|
2. ЗА БРОЯ НА БЛИЗНАЦИТЕ
Философът Аристотел е оставил сведението, че в Египет някаква жена родила пет близнака наведнъж; според него това бил върхът на възможностите на човека да роди многобройно поколение; не знаел да са се раждали някога повече близнаци наведнъж и изобщо подобен брой близначета бил твърде рядко явление. Но и през управлението на божествения Август — осведомяват ни историците, отразили неговото време — една робиня на Цезар Август родила в околностите на Лаврент пет момчета, които живели само няколко дена; майка им също починала немного след тях и в нейна чест по заповед на Август бил издигнат паметник на Лаврентийския път, върху който бил посочен броят на близнаците от това раждане.
|
3. СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ГАЙ ГРАКХ, МАРК ЦИЦЕРОН И МАРК КАТОН И ТЯХНОТО ОРАТОРСКО ИЗКУСТВО
Силен и страстен оратор е бил Гай Гракх. Никой не отрича това. Ала да ми разправят някои, че бил по-суров, по-рязък и по-мощен от Марк Тулий, това едва ли би могло да се понесе. Съвсем наскоро четох речта на Гракх „За новоприетите закони", където той се възмущава с най-голямата ревност, на която е способен, от беззаконията на римските магистрати, пребили с пръчки почтени хора от италийските муниципии.
Ето и част от нея: „Неотдавна в Теанум Сидицин пристигнал консулът. Съпругата му казала, че иска да се изкъпе в мъжката баня. На квестора в Сидицин Марк Марий било дадено поръчение да извади от банята къпещите се. Съпругата съобщила на мъжа си, че банята не й била предадена достатъчно бързо и не била достатъчно измита. Затова на форума бил поставен стълб и до него бил доведен най-знатният човек в своя град Марк Марий. Дрехите му били смъкнати, пребит бил с пръчки. Щом се разнесла вестта за това, в Кали издали постановление никой да не посмява да се къпе в банята, когато римски магистрат се намира в града. Във Ферентин поради същата причина римски претор заповядал да арестуват квесторите: единият се хвърлил от крепостната стена, другият бил хванат и пребит с пръчки."
Нима подир такива страшни събития, при толкова жалки и тъжни свидетелства за открити беззакония на длъжностни лица ние можем да чуем от Гракх поне едно изречение, казано силно и необикновено или покъртително и затрогващо, с необятна и неукротима ненавист или с убедителна и завладяваща жалба? Наистина краткост, изящество и чистота има в речта му, каквито обикновено можем да намерим в шегите и духовитите реплики на комедиите.
Отново ще цитирам едно място от речта на Гракх: „Какво своеволие и каква необузданост са присъщи на младите хора — ще ви покажа това само с един пример. Наскоро от Азия бил прoводен като пратеник един млад човек, който още не бил заемал магистратска длъжност. Той пътувал на носилка. Насреща му се задал един говедар от Венузия и понеже не знаел кого носят, на шега попитал мъртвец ли се вози вътре. Щом чул това, младият човек заповядал да спрат носилката и с ремъците, които я прикрепят за рамената на носачите, накарал слугите си да шибат човека дотогава, докато не издъхнал."
Наистина речта на Гракх, макар да засяга толкова насилническо и жестоко престъпление, по нищо не се различава от всекидневния говор. Но заговори ли за подобно злодеяние Марк Тулий, когато римски граждани, невинни хора противно на правото, пряко законите биват пребивани с пръчки, осъждани на смърт, убивани — какво окайване отеква тогава? какво оплакване? каква картина на събитието се рисува? какво безпределно море на омраза и горест закипява? Когато чета речите на Марк Цицерон, Херкулес ми е свидетел, душата ми се изпълва с гледката на престъплението, със звуците на свистящите пръчки, на кънтящите викове и вопли; такова е и онова място от речта му срещу Верес100, което аз цитирам докъдето мога и доколкото ми стига паметта в този момент: „А той, възпламенен от престъпна ярост, се втурва към форума. Очите му горят, от цялото му лице лъха жестокост. Всички застинали в очакване накъде ще налети и какво ще направи, когато изведнъж той заповядал да сграбчат човека101 и насред площада да го разголят, да го вържат към стълба и да приготвят пръчките." Бога ми, дори само думите „да го разголят, да го вържат за стълба и да приготвят пръчките" предизвиква у мен такова вълнение, такъв ужас, сякаш не чета разказ за това, което е станало, а го виждам да става пред мен самия.
Гракх от своя страна не прилича на защитник, който оплаква и призовава, а на вестител: „На форума бил поставен стълб, дрехите му били смъкнати, пребит бил с пръчки." Цицерон, точно обратно, изобразява събитието по великолепен начин, обстойно и подробно, не с краткото „бил пребит", а с развълнуваното „пребивали с пръчки насред форума в Месана римски гражданин; нито стон, нито глас сред болките и свистенето на пръчките не се изтръгвал от този мъченик освен думите: „Римски гражданин съм!" С напомнянето на своето гражданство той мислел, че ще отблъсне всички побои и ще отхвърли от тялото си мъченията." След това той изразява жалбата от този тъй горестен случай и омразата си към Верес, проклятията на римските граждани настоятелно, злъчно, разпалено с думите: „О, сладко име свобода! О, висше право на римския гражданин! О, Порциев, о, Семпрониеви закони! О, бленувана и предоставена най-сетне на римския плебс трибунска власт! Дотам ли чак всичко това е съсипано, та в една провинция на римския народ, в един град на съюзници, по заповед на човека, поел секирите и фасциите102 с благоволението на римския народ, един римски гражданин може да бъде вързан на форума и пребит с пръчки? Нима? Докато робите палеха огъня, нажежаваха плочите, приготвяха инструментите за мъчение, ти не се ли развълнува поне от плача и риданието на всички присъствуващи римски граждани, щом горчивите жалби и скръбният глас на нещастника изобщо не те трогнаха?"103
С тези страшни, тежки, точни, богати картини е изразил своята жалба Марк Тулий. Но ако нечий слух е толкова груб и необработен, че блясъкът и прелестта на речта, интонацията и ритъмът на словото му малко го възхищават, ала обича по-древните речи, защото, макар невчесани, кратки, неизкусни, те имат някаква вродена привлекателност и защото сянката и цветът в тях са като че ли патинирани от времето, то стига той да има поне малко вкус, непременно ще оцени произнесената по подобен повод от живелия още по-отдавна Марк Катон реч, до чиято сила и богатство Гракх дори не се е докосвал. Ще усети, струва ми се, че Катон не е бил удовлетворен от красноречието на своето време и още тогава е искал да направи това, което по-късно Цицерон е довел до съвършенство. В книгата, озаглавена „За мнимите битки", той е изразил жалбата срещу Квинт Терм по следния начин: „Заявил той, че децемвирите не се погрижили кой знае колко за храната му. Заповядал да им смъкнат дрехите и да бъдат бичувани с камшик. Брутианците бичували децемвири, много хора гледали. Кой може да понесе това оскърбление, това насилие, това робство? Никой цар не е посмявал да стори подобно нещо; точно то ли трябва да се случи сега на добрите, от добър род, с добър нрав хора? Къде отиде съюзничеството ни? Къде се дяна взаимното доверие, присъщо на предците ни? Необикновени беззакония, побои, бичувания и синини, страдания и изтезания, крайно унизителни и оскърбителни, и то пред погледите на техните сънародници и многолюдно множество — това ли дръзна да извършиш ти? Каква скръб, какви вопли, колко сълзи, какъв плач чух да се носи! Робите понасят несправедливостта много тежко; а онези граждани, потомци на знатни родове, доблестни и честни мъже? Как мислите, какво ли е ставало в душата им, какво ли ще става, докато са живи?"
Що се отнася до думите на Катон „Брутианците бичували", аз ще ги обясня, за да не си губи читателят времето в търсене на значението им: Когато пуниецът Ханибал се намирал с войската си в Италия и римляните претърпели поражение в няколко битки, брутийците първи от цяла Италия се отметнали на негова страна. Римляните тежко понесли това и щом Ханибал напуснал Италия и пунийците били надвити, в знак на презрение към брутийците те повече не ги записвали в римската войска и не ги смятали за съюзници, а ги задължавали да съпровождат и прислужват като роби заминаващите в провинциите магистрати. И тъй не ги следвали навсякъде подобно на така наречените “лорарии” в комедиите, за да връзват и бичуват онзи, когото им посочи магистратът; и понеже произхождали от град Брутии, наричани били “брутианци”.
|
6. За дързостта на дъщерята на Апий Клавдий
Властите в Рим налагали наказания не само за дръзки постъпки, но и за дръзки изказвания; по този начин, смятали те, трябва да се бди над неприкосновеното достойнство на римския обществен ред и поведението на римляните. И тъй, на излизане от игрите, които гледала, дъщерята на прочутия Апий Клавдий Цек била притисната от напиращите отвсякъде талази на навалицата. Измъкнала се тя раздърпана и замаяна и в яда си рекла: “ На какво ли щях да приличам сега, на каква ли пита щях да бъда сплескана, ако брат ми Публий Клавдий не беше тръгнал да се бие с флотата ни и не беше я пратил при Нептун заедно с толкоз много римляни?104 Не дай си боже да имаше повече народ днес, сигурно щяха да ме затрият. Ех, да можеше брат ми да се съживи отново, да поведе още една флота към Сицилия, че да нахрани рибите и с тая паплач, която, горко ми, ме направи на нищо!” Заради това тъй недостойно и хулиганско изказване плебейските едили Гай Фунданий и Тиберий Семпроний й наложили глоба от двадесет и пет хиляди тежки аса105. Това се случило - казва Атей Капитол в коментарите си “За обществените съдилища” - през Първата пуническа война в консулството на Фабий Лицин и Отацилий Крас106.
|
10. Защо древните римляни и гърци носели халка на безименния пръст на лявата ръка
Научих, че древните гърци носели халка на безименния пръст на лявата си ръка. Казват, че и древните римляни си поставяли пръстените и халките най-често на този пръст. Причината за това, обяснява Апион в “Египетски разкази”, се криела в следното: при разрязването и отварянето на човешки тела - една разпространена в Египет практика, която гърците наричали “анатоме”, “разрязване” - било открито, че един изключително тънък нерв излиза от споменатия пръст и завършва право в сърцето; ето защо хората сметнали, че няма да е зле, ако окажат най-вече на безименния пръст честта да носи пръстен, защото е свързан и като че ли съединен с всемогъществото на сърцето.
|
12. За различните измислици на Плиний Секунд, приписвани на Демокрит
В двадесет и осмата книга на “Естествена история” Плиний Секунд съобщава, че имало една книга на прочутия философ Демокрит за силата и природата на хамелеона, а после изрежда всевъзможни несериозни и невероятни сведения, почерпени уж от съчинението на Демокрит. Ще спомена против волята си само някои от тях, защото търпението ми не стига за повече: ако ястребът, който е най-хищната птица, прелети случайно над пълзящ по земята хамелеон, той веднага пада долу, привлечен от някаква сила, и доброволно се отдава и оставя да бъде разкъсан от другите птици. Друго невероятно съобщение: ако главата и шията на хамелеона се изгорят с главня от един особен вид дъб, изведнъж се разразява буря с гръмотевици; същото става, ако се опече дробът му на билото на някой покрив. Още нещо, което, бога ми, доста се колебах дали да не цитирам - толкова наивно и смешно е то, - ала все пак реших да го включа най-вече защото бе редно да кажа какво мисля за измамната привлекателност на подобни чудесии, която завладява и повлича към гибел най-будните - нещо повече, - най-жадните за знания дарования. Но да се върна към Плиний. Вземат се левият крак на хамелеона, казва той, и трева със същото име, овъгляват се с нажежено на огън желязо, после се размекват с мехлем и се сгъстяват, докато не заприличат на дъвка, слагат се в дървен съд и тогава този, който носи съда със сместа, става невидим, дори да се движи открито сред хората.
Тези чудесии и фокуси, мисля си аз, са направили впечатление на Плиний Секунд, но едва ли са достойни за името на Демокрит. Същото се отнася и за описанието от десета книга на Плиний, за което авторът настоява, че е цитат от Демокрит: имало една порода птици, над чиято кръв трябвало да се произнесат определени заклинания и тогава от нея възниквала някаква змия; който изяде тази змия, ще може да разбира езика и говора на птиците.
Много са, струва ми се, измислиците от този род, приписвани на Демокрит от разни неуместно изобретателни люде, които се прикриват зад неговата известност и голям авторитет. Но преданието за това, което бил измислил и направил питагореецът Архит, е не по-малко удивително, ала не и толкова безумно. Защото повечето прочути гръцки писатели, а и философът Фаворин, който е изключително вещ познавач на всички древности, в един глас твърдят, че древният гълъб, измайсторен от Архит неизвестно как и по какви закони на механиката, можел да лети; навярно е бил задвижван от някакви противотежести и подеман от невидимо и тайно въздушно течение. Би трябвало, бога ми, да добавя и думите на самия Фаворин за тази невероятна история: “Архит от Тарент, който освен всичко друго бил вещ в механиката, направил гълъб, способен да лети; щом кацнел, не можел да хвръкнел Толкова”107.
|
|
|