|
|
De oratore * За оратора
Превод:
За оратора, П. Стоянова, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1992
|
|
| двуезичен | оригинал | превод |
|
[[I][1] Cogitanti mihi saepe numero et memoria vetera repetenti perbeati fuisse, Quinte frater, illi videri solent, qui in optima re publica, cum et honoribus et rerum gestarum gloria florerent, eum vitae cursum tenere potuerunt, ut vel in negotio sine periculo vel in otio cum dignitate esse possent; ac fuit cum mihi quoque initium requiescendi atque animum ad utriusque nostrum praeclara studia referendi fore iustum et prope ab omnibus concessum arbitrarer, si infinitus forensium rerum labor et ambitionis occupatio decursu honorum, etiam aetatis flexu constitisset.
| |
I.1. Когато размишлявам и си припомням миналото, все ми се струва, братко Квинт, че преблажени са били онези, които в най-добрите за държавата времена, обкичени с почести и слава, са успели да преминат жизнения си път така, че са могли и да действат, без да рискуват, и да се отдадат на почивка1 с достойнство. Имаше време, когато и аз бях решил, че е редно - и мислех, че всички ще са съгласни с мен - да си дам отдих и да насоча духа си към прекрасните наши занимания, щом безконечният труд на форума и ангажиментите в обществените борби секнат със завършването на кариерата ми и с приближаването на старостта.
|
|
[[2] Quam spem cogitationum et consiliorum meorum cum graves communium temporum tum varii nostri casus fefellerunt; nam qui locus quietis et tranquillitatis plenissimus fore videbatur, in eo maximae moles molestiarum et turbulentissimae tempestates exstiterunt; neque vero nobis cupientibus atque exoptantibus fructus oti datus est ad eas artis, quibus a pueris dediti fuimus, celebrandas inter nosque recolendas.
| |
2. Но надеждата, че ще имам време за размисли и планове, бе осуетена както от общите нещастия2, така и от различни събития в личния ми живот. Защото именно там, където ми се струваше, че най-пълно ще се насладя на мир и покой, ме притиснаха от тежки по-тежки тревоги и ме връхлетяха най-бурните вихри. И уви, въпреки страстното ми желание ми бе отказано удоволствието от една почивка, отдадена на връщане към съвместни ревностни занимания с изкуствата, които от деца толкова много обичаме.
|
|
[[3] Nam prima aetate incidimus in ipsam perturbationem disciplinae veteris, et consulatu devenimus in medium rerum omnium certamen atque discrimen, et hoc tempus omne post consulatum obiecimus eis fluctibus, qui per nos a communi peste depulsi in nosmet ipsos redundarent. Sed tamen in his vel asperitatibus rerum vel angustiis temporis obsequar studiis nostris et quantum mihi vel fraus inimicorum vel causae amicorum vel res publica tribuet oti, ad scribendum potissimum conferam;
| |
3. Още момче, попаднах в самия разгар на обществените промени3, като консул3 се оказах в центъра на всеки сблъсък и криза, а през цялото последвало консулството ми време давах отпор на пороищата, които бяха отблъснати в името на общото благо, за да се стоварят накрая върху собствената ми глава. Но въпреки трудните обстоятелства, въпреки недостатъчното време аз все пак ще се предам на любимите си занимания и всеки час, в който не съм зает с козни на врагове, с грижи за приятели или с обществени дела, ще посветя на писане.
|
|
[[4] tibi vero, frater, neque hortanti deero neque roganti, nam neque auctoritate quisquam apud me plus valere te potest neque voluntate.[II] Ac mihi repetenda est veteris cuiusdam memoriae non sane satis explicata recordatio, sed, ut arbitror, apta ad id, quod requiris, ut cognoscas quae viri omnium eloquentissimi clarissimique senserint de omni ratione dicendi.
| |
4. А от тебе, братко мой, съм винаги готов да приема съвет или молба - няма нищо по-важно за мен от твоя авторитет и твоята воля. II. Сега трябва да припомня едно старо събитие. Времето е поизтрило спомена за него, но мисля, че най-добрият начин да задоволя твоята любознателност е да ти предам мнението на най-блестящите оратори за принципите на красноречието.
|
|
[[5] Vis enim, ut mihi saepe dixisti, quoniam, quae pueris aut adulescentulis nobis ex commentariolis nostris incohata ac rudia exciderunt, vix sunt hac aetate digna et hoc usu, quem ex causis, quas diximus, tot tantisque consecuti sumus, aliquid eisdem de rebus politius a nobis perfectiusque proferri; solesque non numquam hac de re a me in disputationibus nostris dissentire, quod ego eruditissimorum hominum artibus eloquentiam contineri statuam, tu autem illam ab elegantia doctrinae segregandam putes et in quodam ingeni atque exercitationis genere ponendam.
| |
5. Ти често ми казваш, че понеже моите юношески наброски4 са незавършени и сурови, очакваш именно сега, обогатен с опита от толкова много и тъй забележителни процеси, да предложа нещо по-зряло и по-съвършено. И в споровете ни все не си съгласен с моето виждане за красноречието - аз твърдя, че то се нарежда сред изкуствата, достъпни единствено за най-образовани люде, докато според теб е само някаква вродена дарба, развита чрез обучение, и няма нищо общо с учеността.
|
|
[[6] Ac mihi quidem saepe numero in summos homines ac summis ingeniis praeditos intuenti quaerendum esse visum est quid esset cur plures in omnibus rebus quam in dicendo admirabiles exstitissent; nam quocumque te animo et cogitatione converteris, permultos excellentis in quoque genere videbis non mediocrium artium, sed prope maximarum.
| |
6. Често се вглеждам в най-прославени и даровити хора и се питам защо мнозина от тях са печелили възхищение във всички други изкуства, но не и в красноречието. За каквото и да се замисли човек, ще открие множество таланти, при това не другаде, а в най-труднодостъпните области.
|
|
[[7] Quis enim est qui, si clarorum hominum scientiam rerum gestarum vel utilitate vel magnitudine metiri velit, non anteponat oratori imperatorem? Quis autem dubitet quin belli duces ex hac una civitate praestantissimos paene innumerabilis, in dicendo autem excellentis vix paucos proferre possimus?
| |
7. Кой, ако рече да измерва знанието на великите хора по значимостта и полезността на делата им, не би поставил военачалника пред оратора? Но има ли съмнение, че докато в нашата държава способните пълководци са безброй, то добрите оратори са двама-трима?
|
|
[[8] Iam vero consilio ac sapientia qui regere ac gubernare rem publicam possint, multi nostra, plures patrum memoria atque etiam maiorum exstiterunt, cum boni perdiu nulli, vix autem singulis aetatibus singuli tolerabiles oratores invenirentur. Ac ne qui forte cum aliis studiis, quae reconditis in artibus atque in quadam varietate litterarum versentur, magis hanc dicendi rationem, quam cum imperatoris laude aut cum boni senatoris prudentia comparandam putet, convertat animum ad ea ipsa artium genera circumspiciatque, qui in eis floruerint quamque multi sint; sic facillime, quanta oratorum sit et semper fuerit paucitas, iudicabit.
| |
8. И още: нашето време познава мнозина вещи и мъдри управници и политици, още по-многобройни са били те по време на бащите ни, а и на нашите деди; а години наред не е имало талантливи оратори, че дори и посредствените са се брояли на пръсти. Ако според някой красноречието трябва да се сравнява по-скоро с трудните за овладяване изкуства, които изискват всестранна начетеност, а не с таланта на пълководеца или с мъдростта на сенатора, то нека той се вгледа и в тях, където ще открие не един или двама, спечелили си слава, и напълно ще се убеди, че ораторите открай време, а и днес са малцина.
|
|
[[III][9] Neque enim te fugit omnium laudatarum artium procreatricem quandam et quasi parentem eam, quam philosophian Graeci vocant, ab hominibus doctissimis iudicari; in qua difficile est enumerare quot viri quanta scientia quantaque in suis studiis varietate et copia fuerint, qui non una aliqua in re separatim elaborarint, sed omnia, quaecumque possent, vel scientiae pervestigatione vel disserendi ratione comprehenderint.
| |
III.9. Известно ти е също, че най-просветените умове смятат науката, наречена от гърците философия, за майка и основоположница на всички благородни изкуства. Трудно е да се изброи колко учени са й се посветили, с какви разнообразни интереси, с какви знания; те не са се ограничавали със занимания в една отделна област, а са обхванали всичко, което са могли, било чрез изследвания, било чрез разсъждения.
|
|
[[10] Quis ignorat, ei, qui mathematici vocantur, quanta in obscuritate rerum et quam recondita in arte et multiplici subtilique versentur? Quo tamen in genere ita multi perfecti homines exstiterunt, ut nemo fere studuisse ei scientiae vehementius videatur, quin quod voluerit consecutus sit. Quis musicis, quis huic studio litterarum, quod profitentur ei, qui grammatici vocantur, penitus se dedit, quin omnem illarum artium paene infinitam vim et materiem scientia et cognitione comprehenderit?
| |
10. Кой не знае с колко сложни неща се занимават математиците5, колко недостъпно, колко необятно и тънко е тяхното изкуство? И все пак и там мнозина са постигнали съвършенство, което показва, че всеки, пристъпил към него с желанието да го овладее, е успял. Кой отдал се на занимания с музика, на изучаване на словесността, дело на така наречените граматици5, не е опознал тези почти бездънни и необозрими изкуства?
|
|
[[11] Vere mihi hoc videor esse dicturus, ex omnibus eis, qui in harum artium liberalissimis studiis sint doctrinisque versati, minimam copiam poetarum et oratorum egregiorum exstitisse: atque in hoc ipso numero, in quo perraro exoritur aliquis excellens, si diligenter et ex nostrorum et ex Graecorum copia comparare voles, multo tamen pauciores oratores quam poetae boni reperientur.
| |
11. Мисля, че ще съм прав, ако кажа, че сред всички, които са се занимавали с тези най-благородни изкуства и науки, е имало малцина големи поети. При тях рядко някой изпъква пред останалите, ако човек внимателно сравни помежду им и нашите, и гръцките, и все пак добрите оратори са много по-малко.
|
|
[[12] Quod hoc etiam mirabilius debet videri, quia ceterarum artium studia fere reconditis atque abditis e fontibus hauriuntur, dicendi autem omnis ratio in medio posita communi quodam in usu atque in hominum ore et sermone versatur, ut in ceteris id maxime excellat, quod longissime sit ab imperitorum intellegentia sensuque disiunctum, in dicendo autem vitium vel maximum sit a vulgari genere orationis atque a consuetudine communis sensus abhorrere.
| |
12. Това трябва да ни учудва, защото обикновено другите изкуства черпят материал от скрити и недостъпни извори, докато принципите на красноречието са явни и свързани с ежедневната практика, с нравите и езика на обикновения човек; така че ако при останалите изкуства за върхово постижение се смята онова, което най-трудно се схваща и осмисля от непосветените, при красноречието е обратно - най-голям порок е откъсването от обичайната реч и от общоприетия начин на мислене.
|
|
[[IV][13] Ac ne illud quidem vere dici potest aut pluris ceteris inservire aut maiore delectatione aut spe uberiore aut praemiis ad perdiscendum amplioribus commoveri. Atque ut omittam Graeciam, quae semper eloquentiae princeps esse voluit, atque illas omnium doctrinarum inventrices Athenas, in quibus summa dicendi vis et inventa est et perfecta, in hac ipsa civitate profecto nulla umquam vehementius quam eloquentiae studia viguerunt.
| |
IV.13. Не ще е вярно, ако кажем, че към другите изкуства се обръщат повече хора, че те са по-приятни, че вдъхват повече надежди или че носят повече облаги. Няма да се спирам на Гърция, която винаги се е стремила към първенство в красноречието, нито на Атина, люлката на всички науки, където то бе открито и изведено до съвършенство. Та и в нашата държава заниманията с красноречие са процъфтявали.
|
|
[[14] Nam postea quam imperio omnium gentium constituto diuturnitas pacis otium confirmavit, nemo fere laudis cupidus adulescens non sibi ad dicendum studio omni enitendum putavit; ac primo quidem totius rationis ignari, qui neque exercitationis ullam vim neque aliquod praeceptum artis esse arbitrarentur, tantum, quantum ingenio et cogitatione poterant, consequebantur; post autem auditis oratoribus Graecis cognitisque eorum litteris adhibitisque doctoribus incredibili quodam nostri homines discendi studio flagraverunt.
| |
14. След като били покорени всички народи6 и настъпил продължителен мир, който дал възможност за отдих, едва ли не всеки амбициозен юноша решавал, че трябва на всяка цена да блесне като оратор. Но в началото на младежите липсвала теоретична подготовка и понеже те не знаели за съществуването било на методи, било на правила за упражнения, постигали толкова, колкото са им позволявали дарбата и умът. По-късно обаче, когато чули гръцките оратори, опознали написаното от тях и ги взели за учители, нашите хора пламнали от един невероятен стремеж към знания.
|
|
[[15] Excitabat eos magnitudo, varietas multitudoque in omni genere causarum, ut ad eam doctrinam, quam suo quisque studio consecutus esset, adiungeretur usus frequens, qui omnium magistrorum praecepta superaret; erant autem huic studio maxima, quae nunc quoque sunt, eita praemia vel ad gratiam vel ad opes vel ad dignitatem; ingenia vero, ut multis rebus possumus iudicare, nostrorum hominum multum ceteris hominibus omnium gentium praestiterunt.
| |
15. Подбуждали ги значимостта и разнообразието на многобройните дела7, така че те се стремели към теорията, която всеки от тях усърдно бил изучил, да прибавят и богат опит, който струва повече от всички школски предписания. От друга страна, мамели ги и облагите, които до днес съществуват за оратора: влияние, богатство, кариера. А нашите хора са по-даровити от всички други, за което имаме ред примери.
|
|
[[16] Quibus de causis quis non iure miretur ex omni memoria aetatum, temporum, civitatum tam exiguum oratorum numerum inveniri? Sed enim maius est hoc quiddam quam homines opinantur, et pluribus ex artibus studiisque conlectum.[V] Quid enim quis aliud in maxima discentium multitudine, summa magistrorum copia, praestantissimis hominum ingeniis, infinita causarum varietate, amplissimis eloquentiae propositis praemiis esse causae putet, nisi rei quandam incredibilem magnitudinem ac difficultatem?
| |
16. Затова кой не би се учудил, че във всички епохи, времена, държави ораторите са тъй малобройни?
Но всъщност ораторското изкуство е нещо по-голямо от това, което хората си представят, и е сбор от множество изкуства и науки. V. При толкова много ученици, при това обилие от учители, отлични дарования, безброй дела от всякакъв вид, огромни облаги, всеки ще разбере, че причината е единствено невероятният обхват и трудността на ораторската професия.
|
|
[[17] Est enim et scientia comprehendenda rerum plurimarum, sine qua verborum volubilitas inanis atque inridenda est, et ipsa oratio conformanda non solum electione, sed etiam constructione verborum, et omnes animorum motus, quos hominum generi rerum natura tribuit, penitus pernoscendi, quod omnis vis ratioque dicendi in eorum, qui audiunt, mentibus aut sedandis aut excitandis expromenda est; accedat eodem oportet lepos quidam facetiaeque et eruditio libero digna celeritasque et brevitas et respondendi et lacessendi subtili venustate atque urbanitate coniuncta;
| |
17. Необходими са много знания, без които словесният поток е безсмислен и смехотворен; речта трябва да се оформи не само чрез подбора, но и чрез подредбата на думите; трябва изтънко да се познават страстите, които природата е вложила у човека, защото за силата на красноречието се съди по способността му да успокои или да възбуди слушателите. Към това трябва да се добавят изящество, хумор, достойна за свободния човек образованост, умение да се отвръща и да се напада бързо и кратко, съчетани с изискан чар и финес.
|
|
[[18] tenenda praeterea est omnis antiquitas exemplorumque vis, neque legum ac iuris civilis scientia neglegenda est. Nam quid ego de actione ipsa plura dicam? quae motu corporis, quae gestu, quae vultu, quae vocis conformatione ac varietate moderanda est; quae sola per se ipsa quanta sit, histrionum levis ars et scaena declarat; in qua cum omnes in oris et vocis et motus moderatione laborent, quis ignorat quam pauci sint fuerintque, quos animo aequo spectare possimus? Quid dicam de thesauro rerum omnium, memoria? Quae nisi custos inventis cogitatisque rebus et verbis adhibeatur, intellegimus omnia, etiam si praeclarissima fuerint in oratore, peritura.
| |
18. Освен това трябва да се познава древността, да се разполага със силната подкрепа на примери, да не се подценява владеенето на законите и гражданското право. А какво повече да кажа за самото произнасяне? То се осъществява с движението на тялото, с жеста, с израза на лицето, с гласа със съответстващ тон и модулация. За неговата важност само по себе си говори несериозното изкуство на актьорите в театъра - всички те работят над мимика, глас и движения и все пак, както знаем, малцина са онези - било в миналото, било днес, - които могат да бъдат слушани без досада. Какво да кажа за съкровищницата на всички познания - паметта? Ясно е, че ако тя не съхрани откритите и обмислени предварително от нас факти и думи, те са обречени на гибел, колкото и ценни да са били.
|
|
[[19] Quam ob rem mirari desinamus, quae causa sit eloquentium paucitatis, cum ex eis rebus universis eloquentia constet, in quibus singulis elaborare permagnum est, hortemurque potius liberos nostros ceterosque, quorum gloria nobis et dignitas cara est, ut animo rei magnitudinem complectantur neque eis aut praeceptis aut magistris aut exercitationibus, quibus utuntur omnes, sed aliis quibusdam se id quod expetunt, consequi posse confidant.
| |
19. Затова нека престанем да се чудим защо красноречивите хора са така малко, щом като ораторското изкуство представлява сбор от безброй знания, чието овладяване дори поотделно е вече дело огромно. И нека по-добре да насърчаваме децата си, както и всички онези, които желаем да видим прославени и издигнати, да осъзнаят големия обхват на красноречието и да разберат, че не чрез общоприетите предписания, учители и упражнения, а с други средства могат да достигнат желаната цел.
|
|
[[VI][20] Ac mea quidem sententia nemo poterit esse omni laude cumulatus orator, nisi erit omnium rerum magnarum atque artium scientiam consecutus: etenim ex rerum cognitione efflorescat et redundet oportet oratio. Quae, nisi res est ab oratore percepta et cognita, inanem quandam habet elocutionem et paene puerilem.
| |
VI.20. По моему никой, който не познава най-важните неща и науки, не може да заслужи името "оратор" - речта трябва да кълни и да черпи сокове от познанието за нещата. Ако ораторът не е схванал и опознал предмета й, тя се превръща в празно детинско бръщолевене.
|
|
[[21] Neque vero ego hoc tantum oneris imponam nostris praesertim oratoribus in hac tanta occupatione urbis ac vitae, nihil ut eis putem licere nescire, quamquam vis oratoris professioque ipsa bene dicendi hoc suscipere ac polliceri videtur, ut omni de re, quaecumque sit proposita, ornate ab eo copioseque dicatur.
| |
21. Но аз не смея да наложа такива обременителни изисквания, особено на нашите оратори при тяхната огромна заетост с обществени и житейски дела, и да ги задължавам всичко да знаят, макар че самото понятие "оратор" и заниманията с красноречие предполагат и обещават умение да се говори на всякакви теми красиво и словообилно.
|
|
[[22] Sed quia non dubito quin hoc plerisque immensum infinitumque videatur, et quod Graecos homines non solum ingenio et doctrina, sed etiam otio studioque abundantis partitionem iam quandam artium fecisse video neque in universo genere singulos elaborasse, sed seposuisse a ceteris dictionibus eam partem dicendi, quae in forensibus disceptationibus iudiciorum aut deliberationum versaretur, et id unum genus oratori reliquisse; non complectar in his libris amplius, quam quod huic generi re quaesita et multum disputata summorum hominum prope consensu est tributum;
| |
22. Знам, че на повечето хора това ще се стори непосилно, а и виждам, че гърците, богати не само с таланти и знания, но и със свободно за научни занимания време, са направили в рамките на всяко изкуство вътрешно разделение; че отделните представители на красноречието не са се занимавали с него като цяло, а са отделили от другите видове речи съдебните и увещателните и именно тях са оставили на оратора. Затова тук аз ще се огранича с материята, определена ни единодушно от най-авторитетни учени след дълги изследвания и многобройни обсъждания.
|
|
[[23] repetamque non ab incunabulis nostrae veteris puerilisque doctrinae quendam ordinem praeceptorum, sed ea, quae quondam accepi in nostrorum hominum eloquentissimorum et omni dignitate principum disputatione esse versata; non quo illa contemnam, quae Graeci dicendi artifices et doctores reliquerunt, sed cum illa pateant in promptuque sint omnibus, neque ea interpretatione mea aut ornatius explicari aut planius exprimi possint, dabis hanc veniam, mi frater, ut opinor, ut eorum, quibus summa dicendi laus a nostris hominibus concessa est, auctoritatem Graecis anteponam.
| |
23. Но няма да повтарям старите школски правила, започващи от "а, б...", а ще изложа мнението на нашите най-блестящи и високопоставени оратори за принципите на красноречието, така както съм го чул от свидетел на един техен разговор. Не че не зачитам наследството на гърците, които са наши учители в красноречието, но то е открито и достъпно за всички и моето тълкуване не ще придаде на излагането му нито по-голяма красота, нито по-голяма яснота. Затова, братко, мисля, че ще ми простиш, ако предпочета пред техния авторитет авторитета на онези, които единодушно са признати за най-добри оратори сред нашите сънародници.
|
|
[[VII][24] Cum igitur vehementius inveheretur in causam principum consul Philippus Drusique tribunatus pro senatus auctoritate susceptus infringi iam debilitarique videretur, dici mihi memini ludorum Romanorum diebus L. Crassum quasi conligendi sui causa se in Tusculanum contulisse; venisse eodem, socer eius qui fuerat, Q. Mucius dicebatur et M. Antonius, homo et consiliorum in re publica socius et summa cum Crasso familiaritate coniunctus.
| |
VII.24. И тъй било по времето, когато консулът Филип яростно нападал първите хора в държавата и трибунската власт на Друз8, поела защитата на сената, явно се огъвала и отслабвала. Та, спомням си, разказваха ми, че именно тогава, по време на Римските игри8, Луций Крас заминал за тускуланското си имение8 под предлог, че иска да събере мислите си. Говореше се, че го последвали тъстът му, Квинт Муций Сцевола, и Марк Антоний, негов политически съмишленик и най-близък приятел.
|
|
[[25] Exierant autem cum ipso Crasso adulescentes et Drusi maxime familiares et in quibus magnam tum spem maiores natu dignitatis suae conlocarent, C. Cotta, qui [tum] tribunatum plebis petebat, et P. Sulpicius, qui deinceps eum magistratum petiturus putabatur.
| |
25. Освен тях Крас бил довел със себе си двама младежи, много близки на Друз, на които възрастните възлагали големи надежди да съхранят достойнството на тяхното съсловие - Гай Кота, който по онова време се стремеше към поста народен трибун, и Публий Сулпиций, когото виждаха като бъдещ претендент за същата длъжност.
|
|
[[26] Hi primo die de temporibus deque universa re publica, quam ob causam venerant, multum inter se usque ad extremum tempus diei conlocuti sunt; quo quidem sermone multa divinitus a tribus illis consularibus Cotta deplorata et commemorata narrabat, ut nihil incidisset postea civitati mali, quod non impendere illi tanto ante vidissent.
| |
26. През първия ден те до късно вечерта обсъждали надълго въпросите, които не им давали покой - нали затова се били и сбрали тук, - за новонастъпилите времена и за положението в държавата. Кота разказваше, че по време на този разговор тримата бивши консули се отдали на горчиви възпоминания и осенени сякаш от пророческо вдъхновение, предвидили много отдалеч всички нещастия, които по-късно действително сполетели държавата.
|
|
[[27] Eo autem omni sermone confecto, tantam in Crasso humanitatem fuisse, ut, cum lauti accubuissent, tolleretur omnis illa superioris tristitia sermonis eaque esset in homine iucunditas et tantus in loquendo lepos, ut dies inter eos curiae fuisse videretur, convivium Tusculani;
| |
27. И когато, приключили беседата си, тези достойни мъже възлегнали около трапезата, Крас проявил забележителен такт и успял да разсее помраченото от разговора настроение - той бил толкова приятен събеседник и умеел да говори тъй увлекателно, че на гостите се сторило, сякаш след един изнурителен ден, прекаран в народното събрание, вечерта са се събрали на пиршество тук, в тускуланското имение.
|
|
[[28] postero autem die, cum illi maiores natu satis quiessent et in ambulationem ventum esset, [dicebat] tum Scaevolam duobus spatiis tribusve factis dixisse "cur non imitamur, Crasse, Socratem illum, qui est in Phaedro Platonis? Nam me haec tua platanus admonuit, quae non minus ad opacandum hunc locum patulis est diffusa ramis, quam illa, cuius umbram secutus est Socrates, quae mihi videtur non tam ipsa acula, quae describitur, quam Platonis oratione crevisse, et quod ille durissimis pedibus fecit, ut se abiceret in herba atque ita [illa], quae philosophi divinitus ferunt esse dicta, loqueretur, id meis pedibus certe concedi est aequius."
| |
28. А на следващия ден, когато по-възрастните си отпочинали добре и всички излезли на разходка, след две-три обиколки Сцевола казал: - А защо, Красе, да не постъпим като Сократ от Платоновия "Федър"9? Сетих се за това, като видях твоя платан, който, разпрострял клони, хвърля не по-лоша сянка от онзи, към който се устремил Сократ и който, струва ми се, е тъй прекрасен не защото го поели водите на споменатото там поточе, а защото е умело изваян от Платоновото слово. И щом този мъдрец въпреки удивително здравите си нозе все пак побързал да се отпусне на тревата и така редял онези според философите боговдъхновени свои мисли, то съвсем в реда на нещата е да се даде същата възможност за почивка и на моите крака.
|
|
[[29] Tum Crassum "immo vero commodius etiam"; pulvinosque poposcisse et omnis in eis sedibus, quae erant sub platano, consedisse dicebat.[VIII] Ibi, ut ex pristino sermone relaxarentur animi omnium, solebat Cotta narrare Crassum sermonem quendam de studio dicendi intulisse.
| |
29. - Дори ще се постарая да ти е още по-удобно - отвърнал Крас, заповядал да донесат възглавници и всички се разположили под платана. VIII. И Кота разказваше, че за да се разтоварят от предишния разговор, там Крас подел друг - за заниманията с красноречие.
|
|
[[30] Qui cum ita esset exorsus: non sibi cohortandum Sulpicium et Cottam, sed magis utrumque conlaudandum videri, quod tantam iam essent facultatem adepti, ut non aequalibus suis solum anteponerentur, sed cum maioribus natu compararentur; "neque vero mihi quicquam" inquit "praestabilius videtur, quam posse dicendo tenere hominum [coetus] mentis, adlicere voluntates, impellere quo velit, unde autem velit deducere: haec una res in omni libero populo maximeque in pacatis tranquillisque civitatibus praecipue semper floruit semperque dominata est.
| |
30. Започнал с думите, че Сулпиций и Кота заслужават не само поощрение, но и похвала, понеже са вече толкова напреднали в красноречието, че не само превъзхождат връстниците си, но могат да се сравняват и с някои по-възрастни от тях. - За мен, продължи той, няма нищо по-важно от това да умееш чрез словото си да владееш съзнанието на хората, да привличаш сърцата им, да насочваш волята им накъдето желаеш, но и да я отклоняваш откъдето желаеш. Красноречието винаги е процъфтявало и винаги е властвало при всеки свободен народ, най-вече в мирните и спокойни държави.
|
|
[[31] Quid enim est aut tam admirabile, quam ex infinita multitudine hominum exsistere unum, qui id, quod omnibus natura sit datum, vel solus vel cum perpaucis facere possit? Aut tam iucundum cognitu atque auditu, quam sapientibus sententiis gravibusque verbis ornata oratio et polita? aut tam potens tamque magnificum, quam populi motus, iudicum religiones, senatus gravitatem unius oratione converti?
| |
31. Наистина какво по-възхитително от това сред хилядите хора един-единствен или малцина да умеят да осъществят онова, което природата е заложила у всекиго? Какво по-приятно за слуха и ума от една изящно изваяна, украсена с мъдри слова и мисли реч? Каква по-величествена гледка от това пред очите ти словото на едного да насочва поривите на народа, съмненията на съдиите, властта на сената?
|
|
[[32] Quid tam porro regium, tam liberale, tam munificum, quam opem ferre supplicibus, excitare adflictos, dare salutem, liberare periculis, retinere homines in civitate? Quid autem tam necessarium, quam tenere semper arma, quibus vel tectus ipse esse possis vel provocare integer vel te ulcisci lacessitus? >Age vero, ne semper forum, subsellia, rostra curiamque meditere, quid esse potest in otio aut iucundius aut magis proprium humanitatis, quam sermo facetus ac nulla in re rudis? Hoc enim uno praestamus vel maxime feris, quod conloquimur inter nos et quod exprimere dicendo sensa possumus.
| |
32. После какво по-царствено, по-благородно и великодушно от това да помагаш на молещите, да подкрепяш оскърбените, да даряваш спасение, да изтръгваш от опасност, от изгнание? И какво по-голямо предимство от това да имаш винаги подръка оръжие, с което да се защитиш да нападнеш подлеците или да отмъстиш за нанесена обида? Но хайде, нека не си представяме постоянно съдийските скамейки и трибуните - нима през свободното време има по-приятно и по-достойно за културния човек развлечение от една остроумна и просветена беседа? Защото именно по това се отличаваме най-вече от зверовете - че разговаряме помежду си и че можем да изразим почувствуваното в слово.
|
|
[[33] Quam ob rem quis hoc non iure miretur summeque in eo elaborandum esse arbitretur, ut, quo uno homines maxime bestiis praestent, in hoc hominibus ipsis antecellat? Vt vero iam ad illa summa veniamus, quae vis alia potuit aut dispersos homines unum in locum congregare aut a fera agrestique vita ad hunc humanum cultum civilemque iura describere?
| |
33. И затова как човек да не се изпълни с възхищение пред това качество и как да не реши да положи върховни усилия, за да надмине останалите люде точно в това, което издига нас, хората, над зверовете! Но нека ви кажа и най-важното: коя друга сила е могла да сбере на едно място разпръснатите хора и да превърне полудивото им селско съществуване в сегашния ни цивилизован начин на живот? Или в създадените вече държави да установи закони, съдилища, право?
|
|
[[34] Ac ne plura, quae sunt paene innumerabilia, consecter, comprehendam brevi: sic enim statuo, perfecti oratoris moderatione et sapientia non solum ipsius dignitatem, sed et privatorum plurimorum et universae rei publicae salutem maxime contineri. Quam ob rem pergite, ut facitis, adulescentes, atque in id studium, in quo estis, incumbite, ut et vobis honori et amicis utilitati et rei publicae emolumento esse possitis."
| |
34. Но да не изтъквам други примери, защото те са почти безброй, а да кажа накратко мнението си: смятам, че от мъдростта на оратора и от неговия такт зависи не само собственото му достойнство, но и спасението на множество граждани, дори съдбата на цялата държава. Затова продължавайте все така, млади хора, залягайте в избраното от вас поприще, за да постигнете за себе си успех, за приятелите си полза и за държавата - благополучие.
|
|
[[IX][35] Tum Scaevola comiter, ut solebat, "cetera" inquit "adsentior Crasso, ne aut de C. Laeli soceri mei aut de huius generi aut arte aut gloria detraham; sed illa duo, Crasse, vereor ut tibi possim concedere: unum, quod ab oratoribus civitates et initio constitutas et saepe conservatas esse dixisti, alterum, foro, contione, iudiciis, senatu statuisti oratorem in omni genere sermonis et humanitatis esse perfectum.
| |
IX.35. Тогава Сцевола с присъщата му любезност казал:
- За много от казаното съм съгласен с Крас и няма да омаловажавам нито изкуството, нито славата на тъста ми, Гай Лелий, и на моя зет. Но боя се, че по два въпроса не бих могъл да съм единодушен с него: първо, с твърдението, че държавите дължат своето създаване и оцеляване на ораторите, и второ, с възгледа му, че като оставим настрана форума, сборищата, съдебните дела и сенатските заседания, ораторът е връх на речевитостта и на цивилизоваността въобще.
|
|
[[36] Quis enim tibi hoc concesserit aut initio genus hominum in montibus ac silvis dissipatum non prudentium consiliis compulsum potius quam disertorum oratione delenitum se oppidis moenibusque saepsisse? aut vero reliquas utilitates aut in constituendis aut in conservandis civitatibus non a sapientibus et fortibus viris, sed a disertis ornateque dicentibus esse constitutas?
| |
36. Та кой ще се съгласи с теб, Красе, че човешкият род, пръснат в началото из планини и гори, се е сбрал в укрепени места и се е приютил зад яки стени не подтикнат от решението на благоразумните, а увещан от речите на сладкодумните? Или че другите полезни за създаването и съхраняването на държавите начинания са дело не на мъдри и силни люде, а на сладкодумците с красивите им речи?
|
|
[[37] An vero tibi Romulus ille aut pastores et convenas congregasse aut Sabinorum conubia coniunxisse aut finitimorum vim repressisse eloquentia videtur, non consilio et sapientia singulari? Quid? In Numa Pompilio, quid? In Servio Tullio, quid? In ceteris regibus, quorum multa sunt eximia ad constituendam rem publicam, num eloquentiae vestigium apparet? Quid? Exactis regibus, tametsi ipsam exactionem mente, non lingua perfectam L. Bruti esse cernimus, sed deinceps omnia nonne plena consiliorum, inania verborum videmus?
| |
37. Да не би да смяташ, че със силата на красноречието, а не воден от своите изключителни разум и мъдрост, Ромул е сбрал пастирите и пришълците, свързал ги е с бракове със сабините, отблъснал е съседните племена? Какво още? А Нума Помпилий? А Сервий Тулий? А другите царе, сторили славни дела за установяване на нашата държава - нима у тях има и следа от красноречие? Ами после? Не са ли събитията след изгонването на царете (а ние знаем, че то бе дело не на езика, а на разума на Луций Брут) богати на мъдри решения, но бедни откъм думи?
|
|
[[38] Ego vero si velim et nostrae civitatis exemplis uti et aliarum, plura proferre possim detrimenta publicis rebus quam adiumenta, per homines eloquentissimos importata; sed ut reliqua praetermittam, omnium mihi videor, exceptis, Crasse, vobis duobus, eloquentissimos audisse Ti. et C. Sempronios, quorum pater, homo prudens et gravis, haudquaquam eloquens, et saepe alias et maxime censor saluti reipublicae fuit: atque is non accurata quadam orationis copia, sed nutu atque verbo libertinos in urbanas tribus transtulit, quod nisi fecisset, rem publicam, quam nunc vix tenemus, iam diu nullam haberemus. At vero eius filii diserti et omnibus vel naturae vel doctrinae praesidiis ad dicendum parati, cum civitatem vel paterno consilio vel avitis armis florentissimam accepissent, ista praeclara gubernatrice, ut ais, civitatum eloquentia rem publicam dissipaverunt.
| |
38. Аз мога, ако искам, да ви докажа с много примери от нашата държава, а и от другаде, че най-големите красноречивци са донесли на обществото повече зло, отколкото полза. Да оставим другите - мисля, че (като изключим вас двамата с Антоний, Красе) най-добрите оратори, които съм слушал, са братята Гракхи, Тиберий и Гай Семпроний, чийто баща, човек благоразумен и сериозен, но далеч не красноречив, бе често много полезен за държавата, особено като цензор. Тогава именно той без обилни словоизлияния, а само с едно кимване на главата и с няколко думи прехвърли либертините в градските триби10 - ако това не бе станало, този обществен ред, който и сега едва крепим, отдавна вече нямаше да съществува. Докато синовете му, блестящи оратори и по природа, и по образование, макар че благодарение на бащината си мъдрост и на воинската доблест на дедите си получиха държавата в цветущо състояние, с помощта на този твой прехвален държавен кормчия, красноречието, успяха да я съсипят10.
|
|
[[X][39] Quid? Leges veteres moresque maiorum; quid? Auspicia, quibus ego et tu, Crasse, cum magna rei publicae salute praesumus; quid? Religiones et caerimoniae; quid? Haec iura civilia, quae iam pridem in nostra familia sine ulla eloquentiae et laude versantur, num aut inventa sunt aut cognita aut omnino ab oratorum genere tractata?
| |
Х. 39. Какво още да кажа? За старите закони, за едновремешните обичаи ли? Или за гаданията, спасителни за държавата, на които ние с теб, Красе, присъстваме11? За религиозните обреди и церемонии ли? Или за гражданското право, на което нашият род, който не е голям поклонник на красноречието, се е посветил отколе?
|
|
[[40] Equidem et Ser. Galbam memoria teneo divinum hominem in dicendo et M. Aemilium Porcinam et C. ipsum Carbonem, quem tu adulescentulus perculisti, ignarum legum, haesitantem in maiorum institutis, rudem in iure civili; et haec aetas vestra praeter te, Crasse qui tuo magis studio quam proprio munere aliquo disertorum ius a nobis civile didicisti, quod interdum pudeat, iuris ignara est.
| |
40. Нима всичко това е открито, опознато и изобщо разглеждано от ораторското племе? Впрочем аз помня и Сервий Галба, който умееше да говори като бог, и Марк Емилий Порцина, и самия Гай Карбон, когото ти, още млад-зелен, удари в земята12 - те не познаваха законите, знаеха оттук-оттам обичайното, но нямаха понятие от гражданското право. И днес никой у нас, като изключим теб, Красе, не познава гражданското право и това е срамно. А и ти го изучи с моя помощ благодарение на своето усърдие, а не на ораторската си дарба.
|
|
[[41] Quod vero in extrema oratione quasi tuo iure sumpsisti, oratorem in omnis seris monis disputatione copiosissime versari posse, id, nisi hic in tuo regno essemus, non tulissem multisque praeessem, qui aut interdicto tecum contenderent aut te ex iure manum consertum uocarent, quod in alienas possessiones tam temere inruisses.
| |
41. А това, което ти, съвсем уверен в правотата си, заяви накрая - че ораторът трябва да бъде неизчерпаемо словообилен независимо от темата, - ако не бяхме на твоя територия, аз нямаше да понеса, а смело щях да оглавя мнозина твои противници, които ще издигнат против теб преторски интердикт13 или ще те призоват чрез законния акт на ръкополагане13 да защитиш правата си, задето дръзко си навлязъл в чужда земя.
|
|
[[42] Agerent enim tecum lege primum Pythagorei omnes atque Democritii ceterique in iure sua physici vindicarent [ornati homines in dicendo et graves], quibuscum tibi iusto sacramento contendere non liceret; urgerent praeterea philosophorum greges iam ab illo fonte et capite Socrate nihil te de bonis rebus in vita, nihil de malis, nihil de animi permotionibus, nihil de hominum moribus, nihil de ratione vitae didicisse, nihil omnino quaesisse, nihil scire convincerent; et cum universi in te impetum fecissent, tum singulae familiae litem tibi intenderent;
| |
42. С пълно право първи ще те нападнат питагорейците и последователите на Демокрит, след тях ще изложат основателните си претенции изследователите на природата14 - хора, умеещи да се изразяват красиво и сериозно, с които не би могъл да се бориш на равна нога. После ще те притиснат тълпи философи начело с онзи прочут Сократ, техен родоначалник и глава - че не знаеш нищо за доброто, нищо за злото, нищо за страстите, нищо за човешките нрави, нищо за житейските принципи, и щяха да те убедят, че въобще с нищо не си се занимавал и че си пълен невежа.
|
|
[[43] instaret Academia, quae, quicquid dixisses, id te ipsum negare cogeret; Stoici vero nostri disputationum suarum atque interrogationum laqueis te inretitum tenerent; Peripatetici autem etiam haec ipsa, quae propria oratorum putas esse adiumenta atque ornamenta dicendi, a se peti vincerent oportere, ac non solum meliora, sed etiam multo plura Aristotelem Theophrastumque de istis rebus, quam omnis dicendi magistros scripsisse ostenderent.
| |
43. А след първото, групово нападение с теб ще заспори всяка философска школа поотделно. Ще те връхлети Академията15 и ще те накара да се отречеш от всичко, което си казал. Нашите стоици15 ще те впримчат в мрежите на своите разсъждения и въпроси. Перипатетиците15 пък ще ти докажат, че всички средства за подпомагане и украсяване на речта, с които, както ти мислиш, се занимават само ораторите, трябва да черпиш от тях и че Аристотел и Теофраст са писали по тези въпроси не само по-добре, но и много повече от всички учители по красноречие.
|
|
[[44] Missos facio mathematicos, grammaticos, musicos, quorum artibus vestra ista dicendi vis ne minima quidem societate coniungitur. Quam ob rem ista tanta tamque multa profitenda, Crasse, non censeo; satis id est magnum, quod potes praestare, ut in iudiciis ea causa, quamcumque tu dicis, melior et probabilior esse videatur, ut in contionibus et in sententiis dicendis ad persuadendum tua plurimum valeat oratio, denique ut prudentibus diserte, stultis etiam vere videare dicere. Hoc amplius si quid poteris, non id mihi videbitur orator, sed Crassus sua quadam propria, non communi oratorum facultate posse.".
| |
44. Оставам настрана математици, граматици, музиканти, с чиито изкуства вашето красноречие няма нищо общо. Така че, Красе, според мен не бива да го провъзгласяваш за нещо толкова велико и необятно. Никак не е малко дори само това, което наистина е по силите ти: да съумееш да представиш в съда своята кауза за най-добра и най-справедлива, да говориш най-убедително пред народа и в сената, накрая словото ти да изглежда красиво на умните и истинно на глупците. Ако можеш повече от това, то според мен е не защото си оратор, а защото си Крас - благодарение на твоите лични качества, а не на някакъв присъщ на всеки оратор талант.
|
|
[[XI][45] Tum ille "non sum" inquit "nescius, Scaevola, ista inter Graecos dici et disceptari solere; audivi enim summos homines, cum quaestor ex Macedonia venissem Athenas, florente Academia, ut temporibus illis ferebatur, cum eam Charmadas et Clitomachus et Aeschines obtinebant; erat etiam Metrodorus, qui cum illis una ipsum illum Carneadem diligentius audierat, hominem omnium in dicendo, ut ferebant, acerrimum et copiosissimum; vigebatque auditor Panaeti illius tui Mnesarchus et Peripatetici Critolai Diodorus;
| |
XI.45. Тогава Крас казал:
- Знам, Сцевола, че за това се говори и спори сред гърците, защото съм слушал най-известните им философи, когато като квестор16 пристигнах от Македония в Атина. Тогава се смяташе, че там Академията, оглавявана от Хармад, Клитомах и Есхин, е в разцвет. Това бе времето и на Метродор, който заедно с тях бил прилежен слушател на прочутия Карнеад, прославил се по всеобщо мнение като човек с изключително енергично и богато слово; в зенита си бе и ученикът на твоя любим Панеций, Мнезарх, и Диодор, ученик на перипатетика Критолай.
|
|
[[46] multi erant praeterea clari in philosophia et nobiles, a quibus omnibus una paene voce repelli oratorem a gubernaculis civitatum, excludi ab omni doctrina rerumque maiorum scientia ac tantum in iudicia et contiunculas tamquam in aliquod pistrinum detrudi et compingi videbam;
| |
46. Освен тях имаше още мнозина славни и знаменити философи, които, както забелязах, почти единодушно изтласкваха оратора далеч от управлението на държавата, преграждаха му пътя към всяка наука и към познанието за най-важните неща и го прогонваха към съдилищата и събранийцата, оставяйки за него най-черната работа.
|
|
[[47] sed ego neque illis adsentiebar neque harum disputationum inventori et principi longe omnium in dicendo gravissimo et eloquentissimo, Platoni, cuius tum Athenis cum Charmada diligentius legi Gorgiam; quo in libro in hoc maxime admirabar Platonem, quod mihi [in] oratoribus inridendis ipse esse orator summus videbatur. Verbi enim controversia iam diu torquet Graeculos homines contentionis cupidiores quam veritatis.
| |
47. Но аз не бях съгласен с тях, нито с основоположника на диспутите като нашия, ненадминатия по красота и достойнство на словото си Платон, чийто диалог "Горгий" прочетох по-задълбочено тогава в Атина заедно с Хармад. Тази творба ме изпълни с възхита, понеже, осмивайки ораторите, самият Платон се разкри пред мен като велик оратор. Бъбривите гърци открай време спорят яростно по въпросите на словесността, тласкани по-скоро от естествената си склонност към препирни, отколкото от стремеж да познаят истината.
|
|
[[48] Nam si quis hunc statuit esse oratorem, qui tantummodo in iure aut in iudiciis possit aut apud populum aut in senatu copiose loqui, tamen huic ipsi multa tribuat et concedat necesse est; neque enim sine multa pertractatione omnium rerum publicarum neque sine legum, morum, iuris scientia neque natura hominum incognita ac moribus in his ipsis rebus satis callide versari et perite potest; qui autem haec cognoverit, sine quibus ne illa quidem minima in causis quisquam recte tueri potest, quid huic abesse poterit de maximarum rerum scientia? Sin oratoris nihil vis esse nisi composite, ornate, copiose loqui, quaero, id ipsum qui possit adsequi sine ea scientia, quam ei non conceditis? Dicendi enim virtus, nisi ei, qui dicet, ea, quae dicet, percepta sunt, exstare non potest.
| |
48. Но дори да сведем функциите на оратора само до познаване на правото и на съдебния процес или до изнасяне на пищни речи пред народа и сената, все пак трябва да се съгласим, че на него са му необходими много неща. Защото, без да се е занимавал с много и много обществени дела, без да са му известни законите, обичаите, правото, без да познава човешката природа и нрави, той не би могъл да се справи с работата си, проявявайки нужното умение и опитност. А ако някой вече е овладял тези неща, безусловно необходими и за най-дребните подробности в съдебния процес, то какво би му попречило да достигне до познанието за най-важното? Питам ви: ако силата на оратора е в красотата и обилието на речта, как може да бъде постигнато дори само това без знанието, отказано му от вас? Изкуството да се говори добре може да съществува само ако този, който говори, познава добре онова, за което говори.
|
|
[[49] Quam ob rem, si ornate locutus est, sicut et fertur et mihi physicus ille materies illa fuit physici, de qua dixit, ornatus vero ipse verborum oratoris putandus est; et, si Plato de rebus ab civilibus controversiis remotissimis divinitus est locutus, quod ego concedo; si item Aristoteles, si Theophrastus, si Carneades in rebus eis, de quibus disputaverunt, eloquentes et in dicendo suaves atque ornati fuerunt, sint eae res, de quibus disputant, in aliis quibusdam studiis, oratio quidem ipsa propria est huius unius rationis, de qua loquimur et quaerimus.
| |
49. Затова, ако прочутият природоизпитател Демокрит е говорил красиво (така разказват, а и аз съм на същото мнение), трябва да смятаме, че красотата на съдържанието е заслуга на таланта му на изследовател на природата, а блестящата външна форма - на ораторската му дарба. И ако Платон е говорил боговдъхновено за неща, твърде далечни от гражданските ежби, с което съм съгласен, ако Теофраст, ако Карнеад са били красноречиви и сладкодумни в диспутите независимо от темата им, все пак тяхната реч се гради върху същите тези ораторски принципи, които са обект и на нашите разговори и дирения.
|
|
[[50] Etenim videmus eisdem de rebus ieiune quosdam et exiliter, ut eum, quem acutissimum ferunt, Chrysippum, disputavisse neque ob eam rem philosophiae non satis fecisse, quod non habuerit hanc dicendi ex arte aliena facultatem.[XII] Quid ergo interest aut qui discernes eorum, quos nominavi, in dicendo ubertatem et copiam ab eorum exilitate, qui hac dicendi varietate et elegantia non utuntur? Vnum erit profecto, quod ei, qui bene dicunt, adferunt proprium, compositam orationem et ornatam et artificio quodam et expolitione distinctam; haec autem oratio, si res non subest ab oratore percepta et cognita, aut nulla sit necesse est aut omnium inrisione ludatur.
| |
50. Защото виждаме, че някои са разисквали същите неща с постни и оскъдни слова, например Хризип, спечелил си славата на изключително умен човек; но постиженията му в областта на философията не са омаловажени заради това, че не познавал теорията на ораторското изкуство. XII. Следователно каква е разликата? Или какво отличава сочността и обилието на словото у авторите, които споменах, от словесната оскъдица у тези, чийто изказ е лишен от разнообразие и елегантност? Едно нещо е характерно за владеещите изкуството на словото: реч добре композирана и стъкмена, обработена с майсторство и вещина. Но ако на тази реч липсва съдържание, схванато и опознато от оратора, тя или няма да съществува въобще, или ще заслужи всеобщ присмех.
|
|
[[51] Quid est enim tam furiosum, quam verborum vel optimorum atque ornatissimorum sonitus inanis, nulla subiecta sententia nec scientia? Quicquid erit igitur quacumque ex arte, quocumque de genere, orator id, si tamquam clientis causam didicerit, dicet melius et ornatius quam ipse ille eius rei inventor atque artifex.
| |
51. Какво по-безумно от празния шум на лишени от смисъл и познания думи, пък били те и най-добри, и най-красиви? И тъй какъвто и да е предметът на речта, от която и област да е, ако ораторът го е опознал подробно като дело на свой клиент, той ще говори за него много по-добре, отколкото неговият създател и специалистът.
|
|
[[52] Nam si quis erit qui hoc dicat, esse quasdam oratorum proprias sententias atque causas et certarum rerum forensibus cancellis circumscriptam scientiam, fatebor equidem in his magis adsidue versari hanc nostram dictionem, sed tamen in his ipsis rebus permulta sunt, quae ipsi magistri, qui rhetorici vocantur, nec tradunt nec tenent.
| |
52. Ако някой твърди, че съществуват строго определени, присъщи само на ораторите идеи и теми, и че науката им не надхвърля тесните рамки на форума, аз ще се съглася, че на него най-често се разгръща словото ни; но дори и тук премного са нещата, които учителите по реторика нито преподават, нито разбират.
|
|
[[53] Quis enim nescit maximam vim exsistere oratoris in hominum mentibus vel ad iram aut ad odium aut ad dolorem incitandis vel ab hisce eisdem permotionibus ad lenitatem misericordiamque revocandis? Quae nisi qui naturas hominum vimque omnem humanitatis causasque eas, quibus mentes aut incitantur aut reflectuntur, penitus perspexerit, dicendo quod volet perficere non poterit.
| |
53. Та кой не знае, че най-голямата сила на оратора е в умението му да тласка човешките души към гняв или към омраза, или към страдание, или от тези вълнения към кротост и жалост? Само онзи, който е опознал до дъно човешката природа, присъщото на човека и силите, които тревожат или успокояват нашия дух, само той едничък може да постигне чрез словото си онова, което цели.
|
|
[[54] Atque totus hic locus philosophorum proprius videtur, neque orator me auctore umquam repugnabit; sed, cum illis cognitionem rerum concesserit, quod in ea solum illi voluerint elaborare, tractationem orationis, quae sine illa scientia est nulla, sibi adsumet; hoc enim est proprium oratoris, quod saepe iam dixi, oratio gravis et ornata et hominum sensibus ac mentibus accommodata.
| |
54. Всичко дотук, ще кажете, се отнася за философията - но по мое мнение и ораторът никога няма да му обърне гръб. Та дори да отстъпи на философите онова, което те ревниво пазят единствено за себе си - познанието за нещата, - той ще се нагърби с теорията на ораторската реч, а това е невъзможно без знанията, за които стана дума. Защото присъщо на оратора, както вече казах, е слово достойно, красиво, съобразено с човешките чувства и мислене.
|
|
[[XIII][55] Quibus de rebus Aristotelem et Theophrastum scripsisse fateor; sed vide ne hoc, Scaevola, totum sit a me: nam ego, quae sunt oratori cum illis communia, non mutuor ab illis, isti quae de his rebus disputant, oratorum esse concedunt, itaque ceteros libros artis suae nomine, hos rhetoricos et inscribunt et appellant.
| |
XIII.55. Признавам, че по този въпрос са писали Аристотел и Теофраст. Но обърни внимание, Сцевола, че тук всичко ще е мое мнение. Аз не заимствам от тях нещата, които се отнасят за ораторското изкуство - самите автори признават, че това е област на оратора. Затова произведенията им, посветени на други теми, имат съответните заглавия, а тези те са озаглавили и наричат именно "реторически"
|
|
[[56] Etenim cum illi in dicendo inciderint loci, quod persaepe evenit, ut de dis immortalibus, de pietate, de concordia, de amicitia, de communi civium, de hominum, de gentium iure, de aequitate, de temperantia, de magnitudine animi, de omni virtutis genere sit dicendum, clamabunt, credo, omnia gymnasia atque omnes philosophorum scholae sua esse haec omnia propria, nihil omnino ad oratorem pertinere;
| |
56. Ако ораторът - а това се случва често - засегне в словото си някои общи места: за безсмъртните богове, за благочестието, за съгласието, за приятелството, за всеобщото право, за човешките права, за международното право, за равенството, за умереността, за великодушието, за различните добродетели, вярвам, че всички училища, всички философски школи ще викнат: това са си наши работи, те изобщо не засягат оратора!
|
|
[[57] quibus ego, ut de his rebus in angulis consumendi oti causa disserant, cum concessero, illud tamen oratori tribuam et dabo, ut eadem, de quibus illi tenui quodam exsanguique sermone disputant, hic cum omni iucunditate et gravitate explicet. Haec ego cum ipsis philosophis [tum] Athenis disserebam; cogebat enim me M. Marcellus hic noster, qui [nunc aedilis curulis est et] profecto, nisi ludos nunc faceret, huic nostro sermoni interesset; ac iam tum erat adulescentulus his studiis mirifice deditus.
| |
57. На тях аз ще отстъпя правото да си разчоплят в някое ъгълче тези теми, щом нямат друга работа, а на оратора ще отредя да разгърне с достойнство и красота онова, което те разискват с някак вяла и немощна реч. Аз още тогава, в Атина, спорих по тези въпроси със самите философи. Насърчаваше ме приятелят ми Марк Марцел, който сега е курулен едил17 и се занимава с уреждането на игрите, иначе със сигурност би присъствал на този наш разговор; а тогава бе още съвсем млад и изцяло погълнат от занимания с красноречие.
|
|
[[58] Iam vero de legibus constituendis, de bello, de pace, de sociis, de vectigalibus, de iure civium generatim in ordines aetatesque discriptorum dicant vel Graeci, si volunt, Lycurgum aut Solonem - quamquam illos quidem censemus in numero eloquentium reponendos - scisse melius quam Hyperidem aut Demosthenem, perfectos iam homines in dicendo et perpolitos, vel nostri decem viros, qui XII tabulas perscripserunt, quos necesse est fuisse prudentis, anteponant in hoc genere et Ser. Galbae et socero tuo C. Laelio, quos constat dicendi gloria praestitisse.
| |
58. А що се отнася до законите, войната, мира, съюзниците, данъците, до гражданските права на всяко съсловие и възраст, то нека гърците, щом искат, да твърдят, че Ликург и Солон (макар че според мен те също се нареждат сред красноречивите) били по-вещи по тези въпроси, отколкото Хиперид и Демостен, безукорни и бляскави оратори. Нашите пък нека поставят децемвирите18, автори на законите от XII таблици - безусловно мъдри люде, - над Сервий Галба и твоя тъст Гай Лелий, прочути с красноречието си.
|
|
[[59] Numquam enim negabo esse quasdam partis proprias eorum, qui in his cognoscendis atque tractandis studium suum omne posuerunt, sed oratorem plenum atque perfectum esse eum, qui de omnibus rebus possit copiose varieque dicere.[XIV] Etenim saepe in eis causis, quas omnes proprias esse oratorum confitentur,est aliquid, quod non ex usu forensi, quem solum oratoribus conceditis, sed ex obscuriore aliqua scientia sit promendum atque sumendum.
| |
59. Аз няма никога да отрека, че има изкуства, които са собствена област на хора, вложили в тях всичко от себе си, но твърдя и следното: истински и съвършен оратор е този, който умее да говори по всички въпроси богато и разнообразно. XIV. Често дори в делата, които според общоприетото схващане са изцяло в ръцете на оратора, изниква по нещо, чуждо на съдебното красноречие, в чиито рамки го ограничавате вие, и за което трябва да се набавят и почерпят знания от по-непозната област.
|
|
[[60] Quaero enim num possit aut contra imperatorem aut pro imperatore dici sine rei militaris usu aut saepe etiam sine regionum terrestrium aut maritimarum scientia; num apud populum de legibus iubendis aut vetandis, num in senatu de omni rei publicae genere dici sine summa rerum civilium cognitione et prudentia; num admoveri possit oratio ad sensus animorum atque motus vel inflammandos vel etiam exstinguendos, quod unum in oratore dominatur, sine diligentissima pervestigatione earum omnium rationum, quae de naturis humani generis ac moribus a philosophis explicantur.
| |
60. Та питам ви може ли да се говори против военачалника или в негова защита, без да се познава военното дело, а често дори и географията на сушата и морето? Може ли да се пледира пред народа за приемане или отхвърляне на закони, може ли в сената да се разсъждава за държавните дела без пълно познаване на политиката, съчетано с висше благоразумие? Може ли речта да проникне в сърцето, да възпламени или потуши пожара на чувствата - а в това е силата на оратора, - без предварително да са изучени мненията на философите за човешката природа и човешките нрави?
|
|
[[61] Atque haud scio an minus vobis hoc sim probaturus; equidem non dubitabo, quod sentio, dicere: physica ista ipsa et mathematica et quae paulo ante ceterarum artium propria posuisti, scientiae sunt eorum, qui illa profitentur, inlustrari autem oratione si quis istas ipsas artis velit, ad oratoris ei confugiendum est facultatem.
| |
61. Не знам дали ще се съгласите с мен, но аз без колебание ще ви кажа: естествената наука, математиката, както и другите науки, които споменах, принадлежат като знание на професионалистите. Но ако някой иска да ги осветли със слово, той трябва да прибегне до ораторското умение.
|
|
[[62] Neque enim si Philonem illum architectum, qui Atheniensibus armamentarium fecit, constat perdiserte populo rationem operis sui reddidisse, existimandum est architecti potius artificio disertum quam oratoris fuisse; nec, si huic M. Antonio pro Hermodoro fuisset de navalium opere dicendum, non, cum ab illo causam didicisset, ipse ornate de alieno artificio copioseque dixisset; neque vero Asclepiades, is quo nos medico amicoque usi sumus tum eloquentia vincebat ceteros medicos, in eo ipso, quod ornate dicebat, medicinae facultate utebatur, non eloquentiae.
| |
62. Както се знае, архитектът Филон, след като построил арсенала в Атина, красноречиво дал отчет пред гражданите за работата си, но това е заслуга не на таланта му на архитект, а на неговата ораторска дарба. Също така, ако Марк Антоний, който е тук сред нас, трябваше при защитата на Хермодор да говори за строежа на корабостроителници, то, получавайки от него необходимите сведения, сам би говорил красиво и богато за един чужд нему занаят. А и Асклепиад, който ми бе лекар и приятел и който по онова време превъзхождаше по дар-слово всички останали лекари, дължеше това не на медицинските си познания, а на красноречието си.
|
|
[[63] Atque illud est probabilius, neque tamen verum, quod Socrates dicere solebat, omnis in eo, quod scirent, satis esse eloquentis; illud verius, neque quemquam in eo disertum esse posse, quod nesciat, neque, si optime sciat ignarusque sit faciundae ac poliendae orationis, diserte id ipsum, de quo sciat, posse dicere.
| |
63. Приемлива, но не и абсолютно вярна е една често споменавана от Сократ поговорка, че всеки говори добре за това, което познава. По-вярно би било, че никой не може да говори добре за нещо, което не познава, и че колкото и добре да знае нещо, той не би могъл да го изрази както трябва, ако не умее да построи и оглади словото си.
|
|
[[XV][64] Quam ob rem, si quis universam et propriam oratoris vim definire complectique vult, is orator erit mea sententia hoc tam gravi dignus nomine, qui, quaecumque res inciderit, quae sit dictione explicanda, prudenter et composite et ornate et memoriter dicet cum quadam actionis etiam dignitate.
| |
XV. 64. Затова, ако искаме да обхванем с една пълна и специфична дефиниция същността на оратора, трябва да кажем: достоен за това авторитетно име, според мен, е този, който може да говори за каквото и да се наложи разумно, стройно, красиво, паметливо, влагайки в произнасянето на речта необходимото достойнство.
|
|
[[65] Sin cuipiam nimis infinitum videtur, quod ita posui "quaecumque de re," licet hinc quantum cuique videbitur circumcidat atque amputet, tamen illud tenebo, si, quae ceteris in artibus atque studiis sita sunt, orator ignoret tantumque ea teneat, quae sint in disceptationibus atque usu forensi, tamen his de rebus ipsis si sit ei dicendum, cum cognoverit ab eis, qui tenent, quae sint in quaque re, multo oratorem melius quam ipsos illos, quorum eae sint artes, esse dicturum.
| |
65. Ако някому това "за каквото се наложи" се стори твърде широко, то нека той го ограничи и ореже колкото желае, но аз поддържам следното мнение: дори ораторът да е силен само в съдебните спорове и на форума и невеж в другите науки, а му се наложи да говори по тема из областта на някоя от тях, той, получавайки необходимите сведения от специалисти, би говорил по тези въпроси много по-добре от самите тях.
|
|
[[66] Ita si de re militari dicendum huic erit Sulpicio, quaeret a C. Mario adfini nostro et, cum acceperit, ita pronuntiabit, ut ipsi C. Mario paene hic melius quam ipse illa scire videatur; sin de iure civili, tecum communicabit, te hominem prudentissimum et peritissimum in eis ipsis rebus, quas abs te didicerit, dicendi arte superabit.
| |
66. Така например, ако нашият събеседник Сулпиций трябва да говори за военно дело, той ще се консултира с Гай Марий, моя сродник19, и когато научи от него необходимото, ще говори така, че и на Гай Марий ще се стори по-запознат с въпроса от него самия. Ако пък се касае за въпрос от гражданското право, той ще се съветва с теб, Сцевола; и макар че си изключително вещ и опитен юрист, ще се изкаже по-добре от теб за нещата, които ти си му обяснил.
|
|
[[67] Sin quae res inciderit, in qua de natura, de vitiis hominum, de cupiditatibus, de modo, de continentia, de dolore, de morte dicendum sit, forsitan, si ei sit visum, - etsi haec quidem nosse debet orator -, cum Sex. Pompeio, erudito homine in philosophia, communicarit; hoc profecto efficiet ut, quamcumque rem a quoquo cognoverit, de ea multo dicat ornatius quam ille ipse, unde cognorit.
| |
67. Ако ли пък му се наложи да говори за природата, за човешките пороци, за въжделенията, за мярата, за въздържанието, за страданието, за смъртта, то, въпреки че ораторът трябва да познава всичко това, той може би ще реши да се обърне към Секст Помпей, този отличен познавач на философията. И ще стане така, че след като се е осведомил по даден въпрос от някой друг, той ще го развие много по-красиво от онзи, чиито сведения е ползвал.
|
|
[[68] Sed si me audiet, quoniam philosophia in tris partis est tributa, in naturae obscuritatem, in disserendi subtilitatem, in vitam atque mores, duo illa relinquamus atque largiamur inertiae nostrae; tertium vero, quod semper oratoris fuit, nisi tenebimus, nihil oratori, in quo magnus esse possit, relinquemus.
| |
68. Моят съвет е следният: тъй като философията е насочена в три посоки - към тайните на природата, към тънкостите на разсъждаването и към живота и нравите, ние можем да отстъпим пред леността си и да оставим настрана първите две. Но пропуснем ли и третата, която винаги е била необходима на оратора, лишаваме го от всяка възможност да покаже значимостта си.
|
|
[[69] Qua re hic locus de vita et moribus totus est oratori perdiscendus; cetera si non didicerit, tamen poterit, si quando opus erit, ornare dicendo, si modo ad eum erunt delata et ei tradita. [XVI] Etenim si constat inter doctos, hominem ignarum astrologiae ornatissimis atque optimis versibus Aratum de caelo stellisque dixisse; si de rebus rusticis hominem ab agro remotissimum Nicandrum Colophonium poetica quadam facultate, non rustica, scripsisse praeclare, quid est cur non orator de rebus eis eloquentissime dicat, quas ad certam causam tempusque cognorit?
| |
69. Затова ораторът трябва да изучи всичко, свързано с живота и нравите, а що се отнася до останалите неща, той би могъл да говори и за тях с необходимата елегантност, макар да не ги познава, стига някой му ги изложи и предаде. XVI. Щом един, както разправят, невеж в астрологията човек като Арат е говорил за небето и звездите с прекрасни и премъдри стихове; щом Никандър от Колофон, без да има нищо общо със земеделието, е възпял селския труд с поетическа елегантност, а не със селяшка непохватност, то защо тогава ораторът да не говори твърде красноречиво за неща, с които се е запознал във връзка с определено дело и момент?
|
|
[[70] Est enim finitimus oratori poeta, numeris astrictior paulo, verborum autem licentia liberior, multis vero ornandi generibus socius ac paene par; in hoc quidem certe prope idem, nullis ut terminis circumscribat aut definiat ius suum, quo minus ei liceat eadem illa facultate et copia vagari qua velit.
| |
70. Най-близък на оратора е поетът, малко по-ограничен от стихотворната форма, но по разнообразието на словесната украса - негов съмишленик и едва ли не равен нему. А това, което най-вече ги сближава е, че те не поставят граници и предели на своите права, а им дават свобода и възможност да се разпростират докъдето искат.
|
|
[[71] Nam quod illud, Scaevola, negasti te fuisse laturum, nisi in meo regno esses, quod in omni genere sermonis, in omni parte humanitatis dixerim oratorem perfectum esse debere: numquam me hercule hoc dicerem, si eum, quem fingo, me ipsum esse arbitrarer.
| |
71. Ти, Сцевола, каза, че ако не бе на чужда територия, щеше да се противопоставиш на мнението ми, че ораторът трябва да е вещ във всеки разговор, по всяка тема. Но, кълна се, аз никога нямаше да говоря така, ако имах предвид себе си!
|
|
[[72] Sed, ut solebat C. Lucilius saepe dicere, homo tibi subiratus, mihi propter eam ipsam causam minus quam volebat familiaris, sed tamen et doctus et perurbanus, sic sentio neminem esse in oratorum numero habendum, qui non sit omnibus eis artibus, quae sunt libero dignae, perpolitus; quibus ipsis si in dicendo non utimur, tamen apparet atque exstat, utrum simus earum rudes an didicerimus:
| |
72. Само се съгласявам с твърдението на Гай Луцилий - той ти бе малко сърдит, затова странеше и от мен, въпреки че би искал да ми е по-близък, но във всички случаи беше и образован, и твърде културен човек, - че оратор може да бъде само онзи, който владее до съвършенство всички видове изкуства, достойни за свободния гражданин. Дори да не са ни необходими за всяка реч, все пак винаги излиза наяве дали ги владеем, или не.
|
|
[[73] ut qui pila ludunt, non utuntur in ipsa lusione artificio proprio palaestrae, sed indicat ipse motus, didicerintne palaestram an nesciant, et qui aliquid fingunt, etsi tum pictura nihil utuntur, tamen, utrum sciant pingere an nesciant, non obscurum est; sic in orationibus hisce ipsis iudiciorum, contionum, senatus, etiam si proprie ceterae non adhibeantur artes, tamen facile declaratur, utrum is, qui dicat, tantum modo in hoc declamatorio sit opere iactatus an ad dicendum omnibus ingenuis artibus instructus accesserit."
| |
73. Така е при играчите на топка: в играта те не си служат с гимнастически упражнения, но по самите им движения личи, че са се занимавали с гимнастика; така е при скулпторите: докато ваят творбите си, те не си служат с рисуване, но става ясно умеят ли да рисуват, или не; така е и при оратора: дори в речите си на съдебните процеси, на събранията, в сената той да не прибягва до помощта на други изкуства, все пак веднага проличава дали е обикновен декламатор, или е излязъл на трибуната, снаряжен с всички достойни науки.
|
|
[[XVII][74] Tum ridens Scaevola "non luctabor tecum," inquit "Crasse, amplius; id enim ipsum, quod contra me locutus es, artificio quodam es consecutus, ut et mihi, quae ego vellem non esse oratoris, concederes et ea ipsa nescio quo modo rursus detorqueres atque oratori propria traderes.
| |
XVII.74. Тогава Сцевола се засмял и рекъл:
- Няма да се боря повече с теб, Красе. Защото дори и тези ти думи, които отправи против казаното от мен, бяха така изкусно нагласени, че хем се съгласяваш с моето мнение, че някои неща са несвойствени на оратора, хем по невероятен начин го отхвърляш и пак му ги предоставяш.
|
|
[[75] Quae, cum ego praetor Rhodum venissem et cum summo doctore istius disciplinae Apollonio ea, quae a Panaetio acceperam, contulissem, inrisit ille quidem, ut solebat, philosophiam atque contempsit multaque non tam graviter dixit quam facete; tua autem fuit oratio eius modi, non ut ullam artem doctrinamve contemneres, sed ut omnis comites ac ministratrices oratoris esse diceres.
| |
75. Когато бях на Родос20 и беседвах върху онова, което бях научил от Панеций, с прочутия Аполоний, той по обичая си осмя и моите познания, философията изобщо с много не толкова сериозни, колкото духовити слова. А ти искаше да ни убедиш, че не обръщаш гръб на никоя наука и никое изкуство и че всички тях смяташ за спътници и помощници на оратора.
|
|
[[76] Quas ego si quis sit unus complexus omnis, idemque si ad eas facultatem istam ornatissimae orationis adiunxerit, non possum dicere eum non egregium quendam hominem atque admirandum fore; sed is, si quis esset aut si etiam umquam fuisset aut vero si esse posset, tu esses unus profecto, qui et meo iudicio et omnium vix ullam ceteris oratoribus - pace horum dixerim laudem reliquisti.
| |
76. Ако съществува човек, който е съумял да ги обхване и освен това е прибавил към тях умението да говори прекрасно, то съгласен съм, той би бил предмет на удивление и възхита. Този човек (ако го има, ако го е имало някога и ако въобще е възможно да го има) би могъл да бъдеш само ти, понеже и според мен, и според всички останали не си оставил почти никаква слава за своите колеги - оратори - надявам се, че те не ми се сърдят за тези думи.
|
|
[[77] Verum si tibi ipsi nihil deest, quod in forensibus rebus civilibusque versatur, quin scias, neque eam tamen scientiam, quam adiungis oratori, complexus es, videamus ne plus ei tribuamus quam res et veritas ipsa concedat."
| |
77. Но ако и ти при съвършените си познания по всички съдебни и политически въпроси не си постигнал вещината, която приписваш на оратора, то нека помислим: не искаш ли от него повече от онова, което е необходимо и възможно?
|
|
[[78] Hic Crassus "memento" inquit "me non de mea, sed de oratoris facultate dixisse; quid enim nos aut didicimus aut scire potuimus, qui ante ad agendum quam ad cognoscendum venimus; quos in foro, quos in ambitione, quos in re publica, quos in amicorum negotiis res ipsa ante confecit quam possemus aliquid de rebus tantis suspicari?
| |
78. Тук Крас отвърнал:
- Припомням ти, че говорих не за себе си, а за съвършения оратор. Та какво съм научил аз и какво знам? При мен практиката изпревари теорията. Зает ту на форума, ту в правене на кариера, ту с държавни дела или с дела на приятели, аз бях изчерпан от работата, преди да съм имал време да осмисля важността й.
|
|
[[79] Quod si tibi tantum in nobis videtur esse, quibus etiam si ingenium, ut tu putas, non maxime defuit, doctrina certe et otium et hercule etiam studium illud discendi acerrimum defuit, quid censes, si ad alicuius ingenium vel maius illa, quae ego non attingi, accesserint, qualem illum et quantum oratorem futurum?"
| |
79. Ето, в твоите очи имам изключителни постижения; но на мен дори и да не ми е липсвал преди всичко талант (с което и ти си съгласен), винаги са ми липсвали и познания, и свободно време, и, честна дума, дори несекваща страст към учение. А какво ще кажеш, ако към подобен или дори по-голям от моя талант някой прибави всичко, до което аз не съм се докоснал: какъв оратор би бил той, от каква величина?
|
|
[[XVIII][80] Tum Antonius "probas mihi" inquit "ista, Crasse, quae dicis, nec dubito quin multo locupletior in dicendo futurus sit, si quis omnium rerum atque artium rationem naturamque comprehenderit;
| |
XVIII.80. Тогава се обадил Антоний:
- Ти, Красе, говориш обосновано и не се съмнявам, че ако някой изучи принципите и природата на всички неща и изкуства, той ще е един много по-богато снаряжен оратор.
|
|
[[81] sed primum id difficile est factu, praesertim in hac nostra vita nostrisque occupationibus; deinde illud etiam verendum est ne abstrahamur ab hac exercitatione et consuetudine dicendi populari et forensi. Aliud enim mihi quoddam orationis genus esse videtur eorum hominum, de quibus paulo ante dixisti, quamvis illi ornate et graviter aut de natura rerum aut de humanis rebus loquantur: nitidum quoddam genus est verborum et laetum, et palaestrae magis et olei, quam huius civilis turbae ac fori.
| |
81. Но, първо, това е трудно осъществимо при този наш живот и многобройните ни ангажименти. После съществува опасност да се откъснем от практиката и навика да говорим разбираемо за широката публика. На мен ми се струва, че когато онези хора, които ти спомена преди малко, говорят за природата на нещата или за човешките проблеми, те си служат с един друг вид красноречие. Той е някак си бляскав и тучен, но ми намирисва повече на училищен прах, отколкото на потта на форума.
|
|
[[82] Namque egomet, qui sero ac leviter Graecas litteras attigissem, tamen cum pro consule in Ciliciam proficiscens venissem Athenas, compluris tum ibi dies sum propter navigandi difficultatem commoratus; sed, cum cotidie mecum haberem homines doctissimos, eos fere ipsos, qui abs te modo sunt nominati, cum hoc nescio quo modo apud eos increbruisset, me in causis maioribus sicuti te solere versari, pro se quisque ut poterat de officio et de ratione oratoris disputabat.
| |
82. Аз се запознах с гръцката литература късно и повърхностно, но на път за Киликия, където бях назначен за проконсул21, останах дълго време в Атина поради затруднения с плаването21. Всеки ден прекарвах в обкръжението на най-учени люде, почти същите, които ти преди малко спомена. И понеже сред тях, не знам как, се бе разпространил слухът, че аз, както и ти, се занимавам с по-значителни съдебни дела, всеки от тях според възможностите си защити своето мнение за задълженията на оратора и за ораторските принципи.
|
|
[[83] Horum alii, sicuti iste ipse Mnesarchus, hos, quos nos oratores vocaremus, nihil esse dicebat nisi quosdam operarios lingua celeri et exercitata; oratorem autem, nisi qui sapiens esset, esse neminem, atque ipsam eloquentiam, quod ex bene dicendi scientia constaret, unam quandam esse virtutem, et qui unam virtutem haberet, omnis habere easque esse inter se aequalis et paris; ita, qui esset eloquens, eum virtutes omnis habere atque esse sapientem. Sed haec erat spinosa quaedam et exilis oratio longaque a nostris sensibus abhorrebat.
| |
83. Едни, сред които и самият Мнезарх, казваха, че тези, които ние наричаме оратори, не са нищо друго освен занаятчии с бърз и обигран език и че оратор можел да бъде само мъдрецът: самото красноречие, резултат от умението да се говори добре, било добродетел, а който притежавал една добродетел, притежавал и всички останали - те били равни помежду си и еднакви. Следователно красноречивият бил притежател на всички добродетели, а значи и мъдрец. Но това бе казано с някак измъчена и постна реч, която не можа ни най-малко да ме трогне.
|
|
[[84] Charmadas vero multo uberius eisdem de rebus loquebatur, non quo aperiret sententiam suam; hic enim mos erat patrius Academiae adversari semper omnibus in disputando; sed cum maxime tamen hoc significabat, eos, qui rhetores nominarentur et qui dicendi praecepta traderent, nihil plane tenere neque posse quemquam facultatem adsequi dicendi, nisi qui philosophorum inventa didicisset.
| |
84. Докато Хармад говореше на същата тема много по-богато, но не за да ни открие какво мисли - нали в Академията по традиция с всички се води спор. Все пак от думите му стана ясно едно: че така наречените ретори, занимаващи се с преподаване на ораторското изкуство, не знаят почти нищо и че в красноречието не може да се стигне доникъде, ако не се усвои философията.
|
|
[[XIX][85] Disputabant contra diserti homines Athenienses et in re publica causisque versati, in quis erat etiam is, qui nuper Romae fuit, Menedemus, hospes meus; qui cum diceret esse quandam prudentiam, quae versaretur in perspiciendis rationibus constituendarum et regendarum rerum publicarum, excitabatur homo promptus atque omni abundans doctrina et quadam incredibili varietate rerum atque copia: omnis enim partis illius ipsius prudentiae petendas esse a philosophia docebat neque ea, quae statuerentur in re publica de dis immortalibus, de disciplina iuventutis, de iustitia, de patientia, de temperantia, de modo rerum omnium, ceteraque, sine quibus civitates aut esse aut bene moratae esse non possent, usquam in eorum inveniri libellis;
| |
XIX.85. С него спореха най-красноречивите атиняни, опитни в политически и съдебни дела, сред които Менедем, който наскоро ми бе на гости в Рим. Та когато той казваше, че съществува наука, която се занимава с устройството и управлението на държавата, скочи срещу него Хармад с цялата си бойкост, изобилна ученост и разнообразни познания. Той каза, че и по тези въпроси знания трябва да се черпят от философията, че в книгите на реторите не може да се открие нищо постановено от обществото за безсмъртните богове, за възпитанието на младежта, за справедливостта, за търпимостта, за въздържанието, за мярата във всяко нещо и т. н., без което държавите или не могат да съществуват, или не могат да бъдат добре устроени.
|
|
[[86] quod si tantam vim rerum maximarum arte sua rhetorici illi doctores complecterentur, quaerebat, cur de prooemiis et de epilogis et de huius modi nugis - sic enim appellabat - referti essent eorum libri, de civitatibus instituendis, de scribendis legibus, de aequitate, de iustitia, de fide, de frangendis cupiditatibus, de conformandis hominum moribus littera nulla in eorum libris inveniretur.
| |
86. Ако пък, питаше той, ако тези ретори са толкова вещи по тъй важни въпроси и така умело се справят с тях, то защо тогава книгите им са претъпкани с правила за предговори, епилози и разни празни приказки от този род - това бяха точните му думи, - а не съдържат ни думица за държавната уредба, за законодателството, за равенството, за справедливостта, за верността, за обуздаването на страстите, за нравственото възпитание на хората?
|
|
[[87] Ipsa vero praecepta sic inludere solebat, ut ostenderet non modo eos expertis esse illius prudentiae, quam sibi asciscerent, sed ne hanc quidem ipsam dicendi rationem ac viam nosse: caput enim esse arbitrabatur oratoris, ut et ipse eis, apud quos ageret, talis, qualem se esse optaret, videretur; id fieri vitae dignitate, de qua nihil rhetorici isti doctores in praeceptis suis reliquissent; et uti ei qui audirent sic adficerentur animis, ut eos adfici vellet orator; quod item fieri nullo modo posse, nisi cognosset is, qui diceret, quot modis hominum mentes et quibus et quo genere orationis in quamque partem moverentur; haec autem esse penitus in media philosophia retrusa atque abdita, quae isti rhetores ne primoribus quidem labris attigissent.
| |
87. А самите им предписания осмиваше, доказвайки, че авторите им не само са лишени от мъдростта, с която се кичат, но не познават дори принципите на самото красноречие, пътя за постигането му. Казваше така: главната цел на оратора е да се стори на слушателите си такъв, какъвто би желал да бъде, а това се постига с достоен начин на живот, за което в предписанията си въпросните учени ретори не споменават нищичко. Освен това той трябва да въздейства върху душите на своите слушатели така, както желае, а това е непостижимо, ако не се знае колко и какви са начините да се предизвика вълнение, а също как въздейства всеки вид реч. Всичко това е скрито в най-дълбоката същност на философията и нашите ретори не са го и сънували.
|
|
[[88] Ea Menedemus exemplis magis quam argumentis conabatur refellere; memoriter enim multa ex orationibus Demostheni praeclare scripta pronuntians docebat illum in animis vel iudicum vel populi in omnem partem dicendo permovendis non fuisse ignarum, quibus ea rebus consequeretur, quae negaret ille sine philosophia quemquam nosse posse.
| |
88. Тези неща Менедем започна да опровергава повече с помощта на примери, отколкото с аргументи. Той цитираше наизуст много прекрасни места от речите на Демостен и твърдеше, че този велик оратор е умеел чрез словото си да въздейства както желае на съдиите и на народа, макар според Хармад това да се постигало единствено благодарение на познанието, почерпано от философията.
|
|
[[XX][89] Huic respondebat non se negare Demosthenem summam prudentiam summamque vim habuisse dicendi, sed sive ille hoc ingenio potuisset sive, id quod constaret, Platonis studiosus audiendi fuisset, non quid ille potuisset, sed quid isti docerent esse quaerendum.
| |
XX.89. А Хармад му отвърна, че не отрича изключителната разумност и изключителната сила на Демостеновото слово, но че последният ги бил постигнал или благодарение на своята дарба, или поради безспорния факт, че бил ревностен слушател на Платон. Но че тук ставало въпрос не за Демостен, а за образованието, което човек получава при реторите.
|
|
[[90] Saepe etiam in eam partem ferebatur oratione, ut omnino disputaret nullam artem esse dicendi: idque cum argumentis docuerat, quod ita nati essemus, ut et blandiri eis subtiliter, a quibus esset petendum, et adversarios minaciter terrere possemus et rem gestam exponere et id, quod intenderemus, confirmare et, quod contra diceretur, refellere, ad extremum deprecari aliquid et conqueri, quibus in rebus omnis oratorum versaretur facultas; et quod consuetudo exercitatioque intellegendi prudentiam acueret atque eloquendi celeritatem incitaret; tum etiam exemplorum copia nitebatur.
| |
90. Често стигаше даже дотам, че изцяло отричаше красноречието като изкуство; от една страна, аргументираше се с това, че на нас ни е естествено присъщо да се умилкваме покорно около онези, от които искаме нещо, да заплашваме противника, да разказваме какво се е случило, да утвърждаваме онова, което искаме да постигнем, да опровергаваме противното, накрая дори да прибягваме до молби и жалби - а това било всичко, до което се свеждало ораторското изкуство; говореше също, че навикът и упражненията развиват интелекта и насърчават бързината на словото. От друга страна, всичко това подкрепяше с безброй примери.
|
|
[[91] Nam primum quasi dedita opera neminem scriptorem artis ne mediocriter quidem disertum fuisse dicebat, cum repeteret usque a Corace nescio quo et Tisia, quos artis illius inventores et principes fuisse constaret; eloquentissimos autem homines, qui ista nec didicissent nec omnino scire curassent, is innumerabilis quosdam nominabat; in quibus etiam, sive ille inridens sive quod ita putaret atque ita audisset, me in illo numero, qui illa non didicissem et tamen, ut ipse dicebat, possem aliquid in dicendo, proferebat; quorum ego alterum illi facile adsentiebar, nihil me didicisse, in altero autem me inludi ab eo aut etiam ipsum errare arbitrabar.
| |
91. Първо, нарочно сякаш казваше, че никой от теоретиците не е бил дори и посредствен оратор - започваше от някои си Коракс и Тизий, за които се знаело, че са основоположниците на реторическото изкуство. А в същото време назоваваше мнозина прочути с красноречието си хора, които нито са се учили да говорят добре, нито въобще са си правили труда да се подготвят за това; сред тях (дали на шега или го бе чул отнякъде и мислеше така), сочеше и мен като пример за човек, който не се е обучавал в ораторско изкуство и все пак според него е постигнал нещо в това отношение. Аз лесно се съгласих с първото - че въобще не съм се учил, но що се отнасяше до второто, казах му, че или се подиграва с мен, или греши.
|
|
[[92] Artem vero negabat esse ullam, nisi quae cognitis penitusque perspectis et in unum exitum spectantibus et numquam fallentibus rebus contineretur; haec autem omnia, quae tractarentur ab oratoribus, dubia esse et incerta; quoniam et dicerentur ab eis, qui omnia ea non plane tenerent, et audirentur ab eis, quibus non scientia esset tradenda, sed exigui temporis aut falsa aut certe obscura opinio.
| |
92. За него изкуство беше само онова, което се заключава в опознати, схванати в дълбочина, насочени към една цел и винаги истинни правила. А това, с което се занимавали ораторите, било съмнително и несигурно, защото се говорело от хора, не съвсем вещи по разглежданите от тях въпроси, и се слушало от други, на които се внушавало не знание, а някакво временно мнение22, ако не невярно, то поне със сигурност неясно.
|
|
[[93] Quid multa? Sic mihi tum persuadere videbatur neque artificium ullum esse dicendi neque quemquam posse, nisi qui illa, quae a doctissimis hominibus in philosophia dicerentur, cognosset, aut callide aut copiose dicere; in quibus Charmadas solebat ingenium tuum, Crasse, vehementer admirari: me sibi perfacilem in audiendo, te perpugnacem in disputando esse visum.
| |
93. Защо да продължавам? Той тогава почти успя да ме убеди, че не съществува изкуство на красноречието и че да говори умело и обилно може само онзи, който е опознал създаденото от най-великите умове във философията. В числото на тези талантливи оратори Хармад поставяше и теб и често изразяваше своето възхищение - казваше, че в мое лице вижда един твърде кротък слушател, а в твое - един твърде войнствен противник.
|
|
[[XXI][94] Itaque ego hac eadem opinione adductus scripsi etiam illud quodam in libello, qui me imprudente et invito excidit et pervenit in manus hominum, disertos cognosse me non nullos, eloquentem adhuc neminem, quod eum statuebam disertum, qui posset satis acute atque dilucide apud mediocris homines ex communi quadam opinione hominum dicere, eloquentem vero, qui mirabilius et magnificentius augere posset atque ornare quae vellet, omnisque omnium rerum, quae ad dicendum pertinerent, fontis animo ac memoria contineret. Id si est difficile nobis, quod ante, quam ad discendum ingressi sumus, obruimur ambitione et foro, sit tamen in re positum atque natura:
| |
XXI.94. И тъй, повлиян от неговото мнение, аз писах в една книжка23, която видя бял свят и попадна в хорските ръце мимо волята ми, следното: "Видял съм мнозина даровити оратори, но нито един истински красноречив." Под "даровит оратор" разбирах онзи, който може да говори достатъчно умно и ясно пред обикновените слушатели, изразявайки мнението на тълпата, а под "истински красноречив" - който умее по удивителен и великолепен начин да придаде на всичко, до което се докосне, величие и красота и чиито дух и памет съхраняват всички извори на знанията, необходими за речевитостта. Ако за нас е трудно да станем такива - понеже още преди да се захванем с учене, се виждаме в плен на стремежа към правене на кариера и задълженията на форума, - то нека все пак приемем, че именно това е истинското съдържание на понятието "красноречив оратор" и че такова е неговото естество.
|
|
[[95] ego enim, quantum auguror coniectura quantaque ingenia in nostris hominibus esse video, non despero fore aliquem aliquando, qui et studio acriore quam nos sumus atque fuimus et otio ac facultate discendi maiore ac maturiore et labore atque industria superiore, cum se ad audiendum legendum scribendumque dederit, exsistat talis orator, qualem quaerimus, qui iure non solum disertus, sed etiam eloquens dici possit; qui tamen mea sententia aut hic est iam Crassus aut, si quis pari fuerit ingenio pluraque quam hic et audierit et lectitarit et scripserit, paulum huic aliquid poterit addere."
| |
95. А аз, доколкото мога да надзърна в бъдещето, виждайки редките дарби на моите сънародници, не губя надежда, че някога ще се появи някой24, който ще се стреми по-ревностно към знания, отколкото ние сега и преди, ще има повече време за занимания, по-богат и зрял ораторски талант, ще е по-трудолюбив и по-усърден и, отдавайки се на слушане, четене и писане, ще стане ораторът на нашите мечти, с основание наречен не само даровит, но и истински красноречив. Според мен такъв би могъл да бъде нашият домакин Крас или някой друг, равен нему по талант,но който ще е слушал, чел и писал повече от него и по този начин ще може да прибави още мъничко към това, което Крас притежава.
|
|
[[96] Hoc loco Sulpicius "insperanti" inquit "mihi et Cottae, sed valde optanti utrique nostrum cecidit, ut in istum sermonem, Crasse, delaberemini; nobis enim huc venientibus satis iucundum fore videbatur, si, cum vos de rebus aliis loqueremini, tamen nos aliquid ex sermone vestro memoria dignum excipere possemus; ut vero penitus in eam ipsam totius huius vel studi vel artifici vel facultatis disputationem paene intimam veniretis, vix optandum nobis videbatur.
| |
96. Тук се намесил Сулпиций:
- Ние с Кота горещо желаехме да подхванете този разговор, но не смеехме и да се надяваме, че това ще стане. Идвайки насам, струваше ни се, че ще е достатъчно щастие за нас, ако от вашите беседи, макар и на други теми, съумеем да извлечем ценни поуки. Но да стигнете до такива дълбочини в спора върху това, което тъй силно ни вълнува - не знам дали ще го определите като наука, като изкуство или като някакво природно дарование, - едва ли сме могли да очакваме.
|
|
[[97] Ego enim, qui ab ineunte aetate incensus essem studio utriusque vestrum, Crassi vero etiam amore, cum ab eo nusquam discederem, verbum ex eo numquam elicere potui de vi ac ratione dicendi, cum et per me ipsum egissem et per Drusum saepe temptassem; quo in genere tu, Antoni, vere loquar - numquam mihi percontanti aut quaerenti aliquid defuisti et persaepe me, quae soleres in dicendo observare, docuisti.
| |
97. Аз от малък изпитвах към двама ви възхищение, а към Крас - и обич и не го оставях на мира с въпросите си, но никога не съм изкопчил от него и думица за съдържанието и принципите на красноречието, въпреки че съм се опитвал да го сторя и сам, и чрез Друз. Докато ти, Антоний, трябва да призная, винаги се отзоваваше, когато любопитствах и те разпитвах за нещо, и много често ми обясняваше какви правила съблюдаваш в красноречието.
|
|
[[98] Nunc, quoniam uterque vestrum patefecit earum ipsarum rerum aditum, quas quaerimus, et quoniam princeps Crassus eius sermonis ordiendi fuit, date nobis hanc veniam, ut ea, quae sentitis de omni genere dicendi, subtiliter persequamini; quod quidem si erit a vobis impetratum, magnam habebo, Crasse, huic palaestrae et Tusculano tuo gratiam et longe Academiae illi ac Lycio tuum hoc suburbanum gymnasium anteponam."
| |
98. А сега, след като и двамата заговорихте по темата, която живо ни интересува, и даже Крас пръв поде този разговор, то молим ви, бъдете така добри и изложете подробно мнението си за видовете красноречие. Ако успея да измоля това от вас, Красе, аз ще съм много благодарен на нашия гимназий - твоя Тускул, и ще поставя тази извънградска школа по-високо от прочутата Академия и Ликея25.
|
|
[[XXII][99] Tum ille "immo vero," inquit "Sulpici, rogemus Antonium, qui et potest facere, quod requiris, et consuevit, ut te audio dicere: nam me quidem [fateor semper] a genere hoc toto sermonis refugisse et tibi cupienti atque instanti saepissime negasse, [ut] tute paulo ante dixisti; quod ego non superbia neque inhumanitate faciebam neque quod tuo studio rectissimo atque optimo non obsequi vellem, praesertim cum te unum ex omnibus ad dicendum maxime natum aptumque cognossem, sed me hercule istius disputationis insolentia atque earum rerum, quae quasi in arte traduntur? inscitia."
| |
XXII.99. Тогава Крас казал:
- Разбира се, Сулпиций, но да попитаме Антоний, който може да стори това, за което молиш, а и, както казваш, е свикнал да го прави. Защото аз, признавам, винаги съм отбягвал подобен вид разговори и, както вярно спомена преди малко, много често не откликвах на твоите настойчиви въпроси. Правех го не от горделивост или поради лошо възпитание, нито пък за да пресека твоя похвален и прекрасен стремеж, още повече, че за мен днес няма друг като теб - роден оратор, притежаващ естествена склонност към тези занимания. Причината, кълна се, бе моята непохватност в подобни спорове и неподготвеността ми по тъй наречените теоретични положения.
|
|
[[100] Tum Cotta "quoniam [id,] quod difficillimum nobis videbatur, ut omnino de his rebus, Crasse, loquerere, adsecuti sumus, de reliquo iam nostra culpa fuerit, si te, nisi omnia, quae percontati erimus, explicaris, dimiserimus."
| |
100. Тук се обадил Кота:
- Понеже, Красе, вече постигнахме онова, което ни изглеждаше най-трудно - да те накараме да заговориш за тези неща, - то оттук нататък наша ще е вината, ако те изпуснем, преди да си отговорил подробно на всичките ни въпроси.
|
|
[[101] "De eis, credo, rebus," inquit Crassus "ut in cretionibus scribi solet: QVIBVS SCIAM POTEROQVE." Tum ille "nam quod tu non poteris aut nescies, quis nostrum tam impudens est qui se scire aut posse postulet?" "Iam vero ista condicione, dum mihi liceat negare posse quod non potero et fateri nescire quod nesciam, licet" inquit Crassus "vestro arbitratu percontemini."
| |
101. - По тези въпроси - рекъл Крас - ще говоря, според израза в наследственото право ,"за които знам и мога"26. А Кота казал:
- Та ако ти не можеш и не знаеш, то кой от нас ще има наглостта да твърди, че знае или може?
- При условие че ще ми е позволено да каже какво не мога и какво не знам, съгласен съм - отвърнал Крас - и съм готов да отговоря на въпросите ви.
|
|
[[102] "Atqui" inquit [Sulpicius] "hoc ex te, de quo modo Antonius euit, quid sentias, quaerimus, existimesne artem aliquam esse dicendi?" "Quid? mihi vos nunc" inquit Crassus "tamquam alicui Graeculo otioso et loquaci et fortasse docto atque erudito quaestiunculam, de qua meo arbitratu loquar, ponitis? Quando enim me ista curasse aut cogitasse arbitramini et non semper inrisisse potius eorum hominum impudentiam, qui cum in schola adsedissent, ex magna hominum frequentia dicere iuberent, si quis quid quaereret?
| |
102. - Тогава - казал Сулпиций - нека първо те попита ме за това, на което преди малко се бе спрял Антоний - как, мислиш, съществува ли някакво изкуство на красноречието?
- И какво стана? - рекъл Крас. - Сега вие очаквате от мен да ви обясня своето мнение по поставения ми въпрос, сякаш съм някой от онези бездейни и лениви, пък макар и образовани гърци, които нямат никаква друга работа? Та кога според вас съм се занимавал аз с тези неща, кога съм мислил върху тях? Не съм ли осмивал винаги безочието на онези, които царуват в своите школи, обградени от тълпи посетители, и предлагат да отвърнат на всеки зададен им въпрос?
|
|
[[103] Quod primum ferunt Leontinum fecisse Gorgiam, qui permagnum quiddam suscipere ac profiteri videbatur, cum se ad omnia, de quibus quisque audire vellet, esse paratum denuntiaret; postea vero vulgo hoc facere coeperunt hodieque faciunt, ut nulla sit res neque tanta neque tam improvisa neque tam nova, de qua se non omnia, quae dici possint, profiteantur esse dicturos.
| |
103. Разправят, че пръв леонтинецът Горгий се нагърбил с такава изключително тежка задача: той обявил, че е готов да говори всекиму по всеки въпрос, който го интересува. След него това станало мода, мода е и днес, защото все още има хора, които твърдят, че няма тема, независимо каква е и колко е важна, по която да не могат да кажат всичко.
|
|
[[104] Quod si te, Cotta, arbitrarer aut te, Sulpici, de eis rebus audire velle, adduxissem huc Graecum aliquem, qui nos istius modi disputationibus delectaret; quod ne nunc quidem difficile factu est: est enim apud M. Pisonem adulescentem [iam] huic studio deditum, summo homo ingenio nostrique cupidissimus, Peripateticus Staseas, homo nobis sane familiaris et, ut inter homines peritos constare video, in illo suo genere omnium princeps."
| |
104. Ако знаех, Кота и Сулпиций, че ви се слушат подобни разсъждения, щях да доведа тук някой грък, който да ви достави това удоволствие. Но и сега не е късно да го направя - у младия Марк Пизон, многообещаващ оратор и ревностен поклонник на ораторското изкуство, силно привързан към мен, е отседнал перипатетикът Стазеа. Той ми е близък, а по мнението на познавачите е и най-добър сред събратята си.
|
|
[[XXIII][105] "Quem tu mihi" inquit Mucius "Staseam, quem Peripateticum narras? Gerendus est tibi mos adulescentibus, Crasse, qui non Graeci [alicuius] cotidianam loquacitatem sine usu neque ex scholis cantilenam requirunt, sed ex homine omnium sapientissimo atque eloquentissimo atque ex eo, qui non in libellis, sed in maximis causis et in hoc domicilio imperi et gloriae sit consilio linguaque princeps, cuius vestigia persequi cupiunt, eius sententiam sciscitantur.
| |
XXIII.105. - Какъв Стазеа, какви перипатетици намесваш тук? - възкликнал Сцевола. - Послушай тези младежи, Красе - те не търсят празното катадневно дрънкане на някой гръцки ретор, нито пък им се слушат разни изтъркани школски фрази, а жадуват да чуят мнението на най-мъдрия, на най-красноречивия, който е доказал качествата си не чрез някакви писания, а в най-големите процеси и тук, в това средище на мощ и слава, си е извоювал първото място по ум и слово; на човека, чийто път искат да следват.
|
|
[[106] Equidem te cum in dicendo semper putavi deum, tum vero tibi numquam eloquentiae maiorem tribui laudem quam humanitatis; qua nunc te uti vel maxime decet neque defugere eam disputationem, ad quam te duo excellentes ingeniis adulescentes cupiunt accedere."
| |
106. Макар че винаги съм те смятал за бог на словото, все пак наравно с красноречието ти съм ценял и твоята култура. Бъди любезен и сега, не отклонявай темата, към която жадуват да пристъпиш двама толкова даровити младежи.
|
|
[[107] "Ego vero" inquit "istis obsequi studeo neque gravabor breviter meo more, quid quaque de re sentiam, dicere. Ac primum illud - quoniam auctoritatem tuam neglegere, Scaevola, fas mihi non esse puto - respondeo, mihi dicendi aut nullam artem aut pertenuem videri, sed omnem esse contentionem inter homines doctos in verbi controversia positam.
| |
107. - Добре - казал Крас, - аз искам да им бъда полезен и няма да откажа да изложа накратко по обичая си своето мнение по всеки техен въпрос. И първо, понеже смятам, че нямам право да пренебрегна искането на един уважаван човек като теб, Сцевола, ще отговоря следното: според мен изкуство на красноречието не съществува или ако го има, то е съвсем нищожно, а целият спор се свежда до несъгласие между учените относно значението на една дума.
|
|
[[108] Nam si ars ita definitur, ut paulo ante euit Antonius, ex rebus penitus perspectis planeque cognitis atque ab opinionis arbitrio seiunctis scientiaque comprehensis, non mihi videtur ars oratoris esse ulla; sunt enim varia et ad vulgarem popularemque sensum accommodata omnia genera huius forensis nostrae dictionis.
| |
108. Защото, ако изкуството се дефинира така, както каза преди малко Антоний, т.е. ако то има строго определени и добре опознати принципи, които не се влияят от случайно мнение и са обхванати в една наука, то изкуство на красноречието няма. Защото всички разновидности на съдебното красноречие са приспособени към вкуса на простия народ.
|
|
[[109] Sin autem ea, quae observata sunt in usu ac tractatione dicendi, haec ab hominibus callidis ac peritis animadversa ac notata, verbis definita, generibus inlustrata, partibus distributa sunt - id quod video potuisse fieri -, non intellego, quam ob rem non, si minus illa subtili definitione, at hac vulgari opinione ars esse videatur. Sed sive est ars sive artis quaedam similitudo, non est ea quidem neglegenda; verum intellegendum est alia quaedam ad consequendam eloquentiam esse maiora."
| |
109. Ако ли пък нещата, на които са се натъкнали в практиката си хора умни и опитни, са били съзрени и отбелязани от тях, били са обозначени с термини, пояснени чрез деление на видове и групиране в различни части - нещо, което според мен може да се осъществи, тогава аз не разбирам защо то да не е изкуство - ако не според горното тънко определение, то поне в обикновения смисъл на думата. Но било изкуство или някакво негово подобие, то не е за пренебрегване; само че трябва да разберем едно - при овладяването на красноречието има и други, по-важни неща.
|
|
[[XXIV][110] Tum Antonius vehementer se adsentiri Crasso dixit, quod neque ita amplecteretur artem, ut ei solerent, qui omnem vim dicendi in arte ponerent, neque rursus eam totam, sicut plerique philosophi facerent, repudiaret. "Sed existimo" inquit "gratum te his, Crasse, facturum, si ista eueris quae putas ad dicendum plus quam ipsam artem posse prodesse."
| |
XXIV.110. Тогава Антоний казал, че горещо поддържа Крас и че не схваща красноречието като вид изкуство, както онези, които смятат, че именно в това е причината за неговата сила, но и не отхвърля изцяло това становище, както правят мнозина философи.
- Смятам, Красе - рекъл той, - че ще е любезно от твоя страна, ако изложиш нещата, които, както каза, са от по-голяма полза за красноречието, отколкото самото изкуство.
|
|
[[111] "Dicam equidem, quoniam institui, petamque a vobis," inquit "ne has meas ineptias efferatis; quamquam moderabor ipse, ne ut quidam magister atque artifex, sed quasi unus ex togatorum numero atque ex forensi usu homo mediocris neque omnino rudis videar non ipse a me aliquid promisisse, sed fortuito in sermonem vestrum incidisse.
| |
111. - Ще кажа мнението си - отвърнал Крас, - понеже вече заговорих за това, но ще ви моля да не разгласявате моите глупости; а аз ще се старая да ви говоря не като някакъв опитен наставник и майстор, а като обикновен римски гражданин и човек със скромен съдебен опит, който в никакъв случай не носи отговорността за избирането на темата, а случайно се е включил във вашия разговор.
|
|
[[112] Equidem cum peterem magistratum, solebam in prensando dimittere a me Scaevolam, cum ita ei dicerem, me velle esse ineptum, id erat, petere blandius, quod, nisi inepte fieret, bene non posset fieri; - hunc autem esse unum hominem ex omnibus, quo praesente ego ineptum esse me minime vellem - quem quidem nunc mearum ineptiarum testem et spectatorem fortuna constituit: nam quid est ineptius quam de dicendo dicere, cum ipsum dicere numquam sit non ineptum, nisi cum est necessarium?"
| |
112. Знаете ли, когато желаех да получа някаква длъжност и я измолвах, аз винаги отпращах Сцевола, като му казвах, че искам да поговоря глупости, тоест да моля лъстиво, което се постига най-добре чрез празнословие, и че той е човекът, пред когото най-малко бих искал да го правя. А ето че сега той е свидетел на моите безсмислени брътвежи. Защото какво по-безсмислено от това да се говори за говоренето, след като самото говорене има смисъл само тогава, когато е необходимо?
- Продължавай, Красе - рекъл Сцевола, - аз поемам върху себе си вината, от която се боиш.
|
|
[[113] "Perge vero," inquit "Crasse," Mucius; "istam enim culpam, quam vereris, ego praestabo." [XXV] "Sic igitur" inquit "sentio," Crassus "naturam primum atque ingenium ad dicendum vim adferre maximam; neque vero istis, de quibus paulo ante dixit Antonius, scriptoribus artis rationem dicendi et viam, sed naturam defuisse; nam et animi atque ingeni celeres quidam motus esse debent, qui et ad excogitandum acuti et ad explicandum ornandumque sint uberes et ad memoriam firmi atque diuturni;
| |
XXV.113. - И тъй - казал Крас - мисля, че на първо място за красноречието допринасят естественото предразположение и дарбата. На тези ретори, за които преди малко говори Антоний, им е липсвала не теоретическа и практическа подготовка, а именно естествено предразположение. Че нали трябва да съществува някаква особена енергия на душата и на дарбата, която поражда и находчивостта при измислянето на речта, и богатството при нейното разгръщане и украсяване, и трайността на запомнянето й?
|
|
[[114] et si quis est qui haec putet arte accipi posse, - quod falsum est; praeclare enim res se habeat, si haec accendi aut commoveri arte possint; inseri quidem et donari ab arte non possunt; omnia sunt enim illa dona naturae - quid de illis dicam, quae certe cum ipso homine nascuntur, linguae solutio, vocis sonus, latera, vires, conformatio quaedam et figura totius oris et corporis?
| |
114. Може би някой смята, че тези неща могат да бъдат научени? Уви, това е невъзможно. Чудесно би било, ако изкуството можеше да ги възпламени и раздвижи, но то не може да ги посее у нас и да ни ги поднесе, за щото те до едно са природен дар. А какво да кажа за вродените качества - гъвкав език, звучен глас, мощни дробове, сила, добро телосложение и приятно лице?
|
|
[[115] Neque enim haec ita dico, ut ars aliquos limare non possit - neque enim ignoro, et quae bona sint, fieri meliora posse doctrina, et, quae non optima, aliquo modo acui tamen et corrigi posse -, sed sunt quidam aut ita lingua haesitantes aut ita voce absoni aut ita vultu motuque corporis vasti atque agrestes, ut, etiam si ingeniis atque arte valeant, tamen in oratorum numerum venire non possint; sunt autem quidam ita in eisdem rebus habiles, ita naturae mulieribus ornati, ut non nati, sed ab aliquo deo ficti esse videantur.
| |
115. Аз не отричам, че изкуството може да шлифова някого, защото знам, че добрите данни чрез учене могат да станат още по-добри и посредствените могат да се доогладят и поправят. Но има хора, които са така вързани в езика, имат толкова немощен глас, тъй недодялани и груби са в лице и в тяло, че макар не лишени от талант и теоретическа подготовка, не могат все пак да бъдат причислени към добрите оратори. А има и други, така умели, толкова природно надарени, че сякаш не са родени, а са създадени от някой бог.
|
|
[[116] Magnum quoddam est onus atque munus suscipere atque profiteri se esse, omnibus silentibus, unum maximis de rebus magno in conventu hominum audiendum; adest enim fere nemo, quin acutius atque acrius vitia in dicente quam recta videat; ita quicquid est, in quo offenditur, id etiam illa, quae laudanda sunt, obruit.
| |
116. Човек се нагърбва с голямо бреме и голяма отговорност, когато сред многолюдно събрание заяви, че единствен той, обграден от всеобщо мълчание, е достоен да говори по изключително важни въпроси. Всички забелязват по-охотно грешките на говорещия, отколкото достойнствата на неговото слово и така слабостите, които могат да се доловят, затъмняват доброто в него.
|
|
[[117] Neque haec in eam sententiam disputo, ut homines adulescentis, si quid naturale forte non habeant, omnino a dicendi studio deterream: quis enim non videt C. Coelio, aequali meo, magno honori fuisse, homini novo, illam ipsam, quamcumque adsequi potuerat, in dicendo mediocritatem? Quis vestrum aequalem, Q. Varium, vastum hominem atque foedum, non intellegit illa ipsa facultate, quamcumque habuit, magnam esse in civitate gratiam consecutum?
| |
117. Но говорейки така, аз не се стремя да внуша на младите хора, че ако нещо не им достига по природа, те трябва да се откажат от ораторското поприще. Та кой не вижда колко високо независимо от посредствеността си бе тачено красноречието, което можа да постигне моят връстник Гай Целий, един политик от първо поколение? Кой не знае, че вашият връстник Квинт Варий, човек груб и грозен, си спечели голямо влияние сред гражданите именно благодарение на умението си, колкото и скромно да е то?
|
|
[[XXVI][118] Sed quia de oratore quaerimus, fingendus est nobis oratione nostra detractis omnibus vitiis orator atque omni laude cumulatus. Neque enim, si multitudo litium, si varietas causarum, si haec turba et barbaria forensis dat locum vel vitiosissimis oratoribus, idcirco nos hoc, quod quaerimus, omittemus. Itaque in eis artibus, in quibus non utilitas quaeritur necessaria, sed animi libera quaedam oblectatio, quam diligenter et quam prope fastidiose iudicamus! Nullae enim lites neque controversiae sunt, quae cogant homines sicut in foro non bonos oratores, item in theatro actores malos perpeti.
| |
XXVI.118. Но понеже говорим за оратора, трябва с речта си да го представим като човек безупречен и похвален във всяко отношение. Защото, въпреки че множеството спорове, разнообразието от процеси, простащината и варварството на форума дават възможност за изява и на най-некадърния, ние не трябва да губим от погледа си онова, което дирим. Вижте колко внимателно и едва ли не придирчиво съдим за изкуствата, които са насочени не толкова към някаква разумна цел, колкото да доставят удоволствие. Никакви кавги и спорове не могат да заставят хората да търпят лошите актьори в театъра, както и слабите оратори на форума.
|
|
[[119] Est igitur oratori diligenter providendum, non uti eis satis faciat, quibus necesse est, sed ut eis admirabilis esse videatur, quibus libere liceat iudicare; ac, si quaeritis, plane quid sentiam enuntiabo apud homines familiarissimos, quod adhuc semper tacui et tacendum putavi: mihi etiam qui optime dicunt quique id facillime atque ornatissime facere possunt, tamen, nisi timide ad dicendum accedunt et in ordienda oratione perturbantur, paene impudentes videntur, -
| |
119. Следователно нека ораторът се стреми да се хареса не само на тези, които го одобряват под натиска на необходимостта, но и на онези, които могат да го преценят обективно. Нека ви кажа като на най-близки хора какво мисля - нещо, което досега винаги съм премълчавал и съм смятал, че трябва да премълчавам. Може един човек да говори прекрасно, да се изразява изключително леко и красиво, но ако той не започне с боязън, ако не се смущава в началото, на мен ми изглежда едва ли не безочлив.
|
|
[[120] tametsi id accidere non potest; ut enim quisque optime dicit, ita maxime dicendi difficultatem variosque eventus orationis exspectationemque hominum pertimescit; - qui vero nihil potest dignum re, dignum nomine oratoris, dignum hominum auribus efficere atque edere, is mihi, etiam si commovetur in dicendo, tamen impudens videtur; non enim pudendo, sed non faciendo id, quod non decet, impudentiae nomen effugere debemus;
| |
120. Но това не може да бъде - най-добрият оратор най-много се безпокои от трудността на изказването, от непредвидените случайности, които могат да изникнат, и от очакванията на хората. А онзи, който не е в състояние да създаде и произнесе нещо, достойно за предмета, достойно за името оратор, достойно за ушите на публиката, може да трепери от вълнение, ала за мен е безсрамник. Защото безсрамието трябва да избягваме не като се свеним от неподобаващите неща, а като изобщо не ги вършим.
|
|
[[121] quem vero non pudet, - id quod in plerisque video hunc ego non reprehensione solum, sed etiam poena dignum puto. Equidem et in vobis animum advertere soleo et in me ipso saepissime experior, ut et exalbescam in principiis dicendi et tota mente atque artubus omnibus contremiscam; adulescentulus vero sic initio accusationis exanimatus sum, ut hoc summum beneficium Q. Maximo debuerim, quod continuo consilium dimiserit, simul ac me fractum ac debilitatum metu viderit."
| |
121. Лишеният от чувство за срам (а такива не са малко) заслужава според мен не само порицание, а и наказание. Впрочем забелязвам често у вас, а и аз самият почти винаги го чувствам, следното: когато започвам да говоря, бледнея и се разтрепервам и телом, и духом. Веднъж на млади години в началото на една обвинителна реч загубих ума и дума и съм безкрайно признателен на Квинт Максим27, понеже, като ме видя така онемял и оглупял от страх, той веднага разпусна събранието.
|
|
[[122] Hic omnes adsensi significare inter sese et conloqui coeperunt; fuit enim mirificus quidam in Crasso pudor, qui tamen non modo non obesset eius orationi, sed etiam probitatis commendatione prodesset. [XXVII] Tum Antonius "saepe, ut dicis," inquit "animadverti, Crasse, et te et ceteros summos oratores, quamquam tibi par mea sententia nemo umquam fuit, in dicendi exordio permoveri;
| |
122. Тук всички се разшумели одобрително и заговорили помежду си. Наистина Крас притежаваше рядко чувство за свян, което обаче не само не сковаваше словото му, а, напротив, придаваше му обаянието на скромността. XXVII. Тогава се обадил Антоний:
- Често, Красе, съм се убеждавал, че това, което казваш е истина - и ти, и други големи оратори (макар че по мое мнение нямаш равен на себе си) се вълнувате, започвайки увода си.
|
|
[[123] cuius quidem rei cum causam quaererem, quidnam esset cur, ut in quoque oratore plurimum esset, ita maxime is pertimesceret, has causas inveniebam duas: unam, quod intellegerent ei, quos usus ac natura docuisset, non numquam summis oratoribus non satis ex sententia eventum dicendi procedere; ita non iniuria, quotienscumque dicerent, id, quod aliquando posset accidere, ne illo ipso tempore accideret, timere;
| |
123. И търсейки отговор на въпроса, защото колкото по-добър е ораторът, толкова повече той тръпне от боязън, открих следните две причини: първо, благодарение на практиката си и на своя усет хората знаят, че понякога и при най-големите оратори речта се получава не такава, каквато са си я представяли, затова с право се боят, че възможният провал може да настъпи точно този път.
|
|
[[124] altera est haec, de qua queri saepe soleo; quod ceterarum homines artium spectati et probati, si quando aliquid minus bene fecerunt quam solent, aut noluisse aut valetudine impediti non potuisse consequi id, quod scirent, putantur: "noluit" inquiunt "hodie agere Roscius," aut "crudior fuit"; oratoris peccatum, si quod est animadversum, stultitiae peccatum videtur;
| |
124. Второто е нещо, от което често се оплаквам: ако някога хора от друг бранш, известни и обичани от народа, направят нещо по-зле от обикновено, смята се, че те или не са пожелали, или по здравословни причини не са могли да се покажат на висота. "Днес, казват, Росций не бе в настроение или пък "Мъчеше го стомахът". Докато щом забележат някоя грешка на оратора, приписват я на глупостта му.
|
|
[[125] stultitia autem excusationem non habet, quia nemo videtur, aut quia crudus fuerit aut quod ita maluerit, stultus fuisse; quo etiam gravius iudicium in dicendo subimus: quotiens enim dicimus, totiens de nobis iudicatur, et, qui semel in gestu peccavit, non continuo existimatur nescire gestum, cuius autem in dicendo quid reprehensum est, aut aeterna in eo aut certe diuturna valet opinio tarditas.
| |
125. А за глупостта извинение няма, тъй като никой не е глупав, защото го боли стомахът или защото така му се е прищяло. Ние, ораторите, сме подложени на много по-сурова оценка. Защото колкото пъти говорим, толкова пъти ни преценяват; и ако някой актьор обърка жест, за него не се създава мнение, че не го владее, докато ораторът, допуснал грешка в речта си, си спечелва, ако не завинаги, то поне за дълго славата на некадърник.
|
|
[[XXVIII][126] Illud vero, quod a te dictum est, esse permulta, quae orator a natura nisi haberet, non multum a magistro adiuvaretur, valde tibi adsentior inque eo vel maxime probavi summum illum doctorem, Alabandensem Apollonium, qui cum mercede doceret, tamen non patiebatur eos, quos iudicabat non posse oratores evaderet, operam apud sese perdere, dimittebatque et ad quam quemque artem putabat esse aptum, ad eam impellere atque hortari solebat.
| |
XXVIII.126. Що се отнася до казаното от теб, че съществуват много неща, които при липса на природна дарба не могат да се наваксат чрез обучение, съгласен съм. И затова горещо одобрявах практиката на големия ретор Аполоний от Алабанда: вярно, че той обучаваше срещу заплащане, но все пак не позволяваше да си губят времето при него онези, от които по негова преценка нямаше да излязат оратори, и ги отпращаше, насочвайки ги към изкуства, които смяташе, че ще са им по сърце.
|
|
[[127] Satis est enim in ceteris artificiis percipiendis tantum modo similem esse hominis et id, quod tradatur vel etiam inculcetur, si qui forte sit tardior, posse percipere animo et memoria custodire; non quaeritur mobilitas linguae, non celeritas verborum, non denique ea, quae nobis non possumus fingere, facies, vultus, sonus:
| |
127. При изучаването на другите изкуства се изисква само човек да е нормален и да може да схване и запази в паметта си онова, което се преподава, а то може и да се натъпче в главата на някой с по-муден ум. Не са нужни нито подвижност на езика, нито бързина на словото, нито най-после онова, което не можем да сменим по наша воля - лице, изражение, тембър на гласа.
|
|
[[128] in oratore autem acumen dialecticorum, sententiae philosophorum, verba prope poetarum, memoria iuris consultorum, voX] tragoedorum, gestus paene summorum actorum est requirendus; quam ob rem nihil in hominum genere rarius perfecto oratore inveniri potest; quae enim, singularum rerum artifices singula si mediocriter adepti sunt, probantur, ea nisi omnia sunt in oratore summa, probari non possunt.
| |
128. Докато от оратора се изисква да притежава находчивостта на диалектик, мисълта на философ, словото кажи-речи на поет, паметта на юрист, гласа на трагик, жеста на велик актьор. Именно затова най-трудното нещо на света е да откриеш съвършен оратор. Ако другите са усвоили тези отделни елементи, пък макар и посредствено, казват им "браво", но ако ораторът не ги е овладял всичките до съвършенство, за него "браво" няма.
|
|
[[129] Tum Crassus "atqui vide" inquit "in artificio perquam tenui et levi quanto plus adhibeatur diligentiae, quam in hac re, is quam constat esse maximam: saepe enim soleo audire Roscium, cum ita dicat, se adhuc reperire discipulum, quem quidem probaret, potuisse neminem, non quo non essent quidam probabiles, sed quia, si aliquid modo esset viti, id ferre ipse non posset; nihil est enim tam insigne nec tam ad diuturnitatem memoriae stabile quam id, in quo aliquid offenderis.
| |
129. Тогава Крас казал:
- Но забележи колко по-сериозно се гледа на едно повърхностно и лековато (в сравнение с нашето, признато за най-значимо) изкуство, каквото е актьорското! Аз често чувам Росций да казва, че досега не е могъл да си намери добър ученик - не защото добри ученици няма, а защото, ако ученикът притежава дори един-единствен недостатък, той не може да го изтърпи. Нищо не изпъква толкова и не се запомня така, както недостатъците.
|
|
[[130] Itaque ut ad hanc similitudinem huius histrionis oratoriam laudem dirigamus, videtisne quam nihil ab eo nisi perfecte, nihil nisi cum summa venustate fiat, nisi ita, ut deceat et uti omnis moveat atque delectet? Itaque hoc iam diu est consecutus, ut, in quo quisque artificio excelleret, is in suo genere Roscius diceretur. Hanc ego absolutionem perfectionemque in oratore desiderans, a qua ipse longe absum, facio impudenter; mihi enim volo ignosci, ceteris ipse non ignosco; nam qui non potest, qui vitiose facit, quem denique non decet, hunc, ut Apollonius iubebat, ad id, quod facere possit, detrudendum puto."
| |
130. Затова нека се отнасяме към ораторските достойнства с придирчивостта на този актьор: виждате ли как всичко у него е изпълнено със съвършенство, с чудна прелест, направено е както подобава, за да развълнува зрителя и да му достави удоволствие? Затова отдавна вече наричат "Росций" всекиго, който е виртуоз в своята област. А в желанието си да видя у оратора тази пълнота и това съвършенство, от които сам съм далеч, аз постъпвам нечестно - прося за себе си снизхождение, а на другите не прощавам. Защото смятам, че онзи, който не се справя със задълженията си, допуска грешки, с една дума, неподходящ е за тази работа, трябва, както нареждаше Аполоний, да бъде препратен към онова, за което се чувства призван.
|
|
[[XXIX][131] "Num tu igitur" inquit Sulpicius "me aut hunc Cottam ius civile aut rem militarem iubes discere? Nam quis ad ista summa atque in omni genere perfecta potest pervenire?" Tum ille "ego vero," inquit "quod in vobis egregiam quandam ac praeclaram indolem ad dicendum esse cognovi, idcirco haec eui omnia; nec magis ad eos deterrendos, qui non possent, quam ad vos, qui possetis, exacuendos accommodavi orationem meam; et quamquam in utroque vestrum summum esse ingenium studiumque perspexi, tamen haec, quae sunt in specie posita, de quibus plura fortasse dixi, quam solent Graeci dicere, in te, Sulpici, divina sunt;
| |
XXIX.131. - Следователно, казал Сулпиций, ти съветваш мен и Кота да изучаваме гражданско право или военно дело. Защото кой може да постигне онова, което изискваш от оратора?
А Крас отвърнал:
- Казах ви всичко това, защото съзрях у вас едно изключително и прекрасно ораторско дарование. С речта си целях не толкова да отблъсна некадърните, колкото да поощря вас, талантливите. Макар че виждам и у двама ви голяма дарба и рвение, все пак ти, Сулпиций, си надарен с божествени физически качества (по този въпрос аз може би говорих повече, отколкото гърците).
|
|
[[132] ego enim neminem nec motu corporis neque ipso habitu atque forma aptiorem nec voce pleniorem aut suaviorem mihi videor audisse; quae quibus a natura minora data sunt, tamen illud adsequi possunt, ut eis, quae habent, modice et scienter utantur et ut ne dedeceat. Id enim est maxime vitandum et de hoc uno minime est facile praecipere non mihi modo, qui sicut unus paterfamilias his de rebus loquor, sed etiam ipsi illi Roscio, quem saepe audio dicere caput esse artis decere, quod tamen unum id esse, quod tradi arte non possit.
| |
132. Не съм слушал друг оратор с по-подходящи жестикулации, външен вид и осанка, нито пък с по-богат и звучен глас. Но дори онези, към които природата е била по-малко щедра, биха могли да постигнат едно умерено, умно и прилично ползване на онова, което им е дадено. Последното е най-важно и за него ми е най-трудно да давам съвети - не само на мен, който ви говоря за това като обикновен гражданин, а и на прочутия Росций. Аз често съм го чувал да казва, че главното в изкуството е да се спазва приличието и че това е единственото, на което човек не може да бъде научен.
|
|
[[133] Sed, si placet, sermonem alio transferamus et nostro more aliquando, non rhetorico, loquamur." "Minime vero," inquit Cotta; "nunc enim te iam exoremus necesse est, quoniam retines nos in hoc studio nec ad aliam dimittis artem, ut nobis explices, quicquid est istud, quod tu in dicendo potes; - neque enim sumus nimis avidi; ista tua mediocri eloquentia contenti sumus - idque ex te quaerimus, (ut ne plus nos adsequamur, quam quantulum tu in dicendo adsecutus es), quoniam, quae a natura expetenda sunt, ea dicis non nimis deesse nobis, quid praeterea esse adsumendum putes?"
| |
133. Но хайде, ако обичате, да сменим темата и да си говорим вече не като ретори, а както обикновено.
- В никакъв случай - рекъл Кота. - Сега си длъжен да отстъпиш пред молбите ни, след като ни допускаш до своето ораторско изкуство и не ни отпращаш другаде, и да ни разкриеш всичко, на което си способен като оратор - ние не сме толкова амбициозни, стига ни и твоето "посредствено" красноречие; молим те и за още нещо, за да постигнем това "малко" - не повече! - което ти си постигнал като оратор - тъй като според теб не ни липсват необходимите заложби, то как смяташ, какво още трябва да направим?
|
|
[[XXX][134] Tum Crassus adridens "quid censes," inquit "Cotta, nisi studium et ardorem quendam amoris? sine quo cum in vita nihil quisquam egregium, tum certe hoc, quod tu expetis, nemo umquam adsequetur. Neque vero vos ad eam rem video esse cohortandos, quos, cum mihi quoque sitis molesti, nimis etiam flagrare intellego cupiditate.
| |
XXX.134. Тогава Крас казал с усмивка:
- Според теб какво друго, Кота, освен да пламнеш от страстта и огъня на любовта, без която е невъзможно човек да постигне в живота си нещо забележително? А това, към което ти се стремиш, никой никога няма да постигне без любов. Но не смятам, че тъкмо вие се нуждаете от насърчения, понеже, щом и на мен досаждате с вашите молби, разбирам, че горите именно от тази прекомерна страст.
|
|
[[135] Sed profecto studia nihil prosunt perveniendi aliquo, nisi illud, quo eo, quo intendas, ferat deducatque, cognoris. Qua re quoniam mihi levius quoddam onus imponitis neque ex me de oratoris arte, sed de hac mea, quantulacumque est, facultate quaeritis, exponam vobis non quandam aut perreconditam aut valde difficilem aut magnificam aut gravem orationem consuetudinis meae, qua quondam solitus sum uti, cum mihi in isto studio versari adulescenti licebat."
| |
135. Ала тя, разбира се, не е достатъчна, ако не познаваш пътя, който да те насочи и води към желаната цел. И тъй като вие облекчавате задачата ми, заявявайки, че не искате от мен да ви говоря за ораторското изкуство въобще, а само за моето скромно умение, аз ще ви изложа онези мои съвсем не дълбоки тайнствени, величествени или сложни принципи, на които съм се облягал в младежките си години - тогава, когато имах време за занимания с красноречие.
|
|
[[136] Tum Sulpicius "o diem, Cotta, nobis" inquit "optatum! Quod enim neque precibus umquam nec insidiando nec speculando adsequi potui, ut, quid Crassus ageret meditandi aut is dicendi causa, non modo videre mihi, sed ex eius scriptore et lectore Diphilo suspicari liceret, id spero nos esse adeptos omniaque iam ex ipso, quae diu cupimus, cognituros."
| |
136. - Ето, Кота, дойде жадуваният ден! - възкликнал Сулпиций. - Това, до което никога не съм успявал да се добера нито с молби, нито с дебнене, нито с шпиониране - не да видя как Крас обмисля и подготвя речта си, а дори и да изкопча нещичко от неговия секретар и четец Дифил! - това, надявам се, е постигнато: днес ние ще узнаем лично от него онова, за което отдавна копнеем.
|
|
[[XXXI][137] Tum Crassus "atqui arbitror, Sulpici, cum audieris, non tam te haec admiraturum, quae dixero, quam existimaturum tum, cum ea audire cupiebas, causam cur cuperes non fuisse nihil enim dicam reconditum, nihil exspectatione vestra dignum, nihil aut inauditum vobis aut cuiquam novum. Iam principio, id quod est homine ingenuo liberaliterque educato dignum, non negabo me ista omnium communia et contrita praecepta didicisse:
| |
XXXI.137. - Смятам, Сулпиций - рекъл Крас, - че когато чуеш казаното от мен, ще си по-скоро разочарован, отколкото възхитен. Защото аз няма да ви кажа нищо тайно, нищо, отговарящо на големите ви очаквания, нищо нечувано от вас или ново за някого. Не ще отрека, че отначало, както подобава на всеки свободно роден и свободно образован човек, и аз трябваше да усвоя всички тези традиционни реторически правила:
|
|
[[138] primum oratoris officium esse dicere ad persuadendum accommodate; deinde esse omnem orationem aut de infinitae rei quaestione sine designatione personarum et temporum aut de re certis in personis ac temporibus locata;
| |
138. че първото задължение на оратора е да говори убедително, че всяка реч е неопределена, ако в нея не се указват лица и време, или е определена, ако се отнася за конкретни лица и конкретно време.
|
|
[[139] in utraque autem re quicquid in controversiam veniat, in eo quaeri solere aut factumne sit aut, si est factum, quale sit aut etiam quo nomine vocetur aut, quod non nulli addunt, rectene factum esse videatur;
| |
139. И в двата случая, ако се касае за нещо спорно, първо се пита дали то е извършено, после, ако е извършено, как трябва да бъде осъществено или дори назовано или според някои дали е справедливо.
|
|
[[140] exsistere autem controversias etiam ex scripti interpretatione, in quo aut ambigue quid sit scriptum aut contrarie aut ita, ut a sententia scriptura dissentiat; his autem omnibus partibus subiecta quaedam esse argumenta propria.
| |
140. После, че повод за спор може да даде и интерпретацията на някакъв текст, когато в него се съдържа двусмислица, противоречие или разминаване между смисъл и буква; а за всеки един от тези случаи съществуват известни специфични аргументи.
|
|
[[141] Sed causarum, quae sint a communi quaestione seiunctae, partim in iudiciis versari, partim in deliberationibus; esse etiam genus tertium, quod in laudandis aut vituperandis hominibus poneretur; certosque esse locos, quibus in iudiciis uteremur, in quibus aequitas quaereretur; alios in deliberationibus, quae omnes ad utilitatem dirigerentur eorum quibus consilium daremus; alios item in laudationibus, in quibus ad personarum dignitatem omnia referrentur;
| |
141. Че речите, които не се отнасят към общите въпроси, са или съдебни, или съвещателни. Че има и трети вид реч, предназначена за похвала или порицание. Че съществуват определени места, с които си служим при съдебните речи, когато трябва да се установи на чия страна е правото; други са те при съвещателните, чиято цел е да помогнем на тези, които съветваме; трети са при похвалните слова, в които всячески се изтъкват достойнствата на възхваляваните личности.
|
|
[[142] cumque esset omnis oratoris vis ac facultas in quinque partis distributa, ut deberet reperire primum quid diceret, deinde inventa non solum ordine, sed etiam momento quodam atque iudicio dispensare atque componere; tum ea denique vestire atque ornare oratione; post memoria saepire; ad extremum agere cum dignitate ac venustate.
| |
142. Научих, че цялото ораторско умение се дели на пет части: първо, трябва да открием за какво ще говорим, второ, да го разпределим и съчетаем не само по ред, а и в зависимост от неговата емоционална и логическа важност; после всичко това трябва да се облече в красива словесна форма, след това да се заключи в паметта и накрая да се произнесе по достоен и приятен начин.
|
|
[[143] Etiam illa cognoram et acceperam, ante quam de re diceremus, initio conciliandos eorum esse animos, qui audirent; deinde rem demonstrandam; postea controversiam constituendam; tum id, quod nos intenderemus, confirmandum; post, quae contra dicerentur, refellenda; extrema autem oratione ea, quae pro nobis essent, amplificanda et augenda, quaeque essent pro adversariis, infirmanda atque frangenda.
| |
143. Узнах и разбрах и това, че преди да заговорим по същество, трябва да предразположим душевно слушателите, после да посочим предмета на речта, след това да поставим спорния въпрос, да подкрепим своето твърдение, да отхвърлим евентуалните противоречия; накрая да подчертаем и издигнем онова, което е в наша полза, а което е в полза на противника да омаловажим и сломим.
|
|
[[XXXII][144] Audieram etiam quae de orationis ipsius ornamentis traderentur, in qua praecipitur primum, ut pure et Latine loquamur, deinde ut plane et dilucide, tum ut ornate, post ad rerum dignitatem apte et quasi decore; singularumque rerum praecepta cognoram.
| |
XXXII.144. Бяха ми преподадени и изискванията относно украсата на речта: да се говори на чист латински език, ясно и понятно, красиво, със слова, достойни за предмета на речта и, така да се каже, подобаващи му; бях се запознал и с конкретните правила за всяко от тези изисквания.
|
|
[[145] Quin etiam, quae maxime propria essent naturae, tamen his ipsis artem adhiberi videram; nam de actione et de memoria quaedam brevia, sed magna cum exercitatione praecepta gustaram. In his enim fere rebus omnis istorum artificum doctrina versatur, quam ego si nihil dicam adiuvare, mentiar; habet enim quaedam quasi ad commonendum oratorem, quo quidque referat et quo intuens ab eo, quodcumque sibi proposuerit, minus aberret.
| |
145. Нещо повече, видях, че изкуството се прилага и към неща, които зависят най-вече от природата. Приложих на практика няколко правила за произнасянето и запаметяването, по-кратки, но много полезни. Защото до това се свежда кажи-речи цялата наука на прочутите ретори и ако кажа, че от нея няма никаква полза, ще излъжа. Тя някак си напомня на оратора кое къде да постави и накъде да насочи вниманието си, за да се отклонява колкото може по-малко от набелязаната цел.
|
|
[[146] Verum ego hanc vim intellego esse in praeceptis omnibus, non ut ea secuti oratores eloquentiae laudem sint adepti, sed, quae sua sponte homines eloquentes facerent. ea quosdam observasse atque collegisse; sic esse non eloquentiam ex artificio, sed artificium ex eloquentia natum; quod tamen, ut ante dixi, non eicio; est enim, etiam si minus necessarium ad bene dicendum, tamen ad cognoscendum non inliberale.
| |
146. Признавам, силата на правилата не е в това, че като ги следва, човек става велик оратор, а в това, че те са създадени от хора, наблюдавали и издигнали в норма поведението на по природа красноречиви люде; така не красноречието се ражда от изкуството, а изкуството - от красноречието. Но аз, както казах, не отричам реторическото изкуство - макар и не задължително за оратора, то все пак представлява едно полезно знание.
|
|
[[147] Et exercitatio quaedam suscipienda vobis est; quamquam vos quidem iam pridem estis in cursu: sed eis, qui ingrediuntur in stadium, quique ea, quae agenda sunt in foro tamquam in acie, possunt etiam nunc exercitatione quasi ludicra praediscere ac meditari."
| |
147. И вие, макар и не съвсем начинаещи, трябва да се заемете с някои упражнения; особено тези, които сега започват да се учат - те като на игра могат да се обучат и да се подготвят отнапред за големите битки на форума.
|
|
[[148] "Hanc ipsam" inquit Sulpicius "nosse volumus; ac tamen ista, quae abs te breviter de arte decursa sunt, audire cupimus, quamquam sunt nobis quoque non inaudita; verum illa mox; nunc de ipsa exercitatione quid sentias quaerimus."
| |
148. - Точно това ни интересува - казал Сулпиций. -
Искаме обаче да чуем и разсъжденията ти за ораторското изкуство, което бегло ни описа, макар че подобни разсъждения чуваме не за пръв път; но за това после. Сега кажи ни в какво се състоят тези упражнения?
|
|
[[XXXIII][149] "Equidem probo ista," Crassus inquit "quae vos facere soletis, ut, causa aliqua posita consimili causarum earum, quae in forum deferuntur, dicatis quam maxime ad veritatem accommodate; sed plerique in hoc vocem modo, neque eam scienter, et viris exercent suas et linguae celeritatem incitant verborumque frequentia delectantur; in quo fallit eos, quod audierunt, dicendo homines, ut dicant, efficere solere;
| |
XXXIII.149. - Аз одобрявам - започнал Крас - това, което вие правите - че поставяте някаква тема, подобна на тези, които се обсъждат на форума, и говорите по нея, както бихте го правили в действителност. Но повечето упражняват по този начин (при това неправилно) гласа и силите си, насърчават бързината на езика си и се любуват на собственото си многословие. Тук те грешат, понеже са чули, че говорейки много, хората се учат да говорят добре.
|
|
[[150] vere enim etiam illud dicitur, perverse dicere homines perverse dicendo facillime consequi. Quam ob rem in istis ipsis exercitationibus, etsi utile est etiam subito saepe dicere, tamen illud utilius, sumpto spatio ad cogitandum paratius atque accuratius dicere. Caput autem est, quod, ut vere dicam, minime facimus (est enim magni laboris, quem plerique fugimus), quam plurimum scribere. Stilus optimus et praestantissimus dicendi effector ac magister; neque iniuria; nam si subitam et fortuitam orationem commentatio et cogitatio facile vincit, hanc ipsam profecto adsidua ac diligens scriptura superabit.
| |
150. Но вярно е и това, че хората най-лесно се учат да говорят зле, когато говорят зле. Ето затова, макар тези упражнения в импровизирано говорене да са полезни, още по-полезно е да се говори след известно обмисляне тогава словото е по-подготвено и по-прецизно. А най-главното (казвам ви го откровено), което ние въобще не правим, защото изисква много труд, а от него бягаме, е да се пише колкото може повече. Перото28 е най-добрият и най-главен творец и учител на оратора и твърдя това не без основание: защото, ако подготвената и обмислена реч лесно надвива необмислената и случайната, то постоянните и усърдни занимания с писане ще надвият и нея самата.
|
|
[[151] Omnes enim, sive artis sunt loci sive ingeni cuiusdam ac prudentiae, qui modo insunt in ea re, de qua scribimus, anquirentibus nobis omnique acie ingeni contemplantibus ostendunt se et occurrunt; omnesque sententiae verbaque omnia, quae sunt cuiusque generis maxime inlustria, sub acumen stili subeant et succedant necesse est; tum ipsa conlocatio conformatioque verborum perficitur in scribendo, non poetico, sed quodam oratorio numero et modo.
| |
151. Когато пишем, всичко, заключено в нашата тема, което се открива с помощта на изкуство, на някаква дарба или знания, излиза наяве и се разкрива пред дирещия ни, напрегнат до крайност ум; и тогава няма как да не се навървят от само себе си под перото ни всички мисли и всички слова, които са най-подходящи за случая, и самото разположение и групиране на думите при писането съвършено се вместват в рамките на определен ритъм и хармония - не поетически, а, така да се каже, ораторски.
|
|
[[152] Haec sunt, quae clamores et admirationes in bonis oratoribus efficiunt; neque ea quisquam, nisi diu multumque scriptitarit, etiam si vehementissime se in his subitis dictionibus exercuerit, consequetur; et qui a scribendi consuetudine ad dicendum venit, hanc adfert facultatem, ut, etiam subito si dicat, tamen illa, quae dicantur, similia scriptorum esse videantur; atque etiam, si quando in dicendo scriptum attulerit aliquid, cum ab eo discesserit, reliqua similis oratio consequetur;
| |
152. Ето, така добрите оратори печелят аплодисменти и всеобщо възхищение. Но човек не може да постигне това, ако не се е занимавал достатъчно дълго с упражнения в писане, колкото и добър импровизатор да е. Докато този, който пристъпи към ораторското изкуство школуван в писмени упражнения, има това предимство, че дори да говори импровизирано, словото му е сякаш написано. Дори да е взел със себе си бележки само върху малка част от речта си, когато се отклони от тях, той сякаш продължава да следва писаното.
|
|
[[153] ut concitato navigio, cum remiges inhibuerunt, retinet tamen ipsa navis motum et cursum suum intermisso impetu pulsuque remorum, sic in oratione perpetua, cum scripta deficiunt, parem tamen obtinet oratio reliqua cursum scriptorum similitudine et vi concitata.
| |
153. Както вихрено понеслият се кораб дори след като гребците са прекратили работата си запазва своя курс без движението и тласъка на веслата, така и речта като цяло, когато вече не се опираме на написаното, запазва вярната посока.
|
|
[[XXXIV][154] In cotidianis autem commentationibus equidem mihi adulescentulus proponere solebam illam exercitationem maxime, qua C. Carbonem nostrum illum inimicum solitum esse uti sciebam, ut aut versibus propositis quam maxime gravibus aut oratione aliqua lecta ad eum finem, quem memoria possem comprehendere, eam rem ipsam, quam legissem, verbis aliis quam maxime possem lectis, pronuntiarem; sed post animadverti hoc esse in hoc viti, quod ea verba, quae maxime cuiusque rei propria quaeque essent ornatissima atque optima, occupasset aut Ennius, si ad eius versus me exercerem, aut Gracchus, si eius orationem mihi forte proposuissem: ita, si eisdem verbis uterer, nihil prodesse; si aliis, etiam obesse, cum minus idoneis uti consuescerem.
| |
XXXIV.154. В ежедневната си подготовка, когато бях млад, аз си поставях за задача да практикувам упражненията, с които знаех, че си служи моят противник, известният ви Гай Карбон. Вземах колкото може по-възвишени стихове или някаква прочетена реч и дотам, докъдето можех да запомня, ги произнасях с колкото може по-различни от авторовите думи. Но по-късно забелязах, че тази система крие известен недостатък: думите, най-подходящи за изобразяването на даден обект, най-красиви и най-добри, се оказваха използвани от Ений, ако се упражнявах с негови стихове, или от Гракх, ако си бях избрал негова реч. Така че ако си послужех със същите думи, полза нямаше, ако пък използвах други, имаше дори вреда, защото свиквах с по-неподходящите.
|
|
[[155] Postea mihi placuit, eoque sum usus adulescens, ut summorum oratorum Graecas orationes explicarem, quibus lectis hoc adsequebar, ut, cum ea, quae legeram Graece, Latine redderem, non solum optimis verbis uterer et tamen usitatis, sed etiam exprimerem quaedam verba imitando, quae nova nostris essent, dum modo essent idonea.
| |
155. След това реших друго и го практикувах на млади години - коментирах речите на големите гръцки оратори. Четейки ги, се стремях, когато превеждам от гръцки на латински, да си служа не само с най-добрите и освен това употребявани думи, но и да използвам по подобие на оригинала някои новоизковани, стига само да бяха на място.
|
|
[[156] Iam vocis et spiritus et totius corporis et ipsius linguae motus et exercitationes non tam artis indigent quam is laboris; quibus in rebus habenda est ratio diligenter, quos imitemur, quorum similes velimus esse. Intuendi nobis sunt non solum oratores, sed etiam actores, ne mala consuetudine ad aliquam deformitatem pravitatemque veniamus.
| |
156. Що се отнася до раздвижването и упражненията за гласа, дишането, цялото тяло и самия език, то тук е нужно не толкова изкуство, колкото труд. Във всичко това трябва да знаем на кого искаме да приличаме, трябва внимателно да преценяваме не само ораторите, а и актьорите, за да не би някой наш лош навик да се изроди в некрасив и порочен маниер на говорене.
|
|
[[157] Exercenda est etiam memoria ediscendis ad verbum quam plurimis et nostris scriptis et alienis; atque in ea exercitatione non sane mihi displicet adhibere, si consueris, etiam istam locorum simulacrorumque rationem, quae in arte traditur. Educenda deinde dictio est ex hae domestica exercitatione et umbratili medium in agmen, in pulverem, in clamorem, in castra atque in aciem forensem; subeundus visus hominum et periclitandae vires ingeni, et illa conimentatio inclusa in veritatis lucem proferenda est.
| |
157. Трябва да упражняваме и паметта чрез дословно заучаване на колкото може повече наши и чужди произведения. И при тези упражнения намирам за допустимо, ако така сме свикнали, да използваме дори традиционната школска мнемонична техника с пасажи - знаци. След това словото трябва да се изведе от тези уютни домашни занимания навън, сред тълпата, в прахоляка, сред глъчката, за да влезе в съдебния стан и бой: трябва да застанем пред очите на всички, да поставим на изпитание силата на своя талант и така грижливо подготвеният в уединение труд да бъде изложен на светлината.
|
|
[[158] Legendi etiam poetae, cognoscendae historiae, omnium bonarum artium doctores atque scriptores eligendi et pervolutandi et exercitationis causa laudandi, interpretandi, corrigendi, vituperandi [refellendi]; disputandumque de omni re in contrarias partis et, quicquid erit in quaque re, quod probabile videri possit, eliciendum [atque dicendum];
| |
158. Трябва освен това да се четат поетите, да се познава историята, да се разгръщат отново и препрочитат всички учени и писатели, творили в областта на благородните изкуства, да се упражняваме да ги хвалим, тълкуваме, поправяме, порицаваме, отхвърляме; трябва да се обсъжда всяка една кауза от противоположните гледни точки и от всяка гледна точка да се извличат и изказват най-благоприятните доводи:
|
|
[[159] perdiscendum ius civile, cognoscendae leges, percipienda omnis antiquitas, senatoria consuetudo, disciplina rei publicae, iura sociorum, foedera, pactiones, causa imperi cognoscenda est; libandus est etiam ex omni genere, urbanitatis facetiarum quidam lepos, quo tamquam sale perspergatur omnis oratio. Effudi vobis omnia quae sentiebam, quae fortasse, quemcumque patremfamilias adripuissetis ex aliquo circulo, eadem vobis percontantibus respondisset."
| |
159. Трябва да се изучи гражданското право, да се знаят законите, да се познават отлично древността, сенатската практика, държавното устройство, правото на съюзниците, договорите, съглашенията, същността на държавната власт. Освен това трябва да се възползваме от доброто си образование, за да почерпим от всеки възможен източник духовитост, която като зрънце сол да придава вкус на цялата ни реч.
Ето, споделих с вас мислите си - който и обикновен гражданин да бяхте попитали, където и да било, той би ви отговорил по същия начин.
|
|
[[XXXV][160] Haec cum Crassus dixisset, silentium est consecutum, sed quamquam satis eis, qui aderant, ad id, quod erat propositum, dictum videbatur, tamen sentiebant celerius esse multo quam ipsi vellent ab eo peroratum. Tum Scaevola "quid est, Cotta?" inquit "quid tacetis? Nihilne vobis in mentem venit, quod praeterea ab Crasso requiratis?"
| |
XXXV.160. Когато Крас свършил, настъпила тишина. Но макар казаното от него да удовлетворило очакванията на събеседниците му, все пак то оставило у тях чувството, че свършило много по-бързо, отколкото биха желали. Тогава се обадил Сцевола:
- Е, Кота? Защо мълчите? Не се ли сещате за други въпроси към Крас?
|
|
[[161] "Id me hercule" inquit "ipsum attendo: tantus enim cursus verborum fuit et sic evolavit oratio, ut eius vim et incitationem aspexerim, vestigia ingressumque vix viderim, et tamquam in aliquam locupletem ac refertam domum venerim, non explicata veste neque proposito argento neque tabulis et signis propalam conlocatis, sed his omnibus multis magnificisque rebus constructis ac reconditis; sic modo in oratione Crassi divitias atque ornamenta eius ingeni per quaedam involucra atque integumenta perspexi, sed ea contemplari cum cuperem, vix aspiciendi potestas fuit; itaque nec hoc possum dicere, me omnino ignorare, quid possideat, neque plane nosse atque vidisse."
| |
161. - Честна дума отвърнал Кота, - за това мисля в момента. Така се стрелнаха покрай нас думите му, така бързо отлетя неговата реч, че аз успях да почувствам нейната сила и устрем, но не можах да видя добре началото и хода й. Сякаш влязох в някакъв богат и пребогат дом, където обаче редките тъкани, среброто, картината и статуите, всички тези многобройни скъпи вещи бяха скупчени в един ъгъл и ревниво укрити от погледа на посетителя. Така преди малко успях да съзра богатството и красотата на Красовия талант като изпод плътно покривало, но когато поисках да ги разгледам, можах само да ги зърна. С една дума, не мога да кажа, че съвсем не познавам неговите възможности, нито пък да заявя, че съм ги опознал докрай.
|
|
[[162] "Quin tu igitur facis idem," inquit Scaevola" quod faceres, si in aliquam domum plenam ornamentorum villamve venisses? Si ea seposita, ut dicis, essent, tu, qui valde spectandi cupidus esses, non dubitares rogare dominum, ut proferri iuberet, praesertim si esset familiaris: similiter nunc petes a Crasso, ut illam copiam ornamentorum suorum, quam constructam uno in loco quasi per transennam praetereuntes strictim aspeximus, in lucem proferat et suo quidque in loco conlocet."
| |
162. - Че защо не постъпиш така, както ако влезеше в този разкошен дом или вила? - рекъл Сцевола. - Ако нещата, които страстно желаеш да видиш, са, както казваш, скрити, ти без колебание би помолил стопанина да нареди да ти ги покажат, особено ако ти е близък. Така и сега поискай от Крас да изнесе на бял свят и да подреди по местата им онези свои богатства, които ние зърнахме мимоходом отрупани и скрити сякаш зад решетка.
|
|
[[163] "Ego vero" inquit Cotta "a te peto, Scaevola: - me enim et hunc Sulpicium impedit pudor ab homine omnium gravissimo, qui genus huius modi disputationis semper contempserit, haec, quae isti forsitan puerorum elementa videantur, exquirere: - sed tu hanc nobis veniam, Scaevola, da, et perfice, ut Crassus haec, quae coartavit et peranguste refersit in oratione sua, dilatet nobis atque explicet."
| |
163. - Но аз моля теб, Сцевола - казал Кота - защото нас със Сулпиций ни възпира известен свян и не смеем да досаждаме с любопитството си на този тъй сериозен човек, особено като знаем неговото презрително отношение към подобен вид диспути, а при това нашите въпроси може би му се струват прости като А и Б и детински. Но ти бъди добър и измоли от Крас да разгърне и представи нашироко пред нас онова, което така плътно сби и натъпка в словото си.
|
|
[[164] "Ego me hercule" inquit Mucius "antea vestra magis hoc causa volebam, quam mea; neque enim tanto opere hanc a Crasso disputationem desiderabam, quanto opere eius in causis oratione delector; nunc vero, Crasse, mea quoque te iam causa rogo, ut, quoniam tantum habemus oti, quantum iam diu nobis non contigit, ne graveris exaedificare id opus, quod instituisti: formam enim totius negoti opinione meliorem maioremque video, quam vehementer probo."
| |
164. - Честна дума - отвърнал Сцевола, - преди желаех Крас да говори повече заради вас, отколкото заради мен самия, а желанието ми да го чуя в този спор не беше толкова голямо, колкото удоволствието да го слушам на форума. Но сега, Красе, те моля и аз: понеже разполагаме с достатъчно свободно време - нещо, което отдавна не ни се е случвало, - да доиздигнеш пред нас сградата, чиито основи постави. Предвиждам, че делото в завършения си вид и по величие, и по красота ще надхвърли очакванията ни, и напълно го подкрепям.
|
|
[[XXXVI][165] "Enimvero" inquit Crassus" mirari satis non queo etiam te haec, Scaevola, desiderare, quae neque ego ita teneo, uti ei, qui docent, neque sunt eius generis, ut, si optime tenerem, digna essent ista sapientia ac tuis auribus." "Ain tu?" inquit ille: "si de istis communibus et pervagatis vix huic aetati audiendum putas, etiamne illa neglegere possumus, quae tu oratori cognoscenda esse dixisti, de naturis hominum, de moribus, de rationibus eis, quibus hominum mentes et incitarentur et reprimerentur, de historia, de antiquitate, de administratione rei publicae, denique de nostro ipso iure civili? Hanc enim ego omnem scientiam et copiam rerum in tua prudentia sciebam inesse; in oratoris vero instrumento tam lautam supellectilem numquam videram."
| |
XXXVI.165. - Наистина - рекъл Крас - не мога да се начудя, че и ти, Сцевола, желаеш да чуеш от мен неща, в които не съм вещ, както професионалните ретори, а дори и да ги познавах отлично, не са от такова естество, че да заслужават вниманието ти при твоята мъдрост и тънкия ти усет към словото.
- Така ли мислиш? - отвърнал Сцевола. - Ако според теб общоизвестните и популярни неща представляват съвсем слаб интерес за един човек на моята възраст, то можем ли все пак да пренебрегнем другото, което според теб ораторът трябва да познава - човешките типове, нравите, начините, по които се разпалват и обуздават страстите, историята, древността, държавната уредба, най-после моето гражданско право29? Аз знаех, че учеността ти обхваща цялото това обилие от знания, но не подозирах, че един оратор може да разполага с такова богато снаряжение.
|
|
[[166] "Potes igitur, "inquit Crassus" ut alia omittam innumerabilia et immensa et ad ipsum tuum ius civile veniam, oratores putare eos, quos multas horas exspectavit, cum in campum properaret, et ridens et stomachans P. Scaevola, cum Hypsaeus maxima voce? plurimis verbis a M. Crasso praetore contenderet, ut ei, quem defendebat, causa cadere liceret, Cn. autem Octavius, homo consularis, non minus longa oratione recusaret, ne adversarius causa caderet ac ne is, pro quo ipse diceret, turpi tutelae iudicio atque omni molestia stultitia adversarii liberaretur?"
| |
166. - И тъй - казал Крас - да пропуснем останалите неизброими и неизчерпаеми неща и да минем направо към твоето гражданско право. Можеш ли да смяташ за оратори онези дърдорковци, които Сцевола30 с насмешка и досада изчакваше цели часове да свършат, макар че бързаше за Марсово поле? Тогава Хипсей, крещейки с все сила пред претора Марк Крас и обсипвайки го с пороища от думи, правеше всичко възможно неговият клиент да загуби делото, а Гней Октавий, един бивш консул, със същата многословност се бореше противникът му да не загуби делото и довереникът му да не бъде освободен благодарение на Хипсеевата глупост от един позорен и обременителен процес.
|
|
[[167] "Ego vero istos," inquit -"memini enim mihi narrare Mucium - non modo oratoris nomine sed ne foro quidem dignos vix putarim." "Atqui non defuit illis patronis" inquit Crassus "eloquentia neque dicendi ratio aut copia, sed iuris civilis scientia: quod alter plus lege agendo petebat, quam quantum lex in XII tabulis permiserat, quod cum impetrasset, causa caderet; alter iniquum putabat plus secum agi, quam quod erat in actione; neque intellegebat, si ita esset actum, litem adversarium perditurum.
| |
167. - Тези същите - отвърнал Сцевола, - за които, както си спомням, ми е разказвал Муций, аз смятам недостойни не само да се наричат оратори, но дори и да се мяркат на форума.
- А на тях не им липсваше нито красноречие, нито теоретическа подготовка или словообилие, а знания по гражданско право. Единият предявяваше иск за повече от това, което разрешават ХII-те таблици, и постигайки желаното, би загубил делото. Другият пък смяташе, че е несправедливо да искат от него повече от разрешеното, като не разбираше, че ако искът на противника му бъде приет, последният щеше да загуби.
|
|
[[XXXVII][168] Quid? In his paucis diebus nonne nobis in tribunali Q. Pompei praetoris urbani familiaris nostri sedentibus homo ex numero disertorum postulabat, ut illi, unde peteretur, vetus atque usitata exceptio daretur CVIVS PECVNIAE DIES FVISSET? Quod petitoris causa comparatum esse non intellegebat, ut, si ille infitiator probasset iudici ante petitam esse pecuniam, quam esset coepta deberi, petitor rursus cum peteret, ne exceptione excluderetur, QVOD EA RES IN IVDICIVM ANTE VENISSET.
| |
XXXVII.168. Да ви давам ли още примери? Тези дни, докато заседавах като помощник на градския претор31, моя приятел Квинт Помпей, не поиска ли един от тези сладкодумци, защитавайки интересите на своя клиент - ответник, в иска да бъде включена старинната ексцепция31 "за сумата, чийто платежен срок е изтекъл"? Той не разбираше, че тя е в полза на ищеца, защото, ако ответникът докажеше на съдията, че дългът се иска от него преди уговорения срок, то ищецът би имал право да предяви втори иск, който не би могъл да бъде отхвърлен чрез ексцепцията "по този въпрос съдът вече се е произнесъл".
|
|
[[169] Quid ergo hoc fieri turpius aut dici potest, quam eum, qui hanc personam susceperit, ut amicorum controversias causasque tueatur, laborantibus succurrat, aegris medeatur, adflictos excitet, hunc in minimis tenuissimisque rebus ita labi, ut aliis miserandus, aliis inridendus esse videatur?
| |
169. И наистина какво позорно дело и каква позорна слава - този, който се перчи, че уж защитава интересите на своите приятели при спорове и дела, помага на изпадналите в нужда, лекува болните, повдига духа на пострадалите, тъкмо той заради едни толкова дребни и незначителни неща да извиква у едни съжаление, а у други - присмех?
|
|
[[170] Equidem propinquum nostrum P. Crassum [illum Divitem] cum multis aliis rebus elegantem hominem et ornatum tum praecipue in hoc efferendum et laudandum puto, quod, cum P. Scaevolae frater esset, solitus est ei persaepe dicere neque illum in iure civili satis [illi arti] facere posse, nisi dicendi copiam adsumpsisset - quod quidem hic, qui mecum consul fuit, filius eius est consecutus - neque se ante causas amicorum tractare atque agere coepisse, quam ius civile didicisset.
| |
170. Знаете моя роднина Публий Крас Дивит - той е един много изискан, забележителен човек, но според мен най-голяма похвала заслужава заради съветите си към своя брат Публий Сцевола32. Често му казваше, че не може да стане добър юрист, ако не владее изкуството на красноречието - това напътствие следваше и синът му, който бе мой колега консул, - и че той самият никога не се е заемал с дела на свои приятели, преди да изучи гражданското право.
|
|
[[171] Quid vero ille [M.] Cato? Nonne et eloquentia tanta fuit, quantam illa tempora atque illa aetas in hac civitate ferre maximam potuit, et iuris civilis omnium peritissimus? Verecundius hac de re iam dudum loquor, quod adest vir in dicendo summus, quem ego unum oratorem maxime admiror; sed tamen idem hoc semper ius civile contempsit.
| |
171. Ами прочутият Марк Катон? Не беше ли той не само най-големият оратор за времето и епохата си, когото бе създала нашата държава, но и най-добрият специалист по гражданско право? Оттук нататък аз вече чувствам известна боязън, защото има един изключително красноречив човек, един оратор, от когото дълбоко се възхищавам, който обаче винаги е презирал юриспруденцията.
|
|
[[172] Verum, quoniam sententiae atque opinionis meae voluistis esse participes, nihil occultabo et, quoad potero, vobis exponam, quid de quaque re sentiam.[XXXVIII] Antoni incredibilis quaedam et prope singularis et divina vis ingeni videtur, etiam si hac scientia iuris nudata sit, posse se facile ceteris armis prudentiae tueri atque defendere; quam ob rem hic nobis sit exceptus; ceteros vero non dubitabo primum inertiae condemnare sententia mea, post etiam impudentiae;
| |
172. Но тъй като поискахте да чуете моите собствени чувства и мисли, ще бъда откровен и доколкото мога, ще ви изложа мнението си по всеки въпрос. XXXVIII. Изглежда, невероятният, едва ли не единствен, божествен талант на Антоний, дори лишен от защитата на юридически познания, може лесно да се брани и напада, въоръжен със знанията си в други области. Затова нека го приемем за изключение. Но всички други, които пренебрегват познаването на юридическата наука, аз без колебание ще осъдя първо като мързеливци, а после и като безсрамници.
|
|
[[173] nam volitare in foro, haerere in iure ac praetorum tribunalibus, iudicia privata magnarum rerum obire, in quibus saepe non de facto, sed de aequitate ac iure certetur, iactare se in causis centumviralibus, in quibus usucapionum, tutelarum, gentilitatum, agnationum, adluvionum, circumluvionum, nexorum, mancipiorum, parietum, luminum, stillicidiorum, testamentorum ruptorum aut ratorum, ceterarumque rerum innumerabilium iura versentur, cum omnino, quid suum, quid alienum, qua re denique civis aut peregrinus, servus aut liber quispiam sit, ignoret, insignis est impudentiae.
| |
173. Защото да се мотаеш из форума, да висиш в съда и на преторските заседания, да се нагърбваш със съдебни разследвания, засягащи важни неща, които често се свеждат не до конкретния факт, а до общи въпроси на правото, да се перчиш в дела, решавани от центумвирите33, където става дума за придобиване по давност, попечителство, родова принадлежност, фамилно родство, права над добавените към имота наносни земи, над образували се наоколо наносни острови, за формални договори за заем, прехвърляне правото на собственост, общи стени, строежи, възпиращи светлината, за капчуци33, за действителни и недействителни завещания и безброй други неща, когато не ти е съвсем ясно кое е твое и кое - чуждо, по какви признаци хората се делят на римски граждани и чужденци, на роби и свободни - това показва, че си долен безсрамник.
|
|
[[174] Illa vero deridenda adrogantia est, in minoribus navigiis rudem esse se confiteri, quinqueremis autem aut etiam maiores gubernare didicisse. Tu mihi cum in circulo decipiare adversari stipulatiuncula et cum obsignes tabellas clientis tui, quibus in tabellis id sit scriptum, quo ille capiatur, ego tibi ullam causam maiorem committendam putem? Citius hercule is, qui duorum scalmorum naviculam in portu everterit, in Euxino ponto Argonautarum navem gubernarit.
| |
174. Смешна е наглостта на тези, които твърдят, че могат да управляват кораб с пет реда гребци, че и по-голям, а в същото време признават, че не могат да се оправят с една малка лодка. Ти, обкръжен от толкова малко хора, ми се оставяш да те заблуди една нищо и никаква уговорка на противната страна и подпечатваш документ, който ощетява клиента ти, и аз ще ти се доверя за някакво сериозно дело? По-скоро, честна дума, един некадърен лодкар, който и в пристанището преобръща коритото си, ще управлява кораба на аргонавтите34 в Евксинския понт!
|
|
[[175] Quid? Si ne parvae quidem causae sunt, sed saepe maximae, in quibus certatur de iure civili, quod tandem os est eius patroni, qui ad eas causas sine ulla scientia iuris audet accedere? Quae potuit igitur esse causa maior, quam illius militis? De cuius morte cum domum falsus ab exercitu nuntius venisset et pater eius re credita testamentum mutasset et, quem ei visum esset, fecisset heredem essetque ipse mortuus, res delata est ad centumviros, cum miles domum revenisset egissetque lege in hereditatem paternam testamento exheres filius. [Nempe] in ea causa quaesitum est de iure civili, possetne paternorum bonorum exheres esse filius, quem pater testamento neque heredem neque exheredem scripsisset nominatim.
| |
175. Какво още? Щом делата по гражданско право не само че не са дребни, но често са и твърде важни, то що за безочие тогава от страна на защитника, който се заема с тях без необходимите юридически познания? Какво по-важно дело може да има от онова на войника, когото по погрешка обявили за загинал? Изпратили известие у тях, баща му повярвал и променил завещанието си, като посочил за наследник някого по свое усмотрение, после самият той починал. Делото било отнесено до центумвирите, понеже войникът се върнал вкъщи и в съгласие със закона изявил претенции за бащиното си наследство като обезнаследен по завещание син. Действително това е едно гражданско-правно дело - може ли синът да бъде лишен от бащиния си имот, ако баща му не го е упоменал в завещанието си нито като наследник, нито като обезнаследен?
|
|
[[XXXIX][176] Quid? Qua de re inter Marcellos et Claudios patricios centumviri iudicarunt, cum Marcelli ab liberti filio stirpe, Claudii patricii eiusdem hominis hereditatem gente ad se redisse dicerent, nonne in ea causa fuit oratoribus de toto stirpis et gentilitatis iure dicendum?
| |
XXXIX.176. Ами спорът между Марцеловци и патрициите Клавдиевци35, с който се занимаваха центумвирите? Те имаха претенции за наследството на един и същи човек, сина на един освободен роб: Марцеловци твърдяха, че с него ги свързвало семейно, а Клавдиевци - родово родство. Нима тук не трябваше да се разгледа цялото семейно и родово право?
|
|
[[177] Quid? Quod item in centumvirali iudicio certatum esse accepimus, cum Romam in exsilium venisset, cui Romae exsulare ius esset, si se ad aliquem quasi patronum applicavisset, intestatoque esset mortuus, nonne in ea causa ius applicationis obscurum sane et ignotum patefactum in iudicio atque inlustratum est a patrono?
| |
177. Какво още? Това, за което, както разбрах, се е спорило и на заседание на центумвирите: някой си идва в Рим в изгнание, където се ползва от изгнаническо право36 - да си избере покровител, а после умира, без да е оставил завещание. Та нали тогава защитникът разясни и изтълкува в съда правото на патрона да наследява своя клиент, нещо смътно и недобре познато?
|
|
[[178] Quid? Nuper, cum ego C. Sergi Oratae contra hunc nostrum Antonium iudicio privato causam defenderem, nonne omnis nostra in iure versata defensio est? Cum enim M. Marius Gratidianus aedis Oratae vendidisset neque servire quandam earum aedium partem in mancipi lege dixisset, defendebamus, quicquid fuisset incommodi in mancipio, id si venditor scisset neque declarasset, praestare debere.
| |
178. Друг пример: наскоро защитавах Гай Сергий Ората в едно частно дело, а мой противник беше гостът ми тук Антоний. Не беше ли цялата моя защита основана на правото? Марк Марий Гратидиан продал на Ората сграда, без да му съобщи според правилата на покупката, че запазва право на ползване върху една част от нея. Моята защита твърдеше, че продавачът е отговорен за всички неизгодни страни на сделката, които е знаел, но не е декларирал.
|
|
[[179] Quo quidem in genere familiaris noster M. Buculeius, homo neque meo iudicio stultus et suo valde sapiens et ab iuris studio non abhorrens, simili <in re> quodam modo nuper erravit: nam cum aedis L. Fufio venderet, in mancipio lumina, uti tum essent, ita recepit; Fufius autem, simul atque aedificari coeptum est in quadam parte urbis, quae modo ex illis aedibus conspici posset, egit statim cum Buculeio, quod, cuicumque particulae caeli officeretur, quamvis esset procul, mutari lumina putabat.
| |
179. При подобна сделка сбърка наскоро и моят приятел Марк Букулей, човек според мен не глупав, който си знае интересите и познава горе-долу гражданското право. Продавайки сграда на Луций Фуфий, той му гарантирал, че осветлението от прозорците няма да се промени. Но бил започнат строеж на място, което едва се забелязвало от тази сграда, и Фуфий веднага се заял с Букулей, защото според него закриването и на най-малката, и на най-далечната частица от небето вече променяло осветлението.
|
|
[[180] Quid vero? Clarissima M'. Curi causa Marcique Coponi nuper apud centumviros quo concursu hominum, qua exspectatione defensa est? Cum Q. Scaevola, aequalis et conlega meus, Homo omnium et disciplina iuris civilis eruditissimus et ingenio prudentiaque acutissimus et oratione maxime limatus atque subtilis atque, ut ego soleo dicere, iuris peritorum eloquentissimus, eloquentium iuris peritissimus, ex scripto testamentorum iura defenderet negaretque, nisi postumus et natus et, ante quam in suam tutelam veniret, mortuus esset, heredem eum esse posse, qui esset secundum postumum et natum et mortuum heres institutus; ego autem defenderem eum hac tum mente fuisse, qui testamentum fecisset, ut, si filius non esset, qui in suam tutelam veniret, M'. Curius esset heres, num destitit uterque nostrum in ea causa in auctoritatibus, in exemplis, in testamentorum formulis, hoc est, in medio iure civili versari?
| |
180. Да ви говоря ли още? С какъв интерес се очакваше онова знаменито дело на Маний Курий и Марк Копоний37, разглеждано наскоро от центумвирите! Моят връстник и колега Квинт Сцевола37, най-вещ от всички в гражданското право, с изключително подвижен темперамент и ум, с изискано и точно слово и, както често казвам, най-добър оратор сред юристите и най-опитен юрист сред ораторите, опирайки се на буквата на закона, защитаваше завещанието, защото определеният за наследник след сина, който се роди след смъртта и бащата и умре, преди да е навършил пълнолетие, има права над наследството само тогава, когато такъв син действително се роди и умре преди пълнолетието си; а аз поддържах, че съставяйки завещанието си, наследодателят е имал предвид следното: ако няма пълнолетен син, негов наследник да бъде Маний Курий. Нима в този процес не прибягвахме и двамата непрекъснато до авторитети, до прецеденти, до завещателните формули - все основни неща в правото?
|
|
[[XL][181] Omitto iam plura exempla causarum amplissimarum, quae sunt innumerabilia: capitis nostri saepe potest accidere ut causae versentur in iure. Etenim si C. Mancinum, nobilissimum atque optimum virum atque consularem, cum eum propter invidiam Numantini foederis pater patratus ex s. c. Numantinis dedidisset eumque illi non recepissent posteaque Mancinus domum revenisset neque in senatum introire dubitasset, P. Rutilius, M. filius, tribunus plebis, iussit educi, quod eum civem negaret esse, quia memoria sic esset proditum, quem pater suus aut populus vendidisset aut pater patratus dedidisset, ei nullum esse postliminium,
| |
ХL.181. Не споменавам тук ред примери за най-големи процеси - те са безброй. Често може да се случи в съда да се разглеждат гражданските ни права. Ето например Гай Манцин, благороден и достоен мъж, бивш консул, сключил с нумантинците неизгоден за държавата договор38, и сенатът, разгневен, решил той да им бъде предаден от главния жрец - фециал38, но онези не го приели. Манцин се върнал в Рим и най-спокойно влязъл в сената, но тогава Публий Рутилий, син на Марк, народен трибун, заповядал да го изгонят оттам, понеже по древен обичай онзи, когото баща му или римският народ бил продал или пък главният жрец - фециал бил предал на врага, губел право да се върне в родината заедно с всичките си граждански права38.
|
|
[[182] quam possumus reperire ex omnibus rebus civilibus causam contentionemque maiorem quam de ordine, de civitate, de libertate, de capite hominis consularis, praesertim cum haec non in crimine aliquo, quod ille posset infitiari, sed in civili iure consisteret? Similique in genere, inferiore ordine, si quis apud nos servisset ex populo foederato seseque liberasset et postea domum revenisset, quaesitum est apud maiores nostros, num is ad suos postliminio redisset et amisisset hanc civitatem.
| |
182. Какъв по-важен въпрос, какъв по-голям спор от този за съсловието, за гражданството, за свободата, за гражданските права, особено на един бивш консул, още повече, че тук се касае не за някакво престъпление, което той би могъл да отрече, а за проблем от гражданското право? Друг проблем, но за хора от по-низше съсловие: ако някой от съюзническа държава е бил роб у нас, а после се е освободил и се е върнал в родината си, то нашите предци са се питали дали губи тукашното си гражданство, а се възстановяват гражданските му права там?
|
|
[[183] Quid? De libertate, quo iudicium gravius esse nullum potest, nonne ex iure civili potest esse contentio, cum quaeritur, is, qui domini voluntate census sit, continuone, an, ubi lustrum sit conditum, liber sit? Quid? Quod usu memoria patrum venit, ut paterfamilias, qui ex Hispania Romam venisset, cum uxorem praegnantem in provincia reliquisset, Romae alteram duxisset neque nuntium priori remisisset, mortuusque esset intestato et ex utraque filius natus esset, mediocrisne res in contentionem adducta est, cum quaereretur de duobus civium capitibus et de puero, qui ex posteriore natus erat, et de eius matre, quae, si iudicaretur certis quibusdam verbis, non novis nuptiis fieri cum superiore divortium, in concubinae locum duceretur?
| |
183. Ето, нима въпросите за най-важното нещо - свободата - могат да бъдат решени без помощта на гражданското право? Още един проблем: ако някой роб е преминал по волята на своя господар през определяне на ценз, то дали той е свободен веднага или едва след извършването на очистителното жертвоприношение39? Ами какво ще кажете за този стар казус, който сега ми дойде наум: един баща на семейство дошъл от Испания в Рим, оставяйки в провинцията бременната си съпруга. Тук се оженил за друга и не съобщил на първата, а после умрял, без да остави завещание, като имал и от двете си жени синове. Малко ли е това? Тук става въпрос за правата на двама граждани - на момчето, родено от втората жена, и на майка му. Последната, ако не се отсъди с определена формула, че новият брак отменя стария, ще се счита за конкубина.
|
|
[[184] Haec igitur et horum similia iura suae civitatis ignorantem erectum et celsum, alacri et prompto ore atque vultu, huc atque illuc intuentem vagari cum magna caterva toto foro, praesidium clientibus atque opem amicis et prope cunctis civibus lucem ingeni et consili sui porrigentem atque tendentem, nonne in primis flagitiosum putandum est?
| |
184. И тъй невежият в тези и други подобни закони на своята държава, който обаче е вирнал надменно глава и, бързорек и хлевоуст, шари из целия форум, въртейки насам-натам очи, обкръжен от цяла тълпа, като предлага на клиентите си защита, на приятелите си - помощ и едва ли не на всички граждани - "светлината" на своя ум и своите знания, - съгласете се, не е ли той един отявлен негодник?
|
|
[[XLI][185] Et quoniam de impudentia dixi, castigemus etiam segnitatem hominum atque inertiam; nam si esset ista cognitio iuris magna atque difficilis, tamen utilitatis magnitudo deberet homines ad suscipiendum discendi laborem impellere: sed, o di immortales, non dicerem hoc, audiente Scaevola, nisi ipse dicere soleret nullius artis sibi faciliorem cognitionem videri.
| |
ХLI.185. И понеже стана дума за безсрамието, нека сега порицаем човешката леност и бездействието. Защото дори изучаването на правото да беше голямо и трудно дело, все пак огромната полза от него би трябвало да подтикне хората към овладяването му. Но според Сцевола - кълна се в безсмъртните богове, не бих го казал в негово присъствие, ако той самият не повтаряше това често - по-лесна наука няма!
|
|
[[186] Quod quidem certis de causis a plerisque aliter existimatur: primum, quia veteres illi, qui huic scientiae praefuerunt, obtinendae atque augendae potentiae suae causa pervulgari artem suam noluerunt; deinde, postea quam est editum, expositis a Cn. Flavio primum actionibus, nulli fuerunt, qui illa artificiose digesta generatim componerent; nihil est enim, quod ad artem redigi possit, nisi ille prius, qui illa tenet, quorum artem instituere vult, habet illam scientiam, ut ex eis rebus, quarum ars nondum sit, artem efficere possit.
| |
186. Повечето хора обаче са на друго мнение и за това има причини: първо, древните юристи, които държали в свои ръце знанията в тази област, не искали да ги популяризират, за да запазят и увеличат своето собствено влияние. После, когато тези знания вече видели бял свят и Гней Флавий40 изложил исковите формули, не се намерил никой, който да подреди тези неща и да ги систематизира по род. Не може да се създава наука, ако познавачът на предмета, който иска да превърне в наука, не знае как от нещата, които още не са наука, да направи наука.
|
|
[[187] Hoc video, dum breviter voluerim dicere, dictum a me esse paulo obscurius; sed experiar et dicam, si potero, planius.[XLII] Omnia fere, quae sunt conclusa nunc artibus, dispersa et dissipata quondam fuerunt; ut in musicis numeri et voces et modi; in geometria lineamenta, formae, intervalla, magnitudines; in astrologia caeli conversio, ortus, obitus motusque siderum; in grammaticis poetarum pertractatio, historiarum cognitio, verborum interpretatio, pronuntiandi quidam sonus; in hac denique ipsa ratione dicendi excogitare, ornare, disponere, meminisse, agere, ignota quondam omnibus et diffusa late videbantur.
| |
187. Виждам, че в старанието си да бъда кратък се изразих малко неясно, но ще опитам, ако мога, да ви го обясня. ХLII. Почти всички неща, сбрани днес в науки, са били разпръснати и разпилени. Така в музиката са влизали размерите, звуците и мелодиите; в геометрията - линиите, формите, разстоянията, величините; в астрологията - въртенето на небето, изгревът, залезът и движението на звездите; в граматиката - тълкуването на поетите, познаването на историята, обясняването на думите, донякъде звуковата страна на речта, а в теорията на красноречието - обмислянето, украсяването, разполагането, запомнянето и произнасянето на речта, които някога изглеждали на всички отделни и твърде широки понятия.
|
|
[[188] Adhibita est igitur ars quaedam extrinsecus ex alio genere quodam, quod sibi totum philosophi adsumunt, quae rem dissolutam divulsamque conglutinaret et ratione quadam constringeret. Sit ergo in iure civili finis hic: legitimae atque usitatae in rebus causisque civium aequabilitatis conservatio.
| |
188. Тогава е било приложено едно външно, взето от другаде изкуство, което философите считат за изцяло тяхно, за да обедини то разпръснатите и откъснати една от друга части и да ги свърже в някаква система. И тъй целта на гражданското право е следната: спазване на законите и обичаите в живота на гражданите и при съдебните дела.
|
|
[[189] Tum sunt notanda genera et ad certum numerum paucitatemque revocanda. Genus autem id est, quod sui similis communione quadam, specie autem differentis, duas aut pluris complectitur partis; partes autem sunt, quae generibus eis, ex quibus manant, subiciuntur; omniaque, quae sunt vel generum vel partium nomina, definitionibus, quam vim habeant, est exprimendum; est enim definitio rerum earum, quae sunt eius rei propriae, quam definire volumus, brevis et circumscripta quaedam explicatio.
| |
189. Сега трябва да кажем що е род, да уточним броя на родовете и да ги направим колкото може по-малко. Род е това, което обединява две или повече различни по вид, подобни помежду си части. А частите са подчинени на родовете, от които произтичат. Свойствата на всеки род и всяка част трябва да се изрази чрез дефиниция. А дефиницията е едно кратко и изчерпателно обяснение на свойствата, характерни за дефинирания обект.
|
|
[[190] Hisce ego rebus exempla adiungerem, nisi apud quos haec haberetur oratio cernerem; nunc complectar, quod proposui, brevi: si enim aut mihi facere licuerit, quod iam diu cogito, aut alius quispiam aut me impedito occuparit aut mortuo effecerit, ut primum omne ius civile in genera digerat, quae perpauca sunt, deinde eorum generum quasi quaedam membra dispertiat, tum propriam cuiusque vim definitione declaret, perfectam artem iuris civilis habebitis, magis magnam atque uberem quam difficilem et obscuram.
| |
190. Бих дал и примери, ако не познавах аудиторията си. Сега ще обобщя накратко това, което казах. Не знам дали сам ще успея да осъществя своето отдавнашно намерение, или ще го стори някой друг, ако аз не намеря време или пък смъртта осуети плановете ми, но ако цялото гражданско право се раздели на родове, при това съвсем малко, после всеки род - на видове, като на части, и се дадат съответните точни дефиниции на всеки род и вид, то вие ще получите една съвършена гражданско правна теория, по-скоро обширна и подробна, отколкото трудна и неясна.
|
|
[[191] Atque interea tamen, dum haec, quae dispersa sunt, coguntur, vel passim licet carpentem et conligentem undique repleri iusta iuris civilis scientia. [XLIII] Nonne videtis equitem Romanum, hominem acutissimo omnium ingenio, sed minime ceteris artibus eruditum, C. Aculeonem, qui mecum vivit semperque vixit, ita tenere ius civile, ut ei, cum ab hoc discesseritis, nemo de eis, qui peritissimi sunt, anteponatur?
| |
191. Но и сега, преди разпръснатите знания да са обединени, човек може да се преизпълни с юридически познания мимоходом, късайки и сбирайки оттук-оттам. ХLIII. Не виждате ли как римският конник Гай Акулеон, с когото живея открай време, човек, надарен с най-тънък ум, но необразован в другите изкуства, владее гражданското право? Като изключим Сцевола, той превъзхожда всички опитни юристи.
|
|
[[192] Omnia sunt enim posita ante oculos, conlocata in usu cotidiano, in congressione hominum atque in foro; neque ita multis litteris aut voluminibus magnis continentur; eadem enim elata sunt primum a pluribus, deinde paucis verbis commutatis etiam ab eisdem scriptoribus scripta sunt saepius.
| |
192. Защото в правото всичко е пред очите ни, свързано е с всекидневието ни, с човешките отношения, с форума, а не е скрито в многословни писания и дълги свитъци. Най-напред едни и същи неща са били писани от мнозина, а после много често същите автори са повтаряли собствените си писания, променяйки тук-там някои думи.
|
|
[[193] Accedit vero, quo facilius percipi cognoscique ius civile possit, quod minime plerique arbitrantur, mira quaedam in cognoscendo suavitas et delectatio; nam, sive quem haec Aeliana studia delectant, plurima est et in omni iure civili et in pontificum libris et in XII tabulis antiquitatis effigies, quod et verborum vetustas prisca cognoscitur et actionum genera quaedam maiorum consuetudinem vitamque declarant; sive quem civilis scientia, quam Scaevola non putat oratoris esse propriam, sed cuiusdam ex alio genere prudentiae, totam hanc descriptis omnibus civitatis utilitatibus ac partibus XII tabulis contineri videbit: sive quem ista praepotens et gloriosa philosophia delectat, - dicam audacius - hosce habet fontis omnium disputationum suarum, qui iure civili et legibus continentur:
| |
193. Има и друго, заради което правото лесно може да се схване и научи, и то на мнозина изглежда невероятно - заниманията с него доставят огромна наслада и удоволствие. Този, който се интересува от Елиевата наука41, ще намери в гражданското право, в книгите на понтифиците41, в ХП-те таблици една пълна картина на древността, тъй като чрез тях се опознава старинната реч, а някои искове ни разкриват обичаите и живота на предците. Запаленият по науката за държавата, която според Сцевола не е свързана с красноречието, а съществува отделно от него, ще я открие цялата в ХII-те таблици заедно със сведенията за всичко, което е от полза за държавата и за нейната структура. Този пък, когото влече всемогъщата и славна философия (тук ще си позволя известна дързост), ще види, че първоначалата на всичките му разсъждения се съдържат в гражданското право и в законите.
|
|
[[194] ex his enim et dignitatem maxime expetendam videmus, cum vera virtus atque honestus labor honoribus, praemiis, splendore decoratur, vitia autem hominum atque fraudes damnis, ignominiis, vinclis, verberibus, exsiliis, morte multantur; et docemur non infinitis concertationumque plenis disputationibus, sed auctoritate nutuque legum domitas habere libidines, coercere omnis cupiditates, nostra tueri, ab alienis mentis, oculos, manus abstinere.
| |
194. От тях можем да научим, че трябва да се стремим към достоен живот, тъй като добродетелта и честният труд се възнаграждават с почести, награди и слава, а пороците и измамата се наказват с глоби, позор, окови, тояги, изгнание, смърт. И се учим не чрез безкрайни и разгорещени обсъждания, а чрез властната непреклонност на закона, да укротяваме страстите, да обуздаваме желанията си, да пазим своето, да държим мислите, очите, ръцете си далеч от чуждото.
|
|
[[XLIV][195] Fremant omnes licet, dicam quod sentio: bibliothecas me hercule omnium philosophorum unus mihi videtur XII tabularum libellus, si quis legum fontis et capita viderit, et auctoritatis pondere et utilitatis ubertate superare.
| |
ХLIV.195. Ако ще всички да викнат срещу мен, аз ще кажа какво мисля: кълна се, според мен книжката с ХII-те таблици- първоизвор и основа на нашите закони - със своя авторитет и полезността си е по-ценна от библиотеките на всички философи.
|
|
[[196] Ac si nos, id quod maxime debet, nostra patria delectat, cuius rei tanta est vis ac tanta natura, ut Ithacam illam in asperrimis saxulis tamquam nidulum adfixam sapientissimus vir immortalitati anteponeret, quo amore tandem inflammati esse debemus in eius modi patriam, quae una in omnibus terris domus est virtutis, imperi, dignitatis? Cuius primum nobis mens, mos, disciplina nota esse debet, vel quia est patria parens omnium nostrum, vel quia tanta sapientia fuisse in iure constituendo putanda est quanta fuit in his tantis opibus imperi comparandis.
| |
196. И ако ние, както ни повелява дългът, обичаме отечеството си, а естествената сила на тази любов е тъй голяма, че заради нея най-мъдрият сред хората предпочел своята И така, кацнала като птиче гнездо върху недостъпни чукари, пред безсмъртието, то колко по-силно трябва да гори тя у нас, чадата на една родина, която едничка на земята е твърдина на доблестта, държавността, достойнството? Затова първо трябва да познаваме нейния дух, обичаите и порядките в нея - било защото отечеството е наша обща майка, било защото можем да смятаме, че в учредяването на неговите закони е вложена същата мъдрост, каквато и в създаването на една тъй могъща държава.
|
|
[[197] Percipietis etiam illam ex cognitione iuris laetitiam et voluptatem, quod, quantum praestiterint nostri maiores prudentia ceteris gentibus, tum facillime intellegetis, si cum illorum Lycurgo et Dracone et Solone nostras leges conferre volueritis; incredibile est enim, quam sit omne ius civile praeter hoc nostrum inconditum ac paene ridiculum; de quo multa soleo in sermonibus cotidianis dicere, cum hominum nostrorum prudentiam ceteris omnibus et maxime Graecis antepono. His ego de causis dixeram, Scaevola, eis, qui perfecti oratores esse vellent, iuris civilis esse cognitionem necessariam.
| |
197. Опознавайки правото, вие ще изпитате и друга наслада: ще разберете колко предците ни са били надминали по мъдрост другите народи, ако сравните нашите закони с техните; създадени от Ликург, Дракон и Солон. Цялото гражданско право, като изключим нашето, е невероятно недодялано и едва ли не смешно и аз често отварям дума за това в нашата беседа, като поставям мъдростта на сънародниците ни по-горе от тази на всички останали и най-вече на гърците. Ето затова, Сцевола, казах, че желаещите да станат съвършени оратори трябва задължително да познават гражданското право.
|
[[XLV][198] Iam vero ipsa per sese quantum adferat eis, qui ei praesunt, honoris, gratiae, dignitatis, quis ignorat? Itaque, ut apud Graecos infimi homines mercedula adducti ministros se praebent in iudiciis oratoribus, ei, qui apud illos pragmatikoi vocantur, sic in nostra civitate contra amplissimus quisque et clarissimus vir, ut ille, qui propter hanc iuris civilis scientiam sic appellatus a summo poeta est:
egregie cordatus homo, catus Aelius Sextus,
multique praeterea, qui, cum ingenio sibi auctore dignitatem peperissent, perfecerunt ut in respondendo iure auctoritate plus etiam quam ipso ingenio valerent.
| |
ХLV.198. Та кой не знае колко почести, влияние, достойнство носи на изтъкнатите юрисконсулти това познание? При гърците най-долните люде, наречени "прагматици", стават, примамени от мизерно възнаграждение, помощници на ораторите по време на съдебни процеси. А у нас, обратно, всеки прочут и славен гражданин като онзи, за когото великият поет42 заради познанията му по гражданско право каза: "най-разсъдливият мъж е той, Елий Секст остроумен", пък и мнозина други, макар и създали си име на добри оратори, са успели да си спечелят още по-голям авторитет благодарение на юридическите си познания.
|
[[199] Senectuti vero celebrandae et ornandae quod honestius potest esse perfugium quam iuris interpretatio? Equidem mihi hoc subsidium iam inde ab adulescentia comparavi, non solum ad causarum usum forensem, sed etiam ad decus atque ornamentum senectutis, ut, cum me vires, quod fere iam tempus adventat, deficere coepissent, ista ab solitudine domum meam vindicarem. Quid est enim praeclarius quam honoribus et rei publicae muneribus perfunctum senem posse suo iure dicere idem, quod apud Ennium dicat ille Pythius Apollo, se esse eum, unde sibi, si non populi et reges, at omnes sui cives consilium expetant,
summarum rerum incerti: quos ego ope mea
ex incertis certos compotesque consili
dimitto, ut ne res temere tractent turbidas.
| |
199. А какво по-достойно, славно и красиво убежище за старостта от тълкуването на законите? Аз съм си приготвил тази утеха още от млади години не само заради ползата, която бих допринесъл за съдебната практика, но и за да посрещна достойно старините: когато почна да губя сили, а този момент не е далеч, ще защитя дома си от самотата. Какво по-прекрасно от това един старец, изпълнил задълженията и службата си към обществото, да може с пълно право да каже за себе си това, което изрича у Ений Аполон Питийски: че той е този, от когото"очакват съвет" ако не "народи и царе", то поне неговите съграждани, които "не знаят що да сторят, колебаят се"43,
и продължава: "несигурните смъртни правя сигурни,
съвет им давам, осветлявам пътя им"43.
|
|
[[200] Est enim sine dubio domus iuris consulti totius oraculum civitatis; testis est huiusce Q. Muci ianua et vestibulum, quod in eius infirmissima valetudine adfectaque iam aetate maxima cotidie frequentia civium ac summorum hominum splendore celebratur.
| |
200. Без съмнение домът на юрисконсулта е прорицалище за цялата държава. Вратите и преддверието на нашия събеседник Квинт Муций могат да свидетелстват, че независимо от твърде слабото му здраве и преклонната му вече възраст44 всеки ден го посещават тълпи обикновени граждани, а и мнозина блестящи високопоставени люде.
|
|
[[XLVI][201] Iam illa non longam orationem desiderant, quam ob rem existimem publica quoque iura, quae sunt propria civitatis atque imperi, tum monumenta rerum gestarum et vetustatis exempla oratori nota esse debere; nam ut in rerum privatarum causis atque iudiciis depromenda saepe oratio est ex iure civili et idcirco, ut ante diximus, oratori iuris scientia necessaria est, sic in causis publicis iudiciorum, contionum, senatus omnis haec et antiquitatis memoria et publici iuris auctoritas et regendae rei publicae ratio ac scientia tamquam aliqua materies eis oratoribus, qui versantur in re publica, subiecta esse debet.
| |
ХLVI.201. Не се нуждае от подробни обяснения и възгледът ми, че ораторът трябва да познава и специфичното за държавата и властта право, и историята, и примерите от древността. Защото както при делата и процесите от частен характер често за опора на речта служи гражданското право и затова трябва то да се познава, така в публичните дела, пред съдилищата, народните сборове, пред сената ораторът, зает в обществения живот, трябва да разполага с познания за древността, с авторитета на публичното право, със знания за същността и принципите на държавното управление.
|
|
[[202] Non enim causidicum nescio quem neque clamatorem aut rabulam hoc sermone nostro conquirimus, sed eum virum, qui primum sit eius artis antistes, cuius cum ipsa natura magnam homini facultatem daret, auctor tamen esse deus putatur, ut id ipsum, quod erat hominis proprium, non partum per nos, sed divinitus ad nos delatum videretur; deinde, qui possit non tam caduceo quam nomine oratoris ornatus incolumis vel inter hostium tela versari; tum, qui scelus fraudemque nocentis possit dicendo subicere odio civium supplicioque constringere; idemque ingeni praesidio innocentiam iudiciorum poena liberare; idemque languentem labentemque populum aut ad decus excitare aut ab errore deducere aut inflammare in improbos aut incitatum in bonos mitigare; qui denique, quemcumque in animis hominum motum res et causa postulet, eum dicendo vel excitare possit vel sedare.
| |
202. Защото идеалният оратор, чийто портрет ви рисувам, не е някакъв професионален адвокат, нито някой кресльо и бърборко, а на първо място жрец на едно изкуство, за което освен естествено предразположение е нужна и божия намеса, та онова, което той твори, да изглежда не създадено от него, а низпослано му от божеството. После той трябва да умее да се движи невредим сред вражеските стрели не защото е въоръжен с чудотворен жезъл, а благодарение на името си оратор; той ще може още със словото си да накара престъпника и измамника да склонят глава пред омразата на гражданите и да ги окове в справедливо възмездие, ще може с помощта на своя талант да освободи невинния от наказание, да тласне към подвиг униващата и объркана тълпа или да я възпре от грешна стъпка, да я възпламени от омраза към безчестните граждани и да разсее ненавистта й към честните. Накрая той ще може в зависимост от случая да насърчи или уталожи със словото си поривите в човешките души.
|
|
[[203] Hanc vim si quis existimat aut ab eis, qui de dicendi ratione scripserunt, eitam esse aut a me posse exponi tam brevi, vehementer errat neque solum inscientiam meam sed ne rerum quidem magnitudinem perspicit: equidem vobis, quoniam ita voluistis, fontis, unde hauriretis, atque itinera ipsa ita putavi esse demonstranda, non ut ipse duX] essem, quod et infinitum est et non necessarium, sed ut commonstrarem tantum viam et, ut fieri solet, digitum ad fontis intenderem."
| |
203. Ако някой смята, че тази сила на дарованието е описана от теоретиците на красноречието или че аз бих могъл да я изложа така накратко, той греши, като не си дава сметка не само за моето невежество, но и за важността на темата. Но понеже вие така пожелахте, реших, че трябва да ви покажа извора, от който да черпите, и пътищата към него, ала не като водач - това е едно непосилно задължение, а и не е необходимо да бъдете водени. Исках само да ви помогна да съзрете пътя и, както се прави, отдалеч да ви посоча с пръст извора.
|
|
[[XLVII][204] "Mihi vero" inquit Mucius "satis superque abs te videtur istorum studiis, si modo sunt studiosi, esse factum; nam, Socratem illum solitum aiunt dicere perfectum sibi opus esse, si qui satis esset concitatus cohortatione sua ad studium cognoscendae percipiendaeque virtutis; quibus enim id persuasum esset, ut nihil mallent esse se, quam bonos viros, eis reliquam facilem esse doctrinam; sic ego intellego, si in haec, quae patefecit oratione sua Crassus, intrare volueritis, facillime vos ad ea, quae cupitis, perventuros, ab hoc aditu ianuaque patefacta."
| |
ХLVII.204. - Аз мисля - казал Сцевола, - че ти направи достатъчно и предостатъчно, за да задоволиш стремежа към знания на тези младежи - дано те постоянстват в него. Говорят, че прочутият Сократ смятал работата си за свършена, ако успеел с думите си да тласне някого към опознаване и възприемане на добродетелта; и казвал, че онези, които са проумели, че повече от всичко на света трябва да желаят да станат добри хора, лесно ще усвоят и останалото. Така че аз мисля следното: ако искате да навлезете в нещата, които Крас със словото си разкри пред вас, ще ви бъде лесно, защото той ви посочи подстъпите и открехна вратата към тях.
|
|
[[205] "Nobis vero" inquit Sulpicius "ista sunt pergrata perque iucunda; sed pauca etiam requirimus in primisque ea, quae valde breviter a te, Crasse, de ipsa arte percursa sunt, cum illa te et non contemnere et didicisse confiterere: ea si paulo latius dixeris, expleris omnem exspectationem diuturni desideri nostri; nam nunc, quibus studendum rebus esset accepimus, quod ipsum est tamen magnum; sed vias earum rerum rationemque cupimus cognoscere."
| |
205. - На нас - отвърнал Сулпиций - това ни е безкрайно приятно и драго. Но се интересуваме от още няколко неща и на първо място от въпроса за самото ораторско изкуство, на който ти, Красе, отдели твърде малко внимание, макар да призна, че не ти е безразличен и че си се занимавал с него. Ако се разпростреш малко повече върху тази тема, ще задоволиш напълно нашите очаквания и отдавнашния ни копнеж. Засега научихме каква трябва да бъде нашата цел, което, разбира се, е много, но желаем да узнаем и пътищата, и начините за постигането й.
|
|
[[206] "Quid si," inquit Crassus "quoniam ego, quo facilius vos apud me tenerem, vestrae potius obsecutus sum voluntati, quam aut consuetudini aut naturae meae, petimus ab Antonio, ut ea, quae continet neque adhuc protulit, ex quibus unum libellum sibi excidisse iam dudum questus est, explicet nobis et illa dicendi mysteria enuntiet?" "Vt videtur," inquit Sulpicius; "nam Antonio dicente etiam quid tu intellegas, sentiemus."
| |
206. - Аз - рекъл Крас, - за да ви задържа, се подчиних повече на вашата воля, отколкото на собствените си навици и характер. Но какво ще кажете, ако поискаме от Антоний да ни изложи знанията, които таи у себе си и които досега не са видели бял свят с изключение на съдържащите се в малката книжка, която, както разправяше преди малко, горчиво съжалява, че издал? Нека помолим него да ни разкрие и прогласи тайните на словото.
- Както желаеш - отвърнал Сулпиций, - но нека, след като изслушаме Антоний, да разберем какво мислиш и ти.
|
|
[[207] "Peto igitur" inquit Crassus "a te, quoniam id nobis, Antoni, hominibus id aetatis oneris ab horum adulescentium studiis imponitur, ut exponas, quid eis de rebus, quas a te quaeri vides, sentias." [XLVIII] "Deprehensum equidem me" inquit Antonius "plane video atque sentio, non solum quod ea requiruntur a me, quorum sum ignarus atque insolens, sed quia, quod in causis valde fugere soleo, ne tibi, Crasse, succedam, id me nunc isti vitare non sinunt;
| |
207. - И тъй моля те, Антоний - рекъл Крас, - понеже стремежът на тези младежи към знание ни натовари нас, възрастните, с това задължение, да кажеш своето мнение за нещата, които те искат да узнаят от тебе. ХLVIII. - Виждам се и се чувствам хванат натясно - казал Антоний - не само защото ме питат за нещо, в което съм невеж и неопитен, но и понеже тези момчета не ми позволяват да избягна това, което винаги досега съм избягвал на съдебните процеси: да говоря непосредствено след теб, Красе.
|
|
[[208] verum hoc ingrediar ad ea, quae vultis, audacius, quod idem mihi spero usu esse venturum in hac disputatione, quod in dicendo solet, ut nulla exspectetur ornata oratio: neque enim sum de arte dicturus, quam numquam didici, sed de mea consuetudine; ipsaque illa, quae in commentarium meum rettuli, sunt eius modi, non aliqua mihi doctrina tradita, sed in rerum usu causisque tractata; quae si vobis, hominibus eruditissimis, non probabuntur, vestram iniquitatem accusatote, qui ex me ea quaesieritis, quae ego nescirem; meam facilitatem laudatote, cum vobis non meo iudicio, sed vestro studio inductus non gravate respondero."
| |
208. Но ще пристъпя към изпълнение на вашето желание по-смело, понеже се надявам, че и в тази беседа, както обикновено, няма да очаквате от мен някаква изключителна реч. Защото аз няма да ви говоря за едно изкуство, което никога не съм изучавал, а за своята практика. Дори онова, което изложих в книгата си, е такова - не някаква специална теория, а обобщение на моя опит в съдебните дела. Ако това не е достатъчно за вашата изключителна ученост, то сърдете се на себе си, задето искате да чуете от мен нещо, което не знам; а мен похвалете за моята благосклонност, защото ви отговарям охотно против волята си, трогнат от вашия стремеж към знания.
|
|
[[209] Tum Crassus "perge modo," inquit "Antoni; nullum est enim periculum, ne quid tu eloquare nisi ita prudenter, ut neminem nostrum paeniteat ad hunc te sermonem impulisse." "Ego vero," inquit, "pergam et id faciam, quod in principio fieri in omnibus disputationibus oportere censeo, ut, quid illud sit, de quo disputetur, explanetur, ne vagari et errare cogatur oratio, si ei, qui inter se dissenserint, non idem [esse] illud, de quo agitur, intellegant.
| |
209. - Продължавай, Антоний - обадил се тогава Крас, - и не се бой, няма да кажеш нищо неразумно, така че никой не ще съжалява, че сме ти дали думата.
- Добре - рекъл Антоний, - и ще постъпя така, както според мен е редно да се прави в началото на всяко прение, а именно ще уточня темата, за да не се скита и да не блуждае словото ни, ако спорещите страни не са наясно, че се спори за едно и също.
|
|
[[210] Nam si forte quaereretur quae esset ars imperatoris, constituendum putarem principio, quis esset imperator; qui cum esset constitutus administrator quidam belli gerendi, tum adiungeremus de exercitu, de castris, de agminibus, de signorum conlationibus, de oppidorum oppugnationibus, de commeatu, de insidiis faciendis atque vitandis, de reliquis rebus, quae essent propriae belli administrandi; quarum qui essent animo et scientia compotes, eos esse imperatores dicerem, utererque exemplis Africanorum et Maximorum, Epaminondam atque Hannibalem atque eius generis homines nominarem.
| |
210. Когато например се пита що е пълководческо изкуство, аз мисля, че първо трябва да се каже кого наричаме пълководец. След като стане ясно, че той е човек, ръководещ военни действия, тогава вече можем да говорим за войската, за лагерите, за походния строй, за сраженията, за обсадата на крепости, за продоволствията, за устройването и избягването на засади и за всичко останало, свързано с ръководенето на военните действия. В заключение ще кажем, че пълководци са хората, които имат необходимата душевна нагласа и теоретическа подготовка за всичко това, и ще дадем за пример Сципионовците, Фабиите, Епаминонд, Ханибал и други подобни.
|
|
[[211] Sin autem quaereremus quis esset is, qui ad rem publicam moderandam usum et scientiam et studium suum contulisset, definirem hoc modo: qui quibus rebus utilitas rei publicae pareretur augereturque, teneret eisque uteretur, hunc rei publicae rectorem et consili publici auctorem esse habendum, praedicaremque P. Lentulum principem illum et Ti. Gracchum patrem et Q. Metellum et P. Africanum et C. Laelium et innumerabilis alios cum ex nostra civitate tum ex ceteris.
| |
211. Ако ли пък искаме да определим какъв е човекът, който е насочил опит, знания и енергия към управлението на обществото, аз бих казал следното: това е онзи, който добре знае какви неща пораждат и какви неща увеличават ползата за държавата и ги прилага на дело. Именно той трябва да се смята за неин кормчия и пръв по значение и влияние в нея. Като пример бих посочил прочутия първенец на сената Публий Лентул, Тиберий Гракх - баща, Квинт Метел, Сципион Африкански, Гай Лелий и безчет други както наши сънародници, така и чужденци.
|
|
[[212] Sin autem quaereretur quisnam iuris consultus vere nominaretur, eum dicerem, qui legum et consuetudinis eius, qua privati in civitate uterentur, et ad respondendum et ad agendum et ad cavendum peritus esset, et ex eo genere Sex. Aelium, M'. Manilium, P. Mucium nominarem. [XLIX] Atque, ut iam ad leviora artium studia veniam, si musicus, si grammaticus, si poeta quaeratur, possim similiter explicare, quid eorum quisque profiteatur et quo non amplius ab quoque sit postulandum. Philosophi denique ipsius, qui de sua vi ac sapientia unus omnia paene profitetur, est tamen quaedam descriptio, ut is, qui studeat omnium rerum divinarum atque humanarum vim naturam causasque nosse et omnem bene vivendi rationem tenere et persequi, nomine hoc appelletur.
| |
212. Ако пък въпросът беше кого можем да наречем истински специалист по правото, аз бих казал: този, който познава законите и обичаите, засягащи частните лица в държавата, и умее да даде съвет, да води съдебен процес и да защитава интересите на клиентите си, и бих назовал като такива Секст Елий, Маний Манилий, Публий Муций Сцевола. ХLIX. Но сега нека обърнем поглед и към по-несериозните изкуства. Ако се питаше кой е музикант, кой е граматик, кой е поет, аз бих могъл по същия начин да обясня професията на всеки един от тях и да кажа докъде трябва да се простират изискванията ни към него. Съществува дефиниция дори за философа, включващ почти всичко в кръга на своята компетенция и мъдрост: това е човекът, който се стреми да познае силата, природата и причините на всички неща, божествени и човешки, и в същото време познава и следва правилния начин на живот.
|
|
[[213] Oratorem autem, quoniam de eo quaerimus, equidem non facio eundem quem Crassus, qui mihi visus est omnem omnium rerum atque artium scientiam comprehendere uno oratoris officio ac nomine; atque eum puto esse, qui et verbis ad audiendum iucundis et sententiis ad probandum accommodatis uti possit in causis forensibus atque communibus: hunc ego appello oratorem eumque esse praeterea instructum voce et actione et lepore quodam volo.
| |
213. Що се отнася до оратора, тъй като сега той е обект на нашето внимание, аз не съм съгласен с Крас, който, стори ми се, сбира в това име и в тази професия знания за всички неща и изкуства. Смятам, че той е човек, който може да изказва с приятни за слуха слова достойни за одобрение мисли по общи и частни дела. Него наричам аз оратор, като изисквам освен това той да има глас, жест, да умее по прелестен начин да произнесе словото си.
|
|
[[214] Crassus vero mihi noster visus est oratoris facultatem non illius artis terminis, sed ingeni sui finibus immensis paene describere; nam et civitatum regendarum oratori gubernacula sententia sua tradidit, in quo per mihi mirum visum est, Scaevola, te hoc illi concedere, cum saepissime tibi senatus breviter impoliteque dicenti maximis sit de rebus adsensus. M. vero Scaurus, quem non longe ruri apud se esse audio, vir regendae rei publicae scientissimus, si audierit hanc auctoritatem gravitatis et consili sui vindicari a te, Crasse, quod eam oratoris propriam esse dicas, iam, credo, huc veniat et hanc loquacitatem nostram vultu ipso aspectuque conterreat; qui quamquam est in dicendo minime contemnendus, prudentia tamen rerum magnarum magis quam dicendi arte nititur.
| |
214. А нашият Крас май вмести ораторското умение не в неговите реални граници, а в необозримите предели на собствения си талант. Защото той повери на оратора и кормилото на държавното управление; и на мен ми е твърде чудно, че ти, Сцевола, се съгласи с него, когато много често сенатът е бивал повлиян да вземе изключително важни решения от твои кратки изказвания, поднесени в далеч не блестяща форма. Ако пък Марк Скавър, този много опитен политик, който, както разбрах, е в имението си недалеч оттук, чуеше, че ти, Красе, приписваш авторитета, който при него произтича от строгостта и разумността му, на оратора, отдавна според мен щеше да е довтасал тук и смразил със своя вид и поглед нашата бъбривост. Макар и не лош оратор, в политиката той се опира повече на мъдрост, отколкото на дар-слово.
|
|
[[215] Neque vero, si quis utrumque potest, aut ille consili publici auctor ac senator bonus ob eam ipsam causam orator est aut hic disertus atque eloquens, si est idem in procuratione civitatis egregius, illam scientiam dicendi copia est consecutus: multum inter se distant istae facultates longeque sunt diversae atque seiunctae neque eadem ratione ac via M. Cato, P. Africanus, Q. Metellus, C. Laelius, qui omnes eloquentes fuerunt, orationem suam et rei publicae dignitatem exornabant. [L] Neque enim est interdictum aut a rerum natura aut a lege aliqua atque more, ut singulis hominibus ne amplius quam singulas artis nosse liceat.
| |
215. Случва се някой да умее в еднаква степен и двете неща. Но нито единият е добър оратор само защото е изразител на общественото мнение и добър сенатор, нито пък другият, словообилен и красноречив, ако в същото време е и отличен държавник, е постигнал последното благодарение само на ораторския си талант. Твърде далечни са помежду си тези две умения, чужди са и са разделени; Марк Катон, Сципион Африкански, Квинт Метел, Гай Лелий все люде красноречиви, по различен начин се грижеха за своето слово и за достойнството на държавата. Не че съществува някаква природна, законна или обичайна забрана, ограничаваща достъпа на един човек до повече от едно изкуство.
|
|
[[216] Qua re non, si eloquentissimus Athenis Pericles idemque in ea civitate plurimos annos princeps consili publici fuit, idcirco eiusdem hominis atque artis utraque facultas existimanda est, nec, si P. Crassus idem fuit eloquens et iuris peritus, ob eam causam inest in facultate dicendi iuris civilis scientia.
| |
216. Перикъл, най-големият атински оратор, бил дълго време и държавен глава, но това не ни дава основание да заключим, че тези два таланта съществуват неразривно свързани в един човек; Публий Крас бе едновременно красноречив и вещ в правото, но това не е причина да свързваме красноречието с юридически знания.
|
|
[[217] Nam si ut quisque in aliqua arte et facultate excellens aliam quoque artem sibi adsumpserit, is perficiet ut, quod praeterea sciet, id eius, in quo excellet, pars quaedam esse videatur, licet ista ratione dicamus pila bene et duodecim scriptis ludere proprium esse iuris civilis, quoniam utrumque eorum P. Mucius optime fecerit; eademque ratione dicantur ei quos physikous Graeci nominant eidem poetae, quoniam Empedocles physicus egregium poema fecerit. At hoc ne philosophi quidem ipsi, qui omnia sicut propria sua esse atque a se possideri volunt, dicere audent, geometriam aut musicam philosophi esse, quia Platonem omnes in illis artibus praestantissimum fuisse fateantur.
| |
217. Защото, ако някой успешно се е занимавал с едно изкуство, а после овладее и друго, той ще направи така, че допълнителното знание да изглежда като част от онова, в което е най-добър - макар че по тази логика ще наречем присъщи на гражданското право игрите на топка и на дванадесет черти45, тъй като в тях Сцевола е отличен майстор, или ще кажем, че онези, които гърците наричат "физици", са и поети, тъй като философът Емпедокъл е автор и на една чудесна поема. А дори и самите философи, които гледат на всичко като на своя собственост, не се осмеляват да заявят, че геометрията и музиката са свързани с философията, задето по всеобщо мнение Платон бил ненадминат в тези изкуства.
|
|
[[218] Ac si iam placet omnis artis oratori subiungere, tolerabilius est sic potius dicere, ut, quoniam dicendi facultas non debeat esse ieiuna atque nuda, sed aspersa atque distincta multarum rerum iucunda quadam varietate, sit boni oratoris multa auribus accepisse, multa vidisse, multa animo et cogitatione, multa etiam legendo percucurrisse, neque ea ut sua possedisse sed ut aliena libasse; fateor enim callidum quendam hunc et nulla in re tironem ac rudem nec peregrinum atque hospitem in agendo esse debere.
| |
218. Ако трябва да приписваме на оратора универсални познания, то по-приемливо би било да кажем така: понеже красноречието не бива да е постно и голо, а трябва да бъде изпъстрено и украсено с приятно разнообразие от безброй неща, тогава нека ораторът много да е чул, много да е видял, много да е пребродил с дух и мисъл, а още повече да е прочел, но да не смята всички тези знания за своя област, а за заимствани от другаде. Признавам, той трябва да бъде ловък, а не да изглежда недодялан новак, пришълец и гост на форума.
|
|
[[LI][219] Neque vero istis tragoediis tuis, quibus uti philosophi maxime solent, Crasse, perturbor, quod ita dixisti, neminem posse eorum mentis, qui audirent, aut inflammare dicendo aut inflammatas restinguere, cum eo maxime vis oratoris magnitudoque cernatur, nisi qui <rerum omnium> naturam et mores hominum atque rationes penitus perspexerit, in quo philosophia sit oratori necessario percipienda; quo in studio hominum [quoque] ingeniosissimorum otiosissimorumque totas aetates videmus esse contritas. Quorum ego copiam magnitudinemque cognitionis atque artis non modo non contemno, sed etiam vehementer admiror; nobis tamen, qui in hoc populo foroque versamur, satis est ea de motibus animorum et scire et dicere quae non abhorrent ab hominum moribus.
| |
LI.219. Не ме трогват, Красе, и патетичните ти изявления, така присъщи на философите, че никой не може със словото си да възпламени умовете на своите слушатели или да потуши огъня в тях - а това е най-добрият критерий за силата и славата на един оратор, - ако не е опознал издъно природата на всички неща, човешките нрави и начин на мислене, а за това ораторът трябва да познава философията. Виждаме, че люде най-надарени и най-свободни от обществени ангажименти са посветили целия си живот на нейното овладяване. Аз не само не презирам техните възможности, както и големите им познания и вещина, дори горещо им се възхищавам. Но за нас, които се движим сред ей този народ, на ей този форум, е достатъчно да знаем и говорим за човешките нрави онова, което е в съгласие с тези нрави.
|
|
[[220] Quis enim umquam orator magnus et gravis, cum iratum adversario iudicem facere vellet, haesitavit ob eam causam, quod nesciret, quid esset iracundia, fervorne mentis an cupiditas puniendi doloris? Quis, cum ceteros animorum motus aut iudicibus aut populo dicendo miscere atque agitare vellet, ea dixit, quae a philosophis dici solent? Qui partim omnino motus negant in animis ullos esse debere, quique eos in iudicum mentibus concitent, scelus eos nefarium facere; partim, qui tolerabiliores volunt esse et ad veritatem vitae propius accedere, permediocris ac potius levis motus debere esse dicunt.
| |
220. Защото кой голям и сериозен оратор, желаейки да насочи гнева на съдията към своя противник, се е поколебал да го стори, защото не е знаел що е гняв - дали душевен плам или жажда за мъст? Кой в стремежа си да развълнува слушателите - било съдиите, било народа, си е послужил с речника на философите? Нали една част46 от тях са на мнение, че духът изобщо не трябва да се вълнува, и тези, които предизвикват такова вълнение у съдиите, вършат нечестиво престъпление? Друга част46, които искат да бъдат по-толерантни и по-близки до житейската истина, казват, че вълненията трябва да са съвсем умерени, по-скоро леки.
|
|
[[221] Orator autem omnia haec, quae putantur in communi vitae consuetudine mala ac molesta et fugienda, multo maiora et acerbiora verbis facit; itemque ea, quae vulgo expetenda atque optabilia videntur, dicendo amplificat atque ornat; neque vult ita sapiens inter stultos videri, ut ei, qui audiant, aut illum ineptum et Graeculum putent, aut, etiam si valde probent ingenium, oratoris sapientiam admirentur, se esse stultos moleste ferant;
| |
221. Докато целта на оратора е да стори със словото си злото, тягостното, недопустимото, още по-голямо и по-крещящо и обратно, да възвеличи и прослави онова, което народът очаква и жадува. Той предпочита да не се прави на голям умник сред невежи, така че слушателите му да го сметнат за някакъв екстравагантен чудак или много учен грък, или пък дори да харесат много таланта му на оратор и да останат смаяни от знанията му, болезнено да почувстват собствената си глупост.
|
|
[[222] sed ita peragrat per animos, ita sensus hominum mentisque pertractat, ut non desideret philosophorum descriptiones neque exquirat oratione, summum illud bonum in animone sit an in corpore, virtute an voluptate definiatur, an haec inter se iungi copularique possint; an vero, ut quibusdam visum, nihil certum sciri, nihil plane cognosci et percipi possit; quarum rerum fateor magnam multiplicemque esse disciplinam et multas copiosas variasque rationes.
| |
222. Но той трябва да броди из душите и така да увлича човешките сърца и умове, че да няма нужда от разни философски екскурси; да не се впуска в словоизлияния за това, дали върховното благо се намира в душата или в тялото и дали се дефинира като добродетел или като удоволствие, както и дали тези неща могат да съществуват свързано; нито пък да ни поучава, че, както смятат някои, нищо не се знае със сигурност, нищо не може да се познае и схване докрай. Аз признавам, философията е велика и необятна наука, богата с най-различни теории. Но ние, Красе, се стремим към друго, съвсем друго нещо.
|
|
[[223] Sed aliud quiddam, longe aliud, Crasse, quaerimus: acuto homine nobis opus est et natura usuque callido, qui sagaciter pervestiget, quid sui cives eique homines, quibus aliquid dicendo persuadere velit, cogitent, sentiant, opinentur, exspectent;[LII] teneat oportet venas cuiusque generis, aetatis, ordinis, et eorum, apud quos aliquid aget aut erit acturus, mentis sensusque degustet;
| |
223. На нас ни е нужен човек с остър ум, отличаващ се с природна и придобита в практиката ловкост, който с тънък нюх умее да проследи какво мислят, чувстват, разбират, очакват съгражданите му и изобщо хората, на които иска да повлияе чрез словото си. Той трябва да се докосва до пулса на всеки род, възраст, съсловие и да чувства умовете и сърцата на хората, пред които говори или ще говори.
|
|
[[224] philosophorum autem libros reservet sibi ad huiusce modi Tusculani requiem atque otium, ne, si quando ei dicendum erit de iustitia et fide, mutuetur a Platone; qui, cum haec exprimenda verbis arbitraretur, novam quandam finxit in libris civitatem; usque eo illa, quae dicenda de iustitia putabat, a vitae consuetudine et a civitatum moribus abhorrebant.
| |
224. А книгите на философите да си пази за моменти на отдих и почивка като тези, на които се наслаждаваме сега тук, в Тускул, за да не би, ако някога му се наложи да говори за справедливост и вярност, да се повлияе от Платон, който, решавайки да облече идеите си в думи, е описал в книгите си някаква несъществуваща държава - до такава степен неговото разбиране за справедливостта е било чуждо на житейската истина и действителните нрави.
|
|
[[225] Quod si ea probarentur in populis atque in civitatibus, quis tibi, Crasse, concessisset, clarissimo viro et amplissimo et principi civitatis, ut illa diceres in maxima contione tuorum civium, quae dixisti? "Eripite nos ex miseriis, eripite ex faucibus eorum, quorum crudelitas nisi nostro sanguine non potest expleri; nolite sinere nos cuiquam servire, nisi vobis universis, quibus et possumus et debemus." Omitto miserias, in quibus, ut illi aiunt, vir fortis esse non potest; omitto faucis, ex quibus te eripi vis, ne iudicio iniquo exsorbeatur sanguis tuus, quod sapienti negant accidere posse: servire vero non modo te, sed universum senatum, cuius tum causam agebas, ausus es dicere?
| |
225. И ако подобни възгледи можеха да бъдат възприети в човешките общества, то как щяха да те посрещнат, Красе, теб - човек славен и знатен, първенец на държавата, тогава, когато изрече пред своите съграждани: "Спасете ме от нещастията, изтръгнете ме от пастта на онези, чиято жестокост не може да се засити с моята кръв, не позволявайте да робувам другиму освен на вас, което е мой дълг47". Да не говорим за "нещастията", които според философите не могат да сполетят силния човек. Да не говорим и за "жестоката паст", от която искаш да те изтръгнат, за да не бъде пролята несправедливо кръвта ти, което според тях не може да се случи на мъдреца. Но ти се осмели да кажеш "робувам", и то не само за себе си, а и за самия сенат, чиито интереси защитаваше тогава!
|
|
[[226] Potestne virtus, Crasse, servire istis auctoribus, quorum tu praecepta oratoris facultate complecteris? Quae et semper et sola libera est, quaeque, etiam si corpora capta sint armis aut constricta vinculis, tamen suum ius atque omnium rerum impunitam libertatem tenere debeat. Quae vero addidisti, non modo senatum servire posse populo, sed etiam debere, quis hoc philosophus tam mollis, tam languidus, tam enervatus, tam omnia ad voluptatem corporis doloremque referens probare posset, senatum servire populo, cui populus ipse moderandi et regendi sui potestatem quasi quasdam habenas tradidisset?
| |
226. Та може ли, Красе, според онези, чиито възгледи си възприел като неразривна част от ораторското изкуство, добродетелта да робува? Тя, която единствена е винаги свободна, тя, която, дори тялото да е завладяно с оръжие и оковано във вериги, трябва винаги да съхранява своето право и безнаказаната си свобода във всяко отношение! А това, което прибави, че сенатът не само може, но и трябва да робува на народа - кой ще го приеме? Та има ли философ, толкова мекушав, толкова отпуснат, толкова безсилен, толкова свеждащ всичко до телесното удоволствие и страдание, че да одобри сенатът да робува на народа - сенатът, на който самият народ е предал, така да се каже, юздите, за да бъде управляван и насочван?.
|
|
[[LIII][227] Itaque haec cum a te divinitus ego dicta arbitrarer, P. Rutilius Rufus, homo doctus et philosophiae deditus, non modo parum commode, sed etiam turpiter et flagitiose dicta esse dicebat; idemque Servium Galbam, quem hominem probe commeminisse se aiebat, pergraviter reprehendere solebat, quod is, L. Scribonio quaestionem in eum ferente, populi misericordiam concitasset, cum M. Cato, Galbae gravis atque acer inimicus, aspere apud populum Romanum et vehementer esset locutus, quam orationem in Originibus suis euit ipse.
| |
LIII.227. И тъй, докато аз се захласвах пред твоето сякаш боговдъхновено слово, Публий Руф, ревностен поклонник на философията, намираше подобни думи не само неуместни, но и срамни, и позорни. Той отправяше тежки упреци към Сервий Галба, задето си спомнял добре как, обвинен от Луций Скрибоний, Галба се постарал с цената на всичко да спечели състраданието на народа, докато неговият строг и неумолим противник, Марк Катон, говорил сурово и яростно (тази си реч Катон е предал в своите "Начала").
|
|
[[228] Reprehendebat igitur Galbam Rutilius, quod is C. Sulpici Gali propinqui sui Q. pupillum filium ipse paene in umeros suos extulisset, qui patris clarissimi recordatione et memoria fletum populo moveret, et duos filios suos parvos tutelae populi commendasset ac se, tamquam in procinctu testamentum faceret sine libra atque tabulis, populum Romanum tutorem instituere dixisset illorum orbitati. Itaque, cum et invidia et odio populi tum Galba premeretur, hisce eum tragoediis liberatum ferebat; quod item apud Catonem scriptum esse video, nisi pueris et lacrimis usus esset, poenas eum daturum fuisse. Haec Rutilius valde vituperabat et huic humilitati dicebat vel exsilium fuisse vel mortem anteponendam.
| |
228. Та Рутилий винеше Галба, задето едва ли не изнесъл на раменете си Квинт, осиротелия син на своя приятел Гай Сулпиций Гал, за да трогне народа, припомняйки му този славен сенатор, а също и задето предал собствените си двама невръстни сина под опеката на римския народ, като казал, изготвяйки завещанието си сякаш пред сражение48, без да съблюдава установените формалности, че назначава римския народ за попечител на тези две бъдещи сирачета. И така благодарение на сцените, които разигравал, той бил освободен въпреки надвисналите над него ненавист и омраза. Същото четем и у Катон: "Ако не бяха момчетата и сълзите му, щеше да си получи заслуженото." Рутилий строго упрекваше подобни похвати и казваше, че изгнанието и дори смъртта са за предпочитане пред такова унижение.
|
|
[[229] Neque vero hoc solum dixit, sed ipse et sensit et fecit: nam cum esset ille vir exemplum, ut scitis, innocentiae cumque illo nemo neque integrior esset in civitate neque sanctior, non modo supplex iudicibus esse noluit, sed ne ornatius quidem aut liberius causam dici suam, quam simplex ratio veritatis ferebat. Paulum huic Cottae tribuit partium, disertissimo adulescenti, sororis suae filio; dixit item causam illam quadam ex parte Q. Mucius, more suo, nullo apparatu, pure et dilucide.
| |
229. И не само твърдеше, но и мислеше, постъпваше така. Защото, макар че този човек, както знаете, се славеше с неопетненото си име и макар в държавата да нямаше друг по-морален и по-добродетелен, на процеса срещу него той отказа както да се моли на съдиите, така и да бъде защитаван с реч разкрасена и отклоняваща се от простия принцип на истинността. Разреши на своя племенник Кота, талантливия младеж, който е тук сред нас, да произнесе само някои части от защитната реч. На това дело пледира и Квинт Муций - така както той си знае, без труфила, чисто и ясно.
|
|
[[230] Quod si tu tunc, Crasse, dixisses, qui subsidium oratori ex illis disputationibus, quibus philosophi utuntur, ad dicendi copiam petendum esse paulo ante dicebas, et, si tibi pro P. Rutilio non philosophorum more, sed tuo licuisset dicere, quamvis scelerati illi fuissent, sicuti fuerunt pestiferi cives supplicioque digni, tamen omnem eorum importunitatem ex intimis mentibus evellisset vis orationis tuae. Nunc talis vir amissus est, dum causa ita dicitur, ut si in illa commenticia Platonis civitate res ageretur. Nemo ingemuit, nemo inclamavit patronorum, nihil cuiquam doluit, nemo est questus, nemo rem publicam imploravit, nemo supplicavit; quid multa? Pedem nemo in illo iudicio supplosit, credo, ne Stoicis renuntiaretur.
| |
230. Ако тогава ти, Красе, бе поел защитата на Рутилий, ти, който доскоро ни убеждаваше, че ораторът трябва да търси помощ във философските спорове, за да обогатява своето дар-слово, ако ти бе говорил в негова защита не като философ, а просто както си свикнал, то колкото и престъпни да са били онези съдии - а те наистина бяха зловредни, заслужаващи най-сурово наказание люде, - все пак твоята ораторска мощ би изтръгнала от бездните на душите им загнездилата се там безчовечност. Уви, ето че сега загубихме такъв велик човек само защото защитата бе пригодена сякаш за въображаемата държава на Платон! Никой не охна, никой от защитниците не се провикна, никой с нищо не бе засегнат, никой не се оплака, никой не отправи молба към държавата, никой не помоли коленопреклонно. Какво още? Никой дори с крак не тропна, сигурно от страх да не изневери на стоиците.
|
|
[[LIV][231] Imitatus est homo Romanus et consularis veterem illum Socratem, qui, cum omnium sapientissimus esset sanctissimeque vixisset, ita in iudicio capitis pro se ipse dixit, ut non supplex aut reus, sed magister aut dominus videretur esse iudicum. Quin etiam, cum ei scriptam orationem disertissimus orator Lysias attulisset, quam, si ei videretur, edisceret, ut ea pro se in iudicio uteretur, non invitus legit et commode scriptam esse dixit; "sed" inquit "ut, si mihi calceos Sicyonios attulisses, non uterer, quamvis essent habiles atque apti ad pedem, quia non essent viriles," sic illam orationem disertam sibi et oratoriam videri, fortem et virilem non videri. Ergo ille quoque damnatus est; neque solum primis sententiis, quibus tantum statuebant iudices, damnarent an absolverent, sed etiam illis, quas iterum legibus ferre debebant;
| |
LIV.231. Този римлянин и бивш консул постъпи като прочутия древен Сократ, който, макар да бил най-мъдър от всички и да живял най-добродетелно, на заведения срещу него углавен процес говорил в своя защита не като молител или подсъдим, а сякаш бил учител и господар на съдиите. Нещо повече, когато най-добрият оратор Лизий му донесъл готова реч, която можел, ако желаел, да научи наизуст и да се защити с нея в съда, той охотно я прочел и я одобрил, но му рекъл: "Ако ми бе донесъл обувки от Сикион49, то, макар удобни и леки, аз не бих ги обул, защото са неподходящи за мъж." Така и тази реч му се видяла красива и написана според изискванията, но не силна и мъжествена. И той бил осъден, при това не само с първото гласуване, с което съдиите определяли дали обвиняемият е виновен или невинен, а и с второто, което законите предвиждали.
|
|
[[232] erat enim Athenis reo damnato, si fraus capitalis non esset, quasi poenae aestimatio; et sententia cum iudicibus daretur, interrogabatur reus, quam [quasi aestimationem] commeruisse se maxime confiteretur. Quod cum interrogatus Socrates esset, respondit sese meruisse ut amplissimis honoribus et praemiis decoraretur et ut ei victus cotidianus in Prytaneo publice praeberetur, qui honos apud Graecos maximus habetur.
| |
232. Защото в Атина след осъждането, ако не се касаело за углавно престъпление, се правело нещо като оценка на наказанието: след като минело гласуването, питали обвиняемия какво наказание според него най-много е заслужил50. Когато задали на Сократ този въпрос, той отвърнал, че заслужава да бъде отрупан с най-големи почести и награди и да му се осигурява всеки ден храна на държавни разноски в Притания50, което при гърците било знак на най-високо уважение.
|
|
[[233] Cuius responso iudices sic exarserunt, ut capitis hominem innocentissimum condemnarent; qui quidem si absolutus esset, quod me hercule, etiam si nihil ad nos pertinet, tamen propter eius ingeni magnitudinem vellem, quonam modo istos philosophos ferre possemus, qui nunc, cum ille damnatus est nullam aliam ob culpam nisi propter dicendi inscientiam, tamen a se oportere dicunt peti praecepta dicendi? Quibuscum ego non pugno, utrum sit melius aut verius: tantum dico et aliud illud esse atque hoc et hoc sine illo summum esse posse.
| |
233. И съдиите били така вбесени от този отговор, че осъдили на смърт един съвсем невинен човек. Ако той бе освободен - това няма никакво отношение към нашата тема, но, кълна се, бих го желал от преклонение пред неговия ум! - то как ли щяхме да изтърпим философите, които дори сега, когато причина за гибелта му е единствено неговото непознаване на красноречието, продължават да твърдят, че принципите на ораторското изкуство трябва да се черпят от философията! Аз не споря с тях кое е по-добро и по-вярно, само казвам, че това са две различни неща, всяко от които може да се овладее до съвършенство без помощта на другото.
|
|
[[LV][234] Nam quod ius civile, Crasse, tam vehementer amplexus es, video quid egeris; tum, cum dicebas, videbam; primum Scaevolae te dedisti, quem omnes amare meritissimo pro eius eximia suavitate debemus; cuius artem cum indotatam esse et incomptam videres, verborum eam dote locupletasti et ornasti; deinde quod in ea tu plus operae laborisque consumpseras, cum eius studi tibi et hortator et magister esset domi, veritus es, nisi istam artem oratione exaggerasses, ne operam perdidisses.
| |
LV.234. А причината да държиш толкова на гражданското право, Красе, я виждам - видях я още докато говореше. Първо, ти искаше да направиш комплимент на Сцевола, когото всички обичаме поради благия му нрав. Намирайки неговото изкуство неугледно и невчесано, ти с помощта на красиви думи го обогати и разхубави. После, нали си имаш у дома учител и съветник, ти си положил много усилия да овладееш гражданското право и се боиш, да не би ако не го похвалиш, да излезе, че трудът ти е отишъл напразно.
|
|
[[235] Sed ego ne cum ista quidem arte pugno. Sit sane tanta quantam tu illam esse vis - etenim sine controversia et magna est et late patet et ad multos pertinet et summo in honore semper fuit et clarissimi cives ei studio etiam hodie praesunt - sed vide, Crasse, ne dum novo et alieno ornatu velis ornare iuris civilis scientiam, suo quoque eam concesso et tradito spolies atque denudes.
| |
235. Но аз не съм противник на тази наука - нека тя е тъй велика, както желаеш да ни я представиш. Няма спор - голяма е, многообхватна, засяга интересите на мнозина, винаги е била на почит и до днес най-добрите граждани се стараят да я овладеят. Но внимавай, Красе, да не би в желанието си да ни представиш правото нагиздено с нова и необичайна премяна да го лишиш от досегашните му одежди и да го разголиш!
|
|
[[236] Nam, si ita diceres, qui iuris consultus esset, esse eum oratorem, itemque qui esset orator, iuris eundem esse consultum, praeclaras duas artis constitueres atque inter se paris et eiusdem socias dignitatis. unc vero iuris consultum sine hac eloquentia, de qua quaerimus, fateris esse posse, fuisseque plurimos; oratorem negas, nisi illam scientiam adsumpserit, esse posse. Ita est tibi iuris consultus ipse per se nihil nisi leguleius quidam cautus et acutus, praeco actionum, cantor formularum, auceps syllabarum; sed quia saepe utitur orator subsidio iuris in causis, idcirco istam iuris scientiam eloquentiae tamquam ancillulam pedisequamque adiunxisti.
| |
236. Защото, твърдейки, че юристът е оратор и че ораторът е юрист, ти би провъзгласил и двете науки за прекрасни, равни помежду си и еднакво достойни. Признаваш, че човек може да бъде познавач на правото и без да познава красноречието, каквито е имало мнозина, но не даваш право на оратора да бъде невежа в юридическата наука. И тъй за теб юристът не е нищо друго освен някакъв хитър и отракан буквоед, глашатай на искове, певец на формули, ловец на срички. А понеже в пледоариите си ораторът често се опира на правото, ти си придал юриспруденцията към красноречието, сторил си я негова компаньонка и слугиня.
|
|
[[LVI][237] Quod vero impudentiam admiratus es eorum patronorum, qui aut, cum parva nescirent, magna profiterentur aut ea, quae maxima essent in iure civili, tractare auderent in causis, cum ea nescirent numquamque didicissent, utriusque rei facilis est et prompta defensio. Nam neque illud est mirandum, qui, quibus verbis coemptio fiat, nesciat, eundem eius mulieris, quae coemptionem fecerit, causam posse defendere; nec, si parvi navigi et magni eadem est in gubernando scientia, idcirco qui, quibus verbis erctum cieri oporteat, nesciat, idem erciscundae familiae causam agere non possit.
| |
LVI.237. Чудиш се на безсрамието на тези адвокати, които не знаят малкото, а учат на голямото или се осмеляват в делата си да се занимават с най-важни неща в правото, макар че не го знаят и никога не са ги учили. Но и за двата случая имам готов отговор. Какво чудно има, че този, който не знае формулата за коемпция51, може да бъде защитник на жената, встъпила в брак по този начин? Щом еднакъв е принципът на, управление и при малкия, и при големия кораб, то нима този, който не знае с каква формула се дели наследството, няма да може при делба да бъде адвокат на една от страните?
|
|
[[238] Nam, quod maximas centumviralis causas in iure positas protulisti, quae tandem earum causa fuit, quae ab homine eloquenti iuris imperito non ornatissime potuerit dici? Quibus quidem in causis omnibus, sicut in ipsa M'. Curi, quae abs te nuper est dicta, et in C. Hostili Mancini controversia atque in eo puero, qui ex altera natus erat uxore, non remisso nuntio superiori, fuit inter peritissimos homines summa de iure dissensio:
| |
238. А що се отнася до твърдението ти, че най-големите дела на центумвирите са свързани с правото, то защо те да не могат да се водят по най-блестящ начин от красноречив, но невеж в правото човек? Нали при всички тях - и това на Маний Курий, чийто защитник ти бе наскоро, и на Гай Хостилий Манцин, и на момчето, родено от втората жена, без бащата да е дал развод на първата, съществуваше голямо разногласие между най-опитните юристи?
|
|
[[239] quaero igitur, quid adiuverit oratorem in his causis iuris scientia, cum hic iuris consultus superior fuerit discessurus, qui esset non suo artificio, sed alieno, hoc est, non iuris scientia, sed eloquentia, sustentatus. Equidem hoc saepe audivi: cum aedilitatem P. Crassus peteret eumque maior natu et iam consularis Ser. Galba adsectaretur, quod Crassi filiam Gaio filio suo despondisset, accessisse ad Crassum consulendi causa quendam rusticanum, qui cum Crassum seduxisset atque ad eum rettulisset responsumque ab eo verum magis quam ad suam rem accommodatum abstulisset, ut eum tristem Galba vidit, nomine appellavit quaesivitque, qua de re ad Crassum rettulisset; ex quo ut audivit commotumque ut vidit hominem,
| |
239. И тъй аз питам: колко щеше да помогне на оратора в тези дела познаването на правото, когато крайната победа бе спечелена от юрист, възползвал се от подкрепата не на своето, а на чуждо изкуство, т. е. подпомогнат не от юридическата наука, а от красноречието? Често съм слушал следната история: по времето, когато Публий Крас52 се стремял към едилската длъжност, а Сервий Галба, по-възрастен от него, бивш консул, го подкрепял в това, понеже бил сватосал сина си Гай за дъщеря му, при Крас дошъл за съвет някакъв селянин. Извикал го настрана и му разказал случая, но получил от него съвет, който бил по-съобразен с истината, отколкото с неговите интереси. Когато видял селянина натъжен, Галба го повикал по име и го попитал за какво му е трябвал Крас.
|
|
[[240] "suspenso" inquit "animo et occupato Crassum tibi respondisse video," deinde ipsum Crassum manu prehendit et "heus tu," inquit "quid tibi in mentem venit ita respondere?" Tum ille fidenter homo peritissimus confirmare ita se rem habere, ut respondisset, nec dubium esse posse; Galba autem adludens varie et copiose multas similitudines adferre multaque pro aequitate contra ius dicere; atque illum, cum disserendo par esse non posset - quamquam fuit Crassus in numero disertorum, sed par Galbae nullo modo - ad auctores confugisse et id, quod ipse diceret, et in P. Muci fratris sui libris et in Sex. Aeli commentariis scriptum protulisse ac tamen concessisse Galbae disputationem sibi probabilem et prope veram videri.
| |
240. След като го изслушал и видял колко е развълнуван, той му рекъл: "Виждам, че когато Крас ти е отговарял, умът му е бил зает с нещо друго." После хванал за ръка самия Крас и му казал: "Хей ти, как ти дойде наум да кажеш такова нещо на човека?" При което Крас, вещ познавач на правото, потвърдил съвсем уверено, че нещата стоят точно така и че тук няма място за съмнение. Тогава Галба, забавлявайки се, изложил подробно множество аналогични случаи и надълго говорил в защита на справедливостта, против сляпото спазване на буквата на закона. Крас, който бил красноречив, но не можел да се мери с него, видял, че губи спора, и прибягнал до авторитетите, подкрепяйки се с цитати от своя брат Публий Муций и от "Коментариите" на Елий Секст, но в крайна сметка признал, че разсъжденията на Галба му се струват приемливи и дори верни.
|
|
[[LVII][241] Ac tamen, quae causae sunt eius modi, ut de earum iure dubium esse non possit, omnino in iudicium vocari non solent. Num quis eo testamento, quod paterfamilias ante fecit quam ei filius natus esset, hereditatem petit? Nemo; quia constat agnascendo rumpi testamentum; ergo in hoc genere iuris iudicia nulla sunt: licet igitur impune oratori omnem hanc partem iuris non controversi ignorare, quae pars sine dubio multo maxima est;
| |
LVII.241. При това случаите, в които няма спор по правните положение, въобще не стигат до съд. Та кой търси наследство въз основа на завещание, направено от бащата, преди да му се роди син? Никой. Защото се знае, че с раждането на син завещанието става недействително, следователно в такива случаи не се образува дело. И тъй ораторът спокойно може да си позволи да не познава цялата онази част на правото, по която не се спори - а всички ще се съгласят, че тя е много по-голяма.
|
|
[[242] in eo autem iure, quod ambigitur inter peritissimos, non est difficile oratori eius partis, quamcumque defendet, auctorem aliquem invenire; a quo cum amentatas hastas acceperit, ipse eas oratoris lacertis viribusque torquebit. Nisi vero - bona venia huius optimi viri dixerim - Scaevolae tu libellis aut praeceptis soceri tui causam M'. Curi defendisti, non adripuisti patrocinium aequitatis et defensionem testamentorum ac voluntatis mortuorum.
| |
242. Там пък, където има спор и между най-добрите юристи, за него няма да е трудно да открие авторитета, подкрепящ неговото становище. И получил от него стъкмено бойното копие, той ще го запокити с цялата сила и енергия на своето ораторско дарование. Нека ми прости уважаемият Сцевола, че го споменавам така непочтително, но да не би при защитата на Маний Курий ти да се позова на неговия авторитет или да се опря на неговите съвети?
|
|
[[243] Ac mea quidem sententia - frequens enim te audivi atque adfui - multo maiorem partem sententiarum sale tuo et lepore et politissimis facetiis pellexisti, cum et illud nimium acumen inluderes et admirarere ingenium Scaevolae qui excogitasset nasci prius oportere quam emori; cumque multa conligeres et ex legibus et ex senatus consultis et ex vita ac sermone communi non modo acute sed etiam ridicule ac facete, ubi si verba, non rem sequeremur, confici nihil posset: itaque hilaritatis plenum iudicium ac laetitiae fuit; in quo quid tibi iuris civilis exercitatio profuerit, non intellego; dicendi vis egregia, summa festivitate et venustate coniuncta, profuit.
| |
243. Не, ти наблягаше на справедливостта, на уважението към завещанията, на зачитането волята на мъртвите - нали така? Според мен (а аз непрекъснато те слушах и бях там през цялото време) ти спечели повечето гласове на своя страна благодарение на остроумието си, на своето обаяние и изтънчените си шеги. Говореше за изключителната прозорливост на Сцевола и се възхищаваше от "гениалността" му, задето стигнал до извода, че първо трябва да се родиш, а после да умреш. След това, обсипвайки ни с цитати от законите, от сенатските решения, с примери от ежедневието, ти не само по мъдър, но и по забавен и весел начин доказа, че ако се придържаме о буквата на закона, без да го тълкуваме, доникъде няма да стигнем. Твоята реч вдъхна на процеса живот, създаде ведро настроение. Не виждам какво ти помогна тук гражданското право. Помогнаха ти твоят ненадминат ораторски талант в съюз с личния ти чар и артистичността ти.
|
|
[[244] Ipse ille Mucius paterni iuris defensor et quasi patrimoni propugnator sui, quid in illa causa, cum contra te diceret, attulit, quod de iure civili depromptum videretur? Quam legem recitavit? Quid patefecit dicendo, quod fuisset imperitis occultius? Nempe eius omnis oratio versata est in eo, ut scriptum plurimum valere oportere defenderet, at in hoc genere pueri apud magistros exercentur omnes, cum in eius modi causis alias scriptum, alias aequitatem defendere docentur.
| |
244. Самият Муций, този прочут ревнител на древното право, който го брани така, сякаш му е бащино наследство - нима и той се опря някъде на гражданското право на процеса, в който бе твой противник? Закон ли цитира, нещо неясно ли обясни на невежите в тази област? Та цялата му реч се въртеше само около необходимостта да се придържаме стриктно към закона. Но такива упражнения правят и децата в училище - учат, че при подобни дела в един случай трябва да защитават справедливостта от човешка гледна точка, а в друг - да държат за буквата на закона.
|
|
[[245] Et, credo, in illa militis causa, si tu aut heredem aut militem defendisses, ad Hostilianas te actiones, non ad tuam vim et oratoriam facultatem contulisses: tu vero, vel si testamentum defenderes, sic ageres, ut omne omnium testamentorum ius in eo iudicio positum videretur, vel si causam ageres militis, patrem eius, ut soles, dicendo a mortuis excitasses; statuisses ante oculos; complexus esset filium flensque eum centum viris commendasset; lapides me hercule omnis flere ac lamentari coegisses, ut totum illud VTI LINGVA NVNCVPASSIT non in XII tabulis, quas tu omnibus bibliothecis anteponis, sed in magistri carmine scriptum videretur.
| |
245. Вярвам, че ако ти защитаваше в онова дело наследника или войника, щеше да разчиташ на Хостилиевите искове53, а не на своето ораторско умение. Но ако трябваше да защитиш завещанието, ти щеше така да заговориш, сякаш на този процес се решава съдбата на всички завещания, ако ли пък бранеше каузата на войника, щеше да си послужиш с един твой любим похват - да възкресиш чрез словото си баща му от мъртвите и да го изправиш пред очите ни. Той щеше да прегърне сина си и през сълзи да го повери на центумвирите и, честна дума, щеше да разплачеш и камъните, онова "както го е обявил на глас"53 щеше да прозвучи не като цитат от XII таблици, поставени от теб по-високо от всички библиотеки, а като стих на велик поет.
|
|
[[LVIII][246] Nam quod inertiam accusas adulescentium, qui istam artem primum facillimam non ediscant, [quae] quam sit facilis, illi viderint, qui eius artis adrogantia, quasi difficillima sit, ita subnixi ambulant, deinde etiam tu ipse videris, qui eam artem facilem esse dicis, quam concedis adhuc artem omnino non esse, sed aliquando, si quis aliam artem didicerit, ut hanc artem efficere possit, tum esse illam artem futuram; deinde, quod sit plena delectationis; in quo tibi remittunt omnes istam voluptatem et ea se carere patiuntur; nec quisquam est eorum, qui, si iam sit ediscendum sibi aliquid, non Teucrum Pacuvi malit quam Manilianas Venalium vendendorum leges ediscere;
| |
LVIII.246. Обвиняваш младежите в леност, задето не се занимавали с една според теб съвсем лесна наука. Нека над този въпрос се замислят онези, които пристъпват надменно, подкрепяни от горделивата представа, че тяхното изкуство било от мъчно по-мъчно. Помисли си и ти - казваш, че е лесно изкуство, и в същото време признаваш, че не е съвсем изкуство, а съществува възможност да стане изкуство един ден, когато някой се научи да го систематизира с помощта на друго изкуство! Заниманията с него били огромно удоволствие? Всички ти го отстъпват и спокойно минават и без него. Кой ли, ако трябва да учи нещо наизуст, няма да предпочете "Тевкър"54 на Пакувий пред законите на Манилий54 за покупко-продажбата?
|
|
[[247] tum autem quod amore patriae censes nos nostrorum maiorum inventa nosse debere, non vides veteres leges aut ipsas sua vetustate consenuisse aut novis legibus esse sublatas? Quod vero viros bonos iure civili fieri putas, quia legibus et praemia proposita sint virtutibus et supplicia vitiis, equidem putabam virtutem hominibus, si modo tradi ratione possit, instituendo et persuadendo, non minis et vi ac metu tradi. Nam ipsum quidem illud etiam sine cognitione iuris, quam sit bellum cavere malum, scire possumus.
| |
247. Ти смяташ, че от любов към отечеството трябва да познаваме създаденото от нашите предци, но нима не виждаш, че древните закони са или вече остарели, или отменени от нови? Мислиш, че с помощта на правото се възпитават добри граждани, защото законът възнаграждава добродетелта и възмездява порока? Но според мен добродетелта (ако изобщо се възприема чрез разума) може да се насади у хората чрез обучение и убеждение, а не чрез заплахи и насилие. Та ние нямаме нужда от правото, за да знаем, че е хубаво да се пазим от злото.
|
|
[[248] De me autem ipso, cui uni tu concedis, ut sine ulla iuris scientia tamen causis satis facere possim, tibi hoc, Crasse, respondeo, neque me umquam ius civile didicisse neque tamen in eis causis, quas in iure possem defendere, umquam istam scientiam desiderasse; aliud est enim esse artificem cuiusdam generis atque artis, aliud in communi vita et vulgari hominum consuetudine nec hebetem nec rudem.
| |
248. Що се отнася до мен самия, който единствен според теб се справям с делата без никаква юридическа подготовка, ще ти кажа, Красе, следното: никога не съм изучавал гражданското право, но и в делата, където бих могъл да се опра на него, не съм съжалявал за липсата на тези знания. Защото едно е да си майстор в дадена област или изкуство, друго е да умееш добре да се ориентираш във всекидневния живот и в навиците на обикновените хора.
|
|
[[249] Cui nostrum licet fundos nostros obire aut res rusticas vel fructus causa vel delectationis invisere? Tamen nemo tam sine oculis, tam sine mente vivit, ut quid sit sementis ac messis, quid arborum putatio ac vitium, quo tempore anni aut quo modo ea fiant omnino nesciat. Num igitur si qui fundus inspiciendus aut si mandandum aliquid procuratori de agri cultum aut imperandum vilico est, Magonis Karthaginiensis sunt libri perdiscendi? An hac communi intellegentia contenti esse possumus? Cur ergo non eidem in iure civili, praesertim cum in causis et in negotiis et in foro conteramur, satis instructi esse possumus ad hoc dumtaxat, ne in nostra patria peregrini atque advenae esse videamur?
| |
249. Кой от нас обхожда земите си и надзирава селските работи заради изгодата от това или просто за удоволствие? Но никой не е толкова сляп и толкова тъп, че да не знае що е сеитба и що е жътва, що е подрязване на дръвчета и лозя, по кое време на годината и как се вършат тези работи. Та нима, ако някой иска да нагледа именията си, да заръча на своя управител нещо във връзка със земеделските работи или да даде някакво нареждане на надзирателя в чифлика; трябва да изучи книгите на Магон от Картаген? Не, ние просто се задоволяваме с общите си практически познания по тези въпроси. Следователно защо да не приемем, че след като се хабим в делата и на форума, притежаваме необходимата юридическа подготовка - поне дотолкова, че да не изглеждаме чужденци и пришълци в собственото си отечество?
|
|
[[250] Ac si iam sit causa aliqua ad nos delata obscurior, difficile, credo, sit, cum hoc Scaevola communicare; quamquam ipsi omnia, quorum negotium est, consulta ad nos et exquisita deferunt. An vero, si de re ipsa, si de finibus, cum in rem praesentem [non] venimus, si de tabulis et perscriptionibus controversia est, contortas res et saepe difficilis necessario perdiscimus; si leges nobis aut si hominum peritorum responsa cognoscenda sunt, veremur ne ea, si ab adulescentia iuri civili minus studuerimus, non queamus cognoscere?[LIX] Nihilne igitur prodest oratori iuris civilis scientia? Non negare prodesse ullam scientiam, ei praesertim, cuius eloquentia copia rerum debeat esse ornata; sed multa et magna et difficilia sunt ea, quae sunt oratori necessaria, ut eius industriam in plura studia distrahere nolim.
| |
250. А ако си имаме вече работа с някое по-сложно дело, то нима ще е трудно да се консултираме с нашия събеседник Сцевола, макар че и самите клиенти ни съобщават всички необходими постановления и сведения? Ако ли пък се спори за самия факт на делото, за граници, без да се намираме на самото място, за счетоводни и други документи, то ние по неволя се запознаваме с усукани и често пъти трудни неща. Нима когато работим със законите или търсим мнението на специалистите, се боим, че няма да се оправим, щом едно време не сме залягали достатъчно над правото? LIX. И тъй никак ли не помага на оратора познаването на гражданското право? Не мога да отрека, че то е от полза, особено за тези, чието красноречие трябва да бъде богато украсено със знания. Но достатъчно много и трудни са задачите, които стоят пред оратора, така че не бих искал да отвличам в различни посоки неговото усърдие.
|
|
[[251] Quis neget opus esse oratori in hoc oratorio motu statuque Rosci gestum et venustatem? Tamen nemo suaserit studiosis dicendi adulescentibus in gestu discendo histrionum more elaborare. Quid est oratori tam necessarium quam vox? Tamen me auctore nemo dicendi studiosus Graecorum more tragoedorum voci serviet, qui et annos compluris sedentes declamitant et cotidie, ante quam pronuntient, vocem cubantes sensim excitant eandemque, cum egerunt, sedentes ab acutissimo sono usque ad gravissimum sonum recipiunt et quasi quodam modo conligunt. Hoc nos si facere velimus, ante condemnentur ei, quorum causas receperimus, quam totiens, quotiens praescribitur, Paeanem aut hymnum recitarimus.
| |
251. Кой ще отрече, че в жестове и осанка ораторът трябва да притежава сценичността и чара на Росций? Но никой не би седнал да убеждава бъдещите оратори да работят върху всяко свое движение като актьорите. Какво по-необходимо на оратора от хубавия глас? И все пак аз никого не бих посъветвал да слугува на гласа си като гръцките трагически актьори, които в течение на много години декламират седнали, освен това ежедневно, преди да излязат пред публика, лягат и разгряват гласа си, а като свършат, сядат и минавайки от най-високите към най-ниските тонове, сякаш си го прибират обратно. Ако възприемем тази практика, нашите клиенти ще могат предварително да са уверени, че са загубили делото, докато ние повторим един пеан или химн толкова пъти, колкото го изискват предписанията.
|
|
[[252] Quod si in gestu, qui multum oratorem adiuvat, et in voce, quae una maxime eloquentiam vel commendat vel sustinet, elaborare nobis non licet ac tantum in utroque adsequi possumus, quantum in hac acie cotidiani muneris spati nobis datur, quanto minus est ad iuris civilis perdiscendi occupationem descendendum? Quod et summatim percipi sine doctrina potest et hanc habet ab illis rebus dissimilitudinem, quod vox] et gestus subito sumi et aliunde adripi non potest, iuris utilitas ad quamque causam quamvis repente vel a peritis vel de libris depromi potest.
| |
252. И щом не отделяме чак толкова внимание на двигателната постановка, която много помага на оратора, и на гласа, чрез който най-вече проличава и на който се крепи красноречието; щом можем да постигнем и в едното, и в другото толкова, колкото ни позволяват промеждутъците в ежедневните ни схватки на форума, то колко по-малко време трябва да посвещаваме на заниманията с право! То може и без специално обучение да се усвои в общи линии, а и се различава от постановката на жестовете и гласа по това, че тези неща не могат за момента да се грабнат от другаде, докато при всяко дело можем веднага да се обърнем за справка към специалистите или към книгите.
|
|
[[253] Itaque illi disertissimi homines ministros habent in causis iuris peritos, cum ipsi sint imperitissimi, ei qui, ut abs te paulo ante dictum est, pragmatici vocantur; in quo nostri omnino melius multo, quod clarissimorum hominum auctoritate leges et iura tecta esse voluerunt. Sed tamen non fugisset hoc Graecos homines, si ita necesse esse arbitrati essent, oratorem ipsum erudire in iure civili, non ei pragmaticum adiutorem dare.
| |
253. Затова най-големите оратори, самите те съвсем невежи, имат вещи в правото помощници - така наречените прагматици, които ти спомена преди малко. По този въпрос нашите сънародници много по-разумно са преценили, че законите и правата трябва да бъдат защитени с авторитета на най-славните люде. Но ако гърците бяха счели това за необходимо, те щяха да оставят оратора сам да се занимава с правото, а нямаше да му измислят за помощник прагматика.
|
|
[[LX][254] Nam quod dicis senectutem a solitudine vindicari iuris civilis scientia, fortasse etiam pecuniae magnitudine; sed nos non quid nobis utile, verum quid oratori necessarium sit, quaerimus. Quamquam, quoniam multa ad oratoris similitudinem ab uno artifice sumimus, solet idem Roscius dicere se, quo plus sibi aetatis accederet, eo tardiores tibicinis modos et cantus remissiores esse facturum. Quod si ille astrictus certa quadam numerorum moderatione et pedum tamen aliquid ad requiem senectutis excogitat, quanto facilius nos non laxare modos, sed totos mutare possumus?
| |
LX.254. Казваш, че познаването на гражданското право огражда старините от самотата. Аз бих добавил - богатството също. Но ние дирим не какво е изгодно за нас, а какво е необходимо за оратора. Все пак, понеже често прибягваме до сравнения между него и един прочут актьор, същият този Росций често казва, че смята с напредването на възрастта да забавя ритъма в партиите на флейтиста55 и да прави по-спокойни песните. И ако той, подчинен на определен ритъм и хармония, все пак замисля как да си облекчи работата на стари години, то колко по-лесно е за нас да забавим темпото, а и съвсем да го променим!
|
|
[[255] Neque enim hoc te, Crasse, fallit, quam multa sint et quam varia genera dicendi, id quod haud sciam an tu primus ostenderis, qui iam diu multo dicis remissius et lenius quam solebas; neque minus haec tamen tua gravissimi sermonis lenitas, quam illa summa vis et contentio probatur: multique oratores fuerunt, ut illum Scipionem audimus et Laelium, qui omnia sermone conficerent paulo intentiore, numquam, ut Ser. Galba, lateribus aut clamore contenderent. Quod si iam hoc facere non poteris aut noles, vereris ne tua domus talis et viri et civis, si a litigiosis hominibus non colatur, a ceteris deseratur? Equidem tantum absum ab ista sententia, ut non modo non arbitrer subsidium senectutis in eorum, qui consultum veniant, multitudine esse ponendum, sed tamquam portum aliquem exspectem istam quam tu times, solitudinem. Subsidium enim bellissimum existimo esse senectuti otium.
| |
255. Защото ти, Красе, отлично знаеш колко много и колко различни са видовете красноречие. Впрочем не знам дали именно ти не ни демонстрира пръв това - отдавна забелязвам, че пред публика говориш по-спокойно и по-бавно, отколкото преди. Но това твое тежко и достолепно слово се нрави не по-малко от предишното, кипящо от сила и патос.Мнозина оратори, както например прочутият Сципион и Лелий, са говорили малко по-енергично, но никога не са си драли гърлата като Сервий Галба.
И когато вече не искаш или не можеш да се занимаваш с това, смяташ, че домът ти - домът на един такъв прекрасен човек и най-достоен гражданин - ще опустее? Боиш се, че когато те напуснат свадливите кресльовци, ще те изоставят и всички други? Не, не съм съгласен с теб, че потокът от търсещи съвет хора може да бъде утеха в старостта: дори копнея за самотата, от която ти се плашиш, като за тих пристан, защото смятам, че най-добрият източник на сили за старостта е покоят.
|
|
[[256] Reliqua vero etiam si adiuvant, historiam dico et prudentiam iuris publici et antiquitatis memoriam et exemplorum copiam, si quando opus erit, a viro optimo et istis rebus instructissimo, familiari meo Congo mutuabor, neque repugnabo, quo minus, id quod modo hortatus es, omnia legant, omnia audiant, in omni recto studio atque humanitate versentur; sed me hercule non ita multum spati mihi habere videntur, si modo ea facere et persequi volent, quae a te, Crasse, praecepta sunt; qui mihi prope iam nimis duras leges imponere visus es huic aetati, sed tamen ad id, quod cupiunt, adipiscendum prope necessarias.
| |
256. А що се отнася до историята, публичното право, древността, примерите, ако те помагат и ако някога имам нужда от тях, ще се обърна за помощ към моя приятел Конг, един много мил и много образован човек. Няма да отхвърля твоите току-що дадени съвети към младежите - всичко да четат, всичко да слушат, да не пренебрегват никое добро и присъщо на културния човек занимание. Но, честна дума, мисля, че дори да искат да спазват твоите напътствия, те няма да имат толкова много време: струва ми се, че налагаш на още крехката им възраст прекалено тежки, макар и необходими условия за постигането на целта, към която се стремят.
|
|
[[257] Nam et subitae ad propositas causas exercitationes et accuratae ac meditatae commentationes ac stilus ille tuus, quem tu vere dixisti perfectorem dicendi esse ac magistrum, multi sudoris est; et illa orationis suae cum scriptis alienis comparatio et de alieno scripto subita vel laudandi vel vituperandi vel comprobandi vel refellendi causa disputatio non mediocris contentionis est vel ad memoriam vel ad imitandum.
| |
257. И импровизираните речи по зададена тема, и задълбочената предварителна подготовка, и заниманията с перото, което ти с право наричаш единствен учител и двигател в красноречието - всичко това струва много усилия. А да сравниш своята реч с писаното от другите, да можеш импровизирано да говориш за нечие произведение, за да го похвалиш или критикуваш, да го подкрепиш или отречеш - това изисква немалко напрежение както за запаметяване, така и за възпроизвеждане.
|
|
[[LXI][258] Illud vero fuit horribile, quod me hercule vereor ne maiorem vim ad deterrendum habuerit quam ad cohortandum: voluisti enim in suo genere unum quemque nostrum quasi quendam esse Roscium; dixistique non tam ea, quae recta essent, probari, quam quae prava, fastidiis adhaerescere; quod ego non tam fastidiose in nobis quam in histrionibus spectari puto;
| |
LXI.258. Ала едно нещо бе ужасяващо и аз се страхувам да не би то по-скоро да е отблъснало, отколкото насърчило младежите. Ти искаше всеки от нас в своята област да бъде един Росций, твърдеше не толкова, че доброто получава признание, колкото, че лошото предизвиква неодобрение, но аз смятам, че то дразни не толкова, когато го съзрат у нас, колкото когато го забележат у актьорите.
|
|
[[259] itaque nos raucos saepe attentissime audiri video; tenet enim res ipsa atque causa; at Aesopum, si paulum inrauserit, explodi. A quibus enim nihil praeter voluptatem aurium quaeritur, in eis offenditur, simul atque imminuitur aliquid de voluptate, in eloquenti autem multa sunt quae teneant; quae si omnia summa non sunt et pleraque tamen magna sunt, necesse est ea ipsa, quae sunt, mirabilia videri.
| |
259. Защото често ми е правило впечатление, че нас ни слушат дори когато сме прегракнали - самото съдържание на нашата реч кара публиката да внимава, докато Езоп бива освиркан, ако гласът му е малко дрезгав. От актьорите се иска само да доставят наслада за ухото и затова предизвикват неодобрение, щом тази наслада е непълноценна, докато в красноречието много неща ангажират вниманието, и дори не всичко, а повечето да е на високо равнище, то пак е достатъчно, за да изглежда речта достойна за възхищение.
|
|
[[260] Ergo, ut ad primum illud revertar, sit orator nobis is, qui, ut Crassus descripsit, accommodate ad persuadendum possit dicere; is autem concludatur in ea, quae sunt in usu civitatum vulgari ac forensi, remotisque ceteris studiis, quamvis ea sint ampla atque praeclara, in hoc uno opere, ut ita dicam, noctes et dies urgeatur; imiteturque illum, cui sine dubio summa vis dicendi conceditur, Atheniensem Demosthenem, in quo tantum studium fuisse tantusque labor dicitur, ut primum impedimenta naturae diligentia industriaque superaret, cumque ita balbus esset, ut eius ipsius artis, cui studeret, primam litteram non posset dicere, perfecit meditando, ut nemo planius esse locutus putaretur;
| |
260. Но да се върна към началото - нека се съгласим с Крас, че оратор е онзи, който умее да убеждава. Според мен той трябва да се ограничи в обичайната практика на форума и отказвайки се от други занимания, колкото важни и прекрасни да са те, да заляга едва ли не денонощно над тази своя работа. Негов образец нека бъде оня, която по всеобщо мнение притежавал върховна ораторска дарба - атинянинът Демостен. Той горял от такъв стремеж към съвършенство и бил толкова трудолюбив, че първо с постоянство и усърдие надмогнал един свой физически недостатък: въпреки че пелтечел до такава степен, че не можел да изрече и първата буква на любимото си изкуство56, чрез упражнения се усъвършенствал и заговорил гладко като никой друг.
|
|
[[261] deinde cum spiritus eius esset angustior, tantum continenda anima in dicendo est adsecutus, ut una continuatione verborum, id quod eius scripta declarant, binae ei contentiones vocis et remissiones continerentur; qui etiam, ut memoriae proditum est, coniectis in os calculis, summa voce versus multos uno spiritu pronuntiare consuescebat; neque is consistens in loco, sed inambulans atque ascensu ingrediens arduo.
| |
261. После, макар че дишането му било учестено, се научил, докато говори, да задържа дъха си толкова, че, както свидетелстват творбите му, в един негов период, произнесен на един дъх, се съдържали по две издигания и спадания на гласа57. И дори според преданието с камъче в уста той гръмогласно декламирал множество стихове на един дъх, и то не застанал на едно място, а катерейки се по стръмен склон.
|
|
[[262] Hisce ego cohortationibus, Crasse, ad studium et ad laborem incitandos iuvenis vehementer adsentior; cetera, quae conlegisti ex variis et diversis studiis et artibus, tametsi ipse es omnia consecutus, tamen ab oratoris proprio officio atque munere seiuncta esse arbitror." [LXII] Haec cum Antonius dixisset, sane dubitare visus est Sulpicius et Cotta, utrius oratio propius ad veritatem videretur accedere.
| |
262. Аз, Красе, съм уверен, че именно насърчения ще тласнат младите към усърдие и труд. А другото, което си сбрал от толкова различни изкуства, макар и овладяно от теб, смятам за чуждо на специфичните задължения на оратора и на неговата дейност. LXII. Когато Антоний свършил, Сулпиций и Кота били явно затруднени да преценят кое от двете мнения е по-близо до истината. Тогава се обадил Крас:
|
|
[[263] Tum Crassus "operarium nobis quendam, Antoni, oratorem facis atque haud scio an aliter sentias et utare tua illa mirifica ad refellendum consuetudine, qua tibi nemo umquam praestitit; cuius quidem ipsius facultatis exercitatio oratorum propria est, sed iam in philosophorum consuetudine versatur maximeque eorum, qui de omni re proposita in utramque partem solent copiosissime dicere.
| |
263. - Ти, Антоний, ни рисуваш оратора като черноработник, но не знам дали наистина мислиш така, или просто демонстрираш дивното си умение да оборваш противника, в което си ненадминат. Това умение спада към областта на ораторското изкуство, но вече го използват и философите, особено онези, които имат обичай да произнасят обширни речи "за" и "против" по всякаква тема58.
|
|
[[264] Verum ego non solum arbitrabar, his praesertim audientibus, a me informari oportere, qualis esse posset is, qui habitaret in subselliis neque quicquam amplius adferret, quam quod causarum necessitas postularet, sed maius quiddam videbam, cum censebam oratorem, praesertim in nostra re publica, nullius ornamenti expertem esse oportere. Tu autem, quoniam exiguis quibusdam finibus totum oratoris munus circumdedisti, hoc facilius nobis expones ea, quae abs te de officiis praeceptisque oratoris quaesita sunt; sed opinor secundum hunc diem; satis enim multa a nobis hodie dicta sunt.
| |
264. Мислех си, че когато пред мен са такива слушатели, аз не само трябва да ги уведомя за работата на онзи, който прекарва целия си живот из съдилищата и се ограничава само с преките си задължения: исках да им внуша една по-висока представа за оратора, понеже съм на мнение, че особено в държава като нашата той трябва да обединява в себе си всички достойнства. Ала след като ти огради задълженията му в съвсем тесни рамки, по-лесно ще ти бъде да изложиш изискванията и препоръките си към него. Но това утре - днес достатъчно говорихме.
|
|
[[265] Nunc et Scaevola, quoniam in Tusculanum ire constituit, paulum requiescet, dum se calor frangat; et nos ipsi, quoniam id temporis est, valetudini demus operam." Placuit sic omnibus. Tum Scaevola "sane" inquit "vellem non constituissem me hodie venturum esse L. Aelio; libenter audirem Antonium"; et, cum exsurgeret, simul adridens "neque enim" inquit "tam mihi molestus fuit, quod ius nostrum civile pervellit, quam iucundus, quod se id nescire confessus est." |
|
265. Нека и Сцевола си почине малко, докато се поразхлади, преди да тръгне за тускуланското си имение; пък и за нас това ще е здравословно.
Всички се съгласили с него, а Сцевола казал:
- Наистина съжалявам, задето обещах на Лелий да бъда днес в Тускул, защото с удоволствие бих изслушал Антоний.
И като се надигал, подсмивайки се, продължил:
- Не ми бе толкова обидно, когато охули моето гражданско право, колкото ми бе приятно, когато призна, че не го знае.
|
|
|
