ROMULUS

In Catilinam * Речи срещу Катилина
Превод: в: Избрани речи, Д. Бояджиев, Наука и изкуство, 1983

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

30 31 32 33

[1. I. Quo usque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? quam diu etiam furor iste tuus nos eludet? quem ad finem sese effrenata iactabit audacia? Nihilne te nocturnum praesidium Palati, nihil urbis vigiliae, nihil timor populi, nihil concursus bonorum omnium, nihil hic munitissimus habendi senatus locus, nihil horum ora voltusque moverunt? Patere tua consilia non sentis, constrictam iam horum omnium scientia teneri coniurationem tuam non vides? Quid proxima, quid superiore nocte egeris, ubi fueris, quos convocaveris, quid consilii ceperis, quem nostrum ignorare arbitraris?		I.1. Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Колко дълго още този твой бяс ще ни се изплъзва? До какъв предел ще се хвърли необузданата ти дързост? С нищо нощната стража на Палатинския хълм, с нищо ли градската нощна стража 1, с нищо ли страхът на народа, с нищо ли това най-укрепено място за сенатски заседания 2, с нищо ли не те трогнаха лицата и изразът на тези сенатори? Какво си правил снощи, какво си правил миналата нощ, къде си бил, кои си повикал, какво решение си взел – кой от нас смяташ, че не знае?
[2. O tempora, o mores! Senatus haec intellegit. Consul videt; hic tamen vivit. Vivit? immo vero etiam in senatum venit, fit publici consilii particeps, notat et designat oculis ad caedem unum quemque nostrum. Nos autem fortes viri satis facere rei publicae videmur, si istius furorem ac tela vitemus. Ad mortem te, Catilina, duci iussu consulis iam pridem oportebat, in te conferri pestem, quam tu in nos [omnes iam diu] machinaris.		2. О, времена, о, нрави! Сенатът разбира това, консулът го вижда: този все пак живее. Живее? Не само това, дори е дошъл в сената, участвува в съвета на държавата, отбелязва с поглед и определя за клане всеки един от нас. Ние пък, храбри мъже, си мислим, че правим достатъчно за държавата, ако отбегнем неговия бяс и удари. На смърт, Катилина, още отдавна трябваше да бъдеш отведен по заповед на консула, върху тебе да се стовари гибелта, която ти вече дълго кроиш срещу всички нас.
[3. An vero vir amplissumus, P. Scipio, pontifex maximus, Ti. Gracchum mediocriter labefactantem statum rei publicae privatus interfecit; Catilinam orbem terrae caede atque incendiis vastare cupientem nos consules perferemus? Nam illa nimis antiqua praetereo, quod C. Servilius Ahala Sp. Maelium novis rebus studentem manu sua occidit. Fuit, fuit ista quondam in hac re publica virtus, ut viri fortes acrioribus suppliciis civem perniciosum quam acerbissimum hostem coercerent. Habemus senatus consultum in te, Catilina, vehemens et grave, non deest rei publicae consilium neque auctoritas huius ordinis; nos, nos, dico aperte, consules desumus.		3. Ако наистина най-знатният мъж Публий Сципион, върховен жрец, е погубил като частно лице Тиберий Гракх, който недотам уверено се е опитвал да разклати държавния ред, нима ние – консулите – ще понасяме Катилина, който жадува да опустоши земния кръг с клане и пожари? Защото подминавам този твърде древен случай – дето Гай Сервилий Ахала със собствената си ръка е убил Спурий Мелий, който готвел бунт. Имало е, имало е някога такава доблест в тази държава – храбрите мъже да възпират размирния гражданин с по-сурови наказания, отколкото най-ожесточения враг. Имаме сенатско решение против тебе 3, Катилина, сурово и тежко, има го и разумът на държавата, и авторитетът на това съсловие: ние, ние – казвам открито, – ние, консулите, не сме си на мястото!
[4. II. Decrevit quondam senatus, ut L. Opimius consul videret, ne quid res publica detrimenti caperet; nox nulla intercessit; interfectus est propter quasdam seditionum suspiciones C. Gracchus, clarissimo patre, avo, maioribus, occisus est cum liberis M. Fulvius consularis. Simili senatus consulto C. Mario et L. Valerio consulibus est permissa res publica; num unum diem postea L. Saturninum tribunum pl. et C. Servilium praetorem mors ac rei publicae poena remorata est? At [vero] nos vicesimum iam diem patimur hebescere aciem horum auctoritatis. Habemus enim huiusce modi senatus consultum, verum inclusum in tabulis tamquam in vagina reconditum, quo ex senatus consulto confestim te interfectum esse, Catilina, convenit. Vivis, et vivis non ad deponendam, sed ad confirmandam audaciam. Cupio, patres conscripti, me esse clementem, cupio in tantis rei publicae periculis me non dissolutum videri, sed iam me ipse inertiae nequitiaeque condemno.		II. 4. Някога сенатът е постановил консулът Луций Опимий да се погрижи държавата да не претърпи някаква вреда: не минала и една нощ, и погубен бил заради някакви подозрения в размирици Гай Гракх, произхождащ от най-славен баща, дядо, предци: убит бил заедно със синовете си бившият консул Марк Фулвий. С подобно решение на сената държавата била поверена на консулите Гай Марий и Луций Валерий 4: нима след това смъртта и възмездието на държавата са се забавили с един ден за народния трибун Луций Сатурнин и претора Гай Сервилий? А ние вече двадесети ден търпим да се притъпява острието на сенатския авторитет. Защото имаме такова решение на сената, но затворено в архивите (сякаш пъхнато в ножница), от което решение на сената, Катилина, следва ти незабавно да бъдеш убит. Живееш и живееш не за да се откажеш от дързостта, а за да я усилиш. Ще ми се, сенатори, да бъда сдържан, ще ми се в такива големи опасности за държавата да не изглеждам и отпуснат, но вече сам се осъждам за моята бездейнсот и негодност.
[5. Castra sunt in Italia contra populum Romanum in Etruriae faucibus conlocata, crescit in dies singulos hostium numerus; eorum autem castrorum imperatorem ducemque hostium intra moenia atque adeo in senatu videmus intestinam aliquam cotidie perniciem rei publicae molientem. Si te iam, Catilina, comprehendi, si interfici iussero, credo, erit verendum mihi, ne non potius hoc omnes boni serius a me quam quisquam crudelius factum esse dicat. Verum ego hoc, quod iam pridem factum esse oportuit, certa de causa nondum adducor ut faciam. Tum denique interficiere, cum iam nemo tam inprobus, tam perditus, tam tui similis inveniri poterit, qui id non iure factum esse fateatur.		5. В Италия, в теснините на Етрурия, против римския народ е разположен лагер: всеки ден броят на враговете расте, а военачалника на този лагер и вожда на враговете виждате вътре в градските стени и дори в сената да задвижва всеки ден някаква вътрешна гибел за държавата. Ако вече заповядам, Катилина, да бъдеш уловен, да бъдеш погубен, вярвам, ще трябва да се боя да не би по-скоро всички порядъчни хора да кажат, че това е сторено от мене много късно, отколкото някой – че много жестоко. Аз обаче поради една опредeлена причина все още не съм склонен да извърша това, което вече отдавна трябваше да е извършено. Ти ще бъдеш погубен чак тогава, когато вече няма да може да се намери никой така безчестен, така покварен, така подобен на тебе, който да не признае, че това е било извършено законно.
[6. Quamdiu quisquam erit, qui te defendere audeat, vives, et vives ita, ut [nunc] vivis. multis meis et firmis praesidiis obsessus, ne commovere te contra rem publicam possis. Multorum te etiam oculi et aures non sentientem, sicut adhuc fecerunt, speculabuntur atque custodient. III. Etenim quid est, Catilina, quod iam amplius expectes, si neque nox tenebris obscurare coeptus nefarios nec privata domus parietibus continere voces coniurationis tuae potest, si illustrantur, si erumpunt omnia? Muta iam istam mentem, mihi crede, obliviscere caedis atque incendiorum. Teneris undique; luce sunt clariora nobis tua consilia omnia; quae iam mecum licet recognoscas.		6. Колкото време ще има някой, който ще се осмели да те защитава, толкова ще живееш така, както сега живееш, обграден от моите многобройни и сигурни стражи, та да не можеш да се помръднеш срещу държавата. И още – очите и ушите на мнозина, без ти да усетиш, ще те дебнат и ще те пазят, както правиха досега. III. И наистина какво има още, Катилина, което да не очакваш по-нататък, ако нито нощта може да закрие с мрак безчестните сборища, нито частният дом да удържи в стените си гласовете на твоето съзаклятие, ако всичко блясва и се разкрива? Остави вече тоя ум, на мене вярвай: забрави за клане и пожари. Отвсякъде си хванат: всички твои намерения за нас са по-ясни от светлината: вече можеш да си ги припомниш заедно с мене.
[7. Meministine me ante diem XII Kalendas Novembris dicere in senatu fore in armis certo die, qui dies futurus esset ante diem VI Kal. Novembris, C. Manlium, audaciae satellitem atque administrum tuae? Num me fefellit, Catilina, non modo res tanta, tam atrox tamque incredibilis, verum, id quod multo magis est admirandum, dies? Dixi ego idem in senatu caedem te optumatium contulisse in ante diem V Kalendas Novembris, tum cum multi principes civitatis Roma non tam sui conservandi quam tuorum consiliorum reprimendorum causa profugerunt. Num infitiari potes te illo ipso die meis praesidiis, mea diligentia circumclusum commovere te contra rem publicam non potuisse, cum tu discessu ceterorum nostra tamen, qui remansissemus, caede te contentum esse dicebas?		7. Помниш ли как казах в сената на двадесет и първи октомври, че в един определен ден, който ще бъде двадесет и седми октомври, Гай Манлий, спътник и слуга на твоята дързост, ще дойде въоръжен? Нали не се излъгах, Катилина, не само в това нещо, така ужасно и така невероятно, но дори в деня – което е много по-достойно за учудване? Същият аз казах в сената, че ти си определил клането на оптиматите за двадесет и осми октомври – тогава, когато мнозина първенци на града избягаха от Рим – не толкова да съхранят себе си, колкото за да провалят твоите намерения. Нима можеш да отречеш, че ти, обкръжен от моите стражи и моето усърдие, не можа да се помръднеш срещу държавата в същия онзи ден, когато казваше, че въпреки оттеглянето на другите все пак си доволен от нашето изколване – на тези, които бяхме останали?
[8. Quid? cum te Praeneste Kalendis ipsis Novembribus occupaturum nocturno impetu esse confideres, sensistin illam coloniam meo iussu meis praesidiis, custodiis, vigiliis esse munitam? Nihil agis, nihil moliris, nihil cogitas, quod non ego non modo audiam, sed etiam videam planeque sentiam. IV. Recognosce tandem mecum noctem illam superiorem; iam intelleges multo me vigilare acrius ad salutem quam te ad perniciem rei publicae. Dico te priore nocte venisse inter falcarios--non agam obscure--in M. Laecae domum; convenisse eodem complures eiusdem amentiae scelerisque socios. Num negare audes? quid taces? Convincam, si negas. Video enim esse hic in senatu quosdam, qui tecum una fuerunt.		8. Какво? Когато ти разчиташе, че с нощен пристъп на самия първи ноември ще заемеш Пренесте, не почувствува ли, че тази колония по моя заповед е укрепена с мои стражи, постове, караули? Нищо не вършиш, нищо не задвижваш, нищо не замисляш, без аз не само да го чуя, но дори да го видя и да го почувствам ясно. IV. Припомни си най-сетне заедно с мене онази минала нощ: вече ще разбереш, че аз бдя много по-зорко за спасението, отколкото ти за гибелта на държавата. Казвам, че ти предната нощ си дошъл на улицата на ковачите (няма да говоря неясно) в дома на Марк Лека: че на същото място си се срещнал с мнозина съучастници в същото безумно престъпление. Нима се осмеляваш да отречеш? Какво мълчиш? Ще те изоблича, ако отричаш. Впрочем виждам, че тук, в сената, има някои, които са били заедно с тебе.
[9. O di inmortales! ubinam gentium sumus? in qua urbe vivimus? quam rem publicam habemus? Hic, hic sunt in nostro numero, patres conscripti, in hoc orbis terrae sanctissimo gravissimoque consilio, qui de nostro omnium interitu, qui de huius urbis atque adeo de orbis terrarum exitio cogitent! Hos ego video consul et de re publica sententiam rogo et, quos ferro trucidari oportebat, eos nondum voce volnero! Fuisti igitur apud Laecam illa nocte, Catilina, distribuisti partes Italiae, statuisti, quo quemque proficisci placeret, delegisti, quos Romae relinqueres, quos tecum educeres, discripsisti urbis partes ad incendia, confirmasti te ipsum iam esse exiturum, dixisti paulum tibi esse etiam nunc morae, quod ego viverem. Reperti sunt duo equites Romani, qui te ista cura liberarent et sese illa ipsa nocte paulo ante lucem me in meo lectulo interfecturos [esse] pollicerentur.		9. О, безсмъртни богове! В коя част на света се намираме? В кой град живеем? Що за държава имаме? Тук, тук, сред нас са, сенатори, в този най-свещен и най-тежък съвет на земния кръг са онези хора, които замислят да погубят всички нас, да унищожат този град и дори целия свят! А аз, консулът, ги виждам, искам им мнение по държавните работи и все още не наранявам дори с думи онези, които трябваше да бъдат посечени с меч! И така бил си при Лека онази нощ, Катилина, разпределил си частите на Италия 5, определил си кой накъде трябва да се отправи, подбрал си кои да оставиш в Рим, кои да изведеш със себе си, разпределил си частите на града за опожаряване, потвърдил си, че ти самият вече имаш намерение да тръгнеш, казал си, че дори сега трябва малко да се позабавиш, понеже аз живея. Намерили се двама римски конници 6, които да те освободят от тази грижа и да обещаят, че същата тази нощ малко преди съмване ще ме умъртват в леглото.
[10.Haec ego omnia vixdum etiam coetu vestro dimisso comperi; domum meam maioribus praesidiis munivi atque firmavi, exclusi eos, quos tu ad me salutatum mane miseras, cum illi ipsi venissent, quos ego iam multis ac summis viris ad me id temporis venturos esse praedixeram. V. Quae cum ita sint, Catilina, perge, quo coepisti, egredere aliquando ex urbe; patent portae; proficiscere. Nimium diu te imperatorem tua illa Manliana castra desiderant. Educ tecum etiam omnes tuos, si minus, quam plurimos; purga urbem. Magno me metu liberabis, dum modo inter me atque te murus intersit. Nobiscum versari iam diutius non potes; non feram, non patiar, non sinam.		10. Всичко това аз разкрих още докато вашето сборище едвам се разотиваше 7: укрепих и защитих дома си с по-голяма стража и не пусках да влязат онези, които ти беше пратил при мене за сутрешен поздрав 8. Бяха дошли онези същите, за които аз вече по-рано бях казал на мнозина най-видни мъже, че ще дойдат при мене по това време! V. Щом като това е така, Катилина, върви, накъдето си тръгнал, излез най-после от града: портите са отворени, отивай! Прекалено дълго онзи твой лагер на Манлий те чака за военачалник. Изведи със себе си и всички твои хора, а ако не всички – колкото е възможно повече: очисти града. От голям страх ще ме избавиш, стига само между мене и тебе да има стена. С нас повече не можеш да останеш: няма да понеса, няма да претърпя, няма да позволя.
[11.Magna dis inmortalibus habenda est atque huic ipsi Iovi Statori, antiquissimo custodi huius urbis, gratia, quod hanc tam taetram, tam horribilem tamque infestam rei publicae pestem totiens iam effugimus. Non est saepius in uno homine summa salus periclitanda rei publicae. Quamdiu mihi consuli designato, Catilina, insidiatus es, non publico me praesidio, sed privata diligentia defendi. Cum proximis comitiis consularibus me consulem in campo et competitores tuos interficere voluisti, compressi conatus tuos nefarios amicorum praesidio et copiis nullo tumultu publice concitato; denique, quotienscumque me petisti, per me tibi obstiti, quamquam videbam perniciem meam cum magna calamitate rei publicae esse coniunctam.		11. Много трябва да бъдем благодарни на безсмъртните богове и на самия този Юпитер Закрилник, най-древния пазител на този град, за това, че толкова пъти вече избягваме тази така грозна, така ужасна и така зловеща за държавата чума. Не бива повече да оставяме един-единствен човек да подхвърля на изпитание върховната сигурност на държавата. Колко време ти ми устройваше засади, Катилина, докато бях само избран за консул, защитавах се не с държавна стража, а с частни средства. Когато на последните консулски избори поиска да погубиш на Марсово поле – мене, консула, и твоите съперници, – задуших безчестния ти опит с помощта и закрилата на приятели, без да се възбуди никакъв обществен смут. Най-сетне, колкото пъти ти посегна към мене, противопоставял съм ти се със свои сили, макар и да виждах, че моята гибел е свързана с голяма беда за държавата.
[12. Nunc iam aperte rem publicam universam petis, templa deorum inmortalium, tecta urbis, vitam omnium civium, Italiam [denique] totam ad exitium et vastitatem vocas. Quare, quoniam id, quod est primum, et quod huius imperii disciplinaeque maiorum proprium est, facere nondum audeo, faciam id, quod est ad severitatem lenius et ad communem salutem utilius. Nam si te interfici iussero, residebit in re publica reliqua coniuratorum manus; sin tu, quod te iam dudum hortor, exieris, exhaurietur ex urbe tuorum comitum magna et perniciosa sentina rei publicae.		12. Сега вече открито посягаш към цялата държава, зовеш към смърт и опустошение на храмовете на безсмъртните богове, домовете на града, живота на всички граждани, цяла Италия. Затова, понеже още не се осмелявам да направя това, което е най-първо и е присъщо на тази върховна власт и на обичая на предците, ще направя нещо, което е твърде меко, за да бъде сурово, но за всеобщото спасение е полезно. Защото, ако заповядам да те погубят, в държавата ще остане още шайка съзаклятници: ако ли пък ти, за което вече отдавна те увещавам, излезеш от града, ще изтече голямата помия, която отравя държавата.
[13. Quid est, Catilina? num dubitas id me imperante facere, quod iam tua sponte faciebas? Exire ex urbe iubet consul hostem. Interrogas me, num in exilium; non iubeo, sed, si me consulis, suadeo. VI. Quid est enim, Catilina, quod te iam in hac urbe delectare possit? in qua nemo est extra istam coniurationem perditorum hominum, qui te non metuat, nemo, qui non oderit. Quae nota domesticae turpitudinis non inusta vitae tuae est? quod privatarum rerum dedecus non haeret in fama? quae lubido ab oculis, quod facinus a manibus umquam tuis, quod flagitium a toto corpore afuit? cui tu adulescentulo, quem corruptelarum inlecebris inretisses, non aut ad audaciam ferrum aut ad lubidinem facem praetulisti?		13. Какво има, Катилина? Нима се колебаеш да направиш по моя заповед това, което вече си започнал по своя воля? Консулът заповядва на врага да излезе от града. Питаш ме дали в изгнание: не заповядвам, а ако искаш, съветвам те 9. VI. Наистина, Катилина, какво има, което още може да те радва в този град? В него няма никой извън това съзаклятие на пропаднали хора, който да не се страхува от тебе, никой, който да не те мрази. С коя дамга на домашен позор не е жигосан животът ти? Кой срам на частните ти дела не е заседнал в мълвата? Коя похот от очите ти, кое престъпление от ръцете ти, коя гнусота някога е била далече от цялото ти тяло? Пред кой млад човек, съблазнен и уплетен от тебе в мрежите на покварата, не си поднесъл било меч на дързост, било факел за похот 10?
[14.Quid vero? nuper cum morte superioris uxoris novis nuptiis domum vacuefecisses, nonne etiam alio incredibili scelere hoc scelus cumulasti? quod ego praetermitto et facile patior sileri, ne in hac civitate tanti facinoris inmanitas aut extitisse aut non vindicata esse videatur. Praetermitto ruinas fortunarum tuarum, quas omnis inpendere tibi proxumis Idibus senties; ad illa venio, quae non ad privatam ignominiam vitiorum tuorum, non ad domesticam tuam difficultatem ac turpitudinem sed ad summam rem publicam atque ad omnium nostrum vitam salutemque pertinent.		14. Какво наистина? Неотдавна, когато със смъртта на предишната си съпруга беше опразнил дома си за нова сватба, не прибави ли към това престъпление и друго нечувано престъпление 11? Аз ще подмина това и лесно ще оставя да се премълчи, за да не излезе, че в този град е могло да бъде извършено или е останало безнаказано такова чудовищно деяние. Подминавам и разорението на имуществата ти, което на тринадесети ноември ще почувстваш, че изцяло е надвиснало над тебе 12. Стигам до онова, което се отнася не до лошата слава на личните ти пороци, не до домашната ти бедност и позор, а до цялата държава и до живота и спасението на всички нас.
[15. Potestne tibi haec lux,Catilina, aut huius caeli spiritus esse iucundus, cum scias esse horum neminem, qui nesciat te pridie Kalendas Ianuarias Lepido et Tullo consulibus stetisse in comitio cum telo, manum consulum et principum civitatis interficiendorum causa paravisse, sceleri ac furori tuo non mentem aliquam aut timorem tuum sed fortunam populi Romani obstitisse? Ac iam illa omitto--neque enim sunt aut obscura aut non multa commissa postea--quotiens tu me designatum, quotiens consulem interficere conatus es! quot ego tuas petitiones ita coniectas, ut vitari posse non viderentur, parva quadam declinatione et, ut aiunt, corpore effugi! nihil [agis, nihil] adsequeris [, nihil moliris] neque tamen conari ac velle desistis.		15. Може ли тази светлина, Катилина, или полъхът на това небе да ти бъде сладък, щом като знаеш, че сред тези няма никой, който да не знае, че ти на тридесет и първи декември 13, когато консулите бяха Лепид и Тул, си стоял на събрание с меч, че си подготвил шайка за избиване на консулите и на първенците на града, че на твоя престъпен бяс е противостоял не някакъв разум или страхът ти, а щастието на римския народ? И всичко друго пропускам, защото това, което си направил по-късно, е и много, и всеизвестно: колко пъти си се опитвал да ме погубиш, когато бях само избран за консул, колко пъти, когато вече бях стъпил в длъжност! Колко твои нападения, така замислени, че изглеждаше невъзможно да не успеят, аз отбягнах с някакво малко навеждане и, както казват, с тяло! Нищо не правиш, нищо не постигаш – и все пак не преставаш да се опитваш и да желаеш.
[16. Quotiens tibi iam extorta est ista sica de manibus, quotiens (vero) excidit casu aliquo et elapsa est! (tamen ea carere diutius non potes)quae quidem quibus abs te initiata sacris ac devota sit, nescio, quod eam necesse putas esse in consulis corpore defigere. VII. Nunc vero quae tua est ista vita? Sic enim iam tecum loquar, non ut odio permotus esse videar, quo debeo, sed ut misericordia, quae tibi nulla debetur. Venisti paulo ante in senatum. Quis te ex hac tanta frequentia totque tuis amicis ac necessariis salutavit? Si hoc post hominum memoriam contigit nemini, vocis expectas contumeliam, cum sis gravissimo iudicio taciturnitatis oppressus? Quid, quod adventu tuo ista subsellia vacuefacta sunt, quod omnes consulares, qui tibi persaepe ad caedem constituti fuerunt, simul atque adsedisti, partem istam subselliorum nudam atque inanem reliquerunt, quo tandem animo [hoc] tibi ferundum putas?		16. Колко пъти вече е изтръгвана от ръцете ти тази кама, колко пъти по някаква случайност я изпускаш и ти се изплъзва! Аз впрочем не зная в какви свещенодействия тя е осветена и обречена от тебе, че смяташ за необходимо да я забиеш в тялото на консула. VII. А сега наистина какъв е този твой живот? Защото вече ще говоря с тебе така, сякаш изпитвам не омразата, която ти дължа, а състрадание, каквото не заслужаваш изобщо. Преди малко дойде в сената. Кой от толкова голямо множество, от толкова твои приятели и близки те поздрави 14? Откак светът се помни, такова нещо не се е случвало никому; ти, макар и смазан от най-тежката присъда на мълчанието, чакаш още и гласна обида? Какво? Това, че с пристигането ти тези пейки опустяха, това, че всички бивши консули, за които ти прекалено често си решавал да бъдат изклани, веднага щом ти седна до тях, оставиха тази част от пейките гола и празна 15 – как смяташ най – сетне, че трябва да го понесеш?
[17. Servi mehercule mei si me isto pacto metuerent, ut te metuunt omnes cives tui, domum meam relinquendam putarem; tu tibi urbem non arbitraris? et, si me meis civibus iniuria suspectum tam graviter atque offensum viderem, carere me aspectu civium quam infestis omnium oculis conspici mallem; tu cum conscientia scelerum tuorum agnoscas odium omnium iustum et iam diu tibi debitum, dubitas, quorum mentes sensusque volneras, eorum aspectum praesentiamque vitare? Si te parentes timerent atque odissent tui neque eos ulla ratione placare posses, ut opinor, ab eorum oculis aliquo concederes. Nunc te patria, quae communis est parens omnium nostrum, odit ac metuit et iam diu nihil te iudicat nisi de parricidio suo cogitare; huius tu neque auctoritatem verebere nec iudicium sequere nec vim pertimesces?		17. Кълна се в Херкулес, ако робите ми се страхуваха от мене така, както се страхуват от тебе всички твои съграждани, щях да смятам, че трябва да напусна дома си: а ти за града смяташ ли? И ако видех, че несправедливо съм така тежко заподозрян и омразен за моите съграждани, щях да предпочета да се лиша от това да ги виждам, отколкото всички да ме гледат с враждебни очи: ти, макар че поради съзнанието за престъпленията си разбираш, че омразата на всички е справедлива и отдавна вече заслужена, се колебаеш да отбегнеш погледа и присъствието на онези, чиито чувства и разум нараняваш? Ако родителите ти се страхуваха от тебе и те мразеха и ако по никакъв начин не можеше да ги смекчиш, ти, смятам, щеше да се оттеглиш някъде далече от очите им; сега родината, която е обща родителка на всички ни, те мрази и се бои от тебе и вече от дълго време отсъжда, че ти не мислиш за нищо друго освен за отцеубийство: нима нито ще уважиш авторитета й, нито ще се подчиниш на присъдата й, нито ще се побоиш от силата й?
[18. Quae tecum, Catilina, sic agit et quodam modo tacita loquitur: "Nullum iam aliquot annis facinus exstitit nisi per te, nullum flagitium sine te; tibi uni multorum civium neces, tibi vexatio direptioque sociorum inpunita fuit ac libera; tu non solum ad neglegendas leges et quaestiones, verum etiam ad evertendas perfringendasque valuisti. Superiora illa, quamquam ferenda non fuerunt, tamen, ut potui, tuli; nunc vero me totam esse in metu propter unum te, quicquid increpuerit, Catilinam timeri, nullum videri contra me consilium iniri posse, quod a tuo scelere abhorreat, non est ferendum. Quam ob rem discede atque hunc mihi timorem eripe; si est verus, ne opprimar, sin falsus, ut tandem aliquando timere desinam."		18. Ето как, Катилина, тя постъпва спрямо тебе и по някакъв начин безмълвно ти говори: “Никое престъпление вече няколко години не се е извършило другояче освен чрез тебе, никое позорно дело – без тебе; за тебе единствено убийствата на мнозина граждани, за тебе измъчването и ограбването на съюзниците бяха безнаказани и свободни 16: ти успя не само да пренебрегнеш законите и разследванията, но дори и да им се изплъзнеш и да ги пречупиш. Всичко това, макар и да беше непоносимо, все пак го понесох, както можах: сега обаче аз цялата да треперя единствено от тебе, пропука ли нещо, страхът да е от Катилина, да изглежда, че е невъзможно да се вземе престъпно решение против мене, на което ти да си чужд – това не може да се понесе. Затова махни се и снеми от мене този страх: ако е истински, за да не загина; ако ли е лъжлив – за да престана най-сетне някога да се страхувам.”
[19. VIII. Haec si tecum, ita ut dixi, patria loquatur, nonne impetrare debeat, etiamsi vim adhibere non possit? Quid, quod tu te ipse in custodiam dedisti, quod vitandae suspicionis causa ad M'. Lepidum te habitare velle dixisti? A quo non receptus etiam ad me venire ausus es atque, ut domi meae te adservarem, rogasti. Cum a me quoque id responsum tulisses, me nullo modo posse isdem parietibus tuto esse tecum, qui magno in periculo essem, quod isdem moenibus contineremur, ad Q. Metellum praetorem venisti. A quo repudiatus ad sodalem tuum, virum optumum, M. Metellum, demigrasti; quem tu videlicet et ad custodiendum diligentissimum et ad suspicandum sagacissimum et ad vindicandum fortissimum fore putasti. Sed quam longe videtur a carcere atque a vinculis abesse debere, qui se ipse iam dignum custodia iudicarit!		VIII.19. Ако родината би ти говорила това така, както казах, не би ли трябвало да те склони, макар и да не може да употреби сила? Какво? Това ли, че ти сам се предаде под стража, като каза, че искаш да живееш у Маний Лепид 17, за да избегнеш подозрението? Неприет от него, осмели се да дойдеш даже при мене и поиска да те задържа в моя дом. след като и от мене получи този отговор – че аз по никакъв начин не мога да бъда в безопасност под един покрив с тебе, щом като съм в голяма опасност, дето сме вътре в стените на един и същи град, – отиде при претора Квинт Метел. Отблъснат и от него, ти се премести при твоя другар, прекрасния мъж Марк Метел: сметнал си, види се, че той ще бъде и най-усърден да те пази, и най-проницателен да те подозира, и най-храбър да те накаже. Но колко време ще изглежда, че не трябва да бъде затворен и окован този, който вече сам е отсъдил, че е достоен за стража!
[20. Quae cum ita sint, Catilina, dubitas, si emori aequo animo non potes, abire in aliquas terras et vitam istam multis suppliciis iustis debitisque ereptam fugae solitudinique mandare? "Refer" inquis "ad senatum"; id enim postulas et, si hic ordo [sibi] placere decreverit te ire in exilium, optemperaturum te esse dicis. Non referam, id quod abhorret a meis moribus, et tamen faciam, ut intellegas, quid hi de te sentiant. Egredere ex urbe, Catilina, libera rem publicam metu, in exilium, si hanc vocem exspectas, proficiscere. Quid est, Catilina? ecquid attendis, ecquid animadvertis horum silentium? Patiuntur, tacent. Quid exspectas auctoritatem loquentium, quorum voluntatem tacitorum perspicis?		20. Щом като това е така, Катилина, колебаеш ли се, ако не можеш да умреш спокойно, да се оттеглиш в някоя друга страна и да отдадеш този живот, измъкнат от многобройни и заслужени наказания, на изгнание и самота? Казваш: “Допитай се до сената.” Защото това изискваш от мене и твърдиш, че ако сенатът постанови, че намира за добре да отидеш в изгнание, ти си щял да се подчиниш. Няма да се допитам – това не е в моя нрав – и все пак ще те накарам да разбереш какви чувства изпитват към тебе тези сенатори. Излез от града, Катилина, освободи държавата от страх, тръгвай в изгнание, ако тази дума очакваш! Какво има, Катилина? Дали не чакаш нещо друго да чуеш? Забеляза ли мълчанието им? Tърпят, мълчат. Защо чакаш да заговорят, щом долавяш волята им в тишината?
[21. At si hoc idem huic adulescenti optimo, P. Sestio, si fortissimo viro, M. Marcello, dixissem, iam mihi consuli hoc ipso in templo iure optimo senatus vim et manus intulisset. De te autem, Catilina, cum quiescunt, probant, cum patiuntur, decernunt, cum tacent, clamant, neque hi solum, quorum tibi auctoritas est videlicet cara, vita vilissima, sed etiam illi equites Romani, honestissimi atque optimi viri, ceterique fortissimi cives, qui circumstant senatum, quorum tu et frequentiam videre et studia perspicere et voces paulo ante exaudire potuisti. Quorum ego vix abs te iam diu manus ac tela contineo, eosdem facile adducam, ut te haec, quae vastare iam pridem studes, relinquentem usque ad portas prosequantur.		21. Но ако бях казал същото това нещо на този отличен младеж Публий Сестий или на храбрия мъж Марк Марцел, сенатът вече с пълно право щеше да приложи насилие спрямо мене, консула, в самия този храм. А за тебе, Катилина, като седят спокойно, одобряват; като търпят, вземат решение; като мълчат, викат! И не само тези, чийто авторитет, види се, ти е скъп, и за чийто живот не даваш пет пари, но и онези римски конници, най-честни и порядъчни мъже, и другите най-храбри граждани, които стоят около сената и на които ти преди малко и множеството можа да видиш, и настроението да доловиш, и гласовете да чуеш. Техните ръце и мечове аз вече дълго едвам удържам от тебе: същите тях лесно ще накарам да те изпратят чак до портите, когато напускаш тези места, които вече отдавна се стараеш да опустошиш.
[22. IX. Quamquam quid loquor? te ut ulla res frangat, tu ut umquam te corrigas, tu ut ullam fugam meditere, tu ut ullum exilium cogites? Utinam tibi istam mentem di inmortales duint! tametsi video, si mea voce perterritus ire in exilium animum induxeris quanta tempestas invidiae nobis, si minus in praesens tempus recenti memoria scelerum tuorum, at in posteritatem impendeat. Sed est tanti, dum modo ista sit privata calamitas et a rei publicae periculis seiungatur. Sed tu ut vitiis tuis commoveare, ut legum poenas pertimescas, ut temporibus rei publicae cedas, non est postulandum. Neque enim is es, Catilina, ut te aut pudor umquam a turpitudine aut metus a periculo aut ratio a furore revocarit.		IX.22. Всъщност какво говоря? Тебе нещо да те пречупи, ти някога да се поправиш, ти да се приготвиш за някакво бягство, ти да помислиш за някакво изгнание? Дано безсмъртните богове да ти дадат този ум! Макар и да виждам, ако се стрешнеш от гласа ми и склониш да отидеш в изгнание, каква буря от омраза надвисва над мене – ако не толкова от настоящето поради пресния спомен за твоите престъпления, то и за бъдеще. Но струва си – стига само това да бъде моя лична беда и да се отдели от опасностите за държавата. Но ти да се трогнеш от пороците си, да се побоиш от наказанията на закона, да направиш отстъпка на заплашената държава – такова нещо не може да се изисква. Наистина, Kатилина, не си такъв човек, че някога било срамът да те възпре от позор, било страхът – от опасност, било разумът – от бяс.
[23. Quam ob rem, ut saepe iam dixi, proficiscere ac, si mihi inimico, ut praedicas, tuo conflare vis invidiam, recta perge in exilium; vix feram sermones hominum, si id feceris, vix molem istius invidiae, si in exilium iussu consulis ieris, sustinebo. Sin autem servire meae laudi et gloriae mavis, egredere cum inportuna sceleratorum manu, confer te ad Manlium, concita perditos cives, secerne te a bonis, infer patriae bellum, exsulta impio latrocinio, ut a me non eiectus ad alienos, sed invitatus ad tuos isse videaris.		23. Затова, както казах вече много пъти, тръгвай, и ако искаш да раздухаш омраза срещу мене – твоя, както разправяш неприятел – върви направо в изгнание: трудно ще понеса приказките на хората, ако го сториш, трудно ще издържа бремето на тази омраза, ако отидеш в изгнание по заповед на консула. Ако ли пък предпочиташ да услужиш на доброто ми име и да ме прославиш, излез с наглата шайка престъпници, отиди при Манлий, насъскай пропадналите граждани, отстрани се от порядъчните, обяви война на родината и ликувай в нечестиво разбойничество – така че да изглеждаш не изхвърлен от мене при чужди, а поканен при свои.
[24. Quamquam quid ego te invitem, a quo iam sciam esse praemissos, qui tibi ad Forum Aurelium praestolarentur armati, cui iam sciam pactam et constitutam cum Manlio diem, a quo etiam aquilam illam argenteam, quam tibi ac tuis omnibus confido perniciosam ac funestam futuram, cui domi tuae sacrarium [scelerum tuorum] constitutum fuit, sciam esse praemissam? Tu ut illa carere diutius possis, quam venerari ad caedem proficiscens solebas, a cuius altaribus saepe istam impiam dexteram ad necem civium transtulisti?		24. Всъщност какво аз да те каня, като зная вече, че си пратил напред хора, които да те чакат с оръжие при Форум Аурелиум? Като зная, че с Манлий си уговорил и определил деня? Като зная, че си пратил вече и онзи сребърен орел 18, за който много се надявам, че ще донесе гибел и прокоба на тебе и на всички твои хора и чието светилище по-рано се намираше в твоя дом? Ти ли да можеш да се лишиш дълго от него, ти, който си свикнал да му се молиш, когато отиваш да извършиш клане, ти, който често си вдигал тази твоя нечестива десница от неговия олтар, за да убиваш съграждани?
[25. X. Ibis tandem aliquando, quo te iam pridem ista tua cupiditas effrenata ac furiosa rapiebat; neque enim tibi haec res adfert dolorem, sed quandam incredibilem voluptatem. Ad hanc te amentiam natura peperit, voluntas exercuit, fortuna servavit. Numquam tu non modo otium, sed ne bellum quidem nisi nefarium concupisti. Nactus es ex perditis atque ab omni non modo fortuna, verum etiam spe derelictis conflatam inproborum manum.		X.25. Ще отидеш най-сетне там, накъдето те влечеше още отдавна тази твоя разюздана и бясна страст: защото това дело не ти причинява мъка, а някакво невероятно удоволствие. За това безумие те е създала природата, закалила те е волята, запазила те е съдбата. Ти не само никога не си пожелалвал мир, но дори не и война, ако не е безчестна. Сдобил си се с шайка, събрана от пропаднали негодници, изоставени не само от съдбата, но и от всяка надежда.
[26. Hic tu qua laetitia perfruere, quibus gaudiis exultabis, quanta in voluptate bacchabere, cum in tanto numero tuorum neque audies virum bonum quemquam neque videbis! Ad huius vitae studium meditati illi sunt, qui feruntur, labores tui, iacere humi non solum ad obsidendum stuprum, verum etiam ad facinus obeundum, vigilare non solum insidiantem somno maritorum, verum etiam bonis otiosorum. Habes, ubi ostentes tuam illam praeclaram patientiam famis, frigoris, inopiae rerum omnium, quibus te brevi tempore confectum esse senties.		26. В какво веселие ще изпаднеш ти там, как ще се радваш и ще ликуваш, в каква наслада ще беснееш, когато сред толкова голям брой твои хора нито ще чуеш някой порядъчен човек, нито ще видиш! От стремеж към такъв живот са породени онези твои геройства, за които се разказва – проснат на земята, да дебнеш не само за разврат, но и да вършиш престъпление, да бодърствуваш в засада не само пред съня на съпрузите, но и пред имуществата на непредпазливите. Имаш къде да покажеш тази твоя прословута издържливост на глад, студ и липса на всичко необходимо: от тези неща в скоро време ти ще се почувствуваш довършен.
[27. Tantum profeci tum, cum te a consulatu reppuli, ut exsul potius temptare quam consul vexare rem publicam posses, atque ut id, quod esset a te scelerate susceptum, latrocinium potius quam bellum nominaretur. XI. Nunc, ut a me, patres conscripti, quandam prope iustam patriae querimoniam detester ac deprecer, percipite, quaeso, diligenter, quae dicam, et ea penitus animis vestris mentibusque mandate. Etenim, si mecum patria, quae mihi vita mea multo est carior, si cuncta Italia, si omnis res publica loquatur: "M.Tulli, quid agis? Tune eum, quem esse hostem comperisti, quem ducem belli futurum vides, quem expectari imperatorem in castris hostium sentis, auctorem sceleris, principem coniurationis, evocatorem servorum et civium perditorum, exire patiere, ut abs te non emissus ex urbe, sed immissus in urbem esse videatur? Nonne hunc in vincla duci, non ad mortem rapi, non summo supplicio mactari imperabis?		27. Толкова успях да постигна тогава, когато те отблъснах от консулската длъжност – да нападнеш държавата по-скоро като изгнаник, отколкото да можеш да я измъчваш като консул, а това, което по престъпен начин бъде предприето срещу тебе, да бъде наречено по-скоро разбойнически набег, отколкото война. XI. Сега, сенатори, за да отклоня от себе си един почти справедлив укор на родината и за да измоля прошка, моля, вслушайте се внимателно в това, което ще кажа, и го запечатайте дълбоко в душите и умовете си. И наистина, ако родината, която ми е много по-скъпа от живота, ако цяла Италия, ако цялата държава ми говори: “Марк Тулий, какво вършиш? Този, за когото разкри, че е враг, когото виждаш, че ще бъде вожд на войната, за когото чувствуваш, че го чакат като военачалник в лагера на враговете, виновника на престъплението, главата на заговорниците, подстрекателя на робите 19 и пропадналите граждани – нима ти ще го оставиш да излезе от града, та по този начин да се окаже не пуснат от тебе навън, а въведен вътре? Няма ли да заповядаш да бъде отведен в окови на смърт, да бъде умъртвен с най-жестоките мъчения?
[28. Quid tandem te impedit? mosne maiorum? At persaepe etiam privati in hac re publica perniciosos cives morte multarunt. An leges, quae de civium Romanorum supplicio rogatae sunt? At numquam in hac urbe, qui a re publica defecerunt, civium iura tenuerunt. An invidiam posteritatis times? Praeclaram vero populo Romano refers gratiam, qui te, hominem per te cognitum nulla commendatione maiorum tam mature ad summum imperium per omnis honorum gradus extulit, si propter invidiam aut alicuius periculi metum salutem civium tuorum neglegis.		28. Най-сетне какво ти пречи? Обичаят на предците ли? Но твърде често в тази държава дори частни лица са наказвали със смърт метежните граждани. Дали законите за смъртното наказание на римски граждани 20? Но никога онези, които са изменяли на държавата, не са имали в този град права на граждани. Или се боиш от омраза в бъдещето? Наистина с прекалена благодарност се отплащаш на римския народ, който толкова бързо те издигна през всички стъпала на почетните длъжности до върховната власт – тебе, един неизвестен човек, от чиито предци няма никакъв спомен, щом като поради страх от омраза или някаква опасност пренебрегваш спасението на съгражданите си.
[29. Sed, si quis est invidiae metus, non est vehementius severitatis ac fortitudinis invidia quam inertiae ac nequitiae pertimescenda. An, cum bello vastabitur Italia, vestabuntur urbes, tecta ardebunt tum te non existumas invidiae incendio conflagraturum?" XII. His ego sanctissimis rei publicae vocibus et eorum hominum, qui hoc idem sentiunt, mentibus pauca respondebo. Ego si hoc optimum factu iudicarem, patres conscripti, Catilinam morte multari, unius usuram horae gladiatori isti ad vivendum non dedissem. Etenim si summi viri et clarissimi cives saturnini et Gracchorum et Flacci et superiorum complurium sanguine non modo se non contaminarunt, sed etiam honestarunt, certe verendum mihi non erat, ne quid hoc parricida civium interfecto invidiae [mihi] in posteritatem redundaret. Quodsi ea mihi maxime inpenderet tamen hoc animo fui semper, ut invidiam virtute partam gloriam, non invidiam putarem.		29. Но ако има някакъв страх от омраза, много повече трябва да се боиш от омразата, предизвикана не от строгост и сила, а от бездейност и негодност. Или смяташ, че тогава, когато войната опустоши Италия, когато градовете бъдат раграбени и пламнат домовете, ти няма да изгориш в пожара на омразата?” XII. На тези най-свещени слова на държавата и на онези хора, които в душата си чувствуват същото, аз ще отговоря кратко. Ако аз отсъдех, сенатори, че най-доброто е да се направи това – Катилина да бъде наказан със смърт, – нямаше да дам да живее на този гладиатор и един час. И наистина, ако най-знатни мъже и най-видни граждани не само не са се опетнили от кръвта на Сатурнин и Гракхите и Флак и мнозина други бунтовници от още по-старо време, но са спечелили и почит, аз положително не е имало какво да се боя да не би някаква омраза против мене да плисне в бъдещето заради погубването на този гнусен убиец на съграждани. Но колкото и да надвиснеше тя над мене, все пак винаги съм бил с този дух – да смятам спечелената с доблест омраза за слава, не за омраза.
[30. Quamquam non nulli sunt in hoc ordine, qui aut ea, quae inminent non videant aut ea, quae vident, dissimulent; qui spem Catilinae mollibus sententiis aluerunt coniurationemque nascentem non credendo corroboraverunt; quorum auctoritate multi non solum improbi, verum etiam inperiti, si in hunc animadvertissem, crudeliter et regie factum esse dicerent. Nunc intellego, si iste, quo intendit, in Manliana castra pervenerit, neminem tam stultum fore, qui non videat coniurationem esse factam neminem tam improbum, qui non fateatur. Hoc autem uno interfecto intellego hanc rei publicae pestem paulisper reprimi, non in perpetuum comprimi posse. Quodsi se eiecerit secumque suos eduxerit et eodem ceteros undique collectos naufragos adgregarit, extinguetur atque delebitur non modo haec tam adulta rei publicae pestis, verum etiam stirps ac semen malorum omnium.		30. В това съсловие обаче има мнозина, които или не виждат заплахата, или крият онова, което виждат: те подхраниха надеждата на Катилина с мекушави мнения и подсилиха раждащото се съзаклятие, като не вярваха в него! Поради нехния авторитет мнозина – не само негодници, но и неопитни хора – щяха да кажат, чко бях взел мерки срещу него, че съм постъпил жестоко и по царски 21. Сега виждам, че ако този човек, както възнамерява, пристигне в лагера на Манлий, никой няма да бъде толкова глупав, та да не види, че е било направено съзаклятие, нито пък достатъчно нагъл, за да го отрече. А ако бъде погубен единствено той, виждам, че за кратко време тази чума за държавата ще може да бъде подтисната, но не и смазана за вечни времена. И ако той се хвърли навън и изведе своите хора със себе си, и ако докара на същото място останалите събрани отвсякъде корабокрушенци, ще се изличи и ще се унищожи не само тази така съзряла против държавата чума, но дори коренът и семето на всички злини.
[31. Etenim iam diu, patres conscripti, in his periculis coniurationis insidiisque versamur, sed nescio quo pacto omnium scelerum ac veteris furoris et audaciae maturitas in nostri consulatus tempus erupit. Quodsi ex tanto latrocinio iste unus tolletur, videbimur fortasse ad breve quoddam tempus cura et metu esse relevati, periculum autem residebit et erit inclusum penitus in venis atque in visceribus rei publicae. Ut saepe homines aegri morbo gravi cum aestu febrique iactantur, si aquam gelidam biberunt, primo relevari videntur, deinde multo gravius vehementiusque adflictantur, sic hic morbus, qui est in re publica, relevatus istius poena vehementius reliquis vivis ingravescet.		31. И наистина, сенатори, вече дълго живеем сред тези опасности и клопки на съзаклятието, но – не зная по какъв начин – узрелият плод на всички престъпления, на стария бяс и на дързостта се пръсна по време на моето консулство. Сега, ако от такава шайка се премахне единствено този разбойник, може би за някакво кратко време ще изглежда, че ни е олекнало от грижи и страх, но опасността ще остане и ще бъде дълбоко затворена вътре в жилите на тялото на държавата. Както често хора, болни от тежка болест, когато горят и ги тресе, ако пият студена вода, най-напред сякаш им олеква, а после им става много по-тежко и по-зле, така и тази болсет, която е в държавата, ще се облекчи от наказанието на този, но ако другите останат живи, ще се влоши и утежни.
[32. Quare secedant inprobi, secernant se a bonis, unum in locum congregentur, muro denique, [id] quod saepe iam dixi, secernantur a nobis; desinant insidiari domi suae consuli, circumstare tribunal praetoris urbani, obsidere cum gladiis curiam, malleolos et faces ad inflammandam urbem comparare; sit denique inscriptum in fronte unius cuiusque, quid de re publica sentiat. Polliceor hoc vobis, patres conscripti, tantam in nobis consulibus fore diligentiam, tantam in vobis auctoritatem, tantam in equitibus Romanis virtutem, tantam in omnibus bonis consensionem, ut Catilinae profectione omnia patefacta, inlustrata, oppressa, vindicata esse videatis.		32. Затова нека негодниците се отстранят, нека се съберат на едно място, нека най-сетне, повтарям го, да се отделят от нас със стена: нека престанат да устройват засади на консула в неговия дом, да стоят около трибунала на градския претор 22, да обсаждат с мечове курията, да готвят запалителни стрели и факли за опожаряване на града: нека най-сетне бъде изписано на челото на всекиго какви са чувствата му към държавата. Обещавам ви това, сенатори: ние консулите, ще положим толкова голямо старание, вашият авторитет ще бъде толкова голям, толкова голяма доблест ще има в римските конници и толкова голямо ще бъде съгласието на всички порядъчни хора, че с тръгването на Катилина ще видите всичко разкрито, осветено, смазано, отмъстено.
[33. Hisce ominibus, Catilina, cum summa rei publicae salute, cum tua peste ac pernicie cumque eorum exitio, qui se tecum omni scelere parricidioque iunxerunt, proficiscere ad impium bellum ac nefarium. Tu, Iuppiter, qui isdem quibus haec urbs auspiciis a Romulo es constitutus, quem Statorem huius urbis atque imperii vere nominamus, hunc et huius socios a tuis [aris] ceterisque templis, a tectis urbis ac moenibus, a vita fortunisque civium [omnium] arcebis et homines bonorum inimicos, hostis patriae, latrones Italiae scelerum foedere inter se ac nefaria societate coniunctos aeternis suppliciis vivos mortuosque mactabis.		33. След всичко това, Катилина, за върховното спасение на държавата, за твой провал и гибел и за смърт на онези, които заедно с тебе се присъединиха към всяко престъпление и отцеубийство, тръгвай на безчестна и кощунствена война. Ти, Юпитер, чието почитане е въведено от Ромул със същото птицегадание, с което е основан този град 23, и когото наричаме по право Закрилник на този град и на върховната власт, ще отблъснеш този човек и неговите съучастници от твоите храмове и от храмовете на другите богове, от домовете и стените на града, от живота и имуществата на всички граждани: и хората, които са неприятели на добрите, врагове на родината, грабители на Италия, свързани помежду си в престъпен съюз и безчестна общност, ще наказваш живи и мъртви с вечни мъки.