|
|
Fragmenta historiarum * История - фрагменти
Превод:
в: Исторически съчинения, М. Марков и Н. Георгиева, Наука и изкуство, 1982
|
|
| двуезичен | оригинал | превод |
|
LIBER I
-
Res populi Romani M. Lepido Q. Catulo consulibus ac deinde militiae et domi gestas composui.
| |
КНИГА ПЪРВА.
ГЛАВА ПЪРВА [ВЪВЕДЕНИЕ]1
1. Аз съставих история на римския народ от времето на консулството на Марк Лепид и Квинт Катул (78 г. пр. н. е.) и последвалите вътрешни и външни събития.
|
|
Recens scrip[tum].
| |
2. Неотдавна писано[то]. . .
|
|
Nos in tanta doctissimorum hominum copia.
| |
3. При това толкова голямо изобилие от най-учени мъже, ние...
|
|
Romani generis disertissimus paucis absolvit.
Namque historia et brevis esse debet in expositione et aperta et probabilis, ut Sallustius sibi omnia in Catilina tribuit..., cum aliis historiographis singula tradidisset in libro primo Historiarum: dat Catoni brevitatem 'Romani generis disertissimus paucis absolvit', Fannio vero veritatem.
| |
4. Катон, най-красноречивият измежду всички римляни, разказа [за това] с малко думи.2
”Защото историята трябва да бъде и кратка, и ясна, и достоверна, при това Салустий си приписа всички тези качества в “Катилина”. . ., докато в “Историите" посочваше за останалите историографи само отделни достойнства - Катон, най-красноречивия от всички римляни - за краткостта, Фаний пък - за правдивостта.”3
|
|
[In quis longissimo aevo plura de bonis falsa in deterius composuit.
| |
5. В които написа много погрешно за хубави дела, като ги представи в най-лош вид.
|
|
[Neque me diversa pars in civilibus armis movit a vero.
| |
6. Нито една от партиите по време на гражданските войни не ме отклони от истината.
|
|
[Nobis primae dissensiones vitio humani ingenii evenere, quod inquies atque indomitum semper inter certamina libertatis aut gloriae aut dominationis agit.
| |
7. Първите разногласия у нас се появиха следствие порочността на човешката душа, която, неспокойна и необуздана, винаги се намира в борба ту за свобода, ту за слава, ту за власт.
|
|
[Nam a principio urbis ad bellum Persi Macedonicum . . .
| |
8. От основаването на Рим [753 г. пр. н. е.] до македонската война на Персей [200 - 197 г. пр. н. е.]. . .
|
|
[Maximis ducibus, fortibus strenuisque ministris.
| |
9. С отлични пълководци и храбри и решителни помощници.
|
|
[Quod Cato hic rogatione Clodii missus est Cyprum, ut cerneret hereditatem regis Ptolemaei, qui defunctus vita populum Romanum heredem fecerat; meminit huius Sallustius in principio libri primi historiae.
| |
10. “В началото на I книга Салустий пише, че този именно Катон бил изпратен в Кипър по предложение на Клодий да огледа наследството на Птолемей [VIII], който преди смъртта си го завещал на римския народ.”4
|
|
[Res Romana plurimum imperio valuit Servio Sulpicio et Marco Marcello consulibus omni Gallia cis Rhenum atque inter mare nostrum et Oceanum, nisi qua paludibus invia fuit, perdomita.
Optimis autem moribus et maxima concordia egit inter secundum atque postremum bellum Carthaginiense [causaque . . . . non amor iustitiae, sed stante Carthagine metus pacis infidae fuit.]
At discordia et avaritia atque ambitio et cetera secundis rebus oriri sueta mala post Carthaginis excidium maxime aucta sunt. Nam iniuriae validiorum et ob eas discessio plebis a patribus aliaeque dissensiones domi fuere iam inde a principio neque amplius quam regibus exactis, dum metus a Tarquinio et bellum grave cum Etruria positum est, aequo et modesto iure agitatum. Dein servili imperio patres plebem exercere, de vita atque tergo regio more consulere, agro pellere et ceteris expertibus soli in imperio agere.
Quibus saevitiis et maxime fenore oppressa plebes, cum assiduis bellis tributum et militiam simul toleraret, armata montem sacrum atque Aventinum insedit tumque tribunos plebis et alia iura sibi paravit.
Discordiarum et certaminis utrimque finis fuit secundum bellum Punicum.
| |
11. Римската държава била особено силна с военната си власт. Така през консулството на Сервий Сулпиций и Марк Марцел [51 г. пр. н. е.] била покорена цяла Галия отсам Рейн и земите между нашето море и Океана5 с изключение на непроходимите от блата места.
Но с най-добри нрави и с най-голямо вътрешно съгласие римският народ преживял периода между втората и третата картагенска война.
След разрушаването на Картаген раздорите, користолюбието, честолюбието и другите пороци, които обикновено възникват в период на благополучие, се увеличили неимоверно. Впрочем неправдите от страна на по-силните и последвалото поради това разделяне на плебеите от патрициите и други вътрешни разногласия съществували още от самото начало. След изгонването на царете справедливостта и умереността се съблюдавали само докато траел страхът от Тарквиний и тежката война с Етрурия. След това патрициите се отнасяли към плебеите като към роби: разпореждали се с живота и личната им неприкосновеност, както правели преди царете. Изгонвали ги от земите им и с отстраняването на останалите граждани те единствени управлявали държавата.
Плебеите, възмутени от тези жестокости и притиснати най-вече от бремето на дълговете, понеже те по време на непрекъснатите войни изнасяли на гърба си данъците и военната служба, с оръжие в ръка се оттеглили на Свещената планина и Авентин.6 Тогава именно те си извоювали длъжността народни трибуни и други права.
Втората пуническа война сложила край на раздорите и борбата на двете партии.
|
|
[Postquam remoto metu Punico simultates exercere vacuum fuit, plurimae turbae, seditiones et ad postremum bella civilia orta sunt, dum pauci potentes, quorum in gratiam plerique concesserant, sub honesto patrum aut plebis nomine dominationes affectabant, bonique et mali cives appellati non ob merita in rem publicam omnibus pariter corruptis, sed uti quisque locupletissimus et iniuria validior, quia praesentia defendebat, pro bono ducebatur.
| |
12. След като била отстранена пуническата угроза и се открила възможност за изява на съперничество, избухнали многобройни размирици, бунтове и накрая - граждански войни. Малцината всесилни, под чието влияние било попаднало мнозинството, под прикритието на уважаваното име на патриции или плебеи страстно се домогвали до върховната власт.7 Гражданите били наричани добри или лоши не според заслуги или провинения пред държавата - всички те еднакво порочни, а колкото някой бил по-богат или по-безскрупулен в беззаконията си, толкова по-лесно минавал за почтен, понеже пазел съществуващото положение на нещата.8
|
|
[Omnium partium decus in mercedem corruptum erat.
| |
13. Цветът на всички партии бил съблазнен от възможността за печалба.
|
|
[Apertae portae, repleta arva cultoribus.
| |
14. Вратите били отворени и полята - изпълнени със земеделци.
|
|
[Quietam a bellis civitatem. . .
| |
15. Държавата, спокойна от войни. . .
|
|
[Ex quo tempore maiorum mores non paulatim ut antea, sed torrentis modo praecipitati; adeo iuventus luxu atque avaritia corrupta, ut merito dicatur genitos esse, qui neque ipsi habere possent res familiaris neque alios pati.
| |
16. От този момент нравите на предците ни започнали да се опорочават не малко по малко, както преди, а полетели подобно на стремителен поток направо към бездната9. Младежта до такава степен била покварена от разкош и користолюбие, че справедливо могло да се каже, че се е родило поколение, което нито само било в състояние да притежава имущество, нито пък допускало други да имат.
|
|
[Eo quippe tempore disputatur, quo iam unus Gracchorum occisus fuit, a quo scribit seditiones graves coepisse Sallustius.
| |
17. От времето на [Тиберий] Гракх избухнали големи вълнения. “Именно тогава имаше граждански разпри - когато бе убит един от Гракхите, а с това, както пише Салустий, избухнаха опасни бунтове.”10
|
|
[Et relatus inconditae olim vitae mos, ut omne ius in viribus esset.
| |
18. И отново се върнали обичаите на някогашния първобитен живот, когато цялото право се заключавало в силата.
|
|
-
-
Tantum antiquitatis curaeque maioribus pro Italica gente fuit.
| |
ГЛАВА ВТОРА
[ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ИТАЛИЯ]
19. Нашите предци в древността полагали твърде големи грижи за италийския народ11.
|
|
[Citra Padum omnibus lex Licinia [in]grata fuit.
| |
20. Законът на Лициний бил ненавистен на всички отсам река Пад12.
|
|
[Atque omnis Italia animis discessit.
| |
21. В цяла Италия настанало враждебно разцепление.
|
|
[Post defectionem sociorum et Latii.
| |
22. След отцепването на съюзниците и латините. . .
|
|
[Quippe vasta Italia rapinis, fuga, caedibus.
| |
23. Италия била обезлюдена от грабежи, бягства и убийства13.
|
|
[Postremo ipsos colonos per miserias et incerta humani generis orare.
| |
24. Накрая той молел дори и селяните в името на нещастията си и превратностите на човешката съдба14.
|
|
[Incidit forte per noctem in lenunculum piscantis.
| |
25. Случайно през нощта той [Гай Марий] попаднал на лодка.
|
|
[Nihil esse de re publica neque libertate populi Romani pactum.
| |
26. Не съществуват, казва, никакви договори - нито за състоянието на държавата, нито за свободата на народа.
|
|
[Exercitum argento fecit.
| |
27. Той набрал наемна армия15.
|
|
[Bellum quibus posset condicionibus desineret.
| |
28. Да сложи край на войната независимо при какви условия16.
|
|
[Libertatis insueti.
| |
29. Непривикнали към свободата.
|
|
[Speciem captae urbis efficere.
| |
30. Придали му вид на град, превзет от неприятел.
|
|
[Ut Sullae dominatio quam ultum ierat desideraretur.
| |
31. За да започнат да съжаляват за господството на Сула, за което той тръгнал да отмъщава.
|
|
[Quis rebus Sulla suspectis maximeque ferocia regis Mithridatis in tempore bellaturi.
| |
32. Сула се опасявал от тези обстоятелства, но главно от избухливостта на Митридат, готов при удобен случай да започне войната.
|
|
[Maturaverunt exercitum Dyrrachium cogere.
| |
33. Те побързали да съберат армията в Дирахий.
|
|
[Sulla de Asia regressus pugnavit cum Mario adulescente, qui victus Praeneste fugit. Hic est Marius, qui invita matre Iulia adeptus est consulatum, de quo Sallustius meminit.
| |
35. “Като се върнал от Азия, Сула се сражавал с младия Марий, който избягал в Пренесте след поражението си. Това е същият Марий, упоменат от Салустий, който заел консулската длъжност против желанието на майка си Юлия.”17
|
|
[Et Marius victus duplicaverat bellum.
| |
36. След поражението си Марий удвоил усилията си във войната.
|
|
[Vacuam istam urb[em homin]ibus militari aetate.
| |
40. Че в този град не останал нито един човек от населението, годно за военна служба.
|
|
[Ut Sullani fugam in noctem componerent.
| |
42. Суланците да отложат бягството си до настъпването на нощта.
|
|
[Ne simplici quidem morte moriebantur.
| |
43. И умираха даже не с обикновена смърт.
|
|
[Ut in M. Mario, cui fracta prius crura brachiaque et oculi effosi, scilicet ut per singulos artus expiraret.
| |
44. Както с Марк Марий, комуто най-напред пребили краката и ръцете, после му изболи очите, та да издъхне, като усеща смъртта си с всичките си членове18.
|
|
[Magnis operibus perfectis obsidium cepit per L. Catilinam legatum.
| |
46. Като приключил военната подготовка, той завладял града чрез легата си Луций Катилина19.
|
|
[Cum arae et alia diis sacrata supplicum sanguine foedarentur.
| |
47. Когато жертвениците и другите свещени предмети се обливали от кръвта на молещите за пощада20.
|
|
[Igitur venditis proscriptorum bonis aut dilargitis.
| |
49. И тъй, като разпродал или прахосал имуществото на проскрибираните.
|
|
[Nihil ob tantam mercedem sibi abnuituros.
| |
50. [Като разчитал], че за толкова голяма заплата те нищо няма да му откажат21.
|
|
[Quo patefactum est rem publicam praedae, non libertati repetitam.
| |
52. От което станало ясно, че отново държавата е извоювана не за свободата, а заради плячка.
|
|
[Id bellum excitabat metus Pompei victoris Hiempsalem in regnum restituentis.
| |
53. Тази война била предизвикана от страх пред победителя Помпей, който възстановил Хиемпсал на престола [75 г. пр. н. е.].
|
|
[-
-
De praefecto urbis quasi possessione rei publicae magna utrimque vi contendebatur.
| |
ГЛАВА ТРЕТА
[ВЪСТАНИЕТО НА ЛЕПИД]22
54. За правото да назначат префект на града и двете страни23 се борили с голямо ожесточение сякаш за завлядяването на властта в държавата.
|
|
[{ORATIO LEPIDI CONS. AD POPVLVM ROMANVM}
Clementia et probitas vostra, Quirites, quibus per ceteras gentis maxumi et clari estis, plurumum timoris mihi faciunt advorsum tyrannidem L. Sullae, ne, quae ipsi nefanda aestumatis, ea parum credundo de aliis circumveniamini - praesertim quom illi spes omnis in scelere atque perfidia sit neque se aliter tutum putet, quam si peior atque intestabilior metu vostro fuerit, quo captis libertatis curam miseria eximat - aut, si provideritis, in tutandis periculis magis quam ulciscundo teneamini.
Satellites quidem eius, homines maxumi nominis, optumis maiorum exemplis, nequeo satis mirari, qui dominationis in vos servitium suom mercedem dant et utrumque per iniuriam malunt quam optumo iure liberi agere: praeclara Brutorum atque Aemiliorum et Lutatiorum proles, geniti ad ea, quae maiores virtute peperere, subvortunda. nam quid a Pyrrho, Hannibale Philippoque et Antiocho defensum est aliud quam libertas et suae quoique sedes, neu quoi nisi legibus pareremus?
Quae cuncta scaevos iste Romulus quasi ab externis rapta tenet, non tot exercituum clade neque consulum et aliorum principum, quos fortuna belli consumpserat, satiatus, sed tum crudelior, quom plerosque secundae res in miserationem ex ira vortunt. quin solus omnium post memoriam humani [generis] supplicia in post futuros conposuit, quis prius iniuria quam vita certa esset, pravissumeque per sceleris inmanitatem adhuc tutus fuit, dum vos metu gravioris serviti a repetunda libertate terremini.
Agundum atque obviam eundum est, Quirites, ne spolia vostra penes illos sint, non prolatandum neque votis paranda auxilia; nisi forte speratis taedium iam aut pudorem tyrannidis Sullae esse et eum per scelus occupata periculosius dimissurum. at ille eo processit, ut nihil gloriosum nisi tutum et omnia retinendae dominationis honesta aestumet. itaque illa quies et otium cum libertate, quae multi probi potius quam laborem cum honoribus capessebant, nulla sunt; hac tempestate serviundum aut imperitandum, habendus metus est aut faciundus, Quirites.
Nam quid ultra? quaeve humana superant aut divina inpolluta sunt? populus Romanus, paulo ante gentium moderator, exutus imperio gloria iure, agitandi inops despectusque ne servilia quidem alimenta relicua habet. sociorum et Lati magna vis civitate pro multis et egregiis factis a vobis data per unum prohibentur, et plebis innoxiae patrias sedes occupavere pauci satellites mercedem scelerum. leges iudicia aerarium provinciae reges penes unum, denique necis civium et vitae licentia. simul humanas hostias vidistis et sepulcra infecta sanguine civili. estne viris relicui aliud quam solvere iniuriam aut mori per virtutem? quoniam quidem unum omnibus finem natura vel ferro saeptis statuit, neque quisquam extremam necessitatem nihil ausus nisi muliebri ingenio expectat.
Verum ego seditiosus, uti Sulla ait, qui praemia turbarum queror, et bellum cupiens, qui iura pacis repeto; scilicet quia non aliter salvi satisque tuti in imperio eritis, nisi Vettius Picens et scriba Cornelius aliena bene par[a]ta prodegerint, nisi adprobaritis omnes proscriptionem innoxiorum ob divitias, cruciatus virorum inlustrium, vastam urbem fuga et caedibus, bona civium miserorum quasi Cimbricam praedam venum aut dono datam. at obiectat mihi possessiones ex bonis proscriptorum. quod quidem scelerum illius vel maxumum est, non me neque quemquam omnium satis tutum fuisse, si recte faceremus. atque illa, quae tum formidine mercatus sum, pretio soluto, iure dominus, tamen restituo, neque pati consilium est ullam ex civibus praedam esse. satis illa fuerint, quae rabie contracta toleravimus, manus conserentis inter se Romanos exercitus et arma ab externis in nosmet vorsa. scelerum et contumeliarum omnium finis sit; quorum adeo Sullam non paenitet, ut et facta in gloria numeret et, si liceat, avidius fecerit.
Neque iam, quid existumetis de illo, sed quantum audeatis, vereor, ne alius alium principem expectantes ante capiamini, non opibus eius, quae futiles et conruptae sunt, sed vostra socordia, qua[m] raptum ire licet et, quam audeas, tam videri felicem. nam praeter satellites conmaculatos quis eadem volt aut quis non omnia mutata praeter victoriam? scilicet milites, quorum sanguine Tarulae Scirtoque, pessumis servorum, divitiae partae sunt! an quibus praelatus in magistratibus capiundis Fufidius, ancilla turpis, honorum omnium dehonestamentum? itaque maxumam mihi fiduciam parit victor exercitus, quoi per tot volnera et labores nihil praeter tyrannum quaesitum est. nisi forte tribuniciam potestatem evorsum profecti sunt per arma, conditam a maioribus suis, utique iura et iudicia sibimet extorquerent: egregia scilicet mercede, quom relegati in paludes et silvas contumeliam atque invidiam suam, praemia penes paucos intellegerent.
Quare igitur tanto agmine atque animis incedit? quia secundae res mire sunt vitiis obtentui, quibus labefactis, quam formidatus est, tam contemnetur; nisi forte specie concordiae et pacis, quae sceleri et parricidio suo nomina indidit. neque aliter rem publicam et belli finem ait, nisi maneat expulsa agris plebes, praeda civilis acerbissuma, ius iudiciumque omnium rerum penes se, quod populi Romani fuit. quae si vobis pax et conposita intelleguntur, maxuma turbamenta rei publicae atque exitia probate, adnuite legibus inpositis, accipite otium cum servitio et tradite exemplum posteris ad rem publicam suimet sanguinis mercede circumveniundam.
Mihi quamquam per hoc summum imperium satis quaesitum erat nomini maiorum, dignitati atque etiam prae[si]dio, tamen non fuit consilium privatas opes facere, potiorque visa est periculosa libertas quieto servitio. quae si probatis, adeste, Quirites, et bene iuvantibus divis M. Aemilium consulem ducem et auctorem sequimini ad recipiundam libertatem.'
| |
55. Реч на консула Марк Емилий Лепид пред римския народ
Вашето снизхождение и честност, квирити, с които сте велики и славни пред другите народи, ми вдъхват голямо опасение, като ги сравнявам с тиранията на Луций Сула - да не би да ви измамят, тъй като вие не вярвате, че някой е в състояние да извърши деяния, които са нередни според вас, особено понеже цялата надежда на Сула е в престъплението и коварството. Той смята, че е в безопасност само ако порокът и безчестието му надминават страха ви. Обладани от този страх, вие загубвате в нещастието си грижата за свобода. Ако пък бяхте взели предварително мерки, той щеше да ви принуди да се грижите повече за собствената си безопасност, отколкото да му отмъстите.
Неговите сподвижници пък, хора с твърде известни имена, с отлични примери за подражание в родовете си, не мога да им се начудя, плащат господството си над вас с цената на собственото си робуване и предпочитат да вършат едното и другото несправедливо, вместо да живеят като свободни и пълноправни хора. О, славни наследници на Брутовци, Емилиевци и Лутациевци24, родени да унищожат това, което дедите им спечелиха с доблестта си! Впрочем какво друго сме защищавали, о, Пир, Ханибал, от Филип и Антиох, ако не свободата и домовете си и правото да се подчиняваме единствено на законите?
Този изопачен Ромул25 заграби всичко това сякаш не от свои, ненаситил се от гибелта на толкова войски, на консули и други първи граждани, които случайността на съдбата погуби: напротив, и тогава още по-жесток, когато успехът превръща гнева на повечето хора в състрадание. Та той единствен, откакто свят светува, наложи наказания даже на още неродени26, та неправдата им е осигурена, преди да е сигурен животът им. Той беше защитен - колкото и да е парадоксално - от чудовищните си престъпления, понеже страхът от по-тежко робство ви възпира да възвърнете свободата си.
Трябва да действувате, квирити, трябва да се изправите срещу него, за да не останат в негови ръце доспехите27, изтръгнати от вас. Не трябва да протакате повече, нито пък да търсите помощ от боговете. Да не би случайно да се надявате, че Сула вече се е отвратил и засрамил от тиранията си или пък че ще се откаже от нея сега с по-голяма опасност за себе си, отколкото когато я е установил? Той е стигнал дотам, че смята за славно само безопасното и за честни - всички средства за запазване на господството си. Няма ги вече онова спокойствие и свободна безметежност, които мнозина доблестни граждани предпочитаха пред обществената деятелност и почестите. В наше време човек трябва да робува или да господствува, да се страхува или да вдъхва страх, квирити!
Какво повече чакате? Кои човешки или божествени закони останаха неопетнени? Римският народ, доскоро господар на други народи, сега е лишен от могъщество, от слава, обезправен, политически безсилен, презрян, не получава даже робска плата28. Един-единствен човек лиши от гражданско право голяма част от съюзниците ви и от латините, на които вие го бяхте дали заради многобройните им отлични дела. Малцината негови сподвижници като награда за престъпленията си сложиха ръка върху бащините огнища на невинния плебс. Законите, съдилищата, хазната, провинциите, царствата29 - у едного, та дори и своеволието да се разпорежда с живота и смъртта на гражданите. Заедно с това вие видяхте човешки жертвоприношения и гробове, напоени с кръвта на наши съграждани. Нищо друго не му остава на човек, освен да отмъсти за неправдите или да умре доблестно, понеже природата е отредила еднакъв край за всички, та дори и за заобиколилите се с оръжие. Никой освен малодушния не би чакал края на дните си в пълно примирение.
Размирник съм бил, по думите на Сула, понеже роптая срещу наградите за размириците30, жадувал съм война само защото искам възстановяване правото на мир. Е, да, как иначе ще останете здрави и читави при тази управия, ако Ветий Пиценецът [т. е. от Пицен] и писарят Корнелий не прахосваха чуждия, спечелен с честен труд имот, ако всички вие не бяхте одобрили проскрипциите на невинни заради богатствата им, наказанията на видни граждани, обезлюдяването на града ни след толкава заточения и убийства, ако не бяхте одобрили разпродаването и раздаването в дар имотите на нещастни граждани, все едно че са плячка на кимврите. Сула ме упреква, че притежавам владения от имуществата на проскрибираните. Та това наистина е най-голямото му престъпление - нито аз, нито който и да било друг сме били достатъчно сигурни някога за себе си, като сме постъпвали честно. От страх тогава купих онези имоти, но ги заплатих, владея ги по право, но все пак съм готов да ги върна и не ще си позволя да притежавам нещо ограбено от съгражданите ни. Дано да ни стига, че видяхме това, което понесохме, плод на беса му, дано да ни стига, че видяхме римски войски да сплитат ръце за бой помежду си и оръжията, отвърнати от враговете, насочени срещу нас самите. Нека да се сложи край на престъпленията и на всички обиди. За тях Сула има толкова малко угризения, че смята стореното за слава и ако му се удаде, би го вършил още по-дръзко.
Вече не се опасявам какво мислите за него, а доколко ще ви стигне смелостта: не че докато се изчаквате едни други кой пръв да вдигне ръка, ще бъдете победени от неговите сили - те са незначителни и разпръснати, - а от собственото си малодушие, благодарение на което той може да завоюва успехи и да изглежда толкова по-щастлив, колкото е по-нагъл. Впрочем освен опетнените му съучастници кой друг иска това? Кой не желае да види променено всичко освен победата? Нима войниците, с чиято кръв бяха спечелени богатства за Тарула и Скрит, двама от най-негодните измежду робите [му]? Или пък гражданите, пред които в разпределението на магистратурите бе предпочетен Фуфидий31, мръсна слугиня, безчестие за всички почетни длъжности? И така най-голямото ми упование е в победоносната армия, която с толкова рани и трудности си спечели само тиран. Да не би случайно да тръгнаха да премахнат трибунската власт, учредена с оръжие от дедите им, та сами да се лишат от правата си и законността? Отлична без съмнение награда - да разберат, че за тях, изпратени в блатата и горите, са огорченията и ненавистта, а печалбите са за малцина.
И защо впрочем Сула върви с толкова голяма свита и самоувереност? Защото щастието е чудесно прикритие за пороците му. Но ако то внезапно рухне, той ще буди презрение толкова, колкото е вдъхвал страх. Освен ако случайно не разчита на думите “съгласие и мир", с които прикрива престъпленията и убийствата си. Ние ще имаме държава и ще видим края на войната, казва той, само ако плебсът остане изгонен от земите си, плячката, взета от гражданите - разделена между робите, а върховната власт и правосъдие, което принадлежеше на римския народ, остане у него. Ако вие считате това за мир и спокойствие, одобрете тогава цялото безредие и гибел на държавата, съгласете се с наложените ви закони, приемете робското спокойствие и дайте пример на потомството как се унищожава държава с цената на кръвта на гражданите й.
А аз, макар че с тази върховна власт съм добавил достатъчно достойнство към името на дедите си и достатъчно лична безопасност, все пак не съм имал намерение да гледам личните си интереси и предпочитам опасната свобода пред спокойното робство. Ако одобрявате това, квирити, вдигнете се и с благосклонната помощ на боговете последвайте мен, консула32 Марк Емилий, ваш вожд и ръководител, за да си възвърнем свободата.
|
|
[Quin lenones et vinarii laniique [et] quorum praeterea volgus in dies usum habet, pretio compositi.
| |
63. Та дори и сводници, търговци на вино, месари, наети срещу заплащане, с които простият народ има всекидневна близост33.
|
|
[Tyrannumque et Cinnam maxima voce appellans.
| |
64. Като ругаел гръмко тирана и Цина.
|
|
[Uti Lepidus et Catulus decretis exercitibus maturrime proficiscerentur.
| |
66. Лепид и Катул колкото се може по-скоро да се отправят с предоставените им войски34.
|
|
[Tunc vero Etrusci cum ceteris eiusdem causae ducem se nactos rati maximo gaudio bellum irritare.
| |
67. Етруските и другите привърженици на това дело, като сметнали, че са намерили вожд, с огромна радост започнали да подготвят война.
|
|
[Etruria omnis cum Lepido suspecta in tumultum erat.
| |
69. Цяла Етрурия била заподозряна в бунта на Лепид.
|
|
[{ORATIO PHILIPPI IN SENATV}
Maxume vellem, patres conscripti, rem publicam quietam esse aut in periculis a promptissumo quoque defendi. denique prava incepta consultoribus noxae esse. sed contra seditionibus omnia turbata sunt et ab iis, quos prohibere magis decebat; postremo, quae pessumi et stultissumi decrevere, ea bonis et sapientibus faciunda sunt. nam bellum atque arma, quamquam vobis invisa, tamen, quia Lepido placent, sumunda sunt; nisi forte quoi pacem praestare et bellum pati consilium est.
Pro di boni, qui hanc urbem omissa cura adhuc tegitis, M. Aemilius, omnium flagitiosorum postremus, qui peior an ignavior sit deliberari non potest, exercitum opprimundae libertatis habet et se [e] contempto metuendum effecit; vos mussantes et retractantes verbis et vatum carminibus pacem optatis magis quam defenditis, neque intellegitis mollitia decretorum vobis dignitatem, illi metum detrahi. atque id iure, quoniam ex rapinis consulatum, ob seditionem provinciam cum exercitu adeptus est. quid ille ob bene facta cepisset, quoius sceleribus tanta praemia tribuistis? at scilicet eos, qui ad postremum usque legatos pacem concordiam et alia huiusce modi decreverunt, gratiam ab eo peperisse. immo despecti et indigni re publica habiti praedae loco aestumantur, quippe metu pacem repetentes, quo habitam amiserant.
Equidem a principio, quom Etruriam coniurare, proscriptos adcersi, largitionibus rem publicam lacerari videbam, maturandum putabam et Catuli consilia cum paucis secutus sum. ceterum illi, qui gentis Aemiliae bene facta extollebant et ignoscundo populi Romani magnitudinem auxisse, nusquam etiam tum Lepidum progressum aiebant, quom privata arma opprimundae libertatis cepisset, sibi quisque opes aut patrocinia quaerundo consilium publicum conruperunt.
At tunc erat Lepidus latro cum calonibus et paucis sicariis, quorum nemo diurna mercede vitam mutaverit; nunc est pro consule cum imperio. non empto sed dato a vobis, cum legatis adhuc iure parentibus, et ad eum concurrere homines omnium ordinum conruptissumi, flagrantes inopia et cupidinibus, scelerum conscientia exagitati, quibus quies in seditionibus, in pace turbae sunt. hi tumultum ex tumultu, bellum ex bello serunt, Saturnini olim, post Sulpici, dein Mari Damasippique, nunc Lepidi satellites. praeterea Etruria atque omnes reliquiae belli adrectae, Hispaniae armis sollicitae, Mithridates in latere vectigalium nostrorum, quibus adhuc sustentamur, diem bello circumspicit; quin praeter idoneum ducem nihil abest ad subvortundum imperium.
Quod ego vos oro atque obsecro, patres conscripti, ut animadvortatis ne[u] patiamini licentiam scelerum quasi rabiem ad integros contactu procedere. nam ubi malos praemia secuntur, haud facile quisquam gratuito bonus est.
An expectatis, dum exercitu rursus admoto ferro atque flamma urbem invadat? quod multo propius est ab eo quo agitat statu, quam ex pace et concordia ad arma civilia. quae ille advorsum divina et humana omnia cepit, non pro sua aut quorum simulat iniuria, sed legum ac libertatis subvortundae.
Agitur enim ac laceratur animi cupidine et noxarum metu, expers consili, inquies, haec atque illa temptans; metuit otium, odit bellum; luxu atque licentia carendum videt atque interim abutitur vostra socordia. neque mihi satis consili est, metum an ignaviam an dementiam eam appellem, qui videmini [i]tanta mala quasi fulmen optare se quisque ne adtingat, sed prohibere ne conari quidem.
Et quaeso considerate, quam convorsa rerum natura sit. antea malum publicum occulte, auxilia palam instruebantur, et eo boni malos facile anteibant; nunc pax et concordia disturbantur palam, defenduntur occulte. quibus illa placent, in armis sunt, vos in metu.
Quid expectatis? nisi forte pudet aut piget recte facere. an Lepidi mandata animos movere? qui placere ait sua quoique reddi et aliena tenet; belli iura rescindi, quom ipse armis cogat; civitatem confirmari, quibus ademptam negat; concordiae gratia [plebei] tribuniciam potestatem restitui, ex qua omnes discordiae adcensae.
Pessume omnium atque inpudentissume, tibine egestas civium et luctus curae sunt? quoi nihil est domi nisi armis partum aut per iniuriam. alterum consulatum petis, quasi primum reddideris, bello concordiam quaeris, quo parta disturbatur, nostri proditor, istis infidus, hostis omnium bonorum. ut te neque hominum neque deorum pudet, quos per fidem aut periurio violasti!
Qui quando talis es, maneas in sententia et retineas arma, te hortor, neu prolatandis seditionibus, inquies ipse, nos in sollicitudine adtineas. neque te provinciae neque leges neque di penates civem patiuntur. perge qua coeptas[ti], ut quam maturrume merita invenias.
Vos autem, patres conscripti, quo usque cunctando rem publicam intutam patiemini et verbis arma temptabitis? dilectus advorsum vos habiti, pecuniae publice et privatim extortae, praesidia deducta atque inposita: ex lubidine leges imperantur, quom interim vos legatos et decreta paratis. quanto mehercule avidius pacem petieritis, tanto bellum acrius erit, quom intelleget se metu magis quam aequo et bono sustentatum.
Nam qui turbas et caedem civium odisse ait et ob id armato Lepido vos inermos retinet, quae victis toleranda sunt, ea quom facere possitis, patiamini potius censet. ita illi a vobis pacem, vobis ab illo bellum suadet. haec si placent, si tanta torpedo animos oppressit, ut obliti scelerum Cinnae, quoius in urbem reditu decus ordinis huius interiit, nihilo minus vos atque coniuges et liberos Lepido permissuri sitis, quid opus decretis, quid auxilio Catuli?
Quin is et alii boni rem publicam frustra curant. agite ut lubet, parate vobis Cethegi atque alia proditorum patrocinia, qui rapinas et incendia instaurare cupiunt et rursus advorsum deos penatis manus armare.
Sin libertas et vera magis placent, decernite digna nomine et augete ingenium viris fortibus. adest novos exercitus, ad hoc coloniae veterum militum, nobilitas omnis, duces optumi: fortuna meliores sequitur. iam illa, quae socordia nostra conlecta sunt, dilabentur.
Quare ita censeo, quoniam [M.] Lepidus exercitum privato consilio paratum cum pessumis et hostibus rei publicae contra huius ordinis auctoritatem ad urbem ducit, uti Ap. Claudius interrex cum Q. Catulo pro consule et ceteris, quibus imperium est, urbi praesidio sint operamque dent, ne quid res publica detrimenti capiat.
| |
77. Реч на Луций Марций Филип пред сената
Бих искал, сенатори, преди всичко държавата да е спокойна или поне в момент на опасност да я бранят най-решителните ни граждани; бих желал накрая порочните замисли да се струпат на главите на подбудителите си. Но, напротив, всичко е объркано от размирици и при това от хора, на които най-много им подобава да ги възпират. А отгоре на това добрите и благоразумните граждани трябва да изпълняват решенията на най-лошите и най-глупавите. Само за да угодите на Лепид, вие трябва да вземете оръжие и да започнете война, въпреки че това ви е ненавистно. Освен ако някой случайно в решимостта си да запази мира е готов да изтърпи и война.
В името на добрите богове, вие, които покровителствувате този град досега, макар че вече не ви е много грижа за него, Марк Лепид, най-последният престъпник, за когото не може да се отсъди дали е повече вреден, отколкото неспособен, притежава армия, за да се потъпче свободата ни, и вместо да го презираме, ние се боим от него. И вие, които така много желаете мира, вместо да го защитите, само си шушукате и му баете с предсказанията на гадателите, за да се намирате на приказки, а не разбирате, че нерешителността на вашите мерки накърнява достойнството ви, а на него му дава възможност да набира смелост. И той прави това по законен път, понеже за грабежите си получи консулство, а за размириците - провинция и армия. А какво ли би получил за честни постъпки, след като за престъпления вие му присъдихте толкова много награди? Нима тези, които в решенията си стигнаха чак дотам, че да изпращат посланици при Лепид да молят мир, съгласие и други подобни неща, спечелиха неговото благоразположение? Напротив, той ги презира, счита ги недостойни за държавни дела и за своя плячка, понеже те сега молят за мир от страх, поради който преди това го бяха изгубили.
И наистина още от началото, когато виждах, че Етрурия готви заговор, проскрибираните се събират, а държавата се разорява от щедри разточителства, смятах, че трябва да се побърза и се присъединих заедно с малцина сенатори към предложението на Катул35. Впрочем онези, които превъзнасяха благодеянията на Емилиевия [т. е. на Лепидовия] род и твърдяха, че величието на римския народ се е увеличавало чрез милосърдие и че Лепид никога не е престъпвал законите - дори тогава, когато бе взел на своя глава оръжие да унищожи свободата, в търсене всеки за себе си богатство или закрила, опорочиха държавното управление.
А тогава Лепид беше разбойник начело на неколцина коняри и наемни убийци, всеки от които би разменил живота си за еднодневна плата. Сега е проконсул с военна власт, вече не купена, а предоставена му от вас, с офицери, задължени по закон и досега да му се подчиняват. При него се стекоха най-пропадналите типове от всички съсловия, разкъсвани от недоимък и алчност, изтормозени от съзнание за престъпленията си, хора, които намират спокойствие в размириците, тревога в мира. Те сеят бунт след бунт, война след война, някога привърженици на Сатурнин, после на Сулпиций, след това на Марий и Дамазипа, сега на Лепид. Освен това Етрурия и всички остатъци от войната36 са надигнали глава; двете Испании са подстрекавани към оръжие; Митридат в непосредствена близост до нашите провинции данъкоплатци, с чиито средства ние се издържаме и досега, търси удобен момент за война. Ами да, нищо не липсва за унищожението на държавата ни освен подходящ главатар.
Умолявам ви и ви заклевам, сенатори, обърнете внимание на това: не позволявайте дързостта за престъпления подобно на бяс да обхване със заразата си непорочните хора. Защото когато отрупват с награди негодяите, много трудно е човек да си остане почтен заради самата почтеност.
Нима ще чакате, докато той доведе отново войската си и нахлуе в Рим с огън и меч? При сегашното положение на нещата да се стигне до това е много по-близо, отколкото от мира и спокойствието - до гражданска война, която той предприе противно на всички човешки и божествени закони и не за лично отмъщение или, както се преструва, да отмъсти за някои свои хора, а за да унищожи законите и свободата ни.
Лепид се терзае и разкъсва от честолюбие и страх за престъпленията си, лишен от план за действие, неспокоен опитва това и онова, страхува се от спокойствието и мрази войната. Разбира, че трябва да се лиши от разкоша и своеволието си, а междувременно злоупотребява с вашето бездействие. Чудя се как да окачествя вашето нехайство - страх, малодушие или безумие? Пред толкова големи беди вие ми изглеждате като пред гръмотевица - всеки се моли да не го засегне, но не се и опитва да я отблъсне.
И моля, помислете, колко се е объркал естественият ред на нещата: по-рано общественото зло се замисляше тайно, а се осуетяваше явно и по този начин честните граждани лесно вземаха надмощие над лошите. Сега мирът и съгласието се погубват открито, а се защищават тайно. Любителите на размирици са на бойна нога, а вие - в страх.
Какво чакате? Нима се срамувате или ви е все едно дали ще постъпвате честно? Или сте обезпокоени от поръките на Лепид? Той твърди, че иска да върне всекиму неговото, а самият той се е награбил с чуждо. Твърди, че иска да се премахне военното положение, а сам ви насилва с оръжие; че ще даде гражданско право на тези, които никога и не са били лишени от него. В името на съгласието - казва - ще бъде възстановена трибунската власт - заради която впрочем се разпалиха всички наши раздори.
Тебе ли, безсрамни и престъпни човече, тебе ли те е еня за бедността и страданията на гражданите, тебе ли, в чийто дом всичко е придобито с насилие и неправда? Втори консулски мандат искаш, сякаш ти е свършил първият! Войната, чрез която ти се стремиш към съгласие, обърка съществуващото съгласие. Предателю спрямо нас, вероломнико към привържениците си, враг на всички честни хора, как не те е срам нито от хората, нито от боговете, които ти оскверни чрез предателство и клетвопрестъпничество!
И понеже ти си такъв, съветвам те, запази решението си, задръж оръжието си и сам ти размирен, не ни дръж в тревога, като разширяваш смутовете. Нито провинциите те искат за проконсул, нито законите и боговете пенати - за гражданин. Продължи, накъдето си почнал, та да си получиш колкото се може по-скоро заслуженото!
А вие, сенатори, докога ще търпите държавата да е лишена от защита поради бавенето ви и докога ще противопоставяте на оръжията само думи? Свикани са набори войска срещу вас, изтръгнати са насила пари от държавната хазна и от частни лица, отведени са гарнизони от едни градове и са настанени в други; произволно се налагат закони, а вие през всичкото това време само пращате посланици и издавате укази. Кълна се в Херкулес! Колкото по-ревностно вие се стремите към мир, толкова по-ожесточена ще бъде войната, когато той разбере, че го поддържа повече страхът ви, отколкото честността и справедливостта ви.
Впрочем този, който ви говори, че ненавижда безредията и убийствата на гражданите и затова ви държи невъоръжени пред въоръжения Лепид, той смята, че вие трябва да изпитате участта на победените, въпреки че сами бихте могли да действувате като победители. Той вас подтиква към мир, а нему внушава война. Ако ви се нравят такива съвети, ако толкова голямо вцепенение е обхванало духовете ви, та сте забравили престъпленията на Цина, чието връщане в Рим погуби славата на нашето съсловие, и сте решили да поверите себе си, съпругите и децата си на Лепид, то каква нужда има от вашите укази? Каква нужда има от помощта на Катул?
Напразно той и другите честни граждани се грижат за държавата. Правете каквото искате. Спечелете покровителството на Цетег и на другите предатели, които се стремят да подновят грабежите и пожарите и да въоръжат отново ръцете си срещу родните ни богове.
Ако ли пък ви се харесват повече свободата и правдата, вземете решения, достойни за името ви, и окуражете духа на смелите мъже. Имате на разположение нова армия, при това и колониите на ветераните, целия нобилитет, отлични пълководци. Съдбата е на страната на по-добрите. И скоро ще рухнат онези злини, които вашето нехайство докара.
Поради всички тези съображения аз смятам така: Тъй като Марк Лепид поведе своеволно срещу Рим и против волята на това съсловие армия от най-пропаднали и враждебни на държавата люде, то нека Апий Клавдий в качеството си на интеррекс заедно с проконсула Квинт Катул и останалите магистрати с военна власт да се погрижи за защитата на града и да вземе мерки, щото държавата да не претърпи някакъв ущърб37.
|
|
[
| |
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА [ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА СЕРТОРИЙ]
|
|
[
| |
ГЛАВА ПЕТА [НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА СЪС СЕРТОРИЙ]
|
|
[
| |
ГЛАВА ШЕСТА [ДРУГИ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 78 - 77 Г. ПР. Н. Е.]. |
|
|
