Цицерон
* Речи срещу Катилина
Превод: Първо слово против Катилина, Ив. Вазов и К. Величков, 1884
 
двуезичен | оригинал | превод

I II  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33 
І. (1.) Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчка на твоята беснота? До къде ще стигне необузданата ти дързост? Нищо ли не е за тебе това, че палатът е окръжен нощя с въоръжена стража, нито това, че градът е във военно положение, че жителите му са изпоплашени и всичките добри граждани търчат на защита на отечеството, нито това, че сенатът се събира в най-безопасно място? Или нищо не четеш по лицата на присъстващите тука? Не видиш ли, че са открити намеренията ти, че съзаклятието е заобиколено тука със свидетели, оковано от всякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, де, с кого и за какво си се съвещавал?
(2.) О, нрави! О, времена! Всичките тия злодейски кроежи, Сенатът ги знае, консулът ги вижда и Катилина е още жив! Жив е! Що казвам? Явява се в сената, взима участие в съвещанията за обществените работи, и в ума си избира и определя измежду нас жертви за своята злоба. А ний, които имаме силата в ръцете си, мислим, че сме изпълнили всичките си длъжности към отечеството, като сме защитили своя живот от беснотата и злобата на Катилина. Отдавна трябваше, о Катилина, да те повлекат на наказание по заповед на консула и да претърпиш смъртта, която готвиш за всичките.
(3.) Един от великите мъже на отечеството, П. Сципион, когато изпълнявал длъжност на първосвещеник, като частен човек, предал на смърт Т. Гракха за покушение на обществения ред. А Катилина, който крои да предаде и града, и областите на нож и огън, дълго ли време още ще го търпим ний, които изпълняваме консулски длъжности? Да ви наумявам ли един пример от старо време, как Сервилий Ахала е убил със собствената си ръка Спурия Мелия за стремлението му към нововъведения? Да, едно време и в нашето отечество е имало тая прекрасна черта, че достойните и силни люде по-строго са наказвали злонамерените граждани, тайните врагове на обществото, нежели явните врагове на отечеството, хванати с оръжие в ръка. Катилина, ний имаме против тебе строг и неумолим сенатски декрет; настоящото събрание прие от своя страна всичките мерки, нужни за безопасността на отечеството; всичката мудност, ще кажа явно, излиза от нас, консулите.
ІІ. (4.) С такъв декрет едно време Сенатът възложи на консула Л. Опимия да бди за обществената безопасност. И не беше изминала една нощ от издаването на декрета, а Гракх загина, задето беше възбудил някои смущения, без да се гледа на това, че дълъг един ред от негови прадеди, които са прославили отечеството със своите заслуги, говореше в негова полза; в същия случай биде убит с децата си и М. Фулвий, бившият консул. С подобен декрет се връчи безопасността на отечеството на консулите Марка и Валерия. Но не мина един ден, и Сатурнин, народен трибун, и Е. Сервилий, претор на римския народ, заплатиха с живота си за своите замисли. А ний се бавим цели двадесет дена, в ръцете ни се притъпява оръжието, което ни е връчил Сенатът. И у нас има такъв също декрет, но ний го оставихме в архивите и като меч, вложен в ножницата, стои там без полза. А по тоя сенатски декрет отдавна трябваше, Катилина, да те няма между живите. Но нищо не ти е станало до сега, и не само не се разкайваш, но престъпната ти дързост още повече расте. Желал бих, почтени сенатори, да се нарека милосърд, желал бих да покажа, че действам съобразно с трудното положение на работите в отечеството, но не мога да не обвинявам сам себе си; осъждам сам своята недеятелност.
(5.) В самото сърце на Италия, в теснините на Етрурия враговете на отечеството са се разположили на лагер, числото им расте всякой ден; а тоя, който ги е въоръжил, който управлява всичките им движения, той е тука, в стените на града, заседава в сената, пред вас измишлява всечасно нови средства за погубването на републиката. Катилина, ако заповядам да те хванат и предадат на смърт, то всеки добър гражданин ще ме осъжда не за жестокостта на постъпката, а за това, че съм се бавил. Но ако не се решавах досега да постъпя така, то имам си причини за това. Тогава само ще те поведа на наказание, когато злодейството ти стане така явно, щото само подобните на тебе ще могат да се усъмнят в праведността на наказанието.
(6.) Засега ти имаш още защитници, и живееш, но ще живееш окръжен с надзиратели и стражи, и нито ще можеш да шавнеш против отечеството. Без да знаеш, ще бдят над тебе хиляди очи, хиляди уши ще подслушват думите ти.
ІІІ. Що чакаш още, Катилина, когато и самата нощ не може да послужи за безопасен покров на престъпните ти сборища, когато и стените на собствената ти къща не могат да укрият твоите тайни? Повярвай ми, откажи се от своите намерения, откажи се да мислиш за убийства и пожари. От всякъде си заобиколен; всичките ти замисли са по-ясни за нас от светлия ден. Ако не вярваш, послушай, ще ти покажа това с примери.
(7.) Помниш ли, че на дванадесетото число преди ноемврийските календи обявих в сената в кой именно ден, – а тоя ден беше шестото число преди ноемврийските календи – ще се дигне на оръжие твоят другар и съучастник в злодейските ти кроежи, Малий? Сбърках ли се, Катилина, кога предсказах не само това събитие, толкова важно, ужасно, невероятно, но и деня, в който ще се извърши? Не казах ли пак аз в сената, че си решил на петия ден преди ноемврийските календи да избиеш най-добрите люде в господарството? И много знатни лица излязоха от града не толкова от страх за живота си, колкото за да вземат мерки да потъпчат в самото начало твоите замисли. Можеш ли да откажеш, че в тоя същия ден ти трепереше от яд, за това, че не можеше да смутиш републиката, по причина на стражите, които бях поставил да бдят над тебе? Ти се утешаваше при това за отиването на другите, като си мислеше, че ще можеш поне мене да убиеш.
(8.) Забрави ли, че, когато в първия ден на ноемврийските календи мислеше да завладееш Пренеста без всякакъв труд, ти намери тая колония, вследствие на моите заповеди, оградена със силни въоръжени отряди? Всичките ти действия, дори и намеренията ти и мислите ти, известни ми са не само по слух, но виждам ги ясно и напълно ги разбирам.
ІV. Припомни си как си прекарал предидущата нощ и ще видиш, че аз бодърствам по-деятелно за безопасността на отечеството, отколкото ти за погубването му. Миналата нощ ти отиде с една шайка главорези (говоря открито) в къщата на сенатора Леки, дето се стекоха съучастниците на тоя престъпен заговор. Ще дръзнеш ли да кажеш, че това не е истина? Мълчиш; но ако вземеше и да криеш, ще те изкарам на яве, защото, виждам тука, в Сената, някои, които са били с тебе там.
(9.) Безсмъртни богове, де сте? В какъв град живеем? Какво е това наше правителство? Тука, между вас, почтени сенатори, в това събрание, което обсъжда съдбините на вселената, заедно с нас седят люде, които кроят да погубят мене, вас, Рим, целия свят. И тия изменници консулът ги гледа, иска мнението им за обществените работи, и, когато би трябвало да пролее кръвта им, не смее ни с дума да ги оскърби. И така, Катилина, ти беше миналата нощ у Леки. Ти разделяше Италия между съучастниците си и назначаваше кой де трябва да иде; ти избра между тях кои трябва да отидат с тебе, и кои трябва да останат в Рим. Ти назначи, кои части на града трябва да се изгорят; каза, че в късо време ще излезеш от града, че те задържа още това само, че аз съм жив. Намериха се двама римски всадника, които се задължиха да те избавят от това безпокойство, и обещаха ти в същата нощ призори да дойдат при мене и да ме убият в леглото ми.
(10.) Знаех всичко това. Катилина, когато ти разпущаше нечестивото си сборище, аз бях вече оградил къщата си със силна въоръжена стража, и твоите съучастници, които беше пратил рано заранта да ме поздравят, не ги пуснах да дойдат при мене. Това го бях предсказал на мнозина от най-знатните ни граждани.
V. При това положение на работите, Катилина, доизкарай делото, което си почнал. Излез вън от града! Вратите му са отворени за тебе. Излез. С нетърпение Манлиевата войска, или по-право твоята, чака своя вожд. Само вземи със себе си и своите съучастници; очисти града ако не от всичките, то поне от колкото се може повече. Чувството на страха ще мине в мене, стига поне една градска стена да ни разделя с тебе. Но да стоиш повече тука – не е възможно, няма да утрая, няма да претърпя, няма да допусна!
(11.) Как да не изпращаме топли благодарни молитви на безсмъртните богове и на Юпитера, патронът на това място, защитникът на града ни, дето толкова пъти страшната и ужасна буря, която се е набирала над отечеството, заминувала го е без вреда. Не трябва да оставим същия човек да изложи още един път отечеството на опасност. Додето бях още само назначен за консул, ти, Катилина, устройва против мене неведнъж злодейски заговори, аз ги избягнах, със свои частни средства, без да прибягвам до обществена защита. На миналите консулски избори ти искаше да убиеш на Марсово поле и мене, и другите си съперници; но аз предварих изпълнението на кроежите ти с помощта на приятелите си, и под тяхна защита, без да възбудя никакви обществени смущения. Припомни си, колко злодейски замисли устроява против мене; аз ги спреварих всичките със свои частни средства, ако и да разбирах добре, какви големи злочестини ще повлече за отечеството моята смърт.
(12.) А сега ти открито въставаш против отечеството, решил си да погубиш съгражданите си, обрекъл си на разорение и гибел храмовете на безсмъртните богове, целия град, цяла Италия. Ако се бавя, и не се решавам да прибягна до главното и от дедите ни завещано средство в подобни обстоятелства, то е за това, че предпочитам друго средство не до там силно, но не по-малко вярно за спасението на отечеството. Не е трудно тебе да погубя, но в отечеството ще останат твоите съучастници. Ако послушаш моите съвети, и отидеш, то с тебе ще се подигнат и ще отлетят тоя рой от вредни и зловещи птици, които си набрал около себе си.
(13.) Какво значи това, Катилина? Защо се колебаеш и по моя заповед не излезеш от града, когато отдавна вече искаше сам да направиш това? Враг на отечеството, консулът ти заповядва да излезеш от Рим. В заточение ли, ще попиташ? Не ти заповядвам това, но съветвам те, ако съветът ми може да има какво-годе действие над тебе.
VІ. Наистина, Катилина, какво може да те привързва сега към нашия град, дето с изключение на твоите съучастници, отритнати от обществото, всичките други граждани хранят към тебе чувство на страх и ненавист? Животът ти е пълен с примери от позор и безславие; има ли гнусно дело, което да не си направил? Има ли мръсна похот, която да не лъщи в очите ти? Има ли престъпление, с което да не са запетнени ръцете ти? Има ли порок, с който да не си окалял цялото си тяло? Има ли млад момък, когото да не си съблазнил, когото да не си въоръжил за злодейство, комуто да не си служил на най-ниските страсти?
(14.) Да говоря ли и за това, как уби първата си жена, за да вземеш втора, и едното злодейство довърши с друго, още по-невероятно? Но по-добре да премълча, за да не покажа, че такова злодейство не само е могло да се извърши у нас, но и да остане безнаказано. Няма да говоря за окончателното ти разорение, последният срок на което ще дойде в следующите години. Ще оставя на мира гнусните ти пороци, безнравствения ти и обречен на безславие частен живот, и ще говоря само за гибелните кроежи, които готвиш за отечеството и за всички нас.
(15.) С какви очи гледаш на Божия свят, Катилина, как може да ти е сладко да дишаш един въздух с нас, когато знаеш, че на всички ни е известно, че в навечерието на януарските календи, в последния ден от консулството на Лепида и Тула, в мястото на изборите, ти стоеше с нож в ръката? Че беше набрал цяла шайка от убийци, за да погубят консула и най-знаменитите граждани? Ако злодейският ти кроеж не се изпълни, то не е затова, че се разкая или се уплаши; честитата съдба на римския народ отклони ръката ти. Излишно е да говоря повече за тия престъпления, известни всекиму, и които се последваха от много други. Колко пъти, от когато ме избраха консул, поиска да ме погубиш? Колко пъти ударите, които пусна против мене с вярна ръка и които ме застрашаваха, повидимому, с неминуема смърт, заминаха край мене, благодарение на хитрите мерки, които вземах, за да се защитя. Навреме взимам известие за всичките ти кроежи, успехи и интриги. При всичките тия несполуки, ти пак упорстваш в намеренията си.
(16.) Колко пъти изтръгнаха от ръката ти ножа, приготвен за убийство? Колко пъти случайно се изплесна от ръцете ти? Но ти не можеш да минеш без него, като че някоя страшна клевета и светотатствено обещание не ти дават мира, додето не го забиеш в гърдите на консула.
VІІ. Та я погледни, какъв ще ти бъде животът отсега? Повярвай, че словата ми не дишат ненавист, която ти заслужаваш, но са внушени от състрадание, което не ти се пада. Когато влезна в Сената, намери ли, в това толкова многобройно събрание, поне един, който да ти простре ръка, в доказателство на приятелски чувства, или да те поздрави с едно слово? Претърпявал ли е някой други такова оскърбление? Ще чакаш ли гласно да те осъди Сенатът, подир тоя неумолим и ужасен приговор, който изказва с това тържествено и многозначително общо мълчание? Не видя ли, че столът, дето седиш, е пуст, че почтените люде, които седяха на него, и които са бивали неведнъж консули, и неведнъж са били застрашавани от твоите злодейски замисли, станаха от местата си, когато ти поиска да седнеш при тях, и оставиха стола в твое пълно и неразделно владение? Как можеш да търпиш такова разположение към тебе от страна на всички?
(17.) Ако моите слуги хранеха към мене подобни чувства на страх и ненавист, каквито хранят към тебе всичките ти съграждани, аз не бих се бавил ни час и бих оставил собствената си къща, а ти не излизаш още от града! Дори и незаслужено от моя страна да бъдех така ненавистен на своите съграждани, бих прибързал да напусна града, та да не гледам разярените им лица. Но ти, ти знаеш, в престъпната си съвест, че отдавна си заслужил всеобща ненавист, и колебаеш се още да бягаш далече от ония, които видът ти възмущава! Ако твоите родители би хранили към тебе чувства на страх и ненавист, и ти се би убедил, че е невъзможно по никой начин да ги умилостивиш, то не би се колебал да се отстраниш от очите им. А тука отечеството, чиито деца се считаме всички, се бои от тебе и те ненавижда; то е убедено, че искаш да го съсипеш. И що! Ще презреш свещената му власт! Ще въстанеш против присъдата му! Ще се възпротивиш на волята му!
(18.) Отечеството, Катилина, ти казва: „на всичките злодейски кроежи, които са станали против мене от няколко години, ти си виновникът. Ти по всеки начин ми причини зло. Ти безнаказано предаде на смърт много мои деца, без гризение на съвестта граби и разори мои съюзници. Против тебе законите са неми, съдилищата са безсилни: ти ги събори и унищожи. Дълго време, колкото и да заслужваха ядът ми, пренесох търпеливо твоите беззаконни постъпки. Но да бъда постоянно под страх и безпокойство заради тебе само, да зная, че се готвят против мене съзаклятия, виновникът на които е все Катилина, това е една участ, която не мога повече да търпя. И затова отдалечи се, дай ми да си отдъхна от страховете, които ме обсаждат: ако са основателни, за да не загина, ако ли не са, за да се успокоя и да престана да се страхувам.“
VІІІ. (19.) Ако отечеството ти кажеше това, не си ли длъжен да му се покориш, дори и ако то нямаше доволно сила, за да те накара да уважиш волята му. Какво да кажа за това, че сам произнесе присъдата си, като се отдаде доброволно под стража? Не изяви ли сам желание да живееш в къщата на М. Липида, за да туриш край на подозренията против тебе? Като ти отказа, ти простря дързостта до там да искаш да те приема в къщата си; но аз отговорих, че не считам себе си в безопасност от тебе и като живеем в един град, а как ще можем да живеем под един покрив? После се обърна към претора К. Метела; като получи и от него отказ, ти се пресели у свръстника си К. Марцела, отличен човек във всяко отношение. Ти беше убеден, без съмнение, че не можеш да намериш никой, който да те пази по-бдително, който да може по-добре да предугади намеренията ти и с повече сила и умение да ги спревари. За много време ли още няма да бъде в тъмница и в окови тоя, който сам себе съзна достоен да бъде под стража?
(20.) Не е ли по-добре, Катилина, при тия обстоятелства, ако нямаш доволно твърдост, за да се убиеш, да отидеш някъде надалече, и да прекараш в заточение и в уединение един живот, който би трябвало да се свърши в мъки и в окови?
Казваш ми: искай мнението на Сената, и изявяваш готовност, ако бъде такова мнението на това събрание – да отидеш на заточение. Не, Катилина, няма да направя едно предложение, което не ми е по характера, и при все това ще ти покажа, каква е волята на съдиите ти... Излез от града, Катилина! Дай на републиката да се успокои от страховете си. Иди в заточение, най-сетне, ако чакаш именно това слово... Видиш ли, Катилина, какво действие произведоха думите ми ? Разбираш ли, що значи общото мълчание? Тия ме чуха и мълчат. Защо ти са слова, когато самото им мълчание е ясно доказателство, че те осъждат.
(21.) Ако бях казал същото за младия и доблестен П. Секстий, или за благородния и великодушен М. Марцел, то целият Сенат би въстанал против мене, в стените на тоя храм дори, и без да гледа на това, че съм консул, не би се ограничил в праведния си гняв против мене с едни слова, а би преминал към действие. А за тебе, Катилина, сенатът мълчи, значи одобрява мнението ми. Тяхното мълчание има по-голямо значение от един декрет и говори по-високо от громките викове. Не само тукашното събрание, чиято власт навярно уважаваш много, така както привикна да не смяташ за нищо живота на членовете му – е на такова мнение за тебе. Погледни многочислената тълпа от римски всадници и най-добри граждани, които окръжават Сената, не забележи ли движенията им, не чу ли виковете им? С голяма мъка ги въздържах, да не налетят на тебе с оръжие в ръка. Но ако се решиш да излезеш от тоя град, в който искаш да внесеш разорение и пожар, ще направя така, щото с почит да те изпратят до вратите на града.
ІХ. (22.) Но защо ли хабя напусто думи? Може ли нещо да те трогне? Можеш ли кога да било да се поправиш? Иде ли ти на ум да бягашь? О, защо боговете безсмъртни не са ти внушили такава мисъл! Зер не зная, че ако се уплашиш от думите ми и тръгнеш на заточение, аз приготовлявам против себе си буря от ненавист, която ще се таи няколко време, додето е още прясно възпоминанието за твоето злодейство, но ще се пукне рано или късно над главата ми! Но аз съм готов на всичко, стига от моята частна беда да не излезе никоя опасност за отечеството. А от тебе може ли да се чака, да дойдеш в ужас от злодействата си, да се уплашиш от праведната строгост на законите и да се подчиниш на волята на отечеството. Не, Катилина, няма гнусно дело, от което би те отвърнало чувството на срама, ни опасност, от която би те отвърнал страхът; разсъдъкът ти е безсилен над твоите злодейски страсти.
(23.) И затова повтарям пак: излез от града, и ако искаш, като на твой враг, както ми правиш чест да ме наричаш, да възбудиш против мене ненавист, то чуй ме, иди право в заточение. Тогава не ще бъда в състояние да противостоя на негодуванията на завистта, и върху мене ще падне тежкото обвинение, че като съм бил консул, произволно съм те изпратил на заточение. Но ако предпочиташ да съдействаш за моята чест и слава, остави града с нечестивата сган на своите съучастници, иди при Манлия, повикай при себе си всичките злонамерени граждани и прекъсай окончателно с всичките добри граждани, обяви война на отечеството, развий знамето на грабежа; покажи, с една дума, че не си от мене изгнан, а че съм те поканил да отидеш при своите.
(24.) Но нужно ли е да те каня? Не зная ли, че си изпратил вече въоръжени люде, които те чакат на Аврелиевия площад? Не зная ли, че сте определили с Манлия деня, когато ще действате? Не зная ли, че си изпратил напред сребърния орел, който стоеше в молебната стая на къщата ти, – светиня, от която търсиш защита за злодеянията си – и който, предчувствам, ще бъде гибелен и тебе и на твоята шайка? А можеш ли дълго време да минеш без тоя свещен за тебе предмет, на който си принасял светотатствени молитви всякога, когато си отивал на злодеяние, пред който си острил ножа, който си готвил да забиеш в гърдите на гражданите?
Х. (25.) И така рано или късно, увлечен от пагубната си страст, ще напуснеш града, и това няма да ти причини скръб, а неизказано наслаждение. Самата природа ти е дала такива безразсъдни страсти; добрата ти воля дала им е да съзреят, а съдбата е допуснала да ги приведеш в дело. Не само мирът и спокойствието ти са ненавистни, но и самата война, ако не е придружена с престъпления, не ти дава наслаждение. Ти намери една войска според желанията си: тя е съставена от разбойници, отритнати от съдбата, изоставени от самата надежда.
(26.) Какво удоволствие си готвиш, каква трябва да бъде твоята радост, какво наслаждение ще почувстваш посред подобните си, дето няма да се излагаш на опасност да виждаш или да слушаш добър гражданин. За да се приготвиш за такъв подвиг навярно, ти се обучаваше да спиш на голата земя, за да дебнеш минутата, когато ще можеш да посегнеш на честта на семействата или на живота на гражданите; да бдиш по цели нощи, за да се възползваш от съня на някой съпруг или на някой богаташ. Сега имаш прекрасен случай да докажеш на дело, че умееш търпеливо да теглиш студ, глад и всякакви лишения, които скоро ще ти натегнат.
(27.) Велика полза принесох на отечеството, като не допуснах да станеш консул. То може да бъде нападнато от един изгнаник, но няма да бъде разкъсано от един консул. Ще тръгнеш против него с нечестиви оръжия, и това няма да бъде война, а покушение на разбойническа шайка.
ХІ. Сега, почтени сенатори, аз съм длъжен да се оправдая за едно тежко и почти справедливо обвинение, на което отечеството има право да ме подвергне. Моля ви да изслушате с внимание това, което ще ви кажа в мое оправдание, и размислете и обсъдете го добре. Отечеството ни, доброто на което ми е по-скъпо от живота, цяла Италия, всичките области на обширната ни държава, могат да се обърнат към мене и да ми кажат: що правиш, М. Тулий? Как! Познатият враг на отечеството, тоя, който се готви да внесе война в сърцето ми, тоя, когото една войска от въстаници чака с нетърпение, за да тръгне против мене под негово началство, виновникът на едно най-престъпно предприятие, началникът на едно светотатствено съзаклятие, тоя, който въоръжава робите и най-вредните граждани – ти го пущаш да излезе свободно от града? Не видиш ли, че пущаш не един беглец, а един бесен враг, който готви съсип на града? Защо не употребиш отсега властта си, не го оковеш в железа, не го предадеш на смъртно наказание, което е той отколе заслужил?
(28.) Що те възпира? Обичаите на миналото ли? Но нашите деди неведнъж, като частни люде, са предавали на смърт ония, които са застрашавали спокойствието на отечеството. Законите ли, които защищават личността на римските граждани? Но могат ли да се ползват от правата на граждани ония, които мислят да погубят отечеството? Или се боиш от присъдата на потомството? Ти, човек още нов, обязан за всичко на себе си, а не на заслугите на дедите си, удостоен още в млади години с най-високи почести, прекрасно ще отблагодариш отечеството си за всичко, що е направило за тебе, ако туриш едно какво да било опасение и личен страх по-високо от безопасността на своите съграждани!
(29.) Ако се боиш от общото неудоволствие, по-добре ли е да го заслужиш, като изложиш отечеството на опасност с престъпната си слабост, или като го спасиш с дръзновена строгост? А когато цяла Италия стане жертва на войната, градовете бъдат разграбени, зданията бъдат предадени на огън, – мислиш ли, че тогава ще оцелееш от всеобщото негодувание, което ще запалиш против себе си?
ХІІ. На тоя свещен за мене глас на отечеството, на тайните мисли на ония из вас, които ме укоряват вътрешно, ще отговоря с малко думи. Да, почтени сенатори, ако бях убеден, че е нужна за доброто на отечеството немедлената смърт на Катилина, то и един час не би минало, и тоя гладиатор би заплатил с живота си за всичките си злодеяния. Ако едно време най-знаменитите граждани, със смъртта на Сатурнина, на Гракхите, на Флака и на много други размирници, не само не са се опозорили, но са се прославили, мога ли аз основателно да се боя от бъдещо неудоволствие, като предам на смърт едно чудовище, убийца на съгражданите си? Дори и да си навлека неудоволствие с това, то ще бъде незаслужено, и за това с него ще се гордея, а няма да скърбя.
(30.) Но помежду ви дори има люде, които или не виждат, или се преструват, че не виждат опасностите, които ни грозят. Тия и дадоха със снизходителността на своите мнения храна на Катилиновото съзаклятие, и, като не вярваха в съществуването му, помогнаха да се усили и да достигне до сегашните размери. Всичките злонамерени граждани щяха да се възползват от това мнение, ако бях наказал Катилина, и щяха да ме обвиняват, че съм постъпил жестоко и произволно. Но ако Катилина изпълни съставения си вече план, и отиде в Манлиевия лагер, то няма да се намери никой дотолкова сляп, който да не види, че съществува съзаклятие, никой дотолкова злонамерен, който да го вземе под защитата си.
С наказанието на Катилина опасността, която застрашава отечеството, няма да бъде премахната, а само отложена. Но нека излезе от града, нека поведе със себе си своите съучастници, нека събере отвсякъде всички ония, които са се разорили и са останали без поминък; тогава ще можем да угасим огъня, който тлее в сърцето на републиката, и пагубната язва, която ни плаши сега с успехите си, ще я унищожим от корен.
ХІІІ. (31.) Отколе, почтени сенатори, ни заплашва с опасност това съзаклятие, тайно и предателски устроено, но, не зная по каква злочестина, писано било да съзрее с всичката бездна от злини и престъпления, които готви, и да избухне в моето консулство. Ако от тая многочислена шайка злодеи накажем само Катилина, то ние ще отложим само за няколко време и опасността, която грози обществото, и грижите за отстранението й; но самото зло ще си остане, като червей в сърцето на отечеството. Човек, който страда от огнена треска и гори от жажда, като изпие малко студена вода, успокоява се за малко време, но болестта, раздразнена от тоя измамлив цяр, се връща скоро с още по-голяма сила. Така и обществената болест, която е възникнала в държавата, ще олекне временно със смъртта на Катилина, а после ще се появи с по-голяма сила, ако съучастниците на Катилина останат неповредени.
(32.) И затова, почтени сенатори, нека лошите граждани се покажат сами, нека се отделят от добрите граждани, нека се съберат на едно място; нека ни раздели с тях, което аз отдавна желая, поне градската стена, нека престанат да посягат на живота на консула в къщата му, да окръжават съдилището на претора, да плашат Сената в мястото, дето заседава, да готвят в самия град факли и запалителни вещества за разрушението на жилищата, та да можем, най-сетне, да четем ясно по лицето на всеки гражданин, как е разположен към отечеството. Давам ви дума, почтени сенатори, такава ще бъде бдителността на консулите, такава ще бъде силата на вашите декрети, такава ще бъде доблестта на римските всадници, единодушието на добрите граждани, щото, веднага след тръгването на Катилина, всичките му злодеяния ще бъдат открити, потъпкани и наказани.
(33.) Ето какво предричам, Катилина, като тръгнеш. Излез, захвани беззаконната си и нечестива война; то ще бъде за спасението на отечеството, за пагуба твоя и на ония, които злодеянието и отцеубийството са направили съучастници на твоите кроежи. А ти, Юпитер всемогъщи, името на когото е захванало да се слави още при основанието на тоя град, ти, достойно наречени опора и покровител негов и на владичеството на римския народ, защити от Катилина и от съучастниците му храмовете и жертвениците си, зданията и стените на града, живота и имуществата на гражданите. А ненавистниците на всяко добро, враговете на отечеството, опустошителите на цяла Италия, които единството на злодеянията е свързало в един ужасен заговор, погуби ги, обречи ги, и в тоя и в бъдещия живот, на вечни страдания.