Quid faciat laetas segetes, quo sidere terram
uertere, Maecenas, ulmisque adiungere uitis
conueniat, quae cura boum, qui cultus habendo
sit pecori, apibus quanta experientia parcis,
hinc canere incipiam. uos, o clarissima mundi 5
|
|
Нивите що весели, под кой знак сияещ 1 земята
ние орем, Меценате, кога подобава лозите
с брести да свържем 2, каква е за биците грижа, за дребен
също добитък, пчели пестеливи какви са разумни,
|
lumina, labentem caelo quae ducitis annum;
Liber et alma Ceres, uestro si munere tellus
Chaoniam pingui glandem mutauit arista,
poculaque inuentis Acheloia miscuit uuis;
et uos, agrestum praesentia numina, Fauni 10
|
|
почвам да пея за туй. Светила из цяла вселена
блеснали, бързия ход на години повели в небето;
Вакхе, Цереро3, и ти, благодатна, че с вашите дари
желъд хаонски4 сте с клас налян заменили в полета,
смесили сочния грозд с ахелойската5 влага студена;
|
(ferte simul Faunique pedem Dryadesque puellae:
munera uestra cano); tuque o, cui prima frementem
fudit equum magno tellus percussa tridenti,
Neptune; et cultor nemorum, cui pinguia Ceae
ter centum niuei tondent dumeta iuuenci; 15
|
|
фавни6, на селската шир божества неразделни, и вие,
фавни, дойдете и вий се явете, девойки дриади7:
пея за ваште блага. И ти, комуто се нявга
пръкна пръхтящият кон из твърдта с тризъбец ранена,
ти, Нептуне8; и ти, на дъбравите жителю9, кейски
|
ipse nemus linquens patrium saltusque Lycaei
Pan, ouium custos, tua si tibi Maenala curae,
adsis, o Tegeaee, fauens, oleaeque Minerua
inuentrix, uncique puer monstrator aratri,
et teneram ab radice ferens, Siluane, cupressum: 20
|
|
триста чиито юнци белоснежни си хрупат сред храсти;
родни напуснал гори и лицейските10 дебри прохладни,
Пане, пазач на овце, ако още Менал11 ти е свиден,
боже тегейски12, и ти помогни ми; маслина, Минерво,
що изнамери, момче, що посочи ни кривото рало13,
|
dique deaeque omnes, studium quibus arua tueri,
quique nouas alitis non ullo semine fruges
quique satis largum caelo demittitis imbrem.
tuque adeo, quem mox quae sint habitura deorum
concilia incertum est, urbisne inuisere, Caesar, 25
|
|
нежен, Силване14, в ръце кипарис що носиш ти с корен;
всички вий, богове и богини, що бдите над злаци,
вие, що сладостен плод откърмяте в крехкото семе,
що изобилния дъжд връз сеитби изливате щедро;
най-вече, Цезаре15, ти, когото, не знаем, дали ще
|
terrarumque uelis curam, et te maximus orbis
auctorem frugum tempestatumque potentem
accipiat cingens materna tempora myrto;
an deus immensi uenias maris ac tua nautae
numina sola colant, tibi seruiat ultima Thule, 30
|
|
горни приемат или по блазнят земи с градовете,
грижа за твоята мощ, когото светът необхватен
като дарител на плод и властник над всякое време
среща, обвил ти челото с майчини миртови клонки16;
или що идваш кат бог на морето безкрайно, та тебе
|
teque sibi generum Tethys emat omnibus undis;
anne nouum tardis sidus te mensibus addas,
qua locus Erigonen inter Chelasque sequentis
panditur (ipse tibi iam bracchia contrahit ardens
Scorpius et caeli iusta plus parte reliquit); 35
|
|
само се молят плувци, та теб служи Тула17 далечна,
та те признава за зет по всички простори Тетида18;
или кат нова звезда що се вреждаш до месеци бавни,
та ти отварят место Еригона19 и спътници Хели20 -
сам веч пламтящ Скорпион пипалата прибира, на тебе,
|
quidquid eris (nam te nec sperant Tartara regem,
nec tibi regnandi ueniat tam dira cupido,
quamuis Elysios miretur Graecia campos
nec repetita sequi curet Proserpina matrem),
da facilem cursum atque audacibus adnue coeptis, 40
|
|
жерав, дори горчивата дяволска жлъчка
или пък сянката. Тъй е поискал бащата небесен,
с мъка стопанинът, с пот да успява, и пръв е изкусно
ниви да гледаме ний поръчал с толкова грижи:
не е допуснал тоз бог в свойто царство коварния мързел.
|
ignarosque uiae mecum miseratus agrestis
ingredere et uotis iam nunc adsuesce uocari.
Vere nouo, gelidus canis cum montibus umor
liquitur et Zephyro putris se glaeba resoluit,
depresso incipiat iam tum mihi taurus aratro 45
|
|
виж го, отстъпя без жал в небосвода по-ширни пространства -
който да бъдеш - нали ни Тартар21 за цар ще те има,
ни да владееш в тъма ще ти дойде желание низко,
ако и гърците вред Елисейски да чудят полета,
нито подирена пак Прозерпина ще тръгне след майка22 -
|
ingemere et sulco attritus splendescere uomer.
illa seges demum uotis respondet auari
agricolae, bis quae solem, bis frigora sensit;
illius immensae ruperunt horrea messes.
ac prius ignotum ferro quam scindimus aequor, 50
|
|
ти ми прати лекота, склони се над смелия почин,
с милост към простия род, отклонен в изпитните23 по пътя,
с мен върви, отсега навикни да те викат в оброци.
Напролет рано, кога в планините смразената влага
пак потече и зефир полъхне буци ронливи,
|
uentos et uarium caeli praediscere morem
cura sit ac patrios cultusque habitusque locorum,
et quid quaeque ferat regio et quid quaeque recuset.
hic segetes, illic ueniunt felicius uuae,
arborei fetus alibi atque iniussa uirescunt 55
|
|
коне му пръхтящи.
Там се Вечерница вече надига, пламти в багреница.
Иде ни отръки тъй да познаем, ще има ли хала,
жетва кога е на ред и да сеем приляга ли вече,
бива ли леки гребла да запорят морето лукаво,
|
gramina. nonne uides, croceos ut Tmolus odores,
India mittit ebur, molles sua tura Sabaei,
at Chalybes nudi ferrum uirosaque Pontus
castorea, Eliadum palmas Epiros equarum?
continuo has leges aeternaque foedera certis 60
|
|
нека започне тогаз бикът под забитото рало
вече да пъшка, бразди нека палешник лъснал запори.
Нива такваз по душа е на алчния наш земеделец,
що е на студове дваж лежала и дважди на слънце;
нейните жетви ломят от зърно напращели хамбари.
|
imposuit natura locis, quo tempore primum
Deucalion uacuum lapides iactauit in orbem,
unde homines nati, durum genus. ergo age, terrae
pingue solum primis extemplo a mensibus anni
fortes inuertant tauri, glaebasque iacentis 65
|
|
.
Триж се помъчили те Пелион да наставят със Оса,
сетне връз Оса Олимп да катурнат гористи престъпно;
с мълния триж разпилял планините събрани Юпитер.
Седмият пък след десети щастлив е за садене лозе,
|
puluerulenta coquat maturis solibus aestas;
at si non fuerit tellus fecunda, sub ipsum
Arcturum tenui sat erit suspendere sulco:
illic, officiant laetis ne frugibus herbae,
hic, sterilem exiguus ne deserat umor harenam. 70
|
|
Ала преди да сечем с острие непознатата почва,
нека проучим, какви ветрове я обдухват, каква е
там топлината, бащи що са сели, какви са местата,
всяко що ражда само и какво му съвсем не понася.
Злакове нейде виреят, а нейде се хваща лозата,
|
Alternis idem tonsas cessare noualis
et segnem patiere situ durescere campum;
aut ibi flaua seres mutato sidere farra,
unde prius laetum siliqua quassante legumen
aut tenuis fetus uiciae tristisque lupini 75
|
|
другаде плодни дръвчета, а тук зеленеят без посев
буйни ливади. Нима ни не пращат Тмол24 мирис шафранов,
Индия слонова кост, а нежни сабейци25 тамяна,
голи халиби26 желязо, пък Понт нетърпимия бобър,
или кобили Епир, накичени с палми елидски27?
|
sustuleris fragilis calamos siluamque sonantem.
urit enim lini campum seges, urit auenae,
urunt Lethaeo perfusa papauera somno;
sed tamen alternis facilis labor, arida tantum
ne saturare fimo pingui pudeat sola neue 80
|
|
Тез е закони и тез е природата дала наредби
вечни на разни места от времето още, когато
камъни Девкалион бил хвърлил в света обезлюден,
та се родили завчас люде груби. Щом е земята
тлъста, от първите месеци тутакси яки добици
|
effetos cinerem immundum iactare per agros.
sic quoque mutatis requiescunt fetibus arua,
nec nulla interea est inaratae gratia terrae.
saepe etiam sterilis incendere profuit agros
atque leuem stipulam crepitantibus urere flammis: 85
|
|
нек я обърнат и нек дотогава коравите буци
с жарките свои лъчи напече прахоливото лято;
но ако не е пръстта естествено плодна, то стига,
щом кат огрее Арктур28, с бразди да се леки прошари:
тъй не уврежда трева семената в тучните ниви,
|
siue inde occultas uiris et pabula terrae
pinguia concipiunt, siue illis omne per ignem
excoquitur uitium atque exsudat inutilis umor,
seu pluris calor ille uias et caeca relaxat
spiramenta, nouas ueniat qua sucus in herbas, 90
|
|
нито оскъдната влага пресеква в ялова оран.
Щом си житото прибрал, да почива земята година:
нека на отдих така се съвземе спокойният угар.
Или ще сееш, кога промени се звездата, пшеница,
кат си изтръгнал оттам зеленчук с миловидни шушулки,
|
seu durat magis et uenas astringit hiantis,
ne tenues pluuiae rapidiue potentia solis
acrior aut Boreae penetrabile frigus adurat.
multum adeo, rastris glaebas qui frangit inertis
uimineasque trahit cratis, iuuat arua, neque illum 95
|
|
или си куп плодове от уров сбрал нежни и вълчи
боб горчив сред гора от стеблата му звучни, чупливи.
Знай, че посадиш ли лен и овес, ще заглъхне полето;
смуче го яркият мак упоителен с сън непробуден.
Щом променил си, спори трудът; ала сухата почва
|
flaua Ceres alto nequiquam spectat Olympo;
et qui, proscisso quae suscitat aequore terga,
rursus in obliquum uerso perrumpit aratro
exercetque frequens tellurem atque imperat aruis.
Vmida solstitia atque hiemes orate serenas, 100
|
|
гледай, недей се срами, да насищаш с тор изобилен,
в нивите мършави вред нахвърлювай пепел нечиста.
Тъй се отморват, макар оранта друг плод да откърмя,
пък награждава те тя, и кога поседи небраздена.
Често от полза е туй: да подпалваш безплодните ниви,
|
agricolae; hiberno laetissima puluere farra,
laetus ager: nullo tantum se Mysia cultu
iactat et ipsa suas mirantur Gargara messis.
quid dicam, iacto qui semine comminus arua
insequitur cumulosque ruit male pinguis harenae, 105
|
|
стърнища цели така изгарят в свирепия пламък:
или подземат тогаз скрити сили, подхранени тлъсто,
или изчезва от тях всяка немощ през буйния огън
и се изтегля сама на пара ненужната влага,
или пък таз врелина разширява по пътища много
|
deinde satis fluuium inducit riuosque sequentis,
et, cum exustus ager morientibus aestuat herbis,
ecce supercilio cliuosi tramitis undam
elicit? illa cadens raucum per leuia murmur
saxa ciet, scatebrisque arentia temperat arua. 110
|
|
тайните пори, през тях да нахлуе сокът в тревата,
или втвърдява ги той и стеснява разкритите жилки,
за да не ги повредят дъждовете, ни жаркото слънце
да ги пресуши, ни студ да проникне до крехкия корен.
Който с мотика троши упоритите грудки и пръти
|
quid qui, ne grauidis procumbat culmus aristis,
luxuriem segetum tenera depascit in herba,
cum primum sulcos aequant sata, quique paludis
collectum umorem bibula deducit harena?
praesertim incertis si mensibus amnis abundans 115
|
|
плетени29 влачи след туй по земята, не ще се разкае:
чак от Олимп го висок наблюдава руса Церера;
който, нашарил с бразди надлъж полето си, с рало
пак се повърне и в гръб ги премине и свали ги ниско,
той с постоянство оре, той повеля над нивите властно.
|
exit et obducto late tenet omnia limo,
unde cauae tepido sudant umore lacunae.
Nec tamen, haec cum sint hominumque boumque labores
uersando terram experti, nihil improbus anser
Strymoniaeque grues et amaris intiba fibris 120
|
|
Искайте влажни лета и ведри очаквайте зими
вие, стопани; на зимния прах се радва житото,
радват се ниви: без труд изобилна е Мизия30, също
жетвите чудят, без труд добити, самата Гаргара31.
Що да кажа за тоз, кой, семето хвърлил, браздите
|
officiunt aut umbra nocet. pater ipse colendi
haud facilem esse uiam uoluit, primusque per artem
mouit agros, curis acuens mortalia corda
nec torpere graui passus sua regna ueterno.
ante Iouem nulli subigebant arua coloni: 125
|
|
с свойта заглажда ръка и разбива безплодната почва,
сетне в сеитбите той отбива реката по вади
и, прегорелият злак като клюмне на припек посърнал,
ето че пусне вода от върха на хълмистия прелез?
Падаща глухо шуми, камънаците буди заспали,
|
ne signare quidem aut partiri limite campum
fas erat; in medium quaerebant, ipsaque tellus
omnia liberius nullo poscente ferebat.
ille malum uirus serpentibus addidit atris
praedarique lupos iussit pontumque moueri, 130
|
|
тихо и сладко пои със струите си сухата оран.
Онзи32 добитък, от страх да не би да прекърши стеблото
тежкия клас, треволяка да хрупа допуща свободно,
щом из браздите поникне посятото. Друг пък мочури
сбрани изцежда встрани, площта му залели изцяло;
|
mellaque decussit foliis ignemque remouit
et passim riuis currentia uina repressit,
ut uarias usus meditando extunderet artis
paulatim, et sulcis frumenti quaereret herbam,
ut silicis uenis abstrusum excuderet ignem. 135
|
|
най-вече ако дъждът е с месеци пълнил потоци,
та из коритата те са излезли, задръстили с тиня
всичко навръст, и сега гние влагата в калните локви.
Ала, с какъвто и труд от човек и животно земята
да е преровена, пак и вреди пакостливата гъска,
|
tunc alnos primum fluuii sensere cauatas;
nauita tum stellis numeros et nomina fecit
Pleiadas, Hyadas, claramque Lycaonis Arcton.
tum laqueis captare feras et fallere uisco
inuentum et magnos canibus circumdare saltus; 140
|
|
струмският |
atque alius latum funda iam uerberat amnem
alta petens, pelagoque alius trahit umida lina.
tum ferri rigor atque argutae lammina serrae
(nam primi cuneis scindebant fissile lignum),
tum uariae uenere artes. labor omnia uicit 145
|
|
Никой мерата не е преди Зевса зачитал за своя;
нямало знаци тогаз, забранени били и междите,
търсили обща храна, драговолно земята самичка
всичко доставяла нам без всякаква чужда принуда.
Зевс на змиите е влял в устата черна отрова -
|
improbus et duris urgens in rebus egestas.
prima Ceres ferro mortalis uertere terram
instituit, cum iam glandes atque arbuta sacrae
deficerent siluae et uictum Dodona negaret.
mox et frumentis labor additus, ut mala culmos 150
|
|
тръгнал по плячка вълкът, закипяло пенливо морето, -
взел на дървята меда и скрил благодатния огън,
теклото вредом вино оттеглил из ручеи бързи,
та да научим сами в размисъл изкуства различни,
стъпка по стъпка, жито да извличаме ний от браздите.
|
esset robigo segnisque horreret in aruis
carduus; intereunt segetes, subit aspera silua
lappaeque tribolique, interque nitentia culta
infelix lolium et steriles dominantur auenae.
quod nisi et adsiduis herbam insectabere rastris 155
|
|
Искри да светват пред нас из недрата на твърдия кремък.
Първен реките тогаз издълбани усетили члуни,
почнал плувецът звезди да брои и на всякоя име
турил: Плеяди, Везни, Хиади, Сияйната Мечка...
С примки свирепият звяр бил хванат, с опасно лепило
|
et sonitu terrebis auis et ruris opaci
falce premes umbras uotisque uocaueris imbrem,
heu magnum alterius frustra spectabis aceruum
concussaque famem in siluis solabere quercu.
Dicendum et quae sint duris agrestibus arma, 160
|
|
птицата, псета тогаз се спуснали низ лесовете;
тоя е хвърлил сертме в реката широка и дъно
дири, пък оня смелчак влачи мрежа в морето дълбоко;
твърдо желязо тогаз и назъбен с пилата трионът -
старите люде дърва си секли с клинове прости -
|
quis sine nec potuere seri nec surgere messes:
uomis et inflexi primum graue robur aratri,
tardaque Eleusinae matris uoluentia plaustra,
tribulaque traheaeque et iniquo pondere rastri;
uirgea praeterea Celei uilisque supellex, 165
|
|
разни изкуства тогаз дошли. Надвило се всичко
с труд без почивка: натам ни тласкала нужда корава.
Смъртните първа Церера напъти с желязо земята
да преобръщат, кога веч желъд гората свещена
спря да ни пуща, кога храна ни отказа Додона34.
|
arbuteae crates et mystica uannus Iacchi;
omnia quae multo ante memor prouisa repones,
si te digna manet diuini gloria ruris.
continuo in siluis magna ui flexa domatur
in burim et curui formam accipit ulmus aratri. 170
|
|
Скоро споходи беда и злаците: лоша стеблата
хвана ръжда да яде, по полята ленивец вълчецът
плъзна; загиват нивя, избуяват вредителни тръни,
лепка и къкъл и сред блестящи посеви благати
ялов35 овесът стърчи, примесен с злощастния плевел.
|
huic a stirpe pedes temo protentus in octo,
binae aures, duplici aptantur dentalia dorso.
caeditur et tilia ante iugo leuis altaque fagus
stiuaque, quae currus a tergo torqueat imos,
et suspensa focis explorat robora fumus. 175
|
|
Та не прочистваш ли ти упорито тревите с мотика
и не пропъждаш далеч накацали птици и с косер
шумата, сянка що прави, не режеш и дъжд не измолваш.
Виж, че хармана на друг ще поглеждаш напразно от завист,
а ще залъгваш глада си със желъд, набрулен в гората.
|
Possum multa tibi ueterum praecepta referre,
ni refugis tenuisque piget cognoscere curas.
area cum primis ingenti aequanda cylindro
et uertenda manu et creta solidanda tenaci,
ne subeant herbae neu puluere uicta fatiscat, 180
|
|
Трябва да кажем и туй, с какви си оръдия служим,
за да посеем зърно и подир да го видим на жетва.
Палешник първо, от яко дърво направено рало,
бавна, просторна кола, за да кара Деметрини36 дари,
валяци, после дикани, различни по тежест мотики;
|
tum uariae inludant pestes: saepe exiguus mus
sub terris posuitque domos atque horrea fecit,
aut oculis capti fodere cubilia talpae,
inuentusque cauis bufo et quae plurima terrae
monstra ferunt, populatque ingentem farris aceruum 185
|
|
кошници също, покъщнина проста от древни Целея37
брана и още накрай свещеното Вакхово сито38.
С тия неща се сдобий отрано, пази си ги в запас,
ако те блазни честта да имаш изискана нива.
Често в началото бряст в гората извиван насила
|
curculio atque inopi metuens formica senectae.
contemplator item, cum se nux plurima siluis
induet in florem et ramos curuabit olentis:
si superant fetus, pariter frumenta sequentur
magnaque cum magno ueniet tritura calore; 190
|
|
сам се навежда и вид получава на кривото рало.
Процеп пригласят към него, що осем е стъпки протегнат,
с две му нагаждат уши към гърба му палешник двоен.
С време и липа секат за ярем и бука висока,
годна за дръжка, с която отзад да обръщат колата.
|
at si luxuria foliorum exuberat umbra,
nequiquam pinguis palea teret area culmos.
semina uidi equidem multos medicare serentis
et nitro prius et nigra perfundere amurca,
grandior ut fetus siliquis fallacibus esset 195
|
|
Здрави дали са, димът - окачени на огън - изпитва.
Бих ти изложил безчет съвети на старите люде,
стига да чуеш без яд за техните съвестни грижи.
Първа от тях е това да изравниш хармана си с валяк;
лепкава кал замеси, намажи с нея гладко гумното,
|
et quamuis igni exiguo properata maderent.
uidi lecta diu et multo spectata labore
degenerare tamen, ni uis humana quotannis
maxima quaeque manu legeret: sic omnia fatis
in peius ruere ac retro sublapsa referri, 200
|
|
за да не никне трева, пукнатини да няма по него,
разни гадини оттам да не швъкнат: и малката мишка
дупка в земята дълбай и под нея изравя хамбарче,
сляпата къртица пак си копае леговище скришом.
Жаби се в тез кухини намират и множество други
|
non aliter quam qui aduerso uix flumine lembum
remigiis subigit, si bracchia forte remisit,
atque illum in praeceps prono rapit alueus amni.
Praeterea tam sunt Arcturi sidera nobis
Haedorumque dies seruandi et lucidus Anguis, 205
|
|
дребни чудовища; в куп пшеница се крие затулен
и житоядец лукав и разумната мравка пестовна.
Взирай се в ореха ти, когато нависнали клони,
цели отрупани с цвят, надолу се свеждат ухайни:
хванат ли вейките плод, безспорно ще вържат житата,
|
quam quibus in patriam uentosa per aequora uectis
Pontus et ostriferi fauces temptantur Abydi.
Libra die somnique pares ubi fecerit horas
et medium luci atque umbris iam diuidit orbem,
exercete, uiri, tauros, serite hordea campis 210
|
|
лято горещо ще дойде, а с него богата вършитба;
ако ли само листа в изобилие видиш и сянка,
не жито твоят харман ще трие, но празната слама.
Гледал съм често, да предпази готовото семе,
как го потапя в разтвор от селитра и сок от маслини:
|
usque sub extremum brumae intractabilis imbrem;
nec non et lini segetem et Cereale papauer
tempus humo tegere et iamdudum incumbere aratris,
dum sicca tellure licet, dum nubila pendent.
uere fabis satio; tum te quoque, medica, putres 215
|
|
по се надували тъй зърната в обвивката вътре,
трябвало мъничко топло, и бърже уж се наливат.
Гледал съм семе събрано и чувано с труд непосилен
все пак развалено аз; освен ако всяка година
вземе стопанинът най-доброто: така неизбежно
|
accipiunt sulci et milio uenit annua cura,
candidus auratis aperit cum cornibus annum
Taurus et auerso cedens Canis occidit astro.
at si triticeam in messem robustaque farra
exercebis humum solisque instabis aristis, 220
|
|
всичко към гибел върви и покорно посреща съдбата;
също приличаме ний на оня, що ладия кара
против реката и, щом гребла той отпусне случайно,
грабва го буен потокът и с порив го влачи обратно.
Още ний да следим и на Мечката хладна звездите
|
ante tibi Eoae Atlantides abscondantur
Cnosiaque ardentis decedat stella Coronae,
debita quam sulcis committas semina quamque
inuitae properes anni spem credere terrae.
multi ante occasum Maiae coepere; sed illos 225
|
|
и на Козлетата дните и знака на Змея сияен,
както ги тия следят, що минават през бурни талази
или по мрачния Понт или Абид39, гъмжило от стриди.
Щом изравняват деня с нощта справедливи Везните
и са поделили веч света между слънце и сянка,
|
exspectata seges uanis elusit auenis.
si uero uiciamque seres uilemque phaselum
nec Pelusiacae curam aspernabere lentis,
haud obscura cadens mittet tibi signa Bootes:
incipe et ad medias sementem extende pruinas. 230
|
|
впрягайте бици, мъже, па сейте в полето ечмика,
ако дъждът не вали, та чак до суровата зима.
Време е сгодно тогаз и лен да се сее и макът,
дар на Церера, безспир забивайте рала в земята,
суха догдето е тя, догдето ви облак не плаши.
|
Idcirco certis dimensum partibus orbem
per duodena regit mundi sol aureus astra.
quinque tenent caelum zonae: quarum una corusco
semper sole rubens et torrida semper ab igni;
quam circum extremae dextra laeuaque trahuntur 235
|
|
Пролет се бобът сади; и теб, детелино, тогава
ровки приемат бразди, просо, и теб, всяка година
светъл Телецът когато вирне златни рогове
и, кат отсреща го зърне, отстъпва залязвайки Песът.
Щом си пшеница решил да жънеш, червенка чевръста,
|
caeruleae, glacie concretae atque imbribus atris;
has inter mediamque duae mortalibus aegris
munere concessae diuum, et uia secta per ambas,
obliquus qua se signorum uerteret ordo.
mundus, ut ad Scythiam Riphaeasque arduus arces 240
|
|
и си орал целина, класове за да буйнат високи,
нека се скрият пред теб Атлантови щерки Плеяди
и Ариаднин венец угасне досущ на небето,
па си заравяй без страх на браздите обречено семе,
инак не хвърляй в пръстта най-свидните свои надежди.
|
consurgit, premitur Libyae deuexus in Austros.
hic uertex nobis semper sublimis; at illum
sub pedibus Styx atra uidet Manesque profundi.
maximus hic flexu sinuoso elabitur Anguis
circum perque duas in morem fluminis Arctos, 245
|
|
Има мнозина: преди да изчезне Майя, и сеят,
ала ги с празни стебла заварва нерадата есен.
Ако пък садиш бакла и фасул, що не струва тъй скъпо,
или достойно цениш също ти пелузийската40 леща,
знак ще ти прати Боот41, преди да се още затули:
|
Arctos Oceani metuentis aequore tingi.
illic, ut perhibent, aut intempesta silet nox
semper et obtenta densentur nocte tenebrae;
aut redit a nobis Aurora diemque reducit,
nosque ubi primus equis Oriens adflauit anhelis 250
|
|
почвай и сей дотогаз, докле не дофтаса сланата.
Тъкмо затуй издутия свод златистото Слънце
с ярки съзвездия в строй управлява, дванадесет всичко.
Пояси пет са в света, от които единият сявга
е от лъчите червен, от палящия огън е жежък.
|
illic sera rubens accendit lumina Vesper.
hinc tempestates dubio praediscere caelo
possumus, hinc messisque diem tempusque serendi,
et quando infidum remis impellere marmor
conueniat, quando armatas deducere classis, 255
|
|
Около него лежат отдясно и ляво безкрайни
ивици, вечен ги лед смразява, върлуват там бури;
а между тях и първия два за злощастните смъртни
други отстъпили в дар боговете, и път си през двата,
доста наведен, проправили нявга самите светила.
|
aut tempestiuam siluis euertere pinum;
nec frustra signorum obitus speculamur et ortus
temporibusque parem diuersis quattuor annum.
Frigidus agricolam si quando continet imber,
multa, forent quae mox caelo properanda sereno, 260
|
|
Колко земята е в Скития стръмна, та чак до Рипейски 42
върхове, толко се тя към Либия знойна снишава.
Близкият полюс над нас е винаги проснат, а онзи
нам под краката е, Стикс го вижда с безплътните сенки.
Тук си великият Змей лъкатуши на хиляди гънки,
|
maturare datur: durum procudit arator
uomeris obtunsi dentem, cauat arbore lintres,
aut pecori signum aut numeros impressit aceruis.
exacuunt alii uallos furcasque bicornis
atque Amerina parant lentae retinacula uiti. 265
|
|
сякаш безбрежна река пълзи край страхотните Мечки,
тръпнещи в студни води да не ги потопи Океанът.
Там, мълви се, нощта непробудна цари мълчаливо,
гъст е злокобният мрак безутешен и денем, и нощем;
други пък вярват, че там се връща самата Аврора,
|
nunc facilis rubea texatur fiscina uirga,
nunc torrete igni fruges, nunc frangite saxo.
quippe etiam festis quaedam exercere diebus
fas et iura sinunt: riuos deducere nulla
religio uetuit, segeti praetendere saepem, 270
|
|
щом ни облъхнат с дъха си след Изгрев |
insidias auibus moliri, incendere uepres
balantumque gregem fluuio mersare salubri.
saepe oleo tardi costas agitator aselli
uilibus aut onerat pomis, lapidemque reuertens
incusum aut atrae massam picis urbe reportat. 275
|
|
пъргаво кораби в път да потеглят от пристан спокойна,
или пък бор да сечем за мачти в горите е време.
В дивните мъдри звезди не всуе се взираме ние,
нито в годишните тъй разпределени четири срока.
Рукне ли нявга порой, та стопанинът вкъщи остане,
|
Ipsa dies alios alio dedit ordine luna
felicis operum. quintam fuge: pallidus Orcus
Eumenidesque satae; tum partu Terra nefando
Coeumque Iapetumque creat saeuumque Typhoea
et coniuratos caelum rescindere fratres. 280
|
|
много са тия неща, що може да свърши, догдето
пак се разясни: или похабения палешник нека
той си поправи, или си дълбае в дънера лодка,
или бележи добици44, ил мери житото си с крини.
Някой си остри колове и стяга вили двуроги
|
ter sunt conati imponere Pelio Ossam
scilicet atque Ossae frondosum inuoluere Olympum;
ter pater exstructos disiecit fulmine montis.
septima post decimam felix et ponere uitem
et prensos domitare boues et licia telae 285
|
|
и си реже кора, за да връзва лозите извити.
Ето тогаз се плетат от къпинови пръчки панери
или зърно се суши и после се стрива на дребно.
Щом то е нужно, и в празничен ден се работи също,
няма възбрана за нас да отбием ручей в ливада,
|
addere. nona fugae melior, contraria furtis.
Multa adeo gelida melius se nocte dedere
aut cum sole nouo terras inrorat Eous.
nocte leues melius stipulae, nocte arida prata
tondentur, noctes lentus non deficit umor. 290
|
|
бог ни не пречи с плет да оградим открити сеитби,
с примки птиците ний да ловим, да подпалваме тръни,
блеещо стадо в река да гмурнем в пек за разхлада;
често селякът с масло раменете на мудно магаре
или с овошки товари евтини; с камък за млене,
|
et quidam seros hiberni ad luminis ignis
peruigilat ferroque faces inspicat acuto.
interea longum cantu solata laborem
arguto coniunx percurrit pectine telas,
aut dulcis musti Volcano decoquit umorem 295
|
|
я пък с черна смола из града се завръща доволен.
Месечко сам наредил дни различни за трудове разни
да са подходни. От петия бягай: че бледият Орк45 се
пръкнал тогаз с Евмениди46; тез изроди гнъсни земята,
Цей и Япет и Тифей47 свиреп, добила тогава
|
et foliis undam trepidi despumat aeni.
at rubicunda Ceres medio succiditur aestu
et medio tostas aestu terit area fruges.
nudus ara, sere nudus. hiems ignaua colono:
frigoribus parto agricolae plerumque fruuntur 300
|
|
с братята, що се заклели небето да срутят от злоба |
mutuaque inter se laeti conuiuia curant.
inuitat genialis hiems curasque resoluit,
ceu pressae cum iam portum tetigere carinae,
puppibus et laeti nautae imposuere coronas.
sed tamen et quernas glandes tum stringere tempus 305
|
|
бици се впрягат тогаз, тъкат се от прежди платната,
харен за бягство на роб е девети, за кражба е кобен.
Вършат се в нощния хлад много работи леко и с полза,
или зората кога земята с сълзите си ръси.
Стърнище нощем коси, изгорелите също ливади;
|
et lauri bacas oleamque cruentaque myrta,
tum gruibus pedicas et retia ponere ceruis
auritosque sequi lepores, tum figere dammas
stuppea torquentem Balearis uerbera fundae,
cum nix alta iacet, glaciem cum flumina trudunt. 310
|
|
влагата, що ги пои, не липсва им нивга през нощи.
Някой пък зиме на свещ бди в затоплена соба,
дялка си борина той, да му бъде задълго готова.
Редом стопанка седи, с песен кръшна теглото безкрайно
тя му залъгва и вдява си в бърдото нишка по нишка,
|
Quid tempestates autumni et sidera dicam,
atque, ubi iam breuiorque dies et mollior aestas,
quae uigilanda uiris? uel cum ruit imbriferum uer,
spicea iam campis cum messis inhorruit et cum
frumenta in uiridi stipula lactentia turgent? 315
|
|
или на огън вари ширата от младото вино
и в котела кипящ с листа я прочиства от пяна.
Ала на знойния пек се режат узрели житата,
само на знойния пек се вършее наляното зърно.
Щом е горещо, ори и засявай; почивай си зиме.
|
saepe ego, cum flauis messorem induceret aruis
agricola et fragili iam stringeret hordea culmo,
omnia uentorum concurrere proelia uidi,
quae grauidam late segetem ab radicibus imis
sublimem expulsam eruerent: ita turbine nigro 320
|
|
Студ като хване, рахат се дома наслаждава селякът,
свои посреща си там и самин им ходи на гости.
Благата зима към пир го подканя, забравят се грижи,
сякаш гемии кога са пристанище стигнали тежки
и връз кърмата венци в радостта си полагат моряци.
|
ferret hiems culmumque leuem stipulasque uolantis.
saepe etiam immensum caelo uenit agmen aquarum
et foedam glomerant tempestatem imbribus atris
collectae ex alto nubes; ruit arduus aether
et pluuia ingenti sata laeta boumque labores 325
|
|
Има си прелест: тогаз е време да брулим ний желъд,
лаври нависнали, плод маслинов и кървави мирти.
В примка се лови коварна жеравът, в мрежа еленът,
заек се гони ушат, кошута се бие плашлива
с прашка, изплетена цялата от балеарски кълчища49,
|
diluit; implentur fossae et caua flumina crescunt
cum sonitu feruetque fretis spirantibus aequor.
ipse pater media nimborum in nocte corusca
fulmina molitur dextra, quo maxima motu
terra tremit, fugere ferae et mortalia corda 330
|
|
сняг като падне дълбок и лед заприщи реките.
Що ще говоря сега за звездите на есенно време
и, като става денят по-кратък, по лятото хладно,
грижа какво е за нас? Ил кат свършва дъждовната пролет,
веч класове по поля кат шумолят настръхнали, като
|
per gentis humilis strauit pauor; ille flagranti
aut Atho aut Rhodopen aut alta Ceraunia telo
deicit; ingeminant Austri et densissimus imber;
nunc nemora ingenti uento, nunc litora plangunt.
hoc metuens caeli mensis et sidera serua, 335
|
|
млечни житата на пек се надуват в стеблата зелени?
Често съм виждал: кога жетвар на златистата оран
жъне с извития сърп ечемик на чупливи ръкойки,
всички се в миг ветрове там сдавят, в глутница сякаш,
с корени тежкия злак изскубват и вредом в простора
|
frigida Saturni sese quo stella receptet,
quos ignis caelo Cyllenius erret in orbis.
in primis uenerare deos, atque annua magnae
sacra refer Cereri laetis operatus in herbis
extremae sub casum hiemis, iam uere sereno. 340
|
|
мятат го те на възбог; така ураган посред зима
носи зловещо на стълб низ въздуха сламата лека.
Често небесният свод излива неспирни потоци
и дъждове се в порой изсипват из облаци черни
сбрани над морската шир; снишава се чак висинето
|
tum pingues agni et tum mollissima uina,
tum somni dulces densaeque in montibus umbrae.
cuncta tibi Cererem pubes agrestis adoret:
cui tu lacte fauos et miti dilue Baccho,
terque nouas circum felix eat hostia fruges, 345
|
|
и, страховито, в потоп залива сеитби, набожно
тачени: ями с вода се напълват, набъбват реките,
грозно бучат, и кипят по заливи в ярост талази.
Святка в бурливата нощ с десницата гневен Юпитер,
мълнии хвърля с стрели, трепери земята велика
|
omnis quam chorus et socii comitentur ouantes
et Cererem clamore uocent in tecta; neque ante
falcem maturis quisquam supponat aristis
quam Cereri torta redimitus tempora quercu
det motus incompositos et carmina dicat. 350
|
|
и се тресе; зверове се разбягват, изплашени смъртно,
падат пред ядната мощ: с оръжие богът пламтящо
Атон, Родопа, дори громоли и Керавния50 стръмна;
ветри помагат, фучат, из ведро сякаш рукват струите,
стенат вековни гори, реват бреговете смутени.
|
Atque haec ut certis possemus discere signis,
aestusque pluuiasque et agentis frigora uentos,
ipse pater statuit quid menstrua luna moneret,
quo signo caderent Austri, quid saepe uidentes
agricolae propius stabulis armenta tenerent. 355
|
|
Бой се от туй, па следи по месеци в свода звездите,
в кой се оттегля далеч на Сатурна светилото хладно,
в кой ли небесен предел се щура в заблуда Цилений51.
Бозите първен почитай, поднасяй жертви годишни
ти на Церера благата, когато над весели злаци
|
continuo uentis surgentibus aut freta ponti
incipiunt agitata tumescere et aridus altis
montibus audiri fragor, aut resonantia longe
litora misceri et nemorum increbrescere murmur.
iam sibi tum a curuis male temperat unda carinis, 360
|
|
си се потрудил, кога подир мраз дойде ведрата пролет,
агнета тлъсти тогаз и тънки вина са тогава,
сладък е праведен сън и сянката гъста в гората.
Буйната селска младеж пред Церера да скланя колене,
с мляко и с Вакхова влага52 ти медена пита сложи и
|
cum medio celeres reuolant ex aequore mergi
clamoremque ferunt ad litora, cumque marinae
in sicco ludunt fulicae, notasque paludes
deserit atque altam supra uolat ardea nubem.
saepe etiam stellas uento impendente uidebis 365
|
|
млади сеитби ти триж забикаляй с честитата жертва,
с нея ликуваща в хор да пристъпя дружината също,
в хижи Церера на глас тя да вика; не бива по-рано
с сърпа си никой жетвар класове да подрязва ронливи,
чиста Церера, чело си накичил с дъбови вейки,
|
praecipitis caelo labi, noctisque per umbram
flammarum longos a tergo albescere tractus;
saepe leuem paleam et frondes uolitare caducas
aut summa nantis in aqua conludere plumas.
at Boreae de parte trucis cum fulminat et cum 370
|
|
с скокове волни преди и с песен да слави хвалебна.
Сигурни белези нам, за да може да знаем без грешка
пек ли ще има, порой ли, за хлад ли са духнали ветри,
сам е Юпитер посочил на месеца в равните смени;
той е поръчал кога да престане южнякът, стадата,
|
Eurique Zephyrique tonat domus, omnia plenis
rura natant fossis atque omnis nauita ponto
umida uela legit. numquam imprudentibus imber
obfuit: aut illum surgentem uallibus imis
aeriae fugere grues, aut bucula caelum 375
|
|
халата щом завилней, докога да държим по кошари.
Щом ураган се извие, повдигат се морските пазви,
цели люлеят се те, глух трясък над урви, долове,
из ширинето ечи, кънтят брегове надалече,
смесва се техният шум на дъбравите с жалния ропот,
|
suspiciens patulis captauit naribus auras,
aut arguta lacus circumuolitauit hirundo
et ueterem in limo ranae cecinere querelam.
saepius et tectis penetralibus extulit oua
angustum formica terens iter, et bibit ingens 380
|
|
стихват коварни вълни под издутите морни гемии,
чак кат отлитнат назад подгонени плахите патки,
дирещи сушата с вик, и водни побягнат кокошки,
и запокитят блатата познати рибари самотни,
та на ята се издигнат над димните облаци в шемет.
|
arcus, et e pastu decedens agmine magno
coruorum increpuit densis exercitus alis.
iam uariae pelagi uolucres et quae Asia circum
dulcibus in stagnis rimantur prata Caystri—
certatim largos umeris infundere rores, 385
|
|
Също ще видиш звезди, щом вятърът иде, отгоре
да се търкулват в нощта и да блясват разсичащи мрака;
падат и пламъци те сияйни изпущат надире;
често прехвърчат листа отронени, лъскава слама
или си плават пера по самата повърхност игриво.
|
nunc caput obiectare fretis, nunc currere in undas
et studio incassum uideas gestire lauandi.
tum cornix plena pluuiam uocat improba uoce
et sola in sicca secum spatiatur harena.
ne nocturna quidem carpentes pensa puellae 390
|
|
Ала от север свиреп когато се святка, когато
изток и запад гърмят: сякаш плуват полята залени,
влажни си свива платната набързо загрижен морякът.
Никога не е вредил на онзи разумен пороят,
кой го насеща: кога се задава, завчас в долините
|
nesciuere hiemem, testa cum ardente uiderent
scintillare oleum et putris concrescere fungos.
Nec minus ex imbri soles et aperta serena
prospicere et certis poteris cognoscere signis:
nam neque tum stellis acies obtunsa uidetur, 395
|
|
жеравът хуква, лети, погледне небето юница,
с ноздри разширени тя поема въздух тревожна,
ластовица, и тя обикаля над езеро с писък,
жабите в мътно блато си закрякват старинната жалба.
Още по често пълзи по тясната своя пътека
|
nec fratris radiis obnoxia surgere Luna,
tenuia nec lanae per caelum uellera ferri;
non tepidum ad solem pennas in litore pandunt
dilectae Thetidi alcyones, non ore solutos
immundi meminere sues iactare maniplos. 400
|
|
мравка и мъкне на гръб яйцата, дъга се огромна
нейде в водите пои, върволица гарвани грозни
връщат се с грачене в строй от паша и пляскат с крилете.
Разните морски хвъркати и тез, край ливади азийски53
дето си търсят храна в струите на сладки Каистър
|
at nebulae magis ima petunt campoque recumbunt,
solis et occasum seruans de culmine summo
nequiquam seros exercet noctua cantus.
apparet liquido sublimis in aere Nisus,
et pro purpureo poenas dat Scylla capillo: 405
|
|
и раменете си палаво с капки пръскат в спревара,
виждаш, потапят глави в глъбините, безпомощни тичат,
само се мъчат тогаз да окъпят перата си всуе.
Врана безсрамна тогаз зове дъжд с прегракнало гърло
и се разхожда сама надменна по сухия пясък.
|
quacumque illa leuem fugiens secat aethera pennis,
ecce inimicus atrox magno stridore per auras
insequitur Nisus; qua se fert Nisus ad auras,
illa leuem fugiens raptim secat aethera pennis.
tum liquidas corui presso ter gutture uoces 410
|
|
Нощем девойки дори, събрани на женска седянка,
бурята чакат, кога запращи в светилник маслото
и на фитила жумящ покарат гъби злокобни.
Също ще можеш през дъжд ведрина да съгледаш и слънце,
ще ги познаеш досущ по някои сигурни знаци:
|
aut quater ingeminant, et saepe cubilibus altis
nescio qua praeter solitum dulcedine laeti
inter se in foliis strepitant; iuuat imbribus actis
progeniem paruam dulcisque reuisere nidos.
haud equidem credo, quia sit diuinitus illis 415
|
|
мигат по-ярко тогаз звездите, надвесени ниско,
вдига се модра луната, че не е затулена вече,
облаци няма сега да скитат кат бели къдели;
няма на топло криле да разперят накацали дружно
в ред алциони54, любимци Тетидини, с мръсни муцуни
|
ingenium aut rerum fato prudentia maior;
uerum ubi tempestas et caeli mobilis umor
mutauere uias et Iuppiter uuidus Austris
denset erant quae rara modo, et quae densa relaxat,
uertuntur species animorum, et pectora motus 420
|
|
веч не разменят свинете лакоми житни ръкойки.
Ала мъглите пълзят над земята и лягат в полето;
свряна на стръмна скала кукумявката залеза дебне,
късната песен сега отново подема напразно.
Мерне се в въздуха чист злочестият Низ55 нависоко,
|
nunc alios, alios dum nubila uentus agebat,
concipiunt: hinc ille auium concentus in agris
et laetae pecudes et ouantes gutture corui.
Si uero solem ad rapidum lunasque sequentis
ordine respicies, numquam te crastina fallet 425
|
|
скъпа му плаща цена за къдрицата пурпурна Сцила:
где да побегне с криле, като пори просторите леко,
гони я мрачен, жесток и гневен все Низ неуморно;
както и Низ да рече да последва девойката клета,
бърже тя бяга с криле, като пори просторите леко.
|
hora, neque insidiis noctis capiere serenae.
luna reuertentis cum primum colligit ignis,
si nigrum obscuro comprenderit aera cornu,
maximus agricolis pelagoque parabitur imber;
at si uirgineum suffuderit ore ruborem, 430
|
|
Гарвани грачат тогаз, но нежно, с умерено гърло,
често повтарят си те бленовете из корени скрити,
знам ли, каква ги е страст обзела, та радостни общо
в шумата врява такваз са вдигнали: сигурно дето
след урагана си пак виждат рожбите в старото гнездо.
|
uentus erit: uento semper rubet aurea Phoebe.
sin ortu quarto (namque is certissimus auctor)
pura neque obtunsis per caelum cornibus ibit,
totus et ille dies et qui nascentur ab illo
exactum ad mensem pluuia uentisque carebunt, 435
|
|
Никак не вярвам в това, че тям е по божия воля
дадена дарба за туй, че тяхната по е голяма:
времето щом се мени и подвижната влага небесна
в други нахлуе места и Юпитер чрез мокрия вятър
рядко какво е било сгъсти, разреди гъстотата,
|
uotaque seruati soluent in litore nautae
Glauco et Panopeae et Inoo Melicertae.
sol quoque et exoriens et cum se condet in undas
signa dabit; solem certissima signa sequentur,
et quae mane refert et quae surgentibus astris. 440
|
|
сещат животни това; довземат таз разлика нова,
схванали, че е било при вятър, при облаци друго:
ето оттук са тогаз задружното пение птиче,
и у добичета радост, у гарвани грачене бодро.
Гледаш ли слънцето ти горещо, следиш ли луната
|
ille ubi nascentem maculis uariauerit ortum
conditus in nubem medioque refugerit orbe,
suspecti tibi sint imbres: namque urget ab alto
arboribusque satisque Notus pecorique sinister.
aut ubi sub lucem densa inter nubila sese 445
|
|
в нейния бавен вървеж, не ще те измамят ни дните,
нито нощите, дори когато са ведро спокойни.
Месецът, ако си пак светлината повръща нащърбен,
има ли черно тогаз да личи меж рогата му тъмни,
грозен се готви, помни, ураган за моря и стопани;
|
diuersi rumpent radii, aut ubi pallida surget
Tithoni croceum linquens Aurora cubile,
heu, male tum mitis defendet pampinus uuas:
tam multa in tectis crepitans salit horrida grando.
hoc etiam, emenso cum iam decedit Olympo, 450
|
|
ако пък руменина му залее лицето моминско,
вятър ще има: червена е сявга от вятъра Феба56.
Ако в четвърти възход, че той е най-сигурен белег,
чиста на свода се тя покаже, закръглена вече,
значи, и първият ден, и тез, що се пръкват от него,
|
profuerit meminisse magis; nam saepe uidemus
ipsius in uultu uarios errare colores:
caeruleus pluuiam denuntiat, igneus Euros;
sin maculae incipiunt rutilo immiscerier igni,
omnia tum pariter uento nimbisque uidebis 455
|
|
целия месец до край от порой са рахат и от хали,
та и спасени плувци да положат оброци на суша
пред Панопея, пред Главк и пред Мелицерта на Ино57.
Слънцето също, кога изгрява и влиза в вълните,
признаци праща, и то придружено е с признаци верни
|
feruere: non illa quisquam me nocte per altum
ire neque a terra moneat conuellere funem.
at si, cum referetque diem condetque relatum,
lucidus orbis erit, frustra terrebere nimbis
et claro siluas cernes Aquilone moueri. 460
|
|
в ранната утрин еднакво, както и в късния залез:
щом при появата то с петна е изпъстрено, в облак
скрило се, блясъкът щом по кръга не сияе в средата,
близко е нейде порой: защото, предвестник на буря,
вей от морето южняк, за добитък и злакове страшен.
|
denique, quid Vesper serus uehat, unde serenas
uentus agat nubes, quid cogitet umidus Auster,
sol tibi signa dabit. solem quis dicere falsum
audeat? ille etiam caecos instare tumultus
saepe monet fraudemque et operta tumescere bella; 465
|
|
Или когато в зори меж гъсти мъгли на посоки
разни проврат се лъчи или бледа се вирне Аврора,
своя напусне Титон58 самин на шафраново ложе,
зле е, не ще защити лозата гроздове сладки:
толкоз зловещ е градът, що трака по покриви скачащ.
|
ille etiam exstincto miseratus Caesare Romam,
cum caput obscura nitidum ferrugine texit
impiaque aeternam timuerunt saecula noctem.
tempore quamquam illo tellus quoque et aequora ponti,
obscenaeque canes importunaeque uolucres 470
|
|
Тия поличби, кога на Олимп Аполон се прибира,
по ни предвардват от напаст; истина, виждаме често
с багри, различни на цвят, да трепка ликът му тогава:
синята дъжд ни вести, при червената чакаме ветри;
ако ли тъмни езици се смесват с огъня румен,
|
signa dabant. quotiens Cyclopum efferuere in agros
uidimus undantem ruptis fornacibus Aetnam,
flammarumque globos liquefactaque uoluere saxa!
armorum sonitum toto Germania caelo
audiit, insolitis tremuerunt motibus Alpes. 475
|
|
всичко ще видиш тогаз наведнъж от порой и от вихър
да се руши. Ни един не би ме накарал в такава
нощ по море да пътувам, въжа да откъсна от суша.
Ако обаче кръгът, когато се съмва и мръква,
светъл сияе, не се ти стряскай от буря напразно,
|
uox quoque per lucos uulgo exaudita silentis
ingens, et simulacra modis pallentia miris
uisa sub obscurum noctis, pecudesque locutae
(infandum!); sistunt amnes terraeque dehiscunt,
et maestum inlacrimat templis ebur aeraque sudant. 480
|
|
нищо, че бърз аквилон колебае гората шумяща.
Сетне, Вечерница що ни носи, вятър отде ще
пръсне мъглите, какво ни влажен замисля южнякът,
ясно на слънце личи. Кой смее, че слънцето лъже,
дръзко да каже? Че то осветлява свадите скрити,
|
proluit insano contorquens uertice siluas
fluuiorum rex Eridanus camposque per omnis
cum stabulis armenta tulit. nec tempore eodem
tristibus aut extis fibrae apparere minaces
aut puteis manare cruor cessauit, et altae 485
|
|
то ни подсеща, че смут назрява, че кълне раздорът.
Цезар когато угасна59, пак то се смрачи нажалено,
ярко сияйна глава с плащеница забули печална,
спусна то вечен позор, черна нощ, над ръцете престъпни.
Та и земята в тоз миг, дори и просторите морски,
|
per noctem resonare lupis ululantibus urbes.
non alias caelo ceciderunt plura sereno
fulgura nec diri totiens arsere cometae.
ergo inter sese paribus concurrere telis
Romanas acies iterum uidere Philippi; 490
|
|
кучки безсрамни и с тях кресливи хвъркати досадни
пращаха знаци. Нали в полята на слепи циклопи
виждахме Етна из пещ да бълва изригваща лава
с пламък зловещ на кълба, да търкаля скали разтопени!
Звън на оръжие чу се в Германия вред от небето,
|
nec fuit indignum superis bis sanguine nostro
Emathiam et latos Haemi pinguescere campos.
scilicet et tempus ueniet, cum finibus illis
agricola incuruo terram molitus aratro
exesa inueniet scabra robigine pila, 495
|
|
трусове тям непознати раздрусаха мощните Алпи.
Глас исполински кънтя бучащ в лесовете смълчани,
някакви странни наглед се възправяха призраци бледи
всред непрозирната нощ, проговори добичето - ужас! -
спират потоци, твърдта разпукана зее кат бездна,
|
aut grauibus rastris galeas pulsabit inanis
grandiaque effossis mirabitur ossa sepulcris.
di patrii Indigetes et Romule Vestaque mater,
quae Tuscum Tiberim et Romana Palatia seruas,
hunc saltem euerso iuuenem succurrere saeclo 500
|
|
в храма слоновата кост сълзи, потят се там бози.
Бликнал в безумния бяг, изскубващ гори в планините,
речният бог Еридан60, разлян по всички полета,
мъкна с обори стада. С дни вещаеха страх и прокоба
в свойте утроби наред разпрани закланите жертви,
|
ne prohibete. satis iam pridem sanguine nostro
Laomedonteae luimus periuria Troiae;
iam pridem nobis caeli te regia, Caesar,
inuidet atque hominum queritur curare triumphos,
quippe ubi fas uersum atque nefas: tot bella per orbem, 505
|
|
кръв непрестанно шуртя из кладенци, вълци в тъмата
с вой огласяваха див ечащ градове и паланки.
Нивга от ясно небе не падаха мълнии толкоз,
нито изпущаха пламък тъй често звезди опашати.
С равно оръжие в бой да се стичат видяха повторно
|
tam multae scelerum facies, non ullus aratro
dignus honos, squalent abductis arua colonis,
et curuae rigidum falces conflantur in ensem.
hinc mouet Euphrates, illinc Germania bellum;
uicinae ruptis inter se legibus urbes 510
|
|
римската вражеска рат с рат римска далечни Филипи61;
гледаха горни без страст да попиват пак нашите кърви
тучна Ематия62 с Хемус в ширни си пасбища тлъсти.
До-ще без друго денят, когато в ония предели
ровка стопанинът пръст ще разравя с изкривено рало,
|
arma ferunt; saeuit toto Mars impius orbe,
ut cum carceribus sese effudere quadrigae,
addunt in spatia, et frustra retinacula tendens
fertur equis auriga neque audit currus habenas.
|
|
гнили в столетна ръжда ще копия там да намира,
шлемове разни в захлас ще удря с тежка мотика,
в гробове хлътнали той кости ще събира в почуда.
Бащини бози, херои домашни, ти, Ромуле, Весто,
майчински бдяща над нас край Тибър и древен Палаций,
|
