M. Tullius Cicero In Catilinam * Речи срещу Катилина Превод: Първа реч против Катилина, Ек. Каравелова, 1888/1900   двуезичен | оригинал | превод I II   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  [1. I. Quo usque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? quam diu etiam furor iste tuus nos eludet? quem ad finem sese effrenata iactabit audacia? Nihilne te nocturnum praesidium Palati, nihil urbis vigiliae, nihil timor populi, nihil concursus bonorum omnium, nihil hic munitissimus habendi senatus locus, nihil horum ora voltusque moverunt? Patere tua consilia non sentis, constrictam iam horum omnium scientia teneri coniurationem tuam non vides? Quid proxima, quid superiore nocte egeris, ubi fueris, quos convocaveris, quid consilii ceperis, quem nostrum ignorare arbitraris?   Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Дълго време ли още ще бъдем играчка на твоята беснота? Докъде ще стигне необузданата ти дързост? Не мариш ли за нищо това, че палатът е обиколен нощем с военна стража, че градът е на военна нога, жителите му изплашени, всите почтени граждани тичат да защищават отечеството, че Сенатът е събран в най-безопасно място? Не стряскат ли те сърдитите погледи на присъствующите тук сенатори? Не виждаш ли, че намеренията ти са открити? Че съзаклетието ти е заобиколено тук със свидетели и оковано отвсякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, где, с кого и за какво си се съвещавал? [2. O tempora, o mores! Senatus haec intellegit. Consul videt; hic tamen vivit. Vivit? immo vero etiam in senatum venit, fit publici consilii particeps, notat et designat oculis ad caedem unum quemque nostrum. Nos autem fortes viri satis facere rei publicae videmur, si istius furorem ac tela vitemus. Ad mortem te, Catilina, duci iussu consulis iam pridem oportebat, in te conferri pestem, quam tu in nos [omnes iam diu] machinaris.   О, времена, о, нрави! Всите тия злодейски кроежи Сенатът знае, консулът вижда, и Катилина още жив! Жив, що думам? Той дохажда в Сената, допуска се в съвещанията на республиката и в ума си избира измежду нас и обрича на погибел нови жертви. Ний, хора мъжествени, мислим, че правим доста за отечеството, ако избягваме неговата ярост и неговия меч! Отдавна време, Катилина, трябваше консулът да те предаде на смърт и да падне главата ти под меча, с който искаше да погубиш всички ни. [3. An vero vir amplissumus, P. Scipio, pontifex maximus, Ti. Gracchum mediocriter labefactantem statum rei publicae privatus interfecit; Catilinam orbem terrae caede atque incendiis vastare cupientem nos consules perferemus? Nam illa nimis antiqua praetereo, quod C. Servilius Ahala Sp. Maelium novis rebus studentem manu sua occidit. Fuit, fuit ista quondam in hac re publica virtus, ut viri fortes acrioribus suppliciis civem perniciosum quam acerbissimum hostem coercerent. Habemus senatus consultum in te, Catilina, vehemens et grave, non deest rei publicae consilium neque auctoritas huius ordinis; nos, nos, dico aperte, consules desumus.   Един измежду славните мъже на нашето отечество, П. Сципион, когато бил върховен първосвещеник, като частен човек, предал на смърт Т. Кракха, заради нищо и никакво покушение срещу обществения ред. А Катилина, който крои да предаде и нашия град, и областта на огън и меч, дълго време ли още ще го търпим ний, които имаме длъжността на консули? Да ви наумявам ли пример от старо време, как К. Сервилий Ахала със собствените си ръце е убил Спурия Мелия за стремлението му към нововъведения? Да, някога и в нашето отечество имало прехвалната черта, когато достойните и силни мъже са наказвали по-строго злонамерените граждани, тайните врагове на отечеството, нежели явните врагове, уловени с оръжие в ръка. Ний имаме срещу тебе, Катилина, строг и неумолим сенатски декрет; настоящето събрание взе от своя страна всички мерки, нужни за безопасността на отечеството. Мудността и халтавостта, ще го кажа открито, излиза от нас, консулите! [4. II. Decrevit quondam senatus, ut L. Opimius consul videret, ne quid res publica detrimenti caperet; nox nulla intercessit; interfectus est propter quasdam seditionum suspiciones C. Gracchus, clarissimo patre, avo, maioribus, occisus est cum liberis M. Fulvius consularis. Simili senatus consulto C. Mario et L. Valerio consulibus est permissa res publica; num unum diem postea L. Saturninum tribunum pl. et C. Servilium praetorem mors ac rei publicae poena remorata est? At [vero] nos vicesimum iam diem patimur hebescere aciem horum auctoritatis. Habemus enim huiusce modi senatus consultum, verum inclusum in tabulis tamquam in vagina reconditum, quo ex senatus consulto confestim te interfectum esse, Catilina, convenit. Vivis, et vivis non ad deponendam, sed ad confirmandam audaciam. Cupio, patres conscripti, me esse clementem, cupio in tantis rei publicae periculis me non dissolutum videri, sed iam me ipse inertiae nequitiaeque condemno.   II. С такъв декрет някога Сенатът поръча на консула Л. Опимия да бди върху обществената безопасност. И една нощ не бе се изминала още, откак се издаде декретът, а Гракх загина за подклаждане някакви смутни, без да се гледа дори на това, че цял ред негови прадеди, прославени със заслуги към отечеството, говореха в негова полза; по този случай биде убит с децата си и М. Фулвий, бивший консул. С подобен сенатски декрет се повери грижата за отечеството на консулите К. Марко и Л. Валерия. Измина ли едно денонощие, та не поплатиха с живота си Л. Сатурнин, народен трибун, и К. Сервилий, претор на Римския народ, за своите кроежи? А ето дванадесетий ден настъпва вече, как се бавим и как острието на нашата власт затъпява в нашите ръце. И у нас има също такъв сенатски декрет, но ний го оставихме в архива: в нашите ръце бе мечът, но го турихме в ножницата му. По този сенатски декрет ти, Катилина, отдавна вече не трябваше да бъдеш между живите. А ти си жив; ти живееш не да ослабяваш, но да усилваш твоята дързост! Почтени сенатори, желал бих да бъда милостив; желал бих така също, щото отечеството, което е заплашено с погибел, да не ме осъди в слабост. Но аз вече сам се виня: аз осъждам собствената си халтавост и недеятелност. [5. Castra sunt in Italia contra populum Romanum in Etruriae faucibus conlocata, crescit in dies singulos hostium numerus; eorum autem castrorum imperatorem ducemque hostium intra moenia atque adeo in senatu videmus intestinam aliquam cotidie perniciem rei publicae molientem. Si te iam, Catilina, comprehendi, si interfici iussero, credo, erit verendum mihi, ne non potius hoc omnes boni serius a me quam quisquam crudelius factum esse dicat. Verum ego hoc, quod iam pridem factum esse oportuit, certa de causa nondum adducor ut faciam. Tum denique interficiere, cum iam nemo tam inprobus, tam perditus, tam tui similis inveniri poterit, qui id non iure factum esse fateatur.   Една армия, готова да ни нападне, е разположена на стан в самото сърце на Италия, в теснините на Етрурия; броят на враговете расте из ден в ден; началникът на тая армия, главатарят на тези врагове, е вътре, в стените на града; той е в Сената; вий го гледате, като обсъжда постоянно нови средства да погуби республиката! Катилина! Ако дадях заповед да те хванат сега и предадат на смърт, кой би намерил правосъдието ми твърде строго? О, по-скоро би ме осъдили всички добри граждани, загдето съм се бавил! Ако досега се не реших на такава стъпка, то аз си имам на това причините: тогава само аз ще те предам на смърт, когато твоето злодеяние стане тъй явно, щото само подобните тебе да се съмняват още в законността на наказанието ти. [6. Quamdiu quisquam erit, qui te defendere audeat, vives, et vives ita, ut [nunc] vivis. multis meis et firmis praesidiis obsessus, ne commovere te contra rem publicam possis. Multorum te etiam oculi et aures non sentientem, sicut adhuc fecerunt, speculabuntur atque custodient. III. Etenim quid est, Catilina, quod iam amplius expectes, si neque nox tenebris obscurare coeptus nefarios nec privata domus parietibus continere voces coniurationis tuae potest, si illustrantur, si erumpunt omnia? Muta iam istam mentem, mihi crede, obliviscere caedis atque incendiorum. Teneris undique; luce sunt clariora nobis tua consilia omnia; quae iam mecum licet recognoscas.   Засега ти имаш още защитници и живееш, обиколен от надзиратели и стража. Без да знаеш, ще бдят над тебе хиляди очи, хиляди уши ще подслушват твоите думи. III. Какво ще се надаш още ти, Катилина, когато самата нощ не забулва от очите ни твоите престъпнически сборища, когато дори стените на собствената ти къща издават твоите тайни? Всичко е открито и ясно като ден. Повярвай ми: откажи се от кроежите си, не мисли и не крой вече убийства и пожари: отвсякъде си хванат, всичките ти кроежи за нас са по-ясни от светлия ден. Ако не вярваш, заповядай, аз ще ти докажа това с примери. [7. Meministine me ante diem XII Kalendas Novembris dicere in senatu fore in armis certo die, qui dies futurus esset ante diem VI Kal. Novembris, C. Manlium, audaciae satellitem atque administrum tuae? Num me fefellit, Catilina, non modo res tanta, tam atrox tamque incredibilis, verum, id quod multo magis est admirandum, dies? Dixi ego idem in senatu caedem te optumatium contulisse in ante diem V Kalendas Novembris, tum cum multi principes civitatis Roma non tam sui conservandi quam tuorum consiliorum reprimendorum causa profugerunt. Num infitiari potes te illo ipso die meis praesidiis, mea diligentia circumclusum commovere te contra rem publicam non potuisse, cum tu discessu ceterorum nostra tamen, qui remansissemus, caede te contentum esse dicebas?   Помниш ли, че дванадесет дена преди ноемврските календи аз обявих в Сената, как след шест дни от деня, в който говорих, Малий, другар и съучастник в злодейските ти кроежи, ще се подигне с оръжие? Сбърках ли се, Катилина, като предсказах не само това толкова важно, толкова ужасно, толкова невероятно събитие, но и самия ден, в който щеше да се извърши? Аз казах така също в Сената, че ти си отредил петия ден пред ноемврските календи да избиеш най-знаменитите граждани в Рим. И първенците напуснаха града, не толкова от страх за живота си, колкото от желание да вземат мерки, за да запазят Държавата от твоите замисли. Можеш ли отказа, че в този същия ден ти не трепереше от яд, загдето не може да смутиш республиката по причина на стражите, които бях поставил да бдят над тебе? При това ти се утешаваше с отсъствието на другите, мислещ, че, като оставам сам, ще можеш поне мене да убиеш. [8. Quid? cum te Praeneste Kalendis ipsis Novembribus occupaturum nocturno impetu esse confideres, sensistin illam coloniam meo iussu meis praesidiis, custodiis, vigiliis esse munitam? Nihil agis, nihil moliris, nihil cogitas, quod non ego non modo audiam, sed etiam videam planeque sentiam. IV. Recognosce tandem mecum noctem illam superiorem; iam intelleges multo me vigilare acrius ad salutem quam te ad perniciem rei publicae. Dico te priore nocte venisse inter falcarios--non agam obscure--in M. Laecae domum; convenisse eodem complures eiusdem amentiae scelerisque socios. Num negare audes? quid taces? Convincam, si negas. Video enim esse hic in senatu quosdam, qui tecum una fuerunt.   Когато в първия ден на ноемврия, възползван от нощта, мислеше да завладееш Пренеста, ти не забележи ли с каква предпазливост бях оздравил защитата на тази колония? Няма ни едно твое дело, ни едно твое намерение, ни една твоя мисъл, които да не ми са познати, ¬– ще кажа повече: които да не съм видял и повярвал. IV. Науми си, как си прекарал по-миналата нощ, и ще видиш, че аз по-силно бдя за безопасността на республиката, отколкото ти работиш за затриването ?. Аз знам, че миналата нощ ти влезе с шайка главорези, – ще говоря открито: в къщата на сенатора М. Леки, гдето се стекоха съучастниците на твоя престъпнически заговор. Ще дръзнеш ли да кажеш, че това не е истина? Ти мълчиш; но, ако речеше да скриеш това, аз ще те изкарам наяве: тук, в Сената, аз виждам неколцина, които заедно с тебе бяха там. [9. O di inmortales! ubinam gentium sumus? in qua urbe vivimus? quam rem publicam habemus? Hic, hic sunt in nostro numero, patres conscripti, in hoc orbis terrae sanctissimo gravissimoque consilio, qui de nostro omnium interitu, qui de huius urbis atque adeo de orbis terrarum exitio cogitent! Hos ego video consul et de re publica sententiam rogo et, quos ferro trucidari oportebat, eos nondum voce volnero! Fuisti igitur apud Laecam illa nocte, Catilina, distribuisti partes Italiae, statuisti, quo quemque proficisci placeret, delegisti, quos Romae relinqueres, quos tecum educeres, discripsisti urbis partes ad incendia, confirmasti te ipsum iam esse exiturum, dixisti paulum tibi esse etiam nunc morae, quod ego viverem. Reperti sunt duo equites Romani, qui te ista cura liberarent et sese illa ipsa nocte paulo ante lucem me in meo lectulo interfecturos [esse] pollicerentur.   Безсмъртни богове! Где се намираме? В какъв град живеем? Какво е това наше правителство? Тук, почтени сенатори, тук дори, между членовете на това събрание, в този върховен съвет, гдето се обсъждат съдбините на цяла вселена, има предатели, които готвят погибел за мене, за вас, за Рим, за целия свят! И тези предатели консулът ги гледа, иска мнението им по обществените работи и, когато трябваше кръвта им отдавна да се пролее, той не смее дори ни с дума да ги наскърби. Така, Катилина, ти бе миналата нощ у Леки; ти дели Италия между съучастниците си; ти посочи, кой закъде да върви; ти избра между тях ония, които ще оставиш в Рим, и ония, които ще поведеш със себе си; ти отреди, кой кои части на града ще подпали; ти обади, че е настъпило време да напуснеш града и че, ако си се бавил още, то било за това, гдето аз съм бил още жив. Тогава се намериха двама римски всадници, които, за да те избавят от това безпокойство, обещаха да дойдат у дома същата нощ призори, за да ме утрепят в леглото ми. [10.Haec ego omnia vixdum etiam coetu vestro dimisso comperi; domum meam maioribus praesidiis munivi atque firmavi, exclusi eos, quos tu ad me salutatum mane miseras, cum illi ipsi venissent, quos ego iam multis ac summis viris ad me id temporis venturos esse praedixeram. V. Quae cum ita sint, Catilina, perge, quo coepisti, egredere aliquando ex urbe; patent portae; proficiscere. Nimium diu te imperatorem tua illa Manliana castra desiderant. Educ tecum etiam omnes tuos, si minus, quam plurimos; purga urbem. Magno me metu liberabis, dum modo inter me atque te murus intersit. Nobiscum versari iam diutius non potes; non feram, non patiar, non sinam.   Щом се разотидохте, аз узнах всичко това. Аз се бях оградил с една по-многобройна и по-силна стража. Аз не отворих къщата си на онези, които, под предлог да ме поздравят, бяха изпратени от тебе, за да ме погубят. Аз бях обадил по-рано имената им на мнозина първенци и бях предсказал часа, в който щяха да се явят. V. При това положение на работите, Катилина, доизкарай скроеното, излез най-после от Рим! Вратите му са отворени; тръгвай: отколе вече армията на Малия, или по-добре твоята, чака своя началник. Поведи със себе колкото се може повече от своите съучастници и очисти града от тях. Аз ще се избавя от страха за смърт, щом градската стена раздели мене от тебе. Не, ти не можеш вече живя с нас: няма да утрая, няма да претърпя, няма да допусна това. [11.Magna dis inmortalibus habenda est atque huic ipsi Iovi Statori, antiquissimo custodi huius urbis, gratia, quod hanc tam taetram, tam horribilem tamque infestam rei publicae pestem totiens iam effugimus. Non est saepius in uno homine summa salus periclitanda rei publicae. Quamdiu mihi consuli designato, Catilina, insidiatus es, non publico me praesidio, sed privata diligentia defendi. Cum proximis comitiis consularibus me consulem in campo et competitores tuos interficere voluisti, compressi conatus tuos nefarios amicorum praesidio et copiis nullo tumultu publice concitato; denique, quotienscumque me petisti, per me tibi obstiti, quamquam videbam perniciem meam cum magna calamitate rei publicae esse coniunctam.   Нека възнасяме винаги благодарствени молитви към безсмъртните богове, най-паче на тогози, който се почита в този храм, на Юпитера, който запази люлката на Римляните! Нека им благодарим, гдето са спасявали толкова пъти държавата от страшните бедствия, с които я застрашаваше едно чудовище, настървено да я погуби! Не трябва да оставим този същия човек да изложи отечеството още веднъж в опасност. Щом станах консул, ти, Катилина, изведнъж почна твоите заговори, а аз, без да прибягвам до помощта на республиката, запазих се със свои частни средства. На миналите консулски избори ти тъкмеше да убиеш на Марсово поле мене и другарите си съперници; аз предварих изпълнението на твоите престъпни кроежи с помощта и защитата на моите приятели, без да обезпокоя ни най-малко республиката. Заплашван хиляди пъти от твоите злодейски постъпки, винаги съм се запазвал от тях сам, макар добре да разбирах, какви грозни беди са застрашавали отечеството заедно с моята гибел. [12. Nunc iam aperte rem publicam universam petis, templa deorum inmortalium, tecta urbis, vitam omnium civium, Italiam [denique] totam ad exitium et vastitatem vocas. Quare, quoniam id, quod est primum, et quod huius imperii disciplinaeque maiorum proprium est, facere nondum audeo, faciam id, quod est ad severitatem lenius et ad communem salutem utilius. Nam si te interfici iussero, residebit in re publica reliqua coniuratorum manus; sin tu, quod te iam dudum hortor, exieris, exhaurietur ex urbe tuorum comitum magna et perniciosa sentina rei publicae.   А днес ти въставаш против республиката, решил си да погубиш съгражданите си, обрекъл си на разорение и гибел храмовете на безсмъртните богове, целия град! Но ако се бавя и не се решавам да прибягна до главното средство, завещано нам от прадедите ни, за подобни обстоятелства, то причината е това, че аз предпочитам друго средство, не дотам силно, но не и по-малко вярно за спасение на отечеството. Не е трудно да заповядам да те погубят; но в недрата на республиката ще останат твоите съучастници. Ако послушаш моите съвети и се махнеш, то с тебе ще се дигне и отлети и онзи орляк зловещи птици, които си набрал около себе си. [13. Quid est, Catilina? num dubitas id me imperante facere, quod iam tua sponte faciebas? Exire ex urbe iubet consul hostem. Interrogas me, num in exilium; non iubeo, sed, si me consulis, suadeo. VI. Quid est enim, Catilina, quod te iam in hac urbe delectare possit? in qua nemo est extra istam coniurationem perditorum hominum, qui te non metuat, nemo, qui non oderit. Quae nota domesticae turpitudinis non inusta vitae tuae est? quod privatarum rerum dedecus non haeret in fama? quae lubido ab oculis, quod facinus a manibus umquam tuis, quod flagitium a toto corpore afuit? cui tu adulescentulo, quem corruptelarum inlecebris inretisses, non aut ad audaciam ferrum aut ad lubidinem facem praetulisti?   Защо, Катилина, се колебаеш и по моя заповед не напускаш града, когато отколе вече искаше сам да направиш това? Враже на отечеството, консулът ти заповядва да излезеш из Рим. На заточение ли? – ще попиташ. Не ти заповядвам, но те съветвам, ако ме послушаш. VI. Наистина, Катилина, какво може да те привързва сега към нашия град, гдето всички граждани, с изключение на твоите, отритнати от обществото, съучастници, хранят към тебе чувство на вражда, страх и омраза? Животът ти е пълен с примери на позор и безславие; има ли гнусно дело, което да не си направил? Има ли гнусна похот, която да не личи в очите ти? Има ли престъпление, с което да не са омацани ръцете ти? Има ли порок, с който да не си окалял цялото си тяло? Има ли момък, когото да не си съблазнил и когото да не си въоръжил със злодейство, комуто да не си служил на най-низките страсти? [14.Quid vero? nuper cum morte superioris uxoris novis nuptiis domum vacuefecisses, nonne etiam alio incredibili scelere hoc scelus cumulasti? quod ego praetermitto et facile patior sileri, ne in hac civitate tanti facinoris inmanitas aut extitisse aut non vindicata esse videatur. Praetermitto ruinas fortunarum tuarum, quas omnis inpendere tibi proxumis Idibus senties; ad illa venio, quae non ad privatam ignominiam vitiorum tuorum, non ad domesticam tuam difficultatem ac turpitudinem sed ad summam rem publicam atque ad omnium nostrum vitam salutemque pertinent.   Да говоря ли и за това, как ти, за да постъпиш в нов брак, уби първата си жена и замени едно злодейство с друго по-невероятно? Но по-добре да замълча за това, за да не покажа, че у нас едно подобно злодейство не само е могло да се извърши, но и да остане ненаказано. Не ща да говоря и за твоето окончателно разорение, последний срок на което ще бъде непременно през следующите години. Аз ще оставя намира твоите гнусни пороци, твоя безнравствен, обречен на безславие частен живот и ще говоря само за онова, което ти кроиш за гибелта на отечеството и на всички ни. [15. Potestne tibi haec lux,Catilina, aut huius caeli spiritus esse iucundus, cum scias esse horum neminem, qui nesciat te pridie Kalendas Ianuarias Lepido et Tullo consulibus stetisse in comitio cum telo, manum consulum et principum civitatis interficiendorum causa paravisse, sceleri ac furori tuo non mentem aliquam aut timorem tuum sed fortunam populi Romani obstitisse? Ac iam illa omitto--neque enim sunt aut obscura aut non multa commissa postea--quotiens tu me designatum, quotiens consulem interficere conatus es! quot ego tuas petitiones ita coniectas, ut vitari posse non viderentur, parva quadam declinatione et, ut aiunt, corpore effugi! nihil [agis, nihil] adsequeris [, nihil moliris] neque tamen conari ac velle desistis.   С какви очи гледаш божия свят, Катилина, колко сладко ще ти е да дишаш въздуха с нас, като знаеш, че на всички ни е известно, как ти в навечерието на януарските календи, в консулството на Лепида и Тула, във време на изборите си стоял с нож в ръка, като си набрал цяла шайка убийци, за да погубят консула и най-видните граждани? Твоите злодейски кроежи не се изпълниха, не затова, че си се разкаял и уплашил, а защото щастливата съдба на римския народ задържа ръката ти и възпря яростта ти. Излишно е да говоря за тези познати всекиму престъпления, които се последваха от много други. На колко пъти, откак ме избраха консул, поиска да ме погубиш? Колко пъти ударите, които пусна върху мене с опитна ръка и които ме заплашваха, повидимому, с неминуема смърт, прелетяха до самаго мене, без да ме повредят, благодарение на хитрите мерки, които взех за своя забрана: за всички твои успехи, интриги, кроежи аз всякога навреме съм се известявал. [16. Quotiens tibi iam extorta est ista sica de manibus, quotiens (vero) excidit casu aliquo et elapsa est! (tamen ea carere diutius non potes)quae quidem quibus abs te initiata sacris ac devota sit, nescio, quod eam necesse putas esse in consulis corpore defigere. VII. Nunc vero quae tua est ista vita? Sic enim iam tecum loquar, non ut odio permotus esse videar, quo debeo, sed ut misericordia, quae tibi nulla debetur. Venisti paulo ante in senatum. Quis te ex hac tanta frequentia totque tuis amicis ac necessariis salutavit? Si hoc post hominum memoriam contigit nemini, vocis expectas contumeliam, cum sis gravissimo iudicio taciturnitatis oppressus? Quid, quod adventu tuo ista subsellia vacuefacta sunt, quod omnes consulares, qui tibi persaepe ad caedem constituti fuerunt, simul atque adsedisti, partem istam subselliorum nudam atque inanem reliquerunt, quo tandem animo [hoc] tibi ferundum putas?   Колко пъти е изтръгван из ръцете ти ножът, приготвен за убийство? Колко пъти случайно се е изплесвал сам из ръцете ти? Между това, твоята ръка веднага го е дигала. Кажи ни, прочее, на кой страшен храм си го посветил и кое светотатствено обричане те задължава да не го оставяш, догдето не го забиеш в гърдите на консула? VII. Но я помисли, Катилина, какъв ще ти бъде животът отсега? Повярвай: аз ти говоря в тази минута не от омраза, каквато ти се пада, но от състрадание, което толкова малко заслужваш. Ти дохаждаш и влизаш в Сената: в едно събрание толкова многолюдно, гдето имаш толкова приятели и ближни, кой те удостои да ти подаде ръка или да те поздрави? Ако някой друг не е претърпявал такова оскърбление като тебе, то защо чакаш, щото сенатът да обяви гласно срамотната присъда, изказана толкова силно чрез неговото мълчание? Не видя ли, когато влезе, че всички стол?ци около тебе стоят празни? Не видя ли, всички тия бивши консули, чийто живот толкова често си заплашвал, че напуснаха местата си, щом ти седна, и опразниха цялата тази страна на залата? [17. Servi mehercule mei si me isto pacto metuerent, ut te metuunt omnes cives tui, domum meam relinquendam putarem; tu tibi urbem non arbitraris? et, si me meis civibus iniuria suspectum tam graviter atque offensum viderem, carere me aspectu civium quam infestis omnium oculis conspici mallem; tu cum conscientia scelerum tuorum agnoscas odium omnium iustum et iam diu tibi debitum, dubitas, quorum mentes sensusque volneras, eorum aspectum praesentiamque vitare? Si te parentes timerent atque odissent tui neque eos ulla ratione placare posses, ut opinor, ab eorum oculis aliquo concederes. Nunc te patria, quae communis est parens omnium nostrum, odit ac metuit et iam diu nihil te iudicat nisi de parricidio suo cogitare; huius tu neque auctoritatem verebere nec iudicium sequere nec vim pertimesces?   Заклевам се, че ако моите роби се бояха от мене, както всите граждани се боят от тебе, аз щях да се принудя да напусна къщата си: а ти не намираш ли се длъжен да напуснеш града? Дори и незаслужено от моя страна да станех омразен на моите съграждане както ти, аз бих прибързал да напусна по-добре града, отколкото да чета омраза и недоброжелателство по лицата на всите. Но ти, ти знаеш, че общата присъда те е постигнала заслужено, и ти още се колебаеш, та се не махаш от очите на онези, за които твоят образ е едно жестоко наказание. Ако родителите ти се бояха от тебе и ако имаха към тебе непримирима омраза, ти, несъмнено, не би се бавил да се махнеш от очите им. Отечеството, което е обща наша майка, те мрази; то се страхува от тебе; то е осъдило отколе твоите престъпнически кроежи, на които цял си се предал. Е как? Ще презреш свещената му власт? Ще въстанеш срещу присъдата му? Ще се противиш на силата му? [18. Quae tecum, Catilina, sic agit et quodam modo tacita loquitur: "Nullum iam aliquot annis facinus exstitit nisi per te, nullum flagitium sine te; tibi uni multorum civium neces, tibi vexatio direptioque sociorum inpunita fuit ac libera; tu non solum ad neglegendas leges et quaestiones, verum etiam ad evertendas perfringendasque valuisti. Superiora illa, quamquam ferenda non fuerunt, tamen, ut potui, tuli; nunc vero me totam esse in metu propter unum te, quicquid increpuerit, Catilinam timeri, nullum videri contra me consilium iniri posse, quod a tuo scelere abhorreat, non est ferendum. Quam ob rem discede atque hunc mihi timorem eripe; si est verus, ne opprimar, sin falsus, ut tandem aliquando timere desinam."   Струва ми се, че го слушам в тая минута да ти отправя тези думи: „Катилина! От няколко години насам няма извършено престъпление, на което ти да не си творец, няма ни един скандал, в който да не си участвал. Ти всякак си правил зло. Ти безнаказано си предал на смърт много мои деца, без угризение на съвестта ти си грабил и разорявал моите съюзници. За тебе законите са неми, съдилищата – безсилни, или по-добре: ти ги събори, унищожи. Много време мълчаливо пренасях твоите постъпки, макар че не трябваше да бъде така. Но да бъда постоянно в крамоли заради тебе само; да гледам винаги спокойствието си застрашавано само от Катилина; да се боя от всяко съзаклятие, свързано с твоето мръсно съучастничество, това е една участ, която не мога повече да търпя. А затова отдалечи се, остави ме да се съвзема от моя страх: ако той е основателен, то това е необходимо за моята безопасност; ако ли не, остави поне да се успокоя и да забравя моя страх!“ [19. VIII. Haec si tecum, ita ut dixi, patria loquatur, nonne impetrare debeat, etiamsi vim adhibere non possit? Quid, quod tu te ipse in custodiam dedisti, quod vitandae suspicionis causa ad M'. Lepidum te habitare velle dixisti? A quo non receptus etiam ad me venire ausus es atque, ut domi meae te adservarem, rogasti. Cum a me quoque id responsum tulisses, me nullo modo posse isdem parietibus tuto esse tecum, qui magno in periculo essem, quod isdem moenibus contineremur, ad Q. Metellum praetorem venisti. A quo repudiatus ad sodalem tuum, virum optumum, M. Metellum, demigrasti; quem tu videlicet et ad custodiendum diligentissimum et ad suspicandum sagacissimum et ad vindicandum fortissimum fore putasti. Sed quam longe videtur a carcere atque a vinculis abesse debere, qui se ipse iam dignum custodia iudicarit!   VIII. Ако отечеството ти кажеше така, не трябваше ли да му се покориш, дори и тогава, ако то нямаше доволно сила, за да те накара да уважиш волята му. Но не е само това: ти сам произнесе присъдата си, щом допусна да те вземат под стража. Не изяви ли сам желание да живееш в къщата на М. Лепида, за да туриш край на подозренията срещу тебе? Като ти отказа той, ти простря дързостта си дотам, щото да искаш да те приема в къщата си; но аз отговорих, че не считам себе си в безопасност от тебе, ако живеем в един град, а камо ли, ако живеем под един покрив! После ти се обърна към претора К. Метела; като ти отказа и той, ти се пресели при твоя връстник М. Марцело, човек отличен във всяко отношение. Разбира се, че ти не можеше намери другиго, който да те пази по-бдително, който по-добре да предугажда твоите намерения, и с повече сила и умение да ги изпреваря. Римски сенатори! Мислите ли, че още не заслужава тъмница и окови човекът, който сам се осъди, като недостоен да запази свободата си? [20. Quae cum ita sint, Catilina, dubitas, si emori aequo animo non potes, abire in aliquas terras et vitam istam multis suppliciis iustis debitisque ereptam fugae solitudinique mandare? "Refer" inquis "ad senatum"; id enim postulas et, si hic ordo [sibi] placere decreverit te ire in exilium, optemperaturum te esse dicis. Non referam, id quod abhorret a meis moribus, et tamen faciam, ut intellegas, quid hi de te sentiant. Egredere ex urbe, Catilina, libera rem publicam metu, in exilium, si hanc vocem exspectas, proficiscere. Quid est, Catilina? ecquid attendis, ecquid animadvertis horum silentium? Patiuntur, tacent. Quid exspectas auctoritatem loquentium, quorum voluntatem tacitorum perspicis?   И така, Катилина, понеже ти не можеш тук да свършиш спокойно твоето поприще, защо се бавиш, та не избягаш в някое далечно място, гдето в уединение да укриеш един живот, който толкова пъти се е изплъзвал изпод меча на правосъдието? Ти искаш да предложа на Сената декрет за твоето заточение, и, ако бъде угодно на това събрание да го приеме, ти обещаваш да се покориш. Не, Катилина, няма да направя едно предложение, противно на характера ми, но, при все това, ти ще узнаеш волята на твоите съдии... Излез из Рим, Катилина! Избави республиката от страховете ?; да, върви! Върви на заточение, ако чакаш именно тази дума... Какво виждам аз, Катилина? Забележваш ли, какво действие произведоха думите ми? Забележваш ли мълчанието на сенаторите? Те ме слушат, но мълчат! Защо ти е техний глас, когато тяхното мълчание толкова ясно се произнася за твоето осъждане? [21. At si hoc idem huic adulescenti optimo, P. Sestio, si fortissimo viro, M. Marcello, dixissem, iam mihi consuli hoc ipso in templo iure optimo senatus vim et manus intulisset. De te autem, Catilina, cum quiescunt, probant, cum patiuntur, decernunt, cum tacent, clamant, neque hi solum, quorum tibi auctoritas est videlicet cara, vita vilissima, sed etiam illi equites Romani, honestissimi atque optimi viri, ceterique fortissimi cives, qui circumstant senatum, quorum tu et frequentiam videre et studia perspicere et voces paulo ante exaudire potuisti. Quorum ego vix abs te iam diu manus ac tela contineo, eosdem facile adducam, ut te haec, quae vastare iam pridem studes, relinquentem usque ad portas prosequantur.   Ако бях произнесъл същото за младия и доблестния П. Секстия или за благородния и великодушния М. Марцела, то целий Сенат би въстанал срещу мене, дори между стените на този храм, и, в праведния си гняв срещу мене, без да гледа на това, че съм консул, не би се ограничил с едни само думи, а би преминал на действие. Колкото за тебе, Катилина, Сенатът мълчи, значи: одобрява мнението ми. Тяхното мълчание е много по-голямо и говори много по-високо от гръмките викове. Твоите съдии не са само тези сенатори, властта на които, навярно, много уважаваш, понеже не считаш за нищо техния живот. Те са още всички тия знаменити и добродетелни римски всадници; те са всички тия великодушни граждани, които окръжават Сената, стичането на които веднага видя, неудоволствието забележи, ропота чу. Отколе аз ги задържам с голяма мъка, за да не налетят на тебе с оръжие в ръка. Но ако ти напуснеш най-сетне града, който искаше да направиш плен и пожар, то ще направя така, щото с почет да те изпратят до вратата на града. [22. IX. Quamquam quid loquor? te ut ulla res frangat, tu ut umquam te corrigas, tu ut ullam fugam meditere, tu ut ullum exilium cogites? Utinam tibi istam mentem di inmortales duint! tametsi video, si mea voce perterritus ire in exilium animum induxeris quanta tempestas invidiae nobis, si minus in praesens tempus recenti memoria scelerum tuorum, at in posteritatem impendeat. Sed est tanti, dum modo ista sit privata calamitas et a rei publicae periculis seiungatur. Sed tu ut vitiis tuis commoveare, ut legum poenas pertimescas, ut temporibus rei publicae cedas, non est postulandum. Neque enim is es, Catilina, ut te aut pudor umquam a turpitudine aut metus a periculo aut ratio a furore revocarit.   IX. Но защо ли хабя напусто думи? Може ли нещо да те покърти? Може ли да се поправиш някога? О, защо ли безсмъртните богове не ти внушат такава мисъл! Нима не зная, че като се уплашиш от думите ми и отидеш на заточение, аз приготовлявам срещу себе си буря от ненавист, която ще се таи няколко време, догдето още е прясно възпоминанието за твоите злодейства, но която рано или късно ще се изсипе върху главата ми! Добре! Аз съм готов на всяка опасност, стига само бедите, които ще сполетят мене, да не сполетят республиката. Не може да се чака от тебе да се ужасиш от злодействата си, да се уплашиш от праведната строгост на законите и да се подчиниш на волята на отечеството. Не, Катилина, не е за вярване, че срамът ще може да те отклони от престъплението, нито страхът да те отдалечи от опасността, нито пък разумът да обуздае яростта ти! [23. Quam ob rem, ut saepe iam dixi, proficiscere ac, si mihi inimico, ut praedicas, tuo conflare vis invidiam, recta perge in exilium; vix feram sermones hominum, si id feceris, vix molem istius invidiae, si in exilium iussu consulis ieris, sustinebo. Sin autem servire meae laudi et gloriae mavis, egredere cum inportuna sceleratorum manu, confer te ad Manlium, concita perditos cives, secerne te a bonis, infer patriae bellum, exsulta impio latrocinio, ut a me non eiectus ad alienos, sed invitatus ad tuos isse videaris.   И така, повтарям ти още веднъж: тръгвай! И ако искаш, като на твой враг, както ме наричаш, да възбудиш срещу мене ненавист, то върви право на заточение. Ако постъпиш така, аз не ще бъда в състояние да противостоя против негодуванието на завистта, и тогава върху ми ще падне тежкото обвинение, че във време на моето консулство произволно съм те изпратил на заточение. Но, ако искаш да послужиш по-добре на моята чест и слава, остави града с нечестивата сган твои съучастници; иди при Малия; събери всички злонамерени граждани и окончателно се отдели от добрите граждани; обяви война на отечеството; развий знамето на грабежа! Тогава хората не ще рекат, че съм те прокудил в чужбина: аз само те поканих да отидеш при своите си. [24. Quamquam quid ego te invitem, a quo iam sciam esse praemissos, qui tibi ad Forum Aurelium praestolarentur armati, cui iam sciam pactam et constitutam cum Manlio diem, a quo etiam aquilam illam argenteam, quam tibi ac tuis omnibus confido perniciosam ac funestam futuram, cui domi tuae sacrarium [scelerum tuorum] constitutum fuit, sciam esse praemissam? Tu ut illa carere diutius possis, quam venerari ad caedem proficiscens solebas, a cuius altaribus saepe istam impiam dexteram ad necem civium transtulisti?   Но нужно ли е да те каня, когато зная, че си изпратил вече въоръжени хора да те чакат на Авралиевата площад; че денят за действане е определен; че ти си се сговорил за това с Малия. Когато зная, че си изпратил напред сребърния орел, този орел, който, надявам се, ще бъде пагубен за тебе и за цялата ти шайка; този орел, който в къщата ти бе една светиня, на която ти принасяше престъпления наместо кадило? Е как? Оставаш ли още дълго време отдалечен от този свещен за тебе предмет, на който си принасял светотатствени молитви винаги, колчем си отивал да убиваш, и за който си напускал храмовете, колчем си тръгвал да потопяваш ръцете си в кръвта на гражданите? [25. X. Ibis tandem aliquando, quo te iam pridem ista tua cupiditas effrenata ac furiosa rapiebat; neque enim tibi haec res adfert dolorem, sed quandam incredibilem voluptatem. Ad hanc te amentiam natura peperit, voluntas exercuit, fortuna servavit. Numquam tu non modo otium, sed ne bellum quidem nisi nefarium concupisti. Nactus es ex perditis atque ab omni non modo fortuna, verum etiam spe derelictis conflatam inproborum manum.   Х. И така ти ще отидеш най-после, ще отидеш там, гдето те влече отдавна време едно неотклонно желание, ти ще следваш твоята пагубна страст и ще оставиш града. Това твое отсъствие не ще ти причини скръб, но неизказано наслаждение. Самата природа ти е дала такива безразсъдни страсти, добрата ти воля им спомогнала да узреят в тебе, а съдбата допуснала да ги туриш в дело. Не само мирът и спокойствието ти са омразни, но и самата война, ако не е престъпническа, не те наслаждава. Ти намери една войска според желанията си; тя е съставена от злодейци, отритнати от съдбата, лишени дори от всяка надежда. [26. Hic tu qua laetitia perfruere, quibus gaudiis exultabis, quanta in voluptate bacchabere, cum in tanto numero tuorum neque audies virum bonum quemquam neque videbis! Ad huius vitae studium meditati illi sunt, qui feruntur, labores tui, iacere humi non solum ad obsidendum stuprum, verum etiam ad facinus obeundum, vigilare non solum insidiantem somno maritorum, verum etiam bonis otiosorum. Habes, ubi ostentes tuam illam praeclaram patientiam famis, frigoris, inopiae rerum omnium, quibus te brevi tempore confectum esse senties.   Какво удоволствие ще вкусиш, каква ще бъде твоята радост, какво наслаждение ще почувстваш между подобните си, гдето не ще слушаш, не ще виждаш почтен човек! Когато си се обучавал да спиш на голата земя, ти, неуморний человече, си се приготовлявал, без съмнение, за такъв подвиг: да дебнеш минутата, когато ще можеш да посегнеш връх честта на челядите или връх живота на гражданите; да бдиш по цели нощи, за да се възползваш от съня на някой съпруг или от безгрижността на някой богаташ. Сега имаш добър случай да докажеш на дело, че умееш търпеливо да търпиш студ, глад и всякакви лишения, които скоро ще ти дотегнат. [27. Tantum profeci tum, cum te a consulatu reppuli, ut exsul potius temptare quam consul vexare rem publicam posses, atque ut id, quod esset a te scelerate susceptum, latrocinium potius quam bellum nominaretur. XI. Nunc, ut a me, patres conscripti, quandam prope iustam patriae querimoniam detester ac deprecer, percipite, quaeso, diligenter, quae dicam, et ea penitus animis vestris mentibusque mandate. Etenim, si mecum patria, quae mihi vita mea multo est carior, si cuncta Italia, si omnis res publica loquatur: "M.Tulli, quid agis? Tune eum, quem esse hostem comperisti, quem ducem belli futurum vides, quem expectari imperatorem in castris hostium sentis, auctorem sceleris, principem coniurationis, evocatorem servorum et civium perditorum, exire patiere, ut abs te non emissus ex urbe, sed immissus in urbem esse videatur? Nonne hunc in vincla duci, non ad mortem rapi, non summo supplicio mactari imperabis?   Велика услуга принесох на отечеството, като те отдалечих от консулството. То може да бъде нападнато от един изгнаник, но не ще бъде разкъсано от един консул. Ти ще подкладеш против него мръсни военни предприятия; но това ще бъде грабеж, а не война. XI. Сега, почтени сенатори, аз съм длъжен да се оправдая за едно тежко и почти справедливо обвинение, на което отечеството ма право да ме подложи. Моля ви да изслушате с внимание това, което ще ви кажа в мое оправдание, и размислете и обсъдете го добре. Ако отечеството, което ми е много по-скъпо от самия живот, ако всичка Италия, ако цялата республика ме запиташе: „Какво правиш, М. Тулий? Как! Тогози, когото ти припозна за мой враг; тогози, който се готви да причини война в недрата ми; тогози, когото една сбирщина въстаници чака с нетърпение, за да тръгне против мене под негово началство; тогози, който подига робите и въоръжава вредните граждани, виновника на най-престъпното предприятие, главатаря на едно светотатствено съзаклятие – ти оставяш да излезе свободно из града, без да гледаш, че това не е един беглец, когото оставяш да излезе из Рим, а един бесен враг, когото озлобяваш срещу него? Защо не заповядаш да се окове в железа, да се предаде на смъртно наказание, което той отколе е заслужил? [28. Quid tandem te impedit? mosne maiorum? At persaepe etiam privati in hac re publica perniciosos cives morte multarunt. An leges, quae de civium Romanorum supplicio rogatae sunt? At numquam in hac urbe, qui a re publica defecerunt, civium iura tenuerunt. An invidiam posteritatis times? Praeclaram vero populo Romano refers gratiam, qui te, hominem per te cognitum nulla commendatione maiorum tam mature ad summum imperium per omnis honorum gradus extulit, si propter invidiam aut alicuius periculi metum salutem civium tuorum neglegis.   Какво те възпира? Обичаите на нашите прадеди ли? Но нашите деди неведнъж, в тази республика, като частни люде, са предавали на смърт ония, които са застрашавали спокойствието на отечеството. Законите ли, които защищават личността на римските граждане? Но никога в този град никой човек, въстанал против държавата, не се ползва с правата на гражданин. Или се боиш от укорите на потомството? Много добре ще отблагодариш на римския народ за всичко, което е направил за тебе, човек още нов и с тъмно произхождение, гдето те е удостоявал още от младини с най-големи почести, като туриш всяко опасение и всеки нищожен страх по-високо от безопасността на твоите съграждани! [29. Sed, si quis est invidiae metus, non est vehementius severitatis ac fortitudinis invidia quam inertiae ac nequitiae pertimescenda. An, cum bello vastabitur Italia, vestabuntur urbes, tecta ardebunt tum te non existumas invidiae incendio conflagraturum?" XII. His ego sanctissimis rei publicae vocibus et eorum hominum, qui hoc idem sentiunt, mentibus pauca respondebo. Ego si hoc optimum factu iudicarem, patres conscripti, Catilinam morte multari, unius usuram horae gladiatori isti ad vivendum non dedissem. Etenim si summi viri et clarissimi cives saturnini et Gracchorum et Flacci et superiorum complurium sanguine non modo se non contaminarunt, sed etiam honestarunt, certe verendum mihi non erat, ne quid hoc parricida civium interfecto invidiae [mihi] in posteritatem redundaret. Quodsi ea mihi maxime inpenderet tamen hoc animo fui semper, ut invidiam virtute partam gloriam, non invidiam putarem.   Ако се боиш от общо обсъждане, по-добре ли е да го заслужиш, като изложиш отечеството на опасност с престъпната си слабост, или като го спасиш с дръзновена строгост? А когато цяла Италия стане жертва на войната, градовете бъдат разграбени, зданията предадени на огън, – вярваш ли, че тогава ще отбегнеш от всеобщото осъждане, което ще възбудиш против себе си?” XII. На тоя свещен за мене глас на отечеството, на тайните мисли на онези из вас, които ме укоряват вътрешно, ще отговоря с малко думи. Да, почтени сенатори, ако бях убеден, че е нужно за доброто на отечеството немедлената смърт на Катилина, то и един час не би минало, и тоя гладиатор би заплатил с живота си за всичките си злодеяния. Ако едно време най-чутовните граждани, със смъртта на Сатурнина, на Гракхите, на Флакха и на много други размирници, не само не са се опозорили, но са се прославили, – мога ли аз основателно да се боя от бъдещо неудоволствие, като предам на смърт едно чудовище, убийца на съгражданите си? Дори и да си навлека неудоволствие с това, то ще бъде незаслужено, и затова с него по-скоро ще се гордея, отколкото да скърбя. [30. Quamquam non nulli sunt in hoc ordine, qui aut ea, quae inminent non videant aut ea, quae vident, dissimulent; qui spem Catilinae mollibus sententiis aluerunt coniurationemque nascentem non credendo corroboraverunt; quorum auctoritate multi non solum improbi, verum etiam inperiti, si in hunc animadvertissem, crudeliter et regie factum esse dicerent. Nunc intellego, si iste, quo intendit, in Manliana castra pervenerit, neminem tam stultum fore, qui non videat coniurationem esse factam neminem tam improbum, qui non fateatur. Hoc autem uno interfecto intellego hanc rei publicae pestem paulisper reprimi, non in perpetuum comprimi posse. Quodsi se eiecerit secumque suos eduxerit et eodem ceteros undique collectos naufragos adgregarit, extinguetur atque delebitur non modo haec tam adulta rei publicae pestis, verum etiam stirps ac semen malorum omnium.   Но помежду ви дори има люде, които или не виждат, или се преструват, че не виждат опасностите, които ни грозят. Те са, които със снизходителността на своите мнения хранеха Катилиновото съзаклятие, и, като не вярваха в съществуването му, спомогнаха да се усили и да достигне до сегашните размери. Всичките злонамерени граждани щяха да се възползват от това мнение, ако бях наказал Катилина, и щяха да ме обвиняват, че съм постъпил жестоко и произволно. Но ако Катилина изпълни съставения си вече план и отиде в Манлиевия лагер, то няма да се намери някой дотолкова сляп, който да не види, че съществува съзаклятие, никой дотолкова злонамерен, който да го вземе под защитата си. С наказанието на Катилина опасността, която застрашава отечеството, няма да се премахне, а само ще се отложи. Но нека излезе из града, нека поведе със себе си своите съучастници, нека свика отвсякъде и събере в стана си всички ония, които съкрушението на щастието е оставило без поминък; тогава ще можем да угасим огъня, който тлее в сърцето на республиката, и пагубната язва, която ни плаши сега с успехите си, ще унищожим из корен. [31. Etenim iam diu, patres conscripti, in his periculis coniurationis insidiisque versamur, sed nescio quo pacto omnium scelerum ac veteris furoris et audaciae maturitas in nostri consulatus tempus erupit. Quodsi ex tanto latrocinio iste unus tolletur, videbimur fortasse ad breve quoddam tempus cura et metu esse relevati, periculum autem residebit et erit inclusum penitus in venis atque in visceribus rei publicae. Ut saepe homines aegri morbo gravi cum aestu febrique iactantur, si aquam gelidam biberunt, primo relevari videntur, deinde multo gravius vehementiusque adflictantur, sic hic morbus, qui est in re publica, relevatus istius poena vehementius reliquis vivis ingravescet.   XIII. Отколе, почтени сенатори, ни заплашва с опасност това съзаклятие, тайно и предателски устроено; но не зная по каква злочестина писано било във време на моето консулство да избухнат куп злини и престъпления, готвени тайно. Ако от тая многочислена шайка злодеи накажем само Катилина, то ний ще отложим само за няколко време и опасността, която застрашава обществото, и грижите за отстранението ?; а самото зло ще си остане като червей в сърцето на отечеството. Човек, който страда от огница треска, гори от жажда, като изпие малко студена вода, успокоява се за малко време, но болестта, раздразнена от тоя измамлив цяр, се повръща с още по-голяма сила. Така и нашата обществена болест, която е възникнала в държавата, ще олекне временно със смъртта на Катилина, а после ще се появи с по-голяма сила, ако участниците му останат непобутнати. [32. Quare secedant inprobi, secernant se a bonis, unum in locum congregentur, muro denique, [id] quod saepe iam dixi, secernantur a nobis; desinant insidiari domi suae consuli, circumstare tribunal praetoris urbani, obsidere cum gladiis curiam, malleolos et faces ad inflammandam urbem comparare; sit denique inscriptum in fronte unius cuiusque, quid de re publica sentiat. Polliceor hoc vobis, patres conscripti, tantam in nobis consulibus fore diligentiam, tantam in vobis auctoritatem, tantam in equitibus Romanis virtutem, tantam in omnibus bonis consensionem, ut Catilinae profectione omnia patefacta, inlustrata, oppressa, vindicata esse videatis.   И затова, почтени сенатори, нека лошите граждани се покажат сами, нека се отделят от добрите граждани, нека се съберат на едно място. Нека ни раздели с тях, което аз отдавна желая, поне градската стена, нека престанат да посягат връх живота на консула в къщата му, да окръжават съдилището на претора, да плашат Сената в мястото, гдето заседава, да готвят в самия град факели и запалителни вещества за разрушение жилищата, та да можем, най-сетне, да четем ясно по лицето на всеки гражданин, как е разположен към отечеството. Давам ви дума, почтени сенатори, такава ще бъде бдителността на консулите, такава ще бъде силата на вашите декрети, такава ще бъде доблестта на римските всадници, единодушието на добрите граждани, щото, веднага след тръгването на Катилина, всичките му злодеяния ще бъдат открити, потъпкани и наказани. [33. Hisce ominibus, Catilina, cum summa rei publicae salute, cum tua peste ac pernicie cumque eorum exitio, qui se tecum omni scelere parricidioque iunxerunt, proficiscere ad impium bellum ac nefarium. Tu, Iuppiter, qui isdem quibus haec urbs auspiciis a Romulo es constitutus, quem Statorem huius urbis atque imperii vere nominamus, hunc et huius socios a tuis [aris] ceterisque templis, a tectis urbis ac moenibus, a vita fortunisque civium [omnium] arcebis et homines bonorum inimicos, hostis patriae, latrones Italiae scelerum foedere inter se ac nefaria societate coniunctos aeternis suppliciis vivos mortuosque mactabis.   Ето какво предричам, Катилина, като тръгнеш. Върви, захвани беззаконията си и нечестивата война; дано тя бъде за спасението на республиката, за твоя пагуба и за пагуба на ония, които злодеянието и отцеубийството са направили съучастници на твоите кроежи! О, ти, всемогъщий Юпитере, чието име се е започитало още от Ромула, ти, достойно наречений подпора и покровител негов и на владичеството на римския народ, ще защищаваш от Катилина и от съучастниците му храмовете и жертвениците си, зданията и стените на града, живота и имуществата на гражданите, а тези ненавистници на всяко добро, тези врагове на отечеството, тези опустошители на цяла Италия, които един гнусен заговор е обърнал в страшна престъпническа дружина, ти ще предадеш и в тоя, и в бъдещия живот на вечни мъки!