P. Cornelius Tacitus Historiae * История Превод: Състоянието на Рим подир смъртта на Нерона (Из Историята на Рим), К. Величков, Българска христоматия, 1884   двуезичен | оригинал | превод Ι   1  2  3  4  5  [[4] Ceterum antequam destinata componam, repetendum videtur qualis status urbis, quae mens exercituum, quis habitus provinciarum, quid in toto terrarum orbe validum, quid aegrum fuerit, ut non modo casus eventusque rerum, qui plerumque fortuiti sunt, sed ratio etiam causaeque noscantur. finis Neronis ut laetus primo gaudentium impetu fuerat, ita varios motus animorum non modo in urbe apud patres aut populum aut urbanum militem, sed omnis legiones ducesque conciverat, evulgato imperii arcano posse principem alibi quam Romae fieri. sed patres laeti, usurpata statim libertate licentius ut erga principem novum et absentem; primores equitum proximi gaudio patrum; pars populi integra et magnis domibus adnexa, clientes libertique damnatorum et exulum in spem erecti: plebs sordida et circo ac theatris sueta, simul deterrimi servorum, aut qui adesis bonis per dedecus Neronis alebantur, maesti et rumorum avidi.   IV. Но преди да изпълня проекта си, потребно е да видим, какво беше състоянието на Рим, духът на войските, на областите, на целия свят, кои места в това грамадно тяло бяха здрави и кои болни. Не стига да знаем развръзката и развитието на работите, които повечето пъти подлежат на случая, трябва да издирим свръзката и причините. Смъртта на Нерона, посрещната най-напред с радост, беше възбудила разни движения в духовете, не само в Рим, помежду сената, народа и столичната войска, но и в областите, помежду легионите и генералите, за които се откриваше тайната на империята, възможността да направят княз другаде освен в Рим. Сенатът тържествуваше; той беше завзел начаса свободата си, по-предприемчив под един нов и отсъстващ княз; първенците от всадническия орден не бяха по-малко доволни. Оная част от народа, която имаше по-чисти нрави и свръзки с големите семейства, отпущениците и клиентите на изгнаните и заточените, се предаваха на надежди. Долният народ, който знае само цирка и театрите, всичките разглезени роби, и ония, които след опропастяването на богатството си живееха от позора на Нерона, бяха нажалени и приемаха с жадност всичките слухове. [[5] Miles urbanus longo Caesarum sacramento imbutus et ad destituendum Neronem arte magis et impulsu quam suo ingenio traductus, postquam neque dari donativum sub nomine Galbae promissum neque magnis meritis ac praemiis eundem in pace quem in bello locum praeventamque gratiam intellegit apud principem a legionibus factum, pronus ad novas res scelere insuper Nymphidii Sabini praefecti imperium sibi molientis agitatur. et Nymphidius quidem in ipso conatu oppressus, set quamvis capite defectionis ablato manebat plerisque militum conscientia, nec deerant sermones senium atque avaritiam Galbae increpantium. laudata olim et militari fama celebrata severitas eius angebat aspernantis veterem disciplinam atque ita quattuordecim annis a Nerone adsuefactos ut haud minus vitia principum amarent quam olim virtutes verebantur. accessit Galbae vox pro re publica honesta, ipsi anceps, legi a se militem, non emi; nec enim ad hanc formam cetera erant.   V. Римските войници, напоени с голяма почит към Цезарите, бяха напуснали Нерона против волята си, съблазнени от измама, увлечени от чужд подтик. И отсетне, като не получаваха обещаните в името на Галба дарове, като знаеха, че мирът не дава случай за големи услуги и за големи награди, както войната, и като се виждаха отстранени в благоволението на княза от легионите, които го бяха въздигнали на това достойнство, стремяха се към едно променение. Убийството на префекта им, Нимфидий, който помисляше за императорско достойнство, още повече развълнува духовете им. Нимфидий не сполучи, наистина, в своя проект; но ако и въстанието да бе изгубило своя главатар, много солдати помнеха, че са били съучастници и не изпущаха случай да мъмрят против възрастта и скъперничеството на Галба. Строгостта му дори, която така се хвалеше в становете, беше тягостна за люде, на които беше омръзнала старата дисциплина, и навикнали, по времето на Нерона, в продължение на четиринадесет години, на такъв разврат, щото обичаха пороците така, както едно време почитаха добродетелите. Тия не забравяха и тия Галбови думи: че той избира, а не купува солдатите си; думи, които правеха чест на републиката, но бяха опасни за него; защото поведението му не отговаряше на тая твърдост. [[6] Invalidum senem Titus Vinius et Cornelius Laco, alter deterrimus mortalium, alter ignavissimus, odio flagitiorum oneratum contemptu inertiae destruebant. tardum Galbae iter et cruentum, interfectis Cingonio Varrone consule designato et Petronio Turpiliano consulari: ille ut Nymphidii socius, hic ut dux Neronis, inauditi atque indefensi tamquam innocentes perierant. introitus in urbem trucidatis tot milibus inermium militum infaustus omine atque ipsis etiam qui occiderant formidolosus. inducta legione Hispana, remanente ea quam e classe Nero conscripserat, plena urbs exercitu insolito; multi ad hoc numeri e Germania ac Britannia et Illyrico, quos idem Nero electos praemissosque ad claustra Caspiarum et bellum, quod in Albanos parabat, opprimendis Vindicis coeptis revocaverat: ingens novis rebus materia, ut non in unum aliquem prono favore ita audenti parata.   VI. Немощният старец беше в ръцете на Виниуса и на Лакона, единият най-лошият, другият най-мрачният човек на земята, които струпваха въз него всичката ненавист, която възбуждат злодеянията, всичкото презрение, което внушава подлостта. Възвишението на Галба беше станало медлено и беше опетнено с кръв, чрез убийството на Варона, назначен консул, и на Турпилиана консуларий, единият като съучастник на Нимфидия, другият като военачалник на Нерона; и двамата осъдени без изпит и без да могат да се защитят, загинаха като невинни. Влизането му в Рим, ознаменувано с убийството на толкова хиляди обезоръжени войници, беше злопрокобително и беше уплашило и самите убийци. Рим не беше никога виждал толкова войници в стените си; Галба беше довел един легион от Испания; легионът, който беше образувал Нерон от войските на марината, беше останал там, с многочислени корпуси избрани от него измежду легионите от Германия, Британия и Илирия, които беше изпратил по-първо при Каспийските врати, за една война против Албания, и които беше повикал после, за да удушат въстанието на Виндекса: всичките тия средства за една революция не бяха никому в ръцете, но бяха на разположение на първия властолюбец. [[7] Forte congruerat ut Clodii Macri et Fontei Capitonis caedes nuntiarentur. Macrum in Africa haud dubie turbantem Trebonius Garutianus procurator iussu Galbae, Capitonem in Germania, cum similia coeptaret, Cornelius Aquinus et Fabius Valens legati legionum interfecerant antequam iuberentur. fuere qui crederent Capitonem ut avaritia et libidine foedum ac maculosum ita cogitatione rerum novarum abstinuisse, sed a legatis bellum suadentibus, postquam impellere nequiverint, crimen ac dolum ultro compositum, et Galbam mobilitate ingenii, an ne altius scrutaretur, quoquo modo acta, quia mutari non poterant, comprobasse. ceterum utraque caedes sinistre accepta, et inviso semel principi seu bene seu male facta parem invidiam adferebant. venalia cuncta, praepotentes liberti, servorum manus subitis avidae et tamquamm apud senem festinantes, eademque novae aulae mala, aeque gravia, non aeque excusata. ipsa aetas Galbae inrisui ac fastidio erat adsuetis iuventae Neronis et imperatores forma ac decore corporis, ut est mos vulgi, comparantibus.   VII. По случайно съвпадение, стана в същото време известно и убийството на Мацера и на Капито. Мацера, подигането на когото в Африка не беше никак двусмислено, беше го убил прокураторът Гаруцианус, по заповед на Галба; Капито, който мислеше да въстане в Германия, бяха го убили Аквин и Валенс, лейтенанти в легионите, без да получат никаква заповед. Ако и да не отричат скъперничеството и безсрамните невъздържаности, които опетняват паметта на Капито, мнозина го оправдават за намеренията му да въстане и казват, че лейтенантите, като го увещавали към бунт и не сполучили да го придумат, приписали му тая помисъл, за да го погубят, и че Галба повярвал всичко, било от лекост, било защото не искал да проникне добре в работата, така като не е имал вече възможност да поправи злото, каквото и да било то. Тия убийства оставиха едно злокобно впечатление; защото князът, еднъж намразен, и лошите му, и добрите му дела се обръщат все против него. Отпущениците бяха всесилни и продаваха всичко; войски от роби грабеха с всичката ненаситност на ново ощастливени люде, и като гледаха, че господарят им е стар, бързаха: с една дума, съществуваха всичките злоупотребления на стария двор, еднакво възмутителни, не еднакво извиняеми. Дори възрастта на Галба ставаше предмет на присмех и на презрение за тия люде, навикнали на Нероновата хубост, и които, според навика на народа, съдеха за императорите по лицето им и по телесната им гиздавост. [[8] Et hic quidem Romae, tamquam in tanta multitudine, habitus animorum fuit. e provinciis Hispaniae praeerat Cluvius Rufus, vir facundus et pacis artibus, bellis inexpertus. Galliae super memoriam Vindicis obligatae recenti dono Romanae civitatis et in posterum tributi levamento. proximae tamen Germanicis exercitibus Galliarum civitates non eodem honore habitae, quaedam etiam finibus ademptis pari dolore commoda aliena ac suas iniurias metiebantur. Germanici exercitus, quod periculosissimum in tantis viribus, solliciti et irati, superbia recentis victoriae et metu tamquam alias partis fovissent. tarde a Nerone desciverant, nec statim pro Galba Verginius. an imperare noluisset dubium: delatum ei a milite imperium conveniebat. Fonteium Capitonem occisum etiam qui queri non poterant, tamen indignabantur. dux deerat abducto Verginio per simulationem amicitiae; quem non remitti atque etiam reum esse tamquam suum crimen accipiebant.   VIII. Такова беше в Рим, в това толкова грамадно множество, разположението на духовете. Колкото се касае до областите, Испания се управляваше от Клувия Руфа, човек красноречив, вещ в мирните изкуства, но неопитен във военните работи. Галия, въпреки привязаността й към паметта на Виндекса, беше предана на Галба, който беше дал на Галите титлата римски граждани и беше ги освободил занапред от всякакъв данък. Трябва да се изключат обаче най-съседните градове до германските войски. Изложени на по-лоша обноска, някои от тях лишени дори от земята си, тия гледаха с еднаква скръб и на чуждите привилегии, и на своето обидно положение. Германските войски, безпокойни и сърдити, разположения опасни при такива големи сили, бяха се възгордели от скорошната си победа и уплашили задето можеше да се мисли, че са благоприятствали на друга партия. Много късно бяха се откъснали от Нерона и късно Виржиний припозна Галба: беше съмнително, че не е желал държавата, която му бяха предлагали войниците. Негодуваха още за убийството на Капито, при всичко, че не можеха да се оплакват за това. Тия бяха без главатар, от когато беше тръгнал Виржиний, повикан в двора под вид на приятелство: тия мислеха, че ако не го изпратят пак назад при легионите му, или го погледнат като виновен, все едно като че обвиняват и тях.