C. Plinius Minor Epistulae * Писма Превод: Писма, Н. Бакърджиева и В. Тодоранова, Народна култура, "Хермес", 1984   двуезичен | оригинал | превод I II III IV V VI VII VIII IX X   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  C. PLINIUS SECUNDUS SEPTICIO SUO S. FREQUENTER hortatus es, ut epistulas, si quas paulo accuratius scripsissem, colligerem publicaremque. Collegi non servato temporis ordine (neque enim historiam componebam), sed ut quaeque in manus venerat. Superest, ut nec te consilii, nec me paeniteat obsequii. Ita enim fiet, ut eas, quae adhuc neglectae iacent, requiram, et,si quas addidero, non supprimam. Vale.   I, 1. Гай Плиний 1 до своя Септиций 2 - привет! Повод за събиране и издаване на писмата Често си ме придумвал да събера и публикувам писмата‚ които съм писал малко по-грижливо. Събрах ги‚ без да спазвам някакъв хронологичен рeд (тъй като не история съм писал)‚ а както ми попаднаха подръка. Сега остава ти да не се разкаеш за съвета си‚ а аз - за послушанието. Така че ще издиря тези писма‚ които досега бяха небрежно захвърлени‚ и ако напиша допълнително други‚ няма да ги унищожа. Бъди здрав! C. PLINIUS ARRIANO SUO S. Quia tardiorem adventum tuum prospicio, librum quem prioribus epistulis promiseram exhibeo. Hunc rogo ex consuetudine tua et legas et emendes, eo magis quod nihil ante peraeque eodem 'ze^lo^' scripsisse videor. Temptavi enim imitari Demosthenen semper tuum, Calvum nuper meum, dumtaxat figuris orationis; nam vim tantorum virorum, 'pauci quos aequus ...' assequi possunt. Nec materia ipsa huic - vereor ne improbe dicam - aemulationi repugnavit: erat enim prope tota in contentione dicendi, quod me longae desidiae indormientem excitavit, si modo is sum ego qui excitari possim. Non tamen omnino Marci nostri 'le^kythous' fugimus, quotiens paulum itinere decedere non intempestivis amoenitatibus admonebamur: acres enim esse non tristes volebamus. Nec est quod putes me sub hac exceptione veniam postulare. Nam quo magis intendam limam tuam, confitebor et ipsum me et contubernales ab editione non abhorrere, si modo tu fortasse errori nostro album calculum adieceris. Est enim plane aliquid edendum - atque utinam hoc potissimum quod paratum est! Audis desidiae votum - edendum autem ex pluribus causis, maxime quod libelli quos emisimus dicuntur in manibus esse, quamvis iam gratiam novitatis exuerint; nisi tamen auribus nostris bibliopolae blandiuntur. Sed sane blandiantur, dum per hoc mendacium nobis studia nostra commendent. Vale.   I, 2. Гай Плиний до своя Ариан - привет! Молба към приятеля Понеже предчувствувам‚ че ще поотложиш идването си‚ предоставям ти книгата‚ която бях обещал в предишните писма. Моля те да я прочетеш и поправиш‚ както правиш винаги - още повече‚ че според мен до този момент нищо не съм писал с такова ревностно въодушевление. Опитвах се да подражавам на Демостен - твоята вечна слабост - и на Калв 3 - моята отскорошна слабост‚ но само в стилистичните фигури: защото изразителната мощ на тези двама оратори могат да постигнат "малцина любимци на Юпитер" 4 . За такова съперничество (страх ме хваща от собствената ми дързост!) дава възможност и самата тема; тя изисква от край до край напрегнат стил на изложение‚ а това ме разбуди от дрямката на дългото бездействие - ако човек като мене може да бъде въобще разбуден. Не сме пренебрегвали и багрите на нашия Цицерон‚ колчем появилите се в подходящо време удобни места ни скланяха да свърнем малко от пътя. Та нали исках речта ми да бъде силна‚ но не сива! Не мисли‚ че това е претекст да моля за милост и снизхождение! За да наточа още повече критичността ти‚ ще ти призная‚ че и аз самият‚ и приятелите ми не се боим да я издадем‚ стига само съгласието ти да поуспокои колебанията ми. Без съмнение длъжен съм да издам нещо - дано то да бъде именно това‚ което е вече готово (само от устата на един лентяй ще чуеш такива молитви!). А причините за издаването са много - преди всичко защото‚ както казват‚ моите издадени книги се търсели‚ въпреки че вече са позагубили от чара на новостта си. Дано‚ разбира се‚ книжарите не ласкаят напразно слуха ми! Но нека да ме ласкаят‚ стига само тази лъжа да направи заниманията ми по-приятни. Бъди здрав! C. PLINIUS CANINIO RUFO SUO S. Quid agit Comum, tuae meaeque deliciae? quid suburbanum amoenissimum, quid illa porticus verna semper, quid platanon opacissimus, quid euripus viridis et gemmeus, quid subiectus et serviens lacus, quid illa mollis et tamen solida gestatio, quid balineum illud quod plurimus sol implet et circumit, quid triclinia illa popularia illa paucorum, quid cubicula diurna nocturna? Possident te et per vices partiuntur? An, ut solebas, intentione rei familiaris obeundae crebris excursionibus avocaris? Si possident, felix beatusque es; si minus, 'unus e multis'. Quin tu - tempus enim - humiles et sordidas curas aliis mandas, et ipse te in alto isto pinguique secessu studiis asseris? Hoc sit negotium tuum hoc otium; hic labor haec quies; in his vigilia, in his etiam somnus reponatur. Effinge aliquid et excude, quod sit perpetuo tuum. Nam reliqua rerum tuarum post te alium atque alium dominum sortientur, hoc numquam tuum desinet esse si semel coeperit. Scio quem animum, quod horter ingenium; tu modo enitere ut tibi ipse sis tanti, quanti videberis aliis si tibi fueris. Vale.   I, 3. Гай Плиний до своя Каниний - привет! Комум Какво прави Комум 5 ‚ кът любим за теб и за мен? Ами прелестното имение в околностите му? А онази винаги пролетна колонада? А сенчестата платанова горичка? А каналът‚ зелен и блестящ? А езерото‚ разстлано пос вилата на услугите й? 6 А онази мека‚ но здрава пътeка за разходки? А банята‚ обливана и съгрявана отвсякъде от обилното слънце? Или‚ което е обичайно за теб‚ честите ти пътувания за грижливо обхождане на имотите те държат далеч от тях? Ако те притежават‚ ти си щастлив и богат. Ако ли не‚ ти си един от многото. Защо вече не прехвърлиш дребните и незначителни грижи на други (дошъл е моментът) и сам не се отдадеш на работа в това дълбоко и благодатно уединение? Това да стане твоето дело‚ твоето безделие‚ това да е трудът ти‚ почивката ти. В него нека вложиш и бдителността си‚ и дори съня си. Създай‚ измисли и изкови нещо‚ което да остане вечно твое. Защото другите твои имоти след теб ще се падат на все нови и нови стопани. Но този имот никога няма да престане да бъде твой‚ след като веднаж е станал твое притежание. Зная какъв дух‚ какъв ум насърчавам. Ти само се стреми да се цениш сам толкова‚ колкото ценен ще те смятат другите‚ ако си бил и за себе си. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPEIAE CELERINAE SOCRUI S. Quantum copiarum in Ocriculano, in Narniensi, in Carsulano, in Perusino tuo, in Narniensi vero etiam balineum! Ex epistulis meis, nam iam tuis opus non est: una illa brevis et verus sufficit. Non mehercule tam mea sunt quae mea sunt, quam quae tua; hoc tamen differunt, quod sollicitius et intentius tui me quam mei excipiunt. Idem fortasse eveniet tibi, si quando in nostra deverteris. Quod velim facias, primum ut perinde nostris rebus ac nos tuis perfruaris, deinde ut mei expergiscantur aliquando, qui me secure ac prope neglegenter exspectant. Nam mitium dominorum apud servos ipsa consuetudine metus exolescit; novitatibus excitantur, probarique dominis per alios magis quam per ipsos laborant. Vale.   I, 4. Гай Плиний до своята Помпея Целерина - привет! Благодарност за гостоприемство Какво ли няма в твоите имения в Окрикул‚ Нарния‚ Карсула и Перузия 7 ! В Нарния - дори и баня! И всичко това благодарение на едно-единствено мое кратко и отдавнашно писмо - от твоите няма никаква нужда. Кълна се в Херкулес! Аз в моите имения не се чувствувам така у дома си‚ както в твоите. Разликата е‚ че твоите хора ме приемат с повече грижа и внимание‚ отколкото моите. Може би и на тебе ще се случи същото‚ ако някога се отбиеш при мен. Моля те да направиш това‚ та и ти да изпиташ в дома ми удоволствието‚ което аз изпитвам в твоя‚ а и моите хора‚ които ме очакват безгрижно и‚ кажи-речи‚ нехайно‚ малко да се посъбудят. Защото робите на господари с по-мека душа с времето загубват страха си от тях; а новото ги раздвижва и те се стараят да угодят на господарите си‚ угаждайки повече на гостите им‚ отколкото на самите тях. Бъди здрава! C. PLINIUS VOCONIO ROMANO SUO S. Vidistine quemquam M. Regulo timidiorem humiliorem post Domitiani mortem? Sub quo non minora flagitia commiserat quam sub Nerone sed tectiora. Coepit vereri ne sibi irascerer, nec fallebatur: irascebar. Rustici Aruleni periculum foverat, exsultaverat morte; adeo ut librum recitaret publicaretque, in quo Rusticum insectatur atque etiam 'Stoicorum simiam' appellat, adicit 'Vitelliana cicatrice stigmosum' - agnoscis eloquentiam Reguli -, lacerat Herennium Senecionem tam intemperanter quidem, ut dixerit ei Mettius Carus 'Quid tibi cum meis mortuis? Numquid ego Crasso aut Camerino molestus sum?' quos ille sub Nerone accusaverat. Haec me Regulus dolenter tulisse credebat, ideoque etiam cum recitaret librum non adhibuerat. Praeterea reminiscebatur, quam capitaliter ipsum me apud centumviros lacessisset. Aderam Arrionillae Timonis uxori, rogatu Aruleni Rustici; Regulus contra. Nitebamur nos in parte causae sententia Metti Modesti optimi viri: is tunc in exsilio erat, a Domitiano relegatus. Ecce tibi Regulus 'Quaero,' inquit, 'Secunde, quid de Modesto sentias.' Vides quod periculum, si respondissem 'bene'; quod flagitium si 'male'. Non possum dicere aliud tunc mihi quam deos adfuisse. 'Respondebo' inquam 'si de hoc centumviri iudicaturi sunt.' Rursus ille: 'Quaero, quid de Modesto sentias.' Iterum ego: 'Solebant testes in reos, non in damnatos interrogari.' Tertio ille: 'Non iam quid de Modesto, sed quid de pietate Modesti sentias quaero. 'Quaeris' inquam 'quid sentiam; at ego ne interrogare quidem fas puto, de quo pronuntiatum est.' Conticuit; me laus et gratulatio secuta est, quod nec famam meam aliquo responso utili fortasse, inhonesto tamen laeseram, nec me laqueis tam insidiosae interrogationis involveram.   I, 5.Гай Плиний до своя Роман - привет! Страховете на Регул. Виждал ли си след смъртта на Домициан някой по-боязлив‚ по-смирен от Марк Регул 8 ? При него Регул е извършил не по-малко безчестия‚ отколкото при Нерон‚ но по-прикрити. Започна да се страхува от гнева ми. И не се лъжеше - разгневен бях. Той беше допринесъл да изпадне в беда Арулен Рустик 9 ‚ беше ликувал при смъртта му‚ и то дотолкова‚ че рецитира и публикува съчинението си‚ в което го нападаше и го наричаше "стоическа маймуна" 10 ‚ а също "дамгосан от вителианска язва". Разпознаваш красноречието на Регул. Беше охулил и Херений Сенецион толкова неумерено‚ че Метий Кар му казал: "Какво общо имаш ти с моите мъртъвци? " Тях Регул беше оклеветил при Нерон. Той знаеше‚ че аз мъчно съм понесъл тези неща и затова не ме покани‚ когато рецитираше произведението си. Освен това той си спомняше колко жестоко беше засегнал мен самия пред центумвирите 11 . Бях защитник на Арионила‚ съпругата на Тимон‚ по молба на Арулен Рустик. Регул беше обвинител. В една част от процеса аз се поирах на мнението на Метий Модест‚ един отличен човек. Тогава той беше изгнаник - заточен от Нерон. Ето ти Регул. Казва: "Искам да разбера‚ Секунде‚ какво мислиш за Модест." Сам знаеш колко беше опасно‚ ако бях казал: "Всичко хубаво"‚ и колко безчестно‚ ако бях казал: "Всичко лошо." Мога да кажа само‚ че тогава боговете ми помогнаха. "Ще отговоря - казвам‚ - ако центумвирите имат намерение да го съдят." Онзи пак: "Искам да разбера какво мислиш за Модест." А аз: "Обикновено свидетелите биват разпитвани за подсъдими‚ а не за хора‚ вече осъдени." И той трети път: "Вече не искам да разбера какво мислиш за Модест‚ а за лоялността на Модест към принцепса." - "Искаш да разбереш - казвам - какво мисля за Модест. Аз смятам‚ че не е позволено дори да се пита за човек‚ за когото вече има присъда." Замълча. Мен ме обсипаха с похвали и поздравления за това‚ че и не опетних името си с някакъв отговор‚ може би полезен за мен‚ но все пак нечестен‚ и че не се заплетох в примката на такова коварно разпитване. А сега пък той‚ тормозен от съвестта си‚ хваща Цецилий Целер‚ а наскоро след това и Фабий Юст‚ моли ги да ме сдобрят с него. Останал недоволен‚ отива при Спурина. Казва му съвсем смирено - когато се страхува‚ е съвсем малодушен: "Моля те да посетиш Плиний у дома му утре рано‚ но непременно утре рано‚ защото не мога по-дълго да издържам на този тормоз‚ и по какъвто начин можеш‚ убеди го да не ми се сърди вече." Аз не спях. Получих бележка от Спурина: "Идвам при теб..." - "По-добре аз при теб..." Срещнахме се под колонадата на Ливия‚ така както бяхме тръгнали един към друг. Той изложи заръките на Регул‚ прибави с малко думи и своите молби‚ както подобава да направи един отличен мъж за друг човек‚ напълно различен от него. Казах му: "Ти сам внимателно прецени какво смяташ‚ че трябва да се отговори на Регул. Не трябва да те лъжа. Очаквам Маврик 12 (той още не беше се завърнал от заточение)‚ затова нищо не мога да ти отговоря за каквото и да е‚ ще правя това‚ което той ще реши. Защото на него подобава да бъде ръководител на това дело‚ а на мен - само да го следвам. След няколко дни сам Регул ме намери на церемонията при встъпването в длъжност на новия претор 13 . Оттам ме последва и поиска разговор на четири очи. Каза‚ че се страхува да не би в душата ми дълбоко да са заседнали думите‚ казани някога от него в съда на центумвирите‚ когато отговарял на мен и на Сатрий Руф: Сатрий Руф‚ който съвсем не се стреми да съперничи на Цицерон и който е доволен от красноречието на нашия век." Отговорих‚ че сега‚ когато сам си признава‚ вече разбирам‚ че това е казано със зложелателство‚ но че е могло да се изтълкуваи като израз на уважение. "Защото аз се стремя да съпернича на Цицерон - казах аз - и не съм доволен от красноречието на нашия век; защото смятам за най-безсмислено да се предлагат като образци неща‚ които не са шедьоври. А ти‚ след като помниш този процес‚ защо си забравил онзи‚ в който ме запита какво мисля за лоялността на Модест към принцепса?" Пребледня забележимо‚ ако и да е винаги бледен‚ и объркан отговори: "Попитах не за да навредя на теб‚ а на Модест." Виж жестокостта на този човек‚ който не крие‚ че е искал да навреди на един изгнаник! Добави забележителна причина. "В едно писмо - казва‚ - четено пред Домициан‚ Модест е написал: "Регул‚ от всички двукраки най-долно създание." Нещо‚ което Модест беше написал съвсем правилно! Приблизително такъв бе накрая нашия разговор. И не исках да отивам по-далеч‚ за да си запазя напълно свобода на действие‚ докато Маврик дойде. Съвсем ми е ясно‚ че Регул е мъчно уязвим: той е състоятелен‚ много хора го поддържат‚ много го обкръжават с внимание‚ още повече се страхуват от него‚ нещо‚ което в повечето случаи е по-силно от любов. Все пак може да се случи всички тези предимства да бъдат разклатени и да пропаднат. Понеже благоразположението към злите хора е толкова несигурно‚ колкото и самите те. Но както вече много пъти‚ така и сега казвам: "Очаквам Маврик." Той е мъж с авторитет‚ предвидлив‚ опитен вследствие дългата практика‚ човек‚ който въз основа на миналото може да предвиди бъдещето. Благодарение на неговите съвети всичко ще излезе благополучно - и в случай че предприема нещо‚ и в случай че се откажа да действувам. Написах ти всичко това‚ понеже беше редно за нашата взаимна обич не само да узнаеш какво върша и говоря‚ но и какво имам наум. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO TACITO SUO S. RIDEBIS, et licet rideas. Ego ille, quem nosti, apros tres et quidem pulcherrimos, cepi. "Ipse?" inquis?" Ipse; non tamen ut omnino ab inertia mea et quiete discederem. Ad retia scdebam; erat in proximo non venabulum aut lancea, sed stilus et pugillares; meditabar aliquid enotabamque, ut, si manus vacuas, plenas tamen ceras reportarem. Non est, quod contemnas hoc studendi genus; mirum est, ut animus agitatione motuque corporis excitetur; iam undique silvae et solitudo ipsumque illud silentium, quod venationi datur, magna cogitationis incitamenta sunt. Proinde, cum venabere, licebit auctore me ut panarium et lagunculam sic etiam pugillares feras; experieris non Dianam magis montibus quam Minervam inerrare. Vale.   I, 6. Гай Плиний до своя Тацит - привет! Плиний ловец. Ще се смееш‚ и то с право ще се смееш. аз‚ Плиний‚ когото познаваш‚ улових три глигана‚ и то от хубави по-хубави. "Самичък ли?" - ще попиташ. Сам‚ но без да се откъсна напълно от бездействието и спокойствието си. Седях до мрежите. Близо до мен нямаше нито ловджийско‚ нито обикновено копие‚ а стилото и табличките за писане. Размишлявах и си вземах бележки‚ та ако се върна с празни ръце‚ поне дъсчиците да са пълни. Няма защо да се отнасяш с пренебрежение към подобен род занимания. Чудно е как духът набира сили от дейността и движенията на тялото. А и горите от всички страни‚ и самотата‚ и тишината‚ която се пази при лов‚ подтикват много към размишления. И затова‚ когато ще ходиш на лов‚ вземи пример от мен и както носиш кошничка с хляб и шишенце‚ така си носи дъсчиците. Ще се убедиш от опит‚ че Минерва броди по планините не по-малко‚ отколкото Диана 14 . Бъди здрав! C. PLINIUS OCTAVIO RUFO SUO S. Vide in quo me fastigio collocaris, cum mihi idem potestatis idemque regni dederis quod Homerus Iovi Optimo Maximo: 'to^ d' heteron men edo^ke pate^r, heteron d' aneneusen.' Nam ego quoque simili nutu ac renutu respondere voto tuo possum. Etenim, sicut fas est mihi, praesertim te exigente, excusare Baeticis contra unum hominem advocationem, ita nec fidei nostrae nec constantiae quam diligis convenit, adesse contra provinciam quam tot officiis, tot laboribus, tot etiam periculis meis aliquando devinxerim. Tenebo ergo hoc temperamentum, ut ex duobus, quorum alterutrum petis, eligam id potius, in quo non solum studio tuo verum etiam iudicio satisfaciam. Neque enim tantopere mihi considerandum est, quid vir optimus in praesentia velis, quam quid semper sis probaturus. Me circa Idus Octobris spero Romae futurum, eademque haec praesentem quoque tua meaque fide Gallo confirmaturum; cui tamen iam nunc licet spondeas de animo meo 'e^ kai kyanee^sin ep' ophrysi neuse'. Cur enim non usquequaque Homericis versibus agam tecum? quatenus tu me tuis agere non pateris, quorum tanta cupiditate ardeo, ut videar mihi hac sola mercede posse corrumpi, ut vel contra Baeticos adsim. Paene praeterii, quod minime praetereundum fuit, accepisse me careotas optimas, quae nunc cum ficis et boletis certandum habent. Vale.   I, 7. Гай Плиний до своя Октавий Руф - привет! Проблеми по делото на провинция Бетика. Виж колко високо ме поставяш‚ като ми даваш могъществото и властта‚ които Омир е дал на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ: Част от молбата изпълни‚ а другата част му отвергна. 15 И аз мога да отговоря на молбата ти и "да" и "не" като него. Така че имам правото‚ особено след твоето настояване‚ да откажа подкрепата си за жителите на Бетика в делото срещу един-единствен противник; но и не подобава на моята добросъвестност и честност‚ която ти уважаваш‚ да бъда против тази провинция‚ чиято преданост спечелих навремето с цената на толкова услуги‚ усилия и дори опасности 16 . Затова избрах следния път - от двете неща‚ едно от които ме молиш да изпълня‚ предпочетох това‚ което би задоволило не само пристръстието‚ а и разума ти: защото съм длъжен да се придържам не към това‚ което ти‚ един високоиздигнат човек‚ искаш в момента‚ но и към това‚ което винаги ще одобряваш. Надявам се да бъда в Рим около октомврийските иди и пред Гал лично да потвърдя решението си с клетва заесно с тебе: още отсега можеш да му обещаеш най-тържествено от мое име. Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни. 17 Защо ли не разговарям с тебе само с Омирови стихове‚ щом не позволяваш да разговарям с твои? А те ме привличат така неудържимо‚ че според мен са единственото средство‚ с което можеш да ме подкупиш дори да се явя и против жителите на Бетика. Едва не пропуснах нещо‚ което не заслужава да бъде отминато - получих чудесните фурми от тебе‚ които сега трябва да се състезават с тукашните смокини и гъби. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPEIO SATURNINO SUO S. Peropportune mihi redditae sunt litterae tuae quibus flagitabas, ut tibi aliquid ex scriptis meis mitterem, cum ego id ipsum destinassem. Addidisti ergo calcaria sponte currenti, pariterque et tibi veniam recusandi laboris et mihi exigendi verecundiam sustulisti. Nam nec me timide uti decet eo quod oblatum est, nec te gravari quod depoposcisti. Non est tamen quod ab homine desidioso aliquid novi operis exspectes. Petiturus sum enim ut rursus vaces sermoni quem apud municipes meos habui bibliothecam dedicaturus. Memini quidem te iam quaedam adnotasse, sed generaliter; ideo nunc rogo ut non tantum universitati eius attendas, verum etiam particulas qua soles lima persequaris. Erit enim et post emendationem liberum nobis vel publicare vel continere. Quin immo fortasse hanc ipsam cunctationem nostram in alterutram sententiam emendationis ratio deducet, quae aut indignum editione dum saepius retractat inveniet, aut dignum dum id ipsum experitur efficiet. Quamquam huius cunctationis meae causae non tam in scriptis quam in ipso materiae genere consistunt: est enim paulo quasi gloriosius et elatius. Onerabit hoc modestiam nostram, etiamsi stilus ipse pressus demissusque fuerit, propterea quod cogimur cum de munificentia parentum nostrorum tum de nostra disputare. Anceps hic et lubricus locus est, etiam cum illi necessitas lenocinatur. Etenim si alienae quoque laudes parum aequis auribus accipi solent, quam difficile est obtinere, ne molesta videatur oratio de se aut de suis disserentis! Nam cum ipsi honestati tum aliquanto magis gloriae eius praedicationique invidemus, atque ea demum recte facta minus detorquemus et carpimus, quae in obscuritate et silentio reponuntur. Qua ex causa saepe ipse mecum, nobisne tantum, quidquid est istud, composuisse an et aliis debeamus. Ut nobis, admonet illud, quod pleraque quae sunt agendae rei necessaria, eadem peracta nec utilitatem parem nec gratiam retinent. Ac, ne longius exempla repetamus, quid utilius fuit quam munificentiae rationem etiam stilo prosequi? Per hoc enim assequebamur, primum ut honestis cogitationibus immoraremur, deinde ut pulchritudinem illarum longiore tractatu pervideremus, postremo ut subitae largitionis comitem paenitentiam caveremus. Nascebatur ex his exercitatio quaedam contemnendae pecuniae. Nam cum omnes homines ad custodiam eius natura restrinxerit, nos contra multum ac diu pensitatus amor liberalitatis communibus avaritiae vinculis eximebat, tantoque laudabilior munificentia nostra fore videbatur, quod ad illam non impetu quodam, sed consilio trahebamur. Accedebat his causis, quod non ludos aut gladiatores sed annuos sumptus in alimenta ingenuorum pollicebamur. Oculorum porro et aurium voluptates adeo non egent commendatione, ut non tam incitari debeant oratione quam reprimi; ut vero aliquis libenter educationis taedium laboremque suscipiat, non praemiis modo verum etiam exquisitis adhortationibus impetrandum est. Nam si medici salubres sed voluptate carentes cibos blandioribus alloquiis prosequuntur, quanto magis decuit publice consulentem utilissimum munus, sed non perinde populare, comitate orationis inducere? praesertim cum enitendum haberemus, ut quod parentibus dabatur et orbis probaretur, honoremque paucorum ceteri patienter et exspectarent et mererentur. Sed ut tunc communibus magis commodis quam privatae iactantiae studebamus, cum intentionem effectumque muneris nostri vellemus intellegi, ita nunc in ratione edendi veremur, ne forte non aliorum utilitatibus sed propriae laudi servisse videamur. Praeterea meminimus quanto maiore animo honestatis fructus in conscientia quam in fama reponatur. Sequi enim gloria, non appeti debet, nec, si casu aliquo non sequatur, idcirco quod gloriam meruit minus pulchrum est. Ii vero, qui benefacta sua verbis adornant, non ideo praedicare quia fecerint, sed ut praedicarent fecisse creduntur. Sic quod magnificum referente alio fuisset, ipso qui gesserat recensente vanescit; homines enim cum rem destruere non possunt, iactationem eius incessunt. Ita si silenda feceris, factum ipsum, si laudanda non sileas, ipse culparis. Me vero peculiaris quaedam impedit ratio. Etenim hunc ipsum sermonem non apud populum, sed apud decuriones habui, nec in propatulo sed in curia. Vereor ergo ut sit satis congruens, cum in dicendo assentationem vulgi acclamationemque defugerim, nunc eadem illa editione sectari, cumque plebem ipsam, cui consulebatur, limine curiae parietibusque discreverim, ne quam in speciem ambitionis inciderem, nunc eos etiam, ad quos ex munere nostro nihil pertinet praeter exemplum, velut obvia ostentatione conquirere. Habes cunctationis meae causas; obsequar tamen consilio tuo, cuius mihi auctoritas pro ratione sufficiet. Vale.   I, 8. Гай Плиний до своя Сатурнин - привет! Речта при откриване на библиотеката в Комум Писмото‚ в което настояваш да ти изпратя някое мое произведение‚ ми бе предадено съвсем навреме‚ точно когато и аз самият бях решил да направя това. Затова ти все едно‚ че пришпори препусналия по своя воля кон и едновременно сам себе си освободи от от възможността да се откажеш от това усилие‚ а мен - от неудобството да настоявам за него: защото напълно в реда на нещата е аз без стеснение да се възползувам от предоставената ми възможност‚ а ти да приемеш без досада това‚ с което сам си се натоварил. Но не чакай ново произведение от един ленивец! Ще те помоля да намериш време за речта‚ която държах пред моите съграждани 18 при откриване на библиотеката. Спомням си‚ че още тогава ти направи няколко общи забележки. Сега те моля да обърнеш внимание не само на цялото‚ а да огледаш критично и най-дребните частици. Запазвам си правото след поправките да я публикувам или да я задържа за себе си. Може би самият ход на поправянето ще разреши колебанията ми: честите преработки ще покажат‚ че речта не заслужава да бъде издадена или изпитанието на достойнствата й ще я направи достойна за това. Причините за моето колебание все пак са свързани не толкова със самата реч‚ а със своеобразието на темата: тя според мен е малко самохвална и приповдигната. Въпреки че съм писал стегнато и непретенциозно‚ тя ще е истинско бреме за моето чувство за умереност‚ понеже се налага да говоря за собствената си щедрост и за щедростта на родителите си. Това е опасна и двусмислена тема дори когато няма как да бъде избягната. Ако човек е винаги склонен да слуша с недоброжелателност похвалите към другите‚ то колко по-голям труд се иска‚ за да не прозвучи неприятно речта‚ в която говориш и за себе си‚ и за своите близки. Завистливи сме към добродетелта‚ а още повече към нейното прославяне и възхваляване - и затова най-малко изложени на нашите изопачения и нападки са тези добри постъпки‚ които лежат захвърлени в мрак и неизвестност. И често съм си мислил дали тази реч - все едно каква е тя‚ към създал само за себе си или заради другите. Да я оставя за себе си‚ ме кара и мисълта‚ че повечето неща‚ необходими за успеха на едно дело‚ престават да бъдат и полезни‚ и приятни след края му. За да не търся по-далечни примери: какво по-полезно от това да опиша причините за щедростта си? Първото‚ което постигнах‚ бе‚ че се вдълбочих по-дълго време в най-благородни размисли; после - че в продължителното общуване с тях оцених красотата им‚ и най-накрая - че избягнах съжалението‚ спътник на необмислената щедрост. Така в известен смисъл се самоупражнявах да презурам богатството и въпреки че природата ни кара зорко да бдим над него‚ с мен стана обратното: многото продължителни размисли‚ дошли от любовта ми към щедростта‚ ме освободиха от всички вериги на скъперничеството. А моето великодушие заслужава според мене още по-голяма похвала за тома‚ че не някакъв каприз‚ а разумът ме подтикна към него. Към тези причини се прибавя и фактът‚ че обещах да дам не игри или гладиаторски зрелища‚ а ежегодна сума заотглеждане на свободно родени деца. Удоволствията за очите и ушите нямат никаква нужда от допълнителна реклама‚ така че една реч трябва не да подбужда интереса към тях‚ а да го ограничава. Но за да поиска охотно някой да се нагърби с възпитанието и всичките му черни до отчаяние трудности‚ трябва да го привлечем не само с награди‚ а и с добре премислени думи за поощрение. Лекарите подслаждат с благи съвети полезната за здравето‚ но безвкусна храна. А още по-необходимо е този‚ който се грижи за обществото‚ с ласкава реч да представи своя изключително полезен дар‚ който обаче не е по вкуса на тълпата. При това се стараех с всички сили бездетните да приемат с одобрение привилегията‚ дадена на семействата с деца‚ и честта‚ оказана на малцина‚ да събуди у останалите надежда и старание и те да я заслужат. Тогава залягах повече за общото благо‚ отколкото за своя лична слава‚ понеже стремежът ми бе да се открои намерението и целта на моя дар - а сега‚ като замислям издаване на речта‚ се боя да не излезе‚ че съм се грижил не за доброто на хората‚ а за собствената си прослава. Освен това ми мина през ум‚ че по-възвишено е наградата за едно благородно дело да бъде награда на съвестта‚ а не на мълвата. Трябва славата да не е цел‚ а следствие: и ако поради някаква случайност не се случи така‚ то непрославеното дело все пак запазва красотата си. Но тези хора‚ които разкрасяват достойните си дела с думи‚ събуждат подозрение‚ че се хвалят не защото са направили нещо‚ а че желанието им да се похвалят е станало причина да ги извършат. Едно дело би могло да изглежда велик подвиг‚ ако за него разказва странично лице; представя ли го самият герой‚ то загубва блясъка си. Когато не могат да унищожат едно дело‚ хората се нахвърлят срещу автора му‚ горд от него. Направиш ли нещо‚ за което е по-добре да не се говори‚ хулят постъпката ти. Направиш ли нещо достойно за похвала и не го премълчиш‚ теб самия хулят. Затруднява ме и една особена причина. Тази реч аз произнесох не пред народа‚ а пред декурионите 19 ‚ не на площада‚ а в курията 20 . Страх ме е‚ че не е съвсем редно сега да търся съчувствието и ръкоплясканията на тълпата‚ след като тогава съм ги избягвал‚ сега да се тупам‚ тъй да се каже‚ в гърдите пред всички и да се навирам в очите дори на тези‚ чиято единствена печалба в случая е‚ че са получили някакъв добър пример: а тогава между себе си и обикновените хорица‚ в чиято полза бе дарението‚ препречих прага и стените на курията‚ за да не бъда заподозрян в противозаконен стремеж към спечелване на доверието им. Ето ти причините за моето колебание. Все пак ще последвам твоя съвет: ще приема неговата авторитетност като достатъчно за мен логическо основание. Бъди здрав! C. PLINIUS MINICIO FUNDANO SUO S. MIRUM est, quam singulis diebus in urbe ratio aut constet aut constare videatur, pluribus iunctisque non constet. Nam, si quem interroges, "Hodie quid egisti " respondeat: "Officio togae virilis interfui; sponsalia aut nuptias frequentavi; ille me ad signandum testamentum, ille in advocationem, ille in consilium rogavit." Haec quo die feceris, necessaria; eadem, si quotidie fecisse te reputes, inania videntur, multo magis, cum secesseris. Tunc enim subit recordatio: "Quot dies quam frigidis rebus absumpsi! Quod evenit mihi, postquam in Laurentino meo aut lego aliquid aut scribo aut etiam corpori vaco, cuius fulturis animus sustinetur. Nihil audio, quod audisse, nihil dico, quod dixisse paeniteat; nemo apud me quemquam sinistris sermonibus carpit, neminem ipse reprehendo, nisi tamen me, cum parum comode scribo; nulla spe, nullo timore sollicitor, nullis rumoribus inquietor, mecum tantum et cum libellis loquor. O rectam sinceramque vitam! o dulce otium honestumque ac paene omni negotio pulchrius! O mare, o litus, verum secretumque mouseion, quam multa invenitis, quam multa dictatis! Proinde tu quoque strepitum istum inanemque discursum et multum ineptos labores, ut primum fuerit occasio, relinque teque studiis vel otio trade. Satius est enim, ut Atilius noster eruditissime simul et facetissime dixit, otiosum esse quam nihil agere Vale.   I, 9. Животът в града и на село Гай Плиний до своя Фундан - привет! Чудно е как сметката за всеки отделен ден в Рим ти излиза - или поне така ти се струва‚ а за повече дни‚ взети един след друг - не излизза. Защото‚ ако попиташ някого: "Днес какво свърши?"‚ ще ти отговори: "Участвувах в празнуване на пълнолетие 21 ‚ посетих годеж или сватба‚ онзи ме повика за свидетелпри запечатване на завещание 22 ‚ този за защита‚ трети - за съвет." И всяко нещо‚ необходимо в деня‚ в който си го вършил‚ ти се вижда излишно‚ ако пресметнеш‚ че си го вършил ежедневно‚ още повече когато си се уединил. Защото тогава ти идва на ум: "Колко дни за колко излишни работи съм загубил!" Така ми се случва‚ когато или чета нещо в моята лаврентинска вила‚ или пиша‚ или даже когато се посвещавам на тялото си‚ което поддържа духа. Нито чувам нещо‚ което вече съм чул‚ нито казвам нещо‚ за което да се разкайвам‚ че съм го казал. Никой никого не клевети пред мен със зли думи‚ самият аз не упреквам никого освен себе си‚ когато не пиша както трябва. Не ме вълнуват ни страх‚ ни надежда‚ не ме тревожат никакви слухове; разговарям само със себе си и с книжките си. О‚ чист и неподправен живот‚ о‚ сладка и почетна почивка‚ по-хубава от всяко занимание с обществени дела! О‚ море‚ о‚ бряг‚ истинско и уединено светилище на музите‚ колко много разкривате‚ колко много диктувате. Затова и ти остави този шум и безсмислено лутане‚ и многото неуместни работи и щом ти се удаде удобен случай‚ отдай се на занимания или на почивка. Защото‚ както е казал‚ и то с много разбиране и много духовитост нашият Атилий: "По-добре е да се отдадеш на безделие‚ отколкото на празноделие". Бъди здрав! C. PLINIUS ATTIO CLEMENTI SUO S. SI quando urbs nostra liberalibus studiis floruit, nunc maxime floret. Multa claraque exempla sunt; sufficeret unum, Euphrates philosophus. Hunc ego in Syria, cum adulescentulus militarem, penitus et domi inspexi amarique ab eo laboravi; etsi non erat laborandum. Est enim obvius et expositus plenusque humanitate, quam praecipit. Atque utinam sic ipse, quam spem tunc ille de me concepit, impleverim, ut ille multum virtutibus suis addidit! aut ego nune illas magis miror, quia magis intellego; quamquam ne nunc quidem satis intellego. Ut enim de pictore, scalptore, fictore nisi artifex iudicare, ita nisi sapiens non potest perspicere sapientem. Quantum mihi tamen cernere datur, multa in Euphrate sic eminent et elucent, ut mediocriter quoque doctos advertent et adficiant. Disputat subtiliter, graviter, ornate, frequenter etiam Platonicam illam sublimitatem et latitudinem effingit. Sermo est copiosus et varius, dulcis in primis, et qui repugnantes quoque ducat, impellat. Ad hoc proceritas corporis, decora facies, demissus capillus, ingens et cana barba; quae licet fortuita et inania putentur, illi tamen plurimum venerationis adquirunt. Nullus horror in cultu, nulla tristitia, multum severitatis; reverearis occursum, non reformides. Vitae sanctitas summa, comitas par; insectatur vitia, non homines; nec castigat errantes, sed emendat. Sequaris monentem attentus et pendens et persuaderi tibi, etiam cum persuaserit, cupias. Iam vero liberi tres, duo mares, quos diligentissime instituit. Socer Pompeius Iulanus cum cetera vita tum vel hoc uno magnus et clarus, quod ipse provinciae princeps inter altissimas condiciones generum non honoribus principem, sed sapientia elegit. Quamquam quid ego plura de viro, quo mihi frui non licet? an, ut magis anger, quod non licet? Nam distringor officio ut maximo sic molestissimo; sedeo pro tribunali, subnoto libellos, conficio tabulas, scribo plurimas, sed inliteratissimas litteras. Soleo nonnumquam (nam id ipsum quando contingit!) de his occupationibus apud Euphraten queri. Ille me consolatur, adfirmat etiam esse hanc philosophiae et quidem pulcherrimam partem, agere negotium publicum, cognoscere, iudicare, promere et exercere iustitiam, quaeque ipsi doceant, in usu habere. Mihi tamen hoc unum non persuadet, satius esse ista facere quam cum illo dies totos audiendo discendoque consumere. Quo magis te, cui vacat, hortor, cum in urbem proxime veneris (venias autem ob hoc maturius), illi te expoliendum limandumque permittas. Neque enim ego ut multi invideo aliis bonum, quo ipse careo, sed contra sensum quendam voluptatemque percipio, si ea, quae mihi denegantur, amicis video superesse. Vale.   I, 10. Философът Евфрат Гай Плиний до своя Клемент - привет! Ако някога заниманията‚ достойни за свободния човек‚ са процъфтявали в нашия Рим‚ то сега те са в голям разцвет. Има много и известни примери‚ но достатъчен би бил един - философът Евфрат. Него аз близко опознах в Сирия‚ когато като младеж служех в армията 23 ‚ опознах го и у дома му и се постарах да бъда обикнат и от него‚ ако и да беше нужно да полагам толкова усилия за това. Защото той е достъпен‚ общителен и изпълнен с човечността‚ която преподава. И дано и аз самият сега да съм оправдал надеждата‚ която Евфрат тогава възложи върху мен до такава степен‚ до каквато той е увеличил своите добродетели! Или пък му се възхищавам повече понеже го разбирам? Все пак и сега дори не го разбирам достатъчно. Защото‚ както за художника‚ гравьора или за скулптора може да съди само човек на изкуството‚ така само мъдрец може да прецени мъдреца. Все пак доколкото ми се е отдало да го схвана‚ много неща у Евфрат блестят и изпъкват така‚ че привличат вниманието и поразяват дори и не много учените. Спори остроумно‚ авторитетно‚ красиво‚ дори често достига до онази прочута Платонова възвишеност и широта. Речта му е богата‚ разнообразна‚ преди всичко приятна‚ реч‚ която увлича‚ подтиква‚ дори и човек да не иска да й се поддаде. Към това се прибавя стройна фигура‚ красиво лице‚ дълга коса‚ голяма бяла брада. Всичко това у други би се сметнало за случайно и безсмислено‚ а при него печели най-голямо уважение. Във външността му няма небрежност‚ на вид е строг‚ но не мрачен. При среща с него ще изпиташ уважение‚ но не ще се изплашиш. Изключителни са и чистотата на живота му‚ и приветливостта му. Преследва пороците‚ не хората‚ не хули сгрешилите‚ но ги поправя. Напрегнат и в очакване‚ човек следи съветите му и изпитва желание да бъде убеждаван‚ дори след като вече е убеден. Има три деца‚ две от тях синове‚ които е възпитал най-старателно. Тъстът му‚ Помпей Юлиан‚ е човек славен и забележителен и с целия си живот‚ и с това‚ че сам първенец на провинцията‚ при най-знатни женихи е избрал за зет не първия по обществено положение‚ а първия по мъдрост. Впрочем за какво ли да говоря повече за човек‚ на когото не ми е възможно да се радвам? Само за да ми бъде още по-мъчно ли? Отвлича ме работа не само много голяма‚ но и много досадна. Седя на трибуната‚ парафирам документи‚ правя сметки‚ пиша твърде много‚ но най-нелитературни писма. Обичам понякога (а колко ли често имам случаи и за това дори!) да се оплаквам на Евфрат от заетостта си. Той ме утешава‚ дори твърди‚ че дори тези занимания са част от философията и при това най-хубавата - да вършиш обществена работа‚ да водиш следствие‚ да съдиш‚ да тълкуваш и превръщаш в реалност справедливостта‚ да практикуваш това‚ което философите преподават. Все пак мен самия той не може да ме убеди единствено в това‚ че е по-добре да върша тези неща‚ отколкото да прекарвам с него дните си‚ като го слушам и уча от него. Така че затова те подканям още повече‚ ти‚ който си свободен‚ щом дойдеш в Рим (затова ела колкото се може по-бързо)‚ да оставиш той да те доведе до пълно съвършенство. Защото аз не завиждам‚ както мнозина‚ на другите заради благото‚ от което съм лишен‚ но‚ напротив‚ обхваща ме някакво чувство на удоволствие‚ ако видя‚ че за приятелите остава онова‚ което на мен ми се отказва. Бъди здрав! C. PLINIUS FABIO IUSTO SUO S. Olim mihi nullas epistulas mittis. Nihil est, inquis, quod scribam. At hoc ipsum scribe, nihil esse quod scribas, vel solum illud unde incipere priores solebant: 'Si vales, bene est; ego valeo.' Hoc mihi sufficit; est enim maximum. Ludere me putas? serio peto. Fac sciam quid agas, quod sine sollicitudine summa nescire non possum. Vale.   I, 11. Гай Плиний до своя Фабий Юст - привет! Кратко писъмце Отдавна не си ми писал. "Няма - казваш - нищо интересно‚ за което да ти пиша." Ами именно това напиши: че няма нищо интересно‚ за което да пишеш - или тези няколко традиционни думи‚ с които нашите предци са започвали писмата си: "Ако си жив и здрав‚ добре. Аз съм жив и здрав." Това ми стига - че какво повече? Мислиш‚ че се шегувам ли? Сериозно те моля. Пиши ми какво правиш‚ защото не мога да не се тревожа от неизвестността. Бъди здрав! C. PLINIUS CALESTRIO TIRONI SUO S. Iacturam gravissimam feci, si iactura dicenda est tanti viri amissio. Decessit Corellius Rufus et quidem sponte, quod dolorem meum exulcerat. Est enim luctuosissimum genus mortis, quae non ex natura nec fatalis videtur. Nam utcumque in illis qui morbo finiuntur, magnum ex ipsa necessitate solacium est; in iis vero quos accersita mors aufert, hic insanabilis dolor est, quod creduntur potuisse diu vivere. Corellium quidem summa ratio, quae sapientibus pro necessitate est, ad hoc consilium compulit, quamquam plurimas vivendi causas habentem, optimam conscientiam optimam famam, maximam auctoritatem, praeterea filiam uxorem nepotem sorores, interque tot pignora veros amicos. Sed tam longa, tam iniqua valetudine conflictabatur, ut haec tanta pretia vivendi mortis rationibus vincerentur. Tertio et tricensimo anno, ut ipsum audiebam, pedum dolore correptus est. Patrius hic illi; nam plerumque morbi quoque per successiones quasdam ut alia traduntur. Hunc abstinentia sanctitate, quoad viridis aetas, vicit et fregit; novissime cum senectute ingravescentem viribus animi sustinebat, cum quidem incredibiles cruciatus et indignissima tormenta pateretur. Iam enim dolor non pedibus solis ut prius insidebat, sed omnia membra pervagabatur. Veni ad eum Domitiani temporibus in suburbano iacentem. Servi e cubiculo recesserunt - habebat hoc moris, quotiens intrasset fidelior amicus -; quin etiam uxor quamquam omnis secreti capacissima digrediebatur. Circumtulit oculos et 'Cur' inquit 'me putas hos tantos dolores tam diu sustinere? - ut scilicet isti latroni vel uno die supersim.' Dedisses huic animo par corpus, fecisset quod optabat. Adfuit tamen deus voto, cuius ille compos ut iam securus liberque moriturus, multa illa vitae sed minora retinacula abrupit. Increverat valetudo, quam temperantia mitigare temptavit; perseverantem constantia fugit. Iam dies alter tertius quartus: abstinebat cibo. Misit ad me uxor eius Hispulla communem amicum C. Geminium cum tristissimo nuntio, destinasse Corellium mori nec aut suis aut filiae precibus inflecti; solum superesse me, a quo revocari posset ad vitam. Cucurri. Perveneram in proximum, cum mihi ab eadem Hispulla Iulius Atticus nuntiat nihil iam ne me quidem impetraturum: tam obstinate magis ac magis induruisse. Dixerat sane medico admoventi cibum: 'Kekrika', quae vox quantum admirationis in animo meo tantum desiderii reliquit. Cogito quo amico, quo viro caream. Implevit quidem annum septimum et sexagensimum, quae aetas etiam robustissimis satis longa est; scio. Evasit perpetuam valetudinem; scio. Decessit superstitibus suis, florente re publica, quae illi omnibus carior erat; et hoc scio. Ego tamen tamquam et iuvenis et firmissimi mortem doleo, doleo autem - licet me imbecillum putes - meo nomine. Amisi enim, amisi vitae meae testem rectorem magistrum. In summa dicam, quod recenti dolore contubernali meo Calvisio dixi: 'Vereor ne neglegentius vivam.' Proinde adhibe solacia mihi, non haec: 'Senex erat, infirmus erat' - haec enim novi -, sed nova aliqua, sed magna, quae audierim numquam, legerim numquam. Nam quae audivi quae legi sponte succurrunt, sed tanto dolore superantur. Vale.   I, 12. Гай Плиний до своя Целестий Тирон - привет! Смъртта на Корелий Руф Бях лишен от свиден приятел‚ ако загубата на Корелий Руф може да се нарече просто лишение. Отиде си той по своя воля - а това подлютява болката ми: защото най-печална е смъртта‚ която изглежда неестествена и неотредена от съдбата. За тези‚ които умират от болест‚ се утешаваме с неизбежността на положението им‚ но самоубилите се оставят след себе си неизлечима мъка‚ понеже все си мислим‚ че са могли да живеят и по-дълго. Върховната разумност‚ която за мъдреците е равностойна на неизбежността 24 ‚ подтикна Корелий към това решение‚ въпреки че имаше много основания да остане жив - чиста съвест‚ най-добро име‚ изключително влияние; освен това - дъщеря‚ съпруга‚ внук‚ сестри и редом с многото си близки - и верни приятели. Но невярна болест го мъчи тъй дълго‚ че тези най-големи житейски ценности бяха победени от мисълта за смъртта. На тридесет и две години‚ както съм чувал от него самия‚ заболял от подагра. Наследил болестта от баща си - защото и болестите‚ както и други особености‚ обикновено са наследствени. Докато бе в разцвета на силите си‚ той я побеждаваше и обуздаваше с въздържание и умереност; когато в последно време старостта я усложни‚ той я понасяше блогодарение на душевната си сила‚ въпреки че го мъчеха невероятни болки и непоносими страдания. Болката вече не оставаше‚ както преди‚ само в краката‚ а обикаляше по крайниците му. Посетих го през управлението на Домициан; бе на легло в извънградското си мение. Робите веднага напуснаха стаята (те винаги правеха така‚ колчем влезеше по-интимен негов приятел); оттегли се и съпругата му‚ въпреки че беше способна да пази най-дълбока тайна. Той хвърли поглед наоколо‚ огледа се и каза: "Защо‚ мислиш‚ продължавам да търпя тези ужасни болки? За да надживея макар и с един ден този разбойник 25 ." Ако тялото му бе силно като духа му‚ той собственоръчно щеше да извърши желаното дело. Ала бог чу молбата му и я изпълни. Вече спокоен и незадържан от нищо‚ Корелий пред прага. C. PLINIUS SOSIO SENECTONI SUO S. MAGNUM proventum poetarum annus hic attulit; toto mense Aprili nullus fere dies, quo non recitaret aliquis. Iuvat me, quod vigent studia, proferunt se ingenia hominum et ostentant, tametsi ad audiendum pigre coitur. Plerique in stationibus sedent tempusque audiendi fabulis conterunt ac subinde sibi nuntiari iubent, an iam recitator intraverit, an dixerit praefationem, an ex magna parte evolverit librum; tum demum ac tunc quoque lente cunctanterque veninunt nec tamen permanent, sed ante finem recedunt, alii dissimulanter et furtim, alii simpliciter et libere. At hercule memoria parentum Claudium Caesarem ferunt, cum in Palatio spatiaretur audissetque clamorem, causam requisisse, cumque dictum esset recitare Nonianum, subitum recitanti inopinatumque venisse. Nunc otiosissimus quisque multo ante rogatus et identidem admonitus aut non venit aut, si venit, queritur se diem, quia non perdiderit, perdidisse. Sed tanto magis laudandi probandique sunt, quos a scribendi recitandique studio haec auditorum vel desidia vel superbia non retardat. Equidem prope nemini defui. Erant sane plerique amici; neque enim quisquam est fere, qui studia, ut non simul et nos amet. His ex causis longius, quam destinaveram, tempus in urbe consumpsi. Possum iam repetere secessum et scribere aliquid, quod non recitem, ne videar, quorum recitationibus adfui, non auditor fuisse, sed creditor. Nam ut in ceteris rebus ita in audiendi officio perit gratia, si reposcatur. Vale.   I, 13. Безразличие към поезията Гай Плиний до своя Созий Сенецион - привет! Голямо изобилие на поети ни донесе тази година. През целия месец април нямаше ден‚ в който някой да не чете произведенията си пред публика. Радва ме това‚ че заниманията с литература процъфтяват‚ проявяват се и изпъкват талантите на хората‚ макар че твърде бавно се събират слушатели. А мнозина си седят така‚ в местата за събиране - тези уютни кътчета за свободни разговори 26 - и прекарват времето за слушане в приказки‚ а изведнъж искат да им съобщят дали рецитаторът вече е излязъл‚ дали е издекламирал предисловието‚ дали е прочел по-голяма част от произведението. И едва тогава‚ а даже и тогава лениво и колебливо‚ идват‚ но не остават до края‚ а се оттеглят‚ преди да завърши‚ едни прикрито и крадешком‚ други явно и свободно. А кълна се в Херкулес‚ разказват‚ че когато Клавдий Цезар 27 по времето на родителите ми се разхождал на Палатинския хълм и чул шум‚ попитал за причината и след като му било казано‚ че рецитира Нониан 28 ‚ влязъл внезапно за изненада на рецитатора. А сега всеки съвсем незает с обществена работа човек‚ притова много по-рано поканен и предупреден‚ или не идва‚ или ако дойде‚ се оплаква‚ че е загубил деня - именно понеже не го е загубил. Затова заслужават още повече похвала и насърчение тези‚ които в увлечението си към писане и рецитиране не биват спирани било от леността‚ било от надменността на такива слушатели. Що се отнася до мен‚ слушал съм почти всички. Наистина повечето бяха приятели. Защото почти няма никой‚ който да обича литература‚ а да не обича и мен самия. По тази причина останах в Рим повече‚ отколкото си бях определил. Вече мога да се оттегля отново и да напиша нещо‚ което да не рецитирам‚ за да не се получи‚ че съм не слушател‚ а заемодавец на тези‚ на чиито рецитации съм присъствувал. Защото‚ както във всичко друго‚ така и след като е бил слушател‚ човек загубва правото на признателност‚ ако го очаква като нещо дължимо. Бъди здрав! C. PLINIUS IUNIO MAURICO SUO S. Petis ut fratris tui filiae prospiciam maritum; quod merito mihi potissimum iniungis. Scis enim quanto opere summum illum virum suspexerim dilexerimque, quibus ille adulescentiam meam exhortationibus foverit, quibus etiam laudibus ut laudandus viderer effecerit. Nihil est quod a te mandari mihi aut maius aut gratius, nihil quod honestius a me suscipi possit, quam ut eligam iuvenem, ex quo nasci nepotes Aruleno Rustico deceat. Qui quidem diu quaerendus fuisset, nisi paratus et quasi provisus esset Minicius Acilianus, qui me ut iuvenis iuvenem - est enim minor pauculis annis - familiarissime diligit, reveretur ut senem. Nam ita formari a me et institui cupit, ut ego a vobis solebam. Patria est ei Brixia, ex illa nostra Italia quae multum adhuc verecundiae frugalitatis, atque etiam rusticitatis antiquae, retinet ac servat. Pater Minicius Macrinus, equestris ordinis princeps, quia nihil altius volvit; allectus enim a Divo Vespasiano inter praetorios honestam quietem huic nostrae - ambitioni dicam an dignitati? - constantissime praetulit. Habet aviam maternam Serranam Proculam e municipio Patavio. Nosti loci mores: Serrana tamen Patavinis quoque severitatis exemplum est. Contigit et avunculus ei P. Acilius gravitate prudentia fide prope singulari. In summa nihil erit in domo tota, quod non tibi tamquam in tua placeat. Aciliano vero ipsi plurimum vigoris industriae, quamquam in maxima verecundia. Quaesturam tribunatum praeturam honestissime percucurrit, ac iam pro se tibi necessitatem ambiendi remisit. Est illi facies liberalis, multo sanguine multo rubore suffusa, est ingenua totius corporis pulchritudo et quidam senatorius decor. Quae ego nequaquam arbitror neglegenda; debet enim hoc castitati puellarum quasi praemium dari. Nescio an adiciam esse patri eius amplas facultates. Nam cum imaginor vos quibus quaerimus generum, silendum de facultatibus puto; cum publicos mores atque etiam leges civitatis intueor, quae vel in primis census hominum spectandos arbitrantur, ne id quidem praetereundum videtur. Et sane de posteris et his pluribus cogitanti, hic quoque in condicionibus deligendis ponendus est calculus. Tu fortasse me putes indulsisse amori meo, supraque ista quam res patitur sustulisse. At ego fide mea spondeo futurum ut omnia longe ampliora quam a me praedicantur invenias. Diligo quidem adulescentem ardentissime sicut meretur; sed hoc ipsum amantis est, non onerare eum laudibus. Vale.   I, 14. Гай Плиний до своя Юний Маврик - привет! Женитбени проекти Молиш ме да потърся съпруг за братовата ти дъщеря. Заслужено възлагаш тази за дача на мен. Знаеш как с цялата си душа уважавах и обичах този велик човек‚ как насърчаваше и закриляше той моята мъдрост‚ как неговите похвални думи ме накараха да стана достоен за похвала. Ти не би могъл да ми повериш нещо по-важно и по-приятно‚ аз не бих могъл да се нагърбя с по-почтено задължение от това да избера младежа‚ който заклужава да стане баща на внуците на Арулен Рустик. Дълго щях да го търся‚ ако не беше Миниций Ацилиан‚ сякаш предопределен и създаден за това. Към мен е дъблоко привързан‚ както един млад човек към друг (понеже е само няколко години по-млад от мен)‚ а ме уважава като възрастен‚ понеже желае да бъде ръководен и насочван от мен така‚ както аз бях свикнал да бъда ръководен и насочван от вас. Роден е в Бриксия 29 ‚ в тази част на нашата Италия‚ която и до ден-днешен е съхранила и запазила много от старата скромност‚ пестеливост и простота на нравите. Баща му Миниций Макрин беше първенец в коннишкото съсловие‚ понеже не пожела да бъде нещо повече. Когато божественият Веспасиан го удостои с преторски отличия 30 ‚ той предпочете‚ оставайки верен на себе си‚ почтения живот като частно лице пред този наш ламтеж ли да гонарека‚ стремеж ли? - към високо обществено положение. Баба му по майка е Серана Прокула от Патавия 31 . Познаваш нравите на областта‚ а Серана беше образец на сериозност дори и за тамошните жители. Чичо му Ацилий е един изключително сериозен‚ мъдър и почтен човек. С една дума‚ няма в това семейство нищо‚ което да не можеш да приемеш като достойно и за твоето. Самият Ацилиан е изключително жизнен и трудолюбив и освен това много скромен. Той достойно премина през квесторство‚ трибунство‚ преторство и така ти е спестил грижата да се застъпиш за него. Има благородно лице‚ руменеещо от обилна здрава кръв‚ естествено красива фигура и достойнството на сенатор. Тези качества според мен не трябва да бъдат пренебрегвани‚ понеже те са наградата‚ която заслужава една чиста девойка. Не зная дали трябва да добавям‚ че баща му е много заможен‚ защото‚ помисля ли за вас‚ за които търсим зет‚ смятам за излишно да се говори за богатство; но щом обърна поглед към нравите наобществото и даже към законите на държвата ни‚ според които оценката на хората става на първо място по състояние‚ струва ми се‚ че и това не бива да се отминава. И действително‚ ако човек мисли за потомците си и поколения и поколения нататък‚ състоянието също би трябвало да има своята тежест при избора. Ти може би смяташ‚ че обичта ме прави прекалено снизходителен и хвалбите ми прехвърлят допустимите граници. А аз ти давам думата си‚ че действителността далеч надхвърля моето описание. Обичам горещо младежа‚ така както заслужава; но проява на обич е именно да не претоварваш обичания с похвали. Бъди здрав! C. PLINIUS SEPTICIO CLARO SUO S. HEUS tu! promittis ad coenam, nec venis. Dicitur ius; ad assem impendium reddes nec id modicum. Paratae erant lactucae singulae, cochleae ternae, ova bina, halica cum mulso et nive (nam hanc quoque computabis, immo hanc in primis, quae perit in ferculo), olivae, betacei, cucurbitae, bulbi, alia mille non minus lauta. Audisses comoedum vel lectorem vel Iyristen vel, quae mea liberalitas, omnes. At tu apud nescio quem ostrea, vulvas, echinos, Gaditanas maluisti. Dabis poenas, non dico quas. Dure fecisti; invidisti, nescio an tibi, certe mihi, sed tamen et tibi. Quantum nos lusissemus, risissemus, studuissemus! Potes apparatius coenare apud multos, nusquam hilarius, simplicius, incautius. In summa experire et, nisi postea te aliis potius excusaveris, mihi semper excuse. Vale.   I, 15. Гай Плиний до своя Септиций Клар - привет! Приятелски упрек Е‚ много хубаво! Обещаваш да дойдеш на вечеря‚ а никакъв те няма. Присъдата ти е: да възстановиш разноските ми до ас 32 . А те не бяха малки! За всеки бяха приготвени по една маруля‚ по три охлюва‚ по две яйца‚ тестено с охладена медовина (снега в нея ще пресметнем дори преди всичко друго‚ защото се стопи още в подноса)‚ маслини‚ цвекло‚ тиква‚ лук и хиляди други подобни деликатеси. Щеше да чуеш комически актьор или четец‚ или свирач на лира‚ или - ама съм си щедър! - и трите. А ти предпочете да отидеш при кой знае кого заради някакви си стриди‚ свински дреболии 33 ‚ морски таралежи‚ испански танцувачки 34 . Ще бъдеш наказан! Как - не издавам. Постъпи жестоко. Ощети може би себе си‚ мене - сигурно‚ но... разбира се - и себе си. Толкова добре щяхме да прекараме в шеги‚ смехове‚ сериозни занимания! На много други места би могъл да вечерш по-великолепно‚ но никъде по-весело‚ по-естествено‚ по-безгрижно. опитай и ако след това не започенш да отказваш на всички‚ отказвай винаги на мен. Бъди здрав! C. PLINIUS ERUCIO SUO S. Amabam Pompeium Saturninum - hunc dico nostrum - laudabamque eius ingenium, etiam antequam scirem, quam varium quam flexibile quam multiplex esset; nunc vero totum me tenet habet possidet. Audivi causas agentem acriter et ardenter, nec minus polite et ornate, sive meditata sive subita proferret. Adsunt aptae crebraeque sententiae, gravis et decora constructio, sonantia verba et antiqua. Omnia haec mire placent cum impetu quodam et flumine pervehuntur, placent si retractentur. Senties quod ego, cum orationes eius in manus sumpseris, quas facile cuilibet veterum, quorum est aemulus, comparabis. Idem tamen in historia magis satisfaciet vel brevitate vel luce vel suavitate vel splendore etiam et sublimitate narrandi. Nam in contionibus eadem quae in orationibus vis est, pressior tantum et circumscriptior et adductior. Praeterea facit versus, quales Catullus meus aut Calvus, re vera quales Catullus aut Calvus. Quantum illis leporis dulcedinis amaritudinis amoris! Inserit sane, sed data opera, mollibus levibusque duriusculos quosdam; et hoc quasi Catullus aut Calvus. Legit mihi nuper epistulas; uxoris esse dicebat. Plautum vel Terentium metro solutum legi credidi. Quae sive uxoris sunt ut affirmat, sive ipsius ut negat, pari gloria dignus, qui aut illa componat, aut uxorem quam virginem accepit, tam doctam politamque reddiderit. Est ergo mecum per diem totum; eundem antequam scribam, eundem cum scripsi, eundem etiam cum remittor, non tamquam eundem lego. Quod te quoque ut facias et hortor et moneo; neque enim debet operibus eius obesse quod vivit. An si inter eos quos numquam vidimus floruisset, non solum libros eius verum etiam imagines conquireremus, eiusdem nunc honor praesentis et gratia quasi satietate languescit? At hoc pravum malignumque est, non admirari hominem admiratione dignissimum, quia videre alloqui audire complecti, nec laudare tantum verum etiam amare contingit. Vale.   I, 16. Гай Плиний дэ своя Еруций - привет! Талантът на Помпей Сатурнин Обичта ми към Помпей Сатурнин (говоря за нашия приятел) и възхищението ми от неговия талант започнаха още преди да зная колко разнообразен‚ гъвкав и многостранен е той. Сега обаче съм изцяло пленен‚ завладян‚ покорен. Чух как Помпей Сатурнин води делата си - ожесточено и пламенно‚ но също тъй красиво и изящно - било когато говори подготвен‚ било когато импровизира. Не липсват подходящи сентенции‚ плътна и красива конструкция‚ звучни стари думи. Тези неща са необикновено привлекателни в момента‚ когато текат в пороен устрем‚ привличат и когато отново се връщаш към тях. Същото чувство ще имаш и ти‚ щом вземеш в ръка неговите речи‚ които лесно ще поставиш редом с когото и да е от старите майстори‚ на които той съперничи. По същия начин ще ти донесат удоволствие и историческите му съчинения със своето краткократко‚ ясно‚ приятно възвишено и бляскаво изложение: защото и речите‚ които произнаст неговите герои‚ носят силата на съдебните му‚ но по-стегната‚ по-обуздана и по-строга. Стиховете му са като на Катул 35 и на Калв‚ ама наистина като на Катул и на Калв. Каква прелест има в тях‚ каква сладост‚ горчивина‚ любов! Между леките и нежни стихове е вмъкнал‚ нарочно‚ разбира се‚ и някои хапливо грубоватички пак също като Катул и Калв. Чете ми веднъж писма‚ твърдеше‚ че са от жена му; струваше ми се‚ че ми чете Плавт или Теренций 36 в проза. Дали са на жена му‚ както той твърди‚ или са негови‚ което отрича - все едно: той заслужава похвала и за това‚ че ги е създал‚ или за това‚ че от съпругата си‚ която се ожени за него още съвсем младо момиче‚ той е направил такава учена и образована жена. По цял ден е с мен. Чета го‚ преди да пиша‚ след като съм писал‚ дори когато си почивам - и винаги е различен. Подканям те и настоятелно те съветвам да направиш същото. Това‚ че той е сред живите‚ не трябва да пречи на произведенията му. Ако творческият му възход бе по времето на тези‚ които никога не сме виждали‚ щяхме да търсим нес амо неговите книги‚ но и лика му. А сега вниманието и уважението към него чезне‚ сякаш фактът‚ че е сред нас‚ ни прави сито равнодушни. Порочно и вредно е да не се възхищаваме от предостойния за възхищение човек‚ само и само защото можем да го виждаме‚ да разговаряме с него‚ да го слушаме и прегръщаме - и не само да го хвалим‚ но и да го обичаме. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO TITIANO SUO S. Est adhuc curae hominibus fides et officium, sunt qui defunctorum quoque amicos agant. Titinius Capito ab imperatore nostro impetravit, ut sibi liceret statuam L. Silani in foro ponere. (2) Pulchrum et magna laude dignum amicitia principis in hoc uti, quantumque gratia valcas, aliorum honoribus experiri. (3) Est omnino Capitoni in usu claros viros colere; mirum est qua religione quo studio imagines Brutorum Cassiorum Catonum domi ubi potest habeat. Idem clarissimi cuiusque vitam egregiis carminibus exornat. (4) Scias ipsum plurimis virtutibus abundare, qui alienas sic amat. Redditus est Silano debitus honor, cuius immortalitati Capito prospexit pariter et suae. Neque enim magis decorum et insigne est statuam in foro populi Romani habere quam ponere. Vale.   I, 17. Гай Плиний до своя Корнелий Тициан - привет! Почит към Луций Силан Има все още хора‚ които тачат вярност и дълг‚ които зачитат приятелите си след смъртта им. Тициан Капитон измоли от нашия император да постави на форума статуя на Луций Силан 37 . Прекрасно е и заслужава похвала да използуваш приятелството си с принцепса за такива дела и почитта към другите да ти бъде мярката за благоволението към тебе самия. Обичайно е за Капитон да почита прославилите се мъже. Удивително е с какво благоговение‚ с каква преданост държи портретите на прочутите мъже от рода на Брут‚ на Касий‚ на Катон в дома си‚ където има тази възможност. Възпява в чудни стихове живота на всеки прославил се мъж. Знай: съкровищница на добродетели е оня‚ комуто е толкова скъпа добродетелта на другите. На Луций Силан бе отдадена дължимата почит; а Капитон се погрижи и за неговото безсмъртие‚ и за своето: защото една статуя на римския форум обкръжава с блясък и достойнство не само оня‚ когото изобразява‚ а и този‚ който я е издигнал. Бъди здрав! C. PLINIUS SUETONIO TRANQUILLO SUO S. Scribis te perterritum somnio vereri ne quid adversi in; actione patiaris; rogas ut dilationem petam, et pauculos dies, certe proximum, excusem. Difficile est, sed experiar, 'kai gar t' onar ek Dios estin'. Refert tamen, eventura soleas an contraria somniare. Mihi reputanti somnium meum istud, quod times tu, egregiam actionem portendere videtur. Susceperam causam Iuni Pastoris, cum mihi quiescenti visa est socrus mea advoluta genibus ne agerem obsecrare; et eram acturus adulescentulus adhuc, eram in quadruplici iudicio, eram contra potentissimos civitatis atque etiam Caesaris amicos, quae singula excutere mentem mihi post tam triste somnium poterant. Egi tamen 'logisamenos' illud 'heis oio^nos aristos amynesthai peri patre^s'. Nam mihi patria, et si quid carius patria, fides videbatur. Prospere cessit, atque adeo illa actio mihi aures hominum, illa ianuam famae patefecit. Proinde dispice an tu quoque sub hoc exemplo somnium istud in bonum vertas; aut si tutius putas illud cautissimi cuiusque praeceptum 'Quod dubites, ne feceris', id ipsum rescribe. Ego aliquam stropham inveniam agamque causam tuam, ut istam agere tu eum voles possis. Est enim sane alia ratio tua, alia mea fuit. Nam iudicium centumvirale differri nullo modo, istuc aegre quidem sed tamen potest. Vale.   I, 18. Гай Плиний до своя Светоний Транквил - привет! Колебанията на Транквил Пишеш‚ че си уплашен от лош сън и се боиш от неприятности по делото си; молиш да поискам отсрочка от няколко дни или поне за един. Трудно е‚ но ще опитам‚ понеже сънят е от Зевса. 38 Важно е обаче дали сънищата ти обикновено вещаят това‚ което ще се случи - или точно обратното. Като си спомня за един сън‚ подобен на този‚ от който ти се страхуваш‚ аз пък имам чувството‚ че той предрича успех. Когато поех делото на Юний Пастор‚ сънувах‚ че тъща ми ми се хвърля в краката и ме заклева да се откажа. Бях още твърде млад‚ щях да пледирам пред съда на центумвирите в пълния му състав‚ щях да се изправя срещу най-могъщите на държавата и дори срещу приятелите на Цезаря 39 . Всяка причина‚ взета поотделно‚ би могла да ме накара да загубя и ума и дума след такъв страшен сън. Но все пак аз пледирах с мисълта: има единствена вярна поличба - родина да браним. 40 За мене тогава поетото задължение заместваше родината (ако има нещо по-свидно от нея). Всичко мина благополучно и именно това дело накара хората да ми обърнат внимание‚ а славата - да разкрие дверите си пред мен. Затова виж дали и ти - както в моя случай - няма да обърнеш съня на добро; ако пък за тебе е по-силен девизът на благоразумните хора: "Ако не си сигурен в нещо‚ не го прави!"‚ пиши ми отново. Ще измисля някаква хитрост и ще защитя искането да водиш делото‚ когато искаш. Ти имаш едни съображения‚ навремето аз съм имал други‚ разбира се: понеже един процес пред центумвирите не може да бъде отложен по никакъв начин‚ а твоят‚ макар и трудно‚ може. Бъди здрав! C. PLINIUS ROMATIO FIRMO SUO S. Municeps tu meus et condiscipulus et ab ineunte aetate contubernalis, pater tuus et matri et avunculo meo, mihi etiam quantum aetatis diversitas passa est, familiaris: magnae et graves causae, cur suscipere augere dignitatem tuam debeam. Esse autem tibi centum milium censum, satis indicat quod apud nos decurio es. Igitur ut te non decurione solum verum etiam equite Romano perfruamur, offero tibi ad implendas equestres facultates trecenta milia nummum. Te memorem huius muneris amicitiae nostrae diuturnitas spondet: ego ne illud quidem admoneo, quod admonere deberem, nisi scirem sponte facturum, ut dignitate a me data quam modestissime ut a me data utare. Nam sollicitius custodiendus est honor, in quo etiam beneficium amici tuendum est. Vale.   I, 19. Гай Плиний до своя Ромаций - привет! Грижа за приятеля от детинство Ти си мой съгражданин‚ съученик и близък приятел от най-ранно детство; баща ти беше близък с майка ми и вуйчо ми и дори с мен‚ доколкото позволяваше разликата във възрастта ни - ето значителните и сериозни причини‚ които ме задължават да подпомогна твоята кариера. Изборът ти за декурион показва‚ че имуществото ти възлиза на 100 хиляди сестерции. 41 И тъй‚ за да можем да се радваме‚ че си не само декурион‚ но и римски конник‚ ти предлагам 300 хиляди сестерции‚ за да достигнеш състоянието‚ необходимо за конник. Няма да ти напомням това‚ което би трябвало да ти припомня (зная‚ че по своя воля ще го сториш): в новото си по-високо положение‚ дарено ти от мен‚ да бъдеш колкото се може по-скромен‚ сдържан‚ благоразумен‚ понеже то от мен ти е дадено. Длъжни сме да бъдем особено грижливи към оказаната ни почит‚ когато за това ни задължават и вложените в нея усилия на един приятел. Бъди здрав! C. PLINIUS CORNELIO TACITO SUO S. Frequens mihi disputatio est cum quodam docto homine et perito, cui nihil aeque in causis agendis ut brevitas placet. Quam ego custodiendam esse confiteor, si causa permittat: alioqui praevaricatio est transire dicenda, praevaricatio etiam cursim et breviter attingere quae sint inculcanda infigenda repetenda. Nam plerisque longiore tractatu vis quaedam et pondus accedit, utque corpori ferrum, sic oratio animo non ictu magis quam mira imprimitur. Hic ille mecum auctoritatibus agit ac mihi ex Graecis orationes Lysiae ostentat, ex nostris Gracchorum Catonisque, quorum sane plurimae sunt circumcisae et breves: ego Lysiae Demosthenen Aeschinen Hyperiden multosque praeterea, Gracchis et Catoni Pollionem Caesarem Caelium, in primis M. Tullium oppono, cuius oratio optima fertur esse quae maxima. Et hercule ut aliae bonae res ita bonus liber melior est quisque quo maior. Vides ut statuas signa picturas, hominum denique multorumque animalium formas, arborum etiam, si modo sint decorae, nihil magis quam amplitudo commendet. Idem orationibus evenit; quin etiam voluminibus ipsis auctoritatem quandam et pulchritudinem adicit magnitudo. Haec ille multaque alia, quae a me in eandem sententiam solent dici, ut est in disputando incomprehensibilis et lubricus, ita eludit ut contendat hos ipsos, quorum orationibus nitar, pauciora dixisse quam ediderint. Ego contra puto. Testes sunt multae multorum orationes et Ciceronis pro Murena pro Vareno, in quibus brevis et nuda quasi subscriptio quorundam criminum solis titulis indicatur. Ex his apparet illum permulta dixisse, cum ederet omisisse. Idem pro Cluentio ait se totam causam vetere instituto solum perorasse, et pro C. Cornelio quadriduo egisse, ne dubitare possimus, quae per plures dies - ut necesse erat - latius dixerit, postea recisa ac repurgata in unum librum grandem quidem unum tamen coartasse. At aliud est actio bona, aliud oratio. Scio nonnullis ita videri, sed ego - forsitan fallar - persuasum habeo posse fieri ut sit actio bona quae non sit bona oratio, non posse non bonam actionem esse quae sit bona oratio. Est enim oratio actionis exemplar et quasi 'archetypon'. Ideo in optima quaque mille figuras extemporales invenimus, in iis etiam quas tantum editas scimus, ut in Verrem: 'artificem quem? quemnam? recte admones; Polyclitum esse dicebant.' Sequitur ergo ut actio sit absolutissima, quae maxime orationis similitudinem expresserit, si modo iustum et debitum tempus accipiat; quod si negetur, nulla oratoris maxima iudicis culpa est. Adsunt huic opinioni meae leges, quae longissima tempora largiuntur nec brevitatem dicentibus sed copiam - hoc est diligentiam - suadent; quam praestare nisi in angustissimis causis non potest brevitas. Adiciam quod me docuit usus, magister egregius. Frequenter egi, frequenter iudicavi, frequenter in consilio fui: aliud alios movet, ac plerumque parvae res maximas trahunt. Varia sunt hominum iudicia, variae voluntates. Inde qui eandem causam simul audierunt, saepe diversum, interdum idem sed ex diversis animi motibus sentiunt. Praeterea suae quisque inventioni favet, et quasi fortissimum amplectitur, cum ab alio dictum est quod ipse praevidit. Omnibus ergo dandum est aliquid quod teneant, quod agnoscant. Dixit aliquando mihi Regulus, cum simul adessemus: 'Tu omnia quae sunt in causa putas exsequenda; ego iugulum statim video, hunc premo.' Premit sane quod elegit, sed in eligendo frequenter errat. Respondi posse fieri, ut genu esset aut talus, ubi ille iugulum putaret. At ego, inquam, qui iugulum perspicere non possum, omnia pertempto, omnia experior, 'panta' denique 'lithon kino^'; utque in cultura agri non vineas tantum, verum etiam arbusta, nec arbusta tantum verum etiam campos curo et exerceo, utque in ipsis campis non far aut siliginem solam, sed hordeum fabam ceteraque legumina sero, sic in actione plura quasi semina latius spargo, ut quae provenerint colligam. Neque enim minus imperspicua incerta fallacia sunt iudicum ingenia quam tempestatum terrarumque. Nec me praeterit summum oratorem Periclen sic a comico Eupolide laudari: 'pros de g' autou to^ taxei peitho^ tis epekathe^to toisi cheilesin. houto^s eke^lei, kai monos to^n rhe^toro^n to kentron enkateleipe tois akroo^menois.' Verum huic ipsi Pericli nec illa 'peitho^' nec illud 'eke^lei' brevitate vel velocitate vel utraque - differunt enim - sine facultate summa contigisset. Nam delectare persuadere copiam dicendi spatiumque desiderat, relinquere vero aculeum in audientium animis is demum potest qui non pungit sed infigit. Adde quae de eodem Pericle comicus alter: 'he^strapt', ebronta, synekyka te^n Hellada' Non enim amputata oratio et abscisa, sed lata et magnifica et excelsa tonat fulgurat, omnia denique perturbat ac miscet. 'Optimus tamen modus est': quis negat? sed non minus non servat modum qui infra rem quam qui supra, qui astrictius quam qui effusius dicit. Itaque audis frequenter ut illud: 'immodice et redundanter', ita hoc: 'ieiune et infirme'. Alius excessisse materiam, alius dicitur non implesse. Aeque uterque, sed ille imbecillitate hic viribus peccat; quod certe etsi non limatioris, maioris tamen ingeni vitium est. Nec vero cum haec dico illum Homericum 'ametroepe^' probo, sed hunc: 'kai epea niphadessin eoikota cheimerie^sin' non quia non et ille mihi valdissime placeat: 'paura men, alla mala ligeo^s' si tamen detur electio, illam orationem similem nivibus hibernis, id est crebram et assiduam sed et largam, postremo divinam et caelestem volo. 'At est gratior multis actio brevis.' Est, sed inertibus quorum delicias desidiamque quasi iudicium respicere ridiculum est. Nam si hos in consilio habeas, non solum satius breviter dicere, sed omnino non dicere. Haec est adhuc sententia mea, quam mutabo si dissenseris tu; sed plane cur dissentias explices rogo. Quamvis enim cedere auctoritati tuae debeam, rectius tamen arbitror in tanta re ratione quam auctoritate superari. Proinde, si non errare videor, id ipsum quam voles brevi epistula, sed tamen scribe - confirmabis enim iudicium meum -; si erraro, longissimam para. Num corrupi te, qui tibi si mihi accederes brevis epistulae necessitatem, si dissentires longissimae imposui? Vale.   I, 20. Гай Плиний до своя Корнелий Тацит - привет! Стиловете на речта Често ми се налага да споря с един учен и опитен мъж‚ според когото най-хубавото качество на една съдебна реч е краткостта й. Съгласен съм‚ че трябва да се съобразяваме с нея‚ ако самото дело позволява; но да отминаваш нещо‚ което си длъжен да кажеш‚ да засягаш набързо и накратко факти‚ които трябва да втълпиш‚ да внушиш‚ да повториш - това означава да помагаш на противниковата страна. В повечето случаи по-обстойното разглеждане придава на речта сила и тежест: тя се забива дълбоко в душата точно така‚ както и мечът в плътта - не просот благодарение на удара‚ а благодарение на непрестанното наблягане. Тук той ми привежда като примери големите авторитети и ми посочва от гърците Лизий 42 ‚ а от римляните - Гракхите и Катон 43 ; и действително много техни речи са стегнати и кратки. Аз противопоставям на Лизий Демостен‚ Есхин‚ Хиперид 44 и много други‚ а на Гракхите и Катон- Полион‚ Целий 45 ‚ Цезар и най-вече Марк Тулий - казват‚ че колкото е по-дълга една негова реч‚ толкова е по-хубава. Кълна се в Херкулес! Хубавата книга е като всяко друго хубаво нещо; колкото е по-голяма‚ толкова е по-хубава. Виждаш как красивите статуи на хора и богове‚ красивите картини‚ красотата на хората‚ на много животни и дори на дърветата печели от големината. Същото е и с речта: дори свитъците‚ които я съдържат‚ печелят красота и авторитетност от големината си. Тези и много други мои обичайни доводи в същия дух бяха оборени от измъкващия се от хватките ми‚ повратлив противник: той се опита да ме опровергае чрез същите автори‚ на които аз се бях облегнал. Каза‚ че действително произнесените им речи били по-къси от издадената по-късно тяхна преработка. Аз пък мисля обратното. В моя полза свидетелствуват речите на много оратори‚ а от Цицероновите - речите за Мурена‚ за Варен‚ в които някои престъпления се изреждат само точка по точка като в кратък и безцветен списък. От това се вижда‚ че на самия процес той е говорил още много неща‚ които при издаването е скъратил. Сам Марк Тулий съобщава‚ че по стария обичай бил водил цялата защита на Клуенций 46 ‚ а за Гай Корнелий говорил четири дена. Затова не може да има ни най-малко съмнение‚ че словото му‚ продължило според изискванията на момента няколко дни‚ е било по-обстойно‚ а след това той го е окастрил‚ преработил и сместил в една книга‚ наистина голяма‚ но все пак само една. Нашироко е разпространено мнението: едно нещо е добре произнесената съдебна реч‚ друго - добре написаната. Зная това‚ но съм убеден - е‚ може и да се лъжа‚ - че е напълно възможно една добре произнесена в съда реч да не излезе добра в писмена форма; но не е възможно една добре написана съдебна реч да не бъде произнесена добре‚ защото писаната реч е образец на произнесената‚ тя е‚ тъй да се каже‚ неин прототип. Хиляди фигури на речта‚ в които се чувствува импровизация‚ можем да открием във всяка добра реч‚ дори и в тези‚ които‚ както знаем‚ никога не са били произнасяни - например речта срещу Верес‚ от която е следният пасаж: "Но кой беше създателят им? Кой ли беше? Правилно ми подсказваш: беше Поликлет." 47 Следователно‚ за да бъде съвършена‚ речта при произнасяне трябва да се доближи колкото се може повече до писмената си форма - при условие‚ че на оратора се даде полагаемото му се по право време: ако му го отнемат‚ грешката не е в него‚ а в съдията. Моето мнение се поддържа и от законите‚ които дават на разположение на ораторите много и много часове за говорене и ги подтикват не към краткост‚ а към разпростиране‚ т.е. към изчерпателност‚ каквато една кратка реч би могла да постигне само в съвсем дребен процес. Ще прибавя и това‚ което съм научил от най-добрия учител - от опита. Много пъти съм произнасял речи‚ много пъти съм бил съдия или съм участвувал в съвет. Хората се трогват от най-различни неща и обикновено дреболиите водят към най-важни последствия. Различни са човешките преценки‚ различни са и симпатиите им. Поради това дори и да слушаме едно и също дело‚ много често всеки от нас го възприема напълно различно‚ понякога еднакво‚ но вследствие различни душевни подбуди. Всеки подхранва собствените си догадки и чуе ли‚ че една от страните повтаря неговите собствени предвиждания‚ в нея се и включва. Така че слушателите до един трябва да получат нещо‚ за което да се хванат‚ което да приемат за свое. Когато веднъж пледирахме заедно с Регул‚ той ми рече: "Ти смяташ за необходимо да проследиш всичко по делото. Мен окото ми е в гърлото‚ него заръфвам." Заръфва наистина избраното място‚ но в избора често греши. Отговорих му‚ че там‚ където смята‚ че е гърлото‚ може да е коляното или глезенът. "Аз пък - рекох - не виждам гърлото‚ затова всичко опипвам‚ всичко изпитвам‚ под дърво и камък претърсвам." Когато си стопанисвам земята‚ се грижа не само за лозите‚ но и за овошките - и не само за тях‚ ами и за нивите: засявам ги не само с чиста пшеница‚ но и с ечемик‚ бакла и други бобови растения. Така‚ когато произнасям една реч‚ пръскам нашироко‚ тъй да се каже‚ много семена‚ за да прибера каквото поникне. Защото настроенията на съдиите са също тъй непредсказуеми‚ капризни и измамни‚ както времето и почвата. Добре известно ми е‚ че великият оратор Перикъл е възхвален от комика Евполид със следните стихове: От устните му бързи ни за миг дори не слизаше самата убедителност: така единствен той с речта си грабваше сърцата‚ в тях оставяше си жилото. Но същият този Перикъл нямаше да бъде нито убедителен‚ нито да грабва сърцата само благоадрение на краткостта бързината си или благодарение и на двете (между тях все пак си има разлика)‚ ако нямаше дар слово. За да можеш да заинтересуваш и да увлечеш‚ се иска да говориш много и продължително. И най-сетне: способен да остави жилото си в сърцето на слушателя е не онзи‚ който бодва отгоре-отгоре‚ който го забива дълбоко. Прибави‚ че за същия Перикъл един друг комик казва: Гърми и святка‚ стряска цяла Гърция. 48 Гърми‚ святка‚ преобръща и обърква целия свят богатата‚ бляскавата и приповдигнатата реч‚ а не орязаната и окастрента. "Все пак да имаш мярка‚ е най-доброто." Кой отрича? Но да не изчерпиш темата‚ е същото отклонение от мярката‚ както и да излезеш вън от рамките й‚ да говориш по-сухо - същото както и да говориш по-разточително. За единия случай чуваш да казват "без мярка и прекалено"‚ а за другия - "постно и вяло". За единия оратор казват‚ че излизал от темата си‚ а за втория - че не успявал да я развие. И двамата оратори грешат‚ но вторият от безсилие‚ а първият поради силата си‚ която е слабостта на големия‚ но все още необработен талант. Въпреки това не одобрявам Омировия празнодумец 49 ‚ а по-скоро онзи‚ чиито думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни 50 ‚ което не значи‚ че не ми харесва и говорещият кратко‚ но ясно и точно. 51 Но ако имам възможност да избирам‚ ще предпочета богатата‚ подобна на снежни виелици реч - т. е. реч непрестанна и неизтощима‚ но и богата - с една дума‚ божествена и небесна. Но повечето хора предпочитат кратката съдебна реч." Е‚ да‚ предпочитат я ленивците: смешно е да приемем за мерило техния мързел и разглезеност. Ако тях питаш за съвет‚ по-доброто е не да говориш накратко‚ а въобще да не говориш. Такова е мнението ми засега‚ но ако ти не си съгласен‚ ще го променя‚ като те моля‚ разбира се‚ да дадеш основанията си: защото‚ въпреки че съм длъжен да отстъпя пред авторитета ти‚ по-правилно е според мен при подобни проблеми да побеждават доводите на разума‚ а не авторитетът. Затова‚ ако смяташ‚ че съм прав‚ дори с един-единствен ред - но ми отговори! Ще подкрепиш мнението ми. Ако греша‚ приготви едно предълго писмо. Е‚ успях ли да те подкупя с предложението си: кратко писмо‚ ако си съгласен‚ и предълго‚ ако не си? Бъди здрав! C. PLINIUS PLINIO PATERNO SUO S. Ut animi tui iudicio sic oculorum plurimum tribuo, non quia multum - ne tibi placeas - sed quia tantum quantum ego sapis; quamquam hoc quoque multum est. Omissis iocis credo decentes esse servos, qui sunt empti mihi ex consilio tuo. Superest ut frugi sint, quod de venalibus melius auribus quam oculis iudicatur. Vale.   I, 21. Благодарност Гай Плиний до своя Плиний Патерн - привет! Ценя извънредно много разумните ти преценки и критичното ти око не защото имаш много вкус - не се възгордявай чак толкова‚ - а защото имаш толкова вкус‚ колкото и аз. Но дори и това е много. Да оставим шегата! Мисля‚ че са с добър външен вид робите‚ които са закупени за мен по твоя препоръка. Остава те да бъдат и почтени‚ но за това качество у робите се съди повече не по вида им‚ а по чутото за тях. Бъди здрав! C. PLINIUS CATILIO SEVERO SUO S. Diu iam in urbe haereo et quidem attonitus. Perturbat me longa et pertinax valetudo Titi Aristonis, quem singulariter et miror et diligo. Nihil est enim illo gravius sanctius doctius, ut mihi non unus homo sed litterae ipsae omnesque bonae artes in uno homine summum periculum adire videantur. Quam peritus ille et privati iuris et publici! quantum rerum, quantum exemplorum, quantum antiquitatis tenet! Nihil est quod discere velis quod ille docere non possit; mihi certe quotiens aliquid abditum quaero, ille thesaurus est. Iam quanta sermonibus eius fides, quanta auctoritas, quam pressa et decora cunctatio! quid est quod non statim sciat? Et tamen plerumque haesitat dubitat, diversitate rationum, quas acri magnoque iudicio ab origine causisque primis repetit discernit expendit. Ad hoc quam parcus in victu, quam modicus in cultu! Soleo ipsum cubiculum illius ipsumque lectum ut imaginem quandam priscae frugalitatis adspicere. Ornat haec magnitudo animi, quae nihil ad ostentationem, omnia ad conscientiam refert recteque facti non ex populi sermone mercedem, sed ex facto petit. In summa non facile quemquam ex istis qui sapientiae studium habitu corporis praeferunt, huic viro comparabis. Non quidem gymnasia sectatur aut porticus, nec disputationibus longis aliorum otium suumque delectat, sed in toga negotiisque versatur, multos advocatione plures consilio iuvat. Nemini tamen istorum castitate pietate, iustitia, fortitudine etiam primo loco cesserit. Mirareris si interesses, qua patientia hanc ipsam valetudinem toleret, ut dolori resistat, ut sitim differat, ut incredibilem febrium ardorem immotus opertusque transmittat. Nuper me paucosque mecum, quos maxime diligit, advocavit rogavitque, ut medicos consuleremus de summa valetudinis, ut si esset insuperabilis sponte exiret e vita; si tantum difficilis et longa, resisteret maneretque: dandum enim precibus uxoris, dandum filiae lacrimis, dandum etiam nobis amicis, ne spes nostras, si modo non essent inanes, voluntaria morte desereret. Id ego arduum in primis et praecipua laude dignum puto. Nam impetu quodam et instinctu procurrere ad mortem commune cum multis, deliberare vero et causas eius expendere, utque suaserit ratio, vitae mortisque consilium vel suscipere vel ponere ingentis est animi. Et medici quidem secunda nobis pollicentur: superest ut promissis deus adnuat tandemque me hac sollicitudine exsolvat; qua liberatus Laurentinum meum, hoc est libellos et pugillares, studiosumque otium repetam. Nunc enim nihil legere, nihil scribere aut assidenti vacat aut anxio libet. Habes quid timeam, quid optem, quid etiam in posterum destinem: tu quid egeris, quid agas, quid velis agere invicem nobis, sed laetioribus epistulis scribe. Erit confusioni meae non mediocre solacium, si tu nihil quereris. Vale.   I, 22. Гай Плиний до своя Катилий Север - привет! Болестта на Аристон Заседял съм се в Рим отдавна и при това сголяма тревога в душата. Безпокои ме продължителното и упорито заболяване на Тит Аристон‚ когото ценя и уважавам изклюючително много. Няма човек по-достоен‚ по-чист‚ по-образован от него и затова ми се струва‚ че в негово лице е изложен на опасност не просто един човек‚ а самата ни литература и всички изящни изкуства. Колко добре познава той частното и държавното право‚ колко случки и примери пази в паметта си‚ колко много познания за миналото! Каквото и да пожелаеш да учиш‚ той може да ти стане учител. А за мен определено той е истинска съкровищница‚ колчем ме заинтересува някой неизяснен проблем. Колко верни сад умите му‚ колко авторитетни‚ калко стегната и достолепна е бавната му реч! Има ли въпрос‚ на който той да не може да отговори веднага? И въпреки това често се спира и се колебае пред различните версии‚ чиито произход и първопричини издирва‚ разграничава и претегля бързо и строго. При това се храни така умерено и живее тъй скромно! У мен спалнята и леглото му винаги будят представата за древната римска скромност. 52 Краси ги душевното му величие‚ което не търпи външната слава‚ а винаги се съобразява със съвестта си‚ като търси награда за делата си не в хорските приказки‚ а в самото дело. С една дума‚ с него не може да се мери никой от ония‚ които само на външен вид искат да минат за следовници на мъдростта. 53 Той не посещава гимназионите 54 и портиците‚ нито прахосва в спорове своето и чуждото време‚ а се е посветил на задълженията си като гражданин и боществен деец‚ на мнозина помага като защитник в съда‚ на още повече хора - със съвет. Но никой от споменатите "мъдреци" не би го надминал по моралност‚ чувство за дълг‚ справедливост и дори по смелост! Ще се възхитиш‚ ако видиш как търпеливо понася заболяването си‚ как превъзмогва болката‚ как устоява на жаждата и без да тометне завивките‚ издържа изгарящата го треска. Преди известно време покани мен и още няколко свои най-скъпи приятели да поговорим с лекарите за хда на заболяването: ако е неизлечимо‚ да напусне живота по своя вола‚ а ако е само мъчително и дълготрайно - да продължи упоритата си съпротива. Заради молбите на съпругата си‚ заради сълзите на дъщеря си и заради нас‚ своите приятели‚ беше длъжен‚ ако има известна надежда за спасение‚ да не ни я отнема‚ като се самоубие. Според мен подобна постъпка е невероятно трудна и е достойна за прослава. Няма нищо изключително в това да се втурнеш към смъртта под напора на поривисто моментно чувство; но да обсъдиш и прецениш подбудите и воден от разума‚ да приемеш или да отхвърлиш решението да живееш или да умреш - това е по силите единствено на големия дух. Лекарите ни обещаха благоприятен изход. Остана само и бог да помогне на обещанията‚ да се разтоваря най-после от тази грежа. Освободя ли се‚ ще се оттегля в лаврентинското си имение‚ т. е. при моите книжки и бележки‚ при моето изпълнено със занимания свободно време. Сега ми липсва и възможност‚ и желание да чета или да пиша‚ защото или стоя при него‚ или пък го мисля. Вече знаеш от какво се боя‚ какво желая и дори какво замислям по-нататък. Пиши ми и ти какво си правил‚ какво правиш‚ какво смяташ да правиш‚ но в едно по-весело писмо. Както съм объркан‚ немалко облекчение ще ми бъде да зная‚ че от нищо не се оплакваш. Бъди здрав! C. PLINIUS POMPEIO FALCONI SUO S. Consulis an existimem te in tribunatu causas agere debere. Plurimum refert, quid esse tribunatum putes, inanem umbram et sine honore nomen an potestatem sacrosanctam, et quam in ordinem cogi ut a nullo ita ne a se quidem deceat. Ipse cum tribunus essem, erraverim fortasse qui me esse aliquid putavi, sed tamquam essem abstinui causis agendis: primum quod deforme arbitrabar, cui assurge cui loco cedere omnes oporteret, hunc omnibus sedentibus stare, et qui iubere posset tacere quemcumque, huic silentium clepsydra indici, et quem interfari nefas esset, hunc etiam convicia audire et si inulta pateretur inertem, si ulcisceretur insolentem videri. Erat hic quoque aestus ante oculos, si forte me appellasset vel ille cui adessem, vel ille quem contra, intercederem et auxilium ferrem an quiescerem sileremque, et quasi eiurato magistratu privatum ipse me facerem. His rationibus motus malui me tribunum omnibus exhibere quam paucis advocatum. (5) Sed tu - iterum dicam - plurimum interest quid esse tribunatum putes, quam personam tibi imponas; quae sapienti viro ita aptanda est ut perferatur. Vale.   I, 23. Гай Плиний до своя Помпей Фалкон . привет! Задълженията на трибуна срещу задълженията на адвоката Питаш ме дали според мен си длъжен по време на трибунството си да се занимаваш със съдебни дела. Най-важно е какво е твоето мнение за трибунството - че е празна дума и гола титла или е свещена‚ неприкосновена законна магистратска длъжност‚ която не може да бъде подчинена на никого‚ дори на самия трибун? 55 Може би по време на собственото си трибунство‚ когато имах чувството‚ че длъжността ми представлява нещо‚ съм се заблуждавал; но тогава се въздържах да излизам в съда‚‚ сякаш тя беше нещо. Първо‚ защото смятах за непристойно хората да си седят‚ а пред тях да стои прав един трибун‚ пред когото всички са длъжни да стават на крака и да му правят път; един трибун‚ когото само да прекъснеш е вече светотатство‚ да трябва да се съобразява с една клепсидра 56 и да мълчи‚ че дори и ругатни да слуша‚ макар да има право да заповяда на всекиго да млъкне; да е принуден да слуша оскърбления и ако ги отмине‚ без да отговори‚ го смятат за страхлив‚ ако отговори - за дързък. Винаги ме е мъчил въпросът дали‚ ако моят довереник или противникът му апелира към мен като към трибун‚ съм длъжен да наложа трибунското си вето‚ или трябва да си кротувам‚ да си мълча и да се правя на частно лице - все едно‚ че съм се отказал от пълномощията си. Воден от тези съображения‚ предпочетох да бъда трибун за всички‚ а не адвокат за малцина. Но за теб‚ ще повторя‚ най-важно е какво е трибунството по твое мнение‚ с каква роля сам ще се нагърбиш - един разумен човек е длъжен да си я подбере така‚ че да й издържи докрай. Бъди здрав! C. PLINIUS BAEBIO HISPANO SUO S. Tranquillus contubernalis meus vult emere agellum, quem venditare amicus tuus dicitur. Rogo cures, quanti aequum est emat; ita enim delectabit emisse. Nam mala emptio semper ingrata, eo maxime quod exprobrare stultitiam domino videtur. In hoc autem agello, si modo arriserit pretium, Tranquilli mei stomachum multa sollicitant, vicinitas urbis, opportunitas viae, mediocritas villae, modus ruris, qui avocet magis quam distringat. Scholasticis porro dominis, ut hic est, sufficit abunde tantum soli, ut relevare caput, reficere oculos, reptare per limitem unamque semitam terere omnesque viteculas suas nosse et numerare arbusculas possint. Haec tibi exposui, quo magis scires, quantum esset ille mihi ego tibi debiturus, si praediolum istud, quod commendatur his dotibus, tam salubriter emerit ut paenitentiae locum non relinquat. Vale.   I, 24. Гай Плиний до своя Бабий Хиспан - привет! Имение за едни интелектуалец Моят близък Транквил иска да купи един малък чифлик‚ който според слуховете се продава от твой приятел. Моля те‚ погрижи се да ги купи на действителната му цена‚ понеже такава покупка ще му направи удоволствие. А несполучливата е винаги неприятна - най-вече защото е сякаш упрек към стопанина за глупостта му. Много неща (разбира се‚ ако цената е подходяща) привличат към този чифлик моя Транквил: близостта до Рим‚ удобният път‚ скромното жилище‚ размерите на имението‚ което създава радостиу без да създава много грижи. За един стопанин-интелектуалец‚ какъвто е той‚ е предостатъчно да има земя коклкото да може да си разведри главата‚ да си отмори очите‚ да си пообиколи границите на имението‚ да се поразходи нагоре-надолу по единствената си пътека‚ да си познава лозите до една и да си знае броя на овошките. Разказах ти всичко това най-вече за да знаеш колко той ще се чувствува задължен към мен‚ а аз - към теб‚ ако купи това именийце с всичките му достойнства така изгодно‚ че да няма за какво да съжалява. Бъди здрав!