|
[1. A morte semper homines tantumdem absumus.
| |
1. Винаги ние, хората, сме еднакво далече от смъртта.
|
|
[2. Ab alio exspectes, alteri quod feceris.
| |
2. Трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
|
|
[3. Accipias praestat, quam inferas iniuriam.
| |
3. По-добре е да понесеш, а не да причиниш обида.
|
|
[4. Ad calamitatem quilibet rumor valet.
| |
4. Всеки злонамерен слух води към бедствие.
|
|
[5. Ad duo festinans neutrum bene peregeris.
| |
5. Който бърза да свърши наведнъж две работи, не сполучва ни в една.
|
|
[6. Ad poenitendum properat, cito qui iudicat.
| |
6. Скоро се разкайва този, който бързо съди.
|
|
[7. Alienum aes homini ingenuo acerba servitus.
| |
7. Дълговете за свободния човек са непоносима робия.
|
|
[8. Amare iuveni fructus est, crimen seni.
| |
8. За юношата любовта е наслада, за стареца - престъпление.
|
|
[9. Amici vitia si feras, facis tua.
| |
9. Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
|
|
[10. Amor misceri cum timore non potest.
| |
10. Любовта не може да се смесва със страха.
|
|
[11. Amor, ut lacrima, oculo oritur, in pectus cadit.
| |
11. Любовта, като сълзата, бликва в очите, пада на гърдите.
|
|
[12. Amoris vulnus sanat idem, qui facit.
| |
12. Любовната рана лекува този, който я причинява.
|
|
[13. Animo imperabit sapiens, stultus serviet.
| |
13. Мъдрият ще заповядва на духа си, глупавият ще му робува.
|
|
[14. Annosus stultus non diu vixit, diu fuit.
| |
14. Глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал
|
|
[15. Aspicere oportet, quicquid nolis perdere.
| |
15. Трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
|
|
[16. Assidua pondus non habet servitus.
| |
16. Постоянното робство губи тежест.
|
|
[17. Audendo virtus crescit, tardando timor.
| |
17. Смелостта храни доблестта, бавността - страха.
|
|
[18. Auro suadente nil potest oratio.
| |
18. Дето златото убеждава, красноречието е безсилно.
|
|
[19. Avarus ipse miseriae causa est suae.
| |
19. Скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
|
|
[20. Bene cogitata saepe ceciderunt male.
| |
20. Често добре намисленото е свършвало зле.
|
|
[21. Bene vixit is, qui potuit, quum voluit, mori.
| |
21. Добре е живял тоя, който е можал да умре, когато е поискал това.
|
|
[22. Beneficia plura recipit, qui scit reddere.
| |
22. Повече добрини вижда този, който умее да ги прави.
|
|
[23. Beneficiourm calcar animus gratus est.
| |
23. Благодарността подтиква към добрини.
|
|
[24. Beneficium accipere libertatem est vendere.
| |
24. Да получиш добро понякога значи да продадеш свободата си.
|
|
[25. Beneficium dando accepit, qui digno dedit.
| |
25. Добро е получил, като го е направил, този, който го е сторил на достоен човек.
|
|
[26. Beneficium dare qui nescit, iniuste petit.
| |
26. Неоснователно търси добро, който не умее да го прави.
|
|
[27. Beneficium egenti bis dat, qui dat celeriter.
| |
27. Дваж правиш добро на нуждаещия се, ако му помогнеш навреме.
|
|
[28. Benevolus animus maxima est cognatio.
| |
28. Доброжелателният ти е най-близък роднина.
|
|
[29. Bis ille miser est, ante qui felix fuit.
| |
29. Дваж е злощастен онзи, който преди това е бил щастлив.
|
|
[30. Bis vincit, qui se vincit in victoria.
| |
30. Дваж побеждава, който победи себе си в победа.
|
|
[31. Blanditia, non imperio, fit dulcis Venus.
| |
31. С ласкавост, не с власт, се печели любов.
|
|
[32. Bona nemini hora est, ut non alicui sit mala.
| |
32. За никого няма такъв добър час, който да не излезе за някого лош.
|
|
[33. Bonarum rerum consuetudo est pessima.
| |
33. Най-лош навик е този към добри неща.
|
|
[34. Bono iustitiae proxima est severitas.
| |
34. За добрия строгостта е най-близо до справедливостта.
|
|
[35. Caret periclo, qui, etiam quum est tutus, cavet.
| |
35. Не се заплашва от опасност този, който се предпазва, дори когато е сигурен.
|
|
[36. Casta ad virum matrona parendo imperat.
| |
36. Непорочна съпруга, която се подчинява на мъжа си, го владее.
|
|
[37. Casus quem saepe transit, aliquando invenit.
| |
37. Нещастието налучва най-сетне тогова, когото често е отминавало.
|
|
[38. Cave illum semper, qui tibi imposuit semel.
| |
38. Пази се винаги от този, който веднъж те е измамил.
|
|
[39. Citius venit periclum, quum contemnitur.
| |
39. По-бърже идва бедата, когато се презира.
|
|
[40. Civiis belli oblivio defensio et.
| |
40. Забравата е предпазване от междуособици.
|
|
[41. Cogit rogando quum rogat potentior.
| |
41. Всъщност принуждава, когато моли за нещо силният.
|
|
[42. Commune naufragium omnibus solatio est.
| |
42. Общото бедствие всекиму е утеха.
|
|
[43. Coniunctio animi maxima est cognatio.
| |
43. Връзката между душите е най-голямо сродство.
|
|
[44. Conscientiae potius, quam famae attenderis.
| |
44. Вслушвай се повече в съвестта, отколкото в мълвата.
|
|
[45. Consilio melius vincas, quam iracundia.
| |
45. С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв.
|
|
[46. Consultor homini tempus utilissimus.
| |
46. Времето е най-полезният съветник за човека.
|
|
[47. Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas.
| |
47. Прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.
|
|
[48. Crimen relinquit vitiae, mortem qui appetit.
| |
48. Който желае смъртта, сам обвинява своя живот.
|
|
[49. Crudelis est in re adversa obiurgatio.
| |
49. Да кориш някого в нещастие е жестоко.
|
|
[50. Crudelis lacrimis pascitur, non frangitur.
| |
50. Сълзите не надвиват жестокостта, а я подхранват.
|
|
[51. Cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus.
| |
51. Който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.
|
|
[52. Cui omnes bene dicunt, possidet populi bona.
| |
52. Който има доброто мнение на всички, владее богатствата на всички.
|
|
[53. Cuivis artifici in arte credendum est sua.
| |
53. Трябва да вярваме на всеки майстор в неговото изкуство.
|
|
[54. Culpa vacare maximum est solatium.
| |
54. Най-голяма утеха е да си свободен от укор.
|
|
[55. Cupido atque ira consultores pessimi.
| |
55. Страстта и гневът са най-лоши съветници.
|
|
[56. Deliberaando discitur sapientia.
| |
56. Мъдростта се учи чрез мислене.
|
|
[57. Deliberando saepe perit occasio.
| |
57. Често удобният случай се пропуска от мислене.
|
|
[58. Deliberandum est diu, quod statuendum est semel.
| |
58. Дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.
|
|
[59. Despicere oportet, quicquid possis perdere.
| |
59. Трябва да презираш това, което можеш да изгубиш.
|
|
[60. Didicere flere feminae in mendacium.
| |
60. Някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.
|
|
[61. Dies quandoque noverca, quandoque est parens.
| |
61. Един ден ни е мащеха, друг ни е е майка.
|
|
[62. Dies quod donat, timeas; cito raptum venit.
| |
62. Бой се от подаръците на деня; бързо той идва да ти ги отнеме.
|
|
[63. Discordia fit carior concordia.
| |
63. Понякога свадата заякчава сговора.
|
|
[64. Divisus ignis extinguetur celerius.
| |
64. Разделеният огън се гаси по-бързо.
|
|
[65. Dona ingeni et fortunae proposita omnibus.
| |
65. Даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.
|
|
[66. Dulcis in consilio posita est virtus militum.
| |
66. Храбростта на войниците зависи от благоразумието на вожда.
|
|
[67. Dulce etiam fugias, quod fieri amarum potest.
| |
67. Да отбягваш дори насладата, която може да се превърне в горило.
|
|
[68. Dulcis malorum praeteritorum memoria.
| |
68. Сладък е споменът за изминалите нещастия.
|
|
[69. Duplicatur bonitas, simul accessit celeritas.
| |
69. Двойно е стореното добро, щом е навреме.
|
|
[70. Effugere cupiditatem, regnum est vincere.
| |
70. Който отбегне страстите, е по-силен от цар.
|
|
[71. Eget minus mortalis, quo minus cupit.
| |
71. Колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.
|
|
[72. Est regium male audire et benefacere.
| |
72. Да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро, е по царски.
|
|
[73. Et calamitas virtutis est occasio.
| |
73. И нещастието е сгоден случай да се прояви добродетелта.
|
|
[74. Et miseriarum portus est patientia.
| |
74. Търпението е пристанище за нещастните.
|
|
[75. Etiam bonum saepis obest adsuescere.
| |
75. Често е вредно да навикнеш на благополучие.
|
|
[76. Etiam celeritas in desiderio mora est.
| |
76. Дори и бързината при силно желание изглежда бавене.
|
|
[77. Etiam innocentes cogit mentiri dolor.
| |
77. Дори невинните принуждава болката да лъжат.
|
|
[78. Etiam sanato vulnere cicatrix manet.
| |
78. Дори от излекувана рана остава белег.
|
|
[79. Etiam sine lege poena est conscientia.
| |
79. Съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
|
|
[80. Ex hominum quaestu facta fortuna est dea.
| |
80. Стремежът на хората към облаги е обоготворил щастието.
|
|
[81. Ex vitio alterius sapiens emendat suum.
| |
81. Мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.
|
|
[82. Excelsis multo facilius casus nocet.
| |
82. Падането от високо е много по-тежко.
|
|
[83. Exigua vitae pars est, quam nos vivimus.
| |
83. Твърде незначителна е частта от живота, която е отредена всекиму от нас.
|
|
[84. Exire magnus ex tugurio vir potest.
| |
84. И от колиба може да излезе велик мъж.
|
|
[85. Extrema semper de antefactis iudicant.
| |
85. Краят винаги преценява предишните постъпки.
|
|
[86. Famam curant multi, pauci conscientiam.
| |
86. Мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
|
|
[87. Famulatur dominus, ubi timet, quibus imperat.
| |
87. Робува господарят, когато се страхува от тези, на които заповядва.
|
|
[88. Fatetur facinus is, qui iudicium fugit.
| |
88. Признава пресъплението си този, който бяга от съда.
|
|
[89. Feras, non culpes, quod multari non potest.
| |
89. Понасяй, без да се оплакваш, това, което не може да се промени.
|
|
[90. Fidem qui perdit, perdere ultra nil potest.
| |
90. Който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
|
|
[91. Formosa facies multa commendatio est.
| |
91. Красивото лице е няма препоръка.
|
|
[92. Fortuna magna magna domino est servitus
| |
92. Голямо щастие е залог на голямо робство.
|
|
[93. Fortuna multis parcere in poenam solet.
| |
93. Щастието обикновено щади мнозина, за да ги сетне накаже.
|
|
[94. Fortunae dona magna non sunt sine metu.
| |
94. Големите дарове на щастието не са сигурни.
|
|
[95. Fortunam ditius reperias, quam retineas.
| |
95. По-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задържиш.
|
|
[96. Fraus est accipere, quod non possis reddere.
| |
96. Коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.
|
|
[97. Frustra rogatur, qui miserere non potest.
| |
97. Напразни са молбите към този, който не може да се съжали.
|
|
[98. Furor fit laesa saepius patientia.
| |
98. На ярост се превръща обижданото често търпение.
|
|
[99. Generosus equus haud curat latratum canum.
| |
99. Породистият кон не обръща внимание на лая на псетата.
|
|
[100. Gradus futuri est finis praesentis mali.
| |
100. Краят на настоящето зло е стъпка към бъдеще такова.
|
|
[101. Graviora quaedam sunt remedia periculis.
| |
101. Известни лекарства са по-тежки и от опасностите.
|
|
[102. Gravissima est probi hominis iracundia.
| |
102. Най-тежък е гневът на честния човек.
|
|
[103. Gravissimum est imperium consuetudinis.
| |
103. Най-тежка е властта на навика.
|
|
[104. Habet suum venenum blanda oratio.
| |
104. Всяка ласкава реч крие отрова.
|
|
[105. Haud advocatus ne ad consilium accesseris.
| |
105. Не те ли викат, не ходи на събрание.
|
|
[106. Haud errat tota, qui redit media via.
| |
106. Не блуждае по целия, който се връща от сред път.
|
|
[107. Heu! quam difficilis gloriae custodia est!
| |
107. О, колко е мъчно да се запази славата!
|
|
[108. Hominem etiam frugi flectit saepe occasio.
| |
108. Случаят често огъва дори честния човек.
|
|
[109. Hominem experiri multa paupertas iubet.
| |
109. Беднотията принуждава човека да прави много опити.
|
|
[110. Homines nihil agendo agere consuescunt male.
| |
110. Хората от безделие свикват да вършат зло.
|
|
[111. Homo extra corpus est suum, quum irascitur.
| |
111. Когато се гневи, човек е извън тялото си.
|
|
[112. Homo, ne sit sine dolore, fortunam invenit.
| |
112. Човек, за да не е без скръб, е измислил щастието.
|
|
[113. Homo semper in os fert aliud, aliud cogitat.
| |
113. Човек винаги влага в устата си едно, а мисли друго.
|
|
[114. Homo toties moritur, quoties amittit suos.
| |
114. Човек умира толкова пъти, колкото пъти губи близките си.
|
|
[115. Honesta fama est alterum patrimonium.
| |
115. Доброто име е второ наследство.
|
|
[116. Honesta quaedam scelera successus facit.
| |
116. Успехът оправдава известни престъпления.
|
|
[117. Honos honestum decorat, inhonestum notat.
| |
117. За честния честта е украшение, за безчестния - петно.
|
|
[118. Humanitatis optima est certatio.
| |
118. Най-похвално е съревнованието в човечност.
|
|
[119. Humilis nec alte cadere, nec graviter potest.
| |
119. Простосмъртният не може да падне нито от високо, нито тежко.
|
|
[120. Ibi pote valet populus, ubi leges valent.
| |
120. Там е силен народът, дето са зачитани законите.
|
|
[121. Id agas, tuo te merito ne quis oderit.
| |
121. Така постъпвай, щото нико да не те мрази заслужено.
|
|
[122. Ignis suum calorem etiam in ferro tenet.
| |
122. Огънят запазва топлината си дори в желязото.
|
|
[123. In amore forma plus valet, quam auctoritas.
| |
123. В любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
|
|
[124. In amore semper mendax iracundia est.
| |
124. В любовта винаги гневът е престорен.
|
|
[125. In misero vita est etiam contumelia.
| |
125. За нещастния и животът дори е обида.
|
|
[126. In nihil sapiendo vita est iucundissima.
| |
126. Животът е приятен, когато не мъдруваме.
|
|
[127. In sterculino plurimum gallus potest.
| |
127. Петелът е най-силен на гюбрето.
|
|
[128. In Venere semper certat dolor et gaudium.
| |
128. В любовта винаги се борят скръбта и радостта.
|
|
[129. In iudicando criminosa est celeritas.
| |
129. При съденето бързината е престъпление.
|
|
[130. Incertus animus dimidium est sapientiae.
| |
130. Съмнението е половин мъдрост.
|
|
[131. Ingrato tellus homine nil peius creat.
| |
131. Нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.
|
|
[132. Inimicum, quamvis humilem, docti metuere est.
| |
132. Мъдрият се бои и от най-слабия враг.
|
|
[133. Intensus arcus nimium facile rumpitur.
| |
133. Прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.
|
|
[134. Iter est, quacumque dat prior vestigium.
| |
134. Всеки може да мине, гдето преди него е оставена човешка следа.
|
|
[135. Iacet omnis virtus, fama nisi late patet.
| |
135. Всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи.
|
|
[136. Iucunda macula est ex inimici sanguine.
| |
136. Радва ни позорът на враговете.
|
|
[137. Iusta atque iniusta audire magistratum decet.
| |
137. На управника прилича да изслушва справедливото и несправедливото.
|
|
[138. Iuxta bonum homini dat Deus duplex malum.
| |
138. Бог праща на човека едно добро срещу две злини.
|
|
[139. Labor iuventuti optimum est obsonium.
| |
139. Трудът за младежта е най-добрата храна.
|
|
[140. Laeso doloris remedium inimici est dolor.
| |
140. За оскърбения е цяр болката на неприятеля.
|
|
[141. Lapsus semel fit culpa si iterum cecideris.
| |
141. Подхлъзването става вина, ако се повтаря.
|
|
[142. Lascivia et laus nunquam habent concordiam.
| |
142. Разпуснатостта и добродетелта никога не живеят в съгласие.
|
|
[143. Legem nocens veretur, fortunam innocens.
| |
143. Престъпникът се бои от закона, невинният - от съдбата.
|
|
[144. Leo a leporibus insultatur mortuus.
| |
144. С умрелия лъв дори зайците се гаврят.
|
|
[145. Lex universi est, quae iubet nasci et mori.
| |
145. Законът на вселената повелява да се родиш и да умреш.
|
|
[146. Licentiam des linguae, quum verum petas.
| |
146. Дай воля на езика, когато търсиш правда.
|
|
[147. Longinquum est omne, quod cupiditas flagitat.
| |
147. Всичко, каквото силно желаем, е доста отдалечено.
|
|
[148. Lucrum sine damno alterius fieri non potest.
| |
148. Печалбата за едного е загуба за другиго.
|
|
[149. Magister orandi optimus necessitas.
| |
149. Нуждата най-добре учи как да се молим.
|
|
[150. Magnam fortunam magnus etiam animus decet.
| |
150. На голямо щастие прилича и голям дух.
|
|
[151. Mala causa est, quae requirit misericordiam.
| |
151. Зле се брани този, който търси състрадание.
|
|
[152. Mala est inopia, quae nascitur ex copia.
| |
152. Тежка е бедността, която идва след богатство.
|
|
[153. Male habebit medicus, nemo si male habuerit.
| |
153. Тежко на лекарите, ако всички бъдат здрави.
|
|
[154. Male imperando summum imperium amittitur.
| |
154. Който неумело заповядва, губи всичката си власт.
|
|
[155. Male vivet, quisquis nesciet mori bene.
| |
155. Лошо живее този, който не ще знае да умре достойно.
|
|
[156. Maledictum interpretando facias acrius.
| |
156. Злоезичието става по-досадно, ако му се обръща внимание.
|
|
[157. Malefacere qui vult, nunquam non causam invenit.
| |
157. Който иска да прави зло, всякога ще намери повод.
|
|
[158. Malevolus animus abditos dentes habet.
| |
158. Зъбите на зложелателството са скрити.
|
|
[159. Malus animus in secreto peius cogitat.
| |
159. Лошият човек насаме мисли още по-лошо.
|
|
[160. Malus est vocandus, qui sui causa est bonus.
| |
160. Лош е тоя, който е добър заради лична облага.
|
|
[161. Malus quicunque in poena est, praesidium est bonis.
| |
161. Наказанието на лошия предпазва добрите.
|
|
[162. Maritimus quum sis, fieri terrestris cave.
| |
162. Навикнал ли си на море, пази се от суша.
|
|
[163. Medicina calamitatis est aequanimitas.
| |
163. Душевното равновесие е цяр на нещастието.
|
|
[164. Metu respicere non solent, quum quid iuvat.
| |
164. Страхът не спира погледа на хората, когато ги владее удоволствието.
|
|
[165. Metue senectam, non enim sola advenit.
| |
165. Бой се от старостта, защото тя не дохожда сама.
|
|
[166. Minus decipitur, cui negatur celeriter.
| |
166. По-малко бива лъган тоя, комуто бърже се отказва.
|
|
[167. Minus est quam servus dominus, qui servos timet.
| |
167. По-долен и от роб е господарят, който има страх от робите си.
|
|
[168. Miseri est nescire sine periclo vivere.
| |
168. Злощастен е оня, който не умее да живее сред опасности.
|
|
[169. Miserrimum est arbitrio alterius vivere.
| |
169. Най-голяма беда е да живееш по упътвания от другиго.
|
|
[170. Miserum te iudico, quod nunquam fueris miser.
| |
170. Смятам те за нещастен, понеже никога не си бил нещастен.
|
|
[171. Mora cogitationis diligentia est.
| |
171. Бавността в мисленето е голямо достойнство.
|
|
[172. Mores dicentis suadent plus, quam oratio.
| |
172. Човек повече убеждава с личността си, отколкото с речта си.
|
|
[173. Multa ignoscendo fit potens potentior.
| |
173. Могъщият става още по-могъщ, ако прощава много нещо.
|
|
[174. Multis minatur, qui uni facit iniuriam.
| |
174. Мнозина заплашва с неправди тоя, който ги върши спрямо едного.
|
|
[175. Musco lapis volutus haud obducitur.
| |
175. Търкалящият се камък не хваща мъх.
|
|
[176. Naturam abscondit, quum recte improbus facit.
| |
176. Природата си крие безчестникът, когато постъпва добре.
|
|
[177. Ne maior quam facultas sit benignitas.
| |
177. Благосклонността не бива да надминава известна мярка.
|
|
[178. Ne plus promittas, quam prestari possit.
| |
178. Да не обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш.
|
|
[179. Ne quidquam incipies, quod poeniteat, cave.
| |
179. Пази се да не се заловиш за нещо, за което да се разкайваш.
|
|
[180. Nec mortem effugere quisquam, nec amorem potest.
| |
180. Нито смъртта може да отбегне някой, нито любовта.
|
|
[181. Necessitas egentem mendacem facit.
| |
181. Нуждата прави бедния - лъжец.
|
|
[182. Necessitas, quod poscit, nisi das, eipit.
| |
182. Нуждата грабва това, което иска, ако не й се дава.
|
|
[183. Necessitatem ferre, non flere addecet.
| |
183. Трябва да понасяме, а не да окайваме нуждата си.
|
|
[184. Necessitatis est remedium parcitas.
| |
184. Цяр на бедността е пестеливостта.
|
|
[185. Negandi causa avaro nunquam deficit.
| |
185. Скъперникът винаги намира повод да откаже.
|
|
[186. Negat sibi ipse, qui, quod difficile est, petit.
| |
186. Сам на себе си отказва този, който иска това, което е мъчно.
|
|
[187. Nemo esse iudex in sua causa potest.
| |
187. Никой не може да бъде съдия по собствено дело.
|
|
[188. Nemo immature moritur, qui moritur miser.
| |
188. Никой, който умира нещастен, не умира без време.
|
|
[189. Nemo ita pauper vivit, quam pauper natus est.
| |
189. Никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.
|
|
[190. Nemo, qui coepit ex se, risum praebuit.
| |
190. Никой, който е почнал да се смее над себе си, не се смее над другите.
|
|
[191. Nemo timendo ad summum pervenit locum.
| |
191. Никой не е достигнал със страх до най-високото място.
|
|
[192. Nil est, quod caute simul agas et celeriter.
| |
192. Нищо не можеш да извършиш едновременно и предпазливо, и бърже.
|
|
[193. Nil non prius acerbum, quam maturum fuit.
| |
193. Всичко, преди да е узряло, е било горчиво.
|
|
[194. Nil peccent oculi, si oculis animus imperet.
| |
194. Никак не биха грешили очите, ако би заповядвал на очите духът.
|
|
[195. Nil proprium ducas, quod mutari potest.
| |
195. Не смятай за свое нищо, което може да се промени.
|
|
[196. Nimia simplicitas facile deprimitur dolis.
| |
196. Прекалената откровеност лесно става плячка на коварството.
|
|
[197. Nimium tendendo rumpi funiculus solet.
| |
197. От прекаленото обтягане въжето лесно се скъсва.
|
|
[198. Nisi ignorantes, ars osorem non habet.
| |
198. Освен невежите, никой не мрази изкуството.
|
|
[199. Nisi per te sapias, frustra sapientem audias.
| |
199. Ако мъдростта не е в теб, напразно ще слушаш мъдреците.
|
|
[200. Non cito ruina perit is, qui rimam timet.
| |
200. Бърже не загива тоя, който се страхува и от пукнатина.
|
|
[201. Non est bonitas esse meliorem pessimo.
| |
201. Да си по-добър от най-лошия не значи да си добър.
|
|
[202. Non est cicatrix turpis, quam virtus parit.
| |
202. Не е позорно да носиш белег, получен с храброст.
|
|
[203. Non facile de innocente crimen fingitur.
| |
203. Не лесно се измисля престъпление за невинния.
|
|
[204. Non leve beneficium praestat, qui cito negat.
| |
204. Не е маловажна услугата на този, който веднага отказва услугите си.
|
|
[205. Non novit virtus calamitati cedere.
| |
205. Смелостта не умее да отстъпва пред опасностите.
|
|
[206. Non tutae sunt cum regibus facetiae.
| |
206. Не са безопасни шегите с царете.
|
|
[207. Non unquam sera est ad bonos mores via.
| |
207. Никога не е късно да влезем в правия път.
|
|
[208. Nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor.
| |
208. Никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.
|
|
[209. O pessimum periclum, quod opertum latet!
| |
209. Най-лоша е скритата опасност.
|
|
[210. O tacitum tormentum animi conscientia!
| |
210. Съвестта е мълчаливо изтезание на душата.
|
|
[211. Odi praecoci puerulos sapientia.
| |
211. Мразя малки деца с преждевременна мъдрост.
|
|
[212. Odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit.
| |
212. Мразя мъдрец, който за себе си не е мъдър.
|
|
[213. Officium damno esse haud decet praestantibus.
| |
213. Услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.
|
|
[214. Omnis dies velut ultimus ordinandus est.
| |
214. Всеки ден трябва да се разпределя така, като че ли е последен.
|
|
[215. Orationi vita ne dissentiat.
| |
215. Животът не бива да е в разногласие с думите.
|
|
[216. Paratae lacrimae insidias, non fletum indicant.
| |
216. Престорените сълзи издават коварство, а не плач.
|
|
[217. Parens iratus in se est crudelissimus.
| |
217. Разгневеният родител е най-жесток спрямо себе си.
|
|
[218. Parere scire par imperio gloria est.
| |
218. Който умее да се повинува, печели слава, равна на власт.
|
|
[219. Parit contemptum nimia familiaritas.
| |
219. Прекомерната близост поражда презрение.
|
|
[220. Peccatum amici velut tuum recte putes.
| |
220. Грешката на приятеля си с право би сметнал за своя.
|
|
[221. Pecunia una regimen est rerum omnium.
| |
221. Парите са едничък двигател на всички неща.
|
|
[222. Per quae sis tutus, illa semper cogites.
| |
222. Винаги мисли за това, което ти осигурява спокойствието
|
|
[223. Perdes maiora, minora nisi servaveris.
| |
223. Ще изгубиш в големите работи, ако не умееш да пазиш малкото.
|
|
[224. Perdis, non donas, nisi sit, cui donas, memor.
| |
224. Губиш, когато подаряваш нещо на някой неблагодарник.
|
|
[225. Perenne animus coiugium, non corpus, facit.
| |
225. Душата прави брака траен, не тялото.
|
|
[226. Pereundi scire tempus assidue est mori.
| |
226. Да знаеш времето на смъртта си значи да си готов всеки миг да умреш.
|
|
[227. Pericla timidus, etiam quae non sunt, videt.
| |
227. Страхливецът вижда опасности и там, дето ги няма.
|
|
[228. Pericula qui audet ante vicit, quam accipit.
| |
228. Смелият побеждава опасността, преди да я е изпитал.
|
|
[229. Petit, qui irascitur, periculum sibi.
| |
229. Който се гневи, приближава опасността към себе си.
|
|
[230. Plerique metu boni, non innocentia.
| |
230. Повечето хора са добри от страх, не от добродетел.
|
|
[231. Plus in maledicto, quam in manu est iniuriae.
| |
231. Повече обида има в злоречието, отколкото в удара.
|
|
[232. Post calamitatem meromia alia est calamitas.
| |
232. Споменът за преживяното нещастие е ново нещастие.
|
|
[233. Prodest, quicunque obesse non vult, quum potest.
| |
233. Принася полза, който не желае да вреди, когато може.
|
|
[234. Pudor doceri non potest, nasci potest.
| |
234. Срамът не може да се научи, той може да се роди заедно с човека.
|
|
[235. Pudorem alienum qui eripit, perdit suum.
| |
235. Който лишава другиго от срам, губи своя.
|
|
[236. Quae desiit amicitia, ne coepit quidem.
| |
236. Приятелството, което е престанало, дори не е почвало.
|
|
[237. Quam conscientia animi gravis est servitus.
| |
237. Колко тежко робство е съвестта!
|
|
[238. Quam miserum est mortem cupere, nec posse emori!
| |
238. Какво нещастие, да искаш да умреш и да не можеш!
|
|
[239. Quam miserum est, ubi te captant, qui defenderint!
| |
239. Какво нещастие, да бъдеш нападан от тия, които са те защитавали!
|
|
[240. Quam miserum officium est, quod successum non habet!
| |
240. Колко злополучно е да направиш услуга, от която няма полза!
|
|
[241. Quam saepe veniam, qui negaverat, petit!
| |
241. Колко често иска прошка тоя, който я е отказвал!
|
|
[242. Quam timidus is est, paupertatem qui timet!
| |
242. Колко е страхлив тоя, който се бои от бедност!
|
|
[243. Quamvis acerbus, qui monet, nulli nocet.
| |
243. Колкото и досадни, съветите никому не вредят.
|
|
[244. Quem fama semel oppressit, vix restituitur.
| |
244. Когото честта веднъж е напуснала, мъчно отново го спохожда.
|
|
[245. Qui aequo malis animo miscetur, est malus.
| |
245. Който равнодушно гледа злото, е лош.
|
|
[246. Qui culpae ignoscit uni, suadett pluribus.
| |
246. Който прощава една вина, спомага за много.
|
|
[247. Qui debet, limen creditoris non amat.
| |
247. Който дължи, не обича да минава покрай къщата на заимодавеца.
|
|
[248. Qui dubitat ulcisci, improbos plures facit.
| |
248. Който не се решава да накаже, прави мнозина безчестни.
|
|
[249. Qui exspectat, ut rogetur, officium levat.
| |
249. Който чака да го молят, омаловажава услугата си.
|
|
[250. Qui in vero dubitat, male agit, quum deliberat.
| |
250. Който се съмнява в истината, без полза мисли над нея.
|
|
[251. Qui ius iurandum servat, quovis pervenit.
| |
251. Който устоява на клетвата си, достига целта.
|
|
[252. Qui metuit calamitatem, rarius accipit.
| |
252. Който се бои от нещастието, рядко го изпитва.
|
|
[253. Qui potet nocere, timetur, quum etiam non adest.
| |
253. Който може да пакости, буди страх и в свое отсъствие.
|
|
[254. Qui potet transferre amorem, potet deponere.
| |
254. Който може да понесе любовта си, може и да я забрави.
|
|
[255. Qui pro innocente dicit, satis est eloquens.
| |
255. Който се застъпва за невинен, е достатъчно красноречив.
|
|
[256. Qui properat nimium, res absolvit serius.
| |
256. Който прекалено бърза, бавно постига целта си.
|
|
[257. Qui se ipsum laudat, cito derisorem invenit.
| |
257. Който сам се хвали, бърже намира присмехулко.
|
|
[258. Qui semet accusat, crimine non indiget.
| |
258. Който себе си обвинява, винаги има за какво.
|
|
[259. Qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus.
| |
259. Който живее само за себе си, с право се счита умрял за другите.
|
|
[260. Quicquid bono concedis, das partem tibi.
| |
260. Част от това, което подаряваш на добрия, даваш на себе си.
|
|
[261. Quicquid fit cum virtute, fit cum gloria.
| |
261. Каквото се върши с добродетел, се върши със слава.
|
|
[262. Quicquid vis esse tacitum, nulli dixeris.
| |
262. Каквото искаш да остане тайна, не го казвай никому.
|
|
[263. Quid est beneficium dare? imitari Deum.
| |
263. Какво значи да правиш добро? Да подражаваш на Бога.
|
|
[264. Quid ipse sis, non quid habearis, interest.
| |
264. Важи какъв си, не за какъв се смяташ сам.
|
|
[265. Quid tibi pecunia opus est, si ea uti non potes?
| |
265. Каква нужда имаш от пари, щом не можеш да ги използваш?
|
|
[266. Quis miserum sciret, verba nisi haberet dolor?
| |
266. Кой би познавал нещастния, ако скръбта нямаше език?
|
|
[267. Quis pauper est? videtur qui dives sibi.
| |
267. Кой е беден? Този, който сам на себе си се струва богат.
|
|
[268. Quis plurimum habet? is, qui omnium minimum cupit.
| |
268. Кой има най-много? Този, който от всеки най-малко желае.
|
|
[269. Quod est ventarum, sapiens quasi praesens cavet.
| |
269. Мъдрият и от бъдещето се пази, като от настояще.
|
|
[270. Quod facere turpe est, dicere honestum ne putas.
| |
270. Не мисли, че е прилично да говориш това, което е позорно да правиш.
|
|
[271. Quod timeas, citius, quam quod speres, evenit.
| |
271. По-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надяваш.
|
|
[272. Quod vult cupiditas cogitat, non quod decet.
| |
272. Страстта мисли каквото иска, не каквото е прилично.
|
|
[273. Quod vult habet, qui velle, quod satis est, potest.
| |
273. Има каквото желае, който умее да желае каквото е достатъчно.
|
|
[274. Quoscunque calamitas quaerit, facile invenit.
| |
274. Лесно намира нещастието тези, които търси.
|
|
[275. Quotidie damnatur, qui semper timet.
| |
275. Всеки ден се осъжда който непрекъснато изпитва страх.
|
|
[276. Quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames.
| |
276. Когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.
|
|
[277. Quum inimico ignoscis, amicos compures paris.
| |
277. Когато прощаваш на враг, припечелваш мнозина приятели.
|
|
[278. Rapere est accipere, quod non possis reddere.
| |
278. Да получиш, което не можеш да върнеш, значи да го заграбиш.
|
|
[279. Rarum esse oportet, quod diu carum velis.
| |
279. Трябва да е рядкост, каквото искаш дълго време да ти е скъпо.
|
|
[280. Ratione, non vi, vincenda adolescentia est.
| |
280. С разум, не със сила, трябва да се напътства младостта.
|
|
[281. Recte sapit, periclo qui alieno sapit.
| |
281. Истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.
|
|
[282. Recte valere et sapere duo vitae bona.
| |
282. Здравето и мъдростта са двете блага на живота.
|
|
[283. Remedium est frustra contra fulmen quaerere.
| |
283. Безполезно е да се търси средство против светкавица.
|
|
[284. Repente dives nemo factus est bonus.
| |
284. Никой добър не е станал изведнъж богат.
|
|
[285. Rerum amissarum remedium est oblivio.
| |
285. На изгубеното забравата е цяр.
|
|
[286. Res quaeque tanti est, quati emptorem invenerit.
| |
286. Всяко нещо струва толкова, колкото се оцени от купувача.
|
|
[287. Res quanto est maior, tanto est insidiosior.
| |
287. Колкото е по-високо положението, толкова е по-опасно.
|
|
[288. Respicere nil consuevit iracundia.
| |
288. Гневът не е свикнал да гледа назад.
|
|
[289. Rex esse nolim, ut esse crudelis velim.
| |
289. Не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да желая да бъда жесток.
|
|
[290. Rivalitatem non amat victoria.
| |
290. Победата не обича съперничество.
|
|
[291. Roganti melius, quam imperanti pareas.
| |
291. По-добровоно се повинуваме на молба, отколкото на заповед.
|
|
[292. Rogare ingenuo servitus quodammodo est.
| |
292. Да моли за благородния е един вид робство.
|
|
[293. Ruborem amico excutere amicum est perdere.
| |
293. Да накараш приятел да се изчерви значи да го загубиш.
|
|
[294. Saepe ignoscendo das iniuriae locum.
| |
294. Често прошката открива място на неправдата.
|
|
[295. Saepe minus pecces, si scias, quod nescias.
| |
295. Често би грешил по-малко, ако би знаял, каквото не знаеш.
|
|
[296. Saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali.
| |
296. Често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.
|
|
[297. Sapiet, qui res utiles, non multas, sciet.
| |
297. Мъдрец е оня, който знае полезни, а не много неща.
|
|
[298. Sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit.
| |
298. Напразно е мъдър, който не е мъдър за себе си.
|
|
[299. Satis est hostem superare; nimium est perdere.
| |
299. Доста е да победиш врага; излишно е да го погубваш.
|
|
[300. Satius ignorare est rem, quam male discere.
| |
300. По-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.
|
|
[301. Se posse plus iratus, quam possit, putat.
| |
301. Разгневеният смята, че може повече, отколкото може.
|
|
[302. Secunda in paupertate fortuna est fides.
| |
302. Доверие в бедност е второ щастие.
|
|
[303. Seditio civium hostium est occasio.
| |
303. Бунтът на гражданите е сгоден случай за враговете.
|
|
[304. Semel qui fuerit, semper perhibetur malus.
| |
304. Който веднъж е бил лош, винаги минава за такъв.
|
|
[305. Sensus, non aetas, invenit sapientiam.
| |
305. Разумът, не възрастта, добива мъдрост.
|
|
[306. Serum est cavendi tempus in mediis malis.
| |
306. Късно е вече сред злото да се предпазваме.
|
|
[307. Simulans amicum inimicus inimicissimus.
| |
307. Най-голям враг е този, който се преструва на приятел.
|
|
[308. Solet hora, quod multi anni abstulerint, reddere.
| |
308. Един час може да върне това, което са отнемали много години.
|
|
[309. Stultitia est insectari, quem omnes diligunt.
| |
309. Глупост е да хулиш тогова, когото всички почитат.
|
|
[310. Stultitiae partem interdum habet felicitas.
| |
310. Щастието понякога е отчасти глупаво.
|
|
[311. Stultum est queri de adversis, ubi culpa est tua.
| |
311. Глупаво е да се оплакваш от неспокука, когато вината е твоя.
|
|
[312. Stultum imperare reliquis, qui nescit sibi.
| |
312. Глупаво е да заповядва на другите, който не умее да заповядва на себе си.
|
|
[313. Stultus superbis invidet felicibus.
| |
313. Глупакът завижда на горделивите щастливци.
|
|
[314. Stultus tacebit? Pro sapiente habebitur.
| |
314. Ако глупакът мълчи, може да мине за мъдър.
|
|
[315. Sui qui nescit parcere, inimicis favet.
| |
315. Който не умее да щади своите, помага на враговете си.
|
|
[316. Suspecta semper ornamenta ementibus.
| |
316. Украшенията винаги будят подозрение у купувачите.
|
|
[317. Suspicax animus omnium damnat fidem.
| |
317. Подозрителният на всичко отказва своето доверие.
|
|
[318. Suspicio probo homini tacita iniuria est.
| |
318. Да подозираш честен човек значи мълком да го обиждаш.
|
|
[319. Suspicio sibi ipsa rivales parit.
| |
319. Подозрението само си създава съперници.
|
|
[320. Suum sequitur lumen semper innocentia.
| |
320. Невинността винаги следва подир своята светлина.
|
|
[321. Tacendo non incurritur periculum.
| |
321. Който мълчи, не се излага на опасност.
|
|
[322. Tacere nescit idem, qui nescit loqui.
| |
322. Не умее да мълчи, който не умее да говори.
|
|
[323. Taciturnitas stulto homini pro sapientia est.
| |
323. Мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.
|
|
[324. Tam deest avaro quod habet, quam quod non habet.
| |
324. На скъперника толкова липсва това, което има, колкото това, което няма.
|
|
[325. Tamdiu discendum est homini, quamdiu nesciat.
| |
325. Човек трябва да се учи дотогава, докогато не знае.
|
|
[326. Timet qui paupertatem, quam timendus est!
| |
326. Какъв страх внушава този, който се страхува от бедността!
|
|
[327. Timidus vocat se cautum, parcum sordidus.
| |
327. Страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът - пестелив.
|
|
[328. Tui quum sitiant, ne agros alienos riga.
| |
328. Когато твоите полета не са напоени, не поливай чуждите.
|
|
[329. Turpis inopia est, quae nascitur de gloria.
| |
329. Позорна е бедността, която произлиза от надменност.
|
|
[330. Turpis iactura est, quae fit negligentia.
| |
330. Позорна е загубата, причинена от небрежност.
|
|
[331. Tuti sunt omnes, ubi unus defenditur.
| |
331. Всички са в безопасност, дето всеки един се защитава.
|
|
[332. Tutissima res timere nihil praeter Deum.
| |
332. Най-сигурно е да не се боиш от нищо, освен от Бога.
|
|
[333. Ubi coepit pauper divitem imitari, perit.
| |
333. Когато бедният почне да подражава на богатия, загива.
|
|
[334. Ubi fata peccant, hominum consilia excidunt.
| |
334. Когато съдбата е против нас, разумните съвети не помагат.
|
|
[335. Ubi innocens formidat, damnat iudicem.
| |
335. Ако невинният изпитва страх, осъжда съдията.
|
|
[336. Ubi iudicat qui accusat, vis, non lex, valet.
| |
336. Когато обвинителят е и съдия, тържествува силата, не законът.
|
|
[337. Ubi libertas cecidit, audet nemo loqui.
| |
337. Когато загине свободата, никой не смее да говори.
|
|
[338. Ubi maxime gaudebis, metues maxime.
| |
338. Когато се радваш най-много, най-много се бой.
|
|
[339. Ubi omnes peccant, spes querelae tollitur.
| |
339. Когато всички грешат, няма възможност за оплакване.
|
|
[340. Ubi omnis vita metus est, mors est optima.
| |
340. Когато животът е непрекъснат страх, най-доброто е смъртта.
|
|
[341. Ubi peccat aetas maior, male discit minor.
| |
341. Когато грешат старите, на лошо се учат младите.
|
|
[342. Ubi timetur, nil, quod timeatur, nascitur.
| |
342. Гдето цари страх, нищо не се ражда, което да буди страх.
|
|
[343. Ulcera animi sananda magis, quam corporis.
| |
343. Повече трябва да се лекуват душевните, отколкото телесните язви.
|
|
[344. Unus dies poenam affert, multi cogitant.
| |
344. Един ден носи наказанието, много го подготвят.
|
|
[345. Unus quam multi facilius consentiet.
| |
345. Един по-лесно ще се съгласи, отколкото мнозина.
|
|
[346. Ut plures corrigantur, rite unus perit.
| |
346. За да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
|
|
[347. Utrumque casum adspicere debet, qui imperat.
| |
347. Който управлява, трябва да премери всичко за и против.
|
|
[348. Vel strangulari pulchro de ligno iuvat.
| |
348. Дори за да се обесиш, трябва да предпочетеш хубаво дърво.
|
|
[349. Vel taceas, vel meliora dic silentio.
| |
349. Или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.
|
|
[350. Velox consilium sequitur poenitentia.
| |
350. Разкаянието следва прибързания съвет.
|
|
[351. Verum cur non audimus? quia non dicimus.
| |
351. Защо не чуваме истината? Защото не я говорим.
|
|
[352. Verum est, quod pro salute fit mendacium.
| |
352. Истина е това, което е лъжа, ако служи за благото на хората.
|
|
[353. Vicina saepe vitia sunt virtutibus.
| |
353. Често пороците са съседи на добродетелите.
|
|
[354. Vinci expedit, damnosa ubi est victoria.
| |
354. Полезно е да бъдеш победен, когато победата ти е осъдителна.
|
|
[355. Virtuti omni impedimento falsus est pudor.
| |
355. Лъжливият срам е пречка за всяка добродетел.
|
|
[356. Virtuti melius, quam fortunae creditur.
| |
356. На добродетелта вярваме по-лесно, отколкото на щастието.
|
|
[357. Virum bonum natura, non ordo facit.
| |
357. Природата, не положението, прави човека добър.
|
|
[358. Virum ne habueris improbum comitem in via.
| |
358. Да нямаш за спътник безчестен човек.
|
|
[359. Vita otiosa regnum est et curae minus.
| |
359. Спокоен и безгрижен живот е царство.
|
|
[360. Vitandae causa invidiae vela opulentiam.
| |
360. За да отбегнеш завистта, крий богатството си.
|
|
[361. Vitium sollemne fortunae est superbia.
| |
361. Надменността е обикновеният порок на щастието.
|
|
[362. Vix quisquam transit in bonum, nisi ex malo.
| |
362. Едвам някой усвоява доброто, ако не е изпитал злото.
|
|
[363. Voluntas impudicum, non corpus, facit.
| |
363. Волята, не тялото, прави човека безочлив.
|
|
[364. Voluptas e difficili data dulcissima est.
| |
364. Най-голямо е удоволствието, причинено от мъчнотия.
|
|
[365. Vultu an natura sapiens sis, multum interest.
| |
365. Много важи дали си мъдър само наглед, или в действителност.
|
