|
[Facturusne operae pretium sim si a primordio urbis res populi Romani perscripserim nec satis scio nec, si sciam, dicere ausim, quippe qui cum veterem tum volgatam esse rem videam, dum novi semper scriptores aut in rebus certius aliquid allaturos se aut scribendi arte rudem vetustatem superaturos credunt. Vtcumque erit, iuvabit tamen rerum gestarum memoriae principis terrarum populi pro virili parte et ipsum consuluisse; et si in tanta scriptorum turba mea fama in obscuro sit, nobilitate ac magnitudine eorum me qui nomini officient meo consoler. Res est praeterea et immensi operis, ut quae supra septingentesimum annum repetatur et quae ab exiguis profecta initiis eo creverit ut iam magnitudine laboret sua; et legentium plerisque haud dubito quin primae origines proximaque originibus minus praebitura voluptatis sint, festinantibus ad haec nova quibus iam pridem praevalentis populi vires se ipsae conficiunt: ego contra hoc quoque laboris praemium petam, ut me a conspectu malorum quae nostra tot per annos vidit aetas, tantisper certe dum prisca [tota] illa mente repeto, auertam, omnis expers curae quae scribentis animum, etsi non flectere a uero, sollicitum tamen efficere posset.
Quae ante conditam condendamve urbem poeticis magis decora fabulis quam incorruptis rerum gestarum monumentis traduntur, ea nec adfirmare nec refellere in animo est. Datur haec venia antiquitati ut miscendo humana divinis primordia urbium augustiora faciat; et si cui populo licere oportet consecrare origines suas et ad deos referre auctores, ea belli gloria est populo Romano ut cum suum conditorisque sui parentem Martem potissimum ferat, tam et hoc gentes humanae patiantur aequo animo quam imperium patiuntur. Sed haec et his similia utcumque animaduersa aut existimata erunt haud in magno equidem ponam discrimine: ad illa mihi pro se quisque acriter intendat animum, quae vita, qui mores fuerint, per quos uiros quibusque artibus domi militiaeque et partum et auctum imperium sit; labente deinde paulatim disciplina velut desidentes primo mores sequatur animo, deinde ut magis magisque lapsi sint, tum ire coeperint praecipites, donec ad haec tempora quibus nec uitia nostra nec remedia pati possumus perventum est. Hoc illud est praecipue in cognitione rerum salubre ac frugiferum, omnis te exempli documenta in inlustri posita monumento intueri; inde tibi tuaeque rei publicae quod imitere capias, inde foedum inceptu foedum exitu quod vites. Ceterum aut me amor negotii suscepti fallit, aut nulla unquam res publica nec maior nec sanctior nec bonis exemplis ditior fuit, nec in quam [civitatem] tam serae avaritia luxuriaque immigraverint, nec ubi tantus ac tam diu paupertati ac parsimoniae honos fuerit. Adeo quanto rerum minus, tanto minus cupiditatis erat: nuper diuitiae auaritiam et abundantes voluptates desiderium per luxum atque libidinem pereundi perdendique omnia invexere. Sed querellae, ne tum quidem gratae futurae cum forsitan necessariae erunt, ab initio certe tantae ordiendae rei absint: cum bonis potius ominibus votisque et precationibus deorum dearumque, si, ut poetis, nobis quoque mos esset, libentius inciperemus, ut orsis tantum operis successus prosperos darent.
| |
Аз не съм напълно уверен дали заслужава да опиша историята на римския народ от основаването на града Рим, пък и да знаех това, надали бих се осмелил да го кажа, тъй като тя ми се вижда колкото стара, толкова и общопозната; а при това новите писатели винаги мислят, че или ще прибавят нещо по-достоверно към нея, или пък се надяват с писателско изкуство да преодолеят недодялаността на старите историци1. Но както и да е, все пак на мен ще ми достави удоволствие, че съм се погрижил според силите си да увековеча подвизите на първия народ на света. И ако в тъй голямото множество писатели моето име бъде засенчено, то ще се утеша с известността и величието на тези, които биха затъмнили моята слава. Освен това изложението изисква и огромен труд, тъй кото обхваща един период от повече от 700 години2, а римската държава, произлязла от нищожно начало, дотолкова се е увеличила, че вече стада от собствената си големина.
Не се съмнявам, че първите начала и най-близките до тях времена ще доставят малко удоволствие на повечето от читателите, понеже те бързат към новите времена, когато силите на вече отдавна достигналия върха на своята мощ народ от само себе си се рушат. Все пак аз ще бъда възнаграден за своя труд дори и с това, че докато се вдълбочавам във всички ония минали събития, ще се отвърна от гледката на нещастията, които нашият век от толкова години насам преживява3, и ще бъда освободен от всякакви грижи, които, макар и да не могат да отвлекат вниманието на писателя от истината, все пак могат да го развълнуват.
Аз нямам намерение нито да потвърждавам, нито да отричам събитията, които предшествуват или имат връзка с основаването на града4, понеже те се предават украсени повече с поетически измислици, отколкото като неподправени исторически паметници. Древността има това предимство, че със смесването на божественото с човешкото придава на произхода на градовете по-свещен характер5. И ако на някой народ може да бъде позволено да обожестви своя произход и да счита боговете за свои родоначалници, то военната слава на римския народ е тъй голяма, че ако той счита преди всичко Марс6 за свой родоначалник и баща на своя основател, то всички народи търпят това тъй равнодушно, както и новото господство. Но на тия и тям подобни разкази, както и да бъдат разбирани и оценявани, аз не ще отдам голямо значение. Според мене нека всеки за себе си отправи зорко вниманието си към това какви са били тогава животът и нравите, от какви люде и с какви средства в мирно и военно време е била създадена и увеличена държавата; после нека проследи с ума си как с постепенния упадък на дисциплината първо са се опорочили нравите и после все повече и повече са упадали и най-после почнали стремглаво да упадат, докато се стигне до тези времена, в които ние не можем да понасяме нито нашите пороци, нито пък средствата за тяхното изкореняване.
В изучаването на историята това е именно полезното и ползотворното, че виждаме всевъзможни поучителни примери, представени в забележителни паметници, отдето можем да научим за нас и за държавата на какво да подражаваме и как да избягваме злото в самото му начало и последиците му.
Впрочем или ме заслепява любовта към предприетата дело, или никога и никъде не е имало друга държава, по-велика, по-свещена и по-богата с добри примери, нито пък в някоя друга държава са проникнали тъй късно алчността и разкошът, нито нейде другаде са били на такава почит и тъй дълго бедността и въздържанието; защото колкото по-малко са богатствата, толкова по-слабо е било желанието за тях. Неотдавна богатствата породиха алчността, а изобилните удоволствия страстта у хората чрез разкош и разврат да погубват себе си и да унищожават всичко. Но нека поне в началото на започнатия голям труд да отсъствуват жалбите, които могат да бъдат неприятни дори и тогава, когато може би ще бъдат необходими. И ако и у нас имаше обичай, както у поетите, то по-добре да започна с добри предзнаменования, обещания и молитви към боговете и богините, за да благоприятствуват успеха на наченатия голям труд.
|
