
|
|
[[63] Ubi haec atque talia velut in commune disseruit, complectitur uxorem, et paululum adversus praesentem fortitudinem mollitus rogat oratque temperaret dolori [neu] aeternum susciperet, sed in contemplatione vitae per virtutem actae desiderium mariti solaciis honestis toleraret. illa contra sibi quoque destinatam mortem adseverat manumque percussoris exposcit. tum Seneca gloriae eius non adversus, simul amore, ne sibi unice dilectam ad iniurias relinqueret, "vitae" inquit "delenimenta monstraveram tibi, tu mortis decus mavis: non invidebo exemplo. sit huius tam fortis exitus constantia penes utrosque par, claritudinis plus in tuo fine." post quae eodem ictu brachia ferro exsolvunt. Seneca, quoniam senile corpus et parco victu tenuatum lenta effugia sanguini praebebat, crurum quoque et poplitum venas abrumpit; saevisque cruciatibus defessus, ne dolore suo animum uxoris infringeret atque ipse visendo eius tormenta ad impatientiam delaberetur, suadet in aliud cubiculum abscedere. et novissimo quoque momento suppeditante eloquentia advocatis scriptoribus pleraque tradidit, quae in vulgus edita eius verbis invertere supersedeo.
| |
LXIII. След тия думи, Сенек прегърна жена си; омекна малко твърдостта на духа му, и той я молеше да се не предава на горест, да не плаче, а да се утешава за смъртта на мъжа си, като си припомня, как честно са прекарали целия си живот. Но тя възрази, че трябва да умре с него, и молеше се на палача да я убие. Сенек не искаше да се противи на славното й решение; при това той не искаше да остави изложен на оскърбления единствения предмет на любовта си. „Аз ти показах, каза той, какво трябва да те привързва с живота; ти предпочиташ честната смърт; не искам да завиждам на величието на духа ти. Ако и двамата умрем с еднаква твърдост, твоята смърт ще бъде пак по-славна.“ И с един и същи нож прерязаха вените на ръцете си. От слабото тяло на Сенека, изнурено от диета, не можеше да тече много кръв и той разряза и вените на краката и коленете. Той търпеше страшни болки, и, като се боеше мъките му да не поколебаят твърдостта на жена му, и да не отпадне и сам той духом, като гледа страданията на жена си, съветва я да мине в съседната стая. Той опази красноречието си до последната минута, повика писци и диктува им едно дълго слово, което не искам да обезобразявам. То е издадено така както го е диктувал.
|
|
[[64] At Nero nullo in Paulinam proprio odio, ac ne glisceret invidia crudelitas, [iubet] inhiberi mortem. hortantibus militibus servi libertique obligant brachia, premunt sanguinem, incertum an ignarae. nam, ut est vulgus ad deteriora promptum, non defuere qui crederent, donec implacabilem Neronem timuerit, famam sociatae cum marito mortis petivisse, deinde oblata mitiore spe blandimentis vitae evictam; cui addidit paucos postea annos, laudabili in maritum memoria et ore ac membris in eum pallorem albentibus, ut ostentui esset multum vitalis spiritus egestum. Seneca interim, durante tractu et lentitudine mortis, Statium Annaeum, diu sibi amicitiae fide et arte medicinae probatum, orat provisum pridem venenum, quo d[am]nati publico Atheniensium iudicio exstinguerentur, promeret; adlatumque hausit frustra, frigidus iam artus et cluso corpore adversum vim veneni. postremo stagnum calidae aquae introiit, respergens proximos servorum addita voce libare se liquorem illum Iovi liberatori. exim balneo inlatus et vapore eius exanimatus, sine ullo funeris sollemni crematur. ita codicillis praescripserat, cum etiam tum praedives et praepotens supremis suis consuleret.
| |
LXIV. Нерон, като нямаше нищо против Паулина и искаше колко-годе да смекчи жестокостта си, заповяда да я спасят от смърт. По настояването на солдатите, робите и отпущениците превързаха ръцете й и спряха кръвотечението. Не се знае, знаеше ли тя това. Тълпата обича да злослови, и някои повярваха, че от страх от неумолимостта на Нерона, беше поискала да умре славно с мъжа си, но, като се научи, че се е умилостивил, поиска пак да живее. Тя живя още няколко години, вярна към паметта на мъжа си, но бледният цвят на лицето й показваше колко жизнена сила е загубила. От своя страна, Сенек, като гледаше, че кръвта тече много полека и смъртта не иде, помоли Стация Анея, верний си приятел и добър лекар, да му даде приготвена отдавна отрова, която в Атина даватъ на престъпниците. Донесоха отровата, и Сенек я изпи, но изстуделите му членове и слабото му тяло не можаха да развият действието й. Подир това влезе в гореща вана и поръси с вода робите, които стояха около него, като казваше, че ги ръси в името на Юпитера Избавителя. Най-сетне отпусна се във ваната и задуши се в парата. Тялото изгориха без никакво тържество, както сам беше заповядал в завещанието си, написано още в онова време, когато беше богат и в благоволение. Той мислеше тогава още за смъртта.
|
|
[[65] Fama fuit Subrium Flavum cum centurionibus occulto consilio, neque tamen ignorante Seneca, destinavisse, ut post occisum opera Pisonis Neronem Piso quoque interficeretur tradereturque imperium Senecae, quasi insonti et claritudine virtutum ad summum fastigium delecto. quin et verba Flavi vulgabantur, non referre dedecori, si citharoedus demoveretur et tragoedus succederet (quia ut Nero cithara, ita Piso tragico ornatu canebat).
| |
LXV. Разнесе се слух, че Субрий и центурионитe били се съгласили тайно, и то не без знанието на Сенека, след падането на Нерона да убият и Пизона и да предадат върховната власт на Сенека, единствено за неговите невинни добродетели. Разказваха дори думите на Флавия: „голяма печалба – да заменим един музикантин с един актьор!“ Защото Нерон свиреше на лира, а Пизон се явяваше публично на сцената в трагедии.
|
|
[[66] Ceterum militaris quoque conspiratio non ultra fefellit, accensis [quoque] indicibus ad prodendum Faenium Rufum, quem eundem conscium et inquisitorem non tolerabant. ergo instanti minitantique renidens Scaevinus neminem ait plura scire quam ipsum, hortaturque ultro redderet tam bono principi vicem. non vox adversum ea Faenio, non silentium, sed verba sua praepediens et pavoris manifestus, ceterisque ac maxime Cervario Proculo equite Romano ad convincendum eum conisis, iussu imperatoris a Cassio milite, qui ob insigne corporis robur adstabat, corripitur vinciturque.
| |
LXVI. Най-сетне се откри и участието на войската в заговора. Съзаклятниците не можаха да търпят, щото Фений Руф да бъде в същото време и съучастник техен, и съдия, и го издадоха. Когато настоятелно изпитваше Севина и го заплашваше, тоя последният му каза, с горчива усмивка: „Никой не знае тая работа по-добре от тебе. Съветвам те чистосърдечно да разкажеш всичко на такъв добър господар.“' Фений не можа ни да говори, ни да мълчи, като чу тия думи; той се издаде сам с несвързаните си слова и с разнообразните признаци на страх, които се показаха на лицето му. И когато и другите съзаклятници, и особено Серварий, римски всадник, приведоха още доказателства, императорът заповяда на Касий, млад войник, когото държеше всякога при себе си, по причина на голямата му сила, да го хване и върже.
|
|
[[67] Mox eorundem indicio Subrius Flavus tribunus pervertitur, primo dissimilitudinem morum ad defensionem trahens, neque se armatum cum inermibus et effeminatis tantum facinus consociaturum; dein, postquam urgebatur, confessionis gloriam amplexus interrogatusque a Nerone, quibus causis ad oblivionem sacramenti processisset, "oderam te," inquit. "nec quisquam tibi fidelior militum fuit, dum amari meruisti: odisse coepi, postquam parricida matris et uxoris, auriga et histrio et incendiarius extitisti." ipsa rettuli verba, quia non, ut Senecae, vulgata erant, nec minus nosci decebat militaris viri sensus incomptos et validos. nihil in illa coniuratione gravius auribus Neronis accidisse constitit, qui ut faciendis sceleribus promptus, ita audiendi quae faceret insolens erat. poena Flavi Veianio Nigro tribuno mandatur. is proximo in agro scrobem effodi iussit, quam Flavus ut humilem et angustam increpans, circumstantibus militibus, "ne hoc quidem," inquit, "ex disciplina." admonitusque fortiter protendere cervicem, "utinam," ait "tu tam fortiter ferias!" et ille multum tremens, cum vix duobus ictibus caput amputavisset, saevitiam apud Neronem iactavit, sesquiplaga interfectum a se dicendo.
| |
LXVII. Наскоро същите показания погубиха и трибуна Субрия Флавия, който, в началото, поиска да се оправдае със съвършената противоположност на нравите си; могъл ли е той, военен човек, да се съедини с тая изнежена тълпа, която не знае да държи нож? После, като видя, че това не помага, поиска да се прослави с изповедите си. На въпроса на Нерона, какви причини са го накарали да измени на клетвата си, той отговори: „Ненавистта към тебе. Ти нямаше войник по-предан от мене, когато беше достоен за любов. Но аз те възненавидях, когато уби майка си и жена си и се преобърна в кучер, комедиант и палач.“ Аз привеждам точно думите му, защото не бидоха обнародвани, като словото на Сенека, а силното и кратко слово на солдата заслужва да се знае. През всичкото време на тия изследвания, на Нерона не се беше случило да чуе нищо подобно; престъпленията бяха обикновени неща за него, но никой не беше смял да ги изобличи пред него. Той заповяда на трибуна Веяна Нигера да погуби Флавия. Нигер заповяда да изкопаят яма в ближното поле. Флавий, като видя, че е малка и тясна, извива към окружающите: „И това не е така, както трябваше да бъде!“ И когато му заповядаха да наведе шията си, каза: „Удари поне добре!“ Но трибунът трепереше цял, и едва можа с два удара да му отсече главата. Като се върна при Нерона, той се похвали, че го е убил два пъти наместо един път.
|
|
[[68] Proximum constantiae exemplum Sulpicius Asper centurio praebuit, percunctanti Neroni, cur in caedam suam conspiravisset, breviter respondens non aliter tot flagitiis eius subveniri potuisse. tum iussam poenam subiit. nec ceteri centuriones in perpetiendis suppliciis degeneravere: at non Faenio Rufo par animus, sed lamentationes suas etiam in testamentum contulit. Opperiebatur Nero, ut Vestinus quoque consul in crimen traheretur, violentum et infensum ratus, sed ex coniuratis consilia cum Vestino non miscuerant quidam vetustis in eum simultatibus, plures, quia praecipitem et insociabilem credebant. ceterum Neroni odium adversus Vestinum ex intima sodalitate coeperat, dum hic ignaviam principis penitus dognitam despicit, ille ferociam amici metuit, saepe asperis facetiis inlusus, quae ubi multum ex vero traxere, acrem sui memoriam relinquunt. accesserat repens causa, quod Vestinus Statiliam Messalinam matrimonio sibi iunxerat, haud nescius inter adulteros eius et Caesarem esse.
| |
LXVIII. Подир Субрия, най-решителен се показа центурионът Сулпиций Аспер. На въпроса на Нерона, защо е влязъл в съзаклятието, Аспер отговори сухо: „Другояче не беше възможно да ти отплатим за всичките ти злодеяния.“ И го убиха. Останалите центуриони така също твърдо посрещнаха смъртта. Не такава беше душата на Фения Руфа; неговите оплаквания се отзоваха и в завещанието му. Нерон очакваше, че ще обвинят и консула Вестина, когото считаше за буен човек и свой смъртен враг; но съзаклятниците нямаха сношения с Вестина, отчасти от ненавист към него, и повече за това, че познаваха буйния му и вироглав характер. Враждата на Нерона против Вестина беше почнала още когато бяха тесни приятели. Вестин позна подлостта на Нерона и захвана да го презира, Нерон позна смелостта на Вестина и захвана да се бои от него. Вестин си позволяваше често такива язвителни шеги, които, като не са далече от истината, не се изглаждат никога от паметта. Присъедини се още и това обстоятелство, че Вестин се ожени за Стателия Месалина, при всичко, че знаеше, че, освен другите й свръзки, тя беше любовница и на императора.
|
|
[[69] Igitur non crimine, non accusatore existente, quia speciem iudicis induere non poterat, ad vim dominationis conversus Gerellanum tribunum cum cohorte militum immittit. iubetque praevenire conatus consulis, occupare velut arcem eius, opprimere delectam iuventutem, quia Vestinus imminentes foro aedes decoraque servitia et pari aetate habebat. cuncta eo die munia consulis impleverat conviviumque celebra[ba]t, nihil metuens an dissimulando metu, cum ingressi milites vocari eum a tribuno dixere. ille nihil demoratus exsurgit, et omnia simul properantur: clauditur cubiculo, praesto est medicus, abscinduntur venae, vigens adhuc balneo infertur, calida aqua mersatur, nulla edita voce, qua semet miseraretur. circumdati interim custodia qui simul discubuerant, nec nisi provecta nocte omissi sunt, postquam pavorem eorum, ex mensa exitium opperientium, et imaginatus et inridens Nero satis supplicii luisse ait pro epulis consularibus.
| |
LXIX. Като видя, че няма ни престъпление, ни обвинител, и като нямаше никакъв предлог да го преследва, Нерон прибягна до тиранически мерки, заповяда на трибуна Герелана да отиде с една когорта войници да предупреди замислите на консула, да занеме крепостта му и да арестува караула му. Голямата къща на Вестина занимаваше видно място на Форума, слугите му бяха все млади и хубави роби. Тоя ден Вестин беше изпълнил всичките си консулски длъжности, и даваше един голям обяд, било защото не се боеше от нищо, било защото искаше да прикрие страха си. Внезапно солдатите идат и му известяват, че трибунът го вика. Той става начаса, и всичко се извършва изведнъж: затварят го в една стая, дето нарочно беше поставен един лекар, прерязват му вените; пренасят го в банята още жив, потопяват го в гореща вода, без да му дадат време да издума една дума. В това време бяха турнали стражи при всичките гости, и пуснаха ги късно през нощта, подир като Нерон, който си представляваше с радост страха на тия нещастници, при мисълта, че след трапезата ги чака смърт, каза, че са доволно наказани за консулския обяд.
|
|
[[70] Exim Annaei Lucani caedem imperat is profluente sanguine ubi frigescere pedes manusque et paulatim ab extremis cedere spiritum fervido adhuc et compote mentis pectore intellegit, recordatus carmen a se compositum, quo vulneratum militem per eius modi mortis imaginem obisse tradiderat, versus ipsos rettulit, eaque illi suprema vox fuit. Senecio posthac et Quintianus et Scaevinus non ex priore vitae mollitia, mox reliqui coniuratorum periere, nullo facto dictove memorando.
| |
LXX. Той заповяда после да погубят Лукана. Лукан, като чувстваше, че с изтичането на кръвта ръцете му и краката му изстиват, и че животът нечувствително напуща краищата, а сърцето продължава да тупа и мисълта действа с всичката си сила, науми си съчинените от него самия стихове за един ранен войник, който беше умрял от подобна смърт, и взе да ги декламира. С тия стихове замлъкна за всякога гласът му. Подир него умряха Сенецион, Квинктиян и Севин, по-мъжествено, отколкото можеше да се очаква от тях, и после и другите съзаклятници, но без да направят или да кажат нещо достойно за забележване.
|
|
[[71] Sed compleri interim urbs funeribus, Capitoliam victimis; alius filio, fratre alius aut propinquo aut amico interfectis, agere grates dies, ornare lauru domum, genua ipsius advolvi et dextram osculis fatigare. atque ille gaudium id credens Antonii Natalis et Cervarii Proculi festinata indicia impunitate remuneratur. Milichus praemiis ditatus conservatoris sibi nomen Graeco eius rei vocabulo adsumpsit. e tribunis Gavius Silvanus, quamvis absolutus, sua manu cecidit: Statius Proxumus veniam, quam ab imperatore acceperat, vanitate exitus conrupit. exuti dehinc tribunatu Pompeius * * * , Gaius Martialis, Flavius Nepos, Statius Domitius, quasi principem non quidem odissent, sed tamen ex[is]timarentur. Novio Prosco per amicitiam Senecae et Glitio Gallo atque Annio Pollioni infamatis magis quam convictis data exilia. Priscum Artoria Flaccilla coniux comitata est, Gallum Egnatia Maximilla, magnis primum et integris opibus, post ademptis; quae utraque gloriam eius auxere. pellitur et Rufrius Crispinus occasione coniurationis, sed Neroni invisus, quod Poppaeam quondam matrimonio tenuerat. Verginium [Flavum et Musonium] Rufum claritudo nominis expulit: nam Verginius studia iuvenum eloquentia, Musonius praeceptis sapientiae fovebat. Cluvidieno Quieto, Iulio Agrippae, Blitio Catulino, Petronio Prisco, Iulio Altino, velut in agmen et numerum, Aegaei maris insulae permittuntur. at Ca[e]dicia uxor Scaevini et Caesennius Maximus Italia prohibentur, reos fuisse se tantum poena experti. Acilia mater Annaei Lucani sine absolutione, sine supplicio dissimulata.
| |
LXXI. Градът се напълни с погребения, Капитолът с жертви. Кой беше загубил син, кой брат, кой роднина, кой приятел; но всички благодаряха боговете, украшаваха с лаври къщите си, прегръщаха краката на Нерона, уморяваха ръката му с целувки; и той взимаше това за радост. Той прости на Наталиса и на Прокула, в награда за това, че изказаха всичко; обогати с дарове Милиха и му даде гръцко име, което значеше спасител. От трибуните, Граний Силван, ако и простен, уби се сам; Стаций Проксим не можа да се възползва от прошката, защото умря наскоро. Помпей, Корнелий Марциял, Флавий Непот, Стаций Домиций бидоха лишени от трибунството, не защото ненавиждаха Нерона, но защото ги подозряваха в това. А Новия Приска, за приятелството му със Сенека, Глиция Гала и Ания Полиона, обвинени без доказателства, заточиха. Жената на Приска, Антония Флакцила, отиде с тях, а Егнация Максимила с Гала. На Егнация оставиха в началото всичките й богатства, които 6яха грамадни, но наскоро й ги отнеха, и това уголеми още повече славата й. По повод на съзаклятието заточиха и Руфия Криспина, когото Нерон ненавиждаше за прежния му брак с Попея. Виргиния Флава и Музония Руфа заточиха заради известността на имената им. Красноречието на първия и философските правила на втория увличаха твърде много младите. В островите на Егейско море изпратиха цяла колония заточеници, Клувидиена Квиета, Юлия Агрипа, Блития Катулина, Петрония Приска, Юлия Алтина. Кадиция, жената на Севина, и Цезония Максима изгнаха из Италия, и тия научиха от присъдата своето престъпление. Атила, жената на Лукана, нито я простиха, нито я осъдиха; премълчаха за нея.
|
|
[[72] Quibus perpetratis Nero et contione militum habita bina nummum milia viritim manipularibus divisit addiditque sine pretio frumentum. quo ante ex modo annonae utebantur. tum quasi gesta bello expositurus, vocat senatum et triumphale decus Petronio Turpi[li]ano consulari, Cocceio Nervae praetori designato, Tigellino praefecto praetorii tribuit, Tigellinum et Nervam ita extollens, ut super triumphales in foro imagines apud Palatium quoque effigies eorum sisteret. consularia insignia Nymphidio [Sabino decrecta, de quo] qu[i]a nunc primum oblatus est, pauca repetam: nam et ipse pars Romanarum cladium erit. igitur matre libertine ortus, quae corpus decorum inter servos libertosque principum vulgaverat, ex C. Caesare se genitum ferebat, quoniam forte quadam habitu procerus et torvo vultu erat, sive C. Caesar, scortorum quoque cupiens, etiam matri eius inlusit. * * *
| |
LXXII. След тия отмъщения, Нерон заповяда да съберат солдатите; раздаде всекиму по две хиляди сестерции, и заповяда да им дават безплатно жито, което изпреди плащаха по търговските цени. Подир това свика сената, като че имаше да съобщава нанесени от него победи и завоевания; отстъпи триумфални почести на консуларий Петрония Турпилияна, на претора Нерва и на префекта Тигелина; последните двама получиха още и това отличие, че освен триумфалните статуи на форума, въздигнаха им статуи и в самия палат. Нимфидий получи консуларски украшения. Понеже той се явява тука за първи път и понеже ще го намерим по-после със заточените, ще кажа една дума за него. Роден от една отпущеница, която оскверняваше хубостта си с всичките роби и отпущеници на Цезарите, той се казваше син на Кая Цезара, защото беше като него висок и със зверски изглед, било случайно, било защото действително Кай, който се унижаваше до отпущениците, беше злоупотребил с майката на Нимфидия.
|
|
[[73] Sed Nero [vocato senatu], oratione inter patres habita, edictum apud populum et conlata in libros indicia confessionesque damnatorum adiunxit. etenim crebro vulgi rumore lacerabatur, tamquam viros [claros] et insontes ob invidiam aut metum extinxisset. ceterum coeptam adultamque et revictam coniurationem neque tunc dubitavere, quibus verum noscendi cura erat, et fatentur, qui post interitum Neronis in urbem regressi sunt. at in senatu cunctis, ut cuique plurimum maeroris, in adulationem demissis, Iunium Gallionem, Senecae fratris morte pavidum et pro sua incolumitate supplicem, increpuit Salienus Clemens, hostem et parricidam vocans, donec consensu patrum deterritus est, ne publicis malis abuti ad occasionem privati odii videretur, neu compostia aut obliterata mansuetudine principis novam ad saevitiam retraheret.
| |
LXXIII. Нерон не се задоволи със събирането на сената и със съобщенията, които му направи. Той издаде един указ към народа, с един мемоар, който съдържаше изповедите на съзаклятниците и всичките показания; защото народът мислеше, че Нерон е погубил невинни от завист или от страх. Но ония, които си даваха труд да издирят истината, не се съмняваха още тогава, че е имало съзаклятие, което е било подушено, преди да успее да избухне; и показанията на ония, които се върнаха в Рим, потвърдиха тоя факт. Сенатът, колкото повече растеше скръбта му, толкова по-раболепен ставаше. Галион особено, уплашен от смъртта на брата си Сенека, владаше се най-раболепно. В това време се подигна против него Салиен Клеменс, който го наричаше неприятел и бащеубиец; и той не би се умирил без посредничеството на целия сенат. Дадоха му да почувства, че не е добре за удовлетворение на една лична вражда да се възползва от общото нещастие и да предизвиква нови жестокости, когато князът, с милосърдието си, беше всичко помирил или забравил.
|
|
[[74] Tum [decreta] dona et grates deis decernuntur, propriusque honos Soli, cum est vetus aedes apud circum, in quo facinus parabatur, qui occulta coniurationis [suo] numine retexisset; utque circensium Cerialium ludicrum pluribus equorum cursibus celebraretur mensisque Aprilis Neronis cognomentum acciperet; templum Saluti exstrueretur eius loco, ex quo Scaevinus ferrum prompserat. ipse eum pugionem apud Capitolium sacravit inscripsitque Iovi Vindici, [quod] in praesens haud animadversum post arma Iulii Vindicis ad auspicium et praesagium futurae ultionis trahebatur. reperio in commentariis senatus Cerialem Anicium consulem designatum pro sententia dixisse, ut templum divo Neroni quam maturrime publica pecunia poneretur. quod quidem ille decernebat tamquam mortale fastigium egresso et venerationem hominum merito, [sed ipse prohibuit, ne interpretatione] quorundam ad omen [dolum] sui exitus verteretur: nam deum honor principi non ante habetur, quam agere inter homines desierit.
| |
LXXIV. Сенатът заповяда да се извършат жертвоприношения и благодарствени молитви към боговете, и особено към слънцето, защото в цирка, дето щеше да стане покушението, има един стар храм посветен на тоя бог, и вярваше се, че благодарение нему е могло да се открие едно толкова тайно съзаклятие. Постановиха, че на празника на Церера ще се увеличи числото на препусканията с коне; че месец априлий ще се нарече Неронов; че ще въздигнат храм в чест на богинята на спасението на мястото, дето Севин беше взел ножа си, и тоя нож Нерон го посвети на Капитола, с тоя надпис: на Юпитера Виндекса. Никой тогава не обърна внимание на това. Подир въстанието на Виндекса, всеки го взе за едно предвещание за наказанието, което е очаквало тоя император. Намирам, в мемоарите на сената, че консулът Сериалис Анисий е предлагал да се въздигне веднага, на държавни разноски, един храм посветен на бога Нерона. Анисий е разбирал, че Нерон се е въздигнал по-високо от човечеството и че заслужва да му се кланят смъртните като на бог; но това можеше да се претълкува и като предвещание; защото божествени почести се отдават на князовете само подир смъртта им. |
|
|
