Apuleius Pro se de magia liber (Apologia) * Апология Превод: Апология. Антология, Д. Бояджиев, Народна култура, "Хермес", 1990   двуезичен | оригинал | превод I   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  [1] (1) Certus equidem eram proque uero obtinebam, Maxime Cl. quique in consilio estis, Sicinium Aemilianum, senem notissimae temeritatis, accusationem mei prius apud te coeptam quam apud se cogitatam penuria criminum solis conuiciis impleturum; (2) quippe insimulari quiuis innocens potest, reuinci nisi nocens non potest. (3) Quo ego uno praecipue confisus gratulor medius fidius, quod mihi copia et facultas te iudice optigit purgandae apud imperitos philosophiae et probandi mei. (4) Quanquam istae calumniae ut prima specie graues, ita ad difficultatem defensionis repentinae fuere. (5) Nam, ut meministi, dies abhinc quintus an sextus est, cum me causam pro uxore mea Pudentilla aduersus Granios agere aggressum de composito necopinantem patroni eius incessere maledictis et insimulare magicorum maleficiorum ac denique necis Pontiani priuigni mei coepere. (6) Quae ego cum intellegerem non tam crimina iudicio quam obiectamenta iurgio prolata, ultro eos ad accusandum crebris flagitationibus prouocaui. (7) Ibi uero Aemilianus cum te quoque acrius motum et ex uerbis rem factam uideret, quaerere occepit ex diffidentia latibulum aliquod temeritati.   1. Наистина, Максиме Клавдий, и вие, членове на съда, сигурен бях и не се съмнявах, че поради липса на доказателства известният стар нахалник Сициний Емилиан ще изпълни само с ругатни обвинителната си реч против мене, започната пред вас, преди да е съчинена у дома му. Но макар че всеки невинен може да бъде обвинен, изобличен може да бъде само виновният. Уповавайки се изцяло и единствено на това, аз - кълна се, че говоря истината! - си честитя, че ми се падна случай и възможност да защитя философията в очите на несведущите и да очистя себе си пред един съдия като тебе. Впрочем тези клевети на пръв поглед бяха тежки, а бяха и толкова внезапни, че затрудниха защитата ми. Както сигурно си спомняш, преди четири или пет дни, когато започнах да се съдя с Граниите1 от името на съпругата ми Пудентила, неговите адвокати неочаквано се нахвърлиха върху мене с готови клевети и започнаха да ме обвиняват в злодеяния с помощта на магия, а накрая - и в убийство на доведения ми син Понциан. Като разбрах, че това са повече махленски нападки, отколкото обвинения, като за пред съд, аз сам ги предизвиках да ме обвинят и ги подканих към това на няколко пъти. Тогава Емилиан, който виждаше, че ти вече си много ядосан и че от думи се е стигнало до дело, започна да се плаши и да търси някакво прикритие за своето безразсъдство. [2] (1) Igitur Pontianum fratris sui filium, quem paulo prius occisum a me clamitarat, postquam ad subscribendum compellitur, ilico oblitus est; (2) de morte cognati adulescentis subito tacere. Tanti criminis descriptione <ne> tamen omnino desistere uideretur, calumnia<m> magiae, quae facilius infamatur quam probatur, eam solum sibi delegit ad accusandum. (3) Ac ne id quidem de professo audet, uerum postera die dat libellum nomine priuigni mei Sicini Pudentis admodum pueri et adscribit se ei assistere, (4) nouo more per alium lacessendi, scilicet ut optentu eius aetatulae ipse insimulationis falsae non plecteretur. (5) Quod tu cum sollertissime animaduertisses et iccirco eum denuo iussisses proprio nomine accusationem delatam sustinere, (6) pollicitus ita facturum ne sic quidem quitus est ut comminus ageret percelli, set iam et aduersum te contumaciter eminus calumniis uelitatur. (7) Ita totiens ab accusandi periculo profugus in assistendi uenia perseuerauit. (8) Igitur et priusquam causa ageretur, facile intellectu cuiuis fuit, qualisnam accusatio futura esset, cuius qui fuerat professor et machinator idem fieri auctor timeret, (9) ac praesertim Sicinius Aemilianus, qui, si quippiam ueri in me explorasset, nunquam profecto tam cunctanter hominem extraneum tot tantorumque criminum postulasset, (10) qui auunculi sui testamentum quod uerum sciebat pro falso infamarit, (11) tanta quidem pertinacia, ut, cum Lollius Vrbicus V. C. uerum uideri et ratum esse debere de consilio consularium uirorum pronuntiasset, contra clarissimam uocem iurauerit uecordissimus iste, tamen illud testamentum fictum esse, (12) adeo ut aegre Lollius Vrbicus ab eius pernicie temperarit.   2. И така, веднага щом го накараха да се подпише, той забрави за съществуването на братовия ми син Понциан, който - както малко преди това беше разтръбил - бил убит от мене, и внезапно замълча за смъртта на своя млад роднина. Но за да не излезе, че изобщо се отказва от цялото обвинение, той предпочете само да ме оклевети в магия - само в това, понеже по този начин е лесно да опозориш човека, макар че е трудно да го докажеш. Но не се осмелява да извърши открито дори това нещо: на другия ден подава жалба от името на моя доведен син Сициний Пудент, който е още съвсем невръстен, и вписва себе си като негов защитник, за да се прикрие зад крехката му възраст и да не носи отговорност за лъжливото обвинение. Ето ти нов начин да нападаш, скрит зад чужд гръб! А ако ти, с твоята изключителна проницателност, схвана тази негова хитрост и повторно му заповяда да поддържа от свое име обвинението, което е предявил, той обеща да го направи, но пак не се остави да го подтикнат към открита борба и вече, без да слуша дори тебе, упорито мята стрелите на клеветата от своето убежище. Така той избягва много пъти от опасността да бъде обвинител и се държи за изгодното положение на защитник. Впрочем още преди делото да започне, за всекиго беше лесно да се досети какво ще бъде обвинението, чиито глашатай и подбудител се страхува да го отстоява. Особено пък Сициний Емилиан: ако беше открил някаква истинска улика против мене, той никога не би се поколебал да смаже един чужденец с тези толкова тежки обвинения. Този човек много добре е знаел, че завещанието на вуйчо му е истинско, но все пак го е обявил за подправено; при това упорството му било наистина огромно, защото след като пресветлият мъж Лолий Урбик обявил, че по преценка на бившите консули2 то е съставено според закона и трябва да влезе в сила, този пълен безумец , на пук на височайшето заключение, се заклел, че все пак то не е истинско завещание! Така че Лолий Урбик с мъка се въздържал да не му наложи най-тежкото наказание. [3] (1) Quam quidem uocem et tua aequitate et mea innocentia fretus spero in hoc quoque iudicio erupturam, quippe qui sciens innocentem criminatur eo sane facilius, quod iam, ut dixi, mentiens apud praefectum urbi in amplissima causa conuictus est. (2) Namque peccatum semel ut bonus quisque postea sollicitius cauet, ita qui ingenio malo est confidentius integrat ac iam de cetero quo saepius, eo apertius delinquit. (3) Pudor enim ueluti uestis quanto obsole[n]tior est, tanto incuriosius habetur. (4) Et ideo necessarium arbitror pro integritate pudoris mei, priusquam ad rem aggrediar, maledicta omnia refutare. (5) Sustineo enim non modo meam, uerum etiam philosophiae defensionem, cuia magnitudo uel minimam reprehensionem pro <ma>ximo crimine aspernatur, (6) propter quod paulo prius patroni Aemiliani multa in me proprie conficta et alia communiter in philosophos sueta ab imperitis mercennaria loquacitate effutierunt. (7) Quae etsi possunt ab his utiliter blaterata ob mercedem et auctoramento impudentiae depensa haberi, iam concesso quodam more rabulis id genus, quo ferme solent linguae suae uirus alieno dolori locare, (8) tamen uel mea causa paucis refellenda sunt, ne is, qui sedulo laboro ut ne quid maculae aut inhonestamenti in me admittam, uidear cuipiam, si quid ex friuolis praeteriero, id agnouisse potius quam contempsisse. (9) Est enim pudentis animi et uerecundi, ut mea opinio fert, uel falsas uitu<pe>rationes grauari, cum etiam hi, qui sibi delicti alicuius conscii sunt, tamen, cum male audiunt, impendio commoueantur et obirascantur, (10) quamquam, exinde ut male facere coeperunt, consueuerint male audire, quod, si a ceteris silentium est, tamen ipsi sibimet conscii sunt posse se merito increpari. (11) Enimuero bonus et innoxius quisque rudis et imperitas auris ad male audiendum habens et laudis assuetudine contumeliae insolens multo tanta ex animo laborat ea sibi immerito dici, quae ipse possit aliis uere obiectare. (12) Quod si forte inepta uidebor et oppido friuola uelle defendere, illis debet ea res uitio uorti, quibus turpe est etiam haec obiectasse, non mihi culpae dari, cui honestum erit etiam haec diluisse.   3. Понеже се уповавам и на твоята справедливост, и моята невинност, надявам се че едно такова заключение ще прогърми и в този съд. Този човек съзнателно обвинява един невинен и изобщо не се притеснява, понеже, както казах, той вече е изобличаван в лъжа по едно много тежко дело от префекта на град Рим! И нищо чудно: както почтеният човек най-грижливо се пази да не повтори веднъж извършената грешка, така порочният я повтаря с нарастваща самоувереност и после колкото повече престъпления върши, все по-нагъл става. Почтеността е като дреха - колкото е по-износена, толкова си по-нехаен към нея. И затова, в името на моята непокътната почтеност, смятам за необходимо първо да отхвърля всички злословия, а след това да пристъпя към делото. Та нали аз отстоявам не само моята защита, но и на философията, а нейното величие се възправя срещу най-малкия укор, като срещу най-тежко обвинение. И тъкмо затова преди малко адвокатите на Емилиан избълваха с продажна словоохотливост толкова много измислици срещу мене лично, и толкова срещу философите изобщо, колкото е присъщо на несведущите хора. Впрочем може би изглежда, че тези користни дрънканици са заради възнаграждението, и че безочието им също трябва да се приспадне по тази сметка, понеже вече стана почти привично и позволено, когато някой трябва да бъде оплют, подобни побеснели хора да продават отровата на езика си. И все пак трябва да ги оборя накратко, било то само заради моята чест, за да не се стори на някого че по-скоро съм си признал, отколкото съм ги презрял, ако аз, който старателно се напрягам да не допусна върху себе си някакво петънце на безчестие, отмина с безразличие някоя от тези измислици. Струва ми се, е за един почтен и свенлив дух е естествено да се засяга дори от лъжливи хули, щом като даже онези, които осъзнават, че са извършили някакво престъпление, също силно се вълнуват и се сърдят, когато за тях се говори зле, макар че от как са започнали да вършат зло, са свикнали на хули и злословия и дори ако хората си мълчат, те самите пак съзнават, че могат с право да бъдат ,упреквани. Ясно е, че всеки почтен и невинен човек, чиито уши са изнежени и незагрубели да слушат хули и злословия, който е толкова свикнал с похвалите, че обидата го учудва, страда в душата си много повече, когато незаслужено му се казва онова, в което самия той с право би могъл да упрекне другите. И ако случайно ви се стори, че говоря излишни неща и искам да се защищавам от съвсем нищожни нападки, нека тази моя слабост да се превърне в укор за онези, които имаха безсрамието да ме закачат дори за такива неща, а не в обвинение срещу мене, за когото ще бъде почетно да обори дори тях! [4] (1) Audisti ergo paulo prius in principio accusationis ita dici: 'accusamus apud te philosophum formonsum et tam Graece quam Latine' _ pro nefas! _ 'disertissimum.' (2) Nisi fallor enim, his ipsis uerbis accusationem mei ingressus est Tannonius Pudens, homo uere ille quidem non disertissimus. (3) Quod utinam tam grauia formae et facundiae crimina uere mihi opprobrasset! Non difficile ei respondissem quod <H>omericus Alexander Hectori: __ ___ _______' ____ ____ ________ ____, (4) ____ ___ _____ _____, ____ _' ___ __ ___ ______, (5) munera deum gloriosissima nequaquam aspernanda; quae tamen ab ipsis tribui sueta multis uolentibus non obtingunt. Haec ego de forma respondissem. (6) Praeterea: licere etiam philosophis esse uoltu liberali. (7) Pythagoram, qui primum se esse philosophum nuncuparit, eum sui saeculi excellentissima forma fuisse; (8) item Zenonem illum antiquum Velia oriundum, qui primus omnium sollertissimo artificio ambifariam dissoluerit, eum quoque Zenonem longe decorissimum fuisse, ut Plato autumat; (9) itemque multos philosophos ab ore honestissimos memoriae prodi, qui gratiam corporis morum honestamentis ornauerint. (10) Sed haec defensio, ut dixi, aliquam multum a me remota est, cui praeter formae mediocritatem continuatio etiam litterati laboris omnem gratiam corpore deterget, habitudinem tenuat, sucum exsorbet, colorem obliterat, uigorem debilitat. (11) Capillus ipse, quem isti aperto mendacio ad lenocinium decoris promissum dixere, uides quam sit amoenus ac delicatus: (12) horrore implexus atque impeditus, stuppeo tomento adsimilis et inaequaliter hirtus et globosus et congestus, prorsum inenodabilis diutina incuria non modo comendi, sed saltem expediendi et discriminandi. (13) Satis, ut puto, crinium crimen, quod illi quasi capitale intenderunt, refutatur.   4. И така, Максиме Клавдий, преди малко ти чу началото на обвинението, което гласеше: "Обвиняваме пред тебе един философ, красавец и /какво кощунство!/ майстор както на гръцкото, така и на латинското слово!" Ако не се лъжа, точно с тези думи започна обвинението си срещу мене Таноний Пудент - той поне наистина не е майстор на словото. Но защо ли тези така тежки обвинения в хубост и красноречие не бяха истина? Тогава щеше да ми бъде лесно да му отговоря, с думите, с които Омировият Александър се обръща към Хектор: Скъпите дарове на боговете не се пренебрегват : Ако дадат - ще дадат, но сам да си вземеш не може3. А това означава, че никой не може да се отказва от така почетните дарове на боговете: и понеже ги раздават самите те, мнозина не ги получават, макар че им се иска. Така бих му отговорил за хубостта. И още: че на философите също е позволено да имат миловидно лице; че Питагор, който пръв е нарекъл себе си "философ" е бил най-прочутият красавец на своето време; че и старият Зенон - онзи, който е родом от Велия и който пръв от всички измисли такива загадки , че както и да ги въртиш, не можеш да ги решиш - същият този Зенон, както твърди Платон, е бил извънредно привлекателен и още, че според преданията мнозина философи са изглеждали много добре и са прибягвали към телесната си хубост украсата на добрите нрави. Но както вече казах, подобна защита съвсем не ми подхожда, понеже не само че външността ми е посредствена, но и непрекъснатият книжовен труд убива всеки чар на тялото ми, прекършва снагата ми, изпива соковете ми, премахва руменината ми и отслабва силите ми. Що се отнася до косата ми, за която тези хора открито излъгаха, че била дълга, за да привлича с красотата си, нали сам я виждаш колко е приятна и съблазнителна - настръхнала, объркана и невчесана, тя прилича на топка кълчища, от която на всички страни стърчат сплъстени масури. Сплетени на възли, които не можеш да развържеш, понеже аз не само че от дълго време не полагам никаква грижа за тях, но дори не ги сресвам и не ги приглаждам. Мисля, че с това обвинението за моята коса, което противниците ми подхванаха така, сякаш ще ми искат главата, е опровергано достатъчно. [5] (1) De eloquentia uero, si qua mihi fuisset, neque mirum, neque inuidiosum deberet uideri, si ab ineunte aeuo unis studiis litterarum ex summis uiribus deditus omnibus aliis spretis uoluptatibus ad hoc aeui haud sciam anne super omnis homines impenso labore diuque noctuque cum despectu et dispendio bonae ualetudinis eam quaesissem. (2) Sed nihil ab eloquentia metuant, quam ego, si quid omnino promoui, potius spero quam praesto. (3) Sane quidem, si uerum est quod Statium Caecilium in suis poematibus scripsisse dicunt, innocentiam eloquentiam esse, ego uero profiteor ista ratione ac praefero me nemini omnium de eloquentia concessurum. (4) Quis enim me hoc quidem pacto eloquentior uiuat, quippe qui nihil unquam cogitaui quod eloqui non auderem? (5) Eundem me aio facundissimum esse, nam omne peccatum semper nefas habui; eundem disertissimum, quod nullum meum factum uel dictum extet, de quo di<s>serere publice non possim (6) ita, ut iam de uorsibus dis<s>ertabo quos a me factos quasi pudendos protulerunt, cum quidem me animaduertisti cum risu illis suscensentem, quod eos absone et indocte pronuntiarent.   5. А сега - за красноречието. Ако наистина съм постигнал някаква частица от него, това нито трябва да изглежда чудно, нито пък да предизвиква завист, понеже от най-ранна възраст, та чак до сега пренебрегнал всички удоволствия и отдал се изцяло и единствено на занимания с книжовност, аз не зная дали не придобих това мое красноречие на по-висока цена, отколкото всички други хора, защото в денонощния труд пожертвувах и погубих здравето си. Впрочем няма защо да се опасяват от красноречието ми - ако изобщо имам нещо общо с красноречието, то е повече в надеждите ми, отколкото съм го показвал на дело. Обаче ако е истина това, което вещаят стиховете, приписвани на Цецилий Стаций - а именно, че невинността е красноречие, - то при това условие аз съм съгласен и заявявам, че по красноречие не ще отстъпя пред никого от тях. Наистина може ли да се намери жив човек, който да е по-красноречив от мене, щом аз никога не съм помислял нещо, което да не смея да изрека? Твърдя още, че аз съм най-сладкодумният, понеже винаги съм смятал всяко постъпка за кощунство; и пак аз съм най-увлекателният разказвач, понеже не може да се намери нито едно мое дело и нито едно моя дума, за които не бих разказал пред хората така, както ей сега ще разкажа за стиховете си, които тези хора изнесоха тук като неприлични: ти впрочем забеляза как им се сърдех през смях, че ги произнасят неправилно и невежествено. [6] (1) Primo igitur legerunt e ludicris meis epistolium de dentifricio uersibus scriptum ad quendam Calpurnianum, qui cum aduersum me eas litteras promeret, non uidit profecto cupiditate laedendi, si quid mihi ex illis fieret criminosum, id mihi secum esse commune. (2) Nam petisse eum a me aliquid tersui dentibus uersus testantur: (3) Calpurniane, salue properis uersibus. Misi, ut petisti, <tibi> munditias dentium, nitelas oris ex Arabicis frugibus, tenuem, candificum, nobilem puluisculum, complanatorem tumidulae gingiuulae, conuerritorem pridianae reliquiae, ne qua uisatur tetra labes sordium, restrictis forte si labellis riseris. (4) Quaeso, quid habent isti uersus re aut uerbo pudendum, quid omnino quod philosophus suum nolit uideri? (5) Nisi forte in eo reprehendendus sum, quod Calpurniano puluisculum ex Arabicis frugibus miserim, quem multo aequius erat spurcissimo ritu Hiberorum, ut ait Catullus, sua sibi urina 'dentem atque russam pumicare gingiuam.'   6. И така, те прочетоха най-напред едно мое шеговито писъмце в стихове за зъбния прах до някой си Калпурниан. Размахал го срещу мене, в яростта си да ми навреди той просто не видя, че ако в това писмо има нещо осъдително за мене, то е общо и за двама ни, понеже стиховете свидетелствуват, че ми е поискал нещо за изтъркване на зъбите: Здравей Калпурниане! Лек за зъбите поиска да ти пратя с леки стихчета и ето ти го - прахче от Арабия - почистващо, уханно и избелващо. Подутия венец прибира бързичко, помита всички вчерашни боклучета и ако шавнеш устни за усмивчица, по зъбите ти няма нищо мръсничко. Питам, какво неприлична дума или мисъл има в тези стихове, изобщо какво такова, че един философ да не иска да го признае за свое? Освен ако случайно не заслужавам упрек за това, че съм пратил прахчето от арабски билки тъкмо на Калпуриан, който, както е казал Катул, трябваше да изжабурка зъби и венци болни по-скоро със собствената си пикоч, според мръсния обичай на иберийците. 4 [7] (1) Vidi ego dudum uix risum quosdam tenentis, cum munditias oris uidelicet orator ille aspere accusaret et dentifricium tanta indignatione pronuntiaret, quanta nemo quisquam uenenum. (2) Quidni? Crimen haud contemnendum philosopho, nihil in se sordidum sinere, nihil uspiam corporis apertum immundum pati ac fetulentum, (3) praesertim os, cuius in propatulo et conspicuo usus homini creberrimus, siue ille cuipiam osculum ferat seu cum qui[c]quam sermocinetur siue in auditorio dissertet siue in templo preces alleget. (4) Omnem quippe hominis actum sermo praeit, qui, ut ait poeta praecipuus, dentium muro proficiscitur. (5) Dares nunc aliquem similiter grandiloquum: diceret suo more cum primis cui ulla fandi cura sit impensius cetero corpore os colendum, quod esset animi uestibulum et orationis ianua et cogitationum comitium. (6) Ego certe pro meo captu dixerim nihil minus quam oris illuuiem libero et liberali uiro competere. (7) Est enim ea pars hominis loco celsa, uisu prompta, usu facunda. Nam quidem feris et pecudibus os humile est et deorsum ad pedes deiectum, uestigio et pabulo proximum; nunquam ferme nisi mortuis aut ad morsum exasperatis conspicitur. Hominis uero nihil prius tacentis, nihil saepius loquentis contemplere.   7. Преди малко аз видях как някои хора едва сдържаха смеха си, когато този оратор с истински гняв осъждаше чистотата на устата и произнасяше "зъбен прах" с такова негодувание, с каквото не се произнася дори думата "отрова". И какво излиза? Че един философ върши голямо престъпление, когато не оставя по себе си никаква мърсотия и не търпи по никоя открита част на тялото си да има гадости и смрад, особено по устата, която се намира на най-видно и лично място и с която човек си служи непрекъснато - било да целуне някого, било да си побъбри, било да разкаже нещо пред слушатели или пък да възнесе молитви в храма: всяко човешко дело се предхожда от словото, а пък то, както казва великият поет, потегля иззад стобора на зъбите. 5 Нека сега си представим, че сред нас се намира някой оратор с наистина възвишено слово: той несъмнено би казал, че тъкмо онзи, който се стреми към красноречието, трябва да се грижи повече за устата си, отколкото за другите части на тялото, понеже тя е преддверие на духа, врата на словото и средоточие на мислите. Аз във всеки случай бих казал, че според мене за един свободен и благороден човек, няма нищо по-нелепо от замърсената уста. Тази част на човешкото тяло се намира високо, вижда се ясно и създава гласа, а от дивите зверове и добитъка е ниско, чак долу при краката, за да се намира близо до следите или пашата, и почти никога не можеш да я видиш, освен когато животното е умряло или се е озъбило да хапе. Що се отнася до човека, мълчи ли, първо го поглеждаш в устата; проговори ли - пак там го гледаш. [8] (1) Velim igitur censor meus Aemilianus respondeat, unquamne ipse soleat pedes lauare; uel, si id non negat, contendat maiorem curam munditiarum pedibus quam dentibus inpertiendam. (2) Plane quidem, si quis ita ut tu, Aemiliane, nunquam ferme os suum nisi maledictis et calumniis aperiat, censeo ne ulla cura os percolat neque ille exotico puluere dentis emaculet, quos iustius carbone de rogo obteruerit, neque saltem communi aqua perluat. (3) Quin ei nocens lingua mendaciorum et amaritudinum praeministra semper in fetutinis et olenticetis suis iaceat. (4) Nam quae, malum, ratio est linguam mundam et laetam, uocem contra spurcam et tetram possidere, uiperae ritu niueo denticulo atrum uenenum inspirare? (5) Ceterum qui sese sciat <o>rationem prompturum neque inutilem neque iniucundam, eius merito os, ut bono potui poculum, praelauitur. (6) Et quid ego de homine nato diutius? Belua immanis, crocodillus ille qui in Nilo gignitur, ea quoque, ut comperior, purgandos sibi dentis innoxio hiatu praebet. (7) Nam quod est ore amplo, set elingui et plerumque in aqua recluso, multae hiru[n]dines dentibus implectuntur. Eas illi, cum egressus in praeripia fluminis hiauit, una ex auibus fluuialibus amica auis iniecto rostro sine noxae periculo exculpit.   8. А сега бих искал моят цензор Емилиан да отговори дали той самият има навика понякога да си мие краката; и ако не отрече това, нека потвърди, че за чистотата на краката трябва да се полага по-голяма грижа отколкото за устата. Впрочем, Емилиане, един човек като тебе, който почти никога не си отваря устата, за друго освен за хули и клевети, май наистина не трябва да полага никаква грижа за нея, нито пък да почиства зъбите си с отвъдморски прах: по-хубаво да ги натрие с пепел от погребална клада и да не ги изплаква дори с обикновена вода, та зловредният му език, вестител на лъжи и сквернословия, да плува винаги в своята собствена смрад и зловоние. Наистина има ли някакъв смисъл лошият човек да е с чист и здрав език, но с гаден и мръсен глас и да вкарва като усойница черната си отрова с белоснежното си зъбче? А пък който си знае, че ще произнесе и полезни, и приятни слова, той е прав първо да измие устата си, както се мие чаша, в която ще бъде налято добро питие. Но защо говоря само за хората? Чувал сам, че допи крокодилът, онзи чудовищен звяр, който се въди в река Нил, разтварял пастта си - безвредна и безопасна, - за да му почистят зъбите. Той има голяма уста, но е без език и повечето време я държи под водата, затова по зъбите му се захващат много пиявици. И когато излезе на брега на реката и отвори уста, една от крайбрежните птици - негова приятелка - му ги измъква, кълвейки с човката си без страх, че може да и се случи с нещо. [9] (1) Mitto haec. Venio ad ceteros uorsus ut illi uocant amatorios, quos tamen tam dure et rustice legere, ut odium mouerent. (2) Sed quid ad magica maleficia, quod ego pueros Scriboni Laeti, amici mei, carmine laudaui? (3) An ideo magus, quia poeta? Quis unquam fando audiuit tam similem suspicionem, tam aptam coniecturam, tam proxumum argumentum? (4) 'Fecit uorsus Apuleius.' Si malos, crimen est, nec id tamen philosophi, sed poetae; sin bonos, quid accusas? (5) 'At enim ludicros et amatorios fecit.' Num ergo haec sunt crimina mea, et nomine erratis, qui me magiae detulistis? (6) Fecere tamen et alii talia, etsi uos ignoratis: apud Graecos Teius quidam et Lacedaemonius et Ciu[i]s cum aliis innumeris, (7) etiam mulier Lesbia, lasciue illa quidem tantaque gratia, ut nobis insolentiam linguae suae dulcedine carminum commendet; (8) apud nos uero Aedituus et Porcius et Catulus, isti quoque cum aliis innumeris. (9) 'At philosophi non fuere.' Num igitur etiam Solonem fuisse serium uirum et philosophum negabis, cuius ille lasciuissimus uersus est: _____ _______ ___ ________ ________. (10) Et quid tam petulans habent omnes uersus mei, si cum isto uno contendantur, (11) ut taceam scripta Diogenis Cynici et Zenonis Stoicae sectae conditoris, id genus plurima? Recitem denuo, ut sciant me eorum non pigere: (12) Et Critias mea delicia est et salua, Charine, pars in amore meo, uita, tibi remanet. Ne metuas, nam me ignis et ignis torreat ut uult; hasce duas flammas, dum potiar, patiar. Hoc modo sim uobis, unus sibi quisque quod ipse est; hoc mihi uos eritis, quod duo sunt oculi. (13) Recitem nunc et alios, quos illi quasi intemperantissimos postremum legere: (14) Florea serta, meum mel, et haec tibi carmina dono. Carmina dono tibi, serta tuo genio, carmina uti, Critia, lux haec optata canatur quae bis septeno uere tibi remeat, serta autem ut laeto tibi tempore tempora uernent, aetatis florem floribus ut decores. Tu mihi da contra pro uerno flore tuum uer, ut nostra exuperes munera muneribus. Pro implexis sertis complexum corpore redde, proque rosis oris sauia purpurei. Quod si animum inspires, dona et iam carmina nostra cedent uicta tuo dulciloquo calamo.   9. Но оставям това. Стигам до другите мои стихове, които тези хора наричат "любовни", обаче поради техния груб и селяшки прочит не можаха да възбудят друго освен омраза. Какво общо с магическите злодеяния може да има това, че съм възхвалил песен синовете на моя приятел Скрибоний Лет? Да не би затова да съм магьосник, защото съм поет? Чувал ли е някой да се изрича толкова правдоподобно подозрение, толкова обосновано предположение, толкова точно доказателство? "Апулей пише стихове" - ако са лоши това не обвинение към философа, а към поета; ако са добри, тогава за какво ме обвиняваш? "Да, но са игриви и любовни. " Тогава навярно моето престъпление се състои именно в това и вие, които ме обвинихте в магия сте сбъркали думата. Обаче и други са писали такива неща, макар вие да не знаете - у гърците един поет от Теос6, един от Лакедемон7, един от Кеос8 и още безброй други та дори и една жена от Лесбос - тя пък с такова сладострастие и с толкова прелест, че сладостта на песните и изкупва странния за нас език9. А от нашите поети Едитуй, Порций и Катул10, и освен тях - още безброй други. "Да, но те не са били философи. " Нима тогава ще отречеш, че дори Солон е бил сериозен човек и философ, понеже е написал извънредно игривия стих - жаден за стройни бедра, жаден за сладка уста11? И какво толкова дръзко има във всичките ми стихове в сравнение с този единствен стих? Да не говорим за написаното от киника Диоген и от основателя на стоическата школа Зенон - у тях подобни неща има колкото исякаш. Но нека издекламирам моите стихове отново, за да знаят, че не съжалявам за тях: Критий е моята слабост, Харине, а ти си ми слабост. Вие делите на две щедрото мое сърце. Нека ме мъчи по тебе копнеж, но копнеж и по него - никой не е ощетен. В двойна жарава горя! Нека за вас съм това, което сте вие за мене - всеки от вас ми е скъп, както едното око. Сега нека издекламирам и другите стихове, които онези хора прочетоха накрая, понеже били най-невъздържани: Цветен венец, сладуранчо, и песен днес ти дарявам. Песен дарявам на теб: на хубостта ти - венец. Песен, Критий, и тя на рождения ден ще ти пее: ЧЕТИРИНАЙСЕТИ ПЪТ ДНЕС СИ ВИДЯЛ ПРОЛЕТТА; цветен венец хубостта ти разцъфнала ще увенчае - свеж като цвете си ти - цветето цвят ще краси. Ти пък за пролетно цвете даряваш ми твоята пролет и ми възвръщаш стократ моят тъй простичък дар: ти вместо сплит от цветя снагата си в мене заплиташ, алена росна уста връщаш за розите ти. А ако вдъхнеш душата си нежна в перо от тръстика, сладките твои слова моите ще затъмнят! [10] (1) Habes crimen meum, Maxime, quasi improbi comisatoris de sertis et canticis compositum. (2) Hic illud etiam reprehendi animaduertisti, quod, cum aliis nominibus pueri uocentur, ego eos Charinum et Critian appellitarim. (3) Eadem igitur opera accusent C. Catul<l>um, quod Lesbiam pro Clodia nominarit, et Ticidam similiter, quod quae Metella erat Perillam scripserit, et Propertium, qui Cunthiam dicat, Hostiam dissimulet, et Tibullum, quod ei sit Plania in animo, Delia in uersu. (4) Et quidem C. Lucilium, quanquam sit iambicus, tamen improbarim, quod Gentium et Macedonem pueros directis nominibus carmine suo prostituerit. (5) Quanto modestius tandem Mantuanus poeta, qui itidem ut ego puerum amici sui Pollionis bucolico ludicro laudans et abstinens nominum sese quidem Corydonem, puerum uero Alexin uocat. (6) Sed Aemilianus, uir ultra Virgilianos opiliones et busequas rusticanus, agrestis quidem semper et barbarus, uerum longe austerior, ut putat, Serranis et Curiis et Fabriciis, negat id genus uersus Platonico philosopho competere. (7) Etiamne, Aemiliane, si Platonis ipsius exemplo doceo factos? Cuius nulla carmina extant nisi amoris elegia. Nam cetera omnia, credo quod tam lepida non erant, igni deussit. (8) Disce igitur uersus Platonis philosophi in puerum Astera, si tamen tantus natu potes litteras discere: _____ ____ ___ _______ ___ _______ _____ф ___ __ _____ _______ ________ __ _________. (9) Item eiusdem Platonis in Alexin Phaedrumque pueros coniuncto carmine: ___ ___ _____ _______ ____ _____ ___' ___ _____, _____ ___ _____ ____ ____________. ____, <__> _______ _____ ______; ___' _______ _______. ___ ____ _______ __________; (10) Ne pluris commemorem, nouissimum uersum eius de Dione Syracusano si dixero, finem faciam: _ ____ _______ _____ _____ ____.   10. Ето, Максиме - това са измислил срещу мене и ме обвиняват за венци и песни, като някой изпуснат гуляйджия. Ти забеляза, че ме упрекнаха и за друго - макар че момчетата не са казвали така, аз все съм ги бил наричал Харин и Критий. Тогава нека заедно с мене да обвинят и Гай Катул, че е нарекъл Клодия "Лезбия"; също Тицидас, понеже е писал за "Перила" вместо за истинската Метела; също Проперций, който укрива Хостия под името "Цинтия"; също Тибул, понеже в мечтите му е Плания, а в стиховете - "Делия". Но тогава аз ще упрекна и Гай Луцилий, въпреки че е сатирик, понеже в стиховете си за младежите си Генций и Македон ги е опозорил, назовавайки ги с истинските ги имена. Колко по-скромно е постъпил мантуанският поет! Той възхвалява също като мене сина на приятеля си Полион в една буколическа шега, обаче се въздържа от имена и нарича себе си Коридон, а момчето - Алексис12. Обаче Емилиан, който е по-прост от Вергилиевите овчари и воловари и като варварите живее само на полето, се мисли за по-строг от Сеераните, Куриите и Фабрициите13 и твърди, че този вид стихове не са подходящи за един философ платоник. Ами ако аз ти кажа, Емилиане, че са написани по примера на самия Платон? От него не са останали други стихове, освен любовни елегии. Всичко друго той е изгорил в огъня - сигурно защото не е било толкова хубаво. Така че слушай стиховете на философа на Платон за младежа Астер14, стига само на тези години да можеш да разбереш нещо, което е съставено от букви: Приживе беше Зорница в небето на живите хора. Няма го вече Астер! Стана Вечерница той. А сега чуй стиховете, които същият Платон е посветил едновременно на двете момчета Алексис и Федър: Само изрекох, че моят Алексис е хубав и ето: всеки му хвърля със стръв лакомо влажно око. Имам ли мозък? На кучето кокала който показва, губи го в същия миг: Федър изпуснах така. И за да не бъда многословен достатъчно е накрая да припомня само стиха му за сиракузеца Дион: Дионе, ти подлуди мойта душица от страст. [11] (1) Sed sumne ego ineptus, qui haec etiam in iudicio? An uos potius calumniosi, qui etiam haec in accusatione, quasi ullum specimen morum sit uersibus ludere? (2) Catullum ita respondentem maliuolis non legistis: 'Nam castum esse decet pium poetam ipsum, uersiculos nihil necesse est'? (3) Diuus Adrianus cum Voconi amici sui poetae tumulum uorsibus muneraretur, ita scripsit: 'Lasciuus uersu, mente pudicus eras,' quod nunquam ita dixisset, si forent lepidiora carmina argumentum impudicitiae habenda. (4) Ipsius etiam diui Adriani multa id genus legere me memini. Aude sis, Aemiliane, dicere male id fieri, quod imperator et censor diuus Adrianus fecit et factum memoriae reliquit. (5) Ceterum Maximum quicquam putas culpaturum, quod sciat Platonis exemplo a me factum? Cuius uersus quos nunc percensui tanto sanctiores sunt, quanto apertiores, tanto pudicius compositi, quanto simplicius professi. (6) Namque haec et id genus omnia dissimulare et occultare peccantis, profiteri et promulgare ludentis est; quippe natura uox innocentiae, silentium maleficio distributa.   11. Всъщност не е ли неуместно от моя страна да занимавам съда с такива неща? Или може би вие сте клеветници щом като сте включили стиховете в обвинението, сякаш стихове, написани на шега, са огледало на нечия нравственост? Не сте ли чели как Катул е отговорил на своите хулители? Ето мястото: нравствен трябва да бъде само поетът - всяко стихче може да бъде мръсно15. А в стиховете, които е написал за надгробието на своя приятел Воконий, божественият Хадриан е казал: Ти бе в стиха си игрив, но с непорочно сърце. Той никога не би написал така, ако по-свободните стихове биха могли да бъдат възприети като доказателство за разпуснатост. Спомням си, че съм чел доста сходни неща, написани от самия божествен Хадриан16. Ако си смел, Емилиане, ето - кажи, че е лошо дело да се твори така, както е творил божественият император и строгият цензор Хадриан - и ни е завещал творенията си. Впрочем още и смяташ, че Максим ще ме упрекне за нещо, за което знае, че съм го извършил по примера на Платон? Неговите стихове, които сега изредих, са толкова по-чисти, колкото са по-откровени, и настроението в тях е толкова по-свенливо, колкото по-просто е споделено, понеже за порочния човек е свойнствено да крие тези неща и всичко подобно на тях, а за онзи, който се шегува - да ги споделя и да ги разгласява. Така е, природата е дала на невинността да говори, а на злодеянието да мълчи. [12] (1) Mitto enim dicere alta illa et diuina Platonica, rarissimo cuique piorum ignara, ceterum omnibus profanis incognita: geminam esse Venerem deam, proprio quamque amore et diuersis amatoribus pollentis; (2) earum alteram uulgariam, quae sit percita populari amore, non modo humanis animis, uerum etiam pecuinis et ferinis ad libidinem imperitare ui immodica trucique perculsorum animalium serua corpora complexu uincientem; (3) alteram uero caelitem Venerem, praedita[m] quae sit optimati amore, solis hominibus et eorum paucis curare, nullis ad turpitudinem stimulis uel illecebris sectatores suos percellentem; (4) quippe amorem eius non amoenum et lasciuum, sed contra incom[i]tum et serium pulchritudine honestatis uirtutes amatoribus suis conciliare, et si quando decora corpora co<m>mendet, a contumelia eorum procul absterrere; (5) neque enim quicquam aliud in corporum forma diligendum quam quod ammoneant diuinos animos eius pulchritudinis, quam prius ueram et sinceram inter deos uidere. (6) Quapropter, ut semper, eleganter Afranius hoc scriptum relinquat: 'amabit sapiens, cupient ceteri'; tamen si uerum uelis, Aemiliane, uel si haec intellegere unquam potes, non tam amat sapiens quam recordatur.   12. Впрочем аз ще се откажа да припомням известните и божествени мисли на Платон, за всичко това17 - много рядко някой благочестив човек няма да знае (а за непосветените, разбира се, то е неизвестно), че богините с името Венера са две и че всяко от тях си има собствен вид любов и различни почитатели. Едната от тях е всеобща, понеже към нея се стреми любовта на простолюдието. Тя води с непобедима сила по пътя на сладострастието, не само душите на хората, но и на добитъка и на зверовете и сплита в свирепа прегръдка робските тела на поразените живи същества. Другата Венера - небесната богиня на благородния вид любов е достъпна само на хората, при това на малцина от тях. Тя не поразява почитателите си с никакъв подтик към порока и с никакви съблазни, понеже любовта и не е сладострастна и разпусната, а напротив - ненагиздена и строга, тя приобщава поклонниците си към добродетел с красотата на своята почтеност. И ако понякога и се случва да похвали хубавото тяло, тя се ужасява да го оскверни, понеже в хубостта на тялото трябва да ценим не нещо друго, а това, че напомня на божествената ни душа за онази красота, която, истинска и неопетнена, сме виждали някога сред боговете. Затова, макар че оставената в стих от Араний мисъл, че "мъдрият ще обича, а останалите ще ламтят", е както винаги изискана, все пак, Емилиане, ако искаш да чуеш истината и ако можеш някога да я разбереш, мъдрият не толкова обича, колкото си спомня. [13] (1) Da igitur ueniam Platoni philosopho uersuum eius de amore, ne ego necesse habeam contra sententiam Neoptolemi Enniani pluribus philosophari. (2) Vel si tu id non facis, ego me facile patiar in huiuscemodi uersibus culpari cum Platone. (3) Tibi autem, Maxime, habeo gratiam propensam, cum has quoque appendices defensionis meae iccirco necessarias, quia accusationi rependuntur, tam attente audis. (4) Et ideo hoc etiam peto, quod mihi ante ipsa crimina superest audias, ut adhuc fecisti, libenter et diligenter. (5) Sequitur enim de speculo longa illa et censoria oratio, de quo pro rei atrocitate paene diruptus est Pudens clamitans: 'Habet speculum philosophus! Possidet speculum philosophus!' (6) Vt igitur habere concedam _ ne aliquid obiecisse te credas, si negaro _, non tamen ex eo accipi me necesse est exornari quoque ad speculum solere. (7) Quid enim? Si choragium thymelicum possiderem, num ex eo argumentarere etiam uti me consuesse tragoedi[i] syrmate, histrionis crocota, _ orgia, mimi centunculo? Non opinor. Nam et contra plurimis rebus possessu careo, usu fruor. (8) Quod si neque habere utendi argumentum est neque non utendi non habere, et speculi non tam possessio culpatur quam inspectio, illud etiam docear necesse est, quando et quibus praesentibus in speculum inspexerim, quoniam ut res est, magis piaculum decernis speculum philosopho quam Cereris mundum profano uidere.   13. Тогава прости на философа Платон за неговите любовни стихове, за да не става нужда аз да философствувам надълго и нашироко, противно на препоръката, завещана ни от Ениевия Неоптолем. А ако не постъпиш така, аз лесно ще се съглася да бъде обвинен заедно с Платон, че пиша такива стихове. На тебе пък, Максиме, съм благодарен от сърце, че слушаш толкова внимателно дори тези допълнения към защитата ми (те все пак са нужни, за да отговоря на обвинението). По същата причина ще те помоля да изслушаш все така благосклонно и съвестно, както и до сега, онова, което ми остава а кажа, преди да стигна до самите обвинения. Става дума за дългата цензорска реч на Таноний Пудент против огледалото. Той беше толкова ужасен от цялата работа, че малко остана да се пръсне, докато крещеше: "Този философ има огледало! Философ притежава огледало!" Ще призная, че имам, за да не си въобразиш, ако го отрека, че обвинението ти има някакъв смисъл; и все пак от това не следва, че имам обичай да се кипря пред огледалото. Защото, какво излиза? Ако притежавах склад за театрални принадлежности, нима от това щеше да направиш извод, че съм свикнал да се обличам в одеянията на трагическия актьор, шафрановата наметка на комика или парцалите на мима? Едва ли. И обратното - съществуват много неща, от които се ползувам без да ги притежавам. Но щом като нито притежанието е доказателство, че нещо се използува, нито пък непритежанието - че не се използува, а обвинението против мене не е толкова в това че имам огледало, а че се оглеждам, трябва да докажеш още нещо - кога и в присъствието на кого съм се оглеждал в огледало, понеже, както изглежда, за тебе е по-голямо кощунство един непосветен - свещените дарове, предназначени за тайния обред на Церера. [14] (1) Cedo nunc, si et inspexisse me fateor, quod tandem crimen est imaginem suam nosse eamque non uno loco conditam, sed quoquo uelis paruo speculo promptam gestare? (2) An tu ignoras nihil esse aspectabilius homini nato quam formam suam? Equidem scio et filiorum cariores esse qui similes uidentur et publicitus simulacrum suum cuique, quod uideat, pro meritis praemio tribui. (3) Aut quid sibi statuae et imagines uariis artibus effigiatae uolunt? Nisi forte quod artificio elaboratum laudabile habetur, hoc natura oblatum culpabile iudicandum est, cum sit in ea uel magis miranda et facilitas et similitudo. (4) Quippe in omnibus manu faciundis imaginibus opera diutino sumitur, neque tamen similitudo aeque ut in speculis comparet. (5) Deest enim et luto uigor et saxo color et picturae rigor et motus omnibus, qui praecipua fide similitudinem repraesentat, cum in eo uisitur imago mire relata, ut similis, ita mobilis et ad omnem nutum hominis sui morigera. (6) Eadem semper contemplantibus aequaeua est ab ineunte pueritia ad obeuntem senectam, tot aetatis uices induit, tam uarias habitudines corporis participat, tot uultus eiusdem laetantis uel dolentis imitatur. (7) Enimuero quod luto fictum uel aere infusum uel lapide incussum uel cera inustum uel pigmento illitum uel alio quopiam humano artificio adsimulatum est, non multa intercapedine temporis dissimile redditur et ritu cadaueris unum uultum et immobilem possidet. (8) Tantum praestat imaginis artibus ad similitudinem referundum leuitas illa speculi fabra et splendor opifex.   14. А сега кажи - ако призная и това, че съм се оглеждал, какво престъпление е човек да познава образа си и да не го крие в някоя кутия, а да си го носи винаги със себе си в някакво малко огледалце? Или не ти е известно, че за всеки жив човек, най-приятната гледка е собственото му лице? За всеки случай аз зная, че по-мили на родителите са онези деца, които повече приличат на тях; и още, че градовете награждават заслужилите хора, като им издигат статуи, за да съзерцават собствените си изображения! Иначе за какво други служат статуите и изображенията, създадени от различните изкуства? Да не би случайно същият образ, чиято изкусна изработка хвалим, да става достоен за охулване, ако е дело на природата, макар че тъкмо при нея и лекотата, и приликата заслужават по-голямо възхищение? Понеже за всички изображения, които се изработват на ръка, се изразходва дълъг труд, а приликата все пак не е както при огледалата. И наистина на глината и липсва сила, на камъка - цвят, а живописта - пространство, а на всички тях - движение, което представя приликата с особена убедителност а в огледалото образът се вижда предаден по чуден начин - колкото подобен, толкова и подвижен, послушен на всяко трепване на човека, когото отразява. За тези, които го съзерцават, той изглежда все същият - един вечен връстник от началото на детството до края на старостта: той предава промените на всички възрасти, споделя всички нови черти, придобити от тялото, и подражава на всички радостни и скръбни изражения на лицето. А всичко, което е изваяно от глина, отлято от бронз, издялано от камък, прогорено с восък18, нарисувано с бои или създадено от каквото и да било човешко умение, като се мине известно време, става неузнаваемо и придобива замръзнал и неподвижен вид - все едно, че гледаш мъртвец. Ето колко гладкостта - сътворителка и блясъкът - майстор на огледалото превъзхождат изобразителните изкуства по точност на образа. [15] (1) Aut igitur unius Hagesilai Lacedaemonii sententia nobis sequenda est, qui se neque pingi neque fingi unquam diffidens formae suae passus est, (2) aut si mos omnium ceterorum hominum retinendus uidetur in statuis et imaginibus non repudiandis, cur existimes imaginem suam cuique uisendam potius in lapide quam in argento, magis in tabula quam in speculo? (3) An turpe arbitraris formam suam spectaculo assiduo explorare? (4) An non Socrates philosophus ultro etiam suasisse fertur discipulis suis, crebro ut semet in speculo contemplarentur, (5) ut qui eorum foret pulchritudine sibi complacitus, impendio procuraret ne dignitatem corporis malis moribus dedecoraret, (6) qui uero minus se commendabilem forma putaret, sedulo operam daret ut uirtutis laude turpitudinem tegeret? (6) Adeo uir omnium sapientissimus speculo etiam ad disciplinam morum utebatur. (8) Demost<h>enen uero, primarium dicendi artificem, quis est qui non sciat semper ante speculum quasi ante magistrum causas meditatum? (9) Ita ille summus orator cum a Platone philosopho facundiam <h>ausisset, ab Eubulide dialectico argumentationes edidicisset, nouissimam pronuntiandi congruentiam ab speculo petiuit. (10) Vtrum igitur putas maiorem curam decoris in adseueranda oratione suscipiendam rhetori iurganti an philosopho obiurganti, apud iudices sorte ductos paulisper disceptanti an apud omnis homines semper disserenti, de finibus agrorum litiganti an de finibus bonorum et malorum docenti? (11) Quid quod nec ob haec debet tantummodo philosophus speculum inuisere? (12) Nam saepe oportet non modo similitudinem suam, uerum etiam ipsius similitudinis rationem considerare: num, ut ait Epicurus, profectae a nobis imagines uelut quaedam exuuiae iugi fluore a corporibus manantes, cum leue aliquid et solidum offenderunt, illisae reflectantur et retro expressae contrauersim respondeant; (13) an, ut alii philosophi disputant, radii nostri seu mediis oculis proliquati et lumini extrario mixti atque ita uniti, ut Plato arbitratur, (14) seu tantum oculis profecti sine ullo foris amminiculo, ut Archytas putat, seu intentu aлris facti, ut Stoici rentur, (15) cum alicui corpori inciderunt spisso et splendido et leui, paribus angulis quibus inciderant resultent ad faciem suam reduces atque ita, quod extra tangant ac uisant, id intra speculum imaginentur.   15. Следователно или трябва да последваме мнението на един-единствен човек - лакедемонеца Агезилай, който никога не е позволил нито да го рисуват, нито да му ваят статуи, понеже се съмнявал в красотата си или трябва да преценим, че е редно да се спази обичаят на всички останали хора, които не отхвърлят статуите и изображенията. Защото ти смяташ, че всеки е длъжен да гледа образ си по-скоро от камък, отколкото в отблясъците на излъсканото сребро, и по-скоро върху дъска, отколкото отразен от огледало? Да не би да ти се струва срамно човек да изучава постоянно външността си, като я гледа? Да не би да не е вярно това, което се разказва за философа Сократ - че нарочно е карал учениците си да се наблюдават често в огледалото, та който от тях допада сам на себе си, понеже е хубав, да се грижи още повече да не загрози телесните си качества с лоши нрави, а който преценява, че външният му вид не е много привлекателен, старателно да полага усилия да прикрие грозотата си с добродетелно поведение носещо похвали. Ето - най-мъдрият измежду всички мъже е използвал огледалото дори за нравствено възпитание! А има ли някой, който де не знае, че Демостен, първомайсторът на красноречието винаги е подготвял речите си пред огледалото - всякаш пред наставник? Така и този най-велик оратор, щом усвоил от философа Платон умението да говори и изучил при диалектика Евбулид как се строят доказателствата, потърсил в огледалото върха на ораторското изкуство - говор, съответствуващ на мислите. Тогава как смяташ - дали по-голяма грижа за красотата и убедителността на словото си трябва да полага адвокатът, който се разправя в съда, или философът, който е истинският съдник; дали този, който за кратко време спори със сади, или онзи, който непрекъснато разговаря с всички хора; дали този, който оспорва границите на имоти, или онзи, който определя границите на доброто и злото? Ами ако философът е длъжен да се вглежда в огледалото не само заради това? То нали често трябва да се замислям че не само за самото наше отражение, а и за неговите причини! Дали, както казва Епикур, образите, които излизат от нас, падат от телата ни като някакви кожи, които непрекъснато се лющят, и сблъскали се с нещо гладко, но твърдо, се връщат, отразени от него, за да се явят отново пред нас? Или според разсъжденията на други философи нашите лъчи (било изтичайки от зениците на очите ни или после смесени и съединени с външната светлина, както смята Платон, било излизайки само от очите ни и без никаква външна помощ, както се струва на Архит, било понесени от въздушния поток, каквото е мнението на стоиците), като се натъкнат на някое плътно, блестящо и гладко тяло, откачат обратно към лицата ни под същият ъгъл, под който са стигнали дотам, и така изобразяват вътре в огледалото онова, до което се докосват и с което се спущат вън от него. [16] (1) Videturne uobis debere philosophia haec omnia uestigare et inquirere et cuncta specula uel uda uel suda [soli] uidere? (2) Quibus praeter ista quae dixi etiam illa ratiocinatio necessaria est, cur in planis quidem speculis ferme pares optutus et imagines uideantur, <in> tumidis uero et globosis omnia defectiora, at contra in cauis auctiora; (3) ubi et cur laeua cum dexteris permutentur; quando se imago eodem speculo tum recondat penitus, tum foras exerat; (4) cur caua specula, si exaduersum soli retineantur, appositum fomitem accendant; (5) qui fiat ut arcus in nubibus uarie, duo[s] soles aemula similitudine uisantur, alia praeterea eiusdem modi plurima, (6) quae tractat uolumine ingenti Archimedes Syracusanus, uir in omni quidem geometria multum ante alios admirabilis subtilitate, sed haud sciam an propter hoc uel maxime memorandus, quod inspexerat speculum saepe ac diligenter. (7) Quem tu librum, Aemiliane, si nosses ac non modo campo et glebis, uerum etiam abaco et puluisculo te dedisses, mihi istud crede, quanquam teterrimum os tuum minimum a Thyesta tragico demutet, tamen profecto discendi cupidine speculum inuiseres et aliquando relicto aratro mirarere tot in facie tua sulcos rugarum. (8) At ego non mirer, si boni consulis me de isto distortissimo uultu tuo dicere, de moribus tuis multo truculentioribus reticere. (9) Ea res est: praeter quod non sum iurgiosus, etiam libenter te nuper usque albus an ater esses ignoraui, et adhuc <h>ercle non satis noui. (10) Id adeo factum, quod et tu rusticando obscurus es et ego discendo occupatus. (11) Ita et tibi umbra ignobilitatis a probatore obstitit, et ego numquam studui male facta cuiusquam cognoscere, sed semper potius duxi mea peccata tegere quam aliena indagare. (12) Igitur hoc mihi aduersum te usu uenit, quod qui forte constitit in loco lumine conlustrato atque eum alter e tenebris prospectat. (13) Nam ad eundem modum tu quidem, quid ego in propatulo et celebri agam, facile e tenebris tuis arbitraris, cum ipse humilitate abdita et lucifuga non sis mihi mutuo conspicuus.   16. Не ви ли се струва, че философията е длъжна да изследва и изясни всичко това и да надникне във всички огледало на света - било водни, било сухи? Но освен за нещата, за които говорих, тук е нужно да разсъдим и за друго. Защо, когато се оглеждаме в плоски огледала, образът е, общо взето, същият, а при изпъкналите и при топчестите всичко е по-малко, докато при вдлъбнатите - обратно - е увеличено? Кога и защо лявото и дясното сменят местата си? При какви обстоятелства образът от едно и също огледало в един случай се губи в глъбината му, а в друг се приближава напред? Защо вдлъбнатите огледала, насочени срещу слънцето, запалват поставената под тях прахан? Как става така, че наблюдаваме в облаците пъстри дъги? И по две слънца, които си приличат като близнаци? Има още извънредно много неща от този род - описва ги в огромен свитък сиракузецът Архимед, един мъж, чието проникновение в цялата геометрия заслужава възхищението ни повече от всички други. Аз обаче не зная дали не трябва да го похваля най-вече заради това, че се е вглеждал в огледалото често и внимателно. Ако ти познаваше тази книга, Емилиане, и не се беше отдавал единствено на нивата и буците пръст, но и на сметалото и на чертежите върху пясък, то, макар че твоето ужасно лице почти не се различава от трагичната маска на Тиест, повярвай ми - любопитството пак щеше да те накара да надзърнеш в огледалото. И тогава оставил ралото за миг, щеше да се удивиш на многобройните бразди, оставен от бръчките по челото ти. Аз обаче не бих се учудил, ако предпочиташ да говоря за това твое разкривено лице, стига да премълча далеч по-отвратителния ти нрав. Всъщност съгласен съм - аз не обичам разприте, и дори съм доволен, че едва ли не до вчера не те знаех бял или си, черен ли си; ето и сега кълна се в Херкулес - не те познавам достатъчно. А това стана така, защото ти си живееш на село и си непознат, а пък аз се занимавам с наука и съм зает. Така истинският ти лик остана скрит в сянката на неизвестността, а и аз никога не съм имал желание да научавам за чиито и да злодеяния - винаги съм предпочитал да не разследвам чуждите грешки, а да правя незабележими моите. Така че положението ми в нашия спор е като на някой, който е застанал на обляно от светлина място, а другият го наблюдава от тъмното. Във всеки случай ти точно по този начин преценяваш с лекота онова, което аз върша явно и пред всички, докато сам отбягваш от окото ми, сгушен в тъмното си нищожество. [17] (1) Ego adeo seruosne tu habeas ad agrum colendum an ipse mutuarias operas cum uicinis tuis cambies, neque scio neque laboro. (2) At tu me scis eadem die tris Oeae manu misisse, idque mihi patronus tuus inter cetera a te sibi edita obiecit, quanquam modico prius dixerat me uno seruo comite Oeam uenisse. (3) Quod quidem uelim mihi respondeas, qui potuerim ex uno tris manu mittere, nisi si et hoc magicum est. (4) Tantamne esse mentiendi caecitatem dicam an consuetudinem? 'Venit Apuleius Oeam cum uno seruo '; dein pauculis uerbis intergarritis: 'Apuleius Oeae una die tris manu misit.' (5) Ne illud quidem credibile fuisset, cum tribus uenisse, omnes liberasse. Quod tamen si ita fecissem, cur potius tris seruos inopiae signum putares quam tris libertos opulentiae? (6) Nescis profecto, nescis, Aemiliane, philosophum accusare, qui famulitii paucitatem obprobraris, quam ego gloriae causa ementiri debuissem, quippe qui scirem non modo philosophos, quorum me sectatorem fero, uerum etiam imperatores populi Romani paucitate seruorum gloriatos. (7) Itane tandem ne haec quidem legere patroni tui: M. Antonium consularem solos octo seruos domi habuisse, Carbonem uero illum, qui rebus potitus est, uno minus, at enim Manio Curio tot adoreis longe incluto, quippe qui ter triumphum una porta egerit, ei igitur Manio Curio duos solos in castris calones fuisse? (8) Ita ille uir de Sabinis deque Samnitibus deque Pyrro triumphator paucioris seruos habuit quam triumphos. (9) M. autem Cato nihil oppertus, ut alii de se praedicarent, ipse in o[pe]ratione sua scriptum reliquit, cum in Hispania<m> consul proficisceretur, tris seruos solos ex urbe duxisse; (10) quoniam ad uillam publicam uenerat, parum uisum qui uteretur, iussisse duos pueros in foro de mensa emi, eos quinque in Hispaniam duxisse. (11) Haec Pudens si legisset, ut mea opinio est, aut omnino huic maledicto supersedisset aut in tribus seruis multitudinem comitum philosophi quam paucitatem reprehendere maluisset.   17. А аз дори не зная - и не ме е грижа - дали имаш роби да ти обработват нивата, или пък със съседите си помагате на смени. Ти обаче знаеш, че аз в един и същ ден съм освободил трима души в Еа - това ми подхвърли твоят защитник, докато изреждаше скалъпените от тебе обвинения, макар и малко по-рано да беше казал, че съм пристигнал в Еа с един-единствен роб. Ето на това бих искал да ми отговориш: как съм могъл от един роб да освободя трима, осев ако и това не е магия. Чудя се дали навикът ти да лъжеш не е по-голяма от слепотата на тази лъже! "Апулей дойде в Еа с един роб. " Обаче само след още няколко изквичани думи - "Апулей освободи в Еа трима роби в един и същ ден. " Дори ако бях дошъл с трима роби, пак нямаше да е за вярване, че съм дал свобода на всички; а ако все пак бях постъпил така, защо смяташ, че трима роби са признак на бедност, а не трима освобожденци - на охолство? Не знаеш, Емилиане, наистина не знаеш как се обвинява философ, щом ме упрекваш, че имам малко роби - аз самият би трябвало да си измисля, че уж е така понеже зная, че не само философите, за чиито последовател се смятам, но дори пълководците на римския народ са се гордеели с малобройността на робите си. Нима твоите защитници не са чели дори това, че като бивш консул Марк Антоний е имал в къщата си само осем роби, а достигналият до върховна власт Карбон - един роб по-малко? А пък Маний Курий, който е толкова прославен с победите си (той впрочем три пъти е празнувал триумф, минавайки през една и съща порта19) - Маний Курий е имал само двама души да му прислужват във военния стан! Така е - един мъж, триумфирал над сабините, над санитите и над Пир, е имал по-малко роби отколкото триумфи. А пък Марк Катон, без да чака други да пишат за него, сам е съобщил в една своя реч, че когато тръгвал за Испания като консул, взел от Рим само трима роби, като стигнал до сборното място на новобранците, забелязал, че робите все пак робите все пак няма да му стигнат, и заповядал да му купят две момчета от пазара. Така завел в Испания петима. Струва ми се, че ако Таноний Пудент беше чел всичко това, той или щеше изобщо да се въздържи от тази нападка, или щеше да се досети, че у един философ със свита от трима роби осъждане заслужава не нейната малобройност, а нейната многочисленост. [18] (1) Idem mihi etiam paupertatem obprobrauit, acceptum philosopho crimen et ultro profitendum. (2) Enim paupertas olim philosophiae uernacula est, frugi, sobria, paruo potens, aemula laudis, aduersum diuitias possessa, habitu secura, cultu simplex, consilio benesuada. (3) Neminem umquam superbia inflauit, neminem inpotentia deprauauit, neminem tyrannide efferauit, delicias uentris et inguinum neque uult ullas neque potest. (4) Quippe haec et alia flagitia diuitiarum alumni solent. Maxima quaeque scelera si ex omni memoria hominum percenseas, nullum in illis pauperem reperies, (5) ut contra haut temere inter inlustris uiros diuites comparent, sed quemcunque in aliqua laude miramur, eum paupertas ab incunabulis nutricata est. (6) Paupertas, inquam, prisca aput saecula omnium ciuitatium conditrix, omnium artium repertrix, omnium peccatorum inops, omnis gloriae munifica, cunctis laudibus apud omnis nationes perfuncta. (7) Eadem est enim paupertas apud Graecos in Aristide iusta, in Phocione benigna, in Epaminonda strenua, in Socrate sapiens, in Homero diserta. (8) Eadem paupertas etiam populo Romano imperium a primordio fundauit, proque eo in <h>odiernum diis immortalibus simpulo et catino fictili sacrificat. (9) Quod si modo iudices de causa ista sederent C. Fabricius, Gn. Scipio, Manius Curius, quorum filiae ob paupertatem de publico dotibus donatae ad maritos ierunt portantes gloriam domesticam, pecuniam publicam, (10) si Publicola regum exactor et Agrippa populi reconciliator, quorum funus ob tenuis opes a populo Romano collatis <s>extantibus adornatum est, (11) si Atilius Regulus, cuius agellus ob similem penuriam publica pecunia cultus est, (12) si denique omnes illae ueteres prosapiae consulares et censoriae et triumphales breui usura lucis ad iudicium istud remissae audirent, auderesne paupertatem philosopho exprobrare apud tot consules pauperes?   18. Този човек ме упрекна още и в бедност - едно престъпление, за което философът милее и с което трябва сам да се хвали. Понеже бедността е присъща на философията от край време - тя е почтена, трезва, силна с малкото, което има, стреми се към похвали, замества богатството, без никой да я краде, пази се лесно, дава добри съвети, никога никому не е внушила надменност, никого не е приучила към необузданост, никого не е превърнала в жесток като звяр тиранин и нито търси удоволствията на търбуха и сладострастието, нито пък ги умее. Всъщност тези пороци (а и другите) обикновено ги имат галениците на богатството. Ако човек рече да изброи всички най-големи престъпници, от как свят светува, не би намерил сред тях нито един бедняк. И напротив - сред бележитите мъже доста рядко се срещат и богати хора. Така че всеки, комуто се възхищаваме за едно или друго, е бил орисан с бедност още от люлката. Та казвам, че още от най-стари времена бедността е основателка на всички градове, откривателка на всички изкуства, никога не е извършила укорни дела, причина е за всяка слава и е удостоена с върховни почести всред всички народи. Същата тази бедност при гърците е била справедлива у Аристид, добросърдечна у Фокион, строга у Епаминонд, мъдра у Сократ и красноречива у Омир. Пак бедността е заложила и господството на римския народ от самото му начало и затова до ден днешен той принася жертви на безсмъртните богове с глинени паници и лъжици. Ами ако в това дело съди бяха Гай Фабриций, Гней Сципион и Маний Курий, чиито дъщери са получили зестра от държавата поради бедността на бъщите си и са отишли в домовете на мъжете си, носейки им слава от семействата си, а пари от обществото? Ами ако тук бяха Публикола, гонителят на царете, и Агрипа умиротворителят на народа? Тяхното имущество е било толкова незначително, че погребенията им са платени с грошове, събрани от римските граждани! Или пък Атилий Регул, чиято нивичка поради подобна липса на средства била обработвана за сметка на държавата? Най-сетне ще попитам: ако всички тези древни консулски, цензорски и триумфаторски издънки се върнеха да миг към живота и дойдеха да послушат това дело, нима ти пак би се одързостил да упрекваш един философ за бедността в присъствието на толкова консули бедняци? [19] (1) An tibi Claudius Maximus idoneus auditor uidetur ad irridendam paupertatem, quod ipse uberem et prolixam rem familiarem sortitus est? (2) Erras, Aemiliane, et longe huius animi frustra es, si eum ex fortunae indulgentia, non ex philosophiae censura metiris, si uirum tam austerae sectae tamque diutinae militiae non putas amiciorem esse cohercitae mediocritati quam delicatae opulentiae, fortunam uelut tunicam magis concinnam quam longam probare; (3) quippe etiam ea si non gestetur et trahatur, nihil minus quam lacinia praependens impedit et praecipitat. (4) Etenim omnibus ad uitae munia utendis quicquid aptam moderationem supergreditur, [h]oneri potius quam usui exuberat. (5) Igitur et inmodicae diuitiae uelut ingentia et enormia gubernacula facilius mergunt quam regunt, quod habent irritam copiam, noxiam nimietatem. (6) Quin ex ipsis opulentioribus eos potissimum uideo laudari, qui nullo strepitu, modico cultu, dissimulatis facultatibus agunt et diuitias magnas administrant sine ostentatione, sine superbia, specie mediocritatis pauperum similes. (7) Quod si etiam ditibus ad argumentum modestiae quaeritur imago quaepiam et color paupertatis, cur eius pudeat tenuioris, qui eam non simulate, sed uere fungimur?   19. А може би си мислиш, че Клавдий Максим е удобен слушател на подигравки с бедността, понеже на него самия жребият е отредил богато и разкошно наследство? Грешиш, Емилиане, и оставаш в дълбока заблуда за този дух, ако съдиш за него по благосклонността на съдбата, вместо да го мериш с мярата на философията, и ако смяташ, че един мъж от толкова сурова школа и с толкова дълга военна служба може да бъде настроен по-снизходително към изнежения разкош, отколкото към скромната сдържаност и да предпочита голямото богатство пред достатъчната заможност по същия начин, по който някой би избрал не дрехата, която му подхожда, а някоя по-голяма, та после да му се влачи по земята и да се препъва в полите и. И наистина, когато удовлетворяваме нашите житейски нужди, всяко нещо, което надхвърля разумната умереност, е излишно - то по-скоро става пречка, отколкото носи полза. Така че безмерното богатство прилича на някакво чудовищно и грамадно кормило, което по-скоро потопява кораба, отколкото го направлява, понеже излишната големина пречи и размерът само по себе си е вреден. Дори забелязвам, че измежду самите заможни хора на по-голяма почит са онези, които живеят без шумотевица, имат скромни разходи, и като не показват възможностите си, разпореждат се с големите си богатства без хвалба и високомерие, приличайки на бедните по външната страна на живота си. И щом като богатите хора от скромност се стараят да наподобят до някъде образа и нрава на бедността, защо трябва да се срамуваме от нея ние, по-невзрачните, които не се преструваме, а наистина сме бедни? [20] (1) Possum equidem tibi et ipsius nominis controuersiam facere, neminem nostrum pauperem esse qui superuacanea nolit, poscit necessaria, quae natura oppido pauca sunt. (2) Namque is plurimum habebit, qui minimum desiderabit; habebit enim quantum uolet qui uolet minimum. (3) Et idcirco diuitiae non melius in fundis et in fenore quam in ipso hominis animo aestimantur, qui si est auaritia egenus et ad omne lucrum inexplebilis, nec montibus auri satiabitur, sed semper aliquid, ante parta ut augeat, mendicabit. (4) Quae quidem uera confessio est paupertatis. Omnis enim cupido acquirendi ex opinione inopiae uenit, nec refert, quam magnum sit quod tibi minus est. (5) Non habuit tantam rem familiarem Philus quantam Laelius, nec Laelius quantam Scipio, nec Scipio quantam Crassus Diues, at enim nec Crassus Diues quantam uolebat; (6) ita cum omnis superaret, a suamet auaritia superatus est omnibusque potius diues uisus est quam sibi. (7) At contra hi philosophi quos commemoraui non ultra uolentes quam poterant, sed congruentibus desideriis et facultatibus iure meritoque dites et beati fuerunt. (8) Pauper enim fis appetendi egestate, diues non egendi satietate, quippe qui inopia desiderio, opulentia fastidio cernuntur. (9) Igitur, Aemiliane, si pauperem me haberi uis, prius auarum esse doceas necesse est. Quod si nihil in animo deest, de rebus extrariis quantum desit non laboro, quarum neque laus in copia neque culpa in penuria consistit.   20. Аз впрочем мога да ти възразя и за самата дума, понеже никой не е беден, ако презира излишното и притежава необходимото. Самата му природа е такава, че то съвсем не е много. Най-много ще има онзи, който желае най-малко; и който желае най-малкото, той ще има колкото желае. Затова и богатството се оценява най-добре не по имота и парите, а по ума на самия човек - ако изпитва нужда, породена от алчност, и не му стига никоя печалба няма да го наситят дори планини от злато и все ще хленчи за още нещо, за да го прибави към онова, което вече има. Ето това е истинското признание в бедност, понеже всяка жажда да придобиваш идва от съзнанието за недостатъчност и тогава вече не е важно колко е голямо онова, което ти липсва. Фил е имал по-малко имущество, отколкото Лелий, а Лелий - по-малко, отколкото Сципион; Сципион също не е имал толкова, колкото богаташът Крас, обаче дори богаташът Крас не е имал толкова, колкото е искал! И макар че надминавал всички, той бил надминат от собствената си алчност и изглеждал богат в очите на всички, но не и в собствените си очи. И обратно - философите, които споменах, не са искали повече, отколкото са имали: техните желания са съвпадали с възможностите им и затова те естествено и заслужено са били богати и щастливи. Всъщност човек става беден от нуждата да придобива, а богат - от удовлетворението, че няма никакви нужди: немотията се познава по желанието, а изобилието - по преситата. И така, Емилиане, ако искаш да ме изкараш беден, първо трябва да докажеш, че съм алчен. И ако вътре в душата си не чувствам да ми липсва нищо, все ми е едно какво нямам от външните неща - нито изобилието им заслужава похвала, нито пък липсата - укор. [21] (1) Sed finge haec aliter esse ac me ideo pauperem, quia mihi fortuna diuitias inuidit easque, ut ferme euenit, aut tutor imminuit aut inimicus eripuit aut pater non reliquit: hocine homini opprobrari, pauperiem, quod nulli ex animalibus uitio datur, non aquilae, non tauro, non leoni? (2) Equus si uirtutibus suis polleat, ut sit aequabilis uector et cursor pernix, nemo ei penuriam pabuli exprobrat: tu mihi uitio dabis non facti uel dicti alicuius prauitatem, sed quod uiuo gracili lare, quod paucioris habeo, parcius pasco, leuius uestio, minus obsono? (3) Atqui ego contra, quantulacumque tibi haec uidentur, multa etiam et nimia arbitror et cupio ad pauciora me coercere, tanto beatior futurus quanto collectior. (4) Namque animi ita ut corporis sanitas expedita, imbecillitas laciniosa est, certumque signum est infirmitatis pluribus indigere. (5) Prorsus ad uiuendum uelut ad natandum is melior, qui onere liberior; sunt enim similiter etiam in ista uitae humanae tempestate[s] leuia sustentui, grauia demersui. (6) Equidem didici ea re praecedere maxime deos hominibus, quod nulla re ad usum sui indigeant, igitur ex nobis cui quam minimis opus sit, eum esse deo similiorem.   21. Представи си обаче, че това не е така и че аз съм беден - например, защото злата воля на съдбата, както често се случва, ме е лишила от богатство било, че настойникът ми го е прахосал, било, че враг ми го е отнел, било пък, че баща ми не е оставил нищо: нима един човек заслужава да бъде укорен за нещо , което не се смята за порок у нито едно животно - нито у орела, нито у бика, нито у лъва? Ако един кон има своите достойнства - да бъде добър носач и чевръст бегач, никой не го упреква, че пашата му е оскъдна; нима ти ще ме обвиниш не за някоя порочна постъпка или дума, а затова, че живея в мъничък дом, че нямам много роби, че се храня скромно, обличам се леко и пазарувам рядко? Обаче колкото и незначително и да ти се струва това имущество, за мен е обратното - смятам го за голямо, за прекомерно и жадувам да се огранича по-малко, понеже колкото съм по-стегнат, толкова по-добре ще ми бъде. Просто душевното здраве, също както телесното иска лекота, а немощта е обременена и сигурният знак, че човек е болен, е нуждата от множество вещи. В живота - както при плуването - по-добре се справя онзи, който е по-малко обременен, понеже и в бурята на човешкия живот лекото се държи, а тежкото потъва. Дори са ме учили, че боговете превъзхождат хората най-вече с това, че не изпитват нужда от каквото и да било: следователно, който от нас се нуждае от най-малко неща, той вече прилича на бог. [22] (1) Proinde gratum habui, cum ad contumeliam diceretis rem familiarem mihi peram et baculum fuisse. (2) Quod utinam tantus animi forem, ut praeter eam supellectilem nihil quicquam requirerem, sed eundem ornatum digne gestarem, quem [so]Crates ultro diuitiis abiectis appetiuit. (3) [so]Crates, inquam, si quid credis, Aemiliane, uir domi inter Thebanos proceres diues et nobilis amore huius habitus, quem mihi obiectas, rem familiarem largam et uberem populo donauit, multis seruis a sese remotis solitatem delegit, arbores plurimas et frugiferas prae uno baculo spreuit, uillas ornatissimas una perula mutauit, (4) quam postea comperta utilitate etiam carmine laudauit flexis ad hoc Homericis uersibus, quibus ille Cretam insulam nobilitat. (5) Principium dicam, ne me haec ad defensionem putes confinxisse: [_____] <____> ___ _____ ____ ____ ___ ______ ____ [_____], iam cetera tam mirifica, quae si tu legisses, magis mihi peram quam nuptias Pudentillae inuidisses. (6) Peram et baculum tu philosophis? Exprobrares igitur et equitibus faleras et peditibus clipeos et signiferis uexilla ac denique triumphantibus quadrigas albas et togam palmatam? (7) Non sunt quidem ista Platonicae sectae gestamina, sed Cynicae familiae insignia. Verum tamen hoc Diogeni et Antist<h>eni pera et baculum, quod regibus diadema, quod imperatoribus paludamentum, quod pontificibus galerum, quod lituus auguribus. (8) Diogenes quidem Cynicus cum Alexandro magno de ueritate regni certabundus baculo uice sceptri gloriabatur. (9) Ipse denique Hercules inuictus _ quoniam haec tibi ut quaedam mendicabula [a]nimis sordent _, (10) ipse, inquam, Hercules lustrator orbis, purgator ferarum, gentium domitor, is tamen deus, cum terras peragraret, paulo prius quam in caelum ob uirtutes as[s]citus est, neque una pelli uestitior fuit neque uno baculo comitatior.   22. Затова ми беше приятно, когато казахте (за да ме обидите), че имуществото ми се състояло от торба и тояга. Защо ли духът ми не е толкова възвишен, че да не са ми нужни никакви други вещи освен тези, та да понеса достойно същата премяна, заради която Кратет сам е изхвърлил богатството си. Не зная дали ми вярваш, Емилиане, но Кратет, който в отечеството си Тива бил богат и известен сред видните граждани, бил така запленен от торбата и тоягата, за които ме укоряваш, че подарил на народа своя голям и разкошен семеен имот. За да избере самотата, той изоставил многобройните си роби; заради тоягата презрял цели горички плодни дървета и заменил богатите си чифлици за една торбичка, а после, щом открил колко е полезна дори и я възпял в песен, като за това преобърнал стиховете, с които Омир прославя остров Крит за да не помислиш, че съм измислил това за моята защита ще ти кажа началото: има някъде град Торбоград сред дим винобагрен20. А пък останалото е толкова удивително, че ако го беше чел щеше да ми завидиш повече за торбата, отколкото за брака с Пудентила. Впрочем, щом укоряваш философите за торбата и тоягата, ти сигурно би укорил и конниците за украшенията по конската сбруя, пешите войници - за медните щитове, а знаменосците - за знамената, а накрая и триумфаторите - заради бялата колесница с четири коня и тогата, украсена с изображения на палми! Вярно, торбата и тоягата не се носят от последователите на Платон, а са отличителни знаци на киническата школа. И все пак за Диоген и Антистен те са същото, което е диадемата за царете, плащат за военачалниците, кожената шапка - за жреците и кривият жезъл - за птицегадателите. Във всеки случай киникът Диоген, когато се препирал с Александър Велики за истинската царска власт, си придавал важност с тоягата като със скиптър. И накрая - понеже всичко, което казах, за тебе са неубедителни измишльотини - знай, че самият Херакъл, който обиколил света, непобедимият Херакъл, който изтребил чудовищата и покорил народите, Херакъл, макар и бог, докато бродел по земята и още не бил взет на небето, заради доблестта си, нито бил облечен с нещо повече от една кожа, нито имал някакъв друг спътник освен тоягата си. [23] (1) Quod si haec exempla nihili putas ac me non ad causam agundam, uerum ad censum dis<s>erundum uocasti, ne quid tu rerum mearum nescias, si tamen nescis, profiteor mihi ac fratri meo relictum a patre HS XX paulo secus, (2) idque a me longa peregrinatione et diutinis studiis et crebris liberalitatibus modice imminutum. (3) Nam et amicorum plerisque opem tuli et magistris plurimis gratiam retuli, quorundam etiam filias dote auxi. (4) Neque enim dubitassem equidem uel uniuersum patrimonium impendere, ut acquirerem mihi quod maius est contemptu patrimonii. (5) Tu uero, Aemiliane, et id genus homines uti tu es inculti et agrestes, tanti re uera estis quantum habetis, ut arbor infecunda et infelix, quae nullum fructum ex sese gignit, tanti est in pretio, quanti lignum eius in trunco. (6) At tamen parce postea, Aemiliane, paupertatem cuipiam obiectare, qui nuper usque agellum Zarathensem, quem tibi unicum pater tuus reliquerat, solus uno asello ad tempestiuum imbrem triduo exarabas. (7) Neque enim diu est, cum te crebrae mortes propinquorum immeritis hereditatibus fulserunt, unde tibi potius quam ob istam teterrimam faciem Charon nomen est.   23. А ако смяташ, че тези примери са нищо и че си ме извикал не на съд, а за да ти дам справка да моето имуществено положение, заявявам ти (за да знаеш всичко за мен, ако наистина нещо не знаеш), че баща ми остави на мене и брат ми почти два милиона сестерции. Тези пари доста понамаляха поради моите далечни пътувания, дългото учение и непрекъснатите ми щедрости, понеже и на повечето от приятелите си съм помагал, и на многобройните си учители съм се отплащал, та дори понякога съм давал зестра на дъщерите им. И не бих се поколебал да похарча ако ще и цялото бащино наследство, за да придобия нещо по-важно от това наследство, което съм презрял. А ти, Емилиане, и хората, които са прости и неуки като тебе, в действителност струвате токова пари, колкото имате: вие сте като нещастните ялови дървета, от които не се ражда никакъв плод и чиято цена е толкова, колкото струва дървесината им. Впрочем, Емилиане, ти друг път се въздържай да укоряваш кого и да е било за бедността му, понеже съвсем до скоро при хубави дъждове ти изораваше за три дни сам с едно магаре единствената нивичка край Зарад21, която ти остави баща ти. Всъщност внезапната смърт на твоите близки те зашемети с незаслужени наследства съвсем неотдавна: дори прякорът Харон ти излезе по-скоро от това, отколкото заради гробищното ти лице. [24] (1) De patria mea uero, quod eam sitam Numidiae et Gaetuliae in ipso confinio mei<s> scriptis ostendi scis, quibus memet professus sum, cum Lolliano Auito c.u. praesente publice dissererem, 'Seminumidam' et 'Semigaetulum': (2) non uideo quid mihi sit in ea re pudendum, haud minus quam Cyro maiori, quod genere mixto fuit Semimedus ac Semipersa. (3) Non enim ubi prognatus, sed ut moratus quisque sit spectandum, nec qua regione, sed qua ratione uitam uiuere inierit, considerandum est. (4) Holitori et cauponi merito est concessum holus et uinum ex nobilitate soli commendare, uinum Thasium, holus Phliasium; quippe illa terrae alumna multum ad meliorem saporem iuuerit et regio fecunda et caelum pluuium et uentus clemens et sol apricus et solum sucidum. (5) Enimuero animo hominis extrinsecus in hospitium corporis immigranti quid ex istis addi uel minui ad uirtutem uel malitiam potest? (6) Quando non in omnibus gentibus uaria ingenia prouenere, quanquam uideantur quaedam stultitia uel sollertia insigniores? Apud socordissimos Scythas Anacharsis sapiens natus est, apud Athenienses catos Meletides fatuus. (7) Nec hoc eo dixi, quo me patriae meae paeniteret, etsi adhuc Syfacis oppidum essemus. (8) Quo tamen uicto ad Masinissam regem munere populi R. concessimus ac deinceps ueteranorum militum nouo conditu[s] splendidissima colonia sumus, (9) in qua colonia patrem habui loco principis IIuiralem cunctis honoribus perfunctum. Cuius ego locum in illa re p., exinde ut participare curiam coepi, nequaquam degener pari, spero, honore et existimatione tueor. (10) Cur ergo illa protuli? Vt mihi tu, Aemiliane, minus posthac suscenseas, potiusque ut ueniam inpertias, si per neglegentiam forte non elegi illud tuum Atticum Zarat, ut in eo nascerer.   24. Сега - за родината ми. Споменахте, че тя е разположена на самата граница между Нумидия и Гетулия и че в собственото ми писано слово, което прочетох пред слушатели в присъствието на пресветлия мъж Лолиан Авит, сам съм се бил нарекъл половин нумидиец и половин гетулиец. Но тогава не виждам защо трябва да се срамувам повече от Кир Стари, който също е бил от смесен род - половин мидиец и половин персиец. Няма значение кой къде е роден, а кой с какво е надарен, и човек трябва да се преценява не по мястото, където е започнал живота си, а по начина по който го живее. За един зарзаватчия или кръчмар е напълно позволено да хвали зеленчука или виното си, заради качествата на мястото, където е добито виното, че е тасоско, а зеленчука, че е от Флиунт, понеже за растенията, които храни земята, биха били много полезни и плодородната почва и небесната влага, и ласката на вятъра, и слънчевият припек, и подземните сокове. Кое обаче от всички тези неща може да намали добродетелите или да увеличи пороците на човешката душа, която броди навън и влиза в тялото като в хан? И нима най-различни качества не са се проявявали у всички народи, макар че някои са по-известни с глупост, а други - с ум? Мъдрецът Анахарсис се е родил при скитите, които са най-прости, а глупакът Мелетид - при остроумните атиняни. И казах това не защото бих се срамувал от родината си, дори ако и досега бяхме крепост на Сифакс. Обаче по благоволението на римския народ след поражението му сме преминали под властта на цар Мазиниса, а после, след едно обновително заселване на ветерани, се превръщаме в най-процъфтяваща колония. В нея моят баща премина през всички почетни длъжности и бе първенец и дуумвир. Надявам се, че и аз не съм го посрамил и че от как съм започнал да ходя в курията, заемам мястото му в обществото, с не по-малко почит и уважение. Но защо разказах това? За да се смилиш над мене, Емилиане, и да не ми се сърдиш толкова много, че поради някаква небрежност не съм си избрал да се родя тъкмо в твоя атически Зарад. [25] (1) Nonne uos puditum est haec crimina tali uiro audiente tam adseuerate obiectare, friuola et inter se repugnantia simul promere et utraque tamen reprehendere? (2) At non contraria accusastis? Peram et baculum ob auctoritatem, carmina et speculum ob hilaritatem, unum seruum ut deparci, tris libertos ut profusi, praeterea eloquentiam Graecam, patriam barbaram? (3) Quin igitur tandem expergiscimini ac uos cogitatis apud Claudium Maximum dicere, apud uirum seuerum et totius prouinciae negotiis occupatum? (4) Quin, inquam, uana haec conuicia aufertis? Quin ostenditis quod insimulauistis: scelera immania et inconcessa maleficia et artis nefandas? Cur uestra oratio rebus flaccet, strepitu uiget? (5) Aggredior enim iam ad ipsum crimen magiae, quod ingenti tumultu ad inuidiam mei accensum frustrata expectatione omnium per nescio quas anilis fabulas defraglauit. (6) Ecquandone uidisti, Maxime, flammam stipula exortam claro crepitu, largo fulgore, cito incremento, sed enim materia leui, caduco incendio, nullis reliquiis? (7) Em tibi illa accusatio iurgiis inita, uerbis aucta, argumentis defecta, nullis post sententiam tuam reliquiis calumniae permansura. (8) Quae quidem omnis Aemiliano fuit in isto uno destinata, me magum esse, et ideo mihi libet quaerere ab eruditissimis eius aduocatis, quid sit magus. (9) Nam si, quod ego apud plurimos lego, Persarum lingua magus est qui nostra sacerdos, quod tandem est crimen, sacerdotem esse et rite nosse atque scire atque callere leges cerimoniarum, fas sacrorum, ius religionum? (10) Si quidem magia id est quod Plato interpretatur, cum commemorat, quibusnam disciplinis puerum regno adulescentem Persae imbuant _ uerba ipsa diuini uiri memini, quae tu mecum, Maxime, recognosce: (11) ___ ____ __ _________ ____ ___ _____ _______________ ___ _______ __________ ___________ ___________ф _____ __ ____________ ______ __ _______ ________ __ ______ ________, _ __ _________ ___ _ ___________ ___ _ _____________ ___ _ ____________. __ _ ___ _______ __ ________ ___ __________ ___ _________ф ____ __ _____ ____ ________ф ________ __ ___ __ ________.   25. Не ви ли досрамя в присъствието на такъв мъж като Клавдий Максим да повтаряте толкова упорито тези празни обвинения, които си противоречат, и да ме укорявате едновременно за всяко от тях? Не ме ли обвинихте в противоположни неща? За торбата и тоягата, че ме правели мрачен; за стиховете и огледалото, че съм бил веселяк; за единствения ми роб - че съм стиснат; за тримата освободени - че съм прахосник, а освен това, че хем владея гръцкото красноречие, хем родината ми била варварска. Защо най-сетне не се стреснете и не се опомните, че говорите пред Клавдий Максим - един строг човек, върху когото тежат грижите за цялата провинция? Питам ви - защо не се отречете от тези празни нападки? Защо не докажете това, в което ме обвинихте - магьосническото изкуство, чудовищните престъпления и непоростимите злодействия? Защо речта ви е бодра в дрънканиците и вяла в доказателствата? Но вече пристъпвам към самото обвинение в магия. Неговият пламък бе раздухан със страшен трясък, за да бъда злепоставен, и угасна, понеже бабешките ви клюки просто измамиха очакванията на хората. Виждал ли си някога, Максиме, как огън, запален със слама, гори с гръмък пукот и силен блясък и бързо набира сили, но понеже се подхранва слабичко, спада, гасне и от него не остава нищо? Ето, такова е и това обвинение - то лумна от вражди, разгоря се от думи, угасна от липса на доказателства, и след присъдата ти от клеветата няма да остане нищо. С нея Емилиан преследваше една-единствена цел - да ме изкара магьосник. Затова ми се иска да попитам неговите толкова учени защитници: какво значи "магьосник"? Кажете, ако на персийски "маг" означава същото, което на вашия език е "жрец" (а аз съм чел у мнозина), какво толкова престъпно има човек да бъде жрец и точно да познава, владее и умее обредните тайнства, свещенните закони и реда на свещенодействията? Нима всъщност магията не е онова, което има предвид Платон, разказвайки на какви науки персите обучават наследника на престола, докато е момче? Но понеже зная наизуст думите на този божествен мъж, нека ти ги припомня, Максиме: "Стане ли на четиринадесет години, поемат го така наречените от персите царски педагози. Това са четирима перси, на зряла възраст, излъчени като хора по общо мнение с най-високи качества - най-ученият, най-справедливият, най-разумният и най-храбрият. Първият от тях обучава момчето в изкуството на магите, предадено на хората от Зороастър, сина на Оромаз22 - това са нещата, свързани със служението на боговете. Същият педагог обучава момчето и да царства23." [26] (1) Auditisne magiam, qui eam temere accusatis, artem esse dis immortalibus acceptam, colendi eos ac uenerandi pergnaram, piam scilicet et diuini scientem, (2) iam inde a Zoroastre et Oromaze auctoribus suis nobilem, caelitum antistitam, (3) quippe qui inter prima regalia docetur nec ulli temere inter Persas concessum est magum esse, haud magis quam regnare? (4) Idem Plato in alia sermocinatione de Zalmoxi quodam Thraci generis, sed eiusdem artis uiro ita scriptum reliquit: ___ __ ______ _____ ____ ______ ____ ______. (5) Quod si ita est, cur mihi nosse non liceat uel Zalmoxi bona uerba uel Zoroastri sacerdotia? (6) Sin uero more uulgari eum isti proprie magum existimant, qui communione loquendi cum deis immortalibus ad omnia quae uelit incredibili[a] quadam ui cantaminum polleat, oppido miror, cur accusare non timuerint quem posse tantum fatentur. (7) Neque enim tam occulta et diuina potentia caueri potest itidem ut cetera. (8) Sicarium qui in iudicium uocat, comitatus uenit; qui uenenarium accusat, scrupulosius cibatur; qui furem arguit, sua custodit. (9) Enimuero qui magum qualem isti dicunt in discrimen capitis deducit, quibus comitibus, quibus scrupulis, quibus custodibus perniciem caecam et ineuitabilem prohibeat? Nullis scilicet. Et ideo id genus crimen non est eius accusare, qui credit.   26. Чувате ли вие, които безразсъдно осъдихте магията? Тя е изкуство, към което безсмъртните богове са благосклонни, и представлява умение да ги тачим и да им се покланяме. Тя е явно благочестива и познава божественото; тя е на почит още от времето на създателите си Зороастър и Оромаз и е върховна жрица на небесните обитатели. Тя е сред първите царски науки и не на всеки персиец е дадено да бъде маг - така както не на всекиго е дадено да бъде цар. Пак Платон в един друг диалог е писал за Залмоксис - мъж от тракийско потекло, който обаче владеел същото изкуство, - че "Баенето се състояло в изказване на разумните принципи. 24 Но щом е така, защо да не ми е позволено да познавам било "добрите слова" на Заломоксис, било свещенодействията на Зороастър? А ако ли те като прости хора смятат за истински маг онзи, който има власт над всичко, което поиска, благодарение на някаква невероятна заклинателна сила и на това, че общува с безсмъртните богове в беседа, тогава много се учудвам че не са се побояли да обвинят един човек, за когото твърдят, че притежава толкова голяма сила. Понеже от една тайнствена и божествена сила човек не може да се опази така, както от други неща. Който вика на съд убиец, пристига с придружители, който обвинява отровител, храни се много внимателно; който изобличава крадец, пази имота си. Но който излага на опасност живота на един магьосник, както ме наричат тези хора с какви придружители, с какво внимание и с какви пазачи може да отклони сляпата и неизбежна гибел? Разбира се, с никакви - и затова онзи, който вярва, не се захваща с такова обвинение. [27] (1) Verum haec ferme communi quodam errore imperitorum philosophis obiectantur, ut partim eorum qui corporum causas meras et simplicis rimantur irreligiosos putent eoque aiant deos abnuere, ut Anaxagoram et Leucippum et Democritum et Epicurum ceterosque rerum naturae patronos, (2) partim autem, qui prouidentiam mundi curiosius uestigant et impensius deos celebrant, eos uero uulgo magos nominent, quasi facere etiam sciant quae sciant fieri, ut olim fuere Epimenides et Orpheus et Pythagoras et Ostanes, (3) ac dein similiter suspectata Empedocli catharmoe, Socrati daemonion, Platonis __ ______. (4) Gratulor igitur mihi, cum et ego tot ac tantis uiris adnumeror. (5) Ceterum ea quae ab illis ad ostendendum crimen obiecta sunt uana et inepta, simplicia, uereor ne ideo tantum crimina putes, quod obiecta sunt. (6) 'Cur,' inquit, 'piscium quaedam genera quaesisti?' Quasi id cognitionis gratia philosopho facere non liceat, quod luxurioso gulae causa liceret. (7) 'Cur mulier libera tibi nupsit post annos XIII uiduitatis?' Quasi non magis mirandum sit quod tot annis non nubserit. (8) 'Cur prius, quam tibi nuberet, scripsit nescio quid in epistula quod sibi uidebatur?' Quasi quisquam debeat causas alienae sententiae reddere. (9) 'At enim maior natu non est iuuenem aspernata.' Igitur hoc ipsum argumentum est nihil opus magia fuisse, ut nubere uellet mulier uiro uidua caelibi, maior iuniori. Iam et illa similia: 'Habet quiddam Apuleius domi quod sancte colit'. Quasi non id potius crimen sit, quod colas non habere. (11) 'Cecidit praesente Apuleio puer.' Quid enim si iuuenis, quid si etiam senex adsistente me corruisset uel morbo corporis impeditus uel lubrico soli prolapsus? (12) Hiscine argumentis magian probatis, casu puerili et matrimonio mulieris et obsonio piscium?   27. Впрочем по силата на някаква всеобща заблуда на несведущите хора философите биват хулени приблизително така: някои мислят, че тези, които просто изследват обикновените причини на онова, което става с телата, са безбожници, и твърдят, че отричат боговете. Така говорят например за Анаксагор, Лефкип, Демокрит, Епикур и останалите познавачи на природата. Други пък често наричат "магьосници" онези, които се занимават най-вече с провидението на света и отдават на боговете особено голяма почит; но нима те умеят да извършват сами, онова, за което знаят, че става? Така е станало някога с Епименид, Орфей, Питагор и Остан, а по-късно по същата причина били подозирани "Пречистванията" на Емпедокъл, демонът на Сократ25 и благото на Платон. Тогава аз трябва да се поздравя, че съм причислен към тези толкова бележити мъже. Иначе много се страхувам от глупавите и празни неща, които те изрекоха, за да се види, че ме обвиняват: ти явно трябва да ги приемеш като обвинение само заради това, че бяха изречени. "Защо си търсил някои видове риби" - все едно, че философът няма право да върши заради изследванията си онова, на което лакомникът има право заради гърлото си. "Защо една свободна жена се е омъжила за тебе след тринадесет години вдовство?" - сякаш не е по-чудно това, че толкова години не се е омъжила. "А защо, преди да се омъжи за тебе, тя е написала в едно писмо едно нещо - все едно какво, - което тогава е смятала?" - като че ли някой е длъжен да отговаря за чуждите мисли. "Била е по-възрастна, а не се е отказала от един по-млад съпруг. " Но точно това е доказателството, че не е имало никаква нужда от магия, та една по-стара жена и вдовица да поиска да се омъжи за ерген и по-млад. Има още няколко подобни заяждания: "Апулей има в дома си нещо, което почита с благоговение" - сякаш не е много по-осъдително, ако човек си няма нищо, което да почита. "В присъствието на Апулей е припаднало едно момче. " А ако е бил някой млад мъж или дори старец, който се е сгромолясал пред мене, било, понеже нещо го е заболяло, било, че се е подхлъзнал? С това ли ще докажете магията - че едно момче припаднало, че една жена се омъжила и някой купувал риба? [28] (1) Possem equidem bono periculo uel his dictis contentus perorare. Quoniam mihi pro accusationis longitudine largiter aquae superest, cedo, si uidetur, singula consideremus. (2) Atque ego omnia obiecta, seu uera seu falsa sunt, non negabo, sed perinde atque si facta sint fatebor, (3) ut omnis ista multitudo, quae plurima undique ad audiendum conuenit, aperte intellegat nihil in philosophos non modo uere dici, sed ne falso quidem posse confingi, quod non ex innocentiae fiducia, quamuis liceat negare, tamen potius habeant defendere. (4) Primum igitur argumenta eorum conuincam ac refutabo nihil ea ad magian pertinere. Dein etsi maxime magus forem, tamen ostendam neque causam ullam neque occasionem fuisse, ut me in aliquo maleficio experirentur. (5) Ibi etiam de falsa inuidia deque epistulis mulieris perperam lectis et nequius interpretatis deque matrimonio meo ac Pudentillae disputabo, idque a me susceptum officii gratia quam lucri causa docebo. (6) Quod quidem matrimonium nostrum Aemiliano huic immane quanto angori quantaeque diuidiae fuit. Inde omnis huiusce accusationis obeundae ira et rabies et denique insania exorta est. (7) Quae si omnia palam et dilucide ostendero, tunc denique te, Claudi Maxime, et omnis qui adsunt contestabor puerum illum Sicinium Pudentem priuignum meum, cuius obtentu et uoluntate a patruo eius accusor, nuperrime curae meae eruptum, (8) postquam frater eius Pontianus et natu maior et moribus melior diem suum obiit, (9) atque ita in me ac matrem suam nefarie efferatum, non mea culpa, desertis liberalibus studiis ac repudiata omni disciplina, scelestis accusationis huius rudimentis patruo Aemiliano potius quam fratri Pontiano similem futurum.   28. А сега мога да се задоволя с това, което казах, и да завърша речта си без никакво опасение. Но понеже ми остава още доста вода26, а обвинението беше извънредно дълго, то нека, ако искаш, да разгледаме нещата едно по едно. Във всеки случай аз няма да отрека един упрек, бил той верен или не, и ще призная всичко, все едно, че съм го извършил! Нека цялото това множество, което от всякъде е надошло, да слуша, разбере ясно, че срещу философите не само не може да се намери нещо истинско, но дори не може да се измисли нещо такова, че да не могат да се оправдаят, уповавайки се на своята невинност, макар че биха могли да го отрекат. И така най-напред ще разбия доказателствата им, и че те нямат нищо общо с магията; след това ще обясня защо не е имало нито повод, нито случай да ме уловят в някакво злодеяние, пък ако ще да съм най-големият магьосник. После ще разкажа за незаслужената омраза спрямо мене и за писмото на жена ми което беше прочетено наопаки, и изтълкувано мошенически; ще покажа още, че съм се решил на брака с Пудентила не заради облаги, а от чувство за дълг. О, какъв невероятен ужас и какво терзание беше този наш брак за Емилиан! Той беше причина за целя му гняв, за беса му и накрая - за безумието му да се захване с това обвинение. И ако покажа всичко това ясно и убедително, тогава ти Клавдий Максиме, и вие, които сте тук, всички ще ми бъдете свидетели, че доведеният ми син Сициний Пудент, под прикритието на чиято воля ме обвинява чичо му, бе изтръгнат от грижите ми съвсем неотдавна, след смъртта на брат му Понциан, който беше по-голям от него и имаше по-добри нрави. Не по моя вина това момче остави заниманията, подобаващи на един свободен човек, изостави всяко учение, и така грозно се озвери срещу майка си и срещу мене, че както е започнал с това кощунствено обвинение, сигурно ще прилича повече не чичо си Емилиан, отколкото на брат си Понциан. [29] (1) Nunc, ut institui, proficiscar ad omnia Aemiliani huiusce deliramenta orsus ab eo, quod ad suspicionem magiae quasi ualidissimum in principio dici animaduertisti, nonnulla me piscium genera per quosdam piscatores pretio quaesisse. (2) Vtrum igitur horum ad suspectandam magian ualet? (3) Quodne piscatores mihi piscem quaesierunt? Scilicet ergo phrygionibus aut fabris negotium istud dandum fuisse atque ita opera cuiusque artis permutanda, si uellem calumniis uestris uitare, ut faber mihi piscem euerreret, ut piscator mutuo lignum dedolaret. (4) An ex eo intellexistis maleficio quaeri pisciculos, quod pretio quaerebantur? Credo, si conuiuio uellem, gratis quaesissem. (5) Quin igitur etiam ex aliis plerisque me arguitis? Nam saepe numero et uinum et holus et pomum et panem pretio mutaui. (6) Eo pacto cuppedinariis omnibus famem decernis: quis enim ab illis obsonare audebit, si quidem statuitur omnia edulia quae depenso para<n>tur non cenae, sed magiae desiderari? (7) Quod si nihil remanet suspicionis, neque in piscatoribus mercede inuitatis ad quod solent, ad piscem capiundum (quos tamen nullos ad testimonium produxere, quippe qui nulli fuerunt), (8) neque in ipso pretio rei uenalis (cuius tamen quantitatem nullam taxauere, ne, si mediocre pretium dixissent, contemneretur, si plurimum, non crederetur) _ (9) si in his, ut dico, nulla suspicio est, respondeat mihi Aemilianus, quo proximo signo ad accusationem magiae sit inductus.   29. А сега, както обещах, ще се занимая с всички бълнувания на този тук Емилиан. Ще започна с онова, което се каза в началото като някаква неопровержима улика, заподозрението в магия. Сигурно го помниш - бил съм поръчал няколко вида риба на неколцина рибари? Може би е трябвало да натоваря с тази поръчка дърводелци и шивачи и да променя изпълнителите на всички работи, та ако искам да избегна клеветите ви, рибите да ми ги лови някой дърводелец, а пък рибарят да ми дяла летви? А може би сте разбрали, че рибките са били предназначени за злодеяние, по това, че ги плащам? Ясно - ако бяха за гощавка, щяха да бъдат без пари. Тогава защо не ме изобличите по още много други белези? Аз например често си купувам с пари и вино, и зеленчук, и плодове, и хляб! По този начин всички, които продават нещо за ядене, са осъдени да гладуват - кой ще се осмели да купува от тях, ако излезе някакъв закон, според който всички храни, за които се плаща, са нужни не за вечеря, а за магия? Ако не е останало никакво подозрение - нито заради рибарите, които са били наети срещу възнаграждение за обикновената си работа - да ловят риба (впрочем те не доведоха за свидетел никого от тях, понеже нямаше никакви рибари), нито заради цената на покупката (а те изобщо не споменаха колко е струвала от страх да не би да им се смеят, ако кажат малка цена, и да не би да не им повярват, ако кажат някоя прекалена), - та казвам: ако подозрението за тези неща е отпаднало, нека Емилиан да ми отговори коя е следващата улика, която го е накарала да ме обвини в магия. [30] (1) 'Pisces,' inquit, 'quaeris.' Nolo negare. Sed, oro te, qui pisces quaerit, magus est? Equidem non magis arbitror quam si lepores quaererem uel apros uel altilia. (2) An soli pisces habent aliquit occultum aliis, sed magis cognitum? Hoc si scis quid sit, magus es profecto; sin nescis, confitearis necesse est id te accusare quod nescis. (3) Tam rudis uos esse omnium litterarum, omnium denique uulgi fabularum, ut ne fingere quidem possitis ista uerisimiliter? (4) Quid enim competit ad amoris ardorem accendendum piscis brutus et frigidus aut omnino res pelago quaesita? Nisi forte hoc uos ad mendacium induxit, quod Venus dicitur pelago exorta. (5) Audi sis, Tannoni Pudens, quam multa nescieris, qui de piscibus argumentum magiae recepisti. (6) At si Virgilium legisses, profecto scisses alia quaeri ad hanc rem solere. (7) Ille enim, quantum scio, enumerat uittas mollis et uerbenas pinguis et tura mascula et licia discolora; praeterea laurum fragilem, limum durabilem, ceram liquabilem, nec minus quae iam in opere serio scripsit: (8) 'Falcibus et messae ad lunam quaeruntur aenis pubentes herbae nigri cum lacte ueneni. Quaeritur et nascentis equi de fronte reuulsus et matri praereptus amor.' (9) At tu piscium insimulator longe diuersa instrumenta magis attribuis, non frontibus teneris detergenda sed dorsis squalentibus excidenda, nec fundo reuellenda sed profundo extrahenda, nec falcibus metenda sed hamis inuncanda. (10) Postremo in maleficio ille uenenum nominat, tu pulmentum, ille herbas et surculos, tu squamas et ossa, ille pratum decerpit, tu fluctum scrutaris. (11) Memorassem tibi etiam Theocriti paria et alia Homeri et Orphei plurima, et ex comoediis et tragoediis Graecis et ex historiis multa repetissem, ni te dudum animaduertissem Graecam Pudentillae epistulam legere nequiuisse. (12) Igitur unum etiam poetam Latinum attingam; uersus ipsos, quos agnoscent qui Laeuium legere: (13) 'Philtra omnia undique eruunt: antipathes illud quaeritur, trochiscili, ung<u>es, taeniae, radiculae, herbae, surculi, saurae inlices bicodulae, hin- nientium dulcedines.'   30. "Търсиш риби" - казва той. Не желая да отричам. Но моля те - който търси риби, магьосник ли е ? Мисля, че не повече, отколкото ако търси зайци, глигани или угоени кокошки. Нима рибите имат нещо тайнствено за другите хора и известно само на магьосниците? Ако знаеш какво е то, ти направо си магьосник; но ако не знаеш, трябва да се съгласиш, че си ме обвинил за нещо, което не знаеш. Толкова ли сте неуки за всичко писано, толкова ли не сте чули дори приказките на обикновените хора, че не можахте да съчините тези неща поне правдоподобно? С какво може да помогне да се запали пламъкът на любовта глупавата студена риба - и въобще каквото и да е било, взето от морето? Освен ако случайно не сте се спрели на тази лъжа заради това, което се говори за Венера - че била родена от морската пяна. Моля те, Таноний Пудент, понеже ти извлече доказателство за магия от рибите, чуй колко много неща не знаеш. Ако беше чел Вергилий, сигурно ще да ти е известно, че за тази работа се искат други принадлежности. Доколкото си спомням той изброява меки панделки, сочни клонки, миризлив тамян и разноцветни нишки; освен това - крехък лавър, лесно втвърдяваща се кал и лесно топящ се восък, а също и онова, за което говори в голямата си творба: взема се млада трева, окосена на лунен блясък с меден сърп - и сокът и бял става черна отрова; още - на младо жребче от челото израстъкът. Бързо - майка му да не го изяде!27 А ти, рибешки обвинителю, отреждаш на магьосниците съвсем други принадлежности - не това, което се отряза от нежни чела, а онова, което се остъргва от люспести тела: не това, което се бере от земята, а онова, което се измъква от глъбината; не това, което коси сърпът, а онова, което се дърпа с въдица! При това поетът назовава за злодеянието отрова, а ти - рибя плът: той - треви и клонки, а ти ръгаш в морето. Щях да ти припомня някои подобни места от Теокрит и още много от Омир и Орфий: щях да приведа много места и от гръцки комедии и трагедии, а и от исторически съчинения, ако не бях забелязал, че ти одеве не можа да прочетеш писмото на Пудентила, понеже е на гръцки. Затова ще спомена само още един латински поет. Който е чел Левий, ще познае, че стиховете са от него: любовни средства - всякакви: дрънкулки за подлъгване, мъниста, нокти, панделки, треви и клонки, корени, опашчици от гущери, и чудни конски лакомства. [31] (1) Haec et alia quaesisse me potius quam pisces longe uerisimilius confinxisses (his etenim fortasse per famam peruulgatam fides fuisset), si tibi ulla eruditio adfuisset. Enimuero piscis ad quam rem facit captus nisi ad epulas coctus? Ceterum ad magian nihil quicquam uidetur mihi adiutare. Dicam unde id coniectem. (2) Pythagoram plerique Zoroastri sectatorem similiterque magiae peritum arbitrati tamen memoriae prodiderunt, cum animaduertisset proxime Metapontum in litore Italiae suae, quam subsiciuam Graeciam fecerat, a quibusdam piscatoribus euerriculum trahi, (3) fortunam iactus eius emisse et pretio dato iussisse ilico piscis eos, qui capti tenebantur, solui retibus et reddi profundo; (4) quos scilicet eum de manibus amissurum non fuisse[t], si quid[em] in his utile ad magian comperisset. (5) Sed enim uir egregie doctus et ueterum aemulator meminerat Homerum, poetam multiscium uel potius cunctarum rerum adprime peritum, uim omnem medicaminum non mari, sed terrae <a>scripsisse[t], cum de quadam saga ad hunc modum memorauit: _ ____ _______ ___, ___ ______ ______ ____, (6) itemque alibi carminum similiter: __ _______ _____ ________ ______ _______, _____ ___ _____ _________, _____ __ _____, (7) cum tamen numquam apud eum marino aliquo et piscolento medicauit nec Prot[h]eus faciem nec Vlixes scrobem nec Aeolus follem nec Helena creterram nec Circe poculum nec Venus cingulum. (8) At uos soli reperti estis ex omni memoria, qui uim <h>erbarum et radicum et surculorum et lapillorum quasi quadam colluuione naturae de summis montibus in mare transferatis et penitus piscium uentribus insuatis. (9) Igitur ut solebat ad magorum cerimonias aduocari Mercurius carminum uector et illex animi Venus et Luna noctium conscia et manium potens Triuia, uobis auctoribus posthac Neptunus cum Salacia et Portuno et omni choro Nerei ab aestibus fretorum ad aestus amorum transferentur.   31. Ако ти имаше някакво образование и беше измислил, че съм търсил нещо подобно, а не риби, щеше много повече да прилича на истина. Тогава и слуховете, които се носят за всичко това, може би щяха да накарат хората да ти повярват. Но за какво друго може да послужи една уловена риба, освен да я свариш и да я изядеш? Поне аз мисля, че тя е съвсем безполезна за магия. Ще разкажа от какво правя това заключение. За Питагор, когото повечето автори смятат за последовател на Зороастър, при това не по-малко опитен в магията от него, се разказва и такъв случай. Веднъж край Метапонт, на брега на неговата Италия, която му заменила родната Гърция, той гледал как неколцина рибари изтеглят мрежата си и купил улова на късмет. След като платил, видял хваната риба и заповядал веднага да отворят мрежите и да я пуснат обратно в морето. Разбира се, той не би постъпил така, ако според него в рибите би имало нещо полезно за магията; но този изключително учен мъж и съперник на древните си е спомнил за Омир. А многознайният - или по-скоро притежаващият богат житейски опит за всичко поет - приписва всички целебни сили не на морето, а на земята, като споменава за една магьосница с думите: знаеше толкова билки, колкото храни земята28. А на едно друго място той казва така: ...там щедрата почва ражда безбройни билки - едни са целебни, обаче пък други убиват29. И обратно - у Омир никой не си е помагал с нищо морско и подобно на риба - нито Протей за образа си, нито Одисей за ямата30, нито Еол за меха, нито Елена за кратера31, нито Цирцея за чашата32, нито пък Венера за пояса33. И откак свят светува, намерихте се само вие да смъкнете - сякаш в природата е настанал някакъв безпорядък - магическата мощ на тревите, корените, клонките и камъчетата от планинските върхове в морето и да я зашиете в глъбините на рибешките кореми. Така че ако по-рано обичаят е бил за магическите тайнства да се призовават вестителят на вълшебните слово Меркурий, съблазнителката на душите Венера, владетелката на нощите Луна и повелителката на сенките Тривия, то от сега нататък, понеже вие сте дали нов пример, Нептун, Салация, Портун и целият хор на Нереевите дъщери ще се преместят от водовъртежите на водата във водовъртежите на любовта. [32] (1) Dixi cur non arbitrer quicquam negotii esse magis et piscibus. (2) Nunc, si uidetur, credamus Aemiliano solere pisces etiam ad magicas potestates adiutare. Num ergo propterea quicumque quaerit et ipse magus est? Eo quidem pacto et qui myoparonem quaesierit pirata erit, et qui uectem perfossor, et qui gladium sicarius. (3) Nihil in rebus omnibus tam innoxium dices, quin id possit aliquid aliqua obesse, nec tam laetum, quin possit ad tristitudinem intellegi. (4) Nec tamen omnia idcirco ad nequiorem suspicionem trahuntur, ut si tus et casiam et myrram ceterosque id genus odores funeri tantum emptos arbitreris, cum et medicamento parentur et sacrificio. (5) Ceterum eodem piscium argumento etiam Menelai socios putabis magos fuisse, quos ait poeta praecipuus flexis hamulis apud Pharum insulam famem propulsasse. (6) Etiam mergos et delfinos et Scyllam tu eodem referes; etiam gulones omnes, qui inpendio a piscatoribus merguntur; etiam ipsos piscatores, qui omnium generum piscis arte adquirunt. (7) 'Cur ergo tu quaeris?' Nolo equidem nec necessarium habeo tibi dicere, sed per te, si potes, ad hoc quaesisse me argue. (8) Vt si elleborum uel cicutam uel sucum papaueris emissem, item alia eiusdem modi quorum moderatus usus salutaris, sed commixtio uel quantitas noxia est, quis aequo animo pateretur, si me per haec ueneficii arcesseres, quod ex illis potest homo occidi?   32. Казах защо смятам, че между магьосниците и рибите няма нищо общо. Но ако искаш, нека сега да повярваме на Емилиан, че рибите наистина помагат при магическите обреди. Но нима тогава всеки, който ги търси, трябва да бъде магьосник? Защото по този начин, който е потърсил бързоходен кораб става пират; който е потърсил лост, превръща се в разбивач на врати, а който е потърсил меч - в убиец. Човек не би могъл да посочи нито нещо толкова безвредно, че то да не пречи по някакъв начин на нещо друго, нито пък нещо толкова весело, че да не може да се изтълкува и като тъжно. И все пак хората не съдят за всички нещо според по-лошата възможност, та ако купиш тамян, канела, балсам и други подобни благовония, да си мислят, че са само за погребения, макар че са нужни и за цяр и жертвоприношение. Впрочем със същото рибешко доказателство ти ще изкараш магьосници даже спътниците на Менелай, за които великият поет34 казва, че при остров Фарос са победили глада си благодарение на острите кукички; в същия списък ще сложиш даже птицата-гмурец, делфините и малките рачета. Пак в него - и лакомниците, които пазаруват от рибарите с голямо постоянство, а и самите рибари, които изкусно ловят риби от всички видове. "Но защо ги търсиш и ти?" Нито искам да ти отговоря, нито съм длъжен; ако можеш, изобличи ме със собствени сили, че наистина съм ги търсил за това. Все едно, че съм купил кукуряк, бучиниш35, маков сок или някое друго от нещата, чиято умерена употреба е полезна, но в по-голямо количество или смесени с други са вредни - кой би ти позволил да ме обвиниш в отровителство заради това, че с тях може да се убие човек? [33] (1) Videamus tamen, quae fuerint piscium genera tam necessaria ad habendum tamque rara ad repperiendum, ut merito statuto praemio quaererentur. (2) Tria omnino nominauerunt, unum falsi, duo mentiti; (3) falsi, quod leporem marinum fuisse dixerunt qui alius omnino piscis fuit, quem mihi Themis[c]on seruus noster medicinae non ignarus, ut ex ipso audisti, ultro attulit ad inspiciundum; nam quidem leporem nondum etiam inuenit. (4) Sed profiteor me quaerere et cetera, non piscatoribus modo, uerum etiam amicis meis negotio dato, quicumque minus cogniti generis piscis inciderit, ut eius mihi aut formam commemorent aut ipsum uiuum, si id nequierint uel mortuum ostendant. Quam ob rem id faciam, mox docebo. (5) Mentiti autem sunt callidissimi accusatores mei _ ut sibi uidentur _, cum me ad finem calumniae confinxerunt duas res marinas impudicis uocabulis quaesisse. (6) Quas Tannonius ille cum utriusque sexus genitalia intellegi uellet, sed eloqui propter infantiam causidicus summus nequiret, multum ac diu haesitato tandem uirile 'marinum' nescio qua circumlocutione male ac sordide nominauit; (7) sed enim feminal nullo pacto repperiens munditer dicere ad mea scripta confugit et quodam libro meo legit: 'interfeminium tegat et femoris obiectu et palmae uelamento.'   33. Нека все пак да видим кои са били тези така необходими и толкова рядко срещани видове риби, че е имало смисъл да определям възнаграждение за тях. Те споменаха всичко три вида - единия погрешно, а за другите два излъгаха. Грешката им беше, че нарекоха "морски заек"36 една съвсем друга риба, която ми донесе моя роб Темизон - както чу от него самия, той не е без познания по медицина. Та като не намеря морски заек, той по собствена преценка ми донесе другата риба, за да я разгледам. Заявявам, че издирвам и други видове риби и че възлагам не само на рибари, но и на приятелите си такава задача - щом им попадне риба от който и да е по-малко известен вид, или да ми опишат как изглеждат, или да ми я покажат жива, а ако не може - поне мъртва. Защо правя това? Ще го обясня след малко. А лъжата на моите безкрайно хитри обвинители (понеже те се мислят за такива) беше, когато в края на хулите си измислиха, че съм търсил две морски същества с непристойни имена. Мъдрият Таноний, този бележит адвокат, искаше да поясни, че става дума за детеродните органи на двата пола, но не можеше да ги назове поради словесната си немощ. Той се колеба много и дълго и накрая назова мъжкото морско същество с някакъв заобиколен израз, но зле и мръсно. И като се чудеше как да нарече някак по-чисто женското естество прибягна до моите съчинения и прочете от някаква моя книга: "Нека прикрие средната женска част, като изнесе бедрото напред или пък постави дланта си. " [34] (1) Hic etiam pro sua grauitate uitio mihi uortebat, quod me nec sordidiora dicere honeste pigeret. (2) At ego illi contra iustius exprobrarim, quod qui eloquentiae patrocinium uulgo profiteatur etiam honesta dictu sordide blateret ac saepe in rebus nequaquam difficilibus fringultiat uel omnino ommutescat. (3) Cedo enim, si ego de Veneris statua nihil dixissem neque interfeminium nominassem, quibus tandem uerbis accusasses crimen illud tam stultitiae quam linguae tuae congruens? (4) An quicquam stultius quam ex nominum propinquitate uim similem rerum coniectam? (5) Et fortasse an peracute repperisse uobis uidebamini, ut quaesisse me fingeretis ad illecebras magicas duo haec marina, ueretillam et uirginal. _ Disce enim nomina rerum Latina, quae propterea uarie nominaui, ut denuo instructus accuses. _ (6) Memento tamen tam ridiculum argumentum fore desiderata ad res uenerias marina obscena, quam si dicas marinum pectinem comendo capillo quaesitum uel aucupandis uolantibus piscem accipitrem aut uenandis apris piscem apriculam aut eliciendis mortuis marina caluaria. (7) Respondeo igitur ad hunc uestrum locum non minus insulse quam absurde commentum me hasce nugas marinas et quiscilias litoralis neque pretio neque gratis quaesisse.   34. Този толкова суров човек намираше у мене вина дори за това, че макар и прилично, не съм се посвенил да говоря за мръсни неща. Аз обаче на своя ред ще го упрекна с по-голямо право, че той който разгласява пред всички, че съдебното красноречие му е занаят, издрънква по най-мръсен начин дори онова, което е прилично за казване, и често заеква или изобщо онемява за неща, които съвсем не са трудни. Хайде, кажи - ако аз не бях казал нищо за статуята на Венера и не бях споменал за "средната женска част", тогава с какви думи ти щеше да изречеш това обвинение, което така подхожда и на глупостта ти и на езика ти? Има ли нещо по-нелепо от мисълта, че близостта на имената означава подобие на самите неща? Сигурно вие сте си мислили, че постъпвате много хитро, като излъгахте, че съм търсил за магически съблазни точно тези две морски животни - морски праз и морска слива37. Чуй имената на латински - произнесох ти ги нарочно, та като ги усвоиш, да ме обвиниш още един път. Но все пак помни - обвинението, че някой търси неприлични морски животни за любовни цели, ще бъде толкова смешно, колкото ако кажеш, че морското гребенче става за ресане на косата, рибата "сокол" - за лов на птици, рибата "глиганче" - за нещо с глиганите, а морското черепче - за извикване на душите на мъртвите. Така че отговарям на тази ваша колкото безвкусна, толкова и безсмислена нападка: не съм търсил тези морски боклуци и крайбрежни отпадъци нито срещу пари, нито безплатно. [35] (1) Illud etiam praeterea respondeo, nescisse uos, quid a me quaesitum fingeretis. (2) Haec enim friuola quae nominastis pleraque in litoribus omnibus congestim et aceruatim iacent et sine ullius opera quamlibet leuiter motis flucticulis ultro foras euoluuntur. (3) Quin ergo dicitis me eadem opera pretio impenso per plurim[is]os piscatoris quaesisse de litore conchulam striatam, testam hebe[n]tem, calculum teretem; praeterea cancrorum furcas, echinum caliculos, lolliginum ligulas; (4) postremo assulas, festucas, resticulas et ostrea [Pergami] uermiculata; denique muscum et algam, cetera maris eiectamenta, quae ubique litorum uentis expelluntur, salo expuuntur, tempestate reciprocantur, tranquillo deseruntur? (5) Neque enim minus istis quae commemoraui accommodari possunt similiter ex uocabulo suspiciones. (6) Posse dicitis ad res uenerias sumpta de mari spuria et fascina propter nominum similitudinem; qui minus possit ex eodem litore calculus ad uesicam, testa ad testamentum, cancer ad ulcera, alga ad quercerum? (7) Ne tu, Claudi Maxime, nimis patiens uir es et oppido proxima humanitate, qui hasce eorum argumentationes diu hercle perpessus sis. Equidem, cum haec ab illis quasi grauia et uincibilia dicerentur, illorum stultitiam ridebam, tuam patientiam mirabar.   35. Ще ви кажа още нещо. Вие не сте знаели какво да измислите, че търся. Повечето от тези непотребни неща, които назовахте, лежат струпани на купове покрай всеки бряг и вълничките ги изхвърлят навън при най-слабия повей на вятъра, без да има нужда от чието и да е било усилие. Тогава защо не кажете, че като съм плащал на толкова много рибари, едновременно с това съм им поръчал да ми съберат от брега и набраздени мидени черупки, огладени камъчета, рачешки щипци, брони на морски таралежи, пипала от сепия, а още и клечици сламчици, въженца и червеобразни и черупчести мекотели, та накрая и водорасли, лишеи и всички останали извержения на морето, които вятърът докарва до всеки бряг, и които вълнението изтиква, приливът поглъща обратно, а отливът изоставя отново? Понеже към имената на нещата, които споменах, също могат да бъдат прикачени подобни подозрения, вие казахте, че за любовна съблазън помагат морските животни, чиито имена напомнят за мидичка и чепче; защо тогава камъче от същия бряг да не става за магия на пикочния мехур, черупчица - да ти пробие черепа, раче - да ти разяде стомаха, и тресчица - да те затресе треска? Наистина, Максиме, ти си претърпелив и твоята човечност е предостъпна, щом като толкова дълго време търпя тези техни доказателства. Кълна се в Херкулес. Докато ги слушах как говорят толкова тържествено, сякаш са победили, смях се на глупостта им, а на търпението ти се възхищавам. [36] (1) Ceterum quam ob rem plurimos iam piscis cognouerim, quorundam adhuc nescius esse nolim, discat Aemilianus, quoniam usque adeo rebus meis curat. (2) Quanquam est iam praecipiti aeuo et occidua senectute, tamen, si uidetur, accipiat doctrinam seram plane et postumam. (3) Legat ueterum philosophorum monumenta, tandem ut intellegat non me primum haec requisisse, sed iam pridem maiores meos, Aristotelen dico et Theop<h>rastum et [t]Eudemum et Lyconem ceterosque Platonis minores, (4) qui plurimos libros de genitu animalium deque uictu deque particulis deque omni differentia reliquerunt. (5) Bene quod apud te, Maxime, causa agitur, qui pro tua eruditione legisti profecto Aristotelis ____ ____ ________, ____ ____ ________, ____ ____ ________ multiiuga uolumina, praeterea problemata innumera eiusdem, tum ex eadem secta ceterorum, in quibus id genus uaria tractantur. (6) Quae tanta cura conquisita si honestum et gloriosum illis fuit scribere, cur turpe sit nobis experiri, praesertim cum ordinatius et cohibilius eadem Graece et Latine adnitar conscribere et in omnibus aut omissa adquirere aut defecta supplere? (7) Permittite, si opera est, quaedam legi de magicis meis, ut sciat me Aemilianus plura quam putat quaerere et sedulo explorare. (8) Prome tu librum e Graecis meis, quos forte hic amici habuere sedulique, naturalium quaestionum, atque eum maxime, in quo plura de piscium genere tractata sunt. Interea, dum hic quaerit, ego exemplum rei competens dixero.   36. Но понеже е така загрижен за моите работи, нека Емилиан узнае защо вече съм проучил множество видове риби, и защо искам да проуча още някои. Макар и да е вече на преклонна възраст и паднал от старост, ако му се струва разумно нека започне късната си наука за пръв и последен път. Нека прочете от древните философи, та най-сетне да разбере, че не аз първи съм започнал да изследвам рибите, а моите предшественици, и то отдавна. Говоря за Аристотел, Теофраст, Евдем, Ликон и останалите ученици на Платон, които са оставили множество книги за произхода на животните, за начина им на живот, за частите на тялото им и за всички разлики между тях. Хубаво е, Максиме, че това дело се гледа пред тебе: с твоята ученост без съмнение си чел разнообразните съчинения на Аристотел за произхода, анатомията и живота на животните, а също и безбройните изследвания, разглеждащи разни подобни въпроси и написани както от него, така и от други последователи на тази школа. Ако за тях е било чест и слава да издирят всичко това с толкова труд и да го запишат, защо за мене да бъде позорно да опитам? Особено пък при положение, че се мъча да опиша същите неща на гръцки и на латински по-подредено и по-стегнато, като на всякъде доизучавам нещата и добавям пропуснатото. Ако мислите, че си струва, позволете някои места от магическите ми съчинения да бъдат прочетени, та Емилиан да знае, че аз търся и усърдно изучавам повече неща, отколкото той мисли. Я, ти! Извади от гръцките ми книги по естествена история, които моите приятели и почитатели са донесли тук, точно тази, която са разгледали най-много въпроси, свързани с рибите. А докато той търси, аз ще разкажа за пример един подходящ случай. [37] (1) Sophocles poeta Euripidi aemulus et superstes _ uixit enim ad extremam senectam _, cum igitur accusaretur a filio suomet dementiae, quasi iam per aetatem desiperet, protulisse dicitur Coloneum suam, peregregiam tragoediarum, quam forte tum in eo tempore conscribebat, (2) eam iudicibus legisse nec quicquam amplius pro defensione sua addidisse, nisi ut audacter dementiae condemnarent, si carmina senis displicerent. (3) Ibi ego comperior om[a]nis iudices tanto poetae adsurrexisse, miris laudibus eum tulisse ob argumenti sollertiam et coturnum facundiae, nec ita multum omnis afuisse quin accusatorem potius dementiae condemnarent. (4) Inuenisti tu librum? Beasti. Cedo enim experiamur an et mihi possint in iudicio litterae meae prodesse. Lege pauca de principio, dein quaedam de piscibus. At tu interea, dum legit, [t]aquam[quam] sustine. (...)   37. Поетът Софокъл, който е съперник на Еврипид и го е надживял (той го стигнал до дълбока старост), веднъж бил обвинен от собствения си син в безумие, понеже уж вече бил оглупял от възрастта. Та казват, че той извадил пред съдиите своя "Едип в Колон" - една великолепна трагедия, която случайно довършвал точно по това време. И като им я прочел, добавил в своя защита само едно нещо - ако старческите му стихове не им харесват спокойно да отсъдят, че е безумен. Тогава, както научавам, всички съдии станали на крака пред големия поет и го превъзнесли с възторжени похвали за изкусното действие и възвишената трагичност; дори малко оставало да отсъдят, че безумен е обвинителят. Намери ли книгата? Многото ти благодаря! Хайде тогава, нека опитам дали и моето съчинение няма да ми бъде полезно пред съда. Почети малко най-напред от началото, а после и за рибите. А ти спри водата, докато той чете38. [38] (1) Audisti, Maxime, quorum pleraque scilicet legeras apud antiquos philosophorum. (2) Et memento de solis piscibus haec uolumina a me conscripta, qui eorum coitu progignantur, qui ex limo coalescant, quotiens et quid anni cuiusque eorum generis feminae subent[ant], mares suriant, (3) quibus membris et causis discrerit natura uiuiparos eorum et ouiparos _ ita enim Latine appello quae Graeci _______ et ______ _ (4) et, ne <o>perose animalium genitum pergam, deinde de differentia et uictu et membris et aetatibus ceterisque plurimis scitu quidem necessariis, sed in iudicio alienis. (5) Pauca etiam de Latinis scribtis meis ad eandem peritiam pertinentibus legi iubebo, in quibus animaduertes cum re<s> cognitu raras, tum nomina etiam Romanis inusitata et in hodiernum quod sciam infecta; ea tamen nomina labore meo et studio ita de Graecis prouenire, ut tamen Latina moneta percussa sint. (6) Vel dicant nobis, Aemiliane, patroni tui, ubi legerint Latine haec pronuntiata uocabula. De solis aquatilibus dicam nec cetera animalia nisi in communibus differentis attingam. (7) Ausculta igitur quae dicam. Iam me clamabis magica nomina Aegyptio uel Babylonico ritu percensere: (8) ________, ________, ____________, ___________, ____________, ____________, _______, ________, ________, __________, ___________, ______, _____________, _ (9) possum etiam pergere; sed non est operae in istis diem terere, ut sit mihi tempus adgredi ad cetera. Haec interim quae dixi pauca recita Latine a me enuntiata. (...)   38. Разбира се, Максиме, ти изслуша неща, повечето от които си чел у древните философи. Забележи, че съм изписал тези свитъци само за рибите - кои от тях се размножават чрез сношение, кои се зараждат в тинята, колко пъти и по кое време на годината самките и самците от всеки вид се разгонват и по какъв начин и с какви органи природата е разграничила живораждащите от яйценосните риби (така наричам на латински рибите, които гърците наричат "живородни" и "яйцеродни"). Впрочем по-добре да не описвам подробно размножаването на рибите; иначе по-нататък се занимавам с разликите между тях, с начина им на живот и неговата продължителност, с органите им и с много други неща, които без съмнение е нужно да се познават, но не са подходящи да пред съда. Ще помоля само да се прочете още малко от латинските ми съчинения, които засягат същите въпроси - там има достойни за отбелязване и рядко срещани неща. И още нещо - названията, които римляните не употребяват и които, доколкото зная, до днес още не са създадени, са извлечени от гръцки по такъв начин, че благодарение на моя труд и старание все пак се излети според калъпа на латинския език. Ако не - тогава, Емилиане, нека твоите защитници да кажат къде са прочели на латински думите, които произнесоха. Аз ще спомена само водните животни, а другите - не (освен когато между видовете има общи отличителни белези). Така че слушай какво говоря! Само да не захленчиш, че редя египетски или вавилонски заклинания: хрущялести, мекотели, ракообразни, хрущялно-костни, мекотели с черупка, острозъби, земноводни, бронести, люспести, кожохрили, ципопръсти, самотни, стадни. Мога да продължа още, но не си струва да хабя време за тези неща, понеже ще ми трябва за другите. И все пак кажи как съм предал на латински малкото названия, които изброих39. [39] (1) Vtrum igitur putas philosopho non secundum Cynicam temeritatem rudi et indocto, sed qui se Platonicae scolae meminerit _ utrum ei putas turpe scire ista an nescire, neglegere an curare, nosse quanta sit etiam in istis prouidentiae ratio an <de> diis immortalibus matri et patri credere? (2) Q. Ennius hedyphagetica [a] uersibus scribsit. Innumerabilia genera piscium enumerat, quae scilicet curiose cognorat. Paucos uersus memini, eos dicam: (3) 'Omnibus ut Clipea praestat mustela marina! Mures sunt Aeni, asp[e]ra ostrea plurima Abydi[mus], Mytilenae est pecten C<h>aradrumque apud Ambraciai [finis] Brundisii sargus bonus est (hunc, magnus si erit, sume). Apriculum piscem scito primum esse Tarenti. Surrenti[a] elopem fac emas glaucumque aput Cumas. Quid scarum praeterii cerebrum Iouis paene sup[p]remi (Nestoris ad patriam hic capitur magnusque bonusque), melanurum, turdum, merulamque umbramque marinam? Polypus Corcyrae, caluaria pinguia <a>carnae, purpura[m], mu[r]riculi, mures, dulces quoque echini.' (4) Alios etiam multis uersibus decorauit, et ubi gentium quisque eorum, qualiter assus aut iurulentus optime sapiat, nec tamen ab eruditis reprehenditur; ne ego reprehendar, qui res paucissimis cognitas Graece et Latine propriis et elegantibus uocabulis conscribo.   39. И така, как мислиш, дали за един философ (обаче не прост и неук, каквито са лекомислените последователи на киниците, а такъв който помни Платон) - питам те кое според тебе е срамно за него, - дали да знае тези неща или да не ги знае? Дали да ги пренебрегва, или да размишлява за тях. Дали да опознае смисъла, вложен от провидението и в тях, или да вярва на мама и татко за безсмъртните богове? Квинт Ений е написал в стихове една книга за лакомствата, в която изрежда безброй видове риби: няма съмнение, че ги е проучил внимателно. Ще кажа малкото стихове, които си спомням: В Квупеа както най-вкусно е тлъстото попче, така са вкусни мидите в Енос и в Абидос стридите вкусни. Гребенче морско покрай Митилена търси и в Харадър. Става моруна в Брундизий добра - щом е едра, вземи я. Знай, че глиганската риба в Тарент е царица на всички. Гледай да купиш змиорка от Куме, а чига - в Суренто. А паламудите? Късчета сякаш от мозъка Зевсов! Най-са големи и сочни при Пилос - оттам е и Нестор. Ами костурите? А от калмарите крехките хапки? Впрочем Коркира е прелестен остров с чудесни скариди: другото чудо - то също е там: таралежите морски! Ений е описал в спретнати стихове още много риби - в кои земи се среща всяка и как е по-вкусна - печена или задушена. И разбира се, учените хора не го упрекват: камо ли пък да бъда упрекнат аз, който описвам на гръцки и на латински неща, които почти никой не знае, при това с подходящи и изящни названия. [40] (1) Cum hoc satis dixi, tum aliud accipe. Quid enim tandem, si medicinae neque instudiosus neque imperitus quaepiam remedia ex piscibus quaero? (2) Vt sane sunt plurima cum in aliis omnibus rebus eodem naturae munere interspersa atque interseminata, tum etiam nonnulla in piscibus. (3) An remedia nosse et ea conquirere magi potius esse quam medici, quam denique philosophi putas, qui illis non ad quaestum, sed ad suppetias usuru<s> est? (4) Veteres quidem medici etiam carmina remedia uulnerum norant, ut omnis uetustatis certissimus auctor Homerus docet, qui facit Vlixi de uulnere sanguinem profluentem sisti cantamine. Nihil enim quod salutis ferendae gratia fit, criminosum est. (5) 'At enim,' inquit, 'piscem cui rei nisi malae proscidisti, quem tibi Themis[c]on seruus attulit?' Quasi uero non paulo prius dixerim me de particulis omnium animalium, de situ earum de[ni]que numero de[ni]que causa conscribere ac libros ________ Aristoteli et explorare studio et augere. (6) Atque adeo summe miror quod unum a me pisciculum inspectum sciatis, cum iam plurimos, ubicumque locorum oblati sunt, aeque inspexerim, (7) praesertim quod nihil ego clanculo sed omnia in propatulo ago, ut quiuis uel extrarius arbiter adsistat, more hoc et instituto magistrorum meorum, qui aiunt hominem liberum et magnificum debere, si queat, in primori fronte animum gestare. (8) Hunc adeo pisciculum, quem uos leporem marinum nominatis, plurimis qui aderant ostendi. (9) Necdum etiam decerno quid uocent, nisi quaeram sane accuratius, quod nec apud ueteres philosophos proprietatem eius piscis reperio, quanquam sit omnium rarissima et hercule memoranda. (10) Quippe solus ille, quantum sciam, cum sit cetera exossis, duodecim numero ossa ad similitudinem talorum suillorum in uentre eius conexa et catenata sunt. (11) Quod Aristoteles numquam profecto omisisset scribto prodere, qui aselli piscis solius omnium in medio aluo corculum situm pro maximo memorauit.   40. След като говорих достатъчно за това, чуй друго. Какво толкова има, че като не съм нито безразличен към медицината, нито неопитен в нея, търся някои лекарства в рибите? Ето - както всички неща по благоволение на природата са пръснати и примесени множество лечебни свойства, така някои се съдържат и в рибите. Нима мислиш, че да познава лекарствата и да ги събира, е работа по-скоро на един магьосник, отколкото на един лекар, камо ли пък на един философ, който ще си послужи с тях не толкова да припечели, колкото да помогне? Впрочем древните лечители са познавали дори заклинания за лекуване на рани, както съобщава Омир, най-сигурният свидетел на цялата древност: той кара кръвта, който се лее от раната на Одисей, да спре от едно заклинание40. Всъщност нищо, което се прави в полза на здравето, не може да бъде престъпно. "Обаче - казва той - за какво нещо си разрязал онази, риба, която ти донесе робът Темизон, ако не за лошо?" като че ли не казах преди малки, че пиша за органите на всички животни, за тяхното място, за броя и за службата им и че, от една страна изучавам старателно книгите на Аристотел по анатомия, а от друга - допълвам ги. И затова се учудвам извънредно много, че според вас съм разгледал само една рибка. В действителност аз съм разгледал твърде много, и то навсякъде, където са ми попадали. Работата е там, че не върша нищо крадешком и всичко ми е открито пред когото и да е било, дори да е чужд човек. Постъпвам така според завета и обичая на моите учители, които казват, че когато един свободен и смел човек отива някъде, намерението му трябва да бъде изписано насред челото. А тази рибка, която вие наричате "морски заек", също съм я показвал на мнозина от хората, с които съм бил; само дето още не схващам защо и дават това име. Когато помисля по-внимателно, не се сещам друго, освен че описанието на нейните качества липсва у древните философи, макар че тя - кълна се в Херкулес! - е необикновено рядка и достойна за споменаване. Доколкото ми е известно, единствено тази риба, макар и да е иначе без кости, има в корема си дванадесет на брой кости, подобни на свински копитца и свързани в една верига. Ако Аристотел знаеше това, без съмнение в никакъв случай нямаше да пропусне да го опише, щом като споменава като нещо извънредно важно, че единствена от всички рибата "магаренце" е със сърчице, разположено в средата на стомаха. [41] (1) 'Piscem,' inquit, 'proscidisti.' Hoc quis ferat philosopho crimen esse, quod lanio uel coquo non fuisset? (2) 'Piscem proscidisti.' Quod crudum, id accusas? Si cocto uentrem rusparer, hepatia suffoderem, ita ut apud te puerulus ille Sicinius Pudens suomet obson<i>o discit, eam rem non putares accusandam. Atqui maius crimen est philosopho comesse piscis quam inspicere. (3) An hariolis licet iocinera rimari, philosopho contemplari non licebit, qui se sciat omnium animalium haruspicem, omnium deum sacerdotem? (4) Hoc in me accusas, quod ego et Maximus in Aristotele miramur? Cuius nisi libros bibliothecis exegeris et studiosorum manibus extorseris, accusare me non potes. Sed de hoc paene plura quam debui. (5) Nunc praeterea uide, quam ipsi sese reuincant. Aiunt mulierem magicis artibus, marinis illecebris a me petitam eo in tempore, quo me non negabunt in Gaetuliae mediterranis montibus fuisse, ubi pisces per Deucalionis diluuia repperientur. (6) Quod ego gratulor nescire istos legisse me Theophrasti quoque ____ _______ ___ ____<__>__ et Nicandri _______, ceterum me etiam ueneficii reum postularent; (7) at quidem hoc negotium ex lectione et aemulatione Aristoteli nactus sum, nonnihil et Platone meo adhortante, qui ait eum, qui ista uestiget, ____________ _______ __ ___ _______.   41. "Ти разряза рибата" - казва той, но кой би търпял един философ да бъде обвинен за нещо, за което е невъзможно да се обвини нито някой касапин, нито някой готвач? "Ти разряза рибата. " Обвиняваш ме затова, че е била сурова, така ли? Ако тършувах из корема на някоя сварена риба и боцках робчето, както се учи да върши при тебе със закуската си онова момченце Сициний Пудент, нямаше да смяташ, че заслужавам порицание. Обаче за един философ осъдителното е не да разглежда рибите, а да се лакоми за тях. Нима ако на гадателите е позволено да бърникат из черните дробове, на философа няма да се позволи да ги съзерцава, макар че тъкмо той прорицава знаменията на всички живи същества и е жрец на всички богове? Нима ме осъждаш за това, на което Клавдий Максим и аз се възхищаваме у Аристотел? Докато не изхвърлиш книгите му от библиотеките и не ги изтръгнеш от ръцете на хората, жадни за знание, няма да можеш да ме обвиниш. Но май говорих затова повече, отколкото беше нужно. А сега виж още как те се опровергават сами. Твърдят, че съм се домогвал до жената с магическо изкуство и морски примамки, а пък не могат да отрекат, че по същото това време съм се намирал в планините във вътрешността на Гетулия, където риби ще се появят само ако се върне Девкалионовият потоп. Трябва да бъда благодарен, дето не знаят, че съм чел и Теофрастовите съчинения за хапещите и жилещите твари, а също и Никандровите "Средства против животински отрови" - иначе щяха да ме обвинят още и в отровителство. А пък аз съм придобил изследователски навици от четене на Аристотел и от съперничество с него; донякъде ме подмами и Платон, който казва, че човекът който изучава природата, "приживе си играе игра, за която не ще се разкайва"41. [42] (1) Nunc quoniam pisces horum satis patuerunt, accipe aliud pari quidem stultitia, sed multo tanta uanius et nequius excogitatum. (2) Scierunt et ipsi argumentum piscarium futile et nihil futurum, praeterea nouitatem eius ridiculam (quis enim fando audiuit ad magica maleficia disquamari et exdorsari piscis solere?), potius aliquid de rebus peruulgatioribus et iam creditis fingendum esse. (3) Igitur ad praescriptum opinionis et famae confinxere puerum quempiam carmine cantatum remotis arbitris, secreto loco, arula et lucerna et paucis consciis testibus, ubi incantatus sit, corruisse, postea nesciente<m> sui excitatum _ (4) nec ultra isti quidem progredi mendacio ausi. Enim fabula ut impleretur, addendum etiam illud fuit, puerum eundem multa praesagio praedixisse. (5) Quippe hoc emolumentum canticis accipimus, praesagium et diuinationem, nec modo uulgi opinione, uerum etiam doctorum uirorum auctoritate hoc miraculum de pueris confirmatur. (6) Memini me apud Varronem philosophum, uirum accuratissime doctum atque eruditum, cum alia eiusdem modi, tum hoc etiam legere: Trallibus de euentu Mithridatici belli magica percontatione consultantibus puerum in aqua simulacrum Mercuri contemplantem quae futura erant CLX uersibus cecinisse. (7) Itemque Fabium, cum quingentos denarium perdidisset, ad Nigidium consultum uenisse; ab eo pueros carmine instinctos indicauisse, ubi locorum defossa esset crumina cum parti eorum, ceteri ut forent distributi; (8) unum etiam denarium ex eo numero habere M. Catonem philosophum; quem se a pedisequo in stipe Apollinis accepisse Cato confessus est.   42. А сега, понеже всичко около техните риби стана достатъчно ясно, чуй нещо друго - пак така глупаво, но измислено много по-нескопосно и злостно. Те и сами са знаели че рибешкото обвинение ще се окаже празно и безполезно, а неговата непривичност - смешна (понеже чул ли е някой да се казва, че за магически злодейства на рибите им се лющят люспите и им се вади гръбнакът?). Преценили са, че трябва да скалъпят нещо по-познато, в което хората са свикнали да вярват. И така, те се съобразиха с разпространените суеверия и съчиниха, че съм направил заклинания на някакво момче на тайно място и без свидетели. Имало само едно олтарче, светилник и малцина са участници очевидци: и когато баенето свършило, момчето се сгромолясало. Те не посмяха да лъжат по-нататък, но за да стане измислицата пълна, трябваше да добавят, че момчето е предсказало много неща като прорицател. Нали знаем, че ползата от омагьосването е именно тази - да пророкуваш и да предсказваш. И това не е само мнение на тълпата - подобни чудеса с момчетата се потвърждават и от авторитета на учените мъже. Спомням си, че у философа Варон, един безукорно учен и осведомен мъж, съм чел множество неща от същия род, между които и следното: когато гражданите на Трали потърсили магически отговор на въпроса за края на войната с цар Митридат, едно момче, съзерцавайки изображението на Меркурий под вода, пропяло предсказание за бъдещето от сто и шестдесет стиха. Също и Фабий, който загубил петстотин денария, отишъл да се посъветва с Нигидий; онзи побаял заклинания на едни момчета и те познали на кое място е закопана кесията и ,у кои хора е разпръсната останалата част от парите: познали дори това, че един денарий се намира у философа Марк Катон. Катон не отрекъл, че го е получил от своя слуга, когато давал лептата си за бог Аполон42. [43] (1) Haec et alia apud plerosque de magiis et pueris lego equidem, sed dubius sententiae sum, dicamne fieri posse an negem, (2) quamquam Platoni credam inter deos atque homines natura et loco medias quasdam diuorum potestates intersitas, easque diuinationes cunctas et magorum miracula gubernare. (3) Quin et illud mecum reputo: posse animum humanum, praesertim puerilem et simplicem, seu carminum auocamento siue odorum delenimento soporari et ad obliuionem praesentium externari et paulisper remota corporis memoria redigi ac redire ad naturam suam, quae est immortalis scilicet et diuina, atque ita uelut quodam sopore futura rerum praesagare. (4) Verum enimuero, ut ista sese habent, si qua fides hisce rebus impertienda est, debet ille nescio qui puer prouidus, quantum ego audio, et corpore decorus atque integer deligi et animo sollers et ore facundus, (5) ut in eo aut diuina potestas quasi bonis aedibus digne diuersetur (si tamen ea pueri corpore includitur), an ipse animus expergitus cito ad diuinationem suam redigatur, quae ei prompte insita et nulla obliuione saucia et hebes facile resumatur. (6) Non enim ex omni ligno, ut Pythagoras dicebat, debet Mercurius exculpi. (7) Quod si ita est, nominate, quis ille fuerit puer sanus, incolumis, ingeniosus, decorus, quem ego carmine dignatus sim initiare. (8) Ceterum Thallus, quem nominastis, medico potius quam mago indiget. (9) Est enim miser morbo comitiali ita confectus, ut ter an quater die saepe numero sine ullis cantaminibus corruat omniaque membra conflictationibus debilitet, facie ulcerosus, fronte et occipitio conquassatus, oculis hebes, naribus hiulcus, pedibus caducus. (10) Maximus omnium magus est, quo praesente Thallus diu steterit: ita plerumque morbo ceu somno uergens inclinatur.   43. Чел съм и други такива разкази за момчета и магии у не един автор и се колебая дали да се съглася, че това е възможно, или да го отрека. Впрочем вярвам на Платон, че между боговете и хората съществуват някакви божествени сили, чиято природа е преходна между едните и другите. Те са разпръснати помежду им и направлява всички предсказания и магически чудеса. Дори в себе си мисля, че човешката душа, особено ако е момчешка и простичка, може да изпадне в унес - било с баене и заклинание, било с вдъхване на упойни миризми - и да достигне до забрава на настоящето; и отдалечавайки се за кратко време от телесната памет, да се възвиси и да се върне към природата си, която е безсмъртна (и несъмнено божествена); и така, намирайки се в нещо като полусън, да предсказва онова, което ще стане. И все пак, каквато и да е истината и ако въобще трябва да се вярва на всичко това - един такъв момък ясновидец, доколкото съм чул непременно се подбира така, че да бъде телесно красив и без недъзи, с пъргав ум и с дар слово, за да може или божествената сила да се настани в него прилично, както в добър храм, ако тя наистина влиза вътре в тялото на момчето, или пък за да може самата му душа след като се събуди, бързо да си припомни прорицанието - това става лесно, докато то е още прясно и не е осакатено и притъпено от някаква забрава. Наистина, както е казвал Питагор, не от всяко дърво трябва да се дяла статуя на Меркурий! Ако това е така, кажете името на онова здраво, читаво, даровито и хубаво момче, което аз според вас съм удостоил да посветя в тайнства чрез заклинания. На този Тал, когото назовахте има нужда повече от лекар, отколкото от заклинател - нещастникът е толкова съсипан от болестта, която прекъсва заседанията на народното събрание43, че често припада по три и по четири пъти на ден, без каквито и да е било заклинания, а натъртванията пребиват цялото му тяло. Лицето му е в язви, челото и тилът му са разтресени, погледът му е безсмислен, ноздрите му зеят и краката му се плетат. Най-големият магьосник е онзи, в чието присъствие Тал би се удържал прав по-дълго време; обаче болестта го поваля непрекъснато, сякаш го оборва сън. [44] (1) Eum tamen uos carminibus meis subuersum dixistis, quod forte me coram semel decidit. (2) Conserui eius plerique adsunt, quos ex<h>iberi denuntiastis. Possunt dicere omnes quid in Thallo despuant, cur nemo audeat cum eo ex eodem catino cenare, eodem poculo bibere. (3) Et quid ego de seruis? Vos ipsi uidetis. Negate Thallum multo prius quam ego Oeam uenirem corruere eo morbo solitum, medicis saepe numero ostensum! (4) Negant hoc conserui eius, qui sunt in ministerio uestro? Omnium rerum conuictum me fatebor, nisi rus adeo iam diu ablegatus est in longinquos agros, ne familiam contaminaret. Quod ita factum nec ab illis negari potest. (5) Eo nec potuit hodie a nobis exhiberi. Nam ut omnis ista accusatio temeraria et repentina fuit, nudius tertius nobis Aemilianus denuntiauit, ut seruos numero quindecim apud te exhiberemus. (6) Adsunt XIIII, qui in oppido erant. Thallus solus, ut dixi, quod ferme ad centesimum lapidem longe exul est, is Thallus solus abest, sed misimus qui eum curriculo aduehat. (7) Interroga, Maxime, XIIII seruos quos exhibemus, Thallus puer ubi sit et quam salue agat, interroga seruos accusatorum meorum. Non negabunt turpissimum puerum, corpore putri et morbido, caducum, barbarum, rusticanum. (8) Bellum uero puerum elegistis, quem quis sacrificio adhibeat, cuius caput contingat, quem puro pallio amiciat, a quo responsum speret. (9) Velle<m> hercle adesset. Tibi eum, Aemiliane, permisissem, et tenerem, si tu interrogares. Iam in media quaestione hic ibidem pro tribunali oculos trucis in te inuertisset, faciem tuam spumabundus conspuisset, manus contraxisset, caput succussisset, postremo in sinu tuo corruisset.   44. И въпреки това вие казахте, че той е станал жертва на моите заклинания, понеже случайно веднъж е паднал в мое присъствие. Повечето от робите, които са негови другари, и които вие поискахте да бъдат доведени в съда, са тук. Всички могат да кажат защо плюят пред Тал и защо никой не се осмелява да яде от една паница и да пие от една чаша с него. Но защо говоря за робите? Вие виждате и сами. Кажете, че Тал не е припадал често от същата болест и че не е би показван не веднъж на лекари, дълго преди аз да пристигна в Еа; нека го кажат и другарите му, които са ваши роби. Ще призная, че съм изобличен във всичко, но затова трябва да докажете, че той не е отпратен отдавна в затънтените чифлици на село, далеч от всички, за да не им влияе зле. Няма кой да отрече, че това се е случило. Затова и той не можа да бъде доведен днес от мене. Ето какво се случи: понеже цялото това обвинение е внезапно е необмислено, преди два дни Емилиан поиска да доведа пред тебе в съда петнадесет души роби. Единствено Тал (понеже, както казах, той се намира м изгнание на почти сто мили оттук), само този Тал отсъствува; аз обаче съм изпратил човек да го докара с кола. Попитай четиринадесетте роби, които са тук, Максиме: попитай робите на моите обвинители къде е младият Тал и колко е здрав. Няма да отрекат, че той е едно извънредно грозно момче с разкапано и болнаво тяло, едно припадащо варварче и селяндурче. Наистина сте подбрали чудесен момък, та човек да си го вземе за свещенодействия, да се докосва до главата му, да го замята с чист плащ и да се надява, че ще му пророкува. Кълна с в Херкулес, бих искал той да е тук! Щях да ти го предоставя, Емилиане, и ако го разпиташе, щях да го поддържам - още по средата на разпита той щеше да извърти срещу тебе ужасните си очи и да заплюе лицето ти с пяна на уста; и тук, пред самия трибунал, щеше да загърчи ръце, да разтресе глава, и накрая да рухне в обятията ти. [45] (1) XIIII seruos quos postulasti exhibeo. Cur illis ad quaestionem nihil uteris? Vnum puerum atque eum caducum requiris, quem olim abesse pariter mecum scis. Quae alia est euidentior calumnia? XIIII serui petitu tuo adsunt, eos dissimulas; unus puerulus abest, eum insimulas. (2) Postremo quid uis? Puta Thallum adesse: uis probare eum praesente me concidisse? Vltro confiteor. Carmine id factum dicis? Hoc puer nescit, ego non factum reuinco. Nam caducum esse puerum nec tu audebis negare. (3) Cur ergo carmini potius quam morbo attribuatur eius ruina? An euenire non potuit ut forte praesente me idem pateretur, quod saepe alias multis praesentibus? (4) Quod si magnum putarem caducum deicere, quid opus carmine fuit, cum incensus gagates lapis, ut apud physicos lego, pulchre et facile hunc morbum exploret, cuius odore etiam in uenaliciis uulgo sanitatem aut morbum uenalium experiantur? (5) Etiam orbis a figulo circumactus non difficile eiusdem ualetudinis hominem uertigine sui corripit, ita spectaculum rotationis eius animum saucium debilitat. Ac multo plus ad caducos[e] consternendos figulus ualet quam magus. (6) Tu frustra postulasti, ut seruos exhiberem; ego non de nihilo postulo ut nomines, quinam testes huic piaculari sacro adfuerint, cum ego ruentem Thallum impellerem. (7) Vnum omnino nominas puerulum illum Sicinium Pudentem, cuius me nomine accusas; is enim adfuisse se dicit. Cuius pueritia etsi nihil ad re<li>gionem refragaretur, tamen accusatio fidem deroget. (8) Facilius fuit, Aemiliane, ac multo grauius, tete ut ipsum diceres interfuisse et ex eo sacro coepisse dementire potius quam totum negotium quasi ludicrum pueris donares: puer cecidit, puer uidit. Num etiam puer aliqui incantauit?   45. Довел съм ти четиринадесет роби, които ми поиска. Защо изобщо не ги използуваш за разпит? Търсиш само едно момче при това припадничаво, за което знаеш не по зле от мене, че отдавна го няма тук. Може ли някоя клевета да бъде по-очевидна? По твое искане тук има четиринадесет роби: тях подминаваш. Едно момченце го няма: за него ме обвиняваш! Най-сетне, какво искаш? Смятай, че Тал е тук: искаш да докажеш, че е припаднал в мое присъствие ли? Сам го признавам! Казваш, че това е станало със заклинания. Момчето не знае, а аз твърдя, че не е вярно - самият ти не можеш да отречеш, че то припадна. Тогава защо припадането му да се приписва повече на заклинание, отколкото на болестта? Нима не е могло да стане така, че в мое присъствие случайно да го обхване същото, което и друг път в присъствието на много хора? И ако чак толкова ми се е искало да поваля един припадничав човек, защо са ми били нужни заклинания, след като съм чел у природоизпитателите, че запаленият черен кехлибар показва тази болест лесно и чудесно? Дори по пазарищата хората изпитват здравето и болестта на изложените за продан роби с пушек от този кехлибар. Завъртяното грънчарско колело също така лесно принуждава човека, който има това страдание, да загуби равновесие, толкова силно въртеливата гледка поразява болната му душа. Явно един грънчар е по-силен да събаря епилептиците, отколкото един магьосник. Ти напразно поиска да доведа робите; аз обаче зная защо искам да назовеш свидетелите, които са присъствували на това жертвено свещенодействие, когато аз съм съборил олюляващия се Тал. Назоваваш всичко на всичко това момченце Сициний Пудент, от чието име ме обвиняваш, понеже той твърди, че е бил там. Но макар че детинската му възраст не му пречи да се кълне в боговете, все пак обвинението не внушава доверие. По-лесно и много по-убедително щеше да бъде, Емилиане, ако беше казал, че ти самият си би там и че от това тайнство си започнал да се побъркваш, а не да прехвърляш цялата работа като някаква шега върху момчетата. Момче припаднало, момче го видяло, да не би пак някое момче да е направило и магията? [46] (1) Hic satis ueteratorie Tannonius Pudens, cum hoc quoque mendacium frigere ac prope iam omnium uultu et murmure explosum uideret, ut uel suspiciones quorundam spe moraretur, ait pueros alios producturum, qui sint aeque a me incantati, atque ita ad aliam speciem argumenti transgressus est. (2) Quod quamquam dissimulare potui, tamen ut omnia, ita hoc quoque ultro prouoco. Cupio enim produci eos pueros, quos spe libertatis audio confirmatos ad mentiendum. Sed nihil amplius dico: ut producant. (3) Postulo igitur et flagito, Tannoni Pudens, ut expleas quod pollicitu's. Cedo pueros istos, quibus confiditis: produc, nomina qui sint. Mea aqua licet ad hoc utare. Dic, inquam, Tannoni. (4) Quid taces, quid cunctaris, quid respectas? Quod si hic nescit quid dixerit aut nomina oblitus est, at tu, Aemiliane, cede huc, dic quid aduocato tuo mandaueris, exhibe pueros. (5) Quid expalluisti? Quid taces? Hocine accusare est, hocine tantum crimen deferre, an Claudium Maximum, tantum uirum, ludibrio habere, me calumnia insectari? (6) Quod si forte patronus tuus uerbo prolapsus est et nullos pueros habes quos producas, saltem XIIII seruis quos ex<h>ibui ad aliquid utere.   46. На това място Таноний Пудент, който вече виждаше по лицата и шушуканията на почти всички, че тази лъже също не хваща вяра и отива на халост, като истински стар хитрец реши поне да подхрани подозренията на някои хора. Той обяви, че ще доведе други момчета, които също са били омагьосани от мене, и по този начин премина към нови доказателства. Макар че можех да премълча това, пак те предизвиквам сам - така както и за всичко останало. Жадувам да бъдат показани тези момчета, за които дочувам, че са се решили да лъжат от надежда, че ще получат свобода. Но не казвам нищо повече: нека ги доведат. И така, Таноний Пуденте, изисквам и държа да изпълниш това, което си обещал. Дай тези тука тези момчета, на които се надявате; казвай кои са имената им. Съгласен съм да използуваш за това моята вода. Казах ти, Таноний: говори! Защо мълчиш? Защо се бавиш? Защо се озърташ? Тогава, Емилиане - понеже той не знае онова, което е научил, или пък е забравил имената, - хайде ела тука ти, кажи какво си поръчал на твоя защитник и покажи момчетата. Защо пребледня? Защо мълчиш? На какво прилича това? Дали ме обвиняваш в тежко престъпление, или се подиграваш с един такъв мъж като Клавдий Максим, а мене клеветиш? Но ако твоят защитник случайно е сбъркал думата и ти нямаш никакви момчета за показване, поне използувай за нещо тези четиринадесет роби, които доведох аз. Ако не защо искаше да вдигна толкова много хора? Обвини ме в магия и изиска да ти доведе петнадесет души роби; ако ме беше обвинил в насилие, колко ли щеше да изискаш. [47] (1) Aut cur sisti postulabas tantam familiam? Magiae accusans de XV seruis denuntiasti; quid, si de ui accusares, quot tandem seruos postulares? (2) Sciunt ergo aliquid XV serui et occultum est. An occultum non est et magicum est? Alterum horum fatearis necesse est: aut inlicitum non fuisse in quo tot conscios non timuerim, aut si inlicitum fuit, scire tot conscios non debuisse. (3) Magia ista, quantum ego audio, res est legibus delegata, iam inde antiquitus XII tabulis propter incredundas frugum inlecebras interdicta, igitur et occulta non minus quam tetra et horribilis, plerumque noctibus uigilata et tenebris abstrusa et arbitris solitaria et carminibus murmurata, (4) cui non modo seruorum, uerum etiam liberorum pauci adhibentur. (5) Et tu quindecim seruos uis interfuisse? Nubtiaene illae fuerunt an aliud celebratum officium an conuiuium tempestiuum? XV serui sacrum magicum participant, quasi XV uiri sacris faciundis creati? (6) Cui tamen rei tot numero adhibuissem, si conscientiae nimis multi sunt? XV liberi homines populus est, totidem serui familia, totidem uincti ergastulum. (7) An adiutorio multitudo eorum necessaria fuit, qui diutine hostias lustralis tenerent? At nullas hostias nisi gallinas nominastis. An ut grana turis numerarent? An ut Thallum prosternerent?   47. Оказа се впрочем, че петнадесет роби знаят нещо и това нещо е тайно. Или не е тайно, но пак е магьосническо? Необходимо е да признаеш едното от двете неща - или че онова, за което не ме е било страх от толкова много свидетели, не е било непозволено, или, ако е било непозволено - че не е трябвало да допусна толкова много свидетели. Доколкото съм чувал, магията е нещо което се преследва от закона и още от старо време е забранена в Дванадесетте таблици заради гнусното подмамване на чужди плодове. Следователно тя е не по-малко тайна, отколкото ужасна и чудовищна. Вършат я обикновено по време на нощни бдения, под прикритието на мрака и насаме, без свидетели - заклинанията се шепнат и до тях се допускат съвсем малко свободни хора, камо ли пък роби. Как искаш тогава там да е имало петнадесет души роби? Какво е било това нещо - сватба, някакво друго многолюдно сборище или пищна гощавка? Петнадесет роби вземат участие в магическо тайнство, сякаш са назначени да бъдат петнадесетте жреци от колегията за извършване на свещенодействията?44 Ако съвестта ми беше нечиста, щях ли да допусна толкова много хора? Петнадесет свободни мъже - това е цял народ; петнадесет роби - това е цяло стопанство, а петнадесет наказани роби - цял затвор. Нима такава тълпа е трябвало да ми помага - да подържат по-дълго време очистителните жертви? Но вие не споменахте други жертви освен кокошки. Или да броят тамяновите зрънца? Или да бутнат Тал? [48] (1) Mulierem etiam liberam perductam ad me domum dixistis eiusdem Thalli ualetudinis, quam ego pollicitus sim curaturum, eam quoque a me incantatam corruisse. (2) Vt uideo, uos palaestritam, non magum accusatum uenistis: ita omnis qui me accessere dicitis cecidisse. (3) Negauit tamen quaerente te, Maxime, Themison medicus, a quo mulier ad inspiciendum perducta est, quicquam ultra passam nisi quaesisse me, ecquid illi aures obtinnirent et utra earum magis; (4) ubi responderit dexteram sibi aurem nimis inquietam, confestim discessisse. (5) Hic ego, Maxime, quanquam sedulo inpraesentiarum a laudibus tuis tempero, necubi tibi ob causam istam uidear blanditus, tamen sollertiam tuam in percontando nequeo quin laudem. (6) Dudum enim, cum haec agitarentur et illi incantatam mulierem dicerent, medicus qui adfuerat abnueret, quaesisti tu nimis quam prudenter, quod mihi emolumentum fuerit incantandi. (7) Responderunt: 'Vt mulier rueret.' 'Quid deinde? Mortua est?' inquis. Negarunt. 'Quid ergo dicitis? Quod Apulei commodum, si ruisset?' (8) Ita enim pulchre ac perseueranter tertio quaesisti, ut qui scires omnium factorum rationes diligentius examinandas ac saepius causas quaeri, facta concedi, eoque etiam patronos litigatorum causidicos nominari, quod cur quaeque facta sint expediant. (9) Ceterum negare factum facilis res est et nullo patrono indiget; recte factum uel perperam docere, id uero multo arduum et difficile est. Frustra igitur an factum sit anquiritur, quod nullam malam causam habuit ut fieret. (10) Ita facti reus apud bonum iudicem scrupulo quaestionis liberatur, si nulla fuit ei ratio peccandi. (11) Nunc quoniam neque incantatam neque prostratam mulierem probauerunt et ego non nego petitu medici a me inspectam, dicam tibi, Maxime, cur illud de aurium tinnitu quaesierim, (12) non tam purgandi mei gratia in ea re, quam tu iam praeiudicasti neque culpae neque crimini confinem, quam ut ne quid dignum auribus tuis et doctrinae tuae congruens reticuerim. (13) Dicam igitur quam breuissime potuero; etenim admonendus es mihi, non docendus.   48. Казах ти още, че една свободна жена страдаща от същата болест, като него, е била доведена дома ми. Аз съм обещал да я излекувам, омагьосал съм я и тя също припаднала. Както виждам вие сте дошли тук да обвиняват борец, а не магьосник - казвате, че всички, които са се доближили до мене падат. И все пак, Максиме, ти разпита лекаря Темизон, който беше довел жената да я прегледам, и той отрече да съм и направил каквото и да е било друго нещо, освен дето я попитах дали ушите и бучат и кое бучи повече; и като отговори, че дясното ухо я мъчи повече, тя си отиде веднага. На това място, Максиме, макар че до сега старателно се въздържах да те хваля, за да не изглежда, че ти се умилквам за това дело, не мога да не похваля все пак твоята сръчност в разпитването. Още тогава, когато стана дума за всичко това и те казаха, че жената е била омагьосана, а лекарят, който беше присъствувал, отрече това, ти запита - повече от разумно! - каква полза имало за мене от омагьосването. "Жената да припадне" - отговориха те. "А тя умря ли после? - попита ти. Те казаха, че не, а ти продължи: - Тогава какво правите? Какво печели Апулей, ако тя припадне?" Ето, толкова мъдър и упорит беше твоят трети въпрос. Ти знаеше, че смисълът на всички деяния трябва да се преценява много внимателно и че не рядко самите деяния са простими, но причините им се издирват. Затова и защитниците на хората, които се съдят, се наричат "казвачи на причината"45: те изясняват защо е било извършено всяко едно деяние. Всъщност отричането на едно деяние е лесна работа и не изисква непременно защитник, докато това, да докажеш дали е право или криво вече е нещо извънредно сложно. Така че няма смисъл да се питаме дали едно деяние, за което няма никаква лоша причина, е било извършено, или не. Затова и при един добър съдя обвиняемия се освобождава от досадата да бъде разпитван, ако за него не е имало смисъл да извърши простъпката. А сега, Максиме, след като те не доказаха, че жената не е била омагьосана и повалена, а и аз не отричам, че я прегледах по молба на лекаря, нека ти кажа защо я попитах за бученето в ушите. Не толкова за да се оправдая за нещо, за което ти още предварително си отсъдил, че няма нищо общо с обвинение в престъпно деяние, колкото за де не подмина нищо подходящо за слуха ти и достойно за твоята ученост. И така ще говоря колкото е възможно по-кратко, понеже всъщност няма какво да те уча, само ще ти припомня нещо. [49] (1) Plato philosophus in illo praeclarissimo Timaeo caelesti quadam facundia uniuersum mundum molitus, (2) igitur postquam de nostri quoque animi trinis potestatibus sollertissime disseruit, et cur quaeque membra nobis diuina prouidentia fabricata sint aptissime docuit, causam morborum omnium trifariam percenset. (3) Primam causam primordiis corporis adtribuit, si ipsae elementorum qualitates, uuida et frigida, et h[i]is duae aduorsae non congruant. Id adeo euenit, cum quaepiam earum modo excessit aut loco demigrauit. (4) Sequens causa morborum inest in eorum uitio, quae iam concreta ex simplicibus elementis una tamen specie coaluerunt, ut est sanguinis species et uisceris et ossi et medullae, porro illa quae ex hisce singularibus mixta sunt. (5) Tertio in corpore concrementa uarii fellis et turbidi spiritus et pinguis humoris nouissima aegritudinum incitamenta sunt.   49. Философът Платон разсъждавайки в своя прочут и прекрасен "Тимей" за цялата вселена с божествено красноречие, след като засяга много изкусно и трите сили на духа ни и разяснява много умело защо божественото провидение ни е снабдило с всеки един орган изброява три вида причини за всички болести. Първата причина той приписва на първоосновите на тялото - човек се разболява, когато самите качества на елементите - влажност, студ и двете им противоположности - не са добре съчетани: това става, когато някое от тях е надхвърлило мярата или не е на мястото си. Следваща причина за болестите е в неправилното състояние на всичко онова, което е възникнало от простите елементи и след това отново е придобило единен вид - например кръвта, вътрешностите, костите и костният мозък; и още - на нещата, които представляват смесици от тях. И трето - последните причинители на заболяванията са натрупванията из тялото на разни жлъчни отлагания, на лош въздух и на мазна течност. [50] (1) Quorum e numero praecipuast materia morbi comitialis, de quo dicere exorsus sum, cum caro in humorem crassum et spumidum inimico igni conliquescit et spiritu indidem parto ex candore compressi aeris albida et tumida tabes fluit. (2) Ea namque tabes si foras corporis prospirauit, maiore dedecore quam noxa diffunditur. Pectoris enim primorem cutim uitiligine insignit et omnimodis maculationibus conuariat. (3) Sed cui hoc usu uenerit, numquam postea comitiali morbo adtemptatur. Ita aegritudinem animi grauissimam leui turpitudine corporis compensat. (4) Enimuero si perniciosa illa dulcedo intus cohibita et bili atrae sociata uenis omnibus furens peruasit, dein ad summum caput uiam molita dirum fluxum cerebro immiscuit, ilico regalem partem animi debilitat, quae ratione pollens uerticem hominis uelut arcem et regiam insedit. (5) Eius quippe diuinas uias et sapientis meatus obruit et obturbat. Quod facit minore pernicie per soporem, cum potu et cibo plenos comitialis morbi praenuntia strangulatione modice angit. (6) Sed si usque adeo aucta est, ut etiam uigilantium capiti offundatur, tum uero repentino mentis nubilo obtorpescunt et moribundo corpore, cessante animo cadunt. (7) Eum nostri non modo maiorem et comitialem, uerum etiam diuinum morbum, ita ut Graeci _____ _____, uere nuncuparunt, uidelicet quod animi partem rationalem, quae longe sanctissimast, eam uiolet.   50. Измежду тях особено важен е причинителят на епилептичната болест, за която започнах да говоря. При нея плътта се стопява под въздействието на зловредна топлина и се превръща в гъста пенлива течност; от горещия сгъстен въздух се появява смрад и потича белезникава оточна гной. Ако тази гной си намери изход навън от тялото, тя се разпръсва и остава повече неприятна, отколкото вредна - тя загрозява външния слой на кожата на гърдите с обрив иго изпъстря с всевъзможни петна. Но с когото стане така, той никога после не се разболява от епилепсия и се отървава с леко обезобразяване на тялото, а най-тежкото страдание на душата му се разминава. Обаче ако това гибелно възпаление си остане вътре, съедини се с черната жлъчка и нахлуе бясно във всички жили, а след това си пробие път до най-горната част на главата и влее страшните си вълни в мозъка, веднага съсипва царската част на душата, която управлява разума и се намира на върха на човешкото тяло - сякаш в крепост или в царски дворец. И така, то залива и обърква божествените пътеки и мъдрите криволици на мозъка. По време на сън вредата е по-малка - тогава възпалението души натежалите от ядене и пиене хора само с леки гърчове, които са предвестник на епилепсията. Но когато то е станало така силно, че се излива дори в главите на бодърствуващите, тогава те се вцепеняват от внезапното замътване на ума и припадат. Тялото е като на умиращи, а духа го няма. Ние с право сме нарекли тази болест не само "голяма" и "прекъсваща заседанията на народното събрание"46, но и "божествена"; гърците пък са я нарекли "свещена" - сигурно за това, защото засяга тъкмо разсъдъчната част на душата, която е най-свещената. [51] (1) Agnoscis, Maxime, rationem Platonis quantum potui pro tempore perspicue explicatam. (2) Cui ego fidem arbitratus causam diuini morbi esse, cum illa pestis in caput redu<n>dauit, haudquaquam uideor de nihilo percontatus, an esset mulieri illi caput graue, ceruix torpens, tempora pulsata, aures sonorae. [et] (3) Ceterum, quod dexterae auris crebriores tinnitus fatebatur, signum erat morbi penitus adacti. Nam dextera corporis ualidiora sunt eoque minus spei ad sanitatem relinquunt, cum et ipsa aegritudini succumbunt. (4) Aristoteles adeo in problematis scriptum reliquit: quibus aeque caducis a dextero morbus occipiat, eorum esse difficiliorem medelam. (5) Longum est, si uelim Theophrasti quoque sententiam de eodem morbo recensere. Est enim etiam eius egregius liber de caducis. (6) Quibus tamen in alio libro, quem de inuidentibus animalibus conscribsit, remedio esse ait exuuias stelionum, quas uelut senium more ceterorum serpentium temporibus statutis exuant; (7) sed nisi confestim eripias, malignone praesagio an naturali adpetentia ilico conuertuntur et deuorant. (8) Haec idcirco commemoraui nobilium philosophorum disputata, simul et libros sedulo nominaui nec ullum ex medicis aut poetis uolui attingere, ut isti desinant mirari, si philosophi suapte doctrina causas morborum et remedia nouerunt. (9) Igitur cum ad inspiciendum mulier aegra curationis gratia ad me perducta sit atque hoc et medici confessione qui adduxit ac mea ratiocinatione recte factum esse conueniat, (10) aut constituant magi et malefici hominis esse morbis mederi, aut, si hoc dicere non audent, fateantur se in puero et muliere caducis uanas et prorsus caducas calumnias intendisse.   51. Ти, Максиме, разпознаваш Платоновите мисли, които аз обясних толкова ясно, колкото ми позволява времето. Според мене трябва да му се вярва, че причината за божествената болест е нахлуването на онази отрова в главата - тогава става ясно, че не съм попитал току-така онази жена дали усеща тежест в главата, изтръпване на шията, чукане в слепоочията и бучене в ушите. А пък това, че според нейните думи, шумовете в дясното и ухо били по-чести, е признак, че болестта се е вкоренила дълбоко, понеже дясната част на тялото е по-силна и по тази причина остава по-малка надежда за оздравяване, когато от страданието е поразена тя. Даже в изследванията на Аристотел е записано, че лечението на всички епилептици, чиито припадъци започват с прилошаване от дясно, по-трудно. Ще стане много дълго, ако реша да изложа и Теофрастовото мнение за същата болест (той впрочем също е написал една превъзходна книга за епилептиците). А пък в една друга своя книга, в която е описал злостните животни, той твърди, че за такива болни е целебна старата кожа на гущерите с петна, наподобяващи звезди. Както и другите влечуги, те я събличат в определено време, но ако човек не грабне кожата веднага, гущерът мигом се извръща и я поглъща - може би за зла поличба, а може би поради естествен нагон. Споменах тези мнения на видни философи и старателно посочих и книгите им (и нарочно не казах нищо за никой лекар и за никой поет), та тези хора да престанат да се чудят, че философите познават причините за болестите и лекарствата против тях благодарение на собствената си ученост. И така: при положение, че болната жена била доведена при мене за преглед и помощ и че това явно е станало по почтен начин, както се вижда и от разказа на лекаря, който я доведе при мене и от моите разсъждения, те или трябва да обявят, че лекуването на болестите е присъщо на магьосника и злодея, или, ако не се осмелят да кажат това, нека да признаят, че са измислили за припадничавото момче и жената празни и направо припадничави клевети. [52] (1) Immo enim, si uerum uelis, Aemiliane, tu potius caducus qui iam tot calumniis cecidisti. Neque enim grauius est corpore quam corde collabi, pede potius quam mente corruere, in cubiculo despui quam in isto splendidissimo coetu detestari. (2) At tu fortasse te putas sanum, quod non domi contineris, sed insaniam tuam, quoquo te duxerit, sequeris. Atqui contende, si uis, furorem tuum cum Thalli furore: inuenies non permultum interesse, nisi quod Thallus sibi, tu etiam aliis furis. (3) Ceterum Thallus oculos torquet, tu ueritatem; Thallus manus contrahit, tu patronos; Thallus pauimentis inliditur, tu tribunalibus. Postremo ille quidquid agit in aegritudine facit, ignorans peccat; (4) at tu, miser, prudens et sciens delinquis, tanta uis morbi te instigat. Falsum pro uero insimulas; infectum pro facto criminaris; quem innocentem liquido scis, tamen accusas ut nocentem.   52. Дори нещо повече. Ако искаш да знаеш истината, Емилиане, припадничавият си ти, понеже ти наговори толкова много клевети! Понеже не е по-страшно да рухнеш телесно, отколкото нравствено, да се подхлъзнеш на пета, отколкото в разсъдъка си, и да те заплюват в спалнята на робите, отколкото да будиш омерзение пред този най-блестящ съд. А може би ти се смяташ за здрав, понеже не си затворен у дома си, а вървиш след болестта си навсякъде, накъдето тя те поведе? Не искаш ли обаче да сравниш своя бяс с беса на Тал? Ще видиш, че няма чак толкова голяма разлика, освен дето Тал е бесен за себе си, а ти - за другите. И още - Тал извърта очите си, а ти - истината, Тал си кърши ръцете, а ти - прекършваш защитниците, Тал се свлича по мозаични подове, а ти - пред трибуналите. И накрая - всичко, което върши той, върши го болен и не знае какво е, а ти, нещастнико, вършиш престъпни дела нарочно и съзнателно. Толкова голяма е силата на болестта, която те пришпорва. Обвиняваш ме в нещо лъжливо, което представяш за истинско; твърдиш, че неизвършеното е извършено, и изкарваш виновен един човек, за когото прекрасно знаеш, че е невинен. [53] (1) Quin etiam _ quod praeterii _ sunt quae fatearis nescire, et eadem rursus, quasi scias, criminari<s>. (2) Ais enim me habuisse quaedam sudariolo inuoluta apud lares Pontiani. Ea inuoluta quae et cuius modi fuerint, nescisse te confiteris, neque praeterea quemquam esse qui uiderit; tamen illa contendis instrumenta magiae fuisse. (3) Nemo tibi blandiatur, Aemiliane: non est in accusando uersutia ac ne impudentia quidem, ne tu arbitreris. Quid igitur? Furor infelix acerbi animi et misera insania crudae senectutis. (4) His enim paene uerbis cum tam graui et perspicaci iudice egisti: 'Habuit Apuleius quaepiam linteolo inuoluta apud lares Pontiani. Haec quoniam ignoro quae fuerint, iccirco magica fuisse contendo. Crede igitur mihi quod dico, quia id dico quod nescio.' (5) O pulchra argumenta et aperte crimen reuincentia! 'Hoc fuit, quoniam quid fuerit ignoro.' Solus repertus es, Aemiliane, qui scias etiam illa quae nescis. Tantum super omnis stultitia euectus es, (6) quippe qui sollertissimi et acerrimi philosophorum ne is quidem confidendum esse aiunt quae uidemus, at tu de illis quoque adfirmas, quae neque conspexisti umquam neque audisti. (7) Pontianus si uiueret atque eum interrogares, quae fuerint in illo inuolucro, nescire se responderet. (8) Libertus eccille, qui clauis eius loci in hodiernum habet et a uobis stat, numquam se ait inspexisse, quanquam ipse aperiret utpote promus librorum qui illic erant conditi, paene cotidie et clauderet, saepe nobiscum, multo saepius solus intraret, linteum in mensa positum cerneret sine ullo sigillo, sine uinculo. (9) Quidni enim? Magicae res in eo occultabantur: eo neglegentius adseruabam, sed enim libere scrutandum et inspiciendum si liberet, etiam auferendum temere exponebam, alienae custodiae commendabam, alieno arbitrio permittebam! (10) Quid igitur inpraesentiarum uis tibi credi? Quodne Pontianus nescierit, qui indiuiduo contubernio mecum uixit, id te scire, quem numquam uiderim nisi pro tribunali? (11) An quod libertus adsiduus, cui omnis facultas inspiciendi fuit, quod is libertus non uiderit, te qui numquam eo accesseris uidisse? (12) Denique ut quod non uidisti, id tale fuerit quale dicis. Atqui, stulte, si hodie illud sudariolum tu intercepisses, quicquid ex eo promeres, ego magicum negarem.   53. А освен това - досега не бях го казвал - има неща, за които признаваш, че не ги знаеш, но въпреки това ме обвиняваш в тях, сякаш ги знаеш! Твърдиш, че при ларите на Понциан е имало нещо мое, което е било увито в кърпа. Признаваш, че не знаеш какво всъщност е било това увито нещо, а също и че няма никой който да го е видял; и въпреки това казваш, че то е служило за магия. Няма кой да те похвали, Емилиане - това не е никаква обвинителска хитрост, не е дори нахалство. Хич и не си мисли! Тогава какво е? Нещастен бяс на една ожесточена душа и жалко безумие на един упорит старец. Към един толкова съсредоточен и проницателен съдия. Ти се обърна приблизително със следните думи: "Апулей е имал при ларите на Понциан едно нещо, увито ленена кърпичка. Понеже не зная какво е било твърдя, че било магьосническо. Следователно вярвай на това, което говоря, понеже говоря това, което не зная. " Какви прекрасни доказателства! Как явно разобличават престъплението. "Било е един какво си, понеже не зная какво е било. " Единствено ти се извъди, Емилиане, да знаеш дори онова, което не знаеш - до такава степен твоята глупост те извисява над всички. Във всеки случай най-изкусните и най-изкушените измежду философите твърдят, че не трябва да се осланяме дори на онова, което виждаме. Ти обаче упорствуваш дори за неща, които нито си виждал, нито си чувал някога. Ако Понциан беше жив и ти го попиташе какво е имало в онази кърпа, той щеше да ти отговори, че не знае. Ето, тук е същият освободен роб, който и до ден днешен държи ключовете от онази стая. Сега той е на ваша страна, но твърди, че никога не е поглеждал онова нещо, макар че като пазач на книгите, които стояха там, отключваше и заключваше почти всеки ден. Често той влизаше заедно с мене, а още по-често - сам, и виждаше, че лененото вързопче е поставено на масата без никакви печати и без никаква връв. Как иначе? Нали вътре криех магьоснически принадлежности? Точно затова ги съхранявах небрежно, и без никаква предпазливост го оставях спокойно да наднича и да тършува, а ако иска - даже да отнесе нещо. Поверявах ги на чужд човек да ги пази и ги излагах на чуждия произвол. А сега за какво искаш да ти се вярва? Дали че ти, когото видях за пръв път пред трибунала, знаеш това, което не е знаел Понциан, който живееше с мене неразделно и под един покрив? Или пък, че точно ти, който никога не си се доближавал до този дом, си видял онова, което не е видял същият този освободен роб, който стоеше там непрекъснато и имаше пълната възможност да надникне? Но хайде. Нека това което не си видял, да е било такова, каквото казваш. Обаче, глупако, ако днес тази кърпичка ти беше попаднала, каквото и да извадеше от нея, аз щях да кажа, че не е за магии. [54] (1) Tibi adeo permitto, finge quiduis, [r]eminiscere, excogita, quod possit magicum uideri: tamen de eo tecum decertarem. (2) Aut ego subiectum dicerem aut remedio acceptum aut sacro traditum aut somnio imperatum. Mille alia sunt quibus possem more communi et uulgatissima obseruationum consuetudine uere refutare. (3) Nunc id postulas, ut, quod reprehensum et detentum tamen nihil me apud bonum iudicem laederet, id inani suspicione incertum et incognitum condemnet. (4) Haud sciam an rursus, ut soles, dicas: 'Quid ergo illud fuit, quod linteo tectum apud lares potissimum deposuisti?' Itane est, Aemiliane? Sic accusas, ut omnia a reo percontere, nihil ipse adferas cognitum? (5) 'Quam ob rem piscis quaeris?' 'Cur aegram mulierem inspexisti?' 'Quid in sudario habuisti?' Vtrum tu accusatum an interrogatum uenisti? Si accusatum, tute argue quae dicis; si interrogatum, noli praeiudicare quid fuerit, quod ideo te necesse est interrogare, quia nescis. (6) Ceterum hoc quidem pacto omnes homines rei constituentur, si ei, qui nomen cuiuspiam detulerit, nulla necessitas sit probandi, omnis contra facultas percontandi. Quippe omnibus sic, ut forte negotium magiae facessitur, quicquid omnino egerint obicietur. (7) Votum in alicuius statuae femore signasti: igitur magus es. Aut cur signasti? Tacitas preces in templo deis allegasti: igitur magus es. Aut quid optasti? Contra, nihil in templo precatus es: igitur magus es. Aut cur deos non rogasti? Similiter, si posueris donum aliquod, si sacrificaueris, si uerbenam sumpseris. (8) Dies me deficiet, si omnia uelim persequi, quorum rationem similiter calumniator flagitabit. Praesertim quod conditum cumque, quod obsignatum, quod inclusum domi adseruatur, id omne eodem argumento magicum dicetur aut e cella promptaria in forum atque in iudicium proferetur.   54. Дори ще ти дам свобода - измисли каквото искаш, съобрази, намери нещо, което би могло да изглежда като магьосническо - аз пак щях да го оспоря. Щях да кажа, че или ми е подхвърлено, или че го пазя за цяр, или че ми е дадено за свещенодействие, или че съм получил заповед насън - съществуват още хиляда начина да намеря най-обикновени обяснения и да приведа най-приемливи причини. А ти искаш да ме осъдят само заради празно подозрение, без да има никаква сигурност и доказателства, при това за нещо, което няма как да ми навреди пред един добър съдия, дори ако наистина са хване у мене. Не зная дали няма да кажеш пак както обикновено: "Какво беше все пак онова нещо, което увиваше в ленена кърпа и го оставяше нарочно при ларите?" нали така, Емилиане? Ти обвиняваш така, че за всичко питаш обвиняемия, а сам не доказваш нищо. "Защо търсиш риби? Защо прегледа болната жена? Какво е имало в кърпата?" А ти за какво си дошъл - да обвиняваш или да питаш? Ако си дошъл да обвиняваш, сам доказвай това, което твърдиш; ако е да питаш, не съди предварително за онова, за което ти е необходимо да попиташ именно защото не го знаеш. Впрочем по този начин - ако един обвинител изобщо няма задължението да доказва, а има пълната възможност да разпитва - всички хора ще се озоват в положението на подсъдими. Нали ако обвинението в магия започне да се предявява произволно, просто всеки ще може да бъде подведен за всички свои постъпки! Написал си желание върху бедрото на някоя статуя - следователно си магьосник. Ако не - защо си го написал? Отправил си мълчаливи молби към боговете в храма - следователно си магьосник. Ако не - какво си поискал? Или обратното - не си се помолил в храма - следователно си магьосник. Иначе защо не си поискал нищо от боговете? Същото ще бъде, ако поднесеш някакъв дар, ако направиш жертва, ако вземеш свещени клонки. Тръгнем ли така, денят няма да ми стигне, ако река да изброя всичко, за което клеветникът ще може да поиска сметка. Особено пък за нещата, които човек слага на скришно място, които запечатва и които пази под ключ у дома си - всичко това ще бъде обявено по един и същ начин за магьосническо, ще напусне килерите и ще тръгне към форума и съда. [55] (1) Haec quanta sint et cuius[ce] modi, Maxime, quantusque campus calumniis hoc Aemiliani tramite aperiatur, quantique sudores innocentibus hoc uno sudariolo adferantur, possum equidem pluribus disputare, (2) sed faciam quod institui: etiam quod non necesse est confitebor et interrogatus ab Aemiliano respondebo. (3) Interrogas, Aemiliane, quid in sudario habuerim. At ego, quanquam omnino positum ullum sudarium meum in bybliotheca Pontiani possim negare (4) ac, <si> maxime fuisse concedam, tamen habeam dicere nihil in eo inuolutum fuisse _ (5) quae si dicam, neque testimonio aliquo neque argumento reuincar; nemo est enim qui attigerit, unus libertus, ut ais, qui uiderit _, (6) tamen, inquam, per me licet fuerit refertissimum. Sic enim, si uis, arbitrare, ut olim Vlixi socii thesaurum repperisse arbitrati sunt, cum utrem uentosissimum manticularentur. (7) Vin dicam, cuius modi illas res in sudario obuolutas laribus Pontiani commendarim? Mos tibi geretur. (8) Sacrorum pleraque initia in Graecia participaui. Eorum quaedam signa et monumenta tradita mihi a sacerdotibus sedulo conseruo. Nihil insolitum, nihil incognitum dico. Vel unius Liberi patris mystae qui adestis, scitis quid domi conditum celetis et absque omnibus profanis tacite ueneremini. (9) At ego, ut dixi, multiiuga sacra et plurimos ritus et uarias cerimonias studio ueri et officio erga deos didici. (10) Nec hoc ad tempus compono, sed abhinc ferme triennium est, cum primis diebus quibus Oeam ueneram p[l]ublice disserens de Aesculapii maiestate eadem ista prae me tuli et quot sacra nossem percensui. (11) Ea disputatio celebratissima est, uulgo legitur, in omnibus manibus uersatur, non tam facundia mea quam mentione Aesculapii religiosis Oeensibus commendata. (12) Dicite aliquis, si qui forte meminit, huius loci principium. (...) Audisne, Maxime, multos suggerentis? Immo, ecce etiam liber offertur. Recitari ipsa haec iubebo, quoniam ostendis humanissimo uultu auditionem te istam non grauari. (...)   55. Бих могъл, Максиме, да кажа още много думи за сълзите и потта на невинните хора, които тази моя кърпа трябва да попие, ако клеветническата пътечка на Емилиан излезе на открито поле. Но аз ще продължа така, както започнах - ще признавам дори това което не е необходимо, и ще му отговарям, когато ме пита. Ти, Емилиане, питаш какво е имало в кърпата. А пък аз, макар че мога изобщо да отрека в Понциановата библиотека да е имало някаква моя кърпа (а дори ако призная, че наистина е имало, пак мога да кажа, че в нея не е било увито нищо - а кажа ли това, не ме оборва никакво доказателство и ничие завещание, понеже никой не е пипал кърпата, а я е виждал само онзи освободен роб, както казваш и ти) - та казвам, хайде, ще ти призная, че е била препълнена. Ако искаш, мисли си същото, което са си мислили Одисеевите другари, че като са заграбили пълния с ветрове мях, са намерили съкровище47. Сега искаш ли да ти кажа какви неща загъвах в кърпата и ги пазех при ларите на Понциан? Ще ти се угоди! Когато бях в Гърция, посветиха ме в повечето от обредите на свещените тайнства. От тогава съм запазил грижливо няколко знака и споменчета, които са ми подарък от жреците. Не казвам нищо необичайно, и нищо непознато - тези от вас, които са посветени в тайнствата на татко Либер, те поне знаят какво са скътали на скришно място у дома си и на какво отдават мълчаливи почести, когато всички непосветени са далече. А пък аз, както казах, от любов за истината и от желанията си да служа на боговете, съм изучил всякакви тайнства, множество обреди и какви ли не свещенодействия. Не измислям това за случая - почти преди три години, в първите дни след пристигането ми в Еа, изнесох сказка за величието на Ескулап: тогава разказах за тези неща пред всички и изброих тайнствата, в които съм посветен. Тази сказка се прочу много, чете се навсякъде и е в ръцете на всички - не толкова заради моето красноречие, колкото заради уважението на жителите на Еа към Ескулап и неговото име. Ако някой си спомня, нека да каже как започваше онова място. Чуваш ли колко много хора се обаждат, Максиме? Но чакай, носят самия свитък. Ще помоля да го прочетат, понеже по благосклонното ти лице се досещам, че няма да се отегчаваш. [56] (1) Etiamne cuiquam mirum uideri potest, cui sit ulla memoria religionis, hominem tot mysteriis deum conscium quaedam sacrorum crepundia domi adseruare atque ea lineo texto inuoluere, quod purissimum est rebus diuinis uelamentum? (2) Quippe lana, segnissimi corporis excrementum, pecori detracta, iam inde Orphei et Pythagorae scitis profanus uestitus est. Sed enim mundissima lini seges inter optumas fruges terra exorta non modo indutui et amictui sanctissimis Aegyptiorum sacerdotibus, sed opertui quoque rebus sacris usurpatur. (3) Atque ego scio nonnullos et cum primis Aemilianum istum facetiae sibi habere res diuinas deridere. (4) Nam, ut audio partim Oe<e>nsium qui istum nouere, nulli deo ad hoc aeui supplicauit, nullum templum frequentauit, si fanum aliquod praetereat, nefas habet adorandi gratia[m] manum labris admouere. (5) Iste uero nec dis rurationis, qui eum pascunt ac uestiunt, segetis ullas aut uitis aut gregis primitias impertit. Nullum in uilla eius delubrum situm, nullus locus aut lucus consecratus. (6) Ecquid ego de luco et delubro loquor? Negant uidisse se qui fuere unum saltem in finibus eius aut lapidem unctum aut ramum coronatum. (7) Igitur adgnomenta ei duo indita: Charon, ut iam dixi, ob oris et animi diritatem, sed alterum, quod libentius audit, ob deorum contemptum, Mezentius. (8) Quapropter facile intellego hasce ei tot initiorum enumerationes nugas uideri, et fors anne ob hanc diuini contumaciam non inducat animum uerum esse quod dixi, me sanctissime tot sacrorum signa et memoracula custodire. (9) Sed ego, quid de me Mezentius sentiat, manum non uorterim, ceteris autem clarissima uoce profiteor: si qui forte adest eorundem sollemnium mihi particeps, signum dato, et audias licet quae ego adseruem. (10) Nam equidem nullo umquam periculo compellar, quae reticenda accepi, haec ad profanos enuntiare.   56. Възможно ли е все още някой, който помни, че има богове, да се учудва, че един човек, съпричастен към толкова много техни тайнства, пази в дома си няколко обредни дрънкулки и ги увива в ленена тъкан, която е най-чистата обвивка за божествени предмети? Понеже вълната, която стрижем от овцете, расте върху тялото на най-ленивото животно и още според мненията на Орфей и Питагор е подходяща за дрехите на непосветените. А пречистият лен е едно от най-благородните растения на света и служи за дреха и наметка не само на най-свещените египетски жреци, но и за покриване на свещени предмети. Впрочем аз зная, че някои хора, а особено този тук Емилиан, си мислят, че е много изискано да се надсмиват над божествените неща. Както чувам от някои граждани на Еа, които го познават, до тази своя възраст той не се е помолил на нито един бог и не е стъпил в нито един храм, а когато минава покрай някое светилище, мисли си, че ще извърши нечисто дело, ако доближи ръка до устните си за поздрав. Този човек не отделя нито първия плод от нивите и лозята си, нито първия приплод от добитъка си дори за селските богове, които го хранят и обличат. Дори в имота му няма нито едно храмче, свещено кътче или свещена горичка. Но защо ли говоря за храмчета и горички? Хората, които са ходили при него, казват, че не са видели в двора му нито един полят с масло камък или пък клон, окичен с венец! И така, сложили са му два прякора. Единият както вече казах, е Харон - заради ужасното му лице и нрав. Другият - той го слуша с известно самодоволство - е Мезенций: той е заради презрението му към боговете. И затова лесно разбирам, че изброяването на многобройни посвещения в тайнства му се струват глупост. Напълно възможно е, ако е така непреклонен пред божественото, да си внушава, че думите ми са лъжа и че аз не пазя най-свято знаците и спомените от толкова много свещенодействия. Но каквото и да мисли за мене Мезенций, аз няма да си мръдна пръста. За другите обаче обявявам с пълен глас: ако случайно тук се намира някой друг участник в същите тайни обреди, нека даде знак - и ще чуе какво си пазя. Разбира се, никога никаква опасност не ще ме принуди на изрека пред непосветени онова, за което съм дал обет да мълча. [57] (1) Vt puto, Maxime, satis uideor cuiuis uel iniquissimo animum explesse et, quod ad sudarium pertineat, omnem criminis maculam detersisse, ac bono iam periculo ad testimonium illud Crassi, quod post ista quasi grauissimum legerunt, a suspicionibus Aemiliani transcensurus. (2) Testimonium ex libello legi audisti gumiae cuiusdam et desperati lurconis Iuni Crassi, me in eius domo nocturna sacra cum Appio Quintiano amico meo factitasse, qui ibi mercede deuersabatur. Idque se ait Crassus, quamquam in eo tempore uel Alexandreae fuerit, tamen taedae fumo et auium plumis comperisse. (3) Scilicet eum, cum Alexandreae symposia obiret _ est enim Crassus iste, qui non inuitus de die in ganeas conrepat _, in illo cauponio nidore pinnas de penatibus suis aduectas aucupatum, fumum domus suae adgnouisse patrio culmine longe exortum. (4) Quem si oculis uidit, ultra Vlixi uota et desideria hic quidem est oculatus. Vlixes fumum terra sua emergentem compluribus annis e litore prospectans frustra captauit; Crassus in paucis quibus afuit mensibus eundem fumum sine labore in taberna uinaria sedens conspexit. (5) Sin uero naribus nidorem domesticum praesensit, uincit idem sagacitate odorandi canes et uulturios. Cui enim cani, cui uulturio Alexandrini caeli quicquam abusque Oeensium finibus oboleat? (6) Est quidem Crassus iste summus helluo et omnis fumi non imperitus, sed profecto pro studio bibendi, quo solo censetur, facilius ad eum Alexandria<m> uini aura quam fumi perueniret.   57. Струва ми се, Максиме, че вече съм удовлетворил всеки слушател дори най-предубедения, и съм изтрил всички петна от подозрението за тази кърпа, та вече мога да премина с по-леко сърце от Емилиановите подозрения към забележителните показания на Крас, които те прочетоха накрая - уж като най-важни. Ти чу, че показанията на някой си Юний Крас, гуляйджия и непоправим разсипник, бяха прочетени по книга. Според тях аз често съм извършвал в дома му нощни тайнства заедно с моя приятел Апий Квинциан, който беше отседнал там под наем. Крас твърди, че макар и да е бил през това време в Александрия, се е досетил по дима от факлите и по птичите пера. Така че някак си той, докато обикалял в Александрия от пир на пир (а Крас е човек, който не без охота се влачи по кръчмите още по пладне), разпознал сред кръчмарските пушеци птичи пера, издухани от бащината му къща и съзрял как високо над покрива и се вие дим. Ако го е видял с очите си, той е окат повече, отколкото са били мечтите и желанията на Одисей - Одисей много години напразно се е мъчил да зърне от брега дима, носещ се откъм родината му48, докато през малкото месеци, когато го е нямало, Крас си е седял в кръчмата и е виждал същия този дим без никакъв труд. Ако ли пък надушва пушека от дома си с нос, той бие по острота на обонянието кучетата и ястребите. Понеже кое куче и кой ястреб под небето на Александрия може да подуши миризма, която идва чак от Еа. Този Крас впрочем е човек на живота и има опит за всякакви миризми, обаче старанието му в пиенето (а той е известен само с него) е такова, че винения полъх би достигнал до него в Александрия по-лесно, отколкото димният. [58] (1) Intellexit hoc et ipse incredibile futurum. Nam dicitur ante horam diei secundam ieiunus adhuc et abstemius testimonium istud uendidisse. (2) Igitur scripsit haec se ad hunc modum comperisse: postquam Alexandria reuenerit, domum suam recta contendisse, qua iam Quintianus migrarat; ibi in uestibulo multas auium pinnas offendisse, praeterea parietes fuligine deformatos; quaesisse causas ex seruo suo, quem Oeae reliquerit, eumque sibi de meis et Quintiani nocturnis sacris indicasse. (3) Quam uero subtiliter compositum et uerisimiliter commentum me, si quid eius facere uellem, non domi meae potius facturum fuisse! (4) Quintianum istum, qui mihi assistit, quem ego pro amicitia quae mihi cum eo artissima est proque eius egregia eruditione et perfectissima eloquentia honoris et laudis gratia nomino, (5) hunc igitur Quintianum, si quas auis in cena habuisset aut, quod aiunt, magiae causa interemisset, puerum nullum habuisse, qui pinnas conuerreret et foras abiceret! (6) Praeterea fumi tantam uim fuisse, ut parietes atros redderet, eamque deformitatem, quoad habitauit, passum in cubiculo suo Quintianum! (7) Nihil dicis, Aemiliane, non est ueri simile, nisi forte Crassus non in cubiculum reuersus perrexit, sed suo more recta ad focum. (8) Vnde autem seruus Crassi suspicatus est noctu potissimum parietes fumigatos? An ex fumi colore? Videlicet fumus nocturnus nigrior est eoque diurno fumo differt. (9) Cur autem suspicax seruus ac tam diligens passus est Quintianum migrare prius quam mundam domum redderet? Cur illae plumae quasi plumbeae tam diu aduentum Crassi manserunt? (10) Non insimulet Crassus seruum suum: ipse haec potius de fuligine et pinnis mentitus est, dum non potest nec in testimonio dando discedere longius a culina.   58. Той и сам се е досетил, че няма да му повярват. Впрочем говори се, че е продал тези показания още необядвал и трезвен, тоест преди да е станало осем часа сутринта. И така, той написа, че е разкрил всичко по следния начин: след като се върнал от Александрия, отишъл право в дома си, който вече бил напуснат от Квинциан. Там намерил много птичи пера, а освен това и налепи от сажди по стените, и попитал за причината роба си, когото оставил в Еа: и той му издал за нощните ми тайнства с Квинциан. Колко тънко е съчинено и колко правдоподобно е измислено! Ясно - ако съм искал да върша нещо подобно, нямало е да предпочета да го извърша в моя дом. А пък Квинциан - този Квинциан, който сега ми помага и чието име назовавам с благодарност и уважение заради нашето приятелство, което е много близко и заради неговата превъзходна ученост, и заради съвършеното му красноречие, - този Квинциан, казвам, като е имал за вечеря птици (или ги е заклал за магия, както твърдят те), случило се е да няма нито един роб, който да измете перушината и да я изхвърли навън. Освен това димът е бил толкова гъст, че е направил стените черни, а пък Квинциан е търпял тази мръсотия в спалнята си докато е живял там. Нищо ли няма да кажеш, Емилиане? Не изглежда правдоподобно! Освен ако Крас след като се е прибрал, случайно е тръгнал не към спалнята си, а по навик право към огнището. А от къде робът на Крас е заподозрял, че стените са били опушени именно през нощта? Да не би по цвета на саждите? Очевидно нощният пушек е по-черен и по това се различава по дневния пушек. А защо този подозрителен и толкова старателен роб е допуснал Квинциан да замине, без да почисти дома? И защо тези пера са останали чак до връщането на Крас? Да не са от олово? Но нека Крас да не стоварва вината върху роба си - сигурно тази лъжа за перата и саждите е измислена от самия него, понеже дори когато дава показания, той не може да мръдне по-далеч от кухнята. [59] (1) Cur autem testimonium ex libello legistis? Crassus ipse ubi gentium est? An Alexandriam taedio domus remeauit? An parietes suos detergit? An, quod uerius est, ex crapula helluo adtemptatur? (2) Nam equidem hic Sabratae eum hesterna die animaduerti satis notabiliter in medio foro tibi, Aemiliane, obructantem. Quaere a nomenclatoribus tuis, Maxime, quamquam est ille cauponibus quam nomenclatoribus notior _ tamen, inquam, interroga, an hic Iunium Crassum Oeensem uiderint. Non negabunt. (3) Exhibeat nobis Aemilianus iuuenem honestissimum, cuius testimonio nititur. Quid sit diei uides: dico Crassum iam dudum ebrium stertere, aut secundo lauacro ad repotia cenae obeunda uinulentum sudorem in balneo desudare. (4) Is tecum, Maxime, praesens per libellum loquitur, non quin adeo sit alienatus omni pudore, ut etiam, sub oculis tuis si foret, sine rubore ullo mentiretur, sed fortasse nec tantulum potuit ebria sibi temperare, ut hanc horam sobrie expectaret. (5) Aut potius Aemilianus de consilio fecit, ne eum sub tam seueris oculis tuis constitueret, (6) ne tu beluam illam uulsis maxillis foedo aspectu de facie improbares, cum animaduertisses caput iuuenis barba et capillo populatum, madentis oculos, cilia turgentia, rictum <...>, saliuosa labia, uocem absonam, manuum tremorem, ructus <po>pinam. (7) Patrimonium omne iam pridem abligurriuit, nec quicquam ei de bonis paternis superest, nisi una domus ad calumniam uenditandam, quam tamen numquam carius quam in hoc testimonio locauit; (8) nam temulentum istud mendacium tribus milibus nummis Aemiliano huic uendidit, idque Oeae nemini ignoratur.   59. А впрочем защо прочетохте показанията по книга? Къде се е запилял самият Карс? Да не би у дома да се чувствува неуютно, та отново е отишъл в Александрия? Или си чисти стените? Или пък този пияница го е хванал махмурлукът, което е много по-вероятно? Впрочем точно вчера успях да забележа достатъчно ясно, Емилиане, как той се оригваше срещу тебе тук, насред форума в Сабрата! Попитай твоите номенклатори, Максиме (макар че той е по-известен сред кръчмарите, отколкото сред номенклаторите), казвам ти, запитай го само дали са видели тук Юний Крас от Еа: няма да отрекат. Нека Емилиан да ни доведе този рядко почтен млад човек, на чиито показания се уповава. Виждаш кое време на деня е: казвам, че в този миг Крас или хърка пиян, или за втори път суши винената си пот в банята, за да може на обед да си продължи пиенето от снощи. Той е тук, Максиме! И разговаря с теб писмено не защото и се изчервил, ако лично те излъже в очите - той е напълно чужд на всякакъв свян. Навярно не е могъл да издържи без пиене дори колкото да дочака този час трезвен; или по-скоро Емилиан е нагласил работата така, че да не го изправя през толкова строгите ти очи, понеже ти веднага би се скарал на този звяр с гнусна външност и оскубана брадичка, ако съзреше полуоплешивялата младежка глава, сълзящите очи, подпухналите клепачи, увисналата челюст, лигавата уста, разтрепераните ръце и чуеше прегракналия глас и отвратителното хълцане. Той отдавана е излапал целия си имот и от бащиното му наследство не е останало нищо друго освен един дом, в който върти търговия с клевети; но за никоя клевета не е получавал по-голямо възнаграждение отколкото за това свидетелско показание. В Еа няма човек, който да не знае, че е продал онези пиянски лъжи на ей този тук Емилиан за три хиляди сестерции. [60] (1) Omnes hoc, antequam fieret, cognouimus, et potui denuntiatione impedire, nisi scirem mendacium tam stultum potius Aemiliano, qui frustra redimebat, quam mihi, qui merito contemnebam, obfuturum. Volui et Aemilianum damno adfici et Crassum testimonii sui dedecore prostitui. (2) Ceterum nudiustertius haudquaquam occulta res acta est in Rufini cuiusdam domo, de quo mox dicam, intercessoribus et deprecatoribus ipso Rufino et Calpurniano. Quod eo libentius Rufinus perfecit, quod erat certus ad uxorem suam, cuius stupra sciens dissimulat, non minimam partem praemii eius Crassum relaturum. (3) Vidi te quoque, Maxime, coitionem aduersum me et coniurationem eorum pro tua sapientia suspicatum, simul libellus ille prolatus est, totam rem uultu aspernantem. (4) Denique quamquam sunt <in>solita audacia et importuna impudentia praediti, tamen testimonio Crassi, cuius oboluisse faecem uidebant _ nec ipsi ausi sunt perlegere nec quicquam eo niti. (5) Verum ego ista propterea commemoraui, non quod pinnarum formidines et fuliginis maculam te praesertim iudice timerem, sed ut ne impunitum Crasso foret, quod Aemiliano, homini rustico, fumum uendidit.   60. Разбира се, всички ние знаехме това още преди да беше станало. Аз можех да го предотвратя с едно известие до съда, обаче знаех, че една толкова глупава лъжа ще навреди повече на Емилиан, който я купи напразно, отколкото на мене, който я презирам с право. Искаше ми се не само да накажа Емилиан, но и да изложа на показ и Крас с неговото грозно лъжесвидетелство. И така, преди два дни сделката се извърши съвсем явно в дома на някой си Руфин, за когото ще поговоря след малко. Посредници и уредници са били самият Руфин и Калпурниян. Руфин е уредил работата с особено голяма охота, понеже е бил сигурен, че Крас ще занесе на жена ме доста голяма част от възнаграждението (той се преструва, че не знае за нейният разврат). Забелязах, Максиме, че с твоята проницателност ти си заподозрял техния сговор и съзаклятие против мене: веднага щом измъкнаха онова обвинение, изразът на лицето ти го отхвърли изцяло. Освен това и те - макар че притежават необикновена дързост и дебелооко нахалство, дори самите те не се осмелиха нито да прочетат показанията на Крас, нито изобщо да се опрат на тях, понеже виждаха, че миришат на лошо. А аз припомних тези неща, не защото се страхувах от тяхното плашило, мацано със сажди и набучено с пера - особено щом ти си съдия, - а аз да не остане безнаказан Крас, който продаде на селяка Емилиан дим и вятър. [61] (1) Vnde etiam crimen ab illis, cum Pudentillae litteras legerent, de cuiusdam sigilli fabricatione prolatum est, (2) quod me aiunt ad magica maleficia occulta fabrica ligno exquisitissimo comparasse et, cum sit <s>celeti forma turpe et horribile, tamen impendio colere et Graeco uocabulo _______ nuncupare. (3) Nisi fallor, ordine eorum uestigia persequor et singillatim apprehendens omnem calumniae textum retexo. (4) Occulta fuisse fabricatio sigilli quod dicitis qui potest, cuius uos adeo artificem non ignorastis, ut ei praesto adesset denuntiaueritis? (5) En adest Cornelius Saturninus artifex, uir inter suos et arte laudatus et moribus comprobatus, qui tibi, Maxime, paulo ante diligenter sciscitanti omnem ordinem gestae rei summa cum fide et ueritate percensuit: (6) me, cum apud eum multas geometricas formas e buxo uidissem subtiliter et adfabre factas, inuitatum eius artificio quaedam mechanica ut mihi elaborasset petisse, simul et aliquod simulacrum cuiuscumque uellet dei, cui ex more meo supplicassem, quacumque materia, dummodo lignea, exculperet. (7) Igitur primo buxeam temptasse[t]. Interim dum ego ruri ago, Sicinium Pontianum priuignum meum, qui mihi factum uolebat, impetratos hebeni loculos a muliere honestissima Capitolina ad se attulisse, ex illa potius materia rariore et durabiliore uti faceret adhortatum; id munus cum primis mihi gratum fore. (8) Secundum ea se fecisse, proinde ut loculi[s] suppetebant. Ita minutatim ex tabellis compacta crassitudine Mercuriolum expediri potuisse.   61. Когато четяха писмата на Пудентила, те ми скалъпиха още едно обвинение - че съм поръчал за магическите си злодеяния някаква статуйка от много рядко дърво: купил съм я, както те казват от някаква тайна работилница. И макар че представлява гнусен и страшен скелет, почитам го много и го нарича с гръцката дума, която означава "цар". Струва ми се, че вървя точно по следите им и разнищвам цялата тъкан на клеветата нишка по нишка. Как е възможно изработването на статуйката да е било тайно, както казвате вие, щом като толкова добре знаете кой е майсторът, че сте го призовали да се яви? Ето го. Майсторът Корнелий Сатурнин е тук - един човек, известен сред съгражданите си и с изкуството си и с добрите си нрави. Ти, Максиме, преди малко го разпита подробно и той най-честно ти разказа всичко поред - как съм видял в дюкяна му много предмети от чимшир, изработени майсторски и с вещина в геометрията; как съм харесал умението му и съм поискал да ми направи някои приспособления, а също и да ми изреже една статуйка на който си иска бог от каквото си ще (стига само да е от дърво), за да си я почитам по моя обичай. И така, той започна първо с чимшир. След това, докато аз бях на село доведеният ми син Сициний Понциан, който искаше да ми направи удоволствие, му занесе една абаносова кутия, която беше измолил от Капитолина, една много почтена жена и го накара да използва нейното дърво понеже е по-рядко и по-трайно. Такъв подарък щял да ми бъде изключително приятен. Майсторът го послушал и колкото дървесина имало в кутията, употребил я. Той слепил дъсчиците, за да се получи плътно парче и успял да направи един малък Меркурий. [62] (1) Haec ut dico omnia audisti. Praeterea a filio Capitolinae probissimo adulescente, qui praesens est, sciscitante te eadem dicta sunt: Pontianum loculos petisse, Pontianum Saturnino artifici detulisse. (2) Etiam illud non negatur, Pontianum a Saturnino perfectum sigillum recepisse, postea mihi dono dedisse. (3) His omnibus palam atque aperte probatis quid omnino superest, in quo suspicio aliqua magiae delitescat? Immo quid omnino est, quod uos manifesti mendacii non reuincat? (4) Occulte fabricatum esse dixistis quo<d> Pontianus splendidissimus eques fieri curauit, quod Saturninus uir grauis et probe inter suos cognitus in taberna sua sedens propalam exculpsit, quod ornatissima matrona munere suo adiuuit, quod et futurum et factum multi cum seruorum tum amicorum qui ad me uentitabant scierunt. (5) Lignum a me toto oppido et quidem oppido quaesitum non piguit uos commentiri, quem [quem] afuisse in eo tempore scitis, quem ius<s>isse fieri qualicumque materia probatum est.   62. Ти, Максиме, вече си чул всичко, което казвам. Когато разпитваше сина на Капитолина, един много скромен младеж, който е тук, казаха се същите неща - че Понциан е поискал кутията и Понциан я е занесъл на майстора Сатурнин. Не се отрича и това, че готовата кутия от Сатурнин я е получил Понциан, който ми я подари след това. При положение, че всички тези неща са доказани ясно и пред всички, имали изобщо нещо, което да крие някаква улика за магия? Дори имали изобщо нещо, което да не ви изобличава в явна лъжа? Вие обявихте за изработено скришом нещо, за чиято направа се погрижи най-блестящият конник Понциан; нещо което Сатурнин, един известен със своята честност и строгост майстор, изряза, като си седеше в дюкяна, пред очите на всички; нещо, за което услужи и помогна една най-блестяща матрона; нещо, за което мнозина и от робите, и от приятелите, които ме навестяваха, знаеха, че ще стане и че вече е станало. Не се посвенихте да измислите, че съм тършувал и че съм драпал за дървесина из целия град, макар и да знаехте, че по това време не съм бил там, и макар че е доказано, че съм поръчал да го изработят от каквото и да е дърво. [63] (1) Tertium mendacium uestrum fuit macilentam uel omnino euisceratam formam diri cadaueris fabricatam, prorsus horribilem et larualem. (2) Quodsi compertum habebatis tam e[n]uidens signum magiae, cur mihi ut exhiberem non denuntiastis? An ut possetis in rem absentem libere mentiri? Cuius tamen falsi facultas opportunitate quadam meae consuetudinis uobis adempta est. (3) Nam morem mihi habeo, qu<o>quo eam, simulacrum alicuius dei inter libellos conditum gestare eique diebus festis ture et mero et aliquando uictima[s] supplicare. (4) Dudum ergo cum audire<m> sceletum perquam impudenti mendacio dictitari, iussi curriculo iret aliquis et ex hospitio meo Mercuriolum afferret, quem mihi Saturninus iste Oeae fabricatus est. (5) Cedo tu eum, uideant, teneant, considerent. Em uobis, quem scele<s>tus ille sceletum nominabat. Auditisne reclamationem omnium qui adsunt? Auditisne mendacii uestri damnationem? Non uos tot calumniarum tandem dispudet? (6) Hiccine est sceletus, haeccine est larua, hoccine est quod appellitabatis daemonium? Magicumne istud an sollemne et commune simulacrum est? Accipe quaeso, Maxime, et contemplare; bene tam puris et tam piis manibus tuis traditur res consecrata. (7) Em uide, quam facies eius decora et suci palaestrici plena sit, quam hilaris dei uultus, ut decenter utrimque lanugo malis deserpat, ut in capite crispatus capillus sub imo pillei umbraculo appareat, (8) quam lepide super tempora pares pinnulae emineant, quam autem festiue circa humeros uestis substricta sit. (9) Hunc qui sceletum audet dicere, profecto ille simulacra deorum nulla uidet aut omnia neglegit. Hunc denique qui laruam putat, ipse est laruans.   63. Третата ви лъжа беше, че са ми направили нещо подобно на ужасен труп, мършав или даже напълно лишен от плът, направо призрак, от който да настръхнеш. Но щом като сте открили толкова очевидна следа от магия, защо не изискахте да покажа онова нещо в съда? Да не би, за да можете да лъжете спокойно, щом него го няма? Но тази възможност за измама ви бе отнета благодарение на някаква случайност, която се дължи на един мой навик. Където и да тръгна, свикнал съм да нося статуйка на някой бог, пъхната между книгите ви, и в празничен ден и кадя тамян и правя възлияние, а понякога и принасям жертва. Така че като чух одеве как повтарят крайно безсрамната лъжа за скелета, поисках някой да отиде с кола до моя хан и да вземе оттам статуйката на Меркурий, която ето този тук Сатурнин ми измайстори в Еа. Хей дай я насам! Нека я гледат, нека я пипат, нека я преценяват. Ето ви това, което онова чучело наричаше "скелет". Чувате ли неодобрението на всички които са тук? Чувате ли присъдата над вашата лъжа? Най-сетне не ви ли досрамява от толкова клевети? Това ли е скелетът? Това ли е призракът? Това ли е, което наричахте "демон"? дали е магически образ или обикновена статуйка на божество? Молете, Максиме, вземи я и я разгледай. Хубаво е един свещен предмет да се поеме от твоите така чисти и благочестиви ръце. Ето, гледай колко красиво и мъжествено като на атлет е лицето на бога, колко ведър е изразът му, колко изящно младата му брада се спуска по бузите, как изпод полите на шапката му се подава къдрав кичур, колко е прелестно над слепоочията му са разперени две крилца49 и колко гиздаво е пристегната дрехата му в раменете. Който се осмелява да твърди, че това е скелет, той направо или не гледа никакви изображения на богове, или ги презира вкупом. Най-сетне, който мисли, че това е призрак, просто му се привижда. [64] (1) At tibi, Aemiliane, pro isto mendacio duit deus iste superum et inferum commeator utrorumque deorum malam gratiam semperque obuias species mortuorum, quidquid umbrarum est usquam, quidquid lemurum, quidquid manium, quidquid larbarum, oc[c]ulis tuis oggerat, (2) omnia noctium occursacula, omnia bustorum formidamina, omnia sepulchrorum terriculamenta, a quibus tamen aeuo et merito haud longe abes[t]. (3) Ceterum Platonica familia nihil nouimus nisi festum et laetum et sollemne et superum et caeleste. Quin altitudinis studio secta ista etiam caelo ipso sublimiora quaepiam uesti<ga>uit et in extimo mundi tergo stetit. (4) Scit me uera dicere Maximus, qui ___ ____________ _____ et _______ _____ legit in Phaedro diligenter. (5) Idem Maximus optime intellegit, ut de nomine etiam uobis respondeam, quisnam sit ille non a me primo, sed a Platone ________ nuncupatus: (6) ____ ___ ______ _______ ____' ____ ___ _______ _____ _____, (7) quisnam sit ille basileus, totius rerum naturae causa et ratio et origo initialis, summus animi genitor, aeternus animantum sospitator, assiduus mundi sui opifex, sed enim sine opera opifex, sine cura sospitator, sine propagatione genitor, neque loco neque tempore neque uice ulla comprehensus eoque paucis cogitabilis, nemini effabilis. (8) En ultro augeo magiae suspicionem: non respondeo tibi, Aemiliane, quem colam _______; quin si ipse proconsul interroget quid sit deus meus, taceo.   64. А на тебе, Емилиане, нека заради лъжата ти, този бог, който снове между горните богове и долните, да ти дари злобата и на едните богове, и на другите и нека непрекъснато изпречва пред очите ти мъртвешки ликове и цели тълпи задгробни сенки, всички лемури, всички мани50 и всички призраци, всички среднощни вещици, всички ужаси на погребалната клада и всички гробищни тръпки, от които впрочем не си много далече и по възраст, и по добри заслуги. А ние - последователите на Платон - не знаем нищо друго освен празничното, тържественото, възвишеното и небесното. Дори в стремежа си към висините тази школа е достигнала до някои области, по-високи от самото небе и се е изкачила на самия връх на света. Максим, който внимателно е чел "Федър" за "небесното място" и за "върха на небето", знае, че говоря истината51. Но нека ви отговоря и за гръцката дума "цар". Същият Максим отлично разбира кой е онзи, когото не аз, а първо Платон е нарекъл така. "Всички неща се въртят около царя на всичко и всичко е заради него52." Той е причина, разум и първоначало на цялата природа, върховен създател на духа, вечен покровител на живите същества и неуморен майстор на своя свят, но майстор без майсторене, покровител без грижа, родител без размножаване, неуловим нито в пространството нито във времето, нито в някое друго измерение, и затова въобразим за малцина, и неизразим за никого. Ето, Емилиане, аз сам увеличавам подозрението в магия. Не ти отговарям кого почитам за цар - дори ако самият проконсул ме попита кой е моя бог, мълча. [65] (1) De nomine ut inpraesentiarum satis dixi. Quod superest, nec ipse sum nescius quosdam circumstantium cupere audire, cur non argento uel auro, sed potissimum ex ligno simulacrum fieri uoluerim, (2) idque eos arbitror non tam ignoscendi quam cognoscendi causa desiderare, (3) ut hoc etiam scrupulo liberentur, cum uideant omnem suspicionem criminis abunde confutatam. (4) Audi igitur cui cura cognoscere est, sed animo quantum potes erecto et attento, quasi uerba ipsa Platonis iam senis de nouissimo legum libro auditurus: (5) _______ __ _________ _____ _______ ___ _______ _____ __________ _________. __ ___ ___ _____ __ ________ ____ ____ ______ ____ф ______ ___ ________ ____ __________ _____. (6) Hoc eo prohibet, ut delubra nemo audeat priuatim constituere. Censet enim satis esse ciuibus ad immolandas uictimas templa publica. Deinde subnectit: (7) ______ __ ___ _______ __ ______ _______ ____ ___ __ ______ _____ _________ _____, ______ __ ___ __________ _____ _______ ___ ______ _______, _______ __ ___ ______ _______ ______ф _____ __ _________ _ __ __ ____ ___ _________, ___ _____ _______. (8) Vt omnium assensus declarauit, Maxime quique in consilio estis, competentissime uideor usus Platone ut uitae magistro, ita causae patrono, cuius legibus obedientem me uidetis.   65. За тази дума - поне за сега - говорих достатъчно. Остава нещо друго. И сам мога да се досетя, че някой от стоящите тук жадуват да чуят защо съм искал да ми изработят статуйката не от сребро или злато, а точно от дърво. Мисля, че те искат да научат това, не толкова за да ми го простят, колкото за да се просветят и да се освободят и от това притесненийце, като видят, че цялото подозрение за престъплението е обилно опровергано. И така, ти , който искаш да знаеш, слушай, но напрегни ума си и внимавай, колкото можеш - все едно че слушаш думите на самия Платон, който вече, старец, казва в последната си книга на "Законите": "Обикновеният човек трябва да принася и оставя на боговете умерени дарове. Земята и домашното огнище са светилища на всички богове за всички, така че нека никой да не освещава други светилища на боговете." Тази забрана е, за да не дръзва никой да освещава частни храмове - Платон преценява, че обществените храмове са достатъчни на гражданите да си принасят жертви, и добавя: "Златото и среброто, поднесени от частни лица, се зловидят в други градове и храмове. Слоновата кост пък не е приятен дар, понеже тя е от тяло, напуснато от душата. Желязото и бронзът са оръдия на войната. Но нека всеки да поднася каквито си иска, ако е от дървесен дънер; от камък - също. " 53. Струва ми, Максиме, и вие, съдии, че по мнението на всички аз съм се възползувал от Платон по най-разумния начин и като учител в живота, и като защитник в съда. Виждате, че се подчинявам на законите му. [66] (1) Nunc tempus est ad epistulas Pudentillae praeuerti, uel adeo totius rei ordinem paulo altius petere, ut omnibus manifestissime pateat me, quem lucri cupiditate inuasisse Pudentillae domum dictitant, si ullum lucrum cogitarem, fugere semper a domo ista debuisse; (2) quin et in ceteris causis minime prosperum matrimonium, nisi ipsa mulier tot incommoda uirtutibus suis repensaret, inimicum. (3) Neque enim ulla alia causa praeter cassam inuidiam repperiri potest, quae iudicium istud mihi et multa antea pericula uitae conflauerit. Ceterum cur Aemilianus commoueretur, etsi uere magum me comperisset, qui non modo ullo facto, sed ne tantulo quidem dicto meo laesus est, ut uideretur se merito ultum ire? (4) Neque autem gloriae causa me accusat, ut M. Antonius Cn. Carbonem, C. Mucius A. Albucium, P. Sulpicius Cn. Norbanum, C. Furius M. Aquilium, C. Curio Q. Metellum. (5) Quippe homines eruditissimi iuuenes laudis gratia primum hoc rudimentum forensis operae subibant, ut aliquo insigni iudicio ciuibus suis noscerentur. Qui mos incipientibus adulescentulis ad illustrandum ingenii florem apud antiquos concessus diu exoleuit. (6) Quod si nunc quoque frequens esset, tamen ab hoc procul abfuisset. Nam neque facundiae ostentatio rudi et indocto neque gloriae cupido rustico et barbaro neque inceptio patrociniorum capulari seni congruisset. (7) Nisi forte Aemilianus pro sua seueritate exemplum dedit et ipsis maleficiis infensus accusationem istam pro morum integritate suscepit. (8) At hoc ego Aemiliano, non huic Afro, sed illi Africano et Numantino et praeterea Censorio uix credidissem; ne huic frutici credam non modo odium peccatorum sed saltem intellectum inesse.   66. А сега е време да се обърна към писмата на Пудентила и да припомня малко по-отдалече кое как се случи. Искам за всички да стане очевидно, че ако аз, за когото непрекъснато се говори, че съм нахлул в дома на Пудентила от ламтеж за изгода, съм мислил каквато и да е изгода, винаги е трябвало да бягам от този дом и от този съвсем злополучен и в другото брак - брак направо враждебен, ако самата ми съпруга не беше смекчила така многобройните неприятности със своите добродетели. Истината е, че за тази клевета против мене и за множеството предишни премеждия в живота ми не може да се изнамери никаква друга причина освен сляпата омраза. Всъщност дори и ако Емилиан беше разкрил, че аз наистина съм магьосник, защо му е било да се вълнува, щом като не е засегнат не само от никакво мое действие, но дори от най-малката моя думичка, та да изглежда, че има причина да си отмъщава. Не ме обвинява и за да гони славата - така, както Марк Антоний го е обвинил Гней Карбон, Гай Муций - Авъл Албуций, Павел Сулпиций - Гней Норбан, Гай Фурий - Маний Аквилий, Квинт Курион - Квинт Метел54. Тези извънредно образовани хора са жадували за слава и затова на младини най-напред са се стараели да придобият опит в красноречието, за да станат известни сред съгражданите си с някое забележително съдебно дело. Този общо признат у древните обичаи - начинаещите младежи да излагат на показ разцъфтяващите си дарби - е отпаднал отдавна. Но дори да съществуваше и днес, той пак щеше да бъде много далече от този човек, понеже нито показването на красноречието подхожда на простия и неукия, нито жаждата за слава - на селяка и варварина, нито съдебното поприще - на един гробищен старец. Освен ако случайно Емилиан не иска да даде пример за строгост и понеже ненавижда самото зло, нагърбил се е с това обвинение в името на неопетнената нравственост. Но в такова нещо бих повярвал трудно, при това не само за този тукашен Емилиан, но дори за онзи прочут бивш цензор, Емилиан Африкански и Нумантински55, камо ли пък да повярвам, че омразата към един престъпник е присъща на такъв дръвник, който дори не разбира смисъла на думата "престъпление". [67] (1) Quid igitur est? Cuiuis clare dilucet aliam rem inuidia nullam esse quae hunc et Herennium Rufinum, impulsorem huius, de quo mox dicam, ceterosque inimicos meos ad nectendas magiae calumnias prouocarit. (2) Quin<que> igitur res sunt, quas me oportet disputare. Nam si probe memini, quod ad Pudentillam attinet, haec obiecere: (3) una res est, quod numquam eam uoluisse nubere post priorem maritum, sed meis carminibus coactam dixere; altera res est de epistulis eius, quam confessionem magiae putant; deinde sexagesimo anno aetatis ad lubidinem nubsisse, et quod in uilla ac non in oppido tabulae nubtiales sint consignatae, tertio et quarto loco obiecere; (4) nouissima et eadem inuidiosissima criminatio de dote fuit. Ibi omne uirus totis uiribus adnixi effundere, ibi maxime angebantur, atque ita dixere me grandem dotem mox in principio coniunctionis nostrae mulieri amanti remotis arbitris in uilla extorsisse. (5) Quae omnia tam falsa, tam nihili, tam inania ostendam adeoque facile et sine ulla controuersia refutabo, ut medius fidius uerear, Maxime quique in consilio estis, ne demissum et subornatum a me accusatorem putetis, ut inuidiam meam reperta occasione palam restinguerem. (6) Mihi credite, quod reabse intelle<ge>tur: oppido quam mihi laborandum est, ne tam friuolam accusationem me potius callide excogitasse quam illos stulte suscepisse existimetis.   67. И така, какво излиза? За всекиго става напълно ясно, че само омразата ги е накарала да ми съчинят клеветите за магия - и този човек, и неговия подстрекател Херений Руфин, за когото ще говоря след малко, и другите мои врагове. Всъщност нещата, които трябва да оспоря, са пет. Ако добре си спомням, във връзка с Пудентила те ме обвиниха за следното: най-напред, че след първия си съпруг тя не е искала никога вече да се омъжва, но е била склонена от моите заклинания. Второто нещо са нейните писма, в които според тях тя признава, че е била омагьосана; после - на трето и четвърто място - те казаха, че се била омъжила на шестдесетата си година от похот и че брачният договор бил скрепен с печат в чифлика, а не в града. Последното и най-злостното обвинение беше за зестрата. Там те напрегнаха всичките си сили и изляха цялата си отрова; там браха най-големия страх и накрая изкараха, че съм изгонил свидетелите от чифлика и съм изтръгнал голямата зестра от любящата си съпруга веднага след сключването на брака ни. Ще докажа, че всичко това е лъжовно, че всичко това е измислено и празно. При това ще го опровергая толкова лесно и толкова безспорно, че се страхувам да не би ти, Максиме, и вие, съди, да сметнете, че обвинителят е поставен и подучен от мене, за да си създам удобен случай да разпръсна омразата против мене в присъствието на голям брой хора. Кълна се, че говоря истината! Повярвайте ми и ще се убедите от самия ми разказ: много трябва да се постарая, за да не помислите, че по-скоро аз от хитрост съм измислил едно толкова неудържимо обвинение, отколкото те от глупост са се заели с него. [68] (1) Nunc dum ordinem rei breuiter persequor et efficio, ut ipse Aemilianus re cognita falso se ad inuidiam meam inductum et longe a uero aberrasse necesse habeat confiteri, quaeso, uti adhuc fecistis uel si quo magis etiam potestis, ipsum fontem et fundamentum iudicii huiusce diligentissime cognoscatis. (2) Aemilia Pudentilla, quae nunc mihi uxor est, ex quodam Sicinio Amico, quicum antea nubta fuerat, Pontianum et Pudentem filios genuit eosque pupillos relictos in potestate paterni aui _ nam superstite patre Amicus decesserat _ per annos ferme quattuordecim memorabili pietate sedulo aluit, (3) non tamen libenter in ipso aetatis suae flore tam diu uidua. (4) Sed puerorum auus inuita<m> eam conciliare studebat [ceterum] filio[s] suo[s] Sicinio Claro eoque ceteros procos absterrebat. Et praeterea minabatur, si extrario nubsisse<t>, nihil se filiis eius ex paternis eorum bonis testamento relicturum. (5) Quam condicione<m> cum obstinate propositam uideret mulier sapiens et egregie pia, ne quid filiis suis eo nomine incommodaret, facit quidem tabulas nubtiales cum quo iubebatur, cum Sicinio Claro, (6) uerum enimuero uanis frustrationibus nuptias eludit eo ad dum puerorum auus fato concessit, relictis filiis eius heredibus ita ut Pontianus, qui maior natu erat, fratri suo tutor esset.   68. Сега ще припомя на кратко реда на събитията и по този начин ще принудя и самия Емилиан да признае, че се е отклонил далече от истината, и че омразата му към мене няма причина. Моля ви през това време е да направите същото, което правихте досега, и да изслушате колкото ви е възможно по-внимателно самата същина на това дело и неговата първопричина. Емилия Пудентила, която е моя съпруга е родила двама синове - Понциан и Пудент - от някой си Сициний Амик, за когото е била омъжена по-рано. Когато Амик починал баща му бил още жив и сираците останали под опеката на дядо си по баща. Почти четиринадесет години майката се грижила за тях нежно и със забележителна преданост, без обаче да бъде доволна от толкова дълго вдовство в самия разгар на силите си. Дядото на момчетата пък, акар и тя да не искала, се стараел да я склони да се омъжи за другия му син, Сициний Клар, и така отблъсвал другите женихи. Освен това той я заплашвал, че ако се омъжи за чужд човек, ще лиши в завещанието си децата и от цялото имущество на баща им. Като виждала, че това условие и се натрапва упорито, тази мъдра и изключително предана майка, за да не навреди на децата със своето непокорство, подготвила брачен договор със Сициний Клар, както я принуждавали, обаче отлагала сватбата с всевъзможни увъртания дотогава, докато дядото на момчетата напуснал живота. Наследници останали те, а по-възрастният Понциан бил определен за настойник на брат си. [69] (1) Eo scrupulo liberata cum a principibus uiris in matrimonium peteretur, decreuit sibi diutius in uiduitate non permanendum. Quippe ut solitudinis taedium perpeti posset, tamen aegritudine<m> corporis ferre non poterat. (2) Mulier sancte pudica, tot annis uiduitatis sine culpa, sine fabula, assuetudine coniugis torpens et diutino situ uiscerum saucia, uitiatis intimis uteri saepe ad extremum uitae discrimen doloribus obortis exanimabatur. (3) Medici cum obstetricibus consentiebant penuria matrimonii morbum quaesitum, malum in dies augeri, aegritudinem ingrauescere; dum aetatis aliquid supersit, nubtiis ualitudinem medicandum. (4) Consilium istud cum alii approbant, tum maxime Aemilianus iste, qui paulo prius confidentissimo mendacio adseuerabat numquam de nubtiis Pudentillam cogitasse, priusquam foret magicis maleficiis a me coacta, me solum repertum, qui uiduitatis eius uelut quandam uirginitatem carminibus et uenenis uiolarem. (5) Saepe audiui non de nihilo dici mendacem memorem esse oportere; at tibi, Aemiliane, non uenit in mentem, priusquam ego Oeam uenirem, te litteras etiam, uti nuberet, scribsisse ad filium eius Pontianum, qui tum adultus Romae agebat. (6) Cedo tu epistulam, uel potius da ipsi: legat, sua sibi uoce suisque uerbis sese reuincat. (7) Estne haec tua epistula? Quid palluisti? Nam erubescere tu quidem non potes. Estne tua ista subscribtio? (8) _ Recita quaeso clarius, ut omnes intellegant quantum lingua eius manu discrepet, quantumque minor illi[s] sit mecum quam secum dissensio. (...)   69. След като се освободила от тази пречка, жената била поискана за съпруга от важни хора и решила да не стои повече вдовица, понеже, макар и да била изтърпяла скуката на самотният живот, не можела повече да издържа страданията на плътта. Целомъдрена и чиста, прекарала толкова вдовишки години без упрек и без клюка и измъчена от липсата на съпруг, тя получила язви по най-вътрешните си части, поради дългата занемареност на утробата си: честите пристъпи на болки излагали живота и на крайна опасност. Лекарите и акушерките били единодушни, че болестта е придобита от липсата на съпружество, че злото расте от ден на ден и че страданието се вкоренява: докато още има някакво време, да се погрижи за здравето си и да сключи брак. Този съвет се одобрява и от други хора, а най-много от този тук Емилиан, който преди малко твърдеше със самоувереността на лъжеца, че преди аз да я склоня с магическо злодейство, Пудентила никога не била помисляла за брак, и че само аз съм се намерил да изнасиля нейното вдовство - сякаш е нещо като девственост - със заклинания и любовни билки. Често съм чувал да казват, и то с право, че който е лъжлив, трябва да бъде паметлив. Как не ти дойде наум, Емилиане, че преди аз да дойда в Еа, ти сам си написал в едно писмо до нейния по-възрастен син Понциан, който тогава беше в Рим, че тя трябва да се омъжи? Дай тука писмото! Не, по-добре го дай на него - нека чете и нека се опровергае сам със собствения си глас и собствените си думи. Твое ли е това писмо? Защо пребледня? Ти впрочем не можеш да се изчервяваш. Твой ли е този подпис? Моля, чети по-ясно, та всички да разберат каква разлика има между езика и ръката му, и колко по-малко е несъгласието му с мене, отколкото със самия себе си. [70] (1) Scripsistine haec, Aemiliane, quae lecta sunt? 'Nubere illam uelle et debere scio, sed quem eligat nescio.' Recte tu quidem: nesciebas. Pudentilla enim tibi, cuius infesta<m> malignitatem probe norat, de ipsa re tantum, ceterum de petitore nihil fatebatur. (2) At tu dum eam putas etiamnum Claro fratri tuo denubturam, falsa spe inductus filio quoque eius Pontiano auctor adsentiendi fuisti. (3) Igitur si Claro nubsisset, homini rusticano et decrepito seni, sponte eam diceres sine ulla magia iam olim nubturisse; quoniam iuuenem talem qualem dicitis elegit, coactam fecisse ais, ceterum semper nubtias aspernatam. (4) Nescisti, improbe, epistulam tuam de ista re teneri, nescisti te tuomet testimonio conuictum iri. Quam tamen epistolam Pudentilla testem et indicem tuae uoluntatis, ut quae te leuem et mutabilem nec minus mendacem et inpudentem scire<t>, maluit retinere quam mittere. (5) Ceterum ipsa de ea re Pontiano suo Romam scripsit, etiam causas consilii sui plene allegauit. (6) Dixit illa omnia de ualetudine: nihil praeterea esse, cur amplius deberet obdurare, hereditatem auitam longa uiduitate cum despectu salutis suae quaesisse, eandem summa industria auxisse; (7) iam deum uoluntate ipsum uxori, fratrem eius uirili togae idoneos esse; tandem aliquando se quoque paterentur solitudini[s] suae et aegritudini subuenire; (8) ceterum de pietate sua et supremo iudicio nihil metuerent; qualis uidua eis fuerit, talem nuptam futuram. Recitari iubebo exemplum epistolae huius ad filium missae. (...)   70. Написал ли си това, което се прочете, Емилиане? "Зная, че тя трябва да се омъжи и го желае, но не зная кого ще избере. " Прав си - ти наистина не знаеше, понеже Пудентила, която прекрасно виждаше твоята враждебност и злоба ти съобщи само за намерението си, но не и кой я иска. А пък ти, като си мислил, че тя въпреки всичко ще вземе за съпруг твоя брат Клар, си се поддал на една измамна надежда и си убедил сина и Понциан също да даде съгласието си. Така че ако тя се беше омъжила за Клар, един селяндур и грохнал старец, сигурно щеше да кажеш, че е копняла за брак отдавна и без никаква магия. Но понеже тя избра един младеж, както ме наричате вие, твърдиш, че го е направила по принуда, а инак винаги е отхвърляла брака. Ти не знаеше, негоднико, че за тези неща се е запазило писмо от тебе, и не знаеше, че ще бъдеш изобличен от собствените си думи. Да - Пудентила, която разбираше колко си лекомислен и изменчив, а също лъжлив и безочлив, предпочете да не изхвърля писмото ти и го съхрани, за да има сигурно свидетелство да твоята воля. После тя и сама писа за тези неща на сина си Понциан в Рим и подробно му изложи причините за своето решение. Разказа му всичко за разклатеното си здраве; писа му, че вече няма причина да търпи, че с цената на дълго вдовство и пожертвувано здраве е запазила наследството от дядо му; че е положила върховни усилия, за да увеличи това наследство; че по волята на боговете вече е време и той самият да си вземе жена, а брат му - да облече мъжката тога. Нека най-сетне и позволят и тя да се погрижи за своето страдание и своята самота. Що се отнася до нейната преданост и до последната и воля, да не се страхуват от нищо - каквато е била спрямо тях като вдовица, такава щяла да остане и след като се омъжи. Ще ви помоля да бъде прочетен препис от писмото на тази жена до сина и. (прочит на писмото) [71] (1) Satis puto ex [h]istis posse cuiuis liquere Pudentillam non meis carminibus ab obstinata uiduitate compulsam, sed olim sua sponte a nubendo non alienam <uti>quam me fortasse prae ceteris maluisse. (2) Quae electio tam grauis feminae cur mihi crimini potius quam honori danda sit, non reperio; nisi tamen miror quod Aemilianus et Rufinus id iudicium mulieris aegre ferant, cum hi, qui Pudentillam in matrimonium petiuerunt, aequo animo patiantur me sibi praelatum. (3) Quod quidem illa ut faceret, filio suo potius quam animo obsecuta est. Ita factum nec Aemilianus poterit negare. (4) Nam Pontianus acceptis litteris matris confestim Roma[m] aduolauit metuens ne, si quem auarum uirum nacta esset, omnia, ut saepe fit, in mariti domum conferret. (5) Ea sollicitudo non mediocriter animum angebat, omnes illi fratrique diuitiarum spes in faculta<ti>bus matris sitae erant. (6) Auus modicum reliquerat, mater sestertium quadragies po<s>sidebat, ex quo sane aliquantam pecuniam nullis tabulis, sed, ut aequum erat, mera fide acceptam filiis debebat. (7) Hunc ille timorem mus<s>itabat. A<d>uersari propalam non audebat, ne uideretur diffidere.   71. Мисля, че от тези неща може да стане ясно за всекиго, че Пудентила не е скъсала с упоритото си вдовство, заради моите заклинания, а просто понеже отдавна не е била чужда на мисълта за женитба, навярно някак си е предпочела мене пред другите. Не виждам защо изборът на една толкова почтена жена трябва да ми се вменява във вина, вместо да ми се зачита за чест, но все пак се чудя, че Емилиан и Руфин трудно се примиряват с решението на тази жена, докато онези, които искаха да се оженят за Пудентила, изтърпяха спокойно аз да бъда предпочетен пред тях. За да извърши това тя послуша повече сина си, отколкото душата си: дори Емилиан няма да може да отрече, че стана така. Понеже щом получи писмото на майка си, Понциан бързо долетя от Рим: той се боеше, че ако тя е намерила някой алчен мъж може - както често става - да прехвърли целият имот в дома на съпруга си. тази грижа силно притесняваше душата му. Всички надежди за богатство - и неговите, и на брат му - зависеха от средствата на майка им. Дядото беше оставил доста малко; майка им притежаваше четири милиона сестерции. Тя, разбира се, дължеше на синовете си нещо от тези пари, но без нищо писано и на чиста вяра - както му е редът. Понциан не показваше този свой страх: той не се осмеляваше да се възпротиви явно, за да не изглежда, че няма доверие в нея. [72] (1) Cum in hoc statu res esset inter precationem matris et metum fili, fortene an fato ego aduenio pergens Alexandream. Dixissem hercule 'quod utinam numquam euenisset', ni me uxoris meae respectus prohiberet. (2) Hiemps anni erat. Ego ex fatigatione itineris aduectus apud Appios i<s>tos amicos meos, quos honoris et amoris gratia nomino, aliquam multis diebus decumbo. (3) Eo uenit ad me Pontianus. Nam fuerat mihi non ita pridem ante multos annos Athenis per quosdam communis amicos conciliatus et arto postea contubernio intime iunctus. (4) Facit omnia circa ho<no>rem meum obseruanter, circa salutem sollicite, circa amorem callide. Quippe etenim uidebatur sibi peridoneum maritum matri repperisse, cui bono periculo totam domus fortunam concrederet. (5) Ac primo quidem uoluntatem meam uerbis inuersis periclitabundus, quoniam me uiae cupidum et conuersum ab uxoria re uidebat, orat saltem paulisper manerem: uelle se mecum proficisci; hiemem alteram propter Syrtis aestus et bestias opperiendam, quod illam mihi infirmitas exemisset. (6) Multis etiam precibus meis Appiis aufert, ut ad sese in domum matris suae transferar: salubriorem mihi habitationem futuram; praeterea prospectum maris, qui mihi gratissimus est, liberius me ex ea fruiturum.   72. Докато нещата са в това положение - майката се сватосва, а синът се безпокои, - случайно или по повеля на съдбата аз пристигам, пътувайки за Александрия. Кълна се в Херкулес! Почитта ми към моята съпруга не ме възпираше, щях да изрека: "Дано това никога да не се бе случвало!" Беше зима. Аз, уморен от пътуването, отивам при тези тук Апии, които са мои приятели и които споменавам с обич и уважение, и лягам болен за доста дълго време. Там при мене идва Понциан: преди не чак толкова много години някакви общи приятели ни бяха запознали в Атина, а после честото ни общуване ни сближи и свърза. Той прави всичко. Оказва ми уважение, грижи се за здравето ми, обича ме лукаво - понеже явно му се е струвало, че е намерил най-подходящия съпруг за майка си, комуто може напълно безопасно да повери цялото имущество на дома. Най-напред той разузнава със заобикалки какви са моите намерения; и като виждаше, че жадувам за пътешествия и не съм склонен да си търся съпруга, помоли ме да остана поне за малко, понеже искал да замине заедно с мене. Трябвало да изчакам следващата зима заради горещините и дивите зверове на Сирта56, понеже болестта ми пречела да пътувам сега. Освен това ме измъква от моите Апии с много молби да се пренеса при него, в дома на майка му: това жилище щяло да бъде по-здравословно, пък и оттам сам щял да се наслаждавам на гледката на морето което толкова много обичам. [73] (1) Haec omnia adnixus impenso studio persuadet, matrem suam suumque fratrem, puerum istum, mihi commendat. Non nihil a me in communibus studiis adiuuantur, augetur oppido familiaritas. (2) Interibi reualesco; dissero aliquid postulantibus amicis publice. Omnes qui aderant ingenti celebritate basilicam, qui locus auditorii erat, complentes inter alia pleraque congruentissima uoce 'insigniter' adclamant petentes ut remanerem, fierem ciuis Oeensium. (3) Mox auditorio misso Pontianus eo principio me adortus consensum publicae uocis pro diuino auspicio interpretatur aperitque consilium sibi esse, si ego non nolim, matrem suam, cui plurimi inhient, mecum coniungere; mihi quoniam soli ait rerum omnium confidere sese et credere. (4) Ni id onus recipiam, quoniam non formosa pupilla, sed mediocri facie mater liberorum mihi offeratur, _ si haec reputans formae et diuitiarum gratia me ad aliam condicionem reseruarem, neque pro amico neque pro philosopho facturum. (5) Nimis multa oratio est, si uelim memorare quae ego contra responderim, (6) quam diu et quotiens inter nos uerbigeratum sit, quot et qualibus precibus me aggressus haud prius omiserit quam de<ni>que impetrarit, (7) non quin ego Pudentillam iam anno perpeti adsiduo conuictu probe spectassem et uirtutium eius dotes explorassem, sed utpote peregrinationis cupiens impedimentum matrimoni aliquantisper recusaueram. (8) Mox tamen talem feminam nihilo segnius uolui quam si ultro appetissem. Persuaserat idem Pontianus matri suae, ut me aliis omnibus mallet, et quam primum hoc perficere incredibili studio auebat. (9) Vix ab eo tantulam moram impetramus, dum prius ipse uxorem duceret, frater eius uirilis togae usum auspicaretur: tunc deinde ut nos coniungeremur.   73. Упорито и с щедра настойчивост той ме убеждава във всичко това; препоръчва ме на майка си и на брат си - ето това момче. Аз им помагам много в техните общи занимания с науки; близостта ни нараства доста. През това време оздравявам. По молба на приятелите изнасям някаква сказка; всички присъствуващи, препълнили базиликата с огромното си множество, извикват накрая с мощен и единен глас: "Прекрасно!" и ме молят да остана и да стана гражданин на Еа. Веднага щом слушателите се разотидоха, Понциан ме напада за първи път, тълкува единодушния им глас като божествено знамение и ми открива, че е решил, ако аз съм съгласен да ме свърже с майка си, за която се лакfмели мнозина. Той вярвал единствено на мене и ми имал доверие във всичко; а ако аз не пожелая да се нагърбя с това бреме (понеже всъщност не ми се предлага красиво момиче, а жена с деца и най-обикновена външност) и ако обръщам внимание на разни такива неща и искам да се запазя свободен за някоя богата красавица, нямало да постъпя нито като приятел, нито като философ. Бих говорил твърде дълго, ако започна да описвам какво съм му възразил, колко време и колко пъти сме спорили, с колко и какви молби ме обсипа той, и как не ме остави, преди да постигне своето. И не че цяла година непрекъснато общуване, аз не бях опознал добре Пудентила и не бях вече оценил зестрата на нейната добродетел. Всъщност аз жадувах за пътешествия и затова известно време отбягвах да надяна оковите на брака, но скоро закопнях по тази забележителна жена така, сякаш сам се бях домогвал до нея. Междувременно Понциан беше убедил майка си да ме предпочете пред всички други и с невероятно желание се стремеше да докара работата докрай, колкото може по-бързо. С мъка измолваме от него само тази мъничка отсрочка - първо той сам да си вземе съпруга и брат му да облече тържествено мъжката тога, а пък ние да се бракосъчетаем след това. [74] (1) Vtinam hercule possem quae deinde dicenda sunt sine maximo causae dispendio tran<s>gredi, ne Pontiano, cui [h]errorem suum deprecanti simpliciter ignoui, uidear nunc leuitatem exprobrare. (2) Confiteor enim _ quod mihi obiectum est _ eum, postquam uxorem duxerit, a compecti fide desciuisse ac derepente animi mutatum quod antea nimio studio festinarat pari pertinacia prohibitum isse, denique ne matrimonium nostrum coalesceret, quiduis pati, quiduis facere paratum fuisse, (3) quamquam omnis illa tam foeda animi mutatio et suscepta contra matrem simultas non ipsi uitio uortenda sit, sed socero eius eccilli Herennio Rufino, qui unum neminem in terris uiliorem se aut improbiorem aut inquinatiorem reliquit. (4) Paucis hominem, quam modestissime potero, necessario demonstrabo, ne, si omnino de eo reticuero, operam perdiderit, quod negotium istud mihi ex summis uiribus conflauit. (5) Hic est enim pueruli huius instigator, hic accusationis auctor, hic aduocatorum conductor, hic testium coemptor, hic totius calumniae fornacula, hic Aemiliani huius fax et flagellum, idque apud omnis intemperantissime gloriatur, me suo machinatu reum postulatum. (6) Et sane habet in [h]istis quod sibi plaudat. Est enim omnium litium depector, omnium falsorum commentator, omnium simulationum architectus, omnium malorum seminarium, nec non idem libidinum ganearumque locus, lustrum, lupanar; iam inde ab ineunte aeuo cunctis probris palam notus, (7) olim in pueritia, priusquam isto caluitio deformaretur, emasculatoribus suis ad omnia infanda morigerus, mox in iuuentute saltandis fabulis exossis plane et eneruis, sed, ut audio, indocta et rudi mollitia. Negatur enim quicquam histrionis habuisse praeter impudicitiam.   74. Кълна се в Херкулес! Защо не може, без да нанеса огромна вреда на моята защита, да заобиколя това, което трябва да кажа по-нататък, та да не изглежда, че сега упреквам Понциан за лекомислието му, след като без колебание му простих, когато той ми се извини за грешката си. Сега ще призная нещо, което се подмяташе в моя вреда, а именно: след като си взе съпруга, той се отказа да бъде верен на дадената дума, промени внезапно намеренията си и се опита да осуети със същото упорство онова, което малко по-рано ускоряваше с прекомерно усърдие. С една дума, той беше готов да изтърпи и да извърши каквото и да е, само и само бракът ни да не се закрепи. Впрочем за цялата тази толкова грозна промяна в душата му и за враждата, която започна с майка си, би трябвало да бъде обвинен не той, а неговият тъст, ето този тук, Херений Руфин, който не е позволил на нито един човек на света да бъде по-долен, по-безчестен и по-опетнен от него. Необходимо е все пак да опиша този човек - разбира се, колкото е възможно по-пестеливо. Защото иначе, ако изобщо премълча за него, може да се окаже, че той напразно е похабил толкова труд и сили, за да ми създаде тази неприятност. Именно той е подстрекателят на това момченце, той е съчинителят на обвинението, той е уредникът, събрал адвокатите, той е посредникът, подкупил свидетелите, той е ковачът на цялата клевета, той е факелът и камшикът на Емилиан, той е човекът, който най-нахално се хвали пред всички с това, че благодарение на неговите козни аз съм даден под съд! И е прав: при това положение има с какво да се поздрави. Та нали той е създателят на всички разпри, той е съчинителят на всички лъжи, той е сеячът на всички злини, и пак неговият дом е мястото за разврат и гуляи, бордей и бардак! Още от първа младост известен на хората с всякакви пороци, на времето той съвсем невръстен и преди да го обезобрази тази плешивост, е угаждал във всичко на своите обезчестители, а после, вече юноша, е бил доста гъвкав и сластен танцьор на пантомима. Но както чувам тази негова скокливост е била доста неумела и тромава, понеже казват, че не е притежавал никое друго актьорско качество освен безсрамието. [75] (1) In hac etiam aetate qua nunc est _ qui istum di perduint! Multus honos auribus praefandus est _ domus eius tota lenonia, tota familia contaminata; ipse propudiosus, uxor lupa, filii similes. (2) Prorsus diebus ac noctibus ludibrio iuuentutis ianua calcibus propulsata, fenestrae canticis circumstrepitae, triclinium comisatoribus inquietum, cubiculum adulteris peruium. Neque enim ulli ad introeundum metus est, nisi qui pretium marito non attulit. (3) Ita ei lecti sui contumelia uectigalis est. Olim sollers suo, nunc coniugis corpore uulgo meret. Cum ipso plerique _ nec mentior! _ cum ipso, inquam, de uxoris noctibus paciscuntur. (4) Iam illa inter uirum et uxorem no[n]ta[m] conlusio: qui amplam stipem mulieri detulerunt, nemo eos obseruat, suo arbitratu discedunt; qui inaniores uenere, signo dato pro adulteris deprehenduntur, et quasi ad discendum uenerint, non prius abeunt quam aliquid scripserint. (5) Quid enim faciat homo miser ampliuscula fortuna deuolutus, quam tamen fraude patris ex inopinato inuenerat? Pater eius plurimis creditoribus defaeneratus maluit pecuniam quam pudorem. (6) Nam cum undique uersum tabulis flagitaretur et quasi insanus ab omnibus obuiis teneretur, (7) 'pax' inquit, negat posse dissoluere, anulos aureos et omnia insignia dignitatis abicit, cum creditoribus depaciscitur. (8) Pleraque tamen rei familiaris in nomen uxoris callidissima fraude confert. Ipse egens, nudus et ignominia sua tutus reliquit Rufino huic _ non mentior! _, sestertium XXX deuorandum. Tantum enim ad eum ex bonis matris liberum uenit, praeter quod ei uxor sua cotidianis dotibus quaesiuit. (9) Quae tamen omnia in paucis annis ita hic degulator studiose in uentrem condidit et omnimodis conlurchinationibus dilapidauit, ut crederes metuere ne quid habere ex fraude paterna diceretur. (10) Homo iustus et morum dedit operam, quod male partum erat ut male periret, nec quicquam ei relictum est ex largiore fortuna praeter ambitionem miseram et profundam gulam.   75. Дори на тази възраст, на която е сега (нека боговете го погубят; и много моля вашият слух да не се оскърбява), целият му дом е своднически и цялата челяд - опозорена; самият той е мръсник, жена му е кучка, а синовете им не са по-различни от тях. По цял ден и по цяла нощ млади нахалници блъскат вратата му с ритници, прозорците дрънчат от песни, триклиният се задъхва от гуляйджии и спалнята е отворена за прелюбодейци - никой не се колебае да влезе вътре, освен ако не е донесъл възнаграждението за съпруга. Така позорът на леглото му за него е доход! Някога е продавал своето кръшно тяло, а днес - пред очите на всички - това на жена си: повечето посетители уговарят със самия него - и това не е лъжа! - със самия него казах, уговарят цената на нощите, които ще прекарат с жена му. А после - известният сговор между съпруг и съпруга: който е донесъл на жената по-тлъста лепта, той си отива преспокойно и никой не му обръща внимание, а който е дошъл с по-малко пари, по даден знак го залавят като прелюбодеец и - сякаш е дошъл в някое училище - не го пускат преди да напише това онова. Та как ли би могъл да постъпи бедничкият човек, разпилял едно доста голямо богатство, наследено съвсем неочаквано благодарение на бащиното му мошеничество? Потънал в дългове пред мнозина заемодавци, родителят му предпочел парите пред честта: когато полиците го притиснали отвсякъде и едва ли не всеки срещнат го ловял като някой луд, той изкрещява: "Мир!", заявява, че не може да се разплати, захвърля златните си пръстени и всички знаци на достойнство и се спазарява със заемодавците. Обаче по-голямата част от имуществото си прехвърля с ловка измама на името на жена си; и както той самия е бил беден и гол, но в безопасност благодарение на позора си, така е оставил на ей този Руфин да изгълта (не лъжа!) три милиона сестерции: точно толкова суха пара е получил от имуществото на майка си, без да броим онова, което е спечелил от всекидневните зестри на жена си. Но само за няколко години нашият прахосник така усърдно е натъпкал всичко в търбуха си и го е разпилял в какви ли не пиршества, че човек се пита: да не би да го е било страх да не излезе слух, че му е останало нещо от мошеничеството на баща му? И като човек справедлив и нравствен, постарал се е зле спечеленото, зле да загине, така че от голямото богатство днес той има само недостойната си алчност и бездънното си гърло. [76] (1) Ceterum uxor iam propemodum uetula et effeta totam domum contumeliis adnuit. (2) Filia autem per adulescentulos ditiores inuitamento matris suae nequicquam circumlata, quibusdam etiam procis ad experiundum permissa, nisi in facilitatem Pontiani incidisset, fortasse an adhuc uidua ante quam nubta domi sedisset. (3) Pontianus ei multum quidem dehortantibus nobis nuptiarum titulum falsum et imaginarium donauit, non nescius eam paulo ante quam duceret a quodam honestissimo iuuene, cui prius pacta fuerat, post satietatem derelictam. (4) Venit igitur ad eum noua nupta secura et intrepida, pudore dispoliato, flore exsoleto, flammeo obsoleto, uirgo rursum post recens repudium, nomen potius adferens puellae quam integritatem. (5) Vectabatur octaphoro; uidistis profecto qui adfuistis, quam improba iuuenum circumspectatrix, quam inmodica sui ostentatrix. Quis non disciplina<m> matris agnouit, cum in puella uideret i<m>medicatum os et purpurissatas genas et inlices oculos. (6) Dos erat a creditore omnis ad teruncium pridie sumpta et quidem grandior, quam domus exhausta et plena liberis postulabat.   76. Но ето че съпругата му, вече позастаряла и изнемощяла, отказва да изхранва с позора си цялата къща; дъщеря му пък, след като по настояване на майка и я разходиха до неколцина по-богати женихи да я опитат, но от това не излезе нищо, сигурно и до днес щеше да стои у дома овдовяла, преди да се омъжи, ако не беше попаднала на Понциановото лекомислие. Понциан, колкото и да го разубеждавах, я дари с празното и безсмислено звание "съпруга", макар и да знаеше, че малко преди той да я вземе някакъв много знатен младеж, за когото била сгодена по-рано, я изоставил, понеже и се бил насител. И така, младоженката идва при него спокойна и уверена, с обран свян, с клюмнало цветче и изпомачкано було, с повторно девица след прясно отказания годеж и носеща по-скоро името, отколкото невинността на едно момиче. Осем човека носеха носилката и: вие, които бяхте там, несъмнено сте видели колко разюздано оглеждаше младежите наоколо и колко дръзко се излагаше на показ. Кой не е разпознал майчиния пример, забелязвайки белосаното лице, начервените бузи и разиграните очи на дъщерята? А пък цялата зестра до последното петаче е била взета назаем предния ден. Тя впрочем беше по-голяма, отколкото е разумно за един изнемогващ дом препълнен с деца. [77] (1) Sed enim iste, ut est rei modicus, spei immodicus, pari auaritia et egestate totum Pudentillae quadragiens praesumptione cassa deuorarat eoque me amoliendum ratus, quo facilius Pontiani facilitatem, Pudentillae solitudinem circumueniret, (2) infit generum suum obiurgare, quod matrem suam mihi desponderat. Suadet quam primum ex tanto periculo, dum licet, pedem referat, rem matris ipse potius habeat quam homini extrario sciens transmittat. (3) Ni ita faciat, inicit scrupulum amanti adulescentulo ueterator, minatur se filiam abducturum. (4) Quid multis? Iuuenem simplicem, praeterea nouae nuptae inlecebris obfrenatum suo arbitratu de uia deflectit. (5) It ille ad matrem uerborum Rufini gerulus, sed nequicquam temptata eius grauitate ultro ipse leuitatis et inconstantiae increpitus reportat ad socerum haud mollia: (6) matri suae praeter ingenium placidissimum immobili iram quoque sua expostulatione accessisse, non mediocre pertinaciae alumentum; (7) respondisse eam denique non clam se esse Rufini exoratione secum expostulari; eo uel magis sibi auxilium mariti aduersum eius desperatam auaritiam comparandum.   77. Обаче този човек със скромни средства и нескромни надежди е толкова алчен, колкото и беден: веднъж налапал безумната стръв за всичките четири милиона на Пудентила и преценил, че аз трябва да бъда отстранен, за да може Понциан да стане сговорчив, а Пудентила - беззащитна, той започна да укорява зет си, че ми е дал майка си за жена. Убеждава го, че докато още не е късно, трябва час по-скоро да се избави от една толкова голяма опасност и че е по-добре той самият да разполага с имуществото на майка си, отколкото доброволно да го поверява на един външен човек; старият хитрец подхвърля на влюбения младеж и мъчителната заплаха, че ако не го слуша, ще вземе дъщеря си обратно. Трябва ли да говоря дълго? Както си е наумил, отклонява от правия път този простодушен юноша, който при това е впримчен от уловките на младата си жена. Сякаш вестител на Руфиновите думи, той отива при майка си, но нейното достойнство остава недосегаемо; нещо повече - след като сам бива порицан за своето лекомислие и непостоянство, той се връща при тъст си със суровата вест, че майка му, непреклонна въпреки съвсем кроткия си нрав, от неговото искане дори изпаднала в гняв, а той е могъщ съюзник на упорството. Накрая тя отговорила, че за него не било тайна, че това искане и се поставя по внушение на Руфин: тъкмо за това тя имало още по-голяма нужда да си осигури съпружеска закрила срещу неговата отчаяна алчност. [78] (1) Hisce auditis exacerbatus aquariolus iste uxoris suae ita ira extumuit, ita exarsit furore, ut in feminam sanctissimam et pudicissimam praesente filio eius digna cubiculo suo diceret, (2) amatricem eam, me magum et ueneficum clamitaret multis audientibus (quos, si uoles, nominabo); se mihi sua manu mortem allaturum. (3) Vix hercule possum irae moderari, ingens indignatio animo oboritur. Tune, effeminatissime, tua manu cuiquam uiro mortem minitari<s>? (4) At qua tandem manu? Philomelae an Medeae an Clytemnestrae? Quas tamen cum saltas _ tanta mo<l>litia animi, tanta formido ferri est _, sine cludine saltas. (5) Sed ne longius ab ordine digrediar: Pudentilla postquam filium uidet praeter opinionem contra suam esse sententiam deprauatum, rus profecta scripsit ad eum obiurgandi gratia illas famosissimas litteras, quibus, ut isti aiebant, confessa est sese mea magia in amorem inductam dementire. (6) Quas tamen litteras tabulario Pontiani praesente et contra scribente Aemiliano nudius tertius tuo iussu, Maxime, testato describsimus; in quibus omnia contra praedicationem istorum pro me reperiuntur.   78. Раздразнен да чуе всичко това, този сводник на жена си толкова се разярил и така пламнал от бяс, че в присъствието на сина на тази най-чиста и най-свенлива жена, изрекъл срещу нея думи, достойни за собствената му спалня: крещял, че тя е любовчийка, а аз - магьосник и отровител, и че щял да ме убие със собствената си ръка. Чули са го мнозина - ако поискаш, ще ти ги назова по име. Кълна се в Херкулес! Едва смогвам да удържа гнева си и душата ми е обзета от страшно възмущение. Ти ли, женчо, заплашваш да убиеш един мъж със собствената си ръка? Впрочем с чия ръка? На Филомела, на Медея или на Клитемнестра? И все пак, когато ти танцуваш на сцената - толкова е мека душата ти и толкова се боиш от желязото - ти не вземаш дори картонения меч. Но нека не се отклонявам повече. Пудентила, след като вижда своя син неочаквано отчужден и враждебен заминава на село; и за да го смъмри, написва му онова презабележително писмо, в което, както казваха тия тук, е признала, че е луда, понеже моята магия я била принудила да ме обикне. Но преди два дни, Максиме, по твоя заръка и пред свидетели, аз преписах това писмо в присъствието на Понциановия адвокат и на Емилиан, който направи същото: всичко в това писмо говори против тяхното твърдение и в моя полза. [79] (1) Quamquam, etsi destrictius magum me dixisset, posset uideri excusabunda se filio uim meam quam uoluntatem suam causari maluisse. An sola Phaedra falsum epistolium de amore commenta est? At non omnibus mulieribus haec ars usitata est, ut, cum aliquid eius modi uelle coeperunt, malint coactae uideri? (2) Quod si etiam animo ita putauit, me magum esse, idcircone magus habear, quia hoc scripsit Pudentilla? Vos tot argumentis, tot testibus, tanta oratione magum me non probatis: illa uno uerbo probaret? Et quanto tandem grauius habendum est quod in iudicio subscribitur quam quod in epistola scribitur! (3) Quin tu me meismet factis, non alienis uerbis reuincis? Ceterum eadem uia multi rei cuiusuis maleficii postulabuntur, si ratum futurum est quod quisque in epistola sua uel amore uel odio cuiuspiam scripserit. (4) 'Magum te scripsit Pudentilla: igitur magus es.' Quid si consulem me scripsisset: consul essem? Quid enim si pictorem, si medicum, quid denique, si innocentem? Num aliquid horum putares idcirco, quod illa dixisset? Nihil scilicet. (5) Atqui periniurium est ei fidem in peioribus <habere, cui in melioribus> non haberes, posse litteras eius ad perniciem, non posse ad salutem. (6) 'Sed inqui<e>t<i> animi fuit, efflictim te amabat.' Concedo interim. Num tamen omnes qui amantur magi sunt, si hoc forte qui amat scripserit? C<r>edo nunc quod Pudentilla me in eo tempore non amabat, siquidem id foras scripsit, quod palam erat mihi obfuturum.   79. Впрочем дори ако тя съвсем открито ме беше нарекла "магьосник", би могло да изглежда, че е искала да се оправдае пред сина си и е предпочела да пише не за своята воля, а за моето могъщество. Нима само Федра е съчинила подправено любовно писъмце, и нима не всички жени си служат с този похват - когато им се прииска нещо от този род, предпочитат да изглеждат принудени? И дори ако в душата си е мислела, че съм магьосник, нима трябва да бъда смятан за магьосник заради това, че мнението на Пудентила е такова? Вие не ме признавате за магьосник при толкова много доказателства толкова много свидетели и толкова много приказки: тя ли да го докаже с една своя дума? И най-сетне, колко повече трябва да тежи това, което се скрепява с подпис в съда, от онова, което се пише в едно писмо? Защо не ме изобличиш с моите собствени дела, вместо с чужди думи? Иначе - ако за доказателство ще се смята всичко, което някой е написал за някого в писмо било от любов, било от омраза - тогава мнозина ще бъдат обвинени в какви ли не злодеяния "Пудентила е написала, че си магьосник: следователно ти си магьосник. " Ами ако беше писала, че съм консул, щях ли да бъда? Или защо беше писала че съм художник или лекар? Най-сетне, ако беше написала, че съм невинен? Нима щеше да повярваш на такова нещо заради това, че го е казала тя? Не, разбира се. Обаче крайно несправедливо е да вярваш за нещо лошо на този, комуто не би вярвал за нещо добро, и крайно несправедливо е нейното писмо да може да ме погуби, но да не може да ме спаси. "Обаче - казва той - душата и е била бясна и тя е обичала неудържимо. " До тук съм съгласен. Но нима всички, които са обичани, стават магьосници, ако случайно онзи, който ги обича, е написал нещо такова? Сега си мисля, че по онова време Пудентила не ме е обичала, щом като е оставила да излезе наяве онова, което ще ме злепостави. [80] (1) Postremo quid uis: sanam an insanam fuisse, dum scriberet? Sanam dices? Nihil ergo erat magicis artibus passa. Insanam respondebis? Nesciit ergo quid scribserit, eoque ei fides non habenda est; immo etiam, si fuisset insana, insanam se esse nescisset. (2) Nam ut absurde facit qui tacere se dicit, quod ibidem dicendo tacere sese non tacet et ipsa professione quod profitetur infirmat, ita uel magis hoc repugnat: 'ego insanio', quod uerum non est, nisi sciens dicit; porro sanus est, qui scit quid sit insania, quippe insania scire se non potest, non magis quam caecitas se uidere. (3) Igitur Pudentilla compos mentis fuit, si compotem mentis se non putabat. Possum, si uelim, pluribus, sed mitto dialectica. Ipsas litteras longe aliud clamantis et quasi dedita opera ad iudicium istud praeparatas et accommodatas recitabo. Accipe tu et lege, usque dum ego interloquar. (...) (4) Sustine paulisper quae secuntur; nam ad deuerticulum rei uentum est. (5) Adhuc enim, Maxime, quantum equidem animaduerti, nusquam mulier magiam nominauit, sed ordinem repetiuit eundem, quem ego paulo prius, de longa uiduitate, de remedio ualetudinis, de uoluntate nubendi, de meis laudibus, quas ex Pontiano cognouerat, de suasu ipsius, ut mihi potissimum nuberet.   80. Накрая какво искаш - дали да е била луда, когато го е писала или не? Ще кажеш, че не? Тогава изобщо не е пострадала от магическите ми изкуства. Ще кажеш, че да? Тогава не е знаела какво е писала и затова не трябва да и се вярва: при това, ако е била луда, не би могла да го осъзнае! Както е нелепа постъпката на онзи, който казва за себе си, че мълчи, понеже в същото време, когато казва тези думи, той не мълчи и със самото изричане лишава от смисъл своето твърдение, така - и дори още повече - не върви да се каже "аз съм луд", понеже не е вярно, освен ако не се казва съзнателно. Така че не луд онзи, който знае що е лудост, тъй като лудостта не е в състояние да познае себе си, както впрочем и слепотата не може да види себе си. Следователно Пудентила е била с ума си, когато е мислила, че не с ума се! Мога да обясня това и с повече думи, ако бих искал, но изоставям диалектиката. Ще дам прочит на самото писмо, което говори за съвсем други неща, и като че ли нарочно е подготвено и приспособено за този съд. Вземи го и чети, докато те прекъсна! (прочит на писмото) Сега спри за малко, преди да продължиш. Стигнахме до кръстопътя, където нещата се разделят. Дотук, Максиме, ако добре чух, жената никъде не споменава за магия и следва същия ред, който и аз преди малко - пише за дългото си вдовство, за нуждата да се погрижи за здравето си, за желанието си да се омъжи, за добрите думи, които Понциан и е казал за мене, и за увещанията му да избере за съпруг точно мене. [81] (1) Haec usque adhuc lecta sunt. Superest ea pars epistulae, quae similiter pro me scripta in memet ipsum uertit cornua, ad expellendum a me crimen magiae sedulo [o]missa memorabili laude Rufini uice<m> mutauit et ultro contrariam mihi opinionem quorundam Oeensium quasi mago quaesiuit. (2) Multa fando, Maxime, audisti, etiam plura legendo didicisti, non pauca experiendo comperisti, sed enim uersutiam tam insidiosam, tam admirabili scelere conflatam negabis te umquam cognouisse. (3) Quis Palamedes, qui<s> Sisyphus, quis denique Eurybates aut Phrynondas talem excogitasset? (4) Omnes isti quos nominaui et si qui praeterea fuerunt dolo memorandi, si cum hac una Rufini fallacia contendantur, macc[h]i prorsus et bucc[h]ones uidebuntur. (5) O mirum commentum! O subtilitas digna carcere et robore! Quis credat effici potuisse, ut quae defensio fuerat, eadem manentibus eisdem litteris in accusationem transuerteretur? Est hercule incredibile. Sed hoc incredibile qui sit factum, probabo.   81. Това е съдържанието на прочетеното дотук. Остава онази част от писмото, която макар и написана също в моя защита, обръща жилото си срещу самия мене: изпратено именно за да снеме обвинението в магия от мене, писмото промени смисъла си благодарение на забележителния принос на Руфин и на всичко отгоре ми спечели неразположението на някои граждани в Еа, които започнаха да ме смятат за магьосник. Ти, Максиме, си научил много неща от най-обикновено слушане, още повече си прочел, а доста си узнал и от опит. Обаче ще признаеш, че никога не си срещал толкова коварна извратливост, съчетана с толкова удивително злодейство. Кой Паламед, кой Сизиф, най-сетне Еврибат или Фринонд би измислил нещо подобно? Всички, които назовах (а ако е имало и други достойни за споменаване измамници, и те), ще ти се сторят жалки смешници, ако ги претеглиш с мярката на тази единствена Руфинова хитрина. О, чудна измислица! О, досетливост, достойна за подземния затвор в Рим! Кой би повярвал в станалото? А то е: същото писмо, което е било написано за защита, се е превърнало в обвинение, без да се промени нито една буква. Кълна се в Херкулес, невероятно е! Но аз ще докажа, че това невероятно нещо е станало. [82] (1) Obiurgatio erat matris ad filium, quod me, talem uirum qualem sibi praedicasset, nunc de Rufini sententia magum dictitaret. (2) Verba ipsa ad hunc modum se habebant: _________ _____, ___ ___ __' _____ __________ ___ ___. ____ ______ ____ ___, ___ ___ _______. (3) Haec ipsa uerba Rufinus quae Graece interposui sola excerpta et ab ordine suo seiugata quasi confessionem mulieris circumferens et Pontianum flentem per forum ductans uulgo ostendebat, ipsas mulieris litteras illatenus qua dixi legendas praebebat, (4) cetera supra et infra scribta occultabat. Turpiora esse quam ut ostenderentur dictitabat; satis esse confessionem mulieris de magia cognosci. (5) Quid quaeris? Verisimile omnibus uisum. Quae purgandi mei gratia scripta erant, eadem mihi immanem inuidiam apud imperitos conciuere. (6) Turbabat impurus hic in medio foro bacchabundus, epistulam saepe aperiens proquiritabat: 'Apuleius magus: dicit ipsa quae sentit et patitur. Quid uultis amplius?' (7) Nemo erat qui pro me ferret ac sic responderet: 'Totam sodes epistulam cedo, sine omnia inspiciam, <a> principio ad finem perlegam. (8) Multa sunt, quae sola prolata calumniae possint uideri obnoxia. Cuiauis oratio insimulari potest, si ea quae ex prioribus nexa sunt principio sui defrudentur, si quaedam ex ordine scriptorum ad lubidinem supprimantur, si quae simulationis causa dicta sunt adseuerantis pronuntiatione quam exprobrantis legantur.' (9) Haec et id genus ea quam merito tunc dici potuerunt! Ipse ordo epistulae ostendat.   82. Упрекът на майката към сина беше заради това, че след като е разтръбил какъв превъзходен човек съм аз, сега заедно с Руфин непрекъснато ме наричат "магьосник". Самите думи бяха следните: "Апулей е магьосник и аз го обичам, понеже съм омагьосана от него. Затова хайде, ела при мене, докато съм още с ума си!" Същите тези думи, които аз прочетох на гръцки, Руфин ги разнасяше съвсем откъснато и без връзка с останалото, сякаш са изповед на жената, и като влачеше из форума хленчещия Понциан, показваше ги на всички, но даваше да се прочете само онова, което произнесох, а написаното отгоре и отдолу прикриваше, като повтаряше, че било извънредно неприлично и не бивало да се чете: достатъчно било да се види онова, което тя признавала за магията. Какво повече? Това се стори правдоподобно на всички и ето че едно писмо, написано за мое оправдание, предизвика у лековерните хора жестока омраза към мене. Този мръсник беснееше насред форума като вакханка и като отваряше час по час писмото, викаше на всеослушание: "Апулей е магьосинк! Казва го тази, която го е изпитала и която е пострадала: какво искате повече?" Нямаше никой, който да се застъпи за мене и да отговор така: "Дай, ако обичаш, цялото писмо; позволи ми да погледна всичко и да го прочете от начало до край. Има много неща които, ако се покажат откъслечно, могат да изглеждат като клевети. Към всичко написано може да се отправи обвинение, ако нещо което е свързано с началото, бъде лишено от самото това начало; ако в реда на онова, което следва, нещо бъде произволно премахнато; ако онова, което е казано за подигравка, се прочете с глас на човек, който го твърди, а не който иска да се погаври. " Такива неща и подобни на тях можеха да бъдат казани с пълно право още тогава, но нека го покаже самият ред на писмото. [83] (1) At tu, Aemiliane, recognosce, an et haec mecum testato descripseris: __________ ___ __ __' __ _____ ______ _________, _____ _______ ______ ____ ______ _________, ________ ___ _____ ___ _________ _____ _______ ____ __' ____ _________. ___ __ __ ___<__>____ ____ _________ __ ____________, _________ _______ _________ _____, ___ ___ __________ __' _____ ___ ___. ____ ______ ____ ___, ___ ___ _______. (2) Oro te, Maxime, si litterae, ita ut partim uocales dicuntur, etiam propriam uocem usurparent, si uerba, ita ut poetae aiunt, pinnis apta uulgo uolarent, (3) nonne, cum primum epistolam istam Rufinus mala fide excerperet, pauca legeret, multa et meliora sciens reticeret, nonne tunc ceterae litterae sceleste se detineri proclamassent, uerba suppressa de Rufini manibus foras euolassent, totum forum tumultu complessent? (4) 'Se quoque a Pudentilla missas, sibi etiam quae dicerent mandata; improbo ac nefario homini per alienas litteras falsum facere temptanti nec auscultarent, sibi potius audirent; (5) Apuleium magiae non accusatum a Pudentilla, sed accusante Rufino absolutum.' (6) Quae omnia etsi tum dicta non sunt, tamen nunc, cum magis prosunt, luce inlustrius apparent. Patent artes tuae, Rufine, fraudes hiant, detectum mendacium est. (7) Veritas olim interuersa nun<c> se <ef>fert et uelut alto barathro calumnias emergit.   83. А ти, Емилиане, потвърди дали си направил препис заедно с мене, при това в присъствието на свидетели, и на следния откъс: "И когато реших да се омъжа по тези причини, за които казах, ти сам ме убеди да предпочета него пред всички други, понеже му се възхищаваше и се стремеше да го направиш наш близък чрез мене. А сега, когато злите ни обвинители те насъскаха против нас, изведнъж, излезе, че Апулей е магьосник и аз го обичам понеже съм омагьосана от него. Затова хайде, ела при мене, докато съм още с ума си!" Молете, Максиме! Ако буквите имаха собствен глад, така, както някои от тях се наричат "гласни" - и ако словата, по израза на поетите, можеха да летят навсякъде като птици, нима веднага щом Руфин измамнически осакати това писмо, като прочете малко, а нарочно премълча по-голямата и по-важната част от него, останалите букви нямаше да прогласят, че са били престъпно задържани, и нямаше ли укритите думи да излетят от ръцете на Руфин и да изпълнят целия форум д викове, че и те са били изпратени от Пудентила и че на тях също им е било поръчано да кажат нещо? И че трябва да бъдат изслушани тъкмо те, а не онзи нечестен и коварен човек, който се опитва да извърши измама с чуждо писмо? И че Апулей не е бил обвинен в магия от Пудентила, а е оправдан от самото обвинение на Руфин? Всичко това, макар че тогава не бе казано, блясва по-ясно от светлината днес, когато е по-нужно. Явни са твоите козни, Руфине, лъжата ти е разкрита и измамата ти лъсва: опорочената ти по-рано истина днес излиза на яве, а клеветата потъва в дълбока бездна. [84] (1) Ad litteras Pudentillae prouocastis: litteris uinco, quarum si uultis extremam quoque clausulam audire, non inuidebo. Dic tu, quibus uerbis epistulam finierit mulier obcantata, uecors, amens, amans: (2) ____ ____ __________ __[__]_' ___. ___ __________ ___. Etiamne amplius? Reclamat uobis Pudentilla et sanitatem suam a uestris calumniis quodam praeconio uindicat. (3) Nubendi autem seu rationem seu necessitatem fato adscribit, a quo multum magia remota est uel potius omnino sublata. Quae enim relinquitur uis cantaminibus et ueneficiis, si fatum rei cuiusque ueluti uiolentissimus torrens neque retineri potest neque impelli? (4) Igitur hac sententia sua Pudentilla non modo me magum, sed omnino esse magiam negauit. (5) Bene, quod integras epistolas matris Pontianus ex more adseruauit; bene, quod uos festinatio iudicii anteuortit, ne quid in istis litteris ex otio nouaretis. (6) Tuum hoc, Maxime, tuaeque prouidentiae beneficium est, quod a principio intellectas calumnias, ne corroborarentur tempore, praecipitasti et nulla[m] impertita mora subneruiasti. (7) Finge nunc aliquid matrem filio secretis litteris de amore, uti adsolet, confessam. Hocine uerum fuit, Rufine, hoc non dico pium, sed saltem humanum, prouulgari eas litteras et potissimum fili praeconio puplicari? (8) Sed sum<ne> ego inscius, qui postulo ut alienum pudorem conserues qui tuum perdideris?   84. Предизвикахте ме с писмото на Пудентила: с него ви побеждавам и ако искате да чуете края ме, нямам нищо против. Я ти кажи с какви думи е завършила писмото си тази омагьосана, обезумяла луда и любяща жена? "Аз нито съм омагьосана, нито обичам, но съдбата..." Трябва ли още? Пудентила ви отговаря и сякаш с помощта на някакъв глашатай брани здравия си разум от вашите клевети, а причината (или необходимостта) да се омъжи отдава на съдбата, която е много далече от магията, а по-точно - няма нищо общо с нея. Нима тогава за заклинанията и любовните билки остава някаква сила, щом като отредената на всяко нещо съдба е като буен поток и не може нито да се спре, нито да се тласне напред? Следователно с това свое изречение Пудентила е отрекла не само че аз съм магьосник, но и че магията изобщо съществува! Добре, че Понциан по навик е запазил непокътнато писмото на майка си; добре, че бързането около това дело ви изпревари и не ви даде време да промените нищо в писмото. Твоя, Максиме, твоя и на твоята проницателност е заслугата, че разпозна клеветата от самото начало, и за да не укрепне с течение на времето, препъна я и й строши краката, без да и дадеш нито миг отсрочка. А сега си представи, че както понякога се случва, майката е изповядала нещо за любовта си в тайно писмо до сина си. Тъкмо това ли беше правилното, Руфине, това ли беше присъщо - да не кажа на синовната почит, но поне на човещината, - не друг, а самият син да показва това писмо и да го разнася навсякъде? Но нима съм толкова прост, че да искам ти, който си загубил собствения си срам, да щадиш чуждия? [85] (1) Cur autem praeterita conqueror, cum non sint minus acerba praesentia? Hocusque a uobis miserum istum puerum deprauatum, ut matris suae epistulas, quas putat amatorias, (2) pro tribunali procons. recitet apud uirum sanctissimum Cl. Maximum, ante has imp. Pii statuas filius matri suae pudenda exprobret stupra et amores obiectet? (3) Quis tam est mitis quin exacerbescat? Tune, ultime, parentis tuae animum in istis scrutaris, oculos obseruas, suspiritus numeras, adfectiones exploras, tabulas intercipis, amorem reuincis? (4) Tune quid in cubiculo agat perquiris, ne mater tua non dico amatrix, sed ne omnino femina sit? <Nihil>ne tu in ea cogitas nisi unam parentis religionem? (5) O infelix uterum tuum, Pudentilla, o sterilitas liberis potior, o infausti decem menses, o ingrati XIIII anni uiduitatis! Vipera, ut audio, exeso matris utero in lucem proserpit atque ita parricidio gignitur; at enim tibi a filio iam adulto acerbiores morsus uiuenti et uidenti offeruntur. (6) Silentium tuum laniatur, pudor tuus carpitur, pectus tuum foditur, uiscera intima protrahuntur. (7) Hascine gratias bonus filius matri rependis ob datam uitam, ob adquisitam hereditatem, ob XIIII annorum longas alimonias? Hiscine te patruus disciplinis erudiuit, ut, si compertum habeas filios tibi similes futuros, non audeas ducere uxorem? (8) Est ille poetae uersus non ignotus: 'odi puerulos praecoqui sapientia.' Sed enim malitia praecoqui puerum quis non auersetur atque oderit, cum uideat uelut monstrum quoddam prius robustum scelere quam tempore, ante nocentem quam potentem, uiridi pueritia, cana malitia, (9) uel potius hoc magis noxium, quod cum uenia perniciosus est et nondum poenae, iam iniuriae sufficit _ iniuriae dico? Immo enim sceleri aduersum parentem nefando, immani, impetibili.   85. И защо ли да оплаквам миналото, когато настоящето е не по-малко печално? Как може това нещастно момче да е толкова развратено от вас, че да прочете писмото на майка си, което смята за любовно пред проконсулския трибунал и пред най-целомъдрения мъж Клавдий Максим? Как може пред тези статуи на император Пий един син да клейми разврата на майка си и да я мъмри за нейните увлечения? Кой би бил толкова благ, че да не възнегодува? Ти ли, последни измежду последните? Тършуваш из това писмо за душата на майка си, надзърташ в очите и, броиш въздишките и, проучваш вълненията и, дебнеш я с кого си пише и изобличаваш любовта и? Ти ли следиш какво върши в спалнята - та не и позволяваш - да не кажа любовчийка - да бъде дори жена? Мислиш ли, че у нея няма нищо друго освен родителска преданост? О, нещастната твоя утроба, Пудентила, о, безплодие, по-честито от майчинството, о, проклети девет месеца бременност, о, четиринадесет години неблагодарно вдовство! Чувал съм, че усойницата се ражда с майкоубийство, като прояжда утробата на родителката си и така изпълзява на света; ти обаче, получи по-жестоки ухапвания от вече порасналия си син, и ги видя още приживе. Тайната ти се разгласява, свенливостта ти се поругава, душата ти се разкъсва, всяка твоя частица се извлича на показ! С така ли благодарност, добри сине, се отплащаш на майка си, затова, че ти е дала живот, осигурила ти е наследство и те е хранила четиринадесет дълги години? Сигурно след тези уроци, които ти е дал чичо ти, ти не би се осмелил да си вземеш жена, ако знаеш, че децата ти ще приличат на тебе. Поетът57 е написал един такъв доста известен стих: Момченцата с избързал ум са гаднички! И така си е - кой не би се отвратил и кому не би се догадило от едно без време озлобено момче, като види, че то, като някое чудовище, още в зелената си младост е почерняло от лошотия, узряло е не с времето, а от зловредие, и е извършило зло, преди да е могло? Дори ако щеш, по-лошото е това, че прошката го подтиква да се развихря още повече и ако все още не става за наказание, за пакост става. За пакост ли казах? Не пакост, а престъпление е срещу родната си майка - неизразимо, безмерно, непоносимо. [86] (1) Athenienses quidem propter commune ius humanitatis ex captiuis epistulis Philippi Macedonis hostis sui unam epistulam, cum singulae publice legerentur, recitari prohibuerunt, quae erat ad uxorem Olympiadem conscripta. Hosti potius pepercerunt, ne maritale secretum diuulgarent, praeferendum rati fas commune propriae ultioni. (2) Tales hostes aduersum hostem; tu qualis filius aduersum matrem? Vides quam similia contendam. Tu tamen filius matris epistulas de amore, ut ais, scriptas in isto coetu legis, in quo si aliquem poetam lasciuiorem iubereris legere, profecto non auderes: pudore tamen aliquo impedirere. (3) Immo enim nunquam matris tuae litteras attigisses, si ullas alias litteras attigisses. (4) At quam ausus es tuam ipsius epistulam legendam dare, quam nimis irreuerenter, nimis contumeliose et turpiter de matre tua scriptam, cum adhuc in eius sinu alerere, miseras clanculo ad Pontianum, scilicet ne semel peccasses ac tam bonum tuum factum optutu capesseret. (5) Miser, non intellegis iccirco patruum tuum hoc fieri passum, quod se hominibus purgaret, si ex litteris tuis nosceretur te etiam prius quam ad eum commigrasses, etiam cum matri blandirere, tamen iam tum uolpionem et impium fuisse.   86. Нека вземем за пример атиняните. Когато заловили няколко писма на своя враг Филип Македонски и ги прочели пред всички, те спазили всеобщия закон на човечността и не позволили за бъде разгласено едно от тях - онова, което било до съпругата му Олимпиада. Те пощадили дори врага си, не погазили съпружеската тайна и предпочели да не защитят самите себе си, но да спазят всеобщия обичай. Така враговете са постъпили с врага си; а ти като син как постъпи с майка си? Виждаш колко сходни неща сравнявам. И ето че ти, синът, четеш пред това събрание майчините си писма, в които както казваш, става дума за любов. Но ако трябваше да прочетеш нещо от някой по игрив поет, навярно нямаше да имаш смелост да го сториш, и все някакъв свян щеше да те спре. При това ти никога не би се докоснал до книжата на майка си, ако някога се беше докосвал до нещо като книжовност. А онова писмо от тебе самия, което дръзна да дадеш тук за прочит - крайно непочтително, крайно неприлично и крайно обидно за майка ти, когато още лежеше на ръцете и? Ти го изпрати тайничко на Понциан, та хем да увеличиш вината си, хем и неговите очи да съзерцаят, тъй чудното ти творение. Нещастнико, не разбираш ли, че чичо ти не допусна да се случи това, защото щеше да излезе чист пред хората, ако от писмото ти се разбере, че и преди да отидеш да живееш при него, още когато си се умилквал около майка си, още тогава ти си бил една подла лисичка. [87] (1) Ceterum nequeo in animum inducere tam stultum Aemilianum esse, ut arbitretur mihi litteras pueri et eiusdem accusatoris me<i> offuturas. (2) Fuit et illa commenticia epistula neque mea manu scripta neque uerisimiliter conficta, qua uideri uolebant blanditiis a me mulierem sollicitatam. Cur ego blandirem, si magia confidebam? (3) Qua autem uia ad istos peruenit epistula, ad Pudentillam scilicet per aliquem fidelem missa, ut in re tali accurari solet? (4) Cur praeterea tam uitiosis uerbis, tam barbaro sermone ego scriberem, quem idem dicunt nequaquam Graecae linguae imperitum? Cur autem tam absurdis tamque tabernariis blanditiis subigitarem, quem idem aiunt uersibus amatoriis satis scite lasciuire? (5) Sic est profecto, cuiuis palam est: hic, qui epistulam Pudentillae Graecatiorem legere non potuerat, hanc ut suam facilius legit et aptius commendauit. (6) Sed iam de epistulis satis dictum habebo, si hoc unum addidero: Pudentillam, quae scribserat dissimulamenti causa et deridiculi: ____ ______, ___ ___ _______, post hasce litteras euocasse ad se filios et nurum, cum his ferme duobus mensibus conuersatam. (7) Dicat hic pius filius, quid in eo tempore sequius agentem uel loquentem matrem suam propter insaniam uiderit; neget eam rationibus uilliconum et upilionum et equisonum sollertissime subscripsisse; (8) neget fratrem suum Pontianum grauiter ab ea monitum, ut sibi ab insidiis Rufini caueret; neget uere obiurgatum, quod litteras, quas ad eum miserat, uulgo circumtulisset nec tamen bona fide legisset; (9) neget post ista quae dixi matrem suam mihi apud uillam iam pridem condicto loco nubsisse. (10) Quippe ita placuerat, in suburbana uilla potius ut coniungeremur, ne ciues denuo ad sportulas conuolarent, cum haud pridem Pudentilla de suo quinquaginta milia nummum <in> populum expunxisset ea die, qua Pontianus uxorem duxit et hic puerulus toga est inuolutus, (11) praeterea, ut conuiuiis multis ac molestiis supersederemus, quae ferme ex more nouis maritis obeunda sunt.   87. Впрочем аз не мога да допусна Емилиан да е толкова глупав и да си мисли, че писмото на това момче, което е моят обвинител, би могло да ми навреди. Но имаше и едно подправено писмо - нито написано от ръката ми, нито пък скалъпено правдоподобно, - с което искаха да докажат, че съм се домогвал до жената с ласкателство. Но защо да я лаская, ако съм се надявал на магията? И по какъв начин това писмо е попаднало у тях, ако съм го пратил на Пудентила по някой доверен човек, както обикновено казват обвинителите в такива случаи? Освен това защо аз да пиша с толкова тромави думи и речта ми да е така варварска, щом същите тези хора твърдят, че съвсем не съм неопитен в гръцкия език? И защо да я ухажвам с толкова нескопосни кръчмарски любезности, щом пак същите хора казват, че умея доста добре да пиша игриви стихове за любовта? Но то е ясно за всекиго. Ето как е: този, който не можа да прочете писмото на Пудентила, понеже е на добър гръцки, прочете това писмо по-лесно и по-изразително, понеже го е писал той самият! Но нека добавя само още едно нещо и тогава ще съм казал достатъчно за писмата. Пудентила, която беше писала за подигравка и укор хайде, ела при мене, докато съм още с ума си, след това писмо повика синовете си и снаха си и прекара заедно с тях около два месеца. Нека този предан син да каже дали през това време е видял майка си да върши или да говори нещо нередно, обхваната от лудостта си; нека отрече, че е проверявала най-внимателно сметките на надзирателите, овчарите и конярите; нека отрече, че строго е предупредила брат му Понциан да се пази от клопките на Руфин; нека отрече, че наистина му се е скарала за това, че е разнасял навсякъде писмото, което е изпратила до него, и при това го е чел недобросъвестно; нека после отрече и онова, което казах аз - че майка му вече се беше омъжила за мене в чифлика, тоест на мястото, уговорено по-рано. Бяхме преценили, че е по-добре да сключим брака в крайградския чифлик, та съгражданите ни да не долетят още веднъж на пиршество, понеже наскоро - в деня, в който Понциан се ожени, а това момче облече мъжката тога - Пудентила беше похарчила петдесет хиляди сестерции свои пари за угощение на народа. Освен това искахме да си спестим многобройните гостувания и досади, които, следвайки обичая, младоженците са принудени да понасят. [88] (1) Habes, Aemiliane, causam totam, cur tabulae nubtiales inter me ac Pudentillam non in oppido sint sed in uilla suburbana consignatae: ne quinquaginta milia nummum denuo profundenda essent nec tecum aut apud te cenandum. Estne causa idonea? (2) Miror tamen, quod tu a[m] uilla[m] tantopere abhorreas, qui plerumque rure uersere. (3) Lex quidem Iulia de maritandis ordinibus nusquam sui ad hunc modum interdicit: 'uxorem in uilla ne ducito.' (4) Immo, si uerum uelis, uxor ad prolem multo auspicatius in uilla quam in oppido ducitur, in solo uberi quam in loco sterili, in agri cespite quam in fori silice. (5) Mater futura in ipso materno si<nu> nubat, in segete adulta, super fecundam glebam, uel enim sub ulmo marita cubet, in ipso gremio terrae matris, inter suboles herbarum et propagines uitium et arborum germina. (6) Ibi et ille celeberrimus in comoediis uersus de proximo congruit: ______ __' _____, _______ ___ _____. (7) Romanorum etiam maioribus Quintis et Serranis et multis aliis similibus non modo uxores, uerum etiam consulatus et dictaturae in agris offerebantur. Cohibe[b]am me in tam prolixo loco, ne tibi gratum faciam, si uillam laudauero.   88. Ето ти цялата причина, Емилиане, заради която брачното свидетелство между Пудентила и мене бе подписано не в града, а в крайградския чифлик - за да не става нужда още веднъж да се прахосват петдесет хиляди сестерции и да те каним на вечеря или пък да вечеряме у вас. Убедителна ли е причината? Чудя се все пак, че ти, който повечето време си живееш на село, си толкова възмутен от чифлика. Във всеки случай никъде в Юлиевия закон за встъпване на съсловията в брак58 няма такава забрана: "Не може да се жених в чифлик!" Напротив - ако и сякаш да знаеш истината, поличбата за поколение е много по-добра, ако си вземеш жена в чифлика, а не в града; на плодната земя, а не на ялово място; на полския чим, а не на площадния чакъл. Нека бъдещата майка се омъжи в лоното на самата майка-земя, нека съпругата да си ляга върху плодородните буци пръст, сред зрелите жита или пък пад бряста - в самите земни скути, сред стръкчета трева, сред лозови пръчки и млади дръвчета. Тук съвсем уместно би прозвучал известният комически стих59: да ражда яки синове за ралото. Дори римляните от стари времена - и Квинкциевци, и Серановци, и мнозина други подобни мъже - са приемали на нивата не само жените си, но дори консулските и диктаторските длъжности! На понеже заговорих за нещо прекалено известно, нека млъкна, за да не ти направя удоволствие, като хваля чифлика. [89] (1) De aetate uero Pudentillae, de qua post ista satis confidenter mentitus es, ut etiam sexaginta annos natam diceres nubsisse, de ea tibi paucis respondebo: nam necesse non est in re tam perspicua pluribus disputare. (2) Pater eius natam sibi filiam more ceterorum professus est. Tabulae eius partim tabulario publico, partim domo adseruantur, quae iam tibi ob os obiciuntur. (3) Porrige tu Aemiliano tabulas istas: linum consideret, signa quae impressa sunt recognoscat, consules legat, annos computet, quos sexaginta mulieri adsignabat. (4) Probet quinque et quinquaginta: lustro mentitus sit. Parum hoc est, liberalius agam; nam et ipse Pudentillae multos annos largitus est. Redonabo igitur uicissim decem annos: Mezentius cum Vlixe errauit. Quinquaginta saltem annorum mulierem ostendat. (5) Quid multis? Vt cum quadruplatore agam, bis duplum quinquennium faciam, uiginti annos semel detraham. Iube, Maxime, consules computari. Nisi fallor, inuenies nunc Pudentillae haud multo amplius quadragensimum annum aetatis ire. (6) O falsum audax et nimium! O mendacium uiginti annorum exilio puniendum! Dimidio tanta, Aemiliane, mentiris, falsa audes sesquealtera. Si triginta annos pro decem dixisses, posses uideri computationis gestu errasse, quos circulare debueris digitos aperuisse. (7) Cum uero quadraginta, quae facilius ceteris porrecta palma significantur, ea quadraginta tu dimidio auges, non potes[t] digitorum gestu errasse, nisi forte triginta annorum Pudentillam ratus binos cuiusque anni consules numerasti.   89. А за възрастта на Пудентила, за която след всичко това ти лъга доста самоуверено и дори изкара, че се била омъжила на шестдесет години - за нея ще ти отговоря с малко думи, понеже не е нужно толкова очевидно нещо да се обсъжда надълго и нашироко. Както всички хора, и нейният баща е съобщил, че му се е родила дъщеря. Свидетелството за раждането и се пази както в градския архив, така и в дома и, и то веднага ще ти бъде пъхнато под носа. Ей, ти! Я подай на Емилиан това свидетелство! Нека разгледа връвчицата, нека провери печатите, нека прочете имената на консулите и нека преброи колко са годините. Нали казваше, че жената била на шестдесет? Нека да докаже, че са петдесет и пет; нека да е излъгал с пет години. Но това е малко. Ще бъда по-щедър понеже и той подари на Пудентила много години, и аз на своя ред ще му върна десет нейни години (колкото е блуждал Одисей): нека докаже, че жената е поне на петдесет години. Трябват ли много думи? За да постъпя с него като с четворен лихвар60, ще му дам два пъти по едно двойно петилетие и ще сваля двадесет години наведнъж. Заповядай да се пресметне броят на консулите, Максиме: ако не се лъжа, ще излезе, че сега тече немного повече от четиридесетата година от раждането на Пудентила. О, нахална, и чудовищна лъжа! О, измама, която заслужава да се накаже с двадесет години изгнание! За половината от тях ли лъжеш, Емилиане, или мамиш така, че да станат един път и половина повече? Ако беше казал "тридесет години" вместо "десет", човек можеше да помисли, че ръката ти е сгрешила при сметката61, понеже си събрал онези пръсти, с които е трябвало да направиш кръгче. Но като са четиридесет, което се показва с протегната длан и по-лесно от другите числа ти ги увеличаваш наполовина и не може да си сгрешил при движението на пръстите, освен ако случайно не си помислил, че Пудентила е на тридесет години, а за всяка година си броил и двамата консули. [90] (1) Missa haec facio. Venio nunc ad ipsum stirpem accusationis, ad ipsam causam maleficii. Respondeat Aemilianus et Rufinus, ob quod emolumentum, etsi maxime magus forem, Pudentillam carminibus et uenenis ad matrimonium pellexissem. (2) Atque ego scio plerosque reos alicuius facinoris postulatos, si fuisse quaepiam causae probarentur, hoc uno se tamen [h]abunde defendisse, uitam suam procul ab huiusmodi sceleribus abhorrere nec id sibi obesse debere, quod uideantur quaedam fuisse ad maleficiundum inuitamenta; (3) non enim omnia quae fieri pot<u>erint pro factis habenda, rerum uices uarias euenire; certum indicem cuiusque animum esse; qui semper eodem ingenio ad uirtutem uel malitiam moratus firmum argumentum est accipiendi criminis aut respuendi. (4) Haec ego quamquam possim merito dicere, tamen uobis condono, nec satis mihi duco, si me omnium quae insimulastis abunde purgaui, si nusquam passus sum uel exiguam suspicionem magiae consistere. (5) Reputate uobiscum, quanta fiducia innocentiae meae quantoque despectu uestri agam: si una causa uel minima fuerit inuenta, cur ego debuerim Pudentillae nubtias ob aliquod meum commodum appetere, si quamlibet modicum emolumentum probaueritis, (6) ego ille sim Carmendas uel Damigeron uel _ his Moses uel Iohannes uel Apollobex uel ipse Dardanus uel quicumque alius post Zoroastren et Hostanen inter magos celebratus est.   90. Но оставям това. Сега стигам до самия корен на обвинението, до самата причина за злодеянието. Нека Емилиан и Руфин отговорят: дори да съм най-големият магьосник, заради каква изгода бих подмамил Пудентила към брак със заклинания и любовни билки? Аз зная, че мнозина са били обвинявани в известно деяние, ако се докаже, че за него е имало някакви причини, но са се защитавали достатъчно единствено с това, че техният живот е бил много далече от подобни престъпления и че не бива да им наврежда това, че може би за тях са съществували някакви подтици към злодеянието. Не бива да смятаме, че всичко, което е могло да се извърши, е било извършено, защото в живота се случват всякакви неща; истинският издайник на всеки човек е собственият му нрав, а постоянната вродена склонност на човека към добродетелта или порока е сигурна мяра дали обвинението срещу него да се приеме или да се отхвърли. Макар че аз също имам правото да кажа тези неща, отказвам се от тях и няма да се задоволя с пълното ми очистване от всички ваши обвинения, докато не бъде напълно премахнато дори най-мъничкото подозрение в магия. Забележете с каква увереност в моята невинност и с какво презрение към вас постъпвам: ако се намери една причина - дори нищожна - да ми е трябвало да се домогвам до брак с Пудентила заради някаква полза, ако докажете, че съм получил дори съвсем малка печалба, тогава нека да бъда Кармендас, или Дамигерон, или Мойсей, или Янес62, или Аполобекс, или самият Дардан, или който и да е от онези, които след Зороастър и Остан са се прославили като магьосници. [91] (1) Vide quaeso, Maxime, quem tumultum suscitarint, quoniam ego paucos magorum nominatim percensui. Quid faciam tam rudibus, tam barbaris? (2) Doceam rursum haec et multo plura alia nomina in bybliothecis publicis apud clarissimos scriptores me legisse? An disputem longe aliud esse notitiam nominum, aliud artis eiusdem communionem, nec debere doctrinae instrumentum et eruditionis memoriam pro confessione criminis haberi? (3) An, quod multo praestabilius est, tua doctrina, Claudi Maxime, tuaque perfecta eruditione fretus contemnam stultis et impolitis ad haec respondere? (4) Ita potius faciam; quid illi existiment, nauci non putabo. Quod institui pergam disputare: nullam mihi causam fuisse Pudentillam ueneficiis ad nuptias prolectandi. (5) Formam mulieris et aetatem ipsi ultro improbauerunt idque mihi uitio dederunt, talem uxorem causa auaritiae concupisse atque adeo primo dotem in congressu grandem et uberem rapuisse. (6) Ad haec, Maxime, longa oratione fatigare te non est consilium. Nihil uerbis opus est, cum multo disertius ipsae tabulae loquantur, in quibus omnia contra quam isti ex sua rapacitate de me quoque coniectauerunt facta impraesentiarum et prouisa in posterum deprehendis: (7) iam primum mulieris locupletissimae modicam dotem neque eam datam, sed tantum modo <promissam>; (8) praeter haec ea condicione factam coniunctionem, nullis ex me susceptis liberis <si> uita demigrasset, uti dos omnis apud filios eius Pontianum et Pudentem maneret, sin uero uno unaue superstite diem suum obisset, uti tum diuidua pars dotis posteriori filio, reliqua prioribus cederet.   91. Молете, Максиме, виж какъв шум вдигнаха, понеже назовах няколко имена на магьосници. Какво да правя, като са толкова диви и прости! Да им кажа ли още, че тези имена - а и много други - съм прочел в обществените библиотеки и у най-добрите писатели? Или да им обяснявам надълго, че знанието на имена е едно нещо, а съпричастността към магическите изкуства - друго, и че не бива образоваността и паметта за наука да се смятат за признание в престъпление? Или - което е много по-добро - да се уповавам на твоята ученост, Клавдий Максиме, и на твоето безукорно образование, и да не си правя труда да отговарям за такива неща на глупаци и простаци? Точно така ще постъпя: няма да дам и грош затова, което те мислят; ще продължа да обяснявам онова, което започнах - че не съм имал никаква причина да подмамвам Пудентила към брак със заклинание. Те нарочно казаха лоши думи за външността и възрастта на жената и ме упрекнаха, че съм си пожелал подобна съпруга от алчност; дори още преди първата среща съм бил изкопчил голяма и тлъста зестра. За тези неща, Максиме, нямам намерение да те отегчавам с дълги приказки: няма нужда от никакви думи, понеже договорът говори много по-красноречиво. От него ще разбереш, че всичко - и уточненото за тогава, и предвиденото за по-нататък - е обратно на предположенията на тези хора, които съдят за мене по своята собствена грабливост. Първо, зестрата на тази твърде заможна жена е скромна, при това тя не е дадена, а само обещана. Второ, брачният съюз е сключен при следното условие: ако тя си отиде от живота, без да е родила деца от мене, цялата зестра да остане у нейните синове Понциан и Пудент; ако ли посрещне смъртта, след като е родила надживяло я момче или момиче, тогава една част от зестрата да отиде у природеното дете, а останалото - у по-големите. [92] (1) Haec, ut dico, tabulis ipsis docebo. Fors fuat an ne sic quidem credat Aemilianus sola trecenta milia nummum scripta eorumque repetitionem filiis Pudentillae pacto datam. (2) Cape sis ipse tu manibus tuis tabulas istas, da impulsori tuo Rufino: legat, pudeat illum tumidi animi sui et ambitiosae mendicitatis. Quippe ipse egens, nudus CCCC milibus nummum a creditore acceptis filiam dotauit; (3) Pudentilla locuples femina trecentis milibus dotis fuit contenta, et maritum habet et multis saepe et ingentibus dotibus spretis inani nomine tantulae dotis contentum, (4) ceterum praeter uxorem suam nihil computantem, omnem supellectilem cunctasque diuitias in concordia coniugis et multo amore ponentem. (5) Quamquam quis omnium uel exigue rerum peritus culpare auderet, si mulier uidua et mediocri forma, at non aetate mediocri, nubere uolens longa dote et molli condicione inuitasset iuuenem neque corpore neque animo neque fortuna paenitendum? (6) Virgo formosa etsi sit oppido pauper, tamen [h]abunde dotata est; affert quippe ad maritum nouum animi indolem, pulchritudinis gratiam, floris rudimentum. Ipsa uirginitatis commendatio iure meritoque omnibus maritis acceptissima est. (7) Nam quodcumque aliud in dotem acceperis, potes, cum libuit, ne sis beneficio obstrictus, omne ut acceperas retribuere: pecuniam renumerare, mancipia restituere, domo demigrare, praediis cedere; sola uirginitas cum semel accepta est, reddi nequitur, sola apud maritum ex rebus dotalibus remanet. (8) Vidua autem qualis nuptiis uenit, talis diuortio digreditur. Nihil affert inreposcibile, sed uenit iam ab alio praeflorata, certe tibi ad quae uelis minime docilis, non minus suspectans nouam domum quam ipsa iam ob unum diuortium suspectanda; (9) siue illa morte amisit maritum, ut scaeui ominis mulier et infausti coniugii minime appetenda, (10) seu repudio digressa est, utramuis habe<n>s culpam mulier, quae aut tam intolerabilis fuit ut repudiaretur, aut tam insolens ut repudiaret. (11) Ob haec et alia uiduae dote aucta procos sollicitant. Quod Pudentilla quoque in alio marito fecisset, si philosophum spernentem dotis non rep<p>erisset.   92. Както казах, ще докажа това със самия договор. Възможно е дори сега Емилиан да не повярва, че там пише само за триста хиляди сестерции и че според уговорката синовете на Пудентила имат право да си ги потърсят. Моля те, вземи с ръцете си този договор и го дай на твоя подстрекател Руфин: нека чете. Нека се засрами от надутия си нрав и просешкото си перчене: той, беден и гол, взе на заем четиристотин хиляди сестерции и ги даде за зестра на дъщеря си, докато Пудентила, заможна жена, се задоволи със зестра от триста хиляди - и има съпруг, пренебрегвал толкова пъти не една огромна зестра, доволен от празното име на една нищожна зестра и ценящ единствено съпругата си, понеже е убеден, че целият имот на дома и всички богатства са в брачното съгласие и взаимната любов. Впрочем кой ли, ако поне малко разбира живота, би се осмелил да вини една вдовица с лоша външност (но не на лоша възраст), че иска да се омъжи за някой млад човек без недъзи нито в тялото, нито в ума, нито в потеклото и го привлече с обилна зестра и охолен живот? Хубавата девойка, дори да е съвсем бедна, пак има богата зестра, понеже носи на младоженеца свежия си нрав, очарованието на красотата и недокосната си невинност. С право и естествено девствеността е най-привлекателното качество за всички съпрузи, понеже всичко друго, което си взел като зестра, можеш да го възстановиш изцяло така както си го получил, ако не искаш заради него да се чувстваш обвързан. Можеш да върнеш парите и робите, можеш да се махнеш от къщата и да оставиш имотите: само девствеността, след като веднъж е отнета, не може да се върне и тя е единственото нещо от зестрата, което остава у съпруга. Вземеш ли вдовица, тя, ако се разведе, каквато е дошла на сватбата, такава си и отива, и не носи нищо, което не би могла да си поиска обратно; нейното цветче вече е откъснато от другиго; във всеки случай много трудно можеш да я научиш на онова, което искаш. Тя гледа новия си дом с ни по-малко недоверие, отколкото заслужава самата тя, заради това, че вече е имала брак - ако е вдовица, понеже носи лоша поличба за нещастие (тъй че едва ли ти трябва да я искаш за жена); ако пък се е развела с мъжа си, тя ще има единия от двата недостатъка - или е била толкова непоносима, че са я изпъдили, или толкова нагла, че сама е изпъдила мъжа си! Затова - а и заради други неща - вдовиците си търсят женихи, като предлагат по-голяма зестра. Пудентила сигурно би постъпила по същия начин с някой друг мъж, ако не беше намерила философ, който презира зестрата. [93] (1) Age uero, si auaritiae causa mulierem concupissem, quid mihi utilius ad possidendam domum eius fuit quam simultatem inter matrem et filios serere, alienare ab eius animo liberorum caritatem, quo liberius et artius desolatam mulierem solus possiderem? (2) Fuitne hoc praedonis, quod uos fingitis? Ego uero quietis et concordiae et pietatis auctor, conciliator, fauisor non modo noua odia non serui, sed uetera quoque funditus extirpaui. (3) Suasi uxori meae, cuius, ut isti aiunt, iam uniuersas opes transuoraram, suasi, inquam, ac denique persuasi, ut filiis pecuniam suam reposcentibus _ de quo supra dixeram _ ut eam pecuniam sine mora redderet in praedis uili aestimatis et quanto ipsi uolebant, (4) praeterea ex re familiari sua fructuosissimos agros et grandem domum opulente ornatam magnamque uim tritici et ordei et uini et oliui ceterorumque fructuum, seruos quoque haud minus CCCC, pecora amplius neque pauca neque abiecti pretii donaret, (5) ut eos et ex ea parte quam tribuisset securos haberet et ad cetera hereditatis bona spe[i] inuitaret. (6) Haec ergo ab inuita Pudentilla _ patietur enim me, uti res fuit, ita dicere _ aegre extudi, ingentibus precibus inuitae et iratae extorsi, matrem filiis reconciliaui, priuignos meos primo hoc uitrici beneficio grandi pecunia auxi.   93. А сега нека видим - ако бях поискал тази жена от алчност, какво щеше да ми бъде по-полезно, за да завладея къщата и, от това да всявам вражда между майката и синовете и да отчуждавам сърцето и от любовта към децата, за да властвам над една самотна жена единствен, по-свободно и по-отблизо? Нали така прави един разбойник? Вие искате да изкарате, че е било така. Обаче аз създавах спокойствие, възстановявах съгласието и бдях над привързаността в семейството, така че не само не посях нови разпри, но дори изтръгнах корена на старите! Убеждавах съпругата си, чиито имот, както твърдят тези, бях изял вече целия, убеждавах я, казвам, и най-сетне я убедих (понеже синовете си искаха онези пари, за които споменах одеве) да им върне парите веднага, като им продаде на безценица няколко чифлика за толкова пари, колкото определят те самите. Освен това да им подари от собственото си имущество най-плодородните ниви, една огромна и отлично обзаведена къща, голямо количество пшеница, ечемик, вино, зехтин и други плодове на земята: още - не по-малко от четиристотин роби и още - доста много добитък, чиято цена не беше малка. Всичко това - за да ги успокои с частта , която им даваше, и за да им вдъхне надежда, че ще наследят и останалия имот. И така, изтръгнах това от Пудентила с мъка, въпреки желанието и (тя ще ми прости, че говоря това, което си беше), измъкнах го с огромни молби, въпреки гнева и нежеланието и, и помирих майката със синовете. Така първото ми благодеяние като втори баща беше да обогатя доведените си синове с много пари. [94] (1) Cognitum hoc est tota ciuitate. Rufinum omnes execrati me laudibus tulere. (2) Venerat ad nos, priusquam istam donationem perficeret, cum dissimili isto fratre suo Pontianus, pedes nostros aduolutus ueniam et obliuionem praeteritorum omnium postularat, flens et manus nostras osculabundus ac dicens paenitere quod Rufino et similibus auscultarit. (3) Petit postea suppliciter, uti se Lolliano quoque Auito C. V. purgem, cui haud pridem tirocinio orationis suae fuerat a me commendatus. (4) Quippe compererat ante paucos dies omnia me, ut acta erant, ad eum perscripsisse. (5) Id quoque a me impetrat. Itaque acceptis litteris Carthaginem pergit, ubi iam prope exacto consulatus sui munere Lollianus Auitus te, Maxime, opperiebatur. (6) [h]Is epistulis meis lectis pro sua eximia humanitate gratulatus Pontiano, quod cito [h]errorem suum correxisset, rescripsit mihi per eum quas litteras, di boni, qua doctrina, quo lepore, qua uerborum amoenitate simul et iucunditate, prorsus ut 'uir bonus dicendi peritus'! (7) Scio te, Maxime, libenter eius litteras auditurum, et quide<m>, si praelegam, mea uoce pronuntiabo. Cedo tu Auiti epistulas, ut quae semper ornamento mihi fuerunt sint nunc etiam saluti. (8) At tu licebit aquam sinas fluere; namque optimi uiri litteras ter et quater aueo quantouis temporis dispendio lectitare. (...)   94. Това се узна в целия град. Всички се отвращаваха от Руфин и ме обсипваха с похвали. А още преди дарението да стане напълно готово, Понциан дойде при мене заедно с този свой брат, който толкова малко прилича на него, пропълзя в краката ми и ме помоли да му простя за всички минали работи и да ги забравя, като плачеше, целуваше ръцете ми и повтаряше, че се разкайва, дето е послушал Руфин и подобните му. След това ме моли на колене да го оправдая и пред пресветия мъж Лолиан Авит, на когото не преди много го бях препоръчал като начеващ оратор; Понциан беше узнал, че преди няколко дни съм му писал подробно за всичко което се беше случило. Измолва от мене и това . и така, давам му едно писмо и той заминава за Картаген, където Лолиан Авит, срокът на чието управление беше вече почти изтекъл, очакваше тебе, Максиме. Прочитайки писмото ми, той честити на Понциан (понеже такава е неговата изключителна човечност), че толкова бързо е поправил грешката си, и в отговор ми праща писмо по него. Но какво писмо, добри богове! Толкова учено, толкова прелестно, с толкова изтънчен и едновременно с това сочен слог, че наистина го е писал тъкмо "мъж добър, в говоренето опитен"63. Зная, Максиме, че ти с удоволствие ще изслушаш писмото му: и щом ще се чете нека да го прочета аз. Ей, ти! Дай писмото на Авит! Нека то, което винаги е било моя гордост, сега стане мое спасение. И остави водата да си тече, понеже съм готов и три, и четири пъти писмото на този отличен мъж, без да ме е грижа колко време ще изразходвам. (прочит на писмото) [95] (1) Non sum nescius debuisse me post istas Auiti litteras perorare. Quem enim laudatorem locupletiorem, quem testem uitae meae sanctiorem producam, quem denique aduocatum facundiorem? (2) Multos in uita mea Romani nominis disertos uiros sedulo cognoui, sed sum [m]aeque neminem ammiratus. (3) Nemo est hodie, quantum mea opinio fert, alicuius in eloquentia laudis et spei, (4) quin Auitus esse longe malit, si cu<m> eo se remota inuidia uelit conferre. Quippe omnes fandi uirtutes paene diuersae in illo uiro congruunt. (5) Quamcumque ora<tio>nem struxerit Auitus, ita illa erit undique sui perfecte absoluta, ut in illa neque Cato grauitatem requirat neque Laelius lenitatem nec Gracchus impetum nec Caesar calorem nec <H>ortensius distributionem nec Caluus argutias nec parsimoniam Salustius nec opulentiam Cicero. (6) Prorsus, inquam, ne omnis persequar, si Auitum audias, neque additum quicquam uelis neque detractum neque autem aliquid commutatum. (7) Video, Maxime, quam benigne audias, quae in amico tuo Auito recognosces. Tua me comitas, ut uel pauca dicerem de eo, inuitauit. (8) At non usque adeo tuae beneuolentiae indulgebo, ut mihi permittam iam propemodum fesso in causa prorsus ad finem inclinata de egregiis uirtutibus eius nunc demum incipere, quin potius eas integris uiribus et tempori libero seruem.   95. Добре зная, че след това писмо на Авит беше редно да завърша речта си. Понеже какъв по-авторитетен хвалител да си доведа, какъв по-сигурен свидетел за живота ми, най-сетне, какъв по-красноречив защитник? През моя живот неуморно съм опознавал мнозина красноречиви мъже с римско име, но толкова не съм се възхищавал от никого. Според мене днес никой оратор, получил що-годе признание и вдъхващ някаква надежда, не би се отказал да се превърне в Авит, ако реши да се сравни с него, оставяйки завистта настрана, понеже у него се съчетават всички достойнства на речта - дори противоположните. Каквато и реч да състави Авит, тя ще бъде толкова съвършено изпипана във всяка своя част, че нито Катон би потърсил в нея още величественост, нито Лелий - плавност, нито Гракх - устрем, нито Цезар - жар, нито Хортензий - съразмерност, нито Калв - остроумие, нито Салустий - пестеливост, нито Цицерон - изобилие: за да не изреждам всички, направо ще кажа, че който слуша Авит, няма да поиска нито нещо да се добави, нито нещо да се отстрани, нито нещо да се промени. Виждам, Максиме, колко благосклонно слушаш това, което ти напомня за качествата на твоя приятел Авит. Твоята любезност ми даде смелост да поговоря поне малко за него. Но тъй като съм почти грохнал от това вече клонящо към края си дело, няма да се възползвам от благоразположението ти дотам, че да си позволя да започна тепърва да говоря за неговите блестящи достойнства, и ще запазя тези думи за по-спокойно време, когато силите ми ще бъдат свежи. [96] (1) Nunc enim mihi, quod aegre fero, a commemoratione tanti uiri ad pestes istas oratio reuoluenda est. (2) Audesne te ergo, Aemiliane, cum Auito conferre? Quemne ille bonum uirum ait, cuius animi disputationem tam plene suis litteris collaudat, eum tu magiae, maleficii criminis insectabere? (3) An inuasisse me domum Pudentillae et concipilare bona eius tu magis dolere debes quam doluisset Pontianus, qui mihi ob paucorum dierum uestro scilicet instinctu ortas simultates etiam absenti apud Auitum satisfecit, qui mihi apud tantum uirum gratias egit? (4) Puta me acta apud Auitum, non litteras ipsius legisse. Quid posses uel _ quas quis in isto negotio accusare? Pontianus ipse quod a matre donatum acceperat meo muneri acceptum ferebat, Pontianus me uitricum sibi contigisse intimis affectionibus laetabatur. (5) Quod utinam incolumis Carthagine reuertisset! Vel, quoniam sic ei fuerat fato decretum, utinam tu, Rufine, supremum eius iudicium non impedisses! Quas mihi aut coram aut denique in testamento gratias egisset! (6) Litteras tamen, quas ad me Carthagine[m] uel iam adueniens ex itinere praemisit, quas adhuc ualidus, quas iam aeger, plenas honoris, plenas amoris, quaeso, Maxime, paulisper recitari sinas, (7) ut sciat frater eius, accusator meus, quam in omnibus Mineruae curriculum cum fratre optumae memoriae uiro[c] currat. (...)   96. Наистина ми е досадно, че сега, след като споменах един такъв мъж, трябва отново да обърна речта си към тези отрепки. И така, Емилиане, осмеляваш ли се да се сравняваш с Авит? Човека, когото той нарича "почтен" и чиято склонност към размисъл хвали така искрено в писмото си, него ли ще преследваш с обвинение в злодейска магия? Ти ли трябва да страдаш повече, че съм се втурнал в дома на Пудентила и съм ограбил имота й, отколкото Понциан, който (при това в мое отсъствие) са извини пред Авит за краткотрайните ни недоразумения, виновни за които сте вие, и който ми благодари пред един толкова виден мъж? Смятай, че съм прочел отчет за станалото пред Авит, а не писмото му. За какво можеш да се хванеш тук - била ти, било някой друг? Самият Понциан казваше, че е получил дарението от майка си благодарение на мене; пак Понциан се радваше от сърце, че аз съм му се паднал за втори баща. О, защо не са върна жив и здрав от Картаген! Или - понеже така му е било отредено от съдбата - поне ти, Руфине, да не беше попречил на последната му воля! Как щеше да ми благодари - било лично, било най-малкото в завещанието си! Но моля те, Максиме, позволи все пак набързо да се прочете пълното с обич и уважение писмо, което той ми прати от Картаген, когато е бил още здрав (или може би от пътя си на връщане, когато е бил вече болен): нека брат му, моят обвинител, да знае колко по-нищожен е той, живият, от покойния си брат, който остави достоен спомен за себе си. (прочит на писмото) [97] (1) Audistine uocabula, quae mihi Pontianus frater tuus tribuerat, me parentem suum, me dominum, me magistrum cum saepe alias, tum in extremo te<m>pore uitae uocans? Postquam <...> (2) tuas quoque paris epistulas promerem, si uel exiguam moram tanti putarem. Potius testamentum illud recens tui fratris quamquam inperfectum tamen proferri cuperem, in quo mei officiosissime et honestissime meminit. (3) Quod tamen testamentum Rufinus neque comparari neque perfici passus est pudore perditae hereditatis, quam paucorum mensium, quibus socer Pontiani fuit, magno quidem pretio noctium computarat. (4) Praeterea nescio quos Chaldaeos consuluerat, quo lucro filiam collocaret; qui, ut audio, _ utinam illud non uere respondissent! _ primum eius maritum in paucis mensibus moriturum. Cetera enim de hereditate, ut adsolent, ad consulentis uotum confinxerunt. (5) Verum, ut dii uoluere, quasi caeca bestia in cassum hiauit. Pontianus enim filiam Rufini male compertam non modo heredem non reliquit, sed ne honesto quidem legato impertiuit, (6) quippe qui ei ad ignominiam lintea adscribi ducentorum fere denariorum iusserit, ut intellegeretur iratus potius aestimasse eam quam oblitus praeterisse. (7) Scribsit autem heredes tam hoc testamento quam priore, quod lectum est, matrem cum fratre; cui, ut uides, admodum puero eandem illam filiae suae machinam Rufinus admouet ac mulierem aliquam multo natu maiorem, nuperrime uxorem fratris, misero puero obicit et obsternit.   97. Чу ли думите, които брат ти Понциан е написал за мене? Той ме нарича "родител", "господар" и "учител" - както неведнъж по-рано, кака и в края на живота си, след като се сдобрихме. Мога да покажа и твои подобни писма, ако смятах, че макар и малко си струва да си губя времето. Повече ми се искаше да се прочете неотдавнашното завещание на брат ти: макар че то е недовършено, в него той си спомня за мене с най-голяма благодарност и уважение. Но Руфин не позволи това завещание нито да се състави, нито да се довърши, понеже го беше срам от загубата на наследството: то му се струваше награда за това, че е бил тъст на Понциан, и макар че месеците бяха малко, то цената на нощите беше висока. Освен това той се допитал до някакви астролози каква изгода ще му донесе бракът на дъщеря му: както чувам, те му отговорили(дано това да не е било вярно!), че първият и съпруг ще умре след няколко месеца, а останалото - това за наследството - измислили както обикновено според желанието на питащия. Обаче боговете поискаха друго и той остана с раззината уста като сляп звяр, понеже Понциан, намирайки Руфиновата дъщеря не както трябва, не само че не я остави за своя наследница, но дори и не и завеща нищо прилично: за да я унижи и за да покаже, че съвсем не е забравил за нея, ами и се гневи, той се разпореди на нейно име да се впишат спални постилки за около двеста денария. А за наследници писа - както в това завещание, така и в предишното, което беше прочетено - майка си и баща си. На него, както виждаш, тъй като е твърде млад, Руфин подхвърля същата стръв - дъщеря си и тика в ръцете на нещастното момче една доста по-възрастна от него жена, която до вчера е била съпруга на брат му. [98] (1) A[i]t ille puellae meretricis blandimentis et lenonis patris illectamentis captus et possessus, exinde ut frater eius animam edidit, relicta matre ad patruum commigrauit, quo facilius remotis nobis coepta perficerentur. (2) Fauet enim Rufino Aemilianus et prouentum cupit. (...) Ehem, recte uos ammonetis: etiam suam spem bonus patruus temperat in isto ac fouet, qui sciat intestati pueri legitimum magis quam iustum heredem futurum. (3) Nollem hercule hoc a me profectum: non fuit meae moderationis tacitas omnium suspiciones palam abrumpere. Male uos, qui sugge<s>sistis! (4) Plane quidem, si [p]uerum uelis, multi mirantur, Aemiliane, tam repentinam circa puerum istum pietatem tuam, postquam frater eius Pontianus est mortuus, cum antea tam ignotus illi fueris, ut saepe ne in occursu quidem filium fratris tui de facie agnosceres. (5) At nunc adeo patientem te ei praebes itaque eum indulgentia corrumpis, adeo ei nulla re aduersare, ut per haec suspicacioribus fidem facias. Inuestem a nobis accepisti; uesticipem ilico reddidisti. (6) Cum a nobis regeretur, ad magistros itabat; ab iis nunc magna fugela in ganeum fugit, amicos serios aspernatur, cum adulescentulis postremissumis inter scorta et pocula puer hoc aeui conuiuium agitat. (7) Ipse domi tuae rector, ipse familiae dominus, ipse magister conuiuio. In ludo quoque gladiatorio frequens uisitur; nomina gladiatorum et pugnas et uulnera plane quidem ut puer honestus ab ipso lanista docetur. (8) Loquitur nunquam nisi Punice et si quid adhuc a matre graecissat; enim Latine loqui neque uult neque potest. (9) Audisti, Maxime, paulo ante _ pro nefas! _ priuignum meum, fratrem Pontiani, diserti iuuenis, uix singulas syllabas fringultientem, cum ab eo quaereres dona<s>setne illis mater quae ego dicebam me adnitente donata.   98. А то, заслепено от ласките на развратното момиче и заблудено от хитрините на бащата сводник, веднага щом брат му издъхна, остави майка си и се пресели при чичо си, за да може в наше отсъствие начинанието да се осъществи по-лесно - Емилиан е много разположен към Руфин и желае успеха му. А! Добре ме подсещате: в лицето на това момче добрият чичо вижда и лее надежда и за себе си, понеже знае, че ако момчето умре, без да направи завещание, според закона (макар и не справедливо) наследник ще бъде той. Кълна се в Херкулес! Не ми се искаше това да излиза от мене и на моята умереност не подобаваше точно аз да разглася неочаквано мълчаливите подозрения на всички. Зло да ви стигне, нашепвачи! И все пак, Емилиане, ако си говори истината, мнозина се чудят на твоята така внезапна привързаност към това момче след смъртта на брат му Понциан, понеже по-рано си бяхте толкова чужди, че често дори при среща не можеше да познаеш лицето на братовия си син. А днес си толкова търпелив с него и така го покваряваш с твоята снизходителност, така не му се противопоставяш в нищо, че само потвърждаваш подозренията на хората. Взе го от нас голобрадо момче и веднага го направи брадат обесник: докато се възпитаваше у дома, ходеше редовно при учителите си, а сега с всичка сила бяга от тях в кръчмата, страни от прилични приятели и - момче на тази възраст! - пирува с най-пропадналите младежи и надига чашите с вино сред блудни жени! Той управлява дома ти, той е господар на робите ти, той седи начело на пиршествата; освен това най-редовно ходи в гладиаторската школа и като истинско момче от добро семейство научава имената на гладиаторите, научава за техните победи и техните рани от самия Ланист; говори само на пунийски и съвсем малко на гръцки - колкото е запомнил от майка си, - а на латински нито иска да говори, нито може! Преди малко ти чу, Максиме (то не е за казване), как моят доведен син, братът на Понциан, един добър млад оратор, едвам смотолеви няколко срички, когато ти го питаше дали майка им е подарила онези неща, за които спомена, че им ги е подарила по мое настояване. [99] (1) Testor igitur te, Claudi Maxime, uosque, qui in consilio estis, uosque etiam, qui tribunal mecum adsistitis, haec damna et dedecora morum eius patruo huic et candidato illo socero adsignanda (2) meque posthac boni consulturum, quod talis priuignus curae meae iugum ceruice excusserit, neque postea pro eo matri eius supplicaturum. (3) Nam, quod paenissime oblitus sum, nuperrime cum testamentum Pudentilla post mortem Pontiani filii sui in mala ualetudine scrib[s]eret, diu sum aduersus illam renisus, ne hunc ob tot insignis contumelias, ob tot iniurias exheredaret. (4) Elogium grauissimum iam totum medius fidius perscriptum ut aboleret, impensis precibus oraui[t]. Postremo, ni impetrarem, diuersurum me ab ea comminatus sum; mihi hanc ueniam tribueret, malum filium beneficio uinceret, me inuidia omni liberaret. (5) Nec prius destiti quam ita fecit. Doleo me huncce scrupulum Aemiliano dempsisse, tam inopinatam rem ei indicasse. Specta quaeso Maxime, ut hisce auditis subito obstipuerit, ut oculos ad terram demiserit. (6) Enim longe sequius ratus fuerat, nec inmerito: mulierem filii contumeliis infectam, meis officiis deuinctam sciebat. De me quoque fuit quod timeret: quiuis uel aeque ut ego spernens hereditatis tamen uindicari de tam inofficioso priuigno non recusasset. (7) Haec praecipue sollicitudo eos ad accusationem mei stimulauit: hereditatem omnem mihi relictam falso ex sua auaritia coniectauere. Soluo uos in praeteritum isto metu. Namque animum meum neque hereditatis neque ultionis occasio potuit loco demouere. (8) Pugnaui cum irata matre pro priuigno malo uitricus, ueluti pater pro optimo filio aduersus nouercam, nec satis fuit, ni bonae uxoris prolixam liberalitatem circa me nimio plus aequo coercerem.   99. И така, Клавдий Максиме, и вие, съдии, и вие, които стоите пред трибунала заедно с мене, призовавам ви за свидетели, че вината за неговото падение, и лошите му нрави тежи върху ей този негов чичо и върху ей онзи кандидат да му стане тъст; и че занапред аз ще бъда благодарен, че един такъв доведен син е измъкнал шията си от ярема на моите грижи и вече няма да става нужда да се моля на майка му за него. Да, за малко щях да забравя! Съвсем наскоро, когато Пудентила, много болна, пишеше завещание на сина си Понциан, дълго се борих с нея да не го лишава от наследство, въпреки толкова явните обиди и оскърбления. Молих я неуморно да заличи една много жестока добавка към завещанието, която - кълна се в Юпитер! - беше вече изцяло написана; най-сетне, заплаших я, че ако не ме послуша ще я напусна, и я помолих за тази добрина - да победи лошия си син с великодушие и да ме избави от хорската омраза. И не спрях, докато тя не направи така. Съжалявам, че тъкмо аз толкова неочаквано избавих Емилиан от това притеснение и му съобщих вестта. Моля те, Максиме, виж го как онемя и заби очи в земята като чу това! Той явно е очаквал съвсем друго нещо - и с право. Той знаеше, че жената е засегната от обидите на сина си и е привързана към мене, понеже се държах добре с нея. При това аз му внушавах страх и с друго - никой, дори да презира наследството не по-малко от мене, не би се отказал да накаже един толкова зле възпитан доведен син. Именно това безпокойство ги подтикна да ме дадат под съд: премервайки ме с мярката на собствената си алчност те погрешно предположиха, че цялото наследство ще бъде оставено на мене. Освобождавам ви от този минал страх, понеже нито наследство, нито удобен случай за отмъщение не могат да променят душата ми: аз, вторият баща, се борих за лошия доведен син с разгневената му майка така, както един истински баща би го направил за най-добрия син против някоя мащеха. И престанах едва тогава, когато обуздах - по-сурово, отколкото трябваше - разточителната щедрост на добрата ми съпруга към мене. [100] (1) Cedo tu testamentum iam inimico filio a matre factum me, quem isti praedonem dicunt, uerba singula cum precibus praeeunte[m]. (2) Rumpi tabulas istas iube, Maxime: inuenies filium heredem, mihi uero tenue nescio quid honoris gratia legatum, ne, si quid ei humanitus attigisset, nomen maritus in uxoris tabulis non haberem. (3) Cape ist[a]ut matris tuae testamentum, uere hoc quidem inofficiosum. Qui<d>ni, in quo obsequentissimum maritum exheredauit, inimicissimum filium scribsit heredem, (4) immo enimuero non filium, sed Aemiliani spes et Rufini nuptias, set temulentum illud collegium, parasitos tuos? (5) Accipe, inquam, filiorum optime, et positis paulisper epistulis amatoriis matris lege potius testamentum. Si quid quasi insana scripsit, hic reperies et quidem mox a principio: 'Sicinius Pudens filius meus mihi heres esto.' Fateor, qui ho<c> legerit insanum putabit. (6) Hicine filius heres, qui te in ipso fratris sui funere aduocata perditissimorum iuuenum manu uoluit excludere e domo quam ipsa donaueras, qui te sibi a fratre coheredem relictam grauiter et acerbe tulit, (7) qui confestim te cum tuo luctu et maerore deseruit et ad Rufinum et Aemilianum de sinu tuo aufugit, (8) qui <t>ibi plurimas postea contumelias dixit coram et adiuuante patruo fecit, qui nomen tuum pro tribunalibus uentilauit, qui pudorem tuum tuismet litteris conatus est publice dedecorare, (9) qui maritu<m> tuum, quem elegeras, quem, ut ipse obiciebat, efflictim amabas, capitis accusauit? (10) Aperi quaeso, bone puer, aperi testamentum: facilius insaniam matris sic probabis.   100. Дай тука това завещание, което майката направи в полза на сина си, който вече й беше враг: аз, когото тези хора наричат "разбойник", съм го диктувал с молби дума по дума. Заповядай да счупят тези печати, Максиме: ще видиш, че за наследник е определен синът, а за мене е оставено нещо съвсем дребно - от уважение и колкото името на съпруга да не липсва в завещанието на съпругата, ако я сполети участта на смъртните. Вземи това завещание на майка си: то наистина е много лошо. И как не! В него тя е лишила от наследство най-предания съпруг и е посочила за наследник най-враждебния син: и даже не сина си, а надеждите на Емилиан и брачните сметки на Руфин, цялата тая пиянска колегия, която живее на гърба ти. Вземи го, казвам, отлични сине, остави за малко любовните писма на майка си, и по-добре прочети завещанието: ако е писала някога нещо безумно, тук ще го намериш и то още в началото: "Нека мой наследник бъде синът ми Сициний Пудент. " Признавам, че който прочете това, ще помисли, че е безумно. Този ли твой син те наследява, който в самия ден на погребението на брат си повика шайка млади негодници и поиска да те отстрани от дома, който ти самата си подарила? Този ли, който посрещна с яд и недоволство това, че брат му те е оставил за сънаследница заедно с него? Който веднага те изостави на скръбта и мъката и от твоите обятия избяга при Руфин и Емилиан? Който после ти каза в лицето толкова обидни думи, а с помощта на чичо си премина и към дела? Който разнесе името ти по съдилищата, който се опита да опозори пред всички твоята свенливост със собственото ти писмо, който отправи смъртно обвинение към съпруга, когото ти избра и когото, както сам ти натякваше, обичаше от цялата си душа? Отвори завещанието, добри момко, отвори го! Така по-добре ще докажеш лудостта на майка си. [101] (1) Quid abnuis, quid recusas, postquam sollicitudinem de hereditate materna reppulisti? At ego hasce tabulas, Maxime, hic ibidem pro pedibus tuis abicio testorque me deinceps incuriosius habiturum, quid Pudentilla testamento suo scribat. (2) Ipse iam, ut libet, matrem suam de cetero exoret: (3) mihi, ut ultra pro eo deprecer, locum non reliquit. Ipse iam, ut sui potens ac uir, acerbissimas litteras matri dictet, iram eius deleniat: qui potuit perorare, poterit exorare. Mihi iam dudum satis est, si non modo crimina obiecta plenissime dilui, uerum etiam radicem iudicii huius, id est hereditatis quaesitae inuidiam, funditus sustuli. (4) Illud etiam, [c] ne quid omnium praeteream, priusquam peroro, falso obiectum reuincam. Dixistis me magna pecunia mulieris pulcherrimum praedium meo nomine emisse. (5) Dico exiguum herediolum LX milibus nummum, id quoque non me, sed Pudentillam suo nomine emisse, Pudentillae nomen in tabulis esse, Pudentillae nomine pro eo agello tributum dependi. (6) Praesens est quaestor publicus, cui depensum est, Coruinius Celer, uir ornatus. Adest etiam tutor auctor mulieris, uir grauissimus et sanctissimus, omni cum honore mihi nominandus, Cassius Longinus. (7) Quaere, Maxime, cuius emptionis auctor fuerit, quantulo pretio mulier locuples agellum suum praestinarit. (Testimonium Cassi Longini tutoris et Coruini Clementis qR) (8) Estne ita ut dixi? Vspiam in hac emptione nomen meum ascriptum est? Num ipsum heredioli pretium inuidiosum est, num uel hoc saltem in me collatum?   101. Защо клатиш глава? Защо не искаш, след като вече си се отърсил от безпокойството за майчиното си наследство? Ето, Максиме, сега аз хвърлям тези дъсчици в краката ти и тук, на това място се заклевам, че вече ми е все едно какво пише Пудентила в завещанието си. Нека занапред той сам да моли майка си за прошка така, както умее, щом не ми е оставил никаква възможност да се застъпя за него. Нека - понеже разполага със себе си и като истински мъж диктува оскърбителни писма до майка си - вече сам да смекчава гнева и: който знае да обвинява, той ще знае и да се извинява. А на мене ми стига това, че не само успях да изтрия всички обвинения, но и да изтръгна от корен причината за това дело - клеветата, че съм се домогвал до наследство. За да не остане пропуснато нищо, нека, преди да завърша, да сваля от себе си още едно лъжливо обвинение. Казахте, че с парите на жена си съм купил на мое име един прекрасен и много скъп чифлик. Казвам, че едно малко имение за шестдесет хиляди сестерции, и още - че съм го купил не аз, а Пудентила, и то на свое име; че на дъсчиците стои името на Пудентила; че данъкът за тази земя се плаща от името на Пудентила. Тук присъства и данъчният квестор, на когото е платено - почитаемият Корвиний Целер. Тук е и опекунът, и пълномощникът на жена ми Касий Лонгин - един напълно безупречен и честен човек, чието име произнасям с най-голямо уважение. Попитай то, Максиме, за кого е извършил покупката и за каква смешна цена тази жена е придобила имота. (показание на опекуна и данъчния квестор) Така ли е, както казвам? Вписано ли е някъде името ми при тази покупка? Нима самата стойност на имота може да се зловиди на някого? Нима поне тези пари са отишли при мене? [102] (1) Quid etiam est, Aemiliane, quod non te iudice refutauerim? Quod pretium magiae meae repperisti? Cur ergo Pudentillae animum ueneficiis flecterem? Quod ut ex ea commodum caperem? Vti dotem mihi modicam potius quam a[m]mpla<m> diceret? O praeclara carmina! (2) An ut eam dotem filiis suis magis restipularetur quam penes me sineret? Quid addi ad hanc magiam potest? (3) An uti rem familiarem suam meo adhortatu pleramque filiis condonasset, quae nihil illis ante me maritum fuerat largita, mihi quicquam impertiret? O graue ueneficium dicam an ingratum beneficium?! (4) An ut testamento, quod irata filio scribebat, filium potius, cui offensa erat, quam me, cui deuincta, heredem relinqueret? Hoc quidem multis cantaminibus difficile impetraui. (5) Putate uos causam non apud Cl. Maximum agere, uirum aequum et iustitiae pertinacem, sed alium aliquem prauum et saeuum iudicem substituite, accusationum fautorem, cupidum condem[p]nandi: (6) date ei quod sequatur, ministrate uel tantulam uerisimilem occasionem secundum uos pronuntiandi. Saltim fingite aliquid, eminiscimini quod respondeatis, qui uos ita rogarit. (7) Et quoniam omnem conatum necesse est quaepiam causa praecedat, respondete qui Apuleium dicitis animum Pudentillae magicis illectamentis ad[h]ortum, quid ex ea petierit, cur fecerit. (8) Formam eius uoluerat? Negatis. Diuitias saltim concupierat? Negant tabulae dotis, negant tabulae donationis, negant tabulae testamenti, in quibus non modo non cupide appetisse, uerum etiam dure reppulisse liberalitatem suae uxoris [h]ostenditur. (9) Quae igitur alia causa est? Quid ommutuistis? Quid tacetis? Vbi illud libelli uestri atrox principium nomine priuigni mei form[orm]atum: 'hunc ego, domine Maxime, reum apud te facere institui'?   102. Има ли още нещо, Емилиане, което да не мога да опровергая, дори и ако ти си ми съдия? Каква полза за мене намери от магиите ми? Защо е било нужно да упойвам душата на Пудентила с любовни билки? Каква изгода съм искал да получа? Да не би това - да ми даде малка зестра вместо голяма? Какви страхотни магии! Или да върне тази зестра на синовете си, вместо да я остави на мене? Това ли е голямата магия? Или пък това, че я накарах да припише по-голямата част от имуществото на синовете си - тя, която не им беше правила никакво дарение, преди да се омъжи за мене - а на мене да не даде съвсем нищо? Какво има тук - дали черна магия или черна неблагодарност? И какво ли значи това, че когато пишеше завещанието си и беше разгневена на сина си, аз я накарах да остави за наследник него, който я беше оскърбил, а не мене, към когото беше привързана? Да, ясно е, че съм постигнал това с голяма мъка и че са ми били нужни всички мои заклинания! Но сега си представете, че водите това дело не пред Клавдий Максим, който е безпристрастен и непреклонно справедлив. Сложете на негово място някой покварен и жесток съдия, който обича обвиненията и е жаден за присъда; дай те му да се залови за нещо що-годе приемливо и му стъкмете ако ще и най-малката възможност да се произнесе във ваша полза; измислете поне нещичко и се разберете какво да отговаряте, ако се намери някой който да ви разпитва по някакъв подобен начин. И понеже за всяка зла умисъл е необходимо да има някаква причина, отговорете - щом твърдите, че Апулей е посегнал към душата на Пудентила с магически съблазни - какво е искал от нея и защо го е направил? Изкушил се е от красотата й? Казвате, че не! Тогава се е полакомил за богатствата и? Отрича го зестрата, отрича го дарението, отрича го и завещанието, от което се вижда, че той не само не се е домогвал алчно до щедростта на съпругата си, но дори рязко я е отблъснал! Тогава каква друга причина има? Защо онемяхте? Какво стана с онова зловещо начало на вашето обвинение, предявено от доведения ми син: "Аз, господарю Максиме, реших да обвиня пред тебе този човек..." [103] (1) Quin igitur addis: 'reum magistrum, reum uitricum, reum deprecatorem'? Sed quid deinde? 'Plurimorum maleficiorum et manifestissimorum'. Cedo unum de plurimis, cedo dubium uel saltem obscurum de manifestissimis. (2) Ceterum ad haec, quae obiecistis, numera an binis uerbis respondeam. 'Dentes sp<l>endidas': ignosce munditiis. 'Specula inspicis': debet philosophus. 'Versus facis': licet fieri. 'Pisces exploras': Aristoteles docet. 'Lignum consecras': Plato suadet. (3) 'Vxorem ducis': leges iubent. 'Prior natu'st': solet fieri. 'Lucrum sectatu's': dotalis accipe, donationem recordare, testamentum lege. (4) Quae si omnia affatim retudi, si calumnias omnes refutaui, si me in omnibus non modo criminibus, uerum etiam maledictis procul a culpa [philosophiae] tutus sum, si philosophiae honorem, qui mihi salute mea antiquior est, nusquam minui, immo contra ubique si cum septem pennis eum tenui: (5) si haec, ut dico, ita sunt, possum securus existimationem tuam reuereri quam potestatem uereri, quod minus graue et uerendum mihi arbitror a[c] procons. damnari quam si a tam bono tamque emendato uiro improber. Dixi.