АБАК - вид антично сметало, представляващо дъска с нанесени обозначения за числата и камъчета.

АБАНТ - другар на Диомед, превърнат в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV, 505).

АБАНТ - кентавър.

АБАНТ - митически цар на Аргос, баща на Акризий, прадядо на Персей (Овидий, “Метаморфози”, IV, 607, 673; V, 138, 237).

АБАНТ - съюзник на Финей в битката му срещу Персей (Овидий, “Метаморфози”, V, 126).

АБАНТИАД - потомък на аргоския цар Абант, неговият правнук Персей (Овидий, “Метаморфози”, IV, 673; V, 138, 237).

АБАНТСКИ - принадлежащ на митическия цар Абант: абантски Аргос (Овидий, “Метаморфози”, ХV, 164).

АБАТИС - приятел на Финей от Кавказ, противник на Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 85).

АБДЕРА - град в Гърция, родно място на философа Демокрит, софиста Протагор и историка Хекатей. Градът се смятал за нездравословно място поради блатния и задушен въздух, а гражданите били възприемани като глупци.

АБИДОС - град на малоазийския бряг на пролива Хелеспонт (днес Дарданели).

АБОРИГЕНИ - най-старите жители на една страна в противоположност на по-късно заселилите се. Така били наричани и най-старите коренни жители на Лациум, живели в подножието на Апенините по времето на Еней, обитавали първоначално в незащитени селища, а после в градове, заградени със стени.

АБСИРТ (АПСИРТ) - син на колхидския цар Еет, брат на Медея, когото тя убила и чиито останки разпръснала, за да забави предследвачите на аргонавтите, водени от баща и Еет.

АВАРИК - главно селище на битуригите, днес Бурж, което дължало името си на река Авара (Евр). По време на подчиняването на Галия от римляните Аварик играл много важна роля и затова Цезар, след като го завладял, го опожарил.

АВГА - дъщеря на цар Алей от аркадския град Тегея, жрица на Атина и любимка на Херкулес, от когото родила Телеф; Херкулес я срещнал в Партенийската планина (между Арголида и Аркадия). Станала съпруга на Тевтрант, царя на малоазийска Фригия, който осиновил тайно родения и син Телеф.

АВГИЙ - цар на Елида, притежатал на безбройни стада добитък. Шестият подвиг на Херкулес бил да изчисти огромните купища тор от Авгиевите обори, което той направил, като пуснал през тях реката Алфей (Овидий, “Метаморфози”, IХ, 187).

АВГУРИ - почетна и влиятелна колегия в Рим, отначало от уредници на обредите за плодородие, после - от жреци гадатели, особено птицегадатели. Преди всеки важен държавен акт гадаели за волята на боговете по небесните явления - облаци, мълнии, гръмотевици и най-вече по поведението на птиците при летене, песен или писък, кълване и по вътрешностите на жертвените животни. Според преданието тези жреци били установени от Ромул; първоначално били 3, а после числото им достигнало до 9. Колегията на авгурите се събирала на ноните на всеки месец (5-о или 7-о число). Били на висока почит и никаква важна работа не била предприемана, докато не се посъветвали с тях. Всяко заседание на сената започвало след гадания (ауспиции), проведени от авгурите. Упражнявали голямо влияние върху държавния и политическия живот в Рим, но към края на републиканския период значението им твърде намаляло, а и както съобщава Цицерон, когато авгурите се поглеждали през време на гадания, не могли да скрият усмивката си, понеже сами не вярвали в тях. При гадаенето най-напред авгурът очертавал така наречения templum (свещеното място) в пространството, над което трябвало да се явят очакваните божи знамения. В случай, че тези знамения възникнели извън проекцията в пространството над очертаната от авгура плоскост (templum), то те се смятали за невалидни. (Ливий, І, 18).

АВГУСТ - първият римски император (23. IX. 63 г. пр. Хр. - 19. VIII. 14 г. сл. Хр.), управлявал от 30 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Прозвището Август (лат. “възвеличен”, “възвишен”) му било дадено от римския сенат при обявяването му за едноличен владетел в 27 г. пр. Хр. Синът на Гай Октавий и Атия (дъщеря на сестрата на Цезар) първоначално носел името Гай Октавий; след осиновяването си от Цезар получил името Гай Юлий Цезар Октавиан, от 27 г. пр. Хр. се наричал император Цезар Август. Според завещанието на Цезар бил назначен за негов наследник, но водил дълги борби, докато постигнал еднолична власт в Рим след победата при Акциум в 31 г. пр. Хр. Съсредоточил върховната държавна власт в свои ръце, като запазил старите републикански форми, установил дългоочаквания граждански мир, който довел до разцвет на изкуството и поезията (Вергилий, Овидий, Хораций, Проперций, Ливий). Обновил градоустройствения облик на Рим, издигнал множество храмове и обществени сгради и т. нар. Августов форум. В законодателството направил много реформи, като се опитвал да възвърне почитта към старинните римски традиции. Той е дарител на мира, при който небесните ощастливяват безгранично човешкия род. В 43 г. пр. Хр. Октавиан се сражава при Мутина (дн. Модена) в Северна Италия все още на страната на сенаторската партия (начело на която стои Цицерон) с Антоний, в същата година влиза с него и с Лепид във втория триумвират. Триумвирите без Лепид разбиват през 42 г. пр. Хр. Октавиан разбива в Сицилия Секст Помпей, сина на Гней Помпей, през 31 г. пр. Хр. флотата на своя предишен колега триумвира Антоний и на египетската царица Клеопатра. През 4 г. сл. Хр. е осиновил сина на съпругата си Ливия от първия й брак Тиберий и го утвърдил за свой наследник. Посмъртно бил обявен за бог, след като и приживе се радвал на божески почести. Най-пълният източник за живота и управлението на Август е биографията, написана от Светоний. Най-известната му статуя, намерена при Прима Порта в Рим, се пази във Ватикана. Камея “Обожествяването на Август и Олимп”. (Овидий, “Метаморфози”, ХV 447, 758 и сл., 819, 836 и сл.).

АВГУСТАЛИ - колегия от шест членове, наречени Августови севири (seviri Augustales), основана от Август през 2 г. пр. Хр. и избирана от съвета на декурионите - управителния съвет на италийските градове. Представлявали религиозни общества, чиято грижа била култът към Август и следващите императори. Освен организацията на императорския култ те се занимавали и с провеждането на обществени игри, от което извличали значителни облаги. Севирите се избирали между дребните хора и освободените роби и образували преходното съсловие между простия народ и муниципалната аристокрация. При встъпването си в длъжност трябвало да заплатят в общинската каса известна сума и се считало за голяма чест, когато севирът бил освобождаван от вноската. При изпълнение на длъжностите си се обличали в претекста (тога с пурпурна ивица) и седели на трибуна, като имали право да бъдат придружавани от ликтори.

АВГУСТОВ ФОРУМ - построен от Октавиан Август форум, който служел предимно за съдебни заседания. На този форум се издигала прочута статуя на Аполон, изработена от слонова кост.

АВЕНТИН - един от хълмовете, върху които е разположен Рим, в югозападната му част. Върху него извършил своето птицегадание Рем. Не е бил включен в помериума (първоначалните свещени очертания на града) и няма археологически данни да е бил обитаван през царската епоха. Бил е част от обществената земя (ager publicus) и от V в. пр. Хр. бил предоставен за заселване на плебса. В подножието му се намирал храмът на Либер Патер и Церера - божества-покровители на плебса. На Авентин и на Свещената планина се установили плебеите по време на своите сецесии. Хълмът бил и център на латините. На него се намирал храм на Диана, която била тяхна покровителка, и на Юнона Регина (Царица Юнона). Нума Помпилий построил на хълма храм на Юпитер Елиций. Авентин бил включен официално в чертите на града през I в. сл. Хр. (Ливий, І, 3; І, 6; І, 20; І, 33; ХХІ, 52; ХХІІ, 1; ХХV, 10).

АВЕНТИН - цар на Алба Лонга, по когото е наречен един от седемте римски хълма (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 620).

АВЕРН - езеро източно от Куме в Кампания (днес Лаго д'Аверно), дълбоко 65 м, което изпълва стар вулканичен кратер, заградено от стръмни склонове и засенчено от гъста гора, с островни изпарения. Според древните там бил един от входовете за подземното царство (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 106).

АВЕРНСКИ - прилагателно от Аверн, синоним на подземен. Авернската долина е долината на езерото Аверн, авернски нимфи са езерните нимфи, а авернска Юнона е Прозерпина - царицата на подземното царство (Овидий, “Метаморфози”, V 540; Х 51; ХIV 114).

АВЕСТАНИ - народност в Североизточна Испания (Ливий, ХХІ, 23).

АВЗОНИЙСКИ, АВЗОНСКИ - прилагателно от авзони, авзонийци, грецизирана форма от латинското аурунци, най-старите обитатели на Южна и Средна Италия, в поезията синоним на италийски. Нос Пелор в Сицилия е авзонийски, защото е разположен срещу Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, V 350; ХIII 708; ХIV 76, 772, 785; ХV 647, 693).

АВЗОНИЯ - страната на авзоните, поетическо има на Италия (Овидий, “Метаморфози”, V 350; ХIV 7, 320).

АВИТ, ЛОЛИАН - управител на провинция Африка.

АВЛИДА - стар пристанищен град в Беотия. След като гръцката флота очаквала там дълго време благоприятен вятър, за да от­плава към Троя, дъщерята на предводителя на гръцките войски Агамемнон Ифигения трябвало да бъде принесена в жертва (Овидий, “Метаморфози”, ХII 9; ХIII 182).

АВРЕЛИЙ КОТА, ГАЙ - вж. Кота, Гай Аврелий.

АВРЕЛИЙ ОРЕСТ, ГАЙ - римски претор в 130 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 94).

АВРЕЛИЙ ОРЕСТ, ЛУЦИЙ - римски консул в 126 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 94, 109).

АВРЕЛИЙ СКАВЪР, МАРК - римски консул в 108 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 135).

АВРЕЛИЙ, ГАЙ - римски държавник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), легат в 216 г., участвувал в защитата на Нола (Ливий, ХХІІІ, 16).

АВРЕЛИЯ - майката на Цезар, която бдяла най-грижливо над образованието му в детството.

АВРОРА - богиня на утринната зора (лат. аурора “зора”), дъщеря на титана Палант (затова Палантиада), майка на ветровете. Отговаря на гръцката Еос. Пурпурна, розовопръста, с росни коси и шафранена одежда, извежда в ранно утро светлината на колесница с два лъчезарни коня, подкарва звездите и пъди тъмата. Похитила Цефал, влюбения в своята Прокрида, но отблъсната, му отмъстила жестоко. Взела за съпруг Титон, сина на тро­янския цар Лаомедонт, брат на Приам, и го отвлякла в океана или в страната на слънцето Етиопия. Измолила от Юпитер безсмъртие за него, но не се досетила да поиска и вечна младост, затова той се състарявал и се смалявал, додето, превърнат в щурче, запазил само гласа си. От Титон родила етиопския герой Мемнон, който участвувал в Троянската война на страната на Троя и паднал от ръката на Ахил. При смъртта му избледняла руменината на Зората. Из пепелта от кладата на сина й излитат птиците мемноиди. Оттогава майката плаче при всяко зазоряване, нейните сълзи са утринната роса (Овидий, “Метаморфози”, II 112, 144; III 149, 184, 600 и сл.; IV 629 и сл.; V 440; VI 47 и сл.; VII 100, 102, 209, 703, 721, 835; IХ 421 и сл.; ХI 295, 442, 598; ХIII 578 и сл., 597, 621 и сл.; ХIV 228; ХV 665).

АВТОЛИК - син на Меркурий и Хиона, съпруг на Местра, дъщерята на Еризихтон, баща на Антиклея, майката на Одисей. Известен със своите хитрини и притворство, които наследил от баща си (Овидий, “Метаморфози”, VIII 738; ХI 312).

АВТОМЕДОНТ - кочияшът на Ахил.

АВТОНОЯ - дъщеря на Кадъм и Хармония, майка на Актеон. В бакхическо безумие скършва ръката на племенника си Пентей (Овидий, “Метаморфози”, III 198, 719).

АГАВА - дъщеря на Кадъм и Хармония, съпруга на Ехион, майка на Пентей, когото в пристъп на безумие сметнала за див звяр и раздрала, призовала на помощ “двете сестри” Ино и Автония (Овидий, “Метаморфози”, III 713, 725).

АГАМЕМНОН - митически цар на Микена, правнук на Тантал (затова наричан Танталид), внук на Пелопс, син на Атрей (затова наричан Атрид, младши Атрид), брат на Менелай, съпруг на Клитемнестра, баща на Орест, Електра и Ифигения, предводител на гръцката войска срещу Троя. За да смекчи гнева на Диана (Артемида) и да измоли попътните ветрове пред похода, принася в жертва дъщеря си Ифигения. Отнема на Ахил красивата пленница Бризеида (Омир, “Илиада”, I 188 и сл.), което Ахил не забравя и в подземното царство. След падането на Троя се завръща с пленницата си Касандра, но бива погубен от Клитемнестра и нейния прелъстител Егист. Трагедии от Есхил и Сенека (Овидий, “Метаморфози”, ХII 30 и сл., 623, 626; ХIII 184 и сл., 189, 230, 364, 439, 443 и сл., 655; ХV 855).

АГАНИПА - извор в подножието на планината Хеликон в Беотия, свещен за музите (Овидий, “Метаморфози”, V 312).

АГЕЗИЛАЙ II - спартански цар (444 - 361 г. пр. Хр.), победил антиспартанската коалиция в битката при Коронея в 394 г. пр. Хр. Ксенофонт го смята за образцов управник и пълководец. Цицерон, “За оратора”, II, 341; III, 139.

АГЕНОР - митичен финикийски цар, син на Нептун (Посейдон) и Либия, баща на Кадъм (който се нарича Агенорид, Агеноров потомък, дворецът му е “дом Агеноров” по името на бащата), Европа (Агенорида), Киликс и Феникс. Агенорид е също неговият правнук Персей. Пратил Кадъм да търси сестра си, похитена от Юпитер, с поръка да не се връща без нея (Овидий, “Метаморфози”, II 858; III 3, 6, 51, 90, 97, 257, 308; IV 563, 772).

АГЕНОРИД - основателят на Тива Кадъм като син на Агенор и Персей като негов правнук.

АГЕНОРИД - синът на тракиеца Агенор Финей, ослепеният митически цар на тракийския град Салмидес, който научил аргонавтите как да преминат през скалите Симплегади (Кианеи).

АГИЛА - древно име на един от дванадесетте етруски града, по-късно Цере (Вергилий, “Енеида” VIII, 479).

АГИРТЕС (гр. “измамник”) - отцеубиец и войн от свитата на Финей; убит от Персий (Овидий, “Метаморфози”, V 148).

АГЛАВРА (гр. “светлата”) - една от трите дъщери на Кекропс, на които Палада поверила в затворено кошче мледенеца Ерихтоний, пазен отвътре от дракон. Нарушила запрещението на богинята и разплела от любопитство кошчето. Взела от Меркурий подкуп в злато, за да го пусне в спалнята на сестра си Херза. От ревност към нея се превърнала в черен камък. Притежавала светилище на атинския Акропол (Овидий, “Метаморфози”, II 559 и сл., 739 и сл., 784 и сл., 797).

АГЛАОФОНТ - вероятно син на Полигнот, гръцки живописец: Цицерон, “За оратора”, III, 26

АГРА (гр. “ловджийка”) - хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 212).

АГРИГЕНТ - вж. Акрагант.

АГРИЙ - бащата на Терсит, най-грозния от гръцките войни пред Троя, брат на калидонския цар Ойней, чийто пре­стол заграбил, но бил убит от внука му Диомед.

АГРИОД (гр. “див зъб”) - хрът на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 223).

АГРИПА (легенд.) - син на Тиберин, легендарния десети цар на Алба Лонга (Ливий, І, 3).

АГРИПА, АВЪЛ МЕНЕНИЙ - римски консул от 503 г. пр. Хр., посредник между плебеите и патрициите в гражданския смут през 494 г. пр. Хр.

АГРИПА, МАРК ВИПСАНИЙ - римски държавник и пълководец (62 - 12 г. пр. Хр.), съратник на Октавиан Август. От него били издигнати значителни сгради в Рим като Пантеона, храма на всички богове; Портика на Агрипа на Марсово поле, любимо място за срещи на висшето римско общество; Термите на Агрипа и свързаните с тях водопроводи и т. н.

АГРИПИНА СТАРАТА - съпруга на Германик, внучка на Август.

АДМЕТ - син на тесалийския владетел Ферес (затова Феретиад), цар на Фере в Тесалия, любимец на боговете, участник в Калидонския лов. Аполон известно време пасъл неговите крави по заповед на Юпитер или от любов към царя. Според мита Адмет можел да се спаси от смъртта, ако някой друг се съгласи да умре вместо него. Никой, дори баща му и майка му, не пожелал да се пожертвува, единствена съпругата му Алкестида с готовност пожертвала живота си за него. На този сюжет е посветена трагедията на Еврипид “Алкестида” (Овидий, “Метаморфози”, VIII 310).

АДОНИС - божество от източен произход, символизиращо умирането и пробуждането на природата. Според една от разпространените в гръкоримския свят версии красив млад ловец, син на кипърския цар Кинирас и дъщеря му Мира, любимец на Венера (Афродита), разкъсан от глиган, който изпратил срещу него ревнивият Марс (Арес). Денят на трагичната му смърт бил чествуван с празнични мистерии (Овидий, “Любовно изкуство” I, 75). Според друго разпространено схващане красив младеж, обичан от Венера (Афродита) и Прозерпина (Персефона), на когото Зевс наредил 6 месеца да бъде при Персефона в царството на мъртвите и 6 месеца на земята при Афродита. Кръвта му била превърната от Венера в цветето съсънка (анемона). Адонис бил любим сюжет в античното изобразително изкуство, от Варна произхожда скулптурна група на Афродита и Адонис (Овидий, “Метаморфози”, Х 503, 532, 542, 681, 725 и сл.).

АДРАСТ - митичен цар на Аргос.

АДРИЯ - град в южната част на областта Пиценум, намираща се в североизточния край на Апенинския полуостров (Ливий, ХХІІ, 9).

АДРИЯ - поетично име на Адриатическо море.

АДХЕРБАЛ - по-старият син на Миципса, който избягал н Рим през 117 г. пр. Хр. Воювал с Югурта, който го обсадил в Цирта и го убил през 112 г. (Салустий, “Югуртинската война”, 48, 55, 77).

АЕЛО - харпия, крилата богиня на смъртта, птица с момичешко лице (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 710).

АЕЛО (гр. “вихреният”) - хрът на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 219).

АЕРОПА - съпруга на Атрей, прелъстена от девера си Тиест. За отмъщение Атрей го нагостил с месата на децата му, за­ради което слънцето (Сол) ужасено обърнало обратно ко­лесницата си по небесния път.

АЗЕЛ, ТИБЕРИЙ КЛАВДИЙ - трибун 139 г. пр. Хр., Цицерон, “За оратора”, II 258, 268

АЗЕЛИЙ - римски аналист.

АЗИАНИЗЪМ - течение в реториката, възникнало в гръцките градове на Мала Азия през III в. пр. Хр. като съзнателно противопоставяне на класическото красноречие - т. нар. атицизъм. Азианизмът се характеризира с натруфен стил, натрупване на фрази и ефектни изразни средства, които целят емоционално въздействие върху публиката.

АЗИАТИК, ВАЛЕРИЙ - римски политик (около 5 г. пр. Хр. - 47 г. сл. Хр.), “нов човек” от Нарбонска Галия, консул през 46 г. сл. н. е, самоубил се през 47 г. сл. Хр.

АЗИЛНО ПРАВО - право на неприкосновеност на намиращия се в свещено убежище беглец (от гр. asylos “свободен от насилие”). Този обичай бил много разпространен в Древна Гърция и Изтока, но като римски не е засвидетелствуван в класическата епоха. Убежища били храмовете и свещените места, където преследваните - справедливо или не - се намирали под закрилата на боговете и ставали неприкосновени. Според Ливий (I, 8) Ромул въвел този обичай, за да увеличи населението на новосъздадения Рим. По разказа на Ливий и на някои други автори са правени опити да се установи мястото и божеството, давало убежище на първите римляни. Посочва се светилището на Вейовис (древно италийско божество на отмъщението), което се намирало между двете възвишения на Капитолий. Вероятно в мотива за убежището има силно влияние от гръцките легенди за основаване на градове, което е указано и в самия текст на Ливий, а към него се насочва и изразът “потомство на тази земя” със същото значение като гръцката дума “автохтон”, защото да бъдеш автохтонен, туземен, това е бил един от най-важните аргументи за дадено гръцко племе, че има древни корени и права над дадена земя. Като друг аргумент за гръцко влияние върху легендата се привежда това, че Рим не би могъл за кратко време да стане толкова силна и организирана държава, каквато била в началото на републиканския период, ако е възникнала по този начин.

АЗИНИЙ ПОЛИОН, ГАЙ - виден рим­ски обществен деец, запазил независимостта си по отношение на Август, пълководец, поет и историк (76 г. пр. Хр. - 5 г. сл. Хр.). Участвал в гражданската война на страната на Цезар, в 40 г. пр. Хр. консул, а след това проконсул на Македония. Радетел на изкуствата, създател на първата обществена библиотека в Рим и учредител на практиката на публични четения (рецитации) на литературни творби.

АЗИЯ - днешна Мала Азия, за римляните западната й половина, римската провинция Азия Минор, наследена след смъртта на Атал III през 133 г. пр. Хр. по завещание (Овидий, “Метаморфози”, V 648; ХIII 484).

АЗОП - река в Беотия, Гърция, и речният бог, син на Океан и Тетия (или на Нептун и Перо), баща на Егина (“Азопида”) и дядо на Еак (“Азопиад”), който е син на Егина от Юпитер (Овидий, “Метаморфози”, VI 113; VII 484, 616).

АИД - син на Кронос (лат. Сатурн), бог на подземния свят (лат. Плутон).

АКАДЕМИЯ - градина в гимназиона, посветен на атическия герой Академ, отдалечена на 6 стадия от Атина, където изнасял беседите си Платон. По името на тази градина била наречена и самата Платонова школа.

АКАМАНТ - атински херой, син на Тезей (Вергилий, “Енеида” II, 262).

АКАНТ - Акантовите листа са обичаен орнамент в античната декоративна пластика.

АКАНТ - меча стъпка (Acanthus mollis), средиземноморско растение, любима трева на пчелите. Красивите му дълбоко врязани листа служили в стилизиран вид като орнамент в архитектурата, особено на коринтския и композитния капител, във фризове, надгробни плочи, стенописи и в изобразителното изкуство (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 701).

АКАРНАНСКИ - принадлежащ на Акарнания, област по западното крайбрежие на Средна Гърция. Акарнанския речен бог е Ахелой (Овидий, “Метаморфози”, VIII 570).

АКАСТ - син на хемонийския (т. е. тесалийския) цар Пелий, участник в Калидонския лов, баща на Лаодамея. Оневинил по-късно цар Пелей, който убил несъщия си брат Фок (Овидий, “Метаморфози”, VIII 306; ХI 409).

АКАТАЛЕПСИЯ - термин на представителите на философията на скептиците: неспособност да разберат нещата.

АКВА ВИРГО - “Вода на девойката”, извор, според легендата открит от млада девойка и отведен в Рим по акведукта Вирго (“Девойка”), построен от Марк Агрипа. Един от прочутите водопроводи на Рим, достигащ до Марсово поле, той подхранва и днес фон­тана Треви.

АКВИЛЕЯ - град на Адриатика, недалеч от днешна Венеция.

АКВИЛИИ - римски род, участвувал в заговора за връщането на Тарквините на престола (Ливий, ІІ, 3; ІІ, 7).

АКВИЛИЙ, ГАЙ - римски консул в 487 г. пр. Хр. заедно с Тит Сициний (Ливий, ІІ, 40).

АКВИЛИЙ, МАНИЙ - римски консул в 101 г. пр. Хр., усмирител на второто робско въстание в Сицилия; Цицерон, “За оратора” II, 188, 194 - 196; Цицерон, “Брут” 222.

АКВИЛОН - Севернякът, северният вятър, у гърците Борей. Съпруг на Орития, баща на Калаис и Зет. Домът му е пещера в Хемус, днес Стара планина (Овидий, “Метаморфози”, I 262, 328; V 285; VII 4).

АКВИН - град в областта Лациум, който се отличавал поради съседните гори и планински хълмове със своя прохладен и чист въздух, култов център на Церера и Диана, роден град на поета Ювенал.

АКВИТАНИ - многобройни малки племена от иберийски произход, които населявали областта Аквитания в Галия.

АКВИТАНИЯ - област в Югозападна Галия, разположена межу Океана, Пиренеите и река Гарумна (днес Гарона).

АККА ЛАРЕНЦИЯ - римска богиня, почитана като държавен лар. Празниците в нейна чест се наричали Ларенталии и се провеждали на 23 декември.

АКМОН - другар на Диомед, от град Плеврон в Етолия, превърнат от Венера, която предизвиква, в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 484, 495, 497).

АКОНТЕЙ - привърженик на Персей, случайно превърнат от него в скала (Овидий, “Метаморфози”, V 202).

АКОНТИЙ - младеж от остров Кеос, който спечелил с остроумна хитрост ръката на знатната атинянка Кидипа (Овидий, “Героини”, XX, 4).

АКРАГАНТ - град на южното крайбрежие на Сицилия, дорийска колония, наричан на латински Агригент, днес Джирдженти. (Ливий, ХХV, 13).

АКРИЗИЙ - митически цар на Аргос, внук на Инах, син на Абант и Аглая, баща на Даная. Затворил дъщеря си в кула или бронзова гробница, но Зевс (Юпитер) проникнал до нея във вид на златен дъжд и тя родила от него героя Персей (който като внук на Акризий се нарича Акризиониад). Бил изгонен от града си от своя брат Прет, но възвърнат от Персей, от когото, в изпълнение на едно предсказание, бил неволно убит (Овидий, “Метаморфози”, III 559; IV 607, 612; V 69, 236 и сл.).

АКРОКЕРАВНИЙСКИ НОСОВЕ - опасни носове на брега на Епир, днес Кепи и Гюхьозео в Албания.

АКРОТА - цар на Алба, брат на Ремул (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 617, 619).

АКТЕ (гр. “крайбрежие”) - по-старо име на най-известната област в Гърция Атика, която имала дълга крайбрежна ивица, с главен град Атина (Овидий, “Метаморфози”, II 721).

АКТЕЙКА - обитателка на Акте, атинянка (Овидий, “Метаморфози”, VI 711).

АКТЕЙСКИ - принадлежащ на областта Акте, т. е. атически. Актейските братя са Клитос и Бут, синовете на Палант (Овидий, “Метаморфози”, II 553; VII 500, 681; VIII 170).

АКТЕОН - ловец, тивански царски син, който имал нещастието да види гола Диана, която се къпела Богинята го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си ловджийски кучета (Овидий, “Героини” XX, 103).

АКТЕОН (гр. “бог на крайбрежието”) - митически ловец, внук на Кадъм, син на дъщеря му Автоноя (затова “Автоноина рожба”) и на Аристей, превърнат от Диана в елен и разкъсан от собствените си кучета. Гневът на богинята се обяснява различно, според Овидий Актеон я видял неволно, когато се къпела заедно с нимфите си в един планински ручей (Овидий, “Метаморфози”, III 138 и сл., 174, 198; III 230, 243, 244, 720 и сл.).

АКТОР - бащата на Ерит (който затова се назовавал Акторид), когото убил Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 79).

АКТОР - бащата на Менойтий, чийто син е Патрокъл, когото Ахил след свадата си с Агамемнон облякъл в собствените си доспехи и изпратил начело на мирмидонците срещу Хектор и троянската войска (Омир, “Илиада”, ХVI песен; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 273).

АКТОР - месенски цар, баща на Еврит и Ктеат.

АКТОРИД - внукът на Актор, т. е. Патрокъл (Овидий, “Любовно изкуство” I, 743; “Тъги” I, 9, 29).

АКТОРИДСКАТА ДВОЙКА - близнаците Еврит и Ктеат, синове на месенския цар Актор, взели участие в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 308).

АКУЗИЛАЙ - гръцки историк (V в. пр. Хр.) от Аргос, Цицерон, “За оратора” II, 53.

АКУЛЕОН, ГАЙ ВИЗЕЛИЙ ВАРОН - римски конник, роднина на Цицерон, приятел на Луций Крас (Цицерон, “Брут”, 264).

АКЦЕНЗИ - лековъоръжени войници от гражданите с най-нисък ценз, предназначени да заместят убитите и ранените, чието оръжие вземали, тъй като нямали свое собствено (Ливий, VІІІ, 8).

АКЦИЙ (АКЦИУМ) - град и морски нос в Северозападна Акарнания (Западна Гърция), при входа на Амбракийския залив, където на 2 септември 31 г. пр. Хр. Октавиан Август нанесъл решително поражение на обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра, в резултат на което в негова власт минали Гърция, Егейският архипелаг и Западна Мала Азия и в резултат той станал единствен владетел на империята след завръщането си в Рим през 29 г. пр. Хр. Там Август издигнал статуя на Аполон “Акцийски” за възпоминание на победата си над Антоний и Клеопатра през 31 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 715; Ливий, І, 19).

АКЦИЙ, ЛУЦИЙ - римски поет, автор на трагедии (170-86 г. пр. Хр.). В своята история на римската драматургия “Дидаскалика” объркал първото превземане на Тарент през 272 г. пр. Хр. с второто през 209 г. пр. Хр. и съответно сгрешил и годината, в която била поставена пиесата. По неговите изчисления излизало, че Ливий трябва да е съвременник на Ений, което е абсурдно, тъй като Ливий е първият римски поет, а Ений е живял след Плавт и Невий (Цицерон, “За оратора”, III, 27; “Брут”, 72, 107. 229; “Ораторът”, 36, 156. 163. 164).

АКЦИЙ, ТИТ - обвинител в процеса против Клуенций (Цицерон, “За оратора”, II, 271).

АЛАСТОР (гр. “злодей”) - ликиец от троянските войни, противник на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

АЛБА - легендарен син на Латин Силвий, петия цар на Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 612; Ливий, І, 3).

АЛБА ЛОНГА - древен град в Лациум, югоизточно от Рим, разположен на дълъг хребет на Албанските планини (Монс Албанус), близо до днешното Лаго ди Албано. Според преданието основан около 1150 г. пр. Хр. от Асканий (Юл), син на Еней. Около началото на І хилядолетие пр. Хр. бил център на Латинския съюз. Бил разрушен в VІІ в. пр. Хр. по заповед на Тул Хостилий и жителите му били преселени в Рим, но намиращото се при Алба светилище на Юпитер Лациарис останало свещен център на Латинския съюз ((Овидий, “Метаморфози”, ХIV 609; Ливий, І, 3; І, 6; І, 20; І, 22; І, 23; І, 29; І, 30; І, 52; ХХХ, 45).

АЛБАНИ - жители на Алба Лонга (Ливий, І, 6; І, 22; І, 23; І, 24; І, 33; V, 5).

АЛБАНСКИ ПЛАНИНИ - свещената планина на латините (от лат. albus “бял”, “снежен”), в областта Лациум, югоизточно от Рим, днес Монте Каво. На западния склон на планината бил разположен древният град Алба Лонга. Там били чествани религиозните празници на латинския съюз при храма на Юпитер Лациарис (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 674; “Писма от Понта” I, 8, 67; Ливий, І, 3; VІІ, 25).

АЛБАНСКИ КАМЪК - вид евтин и мек вулканичен туф, добиван в Албанските планини.

АЛБИЙ - приятел на К винт Сцевола Авгура (Цицерон, “За оратора”, II, 281)

АЛБИН, АВЪЛ ПОСТУМИЙ - консул 151 г. пр. Хр., написал на гръцки език история на Рим (Цицерон, “Брут”, 94).

АЛБИН, АВЪЛ ПОСТУМИЙ - консул 99 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 135).

АЛБИН, СПУРИЙ ПОСТУМИЙ - консул 110 г. пр. Хр., един от римските пълководци, во­ювали с Югурта, сключил позорен мир с него (Цицерон, “Брут”, 128).

АЛБИН, СПУРИЙ ПОСТУМИЙ - консул 148 г. (Цицерон, “Брут”, 94).

АЛБИНИЙ, ЛУЦИЙ - човек от плебса, който по време на бягството от Рим при нападението на галите в 390 г. пр. Хр. свалил семейството си от колата, за да качи весталките и да ги откара в Цере (Ливий, V, 40).

АЛБИНОВАН, ГАЙ ПЕДОН - римски епически поет (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.), близък до Тиберий, известен като автор на епиграми, приятел на Овидий. Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 4; 16, 6.

АЛБИС - река в Германия, днес Елба.

АЛБУЛА (лат. “бяла вода”) - поток със серни води, течащ в Лацуим край град Тибур или старо име на река Тибър. В древни времена била граница между етруските и латините (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328; Ливий, І, 3).

АЛБУРН - планина в Лукания.

АЛБУЦИЙ, ТИТ - епикуреец, елинофил, противник на Квинт Сцевола Авгура. претор 106 г. пр. Хр. Цицерон, “За оратора” II, 281; III, 171; Цицерон, “Брут” 102, 131; Цицерон, “Ораторът” 149.

АЛГИД - планинска верига в Лациум, на югоизток от Рим, където се намирал прочут храм на Фортуна (Ливий, ХХІ, 52; ХХVІ, 9).

АЛЕКСАНДЪР III ВЕЛИКИ - македонски цар и прочут пълководец (356 - 323 г. пр. Хр.), управлявал 336 - 323 г. пр. Хр., син на цар Филип II и Олимпиада, възпитаник на Аристотел. Побеждавайки персите след битката при Гавгамела (октомври 331 г. пр. Хр.), завършила с пълен разгром на последния персийски цар Дарий Кодоман, завоювал Средна Азия до река Инд и създал най-голямата в древността монархия, която се разпаднала след смъртта му, лишена от вътрешна връзка. Съществували легенди, че бил син на бог, който се явил при майка му в образа на змия. Цицерон, “За оратора” II, 158. 341; III, 141; “Брут” 282; Ливий, ХХVІ, 18; ХХХV, 14.

АЛЕКСИРОЯ - дъщеря на речния бог Граник и внучка на морската богиня Тетия, майка от Приам на Есак (Овидий, “Метаморфози”, ХI 763).

АЛЕКТО - най-жестоката от трите еринии, богините на въз­мездието. Овидий, “Героини” II, 119.

АЛЕМОН - жител на Арголида, баща на Мисцел, строителя на град Кротон (Овидий, “Метаморфози”, ХV 19).

АЛИЕН, АВЪЛ - римски държавник, в 60 г. пр. Хр. бил легат на Квинт Цицерон в Мала Азия, в 55 г. - народен трибун, а в 49 г. - претор. През 48-47 г. пр. Хр. бил проконсул на остров Сицилия, откъдето подпомагал Цезар.

АЛИЯ - малка река в Италия, извираща от Сабинската област, приток на река Тибър. На нея римляните претърпели пълно поражение на 16 юли 387 г. пр. Хр. от галите. Този ден - черен за рим­ляните, станал за тях траурен и на него не се поз­волявало да се раздава правосъдие и да се сключват по-го­леми сделки (Ливий, V, 39; V, 49; ХХІІ, 50; Овидий, “Любовно изкуство” I, 414; “Средства против любовта” 220).

АЛКА (гр. “сила”) - хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

АЛКАНДЪР - ликиец от троянските войни, противник на Одисей и убит от него (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

АЛКАТОЯ - поетично прозвище на град Мегара според името на възстановителя на градската й крепост Алкатой, син на Пелопс (Овидий, “Метаморфози”, VII 443; VIII 7).

АЛКЕСТИДА - дъщеря на Пелий, вярната и пожертвователна съпруга на Адмет, син на тесалийския цар Ферет и затова нари­чан още Феретиад. Дала живота си за своя съпруг, като слязла доброволно в подземния свят, за да остане жив Адмет. Овидий, “Любовно изкуство” III, 19.

АЛКИВИАД - атински пълководец и политик (451 - 404 г. пр. Хр.). Цицерон, “За оратора” II, 93; III, 139; “Брут”, 29.

АЛКИД - потомък на Алкей. Обикновено така се нарича Херкулес, който израснал като природен син на Амфитрион, съпруг на Алкмена, син на Алкей и внук на Персей (Вергилий, “Енеида” V, 413; VIII, 256; Х, 464; Овидий, “Метаморфози”, IХ 13, 50, 109, 217; ХI 213; ХII 538; “Писма от Понта” IV, 8, 62; “Любовни елегии” III, 8, 52; “Героини” IX, 134; “Любовно изкуство” III, 156).

АЛКИДАМ - жител на град Картея на остров Кеос. Заклел се да даде дъщеря си Ктезила за жена на атинянина Хермохар, но решил да я ожени за другиго. Наистина Хермохар я отвлякъл от олтара, но за клетвопрестъпничеството на бащата дъщерята починала преждевременно. Пред очите на всички ковчегът й изчезнал, след като от него излетял гълъб (Овидий, “Метаморфози”, VII 369).

АЛКИМЕДА - майката на Язон. Овидий, “Героини” VI, 105.

АЛКИНОЙ - митически цар на феаките на остров Схерия, изпратил с богати дарове Одисей за родния му остров Итака с чудотворния кораб, който бил превърнат при обратния му курс от Нептун на скала (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 565; “Писма от Понта” II, 9, 42; IV, 2, 10; “Любовни елегии” I, 10, 56).

АЛКМАН - гръцки лирически поет (VІІ - VІ в. пр. Хр.), родом от Сарди. Живял в Спарта, където ръководел хор от девойки, за които създавал партении и религиозни химни.

АЛКМЕНА - от Тиринт (затова “тиринтийка”), дъщеря на Електрион, съпруга на Амфитрион, с която Юпитер могъл да се сближи през една тройно удължена нощ под образа на мъжа й. От тази близост тя родила Херкулес, “син Алкменин”, нейна снаха е Деянира. Юнона се опитала от ревност да й попречи при раждането на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, VI 112; VIII 543; IX 23, 275, 281, 313, 395).

АЛКМЕОН - един от “епигоните”, син на прочутия гадател Амфиарай (Еклид) и на Ерифила, убил по внушение на оракула своята майка, за да отмъсти за нейното предателство спрямо съпруга й, затова преследван от ериниите, изпаднал в безумие. Бил женен за Арсиноя, дъщерята на Фегей, която по-късно изоставил заради речната нимфа Калироя (Овидий, “Метаморфози”, IХ 407; “Средства против любовта” 455).

АЛКОН - изкусен гравьор на мед, от Хила в Беотия (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 683).

АЛМОН - малка река, която се влива южно от Рим в Тибър (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328).

АЛОБРОГИ - най-мощното и богато галско племе, населявало Нарбонска Галия между река Рона и Леманското езеро. Подчинено на римските войски на Ахенобарб през 121 г. пр. Хр. След потушаването на заговора на Катилина били заплашени от друго галско племе, хелветите, и потърсили помощта на Гай Юлий Цезар (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 40).

АЛОЕЙ - гигант, съпруг на Ифимедея, която родила от Нептун Алоидите - двата великана От и Ефиалт (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

АЛОРК - испанец от Ханибаловата армия (ІІІ в. пр. Хр.), получил статута на “приятел и гостоприемник” от жителите на обсадения от Ханибал Сагунт, на които той съобщил условията на Ханибал за предаването на града (Ливий, ХХІ, 14).

АЛПИ - планина (от келтски “височина”, “висока планина”) (Овидий, “Метаморфози”, II 226; ХIV 794).

АЛТЕЯ - дъщеря на етолийсиия цар Тестий, съпруга на калидонския цар Ойней, майка на Мелеагър (според един мит от Ойней, според друг от Марс), Горга и Деянира. Парките й предрекли, че нейният син ще живее, докато се изпепели главнята, която горяла при раждането му в огнището. Алтея я крила на тайно място, но когато Мелеагър, вече младеж, при свада заради кожата на убития калидонски глиган убил своите вуйчовци - двамата нейни кръвни братя, я хвърлила в огъня и се пробола с меча (Овидий, “Метаморфози”, VIII 445, 532).

АЛТИНА - богат търговски град по долината на река Пад (По).

АЛФЕЙ - най-голямата река в Пелопонес, извира от Аркадия, тече край Олимпия през Елида и се влива в Йонийско море. Богът на реката, син на Океан и Тетия, преследвал под морето изворната нимфа Аретуза. Релеф на източния фронтон на храма на Зевс и Олимпия (Овидий, “Метаморфози”, II 250; V 599, 609 и сл.).

АЛФЕНОР - един от седемте синове на Ниоба, когото Феб поразил с невидима стрела (Овидий, “Метаморфози”, VI 248).

АЛФЕЯДА - прозвище, с което Овидий нарича речната нимфа Аретуза от Елида поради връзката й с речния бог Алфей, от чието задиряне тя се спасила с бягство (Овидий, “Метаморфози”, V 487).

АЛЦИМЕДОН - тиренски моряк от свитата на Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III 617).

АЛЦИОНА - внучка на Полипемон и дъщеря на разбойника Скирон, който за лекомисления й живот я хвърлил от скала в морето, където тя се превърнала на птичката “алционка” - морско рибарче (Овидий, “Метаморфози”, VII 401).

АЛЦИОНА - дъщеря на повелителя на ветровете Еол (затова “Еолида”), съпруга на Кеик (Цеик), пример на съпружеска обич. След като съпругът й на път за оракула на Аполон в Кларос намира при корабокрушение смъртта си и вълните изхвърлят трупа му на родния бряг пред нея и от жал тя се хвърля в морето, богиня Тетида превръща съпрузите в две птички алционки - морски рибарчета (Овидий, “Метаморфози”, ХI 384 и сл., 415 и сл., 444 и сл., 544 и сл., 563 и сл., 567, 573 и сл., 628, 654 и сл., 661, 665, 674, 684, 684, 745; “Тъги” V, 1, 60).

АЛЦИОНА - една от седемте плеяди, любимка на Нептун, от когото родила Хирией (Овидий, “Героини” XIX, 133).

АЛЦИТОЯ - една от трите дъщери на митическия цар Миний, които отхвърляли култа на Бакх и сквернили празненството му, като влачели вълна и пресуквали прежда. Била превърната в прилеп (Овидий, “Метаморфози”, IV 1 и сл., 274 и сл.).

АМАЗЕН - река, вливаща се в Тиренско море (Вергилий, “Енеида” VII, 685).

АМАЗОНКИ - митично племе от красиви жени-воини, населявали малоазийската област между Мизия, Кария и Лидия, по бреговете на река Термодонт, както и бреговете на Меотида. Приемали мъже от съседните племена само за да заченат и после ги прогонвали, като им връщали децата, ако се родели момчета. В сражения използвали сърповидни щитове, лъкове, копия, двуостри бойни брадви и мечове, окачени на златни колани. Амазонка била майката на Иполит Антиопа или Иполита (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 51).

АМАЛТЕЯ - възведената в небесна звезда оленска (от Олен в Ахея) коза, която откърмила младенеца Юпитер (Зевс) на остров Крит, или нимфата, която му давала козето мляко (Овидий, “Метаморфози”, III 594).

АМАЛТЕЯ - едно от имената на Кумската Сибила.

АМАРИЛИДА - любимата на овчаря Алексид от “Буколики” на Вергилий (II, 52).

АМАТ - град на остров Кипър, колония на сирийския град Хамат. Култов център на Адонис и Афродита (Вергилий, “Енеида” Х, 51).

АМАТА - съпруга на цар Латин, леля на Турн (Вергилий, “Енеида” VII, 56, 343, 348, 375, 397, 402, 404; ХI, 476; ХII, 71).

АМАТУНТ - прадревен град на южното крайбрежие на остров Кипър, днес Лимасол, разположен близо до богати медни рудници и прочут с храма и култа на Венера (Овидий, “Метаморфози”, Х 220, 531).

АМАТУНТИЙСКИ - принадлежащ на град Аматунт (Овидий, “Метаморфози”, Х 227).

АМАТУНТИЯ - епитет на Венера (Афро­дита), изведен от името на кипърския град Аматунт, едно от култо­вите средища на богинята.

АМБИБАРИИ - племе в Келтска Галия, причислено от Цезар към аремориките, дало името на съвременния град Амбриен.

АМБИВИЙ ТУРПИОН, ЛУЦИЙ - прочут актьор (II в. пр. Хр.), живял в Рим, който играл в комедиите на Теренций и допринесъл много за неговата слава.

АМБРАКИЯ - град в Южен Епир, , срещу йонийския остров Левкада, днес Арта. За него водили спор Аполон, Диана и Херкулес. Привлеченият за съдник Крагалей се произнесъл в полза на Херкулес, затова бил превърнат от Аполон в камък. При входа на Амбракийския залив Август след победата си над Антоний и Клеопатра при Акциум през 31 г. пр. Хр. издигнал колосална статуя на Аполон Акцийски (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 713 и сл.).

АМБРИОНИ - галско племе, заселено в Цизалпинска Галия.

АМБРОЗИЯ - храната на боговете, чрез която те получават безсмъртието си (от гръцки ambrosia “безсмъртие”), също ароматна течност, с която се мажели те, за да поддържат красотата си. С амброзия се хранели и конете на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II, 120; IV, 215; ХIV 606).

АМЕБЕЙ - прочут атически китарод. Овидий, “Любовно изкуство” III, 399.

АМЕНАН - река в Източна Сицилия, днес Индичело (Овидий, “Метаморфози”, ХV 279).

АМИК - кентавър, син на Офион, на сватбата на Пиритой умъртвил лапита Целадонт, но паднал убит от ръката на Пелат (Овидий, “Метаморфози”, XII 245, 254 и сл.).

АМИКЛА - град в Лакония, старо предградие на Спарта, където се родили Елена и Диоскурите. Прадревно култово средище със светилище и колосална статуя на Аполон Амиклейски. Разполо­жен южно от Спарта, Амикла бил център на бояджийска индустрия, чиито произведения обаче далеч отстъпвали на внасяните от финикийския бряг оц­ветени тъкани. “Амиклейци” се употребява и вместо “спар­танци” като поетично прозвище на братята диоскури Кастор и Полукс (Овидий, “Метаморфози”, VIII 314; “Любовно изкуство” II, 5; “Средства против любовта” 707; “Героини” VIII, 69).

АМИКЛА - малък град в Кампания, между Гайета и Терацина. Едно нашествие на змии принудило жителите му да се изселят, което, според Сервий, обяснява епитета им “мълчаливи” у Вергилий. Но същият Сервий споменава и друго, по-правдоподобно обяснение. Метрополията на този град е била Амикла в Лакония. Изморени от постоянните неверни съобщения за настъпващ неприятел, гражданите забранили да се говори, и когато неприятелят действително нахлул, никой не се осмелил да съобщи за това и градът бил превзет. От там и известният стих на Луцилий “Аз трябва да говоря, понеже зная, че Амикла загина поради мълчанието си”.

АМИКЛИД - “младежът от Амикла”, любимецът на Аполон Хиацинт, чийто гроб сочели в този град, откъдето се разпространило по цяла Лакония празнуването на ежегодните Хиацинтии (Овидий, “Метаморфози”, Х 162).

АМИМОНА - една от 50-те дъщери на Данай, любимка на Нептун. Преследвана от сатир, била спасена от Нептун, който сам се влюбил в нея. Богът й предал тризъбеца си и тя изтръгнала с него из земята извор с три потока. Този извор и започващата от него река в Арголида, течаща през езерото Лерна, били наречени на нея (Овидий, “Метаморфози”, II 240; “Любовни елегии” I, 10, 5; “Тъги” XIX, 131).

АМИНЕИ - италийско племе.

АМИНТОР - цар на долопите, син на Ормен, баща на Феникс (наричан “потомък на Аминтор”), който взел участие в Калидонския лов. Победен, предал на Еакид (Пелей) за заложник гиганта Крантор (Овидий, “Метаморфози”, VIII 307; ХII 364; “Героини” III, 27).

АМИС - град в Галатия (Мала Азия) на черноморското крайбрежие, основан от Милет. Особено известен като търговски център и чрез войните на Митридат, който го направил своя резиденция.

АМИТАОН - основател на град Пилос, глава на гадателски род в Пилос, баща на гадателя Меламп, който излекувал дъщерите на цар Прет (“Претиди”) от лудостта им, вдъхната им за тяхното непокорство на Бакх. Лечебното средство захвърлил в Клиторийския извор (Овидий, “Метаморфози”, ХV 325 и сл.).

АМИТЕРН - град в областта на сабините (Ливий, ХХІ, 52).

АМОМ - ароматично тревисто растение, отглеждано предимно в Индия, от плода му се приготвял благоухаен балсам, добре познат в Рим (Овидий, “Метаморфози”, Х 308, ХV 394).

АМОН - брат-близнак на Бротей, другар на Персей, паднал от ръката на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 108).

АМОН - един от главните богове на Египет, изобразяван с овнешки рога, почитан първоначално в египетска Тива, по-късно бог-оракул с прочут храм в оазиса Сивах в Либийската пустиня, в Гърция отъждествяван със Зевс (Пиндар му посветил един от своите химни). В Рим бил приет като Юпитер Амон, с овнешки образ или като мъж с овнешка глава и вити рога (Амон Либийски). Изворът при либийското му светилище показвал значителни температурни колебания през различните часове на денонощието (Овидий, “Метаморфози”, IV 670; V 17, 328; ХV 310).

АМОР (АМУР) - богът на любовта (лат. amor “любов”), син на Венера и Марс, изобразяван крилат, с колчан, пълен с два вида стрели, с които разпалвал или прогонвал любовта не само у хората, но и у боговете. Брат на Еней, който бил син на Венера и на смърт­ния Анхиз. Наричан още Купидон, отговаря на гръцкия Ерос. Той е най-велик бог и съпротивата срещу него е невъзможна. За да отмъсти за обидата на Аполон, с една стрела разпалил у него страстна любов към Дафна, а с друга предизвикал в гръдта на нимфата, и без туй равнодушна към Амур и брака, отвращение от бога. По молба на Венера упражнил мощта си и върху бога на подземното царство: най-острата и най-безпогрешната му стрела направила Дит да пламне от любов към Прозерпина и да я похити. За въздействието на Купидон върху подземните богове говори в самия Тартар Орфей. Капризното момче не жали и собствената си майка: със случайно одраскване с върха на стрела събужда у нея любов към красивия ловец Адонис. Името на бога е също синоним на любовното чувство. Т. нар. амури (купидони), богове на любовта, са любими персонажи в античната живопис. (Вергилий, “Енеида” I, 663, 689; Овидий, “Метаморфози”, I 453 и сл., 461, 463, 470 и сл., 480, 540 и сл.; V 365 и сл., 374 и сл., 380 и сл.; VII 55; IХ 482; Х 26, 29, 517, 526 и сл.; ХI 767; “Любовни елегии” I, 6, 7; 1, 26; III, 9, 7; “Писма от Понта” I, 4, 42; III, 3, 13).

АМПИЙ БАЛБИЙ, ТИТ - римски държавник, привърженик на Помпей. Като народен трибун в 63 г. пр. Хр. Ампий издействал заедно с Тит Лабиен чрез плебисцит за Помпей правото по време на циркови игри да носи одеждите на триумфатор, а по време на сценични игри да носи златен венец.

АМПИК - жрец на Церера, привърженик на Персей, на чиято сватба бил умъртвен от Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 109).

АМПИКС - войн на страната на Финей, вкаменен от Персей чрез погледана Медуза (Овидий, “Метаморфози”, V 184).

АМПИКС - лапит, баща на гадателя Мопс (оттам “Ампицид”, “син на Ампикс”). На сватбата на Пиритой умъртвил кентавъра Ехекъл (Овидий, “Метаморфози”, VIII 316, 350; ХII 449, 455, 524).

АМУЛИЙ - митичен цар, син на Прок, царя на Алба Лонга, отстранил от престола по-стария си брат Нумитор, сина му умъртвил, а дъщеря му направил весталка. Нейните (на Рея Силвия, или Илия) синове-близнаци, Ромул и Рем, които при раждането им Амулий подхвърлил в реката, убили тирана и възвърнали властта на дядо си Нумитор (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 772; Ливий, І, 3; І, 5).

АМУР - вж. Амор.

АМФИАРАЙ - виж Еклид.

АМФИАРАЙ - герой от похода на Седемте против Тива. Имал пророчески дар и знаел гибелния край на похода срещу Тива, но взел участие в него. Про­паднал заедно с колесницата си в пролука в земята, която Зевс (Юпитер) разтворил с мълнията си (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 52).

АМФИМЕДОН - либийски войн от свитата на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 75, 78).

АМФИОН - син на Юпитер и Антиопа, брат-близнак на Зет, цар на Тива (“твърдта на Амфион”). Получил от Меркурий (или Аполон) дарбата да пее и да свири вълшебно. Под звуците на неговата лира скални отломъци сами се подреждали в зидовете на тиванската крепост, която издигнал заедно с брат си. Съпруг на Ниоба, дъщерята на Тантал, която му родила седем сина и седем дъщери, Сложил край на своя живот след трагичната смърт на рожбите си (Овидий, “Метаморфози”, VI 178 и сл., 221 и сл., 271, 402; ХV 427). Вж. също Зет и Амфион.

АМФИПОЛИС - важен гръцки град в онази част на Егейска Тракия, която от 359 г. била подчинена на Македония. Като важно кръстовище на пътища Амфиполис се наричал първоначално Енеа Ходой (гр. “Девет пътища”).

АМФИС - син на Феб и Дриопа, внук на Еврит (Овидий, “Метаморфози”, IХ 356).

АМФИТЕАТЪР - буквално “двоен театър”, овална обществена постройка - римско изобретение за представяне на ловни зрелища и гладиаторски игри. Борбите с диви зверове (venationes) се провеждали най-често с лъвове‚ пантери, леопарди, тигри и мечки. За тях били отреждани осъдените на смърт престъпници. Впрочем зрителите не се наслаждавали на някаква борба между хора и животни, а на гледката, която представяла разкъсването на нещастниците от изгладнелите зверове. Битките между гладиаторите започвали от ранна утрин, а на обяд, след разотиване на повечето зрители, на арената били пускани гладиатори без защитни оръжия (доспехи и щитове) и тогава започвала действително кървава сеч. Понякога амфитеатърът се запълвал с вода и се превръщал в “навмахия” - изкуствено езеро, в което представяли морски бой с кораби.

АМФИТРИОН - митически цар на Тиринт в Арголида, син на Алцей, внук на Персей и съпруг на Алкмена. Изгнаник в Тива, където Алкмена родила синовете си близнаци - от него Ификъл и от Юпитер Херкулес, който се споменава като “потомък на Амфитрион”. Плавт му посвещава комедията “Амфитрион” (Овидий, “Метаморфози”, VI 112; IХ 140; ХV 48; “Героини” IX, 44).

АМФИТРИТА - една от нереидите (на гръцки “шумящата”), съпруга на Нептун, от когото родила Тритон, богиня на морето, често негово олицетворение (Овидий, “Метаморфози”, I 14).

АМФОРА - съд за течности и оттам мярка за вместимост, равна на 26 литра. В амфори се измервала и вместимостта на плавателните съдове (Ливий, ХХІ, 63).

АМФРИЗ - малка река в Тесалия, извира от планината Отрис и се влива в Пегасейския залив; също богът на реката. По бреговете на Амфриз Аполон пасъл стадата на цар Адмет (Овидий, “Метаморфози”, I 580; VII 228).

АМФРИЗИЯ - днес неизвестна област по крайбрежието на Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 704).

АНА - сестра на картагенската царица Дидона, след смъртта на и избягала в Италия при Еней, но преследвана от ревнивата му съпруга Лавиния, се хвърлила в река Нумиций и била превърната в речна Нимфа. Вергилий, “Енеида” IV, 9, 20, 31, 416, 420, 435, 500, 634, 672.

АНАГНИЯ - главен град на херниците, войнствен народ, който населявал планинската област между Ларис и Трерус (днес Толеро). Намирал се в Лациум (Вергилий, “Енеида” VII, 684; Ливий, ХХVІ, 9).

АНАКРЕОНТ - гръцки лирически поет от остров Теос (VI в. пр. Хр.). Запазените фрагменти от стиховете му имат главно любовна тематика. На Анакреонт се приписват и множество стихове, възхваляващи пиршества и празници.

АНАКСАГОР - гръцки философ от гр. Клазомена в Мала Азия (500 - 428 г. пр. Хр.). Живял дълго в Атина, където се сближил с Перикъл. Търсенето на рационално обяснение на природните явления му навлякло обвинение в безбожие и изгнание от Атина (Цицерон, “За оратора” III, 56, 138; “Брут”, 44; “Оратор”,15).

АНАКСАРЕТА - знатна кипърска девойка от рода на стария Тевкър. Заради коравосърдечието й към безумно влюбения в нея Ифис превърната от боговете в камък (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 699, 718, 750 и сл.).

АНАКСИМАНДЪР - гръцки философ от гр. Милет в Мала Азия (610 - 547 г. пр. Хр.), автор на загубеното съчинение “За природата”. Ученик на Талес, застъпник на античния материализъм.

АНАПИС (АНАП) - река в Източна Сицилия, днес Анапо; влива се в морето южно от “големия пристан” на Сиракуза. Речният бог бил любовник на нимфата Циана, която влива водите си в Анапис малко преди морето (Овидий, “Метаморфози”, V 417; “Писма от Понта” II, 10, 26).

АНАС - река в югоизточната част на Пиренейския полуостров, извираща в Тараконската провинция, днес Гвадиана.

АНАФА - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, VII 461 и сл.).

АНАХАРСИС - скитски княз, който търсил мъдростта и се сприятелил в Атина със Солон.

АНДРЕМОН - баща на Амфис и съпруг на превърнатата в лотос Дриопа (Овидий, “Метаморфози”, IХ 333).

АНДРЕМОН - цар на етолийския град Калидон, баща на Тоант, вожда на етолийците срещу Троя (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 357).

АНДРОГЕЙ - атински герой, участник в Троянската война, другар на атинския вожд Менестей (Вергилий “Енеида” II, 370, 382; VI, 20).

АНДРОГЕЙ - син на критския цар Минос и на Пазифая, коварно убит от атиняните, които му завидели за победите във всички състезания на Панатенеите. Заради смъртта му атиняните били наказани да изпращат всяка година по 7 младежи и 7 девойки за храна на Минотавъра (Овидий, “Метаморфози”, VII 458; “Героини” Х, 99).

АНДРОМАХА - дъщеря на Естион, царя на Тива в Киликия, любимата и предана съпруга на троянския вожд Хектор, майка на Астианакс, произхождала от киликийска Тива. След падането на Троя я отвел в робство Ахиловият син Пир (Неоптолем) (Вергилий, “Енеида” II, 455; III, 297, 302, 482; Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 35; V, 107; “Героини” VIII, 11; “Средства против любовта” 383).

АНДРОМЕДА - красивата дъщеря на етиопския цар Кефей (Цефей). Нейната май­ка Касиопея разгневила нереидите с хвалбите си, че била по-красива от тях и Нептун за наказание пратил в Етиопия морски дракон, който да опустошава страната. На допитването на етиопците оракулът на Амон в Либия отговорил, че те ще се избавят от чудовището, ако му дадат в жертва царската дъщеря Андромеда. Царят оставил дъщеря си прикована на скала край морето, където я съгледал и обикнал Персей. Той я спасил при условието да му я дадат за съпруга (Овидий, “Любовни елегии” III, 3, 17; “Героини” XV, 35; “Метаморфози” IV 670 и сл.; 757).

АНДРОС - най-северният от Цикладските острови в Егейско море, югоизточно от остров Евбея, наречен на героя Андрос. На острова се намирал едноименен град, в който бил издигнат храм на Бакх. (Овидий, “Метаморфози”, VII 469; ХIII 649, 661, 665).

АНДРОС - син на Аний, владетел на остров Андрос (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 649).

АНИГЪР - малка река със серни извори в пелопонеската област Елида. Павзаний разказва, че рибата не се задържала в зловонните й води. Според преданието в тях кентаврите промивали раните си, нанесени им от отровните стрели на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, ХV 281).

АНИЕН - река в Лациум (днес Аниере), приток на Тибър, днес Анио. Богът на реката се влюбил в Илия (Рея Силвия). (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328; “Любовни елегии” III, 6, 51; Ливий, V, 39; VІІ, 9; ХХVІ, 10; ХХVІ, 11).

АНИЙ - син на Рео и Аполон, негов жрец и владетел на Делос, дал гостоприемство на Анхиз и Еней, на които разказва за превръщането на дъщерите си в гълъби и ги отпраща с богати дарове (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 632, 643 и сл., 679 и сл.).

АНИЙ, ЛУЦИЙ - латински пълководец (ІV в. пр. Хр.), военачалник на латините по време на Първата латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.). Ливий, VІІІ, 3-6.

АНИЙ, ТИТ - прочут римски съдебен оратор (Цицерон, “Брут”, 178).

АНИЙ, ТИТ - римски консул в 153 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 79).

АНИСТИЙ, МАРК - неизвестен римски политик (Цицерон, “За оратора”, II, 287).

АНИТ - един от обвинителите на Сократ. Овидий, “Тъги” V, 12, 12.

АНИЦИЙ - римски консул от 150 г. пр. Хр.

АНИЦИЙ, ГАЛ ЛУЦИЙ - римски консул в 160 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 287-288).

АНИЦИЙ, МАРК - римски пълководец (ІІІ в. пр. Хр.), военачалник на съюзния отряд от Пренесте, който в 216 г. закъснял за битката при Кана и се установил в Канузиум. След превземането на Канузиум от Ханибал в началото на 215 г. върнал оцелелите войници в Пренесте (Ливий, ХХІІІ, 19).

АНК МАРЦИЙ - четвърти цар на Рим, вж. Марций, Анк.

АНСЕР - римски поет, съвременник на Вергилий (Овидий, “Тъги” II, 435).

АНТАНДЪР - древен пристанищен град в Малоазийска Мизия, недалеч от планината Ида (Вергилий, “Енеида” III, 5; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 628).

АНТЕДОНА - град и държава в Беотия, с пристанище на брега на Евбейския залив (Овидий, “Метаморфози”, VII 232; ХIII 905).

АНТЕЙ - великан от Либия, прочут борец, син на Нептун (Посейдон) и на Гея (Земята), от която получавал нова сила, когато се докоснел до нея. Предизвиквал на борба чужденците, които минавали през страната, и ги убивал. Херкулес го задушил, като го вдигнал нагоре във въздуха. Този подвиг на Херкулес е изобразен в многобройни рисунки върху антични вази (Вергилий, “Енеида” I, 181, 510; Овидий, “Героини” IX, 71, 97, 98; “Метаморфози”, IХ 183).

АНТЕМНАТИ - жители на Антемна, древен сабински град на североизток от Рим, разположен там, където река Аниен се влива в Тибър (Вергилий, “Енеида” VII, 631; Ливий, І, 9; І, 11).

АНТЕНОР - мъдър троянец, син на Айсиет и съпруг на Теано, сестра на Хекуба. Приел в Троя гръцките пратеници Одисей и Менелай и съветвал троянците да върнат Елена и даровете, които тя донесла, и да сключат мир. При превземането на крепостта гърците пощадили него и близките му и след дълго странствуване той достигнал до Италия (преди Еней), където основал заедно с племето венети гр. Патавий (дн. Падуа) на италийска земя (Вергилий, “Енеида” I, 242; VI, 483; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 201; “Героини” V, 95; Ливий, І, 1).

АНТЕПИЛАНИ - първите два реда войници (хастатите и принципите) на построен за бой легион, стоящи пред триариите. Въоръжени били с тежко метално копие (pilum), откъдето идва и името им (Ливий, VІІІ, 9 - 10).

АНТЕСИГНАНИ - отначало така се наричали войници, които се сражавали в първите редици пред триариите (най-старите и опитни войници) и имали при себе си знамената (signa), които трябвало да защитават; впоследствие антесигнаните били специално подбрани бойци при всеки легион, които трябвало да оказват поддръжка на конницата и изобщо да изпълняват особено трудни и опасни задачи (Ливий, XХХ, 32).

АНТИГЕНИД - име на двама гръцки музиканти от IV в. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 187).

АНТИГОН I МОНОФТАЛМ (“Едноок”) - македонски пълководец (382 - 301 г. пр. Хр.), един от диадохите, цар 306 - 301 г. пр. Хр., баща на Деметрий Полиоркет, родоначалник на династията на Антигонидите. Получил прозвището си след като загубил лявото си око в сражение.

АНТИГОН II ГОНАТ - македонски владетел (319 - 239 г. пр. Хр.), царувал 283 - 239 г. пр. Хр., син на Деметрий Полиоркет.

АНТИГОНА - дъщеря на Едип и Иокаста, сестра на Етеокъл и Полинейк. По време на похода на Седемте против Тива погребала загиналия Полинейк въпреки забраната на цар Креонт. Софокъл й посвещава едноименната си трагедия (Овидий, “Тъги” III, 3, 67).

АНТИГОНА - дъщеря на троянския цар Лаомедон (различна от героинята на Софоколовата драма). Според етиологичния мит горда от дългите си коси, се сравнявала с Юнона, за наказание богинята превърнала косите й в змии. Боговете се смилили и я превърнали в щъркел - врага на змиите (Овидий, “Метаморфози”, VI 93).

АНТИКИРА - име на три града в Гърция. Най-известен е този във Фокида, с пристанище на Коринтския залив. Прочут бил антикирският кукуряк, известен лек срещу лудост. (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 54).

АНТИКЛЕЯ - съпруга на Лаерт и майка на Одисей. Съществува и мит, според който преди да се омъжи за Лаерт, тя вече била бре­менна от Сизиф, митическия основател и първи цар на Ефира (Коринт).

АНТИЛОХ - най-старият син на пилоския цар Нестор, един от най-старите войни на гърците пред Троя, най-добър приятел на Ахил след Патрокъл. Загинал от ръката на Хектор (Овидий, “Героини” I, 15, 16).

АНТИМАХ - гръцки поет и граматик (ок. 400 г. пр. Хр.) от Колофон. Изследовател и издател на Омир, автор на сборник любовни елегии, наречен “Лида” на неговата рано починала любима или съпруга, както и на епическата поема “Тиваида” в 24 песни (Цицерон, “Брут”, 191).

АНТИМАХ - кентавър, когото посякъл със секира Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 459).

АНТИНОЙ - един от женихите на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 92).

АНТИОПА - амазонка, съпруга на Тезей и майка на Иполит. Според една версия била изоставена и убита от Тезей през време на сватбата му с Федра.

АНТИОПА - дъщеря на Никтей, майка на Амфион и Зет (Овидий, “Метаморфози”, VI 111).

АНТИОХ - философ-еклектик от Аскалон, учител на Цицерон, Атик и Варон (Цицерон, “Брут”, 315).

АНТИОХ I СОТЕР (“Спасител”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (324 - 261 г. пр. Хр.), син на Селевк I, най-напред пълководец и участник в управлението, а от 281 г. пр. Хр. самостоятелен владетел.

АНТИОХ II ТЕОС (“Бог”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (278 - 246 г. пр. Хр.), син на Антиох I, цар от 261 г. пр. Хр.

АНТИОХ III ВЕЛИКИ - сирийски цар от династията на Селевкидите (242 - 187 г. пр. Хр.), цар от 223 г. пр. Хр. По време на управлението му държавата била разширена, като на изток достигнала до Индия, и придобила значителен международен престиж. През 203 г. сключил таен съюз с Филип V за подялбата на Птолемеевата държава. Неговите победи в извънегипетските владения на тази държава (в Мала Азия и на Балканския полуостров) предизвикали т. нар. Сирийска война с римляните, която загубил с битката при Магнезия (190 г.). По мирния договор му били отнети много от подвластните територии, западна граница на държавата на Селевкидите станала планината Тавър в Мала Азия, след което селевкидската държава загубила предишното си политическо значение в елинистическия свят (Салустий, “Истории”, кн. IV, фрг. 69; Ливий, XХХV, 13).

АНТИОХ IV ЕПИФАН (“Прочут”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (215 - 164 г. пр. Хр.), син на Антиох III, цар от 175 г. пр. Хр. След битката при Магнезия бил заложник в Рим, където живял до 176 г. пр. Хр.

АНТИОХИЯ - град в Сирия, столица на елинистическото царство на Селевкидите, днес Антакия, разположена недалеч от морето на река Оронт (днес Нахр-ел-Аси). Основан от Селевк I Никатор в 300 г. пр. Хр. заедно с другите градове със същото име в чест на баща му Антиох. През елинистическата епоха бил най-големият политически, икономически и културен център в Азия, а след 64 г. пр. Хр. влязъл в пределите на Римската империя и станал главен град на провинция Сирия, седалище на наместника на Сирия, по-късно императорска резиденция на Изток, средище на християнството. Разрушен в 538 г. от персите.

АНТИОХИЯ - град на река Пирам в Кападокия и Киликия, при днешния нос Караташ.

АНТИПАТЕР, Луций Целий - историк, описал Втората Пуническа война, учител на Крас (Цицерон, “За оратора” II, 54; III, 153; “Брут” 102; “Ораторът” 230).

АНТИПАТЪР - виден гръцки оратор, роден през 384 г. пр. Хр. в Атина. След като се опълчил против Атина, която след смъртта на Александър Велики в 323 г. пр. Хр. се опитала да си възвърне предишната свобода, и добил известни успехи, поискал в 322 г. пр. Хр. от атиняните да му предадат Демостен, който не само ги подбудил да въстанат, но и се опитал да създаде съюз между малките гръцки държави против Македония.

АНТИПАТЪР - елинистически поет от Сидон (ок. 100 г. пр. Хр.), автор на епиграми, включени в Антология Палатина (Цицерон, “За оратора” III, 194).

АНТИСА - град, разположен на северозападния бряг на остров Лесбос. Плиний Стари съобщава, че най-напред бил самостоятелен остров и по-късно се съединил с Лесбос (Овидий, “Метаморфози”, ХV 287; Плиний Стари, “Естествена история”, II 89).

АНТИСТЕН - гръцки философ от Атина (450 - 366 г. пр. Хр.), ученик на Сократ, основател на киническата школа, учител на Диоген от Синопа. Учението му за добродетелта като единствено важното за човека благо е залегнало и в основата на стоицизма (Цицерон, “За оратора” Ш, 62).

АНТИСТИЙ, МАРК - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.), легат през 217 г. пр. Хр. заедно с Квинт Теренций, изпратен от сената да върне в Рим консула Гай Фламиний, за да извърши обичайните ритуали при встъпване в длъжност (Ливий, XХІ, 63).

АНТИСТИЙ, ПУБЛИЙ - римски държавник и виден оратор, трибун в 88 г. пр. Хр., обвинител на Цезар Страбон, домогващ се до консулство не по установения ред (Цицерон, “Брут” 182, 220-228, 308, 311).

АНТИФАТ - в “Одисея” великан, цар на човекоядците лестригони, на чиито брегове попаднал Одисей по време на своите скитания. Нагълтал един от другарите на Одисей и потопил корабите му. Древните търсели царството му (“дома на Антифат”) в околностите на град Формие в Лациум, днес Моле ди Гаета (Омир, “Одисея”, Х 81 и сл.; Вергилий, “Енеида” IХ, 697; Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 114; 9, 41; “Метаморфози”, ХIV 234, 237 и сл., 249; ХV 717).

АНТИФОНТ - прочут гръцки оратор (ок. 480 - 411 г. пр. Хр.), родом от Рамнунт. Ревностен поддръжник на олигархическата партия в Атина, основател на политическото красно­речие (Цицерон, “Брут” 47).

АНТОНИЙ, МАРК - римски държавник (143 - 87 г. пр. Хр.), консул в 99 г. г. пр. Хр., цензор в 95 г. г. пр. Хр., прочут оратор, роднина на триумвира Марк Антоний. Едно от главните действуващи лица в диалога “За оратора” на Цицерон (Цицерон, “Брут” 115, 138-144, 161, 163, 165, 168, 173, 186, 189, 203, 207, 214, 215, 230, 296, 297, 301, 304, 307, 333; “Ораторът” 18, 19, 33, 69, 100, 105, 106, 132).

АНТОНИЙ, МАРК - римски държавник (83 - 31 г. пр. Хр.). Пълководец на Цезар, след неговото убийство се опълчил срещу неговите убийци и републиканската сенатска аристокрация и сключил т. нар. втори триумвират (43 г. пр. Хр.) с Октавиан, по-късния император Август, и по-незначителния Лепид. Марк Антоний бил съпруг на Октавия, сестрата на Октавиан. След като били унищожени убийците на Цезар, при разпределяне на властите между триумвирите той получил Изтока, където попаднал под влияние на египетската царица Клеопатра, с която сключил брак. Отцепил се от Октавиан, бил победен от него в битката при Акциум (31 г. пр. Хр.) и сложил край на живота си (Овидий, “Метаморфози”, ХV 820 и сл.; “Писма от Понта” I, 23).

АНТОНИЯ МЛАДАТА - майка на император Клавдий.

АНУБИС - син на Озирис, главно египетско божество, представяно с глава на чакал или куче (египетски Анубис “кученце”), затова наричано “лаяч”. В мистериите на Изида бил отъждествяван с Меркурий като съпровождач на душите (Овидий, “Метаморфози”, IХ 690; “Любовни елегии” II, 13, 11).

АНХИАЛО - античен град на Черно море, днес град Поморие.

АНХИЗ - дардански владетел, син на Капис и Темида, внук на Асарак, потомък на Трос, основателя на Троя. Заради хубостта му Афродита (Венера) се влюбила в него, и му родила син Еней. След превземането на Троя бил отнесен на гръб от сина си Еней от развалините на града. Умрял в Сицилия по време на пътуването на Еней към Италия. От Елизиум, където се намирал след смъртта си, съобщил на слезлия при него Еней бъдещето на Рим. Бил смятан за родоначалник на римския род на Юлиите (Вергилий, “Енеида” I, 618; II, 299; III, 9, 82, 179, 475, 525, 539, 558, 610, 697, 710; IV, 427; V, 32, 244, 406, 424, 535, 614, 652, 722; VI, 126, 670, 679, 712, 752, 722; VI, 126, 670, 679, 712, 752, 854, 866, 897; VII, 123, 133, 152, 246; VIII, 156; Х, 820; Овидий, “Героини” XVI, 203; “Метаморфози”, IХ 425; ХIII 624 и сл., 640; ХIV 84, 112, 117 и сл.; “Тъги” II, 1, 299; Ливий, I, 1).

АНЦЕЙ (АНКЕЙ) - син на Ликург, от аркадската област Паразия, затова наричан “аркадецът с двойната брадва”, прочут участник в Калидонския лов. Дръзнал да се похвали, че против волята на Диана ще убие глигана, но той го промушил. Изобразен е в момента на нараняването си върху източния фронтон на храма на Атина в Тегея, изваян от Скопас през IV в. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, VIII 315, 391, 401, 407, 519).

АНЦИЙ БРИЗОН, МАРК - римски държавник, трибун в 137 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут” 97).

АНЦИЛЕ - свещен кръгъл щит, който според мита бил спуснат от небето в отговор на молитвата, отправена от цар Нума Помпилий към боговете да защитят Рим. Били изработени 11 копия (ancilia), които били съхраняване в Регията (древния царски дворец) и с тях салиите извършвали ритуалните си шествия през Рим в месеците март и откомври (Ливий, I, 20).

АНЦИУМ (АНЦИЙ) - град на брега на Лациум, разположен върху вдаден в морето скалист нос, днес Порто д’Анцио. Бил известен с храма на Фортуна. Родно място на Нерон (Ливий, VІІІ, 25; ХХІІ, І; Овидий, “Метаморфози”, ХV 718).

АОНИДИ - беотийски девойки, музите, които обитавали край извора Аганипа в планината Хеликон в Беотия (Аония) (Овидий, “Метаморфози”, V 333).

АОНИЙЦИ - туземното население на Беотия, поетически синоним на беотийците (Овидий, “Метаморфози”, IХ 111).

АОНИЯ - поетически синоним на Беотия. “Аонски” и “аонийски” в поезията означава беотийски. “Аонийски деви” са музите като обитателки на планината Хеликон в Беотия, аонийски е град Тива в Беотия, за разлика от едноименните градове в Горен Египет, Тесалия и Мизия. Аонийски извор е изворът на музите Хипокрена на планината Хеликон. Аониец е младежът Хипомен, който произхожда от Онхест в Беотия. Аониец е също Херкулес, който според предание се родил в беотийска Тива. “Аонийски проток” е наречен заливът пред Авлида в Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, III 339; VI 2; VII 763; Х 588; ХII 24; ХIII 689; “Писма от Понта” IV, 2, 47).

АПАМЕЯ - име на няколко града в Азия.

АПЕЛЕС - най-прославеният старогръцки художник (около 375 - 300 г. пр. Хр.), родом от Колофон, официален портретист на Александър Велики, след чиято смърт отишъл в Кос, където умира. Неговата живопис слага началото на иконографския тип на апотеоза на владетеля с един прочут портрет на Александър, който държи мълнии като Зевс, изрисуван в храма на Артемида в Ефес. Живописта му се характеризира с индивидуалистична и субективна интерпретация на красотата и с изразяване на отблясъци от светлина в детайлите. В Рим е била запазена неговата прочута Афродита (Венера) Анадиомена (“Аф­родита излизаща от вълните”), донесена от Кос, където е била рисувана през 336 г. пр. Хр., и посветена от Август в храма на Цезар (Цицерон, “За оратора” III , 26; “Брут”, 70; “Ораторът” 73).

АПЕНИНИ - планинска верига в Италия (Овидий, “Метаморфози”, II 226; ХV 432).

АПИАДА - водна нимфа. Група от статуи на апиади била поставена върху Апиевия извор на форума, близо до храма на Венера Родителка (Овидий, “Средства против любовта” 660).

АПИДАН - малка река в Тесалия, южен приток на Пеней (Овидий, “Метаморфози”, I 580).

АПИЕВ ПЪТ - вж. Виа Апиа.

АПИЙ КЛАВДИЙ - вж. Клавдий, Апий.

АПИЙ СИЛАН - втори баща на Фауст Сула.

АПИОЛА - град в Лациум, западно от Албанската планина, разрушен от Тарквиний Приск (Ливий, I, 35).

АПИС - свещеният бик в Мемфис, Египет, който египтяните почитали като бог. Той бил свещен на луната, на слънцето или на Озирис и трябвало да притежава отличителни белези -според Херодот да бъде черен и да има четириъгълно бяло петно на челото (Овидий, “Метаморфози”, IХ 691; “Любовни елегии” II, 13, 14).

АПИЦИЙ - прочут гастроном от I в. сл. Хр., под чието име е запазена латинска готварска книга.

АПОЛИЙ - учител по реторика (края на II в. пр. Хр.), родом от Алабанда, живял и работил в Родос (Цицерон, “За оратора”, I, 75, 126, 130).

АПОЛОБЕКС - маг, който според Плиний Стари бил възпят от Демокрит.

АПОЛОДОР - гръцки тиран, през 297 г. пр. Хр. с помощта на келтски наемници завзел град Касандрия (старата Потидея) в Македония, но няколко години по-късно оттам го прогонил Антигон Гонат.

АПОЛОН - гръцки бог на деня, слънцето, светлината, оракулите, мъдростта, музиката, поезията, изкуствата и медицината. Син на Зевс (Юпитер) и Лето (Латона), брат-близнак на Артемида (Диана), баща на Асклепий (Ескулап) от Коронида и на Орфей от Калиопа. Бил роден на планината Кинт (Цинт) на остров Делос, където майка му избягала от преследванията на Хера (Юнона). Според легендата получил лирата си от Хермес (Меркурий). Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се мери с него, и Титий, който посегнал на майка му Лето. Заедно с Артемида отмъстили на възгордялата се Ниоба, като избили децата й. Аполон бил най-почитан като бог на предсказанията, и то като известител на волята и съветите на Зевс, а неговите оракули се ползвали с голяма известност и влияние до късно време. Най-прочутото прорицалище било в град Делфи в областта Фокида в Средна Гърция, което Аполон учредил след победата си над змея Питон. В храма на Аполон в Делфи имало специално помещение под равнището на пода, в което пророчицата Пития в екстатично състояние, предизвикано от дъвкането на лаврови листа или от изпаренията, които излизали от една цепнатина на земята в храма, слизала, за да предсказва бъдещето на запитващите я. Друг прочут в древността и много посещаван Аполонов храм с прорицалище бил този в град Дидима, близо до град Милет. В Рим култът на Аполон, зает от гърците, проникнал много рано (около V в. пр. Хр.) от гръцките колонии в Италия, вероятно от Куме, както и чрез посредничеството на етруските. В ранния Рим богът бил почитан най-вече във връзка с оракулите, със Сибилата в Куме и сибилинските книги. Най-голямо значение в Рим Аполон добил през времето на Август, който му приписвал победата си при Акциум и го смятал за свой покровител. Август издигнал великолепен Аполонов храм (наречен Apollinare) на Палатинския хълм през 26 г. пр. Хр., украсен със статуите на Данай и петдесетте данаиди, като устроил към храма и голяма библиотека. В Рим богът бил почитан и с Аполоновите игри, провеждани от б до 13 юли и съпроводени с драматически представления, като грижата за уреждането им имал градският претор. Свещени птици на Аполон били соколът, а също и лебедите (тъй като Зевс се явил при Леда в образа на лебед). Свещено дърво на бога бил лавърът, според мита преобразената тесалийска нимфа Дафна, бягаща от Аполон. Богът бил изобразяван като млад мъж с дълги златни къдри, носещ лък и колчан със стрели (Аполон Токсофор - “лъконосец”) или лира (Аполон Китаред). Косите, колчанът и лирата на бога били обкичвани с лаврови клончета. Най-прочути антични статуи на Аполон са т. нар. Каселски Аполон, римско копие от оригинал на Фидий (V в. пр. Хр.), Аполон Белведерски, римско мраморно копие на бронзов оригинал от IV в. пр. Хр., може би на Леохар, централната статуя от от западния фронтон на храма на Зевс от Олимпия (V в. пр. Хр.) и Аполон Савроктонос (“гущероубиец”) от Праксител. Най-честите прозвища на Аполон са Феб като бог на светлината (отъждествяван с Хелиос), Музагет като предводител на Музите, Делий по родния остров, Кинтий (Cynthius) по родната планина, Сминтейски - “мишеизтребител”, Питийски (Pythius) като победител на Питон (Вергилий, “Енеида” I, 329; II, 144; III, 75; 80; 99; 119; 154; 252; 359; 372; 395; 436; 479; 637; IV, 58; 143; 245; 376; VI, 10; 18; 56; 69; 70; 77; 343; 627; 644; 662; VII, 63; 241; 773; VIII, 703; 721; IХ, 638; 650; 655; 666; Х, 171; 315; 874; ХI, 794; Овидий, “Метаморфози”, I 438, 446, 459, 473, 490 и сл., 558; III 31; IV 457; VI 148, 155 и сл., 400; Х 209; ХI 8, 155; ХII 585; ХIII 174, 631; ХV 639; “Писма от Понта” IV, 8, 75; Ливий, I, 56; ХХІІ, 10).

АПОЛОНИЯ - голям град на западното черноморско крайбрежие, основан от гръцки колонисти от Милет. Аполония Понтийска отговаря на днешния български град Созопол.

АПОЛОНИЯ - град в южната част на Илирия, пристанище, откъдето започвал военният път през Балканския полуостров на изток, на племенната територия на племето тавлантии. Градът бил основан в началото на VI в. пр. Хр. от колонисти от Коркира, които били подкрепени от колонисти, дошли от Коринт. По местоположение Аполония Илирийска отговаря на днешното село Поян в Албания.

АПОНИАНА - един от егинетските острови, разположен недалеч от град Лилибей (в Сицилия). Покрай него минавал морският път от Лилибей за Картаген. Днес островът носи името Фавиняна.

АПС - река в Южна Илирия, днес Семени. Влива се в Йонийско море близо до град Аполония. По нейно име била наречена и една станция на Виа Егнация.

АПСИРТ (АБСИРТ) - син на колхидския цар Еет, брат на Медея, когото тя, бя­гайки от Колхида, убила и разкъсала, като частите от тялото му хвърляла по вълните, за да забави баща си Еет в преследването (Овидий, “Метаморфози”, VII 51, 54).

АПУЛЕЙ САТУРНИН, ЛУЦИЙ - римски държавник, трибун в 103 и 100 г. пр. Хр., водач на плебеите, продължител на политическата традиция на Гракхите. Участник в Мариевото законодателство, автор на аграрен закон в полза на Мариевите ветерани. Избран през 100 г. пр. Хр. за народен трибун за следващата година, той бил убит през месец декември в курията от озверели оптимати, и всички негови закони в полза на плебса били отменени (Цицерон, “За оратора” II, 107, 301; “Брут” 224; Салустий, “Истории”, кн. I, фрг. 77).

АПУЛИЯ - област в Южна Италия на брега на Адриатическо море (дн. Пулия). На югоизток достигала до брега на Тарентския залив, на северозапад граничела със Самний. На югозапад нейните предели стигали до Лукания, а на североизток - до Калабрия. Била подчинена от Рим през V в. пр. Хр. Населението и древните гърци наричали япиги (Салустий, “Заговорът на Катилина” 27; Ливий, VІІ, 26; ХХІІ, 9; ХХІІ, 38-39; ХХІІ, 43; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 517 и сл.).

АРА МАКСИМА - “Великият олтар”, олтар на Херкулес, който се намирал на Forum Boarium (“пазара за добитък”), разположен между хълма Палатин и река Тибър. Там били сключвани търговските сделки между римските граждани и чужденците. Култът на Херкулес на това място бил старинен и свързан с някои особени забрани - например до светилището не били допускани жени.

АРАБИЯ - област в Южна Азия. Арабският полуостров поради оживената си търговия с Индия в древността бил известен с изобилието на злато, сребро и скъпоценни камъни, затова името му станало пословично.

АРАКИНТ - планина в Етолия.

АРАКС - буйна река в Армения, върху която Александър Велики бил построил мост, който тя отвлякла.

АРАТ - гръцки астроном от Соли (III в. пр. Хр.), автор на астрологическата поема в 1154 хекзаметъра “Явления” (Phainomena), написана изцяло в духа на учението на Евдокс от Книд. Поемата му била превеждана на латински от Цицерон и Германик (Цицерон, “За оратора”, I, 69).

АРАХНА - девойка от Меония (Лидия), дъщеря на Идмон, най-сръчната тъкачка в страната. Предизвикала Палада на състезание в тъкачество и навезала в килим позорни любовни истории на боговете, особено на Юпитер. Уязвена от нейното изкуство и от изобретенията на нейните платна, богинята я превърнала в паяк (гр. arachne “паяк”), омразното нейно животно (Овидий, “Метаморфози”, VI 5 и сл., 133 и сл., 149).

АРБОКАЛА - град на вакцеите в Тараконска Испания (Ливий, XХІ, 5).

АРВЕРНИ - галско племе.

АРГЕИ - малки светилища в Рим, създадени от цар Нума, на брой 24, разположени в чертите на най-стария град. На 16 и 17 март към тях се отправяла процесия от избрани граждани и жреци начело с претора. На 15 май била образувана втора процесия; на този ден весталките хвърляли от моста на Тибър 24 кукли, облечени в мъжки дрехи, като изкупителни жертви към Марс; възможно е в най-старо време на този празник да са принасяли и човешки жертви (Ливий, I, 21).

АРГИЛЕТ - квартал и улица в Рим между хълма Квиринал и Форума. Според преданието чужденец на име Аргос, приет от цар Евандър, пожелал да го убие, за да се отдели от неговото царство, но Евандър го изпреварил и понеже били свързани с връзките на гостоприемството, го погребал в Аргилет. Там се намирал храмът на Янус, построен според преданието на Нума Помпилий (Ливий, I, 19).

АРГО - митичен кораб (гр “Бързият”), с който аргонавтите, начело с Язон, потеглили към Колхида на Черно море за златното руно. Неговият кил бил отсечен от свещения дъб на Додона, затова говорел с човешки глас и сам сочел пътя в морето. Този първи военен кораб се нарича пагаски или пагасейски по името на града, в който бил построен (Овидий, “Метаморфози”, ХV 338; “Любовни елегии” II, 11, 6; “Героини” VI, 66; XII 9; “Тъги” II, 439).

АРГОЛИДА - област в Пелопонес с главен град Аргос. Често се използва като синоним на Гърция. (Вергилий, “Енеида” VIII, 375; Овидий, “Метаморфози”, I 726; VIII 267; ХII 149; ХIV 443, ХV 19, 276; “Героини” I, 25; VI, 80).

АРГОЛИЙСКИ - принадлежащ към областта Арголида или град Аргос. Арголийска дева е Ио, защото баща й Инах е цар на Аргос. Използва се и като поетичен синоним за гръцки (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 34; “Средства против любовта” 73; “Писма от Понта” I, 3, 70).

АРГОНАВТИ - моряците от кораба Арго, Язон и неговите 50 спътници, плавали по Евксинския понт (Черно море) към Колхида (днешна Западна Грузия), за да донесат оттам Златното руно. Между тях са Адмет, диоскурите Кастор и Полукс, Херкулес, Мелеагър, Пелей, Теламон и траките Орфей и бореадите Калаис и Зет. На тях е посветен епосът на Аполоний Родоски “Аргонавтика” (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10).

АРГОС - главният град на гръцката област Арголида в Пелопонес, основан според легендите от Данай. В микенската епоха (ІІ половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.) бил един от най-видните градски центрове. Свещено място и център на култа на Хера (Юнона), с известен неин храм (херайон), в който се намирала най-хубавата и най-скъпа статуя на богинята, изваяна от злато и слонова кост от скулптора Поликлет. През императорската епоха бил важно пристанище на римските търговци (Вергилий, “Енеида” I, 24, 285; II, 95, 178, 326; VI, 838; VII, 792; VIII. 347; Х, 778, 781; Овидий, “Метаморфози”, II 240, 524; III 560, 608; VI 414; ХV 164; “Любовни елегии” III, 13, 31; “Героини” VI, 81; Ливий, XХV, 25).

АРГУС - син на Арестор (у Овидий), гигант със сто очи, от които винаги само по две почивали и спели затворени, а оста­налите гледали на всички посоки. Поставен от ревнивата Юнона за страж нa превърнатата в крава Ио, любимка на Юпитер (Зевс). По негова заповед Меркурий (Хермес) приспал всичките очи на гиганта с овчарската си свирка и с вълшебния си жезъл, съ­сякъл го и освободил Ио. Юнона поставила очите на Аргус върху опашката на своята птица паун и те останали като шарки на пъстрите пауни (Овидий, “Метаморфози”, I 625, 635, 664, 670, 678, 680, 720, 722; II 533; “Любовни елегии” III, 4, 19; “Любовно изкуство” III, 6, 17).

АРДЕЯ - главният град на рутулите на брега на Лациум, южно от Рим. Опожарен след победата на Еней над Турн и рутулите, според легендите градът се превърнал на птицата рибар (лат. “ardea”), която излетяла из пепелта му. Всъщност градът станал римска колония в 442 г. пр. Хр. и съществувал до имперторската епоха (Вергилий, “Енеида” VII, 412, 630; IХ, 737; ХII, 44; Ливий, I, 57-60; V, 43; V, 48; ХХІ, 7; ХХІІ, 1; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 573, 580 и сл.).

АРЕЙ - кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

АРЕЙ ДИДИМ - учен от Александрия, учител и приятел на Октавиан Август. Запазените фрагменти от съчиненията му по физика и етика по­казват голяма близост със стоицизма и интерес към Платоновото учение за идеите.

АРЕЛАТЕ - град в Галия, днес Арл.

АРЕМОРИКИ - име от келтски произход, означаващо “племена, които живеят край морето”, срв. славянското “поморяни”. Това име Цезар дава на всички галски племена, които населявали бреговете на Океана от устието на Лоара до онова на Сена, т. е. днешните френски области Бретан и Нормандия.

АРЕОПАГ - най-строгото съдебно учреждение в Атина, разглеждал делата за убийства. Името си носи от хълма, където се намирал (гр. Ареопаг - “хълм на Арес”).

АРЕС - гръцкият бог на войната, вж. Марс.

АРЕСТОР - у Овидий бащата на Аргус (Овидий, “Метаморфози”, I 624).

АРЕТИНСКА ОБЛАСТ - областта около етруския град Ареций, завладяна от римляните преди II пуническа война (Салустий, “Заговорът на Катилина” 36).

АРЕТУЗА - нереида, богиня на едноименния извор в Елида, Гърция, и на остров Ортигия до Сиракуза. Според преданието Аретуза била нимфа от свитата на Диана (Артемида) в Елида, Гърция, която преследвал влю­беният в нея речен бог Алфей. Благосклонната богиня на целомъдрието и помогнала, като я превърнала в поток и и вдъхнала сила да се провре под Йонийско море и да избликне чак в Сицилия. Но Алфей я преследвал по дъното на морето от родината й до Сицилия, и така двете реки се слели на сицилийска почва. Аретуза разказала на Церера (Деметра), че е видяла в земните дълбини похитената й дъщеря Прозерпина (Персефона). Аретуза е назовавана и Алфея по името на речния бог (Вергилий, “Енеида” III, 695; Овидий, “Метаморфози”, V 409, 496 и сл., 504 и сл., 573 и сл., 599 и сл., 625 и сл., 642; “Писма от Понта” II, 10, 27).

АРЕЦИЙ - град в Североизточна Етрурия, днес Арецо (Ливий, XХІІ, 2-3).

АРИАДНА - дъщеря на критския цар Минос и на Пазифая, сестра на Федра. Предала на Тезей кълбо с прежда, с което след убийството на Минотавъра героят намерил обратния път из криволиците на Лабиринта. Избягала от Крит с Тезей, който обещал да се ожени за нея, по пътя за Атина героят я изоставил на пустия остров Наксос (Дия). Там я намерил спяща Дионис (Бакх), той се оженил за нея, а венеца - годежния дар - издигнал от главата й между звездите на небето като съзвездието Корона. Изображения на Ариадна се срещат често върху помпеянски стенописи и римски саркофази (Овидий, “Метаморфози”, III 174; VIII 178; “Любовно изкуство” I, 509, 527; “Любовни елегии” I, 7, 15).

АРИЙ, КВИНТ - римски държавник, претор през 73 г. пр. Хр., участвал в потушаването на въстанието на Спар­так (Цицерон, “Брут” 242, 243).

АРИМИН - пристанищен град в Умбрия, в североизточната част на Апенинския полуостров, днес Римини (Ливий, XХІ, 15; ХХІ, 63).

АРИОБАРЗАН - име на владетели в Кападокия (Мала Азия). Ариобарзан I бил избран за цар около 95 г. пр. Хр. след смъртта на Ариарат със съгласието на римския сенат и управлявал до 63 г. пр. Хр. като съюзник и васален на Рим владетел, противник на Митридат (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69). Ариобарзан III Благочестиви (Eusebes), наричан още “Приятел на римляните” (Philoromaios) управлявал от 52 до 42 г. пр. Хр.

АРИОН - прочут гръцки поет и певец - китаред (VІ в. пр. Хр.). Херодот разказва, че когато веднъж той се завръщал от дълъг път по море в родината си, моряците решили да го убият и ограбят. Той помолил да му позволят, преди да скочи в морето, да изпее песен. Един делфин, очарован от песента му, го взел на гърба си и така го отнесъл на брега.

АРИСБА - град в Троада, пратил помощ на троянците през войната (Омир, “Илиада” II, 836), преди това покорен на Еней (Вергилий, “Енеида” IХ, 264).

АРИСТ - брат на Антиох от Аскалон, учител на Марк Брут (Цицерон, “Брут” 332).

АРИСТАРХ - известен елинистически граматик и критик от Самотраки (217-145 г. пр. Хр.), ръководител на Александрийската библио­тека, правил разбор на антични автори, особено на Омировите поеми. Името му е нарицателно за критик (Овидий, “Писма от Понта” III, 9, 24).

АРИСТЕЙ - син на Аполон и на нимфата Кирена. възпитаван от нимфи, които го научили на пчеларство, винарство и лов. Особено бил почитан на остров Кеос (Овидий, “Писма от Понта” IV, 2, 9).

АРИСТИД - атински държавен деец и пълководец (540 - 468 г. пр. Хр.), син на Лизимах, противник на Темистокъл. За известно време бил остракизиран. Античните автори го дават като пример за гражданска доблести неподкупност (Цицерон, “За оратора”, II, 341).

АРИСТИД - гръцки писател от Милет (II в. пр. Хр.), автор на сборника комично-еротични новели “Милезиака” (“Милетски истории”), преведени на латински от историка Сизена (Овидий, “Тъги” II, 413; 443).

АРИСТИП - гръцки философ от Кирена (между 435 - 360 г. пр. Хр.), ученик на Сократ, основател на киренайската школа. Учението му изисквало от мъдреците да си служат с всички земни блага и удоволствия, но да остават независими от тях (Цицерон, “За оратора”, III, 62).

АРИСТОДЕМ - владетел на град Куме (VІ - V в. пр. Хр.), при когото умрял последният римски цар Тарквиний Горди (Ливий, IІ, 34).

АРИСТОКСЕН - гръцки философ от Тарент (около 318 г. пр. Хр.). Пръв теоретик на музиката, ученик на Аристотел (Цицерон, “За оратора”, III , 132).

АРИСТОН - гръцки философ-перипатетик от Кеос (около 225 г. пр. Хр.).

АРИСТОНИК - вожд на антиримско въстание в Пергамското царство след смъртта на Атал III (133 г. пр. Хр.). Като незаконен негов брат започнал борба за престола начело на подтиснатите роби, пролетарии и свободни, привлечени от идеята му да основе държава на социалната справедливост. Във война срещу него загинали римският консул Публий Лициний Крас и кападокийският цар Ариарат. През 130 г. въстаналите войски били обсадени и принудени чрез глад да капитулират. Аристоник бил заловен и изпратен в Рим, където последвала екзекуцията му през 129 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРИСТОТЕЛ - прочут гръцки философ и учен от Стагира (384 - 322 г. пр. Хр.), ученик на Платон, основал перипатетическата школа през 335 г. пр. Хр. в атинския гимназион Ликей. (Цицерон, “За оратора”, I, 43, 49, 55; II, 43, 58, 152, 160, 162; III, 62, 67, 71, 80, 141, 147, 182, 183, 193; “Брут”, 46, 121; “Ораторът”, 5, 46, 62, 94, 114, 127, 172, 192-194, 214, 218, 228).

АРИСТОФАН - александрийски граматик от Византион (ок. 257 - 180 г. пр. Хр.), критик и тълкувател на гръцката поезия, издател на Омир (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

АРИСТОФАН - гръцки комедиограф от Атина (450 - 385 г. пр. Хр.), най-значителният представи­тел на старата атическа комедия (Цицерон, “Ораторът”, 29).

АРИУЗИЙ - нос на север от остров Хиос.

АРИЦИЙСКИ валог - разположен при Ариция, едно от най-старите селища в Лациум (днес Арича). Там се намирало прочуто старо светилище на богиня, която отъждествявали с Диана (Артемида) Тавридска или Скитска. Култът на тази богиня бил съпровождан с човешки жертви (Овидий, “Метаморфози”, ХV 488).

АРИЦИЯ - едно от най-старите селища в Лациум, на Апиевия път, близо до което имало свещена гора на Диана. В най-ранни времена в тази гора принасяли на богинята човешки жертви. Култов център на Латинския съюз през V - ІV в. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” VII, 761; Ливий, I, 50 - 51).

АРКАД - син на Юпитер и почитаната под мечи образ Калисто, родоначалник на аркадците, превърнат в небесно съзвездие Воловар (на гръцки Боотес), което се движи близо до Голямата мечка. Появата на съзвездието на небето предвещавала настъпване на бурно време (Овидий, “Метаморфози”, II 468, 496, 500).

АРКАДИЯ - централната област в Пелопонес, единствена в Гърция без излаз на море, поради планинския й характер и неплодородната почва повечето от нейните жители били бедни овчари или наемни войници в чужди градове. Поради идеализиращата буколическа поезия (Теокрит, Вергилий) за жителите на големия град била щастливата идилична страна. Аркадският властник е Ликаон, на чийто внук Аркад била назована страната. Секирата с две остриета е обичайното оръжие на аркадците, което размахва Анцей, “аркадецът с двойната брадва”. Според преданието от Аркадия произхождал и цар Евандър (Ливий, I, 5; Овидий, “Метаморфози”, I 217; II 496; VIII 391; ХV 332).

АРКАДСКА ДЕВА - изворната нимфа Аретуза от свитата на Диана, която преследвал богът на реката Алфей.

АРКЕЗИЛАЙ - гръцки философ-платоник (315 - 241 г. пр. Хр.), основател на Средната Академия (Цицерон, “За оратора”, III, 67, 80).

АРКИЗИЙ - син на Юпитер, баща на Лаерт, дядо на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 144).

АРКТОС - съзвездието Малка мечка, разположено близо до Северния небесен полюс, символ на Севера (гр. arktos - “мечка” и “север”). Често определяно като “сухо”, защото не се потапя в Океана и все остава във видимата част на небето (Овидий, “Тъги” I, 2, 29; III, 10, 11; “Тъги” V, 5, 39).

АРКТОФИЛАКС - “пазач на Мечката” (гр.), синът на нимфата Калисто, възнесен заедно с майка си на небето и пре­върнат там в съзвездието Воловар.

АРКТУР - най-ярката звезда от съзвездието Воловар (от гр. “пазител на мечката”). Използва се и като име на цялото съзвездие и изобщо като синоним на северно съзвездие (Вергилий, “Енеида” I, 744; III, 516; VI, 16; Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 58).

АРН - река в Северна Етрурия, която извира от Апенините и се влива н Тиренско море, днес Арно (Ливий, XХІІ, 2).

АРНА - жителка на Цикладския остров Сифнос. Предала за злато родината си и затова била превърната във врана (Овидий, “Метаморфози”, VII 65 и сл.).

АРПИ - град в северната част на Апулия (Вергилий, “Енеида” ХI, 427; Ливий, XХІІ, 1; ХХІІ, 9; ХХІІ, 12).

АРПИН - град в Лациум, близо до Рим, родно място на Гай Марий и Марк Тулий Цицерон (Салустий, “Югуртинската война”, 63).

АРСАК - цар на Партия (69 - 57 г. пр. Хр.), известен още под името Фраат III. Политическите интереси - границата с Рим на Ефрат - му диктували съюз с Рим, а не с Митридат и царя на Армения Тигран (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРСАКИДИ (Арзациди) - партска царска династия, управлявала около пет столетия (ІІІ в. пр. Хр. - ІІІ в. сл. Хр.).

АРСИЙСКА гора - гора на север от Рим, около границата с Етрурия. Място на битката между Тарквините с техните съюзници и римляните през 509 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 7).

АРСИНОЯ - дъщеря на цар Птолемей ХІІ, по-млада сестра на Клеопатра VII. През 47 г. пр. Хр. Цезар предоставил на Арсиноя и брат и Птолемей ХІІ да владеят остров Кипър. Арсиноя била провъзгласена от египтяните за царица и взела участие в сраженията срещу Цезар и в триумфалното шествие след победата на Цезар била показвана между пленниците. По желание на Клеопатра през 41 г. Арсиноя била освободена, но по заповед на Антоний била убита в Ефес.

АРТЕМИДА - сестра на Аполон, отговаря на римската Диана. Богиня на лова и на месеца и богиня-покровителка на девиците и родилките; Главен център на култа бил нейният прочут храм в Ефес, светилище на 12-те съюзни йонийски градове в Мала Азия, считан за едно от 7-те чудеса на света.

АРУНТ - брат на Тарквиний Стари, баща на Егерий (Ливий, I, 34).

АРХЕЛАЙ - син на Архелай, военачалник на цар Митридат VІ, воювал за него през 88 - 83 г. пр. Хр. Опустошил с понтийската флота остров Делос и завзел голяма част от Гърция, но бил принуден да се оттегли под напора на Сула в Пирея, където се отбранявал дълго време, но накрая бил принуден да отстъпи. След преговорите, които уредил Митридат със Сула, бил заподозрян в изменничество и преминал на страната на Митридатовите врагове Мурена и Лукул (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРХЕЛАЙ - цар на Кападокия, извикан в Рим и принуден да се самоубие в 17 г. сл. Хр.

АРХИЛОХ - гръцки поет (VII в. пр. Хр.), създател на ямбическата поезия (Цицерон, “Ораторът”, 4).

АРХИМЕД - гръцки учен от Сиракуза (287 - 212 г. пр. Хр.), направил много открития в областта на математиката и механиката. Нему принадлежат формулите за лицето и обема на цилиндъра и кълбото, принципът на зъбчатото колело, “Архимедовият винт” и др., както и откриването на закона за относителното тегло на телата, потопени във вода. По време на обсадата на Сиракуза от римляните в хода на Втората пуническа война съоръжил в града редица средства за защита от неприятеля. Убит при превземането на Сиракуза в 212 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 132; Ливий, XХІV, 34; ХХV, 31).

АРХИП, ФЛАВИЙ - известен доносник от времето на император Домициан, спечелил неговото благоволение. Както показва името му, бил от гръцки или малоазийски произход, вероятно либертин на Домициан.

АРХИТ - гръцки философ, държавен деятел, пълководец и математик от Тарент (440 - 360 г. пр. Хр.), приятел на Платон, последовател на Питагор (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

АС - римска медна монета. Първоначално тежал 330 г, т. е. една римска либра. От 217 г. пр. Хр. нататък теглото му намалява до една трета, но се предполага, че при религиозни обреди се е изчислявало по старата стойност. На нея отговарял въведеният приблизително по това време сребърен сестерций, равен на 2,5 аса. По-късно теглото на аса намалява още и той става почти без стойност (Ливий, XХІІ, 10).

АСАРАК - един от троянските родоначалници, син на Трос, дядо на Анхиз (Вергилий, “Енеида” VI, 650; Овидий, “Метаморфози”, ХI 756).

АСБОЛ - име (от гр. asbolos “чернилка”) наедин от копоите на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 218).

АСКАЛАФ - син на Ахеронт и на авернската нимфа Орфна. Издал, че Прозерпина е яла в подземното царство и затова тя го превърнала в бухал (Овидий, “Метаморфози”, V 538, 543 и сл.; ХV 791).

АСКАНИЙ - река във Витиния и езерото, от което тя извира.

АСКАНИЙ - син на Еней и Креуза, съпровождал баща си от Илион до Италия (по друга версия син на Еней и Лавиния, наследил след смъртта на баща си властта над град Лавиниум). Около тридесет години по-късно основал Алба Лонга. Наричан още Юл и считан от представителите на Юлиевия род в Рим за техен родоначалник (Вергилий, “Енеида” I, 267, 659; II, 597, 651, 666, 747; III, 339, 483; IV, 84, 603; V, 548, 596, 599, 667, 673; VII, 496. 522; VIII, 47, 549; IХ, 257, 590, 636; Х, 47, 50, 52, 132, 604; ХII, 184; Овидий, “Метаморфози”, III 626; ХIV 609; Ливий, I, 1; І, 3).

АСКЛЕПИАД - гръцки лекар от Пруза (124 - 96 г. пр. Хр.), основал в Рим своя школа, противопоставила се на учението на Хипократ (Цицерон, “За оратора”, I, 62).

АСКЛЕПИЙ - гпъцки бог на лечението, вж. Ескулап.

АСКРА - село в подножието на планината Хеликон в Беотия, Гърция, родно място на поета Хезиод (Овидий, “Писма от Понта” IV, 31, 34).

АСТЕРИЯ - дъщеря на титана Цей и на Феба (от гр. aster “звезда”), сестра на Латона. Понеже отблъснала прегръдката на Юпитер, била превърната в пъдпъдък. Когато върховният бог продължил да я преследва като орел, се хвърлила в морето, но там се смразила в остров, който най-напред се наричал Астерия, после Ортигия (“пъдпъдечен остров”) и накрая Делос (“светъл”, “мълчащ”) (Овидий, “Метаморфози”, VI 108).

АСТИАГ - привърженик на Финей, превърнат от Персей чрез главата на Медуза в мрамор (Овидий, “Метаморфози”, V 203, 205).

АСТИАНАКС - малолетният син на Хектор и Андромаха, когото гърците след превземането на Троя хвърлили от градската крепост поради предсказанието, че той щял да въздигне отново града (Вергилий, “Енеида”, II, 457; III, 489; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 415).

АСТИЛ - предсказателят на кентаврите (Овидий, “Метаморфози”, ХII 307).

АСТИПАЛЕЯ - един от Спорадските острова близо до Крит с едноименен град, днес Стампалия, където почитали Ахил като бог (Овидий, “Метаморфози”, VII 461, 462).

АСТРЕЙ - един от привържениците на Финей, повален от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 144).

АСТРЕЙСКИ БРАТЯ - боговете на ветровете като синове на титана Астрей и на Аврора (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 544).

АСТРЕЯ - богиня на справедливостта и правосъдието (гр. “звездна девица”), отъждествявана с гръцката Дике. През златния век живяла честита сред хората, през сребърния забягнала в планините, а през бронзовия отлетяла на набето последна от боговете (заедно с Верността, Свенливостта, Мира и други добродетели), превърната там на съзвездието Дева (Virgo), наричано от антични писатели Астрея (Овидий, “Метаморфози”, I 149).

АСТУРА - крайбрежен град при едноименна река в Лаций.

АТАЛ - жител на Сиракуза (ІІІ в. пр. Хр.), издал на Епицид преговорите за предаване на града на Марцел, които водела в 212 г. пр. Хр. проримски настроена група сиракузки граждани (Ливий, XХV, 23).

АТАЛ - име на пергамски царе от династията на Аталидите.

АТАЛАНТА - девойка от Беотия, дъщеря на цер Схеней, красива ловджийка, участничка в Калидонския лов, която първа поразила глигана с копието си. Предопределена от оракул да не се омъжва, тя поставила на кандидатите си условието да бъде надвита в бягане, но надвитият трябвало да загине. Мнозина смелчаци, състезавали се с нея, заплатили с живота си, докато Хипомен (Меланион) успял да я надбяга с хитрост, подучен от Афродита (Венера): той подхвърлял на промеждутъци по пътя на състезанието трите златни ялъбки от градината на Хесперидите. Накрай богинята на любовта превърнала в лъвове младите съпрузи, защото забравили да благодарят за помощта й (Овидий, “Метаморфози”, Х 560 и сл., 598, 609, 660, 669 и сл.; “Тъги” II, 399; “Любовни елегии” III, 2, 29; “Героини” IV, 99; “Любовно изкуство” II, 185).

АТАЛАНТА - девойка от град Тегея в Аркадия, дъщеря на Ясион (Овидий, “Метаморфози”, VIII 317, 380)

АТАМАНИ - народ на областта Атамания в Южен Епир. Още Плиний назовава “извора на Юпитер” при епирския град Додона: водите му на обед пресъхвали, но от въздушния пласт над тях жителите си палели дървата.

АТАМАНИЯ - част от Епир в планинските области на Пинд, населявана главно от илири. По своите природни особености Атамания била свързана повече с Тесалия, отколкото с останалия Епир.

АТАМАНТ - цар на беотийския град Орхомен, син на бога на ветровете Еол, следователно от еолийски произход. От първата си жена Нефела (богиня на облаците) имал две деца: Фрикс и Хела. Те избягали от мащехата си Ино върху гърба на златния овен, който им пратила Нефела. Ино родила на беотийския цар синовете Меликерт и Леарх, но защото преди това гледала Бакх - сина на съперницата на Юнона, разгневена, небесната царица вдъхнала безумие в гърдите на двамата съпрузи. В изблик на лудост Атамант убил Леарх. От уплаха да не убие и другия им син, Ино се хвърлила в морето, където станала морската богиня Левкотея, а Меликерт се превърнал в морски бог Палемон (Овидий, “Метаморфози”, III 564; IV 420, 467, 471, 489, 497, 512 и сл.; VI 512; ХIII 919).

АТАМАНТИДА - прозвище на Хела като дъщеря на Атамант.

АТАРГАТИС - предполагаемо име на така наречената Сирийска богиня (Syria dea). Център на култа и бил град Хиерапол в Сирия. Била почитана като богиня на земята, сходна с фригийската Кибела. Празненствата и имали характер на оргии - поклонниците си нанасяли рани с мечове, бичували се и дори се скопявали. Жреците на богинята били скопени, обличали се в женски дрехи и се скитали из цялата Римска империя.

АТЕЛАНА - италийски комически вид, наречен така по името на кампанския град Атела. Имала фриволен и подигравателен характер, с четири типа основни маски: лакомникът Мак, глупакът Букон, изкуфелият старец Пап и хитрият гърбушко Досен. Най-известните автори, от които са останали само заглавия и кратки фрагменти, са Новий и Луций Помпоний.

АТЕНАГОР - гръцки пълководец (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), началник на наемниците при македонския цар Филип V в битката при Киноскефале в 197 г. пр. Хр. (Ливий, XХХІІІ, 7).

АТЕНОДОР КАНАНИТ - стоически философ от Тарс, учител на Гай Октавий, бъдещия император Август.

АТИЙ ВАР, ПУБЛИЙ - римски политик, претор в 53 г. пр. Хр., в 52 г. пр. Хр. пропретор в Африка.

АТИК - близък приятел на Овидий от младежките му години, заедно с него прекарал известно време в Атина. (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 2).

АТИК, ТИТ ПОМПОНИЙ - богат римски конник, учен-историк, изда­тел (109 - 32 г. пр. Хр.). Още след първите политически сътресения при Сула избягал от страх от Рим и се установил в Атина, където живял в продължение на 22 години. Оттам дошло и прозвището му Atticus. Най-близък приятел и издател на Цицерон, един от участниците в диалога му “Брут” (Цицерон, “Ораторът”, 120).

АТИЛИИ - римски плебейски род.

АТИЛИЙ КАЛАТИН, АВЪЛ - римски държавен деец, консул в 258 и 254 г. пр. Хр., в 249 г. пр. Хр. диктатор, а в 247 г. пр. Хр. цензор.

АТИЛИЙ РЕГУЛ, МАРК - римски държавник и пълководец, консул в 267 и 256 г. пр. Хр. Спечелил многобройни победи над Картаген, но когато след победата над картагенския флот при нос Енкомиум (заедно с Луций Манлий) в 255 г. пр. Хр. се опитал да прехвърли сраженията в Африка, бил пленен от картагенците. Пет години по-късно бил изпратен от тях в Рим с цел да преговаря със сената за сключване на мирен договор и размяна на пленници. В Рим обаче убедил сенаторите да не приемат предложението на врага и да не сключват договор и се върнал в Картаген, тъй като бил дал обещание, въпреки че знаел за смъртното наказание, което го очаквало. Според преданието бил убит след жестоки мъчения (Ливий, XХІХ, 28).

АТИЛИЙ СЕРАН - римски държавник, консул през 106 г.

АТИЛИЙ СЕРАН, ГАЙ - римски държавник, претор в 218 г. пр. Хр. Поел религиозен обет във връзка с лошите знамения, появили се в Рим при приближаването на Ханибал към Италия. Загинал като претор в битката при Кана в 217 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 52; ХХІ, 63; ХХІІ, 39).

АТИЛИЙ, ЛУЦИЙ - римски държавник, квестор в 217 г. пр. Хр. Бил убит в битката при Кана (Ливий, XХІІ, 49).

АТИНА - вж. Минерва.

АТИНА - главен град на областта Атика в Гърция, най-могъщият и красив гръцки град, морска сила, център на античните науки и изкуства, философия и красноречие. Наречен по името на своята покровителка Атина Палада, богиня на мъдростта и военното умение, назоваван по нейното прозвище още Тритонидин град, а по имената на митическите си царе Мопсопия, Мопсопска крепост, Кекропия, Кекропска крепост; по името на пристанището й мунихийска, и т. н. През римската епоха загубила значението си, но все още оставала културен център на античния свят. Върху атинския Акропол - център на града - се издигали най-старите и най-значителни градски светилища: Партенонът с 12-метровата хризелефантинна статуя на Атина Партенос (“Девицата”), широкото мраморно стърбище Пропилеи - вход към храмовете, Ерехтейонът, посветен на създателите на благополучието на града - Атина, Посейдон и митическия цар Ерехтей, от едната страна с колонадата с шестте Кариатиди, храмът на Атина Нике (“Победа”) и в подножието на крепостта Одеонът на софиста Херодес Атикус и Дионисовият театър. Атина била много посещавана от млади римляни за овладяване на повече знания (Овидий, “Метаморфози”, II 710; V 645, 653; VI 70, 421, 423; VIII 263; ХV 430).

АТИС - млад и красив фригийски овчар, когото богиня Кибела обикнала и направила свой жрец, след като той и обещал, че няма да встъпва в брак. Въпреки обещанието си той обаче решил да се ожени за една нимфа. Тогава богинята, измъчвана от силна ревност, се явила на сватбеното тържество и вселила безумие у всички сватбари. Женихът обезумял, избягал в планината и там се пробол с нож. Бил почитан като бог на вегетацията, свързан с култа на Кибела. Превръщането му в пиния - свещеното дърво на Кибела се среща само у Овидий (Овидий, “Метаморфози”, Х 104).

АТИС - според римските предания син на Алба, легендарния шести цар на Алба Лонга (Ливий, I, 3).

АТИС (Athis) - индиец, син на Лимнея, дъщеря на Ганг. Принадлежи към свитата на Финей, приятел на асириеца Ликабант. Бил убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 47, 59, 62, 72).

АТЛАНТ - титанът, който държи на плещите си небесния свод (от гръцки “носач”), наказан за участие в бунта на титаните срещу боговете. Превърнат в планина от Персей чрез главата на Медуза, защото като цар на Мавритания отказал гостоприемство на героя. Властелин на земния предел и на морето, от него получил името си океанът, което споменава още Плиний Стари. Син на титана Япет и Климена, брат на Прометей, Епиметей и Менойтий, баща от Плейона на седемте плеяди, от Етра на седемте хиади, дядо на Меркурий - сина на Мая от Юпитер (и затова споменаван като Атлантиад и като внук на Атлант и Плейона), прадядо на Хермафродит (назоваван Атлантиад както баща си Меркурий), баща на танталидите и Калипсо и дядо на Ниоба. Дъщери на Атлант от океанската нимфа Хесперида са хесперидите, пазачки на градината на златните ябълки, която титанът оградил с планини, поставил дракон за страж и забранил да влизат в нея пришълци. Според легендата Херкулес поел от него за известно време небесния свод, докато Атлас му вземе златните ябълки на хесперидите (Вергилий, “Енеида” I, 741; IV, 481; VI, 794; VIII, 136, 140; Овидий, “Героини” IX, 17; “Метаморфози”, I 682; II 296, 742, 853; IV 368, 631, 644, 653 и сл., 657 и сл.; VI 174 и сл.; VIII 627; IХ 273).

АТЛАНТИАД - потомък на Атлант: Меркурий (Хермес), който е внук на Атлант като син на дъщеря му Мая, и Хермафродит, синът на Меркурий (Овидий, “Метаморфози”, I 682; II 685, 704; IV 368).

АТЛАС - планина в Северозападна Африка, в която Персей превърнал титана Атлант (Овидий, “Метаморфози”, IV 657, 772).

АТЛАС - вж. Атлант.

АТОН - планински масив в Македония, югоизточният край на Халкидическия полуостров на Егейско море, с височина 2032 м, дължина около 50 км и ширина 5-10 км, сега известен и като Света гора. Според свидетелството на Херодот, персийският цар Ксеркс прокопал канал през Атон, за да избегне опасните морски бури (Овидий, “Любовно изкуство” П, 518; “Писма от Понта” I, 5, 22; “Метаморфози”, II 217; ХI 554).

АТРАК - цар на кентаврите, чиято дъщеря била причина за войната между лапити и кентаври.

АТРАКСКИ - поетичиски синоним на тесалийски, от името на град Атракс в Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, ХII 208).

АТРЕЙ - поставил на трапезата на брат си Тиест части от тялото на сина му. Погнусено от случката, Слънцето се отвърнало.

АТРЕЙ - цар на Микена, син на Пелопс и Хиподамея, внук на Тантал, брат на Тиест, баща на Агамемнон и Менелай (наричани по него Атриди); заедно с майка си и брат си Тиест убил несъщия си брат Хризип. Когато поставил на трапезата пред брат си Тиест части от телата на синовете му, Слънцето, погнусено от случката, се отвърнало и настъпила нощ (Овидий, “Героини” VIII, 25; “Писма от Понта” I, 2, 119; “Метаморфози”, ХIII 439, 655; ХV 162, 855; ХIII 359).

АТРИДИ - синовете на микенския цар Атрей - по-големият Агамемнон и по-младият Менелай (Вергилий, “Енеида”, I, 458; II, 104, 415, 500; VIII, 130; IХ, 137; ХI, 260; Овидий, “Метаморфози”, ХII, 623; ХIII 189, 230, 364; ХV 805; “Любовни елегии” II, 12, 10; “Писма от Понта” I, 7, 32; “Героини” III, 39; XVI, 366; “Любовно изкуство” II, 402; “Средства против любовта” 467).

АТРИУМ (АТРИЙ) - централното помещение в италийския дом, в което се намирали огнището и домашният олтар и където най-вече протичал животът на семейството. То било осветявано от голям отвор на покрива, под който имало басейн за стичане на дъждовната вода. Стаите за живеене били разположени около атриума с врати към него. По-късно към атриума бил прибавен заетият от гърците перистил, а самия атриум започнали да украсяват и превърнали в представителна част на къщата и гостна зала. Вътрешни дворове - атриуми често имало и в храмовете и другите обществени постройки (Ливий, V, 41).

АУРА - лъх, полъх.

АУРИФЕКС, ЛУЦИЙ - римски съдия (Цицерон, “За оратора”, II, 245).

АУРУНКИ - италийско племе, живяло между волските и кампанците върху двата бряга на река Лирис (Вергилий, “Енеида” VII, 206, 727, 795).

АУСПИЦИЙ - птицегадание (букв. “гледане на птици”), свещенодействие, състоящо се в наблюдаване на полета, движението, храненето и песента на птиците, по които се гадаела волята на боговете. В Рим нищо важно не можело да се предприеме, без да се извършат такива птицегадания според строго определения ритуал и без предзнаменованията да са благоприятни (Ливий, XХІ, 63; ХХІІ, 9).

АУСТЕР - римски бог на южния вятър, Южнякът (Долнякът), съответстващ на гръцкия Нот (от гръцки notia, notis “влага”), който носи в Гърция и Италия облаци и дъжд (Овидий, “Метаморфози”, I 66, 264; V 285; VII 532, 660; VIII 3, 121; ХI 663; ХII 510; ХIII 725; “Писма от Понта” II, 1, 25).

АУТРОНИЙ ПЕТ, ПУБЛИЙ - римски политик, кандидат за консул за 65 г. пр. Хр., избран, но не получил длъж­ността, защото бил обвинен в даване на подкупи. Участник в заговори­те на Катилина (Цицерон, “Брут”, 179).

АУФИД - буйна планинска река в областта Апулия в земите на дауните, днес Офанто. Край нея римляните разположили своя лагер преди битката при Кана (216 г. пр. Хр.), завършила с разгром на римската войска (Вергилий, “Енеида” ХI, 405; Ливий, XХІІ, 44).

АУФИДИЙ, ТИТ - римски политик, квестор в 84 г. пр. Хр., претор в Азия през 68 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 179).

АФАРЕЙ - кентавър, на когото Тезей на сватбата на Пиритой раздробява лакътната кост (Овидий, “Метаморфози”, ХII 341 и сл.).

АФАРЕЙ - митически цар на Месения, баща на близнаците Линцей и Идас, които се явяват в преданието като противници на Диоскурите, участници в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 304).

АФИДАС - кентавър, който, унесен в дълбок сън на сватбата на Пиритой, бил прободен от копието на лапита Форбас (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 317).

АФРАНИЙ, ЛУЦИЙ - римски комедиограф (II в. пр. Хр.), автор на тогати -комедии с римски сюжет (Цицерон, “Брут”, 167).

АФРИКА - римска провинция в Северна Африка, около град Картаген (днешен Тунис), управлявана от бивш консул.

АФРОДИТА - гръцката богиня на любовта, вж. Венера.

АХАЛА (АЛА), ГАЙ СЕРВИЛИЙ - началник на римската конница през 439 г. пр. Хр. (Цицерон, “Ораторът”, 153).

АХАТ - най-верният другар на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 121, 174, 188, 312, 459, 513, 579, 581, 643, 656, 696; III, 523; VI, 34, 158; VIII, 466, 520, 586; Х, 333, 344).

АХАЯ - римска провинция, обхващала Гърция на юг от линията Амбракия - Малийски залив.

АХЕЙСКИ - принадлежащ на областта Ахая и синоним на гръцки според името на римската провинция Ахая (Вергилий, “Енеида” II, 642; Овидий, “Метаморфози”, III 511; V 577; ХII 70; ХIII 61; ХIV 191; “Писма от Понта” I, 4, 33; “Героини” I, 21).

АХЕЙСКИ СЪЮЗ - обединение на основата на съществувалия от древни времена съюз на 12 неголеми ахейски селища в северната част на Пелопонес, който се разпаднал в края на ІV в. пр. Хр. с установяването на македонска хегемония над Гърция. Малко по-късно се възродил като антимакедонско обединение и просъществувал от около 280 до 146 г. пр. Хр. Членовете му били автономни и равноправни, център на съюза бил ахейският град Егион. Влиянието на богатите и имотните слоеве в Ахейския съюз оставило отпечатък върху цялата му политика - антидемократична по същество. Те, от една страна, се стремели да пазят независимостта си от Македония, а от друга се нуждаели от подкрепата на македонския цар за противодействие срещу бедните и робите. Към края на ІІІ в. пр. Хр. с помощта на Македония Ахейският съюз завладял редица нови територии в Пелопонес. В съюз с Рим по време на Втората македонска война ахейците успели до 191 г. пр. Хр. да завладеят Пелопонес и области в Средна Гърция. От 148 г. пр. Хр. Ахейският съюз започнал война с Рим, който все по-сигурно се установявал на Балканския полуостров. 146 г. пр. Хр., в която бил разрушен Коринт - най-значителният град на съюза - се смята за край и на независимостта на Гърция (Ливий, XХХІІІ, 7).

АХЕЙЦИ - жителите на областта Ахея в Гърция, наречена по своя родоначалник Ахей. По времето на Омир “ахейци” е събирателно име на гръцките племена, които воювали срещу Троя Ахейци били наричани и членовете на Ахейския съюз (Вергилий, “Енеида” I, 242, 488; II, 45, 60, 102, 318; V, 497; VI, 837; X, 89; Ливий, I, 1; XХХV, 13; Овидий, “Метаморфози”, VII 142; ХII 168, 600; ХIII 30, 88, 136, 445; ХIV 561).

АХЕЛОЙ - река на границата между Акарнания и Етолия, най-голямата в Гърция, извира от планината Пинд и се влива в Йонийско море. Ахелой е и могъщият бог на реката, който подслонил в дома си Тезей, превърнал ехинадите в острови, а по негова молба Нептун превърнал също в остров любимата му Перимела. Поток на град Калидон, той приемал всякакъв образ. Състезавал се под образа на бик с Херкулес за ръката на Деянира и през време на борбата загубил единия си рог, който, напълнен от наядите с плодове и цветя, станал рогът на изобилието, символ на богатство и земна благодат. Негови дъщери са Калироя и силените (Овидий, “Метаморфози”, VIII 549, 561-614, 727 и сл., 879 и сл.; IХ 1, 16 и сл., 97, 413; “Любовни елегии” III, 6, 35; “Героини” IX, 139).

АХЕЛОЯДИ - дъщери на речния бог Ахелой, поетически синоним на сирени (Овидий, “Метаморфози”, V 552; ХIV 87).

АХЕМЕНИД - спътник на Одисей, изостанал от свита­та на остров Сицилия, където Еней го спасил от Полифем. При връщането на Одисей на острова ге­роят го приел великодушно на кораба си (Вергилий, “Енеида” III, 614, 691; Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 25; “Метаморфози”, ХIV 161, 163, 166).

АХЕМЕНСКИ - синоним на “персийски” по името на Ахемен, родоначалника на персийската династия Ахемениди, дядо на Кир Стари (Овидий, “Метаморфози”, IV 212).

АХЕРОНТ - тинеста ленива река в подземното царство (от гръцки “река на въздишките”), която сенките на мъртъвците трябвало да преплават на лодката на Херон. Ахеронт е и богът на тази река, баща на Аскалаф. Името се използва като синоним на “подземно царство” (Вергилий, “Енеида” VI, 295; VII, 569; Овидий, “Метаморфози”, V 541; ХI 504).

АХЕЯ - област по северното крайбрежие на Пелопонес. След 146 г. пр. Хр. името означава цяла Гърция (без Тесалия) като римска провинция (Овидий, “Метаморфози”, IV 606; V 306; VII 56, 504; VIII 268; ХIII 325).

АХИЛ - най-храбрият, най-бързият и най-красивият от гръцките герои пред Троя, син на морската богиня Тетида и на царя на тесалийска Фтия Пелей, затова назоваван Пелид, а като внук на Еак наричан Еакид. Бил обучаван от мъдрия кентавър Хирон да свири на китара, в лечебно изкуство, астрономия, лов и военно изкуство. Победил Нептуновия син Цигън и чествувал с празненства победата си над него. Завладял Лесбос, Скирос, Тенедос, Хриза и Кила - селища на Аполон. Поради предсказание, че без Ахил Троя няма да падне, но той ще загине под стените й, преди началото на похода майка му, богинята Тетида, го об­лякла в женски дрехи и го скрила на остров Скирос между дъ­щерите на цар Ликомед, където той носел името Керкисера. Въпреки това Одисей и Диомед успели да го открият чрез хитрост. В едно сражение ранил с копието си Телеф, царя на Мизия. След като дълго време раната не заздравявала, Телеф предрешен като просяк се явил пред Ахил (или предумал Агамемнон да убеди Ахил) и той му дал ръжда или стърготини от същото копие, с които излекувал раната. Победил под стените на Троя най-силния троянски герой Хектор, но по-късно Нептун, разгневен от превръщането на Цигън в лебед, убедил Феб да го убие и по негово внушение Парис го ранил със стрела в уязвимото място (“Ахилесовата пета”). За оръжието на Ахил след смъртта му избухнала свада между Аякс и Одисей. При завръщането от Троя сянката на Ахил пожелала на тракийския бряг да й се принесе в жертва Поликсена (Вергилий, “Енеида” I, 31, 99, 458, 468, 475, 483, 484, 752; II, 29, 197, 275, 540; III, 83, 322, 326; IV, 804, 809; V, 89; VI, 168, 839; IХ, 741; Х, 581; ХI, 404, 439; ХII, 350; Овидий, “Писма от Понта” I, 7, 51; “Любовни елегии” II, 9, 7; “Метаморфози”, VIII 309; ХI 265; ХII 72 и сл., 82, 150 и сл., 168, 580 и сл.; ХIII 1 и сл., 30, 130, 157, 173 и сл., 179, 273, 281, 284, 298, 301, 441 и сл., 578 и сл.; ХV 856).

АХРАДИНА - квартал в югоизточната част на Сиракуза, най-многолюдният и най-значителният; бил отделен със стена от останалата част на града (Ливий, XХІV, 33 - 34; ХХV, 24; ХХV, 31).

АЦЕРА - град в Кампания, завладян от Ханибал в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІІ, 17; ХХІІІ, 19).

АЦЕСТ - легендарен сицилийски цар, по произход троянец, посрещнал Еней и спътниците му (Вергилий, “Енеида” I, 195, 550, 558, 570; V, 31, 36, 38, 61, 63, 73, 106, 301, 387, 418, 451, 498, 519, 531, 540, 574, 630, 711, 746, 749, 757, 771; IХ, 218, 286; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 83).

АЦЕТ - тускийски (етруски) мореплавател, под чийто образ се явява богът на виното и веселието Бакх (Овидий, “Метаморфози”, III 582 и сл., 697).

АЦИД - сицилийски пастир, син на Фаун и нимфата на реката Симет, любимият на Галатея. От ревност Полифем го убива и кръвта му се превръща на едноименната река (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 750, 756, 787, 861, 873, 884, 886, 887 и сл.).

АЦИЛА - крайморски град в Африка в провинция Бизацена, чието местонахождение досега не е установено с абсолютна сигурност. Повечето изследователи смятат, че отговаря на съвременното селище Бу-Гриа, Бадрия на юг от Тапс.

АЦИЛИЕВИ АНАЛИ - история на Рим, написана на гръцки език от Гай Ацилий, римски сенатор, живял около средата на ІІ в. пр. Хр. (Ливий, XХХV, 14).

АЦИЛИЙ БАЛБ, МАНИЙ - римски държавник, консул в 150 г. пр. Хр. заедно с Тит Квинкций Фламинин.

АЦИЛИЙ ГЛАБРИОН, МАНИЙ - римски държавник, народен трибун в 201 г. пр. Хр., предложил да се разгледа в народното събрание въпросът за сключването на мир с Картаген. Като консул в 191 г. пр. Хр. победил войските на сирийския цар Антиох III и етолийците при Термопилите (Ливий, XХХ, 43).

АЦИЛИЙ ГЛАБРИОН, МАНИЙ - римски консул в 67 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 239).

АЦИЛИЙ, ЛУЦИЙ - известен тълкувател на Законите на дванадесетте таблици, съвременник на Марк Катон Стари.

АЯКС - Големият Аякс, син на саламинския цар Теламон, затова “син Теламонов”, “Теламонид”, след Ахил най-силният и най-храбрият от гръцките войни пред Троя. Надвивал често Хектор край гръцките кораби, устоявал дори на Юпитер (Зевс). Водил спор с Одисей за доспехите на Ахил, но гръцките пълководци, между които първо място заемали Агамемнон и Менелай, разрешили спора в полза на Одисей и му предали оръжието на Ахил. Ожесточен и озлобен от това, Аякс изпаднал в такава ярост, че изклал цяло стадо, вземайки овцете за Одисей и враждебно настроените към него гръцки предводители. Щом дошъл на себе си, не можал да надвие гнева си и се пробол с меча. От кръвта му се родило пурпурно цвете, върху чиито листа се изписват първите букви от името на героя (на гръцки АI АI). Софокъл му посвещава едноименната си трагедия (Овидий, “Метаморфози”, Х 207; ХII 624 и сл.; ХIII 2 и сл., 17, 28, 97, 123, 141, 151, 156, 164, 219, 254, 266, 305, 327, 338, 340, 346, 384 и сл., 386 и сл.; “Любовни елегии” I, 7, 7; “Писма от Понта” 7, 41).

АЯКС - Малкият Аякс, син на локрийския цар Оилей, “по-скромният Аякс”, братовчед на Големия Аякс. При падането на Троя изнасилил в храма на Палада пророчицата Касандра, поради което навлякъл върху гръцката флота при обратния й път гнева на богинята, и при разразилата се при нос Кафарей буря бил поразен от мълния (Вергилий, “Енеида” I, 41; II, 414; Овидий, “Метаморфози”, ХII 622; ХIII 356; ХIV 468).

Б

БАВКИДА - благочестива старица от Фригия, съпруга на престарелия Филемон. Двамата посрещнали дружелюбно в бедния си дом Юпитер (Зевс) и Меркурий (Хермес), които пътували под образи на смъртни (Овидий, “Метаморфози”, VIII 631, 640, 682, 705, 714, 715).

БАЗИЛИКА - голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб се издигал над двата странични, обкръжено с портици, разположено обикновено в близост до форума, с разнообразни обществени функции - съд, търговска борса, място за разходки. При настъпване на нощта, когато публиката се разотивала, пазачите пускали в зданието кучета, за да прогонят онези, които все още се навъртали там. Първата базилика - basilica Porcia, била построена в Рим през 184 г. пр. Хр., издигната от Марк Порций Катон. По-късно, особено след ІІІ в. сл. Хр. насетне под термина “базилика” се разбира обикновено раннохристиянски храм.

БАИ - луксозен морски курорт в Кампания северозападно от Неаполския залив, днес Бая. Любим курорт за богатите хора от Рим, известен с горещите си серни минерални извори и с разпуснатия живот (Овидий, “Любовно изкуство” I, 255).

БАКТРА - главен град на старата персийска област Бактриана, източно от Каспийско море (Овидий, “Метаморфози”, V 135).

БАКТРИЯ (БАКТРИАНА) - една от северните провинции на персийското царство, в днешен Афганистан.

БАКХ - едно от имената на Дионис, бог на виното и лозарството, на музиката, драмата и изкуството, отъждествяван с римския Либер. Първоначално тракийско божество, за гърците син на Зевс (Юпитер) и Семела, дъщерята на тиванския цар Кадъм. Култът му, широко разпространен сред народа в Гърция, в елинските страни и Рим (където се слива с местното божество на плодородието Либер), бил съпътствуван от мистерии и диви оргии. Спътници на Бакх били сатирите и менадите (вакханките). Преди да се роди, ревнивата Юнона, предрешена като старица, предизвикала съперницата си Семела да поиска от своя любим да се яви пред нея в пълно божеско величие. След като Юпитер не могъл да й откаже, от блясъка на неговата мълния Семела била изпепелена. Детето било спасено из майчината утроба, получило божественост от допира с божеския огън, но понеже било недоносено, Юпитер го държал вшито в бедрото си до срока на раждането. Меркурий поел младенеца и го предал да го отгледа тайно Ино, сестрата на Семела, заедно със съпруга си Атамант, а след като Юнона наказала двамата съпрузи с безумие, Бакх бил откърмен в пещера от нимфите на планината Низа. Въвеждането на негръцкия култ на Бакх в Гърция срещало съпротива, но трагичният край на Пентей показва, че тя била напразна. След като тиванският цар не се вслушал в предупрежденията на самия Бакх, явил му се под образа на тиренския моряк Ацет, той бил разкъсан от вакханките. Бакх се оженил за красивата Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, изоставена на остров Наксос от Тезей, а венеца на невестата направил небесно съзвездие. Когато гигантът Тифоей преследвал боговете, Бахк се превърнал в козел - свещеното негово животно, символ на оплодителната му сила. Превърнал бик, откраднат от сина му, в елен, за да го скрие от пастира. Във вид на лоза богът прелъстил Еригона. В чест на Бакх се устройвали различни празненства. Невести и девойки чествували всеки три години екстатичните му оргии в планината при светлината на факли през най-дългата зимна нощ. В буйно веселие участничките менади, наметнали еленови кожи, размахвали тирсове (тояги обвити с бръшлян и лозови листа), разпуснали косите си, удряли звънтящите чинели и свирели пронизително на флейти, танцували и раздирали с голи ръце горски животни в знак на страданията, които изпитва съзидателната природа на гористата планина. След като едонските менади посекли Орфей, певеца на Бакховите тайнства, богът ги превърнал в дървета и се оттеглил от Тракия в Мала Азия. Задето митическия фригийски цар Мидас върнал при Бакх залуталия се негов възпитател, участника в оргиите му Силен, богът изпълнил глупавото желани на царя да превръща чрез докосване всичко в злато, но когато и храната, и питието в устата му почнали да се втвърдяват, го освободил от опасния си дар чрез изкъпван във вълните на река Пактол. Подобен дар получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний - да превръщат в едно докосване всичко в зърно, вино и масло. Когато Агамемнон им заповядал да подпомагат с небесния дар гръцката флота, богът по тяхна молба ги превърнал в гълъби. Бакх е многоименен бог, както го зове хорът в Софокловата драма “Антигона”. Освен латинското си име Либер, той притежава култовите прозвища Бромий - “Шумния”, Иакх - “вик”, “вопъл”, Елелей и Евхан - звукоподражателни имена по радостните възгласи в мистериите, Леней - “изстискващ соковете”, Лией - “освобождаващ от грижи”, Никтелий - “Нощния”, Низей - “богът от планината Низа”. Бил изобразяван като красив младеж с женствена фигура и неподрязани къдри. Носел два малки подвижни рога, които прикрепял с повезки за челото, в ръката си държал тирс - тояга, обвита с бръшлян или лозови листа и увенчана на горния край с борова шишарка. Изображенията на Бакх с любима тема на вазовата живопис и скулптурата. За свещени животни на Бакх се смятали пантерите и тигрите (поради мита за пътешествието му до Индия), а свещените му растения били лозата и бръшлянът. Празникът на бога Либералии бил честван в Рим на 17 март (Вергилий, “Енеида” III, 126; IV, 302; VI. 803; VII, 386, 389, 581; ХI, 737; Овидий, “Любовни елегии” III, 2, 53; “Писма от Понта” II, 9, 31; IV, 2, 9; “Метаморфози”, III 313 и сл., 421, 520, 574 и сл., 600 и сл.; IV 11 и сл., 19, 523, 765; V 325 и сл.; VI 125, 488, 587, 598; VII 359; VIII 178 и сл.; ХI 41, 67 и сл., 85 и сл., 102, 125, 132 и сл.; ХIII 639, 650 и сл., 668 и сл.; XV 115, 413).

БАКХИС - митически родоначалник на Бакхиадите - род, който дълго време излъчвал владетелите на Коринт. По негово време (ок. 730 г. пр. Хр.) коринтците основали и заселили колонията Сиракуза с голямото и малкото й пристанище. Ок 600 г. пр. Хр. родът бил отстранен от властта от тиранина Кипсел (Овидий, “Метаморфози”, V 407).

БАЛБ, КВИНТ ЛУЦИЛИЙ - римски политик, защитник на стоическото учение (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

БАЛБ, ЛУЦИЙ ЛУЦИЛИЙ - римски юрист, брат на Квинт Луцилий Балб, (Цицерон, “За оратора”, III, 78; “Брут”, 154)

БАЛЕАРИ (БАЛИАРИ) - жителите на Балеарските острови, известни като опитни прашкари, чиято техника е описал Страбон (Салустий, “Югуртинската война” 105; Ливий, XХІІ, 4; ХХІІ, 46; ХХХ, 32; Овидий, “Метаморфози”, IV 710).

БАЛЕАРСКИ ОСТРОВИ - два острова в Източното Средиземноморие, на изток от Тараконска Испания, чиито жители били прочути хвърлячи на прашка.

БАЛИСТА - метателна машина за хвърляне на каменни и метални ядра и стрели.

БАЛСАМ - ароматна смола, която изтича при разрязване на кората на някои дървета.

БАНТИЙ, ЛУЦИЙ - влиятелен ноланец от плебейски произход, участвувал в битката при Кана на страната на Рим. След поражението на римляните станал активен привърженик на партията, ратуваща за предаването на града на Ханибал. Марцел обаче го спечелил на своя страна (Ливий, XХІІІ, 15).

БАРА - град в Африка, на 25 км от град Тибарис (дн. Бежа) в областта Бизацена. Бил разположен в подножието на планината Цирина и вдясно от р. Баградас.

БАРГУСИИ - народност в Тараконска Испания, северно от река Ебро, подчинена от Ханибал в 218 г. пр. н. е. (Ливий, XХІ, 32).

БАРИ - пристанищен град в Апулия.

БАРКА - град в Киренайка (Вергилий, “Енеида” IV, 43).

БАРКА - кърмачката на Сихей (Вергилий, “Енеида” IV, 632, 641).

БАРКИДИ - партията на привържениците на Хамилкар Барка и на сина му Ханибал в Картаген (Ливий, XХІ, 1; ХХІ, 9; ХХVІІІ, 12; ХХХ, 42).

БАС - римски поет, близък приятел на Овидий и Проперций, писал ямбични стихове, които не са запазени (Овидий, “Тъги” IV, 10, 47).

БАСАРИДИ - синоним на вакханки‚ от прозвището на Бакх Басарей.

БАСТАРНИ - германско племе в поречието на река Прут и на бре­га на Черно море до делтата на Дунав.

БАТ - “Бъбривецът”, стар пастир на пилоския цар Нелей. Въпреки дадената дума издал на Аполон скривалището на откраднатите му от Хермес (Меркурий) крави, затова превърнат от него в скала (Овидий, “Метаморфози”, II 687 и сл.)

БАТАВИ - племе в Долна Германия, което обитавало земите около устието на Рейн. Отличавали се с груби нрави и особена войнственост. Те били победени и подчинени от Друз през управлението на Август, но през 70 г. сл. Хр. се вдигнали на голямо въстание под предводителството на Цивилис. Играли значителна роля като войници и моряци на римска военна служба. При подчиняването на траките Тацит съобщава за една батавска част, която се сражава срещу тях.

БАТИАД - име на прочутия александрийски граматик и поет Калимах като син на Бат, основателя на гр. Кирена в Северна Африка (Овидий, “Тъги” II, 367).

БАТОН - далматински вожд, разбунтувал се против римляните, впоследствие покорен (Овидий, “Писма от Понта” II, 1, 46).

БАТУЛ - град в Кампания (Вергилий, “Енеида” VII, 739).

БАУЛИ - местност край Баи между нос Мизен и Лукринското езеро.

БЕБА (БЕБАИДА) - град и езеро в областта Тесалия в Североизточна Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VII 231).

БЕБИЙ МАСА - клеветник от времето на Домициан.

БЕБИЙ ТАМФИЛ, КВИНТ - римски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.). По време на обсадата на Сагунт (219 г. пр. Хр.) пратеник заедно с Публий Валерий Фалк в Картаген с настояване да бъде наказан военачалникът, нарушил договора от 226 г. пр. Хр. Мисията им претърпяла неуспех (Ливий, XХІ, 6).

БЕБРИЦИЯ - местност във Витиния (Вергилий, “Енеида” V, 373).

БЕДРИАК - село между Верона и Кремона, днес Чивидале.

БЕЛ - митически основател на Вавилон и на асирийското царство, прародител на персийския цар Орхам, легендарен първи цар на Тир. Почитан като бог Баал (Вергилий, Енеида” I, 729; Овидий, “Метаморфози”, IV 213).

БЕЛ - цар на Тир, баща на Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 621).

БЕЛЕРОФОНТ - син на Главка и на бог Нептун (Посейдон). Когато бил гостенин на аргоския цар Пройт, отблъснал любовните предложения на неговата съпруга Стенебея. Тя пък от своя страна го обвинила пред Пройт, че и се признал в любов. Пройт не искал сам да убие своя гост и затова го изпратил с писмо, написано с тайни знаци, до своя тъст Иобат в Ликия. Той обаче го приел като гост за няколко дни преди да прочете писмото и също не желаел да накърни правото на гостоприемството. Затова го убедил да се срази с Химера, едно огнебликащо чудовище, което опустошавало в онова време Ликия. С помощта на дадения му за тази цел от Нептун крилат кон Пегас той убил Химера. Тогава Иобат го увещал да нападне солимите и амазонките, като се надявал, че този път Белерофонт вече ще загине. Но и оттам той се върнал непокътнат и затова Иобат накарал ликийски войници да го нападнат из засада и да го убият. Белерофонт обаче сразил и тях. Тогава Иобат се убедил, че Белерофонт се намира под закрилата на боговете, понеже е невинен, и му дал дъщеря си Филоноя за съпруга. Стенебея, като научила за това, се обесила.

БЕЛИД - потомък на Бел (Вергилий, “Енеида” II, 82).

БЕЛИДИ - петдесетте сестри, внучки на египетския цар Бел, дъщери на Данай, по когото се наричат също Данаиди. Баща им бил прогонен в Арголида, Гърция, от своя брат Египт. За отмъщение данаидите по заповед на баща си погубили в първата брачна нощ съпрузите си - своите братовчеди, петдесетте сина на Египт. Само Хиперместра пощадила съпруга си Линцей. За наказание в подземното царство пълнели непрекъснато урни без дъна. На този мит е посветена трагедията на Есхил “Молителките” (Овидий, “Метаморфози”, IV 462, Х 43; “Тъги” III, 1, 61).

БЕЛОНА - богиня на войната у римляните, сестра и придружителка на Марс. По-старата форма на името е Дуелона, срв. латинската дума bellum (старолатински duellum) “война”. Изобразявали я с дълга дреха, копие, щит и окървавен бич. В нейния храм на Марсово поле заседавал сенатът при важни събития, свързани с мира и войната. Към края на републиканската епоха култът на Белона бил отъждествен с култа на кападокийската богиня Ма, характерен със своята жестокост и кръвопролития (Ливий, VІІІ, 9; Овидий, “Метаморфози”, V 155).

БЕНАК - голямо езеро в Северна Италия близо до Верона, днес Лаго ди Гардо (Вергилий, “Енеида” Х, 206).

БЕНЕФИЦИАРИИ - категория войници, които били освободени от извършването на известни работи, като например носене на вода, копане, съоръжаване на окопи и др. Бенефициариите се наричали така, защото дължали своето “повишаване” на благодеянието (beneficium) на своя командир.

БЕОТИЙСКИ - принадлежащ на Беотия или произлязъл от нея. Беотийски град е главният град на страната Тива (Овидий, “Метаморфози”, III 13).

БЕОТИЯ - “страна на говеда” (гр.), област в Средна Гърция с главен град Тива, поетически наричана Аония и Хиантия (Овидий, “Метаморфози”, II 240).

БЕРЕКИНТ - планина в Мала Азия, на която бил чествуван с диви изстъпления празникът на Кибела. На него звучали берекинтските флейти, които по-късно преминали в служба на Дионис-Бакх (Вергилий, “Енеида” VI, 784).

БЕРЕКИНТИЙЦИ - отдавна изчезнала народност в малоазийска Фригия при едноименната планина. Поетически синоним на фригийци. Берекинтийската флейта е инструмент от празненствата на фригийската богиня Кибела. “Берекинтийски цар” е фригиецът Мидас (Овидий, “Метаморфози”, ХI 16, 106).

БЕРОЯ - епидаврийка, дойка на Семела (Овидий, “Метаморфози”, III 278).

БЕСИ - многолюдно и храбро тракийско племе, което населявало голяма част от днешна България, предимно земите между Родопите и горното течение на река Хеброс (Марица). След въстанието им през 29-28 г. пр. Хр. били смазани жестоко, една част от тях били заробени от римляните и продадени далеч от Тракия, друга част били пре­селени в днешна Добруджа. (Овидий, “Тъги” III, 10, 5).

БЕТУЦИЙ Бар, Тит - римски оратор от Аскул (Цицерон, “Брут”, 169).

БИАНОР - великан кентавър (от гръцки “насилник”), когото убива Тезей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 345).

БИАНОР - митичен герой, основател на Мантуа.

БИАНТ - един от Седемте мъдреци, живял в Приена (около 590 - 530 г. пр. Хр.).

БИБЛИДА - злополучната внучка на Феб, дъщеря на Милет и Кианея (Цианея), залюбила греховно своя брат Каун. По следите му прекосила Кария, Ликия и други области на Мала Азия, докато най-накрая, изморена и безнадеждна, се всълзила и превърнала в струите на едноименния извор, или според друга версия на мита се обесила (Овидий, “Метаморфози”, IХ 450 и сл., 453 и сл., 467, 533, 581, 635, 643, 650, 655, 663; “Любовно изкуство” I, 283).

БИБЛИОТЕКИ - в Рим първата обществена библио­тека била основана от историка Азиний Полион при храма на Свободата (atrium Libertatis) близо до римския форум. Друга прочута библиотека била обществената библиотека на Октавия, сестрата на Август, в т. нар. Портици на Октавия. През 28 г. пр. Хр. Август основал при храма на бог Аполон на Палатинския хълм библиотека с помещение за рецитации. На форума, построен от император Траян, имало две големи библиотеки - латинска и гръцка.

БИБУЛ, МАРК КАЛПУРНИЙ - вж. Калпурний Бибул, Марк.

БИГА - колесница, теглена от два коня.

БИЗАЛТИДА - Теофана, дъщерята на Бизалт. За да отдалечи красавицата от многобройните й обожатели, Нептун я отвлякъл на остров, където превърнал нея на овца, а себе си на овен. От връзката си с морския бог родила овена със златното руно, за което аргонавтите тръгнали през морето за Колхида (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

БИЗАНТИОН - тракийски град на Босфора, от 330 г. сл. Хр. Константинопол, днес Истанбул. По време на Римската империя бил значителен търговски и занаятчийски център. Прочута била произвежданата там маринована риба-тон в големи тумбести глинени съдове (Овидий, “Тъги” I, 10, 31).

БИКОВЕТЕ НА ЕЕТ - два медноноги и огнедишащи бика на колхидския цар Еет, бащата на Медея, които Язон трябвало да впрегне в плуг и да разоре с тях нива, за да получи Златното руно.

БИЛИДЕНЗИ - илирийско племе, наречено според колонията Билис в югозападна Илирия, на долното течение на река Аоус (днешна Виоса).

БИЛИЕН, Гай - римски държавник, кандидат за консул през 103 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 175).

БИОН - гръцки философ от Бористен (III в. пр. н. е.), създател на прозаичния философски жанр диатриба.

БИРЕМА - кораб с два реда весла.

БИРСА (Byrsa) - крепостта на Картагев, построена от Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 368).

БИСТОНИ (БИСТОНИЙЦИ) - тракийско племе, населявало областта около устието на Нестос (днес Места) и езерото Бистонида в Македония. Понякога името им се използва като синоним на траки (Овидий, “Тъги” I, 10, 23, 48; “Писма от Понта” I, 2, 110; II, 9, 54; V, 5, 35; “Метаморфози”, ХIII 430).

БИСТОНСКИ ЗАЛИВ - залив в Тракия при устието на река Места.

БИТИДА - съпругата на поета Филетас от остров Кос (Овидий, “Тъги” I, 6, 5; “Писма от Понта” III, 1, 58).

БИТИЙ - началник на картагенската флота по времето на Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 738; IХ, 673, 704; ХI, 397).

БИТУРИГИ - галско племе с център град Аварик.

БЛОСИЙ, ГАЙ - философ-стоик от Куме (II в. пр. Хр.). Заради високата си култура бил приет в дома на Сцевола и станал последовател на Тиберий Гракх. Бил осъден след смъртта му, но избягал при цар Аристоник, претендента за престола в Пергам, който водел война с Рим. След поражението на Аристоник в 130 г. пр. Хр. Блосий се самоубил.

БОВИЛА - малък древен град в Лаций на Апиевия път.

БОГУД - син на царя на Мавритания Бокх.

БОКХ - цар на Мавритания.

БОЛА - стар град в Лациум (Вергилий, “Енеида” VI, 773).

БОМИЛКАР - картагенски военачалник (ІІІ в. пр. н. е.). Като командир на картагенския флот помагал на Сиракуза по време на обсадата през 213 - 212 г. пр. Хр. (Ливий, XХV, 25).

БОНА ФОРТУНА - божество на “добрата съдба”, отговарящо на гръцката Агате Тюхе.

БОНОНИЯ - древен етруски град в Цизалпинска Галия с по-старо наименование Фелсина, днес Болоня.

БОНУС ЕВЕНТУС - божество на “добрия успех”, “щастливия изход”. Отначало низше божество на римските селяни, после дарител на всеки успех и персонификация на успеха. Отговаря на гръцкия Агатос Даймон.

БОРЕЙ - “Севернякът”, “северният вятър” (от гръцки), латинският Аквилон, най-буреносният вятър, който прогонва дъждовете, смятан от гърците за тракиец, тъй като в Гърция духа откъм земите на Тракия. Крилат бог с разрошени коси и змиевидни опашки, отвличал млади девойки. От брега на река Илис похитил и отвел в своята обитал Тракия дъщерята на атинския цар Ерехтей Орития, която му родила синовете Калаис и Зет ((Вергилий, “Енеида” III, 687; IV, 442; Овидий, “Писма от Понта” I, 5, 72; IV, 10, 41; 12, 35; “Любовни елегии” I, 6, 53; II, 11, 10; “Героини” XVIII, 15, 37; “Метаморфози”, I 65; VI 682, 702; ХIII 418, 727; ХV 471).

БОРИСТЕН - река в Сарматия, днес Днепър (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 53).

БОСПОРСКО ЦАРСТВО - държава на северния бряг на Черно море, на периферията на елинския свят, с център милетската колония Пантикапей на Кимерийския Босфор.

БОСФОР - 1. Проливът между Мраморно и Черно море (Тракийски Босфор). 2. Кимерийски Босфор - днешният Керченски проток между Черно и Азовско море (Овидий, “Тъги” III, 4, 49).

БОТРЕС - син на Аполоновия жрец Евмел, ял мозъка на жертвено агне, преди то да бъде положено на олтара, затова ударен от бащата със запалена главня по главата. Паднал в гърчове на земята, но Аполон се смилил над воплите на жреца и превърнал прегрешилия в пъстрата птичка пчелояд (merops apiaster) (Овидий, “Метаморфози”, VII 390).

БРЕН - галски военачалник (ІV в. пр. Хр.), предводител на галите във войната с Рим през 390 - 387 г. пр. Хр. Името му вероятно означавало “вожд” и следователно не е негово собствено име, а титла (Ливий, V, 38; V, 48).

БРИАРЕЙ - гигант със сто ръце, син на Земята и Небето (Вергилий, “Енеида” VI, 286).

БРИЗЕИДА - “девойката от Бриза”, епитет на Хиподамия, красивата робиня и любимка на Ахил по време на Троян­ската война. От него я отнел върховният вожд Агамемнон, когато трябвало да се откаже от своята плячка - робинята Хризеида, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз (понеже чума нападнала гръц­кия лагер). Разгневен, Ахил дълго отказвал да се сражава и троянците насмалко не превзели гръцкия лагер (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 33; II, 8, 11; “Героини” III, 1; “Тъги” IV, 1, 15).

БРИКСЕЛ - град в Цизалпинска Галия на река Пад, днес Брешело.

БРИТАНИ - жителите на остров Британия, които Цезар не можал да покори, макар че ги побеждавал в походите си през 55 и 54 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, ХV 752).

БРОМ - кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 460).

БРОМИЙ - култово прозвище на Бакх (от гръцки “шумният”) (Овидий, “Метаморфози”, IV 11).

БРОНТ - “Гръмотевица” (гр.), един от циклопите (Вергилий, “Енеида” VIII, 424).

БРОТЕЙ - брат-близнак на Амон, привърженик на Персей, паднал от ръката на Амон (Овидий, “Метаморфози”, V 107).

БРОТЕЙ - лапит, убит заедно със свой сънародник от кентавъра Гриней (Овидий, “Метаморфози”, ХII 262).

БРУКТЕРИ - германско племе‚ което взело участие заедно с други германски племена във въстанието на Арминий и нанесло поражение на римляните в Тевтобургската гора. Участвували и във въстанието на батавите. Впоследствие били покорени от римляните.

БРУНДИЗИЙ - пристанище на Адриатическо море в източната част на Южна Италия (областта Калабрия) с отличен естествен залив, днес Бриндизи. Бил главното отправно място за Гърция.

БРУТ - виден римски адвокат, приятел на Овидий, писал произведения по стоическа философия (Овидий, “Писма от Понта” I, 1, 4; III, 9, 2; 9, 44; IV, 6, 1; 6, 17; 6, 22; 6, 27).

БРУТ, ДЕЦИМ ЮНИЙ - римски консул в 138 г. пр. Хр., след това проконсул в Испания (Цицерон, “Брут”, 85, 107).

БРУТ, ДЕЦИМ ЮНИЙ - римски консул в 77 г. пр. Хр. Женен за Семпрония, която предоставила дома му през 63 г. пр. Хр. за среща на заговорниците на Катилина с алоброгите. Едноименният му син бил един от убийците на Цезар през 44 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 40; Цицерон, “Брут”, 175).

БРУТ, ЛУЦИЙ ЮНИЙ - инициатор на изгонването на последния римски цар Тарквиний Горди и първи римски консул след премахването на царската власт в 509 г. пр. Хр. Брут бил заедно със синовете на Тарквиний Горди при Делфийския оракул, където те се интересували кой ще получи властта. Отговорът бил: този, който пръв целуне майката. Царските синове разбрали това буквално, а Брут веднага паднал на земята и незабелязано я целунал като обща майка на всички смъртни. След прогонването на Тарквиний Горди той бил избран за консул заедно с Луций Тарквиний Колатин, един от родствениците на царя, но скоро лишил колегата си от власт и се превърнал в едноличен управник на Рим. Загинал в сражение със сина на Тарквиний Арунт. (Цицерон, “За оратора”, I, 37; II, 225; “Брут”, 53; Вергилий, “Енеида” VI, 818).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - виден римски юрист (средата на II в. пр. Хр.), систематизатор на гражданско­то право (Цицерон, “За оратора”, II, 142, 223-226).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - римски обществен деятел, философ и оратор (85 - 42 г. пр. Хр.), участник в заговора срещу Цезар. Бил син на трибуна Марк Юний Брут, а се обучавал в Атина при ретора-атицист Памен и при Арист, брат на философа Антиох. Бил близък приятел на Цицерон, един от учас­тниците в диалога “Брут” и адресат на трактата “Ораторът”. Първоначално бил приближен на Цезар, който го отрупал с почести и го назначил за пропретор на Галия, но по-късно като убеден републиканец взел участие в заговора против Цезар. Понеже не можал да понесе поражението на републиканската войска при Филипи, се самоубил (Цицерон, “Ораторът”, 13, 19, 33-35, 40, 52 54, 73, 100, 105, 110, 136, 140, 174, 227, 237).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - римски политик, трибун през 83 г. пр. Хр., марианец, участник във въстанието на Марк Лепид през 77 г. (Цицерон, “Брут”, 222).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - син на юриста Марк Юний Брут, обвинител по граждански дела, получил прякора Клеветникът (Цицерон, “За оратора”, II, 220, 222-226; “Брут”, 130).

БРУТИИ - многобройно племе в областта Брутиум в южния край на Италия в днешна Калабрия. Ожесточени противници на Рим, брутиите се сражавали на страната на Пир във войната му срещу римляните, които завладели земите им. После подпомагали Ханибал, който намерил убежище при тях. Повторното завладяване на Брутиум след победата над картагенците било съпроводено с масово заробване на населението (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 23; Ливий, XХХ, 32).

БРУТИУМ (БРУТИЙ) - област в югозападния край на Апенинския полуостров, в днешна Калабрия. От изток се мие от водите на Йонийско море, а от запад - от Тиренско море. Бреговата линия на Брутий е твърде врязана и плодородна и затова тук гърците основали многобройни колонии. В далечна древност областта носела името Енотрия (Ливий, XХVІІІ, 12).

БУБАС - град и област в Кария, Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 644).

БУБАСТИС - египетската богиня на луната Бастет, отъждетвявана в Гърция с Артемида, в Рим с Диана, изобразявана като котка или само с котешка глава. Свещеното й животно била котката, символ на светлината в мрака. Поради прилика с нея Диана се превръща пред Тифоей в котка (Овидий, “Метаморфози”, V 330).

БУЗИРИС (БУЗИРИД) - жесток митически египетски цар, син на Нептун (Посейдон), който по съвета на кипърския жрец Тразий (или Фразий) принасял всички пришълци в жертва върху олтара на Зевс (Юпитер), докато Херкулес не сторил това със самия него. (Овидий, ““Метаморфози”, IХ 182; Писма от Понта” III, 6, 41; “Героини” IX, 69; “Любовно изкуство” I, 649).

БУКУЛЕЙ, МАРК - приятел на Луций Крас (Цицерон, “За оратора”, I, 179).

БУЛЕВТ - член на градския съвет в гръцките и елинистическите градове. На латински думата се превежда като сенатор или декурион.

БУЛЕВТЕРИОН - голяма сграда - покрита заседателна зала, в която се провеждали събранията на градския съвет (буле) в гръцките и елинистическите градове. На латински съответният термин е курия.

БУРИС (БУРА) - град на Коринтския залив в Ахея, при земетресение през зимата на 373/372 г. пр. Хр. потънал в морето (Овидий, “Метаморфози”, ХV 293).

БУТЕС - син на Палант и внук на Кекропс (затова наричан “кекропийска рожба”), атинянин в свитата на Цефал (Овидий, “Метаморфози”, VII 499).

БУТРОТ - пристанищен град в Епир, срещу северното крайбрежие на Коркира, днес Бутринто. В него се поселил Хелен, синът на Приам, и построил наблизо втора Троя, като пренесъл там прежните местни имена (Вергилий, “Енеида” III, 293; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 720).

БУЧИНИШ - растение, от което се приготвяла смъртоносна отрова.

В

ВАВИЛОН - град в Мала Азия, столица на Вавилония (Овидий, “Метаморфози”, IV 44, 53, 99).

ВАВИЛОНИЯ - древна държава по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат (Овидий, “Метаморфози”, II 248).

ВАГА - картагенски град в проконсулска Африка близо до Цирта, който преди това принадлежал на Масиниса. Разрушен от Метел в Югуртинската война. Там император Септимий Север издигнал по-късно колонията Септимия Вага (Салустий, “Югуртинската война”, 29, 47, 66, 67).

ВАКУНА - сабинска богиня на полята, почитана в светилището и в град Реате, символ на свободата от всякакви задължения (лат. vacuus “празен”, “свободен”).

ВАКХАНАЛИИ - празник на Дионис, чествуван всяка трета година. Поради своята разпуснатост те предизвикали негодуванието на сената, който в 186 г. пр. Хр. с едикт забранил празнуването им.

ВАКХАНКИ - жени или девойки, които участвували в свещените тайнства на Бакх с оргиастични танци, обхванати от винената омая на божеството, изпадали до такъв екстаз, че разкъсвали с голи ръце кози, бикове и хора. Наричани още менади (от гръцки “безумствуващи”). Посветена им е трагедията на Еврипид “Вакханки”, скулптурата на Скопас “Менада” (Овидий, “Метаморфози”, III 703; IV 25; VII 257; IХ 641; ХI 89; “Героини” IV, 47).

ВАКЦЕИ - войнствено племе в Тараконска Испания, покорено от Ханибал в 220 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 5).

ВАЛЕНЦИЯ - пристанищен град в Испания, основан от римляните през 138 г. пр. Хр., изходен пункт във войните на Помпей срещу Перперна (75 г. пр. Хр.) и Гай Херений (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 98).

ВАЛЕРИЙ - известен римски актьор (Цицерон, “За оратора”, III, 86).

ВАЛЕРИЙ АНЦИАТ - римски историк (І в. пр. Хр.), представител на така наречената “млада аналистика”. Автор на съчинение в 75 книги, обхващащо римската история до Сула. Отнасял се твърде безкритично към изворите си (Ливий, XХХІІІ, 10).

ВАЛЕРИЙ КОРВ, МАРК - римски политик и военачалник (ІV в. пр. Хр.). В 349 г. пр. Хр. като военен трибун се отличил във войната срещу галите, откъдето получил и прозвището си, което означава “гарван”. Консул през 348, 346, 343, 335 г. пр. Хр., върховен жрец от 340 г. пр. Хр. нататък, победител на волските и самнитите (Ливий, VІІ, 26; VІІІ, 9).

ВАЛЕРИЙ КОРВИН МЕСАЛА, МАРК - прочут римски политически деец, поет, оратор и историк от втората половина на I в. пр. Хр., покровител на литературни таланти по Августово време.

ВАЛЕРИЙ КОРВИН МЕСАЛИН, МАРК - римски държавник, син на оратора Марк Валерий Корвин Месала и брат на Марк Валерий Кота Максим, приятел и покровител на Овидий (Овидий, “Писма от Понта” I, 7, 1; 7, 67; II, 3; 2, 81; II, 85).

ВАЛЕРИЙ КОТА МАКСИМ, МАРК - син на оратора Марк Валерий Корвин Месала и брат на Марк Валерий Корвин Месалин, който получил имената Кота Максим след като бил осино­вен от вуйчо си.

ВАЛЕРИЙ МАКСИМ, МАРК - диктатор по време на войната с латините през 494 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 54).

ВАЛЕРИЙ МЕСАЛА НИГЕР, МАРК - римски политик, претор през 63 г. пр. Хр., консул през 61 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 246).

ВАЛЕРИЙ МЕСАЛА, МАРК - римски политик, привърженик на Цезар. Консул в 53 г. пр. Хр. заедно с Домиций Калвин. В 51 г. пр. Хр. бил подведен под съдебна отговорност в един процес за ambitus, т. е. за домогване до пост с нечисти средства, на който процес бил защитаван от своя чичо Хортензий (Цицерон, “Брут”, 328).

ВАЛЕРИЙ ПОПЛИКОЛА, ПУБЛИЙ - римски благородник, взел дейно участие в изгонването на Тарквините от Рим (? - 503 г. пр. Хр.). Консул през 509 и 504 г. пр. Хр., празнувал триумф за победите си над сабините и вейентите, виден римски законодател, с чието име се свързват редица от законите на новоустановената римска република (Ливий, I, 58-59; ІІ, 2; ІІ, 6-7; ІІ, 11).

ВАЛЕРИЙ ПОТИТ, ЛУЦИЙ - прочут римски военачалник (V - ІV в. пр. Хр.). Военен трибун с консулска власт през 417, 406, 403, 401, 398 г. пр. Хр., началник на конницата при диктатора Марк Фурий Камил в 390 г. пр. Хр. (Ливий, V, 48).

ВАЛЕРИЙ ПОТИТ, ЛУЦИЙ - римски консул през 449 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 54).

ВАЛЕРИЙ ТРИАРИЙ, ГАЙ - римски пълководец, спечелил редица сражения по суша и по море срещу Митридатовите войски, а през 67 г. пр. Хр. претърпял съкрушително поражение от Митридат при град Газиура (днес Тюркхал) недалеч от Зела.

ВАЛЕРИЙ ФАЛК, ПУБЛИЙ - римски легат в 216 г. пр. Хр., участвувал в отбраната на Нола (Ливий, XХІ, 6; ХХІІ, 16).

ВАЛЕРИЙ, ДЕЦИМ - родом от Сора, брат на граматика Квинт Валерий (Цицерон, “Брут”, 169).

ВАЛЕРИЙ, КВИНТ - римски граматик и познавач на древността, родом от Сора, предшестве­ник на Варон (Цицерон, “За оратора”, III, 43; “Брут”, 169).

ВАР, КВИНТИЛИЙ - римски пълководец, който бил победен и убит от германите с ръководените от него два легиона на 2 август 9 г. сл. Хр.

ВАР, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - римски претор през 208 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 250).

ВАРИЙ РУФ, ЛУЦИЙ - римски поет от времето на Август, пи­сал трагедии и епос, от които са запазени само фрагменти (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 31).

ВАРИЙ, КВИНТ - римски политик, трибун през 91 г. пр. Хр., автор на закон за съдебно преследване на сенаторите, допринесли със своите действия за избухването на съюзничес­кото въстание (Цицерон, “За оратора”, I, 177; “Брут”, 182, 205, 221, 304, 305).

ВАРОН АТАЦИНСКИ, ПУБЛИЙ ТЕРЕНЦИЙ - римски епически поет (81 - 36 г. пр. Хр.) (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 21).

ВАРОН, КВИНТ РУБРИЙ - колега на Гай Гракх като трибун през 123 г. пр. Хр., внесъл закон за основаване на колония на мястото на разрушения Картаген (Цицерон, “Брут”, 168).

ВАРОН, КВИНТ ТЕРЕНЦИЙ - римски консул през 216 г. пр. Хр., главен виновник за поражението на римляните при Кана (Цицерон, “Брут”, 77).

ВАРОН, МАРК ТЕРЕНЦИЙ - римски писател, учен енциклопедист и обществен деец (116 - 27 г. пр. Хр.), родом от Реате, с огромна за времето си ерудиция и продуктивност, авторитет по въпросите на римската литература и древност и оригинален писател. Създал около 490 съчинения, от които е оцеляло съвсем малко - трактатът “За селското стопанство”, запазен почти изцяло, и значителна част от трактата “За латинския език” (Цицерон, “Брут”, 60, 205).

ВАТИКАН - хълм и едноименна долина на западния бряг на Тибър.

ВАТИНИЙ, ПУБЛИЙ - римски държавник, привърженик на Цезар. През 63 г. пр. Хр. бил избран за квестор, и то след големи усилия благодарение на връзките си с Цезар. В 59 г. пр. Хр. бил народен трибун, длъжност, на която се “отличил” със своето незачитане на решенията на авгурите, в 55 г. пр. Хр. бил претор, а в 47 г. пр. Хр. консул.

ВЕЗЕРИС - рекичка в Кампания до Везувий, известна с битката между латини и римляни в 340 г. пр. Хр. (Ливий, VІІІ, 8).

ВЕЗУВИЙ - планина и вулкан в Кампания, югоизточно от Неапол (Ливий, VІІІ, 8).

ВЕЗУЛА - планина, висока 3840 м. във форма на пирамида, от която извира р. Падус (По).

ВЕИ - древен град в Италия, на река Кремера, на десетина километра северно от Рим, един от дванадесетте града на Етруския съюз. През целия V в. пр. Хр. римляните водели тежки войни с този богат и могъщ град, като в една от битките според легендата загинали 306 представители на рода Фабии и само един човек от този род се спасил. Последната война на Рим с Веи продължила от 406 до 396 г. пр. Хр., когато градът бил завладян от диктатора Марк Фурий Камил и бил присъединен към владенията на Рим, като отвъд Тибър били образувани още четири триби (Ливий, I, 15; ІІ, 6-7; V, 38-39; ХХІІ, 3; ХХІІ, 14).

ВЕЙЕНТИ - жителите на град Веи (Ливий, I, 15; І, 26; І, 30; І, 33; ІІ, 13).

ВЕЙЕНТОН - доносник при Домициан.

ВЕЙОВИС - древно италийско божество на отмъщението.

ВЕКСИЛАРИИ - ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години в римската войска, които образували отделни отряди (вексилации), ползуващи се с известни привилегии.

ВЕКСИЛУМ - вж. Знаме.

ВЕКТИС - остров на юг от Британия, днес остров Уайт.

ВЕЛАБЪР - квартал в Рим между Форума, Палатина и Авентина.

ВЕЛАВИИ - племе в Келтска Галия, подчинено на арверните, населявало територията на днешната област Веле (Горна Лоара).

ВЕЛАНДУН - селище в Келтска Галия на територията на сеноните, а по-късно част от територията на Лугдунска Галия, на югозапад от Агединк, по местоположение отговаря на днешното Шато Ландон.

ВЕЛЕЙ, ГАЙ - римски политик, трибун през 90 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

ВЕЛИК ПОНТИФЕКС (PONTIFEX MAXIMUS) - висш жрец на държавната религия, под чиято власт били останалите понтифици, блюстители на традиционната римска религия и религиозно право, жреците (фламини) на отделните богове, а също и весталките. През императорската епоха тази длъжност била изпълнявана от императора.

ВЕЛИКА ГЪРЦИЯ (MAGNA GRAECIA) - така била наричана Южна Италия, по чиито брегове през VII-VI в. пр. Хр. израснали много гръцки колонии.

ВЕЛИКА МАЙКА - вж. Кибела.

ВЕЛИН - езеро в областта на сабиняните.

ВЕЛИТИ - лековъоръжени войници в римската армия, чието предназначение било да дразнят неприятеля с внезапни нападения (Ливий, XХХ, 32).

ВЕЛИТРА - град на волските в Южен Лациум, днес Велетри. Римска колония от 494 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 34; VІІ, 3).

ВЕЛИЯ - достигаща до Палатинския хълм височина в Рим, от която тръгвал към Форума Свещеният път (Ливий, IІ, 7).

ВЕЛИЯ - латинското наименование на Елея, гръцки град в западната част на Лукания, основан от фокидски преселници.

ВЕНЕРА - италийска богиня на пролетта и цъфтежа в природата, по-късно като богиня на красотата и любовта отъждествена с Афродита, култът към която проникнал в Рим през Сицилия, откъдето е и епитетът й Ерицина - по името на планината Ерикс в Сицилия, нейно култово средище. В началото на ІІІ в. пр. Хр. култът й станал държавен в Рим. Постепенно от всички нейни функции надделяла тази на богиня на любовта, и то на чувствената любов. Според една легенда, която предава още поетът Хезиод, Венера се родила от пяната на морските вълни, и гърците произвеждали името и Афродита чрез народна етимология от гръцката дума aphros - “пяна”. Сцената на раждането на Венера от морската пяна била изобразена в най-прочутата антична картина “Афродита Анадиомена” (“излизаща от вълните”), нарисувана от художника Апелес и посветена в храма на Асклепий на остров Кос, а по-късно пренесена в Рим. Според друга версия Венера била дъщеря на кеанидката Диона и на Юпитер (Зевс). Возела се на колесница с впрегнати лебеди и участвувала като скъпа гостенка в сватбените празненства. Нейната власт над богове и хора е неотразима. Тя често я упражнява чрез стрелите на сина си от Марс (Арес) - Амур (Амор, Купидон, Ерос), великия бог на любовта, като и самата тя изпитва върху себе си въздействието им. Неин съпруг е хромият и грозен Вулкан (Хефест), на когото красавицата изневерява не само с богове, особено с Марс (Арес), но и със смъртни. От бога на войната е дъщеря й Хармония, за която се оженил Кадъм. Любовната й среща с Марс (Арес) не останала скрита от всезрящия бог на слънцето Сол (Хелиос), и от него узнал за нея маменият съпруг Вулкан (Хефест), който с хитрост впримчил двамата в любовната прегръдка и ги показал на всички богове и затова обидената богиня не преставала да преследва издайника, неговите любимки и потомки. Рожба на любовната близост на Венера (Афродита) с Меркурий (Хермес) е Хармафродит, който обединява имената на двамата. Тя отправя молба до Юпитер (Зевс) да подмлади любимия й Анхиз, от когото ражда Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след смъртта му от глигана го превръща в съсънка (анемона). По нейна молба Нептун (Посейдон) превърнал нещастните съпрузи Ино и Меликерт в богове. Дала повеля на Купидон да разпали у Дит (Хадес) обич към Прозерпина (Персефона). Към Венера се обръщат за помощ всички влюбени. Тя се вслушва в молбата на Пигмалион и вдъхва живот на изваяната от него статуя на жена от слонова кост. Помогнала на Хипомен да спечели за съпруга Аталанта, но когато двамата забравили да й благодарят, ги превърнала в лъвове. През време на троянската война била на страната на троянците заради Парис, който й присъдил ябълката и когото тя покровителствувала. Поради близката й намеса в битките била наранена от Диомед и за отмъщение превърнала неговите другари в птици. Вкаменила Анаксарета поради коравосърдечието й към Ифис, наказала керастите и пропетидите. Пред чудовището Тифоей, което преследвало боговете до Египет, се превърнала в риба. Като майка на Еней от Анхиз била провъзгласена за прародителка на императорския род на Юлиевците и на целия римски народ, като придобила политическо значение и за римляните била закрилница на града, създателка на гражданския сговор и любовта между хората. Тя осуетила опита на сабиняните да нахлуят в храма, безпокоила се за съдбата на Цезар и напразно се опитала да отклони бедата от главата му, но извоювала неговото обожествяване. В нейна чест Юлий Цезар построил в Рим на Юлиевия форум храма на Венера Родителка (Venus Genetrix), пред който се намирал фонтан, украсен със статуите на водните нимфи апиади. Празникът на Венера в Рим се празнувал на 1 април с голяма тържественост. Богинята била изобразявана гола или полугола, а нейни символи били миртовото дърво и гълъбите. На Венера бил посветен петият ден от седмицата, петък, dies Veneris. Името на Венера често се употребява от поетите като синоним на любов. По-често срещаните прозвища на богинята са Ерицина по прочутия й храм на планината Ерикс в Сицилия; Идалия по Идалион, планината на остров Кипър, където се издигал един от главните й храмове с общогръцко значение; Китерея (Цитера) от остров Китера, разположен южно от Пелопонес, където според мита богинята излязла из морската пяна; Киприда по името на остров Кипър; Пафия по култовия й център Пафос. Посветени са й многобройни рисунки върху вази и статуи: от Алкаменес (“Афродита в градините”), Праксител (“Афродита Книдска”), Лизип (“Венера от Капуа”), Дойдалсас (“Къпещата се Венера”), “Венера Милоска”, “Венера Киренска”, релеф “Раждането на Венера от пяната на морските вълни” (Вергилий, “Енеида” I, 227, 325, 335, 385, 411, 617, 691; II, 289, 787; IV, 34, 92, 105, 127; V, 759, 779; VII, 321, 555; VIII, 270, 523, 589, 608, 699; IХ, 134; Х, 17, 331, 609, 759; ХI, 274; Овидий, “Метаморфози”, I 463; III 132, 323; IV 171 и сл., 190, 288 и сл., 383, 532, 536 и сл.; V 332, 363, 365 и сл., 379; VII 802; IХ 482, 553, 796; Х 228 и сл., 238 и сл., 270 и сл., 277, 290, 295, 524, 548, 639, 683, 708, 717 и сл., 731; ХIII 624, 674, 759; ХIV 42, 380, 477 и сл., 487, 494 и сл., 572, 585 и сл., 597, 602, 634, 693, 760, 783; ХV 387, 761 и сл., 779, 803 и сл.; “Писма от Понта” I, 3, 80; 10, 33; “Любовни елегии” I, 1, 7; Ливий, I, 1; ХХІІ, 9-10).

ВЕНЕТИ - група племена, населявали в древността северния бряг на Адриатическо море, на североизток от река По. Според археологическите данни появили са се тук през ХІІ - ХІ в. пр. Хр. Основният им поминък бил земеделие и скотовъдство, особено коневъдство. Главните им градове били Атесте (съвременното Есте) и Патавиум или Патавий (съвременната Падуа). Венетите били съюзници на Рим в борбата му с келтските племена през ІV в. пр. Хр. По време на Втората пуническа война (218 - 201 г. пр. Хр.) също били на страната на Рим. В началото на ІІ в. пр. н. е. започнала римската колонизация на техните територии (Ливий, I, 1).

ВЕНИЛИЯ - древна римска богиня, майка от Янус на нимфата Канента, у Вергилий е майката на Турн (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 333; Вергилий, “Енеида” Х, 76).

ВЕНИЦИАН, МАРК - римски държавен деец, квестор в 56 г. пр. Хр., народен трибун в 53 г. пр. Хр. През време на Гражданската война бил на страната на Цезар и, както изглежда, взел участие като претор през 48-47 г. пр. Хр. във военните действия във Витиния и Понт.

ВЕНУЗИИ - град в Апулия, на река Ауфид, в подножието на планината Вултур. В него избягал консулът Гай Теренций Варон след поражението на римляните при Кана в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 49).

ВЕНУЛ - пратеник на царя на рутулите Турн пред Диомед (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 457, 460, 512; Вергилий, “Енеида” VIII, 9; ХI, 240, 294, 747, 749).

ВЕРГИЛИЙ МАРОН, ПУБЛИЙ - прочут римски поет (70 - 19 г. пр. Хр.), автор на поемите “Буколики”, “Георгики” и “Енеида”, както и на няколко по-малки произведения. Принадлежал към литературния кръг на Меценат, бил близък приятел на Хораций. Бил близък с император Октавиан Август, с когото се запознал, когато вземал уроци от оратора Епидий (53 г. пр. Хр.), който е бил учител на Антоний и на Октавий, бъдещия император Октавиан. “Буколики” е поема за пастирския живот, написана по подражание на Теокритовите идилии. “Георгики” е дидактическа поема за селското стопанство, като Вергилий посочва за свой образец Хезиод (Георгики II, 176). “Енеида”, венецът на Вергилиевото творчество, е героическа поема за странстванията на Еней след падането на Троя и установяването му в Италия, целяща да се превърне в римски еквивалент на Омировите “Илиада” и “Одисея”. Император Август смятал, че “Енеида” трябва да бъде поетическото отражение на водената от него политика и Вергилий често му четял завършените части от поемата си. Говори се, че, когато Вергилий чел VI книга, сестрата на Август, Октавия, като чула 26-те стиха (VI, 861-886), с които се възпявал умрелият и преждевременно син Марцел, припаднала и възнаградила поета богато, като му дала за всеки стих по десет хиляди сестерции. Вергилий работил дълги години над “Енеида” и поради голямата си взискателност към стила и достоверността на текста не успял да я завърши. Преди смъртта си той помолил приятелите си да унищожат недовършената поема, но с намесата на Август “Енеида” била спасена и издадена във вида, в който поетът я оставил, което личи по големия брой сюжетни прекъсвания и непълни стихове. Вергилий бил погребан близо до Неапол (Партенопея), на пътя към Путеоли и над гроба му била издълбана следната епиграма, която, както се говори, поетът сам си написал: “Mantua me genuit, Calabri rapuere; tenet nunc / Parthenope, cecini pascua, rura, duces” (В Мантуа аз се родих, сред калабри умрях, а почивам / в Партенопея. Възпях пасбища, ниви, царе).

ВЕРГИЛИЙ, ГАЙ - римски политик, претор в 62 г. пр. Хр. заедно с Квинт Тулий Цицерон. През 61 - 58 г. пр. Хр. като пропретор бил наместник на провинция Сицилия.

ВЕРГИЛИЙ, МАРК - римски политик, народен трибун през 87 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 179).

ВЕРГИНИЯ - дъщеря на Луций Вергиний, която се отличавала със своята хубост. В нея се влюбил децемвирът Апий Клавдий. Той използвал веднъж отсъствието на баща и от града и накарал своя клиент Марк Клавдий да я доведе пред съдийския му трибунал и да предяви господарски права върху нея, понеже уж била дъщеря на една от неговите робини и като дете била подставена на съпругата на Луций Вергиний. Само по настояване на народа, който бил осведомен затова от годеника и Ицилий, той се съгласил да я върне на семейството и, докато се разреши окончателно спорът за господарските права върху нея. А когато трябвало вече да произнесе своята присъда, се явил баща и заедно с нея в траурни дрехи. Апий се произнесъл, че Клавдий има право да я отведе в своя дом като робиня. Тогава баща и я прегърнал и същевременно и забил нож в гърдите.

ВЕРЕС - римски държавен деец, пропретор на Сицилия, който в продължение на цели три години (72 - 70 г. пр. Хр.) ограбвал провинцията по най-безбожен начин. Сицилианците се оплакали в Рим от него (70 г. пр. Хр.) и Цицерон водел процеса против Верес толкова успешно, че той загубил всяка надежда за спасение и доброволно отишъл на заточение.

ВЕРНА - роб, роден и израснал в дома на господаря си.

ВЕРОНИЙ - река в Галия, днес Авейрон.

ВЕРТУМН - първоначално етруско божество, което било бързо възприето в Рим, бог на вегетацията, на градините и на годишния кръговрат. Понеже римляните извеждали неговото име от лат. глагол verto (“превръщам”), му приписвали особената способност да възприема различни образи. Предрешен като старица, склонил хамадриадата Помона да му стане съпруга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 642, 678).

ВЕРТУРИЙ КАЛВИН - римски консул в 321 г. пр. Хр. заедно със Спурий Постумий Албин.

ВЕСПЕР - божество на вечерта; звездата Вечерница.

ВЕСТА - староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот и оттук - закрилница на римското общество, схващано като една фамилия. Култът на Веста, отъждествявана с гръцката Хестия, възхожда към най-древните индоевропейски традиции и е един от най-старите в Рим. Според римските предания култът на Веста заедно със свещения огън били донесени в Италия от Еней. Жриците на богинята се наричали весталки - девици, които трябвало да служат в продължение на 30 години и се радвали на особена почит в Рим, а за нарушение на целомъдрието си били заравяни живи. В храма на Веста - кръгла постройка в югоизточната част на Форума, свързана с някогашния царски дворец (Regia) - жриците весталки съхранявали вечния огън и предметите на държавния култ. Те бдели огънят на Веста да не угасне, тъй като в него римляните виждали залога за благополучието на държавата. Весталките били подчинени на върховния жрец, с когото живеели в служебно жилище близо до храма на богинята. Когато Август станал и върховен жрец, за да не се премества в старата базилика на форума, издигнал до своя дворец на Палатинския хълм нов храм на Веста (Vesta Palatina). Най-голямата държавна светиня, до която достъп имала само една от весталките, била дървената статуя на Палада (Паладиум), която според легендата била донесена от Еней и спътниците му от Троя (Вергилий, “Енеида” I, 292; II, 296, 567; IX, 258; Овидий, “Метаморфози”, ХV 730, 778, 863; “Писма от Понта” IV, 13, 29; Ливий, I, 20; ХХІІ, 10).

ВЕСТАЛИС - центурион на първата манипула на. римския ле­гион, който завоювал град Епис (днешна Тулча в Румъния), потомък на Дон[ус], келтски вожд от Котийските Алпи. Бил изпратен в Томи и други черноморски градове да ги включ­ва в римската провинция (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 1; 7, 6; 7, 16; 7, 53).

ВЕСТАЛКИ - жриците-служителки на богиня Веста в древния Рим. Длъжността на весталките била да поддържат свещения огън в храма на богинята Веста. За весталки били избирани момичета от знатни семейства на възраст между 6 и 10 години, които били задължени в продължение на 30 години да служат в храма на богинята, като запазят своята девственост; след изтичането на този срок те можели да встъпят в брак, но това рядко ставало, понеже римляните вярвали, че омъжената весталка носи нещастие в семейството. В древни времена весталките били избирани от самия цар, който бил и върховен жрец. Облечени и забулени в бяло, с диадема на главата, те извършвали обредите и се молели за благото на Римската държава. Ползували се с голяма почит и много привилегии, а личността им била неприкосновена. Дори консулите им давали път‚ а при среща с осъден на смърт той бивал помилван. За нарушение на обета за целомъдрие весталките били зазиждани живи в подземието на Квиринала или хвърляни от Тарпейската скала. Храмът на Веста бил свързан с Регията, някогашния царски дворец, където пребивавал великият понтифекс‚ който ръководел колегията на весталките, имал над тях бащина власт и осъждал на телесно наказание тази‚ която допуснела да загасне свещеният огън‚ а нарушилата целомъдрие - на смърт (Ливий, I, 3; V, 39-40).

ВЕТЕРАН - всеки римски войник, който е изслужил военната си служба и е уволнен с почетен документ. Ветераните на пълководците от гражданските войни през I в. пр. Хр. били щедро награждавани със земи заради верността си. Когато държавата била в голяма военна опасност, римляните прибягвали и до ветерански набор (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 59).

ВЕТИЙ ВЕТИАН, КВИНТ - съдебен оратор на племето марси (Цицерон, “Брут”, 169).

ВЕТУРИЙ ФИЛОН, ЛУЦИЙ - римски консул през 206 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 57).

ВЕТУРИЯ - майката на Гней Марций Кориолан, повела римските матрони към неговия лагер, когато той се готвел да нападне Рим, и го убедила да прекрати войната (Ливий, IІ, 40).

ВИА АПИА - Апиевият път, главната пътна артерия в южната част на Италия, която водела от Порта Капена в Рим на юг до Капуа в Кампания, а по времето на император Траян била удължена през Беневентум и Тарент до Брундизиум. Апиевият път бил построен от Апий Клавдий Цек по времето на цензорството му през 312 г. пр. Хр. (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 68; Ливий, XХІІ, 1; ХХІІ, 15).

ВИА ЛАТИНА - Латинският път, който свързвал Рим с Капуа.

ВИА САКРА - “Свещеният път”, улица в Рим, водеща през форума към храма на Юпитер Капитолийски.

ВИА ФЛАМИНИА - “Фламиниевият път”, който водел от Рим през Апенините до долината на река Пад (днес По).

ВИБОН (VIBO VALENTINA) - град в областта Брутий на брега на Тиренско море, днес Бивона. Първоначално се наричал Хипоний, тъй като бил основан от гръцки преселници.

ВИГЕЛИЙ, МАРК - ученик на Панеций (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

ВИЗАНТИОН - вж. Бизантион.

ВИЗЕЛИЙ ВАРОН - братовчед на Цицерон, син на Гай Акулеон (Цицерон, “Брут”, 264).

ВИКА ПОТА - “Могъща победителка”, първоначалното име на богинята на победата Виктория (Ливий, IІ, 7).

ВИКТОРИЯ - римската богинята на победата, отъждествявана с гръцката Нике. Била изобразявана с криле и лаврови венци или палмово клонче в ръка, стъпила върху кълбо, което представя земния глобус. Храмът й в Рим се намирал на Палатинския хълм.

ВИЛИЙ ТАПУЛ, ПУБЛИЙ - римски пратеник, изпълнявал редица дипломатически мисии: през 197 - 196 г. пр. Хр. в Гърция, през 196 г. пр. Хр. при Антиох ІІІ в Лизимахия и при Евмен ІІ в Пергам, както и при Ханибал в Ефес (Ливий, XХХV, 13-14).

ВИНДИКТА - преторски жезъл на освобождението. Робът, докоснат по главата от претора с такъв жезъл, ставал свободен (Ливий, IІ, 5).

ВИНЕА - подвижен дървен навес с двускатен покрив и плетени стени, предпазван от подпалване с кожи и мокри торби. Бил употребяван при обсада (Ливий, XХІІІ, 18).

ВИНО - основно питие в античния свят. Древните гърци и римляни не пиели чисто вино, а смесвали виното с вода, обикновено 1 част вино и две части вода. Виното било съхранявано в глинени амфори, чийто отвор бил запечатван с гипс и върху които били обозначавани видът и годината на производството. Преди пиене шийката на бутилка се счупвала с удар на секира.

ВИПСАНИЯ АГРИПИНА - дъщеря на Агрипа, съпруга на Тиберий.

ВИРБИЙ - италийското име на Иполит, което му дала Диана, когато, след като го съживил Ескулап, тя му променила образа (Овидий, “Метаморфози”, ХV 544).

ВИРИАТ - предводителят на продължилото десет години (150 - 141 г. пр. Хр.) въстание на лузитанците против римското господство в Испания (Цицерон, “Брут”, 84).

ВИРИДОМАР - цар на племето инсубри, убит в 222 г. пр. Хр. в сражение с римския пълководец Марк Клавдий Марцел.

ВИСПИЛОН, Квинт Лукреций - известен римски съдебен оратор (Цицерон, “Брут”, 178).

ВИТЕЛИИ - римски род, участвувал в заговора за връщането на Тарквиниите (Ливий, IІ, 3; ІІ, 7).

ВИТЕЛИЙ - един от четиримата братя Вителии, чичо на им­ператор Тиберий (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 27).

ВИТИНИЯ - етническа област в Северозападна Мала Азия, която е разделена от Европа само чрез Босфора, населявана от траки в древността. Граничела на север с Черно море, на юг с Галатия и Фригия‚ на запад с Мизия‚ а на изток с Пафлагония. Организираното тук Витинско царство било завещано от последния си цар Никомед IV Филопатор на римляните (75 г. пр. Хр.). След победата над Митридат Гней Помпей обединил Понт и Витиния (64 г. пр. Хр.) и уредил тяхното управление със специален закон, а Август ги превърнал в проконсулска провинция (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

ВИТИС - жезъл, направен от преплетени лозови пръчки, отличителен белег на центуриона, с който той си служел при наказание на провинилите се войници.

ВИЦЕТИЯ - град в Северна Италия, днес Виченца.

ВОДЕН ОРГАН - музикален инструмент, изобретен от александрийския механик Ктезибий. Състоял се от различен брой тръби, често разположени на няколко реда, свързани с клавиатура, в които се нагнетявал въздух посредством водна помпа или чрез ръчната сила на роби.

ВОЕНЕН ТРИБУН - висш офицер в римската армия, началник на отделен легион. По време на републиката във всеки легион трибуните били шестима и се редували при изпълнение на задълженията си, които били предимно военноадминистративни и стопански, но не и юридически. Всеки трибун управлявал легиона в продължение на два месеца. Те се избирали от конническото съсловие и службата им била началото на римската военна кариера (Салутий, “Югуртинската война”, 59; “Заговорът на Катилина”, 59; Ливий, V, 38; V, 47-48; VІІ, 10; VІІ, 26; VІІІ, 6; ХХІІ, 14; ХХІІ, 38; ХХІІ, 49-50; ХХV, 23).

ВОЗАГ - планина в Германия, днес Вогези.

ВОЛЕЗ - сабинска форма на името Валерий, бащата на Ва­лерий Попликола, родоначалника на Валериевия род (Овидий, “Писма от Понта” III, 2, 105).

ВОЛОВАР - съзвездие близо до Колата (Голямата мечка), на гръцки Боотес. Снишава се бавно, сякаш не иска да изостави Колата (Овидий, “Метаморфози”, II 176; VIII 207; Х 447).

ВОЛСКИ - староиталийско племе в Лациум, живяло по двата бряга на река Ларис до Тиренско море. Водели чести войни с Рим и едва в 338 г. пр. Хр. били напълно подчинени и получили статут на римски съюзници (Вергилий, “Енеида” XI, 463, 498, 546, 801, 898; Ливий, I, 53; ІІ, 34-40; VІІ, 26; VІІІ, 5).

ВОЛСКИ ГЛАВИ - улица или квартал в десетия район на Рим.

ВОЛСКИ ПАЗАР (FORUM BOARIUM) - основният пазар за добитък в древния Рим. Намирал се между Тибър и Палатин, на юг от пазара за зеленчуци. Там е бил издигнат “Великият олтар” на Херкулес (Ara Maxima) в чест на победата му над Как, който се опитал да му открадне стадата на Герион.

ВОЛТУРН - река в северна Кампания, северно от Неапол (Овидий, “Метаморфози”, ХV 714; Вергилий, “Енеида” VII, 729; Ливий, XХІІ, 14-15; ХХІІІ, 14; ХХІІІ, 17).

ВОЛТУРН - югоизточен вятър, духащ откъм планината Вултур, която се намирала на границата между Апулия, Лукания и Самниум (Ливий, XХІІ, 43; ХХІІ, 46).

ВОЛУЗ - рутулски герой (Вергилий, “Енеида” ХI, 463).

ВОЛУМНИЯ - съпругата на Гней Марций Кориолан (Ливий, IІ, 40).

ВОЛЦИ - многолюдно и важно келтско племе, уседнало в Галия. между река Рона, Севенските планини, река Гарона и Пиренеите, в днешната област Лангедок. В състава на волците влизат аремориците (на североизток) и волците-тектосаги (на югозапад). От името на волците произхожда името на днешен Уелс във Великобритания.

ВОСЪЧНИ МАСКИ - Восъчни отливки от лицата на предците, които знатните римляни съхранявали благоговейно и излагали в преддверията на домовете си в специални шкафове. Отделните маски били съединени с линии помежду им и по този начин представлявали родословното дърво. Под всяка маска били означени деянията, рангът и името на умрелия. Римляните почитали маските на предците си като закрилници на семейството и дома. При погребения специално подготвени хора си поставяли тези маски, за да можело целият род да съпроводи своя потомък, а броят на маските бил свидетелство за знатността и древността на даден род (Салустий, “Югуртинската война”, 4; “История”, кн. III, фрг. 48).

ВОСЪЧНИ ТАБЛИЧКИ - дъсчици, покрити с восък, върху които с острие (стилус) се издрасквали кратки бележки и писма. Плочки с написан върху тях текст, който имал характер на документ, били съединявани наедно и завързвани с връв, върху която били поставяни печатите на свидетелите.

ВУЛКАН - древен римски бог на разрушителния огън, отъждествяван с гръцкия Хефест и етруския Сетлунс. Той е и бог на ковашкото изкуство и на занаятите, за които е нужен огънят. Син на Юпитер (Зевс) и на Юнона (Хера). Той е изкусният майстор на украсата в двореца на бога на слънцето, изработил колесницата на Сол (Хелиос). Макар грозен и хром от рождение е съпруг на най-красивата, но невярна богиня Венера (Афродита). С помощта на Слънцето, което вижда всичко, открил нейната изневяра с Марс (Арес) и омотал двамата с изкусно изработената си мрежа в любовната им прегръдка. Баща на получовека-полузмей Ерихтоний, за когото поискал от Юпитер (Зевс) вечна младост, баща и на разбойника Перифет, който пресрещал пътниците и ги убивал с боздугана си. По молба на Тетида изковал оръжието на сина й Ахил. Върху щита му, необикновена художествена творба, изваял целия свят заедно с океана, земята, градовете и съзвездията. Древните вярвали, че живее във вулканите (оттам тяхното име) и че в тях се намират ковачниците му, където негови помощници са циклопите. Затова култът му бил поддържан във вулканични области, най-вече на остров Лемнос, откъдето е прозвището му лемнийски или лемниец, и на планината Етна в Сицилия. Неговото римско прозвище е Мулцибер - “размекващ желязото”, “леяр”. Негов е храмът на агората в Атина, погрешно наричан “Тезейон”. Римляните често изгаряли част от военната плячка, най-вече оръжието на враговете, в чест на Вулкан. Богът имал свой жрец - фламин, и се считало, че играе известна роля в магиите - приписвана му била способност да отсрочва с десет години повелите на съдбата. Празникът на бога на огъня Вулкан Вулканалии бил чествуван в Рим на 23 август. Римляните вярвали‚ че ако започнат работа срещу празника‚ ще им върви през цялата година (Вергилий, “Енеида” VII, 679; VIII, 197, 372, 394, 422, 536; Х, 243, 544; ХI, 440; Ливий, VІІІ, 10; ХХІІ, 10; Овидий, “Метаморфози”, II 6, 106, 757; IV 173 и сл., 185 и сл.; VII 437; IХ 266, 421, 423; ХII 614; ХIII 110; 292 и сл.; ХIV 533).

ВЪЛЧИ БОБ - вид бобово растение (Lupinus albus L.), което било извънредно евтино и служело за храна на крайно бедните хора.

Г

ГАБИИ - древен латински град между Рим и Пренесте със светилище на Юнона. Бил най-значителният град от Латинския съюз. Според преданието бил завладян с хитрост от последния римски цар Тарквиний Горди. След изгонването на владетелския род от Рим в този град потърсил убежище синът на Секст Тарквиний, но бил убит (Ливий, I, 53 - 54; І, 60; V, 49; ХХІІ, 14; ХХV, 1; ХХV, 9).

ГАБИНИ - жителите на Габии.

ГАБИНИЙ, АВЪЛ - римски консул в 58 г. пр. Хр., в 57 - 54 г. пр. Хр. наместник в Сирия.

ГАДЕС - град в Испания Бетика, южната част на Испания, днес Кадис, разположен в древността на три острова, на запад от Гибралтар, който в древността се наричал Гадески проток. Градът, основан може би още към 1100 г. пр. Хр. от финикийците, играл известна роля във войните, водени от различни картагенски военачалници на европейския континент (Ливий, XХVІІІ, 12).

ГАЗИУРА - град в Мала Азия, днес Тюркхал.

ГАЙ ГРАКХ - вж. Гракх, Гай Семпроний.

ГАЙЕТА - град на границата между Лациум и Кампания.

ГАЛ, ГАЙ АКВИЛИЙ - римски претор през 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 154).

ГАЛ, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски оратор и поет-елегик (69 - 26 г. пр. Хр.), създател на римската елегия и любовна лирика, дър­жавник, приятел на Август и Вергилий. Като префект на Египет изпаднал в немилост пред Август и бил принуден да се самоубие. Автор на 4 книги с елегии, от които е запазен само един стих (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 29; III, 9, 63; “Любовно изкуство” III, 334; “Средства против любовта” 765; “Тъги” II, 445; IV, 10, 53; V, 1, 17).

ГАЛАНТИДА - робиня на Алкмена. Превърната в невестулка, защото измамила богинята на раждането Илития, когато Юнона (Хера) искала тя да попречи на Алкмена да роди Херкулес. Макар и рядко, античните вярвали, че невестулките раждали малките си през устата Споменатата легенда е създадена, за да обясни това вярване (Овидий, “Метаморфози”, IХ 306 и сл., 316 и сл., 322 и сл.).

ГАЛАТЕЯ - нимфа, дъщеря на Нерей и Дорида, красива нереида. Името й на гръцки значи “млечнобялата”. Обикнала Ацид, но била безсилна да се избави от любовта на Полифем. Нея циклопът не можал да стигне, но се нахвърлил срещу нейния любим (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 738, 749, 789, 798, 839, 858, 869, 880, 898; “Любовни елегии” II, 11, 34).

ГАЛБА, ГАЙ СУЛПИЦИЙ - син на Сервий Сулпиций Галба, квестор през 120 г. пр. Хр., осъден през 110 г. пр. Хр. като един от онези, които получили подкуп от Югурта (Цицерон, “За оратора”, I, 239; “Брут”, 127, 128).

ГАЛБА, СЕРВИЙ СУЛПИЦИЙ - римски държавник (191 - 130 г. пр. Хр.), претор в Испания през 150 г. пр. Хр., веролом­но разправил се с лузитанците, консул през 144 г. пр. Хр., виден оратор (Цицерон, “За оратора”, I, 40, 58, 227, 228, 239, 240, 225; II, 9, 263; III, 28; “Брут”, 80, 82, 86-94, 98, 127, 295, 333).

ГАЛБА, СЕРВИЙ СУЛПИЦИЙ - римски император от юни 68 г. до януари 69 г. сл. Хр.

ГАЛЕАГРА - кула от укрепителната система на Сиракуза в северната част на града, близо до Трогиланското пристанище (Ливий, XХV, 23).

ГАЛЕЗ - река близо до Тарент.

ГАЛИ - малоазийски жреци на бо­гиня Кибела, които се самоскопявали.

ГАЛИ - народност, населявала в древността земите на днешна Франция, Белгия, Швейцария и част от Британските острови, които от римляните били наричани “гали”, а на своя език се наричали “келти”. През V в. пр. Хр. гали се установили в долината на река По, а в началото на IV в. пр. Хр. започнали да се придвижват на юг към Етрурия и достигнали до Рим. През 390 г. пр. Хр. галите нападнали и опожарили Рим, но не успели да завладеят крепостта на Капитолия (тъй като свещените гъски в храма на Юнона се разкрякали и събудили защитниците му), и се оттеглили, след като получили голям откуп. В 360 г. пр. Хр. галите отново нахлули в Лациум, но били отблъснати, а малко след това Луций Фурий Камил ги победил в решително сражение. В 332 г. пр. Хр. бил сключен мирен договор. По време на Втората пуническа война през 218 г. пр. Хр. Ханибал влязъл във връзка с племената в Южна Галия, покорени наскоро от Рим, и след като преминал Алпите, получил обещаната от тях подкрепа - те се влели в армията му и я увеличили повече от два пъти. След битката при Требия избухнало всеобщо въстание на келтските племена, но в същото време те водели тайни преговори с Рим, за да се осигурят срещу евентуални репресии при победа на Рим. Галите били окончателно покорени и превърнати в поданици на римска провинция от Гай Юлий Цезар в така наречените Галски войни от 58 до 51 г. пр. Хр. (Ливий, V, 38-49; VІІ, 9-10; VІІ, 25-26; ХХІ, 32; ХХІ, 38; ХХІІ, 1; ХХІІІ, 14; ХХІІ, 46; ХХХ, 32).

ГАЛИЙ, КВИНТ - кандидат за претор в 66 г. пр. Хр., обвинен в заговор, защитаван в съ­да от Цицерон (Цицерон, “Брут”, 277).

ГАЛИОН, ЛУЦИЙ ЮНИЙ - римски ретор, приятел на Овидий от юношески години (Овидий, “Писма от Понта” IV, 11, 1).

ГАЛИЯ - етническа област в Западна Европа, населявана от гали (келти) между Атлантическия океан, Рейн, Алпите, Средиземно море и Пиринеите. Те започнали нахлувания и заселвания в Северна Италия, по бреговете на Падан (днешната река По), която област римляните започнали да назовават Цизалпинска Галия (т. е. “отсам, южно от Алпите”), за разлика от Трансалпинска Галия (т. е. “отвъдалпийска”, северно от Алпите) на територията на днешна Франция, наречена още Gallia comata, “космата” Галия, тъй като тамошното население носело дълги коси. Около средата на II в. пр. Хр. Рим започнал своята експанзия в Галия и в резултат на походите на Кв. Фабий Максим и Гней Домиций Ахенобарб (125 - 118 г. пр. Хр.) била организирана на юг провинцията Нарбонска Галия. Римската експанзия в северните предели на Галия се осъществила с походите на Цезар (58 - 51 г. пр. Хр.). Август през 27 г. пр. н. е. превърнал Нарбонска Галия в сенатска провинция, а останалите земи поделил в трите императорски провинции: Лугдунска, Белгийска и Аквитанска Галия. (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 98; “Заговорът на Катилина”, 40, 42; Ливий, XХІІ, 43; ХХІІІ, 14; Овидий, “Метаморфози”, I 533).

ГАЛСКИ ЗАЛИВ - днешният Лионски залив (Ливий, XХVІ, 19).

ГАЛСКИТЕ МОГИЛИ - място в центъра на Рим, където според легендата галите изгаряли труповете на умрелите от епидемията, избухнала, докато обсаждали Капитолия през 390 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 14).

ГАНГ - индийска река и богът на реката, баща на нимфата Лимнея (Овидий, “Метаморфози”, II 249, IV 21, V 48, VI 637).

ГАНИМЕД - син на троянския цар Трос или Лаомедонт и на Калироя, най-красивият измежду всички смъртни, известен още като “детето от планината Ида” и Илиад (“троянецът”). Заради красо­тата му Зевс (Юпитер) пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. На латински името му било трансформирано в Катамит. Известни са негова статуя от Леохарес, гръб от старогръцко огледало с релеф “Орелът отвежда Ганимед”, теракотена статуя “Зевс и Ганимед” от Олимпия (Вергилий, “Енеида” I, 28; V, 252; Овидий, “Метаморфози”, Х 155 и сл., ХI 756; “Тъги” II, 406).

ГАРАМАНТИ - народ в Африка.

ГАРГАН - горист планински хребет в Северна Апулия (днес Монте Гаргано), врязан дълбоко в морето и затова изложен на силни ветрове.

ГАРГАРА - най-високият връх на троянската планина Ида и град в плодородната долина в полите на планината в Мизия, Мала Азия. Името често се използва и за цялата област Мизия (Овидий, “Героини” XVI, 109; “Любовно изкуство” I, 57).

ГАРГАФИЯ - долина в Беотия с извор, свещен на Диана (Овидий, “Метаморфози”, III 156 и сл.).

ГАРГОНИЙ, ГАЙ - римски оратор (Цицерон, “Брут”, 180).

ГЕГАНИИ - римски род, който извеждал произхода си от Алба Лонга (Ливий, I, 30).

ГЕГАНИЙ МАЦЕРИН, ТИТ - римски консул в 492 г. пр. Хр. заедно с Публий Мануций Аугурин (Ливий, IІ, 34).

ГЕЗОРИАК - селище на Атлантическото крайбрежие, днес Булон-сюр-Мер.

ГЕЛА - град в Сицилия на едноименната река (Вергилий, “Енеида” III, 701).

ГЕЛИЙ - римски аналист.

ГЕЛИЙ ПОПЛИКОЛА, ЛУЦИЙ - известен римски оратор, вероятно баща на консула през 72 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 105, 174).

ГЕЛОНИ - скитско племе.

ГЕМОНИЯ - “стълбата на воплите”, склон на Капитолийския хълм към Тибър, по който свличали с куки телата на наказаните.

ГЕНИЙ - божество - създател на рода, после бог на мъжката сила, олицетворение на вътрешните сили и способности на мъжа. Смятало се, че всеки мъж има свой genius - дух покровител (покровителките на жените се наричали Юнони), който съпътствувал хората от рождението до смъртта им. Особено се почитал геният на бащата на семейството (pater familias). Освободените роби почитали гения на своя патрон. Свои гении - духове покровители - имали и градовете, местностите (genius loci), корпорациите, войнските части и т. н. Най-често геният бил представян в образа на змия или на юноша с рог на изобилието и чаша. На гения на Рим бил посветен на Капитолия щит, а на Форума имало негова статуя. През императорската епоха почитта към гения на императора добила важен политически смисъл, особено в подчинените на Рим територии (Ливий, XХІ, 52).

ГЕНУА - пристанище и търговски град на лигурите, завладян от Сципион Стари в 218 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 32).

ГЕРАНА (ЕНОНА) - според мита пигмейска жена, която отхвърляла култа на боговете и особено на Юнона (Хера), затова богинята я превърнала в жерав и възбудила вечна вражда между тази птица и пигмеите.

ГЕРГОВИЯ - град в Келтска Галия, днес Жаржан, на територията на племето арверни, по-късно придаден към Аквитания, наляво от река Елавер (днес Алиер).

ГЕРЕОН - град на границата между Апулия и Саминиум, обсаждан продължително от Ханибал в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 39; ХХІІ, 44).

ГЕРИОН (GERYONES) - великан с три тела, три глави, шест ръце и шест крака, син на Хризаор и Калироя, цар на намиращия се на най-западния край на Европа испански остров Еритея (“Червеникавият” остров, наречен така поради лъчите на залязващото слънце). Един от подвизите на Херкулес (Х подвиг) бил да отнеме стадото му от красиви добре угоени крави, които Герион пазел на острова си с помощта на двуглавото куче Ортос (брат на триглавия Цербер). Херкулес убил Герион и откарал стадото му, като минал през Испания, Алпите и продължил пътя си през Италия (Вергилий, “Енеида” VI, 289; VII, 662; VIII, 202; Овидий, “Метаморфози”, IХ 184; “Героини” IX, 91; Ливий, I, 7).

ГЕРМАНИ - многобройни древни племена, населявали Северна Европа, считани от римляните за изключително диви и войнствени. Тяхното име, изглежда, римляните научили от галите, с които германите граничели на запад. Първите сблъсквания с Рим предизвикало нахлуването на германските племена кимври и тевтони на юг в търсене на плодородни земи, с които се сражавал Гай Марий. По-късно срещу тях воювал Цезар по време на Галската война. Откакто Рим превърнал Рейн в своя граница с варварите, германската заплаха за държавата не загубила никога своята актуалност, тъй като германите често преминавали Рейн и опустошавали галските области. Август решил да ги подчини под властта си и благодарение на походите на Друз и Домиций (12 - 9 г. пр. Хр.) Германия била завзета от римляните чак до Елба. В 8 г. сл. Хр. обаче поради поражението на Публий Квинтилий Вар в Тевтобургската гора римляните се отдръпнали оттам‚ и Рейн отново станал граница между двете страни. Най-многобройни сведения за историята и бита на германите и военните им конфликти с Рим намираме в съчинението на Тацит “Германия”.

ГЕРМАНИК - вж. Друз Стари.

ГЕРМАНИЯ - обширна област в Северна Европа, населявана от дивите и войнствени германски племена. Рим успял да подчини част от тях и били организирани две провинции - Долна Германия на левия бряг на Рейн от планината Возаг до Конфлуент (днес Кобленц), и Горна Германия на левия бряг на Рейн от Конфлуент до морето.

ГЕТИ - тракийско племе, родствено на даките, населявало Добруджа и околните земи. Многобройни сведения за тях имаме от писмата на Овидий, изпратени по време на изгнанието му в Томи (Овидий “Писма от Понта” I, 5, 12; 62; 8, 55; 10, 32; II, 1, 19; 2, 93; 7, 31; III, 2, 37 и др.; Вергилий, “Енеида” VII, 604).

ГЕТУЛИ - многобройно и войнствено берберско племе, което населявало областта Гетулия във Вътрешна Либия и Северозападна Африка, южно от Мавритания, главно в пустинята между Малка Сирта и Атлантическия океан (на територията на южната част на днешно Мароко и Западна Сахара). Част от гетулите воювали срещу римляните и нумидийския цар Югурта (Ливий, XХІІІ, 18; ХХХ, 12).

ГЕТУЛИЯ - област в Северозападна Африка, южно от Мавритания (в южната част на днешно Мароко и Западна Сахара). Понякога се употребява и като синоним на Африка.

ГЕЯ (ГЕ) - богинята на Земята, олицетворение на земята, отговаря на латинската Телус.

ГИАР(ОС) (GYAROS) - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, V 252; VII 469; Вергилий, “Енеида” III, 76).

ГИАС (GYAS) - троянски герой, спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 222, 612; V, 118, 152, 160, 167, 169, 184, 223).

ГИГАНТИ - синове на Гея (Земята), змиекраки исполини. Нападнали Олимп, като накамарили една върху друга планините Оса и Пелион, но, надвити от Юпитер (Зевс) и другите олимпийци, били хвърлени с гръм в Тартар (подземното царство). От тяхната кръв произлязъл необуздания човешки род. Пиеридите възпяват борбата им, а Орфей - победата на Юпитер. Гигантомахията (“битката на гигантите” с боговете) е любим мотив на античното изобразително изкуство (Овидий, “Метаморфози”, I 152, 162, 184; V 318 и сл.; Х 150; “Тъги” IV, 7, 17; “Писма от Понта” IV, 8, 59).

ГИГАНТОМАХИЯ - борбата на боговете с гигантите, любима тема на античните художници и скулптори. Най-известен е фризът с релефи на големия олтар от Пергам от II в. пр. Хр.

ГИГЕС (ГИЕС, ГИАС) - един от сторъките гиганти, синове на Гея, които, за да достигнат Олимп, накамарили една върху друга тесалийските планини Оса и Пелион (Овидий, “Любовни елегии” П, 1, 12).

ГИМНАЗИОН - училище и спортно игрище за младежи в гръцките градове‚ едновременно с това място за срещи и разговори.

ГИПС - минерал, използван за измазване и боядисване. С гипс били белосвани и краката на робите, които се излагали за продан.

ГИТИУМ - крайморски град в Лакония, Гърция, днес Палиополис (Ливий, XХV, 13).

ГЛАБРИОН - вж. Ацилий Глабрион.

ГЛАВК - коринтски цар, син на Сизиф. Отглеждал кобили, на които пречел да раждат, и затова оскърбената Венера ги подлудила и те разкъсали своя господар.

ГЛАВК - рибар от близкия до Евбея град Антедона. След като вкусил от вълшебна билка, се хвърлил в морето, където Океан и Тетия го превърнали в морско божество с прорицателски дар, получовек-полуриба. Безумно обикнал Сцила, която вълшебницата Кирка превърнала от ревност в морско чудовище (Вергилий, “Енеида” VI, 36; Овидий, “Метаморфози”, VII 233; ХIII 904, 906; ХIV 9, 29, 68).

ГЛАВК - троянски герой, внук на Белерофонт (Вергилий, “Енеида” VI, 483).

ГЛАВКА - дъщерята на митическия коринтски цар Креонт, наричана още Креуза, за която искал да се ожени Язон, затова изоставената Медея й пратила дреха с отрова, с която изгорила нея, баща й и царския палат (Овидий, “Метаморфози”, VII 394).

ГЛАВЦИЯ, ГАЙ СЕРВИЛИЙ - римски политик, съратник на Сатурнин, претор през 100 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 249, 263; III, 164; “Брут”, 224).

ГЛАДИАТОРИ - професионални борци в Рим по етруски образец, обучавани в специални школи. Гладиаторите в повечето случаи били вербувани из средата на робите, пленниците и престъпниците и изобщо не се ползвали с добро име. Според облеклото и въоръжението си гладиаторите били разделяни на различни категории - мирмилони, траки, рециарии и т. н. Рециариите били въоръжени с мрежа, тризъбец и малък меч; секуторите - с шлемове с наочник, малък щит и меч; мирмилоните били тежко въоръжени; траките били също тежко въоръжени гладиатори с голям извит щит, крив меч и шлем, но без ризници. Сражаващите се гладиаторски двойки се определяли по жребий. Понякога оставали гладиатори извън жребия, които трябвало да се състезават с победителя.

ГЛАСУВАНЕ - в римския сенат се гласувало като сенаторите ставали от местата си и се присъединявали или към групата, която била “за”, или към другата група, която била “против”. В съда се гласувало чрез восъчни таблички, пускани в урна, като имало три възможни решения за изразяване мнението на съдията, записвани съкратено: „С” - condemno “осъждам”, „А” - absolvo “оправдавам” и „NL” - non liquet “не ми е ясен въпросът” (т. е. въздържал се).

ГЛАШАТАЙ - занятието на глашатая (лат. praeco, гр. keryx) е минавало за непочетно. Той е бил използван за всякакъв вид обществена разгласа, например за загубени вещи, избягали роби и др., но най-голям доход е получавал, като разпродавал на търг чрез наддаване разни вещи за държавна и частна сметка.

ГНАТОН - персонаж от комедията на Теренций “Евнух”, чието име се използва като синоним за паразит.

ГНОЗИЙСКИ - кнососки, принадлежащ на критския град Кносос, наричан на латински Гнозус, синоним на критски (Овидий, “Метаморфози”, VIII 40, 52, 144).

ГОЛЕМИЯТ КАНАЛ (CLOACA MAXIMA) - канал, водещ от Форума към Тибър. Отводнявал долината между Палатинския и Капитолийския хълм. Отначало минавал под повърхността, а пез ІІ в. пр. Хр. стените му били покрити със свод (Ливий, I, 56).

ГОЛЕМИЯТ ЦИРК (CIRCUS MAXIMUS) - най-значимият по размери и значение цирк в древния Рим. Намирал се в низината Мурция между Палатин и Авентин. Според преданието на това място се състояли празненствата, по време на които римските младежи похитили сабинските девойки. В средата на цирка се намирал подземният олтар на бог Консус, който римляните виждали само на празника му Консуалии, когато там се провеждали надбягвания с коне и мулета. Първоначално циркът бил построен от дърво, а по-късно - от камък. На дватна му завоя били издигнати конусовидни стълбове (metae), покрай които завивали колесниците. По времето на Август Големият Цирк побирал 60 хиляди зрители. Освен конни състезания в цирка се провеждали и гладиаторски борби, боеве с диви животни и мимически представления. Зад Цирка се намирал храм на Венера, а вероятно и храм на Меркурий.

ГОЛЯМАТА МЕЧКА - най-ясно видимото съзвездие на северното звездно небе. За жителите на нашия земен пояс не залязва зад хоризонта като зодиакалните съзвездия, според древните защото Юнона й забранила да се потапя в океана (вж. Калисто). Римските селяни оприличавали седемте й звезди на седем вършитбени вола (septem triones), поради близостта им до северния небесен полюс “студени Волове”, и наричали съзвездието още Колата (Овидий, “Метаморфози”, I 65; II 171 и сл., 528).

ГОМФИ - град в Тесалия (Северна Гърция) на границата с Епир.

ГОНИ - град в Тесалия (Северна Гърция), в западната част на долината Темпе, на десния бряг на река Пеней. Там се оттеглил Филип V след поражението си при Киноскефале (Ливий, XХХІІІ, 10).

ГОРГА - дъщеря на красивата царица Алтея, сестра на Мелеагър и Деянира, пощадена от Диана (Артемида) при превръщането на сестрите й мелеагриди в птици (Овидий, “Метаморфози”, VIII 543; “Любовно изкуство” II, 700).

ГОРГИЕВИ ФИГУРИ - фигури на речта, използвани от софиста Горгий от Леонтина: изоколон (равночленност), антитеза (противопоставяне) и хомойотелевтон (еднакво завършване).

ГОРГИЙ - прочут гръцки ретор и софист (485 - 380 г. пр. Хр.), родом от Леонтина. Ученик на Емпедокъл, пренесъл от Сицилия в Атина изкуството на красноречието (Цицерон, “За оратора”, I, 103; III, 59, 129; “Брут”, 30, 47, 292; “Ораторът”, 40, 165, 167, 175, 176).

ГОРГОНА - “Ужасната” Медуза, най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морския дракон Форкин (затова назовавани форкиниди, още горгони) и на китоподобната Кето. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва (Атина) превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун (Посейдон). Според един мит била майка на крилатия кон Пегас от Нептун, който се сближил с нея в образа на птица. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел. Персей й отсякъл главата, като се приближил заднем до нея и наблюдавал образа й отразен в щита си. От трупа й изскочили крилатият кон Пегас, великият Хризаор и змиите. Капките кръв от главата й, всмукани в либийския пясък, се превърнали в змии, животни и хора, дори богове. С главата на Горгона героят Персей превръща в камък неприятелите си: Атлант, в двореца на Цефей Финей и други неприятели. Скулптура върху западния фронтон на храма на Артемида в Керкира; релеф с главата на Медуза - “Медуза Ронданини”. (Овидий, “Метаморфози”, IV 743 и сл., 654 и сл., 779, 781, 794, 798 и сл.; V 177 и сл., 195, 199, 202, 209, 217, 230, 236 и сл., 242 и сл., 257, 312; VI 119 и сл.).

ГОРГОНИ - общо наименование на три крилати змиекоси сестри: безсмъртните Стено и Евриала и особено смъртната Медуза, които живеели на края на света отвъд Океана, близо до жилището на Нощта, и с ужасния си поглед преобръщали хората на камъни. Косите на Медуза били първоначално необикновено красиви, но Атина се подразнила от нея и ги превърнала в змии. Главата на Медуза била отсечена от Персей и дадена на Атина Палада, която я прикрепила отпред на щита си. От кръвта на убитата Медуза се родил крилатият кон Пегас (Вергилий, “Енеида” II, 616; VIII, 438; Овидий, “Тъги” IV, 7, 11; “Писма от Понта” IV, 8, 80; “Любовно изкуство” III, 504).

ГОРТИНА - през римско време главен град на остров Крит. Жителите на острова били прочути със стрелбата си на лък (Овидий, “Метаморфози”, VII 778).

ГРАДИВ - епитет на Марс, навярно поради големите му крачки или защото върви пръв в боя, от латински gradior “вървя” (Вергилий, “Енеида” III, 550; Овидий, “Любовно изкуство” II, 566; “Метаморфози”, VI 427, ХIV 818, ХV 863).

ГРАИ - старинно и поетическо име на гърците като героичен прадревен народ (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 241, 281, 402, 414, ХIV 164, 220).

ГРАЙСКИ - прилагателно име от граи, поетичен синоним на гръцки (Овидий, “Метаморфози”, IV 17; VII 214; ХII 64, 609; ХIII 326; ХV 10, 645).

ГРАКХ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ - автор на трагедии, от които са запазени само фрагменти (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 31).

ГРАКХ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ - римски политик, баща на Гай и Тиберий Гракх, роден около 220 г. пр. Хр., трибун в 187 г. пр. Хр., претор в 180 г. пр. Хр., консул в 177 г. и 163 г. пр. Хр., цензор в 169 г. пр. Хр. Съпруг на Корнелия, дъщерята на Сципион Африкански Стари (Цицерон, “За оратора”, I, 38, 211; “Брут”, 79, 170).

ГРАКХИ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ и ГАЙ СЕМПРОНИЙ - синове на Тиберий Семпроний Гракх, римски консул през 177 г. и 163 г. пр. Хр., и Корнелия, дъщерята на Луций Корнелий Сципион Африкански Стари, защитници на римския плебс и автори на демократични реформи. 1) Тиберий Семпроний Гракх (168 - 133 г. пр. Хр.) като народен трибун през 133 г. пр. Хр. застанал начело на демократичното движение в Рим. Отличаващ се с голямо ораторско дарование, той спечелил на своя страна римския плебс, оглавил партията на популарите и станал автор на ред демократични реформи, насочени към подобряването на положението на бедствуващите дребни земевладелци. Аграрните закони на Тиберий (наричани в римската традиция “Семпрониеви”) предвиждали ограничението на владението на обществена земя (т. нар. ager publicus) до 250 декара и изземването на разликите от едрите земевладелци, като иззетите земи трябвало да се разпределят между малоимотните и безимотните (пролетариите). Тези реформи създали голямо недоволство сред властвуващите оптимати - едри земевладелци, които използували всички средства, за да запазят богатствата и властта си. Когато в края на годината Тиберий се кандидатирал с голяма поддръжка в комициите за трибун за следната година, неговите политически противници го обвинили в стремеж към царската власт и начело с Публий Сципион Назика предизвикали убийството му пред Капитолийския храм. Били отменени всичките реформи, а положението на селяните и пролетариите се влошило. 2) Гай Семпроний Гракх (154 - 121 г. пр. Хр.) продължил делото на по-големия си брат Тиберий след убийството му през 133 г. пр. Хр. С ораторските си умения той успял отново да обедини около себе си римския плебс и като народен трибун през 123, 122 и 121 г. пр. Хр. провел демократич­ни реформи, като предложил редица закони, които целяли подобряване положението на плебса и съюзниците на Рим, като същевременно намалявали авторитета на сената и оптиматите. С това всял страх у патрициите, и това предизвикало убийството му след изтичане на третото му трибунство в 121 г. Реформаторската дейност на Тиберий, продължена и завършила със същите резултати от Гай Гракх, е върхът в развитието на демократичното движение в Рим, подавено с жестокост от оптиматите (Салустий, “Югуртинската война”, 42; “История”, кн. I, фрг. 17; Цицерон, “За оратора”, I, 38, 154; II, 106, 132, 169, 170, 269, 285; III, 214, 225, 226; “Брут”, 81, 95, 96, 99, 100, 103, 104, 107, 109, 110, 117, 125, 126, 128, 211, 222, 223, 296, 333; “Ораторът”, 233; Вергилий, “Енеида” VI, 842).

ГРАНИЙ, КВИНТ - глашатай, известен с остроумието си, герой на няколко Луцилиеви сатири (Цицерон, “За оратора”, II, 244, 254, 281, 282; “Брут”, 160, 172).

ГРАНИК - река в Троада, Северозападна Мала Азия, извираща от планината Ида, и богът на реката, син на Тетия, баща на Алексироя. Наричан е “двурог” или като речен бог, или защото се дели на два ръкава, преди да се влее в морето (Овидий, “Метаморфози”, ХI 763).

ГРАТИДИАН, МАРК МАРИЙ - син на трибуна Марк Гратидий, осиновен от брата на Гай Марий, претор през 86 и 82 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 178; II, 262; “Брут”, 168, 223).

ГРАТИДИЙ, МАРК - римски народен трибун през 109 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 168).

ГРАЦИИ - трите дъщери на Юпитер (Зевс) и океанидата Евринома, богини на прелестта, веселието и радостта, на гръцки Харити. Придружителки на Венера (Афродита), Дионис, Аполон и други богове: Аглая (от гръцки “блясък”), Ефросина (“веселие”), Талия (“разцвет”).

ГРАЦИЙ - поет от времето на Август, писал поеми за лова и ловните кучета (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 34).

ГРЕИ - “Стариците”, две дъщери на Форкин и Кето, сестри на горгоните, наричани като тях по баща си Форкиниди. Хубавобузи, но от рождение с бели коси, имали двете едно око и един зъб, с които си служили общо (Овидий, “Метаморфози”, IV 774).

ГРЕЦИН, ГАЙ (или ПУБЛИЙ) ПОМПОНИЙ - приятел на Овидий (Овидий, “Писма от Понта” I, 6, 3; 27, 47, 53; 6, 2; IV, 9, 1; 9, 59; 9, 69; 9, 75, 9,95).

ГРИНЕЙ - кентавър, който на сватбата на Пиритой убил лапитите Бротей и Ориос, самият убит от лапита Ексадий (Овидий, “Метаморфози”, ХII 258, 268).

ГРИНЕЙСКИ ЛЕС - свещена гора в Еолида, Мала Азия, край град Гриний, в която имало прочут храм на Аполон (Вергилий, “Енеида” IV, 345).

ГРИФОНИ - митологически животни с тяло на лъв и с крила и глава на орел. Според Херодот (IV, 13) те пазели цели планини от злато в северните страни.

ГЪЛЪБИ - според античната митология били свещени птици на Венера и теглели нейната колесница.

Д

ДАВЛИДА - добре укрепен град на планината Парнас в областта Фокида, Средна Гърция, където живеели траки, днес село Давлия. От него водел път към върховете на планината (Овидий, “Метаморфози”, V 276).

ДАВЛИДА - област във Фокида при едноименния град, където Прокна, сестрата на Филомела, била превърната в лястовица.

ДАКИ - тракийско племе, населявало областта Дакия.

ДАКИЯ - областта на даките, отговаряща приблизително на територията на съвременна Румъния. След успешните завоевателни походи на император Траян била превърната в римска провинция.

ДАМАСИХТОН - един от синовете на тиванската царица Ниоба, когото убил Феб със стрелата си (Овидий, “Метаморфози”, VI 254).

ДАМАСИПА - вж. Лициний Дамасипа, Луций.

ДАМИГЕРОН - маг, чието име се споменава от църковните писатели Тертулиан и Арнобий.

ДАМИП - лакедемонец, който по време на обсадата на Сиракуза в 214 г. пр. Хр. бил изпратен от обсадените да моли за помощ македонския цар Филип V и бил заловен от римляните (Ливий, XХV, 23).

ДАМОКЛОВ МЕЧ - меч, който сиракузкият тиранин Дионисий закрепил на конски косъм над главата на Дамокъл, за да покаже на каква опасност е изложен всеки владетел.

ДАМОН - учител на Перикъл по музика, откривател на лидийския лад (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

ДАНАИДИ - петдесетте сестри, дъщери на Данай, наричани също Белиди (вж.) по името на дядо им Бел, които през първата си брачна нощ посекли свои­те женихи - синовете на Египт.

ДАНАЙ - основател на Аргос, син на Бел, брат на Египт, ба­ща на данаидите, който заповядал на дъщерите си да убият през първата си брачна нощ своите женихи (Овидий, “Любовно изкуство” I, 74).

ДАНАЙСКА КОЛОНАДА - портик, който об­граждал храма на Аполон на Палатинския хълм в Рим. Между колоните били разположени статуите на Данай и петдесетте му дъщери. Бил любимо място за срещи на влюбени.

ДАНАЙЦИ - синоним на аргосци и изобщо гърци според името на митичния основател на Аргос Данай. Употребата на имената данайци, ахейци и аргивци за всички гърци започва още от Омир и е честа, особено в поезията, през цялата античност (Вергилий, “Енеида” I, 30, 96, 598, 754; II, 5, 14, 36, 44, 49, 65, 71, 108, 117, 162, 170, 258, 276, 309, 327, 368, 370, 389, 396, 398, 413, 433, 440, 462, 466, 495, 505, 572, 617, 669, 757, 802; III 87, 288; IV, 425; V, 360, VI, 489, 519; Овидий, “Героини” I, 3; III, 86; 127; “Метаморфози”, ХII 13, 68; ХIII 91, 134, 181, 238; ХIV 467, 472).

ДАНАЯ - дъщеря на аргоския цар Акризий, който поради предсказание, че ще бъде убит от внука си, я затворил в желязна кула. Но Юпи­тер (Зевс) проникнал до нея във вид на златен дъжд и тя му ро­дила неустрашимия герой Персей (Вергилий, “Енеида” VII, 410; “Метаморфози”, IV 611; V 1; VI 113; ХI 117; “Любовни елегии” II, 19, 27; III, 4, 21; “Тъги” II, 401).

ДАНУБИЙ - име на горното течение на Дунав, по-късно дадено на цялата река.

ДАРДАН - маг, възпят заедно с Аполобекс от Демокрит. Възможно е да се отъждестви с легендарния основател на Троя.

ДАРДАН - син на Юпитер и Електра, основател на Троя и родоначалник на троянците (Вергилий, “Енеида” II, 787; III, 167, 504; IV, 163, 364, 504; VI, 650; VII, 206, 240; VIII, 13, 134; ХI, 266).

ДАРДАНИ - многолюдно илирийско племе, населявало Горна Мизия (днешна Сърбия).

ДАРДАНИД - прозвище на Еней като потомък на митическия родо­началник на троянците Дардан (Вергилий, “Енеида” XII, 775; Овидий, “Героини” VII, 1).

ДАРДАНИДИ - име на троянците като потомци на Дардан (Вергилий, “Енеида” I, 560; II, 59, 72, 242, 445; III, 94; V, 386, 576, 622; VI, 85, 482; VII, 195; IX, 293).

ДАРДАНИЯ - област на север от Троада, наречена по името на Дардан. Често името се използва и като синоним на Троя и Троада (Вергилий, “Енеида” II, 281, 325; III, 52, 156; VI, 65; Овидий, “Героини” XVI, 333).

ДАРДАНСКИ - прилагателно име от Дардан, син на Юпитер и Електра, митически основател на град Дардания в Троада и родоначалник на троянците, синоним на троянски. Понеже Еней се смята родоначалник на римляните (Ромул е негов потомък), Рим също се нарича дардански (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 335, 413; ХV 431).

ДАРЕС - спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” V, 368, 375, 405, 417, 430, 439, 444, 456, 460, 463, 498, 475, 484).

ДАРИЙ I - персийски цар (521 - 482 г. пр. Хр.), син на Хистасп, започнал през 492 г. прочутите Гръко-персийски войни.

ДАРИЙ III - персийки цар (336 - 330 г. пр. Хр.), когото Александър Македонски победил и заповядал да го погребат с почести. Овидий, “Тъги” III, 5, 40.

ДАУН - митически цар на Япигия, област в Апулия, затова наричан япигец. Оказал прием на Диомед, когато той слязъл с гръцки колонисти на италийския бряг, и му дал дъщеря си за жена. Баща (или дядо?) на Турн (Вергилий, “Енеида” Х 616; ХII, 22, 90; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 458, 511).

ДАУНИ - племе живяло в Апулия, според античната традиция от гръцки произход. Името на племето се свързвало с Даная, дъщерята на Акризий, която била достигнала до Италия и основала град Ардея, оженила се за Пилумн, предводителя на рутулите, и била баба на Турн.

ДАФНА - красива нимфа, дъщеря на тесалийския речен бог Пеней (затова наричана “пенейската нимфа”). Преследвана от влюбения в нея Аполон (Феб), тя се обърнала с молба към баща си да я спаси и той я превърнал в лавър (гр. daphne “лавър”) в момента, когато я настигнал преследвачът. Оттогава това е свещеното дърво на бога, с чиито клонки той окичвал косите, колчана и лирата си, а листата му според древните притежавали пророческа сила (Овидий, “Метаморфози”, I, 452-567; “Писма от Понта” II, 2, 79; “Метаморфози”, I 452, 490).

ДАФНИС - син на Меркурий (Хермес) и нимфа, красив млад овчар на планината Ида в Мала Азия, любимец на Пан, основоположник на буколическата песен, превърнат в камък от влюбената в него ревнива нимфа Ехенаида. Посветен му е буколическият роман “Дафнис и Хлоя” от Лонг (Овидий, “Метаморфози”, IV 276; “Любовно изкуство” I, 732).

ДВАНАДЕСЕТ ЧЕРТИ - римска игра, сходна с таблата, играна с черни и бели пулове, които се местели според хвърляния на зарове върху дъска, разчертана на 24 участъка - по дванадесет от двете страни, разделени на групи по шест, точна както при таблата.

ДВАНАДЕСЕТТЕ ТАБЛИЦИ - вж. Закони на дванадесетте таблици.

ДВУРОГИЯТ - прозвище на бог Бакх.

ДЕВИЦА - вж. Аква Вирго.

ДЕВКАЛИОН - син на титана Прометей, цар на тесалийска Фтия, съпруг на Пира, която спечелил след редица изпитания, чрез сина си Хелен родоначалник на елините. В гръцкия мит той съответства на библейския Ной, останал заедно с жена си пощаден от потопа. Двамата съпрузи като верни почитатели на боговете се спасили единствени с кораб от световния потоп, чрез който Зевс (Юпитер) погубил покварените хора. След потопа корабът бил откаран на планината Парнас. Девкалион помолил Юпитер или Темида (която имала светилище на Парнас) да му каже по какъв начин може да се възстанови загиналото от потопа човечество. Бил му даден съвет заедно със съпругата си Пира да хвърля зад себе си камъни (“костите на великата майка”). Камъните, които хвърлял зад себе си Девкалион, се превърнали в мъже, а тия, които хвърляла Пира - в жени Може би този мит е създаден поради игрословието на гръцки: laos - “хора”, “народ”, laas - “камък” (Овидий, “Героини” 15, 167; “Метаморфози”, I 318, 350, 391, 398 и сл.).

ДЕДАЛ - изкусен митичен архитект, механик и скулптор от Атина. Понеже от завист хвърлил от Акропола ученика си Пердикс, принудил се да избяга на остров Крит при цар Минос и там построил Лабиринта за чудовището Минотавър. Минос го задържал на острова заедно със сина му Икар, за да не издаде тайната на Лабиринта, но той се опитал да избяга по въздуха от пленничеството си. Скрепил с во­сък пера и направил изкуствени крила за себе си и за сина си Икар, с които двамата полетели от Крит. По пътя Икар, въпреки предупрежденията на баща си, поискал да се изкачи по-нависоко, слънчевата светлина стопила восъка на крилете му и той се сгромолясал в морето, което по името му било назовано Икарийско. Дедал летял близо до повърхността на земята и успял да достигне благополучно в Сицилия при цар Кокал, чиито дъщери го удавили в басейн с гореща вода (Вергилий, “Енеида” VI, 14, 28, 32; Овидий, “Героини” XVIII, 49; “Тъги” III, 4, 21; 8, 6; “Метаморфози”, VIII 159 и сл., 166, 183, 188 и сл., 240, 250, 261 и сл.; IХ 742).

ДЕДАЛИОН - син на Луцифер, брат на Кеик, баща на Хиона, от скръб по дъщеря си, която загинала от стрелата на Диана (Артемида), скочил от върха на Парнас, но Аполон го превърнал в ястреб и така му спасил живота (Овидий, “Метаморфози”, ХI 295, 340).

ДЕИДАМЕЯ - една от дъщерите на Ликомед от осиров Скирос. Станала съпруга на Ахил, когато той пребивавал на острова, преоблечен в женски дрехи, и родила от него син Неоптолем (Овидий, “Любовно изкуство” I, 682).

ДЕИФОБ - син на Приам и Хекуба, брат на Хектор и Парис. Оженил се за Елена след смъртта на Парис.(Вергилий, “Енеида” II, 311; VI, 35, 494, 499, 500, 544; Овидий, “Героини” V, 94; XVI, 362; “Метаморфози”, ХII 547).

ДЕЙОНА - майка на Милет, митическия основател на едноименния град в Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 443).

ДЕЙОПЕЯ - нимфа (Вергилий, “Енеида” I, 72; IV, 450).

ДЕЙОТАР - тетрарх на Галатия, управлявал Западна Галатия. Воювал на страната на Помпей и затова Цезар го отстранил от престола. Марк Антоний чрез жена си Фулвия го възстановил срещу голяма сума (Цицерон, “Брут”, 27).

ДЕКУМАНСКА ПОРТА - главната порта на римския лагер. При нея била разположена десетата кохорта на легиона, а самата порта била обърната към противника.

ДЕКУРИОН - член на местния съвет (сенат) в градовете. По време на императорската епоха във всички по-големи провинциални градове били учредени такива длъжности. Декуриони на латински се именували и членовете на градските съвети в гръцките и елинистическите градове, на гръцки булевти. За заемането на длъжността декурион през императорската епоха бил необходим имуществен ценз, най-често от 100 хиляди сестерции.

ДЕКУРИЯ - десятка, най-малкото подразделение в римската конница (Ливий, XХІІ, 38).

ДЕЛИЕЦ, делийски бог - прозвища на бог Феб Аполон от името на родния му остров Делос (Овидий, “Метаморфози”, I 454, V 329, VI 251, ХI 174, ХII 597, ХIII 650).

ДЕЛИЯ - прозвище на богиня Диана (Артемида), получено от името на родния й остров Делос (Овидий, “Метаморфози”, V 639).

ДЕЛИЯ - първата възпявана любима на Тибул, която той на­рекъл с прякора на родената на остров Делос богиня Диана (Овидий, “Любовни елегии” III, 9, 31; “Героини” IV, 40).

ДЕЛОС - малък Цикладски остров южно от Евбея в Егейско море, в античността търговски център, свободно пристанище, пазар на роби и старо средище на култа на Аполон, днес Дилос. Според мита единствен от всички земи и морета дал подслон на Латона (Лето), когато наближило времето да роди божествените близнаци Аполон и Диана (Артемида), след като никоя страна, гряна от слънцето, не посмяла да приеме съперницата на ревнивата Юнона (Хера). От този момент скалистият остров, който дотогава странствувал непрекъснато сред вълните, уседнал, закрепен здраво за морското дъно, и станал наред с Делфи свещен на Аполон. Наричан, както и малкият остров при Сиракуза, още Ортигия - “пъдпъдъчият остров” (Овидий, “Метаморфози”, III 597; VI 189, 333; VIII 221; IХ 332; ХV 336, 540 и сл.; Вергилий, “Енеида” IV, 144).

ДЕЛФИ - град във Фокида в подножието на планината Парнас, с най-прочутия през древността “делфийски оракул”, първоначално на Темида, после на Аполон, и с храма на Аполон, днес в развалини при село Кастри. В средата на храма се намирал свещеният на бога полукръгъл камък омфалос (на гръцки “пъп”), запазен до днес, където според древните бил центърът на земята. Плутарх предава, че два орела, излетели от двата края на земята към Делфи, се срещнали точно на това място. Божеските отговори давала пророчицата Пития, наречена по името на змея Питон, убит от Аполон. Тя, като дъвчела лаврови листа и седяла на тринога върху пукнатина на почвата, от която излизали упойващи пари, произнасяла в екстаз несвързани думи, които жреците възвестявали в двусмислена реч като волята на Аполон. До оракула се допитвали по частни, военни, политически и други въпроси не само обикновените граждани, но често и фараони, царе и императори, като отговорите били от важно значение не само за Гърция. С времето Делфи се издигнал като търговски, занаятчийски и финансов център, наблизо до него празнували на всеки четири години прочутите Питийски игри. Питагор нарича града “моето Делфи” поради мъдростта, която възвестявали от него боговете. Освен храма при археологическите разкопки са разкрити стадионът, театърът, гимназионът, съкровищници на гръцки градове и други култови сгради с множество оброчни дарове - статуи, триноги и др. (Овидий, “Метаморфози”, I 372 и сл., 447, 515; II 543, 677; IХ 332; ХI 413; ХV 144; Ливий, I, 56; ХХІІІ, 14).

ДЕМАД - атински оратор и политик, противник на Демостен (Цицерон, “Брут”,36; “Ораторът”, 90).

ДЕМАРАТ - виден представител на рода на Бакхиадите, управлявал дълго време в Коринт. След свалянето на Бакхиадите и поемането на властта от тирана Кипсел (около 657 - 627 г. пр. Хр.) емигрирал в етруския град Тарквинии. Бил смятан за баща на римския цар Тарквиний Стари (Ливий, I, 34).

ДЕМЕТРА - гръцка богиня на плодородието и земеделието, майка на Персефона. Главният и култов център бил Елевзин, където в чест на Деметра и Персефона се провеждали прочутите Елевзински мистерии. Деметра се отъждествявала с римската Церера.

ДЕМЕТРИЙ - кинически философ от I в. сл. Хр., съвременник и приятел на Сенека.

ДЕМЕТРИЙ ОТ ФАЛЕРОН - гръцки философ, оратор и държавник (351 - 283 г. пр. Хр.), ученик на Теофраст, упра­вител на Атина (318 - 307 г. пр. Хр.). След изгонването си от Атина отишъл като съветник на Птолемей I и станал инициатор на създаването на Александрийс­ката библиотека (Цицерон, “За оратора”, II, 95; “Брут”, 37, 285; “Ораторът”, 92, 94).

ДЕМЕТРИЙ ПОЛИОРКЕТ (“ГРАДООБСАДИТЕЛ”) - прочут пълководец (337 - 283 г. пр. Хр.), син на Антигон I Монофталм и Стратоника, получил прякора си при обсадата на Родос (305 г. пр н. е), който превзел с помощта на гигантски обсадни съоръжения.

ДЕМЕТРИЙ СИРИЕЦЪТ - учител по реторика в Атина по време на пътешествието на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 315).

ДЕМОДОК - троянски герой (Вергилий, “Енеида” Х, 413).

ДЕМОКРИТ - гръцки философ-атомист от Абдера (460 - 380 г. пр. Хр.). От произведенията му са запазени само фрагменти (Цицерон, “За оратора”, I, 49; II, 194, 235; III, 56; “Ораторът”, 67).

ДЕМОЛЕЙ - гръцки герой, убит от Еней (Вергилий, “Енеида” V, 260, 256).

ДЕМОЛЕОНТ - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 355, 368).

ДЕМОСТЕН - гръцки оратор, роден в Атина (384 - 322 г. пр. Хр.). Майсторството му е в съчетаването на неподправена страст и убедителност със съвършено владеене на реторическите похвати. Смятан е още в древността за най-забележителния представител на публичното красноречие. Неговите най-известни речи (Олинтийски речи, Филипики) са свързани с активната му дейност като ръководител на антимакедонската партия в Атина срещу македонската експанзия в Гърция през ІV в. пр. Хр. Когато македонският военачалник Антипатър поискал в 322 г. пр. Хр. от атиняните да му предадат Демостен, който не само ги подбудил да въстанат, но и се опитал да създаде съюз между малките гръцки държави против Македония, той избягал в храма на Посейдон на остров Калаврия и погълнал смъртоносна отрова (Цицерон, “За оратора”, I, 58, 88, 89, 260; II, 94; III, 28, 71, 213; “Брут”, 35, 66, 121, 183, 141, 142, 191, 285, 286, 290; “Ораторът”, 6, 15, 23, 26, 27, 29, 56, 57, 90, 104, 105, 110, 111, 133, 136, 151, 226, 234, 235).

ДЕМОФИЛА (ДЕМО) - едно от имената на Кумската Сибила.

ДЕМОФООНТ - син на Тезей и Федра. Когато на връ­щане от Троя се озовал на бистонийския бряг, царицата на бистоните Филида го приела в дома си и се влюбила в него. Тя го пуснала да отиде в родината си само за един месец, но понеже той не спазил този срок, тя се обесила поради мисълта, че й е изневерил. Но боговете я превърнали в бадемово дърво. Когато Демофоонт скоро след това се завърнал и прегърнал ствола на дървото, то разцъфтяло, преди още да се разлисти. Митът обяснява защо бадемът най-напред цъфти, а после се раз­листва (Овидий, “Любовно изкуство” II, 353; “Средства против любовта” 597).

ДЕМОХАР - атински политик и оратор, племенник на Демостен, оглавил след смъртта на последния антимакедонската партия (Цицерон, “За оратора”, II, 96; “Брут”, 286).

ДЕНАРИЙ - римска монета, равна на десет аса или четири сестерции.

ДЕНТАТ, КУРИЙ - вж. Курий Дентат.

ДЕО - краткото галено име на Деметра (Овидий, “Метаморфози”, VIII 758).

ДЕОИДА - дъщерята на Део, т. е. Прозерпина (Овидий, “Метаморфози”, VI 114).

ДЕРКЕТА (ДЕРКЕТО) - наричана още Атаргата, сирийска богиня на майчинството и плодородието, оприличавана на гръцката Афродита. От срам за любовта си със сирийски младеж, от когото родила Семирамида, се хвърлила в езеро и се превърнала в риба. Изобразявана като жена с рибя опашка (Овидий, “Метаморфози”, IV 44).

ДЕЦЕМВИРИ - название на различни колегии, състоящи се от десет души. Decem viri stlitibus iudicandis били десетчленна съдебна колегия по разрешаване на граждански спорове. Decemviri sacris faciundis били жреческа колегия, която съхранявала и тълкувала сибилинските книги, отговаряла за култовете на новите божества в Рим и се грижела за провеждане на лектистерниумите (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ, 1; ХХІІ, 9-10).

ДЕЦИЙ МУС, ПУБЛИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 312 и 308 г. пр. Хр., син на загиналия във войната със латините Публий Деций Мус. Подобно на баща си се пожертвал в сражението при Сентин (306 г. пр. Хр.), когато командваното от него крило се огъвало под напора на галските бойни колесници.

ДЕЦИЙ МУС, ПУБЛИЙ - римски пълководец. Като военен трибун се отличил във войната срещу самнитите в 343 г. пр. Хр. Във войната с латините (340 - 339 г. пр. Хр.) доброволно се пожертвал на сенките на умрелите и на майката-земя, като се втурнал всред неприятелите, щом забелязал, че неговите войски се разколебали, и по този начин осигурил победата на римляните (Ливий, VІІІ, 9-10).

ДЕЦИЙ, ПУБЛИЙ - римски политик, трибун в 120 г. пр. Хр., обвинител на Луций Опимий в разправа над Гай Гракх (Цицерон, “За оратора”, II, 132, 134, 135 (?); “Брут”, 108).

ДЕЦИМ ЮНИЙ БРУТ - вж. Брут, Децим Юний.

ДЕЯНИРА - дъщеря на калидонския цар Ойней (затова наричана още Калидонида) и Алтея, сестра на Мелеагър, но избягнала заедно с Горга участта на останалите си сестри, които се превърнали в птици. Съпруга на Херкулес, , който, за да я спечели, трябвало да надвие речния бог Ахелой. Известно време младите съпрузи живели щастливо, родил им се син Хил. По-късно при преминаване на реката Евен кентавърът Нес се опитал да отвлече Деянира, за която дързост бил убит от героя. За да си отмъсти, пред смъртта си кентавърът предал на невестата дрехата си, напоена със собствената му кръв, уж като средство за любовна магия. Когато след време Деянира се измъчвала от ревност към Иола, дъщеря на цар Еврит, си послужила с дрехата на Нес и така причинила неволно мъчителната смърт на съпруга си (Овидий, “Метаморфози”, VIII 543; IХ 8, 119 и сл., 111, 137 и сл.).

ДИАНА - древна италийска богиня на лова, горите, животните и луната, оприличена на гръцката Артемида, а като богиня на луната - и със Селена и Изида. Дъщеря на Юпитер (Зевс) и Латона (затова наричана Латония, Латонина щерка), сестра-близначка на Феб Аполон. Според мита Латона (Лето) родила двамата близнаци на остров Делос, опряна на старо палмово дърво. Диана се родила първа и помагала на майка си при раждането на Аполон, затова към нея по-късно се обръщали за помощ родилките. Като девствена богиня и защитница на девойките е ревнителка за чистота и целомъдрие. За да избави оръженоската си нимфата Аретуза от преследванията на речния бог Алфей, й вдъхнала силата да се промъкне под Йонийско море и да се подаде чак в Сицилия. Наказвала жестоко престъпилите нейните повели, без да щади и своите нимфи: прогонила от себе си аркадката Калисто, която Юпитер прелъстил под образа на самата Диана. Често богинята на лесовете се къпела заедно с нимфите си в планински потоци и пещерни извори, като надвишавала нимфите на ръст с цяла глава. Като богиня на лова Диана носи къса до коленете туника без ръкави, опасала е пояс, като стрелец носи копие, лък и колчан със стрели. Тя е винаги придружена от дружките си, които й обричат своята обич и девство, една от тях е нейна оръженоска. Диана е безпощадна към смутителите на моминската й непорочност: понеже ловецът Актеон я видял гола в пещерния вир, ръснала в лицето му капки, чиято вълшебна сила го превърнала в елен, и така ловецът бил разкъсан от собствените си хрътове. За оскърбление на майчинството на Латона по нейна молба пронизала със стрелите си една след друга дъщерите на високомерната Ниоба. Подарила на Прокрида кучето Лелап, което надтичвало всяко животно, и копие, което улучвало безпогрешно целта си. Понеже калидонският цар Ойней при жертвоприношение на боговете оставил олтарите на Диана да гаснат без жертви, предизвикал нейния гняв и възмездие: тя пратила огромен глиган, който опустошавал страната, додето царският син Мелеагър устроил Калидонския лов и убил звяра. После заради глигана тя преследвала Мелеагър и рода му, всяла вражда между героите на Калидон: Мелеагър убил своите вуйчовци, братята на майка му Алтея, тя проклела техния убиец - сина си. След смъртта на Мелеагър и майка му богинята превърнала сестрите на калидонския герой (без две от тях) в птици. Наказала със смърт Хиона, задето дръзнала да се мери с нея по хубост, а от скръб по дъщеря си Дедалион се хвърлил от върха на Парнас. Разгневена, задето Агамемнон убил свещената й кошута, Диана попречила на събраната в Авлида гръцка флота да потегли за Троя, като спряла всички ветрове. Гадателят Калхант възвестил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повлекли Ифигения към олтара, Диана се смилила над невинната девойка, спуснала облак пред присъствуващите и поставила на нейно място жертвена сърна, а Ифигения отвела в Таврида, където я направила своя жрица. По-късно нейният брат Орест я отвел заедно със статуята на богинята в Италия, където тя била почитана като Скитска Диана. По молба на богинята Ескулап (Асклепий) съживил трагично загиналия неин почитател Иполит, а тя му променила образа и му дала името Вирбий. От състрадание превърнала Егерия, безутешно скърбящата за съпруга си цар Нума нимфа, в едноименния извор. При преследването на Тифоей се превърнала в котка, свещеното животно на египетската богиня Бубастис, в която гърците виждали своята Артемида. Като сестра на Феб, който бил отъждествен с бога на слънцето, Диана станала богиня на луната с прозвището Феба (на гръцки “светлата”, “сияйната”). Като богиня на лова носи епитета Диктина (на гръцки “ловуваща с мрежи”), като закрилница на родилките, отъждествена с Илития, се нарича Луцина (от латински “извеждаща на бял свят”). Други прозвища на Диана са: Делия по името на родния й остров Делос, Ортигия, ортигийска светла богиня, по другото име на същия остров (Ортигия - “пъдпъдъчи остров”) Цинтия (Кинтия), цинтийска богиня по планината Цинт (Кинт) на остров Делос, титанка - като внучка на титана Цей, Тривия (лат. “кръстопътна”) - като богиня на магиите, почитана на кръстопътищата, оприличена на Хеката, богинята с трите лица и трите сраснали тела. Носела прозвището Арицийска според древното и прочуто светилище в Ариция, което играело ролята на култов център на Латинския съюз. Като покровителка на латините тя придобила политическо значение и в Рим й бил построен храм по подобие на храма на Артемида Ефеска на северната страна на Авентинския хълм. Този храм бил предназначен за общо светилище на римляните и латините, а статуята на старолатинската Диана била направена по подобие на Артемида Ефеска. Денят на освещаването на храма 13 август се превърнал в празник на робите (Вергилий, “Енеида” I, 498; III, 681; IV, 511; VII, 305, 516, 768, 774, 779; Х, 538; ХI, 532, 557, 836, 843; Овидий, “Метаморфози”, I 11, 476, 486 и сл., 694 и сл.; II 415, 425, 441, 451 и сл., 464 и сл.; III 155 и сл., 166, 173, 177 и сл., 181 и сл., 251 и сл.; IV 304; V 303, 330, 375, 619 и сл., 640; VI 160, 205, 216 и сл., 335 и сл., 415; VII 746, 753 и сл.; VIII 272 и сл., 277, 353, 394, 579; IХ 89, 536; ХI 196, 321 и сл.; ХII 27 и сл., 32 и сл.; ХIII 184 и сл.; ХIV 331; ХV 489 и сл., 536 и сл., 549 и сл.; “Героини” IV, 87; “Писма от Понта” I, 1, 42; III, 2, 71; 2, 93; Ливий, XХІІ, 10; ХХV, 23).

ДИДИЙ, ТИТ - римски трибун през 95 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 197).

ДИДИМА - град в Йония, Мала Азия, с прочут храм на Аполон.

ДИДИМАОН - изкусен майстор на оръжие (Вергилий, “Енеида” V, 360).

ДИДИМИ - два малки Цикладски острова в Егейско море, източно от остров Сир (Овидий, “Метаморфози”, VII 469).

ДИДОНА - дъщеря на Бел, царя на Тир във Финикия. След като брат й Пигмалион убил съпруга й Сихей, тя забягнала от Финикия и основала в Северна Африка град Картаген, където станала царица. Отдала на корабокрушенеца Еней сърцето и царството си, но след като той по заповед на боговете се отправил към бреговете на Италия, се пробола с меча си (Вергилий, “Енеида” I, 300, 303, 340, 360, 446, 496, 503, 506, 561, 594, 600, 613, 631, 658, 670, 685, 712, 758, 748, 753; IV, 1, 60, 68, 81, 101, 117, 124, 133, 136, 165, 192, 263, 266, 284, 291, 298, 363, 384, 408, 499, 529, 563, 585, 641, 642, 663; V, 4, 571; VI, 456, 468; IХ, 266; ХI, 73, 571; VI, 456, 468; IХ, 266; ХI, 73; Овидий, “Любовни елегии” II; 18, 25; “Средства против любовта” 57; “Метаморфози”, ХIV 78).

ДИЕСПИТЕР - “божественият баща”, старинна форма на името на Юпитер, вж. Юпитер.

ДИКЕАРХ - гръцки философ, родом от Месена в Сицилия, ученик на Аристотел и Теофраст. Считал, че дълг на мъдреца е да служи на държавата.

ДИКТАТОР - висш извънреден магистрат в републикански Рим. Длъжността на диктатора в Рим била учредена скоро след прогонването на царете от Рим, а задължението му като извънреден магистрат бил да се справя отначало с военни (външнополитически), а по-късно и с вътрешнополитически кризи. Той бил предлаган от консула за избор в сената и имал неограничена власт, която според законите траела шест месеца, като той бил длъжен да се оттегли веднага след отстраняване на опасността. На него били подчинени всички останали магистрати с изключение на народните трибуни. Бил върховен военачалник на пехотата и си избирал за помощник един magister equitum (началник на конницата). Като знак за властта си имал 24 ликтори, които носели 24 снопа със секири (Ливий, I, 23-24; V, 48-49; VІІ, 9-10; VІІ, 25-26; VІІІ, 10; ХХІІ, 8-12; ХХІІ, 15; ХХІІІ, 14; ХХVІ, 10).

ДИКТЕЙСКИ - синоним на критски, по името на планината Дикте на остров Крит (Овидий, “Метаморфози”, III 2; VIII 43).

ДИКТИНА - “ловуваща с мрежи” (от гръцки), епитет на критската Артемида (Диана), идващ от гръцката дума diktyon “мрежа”, в качеството й на богиня на лова, или изведено от името на планината Дикте (Овидий, “Метаморфози”, II 441).

ДИКТИС - кентавър, убит на сватбата на лапита Пиритой от самия младоженец (Овидий, “Метаморфози”, ХII 334, 337).

ДИКТИС - тиренски моряк на служба при Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III 615).

ДИМАНТ (Dymas) - троянски герой (Вергилий, “Енеида” II, 341, 394, 428).

ДИМАНТИДА - прозвище на троянската царица Хекуба като дъщеря на Димант (Овидий, “Метаморфози”, ХI 761, ХIII 620).

ДИНАРХ ОТ КОРИНТ - атински ретор от края на IV в. пр. Хр., подражател на Демостен (Цицерон, “За оратора”, II, 94; “Брут”, 36).

ДИНДИМА - планина във Фригия, Мала Азия, свещена на богиня Кибела (Овидий, “Метаморфози”, II 223).

ДИНОКРАТ - гръцки архитект и скулптор, предложил планината Атон да се превърне в огромна статуя на Александър Македонски (Витрувий, II, 2).

ДИОГЕН - гръцки философ киник (412 - 323 г. пр. Хр.), родом от Синопе в Пафлагония на Евксинския Понт. Преселил се в Атина, където станал ученик на основателя на киническата школа Антистен. Презирал обществените условности и водел просяшки живот, поради което получил прозвището “куче” (на гръцки “kyon”), а следовниците му били наречени “киници” (Овидий, “Писма от Понта” I, 3, 67).

ДИОГЕН - елинистически философ (III - II в. пр. Хр.), родом от Вавилон, наследник на Зенон от Тарс като глава на стоическата школа в Атина. Бил един от тримата гръцки философи, изпратени през 155 или 153 г. пр. Хр. като делегация в Рим от Атина с искането сенатът да намали глобата, наложена на града (Цицерон, “За оратора”, II, 155, 157, 160).

ДИОДОР - гръцки философ, оглавил перипатетическата школа след Критолай (Цицерон, “За оратора”, I, 45).

ДИОДОР СИЦИЛИЙСКИ - гръцки историк (90 - 21 г. пр. Хр.), автор на “Историческа библиотека” в 40 книги.

ДИОДОТ - гръцки философ-стоик, учител и приятел на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 308, 309).

ДИОМЕД - етолиец, цар на Аргос, син на Тидей (затова наричан Тидид), отличил се с подвизите си пред Троя като най-смел след Ахил и Аякс. В една битка Венера (Афродита) едва избавила любимеца си Еней от неговия пристъп, наранил Марс (Арес) и Венера (Афродита), когато те се намесили в боя на страната на троянците. Той и Одисей пленили троянския съгледвач Долон и отвлекли конете на тракийския цар Рез(ос), когото убили. След падането на Троя, преследван от Венера за нанесената й рана, странствувал на различни места, след дълги неволи бил отнесен от ветровете в италианска Апулия, където се оженил за дъщерята на цар Даун и наследил царството му. Отказал на Турн военна помощ срещу Еней, като разказал на Турновия пратеник Венул странствуванията си и превръщането на другарите му в птици, подобни на лебеди. Италийските предания му приписват основаването на няколко града на адриатическия бряг. Подвизите му се възпяват в V песен от “Илиада” (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 68, 100, 102, 242; ХIV 461 и сл., 491 и сл.; ХV 769, 806; Вергилий, “Енеида” I, 752; VIII, 8, 15; Х, 28, 581; ХI, 241).

ДИОМЕД - цар на войнственото тракийско племе бистони, син на Марс (Арес) и Кирена, който хвърлял чужденците, попаднали на неговия бряг, за храна на дивите си кобили. Херкулес го над­вил и дал за храна на конете техния господар (Овидий, “Героини” IX, 67; “Метаморфози”, IХ 194).

ДИОН - гръцки политик и философ (408 - 354 г. пр. Хр.). Последовател и приятел на Платон, освободил Сиракуза от властта на Дионисиите и за известно време бил тиран (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

ДИОНА - морска богиня титанка, според един мит майка от Юпитер (Зевс) на Венера (Афродита) (Овидий, “Любовни елегии” I, 14, 34). Името се използва и за самата Венера (Овидий, “Любовно изкуство” II, 593; III, 3).

ДИОНЕЯ - епитет на Венера като дъщеря на Юпитеровата съпруга Диона (Вергилий, “Енеида” III, 19).

ДИОНИС - гръцки бог на плодородието, виното и лозарството, на музиката, драмата и изкуството, откривател на лозата и виноделието, често наричан с другото си име Бакх и отъждествяван с римския Либер.. Син на Зевс и на Семела, той бил роден два пъти - най-напред от утробата на Семела, а втори път от бедрото на Юпитер, в което бил вшит, за да бъде доносен. Негов основен атрибут е тирсът - бакхически жезъл, тояга, обвита с бръшлян или лозови листа, увенчана на горния край с борова шишарка, която носели и размахвали Дионис-Бакх и неговите спътници - сатирите и менадите (вакханките). Вярвали, че с допир на тирса си богът вдъхва безумие у този, който отхвърля култа му. Поради мита за пътешествието му до Индия за негови свещени животни се смятали пантерите и тигрите, а свещените му растения били лозата и бръшлянът. Освен имената Дионис и Бакх богът имал и многобройни прозвища като Бромий “вдигащ шум” заради атмосферата по празниците в негова чест, Лией “отпускащ” заради въздействието на виното и Евий “поздравяван с възгласи” заради виковете при Дионисовата екзалтация. В Рим празникът на бога Либералии бил честван на 17 март.

ДИОНИСИЙ - ретор от времето, когато Цицерон пътешествувал по Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316).

ДИОНИСИЙ МЛАДИ - тиран на Сиракуза (367 - 357 и 347 - 344 г. пр. Хр.), син на Дионисий Стари. Изгонен от Сиракуза, пребивавал 10 години в град Локри, върнал се отново в Сиракуза и след тригодишно еднолично управление бил прогонен от града и открил училище по реторика в Коринт (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 38).

ДИОНИСИЙ СТАРИ - тиран на Сиракуза (405 - 367 пр. Хр.), роден около 430 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 57).

ДИОНИСОПОЛ - античен град на Черно море (“град на Дионис”), днешният Балчик, срв. Овидий, Тъги, I, 10, 38 “акропола бял, име от Бакхус приел”.

ДИОРЕС - троянски герой (Вергилий, “Енеида” V, 297, 329, 339, 345).

ДИОСКУРИ - вж. Кастор и Полукс.

ДИОФАН ОТ МИТИЛЕНА - гръцки ретор, учител на Тиберий Гракх (Цицерон, “Брут”, 104).

ДИРАПС - река в Скития близо до Днепър.

ДИРАХИЙ - град и пристанище в Илирия, на Адриатическото крайбрежие, днес Дурес (Дурацо) в Албания. Градът бил основан като колония на коринтската колония Коркира през 625 г. пр. Хр. с името Епидамн. Римляните превзели града през 229 г. пр. Хр. и му дали право на свободен град, като сменили името му, смятано за неблагоприятно, тъй като народната етимология го свързвала с думата damnum “загуба, щета”. От Дирахий започвал важният презбалкански път за Ориента, известен под името Виа Егнация (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 33).

ДИРИБИТОРИЙ (DIRIBITORIUM) - сграда на Марсово поле, където ставало преброяването на гласовете при избори и раздаването на войнишките заплати.

ДИРКА - извор и рекичка при Тива в Беотия (Овидий, “Метаморфози”, II 240).

ДИРКА - митологична съпруга на тиванския цар Лик, която заедно със съпруга си жестоко измъчвала своята пленница Антиопа, майка на Зет и Амфион от Зевс. Те били отгледани в планината Китерон, далеч от пленената си майка. Когато пораснали и узнали, че Антиопа е тяхна майка и че е така измъчвана, вързали Дирка за рогата на един бик и пуснали разяреното животно да тича срещу скали и дървета. Сцената на завързването е изобразена в прочутата скулптурна група “Фарнезийски бик”, дело на братята Аполоний и Тавриск.

ДИСТИХОН - “двустишие”, поетичен размер, който се състои от един дактиличен хекзаметър (героичен стих) и следващ пентаметър. Дистихонът е обичайна стихотворна форма за античната епиграма и елегия, откъдето идва и наименованието “елегически дистихон”.

ДИТ - Dis (= dives) pater, “богатият баща”, древно италийско божество, отъждествено с гръцкия Хадес (Аид, Плутон), син на Сатурн (Кронос) и брат на Юпитер (Зевс). Римски бог на подземния свят, наричан още Черният бог. Името му, както и това на гръцкия Плутон (от plutos “богатство”), се обяснява с това, че във владенията на този бог под земята се намират всички скъпи метали. Владетел на земните дълбини и мрачното подземно царство (гр. Тартар, Ереб), справедлив, но неумолим цар на безмълвните сенки. Дит се вози на колесница с впряг от черни коне и с черна сбруя. Обикновено го представят със строго лице и гъста брада, седнал на трон до съпругата си Прозерпина (у гърците Персефона), със скиптър в дясната ръка. Наранен от стрелата на Купидон, вижда, залюбва и отвлича Прозерпина (Персефона), за да я направи своя съпруга и велика царица в царството на мрака. Юпитер (Зевс) посредничи между него и отчаяната Церера (Деметра), майката на похитената. Орфей, слязъл в подземното царство, измолил от него разрешение да изведе рано загиналата си съпруга Евридика. Дит се гневял винаги, когато съживявали преминали под негова власт, например при възкресяването на Иполит. Името му често се използва като синоним на “подземно царство” (Вергилий, “Енеида” IV, 702; VI, 127, 269, 397, 541; VII, 568; VIII, 667; Овидий, “Метаморфози”, II 261; IV 438 и сл., 444, 511; V 356, 360 и сл., 367 и сл., 384, 395, 420, 507 и сл., 528 и сл., 569; VII 249; Х 13 и сл.; ХV 535).

ДИТИРАМБ - хвалебна древногръцка тържествена хорова песен в култа на Дионис-Бакх. Запазени са дитирамби от Бакхилид и Пиндар.

ДИУС ФИДИУС - древно латинско божество, отъждествявано с Херкулес и със сабинския бог Semo Sancus.

ДИФИЛ - роб и секретар на Луций Крас.

ДИЯ - “Божествената”, старо прозвище на остров Наксос (Овидий, “Метаморфози”, III 690; VIII 175).

ДОДОНА - планински град във вътрешността на Епир, където се намирал най-старият оракул на Зевс в Гърция. Светилището би­ло разположено сред свещена дъбрава и там жреците долавяли волята на боговете по шумола на листата на вековен дъб или чрез два гълъба, които притежавали човешки гласове и давали прорицания (Вергилий, “Енеида” III, 466; Овидий, “Героини” IV, 47; “Метаморфози”, VII 623; ХIII 716).

ДОЛАБЕЛА, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски консул в 81 г. пр. Хр., обвинен от Цезар във вземане на подкупи през 77 г. пр. Хр., но оправдан от Кота и Хортензий (Цицерон, “Брут”, 317).

ДОЛОН - син на Евмед, троянски съгледвач, който срещу обе­щанието на Хектор, че ще му подари безсмъртните коне и колесницата на Ахил, тръгнал да разузнава в гръцкия лагер пред Троя. Заловен от Одисей и Диомед, след като издал разположението на траките в троянския стан, бил убит от тях (Вергилий, “Енеида” I, 470; ХII, 347; Овидий, “Героини” I, 39; “Любовно изкуство” II, 155; “Тъги” III, 4, 28; “Метаморфози”, ХIII 98, 244 и сл., 253).

ДОЛОПИ - храбро племе, което живяло в Югозападна Тесалия и Епир, доведени при Троя от сина на Ахил Пир (Неоптолем) (Вергилий, “Енеида” II, 7, 29, 415, 785; Овидий, “Метаморфози”, ХII 364).

ДОМИЦИАН, ТИТ ФЛАВИЙ - римски император (51 - 96 г. сл. Хр., император от 81 г. сл. Хр.), син на император Веспасиан и брат на император Тит. Отличавал се с деспотично управление и искал да бъде наричан “dominus et deus” (господар и бог), с което предизвиквал силно недоволство и през 96 г. сл. Хр. бил убит от заговорници. По негова заповед през 93 г. сл. Хр. всички философи били изгонени от Рим като водачи и учители на опозицията.

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ГНЕЙ - римски държавник, консул в 122 г. пр. Хр., цензор 115 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 99).

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ГНЕЙ - син на консула от 122 г. Гней Домиций Ахенобарб, консул в 96 г. пр. Хр., колега на Лу­ций Крас като цензор през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 230; “Брут”, 164, 165).

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ЛУЦИЙ - римски претор в 58 г. пр. Хр.

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ЛУЦИЙ - син на консула от 96 г. пр. Хр. Гней Домиций Ахенобарб, консул през 54 г. пр. Хр., непримирим враг на Цезар. Сражавал се срещу него в битката при Фарсала (48 г. пр. Хр.), в която загинал (Цицерон, “Брут”, 267).

ДОМИЦИЛА СТАРАТА - сестра на император Домициан.

ДОМИЦИЯ ЛЕПИДА - майка на Месалина, съпругата на Клавдий.

ДОН(УС) - келтски вожд от Котийските Алпи (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 29).

ДОНУСА - един от Цикладските острови (Вергилий, “Енеида” III, 125).

ДОРИДА - морска богиня, дъщеря на Океан и Тетия, съпруга на морския бог Нерей, майка на петдесетте нереиди (Овидий, “Метаморфози”, II 11, 269; ХIII 742).

ДОРИЛА - заможен земевладелец, воюващ на страната на Персей срещу Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 129, 130)

ДОРИЛА - кентавър, убит от Нестор и Пелей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 380, 390).

ДОРИФОР - “Копиеносецът”, прочута статуя на Поликлет.

ДОРИХА (РОДОПИДА) - тракийска хетера, по която братът на поетесата Сафо Харакс се увлякъл и прахосал цялото си състояние.

ДОРЦЕЙ - едно от ловните кучета на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 210).

ДРАКОН - небесно съзвездие в Северното полукълбо (Овидий, “Метаморфози”, II 138, 173).

ДРАКОНТ - прочут атински законодател от VII в. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 197).

ДРАНЦЕС - един от съветниците на цар Латин (Вергилий, “Енеида” ХI, 122, 132, 336, 378, 381, 383).

ДРИАДИ (ХАМАДРИАДИ) - горски нимфи (от гръцкото drys “дъб”, “дърво”), които според мита живеели в дърветата и, особено хамадриадите, умирали заедно с тях. Случвало се, когато се сече дърво в планината, нимфата в него да изстене (Овидий, “Метаморфози”, I 690; III 507; VI 453; VIII 746, 777; ХI 48; ХIV 326, 624; “Героини” IV, 49).

ДРИАНТ - лапит, който победил кентавъра Рет и убил други пет кентавъра (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290, 296, 311 и сл.).

ДРИАНТ - син на Марс (Арес) или на Япет, брат на тесалийския цар Терей, участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 307).

ДРИОПА - от Ехалия, дъщеря на Еврит, несъща сестра на Иола, възлюбена на Аполон, по-късно съпруга на Андремон, майка на Амфис. Поискала да откъсне клонче от лотос за играчка на младенеца си, но още с допира се превърнала в същто дърво (Овидий, “Метаморфози”, IХ 332 и сл., 342, 364).

ДРИОПИ - тесалийско племе (Вергилий, “Енеида” IV, 146).

ДРОЗД - птица, любим деликатес за римляните.

ДРОМАДА - “Бегачка” (от гръцки), хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

ДРУЕНЦИЯ - река в Галия, ляв приток на долен Родан, днес Дюранс (Ливий, XХІ, 32).

ДРУЗ МЛАДИ - син на Тиберий от първата му съпруга Випсания, признат от Август за негов внук (Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 72).

ДРУЗ СТАРИ, НЕРОН КЛАВДИЙ - талантлив пълководец (38 - 9 г. пр. Хр.), по-младият син на Ливия от първия и брак с Тиберий Клавдий Нерон, осиновен впоследствие от Август заедно с брат си Тиберий. Заслужил пълното доверие на Август, но починал млад след злополука при падане от кон. Поради успешните си походи срещу германите получил прозвището Германик, което станало наследствено в рода му (Овидий, “Писма от Понта” II, 1; 2, 71; 2, 81; 2, 82; IV, 5, 25; 8, 23; 8, 31; 8, 66; 13, 45; “Тъги” IV, 2, 39).

ДРУЗ, ГАЙ ЛИВИЙ - брат на Марк Ливий Друз (Цицерон, “Брут”, 109).

ДРУЗ, МАРК ЛИВИЙ - римски държавник, трибун през 122 г. пр. Хр., противник на Гай Гракх, излязъл с нов аграрен законопроект, консул през 112 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 109; “Ораторът”, 12, 13).

ДРУЗ, МАРК ЛИВИЙ - син на Марк Ливий Гракх, противника на Гай Гракх, трибун през 91 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 2; “Брут”, 182, 222).

ДРУИДИ - келтски жреци в Галия и Британия. Според сведенията на Цезар извършвали човешки жертвоприношения.

ДУЕЛИЙ - вж. Дуилий.

ДУИЛИЙ (ДУЕЛИЙ), ГАЙ - римски пълководец, в 260 г. пр. Хр. като консул спечелил първата голяма морска победа над картагенците при нос Миле. В негова чест на форума била поставена колона, украсена с носовете на пленените от него вражески кораби (Цицерон, “Ораторът”, 153).

ДУКАРИЙ - гал от племето инсубри, убил консула Гай Фламиний в битката при Тразименското езеро през 217 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 6).

ДУЛИХИЙ - остров в йонийско море, разположен близо до Одисеевия остров Итака, част от владенията на Одисей. Оттам прилагателното име дулихийски се използва често като синоним на итакийски (Вергилий, “Енеида” III, 271; Овидий, “Героини” I, 87; “Средства против любовта” 272; “Метаморфози”, ХIII 107, 424, 711; ХIV 335).

ДУНАВ - втората по дължина река в Европа. Гърците я познавали в долната и част и я наричали Истър (Istros, лат. Hister), а римляните познавали горното и течение под името Данувий или Данубий. Връзката между двете части била установена едва през I в. пр. Хр след обхващането им в разширяващата се Римска Империя.

ДУРАНИЙ - река в Галия, днес Дордон.

ДУУМВИРИ - през царския период двама съдии, които като заместници на царя съдели обвинените в държавна измяна и убийците на римски граждани.

ДУЦЕНТАРИИ - държавни чиновници с имуществено състояние на стойност над двеста хиляди сестерции.

Е

ЕА - град в Северна Африка (днес Триполи).

ЕАГЪР - бог на едноименната река в Тракия, баща на Орфей (Овидий, “Метаморфози”, II 219).

ЕАК - митичен цар на мирмидонците на остров Егина, син на Зевс (Юпитер) и на нимфата Егина, по майка внук на Азоп (затова наричан Азопиад) баща на Теламон и Пелей от Ендеида и на Фок от Псамата, дядо на Ахил и на Аякс Теламонид. Отказал да даде военна помощ на Минос срещу Атина, а помогнал на атиняните. Отличавал се със своето благочестие и справедливост, поради което след смъртта си бил поставен в Ада ведно с Минос и Радамант за съдия на сенките. (Овидий, “Писма от Понта” II, 3, 41; II, 4, 22; “Героини” I, 35; “Любовни елегии” VIII, 87; VIII, 5; 31; “Любовно изкуство” I, 67; I, 691; “Метаморфози”, VII 474 и сл., 507, 517, 864; VIII 4, 494; IХ 435, 440; ХII 95, 603, 613; ХIII 25 и сл.).

ЕАКИДИ - потомците на Еак - синовете му Фок и Пелей, внуците му Големият Аякс, синът на Теламон, и Ахил, си­нът на Пелей, както и синът на Ахил Пир (Овидий, “Метаморфози”, VII 472, 668, 797; ХI 289, 400; ХII 82, 168, 365; ХIII 33, 505).

ЕАНТ - река в Епир, сега Вьоса (Овидий, “Метаморфози”, I 579).

ЕВАГЪР - лапит, когото убил кентавърът Рет на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290, 292).

ЕВАДНА - дъщеря на Ифис и Филака, хвърлила се върху погребалната клада на съпруга си Капаней, за да изгори за­едно с него (Овидий, “Любовно изкуство” III, 22; “Тъги” V, 5, 54).

ЕВАН - прозвище на Бакх, произлязло от възклицанието “еван” при бакхически празненства (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ЕВАНДЪР - митически герой от областта Аркадия в Гърция, цар на град Палантий, син на Хермес (Меркурий) и аркадската нимфа Никострата, а според римската традиция син на италийската богиня-предсказателка Кармента. В Аркадия неговият култ е бил съсредоточен в Палантий, Тегея и Фенея. Около шестдесет години преди Троянската война се преселил в Италия и получил от Фаун земя на Палатинския хълм, където основал селището Палантей. Според преданието пренесъл в Италия писмеността и култовете на Деметра, Посейдон, Херакъл, Нике и Пан (латинския Луперк). Оказал гостоприемство на Херакъл и Еней. В подножието на Палатинския хълм имало олтар и статуи на Евандър и сина му Палант. Оказал военна помощ на Еней срещу Турн, (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 456; Ливий, I, 5; I, 7; Вергилий, “Енеида” Евандър VIII, 52, 100, 102, 119, 126, 137, 152, 185, 307, 313, 351, 360, 362, 456, 462, 469, 532, 544, 551, 555, 558, 584; IХ, 9; Х, 148, 371, 450, 492, 516; Х, 779; ХI, 26, 46, 53, 55, 148, 395, 835; ХII, 184).

ЕВАНТА (ЕВАДНА) - дъщеря на речния бог Азоп (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 41).

ЕВБЕЯ - голям остров в Егейско море край източния бряг на Гърция. Евбейско море се нарича Евбейският проток между острова и континента. Евбейски град се нарича Куме в Кампания, Средна Италия, като гръцка колония от Евбея (Овидий, “Метаморфози”, VII 232; IХ 218, 226; ХIII 182, 660, 905; ХIV 1, 156)

ЕВБИЙ - неизвестен гръцки писател (Овидий, “Тъги” II, 416).

ЕВБУЛИД - гръцки философ (V - ІV в. пр. Хр.), родом от Милет. Учител на Демостен.

ЕВГАНЕИ - легендарно племе, живяло по земите на венетите и после изтласкано от тях в Алпите (Ливий, I, 1).

ЕВДЕМ - гръцки философ от Родос (ІV в. пр. Хр.), приятел и ученик на Аристотел.

ЕВДОКС - гръцки учен (IV в. пр. Хр.) от Книд. Приятел на Платон и негов ученик в Академията, известен с изследванията си в областта на астрономията и геометрията, автор на теорията за хомеоцентричните сфери, с които се обяснява движението на слънцето и небесните тела. Автор на астрономичния труд “Явления”.

ЕВЕН - река, която тече в Етолия край град Калидон, с по-старо име Ликорм, днес Фидарис (Овидий, “Метаморфози”, VIII 527; IХ 104).

ЕВИПА - съпруга на Пиер, майка на деветте пиериди (Овидий, “Метаморфози”, V 303).

ЕВКЛИД - прочут александрийски математик (ок. 300 г. пр. Хр.), автор на “Начала” (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

ЕВКСИНСКИ ПОНТ - евфемистично име на Черно море (на гръцки “гостоприемно море”), по-рано наричан Аксински (“негостоприемен”) Понт (Овидий, “Писма от Понта” II, 4, 27; 6, 2; III, 2, 60; IV, 3, 51; 6, 46; 7, 1; 9, 2; “Тъги” IV, 1, 60)

ЕВМЕД - бащата на троянския съгледвач Долон (Овидий, “Тъги” III, 4, 27).

ЕВМЕД - троянец, син на Долон (Вергилий, “Енеида” ХII, 347).

ЕВМЕЛ - тиванец, ревностен жрец на Аполон. Убил сина си Ботрес, защото той ял от жертвеното животно, преди да бъде положено на олтара, което се смятало за светотатство, но богът го съживил и превърнал в пчелояд (Овидий, “Метаморфози”, VII 390).

ЕВМЕН II - владетел на Пергамското царство (197 - 160 г. пр. Хр.), който провеждал проримска политика в Източното Средиземноморие. Подпомагайки Рим във войните му с Антиох III, той получил много от бившите му владения, между които и Херсонес Тракийски (днешния Галиполски п-ов). Меценат на гръцката култура, той направил много дарения в Атина, Делфи и други градове. Прочул царствуването си с Пергамския алтар и голямата библиотека - център на елинистическата култура (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69; Ливий, XXXV, 13).

ЕВМЕНИДИ - евфемистично прозвище (от гр. “благосклонни”, “милостиви”) на богините на отмъщението Еринии (лат. Фурии). Драма от Есхил (Овидий, “Героини” VI, 96; “Метаморфози”, IV 430 и сл., VIII 482, IХ 410, Х 46).

ЕВМОЛП - син на Посейдон (Нептун) и бореадата Хиона, тракийски цар (от гр. eumolpos “сладкопевец”). Ученик и съпровождач на Орфей, родоначалник на жреческия род Евмолпиди, смятан за основател на Елевсинските мистерии, в които според един мит бил посветен от Орфей (Овидий, “Писма от Понта” II, 9, 2; 9, 20; III, 3, 41; “Метаморфози”, ХI 93).

ЕВПОЛИД - атински комедиограф от втората половина на V в. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 38, 59).

ЕВРИАЛ - троянец от свитата на Еней, убит при нощна за­сада в противниковия лагер на рутулите. Верният му прия­тел Низ, син на Хиртак, отмъстил за смъртта му, след което паднал пронизан над трупа му (Овидий, “Тъги” I, 5, 23; V, 4, 33; Вергилий, “Енеида” V, 294, 334, 337, 343; IХ, passim).

ЕВРИАЛ - укрепен хълм в западната част на Сиракуза (Ливий, XXV, 25).

ЕВРИБАТ - един от двамата глашатаи на гръцката войска пред Троя (Овидий, “Героини” III, 9, 10).

ЕВРИБАТ - измамник, който предал лидийския цар Крез.

ЕВРИДИКА - горската нимфа, съпруга на тракийския певец Орфей, която той измолил от боговете на подземното царство, но по мрачната пътека за горния свят отново загубил (Овидий, “Метаморфози”, Х 31, 48; ХI 63, 66).

ЕВРИЛОХ - един от спътниците на Одисей, останал единствен от тях неомагьосан от питието на Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 252, 287).

ЕВРИМ - баща на гадателя Телем (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 771).

ЕВРИМАХ - един от женихите на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 92).

ЕВРИНОМ - кентавър, когото на сватбата на Пиритой убил лапитът Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

ЕВРИНОМА - дъщеря на Океан и Тетия, майка на Левкотоя (Овидий, “Метаморфози”, IV 209, 219).

ЕВРИПИД - прочут автор на трагедии (484 - 406 г. пр. Хр.) от Атина (Цицерон, “За оратора”, III, 27).

ЕВРИПИЛ - син на Нептун, цар на Спорадския остров Кос в Егейско море и на главния му град, наричан по него Еврипилов. Убит от Херкулес, когато героят на връщане от Троя поискал да слезе на брега, но островитяните го отблъснали, защото помислили него и другарите му за разбойници. Коските невести били превърнати в крави, защото се мислели за по-големи красавици от Венера (Овидий, “Метаморфози”, VII 363).

ЕВРИПИЛ - тесалийски цар, един от най-храбрите гърци пред вратите на Троя, който според Омир участвал във войната с 40 кораба (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 357).

ЕВРИСТЕЙ - страхливият и хилав син на Стенел, цар на Микена, потомък на Персей, следователно и на Юпитер (Зевс), сродник и господар на Херкулес. По внушение на Юнона (Хера) изискал от Херкулес да извърши знаменитите дванадесет подвига. След неговата смърт пренесъл омразата си върху сина му Хил (Овидий, “Метаморфози”, IХ 203, 273; “Героини” IX, 7, 46).

ЕВРИТ - баща на Хипас (който затова се нарича Евритид) (Овидий, “Метаморфози”, VIII 371).

ЕВРИТ - цар на Ехалия в Евбея, баща на Иола и Дриопа (Овидий, “Метаморфози”, VIII 371; IХ 356, 395).

ЕВРИТ (ЕВРИТИОН) - тесалийски кентавър, който се опитал на сватбата на лапитския цар Пиритой да отвлече невестата му Хиподамия. Убит от Тезей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 219, 224, 228; “Любовно изкуство” I, 593).

ЕВРИТИОН - участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 331).

ЕВРОПА - дъщеря на Агенор (затова наричана Агенорида), царя на финикийския град Тир, и на Телефаса. Юпитер (Зевс) я обикнал и под образа на бял бик я отвлякъл от играта й на брега през морето в остров Крит, където родила Минос (съпруг на Пасифая, баща на Федра и Ариадна), Радамант и Сарпедон. Нейното отвличане се изобразява често през античността върху вази, стени и монети, на релефи и скулптурни групи, то е извезано върху платното на Арахна (Овидий, “Метаморфози”, II 836-875; VI 103-107; VIII 23, 120; “Любовно изкуство” I, 323; “Героини” IV, 55).

ЕВРОПА - континентът, получил името на Европа. Как е получил името на героинята, не е било известно още на историка Херодот (Овидий, “Метаморфози”, V 648; Х 305).

ЕВРОТ(АС) - главна река в Лакония, Гърция, на която била разпо­ложена Спарта, царството на Менелай. От нейните брегове била похитена хубавата Елена (Овидий, “Любовни елегии” I, 10, 1; II, 17, 32; “Метаморфози”, II 247; Х 169; Вергилий, “Енеида” I, 498).

ЕВФОРБ - син на Пантой, един от храбрите троянски войни, убит от Менелай. След смъртта му неговата душа се била преселила в Питагор, който вярвал в преселението на душите (Овидий, “Метаморфози”, ХV 161).

ЕВФОРИОН - прочут елинистически поет.

ЕВЪР - бог на бурния югоизточен вятър в Средноморието, брат на ветровете Борей, Зефир и Нот (Овидий, “Любовни елегии” I, 4, 12; II, 11, 9; XI, 14; “Героини” VII, 42; XV, 10; “Метаморфози”, I 62; II 160; VIII 2; ХI 481; ХV 604; Вергилий, “Енеида” I, 84, 109, 131, 140; II, 417).

ЕГАТСКИ ОСТРОВИ - три острова при северозападния край на Сицилия, място на решителната победа на римския флот над картагенския в 241 г. пр. Хр., която поставила край на Първата пуническа война (Ливий, XХХ, 32).

ЕГЕЙ - митически цар на Атика, син на Пандион, внук на Кекропс, правнук на Ерехтей, баща от Етра, дъщерята на трезенския цар Питей, на Тезей, който израсъл при своята майка. При раздялата си с нея Егей скрил меча и обувките си под една скала и поръчал на Етра, когато синът им стане достатъчно силен да повдигне скалата, да го изпрати в Атина с тези знаци на неговия произход. Приютил Медея и се оженил за нея. По нейно внушение едва не отровил Тезей, когато той се върнал непознат при него (Овидий, “Метаморфози”, VII 402 и сл., 420 и сл., 454 и сл.; ХV 856; “Героини” Х, 131).

ЕГЕОН - сторък великан, морски бог, изобразяван седнал върху гърбовете на морски животни, за които се държи с огромните си ръце. Името му вероятно е извадено от Егейско море. Според Омир боговете го назовавали Бриарей (Овидий, “Метаморфози”, II 9; IХ 447; ХI 663; Вергилий, “Енеида” Х, 565).

ЕГЕРИЙ - внук на коринтянина Демарат, братов син на Тарквиний Приск, баща на Тарквиний Колатин - единия от първите двама консули. Името му означава “беден, нещастен” (Ливий, I, 34; I, 57).

ЕГЕРИЯ - италийска изворна нимфа, която се смятала за съпруга или съветница-вдъхновителка на Нума Помпилий, втория римски цар. След смъртта му безутешна се разтопила в сълзи и била превърната в извор. Била почитана като богиня в леса на Диана при Ариция и заедно с Камените пред Порта Капена в Рим (Овидий, “Любовни елегии” II, 17, 18; Овидий, “Метаморфози”, ХV 482, 547 и сл.; Ливий, I, 19; I, 20).

ЕГИД - потомък на Егей, царя на Атина, най-вече синът му Тезей (Овидий, “Писма от Понта” II, 6, 26; “Героини” II, 67; XVI, 327; “Метаморфози”,VIII 174, ХII 236, 342).

ЕГИМУР - остров срещу Картаген, който затварял Картагенския залив (Ливий, XІХ, 27).

ЕГИНА - нимфа, дъщеря на речния бог Азоп (затова Азопида). Юпитер (Зевс) я прелъстил във вид на пламък и я отвел на остров Енопия (близо до град Атина). Там родила Еак, който по-късно в нейна чест нарекъл острова Егина. Нейният внук Пелей е бащата на Ахил (Овидий, “Метаморфози”, VI 113, VII 472 и сл., 616; “Героини” III, 73).

ЕГИОН - град в Ахея, в северната част на Пелопонес, близо до брега на Коринтския залив.

ЕГИПТ - брат близнак на Инах, чичо на Ио.

ЕГИПТ - внук на Посейдон (Нептун), син на Бел и дъщерята на бог Нил Анхиноя, брат близнак на Данай. Негови снахи са данаидите, 50-те дъщери на Данай, наречени още белиди като внучки на Бел (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 121).

ЕГИС - митическият основател на едноименния град, днес Тулча на Черно море в Северна Добруджа, Румъния (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 11; IV, 7, 21; 7, 53).

ЕГИСТ - любовникът на Клитемнестра.

ЕГНАТИЙ РУФ - римски политик, който, след като била отхвърлена кандидатурата му за консул през 19 г. пр. Хр.‚ се опитал да свали Август‚ но бил арестуван и убит.

ЕДИЛ - едногодишни римски магистрати без военна власт. Длъжността била учредена заедно с тази на народните трибуни, като първоначално двамата плебейски едили били техни помощници. Местопребиваването им било в храма (aedes) на Церера, откъдето идва и названието им. От 367 г. пр. Хр. започнали да се избират още двама - курулни едили, които задължително трябвало да са патриции. Главните им задължения били: cura urbis - грижа за благоустройството и реда в самия Рим и в околностите му на разстояние една миля от градските стени с редица полицейски функции, надзираване на обществените сгради - храмове, театри, бани, акведукти (водопроводи), пътища и др.; cura annonae - грижа за продоволствието и вноса на жито и наблюдение на пазарите, следене на верността на мерките и теглилките; cura ludorum - организиране на народни зрелища и игри. Срокът на магистратурата им бил една година (Ливий, XХІІ, 49; ХХVІ, 10).

ЕДИП - син на тиванския цар Лай и Йокаста, изхвърлен като дете заради предсказание, че ще убие баща си. Израснал в двореца на коринтския цар Полиб. Срещайки случайно и не разпознавайки баща си по пътя за Тива, го убил. В Тива Едип попаднал на чудовището Сфинкс - полулъв-полужена, което вардело на портите на града и задавало на всеки минувач гатанката: “Кое същество ходи сутрин на четири крака, на пладне на два, а вечер си служи с три крака?” Който не давал верния отговор, бил изхвърлян в близката пропаст. Едип разрешил гатанката (“човекът”), след което чудовището само се строполило в бездната. От благодарност бил провъзгласен от тиванците за цар на гордата Тива и се оженил за нейната царица Йокаста, която, без той да знае, била собствената му майка. Станал баща на Антигона, Исмена, Етеокъл и Полинейк. Когато след избухнала чума узнал от слепия ясновидец Тирезий истината, си избол очите и напуснал града. Посветени са му трагедии от Софокъл (“Едип цар”, “Едип в Колон”) и от Сенека (Овидий, “Метаморфози”, ХV 429; “Тъги” I, 1, 114).

ЕДОНИ - тракийско племе в Югоизточна Тракия, прочути почитатели на Бакх. “Едонски” се употребява често като синоним на “тракийски” (Овидий, “Метаморфози”, ХI 69; “Средства против любовта” 593).

ЕЕТ - цар на град Еа в Колхида, син на бога на слънцето Сол (Хелиос), баща на Халкиона и на Медея, с чиято помощ аргонавтите му отнели Златното руно. Той имал два медноноги и с огнен дъх бика, които Язон трябвало да впрегне в плуг и да разоре с тях нива, за да получи Златното руно (Овидий, “Писма от Понта” III, 120; “Героини” VI, 50; “Метаморфози”, VII 96, 170).

ЕЕТИАДА - дъщерята на колхидския цар Еет Медея (Овидий, “Метаморфози”, VII 9).

ЕЕТИОН - цар на малоазийска Тива, баща на Хекторовата съпруга Андромаха (Овидий, “Тъги” V, 5, 44; “Метаморфози”, ХII 109).

ЕЕЯ - приказен остров на нимфата вълшебница Кирка (Цирцея) или на Калипсо.

ЕЗАР - река в Южна Италия, край Кротон, сега Езаре (Овидий, “Метаморфози”, ХV 23, 54).

ЕЗОН - цар на Иолк в Тесалия, природен брат на Пелий, баща на Язон (който затова се нарича и Езонид). Бил подмладен чрез магесните сокове на Медея (Овидий, “Метаморфози”, VII 59, 156, 164 и сл., 225, 252 и сл., 287 и сл., 292 и сл., 303; VIII 441; “Писма от Понта” I, 4, 23, 46).

ЕЗОНИД - Язон като син на Езон (Овидий, “Писма от Понта” I, 4, 32; 36; “Героини” VI, 103; “Любовно изкуство” III, 34; “Метаморфози”, VII 77, 85; VIII 411).

ЕЗОП - козметично и медицинско средство, извличано от потта на овча заплъстена вълна (Овидий, “Любовно изкуство” III, 213).

ЕЗОП - прочут гръцки баснописец (VI в. пр. Хр.).

ЕЗОП - трагически актьор, починал около 65 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 259; III, 102).

ЕКВИ (ЕКВИКУЛИ) - старо войнствено италийско племе, населявало земите североизточно от Рим, между областите на сабините и херниците, по поречието на река Аниен от Тибур и Пренесте до Фуцинското езеро. Били съюзници на волските, водили продължителни войни с Рим. Окончателно били покорени през ІІІ в. пр. Хр. (Ливий, IІ, 32; ІІ, 40; ІІ, 53).

ЕКЛИД - прочутият митически гадател Амфиарай от Аргос, син на Екъл и Хиперм(н)естра, участвувал в Калидонския лов, преди съпругата му Ерифила заради огърлицата на Хармония, предложена й от Полинейк, да издаде скривалището му и да го принуди да участвува в похода на Седемте срещу Тива, макар че виждал нещастния му край. Преди да умре, заклел синовете си да отмъстят за него. Поръката му изпълнил Алкмеон, но той бил наказан от Ериниите с безумие. Преследван от богините на възмездието, намерил убежище при Фегей, царя на Псофида в Аркадия, и се оженил за дъщеря му Арсиноя, на която подарил съдбоносната огърлица. Гонен и оттам от Ериниите, той се приютил при речния бог Ахелой, който му дал за жена дъщеря си Калироя. Когато и тя пожелала огърлицата, синът на Амфиарай се върнал да я поиска от Фегей под предлог, че ще я принася на Аполон. Но лъжата му била разкрита и Фегей наредил на синовете си да го убият. След това Юпитер изпълнил молбата на Калироя двамата й невръстни сина да възмъжеят преди време, за да отмъстят за баща си; те убили убийците на Алкмеон заедно с баща им (Овидий, “Метаморфози”, VII 316 и сл.; IХ 406 и сл., 412 и сл.).

ЕКСЕДРА - полукръгло разширение на портик, ротонда, помещение със скамейки и кресла за срещи и беседи.

ЕЛАТ - бащата на девойката Ценида (Кенида), която по-късно се превърнала в мъж (Овидий, “Метаморфози”, ХII 189, 497).

ЕЛЕВЗИН - един от най-старите и значителни градове на Атика, разположен на 22 км северно от Атина и през VII в пр. Хр. свързан с нея. Известен с храм на Деметра (Церера), където се провеждали прочутите ежегодни есенни и пролетни Елевсинии - мистерии в чест на Деметра (Церера) и Кора (Прозерпина). Понастоящем едно малко село, останало да напомня за някогашния свещен град (Овидий, “Героини” IV, 67; “Метаморфози”, VII 439).

ЕЛЕВЗИНСКИ МИСТЕРИИ - полски празненства с мистични обреди в чест на богинята на земното плодородие празненства в чест на Деметра (Церера) и на дъщеря й Кора (Прозерпина) в град Елевзин. Траели девет дни през месец септември. Започвали с голямо шествие, което тръгвало от Атина и изминавало пътя до Елевзин. Всички били окичени с мирти и носели факли. Начело носели статуята на Бакх, който в тия мистерии минавал за син на Деметра и годеник на Кора. Участниците пиели вино, пеели обредни песни и правели жертвоприношения, като произнасяли обредни формули. Накрая давали представления и картини из живота и страданията главно на Деметра.

ЕЛЕГИЧЕСКА СТЪПКА (ЕЛЕГИЧЕСКИ ДИСТИХОН) - двустишие от дактилен хекзаметър и пентаметър, наричано още “неравен ритъм” (numeri impares).

ЕЛЕГИЯ - стихотворение, съставено от елегически дистихони.

ЕЛЕЙ - маслинено масло (зехтин), което служело освен за приготвяне на ястия, още и за мазане на тялото при борби и хвърляне на диск и копия.

ЕЛЕКТРА - дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, когото подбудила да отмъсти на убийците на баща им - тяхната майка и любовника и Егист (Овидий, “Тъги” II, 395).

ЕЛЕКТРА - една от плеядите, дъщеря на Атлас, майка от Юпитер (Зевс) на Дардан, родоначалника на троянския царски род, и на Иазий.

ЕЛЕЛЕЙ - прозвище на Бакх, звукоподражателно от празничния възглас “елей” (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ЕЛЕНА - дъщеря на Леда и на Юпитер (Зевс), често наричана дъщеря на цар Тиндарей, смъртния съпруг на Леда, сестра на тиндаридите Кастор и Полукс (Полидевк) и на Клитемнестра. Според мита била най-красивата жена на Елада, желана от първите герои на страната. Още като дете била отвлечена от Тезей в Атина, откъдето я освободили нейните братя. Избрала си за съпруг спартанския цар Менелай - най-богатия между всички, и живяла спокойно с него няколко години, през които му родила Хермиона. В отсъствие на Менелай била похитена по внушение на Венера (Афродита) от Приамовия син Парис, зара­ди което избухнала Троянската война. В Лакония Елена била почитана като божество на умиращата и възкръсваща природа (Ливий, I, 1; Овидий, “Героини” V, 75; “Метаморфози”, ХII 609; ХIII 200; ХIV 669; ХV 232; Вергилий, “Енеида”, I, 649; II, 568; VI, 511).

ЕЛЕЯ - град на западното крайбрежие на Мала Азия (Ливий, XХV, 13).

ЕЛИДА - главен град на едноименната област Елида, разположен в северозападния край на Пелопонес (Овидий, “Метаморфози”, ХII 550).

ЕЛИДА - крайбрежна област в Северозападен Пелопонес, където в долината на река Алфей е разположено старото култово селище Олимпия. В него през 776 г. пр. Хр. било сложено началото на Олимпийските игри, празнувани всеки четири години (олимпиади) (Овидий, “Метаморфози”, II 679; V 494, 608; VIII 308; ХIV 325).

ЕЛИЗИУМ - Елисейският хълм, обителта на блажените в под­земния свят. Според Омир красива местност на западния край на света, където се преселвали героите, получили безсмъртие и особена милост от боговете, например Диомед, Ахил, Кадъм, Менелай, Пелей (Овидий, “Любовни елегии” II, 6, 49; “Метаморфози”, ХIV 111).

ЕЛИЙ ПЕТ КАТ, СЕКСТ - римски политик, консул през 198 г. пр. Хр., цензор през 184 г. пр. Хр., известен юрист и оратор (Цицерон, “За оратора”, I, 198, 212, 240; III. 133; “Брут”, 78).

ЕЛИЙ ПЕТ ПУБЛИЙ - виден римски държавник (ІІІ в. пр. Хр. - 174 г. пр. Хр.). Претор през 203 г. пр. Хр., началник на конницата при диктатора Гай Сервилий Гемин в 202 г. пр. Хр., консул в 201 г. пр. Хр., когато завършила и Втората пуническа война, авгур от 208 г. пр. Хр. до смъртта си. Един от първите юристи в Рим (Ливий, XХХ, 40).

ЕЛИЙ ПЕТ, КВИНТ - римски политик, консул през 167 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 109).

ЕЛИЙ СЕЯН - преториански префект, спечелил изключителното доверие на Тиберий и фактически управител на Рим до разкриването на плановете му за вземане на властта.

ЕЛИЙ СТИЛОН, ЛУЦИЙ - прочут римски филолог (ок. 150 - 90 пр. Хр.), учител по граматика и реторика на Ци­церон и Варон (Цицерон, “За оратора”, I, 193; “Брут”, 169, 205-207; “Ораторът”, 230).

ЕЛИЙ ТУБЕРОН, КВИНТ - внук на Луций Емилий Павел Македонски, племенник на Сципион, претор в 123 г. пр. Хр., противник на Гракхите.

ЕЛИМ - кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 460).

ЕЛИСА - картагенското име на финикийската царица Дидона (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 31; “Героини” VII, 102; “Любовно изкуство” III, 39; Вергилий, “Енеида” IV, 612).

ЕЛИСЕЙСКИ ХЪЛМ (ЕЛИЗИУМ) - обителта на бла­жените в подземното царство. Според Омир красива местност на западния край на света, където се преселвали любимците на бого­вете.

ЕЛПЕНОР - един от спътниците на Одисей, който легнал пиян върху покрива на двореца на Кирка, но се търкулнал и се пребил (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 252; “Тъги” III, 4, 19).

ЕМАТИДИ - дъщерите на македонеца Пиер като жителки на Ематия (Овидий, “Метаморфози”, V 669).

ЕМАТИОН - богобоязлив старец, убит от Хромис през време на боя между Персей и Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 100).

ЕМАТИЯ - област в Македония, често поетично име на Македония.

ЕМАТСКИ - синоним на македонски, по името на областта Ематия (Овидий, “Метаморфози”, V 313; ХII 462; ХV 824).

ЕМИЛИАН СТРАБОН - римски консул в 156 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - римски държавен деец, консул в 187 и 175 г. пр. Хр., върховен понтифекс в 180 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - суланец, пропретор на Сицилия през 80 г. пр. н. е. Като консул през 78 г. (след смъртта на Сула) той се обявил срещу оптиматите и обещал възвръщане и реабилитация на проскрбираните. Проконсул въпреки сенатския отказ в северна Италия и Етрурия през 77 г., когато бил победен от войските на Квинт Лутаций Катул. Избягал в Сардиния, където починал през същата година (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 54 и сл., 77).

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.), претор в 217 г. пр. Хр., който бил натоварен с грижата да поеме и извърши определени религиозни обреди след битката при Тразименското езеро (Ливий, XХІІ, 9).

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ МАКЕДОНСКИ, ЛУЦИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 182 и 168 г. пр. Хр. След победата си при Пидна над македонския цар Персей през 168 г. пр. Хр. получил прякор Македонски. Баща е на Луций Емилий Павел и на младия Сципион Африкански, който след осиновяването си от Публий Корнелий Сципион запазил родовото си име в когномена Емилиан.

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ, ЛУЦИЙ - римски държавен деец (ІІІ в. пр. Хр.), консул през 219 и 216 г. пр. Хр. заедно с Гай Теренций Варон. Загинал в битката при Кана, след като въпреки неговата воля колегата му влязъл в сражение с Ханибал (Ливий, XХІІ, 38-50).

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ‚ ЛУЦИЙ - съпруг на Юлия‚ внучката на Август‚ устроил в 13 г. пр. Хр. неуспешен заговор против Август, след което бил арестуван и убит.

ЕМИЛИЙ ПАП, КВИНТ - римски консул в 282 и 278 г. пр. Хр., цензор в 275 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ СКАВЪР, МАРК - римски държавник, консул през 115 г. пр. Хр. и пръв сенатор. През 112 г. пр. Хр. бил член на сенатската комисия в Африка, през 109 г. пр. Хр. цензор. Бил сред известните оптимати, много гъвкав оратор. Писал мемоари, от които са запазени незначителни фрагменти (Салустий, “Югуртинската война”, 15; Цицерон, “За оратора”, I, 214; II. 197, 203, 257, 265, 280, 283; “Брут”,110-113, 116, 132, 133).

ЕМИЛИЯ ЛЕПИДА - дъщеря на Юлия Младата.

ЕМПЕДОКЪЛ - гръцки философ (493 - 433 г. пр. Хр.) от Акрагант (Агригент), според учението на когото светът е построен от четири основни елемента - вода, въздух, земя, огън. Автор на дидактическата поема “Пречиствания”, която не е запазена (Цицерон, “За оратора”, I, 217).

ЕМПИРОМАНТИЯ - изкуството да се гадае по пламъка.

ЕМПОРИЯ - пристанищен град в Североизточна Испания, колония на Фокея (Ливий, XХV, 9).

ЕНДИМИОН - красив младеж, в когото се влюбила Селене (Луната). Тя го приспала и отвела в една пещера на планината Латмос в Мала Азия. Там Ендимион спял вечен сън и Луната прекарвала при него всяка нощ.

ЕНЕЙ - троянски герой, правнук на Трос, син на Приамовия братовчед Анхиз и на Венера (Афродита), един от най-прочутите дардански вождове, родоначалник на римляните и Юлиевия род. След падането на Троя, пощаден от гърците заради своето благочестие и храброст, повежда към Хесперия (Италия) флота от 20 кораба със свита оцелели троянци, понесъл на рамене домашните богове (пенати) и баща си, заедно със сина си Асканий (Юл) (съпругата му Креуза загинала в пожарищата на града). След кратък престой на тракийския бряг, където при устието на река Хеброс (Марица) основава град Енос, отплава за Делос, където гостува на главния жрец Аний. Насочени от оракула на Аполон да търсят “родни крайбрежия”, троянците плават оттам към Крит, където не остават дълго, после пристигат в Епир и след предсказание на Хелен слизат в Сицилия. Там Анхиз умира и Еней погребва с почести баща си. След година троянската флота се насочва към Италия, но внезапна буря, предизвикана от Юнона, я отхвърля на либийския бряг близо до Картаген. Царицата Дидона посреща гостоприемно Еней, пламва по него и му става съпруга, но след няколко месеца героят по повеля на боговете я напуска. Достига в Италия, слиза близо до Куме и там с помощта на пророчицата Сибила се спуска в подземното царство, където научава от Анзих бъдещата история на Рим. Спасява Одисеевия спътник Ахеменид от Полифем, предупреден е от Мекарей за опасностите, които го грозят на брега на Кирка (Цирцея), погребва с почести дойката си Каета. След премеждия пристигнал заедно с троянците в Лациум и бил посрещнат дружелюбно от лаврентския цар Латин, който видял в лицето на чужденеца вещания от предсказанията бъдещ съпруг на дъщеря му Лавиния. Обявил им война Турн, царят на рутулите, годеник на Лавиния. Еней, като получил подкрепа от Евандър, победил и убил Турн, но в битката паднал убит и Латин. След смъртта му Еней се възцарил, като обединил своите троянци с местните племена. В чест на съпругата си Лавиния основал града Лавиний. Неговият син Асканий (или Юл, от когото водел началото си родът на Юлиите) основал тридесет години по-късно в подножието на Албанската планина града Алба Лонга, където се родили Рем и Ромул, основателят на Рим. Във войната с рутулите Еней загинал или изчезнал, за да се превърне в бог и да възлезе обожествен на небето. Според легендите на неговия род била предопределена власт над целия свят, а на самия него безсмъртност. Римляните го почитали като свой покровител, наречен Юпитер Индигес (Местен Юпитер) в малка горичка със светилище между река Нумик и град Лавиний, където според преданията Еней изчезнал по време на боя. Почитането на троянския герой, достигнал Италия с родните пенати, явно се е сляло с култа на едно от главните божества на латините - Pater Indiges, свързан с пенатите (Вергилий, “Енеида”; Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 25; “Метаморфози”, ХIII 631 и сл., ХIII 723; ХIV 76, 78 и сл., 84, 104 и сл., 116, 161 и сл., 247, 441 и сл., 449 и сл., 456, 581 и сл., 608; ХV 682, 695, 761 и сл., 771 и сл., 804; Ливий, I, 1-3).

ЕНЕСИМ - син на Хипокоон, участник в Калидонския лов, промушен от глигана (Овидий, “Метаморфози”, VIII 362).

ЕНЕТИ - племе, населяващо областта около река Партиний в Пафлагония (Мала Азия), съюзник на Троя. Според легендата част от енетите, водени от троянеца Антенор след падането на Троя, се заселили в областта на днешна Венеция (Ливий, I, 1).

ЕНИЙ, КВИНТ - първият римски епически поет (239 - 169 г. пр. Хр.) и изобщо един от най-видните рим­ски поети през ранната епоха на римската литература. Роден в Рудия, Калабрия, по време на Втората пуническа война се запознал с Катон. Живял в бедност, въпреки че е бил приятел на аристократическия кръг на Сципион. В 184 г. пр. Хр. получава римско гражданство. Пише трагедии, комедии, сатири - разнообразни по съдържание и размери. Най-голяма известност получава със своя епос “Анали” в 18 книги, разказващ историята на Рим от създаването на града до Втората пуническа война, като въвел в Рим Омировата образна система и хекзаметъра и по такъв начин приобщил римската епическа поезия към средиземноморската културна традиция. От произведенията му до нас са дошли много фрагменти (Цицерон, “За оратора”, I, 154, 198, 199; II, 156, 222, 276; III, 27, 162; “Брут”, 57-60, 71, 73, 75, 76, 78; “Ораторът”, 36, 93, 109, 152, 157, 160, 171; Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 19; “Тъги” II, 1, 259).

ЕНИО - висшата богиня на войната и спътница на Марс. В Рим отъждествявана с Белона (Овидий, “Героини” XV, 140).

ЕНИПЕЙ - южен приток на река Пеней в Тесалия и богът на реката, под чийто образ Нептун прелъстява неговата любима царската дъщеря Тиро. Нептун създал под образа на Енипей синовете на Тиро Нелей и Пелий (Омир, “Одисея”, ХI 235 и сл., 305 и сл.; Овидий, “Метаморфози”, I 580; VI 116; VII 229; “Любовни елегии” III, 6, 43).

ЕНКАУСТИКА - една от техниките на рисуване в древността. Художникът смесвал боите с разтопен горещ восък и така ги нанасял върху основата.

ЕНКЕЛАД (ЕНЦЕЛАД) - син на Гея (Земята), един от гигантите, които се опълчили срещу второто поколение богове. Юпитер го поразил с мълния и го погребал под планината Етна (Овидий, “Писма от Понта” II, 12; “Любовни елегии” III, 12, 27).

ЕНОМ - троянец, противник на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 260).

ЕНОНА - фригийска нимфа от планината Ида, дъщеря на речния бог Кебрен и внучка на цар Ойбал, с която Парис живял, докато бил овчар, но после я напуснал заради Елена. Преди Парис я любел Апо­лон, който и предал лечебното изкуство. Когато Парис бил смърт­но ранен, я помолил да го излекува, но тя му отказала и след неговата смърт се самоубила (Овидий, “Героини” V, 3; XVI, 97; “Средства против любовта” 457).

ЕНОНА (ГЕРАНА) - пигмейка, почитана от своето племе като богиня. Презряла Юнона и затова била превърната от нея в жерав (Овидий, “Метаморфози”, VI 91).

ЕНОПИЯ - старото име на остров Егина (Овидий, “Метаморфози”, VII 472 и сл., 491).

ЕНОС - град в Тракия, днес също Енос.

ЕОЙ - “утринният” (гр.), един от конете на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II 154).

ЕОЙСКИ - принадлежащ на Зората (Аврора, Еос), т. е. утринен, източен (Овидий, “Писма от Понта” II, 5, 50; IV 6, 48).

ЕОЛ - тесалийски цар, син на Хелен, родоначалник на еолийците, баща на Атамант, Сизиф (затова наричан Еолид), Канака и Деион, дядо на Цефал (Овидий, “Метаморфози”, IV 512; VI 681; VII 672; ХIII 26).

ЕОЛ - “Подвижният” (гр.), син на Хипотес (затова наричан Хипотад) владетел на Еолийските или Липарски острови западно от Сицилия, повелител на ветровете, които държал затворени в тъмна пещера. Оженил шестте си синове за шестте им сестри. Неговата дъщеря Алциона (Еолида) е предана съпруга на Кеик. След превръщането на двамата в морски птици всяка зима за седмица Еол уталожва ветровете, докато женската мъти над морската повърхност. При странствуването на Одисей той го посреща гостоприемно и на прощаване му предава бичи мях, в който е напъхал ветровете. Но другарите на Одисей помислили, че вътре има съкровища, и отвързали меха, така ветровете излетели и отвели кораба обратно при Еол, където обаче вече не намерили същия прием. Син на Еол бил Мизен, тръбачът на Еней, по когото са наречени носът и градът Мизенум - място на неговото погребение в Кампания (Вергилий, “Енеида” I, 52, 56, 65, 76, 140; Овидий, “Метаморфози”, IV 663; IХ 507; ХI 384, 431, 444, 573, 748; ХIV 86, 102, 224 и сл.; ХV 707; “Героини” Х, 66; XVIII, 46).

ЕОЛИД - синът на Еол, коринтският цар Сизиф (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 26).

ЕОЛИДА - дъщерята на Еол Алциона (Овидий, “Метаморфози”, ХI 573).

ЕОЛИЙСКИ ЛАД - античен музикален лад, характерен за еолийците.

ЕОЛИЙСКИ СТИХ - стихът на Сафо, която била от населения с еолийци остров Лесбос и писала на еолийски диалект.

ЕОЛИЙЦИ - гръцко племе, населявало и остров Леобос, роди­ната на Сафо (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 26).

ЕОЛИЯ (ЕОЛИДА) - областта на еолийците в Северозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, VII 357).

ЕОЛОВИ ВЕТРИ - ветровете, които митическият владетел на Еолийските, или Липарските острови държал затворени във вечна тъмнина. При странствуването на Одисей Еол ги напъхал в бичи мях и ги подарил на прощаване на героя.

ЕОС - Зората (лат. Аврора), която всяка сутрин носела светлината на хората и боговете, като изплувала из морето на дивна колесница (Овидий, “Героини” III, 57; “Тъги” IV, 9, 22).

ЕПАМИНОНД - прочут тивански пълководец (418 - 362 г. пр. Хр.), загинал в битката при Мантинея, побеждавайки антитиванската коалиция (Цицерон, “За оратора”, I, 210; II, 341; III, 139; “Брут”, 50).

ЕПАФ - “роденият от докосване”, внук на Инах (затова наричан Инахид), син на превърнатата в крава Ио и на Юпитер. В Египет бил почитан като свещения бик Апис (Овидий, “Метаморфози”, I 748, 753, 756).

ЕПИДАВРИЕЦ - жител на град Епидавър в Арголида. Прозвище на Ескулап (Асклепий), който бил роден в град Епидавър, където се намирало и най-прочутото му светилище - Асклепион (Овидий, “Писма от Понта” I, 3, 21).

ЕПИДАВРИЙКА - жителка на град Епидавър в Арголида. Прозвище на Бероя, дойката на Семела (Овидий, “Метаморфози”, III 278).

ЕПИДАВЪР - пристанищен град в Арголида на Саронския залив, култово средище на бога на лечението Ескулап (Асклепий), който под образа на свещена змия бил пренесен оттам в Рим. В околността на града се издигал прочутият храм на бога (Асклепион), в който се стичали болни от всички краища на Елада. Театърът на Епидавър е много добре запазен, побира 12 000 зрители и се използува и днес (Овидий, “Метаморфози”, VII 436; ХV 643 и сл., 724).

ЕПИДАМН - коркирска колония в Илирия, днес Дурацо. Градът бил преименуван от римляните в Дирахий, тъй като народната етимология свързвала името му с латинското damnum “проклет” (Плавт, Менехмовците, 263 и сл.).

ЕПИКУР - гръцки философ-материалист (342 - 270 пр. Хр.), родом от Гаргет при Атина. Обучавал в градина, която бил купил от един атинянин за 80 мини, и предоволен от зеленчука, който тя му давала, се считал за по-щастлив и от самия Юпитер. Виждал висшата цел на живота в освобождаване от телесни страдания и душевни тревоги (Цицерон, “Брут”, 292).

ЕПИКУРЕЙСТВО - философското течение на Епикур и неговите последователи. Разпространението му в Рим започнало в 155 г. пр. Хр. с идването на философите Диоген, Карнеад и Критолай.

ЕПИМЕНИД - критски жрец и прорицател, който в 596 г пр. Хр. според легендата помогнал на атиняните да се освободят от петното на едно убийство.

ЕПИМЕТЕЙ - боязливият и глупав брат на Прометей (от гр. Епиметей “комуто късно иде умът”). Баща на Пира (затова наричана Епиметида), която заедно с братовчед си Девкалион (син на Прометей) поставила началото на човешкия род след потопа (Овидий, “Метаморфози”, I 351, 390).

ЕПИМЕТИДА - дъщерята на Епиметей Пира (Овидий, “Метаморфози”, I 390).

ЕПИПОЛА - квартал на Сиракуза, който се намирал в северозападната, най-висока част на града (Ливий, XХV, 24).

ЕПИР - крайбрежна планинска област в Северозападна Гърция, през античността между Илирия, Македония и Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, VIII 282; ХIII 720; Ливий, XХІV, 34; ХХХІІІ, 7 - 10).

ЕПИТ - цар на Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 613; Вергилий, “Енеида” II, 339).

ЕПИХАРМ - гръцки комически поет (540 - 448 г. пр. Хр.), родом от остров Кос, но живял в Сицилия.

ЕПИЦИД - един от водачите на прокартагенската партия в Сиракуза, която успяла да завземе властта в 214 г. пр. Хр. В продължение на две години отблъсквал римляните от града. Марцел успял да превземе Сиракуза едва когато картагенците вече нямали възможност да й помагат в 211 г. пр. Хр. (Ливий, XХІV, 33; ХХV, 23-25).

ЕПОНА - богиня покровителка на конете, магаретата и мулетата. Нейни изображения били поставяни в оборите.

ЕПОПЕЙ - “надзорник” (гр.), тиренски моряк от свитата на Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III, 618).

ЕПУЛОНИ - колегия, която се грижела за официалните гощавки.

ЕРАЗИН - река в Арголида, Гърция, сега Кефалари (Овидий, “Метаморфози”, ХV 275).

ЕРАТО - муза на любовната поезия. Името й е производно от гръцкия глагол erao “обичам” (Овидий, “Любовно изкуство” II, 16).

ЕРАТОСТЕН - географ, математик, философ, астроном и поет от Кирена (275 - 194 г. пр. Хр.).

ЕРГАСТУЛ - термин от гръцки произход, означаващ работно място, изолирана почти като затвор, често подземна, работилница, в която се трудели роби, но и длъжници.

ЕРЕБ - подземният свят (гр. erebos “мрак”), мракът на земните дълбини, роден из първичния хаос. Царица на Ереб е Прозерпина, съпругата на владетеля на мъртвите Дит. Двамата са наричани безсмъртни божества на Ереб (Овидий, “Метаморфози”, V 543; Х 76; ХIV 404; Вергилий, “Енеида”, IV, 26, 511).

ЕРЕТА - древен сабински град (Вергилий, “Енеида”, VII, 711).

ЕРЕХТЕАДА - прозвище на дъщерите на атинския цар Ерехтей Орития и Прокрида (Овидий, “Героини” XVI, 345).

ЕРЕХТЕЙ - атински цар и герой, син на Пандион. Имал четири сина и четири дъщери, между тях Кекропс, Прокрида и Орития. Атиняните били наричани ерехтейско племе, а Ерехтеева крепост бил атинският акропол, където се издигал храмът Ерехтейон. (Овидий, “Метаморфози”, VI 677, 679; VII 431, 694, 726; VIII 548).

ЕРЕХТИДА - прозвище на дъщерите на атинския цар Ерехтей Прокрида и Орития (Овидий, “Метаморфози”, VII 726).

ЕРИГДУП - “произвеждащ гръмък тропот” (гр.), кентавър, убит от лапита Макарей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 452).

ЕРИГОНА - дъщеря на атинянина Икар (не сина на Дедал) или Икарий, прелъстена от Бакх под образа на лоза. Сложила край на живота си, когато нейният баща бил убит от селяните в Атика: при празненство на Бакх той за пръв път им поднесъл да пият вино, а те помислили, че им дава отровно питие. Заради синовната си обич превърната в съзвездието Девица. Ужасила се, като видяла от небето кръвосмесителното деяние на Мира. Митът за Еригона бил широко разпространен в древността поради поемата “Еригона” на учения и поета от III в. пр. Хр. Ератостен (Овидий, “Метаморфози”, VI 125; Х 451).

ЕРИДАН - митическа река, която гърците отъждествявали с различни реки в далечния Запад, най-често с Падус (днес По). В тази река се сгромолясал Фаетон, поразен от мълнията на Юпитер (Овидий, “Метаморфози”, II 324, 371; VII 229).

ЕРИЗИХТОН - син на тесалийския цар Триопас, баща на Мнестра. Презрял боговете и бил наказан от Церера за сеч от нейната свещена дъбрава с неутолим глад. Изял цялото си имущество, прибягнал до просия, продавал дъщеря си, и накрая почнал да ръфа собствените си меса (Овидий, “Метаморфози”, VIII 739, 741 и сл., 751 и сл., 779, 823 и сл., 840, 875 и сл.).

ЕРИКС - планина и град на северозападното крайбрежие на Си­цилия (днес Сан Джулиано) с прочут храм на Венера. Оттам идва прозвището на богинята Ерицина (Овидий, “Метаморфози”, V 363; “Любовни елегии” III, 9, 45; “Средства против любовта” 550; Вергилий, “Енеида” I, 570; IV, 24; V, 392, 402, 431, 437, 443, 446, 482, 483, 630, 760, 772).

ЕРИКС - боец на Финей, вкаменен от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 195).

ЕРИКС - син на Венера, построил едноименния град (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 83).

ЕРИМАНТ - планина в Северозападен Пелопонес на границата между Елида, Ахея и Аркадия, от която произхождала нимфата Калисто. Там обитавал и дивият еримантски глиган, победен от Херкулес. Еримантска мечка е съзвездието Голямата мечка, в което била превърна­та нимфата Калисто (Овидий, “Метаморфози”, II 499; V 608; “Героини” IX, 87; “Тъги” I, 4, 1).

ЕРИМАНТ - река в Аркадия (Овидий, “Метаморфози”, II 244).

ЕРИНИИ - Алекто (Непрощаваща), Тисифона (Отмъстителка на убийства) и Мегера (Завиждаща), три неумолими богини на възмездието, обитателки на подземния свят, дъщери на Земята или на Нощта, отъждествявани с латинските фурии. Демонични персонажи, които, от една страна, тласкат хората към престъпления, а от друга, всяват ужас и безумие, но справедливи отмъстителки, особено при накърняване на кръвното родство. Евфемистично били наричани Евмениди. Били представяни със змии в косите, факли в ръка и плащове, напоени с кръв. Който погледнел косите им, преплетени със змии, и святкащите им очи, ако не умирал, най-малкото обезумявал. Известни антични изображения са “Медуза Ронданини” и “Спящата ериния”, т. нар. “Медуза Лудовизи”, римско копие по елинистичен оригинал (Овидий, “Героини” XI, 103; “Метаморфози”, I 241, 725; IV 481 и сл., 490; Х 313 и сл., 349 и сл.; ХI 14).

ЕРИТ - син на Актор (затова наричан Акторид), привърженик на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 79; VIII 308).

ЕРИТРА - град в Мала Азия, седалище на една от Сибилите. Тя била жрица на Аполон и обитавала една пещера край града, от която изтичала изворна вода. Там изпадала в божествен екстаз и правела предсказания за бъдещето.

ЕРИФИЛА - дъщерята на Талай (затова наричана и Талеонида), съпруга на аргоския цар и гадател Амфиарай (Еклид като син на Екъл). Подкупена от Полиник със златната огърлица със скъпоценни камъни на Хармония, издала скривалището на съпруга си пред похода на Седемте срещу Тива. Така го пратила на явна смърт, защото той като гадател предвиждал нещастния край на похода. След смъртта му неговият син Алкмеон отмъстил на суетната си майка за баща си (Овидий, “Любовно изкуство” III, 13; “Метаморфози”, VIII 316 и сл.; IХ 407 и сл.).

ЕРИХТОНИЙ - получовек-полузмей, роден от земната почва (“нероден от майка”), син на Вулкан (Хефест), произлязъл от семето му в момента, когато се опитвал да изнасили Палада. Бил поверен от Атина на Херза, Пандроза и Аглавра - дъщерите на Кекропс, за да го пазят във върбова кошница, без да я отварят. Митът е етиологичен, той е създаден, за да обясни произхода на култовото тайнство Ерзефории в Атина. През юнска нощ две атински девойки ерзефори (“носителки на росата”) поемали от ръцете на жрицата на Палада на Акропола и понасяли на главите си кошници с тайнствено съдържание, към което не бивало да поглеждат - вътре се намирали символите на оплождането и рождението. Девойките отнасяли и полагали кошницата в подземна пещера, свещена на Афродита (Венера). Ерихтоний бил почитан като един от първите ми­тически царе на Атина и основател на атинската държава (Овидий, “Метаморфози”, II 553; IХ 423; “Тъги” II, 1, 293).

ЕРИЦИНА - епитет на Венера (Афродита) във връзка с култовото й сре­дище на планината Ерикс в северозападна Сицилия, където тя имала прочут храм (Овидий, “Любовни елегии” II, 10, 11; “Героини” XV, 57; “Метаморфози”, V 363; Ливий, XХІІ, 9 - 10).

ЕСАК - син на Приам и Алексироя, от майчина страна правнук на богиня Тетия. Влюбен в Хесперия, дъщерята на троянския речен бог Цебрен, от мъка за нейната смърт, за която се смятал виновен, се хвърлил от скала в морето, но Тетия го превърнала в гмурец (Овидий, “Метаморфози”, ХI 762 и сл., 791 и сл.; ХII 1).

ЕСКАДИЙ - лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Гриней (Овидий, “Метаморфози”, ХII 266).

ЕСКВИЛИН - най-големият и най-високият от седемте хълма на Рим. Намира се в североизточната част на града (Ливий, XХVІ, 10).

ЕСКВИЛИНСКА ПОРТА - една от градските порти на Рим. Намирала се на хълма Есквилин в североизточната част на града (Ливий, IІ, 11; ХХVІ, 10).

ЕСКУЛАП - латинска форма на името на гръцкия бог на лечението и медицината Асклепий, син на Аполон и нимфата Коронида. Бил посветен в лечебното изкуство от кентавъра Хирон, който го отгледал. Както му предсказала Оцироя, щом дръзнал да лекува мимо волята на боговете, бил умъртвен от мълнията на Юпитер (Зевс), но после възвърнат към живот - два пъти променял в божествена смъртната си същина. Съживил умъртвения Иполит, което се смятало престъпление спрямо природата и съдбата и накърняване правата на подземното царство. За отбиване на чумата в Лациум през 293 г. пр. Хр. след допитване до Сибилинските книги култът му бил пренесен тържествено в Рим от прочутото му светилище в Епидавър - Гърция. Богът скочил под образа на свещената си змия от кораба на остров сред река Тибър (Insula Tiberina), където веднага построили храм на Ескулап. По подобие на храма му край Епидавър били издигани негови асклепиони и в други гръцки градове. В асклепиона му в древна Пауталия (днес Кюстендил) търсили облекчение много жители на римската провинция. Запазени са многобройни антични оброчни релефи на бога, също и от територията на днешна България. Основен атрибут на бога на лечението Ескулап бил жезълът с увита около него змия (Овидий, “Метаморфози”, II 633-648; ХV 533 и сл., 624 и сл., 639, 642, 644 и сл.; Вергилий, “Енеида” VII, 773).

ЕСКУЛАПОВ ОСТРОВ - островът на река Тибър, на който имало храм на бога-лечител. Докараните тук болни пренощували и насън получавали внушение за лекуването си.

ЕСХИЛ - първият велик атински трагически поет (525 - 456 г. пр. Хр.), роден в Елевзина, починал в Гела, Сицилия. Участвал в сраженията при Маратон, Саламин и Платея. Есхил пръв въвел втори актьор в трагедията, намалил партиите на хора и дал преднина на диалога. От 90 създадени от Есхил трагедии до наши дни са достигнали едва седем - “Молителки”, “Перси”, “Седемте срещу Тива”, “Прикованият Прометей”, “Агамемнон”, “Хоефори”, “Евмениди” (Цицерон, “За оратора”, III, 27).

ЕСХИЛ ОТ КНИД - учител по реторика от времето, когато Цицерон пътешествувал по Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316, 325).

ЕСХИН - атически оратор (389 - 314 г. пр. Хр.)‚ водач на промакедонската партия в Атина и про­тивник на Демостен (Цицерон, “За оратора”, II, 94; III, 28, 213; “Брут”, 36, 285, 290; “Ораторът”, 26, 29, 57, 110, 111, 235).

ЕСХИН - ученик на Сократ, автор на диалози, издържани в духа на неговата философия (Цицерон, “Брут”, 292).

ЕСХИН ОТ МИЛЕТ - ретор-азианист, съвременник на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 325).

ЕСХИН ОТ НЕАПОЛ - философ от Академията от края на II в. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 45).

ЕТА - планина в Южна Тесалия, днес Катавотра, на която се самозапалил Херкулес (Овидий, “Героини” IX, 147; “Метаморфози”, II, 217; IХ, 165, 204, 230).

ЕТАЛИОН - тиренски моряк (Овидий, “Метаморфози”, III 647).

ЕТАЛИЯ - днешният остров Елба. Еталия е гръцкото му име, а латинското е Илва (Овидий, “Писма от Понта” II, 3, 83).

ЕТЕЙСКИ - произхождащ от планината Ета. Етейски цар е Кеик, защото родният му град Трахин бил разположен на планината Ета (Овидий, “Метаморфози”, ХI 382).

ЕТЕОКЪЛ - син на Едип и брат на Полинейк, предизвикал войната на Седемте срещу Тива (Овидий, “Метаморфози”, IХ 405).

ЕТИОН - гадател, привърженик на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 146).

ЕТИОП - “обгорял на слънцето” (гр.), жител на страната Етиопия (Овидий, “Метаморфози”, II 235).

ЕТИОПИЯ - днешна Абесиния, която в древността се деляла на Източна и Западна (Овидий, “Метаморфози”, I 778; IV 669; ХV 320).

ЕТНА - планина и вулкан на остров Сицилия. Лежи върху гърлото на гиганта Тифоей (Тифон), който, затрупан с тази планина от Юпитер (Зевс), все още се бунтува, като изригва пламъци и пясък. Огнен, вулканът кипи със серните си пещи през многото душници или ветровете предизвикват в пещерите му пламъци чрез сблъсъци на скални маси (Овидий, “Метаморфози”, II 220; V 352, 442; VIII 260; ХIII 770, 868, 877; ХIV 2, 160; ХV 340 и сл; Вергилий, “Енеида” III, 554, 571, 580, 673, 677; VII, 786; VIII, 419, 439; ХI, 262).

ЕТОЛИЙСКИ СЪЮЗ - съюз на гръцките племена, населявали областта Етолия в Средна Гърция, основан около 367 г. пр. Хр и просъществувал до 168 г. пр. Хр. От средата на IV век се превърнал в значително политическо обединение на полисите в Средна Гърция (с център Терма), свързани с борбата срещу Македония за отстояване на независимостта си. В условията на развитата робовладелска икономика етолийците намерили своето място като енергични пирати роботърговци. По време на първите две войни на Рим с Македония (215 - 205 и 200 - 197 г. пр. Хр.) съюзните градове били на страната на Рим. След третата македонска война (168 г. пр. Хр.), в която етолийците не подкрепяли Рим, съюзът престанал да съществува (Ливий, XХV, 23; ХХХІІІ, 7; ХХХV, 13).

ЕТОЛИЯ - област в Западна Средна Гърция, разположена на север от Коринтския залив, в която бил разположен град Калидон. На юг граничи с Озолска Локрида, на изток - с областта Етея, на север - с Тесалия и Епир, а на запад - с Акарнания (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 37).

ЕТОН - “Искрящият” (гр.), един от четирите коня на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II 153).

ЕТРА - дъщеря на трезенския цар Питей, съпруга на Егей, майка на Тезей, която диоскурите похитили и направили робиня на сестра си Елена (Овидий, “Героини” XVII, 148).

ЕТРУРИЯ - богата и плодородна област в Централна Италия, между Тибър, Тиренско море и Апенините, населявана някога от етруските, днес Тоскана. Граничи с областите Умбрия и Лаций. Според преданието около началото на I хил. пр. Хр. тук се заселили етруските (наричани още туски, тирени) - население от неиталийски произход. В съвременната историография съществуват различни мнения, като преобладава това, че етруските (или поне част от тях) са преселници от Мала Азия. Етруските образували федеративен съюз на 12 града с аристократическо управление, който бил в политически и икономически разцвет към средата на I хил. пр. Хр. Римляните водили продължителни войни с променлив успех с етруската федерация, които приключват с победата им в десетгодишната война (406 - 396 г. пр. Хр.) с етруския град Веи. (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 11; “Заговорът на Катилина”, 27, 51; Вергилий, “Енеида” VIII, 493; ХII, 232; Ливий, I, 2, 35-36; ІІ, 34; ХХІ, 63; ХХІІ, 7).

ЕТРУСКИ - древни племена, населявали в І хилядолетие пр. Хр. северозападната част на Апенинския полуостров, областта Етрурия, и създали развита цивилизация, предшествуваща римската. На латински били наричани туски или етруски, а на гръцки - тирсени или тирени. Произходът им е неясен. Античната традиция смята, че произхождат от изток. Херодот (I, 94) разказва, че част от лидийците напуснала своята страна, водени от царския син Тирсен и се настанили в земята на умбрите, където по името на предводителя си се нарекли тирсени. Лидийският историк Ксант обаче не споменава нищо за това. В съвременната наука преобладава мнението, че източните пришълци са били може би само част от етническите групи, участвували във формирането на етруските, осъществило се в самата Италия от началото на X докъм VІІІ в. пр. Хр. Етруските нямали родство с останалите италийски племена и не принадлежали към индоевропейците изобщо. Независимо от това, че са запазени много етруски надписи, досега още езикът им не е разгадан. Преди създаването на Рим те били най-могъщият народ в Италия, владеели голяма част от нея и достигнали високо политическо и културно развитие. Били големи строители, пресушили много блата, регулирали течението на някои реки, построили акведукти, пристанища. Земеделието, занаятите и търговията били добре развити. В VІІ в. пр. Хр. етруските вече имали многочислени градове-крепости от типа на гръцките полиси. Вероятно към края на VІІ в. пр. Хр. възникнала конфедерацията на дванадесетте етруски града-държави (Веи, Тарквинии, Цере, Волсиний и др.). В завладените от тях области етруските не изкоренявали местното население, а му налагали своето политическо устройство, което било аристократично, и своята култура. Римляните, които били дълги години под тяхна власт, заели от тях много политически и религиозни уредби; последните трима римски царе били етруски. Но етруските въпреки своята висока култура и политическо превъзходство над италийците не могли да обединят Италия в политическо отношение, което после се удало на римляните. Главната причина за това било езиковото различие. Постепенно влиянието на етруските се разпространило почти върху цяла Италия, но конфедерацията им се оказала политически нестабилна. Усилвала се също активността на външните врагове - гърци, самнити. Рим водил дълги войни с етруските, които постепенно били притеснявани и загубили политическото си влияние. Сула унищожил етруските напълно, опустошил земите им и те изчезнали от историческата сцена, а езикът им бил забравен. Етруските оказали силно влияние върху културното развитие на древна Италия, особено на римляните, за които били образец в приложните изкуства и строителното дело. От етруските римляните приели ред особености на политическата организация, структурата и въоръжението на армията, инсигниите на управляващите лица. Митологията и религията на етруските оказали силно влияние върху римската митология и религия. Смята се, че чрез етруските племена от Средна и Северна Италия римляните възприели гръцкото писмо. Етруските също така били известни с умението си да гадаят волята на боговете по различни знаци. От етруски произход в Рим била колегията на харуспиците, които предсказвали бъдещето по вътрешностите на жертвените животни и по различни природни явления. Това умение, кодифицирано през ІІ в. пр. Хр., се наричало disciplina etrusca “етруска наука” (Овидий, “Метаморфози”, ХV 559; Ливий, I, 2-3, 8, 15, 23, 30-31, 60; ІІ, 6-7, 10-13).

ЕФЕБИ - в Гърция така се наричали младежите от 18 до към 20 години, подготвящи се за военна служба.

ЕФЕС - голям гръцки град на западномалоазийския бряг срещу остров Самос, някога на устието на река Каистър (днес Кючук-Мендерес и Кара-су), но сега на 10 км във вътрешността. Във ІІ в. пр. Хр. бил част от държавата на Селевкидите. В него потърсил убежище и подкрепа Ханибал, след като в 195 г. пр. Хр. влязъл в конфликт с картагенските първенци и напуснал Картаген (Ливий, XХХV, 13).

ЕФИАЛТ - един от синовете-близнаци на Алоей, брат на От (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

ЕФИРА - старото име на Коринт (Овидий, “Метаморфози”, II 239; VII 391; “Героини” XII, 27).

ЕФОР - гръцки историк (IV в. пр. Хр.), автор на първата всеобща история на Гърция в 30 книги (Цицерон, “За оратора”, II, 57, 94; III. 36; “Брут”, 204; “Ораторът”, 172, 191, 192, 194, 218).

ЕФРАТ - река в Месопотамия (Овидий, “Метаморфози”, II 248; Вергилий, “Енеида”, VIII 726).

ЕХАЛИЯ (ОЙХАЛИЯ) - град в Евбея, Гърция, седалище на цар Еврит, бащата на Иола и Дриопа. Еврит обещал дъщеря си Иола на този, който победи него и синовете му в опване на тетива. След като не удържал обещанието си, Херакъл го убил и разрушил града, за да вземе като плячка царската дъщеря Иола (Овидий, “Писма от Понта” IV, 8, 62; “Героини” IX, 1, 130; “Метаморфози”, IХ 136, 330; Вергилий, “Енеида” VIII, 291).

ЕХЕКЪЛ - кентавър, когото убил на сватбата на Пиритой лапитът Ампикс (Овидий, “Метаморфози”, ХII 451).

ЕХЕМОН - мъж от дружината на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 163, 169).

ЕХЕНАИДА - нимфа, влюбена в Дафнис.

ЕХИДНА - чудовище от подземното царство, според Хезиод дъщеря на Хризаор и Калироя, полужена-полузмия (гр. ехидна “змия”). Оженила се за Тифоей и му народила страшни чудовища: Цербер, Лернейската хидра, Химерата, Сфинкса на Тива и Немейския лъв (Овидий, “Метаморфози”, IV 501; VII 408).

ЕХИНАДИ - “Таралежови острови” (гр.), група от повече от 5 малки скалисти острова срещу устието на река Ахелой, принадлежащи на Акарнания, днес под различни имена. Митът за превръщането на неядите е далечен спомен за образуването на островите от наноси. Името получили от релефа си (Овидий, “Метаморфози”, VII 589).

ЕХИОН - “змийски мъж” (гр.), един от петте въоръжени спарти (“посети мъже”), които израсли от посетите от Кадъм драконови зъби и оцелели след яростната битка. Оженил се за Агава, дъщерята на Кадъм, на когото помагал при построяването на Тива. Издигнал храм на Кибела. Неговият син Пентей получил от своя дядо властта над града (Овидий, “Метаморфози”, III 126, 513, 526, 701; Х 686).

ЕХО - ореада, олицетворение на природната сила на планината. Понеже увличала със сладката си реч Юнона, додето Юпитер общувал с планинските нимфи, ревнивата небесна царица й отнела способността да изговаря думите цели. Опитала се да спечели любовта на Нарцис, най-красивия от всички младежи, но не намерила отзвук, скрила се и се вкаменила, останал едничък безтелесният й глас - ехото в планината (Овидий, “Метаморфози”, III 358 и сл., 380, 387, 302, 493, 501, 507).

Ж

ЖРЕЦИ - надзорът над римската религия е бил поверен на ред жречески колегии. Традиционните практики са били в ръцете на понтифици, авгури, харуспици и епулони, а над чуждестранните култове е бдяла преди всичко колегията на квиндецимвирите, в чиито компетенции е влизало консултирането на Сибилинските книги и въвеждането на нови култове. Върховните жреци, pontifices, според традицията установени от цар Нума, първоначално били 5, а после числото им стигнало до 15, като най-главният от тях се наричал pontifex maximus. Те не били жреци на някой отделен бог, а им било възложено да се грижат за строгото спазване на религиозните обичаи и култове. Трите най-важни божества в римския пантеон Юпитер, Марс и Квирин са имали и особени жреци - т. нар. фламини, а за международните отношения се е грижела колегията на жреците - фециали. До 300 г. пр. Хр. за жреци били назначавани само патриции, но след тази година въз основа на закона на Огулний и плебеите можели да стават жреци.

З

ЗА АНАЛОГИЯТА - граматически трактат на Гай Юлий Цезар, който той написал, докато пресичал Алпите, за да се съедини с част от армията си.

ЗА ДЪРЖАВАТА - философски диалог от Цицерон, написан в 54 г. пр. Хр. Участници в него са Сципион, Сцевола, Фил и Манилий. В отговор Атик написал Liber annalis - резюме на римската история от основаването на града.

ЗА ЗАКОНИТЕ - трактат на Цицерон, който, както се предполага, бил започнат още през 52 г. пр. Хр., но след това Цицерон прекратил работата си над него, тъй като републиканските закони престанали да бъдат актуална тема.

ЗАВЕЩАНИЕ - лат. testamentum - основен документ, с който се определя положението и подялбата на наследството. Първоначално наследодателят имал само правото да избере един единствен наследник на цялото си имущество. Със Законите на дванадесетте таблици вече било позволено имуществото да се разпределя между няколко наследника. При съставянето на завещанието наследодателят трябвало да е пълнолетен и със здрав разсъдък, а документът се запечатвал пред свидетели. Право на наследство имали само свободните, а ако имуществото се оставяло на роби, тяхното освобождаване се споменавало в завещанието. Можело да се завещава и на непълнолетни, като за тази цел в завещанието се посочвал опекун, а ако такъв не бил обявен в завещанието, се назначавал от държавата. Завещателят можел да лиши от наследство прекия наследник, ако имал причини за това. Последният можел да подаде жалба в срок до две години от обявяването на завещанието пред съда на центумвирите, тъй като имало закон на всеки от законните наследници да се оставя поне 1/4 от полагаемия му се дял. Ако това искане не било изпълнено, наследникът можел да претендира за унищожаване на завещанието.

ЗАКИНТ - остров в Ионийско море, на запад от Пелопонес, днес Занте. Според преданието бил метрополия на Сагунт (Вергилий, “Енеида” III, 270; Овидий, “Героини” I, 88; Ливий, XХІ, 7).

ЗАКОН НА ВИЛИЙ - римски закон от 180 г. пр. Хр., регламентиращ възрастта, на която са достъпни магистратурите: за квестор 27 години, за едил 30 години, за претор 33 години и за консул 36 години. В 81 г. пр. Хр. Сула издал друг закон, според който възрастта била увеличена: за квестор 29 години, за претор 39 години, за консул 42 години.

ЗАКОН НА ВОКОНИЙ - римски закон, предложен в 169 г. пр. Хр. от народния трибун Квинт Воконнй. Според този закон жените били лишавани от право на наследство с цел да не се допуска намаляване на имуществото на патрицианските семейства.

ЗАКОН НА ГАБИНИЙ - римски закон от 139 г. пр. Хр. за тайно гласуване при избора на магистрати.

ЗАКОН НА ГАБИНИЙ - римски закон от 67 г. пр. Хр. за смяната на римския главнокомандуващ в Азия (Лукул) с един от консулите за следващата година (Глабрион) и за извънредните пълномощия на другия консул, Помпей, за войната срещу пиратите (Салустий, “История”, кн. V, гл. 2).

ЗАКОН НА ГЛАВЦИЙ - римски закон против изнудването, насочен против аристокрацията.

ЗАКОН НА КАСИЙ - римски закон от 137 г. пр. Хр. за тайно гласуване при углавни дела в съда, предложен от трибуна Луций Касий Лонгин.

ЗАКОН НА ЛИЦИНИЙ - римски закон от 367 г. пр. Хр., според който единият от консулите трябвало да бъде плебей (Ливий, VІІ, 25).

ЗАКОН НА ЛИЦИНИЙ И МУЦИЙ - римски закон, предложен от Луций Лициний Крас и Публий Муций Сцевола, който задължавал всички италийци, незаконно присвоили званието “римски гражданин”, да напуснат града и да се върнат по родните си места.

ЗАКОН НА МАМИЛИЙ - през 110 г. пр. Хр. народният трибун Гай Мамилий Лиметан предложил да се създаде специална комисия, която да разследва получаването на подкупи от Югурта (Салустий, “Югуртинската война”).

ЗАКОН НА ПЛАВЦИЙ (ПАПИРИЙ) - римски закон от 89 г. пр. Хр., с който се сложил край на Съюзническата война на Рим с италийците, които според него получили гражданско право в римската държава (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 31).

ЗАКОН НА ПОРЦИЙ - римски закон от 199 г. пр. Хр., с който правото на провокация (т.е. на обжалване на магистратско решение пред комициите) се давало освен на римските граждани и на останалото подвластно на Рим италийско население (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 51).

ЗАКОН НА СЕМПРОНИЙ - римски закон от 123 г. пр. Хр., предложен от Гай Семпроний Гракх. Според този закон сенатът още преди избора на консулите трябвало да определи провинциите, в които ще бъдат изпратени. След встъпването им в длъжност избраните консули по споразумение или по жребия поемали военното ръководство в тези провинции (Салустий, “Югуртинската война”, 27).

ЗАКОНИ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ТАБЛИЦИ (LEGES DUODECIM TABULARUM) - най-древният писан закон на Рим. Според традицията в 451 г. пр. Хр. комисия от 10 патриции (децемвири) изработила закони, които били записани на десет таблици, към които впоследствие били добавени още две. Текстът бил гравиран върху бронзови плочи, изложени на форума, които се загубили по време на галското нападение на Рим в 387 г. пр. Хр. Голяма част от текста на тези закони се е съхранила в цитати и коментари на по-късните римски юристи, но в много случаи е трудна за разбиране и тълкуване поради архаичния си език.

ЗАЛМОКСИС - тракийски мъдрец, обожествен от гетите.

ЗАМА - укрепен град в Южен Зевгитан (Нумидия), на югозапад от Картаген. В 202 г. пр. н. е. недалеч от него се провела решителната битка между Сципион Африкански и Ханибал, донесла на Рим победата във Втората пуническа война. По времето на Югуртинската война била една от столиците на Нумидийското царство, обявена от римляните за “свободен град”, а по-късно станала colonia Zama. До днес градът не е локализиран (Салустий, “Югуртинската война”, 56; Ливий, XХХ, 32).

ЗАНКЛЕ - старото име на град Месена, днес Месина, в Сицилия, близо до който според древните митографи се намирал въртопът Харибда (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 729; ХIV 5, 47; ХV 291).

ЗАРОВЕ - у римляните се играело с два вида зарове: тали - с шест страни с цифри от едно до шест, и тесери - с по четири страни (двете останали били закръглени), които носели цифрите едно, три, четири, шест. Играело се с три тали и с четири тесери. Разклащали се в специална конична кутия и се хвърляли върху игрална дъска. Най-лошият удар - кучешкият, кучето - бил при талите, когато всички показвали еднаква цифра, а при тесерите - три единици; а най-добрият удар - Венериният, Венера - при талите, когато всички цифри били различни, а при тесерите - три шестици.

ЗЕВКСИД - древногръцки художник от йонийската школа (455 - 397 г. пр. Хр.), родом от Хераклея, Южна Италия. Преместил се в Атина около 435 г. пр. Хр., където може би е бил ученик на Аполодор и е познавал Сократ. Умира в двора на македонския цар Архелай. Живописта му е била белязана от осъществяването на личен естетически и поетически идеал. Според Плиний, (“Естествена история”, XXXV, 66) в Рим е имало две негови картини - Елена в Портика на Филип и Окованият Марсий в храма на Конкордия - които били донесени в Рим по времето на Август (Цицерон, “За оратора”, III, 26; “Брут”, 70).

ЗЕВС - главният бог в гръцкия пантеон, отговаря на латинския Юпитер. Върховен бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на дневната светлина, на всички небесни и атмосферни явления, от които зависи плодородието. Той пращал росата, дъжда, снега и вятъра, мятал мълниите, въдворявал ред и хармония сред природата, бил застъпник на божествената справедливост в държавата и семейството и покровител на гостите и гостоприемството. Син на Кронос (Сатурн) и Рея, след раждането си бил скрит от погледа на баща си на остров Крит и отгледан там от жреците курети, откърмен от нимфите с млякото на козата Амалтея. Съпруг на сестра си Хера (Юнона) и баща на много деца от редица богини и смъртни жени. Изобразяван е като величествен брадат мъж, с буйна коса, седнал на трон, държащ в дясната си ръка мълния, а в лявата - Победата. Зевс често е представян и със своята свещена птица орел (Овидий, “Любовни елегии” III, 10, 20; Ливий, XХІV, 33).

ЗЕЛЕНЧУКОВ ПАЗАР (FORUM HOLITORIUM) - един от големите пазари в Рим. Намирал се между Тибър и Капитолийския хълм, южно от Марсово поле, до Волския пазар (Forum Boarium). Там имало храм на Надеждата (Spes), построен в 254 г. пр. Хр., както и друг по-голям храм, за който се предполага, че е бил посветен на Юнона Спасителка (Iuno Sospita).

ЗЕМЯ - олицетворение на земната сила, прадревна майка на всички създания, величава и щедра богиня, майка на титаните, гигантите и на други великани като Тифоей и Антей, наричана на латински Телус, а на гръцки Гея. По нейния зов Юпитер (Зевс) поразил с мълния Фаетон, за да сложи край на пожарищата, които заплашвали целия свят. Запазени са много изображения на богинята от времето на Август: релеф от Олтара на мира (Ara pacis) в Рим, върху Августовата гема във Виена, върху най-долната част от бронята на статуята на Август от Прима Порта (Овидий, “Метаморфози”, I 183, II 272, 301 VII 196).

ЗЕНОН - гръцки философ от Елея (ок. 490 - 430 г. пр. Хр.), представител на елейската школа. Принадлежат му т. нар. апории, т. е. разсъждения, в които по парадоксален начин се доказват явно неверни неща. Например: ако Ахил се надбягва с костенурка, но тя има известна преднина, той никога не може да я настигне.

ЗЕНОН - гръцки философ от Китион на остров Кипър (335 - 262 г. пр. Хр.), основател на стоическата философска школа. След като преживял корабокрушение, се заселил в Атина и станал ученик на киническия философ Кратет от Тива. Сетне основал собствена школа, която била наречена стоическа, тъй като провеждал философските си беседи в Пъстрия портик (stoa poikile) в Атина. Според неговото учение светът бил сътворен, като от първичния огън се образували четирите основни елемента: вода, земя, въздух и огън. След известно време така образуваният свят бил разрушен от общ пожар, но той пак бил възстановен от божествения огън (Цицерон, “Ораторът”, 113).

ЗЕРИНТ(УС) - античен град на брега на остров Самотраки (Овидий, “Тъги” I, 10, 19).

ЗЕТ - вж. Зет и Амфион.

ЗЕТ - брат-близнак на Калаис и син на Борей (латинския Аквилон) и на Орития, участник заедно с брат си в похода на аргонавтите. Когато двамата израснали, им поникнали едновременно криле и руси бради. На път за Колхида прогонили грабливите птици харпии, които грабели или замърсявали храната на слепия тракийски цар и гадател Финей (Овидий, “Метаморфози”, VI 716; VII 2 и сл.).

ЗЕТ и АМФИОН - двама братя близнаци, синове на Юпитер (Зевс) и Антиопа, дъщерята на Никтей, владетели на Тива. Дирка и нейният съпруг тиванският цар Лик жестоко измъчвали пленената от тях Антиопа, а Зет и Амфион били отгледани в планината Китерон далеч от майка си. Щом синовете узнали, че Антиопа е тяхна майка и че е така измъчвана, вързали Дирка за рогата на един бик и пуснали разяреното животно да тича срещу скали и дървета. Сцената на завързването е изобразена в прочутата скулптурна група “Фарнезийски бик”, дело на братята Аполоний и Тавриск. Амфион притежавал дарбата да пее и свири вълшебно. Под звуците на неговата лира камъните сами се подреждали в зидовете на тиванската крепост. Зет като ловец и овчар се отличавал с грубия си нрав. В трагедията на Еврипид “Антиопа” двамата са символ на противоположността между практическия и музикално-духовния живот (Овидий, “Метаморфози”, VI 111).

ЗЕФИР - бог, олицетворяващ югоза­падния тих и приятен вятър, който топи в началото на пролетта снеговете (Вергилий, “Енеида” I, 84, 13; II, 417; Овидий, “Любовни елегии” II, 11, 9; “Метаморфози”, I 64, ХV 699).

ЗИГИЯ (ZYGIA) - гръцко прозвище на богиня Хера (Юнона), произведено от гръцката дума zygios “принадлежащ на брака”, като покровителка на брака и на домашното огнище. С това прозвище богинята се почитала в страните, в които се говори гръцки език.

ЗМИЕНОСЕЦ - небесно съзвездие (Овидий, “Метаморфози”, VIII 182).

ЗНАМЕ - Всеки легион в римската войска имал свой боен знак signum. От времето на Марий (края на II - началото на I в. пр. Хр.) той бил задължително сребърен орел с разперени криле, набучен на дървена пръчка. Затова и знаменосецът на легиона се наричал aquilifer, т. е. “орлоносец”. Знамето се носело в първата манипула на първата кохорта. Всяка кохорта също имала свой знак, носен отново в първата манипула. Когато войската била в лагера, знаменосците забивали бойните знаци в земята до олтара (ara) пред палатката на военачалника (praetorium). Ако на тръгване не можело да бъдат измъкнати от земята, това се смятало за лошо предзнаменование. В битката били носени в първия ред на подразделението, към което принадлежали. Знамето в конницата се наричало vexillum и представлявало пурпурночервено правоъгълно парче плат, окачено на дървен прът. Във военния лагер червено знаме се издигало пред палатката на военачалника.

ЗОИЛ - древен критик на Омир, софист от тракийския град Амфиполис. Поради твърде критичното си отношение към текста на Омир бил наричан Homeromastix - “Омиров бич” (Овидий, “Средства против любовта” 366).

ЗОКУМ - отровно растение (Nerium oleander L.).

ЗОРОАСТЪР - реформатор на персийската религия, живял в неустановена епоха между Х и V в. пр. Хр.

И

ИАДЕР - град на брега на Далмация северозападно от Салона, днес Зара.

ИАЗИЙ - син на етруския цар Корит и Електра, убит от брат си Дардан (Вергилий, “Енеида” III, 168).

ИАКХ - прозвище на Бакх, произлязло от радостния възглас в чест на бога при мистериите му в Атина и Елевсин. Първоначално божество от свитата на Деметра (Церера) в Елевсинския култ, отъждествено с Бакх поради съзвучието на имената (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ИАЛИС - герой епоним на град Иалис на Родос, изобразен от художника Протоген, който работил над картината си седем години и създал истински шедьовър, възхитил пълководеца Деметрий Полиоркет, заради него отказал се от намерението си да разруши града.

ИБЕР - река в Северна Испания, днес Ебро, граница между сферите на влияние на Рим и Картаген според договора, сключен между тях в 226 г. пр. Хр.

ИБЕРИ - племе в източния Пиренейски полуостров, прастарото неиндоевропейско население на Испания (Иберия), чиито наследници са днешните баски. За неподчинение налагали робите с бичове и оковавали във вериги краката им. Иберийски, иберски се използва като синоним на испански. Иберийските води означават Западното Средиземно море, иберски пастир е великанът Герион, притежавал на остров в Касидския залив страда от гойни крави (Овидий, “Метаморфози”, VII 324; IХ 184; ХV 12).

ИБЕРИЯ - друго име на областта Испания (Овидий, “Любовно изкуство” III, 646).

ИДА - планина на остров Крит, където в пещера според някои митове се родил Зевс (Юпитер), днес Пситоритис (Овидий, “Метаморфози”, IV 288, 293).

ИДА - планинска верига в Троада, Мала Азия, днес Коздаг, прочута с култа на богиня Кибела. Тя е мястото, където се състояла свещената сватба на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона) и където Парис отсъдил спора между трите богини в полза на Афродита (Венера). В подножието на планината се намирала древната Троя. (Вергилий, “Енеида” III, 6, 105, 112; V, 253, 449; IХ, 81, 85; Х, 158, 230, 252, 351; Овидий, “Любовни елегии” I, 14, 11; 15, 9; “Героини” V, 73; “Метаморфози”, II 218, VII 359, Х 71, ХI 762, ХII 520, ХIII 325, ХIV 536).

ИДА - нимфа от Крит (Вергилий, “Енеида” IX, 177).

ИДАЛИОН - планина на остров Кипър, известна със свещения лес и храм на Венера (Вергилий, “Енеида” I, 681; Х, 86).

ИДАЛИЯ - прозвище на Венера по Идалион, планината на остров Кипър, където се издигал храм сред неин свещен лес (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 693; “Любовно изкуство” III, 106).

ИДАС - гост на сватбата на Персей, поразен по погрешка от копието на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 90).

ИДАС - син на Афарей, участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 305).

ИДАС - другар на Диомед при пътуването му към Италия, превърнат в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 504).

ИДЕЙ - троянски герой (Вергилий, “Енеида” VI, 485; IХ, 500).

ИДЕЙСКИ - принадлежащ на троянската планина Ида, оттам синоним на троянски (Вергилий, “Енеида” II, 696; III, 105, 112; VII, 139, 207, 222; Овидий, “Героини” IV, 48; VIII, 71; “Тъги” IV, 1, 42).

ИДЕЯ - втората съпруга на митическия цар Финей (Овидий, “Средства против любовта”, 454).

ИДИ (IDUS) - петнадесетият ден на месеците март, май, юли и октомври, тринадесетият на останалите месеци, свързан с пълнолунието. На този ден се плащали учебните такси, а по време на Втората пуническа война на мартенските иди (15 март) встъпвали в длъжност новоизбраните консули (Ливий, XХІ, 63).

ИДИЯ - майката на Медея (Овидий, “Героини” XVII, 230).

ИДМОН - бащата на лидийката Арахна (Овидий, “Метаморфози”, VI 8, 133).

ИДОМЕНЕЙ - син на Девкалион, цар на остров Крит, взел участие в Троянската война. Когато се връщал, го изненадала силна буря и той дал обещание, че ще принесе в жертва на Нептун (Посейдон) първия човек, когото срещне на критския бряг. Поради това обещание той бил принуден да принесе в жертва собствения си син и бил изгонен от поданиците си. Отишъл в изгнание в Южна Италия, където основал град Салент (Вергилий, “Енеида” III, 122, 401; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 358).

ИДУМЕЯ - област в Азия, част от Палестина.

ИЗИДА - главно божество на древен Египет, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор (Харпократ), покровителка на плодородието и майчинството, а също и богиня на луната. Празненствата й се отличавали с култова чистота и на тях не до­пускали мъже. Била почитана както във вид на жена със сандали от палмови листа, символизиращи плодородието и победата, така и във вид на крава, наричана мемфиска или фароска крава, тъй като древните свързвали извитите кравешки рога с лунния сърп. По тази причина била отъждествена от гърците с тяхната Ио, любимката на Зевс (Юпитер), която той поради ревността на Хера (Юнона) превърнал в крава и тя, преследвана от Юнона, избягала в Египет. След като култът към Изида се разпространил през елинистическата епоха извън пределите на Египет, тя обединила функциите на най-различни божества, та накрая се почитала вече като върховна богиня на вселената. Понеже била господарка на небесните светила и управлявала тяхното движение, тя се свързвала и с астрологията и магията и се смятало, че може да влияе силно върху съдбата на човека. Тя откликнала на зова на Телетуза и превърнала дъщеря й Ифис в момъка със същото име. Смятало се, че гневът на Изида причинява болести, лудост или смърт. Култът на Изида проникнал в Рим през I в. пр. Хр. и се разпространил много през императорската епоха. Главният и храм в Рим бил на Марсово поле (Campus Martius), и поради това тя носела прозвището Isis Campensis. Жреците на Изида и посветените в тайните на тази богиня били с гладко избръснати глави и носели бели ленени дрехи и сандали от палмови листа, докато носията на богинята била пъстра. Присъствуващите на свещенодействията в нейна чест също носели бели ленени дрехи. Жреците й се возели на коли, теглени от крави. Свещен символ на Изида бил корабът, тъй като тя била богиня на морето и покровителка на мореплавателите, а се свързвала също и с разливането на Нил. Розата била свещено цвете на Изида, а за нейни свещени животни се смятали кравата и гъската. Посветените в тайнството на Изида не можели да ядат телешко и гъше месо, както и месото на някои други животни. Свещен музикален инструмент на Изида бил звънливият систър, използван широко в празненствата в нейна чест (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 8; “Писма от Понта” I, 1, 51; “Тъги” II, 297; “Метаморфози”, I 747, IХ 686, IХ 773).

ИЗОКРАТ - прочут атински оратор и ретор (436 - 338 г. пр. Хр.), наречен “баща на красноречи­ето” (Цицерон, “За оратора”, II, 10, 57, 94; III, 28, 36, 59, 139, 141, 173; “Брут”, 32, 48, 204; “Ораторът”, 37, 38, 40-42, 62, 151, 167, 172, 174, 175, 176, 190, 207, 235).

ИКАР - синът на митическия строител Дедал, отлетял от остров Крит на изкуствени криле. По пътя въпреки предупрежденията на баща си се втурнал нависоко към небе­то, но слънцето стопило восъка на крилата му и той паднал в морето, наречено по-късно в негова чест Икарийско (Вергилий, “Енеида” VI, 30; Овидий, “Тъги” II, 1, 89; “Метаморфози”, VIII 195, 204, 232 и сл.).

ИКАР - вж. Икарий.

ИКАРИЙ (ИКАР) - баща на Еригона, живял в Атика по времето на цар Пандион и дал гостоприемство на Бакх. За благодарност получил от бога неговия дар - виното, и почнал в служба на бога да учи народа да го пие, но бил убит от пастири, които помислили, че с винения сок той ги е отровил. Вярната му дъщеря го търсила дълго и когато с помощта на кучето си Мера намерила трупа му или гроба му, се обесила. Бакх възнесъл двамата заедно с кучето на небето и ги направил съзвездия - бащата като Икарий, или Воловар, Еригона като Девица, а животното в съзвездието Голямо Куче, чиято най-ярка звезда Сириус (гр. Kyon, лат. Canis “Кучката”) се появявала на небето през летните горещини “caniculae” (Овидий, “Метаморфози”, Х 450).

ИКАРИЙ - бащата на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 81; “Тъги” V, 5, 44).

ИКАРИЙСКО МОРЕ - югоизточната част на Егейско море, където се удавил Икар.

ИКЕЛ - “Подобният” (гр.), божественото име на един от сънищата, който приемал различни животински образи, наричан от хората Фобетор -“Ужасяващият” (Овидий, “Метаморфози”, ХI 640).

ИКСИОН - престъпен цар на лапитите в Тесалия. Пожелал да прелъсти Хера (Юнона), но Зевс (Юпитер) му изпратил под нейния образ облака Нефела, от сближението му с него бил създаден родът на кентаврите. За наказание бил привързан в Тартар на огнено колело, което се въртяло вечно. Негов син от друга майка е Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, IV 461, 465; VIII 403, 567, 612; Х 42; ХII 210, 338, 504; Вергилий, “Енеида” VI, 601).

ИЛ - син на Трос и Калироя, брат на Ганимед и Асарак, баща на Лаомедон. Митически основател на Троя, която се нарича по неговото име също Илион (Овидий, “Метаморфози”, ХI 756).

ИЛЕРГЕТИ - племе в Тараконска Испания с главен град Илерда, подчинено на Ханибал в 218 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 32).

ИЛЕРДА - град в Испания, днес Лерида, на река Сикорис (днес Сегре).

ИЛИАД - прозвище на Ромул като син на Илия (Рея Силвия) (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 781, 823).

ИЛИАД - прозвище на Ганимед като царски син от Илион (Троя) (Овидий, “Метаморфози”, Х 160).

ИЛИОН - друго име на Троя, главния град на Троада, наречена така в чест на осно­вателя си Ил (Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 34; 10, 14; IV, 16, 26; “Героини” I, 3; “Метаморфози”, VI 95; ХIII 505; ХIV 466; Ливий, I, 13; Вергилий, “Енеида” I, 66; II, 241, 325, 624; III, 2, 109; V, 756).

ИЛИОНЕЙ - най-младият от синовете на тиванската царица Ниоба, убит от Аполон (Овидий, “Метаморфози”, VI 261).

ИЛИОНЕЙ - троянски герой (Овидий, “Героини” XVI, 362; Вергилий, “Енеида”, I, 521, 559, 611. VII, 212, 249, IХ, 569).

ИЛИРИ (ИЛИРИЙЦИ) - племената от индоевропейски произход, които населявали Илирия, област на източния бряг на Адриатическо море (Овидий, “Метаморфози”, IV 568).

ИЛИРИК - римска провинция по протежение на източния бряг на Адриатическо море, включваща повечето земи на запад от Македония и на изток от Италия и Реция. Отговаря на части от днешна Югославия и Албания.

ИЛИРИЯ - планинска страна по източното крайбрежие на Адриатическо море на север от Гърция. Гърците и римляните са наричали първоначално с името илирийци всички жители на източния бряг на Адриатическо море, като се почне от областта Венеция и се свърши с Епир. От ІV в. пр. Хр. насетне се е правила разлика между същинска Илирия, или т. нар. гръцка Илирия (на юг от устието на река Дрил), която била покорена от Филип ІІ Македонски и отговаряща приблизително на територията на днешна Албания, и “варварска” Илирия (на север от същата река), която през ІІІ в. пр. Хр. била завзета от келтски племена. В тази Илирия влизали областите Далмация, Либурния и Хистрия на територията на днешните Черна гора, Босна и Херцеговина. Рим започнал да воюва с Илирия в 229 г. пр. Хр., което е началото на неговата експанзия на Изток. Илирия била превърнат в римска провинция през 167 г. пр. Хр. (Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 77; IV, 14, 45; Ливий, XХІV, 34).

ИЛИТИЯ - дъщеря на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона), богиня на раждането и родилната помощ, известна още с името Луцина. Изпратена от Юнона да забави раждането на Херкулес, била надхитрена от Галантида, която затова била превърната в невестулка (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 21; “Метаморфози” IХ 283).

ИЛИЯ - поетичното име на Рея Силвия, дъщеря на Нумитор, жрица на Веста, майка от Марс на близнаците Ромул и Рем. По нея Ромул се нарича Илиад (Овидий, “Любовни елегии” II, 14, 13; III, 4, 40; 6, 47; “Тъги” II, 1, 260; “Метаморфози”, ХIV 781, 823).

ИМБРЕЙ - кентавър, убит от Дриант на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

ИМБРОС - остров в Егейско море (Овидий, “Тъги” I, 10, 18).

ИМПЕРАТОР - първоначално император наричали всеки магистрат с военна власт по време на война, а по-късно понятието се превърнало в почетно прозвище при акламации и триумфи на военачалниците. При Цезар Император става наследяема съставна част от името (според сенатско решение). Октавиан въвел употребата на Император като първо име, което се наследило и от следващите принцепси, наричани по-късно императори.

ИМПЕРИУМ - висшата административна власт в Рим, включваща военни и съдебни правомощия.

ИНАРИМА - друго име на остров Енария, днес Исхия, в Неаполския залив. Близо до него Палинур, кормчията на Еней, паднал в съня си от задната палуба на кораба в морето и се удавил (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 89).

ИНАХ - река в Арголида, в Североизточен Пелопонес, днес Паница, и богът на реката и първи цар на град Аргос в Арголида, син на Океан и Тетия, баща на Фороней и на Ио. Инахиди се наричат потомците му - внукът му Епаф, синът на Ио, и Персей, далечният му правнук (Овидий, “Метаморфози”, I 583, 611, 640, 642, 645, 651, 747, 751; IV 718; IХ 686; Вергилий, “Енеида” VII, 287, 372, 792. ХI, 286).

ИНАХИДА - прозвище на Ио, дъщерята на арголидския речен бог Инах.

ИНВИДИЯ - персонификация на завистта, отговаряща на гръцкото божество Фтонос.

ИНДИГЕТИ - римски домашни божества, прадедите, които след смъртта си стават закрилници на страната. Индигет става също Еней след обожствяването му (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 608; ХV 862).

ИНКУБАЦИЯ (INCUBATIO) - преспиване в храма на някое божество с цел пророчески сън. Така са постъпвали най-вече болните, които преспивали в храм на Ескулап (Асклепий).

ИНКУБОН (INCUBO) - според римските народни вярвания таласъм - пазител на съкровища. Онзи, който откраднел шапчицата на такъв таласъм, можел да го принуди да каже къде се намират пазените от него съкровища.

ИНО - според мита дъщеря на Кадъм и на Хармония, сестра на Семела и Автония, втора съпруга на тиванския цар Адамант, на когото родила синовете Леарх и Меликерт, мащеха на Фрикс и Хела. Отгледала тайно от Юнона сина на Семела Бакх, заради което царицата на боговете си отмъщава жестоко: призована от Агава, Ино в бакхическо безумие раздира сина й Пентей. Когато в порив на безумие съпругът й помислил сина си Леарх за елен или лъв и го умъртвил, за да не постигне същата участ и Меликерт, заедно с него тя се хвърлила в морето, където Нептун я превърнал в морската нимфа Левкотея (гр. “бяла богиня” или “бегачка по бяло”, т. е. по пяната), а сина и - в морското божество Палемон. Като закрилница на корабокрушенците Ино-Левкотея се притекла на помощ на Одисей със спасителното си було (Овидий, “Метаморфози”, III 313, 713, III 722; IV 430, 497, 538).

ИНСУБРИ - келтско племе в Траспаданска Галия на север от река По с главен град Медиоланум, днешния Милано (Ливий, XХІІ, 6).

ИНСУЛА ТИБЕРИНА - малък остров на река Тибър, където се намирал храмът на Ескулап (Асклепий). Първоначално за култа на Асклепий се предвиждало друго място, но свещената змия на бога, носена от Епидавър по море, избягала от кораба и се установила на този остров, което било изтълкувано като знамение за избора на бога.

ИНТЕРАМНА - град в Умбрия, на 140 км от Рим, днес Терни.

ИНТЕРДИКТ - безусловна заповед на претора да не се нарушава установено владение на недвижимост в полза на владелия по-дълго време.

ИНТЕРРЕКС - през републиканската епоха бил магистрат, който се избирал, когато поради смъртта на двамата консули се овакантявала върховната власт и не можело да се проведат веднага нови избори. Интеррексът се избирал с мандат 5 дни до провеждането на изборите. Такъв бил и Апий Клавдий Цек, който, ползвайки се от правото на председателя да откаже да включи в списъка на кандидатите за консули дадено лице (Nomen non accipere), се противопоставял на Лициниевия закон, според който единият от консулите трябва да бъде от плебейското съсловие (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77).

ИНУУС - така италийските овчари наричали Фаун, доброжелателно божество на полята и горите, който научил народа на земеделие, отъждествяван с гръцкия Пан и изобразяван като него. Особено го почитали пастирите, защото пазел стадата им от вълци. В негова чест били устройвани празненства Фауналии по селата през декември и Луперкалии в Рим през февруари (Ливий, I, 5).

ИО - красивата дъщеря на арголидския речен бог Инах, жрица на Хера (Юнона), която Зевс (Юпитер) обикнал, но я превърнал в крава поради ревността на съпругата си. Юнона я поверила на Аргус, гиганта със сто очи, да я пази. По повеля на Юпитер Меркурий (Хермес) приспал стоокия страж, посякъл го и освободил нещастницата, но Юнона не престанала да я преследва и вселила в гърдите й безумие. Ио след дълго странствуване се озовала в Египет, където Юпитер чрез докосване с ръце (гр. epaphao “докосвам”) й възвърнал предишния образ и там тя родила Епаф. Била отъждествявана заради кравешкия си облик с египетската богиня Изида, съпруга на Озирис, почитана в град Мемфис, чиито служители, като всички египетски жреци, носели дълги ленени одежди. Стенопис, копие на прочута картина на атинския художник Никий (IV в. пр. Хр.) във вилата на Ливия на Палатинския хълм в Рим (Вергилий, “Енеида” VII, 789; Овидий, “Метаморфози”, I 611, 628 и сл., 669, 726, 738 и сл., 747; II 524; “Любовни елегии” I, З, 21; II, 2, 45; “Любовно изкуство” I, 323).

ИО, ЙО - радостен възглас на вакханките в чест на бога на виното (Овидий, “Метаморфози”, III 728; IV 523; V 625).

ИОЛА - дъщеря на стрелеца Еврит, митическия цар на Ехалия. Бащата обещал да даде ръката й на този, който победи него и синовете му на стрелба с лък, но отказал да даде дъщеря си на Херкулес, който изпълнил условието. Затова героят завладял града, убил царя и синовете му, а Иола отвел. От ревност към нея Деянира изпратила на съпруга си напоената с отрова дреха на кентавъра Нес и причинила смъртта му. Преди да умре, Херкулес оставил Иола за съпруга на сина си Хил (Овидий, “Метаморфози”, IХ 140, 276, 278 и сл., 325 и сл., 394 и сл.; “Героини” IX, 6, 133; “Любовно изкуство” III, 147; “Тъги” II, 406).

ИОЛАЙ - син на Ификъл, братовчед на Херкулес и негов спътник при много от подвизите му, като тивански (хиантейски) герой участник в Калидонския лов. Подмладен от Хеба по молба на обожествения Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, VIII 310; IХ 399 и сл., 431).

ИПОЛИТ (ХИПОЛИТ) - син на атинския цар Тезей и амазонката Антиопа или Хиполита, посветил се на Артемида (Диана). Понеже не отвърнал на горещите чувства на своята мащеха Федра, бил обвинен от нея лъжливо пред Тезей, че искал да я прелъсти, и бил прогенен от царския дом. Бащата, на когото Посейдон (Нептун) бил обещал да изпълни три негови желания, помолил морския бог да погуби момъка. Когато Иполит тръгнал на изгнание, пред него се изпречило морско чудовище, конете му се подплашили и го изхвърлили от колесницата. Но по молба на Диана, чийто ревностен почитател бил загиналият, бил съживен от Асклепий (Ескулап), а богинята му променила образа, дала му новото име Вирбий и го пренесла в своята дъбрава при Ариция. На този мит са посветени драми от Еврипид и Сенека (Овидий, “Любовни елегии” II, 4, 32; 18, 24; “Любовно изкуство” I, 338; “Тъги” П, 383; Овидий, “Метаморфози”, ХV 492, 497, 532, 544, 552; Вергилий, “Енеида” VII, 764).

ИПОЛИТА (ХИПОЛИТА) - амазонска царица, чийто златен колан станал плячка на Херкулес (Овидий, “Героини” XXI, 120).

ИР(ОС) - просяк в Одисеевия остров Итака, чието същинско име било Арней (Овидий, “Героини” I, 95; “Средства против любовта” 747; “Тъги” III, 7, 42).

ИРИДА - “Небесна дъга” (гр.), дъщеря на Тавмант и на Електра, дъщерята на Океан. Като богиня на небесната дъга извлича, “пие” вода за облаците от земята. Защото се простира от небето до земята, е бързонога вестителка на боговете, особено служителка на Хера (Юнона). С помощта на Ирида царицата на боговете, противница на троянците, се опитала да опажари корабите на Еней, но Зевс (Юпитер) потушил пожара с дъжда си. По поръка на господарката си съобщила на Херсилия за обожествяването на съпруга й Ромул (Овидий, “Метаморфози”, I 270; IV 480; ХIV 85, 830, 838, 845; Вергилий, “Енеида” IV, 693, 699; V, 606, 609, 618; IХ, 2, 18; Х, 74).

ИРИС - река в Понт в Мала Азия, днес Йешил Ирмак.

ИРОНИЯ НА СОКРАТ - своеобразният метод за водене на беседа на Сократ. Съгласявайки се сякаш за всичко със своите събеседници, той незабелязано ги подтиквал към изводи, противоположни на становището, което са поддържали в началото на беседата.

ИСА - дъщерята на Макарей, която Феб прелъстил под образа на пастир, олицетворение на лесбийския град Иса (Овидий, “Метаморфози”, VI 124).

ИСАЛК - предводител на гетулите в армията на Ханибал (Ливий, XХІІІ, 18).

ИСЕЛАСТИЧНИ ИГРИ - такива, при които победителите имали право да влизат в родния си град тържествено, на колесница с четири бели коня, съпроводени от огромна тълпа, през широк отвор, пробит специално за случая в крепостната стена. Такива игри били олимпийските, немейските, истмийските, а римските императори разпрострели тази привилегия и върху някои други игри.

ИСМАР - планина в Тракия, прочута с виното и конете си. Исмарски се използва често като синоним на тракийски (Вергилий, “Енеида” Х, 139, 352; Овидий, “Героини” I, 46; “Метаморфози”, II 257; IХ 642; Х 305; ХIII 530).

ИСМЕН - река близо до Тива в Беотия и богът на реката (Овидий, “Метаморфози”, II 244, VI 159).

ИСМЕН - най-големият син на Ниоба, пронизан от стрелата на Феб (Овидий, “Метаморфози”, VI 224).

ИСМЕНИДИ - дъщери на Исмен, беотийската река, поетически синоним на тиванки или беотийки. Част от тях се превърнали в неизвестни птици със същото име (Овидий, “Метаморфози”, III 168, 732, IV 31, 561).

ИСПАНИЯ - название на територията на Пиринейския полуостров, който още от древността се славел с находищата си на благородни метали и с плодородието на почвата си. Племената, които обитавали полуострова, били войнствени и някои от тях в продължение на няколко века отстоявали своята независимост. По крайбрежието му още в VІ в. пр. Хр. били основани гръцки и финикийски колонии, но за първи път той привлякъл вниманието на една от големите средиземноморски държави - Картаген - в ІІІ в. пр. Хр., когато след Първата пуническа война той загубил Сицилия. От 237 до 229 г. пр. Хр. Хамилкар Барка успял да привлече на своя страна много от местните племена, испанци се сражавали и в армията на Ханибал. Военните действия в Испания по време на Втората пуническа война се водели с променлив успех до 206 г. пр. Хр., когато картагенците били окончателно изтласкани от полуострова. Но римското влияние там се ограничавало върху крайбрежната ивица - опорни пунктове за Рим били градовете Таракон, Нови Картаген и Сагунт. За да стабилизират своето господство, римляните започнали да основават военни поселения. В 197 г. пр. Хр. римските владения в Испания били организирани в две нови провинции - Отсамна Испания (столица Нови Картаген) и Отвъдна Испания (столица Кордуба, днешна Кордова). След продължителни нелеки борби с местните племена римляните окончателно установили властта си в Испания едва в 25 г. пр. Хр. при Август. Август разделил Испания на три части: Тараконска Испания, обхващаща северозапада и средата на полуострова; Лузитания, отговаряща почти напълно на днешна Португалия; Бетийска Испания (или само Бетика), заемаща останалата част (Салустий, “Югуртинската война”, 7; “История”, кн. II, фрг. 98; “Заговорът на Катилина”, 42; Ливий, XХІ, 1; ХХІ, 6; ХХІІ, 9; ХХІІ, 39; ХХІІ, 46; ХХVІ, 18; ХХVІІІ, 12).

ИСТМИЙСКИ ИГРИ - едни от четирите най-важни игри в антична Гърция, провеждани край Коринт в чест на Посейдон.

ИСТЪМ - Коринтският провлак (гр. isthmos “провлак”) между Централна Гърция и Пелопонес (Овидий, “Метаморфози”, VI 419 и сл.; VII 405; “Героини” IV, 105; VIII, 67; XII, 83).

ИСТЪР - антично име на река Дунав, особено в долното й течение (Овидий, “Тъги” II, 189; “Метаморфози”, II 249).

ИТАКА - родина и владение на Одисей, малък планински остров срещу западните брегове на Гърция и Йонийско море, между Кефаления и Акарнания, днес Тиаки или според археолога В. Дьорпфелд остров Левкада (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 98, 103, 512, 711; “Писма от Понта” I, 3, 33; II, 7, 60; Вергилий, “Енеида” II, 122; III, 613).

ИТИЙ - пристанище в Галия с неуточнено местонахождение. Някои учени го поставят на мястото на съвременното Кале, а други - в Етапл, Висан и Булон, като последната възможност изглежда най-вероятна.

ИТИРЕИ - обитатели на областта Келесирия, разположена при горното течение на река Йордан.

ИТИС (ИТИЛ) - син на атинянката Прокна и тракийския цар Терей. За да отмъсти на мъжа си за неговото престъпление спрямо сестра й Филомела, Прокна заедно с нея убила собствения си син Итис и го поднесла на трапезата на Терей. Когато Терей я подгонил, боговете превърнали Прокна в лястовица, Филомела в славей, а Терей в папуняк (Овидий, “Любовни елегии” II, 6, 7; 14, 28; “Метаморфози”, VI 620 и сл., 636, 652, 658).

ИФИАДА - дъщерята на Ифис Евадна, вярната съпруга на Капаней, единия от Седемте против Тива, която се хвърлила на погребалната му клада (Овидий, “Тъги” V, 14, 38; “Писма от Понта” III, 1, 111).

ИФИГЕНИЯ - дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра. Когато гръцката флота при започване на Троянската война потегляла от Авлида към Троя, нейният вожд Агамемнон убил една от свещените сърни на Артемида (Диана). Зара­ди това светотатство богинята задържала всички попътни ветрове и приковала корабите към пристанището. Според жреца Агамемнон трябвало да принесе дъщеря си в изкупителна жертва в замяна на убитата сърна. Когато я довели от родния й град под предлог, че ще я венчават за Ахил, вместо със сватбени одежди я обвили с обичайните за жертвените животни вълнени ленти и така я повлекли към олтара, но в този миг Артемида, смилена, подложила на нейното място сърна, а самата Ифигения отвела в Таврида, където я направила своя жрица. По-късно оттам я отвел брат й Орест в Италия. Посветени са й драмите на Еврипид “Ифигения в Авлида” и “Ифигения в Таврида” (Овидий, “Писма от Понта” III, 2, 61; “Метаморфози”, ХII 31, 34).

ИФИКЪЛ - тесалийски цар, син на Филак от Филака, баща на Подарк и Протесилай (Овидий, “Героини” VIII, 25).

ИФИНОЙ - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 379).

ИФИС - дъщеря на Телетуза и на бедняка Лигдус от остров Крит. Преди раждането бащата заплашил, че ако рожбата бъде момиче, ще го убие, затова детето израснало далече от него като момче, в момчешко облекло, и така събудило любовта на красивата Янта. Пред сватбения олтар девойката била превърната в момък от богиня Изида, която се вслушала в майчиния зов (Овидий, “Метаморфози”, IХ 667, 709, 715, 724, 745, 786, 794, 797).

ИФИС - беден младеж от остров Кипър, който от любовен копнеж по знатната Анаксарета сложил край на живота си (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 698, 717, 734, 753).

ИФИТ - баща на ликиеца Керан, когото погубил Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257; Вергилий, “Енеида” II, 435 и сл.).

ИХИОБАТ - “Следоход”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 207).

Й

ЙОЛКОС - пристанищен град в Тесалия, родно място на Язон, VII 158.

ЙОНИЙСКИ - Йонийско море, IV 535, ХV 49, 700, "йонийски" Янус (етимологическо игрословие), ХIV 334.

К

КАБИРА - град в Мала Азия, в който Митридат бил заловен в двореца си от римляните. През римската епоха бил преименуван в Неоцезария (Неокесария), откъдето произлиза и съвременното име на града Никсар (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

КАБИРИ - “Великите богове”, тайнствени висши божества на плодородието и подземния огън, почитани на остров Самотраки.

КАВКАЗ - планинска верига (Овидий, “Метаморфози”, II 224, V 85, VII 798).

КАВЛОН - крайбрежен град в Калабрия, на източната страна на Южна Италия, днес Каулония (Овидий, “Метаморфози”, ХV 705).

КАВЪР (CAURUS) - северозападният вятър и неговият бог, наричан от някои автори Кор, отговаря на гръцкия Аргест.

КАДУЦЕЙ - жезълът на Меркурий.

КАДЪМ - внук на Нептун (Посейдон) и син на финикийския цар Агенор, брат на похитената от Юпитер (Зевс) Европа, баща на Семела, Ино, Агава, Автоноя и Полидор. Докато по заповед на своя баща бродил по света да търси сестра си, по съвета на делфийския оракул тръгнал по стъпките на невпрягана крава с бяло луноподобно петно на гърба и на мястото в Беотия (гр. “страна на кравите”), където тя се отпуснала на тревата, основал град Кадмея, по-късно наречен Тива, а кравата принесъл в жертва на Атина. Преди да построи крепостта, умъртвил страшния дракон, син на войнствения Марс (Арес) и по внушение на Палада посял зъбите на чудовището в земята. От тях изникнали напълно въоръжени войни, които почнали да се сражават помежду си (митът навярно е спомен за борбите на древните обитатели на страната). Оцелели петима, които помогнали на Кадъм при построяване на крепостта, те са предците на знатните тивански родове, известни като “спарти” (“посети”). Последният потомък на спартите бил Менойкей, който във войната на Седемте против Тива, по предсказанието на Тирезий, се пожертвал на бог Арес, за да спаси отечеството си. Заради убийството на дракона Кадъм бил наказан от Марс с робство, но накрай се помирил с него и се оженил за неговата и на Венера дъщеря Хармония. На сватбата гостували боговете, музите участвували в прекрасните си песни, но все пак престъплението останало да тегне върху потомството му - върху внука му Актеон, върху дъщеря му Семела и върху Ино. Накрай Кадъм и съпругата му се превърнали в змии (Овидий, “Любовни елегии” III, 12, 35; “Метаморфози”, III 3 и сл., 14 и сл., 24 и сл., 51, 81 и сл., 90, 115 и сл., 138 и сл., 174, 287 и сл.; IV 430, 497 и сл., 528 и сл., 563, 591 и сл., 600).

КАЕТА (КАЙЕТА) - дойката на Еней.

КАЕТА (КАЙЕТА) - нос и град в Южен Лациум, където според преданието била погребана дойката на Еней Каета, днес местността Гаета близо до Неапол. Любим летен курорт на римляните (Вергилий, “Енеида” VI, 900, VII, 2; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 443 и сл.).

КАЗИЛИН(УМ) - град в Кампания на река Вултурн, обсаждан и превзет от Ханибал в 215 г. пр. Хр. На следващата година римляните си го възвърнали (Ливий, XХІІ, 15; ХХІІІ, 14, 17, 19).

КАИК - река в малоазийската област Ми­зия, днес Бакърчай (Овидий, “Метаморфози”, II 243, ХII 111, ХV 278).

КАИК - троянски герой, спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 183; IХ, 35).

КАИСТЪР - река в Йония, Мала Азия, днес Кючукмендерес (“Малък Меандър”), известна с ятата лебеди по нейното течение, вливаща се в Егейско море при град Ефес (Овидий, “Тъги” V, 1, 11; “Метаморфози”, II 253, V 386).

КАК - син на Вулкан, получовек-полуживотно, бълващ огън, живеел на Палатинския или Авентинския хълм. Херакъл го убил на връщане от Испания, защото Как му откраднал великолепните стада на Герион. Името му се свързва с гръцкото kakos “лош”, но се предполага, че става дума за местно божество, чийто култ бил заменен с този на Херакъл (Вергилий, “Енеида” VIII, 194, 205, 222, 241, 248, 252, 261, 265, 304; Ливий, I, 7).

КАЛАВРЕЯ - остров в южната част на Саронския залив срещу брега на Арголида, днес Порос. Свещен на Нептун, който го получил от Латона в земята на остров Делос, затова се нарича летойски според Лето, гръцката форма на името Латона (Овидий, “Метаморфози”, VII 384).

КАЛАГУРИС - област в Испания.

КАЛАИС - син на Борей и Орития, брат-близнак на Зет(ес), вж. Зет.

КАЛАМИД (КАЛАМИС) - прочут атински скулптор (480 - 433 г. пр. Хр.), автор на колосална бронзова статуя на Аполон, красяла някога град Аполония (днешния Созопол) и отнесена в Рим от Лукул (Цицерон, “Брут”, 70; Овидий, “Писма от Понта” IV, 1, 33).

КАЛАЦИЯ - град в Самниум, на Апиевия път, между Капуа и Беневентум (Ливий, XХІІІ, 14).

КАЛВ, ГАЙ ЛИЦИНИЙ - прочут поет-неотерик и оратор-атицист (82 - 47 г. пр. Хр.), приятел на поета Катул, по-млад съвременник и съперник на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 280, 283, 284; Овидий, “Тъги” II, 431).

КАЛВИН - римски политик, първоначално противник, а след това привърженик на Цезар. В 62 г. пр. Хр. бил легат, в 59 г. пр. Хр. - народен трибун, в 56 г. пр. Хр. - претор. В 54 г. пр. Хр. се опитал с непочтени средства да стане консул и във втората половина на 53 г. пр. Хр. се добрал до консулски пост. След това Калвин минал на страната на Цезар и през 48 г. пр. Хр. заемал ръководен пост в Македония.

КАЛВИН, Гай Секстий - римски консул през 124 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 294; “Брут”, 130).

КАЛЕНДАР - в древния Рим съществувал лунен календар, при Ромул от десет месеца, а след календарната реформа на цар Нума, който добавил месеците Януари и Февруари - от дванадесет месеца - Март, Април, Май, Юни, Квинктил, Секстил, Септември, Октомври, Ноември, Декември, Януари, Февруари. Първоначално годината започвала на първи март, но при една война през 153 г. пр. Хр. било решено новоизбраните консули да встъпят в длъжност по-рано на първи януари и оттогава този ден станал начало на годината. Старинният римски календар бил доста неточен и през 47 г. пр. Хр. Цезар свикал комисия от астрономи начело със Созиген, които да проведат календарна реформа, която сменила лунния със слънчев календар и въвела т. нар. юлиански календар. През 44 г. пр. Хр. месец Квинктил бил преименуван на Юли в чест на Гай Юлий Цезар, а в 8 г. сл. Хр. Секстил бил наречен Август в чест на император Октавиан Август. Дните в месеца се отброявали назад спрямо три фиксирани дати, свързани с лунните фази - календите, ноните и идите. Календите обозначавали първата поява на луната след новолунието (от calare “извиквам” заради тържественото обяване на новата луна) и се падали на първия ден от месеца. Идите (латинската дума Idus вероятно e от етруски произход) обозначавали в древноримския календар настъпването на пълнолунието и били на 15 ден на месеците март, май, юли и октомври и на 13 ден на останалите месеци. Ноните обозначавали първата четвърт на луната и се падали на деветия ден преди идите (като идите се включвали в броя), т. е. на 5 ден през март, май, юли и октомври, и на 7 ден през всички други месеци. Дните на седмицата носели имената на покровителстващите ги божества - събота била ден на Сатурн, неделя - на Слънцето (Сол), понеделник - на Луната, вторник - на Марс, сряда - на Меркурий, четвъртък - на Юпитер, и петък - на Венера. Дните в годината били два вида - dies fasti (присъствени) и dies nefasti (неприсъствени). Неприсъствени дни (dies nefasti) били празниците, посветени на боговете, когато не се позволявало да се раздава правосъдие и да се свиква народното събрание. Присъствени (fasti) са дните, в които можело да бъдат провеждани заседания на народното събрание и на сената, да бъдат разглеждани съдебни дела, да бъдат водени битки. Съществували и така наречените “черни дни” (dies atri), белязани с траур или с лошо знамение, в които не било препоръчително да се предприема нещо, което трябвало да бъде доведено до успешен край. Денят в стара Италия, както и в Гърция, започвал с изгрева на слънцето и завършвал със залеза му. Затова римският час представлявал сам по себе си не постоянна‚ неизменна единица за време‚ както е у нас‚ а се променял в зависимост от годишното време: през зимата дневните часове били по-кратки‚ отколкото през лятото; през лятото било обратно. Денят се разделял на дванадесет часа, а нощта се деляла на четири еднакви части (стражи или вигилии) - от залеза до изгрева на слънцето, които също имали различна продължителност през различните сезони. Само астрономите разделяли денонощието на 24 равни часа заради нуждата от точност при изчисления. По-древното деление на нощта било на 6 части: crepusculum - здрач, fax - времето, когато се палят светилниците, concubium - време за лягане, nox intempesta - тъмна дълбока нощ, gallicinium - пеене на петлите, aurora vel crepusculum matutinum - зора или утринен здрач. Римляните означавали отделните години най-често с имената на двамата консули‚ които се сменяли в началото на всяка година, а нуждите на историята създали летоброенето от годината на основаването на Рим, отговаряща според най-широко разпространената Варонова ера (според изчисленията на Марк Теренций Варон) на 754-753 г. пр. Хр.

КАЛЕНДИ (CALENDAE) - първото число на всеки месец. Името води началото си от глагола calare “извиквам”, тъй като един от тримата помощници на главния жрец, т. нар. Rex sacrorum (“цар на свещенодействията”) известявал чрез извикване настъпването на новолунието. На този ден бил падежът за изплащане на дълговете и за начисляване на лихвите (Салустий, “Югуртинската война”, 114; “Заговорът на Катилина”, 17; Овидий, “Средства против любовта” 561).

КАЛЕС - древен град на авзоните в Кампания, днес Калви, и прилежащата област. От тамошните лози произвеждали вино с превъзходни качества (Вергилий, “Енеида” VII, 28; Ливий, XХІІ, 15).

КАЛЕС - река в Колхида.

КАЛИГУЛА - римски император (12 - 41 г. сл. Хр., император от 37 г. сл. Хр.), син на Германик и Агрипина Старата. Официално бил наричан Гай Цезар, а Калигула е негово иронично прозвище, по войнишките обувки caligae, с които ходел, тъй като бил отраснал при баща си във военните лагери в Германия. Калигула се отличавал с такава жестокост‚ че дори му приписвали‚ че бил съжалявал‚ задето римскят народ нямал само една шия‚ за да се отърве от него само с един удар. Калигула се отличавал и със своето лудо прахосничество на държавните пари‚ така че скоро изчерпил богатия държавен запас от пари‚ който му оставил Тиберий‚ и прибягнал до съдебни убийства‚ конфискации и непоносими данъци‚ за да си набави нови средства‚ които да му позволят да живее както по-рано. След няколко неуспешни заговора Калигула бил най-после убит през 41 г. сл. Хр. от преторианската гвардия. Животът и управлението на Калигула са описани най-подробно в биографията му от Светоний.

КАЛИДИЙ, МАРК - римски политик и оратор-атицист, претор в 57 г. пр. Хр., приятел на Цицерон, участвал заедно с него в процесите срещу Квинт Галий и Милон (Цицерон, “Брут”, 247-276).

КАЛИДОН - главен град в Етолия, Средна Гърция, много стар град, разположен недалеч от брега на Етолия на десния бряг на река Евен (днес Фидарис), недалеч от днешното селище Куртага, родина на царска­та дъщеря Деянира. Градът, седалище на цар Ойней, е известен с мита за Калидонския лов на глигана, който незачетената с жертви Диана пратила да опустошава страната. В лова участвували прочути гръцки герои, между които били Мелеагър и Аталанта и той завършил с убийството на звяра. Пристанището, което обслужвало Калидон, било удобно при преминаване в Пелопонес. (Вергилий, “Енеида” VII, 306, 307; Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 37; “Писма от Понта” I, 3, 79; “Метаморфози”, VI 415; VIII 256, 273 и сл., 528, 727 и сл.; IХ 2 и сл., 147).

КАЛИДОНИДА - Деянира, дъщерята на калидонския цар Ойней, наречена така по родния й град Калидон (Овидий, “Метаморфози”, IХ 111).

КАЛИИ - римски род с произход от Алба Лонга, към който според легендите принадлежал последният цар на Алба Лонга Гай Клулий.

КАЛИКА - дъщеря на Хекатеон, любимка на Нептун, майка от него на неуязвимия Кикън (Овидий, “Героини” XIX, 133).

КАЛИКИЯ - област в югоизточната част на Мала Азия, между Пафлагония и Сирия. От VІ в. пр. Хр. била под персийска власт, но в 333 г. пр. Хр. била завладяна от Александър Македонски. От 101 г. пр. Хр. била обявена за римска провинция, когато се превърнала в свърталище на пирати (Ливий, XХV, 13).

КАЛИКУЛА - малка планина в Кампания, близо до Казилинум (Ливий, XХІІ, 15).

КАЛИМАХ - александрийски граматик и поет, произхождащ от Кирена (ок. 300 - 240 г. пр. Хр.). Живял в Александрия, където бил дългогодишен ръководител на Александрийската библиотека. Автор на епиграми и епилии, които били подражавани от елинистическите и римските поети (Цицерон, “За оратора”, III, 132; Овидий, “Любовни елегии” II, 4, 19; “Средства против любовта” 381).

КАЛИМНА - един от Спорадските острови в Егейско море, северно от остров Кос (Овидий, “Метаморфози”, VIII 222).

КАЛИОПА - най-възрастната от деветте музи, покровителка на епическата и всяка друга поезия. Майка на тракийския певец Орфей. В състезание с пиеридите пяла за грабването на Прозерпина от Дит (Вергилий, “Енеида” IХ, 525; Овидий, “Тъги” II, 567; “Метаморфози”, V 338 и сл.; Х 148).

КАЛИПСО - дъщеря на Атлант, нимфа на митическия остров Огигия, която спасила Одисей след корабокрушение и го при­ютила. След като живяла с героя осем години с надежда да се ожени за него, той я изоставил. Всъщност Одисей не избягал тайно от нимфата, а с нейно знание, в изпълнение на заповедите на боговете (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 13).

КАЛИРОЯ - “прекрасно течаща” (гр.), изворна нимфа, дъщеря на речния бог Ахелой. Овдовяла, измолила от Юпитер да израснат преди време синовете й, за да отмъстят на синовете на Фегей, убийците на техния баща Алкмеон (Овидий, “Метаморфози”, IХ 413, 431 и сл.).

КАЛИСТЕН - гръцки историк (IV в. пр. Хр.), офциален историк на Александър Македонски, който го убил в пристъп на гняв, автор на съчинението “За свещената война” (Цицерон, “За оратора”, II, 58).

КАЛИСТО - “най-хубавата”, дъщеря на тегейския цар Ликаон, аркадска нимфа от ловната свита на Диана (Артемида). Прелъстена от Юпитер (Зевс), който и се явил под образа на Диана (или Аполон). Разгневена, истинската богиня я прогонила, за­щото престъпила целомъдрието си, а ревнивата Юнона (Хера) я пре­върнала в мечка, въздигната после от Юпитер на небето като съзвездието Голяма мечка (Арктос) заедно със сина й. Аркад, родоначалника на аркадците, който бил превърнат в Малката мечка или в близкото съзвездие Воловар. Юнона дори слязла в морските дълбини, за да моли тамошните богове да не допускат двете съзвездия да се потапят в океана - мит, който обяснява защо двете съзвездия не залязват. Трагедия на Есхил “Калисто”, днес загубена. На атинския Акропол били издигнати статуите на двете нимфи, превърнати в животни - Ио и Калисто (Овидий, “Любовни елегии” III, 12, 31; “Метаморфози”, II 132, 409, 509 и сл., III 45, 595, IV 625, ХIII 293, 726).

КАЛПУРНИЙ БЕСТИЯ, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 120 г. пр. Хр., консул през 111 г. пр. Хр. и пълководец във войната с Югурта, който успял да го подкупи. Затова в Рим, когато се кандидатирал на следващите избори, му била потърсена отговорност и изглежда през 91 г. доброволно отишъл в изгнание (Салустий, “Югуртинската война”, 27 и сл., 77; Цицерон, “За оратора”, II, 283; “Брут”, 128, 129).

КАЛПУРНИЙ БИБУЛ, МАРК - римски политик, колега на Цезар в едилството му, претор през 62 г. пр. Хр. Бил колега по консулство на Цезар през 59 г. пр. Хр. и като такъв се опитвал безуспешно да се противопоставя на всички негови мероприятия. Цезар не се съобразявал с него и затова наричали консулството му “консулство на Юлий и Цезар”, т. е. без Бибул. Бил женен за дъщерята на Катон Млади, което и послужило като начало на враждата му с Цезар. В едиктите си Калпурний Бибул споменава за участието на Крас и Цезар в първия заговор на Катилина (66 - 65 г. пр. Хр.). През 51 г. пр. Хр. управлявал като проконсул провинция Сирия. Бил про­тивник на Цезар по време на гражданската война (Цицерон, “Брут”, 267).

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН ФРУГИ, ЛУЦИЙ - римски държавник и писател, консул в 133 г. пр. Хр. Написал история на Рим в две книги, като обхванал всички събития от най-стари времена до свое време. От съчинението му са запазени само няколко фрагмента.

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН, ГАЙ - римски държавник, градски претор в 211 г. пр. Хр. Когато Ханибал наближавал Рим, на него била поверена защитата на цитаделата на Капитолийския хълм (Ливий, XХVІ, 10).

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН, ГНЕЙ - римски политик, консул през 67 г. пр. Хр. Оптимат и привърженик на Гней Помпей, наместник на Нарбонска Галия през 66-65 г. пр. Хр. През 63 г. пр. Хр. бил защитен от Цицерон в процес, възбуден от Цезар. Одобрил действията на Цицерон срещу заговорниците на Катилина (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 18 и сл., 49).

КАЛХАС (КАЛХАНТ) - син на Тестор, прочут жрец и гадател на гърците при похода им срещу Троя. Предсказал в Авлида, че докато не бъде принесена в жертва Ифигения, дъщерята на Агамемнон, няма да задуха попътен вятър за гръцката флота. Предсказал също, че войната ще продължи десет години и че без присъствието на Ахил крепостта не ще падне. Посочил причината за чумата сред войската и по внушение на Атина дал съвет да се построи дървеният кон (Вергилий, “Енеида” II, 100, 122, 176, 182, 185; Овидий, “Любовно изкуство” II, 737; “Средства против любовта” 477; “Метаморфози”, ХII 19, 21, 27 и сл.).

КАМБИЗ - вторият цар на Персия (529 - 521 г. пр, н. е.), син и приемник на Кир, завое­вател на Египет.

КАМЕНИ - изворни нимфи, стари италийски божества на песента и предсказанието, отъждествявани от римските поети с гръцките Музи. Светилището им се намирало недалеч от римската Порта Капена (Овидий, “Любовно изкуство” III, 548; “Метаморфози”, ХIV 433; ХV 482; Ливий, I, 21).

КАМЕРИН - поет, възпял в стиховете си Троя (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 19).

КАМЕРИНА - град на западния бряг на Сицилия (Вергилий, “Енеида” III, 701).

КАМИЛ, ЛУЦИЙ ФУРИЙ - римски държавник, син на Марк Фурий Камил, избран за диктатор, който да проведе консулските избори за 350 г. пр. Хр., консул в 349 г. пр. Хр. заедно с Апий Клавдий.

КАМИЛ, МАРК ФУРИЙ - римски държавник и пълководец, превзел през 395-394 г. пр. Хр. Фалерии, главния град на фалиските и осъществил победата над галите през 390 г. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” VI, 825, 868, 891, 898; Овидий, “Любовни елегии” III, 13, 2).

КАМИЛА (КАСМИЛА) - царица на волските, съюзница на Турн (Вергилий, “Енеида” VII, 802, 804; ХI, 498, 543, 563, 673, 675, 676, 683, 703, 718, 760, 778, 795, 815, 838).

КАМПАНИ - жителите на Кампания (Ливий, VІІІ, 5; VІІІ, 10).

КАМПАНИЯ - богата и плодородна област в Централна Италия на юг от Лациум. Местното кампанско население, смесено със самнити, заемало част от Кампания с градовете Атела, Казилинум и Катания, които се намирали под влияние на Капуа - най-големия град в областта. Районът на юг от Капуа оставал за гърците. Към него се причислявали крайморските градове Неапол, Херкулан, Помпей и Стабии. Разположената на североизток от тях област с големите, изпитали гръцко и етруско влияние градове Атела и Нола била в приятелски отношения с Неапол. Кампания, включително и Капуа, станали римско владение след Първата самнитска война (343 - 341 г. пр. Хр.). Областта била прочута както с богатите си стари гръцки колонни, така и с разкошните си курорти, особено през императорската епоха (Овидий, “Писма от Понта” IV, 15, 17; Ливий, XХІІ, 14-15, 17).

КАМПАНСКИ ОСТРОВИ - Капра, Енария и Прохита.

КАНА - селище в Апулия, на десния бряг на река Ауфид, недалече от Канузиум, близо до което през лятото на 216 г. пр. Хр. Ханибал разбил обединените армии на консулите Луций Емилий Павел и Гай Теренций Варон (Ливий, XХІІ, 14-15, 17-18, 43, 49-50).

КАНАКА - дъщеря на царя на ветровете Еол, обхваната от греховна любов към своя брат Макарей и добила от него дете. Баща й заповядал да подхвърлят детето, а нея да убият (Овидий, “Тъги” II, 384).

КАНАХ - един от първите гръцки скулптори (разцвет между 512 и 488 г. пр. Хр.), роден в Сикион, прочут с бронзовата статуя на Аполон от храма в Дидима (Цицерон, “Брут”, 70).

КАНАХА - “Шумната”, една от хрътките на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

КАНДАВИЯ - верига от планински възвишения в Източна Илирия на запад от Охридското езеро и на периферията на Македония. През Кандавия минавал важният път Виа Егнация.

КАНЕНТА - “Певица”, нимфа, дъщеря на Янус и Венилия, предана съпруга на Пик. Когато любимият й съпруг бил превърнат в кълвач, защото не искал да накърни брачния си съюз, тя, изтощена от скръб и скиталчество, се стопила без следа във въздуха (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 338, 381 и сл., 417 и сл., 434).

КАНЕФОРИ (гр. “кошоноски”) - девойки, които носели през време на шествие на празника на Церера (Деметра) в кошнички на главите си свещените съдове на богинята.

КАНИБАЛИЗЪМ - свидетелствата за практикуването на канибализма в древността започват с няколко пасажа у Херодот, според когото някои източни народи имали обичай да изяждат болните стари хора, след като умрат. Явна връзка с Херодот като източник на сведения за канибализъм прави и Тертулиан, като заклеймява яростно човешките жертвоприношения и яденето на храни, напоени с човешка кръв, които би трябвало да характеризират езическите обичаи и храни, противопоставени на скромността и умереността на християните. Историята на табуто на канибализма е обширно илюстрирана в митологията, като се започне от Кронос, бащата на Зевс, който поглъщал току-що родените си деца, и се продължи с несъзнателната антропофагия на Деметра, погълнала едната плешка на Пелопс, сервирана и на пиршество на боговете от неговия баща Тантал. Все в този смисъл е и историята на Тиест, които ял месото на синовете си Аглай, Калилеонт и Орхомен, сервирано му без негово знание от брат му Атрей, както и тази на Терей, който изял малкия си син Итис, убит и сготвен от майка му Прокна и леля му Филомела, и най-накрая описанието на храната на Полифем, състояща се от човешко месо, в “Одисея”. Практиката да се яде човешко месо се приема от античните като проява на дива и свирепа природа. Нея те противопоставят на културата, основана на законите и справедливостта, които отличават хората от животните. Омир описва циклопа Полифем като “свиреп, който не познава законите на справедливостта”. Херодот съобщава, че народите, които се намират на север от Сицилия и се хранят с човешко месо, са изключително свирепи и не познават справедливостта и законите. В римския свят взаимните обвинения в канибализъм често се отправят в споровете между християни и езичници. Понякога обаче в обстановка, чужда хронологически на тази полемика, се въвличат и обществено известни личности, смятани за изключително жестоки. Салустий например казва, че Катилина смесил човешка кръв с виното в чашата си (Омир, “Одисея” IX, 105-566; Хезиод, “Дела и дни”, 276; Херодот, “История” I, 216; III, 99; IV, 26, 70, 106; Салустий, “Заговорът на Катилина”, 22; Тертулиан, “Апология” IX, 9).

КАНИЙ, ГАЙ - римски конник (Цицерон, “За оратора”, I, 280).

КАНОБ (КАНОП) - древен град в Долен Египет при устието на западния ръкав на река Нил, прочут с разкоша и разврата на своите граждани. Оттам произлиза думата канобизъм, в смисъл на морална разплутост (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 7; “Метаморфози”, ХV 828).

КАНТАБРИЯ - област в Северна Испания, населявана от дивото и необуздано племе кантабри.

КАНУЗИЙ - град в Италия, днес Каноса, в областта Апулия, на десния бряг на река Ауфид. Ранното основаване на града се свързва с колонизацията на гърците по тези места. След поражението на римската войска при Кана от Ханибал (216 г. пр. н. е.) Канузий послужил за убежище на римляните. Градът бил прочут с вълната си и с тънките вълнени тъкани, произвеждани там (Ливий, XХІІ, 50).

КАНУЛЕЙ, МАРК - клиент на Кота и Хортензий (Цицерон, “Брут”, 317).

КАНУЦИЙ, ПУБЛИЙ - римски оратор, участвувал заедно с Цицерон в процеса против Клуенций (Цицерон, “Брут”, 205).

КАПАДОКИЯ - област в Мала Азия, между Тавър и Черно море. Кападокийските роби били търсени много на пазара, понеже били здрави и силни. От Кападокия изнасяли също и породисти коне.

КАПАНЕЙ - един от седемте царе, участвали във войната против Тива, когото според мита Юпитер (Зевс) поразил с мълнията си, защото при на­падението на градската крепост се похвалил, че никой, дори Юпитер, не можел да го възпре. След смъртта му жена му Евадна се хвърлила върху трупа му на горящата клада (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 51; “Любовно изкуство” III, 21; “Тъги” IV, 3, 63; “Метаморфози”, IХ 404 и сл.).

КАПЕЛА - римски поет от времето на Август, писал елегически стихо­ве (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 36).

КАПЕНА - град в Етрурия, гръцка колония на река Тибър, в подножието на планината Соракт (Вергилий, “Енеида” VII, 697; Ливий, XХІІ, 1).

КАПЕНАТИ - жителите на Капена (Ливий, XХVІ, 11).

КАПЕНСКА ПОРТА (PORTA CAPENA) - една от главните порти на древния Рим, в южната част на града между Авентин и Целий. От нея започвал Апиевият път, който водел за Капуа. Недалеч от нея имало светилище на Камените, а при самата порта завършвал един клон от Марциевия водопровод (Ливий, I, 26; ХХVІ, 10).

КАПЕТ - осмият легендарен цар на Алба Лонга, син на Капис (Ливий, I, 3; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 613 и сл.).

КАПИС (Capys) - седмият легендарен цар на Алба Лонга, син на Атис (Вергилий, “Енеида” VI, 768; Ливий, I, 3).

КАПИС (Capys) - троянец, след падането на Троя спътник на Еней. По негово име бил наречен град Капуа (Вергилий, “Енеида” I, 183, II, 35).

КАПИТОЛИЙ - един от седемте хълма на Рим, западно от Форума, политически и религиозен център на Рим. В първата година на Републиката (509 г. пр. Хр.) било завършено строителството на храма на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ, започнато от Тарквиниите, в който била почитана така наречената Капитолийска триада - Юпитер, Юнона и Минерва. На противоположното възвишение на хълма се намирала градската крепост, която единствена се задържала в ръцете на римляните, когато в 390 г. пр. Хр. Рим бил завладян от галите. Там се намирал и храмът на Юнона Монета с римския монетен двор. Храмът на Юпитер изгорял в 83 г. пр. Хр., а започнатата от Сула реконструкция осветил Квинт Лутаций Катул през 69 г. пр. Хр. Храмът отново изгорял по време на пожара при император Нерон, но бил възстановен от Флавиите и доживял времето на Стилихон. След победни битки пълководците повеждали триумфално войската си от Марсово поле до Капитолий, там принасяли жертва на Юпитер Капитолийски и полагали венците си пред статуята му (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 18; Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 135; IV, 9, 5; “Метаморфози”, I 561; II 539; ХIV 776; ХV 589, 828; Ливий, I, 8, 12, 19; ІІ, 7, 10; V, 38-48; VІІІ, 4-5; ХХІ, 63; ХХІІ, 51; ХХVІ, 10-18).

КАПРЕЯ - “Кози остров” (лат.), малък остров на брега на Кампания, днес Капри (Овидий, “Метаморфози”, ХV 709).

КАПСА - град в Нумидия.

КАПУА - град в Италия, в областта Кампания, днес Санта Мария ди Капуа, разположен по десния бряг на река Вултурн и свързан с Рим чрез Апиевия път. Градът според легендите бил създаден от троянците и наречен на спътника на Еней Капис, но в действителност бил основан от етруските през VIII в. пр. Хр., а към края на V в. пр. Хр. бил завладян от самнитите. През IV в. пр. Хр. Капуа се съюзила с Рим, като запазила дълго време своето вътрешно устройство и магистрати. След битката при Кана (216 г. пр. Хр.) минала на страната на Ханибал, но римляните си я възвърнали в 211 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 30; Ливий, VІІІ, 6; ХХІІ, 1; ХХІІІ, 14-18; ХХV, 23; ХХVІ, 18).

КАР - римски поет, възпитател на децата на Германик, автор на поема за подвизите на Херкулес (Овидий, “Писма от Понта” IV, 13, 1; 13, 39; 16, 6).

КАРБОН АРВИНА, ГАЙ ПАПИРИЙ - римски политик, син на консула от 120 г. пр. Хр. Гай Папирий Карбон, трибун през 90 г. пр. Хр., претор през 85 г. пр. Хр., убит в гражданската война като привърженик на Сула (Цицерон, “За оратора”, III, 10; “Брут”, 221, 227, 305, 308, 311; “Ораторът”, 213).

КАРБОН, ГАЙ ПАПИРИЙ - римски политик, трибун през 131 г. пр. Хр., привърженик на Тиберий Гракх, но през 120 г. пр. Хр., ставайки консул, преминал на страната на оптиматите (Цицерон, “За оратора”, I, 40, 154; II, 9, 106, 165, 170; III, 28, “Брут”, 96, 103-106, 159, 221, 296, 333; “Ораторът”, 213).

КАРБОН, ГНЕЙ ПАПИРИЙ - римски политик, марианец, консул през 85, 84, 82 г. пр. Хр., по-късно избягал в Африка, където бил убит от Помпей (Цицерон, “Брут”, 223).

КАРВИЛИЙ, СПУРИЙ - римски консул през 228 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 249).

КАРДАМОН - лечебно растение, което се използвало срещу лишеи, косопад и зъбобол.

КАРИ - жителите на областта Кария в Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IV 296, IХ 645).

КАРИНА - един от най-богатите квартали в Рим, между хълмовете Целий и Есквилин (Ливий, XХV, 10).

КАРИСТ - град в Евбея, в околностите на който се копаел много качествен мрамор в зеленикав цвят.

КАРМЕНТА - италийска богиня пророчица и лечителка. Според едно староиталийско предание Кармента била аркадска нимфа, която се преселила със сина си Евандър в Рим и по-късно била обожествена. Неин храм се издигал на склона на Капитолийския хълм, имала олтари при Карменталската порта в Рим, между Капитолия и Тибър. Празненствата й Карменталии били чествувани на 11 и 15 януари, най-вече от жените. Името на богинята се свързва с думата carmen със смисъл на “предсказание” (Вергилий, “Енеида” VIII, 336, 339; Ливий, I, 7; V, 47).

КАРНЕАД - гръцки философ-скептик (213 - 128 г. пр. Хр.), родом от Кирена, живял в Атина, основател на Новата Академия. През 155 г. пр. Хр. бил изпратен от Атина в Рим заедно с философите Криптолай и Диоген, като посланик с молба да се отмени глобата от 500 таланта, наложена на Атина (Цицерон, “За оратора”, I, 45, 49; II, 155, 161; III, 68, 71, 80, 147; “Ораторът”, 51).

КАРНУТИ - многочислено галско племе, което по-късно усяда в Лугдунска Галия между реките Сена и Лоара. През времето, когато друидите били независими, в цяла Галия на територията на карнутите се провеждали периодически племенните събрания.

КАРПАТ - остров в Егейско море между Родос и Крит (Овидий, “Метаморфози”, ХI 249).

КАРПАТСКИ СТАРИК - морският бог Протей, който има седалище на остров Карпат.

КАРПАТСКО МОРЕ - част от Средиземно море между остро­вите Родос и Крит, около остров Карпат (Овидий, “Любовни елегии” II, 8, 20).

КАРПЕТАНИ - иберийска народност в Тараконска Испания, в басейните на реките Анас и Тадия, с главен град Толетум, днес Толедо (Ливий, XХІ, 5).

КАРСУЛА - град в Умбрия.

КАРТАГЕН - финикийска колония на африканското крайбрежие, в днешния Туниски залив, основана според легендата от царица Дидона около 815 г. пр. Хр. като междинен пункт на пътя към Испания. Името на града е от финикийски произход и означава буквално “Новият град”. Градът бързо разпространил своето влияние над останалите финикийски градове по африканското крайбрежие, а сетне и над много градове в Испания и Сицилия, както и над най-важните острови на Западното Средиземноморие. Постепенно Картаген завладял огромни територии и към края на ІV и началото на ІІІ в. пр. Хр. се превърнал в основна сила и търговски хегемон в Средиземно море. Икономическата основа на могъществото му била посредническата търговия, а също и селското стопанство. Политическата система в Картаген била олигархия. Начело на държавата стояли двама суфети, избрани от народното събрание, по името на които се отбелязвала годината, но висшата власт била съсредоточена в ръцете на аристократите от съвета, състоящ се от 300 души. Картагенската армия била наемна. Командували я понякога видни картагенци, понякога наемни военачалници. Случвало се картагенските военачалници да действуват независимо от управляващата олигархия и да влизат в конфликт с нея. До III в. пр. Хр. между Рим и Картаген били сключени няколко търговски договора и един военен - в 279 г. пр. Хр. по време на войната срещу епирския цар Пир, съюзник на гръцките полиси в Южна Италия и Сицилия. Отношенията между Картаген и Рим се променили към средата на III в. пр. Хр., когато двата града се оказали съперници за властта над Сицилия и за контрола над морската търговия в Западното Средиземноморие. Това довело до така наречените Пунически войни. Първата от тях (260 - 241 г. пр. Хр.) завършила с победа на Рим. Според сключения договор Картаген отстъпвал на Рим цяла Сицилия и островите между нея и Италия, връщал пленниците и се задължавал за 10 години да изплати контрибуция в размер на 3200 таланта. През 218 г. пр. Хр. Картаген превзел съюзния на Рим град Сагунт, което предизвикало обявяването на Втората Пуническа война (218 - 201 г. пр. Хр.), която след години на променлив успех била спечелена от Рим. Картаген загубил всички свои територии извън Африка, както и флота си и правото да води войни, но благодарение на успешно държавно управление не след дълго отново достигнал икономически разцвет, който предизвикал страха на Рим и довел до Третата Пуническа война (149 - 146 г. пр. Хр.), след която Картаген бил напълно разрушен, а жителите му - продадени в робство. В земите на Картаген била организирана провинцията Проконсулска Африка (Салустий, “Югуртинската война“, 14 и сл., 41, 79; “История”, кн. I, фрг. 11; кн. IV, фрг. 69; “Заговорът на Катилина”, 10; Вергилий, “Енеида” I, 12, 298, 678; IV, 225, 266, 669; Овидий, “Героини” VII, 11, 19; Ливий, XХІ-ХХХ).

КАРТАЛОН - картагенски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.), командувал Ханибаловата конница (Ливий, XХІІ, 15; ХХІІ, 19).

КАРТЕЯ - главен град на племето олкади в Испания, на юг от Толетум (Ливий, XХІ, 5).

КАРТЕЯ - град на Цикладския остров Кея (Овидий, “Метаморфози”, VII 368, Х 109).

КАСАНДРА (АЛЕКСАНДРА) - дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба, прорицателка и жрица на Аполон. Тя получила от Аполон дарба да предсказва бъдещето, но, понеже отхвърлила неговата любов, той внушил на всички хора недоверие към предсказанията й. При плячкосването на Троя Мал­кият Аякс я изнасилил в храма на Палада, където тя потър­сила спасение, заради което богинята преследвала гръцката фло­та при завръщането и. При подялбата на троянската плячка се паднала пленница на Агамемнон, който я отвел в Микена, където била умъртвена заедно с него от Клитемнестра и Егист. Поема “Александра” от Ликофрон (Вергилий, “Енеида” II, 246, 343, 493, 413; III, 183, 187; Х, 68; Овидий, “Любовни елегии” II, 8, 12; V 113; “Героини” XVI, 121; “Метаморфози”, III 410; ХIII 410; ХIV 469 и сл.).

КАСАНДРИЕЦ - прозвище на прословутия с жестокостта си тиранин Аполодор (III в. пр. Хр.) от тесалийския град Касандрия (Овидий, “Писма от Понта” II, 9, 43).

КАСИЙ ЛОНГИН, ГАЙ - прочут римски политически деец, писател и юрист (I в. сл. Хр.). Именно като юрист е имал голям авторитет и влияние и е основал в Рим школа, която допринесла за напредъка на гражданското право в Рим. В 65 г. сл. Хр. бил изпратен на заточение в Сардиния, защото Нерон хвърлил око на огромното му богатство.

КАСИЙ ЛОНГИН, КВИНТ - римски държавник, проявил се като един от най-недостойните квестори на Помпей в Отвъдна Испания в 52 г. пр. Хр. През 49 г. пр. Хр. обаче той бил един от двамата трибуни, които поддържали Цезар и за награда Цезар го назначил за наместник на Отвъдна Испания, където със своите грабителски “подвизи” надминал “постиженията “ си като квестор.

КАСИЙ ЛОНГИН, ЛУЦИЙ - римски политик, претор през 66 г. пр. Хр. Кандидатирал се неуспешно за консул с Цицерон през 64 г. пр. Хр. и се присъединил към заговора на Катилина, преговарял с алоброгите. При разкриването на заговора на Катилина вече бил напуснал Рим и бил осъден задочно на смърт (Заговорът, гл. 17, 44).

КАСИЙ ЛОНГИН, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 137 г. пр. Хр., автор на закона за тайното гласуване в народното събрание (Цицерон, “Брут”, 97, 106).

КАСИОПА - град на остров Коркира. Покровител на града бил Зевс Касий.

КАСИОПА (КАСИОПЕЯ) - съпруга на етиопския цар Цефей и майка на Андромеда, оскърбила с гордостта си нереидите и с това станала причина за нещастието на дъщеря си, по-късно възнесена на небето като съзвездие (Овидий, “Метаморфози”, IV 736).

КАСМИЛ (КАМИЛ) - един от боговете, почитан в мистериите на остров Самотраки. Според Акузилай от Аргос Камил е баща на Кабирите, трите божества на Самотраки. Макробий пък казва, че Камил е било етруското име на Меркурий, което вероятно е свързано със засвидетелстваната от II век пр. Хр. в Гърция представа, че Камил е име на Хермес.

КАСПЕРИЯ - сабински град в Италия, днес Аспра (Вергилий, “Енеида” VII, 714).

КАСПИИ - древно племе на западния бряг на Каспийско море (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 13).

КАСПИЙСКИ ВРАТИ - Дарялските теснини в Кавказ.

КАСТАЛИЯ - извор в подножието на планината Парнас при Делфи, свещен на Аполон и му­зите, с чиито води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да пристъпят към светилището му (Овидий, “Метаморфози”, III 14).

КАСТОР И ПОЛУКС - братя близнаци, синове на Леда и братя на Елена и Клитемнестра, наричани още Диоскури (“синове на Зевс”). Кастор бил син на съпруга на Леда спартанския цар Тиндарей и затова смъртен, а Полукс (на гръцки Полидевк) бил син на Юпитер (Зевс) и безсмъртен. Заради пословичната им взаимна любов двамата братя били възнесени от Юпитер на небето като яркото съзвездие Близнаци, на латински Gemini. В Рим братята били почитани като покровители на конническото съсловие (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 9; II, 16, 13; III, 2, 54; “Тъги” IV, 5, 30; “Писма от Понта” II, 2, 83; “Метаморфози”, ХII 401).

КАСТРУМ - “Лагер” (лат.), античен град на рутулите, на морското крайбрежие в Лациум (Овидий, “Метаморфози”, ХV 727).

КАСТУЛОН - град в Югоизточна Испания (Тараконска провинция), днес Газлона, разположен на горното течение на река Бетис (днес Гвадалкивир).

КАТАБАТМОС - кастел и пристанище на средиземноморското африканско крайбрежие в Киренайка, демаркационен пункт на границата между Птолемеевия Египет и провинция Проконсулска Африка (Салустий, “Югуртинската война”, 17).

КАТАМИТ - латинското име на Ганимед, красив фригийски младеж, когото Юпитер (Зевс) харесал и отвел на Олимп и там го направил свой виночерпец. Името е станало нарицателно за “развратно момче”, “развратник”.

КАТАПУЛТ - метателна машина за хвърляне на копия и стрели.

КАТИЛИНА, ЛУЦИЙ СЕРГИЙ - римски политик, претор през 68 г. пр. Хр., пропретор през 67/66 г. пр. Хр. в провинция Африка, където незаконно възстановил разхитените си богатства, които получил от проскрипциите като верен палач на Сула. Известността си той дължи на Салустий, който написал монографията “Заговорът на Катилина” 20 години след разкриване на заговора му през 63 г. пр. Хр., и на четирите речи на Цицерон срещу Катилина, така наречените Катилинарии. Като не успял да получи консулска длъжност за 63 г. пр. Хр. по законен път, Катилина решил да завземе властта по насилствен начин, опирайки се на недоволството на задлъжнелите римски граждани от различни социални слоеве - земевладелци, разорени сулански ветерани, задлъжнели и обезземлени дребни собственици. Използувайки изострените социално-политически отношения в държавата, Катилина обявил, че ще премахне дълговете, когато бъде избран за консул, но намерил подкрепа само в декласираните сулански ветерани и някои представители на задлъжнялата аристокрация, които мечтаели за нови проскрипции. След провала си на изборите през 63 г. пр. Хр. той успял да събере в Етрурия два легиона войска, които били разбити през 62 г. пр. Хр. в битка при Пистория, в която загинал и самият Катилина (Цицерон, “Ораторът”, 129; Вергилий, “Енеида” VIII, 668).

КАТОН МЛАДИ УТИЧЕСКИ, МАРК ПОРЦИЙ - римски мислител, оратор и държавен деец (95 - 46 г. пр. Хр.), правнук на Катон Стари, противник на Цезар и защитник на републиката и сената. През 72 г. пр. Хр. участвал във военните действия срещу Спартак, през 62 г. пр. Хр. бил трибун, а през 54 г. пр. Хр. претор. След поражението на Помпей при Фарсала Катон се опитал да организира съпротива срещу Цезар в Африка и заминал за Утика, откъдето е и прозвището му Утически. След битката при Тапс и голямата победа на Цезар в нея Катон се самоубил, защото не искал да преживее смъртта на републиката. Като философ бил привърженик на стоическата школа и се отличавал със своя непреклонен характер. Катон е един от най-големите примери за единство между благороден произход и висок морал в Рим, величан и даван за пример от по-късните автори (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 47, 52; Цицерон, “Брут”, 118; “Ораторът”, 41).

КАТОН СТАРИ ЦЕНЗОРИЙ, МАРК ПОРЦИЙ - виден римски писател, политически деец и военачалник (234 - 149 г. пр. Хр.), родом от Тускулум, който от плебей се издигнал благодарение на качествата си и голямото си ораторско майсторство и се превърнал в една от най-влиятелните личности в Рим. През 204 г. пр. Хр. бил квестор в Сицилия, през 199 г. пр. Хр. едил, през 198 г. пр. Хр. претор, а в 195 г. пр. Хр. бил избран за консул. Като цензор през 184 г. пр. Хр. се отличил с пословична строгост и впоследствие получил прозвището Censorius (“Бившият цензор”). Страстен поддръжник на римската експанзия, той е известен в историята с непреклонната си омраза към картагенския враг, която изразявал в края на всяка своя реч пред сената с прословутата фраза “И все пак смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен” (Ceterum censeo Carthaginem delendam esse). Катон Стари е първият римски историк, писал на латински. Най-значителното му произведение, за съжаление недостигнало до нас, е “Начала” - историческо съчинение в седем книги, от които първите три обхващали историята на основаването на Рим и на другите италийски държави, а останалите четири - следващите събития от римската история до времето на Катон. Изцяло запазен е трактатът на Катон “За селското стопанство”. (Цицерон, “За оратора”, I, 171, 215, 227, 228; II, 51, 53, 142, 256, 260, 271, 279, 290; III, 56, 135, 165; “Брут”, 60, 61, 63, 65, 66, 67, 68, 69, 77, 80, 82, 89, 90, 293, 294, 298, 333; “Ораторът”, 152; Салустий, “История”, кн. I, фрг. 4; Вергилий, “Енеида” VI, 841; VIII, 670).

КАТОН, ГАЙ ВАЛЕРИЙ - римски граматик и поет, по-стар съвременник на Катул, автор на любовната поема “Лидия” (Овидий, “Тъги” II, 416).

КАТОН, ГАЙ ПОРЦИИ - внук на Марк Порций Катон Стари, консул през 114 г. пр. Хр., осъден през 110 г. пр. Хр. сред онези, които били получили подкупи от Югурта (Цицерон, “Брут”, 108, 128).

КАТОН, МАРК ПОРЦИЙ - баща на Марк Порций Катон Утически, трибун през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 222).

КАТУЛ КАПИТОЛИЙСКИ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски политик (121 - 60 г. пр. Хр.), син на консула от 102 г. пр. Хр. Квинт Лутаций Катул. Участвувал с баща си във войната с кимврите и в посланничеството при Квинт Цецилий Метел, суланец. През 78 г. пр. Хр. като консул се съпротивлявал срещу опитите на Емилий Лепид да ликвидира суланския режим. Като понтифекс защитил успешно в процес за инцест Катилина през 73 г. пр. Хр. През 69 г. пр. Хр. осветил възстановения храм на Капитолия, откъдето и получил прозвището Капитолийски. През 65 г. пр. Хр. бил цензор, а през 63 г. пр. Хр. бил на страната на Цицерон в процеса срещу заговорниците на Катлина. Бил много ценен от Цицерон, но непризнат като оратор (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 1; “Заговорът на Катилина”, 35; Цицерон, “Брут”, 222).

КАТУЛ МЕСАЛИН - прочут доносник от управлението на император Домициан.

КАТУЛ, ГАЙ ВАЛЕРИЙ - прочут римски поет (84 - 54 г. пр. Хр.)‚ най-изтъкнатият представител на кръга на неотериците. От творчеството му е запазен малък сборник с разнообразни в метрическо отношение стихове, наречени от самия него “шеги” (nugae). Основни теми в тях са пламенното му чувство към любимата Клодия и приятелските взаимоотношения.

КАТУЛ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски поет и прозаик, историк мемоарист, оратор и обществен деец (152 - 102 г. пр. Хр.).

КАТУЛ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски политик, оптимат, консул през 102 г. пр. Хр. заедно с Гай Марий, впоследствие привърженик на Сула, самоубил се след преврата на Марий през 87 г. пр. Хр. Един от участниците в диалога на Цицерон “За оратора” (Цицерон, “Брут”, 132-134, 259, 307).

КАУДИЙ - градец в Западен Самниум.

КАУДИНСКИ ТЕСНИНИ - проход в Северозападен Самниум на Апиевия път, близо до град Каудий. В него през 321 г. пр. Хр. по време на Втората самнитска война римляните били обкръжени от самнитите и капитулирали, след което били принудени да минат под ярем - най-голямото унижение на победените (Ливий, XХІІ, 14).

КАУН - внук на Феб, син на Милет и на Цианея, дъщерята на Меандър, отблъснал греховната любов на сестра си Библида, поради нея избягал от родината си Милет и основал в Кария, на югозападния бряг на Мала Азия, град, на който дал името си (Овидий, “Метаморфози”, IХ 453 и сл., 488 и сл., 574, 580, 634).

КАФЕРЕЙ - югоизточният скалист нос на егейския остров Евбея, където гръцката флота под предводителството на Агамемнон при завръщането й от Троя претърпяла корабокрушение, подмамена от тамошния цар Навплий, а по-късно и 200 персийски кораба претърпели крушение (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 472, 481).

КВАДРИГА - бойна или състезателна колесница, теглена от четири коня.

КВАДРИРЕМА - голям военен кораб с четири реда весла един над друг.

КВЕСТОР - изборен магистрат, помощник на консула без военна власт, отговарящ за финансовите дела и грижещ се за държавната хазна и държавния архив. През републиканския период длъжността на квестора била най-низшата в римската политическа кариера. Първоначално били двама, после броят им нараснал. По време на поход се грижели за финансирането на армията и за продажбата на плячката. По-късно отделни квестори се грижели за финансовите операции във връзка с флота, с водоснабдяването и акведуктите. Квесторите били избирани с едногодишен мандат от трибутните комиции. Провинциалните квестори били помощници на провинциалните наместници, натоварени също най-вече с финансите (Ливий, XХІІ, 49; ХХІІІ, 15; ХХХ, 32).

КВИНДЕЦИМВИРИ - петнадесетчленна жреческа колегия, натоварена с допитването до пророчествата на сибилинските книги, донесени от кампанския град Кума в Рим.

КВИНКВАТРИИ - празник на Минерва, честван от 19 до 23 март с различни свещенодействия и игри. Понеже Минерва била покровителка и на художествената и духовната дейност, Квинкватриите били празник и на учениците, през който те били освобождавани от занятия. Всеки ученик се е чувствал задължен да изкаже към нея своето уважение, като и поднесе един ас.

КВИНКВЕРЕМА - кораб с пет реда весла (Ливий, XХХ, 13).

КВИНКЦИИ - старинен римски род с произход от Алба Лонга, известен със своите традиционни добродетели. Според едно предание Луций Квинкций Цинцинат бил заварен да оре нивата си, когато му предложили да поеме бремето на диктаторската длъжност (Ливий, I, 30).

КВИНКЦИЙ ПЕН, ТИТ - диктатор в 361 г. пр. Хр. (Ливий, VІІ, 9).

КВИНКЦИЙ ФЛАМИНИН, ТИТ - римски военачалник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), победител на македонците и Филип V във втората македонска война при Киноскефале в 197 г. пр. Хр. В 196 г. пр. Хр. на Истмийските игри обявил свободата на гръцките градове от Македония и приемането им под покровителството на Рим. Във вътрешните работи на гръцките полиси той покровителствувал аристократичните партии, във връзка с което им помагал в действията срещу спартанския тиран Набид (Ливий, XХХІІІ, 7-10; ХХХV, 13).

КВИНКЦИЙ ФЛАМИНИН, ТИТ - римски консул в 150 г. пр. Хр. заедно с Маний Ацилий Балб.

КВИНКЦИЙ, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 74 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 223).

КВИРИН - древно италийско божество. В античността етимологията на името му се свързвала или със сабинския град Курес, или със сабинската дума quiris “копие”. Първоначално бил почитан от сабините на Квиринала. Включен бил в римския пантеон след сключването на мира между Ромул и Тит Таций. Според съвременните изследвания в основата на името Квирин, както и на думата “курия”, е vir “мъж, гражданин”. Квирин е бог на събранието на римските граждани, за което говори и тяхното старинно тържествено название “квирити”. Бил свързван и отъждествяван с богове като Марс, Ромул, Янус. В по-късно време култът на Квирин, изтласкан от култа на Марс и на Юпитер, не играел особена роля. Бил възстановен от Август като култ на обожествения Ромул и придобил важна роля в религиозната политика на ранната императорска епоха. На римския форум съществувал мним гроб на Ромул-Квирин, макар че римляните вярвали, че след смъртта си той бил възнесен на небето. Народ на Квирин са римляните. Хълмът на Квирин е Квириналът, един от седемте хълма на Рим. (Вергилий, “Енеида” I, 292; Овидий, “Любовни елегии” III, 8, 52; “Писма от Понта” I, 5, 73; “Тъги” I, 3, 23; “Метаморфози”, ХIV 607, 828, 834, 836, 851, ХV 572, 756, 862; Ливий, I, 20, 32; V, 40).

КВИРИТИ - древноримско название на римските граждани, т. е. пълноправното население на Римската република. Квиритско право означава римско право. Квирити първоначално се наричали жителите на сабинския град Курес, а в Рим тази реалия се свързва с името на божеството Квирин или римския хълм Квиринал, чието население - сабините - след продължителни борби било включено в римската община (Овидий, “Писма от Понта” IV, 5, 18; 9, 43; 15, 11; “Любовни елегии” I, 7, 29; “Тъги” II, 569; “Метаморфози”, ХIV 823, ХV 600; Ливий, I, 13, 24, 26, 32; ІІ, 7; VІІІ, 6).

КЕБРЕН - малка река в Троада, Мала Азия, и богът на реката, бащата на нимфата Хесперия (Овидий, “Метаморфози”, ХI 768).

КЕИК (ЦЕИК) - син на Луцифер и цар на Трахин, съпруг на Алциона, с която го свързвала ненакърнима любов. След като на път за оракула на Аполон в Кларос претърпял корабокрушение и вълните изхвърлили трупа му на родния бряг, Алциона се хвърлила в морето, но боговете превърнали два­мата в морските птици алционки (Овидий, “Героини” XVIII, 81; “Метаморфози”, ХI 271, 283, 289, 291 и сл., 346, 371, 382, 410, 445, 461, 544, 561, 588, 653, 658, 673, 685, 726, 740).

КЕКРОПИД - потомък на Кекропс: неговият внук Егей или неговият правнук Тезей (Овидий, “Метаморфози”, VII 502, VIII 550).

КЕКРОПИДИ - поетично название на атиняните по името на първия цар на Атина Кекропс (Вергилий, “Енеида” VI, 21; Овидий, “Любовно изкуство” III, 457; “Метаморфози”, VII 486).

КЕКРОПИЙСКИ - поетичен синоним на атински, по името на Кекропс, първия цар на Атина (Овидий, “Метаморфози”, VI 70, 446, VII 671).

КЕКРОПС - митически пръв атински цар, основател на атинската крепост Акропол. Хтоническо божество - получовек-полузмей, затова се нарича двоякият Кекропс. Баща на Херза, Пандроза и Аглавра Птица на Кекропс наричали превърнатата в лястовица Прокна (Овидий, “Героини” Х, 125; “Метаморфози”, II 785, III 555, ХV 427).

КЕКРОПС - син на Ерехтей. Негови правнуци са Клитос и Бутес (Овидий, “Метаморфози”, VII 671).

КЕЛЕЙ - легендарен цар на Елевзин, баща на Триптолем, който пръв бил научен от Деметра (Церера) да си служи със земеделски сечива.

КЕЛМИС - едно от джуджетата, на които се приписва откриването и обработката на металите още преди Вулкан (Хефест). Джуджетата като придружители на майката на боговете Рея са гледачи на малкия Юпитер (Зевс). Келмис бил превърнат в стомана, понеже разпространявал слуха, че Юпитер бил смъртен (Овидий, “Метаморфози”, IV 282).

КЕЛТИ - вж. Гали.

КЕЛТИБЕРИ - многобройни племена, населявали средната и югоизточната част на Пиренейския полуостров; в етническо отношение те произхождали от смесването на първоначалното иберийско население с нахлулите там галски племена.

КЕНТАВРИ - легендарни същества от гръцката митология, полухора-полуконе - с човешка горна част на тялото и с конско туловище. Приличали на конници, сраснали с конете си. Били груби и диви, обладаващи страшна животинска сила. Живеели в пещери, из които бликали планински потоци. Рожби (освен Хирон) на царя на лапитите в Тесалия Иксион и на Нефела, облак, който приел пред Иксион образа на Юнона. Първоначално диви чудовища, нападнали Херкулес в пещерите на Фол, но героят ги отблъснал с главни и стрели. Поканени на сватбата на лапита Пиритой с Хиподамея, се опитали да отвлекат невестата, от което пламнала жестоката битка между лапити и кентаври, на която били надвити (Овидий, “Метаморфози”, IХ 191, ХII 210, 219 и сл., 240, 449 и сл., 541, 563, ХV 282 и сл.).

КЕНТАВРОМАХИЯ - битката на кентаврите и лапитите, обичан сюжет на античната живопис и скулптура, най-важни изображения: върху западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия и южните метопи на Партенона.

КЕНТАВЪР - съзвездие, което изобразява пренесения на небето след смъртта му кентавър Хирон в позата на стрелец (Овидий, “Метаморфози”, II 81).

КЕНХРЕИДА - съпруга на кипърския цар Кинирас, майка на Мира (Овидий, “Метаморфози”, Х 435).

КЕНХРЕЯ - главното (източното) пристанище на Коринт в Сароническия залив, на 2 часа път от града, сега Кенхриес. При отпътуването си в изгнание Овидий пропътувал пеш Коринтския провлак и от Кенхрея отново продължил по море (Овидий, “Тъги” I, 10, 9).

КЕОС - остров в Средиземно море, където са родени двама известни поети, автори на хорова лирика - Симонид и неговият племенник и ученик Бакхилид.

КЕРАВНИЯ (ЦЕРАВНИЯ) - скалиста планинска верига в северозападното крайбрежие на Епир в Гърция, днес Кимара (Овидий, “Писма от Понта” II, 6, 9).

КЕРАМБ - според Овидий стар овчар, който, подпомогнат от нимфи, избягал преди потопа на Девкалион и се спасил на планината Отрис, но бил превърнат от тях на рогач (гр. “керамбикс”). Антонин Либерал предава другояче разказа (следвайки Никандър): овчарят пасял стадата си на планината Отрис под закрила на нимфите, които забавлявал с песните и свирнята си. Предупреден от Пан да напусне планината, не се вслушал в съвета му и се присмял на нимфите, че не били щерки на Юпитер, че някога Нептун ги бил превърнал в тополи, додето се позабавлява с някоя от тях, и едва след това им възвърнал образите (Овидий, “Метаморфози”, VII 353).

КЕРАМИК - “квартал на грънчарите”. Така се наричал един площад и околният квартал в Атина, а също и мястото, което се намирало извън града и където се погребвали загиналите във война.

КЕРАН - ликиец, противник на Одисей пред Троя (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

КЕРАСТИ - “рогати”, митически жители на остров Кипър, който първоначално се наричал поради много си носове Керастис. Според Овидий самите кипърци носили рога, те били превърнати от Венера в бици, защото принасяли в жертва на Юпитер хора, като митът не е предаден на друго място (Овидий, “Метаморфози”, Х 222 и сл.).

КЕРКИОН - великан, прочут разбойник по пътищата край Елевсин, принуждавал пътниците да се борят с него и ги убивал, но бил победен и убит от Тезей (Овидий, “Метаморфози”, VII 439).

КЕРКОПИ - “маймуни” (гр.), коварно и грабливо племе, обещали подкрепата си на Юпитер (Зевс) срещу Сатурн (Кронос), но когато получили исканата цена, му се подиграли, затова превърнати в маймуни (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 91).

КЕФЕЙ (ЦЕФЕЙ) - митичен цар на Етиопия, съпруг на Касиопея и баща на Андромеда.

КЕФИС - река, която извира от планината Парнас при град Лилея във Фокида и се влива в Копското езеро в Беотия, днес Макро Неро. Богът на тази река е баща от нимфата Лириопа на Нарцис. Неговата внучка Пракситея родила на атинския цар Ерехтей осем деца, едно от които по неизвестни причини било превърнато от Феб в тюлен (Овидий, “Метаморфози”, I 369, III 19, 343, 351, VI 679 и сл., VII 388 и сл., 438).

КЕЯ - един от Цикладските острови, първоначално Кеос (Овидий, “Метаморфози”, VII 368).

КИАНА - извор и поток при Сиракуза, днес Пизма. Някога изворна нимфа, която напразно се опит­вала да попречи на Плутон да похити Прозерпина и от жал по нея се саморазтопила в бистрите си води (Овидий, “Писма от Понта” II, 10, 26).

КИАНЕИ - два малки скални острова, които за­тваряли Босфора в Черно море. Според мита две подвижни скали, които се блъскали една о друга (затова се наричали и Симплегади), така че никой кораб не можел да мине между тях, докато Юнона (Хера) ги заковала на дъното, за да мине корабът “Арго” (Овидий, “Любовни елегии” II, 11, 3).

КИБЕЛА (CYBELA) - фригийска богиня на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие, отъждествявана с Изида и наричана Велика Майка на боговете (Magna Mater deorum), тъй като била смятана за най-древна богиня. През 204 г. пр. Хр. светинята на това божество - черен метеоритен камък - била пренесена в Рим от Песинунт, тъй като според предсказанията на Сибила само тогава римляните биха могли да победят Ханибал. Учредени били празненства, които продължавали от 4 до 9 април и се наричали “Мегалензии” (от гръцки Megale meter “Велика майка”) или Идейски (от планината Ида във Фригия, която се смятала за обител на Кибела). Култът й, широко разпространен в Мала Азия, се слял с култа на гръцката Рея и в Рим с богинята Опс. Богинята била изобразявана с кулообразна корона върху главата, с дайре, седнала на колесница с впряг от два лъва - преобразените в тия животни Аталанта и Хипомен. Нейно свещено дърво е пинията, в която преобърнала любимия си Атис, спътника на нейния култ. Превърнала корабите на Еней в наяди, за да ги спаси от огъня на Турн. Като богиня на възраждащата се природа и нейното плодородие Кибела била чествана по планинските върхове с оргиастични мистерии под звъна на медни чинели, тимпани и фригийски флейти. Кибела обединявала в себе си и двата пола, в знак на което жреците и били облечени с дълги пъстри одежди, трие­ли се с пемза, за да стане кожата им гладка като на жените, и често се самокастрирали в пристъп на религиозен екстаз (Вергилий, “Енеида” III, 111; Х, 220, 234; ХI, 769; Овидий, “Любовно изкуство” I, 508; “Писма от Понта” I, 1, 39; “Метаморфози”, Х 104, 686 и сл., 696, 704, ХIV 536, 538).

КИБИСТРА - град в Югозападна Кападокия.

КИДИПА - девойка от остров Кеос, която младежът Аконтий спе­челил чрез остроумна хитрост, като на празника на Диана (Артемида) в храма на остров Делос й подхвърлил ябълка с надпис: “Къл­на се в Диана, че ще се омъжа за Аконтий”. Тя прочела над­писа на глас и така, произнесен в храма, той станал свещена клетва (Овидий, “Любовно изкуство” I, 457).

КИДОН(ИЯ) - град на северозападното крайбрежие на остров Крит, днес Ханя (Овидий, “Метаморфози”, VIII 22; “Любовно изкуство” I, 293)

КИДЪН - река в малоазийската област Киликия.

КИЗИК - античен град в Мала Азия, разположен на полуостров на южния бряг на Черно море, основан между средата на VIII и средата на VII в. пр. Хр. След основаването на провинция Азия (129 г. пр. Хр.) остава свободен град до 25 г. сл. Хр. (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69; Овидий, “Тъги” I, 29).

КИКОНИ - тракийско племе по крайбрежието около устието на река Хебър (днес Марица), срещу остров Тасос. Киконски се използва като синоним на тракийски (Овидий, “Метаморфози”, VI 710, Х 2, ХI 3, ХV 313).

КИКЪН - лигурийски цар, син на Стенел, родственик и страстен почитател на Фаетон, от скръб по него из пътя за гроба му се превърнал в лебед (птицата запазила името му - гр. kyknos “лебед”) и се възнесъл като звезда на небето (Овидий, “Метаморфози”, II 376).

КИКЪН - красиво, но капризно момче, син на Аполон и Хирия, поискало от приятеля си Филий да му укроти без оръжие лъв и да му улови с голи ръце два грамадни орела, накрай да му доведе див бик. Филий изпълнил всичко, но когато по съвета на Херкулес отказал да му даде бика, от яд се хвърлило от висока скала в морето, където Феб го превърнал в лебед (птицата запазила името му - гр. kyknos “лебед”) (Овидий, “Метаморфози”, VII 371, 377).

КИЛА - градче в равнината на Троя, с прочут храм на Аполон, завладяно от Ахил (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 174).

КИЛЕНА - планина в Североизточна Аркадия, където според преданието се родил Хермес (Меркурий), затова често наричан Киленецът (Вергилий, “Енеида” IV, 252, 276; Овидий, “Любовно изкуство” III, 147; “Метаморфози”, I 217, V 607, VII 386, ХI 304).

КИЛЕНЕЦ - прозвище на Меркурий по името на планината Килена, където е роден (Овидий, “Метаморфози”, I 713, II 720, 818, ХIII 146, ХIV 291).

КИЛИКИЯ - област в югоизточна Мала Азия с излаз на Средиземно море, чиято ранна история все още не е напълно проучена. Един от центровете на морското пиратство през II - I в. пр. Хр. В края на II в. пр. Хр. римляните покорили Киликия и основали там едноименната провинция. С киликийските пирати се справил окончателно Гней Помпей през 67 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 50; Овидий, “Метаморфози”, II 217).

КИМВРИ - племе от германски произход, подчинено от Гай Марий след битката при Верцела през 101 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 55; “Заговорът на Катилина”, 59; Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 47).

КИМЕРИЙЦИ - племе, живяло по бреговете на Меотида (дн. Азовско море) в Таврически Херсонес (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 2; “Метаморфози”, ХI 592).

КИМОЛ - един от Кикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, VII 463).

КИНАРИЯ - остров от групата на Спорадите в Егейско море.

КИНЕГИР - брат на трагическия поет Есхил, загинал при Маратон. Ръката му била отсечена, когато се хванал за кърмата на отплуващ вражески кораб.

КИНЕЙ - съветник и близък приятел на Пир, прекрасен оратор, ученик на Демостен.

КИНИК (ЦИНИК) - последовател на киническата философска школа, основана от Антистен и с най-виден представител Диоген от Синопа.

КИНИРАС - митически асирийски цар, чиито дъщери отказали да почитат Юнона и били обърнати от нея в храмови стъпала.

КИНИРАС - син на Пафа и внук на Пигмалион, според мита първият цар на остров Кипър, любимец на Венера. От кръвосмесителната любов на дъщеря си Мира (вж.), която се доближила до него със съдействието на своя дойка и под прикритието на нощния мрак, баща на миловидния Адонис (Овидий, “Метаморфози”, Х 298, 338, 343, 356, 361, 369, 380, 438, 463, 472, 712, 730; “Героини” IV, 98).

КИНОБЕЛИН - цар на тринобатите, племе в Южна Британия.

КИНОСКЕФАЛЕ - име на местност и два хълма в Тесалия, между Скотуса и Ограми, където в 197 г. пр. Хр. Тит Квинкций Фламин нанесъл поражение на Филип V Македонски, с което бил сложен край на Втората македонска бойна (Ливий, XХХІІІ, 7).

КИНОСУРИЙСКА МЕЧКА - друго име на съзвездие­то Малка мечка, от гръцкото Cynosura “кучешка опашка”.

КИПАРИС - дърво на мъртвите, посветено на подземните богове. Било посаждано край гробовете, а клоните му украсявали кладите.

КИПАРИС - красиво момче, любимец на Аполон, превърнато от него в дървото кипарис, понеже тъгувало безутешно по своя елен, който неволно наранило смъртоносно с копието си (Овидий, “Метаморфози”, Х 121, 131).

КИПРИДА - епитет на богиня Венера (Афродита), която според Хезиод и гръцките поети след него била родена от морската пяна на брега на остров Кипър. Главно средище на култа й там бил град Пафос.

КИПЪР - голям остров в източния край на Средиземно море, срещу бреговете на Киликия и Сирия, главно средище на култа на Афродита (Венера), известен с плодородието си и с медните си рудници. Наричан с прозвището Офиуса (гр. “змиярник”). Бил богат с дървен материал, подходящ за строеж на кораби (Овидий, “Метаморфози”, III 220, 645, 718, Х 229, ХIV 696).

КИР СТАРИ - персийски цар (559 - 530 г. пр. Хр.), основател на Персийската държава на Ахеменидите (550 г. пр. Хр.). Като васал на мощната мидийска държава той успял да покори в продължение на две десетилетия Крез и след него - цяла Мала Азия и Вавилонското царство. Така създал една огромна и велика държава, неизвестна по мащабите си на древния средиземноморски свят (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 2; Цицерон, “Брут”, 282).

КИРЕНА - колония на Тера, основана през 631 г. пр. Хр. след допитване на оракула на Аполон. През 322 г. пр. Хр. била завладяна от Птолемеите. Птолемей Апион (син на Птолемей Осми) бил определен от баща си за владетел на Кирена и в завещанието си я оставил в наследство на Рим. През 74 г. пр. Хр. Кирена била организирана като римска провинция (Салустий, “Югуртинската война”, 19, 79).

КИРКА (ЦИРЦЕЯ) - вълшебница, красива морска нимфа, дъщеря на бога на слънцето Сол (Хелиос) и на океанидата Перса. Според Овидий живеела заедно със своите нимфи на самотния остров Еея. Нейният хълмист бряг, обрасъл с омайни билки, бил опасен за моряците, защото превръщала попадналите на острова корабокрушенци във всякакви животни. Венера, задето всезрящият Сол издал любовната й среща с Марс, вдъхнала в гърдите на дъщеря му несподелена любов към Главк. Кирка пък превърнала милата девойка Сцила, заради която Главк я отблъснал, в морско чудовище. Гост на ейската нимфа бил Одисей; след като я принудил да възвърне човешкия образ на превърнатите в прасета негови другари, живял щастливо заедно с нея на острова още година. По-късно Сцила от омраза към Кирка лишила Одисей от негови другари, Кирка пък превърнала Пик, който я отблъснал поради любовта си към нимфата Канента, в шарен кълвач. Предсказала на Одисей опасностите, които го очакват в по-нататъшния му път към родината (Овидий, “Средства против любовта” 263; “Метаморфози”, IV 205, ХIII 968, ХIV 9, 25, 33, 40, 55, 71, 247 и сл., 268, 289, 294, 312, 365, 376 и сл., 382, 385, 399, 438 и сл.).

КИРОПЕДИЯ - “Възпитанието на Кир”, книга на Ксенофонт, посветена на персийския цар Кир.

КИТАРЕД (КИТАРОД) - певец, пеещ под съпровода на китара.

КИТЕРА - остров срещу най-южната част на Пелопонес с прочуто светилище на Венера, един от центровете на нейния култ, на чийто бряг според Хезиод богинята излязла, след рождението си в морето, от морската пяна (Овидий, “Метаморфози”, Х 529).

КИТЕРЕЯ (ЦИТЕРЕЯ, КИТЕРА) - един от епитетите на Венера по името на остров Китера, където имало нейно све­тилище (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 3, 4; “Героини” XVI, 20; “Метаморфози”, IV 190, 289, ХIV 487, ХV 803, 816).

КИТЕРОН - планина в Южна Беотия, нейната граница с Атика и Мегарида, възпявана като средище на Бакховите оргии. Една от пещерите й обитавали китеронските нимфи-пророчици (Овидий, “Метаморфози”, II 223, III 702; Вергилий, “Енеида”, IV, 303).

КИТОР - град и планина в Пафлагония на северното крайбрежие на Мала Азия на Черно море, богати с чемшир и прочути с изделията от чемшир (Овидий, “Метаморфози”, IV 311, VI 132).

КИТЪН - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, V 252).

КЛАВДИЙ - римски император (41 - 54 г. сл. Хр.).

КЛАВДИЙ, АПИЙ - римски консул в 349 г. пр. Хр. заедно с Луций Камил.

КЛАВДИЙ КВАДРИГАРИЙ, КВИНТ - римски историк (І в. пр. Хр.), представител на Късната аналистика. Неговите “Анали” (летописи) в 13 книги, наречени още “История”, обхващали римската история от превземането на Рим от галите (390 г. пр. Хр.) до диктатурата на Сула (80-те години на І в. пр. Хр.). Запазените фрагменти свидетелствуват за риторически украсено и пълно с преувеличения изложение, за архаичен език. Бил използуван като извор от Ливий (Ливий, XХХІІІ, 10; ХХХV, 14).

КЛАВДИЙ КРАС ИНРЕГИЛЕНЗИС, АПИЙ - консул заедно с Луций Фурий Камил през 349 г. пр. Хр., когато и умира (Ливий, VІІ, 25).

КЛАВДИЙ МАРЦЕЛ, МАРК - консул през 51 г. пр. Хр., оптимат и привърженик на Гней Помпей срещу Цезар в гражданската война. След битката при Фарсала се оттеглил в Митилена на остров Лесбос и станал оратор. Бил помилван от Цезар по молба на Цицерон и други сенатори, но завръщайки се в Рим през, бил убит в Атина (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 1).

КЛАВДИЙ МАРЦЕЛ, МАРК - един от най-големите римски военачалници (ІІІ в. пр. Хр.). Консул през 222, 214, 210, 208 г. пр. Хр., победител на галите в 222 г. пр. Хр., в 216 г. пр. Хр. бил претор и стоял начело на флота в Остия. След битката при Кана получил нареждане да смени консула Варон и приел от него оцелелите след сражението войници в Канузиум. Успешно отбранявал от Ханибал град Нола. След двегодишна обсада в 212 г. пр. Хр. превзел Сиракуза В 208 г. пр. н. е. бил убит в сражение при Венузия, и, както се разказва, Ханибал изпратил праха му на неговия син в сребърна урна (Ливий, XХІІІ, 14-19; ХХІV, 34; ХХV, 23-24, 31).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - вероятно син на Гай Клавдий Пулхер и брат на Клодий, про­тивника на Цицерон, претор през 57 г. пр. Хр., тъст на Марк Брут (Цицерон, “Брут”, 230, 267, 324).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 143 г. пр. Хр., отпразнувал без официално разрешение триумф за победата си над едно галско племе в Алпите. Авгур и първенец на сената, тъст на Гай Гракх (Цицерон, “Брут”, 108).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.). Като претор управлявал през 215 г. пр. Хр. Сицилия, като консул в 212 г. пр. Хр. заедно с Фулвий Фалк възвърнал на Рим град Капуа, който от 216 г. пр. Хр. поддържал Ханибал (Ливий, XХІV, 33-34).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - едноименен син на тъста на Тиберий Гракх. Привърженик на Сула, консул през 79 г. пр. Хр., интеррекс през 77-76 г. пр. Хр., когато починал (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, ГАЙ - консул през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 166).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, ПУБЛИЙ - претор през 188 г. пр. Хр., консул през 184 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 60).

КЛАВДИЙ ЦЕК (“СЛЕПИ”), АПИЙ - прочут римски държавен деец, цензор в 312 г. пр. Хр., консул в 307 и 296 г. пр. Хр. Той построил пътя, свързващ Рим с Капуа, наречен Виа Апия “Апиев път”, както и водопровод (Цицерон, “Брут”, 55, 61; Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 44).

КЛАВДИЙ ЦЕНТОН, ГАЙ - римски консул в 240 г. пр. Хр. заедно с Марк Семпроний Тутидан (Цицерон, “Брут”, 60).

КЛАВДИЙ, АПИЙ - тъст на Брут, проконсул на Киликия през 52 г. пр. Хр. Бил обвинен от бъдещия зет на Цицерон Долабела във вземане на подкупи и в уронване на авторитета на римския народ. Негови защитници били Брут и Хортензий.

КЛАВДИЙ, КВИНТ - народен трибун през 218 г. пр. Хр., през 220 г. пр. Хр. въвел закон, ограничаващ сенаторите в областта на морската търговия (Ливий, XХІ, 63).

КЛАВДИЙ, МАКСИМ - управител на провинция Африка към 158 г. сл. Хр., съдия на Апулей.

КЛАВДИЯ - римска матрона с неморално поведение (Овидий, “Писма от Понта” I, 2, 141).

КЛАНИЙ - пълноводна река в Италия.

КЛАНИС - противник на Персей от свитата на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 140, 143).

КЛАНИС - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 379).

КЛАРОС - малък град в Иония, Мала Азия, между Ефес и Колофон, прочут с храма и оракула на Аполон, днес развалини при Зиле (Овидий, “Метаморфози”, I 516, ХI 413).

КЛЕЛИЯ - римска девойка, заложница при етруския цар Порсена по време на обсадата на Рим след изгонването на царете в 509 г. пр. Хр. Избягала от лагера на врага и преплувала Тибър, опасен с водовъртежите си дори за най-опитни плувци. Но верните на думата си римляни я върнали на царя. Той бил тъй поразен от храбростта и, че и разрешил да се върне в родния град заедно с част от заложниците по неин избор. Тя взела със себе си децата и юношите, най-уязвимата част от пленниците (Ливий, IІ, 13).

КЛЕОН - водач на народната партия в Атина през 429 - 422 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛЕОНА - малък град в Арголида, на пътя от Коринт за Аргос, днес Кленяс (Овидий, “Метаморфози”, VI 417).

КЛЕОПАТРА - последната царица на Египет (Овидий, “Метаморфози”, ХV 826).

КЛЕПСИДРА - воден часовник (на гръцки буквално “водокрадец”). Бил поставян пред говорителите в съда, за да отмерва времето, което им се определяло за говорене (на обвиняемите няколко пъти повече, отколкото на обвинителите). Ораторите трябвало да свършат речите си през времето, докато водата се изтече капка по капка от обърнатия надолу отвор. При разпит на свидетели и четене на закони и документи клепсидрата била спирана.

КЛЕТВА - призоваване на боговете за свидетели на изпълнението на някакво обещание. За особено свята и ненарушима се е смятала клетвата, давана в името на божество, чийто култ е свързан с мистерии. Този, който е давал клетва в някой храм, е бил длъжен да си допре двете ръце до жертвеника и до статуята на божеството. Римляните най-често се заклевали в Херкулес, Кастор и Полукс.

КЛИЕНТИ - особен вид присъединени членове към патрицианските римски родове. Клиентът, икономически слаб член на рода, е изпаднал в икономическа зависимост, обвързан с рода на своя патрон, и е участвувал в церемониите на родовия култ (за разлика от плебеите). Клиентът е бил задължен да участвува във войската заедно с патрона си, както и да го поддържа материално при плащанията му. В замяна на това главата на рода бил техен покровител (патрон) и ги представлявал пред държавата и нейните институции, предоставял им помощ и закрила в съдебни процеси и др. В късната република съдържанието на отношенията се запазило, но клиентът трябвало преди всичко да подпомага обществения престиж на своя патрон в борбата му за политическа и друга власт. Клиентите носели родовото име на своя патрон. По-късно всички освободени роби ставали клиенти на бившия си господар. Клиентите бягали от всяка усилена работа и гледали да си изкарат прехраната, като се поставяли на разположение на своя патрон. Те били длъжни всяка сутрин да се явяват при своя патрон, винаги облечени в тога, и да го придружават навсякъде извън от дома му. Обществото е съдело за заможността и знатността на римския гражданин по броя на клиентите му, които са образували неговата свита. В замяна на това патронът давал всяка сутрин (тъй е било по времето след император Домициан, докато преди него - всяка вечер) на своите клиенти спортула (“кошничка” с храна, а по-късно 25 аса), която им осигурявала оскъден живот (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 19, 50; Ливий, IІ, 35).

КЛИМЕН - противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убил Ходит (Овидий, “Метаморфози”, V 97 и сл.).

КЛИМЕНА - дъщеря на Тетия, съпруга на етиопския цар Меропс, любимка на Сол (Феб) и майка от него на Фаетон и на Хелиадите. Обезумяла, търсела навред по света разбития труп на сина си (Овидий, “Метаморфози”, I 756, 762, 770 и сл.; II 20, 37, 43, 204, 334 и сл., 355).

КЛИМЕНА - довереничка на Елена и нейна придружителка в Троя.

КЛИО - музата на историята и на епическата песен (Овидий, “Любовно изкуство” I, 27).

КЛИСТЕН - атински законодател, прокарал законите си през 509 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛИТ - воин от дружината на Финей, противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убит от героя (Овидий, “Метаморфози”, V 87).

КЛИТ - македонски пълководец, спасил живота на Алексан­дър в битката при Граник през 334 г. пр. Хр. Убит от пияния цар в 328 г. пр. Хр. по време на пир.

КЛИТАРХ - гръцки историк, биограф на Александър Македонски и съпровождал го по време на похода му на Изток (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛИТИЙ - брат на Калинис, противник на Персей от свитата на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 140, 143).

КЛИТИЯ - нимфа, дъщеря на Океан и на морската богиня Тетия, любимка на Аполон, но когато издала съперницата си Левкотоя на баща й, Феб я превърнал в хелиотропиум - синкаво цвете, което обръщало цвета си към слънцето. Според Плиний Стари земеделците познавали по него дневните часове. То сигурно е различно от слънчогледа (helianthus), който е внесен от Америка (Овидий, “Метаморфози”, IV 206, 234, 256).

КЛИТОМАХ ОТ КАРТАГЕН - философ от Новата Академия, приемник на Кар­неад (Цицерон, “За оратора”, I, 45; “Ораторът”, 51).

КЛИТОРИОН - град в Северна Аркадия, в чиято околност бликал от скала Клиторийският извор. Според мита неговата вода предизвиквала гнусота към виното, защото Амитаон хвърлил във водите му питието, с което излекувал Претидите от тяхната лудост (Овидий, “Метаморфози”, ХV 322 и сл.).

КЛИТОС - син на Палант и брат на Бутес, атинянин в свитата на Цефал (Кефал), правнук на Кекропс (Овидий, “Метаморфози”, VII 500, 665 и сл., 681).

КЛИТУМН - река в Умбрия.

КЛОДИЕВ ПЪТ - улица в Марсово поле в Рим (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 44).

КЛОДИЙ - римски аналист.

КЛОДИЙ ПУЛХЕР, ПУБЛИЙ - размирен трибун (58 г. пр. Хр.), най-ожесточен враг на Цицерон, убит от Аний Милон в 52 г. пр. Хр. Случаят е описан тенденциозно в полза на последния в речта на Цицерон “В защита на Милон”.

КЛОДИЯ - видна римска красавица с лекомислено поведение, възлюбена на Катул.

КЛУЕНЦИЙ АВИТ, АВЪЛ - клиент на Цицерон в процеса от 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 271; “Ораторът”, 103, 108).

КЛУЗИЙ - град в Етрурия със студени минерални бани, днес Киузи.

КЛУИЛИЕВ РОВ - ровът, заобикалял лагера на Гай Клуилий при последния му поход срещу Тул Хостилий. Намирал се на 8 римски мили южно от Рим (Ливий, I, 23; ІІ, 39).

КЛУИЛИЙ, ГАЙ - последният цар на Алба Лонга (VІ в. пр. Хр.), обявил война на Рим, но умрял преди края й (Ливий, I, 22-23).

КЛУПЕА - град в Северна Африка, в провинция Проконсулска Африка (Зенгитана). Разположен на нос, чиято форма напомня на щит, откъдето е и латинското име на града (от clupeus “щит”), както и на носа. Гръцкото име на това селище Аспис също означава “щит”, а латинското име се е запазило и до днес във видоизменената арабска форма Келибия.

КНИГА - в античността книгата представлявала свитък, чиито листа били от папирус или по-рядко от пергамент. Отделните листа на папируса се залепвали един с друг. Върху папируса пишели с мастило с изострена тръстикова пръчица. Тя била слагана в пергаментна калъфка, боядисвана отвън в чер­вено с вакциниев сок. Заглавието било написвано с миниум. За да бъдат предпазени от книжни молци, обратната страна на листата била намазвана с кедрово масло. Горната и долната обрезка били изглаждани с пемза и почерняни. Последният лист бил залепван за пръчица, около която се увивал свитькът. Нейните два края не трябвало да се подават. Но към двата и края се прикрепяли “рогца” от слонова кост. Книгите, т. е. свитъците, са били съхранявани в специални сандъци и пазени в помещения, които, както съветва Витрувий, е било добре да са обърнати на изток. Писма, бележки, чернови се пишели на дъсчици, покрити с восък с помощта на заострено металическо стило (Овидий, Тъги, I, 1, 1-8).

КНИД(ОС) - пристанищен град на края на носа Триопион в Кария, Мала Азия, срещу остров Кос, прочут като търговско средище. Един от прославените на времето си “пет града на Изтока”, известен като култово място на богиня Афродита (Венера). Там в прочутия неин храм била поставена още по-прочутата статуя на Афродита Книдска, изваяна от гръцкия скулптор Праксител (Овидий, “Метаморфози”, Х 531).

КНОСИЙКА - прозвище на Ариадна, родената в критския град Кносос дъщеря на цар Минос, или Пасифая, съпругата на Минос (Овидий, “Любовно изкуство” III, 157; “Средства против любовта” 745).

КНОСОС - един от най-старите градове на остров Крит с постройки от ХХ до ХVI в. пр. Хр., седалище на цар Минос, с построения от него Лабиринт. Значителни разкопки показват високата цивилизация на минойската култура. Разкрит е огромният дворец на кноския владетел със стенописи (Овидий, “Метаморфози”, IХ 669).

КОЕМПЦИЯ - брачна покупка: един от трите вида брак в Рим, старинен обред, при който съпругът символично купувал съпругата от нейния баща.

КОЗА - древен град в Етрурия, недалеч от морето, днес Анседония (Вергилий, “Енеида” Х, 168).

КОЗЕТО БЛАТО - място на Марсово поле, където според преданието изчезнал Ромул (Ливий, I, 9, 16).

КОКАЛ - сицилийски цар, дигнал се с оръжие за защита на намерилия у него убежище Дедал, който бил преследван от Минос (Овидий, “Метаморфози”, VIII 262).

КОЛАЦИЯ - сабински град на река Аниен, източно от Рим, в който живеел Тарквиний Колатин, единият от първите двама римски консули, произхождащ от царския род на Тарквиниите (Ливий, IІ, 57-59).

КОЛЕГИИ - професионално или религиозно сдружение на свободни граждани. Поради честото създаване на мними колегии с политическа цел били издадени много закони, които ограничавали правата им и възможностите за учредяване. Така през 64 г. пр. Хр. колегиите били изцяло забранени със сенатско постановление, през 58 г. пр. Хр. - възстановени.

КОЛЕСНИЦИ - Състезания с колесници се устройвали в Рим няколко пъти през годината. При всяко състезание по правило са излизали четири впряга, които е трябвало да пробягат седем пъти пистата. Още по време на Републиката по време не тези състезания зрителите започнали да се разделят на партии според цвета на състезателските костюми. По време на империята партиите били основно четири - сини, зелени, бели и червени. Борбата давала отражение и в обществения живот. Често цирковата арена се превръщала в място на борби на живот и смърт.

КОЛИНА - градска порта на Рим в северозападната му част, в старата Сервиева стена на Квириналския хълм (porta Collina “портата при хълма”), наричана още Квириналска порта (“Porta Quirinalis”). Близо до нея бил издигнат храм на Венера Ерицинска (Ливий, IІ, 11; V, 41; ХХVІ, 10).

КОЛОНИИ - в римската епоха селища или области, организирани с решение на сената, в завладените от Рим земи. Част от завладяната земя оставала за местното население, а останалата била разпределена между поселниците. Съществували два типа колонии: на римски граждани, които са за­пазвали своите граждански права, и т. нар. латински колонии, при които преселниците са губели старото си гражданско право и са получавали ново според новото си местожителство. Във вътрешните си дела те са имали сравнително по-голяма незави­симост от Рим.

КОЛОНИЯ АГРИПИНА - главен град на Долна Германия, днес Кьолн.

КОЛХИ - жителите на Колхида (Овидий, “Героини” VI, 136; “Метаморфози”, VII 120, 296, 301).

КОЛХИДА - древна област на източното крайбрежие на Черно море, известна с похода на аргонавтите и с Медея. Попада в територията на днешна Грузия (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 24).

КОМАГЕНА - област в Северна Сирия, станала независимо царство през 162 г. пр. Хр., когато нейният управител Птолемей се вдигнал на бунт срещу Селевкидската династия. Главният й град е Самосата, днес Самосат, родно място на писателя Лукиан.

КОМАНА КАПАДОКИЙСКА - град в Мала Азия, в южната част на Кападокия недалец от границата с Киликия, днес Ел-Бостан.

КОМАНА ПОНТИЙСКА - град в Мала Азия на река Ирис (днешната Йешил Ирмак), днес Гюменек.

КОМБА - майка от етолийското племе офии. Митът за нейното превръщане, загатнат от Овидий, не е известен от друг автор (Овидий, “Метаморфози”, VII 382).

КОМИНИЙ ПУБЛИЙ - обвинител в процеса срещу Гай Корнелий през 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 271).

КОМИЦИИ - народното събрание в Древния Рим. Най-стари са куриатните комиции (организирани по родовата принадлежност на римските граждани). С реформите на Сервий Тулий започнало свикването на народното събрание съобразно новата военна организация. В епохата на разцвета на римската република комициите били следните: 1. КУРИАТНИ КОМИЦИИ - събрание на патрициите по курии, възхождащо към родовия строй. В царската епоха (VІІІ - VІ в. пр. Хр.) решавали въпросите на войната и мира и избора на царете. В епохата на Републиката загубили своето значение, запазвайки формално правото да дават военни пълномощия на магистратите и да решават въпроси, свързани с отношенията между членовете на родовете и фамилиите; 2. ЦЕНТУРИАТНИ КОМИЦИИ - събрание по центурии, обединяващи патрициите и плебеите на принципа на имуществения ценз. Според историческата традиция били създадени в средата на VІ в. пр. Хр. от Сервий Тулий. Първоначално от 198 центурии 98 били от първи разряд, което осигурявало превес на богатите граждани във вземането на важни решения. Постепенно се демократизирали чрез редица реформи. Центуриатните комиции решавали въпросите на войната и мира, избирали висшите магистрати, изпълнявали съдебни функции; 3. ТРИБУТНИ КОМИЦИИ - събрание на всички граждани по териториални окръзи (триби). Възникнали от събранията на плебса, като всеки участвувал според трибата, в която бил записан (4 градски и 31 селски триби). И в тези комиции превес имала римската поземлена аристокрация. В трибутните комиции първоначално се избирали народните трибуни и плебейските едили. В резултат от борбата на плебеите с патрициите трибутните комиции получили законодателна и съдебна власт и право да избират всички некурулни магистрати. Превърнали се в най-важния вид народно събрание в периода на разцвет на Републиката и най-вече през I в. пр. Хр.

КОМИЦИУМ (КОМИЦИЙ) - място в северната част на Форума, където били провеждани народните събрания. Там се свиквали куриатните и в някои случаи трибутните комиции, докато центуриатните се събирали на Марсово поле (Ливий, IІ, 10).

КОМПСА - град в Южен Лациум (Ливий, XХІІІ, 14).

КОМУМ - град в Северна Италия‚ родно място на Плиниевците, днес Комо.

КОНГ, ЮНИЙ - познавач на древността (Цицерон, “За оратора”, I, 256).

КОНКОРДИЯ - римска персонификация на съгласието, персонифицирано и обожествявано от гърците в богинята Хомоноя (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 46).

КОННИЦИ - прослойка от богати плебеи, от която през царския период била съставяна римската конница. През Късната Римска република обхващала и римската парична аристокрация (лихвари, едри търговци, откупвачи на държавните данъци в провинциите - публикани). През ІІІ - ІІ в. пр. Хр. конниците образували втората по важност прослойка след сенаторите, с имуществен ценз 400000 сестерции, превръщайки се в търговско-лихварско съсловие, тъй като взели в свои ръце търговията, събирането на данъците в провинциите, парично-лихварските операции. Макар да нямали политическата сила на сенаторската аристокрация, те имали голямо икономическо влияние. Социално-политическото значение на съсловието нараснало след закона на Клавдий през 220 г. пр. Хр., според който се забранявало на нобилитета да се занимава с търговия и парични операции. По-късно Гай Гракх към привилегиите на конничеството добавил и наемането на държавните данъци в провинциите. В защита на интересите си и особено при гражданските смутове и войни конниците се обединявали политически с нобилитета срещу плебса и робите. Принадлежащите към конническото съсловие носели пурпурна ивица на туниката си и пръстен на ръката. Измежду тях избирали съдиите (Ливий, I, 36).

КОНОН - атински военачалник от времето на Пелопонеската война (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

КОНОН - прочут гръцки астроном от III в. пр. Хр., родом от Самос.

КОНСУАЛИИ - празник на Консус, древно римско божество, пазител на зърнените запаси, прибрани за зимата в подземни хранилища. Провеждали се ежегодно на 21 август и 15 декември и само тогава римляните имали достъп до подземния олтар на бога, който се намирал сред Големия цирк. На тържествата се устройвали надбягвания с коне и мулета, окичени с цветя. Впоследствие се слели с празника на Нептун, покровителя на конете. Според легендата празникът бил учреден от Ромул при грабването на сабинянките (Ливий, I, 9).

КОНСУЛИ - двамата висши магистрати в републикански Рим, носители на върховна военна и гражданска власт. В 510 г. пр. Хр. била съборена царската власт и оттогава с избирането на първите консули започва вторият период в римската история - републиканският, който свършва с Цезар. До 461 г. пр. Хр. консулите в мирно време били наричани judices (“съдии”), а във военно време претори. В началото и двамата били от патрициански произход. Според закона на Лициний Секст от 367 г. пр. Хр. единият от консулите трябвало да бъде винаги от плебейски произход, но едва след 342 г. пр. Хр. този закон бил зачетен. Властта на консулите била равна на тази на царете, с този само разлика, че не притежавали жречески достойнства както царете. Правата и властта и на двамата консули били еднакви. Те свиквали и председателствували сената, правели в сената предложения, грижели се за прилагането на решенията на сената, председателствували куриатните и центуриатните комиции, имали право да сключват мир; те свиквали легионите, определяли числото на войниците, които съюзниците трябвало да дадат, командували войската и ръководели военните действия. Грижели се за обществения ред в Италия и за защитата на общественото имущество. Консулите решавали дали обстоятелствата налагат диктатура и посочвали диктатор, на когото се подчинявали. През останалото време на тях се подчинявали всички останали магистрати. По-късно сенатът давал и на тях диктаторски права със специална формула. Били главни представители на държавата по време на богослужения. Когато били заедно, консулите упражнявали властта, като се редували през два дена.Постепенно с учредяването на другите магистратури били лишени от някои права. Така върховната съдебна власт минала в компетенциите на преторите, законодателната инициатива - у народните трибуни. През императорската епоха консулите изгубили своята предишна власт и значение; към края на императорската епоха консулската длъжност била сведена до някои съвършено незначителни съдебни функции и просто председателствуване на сената. Редовните консули били избирани по двама с мандат от една година, а от времето на Цезар нататък - и за по няколко месеца (т. нар.консули заместници - suffecti). Годините в римския календар се отбелязвал с имената на консулите. Били избирани от центуриатните комисии и до официалното им встъпване в длъжност, което ставало на мартенските иди (15 март) до 154 г. пр. Хр., а след това на януарските календи (1 януари), били наричани consules designati (посочени консули). За да може тяхното встъпване в длъжност да бъде узаконено и осветено, те трябвало да извършат определени церемонии и религиозни обреди. Консулът трябвало да извърши птицегадание в дома си и да облече консулската тога с пурпурна ивица; да принесе в жертва на Юпитер бял бик на Капитолия; да проведе заседание на сената, на което да бъдат разисквани въпроси от религиозния живот и по-конкретно - за Латинските празненства. С това консулът получавал своята potestas. От куриатните комиции получавал imperium (висша военна власт, на която при определени обстоятелства можели да имат право и други: преторът, диктаторът и началникът на конницата). При встъпването си в длъжност консулът трябвало да открие Латинските празненства и да принесе жертва на Юпитер Лациарис на Албанската планина. Преди да напусне Рим, трябвало да даде обети за благополучието на държавата: обещавани били жертвоприношения, нови храмове, игри. Неизпълнението на тези ритуали не засягало законността на поетата от консула длъжност, но намалявало моралния му авторитет, което можело да доведе до неподчинение, докато не ги изпълнел. Консулските отличия били широка пурпурна ивица на туниката, право за носене на тога с пурпур на празнични дни, място на орхестрата в театъра при зрелища, място сред консуларите в официалните пиршества, курулно кресло и 12 ликтора (Ливий, I, 60; ІІ, 2-7, 11, 34-39; V, 39, 47; VІІ, 9, 25-26; VІІІ, 4-10; ХХІ, 6, 63; ХХІІ, 8, 11, 38-40, 49; ХХVІ, 10-18; ХХХ, 43).

КОНСУС - староиталийско божество, покровител на конете и затова често отъждествявано с Нептун. Вж. и Консуалии.

КОНФАРЕАЦИЯ (CONFARREATIO) - най-обвързващото и най-свещено от трите вида римско бракосъчетание, което се извършва в присъствието на върховния жрец и с принасяне в жертва на пшеничен хляб и полски плодове.

КОНФЛУЕНТ - мястото на вливане на река Мозел в Рейн, днес Кобленц.

КОПОНИЙ, МАРК - страна в наследствено дело, гледано от центумвирите (Цицерон, “За оратора”, I, 180, 238, 242; II, 24, 140, 141; “Брут”, 144, 145, 194-199, 256).

КОПТОС - град в Горен Египет.

КОРА - “Девойката”, прозвище и име на Персефона.

КОРАКС И ТИЗИЙ - сицилийски ретори (средата на V в. пр. Хр.), автори на първите помагала по реторика (Цицерон, “Брут”, 46).

КОРАЛИ - племе в Долна Мизия, живяло по Черноморското крайбрежие (Овидий, “Писма от Понта” IV, 2, 37; 8, 83).

КОРБИОН - град на еквите на северния склон на планината Алгид, югоизточно от Рим (Ливий, IІ, 39).

КОРБУЛОН, ГНЕЙ ДОМИЦИЙ - римски военачалник, отличил се в походите срещу партите по време на управлението на Нерон и Клавдий. Самоубил се в 67 г. сл. Хр.

КОРДАКС - бърз древногръцки атически танц, свързан с Дионисовите празници, характерен с неприлични движения и жестове.

КОРДУБА - град в Южна Испания, разположен на река Бетис (Гвадалкивир), столица на провинция Бетика, днес Кордова.

КОРЕБ - син на фригийския цар Мигдон.

КОРИДОН - овчар, чиято нещастна любов към хубавото момче Алексис е описана от Вергилий във втората Буколика. Според част от античните коментатори в текста се съдържа намек, че поетът е имал предвид сина на известния държавник и литератор Азиний Полион.

КОРИК - град в малоазийска Киликия, износител на шафран.

КОРИК - крайбрежна планина в малоазийска Киликия.

КОРИКИЙСКИ КОРАБ - подвижен и доста неустойчив кораб, с какъвто са си служили киликийските пирати, наречен така по името на планината Корик.

КОРИКИЙСКИ НИМФИ - нимфите, които според мита заедно с Пан обитавали Корикийската пещера над Делфи в планината Парнас на височина 1420 м (Овидий, “Метаморфози”, I 320).

КОРИНА - гръцка лирическа поетеса. Под това име Овидий възпявал на младини своята любима (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 17; II, 11, 7).

КОРИНТ - пристанищен и търговски град в Гърция, основан от Сизиф. Старото му име е Ефира. Разрушен от Луций Мумий в 146 г. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” I, 622; VI, 836; IХ, 10; Х, 718).

КОРИОЛАН, ГНЕЙ МАРЦИЙ - легендарен герой (края на VІ - началото на V в. пр. Хр.), получил прозвището си за храбростта, проявена при превземането на града на волските Кориоли в 494 г. пр. Хр. Отличил се в борбата против Тарквиниите, но в 491 г. пр. Хр. си навлякъл омразата на народа в желанието си за негова сметка да обогати патрициите по време на обсадата и глада в Рим. Ожесточен противник на плебса, той се борил срещу създаването на длъжността на народните трибуни. Оттеглил се при волските и заедно с тях воювал срещу родината си, но бил увещан от майка си Ветурия и съпругата си Волумния да прекрати военните действия, заради което бил убит от волските (Ливий, IІ, 34-40; Цицерон, “Брут”, 41-44).

КОРИОЛИ - град в Лациум, столица на волските, завладян в 494 г. пр. Хр. от Гней Марций, който получил за това прозвището Кориолан (Ливий, IІ, 34, 39).

КОРИТ - мармариканец, участник в боя между Персей и Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 124).

КОРИТ - син на Парис и Енона, убит от баща си, защото го обичала мащехата му Елена (Овидий, “Метаморфози”, VII 361).

КОРИТ - млад лапит, убит на сватбата на Пиритой от кентавъра Рет (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290 и сл.).

КОРКИРА - остров в Адриатическо море, днес Корфу.

КОРНЕЛИЙ КОС, АВЪЛ - началник на конницата в 349 г. пр. Хр. при диктатора Тит Манлий Торкват (Ливий, VІІ, 26).

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ КАУДИН, ЛУЦИЙ - римски консул през 237 г. пр. Хр., цензор през 236 г. пр. Хр., върховен жрец (понтифекс максимус) от 221 до 213 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 9).

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ СУРА, ЛУЦИЙ - римски държавник, квестор в 81 г. пр. Хр., претор в 75 г. пр. Хр., консул в 71 г. пр. Хр., участник в заговора на Катилина.

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ, ГНЕЙ - военен трибун в 216 г. пр. Хр., участвувал в битката при Кана. Консул в 201 г. пр. Хр., командир на римския флот в Сицилия, авгур от 217 до 183 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 49; ХХХ, 44).

КОРНЕЛИЙ МАЛУГИНЕНЗИС, СЕРВИЙ - началник на конницата в 361 г. пр. Хр. при диктатора Тит Квинкций Пен (Ливий, VІІ, 9).

КОРНЕЛИЙ РУФИН, ПУБЛИЙ - римски консул през 290 и 277 г. пр. Хр., воювал против самнитите и против Пир. Изгонен от сената, защото заграбил голямо количество скъпоценности (Цицерон, “За оратора”, II, 268).

КОРНЕЛИЙ СЕВЕР - римски поет, приятел на Овидий, автор на поема за римските царе.

КОРНЕЛИЙ СИЗЕНА, ЛУЦИЙ - римски политик и писател, починал на остров Крит като легат на Помпей през 67 г. пр. Хр. Написал подобно на Салустий история на своето съвремие (Съюзническата война и Гражданската война от 91 - 79 г. пр. Хр.), от която са запазени около 140 фрагмента. Стилът му е повлиян от елинистическата историография, с много екскурси и речи и от своя страна е оказал влияние на творчеството на Ливий и Салустий, който е негов съвременник.

КОРНЕЛИЙ СУЛА ФЕЛИКС, ЛУЦИЙ - вж. Сула, Луций Корнелий.

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН АФРИКАНСКИ, ПУБЛИЙ - вж. Сципион, Публий Корнелий.

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН КАЛВ, ГНЕЙ - римски политик (? - 211 г. пр. Хр.), брат на Публий Корнелий Сципион и чичо на стария Публий Корнелий Сципион Африкански, консул през 222 г. пр. Хр., загинал в битка (Ливий, XХІ, 32; ХХІV, 31).

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН, ПУБЛИЙ - виден римски обществен деец и военачалник (? - 211 г. пр. Хр.), баща на стария Публий Корнелий Сципион Африкански. Консул през 218 г. пр. Хр. заедно с Тиберий Семпроний Лонг, претърпял поражение от Ханибал в сраженията при река Тицин и Требия. От 216 г. пр. Хр. заедно с брат си Гней командувал римските войски в Испания, спечелил редица победи над картагенците, но въпреки това не успял да задържи властта на римляните над Пиринейския полуостров. Загинал в битка (Ливий, XХІ, ; ХХІV, 31).

КОРНЕЛИЙ ФАУСТ, ЛУЦИЙ - син на диктатора Сула, зет на Помпей, претор през 54 г. пр. Хр.

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, ГАЙ - римски консул през 197 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 73).

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, ГАЙ - сенатор, един от сподвижниците на Катилина, оставен в Рим от него като един от най-активните, заловен след обиск в дома му и екзекутиран на 5. XII. 63 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 17).

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, МАРК - римски консул през 204 г. пр. Хр. заедно с Публий Семпроний Тутидан.

КОРНЕЛИЙ ЦИНА, ЛУЦИЙ - римски държавен деец. Като консул през 87 г. пр. Хр. помагал на Гай Марий да превземе Рим, след което подложил на преследване и избиване оптиматите. След смъртта на Марий (86 г. пр. Хр.) бил преизбран за консул с колеги Луций Валерий Фалк и Гней Папирий Карбон, но фактически управлявал еднолично. Отявлен антисуланец, той станал жертва на отмъщението на своя сродник Сула (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 47; “История”, кн. I, фрг. 77).

КОРНЕЛИЙ, ГАЙ - народен трибун през 67 г. пр. Хр., обвинен в това, че внесените от него законопроекти предизвикали смутове сред народа. От защитната реч на Цицерон за него са запазени само откъси (Цицерон, “Брут”, 271; “Ораторът”, 103, 108. 225, 232).

КОРНЕЛИЯ - дъщеря на Сципион Африкански Стари, съпруга на Тиберий Семпроний Гракх и майка на Тиберий Гракх и Гай Гракх, образцов пример за майка в римската лите­ратура (Цицерон, “Брут”, 104, 211).

КОРНИКУЛАР - помощник-центурион.

КОРНИКУЛУМ - град в Лациум, разрушен от Тарквиний Приск, смятан за местожителство на родителите на Сервий Тулий (Ливий, I, 39).

КОРНУТ, ГАЙ - римски политик, народен трибун в 61 г. пр. Хр., претор в 57 г. пр. Хр.

КОРНУФИЦИЙ - римски поет, автор на любовна поезия, съвременник на Катул. От творбите му са запазени само фрагменти (Овидий, “Тъги” II, 436).

КОРОНЕЙ - митически цар на Фокида, чиято дъщеря била превърната от Палада във врана, за да се спаси от преследването на Нептун (Овидий, “Метаморфози”, II 569).

КОРОНИ - според Овидий двамата младежи, които били въздигнати от божествата на смъртта Дит и Прозерпина из пепелта на самопожертвувалите се за спасението на град Тива дъщери на беотийския ловец Орион. При връхлетялата чума Менипа и Метиоха, вслушали се в гласа на Аполоновия оракул, се проболи с вретената си, самите те били превърнати в комети на небето; беотийците издигнали в Орхомен храм на двете девойки, превърнати в Корони, където принасяли всяка година изкупителни жертви (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 692 и сл.).

КОРОНИДА - дъщеря на тесалиеца Флегий, майка от Аполон на Ескулап (Асклепий). Преди да го роди, почувствувала вечение към хемонийския младеж Исхис. Издадена на Аполон от неговата доверена птица гарвана, била убита от бога, който спасил нероденото й дете и го предал да го отгледа добрият кентавър Хирон (Овидий, “Метаморфози”, II 542 и сл., 599, ХV 624)

КОРОНИДА - дъщеря на фокидския цар Короней, която Палада превърнала във врана (гр. koronis “врана”), за да я спаси от преследването на Посейдон (Нептун). Поради неуместен донос изпаднала в немилост пред богинята, която я прогонила от храма си. Тази етиологична легенда обяснява защо враната страняла от Акропола, а според Плиний и от града на богинята (Овидий, “Метаморфози”, II 56).

КОРТОНА - град в Източна Етрурия, на север от Тразименското езеро (Ливий, XХІІ, 4).

КОРУНКАНИЙ, ТИБЕРИЙ - римски консул в 280 г. пр. Хр. Бил първият човек от плебса, избран за върховен жрец (понтифекс максимус). Бил и първият преподавател по право в Рим (Цицерон, “За оратора”, III, 56, 134; “Брут”, 55).

КОРФИНИЙ - селищен център на племето пелигни, разположен до едно стратегическо предмостово укрепление на река Атерн (днес Атерно-Пескара), близо до съвременния Корфинио.

КОС - град на едноименния остров срещу югозападното крайбрежие (Кария) на Мала Азия, наричан Еврипилов град по името на Нептуновия син, царя Еврипил. Родно място на художника Апелес (Овидий, “Метаморфози”, VII 363).

КОС - остров в Егейско море срещу югозападното крайбрежие на Мала Азия с главен град Кос.

КОСА - древен град в Етрурия на брега на Тиренско море (Ливий, XХІІ, 11).

КОСИИ - двама братя, клиенти на Гай Курион-баща (Цицерон, “За оратора”, II, 98).

КОСКИ МАЙСТОР - прочутият живописец Апелес (втората половина на IV в. пр. Хр.), една от най-известните му картини била “Афродита, излизаща от вълните” (Aphrodite anadyomene) (Овидий, “Писма от Понта”, IV, 1, 29).

КОСКОНИЙ КАЛИДИАН, ГАЙ - римски оратор (Цицерон, “Брут”, 81, 82).

КОСТУС - индийско храстовидно растение (Costus arabicus), от което приготвяли скъпа помада (Овидий, “Метаморфози”, Х 308).

КОТА МАКСИМ - римски държавен деец (Овидий, “Писма от Понта” I, 5; II, 2, 81; “Писма от Понта” I, 5, 2; 9; 9, 16; 9, 25; 9, 27; 9, 32; 9, 49; II, 5, 6; 5, 58; III, 75; IV, 6, 11; 16, 41; 16, 43).

КОТА, ГАЙ АВРЕЛИЙ - римски държавен деец (124 - 74 г. пр. Хр.), приятел на Марк Ливий Друз, антисуланец. След смъртта на Сула бил консул през 75 г. пр. Хр., когато възвръща правото на народните трибуни да се кандидатират за по-високи длъжности. Като проконсул през следващата година покорява Цизалпийска Галия. Длъжността му на велик понтифекс била заета след смъртта му през същата година от Цезар. Бил също виден оратор, ученик на Луций Крас и на Марк Антоний, един от участниците в диалога на Цицерон “За оратора” (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 50; Цицерон, “Брут”, 115, 182, 183, 189, 201-205, 207, 215, 217, 301, 303, 305, 311, 317, 318, 333; “Ораторът”, 106, 132).

КОТА, ЛУЦИЙ - трибун през 103 г. пр. Хр.

КОТА, ЛУЦИЙ АВРЕЛИЙ - консул през 144 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 81, 82).

КОТА, ЛУЦИЙ АВРЕЛИЙ - народен трибун през 95 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 197; III, 42, 45, 46; “Брут”, 137, 259).

КОТА, МАРК АВРЕЛИЙ - римски държавник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), един от пратениците на Рим при македонския цар Филип V, останал на Балканския полуостров и действувал заедно с римските съюзници срещу Македония (Ливий, ХХХ, 42).

КОТИЗОН - гетски цар от втората половина на I в. пр. Хр.

КОТИС - име на няколко царе на тракийското племе одриси. До единия от тях - поет и любител на изкуството, е адресирал едно от писмата си Овидий (Овидий, “Писма от Понта” II, 9).

КОТИС - син на Садала, цар на астите и одрисите в средата на I в. пр. Хр. През 48 г. пр. Хр. изпратил на помощ на Помпей при Фарсал сина си Садала.

КОТУРН - традиционната висока обувка с дебели подметки на актьорите в античната трагедия, синоним на трагедията. Използвали се, за да бъде ръстът на актьорите свръхчовешки. От боговете ги употребявали Дионис Артемида (Диана) (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 15; III, 1, 14).

КОХОРТА - една десета част от легиона, състояща се от три манипули или шест центурии (по една манипула хастати, принципи и триарии), с численост около 500-600 души. Първоначално военна част, набирана от съюзниците. След Съюзническата война и реформата на Гай Марий кохортата се превръща в тактическа единица на римския легион. Това деление на легиона направило римската армия по-маневрена. В разказа си за Втората пуническа война Ливий обикновено употребява думата, когато се отнася за римски или картагенски съюзници, тъй като по това време съюзните градове били длъжни да дават определени военни контингенти - отряди с численост около 420 души, които били под командуването на praefecti sociorum (Ливий, IІ, 11; VІІІ, 9; ХХ, 5; ХХІІІ, 17; ХХХ, 32).

КОЦИТ - митическа река в подземното царство, ръкав на река Стикс и приток на Ахерон. На гръцки език името и означава “ридание”.

КРАГАЛЕЙ - съдник в спора между Аполон, Диана и Херкулес за град Амбракия, вкаменен от Аполон, защото се произнесъл в полза на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 713 и сл.).

КРАГОС - предпланина на планината Тавър в Ликия, Югозападна Мала Азия, днес Яндаг (Овидий, “Метаморфози”, IХ 646).

КРАНОН - град в Тесалия.

КРАНТОР - гръцки философ от Академията, ученик на Ксенократ и Полемон, автор на “За мъката” (Цицерон, “За оратора”, III, 67).

КРАНТОР - заложник, даден от долопския цар Аминтор на Пелей, на когото станал оръженосец. Пелей отмъстил за убийството му през време на битката между лапити и кентаври на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХI 361 и сл., 367 и сл.).

КРАС ДИВИТ МУЦИАН, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - син на Муций Сцевола, консула от 175 г. пр. Хр., осиновен от един от Красовци, консул през 131 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 170, 216, 239, 240; “Брут”, 98, 127).

КРАС ДИВИТ, МАРК ЛИЦИНИЙ - римски политически деец, военачалник (около 115 - 53 г. пр. Хр.). Един от най-големите римски богаташи, известен с успешните си сделки, благодарение на които богатствата му не­прекъснато нараствало. В търсенето и на военен престиж се наел да води “срамната” по римските разбирания война срещу робите на Спартак. Успял да изпревари пристигането на повиканите по същия повод войски на Гней Помпей и през 71 г. пр. Хр. жестоко потушил въстанието. Бил консул през 70 и 55 г. пр. Хр. През 60 г. пр. Хр. бил привлечен в тайния триумвират от Цезар и Помпей. Бил разбит и загинал в похода си срещу партите през 53 г. пр. Хр. при Кари, а орлите, които служели като знамена на римската вой­ска, били пленени. Всъщност и войната против партите била предприета от него поради личното му славолюбие и алчност към трупане на богатства (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 17 и сл.; Цицерон, “Брут”, 230, 239, 242, 308, 311).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - баща на триумвира Марк Лициний Крас, консул през 97 г. пр. Хр., цензор през 89 г. пр. Хр., самоубил се при проскрипциите на Марий (Цицерон, “За оратора”, III, 10).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - по-младият син на триумвира Марк Лициний Крас. Потеглил през 58 г. пр. Хр. заедно с Цезар като негов легат, за да участвува в Галската война, по-късно бил изпратен в Аквитания, която покорил. Напуснал войската на Цезар към края на 56 или началото на 55 г. пр. Хр. Заведен от своя баща в Сирия, загинал там в 53 г. пр. Хр. в битката с партите при Кари. Бил и върховен жрец, като наследил тази длъжност от Цицерон (Цицерон, “Брут”, 281, 282).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - цензор през 210 г. пр. Хр., върховен жрец (Цицерон, “За оратора”, III, 134; “Брут”, 77).

КРАС, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - римски държавен деец (140 - 91 г. пр. Хр.), претор през 99 г. пр. Хр., консул през 95 г. пр. Хр., цензор през 92 г. пр. Хр., про­чут оратор, главно действуващо лице в диалога на Цицерон “За оратора” (Цицерон, “Брут”, 63, 102, 115, 138, 143-145, 147-150, 155, 158-165, 173, 186, 189, 197, 198, 203, 207, 211, 212, 215, 229, 230, 256, 282, 296-298, 301, 303, 328, 333; “Ораторът”, 19, 106, 132, 219, 222, 223, 226).

КРАС, МАРК ЛИЦИНИЙ - вероятно дядо на триумвира Марк Лициний Крас (Цицерон, “За оратора”, I, 166).

КРАТЕИДА - нимфа, още у Омир, Одисея, майка на Сцила (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 749).

КРАТЕР - съд, в който древните смесвали вино с вода.

КРАТЕТ - гръцки философ киник от Тива (края на ІV в. пр. Хр.), водил заедно с жена си просешки живот.

КРАТИП - философ-перипатетик (средата на I в. пр. Хр.), учил на Лезбос и в Атина. При него Цицерон изпратил сина си (Цицерон, “Брут”, 250).

КРАТИС - река в Южна Италия, днес Крати, чиито води още според Еврипид притежавали свойството да изрусяват косите (Овидий, “Метаморфози”, ХV 315).

КРЕЗ - пословично богат лидийски цар (VI в. пр. Хр.), който смятал, че е най-щастливият човек на света. Атинският мъдрец Солон му казал, че никой не може да се нарече щастлив, преди да умре. Крез, който се намирал на върха на щастието си, не му повярвал. Но скоро след това той загубил любимия си син Атис, а после, като бил пленен от Кир и щял да бъде изгорен жив на кладата, си спомнил правдивите думи на Солон и извикал три пъти името му. Кир, който чул вика му, поискал да узнае защо споменува Солон, и благодарение на това Крез се спасил от огнена смърт (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 37; “Тъги” III, 7, 42).

КРЕМУЦИЙ КОРД, АВЪЛ - римски историк от времето на Август и Тиберий, автор на “Анали” за гражданските войни н началото на принципата. Срещу него било повдигнато обвинение по повод похвалите, изказани към убийците на Цезар Брут и Касий, и книгата му била изгорена. Калигула реабилитирал Корд, като наредил съчи­ненията му да бъдат размножени и поставени в библиотеките.

КРЕНЕЙ - кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 312).

КРЕОНТ - цар на Коринт, баща на Креуса, за която Язон искал да се ожени, като измени на Медея (Овидий, “Метаморфози”, Овидий, “Героини” XII, 53).

КРЕОФИЛ - полулегендарен епически поет, роден може би на остров Самос.

КРЕУЗА (КРЕУСА) - първата съпруга на Еней, преди бягството му от Троя, дъщеря на Приам и Хекуба. Омир никъде не споменава за нея. Майка на Асканий (Юл), изчезнала по време на бягството от горящата Троя (Ливий, I, 3; Вергилий, “Енеида” II, 562, 597, 651, 666, 673, 739, 770, 773, 775, 784; III, 340; IХ, 297).

КРЕУСА (КРЕУЗА) - дъщерята на коринтския цар Креонт, за която по­желал да се ожени Язон, след като напуснал съпругата си Медея. За отмъщение Медея и изпратила като сватбен по­дарък напоени с отрова риза и венец и с тях изгорила тялото на съ­перницата си (Овидий, “Любовно изкуство” I, 335).

КРЕУСА (КРЕУЗА) - Една от наядите, годеница на Ксут, похитена от бога на реката Пеней (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 31).

КРИКС - един от другарите на Спартак, който през 72 г. пр. Хр. застанал начело на 30-хиляден отред в Апулия, докато Спартак се насочил към Северна Италия. Срещу Крикс били изпратени войски начело с претора Арий, който успял да разбие в кръвопролитно сражение през същата година войската на Крикс (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 2).

КРИМИЗА - нос в Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 52).

КРИТ - най-големият остров в Средиземно море, в източната му част, в предгръцко време център на високата критско-микенска (минойска) култура, от която митовете са запазили спомени за цар Минос. Тази култура е разкрита чрез разкопки в главните градове на острова Кносос и Фестос. Островът е люлка на Юпитер (Зевс), който бил отгледан в критска пещера като младенец, кърмен от козата Амалтея и хранен от пчелите с меда им. В Крит намерил убежище в изгнанието си атинският архитект и строител Дедал. Древните вярвали, че на остров Крит живеели най-големите лъжци в Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VIII 100, 118, 183; IХ 667, 736; ХIII 706; ХV 541; Вергилий, “Енеида” III, 104, 118, 122, 129, 162; V, 588; VI, 23; IХ, 304).

КРИТИЙ - атински политик от края на V в. пр. Хр., ретор и поет, един от “тридесетте ти­рани” (Цицерон, “За оратора”, II, 93; III. 139; “Брут”, 29).

КРИТОЛАЙ - глава на перипатетическата школа, участник в атинското посланичество в Рим през 155 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 45; II. 155, 160).

КРОКАЛА - “Морски бряг” (гр.), нимфа от свитата на Диана, която подрежда косите на богинята (Овидий, “Метаморфози”, III 168).

КРОКУС - младеж, влюбен в девойката Смилакс. По неизвестни причини двамата били превърнати - той в шафран (жълт минзухар), тя в увивното растение кукувича прежда (Овидий, “Метаморфози”, IV 283).

КРОМИОНА - “Лукова градина”, местност източно от Коринт на Саронския залив, опустошавана от глиган, който Тезей убил (Овидий, “Метаморфози”, VII 435).

КРОНИД - син на Кронос, обикновено Зевс (Юпитер), но също и Посейдон (Нептун).

КРОТОН - селянин, оказал гостоприемство на Херкулес, който от благодарност основал на мястото на дома му града Кротон (Овидий, “Метаморфози”, ХV 8, 15, 56).

КРОТОН - гръцка колония на източния бряг на Брутий в Югоизточна Италия, основана около 710 г. пр. Хр. Издига се като могъщ търговски и научен център, но вследствие на вътрешни борби започва да упада. Хегемонията му след разрушаването на Сибарис е кратка; градът попада под властта на Сиракуза и запада след пораженията на II пуническа война. През 194 г. пр. Хр. става римска колония. В VІ в. пр. Хр. в Кротон живял Питагор, който основал там своята философска школа (Диодор Сицилийски, “Историческа библиотека”, VIII, 20; Овидий, “Метаморфози”, ХV 57; Ливий, I, 28).

КРУСТУМИЙ - град в областта на италийското племе сабини.

КРУСТУМИНИ - жители на сабинския град Крустумий, който се намирал на север от Рим, на левия бряг на Тибър (Ливий, I, 9; І, 11).

КРЪСТ - инструмент за изтезание, съставен от две напречно поставени греди, пресичещи се или под формата на буквата Т. Бил предназначен за смъртно наказание на роби и престъпници. Двете ръце на осъдения били привързвани или приковавани от двете страни на едната греда, главата също била привързвана към дървото. Смъртта настъпвала обикновено за няколко дни, но труповете на наказаните били оставяни да висят дълго време за назидание.

КСАНТ(ОС) - река при Троя, наричана още Скамандър, днес Мендерес (Овидий, “Метаморфози”, II 245; “Героини” V, 30, 31; Вергилий, “Енеида” I, 473; III, 351, 497; IV, 144; V, 634, 804, 807; VI, 88; Х, 60).

КСАНТ(ОС) - река в Лидия, Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 646).

КСЕНОКРАТ - философ, начело на атинската Академия през 339 - 314 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 62, 67).

КСЕНОКЪЛ - ретор от времето на пътешествието на Цицерон из Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316).

КСЕНОФОНТ - прочут гръцки историк, философ и пълководец (427 - 353 г. пр. Хр.). Автор на “Анабазис”, “Спомени за Сократ”, “Киропедия”, “Гръцка история” и др. (Цицерон, “За оратора”, II, 58; III, 139; “Брут”, 132, 292; “Ораторът”, 32, 62).

КСЕРКС - персийски цар (486 - 465 г. пр. Хр.), син на Дарий I. Водил неуспешни завоевателни войни срещу Гърция. Прокопал канал в Атон, построил понтонни мостове, по които прехвърлил през Хелеспонта сухопътната си войска. Войската на Ксеркс била толкова многобройна, че за да си уталожи жаждата, било необходимо да пресуши цели реки. Ксеркс, като узнал, че бурите унищожили мостовете на Хелеспонт, заповядал да нанесат на последния триста удара с бич и да хвърлят в морето един чифт окови, като се хвалил, че има под властта си не само ветровете и моретата, но дори и самия Еносигей. Херодот, който разправя това, добавя и следното: “Аз чух, че той дори изпратил джелатин, който да жигоса Хелеспонт”.

КТЕЗИЛА - дъщерята на Алкидам, превърната след смъртта си в гълъб (Овидий, “Метаморфози”, VII 369).

КТЕЗИФОНТ - привърженик на Демостен (Цицерон, “За оратора”, III, 213; “Ораторът”, 26, 111, 133).

КУКУРЯК - растение, което според древните било средство против лудост и други душевни заболявания.

КУМЕ - най-старата гръцка колония в Италия на морския бряг в Кампания, Средна Италия. Основан през ІХ - VІІІ в. пр. Хр. от колонисти от остров Евбея, Куме бил център на разпространение на гръцката култура сред етруските, римляните и другите италийски народности. Значителен разцвет и могъщество градът достигнал в началото на V в. пр. Хр. Близо до Куме се намирала прочутата пещера на прорицателката Сибила. Кумската Сибила според преданието предала на римския цар Тарквиний т. нар. Сибилински книги, до които се допитвали държавните органи във време на нужда и опасност. В 338 г. пр. Хр. Куме бил завоюван от Рим и получил по-късно статут на муниципиум (Ливий, IІ, 34; ХХІІІ, 15; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 104, 121, 135, 156; Вергилий, “Енеида” III, 441; VI, 2).

КУНКТАТОР (“БАВНИКЪТ”), КВИНТ ФАБИЙ МАКСИМ - пет пъти кон­сул в периода от 233 до 209 г. пр. Хр. Голям пълководец, при­върженик на дефанзивната тактика във войната с Ханибал.

КУПИДОН - “Желание” (лат.), прозвище и име на бога на любовта Амур (на латински Амор), отговарящ на гръцкия бог Ерос (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 4; 6, 11; “Писма от Понта” I, 4, 41; Вергилий, “Енеида” I, 658, 695).

КУРЕС - древен град на североизток от Рим, главен град на сабините, днес селото Корозе. От него произхождали Тит Таций и Нума Помпилий (Ливий, I, 13, 18, 34; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 778; ХV 7).

КУРЕТИ - демонични същества, по-долни от боговете, почитани с оргиастичния култ на Зевс (Юпитер) на остров Крит: растителните сили на земята, родени от дъжда, спътници на Рея (Кибела), когато тя търсила място да роди Зевс тайна от Кронос (Сатурн), който искал да изяде рожбата си. След раждането заглушавали плача на детето с войнствените си танци и с дрънкане на щитовете си (Овидий, “Метаморфози”, IV 282; VIII 153).

КУРИАЦИИ - римски род, произхождащ от Алба Лонга, към който принадлежали тримата близнаци, на които било предоставено да разрешат изхода на войната между Рим и Алба Лонга в борба с тримата близнаци от римския род Хорации. Победа удържали римляните (Ливий, I, 24-26, 30).

КУРИЙ ДЕНТАТ, МАНИЙ - консул в 290, 284, 275 и 274 г. пр. Хр., разгромил самнитите (290 г. пр. Хр.) и епирския владетел Пир (275 г. пр. Хр.), цензор през 272 г. пр. Хр., образец на мъжество и скромност (Цицерон, “Брут”, 55).

КУРИОН, ГАЙ СКРИБОНИЙ - римски държавен деец, син на консула от 76 г. пр. Хр. Гай Скрибоний Курион. Участвал в заговора на Катилина. Първоначално провеждал политическата линия на едноименния си баща и бил противник на Цезар, но личен приятел на Марк Антоний. Плебейски трибун през 50 г. пр. Хр., когото Цезар успява да откъсне от симпатизантите на Помпей, отпускайки му щедри суми. Оттогава насетне Курион по забележителен начин отстоявал интересите на Цезар. Имал слава на подстрекател. Победен и убит от Юба в Африка през 49 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 213, 280, 281, 283; Лукан, “Фарсалия”, IV, 799 и сл.).

КУРИОН, ГАЙ СКРИБОНИЙ - римски държавен деец (около 125 - 53 г. пр. Хр.), син на претора от 122 г. пр. Хр. Гай Скрибоний Курион, политически противник на Цезар. През 90 г. пр. Хр. бил народен трибун, в 88 г. пр. Хр. участвувал в източния поход на Сула, върнал се с него и получил от имуществата на проскрибираните владения в Кампания. Избран за консул за 76 г. пр. Хр., през следващата година бил изпратен с проконсулска власт на Балканите, където през 75-74 г. пр. Хр. воювал с дарданите и достигнал за първи път Долния Дунав, за което триумфирал в Рим. Поддържал Цицерон през 63 г. пр. Хр. срещу заговорниците на Катилина, като блестящ оратор се проявил в борбата си срещу Цезар (60 - 59 г. пр. Хр.). Завършил живота си като понтифекс (60 - 53 г. пр. Хр.) (Цицерон, “За оратора”, II, 98; “Брут”, 182, 192, 210, 213, 214, 216-220, 227, 234, 305, 311; “Ораторът”, 129).

КУРИОН. ГАЙ СКРИБОНИЙ - претор през 122 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 110, 122, 124).

КУРИЯ - староримско обединение на няколко патрициански рода, което според легендата се отнася към Ромул, аналогично на гръцките фратрии. Съгласно традицията куриите били 30 (по 10 във всяка родова триба) и носели имената на сабинянките, прекратили войната между своите бащи и съпрузи. Начело на курията стоял изборен курион. Всяка курия имала място за събрания, наречено също курия, и свои светини. В периода на образуване на държавата куриите станали най-важното държавно-политическо ядро на римското общество. Куриите почивали на териториалния принцип и на тях се основавал наборът на римското опълчение. След центуриатната реформа на Сервилий Тулий куриите, управлявани от патрициите, загубили политическото си значение и се превърнали в култово-религиозни общности (Ливий, I, 13, 30, 53; ІІ, 35-36).

КУРИЯ - Зданието, в което заседавал сенатът. Според преданието първата курия била построена от Тул Хостилий. Curia Hostilia се намирала в северозападната част на Форума, на югоизточния склон на Капитолийския хълм. Била построена наново от Сула, а в 52 г. пр. Хр. изгоряла; после пак била възстановена. Цезар я разрушил, като искал да построи на нейно място храма на щастието (templum Felicitatis). Август построил на друго място курията и я нарекъл curia Julia. Преправена през ІІІ в. сл. Хр., тази сграда е запазена и до наши дни. Наименованието “курия” било възприето и за мястото, където заседавали висшите органи на властта в провинциалните градове (Ливий, I, 35; VІІІ, 5; ХХІІ, 7; ХХХ, 35; Овидий, “Любовно изкуство” III, 117).

КУРИЯТА НА ПОМПЕЙ - сграда за събрания, построена от Помпей недалеч от театъра му.

КУРУЛНА ДЛЪЖНОСТ - магистратска длъжност, свързана с правото на курулно кресло. В началото курулните длъжности можели да бъдат заемани само от патриции и понякога понятието се противопоставя на това за плебейска магистратура (Ливий, V, 41; ХХІІ, 49).

КУРУЛНО КРЕСЛО (SELLA CURULIS) - почетен стол без облегало, украсен с резба от слонова кост и злато. Даван бил в знак на почест на лица, които заемали курулни длъжности (консулите, преторите, цензорите, курулните едили, диктаторът, началникът на конницата и фламинът на Юпитер). Било дарявано и на високопоставени чужденци (Ливий, І, 8, 20; ХХХ, 15; Овидий, “Писма от Понта” IV, 9, 27).

КУРЦИЕВО ЕЗЕРО - място на римския Форум, чието име пази спомена за времената, когато близките до Тибър низини между хълмовете, наводнявани от реката, представлявали блата. Освен със сабинския вожд Метий Курций легендата го свързва и с юношата Марк Курций, който в 362 г. пр. Хр. се хвърлил в пълно бойно въоръжение заедно с коня си в отворилата се на Форума пропаст. Принасяйки се по този начин в жертва, осигурил спасението и благополучието на римския народ. По-късно на мястото бил издигнат олтар (Ливий, I, 12-13).

КУРЦИЙ, МЕТИЙ - сабински военачалник (VІІІ в. пр. Хр.), участвувал във войната с Рим след грабването на девойките. След примирието се преселил в новия град и поставил началото на римския Курциев род (Ливий, I, 12-13).

КУТИЛИЯ - град недалеч от Реате в сабинската област, при съвременното езеро Лаго ди Котиляно.

Л

ЛАБЕАТИ - илирийско племе, което живеело около днешното Шкодренско езеро (наричано в древността Лабеатско езеро).

ЛАБЕОН, АНТИСТИЙ - римски юрист от времето на Август.

ЛАБЕРИЙ МАКСИМ - пълководец на Траян.

ЛАБЕРИЙ, ДЕЦИМ - римски конник (починал 43 г. пр. Хр.), наред с Публилий Сир най-значителният мимограф от времето на Цезар. Уязвен от нападките му, диктаторът го накарал да излезе на сцената да се състезава с първия си съперник Сир. Това повлякло декласирането на Лаберий, който описва с горчиви думи тези свои патила в няколко от запазените до наше дни фрагменти.

ЛАБИКИ - старолатински град между Тускулум и Пренесте.

ЛАБИРИНТ - постройка при град Кносос на остров Крит с дълги кръстосани ходове, от които мъчно могло да се намери изход, изградена от Дедал за чудовището Минотавър. Всъщност тази легенда е късен спомен за сложната постройка на двореца в Кносос, главния град на Крит, издигнат през 2000-1500 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, VIII 158).

ЛАБЪР - “Вихър”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 224).

ЛАВИНИЙ (ЛАВИНИУМ) - древен град, разположен южно от Рим в Лациум, днес Пратика, основан от Еней и наречен по името на съпругата му Лавиния. Жителите на Лавиний по-късно основали Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХV 728; Вергилий, “Енеида” I, 270; Ливий, I, 1; І, 3; І, 6; І, 23; ІІ, 2; ІІ, 39).

ЛАВИНИЯ - дъщерята на древния италийски цар Латин (XII в. пр. Хр.), който я дал за съпруга на Еней, защото според предсказание очаквал зет пришълец. Заради нея избухнала войната между Еней и предишния й годеник царя на рутулите Турн. Майка от Еней на Асканий. На нейно име бил наречен град Лавиний (Вергилий, “Енеида”, VII, 71, 314; ХI, 479; ХII, 17, 64, 195; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 449, 569 и сл.; Ливий, I, 2-3).

ЛАВРЕНТ - любим на римляните зимен курорт в Южен Лациум близо до устието на река Тибър.

ЛАВРЕНТИЙСКА ОБЛАСТ - областта на Лаврентум, древен латински град на юг от Остия, на 2 мили от морето, седалище на цар Латин. На това място Еней за първи път стъпил в Италия (Ливий, I, 1; VІІ, 25; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 335, 343, 598).

ЛАВРЕНТУМ - древен латински град на 2 мили от морето в Лациум югозападно от Рим, чиято блатиста и гориста околност била богата с глигани.

ЛАВЪР - свещено дърво на Аполон, според мита в него била превърната бягащата от бога тесалийска нимфа Дафна. С лаврови клончета били обкичени косите, колчанът и лирата на Аполон. Лавровите венци били символ на победата.

ЛАДОВЕ - поредица от осем тона със строго установени места на полутоновете, състояща се от два тетрахорда. Според античната музикална теория всеки лад притежавал определени изразни качества: простота при еолийския, разнообразие при йонийския, тъга при лидийскпя, бодрост при фригийския и войнственост при дорийския.

ЛАДОН - приток на река Алфей в Аркадия (Овидий, “Метаморфози”, I 702)

ЛАДОН - един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 216).

ЛАЕРТ - син на Аркизий, цар на остров Итака, баща на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 48, 124, 144; “Героини” I, 98, 105, 113; III, 29).

ЛАЕРТИД - прозвище на Одисей като син на Лаерт (Овидий, “Метаморфози”, ХII 625).

ЛАЗЕРПИЦИЙ - растение, използвано като основна подправка в римската кухня, наричано още силфион. Отглеждало се най-вече в Киренайка и било предмет на оживена търговия.

ЛАИДА - име на две прочути хетери от Коринт, по-старата от V в. пр. Хр., по-младата от IV в. пр. Хр. (Овидий, “Любовни елегии” I, 5, 12).

ЛАЙ - цар на Тива, съпруг на Иокаста (у Омир Епикаста), баща на Едип, наричан затова Лаяд - “син на Лай”. Понеже му било предсказано, че ако роди син, той ще убие баща си и ще се ожени за майка си, подхвърлил младенеца Едип чрез овчар на планината Китерон. Въпреки това по-късно предсказанието се изпълнило (Овидий, “Метаморфози”, VII 760).

ЛАКЕДЕМОН - другото име на Спарта, столицата на пелопонеската област Лакония. Град от важно значение за антична Гърция по своята мощ и култура. Там е живял и творил гръцкият поет Алкман (VІІ - VІ в. пр. Хр.) (Вергилий, “Енеида” VII, 363; Ливий, XХХV, 13).).

ЛАКЕДЕМОНЕЦ - синоним на спартанец (Ливий, XХV, 23).

ЛАКОН - “Спартанецът”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 219).

ЛАКОНИЯ - област в Пелопонес с главен град Спарта (Овидий, “Метаморфози”, III 223, ХV 50).

ЛАМ - син на Херкулес и лидийската царица Омфала (Овидий, “Героини” IX, 54).

ЛАМИЕВИТЕ ГРАДИНИ - прочут парк в Рим на Есквилина.

ЛАМИИ - красиви призрачни женски същества, подобни на вампири. Привличали по особени начини деца и особено красиви младежи и изпивали кръвта им.

ЛАМИЯ, ЛУЦИЙ ЕЛИЙ - противник на Крас в делото на Гай Акулеон през 97 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 262, 269).

ЛАМОС - син на Нептун, цар на людоедите лестригони, митически основател на град Формие в Кампания (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 233).

ЛАМПЕТИД - певец на сватбата на Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 111).

ЛАМПЕЦИЯ - “Светещата” (гр.), една от Хелиадите (дъщерите на Хелиос), сестра на Фаетон (Овидий, “Метаморфози”, II 348).

ЛАМПСАК - малоазийски град на североизточния бряг на Дарданелите (днес Лапсики), средище на полския бог на градините и оплождащата сила в природата Приап (Овидий, “Тъги” I, 10, 26).

ЛАНИСТ - собственик и ръководител на школа за гладиатори. Обучавал гладиаторите на бойни изкуства и живеел от приходите от гладиаторските игри.

ЛАНУВИЙ (ЛАНУВИУМ) - град в Лациум с прочут храм на Юнона, днес Чивита Лавиния (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ).

ЛАОДАМЕЯ - дъщеря на Акаст, царя на Иолк, съпруга на Протесилай, , който паднал пръв от гърците в Троянската война. След убийството му не искала да го над­живее и измолила от боговете съпруга си от подземния свят. После обаче не пожелала да го пусне обратно, а слязла заедно с него в Аида (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 38; “Писма от Понта” III, 1, 110; “Тъги” I, 6, 20; V, 5, 58).

ЛАОДИКА - любимка на Нептун (Овидий, “Героини” XIX, 135).

ЛАОДИКЕЯ - град във Фригия.

ЛАОКООН - троянски жрец на Аполон, брат на цар Приам. Забил копие в дървения кон, за да попречи на внасянето му в града. Заради “светотатството” две огромни змии го задушили заедно с двамата му сина по време на жертвоприношение. Изобразената от Вергилий смърт на Лаокоон и синовете му е представена с незначителни отстъпления в знаменитата “група на Лаокоон”, произведение на родоската школа в периода на нейния разцвет. Нейни творци били ваятелите Агесандър, Полидор и Атенодор. Групата, която се счита за чудо на изкуството, била открита в 1506 г. в Рим, където се пази и сега във Ватиканския музей. Когато я намерили, било заповядано да ударят всички камбани в Рим (Вергилий, “Енеида” II, 40 и сл., 200-230).

ЛАОМЕДОН(Т) - цар на Троя, баща на Антигона, Хезиона, Приам и Титон. Получил помощта на Аполон и Нептун при издигане стените на Троя, но отказал да ги възнагради, затова Нептун наводнил страната и изпратил огромно морско чудовище, жадно за човешки жертви, на което трябвало да се принесе Хезиона. Херкулес убил чудовището и спасил дъщерята на царя, но и на него Лаомедон отказал обещаната награда - безсмъртните коне, които някога Юпитер дал на дядо му Трос в отплата за похитата на Ганимед. Затова героят заедно с други герои, между които бил Теламон, завладял страната, убил измамника и всичките му деца с изключение на Приам и дал дъщеря му за жена на Теламон (Вергилий, “Енеида” III, 247; Овидий, “Метаморфози”, VI 96; ХI 196 и сл., 202 и сл.; “Любовни елегии” III, 6, 54).

ЛАПИТИ - митическо племе от великани около планините Олимп и Пелион в Тесалия. На сватбата на лапита Пиритой поканените кентаври в пияно състояние се опитали да похитят жените на лапитите, поради което произлязла прочутата битка между лапити и кентаври (“кентавромахия”). Лапитите с помощта на Аполон и най-силните герои на Елада надвили кентаврите и ги прогонили из страната. Битката между лапитите и кентаврите е любим сюжет в античното изкуство (Овидий, “Метаморфози”, ХII 250, 261, 417, 530, 536; ХIV 670; Вергилий, “Енеида” VI, 601).

ЛАР - вж. Лари.

ЛАРВИ - зли духове на покойници, които не намирали покой в подземния свят и бродели по земята, пакостейки на хората.

ЛАРЕНЦИЯ - съпругата на овчаря Фаустул, която отгледала Ромул и Рем. По други версии била блудница, удостоена с вниманието на Херкулес (Ливий, I, 4).

ЛАРИ - домашни богове, покровители на дома и семейството у римляните и етруските, сходни и често смесвани с пенатите. Първоначално били духовете на предците. Техните изображения - малки дървени или восъчни статуйки - били поставяни в ниша или ракла (ларариум) при огнището, близо до изображенията на пенатите. Всеки месец и при особени случаи им принасяли жертви. Те трябвало да вкусват първите плодове от всяка реколта. Римляните вярвали, че когато семейството напусне завинаги жилището, ларите за разлика от пенатите оставали в него, защото те всъщност са божества на мястото. Ларите били почитани и като покровители на отделните улици, пътищата (на кръстопътищата), полетата и посевите, горите, езерата. В единствено число думата Lar се употребява като синоним на дом, подслон и оте­чество (Овидий, “Средства против любовта” 287; “Тъги” IV, 8, 22; Ливий, I, 29; VІІІ, 9).

ЛАРИЙ - езеро в Италия, днес Лаго ди Комо.

ЛАРИС (ЛАРЕС) - град в Африка на източната граница на Нумидия, на 30 мили от Капса, днес Ларбус.

Лариса - главен град на Тесалия с акропол на невисок хълм, закрилян от река Пеней. Бил прочут с игрите, устройвани по подобие на римските гладиаторски зрелища. Тук се устройвали също и гимнастически и музикални състезания, в които участвували и много чужденци (Овидий, “Метаморфози”, II 534).

ЛАРИЦИЙ ФЛАВУС, СПУРИЙ - римски военачалник във войната с етруските в 509 г. пр. Хр., консул през 506 и 490 г. пр. Хр., помощник на Хораций Коклес в 508 г. пр. Хр., пратеник при Кориолан в 488 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 10-11).

ЛАТИН - според италийското предание син на Фаун и нимфата Марика, според гръцкото (споменато още у Хезиод) - на Одисей (или на Телемах) и на нимфата Кирка, цар на Лациум със седалище град Лаврентий, родоначалник и епоним на племето латини. Дал на Еней гостоприемство, място да си построи нов град и ръката на дъщеря си Лавиния, която според предсказанието трябвало да се омъжи за чужденец и била обещана преди това на вожда на рутулите Турн. След смъртта си бил наречен Юпитер Лациарис като покровител и епоним на Лациум (Вергилий, “Енеида”, VII, 45, 61, 91, 92, 102, 166, 168, 284, 407, 427, 576, 585; VIII, 16; IХ, 274, 389; Х, 66; ХI, 17, 105, 113, 128, 224, 229, 235, 402, 442, 469; ХII, 18, 59, 113, 137, 161, 196, 287; Овидий, “Любовни елегии” II, 12, 21; “Метаморфози”, ХIV 449; Ливий, I, 1-2).

ЛАТИН - цар на Алба Лонга, втори наследник на нейния цар Асканий (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 611 и сл.).

ЛАТИН - известен мимически актьор от края на I в. сл. Хр., услужвал на Домициан също така със своите издайничества.

ЛАТИНИ - племе, населявало областта Лациум. Езикът им бил индоевропейски, но различен от този на останалите италийски племена. Образували латинския съюз, в който влизали 30 града с главен град Алба Лонга. По време на ранната история на Рим водели чести войни с римляните. След изгонването на царете в Рим отношенията с латините силно се влошили и избухнала Първата латинска война, продължила до 493 г. пр. Хр. Рим бил принуден да влезе в съюз с латините при условие да не се меси във вътрешните им работи, да им оказва военна помощ и да дели с тях плячката по равно. По това време латините образували федерация от осем града, наречена Арицийска по мястото на съюзните събрания Ариция. Членовете и били равноправни, начело стоял изборен диктатор. В своя съюз с римляните латините имали по-малки права и това постепенно довело до разпадане на съюза. След Първата самнитска война (343 - 341 г. пр. Хр.) римляните установили господството си в Кампания и с това предизвикали голяма тревога у латините, които започнали Втората латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.), завършила с победа за Рим. След тази война Латинският съюз се разпаднал. Жителите на няколко града били включени в състава на римските граждани, като придобили римско гражданство, но без право да гласуват (ius sine suffragio). Останалите латински и волски градове били обявени от Рим за латински съюзници. Техният статут послужил като основа за оформяне статута на латинското гражданство - запазвайки всичките си права в своята държава, жителите им се ползували от някои права на римските граждани - можели да сключват брак с римляни, да влизат в делови търговски отношения с тях под охраната на римското законодателство и държавните власти. За разлика от останалите италийци те можели да се преселват в Рим, където впоследствие често били включвани в състава на пълноправните римски граждани. Едва след Съюзническата война от 90 - 88 г. пр. Хр. те получили пълните права на римски граждани.

ЛАТИНИЙ, ТИТ - римлянин (VІ - V в. пр. Хр.), на когото в 491 г. пр. Хр. Юпитер изпратил вещ сън с изискването да се повторят Големите игри, понеже не били проведени според изискванията (Ливий, IІ, 36).

ЛАТИНСКА АЗБУКА - азбуката на Рим, използвана днес у множество народи. Произхождала от един от западните варианти на гръцката азбука. Съставянето на латинската азбука се приписва от легендата на Евандър или на Херкулес, което указва на гръцкия и произход. Смята се, че тя е била разпространена в Италия от гръцките колонии чрез посредничеството на етруските. Състояла се от 21 букви - A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X, към които около началото на новата ера били добавени, за де се улесни изписването на гръцки думи и лични имена, буквите Y и Z. Император Клавдий прибавил три нови писмени знака: обърнато F за съгласната [v], която до тогава имала общ знак с гласната [u]; ) за съчетанията ps и bs; ├ за звука [ü], среден между i и u, който дотогава се предавал с i или u, срв. optimus-optumus. Тези наистина необходими букви, свидетелство за отлични познания на фонетиката, били използвани, както показват каменните надписи, само през управлението на Клавдий и след смъртта му били изхвърлени от азбуката.

ЛАТИНСКИ ИГРИ - в древността празник на Стария латински съюз, ръководен от Алба Лонга. След разрушаването на този град и преселването на жителите му в Рим римските царе станали ръководители на съюза и ежегодно извършвали жертвоприношения на Диана на Авентинския хълм, а по-късно - на Албанската планина. По време на Републиката консулите при встъпването си в длъжност обявявали празненствата и принасяли жертва на Юпитер Лациарис - покровителя на Латинския съюз. При отсъствието на консулите от Рим по време на празника се назначавал като временен управител префектът на Рим. Празненствата се провеждали през април или в началото на май и траели 4 дни, през които се преустановявали бойните действия в целия Лациум и всякакви сделки на форума, а богатите потегляли за именията си извън Рим (Ливий, XХІ, 63).

ЛАТИНСКИ СЪЮЗ - федерация на градовете в Лациум, възникнала в началото на І хилядолетие пр. Хр. и включвала според античната традиция 30 града. Първоначално съюзът бил ръководен от Алба Лонга, а от VІ в. пр. Хр. бил оглавен от Рим. Съюзните общини имали общи религиозни празници, съюзното събрание решавало общите въпроси и споровете между тях. Усложняването на политическата обстановка в Рим в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. позволило на някои латински общини да се освободят от римското господство. Съюзът начело с Рим бил възстановен в 493 г. пр. Хр. при условие за взаимна помощ по време на война, участие в командуването и подялба на придобитото. След галското нашествие (390 или 387 г. пр. Хр.) съюзът се разпаднал, но после бил възстановен при по-изгодни за Рим условия и просъществувал до Втората латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.) (Ливий, VІІ, 25; VІІІ, 4).

ЛАТИНСКИЯТ ПЪТ - пътят, който свързвал Рим с Капуа, като минавал през Лациум (Ливий, IІ, 39; ХХІІ, 12).

ЛАТОНА - латинско име на Лето, дъщеря на титана Цей (гр. Койос), майка от Юпитер (Зевс) на Аполон и Диана (Артемида). Когато предстояло да ражда, никоя страна на земята, ни небето, ни морето й дали подслон от страх пред ревнивата Юнона, накрай над родилката се смилил единствен остров Делос. Там в подножието на планината Цинт (Кинт) под палма богинята дала живот на двамата близнаци. Оскърбена от тиванската царица Ниоба, която се осмелила да разгонва народа от олтарите й и да се сравнява с нея, чрез Аполон и Диана изтребила седемте й синове и толкова дъщери. Оскърбена от ликийските селяни, Латона ги превърнала в жаби. Свещен на богинята е остров Калаврея (Овидий, “Писма от Понта” IV, 14, 57; “Метаморфози”, I 696; III 383; VI 160, 162, 171, 185 и сл., 199, 205, 214, 274, 280, 315, 336, 339 и сл., 346, 383; VII 384; VIII 15, 277; ХI 194; ХIII 635).

ЛАТОНИЯ - прозвище на Диана като дъщеря на Латона (Овидий, “Метаморфози”, VIII 394).

ЛАТРЕЙ - кентавър, убил македонеца Халес на сватбата на Пиритой, но с високомерието си предизвикал Ценей, който го убил (Овидий, “Метаморфози”, ХII 463).

ЛАТРУНКУЛИ - римска тактическа игра за двама души, играна върху разделена на полета дъска (подобна на шахматната) с черни и бели (или черни и червени) пионки, представляващи два отряда войници или разбойници (latrunculi “разбойничета”). Целта била чрез обграждане противниковите пулове да бъдат елиминирани поединично.

ЛАХЕЗИДА (ЛАХЕЗИС) - наречницата, една от трите сестри парки (гръцките мойри), които плетели жизнените нишки на всеки смъртен (Овидий, “Тъги” V, 10, 45).

ЛАХНА - “Вълнено влакно” (гр.), една от хрътките на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 222).

ЛАЦЕРНА - груб плащ, носен от римляните над тогите при пътуване или в студ. Стоенето на обществено място с лацерна се смятало непристойно; в театъра ги носели при лошо време, но ги хвърляли при идване на императора.

ЛАЦЕТАНИЯ - областта на лацетаните, които според Плиний Стари населявали крайбрежието на Североизточна Тараконска Испания (Ливий, XІ, 32).

ЛАЦИЙ - вж. Лациум.

ЛАЦИНИУМ - нос при Кротон в Южна Италия с прочут храм на Юнона (Овидий, “Метаморфози”, ХV 701).

ЛАЦИУМ (ЛАЦИЙ) - област в средна Италия между Етрурия и Кампания по долината на река Тибър и брега на Тиренско море, населявана от латини, днес Лацио. В нея се намира Рим (Ливий, I, 53; VІІ, 4-5; Овидий, “Метаморфози”, I 560; ХIV 327, 390, 452; ХV 626; Вергилий, “Енеида” I, 6, 29, 205, 265, 553; IV, 432; V, 731; VI, 68, 791; VII, 38, 54, 313, 342, 601, 708; VIII, 4, 10, 14, 18, 323; Х, 58; ХI, 139, 168, 216, 231, 362, 431; ХII, 24, 148).

ЛЕАНДЪР - младеж от град Абидос в Троада на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дарданелите), възлюбен на тракийската жрица Херо от Сестос, града на отсамния бряг. Преплувал всяка нощ през протока до своята любима, но една нощ бурята изгаси­ла лампата от кулата на Херо и той, лишен от пътеводна светлинка, потънал във вълните. На сутринта девойката видяла трупа му на брега и в отчаянието си се хвърлила в мо­рето (Овидий, “Любовно изкуство” II, 249; “Героини” XII; XIII; “Тъги” III, 10, 41).

ЛЕАРХ - синчето на Атамант и Ино, което баща му убил в пристъп на безумие (Овидий, “Метаморфози”, IV 516).

ЛЕБИНТ - един от Спорадските острови в Егейско море, източно от Наксос, сега Левита (Овидий, “Метаморфози”, VIII 222).

ЛЕВИЙ - римски поет (ІІ - І в. пр. Хр.), чиято сбирка “Любовни шеги” е загубена.

ЛЕВКАДА - остров в Йонийско море срещу западното крайбрежие на Средна Гърция, първоначално свързан чрез провлак с континента. Смятан от археолога В. Дьорпфелд за Одисеевата Итака. На Левкада имало известен храм на Аполон. От скала на този остров се хвърлила в морето Сафо, измъчвана от нещастна любов (Овидий, “Метаморфози”, ХV 289).

ЛЕВКИП - участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 306).

ЛЕВКИП - гръцки философ атомист (VІ - V в. пр. Хр.), учител на Демокрит.

ЛЕВКИПИДИ - близначките на Левкип, сгодени за Афарей и похитени от Кастор и Полукс.

ЛЕВКОЗИЯ - малък остров южно от Пестум в Тиренско море, днес Пунта Ликоза (Овидий, “Метаморфози”, ХV 708).

ЛЕВКОН - “Белият” (гр.), един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 218).

ЛЕВКОНОЯ - една от трите дъщери на Миний, превърнати в прилепи за незачитане култа на Бакх, тъй като на неговия празник тъкали и си разказвали истории (Овидий, “Метаморфози”, IV 168).

ЛЕВКОТЕЯ - “Бялата богиня”, името на Ино, дъщерята на Кадъм и Хармония и съпруга на Атамант, след като била превърната от Нептун (Посейдон) в морска богиня (Овидий, “Писма от Понта” III, 6, 20; Овидий, “Метаморфози”, IV 542).

ЛЕВКОТОЯ - “Бялата бегачка”, дъщеря на персийския цар Орхам и на океанидата Евринома. Любимка на Сол (Хелиос), който проникнал до нея под образа на майка й. Заровена жива от баща си, но превърната от бога на слънцето в тамяново растение (Овидий, “Метаморфози”, IV 196 и сл., 208 и сл., 220 и сл., 243).

ЛЕГАТ - “пратеник”, назначаван от сената посланик, лице, упълномощено да изпълни политическо поръчение. В епохата на Късната република - помощник на пълководец извън Рим, по-късно и наместник на римското управление в провинциите (с преторски или консулски ранг), на когото били подчинени гарнизоните на провинцията. От времето на Цезар легати започнали да командуват легиони (Ливий, VІІІ, 9-10; ХХІІ, 12; ХХІІІ, 16; ХХХ, 32).

ЛЕГИОН - основна боева единица в римската армия. Първоначално легион се наричала цялата римска войска, която била около 3000 души пехота и 300 конници и се събирала само по време на война или за военно обучение. През V - ІV в. пр. н. е. броят на легионите се увеличил до два, после до четири и дори повече. От началото на ІV в. пр. н. е. войниците започнали да получават малка заплата. Легионът се състоял от 3000 души тежка пехота (по 1200 принципи и хастати и 600 триарии), 1200 души лека пехота (велити) и 300 конници. Различните категории се комплектували от различни имуществени класове римски граждани. Начело на легиона в периода на Републиката стоял трибун (всеки легион имал 6 трибуни, които се редували в своята служба), а през императорската епоха - легат. Легионът се делял на 30 манипули, командувани от по двама центуриони - старши и младши. Легионът обикновено се строявал в шахматен ред по следния начин: най-отпред били петнадесетте манипули от хастати, строени на известно разстояние помежду си, достатъчно да пропусне една манипула; зад хастатите били разположени манипулите на принципите, застанали в процепа между тези на хастатите; встрани и зад принципите били триариите, строени в тил на хастатите. Армията на един консул обикновено се състояла от два легиона. Когато се налагало, били събирани допълнителни военни контингенти под командуването на претори, бивши консули и бивши претори, диктатори и др. С времето броят и числеността на легионите се увеличили. През императорската епоха армията била професионална, наемна (Ливий, I, 29-30, 32; ІІ, 6, 39; VІІІ, 9-10; ХХІІ, 5, 43; ХХІІІ, 16; ХХІХ, 26).

ЛЕДА - дъщеря на етолийския цар Тестий, съпруга на спартанския цар Тиндарей. Родила от Юпитер (Зевс), който я прелъстил в образа на лебед, Елена и Полукс (Полидевк), единия от двамата Диоскури, а от Тиндарей - Кастор и Клитемнестра. Запазени са антични изображения на Леда и лебеда върху вази, лампи, саркофази, мозайки-стенописи, прочута статуя от Тимотей (Овидий, “Любовни елегии” I, 10, 3; II, 4, 42; II, 11, 29; Овидий, “Метаморфози”, VI 109; Вергилий, “Енеида” I, 652; III, 328; VII, 364).

ЛЕКСОВИИ - галско племе в областта Арморика.

ЛЕКТИКА - носилка, обикновено закрита, въведена в Рим през II в. пр. Хр. и отначало позволена само за матрони, сенатори и болни. През императорската епоха влязла във всеобща употреба. Носели я шест носача или осем за по-изнежените. Пред лектиката на господаря бил изпращан специален слуга, който разчиствал пътя. Освен лектики се използвали и носилки-кресла.

ЛЕКТИСТЕРНИУМ (ЛЕКТИСТЕРНИЙ) - особен вид жертвоприношение, при което статуята на божеството се полага на ложе, застлано със скъпи платове, върху специална възглавница (pulvinar), а пред ложето се поставя отрупана с ястия трапеза (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ, 1, 9-10).

ЛЕЛАП - “Вихрушка” (гр.), един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 211)

ЛЕЛАП - “Вихрушка” (гр.), кучето на Цефал, което нямало равни на себе си по бяг, но било вкаменено заедно с тевменската лисица (Овидий, “Метаморфози”, VII 771).

ЛЕЛЕГ - старец от Нарикс в Локрида, Средна Гърция, родоначалник на лелегите. Като младеж живял в град Трезен при Питей, участвал в Калидонския лов. Разказал историята на Филемон и Бавкида като пример за величието на небесните сили (Овидий, “Метаморфози”, VIII 312; 568 и сл., 618 и сл.).

ЛЕЛЕГИ - пеласгийско племе, което живеело на много места в Мала Азия, и Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VII 443; VIII 6; IХ 645, 652).

ЛЕЛИЙ, ГАЙ - римски военачалник (ок. 235 - ок. 160 г. пр. Хр.). Участвувал във военните действия срещу Картаген в Испания и Африка. В 202 г. пр. Хр. командувал италийската конница на левия фланг на римляните в битката при Зама (Ливий, XХХ, 12; ХХХ, 32; ХХХ, 35).

ЛЕЛИЙ, ГАЙ - римски държавник и оратор, народен трибун в 154 г. пр. Хр., консул в 140 г. пр. Хр. Тъст на Квинт Сцевола Авгура, близък приятел и съратник на Сципион Емилиан Африкански. Най-прочутата от неговите речи е тази за колегиите, произнесена през 145 г. пр. Хр. по време на преторството му. С нея Лелий успял да отклони законопроекта на народния трибун Гай Лициний Крас, според който изборите в жреческите колегии трябвало да се провеждат от народа, а не от самите членове на колегиите. Цицерон му е посветил съчинението си “Лелий, или За приятелството” (Цицерон, “За оратора”, I, 35, 58, 211, 215, 255; II, 22, 154, 286, 341; III, 28; “Брут”, 82-85, 94, 101, 161, 211, 213, 252, 258, 295; “Ораторът”, 232).

ЛЕЛИЯ - дъщеря на Гай Лелий, жена на Квинт Сцевола Авгура и тъща на Лициний Крас (Цицерон, “За оратора”, III, 45; “Брут”, 211).

ЛЕМНИЕЦ - прозвище на бог Вулкан (Хефест), който обитавал остров Лемнос, имал ковачница в загаснал вулкан на острова и бил на особена почит там (Овидий, “Метаморфози”, II 757; IV 185).

ЛЕМНОС - плодороден остров в Северно Егейско море пред Малоазийското крайбрежие, поради вулканичната си природа (вулканът на планината Мозихъл изригвал до времето на Александър Велики) главен център на култа на Хефест (Вулкан). Според един мит лемноските жени съсекли мъжете си, които ги пренебрегнали, като довели на острова тракийки. На острова гърците изоставили Филоктет при похода срещу Троя (Овидий, “Героини” VI, 8, 50, 53, 117, 136; “Метаморфози”, ХIII 46, 313; Вергилий, “Енеида” VIII, 454).

ЛЕМУРИ - общо название на всички духове на покойници, останали на този свят. Добрите от тях се почитали като лари, домашни божества, а лошите - ларви - блуждаели по земята и вършели злини, понеже не могли да намерят покой в подземното царство.

ЛЕНЕЙ - един от прякорите на Бакх, бога на виното и винарството. Идва от гръцката дума lenos със значение на голяма каца, в която се омачква гроздето, за да стане после на вино (в български това съществително е заето в облика “лин”). На празненствата Ленеи през месец януари в Атина пред Ленеон, един от двата главни храма на бога, освен устройваните шествия и пиршества били представяни и трагедии (Овидий, “Метаморфози”, IV 14; ХI 132).

ЛЕНТУЛ ГЕТУЛИК, ГНЕЙ - римски поет и историк, консул в 26 г. сл. Хр., убит в 39 г. от Калигула, понеже организирал заговор срещу него.

ЛЕНТУЛ КЛАВДИАН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - легат на Сципион Стари в Испания през 210 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 77).

ЛЕНТУЛ КЛОДИАН, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, консул в 72 г. пр. Хр., цензор през 70 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 230, 234, 235, 308, 311).

ЛЕНТУЛ КРУС, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, претор в 58 г. пр. Хр., консул през 49 г. пр. Хр., върл противник на Цезар (Цицерон, “Брут”, 268).

ЛЕНТУЛ ЛУП, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ - римски консул през 156 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 79).

ЛЕНТУЛ МАРЦЕЛИН, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - син на Публий Корнелий Лентул Марцелин, претор през 59 г. пр. Хр., консул през 49 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 268).

ЛЕНТУЛ МАРЦЕЛИН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - син на Марк Клавдий Марцел, оси­новен от един от Лентуловците, легат на Помпей през 67 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 136).

ЛЕНТУЛ СУРА, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - един от най-близките съмишленици на Каталина, екзекутиран през 63 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 230, 235, 308, 311).

ЛЕНТУЛ, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, консул през 162 г. пр. Хр., първенец на сената, участник в разправата над Гай Гракх (Цицерон, “За оратора”, I, 211; “Брут”, 108).

ЛЕОНТИНИ - град в Сицилия, на северозапад от Сиракуза, на река Лис. През 214 г. пр. Хр. сиракузкият тиран Хиероним го отнел от римляните. След убийството на Хиероним същата година Марк Клавдий Марцел успял да го завладее отново (Ливий, XХІV, 33).

ЛЕПИД, МАРК ЕМИЛИЙ - един от триумвирите, който като претор през 49 г. пр. Хр. поддържал Цезар, а след това бил наместник в Отсамна Испания (48-47 г. пр. Хр.).

ЛЕПИД, МАРК ЕМИЛИЙ - римски консул в 137 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 40; “Брут”, 95-97, 106, 295).

ЛЕПОНТИИ - келтско племе, което живеело между планината Сан Готар и Голямото езеро, територия, която отговаря по размери и местоположение на днешната Тесинска област. Според други сведения лепонтиите населявали земите между изворите на Рона и тези на Рейн.

ЛЕПТИН - атински политик от времето на Демостен (Цицерон, “Ораторът”, 111).

ЛЕПТИС МАГНА - град, основан от картагенците като емпорион (тържище) в Триполитания, но след II пуническа война им е отнет от Масиниса. Към времето на Югуртинската война е бил федеративен римски град. Най-голям разцвет изживява при император Септимий Север (Салустий, “Югуртинската война”, 19, 77).

ЛЕПТИС МИНОР - древно картагенско поселище, превърнато от римляните в център на голям домен в Проконсулска Африка, днес Лемта (Салустий, “Югуртинската война”, 19).

ЛЕРНА - град и блатиста местност южно от Аргос в Арголида, където обитавала лернейската хидра (гр. “водна змия”), потомка на Тифоей и Ехидна, с много змийски глави, от които едната безсмъртна, и с отровно дихание. Хидрата била убита от Херкулес, който с помощта на Иолай изгарял всяка от нейните рани, защото иначе на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Героят потопил стрелите си в отровната й кръв и така ги направил смъртоносни. С отровата на лепнейската хидра била напоена и дрехата на кентавъра Нес (Овидий, “Метаморфози”, I 589; IХ 69, 130, 158).

ЛЕСБОС - голям плодороден остров в Егейско море срещу западното крайбрежие на Мала Азия с главен град Митилена, родно място на Сафо и Алкей (Овидий, “Метаморфози”, II 592, ХI 55, ХIII 173).

ЛЕСТРИГОНИ - митическо племе от кръвожадни исполини, управлявано от цар Антифад и с главен град Телепил. Според римляните живели при Формие (близо до Гаета) в Лациум. На техните брегове попаднал Одисей по време на своите скитания. Те запращали цели скали върху корабите на Одисей, и всички били разбити, с изключение на един, с който той пристигнал на острова на Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 233).

ЛЕТА - реката на забравата в подземния свят. Щом сенките поемели глътка от нея, забравяли всякакъв спомен от земния си живот (Овидий, “Писма от Понта” II, 4, 23; IV, 1, 17; “Тъги” IV, 1, 47; 9, 2; “Любовно изкуство” III, 340, 646; “Средства против любовта” 551; “Метаморфози”, VII 152; ХI 602; Вергилий, “Енеида” V, 855; VI 704, 715, 749).

ЛЕТЕЯ - фригийка, която си навлякла нещастие с гордостта си: била превърната в камък. Вкаменен бил също съпругът й Олен, като искал да поеме вината й върху себе си (Овидий, “Метаморфози”, Х 69).

ЛИБЕР - староиталийски бог на оплодяването и засаждането, отъждествен по-късно с бога на виното Бакх. Празникът му Либералии бил чествуван в Рим на 17 март (Овидий, “Метаморфози”, III 520, 528, 636, IV 16, VI 125, VII 294, 359, VIII 177, ХI 105, ХIII 650; “Любовни елегии” III, 8, 52).

ЛИБЕРАЛИИ - празник в чест на бог Либер в Рим, провеждан на 17 март.

ЛИБЕРТИНИ - освободени роби. Робът в Рим можел да бъде освободен при строгото спазване на известни формалности: пред претора и няколко свидетели или по завещание. Либертините обикновено ставали клиенти на бившите си господари. Синовете им имали граждански права‚ но били гледани все пак като не напълно равностойни на свободно родените. Самите либертини стояли в правно отношение по-високо от така наречените перегрини, т. е. свободните жители на римската империя, които не са били римски граждани. Последните са плащали не само поземлен, но и поголовен данък, който в древността се смятал признак за робство. От 304 г. пр. Хр. на либертините се разрешавало да се запишат само в четирите градски триби, които били най-многолюдни и затова влиянието на новодошлите не се чувствало в тях.

ЛИБЕТРИДИ - прозвище на музите.

ЛИБИТИНА - староримска богиня на смъртта и погребението, впоследствие идентифицирано с гръцката Персефона. В храма й се съхранявали всички необходими за погребение принадлежности.

ЛИБИЯ - област в Северна Африка по крайбрежието западно от река Нил. Името на областта се използва често и вместо римската провинция Африка, която се простирала от Египет до Атлантическия океан. Тя била житницата на Рим, в нея богатите римляни притежавали обширни земи (Овидий, “Метаморфози”, II 237; IV 77, 617; V 75, 328).

ЛИБОН, ЛУЦИЙ СКРИБОНИЙ - римски трибун през 149 г. пр. Хр., обвинител в процеса срещу Сервий Галба (Цицерон, “За оратора”, I, 227; II, 263; “Брут”, 89, 90).

ЛИБОН, ЛУЦИЙ СКРИБОНИЙ - тъст на сина на Гней Помпей Велики Секст Помпей, сражавал се през 49-48 г. пр. Хр. успешно срещу флотата на Цезар в Адриатическо море.

ЛИБРА - римска мерна единица за тегло, равна на 327,45 грама и деляща се на 12 унции по 27 грама.

ЛИБУРНИ - леки плавателни съдове, които употребявали жителите на Либурния, област на западното крайбрежие на Гърция. С такива по-леки и по-бързи кораби Август излязъл срещу тежките египетски кораби на Антоний в решителното морско сражение при Акциум през 31 г. пр. Хр.

ЛИБУРНИ - племе, населявало областта Либурния по източното крайбрежие на Адриатическо море.

ЛИБУРНСКИ КОРАБ - лек, бързоходен морски съд, използуван от племето либурни в Адриатика за пиратски набези. На маневреността им Август дължи победата си при Акций.

ЛИВИЙ АНДРОНИК - първият римски писател (разцвет около 240 г. пр. Хр.). По произход грък, освободен роб на Луций Ливий Салинатор, той превежда на латински “Одисея” на Омир, написва по подражание на гръцките много комедии и трагедии, от които са останали само фрагменти (Цицерон, “Брут”, 71-73).

ЛИВИЙ ДРУЗ КЛАВДИАН - бащата на Ливия, съпругата на Август.

ЛИВИЙ ДРУЗ‚ МАРК - римски политик, народен трибун в 91 г. пр. Хр. Въпреки прооптиматските си настроения предприел, следвайки дейността на Гракхите, ред мероприятия, насочени срещу нобилитета. Въвел продажба на евтино жито за плебса и предложил да се отделят земи от неокупираната обществена земя за настаняване на колонисти. Възобновил аграрните закони на братята Гракхи за оземляване на безимотните римски граждани и се домогвал да отнеме съдилищата от ръцете на конническото съсловие и да даде граждански права на италийските съюзници. Сенатът и консулът Филип се опълчили против него, Ливий се одързостил да арестува последния‚ но наскоро след това бил намерен убит в собствената си къща. Смъртта му през време на трибуната му, който му давал право на свещена неприкосновеност, била поводът за избухването на Съюзническата война.

ЛИВИЙ САЛИНАТОР, ГАЙ - римски консул от 188 г. пр. Хр., в 191 г. стоял начело на римската флота във войната срещу Антиох.

ЛИВИЙ САЛИНАТОР, МАРК - консул през 207 г. пр. Хр., победител на Хаздрубал при Сена (Цицерон, “За оратора”, II, 273; “Брут”, 36, 130).

ЛИВИЙ, ТИТ - римски исто­рик (59 г. пр. Хр. - около 17 г. сл. Хр.), родом от град Патавий (днес Падуа). Историята на Ливий обхваща период от 700 години, от основаването на Рим до смъртта на Друз (9 г. пр. Хр.).От огромния му труд в 142 книги са останали в цялост 35 и множество фрагменти.

ЛИВИЛА - съпруга на Друз Млади.

ЛИВИЯ - съпруга на Август;).

ЛИВИЯ ДРУЗИЛА - втората съпруга на Август (30. I. 58 г. пр. Хр. - 29 г. сл. Хр.), дъщеря на Луций Друз Клавдиан и Алфидия. От първия си брак с Тиберий Клавдий Нерон имала синове Тиберий, бъдещият император, и Друз Стари. Сетне станала съпруга на първия римски принцепс Август и оказвала голямо влияние върху него. След осиновяването и от Август била наречена Юлия Августа. След смъртта на обожествения си съпруг била провъзгласена за негова жрица (Вергилий, “Енеида” I, 22. IV 36. VI, 843; Овидий, “Писма от Понта” II, 8, 4; 8, 29; 8, 43; III, 3, 87; 4, 95; IV, 9, 107; 13, 29; Овидий, “Метаморфози”, ХV 836).

ЛИГДУС - критянин, съпруг на Телетуза, баща на Ифис (Овидий, “Метаморфози”, IХ 670 и сл., 684, 705 и сл.).

ЛИГУРИ - едни от най-древните жители на Западна и Южна Европа, които били изтласкани от келтите и италийските племена в планинските и неплодородни земи между Нарбонска Галия и Етрурия в областта Лигурия в западната част на Отсамна Галия на юг по река По. Войнствени и диви, те много трудно били покорени от римляните в ІІІ в. пр. Хр. Били съюзници на Ханибал. Техен отряд участвувал на негова страна в битката при Зама. След Втората пуническа война срещу тях били предприемани много походи, като всеки от тях завършвал с триумф (Салустий, “Югуртинската война”, 77, 99; Ливий, XХІ, 38; ХХХ, 32; Овидий, “Метаморфози”, II 369).

ЛИДИЯ - област в Западна Мала Азия с главен град Сарди, наричана също Меония. (Овидий, “Метаморфози”, VI 12, 146, ХI 98).

ЛИЕЙ - “освобождаващият от грижи” (гр.), прозвище на бога на виното Бакх (Овидий, “Любовни елегии” III, 15, 17; “Метаморфози”, VI 11, VIII 274, ХI 67).

ЛИЗИД ОТ ТАРЕНТ - философ-питагореец, наставник на Епаминонд (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

ЛИЗИЙ - прочут атински оратор (459 - 378 г. пр. Хр.) (Цицерон, “За оратора”, I, 231; II, 93; III, 28; “Брут”, 35, 48, 63, 64, 66-68, 285, 286, 293; “Ораторът”, 29, 30, 41, 90, 110, 226).

ЛИЗИМАХ - пълководец на Александър Велики, получил след смъртта му властта над Тракия.

ЛИЗИП - прочут гръцки скулптор от Сикион (втората половина на IV в. пр. Хр.), разчупил канона на Поликлет и създал нов тип пропорции. Работил първо в Атина, после в двора на Александър Македонски и сетне в Азия. Автор на известни произведения, сред които многобройни портрети на Александър, Атлетът, който се почиства (Апоксиомен) (Плиний, “Естествена история”, XXXIV, 62).

ЛИК - река в Понта (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 47).

ЛИК - кентавър, убит от Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 332).

ЛИК - другар на Диомед, превърнат в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 504).

ЛИК - приток на река Меандър в Голяма Фригия, Мала Азия, днес Чуруксу (Овидий, “Метаморфози”, ХV 273).

ЛИКАБАНТ - тиренски моряк, който настоявал Бакх да бъде пленен и продаден, превърнат за светотатството си в делфин (Овидий, “Метаморфози”, III 624, 637 и сл.).

ЛИКАБАНТ - асириец, приятел на индиеца Атис и противник на Персей, убит от него (Овидий, “Метаморфози”, V 59).

ЛИКАБАНТ - кентавър на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 302).

ЛИКАОН - митически цар в Аркадия, баща на нимфата Калисто. Осмивал вярата на аркадците в боговете, но бил превърнат от Юпитер (Зевс) във вълк (гр. lykos “вълк”), защото, подобно на Тантал, му поднесъл на трапезата ястие с месото на собствения си син. Поради неговото безбожие и кръвожадност, свойствени и на другите хора от неговото време, боговете решили да унищожат чрез потоп човешкия род, Митът произлязъл във връзка с човешките жертви, каквито според Платон били принасяни чак до IV в. пр. Хр. в аркадската “вълча планина” на Зевс Ликейски. Тъй като дъщерята на Ликаон Калисто била превърната в съзвездието “Голяма мечка”, небето около северния небесен полюс било наричано “Ликаонско” (Овидий, “Метаморфози”, I 165, 198 и сл., 221; II 497, 526; Вергилий, “Енеида” IХ, 304).

ЛИКЕЙ - “Вълчата планина”, висока планина в Аркадия, днес Диафорти. Посветена на Зевс (Юпитер) и на Пан (лат. Силван), бог на овчарите, който бил роден там. На Ликей се намирал и известен оракул на Пан (Овидий, “Метаморфози”, I 217, 698).

ЛИКЕЙ (ЛИЦЕЙ) - гимназион в околностите на Атина в свещения лес на Аполон Ликейски (Lycaeus), където преподавал Аристотел (384 - 322 г. пр. Хр.) и беседвали перипатетиците (Овидий, “Метаморфози”, II 710).

ЛИКИСКА - “малка вълчица”, една от хрътките на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 220).

ЛИКИЯ - плодородна област в Югозападна Мала Азия между Кария и Памфилия, с най-известен владетел цар Сарпедон. Според мита Латона превърнала в жаби ликийските селяни, които й попречили да утоли жаждата си от водите на едно блато (Овидий, “Метаморфози”, IV 296, VI 313-381, 645, ХII 116; “Героини” I, 19; Вергилий, “Енеида” Х, 126. ХII, 344).

ЛИКОМЕД - възпитател на Ахил, цар на остров Скирос, при когото се скрил Ахил.

ЛИКОН - гръцки философ (ІІІ в. пр. Хр.), роден в Троада. Известно време оглавявал перипатетическата школа.

ЛИКОПЕС - кентавър опитен в хвърляне на копие (Овидий, “Метаморфози”, ХII 350).

ЛИКОРИДА - любима на поета Корнелий Гал, възпявана в неговите стихове (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 30).

ЛИКОРМА - старото име на река Евен в Етолия (Овидий, “Метаморфози”, II 245)

ЛИКОРМА - участник в битката на сватбата на Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 119).

ЛИКС - река в Тракия с неустановено местонахождение (Овидий, “Писма от Понта” I, 5, 21).

ЛИКТЕЙСКИ - синоним на критски, от името Ликт, град на остров Крит (Овидий, “Метаморфози”, VII 490).

ЛИКТОРИ - служители при последните царе и висшите магистрати в Рим, избирани обикновено от съсловието на освободените роби. Първоначално били техни телохранители, изпълнители на разпорежданията им и на определяните от тях наказания. Впоследствие само ги придружавали, изтъквайки техните големи права и високо положение, и им правели път за минаване. Били облечени в черно и носели като символи на властта над лявото си рамо фасции (снопчета от брезови или брястови пръчки, привързани с червени ремъчета), сред които извън очертанията на града била втъквана секира. Фасциите на императорите и на победоносни пълководци от републиканско време се украсявали с лаврови клонки. Свеждането на фасциите, носени от ликторите, било знак за почит. Това се правело обикновено при среща на двама магистрати от ликторите на този, който бил с по-малка власт, и от консула при излизане пред народното събрание в знак на уважение пред народа. Броят на ликторите зависел от мястото на магистрата в държавната йерархия. Пред консулите вървели 12 ликтори, пред диктатора 24, пред преторите 6, пред императорските легати 5, пред фламина на Юпитер и весталките по 1, но без право да носи фасции. Смята се, че ликторите и фасциите са били заимствани от етруските (Ливий, I, 8, 26, 40-41; ІІ, 5-6; VІІІ, 7, 9; ХХІ, 63; ХХІІ, 11; ХХІІІ, 15).

ЛИКУРГ - легендарен спартански законодател (Цицерон, “За оратора”, I, 58, 197; III, 56; “Брут”, 40).

ЛИКУРГ - митически цар на тракийското племе едони, противопоставил се на въвеждането на култа на Бакх (Дионис), като разгонил спътниците му, поради което богът го наказал със слепота или безумие. Ликург впоследствие съсякъл с двуострата брадва сина си, като го сметнал за лоза (Овидий, “Героини” II, 111; “Тъги” V, З, 39; “Метаморфози”, IV 22).

ЛИКУРГ - атински оратор от втората половина на IV в. пр. Хр., принадлежал към антимакедонската партия (Цицерон, “За оратора”, I, 94; “Брут”, 36, 130).

ЛИЛИБЕЙ - нос и едноименен град на западния бряг на Сицилия, днес Капо Боес и Марсала. Бил важно пристанище, от което в 205 г. пр. Хр. Сципион тръгнал за Африка (Овидий, “Метаморфози”, V 351, ХIII 726; Ливий, XХV, 31; ХХІХ, 26; ХХХ, 46).

ЛИМИРА - град на едноименна река в Югоизточна Ликия, на южното крайбрежие на Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, ХI 646).

ЛИМНЕЯ - нимфа, дъщеря на речния бог Ганг, майка на Атис (Овидий, “Метаморфози”, V 48).

ЛИН - прекрасен младеж, син на Аполон и Псамата, дъщерята на аргоския цар Кротоп, която го подхвърлила при ражда­нето му. По името на рано загиналия младеж е наречена оплаквателната песен айлинон, на латински нения (Овидий, “Любовни елегии” III, 9, 23).

ЛИНК - скитски цар, който пожелал да убие Триптолем и затова бил превърнат от Деметра (Церера) в рис (Овидий, “Метаморфози”, V 650).

ЛИНКЕЙ - един от петдесетте синове на Египет, съпруг на данаидата Хиперм(н)естра, която единствена от петдесетте дъщери на Бел не погубила мъжа си през първата брачна нощ. Негов потомък (“Линкид”) е Персей (Овидий, “Метаморфози”, IV 766; V 99).

ЛИНКЕЙ - син на месенския цар Афарей, участник в Калидонския лов и в похода на аргонавтите. Получил името си от острия си като на рис поглед (от гръцки lynx “рис”). Той имал толкова силно зрение, че могъл да вижда през всякакви предмети, скали и дървета (Овидий, “Метаморфози”, VII 304).

ЛИНКЕСТИ - македонско племе (Овидий, “Метаморфози”, ХV 329).

ЛИРИКА - поезия, изпълнявана под съпровод на лира. Според броя на изпълнителите се разделя на монодическа и хорова лирика. Според александрийския канон деветте гръцки лирици са представителите на монодическата лирика - Алкей, Сафо и Анакреон - и хоровите поети Алкман, Стезихор, Ибик, Симонид, Бакхилид и Пиндар.

ЛИРИОПА - “Лилия” (гр.), морска нимфа, майка на Нарцис (Овидий, “Метаморфози”, III 341).

ЛИРИС - река в Италия, днес Кариляно (Вергилий, “Енеида” ХI, 670).

ЛИРКЕЙ - планина на границата между Аркадия и Арголида, от която извира река Инах (Овидий, “Метаморфози”, I 598).

ЛИРНЕС - град, разположен бли­зо до Троя, съюзник на троянците. Ахил го разрушил и пре­взел и взел от него пленницата си Бризеида (Овидий, “Героини” III, 45; Овидий, “Метаморфози”, ХII 108, ХIII 176).

ЛИТЕРН - град в Кампания северно от Куме, днес Патрия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 713).

ЛИТУУС - спираловидно навит жезъл, с който авгурът е очертавал на небето и земята границите на пространството, в което е извършвал наблюденията си.

ЛИХАС - служител на Херкулес, по когото Деянира пратила на героя дрехата, напоена с отровната кръв на Нес. Затова преди смъртта си Херкулес го хвърлил в морето и там той се превърнал в скала (Овидий, “Метаморфози”, IХ 154, 211, 213, 229).

ЛИЦЕЙ - вж. Ликей.

ЛИЦЕТ - привърженик на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 86).

ЛИЦИДАС - кентавър, поразен на сватбата на Пиритой от Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

ЛИЦИНИИ - дъщерите на Муция и Крас.

ЛИЦИНИЙ - освободен роб на Гай Гракх (Цицерон, “За оратора”, III, 225).

ЛИЦИНИЙ - освободен роб на Август, който успял да се издигне и се превърнал в един от най-заможните хора на времето си.

ЛИЦИНИЙ ДАМАСИПА - привърженик на Помпей, римски сенатор, който бил в свитата на цар Юба.

ЛИЦИНИЙ ДАМАСИПА, ЛУЦИЙ - претор през 82 г. пр. Хр., марианец, който екзекутирал най-видните сенатори сред привържениците на Сула. След победата на последния той бил пленен и заедно с 4 хиляди привърженици на Марий убит на Марсово поле (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77; “Заговорът на Катилина”, 51).

ЛИЦИНИЙ КАЛВ, ГАЙ - римски оратор и поет (82 - 47/46 г. пр. Хр.), син на историка Лицинийй Мацер. Принадлежал към кръга на поетите-неотерици, бил приятел на Катул и адресат на стихотворенията му № 14, 50, 96. От собствените му произведения - изтънчена лирика и остри епиграми, са запазени незначителни фрагменти.

ЛИЦИНИЙ КАЛВ, ГАЙ - римски политик (ІV в. пр. Хр.), първият плебейски началник на конницата при диктатора Публий Манлий Капитолин (368 г. пр. Хр.), един от първите плебейски консули - според някои данни в 364 г. пр. Хр., според Ливий в 361 г. пр. Хр. заедно с Гай Сулпиций Петик (Ливий, VІІ, 9).

ЛИЦИНИЙ КРАС, ГАЙ - римски политик. Като трибун в 145 г. пр. Хр. предложил закон, според който членовете на жреческите колегии не трябвало да бъдат избирани чрез кооптация от самите колеги, а чрез гласуване на народа. Той първи се обръщал с лице към форума, докато по-рано ораторите се обръщали, говорейки, към Хостилиевата курия, където обикновено са стоели сенаторите.

ЛИЦИНИЙ КРАС, ПУБЛИЙ - римски консул заедно със стария Сципион Африкански в 205 г. пр. Хр., до смъртта си върховен понтифекс. Според Ливий бил много вещ в понтификалното право.

ЛИЦИНИЙ ЛУКУЛ, ЛУЦИЙ - вж. Лукул, Луций Лициний.

ЛИЦИНИЙ МАЦЕР КАЛВ, ГАЙ - виден политик и историк от времето на Късната република, съвременник на Луций Корнелий Сизена. Народен трибун през 73 г. пр. Хр., когато се проявил срещу нобилитета с унищожителни речи (ценени високо от Цицерон), претор през 68 г. пр. Хр. Принадлежи към т. нар. млади аналисти. Написал “Летописи” (Анали) най-малко в 16 книги, от които днес са запазени 20 фрагмента. Произведението му е използувано като извор от Дионисий Халикарнаски и Тит Ливий (Салустий, “История”, кн. III, фрг. 48; Цицерон, “Брут”, 238).

ЛИЦИНИЯ - весталка, вероятно родственица на Крас, обвинена през 114 г. пр. Хр. заедно с други весталки в нарушаване на обета за целомъдрие (Цицерон, “Брут”, 160).

ЛИЦИНИЯ - дъщеря на Луций Крас, жена на Публий Сципион Назика (Цицерон, “Брут”, 211).

ЛОЛИЙ ПАЛИКАН, МАРК - народен трибун в 71 г. пр. Хр., опитал се да възвърне властта на трибуните, отнета им от Сула. Поради демократическите си стремления бил ненавистен на оптиматите.

ЛОНГУЛА - град на волските близо до Кориоли (Ливий, IІ, 39).

ЛОРЕНТ - град в Италия, първата столица на Лациум преди Еней да основе Лавиниум (Вергилий, “Енеида” ХI, 206).

ЛОТИДА - нимфа, която се спасила от преследването на бога на плодородието Приап, като се превърнала в лотос. Когато Дриопа се опитала да откъсне клонче от него, и тя се превърнала в същото растение (Овидий, “Метаморфози”, IХ 347).

ЛОТОС - име на много растения: 1) нилска водна лилия (Nymphaea Alba L.), символ на плодородие и свещено растение на египтяните, използува се за орнамент в старогръцкото изкуство; 2) дърво в Арабия и северното крайбрежие на Африка (Zizyphus Lotus), със сладък ароматичен плод, от който носи името си племето лотофаги; 3) вид абаносово дърво (Diospyros Lotus L.) (Овидий, “Метаморфози”, IХ 365).

ЛОТОФАГИ - “лотосоядци”, митическо племе, обитавало либийското крайбре­жие на Африка (Овидий, “Средства против любовта” 789).

ЛУГДУН - град в Галия при сливането на реките Арар (днес Саона) и Родан (днес Рона), днешният Лион.

ЛУЗИТАНИЯ - област и римска провинция на Пиренейския полуостров, отговаря по местоположение и обхват на днешна Португалия. Племето лузитани, от което тя води името си, населявало плодородната долина на река Таг (днес Тахо). То начело със своя цар Вириат оказало необикновено енергична съпротива на римляните през II в. пр. Хр. и било подчинено едва към 137 г. пр. Хр.

ЛУКАН, МАРК АНЕЙ - син на по-малкия брат на философа Сенека, отрано показал блестящите си дарования като поет. До наши дни е останала неговата поема “Фарсалия”, посветена на гражданските войни между Цезар и Помпей. Самоубил се през 65 г. сл. Хр., едва двадесет и шест годишен, по обвинение в заговор.

ЛУКАНЕЦ - жител на Лукания, област в Южна Италия, между Кампания, Апулия и Брутиум (Ливий, XХІІ, 43).

ЛУКАНИЯ - планинска област в Южна Италия. На запад нейните брегове се мият от Тиренско море, а на изток от водите на Тарентския залив. На северозапад Лукания граничи с Кампания, от която я отделя река Силар. На североизток достига до Апулия, а на юг - до областта Брутиум. В луканските планини се развъждал много дивеч, предимно глигани, които били предмет на лов, особено зиме. Населението на областта - предимно войнствени племена от самнитски произход - през Пуническите войни участвувало и като съюзници, и като противници на Рим, но в Съюзническата война се обединило с италийците. Тук след Пуническите войни възникнали много латифундии, които обезлюдили Лукания (Салустий, “История”, кн. III, фр. 99).

ЛУКРЕЦИЙ КАР, ТИТ - римски поет философ (98 - 55 г. пр. Хр.), автор на “За природата на нещата” (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 23).

ЛУКРЕЦИЙ ТРИЦИПИТИН, СПУРИЙ - римски сенатор и градски префект при Тарквиний Горди (VІ - V в. пр. Хр.), баща на Лукреция, съпругата на Тарквиний Колатин (Ливий, I, 58-59; ІІ, 2).

ЛУКРЕЦИЯ - красивата дъщеря на Спурий Лукреций Триципитин и съпруга на Тарквиний Колатин (VІ в. пр. Хр.), която била обезчестена от Секст Тарквиний, сина на цар Тарквиний Горди, и затова се пробола с нож пред близките си с молба да отмъстят за нейното поругаване. Това послужило като повод за бунта срещу царя (Ливий, I, 57-59).

ЛУКРИН - вж. Лукринско езеро.

ЛУКРИНСКО ЕЗЕРО (ЛУКРИН) - езеро в Кампания, богато с риба и миди, днес Лаго Лукрино.

ЛУКУЛ, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - един от най-изявените римски пълководци на късната република. Консул през 74 г. пр. Хр., проконсул през 73-68 г. пр. Хр. в Киликия, където водил успешно войната с Митридат Шести. През 63 г. пр. Хр. поддържал Цицерон срещу Катилина. Бил съперник на Помпей. През 72-71 г. пр. Хр. бил проконсул в Македония и разбил тракийските беси в похода си срещу подчинените от него понтийски градове на тракийското крайбрежие. Бил прочут с пословичното си богатство (Цицерон, “Брут”, 222).

ЛУКУЛ, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - римски консул през 151 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 81).

ЛУКУЛ, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - римски историк, написал история на Съюзническата война (90-83 г. пр. Хр.) на гръцки език.

ЛУКУЛ, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - римски претор в Сицилия през 102 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 284).

ЛУКУЛ, МАРК ТЕРЕНЦИЙ ВАРОН ЛИЦИНИАН - брат на консула от 74 г. пр. Хр. Луций Лициний Лукул, осиновен от Варон, консул през 73 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 222).

ЛУКУМОН - название на всеки от дванадесетте старейшини, стоящи начело на градовете от Етруския съюз. Така се наричал Тарквиний Приск, преди да дойде в Рим (Ливий, I, 34).

ЛУКЦЕЙ, ЛУЦИЙ - римски историк, приятел на Цицерон.

ЛУНА - римската богинята на Луната, съответстваща на гръцката Селена, дъщеря на Уран и Гея, сестра на Титаните, смятана също за сестра на Феб-Аполон и в този смисъл идентифицирана с Артемида-Диана като дъщеря на Латона. Подобно на Слънцето (Сол) се вози по небето на колесница, теглена от коне, но в по-тесен кръг около земята. Смятала се за източник на нощната роса. Била безнадеждно влюбена в непробудно спящия Ендимион, когото посещавала нощем в пещера на планината Латмос в Кария, Мала Азия. Притежавала храм на Авентина и на Палатина в Рим (Овидий, “Любовни елегии” I, 13, 43; “Героини” XVIII, 59; “Метаморфози”, II 209, 344; VII 179, 207, 530).

ЛУНА - град в Италия, днес Луни, известен с блестящия бял мрамор, добиван в околностите му, известен днес като карарски мрамор.

ЛУП - римски поет, автор на поема за завръщането на Менелай и Елена от Троя (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 26).

ЛУПЕРКАЛИИ - староиталийски празник на плодородието и пречистването в чест на бог Фаун (с прозвището Луперк “прогонващ вълците”), бог на плодородието, пасищата и стадата, подобен на гръцкия Пан Ликейски. В Рим бил празнуван от древни времена на 15 февруари. Жреците луперки принасяли в жертва пред пещерата Луперкал, близо до руминалската смоковница в подножието на Палатинския хълм, козли и кози, после надявали на голо тяло прясноодраните им кожи и се впускали да обикалят Палатинският хълм, най-старата част на Рим (Ливий, I, 5).

ЛУПЕРКИ (ЛУПЕРЦИ) - жреци на бог Фаун, обединени в две колегии, към които Цезар прибавил трета. На празниците на бога луперкалите тичали голи из полетата с камшик в ръка, с който лекичко удряли срещнатите жени.

ЛУСТРУМ - очистителна жертва, която цензорите принасяли всеки пет години. При провеждането на ценза цензорът внасял имената в списък, който обаче влизал в сила едва след като той приключел със задълженията си, извършел очистителното жертвоприношение lustrum, ознаменуващо началото на следващото петилетие, и бъдел освободен от длъжност. Оттам думата добила значение и на петилетие, четирилетие (Овидий, “Писма от Понта” IV, 9, 45).

ЛУСЦИН, ГАЙ ФАБРИЦИЙ - римски консул в 282 и 278 г. пр. Хр., прославил се във войната срещу Пир.

ЛУТАЦИЙ КАТУЛ, ГАЙ - виден римски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.), поставен начело на римския флот в 242 г. пр. Хр., а през 241 г. пр. Хр. спечелил решителна победа над картагенците в морско сражение при Егатските острови, с което завършила Първата пуническа война (Ливий, XХІІ, 14).

ЛУТАЦИЙ ЦЕРКОН, КВИНТ - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.), консул през 241 г. пр. Хр. заедно с Авъл Манлий Торкват Атик, през 236 г. пр. Хр. избран за цензор. Потушил въстанието на финикийците (Ливий, XХХ, 44).

ЛУТАЦИЙ, КВИНТ - вж. Катул, Квинт Лутаций.

ЛУТЕЦИЯ - главното селище на галското племе паризии, днес Париж.

ЛУЦЕРИ - една от трите първоначални триби, на които Ромул разделил римския народ (Ливий, I, 13).

ЛУЦЕРИЯ - град в северозападната част на Апулия, днес Лучера (Ливий, XХІІ, 9, 14).

ЛУЦИЛИЙ, ГАЙ - римски поет (180 - 103 г. пр. Хр.), родом от кампанското градче Suessa Aurunca (сега Сеса), създател на жанра сатира. Имаме сведения за 30 книги “Сатири”, от които са останали около 1400 фрагмента. Според известната преценка на Хораций той пишел stans pede in uno (застанал на един крак). Сам Луцилий определял собствената си поезия като импровизация. Многобройните фрагменти дават възможност да се схване, че сатирата му е била както политическа, така и критика на нравите (Цицерон, “За оратора”, I, 72; II, 25, 253; III, 86, 171; “Брут”, 99, 160, 172, 274; “Ораторът”, 149; Хораций, “Сатири”, I, 4, 6 и сл.).

ЛУЦИНА - “изваждаща на бял свят”, римската богиня на брака и на ро­дилната помощ, отговаряща на гръцката Илития. Често служи за епитет на Юнона в ка­чеството и на богиня на брака. Омъжените римлянки чествували ежегодно на 1 март празника й Матроналии (Овидий, “Героини” VI, 122; XI, 55; “Любовно изкуство” III, 785; “Метаморфози”, V 304; IХ 294, 698; Х 507, 510).

ЛУЦИФЕР - планетата Венера (Зорница, Денница), най-ярка от всички небесни тела, а също божеството на планетата. Името Луцифер (“Светлоносец”) е буквален превод на гръцкото Фосфорос. Луцифер пропъжда нощта, извежда Аврора - Зората, кани на труд хората, и сетен напуска небето. Като бог е баща на Кеик, след чиято смърт се помрачило лицето му. Помътняването му било прокобяване и на убийството на Цезар (Овидий, “Писма от Понта” П, 5, 50; “Любовни елегии” I, 6, 65; II, 11, 55; “Тъги” I, 3, 72; “Метаморфози”, II 115, 723; IV 630, 665; VIII 1; ХI 97, 271, 346, 570; ХV 190, 789; Вергилий, “Енеида” II, 801).

ЛЪВ - зодиакално съзвездие, символизиращо убития от Херкулес Немейски лъв.

М

МАВОРС - старинна и поетическа форма на името Марс.

МАВРИ - жителите на Мавритания, северозападната част на на африканското крайбрежие. Славели се като конници и точни стрелци. Участвували в армията на Ханибал (Ливий, XХІІ, 14; ХХХ, 12; ХХХ, 31).

МАВРИТАНИЯ - област в Северозападна Африка с номадско население, западно от Нумидия. Отговаря на днешните Мароко и провинциите Оран и Алжир в съвременен Алжир. През 106 г. пр. Хр. мавританският владетел Бокхус получил голяма територия от римляните в Нумидия заради участието си във войната срещу Югурта. Синовете му поделили държавата и участвували във войната на Цезар срещу Помпей. По-късно Август присъединил Мавритания към Нумидийското царство на Юба II. През 40 г. сл. Хр. Калигула организирал на територията на Мавритания двете провинции Тангитанска Мавритания и Цезарова Мавритания (Салустий, “Югуртинската война”, 16, 62; “Заговорът на Катилина”, 21).

МАГИЙ, ПУБЛИЙ - римски народен трибун през 87 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 179).

МАГИСТРАТИ - лица, които заемали публични колегиални длъжности, изборни с едногодишен мандат, обикновено в римската държава и подвластните и територии. Между редовните магистрати по-важни са консулите, преторите, едилите, квесторите. С най-голяма власт била облечена извънредната магистратура на диктатора, който се избирал след решение на сената по формулата: нека консулите се погрижат, щото републиката да не претърпи ущърб. Давали му се 6-месечни извънредни пълномощия, за да се справи с опасността от гражданска война или чужда агресия, като срокът можело да бъде продължен. След това диктаторът сам свалял пълномощията си. Сула слага начало на практиката на неограничената по време диктатура. Други извънредни магистрати били началникът на конницата (помощник на диктатора) и интеррексът (Ливий, І, 59; ІІ, 34, 36; V, 49; VІІ, 6; ХХІІ, 1, 7; ХХVІ, 18).

МАГНЕЗИЯ - крайбрежна местност в Източна Тесалия, обитавана от магнетите. Оттам отплавал корабът Арго (Овидий, “Метаморфози”, ХI 408).

МАГОН - картагенски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.), по-млад брат на Ханибал, участник във военните операции в Италия и Испания (Ливий, XХІІ, 2, 46; ХХІІІ, 14; ХХVІІІ, 12).

МАГОН - картагенски писател, автор на съчинение по земеделски въпроси (Цицерон, “За оратора”, I, 249).

МАДАУРА - град в Африка, в римската провинция Африка Проконсуларис, днес Мдауруш. Роден град на писателя Апулей.

МАЙКА НА БОГОВЕТЕ - вж. Кибела.

МАЙКАТА ОТ ИДА - прозвище на Великата майка на олимпийските богове Рея, съпругата на Кронос, отъждествявана с малоазийската Кибела.

МАКАРЕЙ - бащата на Иса, която Феб Аполон прелъстил под образа на пастир (Овидий, “Метаморфози”, VI 124 и сл.).

МАКАРЕЙ - лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Еригдуп (Овидий, “Метаморфози”, ХII 452).

МАКАРЕЙ - итакиец, другар на Одисей, изостанал доброволно от свитата при град Каета в Южен Лациум, където разказал на Еней премеждията на завръщащите се гърци при Еол, лестригоните и в земята на Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 158, 223-441).

МАКАРЕЙ - син на Еол, влюбен безумно в Канака (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 23).

МАКЕДОНИЯ - област северно от Егейско море, между Тесалия и Тракия, населена с македонски племена, близки по етнически произход с гръцките племена в Тесалия, отчасти с илирийците и траките. Наричана първоначално Ематия. Македонското царство, разположено между планинската верига Пинд и долното течение на Струма, дълго време стояло настрана от гръцкия свят, но в V в. пр. Хр. се намесило активно в живота му. Голяма сила Македония станала по време на управлението на Филип ІІ (управлявал 356 - 336 г. пр. Хр.), когато се превърнала в хегемон на елинския свят, и при сина му Александър Велики (356 - 323 г. пр. Хр., управлявал от 336 г. пр. Хр.), който покорил Персия и част от Индия. След смъртта на Александър огромната му държава се разпаднала, но Македония, укрепена при Антигон Гонат (управлявал 276 - 239 г. пр. Хр.), запазила влиянието си в елинския свят. По време на Втората пуническа война (219 - 201 г. пр. Хр.) в 215 г. Картаген сключил съюз с македонския цар Филип V и го въвлякъл във война с Рим, която се водила главно от съюзните с Рим гръцки градове на Балканския полуостров. 4000 македонци начело с приближения на Филип V пълководец Сопатер били изпратени на помощ на Картаген и участвували в битката при Зама (202 г. пр. Хр.). Веднага след Втората пуническа война Рим започнал така наречената Втора македонска война, която завършила в 197 г. пр. Хр. с поражение на Филип V в местността Киноскефале в Тесалия. Окончателно Македония била покорена след победата на Рим над македонския цар Персей при Пинда в III македонска война през 168 г. пр. Хр. Държавата на Персей била разделена на четири области. В 148 г. пр. Хр. заедно с Елада тя била превърната в римска провинция Македония и Ахая след потушаването на избухналото в нея антиримско въстание (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 50; Ливий, I, 1; VІІ, 16; ХХХ, 42; ХХХІІІ, 7).

МАКЕДОНСКИ ЛЕГИОН - отряд от 4000 души, изпратен от македонския цар Филип V на помощ на неговите съюзници - картагенците. Участвувал в битката при Зама в 202 г. пр. Хр. (Ливий, XХХ, 32).

МАКЕДОНСКО КОПИЕ (САРИСА) - дълго метателно копие, ударно оръжие на македонските фаланги (Овидий, “Метаморфози”, ХII 466).

МАКСИМ, ПАВЕЛ ФАБИЙ - прочут римски оратор и близък приятел на Август, често споменаван от Овидий, тъй като бил член на известния род на Фабиите, от който произхождала третата съпруга на Овидий, близка с Марция, жената на Максим (Овидий, “Писма от Понта” I, 2, 1; 2, 67; III, 3, 95; 8; 8, 22; IV, 6, 9).

МАЛЕЙСКИ ЗАЛИВ (МАЛЕЯ) - залив на югоизточното край­брежие на Пелопонес (Овидий, “Любовни елегии” II, 16, 24).

МАЛЕРИЙ, МАРК - първият Фециал-вербенарий в Рим (VІІ в. пр. Хр.), избран по време на войната на Тул Хостилий с Алба Лонга (Ливий, I, 24).

МАЛИЦИОЗА - гора на североизток от Рим, при която Тул Хостилий победил сабините (Ливий, I, 30).

МАЛКА АРМЕНИЯ - най-западната част на Армения, отделена от течението на река Ефрат.

МАЛОБАТЪР - растение, расло в Индия и в други страни на Изтока, от което приготвяли помади и парфюми.

МАМЕРК, ЕМИЛИЙ ЛЕПИД ЛИВИАН - римски консул през 77 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 175).

МАМЕРТИНСКИ ЗАТВОР (CARCER MAMERTINUS) - затвор в Рим, където осъдените на смърт са били задържани, докато се приложи наказанието им, тъй като изобщо у римляните затварянето не е било практикувано като наказателна мярка.

МАМИЛИЙ ЛИМЕТАН, ГАЙ - народен трибун през 110 г. пр. Хр., автор на закон за наказание на ли­цата, подкупени от Югурта (Цицерон, “Брут”, 127, 128).

МАМИЛИЙ ТУСКУЛАНСКИ, ОКТАВИЙ - зет на Тарквиний Горди (VІ - V в. пр. Хр.), произхождащ от знатния род на Мамилиите, който според преданието водел началото си от Телегон, сина на Одисей (Улис) и Кирка (Цирцея). Телегон бил основателят на град Тускулум, който се намирал на 25 км югоизточно от Рим. Навярно Октавий Мамилий (или неговият син) е бил вождът на латините в битката при Регилското езеро в 499 или 496 г. пр. Хр.

МАМУРА - всесилен цезарианец, началник на инженерните войски на Цезар в Галия. Натрупал огромни богатства от Галия и Испания.

МАНДРАГОРА - растение, от корените и плодовете на което добивали сок, който служел за приспивателно и като наркотично средство в медицината.

МАНИ - душите или сенките на мъртвите предци, обожествявани в подземния свят. По време на Каристиите - празника на семейната любов и съгласие, чествуван на 22 февруари от всички членове на семейството - Маните излизали от своите обиталища, а цялото семейство отивало на гробовете на своите предци и уреждало там угощение за мъртвите. Маните били считани за добри божества, но с тях били свързани и редица опасения. Постепенно Маните започнали да се сливат с Ларите и Гениите. Били смятани също за пазители на гробовете. От края на Републиката станало модно епитафиите да започват с посвещение към Маните и с молба да дарят на покойника задгробно блаженство за добродетелния му живот (Овидий, “Тъги” III, 11, 32; IV, 10, 91; “Метаморфози”, IV 436, V 73, VI 569, VIII 488, IХ 406).

МАНИЙ КУРИЙ - римски пълководец, победил самнитите и сабините в 290 г. пр. Хр.

МАНИЛИЙ, МАНИЙ - римски консул в 149 г. пр. Хр., литератор, юрист. Автор на сборник формули из търговското право (Цицерон, “За оратора”, I, 212, 246; III, 133; “Брут”, 61, 106, 108).

МАНИЛИЙ, ГАЙ - народен трибун през 66 г. пр. Хр., автор на закона за даване на неограничена власт на Помпей по време на войната срещу Митридат (Цицерон, “Ораторът”, 102).

МАНИПУЛА - войсково подразделение в римската пехота - една тридесета част от легиона. Предполага се, че били въведени на мястото на тежко подвижната фаланга към края на Самнитските войни (нач. на ІІІ в. пр. Хр.), макар че Ливий споменава за тях във връзка с последния римски цар Тарквиний Горди (управлявал 534 - 510 г. пр. Хр.). Манипулата се състояла от две центурии от по 60-80 души начело с центуриони, които командували двете й крила. Понякога един центурион командувал цялата манипула, а вторият му бил подчинен. Легионът се състоял от 30 манипули (10 хастати, 10 принципи и 10 триарии). В края на III в. пр. Хр. по три манипули от всеки вид били обединени в една кохорта. Император Хадриан премахнал организацията по манипули, като превърнал центурията в основна тактическа единица (Ливий, I, 52).

МАНЛИЙ (или МАЛИЙ) МАКСИМ, ГНЕЙ - римски консул през 105 г. пр. Хр., победен от кимврите (Цицерон, “За оратора”, II, 125).

МАНЛИЙ АЦИДИН, ЛУЦИЙ - консул през 179 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 260).

МАНЛИЙ ВУЛЗОН ЛОНГ, ЛУЦИЙ - консул заедно с Марк Атилий Регул през 256 г. пр. Хр., когато се състояла една от най-големите морски битки в Античността - тази между римляни и картагенци при нос Енкомиум (Енкомион). Победата в нея направила римляните господари на почти всички африкански владения на Картаген (Ливий, XХІХ, 23).

МАНЛИЙ КАПИТОЛИН, МАРК - римски държавник (V в. - 384 г. пр. Хр.), консул в 391 г. пр. Хр. Бил наречен Капитолийски, защото в 390 (или 387) г. пр. Хр. спасил римляните в крепостта на Капитолийския хълм от нощно нападение на галите. Като защитник на правата на плебеите бил обвинен в държавна измяна и в 384 г. пр. Хр. бил хвърлен от лобното място в Рим - Тарпейската скала. От този ден нататък никой патриций не можел да живее на Капитолия, а името Марк било избягвано в рода на Манлиите (Ливий, V, 4).

МАНЛИЙ ТОРКВАТ АТИК, АВЪЛ - римски консул заедно с Квинт Лутаций през 241 г. пр. Хр., когато бил сключен мир с Картаген след Първата пуническа война (Ливий, XХХ, 44).

МАНЛИЙ ТОРКВАТ, ТИТ - виден римски пълководец и държавник (ІV в. пр. Хр.), консул през 347, 344 и 340 г. пр. Хр., диктатор през 353, 349 и 320 г. пр. Хр. Получил прозвището си след единоборството с един гал във войната през 363 (или 360) г. пр. Хр. заради огърлицата (торквата), която смъкнал от врата му след победата си над него. Като консул през 360 г. пр. Хр. по време на войната с латините заповядал да убият сина му, защото не се подчинил на заповед, въпреки че той допринесъл за победата. По-късно бил образец за римска дисциплина и дух (Ливий, VІІ, 10, 26; VІІІ, 5-7, 9-10).

МАНЛИЙ, ТИТ - син на Тит Манлий Торкват, наказан със смърт от него в годината на неговото консулство (340 г. пр. Хр.), задето нарушил военната дисциплина (Ливий, VІІІ, 7).

МАНЛИЙ, ТИТ - победител на сардите и Хасдрубал, консул в 235 г. пр. Хр., когато за втори път бил затворен храмът на Янус на Форума, което означавало, че държавата не е в състояние на война (Ливий, І, 19).

МАНТО - гадателка, дъщеря на тиванския гадател Тирезий (Овидий, “Метаморфози”, VI 157).

МАНЦИН, ГАЙ ХОСТИЛИЙ - римски консул през 137 г. пр. Хр., попаднал в обсада със своята двадесет хилядна войска и сключил неизгоден за Рим договор с нумантинците, който не бил приет от сената (Цицерон, “За оратора”, I, 181, 238; II, 137; “Брут”, 106)

МАНЦИПАЦИЯ - тържествен акт за прехвърляне на собственост по древноримското право. Чрез нея заветникът е трябвало да отстъпи правото си на завет на наследниците по завещание и да получи от тях имуществото, определено му от завещанието като завет. Така наследниците се освобождавали от религиозните задължения.

МАРАТОН - селище, разположено на около 40 км северозападно от Атина, известно с победата на гърците под предводителството на Милтиад над персите през 490 г. пр. Хр. От него излязъл атинският бегач, пратен от Милтиад да съобщи радостната вест на съгражданите си, изминал разстоянието до Атина с бягане (оттук “Маратонско бягане”, от 1896 г. олимпийска дисциплина) и паднал мъртъв, след като изпълнил поръката. В Маратон героят Тезей убил критския бик, който Херкулес преди това укротил, но освободил (Овидий, “Метаморфози”, VII 434).

МАРЕОТА (МАРЕЯ) - езеро и град близо до Александрия в Египет, днес Мариут. Около езерото расли първокачествени лозя, от които се произвеждало най-доброто египетско вино (Овидий, “Метаморфози”, IХ 773).

МАРИЙ - неизвестен поет (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 24).

МАРИЙ ГРАТИДИАН, МАРК - племенник на Гай Марий, получил големи почести, тъй като издал едикт, уточняващ монетната система. Според Цицерон този едикт е бил изготвен от преторската колегия, чийто член е бил Марий, и от народните трибуни, но Марий си е позволил да си припише изцяло автор­ството му.

МАРИЙ ПРИСК - римски държавен деец, обвинен от Плиний Млади в 99-100 г. сл. Хр., задето ограбил като проконсул провинцията Африка. Бил екстерниран от Рим и Италия и заставен да върне заграбените незаконно пари, без да се конфискуват, обаче, имотите му, които му доставяли големи приходи. Поради това той могъл да води, макар и заточен, твърде разгулен живот, докато победоносната в процеса провинция не била достатъчно обезщетена и нейното положение не се поправило значително.

МАРИЙ ФИГУЛ, ГАЙ - римски консул в 64 г. пр. Хр.

МАРИЙ, ГАЙ - римски държавник и военачалник (157 - януари 86 г. пр. Хр.). Роден край Арпин, от конническо съсловие. Военната си кариера започва в Нумантинската война (134 г. пр. Хр.), през 114 г. пр. Хр. бил проконсул в Испания. Чрез брака си с Юлия се сродява с Гай Юлий Цезар (през 109 г. пр. Хр. се ражда сина му Гай Марий). Като консул през 107 г. пр. Хр. той е нов човек за сенатското съсловие. Води и печели войната срещу Югурта. Заради войната с германите е избран многократно за консул, тогава реформира армията, като допуща набор и на обезземлените селяни и пролетарии. Бил избиран за консул седем пъти - през 107, 104, 103, 102, 101, 100 и 87 г. пр. Хр. В 101 г. пр. Хр. при Aquae Sextiae (дн. Aix) тевтоните, а в следната година - и кимврите. Последните били нахлули в Италия и поставили в затруднение войската на Катул, от което била спасена, когато дошъл на помощ Марий със своята победоносна войска. Затова били предложени на последния два триумфа, но той се задоволил с един, тъй като войниците били недоволни, че Катул се лишавал от тая чест.Гай Марий застанал начело на популарите в гражданската война срещу Сула, който стоял начело на аристократическата партия. Като водител на плебеите се опитал заедно с народния трибун Публий Сулпиций Руф да отнеме от своя съперник Сула върховната команда над войските, които били събрани за поход в Азия през 97 г. пр. Хр. Обаче Сула смогнал да избяга от Рим, отишъл при войската си, върнал се с нея в Рим и завзел града. Марий бил принуден да напусне Рим и да отиде в изгнание, за да спаси живота си. Той се качил на една лодка, но вятърът я изкарал при Минтурна, градче в Лациум до устието на река Лирис, и той се скрил от конниците на Сула в тамошните блата. Обаче те го хванали и го отвели в затвора на град Минтурна, за да бъде наказан със смърт. Кимврът - пленник, на когото било възложено да го убие, не можал да понесе погледа му и се отказал да го убие, та той можал благополучно да избяга в Африка. Пратеникът на управителя на тая провинция, който не искал Марий да остане там, за да не си навлече враждата на Сула, го намерил всред Картагенските развалини. Марий след това се преселил в едно малко островче, дето останал докато Цина го извикал обратно в Рим и заедно с него начело на четири войски завзел града през 87 г. пр. Хр., като обявил Сула за враг на отечеството. През същата година бил избран за седми път за консул. В подготовката за поход на Изток Марий починал в началото на 86 г. пр. Хр. (Салустий, “Югуртинската война”, 63; Цицерон, “За оратора”, I, 66; II. 196, 266; “Брут”, 168, 175, 224).

МАРИЦИЙ ФИЛИП, КВИНТ - римски консул в 169 г. пр. Хр. заедно с Гней Сервилий Цепион.

МАРМАРИКА - област в Африка между Египет и Киренайка (Овидий, “Метаморфози”, V 124).

МАРС - син на Юпитер и на Юнона, италийски бог на плодородието и войната, олицетворение на законното отмъщение и свирепата войнственост, отъждествен с гръцкия Арес. Едно от най-древните божества на Италия и Рим, един от тримата богове, които първоначално образували римския пантеон (Юпитер, Марс, Квирин). На него е посветен март - първият месец на годината, през който спирали мразовете и почвали войните на древните. Главната му слабост е богиня Венера, чрез нея той е баща на Хармония, съпругата на Кадъм, но самата богиня на любовта събужда у него пориви и към други жени. Кадъм убил свещения дракон на Марс, за което богът на войната не простил на своя зет. Тиванците, произлезли от посетите зъби на този страшен дракон, били потомци на Марс. Според един мит Марс е баща от Алтея на Мелеагър. Чрез Илия е баща на Ромул и на Рем и така е родоначалник на римския народ и покровител на военната му мощ. Марс иска и получава от Юпитер обожествяването на Ромул. В Атина му е посветен хълмът Ареопаг (“хълм на Арес”), в Колхида има “Свещеното поле на Марс (Арес)”, аналогично с Марсовото поле в Рим, място за военни упражнения и народни събрания. Старинно и поетично име на Марс е Маворс. Прозвището Градив (шестващ) Марс носи, тъй като съпровожда воините, които отиват на бой. Негови свещени животни били конят, кълвачът, бикът и вълкът (понякога хтоничен: с три глави). Символи на бога в Рим били свещените копия (hastae) и щитове (ancilia), пазени в Регията, древния царски дом, и считани за държавни светини. Жреци на Марс в Рим са Салиите. Името им се свързва с глагола salio “скачам”: по време на празненствата в чест на бога в началото на неговия месец март те преминавали с войнствени танци през улиците на Рим. Пиршествата, които устройвали в края на празненствата, били пословични със своята пищност. На първи август се празнували Марсовите игри, учредени при освещаването на храма на Марс в Рим. В чест на Марс били извършвани ритуални очистителни обреди на семействата, именията, а също и на цялата Римска община. Като бог на войната Марс бил смятан и за покровител на разбойниците, които го почитали и славели с песни. Прочути антични статуи на бога са “Арес Боргезе” в Лувър, Париж и “Арес Лудовизи” в Рим, музея “Терми” (Овидий, “Метаморфози”, III 32 и сл., 133 и сл., 531; IV 171 и сл., 571 и сл.; VI 70, 427; VII 101; VIII 61, 437; ХII 91; ХIV 798, 805 и сл., 808, 810, 818; ХV 863; Вергилий, “Енеида” I, 274; II, 440; III, 15; VI, 776; VII, 304; VIII, 433, 700; IХ, 585, 717; ХII, 179; Ливий, I, 4, 20; ІІ, 5-6; VІІ, 9-10; ХХІ, 1, 9 - 10).

МАРС, ДОМИЦИЙ - римски поет, автор на поеми и епиграми, днес изгубени (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 5).

МАРСИ - войнствено сабинско племе в Централна Италия, което населявало планините и стратегическите проходи в Средна Италия недалеч от Фуцинското езеро. Главното средище на марсите бил Марувий (днес Сан Бенедето). Играли голяма роля в гражданската война през I в. пр. Хр. Известни били като укротители на змии и като опитни магьосници (Овидий, “Любовно изкуство” II, 102; Ливий, VІІІ, 7; ХХІІ, 9).

МАРСИЙ - сатир или силен от малоазийска Фригия, бог на едноименна река, изкусен свирач на фригийска флейта, един от спътниците на Дионис. Предизвикал Аполон на музикално състезание, но Аполоновата лира надвила над неговата флейта и богът за наказание му свлякъл кожата. От сълзите, които пролели за него полските божества, нимфи и пастири, бликнала едноименната река, приток на Меандър. Над пещерата, от която извира реката, имало окачена кожа, която древните смятали за кожата на сатира. Митът за Марсий е често изобразяван на вазови рисунки, саркофази, геми, релефи. Прочута скулптура на Марсий, запазена в римско копие, от Мирон (Овидий, “Метаморфози”, VI 400; “Писма от Понта” III, 3, 42)

МАРСОВИ ИГРИ - игри, учредени при освещаване храма на Марс, празнувани на първи август.

МАРСОВО ПОЛЕ - низина на между левия бряг на река Тибър и хълмовете Квиринал и Капитолий, първоначално извън очертанията на Рим, посветена на бог Марс, където били провеждани прегледи на войската и паради, а по-късно били организирани народните събрания по центурии (центуриатните комиции), които избирали магистратите. Понеже полето било извън градските черти на Рим, там завърналите се от поход военачалници чакали с неразпуснати войски сенатското решение за триумф. През републиканското време там се извършвали и почетни погребения (Ливий, IІ, 5; ХХV, 18; Овидий, “Любовни елегии” III, 8, 57).

МАРУЦИНИ - малко сабинско племе в Средна Италия на брега на Адриатическо море и десния бряг на река Атерн с център град Теате (днес Киети).

МАРЦЕЛ ЕЗЕРНИН, МАРК КЛАВДИЙ - син на прославилия се в Езерния Марк Клавдий Марцел (Цицерон, “Брут”, 136).

МАРЦЕЛ, ГАЙ КЛАВДИЙ - консул през 50 г. пр. Хр., който предал на Помпей командуването на войските и обявил военно положение в Рим. Баща на Марк Клавдий Марцел (Цицерон, “Брут”, 229, 328).

МАРЦЕЛ, МАРК - спътник на Луций Крас при връщането му от Азия през 109 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 57).

МАРЦЕЛ, МАРК КЛАВДИЙ - римски консул през 222, 214, 210 и 208 г. пр. Хр., завоевател на Сиракуза по време на Втората Пуническа война (Цицерон, “Брут”, 12; “Ораторът”, 232).

МАРЦЕЛ, МАРК КЛАВДИЙ - римски държавен деец, консул през 51 г. пр. Хр., яростен противник на Цезар. Като консул предложил на сената да съкрати проконсулските права на Цезар (Цицерон, “Брут”, 248-251).

МАРЦЕЛ, МАРК КЛАВДИЙ - римски пълководец, по време на Съюзническата война отстоял римска­та колония в Езерния (Цицерон, “Брут”, 136).

МАРЦЕЛ, МАРК КЛАВДИЙ - римски държавник (42 - 23 г. пр. Хр.), син на консула от 50 г. пр. Хр. Гай Клав­дий Марцел и на сестрата на Август Октавия. В 25 г. пр. Хр. станал съпруг на братовчедка си Юлия, единствената дъщеря на Август, през 24 г. пр. Хр. бил избран за понтифекс, а през 23 г. пр. Хр. за едил.

МАРЦИАЛ, ВАЛЕРИЙ - един от най-видните поети-епиграматисти не само в римската‚ но и в световната литература. Роден в Испания‚ град Балбилис. В 64 г. сл. Хр. заминава за Рим‚ където се развива основно литературното му творчество.

МАРЦИЙ ФИЛИП, ЛУЦИЙ - консул през 91 г. пр. Хр., симпатизирал на популарите и бил цензор през 86 г. пр. Хр. След смъртта на Сула играл важна роля в сената като изтъкнат политик и оратор (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77; кн. III, фрг. 48).

МАРЦИЙ КОРИОЛАН, ГНЕЙ - вж. Кориолан, Гней Марций.

МАРЦИЙ РЕКС, КВИНТ - консул през 68 г. пр. Хр., проконсул на Каликия през следващата година, но не помогнал на Лукул във войната му с Митридат Шести. През 63 г. пр. Хр. бил натоварен с войната срещу заговорниците на Катилина и победил Гай Манлий. Скоро след това починал (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 30).

МАРЦИЙ ФИЛИП, КВИНТ - римски консул през 169 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 78).

МАРЦИЙ, АНК - четвъртият легендарен цар на Рим, внук на Нума Помпилий по линия на дъщеря му, управлявал според преданието от 640 до 616 г. пр. Хр. Учредил ритуали за обявяване на война. Воювал с латините. Присъединил към Рим хълма Яникулум (Яникул), като го свързал с града посредством стена и мост, който бил и първият мост над Тибър. Основал Остия (Ливий, I, 32-35, 40, 52).

МАРЦИЙ, НУМА - първият върховен жрец (Pontifex Maximus) (VІІІ - VІІ в. пр. Хр.), получил тази длъжност от цар Нума Помпилий (Ливий, I, 20).

МАРЦИЯ - навярно съпругата на Кота Максим (Овидий, “Писма от Понта” I, 2, 137; III, 1, 78).

МАСАГЕТИ - скитско племе край Каспийско море.

МАСАЛИЯ - гръцкото име на Масилия.

МАСИВА - внук на Масиниса (Салустий, “Югуртинската война”, 35, 61).

МАСИК - планина в северозападната част на Кампания (Ливий, XХІІ, 14).

МАСИЛИЯ - най-далечната (на запад) гръцка колония, основана около 600 г. пр. Хр. от фокейците на югоизток от устието на река Родан (Рона), на гръцки Масалия, на латински Масилия, днес Марсилия. В римско време голям и важен в търговско и културно отношение град в Нарбонска Галия (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 34).

МАСИНИСА - нумидийски владетел (238 - 148 г. пр. Хр.), отначало цар на месулиите и съюзник на Картаген във II пуническа война, на чиято страна воювал в Испания от 212 до 206 г. пр. Хр. Сципион успял да го привлече на своя страна и и му помогнал във войната със Сифакс. Помощта на Масиниса изиграла решаващо значение по време на военните действия в Африка (205 - 202 г. пр. Хр.) и в битката при Зама с Ханибал (202 г. пр. Хр.), заради което през 201 г. пр. Хр. бил признат от Рим като съюзен цар на Нумидия след сключването на мирния договор и получил част от африканските владения на Картаген. След това той започнал агресия на югозапад в картагенската територия през 161 г. пр. Хр. През 150 г. пр. Хр. Картаген започнал война с Масиниса, за да възвърне окупираните земи и това дало повод на Рим да започне III пуническа война. Масиниса, който до смъртта си поддържал приятелски отношения с Рим, междувременно умрял, без да може да участвува отново във военната агресия на своите съюзници (149 г. пр. Хр.) Бил свързан чрез законите на гостоприемството със Сципион Африкански Стари и Сципион Емилиан (Салустий, “Югуртинската война”, 5, 23, 35, 65; Ливий, XХІV, 34; ХХХ, 12-15, 32, 44).

МАСЛИНА - свещено дърво на богиня Атина. Маслиненото клонче било не само символ на мира, но и атрибут на този, който отправял някаква молба и търсел покровителство и защита.

МАСТИКС - ароматична светложълта смола от мастиковото дърво Postacia lentiscis, което вирее на остров Хиос, в Ост-Индия и Африка и днес се употребява в Изтока като дъвка (Овидий, “Метаморфози”, ХV 713).

МАТЕМАТИКА - общо понятие за така наречения quadrivium (цикъл на образование от четири предмета), в което древните включвали освен аритметика и геометрия още астрономия и музика, за разлика от trivium (цикъл на образование от три предмета), който обхващал граматика (т.е. четене и коментиране на текстове от гледна точка както на езика, така и на съдържанието), реторика и диалектика. Всичките седем предмета се наричали septem artes liberales “седемте свободни изкуства”, защото се смятало, че са необходими на всеки свободен човек.

МАТИН - планина по крайбрежието на Апулия.

МАТРОНА - омъжена жена, майка на семейство (Ливий, IІ, 40; ХХІІ, 1, 7).

МАХАОН - син на Асклепий и брат на Подалирий, божествен лечител в гръцкия лагер пред Троя (Овидий, “Любовно изкуство” I 491; “Средства против любовта” 546; “Писма от Понта” I, 3, 6; III, 4, 7; Вергилий, “Енеида” II, 263).

МАХАРБАЛ - пълководец на Ханибал (ІІІ в. пр. Хр.), началник на картагенската конница (Ливий, XХІІ, 6, 46, 51; ХХІІІ, 18).

МАЦЕР, Гай Лициний - вж. Лициний Мацер Калв, Гай.

МАЦЕР, ГНЕЙ ПОМПЕЙ - син на пазителя на Палатинската библиотека, поет (Овидий, “Писма от Понта” II, 10, 2; IV, 16, 6).

МАЦЕР, ЕМИЛИЙ - римски поет от Верона, умрял 16 г. пр. Хр., приятел на Вергилий и Овидий, автор на героически поеми. Укорявал Овидий, че си губел времето с незначителни поеми (Овидий, “Любовни елегии” II 18, 3; “Тъги” IV, 10, 43).

МАЯ - най-голямата от плеядите, планинска нимфа, дъщеря на Атлант и Плейона, сестра на Еномай, от Юпитер (Зевс) майка на Меркурий (Хермес) (Овидий, “Метаморфози”, II 685, 839 и сл.; ХI 303).

МЕАНДЪР - река в Йония, Западна Мала Азия, днес Буюк Мендерес (“Голям Меандър”) в Турция. Извира във Фригия, влива се в морето при град Милет, изпълнена е с много лебеди, лъкатуши в много посоки - ту се спуска към морето, ту отново се насочва към извора си. Затова така се нарича в изкуството геометричният орнамент във вид на начупена или крива линия с извивки. Богът на реката Меандър е баща на Цианея и дядо на Каун (Овидий, “Метаморфози”, II 246; VIII 162; IХ 451, 574; “Героини” VII, 3; IX, 55).

МЕВАНИЯ - град в Умбрия, днес Бевана.

МЕВИЯ - актриса от края на I в. сл. Хр., която излизала на сцената като амазонка. Тя била от знатен произход, докато другите жени, които по това време са играли известни роли в зрелищата, са били винаги от плебейски и либертински произход.

МЕГАЛЕНЗИИ - празник на Кибела (Великата майка на боговете), чествуван на 4 април.

МЕГАРА - градче в областта Мегарида, съседна на Атина. Наричана с поетичното име Алкатоя. Била разрушена в 307 г. пр. Хр. от Деметрий Полиоркет (Овидий, “Метаморфози”, VII 443, VIII 7).

МЕГАРЕЙ - внук на Нептун, син на Онхест, който основал едноименния град в Беотия, баща на Хипомен (Овидий, “Метаморфози”, Х 605, 659).

МЕДЕЯ - дъщеря на цар Еет от Колхида, внучка на бо­га на слънцето, жрица на Хеката, могъща магьосница. Влюбена в предводителя на аргонавтите Язон, му помогнала да завладее златното руно, след това избягала с аргонавтите от Колхида и се омъжила за него. Когато бягала заедно с аргонавтите, взела и своя брат Апсирт. За да не ги настигне Еет, по пътя тя разкъсала тялото на Апсирт на части и ги хвър­ляла една след друга, за да забави баща си в преследването. В град Йолк по молба на Язон подмладила с чародейните си билки баща му Езон. Подмамила дъщерите на цар Пелий, чичото на Язон, да насекат на парчета баща си и така отмъстила, задето отстранил от властта и прогонил бащата на Язон. Успяла да се изскубне от наказание, като избягала заедно с Язон върху колесницата си, теглена от крилати дракони, в Коринт. Там била отблъсната от Язон, който пожелал да се ожени за Креуза (или Главка), дъщерята на цар Креонт. Когато цар Креонт заповядал на Медея да напусне града, тя си измолила да й даде един ден отсрочка. През този ден си отмъстила, като пратила на съперницата си сватбени дарове - красива дреха и златен венец, напоени с разяждаща отрова, подпалила царския плат и убила със собствените си ръце своите двама сина от Язон. След това Медея отлетяла на колесницата си в Атина, където я приел и направил своя съпруга цар Егей. Там направила опит чрез царя да отрови неговия син и наследник Тезей, но била разкрита и прогонена от Атина. Драми “Медея” са писали Еврипид, Овидий (загубена) и Сенека. Митът е разказан и в поемите “Аргонавтика” от Аполоний Родоски и Валерий Флак. Запазени са помпеянски стенописи, рисунки върху вази и релефи върху саркофази, изобразяващи Медея (Овидий, “Тъги” III, 8, 3; 9, 9; “Любовни елегии” II, 14, 27; “Метаморфози”, VII 9, 11 и сл., 41, 70 и сл., 257, 285, 295 и сл., 301, 307, 314, 326, 348, 350 и сл., 394 и сл., 398 и сл., 419 и сл.).

МЕДОН - тиренски моряк на Ацет, превърнат от Бакх в делфин (Овидий, “Метаморфози”, III 671)

МЕДОН - кентавър, тежко ранен в борбата с лапитите (Овидий, “Метаморфози”, ХII 303).

МЕДОНТ - един от женихите на Пенелопа според Овидий, вероятно идентичен със споменатия в “Одисея” Амфимедонт (Овидий, “Героини” I, 91).

МЕДУЗА - най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища горгони, дъщери на морския дракон Форкин. Първоначално девойка с красиви коси, която Нептун изнасилил в храма на Минерва. За оскверняването на храма богинята превърнала косите и в змии. Нейното страшно лице с изцъклени очи, оголени зъби и изплезен език вкаменявало всеки, който я погледне (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 124; “Героини” XIX, 1, 134; “Любовно изкуство” II, 309).

МЕДУЛИЯ - сабинско градче в Лациум, на североизток от Рим (Ливий, I, 53).

МЕЗЕНЦИЙ - според традицията етруски цар на Агила, воювал с латините. Разказва се, че събрал за данък цялата годишна гроздова реколта на Лациум, или че си присвоил принасяните на боговете целогодишни дарове, и затова бил наречен съперник на боговете. Като цар на Агила воювал и с водените от Еней троянци. Единствено Вергилий го представя като беглец при рутулите. Според Тит Ливий царувал в град Цере и се сражавал на страната на Турн срещу Еней, който го убил (Ливий, I, 2-3; Плиний Стари, ХIV, 88; Овидий, “Фасти” IV, 881; Вергилий, “Енеида” VII, 647, 653; VIII, 6, 481, 490, 502, 569; IХ, 521, 586; Х, 204, 689, 700, 707, 720, 731, 741, 761, 767, 786, 793, 832, 859, 875, 896; ХI, 7, 16).

МЕЗИЯ - гориста група от хълмове покрай десния бряг на Тибър, между Веи и Рим (Ливий, I, 33).

МЕЛА - река в горна Италия.

МЕЛАМП - син на Амитаон, известен лекар и прорицател (Овидий, “Метаморфози”, ХV 325).

МЕЛАМП - “Чернокрак”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 207 и сл.).

МЕЛАНЕЙ - “Черният”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 222).

МЕЛАНЕЙ - кентавър на сватбата на лапита Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 306).

МЕЛАНТ - река в Понта или в Сарматия.

МЕЛАНТ - тиренски моряк на Ацет, превърнат от Бакх в делфин (Овидий, “Метаморфози”, III 617).

МЕЛАНТИЙ - козар на Одисей, на страната на женихите на Пенелопа, наказан от Одисей след завръщането му (Овидий, “Героини” I, 95).

МЕЛАНТО - морска нимфа, дъщеря на Девкалион, която прелъстил Нептун под образа на делфин (Овидий, “Метаморфози”, VI 120).

МЕЛАНХЕТА - “С черен косъм”, едно от кучетата на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 232).

МЕЛАС - река в североизточната част на тракийски Херсонес (Овидий, “Метаморфози”, II 247).

МЕЛЕАГЪР - син на калидонския цар Ойней (затова наричан също Ойнид) или на Марс и на Алтея, брат на Херкулесовата съпруга Деянира, участник в похода на аргонавтите и в Калидонския лов. Орисниците му предсказали, че ще умре, щом изгори докрай горящата в огнището главня. Майка му Алтея извадила дървото и го скрила. Влюбен в Аталанта, която също участвувала в лова и първа ранила глигана, той й подарил главата и кожата на убития от него звяр. В произлезлия по този случай спор с вуйчовците си двамата Тестиади, които искали трофея за семеен спомен, в пристъп на гняв ги убил. Майка му отмъстила за своите братя, като хвърлила в огъня дълго потулваната от нея главня, от чието догаряне зависел животът на сина й, и едновременно с главнята угаснал и той. Митът отразява отношения от времето на матриархата. Известна е мраморна статуя на Мелеагър от Скопас, запазена в римско копие (Овидий, “Метаморфози”, VIII 271, 299, 385, 414, 425 и сл.; “Героини” IX, 151).

МЕЛИКЕРТ - син на тивансикя цар Атамант и на Ино. Майката се хвърлила заедно с него в морето, подгонена от изпадналия в безумие свой съпруг. Меликерт бил превърнат от Нептун в морското божество Палемон, отъждествявано с римския Портун (Овидий, “Метаморфози”, IV 522).

МЕЛИС - комически поет, чиято муза според осмиващия го Овидий крачи в леките ниски обув­ки соки (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 30).

МЕЛИЯ - нимфа от малоазийска Витиния, любимка на речния бог Инах (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 26).

МЕМИЙ ГЕМЕЛ, ГАЙ - народен трибун в 66 г. пр. Хр., съблазнил жената на Марк Лукул и се опитал да попречи на триумфа на брат му Луций Лукул, победителя на Митридат. Претор през 58 г. пр. Хр. Лукреций му посветил произведението си “За природата на неща­та”, с него Катул пътувал до Витиния в Мала Азия. Ав­тор на любовни стихове (Цицерон, “Брут”, 247; Овидий, “Тъги” II, 433).

МЕМИЙ, ГАЙ - римски политик. Кариерата му започва като военен трибун в Нумантинската война, през 112 г. пр. Хр. прокарал обявяването на Югуртинската война и с тази си опозиция на господствуващия нобилитет спечелил избора си за народен трибун (111 г. пр. Хр.) Като оратор (според Цицерон - посредствен) той се опълчил против Луций Калпурний Бестия и Марк Емилий Скавър заради примирието им с Югурта (смята се, че речта му по този повод у Салустий, “Югуртинската война”, гл. 31, не е автентична). През 103 г. пр. Хр. бил претор с проконсулска власт в провинция Македония. През 100 г. пр. Хр. загинал в предизборната борба за консул (Салустий, “Югуртинската война”, 27 и сл.; Цицерон, “За оратора”, II, 240, 264, 283; “Брут”, 136).

МЕМИЙ, ЛУЦИЙ - брат на Гай Мемий (Цицерон, “Брут”, 136, 134).

МЕМНОН - рано загиналият красив етиопски цар, син на Аврора (Еос, Зората) и Титон, брата на Приам. Притекъл се на помощ на троянците в Троянската война и проявил го­ляма храброст, но паднал от ръката на Ахил. Юпитер удовлетворил молбата на Аврора и от кладата из неговата пепел излетели новите птици мемнониди, вид ястреби, които всяка година се завръщали в Троя и започвали яростни битки над гроба му. Древните вярвали, че капките утринна роса са сълзите на безутешно плачещата му майка (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 579, 595 и сл., 600, 617; “Любовни елегии” I, 8, 4; 13, 3; “Писма от Понта” I, 4, 57; III, 3, 96).

МЕМФИС - древна столица на Египет на левия бряг на Нил в началото на делтата, южно от днешния Кайро (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 7).

МЕНАДИ - “беснеещи” (гр.), почитателки на бога на виното Бакх (Дионис), наричани и “вакханки”. Те излизали наесен в горите и планините да чествуват своя бог далеч от мъжете. Обличали се в дълги дрехи и сърнешки кожи, косите им се развявали. Увенчани с бръшлян, менадите носели факли и размахвали тирс, вдигали голям шум и изпадали в бесен екстаз. По пътя си разкъсвали диви зверове и хора. Така бил разкъсан тиванският цар Пентей. Статуя “Менада” от Скопас.

МЕНАЛ - планина в Аркадия, прочута с дивеча си. “Меналска мечка” (т. е. аркадска мечка) било наричано съзвездието Голяма мечка, тъй като превърнатата в нея нимфа Калисто произхождала от Аркадия. Неин пазач е Аркад (или Боотес, т. е. Воловар) - съзвездието близо до нея, в което бил превърнат синът на Калисто от Юпитер (Овидий, “Любовни елегии” I, 7, 14; “Героини” IV, 99; “Любовно изкуство” I, 272; II, 193; “Метаморфози”, I 216; II 416, 442; V 608).

МЕНАНДЪР - гръцки комедиограф (341 - 290 г. пр. Хр.), най-прочут представител на новата атическа комедия, създател на комедията с характери. Запазена е изцяло само една негова пиеса - “Мъчният човек” (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 18; “Тъги” II, 369).

МЕНДЕС - град в Египет, разположен в делтата на Нил, родно място на Целадон (Овидий, “Метаморфози”, V 144).

МЕНЕДЕМ - атински ретор (около 100 г. пр. Хр.) (Цицерон, “За оратора”, I, 85, 88).

МЕНЕЛАЙ - по-малкият син на микенския цар Атрей (затова назоваван Атрид) и на Аеропа, брат на Агамемнон, като съпруг на Елена цар на Спарта. След нейното отвличане от Парис призовал гърците на поход срещу Троя. При обсадата проявил голяма храброст. Заедно с Одисей напразно уговарял троянците в лагера им да предадат без война хубавата Елена. Убил Евфорб, един от най-храбрите троянци, когато той наранил Патрокъл. Често срещан персонаж във вазовата живопис. Статуя “Менелай с падналия Патрокъл”, копие в т. нар. “Група Паскуино” (Овидий, “Метаморфози”, ХII 5 и сл., 623; ХIII 181 и сл., 203; ХV 161 и сл.; “Средства против любовта” 65; Вергилий, “Енеида” II, 263; VI, 525, 528).

МЕНЕЛАЙ ОТ МАРАТ - учител по красноречие на братята Гракхи (Цицерон, “Брут”, 100).

МЕНЕЛЕЙ - привърженик на Персей в борбата му срещу Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 128).

МЕНЕНИЙ АГРИПА - римски държавен деец, който с известната басня за потушения бунт на частите на тялото срещу стомаха успокоил въстаналите срещу патрициите плебеи в 494 г. пр. Хр. (т. нар. първа сецесия на плебса).

МЕНЕФРОН - аркадец, живял в кръвосмешение със своята майка (Овидий, “Метаморфози”, VII 386).

МЕНИП ОТ СТРАТОНИКЕЯ - ретор, учител на Цицерон в Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 315).

МЕНОЙТЕС - ликиец, съюзник на троянците, когото Ахил поразил с копието си (Овидий, “Метаморфози”, ХII 116, 127).

МЕНОЙТИАД - синът на Менойтий, т. е. Патрокъл, приятелят на Ахил (Овидий, “Героини” III, 22; “Тъги” V, 4, 12).

МЕНОЙТИЙ - бащата на Патрокъл (Овидий, “Героини” I, 17).

МЕНС - богиня, олицетворение на здравия човешки разум (Ливий, XХІІ, 9-10).

МЕНТА - нимфа, превърната от Прозерпина или от Деметра в едноименното растение, защото се влюбил в нея богът на подземното царство Дит (Овидий, “Метаморфози”, Х 730).

МЕОНЕЦ - прозвище на Омир според лидийското племе меони (Овидий, “Писма от Понта” IV, 12, 27).

МЕОНИ - племе в Лидия, Мала Азия. Меонска песен била наричана Омировата поезия. малоазийските меони били известни също така със своята мекушавост (Овидий, “Писма от Понта” III, 3, 31; “Героини” IX, 65).

МЕОНИД - име на Омир, защото бил син на Меон или защото произхождал от областта Меония, старо име на Лидия в Мала Азия.

МЕОНИЙКА - прозвище на Арахна като жителка на Меония, т. е. на Лидия (Овидий, “Метаморфози”,VI 5, 103).

МЕОНИЙСКИ СТИХ - поетично име на хекзаметъра според името на бащата на Омир Меон или областта Меония.

МЕОНИЯ - местност в Лидия, Мала Азия, преносно: Лидия (Овидий, “Метаморфози”, VI 149; Вергилий, “Енеида” Х, 145).

МЕОТИДА - днешното Азовско мо­ре, на северния бряг на Таврида (Овидий, “Писма от Понта” III, 2, 59).

МЕРА - неизвестна жена, която била превърната в кучка (Овидий, “Метаморфози”, VII 362).

МЕРИК - испанец, наемник в сиракузката армия, един от тримата, на които в 211 г. пр. Хр. било поверено ръководството на защитата на Ахрадина. Бил склонен от римляните да извърши предателство, благодарение на което те завладели последните части на града (Ливий, XХV, 31).

МЕРИОН - критянин, сродник и боен другар на Идоменей, един от най-храбрите герои пред Троя (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 358).

МЕРКУРИЙ - син на Юпитер (Зевс) и на най-старата плеядка Мая, внук на Атлант и Плейона, роден на планината Килена в Аркадия. Първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на олимпийските богове и глашатай на Юпитер, негов помагач. Като изпълнител на божествените поръки владеел изкусната реч, съпровождач на душите на покойниците в подземното царство (Психопомпос) бог на търговията, измамата и съобщенията, покровител на крадците, тъждествен с гръцкия Хермес. Неговите атрибути са крилата на високите му сандали - символ на пъргавината му, крилатата пътническа шапка-шлем и вълшебният жезъл кадуцей (от гръцкото kerykeion “глашатайски жезъл”) - тояга с обвити около нея две змии, увенчана с две крилца - с който може да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Като съпровождач на душите на мъртвите има магическата пръчка, а оръжието му е сърповидният меч. По поръка на Юпитер освободил превърнатата в крава Ио, като убил стоокия й страж Аргус. Откраднал кравите на несъщия си брат Феб и превърнал в скала издайника Бат, когато той издал скривалището им на техния стопанин. Обикнал Херза и превърнал в черен камък Аглавра, която взела от него злато, за да го въведе в спалнята на сестра си. Персей му издигнал олтар, след като му помогнал да убие Медуза. Меркурий е баща на Пан и на Хермафродит. Превърнал се в птицата ибис, когато чудовището Тифоей подгонило боговете. Заедно с Юпитер странствували по земята в човешки образи, приети радушно от Филемон и Бавкида. Обикнал Хриона едновременно с Феб, тя родила от него хитреца Автолик, който е дядото на Одисей. Предал на Одисей магесното биле “моли”, което предпазило божествения страдалец от магиите на нимфата Кирка. Съществувала е практика една хилядна от печалбата да се обрича на Меркурий. Прозвищата на бога са Атлантиад като внук на Атлант, киленец, защото е роден на планината Килена в Аркадия. Прочута статуя “Хермес с малкия Дионис” от Праксител в Олимпия; “Почиващият Хермес” от Лизип (Вергилий, “Енеида” IV, 222, 239, 358, 557; VIII, 138; Овидий, “Метаморфози”, I 669 и сл., 682, 685, 717, 840, II 687 и сл., 704, 708, 714 и сл., 742 и сл., 818, 833 и сл., IV 289, 754 и сл., V 331, VIII 626 и сл., ХI 303 и сл., ХIII 146, ХIV 291 и сл.; Ливий, XХІІ, 10).

МЕРКУРИЙ - нос в източния край на Картагенския залив (Ливий, XХІХ, 27).

МЕРМЕР - кентавър, бърз на бяг, получил рана в битката с лапитите (Овидий, “Метаморфози”, ХII 304).

МЕРОП(С) - митически етиопски цар, съпруг на Климена, майка от Хелиос (Сол) на Фаетон (Овидий, “Тъги” III, 4, 29; Овидий, “Метаморфози”, I 762).

МЕСАЛА - прякор на членовете на фамилията на Валериите, вж. Валерий.

МЕСАЛА ВОЛЕЗ - консул в 5 г. сл. Хр., проконсул на Азия в 11 или 12 г. сл. Хр., впоследствие осъден по предложение на Август (Тацит, “Анали” III, 68).

МЕСАЛИНА - третата съпруга на император Клавдий, която била тъй безсрамна в своя разврат, че в една отредена за тази цел стая в двореца се подлагала сама и карала да вършат същото и най-знатните жени на града. Тя се намирала в любовни връзки с почти всички дворцови освободени роби, а също и с Полибий, против когото издействала от Клавдий смъртна присъда, за да тури ръка на богатството му. Стреснат от това, Нарцис, довереник на Клавдий и богат либертин, който имал състояние от двадесет милиона денария, издал на Клавдий, че Месалина се е венчала с Гай Силий, син на убития от Тиберий Силий, и че му е подарила една разкошна къща, изпълнена с най-големите скъпоценности на императора, като същевременно го назначила за консул, и представил работата така, като че Месалина иска да го убие и да постави на престола Силий. Тогава Клавдий заповядал да убият Месалина и изслушал съобщението за изпълнената заповед с най-голямо спокойствие.

МЕСАНА - град в Сицилия, на притока, разделящ Италия от острова, по-рано наричан Занкла, днес Месина (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 17).

МЕСАП - според Вергилий етруски княз, според Сервий епически герой на месапийците (Вергилий, “Енеида” VII, 691; VIII, 6; IХ, 27, 122, 159, 351, 457, 523; Х, 353; ХI, 429, 465, 518, 520; ХII, 128, 290, 293).

МЕСЕМБРИЯ - античен град на Черно море, днес град Несебър.

МЕСЕНА - главният град на областта Месения в Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VI 417).

МЕСЕНИЯ - област в Южен Пелопонес (Овидий, “Метаморфози”, II 679, ХII 549).

МЕСОПОТАМИЯ - “Междуречие” (гр.), земите между теченията на реките Тигър и Ефрат, където възникват най-древните цивилизации в Азия (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

МЕСТРА - дъщеря на Еризихтон, любимка на Нептун. Нейният баща бил наказан от Церера с неутолим глад. След като проял цялото си имущество, почнал да продава и нея, за да се прехранва, но тя все се завръщала в бащиния дом под образа на различни животни, защото била получила от Нептун дарбата за превръщения (Овидий, “Метаморфози”, VIII 738 и сл., 872 и сл.).

МЕТИЙ ФУФЕЦИЙ - последният митически цар на Алба Лонга, изменил на римляните във войната срещу етруския град Вей, затова цар Тул Хостилий заповядал да бъде разчекнат от коне (Овидий, “Тъги” I, 3, 75).

МЕТАВЪР - река в Умбрия. Място на поражението и гибелта на Хасдрубал в 207 г. пр. Хр. (Ливий, XХІХ, 26).

МЕТАПОНТ - гръцка колония в Южна Италия, на северния бряг на Тарентския залив, където роденият на остров Самос Питагор живял много години (Ливий, I, 18).

МЕТЕЛ - баща или съпруг на Перила (Овидий, “Тъги” II, 438).

МЕТЕЛ БАЛЕАРСКИ, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - син на Квинт Цецилий Метел Македонски, консул през 123 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 259).

МЕТЕЛ КРИТСКИ, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - консул през 69 г. пр. Хр., проконсул в Крит (и Елада през 68-65 г. пр. Хр.), подчинил окончателно острова и организирал там римска провинция. Помпеянците се противили много на присъждането на триумфа за тази война, който той получил едва през 62 г. пр. Хр. заедно с прозвището Критски. Бил и велик понтифекс от 73 г. пр. Хр. до смъртта си (54 г. пр. Хр.) и отявлен противник на Помпей, особено след 62 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 54).

МЕТЕЛ МАКЕДОНСКИ, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - претор в Македония през 148 г. пр. Хр., побе­дител на Лъже-Филип, консул в 143 г. пр. Хр., бил е и авгур. След смъртта на Тиберий Гракх между него и Сципион възникват разногласия (Цицерон, “За оратора”, I, 211, 215; “Брут”, 81, 212).

МЕТЕЛ КАПРАРИЙ НУМИДИЙСКИ, ГАЙ ЦЕЦИЛИЙ - син на Метел Македонски, брат на Метел Балеарски, консул през 109 г. пр. Хр., проконсул през 108-107 г. пр. Хр. във войната срещу Югурта, след което предал чрез легат пълководческите си пълномощия на своя легат Гай Марий. Получава през 106 г. пр. Хр. триумф и прозвището Нумидийски. През 100 г. пр. Хр. изпратен в изгнание заради акцията на Апулей Сатурнин в Родос, завръща се през следващата година. Цицерон го почита като добър оратор. Негов син е Квинт Цецилий Метел Пий (Салустий, “Югуртинската война”, 43-72; Цицерон, “За оратора”, II, 263, 275. 276; III, 68; “Брут”, 135).

МЕТЕЛ ПИЙ, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - син на Гай Цецилий Метел Нумидийски, привърженик на Сула, който го оставил през 87 г. пр. Хр. в Самний, за да довърши останалите от съпротивляващите се италийци в Съюзническата война. Консул през 80 г. пр. Хр. (със Сула), през 79-71 г. пр. Хр. проконсул в Испания, където воювал срещу Серторий (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 98; Цицерон, “За оратора”, II, 167).

МЕТЕЛ ЦЕЛЕР, КВИНТ - народен трибун през 90 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 305).

МЕТЕЛ ЦЕЛЕР, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - внук на Квинт Цецилий Метел Балеарски, претор през 63 г. пр. Хр., кон­сул през 60 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 247).

МЕТЕЛ, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ - консул през 206 г. пр. Хр., диктатор през 205 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 57, 77).

МЕТЕЛ, ЛУЦИЙ ЦЕЦИЛИЙ - римски държавен деец, консул в 251 и 247 г. пр. Хр., върховен понтифекс.

МЕТЕЛА - възлюбената на поета Тицидас.

МЕТИ - високи каменни конуси на арената на цирка. При надбягванията с колесници отбелязвали старта и финала, а в средата на обиколката - мястото на завъртане на колесниците.

МЕТИМНА - град на северното крайбрежие на остров Лесбос, винарски център (Овидий, “Героини” XV, 15; “Любовно изкуство” I, 57; “Метаморфози”, ХI 55).

МЕТИОН - баща на убития от Персей негов противник Форбас (Овидий, “Метаморфози”, V 74).

МЕТРОДОР ОТ СКЕПСИС - философ от Академията (около 100 г. пр. Хр.) и ретор при дво­ра на Митридат VI, известен с необикновената си памет (Цицерон, “За оратора”, II, 360, 365; III, 75).

МЕТРОДОР ОТ СТРАТОНИКЕЯ - философ от Академията (около 110 г. пр. Хр.), ученик на Карнеад (Цицерон, “За оратора”, I, 45).

МЕТРОПОЛИС - неголямо селище в Тесалия, отдалечено на около 20 км от Гомфи.

МЕТРОФАН - един от най-добрите и верни пълководци на Митридат.

МЕЦЕНАТ, ГАЙ ЦИЛНИЙ - богат римски конник, пръв помощник на Август. Организирал около себе си литературен кръг. Съпругата му била сестра на Мурена.

МЕЦИЙ - диктатор на Алба във войната срещу фидените, опитал се да измами римляните. Тул Хостилий накарал да го привържат на две колесници, за да бъде разкъсан.

МЕЦИЙ ГЕМИН - латински военачалник по време на Първата латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.), убит в двубой от сина на консула Тит Манлий (Ливий, VІІІ, 7).

МЕЦИЙ КАР - клеветник от времето на Домициан.

МИГДОНИЯ - област във Фригия, чиито жители минавали за преселници от Тракия. Мигдонийски се употребява като синоним на тракийски или лидийски (Овидий, “Метаморфози”, II 247; VI 45; “Героини” XV, 142).

МИДА(С) - митически цар на Фригия. Върнал при Бакх заблудилия се негов възпитател Силен, затова богът изпълнил желанието му да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но след като и храната, и виното в устата му се превръщали в течно злато и той насмалко щял да умре от глад, помолил бога да му отнеме фаталния дар. По негова заповед Мидас се потопил в реката Пактол и там се освободил от последиците на глупавата си алчност, но оттогава пясъците на реката почнали да носят злато. На музикално състезание между Аполон и Пан, между лирата и овчарската тръстика, глупаво оспорил присъдата на съдника - планината Тмол, в полза на Аполон. За наказание богът на музиката направил да му израснат магарешки уши. Мидас се опитал с чалма над слепоочията да прикрие белега на позора си, но тайната била разкрита по чуден начин (Овидий, “Метаморфози”, ХI 92, 106, 122 и сл., 142 и сл., 162, 174 и сл., 180-193).

МИЗЕН - нос и пристанище в Кампания, днес Пунта ди Мизено, център на една от двете главни римски военни флотилии от времето на Август.

МИЗЕН - тръбачът на Еней, син на повелителя на ветровете Еол (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 102; Вергилий, “Енеида” III, 339; VI, 163, 174, 189, 212, 235).

МИЗИ - тракийско племе или племенен съюз, което населявало земите между долното течение на Дунава, дарданските земи и Стара планина. Според античната традиция племето преминало от крайдунавската област Мизия в Се­верозападна Мала Азия и образувало там областта Мизия. Оста­налите в Европа били наричани мези, мезийци (Moesi), а преминалите в Мала Азия мизи (Mysi), като двете на­именования често се смесват от античните автори (Салустий, “История”, кн. IV, фрг.18; Овидий, “Писма от Понта” IV, 9, 77; “Любовно изкуство” III, 196).

МИЗИЯ (MYSIA) - област в Северозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 277).

МИЗИЯ (MOESIA) - римска провинция, организирана при Октавиан Август в завладените от Рим мизийски територии по долния Дунав, източно от река Сава до Черно Море. Във връзка с войните срещу даките (тракийски племена северно от Дунава) император Домициан разделил Мизия на две провинции - Горна и Долна Мизия. Границата между тях минавала западно от течението на река Цибрица.

МИКАЛА - нос в малоазийска Иония срещу остров Самос, днес Самсундаг (Овидий, “Метаморфози”, II 222)

МИКАЛА - майка на лапита Ориос, тесалийка, която според мита могла чрез заклинания да свали и луната на земята - тесалийските магесници били прочути в древността (Овидий, “Метаморфози”, XII 263).

МИКЕНА - крепост и град в Северна Арголида, Пелопонес, у Омир седалище на цар Агамемнон, предводителя на гърците пред Троя, през втората половина на II хилядолетие пр. Хр. средище на микенската култура. От развалините й сега са разкрити “Вратата на лъвовете” от градската крепост, царската куполна “Гробница на Атрей”, в шахтови гробници златни и сребърни съкровища и оръжие, надписи върху глинени плочки (Овидий, “Метаморфози”, VI 414, ХV 426, 428; “Героини” VII, 165, Вергилий, “Енеида” I, 285, 650; II, 26, 180, 332, 577; V, 53; VI, 838; VII, 225, 372).

МИКОН(ОС) - равнинен цикладски остров в Егейско море, близо до Делос (Овидий, “Метаморфози”, VII 463).

МИЛА - град в Сицилия, днес Милацо.

МИЛАНИОН - вж. Аталанта.

МИЛЕТ - най-важният гръцки град в Мала Азия, културен и търговски център, метрополия на множество колонии (Овидий, “Тъги” III, 9,3).

МИЛЕТ - критянин, син на Аполон и Дейона, митически основател на едноименния град в Мала Азия, баща на близнаците Каун и Библида (Овидий, “Метаморфози”, IХ 443, 635).

МИЛЕТСКИ РАЗКАЗИ (MILESIACA) - сбирки от различни любовни и авантюристични новели, свързани в обща сюжетна рамка. Този литературен вид е получил името си от едноименната сбирка на Аристид от Милет (II - I в. пр. Хр.).

МИЛИАРЕН КАМЪК - каменна колона, поставяна на всяка миля (1,478 км) по римските пътища, с обозначение на разстоянието.

МИЛОН - атлет от Кротон (около 580 г. пр. Хр.), пословичен с необикновената си сила, живял през времето на Питагор, побеждавал шест пъти на олимпийските игри и 25 пъти на други национални игри. Веднъж поискал да разцепи с ръце един огромен дъб в гората, след като други се опитали да сторят това с помощта на клинове, но си приклещил ръцете в дървото и станал жертва на хищните животни (Овидий, “Метаморфози”, ХV 229).

МИЛОН, ТИТ АНИЙ - народен трибун през 57 г. пр. Хр., противник на Клодий: (Цицерон, “Ораторът”, 165).

МИЛЯ - римска мярка за разстояние, 1000 крачки (лат. milia хиляди), равна на около 1480 м (Ливий, I, 23; VІІ, 9; ХХІІ, 15; ХХVІ, 9; ХХІХ, 27).

МИМ - народен театрален жанр, получил художествено оформление през III в. пр. Хр. Това са малки битови сценки с двусмислено, несериозно съдържание, весели и жизнерадостни.

МИМАЛОНИДИ (МИМАЛОНИ) - македонските вакханки (Овидий, “Любовно изкуство” I, 541).

МИНА - гръцка мярка за тегло и парична единица, равна на 100 драхми.

МИНДИРИД (СМИНДИРИД) - споменат от Херодот (VI, 127) кандидат за ръката на Арагиста, дъщеря на сикионския тиран Клистен. Името станало в античността нарицателно за чо­век - връх на разглезеност и луксозност.

МИНЕРВА - староиталийска богиня на мъдростта и изкуствата, покровителка на занаятчиите, лечителите и учителите, от времето на Пуническите войни отъждествена с гръцката Атина Палада. Дъщеря на Юпитер (Зевс). Маслината и плодът й са свещени на богинята. Била почитана заедно с Юпитер и Юнона като божествената троица на хълма Капитолий (т. нар. Капитолийска триада). Най-значителен бил култът на Минерва на Авентин, където била тачена като богиня на занаятите и занаятчиите и покровителка на техните сдружения. Неин основен празник в Рим били Квинкватриите, провеждани от 19 до 23 март с гладиаторски игри на втория ден (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 7; 7, 17; “Писма от Понта” IV, 1, 31; “Метаморфози”, II 563, 588, 709, 788, IV 33, 756, VI 130, VIII 250, 264, ХIII 337, 381, 653, ХIV 475, ХV 709; Ливий, XХІІ, 1; ХХІІ, 10; Вергилий, “Енеида” II, 31, 189, 404; VI, 840; VIII, 700; ХI, 258).

МИНИАДИ - трите дъщери на цар Миний Левконоя, Арсипа и Алцитоя, които били превърнати от Бакх в прилепи (на лат. vespertiliones, на грц. nycterides - “вечерници”), защото отхвърляли неговия култ: тъкали и си разказвали истории на неговите празненства, когато тиванките чествували бога (Овидий, “Метаморфози”, IV 1-425).

МИНИЙ - основател и цар на беотийския град Орхомен, митически родоначалник на минийците, баща на Миниадите Левконоя, Арсипа и Алцитоя (Овидий, “Метаморфози”, IV 1, 389).

МИНИЙЦИ - древно племе в Беотия, получило името си от своя митически родоначалник Миний, част от тях се поселили в Тесалия, откъдето тръгнали към Колхида аргонавтите, които често се назовават с тяхното име (Овидий, “Метаморфози”, VI 720, VII 1, 115, 120; “Тъги” III, 9, 13).

МИНОС - цар и законодател на остров Крит, колкото справедлив, толкова и могъщ, с неговия мит е свързано морското владичество на острова. Син на Юпитер (Зевс) и Европа, съпруг на Пазифая, баща на Федра, Андрогей, Девкалион, Главк и Ариадна. Събрал голяма войска и кораби, като спечелил и съюзници по островите на Егейско море срещу атиняните, защото убили сина му Андрогей. Когато научил за смъртта на сина си по време на жертвоприношение, продължил обреда, като само накарал флейтиста да престане да свири и свалил от главата си венеца. Обсадил най-напред близкия до Атина град Мегара (Алкатоя). Победил и атиняните и им наложил суров данък. Завърнал се в Крит и поръчал на прочутия архитект Дедал да построи там Лабиринта за чудовището Минотавър, на който атиняните след поражението си били задължени да пращат като жертва всеки девет години по седем юноши и седем девойки. От този данък ги избавил Тезей, като с помощта на Ариадна убил Минотавъра. След смъртта си Минос станал съдник заедно с брат си Радамант и с Еак в подземното царство. Според Платон Радамант съдил мъртвите от Азия, Еак - от Европа, а Минос се произнасял при ревизия на присъдите (Овидий, “Метаморфози”, VII 456, 472 и сл., 484 и сл.; VIII 6 и сл., 23, 89 и сл., 101 и сл., 131, 152, 174; IХ 437 и сл., 443 и сл.; “Героини” IV, 61; “Средства против любовта” 453).

МИНОТАВЪР - чудовище получовек-полубик, рожба на противоестествената страст на Пасифая. Богът на морето Нептун (Посейдон) се разгневил на критския цар Минос и накарал жена му Пазифая да се влюби в бик. За да прикрие позора на своя дом, Минос затворил Минотавър в средата на построения от Дедал Лабиринт и го хранил с юношите и девойките, които атиняните след своето поражение се задължили да му пращат като кръвен данък на всеки девет години. След две такива доставки смелият Тезей, доброволен участник в третата смяна, го убил, като намерил лесно изхода на Лабиринта с помощта на Ариадна, която се влюбила в героя (Овидий, “Героини” IV, 58; “Метаморфози”, VIII 156, 170).

МИНТУРНА - град на лаврунките в Южен Лациум, близо до устието на река Лирис. Римска колония от 296 г. пр. Хр. В тресавищата в неговата околност се крил през време на гражданската война Марий (Ливий, VІІІ, 10; Овидий, “Метаморфози”, ХV 715).

МИНУЦИЙ АУГУРИН, МАРК - консул през 497 и 491 г. пр. Хр. заедно с Авъл Семпроний, един от героите на легендата за Кориолан (Ливий, IІ, 34).

МИНУЦИЙ РУФ, КВИНТ - според Салустий бил колега по консулство на Спурий Албин през 110 г. пр. Хр., според съвременните изследвания обаче такъв бил брат му Марк Минуций Руф. Последният бил изпратен през 109-106 г. пр. Хр. в провинция Македония срещу келтските скордиски и тракийските меди, които победил край река Хеброс, днешната Марица (Салустий, “Югуртинската война”, 35).

МИНУЦИЙ РУФ, МАРК - началник на конницата при диктатора Квинт Фабий Максим през 217 г. пр. Хр. Противопоставял се на тактиката на изчакване, следвана от Фабий Максим. В негово отсъствие спечелил победа, заради която получил права, равни на тези на Фабий. Загинал в битката при Кана през 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 8, 14-15, 49).

МИНУЦИЙ ТЕРМ, КВИНТ - римски държавен деец, консул през 193 г. пр. Хр., претор през 196 г. пр. Хр. Като народен трибун в 201 г. пр. Хр. предложил да се разгледа в народното събрание въпросът за сключването на мирния договор с Картаген. Изпращан с мисии в Сирия, Тракия, Азия (Ливий, XХХ, 43).

МИНУЦИЙ, ПУБЛИЙ - консул в 492 г. пр. Хр. заедно с Тит Геганий (Ливий, IІ, 34).

МИНУЦИЙ РУФ, КВИНТ - римски консул през 197 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 73).

МИНЦИЙ - река близо до Мантуа.

МИРА (СМИРНА) - дъщеря на кипърския цар Кинарас. Докарана в безумие от Фуриите, пламнала от неестествена любов към собствения си баща, до когото се доближила със съдействието на своята дойка и под прикритието на нощния мрак, от която връзка добила миловидния Адонис. След голяма душевна мъка и безкрайна скръб превърната в сълзящото ароматично дърво смирна (Овидий, “Метаморфози”, Х 298 и сл., 312, 317, 363, 419, 441, 465 и сл., 476, 481 и сл.; “Любовно изкуство” I, 283; “Средства против любовта” 99).

МИРМИДОНЦИ - ахейско племе в Тесалия, откъдето колонизирали остров Егина. Според един мит, след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс (Юпитер) по молба на Еак превърнал мравките в човешки същества, наречени по произхода си (гр. myrmex “мравка”). Сражавали се упорито срещу Троя под предводителството на Ахил (Овидий, “Метаморфози”, VII 654).

МИРОН - прочут гръцки скулптор от Елевтера (V в. пр. Хр.). Автор на прочути произведения, сред които Атина и Марсий (поставена върху Акропола на Атина), Дискобол (“дискохвъргач”) - статуя, която може би представя Хиацинт, позната ни от много копия, и Кравата (Овидий, “Любовно изкуство” III, 219; “Писма от Понта” IV, 1, 34; Цицерон, “За оратора”, III, 26; “Брут”, 7; “Ораторът”, 75).

МИРТА - широко разпространен храст, растящ по бреговете на Средиземно море. Бил смятан за свещено растение на Венера.

МИСТИКА НА ЧИСЛАТА - в древността изкуството да се правят предсказания чрез числата. Например 3 и 7 се смятали за свещени и били почитани, особено от питагорейците. Затова се говори за седем чудеса на света, седем мъдреци и пр. Римляните заели почитанието на числото 12 от етруските, които го считали за свещено.

МИСЦЕЛ - син на Алемон, гражданин на Арголида, по внушение на Херкулес, който му се явил насън, построил град Кротон, гръцка колония в Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 19, 26, 48, 56 и сл.).

МИТИЛЕНА - главен град на остров Лесбос.

МИТРА - превръзка на главата, отличителен белег на свободно родената знатна матрона.

МИТРИДАТ - име на шест царе, владели Понт на Черно море.

МИТРИДАТ VІ ЕВПАТОР ВЕЛИКИ - цар на Понт (132 - 63 г. пр. Хр.), неприятел на римляните, завладял голяма част от Мала Азия. Енергичен владетел, той провеждал завоевателна политика в Мала Азия, засягайки и римските интереси. Като си осигурил съюза на царете на Армения, Партия, Сирия и Египет, както и помощта на ред понтийски колонии, Митридат започнал през 89 г. пр. Хр. своята първа война срещу Рим. Скоро към него се присъединява целият почти егейски свят, подчинен от Рим. Победоносният му марш бил спрян от легионите на Сула в Елада. През 83 г. пр. Хр. Рим има военната инициатива за II Митридатова война, която обаче завършила успешно за Митридат. Като си осигурил и помощта на Египет, Серторий и на морските пирати, Митридат започнал голямата война срещу Рим с агресия във Витиния през 74 г. пр. Хр., която се водила с променлив успех и завършила с победата на Гней Помпей над войските и флота на Митридат през 66 г. пр. Хр. Боейки се да не бъде отровен, той приучил организма си да понася известни отрови и сам изнамерил противоотрови. Затова, когато бил окончателно победен и изоставен от всички свои, той напразно изпил остатъка от отровата, с която преди това бил отровил своите жени и близки роби. А като не му се удало да се отрови, опитал се да се прободе сам с меча си. Но като не можал да стори и това, той бил убит с мечове и копия от ония, които бил изпратил, за да убият собствения му син (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 32; “Заговорът на Катилина”, 39; Овидий, “Метаморфози”, ХV 755).

МИЦИПСА - по-старият син и наследник на властта на Масиниса, който подпомогнал Рим в III пуническа война, но през 133 г. пр. Хр. дал подкрепления срещу Нуманция и храни за сардинските войски на Гай Гракх. Заедно със синовете си отгледал и племенника си Югурта, осиновил го след Нумантинската война и го оставил равноправен на синовете си наследник. Починал през 118 г. пр. Хр. (Салустий, Югуртинската война, 5 и сл., 14, 65 и сл.).

МНЕЗАРХ - ученик на Панеций, оглавил стоическата школа около 110 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 45, 83).

МНЕМОСИНА - “Памет”, титанка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земята), отначало олицетворение, после богиня на паметта, майка от Зевс (Юпитер) на деветте музи (Овидий, “Метаморфози”, VI 114).

МОДИЙ - римска мярка за вместимост, най-голямата тегловна мярка за сухи храни, главно за жито, равна на 8,75 литра.

МОЗА - река в Галия, днес Мьоза.

МОЙРИ - трите сестри старици, богини на съдбата, които плетат нишките на човешкия живот (лат. Парки), дъщери на Нощта (или на Зевс и Темида): Клото (“предачка”) изприда нишката, Лахезис (“наречница”) определя нейната дължина, а Атропа (“неотменна”) я срязва.

МОЛИ (MOLY) - вълшебно биле с бял цвят и черен корен, средство против магиите на нимфата Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 292).

МОЛОН - известен ретор от остров Родос, учител на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 245, 307, 312, 316).

МОЛОСИ - племе, което обитавало Източен Епир. Царят на молосите Муних и неговите деца били превърнати от Юпитер в птици, за да се спасят, когато разбойници ги нападнали и опажарили дома им. Молосите били прочути с ловните си кучета (Овидий, “Метаморфози”, I 227; ХIII 717).

МОЛПЕЙ - привърженик на Финей срещу Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 162).

МОНЕТИ - най-ранните парични единици в Рим представлявали късове мед (aes rude) с определено тегло. Сервий Тулий пръв почнал да сече монети, и то от мед, с изображения на животни; сребърни монети почнали да секат по-късно, малко преди първата пуническа война, а златни през І в. пр. Хр. Думата “монета” идва от прозвището на Юнона Монета (“съветваща”), в чийто храм на Капитолия се помещавала римската монетарница.

МОНИХ - вожд на кентаврите в битката им с лапитите (Овидий, “Метаморфози”, ХII 499).

МОНТАН, ЮЛИЙ - римски епически и елегически поет (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 11).

МОПС - лапит, син на Ампикс, гадател. Участник в Калидонския лов и в битката с кентаврите на сватбата на Пиротой, при която убил Ходитес и показал превръщането на палита Ценей в птица (Овидий, “Метаморфози”, VIII 316, 350; ХII 455 и сл., 524, 529 и сл.).

МОПСОПИЯ - прозвище на град Атина според митиче­ския неин цар Мопсоп. Мопсопски е синоним на атически (Овидий, “Метаморфози”, VI 423).

МОРСКИ ЗАЕК - отровно средиземноморско животно.

МОРФЕЙ - “създател на образи”, “оформител” (гр.), бог на сънищата, който можел да приема образите на всички хора, един от синовете на бога на съня Хипнос (Овидий, “Метаморфози”, ХI 633, 650 и сл., 671 и сл.).

МОСХ, ВОЛКАЦИЙ - римски гражданин, произхождащ от Пергамон, Мала Азия, обвинен в убийство чрез отравяне, и защитаван от адвоката Торкват (Хораций, “Писма”, I, 5).

МУГОНИЙСКА ПОРТА - една от портите на древния Рим при хълма Палатин.

МУЗАГЕТ - прякор на Аполон, означаващ “предвождащ музите”.

МУЗЕЙ - храм на Музите в Александрия, средище на интелектуалния свят на елинизма.

МУЗИ - първоначално три, по-късно девет дъщери на Юпитер (Зевс) и Мнемозина (“Паметта”), затова наричани Мнемониди, родени в планината Пиерия, богини първоначално на планинските ручеи и на изворите, после на музиката и поезията, по-късно и на науките. Разграничението им по области на знанието и изкуствата е станало едва у по-късните автори. Възпявали миналото, настоящето и бъдещето и с песните си радвали боговете. Пеели винаги в хор, предвождан от Аполон Музагет (“Водач на музите”). Смятани са за девици, макар че тракийският певец Орфей и тракийският цар Рез са синове на музи. Техни средища са планините Парнас и Хеликон в Беотия и град Теспия в Беотия, където се издигало тяхно светилище. Били наричани хеликонски сестри, аониди, пиериди, теспийски богини. Спо­ред преданието деветте сестри се явили пред Хезиод на планината Хеликон, когато пасял там стадата на баща си, и го посветили в поезията. Хезиод пръв говори за девет музи с имената Клио, Евтерпа, Талия, Мелпомена, Терпсихора, Ерато, Полихимния, Урания и Калиопа (Овидий, “Метаморфози”, V 267, 274 и сл., 280, 300 и сл., 309, 333, 338 и сл., 663; VI 2; Х 148).

МУЛВИЕВ МОСТ - мост в Рим, по който минавал Фламиниевият път за Етрурия. Той бил най-северният мост на Рим, възстановен около 110 г. пр. Хр. от цензора Марк Емилий Скавър (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 45).

МУЛЦИБЕР - “Леяр”, епитет на бога на ковашкото изкуство Вулкан (Овидий, “Любовно изкуство” II, 562; “Метаморфози”, II 6; IХ 262, 423; ХIV 533).

МУМИЙ АХЕЙСКИ, ЛУЦИЙ - римски пълководец, като консул през 146 г. пр. Хр. разрушил Коринт, цензор през 142 г. пр. Хр. за­едно със Сципион Млади (Цицерон, “За оратора”, II, 268; “Брут”, 85, 94; “Ораторът”, 232).

МУМИЙ, СПУРИЙ - брат на Луций Мумий Ахейски (Цицерон, “Брут”, 94).

МУНИХ - молоски цар (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 717).

МУНИХИЯ - предградие и пристанище на Атина. Мунихийски се използва като синоним на атински (Овидий, “Метаморфози”, II 710).

МУНИЦИПИИ - първоначално автономни италийски общини с известни задължения към Рим‚ запазили самоуправлението и законите си. В ранната републиканска епоха муниципиите били завладени или предали се на Рим италийски общини, които имали самоуправление, но без право на гласуване. След Съюзническата война (I в. пр. Хр.) те получили пълно римско право (т. е. и право на гласуване). Цезар през 45 г. пр. Хр. уеднаквил администрирането им по подобие на Рим - с комиции, сенат и магистрати. Такова управление постепенно получили и много градове в римските провинции.

МУРЕНА - вид хищна морска риба, високо ценена заради вкус­ното и месо, внасяна от Месенския пролив и Тартес (днес Ел Рокадильо в Испания).

МУРЕНА, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - вероятно син на Публий Мурена, претора през 104 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 237, 311).

МУРЦИЯ - падина в Рим между Палатинския и Авентинския хълм с храм на Венера Мурция. Там се намирал Големият Цирк (Circus Maximus).

МУРЦИЯ - местна нимфа, по-късно - епитет на Венера. Храмът на Венера Мурция се намирал между Авентин и Палатин в низината, която носела същото име - Vallis Murcia (Ливий, I, 33).

МУТИНА - град в Цизалпинска Галия, Северна Италия, днес Модена, където Антоний обсадил Деций Брут, убиеца на Цезар, а Октавиан като пропретор, още в съюз със сенатската партия, след сражение с Антоний, го освободил през 43 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, ХV 822).

МУЦИЕВИ ЛИВАДИ - място на десния бряг на Тибър, дадено на Гай Муций Сцевола като награда за проявената храброст (Ливий, IІ, 13).

МУЦИИ - дъщерите на Лелия, една от които била омъжена за Луций Крас.

МУЦИЙ СЦЕВОЛА АВГУР, КВИНТ - римски юрист и държавник, авгур, консул в 117 г. пр. Хр., стоик, ученик на Панеций, учител на Цицерон и Атик, зет на Гай Лелий. Изключителните му заложби, познанията му по гражданско право, неговата вежливост и отзивчивост го правели обичан и уважаван от всички.

МУЦИЙ СЦЕВОЛА ПОНТИФЕКС, КВИНТ - римски юрист и държавник, понтифекс, квестор в 111 г. пр. Хр., народен трибун в 106 г. пр. Хр., претор в 99 г. пр. Хр., проконсул в 94 г. пр. Хр. В 82 г. пр. Хр. бил обявен за политически враг от Сула и убит. Автор на много трудове по гражданско право, имал много ученици, сред които и Цицерон след смъртта на авгура Сцевола.

МУЦИЙ СЦЕВОЛА, ГАЙ - храбър римлянин, който по време на войната на Рим с етруските в 509 г. пр. Хр. проникнал във вражеския стан и се опитал да убие царя (Ливий, IІ, 12-13).

МУЦИЙ СЦЕВОЛА, ПУБЛИЙ - римски държавник, консул в 133 г. пр. Хр., върховен понтифекс, юрисконсулт. Враг на Сципион Назика и на Сципион Африкански Млади. В 131 г. пр. Хр. издал “Велики летописи” в 80 книги.

МУЦИЯ - дъщеря на Сцевола Авгура, жена на Луций Крас (Цицерон, “Брут”, 211).

Н

НАБАТЕИ - арабско племе, живяло около началото на нашата ера в днешна Йордания

НАБАТЕЯ - земята на набатеите, първоначално номадско племе, по-късно развило оживена търговия в Северозападна Арабия, източно от Синайския полуостров; поетически синоним на Арабия (Ов.Мет. I 61)

НАБИД (ІІІ-ІІ в.пр.Хр.) - спартански тиран от 206 до 192 г.пр.Хр. Първоначално съюзник на Рим. След битката при Киноскефале всички гърци му обявяват война, тъй като дейността му плаши аристократическите кръгове на гръцките полиси, поддържани от Рим . Победен в 195 г.пр.Хр. (Лив.ХХХV, 13)

НАВКРАТ (ок. 352 г. пр.Хр.) - гръцки ретор от школата на Изократ (Циц., За оратора, II, 94; III, 173)

НАВЛОХ - град на североизточния бряг на остров Сицилия, където през 36 г. пр.Хр. Октавиан Август побеждава флота на Секст Помпей, сина на Гней Помпей

НАВПАКТ - гръцки крайбрежен град в областта Локрида, на Коринтския залив, по-късно Лепанто. В една от легендите именно оттам е отправната точка на Хераклидите в похода им за завладяването на Пелопонес. В историческо време играе важна стратегическа роля в Пелопонеските войни поради заселените на него от атиняните бегълци от Месения (Ав.Гел. 6,8)

НАВПЛИЙ - герой от гръцката митология, цар на Евбея, баща на Паламед. Подмамва с огньове гръцката флота при завръщането й от Троя да мине край скалите на нос Кафарей и да претърпи крушение, за да отмъсти за убийството на сина си (Ов.Мет. ХIII 37, 310; ХIV 472)

НАВТ - според легендата троянски старец, придружавал Еней при преселението му. Във Вергилиевата “Енеида” съветва троянския герой да не остава на остров Сицилия, а да продължи към Лациум (Верг.Ен.V, 704, 729). Според друга легенда приема обратно откраднатия от гърците троянски Паладион, след като оракул заповядва на Диомед да го върне

НАЗАМОНИ - племе в Северна Африка, в днешна Либия, източно от дн. Триполи (Ов.Мет. V 129)

НАКСОС - гръцка колония в Сицилия, основана през VІІІ в.пр.Хр. от Халкида, но взела името на малоазийския остров вероятно поради присъствието и на негови жители сред колонизаторите. Основава на свой ред в Сицилия колониите Леонтини и Катана Съюзник на Атина по време на Сицилийската Експедиция, заради което разрушена от Сиракуза. Скоро след това на останките на Наксос бива изграден град Тавроменион (лат. Тавроминий)

НАКСОС (наричан още Дия и Стронгила) - най-големият от гръцките Цикладски острови, едно от главните култови места на Дионис в гръцкия свят. При него според митовете богът осуетява опита за своето отвличане от пиратите. Оттам и похищава критянката Ариадна, пътуваща към Атина заедно със завръщащия се в родината си герой Тезей(Ов.Мет. III 636, 640, 649). Вече в историческо време Наксос се смята за най-богатия от Цикладите. Населяван е от йонийци и е прочут с мрамора и виното си. Островът има водеща роля в Егейско море през VІІ-VІ в.пр.Хр. По това време там процъфтява една от главните архаични гръцки скулптурни школи. От Наксос има богати дарения в Аполоновото светилище на остров Делос, както и в Делфи (Наксоският сфинкс). През VІ в. пр.Хр. Наксос е под властта на тирана Лигдам, изгонен от аристократиче­ската партия. През Гръко-персийските войни оплячкосан от пер­сите. Член на Делоската лига, прерастнала в Атински морски съюз. През 471 г. пр.Хр. се бунтува срещу водача на съюза Атина и бунтът му бива жестоко потушен, след което територията му става атинско владение до края на Пелопонеските войни (Верг.Ен.III, 125; Ав.Гел. 3,15)

НАПА - според гръцката митология една от хрътките на легендарния ловец Актеон, разкъсан от собствените си кучета, задето видял голотата на богинята Артемида (Ов. Мет. III 214)

НАР (дн. Нера) - река в Италия, ляв приток на Тибър в сабинската област (Верг.Ен.VII, 516; Ов.Мет. ХIV 330)

НАРБОНА (или Нарбон, дн. Нарбон) - град в Трансалпийска Галия, разположен на р. Атакс, основан в 118 г. пр.Хр. и станал център на носещата неговото име римска провинция. Първата колония на римляните извън Апенинския полуостров и Сицилия, бързо превърнала се във важен пристанищен и търговски център, обслужващ търговския маршрут от Атлантическия океан през Галия към Средиземно море.

НАРБОНСКА ГАЛИЯ - римска провинция, обхващаща територията на днешна Южна Франция и обявена за самостоятелна административна единица през 120 г. пр.Хр. Център на провинцията е гр. Нарбона. Територията й е първоначално заета от автохтонни галски племена и няколко гръцки колонии по бреговата ивица като Масалия. Във Втората пуническа война гърците са съюзници на Рим, докато галите подкрепят Ханибал. По тази причина при конфликтите между гърци и местно население неколкократно на помощ на гърците идва римска армия първо под командването на Марк Фулвий Флак, после на Гай Секстий Калвин и най-накрая на Луций Домиций Ахенобарб. Тези войски постепенно завладяват територията на галите, докато от тях не е образувана отделна провинция, за която е построена столица и в която е изграден първият голям римски път, свързващ Алпите с Пиренеите. В кр. На ІІ в. пр.Хр. провинцията пострадва най-много от набезите на германските племена кимври и тевтони. Именно поражението на римляните при Араузио (дн. Оранж), едно от най-големите в римската история след битката при Кана, е това, което прави възможно настъплението на германите към самата Италия. Междувременно Масалия остава независима от римската власт и не влиза в провинцията до 49 г. пр.Хр., когато в рамките на Гражданската война Цезар я обсажда и превзема. Нарбонска Галия е една от най-силно романизираните провинции извън Италия и нейните жители бързо и изцяло приемат латинския език и римските нрави, бит и култура.

НАРД - индийско растение, от чиито класовидни цветове в Античността се приготвя силно ароматичното нардово масло (Ов.Мет. ХV 398)

НАРИКС - поселище в Гърция, главен град на източните локри в областта Северна Локрида

НАРИЦИЯ - прозвище на локрийската колония в Южна Италия, произведено от името на гр. Нарикс, главния град на локрите (Ов.Мет. ХV 705)

НАРОДНИ ТРИБУНИ - вж. Трибуни

НАРОДНО СЪБРАНИЕ - вж. Комиции

НАРЦИС - в гръцката митология красив момък, син на беотийския речен бог Кефис. Понеже отблъсква нимфата Ехо, наказан от Афродита да се влюби в собствения си образ, който вижда на повърхността на един планински извор. Чезнещ по себе си, той се превръща в едноименното цвете, символ на безсърдечна красота, което расте изобилно на мястото на мита. Понеже е превито надолу, древните вярват, че то продължава да се оглежда във водата (Ов.Мет. III 346,351, 370)

НАСОС (друго име Ортигия) - остров с цитадела в залива южно от сицилийския град Сиракуза, част от града (Лив.ХХV, 24; ХХV, 31; Верг.Ен. III, 124, 154, 693)

НАЧАЛНИК НА КОННИЦАТА - магистратура, съществуваща в Рим от царската епоха. Тогава царят в качеството си на пълководец на римската армия назначава свой помощник и довереник, който да отговаря за конницата и в негово отсъствие да поема върховното командване. По времето на Републиката до тази длъжност се прибягва в извънредните случаи, когато се избира диктатор. Той си назначава началник на конницата по същия начин и със същите правомощия спрямо него както в царския период (вж. Лив.І, 59; VІІ, 9; VІІ, 26; ХХІІ, 8; ХХІІ, 12; ХХІІ, 49; ХХІІІ, 14)

НАЯДИ - в гръцката митология нимфи на водите, обикновено на сушата - на извори и потоци. По-рядко отъждествявани с Океанидите и Нереидите. Красиви млади девойки-полубогини, хранителки на растенията, покровителки на благосклонните за хората и животните природни сили, притежават пророческа и лечебна сила, отдадени на танца и песента. Някои от тях превръщат с биле и песни младежи в риби. Наяди са сестрите на Ио. Хесперийски наяди погребват тялото на Фаетон. Наяди жалят сестрински за Нарцис, скърбят за смъртта на Орфей. Откърмят на планината Ида Хермафродит, като една от тях, Салмакида, се влюбва по-късно в него. Те отглеждат и младенеца Адонис. Група наяди са превърнати в островите Ехинади, защото при жертвоприношението забравят речния бог Ахелой. Наяди пълнят рога на изобилието. В морски наяди се превръщат корабите на Еней (Ов.Мет. IV 304, 356; VI 329, 453; Х 9; ХIV 327, 787 и мн.др.)

НЕАПОЛ - квартал на Сиракуза, букв. “Новият град” (Лив.ХХV, 25)

НЕАПОЛ - пристанищен италийски град в областта Кампания, на западния склон на Везувий. Основан през VІІ в.пр.Хр. от колонисти от Куме. Гръцките жители на Неапол се намират в тесни връзки със самнитите, част от които от началото на V в.пр.Хр. живеят в града. От 326 г.пр.Хр. Неапол е съюзник на Рим, зависим от него. След битката при Кана (216 г.пр.Хр.) Ханибал безуспешно се опитва да го привлече на своя страна (Лив.ХХІІІ, 14 - 15)

НЕБРОФОН - един от хрътовете на легендарния митологичен ловец Актеон, разкъсал господаря си, задето видял голотата на богинята Артемида (Ов.Мет. III 211)

НЕВИЕВАТА ПОРТА - една от градските порти на Рим. Намира се в южната част на града между хълмовете Авентин и Целий (Лив.ІІ, 11)

НЕВИЙ, МАРК (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) - римски политик, плебейски трибун в 184 г. пр.Хр., противник на стария Сципион Африкански. Според Корнелий Непот той го обвинява в заграбване на парите на Антиох III, на което Сципион отговаря с речта „Срещу плебейския трибун Марк Невий". Невий действа в сьучастничество с Катон Стари - най-върлия противник на Сципион (Ав.Гел. 4,18; Циц. За оратора II, 249)

НЕДИМН - кентавър от гръцката митология, убит от Тезей на сватбата на лапитския вожд Пиротой (Ов.Мет. ХII 350)

НЕЗ(ОС) - вж. Нес

НEЗЕЯ - име на една от нереидите в гръцката митология (Верг.Ен.V, 826)НЕКТАР - питието, каето според гръцката митология пият безсмъртните на своите пиршества, затова в техните жили тече течност, различна от човешката кръв (вж. Ов.Мет. III 318; IV 250, 252; ХIV 606; ХV 117)

НЕЛЕЙ - герой от гръцката митология, цар на град Пилос в Елида, син на Посейдон и Тиро, баща на дванадесет сина, между които е Нестор (Ов.Мет. ХII 577)

НЕЛИДИ - в митологията и поезията така се наричат дванадесетте сина на пилоския цар Нелей (вж. Ов.Мет. ХIII 557). Всички с изключение на Нестор избити от Херакъл по време на похода му срещу семейството, за който митографските извори привеждат различни причини - било задето Нелей отказва да очисти Херакъл от убийството на Ифит, било защото той заедно със синовете си се опитва да открадне прекараните до Елида от героя крави на Герион.

НЕМЕЗИДА - богинята в гръцката митология, персонификация на абстрактната представа за божественото възмездие. Според теогоничните представи на гърците дъщеря на Нощта (Нюкс). Една от легендите разказва, че, опитвайки се да избяга на влюбения в нея Зевс, Немезида се преобразява хиляди пъти. Накрая в образа й на гъска я застига и обладава богът, приел вида на лебед. Яйцето, излюпено от Немезида след това, пада на земята и бива намерено от овчари, които го занасят на царицата Леда и от него се раждат Диоскурите и Елена. Като персонификация на абстрактна идея Немезида е ключов символ в гръцката култура на наказанието за всичко онова, което излиза извън човешката мяра, било то добро или лошо, прекомерно зло или извънредно благополучие

НЕМЕЙСКИ ИГРИ - общогръцки игри, част от олимпийския цикъл, провеждани веднъж на всеки две години (във втората и четвъртата година от цикъла) в долината на река Немея в Арголида. Според легендата учредени от Херакъл след победата му над Немейския лъв. Друга версия за учредяването им (понякога примирявана с първата като версия за повторното им учредяване) е легендата за първия поход на Седемте срещу Тива и смъртта и погребалните игри в чест на бебето Офелт. Игрите са посветени на Зевс Немейски. Програмата им наподобява тази на Олимпийските и Питийските игри, с акцент върху атлетическите и конните състезания. Победителят получава венец първоначално от маслина, после от див кервиз. Днес са запазени следи от големия храмов и спортен комплекс, където са се провеждали игрите.

НЕМЕЙСКИЯТ ЛЪВ - митологичен звяр, опустошавал гористата долина на гр. Немея югозападно от Коринт в Арголида. Убит от Херакъл като първия от неговите дванадесет подвига. Понеже е неуязвим за оръжие, героят го удушва с ръце. Той носи вместо мантия кожата му, която одира със собствените си нокти, и в спомен за този си първи подвиг основава в долината пред храма на Зевс Немейските игри с гимнастически, конни и музикални състезания (Ов.Мет. Х 197, 235)

НЕОБУЛА - гъркиня от знатен род от остров Парос, дъщеря на Ликамб. Отхвърля любовта на поета Архилох и заедно с баща си e осмяна в поезията му. Според легендата двамата се самоубиват за това НЕОПТОЛЕМ - гръцки герой, син на Ахил и цар на о-в Скирос, предводител на долопците. След смъртта на баща си повикан при Троя от Одисей. Убива Приам и принася в жертва на Ахил дъщеря му Поликсена. От плячката по жребий му се пада жената на Хектор Андромаха, от която има син Молос. От Молос извли­чат родовите си корени управителите на Епир (Александър Молоски, Пир). Другото име на героя е Пир. На него е посветена едноименна трагедия от Ений (Ов.Мет. ХIII 455; Верг.Ен.II, 500; Ав.Гел. 5,16)НЕПТУН - древен италийски бог на влагата и течащата вода. Става и бог на моретата след ранното му отъждествяване с Посейдон, което обуславя и връзката на Нептун с коня, и епитета му Equester, “конен”, и ролята му като бог на конническото съсловие. Етимологията на името му е неясна. Собствен мит богът няма преди да бъде отъждествен с гръцкото божество. Въвеждането на празника му, който по-късно се слива с Консуалиите, се приписва на Ромул. (вж. Лив.І, 9; ХХІІ, 10; Верг.Ен.I, 124. II, 201, 609. III, 74, 119. V, 14, 195, 640, 780, 782, 864. VII, 21. VIII, 695, 699. IХ, 145. Х, 353; Ав.Гел. 10,6)

НЕПОТ - вж. Корнелий Непот

НЕРВА, МАРК КОКЦЕЙ (35-98 г. сл.Хр., управлявал 96-98 г. сл.Хр.) - римлянин от знатен род, издигнат за император от заговорниците след убийството на Домициан. Прекратява терора на предишния управник, като спира делата за държавна измяна и се заклева на членовете на Сената, че няма да наказва със смърт никого от тяхното съсловие. Въпреки това продължава съдебното преследване за доносничество. Амнистира мнозината хвърлени в затвор или заточени от Домициан. В началото на 98 г. открива започнатия от Домициан форум, свързващ Форума на мира с този на Август. Този малък форум става известен като Форум на Нерва или Преходен форум (Forum transitorium). В областта на финансите провежда политика на икономии. Избран от заговорниците за император вероятно поради напредналата си възраст и бездетството си, Нерва почива от сърдечен удар през 98 г., като все пак успява да остави наследник. В завещанието си той посочва за такъв успешния пълководец Марк Улпий Траян, по това време водещ кампания срещу германите. С това се поставя началото на практиката на т.нар. “осиновени императори” (imperatores adoptivi), които предпочитат да не оставят държавата нв ръцете на кръвен роднина, а на свой избраник. Нерва е последният император, сам роден в Италия и произхождащ от стар италийски род. В традицията на римската историография от Едуард Гибън насам той се счита и за първият от петимата “добри императори”.

НЕРВА, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, народен трибун през 120 г.пр.Хр. (Циц., Брут, 129)

НЕРЕИДИ - в гръцкта митология морски нимфи, петдесетте дъщери на Нерей и Дорида, миловидни обитателки на морето, благосклонни към моряците, често ги забавляват с веселите си игри и танци по вълните или им помагат в моменти на опасност. Между тях е на съпругата на Нептун Амфитрита, преследваната от влюбения Полифем Галатея и Тетида, майката на Ахил. Касиопея оскърбява Нереидите и става причина за нещастието на дъщеря си Андромеда Нереиди влизат в свитата на магьосницата Кирка.

НЕРЕЙ - морско божество от гръцката митология, син на Гея Земята и Понт, подвластен на Нептун. Кротък и мъдър старец, олицетворение на спокойното и красиво море, като всички морски божества притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Съпруг на Дорида и баща преди всичко на петдесетте Нереиди, които го придружават навсякъде. С тях се крие в пещерите при световния пожар, предизвикан от Фаетон. Храмовете му са из свещените крайморски лесове. Нериидите са част от култа му. (вж.Верг.Ен. II,418)

НЕРЕТ (или Неретум) - италийски град в салентинската област в Южна Италия, източно от Тарент (вж. Ов.Мет. ХV 51)

НЕРИТ - име или на 1) малък остров в Йонийско море, който според легендата спада към владенията на Одисей (вж. Ов.Мет. ХIII 712); или 2) планина на Одисеевия остров Итака. “Неритски” е прозвище на Макарей от Итака, другар на Одисей (Ов.Мет. ХIV 158)

НЕРОН (37-68 г. сл.Хр., управлявал 54-68 г., пълно рождено име Луций Домиций Ахенобарб, в последствие Тиберий Клавдий Нерон Домициан Цезар) - римски император, последният от Юлиево-Клавдиевата династия. Син на Гней Домиций Ахенобарб и Агрипина Младата, четвъртата съпруга на император Клавдий, пра-пра-правнук на император Август. Под влияние на Агрипина Клавдий осиновява Нерон малко преди смъртта си и му дава своето име и наследството над империята, въпреки че има свой роден син - Британик. Това става със съдействието на възпитателя и настойника на Нерон Сенека и на преторианския префект Бур. След смъртта на Клавдий през 54 г., вероятно ускорена от Агрипина, нейният син поема управлението, а малко по-късно (през 55 г.) около 14-годишният тогава Британик е убит. В първите години от управлението си младият император е под силното влияние на майка си, Сенека и Бур. Това е и кратката сравнително успешна част от неговата власт. Скоро обаче императорът проявява безпътната си и допълнително ожесточена от властта природа, с която става пословичен в традицията. Бракът му с неговата доведена сестра Октавия, дъщеря на Клавдий, според римските закони е кръвосмесителен. При това той скоро я изоставя и завързва нова, извънбрачна връзка, привлечен от красотата на Попея Сабина. Междувременно Октавия е заточена и по-късно умира, вероятно убита не без желанието на императора. През 59 г. Попея организира убийството на Агрипина със знанието на императора, който не прави нищо, за запази живота на майка си. В Рим се разнася мълвата, че освен с Нерон Попея поддържа връзка и с неговия приятел Марк Салвий Отон, бъдещия император (Свет. Дван.Цез., “Отон” 3, 1-2). През 62 г. Бур умира, а Сенека се оттегля от управлението. Това освобождава Нерон от всякакъв контрол и той се отдава на разпътство заедно със своите другари, както и на артистичните си амбиции. Същата година се жени за Попея и скоро тя му ражда дъщеря, която умира няколко месеца след раждането си. Междувременно новото му протеже Гай Офоний Тигелин, назначен за преториански префект, прокарва в Сената ред постановления, допускащи преследване и осъждане на смърт по обвинение в държавна измяна. Така се слага началото на един пореден мрачен период на доносничества, присъди и убийства в римската история. Императорът също така все по-маниакално настоява на собствения си талант като композитор, певец и изпълнител и често пъти принуждава насила публиката в театрите и цирка да слуша неговите изпълнения в продължение на часове (вж. Свет. Дван.Цез., “Нерон” 20-24). За един високопоставен римски гражданин, още повече ръководител на държавата, се смята за недстойно лично да се заема с подобни занимания и затова поведението на Нерон е още по-скандално за неговите съвременници, отколкото изглежда днес. През 64 г. в Рим избухва голям пожар, който бушува дни наред и опустошава съществена част от града. Слуховете са, че императорът или някой от разгулния му кръг приближени са отговорни за палежа. Самият Нерон по време на пожара пасивно наблюдава бушуващия огън, събирайки вдъхновение за композирането на “Превземането на Троя”. А след пожара се заема с грандиозен строеж на свой дворец в сърцето на Рим, наречен “Златният дом” (Domus Aurea) и така и останал незавършен. За палежа той обвинява скоро появилата се и все още незначителна и слабо известна секта на християните, които подлага на нечовешки мъчения (Тац.Ан. ХV, 64). Християнската традиция смята, че именно по време на гоненията при Нерон св. апостол Петър е рзпънат на кръст, а св. апостол Павел - обезглавен. През 65 г. спечелилият си много врагове император разкрива заговор за свалянето си - т.нар. “Заговор на Пизон” - обхващащ мнозина сенатори и видни фигури в римското общество, включително доскорошния му приближен Сенека. Всички заговорници са принудени да се самоубият, а имуществото им е конфискувано. На следващата година Попея умира, бременна с второто си дете. Според една от версиите причината е изпадналият в бяс Нерон, който рита бременната си жена в корема при семеен скандал. През 67 г. Нерон предприема пътуване из Гърция, където се представя на множество музикални и актьорски състезания и участва в Олимпийските игри. Междувременно в негово отсъствие опозицията отново се мобилизира. Малко след завръщането на Нерон провинциалният управител на Лугдунска Галия Гай Юлий Виндекс вдига бунт срещу ценралната власт, което провокира нов “лов на вещици” от страна на императора. След като той обявява смъртната присъда на смятания за опасен негов бивш приближен Галба, управител на Иберия, последният също отхвърля императорската власт. В Африка легатът на разквартирувания там легион Луций Клодий Мацер прекъсва доставките на жито за Рим. В тази обстановка преторианската гвардия също се обявява против Нерон и се съюзява със Сената за неговото сваляне. Императорът се самоубива през юни 68 г. Според Светоний едни от последните му думи са: “Какъв артист умира!” (Qualis artifex pereo).

НЕРОН, ГАЙ КЛАВДИЙ (ІІ в.пр.Хр.) - римски политик, консул в 207 г. пр.Хр., победител на Хаздрубал при Сена (Циц. За оратора II, 248)

НЕРОН, ТИБЕРИЙ КЛАВДИЙ (І в.пр.Хр.) - римски политик, квестор през 48 г. пр.Хр., участвува в Гражданската война срещу Октавиан Август, след това помилван (39 г.), но трябва да се разведе с Ливия, майката на бъдещия император Тиберий, за да се ожени за нея Октавиан. Понтифекс до края на живота си през 33 г. (Сал. Заговорът, 50)

НЕС - същество от гръцката митология, кентавър, син на Иксион, пренасящ пътници през реката Евен в северногръцката област Етолия. На сватбата на лапита Пейритой гадателят Астил му предсказва, че ще бъде убит от Херакъл (вж.Ов.Мет. ХII 308). В боя между лапити и кентаври убива лапита Кимел (Ов.Мет. ХII 454). Докато пренася Херакъл и жена му Деянира през реката, той се опитва да отвлече Деянира и героят го убива със стрела, напоена в отровната кръв на Лернейската хидра (Ов.Мет. IХ 102, 108, 112, 119, 121). Преди смъртта си дава на Деянира дрехата си, пропита със собствената му отровена кръв, уж като магическо средство за възвръщане на любов (Ов.Мет. IХ 131). По-късно Деянира изпраща дрехата на мъжа си, когато той вече е с Йола, и така неволно причинява мъките и смъртта му. По-късно, когато Херакъл я напуска заради Йола, Деянира му праща дрехата на кентавъра, която се впива в тялото му и го изгаря. Поради адските мъки Херакъл решава да се самоизгори на клада на планината Ета, подпомогнат от сина си Хил, което и се превръща в неговото обожествяване

НЕСТОР - герой от гръцката митология, син на Нелей, цар на Пилос (вж. Ов.Мет. VIII 365). Единствен от Нелидите не загива от ръката на Херакъл, или защото като дете е отглеждан далеч от дома си, или защото единствен се противопоставя на плановете на семейството си да открадне кравите на Герион. Като млад се присъединява към похода на арго­навтите. Участва в кентавромахията, в която се бие на страната на лапитите и надвива четири кентавъра (Ов.Мет. ХII 169 и сл.). По време на Калидонския лов, в който също взема участие още млад (Ов.Мет. VIII 313), се спасява от глигана върху клона на близко дърво. Вече като възрастен участва в Троянската война. Слави се като прочут оратор и мъдър съветник. Името му е синоним на мъдрост и благост, а също и на дълголетие. Според Омир той преживява три човешки поколения, тоест достига стогодишна възраст, а според Овидий животът му трае цели три века. Предвожда своя гръцки отряд в Троянската война вече когато царува над третото поколение (вж.Ав.Гел. 6,14). Когато пред Троя неговият кон е ранен от Парис, притича му се на помощ Диомед, докато той напразно вика Одисей (Ов.Мет. ХIII 63, 65).

НЕФЕЛА - така се нарича първата съпруга на беотийския цар Атамант, от когото ражда Фрикс и Хела. Атамант я изоставя, за да се ожени за Ино.

НЕФЕЛА - нимфа от свитата на Артемида (Ов.Мет. III 171)

НЕФЕЛЕИДА - прозвище на Хела като дъщеря на Нефела

НИГИДИЙ ФИГУЛ, ПУБЛИЙ (І в.пр.Хр.) - римски граматик и интелектуалец, който има силно развит вкус към свръхестественото. Пише съчинението в 19 книги “За боговете”, в което описва подробно култа на боговете, магията и предсказанията. Автор също така на съчинения по граматика и естествени науки. Творбите му са достигнали до нас само във фрагменти. Нигидий Фигул е приятел на Цицерон. (Ав.Гел. 3,10; 14,1)

НИЗ - герой от гръцката митология, цар на Мегара (Алкатоя), баща на Сцила. По време на обсадата на Мегара от критяните дъщеря му му отрязва пурпурния кичур на темето, от който според ориста зависи неговият живот и съдбата на държавата, и го предава на врага Минос

НИЗ - римски легендарен герой, приятел на Енеевия другар Евриал. По време на погребалните игри в памет на Енеевия баща Анхиз отстъпва първенството на Евриал. При войната на Еней и спътниците му с италийското племе рутули Низ и Евриал са изпратени като съгледвачи в противниковия лагер, но са проследени и убити. (Верг.Ен.V, 294, 318, 359. IХ, 176, 184, 353, 386, 416, 437, 441, 466)НИКАНДЪР (ІІ в. пр.Хр.) - гръцки поет, роден в Колофон. Запазени са дидактичните му поеми “Средства против животински отрови” (958 стиха в хекзаметър) и “Противоотрови” (630 хекзаметъра), която е за отравяния с храни. Въпреки стойността да дадените от него съвети, езикът, на който са написани произведенията на Никандър, е толкова изпъстрен с редки думи и обрати, че още в Античността творчеството му има нужда от многобройни тълкувания. Едно недостигнало до нас негово произведение представлява съчинение на медика Хипократ, обърнато в стихове. Друго изгубено произведение, “Превращения”, служи за образец на Овидиевите “Метаморфози”(вж. Циц. За оратора I, 69)

НИКАНОР (ІІІ - ІІ в.пр.Хр.) - приближен на македонския цар Филип V, участвувал в битката при Киноскефале през 197 г.пр.Хр.

НИКИЙ - грък, приближен от свитата на епирския цар Пир, за чието отравяне предлага услугите си на кон­сулите от 278 г. пр.Хр. Гай Фабриций и Квинт Емилий. (Ав.Гел. 3,8)

НИКОМАХ (ок. 350 г.) - гръцки живописец (Циц., Брут 70)

НИКОМЕД II (или III) - цар на Витиния от 149 до 91 г. пр.Хр. (Ав.Гел. 11,10)

НИКОМЕД ІІІ (или ІV) ФИЛОПАТОР - витински цар (91-74 г.), чиято власт е изцяло поддържана от римските военачалници в Мала Азия. Тъй като не иска да признае за наследник сина си от Ниса, завещава държавата си на римляните (Сал., Ист., IV, фрг.69; Ав.Гел. 5,13)

НИКОПОЛ - град в Гърция, основан от Август през 30 г. пр.Хр. на мястото на неговия лагер преди битката при Акций предишната година. Намира се на входа на Амбракийския залив и процъфтява като пристанищен град. След Нерон става столица на провинция Епир (Ав.Гел. 15.11)

НИКТЕЙ - в гръцката митолоия тивански цар, баща на Антиопа, родила от Зевс близнаците Амфион и Зет (Ов.Мет. VI 111)

НИКТЕЙ - другар на Диомед, превърнат в птица (Ов.Мет. ХIV 504)

НИКТЕЛИЙ (грц. "нощният") - прозвище на Дионис, произлизащо от нощните му празненства Никтелии (Ов.Мет. IV,15)

НИКТИМЕНА - героиня от гръцката митология, дъщеря на лесбоския цар Епопей. Понеже опетнява бащиното ложе, от срам се скрива в горския мрак. Превърната там от Атина Палада в кукумявка (свещената птица на богинята), продължава да се крие в тъмнината от човешки очи, а когато денем се покаже, бива преследвана от други птици (Ов.Мет. II 589 и сл.)

НИЛ - главната река на Египет. Макар че днес реката се влива в морето през девет големи и много малки устия, за древните тя се разклонява на седем ръкава (свещеното семитско число) (Ов. Мет. V 324), или на седем "рога" (Ов. Мет. Х 774), заради което се нарича "седмоустният Нил" (Ов.Мет. I 422, V 187, ХV, 753). Реката се разлива извън коритото си в продължение на четири месеца, след което се прибира обратно, оставяйки след себе си ивица гъста тиня. Според древните малките животинки (мишки, насекоми), които живеят в тази тиня, са породени от нея (Ов. Мет. I 422 и сл.). Император Нерон напразно праща експедиция за откриване изворите на Нил през І в. сл.Хр. В митологията Нил се изпречва срещу Ио като естествена преграда в нейното странствуване и тя спира именно при бреговете му (Ов.I 728 и сл.) Митологичната персонификация на реката, божеството Нил, е син на Океан и има дъщеря Мемфида, която се жени за Епаф и дава начало на рода на Белидите. През време на световния пожар, предизвикан от Фаетон, бог Нил побягва накрай света и там си зарива главата (Ов.Мет. I 254). Според една от версиите сред гърците именно този бог е култивирал земята на Египет и е изградил дигите. В историческо време Цезар преплава реката в Александрийската война и побеждава египетския пълководец Ахилас през 47 г. пр.Хр. (Ов.Мет. ХV 753 и сл.)

НИЛЕЙ - в гръцката митология мним потомък на речния бог Нил, привърженик на Финей срещу Персей, от когото бива вкаменен (Ов.Мет. V 187). Според друга версия на легендата, приведена от старогръцкия историк Диодор Сицилийски, това е древен цар на Египет, дал името си на реката Нил. Тази чест му е оказана от признателния народ, след като построява напоителните канали, свързани с реката.

НИМФИ - в елинската митология дълговечни, но не винаги безсмъртни красиви девойки-полубогини, олицетво рение на животворните сили на природата, често дъщери на Зевс, живеещи в извори, реки и езера (наяди), в горски дъбрави (ореади), в самите дървета (дриади или хамадриади, които умират заедно с дърветата или се преселват от едно дърво в друго, но все пак умират), в моретата (нереиди, океаниди), по планини и пещери, по ливади, дори в подземното царство. Вечно млади, водят безгрижен и весел живот, отдадени на танци, песни и игри. Гласът им се долавя в ромола на изворите и потоците или в шумола на листата. Често пъти богове и герои се влюбват в тях, имат връзки и дори деца от тях. По-известни нимфи са: любимата на Аполон Дафна, която, бягайки от влюбения в нея бог, се превръща в лаврово дърво (Ов.Мет. I 504 и сл.); Сиринга, възлюбена на Пан, живееща в Аркадия, която по същия начин се превръща в тръстика и богът прави от нея духов инструмент (Ов.Мет.I 691, 705); Ехо, безнадеждно влюбена в Нарцис в една от версите или задиряна от Пан в друга (Ов.Мет. III 357, 360); морската нимфа Галатея, по която чезне циклопът Полифем, убил нейния любим Акид (Ов.Мет. ХIII 858). Свита от нимфи придружава богинята на лова Артемида, по-личните от тях са Аретуза, нейната оръженоска, Крокала (грц. "морски бряг"), Нефела (грц. "облак"), Хиала ("кристал"), Фиала ("чаша"), Ранида ("роса") и Псекада ("капка"). Всички те обитават Корикийската пещера на пл. Парнас (Ов.Мет. I, 320). На планината Ниса нимфи отглеждат в пещера Дионис (Ов.Мет. III,314). Те също така обитават подземното царство (близо до езерото Аверн), както и областта на гр. Картея на о. Кеос, където закрилят елена със златните рога на Кипарис (Ов.Мет. Х,109 и сл.), лозята на пл. Тимол в Лидия, откъдето отиват да се наслаждават на изкуството на Арахна (Ов.Мет.VI,15 и сл.), земята на лелегите, където с прегръдка привдигат отмалялата Библида (Ов.Мет. IХ, 652). Нимфи обслужват трапезата на речния бог Ахелой и свиват венци от цветя в двореца на Кирка (Ов.Мет. VII, 571и сл.; ХIV,264 и сл.). Хесперийски наяди заравят трупа на Фаетон (Ов.Мет. II 325 и сл.) При нимфите често има похождения Зевс тайно от съпругата си Хера (Ов.Мет. III, 363). Близки до нимфите са италийските камени, често съпруги и съветници на царе и водачи като Канента или Егерия (Ов.Мет. ХIV 333, 420, 434; ХV 482, 530) или низши божества на плодородието от рода на Помона (Ов.Мет. ХIV)

НИН - митически цар на Асирия и Вавилон, съпруг на Семирамида, погребан до стените на Вавилон (Ов.Мет.IV, 88)

НИОБА - героиня от гръцката митология, дъщеря на фригийския (според друга версия - ликийски) цар Тантал и на хиадата Диона (Ов.Мет. VI 174), внучка на Атлант, сестра на Пелопс, съпруга на тиванския цар Амфион, на когото ражда голямо потомство. Според Омир тя има шест сина и шест дъщери, според трагиците по седем синове и дъщери, според Сафо - по девет, според Пиндар - по десет. Възгордяла се от многобройната си челяд, тя се подиграва на Лето, която има само един син (Аполон) и една дъщеря (Артемида) и забранява на Тиванските жени да я честват. Разгневените Аполон и Артемида избиват потомството й, като Аполон прострелва с лък синовете, а Артемида - дъщерите. Амфион се самоубива от скръб, а Ниоба се превръща в скала, отнесена от вихър на една планина в родната й Фригия (или Ликия), като от камъка продължават да бликат сълзи. Митът е легнал в основата на незапазени драми на Есхил и Софокъл. Прочута е скулптурната група "Ниобиди", приписвана на Скопас или Праксител

НИСА - дъщеря на Ариарат VІ, съпруга на Никомед ІV, която той изгонва и не признава сина й за свой наследник (Сал.Ист., IV, гл.69)

НИСА (или Низа) - митична планина, на която според гръцката митология малкият Дионис е отгледан от нимфи (Ов.Мет. III, 314). Локализира се различно от различните легенди и автори: в Мала Азия, в Тракия, по течението на Нил, в Индия. Днес се смята, че появата на планината Ниса в мита за Дионис се дължи отчасти на опит да бъде обяснено името му (Дио- от родителния падеж на името “Зевс” и -нис от Ниса)

НИСЕЙ - прозвище на Дионис по планината Низа, на която той според легендата е отгледан от нимфите (Ов.Мет. IV 13)

НОБИЛИОР, КВИНТ ФУЛВИЙ (ІІ в.пр.Хр.) - знатен римлянин, син на Марк Фулвий Нобилиор, консул през 153 г. пр.Хр. Също като баща си в топли отношения с поета Ений, дава му римско гражданство (Циц., Брут 79)

НОБИЛИОР, МАРК ФУЛВИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римски пълководец, консул през 189 г. пр.Хр., завоевател на Етолия. Почитател на литературата, покровител на поета Ений (Циц., За ор. II, 256; Циц., Брут 79)

НОБИЛИТЕТ - знатната върхушка в Рим през Късната република. Към нобилитета принадлежат не само наследниците на старите патрициански семейства, но и тези на плебейски фамилии, чиито членове са успели да достигнат до сенаторска кариера

НОВ ЧОВЕК - нарицателно име през Късната република за онези членове на конническото съсловие, които успяват да достигнат консулски ранг (и по този начин да се включат в сенаторското съсловие и нобилитета). (Сал., Юг., 65, 73; Заг. Кат., 23)

НОВА АФРИКА - вж. Нумидия

НОВИ КАРТАГЕН - град в Тараконска Испания, на брега на Средиземно море, основан от Хаздрубал в 227 г.пр.Хр., база на картагенците по време на Втората пуническа война. Днес Картахена (Лив.ХХІ, 5)

НОВИЙ, ГАЙ (нач. I в.пр.Хр.) - поет, автор на ателани (Циц., За оратора II, 255, 279. 285)

НОЕМОН - в гръцките легенди ликиец, съюзник на троянците, убит от Одисей пред Троя (Ов.Мет. ХIII, 258)

НОЛА - италийски град в областта Кампания, в близост до Неапол и Помпей, основан според различните версии от етруски, авзони или гърци от Халкида. Подвластен на Рим от ІІІ в. пр.Хр. Населението му е смесено, с италийски и гръцки елемент. След битката при Кана Ханибал безуспешно се опитва да го привлече на своя страна.Въпреки участието си в Съюзническата война на италийските градове Нола не е наказан и до края на Републиката запазва относителна независимост, включително в използването на оския език като официален. Първият римски император Октавиан Август почива там (Лив.ХХІІІ, 14; ХХІІІ, 19)

НОМЕНКЛАТОР - роб, който придружава господаря си по обществени места и му подсказва имената на минувачите. Думата означава буквално “викач на имена”

НОНАКРИДА - планина и град в Северна Аркадия. У Овидий прозвището “Нонакрийски” е поетически синоним на аркадски, употребяван за красивите девойки Сиринга, Калисто и Аталанта (Ов.Мет. I, 690,; II, 409; VIII, 426)

НОНИ - деветият ден преди идите в римския календар, т. е. петият ден за повечето месеци месеца или седмият за март, май, юли и октомври, които имат по 31 дни (Ав.Гел. 2,24; 5,17)

НОРБА - град на волските в Лациум на югоизток от Рим (вж. Лив.ІІ)

НОРИК (или Норикум, дн. Каринтия в Австрия) - римска провинция южно от Дунав и източно от Ин в източната алпийска област, прочута в древността със своето желязо. Направена провинция през 15 г.пр.Хр. от император Август (Ов.Мет. ХIV, 712)

НОРМАН, ГАЙ (нач. І в.пр.Хр.) - римски политик, трибун през 95 г.пр.Хр., привърженик на популарите и Марий, обвини­тел на Сервилий Цепион, консул 83 г. (Циц., За оратора, II. 89, 107, 124. 167, 188. 197-203)

НОТ - в гръцката митология божество-персонификация на един от четирите основни вятъра - южнякът, брат на Борей, Зефир и Евър, съответстващ на латинския Австър. Смята се, че носи влажно време (вж. Верг.Ен.I, 84. II, 417)НУМА ПОМПИЛИЙ (според легендата 715-673/2 г.пр.Хр.) - вторият легендарен римски цар, по произход сабинянин от град Курес. Води политика на мир и не осъществява завоевания вж. (Ов.Мет. ХV 4 и сл.). Според Ливий именно той издига храма на Янус в началото на римския форум (Лив. І, 19). В някои версии на легендата по-млад съвременник и ученик на мъдрия грък Питагор. На него се приписва създаването на законите, въвеждането на религиозните обреди и лунния кален­дар, създаването на най-важните жречески колегии. Според легендата съпрун на нимфата (камена) Егерия, която именно му дава и вдъхновението за по-голямата част от неговото законотворчество. (Ав.Гел. 1,12; Циц., За оратора I, 37; II, 154; III. 731, 197; Верг.Ен.Х, 562; Ов.Мет. ХV 480 и сл.)

НУМАНТИНСКА ВОЙНА - военните действия на римските окупатори срещу келтиберийската съпротива в Испания през 143-133 г. Първата фаза на войната обхваща походите на Кв. Цецилий Метел (проконсул на Испания в 142 г.), Гней Помпей и Гай Хостилий Манцин. Последният претърпява много поражения от нумантийците и сключва след капитулацията примирие, което не е прието от Сената и комициите. През втория етап от войната тук е изпратен победителят от Картаген Сципион Емилиан, наречен после Нумантински. През 134/33 г. той воюва успешно срещу Нуманция. Обсаден и изолиран, градът се съпротивява до последния човек, след което е разрушен (вж. Сал., Юг., 7)

НУМАНЦИЯ (край дн. Гарай) - град в Испания, център на вековна съпротива на местното келтиберийско население срещу римската агресия през II - I в.пр.Хр. След дълга обсада разрушен от младия Сципион Африкански (вж. Ав.Гел. 16,1)

НУМИДИЙЦИ - племена, обитаващи африканското средиземноморско крайбрежие на запад от Картаген. На юг граничат с гетулите, а на запад - с маврите. Занимават се предимно със скотовъдство и са отлични конници. В Нумидия са съществували две основни племенни обединения: на масилиите, обитаващи югоизточната част на страната, и на масесулиите, които живеят на северозапад. Владетелите им водят помежду си войни за надмощие, използувани от Рим и Картаген в стремежа им да привлекат съюзници по време на Пуническите войни. В битката при Зама (202 г.пр.Хр.) голяма роля изиграва нумидийската конница на Масиниса, която се бие на страната на Рим. След нея Рим обединява земите под властта на Масиниса. Нумидийските царе са в приятелски отношения с Рим до Югурта (вж. Сал., Юг., 5, 11). Тогава в резултат на така наречената Югуртинска война (111 - 105 г.пр.Хр.) част от страната е присъединена към римските владения в Африка. Западното африканско крайбрежие окончателно е подчинено на Рим към средата на І в.пр.Хр. (вж. Лив.ХХІІ, 2; ХХІІ, 14 - 15; ХХІІ, 44; ХХІІ, 46; ХХІІ, 50; ХХІV, 51; ХХVІ, 9; ХХХ, 12; ХХХ, 32)

НУМИДИЯ - област в Северна Африка с променливи граници, населена с нумидийци. Картаген набира наемници от населението й и окупира част от крайбрежието й. След победата на Цезар над помпеанците и съюзилия се с тях местен цар Юба в Гражданската война (46 г.пр.Хр.) територията на Нумидия е присъединена към Рим и превърната в провинция, наричана освен със старото си име също Нова Африка (вж. Ов.Мет. ХV 754 и сл.)

НУМИЗИЙ, ЛУЦИЙ (ІV в.пр. Хр.) - военачалник на латините по време на Първата латинска война (340 - 338 г.пр.Хр.) (Циц., За ор. VІІІ, 3)

НУМИТОР - легендарен потомък на Еней, син на Прока и шестнадесети цар на Алба Лонга. Тронът му е узурпиран от неговия брат Амулий. Дъщерята на Нумитор Рея Силвия, която Амулий прави весталка и я обрича на безбрачие, става майка от бога Марс на близнаците Ромул и Рем. По-късно Нумитор е възвърнат на трона от внуците си, които убиват тирана (Лив.І, 3; І, 5-6; Верг.Ен.VI, 768. Х, 342; Ов.Мет. ХIV 773)НУЦЕРИЯ (или Нуцерия Алфатерна, дн. Ночера) - италийски град в Южна Кампания на река Сарнус. Последователно заселван от етруски и самнити, той става подвластен на Рим около 307 г.пр.Хр. Превзет от Ханибал в 216 г.пр.Хр. след битката при Кана. По време на Съюзническата война на италийските градове остава верен на Рим. Превзет и опустошен за втори път от войската на Спартак през 73 г.пр.Хр.(Лив.ХХІІІ, 15 - 16)

НУМИЦИЙ (или Нумик, дн. Нумико) - малка италийска река в областта Лациум, влива се в Тиренско море (Ов.Мет. ХIV, 329, 599)

НАУЦИЙ, СПУРИЙ (VІ - V в.пр.Хр.) - римски обществен деец от времето на Ранната република, консул през 490 г.пр.Хр. заедно със Секст Фурий (Лив.ІІ, 39)

О

ОБЩОГРЪЦКИ ИГРИ - четири големи религиозни празника на всички гърци, на които се провеждат различни състезания: Олимпийските, Питийските, Немейските и Истмийските игри. По време на всеки от тях в цяла Елада се обявява временно примирие. Разпределени в срок от четири години, те образуват един цикъл, наречен олимпиада.

ОВАЦИЯ- тържествено влизане на пьлководеца в Рим след за­бележителна победа над враговете, но не на колесница като триумфатора, а пеша. Овацията стои по-ниско от триумфа, а „овационният венец" се дава на пълководец, победил противник, който не може да се мери по слава и достойн­ство с римския народ (роби, пирати), или пък се е предал без бой

ОДИСЕЙ - герой от гръцката митология, син на Лаерт (Ов.Мет. ХII 625, ХIII 124) и Антиклея, цар на остров Итака (Ов. Мет. ХIII 98). Според един късен мит син на Сизиф, който обладал Антиклея преди брака й с Лаерт. Смятан за най-хитрия и най-остроумния от поколението гръцки герои, участвували в похода срещу Троя. Първоначално, за да се отклони от участие в този поход, се преструва на луд: когато идват пратеници, за да го повикат, започва да сее на нивата сол с впрегнати в един ярем вол и магаре. Тогава героят Паламед го изобличава, като поставя пред него на браздата собствения му син Телемах (Ов.Мет. ХIII 36 и сл.). Заради това Одисей намразва Паламед и по-късно, вече в гръцкия лагер пред Троя, го обвинява в измяна, като поставя уж получено от троянците злато в шатрата му. Така, въз основа на лъжливите улики, Одисей става виновник за осъждането на Паламед на смърт (Ов. Мет. ХIII 61; 308). Вече присъединил се към гръцките войски за Троя, той на свой ред разобличава и открива в дома на Ликомед на о. Скирос облечения в момичешки дрехи Ахил (така го скрива майка му Тетида, за да осуети предсказанието на Калхант, че героят ще загине пред стените на Троя - вж. Ов.Мет. ХIII,304 и сл.). Заради общото дело убеждава Агамемнон да преодолее бащините си чувства и да принесе Ифигения в жертва преди похода (Ов.Мет. ХIII,187 и сл.). На път за Троя по негова инициатива героят Филоктет, самонаранил се или ухапан от змия, е изоставен на остров Лемнос заради зловонията от раната му и непрекъснатите му стенания (Ов.Мет. ХIII,48 и сл.). Отново Одисей е този, който в десетата година от войната се връща на острова и убеждава Филоктет да се яви пред стените на Троя заради намиращите се у него стрели на Херакъл, без които градът нямало да падне (Ов.Мет. ХIII,328; 399). Заедно с Диомед залавят и убиват троянския разузнавач Долон, след което се промъкват в троянския лагер и посичат тракийския цар Рез заедно със свитата му (Ом.Ил. песен Х, Ов.Мет. ХIII,244; 249 и сл.). Също Одисей пленява гадателя Хелен (Ов.Мет. ХIII, 335). Главното му коварство е промъкването в самия град и открадването на Паладиона - статуята на Атина, от която зависела съдбата на троянците (Ов.Мет. ХIII, 343 и сл.). По решение на военния съвет получава оръжието на загиналия Ахил (Ов.Мет. III, 387). Накрая по негов съвет е построен дървеният Троянски кон, който решава изхода от войната. След разрушаването на Троя трябва да преживее много премеждия и да скита 10 години, което е описано в Омировата поема “Одисея”. Стигнал до бреговете на Сицилия, той попада със спътниците си в пещерата на циклопа Полифем, който изяжда няколко от другарите му. Ослепил циклопа и успял да се измъкне с оцелялата част от хората (Ов.Мет. ХIII,773; ХIV,181; 192 и сл.), Одисей си навлича гнева на Посейдон. Богът на моретата го преследва неотстъпно и му пречи да се добере до родния остров. На страната на Одисей като негова помощница е Атина Палада. Едно от приключенията му е на остров Еея, обиталище на вълшебницата Кирка, която превръща половината от спътниците на Одисей в свине, а него задържа при себе си цяла година. Героят успява да развали магията й с помощта на биле, получено от Хермес, и да научи от нея за чакащите го занапред опасности. След това морското чудовище Сцила грабва от корабите няколко от спътниците на Одисей (Ов.Мет. ХIV,70 и сл.). Героят едва се спасява от лестригоните, които му потопяват почти всички кораби заедно с мъжете (Ов.Мет. ХIV, 241). След корабокрушение успява да слезе сам на острова на феаките, където цар Алкиной му предоставя кораб да го отведе след двадесетгодишно отсъствие в Итака при вярната му съпруга Пенелопа (Ов.Мет. ХIV,563). Предрешен като просяк, той най-накрая успява да избие настанилите се в неговия дворец женихи на мнимо овдовялата му съпруга и да възстанови царството си. Според по-късен мит Одисей е убит от своя син от Кирка Телегон, който тръгва за Итака да го търси, но се сбива с него, преди да го разпознае (вж. Лив. І, 49; Ав. Гел. 6,1; 6,14; 14,6). На остров Сицилия според римската легенда Еней се среща с неговия земляк и спътник Макарей, изостанал случайно в страната на циклопите (Ов.Мет. ХIV 158)ОДРИСИ - голямо тракийско племе, чието изконно местообитание е по долното течение на р. Хеброс (Марица) и завоя на р. Тонзус (Тунджа) при Кабиле, близо до дн. Ямбол (вж. Ов.Мет. ХIII 554). Сравнително рано създава едно от първите и най-стабилни държавни образувания в тракийските земи, станало известно като Одриско царство. За пръв път в класическата литуратура одрисите и техните владения се споменават у гръцкия историк Херодот (Хдт. ІV, 92) по повод минаването през земите им на персийския цар Дарий І по време на неговия поход срещу скитите. Държавата на одрисите е централизирана теократична монархия, в която има ясно разделение между поданици, в по-голямата си част свободни селяни, аристократична управляваща класа и роби. Един пасаж у историка Тукидид (Тук. ІІ,97), който прави разграничение между “благородни” и “съуправляващи” (парадинасти) дава повод на някои траколози да разделят аристокрацията на родова и служебна. Начело на държавата стои цар, за когото се смята, че е в тясна връзка с божественото и когото вероятно са причислявали към боговете след смъртта му, ако не още приживе. Голяма част от владетелските тракийски гробници и погребалният им инвентар според археолозите свидетелстват за ритуали, целящи обезсмъртяването на владетеля. Царят няма постоянна столица, а дворът му обикаля из редица местни резиденции, вероятно потушавайки сепаратистките тенденции в царството. Царете секат монети, които обаче се натрупват като съкровище, а не се пускат в обращение. В стопанството преобладава първоначално натуралната размяна, а по-късно, когато навлизат парите, се ползват основно монетите на гръцките колонии и на персийските царе (особено т.нар. дарейки). Първият известен ни от литературата (Тук. ІІ,29) владетел на Одриското царство е Терес, най-вероятно управлявал кр. на VІ - нач. на V в. пр.Хр. Севт І (кр. V в. пр.Хр.) пръв поставя като външнополитически приоритет овладването на Тракийския Херсонес. Царството достига своя апогей при Котис І (383-359 г. пр.Хр.), след което станалата вече доста голяма държава постепенно се разцепва на по-малки територии с автономни владетели. През 341 г пр.Хр. синът на Котис Керсеблепт е разбит от македонския цар Филип ІІ и това довежда до значителен упадък на одриската държава. Владетелската династия на одриските царе е сравнително добре засвидетелствана от Месемврийския надпис на владетеля Садала от ІІІ в. пр.Хр. След това знаем малко за развитието на тези земи и управляващите в тях. През І в. пр.Хр. над земите на одрисите се установява доста силна римска хегемония. Рим се намесва в делата на местните владетели, поставя мнозина от тях на трона в замяна на лоялност към римската власт, даже събира данъци в полза на римската хазна. Последният цар на одрисите Реметалк израства в Рим и получава образованието си заедно с бъдещия император Калигула. През 46 г. сл.Хр. територията на одрисите е анескирана от Рим и заедно с други тракийски земи и част от Тракийския Херсонес е влкючена в римската провинция Тракия. В латиноезичната поезия епитетът “одриски” често е синоним на “тракийски”, например “одриският княз” (Ов.Мет. VI, 490) е Терей

ОЗИНИЙ - според римската легенда благородник от етруския град Клузий, водач на изпратения от цар Тархон помощен отряд за Еней срещу рутулите (Верг.Ен. Х, 653)

ОЗИРИС - египетски бог на умиращата и възкръсваща природа, съпруг на Изида, отъждествен от гърците и по-късно римляните с Дионис. В епохата на Римската империя в гръко-римския свят култът към Изида и Озирис, притежаващ сходни черти с други мистериални празници, получава широко разпространение. На траурното празненство на Озирис жреците представят ритуална драма: след убийството му от неговия брат Сет (семитски: Сатана) Изида търси трупа на Озирис, мъже и жени го оплакват, като се удрят в гърдите, и накрая го намират под ликуващите възгласи на участниците. Понеже чествуването и търсенето се повтаря всяка година, той е наречен от Овидий "бог винаги дирен" (Ов.Мет. IХ,693)

ОЙЛЕЙ - герой от гръцката митология, цар на опунтските локрийци, баща на Аякс (Ов.Мет. ХII 622). Участвал в похода на Аргонавтите и ранен от едно от металните пера на стимфалските птици

ОЙБАЛ - гръцки митологичен персонаж, цар на Спарта. Потомък на Лелекс и Лакедемон. У Овидий бащата (или дядото) на Хиацинт (Ов.Мет. Х 196; ХIII 396)

ОЙНЕЙ - герой от гръцката митология, цар на Калидон в Етолия, син на Партаон (Ов.Мет. IХ 12) съпруг на Алтея, баща на Мелеагър (затова последният е наричан Ойнид, Ов.Мет.VIII 414), Тидей и Деянира, дядо на Диомед (наричан също Ойнид, ХIV 512). При жертвоприношение оставя без жертви олтара на Артемида, затова, разгневена, богинята изпраща огромен глиган да опустошава калидонската област

ОЙНОМАЙ - вж. Еномай

ОКЕАН - в гръцката митология титан, прародителят на боговете, син на Уран и Гея, брат и съпруг на Тетия, която му ражда 3000 сина и също толкова дъщери. Синовете са реки, а дъщерите - Океаниди. Живее в морските дълбини (Ов.Мет. II,509; IХ,499; ХIII,950). Под името на този бог в най-старите космологични представи, засвидетелствани още от Омир, е известно и Световното море, което опасва плоския кръг земята и обхваща четирите й най-крайни точки (Ов.Мет. VII, 267; IХ, 13, 30, 829). От него изплуват всяка сутрин богинята на зората Еос и богът на слънцето Хелиос, в него се къпят и всички звезди освен Голямата мечка. По-късно, с промяната на географските представи на древните, започва да означава само водата в крайния запад (Атлантическия океан)

ОКЕАНИДИ - морски нимфи, дъщери на Океан и Тетия, чийто брой според Хезиод е 41, а у другите автори достигат до 3000. Те са богини на извори и потоци. Най-голямата сред тях е богинята на подземната река Стикс, други по-известни са Калипсо, както и добавените от по-късни автори Аретуза и Филира.

ОКИРОЯ - героиня от гръцката митология, дъщеря на кентавъра Хирон и на нимфата Харикло, притежаваща пророческа дарба. Предсказва съдбата на Асклепий и на баща си, но понеже разкрива твърде много бъдещето, Зевс я превръща в кобила (Ов.Мет.II 635)

ОКНУС - римски легендарен персонаж, син на речния бог Тиберин и нимфата Харикло, митически основател на Мантуа (Верг.Ен. Х, 198)ОКТАВИАН АВГУСТ - вж. Август

ОКТАВИЙ РЕАТИНСКИ, ЛУЦИЙ - римски оратор (Циц., Брут, 241)

ОКТАВИЙ ЦЕЦИНА, МАРК - знатен римлянин, колега на Тиберий Гракх по трибунство през 133 г.пр.Хр. и негов противник (Циц.,Брут, 95)

ОКТАВИЙ, ГАЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, сродник на Юлий Цезар и баща на Гай Октавий, когото Цезар осиновява и прави свой наследник под името Октавиан

ОКТАВИЙ, ГНЕЙ - римски държавник, консул през 128 г.пр.Хр. (Циц., За оратора I. 166, 167)

ОКТАВИЙ, ГНЕЙ - римски политик, консул през 76 г.пр.Хр. (Циц., Брут, 217, 222)

ОКТАВИЙ, ГНЕЙ - римски държавник, консул 87 г.пр.Хр. (Циц., Брут 176)

ОКТАВИЙ, ГНЕЙ (ІІІ - ІІ в. пр.Хр.) - римски държавник, претор в Сицилия през 205 г. пр.Хр., пропретор и началник на флота в Тиренско море през 204 - 203 г. пр.Хр. Офицер на Сципион Африкански, комуто той наредил след битката при Зама да отведе римския флот в Сицилия и да го предаде на консула Гней Корнелий (Лив.ХХХ, 44)

ОЛЕН - в гръцките легенди бащата на лапита Тектаф (Ов.Мет. ХII 433)

ОЛЕН - герой от гръцката митология, фригиец, вкаменен заедно със съпругата си Летея заради нейна вина, която той искал да поеме върху себе си. Митът е малко известен (Ов.Мет. Х 68)

ОЛЕН - гръцки град в областта Ахея. “Оленската коза” наричат Амалтея, кърмачката на Зевс в пещерата на о. Крит, превърната после от него в звездата, наречена Коза и поставена върху рамото (грц."олене") на съзвездието Колар (Ов.Мет. III, 594)

ОЛИАР - малък гръцки остров от Цикладите, близо до Парос (Ов.Мет. VII, 469)

ОЛИМП - в гръцката митология фригийски свирач на флейта, според различните версии баща, син или ученик на сатира Марсий, който го погребва и оплаква след неуспешното състезание с Аполон и смъртта му (Ов.Мет. VI,393)

ОЛИМП - в гръцкия свят има много планини с това име, най-известните от които са в областта Мизия в Мала Азия и най-вече планината между Македония и Тесалия, най-високата в Елада (връхна точка 2918 м). Тук според най-ранната гръцка митология се намира седалището на боговете. Омир описва дворците на боговете, построени от Хефест, и техния постоянен пир. Боговете се хранят с амброзия и пият нектар, поднасяни им от Хефест, който постоянно ги разсмива с куцането и суетнята си, а по-късно от Хеба и Ганимед. Харити, Хори и Музи танцуват и пеят на пиршеството. На Олимп според Омир Зевс премерва съдбите на Ахил и Хектор, оттук той хвърля Хефест на земята и провесва окованата Хера. В по-късните представи “Олимп” се използва не като наименование на конкретната планина, а като обозначение на някакво недостъпно небесно жилище на безсмъртните богове. Макар, че според Омир и редица по-късни автори тук живеята повечето божества, Олимп е обиталище преимуществено на дванадесетте главни гръцки богове, наричани “олимпийски”: Зевс, Хера, Посейдон, Деметра и тяхното потомство Хефест, Арес, Афродита, Аполон, Артемида, Хермес, Дионис (вж. Ов.Мет. I, 155, 212; II,225; VII, 225)

ОЛИМП - името според някои гръцки автори на първия съпруг на малоазийската богиня Кибела

ОЛИМП - според гръцката митология син на Крес, епонима на остров Крит. В една версия на мита Кронос поверява на Олимп Зевс за отглеждане. По-късно обаче критският цар подучва гигантите да детронират вече порасналия Зевс и разгневеният бог го поразява с мълния. След като се разкайва за гнева си, царят на олимпийците дава своето име на надгробната могила на Олимп на остров Крит. Вероятно легендата е един от многото етиологични митове, обясняващи странния факт, че на Крит са вярвали в един умиращ и възкръсващ Зевс и са показвали гроба му

ОЛИМПИАДА - четиригодишен цикъл на провеждане на общогръцките игри. В първата година от него се провеждат олимпийските игри, в третата - питийските, а през втората и четвъртата година немейските и истмийските игри. Така в една олимпиада олимпийските и питийските игри се провеждат по веднъж и са сами в година, а немейските и истмийските - по два пъти и двете си поделят една година. Този цикъл на игрите се използва в късното гръцко летоброене. Пръв историкът Тимей от Тавроменион започва да пресмята събитията в гръцката история по олимпиади, като за начало на първата олимпиада приема олимпийските игри през 776 г. пр.Хр.

ОЛИМПИАДА (375-316 г.пр.Хр.) - македонска царица, съпруга на Филип II Македонски, майка на Александър Македонски. Дъщеря на Неоптолем, царя на епирското племе молоси - съседи на Македонското царство. През 357 г. пр.Хр. Филип сключва с молосите и Неоптолем съюз и го скрепява с династичен брак. “Олимпиада” е прозвище, получено от царицата, когато малко след брака пратената от Филип колесница печели на Олимпийските игри. Според Плутарх Олимпиада заченала Александър през същата нощ, а раждането на великия завоевател било съпроводено от многобройни знамения (Плут., Александър, 2). В двора царицата минава за красива, но горда, отмъстителна и властолюбива, нейна жертва стават много македонци (Ав. Гел. 6,1; 13,4). Освен Александър тя ражда и едно момиче, Клеопатра. След покоряването на Гърция през 338 г. пр.Хр. Филип решава да се ожени повторно за една друга Клеопатра, дъщеря на македонски благородник, и разгневената Олимпиада се оттегля в бащиния си дворец сред молосите. На самата сватба през 336 г. Филип бива убит и вероятно това е резултат именно от интригите на Олимпиада и желанието й нейният син Александър да няма конкуренти за престола.

ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ - едни от четирите общогръцки игри наред с Питийските, Немейските и Истмийските и най-важните от целия цикъл. Устройвани веднъж на четири години през юли край градчето Олимпия в областта Елида в чест на Зевс Олимпийски. Те се провеждат в едно от най-почитаните светилища гръцкия свят, намиращо се край свещената горичка на Зевс на северния бряг на река Алфей до хълма Кроний. В състезанията участват само свободни гърци, които са пълноправни граждани и не са опетнени от кръвно престъпление. По изключение се допускат девойки от Спарта и Елида, но само в една дисциплина - бягането - и извън официалната състезателна програма. Дори присъствието на други жени е забранено под страх от смъртно наказание, но до стадиона винаги е допускана жрицата на храма на Хера, намиращ се в съседство. В по-късни епохи в игрите участват не само гърци, но и македонци и римляни. Спазването на условията, организирането и следенето на провеждането на игрите са поверени на специална комисия, избрана измежду домакините от Елида, наречена “хеланодики”. Преди началото на игрите глашатаи, разпратени из цяла Гърция, обявяват свещено примирие между гръцките полиси за времето, в което трае честването. Това са седем дни, в които първият е посветен на религиозни чествания, от втория до шестия се провеждат самите състезания, а последният ден е посветен на награждаването на победителите и още религиозни церемонии. Дисциплините са бягане (по едната дължина на стадиона), двойно бягане (до срещуположния край на стадиона и връщане обратно), дълго бягане (няколко обиколки на стадиона, общо около ½ км), бягане в пълно въоръжение, борба, юмручен бой, панкратион (средно между юмручния бой и борбата), надбягване с колесници, надбягване с коне, скачане, хвърляне на диск и мятане на копие. Съществува и дисциплината пентатлон (петобой), обхващаща заедно пет от изброените единични дисциплини (бягане, скок, хвърляне на диск, хвърляне на копие и борба). За момчета се организират отделни състезания по бягане, борба и юмручен бой. Победителите в дисциплините се увенчават с маслинен венец, откъснат от свещената горичка на Зевс. Трикратният победител има правото да издигне своя статуя в светилището, а в родния си полис е почетен с освобождаване от данъци и храна на държавни разноски в Пританейона. За победител в състезанията с колесници се смята притежателят на впряга. За много такива издигнати гърци са писани епиникиите на гръцкия поет Пиндар. По време на игрите в Олимпия се събират хора от целия гръцки свят. Те стават поле за изява на много елински интелектуалци: Фидий има постоянна работилница в свещения комплекс, Херодот чете тук своите “Истории”. Разпокъсаната иначе в отделни враждуващи полиси елинска народност намира тук израз на своята обща идентичност. Допускането на чужденец до участие в тези игри се смята за голяма чест

ОЛИМПИУМ - храм на Зевс и градче със същото име на една и половина римска миля южно от Сиракуза (Лив.ХХІV, 33)

ОЛИМПИЯ - гръцка местност в областта Елида на Пелопонес, на северния бряг на река Алфей. В нея се намира водещото светилище на Зевс и едно от главите култови места в гръцкия свят, където на всеки четири години се устройват Олимпийските игри. В култовия комплекс се издигат храмът на Зевс Олимпийски с прочутата статуя от Фидий, един от най-старите храмове на Хера в гръцкия свят, съдържащ статуята на Хермес от Праксител, гробницата на Пелопс, олтарът на Зевс Олимпийски и шест двойни олтара на дванадесетте олимпийски богове. Там също така се намират множество съкровищници, статуи и спортните съоръжения за игрите, състоящи се от стадион и хиподрум. (Ав. Гел. 3,15; 15,20)

ОЛИНТ - митологичен герой, дал името си на град Олинт. Син на речния бог Стримон и брат на Резос, а според друга легенда син на Херакъл и нимфата Болба

ОЛИНТ - град на Халкидическия полуостров. Съществувал като поселище от дълбока древност, градът става средище на тракийското племе ботиеи, които идват тук около 650 г. пр.Хр., вероятно изтласкани от по-ранното си местообитание от македоните (Хдт. VІІІ, 127; Тук. ІІ,99). През 479 г. пр.Хр. персийският пълководец Артабаз превзема града и го предава в ръцете на местните халкидски гърци (Хдт., пак там). Малко след това Олинт става част от Атинския морски съюз (Тук. V,18). Остава незначителен град, докато поощреният от македонския цар Пердика синойкизъм не обединява през 432 г. жителите на няколко околни селища, преселили се именно в Олинт. По време на Пелопонеските войни градът дава убежище на жители от разбунтували се срещу властта на Атина съседни градове, особено Потидея. През 424 г. пр.Хр. става база за военните офанзиви на спартанския пълководец Брасидас срещу атиняните. След края на Пелопонеските войни влиянието на Олинт нараства и той се превръща в център на оформилия се в началото на ІV в. пр.Хр. Халкидски съюз от градове. Въпреки разгромяването му през 379 г. пр.Хр. от спартанците, градът продължава да играе важна роля в местната политика. През 50-те години на ІV в. той сключва първо съюз с македонския цар Филип ІІ срещу атиняните, после с атиняните срещу Филип. Македонският цар предприема поход срещу града и го сравнява със земята през 348 г. пр.Хр., след което Олинт никога не се въздига наново

ОЛКАДИ - племе, населяващо Тараконска Испания, на север от Нови Картаген, подчинено от Ханибал през 219 г. пр.Хр. (Лив. ХХІ, 5)

ОМИР (вер.ок. VІІІ-VІІ в. пр.Хр.) - според традицията най-древният елински и изобщо античен поет, чието име е свързано с най-стария литературен род на гърците - героичния епос. Автор на двете големи епически творби „Илиада" и „Одисея". В древността са му приписвани и други произведения, като например всички творби относно легендарните събития от т.нар. Троянски цикъл (известни като “киклически поеми”), както и пародиите на “Илиада” и “Одисея”- съответно “Войната на мишките и жабите” (Батрахомиомахия) и “Маргит”. Постепенно авторството на тези поеми се приписва на други. Още в Античността не се знае нищо сигурно за самия Омир и за времето, когато е живял. За личността му са разпространени много легенди и съществуват запазени няколко варианта на неговата биография, които имат фантастично-авантюрен характер. Според един известен стих седем елински града си оспорват правото да бъдат негово родно място. Поради различните варианти на този стих градовете всъщност се оказват около четиринадесет. Повечето от тях са центрове на говорещите йонийски диалект гърци в Мала Азия и близките до малоазийския бряг острови. Анализ на езика на “Илиада” и “Одисея” наистина показва силно застъпен елемент от йонийския диалект, изпъстрен с множество черти на еолийския диалект, също говорен по малоазийското крайбрежие. Така че още в античността преобладава мнението, че представяният като сляп поет е с малоазийски произход. Традицията го причислява към гилдията на странстващите певци, наречени аеди, които са описани и в самите Омирови поеми в лицето на Фемий и Демодок. През Античността Омировите език, стил и тематика са предмет на непрекъснато изучаване, цитиране, позоваване и имитиране. За гърците в най-голяма степен, но също и в последствие за римляните, Омир е “Поетът” par excellence. С него започва обучението в гръцкото училище, а по-късно в римската образователна система с Омир започва овладяването на гръцкия. Повечето поетични жанрове възникват първоначално като реплика към героичния епос, или имитирайки го, или разграничавайки се от него. Това оставя дълбок отпечатък върху античната поезия, дори в нейните по-отдалечени от героичния епос жанрове и произведения. Още от началото на писмената история на Омировия текст обаче не липсват и критици, редактори, коментатори на несъстоятелностите и противоречията в “Илиада” и “Одисея”. Най-ранното издание на Омировата поезия, разпространена из целия гръцки свят чрез странстващите певци според традицията е направено през VІ в. пр.Хр. в Атина по нареждане на тирана Пизистрат. Този държавен екземпляр е бил четен на основния празник на града, известен като Панатенеи. През същото столетие живее и първият голям критик на Омир - хелеспонтиецът Зоил, наречен “Бич на Омир” според написаното от него и недостигнало до нас произведение. По-късно и Платон ще изкаже неодобрението си към легендарния певец, отразяващо до голяма степен недоверието му към поезията изобщо, а много от елинистическите поети ще отхвърлят епическата поезия като цяло или ще изразят предпочитанията си към други видове епос,за чийто родоначалник се смята Хезиод. Също в епохата на елинизма, през ІІІ-ІІ в. пр.Хр., трима граматици от Александрия и най-вече последният от тях, Аристарх от Самотраки, редактират "Илиада" и "Одисея" приблизително в този вид, в който те са достигнали днес до нас чрез многобройните си преписи в Късната античност и Средните векове. Вече в ново време, в началото на ХІХ в., сред учените възниква въпросът дали личността на Омир не е била само легенда и дали неговите поеми не са се породили колективно и анонимно като народно творчество, обединени едва по-късно от граматици и филолози. Това е началото на т.нар. "Омиров въпрос". Наред с чисто "фолклорната" теза и защитниците на традиционното виждане за личността на Омир има и няколко междинни теории, например тази за "основното зърно": около едно малко ядро лично творчество устната традиция е натрупала огромния материал, дошъл до нас като двете поеми "Илиада" и "Одисея". През 70-те години на ХІХ в. Хайнрих Шлиман открива смятаните дотогава за легендарни градове Троя и Микена, при което ползва за разкопките си единствено Омировите поеми. Това дава ново развитие на въпроса и на описваните от Омир събития започва да се гледа малко или много като на реални исторически факти. В началото на ХХ в. започват и изследванията върху различни негръцки устни епически традиции и сравняването им с двете поеми. Това важи с особена сила за по-новите балкански аналози на древния епос в лицето на южнославянските "аеди" и техните песни за Крали Марко. Днес на Омир се гледа като на реално съществувал автор, вероятно от гилдията на аедите, наследник на традицията на дворцовите певци в големите цитадели на т.нар. Микенска протогръцка култура (ХVІ-ХІІ в. пр.Хр.). Образците от епически фолклор, които са били на негово разположение, той е обработил и споил в композиционното цяло на две поеми от по 24 песни, "Илиада" и "Одисея". За тази цел този поет неизбежно е трябвало да си служи с писане, и то по-вероятно с азбучна, а не йерогрифна писменост. Тази и много други податки в самите поеми говорят, че вероятно такова лице е живяло не по-рано от ІХ и не по-късно от VІІ в. пр.Хр. (вж. Циц., За оратора III, 57, 137; Брут 40, 50, 71; Ораторът 4, 109; Ав. Гел. 1,11; 3.10. 4,1.1, 6,14; 17,21)

ОНЕСИКРИТ (ІV- ІІІ в.пр.Хр.) - гръцки историк от остров Астипалея, ученик на киническия философ Диоген. Взема участие в похода на Александър Македонски до Индия. Скоро след смъртта му издава съчинението „Как Александър вървеше напред" в 4 книги, в което се стреми да покаже Александър като образцова според представите на киниците личност. (Ав. Гел. 9,4)

ОНХЕСТ - гръцки град в областта Беотия (Ов.Мет. Х,605)

ОПИДА - героиня от гръцката митология. Девойка от митичната страна на хиперборейците, избрана за спътница от богиня Артемида. Според една легенда ловецът-великан Орион е убит от богинята задето й посегнал

ОПИЙ, ГАЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин от конническото съсловие, един от най-влиятелните привърженици на Цезар, особено през периода 54-44 г. пр. н. е. След смъртта на Цезар минал на страната на Октавиан Август. Автор на съчинение за Цезар. (Ав. Гел. 6,1)

ОПИМИЙ, КВИНТ - римски политик, консул през 154 г.пр.Хр. (Циц., За оратора II, 277)

ОПИМИЙ, ЛУЦИЙ - римски политик. Един от най-ревностните дейци на сенатската олигархия, консул през 121 г. пр.Хр. Обсажда Капитолий и ръководи кървавата разправа с Гай Гракх и привържениците му на Авентина. През 116 г.ръководи комисията за разделянето на Нумидийското царство между Югурта и Адхербал и осъден заради подкуп (Сал., Юг. в. 16). След това до края на живота си живее в Дирахион

ОПИМИЙ, ЛУЦИЙ - син на предишния, претор 125 г.пр.Хр., консул 121 г.пр.Хр., главен про­тивник на Гай Гракх, предизвикал разправата с него (Циц., За оратора II, 106, 132, 134, 165, 169. 170; Б. 128, 287)

ОПИЯ (ІІ пол. на І в. сл.Хр.) - име на известна заможна матрона по времето на император Домициан, съдена за прелюбодейство

ОПС - древна римска богиня на посевите и плодородието, отъждествена с Рея, съпругата на Кронос, затова се описва като съпруга на Сатурн (Ов.Мет. IХ 498). Смята се за едно от сабинските божества, въведени в Рим според традицията от Тит Таций. Храмът на богинята в града е на хълма Капитолий

ОПТИМАТИ - римско понятие, с което най-често се обозначават членовете на сенаторското съсловие, нобилите; не се употребява от консервативно настроени историци като Салустий

ОПУНТ - град в Централна Гърция, център на опунтските локрийци. Според легендата основан от едноименния герой. Споменат от Омир в каталога на корабите (Ом.Ил. ІІ) като един от един от градовете под владението на Аякс Ойлеев. В историческо време Аякс е почитан в Опунт като полубожество (херос), има посветен олтар и игри - т.нар. Аянтии. В Пелопонеската война градът е съюзник на Спарта срещу Атина

ОПУНТ - гръцки митологогичен герой, дал името си на град Опунт в Локрида. Според преданието син на Локрос и дъщерята на Девкалион и Пира Протогения. В други версии син на Зевс

ОРАТА, ГАЙ СЕРГИЙ СИЛ - римски политик, претор през 97 г.пр.Хр., известен със страстта си към разко­ша (Циц., За оратора I, 178)

ОРБИЙ, ПУБЛИЙ - претор в Азия през 63 г.пр.Хр. (Циц., Брут, 179)

ОРГИИ - гръцка дума, която означава “тайнства”, събирателно понятие за мистерийните култове в античния свят. Най-често това са буйни екстатични празненства, свързани с тайните култове на някои богове, особено на Деметра (Елевсински мистерии, Елевсинии), Бакхус (Вакханалии) и малоазийската Кибела, на които присъствуват само посветени. Понякога устройвани нощем в планини и гористи долини, често съпровождани с факелни шествия, музика и танци, при които може да се стигне до диви изстъпления (вж. Ов.Мет. ХI 93), откъдето е и днешното значение на думата "оргия".

ОРЕАДИ - така се наричат планинските нимфи в гръцката митология (вж. Ов.Мет. VIII 787)

ОРЕЗИТРОФ - в гръцките легенди един от хрътовете на ловеца Актеон (Ов.Мет. III 233)

ОРЕСТ - герой от елинската митология, син на Агамемнон и Клитеместра, брат на Ифигения и Електра, отмъстил за баща си, предателски убит при завръщането му от Троя от своята съпруга и нейния любовник Егист. След това полудява и за пролятата майчина кръв е преследван от богините на възмездието Еринии. Една версия на мита гласи, че бягящият от гнева на Ериниите Орест е приютен в храма на Аполон в Делфи и богът го очиства от престъплението му. От богините на отмъщението обаче той бива спасен едва в Атина, след съд на мястото, където в историческо време се издига Ареопагът. Според римската версия Орест се очиства след като по съвет на Аполон донася от страната на таврите Скития в италийското градче Ариция статуята на Диана и довежда оттам сестра си Ифигения, до това време жрица на Диана Скитска (Ов.Мет. ХV 490;Ав. Гел. 3,10; 6,5; 8,4; Верг.Ен. III, 330; IV, 471)

ОРИБАС - в митологията един от хрътовете на легендарния гръцки ловец Актеон (Ов.Мет. III 210)

ОРИКУЛ (дн. Отриколи) - италийски град в Умбрия на река Тибър (Лив. ХХІІ, 11)

ОРИОН - ловец-великан от гръцката митология, син на Посейдон и нимфата Евриала, според други версии на беотийския герой Хирией или пък роден направо от земята (Гея). Много красив и с чудодейна сила, притежава дарбата да ходи по вълните. Надменността на съпругата му Сида, която иска да се съревновава по красота с Хера, я погубва. След загубата на жена си Орион отива на остров Хиос по молба на владетеля му Енопион, според някои версии за да го отърве от гъмжащите из острова зверове. Там Орион се влюбва в енопионовата дъщеря Меропа. Веднъж се напива и се опитва да я изнасили (според друга версия нарочно го напива Енопион), заради което владетелят на Хиос го ослепява. (Верг.Ен. I, 535. III, 517. IV, 52. VII, 719. Х, 762; Ов.Мет. VIII,207; ХIII,294)

ОРИТИЯ - героиня от гръцката митология, дъщеря на атинския цар Ерехтей, отвлечена от бога на северния вятър Борей. В неговата сурова страна, ситуирана най-често в Тракия, тя му ражда близнаците Калаис и Зет (Ов.Мет.VI, 683, 707). Според друга, не толкова популярна версия дъщеря на Кекропс, съпруга на героя-епоним Македон и майка от него на Европ, дал името си на град в Македония

ОРК - първоначално етруски дух на смъртта, зает у римляните. Постепенно отъждествен с римския бог на смъртта Дис Патер и чрез него и с гръцкия Хадес-Плутон. Също както Хадес, в по-късно време и името Орк може да се използва нарицателно като название изобщо на Подземното царство (Ов.Мет. ХIV,116; IV 439-463)

ОРОМАЗ(Д) (гр./лат., перс. Ормузд от по-старо Ахура Мазда) - главно божество в религията на персите Понякога смятан от гърците, например у Платон (Алкивиад І, 121е-122ар цитирано у Апул.Апол. 25) за баща на Заратустра

ОРОНТ (дн. Нахр ел-Аси) - река в Сирия, вливаща се в Средиземно море, на чийто бряг е разположен град Антиохия (Ов.Мет. II 248)

ОРОП - гръцки град в областта Беотия, близо до Атика, предмет на спор между беотийци и атиняни (Ав. Гел. 6,14)

ОРТИГИЯ - вж. Насос

ОРТИГИЯ - по-новото име на гръцкия остров Астерия и по-старото на Делос (Ов.Мет. ХV,336)

ОРФЕЙ - митологически персонаж, тракийски певец, маг и лечител, считан за основател на орфическите религиозни тайнства. Син на тракийския речен бог Еагър, господар на планината Хемус (Ов.Мет. II,219). За майка различните версии на мита сочат Калиопа (Ов.Мет. Х,148), Полихимния или Менипа. Някои версии представят тракийския певец като син на самия Аполон (Ов.Мет. Х,167; ХI,8). Обикновено за негово родно място се смята земята на киконите, но понякога се представя също така като цар на бистони, одриси или дори македони. Наричан от Овидий “родопски певец” или “родопски герой” (Ов.Мет. Х,11; Х, 50), той също така е представян от някои автори да живее заедно с Музите в Пиерия под планината Олимп. Участва в похода на аргонавтите, където с песните си дава такт на гребците, надпява сирените, когато героите минават покай тях, и успокоява морските бури. Единствен от екипажа на кораба Арго посветен в религиозните мистерии на кабирите от Самотраки, в които въвежда и другарите си. Също така предава Бакхусовия култ на фригийския цар Мидас (Ов.Мет. ХI,93). Орфей е смятан за най-великия поет и музикант, живял някога: вълшебната му песен, съпровождана от звуците на лирата му, заставя дърветата и растенията да се свеждат пред него, дори раздвижва скалите и укротява дивите зверове (Ов.Мет. Х, 143 и сл.). Древните свидетелстват за застинали в танцови фигури планински дъбове в района на Беломорието, според тях оставени така от Орфееевата музика. Майстор на лирата и на китарата, която или сам изобретява, или видоизменя, прибавяйки към седемте й струни още две (според броя на Музите). Още в деня на сватбата му или малко след това неговата невеста Евридика е ухапана смъртно от змия. За да си я възвърне, Орфей слиза в подземното царство, където пред песента му не остава равнодушен никой. Очаровани, неумолимите иначе Хадес и Персефона му позволяват да изведе любимата си при условие да не се обръща към нея, докато стигне царството на светлината. Но по средата на пътя той се извръща с копнежен поглед към Евридика и тя полетява обратно, а той се завръща покрусен на земята. Според една от версиите мъката му по Евридика и пренебрежението му към другите жени предизвикват гнева на тракийките и той е убит с камъни и разкъсан от развилнели се вакханки (Ов.Мет. ХI, 22 и сл.). В друга версия причината за гнева на жените срещу Орфей е фактът, че след завръщането си от Хадес той учредява мистерии, в които обаче забранява да бъдат допускани жени. В заключената зала за посвещения той събира тракийските мъже, които трябвало да оставят отвън оръжията си. Възползвайки се от това, жените събират захвърлените оръжия и при отварянето на вратите се нахвърлят върху Орфей. Съществува вариант на мита, в който Афродита проклина Орфей заради конфликт с неговата майка Калиопа и той бива разкъсан от вакханките от любов, защото не могат да си го поделят. Някои старогръцки автори представят женомразството на тракийския певец като подтик за изобретяването от него на хомосексуалната любов. Като приятел на Орфей те представят сина на Борей Калаис. Какъвто и да е поводът за разкъсването на певеца, всички версии споменават как цялата природа - тълпи от животни, ята от птици и цели гори - го оплаква (Ов.Мет. ХI,44). Вакханките го разкъсват на планината Хемус, а парчетата от тялото и главата му хвърлят в течащата под нея река Хеброс. Според някои тази глава доплува заедно с лирата на певеца до остров Лесбос, където е намерена и погребана. Гробницата на Орфей на острова местните жители са показвали и в историческо време и са разказвали, че понякога песните му се чуват нощем от нея. Тези поверия са обяснение защо островът става родина на мелическата поезия и на прочутите Алкей и Сафо. Според други Орфеевата глава, все още пееща, е намерена от фригийски рибари при устието на река Мелес в Мала Азия. Нейното погребване спира дълъг мор в цяла Тракия. Освен във Фригия и на Лесбос, гробници на Орфей са съществували още в град Лейбетра в Тесалия и на остров Лемнос. Най-често по вазови изображения Орфей е показан седнал, с лира в ръка и в тракийска одежда. Смята се, че съзвездието Лира е изкаченият на небето от боговете Орфеев инструмент. Някои автори свързват легендарния певец с родословията на Омир и на Хезиод (вж.Верг.Ен. VI, 119, 645)

ОРФЕОТЕЛЕСТИ - жреци на орфическите мистерии

ОРФИЗЪМ - култ с езотеричен и мистичен характер, сходен с други мистериални празници у гърци и египтяни (Елевсинските мистерии, празниците на Озирис), за който се смята, че е възникнал в земите на траките. Вероятното време на появата му е VІІІ в. пр.Хр., а от следващото столетие са запазени следи от орфическата система вярвания в Атика. Оттам култът се разпространява из цяла Елада и особено в гръцките колонии в Южна Италия. Вероятно орфизмът е възникнал от култа на тракийския Дионис, по-късно с примеси от честванията на гръцкия Дионис и на Аполон, и на свой ред влияе върху системата на питагорейството и след това на неоплатонизма. Счита се, че има връзки с елевсинския култ и мистериите на кабирите от Самотраки: Орфей, основоположникът на системата, е посветен и в двете. Според легендата той разпространява орфизма като знание, придобито в следствие на скитането му из подземния свят. Основните съчинения на орфизма, написани на старогръцки език, са в голяма част загубени за нас. Достигналото обхваща в основни линии една “Аргонавтика” в около 1400 хекзаметра, в която се описват чудесата на Орфей по време на похода за Златното руно, една поема за свойствата на скъпоценните камъни и най-вече 88 химна, представени като песни на самия Орфей към неговия приятел и ученик Музей. Нови податки за орфическото учение и литература се откриват под формата на плочки, поставяни в гроба на умрелите посветени, и на папируси, съхранени под пясъците на Египет. Космогоничният мит на орфиците се различава от изконно гръцката теогония и се състои в следното. Първоначално се ражда вечният и неостаряващ Хронос (Време), който създава едно световно яйце. При разпукването му на две горната половина се превръща в небето, долната - в земята, а отвътре се появява двуполовото божество Фанес (грц. “сияйният”), наричан още Протогон (“първородният”) или с имената на елинските божества Ерос или Метида. Той ражда Нощта, от която произлиза Кронос. Синът на Кронос Зевс поглъща Фанес и така се сдобива с пълна власт над света (сравни поглъщането на Метида от гръцкия Зевс). От дъщеря си Персефона той ражда прекрасното дете Загрей, наричан “първият Дионис”. Ревнивата Хера подбужда срещу бебето титаните, които го подмамват с едно огледало и сетне го разкъсват и изяждат. Като наказание за това престъпление Зевс поразява титаните с мълнията си, а Атина, успяла да спаси сърцето на Дионис-Загрей, го връща на баща си. Зевс гълта сърцето и след това зачева от Семела втория Дионис по познатия от гръцката традиция и литература начин (инкорпориране на гръцкия мит в тракийския и съчетаване на двете версии, първоначално отнасящи се за двама съвсем различни Дионисовци). От пепелта на поразените титани се раждат хората, наследили едновременно светлата божествена природа на Загрей и мрачната и нечестива титанична същност. В орфизма като наследник на божественото у човека се схваща душата, затворена в тъмницата на тялото. Чрез аскетичен живот, просветление и хармония тази душа трябва да се пречисти и да е способна се върне в лоното на Дионис след отделянето си от тялото при смъртта. Такъв е смисълът на инструкциите за пътя на душата в подземния свят, които се откриват по орфическите плочки. А чистият живот на посветения приживе включва въздържание, аскеза и забрана да се убиват животни и да се яде от месото им. Ръководени от орфеотелестите, орфическите общности честват мистериите си на открито, с мимически представления и екстатични танци. Тайната им, както тази на Елевсинските мистерии, никога не излиза извън кръга на посветените, но се смята, че кулминацията на тържеството е била пресъздаване на разкъсването на малкия Загрей от титаните, като в ролята на бога е бил първоначално бик, а след това сцената е станала чисто символична (някои наши траколози виждат в дадени съвременни жертвоприношения на бик в Странджанско отзвук от тези орфически ритуали). Очевидно е сходството с гръцката традиция на вакханките, но, за разлика от Дионисовия култ, аскетизмът на орфиците е изключвал употребата на вино. Орфизмът е система, доста чужда на цялостния дух на гръцките и римски вярвания и светоглед, което се обяснява с нейния външен на гръко-римския свят произход. Тя се разпространява из целия този свят доста широко, както показват находките в Египет, катакомбите на Рим и на други места в обширния ареал на античния свят. Като цяло орфизмът, подобно на други мистериални култове, е преди всичко народна религия и си остава маргинално течение спрямо основната традиция на официалната и аристократична гръко-римска култура и литература. Той обаче вероятно оставя своя отпечатък още в зората на елинската история върху Елевсинските мистерии и в последствие върху ключови мислители на античния свят като Питагор, може би Платон и неоплатониците. Смята се, че образът на Орфей е повлиял върху ранното християнство както в иконографско, така и в идейно отношение.

ОРХАМ - в гръцките легенди персийски цар, съпруг на океанидата Евринома, баща на Левкотоя (Ов.Мет. IV,212)

ОРХОМЕН - герой от гръцката митология, син на Тиест, племенник на Атрей, внук на Пелопс, правнук на Тантал. След като Атрей наследява властта в Микена от цар Евристей, той отглежда и възпитава при себе си Орхомен и другите Тиестови синове. Те обаче правят заговор с баща си и жената на Атрей Аеропа, станала любовница на Тиест, да отнемат властта на чичо си и открадват вълшебния овен със златно руно, символ на царската власт. Разбрал това, Атрей убива Орхомен и братята му, насича месата им на късове и кани баща им Тиест на уж помирително угощение. Видял гнусното деяние, Хелиос обръща назад колесницата си и на земята настава вечна нощ

ОРХОМЕН - гръцки град в северната част на областта Беотия, разположен на река Кефис. Според легендата основан от цар Миний, родоначалник на племето на минийците. По археологически данни един от важните центрове на микенската цивилизация, контролиращ голяма част от Северна Беотия, главно земите около близкото езеро Копаида. От това време датира т.нар. "Съкровищница на Миний", която не отстъпва на сходната съкровищница на Атридите до Микена. В по-късно време водещата роля на Орхомен в областта се прехвърля върху Тива, но градът винаги запазва сравнително голяма автономия в рамките на Беотийския съюз. По време на Тиванската хегемония в Гърция градът е на страната на Спарта срещу своя съсед и съперник, заради което войските на Епаминонд го разрушават през 368 г. пр.Хр. и продават населението му в робство. Малко след това Орхомен е последователно възстановяван от фокейците и от Филип ІІ Македонски в борбата му срещу Тива. В началото на І в. пр.Хр. околностите му стават сцена на битката между римския диктатор Сула и понтийския цар Митридат VІ. В по-късно време градът запада, което се дължи отчасти и на пресъхването на езерото Копаида.

ОСА (дн. Кисавос) - гориста планина в Гърция, по крайбрежието на Тесалия, с най-висока част 1978 м., близо до планината Пелион. Според мита в борбата си срещу боговете гигантите покачват двете планини една върху друга, за да достигнат Олимп. В друга версия това правят двамата близнаци-великани Ефиалт и От (Ов.Мет. I 155; II 225; VII 224; ХII 319)

ОСТИЯ - пристанище на Рим при устието на Тибър, на 14 римски мили югозападно от Рим, по пътя, известен в Античността като “Остийски път” (Via Ostiensis). Според легендата градът е основан от четвъртия римски цар Анк Марций като първата колония на римляните. Освен със солниците си Остия бързо придобива важност като търговската и транспортна врата на града Рим към морето и света. Поради непрекъснатото нарастване на населението на Рим, намаляването на зърнопроизводството в Италия и по-късно все по-голямото привличане в столицата на безработен и обезземлен лумпенпролетариат, разчитащ главно на безплатни дарения от зърно, Рим започва все повече да се прехранва с вносно зърно. Така значението на Остия нараства непрекъснато. Специален римски квестор се назначава като надзорник там от 267 г. пр.Хр. Населението на града рано е освободено от военна повинност. Пристанището играе важна роля във Втората пуническа война през ІІ в. пр.Хр. и в Съюзническата война на италийските градове в началото на І в. пр.Хр. Големи реконструкции, укрепвания на пристанището и изграждане на нови съоръжения са проведени последователно от Юлий Цезар, император Клавдий и най-накрая император Траян. Последният изгражда и Центумцеле, едно ново и по-удобно пристанище на север по същото крайбрежие, което с течение на времето бавно ще измести Остия като важен търговски пункт в Италия. До края на Античността обаче Остия запазва своето значение: през ІІ-ІІІ в. сл.Хр. са годините на нейния разцвет, а западането й започва едва след готските нашествия през V в. (вж. Лив. І, 33; ІІ, 34)

ОТ - великан от гръцката митология, един от двамата сина на гиганта Алоей, които неговата съпруга Ифидамея ражда от Посейдон заедно с неговия брат-близнак Ефиалт. Двамата растат невероятно бързо и когато са на девет години са широки девет лакътя (около 4 м) и високи 9 оргии (около 17 м). Слагат планината Оса върху планината Пелион и се заканват, че ще се качат на небето и ще си вземат Хера и Артемида за жени. Разгневени на Арес заради смъртта на Адонис, оковават бога и го затварят в бронзов съд, откъдето след 13 месеца успява да го освободи Хермес. Според една от версиите на мита поразени от мълнията на Зевс заради богоборството си. Според друга убити от любимката на От Артемида, която се преобразява на кошута и пробягва между двамата, карайки ги да се прострелят взаимно.

ОТАЦИЛИЙ КРАС, ТИТ (? - 211 г. пр.Хр.) - римски политик, претор в Сицилия през 217 г. пр.Хр., пропретор в Сицилия и флота през 216 -215 г. пр.Хр., понтифекс и авгур от 218 г. пр.Хр., дуумвир през 215 г. пр.Хр. за осветяването на храм на Менс; след превземането на Сиракуза в 211 г. пр.Хр. изпраща в града жито, пленено от него в Утика (Лив.ХХІІ, 10; ХХV, 31).

ОТВЪДАЛПИЙСКА ГАЛИЯ - вж. Трансалпийска Галия и Галия

ОТИЛИЙ КРАС (ІІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул в 246 г. пр.Хр. заедно с Фабий Лицин. Двамата водят позиционна война в Сицилия срещу картагенския пьлководец Хамилкар в съюз със сиракузкия тиран Хиерон II (Ав.Гел. 10.6)

ОТОН (пълно име Марк Салвий Отон, жив. 32-69 г. сл.Хр., упр. 15 януари-15 март 69 г.) - знатен римлянин, станал за кратко време император в безредиците след смъртта на Нерон (в т.нар.“Година на четиримата императори”). И по майчина, и по бащина линия произхожда от видни сенаторски родове. Баща му е доверен администратор на императорите Тиберий, Калигула и Клавдий. През своите ранни години младият Отон попада в разгулните среди на римската “златна младеж”, където бързо се сближава с Нерон (Свет., “Отон” 2.1). Той дори влиза, не без знанието на Нерон, в скандална връзка с любовницата на императора Попея Сабина. Версиите за това дали Нерон е одобрявал този любовен триъгълник или не, както и дали Попея и Отон се женят, са различни (вж. Свет. “Отон” 3.1-2; Тац. Ан. ХІІІ, 45-46; Тац.Ист. І, 13). Във всеки случай, или като наказание за тази връзка, или като жест към приближен, Нерон назначава приятеля си Отон за управител на испанската провинция Лузитания през 59 г. Там Отон управлява доста успешно близо десет години, до падането на Нерон през 68 г. По това време той подкрепя бунта на своя колега в съседната провинция Тараконска Испания Сервий Сулпиций Галба и даже му изпраща средства и слуги. През юли 68 г. Отон придружава Галба в неговото пътуване до Рим с цел обявяването му за император. На 1 януари 69 г. римските легиони в Германия отказват да се закълнат във вярност на Галба и в хаоса, съпровождащ разклатеното положение на новия принцепс, Отон успява да организира свой заговор. На 15 януари Галба е убит от преторианците, а Марк Салвий Отон е провъзгласен за владетел. По време на краткото си управление той се опитва да запази лоялността на преторианците и заедно с това да спечели подкрепата на Сената, както и тази на провинциите. Междувременно опасността от германските легиони, обявили се за възкачването на своя командир Авъл Вителий, продължава да надвисва. Изпреварвайки нахлуването на войските от север, Отон събира всички лоялни към него сили за контраофанзива в Цизалпийска и Нарбонска Галия. В началото на март той напуска Рим, за да не се върне там никога вече. След една неуспешна битка близо до река Падус, в която силите на Отон са разбити, той избягва в градчето Брикселум и се самоубива на 16 април 69 г. (общо за този император вж. Тац.Ист. І, 50 - ІІ, 49)

ОТОН, РОСЦИЙ (І в. пр.Хр.) - римски народен трибун за 67 г. пр.Хр., внесъл закон за заемането на местата в театъра, според който първите 14 реда зад орхестрата са запазени за конниците. Останалите съсловия също имат определено място

ОТРИС - гръцка планина в Южна Тесалия (Ов.Мет. II 221; VII 225, 353; ХIII 173, 512)

ОТСАМАЛПИЙСКА ГАЛИЯ - вж. Цизалпийска Галия

ОФЕЛА, КВИНТ ЛУКРЕЦИЙ - знатен римлянин, през 81 г.пр.Хр. незаконно се домогва до консулство и е убит по заповед на Сула (Циц., Брут 178)

ОФЕЛТ - герой от гръцката митология, син на царя на Немея. Когато походът на Седемте срещу Тива минава през областта, жадните герои молят неговата дойка Хипсипила да им покаже пътя към най-близкия извор. Услужвайки им, тя оставя на земята бебето Офелт, на което е предречено, че не трябва да докосва земята преди да е проходило. Тогава змията, която го пази, се нахвърля върху него. Въпреки предсказанието на Амфиарай, че това вещае лош край на похода, Седемте продължават пътя си към Тива, като устройват погребални игри за малкия Офелт и му дават името Архемор - “начало на съдбата”. Смята се, че тези надгробни игри поставят началото на Немейските игри

ОФЕЛТ - митологичен герой, тиренски моряк от свитата на Ацет (Ов.Мет. III 605; 641)

ОФИЙЦИ - гръцко полудиво племе, живеещо в областта Етолия (Ов.Мет. VII 382)

ОФИОН - митологически персонаж, баща на кентавъра Амик (Ов.Мет. ХII 245)

ОФИУСА - прозвище не много гръцки острови, означаващо буквално “змиярник”. У Ов.Мет. Х 229 например е дадено на Кипър.

П

ПАВЕЛ, ЛУЦИЙ ЕМИЛИЙ - голям римски пълководец и политик, консул през 182 г. пр.Хр. и отново през 168 г. пр.Хр., когато побеждава македонската армия в битката при Пидна. След това сражение Македония става римска провинция, а Л.Емилий Павел триумфално обикаля Гърция. На триумфа му в Рим са представени пиеси от комедиографа Теренций. Македонската хазна, пленена от пълководеца, става значителен принос към бюджета на Рим. След своята победа Емилий Павел е цензор през 164 г. и вероятно умира през 160 г. пр.Хр. Негов син е Сципион Африкански Млади, когото старият Сципион осиновява (вж. Циц., За ор. II, 272; Циц., Брут 77; 80; 107; 117; Циц. Ор., 232)

ПАВЕЛ, ЛУЦИЙ ЕМИЛИЙ - знатен римлянин, потомък на прочутия пълководец, брат на триумвира Лепид, консул през 50 г. пр.Хр. (Циц., Брут 29; 326)

ПАВСИЙ (IV в. пр.Хр.) - гръцки художник, един от представителите на сикионската художническа школа, съученик на Апелес в ателието на Памфил

ПАГАСА - пристанищният град на Йолк в Южна Тесалия, където е построен корабът "Арго" и откъдето аргонавтите поемат за Колхида (Ов.Мет. VII 1, ХIII 24)

ПАД (дн. По) - река в северната част на Италийския полуостров, в Цизалпийска Галия, вливаща се в Адриатическо море

ПАЗИФАЯ - в митологията дъщеря на бога на слънцето Хелиос (Ов.Мет. IХ 736), съпруга на критския цар Минос, майка на Андрогей, Ариадна, Федра и др. Подмамва свирепия бик, подарен на съпруга й от Посейдон, под дървения образ на крава, който й изработва ваятелят Дедал (Ов.Мет.VIII 132 и сл.). От неестествената си връзка ражда Минотавъра, който има човешко тяло и глава на бик (Ов.Мет.VIII 136, 155 и сл.; IХ 736 и сл.)

ПАКТОЛ (дн. Сартчай) - малка река със златоносен пясък близо до гр. Сарди в Лидия, Мала Азия, извираща от пл. Тмол (Ов.Мет. ХI 87, 137)

ПАКУВИЙ, МАРК (215-130 г. пр.Хр.) - римски трагик и художник, племенник на поета Ений. Роден в Брундизий. Творчеството му е достигнало до нас във фрагменти, запазени са около 400 стиха. Известни са ни също така множество заглавия. Разработва сюжети от Софокъл и Еврипид. Високо ценен от Цицерон, който го смята за най-големия римски трагически поет до своето време (Циц., За ор. I, 246; II, 155; 187; 193; III, 27; Циц., Брут 229; 258; Циц., Ор. 36; 164; Ав. Гел. 6,14; 17.21)

ПАЛАДА - прозвище на богиня Атина (лат. Минерва) с неясна етимология, вероятно “копиемахачката”

ПАЛАДИОН (също Паладий или Паладиум) - статуя на богиня Атина Палада, въоръжена с щит и копие, която се намира в нейния храм в крепостта на Троя. Тъй като от присъствието на тази статуя зависи според преданието съдбата на Троя, Одисей и Диомед се наемат да я откраднат

ПАЛАМЕД - в елинската митология син на евбейския цар Навплий (Ов.Мет. ХIII 310) и потомък на египетския цар Бел, умен и находчив гръцки герой (Ов.Мет. ХIII 38). При избухването на Троянската война изобличава Одисей, когато той, за да се отклони от похода, се престорва на луд. Оттогава Одисей го намразва и в лагера пред Троя чрез подкупен роб заравя в палатката му кесия със злато и го обвинява в предателство. Паламед е убит с камъни (Ов.Мет.ХIII 56, 308)

ПАЛАНТ - в гръцката митология син на Пандион, брат на атинския цар Егей, баща на Клитос и Бутес (Ов.Мет. VII 665 и сл.)

ПАЛАНТ - италийски легендарен герой, син на митичния Евандър, съюзник на Еней след пристигането му в Италия, убит в двубой от Турн

ПАЛАНТ - според гръцките легенди митичен прародител на аркадците, дядо или прадядо на Евандър и основател на град Палантион

ПАЛАНТ- титан, у Овидий баща на Зората (Аврора), откъдето е нейното прозвище Палантиада или Палантида (Ов.Мет. IХ 422; ХV 700)

ПАЛАНТЕУМ - 1. Римският вариант на името на гръцкия град Палантион; 2. Колония на последния, основана според легендата от гърка Евандър на Палатинския хълм (Лив. І,5)

ПАЛАНТИОН - гръцки град в областта Аркадия в Пелопонес. Според легендата основан от Палант. Метрополия на основания от неговия потомък Евандър град Палантеум на Палантинския хълм (Лив. І, 5)

ПАЛАНЦИЙ - според Тит Ливий (Лив. І, 5) древно име на Палатин, видоизменено название на гръцкия град Палантион в Аркадия, откъдето дошъл Евандър и основал селище на хълма

ПАЛАТИН (или Палаций) - един от седемте хълма, на които е разположен Рим, и според легендите и археологическите данни най-старата му заселена част (още откъм Х в. пр.Хр.). Според легендата за основаването на Рим близнаците Ромул и Рем извършили птицегадания кой ще даде името си и ще има властта над града и Ромул избрал за наблюдение именно Палатинския хълм, докато Рем бил на Авентин. Тук на бъдещия основател на Рим Ромул се явила благоприятната поличба (Лив. І, 5 - 6). По-късно, вече по време на Републиката, хълмът е обитаван от най-видните римляни. След завоюването на върховната власт в Рим император Август решава да построи там своя дворец. Оттогава насетне на Палатин се издигат дворците на императорите, откъдето думата “палат” в българския и почти всички други европейски езици (вж. Ав. Гел. 12,12; 20,1)

ПАЛЕМОН - елинско морско божество, приятелски настроено към хората и спасяващо ги от бури и кобарокрушения заедно с майка си Левкотея. Всъщност Левкотея и Палемон са обожествената тиванска царица Ино и нейният син Меликерт, подгонени от полуделия Атамант и хвърлили се в морето. Наказанието за семейството идва от Хера поради това, че приемат да отглеждат малкия Дионис

ПАЛЕСТРА - място за физически упражнения в гръцкия, по-късно и в римския град

ПАЛИКАН, МАРК ЛОЛИЙ - римски политик, трибун през 71 г. пр.Хр. (Циц., Брут 223)

ПАЛИЛИЯ - римски празник на 21 април в чест на древноиталийското божество Палес, под чиято закрила са пастирите и стадата. Чествува се и до днес като рожден ден на Рим, защото на него според мита Ромул положил основите на Вечния град (Ов.Мет.ХIV 774)

ПАЛИНУР - според легендата верният кърмчия на Еней, който се удавил в морето край остров Инарима (Енария) (Ов.Мет.ХIV 88)

ПАЛИЦЕЙСКО БЛАТО - малко, но дълбоко блато с горещи серни извори в Югоизточна Сицилия, посветено на братята-близнаци Палици, синове на Юпитер и нимфата Талия (Ов.Мет.V 405)

ПАМЕН - атински оратор, учител на Марк Брут (Циц., Брут 332; Циц., Ор. 105)

ПАМФИЛ (II в.пр.Хр.) - гръцки ретор, споменат от Цицерон (Циц., За ор. III, 81)

ПАН - гръцки бог на овчарите, покровител на стадата. Счита се за син на Хермес и едно момиче-овчарка от Дриопс, именувана от някои схолиасти Калисто, от други Пенелопа (Ов.Мет. ХIV 516).Според други версии син на Уран и Гея или на Зевс. Пан се изобразява с рога, брада, крив нос, опашка и кози крака - толкова грозни, че дори самата му майка избягва, когато го вижда. Баща му го отвежда на Олимп, където става любимец на боговете и особено на Дионис; след това е отвлечен от нимфите и остава да живее сам в горските усои. За негово местообитание се смята най-вече Аркадия, където е най-много почитан. Център на аркадския култ е планината Ликей, затова богът има прозвището Ликейски. На тази планина расте елата, неговото свещено дърво (Ов.Мет. I 217). Изобретател на овчарската свирка сиринга, която нарекъл на нимфата, обичана и напразно преследвана от него (Ов.Мет. I 699; 705). Понякога се явява пред хората и всява паника, която носи неговото име. Смята се, че обръщането в бягство на персийската армия по време на битката с атиняните при Маратон (490 г. пр.Хр.) се дължи отчасти на паниката, всята у персите от този бог. Затова оттогава Пан се почита особено много в Атина и му е построено светилище в подножието на Акропола. В жертва му се принасят кози, агнета, брашно и мляко. Пан със своята флейта плаши титаните при битката им срещу олимпийските богове. С време овчарският бог се намножава в множество панове или паниски, отъждествявани с римските божества фавни (Ов.Мет. ХIV 638)

ПАНДИОН - династично име на митичните атински царе. Поради многото митове за Пандион, често несъвместими хронологически, още в Античността се е приемало, че това име носят двама герои: 1) първият е син на Ерихтоний, баща на Бутес, Ерехтей, Прокна (наречена Пандионида, Ов.Мет.VI 436, 634) и Филомела (Ов.Мет. VI 521, 666), сродил се с тракийския княз Терей (Ов.Мет. VI 428, 494, 675); 2) едноименният цар се смята за правнук на първия, внук на Ерехтей, баща на Егей. Смята се, че именно по времето на втория Пандион, който е осми цар на Атина, в града идва Орест и бива очистен от убийството на майка си

ПАНДРОЗА - една от трите дъщери на митичния атински цар Кекропс, сестри са й Херса и Аглавра. Отворили кошницата, в която е скрит малкият Ерихтоний, трите са наказани със смърт (Ов.Мет. II 558, 739). Свещеното място на Пандроза, т.нар. Пандрозейон, се намира западно от Ерехтейона на атинския Акропол. В него расте свещената маслина на града

ПАНЕТИЙ (185-110 г. пр.Хр.; римският вариант на името му е Панеций) - гръцки стоически философ от остров Родос. В младостта си слуша стоиците Диоген от Селевкия и Антипатър от Тарс. След това живее за известно време в Рим и става разпространи­тел на стоическото учение в римските знатни кръгове. Приятел на Лелий и Сципион Емилиан, когото придружава в пътуванията му на Изток през 140-138 г. пр.Хр. От 129 г. нататък оглавява Стоата в Атина и се смята за основоположник на периода на Средната Стоа, характеризиращ се с по-голям еклектизъм. Например в противоречие със Старата стоа и под влияние на учението на Аристотел смята света за вечен, изоставяйки старата стоическа идея за световния пожар, но душата според него в съгласие със старите стоици е смъртна. От съчиненията му са запазени фрагменти и заглавия от типа на “За дълга” и “За държавата” (вж. Циц., За ор. I, 45; 75; III, 78; Циц., Брут 101; 114; Ав. Гел. 12,5: 13,28; 17,21)

ПАНКРАТИОН - една от дисциплините в гръцките Олимпийски игри, съчетаващ в едно похватите на борбата и на юмручния бой (бокса)

ПАНОПА - гръцки град на границата между Фокида и Беотия, по средата на пътя между Тива и Делфи (Ов.Мет. III 19)

ПАНОПЕЙ - герой от гръцката митология, епоним на град Панопа. Син на Фок и Астерия, потомък на два велики рода: съответно Еакидите и този на Девкалион. Участник в Калидонския лов, и троянската война. Храбър, но лош воин (Ов.Мет. VIII 312)

ПАНСА, ГАЙ ВИБИЙ - римски политик и пълководец, консул през 43 г. пр.Хр. Командва сенатските войски в Мутинската война. Ученик и приятел на Цицерон (вж. Циц., Брут 213)

ПАНТОЙ - в гръцката митология един от троянските старци в свитата на Приам, баща на Евфорб. Жрец на Аполон, доведен според преданието от Делфи (Верг.Ен. ІІ,318; 429)

ПАНХЕЯ - в представите на древните митическа страна в Изтока, богата на ароматни растения. Идентифицирана с Индия или Арабия (Ов.Мет. Х 308)

ПАПИЕВ ЗАКОН - римски закон, приет по предложение на народния трибун Гай Папий в 65 г. пр. Хр., уреждащ начина на избиране на весталки ( Ав. Гел. 1.12)

ПАПИРИЕВ ЗАКОН - вж. Плавциев закон

ПАПИРИЙ КУРСОР, ГАЙ (ІV в. пр.Хр.) - знатен римлянин, изявил се като пълководец във войните срещу самнитите

ПАПИРИЙ КУРСОР, ЛУЦИЙ (ІV - ІІІ в. пр.Хр.) - римски пълководец и държавник, консул през 293 и 272 г. пр.Хр. Също като баща си се проявява във войните със самнитите, срещу които предприема редица походи. Очевидно успехите му в тези войни са значителни, за което свидетелствуват неколкократните му триумфи. Въвежда първия слънчев часовник в Рим (Лив. ХХІІ, 14)

ПАПИРИЙ МУГИЛАН, МАРК (V - ІV в. пр.Хр.) - римски патриций, герой на легенди, свързани с войната срещу галите в 390 или 387 г. пр.Хр. (Лив.V, 41)

ПАПИРИЙ ПРЕТЕКСТАТ (ІV-ІІІ в.пр.Хр.) - римски патриций, цензор в 272 г., герой на прочут анекдот, разпространен от Катон в една негова реч. Умира по време на своята цензура (Ав. Гел. 1,23)

ПАПИРИЙ, ЛУЦИЙ - римски политик. Един от посланиците на латинските колонии в сената през 177 г. пр.Хр. (Циц., Брут 170)

ПАРАСИЯ - местност в Елада, в Югозападна Аркадия

ПАРЕТОНИЙ (дн. Мерса Матрух) - античен град на северното крайбрежие на Африка, днес в Египет (Ов.Мет. IХ 774)

ПАРИОН (дн. Кемер) - милетска колония на фригийското крайбрежие на Дарданелите (вж. Сал.,Ист., IV, фрг. 69)

ПАРИС (друго име Александър) - митологичен герой, син на троянския цар Приам и на Хекуба, брат на Хектор. Поради предсказание, че ще доведе до гибелта на града си той е захвърлен още като дете от Приам, но спасен и отгледан като овчар. След спора на богините по повод ябълката на Ерида те са отведени от Хермес при него на пл. Ида в Троада и той трябва да реши дали Хера, Атина Палада или Афродита е най-красива. Подкупен в полза на Афродита, той избира нея и получава любовта на най-хубавата жена на света - Елена, съпругата на спартанския цар Менелай. С похищението на Елена в Троя и отказа да я върне на съпруга й той навлича дълготрайната Троянска война на родината си и действително предизвиква нейната гибел (Ов.Мет. ХII 4, 200, 202). Освен като любовник се проявява понякога и като храбрец и изкусен стрелец на лък. В една от битките пред Троя Феб Аполон му насочва ръката и с негова помощ той сразява със стрела в петата героя Ахил (Ов.Мет. ХII 599; ХIII 501) Атина Палада и Хера са враждебни към него, а Афродита го покровителствува. Тя една го спасява при двубоя му с Менелай (Ов.Мет. ХV 805). На един ритон от Панагюрското съкровище е изобразена сцена "Състезанието на Хера, Афродита и Атина пред Парис"

ПАРКИ - първоначално в римската религия това са духове на раждането, както показва и името им (от pario “раждам”). Постепенно отъждествени с гръцките Мойри, те приемат техния мит и атрибути (вж Ов.Мет. II 654; V 532; VIII 452; ХV 781 и сл., 808 и сл.). Имат статуя на римския Форум, наричана от простолюдието tria Fata, “трите Съдби”

ПАРМА - малък кръгъл щит, използван в Античността най-вече в помощните части на римската армия

ПАРНАС - митичен герой, епоним на свещената планина Парнас, син на Посейдон и нимфата Клеодора. Според някои предания той основава първото светилище Пито, което по-късно става Делфи, и пръв сред хората извършва птицегадания.

ПАРНАС (дн. Лякура) - многовръх планински масив в Гърция, в областта Фокида, (Ов.Мет. II 221). Висок 2458 м, според Овидий той извисява два върха до звездите (Ов.Мет. I 316). В южните му поли са разположени гр. Делфи и в него прочутото светилище и оракул на Аполон. От Парнас блика свещеният на Музите извор Касталия. Като едно от свещените обиталища на Музите наред с Хеликон и Пиерия е символ на поетическото вдъхновение и екстаз. Всяка година делегация от атински жени извършва бакхически ритуали и танци на тази планина. Според някои вярвания от обраслия му връх Ерос праща надолу стрелите си (Ов.Мет. I 467)

ПАРОС - гръцки остров, част от Цикладите. Родно място на поета Архилох. Прочут с белия си мрамор (вж. Ов.Мет. VII 465; VIII 221)

ПАРТАОН - според елинската митология цар на Калидон, баща на Ойней, който затова се нарича "син на Партаон" (Ов.Мет. VIII 542; IХ 12)

ПАРТЕНИОН - т.е. "девически лес", свещен на богиня Артемида. Планина на границата между Аркадия и Арголида, където Херакъл улавя свещената кошута на ловната богиня (Ов.Мет. IХ 188)

ПАРТЕНОПА - поетично име на Неапол според името на сирена, чийто гроб е показван в града (Ов.Мет. ХIV 101; ХV 711)

ПАТАВИЙ (дн. Падуа) - град в Северна Италия, родното място на Тит Ливий (Ав. Гел. 15.18)

ПАТАРА - античен пристанищен град в Ликия, Югозападна Мала Азия, с оракул на Аполон (Ов.Мет. I 516)

ПАТЕРА - плитка широка чаша за възлияния при жертвоприношения

ПАТРА - пристанищен град в Гърция, в Северозападен Пелопонес (Ов.Мет.VI 417)

ПАТРИЦИИ - В най-ранната епоха така са наричани пълноправните членове на римската община, на родовете, влизащи в нея при създаването й (вж. Лив. І,8), които постепенно се превръщат в привилегирована част от обществото, ръководна върхушка, притежаваща родова знатност и значителни имоти, главно поземлени. Първоначално само те имат пълни политически права за разлика от плебеите, които след продължителна борба постепенно извоюват участие в обществения живот и за себе си. Но дори в Късната република повечето магистрати и сенатори са излъчвани от патрициите. В тази епоха обаче те имат преди всичко политическо значение, докато икономически по-силно е конническото съсловие (фамилиите на богатите плебеи). На патрициите се дължи съществуващата в Ранната република аристократическа форма на управление (вж. Ав. Гел. 9,2: 18,2)

ПАТРОКЪЛ - в гръцката митология най-близкият приятел на Ахил, роден в Егина, но отраснал в двореца на Ахиловия баща Пелей в Тесалия. Приятелството на двамата герои е пословично в античния свят, някои автори дори смятат, че ги свързва нещо повече от дружба. Патрокъл извършва многобройни подвизи в Троянската война. Накрая с помощта на Аполон Хектор го убива. Обезумял от скръб по другаря си, Ахил забравя за враждата си с Агамемнон и отново се включва в битката, която по-рано е напуснал заради спора за Бризеида. Ако този спор и последвалият гняв на Ахил са завръзката на събитията в Омировата “Илиада”, то смъртта на Патрокъл е началото на развръзката. В отмъщението си Ахил убива Хектор и го влачи след колесницата си, отказвайки да предаде трупа му, докато сам Приам не идва предрешен при него и го измолва

ПАФА - митологична героиня, дъщеря на Пигмалион, която според Овидий дава името си на Пафос (Ов.Мет.Х 297)

ПАФЛАГОНИЯ - област в Северна Мала Азия между Витиния и Понта

ПАФОС - град на западния бряг на остров Кипър, където има прочуто светилище на богиня Афродита. Според легендата именно тук тя е излязла от морската пяна. По името му Афродита се нарича често “Пафия”. У Овидий “Пафос” се нарича метонимично целият о. Кипър (Ов.Мет.Х 530)

ПАХИН (дн. Капо ди Пасаро) - нос в южната част на остров Сицилия, при дн. Пахино (Ов.Мет. V 351; ХIII 725)

ПЕАН (или Пеон) - първоначално самостоятелен бог на лечението в гръцките митове, по-късно отъждествен с Аполон или Асклепий. “Пеан” или “пеон” често се дава като тяхно прозвище (Ов.Мет. I 566; ХIV 720; ХV 535). По същия начин се нарича радостният химн в чест на Аполон, изпълняван след отстраняване на беда или след военна победа

ПЕАНТ - гръцки легендарен герой от Тесалия, баща на Филоктет (Ов.Мет. IХ 233; ХIII 313)

ПЕВЦЕТИЯ - малка област в Югоизточна Италия (Ов.Мет. ХIV 512)

ПЕГАС - в митологията крилатият кон, родил се заедно с великана Хризаор от кръвта на Горгона Медуза, когато Персей й отсича главата (Ов.Мет. IV 786; V 257). С удар на копитото си отваря в планината на музите Хеликон извора Хипокрене. Живее при Юпитер, чиито гръмове и мълнии според една версия на легендата носи. Според друга версия превърнат в едноименното съзвездие. Свързан с култа на Музите, затова символ на поетическо вдъхновение. Според един различен мит син на Посейдон, който се явява пред Медуза в птичи образ (Ов.Мет. VI 119 и сл.). С помощта му героят Белерофонт убива чудовището Химера. В някои версии на него язди и Персей

ПЕДАГОГ - в Гърция, а по-късно и в Рим, така се нарича домашният роб, който съпровожда малкото дете в семейството на отиване и връщане в училище. Той носи книгите му в една цилиндрична кутия, а също и плочата му за писане

ПЕДУМ - древен латински град на изток от Рим, на пътя за Лабики, завладян от Кориолан в 490 г. пр.Хр. (Лив. ІІ, 39)

ПЕЛА - град в югозападната част на Балканския полуостров, главният град на антична Македония и столица на Македонското царство (Ов.Мет.V 302; ХII 255)

ПЕЛАГОН - легендарен герой, участник в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 360)

ПЕЛАСГИ - предгръцко племе, населявало части от територията на Елада преди идването на елините. Основното ядро от пеласги е било съсредоточено в Тесалия, особено около град Лариса. И в историческо време една от тесалийските области се нарича Пеласгиотида. Живеят също в Епир и на остров Крит, различни автори дават сведения за пеласгийски поселения в Арголида, Троада и дори Атика. Според някои свидетелства на гръцки историци (основно Тукидид) се срещат на места като Атина и в доста късно историческо време. Етимологията на името “пеласги”, както и произходът им, са неясни. Вероятно става въпрос за индоевропейски народ. Различни учени са изказвали идеи за родство на пеласгите с траки, македони, илирийци. Немалка част пеласгийски думи са се запазили като субстратна лексика в старогръцкия. Римските поети възприемат понятието “пеласгийски” и “пеласгиец” като отнасящо се до митологичното минало на елините и у Овидий и Вергилий често тези думи са синоним на “гръцки” (вж. напр. Ов.Мет. VII 133; ХII 19, 612; ХIII 13, 128, 573; ХIV 562; ХV 452; Ав. Гел. 1,10)

ПЕЛЕЙ - най-старият син на царя на Егина Еак (Ов. Мет. VII 472) и на Ендеида, внук на Зевс, брат на Теламон (Ов.Мет. ХIII 152) и несъщ брат на Фок (Ов.Мет.VII 477), съпруг на нереидата Тетида, баща от нея на великия Ахил (Ов.Мет. VIII 309), надживял сина си и Троянската война и умрял в дълбока старост (Ов.Мет. ХI 220; ХII 193; ХIII 152; ХV 856). В детството си Пелей и Теламон посичат несъщия си брат Фок, защото ги надвивал във всяко състезание, затова са изгонени от родината си Егина и най-напред се поселват в Трахина при Кеик (Ов.Мет. ХI 266, 284), а по-късно Пелей се преселва в тесалийската Фтия. Псамата, майката на Фок, вече дълги години след инцидента праща сред стадата на Пелей във Фтия чудовищен вълк, но тогава Тетида измолва прошка за съпруга си и превръща вълка в мрамор (Ов.Мет. ХI 349 и сл., 366 и сл., 379 и сл., 398). Пелей е участник в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 309, 380). Жени се за Тетида по повеля на Зевс, който обича морската богиня, но не я направил своя съпруга, защото според предсказание синът й щял да превъзхожда баща си (Ов.Мет. ХI 217 и сл., 227 и сл; ХV 856). На сватбата на Пелей и Тетида според легендата се стичат всички олимпийски богове и всеки дарява богато младоженците (сватбата е описана в стихотворение 64 на Катул; вж. и Ав. Гел. 12.1)

ПЕЛЕТРОНИОН - долина и едноименен град в близост до пл. Пелион, Тесалия (Ов.Мет. ХII 453)

ПЕЛИГНИ - италийско племе от сабинския клон, населяващо Централна Италия, с главни градове Корфиний и Сулмон. Покорено от римляните през 304 г. пр.Хр. Участват активно в Съюзническата война (вж. Лив. VІІ, 4; VІІ, 6; ХХІІ, 9)

ПЕЛИЙ - митологичен персонаж, син на Посейдон и Тиро, брат-близнак на Нелей, роден в тесалийския град Йолк. Отстранил от престола доведения си брат Езон, той се възцарява над Йолк и изпраща Езоновия син Язон да му донесе Златното руно от Колхида с надежда, че ще загине по пътя. Язон обаче се връща от похода заедно с руното и с новата си съпруга, магьосницата Медея. Дъщерите на Пелий, подмамени хитро от Медея (Ов.Мет. VII 322), нарязват баща си на късове и го сваряват в котел, уж за да го подмладят (Ов.Мет. VII 297 и сл., 304 и сл.)

ПЕЛИЙ - троянец, споменат мимоходом от Вергилий (Верг.Ен. ІІ,435), но чието име не се среща у Омир

ПЕЛИОН - планина в Гърция по източното крайбрежие на Тесалия, вис. 1618 м (Ов.Мет. I 155; VII 225, 352; ХII 513.). Според легендите двамата гиганти Ефиалт и От слагат върху нея близката планина Оса, за да достигнат по този начин до Олимп. В пещера на върха на планината живее мъдрият кентавър Хирон. От дърво на планината Пелион е направено копието на Ахил, подарено от Хирон на баща му Пелей (Ов.Мет. ХII 74; ХIII 109)

ПЕЛОПОНЕС - най-южната част на Гърция, полуостров, свързан чрез Коринтския провлак с континентална Гърция. Тук се намират областите Лакония, Месения, Арголида, Аркадия и Елида. Големи гръцки светилища като това на Хера в Аргос и на Зевс в Олимпия и Немея са тук. Заселен в историческата епоха основно от дорийски гръцки племена (включително свръхсилата Спарта), полуостровът преди това е бил средище на много центрове на Микенската цивилизация. Според легендата над него слага ръка Пелопс и той и династията негови потомци дават името си на целия полуостров (Пелопонес на гр. е “островът на Пелопс”).

ПЕЛОПОНЕСКА ВОЙНА (431-404 пр.Хр.) - най-голямата в исто­рията на гърците война между съюзите на елински градове: Делоския начело с Атина и Пелопонеския начело със Спарта. Борбата зи господство над Гърция обхваща континентална и островна Гърция, гръцките градове в Южна Италия и Сицилия. В 404 г. пр.Хр. Атина, обсадена по суша и море, се предава. Тази война така изтощава Гърция, че тя никога вече не си възвръща предишното политическо и икономическо значение (Ав. Гел. 2,1; 17,21)

ПЕЛОПС - легендарен племенен герой на Пелопонес (Ов.Мет VIII 622), син на фригийския цар Тантал, брат на Ниоба, която единствен оплаква след наказанието й, баща на Атрей и Тиест. Като дете баща му го насича на късове и го поднася в гозба на боговете, за да изпита всезнанието им. Те откриват престъплението и не вкусват от месото освен Деметра, която, потънала в скръб за дъщеря си Персефона, изяжда по невнимание част от едното му рамо. Боговете съединяват късовете и съживяват Пелопс, а на мястото на изядената част поставят слонова кост (Ов.Мет. VI 404). Оттогава белият родилен белег на рамото се счита характерен за рода на Пелопидите. Според една от версиите, съобщена ни от старогръцкия поет Пиндар, в юношата Пелопс се влюбва бог Посейдон и даже го взима за кратко като виночерпец в палата си на Олимп. Вече възмъжалият Пелопс пристига в Гърция, в областта Елида, с подарените му от Посейдон коне. Там влиза в съревнование с царя на Пиза Еномай, който кара претендентите за ръката на дъщеря му Хиподамия да се състезават с колесници с него. Тъй като конете на Еномай са подарък от Арес, никой не успява да го победи и всички 12 претенденти преди Пелопс загиват от ръката му. Влюбената в Пелопс Хиподамия обаче прави така, че кочияшът Миртил да откачи оста на Еномаевата колесница. Царят на Пиза загива, влаен от конете си, но Пелопс вместо обещаната награда бута Миртил в една пропаст. Колесничарт проклина героя и целия му род, с което се слага начало на поредица от неблагополучия за Пелопсовото потомство

ПЕЛОР (дн. Пунта дел Феро) - североизточният нос на остров Сицилия (Ов.Мет. V 350; ХIII 727; ХV 706)

ПЕН, МАРК ЮНИЙ - римски политик, консул през 167 г. пр.Хр.

ПЕН, МАРК ЮНИЙ - син на предишния, трибун през 126 г. пр.Хр. ( Циц., Брут 109)

ПЕНАТИ - римски, вероятно староиталийски, домашни божества, пазители на домашното огнище. Свързани с хранителните припаси (лат. penum “килер”). В най-старо време римляните поставят дървените им статуйки над огнището, по-късно в отделни домашни олтари (Ов.Мет. I 231; III 539; V 155; ХV 864), а когато трябва да напуснат жилището си, вземат ги със себе си. Така според легендата при напускането на горящата Троя Еней понася към Италия своите Пенати (Ов.Мет. ХV 450). Тъй като тези в Лавиний се смятат за пенати и на Еней, от най-дълбока древност римските военни магистрати при встъпване в длъжност правят жертвоприношение на пенатите в този град (Сал.Ист., II, фрг. 50 и др.). В храма на Веста в Рим почитат пред огнището Пенатите на римския народ (Лив. І, 1). Понятието “пенати” се употребява преносно, особено в поезията, за да означи домашно огнище, роден дом, жилище (вж. напр. Ов.Мет. I 174; V 496; ХII 551)

ПЕНЕЙ - в митологията богът на едноименната тесалийска река, баща на превърнатата в лавър нимфа Дафна (Ов.Мет.I 504, 525, 574)

ПЕНЕЙ - главната река в гръцката област Тесалия, която извира от пл. Пинд, тече между Олимп и Оса през долината Темпа и се влива в Егейско море (Ов.Мет. I 569; II 243; VII 230)

ПЕНЕЛОПА - в гръцката митология дъщеря на Икарий и на наядата Перибея, красивата съпруга на Одисей и майка на Телемах, олицетворение на съпружеска вярност и женско благородство, очаквала цели двадесет години отсътствуващия си съпруг (Ов.Мет. ХIII 511), при наличието на множество женихи, които се надпреварват за ръката й (Ов.Мет ХIV 671). За да отклони атаките на женихите, тя обещава да помисли за повторна женитба след изтъкаването на едно голямо платно. Докато през деня го тъче, през нощта Пенелопа го разваля и така работата й никога не свършва

ПЕНТАТЛОН - дисциплина от гръцките Олимпийски игри, обхващаща в едно пет от другите дисциплини: бягане, скок, хвърляне на диск, мятане на копие и борба

ПЕНТЕЗИЛЕЯ - красивата царица на амазонките от елинската митоголия, дъщеря на Арес, майка на речния бог Каистър. След смъртта на Хектор в Троянската война се явява начело на войска от амазонки в помощ на троянците, но е убита от Ахил (Ов.Мет.ХIII 611), който според легендата се влюбва в нея, докато тя умира

ПЕНТЕЙ - герой от митологията, син на Ехион (Ов.Мет.III 513, 526), и на Агава, внук на Кадъм, тивански цар. Присмива се на Тирезий за пророческата му дарба, а също така се възпротивява на екстатичния култ на Дионис и забранил на тиванките да участвуват в празненствата му (Ов.Мет. III 531, 561, 577, 701). Заповядва да убият Ацет, в чийто образ се криел самият Дионис (Ов.Мет. III 693). Наказанието му от бога е ужасно: разкъсвали го подлудени менади, между които и собствената му майка (Ов.Мет.IV 22, 429). Най-известната през Античността трактовка на този сюжет е Еврипидовата драма "Вакханки"

ПЕНТЕЛИКОН - планина в областта Атика, на североизток от Атина, славеща се с жълтеникавия си мрамор, който е използван в строежа на Партенона

ПЕОНИ - древно племе, населявало областта Пеония, но засвидетелствано и по други места, напр. при изворите на р.Стримон и в областта на планината Пангей. Античните автори ги смятат за сродни на троянците или фригите. Съвременните учени ги причисляват към илири, траки или македони (Ов.Мет.V 303)

ПЕОНИЯ - област в Северна Македония по средното течение на река Аксий (дн. Вардар), родина на племено пеони

ПЕПЛОС - широка надиплена женска дреха от тънка материя с обилна бродерия, обличана върху другите дрехи. Така била на­ричана и бродираната дреха, с която обличали статуята на Атина по време на Панатенеите, празнувани в нейна чест

ПЕРА, МАРК ЮНИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски обществен деец и пълководец, консул през 230 г. пр.Хр. Избран за диктатор, който да поеме ръководството на армията и да продължи войната след битката при Кана в 216 г. пр.Хр., провежда допълнителен набор, въоръжава дори откупени от държавата роби и затворници (Лив. ХХІІІ, 14)

ПЕРГ (дн. Перкуза или Лагитело) - езеро в Сицилия близо до гр. Хена (Ов.Мет. V 386)

ПЕРГАМ - град в Северозападна Мала Азия, на река Селин, столица на елинистическото Пергамско царство, значителен търговско-занаятчийски и културен район в елинистическия свят. Втората голяма книжовна школа с библиотека след Александрия. Пергамските учени и граматици са под силното влияние на стоическата философия. Те се отличават от александрийците-перипатетици с по-задълбочено тълкуване вътрешния смисъл на текста, отколкото формалната му граматична страна и историческите и културни реалии в него, и то тълкуване по-скоро алегорично, отколкото рационалистическо. Най-известното име сред тях е Кратет от малоазийския град Малос. Тук за пръв път влиза в масова употреба материалът за писане, станал известен като “пергамент”. Към средата на ІІ в. пр.Хр. римското влияние в Пергам вече е силно. В 130 г. пр.Хр. той е превърнат в римската провинция Азия (Лив. ХХХV, 13 - 14)

ПЕРГАМ - друго име на крепостта на Троя, често срещано у поетите, особено във Вергилиевата “Енеида”

ПЕРДИКС - в митологията племенник и ученик на Дедал, надминал учителя си в майсторството. Смятат го за изобретател на триона, пергела и грънчарското колело. От завист Дедал го блъска от крепостта на Атина. В едната версия на мита Дедал убива племенника си, в другата богинята го подхваща и превръща в яребица (Ов.Мет.VIII 238 и сл.). Във всеки случай Дедал се спасява от престъплението си, избягвайки на остров Крит при Минос, където строи Лабиринта

ПЕРЕГРИН (ІІ в.) - лъжефилософ, обявил се за привърженик на киническата школа. Желаейки да подражава на Херакловата смърт (за киниците Херакъл е мъдър, въздържан и свободолюбив герой, борещ се зи справедливост, и те му подражават в облекло и поведение), той се самоизгаря на клада в 167 г. сл.Хр. Според Лукиан родният му град е Парии на Хелеспонта и след смъртта му парийските граждани поставили на площада статуя в негова чест и вярват, че тя изрича прорицания (Ав. Гел. 12,11)

ПЕРИАНДЪР (упр. 627-586 г.пр.Хр.) - гръцки държавник, син на Кипсел и наследил от него тиранската власт над Коринт. Приятел и съюзник на атинския тиран Пизистрат. Смятан за един от Седемте мъдреци. По негово време Коринт достигнал икономически и културен разцвет. Основава Истмийските игри (Ав. Гел. 16,19)

ПЕРИКЛИМЕН - в митологията син на пилоския цар Нелей и брат на Нестор, получил от Посейдон, основателя на рода на Нелеидите, дарбата да приема всякакви образи. При избиването на Нелеидите наранен със стрела от Херкулес, след като напразно се превръща в лъв, змия, пчела, накрая в орел (Ов.Мет. ХII 556)

ПЕРИКЪЛ (ок. 495-427 г.пр.Хр.) - най-забележителният по­литик ни Атина, един от водачите на демократическата партия. От 443 до 430 г. преизбран за стратег; тази длъжност и голе­мият му авторитет му позволяват да направлява политиката на града. Времето ни неговото управление е най-блестящото за Атина, т. нар. „пентеконтаетия" (петдесетилетие). Покровител­ствува изкуствата и литературата. На неговия кръг принадлежат философът Анаксагор, историкът Херодот, трагическият поет Софокьл, скулпторът Фидий и други видни културни личнос­ти. Умира в началото на Пелопонеските войни от върлуващата в Атина чумна епидемия (Ав. Гел. 1,3)

ПЕРИМЕЛА - нимфа от гръцката митология, любима на речния бог Ахелой, превърната от Посейдон в един от островите Ехинади (Ов.Мет. VIII 591)

ПЕРИПАТЕТИЦИ - философска школа в Атина, основана от Аристотел. Главните моменти в учението им са теориите за материята и формата, движението и причините, теорията на познанието. Занимават се с конкретни науки: Аристоксен е теоретик на музиката, Дикеарх - историк на държавата и пра­вото, Аристарх - физик и астроном. (Ав. Гел. 6,14: 11,5; 13,5)

ПЕРИФАНТ - митически цар на Атика. Зевс искал да го порази с мълнията си, защото е почитан от народа наравно с него, но поради застъпничеството на Аполон само го превръща в орел, царя на птиците (Ов.Мет. VII 399), а съпругата му по нейна молба в грабливия морски орел

ПЕРИФЕТ - митологичен разбойник, син на Хефест, пресреща пътниците и ги убива с железния си боздуган. Тезей го побеждава и му присвоява боздугана (Ов.Мет. VII 437)

ПЕРПЕРНА, МАРК - римски общественик, консул през 92 г. пр.Хр., цензор през 86г. (вероятно споменат у Циц., За ор. II, 262)

ПЕРС - в гръцката митология титан, съпруг на Астерия и баща от нея на много деца, сред които богинята Хеката (Ов.Мет. VII 74)

ПЕРСА - персонаж от митологията, океанида, женена за Слънето (Хелиос) и майка от него на царя на Колхида Еет, на магьосницата Кирка и на съпругата на Минос Пасифая (Ов.Мет. IV 205)

ПЕРСЕЙ - митологичен герой от Аргос, прародител на Херакъл. Син на Даная, дъщерята на цар Акризий, и на Зевс (Ов.Мет. IV 611 640, 645, 697; V 1), потомък на Линкей и чрез него на Данай. Понеже на Акризий е предсказано, че ще загине от ръката на внука си, той затваря дъщеря си Даная в желязна стая или кула, където обаче богът Зевс прониква под формата на златен дъжд и девойката зачева от него. След раждането на детето Акризий го затваря заедно с майка му в ракла и ги подхвърля в морето. До скалистия остров Сериф вълните ги изтласкват в мрежата на рибаря Диктис, който ги отвежда при брат си Полидект, царя на острова. Полидект се влюбва в Даная и, за да може спокойно да я задиря, изпраща Персей, когато вече израства, да му донесе главата на Горгоната Медуза, чийто поглед и допир вкаменява. В това приключение боговете помагат на героя и му дават множество дарове. На ходилата си той носи крилати сандали, за оръжие му служи сърповидният меч, получен от Хермес (Ов.Мет. I 717). На главата му е шлемът на Хадес, който може да прави притежателя си невидим. Персей излита със сандалите си (според други версии върху крилатия кон Пегас) и се приземява в страната на Медуза, където с помощта на Палада и Хермес открадва едното око и единия зъб на двете (или трите) сестри Граи. Срещу връщането им научава пътя към чудовището. Той отсича главата на Медуза със сърповидния си меч, като пристъпя към нея гърбом и гледа огледалния й образ в щита си (Ов.Мет. IV 480 и сл.). Капките кръв от главата на Медуза се превръщат в змии по песъчливия африкански бряг (Ов.Мет. IV 617-620). Повечето автори смятат, че от кръвта на Медуза се появяват също великанът Хризаор и крилатият кон Пегас, но у Овидий, който ползва различни източници, Персей вече лети върху Пегас, когато убива Медуза, следователно генеалогията на коня е друга. С помощта на главата на Медуза героят вкаменява титана Атлант, поддържащ на края на земята небесния свод върху плещите си, защото последният отказва да го приюти (Ов.Мет. IV 639, 654, 665). На завръщане, докато лети към Етиопия, Персей съглежда дивната красавица Андромеда, дъщерята на цар Кефей, окована на скала и изоставена за жертва на морско чудовище. Персей убива чудовището и освобождава Андромеда, за която се жени (Ов.Мет. IV 672 и сл. 695 и сл., 699, 730). На сватбения пир нейният чичо и предишен годеник Финей разпалва ужасна битка, на която Пресей вкаменява с Медуза своя противник и оцелелите му съюзници (Ов.Мет. IV 769; V, 33 и сл., 176 и сл., 216 и сл.). Завърнал се в Аргос, той вкаменява и Прет, който муждувременно е отстранил Акризий от престола, и възвръща дядо си (Ов.Мет. V 237 и сл.). Накрая се изпълнява старото предсказание относно Акризий: на спортно състезание дискът, хвърлен от ръката на внука му Персей, се отклонява и го наранява смъртоносно. Героят наказва и Полидект, който не престава да задиря Даная (Ов.Мет.V 248 и сл.). След всичко той подарява главата на Медуза на Атина Палада, която я поставя на егидата си

ПЕРСЕЙ (упр. 179-168 г. пр.Хр.) - последният цар на Македонската държава, син на Филип V и продължител на антиримската му политика. След продължителна подготовка той започва III македонска война срещу римските войски в Елада. Войната има променлив успех и завършва с победата на римския консул Луций Емилий Павел при Пидна (168 г.). Персей е отведен за триумфа на пълководеца в Рим, където умира няколко години по-късно (Сал. Юг.в., 81; Ист., I, фрг. 8; IV, фрг. 69; Сал. Заговорът, гл. 51)

ПЕРСЕФОНА (известна още под името Кора) - дъщеря на Деметра от Зевс (Ов.Мет. V 251 и сл.), богиня на плодородието и пролетното цъфтене на природата. Влюбилият се в нея от пръв поглед Хадес я отвлича от Сицилия на огнената си колесница в подземния свят и я прави своя съпруга и царица на мъртвите (Ов.Мет. II 261; V 391 и сл., 505 и сл.). За да не опустее земята от скръбта и недоволството на Деметра, Зевс позволява Хадес да върне Персефона при уговорката да не е яла нищо в подземното царство (Ов.Мет.V 530). Но понеже тя вече е вкусила няколко нарови зърна, символ на неразривността на брака, Зевс и Деметра се споразумяват: една трета от годината да прекарва в дома на Хадес - тогава на земята е студ и мраз - а през останалото време при майка си на земята - тогава всичко в природата цъфти и зрее. Аскалаф, издайникът за наровите зърна, е превърнат от нея в бухал (Ов.Мет.V 534 и сл.). Зевс се сближава с нея под образа на пъстър змей (Ов.Мет.VI 114). Тя самата превръща любима нимфа на Хадес в ароматното растение мента (Ов.Мет.Х 729 и сл.)

ПЕРСИЙ, ГАЙ - римлянин, съвременник на сатирика Луцилий (Циц., За ор. II, 25; Циц., Брут 99; 100)

ПЕРСИЯ - могъща държава с население от индоевропейски про­изход в Средна Азия, създадена около средата на VІ в.пр.Хр. - според традицията - от Кир II (Кир Стари), просъществувала до 330 г.пр.Хр., когато е разгромена от Александър Македон­ски. Своя разцвет тя постигала при Дарий І, когато се прости­ра на изток до р. Инд, на север до р. Сърдаря и Кавказките планини, ни запад - до Егейско море, на юг - до Арабско море и Египет. Най-могъщият враг на гръцките полиси през VІ-V в. пр.Хр. (вж. Ав. Гел. 6,16: 7.17; 17.9: 17,21)

ПЕРУЗИЯ (дн. Перуджа) - италийски град в областта Етрурия, намиращ се на изток от Тразименското езеро. Първоначално един от конфедерацията на двнадесетте големи етруски града, по-късно покорен от Рим и превърнат в съюзен град. Като съюзници на римляните по времето на Втората пуническа война им изпращат в помощ военен контингент (Лив.ХХІІ, 17)

ПЕСИНУНТ (или по-ряд. Писинунт) - град в Галатия, област е Цен­трална Мала Азия около дн. Анкара, наречена на името на пре­селилите се там в ІІІ в. пр.Хр. гали. В него се намирал храмът на Кибела (майката на боговете) (Ав. Гел. 6,16)

ПЕСТУМ (грц. Посейдонион) - античен град югоизточно от Неапол, първоначално основан като гръцка колония, прочут със своите розариуми и едни от най-хубавите дорийски гръцки храмове, запазени до днес (Ов.Мет. ХV 708; Ав. Гел. 14,6)

ПЕТ, ПУБЛИЙ ЕЛИЙ (ІІІ в. пр.Хр. - 174 г. пр.Хр.) - виден римски държавник. Претор през 203 г. пр.Хр., началник на конницата при диктатора Гай Сервилий Гемин в 202 г. пр.Хр., консул в 201 г. пр.Хр., когато завършва и Втората пуническа война, авгур от 208 г. пр.Хр. до смъртта си. Един от първите юристи в Рим (Лив.ХХХ, 40)

ПЕТАВЪР - особен уред, с който си служат въжеиграчите и гимнастиците в Античността и чието устройство не е напълно ясно

ПИГМАЛИОН - според мита проучат кипърски скулптор, влюбил се в изваяната от самия него статуя на девойка от слонова кост, на която по молбата му Афродита вдъхва живот (Ов.Мет.Х 243, 253, 274)

ПИГМЕИ (от грц. pygme "юмрук") - митическо племе от джуджета в Етиопия. Пигмейската майка Герана (грц. "жерав") отхвърляла култовете на боговете, особено на Хера, и била почитана от съплеменничките си като богиня. Затова Хера я превърнала в жерав и посява вечната вражда между тази птица и пигмеите (Ов.Мет.VI 91; Ав. Гел. 9,4)

ПИЕР - митологичен герой, син на Македон, понякога представян като баща на Лин или Еагър и дядо на Орфей. Един от първите цар на Пела в антична Македония, баща на пиеридите и епоним на племето пиери и страната им Пиерия. Въвежда култа на Музите в страната си (Ов.Мет. V 302)

ПИЕРИДИ - в митологията двете дъщери на митичния Пиер, дръзнали да се състезават с Музите в певческото изкуство. Победени, те биват превърнати в свраки (Ов.Мет. V 301 и сл.)

ПИЕРИЯ - област между планината Олимп и територията на антична Македония, родина на тракийското племе пиери и смятана за едно от местата, където живеят Музите (наред с Хеликон и Парнас)

ПИЗА - легендарен гръцки град в областта Елида в Пелопонес, при изворите на Аретуза. В предисторически времена там царува Еномай, за ръката на чиято дъщеря Хиподамия той се състезава с колесници с кандидатите и ги погубва, след като загубят. Пелопс успява да го победи, подкупвайки кочияша му Миртил да смени металните жегли на колесницата му с дървени. В историческо време близо до него е основният култов център Олимпия, където като спомен за състезанието между Пелопс и Еномай се провеждат Олимпийските игри (вж. Ов.Мет.V 494)

ПИЗИСТРАТ (упр. 560-527 г.пр.Хр.) - тиран на Атина. По­литиката му била насочена срещу аристокрацията и в полза на дребните и средните производители. Провежда активна културна политика, която включва създаването на празника Панатенеи (Ав. Гел. 7,17; 17.21; Циц., За ор. III, 137; Циц., Брут 27; 39; 41)

ПИЗОН КАЛПУРНИАН, МАРК ПУПИЙ - знатен римлянин, консул през 61 г. пр.Хр. (вж. Циц., За ор. I, 104; Циц., Брут 230; 236; 240; 308; 310)

ПИЗОН ФРУГИ, ГАЙ КАЛПУРНИЙ - знатен римлянин, внук на историка Пизон и зет на Цицерон (сгоден още като дете и омъжен за неговата дъщеря Тулия). Квестор през 58 г. пр.Хр.

ПИЗОН ФРУГИ, ЛУЦИЙ КАЛПУРНИЙ - римски общественик и писател. Трибун през 149 г. пр.Хр., консул през 133 г., цензор 120 г. Историк, автор на съчинението Анали в 7 кн., обхващащо римската история от самата й легендарна зора до 146 г. пр.Хр. Творбата е запазена във фрагменти. Ценен от римските историци в Античността. Смятан от съвременната наука за пред­ставител на т. нар. Средна аналистика (вж. Циц., За ор. II, 51; 53; Циц., Брут 106)

ПИЗОН, ГАЙ КАЛПУРНИЙ - римски общественик, претор през 70 г. пр.Хр., консул 67 г. пр.Хр. (Циц., Брут 239)

ПИЗОН, ГНЕЙ КАЛПУРНИЙ - консул през 67 г. пр.Хр., оптимат и привърженик на Гней Помпей, наместник на Нарбонска Галия 66/65 г. През 63 г. е защитен от Цицерон в процес, възбуден от Цезар; одобрява действията на Цицерон срещу заговорниците на Катилина (Сал. Заговорът, 18 и сл.; 49)

ПИК - древен италийски цар в областта Лациум, смятан за дядо на Латин. Изкусен гадател и притежател на зелен кълвач, считан за пророческа птица и освен това свещен на Марс (името на Пик означава на латински именно picus, “кълвач”). По-късно същата птица се появява в легендата за Ромул и Рем. Според друга версия самият цар е птица: Пик обиква нимфата Канента и сключва брак с нея, отхвърляйки любовта на магьосницата Кирка. Тя превръща него в кълвач, а хората от ловната му свита в различни зверове (Ов.Мет. ХIV 396 и сл., 413 и сл.)

ПИЛЕМЕН - в гръцката митология троянски съюзник, вожд на пафлагонците пред Троя, убит от Менелай (Лив. І, 7; Верг.Ен.)

ПИЛЕУМ (или пилей) - кръгла плъстена шапка, носена от робите при продаването или освобождаването им (Лив.ХХХ, 45; Петр.)

ПИЛОС - име на два гръцки града в Пелопонес, единият разположен на западното крайбрежие на Месения срещу о. Сфактерия, другият в Елида. Кой е "градът на Нелей" и седалище на сина му Нестор (Ов.Мет. ХII 550) не е окончателно установено

ПИЛУС - манипула от триарии в римския легион

ПИНАРИИ - древен римски род, наследствени жреци на Херкулес (Лив.І, 7)

ПИНАРИЙ НАТА, ЛУЦИЙ (ІV в. пр.Хр.) - римски военачалник. Като претор през 349 г. пр.Хр. участвува във войната с галите и защитавал морското крайбрежие от пиратите. През 363 г. пр.Хр. началник на конницата при диктатора Луций Манлий Империоз (Лив.VІІ, 25)

ПИНАРИЙ РУСКА, МАРК - древен римски политик. Трибунът, внесъл закона за възрастовия ценз при заемане на магистратурите (Циц., За ор. II, 261)

ПИНАРИЙ, ТИТ - неизвестен римлянин, споменат на едно място у Цицерон (Циц., За ор. II, 266)

ПИНД - планина в Северна Гърция, между Епир и Тесалия, според митологичните представи владение на Аполон (Ов.Мет. I 570; II 225; VII 225; ХI

ПИНДАР (522-442 г. пр.Хр.) - прочут гръцки поет (вж. също Циц., Ор. 4)

ПИР - вж. Неоптолем (Ов.Мет. ХIII 155)

ПИР II (319 - 272 г. пр.Хр.) - епирски цар (управлявал 307-303 и след това 297-292 г. пр.Хр.), талантлив военачалник. За кратко време завладява Македония и Тесалия. Съюзник на гръцките градове в Южна Италия в борбата с Рим. От 280 до 275 г. пр.Хр. воюва с Рим на италийска територия. Операциите му са част от плана да създаде световна империя в Западното Средиземноморие по образец на Александровата държава. След двете си големи победи в 280 и 279 г. пр.Хр. търпи поражение в 275 г. пр.Хр. от Марк Курий Дентат. Завърнал се в Елада, във войната с Аргос е заловен и убит (Сал.Ист., I, фрг. 55; Лив. ХХХV, 14)

ПИРА - в митологията титанка, дъщеря на Епиметей (Ов.Мет. I 390), внучка на Япет, съпруга на братовчеда си Девкалион (Ов.Мет.I 351). Двамата съпрузи оцеляват единствени от световния потоп и създават новото поколение хора, като хвърлят камъни зад гърба си. Камъните, хвърлени от Девкалион, се превръщат в мъже, а тези на Пира - в жени (Ов.Мет. I 350, 385)

ПИРАМ - име на реки в Сицилия и малоазийската област Киликия, за които се смята, че са преобразеният легендарен влюбен Пирам

ПИРАМ - според легендата хубав вавилонски юноша, злополучно влюбен в красивата Тисба против волята на двете семейства. При една от тайните им срещи Тисба се натъква на лъвица и побягва от нея, но животното разкъсва падналия й шал с още кървава от плячката симуцуна. Пирам пристига по-късно и вижда шала. Помислил, че любимата му е разкъсана от лъвица, той предпочита смъртта пред раздялата с нея. Тисба също се самоубива от мъка по любимия си. (Ов.Мет.IV 142 и сл.). Легендата, разказана от Овидий, е в основата на

ПИРГОТЕЛ (ІV в. пр.Хр.) - известен гръцки гравьор, майстор на геми.

ПИРЕНА - един от свещените извори на музите в Гърция, намиращ се в близост до Коринт (Ов.Мет.II 239, VII 391)

ПИРЕНЕЙ - митически тракийски княз, поискал да насили Музите, но при опита си да ги настигне намерил смъртта си (Ов.Мет. V 275, 287).

ПИРЕЯ - пристанищен град на Атина, отдалечен на ок. 6 км от нея, и свързан с нея чрез "Дългите стени" (Ов.Мет.VI 446)

ПИРИТОЙ - легендарен герой син на Иксион (Ов.Мет. VIII 403, 612) или на Зевс, цар на племето лапити, приятел на Тезей (Ов.Мет. VIII 303, 567; ХII 227 и сл.), участник в Калидонския лов (Ов.Мет VIII 303, 403), гостувал на АХелой, когото осмива заради вярата му в боговете (Ов.Мет VIII 613 и сл.). Понеже на сватбата му с Хиподамея поканените кентаври се опитали да отвлекат невестата и другите лапитки, избухнала жестоката кентавромахия (Ов.Мет ХII 210 и сл.), на която самият младоженец убива пет кентавъра (Ов.Мет.ХII 330, 332 и сл.)

ПИРОН (ок. 360 - ок. 270 г.пр.Хр.) - гръцки фи­лософ от Елида, основател на античния скептицизъм като самостоятелно философско направление, повлиян от Демокрит, от релативизма и скептицизма на софистиката, от учението на киренейската школа за познанието. В родния си град основава собствено училище (Ав. Гел. 11.5)

ПИРОП - буквално на грц. “огнен бронз”, използвана в Античността метална смес от три четвърти мед и една четвърт злато (Ов.Мет. II 2)

ПИСИДИЯ - планинска област в югозападната част на Мала Азия, на север от Памфилия

ПИСТОРИЯ (дн. Пистоя) - град в Етрурия, където са разбити войските на Катилина през 62 г. пр.Хр. (Сал. Заговорът, гл. 57)

ПИТАГОР (ок. 540 - 500 г. пр.Хр.) - гръцки философ, роден на остров Самос. Поради конфликт с тирана на Самос Поликрат избягва от родното си място в гръцките колонии в Италия. Основава в Кротон философска школа. Според учението му Вселената е управлявана от числата, същността на нещата се крие в количеството и съотношението на частите. На хармонията във вселената трябва да съответствува хармония в обществените отношения и човешката душа трябва да се стреми към хармония чрез особен начин на живот. Последователите му спазват ред табута като например това да не се яде боб. Питагор отхвърля яденето на месо като чуждо на първите хора от Златния век и дошло от убийството на дивите зверове и от жертвоприношенията. Учи, че безсмъртната душа се превъплъщава след смъртта в друго живо същество. Сам си спомня, че е живял през време на Троянската война в тялото на воина Евфорб. Школата му е унищожена и последователите му, включително вероятно и самият Питагор, са избити от знатни жители на градовете, в които се разпространява учението. Вероятно това се дължи на амбициите на питагорейците да поемат управлението на някои места. Питагорейците имат принос за развитието на математиката, астрономията и теорията на музиката (Ав. Гел. 1,9; 4,11;7.2; 14.6;7.2; Циц., За ор. І,1; 54; III, 56; 139; Ов.Мет ХV 161)

ПИТАК (VII-VI в. пр.Хр.) - гръцки тиран, владетел на град Митилена на остров Лесбос и смятан за един от Седемте мъдреци (вж. Циц., За ор. III, 56; 137)

ПИТАНА - античен пристанищен град в Еолия, Западна Мала Азия (Ов.Мет. VII 357)

ПИТЕЙ - митологичен герой, син на Пелопс, цар на Трезена в Източна Арголида (Ов.Мет VIII 622; ХV 296)

ПИТЕКУЗА (букв. “маймунският остров”, наричан още Исхия; дн. Ишия ) - остров в Неаполския залив (Ов.Мет.ХIV 89), наричан още с поетическото име Инарима

ПИТИЙСКИ ИГРИ - общогръцки празненства, устройвани от VI в. пр.Хр. на третата година на всяка олимпиада в равнината Криса край Делфи в памет на победата на Аполон Питийски над дракона Питон. На празника е представяна с музикален съпровод на флейти и самата борба с дракона. Отначало съревнованието е само между поети и флейтисти, по-късно има и атлетически игри и надбягвания с колесници. Победителите биват увенчани с лаврово клонче (Ов.Мет I 447; Ав. Гел. 12,5)

ПИТОН - според митологията огромен дракон, роден от Гея (Земята) и пазач на нейния оракул при Делфи на пл. Парнас. Аполон го убива, основава на същото място своя делфийски оракул и получил прозвището Питийски(Ов.Мет I 438, 359)

ПИТОС - голям глинен съд с яйцевидна форма и широко устие, вкопаван обикновено в земята, в който се съхраняват зърнени храни (V, 40)

ПИЦЕНИ - италийско племе, населявало областта Пицен. Покорени от Рим през 268 г. пр.Хр.

ПИЦЕНУМ (или Пицен) - област в централна Италия на брега на Адриатическо море с пристанище Анкона. Рим установява своята власт в областта в края на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр. (Лив.ХХІ, 52; ХХІІІ, 14; ХХХ, 9). Там през 90 г. пр.Хр. избухва Съюзническата война (Сал.Ист., III, фрг. 98; Сал. Заговорът, гл. 27, 30, 57; Ав. Гел. 15,4)

ПЛАВТ, ТИТ МАКЦИЙ (ок. 250 - 184 г. пр.Хр.) - римски комедиограф, от когото изцяло са запазени 21 комедии-палиати със сюжети, заети от Средната и Новата атическа комедия (вж. Циц., За ор. III, 45; Циц., Брут 60; 73)

ПЛАВЦИЕВ ЗАКОН (или Закон на Плавций и Папирий) - римски закон, приет през 89 г. пр.Хр., с който се дават пълни права на римски граждани на всички жители на Италия. Слага край на Съюзническата война (Сал., Заговорът 31)

ПЛАНИЯ - възлюблената на римския поет Албий Тибул

ПЛАНК, ГНЕЙ - римлянин, клиент на Крас (Циц., За ор. II, 220)

ПЛАТОН (427-347 г.пр.Хр.) - прочут гръцки философ, ученик на Сократ, основал в Атина Академията. Уче­нието на Платон е първата класическа форма на обективния идеа­лизъм. Идеите са висшата форма на благото, те са вечни и не­изменни, умопостигаеми първообрази на нещата, на цялото пре­ходно и изменчиво битие; нещата са подобие и отражение на идеи­те. Познанието е анамнеза (припомняне) на душата за идеите, които тя е съзерцавала, преди да се съедини с тялото. Любовта към идеите е причина за духовното развитие. Платон създава и модел на идеалната държава от 3 съсловия: мъдреци-управители, воини и чиновници, селяни и занаятчии. (Ав. Гел. 1.9; 4,11; 5,16: 7,1: 17,21)

ПЛАЦЕНЦИЯ (дн. Пиаченца) - град в Северна Италия, в Цизалпийска Галия, на десния бряг на река Падус

ПЛЕБЕИ - съсловна група в древния Рим с все още неизяснен от науката произход. Първоначално не влиза в рамките на римската община и членовете й за разлика от патрициите нямат политически права. Затова се предполага, че етническият им произход с римляните не е общ. Възможно е също някои от тях да произхождат от обеднели патрициански семейства. След дълги борби с патрициите те постепенно получават равноправие и достъп до магистратурите през IV-ІІІ в. пр.Хр. Тъй като това става въз основа на имуществен ценз, по-богатите и видни плебейски фамилии се смесват с патрициите в Сената и управляващата върхушка на нобилитета. От другите се образува конническото съсловие, което отначало има преди всичко военни функции, а впоследствие се превръща в търговско-лихварско съсловие

ПЛЕБЕЙСКИ ИГРИ - игри в древния Рим, провеждани през първата половина на ноември и посветени на Юпитер (Ав. Гел. 2,24)

ПЛЕБЕЙСКИ ТРИБУНИ - вж. Трибуни, народни

ПЛЕБС - в Ранната римска република общо название на политически безправното римско население, невлизащо в редиците на родовата аристокрация на патрициите (вж. плебеи). След ІV в. пр.Хр. думата постепенно става презрително название на бедните градски и селски слоеве на народа в Късната Римска република

ПЛЕВРОН - античен гръцки град в Южна Етолия, VII 382, родно място на Акмон, другаря и земляка на Диомед (Ов.Мет ХIV 495)

ПЛЕЙОНА - една от океанидите, съпруга на Атлант и майка на плеядите, от които най-известната е Мая, майката на Хермес (Ов.Мет II 742 и сл.)

ПЛЕЙСТЕН - герой от гръцката митология, син на Тиест, племенник на Атрей, внук на Пелопс, правнук на Тантал. Част от второто поколение, върху което се стоварва родовото проклятие на Пелопидите. След като Атрей наследява трона на Микена от Евристей, той отглежда и възпитава при себе си децата на брат си Тиест Плейстен, Калилеонт и Орхомен. Но те, заедно с баща си и Атреевата жена Аеропа, станала любовница на Тиест, правят заговор да отнемат властта над Микена и открадват от Атрей вълшебния овен със златното руно, който е символ на властта. Разбрал това, Атрей убива Тиестовите синове и прави с месата им угощение, на което кани Тиест уж за да се помирят. Хелиос, виждайки ужасното престъпление, обръща колесницата си назад и на земята настъпва мрак

ПЛЕКСИП - един от синовете на Тестий, вуйчо на Мелеагър, който го убил (Ов.Мет VIII 440)

ПЛЕКТЪР - чукче, с което се удрят струните на древногръцката китара

ПЛЕЯДИ - в елинската митология седемте дъщери на Атлант и океанидата Плейона, преследвани дълго от беотийския ловец Орион, затова превърнат от Зевс в небесно съзвездие (Ов.Мет ХIII 293). Съзвездието Плеяди, гледано от Олимп, минава над Финикия (Ов.Мет II 839 и сл.). Според тях се наричат Плеяда ("седмозвездие") първо александрийските трагици от III в. пр.Хр., след това френските поети около Ронсар от ХVI в.

ПЛИНИЙ СЕКУНД СТАРИ, ГАЙ (24-79 г.) - римски учен и книжовник, умрял по време на помощна акция при изригването на Везувий. Като римски дър­жавник, офицер, историк и писател е в тясна връзка с динас­тията на Флавиите. От неговото огромно литературно наслед­ство е запазена само „Естествена история", съчинение с енцик­лопедичен характер, в което Плиний излага цялото познание на своето време за природата. Неговите исторически съчинения е пол­зувал Тацит (Ав. Гел. 9,4: 10,12; 17,15)

ПЛУТАРХ (46-120 г.) - гръцки писател от град Херонея в Беотия. Заема важни постове в римската провинциална администрация. Написва огромно количество съчинения, голяма част от които са достиг­нали до нас. В 46 успоредни биографии представя 23 двойки на видни гърци и римляни. До нас са достигнали и 4 единични биогра­фии. Друга група от неговите съчинения, обединена по-късно под заглавие „Морални трактати”, обхваща философски, етични и всякакви други въпроси. Като привърженик ни платонизма пише срещу Епикур и стоиците, а в политическите си съчинения се проявява като лоялен поданик ни Римската империя (Ав. Гел. 1,3: 1,26: 4,11: 7,1: 15,10)

ПЛУТОН - прозвище на Хадес, гръцкия бог на земните глъбини, съпруг на Персефона, с когото е отъждествен италийският бог на смъртта Дит

ПОЛЕМОН - гръцки философ от Академията, ученик на Ксенократ (Циц., За ор. III, 6)

ПОЛИБИЙ (200 - 122 г. пр.Хр.) - гръцки историк и теоретик на държавата. Роден в Мегалополис, син на един от ръководителите на Ахейския съюз. След Третата македонска война изпратен като заложник в Рим, където става учител на Сципион Емилиан и по-късно се включва в кръга му. Освободен през 150 г. пр.Хр. Взема участие в походите на Сципион в Африка и става свидетел на превземането и разрушаването на Картаген. Горещ поклонник на римското държавно устройство. Автор на “Всеобща история” на гръцки език в 40 книги, която обхваща събитията от 264 до 146 г. пр.Хр. От нея до нас са достигнали само 5 книги с разказа за Пуническите войни до битката при Кана (ХХХ, 45; ХХХІІІ, 10; Ав. Гел. 6,14)

ПОЛИГНОТ (ср. V в. пр.Хр.) - прочут гръцки художник, изрисувал със стенописи Пърстрата стоа в Атина (вж. Циц., Брут 70)

ПОЛИДАМАНТ - в митологията троянски герой, приятел на Хектор (Ов.Мет ХII 547)

ПОЛИДЕГМОН - митологичен герой, един от съюзниците на Финей, противник на Персей и убит от него (Ов.Мет V 86)

ПОЛИДЕКТ - цар на цикладския остров Сериф, където брат му рибарят Диктис изважда с мрежата си от морето подхвърлената ракла с Даная и новородения Персей. След време, за да може необезпокояван да задиря майката, праща израслия Персей да му донесе главата на Горгона Медуза. С нея Персей го вкаменява (Ов.Мет V 242 и сл.)

ПОЛИДОР - в гръцката митология най-малкият син на Приам, негов любимец. Преди падането на Троя Приам го изпраща заедно с богатите си съкровища на владетеля на Тракийски Херсонес Полиместор. Тракийският княз го убива заради съкровищата и захвърля трупа му в морето (Ов.Мет ХIII 431, 530, 629)

ПОЛИДОР (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) - грък, представител на Родоската скулптурна школа от времето на нейния разцвет (323-146 г.пр.Хр.), автор (заедно с Агезандър и Атенодор) на прочутата скулпторна група “Лаокоон”

ПОЛИКЛЕТ, наречен Млади (II пол. V-ІV в. пр.Хр.) - прочут гръцки скулптор родом от Аргос. Променя класическия канон и смятан заедно с Праксител за основоположник на нов стил в скулптурата, характерен за елинизма (вж. Циц., За ор. II, 70; III, 26; Циц., Брут 70; 296)

ПОЛИКРАТ (упр. ок. 537-522 г. пр.Хр.) - гръцки тиранин на о. Самос. Проявява се, от една страна, като деспот от персийски тип, от друга страна като покровител на наука и изкуства - при неговия двор живеят поетите Анакреонт и Ибик, лекарят Демокед и философът Питагор

ПОЛИКСЕНА - в митологията дъщеря на Приам (Ов.Мет ХIII 470) и Хекуба, обещавана за съпруга на Ахил. След падането на Троя сянката на Ахил иска да бъде успокоена с нейната кръв. Жертвоприношението изпълнява на европейския бряг на Хелеспонт синът му Неоптолем (Ов.Мет ХIII 447 и сл., 474 и сл.)

ПОЛИМЕСТОР - митичен тракийски владетел (Ов.Мет ХIII 530). Цар на одрисите (Ов.Мет ХIII 554), на Тракийски Херсонес, съпруг на Приамовата дъщеря Илиона, при когото Приам праща тайно пред самото падане на Троя най-малкия си син Полидор заедно с богати съкровища. Полиместор обаче убива госта си и заграбва богатствата, но не остава неотмъстен: Хекуба убива децата му, а него ослепява (Ов.Мет ХIII 430 и сл., 536 и сл., 551 и сл.)

ПОЛИНИК - в гръцката митология син на Едип, един от Седемте срещу Тива и срещу брат си Етеокъл, който нарушил споразумението за поредно управление на града

ПОЛИОН, ГАЙ АЗИНИЙ (76 г. пр.Хр. - 4 г. от Хр.) - римски писател и държавник, основал първата обществена библиотека в Рим. По сведение на Апулей Втората Буколика на Вергилий е посветена на сина му (Апул.Апол. 10)

ПОЛИПЕМОН - митологичен герой, баща на разбойника Скирон, който хвърля в морето за разгулния й живот дъщеря си Алкиона и там тя се превръща в птицата морско рибарче (Ов.Мет VII 401)

ПОЛИТОРИЙ - италийски град в Лациум, на юг от река Тибър. Според преданието завладян и разрушен от Анк Марций (Лив. І, 33)

ПОЛИФЕМ - чудовище от гръцката митология, син на Посейдон и нимфата Тооса, най-известният от циклопите, живеещи в пещери из острови в далечния запад (или на вулкана Етна) и отглеждащи овце. Исполин с едничко око насред челото, обитава с овчето си стадо планинска пещера. Обича нереидата Галатея и от ревност смазва любимия й Акид, който след това се превръща в едноименната река (Ов.Мет ХIII 742 и сл., 755 и сл., 882 и сл.). Според Омир затваря в пещерата си Одисей и спътниците му, от които нагълтва шестима. Одисей го напива с вино, след което той и останалите живи с нажежен прът му изтръгват окото и се измъкват през изхода навързани под търбусите на грамадните му овце. Въпреки слепотата си премята в морето отломена от планината скала и едва не потопява кораба на Одисей (Ов.Мет ХIV 181 и сл.). Когато се отдалечава от острова на Полифем, Одисей му извиква името си и Полифем призовава баща си Посейдон да отмъсти за него. Затова морският бог пречи на героя да се завърне у дома

ПОЛОС (ІV в.пр.Хр.) - гръцки трагически актьор, за чиято слава се носят легенди в древността. На 70-годишна възраст играе в 8 трагедии за 4 дни. (Ав. Гел. 6.5)

ПОЛУКС (грц. Полидевк) - в митологията един от Диоскурите (другият е Кастор) (Ов.Мет VIII 301)

ПОЛУСКА - град на волските, завладян от римляните в 493 г. пр.Хр. и върнат на волските от Кориолан в 490 г. пр.Хр. (Лив. ІІ, 39)

ПОМЕРИУМ - разорана незастроена ивица земя, обхващаща градските стени и маркираща границата на градската територия. Характерен за Рим и други италийски селища, той отбелязва изобщо границата между усвоения и враждебния свят. Според италийската традиция с неговото разораване се поставя началото на самия град. Основаването на Рим е свързано според легендата с разораването на кръга на бъдещия град от Ромул. Първоначално вътре в очертаната от помериума територия не се допускат въоръжени сили, затова на връщане от военен поход консулът трябва да разпусне войската си преди навлизането си в града и всички военни божества се почитат извън неговите очертания. Много чужди култове също са извън границите на помериума. Постепенно значението на макираната от него граница избледнява, особено след многократното нахлуване на войски на територията на града Рим в периода на граждански войни от Марий до Цезар (кр. ІІ - І пол. І в.пр.Хр.). Със създаването на преторианската гвардия от Август насетне и цялостното космополитизиране на Римската държава разделението между града и враждебната околна територия окончателно загубва своето значение. Помериумът на Рим обаче не престава да съществува. След едно първоначално разширение още от страна на Сула обхватът му е увеличен при императорите Клавдий, Нерон, Веспасиан и Тит, а има данни, че по-малки разширения са ставали и при Август, Траян и Аврелиан. Увеличаването периметъра на помериума е допустимо само при разширяване границите на Империята.

ПОМОНА - латинска хамадриада, богиня на градините и овощията, непреклонна красавица, обикната от бога на градините Вертумн, който можел да приема различни образи и предрешен като старица, я склонил да му стане съпруга (Ов.Мет ХIV 623 и сл., 641 и сл., 761 и сл.)

ПОМПЕЙ ВЕЛИКИ, ГНЕЙ (106-48 г. пр.Хр.) - прочут римски военачалник и политически деец, започнал военната си кариера в Съюзническата война срещу италийците. От клиентите и огромните имения на баща си в Пиценската област събира три легиона за Сула през 83 г. пр.Хр. След смъртта на Сула по нареждане на сената разбива М. Брут, привърженик на М. Лепид, и успява да получи въпреки сенатската съпротива командуването на войските срещу Серторий. През 72 г. подчинява Испания, на връщане участвува в ликвидирането на разбитата от Крас Спартакова армия. Консул през 70 г. пр.Хр., за втори път през 55 г. В периода 66-62 г. предпирема редица походи на Изток, спечелва блестящи победи и присъединява към Рим нови територии, което му спечелва прозвището Велики. През 60 г. влиза в тайния триумвират с Цезар и Крас. След смъртта на Крас между намиращия се по това време в Галия Цезар и Помпей, подкрепян от Сената, настъпва разрив. Като противодействие на смятания за заплаха покорител на галите с неговата огромна и предана армия Помпей все повече укрепва едноличната си власт в Италия. За трети път консул през 52 г. без колега. След началото на Гражданската война диктатор в Рим през 48 г. Същата година е разбит от Цезар при гръцкия град Фарсал след бягството му от Италия. Бяга в Египет и е убит там по нареждане на Птолемей XIII (вж. напр. Сал.Ист., III, фрг. 48; Заговорът, 16; 19; II. писмо, 3; I. писмо, 2; Ав. Гел. 15.4; 15.18: 17.16; 17.17

ПОМПЕЙ РУФ ВИТИНСКИ, КВИНТ - римски политик и пълководец, квестор през 74 г. пр.Хр., осъществил присъединяването към Рим на малоазийската област Витиния ( вж. Циц., Брут 240; 310)

ПОМПЕЙ РУФ, КВИНТ - римски политик, консул през 141 г. пр.Хр., цензор 131 г. пр.Хр. ( Циц., Брут 96; 263)

ПОМПЕЙ РУФ, КВИНТ - римски политик, потомък на предишния, трибун през 100 г. пр.Хр., претор 91 г. пр.Хр., колега на Сула по консул­ство 88 г. (Циц., За ор. I, 168; Циц., Брут 206; 304; 306)

ПОМПЕЙ СТРАБОН, ГНЕЙ - баща на Помпей Велики, сра­жавал се успешно заедно със Сервий Сулпиций Галба в Съюзниче­ската война. Като консул в 89 г. пр.Хр. получава върховното ко­мандуване в Северна Италия. Умира от внезапна епидемия, из­бухнала във войската му. В политическите борби участвува колебливо и поведението му било остро осъждано от сенаторите (Ав. Гел. 15,4; Циц., Брут 175; 230)

ПОМПЕЙ, СЕКСТ - знатен римлянин, брат на Помпей Страбон. Стоик, познавач на правото и математи­ката (Циц., За ор. I, 67; III, 78; Циц., Брут 175)

ПОМПЕЙ, СЕКСТ - знатен римлянин, споменат на едно място у Цицерон (Циц., Брут 97), вероятно дядо на Помпей Велики и баща на Помпей Страбон и Секст Помпей

ПОМПЕЙ, СЕКСТ (І в. пр.Хр.) - син на Гней Помпей Велики, командвал войските му в Испания по време на гражданската война с Цезар и разбит от последния. Въпреки това след победата във войната и убийството на Цезар влиянието на флота му, в който между другото започват според свидетелствата да се включват пирати и избягали роби, продължава да се простира над западната част на Средиземноморието. Победен през 36 г. пр.Хр. при Миле от Марк Агрипа и след това окончателно при Навлох от Октавиан Август. По подражание на баща си се нарича Секст Велики

ПОМПИЛИЙ МАТОН, МАРК (ІІІ в. пр.Хр.) - римски политик и пълководец, претор през 217 г. пр.Хр., споделил участта на римляните след поражението при Тразименското езеро (Лив. ХХІІ, 7). Не е сигурно дали същият Марк Помпоний е преторът през 204 г. пр.Хр. в Сицилия (ХХІХ, 26).

ПОМПОНИЙ, ГНЕЙ - римски политик, трибун през 90 г. пр.Хр.. виден оратор (Циц., За ор. III, 50; Циц., Брут 182; 207; 221; 227; 305; 308; 311)

ПОМПОНИЙ, МАРК (ІІ в.пр.Хр.) - знатен римлянин, по време на претурата си издействувал от Сената постановление да изгони философите от Рим (Ав. Гел. 15,11)

ПОМПТИНСКО ПОЛЕ - местност в Лациум на югоизток от Рим по крайбрежието на Тиренско море между градовете Анций, Тарацина. Албанската планина и Апиевия път, която често е наводнявана от протичащите през нея реки. (Ав. Гел. 9,11)

ПОНТИДИЙ, МАРК - римлянин от град Арпинум, съдебен оратор (Циц., Брут 246)

ПОНТИЙСКО ЦАРСТВО - държава от източно-елинистически тип в Североизточна Мала Азия, на южния бряг на Черно море, между Армения и Витиния. Царство на Митридатидите, достигнало най-голямата си мощ при Митридат VI (132-63 г.пр.Хр.). Направено от Помпей римска провинция през 63 г. пр.Хр. Митридатовият син Фарнак се опитва да възвърне самостоятелността на Понт, но е победен през 47 г. пр. Хр. в Североизточна Мала Азия от Цезар - тук последният произнася знаменитите думи: "Дойдох, видях, победих" (Veni, vidi, vici). От 40 г пр.Хр. до 64 г. пр.Хр. Понт отново е самостоятелна държава, а след това окончателно става владение на Рим. (Ав. Гел. 17,16; 17,17; Ов.Мет ХV 755)

ПОНТИФИЦИ - една от най-старите жречески колегии, създадена според легендата по времето на цар Нума Помпилий (Лив. І, 20). Първоначално четирима патриции, после към тях са прибавени четирима плебеи. От времето на Сула достигат до 15 души. Основното им задължение се състои в надзор и правилно организиране на всички култове. Властта им обхваща цялото богослужение и се простира над всички свещенослужители. Понтифиците определяли присъствените и забранените дни, завеждат Annales Maximi (Великите летописи), в които се записват събитията по години. Начело на колегията стои върховният понтифекс (Pontifex Maximus), в ръцете на когото е съсредоточена цялата религиозна власт в Рим. Император Август се обявява за върховен понтифекс и след него всички императори носели тази титла (Ав. Гел. 1,12: 5,17)

ПОПИЛИЙ ЛЕНАТ, МАРК - римски политик, консул в 173 г.пр.Хр., цензор в 159 г. пр.Хр. (Ав. Гел. 4,20)

ПОПИЛИЙ ЛЕНАТ, МАРК (ІV в. пр.Хр.) - знатен рилянин, консул през 359, 356, 354, 350 и 348 г. пр.Хр., предвождал римските войски в походи срещу трибуртините и във войните срещу галите, за победите в които празнува триумф; фламин на Кармента (Лив. VІІ, 25 - 26)

ПОПИЛИЯ - римска матрона, майка на Квинт Катул и Гай Цезар Страбон (Циц., За ор. II, 44)

ПОПЛИКОЛА, ПУБЛИЙ ВАЛЕРИЙ (? - 503 г. пр. Хр.) - римски патриций, взел дейно участие в изгонването на Тарквините от Рим. Консул през 509 и 504 г. пр. Хр., празнува триумф за победите си над сабините и вейентите, виден римски законодател, с чието име се свързват редица от законите на новоустановената римска република (вж. Лив. І, 58-59; ІІ, 2; ІІ, 6-7; ІІ, 11)

ПОПУЛАРИ - в римската традиция така наричат политиците, които с правните възможности на трибутните комиции се опитват да прокарват закони срещу Сената. Техните противници в политическата борба са означавани най-често като оптимати. Водачи на популарите са най-често плебейските трибуни и особено Гракхите. Значението на противоречието между популари и оптимати запада след диктатурата на демагога Гай Юлий Цезар

ПОРСЕНА (VІ в. пр.Хр.) - цар на етруския град Клузии, съюзник на изгонените от Рим Тарквинии, постигнал победа над римляните в 509 г. пр.Хр. (Лив. ІІ, 11 - 13)

ПОРТУН - бог на дверите и пристанищата в римската религия. Изобразявана с ключ; честван на празника Портуналии на 17 август. Най-главният му храм е на устието на р. Тибър, на същото място, където и досега се издига Остия, най-старото пристанище на Рим.

ПОРФИРИОН - същество от гръцката митология, един от Гигантите

ПОРЦИЕВ ЗАКОН - римски закон от 199 г. пр.Хр. С него правото на провокация се дава освен на римските граждани и на останалото подвластно на Рим италийско население (Сал., Заговорът 51). Урежда положението на римските ма­гистрати и промагистрати, както и степента на тяхната власт (Ав. Гел. 110.3)

ПОРЦИЙ - римски поет, чиито творби не са достигнали до нас (Апул.Апол. 9)

ПОРЦИЙ КАТОН, МАРК (234- 149 г. пр.Хр.) - римски прозаик и обществен деец. който заради строгото изпълнение на цензорската си длъжност през 184 г. получава прозвището Цензорът. Проявява се като яростен защитник на стария римски начин на живот и противник на елинизирането на римското общество и разпространението на разкоша. Заклет враг на Картаген (про­чути е фразата, която изрича след всяка своя реч в Сената: “Впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен"). Катон е основоположник на римската прозаична литература. Неговото историческо съчинение „Начала" в 7 книги, от което са съхранени само фрагменти, е започвало от произхода на италийските градове и е стигало до претурата на Сервий Галба, ограбил лузитаните, срещу когото Катон държи реч. Запазен е трактатът му “За земеделието” (Ав. Гел. 1.12: 1,23: 4.18: 5,6: 5,13: 6.22: 11.18: 18,24 и другаде)

ПОРЦИЙ ЛИЦИН (ІІ-I в.пр.Хр.) - римски поет, ве­роятно привърженик на Марий, автор на стихотворение в трохаичен размер, в което проследява историята на римската поезия, започвайки с Ливий Андроник. Говори и за Ений, Теренций и др. (Ав. Гел. 17,21: 19,9)

ПОРЦИЙ ЛИЦИН, ЛУЦИЙ - римски политик, претор претор 193 г. пр.Хр., консул 184 г. (Циц., Брут 60)

ПОСЕЙДОН - гръцкият бог на водите и моретата, от римляните отъждествен с Нептун.

ПОСИДИП (ІV-ІІІ в.пр.Хр.) - един от най-видните поети на Новата комедия. Първото му появяване е 29 г. след смъртта на Менандър (ок. 291 г.), има 4 победи на Дионисиите. Познаваме 18 заглавия и 45 фрагмента от него. Образец за римските комедиографи. (Ав. Гел. 2,23)

ПОСТУМИЙ АЛБИН, СПУРИЙ - консул в 321 г. пр.Хр. заедно с Тиберий Ветурий. Понасят тежко поражение при Каудинските теснини от самнитите (Ав. Гел. 17,21)

ПОСТУМИЙ ТУБЕРТ, АВЪЛ (V в.пр.Хр.) - диктатор в 432 и 431 г. Побеждава еквите и чествува триумф. Заради неподчине­нието на сина му на военна заповед заповядва той да бъде убит (Ав. Гел. 1,13;17.21)

ПОСТУМИЙ, ТИТ - знатен римлянин, претор през 57 г. пр.Хр.( Циц., Брут 269)

ПОТИЦИИ - древен римски род, наследствени жреци на Херкулес (Лив. І, 7). Родът се разпада, когато тази служба е предадена на държавни роби

ПРАВО НА ПРОВОКАЦИЯ - част от римските граждански права. Представлява право на обжалване решението на римски магистрат пред комициите

ПРАКСИТЕЛ (ок. 390 -ок. 330 г.пр.Хр.) - прочут гръцки скулптор, представител на късния класицизъм, в чиито работи вече се долавя повеят на елинистическото изкуство. Работи главно в Атина. Мраморните му статуи, отличаващи се с одухотвореност, са ни известни по копия. От него е запазена само групата “Хермес, носещ малкия Дионис” в Олимпия (Ав. Гел. 13.1.1)

ПРАТЕНИК - вж. Легат

ПРЕНЕСТЕ (дн. Палестрина) - град в Лаций, присъединен към Рим през 340 г. пр.Хр. в Латинската война като свободен град. Завладян от Цина през 87 г. пр.Хр. Сула разрушава укрепленията му и настанява в него колония от свои ветерани (Сал.Ист., I, фрг. 35). В него има прочут храм на Фортуна с прорицалище, а също така храм на Юнона

ПРЕТ - митически цар на Арголида, брат на Акризий, с когото води борба за царската власт. Прогонва брат си, но бива вкаменен от Персей с погледа на Медуза (Ов.Мет. V 238 и сл.). Баща на трите Претиди: Лизипа, Ифиноя и Ифианаса

ПРЕТЕКСТА - вж. Пурпур

ПРЕТИДИ - дъщерите на митичния цар Прет, отхвърлили култа на Бакх, за което са наказани от боговете с безумие. Излекувани от гадателя Меламп (Ов.Мет ХV 326)

ПРЕТОР - римска магистратура. В най-ранно време така се наричат предводителите на римското опълчение, както показва името им (от *prae-itor, т.е. “вървящ отпред”). В Ранната република е един, патриций, избиран от центуриатните комиции, помощник и заместник на консулите. Главното му задължение е custodia urbis - охрана и поддържане на реда в града, откъдето произтича и неговата углавна и гражданска юрисдикция, станала по-късно основна компетенция на претора. При нужда става администратор, законодател и военачалник. От 337 г. пр.Хр. длъжността е достъпна и за плебеите. Малко по-късно (в началото на ІІІ в. пр.Хр.) започват да бъдат избирани двама претори, които се занимават със съдебните дела на римските граждани и чужденците в Рим. По-късно преторите стават шестима, при Сула - осем, а през императорската епоха нарастват още повече. Имат върховна военна власт (imperium) и могат да командват армия. В cursus honorum на Късната римска република са втори по ранг след консулите. На следващата година като пропретори управляват отредена им от Сената провинция. Съпровождани от шестима ликтори. Ръководи и открива игрите, устройвани в Рим при тържествени случаи (Ав. Гел. 11,18; 14,2; 20,1)

ПРЕТОРИАНСКА КОХОРТА - специална кохорта в римския легион, която има за задача да пази щаба на лагера (т.нар. преториум) и военачалника

ПРЕТОРИАНСКИ ПРЕФЕКТ - вж. Префект

ПРЕТОРИАНЦИ - личната гвардия на римския император, възникнала по подражание на преторианската кохорта в римския легион.

ПРЕТОРИУМ - 1. широко пространство в центъра на римския военен лагер, където се пресичат под прав ъгъл двете главни пътеки в лагера. На него се намират палатката на пълководеца (табернакулум), издигнатото място, откъдето той се обръща към войниците (трибунал) и мястото за птицегадания (авгурале). 2. така се наричае също дворецът на управителя на дадена римска провинция

ПРЕТУЦИИ - племе в южната част на Пиценум (Лив.ХХІІ, 9)

ПРЕФЕКТ (лат.букв. “поставен начело, началник”) - наименование на няколко римски магистратури. Когато консулите отсъствуват от Рим, те назначават да ги замества градски префект (praefectus urbis). Префекти са и тези, които управляват от името на Рим някои градове в Италия. Също администраторите, разпореждащи се в отделните области на провинциите под ръководството на проконсула. Така се нарича и началникът на императорската охрана (преториански префект), началникът на нощната охрана в Рим (praefectus vigilum), както и офицерите, които командуват съюзните отряди

ПРИАМ - в митологията последният цар на Троя, най-младият син на Лаомедонт, съпруг на Хекуба (Ов.Мет. ХIII 404, 513) баща на петдесет синове и на много дъщери (Ов.Мет. ХIII 481 и сл.), между които най-известните Хектор, Деифоб, Парис и Касадра, след тях гадателят Хелен, Есак, Полидор и дъщерята Поликсена. Загива при падането на Троя пред олтара на Зевс от ръката на Ахиловия син Неоптолем (Ов.Мет. ХIII 404)

ПРИАП - бог на градините и оплодителната сила в природата, изобразяван с прекомерен фалос, отначало малоазийско божество, после се разпространил по цяла Гърция и Италия. Задирял нимфата Лотида (Ов.Мет. IХ 347). Карикатурни негови статуи, често от дърво, боядисани в червено, били поставяни по градините и лозята главно като плашила за птиците (Ов.Мет. ХIV 640)

ПРИЕНА - гръцки град в Кария, в югозападната част на Мала Азия

ПРИМИПИЛ - Първият центурион на първия пилус, който е и главният центурион в легиона. Легионският орел (т.е. знамето на легиона) по време на сражение стои в първата линия под надзора на примипила

ПРИНЦИПИ - тежковъоръжени войници, които съставят една трета от легиона: 10 манипули по 120 човека. Отначало образуват първата, а впоследствие - втората бойна линия при строяването на легиона. Включвали се в боя, когато първата линия не успявала да отблъсне врага (вж. Лив. VІІІ, 8 - 9; ХХІІ, 5; ХХХ, 32; ХХХ, 35)

ПРИСК, МАРИЙ (кр. І в.сл.Хр.) - римски обществен деец, обвинен от Плиний Млади в 99-100 г. сл. Хр., задето ограбва като проконсул провинция Африка. Екстерниран от Рим и Италия и заставен да върне заграбените незаконно пари. Имотите му обаче не се конфискуват и продължават да му доставят големи приходи.

ПРОВИНЦИИ - извъниталийски владения на римската държава, подчинени чрез завоевание или по-рядко със завещание на някои елинистически владетели. Те имат политическа граница и са подчинени на провинциален управител. За управители на провинции по времето на Републиката са назначавани от Сената миналите през консулска длъжност негови членове (проконсули или консулари, също пропретори). В зората на императорския Рим Октавиан Август поставя начело на някои важни или пък особено размирни провинции управители на пряко подчинение на императора (легати, прокуратори). В Републиканската епоха съответно на завоеванията си Рим постепенно образува следните провинции: Сицилия, Сардиния, Корсика (първите римски провинции, създадени през 227 г. пр.Хр.), двете Испании, Македония и Ахайа (по-късно Ахайа е обособена като самостоятелна провинция), Проконсулска Африка, Азия, Нарбонска Галия, Киликия, Лугдунска Галия, Кирена, Крит, Понт и Витиния, Сирия и Палестина, Кипър, Нова Африка (Нумидия), Египет, Галатия, Трите Галии, Норик и Реция. Тракийските земи между Дунава и Балкана са превърнати в провинция Мизия от император Август, южно от Балкана - в провинция Тракия от император Клавдий, северно от Дунава - в провинция Дакия от император Траян (107 г. сл.Хр., последната образувана римска провинция). От времето на Империята към римската държава са прибавени още следните нови провинции: Панония, Далмация, двете Германии, Кападокия, двете Мавритании, Британия, Ликия и Памфилия, Арабия

ПРОДИК (V в. пр.Хр.) - гръцки софист, съвременник на Сократ, Еврипид и Протагор, учител по красноречие в Атина, автор на алегорическата повест „Херакьл на кръстопътя", в която ге­роят трябвало да избере един от двата пътя - на порока или ни добродетелта. (Ав. Гел. 15.20; Циц., За ор. III, 128; Циц., Брут 30; 292)

ПРОЗЕРПИНА - римското име на гръцката богиня Персефона

ПРОКА - римска легендарна фигура, син на Авентин, легендарен тринадесети цар на Алба Лонга, баща на Нумитор и на Амулий (Лив. І, 3; Ов.Мет. ХIV 622)

ПРОКНА - героиня от гръцката митология, дъщеря на царя на Атина Пандион (Ов.Мет. VI 634) (според друга версия - на Кекропс) и нимфата Зевксипа, сестра на Филомела, Ерехтей и Бут, съпруга на тракийския цар Терей (Ов.Мет.VI 428, 433). Когато сестра й Филомела я посещава при траките, Терей я обезчестява и отрязва езика й, за да не издаде престъплението. Но тя съумява да събщи на Прокна за станалото чрез везба върху едно платно. За да отмъсти на съпруга си, Прокна убива заедно с Филомела сина си от него Итис и го поднася на Терей като гозба. Когато Терей я подгонва, боговете я превръщат в славей (лястовица според римските поети), сестра й Филомела в лястовица (славей според римските поети), а мъжа й Терей - в папуняк (Ов.Мет.VI 563 и сл., 590 и сл., 603, 609 и сл., 619 и сл., 666 и сл.)

ПРОКОНСУЛ - римска титла на провинциален управител и пълководец на войска извън Рим. По време на Републиката след изтичане на едногодишния им мандат бившите консули са назначавани чрез решение на Сената или комициите за наместници в провинциите със съдебни, военни и административни пълномощия там (вж. Лив. ХХVІ, 18). По време на Империята само някои провинции остават под управлението на назначен от Сената проконсул (т.нар. Сенатски или проконсулски провинции), други минават под директния контрол на императора (императорски провинции) (вж. Ав. Гел. 2,2)

ПРОКРИДА - в митологията дъщеря на атинския цар Ерехтей (Ов.Мет.VII 726), сестра на Орития (Ов.Мет.VII 694), любима и любеща съпруга на страстния ловец Цефал (Ов.Мет.VI 681, 707 и сл., 799), не могла да устои на изпитанието за вярност, на което той я подложил, (Ов.Мет. VII 712, 715 и сл.). От своя страна заподозряла в изневяра Цефал, била убита от него неволно, когато го следяла скрита в горски шубрак (Ов.Мет.VII 802, 824 и сл.)

ПРОКРУСТ - прозвище на атинския разбойнк Полипемон (или Дамаст), който просвал жертвите си на легло, по-късите разтягал до дължината му, а на по-дългите режел краката. По същия начин Тезей смалил неговия ръст (Ов.Мет.VII 438)

ПРОМЕТЕЙ - титан, син на Япет (Ов.Мет. I 82) и на Климена, брат на Атлас и Епиметей, баща на Девкалион (Ов.Мет. I 391). Откривател на изборазителното изкуство, създал от пръст и вода хората по подобие на боговете (Ов.Мет.I 82 и сл.) и откраднал за тях огъня от Олимп или от ковачницата на Хефест. Кражбата предизвиква гнева на Зевс, който кроял други планове за смъртните. Той заповядва на Хефест да прикове Прометей на една скала в Кавказ. Там денем идва един орел орел и му кълве дроба, който нощем израства отново, докато след хилядолетия Херакъл убива орела и освобождава титана. В полза на Прометей се отказва от безсмъртието си кентавърът Хирон

ПРОПЕРЦИЙ, СЕКСТ (ок. 49 г. пр.Хр. - ок. 15 г. сл.Хр.) - римски поет, един от четиримата големи латински елегици наред с Тибул, Корнелий Гал и Овидий. Родом от Асизий, произхожда от конническото съсловие. Като младеж пристига в Рим и се присъединява към литературния кръг на Меценат. Публикува 4 книги с елегии, първата от които се появява през 28 г. пр.Хр., а четвъртата - ок. 16 г. пр.Хр. Основна тема на елегиите му е страстната и горчива любов на поета към често пъти невярната и своенравна Цинтия (псевдоним на римлянката Хостия). В по-късните му произведения тази тема е изместена от исторически и митологични сюжети, а вече починалата Цинтия се явява само като спомен

ПРОПЕТИДИ - според легедната момичета от о. Кипър, отричащи божествеността на Афродита и вкаменени от нея (Ов.Мет. Х 221, 238 и сл.)

ПРОСКРИПЦИИ - списъци на преследваните противници на Сула, които воюват против него след пролетта на 83 г. пр.Хр. и трябва да бъдат убити. С неговия т. нар. Корнелиев закон имуществата им преминават във владение на държавата, а убийците им получават награди. Децата и внуците на проскрибираните са лишени от достъп до магистратурите. Жертва на проскрипциите стават безброй римски граждани, между които 40 сенатори и над 160 конници. По-късно нови проскрипции публикуват и триумвирите през 43 г. пр.Хр. Октавиан, Марк Антоний и Лепид (Сал.Ист., ІII, фрг. 55; Ав. Гел. 3,10)

ПРОТАГОР (ок. 480-ок. 410 г.пр.Хр.) - гръцки софист от Абдера. Странстващ учител по красноречие. Живее дълго в Атина, приятел на Перикъл.Изхождайки от учението на Хераклит за всеобщото те­чение и относителност на нещата, утвърдил субективната обусловеност на знанието и издигнал максимата „Човек е мярка за всички пещи". Бил бвиняван в атеизъм. Забележителен учител по риторика, нему се приписва желанието за словесно въжеиграчество и стремежът да прави по-слабата теза по-силна. (вж. Циц., За ор. III, 128; Циц., Брут 30; 46; 292; Ав. Гел. 5,3; 5,10)

ПРОТЕЗИЛЕЙ - в митологията съпруг на Лаодамея, участник в похода против Троя, пръв скочил от корабите на троянския бряг и според предсказанието пръв от гръцките войни бил убит (Ов.Мет.ХII 67)

ПРОТЕЙ - подчинен на Посейдон морски бог, който притежава способността да приема различни образи, а също така мъдрост и пророческа дарба (Ов.Мет. II 9, VIII 730, ХIII 919). Седалището му е на остров Карпат (Ов.Мет.ХI 249 и сл.)

ПРОТОГЕН (II пол. на ІV в.пр.Хр.) - художник, работил на Родос. Минавал за един от най-забележителните художници на своето вре­ме. От картините му не е запазено нищо. (Ав. Гел. 15,31; Циц., Брут 70)

ПРОХИТА (дн. Прочида) - пуст малък остров в Неаполския залив (Ов.Мет. ХIV 89)

ПРУЗИЙ (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) - цар на малоазийската държава Витиния. Приема като изгнаник картагенския пълководец Ханибал, но е подкупен от римляните да им го предаде. Разбрал това, Ханибал се самубива

ПСАМАТА - морска богиня (Ов.Мет. ХI 392), една от нереидите, сестра на Тетида, майка на Фок. За да отмъсти за убийството на сина си от Пелей и Теламон, праща бесен вълк сред стадата на Пелей (Ов.Мет.ХI 380 и сл. След молбата на Тетида за милост към съпруга й Пелей вкаменила звера (Ов.Мет. ХI 399 и сл.)

ПСОФИДА - гръцки град в областта Аркадия, наричан първоначално Фегия, западнал след завладяването му от Филип ІІ Македонски (Ов.Мет.V 607)

ПТОЛЕМЕИ - династия владетели на Египет след разпадането на цар­ството на Александър Македонски от 305 до 30 г.пр.Хр. При последната представителка на династията Клеопатра държавата бива завоювана от Рим и превърната в римска провинция (Ав. Гел. 7,17)

ПТОЛЕМЕЙ II ФИЛАДЕЛФ (308-246 г.пр.Хр.) - цар на Еги­пет, заздравил икономическото и политическото положение на Египет. Покровителствувал науките, изкуството и културата. Спомогнал за образуването на единна елинистическа култура. (Ав. Гел. 17.21)

ПТОЛЕМЕЙ V (упр. 210 - 180 г. пр.Хр.) - египетски владетел от елинистическата династия на Птолемеите (Лив. ХХХV, 13)

ПТОЛЕМЕЙ IX СОТЕР - елинистически владетел на Египет от династията на Птолемеите. Управлява заедно с майка си през 116-107 г. пр.Хр., след това цар на Кипър. През 88 г. след изгонването на Птолемей Х отново владетел на Египет и Кипър, през 87 г. отхвърля помощта на Лукул срещу Митридат (Сал.Ист., IV, фрг.69)

ПУБЛИКОЛА, ПУБЛИЙ ВАЛЕРИЙ (VІ в. пр.Хр.) - римски политически деец, съратник на Брут при създаването на Римската република

ПУБЛИЛИЙ СИР ( І в.пр.Хр.) - освободен роб, мимограф, съперник на Лаберий. От мимовете му са запазени само три крат­ки откъса. Неговите сентенции са изучавани в училищата. (Ав. Гел. 17.14)

ПУБЛИЦИЕВ СКЛОН - улица в Рим, която отвежда до Авентинския хълм, наречена по името на двама едили, братя Публиции (Лив.ХХVІ, 10)

ПУЛВИНАР - в римския религиозен култ специална възглавница или ложе, върху което поставят изображението на божество при лектистерниум. Оттук думата вероятно означава и свещеното място, на което е поставяно такова ложе. Метонимично започва да се употребява изобщо за храм на божество (вж. Лив.ХХІ, 52; ХХІІ, 10)

ПУНИ (Puni или Poeni, идващо от Phoenices - финикийци) - така римляните наричат жителите на Картаген, който е финикийска колония. Затова и войните на Рим с Картаген се наричат Пунически. Често Ханибал е назоваван Poenus (Картагенецът) (вж. Лив. ХХІ, 1; ХХІ, 32; ХХVІ, 10; ХХVІ, 12)

ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ - трите войни, които Рим води срещу Картаген през III-II в. пр.Хр. (населението на Картаген римляните наричат пуни, т. е. финикийци). I пуническа война се води през 264 - 241 г. и завършва с ликвидирането на картагенското присъствие в Сицилия и Сардиния. II пуническа война (Ханибаловата) продължава от 218 до 202 г. пр.Хр. Тя завършва с победата на Сципион над Ханибал при Зама (203 г.), заради която големият римски пълководец получава прозвището Африкански. Последвалият мирен договор почти напълно ликвидира военната и икономическа мощ на Картаген. III пуническа война (149 - 146 г.) римляните започват под предлог, че Картаген е нарушил клаузите на този мирен договор, забраняващ на картагенците да водят война без неговото разрешение (войната срещу Масиниса). Картаген е превзет след героична съпротива и разрушен до основи от П. Корнелий Сципион Емилиан (Сал.Ист., кн. I, фрг. 11)

ПУПИНИЯ - неплодородна местност в Лациум (Лив. ХХVІ, 9)

ПУРПУР - червено багрило, добивано от някои миди. В древния Рим дреха, оцветена с пурпур, е знак за висша власт. Пурпурна тога със златна бродерия носят римските царе, а по-късно - триумфаторите. Пурпурният плащ е знак за върховната власт на пълководеца (imperium). Висшите магистрати носят тога с пурпурна ивица по края (toga praetexta). В императорската епоха никой освен императора и неговото семейство няма право да носи пурпур (вж. Лив.І, 8; ХХІ, 63; ХХІІ, 1; ХХІІ, 46)

ПУТЕОЛИ (дн. Поцуоли) - крайбрежен град в Кампания, между Неапол и Куме, основан като римска колония в 192 г. пр.Хр. (Лив. ХХVІ, 49; Ав. Гел. 6.8)

ПЪРВА АЛЕКСАНДРИЙСКА ВОЙНА (48 г.пр.Хр.) - така се наричат в римската история събитията след смъртта на Помпей в Гражданската война. Тогава Цезар влиза в Александрия, където по това време има династически борби. В града започва въстание, което застрашава дори живота на римския пълководец. Страхувайки се, че флотът, който стоял на котва в залива, може да премине на страната на въстаналите, Цезар заповядва да го запалят. Тогава изгаря и знаменитата Александрийска библиотека. Цезар въз­становява Клеопатра на престола. (вж. Ав. Гел. 7,17)

ПЪРВА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА (264-241 г.пр.Хр.) - първата воина между Рим и Картаген, завършила с победа на Рим, в ре­зултат на която Рим завладява Сицилия, Сардиния и Корсика (вж. Ав. Гел. 3,7;10.6: 17.9; 17.21)

Р

РАБИРИЙ, ГАЙ - знатен римлянин, клиент на Цицерон в процес през 63 г. пр.Хр. ( Циц., Ор. 102)

РАВЕНА - град в Цизалпийска Галия на адриатическия бряг, южно от устието на р. Пад. При него от времето на Късната република е разположен единият от двата флота на Рим (другият е със седалище Мизен)

РАДАМАНТ - герой от гръцката митология, син на Зевс и Европа, брат на Минос и Сарпедон. Смята се, че е създател на критските закони, прочути със своеобразието си още в Античността и подобни на спартанските. След смъртта си заради своята справедливост и мъдрост Радамант е направен заедно с брат си Минос и Еак съдник на душите в подземния свят. Негови деца са Гортин и Еритрос, епоними на критската Гортина и беотийската Еритрея (Ов.Мет. IХ 436, 440)

РАК - зодиакално съзвездие, създадено според древните от рака, който единствен помагал на Херакъл в битката му срещу Лернейската хидра, като я щипел с щипките си (Ов.Мет. II 83, IV 625)

РАМНИ (или Рамнензи) - една от трите стари римски родови триби, основани от Ромул. Другите две са Тиции и Луцери. Днес учените смята, че рамните са латинският елемент в първоначалното население на Рим и името им се свързва с името на града (Roma) и неговия епоним (Romulus) (Лив. І, 13)

РАМНУНТ (дн. Оврио Кастро) - дем и селище в гръцката област Атика. Свързан с кулата на богинята на възмездието Немезида (Ов.Мет. I 406; ХIV 694)

РАНИДА - митологичен персонаж, нимфа от свитата на Артемида (Ов.Мет. III 171)

РАФИЯ - градче в Южна Сирия (Лив.ХХХV, 13)

РЕГИЙ (грц. Регион, дн. Реджо ди Калабрия) - италийски пристанищен град в областта Калабрия край Месинския проток, основан на мястото на старо келтско селище през 187 г. пр.Хр. (вж. напр. Сал., Юг. в. 28; Ов.Мет. ХIV 5, 47)

РЕГИЛ - езеро в Лациум, при което в 496 г. пр.Хр. по време на Първата латинска война римляните спечелват важна победа (Лив. VІІІ, 5; VІІІ, 7).

РЕГУЛ, АТИЛИЙ СЕРАН - римски консул в 267 и 256 г. пр.Хр., човек със строги нрави и граждански добрадетели. Виден пълководец

РЕЗОС - митологичен тракийски цар на областта по долното течение на р. Стримон, син според най-разпространената версия на речния бог Стримон и музата Клио. На десетата година от Троянската война се притича на помощ на троянците с вълшебно белите си коне. Одисей и Диомед го убиват и му отвличат колесницата с конете, защото според предсказанието Троя не можела да бъде превзета, додето те са на паша пред Троя и пият нейната вода. В Тракия около фигурата на царя е изграден цял мит и култ, който днес не можем да възстановим изцяло. Името му се извежда от индоевропейския корен *reg- “цар” и се смята за сродно на лат. rex и санскр. rajah (Ов.Мет. ХIII 98, ХIII 249)

РЕКСЕНОР - митологически герой, другар на Диомед, превърнат в подобна на лебеда птица (Ов.Мет. ХIV 504)

РЕМ - в легендата за основаването на Рим Рем е брат-близнак на Ромул, син на Рея Силвия и бог Марс, внук на царя на Алба Лонга Нумитор и потомък на Еней. Понякога представян като бледо копие на брат си, непритежаващ неговите умения и сила. В гръцките версии на легендата, за разлика от римските, враждата и съперничеството между двамата братя са още от детството им. В традиционния римски мит Рем започва да играе своя самостоятелна роля едва в юношеската си възраст. Докато двамата братя са пастири, при едно спречкване с царските пастири на Алба Лонга Рем е хванат и отведен при царя-узурпатор Амулий. За да го освободи, Ромул, подтикнат от Фаустул, който разкрива истинския произход на двамата близнаци, организира нападение на града. Рем е освободен, Амулий е свален и Ромул предава властта на законния цар, дядото на двамата братя Нумитор. След това Ромул и Рем се насочват към мястото, където са спасени и отхранени от Капитолийската вълчица, за да основат там нов град. За да преценят кой ще основе града и ще му даде името си, двамата извършват птицегадания. Докато Ромул избира хълма Палатин, Рем следи полета на птиците от Авентин. На него първо му се явяват благоприятни знамения под формата на шест орела (или лешояда), но на Ромул се явяват дванадесет. Според една от версиите двамата братя и техните другари се скарват кое има по-голямо значение - броят или времето на явяване - и в суматохата Рем е случайно поразен от брат си Ромул. Според по-разпространената версия Рем е убит от брат си едва след като последният започва разораването на свещената бразда на бъдащия град (помериум) и Рем предизвикателно я прескача. Тогава разгневеният Ромул го посича с думите, че това ще се случи на всеки, който дръзне да наруши границите на града. По-късно той се разкайва за убийството на брат си и го погребва на хълма Авентин, където и в историческо време показват гроба на Рем (вж. Лив.І, 5 - 7)

РЕМУЛ - в легендата за произхода на Рим така се нарича един от царете на Алба Лонга, син на Тиберин и брат на Акрота, поразен от мълния (Ов.Мет. ХIV 616,618)

РЕТ - в гръцката митология съюзник на Финей срещу Персей, убит от него (Ов.Мет. V 38)

РЕТ- митологично същество, кентавър, убит от Дриант на сватбата на Пиритой, след като поразил много лапити (Ов.Мет. ХII 271, 285, 294, 300)

РЕТЕОН - нос и градче в областта Троада на Хелеспонта (Ов.Мет. ХI 197)

РЕЯ СИЛВИЯ (или Илия) - дъщеря на латинския цар на Алба Лонга Нумитор, потомка на Еней. При заграбването на властта братът на Нумитор Амулий прави племенницата си весталка, защото весталките дават обет за безбрачие и така тя не може да създаде потомство от законни претенденти за трона. На весталката обаче се явява богът Марс и тя зачева от него близнаците Ромул и Рем. Разгневеният Амулий хвърля децата в кошница в река Тибър, а Рея е наказана да бъде заровена жива като всяка весталка, нарушила обета си за девственост (Лив.І, 3)

РИМ - главният град на Лациум по бреговете на р. Тибър, типична древноиталийска община и град-държава от типа на гръцките полиси, първо с монархическо, а след това с олигархично държавно устройство (Ов. Мет. ХV 597, 837). Основан според легендата от Ромул (Ов.Мет. ХIV 849; ХV 624) на празника на богинята Палес 21 април през 756, 754-3 или 751 г. пр.Хр. Някои автори дори дават като година на основаването му годината на началото на гръцките олимпийски игри, т.е. 776 г. пр.Хр. Днес учените-археолози смятат, че поселения на хълма Палатин е имало още през Х в. пр.Хр. (т.нар. Roma quadrata заради очертанията на стените й). По образец на Рим Овидий описва небесното селение (Ов.Мет. I 170 и сл.). Неговото величие според легендата предсказал още Питагор (Ов.Мет. IХ 849)

РИМСКИ ИГРИ - най-старите и най-големите игри в Рим, кои­то се провежда.т през първата половина на септември (Ав.Гел. 22.4}

РИФЕЙ - един от троянците-другари на Еней във Вергилиевата “Енеида” (наред с Хипанис, Епит и Димант), които заедно с него се опитват да спасят падащия си в ръцете на гърците град. Имената им не се срещат у Омир (Верг.Ен. ІІ,339-341)

РИФЕЙ - митологическо същество, кентавър, убит на сватбата на Пиритой от Тезей (Ов.Мет. ХII 352

РОДА - в митологията нимфа, дала името си на средиземноморския остров Родос, любимка на бога на слънцето Хелиос (Ов.Мет. IV 204)

РОДАН (дн. Рона) - главната река в югоизточната част на Трансалпийска Галия. Разделя областта на хелветите от галските племена в провинция Нарбонска Галия. Протича по териториите на днешните Швейцария и Франция. През 218 г. пр.Хр по време на Втората пуническа война Ханибал я преминава. на път за Италия (Лив. ХХІ, 32; Ов.Мет. II 258)

РОДОПА - планина в Тракия, (Ов.Мет. II 222), в представите на древните огласяна нощем от виковете на вакханки и звъна на техните чинели (Ов.Мет. VI 589 и сл.).

РОДОПА - митическа тракийска царица, сестра на Хемус. Двамата се обичали и се наричали с имената на върховните богове Зевс и Хера. За наказание превърнати от боговете в планини, които останали обърнати една към друга (Хемус, т.е. днешната Стара Планина, и Родопа)

РОДОС - гръцки остров близо до югозападното крайбрежие на Мала Азия със столица, носеща същото име. В митологията е остров, принадлежащ на бога на слънцето Хелиос и родина на много митове, център на култа на бога на слънцето (Ов.Мет. VII 365, ХII 574). От родоския град Линд про­изхожда тиранът Клеобул, един от Седемте мъдреци на древна Елада. На Родос през ІІІ в. пр.Хр. процъфтява елинистическа държава, посредник в транзитната търговия в тази част на Средиземноморието. Към края на ІІІ в. пр.Хр. островът търси покровителството на Рим (Лив. ХХХІІІ, 7). Търпи силно културно влияние от книжовния център Александрия и сам се превръща в такъв. По римско време там е в разцвет реторска школа, в която се обучават много знатни римляни от първото столетие пр.Хр. Статуята на бога на Слънцето (Хелиос/Аполон), направена от бронз и издигната на входа на пристанището на 37 метра височина, е прословутият “Родоски колос”, едно от седемте чудеса на античния свят. Колосът е съборен от земетресение скоро след поставянето му и никога повече не е възстановен (Ав.Гел. 6,16; 13,5; 15,31)

РОМУЛ - легендарна фигура, син на Рея Силвия, брат на Рем, внук на царя на Алба Лонга Нумитор и потомък на Еней. Основател и първи цар на Рим (според традицията управлява в периода 753 - 717 г. пр.Хр.). Когато Амулий заграбва трона на Алба от брат си Нумитор, той прави дъщеря му Рея Силвия весталка, за да я лиши от потомство. Тя обаче зачева от Марс Ромул и неговия брат-близнак Рем. Амулий заповядва да подхвърлят в Тибър новородените. Изхвърлени от вълните на брега, те са откърмени от пратена от Марс вълчица (Капитолийската вълчица) и от едни зелен кълвач. После са взети за отглеждане от пастира Фаустул и жена му Ака Ларенция и сами стават пастири. Когато порастват, те отмъщават на Амулий и връщат на Нумитор властта над Алба Лонга, а на мястото, където са намерени от вълчицата, основават Рим (753 г. пр.Хр.). Ромул убива брат си Рем и става едноличен владетел на новия град. Но римляните нямат жени, затова поканват на празненство своите съседи сабиняни и им грабват дъщерите. Между двете страни избухва война (Ов.Мет. ХIV 799 и сл.), която завършва с помиряване на бащите и мъжете на сабинянките и с подялба на властта между Ромул и царя на сабините Тит Таций. След неговата смърт Ромул остава единствен римски цар. Накрая той се възнася на небето, обожествен под името Квирин (по настояване на Марс пред Юпитер, Ов.Мет. ХIV 806 и сл.) и почитан като покровител на основания от него град. Хвърлено от него копие върху Палатинския хълм пуска корен (Ов.Мет. ХV 560; вж. общо Лив. І, 4 - 9; І, 12; І, 15 - 16; І, 20 - 22; І, 30; І, 32; І, 40; І, 49; Ав.Гел.7,7; 11,14; 17,21).

РОМУЛ СИЛВИЙ - митичен латински цар на Алба Лонга, потомък на Силвий

РОРАРИИ - млади лековъоръжени войници, набирани от петия цензов клас. Те започват сражението, като хвърлят камъни по неприятеля и веднага след това отиват на постоянното си място в строя - зад триариите, където играят ролята на резерв (Лив.VІІІ, 3; VІІІ, 9)

РОСИЦИЙ, СЕКСТ - римски съдебен оратор (Циц., Брут 259; 260)

РОСТРАТИ - военни кораби с рострум (Лив. ХХІХ, 26)

РОСТРУМ - клюнообразен железен нос на военните кораби, с който те пробивали неприятелските съдове

РОСЦИЙ ГАЛ, КВИНТ (поч. 62 г. пр.Хр.) - прочут в Рим комически актьор. Високо ценен от Цицерон, обучава го в жестове и мимики, за да бъде по-изразителен в изпълнението на речите си (вж. Циц., За ор. I, 124; 129; 130; 132; 251; 254; 258; II, 233; 242; III, 102; 221; Циц., Брут 290)

РУСТИЦЕЛИЙ, ГАЙ - римски оратор от град Бонония (Циц., Брут 169)

РУТИЛИЙ РУФ, ПУБЛИЙ - привърженик на кръга на Сиипион Емилиан. (6,14)

РУТИЛИЙ РУФ, ПУБЛИЙ (кр. ІІ - І в. пр.Хр.) - римски политик. Консул през 105 г. пр.Хр., легат на Квинт Сцевола Понтифекса в Азия. Несправедливо обвинен и осъден. Виден стоик (Циц., За ор. I, 227-231; II, 280; Циц., Брут 85; 87-89; 110; 113-116; 118)

РУТИЛИЙ, ГАЙ (І в. пр.Хр.) - римлянин, споменат у Цицерон, вероятно син на Публий Рутилий Руф (Циц., Брут 147)

РУТИЛИЙ, ПУБЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римски политик, трибун през 136 г. пр.Хр. (вж. Циц., За ор. I, 181)

РУТУЛИ - древно племе в Лациум с главен град Ардеа, което според легендата воюва с Еней и другарите му при пристигането им в Италия (Ов.Мет. ХIV 528). Името на вожда им Турн подсказва сродство с етруските. Покорено от Рим след продължителни войни (Лив. І, 2; 56 - 57; ХХІ, 7)

РУФ, КВИНТ МИНУЦИЙ - знатен римлянин. Според Салустий (Сал.,Юг. в. 35) колега по консулство на Спурий Албин през 110 г. пр.Хр., според съвременните изследвания обаче такъв е брат му Марк Минуций Руф

РУФ, МАРК МИНУЦИЙ - римски политик, консул през 110 г. пр.Хр. През 109-106 г. изпратен в провинция Македония срещу келтското племе скордиски и тракийските меди, които побеждава край р. Хеброс

С

САБА - област в Югозападна Арабия, където се произвеждат благоуханни смоли. “Сабейски” се употребява метонимично като поетически синоним на “арабски” (Ов.Мет. Х 480)

САБИНИ - древноиталийски племена, сродни с умбрите и оските, обитаващи териториите в Централна Италия между реките Тибър, Атерн и Аниен. Римските автори ги смятат за потомци на бога на слънцето Sabus и въз основа на суровите им обичаи им приписват ту лакедемонски, те персийски произход. Основният им поминък е земеделие и скотовъдство. Според легендата те били съседи на първите поселенци на Рим (Ов.Мет. ХIV 797, 800). Техните дъщери били похитени от римляни, но ги помирили с бащите си и станали майки на новото римско поколение, техният вожд Тит Таций царувал заедно с Ромул над Рим. Съвременните изследователи също смятат, че сабините, обитавали хълмовете Квиринал, Виминал и Есквилин, са изиграли важна роля при образуването на римската народност. През V - ІV в. пр.Хр. една част от сабините, невключени в римската държава, води борба против Рим и е покорена едва в 290 г. пр.Хр. В 268 г. пр.Хр. сабините получават римско гражданско право. Те рано загубват своя език и се романизират (вж. Лив. І, 9 - 13; І, 33 - 34; ІІ, 37; ХХІІ, 12). В Късната република и Ранната империя, когато езикът им е вече западнал, а земите им се смятат за затънтени и диви в сравнение с метрополията Рим, сабините се смятат за изкусни заклинатели (вж. Хор., Епод. ХVІІ, 28)

САБРАТА - град в Африка, където е гледан процесът срещу римския ретор и писател Апулей (ІІ в. сл.Хр.)

САВОН (дн. Саона) - река в Италия на границата на областите Лациум и Кампания

САВРОМАТИ (или сармати) - древното население на Източ­ноевропейската низина от Балтийско море до Волга. Номадски племена от ирански произход (Ав.Гел. 9,4)

САГУНТ - елинизиран иберийски град в Източна Испания. Единствен от крайбрежните градове не се подчинява на картагенците по време на техните действия в Испания от 237 до 219 г. пр.Хр., а сключва съюз с Рим и с договора между Хасдрубал и Рим от 226 г. пр.Хр. е потвърдено независимото му положение. Обсаждането и превземането му от Ханибал през 219 г. пр.Хр. е поводът за Втората пуническа война. От 212 г. пр.Хр. под римска власт (Лив. ХХІ, 1; ХХІ, 6; ХХІІ, 18)

САЛАМИН - остров и град в Сароническия залив западно от крайбрежието на Атика, между Атина и Арголида. Води чести войни с Атина и ту е под нейна власт, ту е независим. В митологичната древност тук царува бащата на Аякс Теламон. В историческо време тук през 480 г. пр.Хр. гърците под предвидливото конандване на Темистокъл разбиват персийския флот. (15,20)

САЛАМИН - град на източния бряг на остров Кипър с прочуто светилище на Афродита (Ов.Мет. ХIV 759)

САЛАЦИЯ - италийска водна нимфа, съпруга на бог Нептун. Богиня на морските бури у римляните

САЛЕНТИНИ - италийско племе, обитаващо югоизточно от град Тарент в южната област Апулия (Ов.Мет. ХV 51)

САЛИИ - римска колегия от 12 жреци на Марс, създадена според преданието от Нума Помпилий. През първата половина на март и през октомври те обикалят в старинни доспехи с култови танци и песни свещените места в Рим, носейки 12-те щита - анцилиа. По-къно колегиите стават две (Ав.Гел. 1,12; Лив. І, 20)

САЛМАКИДА (лат. Салмацида) - бистър и според мита със слабително действие извор в областта Кария, Югозападна Мала Азия (Ов.Мет. IV 285; ХV 319)

САЛМАКИДА (лат. Салмацида) - наядата на едноименния извор, влюбила се страстно в красавеца Хермафродит, докато той се къпе в извора. Отблъсната, но по нейна молба боговете я сливат с младежа в едно двуполово същество (Ов.Мет.IV 306, 337, 346)

САЛУСТИЙ КРИСП, ГАЙ (86-35 г. пр. н. е.) - римски историк. Привърженик на популарите и близък на Цезар, след смъртта му се оттегля от политическия живот и се отдава на литературна дейност. В своите запачени съчинения „Заговорът на Катилина” и „Югуртинската война” той разкрива вътрешнополитическото положение в Рим. Салустий се възхищава от старото римско об­щество и неговите добродетели. Особено характерен е стилът му - сбит, съдържателен и пестелив, изпъстрен с архаизми (Ав.Гел. 3,1; 16,10)

САМНИЙ (или Самниум) - област в Централна Италия, на североизток от Кампания между Лациум и Апулия, населена със сабинско-оскски племена (Лив. ХХІІ, 13 - 14; ХХІІІ, 14)

САМНИТИ - жителите на Самниум, древноиталийски племена от умбро-оско-сабелския клон (Ав.Гел.1,13; 17,2). Планински племена, занимаващи се предимно със скотовъдство. През V в. пр.Хр. част от тях се спуска от планините и заема западните и югозападните области на Апенинския полуостров, смесвайки се с местните племена. От племената в Италия самнитите оказват най-силната и продължителна съпротива на Рим. През ІV в. е образуван военен съюз на племена под ръководството на самнитите - така наречената Самнитска федерация. През втората половина на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр. те водят с Рим така наречените Самнитски войни, в резултат на които са покорени (290 г. пр.Хр.), но и тогава властта на римляните над тях не е окончателно наложена (Лив. VІІ, 4 - 6; VІІ, 10) Поддържат Пир и Ханибал по време на техните походи срещу Рим (Лив. ХХІІ, 14). Воюват срещу Рим по време на Съюзническата война. По време на гражданската война на Гай Марий те го поддържат и след това Сула опустошава земите им (Сал., Заговорът 51)

САМОС - голям и плодороден остров в Егейско море, близо до азиатския бряг. Един от култовите центрове на богиня Хера в гръцкия свят (Ов.Мет.VIII 220; ХIII 712). Достига най-голям разцвет през VІ в. пр.Хр. по времето на тирана Поликрат, след неговата смърт през 522 г. пр.Хр. е завладян от персите. Родно място на философа Питагор, който го напуска, недоволен от тиранията на Поликрат (Ов.Мет.ХV 60; Лив. І, 18; Ав.Гел.6,16). По-късно се присъединява към Атинския морски съюз и единствен от неговите членове наред с Хиос и Лесбос си запазва правото да има собствена флота след утвърждаването на атинската хегемония в съюза

САМОТРАКИ - гръцки остров в северната част на Егейско море, заселен и с много траки (смята се, че името му значи “тракийският Самос”). Център на мистериалния култ на божествата Кабири, наречени заради това “самотракийски богове” или “велики богове”

САРА - старото име на прочутия финикийски град Тир, метрополията на Картаген (Ав.Гел. 14.6)

САРДИ - древен главен град на областта и в последствие държавата Лидия в Мала Азия, на р. Пактол (Ов.Мет. ХI 137, 152)

САРДИНИЯ - остров в Средиземно море на запад от Италия и северно от Сицилия, не особено гъсто населен и процъфтяващ. От VІІ в. пр.Хр. колонизиран последователно от гърци, финикийци и римляни. От 535 г. пр.Хр. подчинен на Картаген, а от 238 г. пр.Хр. - на Рим, който през 227 г. пр.Хр. създава тук една от първите си провинции. По-късно една от житниците на Рим наред с остров Сицилия (Лив. ХХІ, 1; ХХІІ, 1)

САРПЕДОН - в гръцката митология син на Зевс и Европа (или Лаодамия), брат на Минос и Радамант, преселил се след свада с Минос от остров Крит в областта Ликия в Мала Азия. Там става цар на ликийците и през време на Троянската война е съюзник на троянците, в чиято войска е втори по доблест след Хектор. Убит от Патрокъл (Ов.Мет.ХIII 255). Зевс предава трупа му на Хипнос и Танатос да го занесат от Троя в Ликия, а според римската легенда след превземането на Троя двамата му сина придружават Еней в пътуването му към Италия

САТИКУЛА - италийски град и област в Самниум на границата с Кампания (Лив.ХХІІІ, 14)

САТИРИ - полубожества, които образуват свитата на Дионис, духове на дивата природа, олицетворяващи необузданата животинска плодовитост. Външният им вид издава похотливост, обичат танца и веселието, в ранното антично изкуство се изобразяват като хора с конска опашка или като полухора-полукози, по-късно животинските им белези изчезват. В Италия се уеднаквяват с фавните (Ов.Мет. I 193, 692; IV 25; ХI 89). Сатир е фригийският бог Марсий, който предизвиква Аполон на състезание и е жив одран от бога и оплака от братята си (Ов.Мет.VI 383, 393). Сластните сатири се опитват да обладаят красивата хамадриада Помона (Ов.Мет.ХIV 637)

САТРИК - италийски град на волските в Лациум, на североизток от Анциум (Лив. ІІ, 39)

САТУРЕЙ - град в Италия, в областта Апулия

САТУРН - стар италийски бог на посевите, рано отъждествен с гръцки Кронос. Времето на неговото управление над боговете се смята златният век на земята - векът на равенство, изобилие и вечен мир (Лив.ХХІІ, 1). Като прадревен италийски бог и съпруг на родната си сестра, богинята на посевите и плодородието Опс (Ов.Мет. IХ 498) той е баща на цар Пик (Ов.Мет. ХIV 320)

САТУРНАЛИИ - древноиталийски празник, посветен на Сатурн, през месец декември. от 17 до 19 декември, когато се прекратяват обществените дейно­сти, о и спира всякаква работа, хората се отдават на забавления и удоволствия, изпращат си подаръци. В последния ден от Сатурналиите робите се смятат за свободни, а господарите трябва да им прислужват. Смята се, че по време на този празник има временно възстановяване на Сатурновото царство на всеобщо равенство и благоденствие (Ав.Гел. 2,24; 18,2; Лив. ХХІІ, 7)

САТУРНИН, ЛУЦИЙ АПУЛЕЙ - римски народен трибун през 103 и 100 г. пр.Хр., продължител на политическата традиция на Гракхите, участвува в законодателството на Марий. Избран през 100 г. за народен трибун за следващата година, той е убит през декември в курията от озверели оптимати. Всички негови закони в полза на плебса са отменени (Сал.Ист., I, фрг. 77)

САТУРНИЯ - легендарен град от римските легенди, построен от Сатурн на Капитолийския хълм, предшественик на Рим

САТУРНОВ СТИХ - стар латински стихотворен размер, вероятно изграден не въз основа дължината на сричките, а на ударението им. Разделен с цезура на две части. На него Невий пише епоса си за Първата пуническа война, а Ливий Андроник прави латинския превод на Омировата “Одисея”. Постепенно изместен от хекзаметъра, след като последният е въведен в римската поезия от Ений

САУФЕЙ, ЛУЦИЙ - богат римски конник, приятел на Атик (Циц., Брут 131)

САФО - гръцка лирическа поетеса, живяла VІІ-VІ в.пр.Хр на остров Лесбос, в град Ересос или Митилена. Потеклото и средата й са аристократични и затова в един момент от живота си е принудена да избяга в Сицилия при размирици в родното си място. На Лесбос събира около себе си кръг от още неомъжени благородни девойки, които обучава в поезия, музика и танц и посвещава на тях някои от творбите си. От творчеството й имаме изцяло запазени 2 стихотворения, останалото е достигнало до нас във фрагменти. Според античните автори то е било събрано в 9 книги. Стиховете й са предимно в областта на т.нар. солова (монодическа) лирика, най-вече на любовна тема, но има и светбени песни (епиталамии), химни и др. Влияе на по-късните римски поети Катул и Хораций. Твори на своя роден еолийски диалект, който в римско време е вече на изчезване. Затова за прочита на стиховете й още отрано е необходима специална филологическа подготовка (вж.Апул.Апол. 9). Около магнетичната й личност бързо се натрупват множество легенди. Според една от тях Сафо загива, хвърляйки се от една скала в морето поради нещастната си любов към красивия младеж Фаон

СВЕЩЕН ПЪТ - улицата в Рим, която води през Форума към храма на Юпитер Капитолийски. По нея минават триумфалните шествия (Лив. ІІ, 13)

СВЕТОНИЙ ТРАНКВИЛ, ГАЙ (70-140 г. от н. е.) - римски писател. След оттеглянето си от политическия живот се посве­щава на литературна дейност. Приятел с Плиний Млади. От съчиненията му са запазени биографиите на първите 12 императори от Цезар до Домициан. Светоний използува достъпните за него архиви и съобщенията на съвременниците му. Заедно с историческите сведения си запазени многобройни анекдоти. От другото му голямо съчинение - биографии на прочути поети, ритори, гра­матици и историци - са запазени само фрагменти (Ав.Гел. 15,4)

СВЕЩЕНА ПРОЛЕТ - древен италийски обичай. В момент на бедствие се дава обет да се посветят на боговете, най-често на Марс и Юпитер, първите животни и деца, които ще се родят през следващата пролет. Животните биват принасяни в жертва, а децата, щом достигнат пълнолетие, са изселвани от града (Лив. ХХІІ, 9)

СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА - хълм на брега на Аниен в областта на сабините, на три мили от Рим. Там се оттеглят плебеите при своите сецесии (Лив. ІІ, 34)

СЕВЕРИАН, СЕКСТ КОКЦЕЙ ХОНОРИН - управител на провинция Африка между 161 и 162 г. (или 162 и 163 г.) сл.Хр. Синът му Кокцей Хонорин е легат на Африка

СЕЙ, ГНЕЙ - представител на търговски род от Южна Италия. Притежател на прочутия Сейов коч, който носел нещастие ни стопанина си (Ав. Гел.3.9)

СЕКВАНА (дн. Сена) - река в Трансалпийска Галия,

СЕЛЕВК I НИКАТОР (или Никанор, упр. ок. 356-281 г.пр.Хр.) - основател на царството на Селевкидите. Участник в похода на Александър Македонски, проявил се в Индийската война в 326 г. пр.Хр. В 311 г. основава Селевкия на р. Тигър, която по-късно става сто­лица на царството му. От 309 г. носи титлата цар. В 301 г. завладява Сирия и обширни области от Предна Азия, с което цар­ството му на изток достига границите на Александровата държава. В 281 г. пр.Хр. при похода му към Македония е убит (Ав.Гел. 7,17)

СЕЛЕВКИДИ - елинистическа династия, управлявала от 312 до 64 г. пр.Хр. една от елинистическите държави в Мала Азия, наречена по основната й територия Сирийско царство (Лив.ХХХV, 13)

СЕЛЕВКИЯ - град на десния бряг на Тигър, основан от Селевк I през 311 г. пр.Хр. Разположен на канал, който от времето на Навуходоносор свързвал Тигър и Ефрат. Един от най-богатите търговски центрове на Ориента, надминаван само от Александрия (Сал.Ист., IV, фрг. 69)

СЕМЕЛА - първоначално тракийско-фригийка хтонична богиня, преминала в Гърция, където се смята дъщеря на тиванския цар Кадъм (Ов.Мет.III 287) и майка на Дионис от Зевс, който се явява пред нея като смъртен, защото иначе не би могла да издържи огъня на неговите мълнии. Преди да се роди Дионис ревнивата Хера, преобразена в бавачка Бероя, подучва своята съперница да поиска от Юпитер да се яви пред нея като бог (Ов.Мет. III 292). След клетва той не може да й откаже и смъртната загива от мълнията му. Юпитер спасява детето Дионис, като го зашива в бедрото си (Ов.Мет. III 520)

СЕМИРАМИДА (асир. Шамурамат) - асирийска царица дъщеря на богиня Деркета (Ов.Мет. IV 47), съпруга на цар Нин, когато наследява след смъртта му. На нея се приписва построяването на стените на Вавилон и на прочутите "висящи градини" (Ов.Мет. IV 58; V 86) едно от седемте чудеса на античния свят. Според легендата превърната в птица (Ов.Мет. IV 47 и сл.)

СЕМПРОНИЕВИ ЗАКОНИ - римски закони от 123 г. пр.Хр., приети по предложение на народ­ния трибун Гай Семпроний Гракх и отразяващи политиката на популарите. Според един от тях Сенатът още преди избора на консулите трябва да определи провинциите, в които те ще бъдат изпратени след края на консулския си мандат. След встъпването им в длъжност избраните консули по споразумение или по жребий поемат военното ръководство в тези провинции (Юг. в., гл. 27) Друг забра­нявали убийството на гражданин без решение на Народното съ­брание (Ав.Гел. 10.3)

СЕМПРОНИЙ АЗЕЛИОН (ІІ-І в.пр.Хр.) - римски ис­торик. В съчинението си „История" в 14 книги излага събитията до 91 г.пр.Хр. Прилага прагматичен метод в повествованието, смятайки, че е важно да се покажат целта и причините за всяко събитие. Езикът му е естествен. Въпреки че според съвременните престави прави крачка напред в историографията, не е признат от съвременниците си. (Ав.Гел. 1,13; 5.18)

СЕМПРОНИЙ АТРАТИН, АВЪЛ (VІ - V в. пр.Хр.) - римски държавник, консул през 497 г. пр.Хр., когато е осветен храмът на Сатурн, и през 491 г. пр.Хр. заедно с Марк Минуций (Лив. ІІ, 34)

СЕМПРОНИЙ ГРАКХ, ТИБЕРИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски политик, началник на конницата при диктатора Марк Юний Пера, избран след битката при Кана (Лив. ХХІІІ, 14; ХХІІІ, 19)

СЕМПРОНИЙ ЛОНГ, ТИБЕРИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски държавник, консул в 218 г. пр.Хр. заедно с Публий Корнелий Сципион (Лив.ХХІ, 6; ХХІ, 63; ХХХ, 44)

СЕМПРОНИЙ ГРАКХ, ГАЙ (153-121 г.пр.Хр.) - римски ора­тор и обществен деец, по-малък брат на трибуна за 133 г. пр.Хр. Тиберий Семпроний Гракх. Речта му е остроумна, отличава се със строен период и благозвучен ритъм. Заради демократичните реформи, които иска да прокара като народен трибун, е убит от политическите си противници (Ав.Гел. 1,11; 6,19; 10,3; 11,10; 12,8)

СЕМПРОНИЙ ГРАКХ, ТИБЕРИЙ (поч. 212 г.пр.Хр.) - знатен римлянин, курулен едил в 216 г. пр.Хр., консул за втори път в 213 г., загинал при засада в 212 г. (Ав.Гел. 2,2)

СЕМПРОНИЙ ГРАКХ, ТИБЕРИЙ (162-133 г. пр.Хр.) - виден римски обществен деец. Получава добро образование, проявява се в 147/46 г. пр.Хр. при превземането на Картаген. Като народен трибун предлага реформи за за­здравяването на икономиката и социалното положение на рим­ските селяни - иска да ограничи владенията на едрите собстве­ници и да даде земя на безимотните селяни. Прокарването на закона е спъвано от противниците му и в 133 г. пр.Хр. той е убит на Капитолия (Ав.Гел. 6,19; 12,8)

СЕМПРОНИЙ ТУДИТАН, МАРК - римлянин, консул в 240 г.пр.Хр. за­едно с Гай Клавдий Центон, когато Ливий Андроник за пръв път поставя драматично произведение в Рим (Ав.Гел. 17,21)

СЕМПРОНИЙ, ТИБЕРИЙ (ІІІ в.пр.Хр.) - римски политик, плебейски едил в 246 г. пр.Хр., строи храм на Либерта на Авентинския хълм, в 238 г. като консул се сражава срещу лигурите (Ав.Гел. 10,6)

СЕНА - италийски град в областта Умбрия в устието на едноименната река. При този град през 207 г. пр.Хр.по време на Втората пуническа война консулът Гай Клавдий Нерон разбива войските на Хаздрубал

СЕНА - река в италийската област Умбрия

СЕНАТ - висш орган на държавната власт в републиканския Рим. Според легендата учреден в царската епоха от Ромул. В древната римска родова организация Сенатът е съвет на родовите старейшини (както показва името му, произлизащо от senex “старец”). Без да губи аристократическия си характер, той постепенно се попълва с представители и на най-богатите фамилии на плебеи, които оформят заедно с патрициите обща управляваща върхушка. Сенатът в късната Римска република е най-важната държавна институция, попълвана главно от военните магистрати (т.е. тези, които имат imperium, консули и претори) след изтичането на мандата им. Числеността му е различна в различните епохи, но класическият брой от времето на Републиката е 300 души. Съставът на Сената се определя от цензора. Начело на списъка на сенаторите е т.нар. принцепс, първият между равните - най-възрастният и уважаван негов член. Освен че е върховен законодателен орган, Сенатът упражнява и висш контрол над външната политика, над финансите и религията. Всички висши магистрати се съобразяват с или се ръководят от Сената. След изтичане на мандата на консули и претори Сенатът ги назначава като управители на провинции или негови пратеници (легати) в тези провинции или в незавладени от Рим територии. “Сенатът и римския народ” (Senatus populusque Romanus, съкратено SPQR) е официалната формула, с която започва текстът на всички сенатски решения, записвани на камък или мед и съхранявани в държавния архив. Подобна институция - съвет от 300 представители на аристократически родове, които фактически управляват държавата - съществува и в Картаген

СЕНАТОРИ - в републиканския Рим всички членове на нобилитета, минали през висшите магистратури, стават част от Сената. В Късната република, по време на големите политически сътресения на гражданските войни, в числото на сенаторите могат да влязат много хора не по обичайния път и в резултат броят на тази група да се увеличи. Цезар например по време на диктатурата си вкарва в Сената много свои привърженици, в това число и представители на галските племена в покорената от него провинция, и сенаторите се увеличават трикратно и стават 900 души. По време на Империята сенаторите губят значението си в управлението на държавата и се превръщат в съсловие, принадлежността към което зависи от имуществен ценз (възлизащ на 800 000 сестерции). Съсловните белези на сенаторите са тога, чиито краища са обточени с широка пурпурна ивица (praetexta) и златен пръстен, на носенето на който единствено те имат право

СЕНОНИ - келтско племе, обитаващо земите около горното течение на река Секвана в Трансалпийска Галия, с главен град Агединкум (на югоизток от днешен Париж). Част от него в ранна епоха се преселва на италийския полуостров, по източното крайбрежие на Умбрия между Равена и Анкона. В 390 г. пр.Хр. сеноните превземат целия Рим без Капитолия (Ав.Гел.5,17; 17,21)

СЕПТУМУЛЕЙ, ЛУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римлянин, известен с това, че доставя срещу възнаграждение на консула Луций Опимий главата на Гай Гракх (Циц., За ор. II, 269)

СЕРАНИ - старинен римски род, чиито представители (подобно на Квинкциите) често се сочат като примери за скромност и сдържаност - традиционните добродетели на римския народ (вж.напр. Апул.Апол.10)

СЕРВИЙ ТУЛИЙ (вер. VІ в. пр.Хр.) - легендарният шести цар на Рим, управлявал според преданието от 578 до 534 г. пр.Хр. Син на военопленница (вероятно оттук името му Сервий - от servus “роб”), зет на Тарквиний Стари. На него се приписва построяването на най-старата градска стена на Рим и реформата, която разделя римските граждани на класи според имуществен ценз. Първата класа се състои от притежаващите най-малко 100 000 аса, от нея се набират 80 центурии пехота и 18 центурии конници, всичко 98 центурии. Втората класа, обхващаща граждани с имуществен ценз не по-малко от 75 000 аса, дава 22 центурии пехота. Цензът за третата класа е 50 000 аса и дава 20 центурии, четвъртата - 25 000 аса и 22 центурии, петата - 12 500 аса и 30 центурии. Извън тези пет класи са пролетариите, които дават 1 центурия. По центурии става гласуването в центуриатните комиции, които в Ранната република се превръщат в най-влиятелният вид народно събрание. Начинът на гласуване, при който всяка центурия да има по един глас и първи да гласуват центуриите на по-висшите класи, предполага засилено политическо влияние на по-богатите съсловия. Така приписваната на Сервий Тулий реформа обуславя развитието на Рим като плутократична олигархия. (Лив. І, 39 - 41; І, 49 - 50; І, 59 - 60; Ав. Гел. 17,21)

СЕРВИЛИИ - знатен римски род, произхождащ според преданието от град Алба Лонга (Лив. І, 30)

СЕРВИЛИЙ ГЕМИН, ГНЕЙ (поч. 216 г. пр.Хр.) - римски политик, консул през 217 г. пр.Хр. заедно с Гай Фламиний. След битката при Тразименското езеро предава легионите си на диктатора Квинт Фабий Максим. Загива в битката при Кана, където командува центъра на римската армия (Лив. ХХІІ, 39 - 40; ХХІІ, 43 - 45; ХХІІ, 49)

СЕРВИЛИЙ, МАРК - знатен римлянин, трибун 60 г. пр.Хр. (Циц., Брут 269)

СЕРВИЛИЙ ЦЕПИОН, КВИНТ (ок. 150 - ок. 100 г. пр.Хр.) - римски политик, като консул през 106 г. пр.Хр. ограбва галския град Толоза и взема оттам огромна плячка. Златото на Толоза му носи нещастие - в 104 г. е изправен пред съд заради укриването му, в 103 г. обвинен в неизпълнение на военните си задължения и държавна измяна и осъ­ден (Ав.Гел. 3,9)

СЕРГИЙ КАТИЛИНА, ЛУЦИЙ (108-62 г.пр.Хр.) - обеднял римски аристократ, който се замогва по времето на Сула. Като управител на провинция Африка (67-66 г.) извършва злоупотреби, поради което не получава консулска длъжност. Тогава обявява, че ще отмени всички дългове, когато бъде избран за консул, спечелва подкрепата на ветераните на Сула, на най-бедните слоеве от град­ския плебс и на някои задлъжнели аристократи. Плановете му за насилствено завземане на властта са осуетени от Цицерон, който разкрива в Сената заговора му. След неуспеха си на изборите през 63 г. пр.Хр. събира войска в Етрурия, но е разбит и загива (Ав.Гел. 2,7; 5,6)

СЕРИ - латинското название на далечния народ на китайците

СЕРИФОС - един от малките гръцки Цикладски острови, рядко населен, безплоден неприветлив. По време на римската Империя, когато територията на Елада е контролирана от Рим, там и на другия цикладски остров Гиарос властта най-често изпраща осъдените на изгнание (Ов.Мет. V 242, 251, VII 464)

СЕРТОРИЙ, КВИНТ - римски политик, един от най-големите водачи на марианската партия. Участвува във войната срещу кимврите в 101 г. пр.Хр. Проконсул на Марий през 83 г. пр.Хр. в провинция Отсамна Испания, но през следващата година отзован от Сула. През 76 г. оглавява антиримската борба на иберийците в т.нар. Серторианска война, в която срещу него се бие Гней Помпей. Става жертва на заговор през 72 г., когато е убит от в не­говия лагер по време на пир (Сал.Ист., II, фрг. 50; вж. и Циц., Брут 180; Ав.Гел. 5,22)

СЕСТЕРЦИЙ - римска разменна единица. През Ранната република тегловна единица за благородни метали (1137 г.), по-късно - сребърна монета, първоначално сечена рядко. За пръв път се сече през 268 г. пр.Хр. От времето на Октавиан Август сестерцият става месингова монета (27,3 г.). Равнява се на 4 медни аса (2,5 аса до 217 г. пр.Хр.) и на ¼ денарий. Сестерцият се нарича и просто nummus “монета” (Ав.Гел. 2,24; 5.2; 9.2)

СЕСТИЙ, ПУБЛИЙ - римски политик, трибун през 57 г. пр.Хр., про­тивник на Клодий

СЕЦЕСИЯ - т. е. “отделяне”. Така се нарича организираната от плебеите съпротива на патрициите в Ранната римска република, при която в критичен за града момент всички плебейски семейства напускат Рим и се оттеглят на т.нар. Свещена планина (Mons Sacer). Това създава суматоха и несигурност в града, който остава без своето най-безправно, но най-важно за икономическите и военните му нужди съсловие. Засвидетелствувани в историята са три сецесии: 494 (или 470 според някои автори) г. пр.Хр., 449 и 287 г. пр.Хр. От тях втората не е съвсем сигурна. Най-важна е Първата сецесия, предизвикана от положението на изпадналите в дългово робство земеделци. Тя завършва с минимални облекчения на дълговете, както и с извоюването на първата политическа магистратура - плебейските трибуни (Сал., Юг. в. 31; Лив. ІІ, 34). Предполагаемата втора сецесия е свързана със създаването на първите писани закони, т.нар. Закони на дванадесетте таблици, от специална комисия на десетима законодатели (decemviri legibus scribundis). Дотогава в Рим е господствало обичайното, неписано право, а правораздаването е било оставено на произвола на патрициите. През 287 г. пр.Хр. със закона на диктатора Хортензий решенията на плебейските събрания (plebiscita) придобиват силата на закони и тази година се смята за края на борбата за политически права между патриции и плебеи

СЕЦИЯ - град на волските в Лациум, от източната страна на Помптинските блата. Римска колония от 382 г. пр.Хр. (Лив. VІІІ, 3)

СЕЯН, ЛУЦИЙ ЕЛИЙ (І в. сл.Хр.) - началник на преторианската гвардия в Рим по времето на император Тиберий. Всесилен в цялата Империя, дясната ръка на Тиберий и затова негови статуи са поставяни покрай тези на Тиберий, дори във военните лагери. Обвинява, арестува и конфискува имуществото на много хора по обвинение в заговор срещу императора. Сам обвинен през 31 г. сл.Хр. в стремеж да го свали от престола и да се възцари вместо него, той не само е лишен от длъжността началник на преторианската гвардия, но и осъден на смърт. Тялото му е изтеглено с куки от затвора, където е убит, и след като три дни е изложено на всенародно поругание, е хвърлено в Тибър

СИБАРИС - богата гръцка колония в Лукания, Южна Италия, пословична със своето богатство и разкош. Разрушена от съседния й град Кротон било поради завист и алчност, било в следствие на размириците, съпътстващи унищожаването на питагорейската секта (Ов.Мет. ХV 51)

СИБАРИС (дн. Сибари или Косчиле) - река в италийската област Лукания, (Ов.Мет. ХV 315)

СИБИЛА - жрица и гадателка, вдъхновена от Аполон. Отначало има само една, на име Херофила, която предсказва в пещера в гръцкия малоазийски град Еритра. По-късно друга прочута Сибила, Амалтея, предсказва според легедната в град Куме в Кампания. Под нейно ръководство Еней слиза в подземното царство (Верг. Ен. VІ). С времето броят на Сибилите се увеличава на две, после - на три, за да достигне до десет. Най-голямо влияние в Италия има кумската жрица (Ов.Мет .ХIV 104, 135; ХV 712). Пословична е нейната възраст, пресмятана според легендата на ок. хиляда години, защото по нейна молба Аполон й удължава живота, но тя забравя да си поиска и вечна младост (Ов.Мет. ХIV 154). На нея римляните приписват написването на така наречените сибилински книги (Лив. І, 7)

СИБИЛИНСКИ КНИГИ - сборник от древни тайнствени предсказания, съчинявани през различни времена в гръцки и латински хекзаметри от неизвестни гръцки, римски и юдео-християнски автори на загадъчен, неясен език. Според легендата донесени на Тарквиний Стари или на Тарквиний Горди от Сибилата в Куме или от някаква неясна чужденка. Съхранявани в каменно ковчеже в храма на Юпитер Капитолийски. За тях се грижат децемвирите и в момент на опасност за държавата по нареждане на Сената търсят в тях указания как да бъде предотвратена опасността. Съществуват и дълго време след укрепване на християнството. Изгорени едва през 407 г. сл.Хр. (Лив. ХХІ, 52; ХХІІ, 1; ХХІІ, 9; Сал., Заговорът 47; Ав.Гел.1,19)

СИГАМБРИ - варварско германско племе

СИГЕЙОН (дн. Кумкале) - нос и пристанищен град в областта Троада на Хелеспонта (Ов.Мет. ХI 197)

СИГЕЙСКИ ЗАЛИВ - залив до нос Сигей в Мала Азия (Верг.Ен. ІІ, 312)

СИГНИЯ - град в Лациум, на югоизток от Рим. Римска колония от VІ в. пр.Хр. (Лив.І, 56; VІІІ, 3)

СИДА - героиня от гръцката митология, съпруга на великана-ловец Орион. Надменна и горделива, тя пожелава да съперничи по красота на Хера и затова е хвърлена от нея в Тартара. След смъртта й Орион се преселва на остров Хиос

СИДА - крайбрежен град в Памфилия, в южната част на Мала Азия (Лив. ХХХV, 13)

СИДИЦИНИ - италийско племе в Северна Кампания с главен град Теан (Лив.VІІІ, 4 - 5)

СИДОН (дн. Санда в Ливан) - финикийски град-държава на източния бряг на Средиземно море, един от най-старите големи търговски центрове във Финикия (Ов.Мет. IV 572). Най-могъщ в периода ХVІ-ХІІІ в. пр.Хр., когато основава много търговски селища по Средиземно и Черно море. Според легендата от този град е родина на Европа и основателя на Тива Кадъм. Дъщерята на Кадъм Ино в Тива се представя като обкръжена от сидонски девойки (Ов.Мет. IV 543)

СИЕНА (дн. Асуан) - град в Южен Египет (Ов.Мет. V 74)

СИЗЕНА, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ (118-68 или 67 г. пр.Хр.) - римски политик и писател, починал на о-в Крит като легат на Помпей. Описва историята на своето съвремие в едно съчинение за Съюзническата война и едно за Гражданската война от 91-79 г. От творбите му са запазени около 140 фрагмента. Стилът му е повлиян от елинистическата историография, с много екскурси и речи и от своя страна е оказал влияние на творчеството на Ливий и на Салустий, който е негов съвременник. Незначителен като оратор (Циц., Брут 228; 259; 260). В Античността е известен негов коментар към комедиите на Плавт и превод на “Милетски истории” от гръцкия автор Аристид

СИЗИФ - герой от гръцката митология, син на тесалийския цар Еол (Ов.Мет. ХIII 26) и Енарета, брат на Атамант, Салмоней, Кретей, съпруг на плеядата Меропа, баща на Главк, дядо на Белерофонт, митически основател и първи цар на Ефира (по-късно Коринт), родоначалник на коринтските владетели. Според един мит баща от Антиклея на Одисей. Известен като най-хитрия измамник. Надхитря разбойника Автолик, който умее да преобразява облика на откраднатото от него: когато забелязва, че броят на кравите му намалява за сметка на стадото на Автолик, дамгосва копитата на животните и ги проследява. Сам известен като разбойник, нападащ хората по пътищата и затискащ ги с тежки скали. Забелязва похитяването на нимфата Егина от Зевс и го издава на баща й, речния бог Азоп. Когато Зевс праща при него Смъртта, Сизиф успява да я окове във вериги и хората на земята престават да умират. Тогава гръмовержецът се принуждава да изпрати Арес да освободи Смъртта и да отведе с нея в подземния свят и Сизиф. Той обаче поръчва на жена си да не го погребва и да не принася жертви на трупа му. В подземното царство се оплаква за това на Персефона и моли Хадес да го пусне отново на земята, за да накаже жена си. Излязъл от света на сенките, той живее още дълги години, докато не умира от старост. Наказан от боговете за своите дела да бута в подземния свят с глава и ръце една тежка скала към планински връх, но малко преди да го изкачи, скалата отново да се сгромолясва в подножието (т.нар. “Сизифов труд”)(Ов.Мет. IV 460, 466; Х 44)

СИЗИФ (І в. пр.Хр.) - джудже-шут от свитата на Марк Антоний и Клеопатра (Хор., Сат. І, 3, 46)

СИКАНИ - племе, обитаващо остров Сицилия, обикновено приравнявано със сикулите. Авъл Гелий ги представя като автохтонно население (Ав.Гел. 1,10). Но според повечето предания сиканите са се преселили от Иберийския полуостров в Италия по бреговете на река Тибър и оттам в Сицилия, където дават начало на сикулите

СИКИОН - град в Гърция, западно от Коринт (Ов.Мет. III 216)

СИКУЛИ - древните коренни жители на остров Сицилия, които не са от италийски произход. Според Дионисий Халикарнаски сикулите са коренното население на целия Италийския полуостров, изтласкано на остров Сицилия от поредица гръцки инвазии (Dion.Hal., Ant.Rom. I,16). Според друго предание част от или потомци на сиканите

СИЛАН, ДЕЦИМ ЮНИЙ (І в. пр.Хр.) - римски политик, консул през 62 г. пр.Хр. (Циц., Брут 240)

СИЛАН, МАРК ЮНИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски военачалник, ръководил отбраната на Неапол след битката при Кана в 216 г. пр.Хр. Като претор е в Етрурия през 212 - 211 г. пр.Хр., а като пропретор от 210 до 206 г. пр.Хр. е изпратен за помощник на Сципион в Испания (Лив. ХХІІІ, 15; ХХVІ, 18)

СИЛАН, МАРК ЮНИЙ (ІІ-І в. пр.Хр.) - римски политик, консул през 109 г. пр.Хр. (Циц., Брут 135)

СИЛАН, ТИТ ТУРПИЛИЙ (ІІ-І в. пр.Хр.) - римски военен, комендант на нумидийския град Вага през 109/108 г. пр.Хр. по време на Югуртинската война. Заради поражението, което претърпява от Югурта, е обезглавен по заповед на Гай Марий въпреки съпротивата на Метел, с когото по наследство е свързан в приятелство (Сал., Юг. в. 66 и сл.)

СИЛВАН - италийско полубожество, покровител на горите, полските посеви и стадата (Ов.Мет. I 193). Селяните му принасят жертви веднъж в годината. От култа му са изключвани жените. Смята се, че понякога се появява из горите като призрак, издавайки сърцераздирателен звук (Лив.ІІ, 7). Подобно на Пан, в по-късна епоха от единия Силван се намножават многжество силвани

СИЛВИИ - легендарна царска династия на Алба Лонга, основана от Силвий (Ав.Гел. 17,21)

СИЛВИЙ - легендарният първи цар на латинската Алба Лонга, син или брат на Юл-Асканий, роден в гората (името му е свързано с думата silva - “гора”). Царете на Алба - неговите потомци - също се наричат Силвии (Еней Силвий, Латин Силвий, Ромул Силвий)., което според Дж. Фрейзър свидетелствува за древния култ на гората, на дърветата, за връзката между култа на царете и на духовете на растителността (Лив.І, 3; Ов.Мет. ХIV 610)

СИЛЕН - митологично същество, възпитател и неразделен спътник на Дионис, изобразяван като добродушен плешив старец, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не може да се държи на краката си, но надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднъж, изостанал от свитата на Бакх, е заловен от фригийски селяни и отведен при цар Мидас. След като му разкрива най-голямото благо за човека (изобщо да не се е раждал или, веднъжо роден, да умре възможно най-скоро), царят отново го връща на бога (Ов.Мет. ХI 90, 99) Силен е един от ухажорите на Помона (Ов.Мет. ХIV 639). С течение на времето също се размножава в множество силени, които започват да се смесват и объркват със сатирите

СИЛИЙ, ГАЙ (І в. сл.Хр.) - римски младеж от плебейски произход, чийто баща става жертва на Тиберий по обвинение в заговор срещу императора. Известен в Рим по времето на император Клавдий с красотата си, привлича вниманието на Клавдиевата съпруга Месалина. Тя го принуждава да се раздели с годеницата си, венчава се с него тайно от императора, настанява го в един богат дом и го прави консул. Император Клавдий, научавайки за това, нарежда убийството на Месалина (Тац., Ан. ХІ, 31; 37)

СИЛПИЯ - град в Испания (Лив.ХХVІІІ, 12)

СИМЕТ (дн. Симето) - река в Сицилия

СИМОЕНТ - река в малоазийската област Троада, приток на Скамандър (Ов.Мет. ХIII 324)

СИМОНИД (ок.550-460 г.пр.Хр) - гръцки поет от остров Кеос. Автор на хорова лирика и епиграми, включително прочутата епитафия на спартанците, паднали в битката при Термопилите (479 г. пр.Хр.). Чичо и учител на друг голям поет, Бакхилид от същия остров (Апул.Апол.9). Изобретател на мнемониката (Циц., За ор. II, 351; 353; 357)

СИМПЛЕГАДИ - два малки скалисти острова на входа на Черно при от Босфора, които според мита първоначално били подвижни, постоянно се блъскали с неотразим тътен и разбивали корабите, попаднали между тях. Хера ги приковала за морското дъно, когато корабът "Арго" минал оттам (Ов.Мет. VII 62; ХV 338)

СИНАС - град в областта Фригия, Мала Азия

СИНИС - мигтологичен великан, разбойник в Коринтския провлак, напада, ограбвал и завързвал пътниците за наведени до земята два бора и после отпускал дърветата. Тезей го надвива и погубва по същия начин (Ов.Мет. VII 440)

СИНИЦИЙ, ГАЙ - римски оратор (Циц., Брут 263; 264)

СИНИЦИЙ, ГНЕЙ - знатен римлянин, трибун през 76 г. пр.Хр. (Циц., Брут 216; 217)

СИНОПА - гръцки град в Мала Азия, в областта Пафлагония, родина на киническия философ Диоген. Някои римски писатели (Тит Ливий, Плиний Стари) наричат така италийския град Синуеса

СИНУЕСА - античен италийски град в областта Лациум до границата й с Кампания (Ов.Мет. ХV 715), римска колония от 295 г. пр.Хр. (Лив.ХХІІ, 14 - 15)

СИПИЛ - един от синовете на Ниоба, които Аполон избива със стрелите си (Ов.Мет. VI 230)

СИПИЛ (дн. Маниса даг) - планинска верига между Лидия и Фригия, според гръцката митология царството на Тантал, където са се родили Пелопс и Ниоба и където Ниоба е била отнесена след превръщането си в скала (Ов.Мет. VI 149)

СИРАКУЗА - гръцки полис в югоизточната част на Сицилия, основан около 734 г. пр.Хр. от коринтяни. Основният поминък на жителите й е земеделие и морска търговия. В VІІ - VІ в. пр.Хр. те основават много колонии в Сицилия. През V - ІV в. пр.Хр. Сиракуза една от значителните средиземноморски държави. От 485 г. пр.Хр. я управляват тирани. Съюзник на Спарта по време на Пелопонеската война, атинската флота организира голяма експедиция срещу нея през 415 г. (Сицилийската експедиция), която претърпява пълен неуспех. Води продължителни борби с Картаген за господство в Сицилия. Съюзник на Рим по време на Първата и Втората пуническа война. След 215 г. пр.Хр. минава на страната на Картаген. В 211 г. пр.Хр. след двегодишна обсада градът бил превзет от римляните, при което е убит живеещият там велик учен Архимед (Лив.ХХІV, 33 - 34; ХХV, 23; ХХV, 25 - 31)

СИРЕНИ - морски чудовища от гръцката митология, деца на Форкис и Кето или на речния бог Ахелой и Стеропа(Ов.Мет. V 552 ; ХIV 87). Живеят в далечния Запад между скалите на Сцила и острова на Кирка. Отначало красиви девойки, другарки на Персефона, но след грабването на Персефона майка й Деметра ги преобразява, защото не се притичат на помощ на дъщеря й. В друга версия те търсят Персефона навред по земята, пожелават да литнат и над вълните и боговете ги превръщат в птици, но им запазват лицето и чудния глас Представляват полуптици-полудевойки, според Омир две, по-късно три. С вълшебните си песни те омайват моряците и примамват корабите им в плитчините, където те се разбиват. Когато Одисей и спътниците му минават покрай тях, всички освен Одисей са със запушени с восък уши, а самият той от любопитство слуша песните им, но след като е накарал другарите си да го завържат за мачтата на кораба. Когато покрай тях минават Аргонавтите, Орфей заглушава песните им с музиката си и, ядосани, те се хвърлят в морето и се превръщат в скали

СИРИНГА - в митологията красива, но недостъпна хамадриада от Аркадия, в която се влюбва Пан. За да се спаси от гонитбата му, речните й сестри я превръщат в тръстика. От нея, като съединява седем или девет цеви с различна дължина, богът изобретява овчарската свирка сиринга (Ов.Мет. I 691 и сл.) Името вероятно е звукоподражателно наподобява издавания от свирката звук.

СИРИЯ - област в Азия между река Ефрат, Средиземно море, планината Тавър и Арабия. През ІІІ - І в. пр.Хр. е част от елинистическата държава на Селевкидите (Лив.ХХХV, 13) В 64 г. пр. н. е. превърната от Гней Помпей в римска провинция (Ав.Гел. 3,9)

СИРМИУМ (дн. Сремска Митровица) - римски град на Балканския полуостров. По време на административната реформа на император Диоклециан (кр. ІІІ - нач. ІV в. сл.Хр.) е резиденция на един от четиримата тетрарси, Цезаря на Изтока Галерий

СИРОС - един от Цикладските острови в Егейско море (Ов.Мет. VII 464)

СИРТА - античното име на два залива на северноафриканското крайбрежие между Картаген и Кирена. Голямата Сирта е днешния залив Бенгази, а Малката Сирта - заливът западно от първия, днес залив на Габес. В древността тези заливи са смятани за опасни не на последно място заради пясъчните бури, които застрашават корабопла ването (Сал., Юг. в. 19; 78; Ов.Мет. VIII 120)

СИТОН - название, съобщено от Авъл Гелий като старото име на Тракия (Ав.Гел.14,6)

СИТОНИ - тракийско племе (Ов.Мет. VI 587), обитавало на Халкидическия полуостров.

СИФАКС - нумидийски владетел, цар на масесулите. Зет на картагенския военачалник Хасдрубал. Играе важна роля във военните действия в Африка през II пуническа война. От 213 г. пр.Хр. е съюзник на Рим, около 205 г. окончателно се ориентира на страната на Картаген. Когато Сципион прехвърля войските си в Африка, картагенците разчитат единствено на силите на Сифакс, тъй като техните са много малко. Победен от римляните, подпомагани от неговия съперник - нумидийския владетел Масиниса в 203 г. пр.Хр., той попада в плен. Сципион го взима със себе си в Рим. Там почива през 201 г. и е погребан като съюзник на държавни разноски (Сал., Юг. в. 5; 14; Лив. ХХІХ, 34; ХХІХ, 26; ХХХ, 12; ХХХ, 15; ХХХ, 44 - 45)

СИЦИЛИЯ - остров на юг от Италия. Най-древните му обитатели са сикулите и сиканите, първите смятани от мнозина днес за индоевропейски, а вторите - за иберийски племена. От VІІІ в. пр.Хр. на острова започват да бъдат основавани финикийски и гръцки колонии. От V в. пр.Хр. датират стремежите на Картаген да я завладее. С особена острота борбата срещу картагенската експанзия се води по времето на сиракузките тирани Дионисий І и Агатокъл. Картагенците са окончателно изгонени от острова по време на Първата пуническа война. В 227 г. пр.Хр. Сицилия става първата римска провинция, житницата на Рим. По време на Втората пуническа война в Сицилия отново се водят военни действия между 214 и 210 г., завършили с победа на римляните (вж. Лив.І, 1; ІІ, 34; 26; ХХІ, 1; ХХІV, 34; ХХV, 25; ХХІХ, 26) В 212 г.пр.Хр. Сиракуза е превзета от Марк Марцел и става резиденция на римските претори, управители на провинцията (Ав.Гел. 3,7; 10,6; 16,19; 17,21)

СИЦИНИЙ, ГНЕЙ (І в. пр.Хр.) - народен трибун през 76 г. пр.Хр., остроумен оратор, загинал вероятно от насилствена смърт (Сал.Ист., III, фрг. 48)

СИЦИНИЙ, ТИТ (VІ - V в. пр.Хр.) - консул през 487 г. пр.Хр. заедно с Гай Аквилий. Не е ясно дали този Сициний е идентичен с водача на Първата сецесия на плебса и един от първите народни трибуни, който е достигнал до нас и под името Гай Сициний (Лив.ІІ, 34; 40)

СКАВЪР, МАРК ЕМИЛИЙ - римски политик. Консул през 115 г. пр.Хр. и пръв сенатор. През 112 г. член на сенатската комисия в Африка по повод на Югуртинската война. Цензор през 110 г. Един от известните оптимати, много гъвкав оратор. Пише мемоари, от които са запазени незначителни фрагменти (Сал., Юг. в. 15)

СКАМАНДЪР (дн. Мендерес) - другото име на р. Ксант във Фригия

СКЕЙСКИ ПОРТИ - западните врата на Троя, пред които е гръцкият лагер (Верг.Ен. ІІ,612). На гръцки името им значи "леви", но и "западни порти", защото гръцките птицегадатели се обръщат при гаданията на север, следователно лявата им страна е откъм запад

СКЕПТИЦИ - привърженици на философска позиция, за която е характерно съмнението в съществуването на надежден критерий за истината. Крайната му форма е агностицизмьт. Ранният скеп­тицизъм в гръцката философия е представен от Пирон (основател на течението). Средният - от последователите на Платоновата Академия Аркезилай и Карнеад, Късният - от Енесидем, Секст Емпирик и други (Ав.Гел. 11,5)

СКИЛАКИОН (дн. Скуилаче) - гръцка колония в Южна Италия (Ов.Мет. ХV 702)

СКИРОН - митологичен разбойник, син на Полипемон, баща на Алкиона, живял в околността на гр. Мегара. Заставя пътниците да му мият краката върху скала над морето и ги блъска в пропастта. По същия начин го хвърля във вълните Тезей (Ов.Мет. VII 444). Костите му се превръщат в подводни скали (Ов.Мет. VII 446 и сл.)

СКИРОС - гръцки остров в Егейско море близо до Евбея(Ов.Мет. ХIII 156, 173. Управляван от сина на Ахил Неоптолем (Пир); от него Неоптолем е извикан при Троя от Одисей след смъртта на баща си (и довежда със себе си войски от острова, както се заключава по Верг.Ен. ІІ, 477)

СКИТИ - войнствени полуномадски племена от ирански произход, обитаващи в Северното Причерноморие между р. Танаис (дн. Дон) и устието на Дунав (Ов.Мет. I 64; Х 589). В VІІ в. пр.Хр. те нахлули в Мала Азия. При връщането си се настанили в степите. В VІ в. пр.Хр. след войната с Дарий I била образувана скит­ски държава, унищожена в ІІІ в. пр. н. е. от готите. (Ав.Гел. 7,2) Според легендарните древните страната им е царство на вечния студ (Ов.Мет. II 224, ХV 285)

СКОПАС - знатен грък от тесалийски династичен род в град Кранон (Циц., За ор. I, 216; 217)

СКОРПИОН - бойна машина за хвърляне на камъни и стрели (Лив.ХХІV, 34)

СМИЛАКС - според легендата любима на Крокус. Двамата са превърнати в цветя - тя в кукувича прежда, вид увивно растение, той в шафран - вид минзухар (Ов.Мет. IV 283)

СМИНТЕЙ - гръцко прозвище на Феб Аполон като хтонически бог, означава “миши” (Ов.Мет. ХI 585)

СМИРНА (дн. Измир) - еолийски, а по-късно йонийски гръцки търговски град на за­падното крайбрежие ни Мала Азия (Ав.Гел. 9,41)

СОЗИС (ІІІ в. пр.Хр.) - сицилийски грък, един от участниците в убийството на сиракузкия тиран Хиероним. Приет от Марцел, докато той обсажда Сиракуза, и изпратен от него да преговаря за предаване на части от града (Лив.ХХV, 25)

СОКРАТ (470-399 г.пр.Хр.) - гръцки философ, смятан за създател на етическата философия. Излага учението си устно, а метода си нарича “майевтика” (акуширане), защото се състои от изкусно задавани въпроси, чрез отговорите на които събеседниците му тряб­ва да достигнат до скритата у тях самите истина и да я “родят”. Целта на философията според Сократ е самопознанието като път към постигането на истинското благо. Добродетелта е знание. Сократови ученици са Платон, Ксенофонт, Алкивиад, Антистен, Евклид, Аристип и други прочути личности. В 399 г. пр.Хр. Сократ е обвинен в развращаване на младежта, в незачитане на полисните божества и въвеждане на нови богове и е осъден на смърт. Умира в затвора, изпивайки отрова (Ав.Гел. 1,17; 2,1; 7,10; 14,3; 14,6; 15,20; 17,21)

СОКЦИ - ниски леки обувки, с които излизат на сцената актьорите в римската комедия

СОЛ - бог на слънцето, чийто култ според традицията е въведен в Рим заедно с този на Луната от сабините и техния цар Тит Таций. Смята се, че култът към Сол Рано отъждествен с гръцкия Хелиос. Златния дворец на Слънцето Овидий описва в своите “Метамофози” по подобие на прочутия Августов храм на Аполон в Рим. Култът на Хелиос/Сол приема някои от характеристиките на бог Аполон. Обединилата няколко гръко-римски божества фигура на Непобедимото Слънце (Sol Invictus) става в Късната античност любима на римските императори и понякога техните статуи са с атрибутите на това божество. Сол Инвиктус по-късно се отъждествява с Митра, чийто култ прониква от Иран в гръко-римския свят под формата на мистерии

СОЛЕН ПЪТ (Виа Салария) - път, водещ от Колинската порта на град Рим на североизток. Името му е свързано с това, че по него е откарвана през земите на сабините към Средна Италия солта, добивана около Остия (Лив.VІІ, 9)

СОЛОН (640 или 635 - ок. 559 г.пр.Хр.) - атински законодател и поет, един от Седемте мъдреци на елинската Античност. Като архонт в Атина за 594 г. пр.Хр. провежда реформи, премахващи остатъците от родовия строй. Разделя всички граждани на 4 класи в съответствие с имуществен ценз Автор на достигнали до нас във фрагменти елегии на политически и нравствени теми(Ав.Гел. 2,12; 11,18; 17,21). У Апулей (Апул.Апол. 9) е цитирано едно негово любовно двустишие

СОМНУС - божество-олицетворение на съня, еквивалент на гръцкия Хипнос

СОПАТЕР (ІІІ в. пр.Хр.) - приближен на македонския цар Филип V, изпратен от него начело на 4000 воини на помощ на картагенците в Африка. След участието им в битката при Зама заедно с една част от тях попада в плен при римляните (Лив.ХХХ, 42)

СОТАД (ІІІ в. пр.Хр.) - гръцки поет-сатирик от град Маронея, живял по времето на цар Птолемей ІІ. Пише изобличителни стихове срещу придворните поети, философите-догматици и царската фамилия. Напада Птолемей ІІ заради кръвосмесителната му връзка със сестра му. Създател на особен поетичен размер, носещ неговото име. От творчеството му са запазени фрагменти, повечето от които са перифразирани пасажи от “Илиада” и “Одисея”

СОТАДОВ СТИХ - стихотворен размер с голямо разнообразие в построението си, създаден от гръцкия елинистически поет Сотад

СОФИСТИ - в класическия период на гръцката Античност (V-ІV в. пр.Хр.) така се наричат различните пътуващи учени, познавачи в някаква област, професионални учители по философия и красноречие: Протагор, Продик, Хипий. Характерно за софистите е отместването на интересите им от въпросите за абсолютната истина за света и битието към изработването на прагматични рецепти за поведение­то на човек „без предразсъдъци" (критика на традиционния морал, скептично отношение към познанието и др.) Като “втора софистика” се определя и вълната от професионални оратори от ІІ в. пр.Хр., следващи класическите образци. и преоткриващи елинското културно наследство в рамките на Римската империя (Ав.Гел. 5,3;17,21)

СОФОКЪЛ (490 - 406 г. пр.Хр.) - гръцки драматически поет родом от Колон близо до Атина. Вторият от тримата велики атически трагици наред с Есхил и Еврипид. Получава образованието си в Атина при прочутия музикант Лампрос. Според преданието е водач на хора на момчетата, изпълнили пеан в чест на атинската победа над персите при о-в Саламин през 480 г.пр.Хр. По-късно играе главните роли в две свои пиеси, но поради слабия си глас става първият драматург, който слиза от сцената и не участва в собствените си произведения. За пръв път излиза на театрално състезание през 468 г. пр.Хр. и печели първо място, побеждавайки по-възрастния си съвременник Есхил. Общият брой на победите му е 24. Традицията му приписва 123 пиеси, от които до нас са достигнали 7 трагедии и големи откъси от сатирната драма “Копоите”. Пиесите му в реда на тяхната поява са: “Аякс” (вер. ок. средата на V в. пр.Хр.), “Антигона” (440 г. пр.Хр.), “Едип цар” (20-те год на V в.), “Трахинянки” (от същия период), “Електра” (кр. на V в.), “Филоктет” (409 г. пр.Хр.) и поставената посмъртно “Едип в Колон” (401 г.). Софокъл въвежда третия актьор, увеличава хора от 12 на 15 души и частично намалява ролята му в развитието на самото драматическо действие. Характерите на основните герои са по-сложни и многопластови отколкото у Есхил, увеличена е диалогичната част между актьорите. Софокъл пръв изоставя схемата на трилогията и всяка негова пиеса е сама за себе си. Софокловите трагедии се смятат за висш израз на традиционните гръцки разбирания за света, съдбата и човека, особено в “Едип цар” и “Антигона”. Според “Поетиката” на Аристотел “Едип цар” е най-добрата трагедия, чиито сюжет и характери трябва да служат за образец. Известно е, че Софокъл е писал съчинение със заглавие “За хора”, както и поема, посветена на приятеля му - известния историк Херодот, но и от двете произведения не е запазено нищо. Той е приближен и част от кръга на Перикъл. Синът му Иофонт и внукът му Софокъл също са трагически поети. През ІV в.пр.Хр. по предложение на ретора Ликург атиняните издигат на него и другите двама велики трагици златна статуя и правят официално копие на драмите му. Тези държавни екземпляри на тримата са взети през ІІІ в. пр.Хр. в Александрия заради дълга на Атина към Птолемеите (Ав.Гел.12,11; 17,21)

СОФОКЪЛ (ІV в. пр.Хр.) - гръцки трагически поет, племенник на Иофонт и внук на великия Софокъл. От творчеството му не е запазено нищо

СОФОНИБА (или Софонисба, ІІІ в. пр.Хр.) - дъщеря на картагенския военачалник Хасдрубал, съпруга на нумидийските царе Сифакс и Масиниса (Лив.ХХХ, 12 - 15)

СПАРТА - гръцки град-държава, център на областта Лакония в Пелопонес. Намира се в до­лината ни р. Еврота, между планинските хребети на Тайгет и Парнон. Другото й име е Лакедемон. Основана според археологическите данни в ІХ в. пр.Хр. В предисторическата, героическа епоха според преданието в нея управлява Тиндарей, съпруг на Леда и баща (или пастрок) на Диоскурите, Елена и Клитемнестра. По-късно Елена е взета за жена от Менелай, който наследява престола на Спарта и след открадването на Елена от Парис ръководи похода срещу Троя (Ов.Мет. VI 414; Х 170, 217; ХV 426, 428). В историческата епоха влиза в продължително съперничество с Атина през V в. пр.Хр., от което в крайна сметка излиза победителка в следствие на Пелопонеската война. След кратък период на хегемония мощта й бива сломена от тиванската войска начело с Епаминонд. Инте­ресна при Спарта е нейната обществена структура, подчинена изцяло на военни цели, изолираността й от външния свят, закостенелостта на обществените й отношения, суровите й нрави, които се харесват на гръцките и по-късно на римските философи и моралисти (Ав.Гел.117.9)

СПАРТИ - същества от гръцката митология, чието име значи “посети”. Героят Кадъм ги посява от зъби на дракон на мястото на бъдещата Тива и от земята започват да изникват множество въоръжени войници, които се избиват докато не остават петима. Тези петима изграждат Тива заедно с Кадъм и той ги жени за дъщерите си

СПЕВСИП (395-334 г. пр.Хр.) - атински философ-академик и учен, племенник на Платон (Циц., За ор. III, 67)

СПЕРХИЙ - река в Тесалия, Средна Гърция, с живописни брегове, извираща от пл. Тимферест и вливаща се в Малийския залив (Ов.Мет. I 579; II 250; VII 230)

СПОЛЕЦИЙ - град в южната част на Умбрия на Фламиниевия път, атакуван безуспешно от Ханибал през 217 г. пр.Хр. (Лив.ХХІІ, 9)

СПОРТУЛА - в римските патронатни отношения така се нарича първоначално кошничката с храна, която ежедневно клиентите получават от своите патрони. По време на Империята, от Нерон нататък, под спортула се разбират 25 аса или 100 квадранти, които патроните дават ежедневно на клиентите си за прехрана. Това важи преди всичко за бедните клиенти, които не могат сами да се изхранват. Изглежда, че след смъртта на Домициан (кр. І в. сл.Хр.) си е пробил път обичаят да се дава от страна на патроните спортула и на знатни и заможни жени, задето един ден преди това са оказали чест на патрона, като са го удостоили със своето посещение (т.нар. salutatio). Обикновено такива хора са предоставяли получената по такъв начин спортула на своите собствени бедни клиенти, които ги придружават в този случай. Но, изглежда, че има и такива хора с положение, които са дотолкова алчни, че вместо да предоставят спортулата на своите клиенти, сами я задържат за себе си.

СТАБИИ - италийско градче в подножието на Везувий в Кампания, известно с лечебните си извори. Разрушено през Съюзническата война в 89 г. пр.Хр. По-късно затрупано заедно е Херкулан и Помпей от вулкана през 79 г. сл.Хр. (Ов.Мет. ХV 711)

СТАДИЙ - гръцка мярка за дължина. Равнява се на 600 стъпки (една стъпка е 0, 29 см), тоест 177,6 м. Олимпийският стадий е 192 метра и също се състои от 600 стъпки, но по-големи: смята се, че дължината на стадиона в Олимпия е била отмерена от героя Херакъл, а една “Хераклова стъпка” е 0,32 см. В Гърция се използва и стадий с дължина 164 метра, съдържащ 500 такива “Хераклови стъпки”, както и стадий с дължина 625 обикновени стъпки, тоест 185 м

СТАЗЕА (нач. І в. пр.Хр.) - философ-перипатетик от Неапол (Циц., За ор. I, 104; 105)

СТАЙЕН, ГАЙ - римски политик, квестор през 77 г. пр.Хр., съдия в процеса срещу Клуенций ( Циц., Брут 241; 244; 251)

СТАРИ АНАЛИСТИ - най-ранните римски аналисти от Квинт Фабий Пиктор до средата на ІІ в. пр.Хр. Тяхното изложение са характеризира с лаконичност и достоверност, когато се касае за близки до тяхното време събития. В разказите им за далечното минало се вплита легендарен материал, почерпан от устните предания и от гръцките исторически съчинения, по образец на които те оформят разказите си за някои събития. Произведенията им са ни познати само по фрагменти и цитати у по-късни автори

СТАЦИЙ, ГАЙ ЦЕЦИЛИЙ (ІІІ в. пр.Хр. - 168 г. пр.Хр.) - римски комически поет от галски произход, запазен само във фрагменти. Използва гръцки образци, най-вече комедиите на Менандър (вж. Циц., За ор. II, 40; 257; Циц., Брут 258)

СТЕЗИХОР (ок. 640 - 555 г. пр.Хр.) - старогръцки лирически поет от Матаврос на остров Сицилия. Според едно сведение истинското му име е Тизий, а името Стезихор му е дадено като на автор на хорова лирика (на гръцки то означава “уредник на хорове”). Автор на 26 поеми, от които са запазени само заглавия и фрагменти. Основният мотив в творчеството му е троянският цикъл. Според легендата написва поема, в която нарича Елена прелюбодейка, и братята й Кастор и Полукс (или самата Елена, която, както изглежда, е женско полубожество-херос) ослепяват поета. Разкаял се, той пише “Песен наново” (Palinôdia), в която защитава идеята, че с Парис в Троя е пристигнал призрак, само външно приличащ на Елена, докато самата тя е скрита от боговете другаде. Това произведение става нарицателно за лирическите творби, в които авторът се отрича от предишни свои стихове (т.нар. “палинодии”). Стезихор също така се смята за откривател на триделната структура на хоровата лирика (строфа, антистрофа, епод) и пише много творби, темите на които стават популярни сред по-късните поети. Мотиви от Стезихор са взаимствани у Есхил и Еврипид, по поемата му “Превземането на Троя” даже се рисуват картини

СТЕНЕЛ - митичен цар на Микена, син на Персей и Андромеда, баща на Евристей (Ов.Мет. IХ 273)

СТЕНЕЛ - в митологията един от гръцките вождове при Троя, другар на Диомед

СТЕНЕЛ - легендарен цар на Лигурия, баща на превърнатия в лебед Кикън

СТЕНО - според гръцката митология една от трите Горгони (другите две са Евриала и Медуза)

СТЕРОПЕС - един от циклопите, син на Уран и Гея, който заедно с братята си Бронтес и Аргес изковава мълнията на Зевс (самото му име идва от гръцката дума за “мълния”)

СТИКС - според митологията най-голямата река в подземното царство, която го опасва с мрачните си лениви си води седем пъти. Наричана още Ахерон. През нея лодкарят Харон превозва душите на мъртвите. Нейни притоци са реките Кокит (или в латински вариант Коцит) и Пирифлегетон. Клетвата в нея е свещена и за боговете и който бог я престъпи, потъвал в едногодишен сън и бива лишен от амброзия и нектар, след което изгонван за девет години от Олимп (Ов.Мет. III 272; VI 434; Х 13, 697; ХII 322). Според друга версия представлявала блато (Ов.Мет. II 45)

СТИКС - океанида, нимфа на едноименната река в подземното царство. Заедно с децата си Нике (Победа), Кратос (Мощ), Зелос (Усърдие) и Биа (Сила) участва в битката на олимпийските богове с титаните

СТИКС - река в древна Гърция при град Феней в Северна Аркадия. Образува един водопад от около 200 метра височина. Ледената студенина, подземните скокове и бучения на Стикс вероятно са източник на поверието за едноименната река в царството на Хадес (Ов.Мет. ХV 332)

СТИКТА - една от хрътките на митологичния ловец Актеон (Ов.Мет. II 217)

СТИМФАЛ - град и езеро в Североизточна Аркадия. Според мита близо до езерото се намирало свърталището на грабливите стимфалски птици (стимфалиди) с медни крила, кости и клюнове, които се хранели с човешко месо и поразявали с перата си като със стрели. Херакъл ги убил или разгонил, (Ов.Мет. IХ 187)

СТОИЦИ - философска школа, основана от Зенон. Делят фи­лософията на логика физика, етика. В логиката развиват тео­рията на познанието, което според тях се придобива чрез чувствения опит. Във физиката възприемат учението на Хераклит за огъня - светът е едно живо и разумно същество, всички части на което са в движение поради пьрвоогьня (пневма), създаващ взаимно съответствие (симпатия); етиката им се гради върху схва­щането за необходимостта, съдбата, предопределението. Затова стоиците проповядват атараксия (безметежност) и апатия {некъзмутимост, безчувственост) (Ав.Гел. 6,14; 12,5; 7.2)

СТРАТОКЪЛ (ІV в. пр.Хр.) - гръцки ретор, привърженик на промакедонската партия в Атина (Циц., Брут 42)

СТРИМОН (дн. Струма) - рака в Тракия, гранична с Македония (Ов.Мет. II 257)

СТРОНГИЛА - поетично име на гръцкия остров Наксос, букв. “заобленият остров”

СТРОФАДИ - малка островна група в Йонийско море, западно от Пелопонес. Според митологията тук е било свърталището на харпите (Ов.Мет. ХIII 709)

СУБУРА - една от най-оживените улици на Рим, минаваща в падината между хълмовете Виминал и Есквилин и дала името си на преналеселения бедняшки квартал около нея

СУЕСА, ПОМЕЦИЯ - древен град на волските в Лациум, югоизточно от Рим, според преданието завладян от последния римски цар Тарквиний Горди. С получените от превземането на града средства той започва строежа на Капитолийския храм на Юпитер (Лив.І, 41; І, 53)

СУЕСУЛА (или Суеса Аурунка, дн. Сеса) - град в Кампания, на югоизток от Капуа, родно място на сатирика Луцилий (Лив. ХХІІІ, 14; ХХІІІ, 17)

СУЛА, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ (наречен Феликс, “Щастливецът”, 138-78 г. пр.Хр.) - римски политически деец и пълководец. Военната му кариера започва при Гай Марий, но в политическата криза през I в. пр.Хр. се проявява като отявлен противник на популарите. Консул за 88 г. и победит

ел във войната на Изток срещу Митридат VI. След победата над марианците в гражданската война (82 г.) назначен за диктатор с неограничени пълномощия и за пръв път в римската история за неограничено време “за издаване на закони за уреждане на държавата”. Отменя всички демократични придобивки на римляните и възвръща обществото към порядките от времето на Сервий Тулий (VI в. пр.Хр.). Увеличава броя на длъжностните лица, заемащи някои магистратури (например претори и квестори). Щедро награждава ветераните от войската си, раздава им землени участъци и ги заселва в колонии из Италия и дори извън нея. Обнародва проскрипции за политическите си врагове и подлага на нечуван терор населението на Италия. Освобождава робите на проскрибираните и ги превръща в свои клиенти (т.нар. Корнелии). Опитва се да смекчи нарастващото недоволство с някои отстъпки на популарите. Постепенно суланските ветерани загубват връзките си с римското общество и престават да бъдат социална опора на диктатора. През 79 г. пр.Хр. Сула формално се отказва от пълномощията си и скоро след това почива

СУЛПИЦИЙ ГАЛ, ГАЙ - знатен римлянин. През 169 г. пр.Хр. легат във войната с Персей, предсказал лун­ното затъмнение преди битката при Пидна. Консул през 166 г. (Циц., За ор. I, 228; Циц., Брут 78; 90)

СУЛПИЦИЙ ГАЛ, КВИНТ - римлянин, син на Гай Сулпиций Гал (Циц., За ор. І, 228; Циц., Брут 90)

СУЛПИЦИЙ ГАЛБА, ПУБЛИЙ (ІІІ - ІІ в. пр.Хр.) - римски военачалник по време на Втората македонска война

СУЛПИЦИЙ ГАЛБА, СЕРВИЙ (2-ри в.пр.Хр.) - римски ора­тор и обществен деец. Пръв използува риторични фигури и при­бягва до онези външни средства, с които може да се разпали желаното чувство у слушателите. Сулпиций Галба е обвиняван от народния трибун Луций Скрибоний, че е избил лузитанците, след като те били сложили оръжие и сключили мир с него. Катон под­държа обвиненията срещу Галба (Ав.Гел. 1,12; 1,23)

СУЛПИЦИЙ КАМЕРИН КОРНУТ, СЕРВИЙ (VІ-V в. пр.Хр.) - древен римски политик, консул през 500 г. пр.Хр., диктатор 469 г. пр.Хр.(Циц., Брут 62)

СУЛПИЦИЙ ЛОНГ, КВИНТ (V- ІV в.пр.Хр.) - пьлководец, военен трибун с консулска власт в 390 г.пр.Хр., когато губи битката с галите на река Алия и зелият Рим освен Капитолия бил превзет от противника. Вероятно той води преговорите с галите за откупването на Рим. (Лив. V, 47 - 48; Ав.Гел. 5,17)

СУЛПИЦИЙ РУФ (124-88 г. пр.Хр.) - виден римски оратор, ученик на Луций Крас и Марк Антоний, един от участниците в диалога "За оратора". Трибун през 88 г., застава на страната на Марий. От речите му не е запазено нищо. Още в Античността се смята, че разпространените под негово име речи са му приписани (Циц., Брут 203-205; 226-228)

СУЛПИЦИЙ РУФ, СЕРВИЙ - виден римлянин, консул за 51 г. пр. Хр., известен като отличен познавач на римското право и оратор. Близък приятел на Цицерон, учи заедно с него на остров Родос. Сподвижник на Цезар (Сал.Ист., І, фрг. 11; Циц., Брут, 150-157)

СУРЕНТУМ (дн. Соренто) - италийски град на Неаполския залив, , прочут с лозята и виното си (Ов.Мет. ХV 710)

СФИНКС - рожба на Ехидна, Тифон или тиванския цар Лай, митологично чудовище полулъв-полужена, което задава пред портите на Тива на всеки минувач съдбоносната гатанка. Идва Едип и я отгатва, след което Сфинксът ядосан се хвърля от една скала (Ов.Мет. VII 761)

СХЕНЕЙ - митичен беотийски цар, баща на Аталанта (Ов.Мет. Х 609)

СХЕРИЯ - остров от гръцката митология и епоса на Омир, на който живеят феаките. Отъждествяван с остров Керкира

СЦЕВОЛА АВГУРЪТ, КВИНТ МУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - виден римлянин, братовчед на Сцевола Юрисконсулта, зет на Лелий и тъст на Луций Крас, консул през 117 г. пр.Хр. Един от участниците в диалога на Цицерон "За ора­тора"

СЦЕВОЛА ПОНТИФЕКСЪТ, КВИНТ МУЦИЙ (І в. пр.Хр.) - римлянин, син на Сцевола Авгура, трибун през 54 г. пр.Хр. (Циц., Брут 147)

СЦЕВОЛА ЮРИСКОНСУЛТЪТ, ПУБЛИЙ МУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - виден римлянин, син на консула през 157 г., консул 133 г. пр.Хр., върховен жрец, виден юрист

СЦЕВОЛА, ПУБЛИЙ МУЦИЙ - знатен римлянин, консул през 157 г. пр.Хр. (Циц., Брут 98)

СЦИЛА (грц. Скила) - в гръцката митология дъщеря на царя на Мегара Низ, чийто живот и държава зависят от пурпуния кичур на главата му. Влюбена в Минос, който обсажда крепостта на града, тя отрязва съдбоносния кичур от главата на баща си, докато спи, и го предава на неприятеля. Минос превзема града, но отблъска любовта на предателката. Тя се хвърля в морето след кораба му и се превръща в птицата цирис, а баща й продължава да я преследва, преобърнат в морски орел (Ов.Мет. VIII 91, 104 и сл., 150)

СЦИЛА (грц. Скила) - опасна за мореплавателите скала срещу въртопа Харибда на входа на Сицилийския проток. Според мита някога била красива девойка, дъщеря на нимфата Кратеида (Ов.Мет. ХII 749), желана от много момци, най-пламенно от рибаря Главк (Ов.Мет. ХIII 906 и сл.; ХIV 52 и сл.) Магьосницата Кирка я превръща от ревност в морско чудовище, изобразявано от авторите след Омир с бесни псета около търбуха (Ов.Мет. VII 64 и сл., ХIII 730, 732, ХIV 59). За отмъщение Сцила грабва няколко от другарите на нейния любим Одисей (Ов.Мет. ХIV 70 и сл.; Ав.Гел.14,6), за което Кирка я превърнала в скалата (Ов.Мет. ХIV 73 и сл.)

СЦИПИОН АЗИАТСКИ, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ (І в. пр.Хр.) - римски политик и пълководец, печелил победи в Азия. Консул за 83 г. пр.Хр., воюва против Сула (Циц.,Брут 175)

СЦИПИОН АФРИКАНСКИ СТАРИ, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (ІІІ - нач. ІІ в. пр.Хр.) - римски политик и пълководец, внесъл решителния обрат във Втората пуническа война. Първият римлянин, който получава военна власт на проконсул за Испания без предварителна военна кариера през 211 г. пр.Хр. (Сал. Юг.в., 5 и сл.). Побеждава Ханибал в битката при Зама (203 г.) с помощта на нумидийския цар Масиниса, съюзник на Рим. Противник в Сената на Катон Стари, когото съди и от когото сам е обвинен заедно с брат си Луций за присвояване на военна плячка и подкупи. Сципион се оправдава, но обвинението на Катон го принуждава да се оттегли от политическия живот в първите десетилетия на ІІ в. Умира през 183 г. пр.Хр.

СЦИПИОН ЕМИЛИАН АФРИКАНСКИ МЛАДИ, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (184 -129 г. пр.Хр.) - римски политик, пълководец, историк и оратор. Син на Луций Емилий Павел, осиновен от Сципион Африкански Стария. Консул през 147 и 134 г. пр.Хр., цензор 142 г. Окончателен победител и разрушител на Картаген през 146 г. пр.Хр., заради което на свой ред получава прозвището Африкански. През 133 г. превзема Нуманция и слага край на конфликта с населението на Испания, известен като Нумантинска война. Заради това получава второто си прозвище Нумантински. Един от първите активни меценати на хора на изкуството в Рим, създател на т.нар. “Сципионов кръг” с отявлена елинофилска насоченост. На станалата прословута в римската традиция негова дружба с Лелий е посветено съчинението на Цицерон “За приятелството” (за дарбата му като човек на словото вж. Циц., За оратора, passim, и Брут, 80-85)

СЦИПИОН МАЛУГИНСКИ, МАРК КОРНЕЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, претор през 176 г. пр.Хр. (Циц., За ор. II, 2; 260)

СЦИПИОН НАЗИКА КОРКУЛ, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - зет на Сципион Африкански Стари, консул през 155 г. пр.Хр., побеждава далматите

СЦИПИОН НАЗИКА СЕРАПИОН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римски политик, син на консула за 162 и 155 г. пр.Хр. Консул 138 г. пр.Хр., главен противник на Тиберий Гракх, организирал разправата с него през 133 г. Загива като консул през 111 г. пр.Хр. в Италия (Сал. Юг.в., гл. 27; Циц., За ор. II, 285; Брут, 85; 107; 212)

СЦИПИОН НАЗИКА, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, син на Сципион Назика Серапион, зет на Луций Крас. Пострадва от Бариевия закон през 91 г. пр.Хр.(Циц., Брут 212)

СЦИПИОН НАЗИКА, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римллянин, син на консула за 191 г. пр.Хр. Цензор 169 г. пр.Хр., кон­сул 162 и 155 г. Пише на гръцки история на войната с Персей, в ко­ято сам участвува (Циц., За ор. III, 134; Циц., Брут 79; 213)

СЦИПИОН НАЗИКА, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (ІІІ - нач. ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, братовчед на Сципион Африкански Стари. Консул през 191 г. пр.Хр. Воюва срещу племената на Иберийския полуостров. Внася в Рим култа на Великата Майка (Циц., Брут 79)

СЦИПИОН ОРФИТ - управник на провиция Африка между 162 или 163 г. (или 163 и 164 г.) сл.Хр.

СЦИПИОН, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ КАЛВ - римски консул в 222 г. пр.Хр., чичо на Сципион Африкански Стари

СЦИПИОН, КВИНТ ЦЕЦИЛИЙ МЕТЕЛ ПИЙ (І в. пр.Хр.) - римлянин, брат на Луций Лициний Крас Сципион, осиновен от Квинт Метел Пий (Циц., Брут 212)

СЦИПИОН, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ КРАС (І в. пр.Хр.) - римлянин, син на последния Сципион Назика, осиновен от дядо си Луций Крас (Циц., Брут 212)

СЦИПИОН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ (поч. 211 г. пр.Хр.) - римски обществен деец и военачалник, баща на Сципион Африкански Стари. Консул през 218 г. пр.Хр. заедно с Тиберий Семпроний Лонг, претърпява поражение от Ханибал в сраженията при река Тицин и Требия. От 216 г. заедно с брат си Гней командва римските войски в Испания, спечелва редица победи над картагенците, но въпреки това не успява да задържи властта на римляните над Пиренейския полуостров. Загива в битка (Лив. ХХІV, 31)

СЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА - войната на италийските съюзници на Рим за пълни римски граждански права (91-89 г. пр.Хр.). Повод за войната е убийството на плебейския трибун М. Ливий Друз. В нея участвуват завладените от Рим области от Средна и Южна Италия. Резултатът от войната въпреки ред победи на римските легиони е присъждането на римско гражданско право на всички италийци южно от р. Пад, т. е. без Цизалпийска Галия

Т

ТАБЕРНАКУЛУМ - палатката на пълководеца, намираща се на преториума в центъра на римския военен лагер

ТАВМАНТ - в митологията морско божество, син на Понт и Гея, брат на морския бог Нерей, баща на Ирида (Ов.Мет.IV 480)

ТАВРИСК - гръцки актьор, вероятно живял в Атина през ІV-ІІІ в. пр.Хр. (Циц., За ор. III, 221)

ТАВРОМИНИЙ (дн. Таормина) - град в Сицилия, в подножието на Етна, основан през 396 г. пр.Хр. Пострадва много от робските въстания в Сицилия от края на ІІ в. пр.Хр. (Сал.Ист., IV, фрг. 28)

ТАВЪР (дн. Торосдагларъ) - планинска верига в Киликия, Югоизточна Мала Азия (Ов.Мет. II 217; Сал.Ист., IV, фрг. 69; Кат. 64, 105; Лив. ХХХV, 13)

ТАВЪР, ТИТ СТАТИЛИЙ - римски политик и пълководец, противник на Оставиан Август, консул през 37 и 26 г. пр.Хр.

ТАГ (дн. Тахо) - река в провинция Лузитания, Испания. Прочута със златоносния си пясък (Лив. ХХХІ, 5; Ов.Мет. II 251)

ТАГЕС - старо етруско божество, смятан за внук на Зевс, момче на вид, а старец по мъдрост, според легендата изскочило внезапно пред един орач из бразда на нивата и продиктувало на стеклите се етруски жреци цялото учение за предсказване по вътрешностите на животните (Ов.Мет. ХV 558)

ТАЙГЕТА - в гръцката митология дъщеря на Атлант, една от Плеядите (Ов.Мет. III 595).

ТАЛАНТ - гръцка мярка за тегло, различна в различните части на Елада. Атическият талант е равен на 36 кг, евбейският - на 26, а егейският - на 37 кг. Оттук златен или сребърен слитък с тегло 1 талант, който служи като парична единица с различна стойност в различните гръцки държави. Още от ранна епоха престава да се сече и да служи за разменна монета и се превръща в хипотетична парична стойност. Атическият талант като парична единица е с тегло 26,2 кг и съдържа 60 мини или около 6000 драхми (вж. Лив. І, 53)

ТАЛАСИЙ (VІІІ в. пр.Хр.) - според преданието знатен римски младеж, за когото при грабването на сабинянките водели красива девойка, викайки високо името му, за да не му я отнеме някой. Оттук името му остава като сватбен вик (Talassio) (Лив. І, 9)

ТАЛЕС (ок. 639-545 г. пр.Хр.) - гръцки философ от Милет. Математик, астроном и един от Седемте мъдреци, първенец на рационализма и смятан за основател на философията. Според преданието предсказва слънчевото затъмнение на 28 май 585 г. пр.Хр. (вж. Циц., За ор. II, 299; 300; 341; 351; III, 59; Циц., Брут 28)

ТАМАС - античен град във вътрешността на остров Кипър, известен като металодобивен център (Ов.Мет. Х 644)

ТАНАИС (дн. Дон) - река в Сарматия (Ов.Мет. II 242)

ТАНАКВИЛ (VІІ - VІ в. пр.Хр.) - легендарната съпруга на римския цар Тарквиний Стари. Веща гадателка и лечителка. Пословична с верността си към своя съпруг (Лив.І, 34; І, 39; І, 41)

ТАНТАЛ - герой от гръцката митология, син на Зевс, баща на Пелопс и Ниоба (Ов.Мет.VI 172, 210), дядо на Атрей и Тиест, прадядо на Агамемнон и Менелай. Приказно богат цар на Сипил в малоазийската област Фригия (или Лидия). Любимец на боговете, удостояван да седи на трапезата им и сам често канещ ги на угощения. Но разгласява тайните им, краде от трапезата им нектар и амброзия, за да гощава с тях смъртните. За да изпита всезнанието на боговете, насича на парчета сина си Пелопс и им го поднася на блюдо. Разбирайки това, боговете съединяват и съживяват младежа, а светотатеца Тантал подлагат на вечни мъки в подземното царство: да бъде изгарян от вечна жажда и да стои във вода до шия, но като се наведе да пие, тя да спада; да бъде изгарян от вечен глад и над главата му да висят клони, натежали от плодове, но като се протегне да откъсне някой плод, те да отдръпват нагоре (Ов.Мет.IV 41)

ТАНТАЛ - един от синовете на Ниоба, погубени от стрелите на Аполон (Ов.Мет. VI 239.)

ТАПС - град в римската провинция Африка, южно от Картаген. През 46 г. пр.Хр. там Цезар нанася окончателно поражение на помпеанците

ТАПС - град на източното крайбрежие на остров Сицилия

ТАПУЛ, ПУБЛИЙ ВИЛИЙ (ІІІ - ІІ в. пр.Хр.) - римски легат, изпълнявал редица дипломатически мисии: 197 - 196 г. пр.Хр. в Гърция, 196 г. пр.Хр. при Антиох ІІІ в Лизимахия и при Евмен ІІ в Пергам, както и при Ханибал в Ефес (Лив.ХХХV, 13 - 14)

ТАРАКОН (дн. Тарагона) - крайбрежен град в Североизточна Испания между р. Ибър и Пиренеите. Главен град на провинция Тараконска Испания (Лив.ХХVІ, 9)

ТАРАКОНСКА ИСПАНИЯ - римска провинция, обхващаща източната част на Иберийския полуостров, със столица Таракона

ТАРЕНТ (грц. Тарант, дн. Таранто) - гръцка колония в Южна Италия на брега на Тарентския залив. Основан от Спарта в 708 г. пр.Хр. Голям търговско-занаятчийски център. От 272 г. пр.Хр. е зависим от Рим съюзник. По време на Втората пуническа война е на страната на Ханибал. Отново покорен от римляните в 209 г. пр.Хр. (Лив. ХХІV, 34; Ов.Мет.ХV 50)

ТАРКВИНИИ - римска царска династия от етруски произход, според преданието управлявала Рим през VІ в. пр.Хр. Свалена от властта с преврат, след който в Рим е установена Републиката (Лив.І, 34; І, 60; ІІ, 2)

ТАРКВИНИЙ - древен етруски град на север от Рим. Според легендата основан от Тархон от Лидия. Един от най-важните и най-известните етруски градове, член на съюза на 12-те града, родина на римския цар Тарквиний Стари. След войните с Рим (359 - 354 и 310 - 308 г. пр.Хр.) загубва своята самостоятелност (Лив.І, 34; І, 39 - 41; ІІ, 6 - 7)

ТАРКВИНИЙ АРУНТ (VІ - V в. пр.Хр.) - син на последния римски цар Луций Тарквиний Горди, изпратен от него заедно с брат си Тит в Делфи с допитване до оракула заради зловещо знамение в Рим. Управител на град Цирцеи. Загива в борба с Луций Юний Брут. Днешните историци смятат, че образът е измислен (Лив.І, 56; ІІ, 6)

ТАРКВИНИЙ ГОРДИ (VІ в. пр.Хр.) - последният от седемте римски царе, управлявал според легендата от 534 до 510 г. пр.Хр. Взема властта с престъпление и управлява, без да се съобразява със законите и Сената, за което получава и прозвището си Горди. Укрепва връзките с латините и ръководната роля на Рим в Латинския съюз, води война с волските и с рутулите, завладява с хитрост етруския град Габии. Осъществява строежа на храма на Юпитер върху Капитолийския хълм, проектиран от Тарквиний Стари. Усъвършенствува Цирка, започва прокарването на Големия канал (cloaca maxima). Свален според римската традиция от въстанието на патрициите през 510 или според друга версия 508/507 г. пр.Хр., която се приема традиционно за началото на епохата на Римската република (Сал.Ист., I, фрг. 11; Лив. І, 49 - 54; І, 59 - 60; ІІ, 2; ІІ, 6 - 7; Ав.Гел. 1,19; 17,21)

ТАРКВИНИЙ КОЛАТИН, ЛУЦИЙ (VІ - V в. пр.Хр.) - племенник на Тарквиний Стари, един от водачите на въстанието срещу последния римски цар Тарквиний Горди, за повод на което послужило оскърблението, нанесено му от сина на царя Секст. Един от първите двама консули (за 509 г. пр.Хр.) заедно с Луций Юний Брут. Скоро е принуден да се откаже от рода на Тарквиниите и да се пресели в Лавиниум (Лив.І, 57 - 60; ІІ, 2)

ТАРКВИНИЙ СТАРИ (VІІ - VІ в. пр.Хр.) - петият легендарен цар на Рим, управлявал според преданието от 616 до 578 г. пр.Хр. Първият от поредицата царе от етруски произход. Приписва му се въвеждането на много етруски обичаи и култове в Рим. Проектира храма на Юпитер на Капитолийския хълм (Лив. І, 34 - 35; І, 39 - 41; ІІ, 2)

ТАРКВИНИЙ, СЕКСТ (VІ в. пр.Хр.) - син на Тарквиний Горди. Помага му да завладее с коварство латинския град Габии, като се преструва, че минава на страната на враговете, с което спечелва доверието им, а после убива градските първенци. След установяването на Републиката убит в битката при Регилското езеро (Лив. І, 53 - 54; І, 56 - 60)

ТАРКВИНИЙ, ТИТ (VІ - V в. пр.Хр.) - син на Тарквиний Горди, изпратен от него заедно с брат му Арунт в Делфи с допитване до оракула заради зловещо знамение в Рим. Загива в битката при Регилското езеро. Смята се, че образът е измислен и дублира Секст Тарквиний (Лив. І, 56)

ТАРКВИНИЯ (VІ в. пр.Хр.) - легендарна римлянка, сестра на Тарквиний Горди, майка на Луций Юний Брут (Лив.І, 56)

ТАРПЕЙ, СПУРИЙ (VІІІ в. пр.Хр.) - легендарен началник на крепостта на Сатурнийския (Капитолийския) хълм по време на войната на Ромул със сабините. Баща на Тарпея, която, подкупена, въвежда враговете в крепостта (Лив.І, 11)

ТАРПЕЙСКА СКАЛА - скала на Капитолийския хълм, вероятно в северната му част, от която са хвърляни провинилите се в държавна измяна. Наречена на Тарпея (Лив.VІІ, 10)

ТАРПЕЯ - според легендата млада римлянка от времето на Ромул, дъщеря на Спурий Тарпей, посочила на сабиняните, обсаждащи Рим, подстъпа към градската крепост. Нейното условие за предателството е да получи това, което те носят на лявата си ръка. Тя си мисли за скъпоценностите - златни гривни и пръстени с безценни камъни, а неприятелите я прихлупват с щитовете си, които също държат в лявата ръка (Ов.Мет.ХIV 776). По нея е наречена Тарпейската скала

ТАРС - град, разположен на р. Килк в Южна Мала Азия, център на областта Киликия. Според гръцката легенда основан от Персей и наречен от крилото (на гръцки “тарсос”) на произлезлия от кръвта на Горгона кон Пегас, което паднало там

ТАРСЕС - основан от финикийците търговски град в Югозападна Испания (6,16)

ТАРТАР - в митологичните представи най-мрачното място в дълбините под подземното царство, далеч от земята колкото тя е далеч от небето, понякога използвано от боговете като "възмездно място" (Ов.Мет. IV 456) за изтезания. Там е хвърлен Кронос (Ов.Мет. I 113) Така в поезията често се начира изобщо подземното царство на сенките на покойниците, мрачно и пустинно, в което властвува Хадес (Ов.Мет. II 261; V 371; VI 676 и др.)

ТАРХОН - легендарен етруски герой, смятан за основател на град Тарквинии северно от Рим, както и на Мантуа и някои други селища. Сспоред някои от версиите син на Телеф. Под негово водачество етруските се преселват в Италия от Лидия. В една версия на легендата пленява разбойника Как, който тук е представен като брат на фригийския цар Марсий, дошъл да завладее Италия

ТАСОС - остров в Егейско море до тракийското крайбрежие, колонизиран от паросци в началото на VІІІ в. пр.Хр. В края на архаичната епоха (VІІІ - VІ в.пр.Хр.) един от най-богатите острови, експлоатирал златните мини до Пангей на континента. Остава богат до края на античността: произвежда вино, зех­тин, добивал мрамор, известен пазар на роби. Античният град бил в северната част на острова, с двоен акропол и храмове на Атина и Аполон (Ав.Гел. 6.16)

ТЕАНУМ - италийски в Северна Кампания, на северния склон на планината Масик, център на племето сидицини (Ав. Гел. 10,3)

ТЕВКЪР - митологичен герой, критянин, зет на Дардан, прадядо на троянските царе. По неговото име троянците биват наричани още “тевкри” (Ов.Мет.ХIII 705)

ТЕВКЪР - според гръцката митоголия син на саламинския цар Теламон и на Хезиона, несъщ брат на Големия Аякс, най-добрият стрелец от гърците през Троянската война, на връщане от Троя се поселва на о. Кипър (Ов.Мет. ХIII 157; ХIV 699) и основава там нов Саламин

ТЕВМЕСКАТА ЛИСИЦА - според мита бързата като вятъра хищница, която яде хора, но подгонена от кучето на Цефал, е вкаменена заедно с него от Темида (Ов.Мет.VII 765). Наречена по името на планината Тевмес североизточно от Тива

ТЕВТОНИ - варварско северноевропейско племе, вероятно германско, чиято прародина е според географа Страбон полуостров Ютландия на източния бряг на Северно море. В края на ІІ в. пр.Хр. тевтоните заедно с кимврите нахлуват в римската провинция Нарбонска Галия и я опустошават, прехвърляйки се на няколко пъти отвъд Алпите в самата Италия и нанасяйки на римляните две тежки поражения през 113 г. при Аквилея и през 105 г. при Араузион в Нарбоска Галия. Опустошена е и част от Пиренейския полуостров и в края на 105 - началото на 104 г. пр.Хр. двете племена окончателно се насочват на две части към Италия, като тевтоните избират пътя по средиземноморското крайбрежие. Те са разбити от Гай Марий в 102 г. пр.Хр. при галското градче Акве Секстие

ТЕВТРАНИЯ (дн. Айос Илиос) - град и област в Мизия, Мала Азия, които се наричат по името на митическия цар Тевтрант (Ов.Мет. II 243)

ТЕГЕЯ - гръцки град в Югоизточна Аркадия, родно място на митологичната ловджийка Атланта (Ов.Мет.VIII 317, 380)

ТЕЗАНДЪР - герой от Троянската война, споменат на едно място у Вергилий (Верг. Ен. ІІ, 261), но у Омир не се срещаТЕНЕДОС - гръцки остров в Егейско море

ТЕЗЕЙ - атически герой, син на атинския цар Егей (Ов.Мет.ХV 856), и на трезенската царска дъщеря Етра, съпруг на Ариадна, по-късно на Федра, баща на Иполит (Ов.Мет.ХV 492). Израства при дядо си в Трезен, Акарнания. Из­вършва ред подвизи: убива Маратонския бик и глигана при Кромион (Ов.Мет.VII 435), разбойниците Перифет, Прокруст, Керкион, Синис, Скирион (Ов.Мет.VII 436, 438, 439, 440 и сл.). Когато възмъжава и се завръщал в Атина непознат за баща си (Ов.Мет.VII 404), Медея придумва Егей, втория си съпруг, да го отрови чрез приготвено от него питие, но бащата овреме познава сина си (Ов.Мет. VII 421 и сл.). По-късно Тезей отпътува за Крит заедно с отредените за жертва на Минотавъра атински юноши и девойки и надвива чудовището с помощта на царската дъщеря Ариадна, чиято любов спечелва. Взема я със себе си при завръщането си, но по пътя я изоставя на о. Наксос (Ов.Мет.VIII 169 и сл.). Участвува в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 169 и сл., 405 и сл.) а също и в кентавромахията, опазвайки невестата на приятеля си Пиритой от похитителя кентавър (Ов.Мет.ХII 227 и сл.) Вече възрастен, прогонва от дома си и проклина собствения си син Иполит, който не отвръща на престъпната любов на своята мащеха Федра и бива наклеветен от нея (Ов.Мет., ХV 497 и сл.) Митовете му приписват обединението на Атина, раз­делянето на атиняните на три класи, уреждането на Панатенейските празници. В много случаи преданията за Тезей се сливат с митовете за Херакьл. В Атина Тезей е почитан като създател ни държавата, в негова чест е издигнат храм на агората в Атина и се устройват игри - Тезеи. Възможно е името му да е било едно от прозвищата на Посейдон - следи от тази връзка се съ­хранили в общия им празник на осмия ден от всеки месец (Ав.Гел.15,20)

ТЕЛАМОН - герой от гръцката митология, син на Еак (Ов.Мет. VII 476) и на Ендеида, брат на Пелей (Ов.Мет.VII 647 и сл., 668 и сл.), участник в :Калидонския лов заедно с брат си (Ов.Мет. VIII 309), баща от Перибея на Големия Аякс,който затова се нарича Теламонов (напр. Ов.Мет. ХII 624; ХIII 231, 347). Като дете посича заедно с Пелей природения си брат Фок, затова двамата са изгонени от родината (Ов.Мет. ХI 266, 284). Придружава Херакъл в първия поход срещу Троя, след завладяването на града получава като плячка царската дъщеря Хезиона за съпруга (Ов.Мет.ХI 216 и сл.) Участвувал в презморския поход на аргонавтите до Колхида (Ов.Мет. ХIII 24)

ТЕЛЕМ - според митологията син на Еврим, гадател на циклопите, предсказал на Полифем, че ще го ослепи Одисей (Ов.Мет. ХIII 771 и сл.)

ТЕЛЕМАХ - син на Одисей и Пенелопа, търсил баща си, преди той да се завърне в Итака. След завръщането на Одисей Телемах му помага да си възвърне властта на острова (Ав. Гел. 14,6)

ТЕЛЕНА - древен град на латините, според преданието превзет от Анк Марций в VІІ в. пр.Хр. (Лив. І, 33)

ТЕЛЕТУЗА - според легендата критянка, съпруга на Лигдус и майка на превърнатата в мъж Ифис, почитателка на богиня Изида, която й помага със съвет и дело (Ов.Мет. IХ 682, 696 и сл.)

ТEЛЕФ - герой от гръцката митология, син на Херакъл и аргоската жрица Авга. Подхвърлен след раждането си и бозал от кошута (откъдето според античните автори идва името му, означаващо по тяхното тълкуване “бозаещ от кошута”). Попада в областта Мизия в Мала Азия и станал цар на местното население. В Троянската война пресреща похода на гърците, по погрешка слезли на неговия бряг вместо при Троя. В боя е наранен от копието на Ахил и оздравява едва след дълги страдания, като се допира отново до него или до стърготини от него при връщането на гърците от Троя (Ов.Мет. ХII 112; ХIII 171). Герой на драми от Есхил, Софокъл, Еврипид, Акций и Ений

ТЕЛУС - древноиталийско божество, богиня на Земята в качеството й на велика родителка

ТЕЛХИНИ - митична жреческа фамилия от пеласгийски произход на о. Родос. Изкусни в добива и обработката на метали, според легендата първи извайват статуи на боговете, но са злобни и враждебни, затова хвърлени от Зевс в морето (Ов.Мет. VII 365)

ТЕМЕЗА - античен град, разположен в Южна Италия, известен с медните си руди

ТЕМИДА - божество от гръцката митология, титанка, дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Зевс преди Хера, майка от него на Хорите и Мойрите, богиня на божествения и природния ред, на нравствеността, правото и законността. Също богиня на предсказанието, притежавала преди Аполон Делфийския оракул (Ов.Мет. IV 643). Тя съветва чрез оракула Девкалион и Пира, единствените смъртни след световния потоп, как да създадат новото поколение (Ов.Мет. I 379 и сл.) Предсказва също и братоубийствения поход на Седемте срещу Тива (Ов.Мет. IХ 403, 418). Праща тевмеската лисица в Тива като възмездие за гибелта на Сфинкса (Ов.Мет. VII 762 и сл.)

ТЕМИСТОКЪЛ (525-459 г.пр.Хр.) - атински държавен мъж, влиятелен между 490 и 480 г., създател на атинската морска мощ, като съоръжава пристанищата на Пирея и построява триери от приходите на сребърните мини в Лаврион. При второто персийско нашествие по време на Гръко-персийските войни убеждава атиняните да напуснат града и заставя гръц­ката флота да даде сражение при Саламин (480 г.). Започва строежа на “Дългите стени” между Пирея и Атина като предпазна мярка срещу сухопътната мощ на Спарта. Осъден на из­гнание, в 471 г. избягва при персийския цар. Умира в Магнезия в 459 г. пр.Хр. (Ав. Гел. 17,21)

ТЕМПЕ - живописна долина в Тесалия между планините Олимп и Оса, през която тече реката Пеней (Ов.Мет. I 569; VII 222). Там македонският цар Филип V се оттегля след поражението си при Киноскефале (Лив.ХХХІІІ, 10)

ТЕНАР - гръцки нос на южния край на Пелопонес с храм на Посейдон. Древните смятат, че там е входът към подземното царство (Ав. Гел. 16,19; Ов.Мет. II 247)

ТЕНЕДОС (дн. Бозкаада) - гръцки остров в Егейско море срещу крайбрежието на Троада с прочут храм на Аполон Сминтейски (Ов.Мет. I 516; ХII 110; ХIII 174)

ТЕНОС - един от Цикладските острови в Егейско море (Ов.Мет. VII 469)

ТЕОГНИД (VІ в.пр.Хр.) - гръцки поет от Мегара, който в своите елегии изразява огорчението си от политическите борби, омразата си на аристократ към демокрацията, както и ред препоръки и предписания за поведение. Стилът му е сентенциозен. До нас са достигнали голям брой негови стихове, но не всички се смятат за безспорно негови ( Ав. Гел. 1,3)

ТЕОДЕКТ (ок. 380-338 г. пр.Хр.) - гръцки ретор и поет от Фазелида в Мала Азия. Писал трагедии, речи и един учебник по реторика (Циц., Ор. 172; 194; 218)

ТЕОДОР (ІV в. пр.Хр.) - гръцки ретор и софист от град Византион (Циц., Брут 48; Циц., Ор. 39; 40)

ТЕОКРИТ (ІІІ в. пр.Хр.) - гръцки поет от Сиракуза, автор на кратки битови поеми, наречени още в древността “идилии”, образец за Вергилиевите “Буколики”. Пътува до остров Кос и до Александрия, където е добре приет от египетския владетел Птолемей ІІ Филаделф

ТЕОПОМП (ок.371-320пр.Хр.) - гръцки историк и ретор от остров Хиос, ученик на Исократ. Живее при македонския цар Филип ІІ и в двора на египетския владетел Птолемей І. Автор на “Гръцка история” в 12 книги (събитията от 410 до 394 г. пр.Хр., възходът на антидемтократическа Спарта) като продължител на Тукидид. както и на „Ис­тория на Филип" в 58 книги, в която проследява и прославя делата му. Теопомп прави многобройни екскурси, особено в етнографски аспект и за да покаже на своите съвременници образци на морал. Смята се за един от най-видните представители на реторически и психологически обрабо­теното историческо описание. И двете му творби са запазени във фрагменти (Циц., За ор. II, 57; 94; III, 36; Циц., Брут 66; 204; Циц., Ор. 151; 207; Ав. Гел. 15,20)

ТЕОС - гръцки град в Мала Азия, родно място на поета Анакреонт (вж. напр.Апул.Апол. 9)

ТЕОФРАСТ (ок. 370-287 г. пр.Хр.) - гръцки философ, ученик и при­ятел на Аристотел, след чиято смърт организира и ръководи перипатетическата школа в Атина. Автор на многобройни съчи­нения в областта на философията, реториката, поетиката, естествознанието, музиката, културната и религиозната история. От всички тях днес са запазени изцяло само два трактата по ботаника и прочутите “Характери” - 30 типажа от отрицателните черти в човешкия характер (Ав. Гел. 1,3;4,3; 6.8; 13,5)

ТЕРАМЕН - атински оратор и политик (Циц., За ор. II, 93; III, 59; Циц., Брут 29)

ТЕРАЦИНА (или Тарацина) - град на волските в Южен Лациум на Апиевия път, известен от VІ в. пр.Хр. Присъединен към Рим през 406 г. пр.Хр. (Лив.ХХІІ, 15)

ТЕРЕЙ - легендарен цар на траките в гръцката митология (Ов.Мет.VI 490), син на Арес, съюзник на атинския цар Кекропс (или Пандион) и съпруг на дъщеря му Прокна. Когато сестра й Филомела идва на гости на Прокна, Терей я обезчестява и й отрязва езика, за да не разкаже за случилото се. Но тя съумява да го събщи на Прокна чрез везбата върху едно платно и двете убиват сина на Терей и Прокна Итис и поднасят месата му като гозба на баща му. Когато разбира това, Терей подгонва двете сестри и боговете превръщат жена му Прокна в славей (лястовица у римските поети), Филомела в лястовица (славей у римските поети), а самия Терей - в папуняк (Ов.Мет. VI 424, 433, 455, 473, 478, 497, 650, 655, 682). Според тълкованието на Тукидид действието на мита се е развило близо до Атина, където някога живеели траки. Традицията свързва името на Терей с основателя на тракийската държава Терес

ТЕРЕЙ - същество от митологията, кентавър, който лови живи мечки из планините, убит на сватбата на лапита Пиритой от Тезей (Ов.Мет. ХII 353 и сл.)

ТЕРЕНЦИЙ АФЕР, ПУБЛИЙ (185-159 г. пр.Хр.) - прочут римски комедиограф Роден в Картаген. Попада в Рим като роб у сенатора Теренций Лукан, който му дава образование и го освобождава. Автор на 6 комедии, писани в периода 166-160 г. пр.Хр.: “Момичето от Андрос”, “Самонаказващият се”, “Свекърва”, “Евнух”, “Формион” и “Братята”. Главен образец за Теренций е гръцкият комически поет Менандър. Стилът на Теренциевата комедия е умерен, въздържан, характерите са благородни. Не е много ценен като комедиограф в Античността, но творбите му са запазени благодарение на изчистения си стил. По-популярен през Средновековието (Ав. Гел. 6,14; 17,2)

ТЕРЕНЦИЙ, КВИНТ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски общественик, легат в 217 г. пр.Хр., изпратен заедно с Гай Антистий да върне в Рим консула Гай Фламиний, за да извърши обичайните ритуали при встъпване в длъжност (Лив. ХХІ, 63)

ТЕРМОДОН (дн. Термечай) - река в античния Понт, Северна Мала Азия (Ов.Мет. II 249), по чиито брегове според легендата живее митическото племе от войнствени амазонки. Смята се за златоносна (Ов.Мет., IХ 189: коланът на Хиполита е изкован от "златото на Термодон")

ТЕРМОПИЛИ - проход в Гърция покрай морето и планината Ета между Тесалия и Локрида. Там загива спартанският цар Леонид с малък отряд през 480 г. пр.Хр., опитвайки се да възпре огромната армия на Ксеркс да не премине през прохода. (Ав. Гел. 3,7)

ТЕРСИТ - прост войник от гръцката войска пред Троя, дръзнал да сипе нападки срещу Агамемнон и други вождове, но Одисей го принуждава с жезъла си да млъкне (Ов.Мет.ХIII 232). Изобразен от Омир в карикатурен вид - куц, грозен, бърборко

ТЕСАЛИЯ - плодородна равнина в Североизточна Гърция. Известна от древността като житница на Гърция и като коневъдна област. Според мита там било седалището на кентаврите, които първи обуздали конете. Тесалийската конница е известна с уменията и силата си (Лив.ХХХІІІ, 7). През елинизма и в римската епоха започва да се смята за страна на магьосничеството (вж. напр. Хор., Писма ІІ 2, 209 и първите глави на романа “Златното магаре” от Апулей)

ТЕСПИД (VІ в. пр.Хр.) - старогръцки поет от Атина, с чието име античната традиция свързва създаването на трагедията. За пръв път поставя своя трагедия ок. 534 г. пр.Хр., в която сам се появява като актьор, отговарящ на партиите на хора. Изследователите смятат, че този прототип на трагедията е приличал повече на оратория, в която един солов изпълнител води диалог с хора. Днес за същински създател на трагедията се смята Есхил. Под името на Теспид са запазени няколко фрагмента, които се считат за неавтентични

ТЕСПИЯ - гръцко селище, разположен в полите на беотийската планина Хеликон, средище на култа към Музите, въведен там според легендата от Пиер (Ов.Мет.V 310). Наблизо е селцето Аскра, родно място на поета Хезиод

ТЕСТИАДИ - прозвище на героите от митологията Токсей и Плексип, братя на Алтея, синове на Тестий, участници в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 304). Искат да отнемат от Аталанта кожата на убития глиган, затова Мелеагър, техният племенник, в пристъп на гняв ги убива

ТЕСТИЙ - митичен цар на гр. Плеврон в Етолия, баща на Леда и Алтея (Ов.Мет. VIII 451, 473), и на Токсей и Плексип (Ов.Мет. VIII 432)

ТЕСТОР - в митологията бащата на Калхант, гадателя на гърците пред Троя (Ов.Мет. ХII 19, 27)

ТЕТИДА - морска богиня, дъщеря на Нерей и Дорида, най-видната от петдесетте нереиди (Ов.Мет.ХI 259, ХII 93, ХIII 162). Харесвана от Зевс и Посейдон, които не встъпват в брак с нея, защото според предсказание синът й щял да превъзхожда баща си (Ов.Мет. ХI 221 и сл.). Зевс заповядва на своя внук, смъртния Пелей, да се ожени за нея (Ов.Мет. ХI 226 и сл.). Тетида му се противи, превръща се в птица, дърво и тигрица, но накрая с помощта на морския бог Протей Пелей успява да я овладее (Ов.Мет. ХI 237 и сл., 264 и сл.) Измолва от сестра си Псамата милост за Пелей, който е убил Псаматиния син Фок (Ов.Мет. ХI 400). Тетида е майка от Пелей на Ахил (Ов.Мет. ХIII 168) Прозряла гибелта му в Троянската война, в навечерието на похода тя го преоблича в женски дрехи и го скрива сред дъщерите на царя на о. Скирос, но дошлият да го търси Одисей го открива с хитрост (Ов.Мет. ХIII 162 и сл.) Тетида успява само да го предупреди да не стъпва пръв на троянския бряг, защото веднага ще загине (Ав. Гел. 12,1)

ТЕТИЯ (или Тетис) - титанка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земята), сестра и съпруга на Океан (Ов.Мет. IХ 499), майка на всички реки и на Океанидите, сред които е и Климена, представяна в някои версии като съпруга на бога на Слънцето Хелиос. Затова Овидий я представя да посреща при залез колесницата на Слънцето в морските глъбини и при изгрев отново да я издига (Ов.Мет. II 68, 156; ХIII 950). Нейна питомка е Хера, която търси помощта й (Ов.Мет. II 509 и сл.) Превръща правнука си Есак в гмурец, когато от скръб по загиналата си любима той се хвърля в морето (Ов.Мет. ХI 785)

ТЕТРАРСИ - Управители на тетрархии. По време на войните си на Изток Рим въздига много местни владетели на държави и племена в тетрарси. Такива са например владетелите на Юдея през първата половина на І в. сл.Хр. Така се наричат и четиримата управници на Римската империя след реформата на Диоклециан, доведена до завършен вид през 293 г. сл.Хр. Той разделя държавата на западна и източна част, като всяка се управлява от един монарх с титлата “Август” и един негов помощник с титлата “Цезар”. Старши Август и Август на Изтока е Диоклециан с резиденция в малоазийския град Никомедия. Негов помощник, Цезар на Изтока е Гай Галерий с резиденция в Сирмиум. Западът се управлява от Август Максимиан с резиденция в Медиолан и Цезар Констанций Хлор с резиденция в Августа Треверорум (по-късно се премества в Еборак на остров Британия). Скоро след абдикацията на Диоклециан през 305 г. системата на тетрархията се разпада поради властолюбието на отделните управници и междуособиците, възникнали между тях

ТЕТРАРХИЯ - област, ръководена от четирима управители

ТИБЕРИЙ (пълно име Тиберий Клавдий Нерон, след осиновяване - Тиберий Юлий Цезар Нерониан, жив. 42 г. пр.Хр. - 37 г. сл.Хр, упр. 14-37 г. сл.Хр.) - син на Ливия Друзила, третата съпруга на Октавиан Август, от нейния брак с Тит Клавдий Нерон. Осиновен от Август и обявен за негов сърегент, който да споделя всичките му грижи, и наследник. Продължава и след смъртта на Август неговата поли­тика. Подобрява финансовото положение на империята и провинциалното управление. С течение на управлението си все по-подозрителен и жесток, изпада под силното влияние на преторианския си префект Сеян. В последните си години се оттегля на остров Капри, където се отдава на сладострастие и други пороци. Наследен след смъртта си от Калигула (Ав. Гел. 2,24; 5,6; 16,13)

ТИБЕРИН - легендарен цар на Алба Лонга, дал името си на река Тибър, в която според легендата се удавил (Лив.І, 3; Ов.Мет. ХIV 614)

ТИБУЛ, АЛБИЙ (ок. 50 - 19 г. пр.Хр.) - римски поет, автор на две книги с елегии с разнообразна тематика

ТИБУР - древен град в Лациум, източно от Рим, на река Аниен (Лив. VІІ, 9; ХХІІ, 11 - 12; ХХХ, 45)

ТИБЪР (дн. Тевере) - най-голямата река в Средна Италия, извираща от Апенините, течаща през Етрурия и Лациум и вливаща се в Тиренско море при Остия. Минава през град Рим на 25 км от устието си. Според легендата получила името си от цар Тиберин. Понеже етруските се смятат за потомци на лидийците в Мала Азия, затова е наречена от Вергилий “лидийски Тибър” (Верг. Ен. ІІ,781). Тибър бива наричан също “тускийски”, защото извира от тяхната област (Лив. ІІ, 34; вж. също Лив. ІІ, 10 - 13 et passim)

ТИВА - град в Беотия. Според легендата основан от финикиеца Кадъм (Ов.Мет.VI 217) и укрепен под звуците на флейтата на Амфион (Ов.Мет.VI 178). Известен със седемте си врати, за разлика например от Стовратата Тива в Египет (Ов.Мет. ХIII 685). Там е роден бог Дионис. Съперник на Аргос в праисторическите времена, обсаден от Седемте аргоски вождове и разрушен от техните синове. През класическата епоха (V-ІV в. пр.Хр.) е враг на Атина. Окупиран в 382 г. пр.Хр. от лакедемонски гарнизон, освободен в 379 г. от Пелопид с помощта на Епаминонд, благодарение на когото става могъща военна сила. В 336 г. градът е превзет от Александър Македонски, опустошен и обезлюден(Ав. Гел. 3,10)

ТИВА - град в Мала Азия, близо до Троада, разрушен от Ахил (Ов.Мет. ХII 109, ХIII, 173)

ТИГЕЛИН, СОФРОНИЙ (І в. сл.Хр.) - римлянин от долен произход, който се издига по времето на император Нерон. Той печели приятелството му със своето изкуство да отглежда коне, става другар в неговите оргии, до 62 г. е началник на дворцовата стража, а след това началник на преторианската гвардия. Умира през 69г.

ТИГРАН I - цар на Армения (95-55 г. пр.Хр.), най-могъщият владетел в Предна Азия около 70 г. Победен от Лукул, той съумява да запази властта си благодарение на връзките си с Гней Помпей (Сал.Ист., IV, фрг. 69)

ТИДЕЙ - митически цар на Етолия, син на Одисей и баща на Диомед (Ов.Мет. ХIII 68, 350.

ТИДИД - т.е. син на Тидей, прозвище на гръцкия герой Диомед

ТИЕСТ - герой от гръцката митология, син на Пелопс, внук на Тантал, брат на Атрей. Над него и над брат му тегне родовото проклятие на Пелопидите. Като младеж заедно с Атрей и майка си Хиподамия убива от ревност несъщинския си брат Хризип, дете на баща му Пелопс от нимфата Аксиоха. Пелопс проклина синовете си и те бягат в Микена при Евристей. След смъртта му Атрей наследява трона и отглежда и възпитава Тиестовите синове Плейстен, Калилеонт и Орхомен. По-късно прогонва Тиест, защото той влиза в непозволена връзка с Атреевата жена Аеропа и открадва с нейна помощ вълшебния овен със златното руно, който е залогът за царската власт в Микена. Разкривайки заговора, Атрей хвърля жена си в морето, убива братовите си синове, сготвя ги и кани Тиест на угощение, уж за да се помирят. Когато Хелиос вижда ужасното угощение, той обръща конете си обратно към изгрева и на земята настъпва мрак. След време Тиестовият син Егист убива Атреевия син Агамемнон и според една от версиите предава властта на баща си, а според друга сам се възцарява заедно с Агамемноновата жена Клитемнестра, станала негова любовница

ТИЗИДИЙ - неидентифицирана местност в Картаген на границата с Нумидия, откъдето започва походът на Метел в Югуртинската война (Сал., Юг. в. 62)

ТИМАНТ (ок. 400 г. пр.Хр.) - гръцки живописец (Циц., Брут 70)

ТИМЕЙ (ок. 352-256 г. пр.Хр.) - гръцки историк от Тавроменион в Сицилия. Живее в Акрагант и Атина. Най-важното му съчинение е “Сицилийска история”, първоначално от 33 книги, после към тях са прибавени още 5, посветени на управлението на сиракузкия тиран Агатокъл. Творбата е запазена във фрагменти.По-късните историци често упрекват Тимей в краен субективизъм и непознаване на материята, по която пише. Макар и ученик на големия атински ретор Изократ като повечето историци от това време, в езика си той е привърженик на азианизма. Тимей е също създателят на общогръцка хронология, деляща елинската история на олимпийски цикли (олимпиади) и също така по години според първия архонт в Атина, първия ефор в Спарта и жрицата на Хера в Аргос (Циц., За ор. II, 58; Циц., Брут 63; 325)

ТИМЕТ - един от троянските старейшини. Според преданието неговият син се ражда в същия ден, в който и Парис, синът на Приам; но понеже оракулът предсказва, че един син, роден в този ден, ще съсипе Троя, Приам заповядва да убият Тиметовия син

ТИМОТЕЙ (I пол. IV в. пр.Хр.) - атински пълководец (Циц., За ор. III, 139)

ТИМОХАР (ІV-ІІІ в. пр.Хр.) - така се казва според Авъл Гелий гъркът, който предлага на римляните да убие цар Пир. Според Клавдий Квадригарий той се наричал Никий и бил лекар (Ав. Гел. 3,8)

ТИНДАРЕЙ - митически цар на Спарта, син на Ойбал, съпруг на Леда, баща на Клитемнестра, приемен баща на Тиндаридите Кастор и Полукс (грц. Полидевк) (Ов.Мет. VII 301), и на хубавата Елена (Ов.Мет. ХV 233), които всъщност са заченати от Зевс

ТИНДАРИДИ - прозвище на Диоскурите Кастор и Полукс

ТИОНЕЙ - прозвище на Дионис според Тиона, името на майка му след обожествяването й (Ов.Мет. IV 13)

ТИР (дн. Сур в Ливан) - финийски град на източния бряг на Средиземно море. Основава много колонии из Средиземноморието, между които Картаген. Известен с производството на пурпур: тирийският пурпур е признак на лукс. Остров до завладяването му през 332 г. пр. Хр. от Александър Велики (Ов.Мет. ХV 287), когато е свързан с континента чрез бент.

ТИРАНИ - еднолични управители в гръцките полиси, завзели властта в тях в резултат на борбата между аристокрацията и народа през VІІ - VІ и в.пр.Хр. Първоначално “тиран” е само титла, различна от наследствената титла “цар” (базилевс), по-късно става синоним на жесток монарх, заграбил на­силствено властта (Ав.Гел. 7,17; 9,2; 17,21)

ТИРЕЗИЙ - легендарен тивански гадател, най-прочутият гадател на древността, седем години живял превърнат в жена (Ов.Мет. III 324 и сл.) Привлечен за арбитър в спора между Зевс и Хера, кой изпитва повече наслада в любовта - мъжът или жената, се произнася против Хера, затова тя го ослепява, но в замяна Зевс му вдъхва пророческа дарба (Ов.Мет. III 322 и сл.) Според друга версия зрението му отнема Атина, която той вижда да ес къпе. И в царството на мъртвите единствен запазва напълно разума си. Сбъдват се предсказанията му за красавеца Нарцис (Ов.Мет.III 348) и за Пентей, който не вярва на думите му (Ов.Мет. III 517). Пророческата дарба на Тирезий преминава и в дъщеря му Манто (Ов.Мет.VI 157)

ТИРЕН - митичен прародител на етруските

ТИРЕНИ (или тирсени) - гръцко название на етруските

ТИРЕНИЯ - гръцкото име на областта Етурия в Северна Италия, населявана от етруските (Ов.Мет. ХIV 452)

ТИРИНТ - гръцки град, разположен източно от Аргос в Пелопонес, в предисторическо време един от центровете на Микенската цивилизация. Митологията свръзва града с Херакъл (Ов.Мет. VII 410; IХ 66)

ТИРОН, МАРК ТУЛИЙ (103-4 г.пр.Хр.) - освободен в 53 г. пр.Хр. роб на Цицерон, негов частен секретар и помощник. След смъртта ни покровителя си написва негова биография, издава речите му, събира и подрежда писмата му. От неговите съчинения (граматика, поезия) не е запазено нищо. Изобретател на римската стеног­рафия

ТИРС - бакхически жезъл, тояга, обвита с бръшлян или лозови листа, увенчана на горния край с борова шишарка, която носят и размахват бог Дионис-Бахк и вакханките. Вярва се, че с допира на тирса си богът вдъхва безумие у този, който отхвърля култа му (Ов.Мет. III 542, 712; IV 8; IХ 641; ХI 8)

ТИСБА - според легендата красива девойка от Вавилон, любима на своя съсед младежа Пирам против волята на родителите си. При една нощна среща извън града Пирам помислил, че тя е разкъсана от лъвица, и се пробол. Когато Тисба видяла трупа му, рухнала върху неговия меч. Кръвта й напоила корените на близката черница и нейните плодове почервенели (Ов.Мет. IV, 144 и сл.) Легендата е разказана само от Овидий

ТИСДРА - град в Северна Африка (Ав. Гел. 9,4)

ТИСИФОНА - митологично чудовище, една от трите еринии

ТИТ (пълно име Тит Флавий Веспасиан, жив. 39-81 г.сл.Хр., упр. 79-81) - римски император, по-голям син и наследник на Веспасиан. През Юдейската война превзема и опустошава Ерусалим (70 г.). Построява бани в Рим (Баните на Тит), освещава в 80 г. започнатия от Веспасиан Колизеум (Ав. Гел. 3,1)

ТИТ ТАЦИЙ (VІІІ в. пр.Хр.) - сабински цар на град Курес, който след грабването на сабинските девойки обявява война на Рим. След помиряването на двата народа управлява заедно с Ромул обединената римско-сабинска държава (Лив. І, 11; І, 30; І, 34 - 35; І, 52; Ов.Мет. ХIV 775, 804)

ТИТАНИ - в митологията това е събирателно име на боговете под управлението на Кронос, деца на първата небесна двойка Уран и Гея, олицетворения на природните сили. По-главните са Кронос, Океан - водната стихия, Тетия - влагата, която подхранва всеки живот, Хиперион и Тея - божества на небето, Кей (или Цей) - на светлината, Япет, Темида - на нравствеността и законността, Мнемозина - на паметта. Възцаряват се, като Кронос скопява и сваля от власт баща си Уран. Тяхното време се помни като Златния век. Надвити от Зевс и по-младото поколение богове в титаномахията - острата борба на боговете за власт над света. Кронос заедно с повечето титани е хвърлен в Тартар, а продължават божествеността си Темида, Океан и Тетия. Синовете на Кронос си поделили света чрез жребие: Зевс получава небето, Посейдон морето, Хадес (Плутон) подземното царство. Титани се наричат също потомците на децата на Уран и Гея

ТИТИЙ - в митологията титан, син на Зевс и Гея, посегнал на Лето и затова поразен от нейния син Аполон и хвърлен в Тартар, където лежи прострян на земята и два лешояда ръфат непрекъснато израстващия му черен дроб (Ов.Мет. IV 457; Х 43)

ТИТОН - според мита красивият син на троянския цар Лаомедон, брат на Приам и Хезиона, похитен от Зората (Еос), за когото тя измолва от Зевс безсмъртие, но забравя да поиска и вечна младост (Ов.Мет. IХ 421)

ТИФОН (или Тифаон, Тифоей) - митично чудовище, прадревен сторък великан с необикновен ръст (Ов.Мет. III 303) син на Гея и Тартар, съпруг на Ехидна, баща на Цербер и Хидра. Има сто змийски глави, из които бълва огън, олицетворение на подземните вулканични сили. Въстава срещу боговете и те не устояват пред него, бягат в Египет, където се спасяват под образи на различни животни (Ов.Мет. V 321 и сл., 325 и сл.). Накрая Зевс го побеждава, като хвърля върху него вулкана Етна. Скован под планината, той не престава да бълва оттам огън (Ов.Мет. V 347 и сл., 352 и сл.). По-късно отъждествяван с египетския Сет, неприятел на боговете и бог на смъртта

ТИЦИДАС (І в. пр.Хр.) - римски поет, чиито стихове са загубени

ТИЦИИ - една от трите стари родови триби, основани според легендата от Ромул. Според днешните учени отговаря на сабинския елемент от първоначалното население на града (Лив. І, 13)

ТИЦИЙ, ГАЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римски политик, оратор и поет (Циц., Брут 167)

ТИЦИЙ, СЕКСТ - римски политик, трибун през 99 г. пр.Хр., последовател на Сатурнин

ТИЦИН (дн. Тичино) - ляв приток на река Пад. Мястото, където в 218 г. пр.Хр. Ханибал нанася поражение на римляните (Лив.ХХІ, 15; ХХІ, 52)

ТЛЕПОЛЕМ - митичен герой, син на Херакъл и Астиоха, изгнаник от родината си Аргос. Заселва се на о. Родос, където основава много градове. В Троянската война участвува с девет кораба (Ов.Мет. ХII 538)

ТМОЛ (или Тимол, дн. Боздаг) - планина южно от гр.Сарди в Лидия, Мала Азия (Ов.Мет. II 217; VI 15; ХI 86, 150), според мита също богът на планината, който като съдник в музикалното състезание между Аполон и Пан (или Марсий) се произнася в полза на Аполон (Ов.Мет.ХI 156, 164, 171, 194)

ТОАНТ - митичен цар на остров Лемнос, син на Андремон (Ов.Мет. ХIII 357), баща на Хипсипила. Тя го спасява и му помага да избяга на Кипър, когато лемнийките избиват всички мъже на острова, задето предпочитат пред тях робините си (Ов.Мет. ХIII 400)

ТОГА - характерна римска мирновременна връхна дреха на мъжете, обличана над туниката. Състои се от цял широк кръгъл плат, който се загръща около тялото и пада на дипли, като оставя свободно дясното рамо. Обикновено бяла, при траур - сива. Тога с пурпурна ивица по края (praetexta) носят децата на пълноправните римски граждани до навършване на пълнолетие (17 години), както и магистратите и някои жреци. Царете носели така наречената toga picta (пурпурна, бродирана със злато), каквато в републиканската епоха носят триумфаторите. Домогващите се до магистратура носят избелена до яркост тога (toga candida, оттук “кандидат”). Леките жени носят сива тога. Носенето на необичайно широка и богато надиплена тога е характерно за контетата в Късната Република и Ранната Империя. Обратно, тясната тога е признак за умереност и скромност. Тогата се смята за ярък символ на римския дух и народност: римляните сами се наричат “народът, облечен в тоги” (gens togata), комедията с римски сюжет е “драма, облечена в тога” (fabula togata), а по-силно романизираната част от Галия е “облечената в тога Галия” (Gallia togata). Въпреки това от Август насетне започва бавно да излиза от употреба и да бъде замествана с по-удобно и по-леко облекло, като разните видове наметки и наметала. Все пак тогата си остава задължителна за клиентите, когато се явяват пред своите патрони или ги съпровождат на обществени места. Освен това смъртникът в Рим винаги е обличан в тога, преди да бъде изложен на погребалното легло

ТОЛОЗА (дн. Тулуза) - град в Галия на река Гарумна,. (Ав. Гел. 3,9)

ТООСА - морска нимфа от гръцката митология, според една от версиите родила от Посейдон циклопите

ТОРИЙ, СПУРИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, трибун между 120 и 110 г. пр.Хр. (Циц., За ор. II, 284; Циц. Брут 136)

ТОРКВА - незатворен обръч от желязо, сребро или злато, носен на шията като белег на знатност, като накит или като бойно отличие (Лив. VІІ, 10)

ТОРКВАТ АТИК, АВЪЛ МАНЛИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - консул заедно с Квинт Лутаций през 241 г. пр.Хр., когато е сключен мирът с Картаген след Първата пуническа война (ХХХ, 44)

ТОРКВАТ, ЛУЦИЙ МАНЛИЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 65 г. пр.Хр. (Циц., Брут 239)

ТОРКВАТ, ЛУЦИЙ МАНЛИЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, син на консула за 65 г. пр.Хр., претор 49 г., помпеянец (Циц., Брут 265; 266)

ТОРКВАТ, ТИТ (І в. пр.Хр.) - римски оратор, ученик на родосеца Аполоний Молон и съвременник на Цицерон (Циц., Брут 245)

ТОРКВАТ, ТИТ МАНЛИЙ - знатен римлянин. Сенатор около 78 г. пр.Хр. Кандидатира се неуспешно за консул през 60 г. пр.Хр. (Сал., Заговорът 52)

ТОРКВАТ, ТИТ МАНЛИЙ (ІV в. пр.Хр.) - виден римски пълководец и държавник, консул през 347, 344 и 340 г. пр.Хр., диктатор през 353, 349 и 320 г. Получава прозвището си след единоборството с един гал във войната през 363 (или 360) г. пр.Хр. заради огърлицата (торквата), което смъква от врата му след победата си над него. Като консул през 360 г. по време на войната с латините заповядва да убият сина му, защото не се подчинил на заповед, въпреки че той допринася за победата. По-късно образец за римска дисциплина и дух (Лив.VІІ, 10; VІІ, 26; VІІІ, 5 - 7; VІІІ, 9 - 10)

ТРАБЕЯ - римска връхна дреха, подобна на плащ. Тя не е само обшита с пурпурна ивица като претекстата, но и украсена изцяло с напречни пурпурни или шафранови линии. В най-ранно време носена в тържествени случаи от римските царе. В републиканската епоха се носи от консулите, от конниците при определени церемонии и от някои жреци, например салиите при ритуалната им обиколка на Рим, авгурите и старшите фламини (Лив.І, 41)

ТРАЗИМАХ (ок. 430 г. пр.Хр.) - грък от град Халкедон, учител по философия и реторика в Ати­на (Циц., За ор. III, 59; 128; Циц., Брут 30; Циц., Ор. 39; 40; 175)

ТРАЗИМЕНСКО ЕЗЕРО (дн. Лаго ди Перуджа) - езеро в Северна Етрурия, близо до което през 217 г. пр.Хр. Ханибал разгромява войската на консула Гай Фламиний (Лив.ХХІІ, 4; ХХІІ, 39; ХХІІ, 46; ХХХІІІ, 18)

ТРАЛИ - град в Мала Азия

ТРАНСАЛПИЙСКА ГАЛИЯ - основната част от Галия, която обхваща приблизително територията на днешна Франция и е отделена чрез Алпите от също населената с галски племена долина на р. Пад (Цизалпийска Галия), намираща се на Апенинския полуостров. За разлика от последната, рано попаднала под римска власт и наречена “Галия, облечена в тоги” (Gallia togata), тази дива и нецивилизована в очите на римляните област се нарича “Облечената в панталони Галия” (Gallia bracata; панталоните почти до края на Античността си остават варварско облекло, непознато за гърци и римляни) или “Косматата Галия” (Gallia comata). От средата на ІІ в. пр.Хр. римляните започват завладяването на южните части на Трансалпийска Галия, най-вече по средиземноморското крайбрежие. През 120 г. пр.Хр. там е създадена римска провинция с център гр. Нарбона. Това е най-рано и най-силно романизираната част от цялата Отвъдалпийска Галия. Цялата останала област е завоювана от Гай Юлий Цезар през 50-те години на І в. пр.Хр., което той подробно описва в своите “Записки за Галската война”. В тях има и ценни сведения за бита и обичаите на галските племена. Новозавладените земи са превърнати в провинция с център гр. Лугдунум (дн. Лион) през 52 г. пр.Хр.

ТРАНСПАДАНСКА ГАЛИЯ - северната част от Цизалпийска Галия, намираща се отвъд р. По

ТРАХИН - гръцки град на пл. Ета в тесалийската област Фтиотида, в митологията седалище на цар Кеик и известен със смъртта на Херакъл (Ов.Мет.ХI 627)

ТРЕБИЯ - десен приток на река Пад. При Требия през зимата на 218 г. пр.Хр. Ханибал нанася поражение на обединените армии на консулите Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семпроний (Лив.ІІ, 39; ХХІ, 15; ХХІ, 32; ХХІ, 46; ХХІІІ, 18)

ТРЕЗЕНА - елински град в Източна Арголида, в който в митологични времена царува Питей, син на Пелопс (Ов.Мет. VI 418; ХV 296, 506). Лелег като младеж живее известно време при Питей (Ов.Мет. VIII 567)

ТРИАРИИ - най-възрастните и най-опитните воини в римската армия, които съставляват една трета от легиона - 10 манипули по 60 човека - и се строяват в трета редица зад хастатите и принципите като последен резерв

ТРИАРИЙ, ГАЙ ВАЛЕРИЙ (І в. пр.Хр.) - римлянин, пълководец на Помпей в Гражданската война (Циц., Брут, 265; 266)

ТРИБА - изконното значение на това римско понятие е “племе” и то съответства на гръцката фила. Първоначално това са трите най-големи единици в родовото деление на Рим, отговарящи според някои историци на трите етнически елемента в населението на града - съответно латини, сабини и етруски. Легендата приписва създаването на трите триби на Ромул, а имената им са Рамни (или Рамнензи), Тиции (или Титии) и Луцери. Съществува и теория, че тези три триби са спомен за триделната структура на индоевропейската племенна общност. Според преданието последният римски цар Сервий Тулий (кр. на VI в. пр.Хр.) разделя Рим на 4 нови териториални триби, които ликвидират старото родово деление и след време ще се превърнат в четирите района на града Рим. По-късно са образувани и териториални триби на все по-разширяващата се земеделска земя, принадлежаща на Рим - т.нар. селски триби. Техният брой първоначално е 17, по-късно достига до 31 и заедно със старите 4 градски триби общият брой на тези териториални единици става 35. По триби римските граждани се събират и гласуват в трибутните комиции. По подобен начин на териториални окръзи бива разделяно населението и на други градове (вж. Лив. ХХV, 23; ХХХ, 43)

ТРИБУНАЛ - оформено от пръст възвишение в центъра на римския военен лагер пред палатката на военачалника, откъдето той съди войниците и произнася речи (вж. Лив.ІІ, 12; ХХХ, 15)

ТРИБУНАТ - длъжността на народните трибуни

ТРИБУНИ, ВОЕННИ - щабни офицери в римската армия. Във всеки римски легион има по двама военни трибуни, които се грижат за военната дисциплина, и по четири военни трибуни на разположение на пълководеца. Избират се от конническото съсловие. Службата на военен трибун е началото на римската военна кариера (Сал., Юг. в. 59 и др.; Сал.Заговорът, 59)

ТРИБУНИ, НАРОДНИ (или плебейски) - римски магистрати. Основната им функция в Ранната римска република е защита правата на плебеите срещу произвола на патрициите. Магистратурата е извоювана от плебеите след първата им сецесия (494 г. пр.Хр.). Избирани са с едногодишен мандат на събрание на плебса, председателствувано от плебейски трибун. Първоначално двама, по-късно броят им достига 10. Първоначално са с двама помощници - плебейските едили. Основното им правомощие е ius auxilii (право на помощ), което се състои в това, че всеки трибун може да вземе под своя закрила римски гражданин и дори да го избави от смърт. Домът на трибуна е неприкосновено убежище и самата му власт е свещена и неприкосновена (sacrosancta). Народните трибуни имат правото да арестуват магистрати (ius prensionis). Те имат право да се вмесват в действията на всички магистрати с изключение на диктатора и цензора. Тяхната забрана (intercessio или veto) отменя разпорежданията на магистратите, както и постановления на Народното събрание и на Сената. Те могат да свикват плебейски събрания и сенатски заседания. Властта им е ограничена в границите на града Рим. След включването на плебеите в римския Сенат тяхното значение на плебейски защитници е ликвидирано - те се превръщат в членове на нобилитета. Но и по-късно те остават основни инициатори на законопроекти (вж. Лив.ХХІ, 63 и ХХХ, 43; Ав. Гел. 4,14: 4,18; 6,19: 17,21)

ТРИБУТНИ КОМИЦИИ - събрание на римските граждани по триби, което има важно политическо значение през II - I в. пр.Хр. В трибутните комиции за разлика от по-старите куриатни и центуриатни комиции участвуват всички римски граждани, включително плебеите и безимотните. Тук се разгаря дейността на популарите и особено реформаторското движение на Гракхите

ТРИВИЯ - латинско прозвище на Диана (Армида/Феба) в ролята й на богиня на луната и вълшебствата, почитана по кръстопътищата и сближена с образа на Хеката (Ов.Мет. II 415) Изображенията й често се поставят на кръстопътищата (лат. trivium, от tri- “три” и via “път”)

ТРИЕНС - дребна римска медна монета, равняваща се на една трета от аса. Първоначално 110 г., после (от 268 г. пр.Хр. нататък) теглото й намалява, понеже намалява теглото и на аса (Лив.ХХІІ, 10)

ТРИКЛИНИЙ - помещение за пиршества, където гостите се разполагат върху специални легла за угощение

ТРИНАКИЯ - остров от гръцката митология, където пасат кравите на бог Хелиос. При пристигането там на Одисей и неговите спътници гребците му изяждат няколко крави, с което си навличат гнева на боговете и са поразени от мънията на Зевс

ТРИНАКРИЯ (грц. “триострата” или “триъгълната”) - прозвище на о. Сицилия заради характерната му триъгълна форма или заради трите му носа - Пелор, Лилибей и Пахин (Ов.Мет. V 346, 476)

ТРИОП - митичен тесалийски цар, баща на Еризихтон (Ов.Мет.VIII 751) и дядо на Мнестра

ТРИПТОЛЕМ - в митологията син на елевзинския цар Келей и на Метанира, когото Деметра отглежда по време на гостуването си в Елевзина в търсене на Персефона. Тя го снабдява със семена и го изпраща на собствения си змийски впряг по цялата земя да учи хората на земеделие и на нейния култ (Ов.Мет. V 646, 653). Скитският цар Линк се опитва да го убие коварно и да му открадне дара, но Деметра го превръща в рис (Ов.Мет. V 660)

ТРИТОН - низше морско божество, син на Посейдон и Амфитрита, с човешко тяло, с враснали по плещите пурпурни миди и делфинова опашка, с тризъбец в ръката. Известява волята на Посейдон, като свири в ечаща раковина, с нейните звуци уталожва или вълнува морето (Ов.Мет. I 331 и сл.; II 8; ХIII 919)

ТРИТОНИЯ (или Тритонида) - прозвище на Атина, според едни от морското божество Тритон, според други от беотийската река или либийското езеро Тритон, където преданието гласи, че е родена, според трети от гръцката дума "трито" (глава), защото изскача от главата на Зевс (вж. Ов.Мет. II 783;.III 127; V 269, 645; VIII 548 и др.)

ТРИТОНСКО БЛАТО - блатисто езеро с неустановено местонахождение, което според легендата притежава чудотворна сила: който се потапял в него девет пъти, се превръщал в птица (Ов.Мет. ХV 358)

ТРИУМВИР - член на комисия от трима души

ТРИУМВИРАТ - звание и длъжност на член на комисия от трима души в Рим. В Ранната република има такива комисии за основаването на колонии (tres viri coloniae deducendae), за разпределяне на поземлена собственост (tres viri agro dando), за изпълняване на углавни присъди и надзор над затворите (tres viri capitales) и за устройване на религиозни тържества (tres viri epulones). В Късната република триумвират се нарича най-напред тайното съглашение от 60 г. пр.Хр. между Цезар, Помпей и Марк Крас за съвместни политически действия. След смъртта на Крас и последвалия раздор между Цезар и Помпей т.нар. “първи триумвират” се разпада. Т. нар. втори триумвират се образувапрез ноември 43 г.пр.Хр. от продължителите на линията на убития Цезар Марк Антоний, Марк Емилий Лепид и Октавиан. Той вече има официален статус под името “колегия от трима души за уреждане на държавните дела” (tres viri rei publicae constituendae). Целта им е да добият надмощие в политическия живот и да укротят сенатската опозиция след смъртта на Цезар. Те също така си поделят надзора на римските провинции, като Лепид взема Африка, Антоний - Изтока, а Европа остава за Октавиан. След смъртта на Лепид и последвалия конфликт между Марк Антоний и Октавиан, бъдещия Август, и вторият триумвират достига до своя естествен край (Ав. Гел. 3,9)

ТРИУМФ - в древния Рим празник на победата с религиозен и политически аспект след 231 г. пр.Хр. за военачалниците след решителни победи (но не и при граждански войни), гласуван и заплащан от Сената. Представлява тържествено влизане в Рим на пълководеца и неговата армия. Шествието е предвождано от сенатори и магистрати, след тях се движи колесницата, запрегната с 4 бели коня, на която седи триумфаторът. Той олицетворява в очите на околните Юпитер Капитолийски, чиито атрибути носи. След колесницата вървят воините, носещи плячката и макети на превзетите градове и водещи знатните пленници. По Свещения път шествието стига до храма на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ, където се принасят жертви и се разпределя плячката. След това започват пировете и игрите в цирка. Името на пълководеца, спечелил триумф, записвано в специални списъци, наречени Триумфалните фасти

ТРОГИЛАНСКО ПРИСТАНИЩЕ - пристанищно градче северно от Сиракуза, извън градските й стени (Лив.ХХV, 23)

ТРОЯ (Илион, Пергама) - древен град в Северозападна Мала Азия, близо до морето в областта Троада, между р. Скамандър и притока й Симоент. Основан още в каменната епоха, през IV хил. пр.Хр. Според гръцката митология създаден от Ил, сина на Трос и правнука на Дардан. Затова в гръцките извори градът се нарича още Илион. Многократно разрушаван и заселван - в митовете това е отразено с историята за царуването на Иловия син и баща на Приам Лаомедонт. Първо Аполон и Посейдон помогнали на троянския цар Лаомедон при изграждането на градските стени (Ов.Мет. ХI 208). Поради отказа на обещаното възнаграждение Посейдон наводнил страната и изпратил морско чудовище да яде троянците, а Аполон причинил мор (Ов.Мет. ХI 215). Херакъл обещал да избави Троя от чудовището, преди негова жертва да стане царската дъщеря Хезиона, но при условие, че ще получи ръката й заедно с прочутите коне на Лаомедонт. Излъган в обещанието си, той се отправил на поход за града и го превзел за пръв път заедно с много свои другари, между които особено се проявил героят Теламон. Втората обсада на Троя от гръцките войски е описана от Омир и киклическите поети. Тя е разрушена и опустошена според антични сведения през ХІІ в. пр.Хр., след като троянците девет години отстоявали напора на гръцките воини начело с Агамемнон (Ов.Мет. ХIII 655), които искали да си върнат хубавицата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай и похитена от троянския принц Парис (Ов.Мет. ХI 199). Чрез избягалия знатен троянец Еней Троя се свързва с Рим. Това става във версията на Овидий в съгласие с по-раншно предсказание на троянския гадател Хелен (Ов.Мет. ХV 440). Последен цар на Троя е Приам, загинал при падането на града (Ов.Мет. ХII, 20, 26, ХIII 54, 197, 226, 500, 538, 721; ХV 423, 438, 770 и др.) Градът е разкрит е чрез разкопки през 1868 г. от Х. Шлиман и така съвременните археологически данни потвърждават в общи линии легендарната версия. По археологически данни Троя е достигнала до най-висок разцвет през ІІ хил.пр.Хр. Седмият от многото разкрити пластове се отъждествява развалините на Омировата Троя, за която се разказва в “Илиада” и чието падане се описва във Вергилиевата “Енеида” (вж. Лив. І, 21; І, 23; Верг. Ен. ІІ)

ТРОЯ - област в Северна Италия, в днешния Венециански залив. Според легендата там се установили енетите, водени от троянеца Антенор, преди Еней да достигне Италия (Лив.І, 1)

ТРОЯНЦИ - племе в Мала Азия, основателите и жителите на град Троя. Смята се, че са получили името си от цар Трос. У Вергилий наричани още дарданци по името на своя праотец Дардан

ТУБЕРОН, КВИНТ ЕЛИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, племенник на Сципион Млади, стоик, претор през 123 г. пр.Хр. (Циц., За ор. II, 341; III, 87)

ТУДИТАН, ГАЙ СЕМПРОНИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през129 г. пр.Хр.(Циц., Брут 95)

ТУДИТАН, МАРК СЕМПРОНИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 240 г. пр.Хр.(Циц., Брут 72; Циц., Туск. бес. І,3)

ТУДИТАН, ПУБЛИЙ СЕМПРОНИЙ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски политик, военен трибун през 216 г. пр.Хр., участвува в битката при Кана (Лив.ХХІІ, 50)

ТУДИТАН, ПУБЛИЙ СЕМПРОНИЙ (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 204 г. пр.Хр.(Циц., Брут 58; 60)

ТУКИДИД (460-396 г. пр.Хр.) - гръцки историк от Атина, автор на история на Пелопонеската война, в която за пръв път използува исторически анализ и критика на изворите. Целта на неговото изложение е да направи възможно най-обективно описание пи събитията и да разкрие причинната връзка между тях. Тукидид постига значителни художествени успехи в разказа, вмъквайки в него речи ни действуващи лица. Съчинението му е първокласен извор за историята на Гърция през 5-и в. пр. н. е. (Ав. Гел. 1,11; 17,21; Циц. За ор. II, 56, 57, 93; Брут 27, 39, 43, 47, 6, 287, 288, 294; Ор. 30-32 39, 151, 219, 234)

ТУЛ ХОСТИЛИЙ (VІІ в. пр.Хр.) - легендарният трети цар на Рим, управлявал според преданието от 672 до 640 г. пр.Хр. Разрушава Алба Лонга и преселва жителите й в Рим. Води войни със сабините

ТУЛ, ЛУЦИЙ ВОЛКАЦИЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 66 г. пр.Хр.

ТУЛИАНУМ - подземно помещение на карцера към държавния затвор на Рим, където държат и екзекутират осъдените на смърт. Наречено така по името на легендарния цар Сервий Тулий, от когото според преданието е построен (Сал., Заговорът 55)

ТУЛИЙ, АТИЙ (VІ - V в. пр.Хр.) - предводител на волските по време на войните им с Рим в началото на V в. пр.Хр. (Лив. ІІ, 35 - 40)

ТУЛИЙ, МАНИЙ (VІІ-VІ в. пр.Хр.) - виден римлянин от дълбоката древност, консул 500 г. пр.Хр. (Циц., Брут 62)

ТУЛИЙ, СЕРВИЙ (578-534 г.пр.н.е.) - шестият римски цар. На него се приписва изграждането на градската стена и Сервиевата реформа, която разделяла римските граждани на класи спо­ред имуществения ценз и представлявала преход от родовото към класово общество в Рим.

ТУЛИЯ (VІ в. пр.Хр.) - легендарна римлянка, дъщеря на Сервий Тулий, съпруга на Тарквиний Горди, подбудила го да свали от престола баща й. Преди това, за да се омъжи за него, тя убива неговия брат и сестра си (Лив.І, 59)

ТУНИКА - римска долна дреха, обикновено без ръкави, подобна на гръцкия хитон, върху която извън дома мъжете обличат тога, а жените - стола. Само по туника извън дома си излиза простолюдието. Първоначално без ръкави, стига свободно до глезените, а се пристяга над хълбока с пояс. Туниката, която носят триумфаторите, е пурпурна, украсена с бродирани със злато изображения на палми. През императорската епоха се появяват и туники с ръкави (tunica manicata) (вж. Лив.ХХІІ, 46; ХХХ, 15). в най-древни времена римляните носели под тогата престилка вместо туника. По-късно този обичай да не се облича туника се запазва единствено във фамилията на Цетегите (Хор., Поет., 51)

ТУРДЕТАНИ - най-многобройното племе в Южна Испания, подтиквано от Ханибал към война със Сагунт в 219 г. пр.Хр. (Лив.ХХІ, 6)

ТУРДУЛИ - племе в Южна Испания, обитаващо земите на югоизток от турдетаните (Лив. ХХІ, 14)

ТУРИЙ, ЛУЦИЙ - клиент на Катон по време на един процес.(14.2)

ТУРИЙ, ЛУЦИЙ (І в. пр.Хр.) - виден римлянин, претор през 76 г. пр.Хр. (Циц., Брут 237)

ТУРМА - кавалерийски ескадрон в римската войска, състоящ се от 30 - 40 конници (вж. Лив. VІІІ, 7; ХХХ, 12; ХХХІІІ, 7)

ТУРН - митичен италийски владетел, син на Давн и нимфата Венилия, цар на Ардея и племето рутули, бивш годеник на Лавиния, дъщерята на цар Латин, за чиято ръка води война с Еней и неговите другари (Ов.Мет. ХIV 451, 460). Според един предаден от Овидий късен мит се опитва да подпали корабите на Еней, но майката на боговете Кибела, за да ги спаси, ги превръща в наяди (Ов.Мет. ХIV 530, 540). Макар и подпомаган от Юнона, Турн пада убит във войната (Ов.Мет. ХIV 573; ХV 773; Лив. І, 2; Верг. Ен. passim)

ТУРН ХЕРДОНИЙ (VІ в. пр.Хр.) - легендарна личност, един от ръководителите на Латинския съюз, противопоставящ се на стремежите на Тарквиний Горди да се наложи като водеща фигура в съюза (Лив. І, 50 - 51)

ТУСКИ - друго латинско име на етруските

ТУСКО МОРЕ - латинското име на Тиренско море (Лив. ХХVІ, 19)

ТУСКУЛУМ - древен италийски град в Лациум. Играе активна роля в Арицийския латински съюз. Единствен остава приятелски настроен към Рим, когато след галската война в 390 или 387 г. пр.Хр., възползувайки се от отслабването на Рим, латините се включват във войните срещу него. През І в. пр.Хр. там има чифлик видният римски писатер и оратор Цицерон (Лив. VІІІ, 7; ХХVІ, 9)

ТУЦИЯ - рекичка в Лациум, източно от Рим (Лив. ХХV, 11)

У

УБРИК, ЛОЛИЙ (II в. сл.Хр.) - знатен римлянин, роден в Африка, съвременник на писателя Апулей. Заемал висши обществени длъжности

УЗУКАПИО - един от двата начина за придобиване на собственост в римското право. Представлява придобиване на дадена вещ по давност, когато някой я е използвал непрекъснато в течение две години

УЗУС - един от начините за попадане на жената под властта (manus) на мъжа в римското право. За разлика от официалното бракосъчетание, при узуса се изисква единствено жената да живее непрекъснато като съпруга в дома на мъжа в продължение на една година. Властта на мъжа не важи, ако в рамките на тази година тя спи три поредни нощи извън дома му

УКАЛЕГОН - троянец, споменат в “Енеида” на Вергилий, чиято къща е съседна на дома на Еней и първа пламва при опожаряването на Троя (Верг.Ен. II,311). Оттук “Гори съседът Укалегон” е пословица, изразяваща непосредствена опасност

УЛИКС - латинското име на Одисей. Вж. Одисей

УЛУБРЕ - малко италийско градче в областта Лациум сред Помптинските блата

УМБРИЯ - област в Централна Италия между Етрурия и Адриатическо море (вж. Лив. ХХII, 8 - 9)

УРАН - един от първото поколение гръцки богове, олицетворение на небето, родоначалник на боговете. От брака му с Гея (Земята) се раждат титаните, олицетворения на природните сили. Осакатен, лишен от оплодителната си сила и свален от властта от сина си Кронос

УРАНИЯ - в митологията една от деветте Музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина, покровителка на астрономията (Ов.Мет. V 260)

УТИКА - първата финикийска колония на средиземноморското крайбрежие на Африка, северозападно от Картаген, основана от Тир около VIII в. пр.Хр. Попада под картагенска зависимост през IV в. пр.Хр. През III пуническа война преминава на страната на Рим; след войната става столица на провинцията Проконсулска Африка до 43 г. пр.Хр., когато е основан град Нови Картаген. Преживява най-голям разцвет през II в. пр.Хр. Градът е последно убежище на помпеанците в Гражданската война между Цезар и Помпей (вж. Лив. ХХV, 31; ХХIХ, 28)

Ф

ФАБИИ - стар патрициански род. В 477 г.пр.Хр. в борбата срещу град Вейи загиват 306 представители на рода, които, из­глежда, се опитвали да основат колония независимо от държа­вата (Ав.Гел. 17,21)

ФАБИЙ ЛАБЕОН, КВИНТ - римлянин, консул 183 г. пр.Хр., поет, покровител на Теренций (Циц., Брут 80)

ФАБИЙ ЛИЦИН, МАРК (ІІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул заедно с Отацилий Крас в 246 г. пр.Хр.((Ав.Гел. 10,6)

ФАБИЙ МАКСИМ АЛОБРОГСКИ, КВИНТ - римски политик и пълководец, консул 121 г. пр.Хр. пр.Хр., победител на галското племе алоброги. Построява арка на римския форум, наречена на неговото име (Циц., Брут 107; за арката вж. Циц., За ор. II, 267)

ФАБИЙ МАКСИМ ЕБУРН, КВИНТ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, претор 119 г. пр.Хр., консул 116 г. пр.Хр. (Циц., За ор. I, 121)

ФАБИЙ МАКСИМ КУНКТАТОР, КВИНТ (275 - 203 г. пр.Хр.) - велик римски пълководец и държавник, пет пъти избиран за консул, два пъти за диктатор. По време на Втората пуническа война като диктатор в 217 г. пр.Хр. след разгрома на римската армия при Тразименското езеро прилага тактиката на постепенно изтощаване на Ханибаловата армия, отклонявайки се от решително сражение, за което е наречен “Кунктатор” - “Изчакващия”. Римляните смятат, че на него дължат спасението си във Втората пуническа война (Лив. ХХІІ, 8 - 15; ХХІІ, 38; ХХІІ, 44; ХХІІ, 49; вж. също Сал., Юг. в. 4; Ав. Гел. 2,2; 5,6)

ФАБИЙ МАКСИМ, КВИНТ (ІІІ в.пр.Хр.) - син на Фабий Мак­сим Кунктатор, през 217 г.пр.Хр. служи под властта на баща си. За него се разпространяват много анекдоти, подобни на разказания от Гелий (Ав. Гел.11,2). Консул през 213 г. Умира преди баща си

ФАБИЙ ПИКТОР, КВИНТ (ІІІ в. пр.Хр.) - римски консулар и понтифекс. Поставя началото на римската аналистика със съчинението си “Анали”, в което на гръцки език по години са изложени главните събития на римската история от пристигането на Еней в Италия до Втората пуническа война, в която той сам е участник. По-кьсно съчинението е преведено на латински. Фабий Пиктор познава гръцките, но използва и латинските извори - консулските фасти, аналите, водени от понтифиците, устни предания и частни архиви. “Аналите” на Фабий Пиктор впоследствие са преведени на латински. Той е автор и на съчинение по сакрално право (вж. Лив. ІІ, 40; ХХІІ, 7; Ав. Гел. 1,12)

ФАБРИЦИЙ ЛУСЦИН, ГАЙ (ІV-ІІІ в.пр.Хр.) - знатен римлянин, в по-кьсната традиция пословичен пример за римски добродетели и строгост на нравите, за справедливост и безпощадност. В 278 г.пр.Хр. е консул заедно с Квинт Емилий Пап. Проявява се и с цензорската си стро­гост (Ав.Гел. 1.10; 1.14; 3,8; 4.8;17,21)

ФАВОНИЙ, МАРК (90 - 42 г.пр.Хр.) - оратор, получил обра­зованието си в прочутата родоска школа, противник на втория триумвират. След смъртта на Цезар следва убийците му и след питката при Фарсала загива (Ав.Гел. 15,8)

ФАВОРИН (ІІ в. сл.Хр.) - гръцки ретор и философ, ученик на Дион Хризостом, преподавател по реторика в Рим и Атина. Съчиненията му, написани на. гръцки език, представят знанието в забавна и популярна форма. От неговите “Всеобща история”, “Спомени”, “За изгнанието” са запазени фрагменти. Учител и приятел на Авъл Гелий, споменаван изключително често от последния (Ав.Гел. 1,3; 1.10; 2,1; 2.12; 3.1; 5.11; 11,5; 12.1; 14,1; 16,3; 17,19; 18.1; 20,1)

ФАВЪН - легендарен древен цар в Лациум, син на Пик, внук на Сатурн и баща на Латин (Ов.Мет. ХIV 449)

ФАВЪН (или Фаун) - праиталийско божество на полята и горите, покровител на стадата и пастирите, изобразявано с кози крака и рога (Ов.Мет. VI 329). Фавън е баща на Ацид (Ов.Мет. ХIII 750). По-късно римляните вярват в съществуването на множество фавни, схващани като полубогове на земята и природата (Ов.Мет. I 193; VI 392)

ФАЕТОН - в гръцката митология син на бога на слънцето Хелиос (Ов.Мет. I 751, и на океанидата Климена (Ов.Мет. II 19), приятел на Епаф (Ов.Мет.I 750 и сл.) Понеже се съмнява в произхода си от Слънцето (Ов.Мет. I 755 и сл.), отива в неговия дворец (Ов.Мет. II 19 и сл.) и след като бащата обещава да изпълни желанието му, иска в залог да му се отстъпи за един ден слънчевата колесница (Ов.Мет. II 47 и сл.). Но буйните коне усещят неопитния колар, излизат извън пътя си и опожаряват голяма част от земята (Ов.Мет.II 150 и сл.). За да спаси света, Зевс го поразява с мълнията си, Фаетон пада в река Еридан (Ов.Мет. II 304 и сл.). За него скърбят баща му Хелиос (Ов.Мет. II 329 и сл.; VI 246 и сл.), майка му (Ов.Мет. II 333 и сл.), сестрите му Хелиади се превръщат на тополи, а сълзите има на янтар (Ов.Мет. II 340 и сл.)

ФАЕТУЗА - според митологията най-голямата от Хелиадите (Ов.Мет. II 346)

ФАЛАНГА - боен ред на тежковъоръжената пехота, най-голямата тактическа единица във войската. Представлява плътен блок, широк около 1,5 км, с 8-24 редици в дълбочина, с обща численост около 16-18 хиляди. Главното въоръжение са дълги копия. Фланговете й са охранявани от немногобройни конни отряди. Филип ІІ, използувайки опита на гърците, създава прочутата македонска фаланга, при която воините се сгъстяват в по-плътни на ширина и дълбочина редици (обикновено до 16). Първите шест редици са въоръжени с различни по дължина копия – всяка следваща с по-дълги, достигащи до 5 метра. Пред строя и от двете му страни са разпръснати отряди лековъоръжени пехотинци, които започват боя. На двата фланга се построява прочутата със своята мощ, с числеността и организираността си македонска конница. Фалангата действува ефикасно само в равнинна местност и е по-трудноподвижна от римската манипуларна система (вж. Лив. VІІІ, 8; ХХХІІІ, 7 - 10)

ФАЛАРИКА - дълго метателно копие (Лив. ХХІ, 8)

ФАЛЕРИИ - главен град на италийската област Фалиск, в южната част на Етрурия, с прочути храмове на Юнона и Минерва. Покорен от Рим в началото на ІV в. пр.Хр. след Веи, както гласи преданието - от Марк Фурий Камил (Лив. V, 43; ХХІІ,1)

ФАЛЕРНСКА ОБЛАСТ - северозападната част на италийската област Кампания в подножието на планината Масик, прочута с виното си (ХХІІ, 14 - 15)

ФАМА (лат. "мълва") - олицетворение на мълвата като богиня (Ов.Мет. VIII 267; IХ 138; Х 3). У Овидий (Ов.Мет. ХII 39 и сл.) се описва нейното жилище. Там обитават Доверчивостта, Заблудата, Празната радост, Страхът, Вълнежът и Шепотът (Ов.Мет. ХII 59 и сл.)

ФАМЕС - богиня-олицетворение на глада у римляните

ФАНИЕВ ЗАКОН - римски закон, предложен от консула Гай Фаний в 161 г.пр.Хр. и насочен срещу разточителството. От различни римски автори са ни известни следните клаузи: забрана да се угояват гъски (както е споменато у Плиний), ограни­чаване на разходите по време па празничните дни с игри (Гелий), определяне разходите при банкети (Макробий) (Ав.Гел. 2,24; 20,1)

ФАНИЙ - римски аналист, известен само от свидетелствата на Плутарх, Цицерон и Салустий (Сал.Ист., I, фрг. 4)

ФАНИЙ СТРАБОН, ГАЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, братовчед на едноименния аналист. Консул през 122 г. пр.Хр. пр.Хр., противник на Гай Гракх (Циц., За ор. III, 183; Циц., Брут 99; 100)

ФАНИЙ СТРАБОН, ГАЙ (ІІ в. пр.Хр.) - римски историк и оратор, последовател на Панеций, зет на Лелий. Представител на Средната аналистика. Близък приятел на Сципион Емилиан (вж. Циц., За ор. II, 270; Циц., Брут 81; 99-101; 118; 229)

ФАНИЙ СТРАБОН, ГАЙ (ІІ в.пр.Хр.) - консул в 161 г., въвел законите срещу разточителството на трапезите. Изгонва гръц­ките философи и ритори от Рим, ръководил пратеничества в Илирик и Пергам. (2,24: 15.11)

ФАНТАЗ - един от боговете на сънищата, споменат у Овидий (Ов.Мет. ХI 642)

ФАОН - според легендата красив гръцки младеж от остров Лесбос, в когото е влюбена поетесата Сафо и заради когото се хвърля от една скала в морето

ФАРОС - египетски остров пред пристанището на Александрия в Египет, свързан с континента чрез бент, прочут със своя фар, който е построен при цар Птолемей Филаделф е висок около 110 м (Ов.Мет. IХ 774; ХV 288)

ФАРСАЛ (или Фарсала) - гръцки град в областта Тесалия, на р.Енипей, където на 9 август 48 г. пр.Хр. войските на Цезар и Помпей се сблъскват в повратното сражение на римската Гражданска война. Цезар излиза победител от битката и Помпей бяга от мястото през остров Лесбос в Египет (Ав.Гел. 15,18)

ФАРСАЛИЯ - околността на античния гръцки град Фарсал в Южна Тесалия, място Цезар побеждава Помпей (Ов.Мет. ХV 823). На тази област е посветена и кръстена поемата "Фарсалия" от римския поет Лукан

ФАРФАР (също Фабирас, дн. Фарфа) - малка италийска река, приток на Тибър (Ов.Мет. ХIV 330)

ФАСИС (или Фазис, дн. Рион) - река в антична Колхида, южно от Кавказ (Ов.Мет. II 249; VII 6)

ФАСЦИИ - знак за достойнстовото на висш римски магистрат (претор и консул, както и диктатор). Представлява носен от ликтора сноп пръчки, превързан с ремъци. Когато магистратът е извън Рим, в него се поставя и секира – знак за военните му прерогативи (Лив. ІІ, 7;Ав.Гел.10.3)

ФАУСТУЛ - в римската легенда овчарят, намерил и отгледал Ромул и Рем (Лив. І, 4 - 5)

ФЕАКИ - народ от гръцката митология и епоса на Омир, обитаващ остров Схерия (отъждествяван по-късно с Керкира) и занимаващ се с мореплаване. Пословични с безгрижния си и щастлив живот. след корабокрушението на Одисеения сал героят бива открит от царската дъщеря Навзикая и отведен в двореца при цар Алкиной и царица Арета. Там той бива радушно приет и угостен и разказва за премеждията си (Ов.Мет. ХIII 719)

ФЕБ - прозвище на бог Аполон като бог на светлината и слънцето (със светилище на о. Родос, Ов.Мет.VII 365) и чистотата. На гръцки означава приблизително “блестящият”. Соларният аспект на Феб Аполон скоро е отъждествен и смесен с бог Хелиос.

ФЕБА - прозвище на богиня Артемида (лат. Диана), което тя получава като богиня на луната, след като брат й Аполон бива отъждествен с бога на слънцето и наречен Феб. Олицетворение и прозвище на луната (Ов.Мет. I 11, 476; II 415, 723; VI 216; ХII 35). На гръцки значи приблизително “блестящата”

ФЕБА - титанка, дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Кей (Цей) и майка от него на Лето и Астерия

ФЕГЕЙ - митичен цар на Псофида в Аркадия

ФЕГЕЯ (или Фегия) - по-старото име на гр. Псофида в Аркадия (Ов.Мет. II 244)

ФЕДИМ - според мита един от седемте синове на Ниоба, поразени от стрелите на Аполон (Ов.Мет. VI 239)

ФЕДРА - героиня от гръцката митология, дъщеря на критския цар Минос, втора съпруга на Тезей и мащеха на сина му Хиполит, която се влюбва в заварения си син. Майка на Демофонт и Акамант. След като Хиполит не отвръща на любовта й, Федра го наклеветява пред мъжа си Тезей, той проклина детето си, Хиполит загива, погубен от бог Посейдон, и Федра се самоубива (Ов.Мет. ХV 501)

ФЕДЪР, ГАЙ ЮЛИЙ (І в. пр.Хр. - І в. сл.Хр.) - римски баснописец. Роден в Македония или Северна Гърция, попада в Рим като роб. Освободен от имератор Август, той става част от неговия двор. Автор на 5 книги басни, към които има добавка от още 30 басни. Освен истории за животни в тези няколко книги има анекдоти, митове и легенди, алегории. Повечето от тях са кратки. Федър започва с творби, които са преводи и адаптации на Езоп, за да достигне до самобитност в по-късните си книги. Друго влияние върху него явно са “Сатирите” на Хораций. Той е обвиняван и дори съден заради конкретни политически алюзии в басните си

ФЕЗУЛА (дн. Фиезоле) - град в Северна Етрурия, пострадал много по време на Съюзническата война, след която тук е настанена колония от сулански ветерани. Център на заговорниците на Катилина през 63 г. пр.Хр. (Сал., Заговорът 24; 30; Лив. ХХІІ, 3)

ФЕНА - според легендата съпругата на Перифант, която по нейна молба Зевс превръщ в морски орел, за да не се отделя от превърнатия в орел свой съпруг (Ов.Мет. VII 400)

ФЕНЕЙ - античен град в Северна Аркадия. Наблизо от скала на пл. Килена извира реката Стикс, чиито води според мита са смъртоносни нощем (Ов.Мет. ХV 332)

ФЕНИКС - в гръцката митология син на Аминтор, участник в Калидонския лов, отглежда Ахил и го придружавал в похода до Троя (Ов.Мет. VIII 307)

ФЕНИКС - приказна птица, почитана от египтяните в Хелиополис, която според мита живеела 500 години, самоизгаряла се и отново от пепелта и се възраждала (Ов.Мет. ХV 393, 402). Символ на подмладяването и прераждането

ФЕРЕКИД от Атина (V в. пр.Хр.) - гръцки автор на генеалогии, запазен във фрагменти (Циц., За ор. II, 53)

ФЕРЕКИД от Сирос (VІ в. пр.Хр.) - гръцки писател, автор на митографско съчинение в проза, от което са запазени фрагменти. Един от най-ранните представители на старогръцката проза

ФЕРЕКРАТ (V в. пр.Хр.) - гръцки комедиограф, представител на Старата атическа комедия, чието творчество е достигнало до нас във фрагменти

ФЕРЕНТИН - град на италийското племе херници в Централен Лациум (Лив. ІІ, 38; VІІ, 9; ХХVІ, 9)

ФЕРЕНТИНА - древнолатинско божество. Свещената й гора се намира на югоизток от Алба Лонга, на територията на град Ариция - култовия център на Латинския съюз (Лив. І, 50; І, 52; VІІ, 25)

ФЕРЕТРИН - италийски град в южната част на областта Етрурия (Ав.Гел. 10,3)

ФЕРОНИЯ - древна италийска богиня, почитана от етруските, сабините и латините. Храмът й се намира на планината Соракте в областта на град Капена в Етрурия, където на празника й се събират хора от трите народа. Божество на пролетта, на изворите, на полята и горите, на билките, на подземното царство, близка до Бона Деа. Има и храм в Тарацина, където е почитана като съпруга на Юпитер и отъждествявана с Юнона. В този храм се извършва освобождаване на роби, което я прави особено популярна сред робите и либертините. В 211 г. пр.Хр. Ханибал разграбва храма й (Лив. І, 30; ХХІІ, 1; ХХVІ, 11)

ФЕСТОС - античен град в южната част на остров Крит, с открити чрез разкопки дворец и гробници от минойско и микенско време, в това число прословутият Фестоски диск, съдържащ знаци на още неразчетеното линейно писмо А (Ов.Мет.IХ 669, 717)

ФЕЦИАЛИ - колегия от 20 жреци, които изпълняват функцията на пълномощници на Рим пред чуждите народи и държави за водене на преговори, обявяване на война и сключване на примирие при спазване на много древни религиозни обреди. Според преданието колегията е учредена от Нума Помпилий. Фециалите се избират от знатни семейства и вън от границите на Рим действуват по двама. Единият - вербенарий - носи свещени билки, откъснати от градската крепост на Капитолийския хълм - знак за неприкосновеност и посланичество. Като докосне с тях другиго, прави го Pater patratus - официален пълномощник и говорител. Той държи камък и скиптър –символите на римската власт и сила. При обявяване на война фециалите хвърлят копие в земите на противника, или в посоката, където те се намират, ако са прекалено далеч от Рим. При сключване на мир убиват свиня с кремъчен нож. По-късно загубват пълномощията си и се грижат само за обредите (Лив. І, 23 - 24; І, 32 - 33; VІІ, 9)

ФИГУЛ, ГАЙ МАРЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 156 г. пр.Хр. пр.Хр. (Циц, Брут 79)

ФИДЕНА - сабински град в Лациум, на левия бряг на Тибър, северно от Рим, колония на Алба Лонга. Съюзник на Веи по време на войните му с Рим през V в. пр.Хр. (Лив. І, 15)

ФИДЕНАТИ - жителите на Фидена, сабински град в Лациум на левия бряг ни Тибьр северно от Рим. (17,21)

ФИДЕС - римска богиня, олицетворение на верността, особено към клетвата. Изобразявана като стара жена с класове и кошница, пълна с плодове. Според преданието в Рим й е издигнат храм от Нума Помпилий (Лив. І, 21)

ФИДИЙ (ок. 490-432 г. пр.Хр. пр.Хр.) - прочут гръцки скулптор, живял в Атина и Олимпия. Негово дело са статуята на Атина Партенос в атинския Партенон и статуята на Зевс в големия храм в Олимпия. Скулптурите му са грандиозни, изработени от злато и слонова кост. Днес са запазени само в късни копия с умалени размери (вж. Циц., За ор. II, 73; Циц, Брут 228; 257)

ФИКАНА - латински град на река Тибър, близо до Остия, според преданието превзет от Анк Марций (Лив. І, 33)

ФИЛ - римски политически деец, консул в 136 г. пр.Хр., приятел на Сципион Африкански Млади

ФИЛАМОН - един от легендарните тракийски певци, син на Аполон и Хиона, баща на Тамирис (Ов.Мет. ХI 317)

ФИЛЕЙ - митологичен герой, син на елидския цар Авгий, участник в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 308)

ФИЛЕМОН - легендарен старец от Фригия, живял дълги години в съпружески сговор със своята връстница Бавкида. Единствени Филемон и Бавкида приемат в бедната си хижа пътуващите по земята предрешени Зевс и Хермес. Негостоприемните им богати съседи биват превърнати в птици, местността потъва в блата, а благочестивите старци остават жрец и жрица в храма на боговете, издигнат на мястото на дома им, докато, сломени от годините, се превръщат и двамата едновременно в съседни дървета - той в дъб, тя в липа (Ов.Мет. VIII 631 и сл., 682 и сл., 705 и сл., 714 и сл.)

ФИЛЕМОН (368 или 360 - 267 или 263 г. пр.Хр.) - гръцки комедиограф, предстовител на новата атическа комедия. Комедиите му са предпочитани от неговите съвременници пред тези на Менандър, но от тях днес притежаваме само фрагменти

ФИЛИЙ - според мита приятел на Аполоновия син Кикън, по чието капризно желание извършва три тежки подвига: убива лъв без оръжие, улавя живи два лешояда и довлича с голи ръце бик от олтара на Зевс. Когато отказва да предаде бика на Кикън, той се хвърля от яд в езерото Конопа (Ов.Мет.VII 372)

ФИЛИП II (382 - 336 г.пр.Хр, упр. 359-336 г. пр.Хр..) - цар на Македония, баща на Александър Македонски. Завършва обединението на Ма­кедония, завоюва Тесалия, чист от Епир, Илирия, Тракия. По­ставя основите на македонското господство в Гърция и създал предпоставки за образуването на световна империя. Реорганизира македонската войска и създава македонската фаланга (вж. Циц., За ор. II, 341; III, 141; Циц., Ор. 176)

ФИЛИП V МАКЕДОНСКИ (управлявал 220 - 179 г. пр.Хр.) - македонски цар, водил продължителни борби с гръцките градове и съюзи, които потърсват помощта на Рим за борба срещу него. Съюзник на Ханибал по време на Втората пуническа война, което става повод за войните на Рим и неговите гръцки съюзници с Македония през 215 - 205 и 200 - 197 г. пр.Хр. В 197 г. пр.Хр. римската армия под предводителството на Тит Квинкций Фламинин му нанася решително поражение в местността Киноскефале в Тесалия. След него той трябва да се откаже от неотдавнашните си завоевания в Тракия и Гърция, тоест изобщо от всички владения извън територията на страната си, да предаде на Рим почти целия си флот и да изплати голяма контрибуция. Мощта на държавата му обаче не е сломена и неговата антиримска политика продължава синът му Персей (Лив.ХХІV, 33 - 34; ХХХІІІ, 7 - 10; ХХХV, 13; вж. също Сал.Ист., I, фрг. 55; IV, фрг. 69)

ФИЛИПИ - град в антична Македония (Ов.Мет. ХV 824). В битката при Филипи през 42 г. пр.Хр. триумврите Антоний и Октавиан разбиват Цезаровите убийци Брут и Касий

ФИЛИПИД (ІV-ІІІ в.пр.Хр.) - гръцки комедиограф, един от шести­мата най-забележителни автори на Новата атическа комедия, побеждава многократно в конкурси за комедии в Атина. Припис­ват му се 45 комедии, до нас са достигнали 15 заглавия и 39 фраг­мента (Ав.Гел. 3,15)

ФИЛИРА - в митологията нимфа, майка от Кронос на кентавъра Хирон (Ов.Мет. II 676)

ФИЛИСТ (430-356 г. пр.Хр.) - грък от Сиракуза, историк и политик. Съвременник на Дионисиевците (Лив. II, 57, 94; Циц., Брут 66, 294)

ФИЛОДЕМ (ІІІ в. пр.Хр.) - грък от Аргос, участвувал в отбраната на Сиракуза през 211 г. пр.Хр. Стои начело на укреплението на хълма Евриал и го предава на Марцел, когато разбира, че градът е в ръцете на римляните (Лив. ХХХ, 25)

ФИЛОКТЕТ - митологичен герой, син на тесалиеца Пеант (Ов.Мет.IХ 233, ХIII 313). Запалва кладата, на която се самоизгораря Херакъл, и наследява лъка и отровните стрели на героя (Ов.Мет. IХ 233). В похода към Троя ухапан от змия и гърците, не издържайки на стенанията му и на зловонието на раната, по съвета на Одисей го изоставят на о. Лемнос. Доведен е след десет години пред Троя, защото според оракула Приамовият град не можел да падне без стрелите на Херакълес (Ов.Мет. ХIII 45, 313, 328). Убил в двубой Парис

ФИЛОЛАЙ (ср. V в. пр.Хр.) - гръцки философ-питагореец, учител на Архит (Циц., За ор. III, 139)

ФИЛОМЕЛА - дъщеря на Атинския цар Пандион(Ов.Мет. VI 521), според друга версия на Кекропс, и нимфата Зевксипа, сестра на Прокна, Ерехтей и Бутес. Изнасилена от съпруга на сестра си Прокна, тракийския цар Терей, докато им гостува. Той отрязва езика й, за да не издаде тайната, но тя успява да съобщи на сестра си чрез везбата на на едно платно. Двете убиват сина на Терей и Прокна Итис и сготвят месата му, които поднасят на Терей. Той ги подгонва и превръща Филомела лястовица (според римските поети в славей), Прокна в славей (според римските поети в славей), а Терей – в папуняк (Ов.Мет. VI 451, 475, 502, 511, 554, 572, 601, 657)

ФИЛОМЕЛИЙ - град в Мала Азия, в югоизточната част на Фригия

ФИЛОН (І в. пр.Хр.) - грък от град Лариса в Тесалия, философ от Академията, която оглавява след Клитомах. Пре­селва се в Рим през 88 г. пр.Хр. пр.Хр. (Циц., За ор. III, 110; Циц., Брут 306)

ФИЛОН (ІV в. пр.Хр.) - гръцки архитект, построил арсенал в Атина ок. 300 г. пр.Хр.

ФИЛОС - древен гръцки град в областта Тесалия

ФИЛОСТЕФАН (ІІІ в.пр.Хр.) - от Кирена, приятел или ученик на Калимах. автор на съчинение с антикварно, парадоксографско, митологическо съдържание. Живял в Александрия вероятно като при­дворен поет на Птолемей Филопатор (240—204 г. пр.Хр.) (Ав.Гел. 9,4)

ФИЛОХОР (ок. 340 - 267 г.пр.Хр.) - последният и най-забележителен атидограф (историк и изследван на миналото и забеле­жителностите на Атика: такива са известният Хеланик, Фанодем и др.). Заради симпатиите си към египетския цар Птолемей II убит по настояване на македонския цар Антигон Гонат. Произведението му започвало от митичните времена и завършвало с управлението на Деметрий Полиоркет. Съвремието му било описано подробно и от закостеняла старовремска позиция. Четири книги били посветечш на мантиката, по една — на жер­твоприношенията, празниците и т. н. Запазените над 200 фраг­мента съдържат ценни сведения (Ав.Гел. 15,20)

ФИМБРИЯ, ГАЙ ФЛАВИЙ (І в. пр.Хр.) - римски политик-марианец, син на консула за 104 г. пр.Хр. пр.Хр. (Циц., Брут 233)

ФИМБРИЯ, ГАЙ ФЛАВИЙ (ІІ-І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул 104 г. пр.Хр. (Циц., За ор. II, 91; Циц., Брут 129; 168)

ФИНЕЙ - митически цар на тракийския град Салмидес, ослепил двамата си сина по подбуда на тяхната мащеха, затова наказан от Зевс със слепота, при която полуптиците-полужени харпии му отнасят или замърсявали със смрад храната. От тях го освобождават бореадите Калаис и Зет, след като той научава аргонавтите как да преминат през скалите Симплегади (Ов.Мет. VII 2 и сл.)

ФИНЕЙ - в легендата брат на етиопския цар Цефей (Кефей), чичо и годеник на Андромеда. Когато Персей спасява царската дъщеря от морското чудовище и тя му е отстъпена за жена, на самата сватба Финей напада със свитата си героя, но той го надвива и вкаменил с лицето на Медуза заедно с другарите му (Ов.Мет. V 36, 89, 92 и сл.)

ФИНИКИЙЦИ - семитско племе, населявало областта Финикия на източното крайбрежие на Средиземно море (днес крайбрежната територия на Ливан и Сирия), с главни градове Тир, Сидон и Библос. Като смели мореплаватели и опитни търговци основават свои колонии далеч из островите и бреговете на Средиземно море, от тях най-важен е градът-държава Картаген, който като център на посредническа търговия става съперник на Рим, затова разрушен през 146 г. пр.Хр. от римляните

ФЛАВИЙ, ГНЕЙ - знатен римлянин, курулен едил през 304 г. пр.Хр. (Циц., Брут 186)

ФЛАМИНИ - много древна жреческа колегия, според преданието създадена от Нума Помпилий. Състои се от 15 души, които са задължени да се грижат за култа на определени богове. Трима от тях са старши (maiores): жреците на Юпитер, Марс и Квирин; те се избират от патрициански фамилии. Останалите 12 са свързани с второстепенни божества (Вулкан, Флора, Помона, Кармента и др.) и произхождат от плебейски родове. Главният от фламините - Фламен Диалис, който е жрец на Юпитер - се ползува с известни привилегии: има право на ликтор, на курулно кресло, на тога с пурпурна ивица, но е длъжен да спазва и многобройни забрани. Фламините не могат да се докосват до кон или оръжие, до овца, куче, сурово месо, бръшлян, боб, тесто; не могат да дават клетва, да носят пръстени, да присъствуват на погребение или да се намират в дом, в който има покойник. Домът му, в който той принася жертви на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ, е неприкосновено убежище за молители (Лив. І, 20 - 21; V, 39 – 40; Ав.Гел.1,12; 7,7)

ФЛАМИНИЕВ ПЪТ - път, построен от римския магистрат Гай Фламиний по времето на неговата цензура през 220 г. пр.Хр. Свързва Рим с Аримин, пресича Етрурия и Умбрия (Лив. ХХІІ, 11)

ФЛАМИНИЙ, ГАЙ (поч. 217 г. пр.Хр.) - виден римски военачалник и държавник, произхождащ от плебейски род. Дейността му е свързана със засилването на ролята на плебса след Първата пуническа война. Като народен трибун през 232 г. пр.Хр. в борба със Сената прокарва чрез народното събрание закон за разпределяне на галските земи, завоювани през 285 г. пр.Хр., между римските граждани. Това предизвиква война с галите (225 - 222 г. пр.Хр.). Избран за консул през 223 г., Гай Фламиний не се подчинява на Сената, който се опитва да обяви избора му за незаконен и да го отзове, и нанася решително поражение на галите. Като цензор през 220 г. построява Фламиневия път (Via Flaminia) и Фламиниевия цирк (Circus Flaminius). Консул за втори път през 217 г. пр.Хр., загива в сражението при Тразименското езеро (вж. Лив. ХХІ, 15; ХХІ, 63; ХХІ, 3 - 7; ХХІІ, 44; ХХІІІ, 14; Циц., Брут 57, 77)

ФЛАМИНИН, ТИТ КВИНКЦИЙ - виден римлянин, консул през 123 г. пр.Хр. (Циц., Брут 109, 259)

ФЛЕГЕТОН - една от реките в подземното царство, наричана още Пирифлегетон (Ов.Мет.V 544; ХV 532)

ФЛЕГИЙЦИ - легендарно разбойническо племе в Беотия (Ов.Мет. ХI 414)

ФЛЕГРЕЙСКИ ПОЛЯ ( от грц. phlegrа - "пожарища") - вулканична хълмиста област, родно място на гигантите, където се разразява гигантомахията, според Овидий близо до градовете Куме и Путеоли, западно от Неапол (Ов.Мет. Х 151)

ФЛИУНТ - гръцки град в североизточната част на Пелопонес

ФОБЕТОР - в гръцката митология един от боговете на сънищата, наричат така от хората (със значение “плашещият”), а от боговете - Икел ("подобният") (Ов.Мет. ХI 640)

ФОК - митологичен персонаж, син на егинския цар Еак (Ов.Мет. VII 668) и на нереидата Псамата. Понеже винаги побеждава на състезания несъщите си братя Пелей и Теламон, по подбуда на майка си Ендеида те го посичат (Ов.Мет. VII 477, 795 и сл.; ХI 268). За отмъщение неговата майка Псамата праща бесен вълк сред стадата на Пелей, но сестра й Тетида измолва милост за съпруга си (Ов.Мет.ХI 380 и сл.)

ФОКЕЯ - гръцка йонийска колония на западния бряг на Мала Азия. Когато е обсаден от персите през 534 г. пр.Хр., част от жителите му избягват на остров Корсика близо до западния бряг на Италия и южния на Галия, като на последния основават търговската си фактория Масалия (по-късно Масилия/Марсилия) (Лив. ХХVІ, 19). От фокейския охлюв в древността също се извлича пурпурен екстракт за багрене на тъкани, както от тирийския (Ов.Мет. VI 8)

ФОКИДА - област в Средна Гърция при град Делфи и планината Парнас (Ов.Мет. I 313; V 277)

ФОКИОН (ІV в. пр.Хр.) - атински политик и пълкодец

ФОЛИЙ, МАРК (V - ІV в. пр.Хр.) - върховен понтифекс по време на войната на Рим с галите (390 г. пр.Хр.), обрекъл на боговете старите римляни, а сред тях сенаторите и бившите магистрати, които трябва да останат в незащитения град при нападението на галите (Лив. V, 41)

ФОРБАНТ - митичен цар на злосторното беотийско племе флегийци (Ов.Мет. ХI 414)

ФОРИ - редове пейки в римския цирк, предназначени за зрителите (Лив. І, 35)

ФОРКИНИДИ - прозвище на Горгоните и на техните сестри Граи (Ов.Мет. IV 774), като дъщери на морския дракон Форкин (или Форкис) (Ов.Мет. IV 743)

ФОРМИОН (V в.пр.Хр.) - атински стратег и прочут воена­чалник. Най-блестящи са морските му победи при Патра и Навпакт в началото на Пелопонеската война (429 г. пр.Хр.) (Ав.Гел. 17,21)

ФОРМИОН (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) - популярен за времето си гръцки философ-перипатетик, изнасял според един анекдот беседа пред заточения от Картаген Ханибал (Циц., За ор. II, 75; 77)

ФОРОНЕЙ - в митологията син на Инах (у Овидий негов баща) и нимфата Мелия. В някои легенди се представя като първия човек. Брат или баща (според Овидий: Мет. I 668; II 524) на Ио

ФОРТУНА - римска богиня, олицетворение на съдбата, на непостоянството и несигурността, отъждествена с гръцката Тюхе (Ов.Мет. II 140; V 140; VIII 73; Х 603; ХIII 334). Закрилница на Рим и на Лациум. В Анциум и Пренесте има прочути нейни светилища с оракули. Култът й в Рим е въведен от предпоследния римски цар Сервий Тулий. Той й издига първия храм и учредява празника й на 24 юни, тачен особено от робите и плебеите. Притежава много епитети и във връзка с тях постепенно нараства броят на храмовете и светилищата й. Храмът на Женската Фортуна - Fortuna Muliebris - се намира на 6 км от Рим, близо до Латинския път. Построен е на мястото, където според легендата Кориолан се срещнал с майка си и жена си. В изобразителното изкуство богинята бива представяна забулена, с кормилно гребло и жезъл като кормчийка на човешкия живот, с рога на изобилието и с малкия бог Плутос в ръце, стъпила върху колело или кълбо - символите на превратността на съдбата (Лив. ІІ, 40; ХХІ, 52; ХХІІІ, 19) Нейна дъщеря е богинята на изобилието Копия, която раздава щедростта си от рога на изобилието – рога, по-късно отъждествен с този на речния бог Ахелой, откъртен от Херакъл (Ов.Мет. IХ 88)

ФОРУМ - градски площад, център на обществения живот у римляните. Първият и най-известният е Forum Romanum – площадът в центъра на Рим между Капитолий, Палатин, Есквилин, Виминал и Квиринал, където на всеки девет дни се провежда пазар и където се намират важни храмове и обществени сгради. В северозападната част на Форума се намира курията - сградата, в която заседава Сенатът, а пред нея комициумът - мястото за народни събрания, както и рострите - ораторска трибуна, украсена с трофейни корабни носове (ростри). На Форума се намират също най-древните светилища, символизиращи религиозното единство на града: кръглият храм на Веста в югоизточната част на площада и така нареченият Атриум на Веста, в който живеят весталките. Недалеч от него се намира Регията - царският дом, смятан за дворец на Нума Помпилий, всъщност много древна постройка с план, напомнящ микенския мегарон, в която е съсредоточена определена магично-религиозна власт. В нея се съхраняват свещените предмети на Марс - щитовете (ancilia) и копията (hastae). През Форума минава свещената улица (Via Sacra), по която вървят тържествените процесии към храма на Юпитер Капитолийски. От времето на Републиката са храмовете на Сатурн, на Диоскурите и на Съгласието, както и олтарът на Вулкан. От ІІ в. пр.Хр. на Форума започват да се строят по източен образец базилики - места за обществени събрания и разисквания. На Форума се намира и трибуналът, от който съдел градският претор

ФРЕГЕЛА - град в Лациум на река Лирис (Лив. ХХVІ, 9)

ФРИГИЯ - област в Западна Мала Азия, разположена на изток от Дарданелите и Мраморно море, към която спада и легендарният град Троя (Ов.Мет. ХIII 429). Населена с фригийци, чийто език е известен по множество надписи и се смята за близко родствен на тракийския и гръцкия, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Смята се, че в ХІІ в.пр.Хр. Фригия е населена от тракийски племена, преселили се от Европа. През VIII в. пр.Хр. полулегендарният Мидас, син на Гордион, основава там държава със своя столица Гордион на територията на бившата хетска държава. Около 600 г. пр.Хр. тя пада под лидийска власт, а по-кьсно — под персийска. През 133 г. пр.Хр. Фригия е включена в територията на провинция Азия (Сал.Ист., II, фрг. 61, 70). Езикът и културата на фригийците са далечни наследници на старите анатолийски индоевропейски култури. Основното божество във фригийската религия е Кибела. Фригийците оказват влияние върху елинската религия (култ на Семела, май­ката на Дионис) и елинската музика (фригийски лад). От Фригия според легендата е и баснописецьт Езоп (Ав.Гел. 2,29; 6,16)

ФРИКС - митологичен герой, син на митическия беотийски цар Атамант и на Нефела, брат на Хела. За да не бъде принесен от мащехата си Ино в жертва, той избягва със сестра си на гърба на летящ овен със златно руно, пратен от майка им Нефела. Хела падала по пътя и се удавя в притока, наречен по нея Хелеспонт, а Фрикс стига сам при цар Еет в Колхида. Там по повеля на Меркурий принася овена в благодарствена жертва на Зевс, а руното подарява на царя, който го провесва на дърво в свещения лес на Арес. По-късно за това руно тръгват аргонавтите

ФРИНИХ ( 540 - 470 г. пр.Хр.) - гръцки трагически поет от Атина, ученик на Теспид и по-възрастен съвременник на Есхил. Първата си победа на театрални състезания печели през 511 г. пр.Хр. Творчеството му е достигнало до нас във фрагменти. Има свидетелства за две негови драми по повод реални исторически събития от съвремието му. За първата, “Превземането на Милет”, която разказвала за потушаването на Йонийското въстание срещу персите през 499 г. пр.Хр., той е глобен, задето разплакал зрителите. Втората, “Финикийки”, възвеличавала победата на атинския над персийския флот на остров Саламин

ФРИНОНД - пословичен атински мошеник, живял по времето на комедиографа Аристофан (кр. V в. пр.Хр.)

ФРОНТОН, МАРК КОРНЕЛИЙ (ІІ в. сл.Хр.) - римски оратор и ретор, роден в град Цирта в Северна Африка. Живее в Рим, където е учител по реторика и адвокат. Един от наставниците на бъдещия император Марк Аврелий, виден представител на литературния кръг на архаистите, чийто образец е езикът на най-старата латинска литература (Ений, Плавт, Катон и др.). Запазен е сборник с негови писма, написани в изискан, дори маниерен стил, но без особена дълбочина и оригиналност. Високо ценен в Античността, главно заради речите си, от които до нас не е достигнало почти нищо.

ФРУГИ - прозвище във фамилията на Пизоновците от Калпурниевия род, ознаващо на латински “честен, почтен”

ФРУЗИНОН (дн. Фрозиноне) - италийски град на племето херници в Централен Лациум (ХХVІ, 9)

ФТИЯ - гръцки град в Южна Тесалия, в митологични времена владение на Пелей и родина на Ахил (Ов.Мет. ХIII 156)

ФУЗИЙ, СПУРИЙ (вер. VІІ в. пр.Хр.) - легендарен римлянин, глава на фециалите (pater patratus). Официален пълномощник на Рим при сключването на споразумението между Тул Хостилий и Метий Фуфеций за разрешаване на враждата между Рим и Алба Лонга чрез единоборство между Хорациите и Куриациите (Лив.І, 24)

ФУЛВИЙ ФЛАК НОБИЛИОР, МАРК (ІІ в.пр.Хр.) - римски политик и пълководец, като консул е 189 г.пр.Хр. побеждава гръцкия съюз на етолийците. Неговата почит към гръцкото образование и изкуство не му пречи да донесе в Рим плячкосани от Гърция предмети на изкуството (5,6:12,8)

ФУЛВИЙ ФЛАК, МАРК - римски политик. Привърженик и верен съратник на Гракхите, консул през 125 г. пр.Хр., народен трибун през 122 г. По време на разправата с гракханците на Авентина се опитва да пробие обсадата на хълма и е убит по време на бягството си (Сал., Юг. в. 16; 31; Циц., За ор. II, 285; Циц., Брут 108)

ФУЛВИЙ ФЛАК, МАРК (ІІІ в.пр.Хр.) - консул в 264 г.пр.Хр. заедно с Апий Клавдий Каудекс, покорил етруския град Волсинии. В 246 г. е началник на конницата при диктатора Тиберий Корунканий (Ав.Гел. 17,21)

ФУЛВИЙ ФЛАК, СЕРВИЙ– (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 135 г. пр.Хр. (Циц., Брут 81; 122)

ФУНДАНИЙ ФУНДУЛ, ГАЙ (ІІІ в.пр.Хр.) - първият забеле­жителен римлянин с това име. В 246 г. пр.Хр. е първият плебейски едил, в 243 г. — консул. В 248 г. обвинява консула от предишната година Публий Клавдий Пулхер в държавна измяна, а в 246 г. — неговата сестра в неприлично поведение. Като консул воюва с Хамилкар Барка в Сицилия (Ав.Гел. 10,6)

ФУРИИ - латинско съответствие на ериниите, в древните представи на римляните демони от подземния свят. Рано отъждествени с трите еринии от гръцката митология, те заемат техния мит (вж. Лив. І,59)

ФУРИЙ АНЦИАТ, АВЪЛ (ІІ-І в. пр.Хр.) - римски поет, автор на исторически епос, достигнал до нас във фрагменти (Циц., Брут 132)

ФУРИЙ БИБАКУЛ, ЛУЦИЙ (поч. 216 г. пр.Хр.) - римлянин, квестор в 216 г. пр.Хр., убит при Кана (Лив. ХХІІ, 49)

ФУРИЙ БИБАКУЛ, МАРК (ІІ - І в. пр.Хр.) - римски поет и писател, автор на злъчни епиграми в стила на Катул и на епоса “Секванската война”. Подиграван от Хораций заради помпозния си стил (Хор., Сат. ІІ, 5, 40)

ФУРИЙ КАМИЛ, ЛУЦИЙ (ІV в. пр.Хр.) - виден римлянин, син на Марк Фурий Камил, диктатор в 350 г. пр.Хр. Като консул в 349 г. заедно с Апий Клавдий Крас удържа решителна победа над галите (Лив. VІІ, 25 - 26)

ФУРИЙ КАМИЛ, ЛУЦИЙ (ІV в.пр.Хр.) - диктатор в 350 г., консул в 349 г. заедно с Апий Клавдий Крас, през която спечелва решителна победа срещу галските племена, застрашаващи Рим (Ав.Гел. 9.11)

ФУРИЙ КАМИЛ, МАРК (поч. 364 г. пр.Хр.) - легендарен римски пълководец, пет пъти избиран за диктатор, триумфирал като победител над Веи (396 г. пр.Хр.), над галите, превзели Рим (390 или 387 г. пр.Хр.), над екви и етруски (389 г. пр.Хр.) и отново над галите (367 г. пр.Хр.). Наричан “Ромул”, “баща на отечеството”, “втори основател на града”. Баща на Луций Фурий Камил (вж. Лив. V, 43, V, 49; ХХІІ, 3; ХХІІ, 14; Ав.Гел. 17,21)

ФУРИЙ КРАСИПЕС, МАРК (ІІІ в. пр.Хр.) - пратеник на римския легат в Македония Марк Аврелий Кота до Сената, за да обясни положението на Изток (Лив. ХХХ, 42)

ФУРИЙ ФИЛ, ЛУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 136 г. пр.Хр. (Циц., За ор. II, 154; Циц., Брут 108)

ФУРИЙ, СЕКСТ (VІ - V в. пр. Хр.) - виден римлянин, консул през 488 г. пр. Хр. заедно със Спурий Науций (Лив. ІІ, 39)

ФУФЕЦИЙ, МЕТИЙ (вер. VІІІ в. пр.Хр.) - легендарен диктатор на Алба Лонга, избран за войната с Рим след смъртта на последния албански цар Гай Клуилий (Лив. І, 23; І, 26)

ФУФИДИЙ, ЛУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, приятел на Марк Емилий Скавър (Циц., Брут 112)

ФУФИЙ, ЛУЦИЙ (І в. пр.Хр.) - римски общественик, обвинител на Маний Аквилий в процеса от 98 г. пр.Хр., трибун 91 г., претор 85 г. (Циц., За ор. I, 179; II, 91; III, 50; Циц., Брут 182; 222)

Х

ХАДРУМЕТ (дн. Суза) - финикийско търговско селище на африканското крайбрежие, на 134 км южно от днешния Тунис. Завладяно от Картаген (Сал., Юг. в. 19). Тук избягва Ханибал след битката при Зама (Лив. ХХХ, 35). През III пуническа война съюзник на Рим, заради което получава свобода от римляните, но Цезар я отнема. В края на І в. сл.Хр. е отново свободен град, който процъфтява при Северите (ІІІ в. сл.Хр.)

ХАЗДРУБАЛ (ІІІ в. пр.Хр.) - картагенски пълководец, зет на Хамилкар Барка, след смъртта на когото получава върховното командуване на войските в Испания и продължава завоевателната политика на своя предшественик. През 226 г. пр.Хр. основава град Нови Картаген (днес Картахена) и сключва с римляните договор, според който река Ибър е граница на сферите на влияние на Рим и Картаген в Испания. В 221 г. пр.Хр. е убит в сражение (Лив. ХХІ, 1)

ХАЗДРУБАЛ (поч. 202 г. пр.Хр.) - картагенски военачалник, син на Гисгон, водил военните действия в Испания през 216 - 214 г. пр.Хр. През 206 г. разбит при град Илипа (днес - Алкала дел Рио) от Сципион Африкански. Избягва през Гадес в Африка, където като главнокомандуващ вдига римската обсада на Утика в 204 г. пр.Хр. Лагерът му обаче е изгорен от Сципион, а войската му разбита в 203 г. Обвинен в измяна, той се самоубива преди битката при Зама (вж. Лив. ХХІ, 32; ХХVІІІ, 12; ХХІХ, 28; ХХХ, 12 - 13; ХХХ, 32)

ХАЛКЕДОН (или Калхедон) - гръцка мегарска колония на азиатския бряг на Босфора, основана през 685 г. пр.Хр., чиито жители по-късно участвуват в основаването на другата мегарска колония на отсрещния бряг Византион. Географското положение на двата града им осигурява икономически и политически просперитет и превъзходство по отношение на останалите градове на Понта (Сал.Ист., IV, фрг. 69)

ХАЛКИОПА - митична колхидка, дъщеря на Еет и сестра на Медея (Ов.Мет.VII 51, 54

ХАМАДРИАДИ - другото име на горските нимфи дриади в гръцката митология

ХАМИЛКАР, наречен Барка (Светкавицата) (поч. 229 г. пр.Хр.) - енергичен и способен картагенски военачалник, баща на Ханибал, застанал начело на картагенска армия през 247 г. пр.Хр. и донесъл известни успехи на картагенците. Потушава въстанието на наемниците, робите и зависимото от Картаген местно население, подкрепяно от финикийските градове, което избухва в Африка след края на Първата пуническа война. Скоро след това се прехвърля в Испания, надявайки се да разшири и укрепи картагенските владения там, като вярва, че експлоатирането на природните богатства на Пиренейския полуостров ще му даде възможност и средства да укрепи държавата и армията за бъдеща нова война с Рим. Успешно започва да изпълнява плана си, преодолявайки съпротивата на местните племена, но загива в битка през 229 г. пр.Хр. (вж. Лив. ХХІ, 1)

ХАНИБАЛ (247 - 183 г. пр.Хр.) - велик картагенски пълководец, син на Хамилкар Барка. Оглавява армията на Картаген през 221 г. пр.Хр. на 25-годишна възраст. Нарушава договора между своята страна и Рим за сферите на влияние в Испания и преминава границата по река Ибър, което е началото на Втората Пуническа война. В началото й той преминава от Испания в Италия, като прекосява Пиренеите и Алпите през 218 г. пр.Хр.. Побеждава римляните при Тицин (218 г. пр.Хр.), Требия (218 г. пр.Хр.), Тразименското езеро (217 г. пр.Хр.) и Кана (216 г. пр.Хр.). Последната битка е най-важното поражение, което нанася на римляните, и хвърля Рим в паника. След сражението при Кана се оказва изолиран без подкрепата на Картаген на италийска земя. Усилията му да поведе италийските градове и племена, някои от които съвсем наскоро покорени от Рим, срещу техните нови господари, постигат само частичен успех. След тези неуспешни опити да организира италийското население той е принуден да се върне в Африка. В 202 г. пр.Хр. при Зама претърпява единственото си поражение като пълководец от римските войски под командуването на Публий Корнелий Сципион Стари, получил заради тази битка прозвището Африкански. След войната се опитва да организира за нови антиримски начинания родния си Картаген, но без успех. През 195 г. пр.Хр. избягва при Антиох ІІІ поради опозицията в Картаген срещу него. След победата на римляните в Сирийската война с Антиох Ханибал съгласно договора трябва да бъде предаден на Рим. Той се укрива на остров Крит, после във Витиния. Римляните подкупват витинския владетел Прузий да им го предаде. Разбрал това, Ханибал се самоубива с отрова през 183 г. пр.Хр. (вж. Лив. ХХІ - ХХХV и Сал., Юг. в. 5)

ХАНИБАЛОВА ВОЙНА - така се нарича Втората пуническа война

ХАНОН ВЕЛИКИ (ІІІ - ІІ в. пр.Хр.) - картагенски държавник, противник на агресивната политика на Картаген, предизвикала Втората пуническа война, и враг на партията на Баркидите (рода на Хамилкар и Ханибал). Организатор на мирния договор със Сципион Африкански Стари, сложил края на Втората пуническа война през 201 г. пр.Хр. (Лив. ХХІ, 1; ХХХ, 42)

ХАОНИЯ - крайбрежна местност в северната част на гръцката област Епир (Ов.Мет. ХIII 717)

ХАОНИЯ - област в Северна Сирия.

ХАОС - според гръцката митологична космогония Хаос е божество-персонификация на първичното състояние на света, безначален и възмикнал от Нищото. Хаос ражда от себе си Ереб (Мрака) и Нюкс (Нощта), сетне Хемера (Деня) и Етер. В космогонията на стоическото учение хаосът е зеещо пространство, запълнено с някаква първична материя от мъглявина и мрак (Ов.Мет. I 7, II 299). Понякога демата се употребява от гръцките и римски поети като описание на безкрайната пуста и зееща дълбочина, синоним на подземното царство (Ов.Мет. Х 29; ХIV 404)

ХАРАДЪР - река в гръцката област Фокида

ХАРИБДА - опасен морски въртоп в Сицилийския проток срещу скалата на Сцила, в митологичните представи чудовище, което смуче в алчната си паст морските води заедно с корабите и с цялото им съдържание и след това ги бълва обратно (Ов.Мет. VII 63; VIII 121; ХIII 730; ХIV 75)

ХАРИЗИЙ (кр. IV в. пр.Хр.) - атински оратор от промакедонската партия (Циц.,Брут 268, 287)

ХАРИКЛО - в митологията нимфа, съпруга на кентавъра Хирон и майка на Окироя (Ов.Мет. II 636)

ХАРМАД (ІІ в. пр.Хр.) - гръцки философ от Новата Академия, ученик на Карнеад (Циц., За ор. I, 45; 47; 84-93; II, 360; Циц., Ор. 51)

ХАРМОНИЯ - в гръцката митология дъщеря на Арес и Афродита, съпруга на Кадъм (Ов.Мет. IV 568)

ХАРОН - в гръцката митология мрачният подземен лодкар, който срещу един обол (в латинските версии 1 триент) пренася душата на умрелия със своята лодка през р. Стикс (или Ахерон). Затова гърците, а по-късно и римляните слагат в устата на мъртвите една такава монета (Ов.Мет.Х 73)

ХАРПИИ - същества от гръцката митоголия, грабливи птици с глави на девойки. Отнасят или замърсяват храната на тракийския цар Финей всеки път, когато посяга да яде (Ов.Мет.VII 3 и сл.)

ХАРПОКРАТ (егип. Хар-пе-хрод, Хор като дете) - египетски бог на слънцето и на мълчанието, и изобразяван с десния показалец на уста, йероглифния знак на непълнолетие (Ов.Мет. IХ 692)

ХАСТАТИ - най-младите и неопитни воини в римския легион, въоръжени с дълги копия (hastae). Съставляват една трета от легиона (10 манипули по 120 човека) и при строяване на легиона за бой са на първата линия (Лив. VІІ, 8 - 9; ХХІІ, 34)

ХЕБА - в митологията дъщеря на Хера, родена без баща, богиня-олицетворение на младостта и вечната красота, представяна като млада девойка с венец от цветя и със златна чаша в ръка. Поднася нектара и амброзията на боговете в Олимп, съпруга на обожествения Херакъл, по негова молба подмладява братовчеда му Иолай (Ов.Мет. IХ 400)

ХЕБЪР (дн. Марица) - главната река на областта Тракия, в древността пословична със студените си води. Според мита вакханките разкъсват Орфей и хвърлили главата и лирата му в реката (Ов.Мет. II 257, ХI 50 и сл.)

ХЕГЕЗИЙ (III в. пр.Хр.) - гръцки историк и оратор, родом от Магнезия в Мала Азия. Смятан за един от родоначалниците на азианизма в красноречието. От съчиненията му са запазени фрагменти (Циц., Брут 286; 287; Циц., Ор. 226; 230)

ХЕДИ (лат. "козлета", "козички") - двете най-ярки звезди в лявата страна на съзвездието Колар, избледняването им през зимното слънцестояние в края на м. октомври предвещава в представите на древните бурно време (Ов.Мет. ХIV 711)

ХЕЗИОД (VIII в. пр.Хр.) - прочут гръцки поет (вж. Циц., Брут 15)

ХЕЗИОНА - дъщеря на троянския цар Лаомедон, която Херакъл спасява от пратеното от Посейдон морско чудовище, но я дава за съпруга на бойния си другар Теламон, след като царят не изпълнява обещанието си да възнагради героя с безсмъртните си коне (Ов.Мет. ХI 212, 217)

ХЕКАТА - в гръцката митология богиня, дъщеря на титана Перс, произхождаща от Кария, Югозападна Мала Азия, магьосница с власт над тайнствените природни сили, богиня на нощните привидения, броди в безлунни нощи по гробове и кръстопътища, посрещана от воя на кучетата - нейните свещени животни (Ов.Мет. VII 74, 174). Почита се по кръстопътищата и се призовава при магии (Ов.Мет.VII 241; ХIV 405)

ХЕКСАПИЛОН (гр. “Шестте порти”) - градските порти на Сиракуза, съставени от шест последователни камери, и кварталът около тях в северната част на града

ХЕКТОР - митологичен герой, първородният син на троянския цар Приам и Хекуба, най-храбрият герой в защитата на обсадената Троя повреме на втората Троянска война, почитан от съгражданите си като бог, убит от Ахил. Съпруг на Андромаха, баща на Астианакс. Пронизва с копието си, както е предсказано, първия ахеец, стъпил на троянския бряг - тесалеца Протезилий (от грц. protos - "първи"; Ов.Мет. ХII 67, 69). Когато Ахил се оттегля от битките, Хектор напада гръцкия лагер и за малко не успява да опожари изтеглените на брега вражески кораби (Ов.Мет. ХIII 7, 82). Встъпва в двубой с Аякс и се отдалечава от него незасегнат и без рана (Ов.Мет. ХIII 90, 275, 279). Убива Ахиловия другар Патрокъл и взема Ахиловите доспехи (вж. Верг.Ен. ІІ,275), с които Патрокъл се бил облякъл, за да бъде припознат от троянците като Ахил. След това на свой ред пада от ръката на неговия приятел и отмъстител Ахил, който привързва трупа му зад колесницата си и го влачи около градските стени на Троя пред погледа на троянците (Ов.Мет. ХII 591). Баща му Приам влиза предрешен в гръцкия лагер и измолва от Ахил да върне тялото и да се обяви примирие, докато троянците погребат своя герой с почести.

ХЕКУБА (грц. Хекаба) - според митологията дъщеря на фригийския цар Димант (Ов.Мет.ХIII 620), съпруга на цар Приам, на когото ражда 19 синове и дъщери. При разрушаването на Троя преживява гибелта на всичките си близки, спасява само костите на сина си Хектор (Ов.Мет. ХII 422). При подялбата на пленничките се пада робиня на Одисей (Ов.Мет. ХIII 485). Отведена на брега на Тракийски Херсонес, тя избожда с пръсти очите на трака Полиместор, убил най-малкия й син Полидор (Ов.Мет. ХIII 536, 549, 556, 560 и сл.). Накрая според някои легенди превърната в кучка (Ов.Мет. ХIII 567, 575, 577)

ХЕЛА - митологична героиня, дъщеря на тиванския цар Атамант и Нефела (Ов.Мет. ХI 195 и сл.), сестра на Фрикс. Мащехата й Ино иска Атамант да принесе двете деца в жертва, но в последния момент майка им Нефела изпраща летящ златорун овен, който ги отнася. По пътя Хела пада от овена. Морето, в което се удавя, е наречено по нея Хелеспонт (Ов.Мет. ХI 195)

ХЕЛАНИК (V в. пр.Хр.) - гръцки историк от Митилена на остров Лесбос, съвременник на Херодот. Писал и митографски и етнографски съчинения, автор на първата история на Атина. Достигнал до нас във фрагменти (Циц., За ор. II, 53)

ХЕЛАНОДИКИ - колегия от гръцкия град Олимпия в Елида, занимаваща се с организирането, контрола и съдийството на Олимпийските игри

ХЕЛЕН - в митологията син на Приам и Хекуба, брат на Хектор, прочут троянски гадател. Като пленник предсказва на Одисей и Диомед, че Троя може да бъде превзета само с помощта на Неоптолем (Пир) и Филоктет и че съдбата на града зависела от Паладиона (Ов.Мет. ХIII 99, 335). След падането на Троя откаран от Пир заедно с Андомаха, съпругата на Хектор, в робство в Епир. Там двамата троянци се женят (според съществувалия в Античността обичай левират - след смъртта на по-големия брат вдовицата му се жени за по-младия). Когато Пир умрял, Хелен получава част от земята му и на нея строи град по образец на Троя. Там според по-късната римска легенда дава гостоприемство на Еней и му предсказвал, че ще основе далеч от първата си родина могъщ град (Ов.Мет. ХIII 723; ХV 438, 450)

ХЕЛЕСПОНТ - така се нарича в Античността днешният проток Дарданели заедно с бреговете от двете му страни. Наречен по Хела, която според легендата паднала в него от овена със златното руно, когато тя и брат й Фрикс бягали от своята мащеха (Ов.Мет. ХIII 407)

ХЕЛИАДИ - в митологията дъщери на бога на слънцето Хелиос и на Климена, сестри на Фаетон. От скръб по загиналия си брат се превръщат в тополи (Ов.Мет. II 340 и сл.), а сълзите им в янтар (Ов.Мет. Х 263). От всички тях Овидий споменава поименно Фаетуза (грц. "лъчезарната", Мет. II 346) и Лампеция (грц. "блестящата", "сияйната", Мет. II 348)

ХЕЛИДРА - така в Античността се нарича вид отровна смрадлива змия (Ов.Мет. VII 272)

ХЕЛИКА - в Античността другото име на съзвездието Голяма мечка, значещо на гръцки "въртящо се съзвездие" (Ов.Мет. VIII 207)

ХЕЛИКА - гръцки крайбрежен град в областта Ахея с храм на Посейдон, потънал в морето при земетресение през 373 г. пр.Хр. (Ов.Мет.ХV 293)

ХЕЛИКОН - планина в Западна Беотия, Средна Гърция, вис. 1750 м, едно от седалищата на Музите (Ов.Мет. II 219; V 254, 663). Според легендата живеещият близо до планината поет Хезиод е надарен от Музите с даровете на поетичното слово именно тук

ХЕЛИОПОЛ - град в Долен Египет, посветен на култа към бога на слънцето Амон-Ра, според представите на гърците на титана Хиперион. Името му на гръцки означава “град на Слънцето” (Ов.Мет. ХV 406)

ХЕЛИОС - гръцко божество на слънцето, син на титаните Хиперион и Тея, баща на Хелиадите и на Фаетон, по-късно приравнен с латинския Сол (Ов.Мет.II 340)

ХЕМОНИЯ - старото име на гръцката област Тесалия, извеждано от името на митичния цар Хемон, бащата на Тесал (Ов.Мет. I 568; V 306; VIII 813; ХI 299)

ХЕМУС (дн. Стара планина в България) - планина в Тракия (Ов.Мет. II 219; Х 77) Според мита Хемус и Родопа били брат и сестра, които се обичали греховно и се назовавали неблагочестиво Зевс и Хера, затова били превърнати от боговете в планини, с лице една към друга (Ов.Мет. VI 87 и сл.)

ХЕНА (дн. Ена) - град в централната част на остров Сицилия с прочуто светилище на Деметра/Церера. Според един мит тъкмо тук става отвличането на Персефона от Хадес (Ов.Мет.V 385 и сл.)

ХЕРА - гръцката върховна богиня, дъщеря на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, сестра на Посейдон, Хадес, Хестия и Деметра, майка на Арес, Хеба, Хефест и Илития. Като женско съответствие на Зевс царица на небето и боговете, повелителка на облаците и бурите, покровителка на брака и съпружеската любов, помагачка на бременните жени и родилките. Като митоголичен персонаж често се проявава като властна и ревнива, неумолим враг на жените, богини или смъртни, с които мъжът й Зевс влиза във връзки, както и на тяхното потомство. Известна с преследването на Лето, Йо и Херакъл, погубва с коварството си Семела. Рано отъждествена с римската богиня Юнона

ХЕРАКЛЕЯ - италийска гръцка колония в областта Лукания, на северното крайбрежие на Тарентския залив (Лив. І, 18)

ХЕРАКЛЕЯ ПОНТИЙСКА - мегарска колония и богат търговски град на южния бряг на Черно море, основан около средата на VI в. пр.Хр. Територията й е отстъпена от римляните след много войни на витинските царе. През III Митридатова война разрушена до основи след двугодишна съпротива на римските войски (Сал. Ист. IV, фрг. 69)

ХЕРАКЪЛ - митологичен беотийски и общогръцки народен герой, най-храбрият от всички елински герои (Ов.Мет. ХV 230), син на Алкмена и на Зевс, прелъстил я под образа на съпруга й Амфитрион. Съпруг на Деянира, Мегара и Йола, след обожествяването си - на Хеба. Когато предстои да го роди Алкмена, Зевс се заклева, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Хера, която преследва сина на своята съперница, забавя раждането му, а вместо него се ражда преждевременно друг потомък на Персей - Евристей. Още докато Херкулес е в люлката, Хера му праща две змии, но младенецът задушава всяка от тях с по една ръка (Ов.Мет. IХ 67). Възпитан от мъдрия кентавър Хирон, когото по невнимание наранява с отровна стрела и му причинява такива болки, че най-накрая раненият пожелава да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре (Ов.Мет. II 649 и сл.). Когато друг път пожелава да слезе на брега на о. Кос и островитяните го вземат за морски разбойник и отблъскват, той убива царя им Еврипил (Ов.Мет. VII 363). За да спечели Деянира за съпруга, надвива в двубой съперника си речния бог Ахелой (Ов.Мет. IХ 8 и сл.). Убива кентавъра Нес, когато той се опитва да отвлече жена му, със стрелата, потопена в кръвта на Лернейската хидра (Ов.Мет. IХ 104, 120 и сл.). За отмъщение кентавърът предава на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов (Ов.Мет. IХ 119 и сл.). След време тя решава да си послужи с нея пред Херкакъл (Ов.Мет. IХ 137 и сл.) и така причинява мъчителната му смърт - от нетърпими страдания той се самоизгаря (Ов.Мет. IХ 137 и сл.), след като хвърля в морето Лихас, приносителя на убийствения подарък (Ов.Мет. IХ 211 и сл.). Пред смъртта си Херакъл припомня на боговете прочутите си подвизи, които извършва в служба на Евристей и по внушение на Хера: I. Удушава с ръце Немейския лъв, защото той е неуязвим за оръжие, кожата му взема за мантия, а главата му за шлем (Ов.Мет. IХ 197). - II. Умъртвява Лернейската хидра с многото змийски глави, от които едната безсмъртна, и потопява стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни (Ов.Мет. IХ 69, 192 и сл.) - III. Улавя в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъра Керинейска кошута, като я гони цяла година (Ов.Мет. IХ 188) - ІV. Избива или прогонва с подарено му от Атина Палада кречетало Стимфалските птици (Ов.Мет. IХ 187). - V. Улавя в мрежа Еримантския глиган, който се крие в планината Еримант и опустошава с набези полята на Аркадия, след като го гони до върха на планината, където зверът затъва в дълбокия сняг (Ов.Мет. IХ 192). На път за Еримант е нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя, родени от Нефела, но прогонва едни от тях с главни, други със стрелите си (Ов.Мет. ХI 191; ХII 541; ХV 284 и сл.) - VI. Изчиства пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуска през тях течението на реката Пеней (Ов.Мет. IХ 187). - VII. Укротява дивия критски бик и на гърба му преплава морето до Маратон (Ов.Мет. IХ 186). - VIII. Надвива тракийския цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци, а конете откарва в Микена, където Евристей ги принася в жертва на Хера (Ов.Мет. IХ 196). - IХ. Грабва златния пояс или колан на царицата на амазонките Хиполита и го поднася на Адмета, дъщерята на Евристей (Ов.Мет. IХ 189). - Х. Отвлича от западния край на света стадата от крави на триглавия великан Герион (Ов.Мет. IХ 194). - ХI. Отнася трите златни ябълки от градината на Хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон, като с хитрост накарва гиганта Атлант да му ги откъсне, додето Херкулес поема за малко на раменете си небесния свод (Ов.Мет. IХ 190). - ХII. Най-тежкият подвиг: извежда от подземното царство триглавото куче Цербер, което пазело вратите на Тартар (Ов.Мет. IХ 185). Междувременно убива кръвожадния египетски цар Бузирис (Ов.Мет. IХ 182), задушава във въздуха либийския великан Антей (Ов.Мет. IХ 183). След дванадесетте си подвига е освободен от служба при Евристей. По-късно убива изпратеното от Посейдон морско чудовище и спасява от него дъщерята на троянския цар Лаомедон Хезиона и завладява Троя, когато царят не изпълнява обещанието си да го възнагради с конете си, получени от Зевс за похитения негов син Ганимед (Ов.Мет. ХI 213; ХIII 23). Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, Херакъл поверява лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант (Ов.Мет. IХ 233), а пленницата си Йола дава за жена на сина си Хил (Ов.Мет. IХ 278 и сл.). От пламналата клада героят е възнесен от Атина Палада на Олимп, където Зевс го дарява с безсмъртие и го ощастливява с нова съпруга - миловидната Хеба, а Хера престава да враждува с него (Ов.Мет. IХ 241-273).

ХЕРЕНИЙ, ГАЙ - народен трибун през 80 г. пр.Хр., когато се бори срещу предложението на Сула да се присъди триумф на Гней Помпей. През 76/75 г. военачалник на Серторий в отсамна Испания, загива при Валенция (Сал.Ист. II, фрг. 98)

ХЕРЕНИЙ, МАРК (нач. І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 93 г. пр.Хр. (Циц., Брут 166)

ХЕРКУЛАН (лат. Херкуланеум) - малък италийски град в областта Кампания, разположен между Неапол и Помпей (Ов.Мет. ХV 711). За основаването му не се знае нищо, според Ливий (Тит. Лив.VІІ, 25) става подвластен на Рим след Самнитските войни. В Съюзническата война е на страната на италийските градове, но бързо се предава, за което е помилван и е третиран по-меко от Помпей. По време на Късната република има статута на муниципия. В него се заселват като колонисти първоначално ветерани на Сула, а по-късно свои вили там строят знатни римляни, според някои вероятно и самият Цицерон. В ранната императорска епоха дори членове на фамилията на принцепса имат имения в Херкулан (Сен., За гнева, 3). Градът е унищожен заедно с Помпей при голямото изригване на Везувий през 79 г. сл.Хр. (описано у Плин., Писма, VІ 16, 20). В съвременните разкопки на Херкулан са открити множество съхранени от лавата папирусни свитъци на гръцки и латински, включително фрагменти на влиятелния в Рим гръцки стоически философ Посидоний

ХЕРКУЛЕС - римското име на гръцкия герой Херакъл. Култът му е пренесен много рано в Рим, вероятно от някоя съседна гръцка община, може би Куме. Установяването му се свързва с легендарния аркадски цар Евандър, на когото героят гостува, след като убива великана Как, откраднал му кравите на Герион. Макар че Херкулес е почитан като чужд бог в Рим, тук към функциите му се прибавят нови - той става покровител на търговците, които сключват договорите си около неговия олтар на Пазара за добитък и се кълнат в негово име (оттук много употребяваният латински клетвен израз mehercule или mehercle). Така той става и покровител на клетвата (Лив. І, 7; ХХІІ, 1; ХХVІ, 10; ХХІХ, 28)

ХЕРКУЛЕС ФИНИКИЙСКИ (или Херкулес Либийски) - финикийският бог Мелкарт, едно от главните божества на Картаген. Там неговият култ е асимилиран от култа на римския Херкулес (Сал., Юг. в. 18; 85; 89)

ХЕРКУЛЕСОВИ (ХЕРАКЛОВИ) СТЪЛБОВЕ (дн. Гибралтар) - Нос в провинция Испания Бетика, крайната западна точка на Средиземно море, първоначално считан от древните за една от крайните точки на света. Според легендите достигната от Херакъл (Херкулес) и там той поставя за спомен два стълба

ХЕРМ - река в Лидия в Мала Азия, близо до столицата на някогашното Лидийско царство Сарди, известна със златния си пясък и допринесла много за богатството на лидийците - неслучайно те са изобретателите на монетосеченето, а името на последния им цар Крез е пословично

ХЕРМАГОР (ІІ-I в. пр.Хр.) - гръцки ретор от Темнос, разработил подробна реторическа учебна система и създал класификация на правните положения. основател на прочутата реторическа школа. Повлиял на Цицерон, Квинтилиан, Хермоген и по-късната правна мисъл. Системата му се налага като задължителна в реторските школи. Запазен във фрагменти (вж. Циц., Брут 263; 271)

ХЕРМАНДИКА (дн. Саламанка) - град на племето вакцеи в Тараконска Испания, превзет от Ханибал в 220 г. пр.Хр., (Лив. ХХІ, 5)

ХЕРМАФРОДИТ - според легендата красивият син на Хермес и на Афродита, наречен по имена на двамата (Ов.Мет. IV 291), отблъснал любовта на влюбената в него изворна нимфа Салмакида. Когато се къпе в извора й, по нейна молба боговете сливат двамата в едно двуполово същество (Ов.Мет. IV 382 и сл.)

ХЕРМИНИЙ, ТИТ (VІ в. пр.Хр.) - легендарен римски военачалник по време на войната с етруските в 509 г. пр.Хр. (Лив. ІІ, 10 - 11)

ХЕРМОДОР (ІІ в. пр.Хр.) - гръцки архитект от Саламин, строител на храма на Марс в Рим (Циц., За ор. I, 62)

ХЕРНИКИ (или Херници) - италийско племе племе в източен Лациум с главен град Анагния (днес - Анани) (Лив. І, 40; І, 53; VІІ, 9)

ХЕРОДОТ (V в. пр.Хр.) - прочут гръцки историк (вж. Циц., За ор. II, 55; Циц., Ор. 39; 186; 219)

ХЕРОС - в религиозните представи на гърци, римляни и някои други антични народи (напр. траките) герой от полубожествен произход или смъртен, извършил необикновени подвизи, обожествен след смъртта си. Полубог, който се намира една степен по-ниско от същинските божества. Почита се като хтоничен дух и жертви се поставят на гроба му (Ов.Мет. VII 410; VIII 567, 573; Х 290; ХIII 879; ХIV 461)

ХЕРОФИЛА - според преданието първата гръцка Сибила, предсказвала в йонийския град Еритра в Мала Азия

ХЕРСА - в митологията една от трите дъщери на Кекропс, на които Атина поверява в затворено ковчеже младенеца Ерихтоний, пазен отвътре от дракон, с поръка да го съхраняват, без да го отварят (Ов.Мет. II 558, 724). Сестрите не изпълняват заръката и биват наказани. В Херса се влюбва Хермес, омаян от хубостта й (Ов.Мет. II 726, 739, 747, 804, 809)

ХЕРСИЛИЯ - в легендата за основаването на Рим една от похитените сабинянки, съпруга на Ромул, след неговото обожествяване въздигната на небето и съединена с основателя на Рим като богиня Хора (Лив. І, 11; Ов.Мет. ХIV 829, 839, 848)

ХЕСПЕР (грц. "вечер, запад"; лат Веспер) - в гръцката митология бог на вечерницата и на вечерта, баща на Кеик и според една от версиите на Хесперидите. По-късно изобщо поетично и митологично име на звездата Вечерница у древните (Ов.Мет. V 441)

ХЕСПЕРИДИ - нимфи от гръцката митология, родени от Нюкс, Хеспер или Атлант (Ов.Мет. ХI 114). Те са три - Егла, Еритея, Аретуза - и обитават западния край на света (на гръцки hesperos освен “вечер” значи и “запад”). Там те пазят заедно със стоокия дракон Ладон, подарък от Гея за сватбата на Зевс и Хера, градината с дървото, на което растат чудни златни ябълки. Херакъл ги открадва като единадесети от 12-те си подвига. Според друга версия и дървото е дар от Гея по случай женитбата на Хера със Зевс

ХЕСПЕРИЯ - в митологията нимфа (Ов.Мет. IХ 771), дъщеря на речния бог Кебрен. Умира, ухапана от змия, докато бяга от влюбения в нея Есак (Ов.Мет. ХI 768 и сл.)

ХЕСПЕРИЯ - поетично название първо в гръцката, после и в латинската поезия, означащо на гръцки буквално “Западна страна”. За гърците, а оттам и за някои силно повлияни от елинската поезия и митология римляни като Хораций и Вергилий, това е Италия. За римляните обикновено това е Испания или Западна Африка

ХИАДИ - седем нимфи, дъщери на Атлас, отгледали малкия Дионис на планината Ниса. Превърнати в звезди в главата на съзвездието Телец, изгревът им според гърците на небето през м. май означавал дъжд (Ов.Мет. II 595; ХIII 293)

ХИАНТИ - митическите прадревни жители на Беотия

ХИАЦИНТ - според легендата красив младеж от Амикла при Спарта (Ов.Мет. Х 162), син на Ойбал (Ов.Мет. Х 196; ХIII 396), любимец на Аполон (Ов.Мет. Х 185, 217). При игра богът го наранява смъртно с диска си и в скръбта си прави да пръкне от кръвта му тъмночервеното цвете хиацинт (или перуника). На дъното на чашката му върху листата древните различават буквите АI АI (АЙ АЙ) - жалостните стонове на Аполон. В друга легенда в същото цвете се превръща след смъртта си и гръцкият герой Аякс. При него същите резки се тълкували като първите букви от името му (грц. АIАС) (Ов.Мет. Х 208; ХIII 395 и сл.)

ХИАЦИНТИИ - в Спарта тридневни годишни празненства в чест на прадревно божество на пролетта, оприличено по-късно на младежа Хиацинт. През първия ден се принасят жертви, през следните два дни се устройват весели шествия с бръшлянови венци и състезания, най-вече на хвърляне на диск и надбягване (Ов.Мет. Х 218 и сл.)

ХИЕМПСАЛ (104 - 61 г. пр.Хр.) - нумидийски цар (вж. Сал., Юг. в. 10 и сл). Писал съчинение Пуническите войни, което споменава само Салустий (пак там, 17)

ХИЕРОН ІІ (ІІІ в. пр.Хр.) - гръцки тиран, владетел на Сиракуза от 269 до 215 г. пр.Хр. От 254 г. е съюзник на Рим във войните с Картаген (Лив. ХХІV, 33 - 34; ХХV, 24)

ХИЕРОНИМ (ІІІ в. пр.Хр.) - сиракузки тиран в 215 - 214 г. пр.Хр., внук на Хиерон ІІ, сключил договор с Картаген и започнал военни действия срещу Рим (Лив. ХХІV, 33)

ХИЛ - най-старият син на Херакъл от Деянира, съпруг на Йола. След смъртта на баща му Евристей пренася дивата си омраза към него (Ов.Мет. IХ, 279). Водач първия поход на Хераклидите за завземането на Пелопонес. Този поход претърпява неуспех и войската му е напълно разбита

ХИЛА - гръцки град в областта Беотия (Ов.Мет. ХIII 683)

ХИЛАС - герой от гръцката митология, син на Теодамант, любимец на Херакъл, съпровождал последния в Аргонавтския поход. В Мизия (Мала Азия), когато аргонавтите слизат на сушата, Хилас отива да гребне вода от един извор за обеда на Херакъл, но е отвлечен безследно заедно с урната от изворните нимфи. Напразно след това Херакъл дълго време го дири. На него е посветена една идилия на Теокрит

ХИЛОН (вер. VІІ в. пр.Хр.) - легендарен гръцки мъдрец от Спарта, считан за един от Седемте мъдреци

ХИЛОНОМА - в митологията красива кентавърка, любима на кентавъра Килар (Ов.Мет. ХII 404 и сл., 423)

ХИМЕНЕИ (епиталамии) - в Елада, а по-късно и в Рим, сватбени хорови песни, предимно в хекзаметри, които се пеят в навечерието на сватбата и при въвеждането на невестата в дома на младоженеца (Ов.Мет. ХII 215)

ХИМЕНЕЙ (или Химен) - в елинската митология бог-олицетворение на сватбената песен, син на Аполон и музата Калиопа, или на Афродита, представян като красив младеж в шафранова дреха, крилат, носещ венец от риган, свещено растение на Афродита, в дясната ръка държащ факел, а в лявата було, с което забулва невестата. Призоваван със сватбените песни хименеи (Ов.Мет. I 480; IV 758; VI 429; IХ 762; 765, 796, Х 1)

ХИМЕРА - град в Сицилия

ХИМЕРА - митическо чудовище от Ликия в Мала Азия, изригващо огън, според Омир представлява отпред лъв, в средата коза и отзад дракон (Ов.Мет. VI 339; IХ 647)

ХИМЕРА - река в Северна Сицилия, вливаща се в морето близо до едноименния град, недалеч от която през 211 г. пр.Хр. римляните нанасят поражение на обединените сили на гърците и картагенците (Лив. ХХІ, 9)

ХИМЕТ - планински масив в гръцката област Атика, прочут с меда си. Произвежда също и синкавобял мрамор, използван най-вече за декоративните елементи по капитела на колоните (Ов.Мет. VII 703)

ХИМИЛКОН (ІІІ в. пр.Хр.) - картагенски военачалник, командувал флота по време на Втората пуническа война. Участвува активно във военните действия в Сицилия през 214 - 211 г. пр.Хр. (Лив. ХХІV, 34; ХХV, 23)

ХИОНА - в митологията дъщеря на Дедалион, обикната едновременно от Хермес и от Аполон, ражда от двамата синове-близнаци, които наследяват бащините качества: хитреца Автолик от Хермес и делфийския певец и поет Филамон от Аполон. Артемида й пронизва езика със стрелата си, задето тя подценява нейната хубост (Ов.Мет. ХI 301 и сл.)

ХИОС - голям гръцки остров в Егейско море срещу малоазийския бряг (Ов.Мет. III 597), прочут със своето вино, един от центровете на Дионисовия култ

ХИПАН (дн. Бут) - река в Скития (Ов.Мет. ХV, 285)

ХИПАНИС - един от троянците-другари на Еней във Вергилиевата “Енеида” (наред с Рифей, Епит и Димант), които заедно с него се опитват да спасят падащия си в ръцете на гърците град. Имената им не се срещат у Омир (Верг.Ен. ІІ,339-341; 425)

ХИПЕЛА - малък град в южните поли на пл. Тмол, южно от Сарди в Лидия, Мала Азия (Ов.Мет. VI 13, ХI 152)

ХИПЕРБОЛ (кр. V в. пр.Хр.) - атински демагог от времето на Пелопонеската война (Циц., Брут 224)

ХИПЕРБОРЕИ - митически народ, живеещ във вечно щастие в крайния Север и почитал Аполон в един от ранните му образи. При хипербореите богът се оттегля всяка есен на своя впряг от лебеди, за да се завърне през пролетта

ХИПЕРИД (ІV в. пр.Хр.) - атински оратор, съмишленик на Демостен, влязъл в канона на Десетте атически оратори (Циц., За Ор., I, 58; II, 94; III, 28; Брут, 36, 67, 68, 138, 285, 290; Ор., 90, 110)

ХИПЕРИОН - титан, син на Уран и Гея, баща на бога на слънцето Хелиос (Ов.Мет. IV 192, 241). Често се отъждествява със самото Слънце (Ов.Мет. VIII 565; ХV 407)

ХИПЕРМНЕСТРА (или Хиперместра) - в митологията една от петдесетте белиди, която единствена пощадява съпруга си Линкей през първата брачна нощ

ХИПИЙ (V в. пр.Хр.) - гръцки софист от Елида, изобразен от Платон в диалозите “Големият Хипий” и “Малкият Хипий” (вж. Циц., За ор. III, 127; 128; Циц., Брут 30; 292)

ХИПОДАМ - митогогичен персонаж, баща на нимфата Перимела (Ов.Мет. VIII 593)

ХИПОДАМЕЯ (или Хиподама, наричана още Деидамея и Исхомаха) - според легендата годеницата на царя на лапитите Пиритой, заради която избухвала битката между лапити и кентаври (Ов.Мет. ХII 210, 224; ХIV 670)

ХИПОДАМИЯ - дъщеря на царя на пелопонеския град Пиза Еномай, чиито женихи трябва да се състезават с колесници с Еномай за ръката й. Всички се провалят и биват убити от баща й, докато не се появява Танталовият син Пелопс. Той подкупва кочияша на Еномай Миртил и печели състезанието, след като Миртил сменя металните жегли на бащината й колесница с восъчни. След това Хиподамия става Пелопова жена и ражда от него Атрей и Тиест. Междувременно Пелопс се е отървал от кочиаша Миртил, който при смъртта си проклина него и рода му. Като едно от първите деяния, предизвикани от проклятието, Тиест и Атрей убиват заедно с майка си Хиподамия заварения си брат Хризип, син на Пелопс от нимфата Аксиоха

ХИПОКООНТ - митичен цар на Амикла в Лакония, брат на Тиндарей. Изпраща синовете си да участвуват в Калидонския лов (Ов.Мет. VIII 314)

ХИПОКРАТ (V - ІV в. пр.Хр.) - гръцки лекар от остров Кос. Съчиненията, които вървят под негово име, са писани от различни автори, но повечето от тях са именно от времето, когато е живял Хипократ (вж. Циц., За ор. III, 132)

ХИПОКРАТ (ІІІ в. пр.Хр.) - гръцки политик, един от водачите на прокартакенската партия в Сиракуза, успява да завземе властта в 214 г. пр.Хр. Заедно с картагенския началник на флота Химилкон предприема опити да отнеме от римляните някои части от Сицилия. Разбит окончателно в 211 г. пр.Хр. (Лив. ХХІV, 33; ХХV, 23; ХХV, 25)

ХИПОКРЕНА (дн. Крио Пагади) - изворът на Музите в планината Хеликон, според легендата бликнал след удар от копитото на крилатия кон Пегас (Ов.Мет. V 256)

ХИПОЛИТ - герой от гръцката митология, син на Тезей, отблъснал с възмущение любовните предложения на мащехата си Федра. За да си отмъсти, задето я е отблъснал, тя го наклеветява пред Тезей, че иска да я изнасили. Тезей изгонва Хиполит от Атина и призовава Посейдон да го накаже. А последният кара да излезе от морето един страшен бик, който подплашва конете на Хиполит, те го повличат и го убиват. Федра, като вижда трупа на загиналия Хиполит, се самоубива

ХИПОЛИТА - легендарната царица на войнствените амазонки, които живеели на бреговете на р. Термодон в Северна Мала Азия. Херакъл й отнема вълшебния пояс или колан като свой девети подвиг (Ов.Мет. IХ 189).

ХИПОМЕН (друго име Меланион) - според мита беотийски младеж (Ов.Мет. Х 588), син на Мегарей, правнук на Посейдон (Ов.Мет. Х 605, 665), надвил с хитрост, на която го подучила Афродита, в надбягване ловджийката Аталанта и така спечелил я за съпруга. Богинята обаче превръща двамата в лъвове, защото забравят да й благодарят (Ов.Мет. Х 575, 587, 608, 632, 639, 651, 658, 668, 690)

ХИПОН (дн. Бона) - град в римската провинция Проконсулска Африка, западно от Утика (Сал., Юг. в. 19)

ХИПОНОЙ - истинското име на коринтския герой Белерофонт

ХИПОТЕС - митологичен персонаж, баща на господаря на ветровете Еол (Ов.Мет. ХI 431; ХIV 224)

ХИПСЕЙ, МАРК ПЛАВЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - знатен римлянин, консул през 125 г. пр.Хр. (Циц., За ор. I, 166)

ХИПСИПИЛА - според легендата дъщеря на Тоант, царя на Лемнос. Когато през една нощ жените на острова избиват всички мъже, защото предпочитали робините пред тях, единствена тя пощадява баща си и му помага да избяга. След това става царица на женската държава (Ов.Мет. ХIII 399)

ХИРИЯ - в легендата майка на Кикън. Помислила, че синът й загинал, от скръб се стопява в сълзи и се превръща в езеро с нейното име (Ов.Мет. VII 371, 380)

ХИРОН - герой от гръцката митология, добър и мъдър кентавър, син на Кронос и океанидата Филира. С вид на кентавър, тоест между кон и човек, защото Кронос се превръща на кон и избягва, когато е изненадан с Филира от съпругата си Рея. Живее в пещера на планината Пелион в Тесалия, където според легендата поради изобилието от билки се зародила медицината. Събира лековити билки и се смята за първия лекар. Възпитател на герои като Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Асклепий (Ов.Мет. II, 633), учи ги на езда, лов, боравене с оръжие, музика и медицина. Храни малкия Ахил с мозъка на мечки, лъвове, глигани. Дъщеря му Окироя притежава пророческа дарба, тя му предсказала бъдещето (Ов.Мет. II 660). Наранен по невнимание с отровна стрела от Херакъл. Измъчван от отровата, той се отказва от безсмъртието си в полза на Прометей

ХЛАМИДА - широка горна вълнена дреха у гърците, подобна на плащ, често богато украсена

ХОР - египетският бог на лятното слънцестоене, син на Изида и Озирис. В един от аспектите си наречен Харпократ (Ов.Мет. IХ 692)

ХОРА (или Хора Квирини) - римското име на въздигнатата на Олимп като богиня Херсилия, съпругата на Ромул (Ов.Мет. ХIV 851).

ХОРАЦИИ - древен римски род. Към него принадлежат тримата братя-близнаци, победили в единоборство тримата албански близнаци Куриации и с това разрешили изхода на войната между Рим и Алба Лонга по време на третия римски цар Тул Хостилий (Лив. І, 24 - 26)

ХОРАЦИЙ КОКЛЕС (вер. VІ в. пр.Хр.) - легендарен римски герой от войната с етруските през 509 г. пр.Хр. Не позволява на етруските да минат Тибър и да влязат в Рим, като разрушава единствения дървен мост над реката (Лив. ІІ, 10)

ХОРИ - дъщери на Зевс и Темида, благосклонни към хората красиви богини на редуващите се годишни времена, на цъфтежа, растежа на плодовете, помагачки на бога на слънцето Хелиос - те му впрягат конете (Ов.Мет. II 26, 118)

ХОРТЕНЗИЙ ХОРТАЛ, КВИНТ (114 - 50 г. пр.Хр.) - римски оратор-азианист, съперник, а по-късно приятел на Цицерон. Консул през 69 г. пр.Хр. (вж. Циц., За ор. III, 228-230; Циц., Брут 1-6; 189; 190; 228- 230; 301-304; 317-320, 323-330; Циц., Ор. 106; 129; 132)

ХОСТИЙ ХОСТИЛИЙ (VІІІ в. пр.Хр.) - римски вожд по време на войната със сабините след грабването на девойките. Дядо на третия римски цар Тул Хостилий (Лив. І, 12; І, 22)

ХОСТИЛИЙ МАНЦИН, ЛУЦИЙ (поч. 217 г. пр.Хр.) - младеж, изпратен на разузнаване от римския пълководец Квинт Фабий Максим по време на Втората пуническа война. Попада в клопка и е убит в завързалото се сражение (Лив. ХХІІ, 15)

ХОСТИЯ - възлюблената на поета Проперций

ХРИЗА - легндарен град в Троада, Мала Азия, със светилище на Аполон. При превземането му от Ахил (Ов.Мет. ХIII 174), на Агамемнон се паднала като военна плячка Хризеида, дъщерята на Аполонония жрец Хриз, за която по-късно възниква свадата между двамата гръцки герои

ХРИЗАОР - митологичен великан, син на Медуза, роден от кръвта на отсеченената й глава заедно с крилатия кон Пегас (Ов.Мет. IV 786)

ХРИЗИП - син на Пелопс от нимфата Аксиоха, доведен брат на Атрей и Тиест, убит от тях и от майка им, Пелоповата жена Хиподамия

ХРИЗИП (III в. пр.Хр.) - гръцки философ-стоик (вж. Циц., За ор. I, 50; Циц., Ор. 115)

Ц

ЦEЛИЙ КАЛВ, ГАЙ (ІІ-І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, трибун през 107 г., консул през 94 г. пр.Хр. (Циц., За ор. I, 117; II, 25 7; Циц., Брут 165)

ЦЕЗАР (лат. “остриган”) - прозвище на представителите на римския род на Юлиевците, които извеждали името си от дарданеца Юл (Ов.Мет. ХV 767), сина на Еней, и така произхода си от златната майка Венера (Ов.Мет. ХV 761 и сл.)

ЦЕЗАР СТРАБОН, ГАЙ ЮЛИЙ (ІІ-І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, брат по майка на Квинт Катул, виден оратор, за­гинал през 87 г. пр.Хр. при преследванията на Марий, един от събеседниците в диалога "За оратора" (вж. Циц., Брут 177, 182, 207, 216. 226, 301 ,305, 307)

ЦЕЗАР СТРАБОН, ЛУЦИЙ ЮЛИЙ (І в. пр.Хр.) - знатен римлянин, брат на Гай Юлий Цезар Страбон, консул 90 г., цензор 89 г. (Циц., За ор. ІII, 10)

ЦЕЗАР, ГАЙ ЮЛИЙ (100-44 г. пр.Хр.) - бележит римски политик, пълководец, държавник и писател. В младежките си години като племенник на Гай Марий се включва в политическите борби на марианците срещу суланците в сътрудничество с Цина. Помагат му да спечели помилване от страна Сула, когато отказва да се разведе с дъщерята на Цина. Като офицер е изпратен с войските на Сула на Изток. За доверието на суланците говори и кооптирането му като понтифекс през 73 г. От 70 г. се включва активно в движението на популарите срещу Сената. През 63 г., избран ненадейно за велик понтифекс, държи впечатляваща реч пред Сената в защита на заговорниците на Катилина, но единствено в биографията му у Светоний се посочва, че е участвувал тайно в заговора. След това като наместник на Испания започва стремителната му военна и политическа кариера. През 60 г. сключва тайно споразумение за противодействие на сенатската олигархия с Гней Помпей и Марк Крас, други две изключително влиятелни личности, известно като Първи триумвират. Консул през следващата 59 г. След края на консулския си мандат издейства войска и петгодишни пълномощия от Сената за завоюване на северните части на Трансалпийска Галия, които не са в Нарбонската провинция. Войната започва през 58 г. През 55 г. за пръв път римски войски под командването на Цезар навлизат в земите на германите и на остров Британия.. Финалният етап от борбата е въстанието на коалиция от галски племена под водачеството на Верцингеторикс (54-52 г.). По това време Цезар издейства пълномощия в областта за още 5 години. През 52 г. пр.Хр. Галия е превърната в провинция с център гр. Лугдунум (дн. Лион). Завоеванията в Галия, както и самата област и битът и нравите на обитаващите я племена са отразени от самия Цезар в съчинението му в 7 книги “Записки за Галската война”, което става образец за томен и изчистен стил и класически латински език. Междувременно Крас е загинал и между двамата останали триумвири Цезар и Помпей назрява конфликт. Със съдействието на Сената Помпей подготвя законопроект, според който Цезар трябва да разпусне войските си, да предаде властта си и да се яви с отчет пред Сената за действията си в Галия. Цезар отказва да направи това и през 49 г. се насочва с армията си към Италия, което ознаменува началото на Гражданската война. Помпей бяга първоначално в Гърция, а след разгрома на армията му при Фарсал (48 г. пр.Хр.) в Египет, където е убит. Тези събития са описани в трите книги на Цезаровото съчинение “Записки за гражданската война”, което също става основно школско четиво на латински през следващите векове до ден-днешен. Следват военни действия срещу помпеанците в Африка и Испания, завършили през 45 г. Още преди края на тези военни действия Цезар постепенно става единовластен господар на Рим. Първо той е обявен за пожизнен народен трибун, през 46 г. - за пожизнен цензор, а след войните, през 44 г., е избран за пожизнен диктатор. Като управник Цезар провежда някои реформи в администрацията, увеличава числеността на Сената и броя на длъжностните лица, заемащи някои магистратури. Една от реформите е въвеждането на т.нар. “юлиански календар”, влязъл в сила от януари 45 г. пр.Хр. Постепенно в сенатския нобилитет се оформя заговор срещу диктатора, ръководен от Гай Касий Лонгин и доверения човек на Цезар Марк Юний Брут. На 15 март 44 г. заговорниците убиват Цезар и обявяват възстановяването на старата република

ЦЕЛЕРИ - римска конница от 300 души, създадена от Ромул като привилегирован отряд от представители на родовете от трибите Рамни, Тиции и Луцери. Нума Помпилий увеличава броя им до 600, а Тарквиний Горди - до 1200. Командувал ги tribunus celerum (Лив. І, 15)

ЦЕЛИЙ - един от седемте хълма, върху които е разположен древният Рим. Намира се в югоизточната част на града. Според преданието на него са заселени жителите на Алба Лонга след разрушаването на града им. Там е и жилището на цар Тул Хостилий (Лив. І, 30; І, 33; ІІ, 11)

ЦЕЛИЙ АНТИПАТЕР, ЛУЦИЙ (ІІ в. пр.Хр.) - юрист и представител на средната аналистика. Автор на история на Втората пуническа война, запазена във фрагменти, използува повече и по-добре подбрани извори от своите предшественици. Образец за Ливий и Салустий. Работи и като учител по реторика в Рим, като най-известният му ученик е действащото лице от диалога на Цицерон “За оратора” Луций Лициний Крас. По думите на Цицерон Антипатер придава по-голяма звучност на историята (Лив. ХХІХ, 27)

ЦЕЛИЙ РУФ, МАРК (І в. пр.Хр.) - виден римлянин, трибун 52, претор 48 г. пр.Хр. (Циц., Брут 273; 297)

ЦЕНЗОР - един от най-важните магистрати в Рим. Цензорската длъжност, която е колегиална и се състои от двама души, е учредена през 443 г. пр.Хр. От 351 г. до нея получават достъп и плебеите. Задълженията на цензорите се състоят в периодично извършване на имуществен ценз, разпределяне на гражданите по триби и центурии, преброяване на населението, а около 312 г. пр.Хр. започва да съставят списъците на сенаторите. Във връзка с това те трябва да надзирават и нравите в обществото (cura morum). Имат право да изваждат от състава му онези сенатори, които