C. Sallustius Crispus Bellum Iugurthinum * Югуртинската война Превод: в: Исторически съчинения, М. Марков, Наука и изкуство, 1982   двуезичен | оригинал | превод 1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  [1] Falso queritur de natura sua genus humanum, quod inbecilla atque aevi brevis forte potius quam virtute regatur. Nam contra reputando neque maius aliud neque praestabilius invenias magisque naturae industriam hominum quam vim aut tempus deesse. Sed dux atque imperator vitae mortalium animus est. Qui ubi ad gloriam virtutis via grassatur, abunde pollens potensque et clarus est neque fortuna eget, quippe quae probitatem, industriam aliasque artis bonas neque dare neque eripere cuiquam potest. Sin captus pravis cupidinibus ad inertiam et voluptates corporis pessum datus est, perniciosa libidine paulisper usus, ubi per socordiam vires tempus ingenium diffluxere, naturae infirmitas accusatur: suam quisque culpam auctores ad negotia transferunt. Quod si hominibus bonarum rerum tanta cura esset, quanto studio aliena ac nihil profutura multaque etiam periculosa ac perniciosa petunt, neque regerentur magis quam regerent casus et eo magnitudinis procederent, ubi pro mortalibus gloria aeterni fierent.   1. Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта. Напротив, ако човек поразмисли, не ще намери нищо по-възвишено и по-превъзходно от нея и ще признае, че на човешката природа по-скоро липсва трудолюбие, отколкото сила или време. А водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества. Ако обаче, обхванат от пагубни страсти, човек е потънал в леност и чувствени удоволствия и когато известно време се е наслаждавал на тези гибелни страсти и в бездействие е прахосал сили, време, дарби, тогава той обвинява слабостта на своята природа: всеки отдава на обстоятелствата причините на злото, за което сам си е виновен. Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече управлявала, а те нея и биха достигнали до такова величие, че те не биха били смъртни, а биха постигнали безсмъртие чрез славата. [2] Nam uti genus hominum compositum ex corpore et anima est, ita res cuncta studiaque omnia nostra corporis alia, alia animi naturam secuntur. Igitur praeclara facies, magnae divitiae, ad hoc vis corporis et alia omnia huiusce modi brevi dilabuntur; at ingeni egregia facinora sicuti anima immortalia sunt. Postremo corporis et fortunae bonorum ut initium sic finis est, omniaque orta occidunt et aucta senescunt: animus incorruptus, aeternus, rector humani generis agit atque habet cuncta neque ipse habetur. Quo magis pravitas eorum admiranda est, qui, dediti corporis gaudiis, per luxum et ignaviam aetatem agunt, ceterum ingenium, quo neque melius neque amplius aliud in natura mortalium est, incultu atque socordia torpescere sinunt, cum praesertim tam multae variaeque sint artes animi, quibus summa claritudo paratur.   2. Понеже човек се състои от тяло и душа, то всички наши действия, всички наши склонности се определят едни от природата на тялото, други от тази на духа. Така красивата външност, големите богатства, както и телесната сила и всички тям подобни загиват в кратко време, докато превъзходните творения на духа са безсмъртни, както душата. Изобщо преимуществата на тялото и случайните блага имат както начало, тъй и край; всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. Затова толкова повече е за учудване порочността на онези, които, отдадени на чувствени удоволствия, прекарват живота си в разточителство и леност, а оставят духа си, най-ценното и най-възвишеното в човешката природа, да затъпява в невежество и бездействие; а при това толкова многобройни и разнообразни са духовните занимания, чрез които може да се постигне най-висшата слава. [3] Verum ex iis magistratus et imperia, postremo omnis cura rerum publicarum minime mihi hac tempestate cupienda videntur, quoniam neque virtuti honor datur neque illi, quibus per fraudem iis fuit uti, tuti aut eo magis honesti sunt. Nam vi quidem regere patriam aut parentis, quamquam et possis et delicta corrigas, tamen importunum est, cum praesertim omnes rerum mutationes caedem, fugam aliaque hostilia portendant. Frustra autem niti neque aliud se fatigando nisi odium quaerere extremae dementiae est; nisi forte quem inhonesta et perniciosa libido tenet potentiae paucorum decus atque libertatem suam gratificari.   3. Но измежду тях висшите граждански и военни длъжности, изобщо всяка държавна длъжност ми изглежда в днешно време1 най-малко желана, понеже тая чест не се отдава по заслуга и тези, които са я постигнали чрез измама, нито са в безопасност, нито пък поради това са повече почитани. А да управляваш с насилие отечеството си и подчинените си, дори и да имаш тази възможност и с това да поправиш недостатъците, все пак подобно управление не е безопасно, още повече, че всички преврати имат за последица убийства, изгнания и всевъзможни насилия. Но да си напрягаш напразно силите и за своите усилия да не получиш нищо друго освен омраза, това е най-голямото безумие; освен ако случайно не владее някого срамната и гибелна страст да жертвува собственото си достойнство и свобода заради могъществото на едно малцинство. [4] Ceterum ex aliis negotiis, quae ingenio exercentur, in primis magno usui est memoria rerum gestarum. Cuius de virtute quia multi dixere, praetereundum puto, simul ne per insolentiam quis existimet memet studium meum laudando extollere. Atque ego credo fore qui, quia decrevi procul a re publica aetatem agere, tanto tamque utili labori meo nomen inertiae imponant, certe quibus maxima industria videtur salutare plebem et conviviis gratiam quaerere. Qui si reputaverint, et quibus ego temporibus magistratus adeptus sum [et] quales viri idem assequi nequiverint et postea quae genera hominum in senatum pervenerint, profecto existimabunt me magis merito quam ignavia iudicium animi mei mutavisse maiusque commodum ex otio meo quam ex aliorum negotiis rei publicae venturum. Nam saepe ego audivi Q. Maximum, P. Scipionem, praeterea civitatis nostrae praeclaros viros solitos ita dicere, cum maiorum imagines intuerentur, vehementissime sibi animum ad virtutem accendi. Scilicet non ceram illam neque figuram tantam vim in sese habere, sed memoria rerum gestarum eam flammam egregiis viris in pectore crescere neque prius sedari, quam virtus eorum famam atque gloriam adaequaverit. At contra quis est omnium his moribus, quin divitiis et sumptibus, non probitate neque industria cum maioribus suis contendat? Etiam homines novi, qui antea per virtutem soliti erant nobilitatem antevenire, furtim et per latrocinia potius quam bonis artibus ad imperia et honores nituntur; proinde quasi praetura et consulatus atque alia omnia huiusce modi per se ipsa clara et magnifica sint ac non perinde habeantur, ut eorum qui ea sustinent virtus est. Verum ego liberius altiusque processi, dum me civitatis morum piget taedetque. Nunc ad inceptum redeo.   4. Обаче измежду другите занимания на духа от необикновено голяма полза е заниманието с историята. И понеже мнозина са говорили за нейното значение, аз мисля да не го споменавам, а също и поради това да не би да помислят някои, че аз от суетност превъзнасям моите занимания. Понеже аз реших да прекарам живота си далеч от обществените работи, вярвам, че ще се намерят някои, които ще нарекат моя труд, колкото и значителен и полезен да е, плод на безделие; а те са тези именно, за които най-голямата дейност се състои в това да поздравяват тълпата и да търсят нейното разположение чрез угощения. Ако те размислят в какви времена аз заемах висши длъжности и какви видни мъже тогава не можеха да ги получат, и също какъв вид люде после влязоха в сената, те ще се убедят, че аз промених основателно моите намерения, а не поради леност и че държавата ще извлече повече полза от моята бездейност, отколкото от дейността на другите2. Аз често съм слушал, че Квинт Максим, Публий Сципион особено прочути мъже на нашата държава, неведнаж казвали, че техният дух е бил разпалван от страстното желание към подвизи, когато съзерцавали образите на своите прадеди. Разбира се, не оня восъчен образ може да окаже такова въздействие, а споменът за извършените подвизи запалва в гърдите на превъзходните мъже пламъка, който не угасва, докато тяхната дейност не ги приравни с името и славата на прадедите. А сега, напротив, има ли някой при нашите нрави, който да иска да съперничи с прадедите си не по богатство и разкош, но по честност и трудолюбие? Дори и новите люде, които преди се стараеха да надминат знатните по добродетел, сега се домогват до военните и гражданските длъжности повече чрез измама и насилие, отколкото чрез почтени средства; затова преторската, консулската и всички други тям подобни длъжности като че ли сами по себе си създават слава и величие, а не се оценяват според достойнствата на тези, които заемат. Но аз се увлякох твърде свободно и твърде далеч поради гняв и отвращение от съвременните политически нрави. А сега да се върна към моя предмет. [5] Bellum scripturus sum, quod populus Romanus cum Iugurtha rege Numidarum gessit, primum quia magnum et atrox variaque victoria fuit, dein quia tunc primum superbiae nobilitatis obviam itum est; quae contentio divina et humana cuncta permiscuit eoque vecordiae processit, ut studiis civilibus bellum atque vastitas Italiae finem faceret. Sed prius quam huiusce modi rei initium expedio, pauca supra repetam, quo ad cognoscendum omnia illustria magis magisque in aperto sint. Bello Punico secundo, quo dux Carthaginiensium Hannibal post magnitudinem nominis Romani Italiae opes maxime attriverat, Masinissa rex Numidarum in amicitiam receptus a P. Scipione, cui postea Africano cognomen ex virtute fuit, multa et praeclara rei militaris facinora fecerat. Ob quae victis Carthaginiensibus et capto Syphace, cuius in Africa magnum atque late imperium valuit, populus Romanus, quascumque urbis et agros manu ceperat, regi dono dedit. Igitur amicitia Masinissae bona atque honesta nobis permansit. Sed imperi vitaeque eius finis idem fuit. Dein Micipsa filius regnum solus obtinuit Mastanabale et Gulussa fratribus morbo absumptis. Is Adherbalem et Hiempsalem ex sese genuit Iugurthamque filium Mastanabalis fratris, quem Masinissa, quod ortus ex concubina erat, privatum dereliquerat, eodem cultu quo liberos suos domi habuit.   5. Аз възнамерявам да опиша войната, която римският народ води с Югурта, царя на нумидийците, първо, понеже беше продължителна и жестока и с променлив успех и, второ, понеже тогава за пръв път надменността на знатните срещна противодействие. Тази борба разстрои всяко божествено и човешко право и достигна до такова ожесточение, че само войната и разорението на Италия туриха край на гражданските междуособици. Но преди да пристъпя към изложението на самата война, аз ще спомена някои факти, които я предшествуват, за да хвърля повече светлина и да се разбере по-добре ходът на събитията. През втората пуническа война, през която картагенският пълководец Ханибал причини на Италия най-големи опустошения, откакто Рим беше станал мощна държава, Сципион, наречен после заради храбростта му Африкански, беше приел за приятел и съюзник Масиниса, царя на нумидийците, който се беше отличил с многобройни военни подвизи. Като награда за това след победата над картагенците и пленяването на Сифакс, който владеел в Африка обширна и мощна държава, римският народ подарил на царя всички градове и земи, които беше завоювал. И тъй Масиниса останал до края на живота си наш верен и почтен съюзник. Но смъртта турила край и на разцвета на неговата държава [149 г. пр. н. е.]. След него син му Миципса получил сам цялата власт, понеже братята му Мастанабал и Гулуса умрели от болест. Миципса имал двама синове, Адхербал и Хиемпсал: но той възпитал в двора си със същите грижи, както собствените си деца, и сина на брата си Мастанабал – Югурта, когото Масиниса бе лишил от правото върху престола, понеже бил роден от незаконен брак. [6] Qui ubi primum adolevit, pollens viribus, decora facie, sed multo maxime ingenio validus, non se luxu neque inertiae corrumpendum dedit, sed, uti mos gentis illius est, equitare, iaculari; cursu cum aequalibus certare et, cum omnis gloria anteiret, omnibus tamen carus esse; ad hoc pleraque tempora in venando agere, leonem atque alias feras primus aut in primis ferire: plurimum facere, [et] minimum ipse de se loqui. Quibus rebus Micipsa tametsi initio laetus fuerat, existimans virtutem Iugurthae regno suo gloriae fore, tamen, postquam hominem adulescentem exacta sua aetate et parvis liberis magis magisque crescere intellegit, vehementer eo negotio permotus multa cum animo suo voluebat. Terrebat eum natura mortalium auida imperi et praeceps ad explendam animi cupidinem, praeterea opportunitas suae liberorumque aetatis, quae etiam mediocris viros spe praedae transversos agit, ad hoc studia Numidarum in Iugurtham accensa, ex quibus, si talem virum dolis interfecisset, ne qua seditio aut bellum oriretur, anxius erat.   6. Когато Югурта достигнал юношеска възраст, надарен с телесна сила, красива външност и особено със силен ум, той не се отдал на пагубното влияние на разкоша и бездействието, а според обичая на този народ яздел на кон, хвърлял копие, състезавал се в бягане със своите връстници и въпреки че превъзхождал всички, бил от всички обичан; освен това той прекарвал по-голямата част от времето си в лов, пръв или измежду първите убивал лъвове и други диви животни, най-много вършел, а най-малко говорел за себе си. Отначало Миципса се радвал на това, убеден, че Югурта със своите качества ще бъде чест за царството му; но после, като виждал напредналата си възраст, децата си още невръстни, а влиянието на възмъжалия вече Югурта все повече да се увеличава, той бил силно разтревожен от това обстоятелство и различни мисли завълнували душата му. Него го плашела природата на човека, винаги жадна за власт и склонна да осъществи честолюбивите помисли на душата; освен това и неговата възраст, и тази на децата му била благоприятен случай, който поради надеждата за плячка би могъл да съблазни дори и обикновени люде; а при това била и силна привързаността на нумидийците към Югурта, поради което се страхувал да не би да избухне бунт или междуособна война, ако нареди да убият чрез засада такъв мъж. [7] His difficultatibus circumventus ubi videt neque per vim neque insidiis opprimi posse hominem tam acceptum popularibus, quod erat Iugurtha manu promptus et appetens gloriae militaris, statuit eum obiectare periculis et eo modo fortunam temptare. Igitur bello Numantino Micipsa, cum populo Romano equitum atque peditum auxilia mitteret, sperans vel ostentando virtutem vel hostium saevitia facile eum occasurum, praefecit Numidis, quos in Hispaniam mittebat. Sed ea res longe aliter, ac ratus erat, evenit. Nam Iugurtha, ut erat impigro atque acri ingenio, ubi naturam P. Scipionis, qui tum Romanis imperator erat, et morem hostium cognovit, multo labore multaque cura, praeterea modestissime parendo et saepe obviam eundo periculis in tantam claritudinem brevi pervenerat, ut nostris vehementer carus, Numantinis maximo terrori esset. Ac sane, quod difficillimum in primis est, et proelio strenuos erat et bonus consilio, quorum alterum ex providentia timorem, alterum ex audacia temeritatem afferre plerumque solet. Igitur imperator omnis fere res asperas per Iugurtham agere, in amicis habere, magis magisque eum in dies amplecti, quippe cuius neque consilium neque inceptum ullum frustra erat. Hoc accedebat munificentia animi atque ingeni sollertia, quibus rebus sibi multos ex Romanis familiari amicitia coniunxerat.   7. Изправен пред тези затруднения, Миципса, като виждал, че не може да премахне нито чрез явно насилие, нито чрез хитрост този тъй любим на народа човек, решил да го изложи на опасностите на войната, понеже Югурта бил храбър и жаден за военна слава, и по този начин да изпита щастието му. Затова, когато през нумантийската война изпратил помощ на римския народ от конница и пехота [134 г. пр. н. е.], назначил Югурта за началник на изпратените в Испания нумидийци с надеждата, че той лесно ще стане жертва било на своята храброст или на яростта на неприятеля. Но случило се обратното на това, което било замислено. Щом като надареният със силен и проницателен ум Югурта опознал характера на Публий Сципион, който тогава бил пълководец на римляните, и схванал навиците на неприятеля, благодарение на своята предприемчивост и старание, на безпрекословното си подчинение и често излагане на опасностите в кратко време добил такава известност, че станал любимец на нашите и ужас за нумантийците. И наистина което било особено трудно, той бил храбър в сраженията и съобразителен, понеже обикновено едното поради предпазливост води към страх, а другото поради смелост към безразсъдност. И тъй пълководецът възлагал на Югурта почти всички трудни задачи, имал го в кръга на своите приятели и от ден на ден все повече го обиквал, тъй като никое негово решение, нито негово начинание не били безуспешни. При това и със своята щедрост и умелост той си спечелил интимното приятелство на мнозина римляни. [8] Ea tempestate in exercitu nostro fuere complures novi atque nobiles, quibus divitiae bono honestoque potiores erant, factiosi domi, potentes apud socios, clari magis quam honesti, qui Iugurthae non mediocrem animum pollicitando accendebant, si Micipsa rex occidisset, fore uti solus imperi Numidiae potiretur: in ipso maximam virtutem, Romae omnia venalia esse. Sed postquam Numantia deleta P. Scipio dimittere auxilia et ipse reverti domum decrevit, donatum atque laudatum magnifice pro contione Iugurtham in praetorium abduxit ibique secreto monuit, ut potius publice quam privatim amicitiam populi Romani coleret neu quibus largiri insuesceret: periculose a paucis emi quod multorum esset. Si permanere vellet in suis artibus, ultro illi et gloriam et regnum venturum; sin properantius pergeret, suamet ipsum pecunia praecipitem casurum.   8. По това време в нашата войска имало мнозина знатни и от незнатен произход, които предпочитали богатството пред справедливостта и дълга; властолюбиви в Рим, всесилни у съюзниците, те били повече известни, отколкото почитани. Със своите обещания те разпалвали и без това славолюбивия дух на Югурта: ако цар Миципса умре, той щял сам да заеме царската власт в Нумидия; той бил най-достойният, а в Рим всичко било продажно. А когато след разрушаването на Нуманция Публий Сципион решил да разпусне помощните войски и сам да се завърне в Рим, той щедро надарил и похвалил Югурта в присъствието на войската; после го отвел в палатката си, дето насаме му напомнил да поддържа приятелството си с римския народ повече чрез заслуги спрямо държавата, отколкото спрямо частни лица и да не свиква да си служи с подкупи: опасно е да се купува от неколцина това, което е собственост на всички; ако той постоянствува в своите досегашни добродетели, славата и царската власт ще му дойдат от само себе си, ако действува обаче прибързано, той ще се провали със собствените си пари. [9] Sic locutus cum litteris eum, quas Micipsae redderet, dimisit. Earum sententia haec erat: "Iugurthae tui in bello Numantino longe maxima virtus fuit, quam rem tibi certo scio gaudio esse. Nobis ob merita sua carus est; ut idem senatui et populo Romano sit, summa ope nitemur. Tibi quidem pro nostra amicitia gratulor. Habes virum dignum te atque auo suo Masinissa. Igitur rex, ubi ea quae fama acceperat ex litteris imperatoris ita esse cognovit, cum virtute tum gratia viri permotus flexit animum suum et Iugurtham beneficiis vincere aggressus est statimque eum adoptauit et testamento pariter cum filiis heredem instituit. Sed ipse paucos post annos morbo atque aetate confectus cum sibi finem vitae adesse intellegeret, coram amicis et cognatis itemque Adherbale et Hiempsale filiis dicitur huiusce modi verba cum Iugurtha habuisse:   9. След тези думи той го отпратил с писмо до Миципса, на което съдържанието било следното: ”Твоят Югурта в Нумантинската война прояви безподобна храброст, което, вярвам, ще ти достави голяма радост. Поради заслугите си той ни е скъп и ние ще употребим всички усилия да стане такъв и на сената, и на римския народ. Аз те поздравявам в името на нашето приятелство. Ти имаш там мъж, достоен за тебе и за своя дядо Масиниса.” Когато царят се уверил от писмото на пълководеца, че това, което знаел по слух, е действително така, трогнат както от храбростта на Югурта, тъй и от спечеленото му доверие, променил своето отношение към Югурта и решил да го спечели чрез благодеяния; той веднага го осиновил и определил в завещанието си за наследник наравно със синовете си. А няколко години след това Миципса, изтощен от болест и от възрастта, когато усетил, че наближава краят на живота му, в присъствието на приятели, роднини и на синовете си Адхербал и Хиемпсал се обърнал, както се разказва, с приблизително следните думи към Югурта: [10] "Paruum ego te, Iugurtha, amisso patre, sine spe, sine opibus in meum regnum accepi, existimans non minus me tibi quam liberis, si genuissem, ob beneficia carum fore. Neque ea res falsum me habuit. Nam, ut alia magna et egregia tua omittam, novissime rediens Numantia meque regnumque meum gloria honorauisti tuaque virtute nobis Romanos ex amicis amicissimos fecisti. In Hispania nomen familiae renovatum est. Postremo, quod difficillimum inter mortalis est, gloria invidiam vicisti. Nunc, quoniam mihi natura finem vitae facit, per hanc dexteram, per regni fidem moneo obtestorque te, uti hos, qui tibi genere propinqui, beneficio meo fratres sunt, caros habeas neu malis alienos adiungere quam sanguine coniunctos retinere. Non exercitus neque thesauri praesidia regni sunt, verum amici, quos neque armis cogere neque auro parare queas: officio et fide pariuntur. Quis autem amicior quam frater fratri? Aut quem alienum fidum invenies, si tuis hostis fueris? Equidem ego vobis regnum trado firmum, si boni eritis, sin mali, inbecillum. Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur. Ceterum ante hos te, Iugurtha, qui aetate et sapientia prior es, ne aliter quid eveniat, providere decet. Nam in omni certamine qui opulentior est, etiam si accipit iniuriam, tamen, quia plus potest, facere videtur. Vos autem, Adherbal et Hiempsal, colite, obseruate talem hunc virum, imitamini virtutem et enitimini, ne ego meliores liberos sumpsisse videar quam genuisse."   10. “Още дете, Югурта, когато след смъртта на баща ти беше останал без бъдеще и средства, аз те приех в моя двор с надеждата, че поради моите благодеяния ще ти бъда не по-малко като твой баща, отколкото на децата си. И тази надежда не ме измами. Неотдавна – да не говоря за другите ти големи и превъзходни дела, – завръщайки се от Нуманция, ти възвеличи със славата си мене и царството ми, а твоята храброст заякчи още по-силно приятелството ни с римляните. В Испания името на нашия дом е отново прославено. Най-после, което е най-трудно за един смъртен, ти победи със славата си завистта. Сега, когато природата туря край на живота ми, чрез тази десница в името на верността към царството аз ти напомням и те заклевам да обичаш тези, които са твои родственици по кръв и братя поради моето благодеяние, и да не се свързваш с чужди, а да запазиш тези, които са свързани с тебе чрез кръвно родство. Истинската опора на царската власт не са нито войската, нито съкровищата, но приятелите, които ти не можеш да привлечеш нито с оръжие, нито да купиш със злато; те се придобиват с вярност. Но кой приятел е по-верен от брат спрямо брата? Или кой чужд ще ти бъде верен, ако ти станеш враг на своите? Аз ви предавам царството силно, ако бъдете добри, а слабо, ако бъдете лоши; защото съгласието увеличава малките дела, разногласието разрушава и най-големите. И ти Югурта, понеже си по-възрастен и по-умен от твоите братя, на тебе повече подобава да бдиш да не се случи нещо лошо с тях. А във всеки спор по-силният, макар и да търпи неправда, изглежда, че той е виновен, понеже е по-силен. А вие, Адхербале и Хиемпсале, почитайте и уважавайте този превъзходен мъж, подражавайте на неговите добродетели и се постарайте да докажете, че аз не съм осиновил по-добри деца от тези, които съм създал.” [11] Ad ea Iugurtha, tametsi regem ficta locutum intellegebat et ipse longe aliter animo agitabat, tamen pro tempore benigne respondit. Micipsa paucis post diebus moritur. Postquam illi more regio iusta magnifice fecerant, reguli in unum convenerunt, ut inter se de cunctis negotiis disceptarent. Sed Hiempsal, qui minimus ex illis erat, natura ferox et iam antea ignobilitatem Iugurthae, quia materno genere impar erat, despiciens, dextra Adherbalem assedit, ne medius ex tribus, quod apud Numidas honore ducitur, Iugurtha foret. Dein tamen, ut aetati concederet, fatigatus a fratre, vix in partem alteram transductus est. Ibi cum multa de administrando imperio dissererent, Iugurtha inter alias res iacit oportere quinquenni consulta et decreta omnia rescindi, nam per ea tempora confectum annis Micipsam parum animo valuisse. Tum idem Hiempsal placere sibi respondit, nam ipsum illum tribus proximis annis adoptatione in regnum pervenisse. Quod verbum in pectus Iugurthae altius, quam quisquam ratus erat, descendit. Itaque ex eo tempore ira et metu anxius moliri, parare atque ea modo cum animo habere, quibus Hiempsal per dolum caperetur. Quae ubi tardius procedunt neque lenitur animus ferox, statuit quovis modo inceptum perficere.   11. На това Югурта, макар и да схващал, че царят говори лицемерно, а самият съвсем другояче да мислел, при все това отговорил, както го изисквал случаят, любезно. Няколко дни след това Миципса умрял. След като му отдали последните почести с всичкото великолепие, подобаващо на царския му сан, принцовете се събрали, за да разискват върху целокупното положение в държавата. Но Хиемпсал, който бил най-младият от тях, с надменен характер и отдавна вече презиращ Югурта заради низкият му произход, понеже не бил равен с тях по майчин род, седнал от дясната страна на Адхербал, за да не заеме Югурта средното място, което се счита почетно у нумидийците. След това обаче по настояване на брат му да отстъпи пред възрастта той с неудоволствие се преместил на другата страна. Тогава, след като продължително разисквали върху управлението на царството, между другото Югурта предложил да бъдат отменени всички постановления и решения от последните пет години, понеже през това време умствените способности на изтощения от възрастта Миципса били значително отслабнали. Тогава същият Хиемпсал отвърнал, че приема това предложение, защото и самият Югурта през последните три години чрез осиновяване бил достигнал до царската власт. Тези думи проникнали много по-дълбоко в душата на Югурта, отколкото би могъл някой да помисли. И той от този момент, измъчван от гняв и страх, започнал да крои и само това да обмисля – как да залови чрез измама Хиемпсал. Понеже това вървяло доста бавно, а буйният му дух не се е успокоявал, той решил по какъвто и да е начин да осъществи намеренията си. [12] Primo conventu, quem ab regulis factum supra memoravi, propter dissensionem placuerat dividi thesauros finisque imperi singulis constitui. Itaque tempus ad utramque rem decernitur, sed maturius ad pecuniam distribuendam. Reguli interea in loca propinqua thesauris alius alio concessere. Sed Hiempsal in oppido Thirmida forte eius domo utebatur, qui proximus lictor Iugurthae carus acceptusque ei semper fuerat. Quem ille casu ministrum oblatum promissis onerat impellitque, uti tamquam suam visens domum eat, portarum clauis adulterinas paret-- nam verae ad Hiempsalem referebantur--ceterum, ubi res postularet, se ipsum cum magna manu venturum. Numida mandata brevi conficit atque, uti doctus erat, noctu Iugurthae milites introducit. Qui postquam in aedis irrupere, diversi regem quaerere, dormientis alios, alios occursantis interficere, scrutari loca abdita, clausa effringere, strepitu et tumultu omnia miscere, cum interim Hiempsal reperitur occultans se tugurio mulieris ancillae, quo initio pauidus et ignarus loci perfugerat. Numidae caput eius, uti iussi erant, ad Iugurtham referunt.   12. При първата състояла се среща, за която по-горе споменахме, принцовете поради разногласие решели само да си поделят съкровището и да се определят границите на царството на всеки един от тях. И тъй те определили времето и за двете поделби, но по-напред на подялбата на парите. Между това те се оттеглили поотделно в съседни на съкровищата места. Хиемпсал се настанил в града Тирмида [117 г. пр. н. е.]3, и то случайно в дома на най-верния телохранител на Югурта, който винаги му бил верен и приятен. Югурта склонил с всевъзможни обещания този човек, когото случаят му предложил за изпълнител на плановете му, да отиде в къщата си, като че ле да я навести, и да приготви подправени ключове на вратите, понеже истинските се предавали вечер на Хиемпсал, а сам Югурта, когато настъпи моментът, щял да дойде с голям отред. Нумидиецът бързо изпълнил поръчката и въвел в къщата една нощ, както му било поръчано, войниците на Югурта. А след като нахлули вътре започнали да търсят навсякъде принца, избивали прислужниците му, едни в съня им, други при тяхната съпротива, претърсвали скритите места, разбивали ключалките и изпълнили всичко без шум и безредие. Най-после те намерили Хиемпсал скрит в колибата на една прислужница, където още в началото бил избягал от страх и понеже не познавал разположението на мястото. Нумидийците, както им било заповядано, занесли главата му на Югурта. [13] Ceterum fama tanti facinoris per omnem Africam brevi diuulgatur. Adherbalem omnisque, qui sub imperio Micipsae fuerant, metus invadit. In duas partis discedunt Numidae: plures Adherbalem secuntur, sed illum alterum bello meliores. Igitur Iugurtha quam maximas potest copias armat, urbis partim vi alias voluntate imperio suo adiungit, omni Numidiae imperate parat. Adherbal tametsi Romam legatos miserat, qui senatum docerent de caede fratris et fortunis suis, tamen fretus multitudine militum parabat armis contendere. Sed ubi res ad certamen venit, victus ex proelio profugit in provinciam ac deinde Romam contendit. Tum Iugurtha patratis consiliis, postquam omnis Numidiae potiebatur, in otio facinus suum cum animo reputans timere populum Romanum neque adversus iram eius usquam nisi in auaritia nobilitatis et pecunia sua spem habere. Itaque paucis diebus cum auro et argento multo Romam legatos mittit, quis praecipit, primum uti ueteres amicos muneribus expleant, deinde novos aqquirant, postremo quaecumque possint largiendo parare ne cunctentur. Sed ubi Romam legati venere et ex praecepto regis hospitibus aliisque, quorum ea tempestate in senatu auctoritas pollebat, magna munera misere, tanta commutatio incessit, ut ex maxima invidia in gratiam et fauorem nobilitatis Iugurtha veniret. Quorum pars spe, alii praemio inducti singulos ex senatu ambiendo nitebantur, ne grauius in eum consuleretur. Igitur ubi legati satis confidunt, die constituto senatus utrisque datur. Tum Adherbalem hoc modo locutum accepimus:   13. Слухът за това страшно престъпление за кратко време се разпространил из цяла Африка и страх обхванал Адхербал и всички предишни поданици на Миципса. Нумидийците се разделили на две партии: мнозинството последвали Адхербал, но по-войнствените – Югурта. Последният въоръжил колкото се може повече войска, подчинил под властта си градовете, едни със сила, други доброволно, и се готвел да владее над цяла Нумидия. Адхербал, ако и да бил изпратил пратеници в Рим, за да уведомят сената за убийството на брат му и за своето собствено положение, все пак, облегнат на многочислената си войска, почнал да се готви да се бори с оръжие в ръка. Но още при първото сблъскване бил победен и веднага избягал в нашата провинция4, а оттам се отправил в Рим. Тогава Югурта, като изпълнил своите намерения и владеел вече цяла Нумидия, обсъждайки на спокойствие своето престъпление, бил обхванат от страх. Той не виждал друга надежда срещу гнева на римския народ освен алчността на знатните и собствените си пари. И тъй след няколко дни той изпратил в Рим пратеници с много злато и сребро, на които поръчал първо да отрупат с пари старите му приятели, после да потърсят нови, най-сетне да не се колебаят чрез подкупи да направят всичко, което могат. И наистина, когато пратениците пристигнали в Рим и според наставленията на царя изпратили щедри подаръци на неговите стари познайници и на други, които по това време се ползували с голямо влияние в сената, настъпила такава промяна, че извънредно силната омраза на знатните към Югурта се превърнала в благоволение и благосклонност. Едни от тях, подбудени от надеждата за награда, други от подаръците обикаляли членовете на сената и се мъчели да ги убедят да не вземат строго решение срещу Югурта. Когато пратениците били достатъчно уверени в успеха си, бил определен денят, в който сенатът щял да изслуша и двете страни. Тогава Адхербал, както се разказва, се изказал по следния начин: [14] "Patres conscripti, Micipsa pater meus moriens mihi praecepit, uti regni Numidiae tantummodo procurationem existimarem meam, ceterum ius et imperium eius penes vos esse; simul eniterer domi militiaeque quam maximo usui esse populo Romano; vos mihi cognatorum, vos affinium loco ducerem: si ea fecissem, in vestra amicitia exercitum divitias munimenta regni me habiturum. Quae cum praecepta parentis mei agitarem, Iugurtha, homo omnium quos terra sustinet sceleratissimus, contempto imperio vestro Masinissae me nepotem et iam ab stirpe socium atque amicum populi Romani regno fortunisque omnibus expulit. Atque ego, patres conscripti, quoniam eo miseriarum venturus eram, vellem potius ob mea quam ob maiorum meorum beneficia posse me a vobis auxilium petere, ac maxime deberi mihi beneficia a populo Romano, quibus non egerem, secundum ea, si desideranda erant, uti debitis uterer. Sed quoniam parum tuta per se ipsa probitas est neque mihi in manu fuit, Iugurtha qualis foret, ad vos confugi, patres conscripti, quibus, quod mihi miserrimum est, cogor prius oneri quam usui esse. Ceteri reges aut bello victi in amicitiam a vobis recepti sunt aut in suis dubiis rebus societatem vestram appetiverunt; familia nostra cum populo Romano bello Carthaginiensi amicitiam instituit, quo tempore magis fides eius quam fortuna petenda erat. Quorum progeniem vos, patres conscripti, nolite pati me nepotem Masinissae frustra a vobis auxilium petere. Si ad impetrandum nihil causae haberem praeter miserandam fortunam, quod paulo ante rex genere fama atque copiis potens, nunc deformatus aerumnis, inops alienas opes expecto, tamen erat maiestatis populi Romani prohibere iniuriam neque pati cuiusquam regnum per scelus crescere. Verum ego iis finibus eiectus sum, quos maioribus meis populus Romanus dedit, unde pater et auos meus una vobiscum expulere Syphacem et Carthaginiensis. Vestra beneficia mihi erepta sunt, patres conscripti, vos in mea iniuria despecti estis. Eheu me miserum! Hucine, Micipsa pater, beneficia tua evasere, ut, quem tu parem cum liberis tuis regnique participem fecisti, is potissimum stirpis tuae extinctor sit? Numquamne ergo familia nostra quieta erit? Semperne in sanguine ferro fuga versabitur? Dum Carthaginienses incolumes fuere, iure omnia saeva patiebamur: hostes ab latere, vos amici procul, spes omnis in armis erat. Postquam illa pestis ex Africa eiecta est, laeti pacem agitabamus, quippe quis hostis nullus erat, nisi forte quem vos iussissetis. Ecce autem ex improviso Iugurtha, intoleranda audacia scelere atque superbia sese efferens, fratre meo atque eodem propinquo suo interfecto primum regnum eius sceleris sui praedam fecit; post ubi me isdem dolis nequit capere, nihil minus quam vim aut bellum expectantem in imperio vestro, sicuti videtis, extorrem patria domo, inopem et coopertum miseriis effecit, ut ubiuis tutius quam in meo regno essem. Ego sic existimabam, patres conscripti, uti praedicantem audiveram patrem meum, qui vestram amicitiam diligenter colerent, eos multum laborem suscipere, ceterum ex omnibus maxime tutos esse. Quod in familia nostra fuit, praestitit, uti in omnibus bellis adesset vobis; nos uti per otium tuti simus, in vestra manu est, patres conscripti. Pater nos duos fratres reliquit, tertium Iugurtham beneficiis suis ratus est coniunctum nobis fore. Alter eorum necatus est, alterius ipse ego manus impias vix effugi. Quid agam? Aut quo potissimum infelix accedam? Generis praesidia omnia extincta sunt. Pater, uti necesse erat, naturae concessit. Fratri, quem minime decuit, propinquos per scelus vitam eripuit. Affinis amicos propinquos ceteros meos alium alia clades oppressit: capti ab Iugurtha pars in crucem acti, pars bestiis obiecti sunt, pauci, quibus relicta est anima, clausi in tenebris cum maerore et luctu morte grauiorem vitam exigunt. Si omnia, quae aut amisi aut ex necessariis adversa facta sunt, incolumia manerent, tamen, si quid ex improviso mali accidisset, vos implorarem, patres conscripti, quibus pro magnitudine imperi ius et iniurias omnis curae esse decet. Nunc vero exul patria domo, solus atque omnium honestarum rerum egens quo accedam aut quos appellem? Nationesne an reges, qui omnes familiae nostrae ob vestram amicitiam infesti sunt? An quoquam mihi adire licet, ubi non maiorum meorum hostilia monumenta plurima sint? Aut quisquam nostri misereri potest, qui aliquando vobis hostis fuit? Postremo Masinissa nos ita instituit, patres conscripti, ne quem coleremus nisi populum Romanum, ne societates, ne foedera nova acciperemus: abunde magna praesidia nobis in vestra amicitia fore; si huic imperio fortuna mutaretur, una occidendum nobis esse. Virtute ac dis volentibus magni estis et opulenti, omnia secunda et oboedientia sunt: quo facilius sociorum iniurias curare licet. Tantum illud vereor, ne quos privata amicitia Iugurthae parum cognita transversos agat. Quos ego audio maxima ope niti ambire fatigare vos singulos, ne quid de absente incognita causa statuatis; fingere me verba et fugam simulare, cui licuerit in regno manere. Quod utinam illum, cuius impio facinore in has miserias proiectus sum, eadem haec simulantem videam, et aliquando aut apud vos aut apud deos immortalis rerum humanarum cura oriatur: ne ille, qui nunc sceleribus suis ferox atque praeclarus est, omnibus malis excruciatus impietatis in parentem nostrum, fratris mei necis mearumque miseriarum grauis poenas reddat. Iam iam, frater animo meo carissime, quamquam tibi immaturo et unde minime decuit vita erepta est, tamen laetandum magis quam dolendum puto casum tuum. Non enim regnum, sed fugam exilium egestatem et omnis has quae me premunt aerumnas cum anima simul amisisti. At ego infelix, in tanta mala praecipitatus ex patrio regno, rerum humanarum spectaculum praebeo, incertus quid agam tuasne iniurias persequar ipse auxili egens an regno consulam, cuius vitae necisque potestas ex opibus alienis pendet. utinam emori fortunis meis honestus exitus esset neu vivere contemptus viderer, si defessus malis iniuriae concessissem. Nunc neque vivere libet neque mori licet sine dedecore. Patres conscripti, per vos, per liberos atque parentis vestros, per maiestatem populi Romani, subuenite mihi misero, ite obviam iniuriae, nolite pati regnum Numidiae, quod vestrum est, per scelus et sanguinem familiae nostrae tabescere."   14. “Сенатори, моят баща Миципса ми завеща на смъртното си легло да се считам само като управител на Нумидийското царство, а върховното право и власт в него да смятам, че принадлежат вам; същевременно да се старая с всички сили в мирно и военно време да бъда колкото се може по-полезен на римския народ; да ви считам като мои кръвни сродници, като близки. Ако изпълнявам тези условия, вашето приятелство ще бъде за мен войска, богатства и подкрепа на моя престол. Докато се ръководех от тези наставления на моя баща, Югурта, най-престъпния човек, какъвто има на земята, като презря вашата власт, лиши от царството и от всички имущества мене, внука на Масиниса, по род съюзник и приятел на римския народ.5 И понеже трябваше да изпадна в това нещастно положение, бих предпочел да моля помощ от вас, сенатори, по-скоро поради моите лични заслуги, отколкото поради заслугите на моите прадеди; и най-вече римският народ да ми дължи услуги, от които нямам нужда или поне, ако имах нужда от тях, да съм ги заслужил. Но понеже честността сама по себе си не е достатъчно защитена, нито ми беше известно какъв е Югурта, аз прибягнах до вас, сенатори, принуден за мое най-голямо съжаление да ви бъда по-скоро в тежест, отколкото в полза. Другите царе са получавали вашето приятелство или след като са били побеждавани от вас във война, или търсейки вашия съюз в своите затруднения; нашият дом свързва приятелство с римския народ през време на войната с Картаген, в едно време, когато трябваше да се търси повече неговата вярност, отколкото неговото щастие. Не допускайте сега, сенатори, аз, потомъкът на тоя дом, внукът на Масиниса, напразно да искам от вас помощ. Ако за да я получа, аз не бих имал никакви други основания освен моята плачевна участ, преди малко цар по рождение, могъщ по слава и богатства, сега смазан от нещастия и безпомощен, да очаквам чужда помощ, все пак величието на римския народ би трябвало да го задължи да се противопостави на тази несправедливост и да не допуска който и да е владетел да увеличи своето царство чрез престъпление. Но аз съм изгонен от тези предели, които римския народ даде на моите деди, откъдето моят баща и дядо заедно с вас изгониха Сифакс и картагенците. Вие сте незачетени в извършената спрямо мене несправедливост. Горко на мене, нещастника! Дотам ли стигнаха твоите благодеяния, татко Миципса, че този, когото ти приравни с децата си и направи участник в управлението, този именно да стане изтребител на твоето потомство? Нашето семейство никога ли не ще има спокойствие? Винаги ли ще тънем в кръв, войни и изгнание? Докато картагенците бяха още мощни, ние търпяхме основателно всякакви жестокости6, неприятелят беше тъй близо, а вие, нашите приятели, бяхте тъй далеч! Всичката надежда беше в оръжието ни. След като тази напаст беше изхвърлена в Африка, ние се радвахме на спокоен мир, тъй като нямахме други неприятели освен тези, които вие ни посочехте. Но ето внезапно Югурта, отличаващ се с необуздана дързост и с престъпна надменност, уби моя брат и своя най близък сродник и първо заграби царството му като плячка на престъплението си, а после, като не можа да залови със същото коварство и мене, който най-малко очаквах насилие и война в подвластното вам царство, ме изгони, както виждате, от отечеството ми, лиши от дома на моите бащи и отрупа с нещастия и сега аз мога да бъда всякъде другаде в по-голяма безопасност, отколкото в моето собствено царство. Аз често съм слушал, сенатори, моят баща да казва, а това е било и моето убеждение, че тези, които съвестно зачитат вашето приятелство, поемат тежки задължения, но затова измежду всичките те са в най-голяма сигурност. Нашият дом, доколкото е зависело от него, ви е помагал във всички войни. От вас зависи сега, сенатори, и ние в мирно време да живеем в спокойствие. Баща ни остави двама синове; той мислеше, че третият – Югурта, ще привърже към нас чрез благодеянията си; единият от нас бе убит, а аз сам едва се спасих от престъпната ръка на другия. Какво да правя? Или къде да иди аз, нещастникът? Всичката подкрепа, която можех да очаквам от нашия род, изчезна; моят баща се подчини на неумолимия закон на природата; близък сродник, комуто най-малко подобаваше това, отне с престъпление живота на моя брат; близки, приятели и останалите ми сродници станаха жертва на всевъзможните му жестокости. Паднали в ръцете на Югурта, едни от тях бяха разпънати на кръст, други хвърлени на диви зверове; малцина от тях, чийто живот беше пощаден, затворени в мрачни подземия, прекарват в скръб и мъки живота си, по-ужасен и от самата смърт. Дори и да ми беше останало непокътнато всичко това, което или изгубих, или от моите близки се обърна против мене, все пак, ако ме сполетеше внезапно някое нещастие, аз пак бих се обърнал с молба към вас, сенатори, понеже величието на държавата ви налага да бдите за правото и да преследвате несправедливостта. Но сега, изгонен от моето отечество, от дома на моите бащи, изоставен и лишен от всичко, което подобава на моето достойнство, къде да отида, към кого да се обърна? Към тези ли народи и царе, които са така враждебно настроени спрямо нашия род поради приятелството ни с вас? Има ли място, където да отида, което да не носи безчислени следи от войните на моите деди? Или кой е този, който ще се съжали над нас, ако е бил някога ваш неприятел? Най-после, сенатори, Масиниса ни е оставил тези наставления: да зачитаме само римския народ, да не сключваме други съюзи и договори, вашето приятелство ще бъде за нас най-силната подкрепа и ако някога съдбата измени на римската държава, да загинем заедно с нея. Благодарение на вашата доблест и на волята на боговете вие сте велики и могъщи, всичко ви се удава, всичко ви се подчинява; толкова по-лесно вие можете да отмъстите за несправедливостите, нанесени на вашите съюзници. Аз се страхувам само от това, да не би някои от вас поради личното си приятелство с Югурта, когото обаче зле познават7, да вземат погрешно решение. Имам сведения, че те употребяват най-големи усилия, обикалят всеки един от вас поотделно и ви отегчават с молбите си да не вземате никакво решение против Югурта в негово отсъствие и преди да сте го изслушали. Според тях моите обвинения са измислени, бягството ми престорено, а аз съм могъл да остана в моето царство. О, дано видя този, чието отвратително престъпление ме хвърли в тези нещастия, да се преструва също тъй! Дано най-сетне се появи загриженост у вас или у безсмъртните богове към човешките дела! Тогава наистина този престъпник, днес тъй надменен и ликуващ в своите престъпления, би понесъл заслужено наказание, измъчван от всевъзможни злини заради своето безчестие спрямо нашия баща, убийството на моя брат и моите страдания! О, братко, радост на моята душа! Макар че ти беше преждевременно отнет животът от този, комуто най-малко подобаваше да стори това, все пак аз мисля, че трябва съдбата ти повече да се облажава, отколкото да се оплаква. Ти наистина загуби с живота си не престола, но се спаси от бягството, изгнанието, немотията и от всички тези нещастия, които сега тегнат върху мене. А аз, нещастникът, захвърлен от престола на моите деди в тази бездна от нещастия, представлявам пример за непостоянството на човешкото щастие. Аз не зная какво да правя! Да отмъстя ли за твоята смърт, когато сам имам нужда от помощ, или да мисля за престола си, когато животът и смъртта ми зависят от помощта на други? Нека смъртта бъде почтен край на моите нещастия и нека никой не ме презира, ако, сломен от нещастията, аз се преклоня пред несправедливостта. Но сега нито ми се ще да живея, нито мога а умра неопозорен. Аз ви заклевам, сенатори, в името на вашето достойнство, в името на вашите деца и родители, в името на величието на римския народ, помогнете ми в моето нещастие, защитете ме от несправедливостта и не допускайте Нумидийското царство, което вам принадлежи, да загине чрез престъпно избиване на нашия дом.” [15] Postquam rex finem loquendi fecit, legati Iugurthae largitione magis quam causa freti paucis respondent: Hiempsalem ob saevitiam suam ab Numidis interfectum, Adherbalem ultro bellum inferentem, postquam superatus sit, queri, quod iniuriam facere nequiuisset. Iugurtham ab senatu petere, ne se alium putarent ac Numantiae cognitus esset, neu verba inimici ante facta sua ponerent. Deinde utrique curia egrediuntur. Senatus statim consulitur. Fautores legatorum, praeterea senatus magna pars gratia deprauata Adherbalis dicta contemnere, Iugurthae virtutem extollere laudibus; gratia, voce, denique omnibus modis pro alieno scelere et flagitio, sua quasi pro gloria, nitebantur. At contra pauci, quibus bonum et aequum divitiis carius erat, subueniendum Adherbali et Hiempsalis mortem severe vindicandam censebant, sed ex omnibus maxime Aemilius Scaurus, homo nobilis impiger factiosus, auidus potentiae honoris divitiarum, ceterum vitia sua callide occultans. Is postquam videt regis largitionem famosam impudentemque, veritus, quod in tali re solet, ne polluta licentia invidiam accenderet, animum a consueta libidine continuit.   15. Когато царят завършил речта си, пратениците на Югурта, разчитащи повече на щедрите си подаръци, отколкото на правотата на своето дело, отговорили с няколко думи: Хиемпсал бил убит от нумидийците поради своята жестокост; а Адхербал, който сам почнал войната и бил победен, сега се оплаква, че е неуспял в замисленото си насилие; Югурта моли сенаторите да го считат такъв, какъвто го познават от Нуманция, и да не съдят за него по обвиненията на неговия противник, а по делата му. След това и двете страни напуснали курията. Сенатът веднага пристъпил към съвещание. Защитниците на пратениците, както и голяма част от сенаторите, чиято съвест била опорочена от приятелството им с Югурта; с личното си влияние, с красноречие, накратко – с всички средства те защитавали чуждото престъпление и безчестие, като че ли се отнасяло до тяхната собствена слава. А само неколцина сенатори, за които честта и справедливостта били по-ценни от богатството, се изказали, че трябва да се помогне на Адхербал и да бъде наложено строго наказание за смъртта на Хиемпсал. За това най-много настоявал Емилий Скавър, човек знатен, предприемчив, влиятелен, жаден за власт, почести и богатства, но хитро прикриващ своите пороци. Той именно, като виждал всеизвестната вече и безсрамна подкупност на царя, от страх да не би това дръзко негово държане, както обикновено става в подобни случаи, да възбуди омраза в обществото, съумял да въздържи привичната си алчност. [16] Vicit tamen in senatu pars illa, quae vero pretium aut gratiam anteferebat. Decretum fit, uti decem legati regnum, quod Micipsa obtinuerat, inter Iugurtham et Adherbalem dividerent. Cuius legationis princeps fuit L. Opimius, homo clarus et tum in senatu potens, quia consul C. Graccho et M. Fuluio Flacco interfectis acerrime victoriam nobilitatis in plebem exercuerat. Eum Iugurtha tametsi Romae in amicis habuerat, tamen accuratissime recepit, dando et pollicendo multa perfecit, uti fama, fide, postremo omnibus suis rebus commodum regis anteferret. Relicuos legatos eadem via aggressus plerosque capit, paucis carior fides quam pecunia fuit. In divisione, quae pars Numidiae Mauretaniam attingit, agro virisque opulentior, Iugurthae traditur; illam alteram specie quam usu potiorem, quae portuosior et aedificiis magis exornata erat, Adherbal possedit.   16. Но в сената надделяла тази партия, която предпочитала парите или приятелските връзки пред справедливостта. Било решено десет пратеници да разделят между Югурта и Адхербал царството, което Миципса владеел. Начело на пратениците стоял Луций Опимий, мъж, известен и влиятелен тогава в сената, понеже като консул след убийството на Гай Гракх и Марк Фулвий Флак беше използувал най-жестоко спрямо народа победата на знатните. Югурта, макар и него да го имал между враговете си в Рим, при все това го приел извънредно любезно и с големи подаръци и обещания успял да накара Опимий да предпочете интересите на царя пред своето име, чест и най-после пред всичко свое. По същия начин Югурта се постарал да привлече и останалите пратеници и успял да спечели повечето от тях; само у малцина чувството за чест се оказало по-силно от парите. При разделянето тази част от Нумидия, която граничи с Мавритания, с по-плодородна почва и по-населена, била предадена на Югурта; а другата част, по-привлекателна на вид, отколкото полезна, с повече пристанища и с хубави постройки, получил във владение Адхербал. [17] Res postulare videtur Africae situm paucis exponere et eas gentis, quibuscum nobis bellum aut amicitia fuit, attingere. Sed quae loca et nationes ob calorem aut a speritatem, item solitudines minus frequentata sunt, de iis haud facile compertum narraverim. Cetera quam paucissimis absoluam. In divisione orbis terrae plerique in parte tertia Africam posuere, pauci tantummodo Asiam et Europam esse, sed Africam in Europa. Ea finis habet ab occidente fretum nostri maris et Oceani, ab ortu solis declivem latitudinem, quem locum Catabathmon incolae appellant. mare saevum, importuosum; ager frugum fertilis, bonus pecori, arbori infecundus; caelo terraque penuria aquarum. genus hominum salubri corpore, velox, patiens laborum; ac plerosque senectus dissoluit, nisi qui ferro aut bestiis interiere, nam morbus haud saepe quemquam superat; ad hoc malefici generis plurima animalia. Sed qui mortales initio Africam habuerint quique postea accesserint aut quo modo inter se permixti sint, quamquam ab ea fama, quae plerosque obtinet, diversum est, tamen, uti ex libris Punicis, qui regis Hiempsalis dicebantur, interpretatum nobis est utique rem sese habere cultores eius terrae putant, quam paucissimis dicam. Ceterum fides eius rei penes auctores erit.   17. Моят предмет го изисква, струва ми се, тук да изложа накратко географията на Африка и да спомена народите, с които ние сме били във война или в приятелски отношения. Но за онези области и народи, които са рядко посещавани поради горещината или недостъпността им, и също за пустините не бих могъл да съобщя нещо достоверно. Останалото ще разкажа по възможност най-кратко. При разграничаването на земния кръг мнозина са поставили Африка в трета част на света, а малцина схващат, че само Азия и Европа са частите на света, а Африка отнасят към Европа. Африка граничи на запад с протока между нашето море и океана8, на изток с една широка падина, която местните жители наричат Катабатмос. Тук в Африка морето е бурно и без пристанища; земята е плодородна за житни растения, удобна за скотовъдство, но неблагоприятна за дървета; дъждовете и изворите са рядко явление. Жителите са със здраво телосложение, пъргави, издръжливи на работа; повечето от тях, ако не загинат на война или от диви зверове, умират от старост, защото малцина умират от болести. Затова пък има много вредни животни. Но кои жители на Африка са първите, кои са дошли после и как са се смесили помежду си, ще изложа по възможност накратко, макар и различно от схващането, което поддържат мнозина; аз се основавам на това, което ми е преведено от пуническите книги, приписвани на цар Хиемпсал и което дават сведенията на местните жители. Но за достоверността на тези сведения отговарят авторите. [18] Africam initio habuere Gaetuli et Libyes, asperi incultique, quis cibus erat caro ferina atque humi pabulum uti pecoribus. Ii neque moribus neque lege aut imperio cuiusquam regebantur: uagi palantes quas nox coegerat sedes habebant. Sed postquam in Hispania Hercules, sicuti Afri putant, interiit, exercitus eius, compositus ex variis gentibus, amisso duce ac passim multis sibi quisque imperium petentibus brevi dilabitur. Ex eo numero Medi, Persae et Armenii nauibus in Africam transuecti proximos nostro mari locos occupavere, sed Persae intra Oceanum magis, iique alueos nauium inversos pro tuguriis habuere, quia neque materia in agris neque ab Hispanis emendi aut mutandi copia erat: mare magnum et ignara lingua commercio prohibebant. Ii paulatim per conubia Gaetulos secum miscuere et, quia saepe temptantes agros alia, deinde alia loca petiverant, semet ipsi Numidas appellavere. Ceterum adhuc aedificia Numidarum agrestium, quae mapalia illi vocant, oblonga, incuruis lateribus, tecta quasi nauium carinae sunt. Medis autem et Armeniis accessere Libyes--nam ii propius mare Africum agitabant, Gaetuli sub sole magis, haud procul ab ardoribus--, iique mature oppida habuere; nam freto divisi ab Hispania mutare res inter se instituerant. Nomen eorum paulatim Libyes corrupere, barbara lingua Mauros pro Medis appellantes. Sed res Persarum brevi adolevit, ac postea nomine Numidae, propter multitudinem a parentibus digressi, possedere ea loca, quae proxima Carthagine[m] Numidia appellatur. Deinde utrique alteris freti finitimos armis aut metu sub imperium suum coegere, nomen gloriamque sibi addidere, magis ii, qui ad nostrum mare processerant, quia Libyes quam Gaetuli minus bellicose. Denique Africae pars inferior pleraque ab Numidis possessa est, victi omnes in gentem nomenque imperantium concessere.   18. Първите жители на Африка били гетулите и либийците, диви и необразовани племена, които се хранели с месото на дивите животни и с трева от пасбищата подобно на добитъка. Те не се управлявали нито от обичаи или закони, нито признавали някаква власт; скитащи се свободно, те се установявали там, дето нощта ги застигала. Но след като Херкулес загинал в Испания, както гласи африканското предание, неговата войска, съставена от различни племена, останала без предводител, скоро се разпаднала, понеже мнозина се стремели да придобият господство. От това множество мидийците, персите и арменците се прехвърлили с корабите си в Африка и заели най-близките до нашето море места. Но персите се настанили по-близо до океана и като обърнали корабите си с дъното нагоре, приспособили ги за жилища, понеже в тази област нямало строителен материал, нито пък имали възможност да го набавят от испанците чрез покупка или смяна; пространното море9 и непознаването на езика пречели на всякакви търговски отношения. Постепенно чрез бракове те се смесили с гетулите и понеже при търсенето на земя те често преминавали от едно място на друго, нарекли се сами номади10. И днес още жилищата на нумидийските селяни, които те наричат мапалии, наподобяват със своята продълговатост и дъгообразен покрив на корабен кил. С мидийците и арменците се съединили либийците, които живеели по-близо до Африканското море11, а гетулите били по на юг и недалеч от горещия пояс; от ранно време още те имали градове, понеже, отделени само с морския проток от Испания, те били установили разменна търговия с нейните жители. Постепенно либийците изопачили името им и ги нарекли на своя варварски език маври вместо мидийци. В кратко време мощта на персите се увеличила, но после поради увеличаване на населението по-младите под името нумидийци се отделили от своите бащи и заели близката до Картаген област, която сега се нарича Нумидия. После и едните, и другите с взаимна подкрепа подчинили под властта си било с оръжие, било със страх съседните народи и си спечелили известност и слава, особено тези, които били стигнали до нашето море, понеже либийците били по-малко войнствени от гетулите. Най-после почти цялата по-ниска част на Африка12 била завладяна от нумидийците и всички победени народи се слели с победителите и приели тяхното име. [19] Postea Phoenices, alii multitudinis domi minuendae gratia, pars imperi cupidine sollicitata plebe et aliis novarum rerum auidis, Hipponem Hadrumetum Leptim aliasque urbis in ora maritima condidere; eaeque brevi multum auctae, pars originibus suis praesidio, aliae decori fuere. Nam de Carthagine silere melius puto quam parum dicere, quoniam alio properare tempus monet. Igitur ad Catabathmon, qui locus Aegyptum ab Africa dividit, secundo mari prima Cyrene est, colonia Theraeon, ac deinceps duae Syrtes interque eas Leptis, deinde Philaenon arae, quem locum Aegyptum versus finem imperi habrere Carthaginienses, post aliae Punicae urbes. Cetera loca usque ad Mauretaniam Numidae tenent, proximi Hispania[m] Mauri sunt. Super Numidiam Gaetulos accepimus partim in tuguriis, alios incultius uagos agitare, post eos Aethiopas esse, dein loca exusta solis ardoribus. Igitur bello Iugurthino pleraque ex Punicis oppida et finis Carthaginiensium, quos novissime habuerant, populus Romanus per magistratus administrabat; Gaetulorum magna pars et Numidae usque ad flumen Muluccham sub Iugurtha erant; Mauris omnibus rex Bocchus imperitabat, praeter nomen cetera ignarus populi Romani itemque nobis neque bello neque pace antea cognitus. De Africa et eius incolis ad necessitudinem rei satis dictum.   19. По-късно финикийците, едни, за да се намали големият брой население в родината им, други от стремеж към власт, подтикнали народа и други жадни за приключения да се изселят и основали на брега на морето Хипон, Хадрумет, Лептис (Минор), и други градове; тези градове в кратко време извънредно много се уголемили и станали едни опора, други гордост на своите метрополии. Относно Картаген мисля, че е по-добре да мълча, отколкото да кажа малко, понеже трябва да премина към друг предмет. И тъй към Катабатмос, който отделя Египет от Африка, първият град покрай морето е Кирена, колония на Тера; после следват двете Сирти, а между тях е Лептис (Магна), по-нататък са олтарите на Филените, на някогашната граница на картагенската държава откъм Египет; после следват други нумидийски градове. Останалите области чак до Мавритания заемат нумидийците, а най-близо до Испания са маврите; на юг от Нумидия са, както се разправя, гетулите, едни от които живеят в колиби, а други, още по-диви, водят скитнишки живот; зад тях са етиопите, после следват изгорени от слънчевия пек области. И тъй през време на войната с Югурта римският народ управлявал чрез свои чиновници повечето пунически градове и областите, които картагенците доскоро владеели. Голяма част от гетулите, а също и Нумидия чак до реката Мулуха били под властта на Югурта, а цялата Мавритания владеел цар Бокхус, който познавал римския народ само по име и с когото преди не сме били нито във враждебни, нито в приятелски отношения. Казаното върху Африка и нейните жители е достатъчно за разбирането на моето изложение. [20] Postquam diviso regno legati Africa decessere et Iugurtha contra timorem animi praemia sceleris adeptum sese videt, certum esse ratus, quod ex amicis apud Numantiam acceperat, omnia Romae venalia esse, simul et illorum pollicitationibus accensus, quos paulo ante muneribus expleverat, in regnum Adherbalis animum intendit. Ipse acer, bellicosus; at is quem petebat quietus, inbellis, placido ingenio, opportunus iniuriae, metuens magis quam metuendus. Igitur ex improviso finis eius cum magna manu invadit, multos mortalis cum pecore atque alia praeda capit, aedificia incendit, pleraque loca hostiliter cum equitatu accedit, deinde, cum omni multitudine in regnum suum convertit, existimans Adherbalem dolore permotum iniurias suas manu vindicaturum eamque rem belli causam fore. At ille, quod neque se parem armis existimabat et amicitia populi Romani magis quam Numidis fretus erat, lagatos ad Iugurtham de iniuriis questum misit. Qui tametsi contumeliosa dicta rettulerant, prius tamen omnia pati decrevit quam bellum sumere, quia temptatum antea secus cesserat. Neque eo magis cupido Iugurthae minuebatur, quippe qui totum eius regnum animo iam invaserat. Itaque non uti antea cum praedatoria manu, sed magno exercitu comparato bellum gerere coepit et aperte totius Numidiae imperium petere. Ceterum, qua pergebat, urbis agros vastare, praedas agere, suis animum hostibus terrorem augere.   20. След разделянето на царството, когато пратениците напуснали Африка, а Югурта въпреки своите опасения се видял възнаграден за своето престъпление и се убедил напълно в това, което бил научил от своите приятели при Нуманция, че в Рим всичко е продажно; от друга страна, насърчен от обещанията на тези, които малко преди това бил отрупал с подаръци, той насочил погледа си към царството на Адхербал. Сам той бил буен и войнствен, докато онзи, когото той искал да нападне, бил тих, невойнствен, миролюбив по природа, беззащитен против обиди, повече страхлив, отколкото внушаващ страх. И тъй той неочаквано нахлул с голям отред в царството на Адхербал, взел в плен голям брой люде заедно с добитъка им и друга плячка, опожарил постройки и опустошил с конницата си по-голямата част от страната; след това се оттеглил с целия отред в царството си; той мислел, че възмутеният от това Адхербал ще поиска с оръжие да си отмъсти за нанесената му обида и това ще послужи като повод за война. Но Адхербал, който виждал превъзходството на противника си и разчитал повече на приятелството си с римския народ, отколкото на нумидийците, изпратил пратеници при Югурта, за да се оплаче за извършените насилия. Макар и те да донесли оскърбителен отговор, все пак той решил по-скоро да понесе всичко, отколкото да започне война, тъй като и първият опит бил свършил с неуспех. Но това ни най-малко не намалило алчността на Югурта, който в душата си вече жадувал за цялото царство на Адхербал. И тъй той започнал войната не както преди с разбойническа шайка, но приготвил голяма войска и открито искал да завладее цялата Нумидия. Навсякъде, накъдето се отправял, опустошавал градове и полета, плячкосвал ги и така насърчавал своите и всявал страх у неприятелите. [21] Adherbal ubi intellegit eo processum, uti regnum aut relinquendum esset aut armis retinendum, necessario copias parat et Iugurthae obvius procedit. Interim haud longe a mari prope Cirtam oppidum utriusque exercitus consedit et, quia diei extremum erat, proelium non inceptum. Sed ubi plerumque noctis processit, obscuro etiam tum lumine milites Iugurthini signo dato castra hostium invadunt, semisomnos partim, alios arma sumentis fugant funduntque. Adherbal cum paucis equitibus Cirtam profugit, et ni multitudo togatorum fuisset, quae Numidas insequentis moenibus prohibuit, uno die inter duos reges coeptum atque patratum bellum foret. Igitur Iugurtha oppidum circumsedit, vineis turribusque et machinis omnium generum expugnare aggreditur, maxime festinans tempus legatorum antecapere, quos ante proelium factum ab Adherbale Romam missos audiverat. Sed postquam senatus de bello eorum accepit, tres adulescentes in Africam legantur, qui ambos reges adeant, senatus populique Romani verbis nuntient velle et censere eos ab armis discedere, de controversiis suis iure potius quam bello disceptare: ita seque illisque dignum esse.   21. Когато Адхербал видял, че работа е стигнала дотам, че или трябва да напусне царството си, или да го запази с оръжие, принудил се да събере войска и да се отправи срещу Югурта. Между това двете войски се срещнали и се разположили недалеч от морето, близо до града Цирта, и понеже денят превалял, не влезли в бой. Но когато по-голямата част от деня била изминала и още било мрак, войниците на Югурта по даден знак нападнали неприятелите в лагера им и ги разпръснали и обърнали в бягство, едни полусънни, а други, докато вземали оръжието си. Адхербал с неколцина конници избягал в Цирта и ако не били мнозината римски граждани, които отблъснали от стените преследващите го нумидийци, войната между двамата щяла да свърши в същия ден, в който започнала. А Югурта обсадил града и се опитал да го превземе с пристъп чрез защитни покриви, кули и други всевъзможни обсадни машини13; той бързал най-вече да изпревари пристигането на пратениците, които, както се бил научил, Адхербал преди сражението бил отправил в Рим. Но когато сенатът научил за войната между тях, били изпратени в Африка трима млади люде, които да посетят двамата царе и да им съобщят, че волята и решението на сената и на римския народ е и двамата да сложат оръжие и да разрешат споровете помежду си по пътя на правото, а не с война; тъй ще бъде по-достойно и за римляните, и за тях самите. [22] Legati in Africam maturantes veniunt, eo magis quod Romae, dum proficisci parant, de proelio facto et oppugnatione Cirtae audiebatur; sed is rumor clemens erat. Quorum Iugurtha accepta oratione respondit sibi neque maius quicquam neque carius auctoritate senatus esse. Ab adulescentia ita se enisum, ut ab optimo quoque probaretur; virtute, non malitia P. Scipioni, summo viro, placuisse; ob easdem artis a Micipsa, non penuria liberorum in regnum adoptatum esse. Ceterum, quo plura bene atque strenue fecisset, eo animum suum iniuriam minus tolerare. Adherbalem dolis vitae suae insidiatum; quod ubi comperisset, sceleri eius obviam isse. Populum Romanum neque recte neque pro bono facturum, si ab iure gentium sese prohibuerit. Postremo de omnibus rebus legatos Romam brevi missurum. Ita utrique digrediuntur. Adherbalis appellandi copia non fuit.   22. Пратениците бързо пристигнали в Африка, още повече, че докато те се приготовлявали да заминат, в Рим се разчуло вече за станалото сражение и за нападението върху Цирта; но тоя слух предавал станалото много слабо14. На речта на пратениците Югурта отговорил, че за него няма нищо по-важно и по-ценно от волята на сената; още от юношеската се възраст се е стараел да заслужи похвалите на най-добрите мъже; с доблестта си, а не с лошите си качества се е понравил на един такъв велик мъж като Публий Сципион; Миципса го осиновил и определил като един от наследниците на царството си поради същите му качества, а не поради липса на деца; понеже винаги той е постъпвал почтено и смело, затова толкова по-малко може да понася несправедливостта; Адхербал с коварство и измама искал да посегне на живота му, а той, щом узнал, поискал да предотврати престъплението му; римският народ ще постъпи несправедливо и противозаконно, ако го възпре от правото да се защити, което се признава от всички народи; най-после в скоро време ще отправи в Рим пратеници за всички тези въпроси. Така и двете страни се разделили. Пратениците нямали възможност да говорят и с Адхербал. [23] Iugurtha ubi eos Africa decessisse ratus est neque propter loci naturam Cirtam armis expugnare potest, vallo atque fossa moenia circumdat, turris extruit easque praesidiis firmat; praeterea dies noctisque aut per vim aut dolis temptare; defensoribus moenium praemia modo, modo formidinem ostentare; suos hortando ad virtutem arrigere; prorsus intentus cuncta parare. Adherbal ubi intellegit omnis suas fortunas in extremo sitas, hostem infestum, auxili spem nullam, penuria rerum necessariarum bellum trahi non posse, ex iis, qui una Cirtam profugerant, duos maxime impigros delegit; eos multa pollicendo ac miserando casum suum confirmat, uti per hostium munitiones noctu ad proximum mare, dein Romam pergerent.   23. Когато Югурта се уверил, че пратениците са напуснали Африка, убеден, че не може да превземе Цирта само с оръжие поради естественото и разположение, обкръжил стените и с ров и насип, издигнал кули и настанил в тях войници; освен това той се опитвал денем и нощем да превземе града със сила или хитрост; той ту предлагал възнаграждение на защитниците на стените, ту ги заплашвал; постоянно насърчавал своите войници да бъдат храбри, изобщо изпитвал всички средства. Когато Адхербал разбрал, че се намира в крайно тежко положение, застрашен от един непримирим враг, без никакви изгледи за помощ и че лишен от най-необходимите средства, не може да продължи войната, избрал двама най-смели измежду тези, които избягали заедно с него в Цирта; с големи обещания и възбуждайки в тях състрадание към своето окаяно положение, той ги склонил да се отправят една нощ през укрепленията на неприятеля към най-близкия морски бряг и оттам в Рим. [24] Numidae paucis diebus iussa efficiunt. litterae Adherbalis in senatu recitatae, quarum sententia haec fuit: "Non mea culpa saepe ad vos oratum mitto, patres conscripti, sed vis Iugurthae subigit, quem tanta libido extinguendi me invasit, ut neque vos neque deos immortalis in animo habeat, sanguinem meum quam omnia malit. Itaque quintum iam mensem socius et amicus populi Romani armis obsessus teneor; neque mihi Micipsae patris mei beneficia neque vestra decreta auxiliantur; ferro an fame acrius urgear, incertus sum. Plura de Iugurtha scribere dehortatur me fortuna mea, et iam antea expertus sum parum fidei miseris esse; nisi tamen intellego illum supra quam ego sum petere neque simul amicitiam vestram et regnum meum sperare. utrum grauius existimet, nemini occultum est. Nam initio occidit Hiempsalem fratrem meum, deinde patrio regno me expulit. Quae sane fuerint nostrae iniuriae, nihil ad vos. Verum nunc vestrum regnum armis tenet, me, quem vos imperatorem Numidis posuistis, clausum obsidet; legatorum verba quanti fecerit, pericula mea declarant. Quid est relicuum nisi vis vestra, quo moveri possit? nam ego quidem vellem, et haec, quae scribo, et illa, quae antea in senatu questus sum, uana forent potius, quam miseria mea fidem verbis faceret. Sed quoniam eo natus sum, ut Iugurthae scelerum ostentui essem, non iam mortem neque aerumnas, tantummodo inimici imperium et cruciatus corporis deprecor. regno Numidiae, quod vestrum est, uti libet, consulite; me manibus impiis eripite, per maiestatem imperi, per amicitiae fidem, si ulla apud vos memoria remanet aui mei Masinissae."   24. В няколко дни Нумидийците изпълнили поръчката му. В сената било прочетено писмото на Адхербал, чието съдържание било приблизително следното: “Не по моя вина, сенатори, аз често се обръщам с молби към вас, но към това ме принуждава насилието на Югурта, когото е обхванала такава страст да ме унищожи, че не зачита нито вас, нито безсмъртните богове, а иска преди всичко моята кръв. Ето вече пети месец аз, съюзникът и приятелят на римския народ, съм обсаден от неговите войски и нито благодеянията на моя баща Миципса, нито вашите решения ми помагат. Не зная от кое по-жестоко се измъчвам, от войната или от глада. Моето нещастно положение не ми позволява да пиша повече за Югурта, а и вече от преди съм изпитал колко малко вярват на нещастните. Но аз схващам, че той цели нещо по-далечно от мене; защото той не може да се надява едновременно и на вашето приятелство, и на моето царство15. Кое от двете той смята за по-важно, не е тайна за никого. Ето той уби брат ми Хиемпсал, а после изгони мене от бащиното ми царство. Разбира се, тези насилия засегнаха само нас и не се отнасят до вас. Но сега той владее с оръжие едно царство, което ви принадлежи, а мене, когото вие поставихте за повелител на Нумидия, държи в обсада. Как се отнесе спрямо думите на вашите пратеници, доказа го опасността, в която се намирам. Сега има ли друго средство, което да му въздействува, освен вашата сила? Аз бих предпочел наистина и това, което пиша сега, и онова, за което съм се оплаквал в сената преди, да е неоснователно, отколкото моето сегашно нещастие да потвърждава правотата на думите ми. Но понеже аз съм създаден, за да се прояви върху мене престъпността на Югурта, аз ви моля да ме защитите не от смъртта и нещастията, а само от властта на моя враг и от телесните мъчения. Разполагайте с нумидийското царство, както ви е угодно, то е ваше, но изтръгнете ме от ръцете на този престъпник; аз ви заклевам в името на величието на вашата държава, в името на вярното приятелство, ако още сте запазили някакъв спомен за моя дядо Масиниса.” [25] His litteris recitatis fuere qui exercitum in Africam mittendum censerent et quam primum Adherbali subueniendum; de Iugurtha interim uti consuleretur, quoniam legatis non paruisset. Sed ab isdem illis regis fautoribus summa ope enisum, ne tale decretum fieret. Ita bonum publicum, uti in plerisque negotiis solet, privata gratia devictum. legantur tamen in Africam maiores natu nobiles, amplis honoribus usi. In quis fuit M. Scaurus, de quo supra memorauimus, consularis et tum senatus princeps. Ii, quod res in invidia erat, simul et ab Numidis obsecrati, triduo nauem ascendere. Dein brevi Vticam appulsi litteras ad Iugurtham mittunt: quam ocissime ad provinciam accedat, seque ad eum ab senatu missos. Ille ubi accepit homines claros, quorum auctoritatem Romae pollere audiverat, contra inceptum suum venisse, primo commotus metu atque libidine diversus agitabatur: timebat iram senatus, ni paruisset legatis; porro animus cupidine caecus ad inceptum scelus rapiebat. vicit tamen in auido ingenio prauum consilium. Igitur exercitu circumdato summa vi Cirtam irrumpere nititur, maxime sperans diducta manu hostium aut vi aut dolis sese casum victoriae inventurum. Quod ubi secus procedit neque quod intenderat efficere potest, ut, prius quam legatos conveniret, Adherbalis potiretur, ne amplius morando Scaurum, quem plurimum metuebat, incenderet, cum paucis equitibus in provinciam venit. Ac tametsi senati verbis graues minae nuntiabantur, quod ab oppugnatione non desisteret, multa tamen oratione consumpta legati frustra discessere.   25. При прочитането на писмото някои от сенаторите предложили да бъде изпратена войска в Африка и да се помогне колкото се може по-бързо на Адхербал; а между това да се вземат и мерки против Югурта, понеже не се подчинил на пратениците. Но същите тези покровители на царя пак употребили всички усилия да не вземат подобно решение. Така общото благо, както обикновено става в подобни случаи, било пожертвано за частната изгода. Все пак били изпратени в Африка по-възрастни мъже от знатен произход, които били заемали високи длъжности; между тях бил Марк Скавър, за когото по-горе споменахме, бивш консул и тогава пръв сенатор. Понеже случаят предизвикал голямо възмущение, а същевременно и настойчиво били молени от нумидийците, пратениците след три дни отплували и бързо пристигнали в Утика. Оттам те пратили писмо на Югурта незабавно да се отправи към римската провинция и че те са изпратени при него от сената. Когато Югурта се научил, че видни мъже с голямо влияние в Рим са дошли, за да се противопоставят на намеренията му, отначало, разтревожен, се колебаел между две различни чувства: страха и властолюбието. Той се страхувал от гнева на сената, ако не се подчини на пратениците; от друга страна, страстта заслепявала духа му и го тласкала да завърши започнатото престъпление. Но престъпните замисли победили в ненаситния му дух. И тъй той обкръжил с войските си Цирта и употребил най-големи усилия да нахлуе в града; него особено мамела надеждата, че като раздели силите на противника16, ще му се удаде възможност със сила или хитрост да спечели победата. Но понеже това не му се удало, нито успял, както замислял, да залови Адхербал, преди да се срещне с пратениците, и от страх да не би да разгневи с повече бавене Скавър, от когото най-много се страхувал, той отишъл с неколцина конници в римската провинция. Но макар и от името на сената да му били съобщени тежки заплашвания, ако не вдигне обсадата, след дълги и безполезни разговори пратениците си отишли, без да постигнат нещо. [26] Ea postquam Cirtae audita sunt, Italici, quorum virtute moenia defensabantur, confisi deditione facta propter magnitudinem populi Romani inviolatos sese fore, Adherbali suadent, uti seque et oppidum Iugurthae tradat, tantum ab eo vitam paciscatur; de ceteris senatui curae fore. At ille, tametsi omnis potiora fide Iugurthae rebatur, tamen, quia penes eosdem, si adversaretur, cogendi potestas erat, ita, uti censuerant Italici, deditionem facit. Iugurtha in primis Adherbalem excruciatum necat, deinde omnis puberes Numidas atque negotiatores promiscue, uti quisque armatus obvius fuerat, interficit.   26. Като се научили за това италийците в Цирта, които храбро защитавали града, убедени, че ако се предадат, поради могъществото на римския народ ще бъдат пощадени, посъветвали Адхербал да предаде себе си и града на Югурта и да постави като условие за това сигурността на живота си, а за останалото ще има грижата сенатът. А Адхербал, макар и да предпочитал всичко друго, но не и да се довери на Югурта, при все това, понеже онези имали възможност да го принудят, ако откаже, той решил да се предаде, както предложили италийците. Югурта най-напред предложил на мъчения и убил Адхербал, а после избил без разлика всички възрастни нумидийци и търговците17 кой както се изпречел с оръжие в ръка на войниците му. [27] Quod postquam Romae cognitum est et res in senatu agitari coepta, idem illi ministri regis interpellando ac saepe gratia, interdum iurgiis trahendo tempus atrocitatem facti leniebant. Ac ni C. Memmius tribunus plebis designatus, vir acer et infestus potentiae nobilitatis, populum Romanum edocuisset id agi, ut per paucos factiosos Iugurthae scelus condonaretur, profecto omnis invidia prolatandis consultationibus dilapsa foret: tanta vis gratiae atque pecuniae regis erat. Sed ubi senatus dilicti conscientia populum timet, lege Sempronia provinciae futuris consulibus Numidia atque Italia decretae; consules declarati P. Scipio Nasica, L. Bestia Calpurnius; Calpurnio Numidia, Scipioni Italia obuenit. Deinde exercitus, qui in Africam portaretur, scribitur; stipendium aliaque, quae bello usui forent, decernuntur.   27. Когато това било узнато в Рим и въпросът бил сложен на разглеждане в сената, същите тези служители на царя пак се намесили; било с възражения, било с личното си влияние, понякога с клевети те се постарали да забавят разискванията и да омаловажат жестокостта на постъпката му. И ако Гай Мемий, избраният за следната [111 г. пр. н. е.] година народен трибун, енергичен мъж и враг на могъществото на знатните, не бил уведомил римския народ, че това се прави, за да остане ненаказано престъплението на Югурта чрез застъпничеството на неколцина влиятелни мъже, навярно цялото възмущение чрез протакане на съвещанията щяло да изчезне. Тъй мощно действували приятелските връзки и златото на царя! Но сенатът, съзнаващ своята вина, се побоял от народа и според закона на Семпроний били определени за провинции на бъдещите консули Нумидия и Италия; избраните консули били Публий Сципион Назика и Луций Бестия Калпурний [за 111 г. пр. н. е.]. Нумидия се паднала на Калпурний, а Италия на Сципион. После била свикана и войската, която да бъде прехвърлена в Африка; сенатът и определил заплатата и други необходими за войната неща. [28] At Iugurtha contra spem nuntio accepto, quippe cui Romae omnia venire in animo haeserat, filium et cum eo duos familiaris ad senatum legatos mittit iisque uti illis, quos Hiempsale interfecto miserat, praecipit, omnis mortalis pecunia aggrediantur. Qui postquam Romam adventabant, senatus a Bestia consultus est, placeretne legatos Iugurthae recipi moenibus, iique decrevere, nisi regnum ipsumque deditum venissent, uti in diebus proximis decem Italia decederent. Consul Numidis ex senatus decreto nuntiari iubet. Ita infectis rebus illi domum discedunt. Interim Calpurnius parato exercitu legat sibi homines nobilis factiosos, quorum auctoritate quae deliquisset munita fore sperabat. In quis fuit Scaurus, cuius de natura et habitu supra memorauimus. Nam in consule nostro multae bonaeque artes et animi et corporis erant, quas omnis auaritia praepediebat: patiens laborum, acri ingenio, satis providens, belli haud ignarus, firmissimus contra pericula et invidias. Sed legiones per Italiam Regium atque inde Siciliam, porro ex Sicilia in Africam transuectae. Igitur Calpurnius initio paratis commeatibus acriter Numidiam ingressus est, multosque mortalis et urbis aliquot pugnando cepit.   28. Когато получил това противно на очакванията си известие, понеже в него се било вкоренило убеждението, че в Рим всичко е продажно, Югурта изпратил като пратеници до сената сина си с две доверени лица и им поръчал, както на тези, които бил изпратил след убийството на Хиемпсал, да се постараят да спечелят с подкупи всички. Когато те приближили до Рим, Бестия запитал сената дали ще реши да приеме в града пратениците на Югурта. Сенатът постановил: ако те не са дошли да предадат царството и самия Югурта, да напуснат Италия в следващите десет дни. Консулът заповядал да се съобщи на нумидийците това решение на сената. Така те се завърнали, без да могат да изпълнят възложената им поръчка. Между това Калпурний приготвил войска и си избрал за помощници люде знатни и влиятелни, посредством чието влияние се надявал да прикрие възможните свои грешки. Между тях бил и Скавър, за чийто характер и поведение по-горе споменахме. Наистина нашият консул притежавал много и добри душевни и физически качества, но всички те били възпирани от алчността му; той понасял трудностите, бил проницателен, достатъчно предвидлив, добре запознат с военното изкуство, твърд в опасностите и изненадите. Легионите били отправени през Италия в Регий, откъдето отплували за Сицилия и оттам за Африка. И тъй като си осигурил доставянето на хранителни припаси, Калпурний още в началото стремително навлязъл в Нумидия, взел множество пленници и превзел няколко града с бой. [29] Sed ubi Iugurtha per legatos pecunia temptare bellique, quod administrabat, asperitatem ostendere coepit, animus aeger auaritia facile conversus est. Ceterum socius et administer omnium consiliorum assumitur Scaurus, qui tametsi a principio plerisque ex factione eius corruptis acerrime regem impugnaverat, tamen magnitudine pecuniae a bono honestoque in prauum abstractus est. Sed Iugurtha primo tantummodo belli moram redimebat, existimans sese aliquid interim Romae pretio aut gratia effecturum. Postea vero quam participem negoti Scaurum accepit, in maximam spem adductus recuperandae pacis statuit cum iis de omnibus pactionibus praesens agere. Ceterum interea fidei causa mittitur a consule Sextius quaestor in oppidum Iugurthae Vagam. Cuius rei species erat acceptio frumenti, quod Calpurnius palam legatis imperaverat, quoniam deditionis mora indutiae agitabantur. Igitur rex, uti constituerat, in castra venit, ac pauca praesenti consilio locutus de invidia facti sui atque uti in deditionem acciperetur, relicua cum Bestia et Scauro secreta transigit. Dein postero die quasi per saturam sententiis exquisitis in deditionem accipitur. Sed, uti pro consilio imperatum erat, elephanti triginta, pecus atque equi multi cum paruo argenti pondere quaestori traduntur. Calpurnius Romam ad magistratus rogandos proficiscitur. In Numidia et exercitu nostro pax agitabatur.   29. Но щом като Югурта започнал да го изкушава чрез своите претенции с пари и да му показва мъчнотиите на войната, която му била възложена да ръководи, болният му от користолюбие дух лесно се поддал. А за съучастник и помощник във всички преговори Калпурний взел Скавър, който, макар и отначало най-решително да бил нападнал царя, въпреки че мнозинството от неговата партия било подкупено; при все това грамадното количество пари го отклонило от честта и справедливостта към безчестието. Изпърво Югурта откупил само забавянето на военните действия с надеждата, че през това време ще може да постигне нещо в Рим със златото си или с влиянието на своите приятели. Но когато научил, че и Скавър е съучастник в сделката, у него възникнали най-големи надежди, че може да възстанови мира, и той решил лично да преговаря с тях върху всички условия. А между това като залог за сигурността на царя консулът изпратил квестора Секстий във Вага, град, принадлежащ на Югурта; предлогът бил приемането на храната, която Калпурний публично бил изискал от пратениците на Югурта, тъй като било сключено примирие в очакване на капитулацията на царя. И тъй царят, както бил решил, отишъл в римския лагер и като казал няколко думи пред военния съвет за негодуванието, което била предизвикала постъпката му, помолил да бъде приета капитулацията му, а останалото уредил тайно с Бестия и Скавър. После, на следния ден, като били гласувани общо и без разисквания условията, била приета капитулацията му и както било поискано пред съвета, били предадени на квестора 30 слона, голямо количество добитък и коне и незначителна сума пари. След това Калпурний заминал за Рим, за да ръководи изборите за магистрати18. В Нумидия и в нашата войска зацарувал мир. [30] Postquam res in Africa gestas quoque modo actae forent fama diuulgauit, Romae per omnis locos et conventus de facto consulis agitari. Apud plebem grauis invidia, patres solliciti erant: probarentne tantum flagitium an decretum consulis subverterent, parum constabat. Ac maxime eos potentia Scauri, quod is auctor et socius Bestiae ferebatur, a vero bonoque impediebat. At C. Memmius, cuius de libertate ingeni et odio potentiae nobilitatis supra diximus, inter dubitationem et moras senatus contionibus populum ad vindicandum hortari, monere, ne rem publicam, ne libertatem suam desererent, multa superba et crudelia facinora nobilitatis ostendere; prorsus intentus omni modo plebis animum incendebat. Sed quoniam ea tempestate Romae Memmi facundia clara pollensque fuit, decere existimaui unam ex tam multis orationem eius perscribere, ac potissimum ea dicam, quae in contione post reditum bestiae huiusce modi verbis disseruit:   30. Когато в Рим се разчуло за станалото в Африка, както и за начина, по който това било извършено, навсякъде и в събранията се говорело за постъпката на консула. Голямо негодувание обхванало народа, а сенаторите били смутени. Те се колебаели да одобрят ли тази позорна постъпка, или да отменят решението на консула. Особено ги възпирало да вземат истинско и справедливо решение влиянието на Скавър, за когото се говорело, че бил съветник и съучастник на Бестия. Но докато сенатът се колебаел и бавел, Гай Мемий, за чийто независим характер и омраза към могъществото на знатните по-горе говорехме, непрестанно насърчавал в събранията народа да накаже виновниците; той увещавал народа да не изоставя интересите на държавата, да има пред вид своята свобода; припомнял му за множество дръзки и жестоки постъпки на знатните, изобщо употребявал всички средства да възбужда народа. Понеже в това време Мемий бил станал в Рим известен и влиятелен с красноречието си, аз счетох, че не е излишно да препиша една от многобройните му речи и най-вече да предам това, което той говорил приблизително тъй в едно събрание на народа след връщането на Бестия: [31] "Multa me dehortantur a vobis, Quirites, ni studium rei publicae omnia superet: opes factionis, vestra patientia, ius nullum, ac maxime quod innocentiae plus periculi quam honoris est. Nam illa quidem piget dicere, his annis quindecim quam ludibrio fueritis superbiae paucorum, quam foede quamque inulti perierint vestri defensores, ut vobis animus ab ignavia atque socordia corruptus sit, qui ne nunc quidem obnoxiis inimicis exurgitis atque etiam nunc timetis eos, quibus decet terrori esse. Sed quamquam haec talia sunt, tamen obviam ire factionis potentiae animus subigit. Certe ego libertatem, quae mihi a parente meo tradita est, experiar. Verum id frustra an ob rem faciam, in vestra manu situm est, Quirites. Neque ego vos hortor, quod saepe maiores vestri fecere, uti contra iniurias armati eatis. Nihil vi, nihil secession opus est; necesse est suomet ipsi more praecipites eant. Occiso Ti. Graccho, quem regnum parare aiebant, in plebem Romanam quaestiones habitae sunt; post C. Gracchi et C. Fului caedem item vestri ordinis multi mortales in carcere necati sunt: utriusque cladis non lex, verum libido eorum finem fecit. Sed sane fuerit regni paratio plebi sua restituere; quicquid sine sanguine civium ulcisci nequitur, iure factum sit. Superioribus annis taciti indignabamini aerarium expilari, reges et populos liberos paucis nobilibus uectigal pendere, penes eosdem et summam gloriam et maximas divitias esse. Tamen haec talia facinora impune suscepisse parum habuere, itaque postremo leges, maiestas vestra, divina et humana omnia hostibus tradita sunt. Neque eos qui ea fecere pudet aut paenitet, sed incedunt per ora vestra magnifici, sacerdotia et consulatus, pars triumphos suos ostentantes; proinde quasi ea honori, non praedae habeant. Servi aere parati iniusta imperia dominorum non perferunt; vos, Quirites, in imperio nati aequo animo servitutem toleratis? At qui sunt ii, qui rem publicam occupavere? Homines sceleratissimi, cruentis manibus, immani auaritia, nocentissimi et idem superbissimi, quibus fides decus pietas, postremo honesta atque inhonesta omnia quaestui sunt. Pars eorum occidisse tribunos plebis, alii quaestiones iniustas, plerique caedem in vos fecisse pro munimento habent. Ita quam quisque pessime fecit, tam maxime tutus est. metum ab scelere suo ad ignaviam vestram transtulere, quos omnis eadem cupere, eadem odisse, eadem metuere in unum coegit. Sed haec inter bonos amicitia, inter malos factio est. Quod si tam vos libertatis curam haberetis, quam illi ad dominationem accensi sunt, profecto neque res publica sicuti nunc vastaretur et beneficia vestra penes optimos, non audacissimos forent. maiores vestri parandi iuris et maiestatis constituendae gratia bis per secessionem armati Auentinum occupavere; vos pro libertate, quam ab illis accepistis, nonne summa ope nitemini? Atque eo vehementius, quo maius dedecus est parta amittere quam omnino non parauisse. Dicet aliquis "quid igitur censes?" Vindicandum in eos, qui hosti prodidere rem publicam, non manu neque vi, quod magis vos fecisse quam illis accidisse indignum est, verum quaestionibus et indicio ipsius Iugurthae. Qui si dediticius est, profecto iussis vestris oboediens erit; sin ea contemnit, scilicet existimabitis, qualis illa pax aut deditio sit, ex qua ad Iugurtham scelerum impunitas, ad paucos potentis maximae divitiae, ad rem publicam damna atque dedecora pervenerint; nisi forte nondum etiam vos dominationis eorum satietas tenet et illa quam haec tempora magis placent, cum regna provinciae leges iura iudicia bella atque paces, postremo divina et humana omnia penes paucos erant; vos autem, hoc est populus Romanus, invicti ab hostibus, imperatores omnium gentium, satis habebatis animam retinere. Nam servitutem quidem quis vestrum recusare audebat? Atque ego tametsi viro flagitiosissimum existimo impune iniuriam accepisse, tamen vos hominibus sceleratissimis ignoscere, quoniam cives sunt, aequo animo paterer, ni misericordia in perniciem casura esset. Nam et illis, quantum importunitatis habent, parum est impune male fecisse, nisi deinde faciendi licentia eripitur, et vobis aeterna sollicitudo remanebit, cum intellegetis aut seruiendum esse aut per manus libertatem retinendam. Nam fidei quidem aut concordiae quae spes est? Dominari illi volunt, vos liberi esse; facere illi iniurias, vos prohibere; postremo sociis nostris ueluti hostibus, hostibus pro sociis utuntur. Potestne in tam diversis mentibus pax aut amicitia esse? quare moneo hortorque vos, ne tantum scelus impunitum omittatis. Non peculatus aerari factus est neque per vim sociis ereptae pecuniae, quae quamquam gravia sunt, tamen consuetudine iam pro nihilo habentur; hosti acerrimo prodita senatus auctoritas, proditum imperium vestrum est; domi militiaeque res publica venalis fuit. Quae nisi quaesita erunt, nisi vindicatum in noxios, quid erit relicuum, nisi ut illis qui ea fecere oboedientes vivamus? Nam impune quae libet facere, id est regem esse. Neque ego vos, Quirites, hortor, ut malitis civis vestros perperam quam recte fecisse, sed ne ignoscendo malis bonos perditum eatis. Ad hoc in re publica multo praestat benefici quam malefici immemorem esse: bonus tantummodo segnior fit, ubi neglegas, at malus improbior. Ad hoc si iniuriae non sint, haut saepe auxili egeas."   31. “По много причини не бих ви говорил, квирити, ако моята любов към държавата не стоеше над всичко. А те са: могъществото на знатните, вашето търпение, потъпкването на всяко право и особено това, че добродетелта носи повече опасност, отколкото уважение. Наистина противно ми е да ви напомням как вие в последните 15 години бяхте изложени на подигравките на едно надменно малцинство, как жалко загинаха вашите защитници19, без да отмъстите за тях, как вашата душа се е опорочила от бездействието и безгрижието. Сега дори, когато вашият враг е притиснат, вие не въставате срещу него и все още се страхувате от тези, които трябва да треперят пред вас. Но въпреки че всичко това е така, все пак аз съм принуден да се противопоставя на могъществото на тази партия. Аз поне ще се възползувам от тази свобода, която съм получил от моя баща. Но дали моите усилия ще бъдат напразни, или ще се увенчаят с успех, това зависи от вас, граждани. Аз не ви подбуждам да се борите с оръжие в ръка против несправедливостта, както често са го правели вашите прадеди, тук не е необходимо нито насилие, нито сецесия; нека вашите противници загинат от собствения си начин на действие20. След убийството на Тиберий Гракх, когото обвиняваха, че се стреми към царската власт, против римските плебеи бяха възбудени съдебни следствия. Много люде от вашето съсловие бяха избити в затвора и след убийството на Гай Гракх и Марк Фулвий. И в двата случая не законът, а тяхната прищявка тури край на избиванията. Но да приемем, че възстановяването на правата на народа е означавало наистина стремеж към царска власт; нека приемем също, че е било законно отмъщението, което не е могло да мине без проливането на кръвта на гражданите. Но през последните години вие мълчаливо се възмущавахте, че държавното съкровище се ограбва, че царе и свободни народи, плащат данък на неколцина знатни, че в ръцете на едни и същи са най-висшите почести и най-големите богатства. Обаче за тях не беше достатъчно, че извършиха безнаказано такива престъпления; те предадоха най-после на неприятелите законите, вашето величие, всички божествени и човешки права. А тези, които извършиха това, нито се срамуват, нито се разкайват – те минават надменно край вас, показват ви своите жречески и консулски достойнства, част от тях своите триумфи, като че ли с всичко това те се сдобивали заради уважението, а не заради плячката21. Дори купените с пари роби не търпят несправедливата власт на господарите си, а вие, които сте римски граждани, родени да заповядвате, ще търпите ли равнодушно робството? Но кои са тези, които са обидили държавата? Най-големите престъпници, с окървавени ръце и чудовищна алчност, едновременно най-провинени и най-надменни, за които вярност и чест, чувството за дълг, най-после всичко честно и нечестно е средство за печалба. За едни от тях убийството на народните трибуни, за други несправедливите съдебни следствия, а за мнозинството извършените над вас кланета им служат за защита. И тъй колкото по-безчовечно някой е действувал, толкова е по-сигурен. Страхът, който те трябваше да изпитват от своите престъпления, те го вселиха у вас поради вашето малодушие. Техните еднакви стремежи, еднаква омраза и еднакъв страх ги обединиха в едно. Но такъв съюз между почтени люде е приятелство, а между безчестни – клика. Ако вие се грижехте за свободата така, както те са обхванати от жажда за власт, сигурно държавата не би била тъй ограбвана, както сега, и изборните длъжности биха били в ръцете на най-достойните, а не на най-дръзките. Вашите прадеди, за да добият права и да си обезпечат независимостта, два пъти се оттегляха [в сецесия] с оръжие на Авентина. А вие не ще ли положите всички усилия, за да запазите тази свобода, която сте получили от тях? И то толкова по-настойчиво, понеже по-позорно е да загубиш това, което притежаваш, отколкото никога да не си го притежавал. Някой ще ми каже: “Какво предлагаш впрочем?” Да се накажат ли тези, които предадоха държавата на неприятеля? Разбира се, да, но не със сила, нито с насилия – за вас това е по-недостойно да извършите, отколкото за тях да го понесат, – а чрез съдебно разследване и чрез показанията на самия Югурта. Ако той наистина се е предал безусловно, несъмнено ще се подчини и на вашите заповеди; ако ли ги не зачете, тогава, разбира се, вие ще оцените какъв е този мир и тая капитулация, която ще донесе на Югурта ненаказаност за престъпленията му, на малцина влиятелни – грамадни богатства, а на държавата ще причини загуби и позор. Може би вам още не е дотегнал техният деспотизъм, може би вие предпочитате пред сегашните времена онези времена22, когато цели царства, провинциите, законите, правата, съдебната власт, войната и мирът, най-после всичко божествено и човешко се намираха в ръцете на едно малцинство, докато вие именно, т. е. римският народ, непобедим от неприятели, който владееше над всички народи, вие бяхте доволни, ако запазите живота си. А кой от вас тогава се осмеляваше да се опълчи срещу робството? Макар и да считам най-позорно за един мъж да не си отмъсти за нанесената му обида, все пак аз спокойно бих понесъл да простите на тези престъпници, понеже са ваши съграждани, стига само вашето състрадание да не се обърне в гибел за вас. Но за тяхното безсрамие не е достатъчно, че безнаказано са извършвали престъпления, ако не им бъде отнета възможността да ги вършат в бъдеще, и вие ще останете с вечната грижа, когато разберете, че или трябва да бъдете роби, или да запазите свободата си със сила. Но нима можете да очаквате от тях честност или разбирателство?23 Те искат да властвуват, а вие – искате да бъдете свободни, те искат да вършат неправди, а вие да ги възпирате; най-сетне те се отнасят спрямо нашите съюзници като с неприятели, а към нашите неприятели като със свои съюзници. Може ли при тези противоположни схващания да има мир или приятелство? Затова аз ви напомням и подканям, не оставяйте ненаказано това страшно престъпление. Не е ограбено държавното съкровище, нито насила отнети имуществата на нашите съюзници; макар и тези престъпления да са тежки, все пак ние сме свикнали да ги считаме за нищожни. На нашия най-върл враг е предадено достойнството на сената, предаден е вашият върховен суверенитет; в Рим и извън Рим държавата бе изложена на продан24. Ако не бъде възбудено съдебно преследване заради тези деяния, ако виновните не бъдат наказани, какво ни остава, освен да живеем в подчинение на онези, които извършиха тия престъпления? А да вършиш безнаказано, каквото си искаш, значи да бъдеш цар. Аз не ви внушавам, римляни, да виждате във вашите съграждани по-скоро люде, които постъпват противозаконно, отколкото справедливо, но вие не трябва, щадейки престъпниците, да погубвате почтените, защото в обществения живот е по-добре да се забравят благодеянията, отколкото злодеянията; добродетелният, ако бъде пренебрегнат, ще стане само по-малко ревностен, а лошият ще стане по-престъпен. И тъй, ако нямаше несправедливости, вие рядко бихте прибягвали да нашата помощ.” [32] Haec atque alia huiuscemodi saepe in contione dicendo Memmius populo persuadet, uti L. Cassius, qui tum praetor erat, ad Iugurtham mitteretur eumque interposita fide publica Romam duceret, quo facilius indicio regis Scauri et relicuorum, quos pecuniae captae arcessebat, delicta patefierent. Dum haec Romae geruntur, qui in Numidia relicti a Bestia exercitui praeerant, secuti morem imperatoris sui plurima et flagitiosissima facinora fecere. Fuere qui auro corrupti elephantos Iugurthae traderent, alii perfugas vendebant, pars ex pacatis praedas agebant: tanta vis auaritiae [in] animos eorum ueluti tabes invaserat. At Cassius praetor perlata rogatione a C. Memmio ac perculsa omni nobilitate ad Iugurtham proficiscitur eique timido et ex conscientia diffidenti rebus suis persuadet, quoniam se populo Romano dedisset, ne vim quam misericordiam eius experiri mallet. Privatim praeterea fidem suam interponit, quam ille non minoris quam publicam ducebat: talis ea tempestate fama de Cassio erat.   32. С такива и тям подобни речи, които често произнасял, Мемий убедил народа да бъде изпратен при Югурта преторът Луций Касий, за да го доведе в Рим, като му се обещае безопасност в името на народа. Така въз основа на показанията на царя по-лесно щели да бъдат разкрити престъпленията на Скавър и на останалите, които Мемий обвинявал в подкуп. Докато това ставало в Рим, оставените в Нумидия от Бестия началници на войската по примера на своя военачалник извършили редица най-позорни дела. Едни от тях, подкупени със злато, върнали на Югурта слоновете25, други му продавали бегълците, трети плячкосвали мирните селища; тъй силно алчността подобно зараза била обхванала душите им. Но когато предложението на Гай Мемий било прокарано и страшно смутило всички знатни, Касий се отправил при Югурта, изплашен и отчаян поради съзнанието за извършените престъпления. Но Касий съумял да го убеди – понеже той се е предал на римския народ, по-добре е да изпита неговата милост, отколкото неговия гняв. Освен това той му дал лично честната си дума, а това имало за Югурта не по-малка стойност от обещанието на държавата. Тъй голяма била по това време известността на Касий. [33] Igitur Iugurtha contra decus regium cultu quam maxime miserabili cum Cassio Romam venit. Ac tametsi in ipso magna vis animi erat, confirmatus ab omnibus, quorum potentia aut scelere cuncta ea gesserat, quae supra diximus, C. Baebium tribunum plebis magna mercede parat, cuius impudentia contra ius et iniurias omnis munitus foret. At C. Memmius aduocata contione, quamquam regi infesta plebes erat et pars in vincula duci iubebat, pars, nisi socios sceleris sui aperiret, more maiorum de hoste supplicium sumi, dignitati quam irae magis consulens sedare motus et animos eorum mollire, postremo confirmare fidem publicam per sese inviolatam fore. Post ubi silentium coepit, producto Iugurtha verba facit, Romae Numidiaeque facinora eius memorat, scelera in patrem fratresque ostendit. Quibus iuuantibus quibusque ministris ea egerit, quamquam intellegat populus Romanus, tamen velle manufesta magis ex illo habere. Si verum aperiat, in fide et clementia populi Romani magnam spem illi sitam; sin reticeat, non sociis saluti fore, sed se suasque spes corrupturum.   33. И тъй Югурта несъобразно с царското си достойнство в траурно облекло26 пристигнал заедно с Касий в Рим и макар и да обладавал силен дух, все пак по съветите на всички, посредством влиянието и престъпността на които бил извършил всичко това, което по-горе споменахме, той подкупил с голяма сума народния трибун Гай Бебий, чието безсрамие щяло да го защити срещу законното наказание и всякакво насилие. А Гай Мемий свикал народа на събрание и въпреки враждебното му настроение срещу царя – едни искали да бъде пратен в затвор, други, ако не разкрие съучастниците си в престъплението, да бъде наказан според обичая на прадедите27 като неприятел със смърт, – загрижен повече за достойнството на римския народ, отколкото за неговия гняв, той се постарал да успокои възбуждението и да усмири духовете и най-после заявил, че той лично не ще допусне да бъде нарушена обещаната на царя в името на народа безопасност. После, когато настанало мълчание и Югурта бил въведен, Мемий взел думата: той изброил престъпленията му в Рим и в Нумидия, посочил извършените от него злодеяния към баща му и братята му; макар и римският народ да виждал кои са неговите помощници и съучастници, с които той е извършил тези престъпления, все пак искал за по-сигурно да ги узнае от самия него; ако той разкрие истината, може напълно да се осланя на справедливостта и милостта на римския народ; ако обаче ги премълчи, с това не ще спаси своите съучастници, а ще погуби и себе си, и всички свои надежди. [34] Deinde ubi Memmius dicendi finem fecit et Iugurtha respondere iussus est, C. Baebius tribunus plebis, quem pecunia corruptum supra diximus, regem tacere iubet, ac tametsi multitudo, quae in contione aderat, vehementer accensa terrebat eum clamore, uultu, saepe impetu atque aliis omnibus, quae ira fieri amat, vicit tamen impudentia. Ita populus ludibrio habitus ex contione discedit; Iugurthae Bestiaeque et ceteris, quos illa quaestio exagitabat, animi augescunt.   34. Щом като Мемий свършил речта си и на Югурта било заповядано да отговори, народният трибун Гай Бебий, за когото по-горе споменахме, че бил подкупен с пари, заповядал на царя да мълчи. И въпреки че народът, който присъствувал на събранието, силно възбуден, го заплашвал с викове, погледи, дори с пристъпи и по всевъзможни начини, които обикновено гневът поражда, все пак безсрамието на Бебий победило. Тъй народът, подигран, напуснал събранието, а на Югурта, Бестия и всички тези, които съдебното следствие тревожело, духът отново се повдигнал. [35] Erat ea tempestate Romae Numida quidam nomine Massiua, Gulussae filius, Masinissae nepos, qui, quia in dissensione regum Iugurthae adversus fuerat, dedita Cirta et Adherbale interfecto profugus ex patria abierat. Huic Sp. Albinus, qui proximo anno post Bestiam cum Q. Minucio Rufo consulatum gerebat, persuadet, quoniam ex stirpe Masinissae sit Iugurthamque ob scelera invidia cum metu urgeat, regnum Numidiae ab senatu petat. Auidus consul belli gerendi movere quam senescere omnia malebat. Ipsi provincia Numidia, Minucio Macedonia evenerat. Quae postquam Massiua agitare coepit neque Iugurthae in amicis satis praesidi est, quod eorum alium conscientia, alium mala fama et timor impediebat, Bomilcari, proximo ac maxime fido sibi, imperat, pretio, sicuti multa confecerat, insidiatores Massiuae paret ac maxime occulte, sin id parum procedat, quovis modo Numidam interficiat. Bomilcar mature regis mandata exequitur et per homines talis negoti artifices itinera egressusque eius, postremo loca atque tempora cuncta explorat. Deinde, ubi res postulabat, insidias tendit. Igitur unus ex eo numero, qui ad caedem parati erant, paulo inconsultius Massiuam aggreditur. Illum obtruncat, sed ipse deprehensus multis hortantibus et in primis Albino consule indicium profitetur. Fit reus magis ex aequo bonoque quam ex iure gentium Bomilcar, comes eius, qui Romam fide publica venerat. At Iugurtha manufestus tanti sceleris non prius omisit contra verum niti, quam animadvertit supra gratiam atque pecuniam suam invidiam facti esse. Igitur, quamquam in priore actione ex amicis quinquaginta uades dederat, regno magis quam uadibus consulens clam in Numidiam Bomilcarem dimittit, veritus, ne relicuos popularis metus invaderet parendi sibi, si de illo supplicium sumptum foret. Et ipse paucis diebus eodem profectus est, iussus a senatu Italia decedere. Sed postquam Roma egressus est, fertur saepe eo tacitus respiciens postremo dixisse: "Urbem venalem et mature perituram, si emptorem invenerit."   35. По това време живеел в Рим като изгнаник един нумидиец по име Масива, син на Гулуса и внук на Масиниса, който в спора между царете се бил обявил против Югурта и затова след капитулацията на Цирта и убийството на Адхербал бил избягал от отечеството си. Него убедил Спурий Албин, който заедно с Квинт Минуций Руф изпълнявал консулската длъжност на следващата година след Бестия – като потомък на Масиниса и понеже престъпленията на Югурта възбуждали в Рим ненавист и безпокойствие – да поиска от сената Нумидийското царство. А консулът28 в своето страстно желание да води война предпочитал да създаде смущения, отколкото всичко това да заглъхне. Нему се била паднала Нумидия като провинция, а на Минуций – Македония. Щом като Масива започнал да действува и Югурта видял, че не може да разчита много на своите приятели – едни възпирали угризенията на съвестта, други – лошата мълва и страхът, възложил на своя най-близък и доверен човек Бомилкар, както често правел, да наеме убийци за Масива и по възможност най-тайно и ако не успее в това, по какъвто и да е начин да погуби нумидиеца. Бомилкар бързо изпълнил поръчката на царя и чрез опитни в подобни работи лица разучил пътищата, по които Масива отивал и се връщал, изобщо всичко, що се отнася до мястото и времето; Най-после той му устроил засада, като избрал за това подходящо време и място. Но един от наетите убийци нападнал малко непредпазливо Масива; наистина той го убил, но бил заловен и по настояването на мнозина, особено на консула Албин, направил пълни самопризнания. Бомилкар като спътник на човек, който бил дошъл в Рим под закрилата на обещаната му в името на държавата безопасност, бил даден под съд повече въз основа на справедливостта и нравственото чувство, отколкото въз основа на международното право29. А Югурта, макар и да бил уличен в едно тъй голямо престъпление, не преставал да се бори против истината, докато не забелязал, че възмущението от постъпката му надвишава влиянието и парите му. Така че, ако и да бил представил в първото разглеждане на делото като гаранти30 50 от своите приятели, загрижен повече да запази своята власт, отколкото честта на своите гаранти, изпратил тайно Бомилкар в Нумидия; той се страхувал, че ако Бомилкар бъде наказан със смърт, останалите му поданици от страх ще престанат да му се подчиняват. След няколко дни и сам той заминал за Нумидия, като му било заповядано да напусне Италия. Разказва се, че като излязъл от Рим, гледайки продължително и мълчаливо града, най-после казал: “Продажен и обречен на близка гибел град, стига само да намери купувач.” [36] Interim Albinus renovato bello commeatum, stipendium aliaque, quae militibus usui forent, maturat in Africam portare; ac statim ipse profectus, uti ante comitia, quod tempus haud longe aberat, armis aut deditione aut quovis modo bellum conficeret. At contra Iugurtha trahere omnia et alias, deinde alias morae causas facere; polliceri deditionem ac deinde metum simulare; cedere instanti et paulo post, ne sui diffiderent, instare: ita belli modo, modo pacis mora consulem ludifficare. Ac fuere qui tum Albinum haud ignarum consili regis existimarent neque ex tanta properantia tam facile tractum bellum socordia magis quam dolo crederent. Sed postquam dilapso tempore comitiorum dies adventabat, Albinus Aulo fratre in castris pro praetore relicto Romam decessit.   36. Между това, понеже войната била подновена, Албин побързал да пренесе в Африка хранителни запаси, заплати за войниците и всичко потребно за войската: и сам тръгнал веднага, за да приключи с войната било с оръжие, било с капитулацията на Югурта или по някой друг начин преди комициите, които наближавали. Югурта пък, напротив, протакал всичко и измислял все нови и нови причини за своето забавяне; обещавал да се предаде и после се преструвал, че го е страх; отстъпвал пред настъпващия неприятел, а малко след това сам той настъпвал, за да не се обезсърчат войниците му. Така той се подигравал с консула, като забавял ту войната, ту преговорите за мир. Имало някои, които подозирали тогава, че на Албин били добре известни намеренията на царя31 и вярвали, че започната с такава бързина война внезапно почвала да се протака не от небрежност, но поради предателство. А когато времето изтекло и денят на изборите наближил, Албин заминал за Рим, като оставил за свой заместник в лагера брат си Авъл. [37] Ea tempestate Romae seditionibus tribuniciis atrociter res publica agitabatur. P. Lucullus et L. Annius tribuni plebis resistentibus collegis continuare magistratum nitebantur, quae dissensio totius anni comitia impediebat. Ea mora in spem adductus Aulus, quem pro praetore in castris relictum supra diximus, aut conficiendi belli aut terrore exercitus ab rege pecuniae capiendae milites mense Ianuario ex hibernis in expeditionem evocat, magnisque itineribus hieme aspera pervenit ad oppidum Suthul, ubi regis thesauri erant. Quod quamquam et saevitia temporis et opportunitate loci neque capi neque obsideri poterat--nam circum murum situm in praerupti montis extremo planities limosa hiemalibus aquis paludem fecerat--, tamen aut simulandi gratia, quo regi formidinem adderet, aut cupidine caecus ob thesauros oppidi potiendi vineas agere, aggerem iacere aliaque, quae incepto usui forent, properare.   37. По това време в Рим държавата била страшно разтърсвана от борбата за трибунската власт. Народните трибуни Публий Лукул и Луций Аний въпреки съпротивата на своите колеги искали да запазят трибунската си власт и за следната година. Тази борба забавила провеждането на изборите през цялата година32. Поради това забавяне у Авъл, за когото по-горе казахме, че бил оставен в лагера с право на главнокомандуващ, възникнала надеждата, че може или да свърши войната, или да изтръгне пари от царя чрез военна заплаха. И тъй през месец януари [109 г. пр. н. е.] той извел войниците се от зимния лагер в поход и с големи преходи при остра зима достигнал до град Сутул, дето били съкровищата на царя. Въпреки че градът не могъл да бъде нито превзет, нито обсаден както поради удобното си местоположение, защото под стените, построени на самия край на стръмен хълм, се простирала мочурлива равнина, която зимните дъждове били превърнали в блато, при все това Авъл, било престорено, за да вдъхне страх у царя, било заслепен от страст да завладее града, заради съкровищата, докарал обсадни покриви, издигнал насипи33 и ускорил всички работи, които щели да подпомогнат превземането му. [38] At Iugurtha cognita uanitate atque imperitia legati subdole eius augere amentiam, missitare supplicantis legatos, ipse quasi vitabundus per saltuosa loca et tramites exercitum ductare. Denique Aulum spe pactionis perpulit, uti relicto Suthule in abditas regiones sese ueluti cedentem insequeretur: ita delicta occultiora fuere. Interea per homines callidos diu noctuque exercitum temptabat, centuriones ducesque turmarum, partim uti transfugerent, corrumpere, alii signo dato locum uti desererent. Quae postquam ex sententia instruit, intempesta nocte de improviso multitudine Numidarum Auli castra circumvenit. milites Romani, perculsi tumultu insolito, arma capere alii, alii se abdere, pars territos confirmare, trepidare omnibus locis. vis magna hostium, caelum nocte atque nubibus obscuratum, periculum anceps; postremo fugere an manere tutius foret, in incerto erat. Sed ex eo numero, quos paulo ante corruptos diximus, cohors una Ligurum cum duabus turmis Thracum et paucis gregariis militibus transiere ad regem, et centurio primi pili tertiae legionis per munitionem, quam uti defenderet acceperat, locum hostibus introeundi dedit, eaque Numidae cuncti irrupere. Nostri foeda fuga, plerique abiectis armis, proximum collem occupaverunt. Nox atque praeda castrorum hostis, quo minus victoria uterentur, remorata sunt. Deinde Iugurtha postero die cum Aulo in colloquio verba facit: tametsi ipsum cum exercitu fame et ferro clausum teneret, tamen se memorem humanarum rerum, si secum foedus faceret, incolumis omnis sub iugum missurum; praeterea uti diebus decem Numidia decederet. Quae quamquam gravia et flagiti plena erant, tamen, quia mortis metu mutabantur, sicuti regi libuerat, pax convenit.   38. А Югурта, като разбрал лековерието и неопитността на Авъл, хитро засилвал неговата безразсъдност; често му отправял пратеници да молят за пощада, а сам той като че ли избягвал да влезе в сражение, провеждал войската си през гористи местности и странични пътеки. Най-после накарал Авъл с надеждата да сключи договор да изостави обсадата на Сутул и да тръгне по следите му в отдалечени области, като че ли го преследва в отстъплението му. А между това Югурта денем и нощем чрез ловки люде гледал да привлече на своя страна войската на Авъл: той подкупвал центурионите и началниците на турмите – едни да преминат на негова страна, а други по даден знак да напуснат поста си. Когато наредил всичко според желанието си, внезапно посред нощ заобиколил с голямо множество нумидийци лагера на Авъл. Внезапното нападение всяло голямо смущение в римската войска; едни грабнали оръжие, други се скрили, трети насърчавали уплашените си другари, смущение владеело навсякъде; многобройният неприятел, нощната тъмнина и покритото с облаци небе – от две страни ги заплашвала опасност; най-сетне те не знаели кое е по-сигурно, да бягат ли, или да останат на мястото си. А между подкупените, за които по-горе споменахме, една кохорта лигури с две турми траки34 и неколцина прости войници преминали на страната на царя; а първият по ранг центурион на легиона пропуснал неприятеля да се вмъкне в тая част на укреплението, чиято защита била нему поверена, и всички нумидийци нахлули оттук. Нашите в срамно бягство и повечето, като захвърлили оръжието си, заели един съседен хълм. Нощта и разграбването на лагера забавили неприятеля да се възползува от победата. На следния ден Югурта влязъл в разговор с Авъл и заявил: макар и да държи него и войската му във властта си и може да ги принуди чрез глад и оръжие, все пак, знаейки колко е непостоянно човешкото щастие, ако Авъл сключи с него договор, той ще ги пощади всички, като ги проведе под ярем35; освен това Авъл трябва да напусне Нумидия в срок от десет дни. Ако и тези условия да били тежки и позорни, все пак, понеже ги освобождавали от страха пред смъртта, те били приети и мирът бил сключен, както той бил угоден на царя. [39] Sed ubi ea Romae comperta sunt, metus atque maeror civitatem invasere: pars dolere pro gloria imperi, pars insolita rerum bellicarum timere libertati; Aulo omnes infesti, ac maxime qui bello saepe praeclari fuerant, quod armatus dedecore potius quam manu salutem quaesiverat. Ob ea consul Albinus ex delicto fratris invidiam ac deinde periculum timens senatum de foedere consulebat, et tamen interim exercitui supplementum scribere, ab sociis et nomine Latino auxilia arcessere, denique omnibus modis festinare. Senatus ita, uti par fuerat, decernit suo atque populi iniussu nullum potuisse foedus fieri. Consul impeditus a tribunis plebis, ne quas paraverat copias secum portaret, paucis diebus in Africam proficiscitur; nam omnis exercitus, uti convenerat, Numidia deductus in provincia hiemabat. Postquam eo venit, quamquam persequi Iugurtham et mederi fraternae invidiae animo ardebat, cognitis militibus, quos praeter fugam soluto imperio licentia atque lascivia corruperat, ex copia rerum statuit sibi nihil agitandum.   39. Когато се научили за това в Рим, срам и мъка обхванали гражданите. Едни скърбели за величието на държавата, други, незапознати със случайностите във войната, се страхували за нейната независимост. Всички и особено тези, които неведнаж се били отличили на война, негодували срещу Авъл, че той с оръжие в ръка потърсил спасение чрез безчестие, а не в бой. Заради това консулът Албин36 страхувайки се поради вината на брата си от омразата на гражданите и от опасност за себе си, поставил договора на разглеждане в сената, а през това време събирал допълнения са войската си, изисквал помощни войски от съюзниците и от латините37, изобщо всячески бързал. Сенатът постановил, както и следвало, че никакъв договор не може да бъде сключен без негова заповед и без заповедта на народа. А народните трибуни забранили консулът да отведе със себе си войските, които бил събрал, и няколко дни след това той тръгнал сам за Африка, понеже цялата наша войска според договора била изпразнила Нумидия и се настанила да зимува в римската провинция. Щом пристигнал тук, Албин, ако и да горял от желание да накаже Югурта и да уталожи възникналата против брат му омраза, като разбрал, че не само бягството, но и своеволието, и необуздаността поради отслабналата дисциплина са покварили войниците, решил при това положение да не предприема нищо. [40] Interim Romae C. Mamilius Limetanus tribunus plebis rogationem ad populum promulgat, uti quaereretur in eos, quorum consilio Iugurtha senati decreta neglegisset, quique ab eo in legationibus aut imperiis pecunias accepissent, qui elephantos quique perfugas tradidissent, item qui de pace aut bello cum hostibus pactiones fecissent. Huic rogationi partim conscii sibi, alii ex partium invidia pericula metuentes, quoniam aperte resistere non poterant, quin illa et alia talia placere sibi faterentur, occulte per amicos ac maxime per homines nominis Latini et socios Italicos impedimenta parabant. Sed plebes incredibile memoratu est quam intenta fuerit quantaque vi rogationem iusserit, magis odio nobilitatis, cui mala illa parabantur, quam cura rei publicae: tanta libido in partibus erat. Igitur ceteris metu perculsis M. Scaurus, quem legatum Bestiae fuisse supra docuimus, inter laetitiam plebis et suorum fugam, trepida etiam tum civitate, cum ex Mamilia rogatione tres quaesitores rogarentur, effecerat, uti ipse in eo numero crearetur. Sed quaestio exercita aspere violenterque ex rumore et libidine plebis: uti saepe nobilitatem, sic ea tempestate plebem ex secundis rebus insolentia ceperat.   40. Между това в Рим народният трибун Гай Мамилий Лиметан предложил на народа един законопроект, според който трябвало да се възбуди съдебно преследване срещу тези, по чийто съвет Югурта не зачел постановленията на сената, или които в качеството си на пратеници или главнокомандуващи били подкупени от Югурта, или които били предали слоновете и бегълците, а също и срещу тези, които били сключили споразумения с неприятеля относно мира или войната. Това предложение стреснало мнозина: едни поради съзнанието за своята вина, други от страх за собствената се безопасност поради омразата на противната партия; и понеже те не могли открито да се противопоставят, без да признаят това, че одобряват тези и тям подобни престъпления, те тайно подготвяли пречки чрез своите приятели и особено чрез латините и италийските си съюзници. Но просто невероятно е с каква разпаленост и настойчивост народът гласувал предложението, и то повече от омраза към знатните, срещу които бил насочен законът, отколкото от грижа за държавата. Тъй ожесточени били тогава партийните страсти! Но докато другите били страшно изплашени, Марк Скавър, който бил, както по-горе споменахме, военен легат на Бестия, всред народната радост и уплахата на своята партия, при още владеещото смущение в града успял да бъде избран в числото на тримата следователи, които предвиждал законът на Мамилий. Съдебното следствие било водено безогледно и с насилие според разпространяваните слухове и прищевките на народа. Както по-рано често знатните, тъй сега народът бил завладян от надменност поради успеха си. [41] Ceterum mos partium et factionum ac deinde omnium malarum artium paucis ante annis Romae ortus est otio atque abundantia earum rerum, quae prima mortales ducunt. Nam ante Carthaginem deletam populus et senatus Romanus placide modesteque inter se rem publicam tractabant, neque gloriae neque dominationis certamen inter civis erat: metus hostilis in bonis artibus civitatem retinebat. Sed ubi illa formido mentibus decessit, scilicet ea, quae res secundae amant, lascivia atque superbia incessere. Ita quod in adversis rebus optaverant otium, postquam adepti sunt, asperius acerbiusque fuit. Namque coepere nobilitas dignitatem, populus libertatem in libidinem vertere, sibi quisque ducere trahere rapere. Ita omnia in duas partis abstracta sunt, res publica, quae media fuerat, dilacerata. Ceterum nobilitas factione magis pollebat, plebis vis soluta atque dispersa in multitudine minus poterat. Paucorum arbitrio belli domique agitabatur; penes eosdem aerarium provinciae magistratus gloriae triumphique erant; populus militia atque inopia urgebatur; praedas bellicas imperatores cum paucis diripiebant: interea parentes aut parui liberi militum, uti quisque potentiori confinis erat, sedibus pellebantur. Ita cum potentia auaritia sine modo modestiaque invadere, polluere et vastare omnia, nihil pensi neque sancti habere, quoad semet ipsa praecipitauit. Nam ubi primum ex nobilitate reperti sunt, qui veram gloriam iniustae potentiae anteponerent, moveri civitas et dissensio civilis quasi permixtio terrae oriri coepit.   41. Впрочем привичката да се водят борби помежду си народната и сенатската партия38, а после и всички лоши последици от това се появили в Рим немного години по-рано и вследствие на мира и изобилието на тези неща, които смъртните считат за най-висши блага. Преди разрушаването на Картаген римският народ и сенатът управлявали държавата в съгласие и без насилие; нямало борби за почести, нито за власт между гражданите; страхът от неприятеля поддържал у тях добродетелите. Но щом като духовете им се освободили от този страх, разбира се, вечните спътници на благополучието – разпуснатостта и надменността, се появили. Тъй покоят, който те тъй много били желали през трудните времена, след като го постигнали, станал по-тежък и по-мъчителен и от самите трудности. Тогава именно знатните започнали да злоупотребяват с достойнството си и народът със свободата си: всеки теглел към себе си, отвличал, грабел. Тъй всичко било разделено на две партии, а държавата, поставена между двете враждебни партии, била безмилостно разкъсвана. Но знатните благодарение на своята сплотеност били много по-силни, а силата на народа поради неговата многочисленост – разпръсната и разединена, била по-слаба. Във война или в мир мнението на едно малцинство ръководело всичко: в неговите ръце били държавното съкровище, провинциите, висшите длъжности, само за него били достояние почестите и триумфите, а народът носел тежестите на военната служба и изнемогвал от немотия39. Военачалниците заедно с малцина си поделяли военната плячка, а през това време родителите и малките деца на войниците бивали изгонвани от техните жилища, ако живеели в съседство с някой по-силен. Тъй заедно с могъществото се разпространила и една необуздана и безгранична алчност, която осквернявала и опустошавала всичко; за нея нямало нищо ценно и свещено, докато най-после и самата тя не си причинила своята собствена гибел. Но щом като измежду знатните40 се намерили люде, които предпочитали истинската слава пред несправедливата власт, държавата започнала да се разтърсва, както земята бива разтърсвана, и това дало началото на гражданските размирици. [42] Nam postquam Ti. Et C. Gracchus, quorum maiores Punico atque aliis bellis multum rei publicae addiderant, vindicare plebem in libertatem et paucorum scelera patefacere coepere, nobilitas noxia atque eo perculsa modo per socios ac nomen Latinum, interdum per equites Romanos, quos spes societatis a plebe dimoverat, Gracchorum actionibus obviam ierat; et primo Tiberium, dein paucos post annos eadem ingredientem Gaium, tribunum alterum, alterum triumuirum coloniis deducendis, cum M. Fuluio Flacco ferro necaverat. Et sane Gracchis cupidine victoriae haud satis moderatus animus fuit. Sed bono vinci satius est quam malo more iniuriam vincere. Igitur ea victoria nobilitas ex libidine sua usa multos mortalis ferro aut fuga extinxit plusque in relicuum sibi timoris quam potentiae addidit. Quae res plerumque magnas civitatis pessum dedit, dum alteri alteros vincere quovis modo et victos acerbius ulcisci volunt. Sed de studiis partium et omnis civitatis moribus si singillatim aut pro magnitudine parem disserere, tempus quam res maturius me deseret. Quam ob rem ad inceptum redeo.   42. Когато именно двамата Гракхи, Тиберий и Гай, чиито прадеди през Пуническата и други войни бяха допринесли много за величието на държавата, започнали да се борят за свободата на народа и да разкриват престъпленията на олигархията, знатните, които съзнавали вината си и поради това изплашени, бяха се противопоставили на действията на Гракхите отчасти чрез съюзниците и латините, отчасти чрез римските конници, които надеждата за обединение със знатните беше отдалечила то народа. Те убили първо Тиберий като народен трибун, а няколко години след това и следващия негов път Гай като триумвир при основаването на нови колонии; заедно с него беше убит и Марк Фулвий Флак. А, разбира се, и Гракхите в желанието си за победа не бяха проявили достатъчно умереност. Но почтеният човек ще предпочете да бъде победен, отколкото да победи несправедливостта по непочтен начин. Впрочем знатните използували тази победа най-своеволно, като избили или пратили в изгнание множество граждани. Но това увеличило по-нататък само страха на народа от тях, но не и тяхното могъщество. От подобен начин на действие често и могъщи държави са загивали, когато една партия иска по какъвто и да е начин да вземе надмощие над противната и по-жестоко да си отмъсти на победените. Но ако започна да разглеждам обстойно или според тяхното значение партийните борби и политически нрави в Рим, за това би ми липсвало по-скоро време, отколкото материал. Но да се върна към моя предмет. [43] Post Auli foedus exercitusque nostri foedam fugam Metellus et Silanus consules designati provincias inter se partiverant, Metelloque Numidia evenerat, acri viro et, quamquam adverso populi partium, fama tamen aequabili et inviolata. Is ubi primum magistratum ingressus est, alia omnia sibi cum collega ratus, ad bellum, quod gesturus erat, animum intendit. Igitur diffidens ueteri exercitui milites scribere, praesidia undique arcessere, arma tela equos et cetera instrumenta militiae parare, ad hoc commeatum affatim, denique omnia, quae in bello vario et multarum rerum egenti usui esse solent. Ceterum ad ea patranda senatus auctoritate, socii nomenque Latinum et reges ultro auxilia mittendo, postremo omnis civitas summo studio annitebatur. Itaque ex sententia omnibus rebus paratis compositisque in Numidiam proficiscitur, magna spe civium cum propter artis bonas tum maxime quod adversum divitias invictum animum gerebat et auaritia magistratuum ante id tempus in Numidia nostrae opes contusae hostiumque auctae erant.   43. След сключването на договора между Авъл и Югурта и срамното бягство на нашата войска новоизбраните консули Квинт Метел и Марк Силан си разделили помежду си провинциите; Нумидия се паднала на Метел, енергичен мъж, и макар и да бил противник на партията на народа, той се ползувал с добро и неопетнено име. Щом като поел длъжността си, той предоставил всички други задължения на своя колега и насочил цялото се внимание върху войната, която му предстояло да води. И понеже не се доверявал на старата войска, той събрал нови войници, набавил отбранително и нападателно оръжие, коне и всевъзможни военни материали, освен това достатъчно количество хранителни припаси, изобщо всичко необходимо за една война с променчив успех, която изисква много неща. А за тези приготовления всички положили усилия: сенатът му дал своето доверие, съюзниците, латините и царете доброволно изпратили помощни войски, най-после всички римски граждани със своето усърдие. И тъй, когато Метел приготвил и наредил всичко така, както той искал, отправил се за Нумидия. Гражданите възлагали големи надежди на него поради отличните му качества, а особено поради това, че бил напълно недостъпен за подкуп; а дотогава нашите сили в Нумидия бивали съкрушавани и тези на неприятеля увеличавани само поради користолюбието на нашите магистрати. [44] Sed ubi in Africam venit, exercitus [ei] traditus a Sp. Albino proconsule iners inbellis, neque periculi neque laboris patiens, lingua quam manu promptior, praedator ex sociis et ipse praeda hostium, sine imperio et modestia habitus. Ita imperatori novo plus ex malis moribus sollicitudinis quam ex copia militum auxili aut spei bonae accedebat. Statuit tamen Metellus, quamquam et aestiuorum tempus comitiorum mora imminuerat et expectatione eventus civium animos intentos putabat, non prius bellum attingere, quam maiorum disciplina milites laborare coegisset. Nam Albinus, Auli fratris exercitusque clade perculsus, postquam decreverat non egredi provincia, quantum temporis aestiuorum in imperio fuit, plerumque milites statiuis castris habebat, nisi cum odor aut pabuli egestas locum mutare subegerat. Sed neque muniebatur, neque more militari vigiliae deducebantur; uti cuique libebat, ab signis aberat; lixae permixti cum militibus diu noctuque uagabantur, et palantes agros vastare, villas expugnare, pecoris et mancipiorum praedas certantes agere eaque mutare cum mercatoribus vino aduecticio et aliis talibus; praeterea frumentum publice datum vendere, panem in dies mercari; postremo quaecumque dici aut fingi queunt ignaviae luxuriaeque probra, ea in illo exercitu cuncta fuere et alia amplius.   44. Когато Метел пристигнал в Африка, проконсулът Спурий Албин му предал една войска ленива, невойнствена, неспособна да понася нито опасностите, нито умората, повече бъбрива, отколкото храбра, която плячкосвала съюзниците, но и самата ставала плячка на неприятеля, недисциплинирана и разхайтена. Така порочните привички на тази войска въпреки нейната многочисленост вдъхвали у новия пълководец повече безпокойствие, отколкото добри надежди за успех. Но макар и забавянето на изборите41 да било съкратило удобното за походи време и Метел да знаел, че гражданите очакват с крайно напрежение изхода на войната, все пак той решил да не я предприема, докато не приучи войниците си според дисциплината на прадедите да понасят трудностите на войната. А Албин, обезсърчен от поражението на брата си Авъл и на войската му, бил решил да не напуска провинцията и през цялото време, докато бил в длъжност, обикновено държал войниците си в постоянния лагер, който сменявал само когато зловреден въздух или липсата на паша го принуждавала да стори това. Но той нито укрепвал лагера, нито, както го изисквали военните правила, поставял стража; войниците се отдалечавали от частите си, когато им скимнело; продавачи заедно с войниците се скитали денем и нощем и през тия скитания ограбвали полетата, нападали именията, отвличали като плячка кой колкото може повече добитък и роби и ги сменявали с търговците срещу докарано отвън вино и други подобни неща; освен това те продавали даденото им от държавата жито и си купували хляб по за един ден. Изобщо в тази войска бездействието и разпуснатостта породили всевъзможни пороци, каквито може човек да изброи или да си представи и други още. [45] Sed in ea difficultate Metellum nec minus quam in rebus hostilibus magnum et sapientem virum fuisse comperior: tanta temperantia inter ambitionem saevitiamque moderatum. Namque edicto primum adiumenta ignaviae sustulisse: ne quisquam in castris panem aut quem alium cibum coctum venderet, ne lixae exercitum insequerentur, ne miles hastatus aut gregarius in castris neve in agmine seruum aut iumentum haberet; ceteris arte modum statuisse. Praeterea transversis itineribus cottidie castra movere, iuxta ac si hostes adessent vallo atque fossa munire, vigilias crebras ponere et eas ipse cum legatis circumire; item in agmine in primis modo, modo [in] postremis, saepe in medio adesse, ne quispiam ordine egrederetur, ut cum signis frequentes incederent, miles cibum et arma portaret. Ita prohibendo a delictis magis quam vindicando exercitum brevi confirmauit.   45. Аз виждам, че Метел се е проявил в тези трудни обстоятелства също така велик и мъдър, както и в действията си против неприятеля; той държал средата между пристрастната снизходителност и прекалена строгост. Най-напред премахнал със заповед всичко онова, което подпомагало леността у войниците – а именно той забранил да се продава в лагера хляб или друга приготвена храна, продавачите да не следват войската, простият войник да не държи при себе си роб или товарен добитък нито в лагера, нито през време на поход; а останалите недостатъци твърде много ограничил. Освен това с всекидневни походи в различни посоки той постоянно местел лагера и като че ли неприятелят е наблизо, укрепвал го с насип и ров, поставял навсякъде стражи, които сам той заедно със своите легати обхождал. Също и през време на похода той вървял ту в първите редове, ту в последните, често в средата и следял да не би някой да не напусне строя, да вървят в сбит строй под знамената и всеки войник да носи сам храната и оръжието си. Тъй в кратко време повече чрез отстраняване на недостатъците, отколкото чрез наказания Метел възстановил дисциплината във войската си. [46] Interea Iugurtha, ubi quae Metellus agebat ex nuntiis accepit, simul de innocentia eius certior Roma[e] factus, diffidere suis rebus ac tum demum veram deditionem facere conatus est. Igitur legatos ad consulem cum suppliciis mittit, qui tantummodo ipsi liberisque vitam peterent, alia omnia dederent populo Romano. Sed Metello iam antea experimentis cognitum erat genus Numidarum infidum, ingenio mobili, novarum rerum auidum esse. Itaque legatos alium ab alio diversos aggreditur ac paulatim temptando, postquam opportunos sibi cognovit, multa pollicendo persuadet, uti Iugurtham maxime viuum, sin id parum procedat, necatum sibi traderent. Ceterum palam quae ex voluntate forent regi nuntiari iubet. Deinde ipse paucis diebus intento atque infesto exercitu in Numidiam procedit, ubi contra belli faciem tuguria plena hominum, pecora cultoresque in agris erant. Ex oppidis et mapalibus praefecti regis obvii procedebant parati frumentum dare, commeatum portare, postremo omnia quae imperarentur facere. Neque Metellus idcirco minus, sed pariter ac si hostes adessent munito agmine incedere, late explorare omnia, illa deditionis signa ostentui credere et insidiis locum temptari. Itaque ipse cum expeditis cohortibus, item funditorum et sagittariorum delecta manu apud primos erat, in postremo C. Marius legatus cum equitibus curabat, in utrumque latus auxiliarios equites tribunis legionum et praefectis cohortium dispertiverat, ut cum iis permixti uelites, quocumque accederent, equitatus hostium propulsarent. Nam in Iugurtha tantus dolus tantaque peritia locorum et militiae erat, ut, absens an praesens, pacem an bellum gerens perniciosior esset, in incerto haberetur.   46. Между това, щом като Югурта научил чрез своите съгледвачи за действията на Метел, за чиято неподкупност, от друга страна, бил уведомен от Рим, той изгубил надеждата за успех и тогава за пръв път замислил действително да се предаде. И тъй той отправил при консула претенции със знаците на покорност42 с молба само да бъде пощаден неговия живот и този на децата му, а всичко останало предоставял на римския народ. Но на Метел още от по-рано било известно от предишните изпитания, че нумидийският народ е вероломен, с непостоянен характер и склонен към размирици. И тъй той повиквал поотделно всеки един от пратениците, изпитвал ги постепенно и като узнал, че може да се подкупят, с големи обещания ги убедил да му предадат Югурта по възможност жив, ако ли това не им се удаде – мъртъв, а във военния съвет им заявявал да съобщят на царя, че приема неговото предложение. Няколко дни след това той навлязъл в Нумидия с добре обучена и боеспособна войска. Тук не личели обикновените прояви на войната, колибите били пълни с люде, а в полетата имало добитък и земеделци; от градовете и селата царските чиновници посрещали Метел и му изказвали своята готовност да му доставят жито, да превозват военните припаси, изобщо да направят всичко, което той би им заповядал. Метел обаче въпреки това продължавал да настъпва в защитен строй и с не по-малка предпазливост, като че ли неприятелят е наблизо, изследвал надалеч всички местности, убеден, че тези знаци на покорност са само привидни, а в същност искат да му устроят засада. Затова самият той с готови за бой кохорти и с избран отред от прашконосци и стрелци вървял напред, а неговият помощник Гай Марий, който командувал конницата, бил в ариергарда; на двата фланга пък поставил под командата на трибуните на легионите и на началниците на кохортите помощни конници и ги размесил с леко въоръжени войници, за да отблъсват неприятелската конница, където и да се приближи до тях, защото Югурта бил тъй коварен и тъй добре познавал страната и военното изкуство, че не се знаело дали е по-опасен със своето присъствие или отсъствие, или пък в мир или война. [47] Erat haud longe ab eo itinere, quo Metellus pergebat, oppidum Numidarum nomine Vaga, forum rerum venalium totius regni maxime celebratum, ubi et incolere et mercari consueverant Italici generis multi mortales. Huc consul, simul temptandi gratia, [et] si paterentur, et ob opportunitates loci, praesidium imposuit. Praeterea imperauit frumentum et alia, quae bello usui forent, comportare, ratus, id quod res monebat, frequentiam negotiatorum et commeatu[m] iuvaturum exercitum et iam paratis rebus munimento fore. Inter haec negotia Iugurtha impensius modo legatos supplices mittere, pacem orare, praeter suam liberorumque vitam omnia Metello dedere. Quos item uti priores consul illectos ad proditionem domum dimittebat, regi pacem, quam postulabat, neque abnuere neque polliceri et inter eas moras promissa legatorum expectare.   47. Недалеч от пътя, по който Метел настъпвал, се намирал нумидийския град на име Вага, най-посещаваното тържище в цялото царство; там обикновено живеели и търгували мнозина италийци. В този град консулът поставил гарнизон както за да изпита дали гражданите ще го понесат, така и за да използува сгодното местоположение. Освен това той заповядал да докарат тук жито и други неща, които са необходими за войната, убеден, както и самите обстоятелства му подсказвали, че множеството тамошни търговци ще подпомогнат войската му при снабдяването и с припаси и ще бъдат надеждна защита за запазване на вече приготвеното. През време на тези действия Югурта все по-често отправял пратеници, които покорно молели за мир. Освен своя живот и този на децата си той предавал всичко в ръцете на Метел. Консулът успявал да склони и тези пратеници, както и предишните, да му предадат Югурта и така ги отпращал в дома им; нито отказвал, нито обещавал мира, който царят молел, очаквайки през време на тези протакания пратениците да изпълнят своите обещания. [48] Iugurtha ubi Metelli dicta cum factis composuit ac se suis artibus temptari animadvertit, quippe cui verbis pax nuntiabatur, ceterum re bellum asperrimum erat, urbs maxima alienata, ager hostibus cognitus, animi popularium temptati, coactus rerum necessitudine statuit armis certare. Igitur explorato hostium itinere, in spem victoriae adductus ex opportunitate loci, quam maximas potest copias omnium generum parat ac per tramites occultos exercitum Metelli antevenit. Erat in ea parte Numidiae, quam Adherbal in divisione possederat, flumen oriens a meridie nomine Muthul, a quo aberat mons ferme milia viginti tractu pari, vastus ab natura et humano cultu. Sed ex eo medio quasi collis oriebatur, in immensum pertingens, uestitus oleastro ac murtetis aliisque generibus arborum, quae humi arido atque harenoso gignuntur. media autem planities deserta penuria aquae praeter flumini propinqua loca; ea consita arbustis pecore atque cultoribus frequentabantur.   48. Когато Югурта съпоставил думите на Метел с неговите дела и разбрал, че срещу него се прилагат неговите собствени хитрости, тъй като на думи му се известявал мир, а в действителност против него се водела най-безмилостна война – бил му отнет един твърде значителен град, страната му се разузнавала от неприятеля, поданиците му били подбуждани към измяна – той се видял принуден по необходимост да се бори с оръжие. И тъй, като разучил пътя, по който се движел неприятелят, и надявайки се поради изгодното местоположение, че ще победи, той събрал колкото могъл повече войска от всякакъв вид и по тайни пътеки изпреварил войската на Метел. В тази част на Нумидия, която Адхербал бил получил при подялбата на царството, протичала река, наричана Мутул, която извирала от юг; на около 20 000 крачки от реката успоредно с течението и се издигала планина, безплодна и необработена от човека; но в средата на планината се възвишавал нещо като хълм, простиращ се на голямо разстояние, покрит с маслинени, миртови и други дървета, каквито виреят в суха и песъчлива почва; равнината пък била пуста с изключение на близките до реката места, които били покрити с храсталаци и посещавани от добитък и земеделци. [49] Igitur in eo colle, quem transverso itinere porrectum docuimus, Iugurtha extenuata suorum acie consedit. Elephantis et parti copiarum pedestrium Bomilcarem praefecit eumque edocet quae ageret. Ipse propior montem cum omni equitatu et peditibus delectis suos collocat. Dein singulas turmas et manipulos circumiens monet atque obtestatur, uti memores pristinae virtutis et victoriae sese regnumque suum ab Romanorum auaritia defendant: cum iis certamen fore, quos antea victos sub iugum miserint; ducem illis, non animum mutatum; quae ab imperatore decuerint omnia suis provisa, locum superiorem, ut prudentes cum imperitis, ne pauciores cum pluribus aut rudes cum belli melioribus manum consererent. Proinde parati intentique essent signo dato Romanos invadere: illum diem aut omnis labores et victorias confirmaturum aut maximarum aerumnarum initium fore. Ad hoc viritim, uti quemque ob militare facinus pecunia aut honore extulerat, commonefacere benefici sui et eum ipsum aliis ostentare, postremo pro cuiusque ingenio pollicendo minitando obtestando alium alio modo excitare, cum interim Metellus ignarus hostium monte degrediens cum exercitu conspicatur. Primo dubius, quidnam insolita facies ostenderet--nam inter virgulta equi Numidaeque consederant, neque plane occultati humilitate arborum et tamen incerti, quidnam esset, cum natura loci tum dolo ipsi atque signa militaria obscurati--, dein brevi cognitis insidiis paulisper agmen constituit. Ibi commutatis ordinibus in dextro latere, quod proximum hostis erat, triplicibus subsidiis aciem instruxit, inter manipulos funditores et sagittarios dispertit, equitatum omnem in cornibus locat, ac pauca pro tempore milites hortatus aciem, sicuti instruxerat, transversis principiis in planum deducit.   49. На този хълм именно, за който казахме43, че се е простирал напречно на пътя, Югурта се разположил и разгънал своите войници в боен ред. Той възложил на Бомилкар да командува слоновете и част от пехотата и му дал нареждания какво трябва да прави, а сам се настанил по-близо до планината с цялата си конница и най-добрата си пехота. После, като обиколил поотделно всеки ескадрон и манипула44 напомнил им и ги заклевал да си спомнят прежната си храброст и победа и да защитят своя цар и царството си от алчността на римляните; те ще се бият с противник, когото вече веднъж са побеждавали и провели под ярем; сменен е само техният началник, но не и духът им; сам Югурта се е погрижил за всичко, което един пълководец трябва да осигури на своите войници; той им е избрал по-висока позиция, те са предварително уведомени, че ще встъпят в бой с неприятеля, който нищо не подозира; неприятелят не е по-многочислен и по-опитен във войната от тях; затова нека бъдат готови за бой и при даден знак смело да нападнат римляните; този ден или ще увенчае с успех всичкия техен труд и победи, или ще бъде началото на най-големи нещастия. Освен това той се обърнал към всеки поотделно, към всички тези, които бил награждавал за техните военни подвизи с пари или с почести, припомнял им за отличията, с които ги бил удостоявал, и ги посочвал за пример на другите; изобщо подбуждал по особен начин всекиго според характера му с обещания, заплашвания, молби. Между това Метел, който не подозирал дотогава присъствието на неприятеля, слизайки с войската си от планината, го забелязал. Изпърво той не могъл да разбере какво означава тази необикновена гледка,понеже нумидийците се били разположили с конете си между храсталаците и макар и ниските дървета да не ги напълно прикривали, все пак трудно било да се узнае какво било това, тъй като те били прикрити заедно с военните си знамена и от естественото положение на мястото, и поради тяхната хитрост. Скоро обаче Метел открил засадата и спрял за кратко време войската си; сега той променил бойният ред; на десния фланг, който бил най-близо до неприятеля, построил три запасни реда, между манипулите разпределил прашконосците и стрелците, поставил цялата конница във флангове, ободрил войниците с няколко думи съобразно случая и отвел войската си в равнината, както била сега построена с челния отряд във фланг. [50] Sed ubi Numidas quietos neque colli degredi animadvertit, veritus ex anni tempore et inopia aquae, ne siti conficeretur exercitus, Rutilium legatum cum expeditis cohortibus et parte equitum praemisit ad flumen, uti locum castris antecaperet, existimans hostis crebro impetu et transversis proeliis iter suum remoraturos et, quoniam armis diffiderent, lassitudinem et sitim militum temptaturos. Deinde ipse pro re atque loco, sicuti monte descenderat, paulatim procedere, Marium post principia habere, ipse cum sinistrae alae equitibus esse, qui in agmine principes facti erant. At Iugurtha, ubi extremum agmen Metelli primos suos praetergressum videt, praesidio quasi duum milium peditum montem occupat, qua Metellus descenderat, ne forte cedentibus adversariis receptui ac post munimento foret. Dein repente signo dato hostis invadit. Numidae alii postremos caedere, pars a sinistra ac dextra temptare, infensi adesse atque instare, omnibus locis Romanorum ordines conturbare. Quorum etiam qui firmioribus animis obvii hostibus fuerant, ludificati incerto proelio ipsi modo eminus sauciabantur, neque contra feriendi aut conserendi manum copia erat. Ante iam docti ab Iugurtha equites, ubi Romanorum turma insequi coeperat, non confertim neque in unum sese recipiebant, sed alius alio quam maxime diversi. Ita numero priores, si ab persequendo hostis deterrere nequiverant, disiectos ab tergo aut lateribus circumveniebant; sin opportunior fugae collis quam campi fuerat, ea vero consueti Numidarum equi facile inter virgulta evadere, nostros asperitas et insolentia loci retinebat.   50. Но когато Метел видял, че нумидийците са неподвижни и не слизат от хълма, страхувайки се да не би поради годишното време и липсата на вода войската му да се изтощи от жажда, изпратил напред към реката легата Рутилий с бързоподвижни кохорти и с част от конницата, за да заеме преди Югурта място за лагер; Метел мислел, че неприятелят ще иска да забави хода му с чести нападения във фланг и ще се опита да изтощи войниците му с умора и жажда, понеже не се доверява на силата на своето оръжие. След това Метел според обстоятелството и мястото, както и при слизането от планината, настъпвал бавно заедно с конницата от лявото крило, която сега при настъплението била минала начело, а Марий поставил зад първата линия. А Югурта, когато видял, че ариергардът на Метел е отминал първите редове на войската му, заел с един отред от около 2000 пехотинци планината, откъдето Метел бил слязъл, да не би случайно тя да послужи за убежище и после за укрепление на неприятеля, ако отстъпи; после по даден знак внезапно нападнал неприятелите. Едни от нумидийците избивали римските войници от последните редове, други нападали и отляво, и отдясно, с ожесточение се хвърляли, настъпвали и разстройвали навсякъде римските редове. Дори и тези от римските войници, които посрещнали неприятеля с по-твърд дух, били слисани от това безредно сражение: ранявани отдалеч, те нямали възможност от своя страна да отвърнат със същото или да встъпят в ръкопашен бой. Когато някой римски конен отред започвал да преследва нумидийските конници, те не се оттегляли в сбит строй и на едно място, а според наставленията на Югурта се пръскали на различни страни. Така, ако нумидийците не могли да отклонят неприятеля от преследване, то те го нападали в тил и във фланг, щом се разпръсвал, понеже ги превъзхождали по численост, и ако хълмът бил по-удобно място за оттегляне, отколкото равнината, то привикналите с местността коне на нумидийците лесно се промъквали между храсталаците, а трудността на терена, с който нашите не били свикнали, пречела на действията им. [51] Ceterum facies totius negoti varia, incerta, foeda atque miserabilis: dispersi a suis pars cedere, alii insequi; neque signa neque ordines obseruare; ubi quemque periculum ceperat, ibi resistere ac propulsare; arma tela, equi viri, hostes atque cives permixti; nihil consilio neque imperio agi, fors omnia regere. Itaque multum diei processerat, cum etiam tum eventus in incerto erat. Denique omnibus labore et aestu languidis Metellus, ubi videt Numidas minus instare, paulatim milites in unum conducit, ordines restituit it cohortis legionarias quattuor adversum pedites hostium collocat. Eorum magna pars superioribus locis fessa consederat. Simul orare et hortari milites, ne deficerent neu paterentur hostis fugientis vincere: neque illis castra esse neque munimentum ullum, quo cedentes tenderent; in armis omnia sita. Sed ne Iugurtha quidem interea quietus erat: circumire, hortari; renovare proelium et ipse cum delectis temptare omnia; subvenire suis, hostibus dubiis instare, quos firmos cognoverat, eminus pugnando retinere.   51. Изобщо цялото сражение представлявало променлива, неопределена, отвратителна и тъжна гледка; едни от нашите, отделени от своите другари, отстъпвали, други преследвали неприятеля; не търсели нито знамената, нито спазвали бойния ред, а всеки се защитавал и сражавал там, дето го застигала опасността; оръжие, коне и войници, неприятели и римски граждани се били размесили; нищо не се вършело обмислено или по заповед, случаят ръководел всичко. И тъй голяма част от деня била изминала, а изходът от сражението бил още неизвестен. Най-после при всеобщото изтощение от умората и горещината, когато Метел видял, че нападението на нумидийците поотслабнало, събрал постепенно войниците си на едно място, възстановил редовете и поставил четири легионерски кохорти срещу неприятелската пехота, голяма част от която, изморена, била заела по-високите места. Същевременно той молел и ободрявал войниците да не се отчайват и да не допускат да победи бягащия вече неприятел, който няма нито лагер, нито укрепление, където да се оттегли при отстъплението си; всичко зависело от оръжието му. Но в това време не бездействувал и Югурта; той обикалял и насърчавал войниците си, подновявал сражението и сам с избрани войници опитвал всичко, притичвал се на помощ на своите, нападал тези неприятели, които виждал, че са разколебани, и възпирал, като обсипвал отдалеч със стрели тези, които оказвали по-голяма съпротива. [52] Eo modo inter se duo imperatores, summi viri, certabant, ipsi pares, ceterum opibus disparibus. Nam Metello virtus militum erat, locus adversus; Iugurthae alia omnia praeter milites opportuna. Denique Romani, ubi intellegunt neque sibi perfugium esse neque ab hoste copiam pugnandi fieri--et iam die uesper erat--, adverso colle, sicuti praeceptum fuerat, evadunt. Amisso loco Numidae fusi fugatique; pauci interiere, plerosque uelocitas et regio hostibus ignara tutata sunt. Interea Bomilcar, quem elephantis et parti copiarum pedestrium praefectum ab Iugurtha supra diximus, ubi eum Rutilius praetergressus est, paulatim suos in aequum locum deducit ac, dum legatus ad flumen, quo praemissus erat, festinans pergit, quietus, uti res postulabat, aciem exornat neque remittit, quid ubique hostis ageret, explorare. Postquam Rutilium consedisse iam et animo uacuum accepit, simulque ex Iugurthae proelio clamorem augeri, veritus, ne legatus cognita re laborantibus suis auxilio foret, aciem, quam diffidens virtuti militum arte statuerat, quo hostium itineri officeret, latius porrigit eoque modo ad Rutili castra procedit.   52. Тъй сражавали помежду си тези двама отлични пълководци, равни като личности, но при неравни условия; Метел имал на своя страна храбростта на войниците си, но неблагоприятната местност; всичко останало с изключение на качеството на войниците било на страната на Югурта. Най-после, когато римляните разбрали, че няма място, където да се оттеглят, нито пък неприятелят им дава възможност да се сражават, а вече се свечерявало, те форсирали срещуположния хълм, както им било заповядано. След загубването на тази позиция нумидийците били разпръснати и обърнати в бягство; само малцина загинали, а повечето се спасили благодарение на бързината си и на местността, с която римляните не били запознати. През това време Бомилкар, който бил назначен от Югурта, както по-горе казахме, за началник на слоновете и на част от пехотата, щом Рутилий го отминал, постепенно отвел своите войници на равно място; и докато легатът бързо вървял към реката, където бил пратен, Бомилкар спокойно построил войската си в боен ред, както обстоятелството го изисквало, без да престане да наблюдава действията на неприятеля. Като се научил, че Рутилий, без да подозира нещо, се е вече установил на лагер и в същото време чул да се усилва шумът от сражението с Югурта, у него възникнал страх да не би легатът, като узнае това, да се притече на помощ на намиращите се в затруднение римляни. И за да прегради пътя на неприятеля, той разгънал по-широко бойната редица, която преди бил построил сбито, понеже не се доверявал на храбростта на своите войници, и в такъв ред се отправил към лагера на Рутилий. [53] Romani ex improviso pulveris vim magnam animadvertunt; nam prospectum ager arbustis consitus prohibebat. Et primo rati humum aridam vento agitari, post ubi aequabilem manere et, sicuti acies movebatur, magis magisque appropinquare vident, cognita re properantes arma capiunt ac pro castris, sicuti imperabatur, consistunt. Deinde ubi propius ventum est, utrimque magno clamore concurritur. Numidae tantummodo remorati, dum in elephantis auxilium putant, postquam eos impeditos ramis arborum atque ita disiectos circumveniri vident, fugam faciunt, ac plerique abiectis armis collis aut noctis, quae iam aderat, auxilio integri abeunt. Elephanti quattuor capti, relicui omnes numero quadraginta interfecti. At Romani, quamquam itinere atque opere castrorum et proelio fessi lassique erant, tamen, quod Metellus amplius opinione morabatur, instructi intentique obviam procedunt; nam dolus Numidarum nihil languidi neque remissi patiebatur. Ac primo obscura nocte, postquam haud procul inter se erant, strepitu uelut hostes adventare, alteri apud alteros formidinem simul et tumultum facere; et paene imprudentia admissum facinus miserabile, ni utrimque praemissi equites rem explorauissent. Igitur pro metu repente gaudium mutatur: milites alius alium laeti appellant, acta edocent atque audiunt, sua quisque fortia facta ad caelum fert. Quippe res humanae ita sese habent: in victoria vel ignavis gloriari licet, adversae res etiam bonos detrectant.   53. Изведнаж римляните забелязали голям облак прах, тъй като обрасналата с храсти местност не позволявала да се вижда надалеч. Изпърво те помислили, че вятърът издига прахта от сухата почва; но после, като видели, че облакът си остава еднакъв и според движението на войската се приближава все повече и повече, те разбрали работата; бързо грабнали оръжието си и застанали пред лагера, както им било заповядано. После, щом се приближил неприятелят, и двете войски със силен вик се нахвърлили една срещу друга. Нумидийците се държели дотогава, докато се опирали на помощта на слоновете; но когато видели, че слоновете се заплитат в клоните на дърветата и така отделени един от друг бивали заграждани от неприятеля, те се разбягвали. Повечето от тях захвърлили оръжието си и се спасили невредими на хълма или под прикритието на настъпващата нощ. Четири слона били пленени, а всички останали, 40 на брой, убити. Въпреки че римляните били уморени и изтощени от похода, от построяването на лагера и от сражението, все пак те тръгнали в пълен ред и бойна готовност да посрещнат Метел, който се бил забавил повече, отколкото очаквали, защото коварството на нумидийците не допускало никаква небрежност и разпуснатост. Изпърво, когато двете войски били недалеч една от друга, в тъмнината на нощта с шума си те си причинили взаимно страх и смущение, като че ли настъпва неприятел, и страшно нещастие щяло да ги сполети поради недоразумение, ако изпратените и от двете страни конници не били разузнали как стои работата. Тогава изведнаж страхът бил заменен с радост; войниците радостни се викали един друг, разказвали и слушали делата си, всеки превъзнасял до небето своите подвизи. Такава е човешката природа: победата позволява дори и на страхливите да се хвалят, а поражението помрачава делата и на храбрите. [54] Metellus in isdem castris quatriduo moratus saucios cum cura reficit, meritos in proeliis more militiae donat, universos in contione laudat atque agit gratias, hortatur, ad cetera, quae levia sunt, parem animum gerant: pro victoria satis iam pugnatum, relicuos labores pro praeda fore. Tamen interim transfugas et alios opportunos, Iugurtha ubi gentium aut quid agitaret, cum paucisne esset an exercitum haberet, ut sese victus gereret, exploratum misit. At ille sese in loca saltuosa et natura munita receperat ibique cogebat exercitum numero hominum ampliorem, sed hebetem infirmumque, agri ac pecoris magis quam belli cultorem. Id ea gratia eveniebat, quod praeter regios equites nemo omnium Numida ex fuga regem sequitur. Quo cuiusque animus fert, eo discedunt, neque id flagitium militiae ducitur: ita se mores habent. Igitur Metellus, ubi videt etiam tum regis animum ferocem esse, bellum renovari, quod nisi ex illius libidine geri non posset, praeterea inicum certamen sibi cum hostibus, minore detrimento illos vinci quam suos vincere, statuit non proeliis neque in acie sed alio more bellum gerendum. Itaque in loca Numidiae opulentissima pergit, agros vastat, multa castella et oppida temere munita aut sine praesidio capit incenditque, puberes interfici iubet, alia omnia militum praedam esse. Ea formidine multi mortales Romanis dediti obsides; frumentum et alia, quae usui forent, affatim praebita; ubicumque res postulabat, praesidium impositum. Quae negotia multo magis quam proelium male pugnatum ab suis regem terrebant; quippe, cuius spes omnis in fuga sita erat, sequi cogebatur et, qui sua loca defendere nequiverat, in alienis bellum gerere. Tamen ex copia quod optimum videbatur consilium capit: exercitum plerumque in isdem locis opperiri iubet, ipse cum delectis equitibus Metellum sequitur, nocturnis et auiis itineribus ignoratus Romanos palantis repente aggreditur. Eorum plerique inermes cadunt, multi capiuntur, nemo omnium intactus profugit, et Numidae, prius quam ex castris subveniretur, sicuti iussi erant, in proximos collis discedunt.   54. Метел останал четири дни в този лагер, погрижил се за лекуването на ранените, наградил според военния обичай отличилите се в сраженията, похвалил в събрание всички и им поблагодарил; той ги насърчил да проявят същата храброст и в останалите действия, които им предстояли, но те не били тъй трудни; победата била вече спечелена, сега им предстояло да се бият за плячка. А между това той изпратил бегълци и други удобни лица, които да разузнаят де се намира Югурта и какво възнамерява, с малцина ли е, има ли със себе си цялата войска и как се държи след поражението. Югурта пък се бил оттеглил в гористи и естествено укрепени места, дето събирал нова войска, още по-многобройна, но негодна и неустойчива, на която повече подхождало да обработва земята и да отглежда добитък, отколкото да води война. А за това причината била, че от нумидийците след бягството им освен царската гвардия никой друг не последвал царя; всеки отишъл там, дето искал, без да се счита това като нарушение на военната дисциплина; такива са техните нрави.И тъй като Метел се убедил, че духът на царя дори и след всичко това е надменен и че подновява войната, която ще трябва да се води според неговите прищевки, освен това и борбата с нумидийците ще бъде при неравни условия и при поражение неприятелят ще понесе по-малки загуби, отколкото римляните при победа, той решил да не води войната със сражения и правилен бой, но по друг начин. И той се отправил към най-богатите области на Нумидия, опустошил полетата, превзел и опожарил много кастели и градове, безразборно укрепени или без гарнизон, заповядал да избият възрастните, а всичко останало предоставил като плячка на войниците си. При тая заплаха местните жители дали на римляните много заложници и доставили в изобилие жито и други необходими припаси, а Метел поставял навсякъде, дето било необходимо, гарнизони. Тези мерки възбудили у царя много по-голям страх, отколкото неотдавнашното поражение на войската му, тъй като той възлагал най-голяма надежда на бягството, а сега бил принуден да следва своя неприятел; и след като не могъл да защити своите собствени позиции, сега трябвало да воюва в неблагоприятен за него терен. При все това той съставил план за действие, който му изглеждал най добър при новото положение; заповядал по-голямата част от войската му да чака на същите места, дето била, а сам той с избрани конници тръгнал по следите на Метел и като минал незабелязано нощем през странични пътища, нападнал внезапно римски войници, които се скитали наоколо; повечето от тях, понеже били невъоръжени, били избити, мнозина пленени, никой от тях не се отървал ненаранен; а нумидийците се оттеглили, както им било заповядано, в съседните хълмове, преди да пристигне помощ от лагера на Метел. [55] Interim Romae gaudium ingens ortum cognitis Metelli rebus, ut seque et exercitum more maiorum gereret, in adverso loco victor tamen virtute fuisset, hostium agro potiretur, Iugurtham magnificum ex Albini socordia spem salutis in solitudine aut fuga coegisset habere. Itaque senatus ob ea feliciter acta dis immortalibus supplicia decernere; civitas, trepida antea et sollicita de belli eventu, laeta agere; de Metello fama praeclara esse. Igitur eo intentior ad victoriam niti, omnibus modis festinare, cavere tamen, necubi hosti opportunus fieret, meminisse post gloriam invidiam sequi. Ita, quo clarior erat, eo magis anxius erat, neque post insidias Iugurthae effuso exercitu praedari; ubi frumento aut pabulo opus erat, cohortes cum omni equitatu praesidium agitabant; exercitus partem ipse, relicuos Marius ducebat. Sed igni magis quam praeda ager vastabatur. Duobus locis haud longe inter se castra faciebant; ubi vi opus erat, cuncti aderant; ceterum, quo fuga atque formido latius cresceret, diversi agebant. Eo tempore Iugurtha per collis sequi, tempus aut locum pugnae quaerere, qua venturum hostem audierat, pabulum et aquarum fontis, quorum penuria erat, corrumpere, modo se Metello interdum Mario ostendere, postremos in agmine temptare ac statim in collis regredi, rursus aliis, post aliis minitari, neque proelium facere neque otium pati, tantummodo hostem ab incepto retinere.   55. Между това голяма радост настанала в Рим, когато научили за делата на Метел: че той се проявявал и държел войската си според обичая на прадедите, че въпреки неблагоприятния терен благодарение на храбростта си спечелил победата; че владеел неприятелска земя и че принудил възгорделия се поради безгрижието на Албин Югурта да търси спасение в пустинята или в бягство. Затова сенатът поради тъй щастливо извършените дела постановил да се устроят благодарствени молебени в чест на безсмъртните богове, а гражданите, преди разтревожени и обезпокоени за изхода на войната, сега ликували; славата на Метел пък достигнала своя връх. А той още по-упорито се стремял към победата и прилагал всевъзможни начини, за да я ускори; обаче той се пазел да не даде благоприятен случай на неприятеля да го нападне неочаквано, защото знаел, че завистта следва славата. И колкото повече се прославял, толкова по-предпазлив ставал; след засадата на Югурта той не позволявал вече на войската си да граби пръсната, а когато имал нужда от жито или храна за добитъка, кохорти с цялата конница охранявали транспорта. Метел опустошавал страната повече чрез опожаряване, отколкото чрез ограбване. Една част от войската началствувал сам той, а другата Марий; те построявали лагерите си на две различни, но близки места и където се явявала нужда от помощ, всички се отправяли там; иначе, за да разпространят по-надалеч смущение и страх, те действували отделно. В това време Югурта следвал римляните по хълмовете и търсел удобен случай и място, за да ги нападне; навсякъде, дето слушал, че неприятелят щял да мине, унищожавал фуража и изворите, които били и без това редки; той се показвал ту на Метел, ту на Марий, нападал ариергарда и веднага след това се оттеглял на хълмовете; отново заплашвал с нападение ту едните, ту другите, но никога не встъпвал в сражение, нито оставял противника спокоен, а само искал да попречи на намеренията му. [56] Romanus imperator ubi se dolis fatigari videt neque ab hoste copiam pugnandi fieri, urbem magnam et in ea parte, qua sita erat, arcem regni nomine Zamam statuit oppugnare, ratus, id quod negotium poscebat, Iugurtham laborantibus suis auxilio venturum ibique proelium fore. At ille, quae parabantur a perfugis edoctus, magnis itineribus Metellum antevenit. Oppidanos hortatur, moenia defendant, additis auxilio perfugis, quod genus ex copiis regis, quia fallere nequibat, firmissimum erat; praeterea pollicetur in tempore semet cum exercitu affore. Ita compositis rebus in loca quam maxime occulta discedit, ac post paulo cohortibus Siccam missum, frumentatum cum paucis cohortibus Siccam missum, quod oppidum primum omnium post malam pugnam ab rege defecerat. Eo cum delectis equitibus noctu pergit et iam egredientibus Romanis in porta pugnam facit, simul magna voce Siccensis hortatur, uti cohortis ab tergo circumveniant: fortunam illis praeclari facinoris casum dare; si id fecerint, postea sese in regno, illos in libertate sine metu aetatem acturos. Ac ni Marius signa inferre atque evadere oppido properauisset, profecto cuncti aut magna pars Siccensium fidem mutauissent: tanta mobilitate sese Numidae gerunt. Sed milites Iugurthini, paulisper ab rege sustentati, postquam maiore vi hostes urgent, paucis amissis profugi discedunt.   56. Когато римският пълководец видял, че войската му се изморява от тия хитрости на неприятеля, който не му давал никаква възможност да влезе в сражение, решил да нападне Зама, голям град и крепост на царството в тази част на Нумидия, убеден, че Югурта непременно ще се притече на помощ на застрашените си поданици и тъй ще се завърже сражение. Но Югурта, уведомен от бегълци за тези приготовления, с бърз преход изпреварил Метел, насърчил жителите да защитават стените, като им дал в помощ римските бегълци, които били най-надеждните в неговата войска, понеже не могли отново да изменят; освен това им обещал, че сам той щял да дойде навреме с войската си. След тези мерки той се отдалечил в най-скрити места и малко след това се научил, че Марий се отклонил от пътя, изпратен с няколко кохорти да набави жито от Сика45, първия град, който му беше изменил след злополучното сражение. С избрани конници той се отправил там една нощ и нападнал на самите врати излизащите вече римляни; и в същото време подканил със силен глас жителите на Сика да заобиколят в тил кохортите; съдбата им е предложила случай да извършат славно дело; ако те сторят това, занапред той ще царува, а те ще живеят свободни и незаплашвани от никого. И ако Марий не побързал да нападне врага и да изпразни града, сигурно всички или поне по-голямата част от жителите на Сика щели да изменят. Тъй непостоянни са нумидийците! Югурта могъл да задържи само за кратко време войниците си; но когато римляните ги притиснали по-силно, нумидийците с незначителни загуби се оттеглили в бягство. [57] Marius ad Zamam pervenit. Id oppidum, in campo situm, magis opere quam natura munitum erat, nullius idoneae rei egens, armis virisque opulentum. Igitur Metellus pro tempore atque loco paratis rebus cuncta moenia exercitu circumvenit, legatis imperat, ubi quisque curaret. Deinde signo dato undique simul clamor ingens oritur, neque ea res Numidas terret: infensi intentique sine tumultu manent, proelium incipitur. Romani, pro ingenio quisque, pars eminus glande aut lapidibus pugnare, alii succedere ac murum modo subfodere modo scalis aggredi, cupere proelium in manibus facere. Contra ea oppidani in proximos saxa volvere, sudis, pila, praeterea picem sulphure et taeda mixtam ardentia mittere. Sed ne illos quidem, qui procul manserant, timor animi satis muniverat; nam plerosque iacula tormentis aut manu emissa uulnerabant, parique periculo, sed fama impari boni atque ignavi erant.   57. Марий пристигнал пред Зама. Този град, разположен в полето, бил укрепен повече изкуствено, отколкото естествено и имал необходимите средства за защита – оръжие и войници в изобилие. Когато привършил всички приготовления съобразно с обстоятелството и мястото, Метел46 обкръжил целия град с войската си и определил на всеки от легатите си отгде да ръководи нападението. После по даден знак едновременно от всички страни се раздал силен боен вик; но това не уплашило нумидийците, които, напълно готови за бой, останали спокойни. Започнало се сражението. Римляните се биели всеки според характера на оръжието си; едни хвърляли отдалеч оловни топки или камъни, други се приближили до самите стени, за да ги подкопават или да се покачат със стълби по тях, със силното желание да влязат в ръкопашен бой с неприятеля. От своя страна обсадените търкаляли големи камъни срещу най-напредналите, хвърляли колове и копия или изливали гореща смола, смесена със сяра. Но и тези от нашите, които от страх били останали далеч от стените, не били достатъчно защитени, защото хвърляните от [обсадните] машини или от ръце копия били наранили мнозина. Опасността, но не и славата била еднаква и за храбрите, и за страхливите. [58] Dum apud Zamam sic certatur, Iugurtha ex improviso castra hostium cum magna manu invadit; remissis qui in praesidio erant et omnia magis quam proelium expectantibus portam irrumpit. At nostri repentino metu perculsi sibi quisque pro moribus consulunt; alii fugere, alii arma capere; magna pars uulnerati aut occisi. Ceterum ex omni multitudine non amplius quadraginta memores nominis Romani grege facto locum cepere paulo quam alii editiorem, neque inde maxima vi depelli quiverunt, sed tela eminus missa remittere, pauci in pluribus minus frustrari; sin Numidae propius accessissent, ibi vero virtutem ostendere et eos maxima vi caedere, fundere atque fugare. Interim Metellus cum acerrime rem gereret, clamorem hostilem a tergo accepit, dein converso equo animadvertit fugam ad se versum fieri, quae res indicabat popularis esse. Igitur equitatum omnem ad castra propere misit ac statim C. Marium cum cohortibus sociorum, eumque lacrimans per amicitiam perque rem publicam obsecrat, ne quam contumeliam remanere in exercitu victore neve hostis inultos abire sinat. Ille brevi mandata efficit. At Iugurtha munimento castrorum impeditus, cum alii super vallum praecipitarentur, alii in angustiis ipsi sibi properantes officerent, multis amissis in loca munita sese recepit. Metellus infecto negotio, postquam nox aderat, in castra cum exercitu revertitur.   58. Докато се водело това сражение при Зама, Югурта внезапно нападнал с големи сили неприятелския лагер; той се вмъкнал през една от вратите благодарение на безгрижието на стражата, която очаквала всичко друго, но не и сражение. Нашите, поразени от внезапен страх, гледали да се спасят кой както знаел; едни се разбягали, други грабвали оръжието си, мнозина били ранени или убити. Но от цялото множество не повече от 40 войници, помнейки, че са римляни, се събрали и заели едно по-високо място, откъдето и не могли да бъдат изгонени и с най-големи усилия; но те обратно връщали хвърлените отдалеч срещу тях стрели и понеже били малцина, а неприятелите многобройни, ударите им не отивали напразно. Когато нумидийците се доближавали, римляните проявявали храброст и с необикновена сила ги избивали, разпръсвали и прогонвали. Между това, когато Метел се сражавал най-ожесточено, чул в тила си шум, като че ли неприятелски вик; той обърнал коня си и забелязал, че бягството е насочено към него, което показвало, че това са негови съотечественици. И той незабавно изпратил цялата конница към лагера и веднага след това Гай Марий с кохортите на съюзниците; със сълзи на очи той го заклевал в името на тяхното приятелство и в името на държавата да не допусне да бъде опозорена победоносната войска и да си отиде неприятелят ненаказан. Марий изпълнил в кратко време възложеното му. Югурта бил възпрян от укрепленията на лагера, като едни от войниците му се втурнали да бягат през насипа, други в бързината си да се промъкнат през теснините сами си пречели и след тежки загуби се оттеглил в укрепени места. А Метел, без да постигне целта си47, с настъпването на нощта се върнал обратно с войската си в лагера. [59] Igitur postero die, prius quam ad oppugnandum egrederetur, equitatum omnem in ea parte, qua regis adventus erat, pro castris agitare iubet, portas et proxima loca tribunis dispertit, deinde ipse pergit ad oppidum atque uti superiore die murum aggreditur. Interim Iugurtha ex occulto repente nostros invadit: qui in proximo locati fuerant, paulisper territi perturbantur, relicui cito subueniunt. Neque diutius Numidae resistere quiuissent, ni pedites cum equitibus permixti magnam cladem in congressu facerent. Quibus illi freti non, uti equestri proelio solet, sequi, dein cedere, sed adversis equis concurrere, implicare ac perturbare aciem : ita expeditis peditibus suis hostis paene victos dare.   59. На следния ден, преди да започне отново обсадата, Метел заповядал да застане цялата конница от тази страна на лагера, откъдето очаквал да се появи царят, и поверил на [военните] трибуни защитата на вратите му48 и на най-близките до тях места, а сам той са отправил към града и както прежния ден нападнал стените. В това време Югурта внезапно се втурнал срещу нашите от своето скривалище; намиращите се в предните постове при първата уплаха се разбъркали, но останалите им се притекли на помощ. И нумидийците нямало да се съпротивляват дълго време, ако тяхната пехота, размесена с конницата, не нанасяла в схватката големи загуби на нашите; нумидийската конница, опряна на пехотата, вместо да напада неприятеля и после да се оттегля, както обикновено става в конно сражение, се хвърляла направо върху нашите, смущавала и разстройвала редовете им и по този начин предавала на лекоподвижната пехота почти победения неприятел. [60] Eodem tempore apud Zamam magna vi certabatur. ubi quisque legatus aut tribunus curabat, eo acerrime niti, neque alius in alio magis quam in sese spem habere; pariterque oppidani agere: oppugnare aut parare omnibus locis, auidius alteri alteros sauciare quam semet tegere, clamor permixtus hortatione laetitia gemitu, item strepitus armorum ad caelum ferri, tela utrimque uolare. Sed illi, qui moenia defensabant, ubi hostes paulum modo pugnam remiserant, intenti proelium equestre prospectabant. Eos, uti quaeque Iugurthae res erant, laetos modo, modo pauidos animadverteres; ac, sicuti audiri a suis aut cerni possent, monere alii, alii hortari, aut manu significare aut niti corporibus, et ea huc et illuc quasi vitabundi aut iacientes tela agitare. Quod ubi Mario cognitum est--nam is in ea parte curabat --, consulto lenius agere ac diffidentiam rei simulare, pati Numidas sine tumultu regis proelium visere. Ita illis studio suorum asstrictis repente magna vi murum aggreditur. Et iam scalis egressi milites prope summa ceperant, cum oppidani concurrunt; lapides ignem alia praeterea tela ingerunt. Nostri primo resistere; deinde ubi unae atque alterae scalae comminutae, qui supersteterant afflicti sunt, ceteri, quoquo modo potuere, pauci integri, magna pars uulneribus confecti abeunt. Denique utrimque proelium nox diremit.   60. В същото време се водело ожесточено сражение при Зама. Най-голям бил напънът там, дето командвали легатите и [военните] трибуни; всеки разчитал повече на себе си, отколкото на другите. Обсадените действували по същия начин. Отвсякъде се водело нападение и отбрана; и от двете страни било по-силно желанието да нанасят удари, отколкото да се предпазват от ударите; навсякъде се чували викове от насърчавания, радостни възгласи и ридания, звънтенето на оръжията се издигало до небесата, копия летели и от двете страни. А когато нашите отслабвали нападението си, защитниците на стените насочвали вниманието си към конното сражение в далечината. Можело да се види как те ту се радвали, ту се изплашвали според успеха или неуспеха на Югурта; и като че ли могли да бъдат чути или забелязани от своите, едни ги предупреждавали, други ги насърчавали или давали знак с ръка, или се наклонявали в една или друга посока, също като че ли се предпазвали от копията или ги хвърляли. Като забелязал това Марий, който ръководел сражението в тази част, нарочно отслабил нападението и се престорил, че се е отчаял от надеждата за успех, за да даде възможност на нумидийците спокойно да наблюдават сражението на царя. Докато тяхното внимание било съсредоточено в сражението, нападнал със силен устрем стените; и вече войниците се били изкачили по стълбите и почти заели горните части, когато изведнъж обсадените се притичали и почнали да хвърлят камъни, огън и разни метателни оръжия. Отначало нашите устояли, но после, когато стълбите една след друга били разрушени и достигналите горе били съборени на земята, останалите се оттеглили кой както могъл, малцина невредими, но повечето покрити с рани. Най-после сражението било прекратено и от двете страни поради настъпилата нощ. [61] Metellus postquam videt frustra inceptum neque oppidum capi neque Iugurtham nisi ex insidiis aut suo loco pugnam facere et iam aestatem exactam esse, ab Zama discedit et in iis urbibus, quae ad se defecerant satisque munitae loco aut moenibus erant, praesidia imponit. Ceterum exercitum in provinciam, quae proxima est Numidiae, hiemandi gratia collocat. Neque id tempus ex aliorum more quieti aut luxuriae concedit, sed, quoniam armis bellum parum procedebat, insidias regi per amicos tendere et eorum perfidia pro armis uti parat. Igitur Bomilcarem, qui Romae cum Iugurtha fuerat et inde uadibus datis clam de Massiuae nece iudicium fugerat, quod ei per maximam amicitiam maxima copia fallendi erat, multis pollicitationibus aggreditur. Ac primo efficit, uti ad se colloquendi gratia occultus veniat; deinde fide data, si Iugurtham viuum aut necatum sibi tradidisset, fore ut illi senatus impunitatem et sua omnia concederet, facile Numidae persuadet, cum ingenio infido tum metuenti, ne, si pax cum Romanis fieret, ipse per condiciones ad supplicium traderetur.   61. Когато Метел видял, че опитът му е напразен и не може да превземе града, а Югурта влиза в сражение само чрез засади и в удобни за него места, а при това и лятото било вече към края, се оттеглил от Зама и поставил гарнизони в градовете, които били преминали на негова страна и били добре укрепени по природа или със стени. Останалата пък войска настанил да зимува в най-близката до Нумидия римска провинция49. Обаче Метел не губел времето си, както правели другите, в бездействие и удоволствия; но понеже в тази война постегнал малко с оръжие, той решил да устрои засади на царя чрез негови приятели и да използува като оръжие тяхното вероломство. И тъй той се опитал да подкупи с големи обещания Бомилкар, който бил придружавал Югурта в Рим и въпреки представените гаранции за убиването на Масива, тайно той избягал, за да не бъде съден50; той имал най-голямата възможност да предаде Югурта поради извънредно близкото си приятелство с него. Най-напред Метел успял да го извика тайно при себе си, за да разговарят; после той му дал честна дума, че ако му предаде Югурта жив или мъртъв, сенатът ще му гарантира ненаказаност и запазване на всичките му имущества. Той лесно убедил нумидиеца, който бил не само вероломен по природа, но и се страхувал да не би, ако бъде сключен мир с римляните, според условията на договора да бъде предаден и наказан със смърт. [62] Is, ubi primum opportunum fuit, Iugurtham anxium ac miserantem fortunas suas accedit, monet atque lacrimans obtestatur, uti aliquando sibi liberisque et genti Numidarum optime meritae provideat: omnibus proeliis sese victos, agrum vastatum, multos mortalis captos occisos, regni opes comminutas esse; satis saepe iam et virtutem militum et fortunam temptatam; caueat, ne illo cunctante Numidae sibi consulant. His atque talibus aliis ad deditionem regis animum impellit. mittuntur ad imperatorem legati, qui Iugurtham imperata facturum dicerent ac sine ulla pactione sese regnumque suum in illius fidem tradere. Metellus propere cunctos senatorii ordinis ex hibernis accersi iubet; eorum et aliorum, quos idoneos ducebat, consilium habet. Ita more maiorum ex consili decreto per legatos Iugurthae imperat argenti pondo ducenta milia, elephantos omnis, equorum et armorum aliquantum. Quae postquam sine mora facta sunt, iubet omnis perfugas vinctos adduci. Eorum magna pars, uti iussum erat, adducti; pauci, cum primum deditio coepit, ad regem Bocchum in Mauretaniam abierant. Igitur Iugurtha, ubi armis virisque et pecunia spoliatus est, cum ipse ad imperandum Tisidium vocaretur, rursus coepit flectere animum suum et ex mala conscientia digna timere. Denique multis deibus per dubitationem consumptis, cum modo taedio rerum adversarum omnia bello potiora duceret, interdum secum ipse reputaret, quam grauis casus in servitium ex regno foret, multis magnisque praesidiis nequiquam perditis de integro bellum sumit. Et Romae senatus de provinciis consultus Numidiam Metello decreverat.   62. При първия удобен случай Бомилкар отишъл при Югурта, който бил неспокоен и се оплаквал от злата си участ; със сълзи на очи той го съветвал и заклевал да се погрижи най-после за себе си, за децата си и за нумидийския народ, към който тъй много е задължен; нумидийците са победени във всички сражения, казвал Бомилкар, страната е опустошена, много от поданиците му са пленени и избити, силите на царството са изчерпани; достатъчно е вече подлагал на изпитание храбростта на войниците и своята съдба; нека внимава да не би, докато той се колебае, нумидийците сами да се погрижат за спасението си. С такива и тям подобни доводи той склонил царя да се предаде. Били отправени пратеници при римския пълководец, за да му съобщят, че Югурта ще направи всичко, каквото му бъде заповядано, и че предава безусловно себе си и царството си под негово [на Метел] покровителство. Метел заповядал веднага да бъдат повикани от зимния лагер всички от сенатското съсловие; с тях и с неколцина други, които считал за подходящи, държал военно съвещание. И според обичая на прадедите и въз основа на решението на съвета поискал от Югурта чрез пратениците му да предаде 200 000 фунта сребро, всичките си слонове, известно количество коне и оръжие. Като били изпълнени незабавно тези условия, поискал да му бъдат доведени оковани във вериги всички бегълци. Голяма част от тях, както било поискано, били доведени, а една малка част, щом започнало изпълнението на капитулацията, били избягали в Мавритания при цар Бокхус. Когато обаче самият Югурта, вече лишен от войска, оръжие и пари, бил повикан в Тизидий, за да получи нови заповеди от консула, той отново започнал да се колебае и да се страхува поради съзнаване на вината си от заслужено наказание. Най-сетне, като прекарал много дни в колебание и ту отвратен от неуспехите си, предпочитал всичко друго пред войната, ту сам си разсъждавал колко тежко ще бъде падането му от царския престол в робство и че е изгубил напразно толкова много и значителни средства, той започнал отново войната. А в Рим сенатът, запитан за разпределението на провинциите, поверил и за следната [108 г. пр. н. е.] година Нумидия на Метел. [63] Per idem tempus Vticae forte C. Mario per hostias dis supplicanti magna atque mirabilia portendi haruspex dixerat: proinde quae animo agitabat, fretus dis ageret, fortunam quam saepissime experiretur; concta prospere eventura. At illum iam antea consulatus ingens cupido exagitabat, ad quem capiendum praeter uetustatem familiae alia omnia abunde erant: industria, probitas, militiae magna scientia, animus belli ingens domi modicus, libidinis et divitiarum victor, tantummodo gloriae auidus. Sed is natus et omnem pueritiam Arpini altus, ubi primum aetas militiae patiens fuit, stipendiis faciendis, non Graeca facundia neque urbanis munditiis sese exercuit: ita inter artis bonas integrum ingenium brevi adolevit. Ergo, ubi primum tribunatum militarem a populo petit, plerisque faciem eius ignorantibus facile factis notus per omnis tribus declaratur. Deinde ab eo magistratu alium, post alium sibi peperit, semperque in potestatibus eo modo agitabat, ut ampliore quam gerebat dignus haberetur. Tamen is ad id locorum talis vir--nam postea ambitione praeceps datus est--consulatum appetere non audebat. Etiam tum alios magistratus plebs, consulatum nobilitas inter se per manus tradebat. Novos nemo tam clarus neque tam egregiis factis erat, quin indignus illo honore et is quasi pollutus haberetur.   63. По същото това време на Гай Марий, който принасял жертва на боговете в Утика, жрецът-гадател предсказал велика и необикновена съдба: ето защо с помощта на боговете нека да приведе в изпълнение това, което вълнува душата му, и да опитва колкото може по-често щастието си, всичко ще се увенчае с успех. А Марий отдавна горял от силно желание да бъде удостоен с консулската длъжност; и за да я получи с изключение на старинността на рода, той притежавал всички други необходими качества: предприемчивост, честност, всестранно познаване на военното изкуство, несломим дух на война, умереност в гражданския живот, презирал удоволствията и богатствата, единствената му страст била славата. Роден в Арпин, дето прекарал цялото си детство, щом като достигнал възрастта, годна за военна служба, той се посветил на военното изкуство, а не на изучаване на гръцкото красноречие и на изтънчения градски живот. Тъй благодарение на тези здрави занимания неговият непорочен характер бързо възмъжал. И когато за пръв път се кандидатирал пред народа за длъжността военен трибун, макар и непознат лично на мнозина граждани, но известен с делата си, той бил избран от всички триби51. След тази длъжност той достигнал последователно до все по-високи и винаги при изпълнението на служебните си задължения се проявявал така, че да го считат достоен за по-висока длъжност от тази, която заемал. При все това този тъй даровит мъж, когото най-после честолюбието погуби, дотогава не се осмелявал да се домогне до консулската длъжност. Защото и тогава народът избирал само останалите магистри, а знатните запазвали за себе си консулската длъжност, която предавали помежду си от ръка на ръка. Нямало нов човек, независимо от неговата известност и забележителни дела, който да не бил считан и като че ли опетнен за тая длъжност. [64] Igitur ubi Marius haruspicis dicta eodem intendere videt, quo cupido animi hortabatur, ab Metello petendi gratia missionem rogat. Cui quamquam virtus, gloria atque alia optanda bonis superabant, tamen inerat contemptor animus et superbia, commune nobilitatis malum. Itaque primum commotus insolita re mirari eius consilium et quasi per amicitiam monere, ne tam praua inciperet neu super fortunam animum gereret: non omnia omnibus cupienda esse, debere illi res suas satis placere; postremo caveret id petere a populo Romano, quod illi iure negaretur. Postquam haec atque alia talia dixit neque animus Mari flectitur, respondit, ubi primum potuisset per negotia publica, facturum sese quae peteret. Ac postea saepius eadem postulanti fertur dixisse, ne festinaret abire: satis mature illum cum filio suo consulatum petiturum. Is eo tempore contubernio patris ibidem militabat. Annos natus circiter viginti. Quae res Marium cum pro honore, quem affectabat, tum contra Metellum vehementer accenderat. Ita cupidine atque ira, pessimis consultoribus, grassari; neque facto ullo neque dicto abstinere, quod modo ambitiosum foret; milites, quibus in hibernis praeerat, laxiore imperio quam antea habere; apud negotiatores, quorum magna multitudo Vticae erat, criminose simul et magnifice de bello loqui: dimidia pars exercitus si sibi permitteretur, paucis diebus Iugurtham in catenis habiturum; ab imperatore consulto trahi, quod homo inanis et regiae superbiae imperio nimis gauderet. Quae omnia illis eo firmiora videbantur, quia diuturnitate belli res familiaris corruperant et animo cupienti nihil satis festinatur.   64. И тъй, когато Марий видял, че думите на жреца-гадател указват на същата цел, към която го подбуждал честолюбивият му дух, помолил Метел да бъде освободен от длъжност52, за да постави своята кандидатура. Последният, макар и да се отличавал с храброст, слава и други желани от един добродетелен човек качества, при все това не му липсвал общият недостатък на знатните – презрение към другите и надменност. Изпърво, изненадан от необикновеното му желание, Метел изказал своето учудване от намерението му и го посъветвал като приятел да не предприема подобна неуместна постъпка и да не се стреми към това, което превишава съсловното му положение, като добавил, че всичко не може да бъде желано от всички и че той трябва да се задоволи с положението си; най-после нека внимава да не иска от римския народ това, което с право ще му бъде отказано. Когато тези и тям подобни увещания не могли да отклонят Марий от намерението му, Метел му заявил, че ще изпълни молбата му, щом като интересите на държавата му позволяват това. А когато след това Марий още няколко пъти повторил своето искане, разказва се, че Метел му заявил да не бърза със заминаването си, за него ще бъде все още достатъчно рано да се домогва до консулската длъжност наред с неговия син. Последният, който служел по това време в свитата на баща си, бил на възраст около 20 години. Този разговор разпалил още по-силно у Марий желанието му към консулската длъжност, до която се домогвал, и омразата му към Метел. Тъй Марий тръгнал по пътя на най-гибелните съветници – честолюбието и гнева; той не се въздържал нито в делата си, нито в думите си, стига само това да служело на честолюбивите му стремежи; войниците, които началствувал в зимния лагер, не държел вече тъй строго, както преди; пред търговците, които били твърде многобройни в Утика, той говорел за войната едновременно с укор и самохвалство, като казвал, че ако половината от войската бъде поверена нему, в няколко дни ще доведе Югурта окован във вериги; пълководецът [Метел] нарочно протака войната, понеже на този суетен и горд като цар човек извънредно много се нрави властта. Всичко това им изглеждало толкова по-основателно, понеже продължителната война била съсипала техните имущества, а за човешките желания нищо не се изпълнява достатъчно бързо. [65] Erat praeterea in exercitu nostro Numida quidam nomine Gauda, Mastanabalis filius, Masinissae nepos, quem Micipsa testamento secundum heredem scripserat, morbis confectus et ob eam causam mente paulum imminuta. Cui Metellus petenti, more regum ut sellam iuxta poneret, item postea custodiae causa turmam equitum Romanorum, utrumque negaverat: honorem, quod eorum modo foret, quos populus Romanus reges appellauisset; praesidium, quod contumeliosum in eos foret, si equites Romani satellites Numidae traderentur. Hunc Marius anxium aggreditur atque hortatur, ut contumeliarum in imperatorem cum suo auxilio poenas petat. Hominem ob morbos animo parum valido secunda oratione extollit: illum regem, ingentem virum, Masinissae nepotem esse; si Iugurtha captus aut occisus foret, imperium Numidiae sine mora habiturum; id adeo mature posse evenire, si ipse consul ad id bellum missus foret. Itaque et illum et equites Romanos, milites et negotiatores, alios ipse, plerosque pacis spes impellit, uti Romam ad suos necessarios aspere in Metellum de bello scribant, Marium imperatorem poscant. Sic illi a multis mortalibus honestissima suffragatione consulatus petebatur. Simul ea tempestate plebs nobilitate fusa per legem Mamiliam novos extollebat. Ita Mario cuncta procedere.   65. Освен това в нашата войска имало един нумидиец на име Гавда, син на Мастанабал и внук на Масиниса, когото Миципса бил определил в завещанието си като втори наследник, човек, изтощен от болести и поради това с отслабнали умствени способности. Той бил поискал от Метел според правото на царете да постави стола си наред с негови, а после поискал и един отред римски конници за охрана; но Метел му бил отказал и двете; честта на мястото – понеже това право се дава само на тези, които римският народ е признал за царе, а охраната – понеже щяло да бъде унизително за римски конници да служат като телохранители на един нумидиец. Марий използувал възмутения от отказа Гавда и го подбудил с негова помощ да си отмъсти на пълководеца за обидите. С лъстиви думи той започнал да превъзнася слабоумния поради болести мъж: че е цар, велик мъж и внук на Масиниса; ако Югурта бъде пленен или убит, той ще получи незабавно нумидийското царство; това може да стане скоро, ако нему, на Марий, като консул бъде възложено да води войната. Тъй Гавда, римските конници, войниците и търговците били подбудени – едни от самия Марий, а повечето от надеждата за мир – да пишат в писмата си до свои близки в Рим с укор за Метел относно воденето на войната и да настояват да бъде избран Марий за пълководец. По този начин за избирането на Марий за консул се застъпили мнозина с най-почтени препоръки. От друга страна, по същото време народът бил издигнал нови люде, след като със закона на Мамилий53 бил нанесен съкрушителен удар на знатните. Тъй всичко било благоприятно за Марий. [66] Interim Iugurtha, postquam omissa deditione bellum incipit, cum magna cura parare omnia, festinare: cogere exercitum; civitatis, quae ab se defecerant, formidine aut ostentando praemia affectare; communire suos locos, arma tela aliaque, quae spe pacis amiserat, reficere aut commercari; servitia Romanorum allicere et eos ipsos, qui in praesidiis erant, pecunia temptare; prorsus nihil intactum neque quietum pati, cuncta agitare. Igitur Vagenses, quo Metellus initio Iugurtha pacificante praesidium imposuerat, fatigati regis suppliciis neque antea voluntate alienati, principes civitatis inter se coniurant. Nam uulgus, uti plerumque solet et maxime Numidarum, ingenio mobili, seditiosum atque discordiosum erat, cupidum novarum rerum, quieti et otio adversum. Dein compositis inter se rebus in diem tertium constituunt, quod is festus celebratusque per omnem Africam ludum et lasciuiam magis quam formidinem ostentabat. Sed ubi tempus fuit, centuriones tribunosque militaris et ipsum praefectum oppidi T. Turpilium Silanum alius alium domos suas inuitant. Eos omnis praeter Turpilium inter epulas obtruncant, postea milites palantis inermos, quippe in tali die ac sine imperio, aggrediuntur. Idem plebes facit, pars edocti ab nobilitate, alii studio talium rerum incitati, quis acta consiliumque ignorantibus tumultus ipse et res novae satis placebant.   66. Между това Югурта, след като се отказал от капитулация и отново започнал войната, се заел с голямо усърдие и бързина да подготви всичко; събирал войска, стараел се отново да привлече на своя страна със заплашване или с обещаване на награди градове, които му били изменили, укрепвал опорните си места, приготовлявал и купувал оръжие и всичко, което бил загубил вследствие надеждата за мир; той привличал на своя страна роби и римляни и дори се опитвал да подкупи с пари поставените в гарнизоните войници; с една дума, не оставил нищо неизпитано, нищо на спокойствие, а поставил всички средства в движение. И тъй първенците на Вага, дето Метел в началото, когато преговарял за мир с Югурта, бил поставил гарнизон, които и преди това били благосклонно разположени спрямо царя, по настойчивите му молби организирали заговор против римляните. А простолюдието пък, както обикновено, а особено у нумидийците, било с променлив характер, метежно и свадливо, склонно към размирици и враг на мира и спокойствието. След като уредили помежду си всичко, те определили за изпълнение на плана си третия ден, понеже този ден, който бил празник, почитан в цяла Африка, обещавал по-скоро забави и веселие, отколкото страх. Когато денят дошъл, заговорниците поканили по домовете си центурионите, военните трибуни и самият комендант на града Тит Турпилий Силан и през време на угощението избили всички освен него. После те нападнали войниците, които се разхождали невъоръжени и без началниците си, както става в такъв ден. И простолюдието правело същото – едни уведомени от преди от знатните, други от склонност към подобни действия, които макар и да не знаели за случилото се и неговата цел, но самото безредие и метежът им доставяли удоволствие. [67] Romani milites, improviso metu incerti ignarique, quid potissimum facerent, trepidare. Arce oppidi, ubi signa et scuta erant, praesidium hostium, portae ante clausae fuga prohibebant; ad hoc mulieres puerique pro tectis aedificiorum saxa et alia, quae locus praebebat, certatim mittere. Ita neque caveri anceps malum neque a fortissimis infirmissimo generi resisti posse: iuxta boni malique, strenui et inbelles inulti obtruncari. In ea tanta asperitate saevissimis Numidis et oppido undique clauso Turpilius praefectus unus ex omnibus Italicis intactus profugit. Id misericordiane hospitis an pactione aut casu ita evenerit, parum comperimus, nisi, quia illi in tanto malo turpis vita integra fama potior fuit, improbus intestabilisque videtur.   67. Внезапен страх объркал римските войници, безпомощни и в недоумение какво да правят: в крепостта на града, дето били знамената и щитовете, се била настанила неприятелска охрана, а заключените от преди врати пречели на бягството им; освен това жените и децата се надпреварвали да хвърлят от покривите на къщите камъни и всичко, каквото им попадало в ръцете. Тъй те не могли да избягнат двойната опасност54; и дори и най-храбрите не могли да се противопоставят на най-слабите. Еднакво и добрите, и лошите войници, и храбрите, и малодушните били изклани, без да могат да си отмъстят. В тази страшна сеч всред ожесточените нумидийци и в затворения отвсякъде град единствен от всички италийци комендантът Турпилий избягал невредим. Дали това е станало поради състраданието на неговия хазяин, или по някакво тайно споразумение, или просто случайно, не е известно. Във всеки случай той се показал безчестен и отвратителен, понеже при това страшно нещастие е предпочел позорния живот пред неопетнената слава. [68] Metellus postquam de rebus Vagae actis comperit, paulisper maestus ex conspectu abit. Deinde ubi ira et aegritudo permixta sunt, cum maxima cura ultum ire iniurias festinat. legionem, cum qua hiemabat, et quam plurimos potest Numidas equites pariter cum occasu solis expeditos educit et postera die circiter hora tertia pervenit in quandam planitiem locis paulo superioribus circumventam. Ibi milites fessos itineris magnitudine et iam abnuentis omnia docet oppidum Vagam non amplius mille passuum abesse, decere illos relicuum laborem aequo animo pati, dum pro civibus suis, viris fortissimis atque miserrimis, poenas caperent; praeterea praedam benigne ostentat. Sic animis eorum arrectis equites in primo late, pedites quam artissime ire et signa occultare iubet.   68. Известието за станалото във Вага така натъжило Метел, че той се оттеглил за известно време в уединение; после, когато гневът се примесил към скръбта му, с най-голямо усърдие и бързина се заел да отмъсти за извършеното престъпление. При залез слънце той извел без всякакъв обоз легиона, с който зимувал, и колкото може повече нумидийски конници и пристигнал на следния ден към третия час55 в една равнина, заобиколена с немного високи хълмове. Тук той съобщил всичко на войниците, които били уморени от дългия път и вече отказвали да вървят по-нататък, че градът Вага не отстои повече от 1000 стъпки и че тяхната чест им налага да понесат мъжествено и последните несгоди, за да отмъстят за своите храбри съграждани, сполетени от това страшно нещастие; освен това той ги обнадеждил и с богатата плячка. Като ги ободрил по този начин, той заповядал конницата да върви напред в разгънат строй, а пехотата – колкото се може в по-сбит строй и със скрити знамена. [69] Vagenses ubi animum advertere ad se versum exercitum pergere, primo, uti erat res, Metellum esse rati portas clausere; deinde ubi neque agros vastari et eos, qui primi aderant, Numidas equites vident, rursum Iugurtham arbitrati cum magno gaudio obvii procedunt. Equites peditesque repente signo dato alii uulgum effusum oppido caedere, alii ad portas festinare, pars turris capere: ira atque praedae spes amplius quam lassitudo posse. Ita Vagenses biduum modo ex perfidia laetati; civitas magna et opulens cuncta poenae aut praedae fuit. Turpilius, quem praefectum oppidi unum ex omnibus profugisse supra ostendimus, iussus a Metello causam dicere, postquam sese parum expurgat, condemnatus verberatusque capite poenas soluit; nam is civis ex Latio erat.   69. Когато жителите на Вага забелязали, че към тях настъпва войска, изпърво помислили, че е Метел, както било в действителност, и затворили вратите на града; после обаче, като видели, че полетата им не се опустошават и че първите, които се приближават били нумидийски конници, помислили, напротив, че е Югурта и с голяма радост се отправили насреща му. Внезапно по даден знак конници и пехотинци се втурнали и едни избивали разпръсналата се извън града тълпа, други се спуснали към вратите, трети заели кулите; гневът и надеждата за плячка надделели умората. Тъй жителите на Вага се радвали само два дни на вероломството си; този голям и богат град станал изцяло жертва на отмъщението или на плячката. Турпилий пък, комендантът на града, за когото по-горе беше споменато, че единствен от всички се бил спасил, по заповед на Метел бил изправен пред съд; и понеже не могъл да се оправдае, бил осъден, бит с пръчки и обезглавен, тъй като бил латински гражданин56. [70] Per idem tempus Bomilcar, cuius impulsu Iugurtha deditionem, quam metu deseruit, inceperat, suspectus regi et [ipse] eum suspiciens novas res cupere, ad perniciem eius dolum quaerere, die noctuque fatigare animum. Denique omnia temptando socium sibi adiungit Nabdalsam, hominem nobilem, magnis opibus, clarum acceptumque popularibus suis, qui plerumque seorsum ab rege exercitum ductare et omnis res exequi solitus erat, quae Iugurthae fesso aut maioribus asstricto superaverant; ex quo illi gloria opesque inventae. Igitur utriusque consilio dies insidiis statuitur; cetera, uti res posceret, ex tempore parari placuit. Nabdalsa ad exercitum profectus, quem inter hiberna Romanorum iussus habebat, ne ager inultis hostibus vastaretur. Is postquam magnitudine facinoris perculsus ad tempus non venit metusque rem impediebat, Bomilcar, simul cupidus incepta patrandi et timore soci anxius, ne omisso uetere consilio novum quaereret, litteras ad eum per homines fidelis mittit, in quis mollitiam socordiamque viri accusare, testari deos, per quos iurauisset, monere, ne praemia Metelli in pestem converteret: Iugurthae exitium adesse, ceterum suane an Metelli virtute periret, id modo agitari; proinde reputaret cum animo suo, praemia an cruciatum mallet.   70. В същото време Бомилкар, по чиято подбуда Югурта бил започнал да се предава, но после поради страх се отказал, подозиран от царя и сам подозиращ него, започнал да крои планове; денем и нощем измъчвал духа си да търси средства, за да го погуби. Най-после, опитвайки всички средства, той привлякъл за съучастник Набдалса, знатен и извънредно богат мъж, известен и уважаван от съотечествениците си, който често, отделно от царя, предвождал войска и обикновено изпълнявал всички дела, които Югурта изоставял било поради умора, или ако бил зает с по-важни дела. Оттам били известността и богатствата му. И тъй двамата по взаимно съгласие определили деня за изпълнение на решението си; подробностите се споразумели да уредят съобразно с момента и както обстоятелствата го наложат. Набдалса се отправил при войската, която по заповед на Югурта държал недалеч от зимния лагер на римляните, за да не могат безнаказано да опустошават полетата. Но когато, стреснат от големината на престъплението, той не се явил на условеното време и неговият страх осуетявал заговора, Бомилкар, обхванат от жажда да изпълни намерението си, същевременно и обезпокоен от нерешителността на своя съучастник да не би да е изоставил първия план и да е потърсил някой нов, му изпратил чрез доверени лица писмо. В него той го обвинявал в малодушие и бездействие; призовавал за свидетели боговете, в които се бил заклел, съветвал го да не обръща в гибел за тях57 обещаната от Метел награда; краят на Югурта бил неизбежен, въпросът бил само дали той ще загине от тяхната смелост или от тази на Метел; затова нека обмисли какво ще предпочете – наградата или мъченическата смърт. [71] Sed cum eae litterae allatae, forte Nabdalsa exercito corpore fessus in lecto quiescebat, ubi cognitis Bomilcaris verbis primo cura, deinde, uti aegrum animum solet, somnus cepit. Erat ei Numida quidam negotiorum curator, fidus acceptusque et omnium consiliorum nisi novissimi particeps. Qui postquam allatas litteras audivit et ex consuetudine ratus opera aut ingenio suo opus esse in tabernaculum introiit, dormiente illo epistulam super caput in puluino temere positam sumit ac perlegit, dein propere cognitis insidiis ad regem pergit. Nabdalsa paulo post experrectus ubi neque epistulam repperit et rem omnem, uti acta erat, [ex perfugis] cognovit, primo indicem persequi conatus, postquam id frustra fuit, Iugurtham placandi gratia accedit; dicit, quae ipse parauisset facere, perfidia clientis sui praeventa; lacrimans obtestatur per amicitiam perque sua antea fideliter acta, ne super tali scelere suspectum sese haberet.   71. Когато било донесено това писмо, Набдалса случайно почивал в леглото си, изморен от телесни напрежения. Щом прочел писмото на Бомилкар, изпърво се разтревожил, но после, както обикновено става с душевно сломените, заспал. Той държал при себе си като помощник в работата си един нумидиец, негов довереник и любимец, посветен във всички негови планове с изключение на последния. Този, като чул, че е донесено писмо, помислил, както винаги, че може да е необходимо неговото съдействие или мнение и влязъл в палатката; и докато Набдалса спял, той взел писмото, което било поставено по невнимание на възглавницата над главата на спящия, и го прочел, а след това, като узнал за заговора, веднага се отправил при царя. Малко след това, когато Набдалса се събудил и не намерил писмото и разбрал какво се е случило, отначало се опитал да догони предателя, но после, като не успял, отишъл при Югурта, за да го моли за милост; вероломният му58 клиент го е изпреварил в това, казвал Набдалса, което сам той имал намерение да направи; със сълзи на очи той го заклевал в името на тяхното приятелство и в името на верността, която дотогава проявявал към него, да не го подозира в такова престъпление. [72] Ad ea rex, aliter atque animo gerebat, placide respondit. Bomilcare aliisque multis, quos socios insidiarum cognoverat, interfectis iram oppresserat, ne qua ex eo negotio seditio oreretur. Neque post id locorum Iugurthae dies aut nox ulla quieta fuit: neque loco neque mortali cuiquam aut tempori satis credere, civis hostisque iuxta metuere, circumspectare omnia et omni strepitu pauescere, alio atque alio loco, saepe contra decus regium, noctu requiescere, interdum somno excitus arreptis armis tumultum facere: ita formidine quasi vecordia exagitari.   72. На тези уверения царят отговорил ласкаво, като прикрил истинските си мисли. След като Бомилкар и много други, за които узнал, че са съучастници в заговора, били избити, той уталожил гнева си против Набдалса да не би от това да произлезе бунт. Но оттогава Югурта не намирал спокойствие нито денем, нито нощем; той не се доверявал вече нито на мястото, дето бил, нито на людете, нито на времето; той се страхувал еднакво от поданиците си, както и от неприятеля; оглеждал всичко около себе си, плашел се и от най-малкия шум; нощем спял ту на едно, ту на друго място, често несъобразно с царското достойнство; понякога внезапно се събуждал, грабвал оръжието и вдигал тревога; дотам той бил терзан от страх, граничещ с лудост. [73] Igitur Metellus, ubi de casu Bomilcaris et indicio patefacto ex perfugis cognovit, rursus tamquam ad integrum bellum cuncta parat festinatque. Marium fatigantem de profectione, simul et inuitum et offensum sibi parum idoneum ratus, domum dimittit. Et Romae plebes litteris, qua de Metello ac Mario missae erant, cognitis volenti animo de ambobus acceperant. Imperatori nobilitas, quae antea decori fuit, invidiae esse; at illi alteri generis humilitas fauorem addiderat. Ceterum in utroque magis studia partium quam bona aut mala sua moderata. Praeterea seditiosi magistratus uulgum exagitare, Metellum omnibus contionibus capitis arcessere, Mari virtutem in maius celebrare. Denique plebes sic accensa, uti opifices agrestesque omnes, quorum res fidesque in manibus sitae erant. relictis operibus frequentarent Marium et sua necessaria post illius honorem ducerent. Ita perculsa nobilitate post multas tempestates novo homini consulatus mandatur. Et postea populus a tribuno plebis T. Manlio Mancino rogatus, quem vellet cum Iugurtha bellum gerere, frequens Marium iussit. Sed paulo ... Decreverat: ea res frustra fuit.   73. Когато Метел узнал от бегълците за нещастната участ на Бомилкар и разкриването на заговора, започнал отново да се готви с такава бързина, като че ли щял да води нова война. Той освободил Марий, който постоянно го безпокоел със своята молба за заминаване, убеден, че малко ще го ползува един недоволен и обиден помощник. А в Рим народът, като узнал съдържанието на изпратените писма относно Метел и Марий, бил приел с удоволствие сведенията и за двамата. Знатният произход, който преди бил доставил на пълководеца слава, сега му навлякъл омраза; а низкият произход на другия сега му спечелил разположението на народа. Впрочем по отношение и на двамата партийното пристрастие било мерилото при преценяването им, а не техните лични достойнства или недостатъци. Освен това размирни магистрати59 подстрекавали народа, по всички събрания отправяли тежки обвинения против Метел и безмерно превъзнасяли доблестта на Марий. Най-после народът бил тъй възбуден, че всички градски и полски работници, чието имущество и доверие зависели от собствения им труд, изоставили работата си и се стекли на тълпи при Марий; те пренебрегнали своите собствени нужди, за да осигурят избора му. Така при всеобщата уплаха на знатните консулската длъжност след продължително прекъсване60 била поверена на един нов човек [за 107 г. пр. н. е.]. След това народът, запитан от народния трибун Тит Манлий Манцин кому желае да повери воденето на войната против Югурта, с голямо мнозинство възложил това на Марий. Малко преди това сенатът бил определил друг, но това решение останало без сила. [74] Eodem tempore Iugurtha amissis amicis, quorum plerosque ipse necaverat, ceteri formidine pars ad Romanos, alii ad regem Bocchum profugerant, cum neque bellum geri sine administris posset et novorum fidem in tanta perfidia ueterum experiri periculosum duceret, varius incertusque agitabat. Neque illi res neque consilium aut quisquam hominum satis placebat: itinera praefectosque in dies mutare; modo adversum hostis, interdum in solitudines pergere; saepe in fuga ac post paulo in armis spem habere; dubitare, virtuti an fidei popularium minus crederet: ita quocumque intenderat, res adversae erant. Sed inter eas moras repente sese Metellus cum exercitu ostendit. Numidae ab Iugurtha pro tempore parati instructique, dein proelium incipitur. Qua in parte rex pugnae affuit, ibi aliquamdiu certatum, ceteri eius omnes milites primo congressu pulsi fugatique. Romani signorum et armorum [et] aliquanto numero, hostium paucorum potiti; nam ferme Numidis in omnibus proeliis magis pedes quam arma tuta sunt.   74. В същото време Югурта се колебаел и не знаел какво да предприеме; той бил лишен от приятели, мнозина от които сам бил избил, а останалите били избягали от страх – едни при римляните, други при цар Бокхус, – той виждал, че не може да води войната без помощници, но считал също за опасно да изпитва верността на нови, след като му били тъй вероломно изневерили старите. Всичко му било противно – положението му, плановете, неговите приближени; всеки ден сменявал посоката на пътя си и началниците си; той се отправял ту срещу неприятеля, ту към пусти места; често възлагал надежда на бягството, а веднага след това на оръжието си; той сам не знаел на какво по-малко да се довери, на храбростта си или на верността на своите поданици; накъдето и да се обърнел, срещал трудности. Всред тия негови колебания обаче изведнъж се явил Метел с войската си. Югурта приготвил и построил войниците си в боен ред, доколкото обстоятелствата му позволявали; после сражението започнало. Там, дето царят присъствувал, сражението продължило известно време; всичката му останала войска обаче при първото сблъскване била разбита и обърнала на бягство. Римляните пленили известно количество знамена и оръжие, но малко неприятели, защото почти във всички сражения нумидийците повече се осланят на краката си, отколкото на оръжието. [75] Ea fuga Iugurtha impensius modo rebus suis diffidens cum perfugis et parte equitatus in solitudines, dein Thalam pervenit, in oppidum magnum atque opulentum, ubi plerique thesauri filiorumque eius multus pueritiae cultus erat. Quae postquam Metello comperta sunt, quamquam inter Thalam flumenque proximum in spatio milium quinquaginta loca arida atque vasta esse cognoverat, tamen spe patrandi belli, si eius oppidi potitus foret, omnis asperitates superuadere ac naturam etiam vincere aggreditur. Igitur omnia iumenta sarcinis levari iubet nisi frumento dierum decem, ceterum utris modo et alia aquae idonea portari. Praeterea conquirit ex agris quam plurimum potest domiti pecoris eoque imponit vasa cuiusque modi, sed pleraque lignea collecta ex tuguriis Numidarum. Ad hoc finitimis imperat, que se post regis fugam Metello dederant, quam plurimum quisque aquae portaret; diem locumque, ubi praesto forent, praedicit; ipse ex flumine, quam proximam oppido aquam esse supra diximus, iumenta onerat: eo modo instructus ad Thalam proficiscitur. Deinde ubi ad id loci ventum, quo Numidis praeceperat, et castra posita munitaque sunt, tanta repente caelo missa vis aquae dicitur, ut ea modo exercitui satis superque foret. Praeterea commeatus spe amplior, quia Numidae, sicuti plerique in nova deditione, officia intenderant. Ceterum milites religione pluvia magis usi, eaque res multum animis eorum addidit, nam rati sese dis immortalibus curae esse. Deinde postero die contra opinionem Iugurthae ad Thalam perveniunt. Oppidani, qui se locorum asperitate munitos crediderant, magna atque insolita re perculsi, nihilo segnius bellum parare; idem nostri facere.   75. След това поражение Югурта, още повече отчаян от положението си, се отправил заедно с бегълците и част от конницата си в пустините, а оттам в Тала, голям и богат град, дето били по-голямата част от съкровищата му и се отглеждали в блестяща дворцова обстановка малките му синове. Когато Метел научил това, макар и да бил уведомен, че между града Тала и най-близката река се простирала пуста и суха местност от 50 мили, все пак с надеждата да свърши войната, ако завладее града, той се заел да преодолее всички трудности и дори да победи самата природа. И тъй той заповядал да бъде облекчен товарният добитък от всичкия багаж и да носи само жито за десет дни, мехове и други съдове за вода. Освен това той събрал от полетата колкото може повече домашен добитък и го натоварил с всевъзможни съдове, но повечето дървени, събрани от колибите на нумидийците. При това той заповядал на околните жители, които след бягството на царя били преминали на негова страна, да донесат колкото се може повече вода, като за това им определил деня и мястото, дето трябвало да се явят. От своя страна той натоварил добитъка с вода от реката, за която по-горе казахме, че е най-близко до града. Тъй запасен, той се отправил за Тала. Когато пристигнал до мястото, дето бил заповядал на нумидийците да се явят, и построил и укрепил лагера си, разказва се, че изведнъж такъв пороен дъжд се излял, че само тази вода била повече от достатъчна за войската му. Освен това и снабдяването с хранителни припаси надминавало очакванията му, тъй като нумидийците, както обикновено става веднага след една капитулация, се били престарали в своите задължения. Но войниците по религиозни съображения използували повече дъждовната вода и това ги силно окуражило, понеже те били убедени, че безсмъртните богове бдят над тях. На другия ден въпреки очакванията на Югурта те пристигнали пред Тала. Жителите на града, които си мислели, че са защитени поради недостъпността на местността, били поразени от това голямо и необикновено предприятие, но все пак почнали старателно да се готвят за войната; нашите направили същото. [76] Sed rex, nihil iam infectum Metello credens, quippe qui omnia, arma tela, locos tempora, denique naturam ipsam ceteris imperitantem industria vicerat, cum liberis et magna parte pecuniae ex oppido noctu profugit. Neque postea in ullo loco amplius uno die aut una nocte moratus, simulabat sese negoti gratia properare, ceterum proditionem timebat, quam vitare posse celeritate putabat: nam talia consilia per otium et ex opportunitate capi. At Metellus, ubi oppidanos proelio intentos, simul oppidum et operibus et loco munitum videt, vallo fossaque moenia circumvenit. Dein duobus locis ex copia maxime idoneis vineas agere, [superque eas] aggerem iacere et super aggerem impositis turribus opus et administros tutari; contra haec oppidani festinare, parare; prorsus ab utrisque nihil relicuum fieri. Denique Romani, multo ante labore proeliisque fatigati, post dies quadraginta quam eo ventum erat, oppido modo potiti; praeda omnis ab perfugis corrupta. Ii postquam murum arietibus feriri resque suas afflictas vident, aurum atque argentum et alia, quae prima ducuntur, domum regiam comportant. Ibi vino et epulis onerati illaque et domum et semet igni corrumpunt, et quas victi ab hostibus poenas metuerant, eas ipsi volentes pependere.   76. А царят, като се убедил, че няма нищо невъзможно за Метел, тъй като със своята настойчивост той бил победил всички препятствия, оръжие, места, време и най-после самата природа, която властвува над всичко, избягал през нощта от града с децата си и с голяма част от съкровищата. Оттогава той нигде не се бавел повече от един ден или една нощ под предлог, че важни работи му налагали да бърза; в същност той се страхувал от предателство, което мислел, че може да избегне с бързината, тъй като подобни решения, за да се вземат, е необходимо време и благоприятни условия. А Метел, като видял, че жителите на града са решили да се сражават, а градът е укрепен изкуствено и от природата, обкръжил стените с насип и вал. После заповядал да докарат на две най-подходящи места защитни покриви, да издигнат насип и да поставят върху него кули, които да защищават работата на работниците. Но и обсадените също бързали и се приготвяли за защита; изобщо и от двете страни нищо не било пропуснато. Най-после римляните, изморени вече от продължителната работа и сраженията, на 40-ия ден от пристигането си тук завладели само града, понеже всичката плячка била унищожена от бегълците. Когато последните видели, че стените са разбити от тараните61 и тяхната гибел е неизбежна, пренесли в царския дворец златото, среброто и всичко, което се счита ценно, и там, след като пили и яли много, изгорили тези ценности заедно с двореца и себе си. Тъй те сами си наложили доброволно наказанието, от което се страхували като победени от неприятеля. [77] Sed pariter cum capta Thala legati ex oppido Lepti ad Metellum venerant orantes, uti praesidium praefectumque eo mitteret: Hamilcarem quendam, hominem nobilem factiosum, novis rebus studere, adversum quem neque imperia magistratuum neque leges valerent; ni id festinaret, in summo periculo suam salutem, illorum socios fore. Nam Leptitani iam inde a principio belli Iugurthini ad Bestiam consulem et postea Romam miserant amicitiam societatemque rogatum. Deinde ubi ea impetrata, semper boni fidelesque mansere et cuncta a Bestia, Albino Metelloque imperata naue fecerant. Itaque ab imperatore facile quae petebant adepti. Emissae eo cohortes Ligurum quattuor et C. Annius praefectus.   77. Едновременно с превземането на Тала дошли при Метел пратеници от града Лептис [Магна], за да го молят да им прати гарнизон и комендант. Някой си Хамилкар, казвали те, човек от знатен произход и властолюбив, замислял преврат; властта на длъжностните лица и законите били безсилни срещу него;и ако Метел не побърза, животът на самите тях, римски съюзници, щял да бъде изложен на най-голяма опасност. В действителност жителите на Лептис още в началото на войната с Югурта били отправили пратеници първо при консула Бестия, а после в Рим, за да молят приятелство и съюз с римляните. После, когато ги получили, те останали докрай честни и верни съюзници и изпълнявали ревностно всичко, което Бестия, Албин и Метел им заповядвали. Затова те получили незабавно исканото от пълководеца; били изпратени в Лептис четири кохорти лигури под началството на Гай Аний. [78] Id oppidum ab Sidoniis conditum est, quos accepimus profugos ob discordias civilis nauibus in eos locos venisse, ceterum situm inter duas Syrtis, quibus nomen ex re inditum. Nam duo sunt sinus prope in extrema Africa, impares magnitudine, pari natura; quorum proxima terrae praealta sunt, cetera uti fors tulit alta alia, alia in tempestate uadosa. Nam ubi mare magnum esse et saevire ventis coepit. limum harenamque et saxa ingentia fluctus trahunt: ita facies locorum cum ventis simul mutatur. Syrtes ab tractu nominatae. Eius civitatis lingua modo conversa conubio Numidarum, legum cultusque pleraque Sidonica; quae eo facilius retinebant, quod procul ab imperio regis aetatem agebant. Inter illos et frequentem Numidiam multi vastique loci erant.   78. Този град [Лептис] бил основан от сидонците, които според преданието, бягайки от родината си поради граждански междуособици, дошли на кораби в тези места. Градът е разположен между двете Сирти, които са получили името си поради своя характер. В същност това са два залива почти на края на Африка, неравни по големина, но еднакви по природа; непосредствено до брега са извънредно дълбоки, а останалите части, според случая и бурите, нейде дълбоки, другаде плитки; когато морето започне да се издига и да беснее от ветровете, вълните влачат със себе си тиня, пясък и грамадни камъни и тъй видът на местността се мени според ветровете62; Сирти са наречени поради наносите63. Само езикът на лептийците се е изменил поради браковете им с нумидийците, но повечето им закони и обичаи са сидонски, които те лесно запазили, понеже живеели далеч от властта на нумидийския цар; между тях и най-населената част на Нумидия се простирали необятни пустини. [79] Sed quoniam in eas regiones per Leptitanorum negotia venimus, non indignum videtur egregium atque mirabile facinus duorum Carthaginiensium memorare; eam rem nos locus admonuit. Qua tempestate Carthaginienses pleraque Africa imperitabant, Cyrenenses quoque magni atque opulenti fuere. Ager in medio harenosus, una specie; neque flumen neque mons erat, qui finis eorum discerneret. Quae res eos in magno diuturnoque bello inter se habuit. Postquam utrimque legiones, item classes saepe fusae fugataeque et alteri alteros aliquantum attriveret. veriti, ne mox victos victoresque defessos alius aggrederetur, per indutias sponsionem faciunt, uti certo die legati domo proficiscerentur: quo in loco inter se obvii fuissent, is communis utriusque populi finis haberetur. Igitur Carthagine duo fratres missi, quibus nomen Philaenis erat, maturavere iter pergere, Cyrenenses tardius iere. Id socordiane an casu acciderit, parum cognovi. Ceterum solet in illis locis tempestas haud secus atque in mari retinere. Nam ubi per loca aequalia et nuda gignentium ventus coortus harenam humo excitauit, ea magna vi agitata ora oculosque implere solet: ita prospectu impedito morari iter. Postquam Cyrenenses aliquanto posteriores se esse vident et ob rem corruptam domi poenas metuont, criminari Carthaginiensis ante tempus domo digressos, conturbare rem, denique omnia malle quam victi abire. Sed cum Poeni aliam condicionem, tantummodo aequam, peterent, Graeci optionem Carthaginiensium faciunt, ut vel illi, quos finis populo suo peterent, ibi viui obruerentur, vel eadem condicione sese quem in locum vellent processuros. Philaeni condicione probata seque vitamque suam rei publicae condonavere: ita viui obruti. Carthaginienses in eo loco Philaenis fratribus aras consecravere, aliique illis domi honores instituti. Nunc ad rem redeo.   79. Но понеже събитията в Лептис ни доведоха до тия страни, струва ми се, че не ще бъде зле да разкажа за героичния и чуден подвиг на двама картагенци, за който ми напомни мястото. През времето, когато картагенците владеели по-голямата част от Африка, киренците били също могъщи и богати. Между двете държави се простирала песъчлива равнина с еднообразен вид; там нямало нито река, нито планина, която да отделя пределите им. Това обстоятелство било причината за ожесточената и продължителна война между двете държави. Сухопътните войски и флотите и на двете страни неведнаж били разбивани и прогонвани и по този начин и двата народа взаимно си нанасяли тежки загуби; и от страх да не би някой друг народ внезапно да нападне изтощените победени и победители, през време на едно примирие те направили следното споразумение: в определен ден да тръгнат от родината си пратеници и от двете страни и мястото, дето те се срещнат, да служи за обща граница на двата народа. Картагенците изпратили двама братя на име Филени, които бързали да изминат пътя си; киренците вървели по-бавно; дали това било от нехайство или случайно, не можах да узная. Но в тези места, също както в открито море, пътникът често бива възпиран от буря. А когато вятърът задуха по равната и лишена от растителност местност, той издига облаци пясък от земята, който носен с голяма сила, изпълва устата и очите на пътника и с това пречи на погледа му и го забавя в пътя му. Когато киренците забелязали, че са значително закъснели и от страх пред наказание, че не са изпълнили поръчката, почнали да обвиняват картагенците, че са тръгнали от дома си преди определеното време, оспорвали изпълнението на споразумението и най-после били съгласни на всичко, но не и да си отидат победени. Но когато картагенците поискали друго условие, обаче еднакво и за двете страни, гърците [т. е. киренците] предложили на картагенците да изберат: или да бъдат живи заровени там, дето искали да бъде границата на тяхното отечество, или да им позволят при същото условие да отидат дотам, дето те биха пожелали. Двамата Филени приели първото условие и пожертвували себе си и живота си за отечеството: те били живи заровени. На това място картагенците издигнали жертвеници64 в памет на братята Филени, а в града си установили за тях и други почести. Сега се връщам към моя предмет. [80] Iugurtha postquam amissa Thala nihil satis firmum contra Metellum putat, per magnas solitudines cum paucis profectus pervenit ad Gaetulos, genus hominum ferum incultumque et eo tempore ignarum nominis Romani. Eorum multitudinem in unum cogit ac paulatim consuefacit ordines habere, signa sequi, imperium obseruare, item alia militaria facere. Praeterea regis Bocchi proximos magnis muneribus et maioribus promissis ad studium sui perducit, quis adiutoribus regem aggressus impellit, uti adversus Romanos bellum incipiat. Id ea gratia facilius proniusque fuit, quod Bocchus initio huiusce belli legatos Romam miserat foedus et amicitiam petitum, quam rem opportunissimam incepto bello pauci impediverant caeci auaritia, quis omnia honesta atque inhonesta vendere mos erat. Et iam antea Iugurthae filia Boccho nupserat, verum ea necessitudo apud Numidas Maurosque levis ducitur, quia singuli pro opibus quisque quam plurimas uxores, denas alii, alii pluris habent, sed reges eo amplius. Ita animus multitudine distrahitur: nulla pro socia obtinet, pariter omnes viles sunt.   80. След загубата на Тала Югурта се убедил, че няма нищо, което да устои на Метел; с малцина той се отправил през обширни пустини и пристигнал при гетулите, диво и варварско племе, което дотогава и по име не познавало римляните. Той събрал това пръснато множество в едно, постепенно ги привикнал да спазват бойния ред, да следват знамената, да се подчиняват на заповедите, както и към други военни правила. Освен това с големи подаръци и с още по-големи обещания той привлякъл на своя страна доверените лица на цар Бокхус; с тяхна помощ той успял да склони самия цар да започне война с римляните. Толкова по-лесно и по-успешно било това за Югурта, понеже Бокхус в началото на тази война бил отправил пратеници в Рим, за да искат съюз и приятелство, но това искане, макар и много изгодно за римляните при започването на войната, било отблъснато поради намесата на неколцина, заслепени от алчност и свикнали да търгуват с всичко – честно и безчестно. От друга страна, дъщерята на Бокхус още преди това била омъжена за Югурта; но такива роднински връзки у нумидийците и маврите са без значение, понеже всеки от тях има според средствата си колкото си иска жени, едни по десет, други повече, а царете още повече. Така благосклонността се разделя между много жени и нито една не бива считана като истинска другарка, а всички са еднакво нищожни. [81] Igitur in locum ambobus placitum exercitus conveniunt. Ibi fide data et accepta Iugurtha Bocchi animum oratione accendit: Romanos iniustos, profunda auaritia, communis omnium hostis esse; eandem illos causam belli cum Boccho habere, quam secum et cum aliis gentibus, libidinem imperitandi, quis omnia regna adversa sint; tum sese, paulo ante Carthaginiensis, item regem Persen, post uti quisque opulentissimus videatur, ita Romanis hostem fore. His atque aliis talibus dictis ad Cirtam oppidum iter constituunt, quod . . . Ibique Metellus praedam captiuosque et impedimenta locaverat. Ita Iugurtha ratus aut capta urbe operae pretium fore aut, si Romanus auxilio suis venisset, proelio sese certaturos. Nam callidus id modo festinabat, Bocchi pacem imminuere, ne moras agitando aliud quam bellum mallet.   81. Двете войски се срещнали на едно място, определено и от двамата царе. Там след взаимна клетва Югурта разпалил духа на Бокхус със следните думи: римляните са несправедливи, с ненаситна алчност, врагове на всички народи; те имат същата причина за една война против Бокхус, която ги подбуди към война срещу самия него и другите народи – тяхната страст към власт; всички царства са им омразни; сега той, Югурта, малко преди – картагенците и цар Персей, а в бъдеще всеки, който им се стори твърде могъщ, ще бъде техен враг. След тези и подобни разговори те решили да се отправят към града Цирта, понеже там Метел бил оставил плячката, пленниците и обоза си. Югурта разсъждавал тъй: или превземането на града ще го възнагради за труда му, или ако римският пълководец дойде на помощ на своите, ще влязат в бой. А хитрият нумидиец бързал по всякакъв начин да наруши мира на Бокхус с римляните, да не би този в случай на забавяне да предпочете някакво друго разрешение пред войната. [82] Imperator postquam de regum societate cognovit, non temere neque, uti saepe iam victo Iugurtha consueverat, omnibus locis pugnandi copiam facit. Ceterum haud procul ab Cirta castris munitis reges opperitur, melius esse ratus cognitis Mauris, quoniam is novos hostis accesserat, ex commodo pugnam facere. Interim Roma per litteras certior fit provinciam Numidiam Mario datam; nam consulem factum ante acceperat. Quibus rebus supra bonum aut honestum perculsus neque lacrimas tenere neque moderari linguam, vir egregius in aliis artibus nimis molliter aegritudinem pati. Quam rem alii in superbiam vertebant, alii bonum ingenium contumelia accensum esse, multi quod iam parta victoria ex manibus eriperetur. Nobis satis cognitum est illum magis honore Mari quam iniuria sua excruciatum, neque tam anxie laturum fuisse, si adempta provincia alii quam Mario traderetur.   82. Когато пълководецът [Метел] узнал за съюза, той не пожелал необмислено да влиза в бой, нито в каквато и да било местност, както често постъпвал с победения вече Югурта. Но той построил лагер недалеч от Цирта и там очаквал царете, убеден, че по-добре е първо да опознае маврите, понеже те били нов противник, и след това, като му се представи удобен случай, да влезе в сражение. Между това той бил уведомен с писмо от Рим, че Нумидия е определена за провинция на Марий, а за избирането му за консул бил научил по-рано. Тази новина го поразила много по-силно, отколкото следвало или подобавало на неговото достойнство; той не могъл да възпре сълзите си, нито да сдържа езика си. Този мъж във всяко друго отношение с отлични качества нямал сила да овладее мъката си. Едни приписвали тази слабост на неговата гордост, други на нанесената обида, която раздразнила този благороден характер; мнозина твърдели, че почти спечелената победа му била изтръгната от ръцете. Нам е добре известно, че повече го измъчвала оказаната на Марий почест, отколкото нанесената му обида и той би я понесъл по-леко, ако отнетата му провинция беше поверена другиму, а не на Марий. [83] Igitur eo dolore impeditus et quia stultitiae videbatur alienam rem periculo suo curare, legatos ad Bocchum mittit postulatum, ne sine causa hostis populo Romano fieret: habere tum magnam copiam societatis amicitiaeque coniungendae, quae potior bello esset, et, quamquam opibus suis confideret, tamen non debere incerta pro certis mutare. Omne bellum sumi facile, ceterum aegerrime desinere; non in eiusdem potestate initium eius et finem esse; incipere cuiuis etiam ignavo licere, deponi cum victores uelint. Proinde sibi regnoque suo consuleret neu florentis res suas cum Iugurthae perditis misceret. Ad ea rex satis placide verba facit: sese pacem cupere, sed Iugurthae fortunarum misereri; si eadem illi copia fieret, omnia conventura. Rursus imperator contra postulata Bocchi nuntios mittit; ille probare partim, alia abnuere. Eo modo saepe ab utroque missis remissisque nuntiis tempus procedere, et ex Metelli voluntate bellum intactum trahi.   83. Възпиран от тази скръб и понеже му се виждало глупост да се излага на опасност за чужди работи, Метел отправил пратеници при Бокхус да го склонят да не става без причина враг на римския народ – сега му се дава благоприятен случай да сключи съюз и приятелство с римляните, което би било за него от по-голяма полза, отколкото да воюва с тях; макар и да се доверява на силите си, все пак не трябва да жертвува сигурното пред несигурното; лесно е да се започне една война, но много трудно е да се прекрати; не е във властта на един и същ човек да я започне и после да я прекрати; всеки гражданин, дори и страхливият, може да започне една война, но тя може да бъде спряна само когато победителят пожелае; затова нека той се погрижи за себе си и за царството си и да не свързва своето цветущо положение с провалянето на Югурта. На това царят отговорил миролюбиво: той желае мир, но му е жал за нещастното положение на Югурта; ако бъде дадена същата възможност за преговаряне и на Югурта, както нему, те ще постигнат споразумение по всички въпроси. Пълководецът отново отправил пратеници при Бокхус с възражения на предложенията му; той пък одобрил едни, а други отхвърлил. По този начин с тези чести изпращания и връщания на пратеници от двете страни времето минавало и войната съобразно с желанието на Метел се протакала без всякакви военни действия. [84] At Marius, ut supra diximus, cupientissima plebe consul factus, postquam ei provinciam Numidiam popuIus iussit, antea iam infestus nobilitati, tum vero multus atque ferox instare; singulos modo, modo universos laedere; dictitare sese consulatum ex victis illis spolia cepisse, alia praeterea magnifica pro se et illis dolentia. Interim quae bello opus erant, prima habere: postulare legionibus supplementum, auxilia a populis et regibus arcessere, praeterea ex Latio sociisque fortissimum quemque, plerosque militiae, paucos fama cognitos, accire et ambiendo cogere homines emeritis stipendiis secum proficisci. Neque illi senatus, quamquam adversus erat, de ullo negotio abnuere audebat. Ceterum supplementum etiam laetus decreverat, quia neque plebi militia volenti putabatur et Marius aut belli usum aut studia uulgi amissurus. Sed ea res frustra sperata: tanta libido cum Mario eundi plerosque invaserat. Sese quisque praeda locupletem fore, victorem domum rediturum, alia huiusce modi animis trahebant, et eos non paulum oratione sua Marius arrexerat. Nam postquam omnibus quae postulaverat, decretis milites scribere uult, hortandi causa simul et nobilitatem, uti consueverat, exagitandi contionem populi aduocauit. Deinde hoc modo disseruit:   84. А Марий, както по-горе споменахме, бил избран за консул благодарение на извънредното разположение на народа спрямо него и още от преди враждебно настроен против знатните65, сега, след като народът му бил определил Нумидия за провинция, засилил ожесточените си нападки против тях; той ту обиждал отделни лица, ту всички заедно и често повтарял, че е получил консулската власт като военна плячка от победените знатни, като при това превъзнасял себе си, а онези оскърбявал. В същото време главната му грижа била да се снабди с всичко необходимо за войната; той искал попълване на легионите с нови войници, събирал помощни войски от съюзническите народи и царе; освен това повикал при себе си най-храбрите войници от Лаций, повечето от които познавал от военната служба, а някои по слух; той лично убеждавал изслужили определения срок войници да тръгнат с него. Сенатът въпреки своята ненавист към него не смеел в нищо да му откаже, дори с радост решил да се попълнят легионите, понеже се вярвало, че поради нежеланието на народа да служи Марий или ще бъде лишен от достатъчно войска да води войната, или ще изгуби разположението на народа. Но тези надежди на сената се оказали напразни; такова силно желание било обхванало народа да последва Марий. Всеки си представял, че ще се обогати от плячката, ще се върне у дома победител и друго от тоя вид. А и Марий в една своя реч не малко бил разпалил народа. А след като неговите искания били одобрени от сената, преди да пристъпи към събирането на войниците, той свикал народа на събрание, за да го насърчи и същевременно според обичая си да нападне знатните. Той говорил по следния начин66: [85] "Scio ego, Quirites, plerosque non isdem artibus imperium a vobis petere et, postquam adepti sunt, gerere: primo industrios supplices modicos esse, dein per ignaviam et superbiam aetatem agere. Sed mihi contra ea videtur: nam quo pluris est universa res publica quam consulatus aut praetura, eo maiore cura illam administrari quam haec peti debere. Neque me fallit, quantum cum maximo vestro beneficio negoti sustineam. Bellum parare simul et aerario parcere, cogere ad militiam eos quos nolis offendere, domi forisque omnia curare et ea agere inter invidos occursantis factiosos opinione, Quirites, asperius est. Ad hoc, alii si deliquere, uetus nobilitas, maiorum fortia facta, cognatorum et affinium opes, multae clientelae, omnia haec praesidio assunt; mihi spes omnes in memet sitae, quas necesse est virtute et innocentia tutari; nam alia infirma sunt. Et illud intellego, Quirites, omnium ora in me conversa esse, aequos bonosque favere--quippe mea bene facta rei publicae procedunt--, nobilitatem locum invadendi quaerere. Quo mihi acrius annitendum est, uti neque vos capiamini et illi frustra sint. Ita ad hoc aetatis a pueritia fui, uti omnis labores et pericula consueta habeam. Quae ante vestra beneficia gratuito faciebam, ea uti accepta mercede deseram, non est consilium, Quirites. Illis difficile est in potestatibus temperare, qui per ambitionem sese probos simulavere; mihi, qui omnem aetatem in optimis artibus egi, bene facere iam ex consuetudine in naturam vertit. bellum me gerere cum Iugurtha iussistis, quam rem nobilitas aegerrime tulit. Quaeso, reputate cum animis vestris, num id mutare melius sit, si quem ex illo globo nobilitatis ad hoc aut aliud tale negotium mittatis, hominem ueteris prosapiae ac multarum imaginum et nullius stipendi: scilicet ut in tanta re ignarus omnium trepidet, festinet, sumat aliquem ex populo monitorem offici sui. Ita plerumque evenit, ut, quem vos imperare iussistis, is sibi imperatorem alium quaerat. Atque ego scio, Quirites, qui, postquam consules facti sunt, et acta maiorum et Graecorum militaria praecepta legere coeperint: praeposteri homines, nam gerere quam fieri tempore posterius, re atque usu prius est. Comparate nunc, Quirites, cum illorum superbia me hominem novum. Quae illi audire aut legere solent, eorum partem vidi, alia egomet gessi; quae illi litteris, ea ego militando didici. Nunc vos existimate, facta an dicta pluris sint. Contemnunt novitatem meam, ego illorum ignaviam; mihi fortuna, illis probra obiectantur. Quamquam ego naturam unam et communem omnium existimo, sed fortissimum quemque generosissimum. Ac si iam ex patribus Albini aut Bestiae quaeri posset, mene an illos ex se gigni maluerint, quid responsuros creditis nisi sese liberos quam optimos voluisse? quod si iure me despiciunt, faciant item maioribus suis, quibus, uti mihi, ex virtute nobilitas coepit. Inuident honori meo: ergo invideant labori, innocentiae, periculis etiam meis, quoniam per haec illum cepi. Verum homines corrupti superbia ita aetatem agunt, quasi vestros honores contemnant; ita hos petunt, quasi honeste vixerint. Ne illi falsi sunt, qui diversissimas res pariter expectant, ignaviae voluptatem et praemia virtutis. Atque etiam, cum apud vos aut in senatu verba faciunt, pleraque oratione maiores suos extollunt: eorum fortia facta memorando clariores sese putant. Quod contra est. Nam quanto vita illorum praeclarior, tanto horum socordia flagitiosior. Et profecto ita se res habet: maiorum gloria posteris quasi lumen est, neque bona neque mala eorum in occulto patitur. Huiusce rei ego inopiam fateor, Quirites, verum, id quod multo praeclarius est, meamet facta mihi dicere licet. Nunc videte, quam iniqui sint. Quod ex aliena virtute sibi arrogant, id mihi ex mea non concedunt, scilicet quia imagines non habeo et quia mihi nova nobilitas est, quam certe peperisse melius est quam acceptam corrupisse. Equidem ego non ignoro, si iam mihi respondere uelint, abunde illis facundam et compositam orationem fore. Sed in maximo vestro beneficio cum omnibus locis meque vosque maledictis lacerent, non placuit reticere, ne quis modestiam in conscientiam duceret. Nam me quidem ex animi mei sententia nulla oratio laedere potest: quippe vera necesse est bene praedicent, falsa vita moresque mei superant. Sed quoniam vestra consilia accusantur, qui mihi summum honorem et maximum negotium imposuistis, etiam atque etiam reputate, num eorum paenitendum sit. Non possum fidei causa imagines neque triumphos aut consulatus maiorum meorum ostentare, at, si res postulet, hastas, uexillum, phaleras, alia militaria dona, praeterea cicatrices adverso corpore. Hae sunt meae imagines, haec nobilitas, non hereditate relicta, ut illa illis, sed quae ego meis plurimis laboribus et periculis quaesiui. Non sunt composita verba mea: parui id facio. Ipsa se virtus satis ostendit; illis artificio opus est, ut turpia facta oratione tegant. Neque litteras Graecas didici: parum placebat eas discere, quippe quae ad virtutem doctoribus nihil profuerant. At illa multo optima rei publicae doctus sum: hostem ferire, praesidia agitare, nihil metuere nisi turpem famam, hiemem et aestatem iuxta pati, humi requiescere, eodem tempore inopiam et laborem tolerare. His ego praeceptis milites hortabor, neque illos arte colam, me opulenter, neque gloriam meam, laborem illorum faciam. Hoc est utile, hoc civile imperium. Namque cum tute per mollitiem agas, exercitum supplicio cogere, id est dominum, non imperatorem esse. Haec atque alia talia maiores vestri faciendo seque remque publicam celebravere. Quis nobilitas freta, ipsa dissimilis moribus, nos illorum aemulos contemnit et omnis honores non ex merito, sed quasi debitos a vobis repetit. Ceterum homines superbissimi procul errant. maiores eorum omnia quae licebat illis reliquere: divitias, imagines, memoriam sui praeclaram; virtutem non reliquere, neque poterant: ea sola neque datur dono neque accipitur. Sordidum me et incultis moribus aiunt, quia parum scite convivium exorno neque histrionem ullum neque pluris preti coquum quam vilicum habeo. Quae mihi libet confiteri, Quirites. Nam ex parente meo et ex aliis sanctis viris ita accepi, munditias mulieribus, viris laborem convenire, omnibusque bonis oportere plus gloriae quam divitiarum esse; arma, non supellectilem decori esse. Quin ergo, quod iuuat, quod carum aestimant, id semper faciant: ament, potent; ubi adulescentiam habuere, ibi senectutem agant, in conviviis, dediti ventri et turpissimae parti corporis; sudorem, pulverem et alia talia relinquant nobis, quibus illa epulis iucundiora sunt. verum non ita est. Nam ubi se flagitiis dedecoravere turpissimi viri, bonorum praemia ereptum eunt. Ita iniustissime luxuria et ignavia, pessimae artes, illis, qui coluere eas, nihil officiunt, rei publicae innoxiae cladi sunt. Nunc quoniam illis, quantum mei mores, non illorum flagitia poscebant, respondi, pauca de re publica loquar. Primum omnium de Numidia bonum habete animum, Quirites. Nam quae ad hoc tempus Iugurtham tutata sunt, omnia removistis: auaritiam, imperitiam atque superbiam. Deinde exercitus ibi est locorum sciens, sed mehercule magis strenuos quam felix. Nam magna pars eius auaritia aut temeritate ducum attrita est. Quam ob rem vos, quibus militaris aetas est, annitimini mecum et capessite rem publicam, neque quemquam ex calamitate aliorum aut imperatorum superbia metus ceperit. Egomet in agmine [a]ut in proelio consultor idem et socius periculi vobiscum adero, meque vosque in omnibus rebus iuxta geram. Et profecto dis iuuantibus omnia matura sunt: victoria, praeda, laus. Quae si dubia aut procul essent, tamen omnis bonos rei publicae subvenire decebat. Etenim nemo ignavia immortalis factus est, neque quisquam parens liberis, uti aeterni forent, optauit, magis uti boni honestique vitam exigerent. Plura dicerem, Quirites, si timidis virtutem verba adderent; nam strenuis abunde dictum puto."   85. “Аз зная, квирити, че повечето люде не проявяват едни и същи качества, когато искат от вас властта и когато я вече притежават; преди те са трудолюбиви, смирени, скромни, а после прекарват живота си в леност и надменност. Аз съм на противното мнение. Колкото по-ценна е държавата от консулската и преторската длъжност, толкова по-голяма трябва да бъде грижата за нейното управление от стремежа към тези длъжности. Аз зная много добре какви големи задължения поемам с вашето необикновено благоволение67. Едновременно да се готвя за война и да щадя държавните средства, да принуждавам към военна служба тези, които не бих желал да обидя; да бдя над всичко вътре и вън от държавата и да върша това всред завистници, противници и влиятелни люде е много по-трудно, квирити, отколкото се мисли. При това, ако другите направят някакви грешки, те имат за защита старинността на своя род, храбрите дела на своите прадеди, богатствата на своите сродници и приятели, множеството клиенти, докато всички мои упования са в мене самия; аз трябва да се защитавам с моята доблест и честност, защото всичко останало за мене е без значение. Аз виждам и това, квирити, че погледите на всички са обърнати към мене, че справедливите и честни граждани са благосклонно разположени към мене, понеже моите услуги са полезни на държавата, но знатните търсят удобен случай да ме нападнат. Затова аз трябва да напрегна всички усилия, за да не попаднете в техните примки68, и да осуетя техните намерения. Животът, който водех от ранно детство до ден днешен, ме привикна към всякакви трудности и опасности. Това, което съм вършил даром, квирити, преди да получа вашето благоволение, аз не възнамерявам да го изоставя след получената награда. Самообладанието във властта е трудно за тези, които в стремежа си да я постигнат са се престрували на честни. За мене обаче, който прекарах целия си живот в упражняване на добродетелта, да постъпвам нравствено е станало от привичка моя втора природа. Вие ми възложихте да водя войната против Югурта, но знатните понесоха твърде тежко това. Разсъдете сами, моля ви се, нима ще бъде по-добре да промените вашето решение, като изпратите за това предприятие или за някое друго от този вид някого от кликата на знатните, човек от старинен род и с множество образи на прадеди, но който никога не е участвал във военен поход. Безспорно в една тъй важна задача, от която нищо не разбира, той ще се суети, ще бърза и най-после ще вземе някого от народа, за да му покаже неговите задължения69. Така често се случва, че този, комуто вие сте възложили да началствува, самият той търси за себе си друг началник. Но аз познавам, квирити, и такива, които след избора си за консули са започвали да четат описания за подвизите на нашите прадеди и съчиненията на гърците върху военното изкуство. Опаки люде! Ако изпълняването на една длъжност идва по време след избора и, то опитът и подготовката я предшествуват. Сравнете сега, квирити, мене човека от незнатен произход, с онези горди благородници! Това, което те знаят от разкази и четене, аз съм го видял или сам извършил; това, което те са научили от книгите, аз съм го научил от военната служба. Оценете сега кое струва повече – делата или думите? Те презират моя незнатен произход, а аз – тяхната негодност; у мене може да се упрекне произходът, а у тях безчестните им дела. Разбира се, аз считам всички люде еднакви по природа, но само храбростта създава благородството. И ако имаше възможност да се запитат сега родителите на Албин или на Бестия кого биха предпочели за потомък, мене или тях, какво, мислите, биха отговорили, ако не това, че биха искали да имат по възможност най-добри деца? Ако знатните с право ме презират, то нека те презират и своите прадеди, които са добили своето благородство, както и аз, със заслугите си. Те завиждат на оказаната ми почест; нека завиждат и на моя труд, на моята честност и на опасностите, на които съм се излагал, понеже чрез тях аз получих тази почетна длъжност. Но тези люде, покварени от надменност, живеят тъй, като че ли презират висшите почетни длъжности и в същото време се домогват до тях, като че ли са живели почтено. Безспорно мамят се онези, които очакват едновременно облаги, несъвместими една с друга: наслада от бездействието и награда заради заслуги. Нещо повече, когато говорят пред вас или в сената, те изпълват речта си с възхвали на своите прадеди; те мислят, че като припомнят техните доблестни дела, с това сами стават по-прочути. Но точно обратното: колкото по-славен е бил животът на онези, толкова по-позорна е леността на тези. В действителност истината е тази: славата на прадедите е като светлина за техните потомци, която не оставя в сянка нито добродетелите им, нито пороците им. Аз признавам, квирити, че съм лишен от тази светлина, но аз мога, и това е много по-славно, да говоря за мои собствени дела. Вижте сега колко са несправедливи! Това, за което те претендират поради чужди добродетели, не признават на мене моите собствени очевидно защото аз не притежавам образи от моите прадеди и моето благородство започва с мене; но по-добре е човек сам да си го е създал, отколкото да е опетнил наследеното. Аз зная много добре, че ако сега поискат да ми отговорят, тяхната реч ще бъде сладкодумна и стройна. Но понеже в качеството ми на консул, най-голяма почест, с която вие ме удостоихте, при всеки удобен случай те обсипват с ругатни мене и вас, аз реших да не мълча, да не би някои да схванат моята скромност като угризения на виновна съвест. Аз съм дълбоко убеден, че никаква реч не може да ме обиди: справедливата по необходимост ще се отзове похвално за мене, а моят живот и характер ще опровергаят несправедливата. Но понеже те порицават вашето решение, с което вие ме удостоихте с най-високата почест и ми възложихте най-тежкото задължение, обмислете пак, не трябва ли за това да се разкайвате? За да ви вдъхна доверие, аз не мога да се похваля нито с образите, нито с триумфите или с консулатите на моите прадеди, но ако е необходимо, мога да се похваля с копия, с едно почетно знаме, с военни отличия и други военни награди и особено с белези от рани по гърдите си. Това са моите семейни образи, моето благородство, които аз получих не както онези по наследство, но с цената на необикновени усилия и безчислени опасности. Моите слова не са красноречиви – за това аз малко се грижа. Истинската добродетел сама достатъчно се показва. Онези имат нужда от красноречие, за да прикриват с него своите позорни дела. Аз не съм изучавал гръцката литература, а нямах и желание да я изучавам, понеже тя не е допринесла за добродетелта у тези, които са я преподавали. Но аз изучих това, което е много по-полезно за държавата: да сразявам неприятеля, да стоя на стража, от нищо друго да не се страхувам освен от безчестното име, еднакво да понасям студа и горещината, да спя на гола земя и да търпя едновременно лишения и умора. С такива примери аз ще насърчавам войниците и не ще ги държа в лишения, а аз да живея в охолство, нито ще създам за себе си слава с цената на техния труд. Такова командуване е полезно за държавата и достойно за гражданите и. Но да живееш в разпуснатост, а да принуждаваш войската с наказание към дисциплина, това значи да бъдеш деспот, а не пълководец. С такива и подобни дела вашите прадеди прославиха и себе си, и държавата. Опрени на техните дела, при все че тъй малко им приличат по нрави, знатните презират нас, които подражаваме на онези, и искат от вас всички почести не поради своите лични заслуги, а като че ли им се дължат. Но тези крайно надменни люде много се заблуждават. Техните прадеди са им оставили всичко, което е било възможно: богатства, образи, славния спомен за себе си, но не са им оставили доблест, а и не са могли: само тя не се подарява, нито се получава като подарък. Те ме упрекват в невежество и в груби нрави, понеже не мога да устроя бляскав пир, нито имам комедиант и че моят готвач не ми струва повече от моя надзирател70. С удоволствие приемам това, квирити, защото от моя баща и от други високонравствени мъже аз научих, че изнежеността подобава на жените, трудът – на мъжете, че всеки храбър мъж трябва да притежава повече слава, отколкото богатства; оръжието, не покъщнината да бъде неговото украшение. Е добре, нека продължават да водят този живот, който тъй им се нрави и така ценят: да се отдават на любов, да пиянствуват, да прекарат старостта си там, дето са прекарали младостта си – по пиршества, роби на стомаха и на най-позорната част на тялото си, а нека оставят на нас потта, прахта и всичко останало от този вид, което е за нас много по-приятно, отколкото техните угощения. Но това не е така71. След като тези безчестни люде са се опозорили с всевъзможни пороци, идват да изтръгнат и наградите, които следва да получат честните граждани. Крайно несправедливо е, че най-лошите пороци – развратът и мързелът – не вредят с нищо на тези, които им са се отдали, а носят гибел на невинната държава. А сега, когато аз им отговорих толкова, колкото го изискваше моят характер, е не техните безчестни дела72, ще кажа няколко думи и за самата държава. Преди всичко, квирити, не се безпокойте относно Нумидия, защото всичко това, което покровителствуваше Югурта – алчността, неопитността и надменността, вие го отстранихте. После там има войска, която познава страната, но кълна се в Херкулес, повече храбра, отколкото щастлива, понеже тя беше значително обезсилена вследствие на алчността и безразсъдността на нейните водачи. Ето защо вие, които сте на възраст, годна за военна служба, употребете всички усилия заедно с мене и се притечете на помощ на държавата и нека никой не се плаши от нещастието на другите или от надменността на пълководците. Аз сам ще участвувам с вас в походите и сраженията не само като ваш началник, но и като другар в опасностите и навсякъде заедно ще споделяме несгодите. Най-после с божия помощ плодовете са узрели за жетва: победата, плячката, славата. Дори и те да са още съмнителни или далечни, все пак дълг на всеки честен гражданин е да се притече на помощ на държавата. Наистина никого не е обезсмъртило бездействието и никой баща не е пожелавал някога децата му да бъдат безсмъртни, а да живеят като добри и честни граждани. Аз бих говорил още много, ако думите можеха да вдъхнат смелост у страхливите, но за храбрите, мисля, казаното е достатъчно.” [86] Huiusce modi oratione habita Marius, postquam plebis animos arrectos videt, propere commeatu, stipendio, armis aliisque utilibus nauis onerat, cum his A. Manlium legatum proficisci iubet. Ipse interea milites scribere, non more maiorum neque ex classibus, sed uti libido cuiusque erat, capite censos plerosque. Id factum alii inopia bonorum, alii per ambitionem consulis memorabant, quod ab eo genere celebratus auctusque erat et homini potentiam quaerenti egentissimus quisque opportunissimus, cui neque sua cara, quippe quae nulla sunt, et omnia cum pretio honesta videntur. Igitur Marius cum aliquanto maiore numero, quam decretum erat, in Africam profectus paucis diebus Vticam aduehitur. Exercitus ei traditur a P. Rutilio legato; nam Metellus conspectum Mari fugerat, ne videret ea, quae audita animus tolerare nequiverat.   86. Когато Марий видял, че е достатъчно възбудил с речта си духа на народа, бързо натоварил на кораби хранителните припаси, заплатите на войниците, оръжие и други необходими за войната неща и заповядал на легата Авъл Манлий да тръгне с тях. Сам той между това събирал войници, но не според стария обичай – по класи73, а приемал всички, които желаели и особено от най-бедното съсловие. Едни отдавали това на недостиг от войници у заможните, а други на честолюбието на консула, понеже той дължел своята слава и успехи на долното съсловие. А за този, който се домогвал до властта, най-бедните са най-удобни: понеже те не притежават нищо, няма за какво да се грижат и всичко, което може да им достави някаква изгода, е за тях почтено. Впрочем Марий се отправил за Африка с една войска малко по-голяма, отколкото било постановено, и след няколко дни пристигнал в Утика. Войската му предал легатът Публий Рутилий, понеже Метел избягвал срещата с Марий, за да не види това, което не могъл дори да понася, когато го чувал. [87] Sed consul expletis legionibus cohortibusque auxiliariis in agrum fertilem et praeda onustum proficiscitur, omnia ibi capta militibus donat; dein castella et oppida natura et viris parum munita aggreditur, proelia multa, ceterum levia, alia aliis locis facere. Interim novi milites sine metu pugnae adesse, videre fugientis capi aut occidi, fortissimum quemque tutissimum, armis libertatem patriam parentisque et alia omnia tegi, gloriam atque divitias quaeri. Sic brevi spatio novi ueteresque coaluere, et virtus omnium aequalis facta. At reges, ubi de adventu Mari cognoverunt, diversi in locos difficilis abeunt. Ita Iugurthae placuerat, speranti mox effusos hostis invadi posse, Romanos sicuti plerosque remoto metu laxius licentiusque futuros.   87. Когато попълнил легионите и помощните кохорти, консулът се отправил към една плодородна и богата за плячка област и всичко, каквото било взето там, предоставил на войниците74. После нападнал укрепления и градове, които природно и военно били слабо защитени, и на различни места влизал в много, но леки сражения. Между това и новобранците участвували в сраженията без страх; те виждали как бягащите биват пленявани или избивани, че най-храбрият е най-добре защитен, че свободата, отечеството, родителите и всичко друго се защитава с оръжие и с него се добива слава и богатство. Тъй за кратко време новобранците и старите войници се слели в едно и всички проявявали еднаква храброст. А когато царете75 се научили за пристигането на Марий, те се разделили и поотделно се оттеглили в труднодостъпни местности. Така пожелал Югурта с надеждата, че скоро ще може да нападне разпръснатия неприятел, понеже римляните, както обикновено, като премине страхът, ще се отпуснат и ще станат по-непредпазливи. [88] Metellus interea Romam profectus contra spem suam laetissimis animis accipitur, plebi patribusque, postquam invidia decesserat, iuxta carus. Sed Marius impigre prudenterque suorum et hostium res pariter attendere: cognoscere, quid boni utrisque aut contra esset, explorare itinera regum, consilia et insidias eorum antevenire, nihil apud se remissum neque apud illos tutum pati. Itaque et Gaetulos et Iugurtham ex sociis nostris praedas agentis saepe aggressus in itinere fuderat ipsumque regem haud procul ab oppido Cirta armis exuerat. Quae postquam gloriosa modo neque belli patrandi cognovit, statuit urbis, quae viris aut loco pro hostibus et adversum se opportunissimae erant, singulas circumvenire: ita Iugurtham aut praesidiis nudatum iri, si ea pateretur, aut proelio certaturum. Nam Bocchus nuntios ad eum saepe miserat: velle populi Romani amicitiam; ne quid ab se hostile timeret. Id simulaveritne, quo improvisus grauior accideret, an mobilitate ingeni pacem atque bellum mutare solitus, parum exploratum est.   88. Между това Метел заминал за Рим и въпреки очакванията си бил приет необикновено радостно76, еднакво любим на народа и на сенаторите, след като завистта била отминала. А Марий следял неуморно и предпазливо едновременно състоянието на своята войска и действията на неприятеля, изучавал добрите и лошите страни и в двете войски, разузнавал движенията на царете, предотвратявал техните намерения и засади; постоянно държал своите в напрегнато състояние, а онези в тревога. Така той често нападал и разбивал гетулите и Югурта, докато плячкосвали нашите съюзници, и веднаж дори недалеч от Цирта той принудил и самия цар да захвърли оръжието си. Но когато разбрал, че тия действия допринасят само за славата му, но не прекратяват войната, решил да обсади един след друг всички градове, които със своите гарнизони или местоположение представлявали най-голяма изгода за неприятеля срещу самия него. По този начин Югурта или щял да бъде лишен от подкрепа, ако би допуснал това, или щял да влезе в сражение с него. А Бокхус често отправял пратеници при Марий да иска приятелство с римския народ и да го уговаря да не се страхува от никакви враждебни намерения от негова страна. Дали се е преструвал, за да го нападне после неочаквано и с по-големи изгледи за успех, или поради непостоянството на своя характер бил свикнал да се колебае между мира и войната, е трудно да се установи. [89] Sed consul, uti statuerat, oppida castellaque munita adire, partim vi, alia metu aut praemia ostentando avertere ab hostibus. Ac primo mediocria gerebat, existimans Iugurtham ob suos tutandos in manus venturum. Sed ubi illum procul abesse et aliis negotiis intentum accepit, maiora et magis aspera aggredi tempus visum est. Erat inter ingentis solitudines oppidum magnum atque valens nomine Capsa, cuius conditor Hercules Libys memorabatur. Eius cives apud Iugurtham immunes, levi imperio et ob ea fidelissimi habebantur, muniti adversum hostis non moenibus modo et armis atque viris, verum etiam multo magis locorum asperitate. Nam praeter oppido propinqua alia omnia vasta, inculta, egentia aquae, infesta serpentibus, quarum vis sicuti omnium ferarum inopia cibi acrior. Ad hoc natura serpentium ipsa perniciosa siti magis quam alia re accenditur. Eius potiendi Marium maxima cupido invaserat, cum propter usum belli tum quia res aspera videbatur et Metellus oppidum Thalam magna gloria ceperat, haud dissimiliter situm munitumque, nisi quod apud Thalam non longe a moenibus aliquot fontes erant, Capsenses una modo atque ea intra oppidum iugi aqua, cetera pluvia utebantur. Id ibique et in omni Africa, quae procul a mari incultius agebat, eo facilius tolerabatur, quia Numidae plerumque lacte et ferina carne uescebantur et neque salem neque alia irritamenta gulae quaerebant: cibus illis adversum famem atque sitim, non libidini neque luxuriae erat.   89. Консулът [Марий], както бил решил, се отправил срещу градовете и укрепените места и едни от тях отнел от неприятеля със сила, други със заплашване или с обещания. Изпърво той предприемал незначителни действия, убеден, че Югурта ще влезе с него в сражение, за да помогне на своите. Но когато разбрал, че той е далеч и е зает с други работи, решил, че е време да предприеме нещо по-значително и по-трудно. Всред необятни пустини се намирал голям и могъщ град на им Капса, чийто основател бил, както се разказва, Херкулес Либийски77. Жителите му били освободени от Югурта от всякакви повинности и управлявани меко, поради което били твърде привързани към него. Градът бил защитен срещу неприятеля не само със стени и гарнизон, но най-добре и преди всичко чрез недостъпността на местността, защото с изключение на близката околност на града всичко наоколо било пуста, необработена и безводна земя, опасна поради змиите, които, както всички диви зверове, стават още по-свирепи поради липса на храна; освен това те, опасни по своята природа, стават още по-свирепи от жаждата, отколкото от каквото и да е друго. Силно желание било обхванало Марий да завладее този град както поради неговото значение за изхода на войната, тъй поради трудността на предприятието. Пък и Метел бил добил голяма слава с превземането на града Тала, също тъй разположен и укрепен, както Капса, с тази само разлика, че недалеч от стените на Тала имало няколко извора, а жителите на Капса получавали вода само от един извор, при това този извор се намирал вътре в града, а останалата вода, която употребявали, била дъждовна. Там, както и в цялата част на Африка, която е отдалечена от морето и дето животът е по-първобитен, по-леко се понасяла липсата на вода, понеже нумидийците обикновено се хранели с мляко и месо от дивеч и не употребявали сол, нито други раздразнители на устата. Те ядели и пиели, за да уталожат глада и жаждата си, а не от прищевки и извратеност. [90] Igitur consul omnibus exploratis, credo dis fretus--nam contra tantas difficultates consilio satis providere non poterat, quippe etiam frumenti inopia temptabatur, quia Numidae pabulo pecoris magis quam aruo student et, quodcumque natum fuerat, iussu regis in loca munita contulerant, ager autem aridus et frugum uacuos ea tempestate, nam aestatis extremum erat--, tamen pro rei copia satis providenter exornat. Pecus omne, quod superioribus diebus praedae fuerat, equitibus auxiliariis agendum attribuit, A. Manlium legatum cum cohortibus expeditis ad oppidum Laris, ubi stipendium et commeatum locaverat, ire iubet dicitque se praedabundum post paucos dies eodem venturum. Sic incepto suo occultato pergit ad flumen Tanain.   90. И тъй консулът, след като проучил всичко това, се опирал, както аз мисля, на божията помощ, защото не било по силите на човешкия разум да предвиди всичко срещу такива големи затруднения; той бил също заплашен от липса на жито, понеже нумидийците се занимават повече със скотовъдство, отколкото със земеделие, а и по заповед на царя цялата реколта била пренесена в укрепените места; при това и земята била тогава изсъхнала и лишена от растителност, понеже било краят на лятото. При все това, доколкото обстоятелствата позволявали, Марий с достатъчна предвидливост извършил необходимите приготовления. Той възложил на помощната конница да кара със себе си всичкия добитък, взет като плячка през предишните дни; а на легата Авъл Манлий заповядал да отиде с бързоподвижни кохорти към града Ларис78, дето бил оставил заплатите и хранителните припаси, и му казал, че сам той, като оплячкоса страната, след няколко дни също ще дойде там. Като скрил по този начин намерението си, той се отправил към реката Танаис79. [91] Ceterum in itinere cottidie pecus exercitui per centurias, item turmas aequaliter distribuerat et, ex coriis utres uti fierent, curabat; simul inopiam frumenti lenire et ignaris omnibus parare quae mox usui forent. Denique sexto die, cum ad flumen ventum est, maxima vis utrium effecta. Ibi castris levi munimento positis milites cibum capere atque, uti simul cum occasu solis egrederentur, paratos esse iubet, omnibus sarcinis abiectis aqua modo seque et iumenta onerare. Dein postquam tempus visum, castris egreditur, noctemque totam itinere facto consedit; idem proxima facit; dein tertia multo ante lucis adventum pervenit in locum tumulosum ab Capsa non amplius duum milium interuallo, ibique quam occultissime potest cum omnibus copiis opperitur. Sed ubi dies coepit et Numidae nihil hostile metuentes multi oppido egressi, repente omnem equitatum et cum iis uelocissimos pedites cursu tendere ad Capsam et portas obsidere iubet; deinde ipse intentus propere sequi neque milites praedari sinere. Quae postquam oppidani cognovere, res trepidae, metus ingens, malum improvisum, ad hoc pars civium extra moenia in hostium potestate coegere, uti deditionem facerent. Ceterum oppidum incensum, Numidae puberes interfecti, alii omnes venumdati, praeda militibus divisa. Id facinus contra ius belli non auaritia neque scelere consulis admissum, sed quia locus Iugurthae opportunus, nobis aditu difficilis, genus hominum mobile, infidum, ante neque beneficio neque metu coercitum.   91. През време на похода всекидневно разпределял еднакво количество добитък на войската по центурии и по ескадрони, а от кожите наредил да приготовляват мехове. По този начин той, като преодолял липсата на жито, едновременно с това подготвял тайно от всички туй, което скоро щяло да му бъде необходимо. Най-после, когато на шестия ден пристигнал до реката, голямо количество мехове били вече приготвени. Там, като построил леко укрепен лагер, заповядал на войниците си да вземат храната и при залез слънце да бъдат готови за тръгване; да оставят всичкия си багаж и да натоварят себе си и добитъка само с вода. После, когато видял, че е време, излязъл от лагера, продължил похода през цялата нощ и едва на сутринта се спрял; същото направил и следната нощ; най-после на третата нощ, рано преди разсъмване, стигнал до една хълмиста местност, отстояща не повече от две мили от Капса; там той се спрял и зачакал с цялата си войска колкото се може по-незабелязано. А когато настъпил денят и множество нумидийци, без да подозират присъствието на неприятеля, излезли от града, Марий заповядал цялата конница и с нея най-бързите пехотинци да се отправят към Капса и да завземат вратите; после сам той, готов за бой, ги последвал и не позволил на войниците да грабят. Когато жителите на града забелязали това, всеобщото смущение, необикновеният страх и непредвиденото нещастие, а освен това и мисълта, че мнозина от гражданите, които били извън стените, паднали в ръцете на неприятеля, всичко това ги принудило да се предадат. Въпреки това градът бил изгорен, възрастните нумидийци били избити, всички останали били продадени в робство, а плячката била разпределена между войниците. Тази постъпка, противна на правото на войната, Марий извършил не от алчност, нито от жестокост, но понеже това място било удобно за Югурта и мъчнодостъпно за нас; а неговото население, непостоянно и вероломно, не могло да бъде укротено нито чрез благодеяние, нито чрез страх. [92] Postquam tantam rem Marius sine ullo suorum incommodo peregit, magnus et clarus antea, maior atque clarior haberi coepit. Omnia non bene consulta in virtutem trahebantur: milites, modesto imperio habiti simul et locupletes, ad caelum ferre; Numidae magis quam mortalem timere; postremo omnes, socii atque hostes, credere illi aut mentem divinam esse aut deorum nutu cuncta portendi. Sed consul, ubi ea res bene evenit, ad alia oppida pergit, pauca repugnantibus Numidis capit, plura deserta propter Capsensium miserias igni corrumpit: luctu atque caede omnia complentur. Denique multis locis potitus ac plerisque exercitu incruento aliam rem aggreditur, non eadem asperitate qua Capsensium, ceterum haud secus difficilem. Namque haud longe a flumine Muluccha, quod Iugurthae Bocchique regnum diiungebat, erat inter ceteram planitiem mons saxeus, mediocri castello satis patens, in immensum editus, uno perangusto aditu relicto; nam omnis natura uelut opere atque consulto praeceps. Quem locum Marius, quod ibi regis thesauri erant, summa vi capere intendit. Sed ea res forte quam consilio melius gesta. Nam castello virorum atque armorum satis et magna vis [et] frumenti et fons aquae; aggeribus turribusque et aliis machinationibus locus importunus; iter castellanorum angustum admodum, utrimque praecisum. Ea vineae cum ingenti periculo frustra agebantur; nam cum eae paulo processerant, igni aut lapidibus corrumpebantur. milites neque pro opere consistere propter iniquitatem loci neque inter vineas sine periculo administrare: optimus quisque cadere aut sauciari, ceteris metus augeri.   92. След като Марий извършил този голям подвиг без никаква загуба за своята войска, още отпреди велик и прочут, той станал още по-велик и прочут. Всички негови дела, дори и случайните, били отдавани на неговата храброст. Войниците, които държел с умерена дисциплина, обогатени от плячката, го превъзнасяли до небесата; нумидийците се страхували от него като че ли от безсмъртен; изобщо всички, другари80 и врагове, вярвали, че той обладава божествен ум или че боговете му внушават всичко. След този успех консулът се отправил към други градове, малко от тях превзел след сражения с нумидийците, повечето, които били изоставени от жителите им поради участта на Капса, опожарил. Навсякъде владеела печал и сеч. Най-после, като превзел множество селища, и то повечето от тях без никакви загуби за войската си, предприел нещо друго, не тъй опасно, както завладяването на Капса, но не по-малко трудно. Недалеч от реката Мулуха, която отделяла царствата на Югурта и Бокхус, всред една равнина се издигал скалист хълм с необикновена височина, достатъчно широк за една неголяма крепост, достъпна само по тясна пътека; иначе хълмът бил от всички страни естествено стръмен, като че ли бил нарочно тъй направен от ръката на човека. Марий решил на всяка цена да превземе това място, понеже там били съкровищата на царя. Но случаят извършил това много по-добре, отколкото неговият план. Крепостта била снабдена с достатъчно защитници и оръжие и с голямо количество храни, а в нея имало и извор; мястото не било удобно за издигане на насипи, за действия с кули и други обсадни машини, а пътят към крепостта бил извънредно тесен и с пропасти от двете страни. Напразно с голяма опасност били придвижвани защитните покриви, щом като малко ги доближавали, те бивали разрушавани с огън или камъни. Поради неравността на мястото войниците не могли нито да се задържат пред обсадните машини, нито да действуват безопасно под защитните покриви, най-храбрите бивали избивани или ранявани, а това увеличавало страха у останалите. [93] At Marius multis diebus et laboribus consumptis anxius trahere cum animo suo, omitteretne inceptum, quoniam frustra erat, an fortunam opperiretur, qua saepe prospere usus fuerat. Quae cum multos dies noctisque aestuans agitaret, forte quidam Ligus, ex cohortibus auxiliariis miles gregarius, castris aquatum egressus haud procul ab latere castelli, quod aversum proeliantibus erat, animum advertit inter saxa repentis cocleas, quarum cum unam atque alteram, dein plures peteret, studio legendi paulatim prope ad summum montis egressus est. ubi postquam solitudinem intellexit, more ingeni humani cupido difficilia faciendi animum alio vertit. Et forte in eo loco grandis ilex coaluerat inter saxa, paulum modo prona, deinde inflexa atque aucta in altitudinem, quo cuncta gignentium natura fert. Cuius ramis modo, modo eminentibus saxis nisus Ligus in castelli planitiem pervenit, quod cuncti Numidae intenti proeliantibus aderant. Exploratis omnibus, quae mox usui fore ducebat, eadem regreditur, non temere, uti ascenderat, sed temptans omnia et circumspiciens. Itaque Marium propere adit, acta edocet, hortatur, ab ea parte qua ipse ascenderat castellum temptet, pollicetur sese itineris periculique ducem. Marius cum Ligure promissa eius cognitum ex praesentibus misit. Quorum uti cuiusque ingenium erat, ita rem difficilem aut facilem nuntiavere; consulis animus tamen paulum arrectus. Itaque ex copia tubicinum et cornicinum numero quinque quam uelocissimos delegit et cum iis, praesidio qui forent, quattuor centuriones, omnisque Liguri parere iubet et ei negotio proximum diem constituit.   93. А Марий, като загубил много време и труд, с безпокойствие почнал да обмисля дали да изостави обсадата, понеже била безуспешна, или да изчака случая, който често му бил помагал. Тези мисли го измъчвали много дни и нощи, когато случайно един лигур, прост войник от помощните кохорти, който бил излязъл от лагера за вода, недалеч от тази страна на крепостта, която била противоположна на местосражението, забелязал между скалите да пълзят охлюви. Той почнал да ги събира един и втори, и после повече и така, увлечен в лова си, постепенно достигнал почти до върха на хълма. Като забелязал, че там владее пълно спокойствие, бил обзет от присъщата на човека страст да извърши нещо трудно. Случайно на това място бил израснал между скалите грамаден дъб, отдолу малко наклонен, после се извивал и се издигал право нагоре, накъдето всяко растение по природа се стреми. Като се хващал ту за клоните на дъба, ту за издадените скали, лигурът достигнал до терена на крепостта незабелязано, понеже всички нумидийци следели с напрегнато внимание сражението. Като изследвал всичко, което мислел, че скоро ще бъде от полза, той се върнал по същия път, но не наслуки, както при възкачването, а изследвал и разглеждал всичко наоколо. След това той веднага отишъл при Марий, комуто разказал за случката и го посъветвал да нападне крепостта от тази страна, по която бил слязъл, и обещал той лично да бъде водач в опасния път. За да се увери в истинността на тези твърдения, Марий изпратил с лигура неколцина от намиращите се там, за да проверят неговото предложение. Всеки от тях според своя характер представял предприятието като трудно или лесно. Консулът обаче малко се поободрил. И тъй той избрал петима най-пъргави измежду тръбачите и с тях четирима центуриони, които да им служат за прикритие81, и заповядал на всички да се подчиняват на лигура, а за изпълнението определил следния ден. [94] Sed ubi ex praecepto tempus visum, paratis compositisque omnibus ad locum pergit. Ceterum illi, qui escensuri erant, praedocti ab duce arma ornatumque mutaverant: capite atque pedibus nudis, uti prospectus nisusque per saxa facilius foret; super terga gladii et scuta, verum ea Numidica ex coriis, ponderis gratia simul et offensa quo levius streperent. Igitur praegrediens Ligus saxa et si quae uetustate radices eminebant, laqueis vinciebat, quibus allevati milites facilius escenderent, interdum timidos insolentia itineris levare manu; ubi paulo asperior ascensus erat, singulos prae se inermos mittere, deinde ipse cum illorum armis sequi; quae dubia nisui videbantur, potissimus temptare ac saepius eadem ascendens descendensque, dein statim digrediens ceteris audaciam addere. Igitur diu multumque fatigati tandem in castellum perveniunt, desertum ab ea parte, quod omnes sicut aliis diebus adversum hostis aderant. Marius ubi ex nuntiis quae Ligus egerat cognovit, quamquam toto die intentos proelio Numidas habuerat, tum vero cohortatus milites et ipse extra vineas egressus, testudine acta succedere et simul hostem tormentis sagittariisque et funditoribus eminus terrere. At Numidae, saepe antea vineis Romanorum subversis, item incensis, non castelli moenibus sese tutabantur, sed pro muro dies noctisque agitare, male dicere Romanis ac Mario vecordiam obiectare, militibus nostris Iugurthae servitium minari, secundis rebus feroces esse. Interim omnibus, Romanis hostibusque, proelio intentis, magna utrimque vi pro gloria atque imperio his illis pro salute certantibus, repente a tergo signa canere; ac primo mulieres et pueri, qui visum processerant, fugere, deinde uti quisque muro proximus erat, postremo cuncti, armati inermesque. Quod ubi accidit, eo acrius Romani instare, fundere ac plerosque tantummodo sauciare, dein super occisorum corpora uadere, auidi gloriae certantes murum petere, neque quemquam omnium praeda morari. Sic forte correcta Mari temeritas gloriam ex culpa invenit.   94. В определеното от пълководеца време, след като всичко било приготвено и наредено, лигурът се отправил към мястото. Онези, които били определени да се качват, по съвета на своя водач променили оръжието и облеклото си: те били с голи глави и боси, за да могат да виждат надалеч и по-лесно да се катерят по скалите, а на гърба си поставили мечове и щитове, но кожени, както нумидийските, за да бъдат по-леки и да не звънтят силно при удряне о камъните. Лигурът вървял напред и дето стърчала някоя скала или стари корени, връзвал въжета за тях, за да улесни изкачването на войниците; понякога придържал с ръка тези, които, несвикнали с пътя, се страхували да вървят, а където възкачването било по-трудно, той ги пропускал да минат един по един пред него без оръжие, а после ги последвал с оръжието им; на места, дето изглеждало, че няма опора, той вървял пръв и изпитвал пътя, често се възкачвал и слизал по същото място, след това веднага минавал встрани, за да ободрява спътниците си. Най-после, изморени от продължителното и трудно възкачване, те достигнали до крепостта, лишено от защита в тази част, понеже всички отбивали, както и прежните дни, нападенията на неприятеля. Когато Марий бил уведомен от вестители за успеха на лигура, макар и да бил държал целия ден в напрежение нумидийците със сражението, насърчил войниците си и сам излязъл от защитните покриви и под защитата на подвижно прикритие от щитове се приближил до крепостта, като същевременно плашел неприятеля отдалеч с метателните машини, стрелците и прашконосците. А нумидийците, които преди често били разрушавали или запалвали защитните покриви на римляните, не се прикривали вече зад стените на крепостта, а прекарвали денем и нощем пред стените, ругаели римляните, упреквали Марий в безразсъдност и заплашвали нашите войници с робство у Югурта; те били дръзки от успеха си. Между това, докато и римляни, и нумидийци, залисани в боя се сражавали с еднакво ожесточение, първите – за слава и власт, а другите – за спасението си, внезапно прозвучали тръби в тила им. Най-напред избягали жените и децата, които били отишли да наблюдават сражението, сетне тези, които били най-близо до стените, най-после всички въоръжени и невъоръжени. Тогава римляните започнали да нападат още по-ожесточено, разпръснали ги, повечето ранявали смъртно, минавали през труповете на убитите и в страстта си към слава се надпреварвали кой по-скоро да стигне до стените и никой не се спирал да граби. Тъй безразсъдността на Марий, поправена от случая, от грешката изтръгнала слава. [95] Ceterum, dum ea res geritur, L. Sulla quaestor cum magno equitatu in castra venit, quos uti ex Latio et a sociis cogeret, Romae relictus erat. Sed quoniam nos tanti viri res admonuit, idoneum visum est de natura cultuque eius paucis dicere. Neque enim alio loco de Sullae rebus dicturi sumus et L. Sisenna, optime et diligentissime omnium, qui eas res dixere, persecutus, parum mihi libero ore locutus videtur. Igitur Sulla gentis patriciae nobilis fuit, familia prope iam extincta maiorum ignavia, litteris Graecis atque Latinis iuxta [atque doctissime] eruditus, animo ingenti, cupidus voluptatum, sed gloriae cupidior; otio luxuriose esse, tamen ab negotiis numquam voluptas remorata, nisi quod de uxore potuit honestius consuli; facundus, callidus et amicitia facilis, ad simulanda negotia altitudo ingeni incredibilis, multarum rerum ac maxime pecuniae largitor. Atque illi felicissimo omnium ante civilem victoriam numquam super industriam fortuna fuit, multique dubitavere, fortior an felicior esset. Nam postea quae fecerit, incertum habeo pudeat an pigeat magis disserere.   95. А докато ставало това, в лагера пристигнал с многочислена конница квесторът Луций Сула, когото Марий бил оставил в Рим, за да я събере от Лаций и съюзниците. Понеже ние споменахме за този велик мъж, струва ни се уместно да кажем няколко думи за неговия характер и образование, тъй като няма да имаме на друго място случай да говорим за неговите дела, а Луций Сизена, който най-добре и най-грижливо е изложил делата на Сула от всички, които са ги описали, ми се вижда, че не говори безпристрастно. Сула произхождал от знатен патрициански род, но от един клон, почти забравен поради бездействието на неговите прадеди. Той еднакво добре и основно познавал гръцката и римската литература, бил надарен с необикновен дух, обичал удоволствията, но още повече славата; в свободното си време се предавал на всевъзможни развлечения, обаче удоволствията никога не го отклонявали от делата му освен в семейния живот, където би могъл да бъде по-почтен. Той бил красноречив, хитър и достъпен за приятелство; с невероятна непроницаемост на духа си умеел да се преструва, бил щедър във всичко, а най-много в парите. И въпреки че бил най-щастливият от смъртните преди победата си в междуособната война [с Марий], никога щастието не надвишавало заслугите му и мнозина са се запитвали дали той е бил по-храбър или само по-щастлив. Колкото за това, което извърши по-късно, аз не зная дали е по-срамно или по-скръбно да се говори. [96] Igitur Sulla, uti supra dictum est, postquam in Africam atque in castra Mari cum equitatu venit, rudis antea et ignarus belli, sollertissimus omnium in paucis tempestatibus factus est. Ad hoc milites benigne appellare, multis rogantibus, aliis per se ipse dare beneficia, inuitus accipere, sed ea properantius quam aes mutuum reddere, ipse ab nullo repetere, magis id laborare, ut illi quam plurimi deberent, ioca atque seria cum humillimis agere, in operibus, in agmine atque ad vigilias multus adesse, neque interim, quod praua ambitio solet, consulis aut cuiusquam boni famam laedere, tantummodo neque consilio neque manu priorem alium pati, plerosque antevenire. Quibus rebus et artibus brevi Mario militibusque carissimus factus.   96. И тъй, когато Сула, както по-горе споменахме, пристигнал с конницата си в Африка в лагера на Марий, бидейки дотогава незапознат и неопитен във военното изкуство, в кратко време станал най-ловък от всички. При това той се отнасял приятелски към войниците, правел им услуги било по тяхна молба, било по свое желание; сам той неохотно приемал чужди услуги и ги връщал по-бързо, отколкото заети пари; от никого не искал отплата, а по-скоро се стремял да има колкото се може повече задължени към себе си; той умеел да се шегува или да говори сериозно дори и с най-простите; взимал най-дейно участие в работата в лагера, походите и в нощната стража; не петнял никога името на консула или на някой друг виден гражданин, както обикновено правят люде с необуздано честолюбие82, само в съветите и действията си не търпял никой да го надмине и в това отношение превъзхождал почти всички. Поради тези свои дела и качества Сула станал в скоро време любимец на Марий и на войниците. [97] At Iugurtha, postquam oppidum Capsam aliosque locos munitos et sibi utilis simul et magnam pecuniam amiserat, ad Bocchum nuntios mittit: quam primum in Numidiam copias adduceret; proeli faciendi tempus adesse. Quem ubi cunctari accepit et dubium belli atque pacis rationes trahere, rursus uti antea proximos eius donis corrupit, ipsique Mauro pollicetur Numidiae partem tertiam, si aut Romani Africa expulsi aut integris suis finibus bellum compositum foret. Eo praemio illectus Bocchus cum magna multitudine Iugurtham accedit. Ita amborum exercitu coniuncto Marium, iam in hiberna proficiscentem, vix decima parte die relicua invadunt, rati noctem, quae iam aderat, et victis sibi munimento fore et, si vicissent, nullo impedimento, quia locorum scientes erant, contra Romanis utrumque casum in tenebris difficiliorem fore. Igitur simul consul ex multis de hostium adventu cognovit, et ipsi hostes aderant, et prius quam exercitus aut instrui aut sarcinas colligere, denique ante quam signum aut imperium ullum accipere quiuit, equites Mauri atque Gaetuli, non acie neque ullo more proeli sed cateruatim, uti quosque fors conglobaverat, in nostros incurrunt. Qui omnes trepidi improviso metu ac tamen virtutis memores aut arma capiebant aut capientis alios ab hostibus defensabant; pars equos escendere, obviam ire hostibus; pugna latrocinio magis quam proelio similis fieri. Sine signis, sine ordinibus equites peditesque permixti cedere alius, alius obtruncari, multi contra adversos acerrime pugnantes ab tergo circumveniri; neque virtus neque arma satis tegere, quia hostes numero plures et undique circumfusi erant. Denique Romani ueteres novique ... Et ob ea scientes belli, si quos locus aut casus coniunxerat, orbis facere atque ita ab omnibus partibus simul tecti et instructi hostium vim sustentabant.   97. След като Югурта бил загубил града Капса и други укрепени и важни места, а освен това и голяма част от съкровищата си, отправил пратеници при Бокхус с молба да доведе колкото може по-скоро войските в Нумидия, понеже било дошло време да дадат сражение. Когато обаче разбрал, че Бокхус не се решава, а се двоуми и обмисля изгодите от войната и мира, отново подкупил с подаръци, както и преди, неговите приближени; той обещавал на мавъра [т. е. на Бокхус] една трета част от Нумидия, ако римляните бъдат прогонени от Африка или ако войната свърши с договор, който оставя ненакърнени границите му. Съблазнен от тази награда, Бокхус дошъл с голяма войска при Югурта; като съединили двамата войските си, те се отправили срещу Марий, който вече отивал към зимния лагер, и го нападнали, когато оставало още една десета част от деня83. Те мислели, че настъпващата нощ ще им послужи за прикритие, ако бъдат победени, а ако победят, не ще ги в нищо затрудни, понеже познавали добре местността, напротив, тъмнината и в двата случая още повече ще затрудни римляните. Едва консулът бил уведомен от много страни за пристигането на неприятеля, и той се появил; и преди войската да може да бъде построена за бой или да събере багажа на едно място, изобщо преди да получи някакъв знак или заповед, конници от маври и гетули нападнали нашите, и то не в боен ред, нито според някакво военно правило, а на тълпи, както случаят ги бил събрал. Римляните били смутени от внезапната тревога, но при все това не забравили предишната си храброст; едни грабнали оръжието си, за да се защищават или защищавали от неприятеля тези, които се въоръжавали, други възседнали конете си и се отправили срещу неприятеля. Боят наподобявал по-скоро разбойническо нападение, отколкото правилно сражение; без знамена, без бойни редици, конниците се размесили с пехотинци, едни отстъпвали, други бивали избивани; мнозина, докато оказвали ожесточена съпротива на неприятеля, бивали обградени отзад; нито храбростта, нито оръжието били достатъчна защита, понеже неприятелят бил по-многоброен и настъпвал отвсякъде. Най-после римляните, новобранци и стари войници, които имали боен опит, образували карета84 навсякъде, дето ги съединявало мястото или случаят; и по този начин те, защитени от всички страни и същевременно запазвайки бойния ред, така могли да издържат нападението на неприятеля. [98] Neque in eo tam aspero negotio Marius territus aut magis quam antea demisso animo fuit, sed cum turma sua, quam ex fortissimis magis quam familiarissimis paraverat, uagari passim ac modo laborantibus suis succurrere, modo hostis, ubi confertissimi obstiterant, invadere; manu consulere militibus, quoniam imperare conturbatis omnibus non poterat. Iamque dies consumptus erat, cum tamen barbari nihil remittere atque, uti reges praeceperant, noctem pro se rati acrius instare. Tum Marius ex copia rerum consilium trahit atque, uti suis receptui locus esset, collis duos propinquos inter se occupat, quorum in uno castris parum amplo fons aquae magnus erat, alter usui opportunus, quia magna parte editus et praeceps pauca munimenta quaerebat. Ceterum apud aquam Sullam cum equitibus noctem agitare iubet, ipse paulatim dispersos milites neque minus hostibus conturbatis in unum contrahit, dein cunctos pleno gradu in collem subducit. Ita reges loci difficultate coacti proelio deterrentur, neque tamen suos longius abire sinunt, sed utroque colle multitudine circumdato effusi consedere. Dein crebris ignibus factis plerumque noctis barbari more suo laetari, exultare, strepere vocibus; et ipsi duces feroces, quia non fugerant, pro victoribus agere. Sed ea cuncta Romanis ex tenebris et editioribus locis facilia visu magnoque hortamento erant.   98. Даже и в това тежко положение Марий ни най-малко не се уплашил, а запазил самообладанието си, както винаги, и се носел навсякъде със своя конен отред, който бил съставен повече от най-храбрите, отколкото от най-близките85, той ту се притичвал на помощ на тези, които били в трудно положение, ту се хвърлял в най-гъстите редове на неприятеля; ободрявал войниците с личната си храброст, понеже при всеобщото смущение нямал възможност да дава заповеди. Денят вече свършвал, но въпреки това варварите не отслабвали нападението, напротив, както им били заповядали царете, нападали по-ожесточено, като разчитали на нощта. Тогава Марий, съобразно с обстоятелствата, взел решение да завземе два близки един до друг хълма, за да осигури отстъплението на своите войници. На единия хълм, малък за лагер, имало голям извор, а другият бил удобен за тази цел, понеже бил твърде висок и в по-голямата си част стръмен и не се нуждаел от големи укрепвания. Той заповядал на Сула да остане през нощта с конницата на стража при извора, а сам той постепенно събрал в едно разпръснатите си войници, понеже и неприятелите не били по-малко смутени, и после отвел всичките с бърз ход към втория хълм. Неудобното място принудило и царете да преустановят сражението; обаче те не позволили на своите войници да се отдалечават, но всичкото това множество се установило безредно около двата хълма. След това варварите запалили множество огньове и според своя обичай почти през цялата нощ се веселили, скачали и надавали викове, а самите царе, възгордени, че не били обърнати в бягство, се държали като победители. А римляните от своите високи позиции, потънали в мрак, добре наблюдавали всичко това, което ги силно ободрявало. [99] Plurimum vero Marius imperitia hostium confirmatus quam maximum silentium haberi iubet, ne signa quidem, uti per vigilias solebant, canere. Deinde ubi lux adventabat, defessis iam hostibus ac paulo ante somno captis, de improviso vigiles, item cohortium turmarum legionum tubicines simul omnis signa canere, milites clamorem tollere atque portis erumpere iubet. Mauri atque Gaetuli, ignoto et horribili sonitu repente exciti, neque fugere neque arma capere neque omnino facere aut providere quicquam poterant: ita cunctos strepitu clamore, nullo subueniente, nostris instantibus, tumultu formidine [terrore] quasi vecordia ceperat. Denique omnes fusi fugatique arma et signa militaria pleraque capta, pluresque eo proelio quam omnibus superioribus interempti. Nam somno et metu insolito impedita fuga.   99. Марий, силно укрепен духом от непредпазливостта на неприятеля, заповядал да пазят колкото се може по-голямо мълчание, дори да не свирят тръбите, както обикновено става при смяната на нощната стража86. После, към разсъмване, когато умореният неприятел бил вече обхванат от сън, внезапно заповядал на нощната стража и на всички тръбачи на кохортите, на конните отреди и на легионите едновременно да затръбят, а войниците да нададат своя боен вик и да се втурнат през вратите на лагера. Маврите и гетулите, внезапно събудени от този неизвестен и страшен шум, не могли нито да бягат, нито да вземат оръжието си, нито изобщо да действуват или да вземат някакви мерки; шумът, виковете, липсата на помощ, стремителното и страховито нападение на нашите, безредието и страхът така ги ужасили, че почти обезумели. Най-после всички били разбити и обърнати в бягство; много оръжие и военни знамена били взети; убитите в това сражение били много повече, отколкото във всички предишни, понеже сънят и необикновеният страх били попречили на бягството им. [100] Dein Marius, uti coeperat, in hiberna pergit: nam propter commeatum in oppidis maritimis agere decreverat; neque tamen victoria socors aut insolens factus, sed pariter atque in conspectu hostium quadrato agmine incedere. Sulla cum equitatu apud dextimos, in sinistra parte [A.] Manlius cum funditoribus et sagittariis, praeterea cohortis Ligurum curabat. Primos et extremos cum expeditis manipulis tribunos locaverat. Perfugae, minime cari et regionum scientissimi, hostium iter explorabant. Simul consul quasi nullo imposito omnia providere, apud omnis adesse, laudare et increpare merentis. Ipse armatus intentusque, item milites cogebat. Neque secus atque iter facere, castra munire, excubitum in porta cohortis ex legionibus, pro castris equites auxiliarios mittere, praeterea alios super vallum in munimentis locare, vigilias ipse circumire, non tam diffidentia futurum quae imperauisset, quam uti militibus exaequatus cum imperatore labor volentibus esset. Et sane Marius illoque aliisque temporibus Iugurthini belli pudore magis quam malo exercitum coercebat. Quod multi per ambitionem fieri aiebant: [quod] a pueritia consuetam duritiam et alia, quae ceteri miserias vocant, voluptati habuisse; nisi tamen res publica pariter atque saevissimo imperio bene atque decore gesta.   100. Оттам Марий, следвайки решението си, продължил към зимните лагери..., защото бе наредил да изпратят продоволствието в крайбрежните градове87. Победата обаче не го направила нито нехаен, нито самонадеян: той вървял в квадратен строй88, като че ли неприятелят е наблизо; Сула с конницата бил на десния фланг, Авъл Манлий на левия фланг с прашконосците и стрелците, а освен това под негова заповед били и лигурийските кохорти; в челния и в тиловия отряд Марий поставил военните трибуни с лекоподвижни манипули; бегълците, за които най-малко държел, но били най-добре запознати с местността, изпратил да следят хода на неприятеля. А консулът се грижел за всичко, като че ли нямал никакви помощници, явявал се навсякъде, хвалел или укорявал според случая; сам той въоръжен и готов за бой, принуждавал и войниците към същото. При укрепването на лагера проявявал същата предпазливост, както и при похода, поставял кохорти от легионите на стража при вратите, а пред лагера – от помощната конница; освен това настанявал други на стража върху насипа и в укрепленията; сам обикалял постовете не толкова от недоверие, че не ще изпълнят нарежданията му, колкото да понасят с готовност трудностите, като виждат, че и началникът ги споделя с войниците. Изобщо и през това време, както и в продължение на цялата война с Югурта, Марий поддържал дисциплината във войската си повече чрез чувството за военна чест, отколкото чрез наказания. Мнозина казвали, че той вършел това от честолюбие, а според други, понеже му доставял удоволствие усвоеният от детинството суров живот и всичко онова, което другите считат за мъчения. Но както и да е, интересите на държавата били запазени с чест и слава, както ако упражнявал най-строга власт. [101] Igitur quarto denique die haud longe ab oppido Cirta undique simul speculatores citi sese ostendunt, qua re hostis adesse intellegitur. Sed quia diversi redeuntes alius ab alia parte atque omnes idem significabant, consul incertus, quonam modo aciem instrueret, nullo ordine commutato adversum omnia paratus ibidem opperitur. Ita Iugurtham spes frustrata, qui copias in quattuor partis distribuerat, ratus ex omnibus aeque aliquos ab tergo hostibus venturos. Interim Sulla, quem primum hostes attigerant, cohortatus suos turmatim et quam maxime confertis equis ipse aliique Mauros invadunt, ceteri in loco manentes ab iaculis eminus emissis corpora tegere et, si qui in manus venerant, obtruncare. Dum eo modo equites proeliantur, Bocchus cum peditibus, quos Volux, filius eius, adduxerat neque in priore pugna, in itinere morati, affuerant, postremam Romanorum aciem invadunt. Tum Marius apud primos agebat, quod ibi Iugurtha cum plurimis erat. Dein Numida cognito Bocchi adventu clam cum paucis ad pedites convertit. Ibi Latine--nam apud Numantiam loqui didicerat--exclamat nostros frustra pugnare, paulo ante Marium sua manu interfectum, simul gladium sanguine oblitum ostentans, quem in pugna satis impigre occiso pedite nostro cruentaverat. Quod ubi milites accepere, magis atrocitate rei quam fide nuntii terrentur, simulque barbari animos tollere et in perculsos Romanos acrius incedere. Iamque paulum a fuga aberant, cum Sulla profligatis iis, quos adversum ierat, rediens ab latere Mauris incurrit. Bocchus statim avertitur. At Iugurtha, dum sustentare suos et prope iam adeptam victoriam retinere cupit, circumventus ab equitibus, dextra sinistraque omnibus occisis solus inter tela hostium vitabundus erumpit. Atque interim Marius fugatis equitibus accurrit auxilio suis, quos pelli iam acceperat. Denique hostes iam undique fusi. Tum spectaculum horribile in campis patentibus: sequi fugere, occidi capi; equi atque viri afflicti, ac multi uulneribus acceptis neque fugere posse neque quietem pati, niti modo ac statim concidere; postremo omnia, qua visus erat, constrata telis armis cadaveribus, et inter ea humus infecta sanguine.   101. Най-после, на четвъртия ден, недалеч от града Цирта, бързо се появили едновременно от всички страни съгледвачите, което означавало, че неприятелят е наблизо. Но понеже идвали от различни страни и всички донесли една и съща вест, консулът не знаел в какъв боен ред да построи войската си. Затова той се спрял да чака, без да промени строя, готов да посрещне всякакво нападение. С това били осуетени надеждите на Югурта, който бил разпределил войската си на четири части, убеден, че все някоя от тях ще се яви в тила на неприятеля. В това време Сула, когото неприятелите пръв нападнали, насърчил своите конници и по ескадронно и в колкото се може по-сбит строй заедно с другите нападнал маврите; другата част от войската останала на мястото си и се предпазвала само от хвърляните отдалеч копия и избивала тези неприятели, които я доближавали. Докато конницата се сражавала по този начин, Бокхус нападнал тила на римляните с пехотата си, която бил довел син му Волукс, но поради забавяне из пътя не била участвувала в предишното сражение. В това време Марий се намирал при челния отред, понеже там нападал Югурта с най-голямата част от войската си. Когато нумидиецът узнал за пристигането на Бокхус, отправил се незабелязано с неколцина към пехотинците на своя съюзник [които нападали римския тил] и извикал на латински, който бил научил да говори при Нуманция, че нашите се сражават напразно, понеже преди малко Марий бил убит от собствената му ръка; същевременно показал изцапания с кръв меч, който бил окървавил в ожесточеното сражение от избиването на наши пехотинци. Нашите войници се изплашили, когато чули това: самата тази идея ги повече ужасила, отколкото известието, на което не повярвали; в същото това време варварите се ободрили и нападнали още по-ожесточено поразените римляни. И вече нашите били близко до бягство, когато Сула, след като разбил своя противник, връщайки се, нападнал маврите във фланг; Бокхус веднага отстъпил, а Югурта, докато се стараел да спре своите войници и да задържи почти спечелената победа, бил заобиколен от римски конници, всички около него отдясно и отляво били избити, а той едва избягнал сам неприятелските стрели. В това време и Марий, като обърнал в бягство неприятелската конница, се притекъл на помощ на своите, за които бил вече чул, че са разбити. Най-после неприятелят бил навсякъде разбит. Тогава в обширната равнина се открила страшна гледка: бягащите били преследвани, избивани или пленявани, коне и войници покривали земята, мнозина поради раните си не могли нито да бягат, нито да останат на мястото си, мъчели се само да се повдигнат и веднага падали; изобщо цялата околност, докъдето погледът стигал, била осеяна с копия, оръжия, трупове, а земята напоена с кръв. [102] Post ea loci consul haud dubie iam victor pervenit in oppidum Cirtam, quo initio profectus intenderat. Eo post diem quintum, quam iterum barbari male pugnaverant, legati a Boccho veniunt, qui regis verbis ab Mario petivere, duos quam fidissimos ad eum mitteret, velle de suo et de populi Romani commodo cum iis disserere. Ille statim L. Sullam et A. Manlium ire iubet. Qui quamquam acciti ibant, tamen placuit verba apud regem facere, ut ingenium aut aversum flecterent aut cupidum pacis vehementius accenderent. Itaque Sulla, cuius facundiae, non aetati a Manlio concessum, pauca verba huiusce modi locutus: "Rex Bocche, magna laetitia nobis est, cum te talem virum di monuere, uti aliquando pacem quam bellum malles neu te optimum cum pessimo omnium Iugurtha miscendo commaculares, simul nobis demeres acerbam necessitudinem, pariter te errantem atque illum sceleratissimum persequi. Ad hoc populo Romano iam a principio imperi melius visum amicos quam seruos quaerere, tutiusque rati volentibus quam coactis imperitare. Tibi vero nulla opportunior nostra amicitia, primum quia procul absumus, in quo offensae minimum, gratia par ac si prope adessemus; dein quia parentis abunde habemus, amicorum neque nobis neque cuiquam omnium satis fuit. Atque hoc utinam a principio tibi placuisset: profecto ex populo Romano ad hoc tempus multo plura bona accepisses, quam mala perpessus es[ses]. Sed quoniam humanarum rerum fortuna atque, uti coepisti, perge. licet placuit et vim et gratiam nostram te experiri, nunc, quando per illam licet, festina atque, uti coepisti, perge. multa atque opportuna habes, quo facilius errata officiis superes. Postremo hoc in pectus tuum demitte, numquam populum Romanum beneficiis victum esse. Nam bello quid valeat, tute scis." Ad ea Bocchus placide et benigne, simul pauca pro delicto suo verba facit: se non hostili animo, sed ob regnum tutandum arma cepisse. Nam Numidiae partem, unde vi Iugurtham expulerit, iure belli suam factam; eam vastari a Mario pati nequiuisse. Praeterea missis antea Romam legatis repulsum ab amicitia. Ceterum uetera omittere ac tum, si per Marium liceret, legatos ad senatum missurum. Dein copia facta animus barbari ab amicis flexus, quos Iugurtha, cognita legatione Sullae et Manli metuens id, quod parabatur, donis corruperat.   102. След това консулът, без съмнение вече победител, пристигнал в града Цирта, за където се бил отправил в началото на похода. На петия ден след повторното поражение на варварите пристигнали тук пратеници на Бокхус, които в името на царя помолили Марий да изпрати при него две най-доверени лица, с които да разговаря върху своите интереси и тези на римския народ. Марий заповядал веднага да тръгнат Луций Сула и Авъл Манлий. Макар и да отивали по покана на царя, те все пак решили първи да говорят пред него – ако е враждебно настроен, да го отклонят от неговото намерение, а ако желае мир, да го насърчат повече в неговото желание. И Сула, който превъзхождал Манлий не по възраст, а по красноречие, казал приблизително следните няколко думи: “Царю Бокхусе, голяма е нашата радост, че боговете са внушили на такъв велик мъж, какъвто си ти, да предпочетеш най-после мира пред войната и ти, най-почтеният, да не се петниш чрез съюза си с Югурта, най-престъпния от всички. Същевременно ти ни избавяш от жестоката необходимост да те преследваме заради твоето заблуждение наравно с него, най-порочния. При това римският народ още от самото начало на своето господство е предпочитал да придобива приятели, отколкото роби и е считал за по-сигурно да повелява над доброволно подчинили се, отколкото над принудени със сила. За тебе никое приятелство не е по-изгодно от нашето; първо, понеже ние сме далеч и поради това много малко са поводите за недоразумения, но толкова много за услуги, като че ли сме съседи; после, ние имаме достатъчно много подчинени, но и ние, и никой не е имал никога достатъчно приятели. Да беше взел това решение още в началото! Сигурно ти би получил от римския народ до този момент много повече благодеяния, отколкото злини си претърпял от него. Но понеже съдбата направлява обикновено човешките дела и й е било угодно да изпиташ и нашата сила, и нашата благосклонност, сега, когато тя ти дава тази възможност, побързай и завърши започнатото. Удава ти се удобен случай да заличиш много лесно с услугите си предишните си грешки. Най-после запомни това завинаги, че никога римският народ не е бил надминаван по великодушие, а неговата военна мощ ти познаваш добре от опит.” На това Бокхус отговорил скромно и любезно и казал няколко думи за оправдание на своята грешка: той бил вдигнал оръжие не от някакви враждебни намерения, а да защити царството си, понеже тази част от Нумидия, откъдето прогонил със сила Югурта, била станала негова по правото на войната89 и той не е могъл да позволи тя да бъде опустошавана от Марий; освен това той бил отправял и по-рано пратеници в Рим, за да моли приятелството на римляните, но му било отказано; впрочем той ще забрави миналото и ако Марий му позволи, той е готов и сега да отправи пратеници до сената. После обаче, когато получил позволение за това, варваринът изменил намерението си, склонен от приятелите си, които Югурта, щом като узнал за мисията на Сула и Манлий, страхуващ се от това, което се подготвяло, подкупил с подаръци. [103] Marius interea exercitu in hibernaculis composito cum expeditis cohortibus et parte equitatus proficiscitur in loca sola obsessum turrim regiam, quo Iugurtha perfugas omnis praesidium imposuerat. Tum rursus Bocchus, seu reputando quae sibi duobus proeliis venerant, seu admonitus ab aliis amicis, quos incorruptos Iugurtha reliquerat, ex omni copia necessariorum quinque delegit, quorum et fides cognita et ingenia validissima erant. Eos ad Marium ac deinde, si placeat, Romam legatos ire iubet, agendarum rerum et quocumque modo belli componendi licentiam ipsis permittit. Illi mature ad hiberna Romanorum proficiscuntur, deinde in itinere a Gaetulis latronibus circumventi spoliatique pauidi sine decore ad Sullam profugiunt, quem consul in expeditionem proficiscens pro praetore reliquerat. Eos ille non pro uanis hostibus, uti meriti erant, sed accurate ac liberaliter habuit. Qua re barbari et famam Romanorum auaritiae falsam et Sullam ob munificentiam in sese amicum rati. Nam etiam tum largitio multis ignota erat; munificus nemo putabatur nisi pariter volens; dona omnia in benignitate habebantur. Igitur quaestori mandata Bocchi patefaciunt; simul ab eo petunt, uti fautor consultorque sibi assit; copias fidem magnitudinem regis sui et alia, quae aut utilia aut benevolentiae esse credebant, oratione extollunt. Dein Sulla omnia pollicito docti, quo modo apud Marium, item apud senatum verba facerent, circiter dies quadraginta ibidem opperiuntur.   103. В това време Марий, като настанил войските си в зимните лагери, се отправил с лекоподвижни кохорти и част от конницата в пустинята, за да обсади една царска крепост, дето Югурта бил поставил за гарнизон всички бегълци. Тогава Бокхус отново изменил решението си, било като обмислил последствията от двете поражения, било посъветван от други приятели, които Югурта не бил подкупил; той избрал петима измежду всичките си приятели, чиято вярност и отлични способности му били добре познати. Той им възложил да отидат като пратеници при Марий и после, ако той им позволи, в Рим; дал им неограничени пълномощия да водят преговори и по какъвто и да е начин да сключат мир. Те бързо се отправили към зимния лагер на римляните; но по пътя били нападнати и ограбени от гетулски разбойници и изплашени и в твърде плачевно състояние стигнали при Сула, когото консулът, преди да замине за поход, бил оставил за свой заместник. Той се отнесъл спрямо тях не като с престорени неприятели, както били заслужавали, но с уважение и великодушие, поради което варварите се убедили, че слухът за алчността на римляните е неверен и че Сула поради неговата щедрост е техен приятел. А по онова време подкупът бил на мнозина неизвестен, щедър считали само този, който подарявал от благосклонност, а подаръците схващали като израз на благоразположение90. Пратениците разкрили на квестора [т. е. Сула] поръчката, която им бил дал Бокхус, и същевременно го помолили да им бъде защитник и съветник. В своята реч те възхвалили богатствата, верността и величието на своя цар и всички изгоди, които според тях римляните биха имали от него или той от тяхното благоволение. Сула им обещал всичко и ги научил как да говорят пред Марий, а после пред сената; след това те останали там около 40 дни да чакат връщането на Марий. [104] Marius postquam infecto quo intenderat negotio Cirtam redit et de adventu legatorum certior factus est, illosque et Sullam [ab Utica] venire iubet, item L. Bellienum praetorem Vtica, praeterea omnis undique senatorii ordinis, quibuscum mandata Bocchi cognoscit. legatis potestas Romam eundi fit, et ab consule interea indutiae postulabantur. Ea Sullae et plerisque placuere; pauci ferocius decernunt, scilicet ignari humanarum rerum, quae fluxae et mobiles semper in adversa mutantur. Ceterum Mauri impetratis omnibus rebus tres Romam profecti duce Cn. Octauio Rusone, qui quaestor stipendium in Africam portaverat, duo ad regem redeunt. Ex iis Bocchus cum cetera tum maxime benignitatem et studium Sullae libens accepit. Romaeque legatis eius, postquam errasse regem et Iugurthae scelere lapsum deprecati sunt, amicitiam et foedus petentibus hoc modo respondetur: "Senatus et populus Romanus benefici et iniuriae memor esse solet. Ceterum Boccho, quoniam paenitet, delicta gratiae facit: foedus et amicitia dabuntur, cum meruerit."   104. След като постигнал целта на своя поход91, Марий се завърнал в Цирта. Уведомен за пристигането на пратениците, той заповядал те да дойдат от Утика при него заедно със Сула, а също и преторът [на провинция Африка] Луций Белиен, както и всички намиращи се в Африка сенатори; пред тях той узнал предложенията на Бокхус, в които било и искането консулът да позволи на пратениците да отидат в Рим; междувременно се искало и спиране на военните действия. Сула и мнозинството дали съгласието си, само неколцина предложили по-сурови мерки, очевидно незапознати с непостоянството и променливостта на човешките работи, които постоянно се променят в противното. Впрочем всичките искания на маврите били приети и трима от тях се отправили за Рим, придружени от квестора Гней Октавий Рузон, който бил донесъл заплатите в Африка, а двама се върнали при царя. От тях Бокхус научил всичко, което го зарадвало, но особено любезността и благоволението на Сула. Когато в Рим пратениците помолили сената да прости грешката на царя, в която той изпаднал поради престъплението на Югурта, и поискали приятелство и съюз, бил им даден следният отговор: “Сенатът и римският народ обикновено не забравят нито услугите, нито обидите. Но понеже Бокхус се разкайва, грешката му се прощава; съюза и приятелството ще получи, когато ги заслужи.” [105] Quis rebus cognitis Bocchus per litteras a Mario petiuit, uti Sullam ad se mitteret, cuius arbitratu communibus negotiis consuleretur. Is missus cum praesidio equitum atque [peditum] funditorum Baliarium. Praeterea iere sagittarii et cohors Paeligna cum uelitaribus armis, itineris properandi causa, neque his secus atque aliis armis adversum tela hostium, quod ea levia sunt, muniti. Sed in itinere quinto denique die Volux, filius Bocchi, repente in campis patentibus cum mille non amplius equitibus sese ostendit, qui temere et effuse euntes Sullae aliisque omnibus et numerum ampliorem vero et hostilem metum efficiebant. Igitur se quisque expedire, arma atque tela temptare, intendere; timor aliquantus, sed spes amplior, quippe victoribus et adversum eos, quos saepe vicerant. Interim equites exploratum praemissi rem, uti erat, quietam nuntiant.   105. Когато Бокхус научил това, поискал с писмо от Марий да изпрати при него Сула с пълномощия, за да разгледат общите въпроси. Сула бил изпратен с охрана от конници, пехотинци и балеарски прашконосци, освен това придружавали го и стрелци и една кохорта пелигни, въоръжени леко, за да вървят по-бързо, а тяхното въоръжение ги предпазва от стрелите на неприятеля не по-зле от всяко друго. На петия ден от пътуването внезапно се показал в просторните полета Волукс, синът на Бокхус, с не повече от хиляда конници ; но понеже те се движели безредно и разпръснато, Сула и другите ги помислили за повече, отколкото били в същност и се уплашили да не би да е неприятел. Веднага всички се приготвили за бой, прегледали оръжието си и го държали насочено; страхът бил голям, но още по-голяма била надеждата, понеже били победители и имали срещу себе си тези, които често били побеждавали. През това време изпратените напред конници, за да разузнаят положението, съобщили, както и било в същност, че няма никаква опасност. [106] volux adveniens quaestorem appellat dicitque se a patre Boccho obviam illis simul et praesidio missum. Deinde eum et proximum diem sine metu coniuncti eunt. Post ubi castra locata et diei uesper erat, repente Maurus incerto uultu pauens ad Sullam accurrit dicitque sibi ex speculatoribus cognitum Iugurtham haud procul abesse. Simul, uti noctu clam secum profugeret, rogat atque hortatur. Ille animo feroci negat se totiens fusum Numidam pertimescere: virtuti suorum satis credere; etiam si certa pestis adesset, mansurum potius, quam, proditis quos ducebat. Turpi fuga incertae ac forsitan post paulo morbo interiturae vitae parceret. Ceterum ab eodem monitus, uti noctu proficisceretur, consilium approbat; ac statim milites cenatos esse in castris ignisque quam creberrimos fieri, dein prima vigilia silentio egredi iubet. Iamque nocturno itinere fessis omnibus Sulla pariter cum ortu solis castra metabatur, cum equites Mauri nuntiant Iugurtham circiter duum milium interuallo ante consedisse. Quod postquam auditum est, tum vero ingens metus nostros invadit; credere se proditos a Voluce et insidiis circumventos. Ac fuere qui dicerent manu vindicandum neque apud illum tantum scelus inultum relinquendum.   106. Волукс се приближил, обърнал се към квестора [Сула] и му съобщил, че е изпратен от баща си Бокхус да го посрещне и същевременно да му служи за охрана. Този ден и следния те пътували заедно без всякакъв страх. На третия ден, когато се установили на лагер, привечер внезапно мавърът дотичал при Сула и пребледнял и разтреперан, му съобщил, че току-що е научил от съгледвачите, че Югурта е недалеч от тях; същевременно започнал да го моли и убеждава да избягат тайно с него през нощта. Сула с гордост му отвърнал, че не се страхува от нумидиеца, когото римляните толкова пъти са побеждавали; той има достатъчно доверие в храбростта на своите войници; дори и гибелта му да беше неизбежна, ще предпочете да остане, отколкото да измени на своите подчинени, за да спаси в позорно бягство несигурния си живот, който може би скоро болестта ще му отнеме. Все пак възприел съвета на Волукс да тръгнат още през нощта. Веднага заповядал на войниците, след като се навечерят, да запалят по възможност повече огньове в лагера и после, при първата смяна на стражата [около 9 ч. вечерта] безшумно да тръгнат. Всички били вече уморени от нощния път и при изгрев слънце, когато Сула определил мястото за лагера, мавърски конници известили, че Югурта се е разположил на едно разстояние от около 2000 крачки пред тях. При това съобщение необикновен страх обхванал нашите; те мислели, че Волукс ги е предал и че отвсякъде им е устроена засада. Някои дори искали Волукс да бъде наказан със смърт, за да не остане това престъпление неотмъстено. [107] At Sulla, quamquam eadem existimabat, tamen ab iniuria Maurum prohibet. Suos hortatur, uti fortem animum gererent: saepe antea a paucis strenuis adversum multitudinem bene pugnatum; quanto sibi in proelio minus pepercissent, tanto tutiores fore; nec quemquam decere, qui manus armaverit, ab inermis pedibus auxilium petere, in maximo metu nudum et caecum corpus ad hostis vertere. Dein Volucem, quoniam histilia faceret, Iovem maximum obtestatus, ut sceleris atque perfidiae Bocchi testis adesset, ex castris abire iubet. Ille lacrimans orare, ne ea crederet: nihil dolo factum, ac magis calliditate Iugurthae, cui videlicet speculanti iter suum cognitum esset. Ceterum quoniam neque ingentem multitudinem haberet et spes opesque eius ex patre suo penderent, credere illum nihil palam ausurum, cum ipse filius testis adesset. Qua re optimum factu videri per media eius castra palam transire; sese vel praemissis vel ibidem relictis Mauris solum cum Sulla iturum. Ea res, uti in tali negotio, probata; ac statim profecti, quia de improviso acciderant, dubio atque haesitante Iugurtha incolumes transeunt. Deinde paucis diebus, quo ire intenderant, perventum est.   107. Макар и да бил на същото мнение и Сула, все пак той не позволил да се извърши каквото и да е насилие над мавъра и насърчил войниците си да бъдат мъжествени: “Често и в миналото неколцина храбреци успешно са се сражавали срещу многоброен неприятел; колкото по-малко се щадят в сражението, толкова по-сигурни ще бъдат; срамно е за този, който държи оръжие в ръката си, да търси помощ от невъоръжените си крака и в момента, когато е най-силно застрашен, да обръща към неприятеля незащитената и сляпа част на тялото си92.” После, като призовал всемогъщия Юпитер за свидетел на престъплението и вероломството на Бокхус, заповядал на Волукс да напусне лагера, понеже постъпил като неприятел. Онзи със сълзи на очи почнал да го моли да не вярва в това [което се говорело]: тук няма никакво предателство, това се дължи по-скоро на хитростта на Югурта, който без съмнение посредством своите съгледвачи е узнал пътя му; но понеже Югурта няма със себе си голям отред и неговите надежди и средства зависят от баща му [т. е. Бокхус], той е уверен, че не ще се осмели да ги нападне открито, особено в присъствието на сина на царя; ето защо най-добре е смело да преминат през средата на лагера на Югурта и той сам ще тръгне със Сула, а маврите или ще изпрати напред, или ще ги остави на мястото им. Пред вид на опасното положение, в което се намирали, това предложение било прието; те тръгнали веднага и понеже неочакваното им появяване смутило и разколебало Югурта, преминали невредими. След няколко дни те достигнали целта на своя път. [108] Ibi cum Boccho Numida quidam Aspar nomine multum et familiariter agebat, praemissus ab Iugurtha, postquam Sullam accitum audierat, orator et subdole speculatum Bocchi consilia; praeterea Dabar, Massugradae filius, ex gente Masinissae, ceterum materno genere impar--nam pater eius ex concubina ortus erat--, Mauro ob ingeni multa bona carus acceptusque. Quem Bocchus fidum esse Romanis multis ante tempestatibus expertus ilico ad Sullam nuntiatum mittit: paratum sese facere quae populus Romanus vellet; colloquio diem locum tempus ipse deligeret, neu Iugurthae legatum pertimesceret; consulto sese omnia illo integra habere, quo res communis licentius gereretur; nam ab insidiis eius aliter caveri nequiuisse. Sed ego comperior Bocchum magis Punica fide quam ob ea, quae praedicabat, simul Romanos et Numidam spe pacis attinuisse multumque cum animo suo volvere solitum, Iugurtham Romanis an illi Sullam traderet; libidinem adversum nos, metum pro nobis suasisse.   108. При Бокхус тогава се намирал един нумидиец, по име Аспар, който бил в много близки отношения с царя; Югурта го бил изпратил там като свой представител и да следи внимателно намеренията на Бокхус, след като бил чул, че Сула е поканен. Освен това там бил и Дабар, син на Масуграда, от рода на Масиниса, но от майчина страна неравен [понеже бащата на майка му бил роден от наложница]; поради неговите отлични душевни качества мавърът извънредно много го обичал и почитал. Бокхус, който отдавна вече се бил уверявал в неговите приятелски чувства към римляните, незабавно го изпратил при Сула, за да му съобщи, че е готов да стори това, което римският народ пожелае, нека само Сула да определи деня, мястото и часа за преговорите, без да се страхува от пратеника на Югурта; той нарочно не бил променил отношенията си с него, за да могат да разглеждат по-свободно общите интереси93, защото по друг начин не би могъл да се запази от неговите засади. Но аз научавам, че Бокхус повече от пуническо коварство94, отколкото поради това, което заявявал, задържал с надеждата за мир едновременно и римляните, и нумидиеца и дълго размишлявал да предаде ли Югурта на римляните или Сула на Югурта; неговата склонност го тикала против нас, а страхът му го сближавал с нас. [109] Igitur Sulla respondit se pauca coram Aspare locuturum, cetera occulte nullo aut quam paucissimis praesentibus. Simul edocet, quae sibi responderentur. Postquam, sicuti voluerat, congressi, dicit se missum a consule venisse quaesitum ab eo, pacem an bellum agitaturus foret. Tum rex, uti praeceptum fuerat, post diem decimum redire iubet, ac nihil etiam nunc decrevisse, sed illo die reponsurum. Deinde ambo in sua castra digressi. Sed ubi plerumque noctis processit, Sulla a Boccho occulte accersitur. Ab utroque tantummodo fidi interpretes adhibentur, praeterea Dabar internuntius, sanctus vir et ex sententia ambobus. Ac statim sic rex incipit:   109. Впрочем Сула отговорил, че ще говори малко в присъствието на Аспар, останалото ще разгледа тайно с царя, без никакъв свидетел или в присъствието на много малко лица; същевременно съобщил как да му се отговори. Когато се срещнали, както бил пожелал, Сула казал, че е дошъл по нареждане на консула, за да го пита какво иска, мир или война. Тогава царят според уговореното поискал Сула да се яви при него след десет дни; засега той не бил решил още нищо, но тогава ще му отговори. След това и двамата се оттеглили всеки в своя лагер. Но късно през нощта Бокхус тайно повикал Сула; и от двете страни били допуснати само най-верни преводачи, а като посредник Дабар, почитан и от двамата заради неговата висока нравственост. Царят веднага тъй заговорил: [110] "Numquam ego ratus sum fore uti rex maximus in hac terra et omnium, quos novi, privato homini gratiam deberem. Et mehercule, Sulla, ante te cognitum multis orantibus. Aliis ultro egomet opem tuli, nullius indiguus. Id imminutum, quod ceteri dolere solent, ego laetor. Fuerit mihi eguisse aliquando pretium tuae amicitiae, qua apud meum animum nihil carius est. Id adeo experiri licet. Arma viros pecuniam, postremo quicquid animo libet, sume utere, et, quoad vives, numquam tibi redditam gratiam putaveris: semper apud me integra erit; denique nihil me sciente frustra uoles. Nam, ut ego aestimo, regem armis quam munificentia vince minus flagitiosum est. Ceterum de re publica vestra, cuius curator huc missus es, paucis accipe. Bellum ego populo Romano neque feci neque factum umquam volui; at finis meos adversum armatos armis tutatus sum. Id omitto, quando vobis ita placet. gerite quod uultis cum Iugurtha bellum. Ego flumen Muluccham, quod inter me et Micipsam fuit, non egrediar neque id intrare Iugurtham sinam. Praeterea si quid meque vobisque dignum petiveris, haud repulsus abibis."   110. “Никога не съм мислил, че аз, най-могъщият цар в тия страни и от всички царе, които познавам, ще бъда задължен с благодарност към едно частно лице95. В името на Херкулес, Сула, преди да се запозная с тебе, аз съм помагал на мнозина, на едни по тяхна молба, на други по мой почин, но никога аз самият не съм се нуждаел от чужда помощ. Аз не скърбя за тази загуба, за която обикновено другите съжаляват; напротив, аз се радвам. Нека това, че аз най-сетне почувствувах нужда от помощ, да бъде наградата на твоето приятелство, което за мене е по-ценно от всичко друго. Ти можеш да го изпиташ: вземи оръжието ми, войниците, парите, най-после всичко, каквото ти е угодно, и разполагай с него и през целия си живот недей мисли, че аз някога съм ти се отблагодарил, никога моята признателност няма да бъде накърнена; най-после всички твои желания ще бъдат изпълнени, стига само аз да ги зная. А според мене за един цар е по-малко унизително да бъде победен с оръжие, отколкото с великодушие. Относно вашата държава, която те е изпратила тук като неин представител, заявявам накратко следното: никога не съм водил война с римския народ, нито някога съм искал да водя; аз защищавах с оръжие моите граници против въоръжените нападения. Аз се отказвам сега и от това, понеже вам е тъй угодно. Водете войната с Югурта, както искате, аз не ще прекрача реката Мулуха, която служеше за граница между моето царство и това на Миципса, нито ще позволя на Югурта да я премине. Най-после, ако искаш нещо, което е достойно и за мене, и за вас, ти не ще си отидеш, без да го получиш.” [111] Ad ea Sulla pro se breviter et modice, de pace et communibus rebus multis disseruit. Denique regi patefacit, quod polliceatur, senatum et populum Romanum, quoniam armis amplius valuissent, non in gratiam habituros; faciendum ei aliquid, quod illorum magis quam sua rettulisse videretur. Id adeo in promptu esse, quoniam copiam Iugurthae haberet. Quem si Romanis tradidisset, fore ut illi plurimum deberetur; amicitiam foedus Numidiae partem, quam nunc peteret, tum ultro adventuram. Rex primo negitare: cognationem, affinitatem, praeterea foedus interuenisse; ad hoc metuere, ne fluxa fide usus popularium animos averteret, quis et Iugurtha carus et Romani inuisi erant. Denique saepius fatigatus lenitur et ex voluntate Sullae omnia se facturum promittit. Ceterum ad simulandam pacem, cuius Numida defessus bello auidissimus erat, quae utilia visa constituunt. Ita composito dolo digrediuntur.   111. На това Сула отговорил, доколкото него лично засягало, кратко и скромно, а за мира и за общите интереси говорил обстойно. В края на речта си той заявил на царя, че сенатът и римският народ не биха счели като израз на благодарност неговите обещания, тъй като са имали надмощие в тази война; той трябва да извърши нещо, което да е от по-голяма изгода за тях, отколкото лично за него; за това той сега има възможност, понеже Югурта е в ръцете му; ако той го предаде на римляните, те ще му бъдат извънредно много задължени; приятелството, съюзът, частта от Нумидия, която сега иска, ще му дойдат от само себе си. Изпърво царят не се съгласявал, като казвал, че между тях има родство и сватовство96, а освен това и сключен съюз; при това той се страхува, че ако изневери, ще възбуди против себе си своите поданици, които обичали Югурта и мразели римляните. Най-после той отстъпил пред честите настоявания и обещал да направи всичко, което Сула пожелае. И тъй те се споразумели върху необходимите средства, за да възбудят у нумидиеца надеждата за мир, който той тъй силно желаел, вече напълно изтощен от войната. Като се уговорили как да го измамят, те се разделили. [112] At rex postero die Asparem, Iugurthae legatum, appellat dicitque sibi per Dabarem ex Sulla cognitum posse condicionibus bellum poni: quam ob rem regis sui sententiam exquireret. Ille laetus in castra Iugurthae proficiscitur. Deinde ab illo cuncta edoctus properato itinere post diem octauum redit ad Bocchum et ei nuntiat Iugurtham cupere omnia quae imperarentur facere, sed Mario parum confidere; saepe antea cum imperatoribus Romanis pacem conventam frustra fuisse. Ceterum Bocchus si ambobus consultum et ratam pacem vellet, daret operam, ut una ab omnibus quasi de pace in colloquium veniretur, ibique sibi Sullam traderet. Cum talem virum in potestatem habuisset, tum fore uti iussu senatus aut populi foedus fieret; neque hominem nobilem non sua ignavia sed ob rem publicam in hostium potestate relictum iri.   112. На другия ден царят повикал при себе си Аспар, пратеника на Югурта, и му казал, че е уведомен от Сула чрез Дабар, че войната може да бъде прекратена при известни условия, затова нека узнае намерението на своя цар. Аспар с радост тръгнал за лагера на Югурта; след като получил подробни наставления от царя, с бърз ход след осем дни се върнал при Бокхус и му съобщил следното: Югурта е готов да направи всичко, каквото бъде поискано, но на Марий малко се доверява; той [Югурта] и преди е сключвал често мир с римските пълководци, който не е бил зачитан; и тъй, ако Бокхус иска да услужи и на двамата да постигнат сигурен мир, нека се постарае да се съберат всички заинтересовани заедно под предлог, че ще преговарят за мир и там да му предаде Сула; когато има в ръцете си такъв виден мъж, тогава вече сигурно ще бъде сключен мирен договор по заповед на сената или на римския народ; те не ще изоставят един благородник, попаднал в ръцете на неприятеля не поради своето нехайство, а заради интереса на държавата. [113] Haec Maurus secum ipse diu voluens tandem promisit; ceterum dolo an vere cunctatus, parum comperimus. Sed plerumque regiae voluntates ut vehementes sic mobiles, saepe ipsae sibi adversae. Postea tempore et loco constituto, in colloquium uti de pace veniretur, Bocchus Sullam modo, modo Iugurthae legatum appellare, benigne habere, idem ambobus polliceri. Illi pariter laeti ac spei bonae pleni esse. Sed nocte ea, quae proxima fuit ante diem colloquio decretum, Maurus adhibitis amicis ac statim immutata voluntate remotis ceteris dicitur secum ipse multum agitauisse, uultu colore motu corporis pariter atque animo varius; quae scilicet ita tacente ipso occulta pectoris patefecisse. Tamen postremo Sullam accersi iubet et ex illius sententia Numidae insidias tendit. Deinde ubi dies advenit et ei nuntiatum est Iugurtham haud procul abesse, cum paucis amicis et quaestore nostro quasi obvius honoris causa procedit in tumulum facillimum visu insidiantibus. Eodem Numida cum plerisque necessariis suis inermis, uti dictum erat, accedit, ac statim signo dato undique simul ex insidiis invaditur. Ceteri obtruncati, Iugurtha Sullae vinctus traditur et ab eo ad Marium deductus est.   113. След дълги размишления най-после мавърът обещал. Но дали тези колебания са били престорени или искрени, не зная положително. Изобщо царските желания са колкото силни, толкова и непостоянни и често противоречиви едно на друго. После, когато било определено времето и мястото за срещата, за да преговарят за мира, Бокхус викал при себе си ту Сула, ту пратеника на Югурта; той се отнасял и към двамата приятелски и на двамата обещавал едно и също; те били еднакво доволни и изпълнени с добри надежди. Но разказва се, че през нощта преди определения за преговорите ден мавърът повикал приятелите си, след това веднага променил намерението си и ги отстранил и дълго сам размишлявал, а заедно с мислите му се променяли и лицето, и погледът му и разкривали въпреки мълчанието му тайните на душата му. Най-после обаче той заповядал да повикат при него Сула и по негов план устроил засада на нумидиеца. После, когато настъпил денят и му било известено, че Югурта е наблизо, той с неколцина приятели и нашия квестор отишъл да го посрещне, като че ли да му окаже почест, и застанал на една височина, която войниците от засадата могли добре да наблюдават. Тук дошъл и нумидиецът, придружен от повечето свои приближени, но, както било уговорено, без оръжие. Внезапно по даден знак той бил нападнат едновременно отвсякъде от поставените в засадата войници. Всички били изклани, а Югурта, вързан, бил предаден на Сула, който го отвел при Марий [105 г. пр. н. е.].