M. Tullius Cicero In Catilinam * Речи срещу Катилина Превод: Първо слово против Катилина, Ив. Вазов и К. Величков, 1884   двуезичен | оригинал | превод I II   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  [1. I. Quo usque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? quam diu etiam furor iste tuus nos eludet? quem ad finem sese effrenata iactabit audacia? Nihilne te nocturnum praesidium Palati, nihil urbis vigiliae, nihil timor populi, nihil concursus bonorum omnium, nihil hic munitissimus habendi senatus locus, nihil horum ora voltusque moverunt? Patere tua consilia non sentis, constrictam iam horum omnium scientia teneri coniurationem tuam non vides? Quid proxima, quid superiore nocte egeris, ubi fueris, quos convocaveris, quid consilii ceperis, quem nostrum ignorare arbitraris?   І. (1.) Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчка на твоята беснота? До къде ще стигне необузданата ти дързост? Нищо ли не е за тебе това, че палатът е окръжен нощя с въоръжена стража, нито това, че градът е във военно положение, че жителите му са изпоплашени и всичките добри граждани търчат на защита на отечеството, нито това, че сенатът се събира в най-безопасно място? Или нищо не четеш по лицата на присъстващите тука? Не видиш ли, че са открити намеренията ти, че съзаклятието е заобиколено тука със свидетели, оковано от всякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, де, с кого и за какво си се съвещавал? [2. O tempora, o mores! Senatus haec intellegit. Consul videt; hic tamen vivit. Vivit? immo vero etiam in senatum venit, fit publici consilii particeps, notat et designat oculis ad caedem unum quemque nostrum. Nos autem fortes viri satis facere rei publicae videmur, si istius furorem ac tela vitemus. Ad mortem te, Catilina, duci iussu consulis iam pridem oportebat, in te conferri pestem, quam tu in nos [omnes iam diu] machinaris.   (2.) О, нрави! О, времена! Всичките тия злодейски кроежи, Сенатът ги знае, консулът ги вижда и Катилина е още жив! Жив е! Що казвам? Явява се в сената, взима участие в съвещанията за обществените работи, и в ума си избира и определя измежду нас жертви за своята злоба. А ний, които имаме силата в ръцете си, мислим, че сме изпълнили всичките си длъжности към отечеството, като сме защитили своя живот от беснотата и злобата на Катилина. Отдавна трябваше, о Катилина, да те повлекат на наказание по заповед на консула и да претърпиш смъртта, която готвиш за всичките. [3. An vero vir amplissumus, P. Scipio, pontifex maximus, Ti. Gracchum mediocriter labefactantem statum rei publicae privatus interfecit; Catilinam orbem terrae caede atque incendiis vastare cupientem nos consules perferemus? Nam illa nimis antiqua praetereo, quod C. Servilius Ahala Sp. Maelium novis rebus studentem manu sua occidit. Fuit, fuit ista quondam in hac re publica virtus, ut viri fortes acrioribus suppliciis civem perniciosum quam acerbissimum hostem coercerent. Habemus senatus consultum in te, Catilina, vehemens et grave, non deest rei publicae consilium neque auctoritas huius ordinis; nos, nos, dico aperte, consules desumus.   (3.) Един от великите мъже на отечеството, П. Сципион, когато изпълнявал длъжност на първосвещеник, като частен човек, предал на смърт Т. Гракха за покушение на обществения ред. А Катилина, който крои да предаде и града, и областите на нож и огън, дълго ли време още ще го търпим ний, които изпълняваме консулски длъжности? Да ви наумявам ли един пример от старо време, как Сервилий Ахала е убил със собствената си ръка Спурия Мелия за стремлението му към нововъведения? Да, едно време и в нашето отечество е имало тая прекрасна черта, че достойните и силни люде по-строго са наказвали злонамерените граждани, тайните врагове на обществото, нежели явните врагове на отечеството, хванати с оръжие в ръка. Катилина, ний имаме против тебе строг и неумолим сенатски декрет; настоящото събрание прие от своя страна всичките мерки, нужни за безопасността на отечеството; всичката мудност, ще кажа явно, излиза от нас, консулите. [4. II. Decrevit quondam senatus, ut L. Opimius consul videret, ne quid res publica detrimenti caperet; nox nulla intercessit; interfectus est propter quasdam seditionum suspiciones C. Gracchus, clarissimo patre, avo, maioribus, occisus est cum liberis M. Fulvius consularis. Simili senatus consulto C. Mario et L. Valerio consulibus est permissa res publica; num unum diem postea L. Saturninum tribunum pl. et C. Servilium praetorem mors ac rei publicae poena remorata est? At [vero] nos vicesimum iam diem patimur hebescere aciem horum auctoritatis. Habemus enim huiusce modi senatus consultum, verum inclusum in tabulis tamquam in vagina reconditum, quo ex senatus consulto confestim te interfectum esse, Catilina, convenit. Vivis, et vivis non ad deponendam, sed ad confirmandam audaciam. Cupio, patres conscripti, me esse clementem, cupio in tantis rei publicae periculis me non dissolutum videri, sed iam me ipse inertiae nequitiaeque condemno.   ІІ. (4.) С такъв декрет едно време Сенатът възложи на консула Л. Опимия да бди за обществената безопасност. И не беше изминала една нощ от издаването на декрета, а Гракх загина, задето беше възбудил някои смущения, без да се гледа на това, че дълъг един ред от негови прадеди, които са прославили отечеството със своите заслуги, говореше в негова полза; в същия случай биде убит с децата си и М. Фулвий, бившият консул. С подобен декрет се връчи безопасността на отечеството на консулите Марка и Валерия. Но не мина един ден, и Сатурнин, народен трибун, и Е. Сервилий, претор на римския народ, заплатиха с живота си за своите замисли. А ний се бавим цели двадесет дена, в ръцете ни се притъпява оръжието, което ни е връчил Сенатът. И у нас има такъв също декрет, но ний го оставихме в архивите и като меч, вложен в ножницата, стои там без полза. А по тоя сенатски декрет отдавна трябваше, Катилина, да те няма между живите. Но нищо не ти е станало до сега, и не само не се разкайваш, но престъпната ти дързост още повече расте. Желал бих, почтени сенатори, да се нарека милосърд, желал бих да покажа, че действам съобразно с трудното положение на работите в отечеството, но не мога да не обвинявам сам себе си; осъждам сам своята недеятелност. [5. Castra sunt in Italia contra populum Romanum in Etruriae faucibus conlocata, crescit in dies singulos hostium numerus; eorum autem castrorum imperatorem ducemque hostium intra moenia atque adeo in senatu videmus intestinam aliquam cotidie perniciem rei publicae molientem. Si te iam, Catilina, comprehendi, si interfici iussero, credo, erit verendum mihi, ne non potius hoc omnes boni serius a me quam quisquam crudelius factum esse dicat. Verum ego hoc, quod iam pridem factum esse oportuit, certa de causa nondum adducor ut faciam. Tum denique interficiere, cum iam nemo tam inprobus, tam perditus, tam tui similis inveniri poterit, qui id non iure factum esse fateatur.   (5.) В самото сърце на Италия, в теснините на Етрурия враговете на отечеството са се разположили на лагер, числото им расте всякой ден; а тоя, който ги е въоръжил, който управлява всичките им движения, той е тука, в стените на града, заседава в сената, пред вас измишлява всечасно нови средства за погубването на републиката. Катилина, ако заповядам да те хванат и предадат на смърт, то всеки добър гражданин ще ме осъжда не за жестокостта на постъпката, а за това, че съм се бавил. Но ако не се решавах досега да постъпя така, то имам си причини за това. Тогава само ще те поведа на наказание, когато злодейството ти стане така явно, щото само подобните на тебе ще могат да се усъмнят в праведността на наказанието. [6. Quamdiu quisquam erit, qui te defendere audeat, vives, et vives ita, ut [nunc] vivis. multis meis et firmis praesidiis obsessus, ne commovere te contra rem publicam possis. Multorum te etiam oculi et aures non sentientem, sicut adhuc fecerunt, speculabuntur atque custodient. III. Etenim quid est, Catilina, quod iam amplius expectes, si neque nox tenebris obscurare coeptus nefarios nec privata domus parietibus continere voces coniurationis tuae potest, si illustrantur, si erumpunt omnia? Muta iam istam mentem, mihi crede, obliviscere caedis atque incendiorum. Teneris undique; luce sunt clariora nobis tua consilia omnia; quae iam mecum licet recognoscas.   (6.) Засега ти имаш още защитници, и живееш, но ще живееш окръжен с надзиратели и стражи, и нито ще можеш да шавнеш против отечеството. Без да знаеш, ще бдят над тебе хиляди очи, хиляди уши ще подслушват думите ти. ІІІ. Що чакаш още, Катилина, когато и самата нощ не може да послужи за безопасен покров на престъпните ти сборища, когато и стените на собствената ти къща не могат да укрият твоите тайни? Повярвай ми, откажи се от своите намерения, откажи се да мислиш за убийства и пожари. От всякъде си заобиколен; всичките ти замисли са по-ясни за нас от светлия ден. Ако не вярваш, послушай, ще ти покажа това с примери. [7. Meministine me ante diem XII Kalendas Novembris dicere in senatu fore in armis certo die, qui dies futurus esset ante diem VI Kal. Novembris, C. Manlium, audaciae satellitem atque administrum tuae? Num me fefellit, Catilina, non modo res tanta, tam atrox tamque incredibilis, verum, id quod multo magis est admirandum, dies? Dixi ego idem in senatu caedem te optumatium contulisse in ante diem V Kalendas Novembris, tum cum multi principes civitatis Roma non tam sui conservandi quam tuorum consiliorum reprimendorum causa profugerunt. Num infitiari potes te illo ipso die meis praesidiis, mea diligentia circumclusum commovere te contra rem publicam non potuisse, cum tu discessu ceterorum nostra tamen, qui remansissemus, caede te contentum esse dicebas?   (7.) Помниш ли, че на дванадесетото число преди ноемврийските календи обявих в сената в кой именно ден, – а тоя ден беше шестото число преди ноемврийските календи – ще се дигне на оръжие твоят другар и съучастник в злодейските ти кроежи, Малий? Сбърках ли се, Катилина, кога предсказах не само това събитие, толкова важно, ужасно, невероятно, но и деня, в който ще се извърши? Не казах ли пак аз в сената, че си решил на петия ден преди ноемврийските календи да избиеш най-добрите люде в господарството? И много знатни лица излязоха от града не толкова от страх за живота си, колкото за да вземат мерки да потъпчат в самото начало твоите замисли. Можеш ли да откажеш, че в тоя същия ден ти трепереше от яд, за това, че не можеше да смутиш републиката, по причина на стражите, които бях поставил да бдят над тебе? Ти се утешаваше при това за отиването на другите, като си мислеше, че ще можеш поне мене да убиеш. [8. Quid? cum te Praeneste Kalendis ipsis Novembribus occupaturum nocturno impetu esse confideres, sensistin illam coloniam meo iussu meis praesidiis, custodiis, vigiliis esse munitam? Nihil agis, nihil moliris, nihil cogitas, quod non ego non modo audiam, sed etiam videam planeque sentiam. IV. Recognosce tandem mecum noctem illam superiorem; iam intelleges multo me vigilare acrius ad salutem quam te ad perniciem rei publicae. Dico te priore nocte venisse inter falcarios--non agam obscure--in M. Laecae domum; convenisse eodem complures eiusdem amentiae scelerisque socios. Num negare audes? quid taces? Convincam, si negas. Video enim esse hic in senatu quosdam, qui tecum una fuerunt.   (8.) Забрави ли, че, когато в първия ден на ноемврийските календи мислеше да завладееш Пренеста без всякакъв труд, ти намери тая колония, вследствие на моите заповеди, оградена със силни въоръжени отряди? Всичките ти действия, дори и намеренията ти и мислите ти, известни ми са не само по слух, но виждам ги ясно и напълно ги разбирам. ІV. Припомни си как си прекарал предидущата нощ и ще видиш, че аз бодърствам по-деятелно за безопасността на отечеството, отколкото ти за погубването му. Миналата нощ ти отиде с една шайка главорези (говоря открито) в къщата на сенатора Леки, дето се стекоха съучастниците на тоя престъпен заговор. Ще дръзнеш ли да кажеш, че това не е истина? Мълчиш; но ако вземеше и да криеш, ще те изкарам на яве, защото, виждам тука, в Сената, някои, които са били с тебе там. [9. O di inmortales! ubinam gentium sumus? in qua urbe vivimus? quam rem publicam habemus? Hic, hic sunt in nostro numero, patres conscripti, in hoc orbis terrae sanctissimo gravissimoque consilio, qui de nostro omnium interitu, qui de huius urbis atque adeo de orbis terrarum exitio cogitent! Hos ego video consul et de re publica sententiam rogo et, quos ferro trucidari oportebat, eos nondum voce volnero! Fuisti igitur apud Laecam illa nocte, Catilina, distribuisti partes Italiae, statuisti, quo quemque proficisci placeret, delegisti, quos Romae relinqueres, quos tecum educeres, discripsisti urbis partes ad incendia, confirmasti te ipsum iam esse exiturum, dixisti paulum tibi esse etiam nunc morae, quod ego viverem. Reperti sunt duo equites Romani, qui te ista cura liberarent et sese illa ipsa nocte paulo ante lucem me in meo lectulo interfecturos [esse] pollicerentur.   (9.) Безсмъртни богове, де сте? В какъв град живеем? Какво е това наше правителство? Тука, между вас, почтени сенатори, в това събрание, което обсъжда съдбините на вселената, заедно с нас седят люде, които кроят да погубят мене, вас, Рим, целия свят. И тия изменници консулът ги гледа, иска мнението им за обществените работи, и, когато би трябвало да пролее кръвта им, не смее ни с дума да ги оскърби. И така, Катилина, ти беше миналата нощ у Леки. Ти разделяше Италия между съучастниците си и назначаваше кой де трябва да иде; ти избра между тях кои трябва да отидат с тебе, и кои трябва да останат в Рим. Ти назначи, кои части на града трябва да се изгорят; каза, че в късо време ще излезеш от града, че те задържа още това само, че аз съм жив. Намериха се двама римски всадника, които се задължиха да те избавят от това безпокойство, и обещаха ти в същата нощ призори да дойдат при мене и да ме убият в леглото ми. [10.Haec ego omnia vixdum etiam coetu vestro dimisso comperi; domum meam maioribus praesidiis munivi atque firmavi, exclusi eos, quos tu ad me salutatum mane miseras, cum illi ipsi venissent, quos ego iam multis ac summis viris ad me id temporis venturos esse praedixeram. V. Quae cum ita sint, Catilina, perge, quo coepisti, egredere aliquando ex urbe; patent portae; proficiscere. Nimium diu te imperatorem tua illa Manliana castra desiderant. Educ tecum etiam omnes tuos, si minus, quam plurimos; purga urbem. Magno me metu liberabis, dum modo inter me atque te murus intersit. Nobiscum versari iam diutius non potes; non feram, non patiar, non sinam.   (10.) Знаех всичко това. Катилина, когато ти разпущаше нечестивото си сборище, аз бях вече оградил къщата си със силна въоръжена стража, и твоите съучастници, които беше пратил рано заранта да ме поздравят, не ги пуснах да дойдат при мене. Това го бях предсказал на мнозина от най-знатните ни граждани. V. При това положение на работите, Катилина, доизкарай делото, което си почнал. Излез вън от града! Вратите му са отворени за тебе. Излез. С нетърпение Манлиевата войска, или по-право твоята, чака своя вожд. Само вземи със себе си и своите съучастници; очисти града ако не от всичките, то поне от колкото се може повече. Чувството на страха ще мине в мене, стига поне една градска стена да ни разделя с тебе. Но да стоиш повече тука – не е възможно, няма да утрая, няма да претърпя, няма да допусна! [11.Magna dis inmortalibus habenda est atque huic ipsi Iovi Statori, antiquissimo custodi huius urbis, gratia, quod hanc tam taetram, tam horribilem tamque infestam rei publicae pestem totiens iam effugimus. Non est saepius in uno homine summa salus periclitanda rei publicae. Quamdiu mihi consuli designato, Catilina, insidiatus es, non publico me praesidio, sed privata diligentia defendi. Cum proximis comitiis consularibus me consulem in campo et competitores tuos interficere voluisti, compressi conatus tuos nefarios amicorum praesidio et copiis nullo tumultu publice concitato; denique, quotienscumque me petisti, per me tibi obstiti, quamquam videbam perniciem meam cum magna calamitate rei publicae esse coniunctam.   (11.) Как да не изпращаме топли благодарни молитви на безсмъртните богове и на Юпитера, патронът на това място, защитникът на града ни, дето толкова пъти страшната и ужасна буря, която се е набирала над отечеството, заминувала го е без вреда. Не трябва да оставим същия човек да изложи още един път отечеството на опасност. Додето бях още само назначен за консул, ти, Катилина, устройва против мене неведнъж злодейски заговори, аз ги избягнах, със свои частни средства, без да прибягвам до обществена защита. На миналите консулски избори ти искаше да убиеш на Марсово поле и мене, и другите си съперници; но аз предварих изпълнението на кроежите ти с помощта на приятелите си, и под тяхна защита, без да възбудя никакви обществени смущения. Припомни си, колко злодейски замисли устроява против мене; аз ги спреварих всичките със свои частни средства, ако и да разбирах добре, какви големи злочестини ще повлече за отечеството моята смърт. [12. Nunc iam aperte rem publicam universam petis, templa deorum inmortalium, tecta urbis, vitam omnium civium, Italiam [denique] totam ad exitium et vastitatem vocas. Quare, quoniam id, quod est primum, et quod huius imperii disciplinaeque maiorum proprium est, facere nondum audeo, faciam id, quod est ad severitatem lenius et ad communem salutem utilius. Nam si te interfici iussero, residebit in re publica reliqua coniuratorum manus; sin tu, quod te iam dudum hortor, exieris, exhaurietur ex urbe tuorum comitum magna et perniciosa sentina rei publicae.   (12.) А сега ти открито въставаш против отечеството, решил си да погубиш съгражданите си, обрекъл си на разорение и гибел храмовете на безсмъртните богове, целия град, цяла Италия. Ако се бавя, и не се решавам да прибягна до главното и от дедите ни завещано средство в подобни обстоятелства, то е за това, че предпочитам друго средство не до там силно, но не по-малко вярно за спасението на отечеството. Не е трудно тебе да погубя, но в отечеството ще останат твоите съучастници. Ако послушаш моите съвети, и отидеш, то с тебе ще се подигнат и ще отлетят тоя рой от вредни и зловещи птици, които си набрал около себе си. [13. Quid est, Catilina? num dubitas id me imperante facere, quod iam tua sponte faciebas? Exire ex urbe iubet consul hostem. Interrogas me, num in exilium; non iubeo, sed, si me consulis, suadeo. VI. Quid est enim, Catilina, quod te iam in hac urbe delectare possit? in qua nemo est extra istam coniurationem perditorum hominum, qui te non metuat, nemo, qui non oderit. Quae nota domesticae turpitudinis non inusta vitae tuae est? quod privatarum rerum dedecus non haeret in fama? quae lubido ab oculis, quod facinus a manibus umquam tuis, quod flagitium a toto corpore afuit? cui tu adulescentulo, quem corruptelarum inlecebris inretisses, non aut ad audaciam ferrum aut ad lubidinem facem praetulisti?   (13.) Какво значи това, Катилина? Защо се колебаеш и по моя заповед не излезеш от града, когато отдавна вече искаше сам да направиш това? Враг на отечеството, консулът ти заповядва да излезеш от Рим. В заточение ли, ще попиташ? Не ти заповядвам това, но съветвам те, ако съветът ми може да има какво-годе действие над тебе. VІ. Наистина, Катилина, какво може да те привързва сега към нашия град, дето с изключение на твоите съучастници, отритнати от обществото, всичките други граждани хранят към тебе чувство на страх и ненавист? Животът ти е пълен с примери от позор и безславие; има ли гнусно дело, което да не си направил? Има ли мръсна похот, която да не лъщи в очите ти? Има ли престъпление, с което да не са запетнени ръцете ти? Има ли порок, с който да не си окалял цялото си тяло? Има ли млад момък, когото да не си съблазнил, когото да не си въоръжил за злодейство, комуто да не си служил на най-ниските страсти? [14.Quid vero? nuper cum morte superioris uxoris novis nuptiis domum vacuefecisses, nonne etiam alio incredibili scelere hoc scelus cumulasti? quod ego praetermitto et facile patior sileri, ne in hac civitate tanti facinoris inmanitas aut extitisse aut non vindicata esse videatur. Praetermitto ruinas fortunarum tuarum, quas omnis inpendere tibi proxumis Idibus senties; ad illa venio, quae non ad privatam ignominiam vitiorum tuorum, non ad domesticam tuam difficultatem ac turpitudinem sed ad summam rem publicam atque ad omnium nostrum vitam salutemque pertinent.   (14.) Да говоря ли и за това, как уби първата си жена, за да вземеш втора, и едното злодейство довърши с друго, още по-невероятно? Но по-добре да премълча, за да не покажа, че такова злодейство не само е могло да се извърши у нас, но и да остане безнаказано. Няма да говоря за окончателното ти разорение, последният срок на което ще дойде в следующите години. Ще оставя на мира гнусните ти пороци, безнравствения ти и обречен на безславие частен живот, и ще говоря само за гибелните кроежи, които готвиш за отечеството и за всички нас. [15. Potestne tibi haec lux,Catilina, aut huius caeli spiritus esse iucundus, cum scias esse horum neminem, qui nesciat te pridie Kalendas Ianuarias Lepido et Tullo consulibus stetisse in comitio cum telo, manum consulum et principum civitatis interficiendorum causa paravisse, sceleri ac furori tuo non mentem aliquam aut timorem tuum sed fortunam populi Romani obstitisse? Ac iam illa omitto--neque enim sunt aut obscura aut non multa commissa postea--quotiens tu me designatum, quotiens consulem interficere conatus es! quot ego tuas petitiones ita coniectas, ut vitari posse non viderentur, parva quadam declinatione et, ut aiunt, corpore effugi! nihil [agis, nihil] adsequeris [, nihil moliris] neque tamen conari ac velle desistis.   (15.) С какви очи гледаш на Божия свят, Катилина, как може да ти е сладко да дишаш един въздух с нас, когато знаеш, че на всички ни е известно, че в навечерието на януарските календи, в последния ден от консулството на Лепида и Тула, в мястото на изборите, ти стоеше с нож в ръката? Че беше набрал цяла шайка от убийци, за да погубят консула и най-знаменитите граждани? Ако злодейският ти кроеж не се изпълни, то не е затова, че се разкая или се уплаши; честитата съдба на римския народ отклони ръката ти. Излишно е да говоря повече за тия престъпления, известни всекиму, и които се последваха от много други. Колко пъти, от когато ме избраха консул, поиска да ме погубиш? Колко пъти ударите, които пусна против мене с вярна ръка и които ме застрашаваха, повидимому, с неминуема смърт, заминаха край мене, благодарение на хитрите мерки, които вземах, за да се защитя. Навреме взимам известие за всичките ти кроежи, успехи и интриги. При всичките тия несполуки, ти пак упорстваш в намеренията си. [16. Quotiens tibi iam extorta est ista sica de manibus, quotiens (vero) excidit casu aliquo et elapsa est! (tamen ea carere diutius non potes)quae quidem quibus abs te initiata sacris ac devota sit, nescio, quod eam necesse putas esse in consulis corpore defigere. VII. Nunc vero quae tua est ista vita? Sic enim iam tecum loquar, non ut odio permotus esse videar, quo debeo, sed ut misericordia, quae tibi nulla debetur. Venisti paulo ante in senatum. Quis te ex hac tanta frequentia totque tuis amicis ac necessariis salutavit? Si hoc post hominum memoriam contigit nemini, vocis expectas contumeliam, cum sis gravissimo iudicio taciturnitatis oppressus? Quid, quod adventu tuo ista subsellia vacuefacta sunt, quod omnes consulares, qui tibi persaepe ad caedem constituti fuerunt, simul atque adsedisti, partem istam subselliorum nudam atque inanem reliquerunt, quo tandem animo [hoc] tibi ferundum putas?   (16.) Колко пъти изтръгнаха от ръката ти ножа, приготвен за убийство? Колко пъти случайно се изплесна от ръцете ти? Но ти не можеш да минеш без него, като че някоя страшна клевета и светотатствено обещание не ти дават мира, додето не го забиеш в гърдите на консула. VІІ. Та я погледни, какъв ще ти бъде животът отсега? Повярвай, че словата ми не дишат ненавист, която ти заслужаваш, но са внушени от състрадание, което не ти се пада. Когато влезна в Сената, намери ли, в това толкова многобройно събрание, поне един, който да ти простре ръка, в доказателство на приятелски чувства, или да те поздрави с едно слово? Претърпявал ли е някой други такова оскърбление? Ще чакаш ли гласно да те осъди Сенатът, подир тоя неумолим и ужасен приговор, който изказва с това тържествено и многозначително общо мълчание? Не видя ли, че столът, дето седиш, е пуст, че почтените люде, които седяха на него, и които са бивали неведнъж консули, и неведнъж са били застрашавани от твоите злодейски замисли, станаха от местата си, когато ти поиска да седнеш при тях, и оставиха стола в твое пълно и неразделно владение? Как можеш да търпиш такова разположение към тебе от страна на всички? [17. Servi mehercule mei si me isto pacto metuerent, ut te metuunt omnes cives tui, domum meam relinquendam putarem; tu tibi urbem non arbitraris? et, si me meis civibus iniuria suspectum tam graviter atque offensum viderem, carere me aspectu civium quam infestis omnium oculis conspici mallem; tu cum conscientia scelerum tuorum agnoscas odium omnium iustum et iam diu tibi debitum, dubitas, quorum mentes sensusque volneras, eorum aspectum praesentiamque vitare? Si te parentes timerent atque odissent tui neque eos ulla ratione placare posses, ut opinor, ab eorum oculis aliquo concederes. Nunc te patria, quae communis est parens omnium nostrum, odit ac metuit et iam diu nihil te iudicat nisi de parricidio suo cogitare; huius tu neque auctoritatem verebere nec iudicium sequere nec vim pertimesces?   (17.) Ако моите слуги хранеха към мене подобни чувства на страх и ненавист, каквито хранят към тебе всичките ти съграждани, аз не бих се бавил ни час и бих оставил собствената си къща, а ти не излизаш още от града! Дори и незаслужено от моя страна да бъдех така ненавистен на своите съграждани, бих прибързал да напусна града, та да не гледам разярените им лица. Но ти, ти знаеш, в престъпната си съвест, че отдавна си заслужил всеобща ненавист, и колебаеш се още да бягаш далече от ония, които видът ти възмущава! Ако твоите родители би хранили към тебе чувства на страх и ненавист, и ти се би убедил, че е невъзможно по никой начин да ги умилостивиш, то не би се колебал да се отстраниш от очите им. А тука отечеството, чиито деца се считаме всички, се бои от тебе и те ненавижда; то е убедено, че искаш да го съсипеш. И що! Ще презреш свещената му власт! Ще въстанеш против присъдата му! Ще се възпротивиш на волята му! [18. Quae tecum, Catilina, sic agit et quodam modo tacita loquitur: "Nullum iam aliquot annis facinus exstitit nisi per te, nullum flagitium sine te; tibi uni multorum civium neces, tibi vexatio direptioque sociorum inpunita fuit ac libera; tu non solum ad neglegendas leges et quaestiones, verum etiam ad evertendas perfringendasque valuisti. Superiora illa, quamquam ferenda non fuerunt, tamen, ut potui, tuli; nunc vero me totam esse in metu propter unum te, quicquid increpuerit, Catilinam timeri, nullum videri contra me consilium iniri posse, quod a tuo scelere abhorreat, non est ferendum. Quam ob rem discede atque hunc mihi timorem eripe; si est verus, ne opprimar, sin falsus, ut tandem aliquando timere desinam."   (18.) Отечеството, Катилина, ти казва: „на всичките злодейски кроежи, които са станали против мене от няколко години, ти си виновникът. Ти по всеки начин ми причини зло. Ти безнаказано предаде на смърт много мои деца, без гризение на съвестта граби и разори мои съюзници. Против тебе законите са неми, съдилищата са безсилни: ти ги събори и унищожи. Дълго време, колкото и да заслужваха ядът ми, пренесох търпеливо твоите беззаконни постъпки. Но да бъда постоянно под страх и безпокойство заради тебе само, да зная, че се готвят против мене съзаклятия, виновникът на които е все Катилина, това е една участ, която не мога повече да търпя. И затова отдалечи се, дай ми да си отдъхна от страховете, които ме обсаждат: ако са основателни, за да не загина, ако ли не са, за да се успокоя и да престана да се страхувам.“ [19. VIII. Haec si tecum, ita ut dixi, patria loquatur, nonne impetrare debeat, etiamsi vim adhibere non possit? Quid, quod tu te ipse in custodiam dedisti, quod vitandae suspicionis causa ad M'. Lepidum te habitare velle dixisti? A quo non receptus etiam ad me venire ausus es atque, ut domi meae te adservarem, rogasti. Cum a me quoque id responsum tulisses, me nullo modo posse isdem parietibus tuto esse tecum, qui magno in periculo essem, quod isdem moenibus contineremur, ad Q. Metellum praetorem venisti. A quo repudiatus ad sodalem tuum, virum optumum, M. Metellum, demigrasti; quem tu videlicet et ad custodiendum diligentissimum et ad suspicandum sagacissimum et ad vindicandum fortissimum fore putasti. Sed quam longe videtur a carcere atque a vinculis abesse debere, qui se ipse iam dignum custodia iudicarit!   VІІІ. (19.) Ако отечеството ти кажеше това, не си ли длъжен да му се покориш, дори и ако то нямаше доволно сила, за да те накара да уважиш волята му. Какво да кажа за това, че сам произнесе присъдата си, като се отдаде доброволно под стража? Не изяви ли сам желание да живееш в къщата на М. Липида, за да туриш край на подозренията против тебе? Като ти отказа, ти простря дързостта до там да искаш да те приема в къщата си; но аз отговорих, че не считам себе си в безопасност от тебе и като живеем в един град, а как ще можем да живеем под един покрив? После се обърна към претора К. Метела; като получи и от него отказ, ти се пресели у свръстника си К. Марцела, отличен човек във всяко отношение. Ти беше убеден, без съмнение, че не можеш да намериш никой, който да те пази по-бдително, който да може по-добре да предугади намеренията ти и с повече сила и умение да ги спревари. За много време ли още няма да бъде в тъмница и в окови тоя, който сам себе съзна достоен да бъде под стража? [20. Quae cum ita sint, Catilina, dubitas, si emori aequo animo non potes, abire in aliquas terras et vitam istam multis suppliciis iustis debitisque ereptam fugae solitudinique mandare? "Refer" inquis "ad senatum"; id enim postulas et, si hic ordo [sibi] placere decreverit te ire in exilium, optemperaturum te esse dicis. Non referam, id quod abhorret a meis moribus, et tamen faciam, ut intellegas, quid hi de te sentiant. Egredere ex urbe, Catilina, libera rem publicam metu, in exilium, si hanc vocem exspectas, proficiscere. Quid est, Catilina? ecquid attendis, ecquid animadvertis horum silentium? Patiuntur, tacent. Quid exspectas auctoritatem loquentium, quorum voluntatem tacitorum perspicis?   (20.) Не е ли по-добре, Катилина, при тия обстоятелства, ако нямаш доволно твърдост, за да се убиеш, да отидеш някъде надалече, и да прекараш в заточение и в уединение един живот, който би трябвало да се свърши в мъки и в окови? Казваш ми: искай мнението на Сената, и изявяваш готовност, ако бъде такова мнението на това събрание – да отидеш на заточение. Не, Катилина, няма да направя едно предложение, което не ми е по характера, и при все това ще ти покажа, каква е волята на съдиите ти... Излез от града, Катилина! Дай на републиката да се успокои от страховете си. Иди в заточение, най-сетне, ако чакаш именно това слово... Видиш ли, Катилина, какво действие произведоха думите ми ? Разбираш ли, що значи общото мълчание? Тия ме чуха и мълчат. Защо ти са слова, когато самото им мълчание е ясно доказателство, че те осъждат. [21. At si hoc idem huic adulescenti optimo, P. Sestio, si fortissimo viro, M. Marcello, dixissem, iam mihi consuli hoc ipso in templo iure optimo senatus vim et manus intulisset. De te autem, Catilina, cum quiescunt, probant, cum patiuntur, decernunt, cum tacent, clamant, neque hi solum, quorum tibi auctoritas est videlicet cara, vita vilissima, sed etiam illi equites Romani, honestissimi atque optimi viri, ceterique fortissimi cives, qui circumstant senatum, quorum tu et frequentiam videre et studia perspicere et voces paulo ante exaudire potuisti. Quorum ego vix abs te iam diu manus ac tela contineo, eosdem facile adducam, ut te haec, quae vastare iam pridem studes, relinquentem usque ad portas prosequantur.   (21.) Ако бях казал същото за младия и доблестен П. Секстий, или за благородния и великодушен М. Марцел, то целият Сенат би въстанал против мене, в стените на тоя храм дори, и без да гледа на това, че съм консул, не би се ограничил в праведния си гняв против мене с едни слова, а би преминал към действие. А за тебе, Катилина, сенатът мълчи, значи одобрява мнението ми. Тяхното мълчание има по-голямо значение от един декрет и говори по-високо от громките викове. Не само тукашното събрание, чиято власт навярно уважаваш много, така както привикна да не смяташ за нищо живота на членовете му – е на такова мнение за тебе. Погледни многочислената тълпа от римски всадници и най-добри граждани, които окръжават Сената, не забележи ли движенията им, не чу ли виковете им? С голяма мъка ги въздържах, да не налетят на тебе с оръжие в ръка. Но ако се решиш да излезеш от тоя град, в който искаш да внесеш разорение и пожар, ще направя така, щото с почит да те изпратят до вратите на града. [22. IX. Quamquam quid loquor? te ut ulla res frangat, tu ut umquam te corrigas, tu ut ullam fugam meditere, tu ut ullum exilium cogites? Utinam tibi istam mentem di inmortales duint! tametsi video, si mea voce perterritus ire in exilium animum induxeris quanta tempestas invidiae nobis, si minus in praesens tempus recenti memoria scelerum tuorum, at in posteritatem impendeat. Sed est tanti, dum modo ista sit privata calamitas et a rei publicae periculis seiungatur. Sed tu ut vitiis tuis commoveare, ut legum poenas pertimescas, ut temporibus rei publicae cedas, non est postulandum. Neque enim is es, Catilina, ut te aut pudor umquam a turpitudine aut metus a periculo aut ratio a furore revocarit.   ІХ. (22.) Но защо ли хабя напусто думи? Може ли нещо да те трогне? Можеш ли кога да било да се поправиш? Иде ли ти на ум да бягашь? О, защо боговете безсмъртни не са ти внушили такава мисъл! Зер не зная, че ако се уплашиш от думите ми и тръгнеш на заточение, аз приготовлявам против себе си буря от ненавист, която ще се таи няколко време, додето е още прясно възпоминанието за твоето злодейство, но ще се пукне рано или късно над главата ми! Но аз съм готов на всичко, стига от моята частна беда да не излезе никоя опасност за отечеството. А от тебе може ли да се чака, да дойдеш в ужас от злодействата си, да се уплашиш от праведната строгост на законите и да се подчиниш на волята на отечеството. Не, Катилина, няма гнусно дело, от което би те отвърнало чувството на срама, ни опасност, от която би те отвърнал страхът; разсъдъкът ти е безсилен над твоите злодейски страсти. [23. Quam ob rem, ut saepe iam dixi, proficiscere ac, si mihi inimico, ut praedicas, tuo conflare vis invidiam, recta perge in exilium; vix feram sermones hominum, si id feceris, vix molem istius invidiae, si in exilium iussu consulis ieris, sustinebo. Sin autem servire meae laudi et gloriae mavis, egredere cum inportuna sceleratorum manu, confer te ad Manlium, concita perditos cives, secerne te a bonis, infer patriae bellum, exsulta impio latrocinio, ut a me non eiectus ad alienos, sed invitatus ad tuos isse videaris.   (23.) И затова повтарям пак: излез от града, и ако искаш, като на твой враг, както ми правиш чест да ме наричаш, да възбудиш против мене ненавист, то чуй ме, иди право в заточение. Тогава не ще бъда в състояние да противостоя на негодуванията на завистта, и върху мене ще падне тежкото обвинение, че като съм бил консул, произволно съм те изпратил на заточение. Но ако предпочиташ да съдействаш за моята чест и слава, остави града с нечестивата сган на своите съучастници, иди при Манлия, повикай при себе си всичките злонамерени граждани и прекъсай окончателно с всичките добри граждани, обяви война на отечеството, развий знамето на грабежа; покажи, с една дума, че не си от мене изгнан, а че съм те поканил да отидеш при своите. [24. Quamquam quid ego te invitem, a quo iam sciam esse praemissos, qui tibi ad Forum Aurelium praestolarentur armati, cui iam sciam pactam et constitutam cum Manlio diem, a quo etiam aquilam illam argenteam, quam tibi ac tuis omnibus confido perniciosam ac funestam futuram, cui domi tuae sacrarium [scelerum tuorum] constitutum fuit, sciam esse praemissam? Tu ut illa carere diutius possis, quam venerari ad caedem proficiscens solebas, a cuius altaribus saepe istam impiam dexteram ad necem civium transtulisti?   (24.) Но нужно ли е да те каня? Не зная ли, че си изпратил вече въоръжени люде, които те чакат на Аврелиевия площад? Не зная ли, че сте определили с Манлия деня, когато ще действате? Не зная ли, че си изпратил напред сребърния орел, който стоеше в молебната стая на къщата ти, – светиня, от която търсиш защита за злодеянията си – и който, предчувствам, ще бъде гибелен и тебе и на твоята шайка? А можеш ли дълго време да минеш без тоя свещен за тебе предмет, на който си принасял светотатствени молитви всякога, когато си отивал на злодеяние, пред който си острил ножа, който си готвил да забиеш в гърдите на гражданите? [25. X. Ibis tandem aliquando, quo te iam pridem ista tua cupiditas effrenata ac furiosa rapiebat; neque enim tibi haec res adfert dolorem, sed quandam incredibilem voluptatem. Ad hanc te amentiam natura peperit, voluntas exercuit, fortuna servavit. Numquam tu non modo otium, sed ne bellum quidem nisi nefarium concupisti. Nactus es ex perditis atque ab omni non modo fortuna, verum etiam spe derelictis conflatam inproborum manum.   Х. (25.) И така рано или късно, увлечен от пагубната си страст, ще напуснеш града, и това няма да ти причини скръб, а неизказано наслаждение. Самата природа ти е дала такива безразсъдни страсти; добрата ти воля дала им е да съзреят, а съдбата е допуснала да ги приведеш в дело. Не само мирът и спокойствието ти са ненавистни, но и самата война, ако не е придружена с престъпления, не ти дава наслаждение. Ти намери една войска според желанията си: тя е съставена от разбойници, отритнати от съдбата, изоставени от самата надежда. [26. Hic tu qua laetitia perfruere, quibus gaudiis exultabis, quanta in voluptate bacchabere, cum in tanto numero tuorum neque audies virum bonum quemquam neque videbis! Ad huius vitae studium meditati illi sunt, qui feruntur, labores tui, iacere humi non solum ad obsidendum stuprum, verum etiam ad facinus obeundum, vigilare non solum insidiantem somno maritorum, verum etiam bonis otiosorum. Habes, ubi ostentes tuam illam praeclaram patientiam famis, frigoris, inopiae rerum omnium, quibus te brevi tempore confectum esse senties.   (26.) Какво удоволствие си готвиш, каква трябва да бъде твоята радост, какво наслаждение ще почувстваш посред подобните си, дето няма да се излагаш на опасност да виждаш или да слушаш добър гражданин. За да се приготвиш за такъв подвиг навярно, ти се обучаваше да спиш на голата земя, за да дебнеш минутата, когато ще можеш да посегнеш на честта на семействата или на живота на гражданите; да бдиш по цели нощи, за да се възползваш от съня на някой съпруг или на някой богаташ. Сега имаш прекрасен случай да докажеш на дело, че умееш търпеливо да теглиш студ, глад и всякакви лишения, които скоро ще ти натегнат. [27. Tantum profeci tum, cum te a consulatu reppuli, ut exsul potius temptare quam consul vexare rem publicam posses, atque ut id, quod esset a te scelerate susceptum, latrocinium potius quam bellum nominaretur. XI. Nunc, ut a me, patres conscripti, quandam prope iustam patriae querimoniam detester ac deprecer, percipite, quaeso, diligenter, quae dicam, et ea penitus animis vestris mentibusque mandate. Etenim, si mecum patria, quae mihi vita mea multo est carior, si cuncta Italia, si omnis res publica loquatur: "M.Tulli, quid agis? Tune eum, quem esse hostem comperisti, quem ducem belli futurum vides, quem expectari imperatorem in castris hostium sentis, auctorem sceleris, principem coniurationis, evocatorem servorum et civium perditorum, exire patiere, ut abs te non emissus ex urbe, sed immissus in urbem esse videatur? Nonne hunc in vincla duci, non ad mortem rapi, non summo supplicio mactari imperabis?   (27.) Велика полза принесох на отечеството, като не допуснах да станеш консул. То може да бъде нападнато от един изгнаник, но няма да бъде разкъсано от един консул. Ще тръгнеш против него с нечестиви оръжия, и това няма да бъде война, а покушение на разбойническа шайка. ХІ. Сега, почтени сенатори, аз съм длъжен да се оправдая за едно тежко и почти справедливо обвинение, на което отечеството има право да ме подвергне. Моля ви да изслушате с внимание това, което ще ви кажа в мое оправдание, и размислете и обсъдете го добре. Отечеството ни, доброто на което ми е по-скъпо от живота, цяла Италия, всичките области на обширната ни държава, могат да се обърнат към мене и да ми кажат: що правиш, М. Тулий? Как! Познатият враг на отечеството, тоя, който се готви да внесе война в сърцето ми, тоя, когото една войска от въстаници чака с нетърпение, за да тръгне против мене под негово началство, виновникът на едно най-престъпно предприятие, началникът на едно светотатствено съзаклятие, тоя, който въоръжава робите и най-вредните граждани – ти го пущаш да излезе свободно от града? Не видиш ли, че пущаш не един беглец, а един бесен враг, който готви съсип на града? Защо не употребиш отсега властта си, не го оковеш в железа, не го предадеш на смъртно наказание, което е той отколе заслужил? [28. Quid tandem te impedit? mosne maiorum? At persaepe etiam privati in hac re publica perniciosos cives morte multarunt. An leges, quae de civium Romanorum supplicio rogatae sunt? At numquam in hac urbe, qui a re publica defecerunt, civium iura tenuerunt. An invidiam posteritatis times? Praeclaram vero populo Romano refers gratiam, qui te, hominem per te cognitum nulla commendatione maiorum tam mature ad summum imperium per omnis honorum gradus extulit, si propter invidiam aut alicuius periculi metum salutem civium tuorum neglegis.   (28.) Що те възпира? Обичаите на миналото ли? Но нашите деди неведнъж, като частни люде, са предавали на смърт ония, които са застрашавали спокойствието на отечеството. Законите ли, които защищават личността на римските граждани? Но могат ли да се ползват от правата на граждани ония, които мислят да погубят отечеството? Или се боиш от присъдата на потомството? Ти, човек още нов, обязан за всичко на себе си, а не на заслугите на дедите си, удостоен още в млади години с най-високи почести, прекрасно ще отблагодариш отечеството си за всичко, що е направило за тебе, ако туриш едно какво да било опасение и личен страх по-високо от безопасността на своите съграждани! [29. Sed, si quis est invidiae metus, non est vehementius severitatis ac fortitudinis invidia quam inertiae ac nequitiae pertimescenda. An, cum bello vastabitur Italia, vestabuntur urbes, tecta ardebunt tum te non existumas invidiae incendio conflagraturum?" XII. His ego sanctissimis rei publicae vocibus et eorum hominum, qui hoc idem sentiunt, mentibus pauca respondebo. Ego si hoc optimum factu iudicarem, patres conscripti, Catilinam morte multari, unius usuram horae gladiatori isti ad vivendum non dedissem. Etenim si summi viri et clarissimi cives saturnini et Gracchorum et Flacci et superiorum complurium sanguine non modo se non contaminarunt, sed etiam honestarunt, certe verendum mihi non erat, ne quid hoc parricida civium interfecto invidiae [mihi] in posteritatem redundaret. Quodsi ea mihi maxime inpenderet tamen hoc animo fui semper, ut invidiam virtute partam gloriam, non invidiam putarem.   (29.) Ако се боиш от общото неудоволствие, по-добре ли е да го заслужиш, като изложиш отечеството на опасност с престъпната си слабост, или като го спасиш с дръзновена строгост? А когато цяла Италия стане жертва на войната, градовете бъдат разграбени, зданията бъдат предадени на огън, – мислиш ли, че тогава ще оцелееш от всеобщото негодувание, което ще запалиш против себе си? ХІІ. На тоя свещен за мене глас на отечеството, на тайните мисли на ония из вас, които ме укоряват вътрешно, ще отговоря с малко думи. Да, почтени сенатори, ако бях убеден, че е нужна за доброто на отечеството немедлената смърт на Катилина, то и един час не би минало, и тоя гладиатор би заплатил с живота си за всичките си злодеяния. Ако едно време най-знаменитите граждани, със смъртта на Сатурнина, на Гракхите, на Флака и на много други размирници, не само не са се опозорили, но са се прославили, мога ли аз основателно да се боя от бъдещо неудоволствие, като предам на смърт едно чудовище, убийца на съгражданите си? Дори и да си навлека неудоволствие с това, то ще бъде незаслужено, и за това с него ще се гордея, а няма да скърбя. [30. Quamquam non nulli sunt in hoc ordine, qui aut ea, quae inminent non videant aut ea, quae vident, dissimulent; qui spem Catilinae mollibus sententiis aluerunt coniurationemque nascentem non credendo corroboraverunt; quorum auctoritate multi non solum improbi, verum etiam inperiti, si in hunc animadvertissem, crudeliter et regie factum esse dicerent. Nunc intellego, si iste, quo intendit, in Manliana castra pervenerit, neminem tam stultum fore, qui non videat coniurationem esse factam neminem tam improbum, qui non fateatur. Hoc autem uno interfecto intellego hanc rei publicae pestem paulisper reprimi, non in perpetuum comprimi posse. Quodsi se eiecerit secumque suos eduxerit et eodem ceteros undique collectos naufragos adgregarit, extinguetur atque delebitur non modo haec tam adulta rei publicae pestis, verum etiam stirps ac semen malorum omnium.   (30.) Но помежду ви дори има люде, които или не виждат, или се преструват, че не виждат опасностите, които ни грозят. Тия и дадоха със снизходителността на своите мнения храна на Катилиновото съзаклятие, и, като не вярваха в съществуването му, помогнаха да се усили и да достигне до сегашните размери. Всичките злонамерени граждани щяха да се възползват от това мнение, ако бях наказал Катилина, и щяха да ме обвиняват, че съм постъпил жестоко и произволно. Но ако Катилина изпълни съставения си вече план, и отиде в Манлиевия лагер, то няма да се намери никой дотолкова сляп, който да не види, че съществува съзаклятие, никой дотолкова злонамерен, който да го вземе под защитата си. С наказанието на Катилина опасността, която застрашава отечеството, няма да бъде премахната, а само отложена. Но нека излезе от града, нека поведе със себе си своите съучастници, нека събере отвсякъде всички ония, които са се разорили и са останали без поминък; тогава ще можем да угасим огъня, който тлее в сърцето на републиката, и пагубната язва, която ни плаши сега с успехите си, ще я унищожим от корен. [31. Etenim iam diu, patres conscripti, in his periculis coniurationis insidiisque versamur, sed nescio quo pacto omnium scelerum ac veteris furoris et audaciae maturitas in nostri consulatus tempus erupit. Quodsi ex tanto latrocinio iste unus tolletur, videbimur fortasse ad breve quoddam tempus cura et metu esse relevati, periculum autem residebit et erit inclusum penitus in venis atque in visceribus rei publicae. Ut saepe homines aegri morbo gravi cum aestu febrique iactantur, si aquam gelidam biberunt, primo relevari videntur, deinde multo gravius vehementiusque adflictantur, sic hic morbus, qui est in re publica, relevatus istius poena vehementius reliquis vivis ingravescet.   ХІІІ. (31.) Отколе, почтени сенатори, ни заплашва с опасност това съзаклятие, тайно и предателски устроено, но, не зная по каква злочестина, писано било да съзрее с всичката бездна от злини и престъпления, които готви, и да избухне в моето консулство. Ако от тая многочислена шайка злодеи накажем само Катилина, то ние ще отложим само за няколко време и опасността, която грози обществото, и грижите за отстранението й; но самото зло ще си остане, като червей в сърцето на отечеството. Човек, който страда от огнена треска и гори от жажда, като изпие малко студена вода, успокоява се за малко време, но болестта, раздразнена от тоя измамлив цяр, се връща скоро с още по-голяма сила. Така и обществената болест, която е възникнала в държавата, ще олекне временно със смъртта на Катилина, а после ще се появи с по-голяма сила, ако съучастниците на Катилина останат неповредени. [32. Quare secedant inprobi, secernant se a bonis, unum in locum congregentur, muro denique, [id] quod saepe iam dixi, secernantur a nobis; desinant insidiari domi suae consuli, circumstare tribunal praetoris urbani, obsidere cum gladiis curiam, malleolos et faces ad inflammandam urbem comparare; sit denique inscriptum in fronte unius cuiusque, quid de re publica sentiat. Polliceor hoc vobis, patres conscripti, tantam in nobis consulibus fore diligentiam, tantam in vobis auctoritatem, tantam in equitibus Romanis virtutem, tantam in omnibus bonis consensionem, ut Catilinae profectione omnia patefacta, inlustrata, oppressa, vindicata esse videatis.   (32.) И затова, почтени сенатори, нека лошите граждани се покажат сами, нека се отделят от добрите граждани, нека се съберат на едно място; нека ни раздели с тях, което аз отдавна желая, поне градската стена, нека престанат да посягат на живота на консула в къщата му, да окръжават съдилището на претора, да плашат Сената в мястото, дето заседава, да готвят в самия град факли и запалителни вещества за разрушението на жилищата, та да можем, най-сетне, да четем ясно по лицето на всеки гражданин, как е разположен към отечеството. Давам ви дума, почтени сенатори, такава ще бъде бдителността на консулите, такава ще бъде силата на вашите декрети, такава ще бъде доблестта на римските всадници, единодушието на добрите граждани, щото, веднага след тръгването на Катилина, всичките му злодеяния ще бъдат открити, потъпкани и наказани. [33. Hisce ominibus, Catilina, cum summa rei publicae salute, cum tua peste ac pernicie cumque eorum exitio, qui se tecum omni scelere parricidioque iunxerunt, proficiscere ad impium bellum ac nefarium. Tu, Iuppiter, qui isdem quibus haec urbs auspiciis a Romulo es constitutus, quem Statorem huius urbis atque imperii vere nominamus, hunc et huius socios a tuis [aris] ceterisque templis, a tectis urbis ac moenibus, a vita fortunisque civium [omnium] arcebis et homines bonorum inimicos, hostis patriae, latrones Italiae scelerum foedere inter se ac nefaria societate coniunctos aeternis suppliciis vivos mortuosque mactabis.   (33.) Ето какво предричам, Катилина, като тръгнеш. Излез, захвани беззаконната си и нечестива война; то ще бъде за спасението на отечеството, за пагуба твоя и на ония, които злодеянието и отцеубийството са направили съучастници на твоите кроежи. А ти, Юпитер всемогъщи, името на когото е захванало да се слави още при основанието на тоя град, ти, достойно наречени опора и покровител негов и на владичеството на римския народ, защити от Катилина и от съучастниците му храмовете и жертвениците си, зданията и стените на града, живота и имуществата на гражданите. А ненавистниците на всяко добро, враговете на отечеството, опустошителите на цяла Италия, които единството на злодеянията е свързало в един ужасен заговор, погуби ги, обречи ги, и в тоя и в бъдещия живот, на вечни страдания.