ROMULUS

C. Sallustius Crispus

Ad Caesarem de re publica * Писма до Цезар за държавата
Превод: в: Исторически съчинения, М. Марков и Н. Георгиева, Наука и изкуство, 1982

двуезичен | оригинал | превод

Второ писмо Първо писмо

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

[I. Scio ego, quam difficile, atque asperum factu sit, consilium dare regi aut imperatori, postremo cuiquam mortali, cuius opes in excelso sunt: quippe quum et illis consultorum copiae adsint; neque de futuro quisquam satis callidus satisque prudens sit. Quinetiam saepe prava magis, quam bona consilia prospere eveniunt: quia plerasque res fortuna ex lubidine sua agitat. Sed mihi studium fuit adolescentulo rempublicam capessere: atque in ea cognoscenda multam, magnamque curam habui: non ita, uti magistratum modo caperem, quem multi malis artibus adepti erant; sed etiam uti rempublicam domi, militiaeque, quantumque armis, viris, opulentia posset, cognitam haberem. Itaque mihi multa cum animo agitanti consilium fuit, famam, modestiamque meam post tuam dignitatem habere, et cuius rei lubet periculum facere, dum quid tibi ex eo gloria accederit. Idque non temere, aut fortuna tua decrevi, sed quia in te, praeter ceteras, artem unam egregie mirabilem comperi, semper tibi maiorem in advorsis, quam in secundis rebus animum esse. Sed per deos immortales illa res clarior est, quod et prius defessi sint homines laudando atque admirando munificentiam tuam, quam tu faciendo quae gloria digna essent.		1.1 Знам колко трудно и опасно е да даваш съвет на цар или на пълководец и въобще на който и да било смъртен, чиято политическа власт е в най-цветущо положение, тъй като, от една страна, такива хора имат изобилие от съветници, а, от друга - никой не е достатъчно умен и предвидлив за бъдещето. Нещо повече - често лошите съвети довеждат до по-благоприятен изход, отколкото добрите, понеже съдбата обикновено нарежда човешките дела, както й скимне. Но още от съвсем млади години аз имах стремеж да се заловя с политическа кариера и положих много и неуморен труд, да се запозная с държавните въпроси, но не само за да се домогна до някой висш служебен пост, до който мнозина са достигали и с непочтени средства, а за да се запозная основно с държавата в гражданско и във военно отношение и какви са силите й по отношение на нейните оръжия, хора и богатства. И така, след като прехвърлих много неща в ума си, реших да поставя реномето и скромността си по-ниско от твоето достойнство и да изпитам каквото и да е, стига само от това да ти се предостави някаква слава. Аз реших това не случайно, нито пък съблазнен от твоя успех, а понеже открих у теб освен другите ти добродетели една необикновено достойна за уважение: твоят дух винаги е бил по-висок в неблагоприятни обстоятелства,2 отколкото в благоприятни. За всички смъртни е достатъчно ясно, че хората по-скоро биха се уморили да хвалят и да се възхищават от твоето великодушие, отколкото ти - да вършиш достойни за слава дела.
[II. Equidem mihi decretum est, nihil ego, quae visa sunt, de republica tibi scripsi, quia mihi consilium et ingenium meum amplius aequo probaretur sed inter labores militiae, interque proelia, victorias, imperium, statui admonendum te de negotiis urbanis. Namque tibi si id modo in pectore consilii est, uti te ab inimicorum impetu vindices, quoque modo contra advorsum consulem beneficia populi retineas, indigna virtute tua cogites. Sin in te ille animus est, qui iam a principio nobilitatis factionem disturbavit, plebem romanam ex gravi servitute in libertatem restituit, in praetura inimicorum arma inermis disiecit, domi militiaeque tanta et tam praeclara facinora fecit, uti ne inimici quidem queri quidquam audeant, nisi de magnitudine tua; quin accipe tu ea, quae dicam de summa republica, quae profecto aut tu vera invenies, aut certe haud procul a vero.		2. Аз разбрах, че не би могло да се намери нищо толкова дълбоко, което, като размислиш, да не е напълно достъпно за теб. Излагам ти своите възгледи за държавата не защото съм прекалено сигурен в мъдростта и таланта си, а защото реших, че на теб, зает с трудностите на войната, сражения, победи и командуване, трябва да ти се напомни за градските дела. Ако ти имаше намерение само да се защитиш от нападките на враговете си и да задържиш всячески благоразположението на народа въпреки волята на враждебния ти консул,3 то ти би разсъждавал недостойно за доблестта си. Ако ли пък у теб е още онзи дух, с който ти още в началото на дейността си обърка партията на нобилитета,4 възвърна свободата на затъналия в тежко робство римски плебс, по време на претурата си, невъоръжен отблъсна оръжията на враговете си,5 в мир е на война извършваш толкова много и толкова славни дела, та дори и неприятелите ти не дръзват да те укорят за нещо друго освен за твоето величие, то хайде, чуй от мен това, което ще кажа по-най-важните държавни въпроси: без съмнение ти ще ги прецениш като правдиви или поне не далеч от истината.
[III. Sed quoniam Cn. Pompeius, aut animi pravitate, aut quia nihil eo maluit, quam quod tibi obesset, ita lapsus est, ut hostibus tela in manus iaceret; quibus ille rebus rempublicam conturbavit, eisdem tibi restituendum est. Primum omnium, summam potestatem moderandi, de vectigalibus, sumtibus, iudiciis, senatoribus paucis tradidit; plebem romanam, cuius antea summa potestas erat, ne aequis quidem legibus, in servitute reliquit. Iudicia tametsi, sicut antea, tribus ordinibus tradita sunt; tamen iidem illi factiosi regunt, dant, adimunt, quae lubet: innocentes circumveniunt; suos ad honorem extollunt; non facinus, non probrum aut flagitium obstat, quo minus magistratus capiant: quod commodum est, trahunt, rapiunt: postremo, tanquam urbe capta, lubidine ac licentia sua, pro legibus utuntur. Ac me quidem mediocris dolor angeret, si virtute partam victoriam, more suo, per servitium exerceret; sed homines inertissumi, quorum omnis vis, virtusque in lingua sita est, forte, atque alterius socordia dominationem oblatam insolentes agitant. Nam, quae seditio, ac dissensio civilis tot tamque illustres familias ab stirpe avertit? Aut quorum unquam victoria animus tam praeceps tamque immoderatus fuit?		3. И понеже Гнeй Помпей поради порочната си природа или понеже предпочете само това, което би могло да ти навреди, направи толкова големи грешки, че хвърли оръжие в ръцете на враговете си, то с каквито средства той разстрои държавата, с такива ти трябва да я възстановиш. Преди всичко той предаде на малцина сенатори 6 върховната власт за ръководене на данъците, държавните разходи и съдилищата, а римският плебс, който преди притежаваше тази власт, остави в робство, и то лишен от равенство пред законите. Съдебната власт, въпреки че е предадена, както и преди 7, на трите съсловия, все пак същите тези негови привърженици управляват, дават и отнемат права, както им е угодно, пренебрегват достойните, издигат на почетни длъжности свои хора. Нито престъпление, нито порок, нито безчестие им пречи да се домогват до държавни постове. Влачат и грабят, каквото им е изгодно: най-после, също като в превзет град те управляват не със закони, а по своя прищявка и произвол. Щеше да ми е по-малко досадно, ако те бяха използували една доблестно спечелена победа, за да властвуват над другите по своя воля. Но те, изключителни лентяи, цялата сила и храброст на които се състои в дърдоренето, упражняват надменно властта, предоставена им случайно и поради нехайството на някой друг. Та кой смут или граждански раздор изтръгна из корен толкова много и толкова знатни фамилии? Чий дух е бил някога толкова стремителен и толкова необуздан в победа?
[IV. Lucius Sulla, cui omnia in victoria lege belli licuerunt, tametsi supplicio hostium partes suas muniri intellegebat; tamen, paucis interfectis, ceteros beneficio quam metu retinere maluit. At hercule nunc cum Catone, Lucio Domitio, ceterisque eiusdem factionis, quadraginta senatores, multi praeterea cum spe bona adolescentes, sicuti hostiae, mactati sunt: quum interea importunissuma genera hominum tot miserorum civium sanguine satiari nequiverunt: non orbi liberi, non parentes exacta aetate, non gemitus virorum, luctus mulierum, immanem eorum animum inflexit, qui, acerbius in dies male faciundo ac dicundo, dignitate alios, alios civitate eversum irent. Nam quid ego de te dicam, cuius contumeliam homines ignavissumi vita sua commutare volunt? Scilicet neque illis tantae voluptati est (tametsi insperantibus accidit) dominatio, quanto moerori tua dignitas: quin optatius habent, ex tua calamitate periculum libertatis facere, quam per te populi romani imperium maxumum ex magno fieri. Quo magis tibi etiam atque etiam animo prospiciendum est, quonam modo rem stabilias communiasque. Mihi quidem quae mens subpetit, eloqui non dubitabo: ceterum tui erit ingenii probare, quae vera atque utilia factu putes.		4. Луций [Корнелий] Сула, комуто по правото на войната бе позволено всичко след победата, въпреки, че разбираше, че с наказанието на враговете си ще укрепи своята партия, все пак изби малцина и предпочете да задържи останалите с благодеяния, а не със страх 8. А сега, кълна се в Херкулес, по времето на Марк Катон (Млади), Луций Домиций 9 и останалите от тази партия бяха изклани също като жертвени животни 40 сенатори и освен това мнозина младежи, които вдъхваха добри надежди за бъдещето 10. А между прочем този безпощаден род хора не можаха да се заситят с кръвта на толкова много нещастни граждани; нито сираците, нито престарелите родители, нито плачовете и стоновете на мъже и жени не трогнаха чудовищния им дух, а, напротив, като действуваха от ден на ден все по-ожесточено с думи и дела, те отнемаха от едни достойнството, от други - гражданските права. Какво да кажа за теб? Тези страхливци, ако би могло, биха искали да продадат и живота си, само и само да те унижат. За властта, въпреки че им падна като от небето, не им доставя толкова голямо удоволствие, колкото твоето достойнство - скръб. Та те по-скоро биха желали да поставят на изпитание свободата чрез твоята гибел, отколкото мощта на римския народ да расте непрестанно благодарение на теб. Затова ти многократно трябва да обмислиш как ще заякчиш и ще укрепиш държавата. Аз не ще се поколебая да ти изложа всичко, до което е стигнал моят ум. Твое право е без съмнение да одобриш кое смяташ за истинно и полезно за използуване.
[V. In duas partes ego civitatem divisam arbitror, sicut a maioribus accepi, in Patres, et plebem. Antea in Patribus summa auctoritas erat, vis multo maxuma in plebe. Itaque saepius in civitate secessio fuit; semperque nobilitatis opes deminutae sunt, et ius populi amplificatum. Sed plebes eo libere agitabat, quia nullius potentia super leges erat; neque divitiis, aut superbia, sed bona fama factisque fortibus nobilis ignobilem anteibat: humillumus quisque in armis, aut militia, nullius honestae rei egens, satis sibi, satisque patriae erat. Sed, ubi eos paullatim expulsos agris, inertia, atque inopia incertas domos habere subegit; coepere alienas opes petere, libertatem suam cum republica venalem habere. Ita paullatim populus, qui dominus erat, et cunctis gentibus imperitabat, dilapsus est: et, pro communi imperio, privatim sibi quisque servitutem peperit. Haec igitur multitudo primum malis moribus imbuta, deinde in artes, vitasque varias dispalata, nullo modo inter se congruens, parum mihi quidem idonea videtur ad capessendum rempublicam. Ceterum, additis novis civibus, magna me spes tenet, fore, ut omnes expergiscantur ad libertatem: quippe quum illis libertatis retinendae, tum his servitutis amittendae cura orietur. Hos ego censeo, permixtos cum veteribus novos in coloniis constituas: ita et res militaris opulentior erit, et plebes bonis negotiis impedita malum publicum facere desinet.		5. Смятам, че държавата е била разделена на две части, както съм узнал от предците ни, на патриции и плебс. По-рано върховният авторитет бил у патрициите, а у плебса - много голяма сила. И така често в държавата се извършвали сецесии и силите на нобилитета постоянно отслабвали, а народното право се увеличавало. Плебсът водел свободен политически живот, понеже ничие могъщество не надвишавало законите и знатният превъзхождал незнатния не с богатства или с надменност, а с добра слава и с мъжествени дела. Всеки, дори и от най-ниско потекло, на полето или на война и без всякакво почтено дело бил достатъчно полезен за себе си и за родината си. Но когато малко по малко бездействието и нуждата притиснали плебеите, изгонени от земите си и дори без постоянни жилища, те започнали да се домогват до чужди богатства и да излагат за продан не само своята, но и свободата на държавата 11. И тъй постепенно народът, който бил господар и властвувал над всички останали племена, западнал и вместо поделяната между всички власт всеки за себе си си създал робство. Така тази тълпа, приучена на лоши нрави, пръсната в различни занаяти и с различен начин на живот, по никакъв начин несвързана помежду си, ми се струва твърде малко способна да ръководи държавата 12. Впрочем с добавянето на нови граждани у мен се явява голяма надежда да стане така, че всички да се устремят към свободата, тъй като както у едните ще възникне стремеж да задържат свободата си, така у другите - да премахнат робството си. Смятам да настаниш в колониите старите и новите граждани размесени. По този начин и военното дело ще се обогати, и плебсът, зает с полезна деятелност, ще спре да вреди на държавата.
[VI. Sed non inscius, neque imprudens sum, quum ea res agetur, quae saevitia, quaeve tempestates hominum nobilium futurae sint; quum indignabuntur omnia, funditus misceri, antiquis civibus hanc servitutem imponi, regnum denique ex libera civitate futurum, ubi unius munere multitudo ingens in civitatem pervenerit. Equidem ego sic apud animum meum statuo, malum facinus in se admittere, qui incommodo reipublicae gratiam sibi conciliet: ubi bonum publicum etiam privatim usui est, id vero dubitare adgredi, socordiae, atque ignaviae duco. Marco Livio Druso semper consilium fuit, in tribunatu summa ope niti pro nobilitate: neque ullam rem in principio agere intendit, nisi illi auctores fierent. Sed homines factiosi, quibus dolus atque malitia fide cariora erant, ubi intellexerunt, per unum hominem maxumum beneficium multis mortalibus dare, videlicet et sibi quisque conscius, malo atque infido animo esse, de Marco Livio Druso iuxta, ac de se, existumaverunt. Itaque metu, ne per tantam gratiam solus rerum potiretur, contra eum nixi, sua ipsius consilia disturbaverunt. Quo tibi, imperator, maiore cura fideque, amici et multa praesidia paranda sunt.		6. Но аз отлично зная и разбирам какво ожесточение и какви бури ще предизвика осъществяването на това дело от страна на знатните - как ще възнегодуват, че всичко се обърква из основи, че на старите граждани ще им бъде наложено робство, накрая, че свободната държава ще се превърне в царство, щом като по милостта на едного в държавата ще се включи огромно множество хора. Наистина аз разсъждавам така: този, който печели влияние за себе си в ущърб на държавата, допуска тежко престъпление спрямо самия себе си. Но когато общественото благо е от полза и за отделния човек, смятам, че само нехайният и ленив човек би се поколебал да го постигне. По време на своето трибунство Марк Друз [91 г. пр. н. е.] винаги е имал намерение с всички сили да се опира на нобилитета; отначало той се стремял да върши само това, което те били одобрили. Но те, хора размирни, за които коварството и низостта били по-скъпи от верността, щом като разбрали, че един-единствен човек предоставя на много хора твърде големи блага, без съмнение всеки със съзнанието за собствения си порочен и вероломен дух преценили по себе си и Марк Друз. И така от страх да не би той единствен благодарение на своето огромно влияние да завладее властта в държавата, за да му противостоят, объркали и своите, и неговите планове 13. Затова, Императоре 14, ти трябва да си създаваш приятели и разностранна опора с по-голяма грижа за верността им.
[VII. Hostem advorsum obprimere, strenuo homini haud difficile est: occulta pericula neque facere, neque vitare, bonis in promtu est. Igitur, ubi eos in civitatem adduxeris; quoniam quidem revocata plebes erit, in ea re maxume animum excercitato, uti colantur boni mores, concordia inter veteres et novos coalescat. Sed multo maxumum bonum patriae, civibus, tibi, liberis, postremo humanae genti, pepereris, si studium pecuniae aut sustuleris, aut, quoad res feret, minueris: aliter neque privata res, neque publica, neque domi, neque militiae, regi potest. Nam ubi cupido divitiarum invasit, neque disciplina, neque artes bonae, neque ingenium ullum satis pollet; quin animus magis, aut minus mature, postremo tamen subcumbit. Saepe iam audivi, qui reges, quae civitates, et nationes, per opulentiam magna imperia amiserint, quae per virtutem inopes ceperant. Id adeo haud mirandum est: nam ubi bonus deteriorem divitiis magis clarum, magisque acceptum videt, prime aestuat, multaque in pectore volvit: sed ubi gloria honorem magis in dies, virtutem opulentia vincit, animus ad voluptatem a vero deficit. Quippe gloria industria alitur: ubi eam demseris, ipsa per se virtus amara, atque aspera est. Postremo, ubi divitiae clarae habentur, ibi omnia bona vilia sunt, fides, probitas, pudor, pudicitia: nam ad virtutem una, et ardua via est; ad pecuniam, qua quique lubet, nititur; et malis, et bonis rebus ea creatur. Ergo in primis auctoritatem pecuniae demito: neque de capite, neque de honore ex copiis quisquam magis, aut minus iudicaverit; sicut neque praetor, neque consul, ex opulentia, verum ex dignitate creetur. Sed de magistratu facile populi iudicium fit. Iudices a paucis probari, regnum est; ex pecunia legi, inhonestum. Quare omnes primae classis iudicare placet, sed numero plures, quam iudicant. Neque Rhodios, neque alias civitates unquam suorum iudiciorum poenituit: ubi promiscue dives, et pauper, ut cuique fors tulit, de maxumis rebus iuxta, ac de minumis disceptat. Sed de magistratibus creandis haud mihi quidem absurde placet lex, quam Caius Gracchus in tribunatu promulgaverat; ut ex confusis quinque classibus sorte centuriae vocarentur. Ita coaequati dignitate, pecunia, virtute anteire alius alium properabit.		7. Твърде лесно за деятелния човек е да подтисне открития си враг: за добрите е трудно и да кроят тайни опасности, и да ги избягват. И тъй, когато ти въведеш нови граждани в държавата, понеже наистина плебсът ще бъде обновен, ти ще трябва да внимаваш особено да се съблюдават добрите нрави и да се заякчава съгласието между старите и новите граждани. Но ти би осигурил върховно благо за родината, за гражданите, за теб самия, за потомството и накрая за човешкия род, ако премахнеш ламтежа за пари или пък, доколкото позволяват обстоятелствата, да го намалиш. Другояче не могат да се ръководят нито частните дела, нито обществените, нито в мирно, нито във военно време. Защото там, където нахлуе страстта за богатства, загубват значението си науката, изкуството, талантът - така че рано или късно разумът все пак отстъпва. Често съм слушал, че царе, държави и народи са загубвали поради изобилие голямата си мощ, спечелена с храброст тогава, когато са били бедни. И това никак не е чудно: когато честният човек вижда, че лошият става известен и все по-добре и по-добре приет поради богатството си, отначало негодува и много неща му минават през ума. Но когато славата надвива честта и от ден на ден все повече богатството - доблестта, човешкият дух преминава от истината на страната на наслаждението. И понеже и трудолюбието се подхранва от славата, ако я отнемеш, добродетелта сама по себе си е сурова и горчива. Накрая там, където богатството се счита за слава, всички блага - вярност, честност, добро име, скромност, се обезценяват. Защото към добродетелта пътят е един и труден, към парата - всеки се домогва по угодни нему пътища: богатството се придобива и с почтени, и с непочтени средства. Следователно преди всичко ти трябва да премахнеш влиянието на парите, та никой да не съди повече или по-малко за човека или за честта му според богатството му, така както преторите и консулите се избират не според богатствата им, а според достойнствата им. За избора на длъжностно лице решението принадлежи на народа. Да се избират едни и същи от малцина е тирания 15, да се избират според богатствата им - непочтеност. Затова е уместно съдебната власт да се разпредели между членовете на първата класа, но да се увеличи техният брой 16. Нито родосците, нито другите държави са били някога недоволни от своите съдилища, където богати и бедни заедно, комуто както е паднал жребият, се съвещават както за най-големи, така и за най-дребни неща.
[VIII. Haec magna remedia contra divitias statuo. Nam perinde omnes res laudantur, atque adpetuntur, ut earum rerum usus est: malitia praemiis excercetur. Ubi ea demseris, nemo omnium gratuito malus est. Ceterum avaritia bellua fera, immanis, intoleranda est: quo intendit, oppida, agros fana, atque domos vastat: divina cum humanis permiscet: neque exercitus, neque moenia obstant, quominus vi sua penetret: fama, pudicitia, liberis, patria, atque parentibus cunctos mortales spoliat. Verum, si pecuniae decus ademeris, magna illa vis avaritiae facile bonis moribus vincetur. Atque haec ita sese habere, tametsi omnes aequi, atque iniqui memorent, tamen tibi cum factione nobilitatis haud mediocriter certandum est: cuius si dolum caveris, alia omnia in proclivi erunt. Nam hi, si virtute satis valerent, magis aemuli bonorum, quam invidi essent: quia desidia, et inertia, et stupor eos atque torpedo invasit; strepunt, obtrectant, alienam famam bonam suum dedecus existumant.		8. Относно избора на длъжностни лица за мен е приемлив законът, който Гай Гракх бе обнародвал по времето на своето трибунство, а именно - от всичките 5 класи смесено да се избират центурии по жребии 17. Така гражданите се изравняват по достойнство и по състояние и един друг ще бързат да се изпреварват по добродетели. Смятам, че това са големи цярове срещу влиянието на парите. Защото всичко, което е предмет на похвала и стремление, носи и практическа полза. Низостта се върши заради награди. Когато премахнеш наградите, никой от хората няма да е лош без повод 18. Впрочем користолюбието е чудовищно див и нетърпим звяр. Накъдето се устреми, опустошава градове, поля, храмове и домове, смесва божествено и човешко, нито нойски, нито градски стени го спират да проникне със своята сила. Ограбва от всички хора доброто име, скромност, деца, родина, родители. Наистина, ако би отнел блясъка на парите, огромната сила на користолюбието лесно ще бъде сломена от добрите нрави. И макар всички твои приятели и врагове да знаят, че нещата стоят тъкмо така, все пак ти трябва ожесточено да се сражаваш с партията на нобилитета. Ако избегнеш коварството им, всичко останало ще ти бъде лесно. Защото тези хора, ако бяха достатъчно силни с добродетелите си, щяха да са съперници на добрите, а не техни завистници. Понеже леността и бездействието, вцепенението и нехайството са ги обладали, те крещят, хулят. Чуждото добро име считат за свой личен позор.
[IX. Sed, quid ego plura, quasi de ignotis, memorem? Marci Bibuli fortitudo atque animi vis in consulatum erupit: hebes lingua, magis malus quam callidus ingenio. Quid ille audeat, cui consulatus maxumum imperium maxumo dedecori fuit? An Lucii Domitii magna vis est, cuius nullum membrum a flagitio aut facinore vacat: lingua vana, manus cruentae, pedes fugaces; quae honeste nominari nequeant, inhonestissuma? Unius tamen Marci Catonis ingenium versutum, loquax, callidum haud contemno. Parantur haec disciplina Graecorum; sed virtus, vigilantia, labos, apud Graecos nulla sunt. Quippe, quum domi libertatem suam per inertiam amiserint, censesne eorum praeceptis imperium haberi posse? Reliqui de factione sunt inertissumi nobiles; in quibus, sicut in statua, praeter nomen, nihil est additamenti. Lucius Postumius, et Marcus Favonius, mihi videntur quasi magnae navis supervacua onera esse: ubi salvi pervenere, usui sunt; si quid advorsi coortum est, de illis potissumum iactura fit, quia pretii minumi sunt. Nunc, quoniam, sicut mihi videor, de plebe renovanda, corrigendaque disserui, de senatu, quae tibi agenda videntur, dicam.		9. Какво повече да кажа за тези добре познати неща? Неустрашимостта и душевната сила на Марк Бибул избухнаха през време на консулството му: с вързан език, с низък и притворен характер. Какво би се осмелил да направи той, за когото консулството - тази най-голяма власт - бе най-голям позор?19 Нима силата на Луций Домиций [Ахенобарб] е голяма, нито един член от фамилията на когото не е лишен от порок или престъпление? Пустословен, с окървавени ръце, с крака, готови да побягнат, и други най-непристойни неща, които не е прилично да се назовават. Единствено все пак не отричам ловкия, повратлив и словоохотлив талант на Марк Катон [Млади]. Тези неща се създават с помощта на гръцкото образование 20. Но мъжеството, бдителността, трудът въобще съществуват у гърците. Смяташ ли, че властта може да се запази според предписанията на тези, които поради леност са загубили свободата си в отечеството си? Останалите от тази партия са твърде бездейни знатни люде, в които подобно на статуите няма нищо забележително освен известното име. Луций Постумий и Марк Фавоний 21 ми изглеждат като излишни товари на голям кораб - щом са пристигнали читави, от полза са; ако се появи някаква опасност, първо тях изхвърлят зад борда, понеже имат нищожна стойност.
[X. Postquam mihi aetas ingeniumque adolevit, haud ferme armis, atque equis, corpus exercui, sed animum in litteris agitavi; quod natura firmius erat, id in laboribus habui. Atque ego in ea vita, multa legendo atque audiendo ita comperi, omnia regna, item civitates, nationes, usque eo prosperum imperium habuisse, dum apud eos vera consilia valuerunt: ubicumque gratia, timor, voluptas, ea corrupere, post paullo imminutae opes, deinde ademtum imperium, postremo servitus imposita est. Equidem ego sic apud animum meum statuo: cuicumque in sua civitate amplior illustriorque locus, quam aliis est, ei magnam curam esse reipublicae. Nam ceteris, salva urbe, tantummodo libertas tuta est; qui per virtutem sibi divitias, decus, honorem pepererunt, ubi paullum inclinata respublica agitari coepit, multipliciter animus curis, atque laboribus fatigatur; aut gloriam, aut libertatem, aut rem familiarem defensat: omnibus locis adest, festinat; quanto in secundis rebus florentior fuit, tanto in advorsis asperius, magisque anxie agitat. Igitur ubi plebes senatui, sicuti corpus animo, obedit, eiusque consulta exsequitur, Patres consilio valere decet, populo supervacanea est calliditas. Itaque maiores nostri, quum bellis asperrumis premerentur, equis, viris, pecunia amissa, nunquam defessi sunt armati de imperio certare. Non inopia aerarii, non vis hostium, non advorsa res, ingentem eorum animum subegit, quin, quae virtute ceperant, simul cum anima retineret. Atque ea magis fortibus consiliis, quam bonis proeliis, patrata sunt. Quippe apud illos una respublica erat, ei omnes consulebant; factio contra hostes parabatur; corpus atque ingenium, patriae, non suae quisque potentiae, exercitabat. Ac hoc tempore contra, homines nobiles, quorum animos socordia atque ignavia invasit, ignari laboris, hostium, militiae, domi factione instructi, per superbiam cunctis gentibus moderantur. Itaque Patres, quorum consilio antea dubia respublica stabiliebatur, obpressi, ex aliena lubidine huc atque illuc fluctuantes agitantur; interdum alia, deinde alia decernunt: ut eorum, qui dominantur, simultas ac arrogantia fert, ita bonum, malumque publicum existumant.		10. Сега, понеже, както ми се струва, разказах достатъчно за обновяването и подобряването на плебса, ще кажа това, което ми се струва, че трябва да направиш за сената. След като възмъжах и укрепнах духом, аз рядко упражнявах тялото си във военно дело и езда, а изострях ума си в науката. Използувах в труд тази част от съществото си, която беше природно по-силна. Чрез този начин на живот, като четях и слушах много неща, аз открих, че всички царства, а също така и държави и народи са имали процъфтяваща власт дотогава, докато у тях са се съблюдавали правилните решения. Навсякъде, където желанието за връзки, страхът и наслаждението са ги опорочили, там малко след това силите им са се намалили, властта им е била отнета, накрая им било наложено и робство. И наистина аз разсъждавам така: този, който заема в държавата си по-високо и по-блестящо място, отколкото другите, той трябва да има и най-голяма грижа за държавата 22. За останалите граждани с благополучието на държавата е свързана само свободата им. Тези, които чрез доблест са си спечелили богатство, блясък, почести, щом като положението в държавата се измени дори и малко и започне някакво вълнение, духът им непрестанно се изтощава в грижи и трудности. Той защищава славата си, свободата си или имуществото си, той е навсякъде, бърза и колкото по-процъфтяващ е бил в благоприятните обстоятелства, толкова в неблагополучните по-болезнено и неспокойно действува. И тъй, ако плебсът се подчинява на сената също както тялото - на духа и следва неговите постановления 23, сенаторите трябва да го превъзхождат с благоразумие, докато за народа това умение е излишно. Така нашите прадеди, когато са били притискани от най-жестоки войни, въпреки че са загубвали конница, войски, средства, никога не са падали духом и с оръжие в ръка са се борили за властта си. Нито бедността на хазната, нито вражеската сила, нито неблагоприятните обстоятелства са сломявали могъщия им дух да задържат до последния си дъх това, което са завоювали с храбростта си. И при това те са го постигали повече със смели решения, отколкото с благоприятни сражения. Понеже при тях държавата е била единна, всички са се грижели за нея и са се обединявали само срещу врага 24. Всеки използувал физическите и духовните си сили за благото на родината, а не за своята собствена мощ. А в наше време, напротив, хората от нобилитета, в чиито души пропълзя безгрижието и бездействието, управляват всички народи със своята надменност. Те не познават борбата с врагове на бойното поле, обучени са за размирици в мирно време.
[XI. Quod si aut libertas, aequa omnium, aut sententia obscurior esset, maioribus opibus respublica, et minus potens nobilitas esset. Sed quoniam coaequari gratiam omnium difficile est (quippe quum illis maiorum virtus partam reliquerit gloriam, dignitatem, clientelas; cetera multitudo, pleraque insititia sit); sententia eorum a metu libera. Ita occulte sibi quisque alterius potentia carior erit. Libertas iuxta bonis et malis, strenuis et ignavis, optabilis est. Verum eam plerique metu deserunt, stultissumi mortales. Quod in certamine dubium est, quorsum accidat, id per inertiam in se, quasi victi, recipiunt. Igitur duabus rebus confirmari posse senatum puto: si numero auctus per tabellam sententiam feret. Tabella obtentui erit, quo magis animo libero facere audeat: in multitudine, et praesidii plus, et usus amplior est. Nam fere his tempestatibus, alii iudiciis publicis, alii privatis suis atque amicorum negotiis implicati, haud sane reipublicae consiliis adfuerunt: neque eos magis occupatio, quam superba imperia distinuere. Homines nobiles cum paucis senatoris quos additamenta factionis habent, quaecumque libuit probare, reprehendere, decernere, ea, uti lubido tulit, facere. Verum ubi, numero senatorum aucto, per tabellam sententiae dicentur; hae illi superbiam suam dimittent, ubi iis obediundum erit, quibus antea crudelissume imperitabant.		11. И така сенаторите, чрез благоразумието на които по-рано в моменти на колебание държавата се стабилизираше, притиснати от чужд произвол, действуват, като се люшкат ту на една, ту на друга страна, вземат ту едно, ту друго решение. Преценяват благата и бедствията за държавата според това, което им предлага съперничеството или влиянието на управниците. Ако свободата беше еднаква за всички или пък съществуваше тайно гласуване, държавата щеше да разполага с по-големи сили, а нобилитетът щеше да е по-малко могъщ. Трудно е всички да се изравнят по влияние, понеже, докато за някои още от дедите им е оставена слава, спечелена с доблест, почтено положение и клиентела, други, и то множеството, отскоро са включени в списъка на сенаторите. Освободи мненията на тези хора от страх! Така при тайно гласуване всеки ще цени собственото си мнение повече от могъществото на някой друг. Свободата е еднакво желана от добрите и от лошите граждани, от деятелните и от ленивите. Наистина повечето хора я изоставят само от страх. Преглупави хора! Поради своята леност, като че ли са победени, те приемат робството, въпреки че изходът от борбата не се знае. И тъй смятам, че сенатът може да бъде заздравен по два начина: увеличаване броя на сенаторите и въвеждане на гласуване с дъсчици 25. Гласуването с дъсчици ще служи за по-свободно изказване на мнения, а с увеличаването на броя на сенаторите ще има по-голяма полза и защита на делото. Защото в последно време едни от тях, заети в съдилищата, други - заети с частните или на приятелите си дела, не вземаха достатъчно участие в разрешаване на държавните въпроси. Възпираше ги не толкова заетостта им, колкото надменната им власт. Нобилите заедно с малцина сенатори, които са привлекли в партията си, одобряват, отхвърлят и постановяват каквото им е угодно, като действуваха по свой произвол. Но когато се увеличи броят на сенаторите и се въведе гласуване с дъсчици, те ще загубят своята надменност, понеже ще трябва да се подчиняват на тези, над които преди най-жестоко са властвували.
[XII. Forsitan, imperator, perfectis litteris desideres, quem numerum senatorum fieri placeat; quoque modo in multa et varia officia distribuantur; et quoniam iudicia primae classis mittenda putem, quae descriptio, qui numerus in quoque genere futurus sit. Eam hi omnia generatim describere, haud difficile factu fuit; sed prius laborandum visum est de summa consilii, idque tibi probandum verum esse: si hoc itinere uti decreveris, cetera in promtu erunt. Volo ego consilium meum prudens, maxumeque usui esse; nam ubicumque tibi res prospere cedet, ibi mihi bona fama eveniet. Se me illa magis cupido exercet, uti quocumque modo, et quam primum respublica adiuvetur. Libertatem gloria cariorem habeo, atque ego te oro, hortorque, ne clarissumus imperator, gallica gente subacta, populi romani summum atque invictum imperium tabescere vetustate, ac per summam discordiam dilabi, patiaris. Profecto, si id accidat, neque tibi nox, neque dies, curam animi sedaverit, quin insomniis exercitus, furibundus, atque amens alienata mente feraris. Namque mihi pro vero constat, omnium mortalium vitam divino numine invisi; neque bonum, neque malum facinus cuiusquam pro nihilo haberi: sed ex natura, diversa praemia bonos, malosque sequi. Interea forte ea tardius procedunt: suus cuique animus ex conscientia spem praebet.		12. Може би, Императоре, като прочетеш писмото, ще поискаш да узнаеш колко трябва да се увеличи броят на сенаторите и по какъв начин ще се разпределят между тях многобройните разнообразни задължения. Понеже смятам, че съдебната власт трябва да бъде поверена на всички от първа класа, ти може би ще искаш да разбереш какво ще бъде разделянето на съдопроизводството и какъв ще бъде броят на съдиите във всеки вид съдебни дела. Всичко това аз мога лесно да ти опиша и при това подробно. Но ми се струва, че преди всичко трябва да се постарая да ти изложа същността на моите разсъждения и да ти ги предоставя за одобрение. Ако решиш да използуваш този път, останалите неща ще ти бъдат лесни. Искам моите съвети да са благоразумни и най-вече да са от полза, защото, където ти тръгнат благоприятно нещата, там и за мен ще има добра слава. Но моето най-съкровено желание е по какъвто и да е начин и колкото се може по-скоро държавата да бъде подпомогната: свободата ми е по-скъпа от славата. Но, моля те и те призовавам теб, прославен пълководец и покорител на галските племена 26, да не позволяваш могъществото и непобедимата власт на римския народ да изтлее поради старост и да загине от големи вътрешни раздори. Наситина, ако това се случи, нито денят, нито нощта ще са в състояние да успокоят угризенията на душата ти и ти, терзан от безсъница, яростен, ще бъдеш преследван от собственото си безумие - защото аз съм твърдо сигурен, че животът на всички смъртни е открит за божествения взор и ничия нито добра, нито лоша постъпка не пропада напусто, а от природата различни награди следват добрите и лошите. И ако понякога случайно възмездието идва по-късно, всеки според съвестта си знае на какво може да се надява.
[XIII. Quod si tecum patria, atque parentes possent loqui, scilicet haec tibi dicerent: "O Caesar, nos te genuimos fortissumi viri, in optuma urbe decus, praesidiumque nobis, hostibus terrorem: quae multis laboribus et periculis ceperamus, ea tibi nascenti cum anima simul tradidimus, patriam maxuma in terris; domum familiamque in patria clarissumam; praeterea bonas artes, honestas divitias; postremo omnia honestamenta pacis et praemia belli. Pro his amplissumis beneficiis non flagitium a te, neque malum facinus, petimus; sed uti libertatem eversam restituas: qua re patrata, profecto per gentes omnes fama virtutuis tuae volitabit. Namque hac tempestate, tametsi domi militiaeque praeclara facinora egisti, tamen gloria tua cum multis viris fortibus aequalis est: si vero urbem amplissumo nomine, ex maxumo imperio, prope iam ab occasu restitueris, quis te clarior, quis maior, in terris fuerit? Quippe si morbo iam, aut fato huic imperio secus accidat; cui dubium est, quin per orbem terrarum vastitas, bella, caedes, oriantur? Quod si tibi bona lubido fuerit, patriae, parentibus gratificandi; postero tempore, republica restituta, super omnis mortales gloria agnita, tuaque unius mors vita clarior erit. Nam vivos interdum fortuna, saepe invidia fatigat: ubi anima naturae cessit, demtis obtrectationibus, ipsa se virtus magis magisque extollit." Quae mihi utilia factu visa sunt, quaeque tibi usui fore credidi, quam paucissumis potui, perscripsi. Ceterum deos immortalis obtestor, uti, quocumque modo ages, ea res tibi reique publicae prospere eveniat.		13. Ако родината и предците биха могли да говорят с теб, те без съмнение щяха да ти кажат това: “О, Цезаре, ние, най- доблестните мъже, те създадохме в най-славния град като украса и защита за нас, ужас за враговете! Това, което ние завладяхме с много трудности и опасности, ти го предадохме в часа на твоето раждане заедно с първия ти дъх: най-великото в света отечество, дом и семейство, най-прославени в родината 27, освен това добри качества и почтено спечелени богатства и накрая всички почести в мирно време и всички награди по време на война. За тези изобилни благодеяния ние искаме от теб не позорни постъпки или злодеяния, а възстановяване на потъпканата свобода. Ако изпълниш това, без съмнение славата за твоята доблест ще се разнесе по всички народи, тъй като сега, в настоящето, въпреки че си извършил много славни подвизи в мирно и във военно време, все пак твоята слава е равна на славата на мнозина храбри мъже. Но ако ти наистина възстановиш града с най-славно име и най-голямо могъщество, а сега вече почти на заник, то кой ще бъде по-славен от теб на земята, кой по-велик? Защото, ако се случи нещо лошо с това могъщество било поради болест, било по волята на съдбата, кой би се усъмнил, че в цялата земя не ще избухнат опустошения, войни и убийства? Но ако си имал доброто желание да облагодетелствуваш родината и предците си, то за в бъдеще, след като възстановиш държавата, славата ти ще надвиши славата на всички смъртни и само смъртта ти ще бъде по-славна от живота ти. Защото понякога съдбата, а по-често завистта преследва живите: щом като душата отстъпи на природата, хулителите изчезват, а добродетелта сама чрез себе си се издига все по-високо и по-високо. Изложих ти, колкото можах, най-сбито това, което ми се стори най-полезно за делото и което вярвах, че ще ти бъде полезно. Впрочем, в името на безсмъртните богове, по какъвто и начин да действуваш, делата ти нека да имат благоприятен за теб и за държавата изход.